18 март 2020 г.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, днешната програма, както т. 1, така и т. 2, са от изключителна важност, ето защо предлагаме обсъждането по тези точки да бъде пряко излъчвано по БНТ и БНР. Това, от което се нуждаят българите в такъв момент, е да бъдат информирани. Ще се четат доклади по точки 1 и 2. Те трябва да видят насоката, към която се движи и законодателството на Република България, както и евентуално приетите решения, затова предлагам при разглеждането на точки 1 и 2 да има пряко излъчване по БНТ и БНР. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да направя едно процедурно предложение. във връзка с епидемиологичната обстановка, която е в цялата страна. Ние всички като народни представители идваме от своите избирателни райони, където общуваме с много хора, а тук седим почти на 20 – 30 см един от друг. Предлагам, за да можем да запазим нашето здраве и за да можем да бъдем пълноценни в работата си в Народното събрание, първо, ако има възможност, всички, които сме тук, да сложим по една предпазна маска… (Силен шум и реплики.) Момент! Знам, че реакцията ще е такава! (Шум и реплики.)

Ако може да се изкажа! Това – първо. Второ, ако Вие го приемете… Тук в момента виждаме, че обсъждаме теми от изключителна важност. Всички ние сме дали биометричните показатели в Народното събрание, за да гласуваме, и поставяме своя пръст, Вие виждате по колко пъти на ден. От хигиенна гледна точка – поставяме пръста си, пипаме лицето си, чрез пръстите, чрез ръцете си, всеки неволно или по друг начин ще докосне, примерно, устата си, можем действително да пренесем инфекция, така че моето предложение е да се обмисли биометричните показатели да бъдат премахнати, докато има тази епидемия. Това предлагам, ако Вие сте съгласни, а също и Председателският съвет да го обсъди. Може сега да не се подлага на гласуване, но нека това бъде обмислено. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моята процедура е за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за Националния институт по метеорология и хидрология, № 002-01-4, приет на първо гласуване на 26 февруари 2020 г. Предлагам срокът да бъде удължен на максималния.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 март 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева на 16 март 2020 г. На заседанието присъстваха от: - Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; господин Евгени Стоянов, заместник-министър; господин Любомир Талев, директор дирекция „Съвет по законодателство“, и господин Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; - Прокуратурата на Република България – господин Иван Гешев, главен прокурор, и госпожа Красимира Филипова, заместник на главния прокурор; - Министерството на околната среда и водите – господин Емил Димитров, министър; - Министерство на вътрешните работи – госпожа Росица Грудева, директор дирекция „Правно-нормативна дейност“; госпожа Владислава Радонова, главен експерт дирекция „Миграция“, и господин Цветомир Панчев, началник сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ при дирекция „Български документи за самоличност“; - Министерството на икономиката – госпожа Илияна Илиева, заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, и госпожа Евелина Захариева, началник-отдел в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“; - Висшия адвокатски съвет – госпожа Ралица Негенцова, председател, и госпожа Валя Гигова, член; - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в Република България – господин Евгений Иванов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Анна Александрова, която посочи, че настоящият законопроект има за цел да уреди извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение. Въвеждат се противоепидемични мерки, като се забраняват посещения на различни обществени събития и масови мероприятия. Целта на забраните е изпълнение на препоръките на Националния оперативен щаб за социална дистанция. Предлага се всички работодатели в зависимост от спецификата и възможностите на съответната трудова дейност да въведат дистанционна форма на работа за служителите си, установяване на непълно работно време, ползване на платен или неплатен годишен отпуск. Промените в трудовото законодателство включват още възможност работодателят да има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на такъв, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Ако бременна, кърмачка, самотен родител, служител с 50 и повече процента неработоспособност или друг защитен по Кодекса на труда, сам поиска да излезе в отпуск при извънредно положение, работодателят е длъжен да го разреши. Госпожа Александрова отбеляза, че се въвежда възможността част или всички държавни служители да извършват работа от разстояние в домашна среда и се предлага управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове да имат право едностранно да изменят договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза, включително да увеличават размера на договорената безвъзмездна финансова помощ. Промените в Кодекса за социално осигуряване обезпечават възможността за упражняване на осигурителни права и гарантират правото на парични обезщетения, помощи и пенсии на гражданите. С предложенията в Закона за българските лични документи и Закона за чужденците в Република България се предлага удължаване валидността на документи, издавани на чужденци и граждани на Европейския съюз и валидността на разрешеното продължително пребиваване на чужденци. На следващо място с Проекта на закона се предвижда до прекратяването на извънредното положение всички процесуални срокове по висящите съдебни, арбитражни, административни и изпълнителни производства да спират да текат, освен тези по наказателните производства. Спира се налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими и недвижими вещи, собственост на граждани. Прекратяват се всички обявени процедури по публична продан и въвод във владение при държавните и частните съдебни изпълнители и се регламентира, че след прекратяване на извънредното положение тези производства ще се образуват и обявяват отново. Ограничават се и нотариалните удостоверявания, като ще бъдат разрешени само спешните и неотложни заверки, а Нотариалната камара ще следва да осигури поне един дежурен нотариус за съответния район при спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Със Законопроекта се предвиждат промени и в Наказателния кодекс, според които лекари и медицински лица, които не окажат помощ на болен по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, ще се наказват с пробация до една година или с глоба от 300 до 1000 лева. Предлага се и допълване на чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс, като се инкриминира предаването на невярна информация за разпространението на заразителна болест. По Законопроекта са постъпили положителни становища от Българската стопанска камара и от Омбудсмана на Република България. В обсъждането взеха участие народните представители Крум Зарков, Хамид Хамид, Красимир Ципов, Филип Попов, Александър Иванов, Явор Нотев и Надя Клисурска. Главният прокурор посочи, че в момента ситуацията е извънредна и трябва да се предприемат адекватни и навременни мерки, като призова да се преустановят всякакви екскурзии в чужбина, международни превози на хора и пътуването на големи групи. Той изрази подкрепата си към предложените промени в Наказателния кодекс и подчерта, че следва да се инкриминира предаването на невярна информация за разпространението на заразителна болест, тъй като това може да доведе до срив на цели отрасли и структурите на държавата и текстът е изключително важен. Министър Кирилов отбеляза, че вероятно има какво да се прецизира по текстовете на Законопроекта, но трябва да се съобразим с бързината и спешността на мерките, които следва се вземат. Той акцентира и върху това, че има редица предложения от различни министерства, които ако народните представители преценят могат да ги предложат за обсъждане между първо и второ гласуване. Министър Димитров отбеляза необходимостта от приемане между първо и второ четене на изключение от прилагането на Закона за обществените поръчки при възлагане на дейности при обезвреждане на опасни и болнични отпадъци, във връзка със съществуващия проблем с пестицидите и липсата на достатъчно инсинератори в България. Народните представители Крум Зарков, Филип Попов и Надя Клисурска посочиха необходимостта от законодателни предложения между първо и второ четене за въвеждане на допълнителни мерки за прецизиране на отделни разпоредби в Законопроекта, като отбелязаха, че липсват мерки относно отсрочените плащания, забраната за изключване на телекомуникациите, компенсаторни мерки за затворените обекти и данъчната политика в режим на криза. Господин Хамид Хамид посочи, че парламентарната група на ДПС ще подкрепи Законопроекта, като между двете четения ще направят предложения, свързани с въвеждането на по-рестриктивни мерки, като изключване на сделки с вещни права, констативни нотариални актове и други. Господин Красимир Ципов отбеляза, че експертите от изпълнителната власт продължават да работят по промяна на редица закони, като изрази надежда при гласуването на Закона в пленарната зала да има единодушие при вземането на решение. Господин Александър Иванов посочи, че в Законопроекта са отразени най-спешните мерки, а относно промяната в данъчните закони те ще бъдат предложени във възможно най-кратък срок. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, господин Министър, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на заседание, проведено на 17 март 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание. На заседанието присъстваха Деница Сачева, министър на труда и социалната политика, и Лазар Лазаров, заместник министър на труда и социалната политика. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Галя Желязкова. Целта на Законопроекта е да уреди извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение. С предложените промени в Кодекса на труда се предвиждат специални мерки, които могат да предприемат работодателите и работниците и служителите, за да се ограничи събирането на голям брой хора на едно място при обявено извънредно положение. За да се реализират тези мерки, е необходима нормативна промяна, като се създават възможности за работодателите: - да възлагат на работниците и служителите извършването на надомна работа и/или работа от разстояние; - да преустановяват работата в предприятието; - да установяват непълно работно време в предприятието; - да предоставят едностранно ползването на платен и/или неплатен годишен отпуск. От друга страна, за определени категории работници и служители се създава възможност при обявено извънредно положение да ползват по тяхно искане платен или неплатен отпуск, като в този случай работодателят ще е длъжен да го разреши. Основната цел на мерките е да се насърчи промяна в организацията на работа в предприятията, така че да не се прекратява дейността им, а работниците и служителите да се трудят от домовете си. Поради това работодателите ще имат възможност при обявено извънредно положение едностранно да изменят мястото на работата на работниците и служителите, без да е необходимо да подписват допълнително споразумение към трудовия договор. Когато работата на предприятието или на част от него е преустановена при извънредно положение поради издадена заповед на компетентен държавен орган, но работниците и служителите не ползват платен годишен отпуск от работодателя, наетите лица ще имат право на обезщетение. Размерът на обезщетението е 50 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се дължи от работодателя на работника или служителя. В случая когато не е предоставен платен годишен отпуск при обявено извънредно положение и работодателят е преценил да прекрати работата на предприятието или на част от него, без да има забрана за извършване на такава дейност, наложена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да изплати пълният размер на брутното трудово възнаграждение на наетото лице. Предлагат се и промени в Кодекса за социално осигуряване, с оглед да не се допусне възможността поради обявено извънредно положение осигурените лица и пенсионерите да бъдат лишени от възможност да упражнят своите осигурителни права в срок, поради което да ги загубят. Предвижда се за периода на извънредното положение непроизнасянето в срок на длъжностните лица, които издават разпореждания и решения във връзка с правото на парични обезщетения, помощи и пенсии по причини, дължащи на извънредното положение, да не се счита за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс. В Законопроекта се предлагат и мерки, свързани със Закона за социално подпомагане и Закона за хората с увреждания. В Комисията бяха получени становищата на Българската стопанска камара и Конфедерацията на труда „Подкрепа“. И двете организации подкрепят мерките, предложени със Законопроекта, но апелират, че независимо от извънредната ситуация, законовите текстове трябва да бъдат внимателно прецизирани, за да не се постигне ефект, различен от целения. И двете организации предлагат конкретни текстове, които да се отразят в Законопроекта. В проведената дискусия взеха участие народните представители: Георги Гьоков, Светлана Ангелова, Юлиян Папашимов, Хасан Адемов, Николай Иванов, Калин Поповски, Надя Клисурска, Румен Генов и Весела Лечева. Повечето от народните представители подчертаха, че Законопроектът е необходим, предприетите законови мерки са навременни и са в отговор на променящата се ситуация на извънредното положение. Вероятно с течение на времето ще се достигне до необходимостта от приемане на още законови мерки, с които да се отговори на развитието на кризата. Всички са убедени, че ситуацията е динамична и трябва да се проследява ежедневно. Беше направен важният извод, че основен принцип, който трябва да се спазва от цялото общество, е принципът на солидарността и взаимното споделяне на отговорностите. Бяха изказани и опасения, че структурата на Закона не е добра и ще има затруднения при неговото прилагане. Освен това сериозните изменения на трудовото и осигурителното законодателство трябва да се доразвият в нови допълнения и изменения, някои от тях задължително, съгласувани с работодателските и синдикалните организации. Важно е също да не се прибързва с необмислени решения, за да може да се изпълни основната цел на Закона, а именно опазване живота и здравето на хората и предотвратяване на дълбока, социална и икономическа криза. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 13 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева Караянчева на 16 март 2020 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми министри, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. от Народното събрание, № 054-01-24, внесен от народния представител Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 март 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. от Народното събрание, № 054-01-24, внесен от народния представител Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи – Росица Грудева, директор дирекция „Правно-нормативна дейност“, Владислава Радонова – главен експерт дирекция „Миграция“, Цветомир Панчев – началник на сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ при дирекция „Български документи за самоличност“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов. В изложението си вносителят отбеляза, че настоящият Законопроект има за цел да уреди извънредните мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване последиците от разпространението и заразата с вируса COVID-19 за времето от 13 март 2020 г. до прекратяването на извънредното положение. Предлаганите разпоредби предвиждат промени в редица нормативни актове. В Проекта на закон за допълнение на Закона за българските лични документи се предвижда удължаване срока на документи, издавани на чужденци и граждани на Европейския съюз, което е от изключително значение и ще намали струпването на чужденци и граждани на Европейския съюз в местата за тяхното административно обслужване. По този начин няма да се затрудни участието на визираната категория граждани на трети страни и европейски граждани в гражданския оборот, като ще могат да удостоверят разрешеното им пребиваване с посочените видове документи на територията на страната за срока на удължаване на валидността им. Удължаването на срока на тяхната валидност с 6 месеца, с което се надхвърля първоначално определеният им срок на валидност, ще ограничи в значителна степен вероятността от струпването на много хора на едно място, което би създало потенциална опасност от разпространение на заразното заболяване и реален риск за хората с разрешено пребиваване в страната и за работещите в местата за административно обслужване на чужденци. В Закона за чужденците в Република България се предвижда също така продължително пребиваващ чужденец в Република България, на който му изтича разрешеното продължително пребиваване, в случай че не подаде заявление в 14-дневния срок, да не се счита за прекъсване за срока на обявеното извънредно положение. Законодателното изменение се налага във връзка с ограниченията, наложени в цял свят за пътуване на чужденците и невъзможността им да влязат на територията на Република България. Предложенията са насочени към осигуряване на възможност на чужденци и на граждани на Европейския съюз да пребивават в Република България на законно основание, без да се създава усещане за несигурност и напрежение по повод изтичане на срока на валидност на издадените им документи, удостоверяващи тяхното право на пребиваване. В Законопроекта за допълнение на Закона за българските лични документи се предвижда срокът на валидност на личните карти и свидетелства за управление на моторно превозно средство с изтичащ срок на валидност в периода от влизане в сила на Закона до 31 октомври 2020 г. да се удължи с 6 месеца. В посочения срок на удължаване тези лични карти ще са валиден идентификационен документ за самоличност, а свидетелства за управление на моторно превозно средство – валидни индивидуални удостоверителни документи за правоспособност за управление на моторно превозно средство, само на територията на Република България. По този начин няма да се затрудни участието на българските граждани в гражданския оборот, като ще могат да се легитимират с посочените видове лични документи на територията на страната за срока на удължаване на валидността им. Предлаганата промяна ще допринесе за избягване струпването на големи групи от граждани, чиито лични карти и свидетелства за управление на моторно превозно средство изтичат към 31 октомври 2020 г., в звената за административно обслужване за прием на заявления за издаване на български лични документи. Предоставянето на административни услуги по издаване на български лични документи няма да преустановява своя режим на работа, поради което посочените граждани ще могат да поискат издаване на нови документи и преди изтичане на удължения 6 месечен срок. Очакваните резултати от предлаганото допълнение на Закона за българските лични документи и Закона за чужденците в Република България са свързани с осигуряване на своевременна защита на българските граждани от разпространение на вируса COVID-19. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 12 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от народния представител Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24 , внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 март 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г. На заседанието присъства заместник-министърът на здравеопазването доктор Бойко Пенков. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите, господин Борислав Борисов, който информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива е във връзка с приетото Решение от Народното събрание на 13 март 2020 г., с което се обяви извънредно положение на територията на Република България поради пандемията от вирус COVID-19. Той поясни, че предлаганите разпоредби предвиждат промени в редица нормативни актове, като очакваните резултати от прилагането им са свързани с осигуряване на навременна защита на гражданите на Република България от разпространение на вируса COVID-19 и ограничаване на социалните, икономическите и финансовите последици за гражданите. Народните представители поставиха конкретни въпроси във връзка с разглежданите нормативни промени, като остро възразиха срещу предлаганото допълнение в чл. 141 от Наказателния кодекс, тъй като текстът на разпоредбата е ненавременен, неясен и подлежи на тълкуване. Беше подчертано, че това предложение следва да отпадне от съдържанието на Законопроекта. Членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че предлаганите изменения и допълнения следва да бъдат приети във възможно най-кратки срокове. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 16 март 2020 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! В края на миналата седмица приехте в България да бъде наложено извънредно положение. Извънредно положение, което засяга всички в България – да, така е. Това извънредно положение обаче засяга най-вече обикновения човек, малкия бизнес, защото банките са отворени, застрахователните дружества са отворени, но за съжаление, голяма част от българските граждани са окуражавани, настоява се пред тях от всякакви фактори, анализатори, медии да си стоят вкъщи. Така се получава, че това извънредно положение се отразява най-много и най-вече върху обикновения човек. Някой цинично би казал, че извънредното положение – този вирус, който върлува, засяга икономики, засяга бизнеси, засяга банки, но ако пострада човекът, както се казва, ми то няма да има смисъл да има икономика и да има банки. Просто няма да има кой да се възползва от тези услуги и кой да ползва тази система. Извънредното положение ограничи обикновения човек, а в медиите виждаме огромна загриженост, която се изразява, за банките, за икономиката. Това също е залегнало в Законопроекта, който сега разглеждаме. Да, има някакви мерки, които се споменават, евентуално да не се вземат имотите, съдебните производства по отчуждаване и така нататък. Но този, който си стои вкъщи и непрестанно е облъчван от националните медии и обществени фактори да си стои вкъщи, този човек трябва да си стои вкъщи, но този човек трябва да плаща и сметки. Представете си едно семейство с две деца, на което така или иначе не му стигат парите, а сега, когато се намалява и когато я няма работата, която той трябва да упражнява, положението става наистина много критично. В чл. 48 от Конституцията е записано, че гражданите имат право на труд и че държавата се грижи за създаване на условия за ползване на това право, а сега виждаме ограничението на това право. Борейки този вирус, се ползва челен опит от чужбина за ограничения, за социално изолиране. Всеки гражданин, който е попаднал в това социално изолиране – да си стоиш вкъщи, да не контактуваш с толкова много хора, да не ходиш на работа и да си упражняваш правото на труд и съответно да не си храниш семейството, всеки човек трябва да бъде компенсиран по някакъв начин. В крайна сметка – да, отворени банки и затворени вкъщи работници. Като народни представители на всички нас трябва да ни е ясно, че българската икономика, за съжаление, така е построена, така е направена, че се работи месец за месец, от заплата до заплата. Прекъсването дори и за седмица на упражняването на работа е фатално за много хора. Тук е социалният министър, обръщам се и към нея. Бяха създадени медицински щабове за борба с вируса, кризисни центрове и така нататък. Предложението на „Атака“ е да се създаде такъв щаб към Социалното министерство, който реално да преценява удара, който понася обикновеният работник, от мерките, които въвеждаме. Това трябва да се направи. Там трябва да се включат синдикатите, защото, за съжаление, в медийните им изяви през последните дни аз не видях загриженост, не видях това, което в редица европейски държави се прилага, да бъде предложено от синдикатите. Затова ние от „Атака“ ще го предложим. Предлагаме да отпаднат и да не се плащат лихвите по главницата на поетите кредити от граждани и от малки фирми по време на извънредното положение. Ще внесем такъв закон между първо и второ четене и се надяваме в петък той да бъде приет. В Италия – набързо и ретроспективно да се аргументирам пред Вас – заместник-финансовият министър Лара Костели обяви, че италианското правителство ще въведе спирането на плащане на данъци и на лихви по кредити за италиански граждани и за малки фирми. В Англия редица банки казват, че ще въведат ипотечна ваканция. Вчера Тръмп обяви, че ще налее 300 млрд. долара, защитавайки обикновения работник. В този законопроект дори не е влязла и постановката за 60%, с които се гарантира държавата да поеме гаранция за заплатите на хората, които ще пострадат от тези въведени мерки. Стига сме се тревожили за едрия капитал, за наднационалния капитал. Трябва да се разтревожим за българския национален капитал, а прекрасно знаем, че това са хората и гражданите в България. Това е нашият капитал. В заключение да обобщя. От „Атака“ предлагаме отпадане и да не се плащат лихви по главницата на поетите кредити от граждани и от малки фирми. Обръщам се към управляващите от ГЕРБ, НФСБ и ВМРО: загрижете се за Вашите избиратели.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи на първо четене Закона, но отсега искам да Ви предупредя, че този закон може би трябва да претърпи доста сериозни промени, като се започне от заглавието – „Закон за мерките по време на извънредно положение, обявено с Решение на 13 март 2020 г. на Народното събрание“. Навсякъде след това се говори, че тези промени ще действат до прекратяване на извънредното положение. Според мен е коректно наименованието да бъде: Закон за мерките по време на извънредно положение, обявено с Решение на 13 март до 13 април, защото какво става след 13 април, не е ясно? Ако е необходимо, да се вземе отново решение за удължаване на извънредното положение. Никой не може да гарантира, че това въобще ще бъде възможно, той като тогава се очаква да бъде и пикът на тази епидемия. По-нататък. Смятаме, че в този закон има доста излишни текстове, които са поставени просто, за да има някакво книжно или юридическо тяло в този закон. Например лично аз не виждам смисъл да се вкарва цялата заповед на Министерството на здравеопазването, която буквално е преписана в чл. 2, тъй като и до момента тези дейности се извършват, без да има закон и не са незаконни, тъй като те са със заповед на Министерството на здравеопазването в режим на извънредно положение. Нещо повече, в ал. 2 на чл. 2 например се казва, че при необходимост, по препоръка на Националния оперативен щаб, създаден със заповед еди-коя си на министър-председателя, със заповед на министъра на здравеопазването, могат да се установяват допълнително по-тежки противоепидемични мерки. След като могат да се установяват, този текст обезсмисля всичко, което е изградено преди това. С други думи, запазва се правото на Националния оперативен щаб, и това е съвсем редно, да предприема мерки, да ги изменя, да ги засилва и така нататък. Смятаме, че в този закон трябва чисто тезисно да се даде възможност и свобода на институциите да си вършат работата, като в случая вместо да се изброяват и да се влиза в детайли, което според мен не е работа на законов текст, може най-общо да се определи, че Народното събрание дава право за ограничаване и спиране на дейността, както е на заведения, търговски обекти, образователни институции и органи, и дейности, свързани с това масови мероприятия, задължително в това число и религиозни – не трябва да се правим, че не виждаме как с една и съща лъжичка се пъха в устата на този и на онзи и след това да се говори, че тя била свещена и нямало да допринесе за разпространяване на заразата, и прочие – здравни дейности, пътувания, командировки, режимът в местата за лишаване от свобода. Нахвърлям го като най-общ текст, който може да бъде заложен в целия този чл. 2, и да се махнат всички други неща, като задължително ще трябва да се вкара и още нещо – правото за ограничаване на свободното движение на хора, моторни превозни средства, включително и въвеждане на полицейски час, защото виждаме как държави, които са закъснели след България с въвеждането на извънредно положение, прилагат тези мерки малко панически, малко на пожар, но правилно. Така че с един общ текст смятам, че целият чл. 2, мисля, че и чл. 3, могат да излязат извън този закон, просто да ги няма. Чисто и просто да се даде правото на институциите да са свободни във вземането на мерки така, както в една ситуация на война Народното събрание не определя часа, мащаба и посоката на военните операции, а тази отговорност е възложена съответно на щаба, който ръководи действието на въоръжените сили. Ние сме, както вече всички казахме няколко пъти, в състояние на война с един невидим враг, така че ситуацията е почти аналогична. Също така би трябвало да се пипнат според мен и членовете, които са свързани с процедури по публична продан, въвод във владение и така нататък, спиране и налагане на запори и банкови сметки на физически лица. Ами ако тези запори осигуряват издръжка, какво става? И ако това извънредно положение продължи половин година, означава ли, че деца ще останат без издръжка, примерно от разделени семейства? И така нататък. Всички тези текстове не трябва да са толкова детайлни, а просто Народното събрание трябва да приеме, да гласува едни общи постановки, като дава възможност съответно за свобода на действие. Няма как да не допуснем това. „Министерството на енергетиката в тридневен срок от влизането в сила на този закон, лечебните заведения, всички телекомуникационни оператори и държавни институции извършват извънредна проверка на техническото състояние на енергийните обекти“ – като че ли досега не са били длъжни да го правят?! И в ал. 3: „В случай че са установени несъответствия с нормативните изисквания, лицата предприемат незабавни действия“ – никакъв смисъл няма това. Това се прави с една заповед на министъра на енергетиката. Да не говоря, че в самия текст се признава, че при наличие на несъответствия се коментира случаят с несъответствие с нормативните изисквания, но след като има несъответствия, те трябва да бъдат отстранени по съответните документи и ред, който и до момента е регламентиран. Това тук също го виждам като пълнеж. За Кодекса на труда въобще не ми се говори. Всички текстове – не всички, но 90% от текстовете, свързани с Кодекса на труда, не представляват нищо друго, освен „може да“, „възможно е да“. Ами те и сега работодателите могат да пускат в отпуска, да прекратяват – всички тези права и в момента ги имат. Не виждам защо трябва да се описва! Чисто и просто, за да се демонстрира някаква загриженост по отношение на правата на работника. Явно тези текстове са вкарани от синдикатите и не намирам за удачно да бъдат тук. „В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение, или за част от този период, непълно работно време“ – като че ли сега няма право да го направи, а даже и когато не е в режим на извънредно положение?! И много други такива. „Длъжен да разрешава годишен отпуск или неплатен отпуск“ – тук пък се стига вече до някакви крайности – „…за бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро“ – значи извънредното положение въвежда някакъв нов режим в трудово-правните взаимоотношения?! Аз не мога да го разбера. От колко време трябва да е бременна работничката, господин Адемов? Ако е от 15 дена, а тя е единствената касиерката на една фирма, хората няма да получават заплати ли?! Просто някакви безумни текстове има тук. Мисля това, което казах в началото – най-общо да се създадат едни права на институциите да вземат съответните мерки за извънредно положение. Но, повтарям, като цяло ние ще подкрепим на първо четене – с въвеждането на корекции и с молба и апел към всички Вас, колеги, да се опитаме да опростим този закон, да го сведем до по-ограничен брой текстове – малко, но ясно и категорично даващи правомощия на съответните институции да реагират в извънредното положение. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа министри, дами и господа народни представители! В мотивите на предложения законопроект е написано, че целта на Законопроекта е да установи извънредни мерки за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от кризата. Три ключови думи, които са изключително важни – предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците. Аз разбирам, че очакванията към този законопроект са изключително сгъстени. Очакванията са в посока на това всички проблеми, произтичащи от кризата, да бъдат решени с този закон. Очевидно е, че това няма как да се случи, защото процесите са изключително динамични и няма как към днешна дата да предвидим това, което предстои оттук нататък. Затова на мен ми се ще на този законопроект да гледаме по-скоро като на рамков законопроект, който дава възможности и за по-нататъшни решения, от една страна, и, от друга страна, решава най-общите принципни положения, свързани с борбата за преодоляване на последствията от тази криза. Има два важни принципа в Законопроекта, които минават като своеобразна нишка през целия Законопроект. На първо място, това е идеята за установяване на така наречената социална изолация. Това е единствено доказаният ефективен и ефикасен начин да се пребори обществото с коронавируса. Няма по-надежден и по-ефективен начин от социалната изолация, за да се справим с този проблем. Затова тази идея минава през почти по-голямата част от текстовете на Законопроекта. На следващо място, другият принцип е изключително важен и този принцип е, че всички мерки минават през законодателни решения. Вие знаете, че нашият председател господин Карадайъ миналата седмица, когато се установяваше извънредно положение, заяви, че дори и в условия на извънредно положение парламентът е конституционният орган и България продължава да бъде парламентарна република, което означава, че всички законодателни решения минават през Народното събрание. Искам да кажа и няколко думи за общата философия на този законопроект, защото тя е изключително важна. Тя е разположена в полето на солидарността. Това е изключително важно, защото тъкмо в полето на солидарността трябва да се споделя отговорността между държавата и нейните институции – като започнем от фондовете на държавното обществено осигуряване, от Националната здравноосигурителна каса, минем през държавния бюджет и, не на последно място, през европейската солидарност да търсим споделяне на отговорностите между държавата, работодателите, работниците и служителите, в това число и европейската солидарност. Като казвам „европейска солидарност“, колеги, искам да Ви припомня, че Европейската комисия предложи – стартира от 6 милиарда, а сега последното число, което е обявено, са 37 млрд. евро за целия Европейски съюз, а определените средства за България са 814 млн. евро, за да могат да минат по бързата писта и да стигнат до държавите членки, тези предложения на Европейската комисия трябва да бъдат одобрени от Европарламента и от Съвета на министрите. Това е процедурата, както добре знаете. Искам да кажа няколко думи за това какво се предлага. Няма да се спирам на противоепидемичните мерки, които са свързани със заповедта, най-общо казано, на министъра на здравеопазването и на министъра на образованието. Те са вече пределно ясни. Очевидно е, че трябва да минат през законови мерки, за да могат да влязат в действие. На следващо място, по отношение на въвеждането на дистанционната и надомната работа. Вярно е, че в българското законодателство правната фигура на дистанционната и надомната работа е установена отдавна с европейска директива. Възможността сега да се предлага и да се задължава на всичко отгоре, не зависи от волята на този, който… Когато има такава установена възможност, работодателят може да възложи, за да може отново да се изпълни един от основните принципи – социалната изолация. На следващо място, искам да подчертая, че се дава възможност на управляващите органи на оперативните програми от Европейския социален инвестиционен фонд по-голяма оперативна самостоятелност. Органите за управление на оперативните програми, освен че ще имат по-голяма оперативна самостоятелност, ще имат възможност и да изменят договори за безвъзмездно финансиране по опростени правила. Това е изключително важно, защото управляващите органи и отделните министерства, които управляват оперативните програми, ще имат възможност гъвкаво да се възползват от средствата на европейското финансиране, в това число и чрез механизмите на предислоцирането на финансов ресурс. По тази програма, по този начин Министерството на труда и социалната политика например ще има възможност да финансира медицинските специалисти и лекарите, които са ангажирани на предния фронт, ще има възможност да финансира и да разшири допълнително патронажната грижа за тези, които са в отдалечените региони. По отношение на промените в Кодекса на труда. Вярно е, че тези предложения, които се предлагат сега, ги има в Кодекса на труда, обаче има и някои особености. Например със заповед на работодателя да се преустанови цялата дейност на предприятието, на част от предприятието или на отделни работни места. Когато има заповед на държавен орган или на Националния оперативен щаб, да се спре дейността на отделното предприятие, тогава работодателят трябва задължително да не допуска работници и служители в съответното предприятие. За непълното работно време няма да говоря, то и сега е установено. Тук има един интересен казус, който е свързан със заповедта на работодателя или на държавен орган. Когато е преустановена дейността на предприятието, работодателят има право да предостави платен годишен отпуск. Тук има и една малко по-особена добавка – „и неплатен годишен отпуск“. Аз мисля, че има и съгласие на колегите вносители и Министерството на труда и социалната политика неплатеният отпуск, още повече че е ограничен, в тази ситуация да отпадне, за да може човек да се възползва от солидарността на държавата, за което говорих в началото, той трябва да премине и през собствената си солидарност, в лицето на ползването на платения годишен отпуск. Ако със сегашните решения, с първоначалните решения, упражним натиск благодарение на исканията на голяма част от обществото върху публичните финанси, не е известно на следващия етап какво ще се случи. Затова правилната позиция е да бъдем по-внимателни. На следващо място, когато става въпрос за това работодателят да възложи ползването на платения годишен отпуск, има и реципрочна мярка. Реципрочната мярка е, че когато за бременните, за които говорихте, и тези, които са в напреднал стадий инвитро, това е уточнено в Закона за здравето, казваме точно на колко месеца и как трябва да бъде, това е друга тема, но реципрочната мярка е за шест групи уязвими лица, които в условия на криза могат да поискат от работодателя ползването на платен годишен отпуск и, забележете, работодателят няма право да им откаже този платен годишен отпуск. Аз си позволявам да предложа към тази мярка като допълнителна седма мярка – и работниците, и служителите, които са на възраст над 60 години, защото те са уязвимата група и биха могли да се възползват от това право, да ползват платен годишен отпуск. На следващо място, тук е най-важното решение за компенсиране на доходите на работниците и служителите – в следващите текстове, които са в Кодекса на труда – обезщетенията при преустановяване на работа. Две са хипотезите: една е хипотезата, когато предприятието е в списъка. Тук не е отбелязано, но трябва да се отбележи кои са дейностите, с критерия на Министерския съвет трябва да бъдат определени дейностите и предприятията. Аз предполагам, че тук ще влезе и малкият и среден бизнес, защото той гарантира най-голямата заетост в България. По критерий на Министерския съвет ще бъдат определени предприятията, които ще бъдат затворени или ще бъде ограничена тяхната дейност. Когато това е така, Законопроектът предлага работници и служители да имат право на обезщетение – 50% от брутната работна заплата. Това е текст, който е от Закона за противодействие на кризи, ако не бъркам името, този текст е изваден директно от там. Аз мисля, че няма нужда от този текст, и съм удовлетворен от факта, че по време на дискусията в Социалната комисия беше заявено, че ще се приеме другият подход. Той е да се компенсират с 60%, подчертавам дебело – от осигурителния доход за месец януари, а не от брутната работна заплата. Това е съществен факт, който трябва да бъде отбелязан: 60%, като останалите 40% са задължение на работодателя. Уважаеми колеги, в трудовото законодателство и в договорните отношения между работници и служители има едно понятие, което се нарича корпоративна социална отговорност. Ако работодателите искат да задържат своите работници, качествени работници, без които не може да продължи производството, естествено, че те трябва да споделят своята отговорност с държавата, с работници, със служители и с работодатели. На следващо място, има един друг текст: когато работодателят сам е решил да затвори съответното предприятие, тогава плащането на брутната работна заплата е за сметка изцяло на самия работодател. Няма да се спирам на промените в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за хората с увреждания. В Закона за социално подпомагане най-важният акцент, поантата там е свързана с удължаване на нормативно опредените срокове. В Кодекса на социално осигуряване от Глава IV до Глава VIII са определени правата на осигурените лица и на пенсионерите. Права, задължения и всички срокове, свързани с документооборота, от гледна точна на придобиване на права са свързани там, затова рамково са сложени там. За този, който си задава въпроса: какво става с ТЕЛК-овите решения? Отговорът е точно в тези текстове и отговорът е в това, което беше заявено, че те ще важат до края на месец май и никой няма да загуби своите права. И на последно място, с което завършвам, искам, уважаеми дами и господа, да Ви кажа, че това предложение приветствам… Решението на Здравната комисия за въвеждането в Наказателния кодекс на ново наказание за хората, от които очакваме в момента да помогнат на българските граждани, ми се струва, че е нонсенс. Поздравления за това, че подкрепяте отпадането на този текст. Благодаря Ви. Нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Проект и ще направим нашите предложения, за да може да изчистим някои от текстовете, които според нас в този вид са неприемливи.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, две са основно причините сред иначе пространното и ценно експозе, с които не сме съгласни, и исках да направя тази реплика. Вие казвате две неща, които според нас са точно обратното. Казвате, че този Закон е важен, защото всички мерки ще трябва да се взимат оттук нататък със Закон, но именно в този Закон съществува разпоредбата на ал. 2 на чл. 2, според която при необходимост по препоръка на Националния оперативен щаб министърът на здравеопазването може да установява допълнително по-тежки мерки. Това, от една страна, е противоконституционно и не може да продължи да съществува в Закона, но, от друга страна, е и философията, която стои зад този закон. Неговата ценност, че го има, до голяма степен е опорочена от този текст. Но може би по-важното, защото обсъждаме на първо четене философията на Закона, според Вас тази философия се провежда чрез солидарност, според нас е точно обратното. Философията на този Закон е: „спасявай се поединично“. Спасявай се – ако си работник, пускаме те, изхарчваш си платената отпуска и се оправяш, ако си работодател – ти плащаш. Онези мерки, които се говореше, че държавата ще поеме и ще застане с тежестта си, за да подпомогне работодатели и работници, не са в този закон – няма ги. Тази солидарност не е разписана. Казвате: не знаем какво ще стане с натиска върху публичните финанси? Няма как да минем без натиск върху публичните финанси и това не е елемент на популизъм, а на прецизност. Защото може да не знаем какво ще стане с публичните финанси, но много добре знаем какво ще стане с частните финанси на работника, който е загубил работата си, или на малкия предприемач, който е затворил дюкяна си. И накрая: ще подкрепите един закон с ясното съзнание, че от днес до петък, когато ще влезе в сила – нито един текст най-вероятно няма да е същият. Във Вашата Комисия министър Сачева заяви вчера, че ще преразглежда текстовете по Кодекса на труда. В Правната комисия министър Кирилов заяви, че ще се преразглеждат и прецизират текстовете по отношение на сроковете и други важни разпоредби. Тоест днес Вие гласувате един закон на първо четене, който в петък, или когато го гледаме на второ четене, най-вероятно няма да има нищо общо. Това не е на висотата на ситуацията, в която се намираме, можем по-добре.

Господин Председател, господин Адемов, господа министри и колеги народни представители! По един въпрос, който, струва ми се, днес е централна тема на обсъждането – философията на Законопроекта. Какво искаме да постигнем с този законопроект? Бяха казани най-различни определения на ситуацията, в която се намираме, включително и че се намираме в състояние на война. От тази трибуна трябва ясно да се каже, че България не се намира в състояние на война, на всички, които смятат, че може да се прави аналогия между сегашното състояние и състоянието на война. Какво може да се каже за генералната цел на един такъв законопроект, каква би трябвало да бъде? Без да нарушава конституционния ред, да осигури здравето и работата на стопанството, това е философията, най-общо казано, на този законопроект. Преразпределителните отношения, социалната справедливост трябва да бъдат взети предвид задължително в този законопроект. Така, както са разписани текстовете в момента, могат да бъдат открити сериозни недостатъци, които са в основата на нашата идея да се въздържим. Но по повод на Вашето изказване, създаването на чл. 120в към Кодекса на труда, в който пише: „Преустановяване на работа – при обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работа на предприятието.“ Уважаеми колеги, по най-различни причини един работодател може да поиска да преустанови работата на предприятието, не само във връзка с епидемиологичната ситуация сред работниците, по най–различни причини. Още повече има предприятия, които имат отношение към националната сигурност, сектори, които имат отношение към националната сигурност! Много от Вас са запознати с тази тематика – те работят при всякакви условия. Как може да се остави на преценката на работодателя такъв важен въпрос? Това има пряко отношение към функционирането на стопанството. Не може с еднократен акт да се преустановява работата на предприятията, без да се произнесе органът по извънредното положение, като от този закон не е ясно и кой е органът по извънредното положение! Би следвало да е Министерският съвет, по смисъла на нашето решение от миналата седмица, но от Закона това не личи. Така че, философията на Законопроекта, господин Адемов не е ясна. Сбор от мерки, по-скоро еклектични мерки – да се надяваме, че между двете четения, отчитайки позицията на БСП, може да се придаде малко по завършен вид на предложението.

Не ги ползвайте за изказвания!

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин и госпожо министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, взимам отношение по коментарите Ви, свързани с измененията на Кодекса на труда. От начина, по който Вие представихте направените предложения, всички в залата и извън залата остават с впечатление, че промените, които се правят в трудовото и осигурителното законодателство, са нормални. Аз смятам, че действително има текстове, които са изключително сложни и противоречиви и до голяма степен не защитават правата на работниците и на работодателите. Това, което се прокрадва в предложенията за изменение на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, е свързано с трайно уреждане на отношения в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване и те не обхващат само хипотезите в извънредно положение. Когато говорихте много сериозно за надомната работа или работата от разстояние, не представихте онази друга възможност, която ще възникне в предприятията, които наложително ще трябва да работят. Какво правим в случаите и има ли такива хипотези, в които работниците да нямат право да не искат да работят, защото не са им предоставени съответните предпазни средства? Какъв е, има ли го този защитен механизъм? Няма го. По отношение на това, което те ще получат като обезщетение, ако работодателят реши да спре предприятието да работи в извънредно положение, ние виждаме възможните хипотези на чл. 218, които предоставят на работниците едва 50% от получаваното възнаграждение, защото работодателят е решил така, но той го решава в интерес на работниците. Ще се възползва ли при това положение работодателят от онези механизми, които не ги виждаме в Закона, свързани с 60%-ното осигуряване от държавата? И защо 50%? И в другата хипотеза – ако държавен орган е издал решение да прекрати дейността на предприятието, тогава работодателят има своя ангажимент и той ще е допълнително 40%. Има много текстове, за които трябва наистина да помислим и да прецизираме на второ четене. Но най-притеснителното е това, че в момента в това извънредно положение ще има хора, които няма да получат никакъв доход. И с хипотезата, която въвеждаме по чл. 173 за неплатените отпуски, уважаеми господин Адемов…

Направете изказване!

И на работодателите да правят това и да налагат на работниците (реплики от ГЕРБ), аз не мога да се съглася с Вашия коментар за неплатения годишен отпуск. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа Министри, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Благодаря Ви за репликите. Аз виждам, че очакванията на колегите от „БСП за България“, и не само техните очаквания, са свързани с това в рамките на 2 или 3 дни, когато се подготвяха, хайде да се изразя по този начин – „на коляно“, с тези законопроекти, да бъдат решени всички проблеми. Няма кой и няма как това да се случи! Колеги, не забравяйте един основен принцип в публичните финанси: разходите за едни, които ги очакваме в момента, са приходи за други. За да поддържаме публичните финанси, за да поддържаме механизма на обществото и функционирането на държавата, трябва да разчитаме на приходи, което означава, че трябва да бъдем много внимателни, когато предявяваме конкретни искания, които са свързани с допълнителен разход, защото не знаем – колегите от Германия например казват, че тази криза ще продължи две години. Тогава, какво се случва? Можем ли да разчитаме единствено и само на нашия държавен бюджет? Естествено е, че имаме някакъв резерв, който, ако пожелаем, можем много бързо да го изразходим. Това е едната страна на въпроса. Другата страна на въпроса е дали могат по-тежки мерки да се предлагат по предложение на Националния оперативен щаб и по предложение на отделните секторни министри. Ако изискват законодателна промяна, очевидно е, че трябва да минат и през Народното събрание – няма как да стане. Това е алфата и омегата на законодателство и на конституционни текстове, така че няма смисъл да влизаме в детайли и да четем по различен начин текстовете, които се предлагат. На следващо място, най-важният въпрос е по отношение на солидарността. Уважаеми колеги, солидарността е измислена не от вносителите на този законопроект, не дори и от който и да е тук от народните представители. Солидарността е от времето на Ото фон Бисмарк – знаете много добре за това. Солидарността е един от елементите от основната клетка на обществото, защото без солидарност, особено в условия на кризи, няма как да съществува едно общество. Затова нека да приемем солидарността като, както казах и в своето изказване, поле, в рамките на което да търсим справедливо разпределение между отделните участници в обществения живот, между държавните органи, работниците и служителите, и не на последно място, пак повтарям, европейската солидарност. А що се отнася до текстовете, които са в Кодекса на труда, госпожо Клисурска, аз не случайно заявих, че това, което е предвидено като възможност за неплатен отпуск, след като се ползва платеният отпуск – моето предложение, надявам се, и на по-голямата част от колегите, е да отпадне това предложение. Очевидно е, че преди да се изчерпят възможностите на собствената солидарност да разчитаме на колективната солидарност означава да прехвърлим тежестта от едната страна на другата страна, а истината е, че трябва да търсим баланс, трябва да търсим равновесие. А що се отнася до това дали работодателите, господин Жаблянов, имат право да спират предприятия, които са важни за националната сигурност, аз съм убеден, че този текст по някакъв начин трябва да бъде освободен от този страх, за който Вие говорите, и аз мисля, че това може да се случи между първо и второ четене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Наистина се намираме в необичайна извънредна ситуация, която е такава не само от гледна точка на епидемиологичната обстановка и предизвикателствата, които стоят пред държавата, но тя е необичайна от гледна точка на мерките, които трябва да предприемем като законодатели. Именно затова, съобразявайки се с тази необичайна ситуация, днес трябва да бъдем особено отговорни, конструктивни и солидарни, защото, наистина в най-новата ни история за първи път имаме обявено извънредно положение. Предложенията за такъв закон са направени от народни представители от парламентарната група на ГЕРБ. Има ли необходимост от такъв закон? Аз мисля, че тук никой не изказа несъгласие с идеята за това да се дадат допълнителни гаранции за изпълнение на мерките, които гарантират справянето с кризата – належащите мерки в момента, свързани с гарантиране на социална изолация, защото това на този етап е единственият доказан механизъм да се спре разпространението на инфекцията, да се предотврати, от една страна, заболяването, от друга страна, да се даде възможност да се спасяват човешки животи и да се ограничат леталните изходи и последствията. Те са най-съществени, защото когато говорим за последствията, на първо място, трябва да поставяме спасяването и опазването на живота и здравето на гражданите. Да, трябва да се обсъждат и икономическите последствия, но при всички случаи трябва да степенуваме предизвикателствата и да даваме приоритет на това, което е важно в момента, да направим така, че в България печалната статистика да не достигне тези рекорди, които достигна в останалите европейски страни. Затова смятам, че Законопроектът трябва да бъде обсъждан от тази гледна точка – да се даде възможност правителството, Оперативният щаб да привеждат всички мерки, които гарантират своевременното реагиране на всяко едно предизвикателство в рамките на нормативната уредба. Ние разсъждавахме много, защото сме изправени пред необходимостта да внасяме доста предложения, които дойдоха от различните министерства допълнително от понеделник до днес, и виждаме опит наистина всички детайли и възможни предизвикателства да бъдат разписани в конкретни текстове – нещо, в което ние се убедихме, че няма как да се случи. Затова предлагам, и това беше обсъждано сутринта на Председателски съвет, солидарно и отговорно днес да подкрепим този законопроект на първо четене, за да може да съкратим сроковете, да определим максимално кратък срок – до 18,00 ч. днес, за приемане на предложения между първо и второ четене и да се обединим около това да направим работна група, която да преработи Законопроекта в посока да се даде рамката и възможността в нея всеки един от ресорните министри, на базата на действащото специално законодателство, да може да реагира. Защото, приемайки закон, в който са разписани евентуално всички хипотези, не знаем дали на следващия ден тези хипотези няма да се окажат проблемни и няма да се наложи да бъдат променени, а знаете, че законодателната процедура е тромава. В този смисъл ще бъдат нашите намерения за промяна между първо и второ четене. Според мен получихме разбиране на Председателския съвет, когато имаме такава рамка, защото вече се работи по такова рамково определяне на текстовете, да се съберем, да ги разгледаме и наистина да търсим решение, което е максимално консенсусно. Това, от една страна, ще бъде добър знак. От друга страна, ще даде сигурност и гаранция на правителството и на Щаба, който се справя със ситуацията, че има подкрепата на народните представители. Особено важно е наистина в тази ситуация да бъдем отговорни, солидарни и да загърбим политическите несъгласия. Аз искам да изтъкна и един конкретен текст, който настоявам да отпадне. Това е промяната в чл. 141 от Наказателния кодекс, една допълнителна алинея. Смятам, че в този момент категорично трябва да разчитаме на морала, съзнанието и високата отговорност на всички медици. Аз съм убедена в това и смятам, че всички единодушно и солидарно тук ще гласуваме този текст да отпадне, защото няма абсолютно никаква необходимост от неговото въвеждане. Уважаеми колеги, искам още веднъж да призова да бъдем конструктивни, отговорни и дисциплинирани – това, за което призоваваме целия български народ, и наистина със законодателната инициатива и със законодателната рамка да се даде възможност България да се справи с предизвикателството на епидемията.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа министри, уважаеми колеги, скъпи български граждани! На 13 март 2020 г. Народното събрание взе решение за обявяване на извънредно положение в България. Ние от „БСП за България“ сме отговорни, разумни хора – разбираме сериозността на ситуацията, разбираме силата на кризата и подкрепихме това решение. Нещо повече, гарантирахме чрез включване на текста от Конституцията, че ще бъдат запазени основните права на българските граждани и по наше предложение извънредното положение беше ограничено със срок. Съвсем нормално е детайлите по следващите действия на българските институции да бъдат уредени в закон и ние настоявахме за това. Вие, управляващите, внесохте предложение за закон за мерките по време на извънредно положение. В него има добри предложения. Например тези за социална изолация и ограничаване на масовите прояви или тези за отлагане на сроковете по дела. Изключвам издръжката, която се надявам, че на второ четене ще поправим. Но в този закон има и неприемливи текстове. Ще говоря конкретно по някои от тях, но тъй като днес обсъждаме философията на Закона, ние ще гласуваме „въздържал се“ по две причини. Първо, защото в този закон държавата прехвърля всички отговорности на работници, работодатели, лекари, различни групи в българското общество, но не поема никакви. Тоест солидарността изобщо липсва! Втората причина е, че всички поети ангажименти от страна на управляващите конкретно на мерки за работници и работодатели, социално слаби и така нататък – публично обещани, липсват в този закон. По тези две причини ще гласуваме „въздържал се“, между първо и второ четене ще внесем нашите предложения и на второ четене ще изразим своето отношение текст по текст. Но сега по същество. Всички сме единодушни, че най-важният първи въпрос в момента е опазване на здравето на българските граждани. Нека погледнем извън залата! Какво вълнува хората навън? Едни житейски нормални ежедневни въпроси стоят пред всички нас. Те казват: „Нямаме маски. Няма лекарства.“ Лекарите казват: „Нямаме респираторни апарати в болниците“, нямат достатъчно дезинфектанти. Как реагира правителството на този първи неотложен въпрос? Започва да пренастройва икономиката за производство на маски и облекла. Добре, прекрасно! Но в момента ги няма. Това пренастройване ще отнеме месеци. Дотогава болестта вероятно ще се развие. Тук поставям за пети път в рамките на две седмици един въпрос. За пети път! И пет пъти – гробно мълчание! Има ли България държавен резерв? Какво има в държавния резерв? Има ли го, или го няма там? Защото, уважаеми дами и господа народни представители, в каквото и извънредно положение да сме, в България важат закони! В чл. 2 на Закона за държавния резерв пише: „Държавни резерви са лекарства, болнично имущество, дезинфектанти, защитни облекла и така нататък“. Докато си ги произвеждаме, докато чакаме обществената поръчка от Европа, питаме и настояваме: ще отворите ли държавния резерв или се страхувате, защото там може би това го няма? Дайте отговор просто! Защото, уважаеми управляващи, към този закон има Наредба, в която пише следното: „При такива ситуации се допуска безвъзмездно предоставяне на държавните резерви на лечебни и здравни заведения и домове за социални грижи“. Кога правителството на Борисов ще изпълни Закона за държавния резерв и подзаконовите нормативни актове към него? Защото българите в момента имат нужда от тези защитни мерки, а лекарите – от тези средства, облекла и респираторни апарати. Това би било адекватна мярка и би било добре в този закон да се запише, че в случаите на извънредно положение се задействат автоматично чл. 2 от Закона и чл. 24 от Наредбата. По-нататък, какви са другите ежедневни тревоги навън? Те са за лекарите – затова, че не достигат, затова че някои от тях искат да напускат, затова че нямат защитни облекла, за да работят. Какво предлага законът? Обещахте, Борисов им обеща, по 1000 лв. допълнително възнаграждение. В Закона няма и дума за това. Вместо това внасяте промени в Наказателния кодекс, с които наказвате лекарите – с пробация и глоба от 200 до 1000 лв., ако не си изпълняват задълженията. Те са ни най-необходимите в момента. Загрижени сме за тях, защото те трябва да опазят здравето на българския народ. Вместо стимулите, които обеща премиерът, този закон им налага наказание и нито дума за допълнително възнаграждение! Следващият проблем в живота навън е спекулата. Всички знаете, че вече има такива случаи. Как реагира правителството на това? Никак! Обещахте, че ще наблюдавате 130 стоки, ще ги включите в списък. Допуснахте налагане на пределни цени и така нататък. Какво от това предлагате в Закона? Нищо! Това остана голо обещание! Дори не предлагате това, което искахме – да се увеличат наказанията за спекулантите! Уважаеми управляващи, разбираме ситуацията, готови сме на конструктивен диалог, всичко да обсъдим заедно и да решим! Но не може в тази криза да наказвате лекар с глоба 1000 лв. и спекулант – със 100 лв.! Не може и няма как да срещнете нашето разбиране за това! Следващите обещания. Казахте публично, че държавата ще поеме 60% от възнаграждението на онези работници, които ще загубят работата си. Прекрасно предложение, но го няма в Закона! Има точно обратното – държавата не поема абсолютно никакъв ангажимент, а го прехвърля на работодателите, които трябва да платят 50% от възнаграждението, които са пуснати в отпуск! Тоест, още веднъж натоварвате други и не изпълнявате ангажиментите, които Вие обещахте публично – премиер, министри! Няма ги! Отнемате права на работещите! По текстовете, които сте предложили, те се изразяват в следното: пускане в неплатен отпуск без желание на работника – добре, може да се наложи. Но в досега действащите текстове на Закона пише, че ако работник не работи, но не по негова вина, какъвто е случаят, получава пълното си брутно възнаграждение. Така пише в Закона! Какво предлагате Вие? Работникът не работи не по негова вина и ще получи 50%. Това не е ли отнемане на права на работещи хора? Освен платените отпуски, им отнемате и половината възнаграждение, което сега им се полага по закон. Няма как да подкрепим това! Обещахте 500 милиона за подпомагане на малкия и средния бизнес през Банката за развитие. Къде са – в Закона ги няма, и дума не става за нито една мярка за подпомагане на бизнеса? Всичко това трябва да стане през актуализация на бюджета. Нали Ви е ясно, че не можем да упълномощим Министерския съвет и премиерът да продължава еднолично – по свое решение, да раздава парите на народа, както той реши? Това ще бъдат огромни разходи и се нуждаят от актуализация на бюджета, от действащ и работещ парламент, където тези неща да се обсъдят и да се решат. Обещахте да отложите плащането на сметките с 20 дни. Нали така? Госпожа Петкова го обеща – министър от правителството на Борисов. Къде е тази мярка в този закон? Нищо подобно няма – поредното голо обещание. Но това не попречи ярко да се противопоставите на нашето предложение за замразяване на плащането на сметките за периода на извънредното положение с една и съща опорна точка от четири години – че това било популизъм!

Да. Уважаеми колеги народни представители, как не е популизъм Съединените американски щати да отделят един трилион долара за такава дотация, за такива мерки – социални и икономически, как не е популизъм в Канада 27 милиарда да бъдат дадени за такива мерки, в Англия – 20 милиарда лири само за социални мерки, ваучери, подпомагане на хората, в Германия, в Италия – данъчни ваканции, ваканции върху ипотечните кредити. А бе, как в целия свят това е факт и помага на икономиките, и на хората, а само за Вас в България това е популизъм!? Заради мерките, които предприеха в Щатите само за една нощ, тези финансови инжекции стабилизираха борсите и те тръгнаха нагоре – бяха се сринали с 30% за 24 часа, но когато държавата се намеси, нещата се стабилизираха и тръгнаха леко нагоре. Не казвам, че са се оправили, но това е финансова инжекция, която може да помогне в този момент не само на икономиките, на онези хора, които няма да могат да платят. Казвате: държавата има нужда от приходи. Разбира се. Ние не сме паднали от небето просто да искаме неща, които са невъзможни. Но тези приходи откъде идват – от хората, които трябва да си платят данъците, сметките. Е не могат да ги платят, защото са без работа. Ами дайте да им помогнем и когато се възстановят нещата, когато предприятията отново заработят, те ще си ги платят, ние не искаме да им ги опрощаваме, при това във Великобритания заделят 15% от брутния си вътрешен продукт за такива мерки. Вие представяте ли си какво са 15%? Нашите предложения са за пакет от мерки в рамките на 1% от брутния вътрешен продукт на България и Вие пак казвате: това е популизъм. Не, да седнем разумно, с числата, но да дойде и Горанов тук и да отговори на няколко въпроса – простички и конкретни: колко пари има във фискалния резерв на държавата, защото всякакви спекулации вървят има ли ги, няма ли ги? Да дойде и да каже на Народното събрание: имаме 5, 6, 7 милиарда фискален резерв, можем в тази криза да заделим един-два разумно и да седнем да го обсъдим – ма да дойде да каже. Колко ще бъдат европейските средства – те ще бъдат от тези, които не сме оползотворили досега от други програми, или ще има и нови, как ще се разпределят? Нали знаете, че всичко това не може да стане без актуализация на бюджета, но онзи ден на Председателския съвет той каза: „Аз не мисля изобщо за актуализация на бюджета!“ Е как така? Има ли ред и закони в държавата дори и в извънредно положение, а още повече в извънредно трябва да има двойно повече такива ангажименти? Днес, както Ви казах, ще гласуваме въздържали се, а между първо и второ четене ще предложим да се отвори държавният резерв, така както Законът повелява; да се даде информация за фискалните резерви на държавата и да се направят разчети за актуализация на бюджета; да се предприемат крути мерки за ограничаване на спекулата; отлагане на битовите плащания за определен период от време; да се намери механизъм частните болници да бъдат включени в цялостния процес по овладяване на кризата, здравните въпроси, здравните проблеми, както и оттук нататък да се мисли разумно, аргументирано, без емоции и хладнокръвно, финансово обосновано за пакет от икономически и социални мерки, с които след овладяване на пика на здравния проблем, да помогнем на българската икономика и на онези български граждани, които ще бъдат тежко засегнати от последиците, чийто стандарт на живот ще бъде много понижен, нека и те да бъдат в центъра на вниманието на нашите грижи и решения тук. Ето защо смятаме, че в парламента трябва да продължим да работим, трябва да намерим разум. Там, където предлагате нещо разумно, имате нашата подкрепа, там, където бягате от отговорност и нарушавате законите на страната, ще имате нашата категорична обратна позиция. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както вече беше казано, групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи настоящия законопроект. (Шум.)

И всъщност изпитвам известно удивление защо, какъв мотив може да се приведе за това да не бъде подкрепен този законопроект? Ние тук няколко години по ред слушаме упреци как парламентът е гумен печат, а всъщност, не приемайки Законопроекта за мерките, свързани с извънредното положение, означава да не поемем като парламент своята отговорност за тези мерки и да оставим изпълнителната власт – нека да го кажем в добрия смисъл на думата, да импровизира. Още когато се взе решението за обявяване на извънредното положение, решихме, че трябва да има закон. Този закон трябва да обединява максимален брой мерки в различни посоки и той е факт. Вярно, той беше писан буквално в почивните дни от министерствата, беше внесен от колегите от ГЕРБ и сигурно има своите несъвършенства, тоест със сигурност има своите несъвършенства, но в края на краищата нашата работа като парламентаристи е да го доизгладим и да го направим максимално адекватен на ситуацията. Освен това ние не можем да искаме от един такъв закон да реши всички проблеми сега и на момента. Именно заради това и на Председателския съвет се чуха от всички страни доста убедителни мнения, че парламентът трябва да продължи да работи въпреки сериозната епидемиологична обстановка, за да продължи да носи своята отговорност, а не да съсредоточи в края на краищата усилията си по законодателство, свързано именно с извънредното положение. Този закон трябва да въвежда строги правила, но не и репресивни. В това отношение аз ще бъда един от многото, които ще се изкажат против чл. 141 от Наказателния кодекс, който е излишен. Защото, най-малкото, подобни мерки и до момента има предвидени в Наказателния кодекс. Тук се солидаризирам с мнението, че ние трябва да имаме гаранции – било административни, било законодателни, че целият капацитет на частните лечебни заведения при необходимост ще може да бъде мобилизиран за овладяване на епидемията и за лекуване на нашите сънародници. В частта, която гарантира правата и на практика оцеляването на българските граждани, действително може да се желае още. За нас примерно е наложително да променим предвидените хипотези, които дават възможност наистина на родителите, които няма как да дадат децата си на градини, на училища, защото те са затворени, да ги отглеждат, да ползват платения си отпуск. Но какво правим, когато този платен отпуск приключи – отиваме на неплатен, на липса на доходи. Тоест тук трябва да помислим за форма на обезщетяване, която да е адекватна. Хората с кредити. Действително това е голям проблем, както по принцип и фирмите от браншовете, които са засегнати от кризата, които имат кредити. Тук трябва да помислим за текстове, които да позволяват на тези хора по един много прост начин да получат отсрочка на своите плащания до преминаване на извънредното положение. В това отношение нашите парламентаристи ще направят подкрепа. Борбата със спекулата също е много важен въпрос. Преди повече от година от ВМРО предложихме такива текстове, които да контролират… Моля за удължаване на времето на групата.

…цените на основните хранителни продукти и по-скоро надценките, които търговските вериги си позволяват да завишават прекомерно. Мисля, че сега е моментът да седнем и да помислим за текст, който в контекста на извънредното положение, тоест създава система, която да работи и която да гарантира на хората, че ще получат своите медикаменти, съответно необходимите средства за дезинфекция и прочее, без да бъдат натоварени със спекулативни цени, със спекулативни надценки и те съответно да бъдат достъпни за тях. „Фалшивите новини“ също е една тема, която се отваря с този законопроект и която е изключително важна, защото ние прочетохме какво ли не през тези седмици – от изключително смъртоносни и зловещи прогнози за бъдещето на цялото човечество, и в частност на България, едва ли не, до други тези как цялата тази епидемия е измислица и които призоваваха пък към безотговорно поведение. Да не говорим какво се изписа за Държавния резерв, дето разпродавал медицинско оборудване, което е точно за тези нужди, за парламентаристите какво се изписа, и прочее. Очевидно тук има проблем. В този дух, между другото, парламентаристите от ВМРО имаме разработени като цяло предложения и нова концепция на темата „Фалшиви новини“, която е свързана не само с Наказателния кодекс, където текстът трябва да се прецизира, но и със Закона за радио и телевизия, и с допълнителни ангажименти за СЕМ във връзка със съдържанието на сайтове и социални мрежи, когато ставаме жертва на такива истерии. Не на последно място, в Закона липсва и мястото на органите за местно самоуправление, които би следвало да имат своите функции на контрол, тъй като са най-близко до проблемите. И по всички тези проблеми, които аз споменах, ние ще направим своите предложения, както и по други вероятно. Не виждам нито едно основание някой, който претендира, че е отговорен, че желае парламентът да работи конструктивно, да не направи същото – да подкрепи на първо четене и да направи своите предложения между първо и второ. Призовавам именно това да бъде подходът. Защото, да, лесно се бяга от отговорност, но това не е причината – бягството от отговорност, да ни избират тук. Има и тежки моменти, в които отговорността трябва да бъде изпълнена с цялата ѝ сила, и в това отношение ние от „Обединени патриоти“ стоим на тази позиция.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както вече беше отбелязано, днес е третият работен ден от обявяването на извънредното положение. От трибуната се чу, че ние не сме в състояние на война, но същевременно всичко, което се иска до този момент, е така, че все едно действително е обявена война за неопределено време. Предложеният законопроект съдържа мерки, които са очаквани от нашите съграждани – особено по отношение на срокове, на документи, и, разбира се, те очакват от нас бързи решения предвид ситуацията. Още вчера във всички ресорни комисии всички колеги министри заявихме, че има текстове, които допълнително ще бъдат предложени, като например този текст, който се отнася до поемането на 60% от заплатата на наетите служители по осигурителния им доход за месец януари. Също в Социалната комисия този текст беше представен, а причината, поради която той беше забавен, е, че все пак беше направена неофициална съгласувателна процедура със социалните партньори, защото вярвам, че Вие всички смятате, че и тяхното мнение трябва да бъде взето под внимание. По отношение на мерките, които трябва да бъдат взети, част от тези мерки не изискват законодателни решения. Те се вземат в ход и дори тази сутрин заедно с колегата ни – образователния министър, сме обсъдили конкретни мерки за това как да направим възможна доставката на храна до децата, които са социално слаби и които в момента не посещават училище. Оперативно правителството ежечасно предлага и провежда различни мерки, така че да може да обхване най-уязвимите и най угнетените слоеве в момента от ситуацията, в която се намираме. Конкретно мерките, които предложихме по отношение на възнаграждението на медицинските специалисти – лекарите медицинските сестри, специалистите от регионалните здравни инспекции, включително и от центровете за спешна медицинска помощ, ще бъдат финансирани от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, включително и мярката, която е свързана с допълнителното осигуряване на 20 милиона за домашния социален патронаж, за патронажната грижа и за разширяването на патронажната грижа до още над 100 общини, включително и до разширяването на обхвата за хора и семейства, които са в карантина. Тези мерки са предложени в текстовете на Закона, които са свързани с европейските фондове и средства, за да можем да получим именно по-голяма гъвкавост. Държа да подчертая, че на този етап ние не разполагаме с допълнителни средства от Европейската комисия, а имаме свободата да преразпределяме средствата, които към момента не са договорени по различните оперативни програми. В този смисъл текстовете, които са предложени в настоящия законопроект, ще ни дадат възможност именно за това. По отношение на инструментите, които предоставяме в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване, това са различни видове инструменти. Не може за всички хора, за всички работодатели и за всички служители да има едни и същи мерки, а даваме различни възможности. По отношение на така предложения чл. 218а вчера в Социалната комисия с всички народни представители подробно обсъдихме това, че Министерството на труда и социалната политика ще предложи този член да отпадне, въпреки че този член е действащ и сега съществува в българското законодателство в Закона за бедствията. По отношение на неплатения отпуск още вчера беше обсъдено, че неплатеният отпуск ще може да се случва по желание на самия служител, ако той желае да направи това, като смисълът на това е да бъде запазено все пак неговото работно място. Ние не трябва да се лъжем за това, че всеки от нас ще плати цена, и това да жертваш отпуска си може би ще бъде най-малката цена. Това, което се опитваме да направим, е да направим така, че в повечето случаи да укрепим на първо място здравната система, да направим така, че да нямаме много жертви в реален човешки живот. Това е смисълът на мерките, които се предлагат в момента. Никой не може да предположи колко време ще продължи здравната заплаха, а със сигурност икономическите последствия от нея ще продължат още известен период от време. В момента ние трябва да мислим не панически и как в краткосрочен план да се опитаме да обхванем абсолютно всички щети, а да мислим дългосрочно за това какво ни чака и кои са секторите, на които трябва да окажем най-голяма подкрепа. Категорично не съм съгласна, че в този законопроект няма солидарност, защото всичко, което е предложено тук, в значителна степен ще бъде финансирано, включително от настоящите фондове, с които разполагаме, както и от оперативните програми за развитие на човешки ресурси. Хората и в момента излизат в болнични, хората и в момента ползват Фонда за безработица. Фондът за безработица също ще покрива и тези разходи за 60% от работната заплата. Със сигурност, когато имаме възможност да направим по-добра прогноза за очакваното бъдещо развитие, тогава ще предложим и други мерки, разбира се, ако се налага, и актуализация на бюджета. На този етап, на третия работен ден от кризата, е изключително прибързано да се взимат стратегически решения, които могат да ни вкарат в много по-големи проблеми след това. Бих задала въпроса: а ако кризата отмине за три месеца, а всички мерки, които се вземат в момента, могат да достигнат до това, че да разстроят в много по-голяма степен системите, с които в последствие да се борим с години? По отношение на системата за социално подпомагане искам още веднъж да подчертая, че тя не се изгражда днес, защото имаме ситуация на извънредно положение. Системата за социално подпомагане съществува! В момента се осъществяват помощи и се дават помощи на почти 600 хиляди семейства и се разнася храна от Домашния социален патронаж на почти 43 хиляди души в над 200 общини, като този патронаж ще бъде разширен, както вече стана ясно. Търсят се възможности за нови механизми и мерки, включително и за това, което Ви съобщих току-що – за децата от социално слаби семейства, които в момента не посещават училище, търсим механизми с колегата министър на образованието да направим така, че храната за тях и да продължи да се разнася от общини и социални работници, готови сме да предлагаме и много други мерки. Този законопроект на този етап обхваща изключително важни теми и въпроси, особено по отношение на сроковете – сроковете, свързани с месечни помощи, сроковете с индивидуални оценки на хората с увреждания, на ТЕЛК ови решения и други. Българските граждани очакват тези срокове и не само тях, разбира се, а ние сме длъжни да им предоставим максимално рано и максимално бързо информацията и възможностите, с които те да планират своето бъдеще. Така че моето предложение и моят апел към Вас е да не продължаваме да губим времето и доверието на българските граждани и, разбира се, борейки икономическата спекула, нека да се обявим и против политическата спекула.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да взема отношение или по-скоро да внеса яснота по няколко теми, които бяха поставени в хода на дебата, касаещи сектор „Енергетика“, и мерките, които са намерили отражение в предложения законопроект. Не е нужно да обясняваме и да се убеждаваме едни други колко важна е ролята на енергийния сектор в нормалния ни живот – да не говорим в извънредна ситуация, в която се намираме към настоящия момент. Какво е значението и ролята на енергийния сектор? Два са основните приоритета, които стоят пред нас в сектор „Енергетика“. Първият и най-важният национален приоритет е да опазим живота и здравето на хората – хората, които работят в системата, хората, които се ползват от услугите на енергийната система. Другата ни много важна задача е свързана с това да гарантираме сигурността и непрекъсваемостта на снабдяването с електрическа енергия, с природен газ, така че да може да продължи нормалното функциониране на икономиката, нормалното функциониране на държавата. По отношение на бележката, която беше направена от страна на господин Симеонов, свързана с това, че и към настоящия момент всички потребители трябва да правят подобни проверки на своите източници на захранване, искам да внеса следното пояснение: да, съществува наредба, която урежда тези отношения. В тази наредба са посочени четири категории потребители, които имат различно значение и място във функционирането на държавата, но има една категория – нулева категория потребители, която включва такива учреждения, заведения, които на практика са пряко свързани с живота и здравето на хората и с националната сигурност. Именно тази категория на нулевите потребители на електрическа енергия сме извели и сме предложили да намери място в този законопроект като приоритетна и пряко свързана с живота и здравето на хората и с националната ни сигурност. На първо място са болничните заведения. Знаете, че там има такива отделения, в които има животоспасяващи уредби, а, ако те спрат да работят, това означава, че е поставен под риск животът на хората. Затова тази категория потребители, така наречените нулеви потребители, трябва да имат два източника на захранване, като тези два източника взаимно се резервират един друг, а отделно от това трябва да имат един алтернативен – собствен източник. Целта на тази норма в Закона е да накараме тези собственици на уредби в болнични заведения, държавни институции, телекомуникационни оператори да направят такава проверка, която да ни гарантира непрекъсваемостта на процеса по доставка на електрическа енергия. Това е основната причина, поради която тази категория потребители са изведени на специално място в Закона. По отношение това, което госпожа Нинова отбеляза в своето изложение – че мерките, които договорихме с електроразпределителните дружества и с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, не са намерили място в предложения законопроект, както знаете, Законопроектът беше внесен – сега погледнах, в 17,54 ч. на 16 март. Нашите предложения в рамките на вчерашния ден бяха, че продължихме да работим, направили сме такива предложения и те, разбира се, ще намерят място, защото всички ние в тази ситуация трябва да бягаме от популизма. Всички ние трябва да се грижим за това българските граждани да се чувстват сигурни, да се чувстват спокойни в тази ситуация и, повярвайте ми, правителството прави всичко необходимо това да бъде факт. Цялата държава е мобилизирала своя ресурс. Благодаря на всички народни представители и вярвам, че ще подкрепите този законопроект, защото мерките, които се предлагат, са наистина много важни и много навременни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще се опитам да отговоря на въпросите, свързани със законодателната процедура по този законопроект. Кой го поиска този закон? Уважаеми колеги отляво, ние смятахме и бяхме убедени, че Вие поискахте уреждане на конкретни мерки с нормативен акт с ранг на закон. Спомням си дебата от петък и в част от Вашите изказвания, включително на Председателския съвет, имаше коментар извънредното положение с решение или със закон се установява и урежда. Говореше се много за недосегаемост на основните права по Конституцията. Уважаеми колеги, макар досега по никакъв начин да не са засягани основните права, уредени в Конституцията, ние опитахме да отразим и тези по-интензивни права, които са ограничени и са посочени в чл. 2. Да, това главно са правата по отношение на свободното придвижване на хората, но за да има спокойствие от страна на опозицията, възпроизведохме и част от заповедта на министъра на здравеопазването. Категорично не съм съгласен, че ал. 2 на чл. 2 е противоконституционен. Всичките правомощия, които са установени по повод и във връзка с издаването на заповедта на министъра на здравеопазването, са му делегирани със закон. Твърдя, че и в досегашната заповед на министъра на здравеопазването по най-стриктен начин е спазен и законът, и Конституцията. Пак казвам, за Ваше спокойствие, за да сте сигурни, че няма да има чрез мерно ограничаване на основните Ви права, затова преминахме на изрично цитиране в чл. 2. Извинявам се, ако съм го наричал досега чл. 2. Не е вярно, че няма допълнителни норми, които са включени в чл. 2, а една от най-спорните в краткото време на съгласуване на тези текстове беше точка 7 – „забраняват се обученията и командировките в страната и чужбина“. Така че при всички положения съм поел ангажимент пред колегите си министри между първо и второ четене този въпрос да се уточни, доколкото имаме дипломатически служители, дипломатически агенти, които няма как да не извършват работата си, пътувайки в страната и чужбина. Оказа се, че в сектора на международния транспорт служителите също осъществяват основната си дейност в режим на командироване, така че Ви уведомявам за това допълнение. По отношение нормите, които са в чл. 3 и в чл. 4, аз пак ще се върна на смисъла на този закон. Тук ни критикувахте, че този закон бил изключително пунктуален, имало страшно много текстове, които били установени вече в законодателството. Напротив, колегите министри пък ме критикуваха, че не е достатъчно изчерпателен, защото има сектори, както и министър Сачева каза, както, евентуално, и министърът на финансите също би казал, които заради скоростта на подготовка на този закон не можехме да ги отразим в текста така, както го внесохме, но знаейки, че имаме възможност да направим допълнение и съобразно да покрием всички аспекти на регулираната материя. Този закон е временен. Това е темпорален закон, който ще действа, ако Народното събрание сте прави, ще действа един месец. Аз пожелавам да сте прави и действително към дата 13 април 2020 г. да се отмени, да се прекрати извънредното положение по силата на изтеклия срок, да не е необходимо законодателният орган на Република България да преразглежда решението си във връзка със срока! Дано да стане така! Дано този месец – напрегнат и интензивен, но с всички тези мерки да се преодолеят разпространението и последиците от вируса! Темпоралният закон, за който намекна господин Крум Зарков, е такъв закон, който действително урежда три или четири есенциални въпроса в такава ситуация. Всички тези въпроси са срокове – срокове, колеги! Това е смисълът! Законодателството, погледнато исторически назад, когато е имало извънредно положение, а през последните 70 години не е имало – имало е в по-старо време, имало е три такива закона за мораториум. Те са за мораториум – тоест за ограничаване на срокове. Вие като законодатели би трябвало да прецените кои са най-важните срокове, които би следвало да се ограничат. Ние сме предложили при всички положения това да бъдат процесуалните срокове, защото Вие виждате, че без значение изпълнителна или законодателна власт, съдебната власт реши вече този въпрос с Решение на Висшия съдебен съвет – съдилищата са затворени, страните по делата питат: „А какво правим при това положение?“ Затова в този случай трябва да имаме отговор и този отговор сме го предложили в чл. 3. Член 4 е изцяло за охрана на имуществените права и интереси на, евентуално, засегнатите лица – и те пак са подбрани в „евентуално“. Вашата електорална група: това са длъжниците да не бъдат притеснявани от принудителни изпълнителни производства, това са работниците и служителите, които, ако дължат, няма да им се събират принудително чрез запори и изпълнение дългове от техните сметки. Да, тук казахте, и ние сме съгласни – нямаме спор по това – да, ще се сложат издръжките. Трябва да балансираме и съм убеден, че Вие ще балансирате! Каза се и че е добре да се спрат лихвите. Ако имаме възможност в рамките на този ден, ние ще Ви предложим по-елегантно правно решение, което също да е балансирано и за двете страни – и за длъжниците, и за кредиторите. Не да се спират лихвите и да ощетяват например вложителите на банките, а да няма възможност да се прилагат последиците на забавата. Тоест дългът да се обявява за предсрочно изискуем, да се налагат други наказателни лихви и смятаме, че това ще го приемете като едно справедливо решение. Да, разчитаме в комисиите и съобразно Вашата законодателна инициатива – между първо и второ четене, този закон да стане кратък. Тук не искам като клише да повторя думите на Уинстън Чърчил, който, пишейки писмо, казал: „Пиша Ви това дълго писмо, защото нямах достатъчно време да го направя кратко.“ Вие си извоювахте достатъчно парламентарно време, за да направите този текст кратък, а и действително, с оглед скоростта, станаха поне четири съществени предложения по съответните ресори, които ще бъдат направени в днешния ден, включително частта „финанси“. Ще кажа за госпожа Нинова: госпожо Нинова, развълнува ме въпросът Ви за държавния резерв и военновременните запаси, но ще кажа следното: сигурен съм, че и сега ползвам маска от резерва, който е в частта, която е „спешна необходимост на Министерството на правосъдието“. Но Вие знаете, че точните количества са засекретени. Ако желаете, имате достъп до класифицирана информация – поискайте я писмено от председателя на Държавния резерв и военновременни запаси, той ще Ви я изпрати в секретна библиотека и ще можете да се запознаете. Но, да – тя не Ви върши работа, защото няма да можете да я говорите и ще видите, че на практика – Вие видяхте, 100 хил. тона спирт бяха деблокирани от държавния резерв. Не мога да кажа колко още има, но има поне четири пъти по толкова – неразблокирани. Очакваме, тук няма да казвам приказки за политическа отговорност и така нататък, но дебатът в петък окуражи не само политическата среда, окуражи и нашето общество, че в тази зала, в тежки положения може да има единомислие и аз апелирам за това! Нека да продължим с единомислието! Лесно можем да си намерим и да си направим спор по някой детайл, но по-бързо и по-качествено ще го решим заедно. Искате ли аз да споря Вашият Законопроект има ли или няма недостатъци? Няма да споря. Умишлено ще замълча по този въпрос. Не знаех, че ще се гледат двата законопроекта заедно и с колегите се чудехме как да подредим нашите изказвания, но виждате, че се изказваме, така че да може да реагирате и да репликирате нашите изказвания. Разчитам, ако това е процедурата, която председателят каза, в днешния ден наистина да се направи този закон, който ще остане единствен, който е единствен засега, но се надявам да остане единствен и за следващите 70 години. Да го направим така, както е адекватен. За Наказателния кодекс няма да говоря. Умишлено спирам и няма да говоря. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги, господа и госпожи министри! Правя процедура на база на нашия Правилник да бъде допуснат в залата господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, доста се изговори за нашия проект за решение в последните дни. Чуха се какви ли не квалификации за него. Всеки може да изрази мнение, разбира се, но не е лошо преди да го изрази, да се запознае със самото решение. Какво предлагаме точно? Не предлагаме да се опрощават сметки. Това, което предлагаме, е да се спрат сроковете за изпълнение на договорите от страната на потребителите – тоест тези сметки да могат да бъдат разсрочени като плащане във времето. Това има много важен социален, а и здравен аспект. Първо, абсолютно ясно е, че хора, които са загубили доходите си, когато ги натиснат поредните режийни сметки, ще изпаднат в много тежко състояние. Затова нека да им дадем въздух – когато се възстанови икономическата обстановка, тогава да си платят и сметките. Чу се: „Ама те щели да се натрупат.“ Оставете хората да преценят – тези, които могат и за тях не представлява проблем, могат да си ги платят в редовния срок, но тези, за които това е проблем, трябва да имат възможност да ги отсрочат. Между другото, има и санитарен аспект, защото, ако се разходите тук, до близкия булевард „Дондуков“, ще видите, че местата за опашки, освен хранителните магазини и аптеките, са там, където се плащат режийните сметки. Тоест хората се трупат там на място, за да ги платят в съответния срок. Така че не става дума за популизъм, нито за натоварването на когото и да е, а става дума за елементарна мярка на здрав разум, която, ако се направи усилието да се прочете и обмисли, не би трябвало да има проблем да бъде приета. Същото важи и за свързаната с тази мярка, втора мярка, която предлагаме, а именно: мораториум върху спирането на подаването на електроенергия, топлоенергия, вода и телекомуникационни услуги. Естествено е, че когато казваме на някого: остани си вкъщи, трябва да му гарантираме, че няма да му спрат тока и водата. Когато казваме на някого: работи от вкъщи, трябва да му гарантираме, че няма да му спрат комуникациите, чрез които работи. Тези две предложения нито са радикални, нито ще създадат каквито и да е чак толкова големи затруднения на дружествата или на държавата. Затова и начинът, по който тези предложения бяха приети, ми се струва малко притеснителен. Още повече, че по съществото си предложенията, които днес сме изписали в този проект на решение, не се различават кой знае колко от мярката, която министърът на енергетиката предложи за отсрочване на плащанията с 20 дни. Е, защо нашето предложение, направено няколко дни по-рано, е абсолютен и абсурден популизъм, а Вашето предложение е нещо нормално?! Моля Ви, за да има смисъл от всеки дебат, да се критикуваме, след като сме направили елементарно усилие да разберем какво се предлага. Разликата между нашето предложение и това, направено от правителството, е, че нашето е разписано и внесено в Народното събрание и аз Ви предлагам този проект на решение да бъде гласуван и подкрепен. От това ще спечелим всички и ще дадем глътка въздух на поставените в сериозна ситуация български граждани.

Господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз не бих си позволил в никакъв случай да нарека Вашето предложение популистко, но предполагам, че част от вносителите не са запознати толкова дълбоко с начина на организация на електроснабдяването, може би и на топлоснабдяването. Наистина, целта е благородна – да могат хората, които са останали вкъщи, да не плащат за известен период своите сметки и по този начин да ги задържим в къщите и да ги подпомогнем финансово, когато те имат проблеми с доходите си. Звучи добре, обаче нека разсъждаваме малко по-глобално – какво би се случило, ако приемем това предложение? Крайните снабдители по принцип получават сумите по сметките за електрическа енергия и ги разпределят по една дълга верига. За тях остават някъде около 2%, тоест не можем да кажем: ето тези крайни снабдители ще чакат, ще изтърпят, без да получават тези пари. Те ги разпределят по тази дълга верига и обикновено тази верига стига със заплати на тези, които работят в енергийния сектор. Тоест това, което призоваваме – да се дават парите на хората, за да могат да посрещат те своите медицински, хранителни и всякакви нужди, в един момент им спираме заплатите. Сега ще обясня защо се получава така. Горе-долу 180 милиона, ще призова господин Иванов да даде по-точни данни във връзка с топлоснабдяването, с електроснабдяването, но 180 милиона се събират от битовите потребители. Повтарям – само от битовите потребители на електроснабдителните дружества, тоест по-точно казано, крайните снабдители. От тези 180 милиона 30 млн. лв. са данък добавена стойност. В момента ние опитваме да накараме държавата да поеме разходите съответно на част от бизнеса, заплатите 60 към 40, знаете предложенията, опитваме се да поеме всички медицински разходи на здравните заведения, така че да посрещнат този тежък удар. Тоест държавата е подложена на голям натиск, при условие че приходите най-вероятно ще намалеят, и то драстично. И в един момент ние на месец ще накараме само от електрическата енергия да не влизат 30 млн. лв. данък добавена стойност в хазната, която трябва да поеме не се знае колко временен удар от намалени приходи и увеличени разходи. След това тези 150 млн. лв., които са без данък добавена стойност, се дават на обществения доставчик. Общественият доставчик към момента се изпълнява от Националната електрическа компания. Националната електрическа компания съответно купува електрическата енергия от производителите, които е постановила Комисията за енергийно и водно регулиране. Няма да ги изброявам всичките. АЕЦ „Козлодуй“ към настоящия момент поради финансовото добро състояние може да поеме по някакъв начин известно неплащане за определен период от време, но това са и въглищните централи „ТЕЦ Марица изток 1“, „ТЕЦ Марица изток 3“, това са със заповед на министъра „ТЕЦ Марица изток 2“, която също работи на регулиран пазар с тази заповед. Това са още много други производители. Разбира се, това са мините, които съответно доставят тези въглища и няма да получат своите пари. Тоест миньорите и тези, които работят във въглищните централи, ще поемат най-силно удара от това, че няма да има двумесечно плащане на сметки. Разбира се, по-късно това може би ще се случи, но да не забравяме, че „ТЕЦ Марица изток 1“ и „ТЕЦ Марица изток 3“ са частни дружества. Да не забравяме, че електроразпределителните дружества също не са държавни дружества, тоест при всички случаи те ще се възползват от своето право и ще заведат арбитражни дела срещу България, може би. Може би не, може би да… Но ако заведат арбитражни дела, те могат да бъдат в правото си да изискат неустойки от държавата, тоест пак натоварваме държавата с едни доста големи пари, които ще отидат ей така във въздуха, защото ние сме предложили законопроект за неплащане горе-долу два месеца. А ако продължи извънредното положение, най-вероятно трябва да удължим този срок. Тоест в един момент цялата верига ще пострада, а това е верига, която предоставя стратегически ресурс и стратегическа услуга, защото болниците няма да могат да работят без електрическа енергия, разбира се. За да може да функционира тази енергия, трябва съответно да се закупуват и материали в сектора, за да могат да бъдат отстранявани повредите, за да може да бъде купуван горивен ресурс. Да не казвам, че ако парното спре плащанията към „Булгаргаз“, „Булгаргаз“ предплаща тази газ, която договори с 40% по-малко за месец април. Ако спре плащанията към „Газпром експорт“, мислите ли, че тази газ ще бъде доставена, въпреки че има форсмажорни обстоятелства? Мислите ли, че тези 40% ще останат, при условие че „Булгаргаз“ вече не е надежден платец? Аз не мисля. Тоест в един момент, за да направим добро, ще влошим цялата система, ще влошим и хората, които се нуждаят от паричен ресурс, за да издържат по време на криза. Затова си мисля, че това предложение не е популистко, то е с добри намерения, но не са оценени правилно щетите, които ще бъдат нанесени. Понеже нямам представа, може би господин Иванов ще даде повече информация във връзка с водата, която се плаща от битовите потребители като сума, и съответно топлинната енергия, която доставят топлофикациите не само в София, а и в другите градове от страната, но те в никакъв случай не може да се каже, че са в добро финансово състояние. ВиК дружествата изпитват огромна трудност да заплащат електрическата си енергия, която помпите им ползват, и за която крайните доставчици няколко пъти са пращали писма в Комисията по енергетика, че ще могат да прекъснат електрическата енергия, ако не бъде заплатена. И в един момент ние ги лишаваме от приходи дори да заплатят тази услуга, която ни се предоставя. Те имат абсолютно всички основания да спрат електрическата енергия към помпите. Тогава ще оставим големите градове без питейна вода ли? И не само големите градове. Какво правим тогава? Какво пише във Вашия закон за това нещо? Тоест в един момент ние можем да нанесем огромни щети, защото не смятам, че всичко е обмислено добре във връзка с това какво се случва по веригата и неплащанията по веригата. Знаете, че крайните снабдители също купуват електрическа енергия от борсата, за да покрият загубите, които са дадени от Комисията за енергийно и водно регулиране. А те с какви пари ще закупят тази електрическа енергия? Също един голям въпрос, при условие че няма да имат пари в системата. Аз мисля, че електроразпределителните дружества могат да бъдат в един голям имиджов – да го кажем – стрес, ако започнат да спират тока на всеки, който не си е платил. Те разбират положението. Знаете, че министърът извика директорите на тези дружества, аз лично съм разговарял с тях по телефона, понеже още не бяха взети законодателни и административни мерки. Те обещаха, че няма в никакъв случай да предприемат такава мярка. И не смятам, че е необходимо. В един диалог може да се избегне приемането на такива текстове. И те – може би министърът ще каже по-добре – са абсолютно добронамерено настроени, но ако дадем сигнал към обществото, дори към тези, които могат да си платят електрическата енергия или другите комунални услуги, да спрат плащанията, аз смятам, че ще докараме държавата до колапс. Дори работниците, които се нуждаят от тези месечни доходи, за да си посрещнат насъщния, дори и техните пари ще спрем и ще затрудним, разбира се, социалната система. Аз смятам, че не е необходимо да приемаме, даже бих призовал да не приемаме това решение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Николов, първо, искам да Ви благодаря, че се разграничихте от общите приказки, че това било популистко решение и разбирате за какво става въпрос. Искам да Ви кажа, че уважавам изключително Вашето експертно мнение, що се касае до енергетиката. Всичко това, което казахте за енергетиката и водоснабдяването, сигурно е точно така, както го казвате. Може би другите реплики ще бъдат в тази посока, но аз искам да Ви обърна внимание на друго. Вие казахте за състоянието на енергетиката в държавата, пък аз искам да Ви кажа какво е състоянието на хората в държавата. Нали не забравяте, че в България в нормално време хората, които изпитват затруднения да плащат битовите си сметки за електричество, вода, комуникации и прочие, и то не според мен, а според Евростат, са повече от 30%. Тоест всеки трети българин се затруднява да плаща навреме битовите си задължения досега и с това постижение оглавяваме негативната класация в Европа. Нали Вие сте наясно, че сега в тази криза, или както ще да наричаме пандемията и последвалата от нея криза, ще се увеличи броят на тези хора. Сигурно ще станат над 50%. Ние, дори ако не им разсрочим плащането, те пак няма да могат да го плащат. Затова предлагаме решение, с което да ги успокоим, че поне няма да им начисляват лихви на тези плащания. И защо не сте съгласни да направим това, след като министър Петкова точно това каза? Само че тя каза 20 дни, а ние казваме: докато тече кризата. Можем да говорим, да се споразумяваме за различни периоди от време, но идеята трябва да върви в тази посока. Нима в Италия, в Германия, където са въведени тези мерки, техните хора са по-бедни от нашите, че ги правят, а ние с лека ръка прескачаме? Не се притеснявайте, че това е предложение на опозицията. Дайте да го ремонтираме малко, ако трябва да го приемем не като самостоятелен закон, а да влезе в Законопроекта за кризисните мерки, който предлагате Вие. Няма как да ни се размине това. Хората и без туй няма да могат да си плащат сметките. По-добре да ги разсрочим, да не ги товарим допълнително с лихви и такива плащания. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, взимам тази реплика по повод Вашето изказване, защото мисля, че в контекста то беше много премерено. А за мен – бих използвал и по-крайни определения на внесеното от колегите предложение като прекалено крайно. Всички имат доводи – и за, и против. Мисля, че Вие дадохте коректните доводи относно против и въздържане от подкрепяне на техния мораториум, който е по отношение на битовите сметки, свързани с комунални услуги и други такива. Най-малкото като икономист и финансист мога да кажа, че това би нанесло, първо, върху бизнеса, който мисля, че… Тук всички в тази зала имаме ясното съзнание, независимо коя политическа сила представяме, че ние сме народни представители на всички българи и … (Реплики от „БСП за България“.) Моля, господин Председател, да не ме репликират от залата. В тази връзка българската икономика, естествено, трябва да продължи нормалния си цикъл, доколкото е възможно това. Този мораториум ще наложи точно обратното и няма да позволи функционирането, както казахте, на всичките свързани доставчици на услуги, с техните контрагенти и работници. От страна на заплащащите на тези битови услуги. Ако тези битови услуги бъдат отложени за определен период от време – три месеца, това би било довело пък до едно още по голямо финансово затормозяване на човек, когато ще се наложи да си плати тази сметка. Защото няма как да вървим на изчезване и да не съществува задължение. Мисля, че сме пощадени от една гледна точка – от това, че кризата в България настъпи в края на отоплителния период и предприетите мерки, и тези, които ще предприемем тук, и от изпълнителната власт, ще успеят да спасят икономиката и комуналните услуги. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, ако не сте забелязали, от петък сме в извънредно положение, съгласно гласуваното решение в Народното събрание. Много е опасно, уважаеми господин Николов, да настройвате едни части от нашето общество срещу други части от нашето общество – тези, които работят в сектора, които Вие защитавате и смятате, че ще бъдат уязвими, и тези, които в момента реално посрещат несгодите на това извънредно положение. Защото към днешна дата никой не може да ни каже колко лица пряко са засегнати от тези мерки, които са наложени – ограничителни, рестриктивни, и които предстои най вероятно да бъдат утежнени. Много е важно да вникнете в това, което ние предлагаме, много е важно тук да се вземе с консенсус, защото тези хора, които в момента търпят несгодите, дори с мерките, които ще се приемат със следващия закон до петък, дори да се приеме и с мерките, които вземе правителството, те ще бъдат обезщетени не по-рано от два месеца. Докато се задействат различните институции, докато се приемат необходимите документи, докато се обезщетят работодателите, какво се случва?! Как ще си плащат те сметките?! Отхвърляйки това наше решение, на практика ще ги вкараме в един порочен кръг, в който те не могат да стигнат дори да си платят с неналичните вече пари. Защото в ситуация … (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Госпожо Караянчева, не ме репликирайте така, защото в момента … По телефона, казвате! Добре. Надявам се така да не говорите с опозицията и да не се обръщате към българските граждани, защото в момента всички се тревожат. Нас ни гледат пряко в момента! Това излъчване е пряко и всеки един български гражданин следи какво отношение ще имаме към неговия персонален проблем. Защото, счупвайки бюджета на българския гражданин, на обикновения гражданин, ще се счупи бюджетът на цялата държава, защото и към днешна дата започват запори за неплатени сметки, защото доставчиците бързат. Бързат! Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Ще започна отзад напред. Господин Иванов, благодаря за репликите. Може би не съм бил разбран. Не исках да настройвам едни хора срещу други. Просто обяснявах, че Вашата концепция за защита на доходите на хората, Вашето решение е против техния достъп до ресурс, за да могат да издържат кризата. Това исках да кажа. Не исках да настройвам никой срещу никого. Разбирам Вашата загриженост и тя е правилна. Съгласен съм с господин Гьоков, че може би наистина за този период не трябва да има лихви. Това е добър вариант. Разбира се, че хората, които не си плащат електронно, обикновено са възрастните и те отиват да плащат на гише. Може би там ще се струпат и това в никакъв случай не трябва да бъде позволено. Това е част от разговорите, които министър Петкова е провела и с разпределителните дружества за търсене на вариант, така че хората да могат да плащат тези сметки без да има струпване, без да има опасност за предаване на зараза и така нататък. Наистина проблемът въобще не е лек. Франция е приела такава мярка, но да не забравяме, че във Франция абсолютно всички дружества по веригата са държавни, защото EDF (реплики от „БСП за България“), която е собственик на атомните централи, е държавна фирма, с голямо държавно участие. Разпределителните дружества също са държавни, така че там по съвсем друг начин е устроена веригата и разпределението. Аз пак казах, неслучайно голяма част от тези във веригата, които участват в регулирания пазар, са частни дружества и те не могат да бъдат подпомагани по никакъв начин. Това не е малък проблем. Тоест искам да кажа, че те могат да заведат съответните дела и да осъдят държавата за не малко милиони, освен това, което ние ще нанесем като вреда към момента във веригата на предаване от фирма на фирма. Затова казах, че аз разбирам Вашето решение, но то е писано много бързо, за да може да се отговори на предизвикателствата, но то не може да бъде взето бързо. Може би трябва да се мисли по всякакви варианти за подпомагане, но това не трябва да става за сметка на енергетиката, а трябва да стане по друг начин, да бъдат идентифицирани хората – може би да се обадят, които могат… Знаем, че някои ще бъдат под карантина и не могат да си платят сметките, но има начини, по които може това да се случи – без да приемаме такова законодателство, такова решение. Това решение според мен ще нанесе вреда, защото се отнася за всички, а не за тези, които ще изпитват затруднения – дали здравословни, дали финансови. Така че нека да се търси друг вариант. Това решение според мен ще нанесе абсолютно тежки вреди. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене във връзка с репликата на господин Иванов. Сигурно щях да го приема като реплика, ако поне един път се беше обърнал към репликирания и беше казал: господин Николов … и така нататък. Той не се обърна нито един път, направи си едно изказване, имайки предвид достатъчното време, което имат парламентарните групи. Това го възприемам като една малка хитрост – да се ограничи броят на репликите, които биха могли да бъдат направени от опозицията. Не го допускайте! Не е сериозно в тази ситуация!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Медийният поток доминира от новините за пандемията, но въпреки всичко една тревожна новина успя да си пробие място до съзнанието на хората. Вчера пред дома му беше пребит известният журналист Слави Ангелов. Журналист, достатъчно популярен, разследващ, и това е една нова черна точка в темата, която в последните няколко години е доминираща в България – за трагичното състояние на медийната среда у нас. Много пъти в тази зала сме се опитвали да дебатираме състоянието на медийната среда, но общо взето срещаме два аргумента, когато заговорим за нея. Първо, че свободата на словото била работа на самите журналисти. Е, виждаме, че не е точно така! Когато един журналист застане с позиция, застане с разследвания, това, което следва за него, е побой, и то по време на бедствено положение. И второто успокоение, което ни се поднасяше твърде често и твърде успокоително, е, че ситуацията у нас не е тревожна, защото, видите ли, нямало убит журналист?! Е, да, ама вече имаме пребит журналист! Вече имаме системно посегателство срещу хората, които упражняват тази професия и се опасявам, че мерките, които се вземат, не са достатъчни. Ненапразно 111-тото място става като метафора за състоянието на България днес. Няма как да не сме на това място, когато е възможно в центъра на София по време на извънредно положение, когато мерките за сигурност трябва да са по силни, да бъде пребит един журналист! Точно заради това искам да изразя възмущението на нашата парламентарна група срещу подобно посегателство срещу свободното слово. Категорично се противопоставяме на подобно отношение към българските журналисти и към тяхната благородна работа и ще настояваме за отговори! Ще настояваме за бързо стигане до това кои са извършителите, защо е било направено нещо подобно и ще искаме гаранции, че журналистите няма да стават обект на такива нападения! Защото в крайна сметка няма нищо по-срамно от това да си кажем, че България е страната на пребитите журналисти, на замълчаната журналистика, на похитената преса, на пленените медии, а вече и тези, които са запазили инстинкта си, да казват истината, да бъдат пребивани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чух мнението на парламентарната група на ГЕРБ, изказано чрез председателя на Комисията по енергетика, и трябва да Ви кажа, че ако бяхме в една нормална ситуация, която да не беше криза, той много правилно описа как функционира системата в енергетиката и че най-накрая този, който плаща сметката, плаща всичко по веригата. Това е така – да, този, който получава стоката, плаща всичко до производството ѝ. Но когато България се намира в ситуация на извънредно положение, предизвикано от пандемия на коронавирус, тези разсъждения някак си излизат извън контекста на ситуацията в момента. Излизат, защото в крайна сметка не човекът е за енергетиката и от него да търсим всичко, което трябва да бъде платено, за да може енергетиката да съществува, а е точно обратното – енергетиката и нейните продукти са направени в полза на човека и ние трябва така да направим, че наистина този човек да може да ги ползва. А това може да стане само ако му осигурим непрекъснат достъп на енергия, непрекъснат достъп на вода, непрекъснат достъп на онези комунални услуги, без които е немислим съвременният живот. Когато ние сме в криза, когато сме изправени пред риска много хора да останат без работа и, както колегата Иванов спомена, да останат два месеца буферно без доходи, защото горе-долу толкова е срокът от подаване на заявлението за получаване на обезщетение за безработица до неговото фактическо получаване – това Ви го казвам от личен опит, а не защото някой ми го е разказвал, има опасност в тези два месеца човек да остане без вода, има опасност да остане без електроенергия. Именно заради това предлагаме не нещо друго, не опрощаване на плащания, не – ползваш, пък няма да платиш, а напротив, задължението да си платиш ти остава, обаче се отменя правото на онзи, който те снабдява с тези услуги, да ти спира услугата за това, че не си платил навреме. За да не си платил навреме, има няколко неща, които биха могли да се случат – да си се разболял, както казах, да нямаш доходите или в момента там, където си отишъл да плащаш, да има много хора – също нещо, което ние се опитваме да избегнем. Премиерът буквално каза: „Асоциализацията е най-добрият начин да се борим с вируса“, да, колкото по-малко общуваме помежду си, толкова по-малко ще разпространяваме този вирус. Има притеснение, че ако тази криза продължи твърде много и голяма част от хората не успеят да си плащат комуналните услуги, доставчиците на тези услуги могат да изпаднат в ликвидна криза, да нямат парите, с които да си плащат на производителите, съответно да не могат да получават стока. Този въпрос се решава много лесно – ние сме държава, в държавата има държавна банка, държавната банка се подчинява на решенията и на парламента, когато тези решения трябва да бъдат крайни. Ние бихме могли с едно такова решение да задължим Българската банка за развитие да отпуска безлихвени кредити в такива случаи, конкретно разгледани, за да може държавата да покаже своята солидарност и това, че тя не е само наказателен орган, както досега изглежда от нашето законодателство – ще наказваме лекари, че не отиват на работа; ще наказваме онези, които не спазват карантината, и въобще ще наказваме всички наред. По този начин показваме, че държавата може да бъде и солидарна, може да изиграе своята социална роля, която, между другото, е записана в Конституцията. Освен всичко друго, притесненията, че ако комуналните дружества прекратят практиката на неподаване на съответната услуга заради неплащане, ще доведе до масово неплащане, означават, че ние инкриминираме цялото българско общество, че хората търсят начина, по който да не си плащат сметките. Мисля, че сме достатъчно разумни като българи да знаем, че в крайна сметка това, което сме потребили, трябва да си го платим. Проблемът е да не го превръщаме в допълнително бреме в една тежка ситуация, в която здравето е най-важно, в която санитарният контрол е най-важен и в която ние трябва да проявим разбиране към онези, които наистина са най-чувствителни в темата снабдяване с електроенергия, с вода – така наречените уязвими социални групи. Те едва ли биха могли да си позволят примерно електронно плащане на сметките – би трябвало да отидат на място и да си ги платят. Затова Ви призовавам да подкрепите нашия проект за решение в онази му част, която според Вас е по-добра, още повече че то до голяма степен съвпада с това, което министър Петкова спомена, че го има в онова, което Вие предлагате. При нас просто е записано малко по-строго. Нека да не оставяме на добрата воля на електроразпределителни и ВиК дружества да решават кога да спират и кога не съответната услуга, а да ги задължим със закон или с нашето решение да не правят това поне докато не мине един месец от изтичане на извънредното положение. Още един път повтарям, ако изпаднат във финансова криза, държавата има инструмент да им помогне чрез Българската банка за развитие. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Ерменков и господин Иванов, идеята Ви заслужава дебат, но какво сте написали в този проект за решение? Вие сте сложили краен срок за изтичане на сроковете, съответно и мораториум за спиране на електроенергия, топлоенергия, телекомуникационни услуги – те са жизненоважни, някой да гледа телевизия, не го оспорвам, може би е така, но нямате начален срок. „До изтичане на един месец от отмяната на извънредното положение: 1. Налага се мораториум върху спирането на подаването на електроенергия…“ и така нататък. Господин Ерменков, то това Ваше задължение може да е станало изискуемо през януари! И въпреки това няма да Ви спрат електроенергията – хайде, там горе-долу 80 – 90% има плащане, 10 – 15% има неплащане. За топлоенергията да не говорим – там е друга темата, водата също. И сега по този Ваш проект за решение излиза, че няма да Ви спрат подаването на тези битови, комунални услуги – вода, ток. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) То ще бъде за сметка на тези, които са съвестни! Същото важи и по втората Ви точка – „Спират се сроковете за изпълнение на задълженията…“. Ама те изтекоха, те станаха изискуеми преди два месеца! Вие ни говорите – спират се сроковете по време на извънредното положение, които започват или изтичат по това време, това Ви е идеята, но сте написали нещо съвсем различно! Вие сте написали нещо съвсем различно – срока ще го спрем, защото той Ви изтече през януари! Поради една или друга причина не желаете да си заплащате електроенергията или топлоенергията, има и такива граждани. Това сте записали, уважаеми господин Ерменков. Да, има място за дебат, но некачествено е написано. Това може би не сте го предвидили в бързането – и ние внесохме законопроект, който бързо, спешно трябваше да внесем.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър! Уважаеми господин Ерменков, бих казал – много смислено, във Вашето изказване има хубави предложения, могат да се обмислят, но ние сме в извънредна ситуация и тук трябва да вземем решение на момента. Тоест няма как да се обмислят всички Ваши решения в момента. Затова предлагам да се съсредоточим в Законопроекта, който се предлага, ще внесем предложения, които са на Министерството на енергетиката – може там да се съсредоточим върху някои мерки. В никакъв случай ние не искаме да инкриминираме, както Вие казвате, всички български граждани. Общо взето, когато имаме такъв форсмажорен момент, а този безспорно е стресов момент за цялото общество, винаги един икономически модел, знаете, трябва да се разглежда в оптимистичен, реалистичен и песимистичен вариант. Когато вземем решение, логично е да мислим върху песимистичния вариант, тоест всички български граждани да се възползват от възможността да не плащат, защото биха искали да запазят финансите, да не се разхождат или каквото и да е – да се възползват от този момент, за да не платят сметките си за комунални услуги. При всички случаи – правилно казвате, може да се търсят варианти за Българската банка за развитие, макар че не знаем каква е ликвидността от гледна точка на това, че ние чрез нея искаме да подпомагаме малките и средни предприятия, да подпомагаме някакви икономически процеси, които виждаме, че изпитват затруднения. Ако натоварим, а знаем, че енергетиката е голям ползвател на средства, Българската банка за развитие с това, не знам дали ликвидно ще издържи. Един заем не се отпуска току-така – Банката трябва да вземе решение, Бордът ѝ, да прегледа всички доказателства, които ще представят дружествата, а през това време може токът на ВиК-тата да е спрян, те вече да не подават вода и така нататък. Тоест не може така ангро да се вземе някакво решение и да изберем тази ръка ли да отрежем или другата. И двете предложения като краен ефект звучат много добре, но последствията, повтарям, са много тежки. Затова, ако искате, да се съсредоточим върху Законопроекта и там да обмислим вариантите и различните хипотези. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Лазаров, сигурно, както и предишния законопроект, понеже се пише в обстановка на екстреност, сме допуснали може би някои грешки, пропуски във формулировката. Мога да направя веднага, използвайки това, което Вие казахте, редакционна поправка, която да звучи така – след „Реши:“: „За срока и до изтичане на един месец от отмяната на извънредното положение“, което дава началото, дава и периода, за който трябва да бъде. Така че можете това официално да го включите като редакционно предложение. Господин Николов, ние сме съгласни, че може да има и някакви други проблеми в това, което предлагаме, но нека в момента да ги обсъдим – онова, което Вие смятате, че не е подходящо, да видим дали е така или не и да вземем онези решения, които ще са в полза на българския народ. В крайна сметка дали ще го вкараме в Закона, или ще бъде прието като това решение е въпрос на авторство – по-скоро ми се струва като защита на авторско право, отколкото защита на това кой го внася, защо го внася, какви са решенията и кой е по-загрижен за българския народ. Призовавам Ви – подкрепете нашия проект за решение, направете Вашите забележки, направете Вашите промени. Ето, ние веднага се съгласихме с господин Лазаров, че сме пропуснали срока – дадохме предложение как да стане, и да вървим нататък като хора, загрижени за българския народ. Благодаря Ви.

Официално, да. Ще го повторя още един път: след „Реши:“, пред „До“ се прибавя „За срока и“.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи министри! Не искам този проект за решение и този законопроект, който гледахме като първа точка, да ги делим на „наши“ и „ваши“. Няма „наш закон“ и „ваше решение“. Всички заедно в ситуацията, в която сме, трябва да направим така, че българските граждани да се почувстват защитени. Тук не говорим за срок, изтекъл през януари месец или декември, кога ще бъде изискуем и как ще бъде… Тук говорим за ситуация, в която – вчера Банско, днес чувам Нова Загора, а утре може би някои други градове, просто на хората ще им бъде забранено да излизат по улиците. Говорим за случаи, в които до петък хората са били на работа, в събота са освободени, в понеделник им е дошла сметката за тока, в сряда им идва наемът, а в петък – сметката за вода, които трябва да ги платят! Говорим за тези случаи! А няма да получат заплата – всички знаем защо. Ето за тези случаи говорим! Разбира се, че който има възможност в тази ситуация, в която сме – всички показваме, че сме национално отговорни – и Събранието, и българските граждани спазват рестрикциите на Националния щаб, ще плаща, защото, като си плащаш, поддържаш системите. Но който не може – няма как тези хора да ги наказваме. За това е нашето предложение – то не е за 3, за 5, за 8, за 10 месеца, а е за срока, когато физически няма да можеш да отидеш да си платиш сметката! Когато и да имаш парите, няма как да го направиш! И да не ти спрат тока, и да не ти спрат водата, и да не ти спрат комуникацията – за това говорим. Не виждам какво Ви притеснява. Хората пак няма да ги платят, пак няма да могат да отидат, само че след два или три месеца на тези пари ще бъдат платени лихви. Или вечер в 21,00 ч., когато ръкопляскаме на лекарите, ще трябва да стоим със свещи на терасите, защото ще бъде спрян токът. Или не дай си боже това извънредно положение продължи повече от месец, два, три. Така че нека да не ревнуваме кой какво е внесъл, кой какво е направил. Давайте – ако трябва, да го доизкусуряваме. Даже тук колегите подсказаха – записали сме, че влиза в срок от три дни след обнародването. Не, това трябва да влезе веднага след обнародването в „Държавен вестник“! И да направим така – българските граждани в тази ситуация да се чувстват сигурни, да се чувстват спокойни, да знаят, че тези 240 народни представители мислят за тях! Повтарям, това, че няма да го приемете и че няма да бъде наложен мораториумът, не Ви гарантира и въобще не Ви осигурява, че тези хора ще отидат и ще си платят сметките в ситуацията, в която се намираме в момента! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Изказването ми е провокирано от изказването на господин Николов преди почивката и по-скоро – тук направихте едни изчисления за някакви 150 милиона, които ще се загубят от неплащане на сметки, оттам затормозяване веригата на плащания на доставчици и така нататък. Не ми стана ясно на каква база са направени тези изчисления?! Това, което предлагаме ние, е мораториум за спиране на тока на тези, които нямат възможност да си платят сметките, поради това че са останали без работа по независещи от тях причини. Може би Вие сте направили тези изчисления на базата на това, че всички български граждани и всички потребители ще тръгнат и ще се възползват от това и няма да си платят сметките, но ние не се съмняваме в това по няколко причини. Първо, че от сутрин до вечер ние говорим за солидарност и всички български граждани са достатъчно солидарни и осъзнават. Всички тези, които имат възможност да си платят тези сметки, ще отидат и ще си го направят, защото те всички осъзнават, че ако не си платят този месец сметката, другият месец ще им се натрупат две сметки. Има много сектори, които на базата на тази криза, дори имат повече работа, като примерно хранителният сектор, фармацевтичният сектор. Естествено, че тези хора нямат основание да не отидат и да си платят сметките. Да, може би ще има и такива недобросъвестни, които ще се възползват от това и няма да го направят, но това ще бъдат единици, защото всеки един български граждани и всеки един български потребител е достатъчно разумен да си направи сметката, че ако не плати този месец, другият месец ще му се съберат две сметки и че, както казах, говорим за солидарност и всички са солидарни към тези, които са останали без работа. Поради тази причина аз не можах да разбера на каква база Вие направихте тези изчисления. Според нас тези, които няма да платят, ще бъдат много по-малко и числата, които Вие споменахте, ще бъдат в много пъти по-малки от това, което казахте. Искам да се възползвам и от присъствието на министъра на енергетиката тук, в залата, за да изкажа една моя лична позиция. Госпожо Министър, тук от 13-и, когато влезе извънредното положение, ние всички говорим за някакво политическо съгласие, политическо единство, дебат, за да може наистина да се справим и да вземем правилните решения във връзка със справяне с тази криза. Гледах една Ваша пресконференция, едно Ваше телевизионно участие, в което Вие това предложение, което сега в момента обсъждаме, нарекохте чист популизъм или нещо такова, че всеки можело да не си плаща сметките. Надявам се, ако не сте разбрала какво сме предложили тогава ние, вече след този дебат да Ви е станало ясно. Наистина същността на нашето предложение е същото като Вашето предложение с малки изключения и не ви прави чест в тази обстановка да излизате и да говорите за популизъм и да хвърляте кал върху името и предложенията на другите политически партии. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Не ми се искаше да се изказвам по този въпрос, защото мисля, че всичко, което трябва да се каже, е казано. (Реплика от ГЕРБ: „Тогава защо не си седнеш?!“) Няма да седна, защото гледам накъде отиват нещата – че Вие продължавате да се инатите и да не приемате едно предложение, което е добро. Казвам Ви, че нашето предложение по никакъв начин не се различава от това, което говореше министър Петкова по телевизията.

Различава се много!

Аз я моля, след като приключа, да дойде и да каже по какво се различава нашето предложение от това, което тя говореше преди да се внесе нашият законопроект и въобще по принцип какво мислите да правите с тези хора, 30% от които и без това си забавят сметките за плащане? Тук преди малко някой питаше: ако му е забавено от месец януари? Защо, да не би от много добро да му е забавено плащането от месец януари?! И сега, като се забави още повече плащането му поради тези обстоятелства, какво – ние да го товарим отгоре и с лихви за закъснението ли? Може би това Ви е желанието, ама няма как да стане. Защото един човек, като си го одрал, драл, драл, накрая си му одрал кожата, няма какво повече да вземеш от него! Можеш само да му отпускаш края, за да може да се съвземе, за да можеш отново да го стрижеш и да го дереш. Нали така се говореше в една приказка?! Аз искам, госпожо Министър, и всички, които са много изкушени от мерките, които трябва да се вземат в подкрепа на хората, да ми кажат: чели ли са и гледали ли са мерките, които се прилагат в Италия и в Германия? Там има ли такива мерки с отлагане на плащанията – на битовите сметки, на плащанията по кредити и така нататък? За разлика от Вас, а може би и като Вас, аз ще приветствам всички, които са го направили. Аз направих едно много сериозно допитване сред всякакъв вид хора – работодатели, работници. Мога да си извадя телефона и от трибуната да Ви прочета какво пишат хората. И това, което ние предлагаме, е едно от очакванията на хората да се направи това нещо – било то заради възрастните хора, които не могат да отидат или не бива да ходят въобще до пунктовете за плащане на сметки, било то за тези, които са затруднени да плащат тези сметки. Ама ние трябва да направим един жест към тези хора! На всички е ясно, че цената за тази криза, за тази пандемия, епидемия и за кризата, която ще последва след нея, трябва да се понася от всички, но защо държавата абдикира от поемането? В Законопроекта, който разглеждахме преди нашия законопроект, аз не видях в него някакъв ангажимент на държавата! Там има прехвърляне на отговорности към това съсловие, към онова съсловие, към хората, към работодателя, към работници, само не видях къде е държавата и с какво ще се включи държавата? Може би в усвояването на едни там еди-колко си милиарда или милиона евро, които, пак незнайно как, ще се похарчат. Вижте, че на тези хора трябва да им се обърне внимание. Затова помолих за две неща: има ли ги тези мерки в другите държави, които прилагат антикризисни мерки – най-близки до нас в Европа и най-засегнатите? Госпожо Петкова, отказвате ли се от думите, които казахте, и те по-различни ли са от това, което предлага БСП? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Нищо неочаквано от дебата по този законопроект, започва поредица – така предвиждаме ние, от дебати по подобни законопроекти. Разбира се, те се правят, според нашата преценка, с желанието да се помогне на хората. Нашата оценка обаче за този законопроект не е такава… (Реплика от ГЕРБ: „Решение, не е законопроект!“) Решение, окей. ...по Проекта за решение не е такава, защото ние смятаме, че това няма да постигне тези цели, но ще постигнем и други неща. Първо, следя внимателно изказванията на парламентарната група, която е вносител на Законопроекта, на колегите от тази парламентарна група. Тук се говори как помагаме на най-уязвимата част от обществото, говори се как социално слабите не могат да си платят сметките. Със сигурност е така, само че решението не е нито за най-уязвимата част от обществото, нито за социално слабите –чисто и просто е за всички, че е по-лесно. Имат ли нужда всички и трябва ли да бъде направено това за всички? Отговорът е: разбира се, не! И вносителите го знаят много добре. Второ, аргументи как в цял свят се помага. Колеги, последната седмица се занимавам с анализ на мерките, които правителствата правят в Европа, в подкрепа срещу кризата, срещу пандемията и в подкрепа на бизнеса и хората. Първо, основните мерки са насочени към бизнеса. Защо? Защото така най-пряко и директно се подпомагат хората. Философията на нашата парламента група, на „Движението за права и свободи“ е: ние ще подкрепяме основно такива мерки. Разбира се, и конкретни мерки към определени групи от хора също, но основно мерки към подкрепа на бизнеса. Защо? Защото, когато запазим работните места и работните заплати всичко ще бъде окей за хората. При това ниско ниво на безработица, при това високо ниво на заетост, с което влязохме в кризата, разбира се, че основаната ни цел трябва да бъде да запазим работните места, което означава, че трябва да запазим по-голямата част от финансовите ресурси, с които разполагаме, за мерки в тази посока. Това не изключва по никакъв начин подкрепа на определени социални групи, не изключва и определени мерки в подкрепа на хората, но не точно тези. Какво ще направи това решение? Ще се спра след малко, но да довърша мисълта си за мерките, които правят другите правителства. Всички правителства – до едно, направиха специален фонд за борба с кризата в различни размери. Италия – 25 милиарда, Германия – 12, Испания и така нататък. Да Ви кажа защо направиха този фонд. За да отделят парите на държавата, които са нужни за функциониране на системите до края на годината, независимо от това колко ще продължи кризата, от средствата, които могат да бъдат налети като мерки срещу кризата. Фонд! Всички – до една, направиха така, няма изключения. Да е ясно – 25 милиарда и нито стотинка повече, 12 милиарда и нито стотинка повече, 10 милиарда, защото останалите трябват, за да функционира държавата. Ние до този момент това не сме направили, правителството не го е направило. Чакаме! Ние ще настояваме това да стане. Но основните, първите мерки, които правят другите правителства, са насочени към подкрепа на ликвидността – ликвидността на търговските компании чрез кредитирането, чрез отлагане на кредитирането, чрез конкретни мерки, чрез данъчни временни ваканции, чрез мораториум върху определени плащания. Ликвидността! Това решение ще намали ликвидността в няколко български отрасъла. Точно обратното на това, което правят в Европа. Категорично! Мога да споря с всеки икономист от Левицата. (Реплики.) Не е нужно! Плюс това никой не казва колко ще продължи кризата. В замяна на това обаче има прогнози и няма прогноза, която да е по-малка от три месеца. Напротив, повечето прогнози са до есента и края на годината. И тук ние четем, че: до изтичане на един месец от отмяната на извънредното положение, което, ако кризата продължи, ние ще го удължаваме. Това е логиката на битката с тази криза. Представяте ли си шест месеца плюс един месец? Приключва с ликвидността в четири-пет отрасъла, огромно! Те, разбира се, ще приключат с ликвидността на всички съпътстващи с тях отрасли. Не е това мярката. Ако ще помагаме на социално слабите, на уязвимата част на обществото, дайте да внесем законопроект, който наистина ще им помогне. Ако трябва да им направим конкретна помощ, конкретно плащане и така нататък, окей, ние сме отворени, но такова бланково решение за мораториум върху спирането един месец след изтичане на… Че това не е, прощавайте, не е сериозно! Разбирам доброто желание. Въздържам се от сериозни критики. Оценявам доброто желание, но това не е достатъчно, за да дадем своята подкрепа. Парламентарната група на ДПС ще гласува „въздържал се“ на това решение точно по тази причина, по изтъкнатите от мен аргументи и затова, че то все пак е някакво желание да се помага. На аргумента „Дайте да приемем решението на първо четене, а пък после ще го оправяме“, аз не знам решение на две четения ли се приема?

На едно! Няма какво да оправяме. По тази причина аз призовавам, и то от името на нашата парламентарна група, като мислим за мерките срещу кризата, наистина да гледаме какво правят другите държави, големите. Те дават добър пример. Има мерки и към хората, основните мерки са към бизнеса, защото бизнесът дава работа на хората. Това трябва да се опитаме да направим. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми госпожи министри! Уважаеми господин Цонев, позволявам си да Ви правя реплика, и то не по икономическата част, а по политическата. Когато казвате, че то е икономически, казвате, че с това наше решение ще се наруши ликвидността на цели отрасли, това бих го приел, ако го обсъждахме в една нормална ситуация, не на извънредно положение, не на бедствие или някаква криза. В случая се нарушава ликвидността на българските граждани. И колкото и да си затваряме очите, че това нещо се случва, просто след няколко месеца всички тези отрасли ще бъдат приключили не по причина, че има това решение, а по причина, че го няма това решение, че българските граждани не могат да си платят сметките. Това е истината! Дали ще го има, или няма – резултатът е един и същ. Въпросът е дали ще бъде по-голям с лихвите или по-малък. Вие сте прав – нашата парламентарна група се грижи за онеправданите, тези социално слаби хора, тези с ниски доходи (шум и реплики), тези, които ще бъдат освободени и вече са освободени, тези, които не могат да си плащат сметките. За другите, за бизнеса, знам, че в тази зала има доста парламентарни групи, които са загрижени. Ние също се грижим, но в тази ситуация са ни приоритет тази група хора и затова внасяме това решение. Пак казвам, ако виждате някакъв недостатък, който Ви позволява да направите компромиса и да го оправим, но да го приемем, за да дадем този знак в тази тежка ситуация, е добре. Ако не, няма как. Всяка политическа сила има своето право и отговорността пред своите избиратели, разбира се. Пак казвам, кризата трябва да я гледаме над всичко и кого удря най-вече. Разбира се, ако всички спрат да плащат сметките, тези отрасли ще закъсат най-много, но те така или иначе ще спрат – със или без това решение. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, във Вашето изказване Вие говорите за помощ и понеже било най-лесно, дайте да направим помощ за всички. Какво значи „помощ“? Помощ значи да дадем възможност на някой да не си плати изобщо сметките. Нали така? Ние не предлагаме такова нещо. Това, което предлагаме ние, аз по-скоро го приемам като да не наказваме допълнително тези, които по независещи от тях причини са останали без работа, оттам – без средства, и не могат да си платят. И дайте сега на всичко отгоре да им спрем и телефоните, да им спрем и тока! Това е по-скоро не допълнително наказание към тези. Да, в изказването си преди малко аз казах, че най-вероятно ще има и такива недобросъвестни, които ще се възползват от това, но в крайна сметка всеки един ще трябва да си плати рано или късно тези сметки. И тук вече идваме за ликвидността, за която Вие говорите. Да, важна е ликвидността на компаниите, които доставят телекомуникационни услуги или електричество, но е важна и ликвидността на българските граждани, особено тези, които са засегнати. Аз не се съмнявам в ликвидността, да не изброявам имената на телекомуникационните оператори или на електродоставчиците, те имат сили да издържат два или три месеца на някакъв такъв темп на работа. Така че не е без значение за нас ликвидността на тези компании. Ние не искаме по никакъв начин техните интереси да бъдат накърнени, но в период, в момент, в който цялото общество, всеки един от нас говори за солидарност, говори за човечност, защото това е един от начините да се справим с тази криза, с тази пандемия, водещото за нас е това – да окажем съдействие, дори не да помогнем, на тези, които наистина не могат да се справят. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, аз не претендирам да имам Вашата икономическа подготовка, но разсъждавам като обикновен гражданин. Сега хората, както се изразява ръководството на държавата, се асоциализират. Призивите са те да стоят вкъщи, а именно когато стоят вкъщи се повишава точно консумацията на този тип услуги, за които ние пледираме плащанията да бъдат отложени във времето – консумацията на електричество, консумацията на природен газ, консумацията на телекомуникационни услуги, защото те постоянно питат своите роднини как са, звънят навсякъде и така нататък, и така нататък. Това е също смисълът на нашето предложение – за тази повишена консумация плащането да бъде отложено във времето, за да могат тези хора сега да се почувстват малко спокойни. Как бихте отговорили на това мое предложение – точно заради повишената консумация да не се повишават повече приходите на тези компании, а те да бъдат поне отложени във времето без лихви? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, всъщност репликите бяха в една и съща посока. Аз ще си позволя да отговоря общо. Очевидно една част от моето изказване не е разбрана правилно, друга част просто се интерпретира нарочно неправилно. Разбира се, че мислим за хората! Разбира се, че не е монопол на Българската социалистическа партия да мисли за хората! Много Ви се иска да е Ваш монопол, но не е, защото законодателството в последните 30 години, в което ДПС участва, е доказателство, че не е само Ваш монопол! Въпросът е как постигаш една цел. Най-малкото, което трябваше да направите в това решение, не е да ни карате тук, от трибуната, да го поправяме, а да го таргетирате поне. Най-малкото, което трябваше да направите! Второто, което трябваше да направите е да бъдат оказани някакви срокове. Не един месец след, а да бъде казано какво. Третото, можеше да махнете лихвите. Можеше да кажете кои групи и така нататък. Това решение можеше да изглежда по съвсем друг начин, ако искаме да помагаме на социално слабите и ако искаме да не пречим на икономиката да помага на социално слабите, защото ние смятаме според икономическото мислене на парламентарната група, че основният лост, за да помагаме на хората, е като запазим техните работни места, първо. На първо място! Абсолютно на първо и безусловно на първо място, след това да предприемем всички останали мерки! Освен работното място, освен заплатата, какво още можем да направим? Това трябва да стане в един комплекс. Още необявено извънредното положение, и ние цъфваме с първата мярка към цялото общество да имате възможност, ако искате, да не плащате?! Защото това казва решението – ако искате, не плащайте засега, когато искате, тогава. Нашите несъгласия, изказани нескромно от мен, са такива. Не претендирайте за такива монополи, първо! И, второ, нека да работим трезво! Аз се опитвам това да направя. Не смятам, че основно ще защитаваме бизнеса, както се опита един от колегите, мисля, че господин Свиленски, да каже, че тук има много защитници на бизнеса и само един – на хората. Не! Ние смятаме, да потретя, да защитаваме хората, като пазим техните работни места през бизнеса на първо място, и след това другите неща! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото искам да отбележа, че аз нито съм, нито мога да бъда участник в дебата, който се провежда в пленарната зала по повод направения проект за решение, но считам, че като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране би било полезно за всеки един от Вас да чуе информацията, която искам да поднеса. Тази информация вероятно ще Ви подпомогне да вземете едно мотивирано, информирано решение по какъв начин да гласувате. Преди да дам конкретните данни, свързани с финансовата рамка, специално на т. 2 от Проекта на решението, искам да отбележа някои неща. Най-напред – данните, които ще цитирам, са данни за всички битови потребители, защото обхватът на Проекта на решение е именно за всички битови потребители, а не за отделен сегмент от тях, какъвто и да е той. На второ място, данните не са прогнозни. Те са на база на последните годишни отчети от всички дружества, които ще цитирам, което означава, че те са с абсолютна достоверност и всяка една данна е подкрепена със съответните документи и е била в основата на решенията, които Комисията за енергийно и водно регулиране е взимала и продължава да взима. На трето място, искам да кажа, че ще бъдат дадени осреднени месечни данни, като разбира се, от текста на решението се разбира, че при продължаване на извънредното положение с повече от един месец трябва, естествено, данните да бъдат мултиплицирани по броя на месеци, които ще бъдат засегнати. И така, Проектът на решение засяга плащането на сметките за електроенергия, топлинна енергия и вода. Телекомуникационните услуги не са в обхвата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Относно заплащането на сметките за потребена електрическа енергия ще цитирам сумите, които са постъпления към съответните електроснабдителни дружества, когато българските потребители си заплащат тези сметки. Към ЧЕЗ месечно това са 71 млн. лв., към ЕVN – 63 млн. 500 хил. лв., и към ЕНЕРГО-ПРО – 44 млн. лв., което общо прави 178 млн. лв. – средства, които трябва да постъпят в тези дружества. От тях те задържат само 2%, след което финансовият поток тръгва към мрежовите оператори, имам предвид електроразпределителните дружества, където се заплащат таксите за достъп и пренос към разпределителната мрежа, към преносния оператор ЕСО, където се заплащат същите такси за преносната мрежа, но много голямата част от тези средства отиват в Националната електрическа компания – НЕК, която се разплаща с производителите на електрическа енергия. От тези производители – не мога, нямам и времето да цитирам всички, но ще се спра само на едни от тях, това са топлоелектрическите централи. Знаете, че те произвеждат между 43 и 47% от електроенергията особено през тези месеци. Те е необходимо да получат тези средства, защото имат както постоянни, така и променливи разходи. Двете американски централи, съгласно договора, който беше сключен – Споразумението с Националната електрическа компания през 2016 г., имат поет ангажимент от НЕК за ежемесечно заплащане на произведената от тях електроенергия, което ще бъде рисковано да не се случи при неплащане от страна на потребителите. Особено важно е, че държавната „ТЕЦ Марица изток 2“, която и без това е в тежко финансово състояние, ако не получи тези средства, няма по никакъв начин да може да се разплати с мини „Марица изток“ и миньорите, които очакват своите заплати. С една дума, ще бъде поставена на голям риск стабилността на електроенергийната ни система, защото електроенергията е абсолютно необходима както за всеки битов потребител, така и за българския бизнес. И когато се спре производството, няма да се интересуват по чия причина, а просто ще се блокира цялата държава. Относно втория сегмент, това е заплащането на топлоенергията. Аз не мога да Ви дам данни за всичките топлофикационни дружества и единствено ще цитирам „Топлофикация София“. Тя получава месечно 36 млн. лв. постъпления за потребена от потребителите количество топлинна енергия. В същото време, ако се наруши заплащането към „Топлофикация София“, тя няма да бъде в състояние да се изплати за получения от нея природен газ към обществения доставчик „Булгаргаз“. И тук има нещо, което е много съществено – че „Булгаргаз“ трябва предварително, преди започване на всеки месец, предварително, да плати на външния доставчик – „Газпром експорт“, сумата за природния газ, който трябва да бъде доставен. Вие сами разбирате, че ако това не може да бъде направено, се рискува доставката на природен газ за страната. И накрая относно сметките за вода. Общо ВиК операторите в рамките на годината събират постъпления от 638 млн. лв., което прави месечно – 53 милиона. Евентуално неплащане на тези сметки рискува да липсват каквито и да е средства за подобряване на водопреносната мрежа, която сами констатирахте и Вие, както и регулаторът, че е в много тежко състояние и изисква средства за поддържане. По този повод ще отбележа, че само това, което дотук изброих, прави една финансова рамка от 250 милиона. Ако извънредното положение продължи три месеца, заедно с единия месец, който е заложен в Решението, това ще даде обща сума над 1 млрд. лв. Тези средства, уважаеми колеги, са необходими, за да може да съществуват всичките наистина възлови – като кръвоносна система за страната, електроенергийната система, топлоснабдителните системи, както и ВиК системата. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на времето до приключване с гласуване на точка 1 и точка 2 от днешния дневен ред. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ще направя процедура за разделно гласуване на двете точки и ще дам само един аргумент. На 17 март 2020 г. госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката, заявява по национална медия, че няма да има спиране на тока заради неплатени сметки. Това предлагаме в първа точка. Затова моля за разделно гласуване, за да има възможност цялото Народно събрание да подкрепи министъра на енергетиката чрез нашето предложение за решение в точка първа, а за точка втора вече оставям на съвестта на всеки народен представител. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да Ви благодаря за дебата. Искам да благодаря за аргументите, които бяха изтъкнати, и да кажа това, което ни обединява и което е общото по отношение и на решението, което колегите от БСП предлагат, и на промените в Закона, които предлагаме ние като правителство, и това, което колегите от другите парламентарно представени политически сили изтъкнаха. Най-важното и общото между всички тези предложения и целия този дебат е, че всички наши усилия са насочени към това българските граждани да се почувстват сигурни, да се почувстват обгрижени в тази ситуация, която ситуация всички разбираме, че е извънредна и ни поставя в едно необичайно положение, в което трябва да вземаме бързи решения, но в никакъв случай тези бързи решения не трябва да бъдат неправилни и прибързани. Чух много аргументи от страна на колегите и от БСП във връзка с това, което те предлагат, и във връзка с това, което аз съм изразила като мнение и като позиция в рамките на тези дни. Сега ще се опитам да обоснова защо не се отричам от това, което съм казала. Ще се опитам да обясня каква е разликата между това, което предлага правителството като мерки, и това, което виждам в Проекта на решение на колегите от Българската социалистическа партия. На първо място, уважаеми дами и господа народни представители, решението, което се предлага за налагане на мораториум, е на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията. Текстовете в това решение звучат императивно. Там не се говори за това, че може да се наложи мораториум върху сметки на определена категория лица – това, което Вие сега обяснявате. И чл. 86, ал. 2 от Конституцията казва, че всички решения на Народното събрание имат силата на закон, както за държавните институции, така и за всички граждани. Тоест, ако ние приемем Решението по този начин, така формулирано, ние казваме на българските граждани: „Задължаваме Ви да не си плащате сметките!“ Това казваме по този начин.

Мораториум върху спиране на тока – не е за сметките.

Моля? Не, това казвате… (Реплики.) Няма „има право“, текстът е императивен. Текстът е императивен и гласи… (Шум и реплики.) Виждам я, разбира се, виждам я.

Текстът в Проекта на решение е императивен и ако той бъде приет, се превръща в закон, той има силата на закон. Тоест ние казваме на всички: няма да си плащате сметките! Няма да се спира захранването с електрическа енергия, ако не сме си платили сметките. Какво означава това? (Реплики от „БСП за България“.) Ама не „ако“. За неплащане на сметки не се спира захранването. Това се казва във Вашето предложение за мораториум. Така че, уважаеми дами и господа народни представители, основната разлика между Проекта на решение, който Вие предлагате, колеги от БСП, и това, което предлага правителството като мерки, е, че целта, която ние предлагаме с мерките, които успяхме да договорим и с колегите от електроразпределителните дружества, и с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране на първо място, гарантира равнопоставеност на всички субекти, на всички български граждани, и, на второ място, дава възможност да постигнем крайната цел, която и Вие искате да бъде постигната. Ние предлагаме удвояване на срока за заплащането на сметките, който сега е 10 дни, ние предлагаме той да стане 20 дни, като в предложението, което сме направили за промяна в Закона, изрично е записано, че този срок ще бъде удължаван толкова, колкото е необходимо. В рамките на този срок нито може да бъде спряно захранването с електрическа енергия, защото господин Свиленски постави въпроса какво съм казала аз и направи предложение за гласуване в рамките на този срок, когато той е удължен, няма как съответният битов или стопански потребител да изпадне в състояние на неизпълнение към съответното електроразпределително дружество, да му бъдат начислени лихви и да му бъде спряно захранването. Така че моят призив и моята молба е наистина да се обединим в тази тежка, трудна ситуация и да видим какво предлага правителството като мерки, като промяна в Закона. Разбира се, ако има някакви предложения, които желаете да бъдат направени, със сигурност те ще бъдат обсъдени и анализирани, но не бива да се опитваме да заиграваме с темата енергетика. Хайде да не забравяме най-важното – енергетиката е част от националната сигурност. Не бива в тази ситуация – и господин Иванов изтъкна какви са рисковете, ако се тръгне по тази плоскост и в тази посока, и колегите изразиха много ясно своята позиция – енергетиката е национална сигурност. Нека да не заиграваме с тази тема. Нека да обединим усилията си наистина така, както и до настоящия момент показваме, че в трудни моменти всички ние намираме сили да застанем заедно срещу такова едно предизвикателство, пред което е изправена и България, и светът. Но нека да не допускаме да се стигне до междуфирмена задлъжнялост в толкова важен сектор, какъвто е енергетиката – 4 млн. 977 хил. са абонатите на електрическа енергия в България, 4 млн. 501 хил. са битовите потребители. Ако ние кажем на тези хора – ние Ви задължаваме с решение, което има силата на закон…

Това са внушения, не ги задължаваме.

…какво става след това? Как ще издържи секторът? Как ще издържи българската енергетика? Как ще издържи българската енергетика, за да бъде адекватна да си върши работата и да осигурява необходимите количества енергия? Затова, уважаеми дами и господа, моят призив е: вижте предложенията, които ние правим! С тези предложения се защитават изцяло интересите на българските граждани и се постига крайната цел – наистина хората да се чувстват спокойни и защитени. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Разбирам, че малко по ръба на Правилника ще представя Решението, но няма как да не опровергая министър Петкова, тъй като никъде в нашето решение… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Колеги! Нали ще гласуваме и трябва да сме наясно какво гласуваме. Никъде в нашето решение не се предлага мораториум върху неплащане на сметки. Няма такова нещо.

Това, което предлага министър Петкова, е продължаване на сроковете с десет, двадесет дни – когато реши правителството, и това е допустимо. Ние казваме „спиране за един месец след извънредното положение“ и това е недопустимо?! Никой не задължава гражданите. „Проект! РЕШЕНИЕ за мораториум върху спирането на подаването на електроенергия, топлоенергия, вода, толекомуникационни услуги за битово потребление поради неплащане на дължими сметки. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение на цялата територия на Република България РЕШИ: До изтичане на един месец от отмяната на извънредното положение: „1. Налага се мораториум върху спирането на подаването на електроенергия, топлоенергия, вода и телекомуникационни услуги за битово потребление поради неплащане на недължими сметки“ – и никъде не става въпрос да се спира плащането на сметки. Никъде! „2. Спират се сроковете за изпълнение на задълженията на потребителите по договорите за доставка на електроенергия, топлоенергия, вода или телекомуникационни услуги за битово потребление.“ Никъде в Решението не става въпрос за мораториум върху плащането на сметки. Решението е същото, каквото предлагате Вие, госпожо Петкова, само че е записано в Решение на Народното събрание, гласувано от народните представители и за по-дълъг срок. Това е разликата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да вземете Вашето решение относно предстоящото гласуване, искам да представя на Вашето внимание становището, което Министерството на регионалното развитие и благоустройството е формирало относно предложенията, които сте дали от парламентарната група на „БСП за България“. Ние смятаме, че това решение е неприемливо и несъобразена достатъчно мярка, като ефектът от подобно решение ще донесе повече негативи на обществото, отколкото позитиви. Бих искала да подчертая, че и към настоящия момент дружествата, договарящи услуги, ток и вода, са поели ангажимент към обществото за толерантно отношение – това беше представено на брифинг от мен и от министър Петкова. Освен това Ви моля, при взимане на Вашето решение да имате предвид и следното: и към настоящия момент в общите условия за предоставяне на ВиК услуги от дружествата с предмет на дейност „Водоснабдяване и канализация“ са разписани подробно и последователно стъпките за ползване на услугите до момента на тяхната дължимост за плащане от абонатите. Преустановяването на доставките на вода е крайна мярка, която се прилага, когато вече са изчерпани всички други доброволни начини за плащане, особено при абонатите в режим на етажна собственост, където приложимостта на тази мярка е нискоефективна. Практически сроковете от получаване на услугата до момента на евентуалното преустановяване на достъп до същата на законово основание е повече от три месеца. От страна на доставчиците на услугата се прилага диференциран подход, при който действия за принудително събиране се насочват с приоритет към длъжници с висок размер на дълга и спрямо системно неизправни длъжници – фирми, големи битови консуматори. Въвеждането на подобна мярка не е добър сигнал както за потребителите на услугата, така и за доставчиците. Такъв подход дава възможност на една част от потребителите да използват конюнктурата, при което обхватът на добросъвестните платци ще се свие допълнително. Постъпленията към дружествата ще се снижат и запазят във времето, което от своя страна означава увеличаване на междуфирмената задлъжнялост, забавяне или отложен растеж на доходите, съкращаване на персонал, негативни последици. Ще взема повод от изказването на господин Цонев, че наш приоритет е да запазим работните места на работещите във ВиК сектора, като с това осигурим и непрекъснатост на подаването на питейна вода за населението в този критичен момент. Поради вече лансираните в публичното пространство предложения за отлагане на плащания, за мораториум върху спирането на доставките, фирми – държавни ВиК оператори, подават вече сигнали за тенденция към намаляване на постъпленията към тях. Тези данни са индикация за задълбочаване на съществуващия и до момента основен проблем на ВиК операторите – събираемостта на вземанията от предоставените регулирани ВиК услуги. Към 31 декември 2018 г. средният коефициент на събираемост на вземанията е 0,88%. От днешния ни разговор с няколко ВиК оператора искам да Ви кажа, че плащанията на сметките за вода, първо, вече много сериозно се е разчуло в населените места, че ще има мораториум на плащанията, така се разпространява сред хората, плащанията на сметките за вода към настоящия момент е от 30 до 50% към месец февруари 2020 г. Това означава, че само дебатите по тази тема и публичното разпространяване на идеята за мораториум върху плащания и спирания на вода и ток вече има негативни последици в плащането към ВиК дружествата. В тези дружества работят хора, които са на терен всеки ден и в тази кризисна ситуация полагат усилия да не спират водата към потребителите. Нека запазим тези хора и да осигурим нормално съществуване на ВиК операторите. Смятам, че това е наше задължение в кризата. Смятам, че мерките, които са предложени, са по-скоро емоционални, без достатъчно задълбочено да се предвидят последствията от тях. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)

Без квалификации!

Смятам, че това да накараме българските потребители да дължат не една, а две и три сметки, защото във времето ще им дадем мораториум върху плащането и те ще натрупат тази задлъжнялост към дружествата на комунални услуги, по-скоро ще направи тези хора свръхзадлъжнели след три месеца и по-скоро ще ги направи клиенти на фирмите за бързи кредити. Ние вероятно не търсим с това решение точно този ефект. Апелирам към всички представители на всички партии в Народното събрание за отговорно вземане на решение така, че да дадем възможност на всички оператори да изпълняват в този момент услугите, да могат да ги подават към обществото, защото това са публични услуги с регулирани цени и ВиК операторите очакват тези постъпления, за да могат да работят. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Председател! Вследствие на разбирателство на сутрешния Председателски съвет правя процедура предложенията по току-що приетия Законопроект да се направят до 18,00 ч. в рамките на днешния ден. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Моля за процедура по прегласуване на т. 2.