11 March 2020

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! В съответствие с чл. 53, ал. 3 от нашия Правилник съм направил писмено предложение за включване на Проекта на закон за възрастните хора в седмичната Програма на Народното събрание – затова вземам думата, за да мотивирам това предложение и да убедя Вас, многоуважаемите народни представители, да го подкрепите. Законопроектът е внесен от група народни представители на 18 септември 2019 г. Представени са 15 становища по него от министерства, агенции и социални партньори, в това число и от Министерството на труда и социалната политика, на финансите, на здравеопазването и така нататък. Разгледан е в пет от шестте комисии, на които е разпределен. (Шум и реплики.)

В това число и на водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика, така че формални пречки за разглеждане на Проекта за закон за възрастните хора няма. Защо е важно този законопроект да влезе в седмичната Програма на Народното събрание? Защото според данни от последния анализ на Организацията на обединените нации за глобалните демографски промени България е на шесто място в света по застаряващо население. Възрастните хора над 65-годишна възраст у нас са 20,7% от цялото население на страната. Според изследвания на Евростат пък сме на пето място по този показател в Европейския съюз. Оттам става ясно, че най-голям е делът на хората в нашата страна, които са в трудоспособна възраст от 15 до 64 години. Те са 65,2% от населението в България, а децата до 14-годишна възраст са 14,1%. Това е част от сериозния демографски проблем на страната ни, а тенденцията е увеличаване дела на възрастните хора. Това затруднява от своя страна икономическия растеж и подобряването на благосъстоянието. Мерките за управление, насочени към намаляване на негативните ефекти, не засягат същността на проблема. Затова наред с програмите и приоритетните средства за намаляване на последствията от демографската катастрофа, за повишаване на раждаемостта, за намаляване на младежката миграция и създаване на регулаторен, институционален капацитет за прилагане на съвременни и миграционни политики, фокусирани върху нуждите на българския бизнес, е необходимо да се заяви отношение към все по-увеличаващата се част от населението – възрастните хора. Грижата за тях трябва да се стимулира чрез изграждане на отношение и грижа за тях. В тази посока може да се постигне много чрез един адекватен закон. Без да твърдя, че нашето предложение за такъв закон е съвършено, то може да служи като начало за уреждане на обществените отношения и провеждането на държавна политика в подкрепа на възрастните хора, да направи първи стъпки към гарантиране на условия и стандарти за пълноценен активен живот и равноправно участие в обществения живот. Сега апелирам за подкрепа – Законопроектът за възрастните хора да влезе като точка от седмичната ни програма, на подходящо място. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД относно Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 март 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, Глава единадесета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъди и прие Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. Проектът на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., приета с Решение № 46 на Министерския съвет от 2020 г.; Работната програма на Европейската комисия за 2020 г., публикувана на 29 януари 2020 г., и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание. Съгласно чл. 118, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз е внесена в Народното събрание от Министерския съвет на 29 януари 2020 г. В рамките на триседмичния срок, определен в чл. 118, ал. 2, тя е разгледана от всички постоянни парламентарни комисии. Съгласно заложения в чл. 118, ал. 3 14-дневен срок Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове следва да изработи Проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. до 4 март 2020 г. В своята работна програма за 2020 г. Европейската комисия предлага 43 нови цели и 44 инициативи по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) в съответствие с шестте амбициозни цели, заложени в политическите насоки на председателя Урсула фон дер Лайен за периода 2019 – 2024 г., а именно: 1. Европейска зелена сделка. 2. Икономика в интерес на хората. 3. Подготвена за цифровата ера Европа. 4. Съхраняване на европейския ни начин на живот. 5. По-силна Европа на световната сцена. 6. Нов тласък за европейската демокрация. Работната програма на Европейската комисия беше представена от господин Цветан Кюланов – изпълняващ длъжността ръководител на Представителството на Европейската комисия в България. В заседанието участие взеха и госпожа Петя Василева – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ към администрацията на Министерския съвет, и господин Владимир Недялков – държавен експерт в същата дирекция, които представиха Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Като отчита дневния ред на Европейската комисия и програмата на Тройното председателство на Съвета на Европейския съюз през 2020 г., България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за страната области: - Европейската зелена сделка. - Многогодишна финансова рамка 2021 – 2027 г. - Присъединяване към Шенгенското пространство. - Разширяване на Европейския съюз. - Европейски енергиен съюз. - Насърчаване на икономическия растеж и заетост. - Солидарно управление на миграцията. - Единен европейски цифров пазар. При изготвянето на Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. бяха отчетени и следните съображения: - Проверки за съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност на европейските законодателни предложения, включени в Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г., ще бъдат извършвани чрез активно упражняване правомощията на Народното събрание съгласно Протокол № 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз. - Приемането на новата работна програма не прекъсва процеса на наблюдение и контрола върху проектите на актове на институциите на Европейския съюз, включени в предишни годишни работни програми на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които не са разгледани или окончателно приети. - В Годишната работна програма приоритетно са включени проекти на актове, които имат законодателен характер и създават възможност Народното събрание ефективно да контролира участието на правителството в европейския дневен ред, както и да участва в политическия диалог с европейските институции. - При необходимост към настоящата работна програма комисиите на Народното събрание имат възможност да разглеждат и други документи на европейските институции – съобщения, доклади, бели и зелени книги и други извън настоящата работна програма. - Следва да се има предвид, че във връзка с правомощията на националните парламенти по чл. 6 от Протокол № 2 на Договора за функциониране на Европейския съюз в Проекта на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. не са включени предложения, направени от постоянните комисии, за включване на законодателни инициативи, при които заложеният в Протокол № 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз срок е изтекъл или ще изтече в срок до приемането на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. След състоялото се обсъждане Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на основание чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага единодушно на Народното събрание да приеме следното решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.: РЕШЕНИЕ за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз 2020 г. Народното събрание на основание чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 118, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема следната Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.): ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2020 г.) Народното събрание, като се ръководи от: - приноса на националните парламенти за доброто функциониране на Съюза, утвърден в чл. 12 от Договора за Европейския съюз, както и ролята им за формулирането на европейските политики; - спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в европейския законодателен процес; - приоритетите, заложени в Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г.; - нуждата от укрепване на глобалната роля на Европейския съюз като защитник на демократичните ценности и човешките права, на устойчивото социално и екологично развитие Реши да упражни правомощията си по чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България, като подложи на процедурата по парламентарно наблюдение и контрол по Глава единадесета от чл. 118 до чл. 121 включително от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове на европейските институции: В тематична област – Европейски зелен пакт Законодателни инициативи 1. Преглед на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация. 2. Европейски законодателен акт в областта на климата, в който ще бъде заложена целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. 3. Осма програма за действие за околната среда. Незаконодателни инициативи 4. План за целевите стойности в областта на климата до 2030 г. 5. Нова стратегия на Европейския съюз за адаптиране към изменението на климата. 6. Обновена стратегия за устойчиво финансиране. 7. Стратегия „От фермата до трапезата“. 8. Производство на енергия от възобновяеми източници в морето. 9. Нов план за действие за кръговата икономика. 10. Стратегия на Европейския съюз за биологичното разнообразие до 2030 г. 11. Нова стратегия на Европейския съюз за горите. В тематична област – Европа, подготвена за цифровата ера Законодателни инициативи 12. Преразглеждане на Директивата за сигурност на мрежите и информационните системи (Директива за МИС). Незаконодателни инициативи 13. Стратегия за промишлеността. 14. Стратегия за малките и средни предприятия. 15. План за действие в областта на цифровото образование. 16. Бяла книга за изкуствения интелект. 17. Съобщение относно мисиите за научни изследвания и иновации, провеждани в рамките на програма „Хоризонт Европа“. Инициативи по REFIT, което означава Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка 18. Преразглеждане на Препоръката относно цифровизацията и предоставянето чрез интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид. В тематична област – Икономика в интерес на хората Незаконодателни инициативи 19. Укрепване на схемата „Гаранция за младежта“. 20. Справедливи минимални заплати за работниците в Европейския съюз. В тематична област – По-силна Европа на световната сцена Незаконодателни инициативи 21. Подобряване на процеса на присъединяване – Надеждна перспектива за присъединяване на Западните Балкани към Европейския съюз. 22. Засилване на ангажимента ни към Западните Балкани –Приносът на Комисията за срещата на върха между Европейския съюз и Западните Балкани. В тематична област – Утвърждаване на европейския начин на живот Законодателни инициативи 23. Нов пакт за миграцията и убежището и придружаващи го законодателни предложения. 24. Предложение за допълнителни мерки във връзка със защитата на критичната инфраструктура. 25. Укрепване на мандата на Европол. Незаконодателни инициативи 26. Нова стратегия на Европейския съюз за Съюза на сигурност. 27. Нова стратегия на Европейския съюз за премахване на трафика на хора. 28. Стратегия на Европейския съюз за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца. В тематична област – Нов тласък за европейската демокрация Незаконодателни инициативи 29. Подготовка на Конференцията за бъдещето на Европа. 30. Годишен доклад за 2020 г. относно върховенството на закона. 31. Нова стратегия за прилагането на Хартата на основните права. 32. Стратегия на Европейския съюз за правата на жертвите. 33. Доклад за прилагането на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД). 34. Привеждане в съответствие на релевантните разпоредби на Съюза в областта на правоприлагането от гледна точка на защитата на данните. В тематична област – Отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство 35. Инициативи, свързани с оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.“ Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по онази част от Доклада, която касае енергийните измерения на Зелената сделка. Което е написано в Доклада, в общи линии всичко е хубаво, но то е рубриката „Ако си гладен, трябва да се нахраниш“, в смисъл –едни добри пожелания, в които някак си не се очертават онези проблеми, които стоят конкретно пред българската икономика и пред българската енергетика. Защото, когато говорим за устойчиво икономическо развитие, което е записано в Доклада, някак си трябва да не забравяме, че устойчивото развитие – няколко пъти съм го казал и пак ще го повторя, има три измерения. Първото измерение наистина е икономически растеж. Второто измерение е този икономически растеж да се постига със запазване или даже подобряване на околната среда, за да могат следващите поколения да се радват, ако не на такава, то поне на по-добра околна среда. Има и едно трето измерение, което гласи, че всички тези две цели трябва да бъдат постигнати на социално поносима цена. Ако някой от тези три стълба в устойчивото развитие липсва, някак си това развитие вече не е устойчиво, а започва да се накланя в една от посоките – или развитие на икономиката, без да имаме каквито и да било мерки по запазване на околната среда – неща, които виждаме в страни извън Европейския съюз, или полагане на усилия за много чиста околна среда, но със средства, които са непоносими за хората, и с риск утре да имаме най-чистата околна среда, но да няма кой да живее в нея. Поради тази причина смятам, че правителството и онези, които ще водят разговори в бъдеще в Европейската комисия, трябва да обърнат внимание на тези факти. Нещо повече, амбицията на Европейския съюз за постигане на чиста енергия към 2050 г., когато няма да има въглеродни емисии, някак си се сблъскват с глобалните реалности. В момента в света има държави, които замърсяват околната среда, поставят в риск български и европейски фирми да направят така наречената икономическа миграция и да отидат да произвеждат там, защото няма да има нужда да правят такива инвестиции. Хубаво е тези амбиции на Европейския съюз да бъдат някак си обвързани и с мерки за опазване на околната среда в глобален мащаб, в противен случай рискуваме Европейският съюз да остане единственият играч със сериозни намерения за опазване на околната среда, но с всички последствия, в това число и социални, които могат да последват от това нещо. Обръщам внимание на правителството, когато ще се водят тези разговори, когато ще се приемат решения – нека да бъде така добро да ни запознава предварително с директивите и регламентите, които предстоят да бъдат приети, за да можем да ги обсъждаме в парламента още на етапа на тяхната подготовка и да изказваме своето мнение, а не да бъдем онези, които, след като бъдат приети регламенти и директиви, да сме тези, които само ще подпечатваме тяхната валидност в България. Между другото, това е нормалният начин на функциониране на Европейския съюз. За съжаление, не е нормалният начин на функциониране в българското законодателство. Още на едно нещо искам да обърна внимание. Когато говорим за Зелена сделка, е хубаво да говорим за Зелена сделка с мерки, обвързани с енергийна бедност, и социални мерки, които трябва да бъдат предприети в България, и да настояваме пред Европейския съюз за справедливо разпределение на финансите. Ако това не бъде постигнато, ако ние както винаги останем на опашката на разпределението на финансовия ресурс, рискуваме да провалим икономическото си развитие и да платим една прекалено висока цена за Зелената сделка, която да бъде непоносима за българския народ. Още веднъж призовавам правителството към разумни преговори, да се придържа към вече взети решения на парламента и да ползва парламента в бъдещите преговори като онзи стълб, на който може да се опре, и на решенията на парламента, които биха могли да му дадат правилната насока, когато взема решения и подписва съответните документи в Европейския съюз. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната ни през текущата година, и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координирането и ефективното участие на България във всички нива в процеса на вземане на решения на Европейския съюз и последователното прилагане на европейските политики. Проектът на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. е разработен в съответствие с приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., приета с Решение № 46 на Министерския съвет, Работната програма на Европейската комисия за 2020 г. и предложенията, направени от постоянните парламентарни комисии на Народното събрание. „Движението за права и свободи“ винаги е изразявало подкрепата си по темите, свързани с Европейския съюз и евроатлантическата ориентация на България. Винаги сме защитавали националните интереси на страната и сме се борили за устояването и гарантирането на основните права на гражданите и ценностите на Европейския съюз. Уважаеми колеги, за съжаление, прави впечатление липсата на някои от темите, които не само присъстват в Работната програма на Европейската комисия, но са и водещи. Отсъстват някои ключови направления в работата на Европейския съюз – темата за дигитализация и изкуствен интелект, която е приоритет за Европейския съюз, очаква се представянето на Бялата книга за изкуствения интелект и стратегията за базата данни, е разпиляна на няколко места в документа с фрагментирани декларации за принципна подкрепа. Липсва позиция на страната ни ще работим ли по тази тема, ще се вземе ли участие в процеса на вземане на решения. В документа се наблюдава носталгия по решение на инициативите за здравето на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Оттогава мина време и ако страната ни не разбира, че през това време се случват дълбоки, качествени и с дългосрочен ефект промени в Европейския съюз, ние ще изостанем необратимо. В предложения документ няма и дума за Конференцията за бъдещето на Европа, темата само е маркирана, а това е Проект, който се очаква да ангажира европейските граждани и институции през следващите две години. Стабилността е приоритет, но да стоиш стабилно на едно място, докато всички страни – членки на Европейския съюз, бързат напред за по-просперираща, демократична, щадяща природата и гарантираща високо качество на живот на гражданите си Европа, е допустимо. В предложения документ Зеленият пакт е представен като комуникация на Европейската комисия и подробно са описани очакваните придружаващи го документи. Опростяването на изискванията на Новата стратегия за развитието на Европейския съюз, което представлява Зеленият пакт, до изискването в областта на енергетиката и биоразнообразието е неадекватно на високите амбиции във всички икономически сектори. Няма поглед за връзката на Зеления пакт с регионалната политика, образованието, кръговата икономика, не се споменава за регионите в преход и необходимите действия, свързани с тях, напълно отсъства инвестиционният план за устойчива Европа и преходният механизъм и план. За кохезионната политика и Многогодишната финансова рамка. Няма връзка между виждането за кохезионна политика на българското правителство и актуалните направления на Зеления пакт и връзката с редица хоризонтални програми, като „Хоризонт Европа“, Механизма за свързване, Фонда за отбрана и инвестиции чрез инвестиране в Европейския съюз. Повторението на програмния период от предишния период 2014 – 2020 г. е невъзможно. Необходим е нов подход, самочувствие и ясно осъзнаване, че само добрата координация и синергия между програмите – национални и хоризонтални, субсидирани или с финансови инструменти, може да доведе до добър резултат. Уважаеми колеги, през годината Министерският съвет е длъжен да представя всички законодателни инициативи, описани в Годишната работна програма за годината, рамкови позиции в Народното събрание. За съжаление, миналата година няма нито една такава представена. Ние от „Движението за права и свободи“ ще подкрепим представения Проект на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. с убеждението, че през тази година ще ни се представят рамкови позиции в посочените законодателни инициативи в Програмата, предвид важността на темите за бъдещото развитие на Европейския съюз, държавите членки и живота на европейските граждани. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам удължаване с една седмица на срока за разглеждане между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на териториите, № 054-01-6, от 23 януари 2020 г. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, № 054-01-15, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 20 февруари 2020 г. На заседание, проведено на 5 март 2020 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, № 054-01-15, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 20 февруари 2020 г. На заседанието присъстваха господин Атанас Атанасов – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация“, господин Иван Гешев – Главен прокурор на Република България, господин Георги Александров – заместник-директор на Агенция „Митници“, и господин Георги Арабаджиев – заместник главен секретар на Министерството на вътрешните работи. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Димитър Лазаров. С предложения законопроект се допълват разузнавателните дейности на Агенцията по отношение на хибридните атаки и асиметричните рискове и заплахи, както и за организиране и осъществяване на собствени комуникации за разузнавателни цели и за обмен на информация със свои структури. Прецизират и доразвиват се разпоредби относно: данните, свързани с прикритието на служители и лица, сътрудници на Агенцията; прекратяване на служебните правоотношения с инспектора; достъпа до класифицирана информация – служебна тайна; декларирането на несъвместимост, имущество и интереси; служебната дисциплина, отпуските, временното отстраняване и прекратяването на служебните правоотношения. В Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения и допълнения в други закони, целящи прецизиране на действащи разпоредби и създаване на допълнителни механизми за изпълнение на дейностите от компетентните органи и службите за сигурност. С предложеното допълнение в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ се създава правомощие на органите на Агенцията да установяват самоличност на лица, спрямо които се предприемат конкретно посочени действия в Закона. Със Закона за противодействие на тероризма се предлага да се създаде междуведомствено контратерористично звено, в което да участват органи и структури на Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“ при Министерството на отбраната и Агенция „Митници“ при Министерството на финансите. Предложението е мотивирано от необходимостта от по-близко оперативно взаимодействие при планирането и прилагането на мерки за предотвратяване на терористични нападения на територията на Република България в случаи, по които работят няколко институции. Междуведомственото звено не дублира дейности на съществуващи контратерористични органи и не получава допълнителни правомощия. Предложеното допълнение в Закона за движение по пътищата касае ползването на специален режим на движение по пътищата от определени структури на Държавна агенция „Разузнаване“ и на Служба „Военна информация“ с цел да се обезпечи сигурността при транспортиране на оперативни пратки, съдържащи разузнавателна информация, при или по повод осигуряване на физическа защита на служители или сътрудници на разузнавателните служби, както и при превоз, придружаване и охрана на официални високопоставени длъжностни лица от разузнавателните общности на партньорски държави по линия на сътрудничеството и оперативните дейности. С предложеното изменение и допълнение в Закона за електронните съобщения се регламентира компетентният съд съобразно предметната подсъдност, очертана в разпоредбите на чл. 411а от Наказателно-процесуалния кодекс, който да разглежда дела по искания за достъпа до данни по Закона. Приемането на предложеното в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта допълнение в Закона за противодействие на тероризма води до необходимост от осигуряване на допълнителни финансови средства. Заинтересованите страни и Министерството на финансите в писмени становища са изразили подкрепата си по Законопроекта. Изложение по очакваните последици от прилагането на Законопроекта се направи от господин Атанас Атанасов – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, господин Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, и господин Иван Гешев – Главен прокурор на Република България. В разискванията участие взеха народните представители Димитър Лазаров, Филип Попов и Пламен Нунев, които споделиха, че законодателните промени са навременни, съобразени с динамиката на средата за сигурност и с приемането им ще се постигне укрепване на капацитета за защитата на националната сигурност. След проведеното обсъждане Комисията с 6 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, № 054 01-15, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 20 февруари 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С внимание изслушах Доклада на господин Лазаров и ми направи впечатление, че напоследък не само по този закон, но и по други закони виждаме известна активност от страна на народни представители да внасят законопроекти. От една страна, добре, защото това може би ще вдигне рейтинга по някакъв начин на Народното събрание, тъй като той в последно време наистина се беше превърнал в един гумен печат на различни спорни законопроекти. Но да си кажем право, в определени сфери, по определени теми може би е необходимо законопроектите да минат по етапния ред, тоест да минат през Министерския съвет, да бъдат подложени на обществено обсъждане, да можем да чуем становищата на всичките заинтересовани страни, какъвто казус имаме в случая. Да Ви припомня преди няколко месеца правихме промени в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, изключително спорни, доста обсъждани в залата, от обществеността, от службите, от всички заинтересовани лица по отношение на директора на Държавна агенция „Разузнаване“. В момента виждаме една активност от страна на колеги, и то от управляващата коалиция, което до голяма степен по-скоро създава въпросителни, отколкото дава отговори за бъдещето на тази разузнавателна общност, защото, разравяйки се между листите, между текстовете, можем да направим едно обосновано заключение, че в немалка част от текстовете на Закона се правят промени, за да се намери място за определен човек, за определена служба. Основателно се поставя въпросът дали тези промени, които се правят в момента, не са решаващата крачка към ликвидиране на „Военното разузнаване“ и прехвърлянето му в обхвата на Държавна агенция „Разузнаване“? Една тема, която дори да се случи, трябва да бъде подложена на изключително широко обществено обсъждане, най-малко от всички тези общности, които се занимават със събиране на информация, тези, които преподават в тази сфера, и всички, които са заинтересовани от този дебат. Прави изключително тревожно впечатление, че подобна тематика се опитва да мине изключително бързо, по бързата писта през Народното събрание, през народни представители, без да получим необходимите становища. Казахте, господин Лазаров, че има становища от съответните ръководители на ведомства. Имаме ли становище от „Военното разузнаване“? Нямаме, нали? Казахте: от главния прокурор. Той, главният прокурор, основно събира информацията от Разузнаването в страната, очевидно, защото най вероятно чакаме някой да дойде от чужбина, та разузнавателна информация събираме за него. Дадохте становище от Държавна агенция „Разузнаване“, казахте, че имало и становище от Държавна агенция „Национална сигурност“. Нашата парламентарна група, уважаеми колеги, няма да подкрепи този законопроект именно поради тези причини, че се прави отново набързо, накрак, без да се направят необходимите обсъждания по тази тема. Не чуваме становища на тази общност, която се занимава със събирането на такава информация. Дори в закрито заседание да чуем, да видим какви ще бъдат последствията от всичкото това нещо, и най-вече дали има наистина необходимост да закрием „Военното разузнаване“, това ни интересува. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се обърна към Вас да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. Той е внесен от народни представители, да, и ни най-малко може да се каже, че е по бърза писта. Той си минава на първо гласуване, със срок за предложения между първо и второ гласуване съответно да правят народните представители. Беше подкрепен в Комисията от представителите на Коалиция за България или БСП. Те участваха в разискването, запознати са със становищата и на Държавна агенция „Разузнаване“, което е положително, и на Служба „Военна информация“ към Министерството на отбраната, което е положително, и на Министерството на финансите, което обезпечава в една част от измененията съответното финансиране, и от Министерството на вътрешните работи, и от Държавна агенция „Национална сигурност“, и от Агенция „Митници“, също казах. Когато човек иска да прави внушения, добре би било все пак да се подготви. Нищо общо няма този законопроект с внушенията, които тук продължават някои колеги да правят – видите ли, той бил насочен към закриване на Служба „Военна информация“. Нищо такова няма в текстовете! Няма и как да има. Е няма как с изменения в този закон, които общо взето касаят предложения от самата служба, а и от наблюденията върху дейността на Службата през 2015 г. бяха приети тези закони и те пак бяха внесени от народни представители. 2015 г. бяха внесени законите и за Държавна агенция „Разузнаване“, и за службите за сигурност, с изключение на ДАНС. Е 2013 – 2014 г. Министерският съвет – тогавашният или предишният, не бяха внесли такива изменения. То нямаше закони, нямаше законова регламентация, но това сме го говорили, говорили, говорили. Няма смисъл наново да го повтарям, само обръщам внимание на този факт. Да, законодателните промени в ДАР касаят прецизиране на текстовете, които имат предвид преминаване на службата, отговорностите, когато служителите са на прикрития, задълженията, когато са на прикрития. Прецизират се текстовете за прекратяване на правоотношенията – било то дисциплинарно, било то по общия ред. Нищо общо тук няма наистина със Служба „Военна информация“. Аз не знам как може така на ангро да се говори, безотговорно и да се всява напрежение в службите за сигурност. Може би това е целта? Някой просто, без да се е запознал със становища, без да е участвал в работата по тези закони, решава, че така е по-добре: да всяваме интриги и смут в службите. Е точно сега това ни трябва! Но въпрос на отговорност кой как постъпва, поради което, уважаеми колеги, ще Ви помоля да подкрепите внесения законопроект. В Доклада изчетох: с Преходните и заключителните разпоредби се променят и други закони и пак, забележете, не бързо, не спешно, не между първо и второ четене да се правят промени. Да, за ДАНС, те в момента нямат правомощие да проверяват самоличността на лица. Записано е изрично, ако някой си е направил труда да прочете Законопроекта. Ако не си е направил, да каже: да, могат да проверяват самоличност, искайки представяне на лична карта, за да впишат трите имена и да проверят самоличността на лицето, или чрез свидетели, или по някакъв друг начин. Защото те досега законово това правомощие го нямаха, и когато едно лице бъде извикано в Служба ДАНС или по друг повод, няма законово основание да му изискат личната карта – за това става въпрос. В Закона за електроните съобщения, да. Преди година и половина, две вече стана, подсъдността в НПК вече е на Специализирания съд. Правим тази промяна единствено и само да се знае, че разрешенията за трафични данни ще се дават от Специализирания съд – нещо, което тогава е било пропуснато да бъде направено. Въпрос на прецизност е. В Закона за движение по пътищата – може би и това имат против колегите, доколкото и в МВР, и в ДАНС коли имат право на специален режим на движение. Да, даваме тази възможност и на Държавна агенция „Разузнаване“, и на Служба „Военна информация“, забележете, а не само на Държавна агенция „Разузнаване“, както някой се опитва тук да внуши, по ред, определен от директорите, някои коли в някои хипотези също да имат възможност да имат специален режим на движение. То е посочено и в мотивите, посочено беше сега и в Доклада. Е това ли имате против? Да, прецизирани са разпоредбите по отношение на инспектора, който за първи път се въведе 2015 г., какви правомощия има, и дисциплинарната практика, отчитайки, в Службата са прецизирани и тези разпоредби. Не мога да разбера откъде се раждат идеите, че този закон се бил правил за определено лице, като Службата си има директор, има си заместник-директори? Редът е ясен, той не се променя – по предложение на Министерския съвет, с указ на президента. Никаква промяна няма тук. През 2015 г., въпреки нежеланието тогава на някои присъстващи в тази зала, внасяйки тези законопроекти, решихме, предложихме и си го отстояваме, че, да, директорите на тези служби, за да имат стабилитет, трябва да бъдат назначавани с указ на президента. Така че, уважаеми колеги, не се поддавайте на внушения. Много Ви моля, подкрепете Законопроекта.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, да, прав сте, колеги са подкрепили в Комисията този законопроект, но в залата нашата група няма да го подкрепи, защото обсъждахме внимателно, детайлно всичко това, което е записано вътре. В тази сложна международна обстановка, особено в нейните изменения на сигурността, господин Лазаров, надявам се да се съгласите с мен, че е изключително рисково да се правят промени в подобни закони и да се променя редът и начинът на работа на службите. Имаме ситуация в Турция, имаме ситуация в Гърция, имаме ситуация в Близкия изток, и тя чука на нашата врата, и в момента се опитвате да направите една реорганизация, която е със спорен резултат. Най-малко ме притеснява, че тук, на последния ред, не виждам председателите на ДАНС, на ДАР, на „Военна информация“, които да кажат своите становища в залата. Подобен законопроект, уважаеми колеги, е редно и нормално да мине по етапния ред през Министерския съвет, да мине през обществено обсъждане – да се чуят становищата на всички засегнати страни в този процес, защото това наистина е бърза писта, господин Лазаров. Законопроекти, които Левицата е внесла, висят от една година по комисии, без да се разгледат, включително и в Правната комисия, и не влизат тук, в залата. Този е внесен преди седмица и днес е в залата, господин Лазаров. Защо се бърза?! Въпросителните са много. Питам защо, господин Лазаров, отговорете ми, когато гледахме държавния бюджет, когато внасяхме предложения да се увеличи бюджетът на тези служби, Вие не подкрепихте? Какво се случи чрезвичайно до днешна дата, та да вдигнете сега бюджета и Министерството на финансите да няма против това нещо?! Какво се случи?! Пак се правят поредните промени, които не се обсъждат, не се оглеждат, защото ние сме си казали хиляди пъти тук, от тази трибуна, становището, че предложенията, които се правят с Преходни и заключителни разпоредби, са най-вредното нещо, което произвежда този парламент. Ама най-вредното нещо! Най-големите безумия и безобразия се правят тук, когато се приемат Преходни и заключителни разпоредби в куп други закони и не се обсъждат – минават така между капките. За това става въпрос, господин Лазаров. Може в известна степен да са полезни Вашите предложения, но Ви казвам, че ние няма да ги подкрепим, защото са най-малкото спорни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Добре е да се четат внесените законопроекти, преди човек да се изказва. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Какъв е моментът сега, що се касае до опасностите от тероризъм, от пране на пари, от логистика за тероризма, не мисля за необходимо да го коментирам, но най-малкото сега трябва да се внушава, че, видите ли, с този законопроект се внася дисбаланс. Ама заинтересованите страни!? Наново някой го говори: бързи писти, бавни писти, защо нашите законопроекти не ги гледате, но този го гледате?! Малко като на детска градина ми прилича, не искам да звучи ехидно, защото темата за сигурността е сериозна тема и не искам някак си като в детска градина да се произнасяме и да се отнасяме. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Знам, колегите са последователни и по законопроектите, и по законите за мерките за изпиране на пари, за мерките за финансиране на тероризма, законите, които касаят сигурността. Да, БСП са последователни, те гласуват „въздържал се“ или „против“ – въпрос на отговорност. (Реплика от „БСП за България“: „Това не е вярно!“) Уважаеми колеги, мисля, че с този законопроект ние доусъвършенстваме наистина практиката в Държавна агенция „Разузнаване“ – дисциплинарната, преминаване на службата, що се касае до добива на информация с оглед асиметричните заплахи. Е, някои предната седмица например се възползваха от възможността си да внесат друг законопроект за Русия, да речем, относно Русия, но това е Ваше право, никой не може да Ви го отрече.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, мисля, че беше редно да направите забележка на колегата Лазаров – да не му се позволява тук, от тази трибуна, да говори с назидателен тон и да прави внушения колегите от Левицата по какъв начин и как трябва да гласуват. Най-малкото господин Лазаров можеше да си направи труда, господин Председател, и Вие да вземете отношение тук да бъдат председателите на агенциите, които в момента обсъждаме – Държавна агенция „Разузнаване“, „Военна информация“ и Държавна агенция „Национална сигурност“, за да чуем тяхното мнение. Защото от тази трибуна, господин Христов, сме слушали с назидателен тон един друг ментор на господин Лазаров как говореше от тази трибуна, а той завърши трагично и си замина. (Реплики от ГЕРБ.) Сега не позволявайте да се случва същото нещо…

…да няма подобни изблици тук, да използвам по-мека дума, на опити да обвинят опозицията, видите ли, че пречела за работата на службите. Напротив, има нещо работещо в тази държава и това са службите. В момента се прави пореден опит те да бъдат спрени да работят. Това се прави! Нищо друго. Правя процедура – да не подлагате Закона на гласуване на първо четене, докато не дойдат представителите на Държавна агенция „Разузнаване“, на „Военна информация“ и на ДАНС, за да чуем тяхното мнение от трибуната. Благодаря Ви.

Господин Председател, правя предложение да поканите председателите на ДАР, на ДАНС и на „Военна информация“ да дойдат в залата и да дадете 30 минути почивка, докато дойдат. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас по начина на водене, тъй като Вие допускате народен представител от високата трибуна на Народното събрание да казва на свои колеги… Аз не забелязах в неговото изказване уважение към тях, защото едно, че говори към парламентарни групи как са гласували в миналото, какво мислели, как се изказвали. Това си е лично тяхна работа! Господин Лазаров, тази трибуна не е Ваша! Вие не може да казвате дали било детска градина, като в детската градина, какво Ви приличало, защото просто не може тук да говорите така!

Обърнете се към председателя, не към него.

Да, към председателя. И какво като е и към него?!

През председателя и към него. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Да, през председателя и към него. Но аз призовавах за съвсем друг тон. Ние, народните представители от БСП, не може да се изказваме по нито един законопроект ли? Или ако се изкажем, Вие трябва да го оспорвате по този начин ли? (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) Господин Председател, непрекъснато ме прекъсват от ръководството на парламентарната група на ГЕРБ! Позволявате това за не знам кой път. (Оживление.) Моля Ви, знам, че сте от тази парламентарна група, но вземете някакво отношение, колкото и да се смеете отзад, да се смеете зад гърба ми.

Кажете, другарю Лазаров! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Ето за това говорим, виждате ли? За това говорим! И предложение не може да се прави.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, малко за значението на думите и значението на изказа оттук. Не бих желал притесненията, които изразява парламентарната група на Българската социалистическа партия по някои от законопроектите, и въобще, когато е критична към някои от тях, това да бъде квалифицирано като внушение. Изказваме мнение, имаме право да го изказваме, затова е парламентарната трибуна и затова изказваме нашите притеснения и възражения. Ако някой приема това като внушение, това е въпрос на неразбиране на парламентаризма в България. (Възгласи от „БСП за България“: „Браво!“) Оттук нататък искам само да кажа, че в този законопроект има и притеснителни неща. Да, има неща, които са хубави, има неща, които са навременни, но има и неща, които ни притесняват. Притеснява ни в началото конкретизацията. Ако не се лъжа, в чл. 8, ал. 1, където се разширява обхватът на дейност или всъщност се конкретизира, защото, когато се говори в тази алинея, че Държавна агенция „Разузнаване“ се занимава с разузнаване, то включва много по-общо нещата, когато вътре добавиш „асиметрични мерки“ и „хибридни войни“, ограничаваш нещата или ги уточняваш и създаваш впечатлението, че намесваш и други служби вътре. Впечатление създаваш, казвам. Хубаво е да се преосмислят тези неща, защото това е едно от нещата, което ни притеснява. Не е внушение, има го написано, така е. Второто, което ни притеснява, е начинът, по който се регламентират и се променят нещата по кадровата политика в Държавна агенция „Разузнаване“, защото, пак казвам, с това бързане – Законопроектът е внесен на 20 февруари и се разглежда на 11 март, минал набързо през Комисията – се създава впечатление, че става въпрос за кадрови решения, които или са вече нарочени, или ще бъдат нарочени. Пак казвам, създава се впечатление, не е внушение, притеснение е. Другото, което искам да спомена, и това също е едно от притесненията, които имаме, е, защо – може би има някаква логика, но тя не проличава нито в мотивите, нито в текста на Закона – звеното за контратероризъм е в ДАР, а не е в ДАНС? Въпрос, който сигурно би могъл да възникне, тъй като това е контраразузнавателна дейност, свързана с националната сигурност, и Държавна агенция „Национална сигурност“ е тази, която е оправомощена да извършва тази дейност, въпрос, който няма отговор в Законопроекта, няма отговор и в мотивите. Именно поради тази причина парламентарната група на Българската социалистическа партия ще се въздържи при гласуването на този законопроект. Между първо и второ четене ще се опитаме да направим съответните предложения, които едва ли ще бъдат приети, но няма значение, ние сме длъжни да ги направим, за да можем да изчистим нещата, така че да няма притеснения. Най-важното, което искам да кажа, е, че наистина начинът, по който се вкарват закони на 20 февруари от народни представители – не че нямат право да го правят, напротив, имат право да го правят, е притеснителен. Става въпрос наистина за национална сигурност, става въпрос за кадрови решения в една от основните служби за национална сигурност, става въпрос и за създаване на нови звена, което, ми се струва, че е хубаво да бъде минато по начина, по който се прави. Между другото, да припомня, че Министерският съвет – единствената отговорност на министър-председателя, който освен координация на дейностите, е и националната сигурност, Министерският съвет би могъл да бъде вносител на този законопроект, за да може да си мине по етапния ред. Или, пак казвам, има нещо, което много бързо трябва да бъде решено – кадрово, и затова бързаме с тези решения. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Не, аз пак казвам, притеснения. Не правя внушения. Притеснения! Именно това е причината, поради която, първо, начинът по който е внесен Законопроектът, няма да го подкрепим и, второ, с онези аргументи, които току-що споделих. Благодаря Ви.

Колеги, моля за допуск в залата по нашия Правилник за Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието, и Лиляна Тодорова – държавен експерт. От Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, и Милен Милев – началник отдел.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 100н се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4: а) създава се нова т. 5: „5. доклад за изпълнение на политиката за възнагражденията;“ б) досегашната т. 5 става т. 6. 2. В ал. 5 цифрата „5“ се заменя с „6“. 3. Създава се ал. 13: „(13) Регистрираният одитор, който извършва независим финансов одит на годишния финансов отчет на публичното дружество, в одиторския доклад задължително изразява становище предоставен ли е доклад за изпълнение на политиката за възнагражденията и дали докладът отговаря на изискванията, определени в Наредбата по чл. 116в, ал. 1.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 110в се създават ал. 3 – 7: „(3) По искане на публичното дружество чуждестранните лица по чл. 133 от Закона за пазарите на финансови инструменти, придобили финансови инструменти на свое име, но за сметка на други чуждестранни лица, предоставят информация, необходима на публичното дружество за идентификация и контакт с лицето, за чиято сметка са придобити финансовите инструменти. Информацията се предоставя за осигуряване на всички необходими условия, за да може акционерите да упражнят правата си. (4) Информацията по ал. 3 се изисква и предоставя чрез централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани съответните ценни книжа. При верига от посредници информацията се предава своевременно между тях. (5) Публичното дружество, централният депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани съответните ценни книжа, и другите посредници, които разкриват информацията по ал. 3, не носят отговорност за нарушаване на ограниченията за оповестяване на информация, предвидени с договор или нормативен акт. (6) Лицата по ал. 5 обработват личните данни на акционерите, получени по ал. 3 и 4 и по чл. 115б, ал. 2, за идентифициране и установяване на контакт с тях. (7) Лицата по ал. 5 съхраняват личните данни на акционерите, получени по ал. 3 и 4 и по чл. 115б, ал. 2, за срок от една година от узнаването, че съответното лице е престанало да бъде акционер, освен ако в друг нормативен акт е предвиден по-дълъг срок.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създава се чл. 110г: Чл. 110г. (1) Публично дружество, което инициира корпоративно събитие, предоставя на централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани съответните ценни книжа: 1. информацията, която дружеството е длъжно да предостави на своите акционери, за да може да упражняват своите права, и която е насочена към всички акционери, притежаващи акции от съответния клас; 2. съобщение, указващо къде на интернет страницата на дружеството може да бъде намерена информацията по т. 1, когато е публикувана на интернет страницата му. (2) Централният депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани съответните ценни книжа, изпраща своевременно информацията по ал. 1, т. 1, съответно съобщението по ал. 1, т. 2 до другите посредници. (3) Посредниците осигуряват достъп на акционерите, които не са посредници, до информацията по ал. 1 и до всички условия за действия на акционер, свързани с упражняване на правата му, чрез общодостъпни инструменти и инфраструктура, включително на интернет страницата на посредника, освен ако е уговорено друго с акционера. Инструментите и инфраструктурата трябва да позволяват обработка на указания на акционер, свързани с упражняване на правата му от страна на посредниците в съответствие с чл. 2, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3 септември 2018 г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите (OB, L 223/1 от 4 септември 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212“. (4) Посредниците предават на публичното дружество своевременно и в съответствие с указанията на акционерите получената от тях информация, отнасяща се до упражняване на правата им, свързани с притежаваните от тях акции. (5) При верига от посредници информацията по ал. 1, т. 1, съответно съобщението по ал. 1, т. 2, както и информацията по ал. 4 се предава между тях своевременно. (6) Предаването на информацията по ал. 1 – 5 се извършва съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. (7) Разпоредбите на ал. 1 – 6 не се прилагат, когато публичното дружество изпраща информацията по ал. 1, т. 1, съответно съобщението по ал. 1, т. 2 пряко на всички свои акционери или на трето лице, определено от акционера.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като предлага в ал. 5 думите „съгласно разпоредбата на“ да се заменят с „по“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 114, ал. 10 се създават т. 6 и 7: „6. при изплащане на променливо възнаграждение на членовете на управителния или контролния орган на публичното дружество, определено съгласно чл. 116в, ал. 1, което не се осигурява от собствени акции или чрез увеличение на капитала по чл. 112, ал. 4; 7. на сделки, сключени от кредитни институции, въз основа на надзорни мерки по глава единадесета, раздел VI от Закона за кредитните институции или на мерки по глава пета от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционните посредници, приложени от Българската народна банка, с цел осигуряване на финансовата им стабилност.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 114а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Заинтересованите членове на управителния орган не участват в изготвянето на мотивирания доклад.“ 2. Досегашните ал. 2 – 6 стават съответно ал. 3 – 7. 3. Създава се ал. 8: „(8) Членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество, лицата – представители на юридически лица, членове на такива органи, неговият прокурист, лица, които пряко и/или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, уведомяват публичното дружество за сделките над прага по чл. 114, ал. 3, т. 1, буква „б“, сключени с дъщерно дружество на публичното дружество, по които лицата са страна, включително за срока, страните, предмета и стойността, както и в чия полза се извършват сделките, преди сключването им.“ 4. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Публичното дружество е длъжно да оповести при условията и по реда на чл. 100т, ал. 1 и 3 сделките по чл. 114, ал. 2 и 3, както и информацията по ал. 8, в деня на сключването им.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създават се нови т. 2, 3 и 4: „2. уникален идентификационен код на събитието; 3. ISIN код на емисията, съответно емисиите – при издадени различни класове акции; 4. час на събитието по седалището на дружеството и в координирано универсално време;“ б) досегашните т. 2 – 8 стават съответно т. 5 – 11; в) досегашната т. 9 става т. 12 и се изменя така: „12. електронна препратка, към мястото на интернет страницата на публичното дружество, където е публикувана информацията по ал. 5.“ 2. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 5“ се заменят с „ал. 2, т. 8“. 3. Създава се нова ал. 7: „(7) В деня на публикуването по ал. 5 на поканата публичното дружество изпраща на централния депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани съответните ценни книжа, съобщението по чл. 110г, ал. 1, т. 2 за свикване на общото събрание съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. Член 110г, ал. 2 – 6 се прилагат съответно. Изречения първо и второ не се прилагат, когато дружеството изпраща съобщението по чл. 110г, ал. 1, т. 2 пряко на всички свои акционери или на трето лице, определено от акционера.“ 4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея се създава изречение четвърто: „Алинея 7 се прилага съответно при актуализация на поканата.“ 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9. 6. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите „ал. 8“ се заменят с „ал. 9“. 7. Досегашната ал. 10 става ал. 11. 8. Създава се нова ал. 12: „(12) При провеждане на общо събрание чрез електронни средства публичното дружество осигурява възможност за незабавно електронно потвърждение за получаване на гласовете от акционера или неговия пълномощник, изготвено съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. При верига от посредници потвърждението се предава между тях своевременно.“ 9. Досегашната ал. 11 става нова ал. 13. 10. Досегашната ал. 12 става ал. 14.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10. „§ 10. В чл. 115б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) При верига от посредници последният посредник по искане от акционера или от трето лице, определено от акционера, потвърждава броя акции с право на глас към датата по ал. 1. Потвърждението по изречение първо се изготвя съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. (4) Когато се изисква от публичното дружество, акционерът може да поиска от посредника изпращане на съобщение за участие до публичното дружество съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. Когато съобщението за участие включва и информация за гласуването, последният посредник гарантира, че броят на акциите с право на глас в съобщението съответства на този към датата по ал. 1. Когато съобщението е предадено по веригата от посредници преди датата по ал. 1, последният посредник по веригата актуализира съобщението, ако е необходимо. Потвърждението за правото на участие се изготвя съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212.“ 2. Досегашните ал. 4 – 7 стават съответно ал. 5 – 8. 3. Създава се ал. 9: „(9) В срок до три месеца от датата на провеждане на общото събрание по искане от акционера или от трето лице, определено от акционера, публичното дружество предоставя потвърждение, че гласът на акционера е бил действително отчетен и преброен от дружеството. Когато посредник получи потвърждението, той предава информацията своевременно на акционера или на третото лице, определено от акционера. При верига от посредници потвърждението се предава между тях своевременно, освен ако то може да бъде изпратено пряко на акционера или на определено от него трето лице. Потвърждението за получаване, съответно за записване и преброяване на гласовете се изготвя и предоставя съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Създава се нов чл. 116а: Чл. 116а. (1) За извършване на дейност по занятие като упълномощен съветник е необходимо лицето да бъде вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 21 от Закона за Комисията за финансов надзор съгласно наредба на комисията. (2) Упълномощените съветници прилагат кодекс за поведение, което публично оповестяват. (3) Когато упълномощените съветници не прилагат кодекс за поведение, те публикуват подробни мотиви за това. (4) Когато упълномощените съветници не прилагат някое от правилата на кодекса за поведение, те публикуват информация кое правило не прилагат и подробни мотиви за това, като посочват предприетите алтернативни мерки, ако има такива. (5) Упълномощените съветници оповестяват публично най-малко следната информация: 1. основните характеристики на използваните от тях методологии и модели; 2. основните източници на информация, които ползват; 3. процедурите за осигуряване на качество на проучванията, съветите и препоръките за гласуване и на квалификацията на служителите им; 4. отчитат ли и по какъв начин пазарните условия в страната и законовите и подзаконовите изисквания, както и специфичните за отделните публични дружества условия; 5. основните характеристики на политиките за гласуване, които прилагат за всеки пазар; 6. комуникират ли с публичните дружества, които са обект на техните проучвания, съвети или препоръки за гласуване, като посочват обхвата и характера на комуникацията; 7. политиката по отношение на предотвратяването и управлението на потенциални конфликти на интереси. (6) Информацията по ал. 2 – 5 се публикува на интернет страницата на упълномощените съветници, актуализира се ежегодно и достъпът до нея е безплатен. Информацията по ал. 5 е достъпна за срок не по-кратък от три години от публикуването ѝ. (7) Упълномощените съветници са длъжни да установяват и разкриват своевременно, пълно и писмено пред своите клиенти всеки реален или потенциален конфликт на интереси или търговски взаимоотношения, които могат да повлияят на изготвянето на техните проучвания, консултации или препоръки за гласуване, както и действията, които са предприели за отстраняване, ограничаване или управление на реален или потенциален конфликт на интереси.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В член 116в ал. 1 се изменя така: (1) Публичното дружество приема и прилага политика за възнагражденията на членовете на управителните и контролните му органи, като изискванията към политиката за възнагражденията, приемането, прилагането, оповестяването и изпълнението ѝ се определят с наредба. Политиката за възнагражденията се приема от първото редовно годишно общо събрание след придобиване на качеството публично дружество. Възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и контролните органи на публично дружество, както и срокът, за който са дължими, се определят от общото събрание.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 120 думите „и 7“ се заменят с „и 8“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18: „§ 18. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 след думите „чл. 110в“ се добавя „ал. 1 – 3, чл. 110г“ и се поставя запетая, думите „чл. 115, ал. 1, ал. 2, 4, 5, 6, 7 и 9“ се заменят с „чл. 115, ал. 1, 2, 4 – 8, 10 и 12, чл. 115а“, думите „чл. 115б, ал. 2 и б“ се заменят с „чл. 115б“, след думите „чл. 116а“ се добавя „ал. 2 – 7 и чл. 116а1“, а след думите „чл. 122, ал. 3“ се добавя „чл. 131а“ и се поставя запетая; б) в т. 3 след думите „чл. 111, ал. 2, 5, 7 – 10“ се добавя „чл. 112, ал. 4 и 5“ и се поставя запетая, а след думите „чл. 112д“ се добавя „чл. 114а, ал. 8 и 9“ и се поставя запетая; в) в т. 4 думите „чл. 114а, ал. 1, 3 и 6“ се заменят с „чл. 114а, ал. 1, 2, 4 и 7“, а думите „чл. 115, ал. 11“ се заменят с „чл. 115, ал. 13“. 2. В ал. 5 думите „чл. 114а, ал. 4 и 5“ се заменят с „чл. 114, ал. 5 и 6, чл. 116а, ал. 1“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: 1. В § 1 се създават т. 52 – 55: „52. „Корпоративно събитие“ е понятие по смисъла на чл. 1, т. 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. 53. „Последен посредник“ е понятие по смисъла на чл. 1, т. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212. 54. „Посредник“ е: а) лице, което е инвестиционен посредник: аа) получил лиценз при условията и по реда на Закона за пазарите на финансови инструменти; бб) от друга държава членка, получил лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и за извършване на инвестиционни дейности, съгласно националното си законодателство, въвеждащо Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (OB, L 173/349 от 12 юни 2014 г.); б) лице, което е кредитна институция: аа) по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, получила лиценз за извършване на банкова дейност съгласно чл. 2, ал. 5 от Закона за кредитните институции; бб) от друга държава членка, получила лиценз за извършване на банкова дейност, съгласно националното си законодателство, въвеждащо Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор а институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB, L 176/338 от 27 юни 2013 г.); в) централен депозитар на ценни книжа по смисъла на член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014, който предоставя услуги по съхранение на акции, администриране на акции или поддържане на сметки за ценни книжа от името на акционери или други лица; г) лице по букви „а“ – „в“, чието седалище или главен офис не е на територията на държава – членка на Европейския съюз, и което предоставя услуги на акционери в публични дружества по смисъла на чл. 110, ал. 1. 55. „Упълномощен съветник“ е юридическо лице със седалище в държава членка или в трета държава, което осъществява дейност чрез основно място на стопанска дейност в държава членка, което по занятие анализира разкрита, регулирана и друга информация, свързана с публични дружества, с цел предоставяне на проучвания, консултации или препоръки във връзка с упражняването на правото на глас на инвеститорите.“ 2. В § 1г, ал. 1 се създава точка 13: „13. Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (OB, L 132/1 от 20 май 2017 г.).“ 3. В § 1д, ал. 1 думите „т. 2, 4 и 5“ се заменят с „т. 2, 4 и 6“.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: „1. В чл. 1, ал. 2, т. 1 след думите „администраторите на бенчмарк“ се поставя запетая и се добавя „упълномощените съветници“. 2. В чл. 30, ал. 1 се създава т. 21: „21. упълномощените съветници.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 21: „§ 21. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 37, ал. 6 се създава т. 6: „6. предоставен ли е доклад за изпълнение на политиката за възнагражденията към годишния финансов отчет и дали докладът отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 116в, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22: „§ 22. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. Създават се чл. 75а и 75б: „Политика за ангажираност Чл. 75а. (1) Инвестиционен посредник, който предоставя услугата по управление на портфейл, включващ акции на дружества със седалище в държава членка, допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка, приема и публикува политика за ангажираност, както и информация за изпълнението ѝ. (2) В политиката за ангажираност инвестиционният посредник посочва начина, по който интегрира в своята инвестиционна стратегия акционерното участие в дружествата, в които инвестира. В политиката за ангажираност инвестиционният посредник описва: 1. наблюдението на съответните аспекти в дейността на дружествата, в които инвестира, включително стратегия, финансови и нефинансови резултати и риск, капиталова структура и социално въздействие, въздействие върху околната среда и корпоративно управление; 2. осъществяването на комуникация с дружествата, в които инвестира; 3. упражняването на правото на глас и на други права, свързани с акциите, включително прилаганите критерии за незначително гласуване поради предмета на гласуването или размера на дяловото участие в дружеството; 4. сътрудничеството с другите акционери и общуването със съответните заинтересовани страни в дружествата, в които инвестира; 5. управлението на реалните и потенциалните конфликти на интереси, свързани с акционерното участие в дружествата, в които инвестира. (3) Инвестиционният посредник ежегодно публикува информация за изпълнение на политиката за ангажираност, която съдържа: 1. общо описание на начина на гласуване; 2. обяснение на най-важните гласувания; 3. информация дали са използвани услугите на упълномощен съветник по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа; 4. информация как е упражнено правото на глас, произтичащо от акциите в дружествата, в които е инвестирал, освен когато гласуването е незначително съгласно критериите по ал. 2, т. 3. (4) Политиката за ангажираност, включително нейните изменения и допълнения, се публикува в 7-дневен срок от вземане на съответното решение. (5) Инвестиционният посредник може да вземе решение да не приема политика за ангажираност, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (6) Инвестиционният посредник може да вземе решение да не спазва някое от изискванията по ал. 2, съответно ал. 3, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (7) Информацията по ал. 3 се публикува в срок до три месеца след края на финансовата година, в която е упражнено правото на глас, като информацията трябва да остане достъпна до следващото публикуване. (8) Информацията по ал. 1 – 6 се публикува на интернет страницата на инвестиционния посредник и достъпът до нея е безплатен. „Прозрачност при договор за управление на портфейл Чл. 75б. (1) Инвестиционен посредник, който е сключил договор за управление на портфейл с лице по чл. 197а, ал. 1 от Кодекса за застраховането или с лице по смисъла на чл. 2, буква „д“ от Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ, L 184/17 от 14 юли 2007 г.), регистрирано или лицензирано в друга държава членка, е длъжен ежегодно да предоставя на лицето информация как инвестиционната стратегия на инвестиционния посредник и изпълнението ѝ съответстват на сключения договор и как допринасят за средносрочните и дългосрочните показатели на активите на лицето. (2) Информацията по ал. 1 включва докладване за основните съществени средносрочни и дългосрочни рискове, свързани с инвестициите, за състава на портфейла, за обращаемостта на активите и разходите, свързани с обращаемостта на активите, за използването на упълномощени съветници по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа за целите на дейностите по ангажираност и тяхната политика за предоставяне на ценни книжа в заем и начина, по който тя се прилага, за да се изпълнят дейностите по ангажираността, ако това е приложимо, особено по време на общите събрания на дружествата, в които е инвестирано. (3) Информацията по ал. 1 включва и информация за това, дали и как инвестиционният посредник взема инвестиционни решения въз основа на оценка на средносрочните и дългосрочните резултати на дружеството, в което е инвестирано, включително нефинансовите резултати, както и за конфликтите на интереси, възникнали във връзка с дейностите по ангажираността, и начина, по който инвестиционният посредник ги е разрешил. (4) Информацията по ал. 1 се оповестява заедно с последния отчет по чл. 85, ал. 1 за съответната година.“ 2. В чл. 290, ал. 1, т. 4 след числото „70“ се добавя „75а, 75б“ и се поставя запетая. 3. В § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 5: „5. Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (ОВ, L 132/1 от 20 май 2017 г.).“

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаеми колеги, моля за внимание, особено от групата на ГЕРБ, които ще гласуват този § 21, който става § 22. За Ваша информация, уважаеми колеги, има различие в мнението на правителствените институции. Министерството на финансите предлага един вариант, който аз подкрепям, Комисията за финансов надзор предлага друг вариант. Правните експерти на Народното събрание подкрепят варианта на Министерството на финансите. За какво става дума? Става дума за политиката за ангажираност, тъй като директивите на Европейския съюз касаят именно дългосрочност на политиката на ангажираност на инвестиционните посредници. В чл. 75а, ал. 2, т. 1 е казано, че наблюдението на съответните аспекти в дейността на дружествата, в които инвестира, включително – обърнете внимание – стратегия, финансови и нефинансови резултати и риск, капиталова структура и социално въздействие, въздействие върху околната среда и корпоративно управление. И сега в ал. 5 се казва, че инвестиционният посредник може да вземе решение да не приема политика за ангажираност, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. Тоест, може да не спази директивата на Европейския съюз. Алинея 6: „(6) Инвестиционният посредник може да вземе решение да не спазва някое от изискванията по ал. 2, съответно ал. 3, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4.“ По този начин ние поставяме в неравностойно положение инвеститорите. Едни трябва да публикуват политика на ангажираност с оценка на риска за вложителите, а други може да не публикуват. Какво е задължението на тези, които може да не публикуват, което го има в ал. 5 и ал. 6? Те трябва да публикуват подробни мотиви. Ами, уважаеми колеги, те могат да публикуват примерно равнището на река Дунав в сантиметри като мотиви. Защото тук не е казано тези мотиви кой ги приема или не ги приема. Аз предлагам да подкрепим в този случай позицията на Министерството на финансите, което не иска да се правят изключения, а всички инвестиционни посредници да бъдат така добри да си публикуват ангажираността съгласно Директивата на Европейския съюз. Предлагам ал. 5 и ал. 6 да отпаднат, а останалият текст да остане. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. (1) Лицата по чл. 75а, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти приемат и публикуват политика за ангажираност или вземат решение да не приемат политика за ангажираност, като публикуват подробни мотиви за това в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Информацията по чл. 75а, ал. 3 и по чл. 75б от Закона за пазарите на финансови инструменти се оповестява за първи път в срок до 31 март 2021 г.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В глава шестнадесета преди чл. 196 се създава наименование: „Раздел I – Правила при инвестиране“. 2. В глава шестнадесета се създава раздел II с чл. 197а – 197в: „Раздел II – Прозрачност на животозастрахователите и презастрахователите, покриващи животозастрахователни задължения: „Приложно поле Чл. 197a. (1) Този раздел се прилага за: 1. застрахователите, които осъществяват дейностите по животозастраховане по смисъла на раздел І от приложение № 1; 2. презастрахователите, които осъществяват дейности по презастраховане по смисъла на чл. 4, доколкото тези дейности покриват животозастрахователни задължения. (2) Този раздел се прилага за лицата по ал. 1, когато инвестират в акции на дружества със седалище в държава членка, допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка. „Политика за ангажираност Чл. 197б. (1) Лицето по чл. 197а, ал. 1 приема и публикува политика за ангажираност, както и информация за изпълнението ѝ. (2) В политиката за ангажираност лицето по чл. 197а, ал. 1 посочва начина, по който интегрира в своята инвестиционна стратегия акционерното участие в дружествата, в които инвестира. В политиката за ангажираност инвестиционният посредник описва: 1. наблюдението на съответните аспекти в дейността на дружествата, в които инвестира, включително стратегия, финансови и нефинансови резултати и риск, капиталова структура и социално въздействие, въздействие върху околната среда и корпоративно управление; 2. осъществяването на комуникация с дружествата, в които инвестира; 3. упражняването на правото на глас и на други права, свързани с акциите, включително прилаганите критерии за незначително гласуване поради предмета на гласуването или размера на дяловото участие в дружеството; 4. сътрудничеството с другите акционери и общуването със съответните заинтересовани страни в дружествата, в които инвестира; 5. управлението на реалните и потенциалните конфликти на интереси, свързани с акционерното участие в дружествата, в които инвестира. (3) Лицето по чл. 197а, ал. 1 ежегодно публикува информация за изпълнение на политиката за ангажираност, която съдържа: 1. общо описание на начина на гласуване; 2. обяснение на най-важните гласувания; 3. информация дали са използвани услугите на упълномощен съветник по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа; 4. информация как е упражнено правото на глас, произтичащо от акциите в дружествата, в които е инвестирал, освен когато гласуването е незначително съгласно критериите по ал. 2, т. 3. (4) Политиката за ангажираност, включително нейните изменения и допълнения, се публикува в 7-дневен срок от вземане на съответното решение. (5) Лицето по чл. 197а, ал. 1 може да вземе решение да не приема политика за ангажираност, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (6) Лицето по чл. 197а, ал. 1 може да вземе решение да не спазва някое от изискванията по ал. 2, съответно ал. 3, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (7) Информацията по ал. 3 се публикува в срок до три месеца след края на финансовата година, в която е упражнено правото на глас, като информацията трябва да остане достъпна до следващото публикуване. (8) Информацията по ал. 1 – 6 се публикува на интернет страницата на лицето по чл. 197а, ал. 1 и достъпът до нея е безплатен. Когато управител на активи прилага политиката за ангажираност и гласува от името на лице по чл. 197а, ал. 1, лицето по чл. 197а, ал. 1 посочва чрез електронна препратка мястото на интернет страницата на управителя на активи, където е публикувана информация за гласуването. „Прозрачност на инвестиционната стратегия за дялово инвестиране Чл. 197в. (1) Лицата по чл. 197а, ал. 1 публикуват информация как основните елементи на тяхната стратегия за дялово инвестиране съответстват на профила и срока на техните задължения и по-конкретно на дългосрочните задължения, както и как допринасят за средносрочната и дългосрочната доходност на техните активи. (2) Когато управител на активи инвестира от името на лице по чл. 197а, ал. 1 по собствена преценка за всеки отделен клиент или чрез предприятие за колективно инвестиране, лицето по чл. 197а, ал. 1 оповестява публично следната информация относно договореностите си с управителя на активи: 1. как договореността с управителя на активи стимулира управителя на активи да съгласува своята инвестиционна стратегия и решения с профила и срока на задълженията на лицето по чл. 197а, ал. 1; 2. как посочената договореност стимулира управителя на активи да взема инвестиционни решения въз основа на оценки за средносрочните и дългосрочните финансови и нефинансови резултати на дружеството, в което е инвестирано, и да се ангажира с дружествата, в които е инвестирано, с цел подобряване на техните резултати в средносрочен и дългосрочен план; 3. как методът и времевият хоризонт на оценяване на резултатите от работата на управителя на активи и възнаграждението за услугите по управление на активи са в съответствие с профила и срока на задълженията на лицето по чл. 197а, ал. 1, като се вземе предвид абсолютната дългосрочна възвръщаемост; 4. как следи разходите, свързани с обращаемостта на активите, направени от управителя на активи, и как определя и следи целевата обращаемост или диапазона на целевата обращаемост на активите в портфейла; 5. какъв е срокът на договореностите с управителя на активи. (3) Когато договореностите с управителя на активи не съдържат един или няколко от изброените в ал. 2 елементи, лицето по чл. 197а, ал. 1 публикува подробни мотиви за това. (4) Информацията по ал. 1 – 3 се публикува на интернет страницата на лицето по чл. 197а, ал. 1, актуализира се ежегодно, както и при съществени промени и достъпът до нея е безплатен. (5) Лицето по чл. 197а, ал. 1 при изпълнение на задълженията си по ал. 1 – 3 може да включи тази информация в своя отчет за платежоспособност и финансовото състояние по чл. 129, като посочва чрез електронна препратка мястото на интернет страницата си, където е публикуван отчетът.“ 3. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 се създава т. 56: „56. „Управител на активи“ е понятие по смисъла на чл. 2, буква „е“ от Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ, L 184/17 от 14 юли 2007 г.); б) в § 7, ал. 1 се създава т. 11: „11. Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (ОВ, L 132/1 от 20 май 2017 г.).“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. (1) Лицата по чл. 197а, ал. 1 от Кодекса за застраховането приемат и публикуват политика за ангажираност или вземат решение да не приемат политика за ангажираност, като публикуват подробни мотиви за това в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Информацията по чл. 197б, ал. 3 и по чл. 197в от Кодекса за застраховането се оповестява за първи път в срок до 31 март 2021 г.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26: „§ 26. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 123е: а) в ал. 4: аа) в текста преди т. 1 след думата „Управителният“ се добавя „или контролният“; бб) в т. 5, буква „л“ след думата „управителния“ се добавя „или контролния“; б) алинея 5 се изменя така: „(5) Освен когато в този кодекс е предвидено друго, управителният, съответно контролният орган преразглежда най-малко веднъж годишно документите по ал. 4, внася изменения или допълнения в тях при настъпили промени в системата на управление или в съответната област на дейност или когато това е необходимо по други причини. Управителният орган представя пред общото събрание на акционерите годишен отчет за дейността по прилагането на документите по ал. 4. Пенсионноосигурителното дружество представя отчета в комисията в 7-дневен срок от разглеждането му от общото събрание.“ 2. В глава двадесет и пета се създават чл. 251г и 251д: „Информация във връзка със стратегията за дялово инвестиране Чл. 251г. Пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, публикува безплатно на интернет страницата си информация как основните елементи на стратегията за дялово инвестиране на фонда съответстват на характера и продължителността на задълженията на фонда, и по-конкретно – на дългосрочните задължения, както и как допринасят за средносрочната и дългосрочната доходност на фонда. Информацията по изречение първо се актуализира ежегодно, както и при съществени промени, и се публикува в срок до три месеца след края на финансовата година, през която е извършена актуализацията. „Политика за ангажираност Чл. 251д. (1) Пенсионноосигурително дружество, управляващо фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми, което инвестира средствата на фонда в акции на дружества със седалище в държава членка, допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка, приема и публикува политика за ангажираност, както и информация за изпълнението ѝ. (2) В политиката за ангажираност пенсионноосигурителното дружество посочва начина, по който включва ангажираността на фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми като акционер в дейността по инвестиране на средствата на фонда. В политиката за ангажираност пенсионноосигурителното дружество описва: 1. начина, по който наблюдава съществените аспекти на дружествата, в които инвестира средствата на фонда, включително стратегия, финансови и нефинансови резултати и риск, капиталова структура и социално въздействие, въздействие върху околната среда и корпоративно управление; 2. осъществяването на комуникация с дружествата, в които инвестира средствата на фонда; 3. упражняване на правото на глас и на други права, свързани с акциите, включително прилаганите критерии за незначително гласуване поради предмета на гласуването или поради размера на дяловото участие в дружеството; 4. осъществяването на сътрудничество с другите акционери в дружествата, в които инвестира средствата на фонда; 5. управление на реалните и потенциалните конфликти на интереси по отношение на ангажираността на фонда като акционер; (3) Пенсионноосигурителното дружество ежегодно публикува информация относно изпълнението на политиката за ангажираност, която съдържа: 1. общо описание на начина на гласуване; 2. обяснение на най-важните гласувания; 3. информация дали са използвани услугите на упълномощен съветник по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа; 4. информация как е упражнено правото на глас, произтичащо от акциите в дружествата, в които инвестира средствата на фонда, освен когато гласуването е незначително съгласно критериите по ал. 2, т. 3. (4) Политиката за ангажираност, включително нейните изменения и допълнения, се публикува в 7-дневен срок от вземане на съответното решение. (5) Пенсионноосигурителното дружество може да вземе решение да не приема политика за ангажираност, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (6) Пенсионноосигурителното дружество може да вземе решение да не спазва някое от изискванията по ал. 2, съответно ал. 3, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (7) Информацията по ал. 3 се публикува в срок до три месеца след края на финансовата година, в която е упражнено правото на глас, като информацията трябва да остане достъпна до следващото публикуване. (8) Информацията по ал. 1 – 6 се публикува на интернет страницата на пенсионноосигурителното дружество и достъпът до нея е безплатен.“ 3. В чл. 351, ал. 1, т. 2 след думите „251в“ се добавя „251г, 251д“ и се поставя запетая. 4. В § 1а, ал. 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 11: „11. Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (OB, L 132/1 от 20 май 2017 г.).“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. (1) Пенсионноосигурителните дружества по чл. 251д от Кодекса за социално осигуряване приемат и публикуват политика за ангажираност или вземат решение да не приемат политика за ангажираност, като публикуват подробни мотиви за това в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Информацията по чл. 251г и по чл. 251д, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се оповестява за първи път в срок до 31 март 2021 г.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се правят следните допълнения: 1. Създават се чл. 105а и чл. 105б: „Чл. 105а. (1) Управляващо дружество, което при осъществяване на дейността по чл. 86, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 инвестира в акции на дружества със седалище в държава членка, допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка, приема и публикува политика на ангажираност, както и информация за изпълнението ѝ. (2) В политиката за ангажираност управляващото дружество посочва начина, по който включва в своята инвестиционна стратегия ангажираността на колективната инвестиционна схема, съответно на лицето, чийто портфейл управлява. В политиката за ангажираност управляващото дружество описва: 1. наблюдението на съответните аспекти в дейността на дружествата, в които инвестира за сметка на колективната инвестиционна схема, съответно на лицето, чийто портфейл управлява, включително стратегия, финансови и нефинансови резултати и риск, капиталова структура и социално въздействие, въздействие върху околната среда и корпоративно управление; 2. осъществяване на комуникация с дружествата, в които инвестира; 3. упражняване на правото на глас и на други права, свързани с акциите, включително прилаганите критерии за незначително гласуване поради предмета на гласуването или размера на дяловото участие в дружеството; 4. сътрудничеството с другите акционери и общуването със съответните заинтересовани страни в дружествата, в които инвестира; 5. управлението на реалните и потенциалните конфликти на интереси, свързани с акционерното участие в дружествата, в които инвестира. (3) Управляващото дружество ежегодно публикува информацията за изпълнение на политиката за ангажираност, която съдържа: 1. общо описание на начина на гласуване; 2. обяснение на най-важните гласувания; 3. информация за използването на услугите за упълномощен съветник по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 4. информация как е упражнено правото на глас в дружествата, в които е инвестирал за сметка на колективната инвестиционна схема, съответно на лицето, чийто портфейл управлява, освен когато гласуването е незначително съгласно критериите по ал. 2, т. 3. (4) Политиката за ангажираност, включително нейните изменения и допълнения, се публикува в 7-дневен срок от вземане на съответното решение. (5) Управляващото дружество може да вземе решение да не приема политика за ангажираност, като публикува подробни мотиви в срока по ал. 4. (6) Управляващото дружество може да вземе решение да не спазва някое от изискванията по ал. 2, съответно ал. 3, като публикува подробни мотиви за това в срока по ал. 4. (7) Информацията по ал. 3 се публикува в срок до три месеца след края на финансовата година, в която е упражнено правото на глас, като информацията трябва да остане достъпна до следващото публикуване. (8) Информацията по ал. 1 – 6 се публикува на интернет страницата на управляващото дружество и достъпът до нея е безплатен.“ Чл. 105б. (1) Управляващо дружество, което е сключило договор за управление на портфейл, включително чрез колективна инвестиционна схема, с лице по чл. 197а, ал. 1 от Кодекса за застраховането или с лице по смисъла на чл. 2, буква „д“ от Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (OB, L 184/17 от 14 юли 2007 г.), регистрирано или лицензирано в друга държава членка, е длъжно ежегодно да предоставя на лицето информация как инвестиционната стратегия на управляващото дружество и изпълнението ѝ съответстват на сключения договор и как допринасят за средносрочните и дългосрочните показатели на активите на лицето. (2) Информацията по ал. 1 включва докладване за основните съществени средносрочни и дългосрочни рискове, свързани с инвестициите, за състава на портфейла, за обращаемостта на активите и разходите, свързани с обращаемостта на активите и използването на упълномощени съветници по смисъла на § 1, т. 55 от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа за целите на дейностите по ангажираност и тяхната политика за предоставяне на ценни книжа в заем и начина, по който тя се прилага, за да се изпълнят дейностите по ангажираността, ако това е приложимо, особено по време на общите събрания на дружествата, в които е инвестирано. (3) Информацията по ал. 1 включва и информация за това, дали и как управляващото дружество взема инвестиционни решения въз основа на оценка на средносрочните и дългосрочните резултати на дружеството, в което е инвестирано, включително нефинансовите резултати, както и за това, дали и какви конфликти на интереси са възникнали във връзка с дейността по ангажираността и за начина, по който управляващото дружество ги е разрешило. (4) Информацията по ал. 1 се оповестява заедно с годишния финансов отчет по чл. 60, ал. 1, т. 1, съответно заедно с последния отчет по чл. 85, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти за съответната година. (5) При изпълнение на политиката на ангажираност управляващото дружество спазва разпоредбите на чл. 104, ал. 1, т. 5 и чл. 105, ал. 1, т. 4.“ 2. Създава се чл. 219а: „Чл. 219а. (1) За лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, което е получило лиценз при условията на чл. 201, се прилагат съответно чл. 105а и 105б. (2) При изпълнение на политиката за ангажираност лицето, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, спазва разпоредбите на чл. 219 и 220.“ 3. В чл. 273, ал. 1, т. 1 след думата „член“ се добавя „105а, 105б, чл.“, а след думите „чл. 199, ал. 12“ се добавя „чл. 219а“ и се поставя запетая. 4. В § 2 от допълнителните разпоредби се създава т. 6: „6. Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите (OB, L 132/1 от 20 май 2017 г.).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 29: „§ 29. (1) Лицата по чл. 105а, ал. 1 и чл. 219а, ал. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране приемат и публикуват политика за ангажираност или вземат решение да не приемат политика за ангажираност, като публикуват подробни мотиви за това в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (2) Информацията по чл. 105а, ал. 3 и чл. 105б от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се оповестява за първи път в срок до 31 март 2021 г.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 30: „§ 30. (1) Параграфи 2, 3, 9, 10 и 17 влизат в сила от 3 септември 2020 г. (2) Параграфи 1 и 21 влизат в сила от 1 януари 2021 г.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 30 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 30.