Зареждане…
Етапите са по данни на parliament.bg. Гласуванията са свързани със законопроекта по темата им в поименните файлове (изведена връзка).
parliament.bg изброява вносителите без разграничение „основен/съвносител“; редът следва източника. Групата е към датата на внасяне.
УКАЗ № 275
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс, приет от 51-вото Народно събрание на 18 декември 2025 г.
Издаден в София на 23 декември 2025 г.
Президент на Републиката: Румен Радев
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Георги Георгиев
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Семейния кодекс
(обн., ДВ, бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 98 и 100 от 2010 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 74 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 103 от 2020 г., бр. 67 и 106 от 2023 г. и бр. 26 и 52 от 2025 г.)
§ 1. В чл. 47, ал. 1 се създава нова т. 1:
„1. при нарушаване на чл. 6, ал. 1 – от непълнолетния съпруг, не по-късно от 6 месеца от навършване на пълнолетието, ако няма деца от брака и съпругата не е бременна;“.
§ 2. В чл. 51, ал. 1, изречение второ накрая се добавя „включително при пътуване на децата в чужбина и издаването на лични документи за това“.
§ 3. Член 59 се изменя така:
„Упражняване на родителските права и задължения след развода
Чл. 59. (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се постигне във всяко положение на делото и за съвместно упражняване на родителските права и задължения, като в този случай родителите договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях. Споразумението може да бъде постигнато, включително със съдействието на медиатор. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл. 49, ал. 5.
(2) Когато не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно определя местоживеенето на децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права и задължения, режима на лични отношения между децата и родителите, издръжката на децата, възможността за пътуване на детето в чужбина и издаването на лични документи за това, както и мерките относно упражняването на тези права и задължения.
(3) Когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител. Когато родителите не постигнат съгласие за някои от правата и задълженията си, съдът разрешава разногласията между тях.
(4) Режимът на лични отношения между родителите и децата включва период или дни, в които родителят може да вижда и взема децата – през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено чрез телефонни разговори, писма, електронни съобщения и други подходящи средства за комуникация.
(5) Родителят, при когото детето живее, съдейства на другия родител и своевременно му предоставя информация за всяко дете, уведомява другия родител предварително и представя съответен документ, когато определеният режим не може да се спази поради болест на детето, училищна заетост или друга основателна причина и трябва да бъде променен за определен ден, седмица или друг период от време.
(6) Съдът решава въпросите по ал. 2 – 4 с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
(7) Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
(8) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и когато е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице отчуждаващо поведение, съдът изслушва и вещо лице – психолог. При наличие на отчуждаващо поведение или опасност от възникване на такова поведение, съдът определя мерки за преодоляването му, като предписва задължително поведение за родителя, изменя постановените мерки или постановява нови.
(9) По изключение, когато интересите на детето налагат това, съдът може да постанови то да живее при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. В случай че това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство или социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа, посочени от дирекция „Социално подпомагане“. Във всички случаи съдът определя подходящ режим на лични отношения между детето и родителите.
(10) При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 9, като:
1. осъществяване на личните отношения между родителя и детето в присъствието на определено лице, на определено място, включително в защитена среда, осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник;
2. поемане на разходите за пътуване на детето, а когато е необходимо – и на лицето, което го придружава.
(11) В случай че обстоятелствата се изменят, включително при искане за промяна в местоживеенето на детето в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима за лични отношения, ограничаване на личните контакти на детето с другия родител и неизпълнение на задълженията по ал. 5, съдът по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени режима на лични отношения и при необходимост да определи допълнителни мерки.“
§ 4. В чл. 126, ал. 1 се създава изречение второ: „За промяна на местоживеене на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласие на двамата родители, включително при постановено решение по чл. 59 и 127.“
§ 5. В чл. 127 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Родителите може да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, включително за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, за личните отношения с детето и издръжката му. Родителите може да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Утвърденото споразумение има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.“
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, те може да се обърнат към медиатор, с изключение на случаите на домашно насилие, или да отнесат спора до районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.“
3. В ал. 4 думите „по чл. 59, ал. 8“ се заменят с „по чл. 59, ал. 10“.
§ 6. Член 127а се изменя така:
„Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина
Чл. 127а. (1) Когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, не са уредени съгласно чл. 51, 59 и 127, и родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(2) Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това, са уредени съгласно чл. 51, 59 и 127, но е налице промяна в обстоятелствата.“
§ 7. В чл. 128, ал. 2 думите „чл. 59, ал. 8 и 9“ се заменят с „чл. 59, ал. 10 и 11“.
§ 8. В чл. 134, т. 2 думите „чл. 59, ал. 8“ се заменят с „чл. 59, ал. 10“.
§ 9. В глава девета се създава чл. 138б:
„Привременни мерки при спор относно родителски права
Чл. 138б. Съдът, пред който делото за родителски права е висящо, може при всяко положение на делото служебно или по искане на всяка от страните да определя или изменя привременни мерки по този кодекс и съобразно чл. 323 от Гражданския процесуален кодекс, включително при постановеното по-рано решение по чл. 59 и 127. До приключване на делото допуснатите привременни мерки се прилагат вместо постановеното по-рано решение по чл. 59 и 127.“
§ 10. В допълнителните разпоредби се създава § 2а:
„§ 2а. „Пътуване на детето“ по смисъла на този кодекс е кратковременно напускане на територията на Република България, което не води до промяна на местоживеенето на детето в друга държава.“
Преходни и заключителни разпоредби
§ 11. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по чл. 59, 127 и 127а от този кодекс, както и по чл. 322, ал. 2 и чл. 323 от Гражданския процесуален кодекс се разглеждат по досегашния ред.
§ 12. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г., бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г. и бр. 26, 55 и 63 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 322:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се разглеждат исковете за упражняване на родителските права и личните отношения, като се прилага чл. 59 от Семейния кодекс, както и за издръжката на децата и ползването на семейното жилище, когато има ненавършили пълнолетие деца. С тях може да се предявят и искове за издръжката между съпрузите и фамилното име, както и за ползването на семейното жилище, когато няма ненавършили пълнолетие деца.“;
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 6, ал. 1 и поради заплашване по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.“
2. В чл. 323:
а) в ал. 1 след думите „По молба на всяка от страните“ се добавя „или служебно“;
б) в ал. 2 думите „тази молба“ се заменят с „молбата по ал. 1“;
в) в ал. 3 накрая думите „същия съд“ се заменят със „съответния съд, пред който делото е висящо“.
3. В чл. 328 числото „13“ се заменя със „7“.
4. В чл. 330, ал. 3 думите „чл. 101“ се заменят с „чл. 51“.
§ 13. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 18 декември 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Рая Назарян
7730
Дали предложението е прието от комисията, личи само от доклада ѝ (PDF); тази връзка не е изчислявана.