Законопроект за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства

УКАЗ № 102

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, приет от ХLI Народно събрание на 29 февруари 2012 г.

Издаден в София на 7 март 2012 г.

Президент на републиката: Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието:

Диана Ковачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г. и бр. 9 от 2011 г.)

§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „лична карта или паспорт“ се заменят с „валидна лична карта или валиден паспорт“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз:

1. влиза на територията на Република България с валиден паспорт и виза, когато такава се изисква; визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата; отказът за издаване на виза, анулирането или отмяната се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс; за отказа за издаване на виза, за анулирането или за отмяната на виза се съставя формуляр по образец, утвърден с акт на Министерския съвет;

2. напуска територията на Република България с паспорт.“

3. В ал. 3 след думите „лицето по ал. 2“ се добавя „придружава или се присъединява към гражданина на Европейския съюз и“ и след думата „пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

4. В ал. 4 думите „на територията на държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лична карта или паспорт“ се заменят с „валидна лична карта или валиден паспорт“.

2. В ал. 2 думата „паспорт“ се заменя с „валиден паспорт“.

§ 3. В чл. 7, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица“.

§ 4. В чл. 8, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В текста преди т. 1 след думите „член на семейството на гражданин на Европейския съюз“ се добавя „който придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз и“.

2. Точка 1 се изменя така:

„1. валидна лична карта или валиден паспорт;“.

§ 5. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „Миграция“ – МВР“ се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР“.

2. В ал. 2 т. 1 се изменя така:

„1. валидна лична карта или валиден паспорт;“.

3. В ал. 3 т. 1 се изменя така:

„1. валидна лична карта или валиден паспорт;“.

4. В ал. 6 след думите „Миграция“ – МВР“ се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР“.

5. В ал. 8 след думите „Миграция“ – МВР“ се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР“.

§ 6. В чл. 10 след думите „който не е гражданин на Европейския съюз“ се добавя „и придружава или се присъединява към гражданин на Европейския съюз“ и накрая се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

§ 7. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „Миграция“ – МВР“ се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР“, а след думата „пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

2. В ал. 3 т. 1 се изменя така:

„1. валиден паспорт;“.

3. В ал. 4 след думата „пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

4. В ал. 6 след думите „Миграция“ – МВР“ се поставя запетая и се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР“.

§ 8. Член 13 се изменя така:

„Чл. 13. (1) Преди издаването на удостоверение или карта за продължително пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза органите на дирекция „Миграция“ – МВР, могат да поискат от компетентните органи на държавата по произход на лицето или, при необходимост, от компетентните органи на друга държава извършване на проверка дали то представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред.

(2) При поискване от компетентните органи на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария органите на дирекция „Миграция“ – МВР, самостоятелно или в сътрудничество с други компетентни национални органи извършват проверка дали посоченото в запитването лице представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред и предоставят информацията в двумесечен срок.“

§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавя „в качеството си на членове на семейството“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) При напускане на гражданин на Европейския съюз или при смъртта на гражданин на Европейския съюз правото на продължително пребиваване на неговите деца или на другия родител, който упражнява родителските права, не се засяга, при условие че децата пребивават в Република България и са записани в училище от системата на народната просвета или във висше училище до приключване на обучението или когато представят доказателства за последващи етапи от обучението им.“

3. В ал. 3 т. 3 се изменя така:

„3. пострадал е от домашно насилие преди прекратяване на брака или фактическото съжителство, както и в други случаи, когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или да предотврати;“.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Лицата по ал. 1, 2 и 3 следва да докажат, че са работници или са самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка или че са членове на вече създадено в Република България семейство на лице, отговарящо на тези изисквания, като преценката се прави за всяко лице поотделно.“

§ 10. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „пребиваване, ако“ се добавя „законно“.

2. Създава се нова ал. 5:

„(5) За издаване на удостоверение за постоянно пребиваване гражданинът на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, подава заявление до дирекция „Миграция“ – МВР, СДВР или областните дирекции на МВР в тридневен срок преди изтичане на разрешения му срок за продължително пребиваване в Република България. Удостоверението за постоянно пребиваване се издава в деня на подаване на заявлението и съдържа пълните имена на лицето и датата на регистрация.“

3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 11. Създава се чл. 17а:

„Чл. 17а. Отказът за издаване на удостоверение за постоянно пребиваване по чл. 16 се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

§ 12. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, има право на постоянно пребиваване, ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз или ако законно е пребивавал непрекъснато за срок 5 години в Република България в случаите по чл. 15, и му се издава карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза.“

2. В ал. 2 след думите „Миграция“ – МВР“ се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР“, а след думите „постоянно пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

3. В ал. 3, 4 и 5 след думата „пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

§ 13. Член 20 се изменя така:

„Чл. 20. На гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства, получили право на пребиваване в Република България, се издават документи, които удостоверяват правото им на пребиваване.“

§ 14. В чл. 21 ал. 1 се изменя така:

„(1) Самоличността на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства при пребиваването им в Република България се установява с лична карта или паспорт или по реда на чл. 61, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.“

§ 15. В чл. 23 се създава ал. 4:

„(4) Принудителните административни мерки по ал. 1 не могат да се основават на икономически съображения, на прибягване до системата за социално подпомагане, търсене на работа или изтичане срока на валидност на личната карта или на паспорта, въз основа на които лицето е влязло в Република България.“

§ 16. В чл. 24, ал. 2 думата „реална“ се заменя със „сериозна“.

§ 17. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „реална“ се заменя с „истинска, настояща и сериозна“.

2. Създава се ал. 6:

„(6) Заболяванията с епидемичен потенциал, както са определени в съответните документи на Световната здравна организация, и други инфекциозни или заразни паразитни заболявания, ако те са обект на защитни разпоредби, приложими по отношение на гражданите на Република България, настъпили след изтичането на тримесечен срок от датата на пристигането на лицето, не представляват основание за експулсиране от територията на страната.“

§ 18. В чл. 26 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата „реална“ се заменя с „истинска, настояща и сериозна“.

2. В ал. 2 думата „реална“ се заменя със „сериозна“.

§ 19. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „упълномощени“ се заменя с „оправомощени“ и се създава изречение второ: „Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.“

2. Създава се ал. 4:

„(4) Лицето, спрямо което е наложена принудителната административна мярка, се запознава със съдържанието на заповедта на разбираем за него език от компетентните по изпълнението на заповедта органи. Запознаването се удостоверява с протокол.“

§ 20. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „на основание, свързано с националната сигурност“ се заличават.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Молбата за отмяна на мярката може да се подаде и преди изтичане на три години от влизането в сила на заповедта за налагането й, когато е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, които са дали основание за налагането й, и лицето представи достатъчно доказателства за тази промяна.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 21. В чл. 33 думата „упълномощените“ се заменя с „оправомощените“.

§ 22. В чл. 34, ал. 1 и 2 думата „упълномощено“ се заменя с „оправомощено“.

§ 23. В § 1 на допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1:

а) в буква „б“ думите „наследник на съпруга“ се заменят с „низходящ на лице по буква „а“;

б) в буква „в“ думата „съпруга“ се заменя с „лице по буква „а“.

2. В т. 2 и 3 след думите „Миграция“ – МВР“ се добавя „СДВР или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица“.

3. В т. 4 след думите „Карта за продължително пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

4. В т. 5 след думите „Карта за постоянно пребиваване“ се добавя „на член на семейството на гражданин на Съюза“.

§ 24. В останалите текстове на закона думите „карта за пребиваване“ се заменят с „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 25. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 15, ал. 1 думите „продължително, дългосрочно или постоянно“ се заменят с „продължително или постоянно“.

2. В чл. 24 се създава ал. 4:

„(4) За чужденците, кандидатстващи на основание ал. 1, т. 17, не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.“

3. В чл. 24б:

а) създава се нова ал. 4:

„(4) На научните работници се издава разрешение за продължително пребиваване при наличието на условията по чл. 24, ал. 2.“;

б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6;

в) създават се ал. 7, 8 и 9:

„(7) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и членовете на семействата на научните работници на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 с продължителност на валидност на разрешението съобразно срока на разрешителното за пребиваване, издадено на научния работник.

(8) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава членка, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок до три месеца на основание на споразумението за прием, сключено в първата държава членка, което той трябва да представи пред службите за административен контрол на чужденците заедно с валидно разрешение за пребиваване, издадено от първата държава членка. Чужденецът следва да има достатъчни средства за издръжка, без да прибягва до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване.

(9) Чужденец, който е приет като научен работник в друга държава членка, може да извършва част от своите научни изследвания в Република България за срок по-дълъг от три месеца. В този случай му се издава разрешение за продължително пребиваване при условията на ал. 3 и 4.“

4. Създава се чл. 24з:

„Чл. 24з. (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и незаконно пребиваващи чужденци, които са участници във висящо административно или наказателно производство, образувано по чл. 227, ал. 3 и 5 от Наказателния кодекс – до приключване на производството.

(2) Срокът на разрешеното пребиваване по ал. 1 не се отчита при изчисляване срока на пребиваване за получаване на постоянно или дългосрочно пребиваване.“

5. В чл. 33б ал. 2 се изменя така:

„(2) Заявлението се изпраща по служебен път на дирекция „Миграция“ – МВР, която го разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.“

6. Член 33д се изменя така:

„Чл. 33д. Дирекция „Миграция“ – МВР, уведомява другата държава – членка на Европейския съюз, за предоставеното право на продължително пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.“

7. В чл. 40, ал. 1, т. 6 думите „т. 6, 7 и 8“ се заменят с „т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13“.

§ 26. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от 2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 32 от 2011 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 14, ал. 3 думите „разрешение за пребиваване със забележка „карта, упражнил правото си на свободно придвижване“ се заменят с „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на продължително или постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на Европейския съюз, който е упражнил правото си на свободно придвижване“.

2. В чл. 59:

а) в ал. 2 се създава т. 12:

„12. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „научен работник“ – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до една година.“;

б) в ал. 3:

аа) в т. 1 думите „разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който е упражнил правото си на свободно придвижване, със забележка „карта, упражнил правото си на свободно придвижване“ се заменят с „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на продължително пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и който е упражнил правото си на свободно придвижване“;

бб) в т. 2 думите „разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на ЕС, който е упражнил правото си на свободно придвижване, със забележка „карта, упражнил правото си на свободно придвижване“ се заменят с „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ на постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на ЕС, който не е гражданин на ЕС и който е упражнил правото си на свободно придвижване“.

§ 27. В Закона за българското гражданство (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г. и бр. 11 от 2012 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 12, т. 2 след думата „постоянно“ се добавя „или дългосрочно“.

2. В чл. 13 навсякъде след думата „постоянно“ се добавя „или дългосрочно“.

3. В чл. 14 след думата „постоянно“ се добавя „или дългосрочно“.

4. В чл. 26, ал. 1, т. 3 след думата „постоянно“ се добавя „или дългосрочно“.

§ 28. До влизането в сила на акта на Министерския съвет, с който се утвърждават образците на картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, който е продължително или постоянно пребиваващ член на семейство на гражданин на Европейския съюз и е упражнил правото си на свободно придвижване, се прилагат досегашните образци.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 29 февруари 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

2556