14 април 2020 г.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Вие сте видели нашата мотивация в Проекта, който беше раздаден. Ще кажа няколко думи в допълнение на това. Ние считаме, разбираемо е, че в началото на пандемията и обявеното извънредно положение ръководството на Народното събрание – парламентарните групи, особено тази на ГЕРБ, която все пак носи пряката отговорност за организирането на дейността на Народното събрание, имаше своите притеснения за това как ще бъде организирана дейността, така че да бъде съхранена безопасността на народните представители. Неслучайно беше въведен и особен режим на работа на Народното събрание, ще кажа, въпреки нашето противопоставяне, но така или иначе приехме аргументите, че на първо място все пак е сигурността на народните представители, а заедно с това и необходимостта то да е в състояние да гласува ключови закони, свързани с извънредното положение. Видяхме през изминалата седмица, както и седмицата преди това, и особено днес, че постепенно въведохме режим на работа, който успява… (Шум и реплики.)

…с който очевидно ще трябва да свикваме. Той гарантира нормалността на работа на Народното събрание в голяма степен и в тази връзка смятаме, че на базата на опита, който имаме от последните две седмици и днес, спокойно можем да върнем парламентарния контрол. Ние предлагаме той да се реализира, както е стандартно – в петък, като регистрацията, както сме приели по нашите правила, се извършва с електронната система в рамките на един час преди началото на заседанието. Не по-малко важен аргумент, разбира се, е това, че в последните седмици бяха приети закони, които дават много широки правомощия на изпълнителната власт. Ние смятаме, че контрол върху изпълнителната власт е необходим не само в рамките на писмения контрол, който в последните две седмици се доказа като значително неефективен, а устен контрол, който да даде възможност българските граждани, които ние представляваме в българския парламент, да бъдат запознати с различни аспекти от дейността на съответните министерства. Повод за това ми дава и фактът, че от внесените писмени въпроси в този период – след решението на Народното събрание да ограничи парламентарния контрол само до писмен, може би над две трети от тях са свързани пряко с извънредното положение. Ако по аналогия ние възприемем това, че Народното събрание се фокусира върху законопроектите, свързани с извънредното положение, със същата степен това би следвало да важи и за парламентарния контрол, свързан с извънредното положение. (Шум и реплики.)

Може би част от народните представители предварително знаят как ще гласуват и не искат да чуят аргументите, но все пак смятам, че аргументите са нужни.

Аз бях почти в края на своето изложение, за да подчертая, че не е нормално правителството, министър-председателят да ни информират напоително по различните аспекти на извънредното положение чрез извънредни брифинги по различни телевизии, включително частни, а да не идват в парламента да предоставят именно тук, в Народното събрание, информация за това какво се случва в държавата, какво е планирано, какво предстои, включително и какво биха очаквали от нас, народните представители, за да подкрепим тяхната работа за справяне с пандемията и очертаващата се икономическа криза. В тази връзка аз призовавам Народното събрание да подкрепи нашето предложение, за да гарантираме още една стъпка към връщане на нормалността в работата на тази институция и нормалността в държавата. Благодаря.

Да. „Проект РЕШЕНИЕ за изменение и допълнение на Решението за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.) (обн. ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм. ДВ, бр. 29 и 33 от 2020 г.) Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: В Решението за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание, се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 изречение второ се заличава. 2. Създава се нова т. 2: „2. По време на извънредното положение парламентарният контрол за въпросите и питанията с устен отговор се осъществява всеки петък от 9,00 до 14,00 ч., като при изслушването на въпросите, питанията и отговорите в залата присъстват само народният представител, отправил въпроса или питането, и съответният член на Министерския съвет.“ 3. Останалите точки се преномерират.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, че е изключително важно в една парламентарна република да има и парламентарен контрол. Независимо дали сме в извънредна ситуация или не, нормално е правителството по някакъв начин да бъде контролирано, за да не се получават примерно гафове. Гаф е примерно днешната пресконференция на управляващия орган на Фонда на фондовете. Убеден съм, че половината от Вас тук не знаят какъв е този фонд на фондовете, който е създаден през далечната 2016 г. Защо, уважаеми колеги, не знаете какво означава фондът на фондовете? Защото до момента те не са свършили нищо. Нула! От тези пари няма един лев, който да е стигнал до реалната икономика. В продължение на четири години се избират финансови посредници, където трябваше да има пет финансови посредници, а мисля, че са избрани само два. И за да не става подобен гаф, както днес сутринта се обясняваше как едни пари – 128 милиона, ще бъдат пренасочени, как се подпомага икономиката, ако имаше парламентарен контрол, можеше заместник министър-председателят Томислав Дончев да отговори какво прави този фонд и въобще има ли смисъл от съществуването на подобни фондове, при положение че имаме извънредна ситуация. Защото, доколкото разбираме, идеята засега е 200 милиона от Оперативна програма „Конкурентоспособност“ да се пренасочат към Българската банка за развитие, след което разбирате, че когато дойде моментът за съживяване, за подпомагане, за реални действия на българската икономика, ние де факто няма да имаме средства. Затова, ако го има този парламентарен контрол, подобен гаф, който беше направен днес сутринта, можеше да бъде избегнат. Но ако Вие от ГЕРБ ми противоречите и кажете днес: „Стойнев, ти не си прав“, молбата ми е следната: да излезете и да кажете какво в продължение на четири години е свършил фондът на фондовете, забележете, при заделени 327 млн. лв. от Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Нула! Затова Ви предлагаме следното: нека да възстановим парламентарния контрол, така че да няма подобни гафове и да има реален контрол върху действията на правителството. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Ще използвам вземането на думата, за да кажа, че във връзка с извънредното положение по линия на парламентарния контрол започват да се случват недопустими неща. Какво имам предвид? Малко статистика: само ние от парламентарната група на Българската социалистически партия имаме над 65 въпроса, които са зададени в периода след 26 март, и 90% от тези въпроси са свързани с извънредното положение, с мерките най-вече – санитарни и медицински мерки, които тревожат нашите избиратели. Защото, колеги от цялата залата, все пак не трябва да забравяме, че сме се явявали на избори, хората са гласували за нас, за да защитаваме техните интереси. По време на извънредна ситуация тази наша роля и тази наша задача се увеличават два, три пъти повече. Как може да си обясня аз лично или да обясня на някой от моите избиратели, който ме е занимавал с някакъв проблем, че аз съм задал въпрос на 20 март, а днес сме 14 април и още не сме получили отговор на този въпрос? В крайна сметка, колеги, извънредното положение е от един или два месеца – колкото се наложи, ами ние през това време не можем на един елементарен въпрос да получим отговор. Той не е насочен към нас. Той, както казах, е насочен към всички тези хора, които са ни избрали, които са ни изпратили тук, които са засегнати и чакат отговор на тези въпроси. Така че, колеги, призовавам Ви да застанем на висотата, на която трябва да бъдем, съобразявайки се с инструкциите за безопасност. Това, че в залата ще има един народен представител и един министър, напълно удовлетворява тези мерки, но по този начин ние ще удовлетворим очакванията, които имат към нас българските граждани и българското общество. Другото, което е важно, колеги, ние сме хората тук, в тази зала, няма значение дали отляво или отдясно, които трябва да браним парламентаризма и авторитета на институцията, в която работим, защото няма кой друг да я защитава, а когато ние сме тези, които по всякакъв начин подриват авторитета на институцията, то никой друг не може да го направи. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Колеги от Левицата, аз няма да оспорвам Вашите аргументи. Направи ми впечатление, че до момента се изказахте трима, готвят се още двама да се изкажат – аргументите обаче, ако забелязвате и ако се вслушате в тях, са едни и същи. Ще завърша с мисъл на един от най-големите мислители в света Конфуций: този, който няма кратка мисъл, има дълга мисъл. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Проданов, Вие пропуснахте нещо – това, че информационното затъмнение не е частично. Не само че в предвидения в Закона срок не получаваме отговори на въпросите си, тук се обръщам и към госпожа Караянчева, а текстът на самите въпроси, зададени преди повече от половин месец, дори не е публикуван на сайта на Народното събрание, за да могат българските избиратели да видят поне какви въпроси се задават, след като очевидно не могат да видят отговорите на тези въпроси. Няма нищо в сайта на Народното събрание – там, където биха могли българските граждани да се информират! Въпросите са заведени с входящ номер в Деловодството на Народното събрание преди повече от един месец, но на сайта на Народното събрание е тъмна Индия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа на господин Проданов, че не е прав за това, че няма получени отговори на въпроси. Само да кажа, че в момента – до 3 април, има зададени 47 въпроса, от 4 до 14 април има 58 въпроса. До края на седмицата – до петък, ще получите отговори на всичките си въпроси. Така че не въвеждайте в заблуждение залата и българските избиратели. Няма съществена разлика между устния и писмения парламентарен контрол (реплики от БСП за България), но в изказването си ще дам аргументите за това и ще кажа къде е проблемът според Вас.

Благодаря. Ще започна отзад напред. Уважаема госпожо Караянчева, направете по-внимателно справката и ще видите, че има въпроси, зададени от 26 март, от народни представители от БСП, на които не е отговорено. Относно това, което Вие казахте, че има въпроси от 4 април, на които също не е отговорено – в момента сме 14-и, а според Правилника имаме седемдневен срок, в който на писмени въпроси трябва да бъде отговорено. Дори това, което Вие казвате, да е така, а то наистина е така, и тук вече имаме забавяне. Относно това, което казахте Вие, господин Попов. Всички факти, които споменахте за това, че има въпроси, които са зададени, които не са публикувани в сайта на Народното събрание, че има забавяне, за което говорихме, ме кара все повече и повече да мисля, че единствената причина и единствената задача за създаване на това извънредно положение, беше парламентът да се затвори, на опозицията да ѝ се запечата устата и колкото се може по малко да се чува различното мнение. Това, което виждаме в момента, е, че положението с карантината все повече и повече започва да се милитализира, което според нас не е правилно. Това, което искаме ние, е диалог, обсъждане и контрол. Така че заради това смятам, господин Попов, и все повече и повече смятам, че единствената мярка на това извънредно положение беше да се затвори Народното събрание. Относно това, което каза господин Атанасов. Господин Атанасов, може би и да сте прав, но в крайна сметка, след като ние изтъкваме разумни аргументи и Вие не ги чувате, може да ги повторим и два, и три пъти, докато, дай боже, някой да ги чуе и да преосмисли Вашата позиция. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! В подкрепа на това, че трябва да има парламентарен контрол, ще кажа няколко неща. Първо, ние приехме мерки за работата на парламента в извънредно положение и не виждам проблем в петък тук да идва народният представител, който е отправил конкретен въпрос, и да му се отговаря, и режимът да бъде такъв – залата няма да бъде пълна, както впрочем не е пълна и по време на редовното си положение тогава, когато Народното събрание заседава в нормалния си ритъм. Но тъй като има тревожни информации в държавата, а властта не обръща внимание на всички въпроси, които задават хората, или изобщо не ги повдига, а има много такива въпроси, ще Ви кажа например, че имам информация за партиди със станалата вече известна ваксина БЦЖ. В момента те стоят и не се доставят до контрагентите, а един от контрагентите, да кажем, е УНИЦЕФ. Нашата информация е, че тези партиди с БЦЖ не се доставят до контрагентите извън границите на България, а в същия момент същото дружество търгува само и единствено с маски – купува и продава. На този въпрос трябва да получим отговор оттук – тук е мястото, защото той никъде не се е повдигнал в обществото. Поради тази причина, а и не само, парламентарният контрол е един много важен инструмент. Пак Ви казвам: в режим, в който народният представител и министърът ще влязат в диалог по конкретен въпрос, не виждам никакъв проблем това да се случи тук, от трибуната на Народното събрание. Така че това, което предлагаме ние, е съвсем разумно. Мисля, че всички разбирате важността на повечето от въпросите, които са зададени. Преди малко председателят на българския парламент – госпожа Караянчева, каза, че има входирани 47 въпроса, до коя дата беше? (Реплика.) Така. След това още 57. Уважаема госпожо Караянчева, на колко от тези 47 въпроса има отговор? На колко от следващите 57 въпроса ще има отговор, и то в ситуация на извънредно положение? Щом народните представители са счели за необходимо, че въпросите, които са задали, са важни за българското общество, оттук е мястото те да получат гласност. Убеден съм, че от тези – първия път 47, а втория път – 57 въпроса, които правят над 100, няма да има отговор на всички. Мисля, че е редно всеки, който е счел за необходимо да зададе конкретен въпрос, да получи отговор, и то за актуалната ситуация към датата на задаване на въпроса. Така че, много Ви моля, приемете да върнем парламентарния контрол в петък и някак си този въпрос да влезе в своето русло. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, от всичко, което чувам до момента, и по-скоро виждам, защото почти нищо интересно не чувам, за пореден път искате да ни покажете как можете абсолютно безпредметно да похарчите ценно пленарно време на парламента. Въпросът за нас от ВОЛЯ е абсолютно ясен. Всеки в Народното събрание може да си извади изводи да има или да няма парламентарен контрол. Мисля, че всеки, ако е достатъчно добре подготвен, с по едно изказване може да изкаже всички аргументи, а не да се повтаряме. Така че тук по-скоро съзирам поредния опит да загубите парламентарното време и затова Ви призовавам по-скоро да се откажете. Иначе мога да Ви дам и аргументи – дори и да има парламентарен контрол и да дойдете тук, освен че ще Ви покажат по телевизора, министърът може да не Ви отговори така, както Ви устройва и това да бъде още по-голямо похарчено време. По-важният аргумент е, че ако чувствате себе си безполезни в този момент на криза, когато всеки може да даде много повече за справяне с кризата, не виждам защо да въвличаме и правителството в това. Знаете, че в момента времето на министрите е много по-важно, за да се борят конкретно със здравния аспект на проблема, а и с икономическите последици от него. Така че считам за абсолютно безполезно да губим времето и на министрите, след като всеки един въпрос може надлежно да бъде зададен писмено и да бъде получен отговорът. При това той тогава остава, вижда се, може да бъде публикуван през медиите, през Вашите сайтове и така нататък. Молбата ми е да прекратим този цирк, с гласуване всеки да си каже мнението и да продължаваме напред по дневния ред. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Марешки, струва ми се, че принизявате ролята на народния представител. Работата на народния представител, който е излъчен от българския народ, е да задава въпроси тогава, когато му е отреденото за това време. И никой – нито Вие, нито който и да е от тази зала, включително и ръководството на парламента – не може да спре този процес. Ние сме в извънредно положение, има тревожни въпроси и министрите трябва да дават своите отговори. От друга страна сте прав по отношение на това, че този въпрос можеше да не се състои или ние да не говорим толкова много, ако бяха говорили всички представители на ръководството на парламентарните групи, да кажат своето мнение, след което да се премине към гласуване. По отношение на това дали Вие преценявате кой е безполезен, кой е полезен, защото от тази трибуна преди малко се цитираха философи, и аз ще Ви кажа един цитат по отношение на Вашите думи. Един философ е казал така: верните думи не са красиви, а красивите не са верни. Така че внимавайте как говорите. (Частични ръкопляскания от „БСП за България".)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Марешки, уважаеми господин Биков, споменавам Ви неслучайно, защото моето изказване е във връзка с това, че аз съм човек на изкуството и през целия си живот се занимавам сериозно с драматично изкуство, с музика и безкрайно много уважавам сцената. Искам да Ви кажа, че лично аз нямам абсолютно никаква нужда да се показвам по телевизията или да правя някакъв цирк. Между другото, нека да се замислим кой правеше циркове последните седмици, когато имахме тук събирания. Все пак ние сме парламентарна република – това не бива да се забравя. Вижте в социалните мрежи – хората имат толкова много въпроси. Например в сектора на културата тези хора, които се надяват да получат някакви възнаграждения, защото в момента не работят, те тотално не знаят… Да, министърът каза: до Министерството на културата, така, така. Те не знаят. Питат ме: трябва ли да представят диплома? Това са въпроси, които трябва да бъдат задавани конкретно, на които да бъде отговаряно. Наистина премахването и на парламентарния контрол се превръща в едно абсолютно неглижиране на това, че сме парламентарна република, още повече сриване рейтинга на българския парламент, който много добре знаете, че не е кой знае колко висок. Това, че искаме да се показваме по телевизията и да правим циркове, са несериозни неща. Повярвайте – това е абсолютно задължително за една парламентарна република. Иначе другата дума знаете каква е и тя се казва диктатура. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йотова, специално се обръщам към Вас, защото аз лично не съм голям почитател на Вашето изкуство и не знам доколко то е голямо и известно и дали нямате нужда да се показвате по телевизията. (Реплики от „БСП за България“.) Простете невежеството ми, не искам да Ви обиждам. Просто не всеки е длъжен да бъде почитател на всеки. Аз продължавам да твърдя, че това, което правите в момента, е само за да се покажете за пореден път по телевизията и е абсолютно безсмислено. Абсолютно сигурно е, че парламентарният контрол е важен и той трябва да съществува, само че кой е предвидил някога въобще в живота си, че ще се сблъскаме с този невидим враг? Кой е предвидил? На кой животът му тече нормално? И най-важното от цялата ни парламентарна дейност е парламентарният контрол?! Според нас по-важни са въпросите за възраждане на икономиката, за приемане на закони, които да помагат на хората да живеят добре. Молбата ми е наистина да прекратим това нещо, което в момента ние го определяме като цирк. Можете да погледнете и Вашите фенове в интернет пространството как го определят. Със сигурност не Ви подкрепят. След малко ще Ви дам и повече данни. Бъдете малко по-сериозни, не се въртете и както президентът Тръмп нарича тяхната опозиция нищоправеща, не се превръщайте в нищоправеща опозиция в България. (Реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Йотова и всички колеги от опозицията, искам да се обърна към Вас и да Ви кажа по повод на това, което госпожа Йотова каза – тази трибуна и това, че сте опозиция, не значи, че постоянно трябва да бъдете контра и да се опитвате да вкарвате някакви антитези. Искам да Ви кажа, госпожо Йотова, че парламентарният контрол няма да даде кой знае каква повече информация за артистите. Всичко това те могат да го видят в сайта на Социалното министерство, да се обърнат към социалните работници, също и към Министерството на културата. Много е лесно да седиш тук и да говориш от трибуната, но през това време ние с господин Христо Мутафчиев от Съюза на артистите в България, с господин Банов, с госпожа Деница Сачева не спирахме да работим, да се срещаме, да говорим с артистите и да видим какви най-добри облекчения и какви най-добри, помощи не е думата… РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Подаяния!

Мерки.

...мерки да вземем, за да им помогнем. Искам да Ви кажа, че във всички сфери се работи и се дават все повече облекчения и все повече неща за хората. В момента виждате, че всеки ден излизат нови неща, които са социално обърнати към гражданите. И това е много добре. Недейте да казвате на бялото черно отново. Не очаквам да направите някаква похвала към нас, въпреки че всички министерства работят в момента с пълна сила. Просто се надявам да не пречите. Ако не можете да помогнете, недейте да пречите. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вижте, ние не искаме да сме непременно „въпреки“. Напротив, това са нормалните неща, които вълнуват хората. Нека да не припомняме, че независимите творци бяха наречени в един момент „маргинали“. (Реплика от народния представител Евгени Будинов.) И все пак какво да кажа?! Това са безумни неща! Парламентарният контрол трябва да съществува, дори да се казват и хубавите неща. В първоначалните мерки, които ние бяхме предложили, имахме такава точка, в която ставаше дума именно за тези хора, които са така наречените независими хора на изкуството. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само ще използвам изказващите се преди малко. Господин Будинов, не винаги са против. За самолетите бяха „за“.

Защо лъжеш?! Цялата група гласува „против“.

Сега на този лъжец, който ме репликира, аз съм се подготвил и ще му изчета…

Сега ще Ви го изчета. Сега ще Ви кажа доказателството на всички тези лъжци, които се опитват да кажат, че други са лъжци. Говоря за БСП – за публиката, която не знае. Ще Ви изчета изказването на Вашата лидерка.

Покажи гласуването.

И гласуването ще Ви покажа, да. Уважаеми колеги, вчера партия ВОЛЯ изпълни поредното си обещание, дадено на хората. Внесохме Проект за решение за мораториум върху харченето на нови над 2 млрд. лв. за военна техника. Искаме тези пари да се инвестират в здравето и доходите на хората, както и в икономиката. Имаме нужда от тях сега, за да минем по-безболезнено през кризата. Само ще припомня, че през лятото на 2018 г., когато решенията за този разход се гласуваха, всички Вие се обединихте, както го направихте и за самолетите, и с лека ръка одобрихте този пореден грабеж от народа. Няма да припомням колко е била тогава минималната пенсия и минималната заплата. Всички знаете тези статистики. Сега всеки държавен лев ни е нужен за здравеопазване, за доходи на хората, които губят работата си, за спасяване на икономиката. Знам какво ще кажете веднага: ама ние тогава не сме предполагали, че ще дойде такава криза. Ето какво ще Ви отговоря: не сте предполагали за коронавируса – естествено, никой не го е очаквал, но добре знаехте, че България е на опашката по доходи в Европейския съюз и че не сме изпълнили едно от основните си обещания за вдигане на минималните пенсии, и съответно оставяме голяма част от българския народ да мизерства и да очаква помощ. Това, предполагам, сте го знаели. И въпреки това гласувахте над 2 млрд. лв. за излишни самолети. Гласувахте още над 2 млрд. лв. за други железа. Три години Ви говоря, че това е погрешна политика. Три години повтарям, че подаряваме ценен капитал на чужди, и то много по-богати държави. Изтърпях какво ли не, както и в случая – ирония, подигравки, че не съм си пил хапчетата, злобни забележки, мобилизирахте партийните си тролове в социалните мрежи да пишат какви ли не гадости, търпях истеричните Ви реакции, защото знаех, че съм прав и че ще дойде ден, в който Вие ще изглеждате неадекватни в очите на народа. Повтарях Ви сто пъти думите на големия генерал Манерхейм от Финландия кога се харчат пари за отбрана, а именно: когато създадем такова ниво на живот на сънародниците си, че да имат желание да го защитават. Знаете, че пратихме отворено писмо и на президента Тръмп, който не е длъжен да знае как живее българският народ, за да го помолим да развалим тази сделка. Сега и други колеги са длъжни, понеже са управляващи и трябва да защитят тезата на министъра, също ще направят реплика и тя е като основна опорка: но ВОЛЯ също има в програмата си модернизация на армията, а пък сега не искате оръжия. Ще повторя за n-ти път – ВОЛЯ не е против България да има модерна армия, но милиарди за това трябва да се харчат едва тогава, когато народът живее добре, когато има достъп до здравеопазване и лекарства, когато фирмите се развиват, заплатите растат, пенсионерите карат достойни старини. Чак тогава можем да мислим за луксозни военни играчки, така че ще Ви помоля и тази реплика да си я спестите. Гледам тези дни социалистите са започнали да говорят като нас от ВОЛЯ, но само говорят и все едно ние всички сме забравили те как гласуваха. Тук съм длъжен да Ви припомня как Тръмп нарича неговата си опозиция, а именно „нищоправещата партия“. Е ние и тук в нашия парламент си имаме такава – БСП. Понеже явно не си спомняте, аз сега пък си извадих какво е казала Корнелия Нинова по този въпрос: „Уважаема госпожо Председател“ и така нататък, „виждам, че започват спекулациите, и затова бих искала да Ви кажа едно нещо да е ясно. Господин Марешки го знае най-добре“. Това ще Ви го съкратя. „Той го знае и без да разсекретяваме стенограмите“. Това е във връзка с желанието ни да се разсекретят стенограмите преди срещата при президента. И тогава, и днес БСП казва следното: „ние сме за модернизацията на българската армия при следните условия: първо, да не се надхвърля 2% от брутния вътрешен продукт. Проектите, които ни представи господин Каракачанов, не надхвърлят 2% от брутния вътрешен продукт – първото ни условие е изпълнено.“ Това са думи на госпожа Нинова. „Второ, да бъдат ангажирани фирмите от българската отбранителна индустрия и българската икономика по линия на офсет и индустриалното сътрудничество, подобно на това, което направи Румъния. В проектите, които ни представи господин Каракачанов, има такива ангажименти – следователно и второто ни условие вече е изпълнено. Ето защо при изпълнени две условия, поставени от страна на „БСП за България“ - надявам се повече никой от „БСП за България“ да няма право да употребява думата „лъжа“, когато някой им подсказва тези неща, - ние ще подкрепим тези проекти. Моля да се спре със спекулациите! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ОП.)“ Уважаеми колеги, които продължавате да казвате, че някой лъже, когато казва, че Вие сте гласували „за“ , отзад има и снимка, която сега по обясними причини няма как да Ви покажа, че всички сте гласували „за“. Няма как да Ви приобщя към нас сега. Опитвате се да вървите по стъпките ни, но хората помнят кой какви позиции е имал не от вчера, а последователно три години. Говорите, но не действате и това Ви е маниер от много отдавна. Затова за мен Вие сте нищоправещата част от опозицията в този парламент. Четете коментарите в моя профил във Фейсбук и ще видите колко Ваши привърженици ми пишат, че в тази криза се срамуват от действията Ви, защото са неадекватни, защото не водят до обединение. Политическият Ви инат в момента Ви дава лоши съвети. Същото е и с Вашия президент. Толкова бърз срив на политик отдавна не сме виждали. Пълно мълчание за тези милиарди, пълно мълчание за това дали има спекула в горивата. Даже не искам и да го коментирам повече. Ще припомня едно наше изследване от времето, когато гласувахте за самолетите. Само 3% от българските граждани одобряваха такъв разход, само 3! Днес със сигурност ще бъдат нула. Ще цитирам накрая един много високопоставен и влиятелен световен лидер, защото явно не искате да слушате аз какво Ви казвам: сега не е времето, в което да се продължи производството и търговията на оръжие, харчейки огромни количества капитал, който би трябвало да бъде използван за лечението на хората и за спасяването на човешкия живот. Сега съм длъжен да Ви кажа и кой казва това нещо, защото от това, което видях по медиите, разбрах, че едва ли не само аз съм го отбелязал това нещо. Това го каза папа Франциск в неделя на Великденското си обръщение, уважаеми колеги. Ще Ви го повторя, защото е много важно, макар и кратко: сега не е времето, в което да се продължи производството и търговията на оръжия, харчейки огромни количества капитал, който би трябвало да бъде използван за лечението на хората и спасяването на човешкия живот. След думи на самия папа ние очакваме и българският патриарх да се присъедини към него. Аз нямам какво повече да добавя. Ние от ВОЛЯ сме направили избора си за нас. Надявам се и Вие да го направите и да прецените дали сте с нас и народа си или не. Хората ще го запомнят и ще го отбележат. Всъщност, ако искате да Ви цитирам какво е казал един Ваш колега на един наш колега - колега от БСП се е оплакал, че бабите ги спукват да ги питат защо подкрепят сделката за тези самолети. Така че ролята Ви и действията Ви не са останали незабелязани и с фалшиви, високопарни фрази и изказвания от тази трибуна Вие не може да заблудите българските граждани. Благодаря.

Уважаеми, господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Беше засегната темата за културата и изкуството, а аз съм много чувствителен на тази тема. От една страна, се радвам и смятам, че трябва да има повече дебати на тази тема и да се говори повече, и затова взех думата отново, за да благодаря на всички хора на изкуството, на всички свободни творци, на всички творци и артисти, на които също в момента не им е леко, но въпреки това проявяват разбиране към кризата и застават на страната на правителството и виждат всички мерки, които са направени, оценяват, че България е на едно от челните места по най-малко жертви и най-малко заболели от COVID-19, за разлика от Вас, колеги от БСП. Искам да кажа на хората – нека не забравят в този момент нас, хората на изкуството. Тази пандемия един ден ще свърши и аз се надявам, че залите отново ще бъдат пълни и Вие – нашата публика, ще може да ни се радвате, защото без публиката ние – актьорите, сме нищо. Също искам да напомня, че хората, които са на щат в театрите, продължават да си получават заплатите както и хората, които работят в сферата на образованието, което е приоритет на това правителство. Искам да Ви кажа и нещо друго: хубаво е в такива моменти, а и не само в такива моменти, ние – хората на изкуството, да се обединяваме и да бъдем заедно, а не да се разграничаваме. За мен културата и изкуството са над политиката. Не знам за Вас дали е така. Благодаря за вниманието.

Уважаеми, господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Будинов! Първо, Вие изобщо не се изказахте по темата и по това, което дебатираме, а именно дали трябва да има парламентарен контрол по предложение на парламентарната група на „БСП за България“. Второ, на последното заседание в парламента миналата седмица именно опозицията говори за мерките по отношение на независимите творци – хората със свободни професии. Дотогава Вашето правителство нямаше нито една мярка в тази посока и след като опозицията използва своя инструмент, а именно да предложи градивно, да обърне внимание на този пропуск на правителството, то се задейства и взе някакви мерки. Така че Ви го припомням, за да сте наясно каква е ролята на опозицията, а не да ни казвате дали опозицията трябва да говори, не трябва да говори, или от какво се интересува опозицията. Опозицията се интересува от всички въпроси, които касаят българското население. Това интересува опозицията и защитава интересите на българското население. Вие казвате, че в културата няма политика. Така е, няма. Няма и в спорта, не би трябвало да има и в здравеопазването, не би трябвало да има и в образованието, но Вие, защото Вие сте част от управлението, непрекъснато правите нещата така, че да са в угода на властта, която Вие употребявате. Народът вижда, защото недоволства, а Вие просто не искате да има един инструмент, който се казва парламентарен контрол. Между другото, защо сте против в петък да има парламентарен контрол? Какво представляват мерките в извънредно положение? Ние няма да нарушим дистанцията, няма да нарушим това, което трябва да изпълняваме по време на извънредното положение, просто един народен представител ще задава въпрос на министър. Нищо повече, но явно за Вас има нещо притеснително и всички от опозицията знаем защо.

Уважаеми, господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Будинов, опасявам се, че трябва да си изберете една от двете роли – или да сте говорител на правителството, или да сте говорител на актьорите, защото двете заедно не могат да съществуват. Не вярвам някой да Ви е оторизирал да говорите от името на всички артисти в България, най-малкото защото виждам много мнения, които по никой начин не покриват розовата картина на голяма народна и културна подкрепа, която описвате към кабинета. Моля Ви в такава ситуация да не злоупотребявате със своя статус по този начин. Най-малкото, това ми направи впечатление в едно Ваше предишно изказване, Вие пратихте актьорите при социалните работници. Ние не говорим за социалнослаби хора, ние говорим за актьори. В момента това беше обида към Вашето съсловие. Все едно трябва да ги третираме за социалнобедни, защото много време – близо месец и половина, Вашето правителство изобщо не се сети за тях. Едва най-накрая, когато се натрупа напрежението, решиха, че трябва да обърнат внимание на тези хора. Къде бяха Вашите пламенни изявления, когато културата стана първа жертва на извънредното положение, когато затвориха театрите първо, когато затвориха филхармониите? Къде бяха загрижените Ви речи тогава? Защо не бяхте такъв говорител на актьорите тогава? Тогава стояхте там и си мълчахте. Сега вече се опитвате да злоупотребявате, и то по тема, която е изключително важна. Дори и за Вас е важно да има парламентарен контрол, защото можете да имате трибуната, за да опишете тези невероятни успехи, които твърдите, че се споделят от голяма част от актьорите, което не е така. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Будинов, уважаеми колеги! На мен ми се ще малко да приземим емоцията. Имаше, господин Будинов, едно конкретно предложение на уважавания от мен господин Вигенин. Седем души от Левицата се изказаха по него, пет души от управляващото мнозинство се изказаха по него и когато толкова много започва да се говори, обикновено темата почва да бяга встрани, намеси се армията, намеси се културата. Аз също, господин Будинов, за култура доста мога да говоря, тъй като съм бил председател на Комисията по културата и медиите, така че тя на мен също ми е много скъпа. Не това е темата в момента. Темата е това, което предложи господин Вигенин. Моята молба е, аз ще се присъединя към господин Марешки, дайте с гласуване да видим тази точка дали ще се приеме, или ще се отхвърли. Достатъчно е вече – седем души говорихте, пет души говориха от управляващото мнозинство. Това ми е молбата, разбирате ли?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Чейнчеджиев, а, извинявайте – Ченчев! (Шум в залата.) Не, лапсус е това. Вие казвате и отново извъртате истината, че едва ли не ние сме чули опозицията и тогава сме решили да вземем мерки за свободните творци. Искам да Ви кажа, че докато Вие ги говорехте тези неща, вече сериозно се работеше. Явно не сте ме чули какво казах в предишното си изказване. Тогава благодарих на Христо Мутафчиев, на министър Банов и на министър Сачева. През това време силно се работеше по този въпрос. Продължава да се работи още, както и в други сфери, за да има социални политики към гражданите в този тежък момент. За разлика от Вас, хората действат, а не само говорят. Не сте ме разбрали. Аз не казах: няма политика в изкуството и в културата. Казах Ви, че за мен изкуството и културата са над политиката. Отворете си ушите и слушайте внимателно какво казваме, а недейте да извъртате думите на хората както и моите, да играете с дребни политически номера. Уважаеми господин Симов, никога не съм се изживявал като говорител на правителството, а напротив. Това е лично мнение, което аз изразявам, и смятам, че тези мерки и това правителство работят много добре. То се припокрива с голяма част от мнението на моите колеги артисти, понеже непрекъснато общувам с тях и го виждам. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, вземам процедура по начина на водене, защото, господин Председател, недопустимо е народен представител, артист, който вероятно е учил във ВИТИЗ някакво изкуство на риторика или на говорене, на правоговор, да прави лапсус абсолютно умишлено, целейки да обиди свой колега, било то и от друга парламентарна група, и Вие да останете безмълвен. Господин Будинов има няколко изказвания в парламента и мисля, че има възможност да се подготвя така, че да не прави такива грешки, а ако не е сигурен в името на някой народен представител, просто може да не го споменава, както правят, между другото, много колеги. Не е задължително да познаваш всички народни представители, но е задължително да ги уважаваш и е недопустимо Вие да оставяте това безнаказано, най-малкото със забележка, защото аз, правейки лапсуси, господин Председател, мога да измисля имена на всеки един представител, с което, повярвайте, рейтингът на парламента ще се срине още повече от това, което е в момента. Така че молбата ми към Вас, господин Председател, е да наложите наказание, най-малкото „забележка“ или „предупреждение“, или нещо каквото Вие намерите за добре. Някакво, макар и минимално, за да стане ясно, че в тази зала никой не може да обижда колеги народни представители, министри, премиери, президенти и каквито и да било други хора в държавната власт. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Тъй като виждам каква е целта на колегите от ГЕРБ – явно тези дебати отново да ги омаловажим и отново да се стигне до остри реплики, за да може наистина това да влезе в медиите, а не че няма място за парламентарен контрол. Тук, уважаеми господин Председател, чисто целенасочено се обиди народен представител, като дори самият изказващ преди малко каза, че това не е лапсус, а нарочно го е направил. Мисля, че е изключително грозно, когато тук народни представители си позволяват по такъв начин да обиждат наши колеги, още повече че същото го направи и господин Марешки и Вие също си замълчахте, когато той едва ли не чисто субективно се изрази по повод качествата на други наши колеги народни представители. Смятам, че това е недопустимо, смятам, че е грозно, смятам, че ГЕРБ дадоха тон именно по този начин да се държим в парламента – по начин, по който толерирате подобни изказвания и отказвате да наказвате народни представители, които наистина се опитват да обидят свои колеги. Изцяло е недопустимо за една европейска държава и наистина е срамно, господин Председател, че Вие чакате опозицията да Ви подсети вместо веднага на минутата да реагирате! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

За да запазим добрия тон, ще се откажа от личното обяснение.

Уважаеми български граждани, извънредното положение е изпитание за всеки българин, независимо от поста му, от положението му и за всяко българско семейство. Но извънредно положение не означава безконтролно положение. Днес парламентарната група на „БСП за България“ искаме да се възстанови парламентарният контрол. И какво чухме от страна на управляващите? Да искаш да се възстанови нормалността за тях е антитеза! Едва ли не БСП сме едни агресори, които искаме нещо извън нормалното! Да има парламентарен контрол е нормално, а не антитеза! Но изглежда у нас напоследък е модерно и постоянно се цитират различни философи, най-вече външни – имаме си много хубава българска приказка за това, от голям българин казана –„Свестните у нас се считат за луди!“ Ние просто искаме свястното и нормалното да се възстанови в държавата, а то е опозицията да си върши работата – да пита. Това ни е работата и ние искаме да си я вършим. Казва ни се, че това е „пречене“ – цитирам изказване на колеги от управляващото мнозинство. Да искаме контрол е пречене! На какво пречим, уважаеми управляващи?! На какво може да пречи един въпрос от депутат от опозицията?! Според мен на една кражба например или на една далавера с едни 10 милиарда, които се очаква да бъдат изтеглени като кредит. На какво друго може да пречи парламентарният контрол, че го оценявате като пречка за нещо?! Следващото, което се чу няколко пъти: „Не говорете много!“, „Защо се изказвате шест души, като може един?“ Уважаеми български граждани, не само че не искат да върнем нормалността, но искат и да ни ограничат колко души, по колко пъти и за колко време да говорим тук, и то от Ваше име – поне от името на онези един милион, които сте ни изпратили в тази зала, те искат да ограничат Вас да задавате своите въпроси през нас и ще ни наложат не 79, а един да говори. А може би ще хвърляме и чоп кой да си изберем да говори! Дотам докараха извънредното положение, което стъпка по стъпка превръщат в безконтролно. Какво още ни казаха? Да искаш парламентарен контрол, да питаш министър означава да му губиш времето! Нали той затова е министър, нали затова е слуга на народа, за да дойде тук и да отговаря на народа, който пита винаги и по принцип през опозицията! Значи, нормалното у нас е: губене на времето на министъра, много думи и много изказвания от народа, пречене на нещо и антитеза. Това е днешната действителност – на 30-ия ден от обявяването на извънредното положение! А каква би трябвало да е? Да имаме парламентарен контрол, защото знаем, че Вие имате много въпроси. Например онези, останали без работа, искат да питат защо въпреки приетите решения и мерки „Топлофикация“ и ВиК оператори в София област спират водата и тока на хората, които не са си платили просто защото са без работа и нямат пари?! Кой ще ги контролира тези?! Тук е мястото на контрола. Тук е мястото да дойдат министрите и да кажат защо и кой в Ботевград ще понесе отговорност, че спират тока на човека въпреки решенията на Кабинета и на Народното събрание? На хората с кредити. Искаме да питаме – да, прекрасна мярка е да се разсрочват кредитите, защото са проблем в момента, но по чие решение разсрочването на кредита върви с увеличаване на лихвата до 10% и над 10%? Това искаме да питаме, не просто да Ви пречим да си вършите работата. За малкия и средния бизнес: кога ще го освободите от данък сгради и такса смет, както заявихте? Или пък кога ще изпълните казаното от министър-председателя да се изкупи продукцията на земеделските производители от държавата и да се раздаде на социалнослабите? Какво лошо има в тези въпроси, уважаеми управляващи? Предстои ни много стратегически разговор – как ще излезем от кризата след това, как ще възстановим и нормалния живот на хората? Предстои ни контрол за прозрачност върху харченето на всеки лев, защото тези хора, към които се обръщам – това са техните пари, това се техните данъци и те ще плащат заема от 10 милиарда. Те не могат ли да попитат как ще се изхарчат тези пари и как ще стигнат до тях, защото би трябвало да са предназначени за тях?! Сега не чухме нито един аргумент защо ще отхвърлите контрола? Сигурна съм, че ще го отхвърлите при гласуване, освен един, сигурно все пак някой след мен ще предизвикам да го каже – че, когато се събираме много на едно място, създаваме условия за зараза, за разпространяване на болестта, че не спазваме указанията на правителството. Винаги това са били аргументите. Няма да се събираме, ще идваме само за да приемаме спешни закони във връзка с извънредното положение. Разумно – да идваме, за да приемаме спешни неща, въпреки че ние искахме парламентът да работи постоянно. И ето, по един такъв повод сме се събрали днес – да приемем спешни неща във връзка с извънредното положение. Една важна тема за днес е Законът за енергетиката, за да облекчим хората и да им се възстановят парите, които са надплатили. Но питам уважаемите управляващи: Вие знаете ли днес какъв закон ще гласувате? Какъв спешен закон за извънредното положение ще гласувате? Чели ли сте го и знаете ли? Ей сега ще Ви кажа колко спешен и извънреден закон ще приемете! Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на параграфи 5 и 10! Значи, не може парламентът да се събере, за да отправим актуални въпроси към динамичната обстановка и за тревогите на хората, които са без работа, които трябва да плащат сметки, които са затворени от един месец и питат кога ще излязат, как ще живеят – това не може да се възстанови, но може парламентът да се събере извънредно за много спешен закон, който ще влезе в сила на 1 януари 2022 г.?! Логиката къде е или обяснението, или някой от Вас ще стане ли да каже една дума, едно изречение, което да има смисъл и да проведем аргументиран спор?! Не просто, както казвате тук: губим си времето, Вие десет души говорите! Станете и кажете! Един от Вас не стана и не каза, дори и този аргумент – няма да се събираме, защото ще разпространяваме болестта, ще се събираме само за спешни нужди. Ами тогава изтегляйте го това нещо от 2022 г. и да внесем Закона за търговските вериги – да ги задължим да купуват българско производство, да продават българско производство, ама да го продават с проценти, а не просто така. Такъв дебат искаме и затова сме тук! И Ви уверявам – не просто на инат, не защото искаме безсмислен спор в критична ситуация за България и за българите, а защото смятаме за абсолютно задължително да възстановим нормалността, да възстановим контрола, да водим дебат с управляващите, да има управляващи и опозиция, да има контрол. Ще направим всичко възможно такъв контрол да има! Знаете, че ако отхвърлите нашето предложение днес, имаме друг законен парламентарен механизъм да го предизвикаме. И ще го направим! Просто защото – отново завършвам с думите, с които започнах, извънредното положение не е безконтролно положение! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги отляво, позволете ми да не се съглася с Вашите аргументи за това, че писменият парламентарен контрол не е ефективен, че има ограничаване на контрола, че се губи неговата публичност. Ще дам няколко аргумента в полза на писмения контрол, който се извършва в парламентарната република, която е в извънредно положение сега. Да, имаме механизъм, по който да се прави регистрация – всеки народен представител в рамките на един час да влиза в залата. Обаче, колеги, не забравяйте, че тук заедно с нас работят още около 100 служители на Събранието, които са в пряка опасност! (Реплики от „БСП за България“.) Това са стенографи, квестори, администрация на Народното събрание. Заседанието има определена продължителност – по време на парламентарния контрол. Ако трябва да се удължи този парламентарен контрол, няма как да стане, защото в залата ще присъстват един или двама народни представители. Всеки въпрос получава отговор, който веднага се качва на сайта на Народното събрание. Лично проверих – от 26 март няма въпрос, на който да не е отговорено! Няма такъв вариант, при който да е върнато питане или въпрос от мен – такава процедура, която правехме, когато имаше устен парламентарен контрол. Съзнавайки важността на ситуацията, не съм си позволила да върна въпрос или да заседавам с Председателския съвет, за да направя нещо такова. Всички възможности, които Правилникът предоставя при устен парламентарен контрол за неявяване на народен представител или неявяване на министър, тук са изключени! Ще Ви дам една статистика – 100% проведен парламентарен контрол: от 26 март до 14 април 2020 г. са зададени 95 въпроса, отговорено е на 37, предстои тази седмица да бъде отговорено на 58 въпроса, като обръщам внимание – не защото са отложени или забавени! На всички въпроси се отговаря строго спрямо регламента на Правилника! За сравнение: 2018 г. – при устен контрол в същия период са зададени 120 въпроса, колегите тогава са били по-активни, отговорено е на 109 въпроса. Няма да говоря за 2019-а, защото коректно отбелязвам, че опозицията тогава не присъстваше в залата. Виждате, че няма разлика между ефективността – между писмените и устните въпроси. Всеки един въпрос е пратен на министъра и предстои да бъде отговорено. Само за справка на тези, които все още не са се досетили – нека да погледнат чл. 96, ал. 1 от Правилника, за да видят в какъв срок се отговаря на устен и на писмен въпрос. Колеги, нека да не подценяваме пандемичната обстановка и да търсим само медийния ефект от парламентарния контрол, защото, разбирам, това е основният проблем, че не ни дават по телевизията. (Реплики от „БСП за България“.) Разбирам, че има нужда от политическо говорене! Разбирам, че имате нужда да използвате парламентарната трибуна! И никой не Ви е забранил това! По Конституция – чл. 76, Вие имате право да правите предложения чрез законопроекти и аз в рамките на седем дни да свикам заседание на Народното събрание. Току-що госпожа Нинова каза, че не сме давали на опозицията да пита. Питайте, госпожо Нинова. Получавате отговорите – разказвайте на Вашите избиратели. Ще Ви дам един много, много… (Реплики от „БСП за България“.) Ще стигна и дотам. Нещо друго се сетих – че ограничаваме говоренето на опозицията. Уважаеми колеги, ако правехме това, днес Вашето предложение нямаше да бъде точка първа в дневния ред! И всички колеги от ГЕРБ гласуваха „за“, плюс „Обединени патриоти“. Колеги, още един път Ви казвам: намираме се в извънредно положение. (Реплики от „БСП за България“.) Разбира се, че опозицията трябва да задава въпроси. Разбира се, че ние като парламент трябва да контролираме министрите. Трябва да разказваме и на нашите избиратели. Но в момента ситуацията е по-сложна. Пак ще повторя – намираме се в извънредно положение. И един приятелски съвет – имате телевизия, която не е много рейтингова: участвайте повече в нея, разказвайте за отговорите (единични ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ), които министрите дават – може би тогава всички български граждани ще започнат да гледат Вашата телевизия. Пожелавам Ви го от сърце! Но не всичко е телевизия, уважаеми колеги! Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.)

Не е вярно това! Аз съм я поискал преди да приключи председателката! Ако обичате!

Вие сте прав от самото начало докрай! (Реплики между народните представители Цвета Караянчева и Валери Жаблянов.) Заповядайте.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Караянчева, някак си щях да пропусна да правя реплика, ако някой друг беше направил подобно изказване, но когато Вие от трибуната на Народното събрание твърдите, че писменият парламентарен контрол е равносилен на този, който се прави като устни въпроси и устни питания, искам да Ви питам: как мога писмено да направя питане по политики, за да задам след това съответните допълнителни два въпроса, да получа съответния отговор и накрая да изразя становище; и ако поискам, да внеса искане с подписите на 48 народни представители за разисквания?! Мога ли писмено да направя това? Не, не мога. Мога ли, когато получа формален отговор от министър, след като съм му отправил писмен въпрос, да му направя реплика и да попитам по какъв начин той ми е отговорил писмено, след като по Правилника нямам право след това да задам същия въпрос за определен период от време? И още нещо, госпожо Караянчева. Ние не се стремим към телевизионно време, но Вие се опитвате да скриете министрите и техните отговори от телевизията, от хората, защото някой път въпросите, които задаваме, са доста неудобни за тях и някак си смятате, че ще им икономисате червеното сега… – може сега за времето на извънредното положение да им го икономисате, но бъдете сигурни, че българският народ ще им потърси сметка след това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, искам да направя реплика от практична и от принципна гледна точка на Вашето изказване. От практична гледна точка ще Ви дам пример. От един месец задавам въпрос на министър Ананиев: кой си позволи да подпише предварителния договор, ако си спомняте, за едно дарение към една болница и едни бизнесмени да ползват техниката с предимство, което, първо, противоречи на всички принципи на нас, данъкоплатците, които издържаме тази система? Днес получих втори отговор, който реално не ми отговаря на въпроса. И не мога да разбера кое е отговорното лице. Вече един месец! Трябва да пусна трети, за който не съм сигурен. Отделно, ако министър Ананиев е тук, на базата на неговия отговор мога да задам още два въпроса, които са ми хрумнали в момента – на базата на неговия отговор. Вие ми отнемате това право. Сега – относно принципната постановка, защото чух тук от колеги, които не оценяват смисъла на парламентарния контрол: той е вграден в Конституцията! И това е основен принцип на опозицията – да контролира властта! На законодателната власт – да налага контрол над изпълнителната. И с орязването на контрола Вие реално отнемате правото на опозицията да контролира. А когато отнемеш правото на опозицията да контролира, ти де факто въвеждаш диктатура и авторитаризъм! Както и да обяснявате Вие от трибуната – със страх или с нещо такова, най-висшият орган – парламентът – трябва да има лостове да контролира изпълнителната власт. Затова започнах с примера. Вече един месец аз не мога да контролирам проблем в здравеопазването през министъра на здравеопазването господин Ананиев (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и ме размотават, без въобще да имат някакъв свян или някакви морални задръжки…

…и не мога да си изпълнявам конституционно вменените ми задължения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Караянчева! Профанизирането на парламентарния контрол до опит да се покажеш по телевизията, първо, е невярно и, второ, опасно. То е част очевидно от някакви опорни точки, някаква разработена пиар стратегия на управлението, с която искате да покажете опозиционните депутати като някакви жадни за слава хора. Само че когато аз задавам въпрос в парламентарния контрол, обикновено не задавам въпрос за себе си, за леля ми или за някой друг, а въпрос, който вълнува моите, Вашите избиратели също. Когато задам един такъв въпрос, той трябва да стигне до тези избиратели, а той стига по парламентарния ред през излъчването на заседанията за парламентарен контрол по един куп медии, включително по национални. И това е част от смисъла на парламентарния контрол! Да принизите цялата тази логика до това, че, видите ли, някакви хора искат да се покажат по телевизията, е опростачване на процеса, което не прилича на председател на Народното събрание. Може някой случайно попаднал депутат в залата да се опита да го направи, но Вие, като председател на парламента, нямате право да го правите, защото, когато задавам въпроса, аз го задавам от името на хората, които са го задали на мен, и те трябва да чуят отговора. Те няма да влязат в страницата на Народното събрание, за да чуят отговора. Има механизъм – този механизъм, честно казано, не работи много добре, защото го преместихме от Канал 1 в другата програма на Националната телевизия! Нищо чудно някой ден изобщо някое управление да го махне от медиите! Само че това не помага на парламентаризма. Именно Вие, като председател на Народното събрание, носите заедно с всички нас, но Вие в най-голяма степен, отговорност за това къде се намира парламентаризмът! Нищо хубаво не правите в момента с това! Единственият резултат от цялата работа е поредното опростачване, поредното сваляне на нивото и поредното отдалечаване на хората от техните собствени въпроси и отговорите! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вие просто отдалечавате министрите от техните въпроси!

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Ясно е, че смисъл от такъв дебат има. Ясно е, че дори със 7 или 17 изказвания от опозицията разговорът е между глухи. Това стана ясно от изказването на самия председател на нашето Народно събрание, който ясно демонстрира своето отношение, а най-вероятно и отношението на управляващото мнозинство, към това как трябва да функционира Народното събрание, което беше синтезиран израз на философията на всички досегашни предложения, проекти, поправки, решения и така нататък относно нашата работа – всички опити за блокиране на работата на парламента, всички опити за неговата дискредитация, включително спирането на работата ни под предлог всевъзможни медицински и други мерки! Тази философия на управляващото мнозинство може да бъде сведена до следното. Вие искате полуработещо Народно събрание – да го има, но и да го няма; да каже какво мисли, но това да не се чуе от обществото; да не пречи на правителството, както правилно се изрази тук един от Вашите колеги; да помага на правителството, за да може народът да разбере колко мъдро управлявате в условията на тази криза! Такъв парламент, уважаеми колеги, е невъзможен! Парламентът е пълноценен политически орган – той не може полу- да работи, полу- да не работи! Той не може да бъде обслужващ орган на изпълнителната власт, какъвто Вие искахте да го направите, и няма как да стане! Въпросите, които поставяме ние – дали са в парламентарния контрол, дали в дебата днес, дали под друга форма, са въпросите, които вече си поставят стотици хиляди български граждани – за некадърното управление на извънредното положение; за заповедите, които издавате сутрин и които отменяте вечер; за непрекъснатото облъчване на българските граждани с кошмарни прогнози, които се сменят през два дни; за отговорността към българския народ в сегашните дни на произвола на изпълнителната власт – от извънредно положение се превръща в произвол! И затова е необходим парламентът, за да се прекрати управленският произвол, да се прекрати хаосът – нормативният хаос, в който става възможно първо да се приема постановление на Министерския съвет, а законът да се приеме след постановлението. Ето затова е необходим контролът, уважаеми колеги! Той е необходим и във Ваша защита – това се опитах да кажа преди две седмици, за да може въпросите да се поставят тук и да се отговори по определен ред в присъствието на министъра с необходимата задълбоченост, а не да се поставят на входа на затворените пазари. Защото това няма да е от Ваша полза. Вие не го проумявате! Вие искате да ограничите парламента да говори. Тогава ще говори друг вместо парламента, но тогава ще загубите още повече. Намирате се в ужасяваща ситуация и искрено Ви съчувствам. Не можете да изпълните поръчката парламентът полу- да работи, полу- да не работи. Парламентът ще работи, защото така пише в Конституцията! Защото тук е Българската социалистическа партия! Защото имаме какви въпроси да Ви поставим и те не са подривни въпроси, а са относно Вашата отговорност към българските граждани в тези трудни дни, която Вие се опитвате да свалите непрекъснато и да я прехвърлите на някого – на непослушните граждани, на тежкото международно положение и така нататък. Няма да може да прехвърлите отговорността! Огромна част от негативите ще бъдат предизвикани от Вашите мерки, а не от коварния невидим враг. От Вашите мерки ще бъдат предизвикани! Тогава какво извинение ще измислите, уважаеми колеги? Тогава никой няма да се интересува от Вашите извинения, от процедурата „Парламентарен контрол“ – дали ще бъде устна, писмена или с жестомимични знаци от залата. И това няма особено значение! Така че призоваваме Ви: възстановете пълноценната дейност на българския парламент! Това само ще помогне на българската държава, на нашето общество, на смисленото организирано излизане от днешната ситуация, от извънредното положение. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това Вие сами няма да може да го направите. Потърсете парламента, потърсете легалните инструменти за управление на извънредното положение! Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господни Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-27, внесен от Валентин Николов на 31 март 2020 г., приет на първо гласуване на 3 април 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 30, ал. 1, т. 7 се създава изречение второ: „Цените се утвърждават ежемесечно и се прилагат от първо число на месеца, за който са утвърдени“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, по отношение на текста, в който е описана принципната цел на тази промяна във връзка с изпълнение решението на Европейската комисия от 24 май 2018 г., смятам, че, за съжаление, предложеният текст надхвърля конкретната задача и се впуска в дебат или регулиране на тема, по която аз вече в конкретната точка ще взема отношение. Искам да кажа в самото начало, че виждам, че има голяма консолидация, и най-вероятно призивът да се върнат парите на хората ще бъде подкрепен. Тази консолидация – аз ще изброя, говоря в лично качество тук, начинът, по който ще гласувам, но оттук нататък това, което ще правя като коментари на конкретните текстове, го приемайте като вдигане на флаг за проблемни възможни подводни камъни в нещата, които променяме, защото за мен процесът на интеграция и единност на всички парламентарни групи, желанието в този момент да се върнат пари към хората, трябва да стига само дотам, докъдето системата на енергетиката устойчиво ще понесе това. Аз твърдя, че в текста ще има доста подводни камъни, и ще Ви покажа кои са, по мое мнение, в които подводни камъни много повече ще бъде желанието ни да върнем парите на хората, отколкото да спазим устойчивостта на системата. В този смисъл ние до момента нямаме отговор. Няколко пъти сме поставяли въпроса: защо едва в средата на 2019 г. – тъй като правото България да поиска преразглеждане на цените съществува от средата на 2018 г., е поискано от българската държава? Получавали сме от госпожа Петкова и от други колеги, от министерства и от държавни дружества отговори – за нас са неудовлетворителни. За нас България загуби една година във възможността след решението на Европейската комисия да поиска по-справедливи цени. И този въпрос – и с това завършвам по тази точка, принципно измества рамката на това, което ще приемем, защото как тогава ще оценим, ако не сме имали информация от 2018-а до 2019 г., както твърди Министерството, за това дали е ефективно икономически да поискаме по-ниски цени, как тогава ще разглеждаме положителните новини за вноса от страна на Булгаргаз на изключително икономическа и ефективна цена доставка на втечнен газ, ако през призмата на времето, погледнато сега, цената, оценена на тази икономически изгодна доставка, изглежда по коренно различен начин? Така че това е коментарът ми по началото на § 2, ал. 1, що се отнася до инициираното желание общественият доставчик на природен газ да изпълни решение на Европейската комисия. Малко по-надолу ще кажа според мен какъв е моделът, по който можем да изпълним решението, защото не бих искал, хайде, не детински, хайде, не наивно, а лаически да представяме това връщане на хората като просто превеждане или удържане, прихващане пари от сметка. В заключение искам да кажа, че съм се потрудил да направя няколко сметки – не повече от 30 – 35% от цената, за която говорим, за връщането на хората, ще е легитимна да отиде към тях, което в номинален смисъл, на база на потребители на топлофикация, газови и други, означава по-малко от 10 лв. Нека да сме наясно какво правим! Ние също ще подкрепим. В лично качество аз ще реша как да гласувам, но ние също ще подкрепим, с решение на парламентарната група, това хората да си получат парите – по-малко от 10 лв., по мои сметки, дано не съм прав, на домакинство на месечна база. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз само искам да отбележа какъв е обхватът на Закона – говорим в числа. Топлофикационните дружества, които подлежат на компенсиране от Булгаргаз, става дума за 72 млн. 810 хил. 843 лв. и 38 ст. – всъщност Вие имате тази статистика. Крайните снабдители са 22 млн. 860 хил. 502 лв. и 99 ст. – общо 95 млн. 671 хил. 346 лв. и 37 ст. с ДДС. Това е периодът 5 август 2019 – март 2020 г. Господин Костадинов, не виждам нищо укоримо в това, че всички парламентарни групи, както го и подкрепиха в Комисията, надявам се и тук да подкрепят Законопроекта, това не е въпрос на някаква политика на една партия, на един човек, нищо че аз съм само вносителят. По-скоро вкарването на този законопроект го смятам като тежест, отколкото на някакво търсене на някакви дивиденти в тази връзка. Осъзнавам тежестта на текстовете, които сме предложили, защото знам, че има субекти, които ще се чувстват ощетени от гледна точка на това, че не са търгували с Булгаргаз през този период, а са търсили пазарен подход и сега се чувстват най-малкото морално ощетени, ако не и финансово ощетени. Осъзнавам този факт, но мисля, че това са единствените възможни текстове, които можехме да предложим, така че да компенсираме крайните потребители на услуги в регулирания пазар. Бъдете сигурни, доста експерти и от дружествата, и от Министерството, и от Комисията за енергийно и водно регулиране се трудиха. Мислихме какво ли не, търсихме варианти, за да бъдат всички удовлетворени, не можахме да намерим такива и мисля, че това са най-добрите текстове – не защото аз съм ги предложил, разбира се, аз съм ги припознал. И се надявам, че ще имаме пълна подкрепа отвсякъде. Това не е укоримо, напротив, ние ще търсим варианти тези пари бързо да стигнат до хората. А що се отнася до Топлофикация – София, съвсем елементарната сметка е, че Топлофикация – София, доколкото си спомням, съвсем приблизително говоря, някъде около 40 милиона, мисля, че трябваше да получи, и ако разделим средно на абонатите, се получават между 60 и 70 лв. на абонат. Така че не съм сигурен, че сте прав в тези сметки, но ще ги чуем. Разбира се, че ще ни са интересни Вашите доводи, но аз си мисля, че това са най-добрите текстове, и се надявам да не се разделяме на база някаква партия или да търсим някакви… И което се показа в Комисията – ние сме подкрепяли много Ваши предложения в тази комисия, Вие сте подкрепяли наши и то е в името на това, защото технократски поглеждаме на нещата във връзка с енергетиката. И така би трябвало да бъде! Благодаря.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „2. (1) Общественият доставчик на природен газ в изпълнение на Решение на Европейската комисия № С (2018) 258 от 24 май 2018 г. по дело АТ.39816 – Доставки на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа, и на сключено Допълнение № 13 от 2 март 2020 г. към Договор № 02-12-13 от 15 ноември 2012 г. между ООО „Газпром Експорт“ и „Булгаргаз“ ЕАД за доставка на природен газ, възстановява суми по договори за доставка на природен газ, както следва: 1. за периода от 5 август 2019 г. до 31 декември 2019 г. – на крайни снабдители на природен газ и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, включително на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия; 2. за периода от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г. – на крайни снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. (2) В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон Комисията за енергийно и водно регулиране приема решения за утвърждаване на цените на природния газ, по които общественият доставчик продава природен газ въз основа на подадените заявления, за всеки период, както следва: 5 август 2019 г. – 31 август 2019 г.; 1 септември 2019 г. – 30 септември 2019 г.; 1 октомври 2019 г. – 31 октомври 2019 г.; 1 ноември 2019 г. – 30 ноември 2019 г.; 1 декември 2019 г. – 31 декември 2019 г.; 1 януари 2020 г. – 31 януари 2020 г.; 1 февруари 2020 г. – 29 февруари 2020 г. и 1 март 2020 г. – 31 март 2020 г. В тези случаи чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 не се прилагат. (3) Комисията за енергийно и водно регулиране с решението за съответния период по ал. 2 изменя и цените, по които крайните снабдители на природен газ продават на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи, в съответствие с цената на обществения доставчик, по която продава природен газ, утвърдена с това решение. В 7-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители предоставят на Комисията за енергийно и водно регулиране информация и доказателства за количествата природен газ, закупени през съответните периоди по ал. 2 с цел продажба на клиенти. (4) Когато краен снабдител на природен газ в период по ал. 2 е закупувал природен газ не само от обществения доставчик, за този период цените, по които крайният снабдител е продавал природен газ на крайни клиенти, се изменят при отчитане единствено на закупените от обществения доставчик количества природен газ и решението за съответния период по ал. 2. (5) Когато краен снабдител на природен газ в период по ал. 2 не е закупувал природен газ от обществения доставчик, за този период цените, по които крайният снабдител е продавал природен газ на крайни клиенти, не се изменят. (6) За периода 1 юли 2019 г. – 31 март 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение за утвърждаване на цени на топлинната енергия и за определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при отчитане единствено на закупените от обществения доставчик количества природен газ и решенията за съответните периоди по ал. 2. В този случай чл. 13, ал. 5, т. 2 и чл. 14 не се прилагат. В 7 дневен срок от влизането в сила на този закон лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, предоставят на Комисията за енергийно и водно регулиране информация и доказателства за количествата природен газ, закупени през съответните периоди по ал. 2. (7) Утвърдените цени с решенията по ал. 2 и 6 са за целите на изчисляване на сумите, които общественият доставчик на природен газ, крайните снабдители на природен газ или лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, възстановяват на клиентите за доставка на природен газ, съответно топлинна енергия. (8) В срок до 20 дни от приемането на съответните решения по ал. 2, общественият доставчик изчислява сумите за възстановяване по договори за доставка на природен газ на лицата по ал. 1, като разлика между сумите, заплатени за доставените количества, по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени със съответните решения по ал. 2 и сключва споразумение с лицата по ал. 1 за възстановяването им. Общественият доставчик възстановява сумите на лицата по ал. 1 в 14-дневен срок от сключването на споразумението. (9) В едномесечен срок от възстановяване на сумите по ал. 8 от обществения доставчик: 1. крайните снабдители на природен газ изчисляват разликата между сумите, заплатени и/или дължими за природен газ от крайни клиенти по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по изменените цени, утвърдени със съответното решение по ал. 2; 2. лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, изчисляват разликата между сумите, заплатени и/или дължими за топлинна енергия от клиенти на топлинна енергия в сгради, в които разпределението на топлинна енергия се извършва по реално месечно потребление въз основа на разпределението на количеството топлинна енергия, извършено от лицата по чл. 139б, ал. 1, по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени с решението по ал. 6. (10) Получената разлика по ал. 9 се приспада от дължимите от клиентите суми за месеца, в който тя е изчислена от крайните снабдители на природен газ и от лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Приспадането се извършва от крайните снабдители на природен газ, съответно от лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, еднократно. Когато дължимата от клиенти сума е по-малка от изчислената разлика, приспадането се извършва до изчерпване на тази разлика. (11) За приспадането по ал. 10 се издава известие към фактура, в което се посочват стойността на дължимата за съответния период сума за природен газ, съответно за топлинна енергия, размера на изчислената разлика по ал. 9 и стойността на дължимата сума от крайния клиент на природен газ или клиента на топлинна енергия след извършеното приспадане. (12) За клиенти на топлинна енергия, при които разпределението на топлинна енергия се извършва за отчетен период от една година, лицето по чл. 139б, ал. 1 изготвя обща годишна изравнителна сметка за сградата и индивидуални изравнителни сметки на клиентите, като отразява различните ценови периоди и съответните решения на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени на топлинна енергия. В изравнителните сметки се посочва размерът на разликата между сумите за топлинна енергия по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени с решението по ал. 6. (13) Крайните снабдители на природен газ, съответно лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, възстановяват разликата по ал. 9 под формата на парична сума на лице, което е загубило качеството на клиент и не дължи суми за природен газ или топлинна енергия въз основа на писмено заявление, в което се посочва банкова сметка, по която се превежда сумата. (14) В 14-дневен срок от възстановяване от обществения доставчик на сумите по ал. 8 клиентите на обществения доставчик, присъединени към газопреносната мрежа, които снабдяват с природен газ крайни снабдители на природен газ, неприсъединени към газопреносната мрежа, възстановяват на крайните снабдители разликата между сумите, заплатени за доставени количества природен газ, по цените, утвърдени с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и по цените, утвърдени със съответните решения по ал. 2. В едномесечен срок след възстановяване на разликата между сумите крайните снабдители на природен газ изчисляват и възстановяват разликата между сумите на крайни клиенти по реда на ал. 9, т. 1 и ал. 10. (15) В 14-дневен срок от приемането на решението по ал. 6 Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ изчислява разликата между размера на премиите за електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, определени с решението на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на този закон, и с решението по ал. 6. (16) Разликата по ал. 15 се прихваща от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от дължимите премии на производителите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия въз основа на акт за прихващане на вземанията, издаден от председателя на Фонда. В този случай тази разлика се смята за задължения по смисъла на чл. 36и, ал. 2. (17) Комисията за енергийно и водно регулиране с решението за съответния период по ал. 2 указва на оператора на газопреносната мрежа за същия период да измени цените на природния газ за балансиране, определени по реда на Методиката за определяне на дневна такса за дисбаланс и такса за неутралност при балансиране (ДВ, бр. 57 от 2019 г.).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Подадените до влизането в сила на този закон заявления от обществения доставчик за утвърждаване на цени на природния газ за периодите по § 2, ал. 2 се разглеждат при условията и по реда на § 2.“

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, колкото повече напредва изложението, толкова повече моето желание да покажа тези подводни, опасни камъни намалява, но това не отменя ангажимента ми да Ви уведомя за тях или поне начина, по който аз ги виждам. Решението на Европейската комисия по делото с Газпром предвижда такова ретроактивно действие. На много места в пресата и изследователи казват: „Ние сме против ретроактивното действие.“ Трябва да разграничим две неща – бонусите, които ще има тук за България след решението, и договора, подписан с Газпром и Европейската комисия, и казуса, който имаме с ретроактивно връщане на близо 150 милиона, и какво да прави България с тях? Наричам го подводен камък, защото според мен – Вие знаете, господин Николов, моята позиция, споделял съм я в Комисията, ако българската държава в ангажимента си да бъде полезна за хората и в това ретроактивно действие да стигне докрай и да има много сериозен кумулативен ефект върху и от тези 150 милиона, за мен приоритет трябваше да бъде, споделям го с Вас, изграждането на газопреносни мрежи, тъй като по-малко от 3% от населението в България има достъп до газова инфраструктура. Можехме да разширим капацитета на няколко хранилища и на цените на ниската газ да поддържаме такива количества, които да ни позволят и чрез обществения доставчик да правим такъв енергиен пакет или микс, който да бъде полезен за хората. Или накратко, моята теза е, че подводният камък е: благородно е да върнем на всеки потребител с оглед на регулираната цена, но ние като държавници и парламентът като тяло можеше да разшири този обхват и да помисли по прецизно. Между другото, това са думите, знаете и от писмото, което получихме от господин Борхард – той одобрява усилията, които правим. Поздравява ни за това, че Европейската комисия има принос към това България да има по-голям бонитет и по-ниски цени на газа, но моли най-горещо още веднъж точно това, което сме предложили по отношение на ретроактивните мерки – да го осмислим още малко. Положено е усилие, намерени са някои текстове, но аз Ви предупреждавам, че това е подводен камък. Второто нещо, което искам да кажа, е, няма как да подмина чл. 17, който реферира в третия абзац на писмото на господин Борхард. Моето мнение е, че текстът в чл. 17 нарушава условията на Регламент 312/2014, в който играта, хайде така ще я нарека, с балансиращата компонента в цената на газа не може да има ретроактивен характер. Колеги, опасявам се – защо го наричам подводен камък, вероятно ще има доста дела, които ще бъдат заведени. Текстът е такъв какъвто е. Позицията чрез писмото на господин Борхард е изключително ясна, че при никакви условия заради спецификата и характера на балансиращата цена на газа или този дисбаланс, който трябва да бъде оправен – първо, е на дневна база. Второ, на месечна база финансово се осчетоводява. Обвързан е с два договора за разпределение и за балансиране. Да не чета, Вие имате писмо и да не Ви отегчавам, да не губим много време на Народното събрание, това, че регулираната цена и балансиращата в България означават едно и също, е за сметка на България. Тоест, с пълното съзнание, че сме в една много специфична ситуация, в която господстващото положение на Булгаргаз е на този пазар, ние сме призвани изключително сложно да направим и пазарния елемент към тези мерки. От това идват тези предизвикателства, не както господин Николов – че има ляво и дясно мислене, но аз няма да се чувствам спокоен със себе си, ако не споделя тези подводни камъни с Вас, които ме притесняват. Първо, имахме и много по-ефективен възможен момент – тези 150 милиона да останат в полза на хората в Булгаргаз и в БЕХ и под ръководството и на парламента, и на държавата стратегически да се насочат към разширение на газовата инфраструктура пак в полза на хората, защото тогава знаете добре, че при повече потребители средните и номиналните цени ще паднат. Второ, да внимаваме изключително много с новия параграф 17, в който за мен в писмото си господин Борхард изрично намира противоречие с Регламент 312/2014 г. Дотук с подводните камъни. Пожелавам успех на новите промени! Искам от трибуната да отправя питане или подкана към господин Николов. За да балансираме, мисля, че това, което сега ще приемем тук като промени в Закона за енергетиката, тъй като този текст има връзка с параграфи 4 и 5, смятате ли, че е удачно да мислим и за някои промени в Наредба № 2 за определяне на цените, за да бъдем с една идея по-полезни и за хората, и за държавата си? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костадинов, най-вероятно имахте предвид алинеи 4 и 5, а не параграфи 4 и 5? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, този дебат го водихме. Наистина сериозен дебат се проведе и от страна на Министерството, и от страна на всички комисии, които имаха отношение към този въпрос, и в нашата Комисия по енергетика. Със сигурност имаше друго решение за тези 150 милиона и можеше много предложения да се дадат в тази посока. Но в дебатите в Комисията стана ясно, че единственото решение от гледна точка на Булгаргаз е да бъдат възстановени парите, които са възстановени от страна на руската компания. Затова останах убеден, че това наистина е единственото решение. А в тези текстове, които колегата Николов предложи наистина в сериозни дебати, мисля, че се намери балансът и най-правилното решение. Не мисля, че в определянето на цената за дисбаланса със задна дата, защото вчера в Комисията господин Малинов много ясно обясни как се определяла цената и тя не е била на пазарен принцип, защото е трябвало определен брой сделки – четири сделки да има на дневна база. Само за един ден е постигнато такова количество на сделките и цената е била определяна все едно е до края на 2019 г. Затова мисля, че текстовете са балансирани, и не би трябвало да имаме проблем с Комисията. Благодаря Ви.

Благодаря. Госпожо Председател, госпожо Министър! Прав е господин Ерменков, но в условията на кризисни заседания, очевидно и днес, лапсусите са ни простени, както и колегата от ГЕРБ Будинов, така и аз допуснах лапсус. Не са параграфи 4 и 5, а са алинеи 4 и 5, така че сте прав! По отношение на това, което каза и колегата от ГЕРБ. Вижте, проблемът е от това, че България имаше последно възможност до 2019 г. да прилага други методи за определяне на балансираната цена освен стандартно приетите от Европейската комисия. А тъй като трябва да има повече от три сделки, на които да направиш средната, това показва още по-голямата ни отговорност. От началото на годината, доколкото знам, през борсата няма толкова много сделки или поне са минимални, за да може да определим средната цена? Завършвам. Това още повече потвърждава, че ние трябва много внимателно, много прецизно, с пълна яснота какво правим, да въвеждаме промените. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Не взех реплика, защото знаех, че времето няма да ми стигне, затова ще го направя във вид на изказване. Първо, абсолютно съм съгласен с хипотезата да се инвестират тези пари, обаче ако можехме. За съжаление, нашата хипотеза е, както каза и преждеговорившият, че трябва да върнем, защото той употреби: „да върнем парите“. Защото хипотезата е, че тези пари не са на Булгаргаз, както те фактически не са били и на Газпром. Те са били надвзети на непазарен принцип. След като преговорите са приключили в определен период – 5 август – 31 март 2020 г., то в този период, независимо дали е бил регулиран или нерегулиран пазарът в България, Газпром не се съобразява с това, а връща изцяло парите на Булгаргаз, защото всъщност са били надвзети по непазарен принцип, каквото е споразумението между Газпром експорт и съответно Европейската комисия. Тоест ние сме в хипотеза, че Булгаргаз в момента държи пари на своите клиенти, които е надвзел по непазарен принцип. Тоест тези пари трябва да бъдат върнати. Аз бих приветствал със сигурност, ако могат да се вложат тези пари в инфраструктура или в една парогазова централа примерно, която ще ползва газ, но, за съжаление, не сме в тази хипотеза. Тоест Булгаргаз трябва да намери начин, по който да възстанови тези пари на своите клиенти. Единият начин е регулиран пазар и понеже е регулиран има съответно естествени монополи, които се контролират от Комисията за енергийно и водно регулиране. Ние се опитахме да го направим с този закон, който смятам, че е единственият възможен на база това, което изслушах от всички експерти, а и те се обединиха именно покрай тези текстове. Тоест ние определяме начина, по който да бъдат върнати парите от обществения доставчик към своите клиенти в ролята му на обществен доставчик, разбира се, и след това упоменаваме и начина, по който да бъдат изчислени разликите, които трябва да възстановят на крайните клиенти, ползващи съответните услуги от тези естествени монополи. Съществуват и едни други пари, които Булгаргаз все още ще има – тези, които са на свободен пазар, тоест по свободно договорени цени. Именно там възникна голямо напрежение – дали със закон трябва да определим връщането на тези пари. Категорично, а и писмото на господин Борхард, което цитирате, категорично казва, че това не трябва да става със закон. Разбира се, че законът не пречи на един пазарен субект да уреди сметките с друг пазарен субект, защото в Закона е записано, че „от 1 януари 2020 г. се извършва на свободно договорени цени“. Именно там очакваме, разбира се, отговорната роля на Булгаргаз – да уреди тези сметки със споразумение със своите клиенти, като уведоми съответно своя борд на директорите и вземе това решение. (Реплики.) Във връзка с ал. 17 абсолютно правилно цитирате господин Борхард – по никакъв начин не трябва да се месим със Закона, а именно ретроактивно да уреждаме процеса на балансиращия пазар. Точно така е! Опитваме се с този текст да не правим това. (Реплики.) Доколкото знам, в разговорите с господин Борхард, които са осъществени, както от Министерството, така и от Комисията, така и от господин Малинов от Булгартрансгаз, господин Борхард казва – не съм пряк свидетел на това, но цитирам това, което съм чул – е казал, че: „това е хубаво да се определя единствено и само от регулатора, той да прецени дали има нужда това да стане“. Тоест ние сме дали възможност регулаторът да прецени има ли нужда със задна дата да прави това, или няма нужда. Това вече абсолютно е в ръцете на регулатора, на Комисията за енергийно и водно регулиране, да прецени влиянието на цената, която е формирала на обществения доставчик или ще формира, дали трябва да влияе в минал период върху процесите на балансиращ пазар. Защото, разбира се, знаем, че някои търговци абсолютно законно, не казвам нищо друго, са се възползвали от ниската ликвидност на този пазар и поради факта, че не може да се определи цена на повече от три сделки, е ползвала референтна цена, разбира се, цената на обществен доставчик – плюс минус, с малка корекция, Малката корекция, както е упоменато, е 8% – минус и плюс. И абсолютно законно те са се възползвали от този нисколиквиден пазар и са натрупали определен вид печалба. В никакъв случай не искам да се бъркам или да вземаме… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам, госпожо Председател. ...или да им вземаме парите, затова даваме на регулатора да прецени. В никакъв случай не трябва да се месим в пазара, нека регулаторът да прецени, той затова е регулатор. Благодаря.

Предложение на народния представител Таско Ерменков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „Създава се § 4: „§ 4. В срок до 31 октомври 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране представя на Народното събрание за сведение подробна информация за възстановените суми по § 2.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4, който изчетох преди малко.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Законът приключи. Ще обърна внимание, госпожо Председател, има технически пропуск – изчетох го правилно, но забравих да кажа да не се смята „за изменение“, а за „допълнение на Закона“. Отпада „изменение“.

Отпада, да. Искам да благодаря на всички народни представители за отговорното отношение, защото тук става дума за връщането на парите на крайните потребители, които го очакват от нас. Благодаря на всички.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, № 054-01-18, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 27 февруари 2020 г., приет на първо гласуване на 12 март 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 11, ал. 3 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

Параграф 3 – текст на вносител. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Както заявихме и в Комисията, ние няма да подкрепим този параграф, тъй като считаме, че има колизия, едно разминаване между желанието на вносителя, мотивите, които е представил, и предложения текст, тъй като тази част не кореспондира с желанието на вносителя за намаляване на административната тежест. Тук съм длъжен да декларирам и конфликт на интереси, тъй като съм адвокат. Трябва да Ви кажа, че в годините сме станали свидетели на множество нарушения, даже бих казал и измами, по отношение на така наречената кражба на фирми, както е прието в разговорния език. Доста пъти се е случвало лица, които са в конфликт помежду си, съдружници, да се възползват от отсъствието на един или друг съдружник и да изготвят документи с невярно съдържание. Обикновено това са протоколи на общи събрания и впоследствие да бъде отстранен съдружникът, да бъде назначен друг управител, да бъде декапитализирана и източена фирмата. С така създадения ред, който беше приет преди няколко години, това явление беше силно ограничено и вече смея да твърдя единици са злоупотребите или кражбата на фирми. С предложения текст обаче ни се предлага възстановяването на тази порочна практика, като категорично се ограничава възможността да се проследи качеството на упълномощеното лице – в професионален план дали това лице има нужната квалификация за участие в това производство, както и неговите ангажименти по отношение на това, което той ще извърши, за разлика от обявяване на обстоятелството със съответната регистрация, със съответните гаранции, че отговаря за своите действия. Отделно, че те са извършени от квалифициран адвокат в случая, каквато възможност сега се допуска по закон, който също има своята правна квалификация. Отделно, че и адвокатите имат своята застраховка по отношение на извършване на своите действия и биха могли да бъдат компенсирани пострадалите лица, ако се наложи. Между другото, същото важи и за нотариуса, който към момента се предлага – упълномощеното лице, да бъде само с една нотариална заверка от нотариуса, но той ще провери само дали това лице е същото, но не и неговата квалификация. Обикновено това лице ще бъде доверено на управителя, тоест няма да има гаранция по отношение на неговата професионална компетентност. Ние от Българската социалистическа партия считаме, че действащият текст към момента отговаря на възможността за охрана на това производство и че той трябва да остане. Ето защо апелирам за благоразумие и към останалите народни представители да отхвърлят този текст. Благодаря Ви.

(Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Байчев, репликирам Вашето изказване в частта, в която заявявате начина, по който представителите на БСП гласуваха в Комисията. Струва ми се, че е коректно да се заяви в залата, че това предложение, този текст не беше приет и не беше подкрепен единодушно. Като споделям съдържателно Вашите аргументи, Вие знаете, че в Комисията направих изявление в подобен смисъл, искам да заявя именно това, че всички членове на Комисията не подкрепиха предложението за промяна. Подкрепихме оставането на този текст. В залата чухме Доклада на председателя на Комисията госпожа Александрова, която каза, че Комисията не подкрепя предложението. Искам да излезем от някаква заблуда, да не поставяме в спор между парламентарните групи обсъждането на това чисто професионално предложение. Иначе сте абсолютно прав, но нека да бъдем наясно, че това предложение не следва да бъде подкрепено съдържателно по мотиви, които са изложени и са записани в стенограмата при обсъждането в Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Нотев, Вие сте прав по същество и аз приемам забележката, че всички народни представители в Комисията се обединихме около това мнение, но да не забравяме все пак, че между Комисията и днешното заседание са проведени заседания на групите народни представители и е възможно да има някакво друго решение. От тази гледна точка аз само призовавам да не се подкрепя това решение. Иначе по същество – Вие сте прав, да.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. За производствата по обявяване на заявени пред търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел годишни финансови отчети и годишни доклади за дейността, които не са приключили до влизането в сила на този закон, обстоятелството, че актовете по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството са приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, се удостоверява само с декларацията по чл. 13, ал. 4.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ние няма да подкрепим § 5, който е подкрепен от Комисията, по доводи, които вече изказахме и в първото четене на този законопроект, както и в Правната комисия. Ние считаме, че охранителното производство тук е накърнено. Не е ясно защо само за тези актове за годишните финансови отчети ще се прилага само и единствено декларация по чл. 13, ал. 4 без останалите изисквания, касаещи доказателства, че общото събрание съответно на акционерите, на съдружниците се е събрало, приело ги е, а пък такова изискване има и за останалите документи, приемани от общото събрание и неговите решения. Поради тези причини ние няма да подкрепим § 5. Считаме, че охранителното производство по обявяването, и то това са важни актове – годишни финансови отчети, защото по-надолу, забележете, Националната агенция по приходите има за база именно тези годишни финансови отчети на фирмите и тя ще се ръководи от тях, те са вече доказателство. Доколко ще е достоверно това, когато липсва охранително производство, и то е тежко ограничено, можем да си представим. Ето защо, ние няма да подкрепим § 5. Между другото, незнайно по какви причини, той е единственият, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, дори няма и тридневен срок, като целият останал закон – без § 10, влиза в сила от 1 януари 2022 г. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Попов, моята реплика към Вас е по отношение на това, че в Комисията по правни въпроси, след като изслушахме госпожа Козарева – председател на Агенцията, представителите и министърът на правосъдието, знаете, заявиха, че – и затова именно Законопроектът е спешен, след като одеве ми зададохте този въпрос, се използва моментът на извънредното положение, хората да могат да работят и да смогнат да обработят некачените годишни финансови отчети, а именно в размер на милион и две хиляди. Поради тази причина е и редакцията на § 5, която влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“. Достатъчно ясно, много подробно и аргументирано го обсъдиха колегите. Разбира се, изборът е Ваш и решението е Ваше.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Съвсем кратка реплика. Колега Попов, макар че явно повтаряме дебата от първо четене, производството, повторно казвам, не е охранително, то е регистърно производство. И сега длъжностните лица в Агенцията по вписванията, в търговския регистър няма как да установяват дали положените подписи от съответния орган – от общото събрание, приело годишен финансов отчет, са на лицата, които са участвали в общото събрание. Това не е работа на Агенцията по вписванията и на длъжностните лица, които са там. Останалите аргументи за подкрепа на този текст госпожа Александрова Ви каза. Прекалено голям брой натрупвания има в момента с искане за обявяване на годишни финансови отчети и всъщност текстът дава възможност този проблем, който в момента съществува за Агенцията по вписванията, още повече в условията на извънредно положение да бъде решен. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. И към двамата репликиращи. В сега действащия текст в Търговския закон, а и в Закона за търговския регистър, решенията на общите събрания, ако не е предвидено в техния учредителен акт или дружествен договор, или устав, се приемат, като се заверяват нотариално. Защо от това решение не следва да се заверява нотариално за приемане на годишен финансов отчет, а следва да е само с декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър? Това ми беше въпросът. И второто, което исках да кажа, е, че това по никакъв начин не е съществувало като проблем за администрацията до този момент да обработи подадените заявления. Сега изведнъж започва да съществува този проблем – на администрацията пак се оказва, че Законът ѝ е крив, образно казано, защото не е могла да си свърши навреме работата. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз искам само да продължа логиката на колегата Филип Попов. Той казва - защо допускаме с декларация да се удостовери годишният финансов отчет, като по него се плащат данъци и той отива в НАП? И моето питане е такова: защо в НАП по същия режим – с декларация, се дължат данъци? И това е удостоверяването, което търговците правят пред данъчната администрация. В този смисъл смятам, че Законът за търговския регистър действително приближава двете производства – регистърното и данъчното производство, за да може търговецът да извърши едни и същи действия или тук, в случая, едно действие, което да му бъде валидно, както за регистърното производство, така и за данъчните производства, така и с оглед уведомяване на всички субекти за дейността на дружеството. Да, фактите и обстоятелствата подлежат на доказване, но подлежат на доказване съответно във всеки един закон по реда на този закон. Няма смисъл да утежняваме производството пред Агенцията по вписванията и да искаме тази свръхформа за едно действие, което е всъщност само обявяване, а правните последици са в други производства. Аз мисля, че и госпожа Менда Стоянова ще ме подкрепи по отношение на статута на декларирането на годишния финансов отчет и респективно на данъчните декларации. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Параграф 6 – текст на вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Параграф 7 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Данъчни декларации и годишни отчети за дейността“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Годишни отчети за дейността се подават по електронен път по ред и начин съгласно чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката.“

Параграф 8 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 22 се правят следните изменения: 1. Алинея 5 се изменя така: „(5) Органите на Националната агенция за приходите ползват за целите на агенцията данни от годишните отчети за дейността на лицата, задължени да ги предоставят съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“ 2. В ал. 6 думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 4 и за ползване на данните по ал. 5“.“

Параграф 9 – текст на вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

Предложение на народния представител Красимир Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. …), се създава чл. 16а: „Чл. 16а. (1) До отмяната на извънредното положение с акт на Министерския съвет може да се въвеждат временни мерки за защита на производството на храни, произведени на територията на Република България, търговията и пускането им на пазара във вериги от магазини. Верига от магазини са магазини за самообслужване за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице в сграда, която заедно със съоръженията представлява комплексен обект, като магазините трябва да разполагат с обекти в поне три административни области на територията на страната. (2) Който наруши изисквания по ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 15 000 лв. до 25 000 лв., а при повторно нарушение – с имуществена санкция в размер от 30 000 лв. до 50 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в тримесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. (3) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните. (4) С акта по ал. 1 може да се въведе временна забрана за внос на определени храни от държави, които не са членове на Европейския съюз, при спазване на международните договори, по които Република България е страна.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние с колегите от ВМРО подкрепяме постановлението, което вчера Министерският съвет прие. Още в края на миналата седмица, когато със своя заповед министърът на здравеопазването затвори пазарите, ние реагирахме, донякъде може би и прибързано, но в крайна сметка българските производители продават своята стока именно там – на българските пазари. Всеки един дребен производител продава своята стока там и изкарва поминъка си. Държа да кажа, че този поминък е част от един дълъг процес по производство на зеленчуци, примерно. Пазарите обаче, както сега в момента съобщи здравният министър, ще бъдат отворени за три дни, за да може хората да си продадат стоката. Това обаче ще помогне само и единствено на вносителите и търговците, които наистина ще могат да продадат стоката си. На производителя обаче, от друга страна, му трябва, примерно за марулята, поне 20 дни, за да продаде реколтата си, защото тя не излиза на един път, не я обират на един път. Тя излиза ден по ден, малко по малко. Между един и два месеца е производството на краставици. За тези мерки оттук, от тази висока трибуна се обръщаме към министъра на здравеопазването. Тези мерки няма да важат именно за тези хора – дребни производители на зеленчуци, които работят по цял ден в градините, в оранжериите си, за да си изкарат насъщния. От друга страна, предложението, което вчера беше прието в Министерския съвет, което, пак казвам, ние подкрепяме изцяло, е за, как да кажа, натиск върху веригите, за да може местни производители да влязат и да продават на щандовете, да имат достъп до голямата маса потребители, които се ползват от услугите на веригите. В тази връзка аз имам предложение за редакционни промени, като в чл. 16а в ал. 1 след думите „производство на храни“ се добавят думите „от български суровини“. Храните трябва да са от българска суровина, което е основното. Госпожо Председател, аз имам предложенията написани и ще Ви ги дам след това. Накрая, след приключване на сегашния текст по вносител, на текста на ал. 1 добавяме следното ново изречение: „Тези стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, завишени с не повече от 25 на сто от нетните цени на придобиването им от производител до краен потребител с включени бонуси, такси и надценки“. Всички знаем, поне тези, които са търгували с веригите реално, веригата, първо, слага между 45 и 50% надценка. Отделно всеки един производител бива натоварен с допълнителни бонуси, промоции, парички за брошурки трябва да даде, така че парите, които реално се вземат, и печалбата, която трябва да спечели българският производител, намалява неимоверно и тези пари отиват в тези вериги. Тези вериги си сключват едни договори за лицензи, за ползване на марката и тези пари не остават в България, заминават навън, а хората, които се трудят, хората, които реално заслужават да получат пари, от тях се взема повече, отколкото трябва. Именно заради това е моето предложение за края на ал. 1 по чл. 16а. Ще Ви го предоставя и него. Предложението в ал. 2, според мен, първо, като цяло дава тон на цялото нещо, което трябва да се направи, именно не по друг начин, а с глоби. Няма как да разбере някой по друг начин, освен ако не е заплашен от солидни глоби, че това нещо трябва да бъде изпълнено, и то да се изпълнява стриктно. Аз лично считам, както и ние с колегите от ВМРО считаме, че глобите, така записани, са твърде малки за едни вериги, които правят, на един обект се е случвало, между милион и два. Сумите от 15 до 25 000 лв. са доста малки. Затова правя предложение за редакционна промяна и ал. 2 да придобие следния вид: „(2) Който нарушава изискванията по ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 лв. до 50 000 лв., а при повторно нарушение с имуществена санкция в размер от 60 до 100 000 лв. за всеки обект, нарушил изискванията по ал. 1. Повторно нарушение е нарушение, извършено в тримесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Имуществена санкция в размер от 100 000 лв. при трето и всяко следващо нарушение." Мисля, че това ще има много сериозен дисциплиниращ ефект върху веригите, ако те наистина откажат или по някакъв начин решат да хитруват, защото в първоначалния вариант на текста, ако направят две нарушения, реално могат да платят максимум 75 000 лв. като цяло, а това тях, както се казва, бълха ги ухапала. Затова разчитам всички да подкрепите това предложение. Мисля, че заедно с колегите от ГЕРБ – с първоначалното предложение и това, което предлагаме, ще постигнем ефекта, който всички ние желаем, и наистина се надявам българските земеделски производители да могат да стигнат до пазара на тези големи вериги, за да могат да продават своята продукция. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Разбира се, ние от опозицията искрено се радваме, че след близо пет години наши усилия накрая управляващите започнаха да мислят и за българските производители и как те да имат достъп до големите търговски вериги. Казвам го, защото наистина това беше една много, много дълга борба и за съжаление обаче, като че ли в момента Вие ще се задоволите с прекалено малко, тоест само да дадем на конкретните земеделски производители от даден район да имат щандове. През далечната 2013 г. почти постигнахме такова споразумение с всички големи търговски вериги. Те започнаха да изпълняват тези свои ангажименти, не всички обаче го изпълниха и в крайна сметка, като че ли това замря и сега ние отново искаме да се върнем постарому само и само за да не се скараме с Брюксел, защото, за да постигнеш нещо за българските граждани, трябва да имаш нужната сила да се пребориш и в Брюксел. Но, уважаеми колеги, ако искаме наистина да бъдем полезни на българските производители, госпожо Председател, позволете ми от името на парламентарната група и аз да направя редакционни поправки, които сега ще Ви ги представя. Колеги, предлагаме следното. Първо, в създадения чл. 16а в ал. 1 след думите „извънредното положение“ се поставят две точки и текстът до края на алинеята се изменя така: „за целите на опаковането, етикетирането, предоставянето и рекламирането на храни, обозначението „българско“ и неговите производни се отнасят до място на произход на суровината за направата на храната и указват, че суровината е произведена в България. Употреба, различна от тази, без изрично посочване на отклонението, е недопустима и съставлява заблуда на потребителя“. Тоест, ако Вие утре искате да си купите българско сирене, знаете, че то е направено от българско мляко тук, в страната, а не от вносно мляко. Ако искате български кашкавал – същото. Наименованието „български“ да помага на българския потребител, че в този продукт наистина основният елемент е произведен в България. Второ, в обект за търговия на дребно с храни с годишен оборот над 2 млн. лв., тоест изключваме малките магазинчета, част от количествата предлагани продукти, производството на които е традиционно за България, в това число пресни плодове и зеленчуци, включени в схемата за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти и вино и спиртни напитки, задължително следва да са произведени в страната. Частта се определя спрямо годишния стокооборот, а за виното и спиртните напитки - спрямо асортимента, от продуктите за съответната група, както следва: пресни плодове и зеленчуци, включени в схемите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз – минимум 51 на сто, произведени в България. Второ, мляко и млечни продукти – минимум 70 на сто, произведени в България; месо и месни продукти, извън пилешко – минимум 25 на сто, произведени в България; месо и месни продукти, а именно пилешко – минимум 50 на сто, произведени в България; вино и спиртни напитки – минимум 75 на сто от асортимента, произведени в България. Тъй като това са данни от официалната статистика от Съюза „Произведено в България“, българските производители могат да отговорят именно на подобни предложения, тъй като това е съгласувано с тях. Ако искаме реалната закрила, реалната подкрепа на българските производители, ето това е мярката, която ние предлагаме. Също така, в ал. 3 се създава изречение трето: „Събраните суми за санкции постъпват в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ и се използват за подпомагане на производството на местни земеделски продукти.“ Тоест тези санкции да отиват наистина в Държавен фонд „Земеделие“ и да служат единствено и само за тези български земеделски производители, а не примерно да се харчат по някакъв неясен начин. И трето, в ал. 4 думите: „С акта по ал. 1“ се заменят с „Министерският съвет“. Колеги, ако искаме наистина реално да помогнем на земеделските производители, не толкова основната помощ да бъде – вижте, ето Ви там един щанд, сложете си продуктите, и това е. Ако искаме, ние тогава трябва да помогнем на тези земеделски производители реално да поставят своята стока. Тук разбирам, че имаме известни допирни точки с Патриотите, но наименованието „българско“ е ключово за този основен елемент и предполагам, че няма да има нито един земеделски производител в страната, който да се противопостави на това наше предложение. Същото важи и за основните продукти. Нека те да си предлагат вносната стока, нямаме нищо против това, но да се знае, че българската стока там наистина си има квота. Ето това вече е реална подкрепа за тези земеделски производители, на които наистина, освен че им тежи цената, която Вие предлагате, и според мен е добре да бъде приета и надвишаването да бъде над 30%, но е хубаво на тези щандове да има реална българска стока с определена квота, а не просто, виждате ли, ей там в ъгъла е щандът на местните производители, ходете и си го намерете. Завършвам, госпожо Председател. Мисля, че по този начин ние реално можем да дадем тази подкрепа на българските производители, която те в момента очакват от нас, защото наистина ситуацията е изключително трудна и безпрецедентна. Благодаря Ви и Ви предоставям нашите редакционни поправки.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Искам да започна с това, че по принцип подкрепяме Постановлението на Министерския съвет, което е една първа плаха стъпка в посока към този етап да защити българските земеделски производители и им даде възможност за достъп до пазара. Плаха е, защото касае само ограничен брой продукти, касае само ситуацията в извънредното положение и освен това ми се струва, че не може да бъде разширена върху традиционни български земеделски продукти, на които ние сме основен производител. Следва да Ви припомня, че преди три години предложихме закон за това българските продукти да имат достъп до пазара и до веригите. Тогава желанието ни беше да създадем предпоставки двойният стандарт на храните, който беше установен от Европейската комисия и беше санкциониран от Европейската комисия, да намери своето място с предлагането на български продукти, сега с хипотезата и ситуацията в тази кризисна обстановка, че земеделските производители са ощетени, нямат възможност да реализират своята продукция или го правят на цени, които са далече под себестойността. От тази гледна точка Постановлението, което, пак казвам, е първа крачка, решава въпроси и на земеделските стопани, и на българските потребители, които търсят българската продукция, но трудно могат да я намерят, трудно могат да се справят със ситуацията какво точно присъства на пазара. Нашето предложение за български продукти, тоест наименованията „български земеделски продукт“, „българско сирене“, „български месни продукти“, е свързано с това суровината наистина да е произведена в България, за да няма заблуждение – предприятието е в България, но суровината идва от Полша например, млякото от Унгария, а също така и от Гърция даже готова, преработена. Колегите от ВМРО предлагат да има таван на търговските надценки. Това е разумно предложение, предвид факта, че към този момент, както официалните власти признават, търговските надценки достигат 50%. Това ощетява потребителите. Дали 25 или 30% – предложението, доколкото разбирам, е до 25%, това е една възможност наистина цените на основни хранителни стоки да не хвърчат с такива темпове, на каквито сме свидетели в последните три седмици. А те наистина се увеличават всяка седмица минимум с 5 до 10%, и то на основни продоволствени стоки. Тоест ограничаването на търговската надценка е начин да се спре тип спекула в посоката, в която тя в момента върви, поради факта че оборотите са ниски и съответно търсенето е ограничено. Считаме, че Постановлението трябва да се допълни и с нашите предложения за останалите продукти. Защото в Постановлението какво казваме? Че само за млечните продукти ние ще осигурим търговска площ 90% за продукти, които са произведени с българска суровина. Но къде отиват плодове, зеленчуци, къде отиват месо и месни продукти? Тоест ние сме традиционни производители и би следвало тези продукти също да бъдат включени – да присъстват не само физически на определено място, да имат достатъчно контракти и възможности да бъдат представени, но в същото време да се направи усилието да бъдат доставени тези продукти. В противен случай, ако четем Постановлението така, както е, се разбира, че млякото и млечните продукти на практика може би ще имаме добра възможност да бъдат представени, санкциите лесно ще се определят, но за всички останали продукти това ще бъде почти невъзможно, защото Вие нямате критерии, нямате основата, на която да решите дали е достатъчен един квадратен метър за българските зеленчуци на фона на останалата търговска площ, която има. По отношение на санкциите. Вярно, санкцията е нещо дисциплиниращо, от която целта е по-скоро наистина да има български стоки, а не да санкционираме. Факт е, че предложението, което Вие току-що изчетохте, е за всеки един търговски обект да бъде такава санкцията. Предложението, което ВМРО прави, е на практика с два пъти по-високи санкции, но мен ме притесняват критериите и начините, по които ще бъдат реализирани тези санкции. Всеки един търговски обект – това означава, че ние трябва да имаме картината в този момент как изглежда по отношение на представителството на всеки един от групите продукти и какво искаме да се случи. При млечните продукти се казва: от асортимента, което също някак си не е много точен показател. Не от асортимента, от продуктите, които се предлагат там, защото няма кой инспектор да отиде да санкционира веригата, ако започне целия асортимент да разглежда, който е представен в момента на дадена търговска верига. И ми се струва, в заключение, че все пак трябва със Закона да разширим обхвата на предложените мерки от Постановлението и да направим необходимото да защитим и производителите, но аз също така искам и потребителят да бъде доволен в тази ситуация – да има български продукти, от които да има избор. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение направеното предложение: до отмяната на извънредното положение с акт на Министерския съвет да може да се въвеждат временни мерки за защита на производството на храни, произведени на територията на Република България, и вече приетото Постановление на Министерския съвет, искам да заявя следното. То е във време, в което рестриктивно са наложени ограничителни мерки към пазарите – традиционно представените български стоки на тези пазари да не могат да стигнат до потребителите. Вносителите вероятно разчитат, че производителите ще се успокоят. Искам да ги разочаровам. Веригите магазини, основно за хранителни продукти, имат изградени схеми за доставка, няма да променят за месец доставчиците си, и тези производители, които разчитат традиционно да продават своята продукция на затворените пазари, ще останат без възможността да продадат тази продукция. Както знаете, тя не е трайна и на практика те ще загубят. Очаквам поука от кризата. Политика към малките и средните стопанства е необходима, но такава политика, че те да бъдат устойчиви и да бъдат подпомагани от държавата. Именно в условия на криза трябва да бъде осъзнато това, когато основно ще разчитаме задоволяването с хранителни стоки да стане от местно производство. Има добри практики, които могат да бъдат приложени. Стандарт за свежи продукти – такъв може да бъде приложен и той да не е само за периода на извънредното положение, и това ще е истинска подкрепа към българските производители. Трябва да има ясно виждане за политика за приобщаваща икономика в земеделието, която е свързана с малки и средни устойчиви стопанства, които да са гръбнак на производството на хранителни стоки. Трябва да имаме цели – цели, зад които да се обединим: приемлива цена на продукцията, без прекалено високи посреднически надценки. Така направеното предложение – механично, в рамките на месец, не изключва това. Трябва да има механизъм, регламент, с който да се гарантира справедлива цена за производителя и приемлива за потребителя за качеството, което иска. Има такава практика. Тя трябва да бъде адаптирана и приложена съобразно реалностите, в които е поставено българското земеделие. Призовавам Ви: спрете с имитацията на загриженост. Хората, които ще бъдат засегнати от рестриктивните мерки, наложени заради извънредното положение, ще разберат истинската щета, която им е нанесена, ще я почувстват. Сега е времето да се осъзнае какви грешки са допуснати в сектор „Земеделие“, те да бъдат осмислени, да има общо виждане, консенсус за бъдещето на земеделието – гръбнакът на нашата икономика. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Кризата, която в момента бушува в целия свят, има и някои положителни ефекти. Един от тези положителни ефекти е, че не само в България, а и в целия свят вече започна да се говори и да се обръща внимание, че националните държави трябва да обърнат по-сериозно внимание на задоволяване на продоволствените нужди на собственото си население. Това е във връзка и със затворените граници, трудните доставки между държавите и така нататък, и така нататък. В тази връзка предложението, направено от управляващата коалиция, и самото постановление е в правилната посока и, както казахме, ние ще го подкрепим. То обаче е само плахо загатване на проблема и в никакъв случай не може да доведе до неговото решаване по една много проста причина: всеки бизнес изисква предвидимост и устойчиво законодателство. Постановлението на Министерския съвет, което за срока на извънредното положение дава някакъв лъч светлина пред българските земеделски производители, в никакъв случай няма да реши проблема, защото извънредното положение ще изтече, търговските вериги ще преценят, че примерно може вече да намалят площта, която дават на българските производители, и това ще изчезне в миналото. Това, което е необходимо, както казах, е устойчиво законодателство, тоест това, което ние от БСП предлагаме, и то не за първи път го предлагаме, предлагали сме го няколко пъти в годините назад, е да се вменят чрез закон проценти, които българските производители да изпълняват и да предоставят на българския пазар. И преди, когато сме представяли тези законопроекти, сме спорили, че примерно някои месопроизводители, българските млекопроизводители, зеленчукопроизводители не могат да изпълнят квотите, които сме предлагали в нашите законопроекти. Ако ние наистина имаме устойчиво законодателство, тоест българските производители имат доверие в държавата и в законите, които се приемат и че те няма да бъдат променяни, то те са достатъчно предприемчиви, за да могат за една-две години да направят инвестиции, които напълно да отговарят на това, което им вменява Законът, и те ще могат да изпълняват тези квоти, които ние предлагаме. Ние апелираме: това, което предлагаме, да бъде подкрепено в Закона, за да може наистина да има доверие, и то устойчиво, българските земеделски производители наистина да имат доверие в държавата. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Много тъжно е, когато миналата седмица министърът на отбраната направи предложение за подпомагане на земеделските производители. Очаквахме това нещо от министъра на земеделието – да направи тези промени, а не от министъра на отбраната. Това не даде успокоение в земеделските производители, напротив, още повече ги обърка. Спомняте си миналата седмица, когато гледахме нашите предложения за увеличаване с 30 милиона в бюджета точно за дребните зеленчукопроизводители, овощари и животновъди, от тази трибуна Ви казах, че при едно социологическо международно изследване от 106 държави България е на 50-о място по продоволствена сигурност и на последно място в Европейския съюз. С предложенията, които сега ни се предлагат, видите ли, българските стоки ще влязат във веригите и те ще бъдат конкурентоспособни. Нищо подобно! Ние знаем какви субсидии получават земеделските производители във Франция, в Германия, в Полша, в останалите държави и какви субсидии получават нашите – най-ниски субсидии. Веднага ще дам пример. Вие си спомняте, когато Русия наложи обратно санкциите за внос на плодове и зеленчуци, тогава Полша, която е една от най-големите производителки на ябълки в Европа, с милион и сто хиляди тона, от които 900 хиляди изнасяше в Русия, какво направи? Тропна по масата в Брюксел и каза: „Ние искаме субсидии!“ Отпуснаха по 30 евроцента на килограм, забележете, на килограм. Полското правителство също по 30 евроцента, тоест полската ябълка на килограм за полския производител е един лев и над лев субсидия. Субсидията за нашите производители на ябълки е между 120 и 130 лв. на декар, при средно три тона – разделете го, това са 4 стотинки на килограм ябълки. Как може нашият земеделски производител срещу 4 стотинки субсидия да бъде конкурентоспособен? Ами той трябва 25 години да работи, за да стигне полските производители. Затова полската ябълка идва на 20 – 25 стотинки в България. Същото е и при доматите, при пипера. Аз ще дам и пример за държавна политика. Тук се обръщам към управляващите. Миналата година румънското правителство, между другото въведе в 2017 г. тези наши предложения, а Вие – тогава управляващите, не се съгласихте, сега изведнъж сте много загрижени. Тогава румънското правителство въведе тези предложения. Забележете какво направи румънското правителство миналата година! Направи така, че в момента строят 60 големи хипермаркета, които ще продават само румънска стока. Унгарското правителство какво направи? С решение отпусна миналата година 1 млрд. евро за построяване на оранжерии за домати и пипер, като очакваната възвръщаемост от добавената стойност е 10 милиарда. Ето Ви пари не за 7 самолета, а за 37 при адекватна политика в аграрния сектор. От нашата парламентарна група предлагаме да приемете тези наши предложения, но те трябва да бъдат приети и да бъдат доразвити с възможност земеделските производители да бъдат конкурентоспособни – това, което Ви предложихме миналата седмица за малките, които нямат възможност да влязат в големите вериги. Това е нашето предложение. Благодаря за вниманието.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! В момента обсъждаме конкретен въпрос как в тази криза да подпомогнем българските производители. Говорим конюнктурно, но темата е много сериозна, много голяма и вярвам, че ще я продължим и след като изтече извънредното положение. В годините на прехода и в резултат на грешни решения състоянието на българското земеделие не е такова, каквото може да бъде и какъвто потенциал има българската земя, българските професионалисти в тази област и в крайна сметка и възможностите за изхранване на българския народ. Разбира се, днес ще решим конкретния въпрос, но нека да помислим върху това, че българската земеделска продукция е неконкурентоспособна, защото получава по-ниски субсидии от тези на европейските земеделски производители. Каквото и да правим днес, дано да вземем най-разумното решение, пред нас стои въпросът как този проблем ще бъде решаван в бъдеще. Той е сериозният, той е един от стратегическите въпроси за бъдещето на българското земеделие. Допускали сме и грешки в прехода, в резултат на които има сериозни диспропорции вътре, в самото земеделие на България, в съотношението зърнени култури, плодове, зеленчуци, месо. Поставям само тези теми с пълното съзнание, че днес няма да ги решим, но нека да стоят на вниманието ни, тъй като кризата дава възможности – освен много тревоги, много проблеми, дава и възможност за преосмисляне на големи теми, които в годините назад, поради партийно късогледство или политически пристрастия, излишни конфронтации, българските партии и политически представители тук, в различни варианти на парламента, не са успели да решат. Съжалявам, че и днес управляващите предлагате конюнктурно решение и на парче по отношение защитата на българското производство в търговските вериги. Вчера Министерският съвет е решил в постановлението си да задължи търговските вериги да предоставят щандове и площи за излагане на българска продукция. Хубава мярка, но като че ли мярка, която няма да даде очаквания резултат, а именно да помогнем активно на българските производители на селскостопанска продукция. Защо? Вчера успяхме да разговаряме с представители на Съюз „Произведено в България“, където членуват голяма част от тези фирми, и те изразиха опасение, че много от условията, които тежат върху тях и реално им пречат да продават в търговските вериги, остават. Например тези дни една търговска верига е поискала от малка българска фирма – производител, да заплати 50 хил. лв. за реклама, за да бъде допусната в търговската верига. Сигурно помните старите ни разговори отпреди няколко години: такса торбичка, такса рожден ден на веригата магазини, такса за реклама и така нататък – все неща, които оскъпяват продукта на българския производител и допълнително го правят неконкурентоспособен. Истинското решение беше това, което предлагаме от години, но, очевидно, в спора правителство – вериги, веригите са победили. Ние знаем какво значи тази битка, водили сме я, но сме в опозиция. Би трябвало управляващите да проявят повече характер в защита на българското и родното. В крайна сметка е това – никакво решение. Да, нека да им се предоставят възможности за излагане на стоката, но това няма да бъде реална помощ. Осмислете отново нашето предложение, колегата Стойнев го изложи подробно, за определен процент задължително излагане на български стоки в търговските вериги. Бъдете готови за реакцията, каква ще бъде? Че това не е пазарно, че ще ни осъдят в Европейския съюз, ще отхвърлят практиката на Румъния, която отдавна мина през това – въведе го със закон и така нататък. Те защитават своите интереси. Време е ние да защитим българския национален интерес с много категорична заявка, с много конкретни изисквания към веригата и със запис в Закона. Нека пък да видим как няма да спазват българския закон. Предлагаме още нещо. Министър-председателят онзи ден изрече едно добро пожелание. Предлагам Ви това добро пожелание да стане български закон. Той каза, той нареди на министъра на земеделието да изкупят непродадената продукция, която в резултат на затварянето на тържищата може да бъде погубена, правителството да я изкупи с пари от държавния бюджет и да я раздаде на социалнослаби хора за празниците. Прекрасно! Обаче не виждам това предложение от името на управляващите в текста на Закона, затова го правя, колкото и да е парадоксално, че правя предложение от името на Бойко Борисов. Госпожо Председател, правя редакционно предложение, което да звучи така: „Народното събрание възлага на Министерския съвет да осигури изкупуване на нереализираната земеделска продукция на български земеделски производители в резултат на кризата с коронавирус и да ги предостави безвъзмездно на социалнослаби." Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, бих искала да направя едно редакционно предложение: „В новия § 10, относно чл. 16а, се правят следните изменения: „1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „Верига от магазини са търговски обекти за самообслужване, за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице. Сградите и съоръженията представляват комплексен обект, която разполага с десет и повече търговски обекта на територията на страната. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) На лице, което в търговски обект наруши изискванията по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 25 000 лв., а при повторно нарушение в същия обект, имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Повторно нарушение е нарушение, извършено в 3-месечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение в същия търговски обект.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Добре е, че има относителен консенсус за това да приложим такива временни мерки, които могат да бъдат определени като протекционистки, и те са насочени към това да има подкрепа и съдействие за българските производители. Добре е, че има такъв консенсус, когато сме поставени в тази сложна ситуация. Добре е, че се правят предложения, уважаеми народни представители, именно за това да постигнем желания от всички нас резултат – да се окаже съдействие на българските производители. Уважаеми народни представители, смятам, че този дебат, трябва да го водим основно с конкретни предложения по действащия Закон за храните, и то да започнем този дебат отсега, за да може в края на извънредното положение да имаме готови предложения и тези готови предложения да са съобразени със становищата на всички заинтересовани страни. Вчера на заседанието на Правната комисия видяхме този консенсус. Днес в пленарната зала виждаме, че има и множество предложения. Все пак нека да обърна внимание на народните представители, че целта е да дадем една рамка, да дадем възможност на Министерския съвет със свой акт да определи какви действия следва да бъдат предприети. На първо място, да се осигури на българските производители да продават своята продукция в тези вериги от магазини. На второ място, все пак Постановлението, което вчера прие Министерският съвет, е Постановление за осигуряване на основни групи храни, произведени на територията на Република България в търговски обекти, представляващи вериги от магазини. Именно, целта е да бъде създаден един механизъм, който да даде възможността на българските производители да предлагат и реализират своята стока в тези вериги от магазини, а дебатът, уважаеми народни представители, как да подпомогнем българските производители да преодолеят последиците от тази тежка криза, все пак трябва да започнем да го водим по действащия Закон за храните. Предложението Ви обръща внимание по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Разбираемо е, че тази тема трябва да се постави на дебат, но нека да направим първата стъпка и да приемем тази промяна в Закона за мерките и действията, а впоследствие да седнем и да обсъдим внимателно предложенията с всички заинтересовани страни, предложенията от нас – от наша страна, имам предвид от парламента, предложенията, които ще дойдат и от Министерството на земеделието, предложенията, които ще дойдат и от Асоциациите на българските производители. Затова смятам, че днес като първа стъпка е наложително да приемем тази мярка, като мисля, че можем да поемем ангажимент това да не е първата и единствена стъпка, а да има и нови такива. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ципов, първа стъпка, само че плодовете и зеленчуците не са като обувки, като дрехи, да ги заключим някъде в някакъв склад и да кажем: „Първата стъпка сме я направили, а Вие ще чакате.“ Агротехническите мероприятия няма как да ги спрем, защото земеделието е производство под открито небе. Това са въпроси, които трябва в тази криза да ги решим тук, днес и веднага. Затова Вие пледирате за конкретни предложения. Понеже ние сега говорим за големите вериги, почти на всички кооперативни пазари има магазинчета, които са за плодове и зеленчуци, без да излагат стоката си навън. Аз бях вчера в такъв магазин. Жената затвори и реве, защото казва: „Големите вериги могат да продават...“ При нея влизаха само по един човек, в големите вериги сме се наредили шест човека на щанда за плодове и зеленчуци. Кое е по-опасното? Кого защитаваме – дребния български производител или големите вериги, в които продукцията е от Полша, от Испания, от Италия, Турция, доматите от Испания? Затова сега правя редакционно предложение, между другото, да включим и тези магазини за плодове и зеленчуци, които са на кооперативните пазари, без да са изложили стоката си навън. Именно сега за извънредното положение, това са хиляди човешки съдби, господин Ципов, макар че не Ви харесва това нещо – по физиономията Ви виждам, но това са хиляди човешки съдби! В малките магазинчета, които са за плодове и зеленчуци на кооперативните пазари, които не са изложили стоката си навън, там влиза по един човек. Това го казвам от практиката и Вие всички знаете това нещо. В момента цяла България ни гледа. Дайте да приемем това нещо. Ето едно конкретно, работещо, добро предложение и то задължително трябва да бъде прието. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, ние принципно подкрепяме това, че трябва да има по-задълбочени действия. Относно това, което Вие твърдите, че трябва да се дадат правомощия на Министерския съвет да изпълнява всичко, свързано с мерките, с преодоляване на кризата, виждаме, че Министерският съвет допуска и доста сериозни грешки. Ще Ви дам пример от 11 април – заповедта на министър Ананиев за затваряне на всичките пазари. Знаете ли какво се получи и как това, което се случи, оказва не помощ, а е в ущърб на българските производители? Онзи ден той затвори всичките пазари и рискува продукцията, която са произвели тези производители, да бъде бракувана, защото тя има срок на годност. Аз Ви задавам въпроса на Вас, а Вие може би да го зададете на министъра той да се произнесе: каква е разликата между струпването на хора в търговската верига и определеното струпване на хора на пазара? Даже пазарът е открито пространство, докато търговската верига е затворено пространство, което има вентилация и се разнасят вируси и така нататък. Министерският съвет допуска грешки и съответните министри, особено министър Ананиев, защото, ако искаме да помогнем на тези производители – държавата, общините, ръководствата на общинските пазари, могат да създадат необходимата организация, за да може наистина тези пазари да работят по същия начин, както работят и търговските вериги. Най-лесното решение е да видим в един пазар – примерно пазарът „Георги Кирков“, че имало струпване на хора там, и да кажем: „Край, затваряме всичките пазари.“ Това е най-лесното решение, но то не е правилно. Правилното решение е да се създаде организация, така че да могат те да работят, защото това наистина е реалната помощ за производителите. Затова казах, че не всичко трябва да се оставя в ръцете на Министерския съвет, защото той допуска доста грешки в тази ситуация. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, правя тази реплика в две отношения. Първото отношение, разбира се, че сте прав, че трябва да се започне отнякъде и ние го направихме – започваме отнякъде, защото толкова години нищо не е правено. Да не говорим за онези години назад, когато влизаха веригите, когато не управлявахме нито ние, нито Вие, тогава те влязоха в България, без да им бъдат поставени абсолютно никакви условия. В много държави в Европа при самото влизане бяха поставени конкретни искания от тези вериги, конкретни условия, за да оперират на техния пазар. В другата връзка – с пазарите, държа да отбележа, че забравихте да споменете, че министърът на здравеопазването все пак каза, че най-вероятно след Великден пазарите ще бъдат отворени отново. Да не говорим нещо друго. Кризисният щаб и министърът на здравеопазването затвориха – кога – за Цветница и сега за Великден, когато ще има огромно количество хора на тези пазари?! Искрено се надявам, че министърът на здравеопазването ще прояви благоразумие и ще се вслуша в призивите на българските земеделски производители и след очакваните големи маси от хора, които по празниците се струпват на тези места, след това струпване, след преминаването на празниците, ще отворят пазарите отново, по ред и причини и по ред и начин, по които вече започнаха да го правят. Вече започнаха да го правят! Дали е било правилно, или не е правилно, все пак времето ще покаже. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, ще бъда съвсем кратък в дупликата си. Имам чувството, че не обсъждаме мярка, свързана с извънредното положение, а водим принципен дебат по принципни въпроси. Мисля, че не му е сега времето да водим този принципен дебат, а все пак този относителен консенсус, който имаме по тази тема, да бъде реализиран колкото се може по-бързо. Да, Министерският съвет е органът, който трябва да предприеме необходимите мерки, включително и тези временни мерки по време на извънредното положение. Да, може би невинаги действията са премерени дотолкова, че да има незабавен ефект от тях. Уважаеми дами и господа, в извънредно положение сме, свързано с разпространението на изключително сериозна заразна болест. При положение че именно на тези пазари може да се стигне до масово разпространение на тази заразна болест, естествено, че трябва да се предприемат всички тези мерки. По-важна ли е продукцията, която ще се реализира, може би с няколко дни закъснение, от човешкия живот, уважаеми народни представители? Нека да преценим кое е по-важното! Нека все пак да подкрепим тази мярка дотолкова, доколкото трябва да поставим началото на този сериозен дебат. Да, живеем в един съвсем различен свят! Само преди един месец не бяхме изправени пред такова сериозно предизвикателство! Уважаеми народни представители, днес трябва да вземем това важно решение!

Уважаема госпожо Председател, молбата ми към Вас е, като излезе тук колега народен представител и започне да поставя въпроса: кое е по-важно – животът и здравето, или съхраняването на бизнеса и икономиката, да му отнемате думата. Уважаеми господин Ципов, едва ли има тук в тази зала някой, който да поставя този въпрос и тази дилема. Ние поставяме предложения и предлагаме решения, които са да се запази здравето и животът, но да се запази и бизнесът, и съдбата на всички тези търговци. Това, което говорихте сега за пазарите, това, което беше засегнато от тази заповед на министъра, касае над 17 000 търговци и наети в тази сфера. Защо е необходимо да съсипваме тези съдби и този бизнес? (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Не. Няма такава дилема. Моля Ви, не поставяйте така въпроси. Това, върху което спорим ние, е да се опитаме да спасим и двете. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, аз ще подкрепя текста, както е предложен в редакцията на Комисията. Искам обаче да направя една редакционна поправка в чл. 16а, ал. 1, изречение първо – думата „пускането“ да се замени с „предлагането им на пазара“. Мисля, че отдавна мина времето, когато се пускаха. Мисля, че се „предлагат“, а не се „пускат“. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да Ви кажа, че доста трудно изминах пътя от мястото, където седя, до тук – с разтреперани колене, от това, че вчера бях на пазара и си купих домати оттам. От изказванията досега разбрах, че съм постъпил много непредпазливо и съм се подложил на страшен риск. И в момента просто се чудя как и какво да направя при така убедителното изказване, че пазарите са най-голямото огнище на зараза. Не мога да разбера как нещо, което е на открито – ако се въведе строг контрол за посещение на пазара със съответните високи санкции, но с възможност този пазар да работи, е по-голямо огнище от един супермаркет, в който в началото наистина пускаха на големи опашки, сега няма нито една опашка да видите пред веригите, а ще видите всички хора вътре, разминавайки се на по-малко от половин метър разстояние. Единственото нещо, което се прави – на вратата ти пръскат ръцете, а ако няма примерно в някой от магазините автоматика, сам да си ги напръскваш. Това е начин, по който ние в момента се опитваме да развием бизнеса на онези, които са го развили вече, затваряйки пазарите, затваряйки ги точно в момента, в който предстоят празници, в момента, в който хората обичат да си правят салатки. Няма да влизам в подробности за агнешкото с пресния лук и в другите такива. Не давайки възможност на тези хора да си купят пресни продукти от пазара, Вие ги пращате във веригите. Ако това е целта, седнете и кажете: „Ние искаме търговските веригите да работят в България с български стоки по техните си правила и няма да допуснем да има пазар, да има малък, среден и микропроизводител на селскостопанска продукция, който да си я продава свободно." Защото от това, което чух досега, не видях никаква логика. Вътре в климатизирани помещения, които въртят въздух, независимо хората на какво разстояние са един от друг, дишаш този въздух, той попада в очите и така нататък, и така нататък. Това било неопасно или е по-малко опасно, отколкото един пазар, който е на чист въздух. Колеги, дайте да бъдем сериозни. Недейте да затваряте пазарите! По-скоро въведете мерки, ако ще да са драконовски, за контрола вътре, как влизат хората, какво се прави вътре. Ако някой го нарушава, накажете го, но недейте априори да лишавате хората от възможност да направят онова, което единствено и в момента правят, работят със собствените си ръце селскостопанската продукция. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ерменков, аз трябва да Ви направя реплика поради несъгласие с Вашето изказване, но, честно казано, не намерих нито една буквичка, думичка във Вашето изказване, която да е свързана с темата, обсъждана в момента. Колеги, мисля, че всички имаме грижа за хората от пазарите, за хората, които с труда си произвеждат зеленчуците и плодовете, които ядем. Мисля, че грижата за тях ще бъде материализирана през съответните административни актове и няма заплаха за тяхната работа. Аз наистина ще се хвана за едни думи – да бъдем сериозни. Дайте да бъдем сериозни, да дискутираме това, за което сме се събрали! Ние имаме консенсус, какво повече правим всъщност? Дайте да приемем тези текстове, които са предложени, и да се опитаме да ги подобрим с редакционните предложения, които са направени. Всичко останало е едно празно говорене, което трябва да ни позиционира да се харесаме на някого. Дайте да не се харесваме, дайте да свършим работа!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ерменков, аз ще Ви направя реплика: бъдете сериозни, да бъдем сериозни. Наистина, когато искаме да сме сериозни и отговорни, не е редно министърът на отбраната да прави предложения, а министърът на земеделието. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Параграф 10 – текст на вносител. Предложение на народния представител Красимир Ципов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от 1 януари 2022 г., с изключение на § 5 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 002-01-9, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г., приет на първо гласуване на 4 март 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Предложение от народния представител Милен Михов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 33, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „командира на Съвместното командване на специалните операции, директора на Служба „Военна информация“ и началника на Военна академия „Георги Стойков Раковски“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.

По § 3 има предложение от народния представител Константин Попов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя н предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 156 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 накрая думите „на по-висока длъжност, изискваща съответната квалификация, в интерес на военната служба“ се заменят с „в интерес на службата, на длъжност в по-високо длъжностно ниво, в съответствие с придобитата квалификация“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание „полковник“ (капитан I ранг), които заемат длъжност повече от 4 години и откажат преназначаване на друга предложена им длъжност в същото или по-високо длъжностно ниво, продължават да заемат длъжността си за срок от 1 година.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. По § 5 има предложение от народния представител Константин Попов. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 165 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 12 и 13: „12. при изтичане на срока по чл. 156, ал. 3; 13. при упражнено право на пенсия от военнослужещ с пределна възраст по чл. 160, ал. 4.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) Министърът на отбраната може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от военнослужещия по ал. 1, т. 13. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.“

Предложение от народния представител Милен Михов. Предложението е оттеглено. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. По § 7 има предложение от народните представители Таско Ерменков, Николай Цонков, Георги Вергиев, Георги Андреев, Кольо Милев, Любомир Бонев, Васил Антонов: „В § 7 от преходни и заключителни разпоредби в новото съдържание на ал. 3 след думите „въоръжените сили“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да предложа да гласуваме нашето предложение, тъй като в едни изменения в Закона за военното разузнаване ние всички допуснахме да внесем възможността за назначаване и на цивилен служител. Сега с нашето предложение искаме това да се коригира и да отпадне. Дълги години Служба „Военна информация“ се е управлявала от офицер от висшия команден състав на въоръжените сили. Мога да дам такива примери, като генерал-полковник Васил Зикулов, който беше дълги години началник на Военното разузнаване, също генерал-лейтенант Кацаров, генерал Студенков и в наши дни. Имаше моменти, когато тази служба наистина се управляваше от цивилен служител и не се постигнаха нужните резултати. Още повече възможността за назначаване на офицер от висшия команден състав на въоръжените сили дава възможност на всички изявили се висши военни да имат правото да заемат тази длъжност. Още повече и самата служба също изгражда своите кадри и в момента ние внасяме едно двусмислие, че настоящият изпълняващ началник в един момент може да бъде сменен, макар че е уточнено на какви изисквания трябва да отговаря и цивилният служител, което по принцип е добре, но ние предлагаме тази възможност да отпадне. Аз Ви приканвам да подкрепите нашето предложение, което ще даде възможност на генералите да се изявяват на възлови позиции и да не се принизява тяхното значение. Благодаря.

Малко ведро след страшните изказвания по предишния закон. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз за пореден път се изправям пред Вас, за да аргументирам вредността от идеята цивилен да оглави Служба „Военна информация“. Благодаря на Министерството на отбраната за становището, което е изпратило по повод нашето предложение. Защото това становище още повече ме убеждава колко сме били прави в предложението, което сме направили. В становището пише: „С приемането на това предложение няма да съществува възможност за реализация в пълнота на разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за военното разузнаване на длъжността „директор“ на Служба „Военна информация“ да се назначават лица с професионален стаж в системата за защитата на националната сигурност, а не само на въоръжените сили." Според Закона за управление и функциониране на Системата за защита на националната сигурност, в сила от 31 юли 2015 г., Системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност, и които са представени в Съвета по сигурност на Министерския съвет. Питам: ако утре някой от тези членове от този състав на Съвета по сигурността към Министерския съвет или някой, който се е занимавал с контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна или охранителна дейност, или противопожарна отбрана примерно и има десет години стаж в тази си дейност, го предложите за директор на Служба „Военна информация“ с нейната специфика – какво правим? Защото нищо не пречи такъв човек да бъде предложен според Вашите предложения тук. Служба „Военна информация“, колеги, е специфична военна дейност. Затова тя се казва „Военна информация“, а не се казва Служба „Разузнаване“ или Държавна агенция „Разузнаване“, където имат съвсем други цели, методи на работа, дори съвсем друга терминология. Служба „Военно разузнаване“ е неразделна част от въоръжените сили, а не някаква служба! Според Доктрината на въоръжените сили на Република България: „Военното разузнаване обединява дейността на всички разузнавателни органи и формирования в Армията в единен централизиран процес на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, по единен замисъл, условия и задачи. Разузнавателните подразделения в структурите на Армията се обслужват информационно, методологически и планово от Служба „Военно разузнаване“. То осигурява контингентите ни, участва в операции и мисии, подготвя военните учения на Армията. Началникът ръководи агентурното разузнаване, радиоелектронното разузнаване и Информационно-аналитичния сектор. Директорът на Служба „Военно разузнаване“ участва в работата, а в момента е и председател на Комитета на НАТО по военно разузнаване, в Борда на директорите по насоките на разузнавателната дейност на Алианса и в Борда за управление на Системата за обмен на разузнавателна информация." Би било абсурдно при тази сложна проблематика от военен и агентурно-разузнавателен характер и отговорни решения начело на разузнаването да стои цивилна личност, която да е адекватен партньор на генералите в Брюксел. За 112 години съществуване на Службата с всичките й успехи и нито един предал интересите на Родината, с изключение на 5 месеца, в които началник беше господин Бакалов, началник на тази служба винаги е бил военен. Петте месеца на управление на господин Бакалов бяха политическа поръчка за предаване в разрез със съществуващия закон на данните за чужди агенти на Комисията по досиетата, за съжаление! Значи ли това, че ако утре имаме овакантено място и ако не приемете нашето предложение, някой с доста години в ДАНС или в ДАР, или в Националната служба по охрана, може да стане директор на служба „Военна информация“, най-вероятно, за да изпълнява политически поръчки? Иначе не виждам каква ще бъде причината такъв човек да бъде назначен на тази служба. През всичките години на съществуването си военното разузнаване е служило единствено на интересите на националната сигурност в съответствие с господстващата доктрина. Нито един път не се е замесило в политически боричкания и слугинаж какъвто и да е бил режимът, управлявал България. Успехите му са били винаги, а и днес са високо ценени от партньорските служби и една от причините за това е професионалното военно ръководство на тази служба. Нека да не допускаме това да се промени в отрицателна посока. Предлагам да затворим тази врата цивилен да може да оглави тази служба. Предлагам Ви наистина, ако искаме да говорим сериозно за Служба „Военна информация“, да подкрепите нашето предложение. Между Вас има военни хора, които разбират какво означава „военно дело“ и какво означава „военно разузнаване“. Оставям решението на Вашата съвест, но не забравяйте, че това решение е и Ваша отговорност. Благодаря Ви за вниманието. (Единично ръкопляскане от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

Супер възможно.