8 май 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! (Оживление, шум.) „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г.“

„На свое извънредно заседание, проведено на 7 май 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002 01 16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов, министър; от Министерството на здравеопазването – господин Кирил Ананиев, министър, и госпожа Жени Начева – заместник-министър; от Министерството на туризма – госпожа Николина Ангелкова, министър; от Министерството на финансите – госпожа Росица Велкова, заместник-министър, и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“; от Агенция „Митници“ – господин Георги Александров, заместник-директор, и госпожа Светла Генова – директор на дирекция „Акцизна дейност и методология“; от Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Георги Дичев, председател; от Американската търговска камара в България – господин Светлин Димитров; от Висшия адвокатски съвет – госпожа Валя Гигова; от Асоциацията на българските административни съдии – господин Любомир Гайдов, заместник-председател, и от Българската петролна и газова асоциация – господин Светослав Бенчев. Законопроектът беше представен от господин Ананиев, господин Кирилов, госпожа Ангелкова и госпожа Велкова. Посочи се, че във връзка с извънредното положение в страната, обявено с Решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание и неговото удължаване до 13 май 2020 г., е необходимо да се предприемат мерки на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението на заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение. С Проекта на закон се цели създаването на нормативна рамка, която да допринесе за намаляване и забавяне разпространението на заразата с вируса на COVID-19 и да обезпечи дейността на здравната система. Разпространението на заразата представлява извънредна епидемична обстановка, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб, и представлява опасност за националната ни сигурност. Въвеждането на мерки е от изключително висока обществена значимост, като забавянето или несвоевременното прилагане може да доведе до значителни и трудно поправими вреди за живота и здравето на хората, здравеопазването и социалната система. Със Законопроекта се предлагат промени в Закона за здравето, които обезпечават въвеждането на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването и които ще имат действие след изтичане на срока на извънредното положение на 13 май 2020 г. Предвижда се мерките да се определят с акт на министъра на здравеопазването или на директора на съответната Регионална здравна инспекция по предложение на главния държавен здравен инспектор. Мерките ще се въвеждат със заповед по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс в условията на неотложни случаи или с наредба, която ще се обнародва в „Държавен вестник“. С предложените промени в Административнопроцесуалния кодекс се гарантира ефикасното и навременно прилагане на мерките, като се въвежда двумесечен срок за разглеждане на оспорването. Предлагат се изменения, свързани със задължителна изолация и болнично лечение, като условията и редът за задължителната изолация на болни от заразни болести, на заразоносители, на контактните с тях лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването. С изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., Закона за чужденците в Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и Закона за държавния служител се прецизират срокове за предвидените в тях социално-икономически, финансови и здравни мерки, като част от сроковете се удължават с до два месеца от отмяната на извънредното положение и се разширява приложното им поле. Предвижда се ползваният през 2020 г. неплатен отпуск до 60 работни дни да се зачита за трудов и осигурителен стаж. С цел избягване на събирането на едно място на големи групи ученици се предлага през учебната 2019/2020 г. да не се провежда Национално външно оценяване в края на IV и X клас, а степента на постигане на компетентностите за съответния етап да се установи след началото на учебната 2020/2021 г. Предвижда се също така приемането на ученици от обединените училища в XI клас за учебната 2020/2021 г. да се извършва само въз основа на окончателните оценки по учебни предмети от удостоверението за завършен първи гимназиален етап на средно образование. Законопроектът въвежда също задължението за лечебните заведения, определени за лечение на заразата с вируса на COVID-19, да извършват ежемесечна проверка на техническото състояние на енергийните обекти и осигуряването с пречиствателни съоръжения и инсталации за обеззаразяване на пречиствателните станции за отпадъчни води. В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков, Филип Попов, Красимир Ципов и Стоян Божинов. Господин Зарков и господин Попов посочиха, че ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта и ще направят предложение за прецизиране на текстовете между първо и второ четене. Господин Ципов изрази необходимостта от подкрепа на Законопроекта, за да се защитят животът и здравето на българските граждани и да се въведат мерки, които да продължат своето действие след 13 май 2020 г. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за здравето, № 002-01-16, внесен от Министерския съвет на 5 май 2020 г.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Днес имаме изключителната задача да обсъдим Законопроект, който касае края на извънредното положение, и затова смятам, че ще се отнесем с необходимата оперативност и сериозност и дебатите ще бъдат на висотата на изискванията, които има нацията към нас. В началото на моето изказване аз ще Ви помоля не само да приканвате, а да осигурите реда в залата, който беше приет от Председателството на Народното събрание, за който ние се съгласихме и който осигурява иначе целия този маскарад, когато хората са един до друг. С маските няма никаква стойност, госпожо Председател, и или ще работим, както реши Председателският съвет, или ще нарушаваме Правилата и нещата ще стоят по един и същи начин.

Не, не! Огледайте цялата зала, госпожо Председател. Недейте непрекъснато да се вторачвате в една парламентарна група и ще видите, че нещата не стоят по начина, по който беше решено на Председателския съвет. Но това е отклонение, това не е важното в моето изказване, просто една любезна ремарка към дейността, която провеждаме в момента. Аз ще взема отношение, естествено като медицински специалист, по проблемите, които касаят наистина Закона за здравето, а не последващите допълнителни – Заключителни разпоредби, в които са включени повече от 15 – 16 въпроса. За мен е разочароващо, че независимо от ситуацията, в която се намираме, Здравната комисия не взе отношение на свое заседание към проблема за Закона за здравето, което щеше да бъде в полза и на Министерския съвет, и на уважаемия господин министър на здравеопазването, и на цялата нация. Искам категорично да заявя като специалист, а и като член на парламентарната група на „БСП за България“, че ние няма как да приемем да бъде стоварена цялата отговорност за последващите противоепидемични мерки върху главата на господин Ананиев и на главния санитарен инспектор. С цялото ми уважение към финансовата експертиза на министър Ананиев и на санитарния инспектор, това е едно решение, което много пъти вече го споделяме пред обществото – решение, което има многопластови последици върху много области на живота в България. По никой начин не може Министерският съвет да избяга от своята отговорност, да я стовари върху един свой министър и той да взема решенията, които по един или друг начин ще влияят върху обществения, политическия, икономическия и какъв ли не живот в България в дните, които ще последват извънредното положение. Ние ще внесем своите предложения между първо и второ четене. Призовавам да бъдем много внимателни в мерките, които ще бъдат предприети не само по отношение на Закона за здравето, а и на всички останали аспекти, които касаят така предложения законопроект, за да бъде той на висотата, тъй като много пъти станахме свидетели на противоречия в заповедите, които се издаваха от министъра на здравеопазването, които падаха след часове или след дни, които си противоречаха, срещу които има много жалби в момента и тези жалби тепърва ще се разглеждат в българските съдилища. Всичко това налага – сега вече с опита, който имаме – да бъдем много по-прецизни и наистина да бъдем полезни на своята нация. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, колеги! Не е лесно положението на управляващите в момента и ние, като опозиция, осъзнаваме това. Нашата подкрепа за мерките срещу разпространението на вируса са безрезервни в този момент. Но от друга страна, се въздържаме от подкрепа на първо четене, тъй като има неща, които просто не могат да бъдат преодолени. Те са в три основни направления. На първо място, въведената така наречена санитарна извънредна обстановка – тя няма конституционна основа. Според нас това може да доведе до непредвидени правни последици. На второ място, в Законопроекта има и друг законопроект – този, който касае данъчни складове и така нататък, дори като обем по-голям от самите здравни мерки. Той заслужава отделно внимание, отделна законодателна инициатива. Това не е правилна техника, особено в момент на криза. На трето място, действието на тези мерки ще продължи и след извънредното положение. Вносителите в своите мотиви подчертават, че приетият законопроект на първо четене в Комисията е по отношение на заразата от СОVID-19, но всъщност въведените мерки ще важат и много след това. Дава се огромна власт в ръцете на министъра на здравеопазването. Неслучайно в Конституцията въвеждането на всяко извънредно положение е само в ръцете на Народното събрание. Оттам нататък министърът може според въведеното извънредно положение да ограничава правата на гражданите. Сега министърът ще може да го прави, подчертавам, по което и да е време напред в бъдещето. Това според нас е неприемливо. Нашите предложения между първо и второ четене ще бъдат главно в защита на най-уязвимите, защото тази криза може и има реален риск да засегне българските работници, хората с най-ниски доходи. Точно там е нашата законодателна инициатива, като повечето от мерките, които ще предложим на Вашето внимание между първо и второ четене, са защитавани назад в годините, дори с цената на това да бъдем обвинени в популизъм. Говоря за намаляване на ставката на ДДС за храни, за лекарства – нещо, което виждаме, че много европейски държави правят в момента. България остана единствената страна с най-висока ставка на ДДС за храни в цяла Европа. В момента съседна Гърция, ако щете, и по-ниските си ставки намалява допълнително, което рискува да ни направи неконкурентни, тоест да излезем от тази криза неконкурентни на останалите страни. Завършвам с това, че по отношение на мерките против епидемията ще имате нашата подкрепа. Надявам се и Вие да подкрепите онова, което ще предложим по отношение на българската икономика, работници и българските граждани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! ДПС подкрепя като цяло промените в Закона за здравето, защото има необходимост от такъв закон за мерките, които ще продължат да действат след отмяната на извънредното положение на 13 май, с цел ограничаване на епидемията от коронавируса и за подпомагане на бизнеса, заетостта и на гражданите. Подкрепяме по принцип промените в чл. 61 и чл. 63 от Закона за здравето, с които се дават правомощия на министъра на здравеопазването за въвеждане на мерки за опазване на живота и здравето на хората на територията на цялата страна, в отделни населени места и области. По отношение на избраната правна техника обаче имаме резерви, но се надяваме те да бъдат прецизирани между първо и второ четене, за което ще направим съответните предложения от името на нашата парламентарна група. По отношение на понятието „извънредна епидемична обстановка“, което се въвежда в чл. 61, но и досега съществуваше в чл. 59 и чл. 63, предлагам да се обмисли въвеждането на мерки и критерии кога ще е налице такава обстановка и какво означава тя. Като лекар съм наясно, че няма как да се даде напълно изчерпателна дефиниция на това понятие, но са необходими някакви критерии, определени в Закона, или пък с наредба допълнително да бъдат определени, защото именно наличието на тази обстановка ще даде право за въвеждане на ограничителни мерки спрямо субективните права на гражданите. А относно промените в Закона за водите – като лекар и като бивш министър на околната среда и водите, ги подкрепям по принцип, но обръщам внимание, че в България пречиствателни станции за битово-фекални отпадъчни води, каквито се посочват в предложените текстове, няма. Нашата канализационна система и съоръжения са от смесен тип, тоест има смесване на дъждовни и битово-фекални отпадъчни води. Поради това нашите пречиствателни станции са за почистване на отпадъчни води – като общо понятие, а не само като битово-фекални води. Във връзка с тази особеност на нашите канализационни системи и съоръжения са ограничени и случаите, когато може да възникне аварийно замърсяване с конкретно непречистени битово-фекални отпадъчни води. Поради тази причина, ако текстовете останат в настоящата редакция, те ще бъдат практически неприложими. Обръщам внимание на това, че е предвидено част от мерките да действат в период на пандемия. Като лекар искам да уточня, че обявяването на пандемия от Световната здравна организация е ирелевантно по отношение на задействането на каквито и да са индивидуални екологични мерки от която и да е отделна държава, включително и България. Ако министърът на здравеопазването е обявил извънредна епидемична обстановка, в основата на която е заболяване, налагащо прилагането на екологични мерки, свързани с употребата в земеделието на утайките и водите за поливане, или ако е обявено извънредно положение поради епидемична обстановка, свързана с подобно заболяване, тогава има смисъл да се прилагат подобни екологични мерки, а не при обявяването на пандемията като цяло. Обръщам внимание, че пандемия може да бъде предизвикана от заболяване, чиито причинители не преминават от човешкия организъм в битово-фекалните води – тогава подобни мерки просто няма да имат смисъл. Надявам се да бъдат взети предвид тези бележки в окончателните текстове – в промените на Закона за водите. По отношение подпомагането на общините – по принцип подкрепяме прилаганите мерки в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март, и предлагаме да включим и подпомагане на общините поради тежкото им финансово състояние заради намалените им приходи – това е видно от статистиката, която може да бъде видяна по отношение на общините. Като цяло в заключение бих искал да кажа от името на парламентарната група, че ние имаме своите бележки – естествено, не само бележки, ще имаме и своите предложения между първо и второ четене до окончателното приемане на сега дискутирания Законопроект за изменение на Закона за здравето, така че те да бъдат адекватни, полезни и по предназначение за постигането на съответните цели. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна моето изказване с една банална фраза, която чуваме ежедневно, а тя е, че след пандемията от коронавируса светът няма да е същият. Той вече не е същият и всички държави в света ще трябва да преосмислят разбиранията си по отношение на права, на свободи, ще трябва да променят законодателството си, което ще трябва да се случи максимално бързо. В световен мащаб големи икономики, големи и силни държави се оказаха неподготвени за това, което ни се случва. Дори и да се справим бързо – да се намери лекарство, ваксина срещу коронавируса, последствията от тази пандемия ще отекват може би в следващия, а и в пό следващи мандати на Народното събрание. Ние трябва да започнем да мислим по различен начин, трябва да започнем да променяме нормативната си уредба – закони, правилници, наредби, всички онези нормативни актове, които определят начина ни на живот, ако сами не успяваме да бъдем толкова дисциплинирани. Въпреки че имахме, смея да твърдя, адекватна от началото реакция на правителството с мерките срещу коронавируса, ние успяхме да покажем, че не сме достатъчно дисциплинирани. В Законопроекта, който в момента обсъждаме, при всички случаи има доста откровени недомислици, които няма как да бъдат подкрепени на второ четене. Но, както някои мъдри хора са казали – „началото е половината“, трябва да започнем отнякъде. Затова от ВОЛЯ ще подкрепим на първо четене този законопроект и се надявам всички Вие, а и ние ще внесем предложения за корекции преди второто четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи на първо четене настоящия Проектозакон. Светът наистина видя една пандемия в XXI век, неочаквана, която взе сериозни човешки жертви и още по-сериозни икономически последици за целия свят, въпреки че две-три от нещата правят особено впечатление – лекото протичане все пак в Източна Европа, което ни дава едно основание да прекратим извънредното положение в България в момента. Обръщам внимание на колегите – излезе една статия около 15 април, преди двадесетина дни, в която имаше една много сериозна статистика, направена за цяла Източна Европа, включително остатъчната Югославия. Европа беше разделена с една демаркационна линия – границата между Германия и Полша, и надолу до Словения. Оказа се, че в остатъчната Източна Европа, включително европейската част на Русия, която е 110 милиона, живее 40% от населението на Европа, имаше само 1000 починали от COVID-19. В Западна Европа, наляво от тази демаркационна линия, имаше 65 хиляди починали, горе-долу към дата 15 април, което – дали БЦЖ ваксината, дали някакви други особености на балканския имунитет и на източните държави, това все още остава загадка за световната наука. За България жертвите също са по-малко, заболелите са по-малко от тези, които предвиждахме, че може да станат в началото. Има също обаче друга тревожна тенденция, на която не знам дали обръщате внимание напоследък? Повече от 10% не от заболелите, а от носителите на COVID-19 са медицински персонал. Министърът е тук – да се обърне внимание на този въпрос. Не може 11% от заразените да са медицински персонал! Това показва, че нещо куца в системата на противоепидемичните мерки на болници, на доболнична медицинска помощ, на старчески домове и какво ли не – социални домове и така нататък. Тази тенденция е много тревожна, много бързо трябва да я прекъснем! Ами, ако болните ни станат 20 хиляди след няколко месеца, това значи ли, че трябва 2000 души медицински персонал да бъдат заразени? Какво става тогава? България трябва да остане без медицински персонал! Наистина тревожна тенденция. Да се види какво става в другите държави. Колко е процентът на заразен медицински персонал там и колко е тук? Защото тук в последните 15 дни се движи около 11%, което не е добре. Светът чака и ваксината, разбира се. Тя ще дойде вероятно от световните центрове – „Пастьор“ е институтът в Париж, Съединените щати, където 13 до 15% от брутния вътрешен продукт е в медицината. Така че, надяваме се тези държави, колкото може по-бързо, с ресурса, с който разполагат, да се направи тази ваксина и да се приключи с тази болест завинаги, както са изкоренени, знаете, холерата, много други – чума, трески и други инфекциозни болести през вековете. Ще подкрепим този закон, защото два месеца извънредно положение – министър Горанов най-добре знае какво коства на фиска и какво ще коства занапред на много и социални, и всички други програми, които се финансират от държавния бюджет. Ако продължим така, ние в края на годината ще се озовем в тежка финансова ситуация. Нали? Само припомням, че за бюджета на държавното обществено осигуряване – знаете, че всяка година трябва да прехвърлим четири милиарда от големия бюджет към бюджета на държавното обществено осигуряване, за да можем да платим пенсиите на хората и всичко друго, което се изплаща от този бюджет. Дано да не станат някакви тежки катаклизми, дано с този закон да се върнем към една нормализация на икономическия живот в България! Разбира се, на второ четене може в някои текстове да направим някои дребни поправки, които, разбира се, да са от полза на общата ситуация. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Разбирам медицинската етика по отношение на моя колега Поповски, но мисля, че той не беше достатъчно настойчив, а само алармира за това какво става с медицинския персонал, за който безспорно, господин Ананиев, трябва да положим особени грижи. Той говори за някои пропуски. Вероятно има такива. Сложното тук е, че доктор Поповски не искаше да каже една дума и тя се нарича „трудова медицина“. Много малко специалности като че ли бяха неглижирани, уважаеми колеги, от голямата медицина – хирургия, кардиология. Ето обаче, че дойде време, когато за тях трябва да се говори и трябва да се разработят правила за действия при такива ситуации. Да, но трудовата медицина е изцяло частна в България. Трудовата медицина е на подчинение на министъра на здравеопазването. Тук има обаче една сложна комбинация с още едно Министерство и това е Министерството на труда и социалната политика. Там пък на подчинение е Инспекцията по охрана на труда. Така че двете министерства би трябвало да работят в един общ синхрон, и то част по-скоро нещата да бъдат проверени, за да може оттук нататък ние да гарантираме, че действително болниците и лечебните заведения по принцип в България спазват всичките необходими изисквания. Безспорно има пропуски. Защото едно е официалният протокол както по отношение на трудовата медицина, така и по отношение на Инспекция на охрана на труда, но ако се отиде на проверка и се провери тези лечебни заведения по фактура кога са закупили защитни предпазни средства, ще Ви кажа, че може би нищо няма да намерите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Вече стана ясна позицията на Българската социалистическа партия. Няма да повтарям казаното от колегите, за да спестим малко процесуално време, затова искам да добавя нещо друго и да се върна на времето, когато приемахме Закона за извънредното положение, и имаше ли въобще нужда да се приема такъв закон? Защото всичките мерки продължават да действат през други закони. Ние приехме един закон, който се оказа във времето доста рестриктивен и с неговото изтичане установяваме, че е излишен, след като това извънредно положение не се удължава. От друга страна, на драго сърце приехме да се самоунижим – имам предвид народните представители, като прекъснахме своята работа. Както виждам, в момента всички тук сме събрани и отново работим, без да е преминала епидемиологичната опасност, още повече, че ние започваме работа, след като има покачване на ръста на заразените! На мен лично това нещо ми прави впечатление. Сега се предлагат мерки, които ще продължат да действат в Закона за здравеопазването, за акцизите, Административнопроцесуалния кодекс, тоест това нещо можеше да бъде направено още преди два месеца, но ние някак си решихме да тръгнем по една друга пътека – приложи се един психологически натиск върху населението и народните представители и се гласува този специализиран закон. Законът, естествено, имаше своята правна обосновка, която обаче липсва към настоящия момент. Защото ако епидемиологичната зараза беше упомената в Закона за извънредното положение, то сега тази епидемиологична зараза – липсва нейното дефиниране, и тя трябва да бъде привързана към бедствено положение и що е то бедствено положение, за да може актовете на министъра на здравеопазването да имат своята правна тежест, а не да бъдат нищожни и да бъдат успешно атакувани пред административните съдилища. От друга страна, в самия закон променяме и заглавието – че ще се гледат и ще се предлагат действия, които са следепидемиологични, но аз не виждам да се прилагат такива действия и такива мерки, още повече те да бъдат за широката част от обществото. Няма да се спирам на здравните мерки, въобще другите действия в административния процес, които се изместват с два месеца напред, и ние ще го подкрепим, но бих искал обаче да обърна внимание по отношение лихвите на гражданите, че там въобще няма да действа този закон. Също така искам да обърна внимание още и на тези граждани – не знаем колко са на брой, може би здравният министър може да подскаже и каже дали са 20, 30, 50 или 100 хиляди, тези граждани са в карантина. Те няма как да упражняват своите действия – ако предприемат някакви действия да се срещнат с адвоката си или да отидат в съда, ще бъдат нарушители на карантината си и подлежат на санкция. Тоест трябва да се помисли за тези граждани: между първо и второ четене да има такива предложения, да не текат може би сроковете или да има някакво облекчено действие спрямо тях. В ракурса на всичко казано до тук мога само да кажа, че ние ще се въздържим при гласуването. Ще дадем нашите предложения между първо и второ четене. Молбата ми обаче към народните представители е между първо и второ четене да не се гласува на партиен принцип, а да се отсеят разумните предложения, които биха били от полза на хората. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Тепърва много ще се обсъжда за направеното и ненаправеното по време на извънредното положение и след него. Не сега още е моментът за пълна оценка, поради простата причина че извънредното положение продължава. Независимо дали се нарича „извънредно положение“, или с нова формулировка, която в момента се заявява в Закона. Всъщност днес, когато обсъждаме целта и философията на един закон, предложен на първо четене, тя е именно такава. Вие предлагате извънредното положение да продължи, но да може да кажете, че то приключва. Това е точно обратното на първоначалния закон, който гласувахме преди два месеца тук, когато се направи закон, който трябваше да даде съдържание на извънредното положение и той не изпълни неговата функция. Оттогава ние се намираме в една спирала, в която практически се говори едно, случва се съвсем различно и хората го усещат. Насажда се мнението, че извънредното положение е това, което причинява техните неудобства, докато конституционно извънредното положение е създадено, за да гарантира техните права дори и в най-тежка криза. Създава се впечатление, че се отпускат някакви мерки или се стягат, като всъщност нещата – с просто око се вижда, вървят до голяма степен на самотек. Непрекъснато се говори за дисциплината на българските граждани. Те в по-голямата си част проявиха отговорност. Използват се, естествено, някои снимки или кадри, за да се наслои усещането и разбирането, че, видите ли, ако нещо не проработи, то е, защото хората не са спазвали мерките! Кои мерки обаче? И като говорим за дисциплина на гражданите, нека да поговорим и за дисциплина на органите, които са призвани конституционно да управляват тази държава! Министерският съвет има своите цели и правомощия. Щабът, който беше създаден, дава своите препоръки. Какво трябваше да направи Народното събрание обаче в тази посока? То не трябваше просто да създаде закон, за да го има, а този закон трябваше да даде яснота и законосъобразност на различните ограничителни заповеди, които се налагат. Яснота в смисъл да бъде ясно веднъж и занапред какво може и какво не може да се прави. Законосъобразност, за да не бъдат затрупани съдилищата с жалби срещу евентуални такива мерки, които утре – тези дела как ще завършат и какво ще последва от това, включително за бюджета, ние днес не може да предвидим? И няма да може да го оправим с промени в Административнопроцесуалния кодекс, направени сега, за да решат този конкретен казус. Когато нямаше яснота, се появиха и различни поведения, и ефективността на самите мерки загуби от това нещо. В първоначално внесения вариант на Закона за извънредното положение имаше чл. 1, в който бяха изписани различните ограничителни мерки, които трябва да бъдат предприети. Този чл. 1 беше отменен между първо и второ четене и заместен с един, който дава възможност на министъра на здравеопазването да издава тези заповеди. Вследствие на това – според зависи от обществените настроения един ден правилата бяха едни, на следващия ден различни. Хората загубиха до голяма степен и доверие в тях. Този подход продължава и сега. Аз и моите колеги разбираме, че в една динамична ситуация има необходимост от гъвкавост, но сме също така достатъчно сигурни, че Народното събрание в своята цялост ще може да прояви отговорност и да даде точните параметри, които едновременно да осигуряват яснотата, за която говорим, и гъвкавостта, от която имат нужда Оперативният щаб и правителството. Другото, което трябваше да направи този закон, е да осигури пълнота и справедливост на компенсаторните мерки. Пълнота в смисъл наистина възможно най-много от пострадалите хора да получат държавна подкрепа, никой да не се чувства изоставен и справедливо да бъде ясно, че тези пари – милиарди, които ще бъдат отделени, ще служат именно на тези, които са пострадали. Конкретно сега по Законопроекта, който ни се предлага, защото това е Законопроект за промяна на Закона за извънредното положение, а не на Закона за здравето. В Закона за здравето се променя едно нещо и то е даването на възможност на министъра да обявява кога има епидемична, извънредна обстановка. Това не е нов термин. Той съществува от 10 години в българското законодателство в същия този закон. Сега обаче се казва кой може да го прави. Ние считаме и бяха изразени достатъчно притеснения дали министърът на здравеопазването има конституционно право сам, па макар и по препоръка на главния държавен инспектор, да бъде нагърбен с тази отговорност. По отношение на конкретните текстове. Има добри и правилни неща в този закон. Тези неща са отварянето на съдилища и различни мерки, които ще допринесат за възстановяване на търговския оборот, спазвайки различните санитарни критерии, и това трябва да се направи, да се продължат мерките, които ще подпомогнат бизнеса и гражданите с два месеца оттук нататък. Това, естествено, трябва да се направи не на последно място, защото много от тези мерки са обявени, но още не са започнали да бъдат оперативни – например тази за микропредприятията, която ние приветстваме, за безвъзмездната помощ на микропредприятията. Това, че се внася яснота по отношение как ще завърши учебната година, също трябва да се направи, защото хората са притеснени и родителите се чудят. Но има и неща, които не са правилни. Обясних вече, че не може да се остави само на министъра да определя какви са тези мерки, които пускат, затварят градове или вкарват, или изкарват хората от улиците. Няма също така нищо по отношение на големи групи хора, които засега остават напълно забравени. Веднага се сещам и за самонаетите, и за петицията на културните дейци, която върви в момента, въпреки обявените мерки, тези, които загубиха всякакъв доход, защото са в неплатен отпуск, дали защото вече е изчерпан техният платен отпуск, или защото са принудени да гледат децата си, които не могат да ходят в ясли и детски градини. За тези хора още няма нищо! И ние ще направим съответните предложения това да се случи. Прави впечатление също, и го заявихме ясно в Комисията, че една от малкото мерки, които няма да бъдат продължени с два месеца след отмяната на извънредното положение другата седмица, е една от най-социалните мерки, които бяхме предвидили, а именно чл. 6 от сега действащия закон, който защитаваше тези, които са изпаднали в затруднено положение от наказателни лихви и други неустойки, защото не изпълняват навреме кредитните си задължения към банките. Това нещо не предлагате да се повиши. Няма никаква логика, след като считаме, че едни подпомагащи мерки трябва да продължат, тази да не продължи. Надявам се, че ще еволюирате по този въпрос. И накрая. Има неща, които трябва да се направят, има неща, които, за съжаление, трябва да бъдат преосмислени. Ние не можем просто да подкрепим този закон, защото той превежда по съществото си философията на среднощния брифинг, когато довечера по телевизията ще разберем какво ние и другите граждани трябва да правим утре. Това не е правилен подход – той не е ефективен и не е законосъобразен. Ще се въздържим от неговата подкрепа поради тази причина. Ще направим всичко възможно българските граждани да получат закона, който заслужават. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Ние като парламентарна група подкрепихме въвеждането на извънредното положение, защото разбираме сериозността и отговорността пред всички политици в такъв критичен момент. Нещо повече – направихме предложения, когато въвеждахме извънредното положение, които подобриха решението на парламента. Искам само да припомня, че по настояване на „БСП за България“ то беше ограничено със срок и отчете основни конституционни изисквания за защита на правата на българските граждани. Сега, когато пристъпваме към отмяна на извънредното положение, но оставане на извънредното положение всъщност, мисля, че разговорът трябваше да протече по друг начин и все още имаме време да го проведем по друг начин. Първо, ние смятаме, че днес тук правителството трябваше да направи отчет на досегашните мерки: какво е въздействието им поне в три аспекта? В здравния аспект. Как досегашните мерки се отразиха на овладяване на кризата, на спасяване на човешки живот, на ограничаване на разпространението на заразата? Освен това обаче – отчет за състоянието на здравната система, за модела на финансиране на болниците в България, както и за заплащането, създаването и развитието на кадрите в здравната система. На следващо, второ, място, тук трябваше да имаме един анализ как досегашните мерки са се отразили в икономически и финансов аспект на България: какъв е спадът в икономиката? Какво се очаква в приходите на бюджета? Защото объркването по отношение на финансите на България става пълно. През месец февруари министър Горанов обяви, че сме на излишък, през месец март господин премиерът – че сме на дефицит от 3 милиарда и половина. Оказва се по официалните отчети, че за първото тримесечие все пак сме на излишък. Въпреки това приехме актуализация на бюджета с възможност за кредити до 10 млрд. лв. Съмнявам се вече дали някой в държавата знае какво е реалното състояние на финансите и на бюджета! И тук, когато предприемаме следващите стъпки по извънредното положение, този отчет и анализ беше необходим, защото той ще ни даде базата, на която да се вземат следващи решения. Какви мерки оттук нататък да се прилагат? Е, няма го и този финансов и икономически анализ на правителството! И третото, което би трябвало днес да чуем преди да взимаме решения как да действаме оттук нататък, е социалният аспект на кризата – нови безработни, ниво на доходи, обедняване, ръст на цените, който е видим в последните седмици, необходим анализ, за да се вземат решения за икономически и социални мерки оттук нататък. Това трябваше да е първата част от нашия разговор и, пак казвам, не е късно да го проведем сериозно и отговорно. Втората част, която ние очаквахме, правителството да представи днес тук ясен план какво правим напред. Такъв план няма. Има просто предложения да се отмени думата „извънредно положение“, но да продължат мерките. Този план трябваше да почива на сериозен анализ на прогнозите, които дава Световната банка, Международният валутен фонд, Европейската централна банка, европейските партньори и възможностите на българския бюджет. Да се направят едни прогнози в два варианта, да се каже какво се очаква в следващите месеци в икономиката и в социалната сфера и да се раздадат по банките на депутатите възможности, варианти за действие оттук нататък. Сигурно знаете, че в мотивите на Закона пише, че той е Закон за преодоляване на последиците от разпространението и заразата с COVID-19. Преодоляване на последиците – пише в мотивите, в заглавието, но в съдържанието няма нищо подобно. Няма нито една нова мярка, не само че няма анализ, няма прогнози, няма ясен план: оттук нататък това ще се прави, това ще се прави, това – със срокове, с ангажименти. Не! Просто няма мярка за преодоляване на последиците, каквото е заглавието и мотивите на Закона. Това, което се случва, е, че се удължават мерките с два месеца и се оставя на министъра на здравеопазването да решава оттук нататък със свои актове, наредби или заповеди какво да се случва в държавата. Уважаеми колеги, сигурно разбирате, че това априори създава несигурност и не Ви го казваме ние. Ето, вчера ресторантьори, хотелиери излязоха и казаха: „Разрешавате ни да отворим заведенията. Няма да го направим, защото не сме сигурни какво ще се случи утре, дали министърът няма с една заповед през нощта отново да ни затвори, както стана първия път в петък вечерта и ние изгоряхме със стоките, които бяхме закупили, с плановете, които бяхме направили.“ Ето тази несигурност е голям проблем за развитието на икономиката, на бизнеса да им дадем помощ и стимули. Не само че държавата не им помага ефективно, но с тези мерки, които днес предлагате, засилваме несигурността в тях и те вероятно ще изчакат, което ще доведе до още по-голяма загуба в бюджета. Ние какво предлагаме вече няколко пъти, защото не сме тук просто само да критикуваме правителството? Предлагаме ясен план за преодоляване на последиците и за излизане от кризата. Тук бих искала да се обърна от трибуната на българското Народно събрание към българските професионалисти икономисти и финансисти, които в момента са забравени, а имаме прекрасни български специалисти в Академия на науките, в различни институти, в неправителствени дори институти.

Даже и в парламента.

Елате, дайте да се съберем и да решим какво да се прави с България оттук нататък в икономически, във финансов и в социален план. Очевидно е, че правителството няма капацитет да реши този въпрос. Чухме го от самия министър-председател миналия път тук от трибуната, който каза: „нямаме план, ще действаме ад хок – проба грешка и както се случи“. Така че призовавам професионалистите на България да не оставят само нас политиците да вземаме тези решения, да се включат активно, професионално и компетентно в тази дискусия. Предлагаме този план да съдържа не само икономически анализ, но да обхваща социалната сфера, помощта за общините, развитието на земеделието и реформите, които кризата показа, че са необходими. Ние от „БСП за България“ настояваме за тези реформи от години. Не са приети от Вас, отхвърляте ги, но това е наша последователна и твърда политика. Сигурна съм, че сте убедени, че кризата показа, че е необходима реформа в здравната система, че е необходим друг икономически модел на развитие на България. Това се налага от обективните факти, че веригите за доставки на стоки, свързаността на икономиките пострада така, че накара светът, Европа, надявам се и България, да се вгледа в това що е национално производство, що е помощ на държавата за развитие на собствена икономика, какво е това роля на държавата в здравеопазването и образованието, какво е това роля на държавата за осигуряване на храната на собствения ѝ народ, когато имаш дадености за това – големи държавнически въпроси, които уви и днес няма да поставите. Ще приемете, че тази алинея отменя друга алинея. Навън хората изобщо няма да разберат какво сте приели днес. Големите въпроси ще останат и ще се трупат все повече негативи за това. Искам да поставя още един въпрос – този за харченето на парите на всички ни, нашите пари и въпроса за прозрачността. През време на извънредното положение отрекохте парламентаризма и парламентарния контрол като форма на взаимен контрол между властите – изпълнителна и законодателна. Вярвам, че ще го възстановим, но тъй като знаем как се прави парламентарният контрол – колко често министър-председателят и правителството изпълняват функциите си по Конституция, предлагам да се създаде Временна комисия от всички парламентарни групи, която да установи как се разходват средствата на българите, на всички ни, във връзка с разходите за овладяване на кризата и последиците от нея. Тази комисия да извиква на свои заседания министри, които да дават отчети, да обобщава информацията, да я прави публична. Предлагаме да се оглавява от опозицията, както е в целия демократичен свят, ако искаме да има истински контрол върху прозрачността и харченето на пари. Днес внасяме в Деловодството това предложение и разчитаме разумно и аргументирано да го обсъдим и да решим: ще има ли реален контрол върху харченето, или ще научаваме от медиите, че те са отишли в колекторски фирми, в казина и така нататък в момент на изключителна трудност за България и за българския народ? В заключение, ние ще се въздържим по този закон, защото има текстове, които са добри и бихме подкрепили, и на второ четене ще ги подкрепим, особено социалните текстове, с които облекчаваме, даваме помощ на хората. Има текстове, които не одобряваме. На второ четене ще кажем категорично нашите предложения като алтернатива на тези, които внасяте. Като цяло факт е, че правителството до ден-днешен не отчете и не направи анализ на собствените си действия – къде сгрешихте и до какви последици доведе това; къде сте били прави и до какви последици доведе това? Факт е, че нямате ясен план за действие оттук нататък, което е изключително опасно за развитието на България в следващите години. Не месеци, а години! Факт е, че до ден-днешен не чухте нито едно конструктивно и разумно предложение от страна опозицията. Ние ще продължим по този начин – там, където грешите, ще срещнете съпротива; там, където сте прави, най-вече с грижа за народа, ще срещнете подкрепа. Ще продължим да настояваме за предложения, които внасяме, които са разумни и аргументирани, които са алтернатива на управлението. Накрая, надявам се парламентът да заработи като място, където този диалог ще се състои, където ще се сблъскат аргументи и идеи и където ще се взимат решенията за бъдещето на България, за добруването на българския народ. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги министри, колеги депутати! Вече изминаха два много трудни месеца за целия свят от гледна точка на здравния аспект – от това, че много хора загубиха своя живот, много хора са в карантина, в изолация. Много хора загубиха своята работа, много хора най-вероятно ще продължат да понасят несгодите от ситуацията, създала се покрай идването на този нов коронавирус. Чуха се много аргументи. Все пак искам да благодаря за конструктивния дебат, който водим днес. Мисля, че това е работата на парламента и така трябва да показваме пред обществото как трябва да се дебатира. Приемам с удовлетворение, че опозицията вижда позитивни неща в Законопроекта, който е разглеждан от Министерския съвет и днес е внесен. Чуха се обаче и някои неща, с които не мога да се съглася. Едното беше за икономическите мерки на правителството, или така пророкуваната теза, че видите ли, правителството няма план. Първо, колеги искам да отбележа, че на 13 май – със свършването и изтичането на действието за Закона за извънредното положение, нищо не се променя. Това не е дата сакрална, в която: край, няма повече епидемиологична обстановка, всички са здрави и щастливи, хората се връщат на работа, започваме да живеем нормално. Много ми се искаше да бъде така, но реално и Вие съзнавате, всеки един от нас съзнава, че това не може да бъде възможно. Законопроектът, който днес разглеждаме, мога да окачествя като втори етап от започналата извънредна ситуация. Въпреки че той няма заглавие с думата „извънредност“, ние все още, колеги, ще се намираме дълго време най-вероятно в такава ситуация. Дали ще се казва „извънредна“, или някаква друга, в крайна сметка ние сме длъжни да предвидим и да сме гъвкави по отношение на това какви мерки трябва да се налагат и от гледна точка на здравето, и от гледна точка на икономическите и социалните проблеми, които поражда това. Затова Законопроектът, който днес разглеждаме, според мен наистина трябва да окачествим като втори етап. Той е отговор на въпроса как поетапно, плавно ще влезем от един много по рестриктивен начин на живот към един малко по-облекчен такъв, но с ясното съзнание и неслучайно в Закона ясно са регламентирани правомощията на министъра на здравеопазването относно здравните мерки и правната възможност той да взема такива чрез свои актове или чрез наредби, именно с възможността той да има своята гъвкавост. Защото без тази гъвкавост, ако приемем един Законопроект, който приемаме днес или в следващите дни, който да дава някакъв много по-дългосрочен обзор на това какви да бъдат мерките, как да бъдат мерките, убеден съм, че в различни ситуации ние може и трябва да дадем тази възможност на министъра да бъде много по-адаптивен към създалата се ситуация в момента. Критиката относно това, че едни мерки са били приети, пък видите ли на следващия ден са отменени – не мисля, че това е проблем. Проблем би било нещо много по-различно, защото тук става въпрос за мерки, за които в крайна сметка нямаме представа или търсим най-доброто решение – може да не е най-вярното в днешния ден, може да бъде коригирано, защото такава е ситуацията. Ако някой имаше някакъв много ясен план за излизане в ситуацията в световен план, ние щяхме да го прекопираме, но напротив. Аз вярвам, че трябва да уважаваме труда на хората, на министъра на здравеопазването, на цялото правителство, на всички лекари, всички хора, които и в Щаба дават своя принос. Убеден съм, че тези хора за тези два месеца дадоха всичко от себе си. На тях им е поверено здравето на нацията и да дават най-добрите препоръки. Ние трябва да уважаваме това нещо. В крайна сметка не бива да анатемосваме една мярка заради това, че днес била приета, пък утре била отменена. Няма толкова страшно в това нещо. В крайна сметка каквито и мерки да приемем, каквито и мерки да приеме министърът на здравеопазването, най-много зависи от самосъзнанието на хората – не да плашим някого, а да осъзнават проблема, пред който сме се изправили. Мисля, че в голяма степен хората наистина допринесоха за това България да бъде на крайните класации по брой заразени и по брой починали хора. Оттук нататък Законопроектът цели, от една страна, запазване на възможността във всеки един момент, не дай си боже, ако заразата се разпространи с по-бързи темпове, да има възможност за реакции, от една страна, от гледна точка на здравните мерки, и в другата част на законопроекта – продължаване на всичките икономически и социални мерки, които бяха приети още в първата част на Закона за извънредното положение, гласуван на 13 март. Не съм съгласен с тезата, че, видите ли, няма план. Напротив, през последните седмици редица мерки на стойност над 4 милиарда и половина бяха приети. Най-вероятно те ще се удължават. Целта на тези мерки е да обхванат всяка една засегната група. Всяка една! Анонсът от правителството е тези мерки да продължават да се разширяват, да разширяват своя кръг. Не мога да се съглася за това, че няма икономически мерки. Напротив, има икономически мерки. Най-важното, което трябва да се каже за днешния законопроект, е, че той цели опит на държавата, на правителството да мине на втори етап от развитието на болестта, а именно да започнем да живеем, да свикнем с мисълта, че този вирус ще съществува, че най-вероятно ще има хора, които ще загубят може би своя живот, колкото и да не ни се иска, но ние трябва да се научим да живеем с този вирус. Даваме възможността евентуално, ако се случи някакъв по-лош сценарий, да има възможност да се реагира. Това прави този законопроект. Смятам, че трябва всички да го подкрепим, независимо че Вие отляво имате забележки по Законопроекта, по конкретни текстове, би било добър знак, ако всички парламентарни групи го подкрепят, защото смятам, че той е добър. Да, може да има текстове, които може да се изчистят, ние също най-вероятно ще правим предложения между първо и второ гласуване, но това би било добър знак към обществото, че правителството, политическата класа върви в посока на нормализиране на ситуацията и дано да се запази такава, каквато е в момента. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин Ненков, радвам се, че Вие оценявате дебата като конструктивен...

Искам да Ви споделя две неща. Забележката по отношение решенията за удължаващите противоепидемични мерки да се вземат от министъра на здравеопазването са обусловени от много сложните последствия, които те носят. Ще Ви дам само един пример, понеже имам забележка от председателстващия, и ще завърша. Вие си спомняте до какво голямо обществено напрежение доведе затварянето на парковете в отделните градове в страната. Беше изпаднато в парадоксална ситуация хората да могат да се движат по улиците, но да не могат да се движат децата, които са изключително чувствителни към обездвижване. Това предизвика много голяма обществена реакция, но твърде късно се реагира на нея. Твърде късно! Можем да дадем много примери в света. Нашата забележка по отношение на цялостните действия на този закон е, че те трябва да бъдат в отговорността на Министерския съвет, а не на един министър, тъй като противоепидемичните решения имат много различни ракурси като последствия. Това не бива да се изпуска от народните представители при вземането на решения за оформянето на този законопроект като действащ закон. Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми професор Михайлов, съгласен съм. Една мярка, когато и да е била въведена, не означава, че трябва да бъде завинаги. Това са временни мерки. Факт е обаче, че благодарение на това, че правителството и ние като народни представители приехме, че България ще влезе в такъв извънреден режим – явно повече правомощия на правителството, за да се справи с тази ситуация, доведе до това, че България беше с едни от най-либералните мерки на този етап. Аз имам две малки деца и със сигурност би се отразила и на тях включително трудно, невъзможността най-малкото да излизат в парка, защото между четири стени на всеки един му е трудно. И неслучайно сега този законопроект, който днес гледаме, и затова казах, някаква втора крачка е към това да се нормализира, доколкото е възможно, нашият живот от икономическа и социална гледна точка. Но в крайна сметка министърът на здравеопазването, да, може Министерският съвет, дали Министерският съвет или министърът на здравеопазването, респективно, в крайна сметка, когато се говори за противоепидемични мерки, свързани със здравето, водещ би трябвало да е министърът на здравеопазването, а не Националният оперативен щаб. И аз затова преди малко казах, че това са хора, на които дължим много, и не трябва по никакъв начин да поставяме под съмнение техният труд. Специално мярката с парковете, която Вие засегнахте, беше продиктувана от това, че много хора, включително и аз това забелязах – имаше хора, които просто не спазваха ограниченията, които бяха наложени. Това не означава, че хората са се събирали около блоковете, защото имаше и такива, и такива съм виждал. Затова преди малко споменах, че в крайна сметка, каквито и мерки да приемем, няма как всеки един полицай да бъде на всеки един блок да гледа какво правят хората. Всичко опира до голяма степен и до самосъзнание. Когато гледаме други по-развити държави, Вие ще видите, че изобщо даже имаха такъв режим – в съседна Гърция, където не можеш да излезеш и глобата е от 300 евро, ако излезете, без да Ви върнат SMS . Без да Ви върнат SMS! Има такива случаи. Така че мерките са временни и точно заради това е целта на Законопроекта – да даде тази оперативна възможност да се взeмат такива мерки или да се отхлабват, когато епидемичната обстановка позволява това. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! На 13 март постигнахме съгласие по едно нещо – че България имаше спешна и наложителна нужда да въведе извънредното положение. И се радвам, че тогава всички от залата, от всички политически сили без политически пристрастия го приехме, за да запазим и съхраним живота на българските граждани. Това признание, което получихме от цяла Европа и от целия свят, е, че ние приехме най-навременни мерки по ограничаване на разпространението на COVID-19. Същевременно тази наша навременна реакция – и на парламента, и на правителството, позволи България да има най-меките мерки по отношение на изолацията, на затварянето на бизнеси, на изолирането на граждани и затварянето на границите си. Това трябва да го подчертаем, колеги. Мисля, че това е заслуга изцяло на правителството, подкрепено от българския парламент. В тази връзка, също можем да кажем следното: правителството не спря през цялото време за осигуряването на тези зелени транспортни коридори, за осигуряване на медикаменти, подпомагане на българската икономика и индустрия, подтикнати от правителството да произвеждаме защитни облекла, маски и всичко необходимо да се справим, за да не зависим от външни фактори по отношение на тези защитни средства и мисля, че го постигнахме. Постигнахме го с резултат, който, пак да подчертем, че е признат в Европа, защото българският бизнес получава заявки и дори не смогва, доколкото разбирам, на моменти да изпълни тези заявки. Друго, колеги, с което обаче не съм съгласен от изказванията на преждеговорившите, е, че видите ли, няма отчет. Ами отчет, колеги, най-малкото можем да си направим при ползване на онлайн или слушане на изказване на хора от Щаба, и хора от правителството. Тук мога да цитирам данни с разрешението на министър Сачева, че точно към вчерашния ден има 10 298 български фирми-работодатели, които благодарение на мярката 60/40, колеги, от Закона, на който ще изтече срока на 13 май, но ние имаме възможността да го удължим, мярката 60/40 е работеща и до момента, както казвам, довчера тези 10 298 фирми с помощта на държавата, с помощта на правителството са запазили 151 801 български работници. Е това, ако не е по-отявлен отчет, колеги, за работещата мярка 60/40, която продължавате да критикувате, мисля, че трябва да се съгласите. Другото, което е, колеги, ами ние говорим за безработица. Да, със сигурност, за съжаление, световната безработица виждаме на какви нива е – и в Америка имаше 30 милиона, ако не се лъжа вчера, което е 10% горе-долу от населението на Америка. България тази година започна с 4,5% безработица, ако не се лъжа, и в течение на кризата и мерките, които прилагаме, надявам се да спадне, но няма да стане повече от 7%. Кога в друг период е била толкова ниска? Така че, колеги, с всички критики има със сигурност неща, които между първо и второ четене ще бъдат предложени и приети. Министър Ангелкова вчера, за голямо мое задоволение, указа, че ще предложим и ще намерим по-ясно и отчетливо как да бъде разписана мярката за концесионните такси именно за да спасим българския туризъм, който дава една голяма добавена стойност от брутния вътрешен продукт. Трябва да мислим за сезона, който предстои. Колеги, не съм съгласен, че няма план. Именно в този законопроект, който днес се надявам да приемем на първо четене, и с Вашата подкрепа между първо и второ четене, с естествено разумни предложения – вчера в Комисията и с господин Зарков отбелязахме мерки, които наистина могат да бъдат сключени, да бъдат разгледани с отговорността обаче, забележете, която носи мнозинството и българското правителство, да се справим. Така че, колеги, най-навременни, най-бързи, най-меки мерки имаше в България с доста смекчени последици върху българския бизнес, който с този законопроект, който ще приемем на първо и, надявам се, скоро на второ четене, наистина да продължим българската икономика, българския туризъм, българския бизнес, българското производство, всички сектори, земеделието знаете също колко субсидиран сектор е в България, да продължат да работят и да допринесем за брутния вътрешен продукт, защото без работеща икономика после няма как да запазим социалната система. И правителството изпълни своя ангажимент, което е най-важното, да се запази социалната, пенсионната система на подпомагане. Колеги, нека да приемем този законопроект и да бъде подкрепен от максимален брой народни представители, защото е в интерес на българските граждани и бизнеса. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Правя процедура за намаляване на срока на току-що обсъждания законопроект на два дни. (Реплики.) Да, той ще бъде гласуван по реда, по който гласуваме, да го подложите след това на гласуване – да бъде намален на два дни и срокът за предложения да бъде неделя до 18,00 ч. Благодаря Ви.