ДОКЛАДЧИК МАНОИЛ МАНЕВ598 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Този законопроект не знам защо погълна безкрайно много време на Народното събрание. В крайна сметка и на първо четене, и сега дебатът се върти и е все за едно и също нещо. Няма да коментирам това, че този законопроект влиза затова защото се налага да намерим този орган, който да сертифицира тези обекти, да го направим по-бързичко това и да имаме сертифицирани стадиони, които да могат да приемат домакинства, и да изпълняват домакинства на мачове под егидата на УЕФА. (Реплика от ГЕРБ: „И на ФИФА.“) И на ФИФА, да, благодаря.
В тази връзка обаче покрай дебата за този закон, почнахме да си обясняваме основни неща в спорта, и в Закона за спорта, и в собствеността върху спортните съоръжения и така нататък. На мен не ми е уютно сега да влизам в този дебат по този начин, обаче ще го направя за колегите, които желаят да ни чуят, а не желаят да говорят помежду си.
Вижте, уважаеми колеги, става въпрос за следното. Колегите, които говориха преди мен, искат Министерството на спорта, тоест министърът на спорта, да осъществява контрола върху изпълняването на изискванията за сигурност, на които в случая трябва да отговарят стадионите. За съжаление обаче, част от тези стадиони са собственост на Министерството, тоест те са държавна собственост и се получава, че собственикът им трябва да изконтролира сам себе си дали е изпълнил едни изисквания.
Между другото, не е вярно, че той не присъства в нашия законопроект. Той присъства – министърът на спорта, но присъства като собственик на обектите и ние сме казали, че трябва да присъстват негови представители, когато това се прави и когато комисията се събира и така нататък.
Но всъщност истината за цялата тази история е следната. Има една комисия към единствения, който може да се обърне към всички държавни органи в областта, това е областният управител. Той може да повика, да събере комисията с представителя на Министерството на вътрешните работи, с представителя на „Пожарна и аварийна безопасност“, с представителите на службите за санитарен и така нататък контрол, строителен контрол, да събере такава комисия, да провери тази комисия дали са изпълнени тези изисквания и областният управител да излезе със свой акт, защото изискването на ФИФА, УЕФА и на много други международни федерации е накрая след проверката да има акт на държавен орган, който да каже, че са изпълнени.
Областният управител, излизайки с това свое актче: „Изпълнени са тези неща“, тези документи се пращат в съответната международна федерация и тя разрешава на този обект да се случи международно състезание, проява и така нататък. Това е единствената логика да е областният управител. Нямаме – нито аз, нито който и да е от моите колеги, нещо против това да е министър, министърът и който и да е друг, въпросът е, че не може да се случи поради простата причина, че той в един момент ще изпадне в две функции – собственик на обекта, който отговаря, за изпълнението им, и проверяващ собственика за изпълнението на тези изисквания. Няма логика. Ако намерите друга някаква логика, по-нататък в Закона направете го, няма лошо. Въпросът в момента е следният:
Първо, да не завишаваме, утежняваме изискванията, посочени от международните организации, да не ги утежняваме, да са тези, които са изискуеми, достатъчни и няма нужда от по-големи в момента, за да изпълним изискванията.
И втората част е да имаме действащ орган, който в рамките на един месец, както е посочено тук, което, между другото, е много според мен – да събере комисията, да ги провери, да им издаде сертификатите, тези сертификати да отиват в международните организации и международните организации да издадат разрешенията за провеждане на международните състезания на тези обекти.