12 март 2020 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 6 думите „и удостоверения по чл. 4 и извършената регистрация по чл. 3“ се заличават, а думата „могат“ се заменя с „може“, а думите „лицата, на които са издадени лицензи, удостоверения или е извършена регистрация, от отговорност“ се заменят с „лицензираните производители от отговорност“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 44, ал. 1 думите „регистрация, удостоверяване“ и запетаята пред тях се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения: 1. Точки 5, 6, 9 и 10 се отменят. 2. В т. 11 думите „чл. 40“ се заменят с „чл. 94а, ал. 2“. 3. Точка 14 се отменя.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. Приложение № 2 към чл. 40, ал. 4 се изменя така: „Приложение № 2“ – следва таблица. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. Приложение № 3 към чл. 40, ал. 5 се изменя така: „Приложение № 3“ – следва таблица.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по регистрация и издаване на удостоверения по отменената глава втора се прекратяват.“

Предложение от народния представител Радослава Чеканска, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23. От влизането в сила на този закон в заверените за 2020 г. регистри по чл. 40, ал. 4 и 5 колона 3 не се попълва.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. (1) Министерството на културата съхранява за срок 5 години от влизането в сила на този закон заявленията с приложените към тях документи, контролните екземпляри и регистрите по отменената глава втора. (2) След изтичането на срока по ал. 1 контролните екземпляри по отменения чл. 19 се унищожават в присъствието на междуведомствената комисия по чл. 31.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 25.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Според календара на Националния статистически институт точно преди една седмица – резултатите от статистическите изследвания бяха публикувани на 5 март, именно данните за брутния вътрешен продукт на България, ревизираните данни, а на 19 октомври ще бъдат публикувани ревизираните окончателни данни за 2019 г., което е нормална практика всяка година. По този предварително обявен график Националният статистически институт излезе с ревизираната си оценка за ръста на българската икономика от 3,5 на 3,4%, което не е никак в унисон с пророкувания от Българската социалистическа партия само 0,8% ръст на българската икономика за 2019 г. През 2019 г. брутният вътрешен продукт възлиза на 118 млрд. 669 млн. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро е съответно 60 млрд. 674 млн. евро, като на човек от населението се падат 8678 евро. Брутният вътрешен продукт за 2019 г. по предварителни данни нараства в реално изражение с 3,4% спрямо 2018 г. Хвърлената от експерта на БСП Румен Гечев финансова бомба, че ръстът на българската икономика е под 1%, ни пращаше не само на опашката на икономическото развитие в Европа, но и ни връщаше в безкрайната чакалня на чужди инвеститори и висок кредитен рейтинг. Нещо повече, господин Гечев залепи черно клеймо на България, че лъжем стратегическия си партньор в лицето на Европейския съюз. От БСП разчитате на късата памет, че хората са забравили как във Ваше управление държавата фалира в края на 90-те години на миналия век (оживление, реплики от „БСП за България“), хиперинфлацията, закриването на повече от 20 банки и над 200 предприятия, трите долара пенсии. Това, колеги, е Ваш грях. (Реплики от „БСП за България“.) Излишно е да припомням, че кредитният рейтинг и доходи тогава бяха съизмерими с тези на най-бедните африкански държави, докато през февруари 2020 г. Европейската комисия ни извади от списъка с държави с икономически дисбаланси. Световните кредитни агенции препотвърдиха очакванията си за ръст и положителна перспектива пред българската икономика и покачването на българските доходи, а правителството потвърди усилията и работата си по мерките ни за влизането ни в чакалнята на Еврозоната. Съзнателно или поради неинформираност пророкуването на БСП се оказа поредната фалшива новина, оборена с реални, официални данни и анализи.

Те и другите бяха официални, Сашо!

Няма да коментирам подхода, който червените експерти бяха избрали – да направят своите изчисления на брутния вътрешен продукт, а именно разходния подход, и услужливо на тяхната конспиративна теория, че данните са манипулирани, бяха забравили втория метод, който се използва за засечка на данните, а именно производствения. Той се базира на реализираната добавена стойност, колеги, със следната логика – колкото по-голяма е икономическата активност, толкова повече приходи от данъци. Единствено изключение би могло да има и да настъпи, ако цялата добавена стойност на икономиката се реализира в сивия сектор. Сигурно това е и причината червените икономисти да бягат от данните за износа и да четат данните само за потребление и внос. Но за жалост на червената икономическа теория, данните за съществено намаляване на сивия сектор у нас през последните години са не само гордост на правителствата на Борисов, потвърдени от Брюксел, а и са оценени от независими агенции. Рекордно ниските нива на контрабандата на цигари и други акцизни стоки са факт, с който българската икономика, българската държава и приходните агенции могат да се гордеят. Още нещо. Как има повече приходи от данъци, колеги, ако нямаме икономически подем?! Как имаме повишен оборот и производство на стоки и услуги, а нямаме по-висок брутен вътрешен продукт?! Тук червената икономическа логика оглушително мълчи. Разбираемо е, че цифрите на Националната статистика за повишение на заплати и производство на български стоки и услуги не са в унисон с теорията на БСП. Те ясно показват, че ръстът на брутния вътрешен продукт в България нараства през последните години с над 3%, затова и по този показател България е сред топ петте страни в Европейския съюз. Не може да се отрече на колегите отляво, че умело жонглират с данни. Статистиката тепърва ще променя първоначалните данни за изтеклата година и това ще става поетапно, докато видим окончателните данни едва в края на есента. И като всяка година и през тази се очаква да има минимално отклонение с плюс или минус. Това не е новина и не знам кой подлъга ръководството на БСП, че от това може да се прави новина. Жонглирането с данни обаче не трябва да бъде използвано за подриване на доверието в България, очернянето ѝ пред нашите икономически партньори, очернянето пред инвеститорите. Това е нещо, което не трябва да си прости никой политик. Защо твърдението на БСП за манипулации с данни от страна на Националната статистика може да създаде непоправими икономически щети по имиджа на страната констатираха и коментираха много икономически експерти и анализатори през последните седмици. Но това, колеги, на мен ми напомня за фалшивата новина, че пада валутният борд в България. Напомня ми и за сценария, при който се говореше, че в София водата не е годна за пиене, даже още по-лошо – беше споменавано от някои колеги, че е отровна. Напомням Ви и за фалшивата новина за „такса телевизор“, напомням Ви и за фалшивата новина, че България не е готова и няма да проведе Eвропредседателството си. Напомням Ви! Аз още по-миналата седмица, колеги, Ви призовах от тази трибуна, че след излизането на данните на 5 март, ако не се сбъднат апокалиптичните Ви прогнози, да излезете и да се извините от трибуната на Народното събрание. Ще го направите ли днес?! (Реплики от „БСП за България“.) Колеги отляво, една седмица не го правите. И тук, ако се извините, излиза, че сте изрекли неистини от трибуната на Народното събрание. Ако не се извините, сега излиза, че сте манипулирали обществото и общественото мнение с опит да манипулирате и медиите, които, за радост, не се поддадоха на тази манипулация, и сте опитали да манипулирате инвеститорите съзнателно. За малко медийно внимание, колеги, изложихте на риск цялата българска икономика – ръста на доходите на гражданите, ръста на пенсиите, инвестициите в България. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Браво на Вас! Дори без да сте в управлението, сте заплаха за българската икономика. (Смях и оживление.) Осъзнато или неосъзнато, го направихте, колеги от БСП – поставихте се в класически цугцванг. Класически! Пенсиите и доходите и ръстът им са гарантирани от нас, а ниският им старт беше гарантиран от Вас. Моля, не го правете повече! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Приемаме Вашата покана и отговаряме по следния начин: Първо, Националният статистически институт призна пред цяла България, както и Българската национална банка, че 4 млрд. лв., за да бъда точен, 3 млрд. 900 млн. лв. не са отчетени от времето от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2019 г. След нашата декларация, след нашата декларация изведнъж се намериха тези 3 млрд. 900 млн. лв. в официална пресконференция на НСИ и се извиниха с това, че документите от митницата закъснявали с 28 дни, понякога до два месеца. Уважаеми колеги, 28 дни ли са между 1 януари 2019 г. и януари 2020 г.?! Кой крие документите от митниците към Националния статистически институт?! Защо Националният статистически институт за целия бизнес – български и чужд, пише, че потреблението е 460 млн. лв., а се оказва, че е над 4 млрд. лв.?! Поради каква причина се крие година и нещо – за да се изкриви картината с брутния вътрешен продукт и растежа?! И след като те признаха, че нашите изчисления са прецизни с точност до 1 лев, изведнъж Националният статистически институт, за да излезе от положението, се появиха 950 млн. лв. нови инвестиции. Те бавят ли се 28 дни тези инвестиции?! Какво става с тях? (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.) След това, милиард и половина увеличават потреблението. Това потребление кога го видяха – на 1 април 2020 г. ли?! Износът изведнъж, о, небеса, се е увеличил с милиард и половина! Тоест това се нарича натаманяване на български език. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Не сме отчели 4 милиарда, отчитаме нови 4 милиарда! Така че в цяла България колегите разбраха – тези, които се занимават с икономически анализи, и бизнесът, че българската общественост е подведена, и то умишлено. Те го признаха – че ги няма 4 милиарда, след нашето изявление. Второ, по отношение на различните сектори – как се развивали в България, как сте борили корупцията и сивата икономика с цигарения бизнес. Бе, уважаеми колеги, те пет фабрики излязоха в Добруджа за цигари – съвсем случайно, пет фабрики излязоха, тайни, които Вашите кметове не са видели – как стотици тирове влизат и излизат. Как ще ги видят?! Те са късогледи. Трябва да отидат на очен преглед. Не са ги видели! (Смях и оживление.) След това, Вие не сте видели, не сте видели, ами го видя Вашият премиер – едни 700 млн. лв. от хазарта ги няма. О, небеса, отново – няма го един милиард лева от няколко фирми на един човек. Ами от целия сектор как са? И Вашите представители в Комисията по хазарта папкат много сладко. Взимат си заплатите като заместник-министри, като шефове на дирекции, взимат си заплатките в Комисията по хазарта и папкат мартенички в белите пликове, заради това, че един милиард лева, вместо да отидат в българските болници и училища, отиват във Вашите джобове. Това е Вашият отчет. Аз ще Ви кажа за пети път, като говорите за курсове на долара. Уважаеми колеги, искам да поставяте този въпрос по-често, защото Вие избрахте финансовия екип, който е прекрасен – на правителството Виденов, за управление на българската банкова система. Димитър Радев – един прекрасен икономист, признат от Световната банка, е шеф на банката и Вие го избрахте. Министърът на финансите на Виденов го избрахте за шеф на Банков надзор! Е, приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Преди да Ви запозная и да запозная колегите с Доклада на Комисията, бих искала процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля за процедура за допуск в залата на госпожа Габриела Козарева – изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, и господин Кирил Чакъров – директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г. На свое заседание, проведено на 4 март 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър; от Агенцията по вписванията – госпожа Габриела Козарева, изпълнителен директор, и господин Кирил Чакъров – директор на дирекция „Длъжностни лица по регистрацията“; от Министерството на финансите: госпожа Наталия Чернева – началник отдел „Счетоводно законодателство“, и госпожа Мариана Маринова – главен експерт в отдел „Счетоводно законодателство“; от Националната агенция за приходите: госпожа Боряна Георгиева – директор на дирекция „Обслужване“, и госпожа Цветелина Янкова – началник отдел в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“; от Националния статистически институт: господин Анастас Троянски – директор на дирекция „Бизнес статистика“. Законопроектът беше представен от господин Ципов, който посочи, че с него се цели намаляване на административната тежест върху бизнеса и се създава правна възможност за реализирането на Централизирана административна информационна система посредством въвеждането на „Единна входна точка“. Той добави, че развитието на електронното управление е приоритет, заложен в актуализираната Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2023 г., приета с Решение № 546 на Министерския съвет от 2019 г. С Проекта на закон се предлага да се подобри и улесни обслужването на физическите и юридическите лица за подаване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, като се осигури възможност за заявяване на актовете по чл. 38, ал. 1, 3 и 5 от Закона за счетоводството чрез „Единна входна точка“. Въвеждането ѝ ще осигури интеграция на информационните системи и комплексно използване на данните от Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията, където се подават отчетите, като по този начин заявителите ще се разтоварят от задължението да ги подават на три различни места. Господин Ципов уточни, че Законопроектът въвежда комплексно административно обслужване на предприятията, като същевременно се намалява финансовата тежест чрез отпадане на задължението за внасяне на държавна такса за обявяване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността. Министърът на правосъдието изрази подкрепата си към Законопроекта и добави, че с него се цели намаляване на административната тежест на предприятията и оптимизиране на процеса на обработване на подлежащите на вписване и обявяване актове и обстоятелства. Господин Кирилов допълни, че Законопроектът е обсъждан в работна група към Министерството на правосъдието, на която са взели участие всички заинтересовани институции, народни представители, представители на бизнеса и на работодателските организации. Госпожа Козарева допълни, че Законопроектът ще позволи комплексно използване на данните от Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията и ще усъвършенства работните процеси, като по този начин ще се предоставят по-качествени и леснодостъпни услуги за бизнеса. От Министерството на финансите посочиха, че подкрепят предложените изменения и допълнения в Закона. В обсъждането взеха участие народните представители Мария Илиева, Димитър Лазаров и Крум Зарков. Госпожа Илиева и господин Лазаров изразиха подкрепата си към Законопроекта и подчертаха, че подаването на годишните финансови отчети за дейността на предприятията е една от най използваните административни услуги и предложените текстове ще улеснят дейността на предприятията. В отговор на поставения от господин Зарков въпрос госпожа Козарева допълни, че предложената разпоредба, която предвижда редовността за свикването и провеждането на общо събрание за приемане на годишните финансовите отчети и годишните доклади за дейността да се удостоверява с декларация от заявителя, ще благоприятства дейността на предприятията и ще освободи човешки и финансов ресурс, ангажиран за подготовка на документите, доказващи приемането на решението. Тя уточни, че този подход ще осигури срочната обработка на заявленията за обявяване на подлежащите на вписване актове, което е предпоставка за реализиране на проекта за изграждане на „Единна входна точка“ и въвеждане на Централизирана административна информационна система. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Приемането на Законопроекта е свързано с необходимостта от намаляване на административната тежест върху бизнеса и създаването на законови предпоставки с въвеждането на Централизирана административна информационна система „Единна входна точка“ за подаване на годишните финансови отчети, статистика и интеграция с Националната агенция за приходите, Националния статистически институт и Агенцията по вписванията. Това ще позволи комплексно използване на данните от съответните институции, усъвършенстване на работните им процеси за предоставяне на по-качествени и лесно достъпни електронни услуги за бизнеса. Тъй като подаването на годишните финансови отчети е сред най-често използваните административни услуги в държавата, със създаването на Централизираната административна информационна система „Единна входна точка“ ще се намали административната тежест за бизнеса, като се спестят време и ресурси на предприятията и физическите лица и се намали натовареността им, и се премахва дублирането на подаваната информация. Към настоящия момент предприятията са задължени да представят в Агенцията по вписванията част или всичките четири справки от Годишния финансов отчет, които се подават и в Националния статистически институт, и в Националната агенция за приходите. Обявяването на годишните финансови отчети се придружава и от допълнителни документи, доказващи приемането на подлежащия на обявяване Годишен финансов отчет и Годишния доклад за дейността, като покани за свикване на общи събрания на търговците, протоколи и доказателства за връщане на покани за свикване на общите събрания и други. С това натоварваме бизнеса, тъй като, от една страна, една и съща информация се предоставя няколко пъти на няколко институции, а от друга страна, изискването за представяне на документи, доказващи редовността на свикването и провеждането на общо събрание, и решението му за приемане на Годишния финансов отчет и Годишния доклад за дейността затормозява предприятията, особено от категориите микропредприятия, малките и средните предприятия от гледна точка на времевия, човешкия и финансовия ресурс, който следва да вложат. Колеги, за миналата година общият брой подадени заявления е около 800 хиляди. Над 500 хиляди от тях са годишни финансови отчети. Виждате, че това представлява доста над 50%. Към настоящия момент от 2016 г., когато са последните необработени финансови отчети, постъпили в Агенцията, до настоящия момент бройката им е милион и 300 хиляди. При 120 длъжностни лица по регистрация, разбирате, че този огромен обем заявления ще изисква дълъг период от време за тяхната обработка. Това е причината, която налага бързото приемане на тези разпоредби, защото кампанията за 2020 г. започна от 1 януари. Колкото по-рано бъдат приети тези текстове, толкова по-рано ще дадат възможност както на търговците да подадат по новия ред документите си, така и на служителите на Агенцията по вписванията да разглеждат по новия ред и да се обработят постъпилите и налични към момента заявления по-бързо. Редът, по който се подават и разглеждат тези заявления, съответно годишните финансови отчети постъпват в информационната система на Търговския регистър, е уреден на няколко места – в Закона за счетоводството, в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Наредба № 1. Систематичното тълкуване на тези разпоредби показва, че Законът за счетоводството изисква Годишният финансов отчет да бъде приет от органа за съответната форма на дружество, който има правомощията да приеме този отчет, тоест съгласно Закона. Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел също не изисква тези документи в зависимост от вида на търговското дружество да бъдат част от партидата на търговеца, тоест от така наречените обявени актове, защото в информационната система на Търговския регистър има вписани обстоятелства и обявени актове. Годишният финансов отчет не се одитира от общото събрание, а просто се приема като резултат. Тоест това, което гарантира, че Годишният финансов отчет съдържа всички реквизити и отговаря на изискванията по Закон, е подписът на одитора. Дали общото събрание е проведено по съответния ред, дали акционерите или съдружниците са запознати, не е нещо, което длъжностните лица по регистрация могат да изследват, или да докажат. Това е причината да се насочим единствено и само към декларация по чл. 13, ал. 4, тъй като всеки един от заинтересованите лица има възможност по реда на Търговския закон да предяви иск, с който да оспори взетото решение на общото събрание. Също така в декларацията, която се прилага към заявлението по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс, може да се търси наказателна отговорност. Съгласно Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България, която е за периода 2019 – 2023 г., Агенцията по вписванията е отговорната институция по съответната приоритетна мярка за реализиране на Централизирана административна информационна система „Единна входна точка“. Собственик на тази система „Единна входна точка“ ще бъде Агенцията по вписванията, която ще отговаря за технологичното обезпечаване, сигурното събиране и съхраняване на информацията, която постъпва в системата. Предвидените законодателни промени, насочени към реализирането на Централизираната административна информационна система „Единна входна точка“ ще доведат до пряко въздействие върху гражданите и бизнеса, като се оптимизират процесите на обмен на данни, достъпност и публичност на информацията. След въвеждането на Централизираната административна информационна система „Единна входна точка“ ще се подобри и улесни обслужването на физическите и юридическите лица при изпълнение на техните задължения към Агенцията по вписванията, Националния статистически институт и Националната агенция за приходите, спазвайки интегрирания подход на многократно използване на предоставената еднократно от тях информация в държавната администрация, и ще се намали финансовата тежест за предприятията чрез отпадане на държавната такса за обявяване на актовете по чл. 6, ал. 3 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми длъжностни лица, които присъствате на заседанието! Още един пример за практиката – законодателство на галоп. Няма да се уморя да отбелязвам всеки един закон, който не спазва елементарните изисквания за достатъчно широко обсъждане. А за този само ще Ви обърна внимание на следното: Законът е внесен на 27 февруари 2010 г., разгледан е в Правната комисия няколко дни по късно – на 4 март, по-малко от 15 дни по-късно е в залата – за Закон, който има 10 параграфа, девет от които влизат в сила на 1 януари 2022 г. Бързаме за Закон, който ще влезе в сила след година и нещо! Естествено, за това малко време не са постъпили кой знае колко становища от различните заинтересовани лица. Постъпило е едно от Министерството на финансите. Качено е на сайта на Народното събрание два пъти, но това не прави две становища. То е едно становище, едно и също. То подкрепя Законопроекта в частта му, за която говори уважаемата госпожа Александрова, а именно създаване на нормативна рамка за реализиране на Проект за „Единна входна точка“, който ще осигури възможност едни и същи документи да не бъдат подавани в различни институции. Естествено, че Министерството на финансите ще подкрепи тази мярка. Ние я подкрепяме, всички нормални хора я подкрепят, доколкото тя е свързана със здравия разум и с общото усилие за намаляване на административната тежест. Но това засяга девет параграфа, които ще влязат след година и половина. За десетия параграф, който ще влезе веднага, няма нито дума в становището на Министерството на финансите, нито в казаното преди малко от представителите на вносителите. Между другото, уважаеми господин Председател – и се обръщам към Вас все пак като човек, който трябва да следи за процесите в тази институция, десетки са законопроектите, дошли с мотиви намаляване на административната тежест. И всички те, когато бяха добре подготвени и идваха от Министерския съвет, бяха подкрепяни единодушно. Защо, питам аз, Законопроект, който според самите вносители, и както стана ясно на Правната комисия е изработен в междуведомствена работна група, в канцелариите на различните министерства, не е внесен от Министерския съвет, а е внесен от група народни представители? Защо се търси тази бърза писта? Има няколко варианта. Единият вариант е, че не всички министерства са били съгласни с това нещо и работната група не е била обединена по него. Друг вариант е, и той доста често се случва, че Министерският съвет някак си не иска да се мокри. Гледа дали ще стане скандал. Ако стане скандал, това са лошите депутати. Ако не стане скандал, окей, и без това се случва това, което те и преди това са подготвили. Но по същество. Единственият параграф, който ще влезе скоро в сила, ако Законът бъде приет, е § 5, който е в Преходните и заключителните разпоредби и според който обстоятелството, че дадени актове, определени в Закона за счетоводството, а именно годишните финансови отчети, консолидираният финансов отчет, годишните доклади и други актове на съответните дружества, са приети от общото събрание. Това обстоятелство, ако бъде приет този текст, ще се удостоверява само с една декларация. Тоест длъжностните лица на Агенцията по вписванията няма да имат отговорност и задача да проверят дали наистина е имало такова общо събрание. От една страна, разбирам аргументите на Агенцията по вписванията, които казват, че са затрупани от тези отчети, има проблем в бързината на тяхната обработка и нямат достатъчно правомощия да видят действително има ли такива общи събрания или не. От друга страна обаче, трябва да знаем, че целта на регистърната проверка трябва да провери освен редовността и допустимостта за определено вписване и неговата истинност. Проблемът, който имаме с този текст, е, че не виждаме как той ще реши големия проблем със забавянето при вписванията, но се съмняваме, че той може да доведе до проблеми при установяване на истинността на дадено обстоятелство, а именно че съответният отчет е бил приет от общо събрание. И тъй като не можахме да обсъдим достатъчно добре, тъй като нямахме предоставено време, за да чуем всички становища, аз апелирам към вносителите или към представителите на Агенцията по вписванията да излязат на трибуната и да поемат ясна отговорност от първо лице, че приемането на този текст няма след време да създаде предпоставки за публикуването на неистинни данни в Търговския регистър. Тази гаранция би трябвало да е абсолютна предпоставка за подкрепата на този закон, а той можеше да бъде направен по много по-прозрачен и качествен начин.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Аз ще изразя малко по различно становище от това, което беше изразено преди малко. Ясно е, че в основната част на Законопроекта главната идея е да бъдат подавани по електронен път годишните финансови отчети – няма спор. Единственият спор възниква евентуално по отношение на § 5 от Законопроекта, но тук трябва да кажем няколко неща по отношение на този параграф. Първо, и към момента длъжностите лица от Агенцията по вписванията няма как да изследват и да удостоверят абсолютно всичко в дълбочина – дали подаваните, приети от общото събрание, финансови отчети и годишни доклади за дейността са истини или не. Те няма да изследват и да правят почеркови експертизи на положените подписи относно това дали редовно е свикано общото събрание. Нека не забравяме, че това производство не е охранително, то е регистърно производство в Търговския регистър. Има разлика. Ако беше охранително производство, да, тогава щеше да е необходимо да бъде правена такава проверка, но производството не е охранително, то е регистърно. Дори и при сегашната уредба, дори и § 5 да не бъде подкрепен на второ четене, аз не знам защо тук се изискват някакви гаранции. В края на краищата при второ четене, ако прецени Правната комисия и накрая и пленарната зала, този параграф няма да бъде приет и ще бъде отхвърлен. Не е това основната цел на Законопроекта и според мен това стана ясно на дебатите в Правната комисия. Дори и да бъде приет § 5, нека не забравяме, че в нашия Наказателен кодекс все още съществува един текст – чл. 313, който казва ясно, че всеки носи наказателна отговорност за неверни данни, факти и обстоятелства, които са заявени пред държавен орган, какъвто е този случай. Тоест, който си позволи да подаде декларация, в която има невярна информация, че съответният финансов отчет, че съответният годишен доклад за дейността е приет в нарушение или е неистински, или е подправен, той ще носи наказателна отговорност. Така че аз не виждам място за притеснение по отношение на § 5. Не смятам, че нямаше дискусия. Напротив, имаше дискусия в Правната комисия. Още преди да бъдат наложени предпазните мерки, имаше възможност да участват всички заинтересовани лица, така че аз Ви призовавам да подкрепим този законопроект. Разбира се, дебатът ще продължи и на второ четене, и в крайна сметка Правната комисия и пленарната зала ще преценят дали § 5 трябва да бъде приеман или не. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, действително тук е проблематичен този § 5. Само да напомня, че през 2016 г. въведохте промяна в Търговския закон в чл. 137, ал. 4 мисля, че беше, в която изрично е записано, че се удостоверяват с нотариална заверка на подписа и съдържанието решенията на общото събрание – едно от тези решения е примерно за избор на управител и неговото възнаграждение. Защо направихте тази промяна през 2016 г.? Заради зачестилите и множество злоупотреби в Търговския регистър, така наречените кражби на фирми, на дружества, обявяването на актове не от самите вносители, от собствениците на фирмите или от техните представители, от съответните управители или директори. С тези мотиви направихте тези промени. Сега – точно обратното на това, което приехте през 2016 г. Никой не може да гарантира, да речем, че годишният финансов отчет, въз основа на който работи след това, следи и проверява за самото финансово досие на фирмата и Националната агенция по приходите примерно ще бъде реален и коректен, а няма да е един фалшив, годишен, финансов отчет въз основа, на който последиците от фалшифицирането на такъв документ в Търговския регистър чисто икономически и финансово ще са много тежки не само за самата фирма, а и за трети лица, които имат някакво взаимодействие с тази фирма, включително и държавата. По отношение на това, че действа Наказателният кодекс – да, той и в момента действа. И в момента се пускат декларации по реда на чл. 313 от Наказателния кодекс, но самата процедура, задвижването на процедурата, отиване на съд, чакане на съдебно решение, чакане на присъда, това отнема много време, от една страна, през което време Търговският закон, така както Вие предлагате, ще бъде в сила, ще действа и възможността за злоупотреби ще нарасне неимоверно много. В България в настоящия момент, след като направихте капитала на фирмите 2 лева, се създадоха много фирми, което не е лошо по принцип. Но, възможността за злоупотреби в търговския оборот с тези фирми, Вие в момента отваряте доста широко тази врата. Нещо повече, в Търговския закон в следващата ал. 5, мисля, че беше, на чл. 137 сме записали – законодателят, че тези договори, по-точно решенията на общото събрание, които не са с нотариална заверка на подписа и на съдържанието, техният порок е толкова тежък, че те са нищожни. Те не са породили каквито и да било правни последици – не са унищожаеми, а са нищожни. А точно тук в обратна посока правите тези изменения и никой от Вас, от вносителите, или от тези, които ще приемат Законопроекта, няма как да гарантира, че няма да зачестят злоупотребите с годишните финансови отчети – например, които следва да бъдат обявявани в Търговския регистър. Така че призовавам колегите, поне юристите, здраво мислещите също така да не подкрепят тези изменения, които наистина са направени, като че ли и от самото внасяне изглежда, че са направени накрак, набързо, за два дни буквално, а пък наистина ще имат тежки последици, които на всичко отгоре не са обществено достояние, не са обществено обсъдени. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Днес обсъждаме важен законопроект и за бизнеса, и за юридическите лица, и за физическите лица. Основната цел е намаляване на административната тежест, това е безспорен факт. Ползите от приемането на Законопроекта и изпълнението му наистина ще бъдат видими след малко повече от година и половина, само че в дискусията, която се разви до момента ние не чухме сериозни становища против приемането на Законопроекта. Чухме изказвания, че имало един проблемен параграф, че това трябва да доведе до една изключително сериозна дискусия, за да се постигне желания от пленарната зала, всички народни представи и от цялото общество резултат. Уважаеми народни представители, които говорихте преди малко, тази идея възникна преди няколко години. Тя се е обсъждала близо година в работна група, която е включила представители и на работодателски организации, и на ангажираните министерства и ведомства. Да, трябва да се създаде правното основание за създаване на тази централизирана информационна система, но след като се създаде това правно основание, този проект, уважаеми народни представители, трябва да бъде реализиран. Това не е проект, който може да бъде реализиран за няколко седмици или за няколко месеца. Това е една сложна автоматизирана информационна система, която ще бъде изключително много натоварена и ако проектът не бъде реализиран правилно, ще станем свидетели на неща, на които назад във времето ставахме често свидетели – и по отношение на Търговския регистър, и по отношение на други сложни информационни системи. Затова, уважаеми народни представители, които говорихте преди малко, има необходимост да бъде приет Законопроектът, може би до месец най-много, за да може да се изпълнява този проект, да бъдат прегледани всички важни елементи от него, за да постигнем този резултат, който очаква цялото общество. По отношение на декларациите, за които също говорихте. Да, натрупани са множество декларации. Да, длъжностните лица от Агенцията по вписванията освен с годишни финансови отчети, освен с вписвания в Търговския регистър, освен с други ангажименти, ежедневни в настоящия момент, трябва да работят и по изграждането на тази автоматизирана информационна система. Но това е стъпка, която ние трябва да направим, за да облекчим тази административна тежест, която е предмет на този законопроект, за да може по-бързо да се обработват заявленията, за да може по-бързо да се подават декларациите. Именно това е една от другите основни цели на Законопроекта. Но, за съжаление, тогава, когато има една добра идея, ние се формализираме да задаваме въпроси защо не го е внесъл Министерският съвет, а са го внесли народни представители. Конституцията е ясна: право на законодателна инициатива имат и народните представители, така че нека да се съсредоточим върху това да видим как да намерим добрите решения и тези решения да бъдат изпълнени, а не от тази трибуна да си търсим формални аргументи и да кажем защо сме против, при положение че ние трябва да разберем, че това ще бъде полезно за всички.

Уважаеми господин Ципов, не е формализиране на процеса, тъй като работната група за която говорите, да, звучи доста разумно в рамките на година всички предложения внимателно обсъдени, но народните представители не са били част от тази работна група. Аз като народен представител нямам представа как се е стигнало до тези решения, защо едни решения са били отхвърлени, други приети и в крайна сметка сте стигнали до този вариант. Затова и няма как тази работна група да е от каквато и да е било полза, в случая за законодателя. Не е формален процес и когато народен представител вкарва законопроект, който очевидно е проект на Министерския съвет.

Това е възможност.

Това е заобикаляне на процедура и не може с колегите да си затворим очите, че процедурата е заобиколена, защото е ясно, че проектът си е на Министерския съвет, просто формално заради по-лекия режим е внесен от народен представител. Това се прави често. Но това, че има такава възможност, хипотеза в закона не прави този ред приемлив, добър или пък от полза за това Народно събрание. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Ципов, ние сме съгласни с останалата част на Законопроекта и двамата с колегата Зарков го заявихме. Необходима е такава промяна, но Вие нищо не казахте по отношение на § 5. Аз поне не чух или не разбрах защо правите отмяна на практика на нотариалната заверка? Може ли Вие оттук да гарантирате, че една куха фирма например с един сламен човек, който е поставен за управител, няма да подпише каквато и да било декларация, пък после службите да го гонят? Тук говорим и за други закони, и за контратероризъм, и за антитероризъм, и за мерки срещу изпирането на пари, и така нататък, защото голяма част от финансовата и икономическата дейност на фирмата се съдържа именно, пак повтарям, в годишния финансов отчет, който се преглежда, както казах, и от НАП, и от нашите служби за сигурност. Обаче Вие правите тук една декларация, която и сега я има, и в момента я има при подаване на самите заявления, но последиците от подаването на тази декларация много напред във времето ще бъдат разтеглени, но докато последиците от фалшивата декларация са незабавни и с много тежък удар за всички икономически субекти, контактували с тази фирма. Благодаря.

Уважаема, госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Уважаеми господин Ципов, първо да Ви благодаря, че се включихте в дебата. Това е по-скоро добър знак. Казвате, важен законопроект – да, именно защото е важен Законопроектът, настояваме той да бъде обсъждан. Дайте шанс на участниците в работната група да информират и народните представители затова как се е развивала дискусията там, откъде са тръгнали и докъде са стигнали. Но нещо по-важно – говорим за проекта.

Всички бяха на Правната комисия.

Не, това, че са били онзи ден на Правната комисия, съвсем не е достатъчно. Човек се ангажира с писмено становище. Проектът, казвате, е сложен. Именно, защото е сложен, нормативната му база е важна и тук искам да задам един по концептуален въпрос. Мислите ли, че е редно, първо, да се ангажираме в един проект и след това да сменяме законодателството, така че той да се случи, или не е по-логично за една сериозна държава, първо, да направи законодателството, така че да е правилно, и след това с проекти да го изпълнява? Малко слагаме каруцата пред коня. Но проектът ЦАИС „Единна входна точка“ без съмнение е важен. Той е част от цялата ни идея за електронно правителство. В този ред на мисли, именно защото правим такива закони, срокът, който е определен – 1 януари 2022 г., може да се впише в тъжния списък на срокове, които променяме с преходни и заключителни разпоредби по десет на седмица, защото се работи малко през просото. Накрая за § 5, който няма общо с този проект. Цитирам министъра на правосъдието от Правна комисия.

Какво се е случило там?

Понеже ми подвикнахте какво се е случило там – той определи промяната като революционна. Мислите ли, че революционната промяна, която правим, отговаря на процедурата, която се случва сега? И не е формалност това за Министерския съвет, а става дума за отговорност. Наистина, и тук пак се съгласявам, ще се случи това, което се е случвало – Търговски регистър, блокажи, промени на закони, обвинения в най-различни нечисти интереси. Тогава ще започнат всички да се въртят и да питат: а кой е отговорен? Надали някой ще посочи Вас. И завършвам с това – призовавам Ви във Вашата дуплика, дайте ангажимента, за който помолихме от БСП в началото! Кажете, че заставаме с думата си, с името си и поемаме отговорност – няма да има проблеми с този текст!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, хубаво е да се води дебат. Съгласен съм с преждеговорившите, които ми отправиха реплики. Отговори на въпросите, които поставихте, уважаеми народни представители, които ме репликирахте, дадоха и представителите на институциите, които присъстваха на заседанието на Комисията по правни въпроси миналата седмица. Надявам се, че отговор на въпросите, които поставихте, ще дадат и представителите на Агенцията по вписванията, защото те ще бъдат органите, които ще прилагат Закона. Отговорността я поемаме ние, заставаме с имената си, уважаеми господин Зарков. Отговорността ще се поеме от правоприлагащия орган. Няма законопроект, в който да няма възложено изпълнение на закона на съответния компетентен орган. Разбира се, че те носят последствията и цялата отговорност за това. Да, през годините сме ставали свидетели на някои недобри практики, както казахте Вие, с отлагане на срокове, но в крайна сметка идеята е да постигнем резултата, който целим, а този резултат е да бъде облекчен както българският бизнес, така и физическите лица. Наистина трябва да се води дебат по тези важни въпроси, но нека да не спекулираме какво ще се случи с § 5 и как ще се подават декларациите. Аз се надявам много госпожа Козарева – изпълнителният директор на Агенцията по вписванията, да обясни какво се случва в момента и какво ще се случи в бъдеще с тези декларации.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще използвам думите на един от преждеговорившите колеги, който каза, че сякаш слагаме каруцата пред коня. Имайте предвид, че имам чувството, че сякаш присъствам на дебат за второ чете на този законопроект, който безспорно е изключително важен. Едва ли има колега в парламента, който не смята, че такъв законопроект трябва да бъде приет, тоест, ако трябва да бъда точен, това е ЗИД – Закон за изменение и допълнение. На първо четене по принцип се гледа философията на Закона, а всички тези неща, които повдигнахте – колегите от БСП, може би имат някакво основание, но между първо и второ четене има комисии, има работна група, но тук дебатът наистина премина сякаш сме на второ четене. Основната концентрация върху този дебат беше прословутия § 5, но неслучайно законите се гледат на две четения. Затова Ви моля да се концентрираме върху първото четене на Закона. В момента това е първо четене на Закона и според мен губим парламентарно време, защото при второто четене вече ще се гледа параграф по параграф целият ЗИД. Молбата ми е – това е молба, нека да прекратим разискванията и да преминем към гласуване!

Благодаря Ви, госпожо Председател! Реплика към уважаемия господин Атанасов – без да губя парламентарно време.

Господин Атанасов, дебатът, който провеждаме за този закон, го провеждаме по всички закони и е точно на първо четене – от една страна, как се прави Закон, какво правим ние с Вас тук – не натискаме само копчета. От друга страна, философията на този закон остава много неясна в една негова част и никой досега не е обяснил. Сега госпожа Козарева най-вероятно ще се опита да го направи. От една страна, вносителите на Законопроекта ми казват: „Не говорете общо, дайте текст по текст.“ От друга страна, като говорим текст по текст, Вие ми казвате: „Чакайте, това е за второ четене.“ Разберете, че тук е да се говори, а преди да се говори е много хубаво да се чете – не какво да е, а становищата на заинтересованите институции, хора и фирми, а тези становища не са тук. Не са тук, защото не са имали време да го видят. Голямата разлика между процедурата на Министерския съвет и процедурата, внесена от народните представители, е тази, че в Министерския съвет имаш два месеца гарантиран срок, в който съответният законопроект стои на страницата. Вие сте виждали, като опитен народен представител и кмет, и знаете каква е разликата между един законопроект, който идва – минал през цедката на администрацията, и внесеното от господата народни представители нещо, за да направят услуга на някоя институция, която не може да го прекара по нормалния път. (Шум и реплики отдясно.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега, ние ще направим предложения между първо и второ четене, но тук се касае именно и е по отношение на самата философия, както Вие казахте, на този законопроект, защото самата философия – особено по § 5, на везната са поставени на практика две неща. От една страна, някаква по-голяма бързина в самото производство, в самата процедура, а, от другата страна, по-висока сигурност на цялата процедура и на обстоятелствата, които се обявяват и се вписват в Търговския регистър. Мисля, че балансът на тези две величини не следва да се нарушава по този начин. И сега длъжностните лица в Търговския регистър имат достъп до Нотариалния регистър и правят съответните справки дали дадено решение на общо събрание е нотариално заверено или не. Сега няма да имат това задължение. Измиват си ръцете. (Шум и реплики.) Да, малко по-бърз ще бъде процесът, но за сметка на сигурността, пак повтарям. Тук въпросът и това, което ние говорихме, беше по същината и философията на самия законопроект и по-точно наистина по отношение на § 5. По начина, по който се приема Законопроектът, мисля, че колегата Зарков беше достатъчно ясен. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Атанасов, аз смятам, че явно не бяхте достатъчно ясен в изказването си и това пролича от репликите, които Ви бяха отправени до този момент. Първо, по отношение на процедурата. Аз смятам, че много повече ще се превърнат народните представители в натискащи само бутончето, ако не се занимават и не използват конституционното правомощие, свързаното с изработването и внасянето на законопроекти, което все още го има в Конституцията. Знам, че може би на много хора им се иска да го няма, но това правомощие го има. Второ, по същество. Колега Атанасов, обяснете на всички народни представители, че длъжностните лица в Агенцията по вписванията не се занимават с почеркови експертизи, с охрана, с изследване на актовете в дълбочина. Производството в Търговския регистър е регистърно, а не е охранително. (Реплика от народния представител Филип Попов.) Те по принцип носят отговорност за всяка една регистрация, която правят. Остава и да не носят отговорност?! Разбира се, че всеки един държавен служител носи отговорност за дейността, която извършва. Служителите на Агенцията по вписванията не са по-различни от останалите държавни служители. И към момента може да бъде внесен за регистрация акт, който да бъде подправен, примерно подписите да са фалшифицирани. Това, което Ви каза госпожа Александрова в представянето на Законопроекта, е точно така. В този случай засегнатите търговци си търсят правата по съдебен ред. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колеги, едно време в римския сенат, когато някой е повтарял свой колега, му се е отнемала думата. Много ми беше интересно, че всички Вие говорихте едно и също нещо с малко различни думи, защото сте интелигентни хора, но на практика всичко се въртеше около прословутия § 5. Другото, което се въртеше в цялото Ви изказване, беше това, че едва ли не това е работа на Министерския съвет и под прикритието на депутатите те вкарват Законопроект. Вижте, работа на всеки народен представител е да има законодателна инициатива. Дайте тогава да променим Конституцията, дайте да искаме и президентът да подкрепи промяната на Конституцията и съответно ние вече като народни представители да нямаме законодателна инициатива! Това бяха двете опорни точки във всичките изказвания, които направихте. Моите уважения към риторичните Ви способности, но при един, бих казал, навремето мъдър сенат, какъвто е римският – неслучайно завладява целия свят, когато ораторите се повтарят, им се е отнемала думата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Нека да обърна внимание защо § 5 всъщност е от такова значение и не само че той не е отделно от останалите, но той е основополагащ за влизането в сила и всъщност приложението на останалите параграфи. Както Вие обяснихте, реализирането ЦАИС „Единна входна точка“ е предвидено за 2022 г. При всички положения изграждането на нова електронна система може да започне да функционира единствено и само ако всички натрупани в системата до този момент необработени годишни финансови отчети, както Вие посочихте – милион и триста към момента, бъдат обработени. Ако сте обърнали внимание, ал. 2 на въпросния параграф казва, че ал. 1 ще се прилага към неприключилите производства. Именно затова § 5 е много важно да влезе в сила веднага, защото кампанията за 2020 г. вече е факт – тя е в ход от 1 януари и ще приключи на 30 юни. Това е по отношение на § 5. По отношение на коментара и въпроса на господин Попов. Искам да обърна внимание и да стане ясно, че в Търговския регистър има обявяване на актове и вписване на обстоятелства. Това, за което Вие говорите, е вписване на обстоятелства. Примерът, който дадохте с управителя, е вписване на обстоятелство. Годишните финансови отчети се обявяват. Разликата е огромна. Именно затова и достъпът е различен – единият е регистриран, единият не е. Годишните финансови отчети се обявяват от регистъра, тоест ние не проследяваме и не изследваме информацията, която се съдържа в тях, най-малкото защото тя е финансова и ние нямаме нито експертиза, нито задължение да проверяваме финансовата информация. Тя е потвърдена от подписа на одитора. Именно затова е въведен и различен режим. Това, което посочихте – за отговорността, която носят, или според Вас няма да носят занапред длъжностните лица по регистрация, всъщност не отговаря на истината, тъй като по реда на чл. 21 от Закона за търговския регистър длъжностните лица по регистрация в нито един момент не проверяват тези обстоятелства. Предполагам, че имате Закона пред Вас. Ние няма как да проверяваме, защото самият закон казва: формална проверка от външна страна. (Реплики от „БСП за България“.) Да, разбира, се. В система „Единство“…

Добре, извинявам се. В регистър „Единство“, който наистина е достъпен за длъжностните лица по регистрация, се проверява дали посочената от заявителя нотариална заверка е факт. Само че в решенията на общо събрание по отношение на приемане на годишни финансови отчети нотариална заверка не се изисква. В този смисъл няма какво да проверяват. Това е по втората реплика, която чух. За одиторите Ви казах – защо всъщност информацията, която е предмет на годишните финансови отчети, бива потвърдена като такава от тези, които я заверяват, а ние като регистър с регистърно производство просто я обявяваме, така че тя да бъде достъпна за търговците. Дали има нещо друго, което бих могла по Вашите бележки? Мисля, че не. Отново обръщам внимание – много е важно § 5, както и останалите параграфи, да влязат в сила възможно най-бързо, защото очакваме през тази кампания, както и кампанията 2019 г., да постъпят 500 хиляди годишни финансови отчети, което ще направи реализирането на единна входна точка неосъществимо към датата 1 януари 2022 г. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Обръщам се към Вас, уважаема госпожо Председател, с процедура по начина на водене, защото, ако сте проследили моите изказвания и реплики, тук от тази трибуна, преждеговорившата направи една малка според мен интерпретация и спекулация с това, което съм казал. Разбира се, че има разлика, уважаема госпожо Председател, и Вие трябваше да напомните на преждеговорившата, че наистина има разлика и аз не съм го отрекъл това – че има разлика между вписване и обявяване на обстоятелствата. Но аз говорех, че длъжностните лица следва да проверят обстоятелството дали е имало общо събрание. Как те ще го проверят? Именно когато направят проверка в…

Разбирам, но все пак трябва да се обясни, за да няма погрешно впечатление. Длъжностните лица трябва да проверят това обстоятелство за общо събрание. Те нямат друга процедура освен в Нотариалния регистър. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да Ви върна почти три години назад – юли месец 2017 г., от тази трибуна аз зададох актуален въпрос до заместник министър-председателя господин Томислав Дончев, свързан именно тогава с възлагането на изпълнението на този проект за Единната входна точка ЦАИС, както го наричат. Тогава всъщност аз попитах господин Дончев: как е бил остойностен този проект, как е било направено заданието, за да се реализира този проект, без преди това да е била установена законовата рамка за неговото изграждане? Това, което каза преди малко господин Зарков за каруцата пред коня, всъщност е точно така. Ние се опитваме в България 10 години, управляващите се опитват да направят електронно управление, слагайки именно каруцата пред коня. Няма как, без да е направена законовата рамка, да имаме успешни проекти, които да работят в електронното управление и да имаме работещо електронно правителство. Тогава господин Дончев, между другото, ми отговори, че за да заработи този проект, трябва да бъдат променени поне четири ключови закона, единият от тях, разбира се, за Търговския регистър. Но остават Законът за счетоводството, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за данъка върху доходите на физически лица. Това са сериозни законови промени, и, разбира се, за да бъде осъществен успешно този проект ЦАИС, трябва да бъдат направени преди неговото възлагане, така че да бъде дадена рамката, по която този проект да се осъществи и да започне да работи коректно. Иначе се получава така, че ние тук, в тази зала, променяме законите заради самите проекти. Представете си, ако имаме 200 проекта, за които трябва да променим по четири закона, това са 800 закона. Ами ето така се запълва с безсмислена работа времето на Народното събрание. И крайният ефект от това е, че имаме постоянна работа по едно електронно правителство, което никога не се случва. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам процедура за допуск, ако обичате, колеги и госпожо Председател, на главния секретар на Министерството на спорта Асен Марков.

Благодаря. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия, № 054-01-9, внесен от народните представители Славчо Атанасов, Маноил Манев и Стефан Апостолов на 7 февруари 2020 г., приет на първо гласуване на 26 февруари 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от Славчо Атанасов и Маноил Манев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители: „В § 1 се създава чл. 7б и се правят следните изменения. Алинея 2 се изменя така: „(2) Проверката и контролът по спазване на изискванията по ал. 1 се осъществява от министъра на младежта и спорта.“ В ал. 3 думите „областният управител“ се заменят с „министъра на младежта и спорта“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Георгиев: „В § 1 в създадения чл. 7б се създава ал. 4: „(4) Разходите за мерките по опазване на обществения ред, свързани с охраната при провеждане на спортно мероприятие от международно ниво с участието на национални отбори, са за сметка на държавния бюджет.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция: „Създава се чл. 7б: „Чл. 7б (1) Международни спортни мероприятия на стадиони се провеждат само след като са изпълнени изискванията за обезпечаване на сигурност и безопасност съгласно Приложение № 1. (2) Областна комисия, назначена със Заповед на областния управител, на територията на чиято област е разположен стадионът, извършва проверка за изпълнение на изискванията по Приложение № 1 в присъствието на собственика или ползвателя на стадиона, или на упълномощено от него лице. (3) Когато са изпълнени изискванията по ал. 1, областният управител, въз основа на доклад на комисията по ал. 2, издава заповед, с която разрешава използването на стадиона или части от него за срок от една година. (4) Спортни мероприятия от националния спортен календар се провеждат на стадиони само след като са изпълнени изискванията за сигурност и безопасност, приети от съответната лицензирана спортна федерация, съгласувани с органите на Министерството на вътрешните работи.“ Госпожо Председател, тук има редакционна поправка – не е „съгласувано“, а „съгласувани“.

„Съгласувани с органите на Министерството на вътрешните работи.“

Става въпрос за изискванията.

По този параграф това е.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Правя предложение да направите разделно гласуване по предложението от Славчо Атанасов и Маноил Манев по отношение на чл. 7б, точка 2 да се гласува разделно.

„Точка 2, ал. 2 се изменя така“, където е записано, това да се гласува разделно. Всъщност нека да гласуваме така: „В чл. 7б се правят следните изменения и допълнения – т. 1, в ал. 1, в началото на текста се добавя думата „международни“.“ Дотук да го гласуваме и след това да гласуваме вече ал. 2 – следващото да го гласуваме разделно.

Не, не е редакционна. Просто да го гласуваме разделно това предложение.

Ами аз, като вдигнах ръка преди малко, Вие не ме…

Аз искам просто разделно гласуване да направим, нямам редакционна поправка. Разбирате ли?

Да гласуваме разделно до думата „международни“ – дотам да направим първото гласуване, след което да… Това искам.

Да се гласува отделно.

Да.

Да.

Не.

Не. Ето това, вижте. Ето това.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предложението за изменение и допълнение на приетия на първо четене ЗИД на Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, най-вече предложението, което касае – това имаше предвид и колегата Ченчев, ал. 1 на чл. 7б, където се конкретизира, че изискванията…

…на Приложение № 1 за сертифициране на спортните обекти се отнася само за международни спортни мероприятия. Това, уважаеми колеги, беше и едно от условията на парламентарната група на първо четене да подкрепи този законопроект, тъй като без това допълнение към Законопроекта – ние го казахме и по време на първо четене, че този законопроект без тази поправка обрича спорта – най-вече и футбола в малките населени места, и не само, и в повечето градове в България, на гибел. Да, миналата година с влизането в сила на новия Закон за физическото възпитание отпадна една наредба за сигурността, в която беше регламентирано как се сертифицират най-вече спортните обекти, на които се провеждат тези международни спортни срещи, и в момента има една празнота в нормативната уредба. Наистина е нужно и няма спор, че тази поправка трябва да бъде приета.

Но, уважаеми колеги, обръщам се най-вече към управляващите, от миналата година до настоящия момент имахте достатъчно време този законопроект, това предложение да бъде направено от Министерския съвет по надлежния ред чрез двете министерства – Министерството на младежта и спорта и Министерството на вътрешните работи, а не както се превърна в честа практика да заобикаляме тези министерства, без обществено обсъждане колеги народни представители да изземват функциите на тези министерства, за които стана на въпрос днес – Министерството на младежта и спорта и Министерството на вътрешните работи. За съжаление, това се превърна в една честа практика и традиция сред управляващите в 44-тото народно събрание. Благодаря Ви.

Правя изказване и предложението ми е този параграф да се гласува член по член, алинея по алинея.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по нашето предложение, което касае ал. 2 към чл. 7б, но искам само да дам едно пояснение по това, което каза, и моят колега. Целият § 1 – предложението на Комисията, подкрепено от Комисията, има четири алинеи, нашето предложение беше тези четири алинеи да се гласуват поотделно. Така че това е предложението.

Тук става въпрос за следното. Когато се касае до обществения ред при провеждането на големи спортни събития – международни спортни събития, става въпрос за сертифицирането на отделните спортни обекти и съоръжения. И тук за мен, и за моите колеги е непонятно защо от цялата тази процедура отсъства Министерството на спорта, след като министърът на спорта е основен орган по управление на държавната политика в областта на спорта, след като министърът води и поддържа регистри – най-вече свързани с регистър за спортните организации, регистър на спортните обекти, необяснимо е отсъствието в тази процедура, която означава сертифицирането на спортни обекти и съоръжения, министърът на спорта? Ето защо нашето предложение е комисиите, които сертифицират спортните съоръжения, да бъдат оглавявани от министъра на спорта. Сигурна съм, че имате Вашите аргументи, но тук не става въпрос за голям брой спортни обекти и съоръжения, сигурно става въпрос за две или три спортни съоръжения, и тук много ясно трябва да бъде разписана отговорността на Министерството на спорта в лицето на министъра на спорта. Затова правя предложение да бъде заменен текстът, където Вие предлагате „областни управители, областни комисии“, а да бъде „министърът на младежта и спорта“, той да оглави комисията, която сертифицира спортните съоръжения. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този законопроект не знам защо погълна безкрайно много време на Народното събрание. В крайна сметка и на първо четене, и сега дебатът се върти и е все за едно и също нещо. Няма да коментирам това, че този законопроект влиза затова защото се налага да намерим този орган, който да сертифицира тези обекти, да го направим по-бързичко това и да имаме сертифицирани стадиони, които да могат да приемат домакинства, и да изпълняват домакинства на мачове под егидата на УЕФА. (Реплика от ГЕРБ: „И на ФИФА.“) И на ФИФА, да, благодаря. В тази връзка обаче покрай дебата за този закон, почнахме да си обясняваме основни неща в спорта, и в Закона за спорта, и в собствеността върху спортните съоръжения и така нататък. На мен не ми е уютно сега да влизам в този дебат по този начин, обаче ще го направя за колегите, които желаят да ни чуят, а не желаят да говорят помежду си. Вижте, уважаеми колеги, става въпрос за следното. Колегите, които говориха преди мен, искат Министерството на спорта, тоест министърът на спорта, да осъществява контрола върху изпълняването на изискванията за сигурност, на които в случая трябва да отговарят стадионите. За съжаление обаче, част от тези стадиони са собственост на Министерството, тоест те са държавна собственост и се получава, че собственикът им трябва да изконтролира сам себе си дали е изпълнил едни изисквания. Между другото, не е вярно, че той не присъства в нашия законопроект. Той присъства – министърът на спорта, но присъства като собственик на обектите и ние сме казали, че трябва да присъстват негови представители, когато това се прави и когато комисията се събира и така нататък. Но всъщност истината за цялата тази история е следната. Има една комисия към единствения, който може да се обърне към всички държавни органи в областта, това е областният управител. Той може да повика, да събере комисията с представителя на Министерството на вътрешните работи, с представителя на „Пожарна и аварийна безопасност“, с представителите на службите за санитарен и така нататък контрол, строителен контрол, да събере такава комисия, да провери тази комисия дали са изпълнени тези изисквания и областният управител да излезе със свой акт, защото изискването на ФИФА, УЕФА и на много други международни федерации е накрая след проверката да има акт на държавен орган, който да каже, че са изпълнени. Областният управител, излизайки с това свое актче: „Изпълнени са тези неща“, тези документи се пращат в съответната международна федерация и тя разрешава на този обект да се случи международно състезание, проява и така нататък. Това е единствената логика да е областният управител. Нямаме – нито аз, нито който и да е от моите колеги, нещо против това да е министър, министърът и който и да е друг, въпросът е, че не може да се случи поради простата причина, че той в един момент ще изпадне в две функции – собственик на обекта, който отговаря, за изпълнението им, и проверяващ собственика за изпълнението на тези изисквания. Няма логика. Ако намерите друга някаква логика, по-нататък в Закона направете го, няма лошо. Въпросът в момента е следният: Първо, да не завишаваме, утежняваме изискванията, посочени от международните организации, да не ги утежняваме, да са тези, които са изискуеми, достатъчни и няма нужда от по-големи в момента, за да изпълним изискванията. И втората част е да имаме действащ орган, който в рамките на един месец, както е посочено тук, което, между другото, е много според мен – да събере комисията, да ги провери, да им издаде сертификатите, тези сертификати да отиват в международните организации и международните организации да издадат разрешенията за провеждане на международните състезания на тези обекти.

Това е казусът, колеги. Аз се обръщам с огромна молба към Вас: хайде да се съберем в този казус, да имаме проект на големия закон. Да, там работим с всичките ония допълнителни – над 20, мисля, че са, изисквания и на МВР, и други неща, и там ще направим всичко възможно, всичко това, което Вие казвате, да се случи, но дайте сега да се съберем в казуса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манев, разбира се, че предизвика много дискусии този законопроект. На прима виста, бих казала, не е сложно законодателство, но в крайна сметка, ако председателят беше свикал Комисията и си имаше нормална комисия, която да обсъжда промените между първо и второ четене, този дебат щеше да отиде в Комисията, а не тук в пленарната зала. (Народните представители Славчо Атанасов и Маноил Манев разговорят помежду си.) За съжаление, господин председателят не ме чу, но няма значение. Така че, уважаеми господин Председател, към Вас, ако бяхте свикали Комисията, този дебат щеше да бъде проведен в Комисията, а нямаше да бъде проведен в пленарната зала, но дотук. Става въпрос колко по-бърза да бъде процедурата. Аз смея да твърдя, че компетенциите са в Министерството на спорта и цялата информация по отношение на спортни обекти и съоръжения по начина, по който се провеждат определени спортни събития, свързани с определени спортове, цялата компетенция е в ръцете и на министъра на спорта и аз не виждам как по-бързо областният управител ще се справи с тази налична информация, която трябва да изземе от Министерството на спорта. И двамата са политически лица – и министърът на спорта, и областният управител. В крайна сметка аз мисля, че най-логичното място е, след като регистърът на спортни обекти се води и поддържа от Министерството на спорта, след като цялата информация за всяко спортно съоръжение и обект е в Министерството на спорта, да даваме в ръцете на областния управител решения, които той няма как да вземе без съответната информация, и трябва да я изисква от Министерството на спорта. И затова мисля, че тук е излишен този дълъг спор, защото в крайна сметка областният управител няма нужните компетенции. Вярно е, че той контролира законосъобразността и опазването на законосъобразността по отношение на държавна собственост, факт. Но когато става въпрос за общинска собственост и така нататък, цялата, пак казвам, информация се съдържа в регистрите на Министерството на спорта и затова водим този дебат. Защото най-логичното място в тази чисто спортна, бих казала, тема, няма как министърът на спорта да отсъства от цялата тази процедура. То не е логично, няма логика да отсъства.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както виждате, от един действително специализиран тематичен проблем, се създаде един много голям проблем и искам да кажа защо се получава, което по съдържание е реплика на уважаемия колега Манов. Имаше два спорни момента. Първият беше за международните, което мисля, че се изчисти и няма абсолютно никакъв проблем. В чисто съдържателен план, още на първото четене казахме, че като парламентарна група ние ще подкрепим този законопроект, тъй като е необходим за развитие на международните състезания и да отговорим на изискванията на международните спортни институции, и така нататък. Остана следващият тесен момент, за който нямаме обяснение. Защо се проявява, как да кажа, една такава оценъчно недалновидна част за мястото и ролята на издаващия документ орган, а цялата административна, структурна, управленска логика сочи за това – отговорен за тази дейност да бъде министърът на Министерството на младежта и спорта? При него е цялата информация и отговаря за изграждане, поддържане и контролиране на дейността на спортната инфраструктура и изведнъж се прехвърля на областния управител – никаква управленско-административна логика. Ще дам един може би не на място пример. Когато се издава лиценз за една болница, Комисията, която лицензира дадената болница, от кого се назначава – от областния управител или от Министерството на здравеопазването? Това, което тук чух, може би не съм разбрал добре, е, че много по-бавно щяло да стане, ако е ангажирано Министерството на младежта и спорта и това е една оценка, която донякъде споделям. Искам да задам следния въпрос: при положение че с тези дейности не се занимава Министерството на младежта и спорта, което е в предмета на съдържателната дейност на Министерството, в края на краищата за какво ни е Министерството на младежта и спорта? Така че предложението, което беше направено от колегите за разделно гласуване на отделните параграфи, е в тази посока. Това е спорният момент. Мисля, че може да се реши и трябва да се следва управленската и административната логика. Това е. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манев, може би щяхме да се разминем с някои неразбории в момента по тези изказвания, ако бяхте подчертали, че става въпрос само за сертификат за сигурност. Конвенцията, която е около три страници и половина, но приложенията са 660 страници, господин Манев – и Вие я четохте, и аз я четох, там много ясно пише в четирите модула, че няма как принципалът да контролира сам себе си. Колегите по принцип, по същество са прави, но колегите казват: като цяло, а тук няма като цяло. Тук има само сертификат за си-гур-ност и този сертификат за сигурност не може да го издаде принципалът, тоест собственикът на обекта. Това е първо. Второ, не е вярно, че Комисията за децата, младежта и спорта не е разглеждала този ЗИД. Напротив, разглеждаше го. Заместник-председателите са тук – господин Апостолов и господин Ченчев, и могат да потвърдят, че с почти пълно мнозинство се подкрепи този законопроект. Благодаря.

Ще започна отзад напред, от колегата Атанасов. С две думи: да, за съжаление, когато влезем в дебат от трибуната на Народното събрание по строго професионални теми, в която и да е област – такава, която познавам, или такава, която не познавам, винаги стигаме дотам, че трябва този, който познава материята, да обяснява азбучни истини. Наистина пропуснах одеве да кажа, че става въпрос за една част от лицензионния акт за лицензиране и това е сертификатът за сигурност. От това произлизат и някои от неразбиранията с колегите Те не са нито политически, нито са принципни неразбирания, а просто има неща, които си казваме, свързани с технологията. Госпожа Лечева също има своето право за това, което каза, само че има един нюанс – въобще не става въпрос Комисията да изисква ин-фор-ма-ция. Работата на Комисията е да отиде на терен, така се прави. Тя отива с чек-листа – 17 позиции, на терен и чеква: има седалки и те са 30 см, има такива точки, има превключвател за осветлението. Това е работата ѝ и затова не става въпрос да изисква от регистъра някаква информация и така нататък. Става въпрос за чиста работа на терен. Това може да го направи наистина само Областната служба в момента, защото няма никаква логика и не знам колко пъти и как да го обясня – да си чекнеш сам собствения терен и да кажеш „да бе, супер съм, изпълних ги“, няма как да стане. Има и друго нещо. Госпожо Лечева, няма как да не Ви го кажа, защото просто сте третият народен представител днес, който го споменава в свое изказване – доколко били компетентни народните представители да внасят предложения и да имат законодателни инициативи. Въобще не приемам внушения от сорта на това, че някой народен представител, който и да е той в тази зала, не е компетентен да внася предложения или е по-слабо компетентен от администрация, държавна администрация, служебна и друга такава. Не е вярно това! Народният представител носи отговорността за това, което пише и казва, народният представител по Конституция и по закон има правото да го прави и няма кой и как – негови колеги, да му внушава, че ние тук сме по-глупавите, а пък те са по-умните. И накрая, за колегата Малинов. Уважаеми колега, няма как да не Ви благодаря – не го виждам, да не напусна?

Искам да му благодаря, защото на първото четене на Законопроекта той предлагаше в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и мога да помоля, ако трябва…

…Той предлагаше тези изисквания да се отнасят до всички стадиони и казваше, че ние сме пренебрегнали малките стадиони и малките населени места, а сега обаче промени мнението си, за което му благодаря.

Преди малко направих процедура за разделното гласуване.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Така е – Комисията чеква, както казахте, например 17 точки за съответните обекти. Първо, министърът и въобще Министерството на младежта и спорта е собственик на два обекта, на които може да има международни мачове в страната – два. Ако например играе „Черно море“ – Варна, в купата на УЕФА във Варна, какво правим? Кой е собственикът на стадиона? Тази комисия изисква всички документи и Вие много добре го знаете, но тук идва ролята на отговорността. След като министърът на спорта е запознат с всичко, с всичките изисквания, след като той участва в контрола и проверката дори на собствените си два обекта, тогава защо той да не носи отговорност по принцип, по отношение на сигурността? Да, става дума за сигурността. Това е комисия и той не може да бъде органът – принципалът. Това е комисия, която установява има ли изпълнение на препоръките или няма, и след това идва комисия от Европа, която е сертифицирана по отношение на футболните мачове – пак по сигурността. Така че тук дали ще е областният управител, или министърът, колегите преди малко казаха: „И двамата са политически лица.“ Ако един стадион, да кажем във Варна, не получи лиценз по сигурността, кой ще носи отговорност? Областният управител да каже. А къде остава министърът на младежта и спорта тогава? Той не е собственик на този обект.

Той е собственикът.

Е, тогава защо държите точно да е областният управител? Защо точно областният управител? Ето ние предлагаме. (Реплики от ГЕРБ.) В момента не може да ми обясните защо…

…предлагате точно областния управител. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 има предложение на народните представители Славчо Атанасов и Маноил Манев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Иван Ченчев и група народни представители: „В § 4 в създаваното Приложение № 1 към чл. 7б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: „1. В т. 9 след думата „осветление“ се добавя „със собствено независимо захранване и автоматично превключване“. 2. В т. 12 след думата „материали“ се поставя нова запетая и се добавя „управление на камерите“. 3. В т. 17 се създава изречение второ: „Вратите по всеки пътеход да са с възможност за отваряне към игралното поле, с дистанционно и ръчно или само с ръчно управление.“ Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. Създава се Приложение № 1 към чл. 7б, ал. 1: „Приложение № 1 към чл. 7б, ал. 1: Изисквания за обезпечаване на сигурност и безопасност при провеждане на международни спортни мероприятия на стадиони: 1. Седалките за зрители трябва да бъдат индивидуални, номерирани, здраво фиксирани към основата, изработени от нечуплив, огнеупорен материал, с облегалки с минимална височина 30 см от повърхността на седалката. 2. Трибуните трябва да са фиксирани към носещата основа и не трябва да са базирани върху или да се състоят от тръбни елементи и структури от тип скеле. 3. Материалът, дизайнът и конструкцията на трибуните трябва ясно да показват, че са предназначени за постоянна употреба. 4. Всеки стадион трябва да има ясно обозначени места с достъп за хора с увреждания и техните придружители, както и с тоалетна/санитарен възел. 5. Минимум 5% от общия капацитет на стадиона трябва да бъде в сектор със заграждения за гостуващите фенове. 6. Общите площи на всеки стадион трябва да бъдат добре осветени. 7. На територията на стадиона и общите площи не се допуска наличието на насипни материали като камъни, бетон и други, които биха могли да бъдат използвани за хвърляне или които биха могли да създават затруднения при напускане на стадиона. 8. Всеки стадион трябва да има озвучителна уредба, чрез която да се разпространяват съобщения до всички части на и извън стадиона, като тази уредба трябва да е свързана с независим източник на ток. 9. Всеки стадион трябва да има функциониращо аварийно осветление със собствено независимо захранване и автоматично превключване, което да покрива всички части на стадиона, включително евакуационните пътища. 10. На територията на стадиона трябва да има обособено, ясно обозначено, напълно оборудвано помещение за оказване на първа помощ на зрителите. 11. Всеки стадион трябва да има изградено видеонаблюдение и оперативен координационен център с изглед към цялата вътрешна част на стадиона и възможности за комуникация между лицата и представителите на съответните служби, отговорни за безопасността и реда на стадиона. 12. Оперативният координационен център трябва да бъде снабден с цветни монитори, свързани с камерите за видеонаблюдение, които да имат възможности за запис на видео материали, както и на снимки и тяхното отпечатване. 13. Маршрутите за достъп до стадиона, входовете и изходите, както и всички общи площи на стадиона трябва да бъдат ясно обозначени (например с букви и цифри), за да насочват зрителите до техните места. 14. Около всеки вход на стадиона трябва да бъде поставена информация, посочваща забранени за внасяне на стадиона предмети. 15. На всички входове на стадиона трябва да има осигурен пропускателен режим. 16. Трябва да има определени места за продажба на храни и напитки за зрителите. 17. Трябва да бъде осигурена възможност за охраняване на всички входове, както и тези водещи към терена, по време на мача.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Тъй като сме постигнали консенсус по отношение предложението, което сме направили към Приложение № 1, чл. 7б, ал. 1 – следните изменения и допълнения, и тук т. 1, която Комисията е приела: „В т. 9 след думата „осветление“ се добавя „със собствено независимо захранване и автоматично превключване“ – това е прието от Комисията. Предложенията за следващите две точки, които не са подкрепени от Комисията, аз ги оттеглям. Първо, за да не утежняваме законодателството, второ, защото имам уверението, че в големия така наречен от всички нас Закон, който се готви, те ще фигурират, за което благодаря – за вниманието и за разбирането.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“.

Има предложение на народния представител Иван Ченчев и група народни представители § 6 да се отмени. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в него думите „закона“ се заменят с „този закон“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Уважаеми колеги, господин Председател! Искам да благодаря на всички колеги, които гласуваха Закона и с които водихме дебати, защото воденето на дебати по Закона за спорта и закони за спорта е нещо положително – отваряме темата. Особено тази тема за сигурността е изключително важна. Благодаря Ви искрено, от сърце, че влязохме в един такъв положителен дебат!