КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП)1443 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо, никой не трепери, аз не виждам някой тук в залата да се е разтреперил от едни скандални, в кавички, разкрития на български и чужди медии, най-малкото за това, че тези скандални разкрития имат един първоизточник – един-единствен и това, което беше отчетено абсолютно правдиво от председателя на Комисията, единственият човек, единственото длъжностно лице, при положение че пред Комисията бяха изслушани министри, заместник-министри, главен и заместник главен прокурор, председателя на Държавната агенция по национална сигурност, единственият човек, който не се яви и отказа да се яви, това е въпросното лице Катя Матева, която е автор на тези публикации. Публикациите в чужди медии са резултат от това, което беше поместено от нейно интервю в българска медия. Няма някакви скандални разкрития и те не се и потвърдиха от самата работа и изследване на Комисията. Комисията свърши своята работа, мисля, по безупречен начин. Беше удължен на няколко пъти срокът. Това не беше направено с цел да се покрива нещо, да се отлага във времето, а точно обратното. Изключително много длъжностни лица бяха изслушани. Почти всяка седмица се провеждаха заседания, естествено беше необходимо, за да се изясни цялостно ситуацията, тези срокове да бъдат удължавани.
Ние от Обединени патриоти сме подписали Доклада за работата на Временната комисия и сме отчели ясно, че трябва да се направят законодателни промени, но за това малко по-късно.
Това, което е включено в Доклада, са мненията, изказани съответно от изслушаните длъжностни лица. Това, което на нас ни прави впечатление, което сме внесли и като забележка в Доклада – една част от тях са приети от Комисията, друга част не са. За нас малко буди недоумение абсолютно силно поставеният акцент върху работата на Държавната агенция за българите в чужбина. Това е само първоначалната и далеч не най-важна институция, която е в етапа на придобиване на българско гражданство. Следва дирекция „Българско гражданство“, Съвет по гражданство към Министерството на правосъдието и накрая вицепрезидентът на Република България, който утвърждава, издава съответния акт за придобиване на българско гражданство.
Интересно защо в медийните публикации не бяха посочени проблемите, които засягат тези институции, които са на следващите, и пак държа да подчертая, много по-важни нива от целия процес. Аз тук бих поставил въпроса: по какви критерии вицепрезидентът на Република България преценява дали да издава акт за българско гражданство, или да дава отказ за такова. При положение че в Съвета по гражданство участват различни институции, които са заинтересовани – МВР, ДАНС, Министерството на правосъдието, Агенцията за българите в чужбина, български учени, специалисти, етнографи, лингвисти, историци, които изказват компетентно мнение по въпроса дали едно лице е от български произход в случая, или не е от такъв произход. Когато се е произнесла цялата тази верига по въпроса, ние стигаме до един отказ, който не е ясно на базата на каква експертиза и на базата на какви критерии е даден. Ето един въпрос, на който все още търсим отговор. Естествено, няма как да поискаме обяснение от Президентската институция. Знаете, че тя по Конституция има правото да не ни дава тези отговори, но това е въпрос, който стои в бъдещето.
Проблемите до голяма степен са свързани с липсата на кадрови ресурс. Може би тези от хората или поне членовете на Комисията, които така или иначе сме били принудени да се поинтересуваме от цялата процедура по издаване на българско гражданство, вече са съвсем наясно, че когато има няколко хиляди или десетки хиляди молби за българско гражданство и постъпили документи, няма как, която и да е институция в сроковете, които указва Законът, да изпълни тази процедура.
Не знам колко са в момента, сигурно са 15 – 20 хиляди, които стоят. Няма институция, която да може да обработи такъв голям масив от документи. Затова и едно от важните неща, които трябва да се случат в бъдеще, е преструктуриране на съответните звена, които отговарят за тази процедура, и подсилване на кадровия потенциал на съответните звена. Това мисля, че беше и част от констатациите, или от мотивите поне, които са включени в Законопроекта, с който излезе Комисията в резултат на своята работа.
Много често в медиите и в обществото се бъркат понятията – гражданство по български произход и така нареченото инвестиционно гражданство. Дори за мен лично е необяснимо, че компетентни органи споменават, давам конкретен цитат „…11 лица, получили българско гражданство, които са извършили престъпления в Европейския съюз“. И това всъщност е един от основните мотиви в работата, която върви, или по забележките, които имаме от Европейския съюз, че е възможно да бъде пробита системата на Европейския съюз от хора, които са от трети страни и могат да извършат престъпления. Само че не се отчита, че тези хора, първо, установени са девет такива случаи – поне така останах с впечатление от това, което беше изложено от длъжностните лица, нито едно от тези лица не е получило българско гражданство по етнически произход, всичките са по инвестиционно гражданство. Отгоре на всичко те са извършили престъпление, след като са получили българското гражданство. Никой не може да предположи, че гражданин, роден в България или в друга страна, от какъвто и да е произход, който е придобил българско гражданство, кога и в какъв момент ще реши да извърши някакво престъпление, тоест некоректно беше поднесена тази информация.
Има един цитат, който е направен, ако не се лъжа, от Министерството на правосъдието, където се казва, че България е посочена като единствената страна, която не изисква владеене на български език при процедура на придобиване на българско гражданство. В случая сравнението обаче засяга само получаването на гражданство по натурализация на лица от чужд етнически произход. Вие знаете, че всяка държава натурализира някакви хора – било заради инвестиции, било заради принос към обществото, към науката и така нататък, които не са от съответния етнически произход. Така е в Европейския съюз. Само че във всички страни в Европейския съюз, включително в Германия, Гърция, Румъния, Унгария, Полша и така нататък, има специално законодателство, свързано с хората, които са със съответния етнически произход. Това е записано и в Конституцията на Република България, където се казва, че лица от български етнически произход – изискванията за тях са по облекчена процедура. Както казах, такава е и практиката във всички европейски страни.
Сега да отидем на законодателните мерки. Смятам, че наистина има детайли от работата на институциите, които са свързани с придобиване на българско гражданство, които трябва да бъдат променени. Определено мисля, че констатациите на компетентните органи, и на Прокуратурата в случая – в тяхно изказване беше споменато това, самото законодателство предполага и създава условия за вземане на решения от едно и също лице. Затова и неслучайно ние ще предложим в Законопроекта, който ще бъде гледан по-късно, поне що се касае до Държавната агенция за българите в чужбина, тези решения да не се вземат еднолично, а да се вземат от колективен орган, в който ще бъдат включени, както казах и преди малко – хора компетентни, историци, лингвисти, етнолози и така нататък, които много добре познават историята, познават съответните региони и ситуацията с българските малцинства в близки и по-далечни държави.
Трябва неминуемо да се увеличи кадровият потенциал, това го казах вече. Няма как да се справят институциите по този начин, по който се работи до момента. Да, констатира се, че не се спазват сроковете, но никой от нас, който и да застане начело на Държавната агенция за българите в чужбина, да речем, няма как да се справи с тази процедура. Естествено, има примери от недалечното минало, когато се работеше много добре и когато работата беше съсредоточена в много по-скоростно и много по-бързо обработване на документите, но това все пак е въпрос на лични качества, на лична воля и на добра организация на работата. Затова и трябва да похвалим тези хора, които са работили там по това време.
В заключение, уважаеми колеги, нека да не компрометираме идеята, че всеки един, който е роден като българин, независимо къде живее, независимо дали е в границите на днешната Република България, независимо дали е в Република Северна Македония, Албания, Косово, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, където и въобще да има българи по света, трябва да получава и да има правото не да придобива, а да възвръща своето българско гражданство, защото това са наши сънародници, наши братя и сестри, които с нищо не са по-различни и не са по-малко българи от нас. Дори мога смело да твърдя, че в резултат на десетилетни битки и усилия за запазване на българския характер, на българския език, на българската култура у тези хора, те са формирали много по-голямо българско самосъзнание – по-добре развито, и по-силно българско чувство от нашите съвременни сънародници, които живеят тук, където сме ние.
Нека тези скандали, тези опити за медийни кампании и за компрометиране на идеята да не повлияят на нас, народните представители. Трябва да знаем, че България е там, където има дори и само един българин, и ние сме длъжни да се грижим за нашите сънародници. Благодаря.