ЗИД на Наказателно-процесуалния кодекс

УКАЗ № 105

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет от ХLІІI Народно събрание на 27 май 2015 г.

Издаден в София на 4 юни 2015 г.

Президент на републиката: Росен Плевнелиев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието:

Христо Иванов

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 и 24 от 2015 г.)

§ 1. В чл. 28, ал. 4 думите „Върховният касационен съд“ се заменят с „компетентният съд“.

§ 2. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 след думите „чл. 219“ се добавя „220“, а думите „чл. 350, ал. 2“ се заменят с „чл. 350, ал. 3“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат особените правила на глави тридесет и първа и тридесет и първа „а“.“

§ 3. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3 в изречение второ след думата „писмени“ се добавя „и мотивирани“.

2. Създава се нова ал. 4:

„(4) Прокурорът, получил указанията по ал. 3, може да направи възражение срещу тях пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.“

3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 4. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

„(2) Органът, взел мярката по ал. 1, уведомява структурите на Министерството на вътрешните работи.

(3) Спазването на задължението по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на задължението се уведомяват прокурорът и съдът.“

§ 5. В чл. 62 се създават ал. 3, 4, 5, 6 и 7:

„(3) Съдът определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо.

(4) Съдът, съответно прокурорът уведомява структурите, които контролират изпълнението на мярката, за вземането й, както и за последваща промяна на адреса на изпълнението й.

(5) Спазването на забраната по ал. 1 се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи. За констатирани нарушения на забраната се уведомяват съответният съд и прокурор.

(6) Спазването на забраната по ал. 1 може да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.

(7) За сроковете на мярката в досъдебното производство се прилага съответно чл. 63, ал. 4.“

§ 6. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 в изречение второ думите „граничните контролно-пропускателни пунктове“ се заменят с „компетентните структури на Министерството на вътрешните работи“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Когато забраната по ал. 1 е потвърдена или наложена в съдебното производство след постановяване на присъда, на подсъдимия могат да се отнемат документите за самоличност по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за българските лични документи и му се издават заместващи документи по ред, предвиден в закон.“

3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 1 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 6“.

§ 7. В глава седма, раздел II се създава чл. 73а:

„Мерки за обезпечаване на разноски по делото

Чл. 73а. (1) По искане на прокурора, на пострадалия или на неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице в досъдебното производство съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс за обезпечаване на направени и присъдени разноски по делото.

(2) Съдът може да наложи обезпечителната мярка и върху парите и ценните книжа, представени като гаранция, освен когато е постановено тяхното отнемане в полза на държавата на основание чл. 66, ал. 2.

(3) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 и 2 по искане на прокурора, на гражданския ищец или на неговите наследници, или на частния обвинител.“

§ 8. В чл. 111, ал. 5 след думите „растенията, съдържащи наркотични вещества“ се добавя „както и акцизните стоки“, а думите „при условията и по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите“ се заменят с „при условия и по ред, предвидени в закон“.

§ 9. В чл. 141а, ал. 2 и 3 думите „чл. 174, ал. 6“ се заменят с „чл. 174, ал. 7“.

§ 10. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата при разследване на престъпления по чл. 108а и чл. 354а от Наказателния кодекс, органите на досъдебното производство могат да извършат задържане на недоставена кореспонденция без разрешението по ал. 2. Наблюдаващият прокурор незабавно, но не по-късно от 24 часа, представя на съдия от съответния съд протокола за извършеното действие заедно с мотивирано писмено искане за изземване на задържаната кореспонденция. Изземването се извършва след писмено мотивирано разрешение на съдията, който се произнася незабавно, но не по-късно от 24 часа. При отказ съдията се произнася и относно задържаната кореспонденция.“

2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) Разпоредбите на ал. 1, 2, 4 и 5 се прилагат и при задържането и изземването на електронна поща.“

§ 11. В чл. 172, ал. 2 думите „чл. 167, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 167, ал. 3, 4 и 5“.

§ 12. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 5:

„(5) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателното производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 108а, чл. 143 – 143а, чл. 159а – 159г, чл. 301 – 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс.“

2. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) В случаите по ал. 5, както и в случаите по чл. 123, ал. 7, към искането се прилага и писменото съгласие на лицето, спрямо което ще се използват специалните разузнавателни средства.“

§ 13. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „по отношение на военнослужещите“ се заменят с „по дела, подсъдни на военен съд“.

2. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи се дава предварително от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд, по искане на административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура или на оправомощен от него заместник. В останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен техен заместник, по искане на административния ръководител на военно-апелативната прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или на оправомощен техен заместник. Искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи, и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“.“

3. Създава се нова ал. 6:

„(6) Разрешението за използване на специални разузнавателни средства по отношение на председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник се дава от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия, по искане на заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Искания по предходното изречение могат да правят и министърът на вътрешните работи, и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“.“

4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8.

§ 14. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 след думите „чл. 95 – 110“ се добавя „чл. 123, чл. 212, ал. 5, чл. 286 – 289, чл. 295, чл. 299, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к“;

б) създава се т. 1а:

„1а. за тежки умишлени престъпления по глава втора, раздели I, IV, V и VIII от особената част на Наказателния кодекс, извършени от непълнолетни лица;“

в) точка 2 се изменя така:

„2. за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи или по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи;“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к от Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.“

3. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

§ 15. В чл. 242 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

„(3) Когато намери за необходимо, прокурорът може да извърши и допълнителни действия по разследването, след което предявява разследването.“

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 3“.

§ 16. В чл. 249, ал. 3 след думата „обжалване“ се добавя „от лицата по чл. 248, ал. 2, т. 3“.

§ 17. В чл. 288 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) В случаите по ал. 1 определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.“

§ 18. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават се нови ал. 2 и 3:

„(2) Когато подсъдимият е признат за виновен, осъден е на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс и е налице реална опасност да се укрие, съдът може да замени мярката за неотклонение с по-тежка или да вземе такава.

(3) Когато подсъдимият е признат за виновен и е осъден на наказание не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, реалната опасност подсъдимият да се укрие е налице, освен ако от доказателствата по делото не се установява противното.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.

3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея след думата „иск“ се добавя „на разноските по делото“.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 2 – 5“.

§ 19. В чл. 329 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) По дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.“

2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 20. В чл. 340 се създават ал. 3, 4 и 5:

„(3) Когато постанови подлежащо на касационна проверка решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, съдът се произнася по мярката за неотклонение, като прилага съответно чл. 309, ал. 2 или 3. Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд.

(4) Когато постанови окончателно решение, с което на основание чл. 337, ал. 2 се изменя осъдителна присъда и се определя наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е отложено по чл. 66 от Наказателния кодекс, или друго по-тежко наказание, въззивният съд изпраща незабавно препис от решението на прокурора.

(5) Получилият препис от влязлото в сила решение прокурор от съответната на въззивния съд прокуратура може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор. В тези случаи издалият разпореждането прокурор уведомява първоинстанционния прокурор, който предприема действие по изпълнение на присъдата след получаването й от съда.“

§ 21. В чл. 369, ал. 1 думите „чл. 242, ал. 3“ се заменят с „чл. 242, ал. 4“.

§ 22. В чл. 377 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Разпореждането по ал. 1 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.“

§ 23. В чл. 396, ал. 1, т. 1 думите „по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“ се заличават.

§ 24. В чл. 400 след думите „Министерството на вътрешните работи по“ се добавя „чл. 60, ал. 3, чл. 62, ал. 5“ и се поставя запетая.

§ 25. В чл. 411а се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) На специализирания наказателен съд са подсъдни делата за престъпления по:

1. глава първа от особената част на Наказателния кодекс;

2. член 321 и 321а от Наказателния кодекс;

3. член 116, ал. 1, т. 10, чл. 131, ал. 1, т. 8, чл. 142, ал. 2, т. 8, чл. 142а, ал. 2, предложение второ, чл. 143, ал. 2, предложение второ, чл. 143а, ал. 3, предложение второ, чл. 155, ал. 5, т. 1, чл. 156, ал. 3, т. 1, чл. 159, ал. 5, чл. 159г, предложение второ, чл. 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4, чл. 195, ал. 1, т. 9, предложение второ, чл. 199, ал. 1, т. 5, чл. 208, ал. 5, предложение първо, чл. 213а, ал. 2, т. 5, предложение второ и ал. 3, т. 3, чл. 214, ал. 2, т. 1 и 2, чл. 235, ал. 4, предложение първо, чл. 242, ал. 1, буква „ж“, чл. 253, ал. 3, т. 1, предложение второ, чл. 256, ал. 2, предложение второ, чл. 278а, ал. 3, предложение трето, чл. 280, ал. 2, т. 5, чл. 330, ал. 2, т. 4, чл. 346, ал. 6, предложение второ, чл. 354а, ал. 2, т. 1, чл. 354б, ал. 2 – 4, чл. 354в, ал. 2 – 4 и чл. 356б, ал. 2 от Наказателния кодекс.“

2. Алинея 2 се отменя.

3. В ал. 3 думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1“.

4. В ал. 6 думите „ал. 1, 2 или 3“ се заменят с „ал. 1 или 3“.

§ 26. Член 411г се отменя.

§ 27. В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 5:

„(5) Изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси по ал. 4 може да се насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа.“

2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 28. В чл. 420, ал. 3 думите „Върховният касационен съд“ се заменят със „съдът, компетентен да разгледа искането“.

§ 29. В чл. 424 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Извън случаите по ал. 1, искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

„(3) Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно връчва препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото изпраща на съответния апелативен съд или на Върховния касационен съд.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 30. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, в които са образувани.

(2) Неприключените съдебни производства по глава тридесет и трета се разглеждат от Върховния касационен съд.

(3) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.

§ 31. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 32 и 73 от 2010 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г. и бр. 53 от 2014 г. ) в чл. 42, ал. 1 след думите „влязла в сила присъда“ се поставя запетая и се добавя „включително и доведените в изпълнение на разпореждане на прокурор по чл. 340, ал. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс“.

§ 32. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) в § 1 от допълнителната разпоредба в т. 31 думите „чл. 194, ал. 2“ се заменят с „чл. 194, ал. 3“.

§ 33. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12 се създава ал. 3:

„(3) Специални разузнавателни средства могат да се използват и спрямо свидетел по наказателно производство, който е дал съгласието си за това, за установяване на престъпна дейност на други лица по чл. 108а, чл. 143 – 143а, чл. 159а – 159г, чл. 301 – 305 и чл. 321 от Наказателния кодекс.“

2. В чл. 13:

а) в ал. 1, т. 6 думите „ал. 3 и 4“ се заменят с „ал. 3, 4 и 5“;

б) създава се нова ал. 3:

„(3) Искането за използване на специални разузнавателни средства спрямо съдия, прокурор или следовател се подава от административния ръководител на Софийската апелативна прокуратура, на военно-апелативната прокуратура, съответно на апелативната специализирана прокуратура или от оправомощен от тях заместник. Искането за използване на специални разузнавателни средства спрямо председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник се подава от заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Искания по предходните изречения могат да правят и министърът на вътрешните работи, и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“.“;

в) досегашната ал. 3 става ал. 4;

г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“.

3. В чл. 14:

а) в ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „наблюдаващия прокурор“ се добавя „съответно от органа по чл. 13, ал. 3“ и се поставя запетая;

б) в ал. 2 думите „чл. 12, ал. 2“ се заменят с „чл. 12, ал. 2 или 3“.

4. Член 15 се изменя така:

„Чл. 15. (1) Ръководителите на органите по чл. 13, ал. 1 или наблюдаващият прокурор предоставят искането до председателите на Софийския градски съд, съответните окръжни или военни съдилища, на специализирания наказателен съд или до оправомощен от тях заместник-председател, които в срок до 72 часа дават писмено разрешение за използването на специални разузнавателни средства или отказват използването им, като мотивират актовете си.

(2) Заявителят е длъжен да предостави на органа по ал. 1 всички материали, на които се основава искането.

(3) По реда на ал. 1 и 2 разрешение за използването на специални разузнавателни средства се дава:

1. спрямо съдии, прокурори и следователи – от председателя на Софийския апелативен съд или от изрично оправомощен от него заместник-председател, ако делото е подсъдно на Софийския градски съд; в останалите случаи разрешението се дава от председателя на Военно-апелативния съд или от председателя на апелативния специализиран наказателен съд или от оправомощен техен заместник;

2. спрямо председател на Софийския апелативен съд, Военно-апелативния съд и апелативния специализиран наказателен съд и негов заместник – от заместник-председателя на Върховния касационен съд, ръководещ Наказателната колегия.“

5. В чл. 22:

а) в ал. 2 в текста преди т. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“;

б) в ал. 3:

аа) в текста преди т. 1 думите „може да не започне или да бъде прекратено“ се заменят с „не започва или се прекратява“;

бб) създават се нови т. 1 и 2:

„1. когато е дадено разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства за разкриване на престъпления, извън посочените в чл. 3, ал. 1;

2. при явни фактически грешки в искането на органа по чл. 13 или в разрешението на органа по чл. 15;“

вв) досегашните т. 1, 2 и 3 стават съответно т. 3, 4 и 5.

6. В чл. 23 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.

7. В чл. 25:

а) в ал. 1 думата „отразяват“ се заменя с „предоставят“;

б) създава се нова ал. 2:

„(2) По искане на органа по чл. 13 и при наличие на техническа възможност структурата по чл. 20, ал. 1 предоставя достъп до информацията чрез автоматизирана информационна мрежа.“;

в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4;

г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“;

д) досегашната ал. 5 става ал. 6.

8. В чл. 26 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.

9. В чл. 27, ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“.

10. В чл. 29:

а) в ал. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“, а думите „чл. 13, ал. 2“ навсякъде се заменят с „чл. 13, ал. 2 или 3“;

б) в ал. 3:

аа) в т. 1 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“;

бб) в т. 2 накрая се добавя „или 3“;

в) в ал. 7 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“;

г) алинея 8 се изменя така:

„(8) Председателите на окръжните и на апелативните съдилища и председателят на Върховния касационен съд включват в годишните си доклади данни за броя на дадените разрешения и изготвените веществени доказателствени средства.“

11. В чл. 31:

а) в ал. 3 думите „Информацията по чл. 24 и 25, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства“ се заменят с „Информацията по чл. 24, която не се използва за изготвяне на веществени доказателствени средства, и информацията по чл. 25“;

б) в ал. 4 и 5 думите „чл. 13, ал. 1 или 2“ се заменят с „чл. 13, ал. 1, 2 или 3“, а думите „чл. 12, ал. 2“ се заменят с „чл. 12, ал. 2 или 3“;

в) в ал. 6 думите „чл. 25, ал. 3 и 4“ се заменят с „чл. 25, ал. 4 и 5“.

12. В чл. 34д, ал. 3 и 4 думата „комисията“ се заменя с „Народното събрание“.

13. В чл. 34е се създава ал. 6:

„(6) При наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства от орган по чл. 15 Националното бюро сезира прокуратурата и уведомява Висшия съдебен съвет, ръководителя на съответния висшестоящ съд и министъра на правосъдието.“

§ 34. Параграф 6, т. 2 влиза в сила след влизане в сила на закона по чл. 68, ал. 2.

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 27 май 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

3727