21 май 2020 г.

Преди да Ви представя Доклада, правя процедурно предложение по чл. 49, ал. 2 за допуск на госпожа Диана Ковачева – кандидат за омбудсман.

„ДОКЛАД относно изслушване на предложения кандидат за омбудсман На открито заседание, проведено на 14 май 2020 г. и излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека проведе изслушване на предложения кандидат за омбудсман по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на омбудсман, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание от 4 март 2020 г., наричани по-нататък „Процедурни правила”. На заседанието присъстваха представители на неправителствени организации. Председателят на Комисията обясни, че изслушването ще се проведе съгласно Процедурните правила. Той обяви, че е постъпило едно предложение за омбудсман – на доцент доктор Диана Ковачева, предложена от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Към предложението са представени всички изискуеми документи съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила – писмени мотиви, автобиография, диплома за висше образование, документи, удостоверяващи опит в сферата на правата на човека, и декларации. Предложението за кандидата, заедно с всички документи, както и постъпилите становища и въпроси от неправителствени организации са публикувани в срок на специализирания сайт на страницата на Народното събрание. Председателят на Комисията информира, че съгласно Раздел IV, т. 1 от Процедурните правила представените документи са проверени и кандидатът отговаря на изискванията на Закона за омбудсмана за заемане на тази длъжност. Кандидатурата на доцент Диана Ковачева беше представена от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Алексиева, един от вносителите на предложението. Госпожа Алексиева акцентира на дългогодишния професионален опит на доцент Ковачева в сферата на защита на правата на човека, включително като заместник-омбудсман, преподавател по международно и международно хуманитарно право, експерт на Съвета на Европа, министър на правосъдието и изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. На 5 септември 2019 г. доцент Ковачева встъпва в длъжността „омбудсман“ на Република България по силата на чл. 17, ал. 2 от Закона за омбудсмана.“ (Шум.)

„За периода, в който е на позицията „омбудсман“, доцент Ковачева показва активност и последователност при отстояване на правата и свободите на българските граждани. В заключение госпожа Алексиева заяви, че парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ счита, че доцент Ковачева притежава необходимите професионални и нравствени качества да бъде успешен омбудсман, който ще продължи да работи за защита на основните права и свободи на гражданите в Република България. След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на кандидата и излагане на концепцията му за работа като омбудсман. В изложението си доцент Ковачева сподели, че концепцията за работа на омбудсмана може да бъде само рамката и посоката на работа, защото дневният ред на институцията се определя от гражданите, а също така и от динамиката на правната и институционалната среда. Омбудсманът има широк мандат, правомощието да защитава и да насърчава защитата на основните права тогава, когато има посегателства или опити за тяхното нарушаване от страна на публичноправни или частноправни субекти. В изпълнение на тези правомощия за последните девет месеца като омбудсман тя е изпратила над 400 препоръки към институции и представители на частния сектор във връзка с рискове от нарушаване на права на граждани, като всяка втора от тези препоръки е била изпълнена изцяло или в по-голямата си част. Доцент Ковачева посочи проблемите на гражданите, които са били на вниманието на институцията на омбудсмана. Традиционно и през тази година най-голямата група жалби са за нарушени потребителски права – оплаквания за високи цени, за липса на връзка между качество и цена, което показва, че най-трудна е битката на хората с монополите. На следващо място са жалбите, свързани със социално-икономическите права на гражданите – проблеми на пенсионерите, правата на социално изключените, следвани непосредствено от правата на уязвимите групи, онези, които остават невидими за обществото – хората с увреждания, децата в институции, възрастните хора в домовете за дементно болни, хората в психиатриите. Голям е също така делът на хората, които се оплакват от обстоятелството, че много трудно погасяват своите задължения към частни съдебни изпълнители, колекторски фирми, фирми за събиране на дългове. И по тази причина доцент Ковачева е изпратила препоръка към Асоциацията на фирмите за бързи кредити и Асоциацията на колекторските фирми с настояване в пандемичната ситуация да сложат на своите сайтове обща политика, в която да информират…“ (Шум.)

„…хората за възможностите за индивидуален подход при обективна невъзможност да погасяват своите задължения. Тази препоръка е била изпълнена, а обратната връзка от страна на гражданите е за това доколко този ангажимент се изпълнява, тъй като няма законодателна регламентация и контрол върху фирмите за бързи кредити и колекторските фирми. Доцент Ковачева сподели, че ситуацията на пандемия е влошила положението, в което се намират всички тези групи хора, и само за последния месец е изпратила над 30 препоръки до различни институции и представители на частния сектор. Според нея важен приоритет е използването на статут „А“, предоставен от ООН на омбудсмана, защото ще може да защитава правата на българските граждани и на международно ниво. В заключение доцент Ковачева пое ангажимента да поддържа авторитета и отличната репутация на институцията на Омбудсмана, както на национално, така и на международно ниво, да укрепва доверието на хората в обществения защитник и да превърне институцията на омбудсмана от последна надежда в първа реакция в случай на нарушаване на човешките права. Отчитайки, че правата на човека не са даденост, тя ще ги отстоява всеки ден съвестно и неотклонно, с всички конституционни и законови правомощия, които притежава, ако бъде избрана на позицията „омбудсман“. След представянето на кандидата председателят на Комисията по вероизповеданията и правата на човека представи в резюме постъпилите становища и въпроси от неправителствени организации. Организациите, подкрепящи кандидатурата на доцент Ковачева, акцентират и върху изключителния ѝ принос за получаването от ООН на най-високия статут за институцията на Омбудсмана – статут „А“. Те считат, че тя е доказала, че притежава необходимите качества да бъде национален обществен защитник – компетентност и отдаденост в интерес на гражданите и техните права. Въпроси към кандидата са поставени от Фондация „Български център за нестопанско право“ по отношение на най-застрашените и уязвими групи в обществото, както и относно ролята на омбудсмана при прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Към кандидата за омбудсман бяха отправени въпроси и от народни представители. Въпросите бяха свързани с политиките, инициативите, основните инструменти и най-важните акценти в работата на омбудсмана, с практическото значение на получения от институцията международен статут „А“, с изнесените работни места на институцията, с подхода към неправителствените организации, със защитата на правата на медицинските специалисти. Доцент Диана Ковачева отговори компетентно и задълбочено на всички поставени въпроси, като подчерта, че би надградила, тъй като наследява трима изключителни омбудсмани и нейна цел ще бъде по-скоро институциите да се приближат към гражданите, да покажат, че поемат ясни ангажименти, които след това омбудсманът да може да проверява и да наблюдава тяхното изпълнение. Ще продължи в усилието си да търси баланса между работата на институциите и правата на гражданите. Ще продължи да оказва влияние върху институциите както чрез натиск, така и чрез посредничество – мост, който се строи от двете страни. След приключване на изслушването председателят на Комисията заяви, че ще бъде внесен доклад от изслушването, към който ще се приложи и Проект на решение за избор на кандидата за омбудсман.“ Благодаря Ви за вниманието. Ако може да прочета и решението.

„Проект! РЕШЕНИЕ за избиране на омбудсман Народното събрание на основание чл. 91а, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 8 и чл. 10, ал. 2 от Закона за омбудсмана РЕШИ: Избира Диана Петрова Ковачева за Омбудсман на Република България.“ Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Ковачева! Ще Ви представя кандидатурата на доцент доктор Диана Ковачева, която е предложена от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ за кандидат за Омбудсман на Република България. Доцент доктор Диана Петрова Ковачева има дългогодишен професионален опит в сферата на защитата на правата на човека, включително като заместник-омбудсман, преподавател по международно и международно хуманитарно право, експерт на Съвета на Европа, министър на правосъдието и изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. Доцент Ковачева отговаря на изискванията за заемане на длъжността Омбудсман на Република България, определени в чл. 9 от Закона за омбудсмана – за придобито висше образование, доказан опит в сферата на правата на човека и отговаря на условията за избор на народен представител. Наред с това тя притежава високи морални качества, които ѝ позволяват да изпълнява добросъвестно и всеотдайно функциите на обществен защитник, като проявява разбиране и съпричастност към жалбите на гражданите за техните нарушени права. Доцент Ковачева е завършила висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър по право“ в Юридическия факултет на Софийския университет, както и магистърска степен по международни отношения – „Право на Европейския съюз“, също от Софийския университет; степен „магистър по право на Европейския съюз“ от Университета Нанси II и Министерството на висшето образование и изследванията на Франция – 2008 г. От 2001-а до 2002 г. доцент Ковачева е работила като старши експерт в Министерството на правосъдието, от 2002-а до 2011 г. е била изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ в националното представителство на Международната антикорупционна организация „Трансперънси интернешънъл“ – България. В периода от ноември 2011-а до март 2013 г. доцент Ковачева е заемала длъжността „министър на правосъдието“, през 2014 г. е отличена с орден от кралицата на Обединеното кралство Елизабет II за работата ѝ в областта на върховенството на правото и правосъдието и противодействието на корупцията. Доцент Диана Ковачева е научен изследовател в Института за държавата и правото при Българската академия на науките от началото на професионалния си път, като е преминала последователно през всички научно-преподавателски степени. Тя е и преподавател в Софийския университет по право на Европейския съюз, международно хуманитарно право и международно публично право. Има и доста научни публикации в областта на международното право, международното хуманитарно право и правото на Европейския съюз. Притежава множество специализации по правата на човека, сред които от Женевската академия по международно хуманитарно право и права на човека, както и от редица други университети. Владее отлично английски, френски и руски език. На 28 януари 2016 г. е избрана от Четиридесет и третото народно събрание за Заместник-омбудсман на Република България. Тя участва активно в дейността на институцията, като приема граждани всяка седмица, изслушва лично жалбоподателите и ги консултира по техните жалби и сигнали. Има основен принос за кредитирането на националния Омбудсман на Република България със статут „А“, който по стандартите на Организацията на обединените нации е възможно най-високото признание за тази институция. На 5 септември 2019 г. доцент Ковачева встъпи в длъжност „Омбудсман на Република България“ и след полагане на клетва пред Народното събрание изпълнява тази длъжност. От парламентарната група на партия ГЕРБ считаме, че доцент Диана Петрова Ковачева притежава необходимите професионални и нравствени качества да бъде успешен омбудсман, който да продължи да работи за защита на основните права и свободи на гражданите на Република България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Ковачева, днес Вие ще получите кредит на доверие от парламентарната група на Българската социалистическа партия, ще получите нашата подкрепа в гласуването и в избора Ви за омбудсман на Република България. За да стигнете до нашата подкрепа и до нашия кредит на доверие, се убедихме при проведената среща с парламентарната група на Българската социалистическа партия и, разбира се, при Вашето изслушване в Комисията по вероизповеданията. Наред с това, за да достигнем до този кредит на доверие, ние не може да не отбележим и четирите години – повече от четири години, в които работихте в институцията като заместник, а в последните девет месеца и като изпълняващ длъжността „омбудсман“. През този период от време направи добро впечатление именно Вашият стремеж за надпартийност и за експертност при решаване на възникващите проблеми и жалби. Наред с това, искаме да поставим пред Вас, на Вашето внимание и някои препоръки за бъдещата работа. Категорично ще държим на всичко това, което дотук изговорих, на експертността и надпартийността в следващия петгодишен период. Нека не забравяме, че при тази ротация – четвърта поред, Вие заявихте, че ще надградите всичко добро, което фактически досега отстоявахте. Във Вашата работа също препоръчваме, наред с всичко положително, което е поставено, нека обърнем внимание – включително сме готови да приемем и предложения за законодателни инициативи за скъсяване на дългия път за документация и администриране при проверката на сигнали, да може да го съкратим, да предложите варианти за съкращаване на този път, който досега се движеше от отделните министерства до Вашата институция, връщаше се след това обратно и се получаваха едни дълги, нескончаеми преследвания по трасето. Отново ще разчитаме на Вас при борбата с монополите – да сте единият от основните фактори в борбата с тях, защото действително това бе една добра практика, която наложихте. Плюс във Вашата работа бяха, разбира се, и ограничаването на някои лоши практики при съдебните изпълнители, промените, които настъпиха при ограничаване на някои от таксите за банките, и така нататък. Още веднъж, в заключение искам да поставя на вниманието Ви, че нашата парламентарна група ще се включи в обсъжданията за заместник-председател на институцията и ще бъде много добър знак за цялото управляващо мнозинство и опозицията да достигнем до общо решение, което ще е работещо и с което в крайна сметка ще спечели институцията, ще спечелят и всички български граждани. Благодаря Ви. Желая Ви успех! (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за подкрепата и за доверието, което ми гласувахте. Такова доверие задължава. Такова доверие е знак и към хората, че омбудсманът се ползва с подкрепата на Народното събрание и има заявка за добро сътрудничество в нелеката задача за защита правата на човека. Тази година през месец април се навършиха 15 години от избора на първия обществен защитник на Република България. За мен е чест, че съм четвъртият омбудсман и поемам институцията от ярки професионалисти. Познавам добре работата на омбудсмана и мога да кажа, че тя не е лека, но да се защитават правата и свободите на гражданите си струва всяко усилие. Правата на човека са важно завоевание и трябва да бъдат отстоявани с ум, сърце и всеотдайност. Какво е важно за омбудсмана? Доверие, опит, съпричастност, почтеност, настойчивост и най-вече куражът да отстояваш справедливи каузи. Справедливостта, както и истината винаги намират своя път и Омбудсманът е сред тези институции, които са призвани да ускоряват този процес. Омбудсманът трябва да има нещо от ренесансовата вяра, че човекът е в центъра на вселената, от донкихотовския наивитет и вярата в доброто, но също така трябва да има здрав разум, професионален подход и съзнанието, че заема тази позиция, за да бъде полезен на хората. Омбудсманът никога не е бил просто пощенска кутия и никога няма да бъде последна спирка за неоправданите очаквания за справедливост на хората. Амбицията на моя екип и моята лична амбиция е да превърнем институцията на Омбудсмана от последната надежда на хората в тяхната първа реакция при нарушени права. Ангажирам се да бъда възможно най-близо до хората, до тези, чиито права са нарушени, и вратата ми винаги да бъде отворена за тях. Ангажирам се да съдействам институциите да бъдат по-близо до гражданите, да допринасям за спазване на баланса между техните правомощия и правата на хората. Ангажирам се защитата на основните права да съответства на всички международни и европейски стандарти и да използвам функциите си в интерес на хората. Залагам на открития диалог, на прозрачната работа, на активността, на настойчивостта и на неотклонната вяра, че правата на човека са най-висшата ценност. Аз няма да Ви убеждавам днес, че ще положа всички усилия да бъда добър омбудсман, но ще го показвам всеки ден в следващите пет години и с всичките си сили ще отстоявам правата и свободите на гражданите. Благодаря Ви за вниманието и за доверието.

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана депозирам оставката си като Заместник-омбудсман на Република България. Заповядайте. (Подава лист на председателя.)

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да защитавам правата на човека и основните свободи, като изпълнявам добросъвестно и безпристрастно правомощията си. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5: „§ 5. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1: а) в т. 8 думите „Регламент (ЕО) № 2003/2003 и“ се заличават; б) създава се т. 9: „9. контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 2003/2003.“ 2. Създава чл. 3а: „Чл. 3а. Официалният контрол и другите официални дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8 се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6: „§ 6. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. …) в чл. 25а се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Официалният контрол и другите официални дейности върху земеделски продукти или храни по смисъла на Закона за храните, включително върху биологично произведени храни и продукти по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, както и върху употребата на защитени наименования за произход, защитени географски указания, наименования на храни с традиционно специфичен характер и употребата на незадължителния термин за качество „планински продукт“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) При осъществяване на официалния контрол по ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните има правомощията по Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига, включително за прилагане на административни мерки.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 63а: „Чл. 63а. Официалният контрол и другите официални дейности върху посевния и посадъчния материал се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 8. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. …) в чл. 45 се създава ал. 3: „(3) Официалният контрол и другите официални дейности по този закон, осъществявани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и от органите на Българската агенция по безопасност на храните по Закона за ветеринарномедицинската дейност, се извършват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Регламент (ЕС) 2016/1012, Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9: „§ 9. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 182: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрол по спазване изискванията на закона по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, производството, преработката и търговията на Лозаро-винарски продукти по приложение I, както и на оцета и продуктите по чл. 83, ал. 3.“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрола по ал. 1 в съответствие с изискванията на този закон, Закона за управление на агрохранителната верига, както и на: 1. Регламент (БС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (OB, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/625“. 2. Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.). 3. Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (OB, L 9/2 от 11 януари 2019 г.). 4. Делегиран регламент (ЕС) 2018/273 на Комисията от 11 декември 2017 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър, придружаващите документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях информация, както и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и санкции, за изменение на регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009 и (ЕО) № 607/2009 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) 2015/560 на Комисията (OB, L 58/1 от 28 февруари 2018 г.). 5. Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (OB, L 84/14 от 20 март 2014 г.). 6. Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети държави, производствения потенциал и проверките в лозаро винарския сектор (OB, L 170/1 от 30 юни 2008 г.). 7. Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 на Комисията от 11 декември 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните декларации и уведомления и за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/561 на Комисията (OB, L 58/60 от 28 февруари 2018 г.). 8. Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/34 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, измененията на спецификациите на продуктите, регистъра на защитените наименования, отмяната на закрилата и използването на символи, и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подходяща система за проверки (OB, L 9/46 от 11 януари 2019 г.). 9. Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 на Комисията от 12 март 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на лозарските райони, където алкохолното съдържание може да бъде увеличено, разрешените енологични практики и ограниченията, приложими към производството и съхраняването на лозаро-винарските продукти, минималния съдържим процент алкохол във вторичните продукти и тяхното отстраняване, както и публикуването на досиетата на OIV (OB, L 149/1 от 7 юни 2019 г.). 10. Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/935 на Комисията от 16 април 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на методите на анализ за определяне на физичните, химичните и органолептичните характеристики на лозаро винарските продукти и уведомяването относно решенията на държавите членки по отношение на повишаването на естественото алкохолно съдържание (OB, L 149/53 от 7 юни 2019 г.).“ 2. Член 187 се изменя така: „Чл. 187. Министърът на икономиката осъществява контрол по отношение на производството и търговията на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2017/625, Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ По § 11 има предложение на народния представител Андриан Райков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 10. „§ 10. В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 18 ал. 2 се изменя така: „(2) За директор на ЦОРХВ се назначава лице, придобило най-малко образователна и научна степен „доктор“, което има 10 години професионален опит в областта на безопасността по хранителната верига.“ 2. В чл. 20 ал. 3 се заличава.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11: „§ 11. В едногодишен срок от влизането в сила на закона министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и министърът на отбраната осигуряват провеждането на обучение на съответните служители в специализираните звена по чл. 7, ал. 2, на които са възложени задачи по осъществяване на официален контрол.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12. „§ 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет, министърът на земеделието, храните и горите, министърът на здравеопазването, министърът на икономиката и министърът на околната среда и водите издават подзаконовите нормативни актове по прилагането му.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.

Уважаеми господин Председател, преди да пристъпим към разглеждане и гласуване на Доклада за второ четене, ще Ви помоля да подложите на гласуване предложението за допуск в залата на господин Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, господата Атанас Атанасов – председател на Държавна агенция „Разузнаване“, Димитър Георгиев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, господин Велко Атанасов – директор на служба „Военна информация“, госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“ – ДАНС, господин Тодор Цветков – началник-отдел в Държавна агенция „Разузнаване“, и господин Антонов – юрисконсулт в Държавна агенция „Разузнаване“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, № 054-01-15, внесен от народния представител Димитър Лазаров и група народни представители на 20.02.2020 г., приет на първо гласуване на 11.03.2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, като в него в т. 1 думите „в края на изречението“ се заменят с „накрая“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 16, ал. 1, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, като в него, в т. 2 относно ал. 4, т. 4 думите „по чл. 101“ се заменят с „в случаите по чл. 101“, а думите „б. „а-г“ се заменят с „букви „а“ - „г“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в него думите „в края на изречението“ се заменят с „накрая“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При изпълнение на дейности за нуждите на Агенцията, свързани с достъп до класифицирана информация – служебна тайна, могат да се прилагат допълнителни мерки за сигурност. Видът, условията и редът за прилагане на допълнителните мерки за сигурност се определят с правилника за прилагане на закона.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея след думите „предоставяне на информация“ се добавя „за списъчния ѝ състав“ и се поставя запетая.“

Моля за разделно гласуване само на § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 42 се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думите „определени за осъществяване на общественополезна дейност“ и запетаята преди тях се заличават. 2. Алинея 6 се отменя. 3. В ал. 7 думите „на държавния служител“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. отговарят на медицинските изисквания за годност за държавна служба в Агенцията;“ 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Изключение от забраната по ал. 2 се допуска, когато квалификацията, знанията, уменията и опита на лицето представляват специфична експертиза за разузнавателната дейност на Агенцията. (4) Медицинските изисквания за годност по ал. 1, т. 2 и изискванията за психологическа пригодност по ал. 1, т. 5 се определят с акт на председателя на Агенцията.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея: а) в текста преди т. 1 думата „определя“ се заменя с „установява“; б) точка 2 се изменя така: „2. медицинските експертни органи на други болници при условия и по ред, определени от ръководителя на съответното лечебно заведение и председателя на Агенцията.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Пригодността по ал. 1, т. 5 се установява при условия и по ред, определени с акт на председателя на Агенцията.“ 5. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 7 и 8.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „декларация за несъвместимост, имотно състояние и доходи, конфликт на интереси и членство в политическа партия“ се заменят с „декларации за несъвместимост и за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 2. В ал. 2 думата „декларация“ се заменя с „декларации по чл. 35, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 3. В ал. 3 след думата „декларации“ се добавя „по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“. 4. Създава се нова ал. 4: „(4) Агенцията поддържа регистър за служителите си с декларациите по ал. 1 и 2, който не е публичен.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, като в него думите „в края на изречението“ се заменят с „накрая“. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 58, ал. 3, изречение трето думите „чл. 101, ал. 1, т. 5 или 8“ се заменят с „чл. 101, ал. 1, т. 5 или 9“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Информацията за данъчното облагане, социалното и здравното осигуряване на държавните служители и на служителите по трудово правоотношение, се предоставя на компетентните органи при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на председателя на Агенцията, изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и управителя на Националния осигурителен институт.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15, като в него думите „в края на изречението“ се заменят с „накрая“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16, като в него думите „в края на изречението“ се заменят с „накрая“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17, като в него, в т. 1 думата „медицинското“ се заменя със „съответното лечебно“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става §18: „§ 18. В чл. 86 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думата „досие“ се заменя с „дело“. 2. В ал. 3 думите „връчването ѝ на“ се заменят със „запознаването с нея от“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19: „§ 19. В чл. 88 се създават ал. 3 и 4: „(3) Дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, могат да бъдат заличени предсрочно от органа по назначаването по предложение на непосредствения или по-горестоящия ръководител, ако е изтекла най-малко една втора от срока на наложеното наказание, считано от датата на запознаване със заповедта за налагане на наказанието, и държавният служител не е извършил други нарушения на служебната дисциплина. (4) Предсрочното заличаване се извършва със заповед, която се предоставя на служителя за запознаване и се прилага към служебното му дело.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20: „§ 20. В чл. 90 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 4: „4. когато му бъде отнет или отказан достъп до класифицирана информация, ако заеманата длъжност изисква такъв; в този случай отстраняването се извършва със заповед на председателя на Агенцията и продължава до влизането в сила или отмяната на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация.“ 2. Създава се ал. 5: „(5) При отмяна на акта, с който е отнет или отказан достъп до класифицирана информация, служителят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването. Възстановяването на длъжност и изплащането на дължимото възнаграждение се извършва със заповед на председателя на Агенцията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21: „§ 21. В чл. 101 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думата „преценка“ се заменя с „инициатива“; б) в т. 3 думата „преценка“ се заменя с „инициатива“; в) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „установена при условията на чл. 44, ал. 5“; г) точка 5 се изменя така: „5. по писмено искане на служителя;“ д) създава се нова т. 6: „6. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 10-дневен срок; в случай, че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието;“ е) досегашните т. 6 и 7 стават съответно т. 7 и 8; ж) досегашната т. 8 става т. 9 и в нея, в буква „д“ думите „заеманата длъжност на прикритие“ се заменят със „задълженията, възложени от Агенцията“; з) създава се нова т. 10: „10. при несъответствие с изискванията за заемане на длъжността, ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма подходяща незаета длъжност;“ и) досегашната т. 9 става т. 11; й) досегашната т. 10 става т. 12 и в нея думата „преценка“ се заменя с „инициатива“; к) досегашната т. 11 става т. 13; л) досегашната т. 12 става т. 14 и в нея думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“; м) досегашната т. 13 става т. 15. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Служебното правоотношение на държавния служител може да бъде прекратено по инициатива на председателя на Агенцията срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение. В случай че служителят не приеме с писмено изявление предложението в 10-дневен срок, се смята, че то не е прието.“ 3. В ал. 3 думите „ал. 1, т. 6 и т. 8, буква „г“ се заменят с „ал. 1, т. 7 и т. 9, буква „г“. 4. В ал. 4 думата „работа“ се заменя със „служба“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23: „§ 23. В чл. 105 думите „чл. 101, ал. 1, т. 1 – 5 и ал. 2, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер“ се заменят с „чл. 101, ал. 1, т. 1 –7 и т. 9, буква „а“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24: „§ 24. В чл. 106 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „При невъзможност за запознаване на държавния служител със заповедта, препис от същата, несъдържащ класифицирана информация, се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.“ 2. В ал. 2: а) създава се нова т. 2: „2. член 101, ал. 1, т. 6 – от датата, за която страните са постигнали взаимно съгласие;“ б) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея думите „т. 11“ се заменят с „т. 13“; в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „т. 13“ се заменят с „т. 15“; г) досегашната т. 4 се отменя.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25: „§ 25. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 думата „освобождаване“ се заменя с „прекратяване на служебното правоотношение“. 2. В ал. 4 след думите „10 години“ се поставя запетая и се добавя „но не по-малко от 3 години“. 3. В ал. 6 думите „чл. 101, ал. 1, т. 9 и 12“ се заменят с „чл. 101, ал. 1, т. 11 и 14“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“. Комисията предлага да се създаде нов § 27: „§ 27. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 54б, ал. 3 думите „чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9“ се заменят с „чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 28: „§ 28. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 125г: „Чл. 125г. (1) Органите на агенцията могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при: 1. задържане на лице по чл. 124б, ал. 1 и чл. 125, ал. 1; 2. провеждане на интервю по чл. 125в, ал. 1; 3. предупреждаване на лица по чл. 128, ал. 1; 4. призоваване на граждани по чл. 128а, ал. 1; 5. образуване на административнонаказателно производство. (2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 30: „§ 30. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 251г: а) създава се нова ал. 2: „(2) Достъпът до данните по чл. 251б, ал. 1 за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления по чл. 108а, ал. 1 – 4, ал. 6 и 7, чл. 109, ал. 3, чл. 110, ал. 1, предложение шесто, чл. 110, ал. 2 от Наказателния кодекс се осъществява след разрешение от председателя на Специализирания наказателен съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „Разрешението по ал. 1“ се добавя „и 2“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „а в случаите по ал. 2 от председателя на Апелативния специализиран наказателен съд“; г) досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „Алинея 3“ се заменят с „Алинея 4“; д) досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея, в текста преди т. 1 думите „ал. 1 и 3“ се заменят с „ал. 1, 2 и 4“; е) досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думата „съдилища“ се добавя „и в Специализирания наказателен съд“; ж) досегашната ал. 7 става ал. 8. 2. В чл. 251г¹, ал. 3, 4 и 5 думите „чл. 251г, ал. 1 или 3“ се заменят с „чл. 251г, ал. 1, 2 или 4“. 3. В чл. 251д навсякъде думите „чл. 251г, ал. 1“ се заменят с „чл. 251г, ал. 1 и 2“. 4. В чл. 251е: а) в ал. 2 думите „чл. 251г, ал. 1“ се заменят с „чл. 251г, ал. 1 и 2“, а думите „чл. 251г, ал. 5“ се заменят с „чл. 251г, ал. 6“; б) в ал. 3 думите „чл. 251г, ал. 5“ се заменят с „чл. 251г, ал. 6“. 5. В чл. 251ж, ал. 2 и 3 думите „чл. 251г, ал. 6“ се заменят с „чл. 251г, ал. 7“. 6. В чл. 261а, ал. 4, т. 1 думите „чл. 251г, ал. 7“ се заменят с „чл. 251г, ал. 8“. 7. В чл. 261б, ал. 6 думите „чл. 251г, ал. 7“ се заменят с „чл. 251г, ал. 8“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31: „§ 31. В Закона за противодействие на тероризма (обн., ДВ, бр. ...) се създава чл. 8а: „Чл. 8а. (1) Създава се междуведомствено контратерористично звено, разположено в Държавна агенция „Разузнаване“. (2) В състава на контратерористичното звено се включват представители, определени от ръководителите на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“, служба „Военна информация“ към министъра на отбраната, МВР, Агенция „Митници“ и главния прокурор. (3) Контратерористичното звено подпомага взаимодействието и осигурява постоянния обмен на информацията между органите и структурите по ал. 2 при осъществяване на превантивните и оперативните дейности, съобразно възложените им с този и други нормативни актове функции. (4) Редът и организацията за осъществяване на дейностите по ал. 3 се определят със съвместна инструкция на ръководителите на органите по ал. 2 и главния прокурор.“ Комисията предлага да се създадат § 32 и 33: „§ 32. Инструкцията по чл. 70, ал. 2 се издава в едномесечен срок от влизането в сила на този закон. § 33. Инструкцията по чл. 8а, ал. 4 от Закона за противодействие на тероризма се издава в срок до 2 месеца от влизането в сила на този закон.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в залата господин Станимир Пеев – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, № 902-01-53, внесен на 15 октомври 2019 г. от Министерския съвет, за второ гласуване. Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „целеви запаси“ се добавя „от една или повече“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Този закон се прилага за енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (OB, L 304/1 от 14 ноември 2008 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1099/2008, и за тежките горива, освен ако са доставени на територията на страната в промишлени опаковки с нетно тегло до 1 кг.“

По § 2 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 след думата „търговски“ се добавя „и оперативни“; б) в т. 3 думите „нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1“ се заменят с „енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива“. 2. Алинеи 2 – 5 се изменят така: „(2) Всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци, както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец за предходната календарна година с информация за: 1. произведените и/или продадените за потребление количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива; 2. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и тежки горива, възложени за производство и/или преработка, както и за потребените от тях и/или продадените за потребление; 3. количествата внесени, изнесени, доставени от вътрешнообщностни пристигания, както и тези напуснали територията на страната като вътрешнообщностни изпращания и/или предназначени за международни морски бункерни доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива; 4. наличните количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива към 1 януари и към 31 декември; 5. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, предназначени за запаси за извънредни ситуации; 6. количествата нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 от внос и вътрешнообщностни пристигания, продадени на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и предназначени за създаване и/или възстановяване на държавни резерви, военновременни запаси, ведомствени военновременни запаси, запаси за извънредни ситуации и целеви запаси от горива. (3) Агенция „Митници“ изготвя и представя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ информация от митнически документи, включително регистрирани електронни административни документи, относно енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежките горива, попадащи в обхвата на глава 27 и глава 29 от Комбинираната номенклатура на Европейския съюз от Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OB, L 282/1 от 28 октомври 2011 г.), наричана по-нататък „Комбинираната номенклатура“. Информацията включва данни относно описанието на енергийните продукти, тяхното количество, държавата на изпращане и на получаване и се предоставя по кодове съобразно Комбинираната номенклатура, както следва: 1. ежемесечно до 15-о число за предходния календарен месец относно количествата осъществени внос и вътрешнообщностни пристигания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива и за лицата, които са ги осъществили; 2. ежегодно до 31 януари за предходната календарна година относно количествата осъществени внос, износ, международни морски бункерни доставки, вътрешнообщностни пристигания и вътрешнообщностни изпращания на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива и за лицата, които са ги осъществили. (4) Министерството на енергетиката изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ежемесечно до 15-о число информация за предходния календарен месец за запасите от енергийни продукти по видове и количества, които са поддържани от енергийните предприятия по реда на чл. 85, ал. 1 и чл. 128 от Закона за енергетиката. (5) Националният статистически институт изготвя и представя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“: 1. ежемесечно до 30-о число на текущия месец информация относно докладваните на Евростат данни по видове и количества запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, включително търговски и оперативни запаси, създадени и поддържани на територията на страната и извън нея; информацията се отнася за месеца, предшестващ предходния календарен месец; 2. ежегодно до 1 март на базата на статистическите данни, събирани и докладвани на Евростат, информация за: а) изчисления нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежките горива в равностойност на нефт за предходната календарна година; б) използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии, която може да е: аа) четири на сто, или бб) средното производство на нафта, или вв) действителното нетно потребление на нафта; в) изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт за предходната календарна година, като сума от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки", определен в глава 3.2.2.11 от приложение В към Регламент (ЕО) № 1099/2008; г) списък на производителите на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 на територията на страната в съответствие със Закона за статистиката.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 5: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ изготвя и представя ежемесечно на: 1. Националния статистически институт до 24-то число на текущия месец справка за нивата на създадените и поддържани запаси, както и за поддържаните оперативни запаси, за целите на докладване на Евростат; справката включва информация за видовете и количествата запаси, съхранявани на територията на Република България към последния ден на месеца, предшестващ предходния календарен месец, включително за сметка на други държави – членки на Европейския съюз, както и за национални запаси, съхранявани на територията на други държави – членки на Европейския съюз; 2. Европейската комисия до 25-о число на текущия месец статистическа справка за количествата и вида целеви запаси, съхранявани на територията на Република България, в случай че поддържа такива запаси; справката се изготвя по категории нефтопродукти към последния ден на предходния календарен месец, като в нея се посочват количеството и броят дни среднодневно потребление, както и информация за вида и количеството целеви запаси, съхранявани на територията на страната в полза на други държави – членки на Европейския съюз, и на съхраняваните на тяхна територия целеви запаси на Република България.“ 2. Алинея 7 се отменя.“

По § 4 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 7 се изменя така: „7. установява и изчислява в равностойност на нефт участието на всички български и/или чуждестранни физически и юридически лица, както и техните клонове в среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, както и в среднодневното потребление на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 на територията на страната през предходната календарна година;“. 2. Създава се т. 7а: „7а. изчислява в процент дела на участието на всяко едно задължено лице спрямо общото участие на всички задължени лица в среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в среднодневното потребление за предходната календарна година;“. 3. В т. 9 думата „октомври“ се заменя с „декември“ и думите „30 април“ се заменят с „1 юли“. 4. В т. 21 думите „нефт и нефтопродукти“ се заменят с „енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и от тежки горива“. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 8, ал. 2, т. 9 след думата „издава“ се добавя „разрешения за замяна или отказ от издаване на разрешение за замяна“.“

По § 5 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 6: „§ 6. Член 12 се изменя така: „Чл. 12. (1) Запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица и от агенцията, се определят от председателя на агенцията ежегодно до 30 април с разпореждания за общите и индивидуалните нива на запасите по чл. 8, ал. 2, т. 2 и 3. Нивата на запасите се определят въз основа на предоставените данни за предходната календарна година по: 1. член 4, ал. 5, т. 2, букви „а“ и „б“ – за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания и в съответствие с чл. 14 и чл. 23, или 2. член 4, ал. 5, т. 2, буква „в“ – за изчисляване на равностойността в нефт на среднодневното потребление на територията на страната и в съответствие с чл. 15 и чл. 22 . (2) Общото количество запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, от които 30 дни за агенцията, или 61 дни среднодневно потребление на територията на страната, от които 20 дни за агенцията. (3) При определяне нивата на запасите за извънредни ситуации се взема предвид и информацията, получена по чл. 4, ал. 2, 3, ал. 5, т. 2, ал. 6 и 7. (4) Нивата на запасите за извънредни ситуации на всяко задължено лице се определят пропорционално на участието му в общия нетен внос и вътрешнообщностни пристигания или в общото вътрешно потребление през предходната календарна година спрямо общото участие на всички задължени лица. В случай че лице по смисъла на чл. 4, ал. 2 не предостави информация или предоставената информация не съответства на информацията, получена по чл. 4, ал. 3, ал. 5, т. 2, ал. 6 и 7, председателят на агенцията уведомява лицето с указание в 7-дневен срок от уведомяването да подготви допълнителна информация и доказателства за извършване на проверка. Председателят на агенцията определя нивата на запасите за извънредни ситуации в зависимост от резултатите от проверката, а в случай че тя не може да бъде осъществена – съобразно данните по чл. 4, ал. 2, 3, ал. 5, т. 2, ал. 6 и 7. (5) При изчисляване нивата на запасите биогоривата и добавките се вземат предвид само ако вече са смесени със съответните нефтопродукти. (6) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната газов кондензат и други въглеводороди, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на нефт. (7) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания и/или е реализирало продажби от производство или възлагане на производство на територията на страната на газ пропан, газ бутан и/или техни смеси, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на газ пропан-бутан. (8) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната нефтозаводски газ, етан и олефини (включително пропилей), се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на газ пропан-бутан. (9) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната авиационен бензин, минерален терпентин и бензин със специална точка на кипене, ароматни съединения (бензол, толуол и ксилол), се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на автомобилни бензини. (10) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната гориво за реактивни двигатели от бензинов тип или друг вид керосин, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на гориво за реактивни двигатели от керосинов тип. (11) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната смазочни масла (в т.ч. базови масла), битум, парафинови восъци, нефтен кокс, катран/гудрон и сяра, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. (12) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания и/или е реализирало продажби от производство или възлагане на производство на територията на страната на тежки горива, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива. (13) На всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и неговите клонове, което през предходната календарна година е внасяло и/или доставяло от вътрешнообщностни пристигания на територията на страната суровини за рафинериите, се определят нива на запаси за извънредни ситуации под формата на нефт.“ (Шум.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 13, ал. 3 думите „чл. 4, ал. 2 – 7“ се заменят с „чл. 4, ал. 5, т. 2, буква „в“.“ Предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7 и на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове предлага да се оформи в отделни параграфи – 8 и 9. Комисията предлага да се създадат нови § 8 и § 9: „§ 8. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Участието на лицата по смисъла на чл. 4, ал. 2 в нетния внос и вътрешнообщностните пристигания се изчислява по видове енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива в равностойност на нефт съобразно осъществените от тях дейности през предходната календарна година. (2) Участието на лицата по смисъла на чл. 4, ал. 2 в нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на енергийните продукти по ал. 1 в равностойност на нефт се определя от сумата на собствените количества, получени на територията на страната през предходната календарна година, от: 1. вноса на енергийните продукти по ал. 1, намален с вноса на нафта; 2. вътрешнообщностните пристигания на енергийните продукти по ал. 1, намалени с вътрешнообщностните пристигания на нафта; 3. наличните към 1 януари енергийни продукти по ал. 1, намалени с наличностите на нафта към 1 януари. (3) Полученото количество по ал. 2 се намалява със сумата на собствените количества през предходната календарна година: 1. за осъществяването на международни морски бункерни доставки на енергийните продукти по ал. 1 за мореплавателни съдове, напуснали територията на страната, намалени с количествата международни морски бункерни доставки на нафта; 2. за осъществяването на износ и/или вътрешнообщностни изпращания на енергийните продукти по ал. 1, намалени с количествата износ и/или вътрешнообщностни изпращания на нафта; 3. наличните към 31 декември енергийни продукти по ал. 1, намалени с наличностите на нафта към 31 декември. (4)Горивото в резервоарите на въздухоплавателни и пътни транспортни средства, които напускат територията на страната, и доставките на реактивно гориво за международни полети не се смятат за износ, вътрешнообщностни изпращания и бункерни доставки. (5)Общото количество нефт, газов кондензат, суровини за рафинериите и други въглеводороди се намалява със стойността, получена от Националния статистически институт по чл. 4, ал. 5, т. 2, буква „б“. (6) Равностойността в нефт на количествата нефтопродукти по ал. 1, с изключение на нафта и изброените енергийни продукти по ал. 5 се изчислява чрез умножаването им с коефициент 1,065. § 9. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Участието на лицата по смисъла на чл. 4, ал. 2 в среднодневното потребление на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива на територията на страната се изчислява по видове и количества нефтопродукти в равностойност на нефт съобразно осъществените от тях дейности през предходната календарна година. (2) Участието на лицата по смисъла на чл. 4, ал. 2 в потреблението на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива през предходната календарна година се определя от сумата на собствените количества: 1. продадени за потребление в резултат на производство; 2. получени в резултат на договор за възлагане на производство и преработване, които са използвани от възложителя за собствени нужди и/или са продадени от него; 3. които са внесени при режим на внос с цел потребление за собствени нужди и/или за продажба; 4. получени от вътрешнообщностни пристигания с цел потребление за собствени нужди и/или за продажба; 5. от внос, вътрешнообщностни пристигания и производство, налични към 1 януари на предходната календарна година. (3) Количествата по ал. 2 се намаляват със сумата на собствените количества от внос, вътрешнообщностни пристигания и производство през предходната календарна година: 1. доставени за Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия или за въоръжени сили на други държави – членки на Европейския съюз, или на трети държави, или за международни организации, пребиваващи или преминаващи през територията на страната в съответствие с Конституцията на Република България и действащото законодателство; 2. за създаване, съхраняване и/или възстановяване на държавни резерви и военновременни запаси, създавани от агенцията, както и на ведомствени военновременни запаси, създавани от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи; 3. за създаване, съхраняване и/или възстановяване на запаси за извънредни ситуации; 4. за създаване, съхраняване и/или възстановяване на целеви запаси от нефтопродукти; 5. за осъществяване на международни морски бункерни доставки на нефтопродукти за мореплавателни съдове, които напускат територията на страната; 6. за износ и/или вътрешнообщностни изпращания; 7. налични към 31 декември на предходната календарна година. (4)Горивото в резервоарите на въздухоплавателни и пътни транспортни средства, които напускат територията на страната и доставките на реактивно гориво за международни полети не се смятат за износ, вътрешнообщностни изпращания и бункерни доставки. (5) Равностойността в нефт на нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1 и на тежките горива се изчислява чрез умножаването на количествата с коефициент 1,2.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Задължените лица са длъжни ежегодно до 1 юли да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1. (2) Задължените лица са длъжни да поддържат създадените от тях нива на запаси за извънредни ситуации до 30 юни на следващата календарна година.“ 2. В ал. 3, т. 2 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“ По § 10 има предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12: „§ 12. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 и 3 числото „30“ се заменя с „50“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Общо делегираното количество по ал. 1, т. 2 и/или 3 не може да надвишава 50 на сто от индивидуално определените нива на запаси за съответните категории нефтопродукти и нефт на задълженото лице.“ 3. Досегашните ал. 2 – 6 стават съответно ал. 3 – 7. 4. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 1 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 6“. 5. Досегашната ал. 8 става ал. 9.“ Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 20, ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.“ Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 14: „§ 14. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. (1) Запаси за извънредни ситуации може да се поддържат под формата на нефт и/или нефтопродукти по чл. 2, ал. 1. (2) Количествата запаси за извънредни ситуации по ал. 1 се отчитат съгласно техния действителен тонаж. (3) Нивата на запасите за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, определени въз основа на среднодневното потребление, може да бъдат създавани и съхранявани под формата на нефт единствено от производители и/или възложители на производство, като сумарното количество нефт трябва да бъде равно на количеството запас от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, чиято замяна се иска. Замяната на нефтопродукти в нефт може да се прилага за: 1. не повече от 50 на сто от количеството на индивидуално определените запаси за извънредни ситуации от нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 3; 2. сто на сто от количеството на индивидуално определените запаси за извънредни ситуации от нефтопродуктите по чл. 2, ал. 1, т. 4. (4)В случай че задължено лице се е възползвало от замяната по ал. 3, то има право на последваща замяна на вече създадените нива на запаси за извънредни ситуации от нефт под формата на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 3, като сумарното количество нефтопродукти трябва да бъде равно на количеството запас от нефт, чиято замяна се иска. (5)Нивата на запасите за извънредни ситуации от нефт, определени въз основа на среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни пристигания, може до 100 на сто да бъдат създавани и съхранявани под формата на нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 3, като сумарното количество нефтопродукти трябва да бъде равно на количеството запас от нефт, чиято замяна се иска. (6)В случай че задължено лице се е възползвало от замяната по ал. 5, то има право на последваща замяна на вече създадените нива на запаси за извънредни ситуации от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 3 под формата на нефт, като сумарното количество нефт трябва да бъде равно на количеството запас от нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 3, чиято замяна се иска.“ (Шум и реплики.)

„(7) Задължените лица, на които са определени нива на запаси под формата на нефт, са длъжни в първия работен ден, следващ деня на влагането на индивидуално определените им нива на запаси в складове, регистрирани по реда на чл. 38, да представят в агенцията производствена програма за преработване на нефта в нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и информация за сроковете за предоставянето на нефтопродукти за ползване в случаите по чл. 1, ал. 2. Задължените лица по изречение първо, които не са производители представят и копие на сключен договор с рафинерия за преработване в нефтопродукти по чл. 2, ал. 1. (8) Нивата на запасите за извънредни ситуации от газ пропан-бутан, определени въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, може до 100 на сто да се създават и съхраняват и под формата на автомобилни бензини и/или гориво за дизелови двигатели, като сумарното количество трябва да бъде равно на количеството запас от газ пропан-бутан, чиято замяна се иска. (9) Нивата на запасите за извънредни ситуации от автомобилни бензини, определени въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, може до 50 на сто да се създават и съхраняват и под формата на гориво за дизелови двигатели, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от автомобилни бензини, чиято замяна се иска. (10) Нивата на запасите за извънредни ситуации от гориво за дизелови двигатели, определени въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, може до 50 на сто да се създават и съхраняват и под формата на автомобилни бензини, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от гориво за дизелови двигатели, чиято замяна се иска. (11) Нивата на запасите за извънредни ситуации от котелно гориво, определени въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, може до 100 на сто да се създават и съхраняват и под формата на газьоли, автомобилни бензини и/или гориво за дизелови двигатели, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от котелно гориво, чиято замяна се иска. (12) Нивата на запасите за извънредни ситуации от газьоли, определени въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, може до 100 на сто да се създават и съхраняват и под формата на котелно гориво, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от газьоли, чиято замяна се иска. (13) Нивата на запасите за извънредни ситуации от газьоли, определени въз основа на нетния внос и вътрешнообщностни пристигания или среднодневното потребление, може до 50 на сто да се създават и съхраняват и под формата на гориво за дизелови двигатели, като количеството трябва да бъде равно на количеството запас от газьоли, чиято замяна се иска. (14) Задължените лица, които искат замяна по реда на ал. 3 – 6 и ал. 8 – 13, подават в агенцията писмено искане не по късно от 10 юни на текущата календарна година. Мотивирано писмено искане може да бъде подадено и след срока по изречение първо, при наличие на обективни причини за това. Искането съдържа най-малко информация за вида и количеството запас, чиято замяна се иска, формата под която ще се създава и съхранява, както и за периода за замяна. (15) Замяната по ал. 3 – 6 и ал. 8 – 13 се разрешава в 7-дневен срок от постъпването на искането по ал. 14 с разрешение за замяна на председателя на агенцията, в което се определят видът, количеството и периодът, за който се издава разрешението. Председателят на агенцията издава мотивиран отказ за замяна, който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалнния кодекс. До окончателното произнасяне на съда задълженото лице е длъжно да поддържа запасите си в съответствие с последните определени от председателя на агенцията запаси. (16) Промяна в разрешението за замяна по ал. 15 се допуска въз основа на мотивирано писмено искане от задълженото лице и се извършва по реда на ал. 14.“

Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 15: „§ 15. Създава се чл. 21а: „Чл. 21а. (1) В случай на форсмажорни обстоятелства и необходимост от избягване или намаляване на риск от прекъсване на производствения процес, водещ до нарушаване на ритмичността на доставките на нефт и/или суровини за рафинериите, задължено лице, което е и съхранител на запаси или производител, може да извърши замяна по чл. 21, ал. 3 – 6 и ал. 8 – 13 без разрешение по чл. 21, ал. 15. Замяната е за срок до 10 календарни дни. (2) В деня на извършване на замяната по ал. 1 задълженото лице писмено уведомява председателя на агенцията по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги за предприетите действия и мотивите за тях. Към уведомлението се прилагат документи, доказващи форсмажорните обстоятелства, и документи, удостоверяващи създаването на запасите, които са предмет на замяната – уведомление за влагане и уведомление за изтегляне по чл. 36, ал. 2, копие на складов запис, документи, удостоверяващи качеството на продукта, който ще се съхранява. При наличие на система за непрекъснат контрол на наличностите в складовете за съхранение на запаси, в които се извършва замяната по ал. 1, задълженото лице е длъжно да предоставя ежедневно данни от тази система за периода на замяната. (3) Най-късно в деня, следващ изтичането на срока за замяната по ал. 1, задълженото лице привежда заменения запас в съответствие с последните му индивидуални нива на запаси, определени от председателя на агенцията. Обстоятелството по изречение първо се удостоверява пред председателя с уведомление за влагане и уведомление за изтегляне по чл. 36, ал. 2, копие на складов запис и документи, удостоверяващи качеството на продукта.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 16, като навсякъде думите „т. 1 – 4“ се заличават. По § 13 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 17, като навсякъде в текста думата „енергийните“ се заменя с „енергийни“. По § 14 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 18, като думата „енергийните“ се заменя с „енергийни“. Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Запасите по чл. 2 се съхраняват в складове, регистрирани по реда на чл. 38, или в складове, предоставени за управление на агенцията, както и в съдови вместимости на други държави – членки на Европейския съюз, при условие че е отчетена физическата им наличност и достъпност. (2) Запасите по чл. 2 се застраховат за целия период на съхраняване, най-малко срещу рисковете по раздел II, буква А, т. 8 (без риск „ядрена енергия“) и т. 9 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Договорът за застраховка на запасите се сключва от задълженото лице или от съхранителя съгласно уговореното с договора по чл. 31, ал. 1, или от агенцията за собствени количества в складове, които са ѝ предоставени за управление, като освен определеното по Кодекса за застраховането съдържание включва вида и количеството на застрахования запас. Началото на периода на застрахователно покритие не може да е по късно от датата на влагане на запасите в складове, регистрирани по реда на чл. 38. В случай че срокът на застрахователното покритие изтича преди 30 юни на календарната година, следваща годината, в която е определено нивото на запасите, задълженото лице или съхранителят е длъжен да сключи нов договор за застраховка не по късно от 10 работни дни преди изтичане срока на предходния договор и да представи в агенцията заверено копие от него най късно в първия работен ден, следващ деня на застраховането, а за агенцията – съгласно сроковете ѝ за съхраняване.“ 2. В ал. 5 думите „Съдовите вместимости в петролните бази“ се заменят със „Складовете“. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Агенцията е длъжна да разполага с документи, доказващи заплащането на акциза, дължим по Закона за акцизите и данъчните складове, за създадените от нея запаси по чл. 2 в складове, които не са лицензирани като данъчни.“ 4. Създават се ал. 8 – 10: „(8) При форсмажорни обстоятелства, които не позволяват разтоварването на количествата нефт, намиращи се на борда на танкери, в акваторията на Република България на разтоварно пристанище (включително рейд и пирс по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на Република България), предназначени за преработка в рафинерия на задължено лице и които може да доведат до нарушаване на производствения процес, тези количества нефт се смятат за запаси за извънредни ситуации от същия вид и количество за срок до 5 календарни дни от деня на настъпване на форсмажорните обстоятелства. (9) При настъпване на обстоятелствата по ал. 8 задълженото лице незабавно писмено уведомява председателя на агенцията по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги за предприетите действия и мотивите за тях, както и за номера на склада и количеството нефт в него, за което еквивалентното количество в танкера ще се смята за запас за извънредни ситуации. Към уведомлението се прилагат документи, доказващи форсмажорните обстоятелства, и документи, удостоверяващи вида, количеството и качеството на нефта на борда на танкера, както и за извършен входящ митнически и граничен контрол от съответните органи на разтоварното пристанище. (10) Най-късно в деня след изтичането на срока по ал. 8 задълженото лице привежда запасите си по вид, количество и място на съхранение в съответствие с документите, удостоверяващи създаването и съхраняването им преди настъпването на форсмажорните обстоятелства.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15, който става § 20: „§ 20. В чл. 35, ал. 7 и 12 думите „30 април“ се заменят с „30 юни“.“ По § 16 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 21, като в т. 1 думата „енергийните“ се заменя с „енергийни“. По § 17 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 23: „§ 23. В чл. 53, ал. 1 думите „нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1“ се заменят с „енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива“.“ По § 19 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24. Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 25: „§ 25. Член 60 се изменя така: „Чл. 60. (1) На задължено лице, което не представи справка декларация в срока по чл. 4, ал. 1 или предостави невярна информация, се налага имуществена санкция в размер на 1000 лв. (2) На лице, което не представи справка-декларация в срока по чл. 4, ал. 2 или предостави невярна информация в справка декларацията, се налага имуществена санкция от 2000 лв.“ Комисията предлага да се създаде § 26: „§ 26. В чл. 61, ал. 1 думите „чл. 4, ал. 1“ се заличават.“ Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев – създава се нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 27: „§ 27. Член 62 се изменя така: „Чл. 62. (1) На лице, което не изпълни задължението по чл. 17, ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. на тон върху количествата несъздадени запаси. (2) На лице, което не изпълни задължение по чл. 17, ал. 2, чл. 24, ал. 4 – 6 или чл. 39, ал. 3, се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. на тон върху количествата запаси, предмет на нарушението.“ Комисията предлага да се създаде § 28: „§ 28. В чл. 64, ал. 2 думите „ал. 1 и 5“ се заменят с „ал. 1 и 6“. По § 20 има предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Емил Симеонов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя п предлага следната редакция на § 20, конто става § 29: „§ 29. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) На лице, което създава и поддържа запаси, различни от определените му по чл. 8, ал. 2, т. 3 или т. 9, се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) На лице, което не изпълни задължение по чл. 21а, ал. 2 или 3 в законоустановения срок, се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер на 6000 лв.“

Благодаря, господин Председател. Предложение на народните представители Валентин Николов и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 30: „§ 30. Създава се чл.70а: „Чл. 70а. На лице, което не изпълни задължение по чл. 30, ал. 9 или 10, се налага имуществена санкция от 500 лв. на тон върху количествата запаси, предмет на нарушението.“ По § 21 има предложение на народния представител Радостин Танев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, конто става § 31; „§ 31. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 1 се изменя така: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Признаци за затрудняване на доставките“ са налице, когато в рамките на два последователни месеца се получи намаляване с 20 на сто на общото ниво на доставките в страната на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. и от тежки горива спрямо същия период през предходната календарна година. 2. „Затрудняване на доставките“ е всяко затруднение, дори временно, водещо до значително намаляване на доставките от енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. и тежки горива или до съществено повишаване на цената им на световния пазар, което може да причини сериозни смущения в икономическата и стопанската дейност на страната и/или на друга държава – членка на Европейския съюз. 3. „Значимо прекъсване на снабдяването“ е съществено и внезапно намаляване на снабдяването с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 г. и тежки горива за Европейския съюз или за отделна държава – членка на Европейския съюз, независимо дали това е довело до приемането на решение от Международната агенция по енергетика за отпускане на запаси за ползване. 4. „Кризи от местен характер“ са ситуации, които може да доведат до съществено и внезапно намаляване и/или временно прекъсване на снабдяването с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, породено от извънредни събития на територията на страната, включително в резултат на временни технологични и/или други затруднения, удовлетворяването на които няма да се отрази съществено върху общото количество запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и върху възстановяването на задължителния им минимум. Кризите от местен характер не включват ситуациите, произтичащи от промени в цените на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива. 5. „Потребление на територията на страната“ са общите количества нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, доставени в границите на страната за енергийна и друга употреба. Потреблението включва доставките за промишлеността, транспорта, домакинствата и други битови нужди. 6. „Производител на нефтопродукти“ е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са произвеждали на територията на страната през предходната календарна година тежки горива и нефтопродуктите, включени в чл. 2, ал. 1, и са използвали за собствени нужди и/или са реализирали нефтопродукти на националния пазар. 7. „Възложител на производство на нефтопродукти“ е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са възлагали през предходната календарна година производство и преработване на територията на страната на тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и са използвали за собствени нужди и/или са реализирали нефтопродукти на националния пазар. 8. „Вносител“ е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са осъществявали внос на територията на страната през предходната календарна година на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива. 9. „Лице, осъществявало вътрешнообщностни пристигания“ е местно или чуждестранно физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, както и негови клонове, които са осъществявали вътрешнообщностни пристигания на територията на страната през предходната календарна година на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива. 10. „Икономически оператор“ е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и е задължено и/или е оправомощено да изпълнява функции по националното законодателство на съответната държава – членка, въвела Директива на Съвета 2009/119/ЕО. 11. „Задължено лице“ е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. 12. „Съхранител“ е юридическо или физическо лице, което е регистрирало склад по реда на чл. 38 на територията на страната и/или има необходимата правоспособност за осъществяване на съхраняване на нефт и нефтопродукти в други държави – членки на Европейския съюз. 13. „Добавка“ е химическо вещество, различно от въглеводород, което се добавя към даден продукт с цел промяна и подобряване на свойствата му и/или получаване на крайния продукт. 14. „Биогорива“ са течни или газообразни горива, използвани в транспорта и получени от биомаса, като „биомаса“ е биоразградимата част от продуктите, отпадъците и остатъчните продукти от селското стопанство, включително веществата от растителен и животински произход, горското стопанство и свързаните с него сектори, както и биоразградимата част от промишлените и битовите отпадъци. 15. „Вътрешнообщностни пристигания“ са доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, представляващи пристигания по смисъла на чл. 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 638/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите членки, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 638/2004“. 16. „Вътрешнообщностни изпращания“ са доставки на енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки горива, представляващи изпращания по смисъла на чл. 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 638/2004. 17. „Склад“ е всеки отделен стационарен резервоар и прилежащите му инфраструктура и съоръжения, предназначен за съхраняване на нефт и нефтопродукти, без тръбопровод, резервоар на въздухоплавателно, шосейно, мореплавателно и речно транспортно средство, пътна и железопътна цистерна и цистерна на търговец на дребно (бензиностанция). 18. „Физическа достъпност“ са правила за разполагане и транспортиране на запасите, с които се гарантира тяхното отпускане за ползване или действителна доставка до крайните потребители и пазари при условия и в срокове, които водят до намаляване на евентуални проблеми в снабдяването. 19. „Създаване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност по тяхното закупуване, доставяне, приемане за съхраняване съгласно изискванията на този закон или предоставяне по договор за заем и/или договор за влог с цел достигане на определеното ниво съгласно чл. 17, ал. 1. 20. „Съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност по тяхното поддържане в съответното количество и качество, при подходящи технологични условия и в състояние на непрекъсната готовност за ползването им. 21. „Обновяване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност по замяна в съответното количество и качество на запаси преди изтичане срока на съхраняването им или в изпълнение на изискванията на нормативни актове и стандарти за качество, без да се нарушават определените нива, освен в случаите по чл. 37, ал. 5. 22. „Възстановяване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност по тяхното закупуване, доставка, приемане за съхраняване или предоставяне по договор за заем и/или влог с цел достигане на определеното ниво съгласно чл. 17, ал. 1 след тяхното ползване по реда на чл. 46 – 51. 23. „Ползване на запаси от нефт и нефтопродукти“ е дейност на задължено лице, съхранител или на агенцията, с която на територията на страната се употребяват по предназначение запаси от нефт и нефтопродукти, променяйки тяхното състояние, или се извършва разпоредителна сделка с тях в полза на трети лица. 24. „Търговски запаси“ са запаси от енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, съхранявани от задължените лица за гарантиране непрекъснатостта и ритмичността на търговския процес, като тези запаси са отделни от запасите за извънредни ситуации. 25. „Централна структура за управление на запасите“ е орган или служба на държава – членка на Европейския съюз, на която са предоставени правомощия за закупуване, поддържане и/или продажба на запаси от нефт и нефтопродукти, включително запаси за извънредни ситуации и целеви запаси. 26. „Делегиране“ е действие на лице, имащо задължения за създаване и съхраняване на запаси, с което то възлага на друго лице съхраняване на част или на всичките запаси, които са му били определени. 27. „Международни морски бункери“ са бункерните доставки по Приложение А, т. 2.1.5 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. 28. „Среднодневен нетен внос и вътрешнообщностни пристигания“ са общите нетни количества енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и тежки горива, доставени на територията на страната. 29. „Тежко гориво“ е нефтопродукт, включен в подпозициите съгласно т. 2, буква „е“ от допълнителните забележки на глава 27 от Комбинираната номенклатура. 30. „Предходна календарна година“ е календарната година, за която са използвани данните за потреблението или за нетния внос и вътрешнообщностните пристигания на територията на страната и въз основа на които са изчислени необходимите количества запаси, които трябва да бъдат поддържани или на действително наличните запаси към даден момент. 31. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. 32. „Оперативни запаси“ са работни запаси от нефт, суровини за рафинериите, тежки горива и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1, съхранявани от задължените лица за гарантиране сигурността и нормалното функциониране на основните им дейности, като тези запаси са отделни от запасите за извънредни ситуации и от търговските запаси. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. За целите на този закон се прилагат и понятията по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008.“ 3. Параграф 2 се изменя така: „§ 2. Този закон: 1. въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.) и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за изчисляване на задълженията по отношение на запасите (ОВ, L 263/57 от 22 октомври 2018 г.); 2. предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2010 на комисията от 9 ноември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор, по отношение на актуализациите на годишната и месечната статистика за енергийния сектор (OB, L 292/3 от 10 ноември 2017 г.)“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 22 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 31.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера Европейският съвет оповести своите препоръки относно Националната програма за реформи на България за 2020 г. Тези препоръки са част от така наречения европейски семестър – процедура, при която се извършва подробен анализ на плановете на всяка страна за бюджета, за макроикономически и структурни реформи. Неминуемо този анализ включва и оценка от страна на Европейския съвет за това какво е свършено и какви са предизвикателствата пред всяка страна. В лишен от емоции, в бюрократичен тон Европейският съюз ни казва важни неща, важни неща, за които, за съжаление, в нашата страна не говорим достатъчно или не говорим на достатъчно добро ниво. Както винаги докладите на Европейския съюз са плод на най различни интерпретации. В нашата медийна среда, където огромна част от медиите се надпреварват да хвалят правителството, той е оповестен като успех. В малко медии истината е написана и това е, че този доклад прави на пух и прах непрекъснатите претенции и розовите сънища на нашето управление. И понеже и днес се появиха членове на Министерския съвет и други, които обясняват, че това, което пише, всъщност не значи това, което казва, ние от парламентарната група на БСП искаме да оповестим пред Вас и пред българските граждани какво точно пише в Доклада на Европейския съвет. Естествено, този доклад започва с кризата с COVID-19, но на много места е написано, че установените проблеми за България датират от преходните години. Първи цитат от Доклада: „Делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, беше висок още преди кризата, а социалните трансфери успяха да намалят бедността само в ограничена степен.“ Какво означава това? Това означава, че държавата е безсилна пред ширещата се бедност! Всяка година се хвалите с рекордни бюджети, но какво от това, че по сметката на държавата има пари, когато джобовете на хората са празни! Говорите за милиарди непрекъснато на хора, които често търсят 10, 20, 30 лева, за да закърпят месеца или да си платят сметките. И не всички хора, защото в Доклада е записано ясно, цитирам: „Неравенството по отношение на доходите в България беше сред най-високите в Европейския съюз, а ефектът на данъчните и осигурителните системи върху неговото намаляване – сред най слабите в Съюза.“ Казано на език, който всички ще разберат, включително тези, които обясняват на българските граждани, че не могат да четат, България е страна на много бедни и малко богати. Водената политика прави богатите все по-богати, а бедните си остават бедни. Преминаването от едното състояние към другото не се влияе от държавната политика, която е определена от Европейския съюз като една от най-слабите в Съюза. Всъщност тук трябва да допълним европейските автори – преминаването от бедност към богатство в България рядко се влияе от собствения труд и качества! С много усилия и преодолявайки хиляди пречки, определена група хора успява да оцелява и дори да създаде някакъв приличен стандарт. Но големият успех остава резервиран за други, той е практически невъзможен без подкрепата на властта, без компромиси със собствените принципи, без да делиш плодовете на собствения си труд, на собствения си бизнес, на собствените си идеи с някои от характерните политико икономически структури, формиращи родната ни олигархия. Неспособността на правителството да проведе каквато и да е качествена реформа е отбелязано на много места в Доклада. И в областта на образованието, където европейците евфемистично казват, че има поле за подобряване. И по отношение на електронното правителство, където, по оценка на европейските ни партньори и приятели, напредваме твърде бавно – тук може да добавим: а харчим твърде бързо. Стотици милиони са хвърлени в това електронно правителство, което видяхме и виждаме на какво ниво е. И по много други теми, с които призовавам българските граждани сами да се запознаят с Доклада. Те ще го разберат – няма нужда някой да им го превежда. Но понеже в стремежа си за оцеляване правителството прегръща хаотично различни идеи – от намаляване на ДДС, откраднато оттук и там, за което и Вие не можете да се разберете помежду си, до създаването на държавни предприятия в различни области, то Докладът ни казва ясно и защо дори и идеите, за които говорите, да са добри, те ще бъдат неминуемо превърнати в поредна схема за грабеж и източване на средства и преразпределение на бизнеси. Защото правоприлагащата система на България е неефективна, тя не успява да усмири ненаситния апетит на силните на деня, тя не може да накаже злоупотребилите и да осъди ясно и безапелационно крадливите и корумпираните, когато те имат протекции. Записано е в този доклад, но ние си знаем – срамният мониторингов механизъм, който е доказателство какво точно мисли за нас развитият свят, не изглежда да бъде свалян. Само преди месеци, насред местните избори ни убеждавахте в обратното. Министърът на правосъдието се закани, че ще подаде оставка, ако механизмът не бъде свален до края на мандата на Комисията Юнкер. Юнкер си замина – Кирилов е още тук! Истината е, че действията на този министър определено нямат кой знае каква тежест. Но от това дали ще изпълни заканата си да си подаде оставката ще разберем дали поне думите му имат някаква тежест за него самия! Както и да е, с Кирилов или без Кирилов подписът на председателя на Съвета на Европейския съюз е поставен под документ, в който пише, цитирам: „В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа в България и борбата с корупцията.“ Тя, Комисията, я наблюдава корупцията в България вече 13 години. Но докога ще я наблюдаваме ние? Всяка сутрин в 8,00 часа ли ще я наблюдаваме, или през ден, или докато се опитаме да преброим нулите на някой хвърчащ лист или кръчмарска салфетка, за да видим кой на кого осигурява пълен съпорт?! Съпорт е чужда дума, която значи подкрепа. Съпорт даже звучи брюкселски! Тя би могла да бъде извадена от този доклад, само че е много далеч от брюкселските стандарти! Пълен съпорт няма кой да осигурява там, където има действащи институции. Вижда се от Доклада, че не напредваме нито на йота в борбата с корупцията и че има още много какво да се желае от прословутата съдебна реформа. Вижда се и от този доклад, вижда се от нас, вижда се от българските граждани, сигурно ще се види даже от онзи вертолет, с който щели да се пръскат пари по жълтите павета! Не се вижда само от компетентните институции, не се вижда от главния прокурор, а докато той не прогледне, ние с Вас можем да продължим да говорим и Брюксел да продължи да пише доклади. Той каза, че този филм вече го е гледал! И ние сме го гледали! А краят му е много тъжен. Действието в края му се развива в чужбина – там, където българите са решили да търсят откраднатото си бъдеше, там, където са избягали от завзетата им държава! Мониторингът може да продължи, може и да не продължи. Проблемите, засегнати в него, обаче остават! И едно нещо е сигурно и не подлежи на интерпретация – това правителство и Вашето мнозинство е напълно неспособно да ги реши! (Бурни ръкопляскания от „БСП за България“.)

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя вносителя за наименованието на подразделението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен. Искам да направя тук едно уточнение, господин Председател. Уважаеми колеги, оттук насетне ще направя няколко редакционни предложения, които касаят датирането, поради факта на времето на приемането на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 32: „§ 32. (1) Нивата на запаси за извънредни ситуации, определени до 31 март 2019 г., се поддържат до 30 юни 2020 г. (2) Срокът на издадените разрешения за съхраняване на запаси за извънредни ситуации в друга държава – членка на Европейския съюз, се удължава до 30 юни 2020 г., ако в срок до 16 април 2020 г. задължените лица представят на агенцията съгласие по чл. 18, ал. 4, т. 5 и анекс към договора по чл. 18, ал. 5, т. 2 със срок не по-дълъг от 30 юни 2020 г. (3) Срокът на издадените разрешения за замяна се удължава до 30 юни 2020 г.“ Тук искам, господин Председател, да направя поправка: в § 24, който става § 32, думите „2019 г.“ се заменят с „2020 г.“ и навсякъде думите „2020 г.“ се заменят с „2021 г.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 33. Сега, ако позволите, госпожо Председател, една редакционна поправка в § 25, който става § 33 – думата „приемането“ се заменя с „влизането в сила“.

Комисията предлага да се създадат параграфи 34, 35, 36, 37 и 38: „§ 34. Информацията за 2019 г. по чл. 4, ал. 2 и 3 се представя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. § 35. Методите за изчисляване на нивата на запаси за периода 2020 г. – 2021 г. се публикуват в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон. § 36. Нивата на запасите за извънредни ситуации по чл. 12, ал. 1 за периода 2020 г. – 2021 г. се определят до 31 май 2020 г. § 37. В Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (обн., ДВ, бр. 62 от 2018 г., изм., бр. 13, 17, 83 от 2019 г. и бр. 9 от 2020 г.) в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 32 от допълнителните разпоредби на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти“ се заменят с „приложение А, глава 3.4, т. 3.4.1 от Регламент (ЕС) 2017/2010 на комисията от 9 ноември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно статистиката за енергийния сектор, по отношение на актуализациите на годишната и месечната статистика за енергийния сектор (OB, L 292/3 от 10 ноември 2017 г.)“. § 38. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Ако позволите, госпожо Председател, искам да направя няколко редакционни поправки с цел предатиране и във връзка с приемането на този закон: параграфи 34 и 36 да бъдат отхвърлени; в § 35, който става § 34, думите „2020 г. – 2021 г.“ се заменят с „2021 г. – 2022 г.“, а думите „14-дневен“ се заменят с „двумесечен“; и параграфи 37 и 38 стават съответно параграфи 35 и 36.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Доклада на Комисията по енергетика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 2 април 2020 г.: „На свое редовно заседание, проведено на 14 май 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 2 април 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на енергетика: господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на дирекция „Природни богатства“, госпожа Цвета Милева – началник-отдел в дирекция „Природни богатства“. Мотивите към Законопроекта бяха представени от господин Жечо Станков. Необходимостта от разработване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства е обусловена от няколко основни причини. На първо и основно място това е новата нормативна уредба в областта на концесионирането и по-специално – влизането в сила през януари 2018 г. на новия Закон за концесиите. Концесиите за добив на подземни богатства са изключени от обхвата на Закона за концесиите, поради което влизането му в сила доведе до празнота в нормативната уредба по отношение на осъществявания от министъра на енергетиката контрол по изпълнение на концесионните договори за добив на подземни богатства, както и по отношение изменението на действащи концесионни договори. Към 13 декември 2019 г. действащи са 539 договора за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства. През 2011 г. със създаването на единен орган по управление на подземните богатства беше въведен единен подход при определяне на държавната политика за разпореждане с подземните богатства, приложима за цялостния процес, обединяващ фазите на търсене, проучване и експлоатация, както и управление на минните отпадъци; ясно регламентиране на отговорностите за изготвяне и провеждане на държавната политика и стратегия в областта на управлението на подземните богатства на Република България, като част от икономическата политика на държавата. В резултат на натрупания от единния орган по управление на подземните богатства практически опит при осъществяване на нормативно предвидените процедури по предоставяне на права за подземни богатства бяха установени някои непълноти в нормативната уредба, които, от своя страна, обусловиха необходимостта от нейното прецизиране. С предложения законопроект се регламентират конкретни срокове за откриване на производството по предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, съответно за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства; предвидени са конкретни срокове за провеждане на отделните етапи от процедурата по предоставяне на разрешение/концесия за добив, включително детайлно са регламентирани конкурсните/тръжните процедури за предоставяне на права за подземни богатства; предвидени са конкретни разпоредби относно доказване наличието на управленски и финансови възможности на кандидатите за предоставяне на разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства, или на концесия за добив на подземни богатства; предвидени са разпоредби, регламентиращи възможността за изменение на действащи концесионни договори за добив на подземни богатства, както и разпоредби, уреждащи последиците от прекратяване на концесионни договори за добив на подземни богатства, включително условия и ред за предаване и приемане на обекти на концесия при прекратяване на концесионните договори. С предложения законопроект – чл. 23, изчерпателно са уредени основанията, при чието наличие кандидат за предоставяне на разрешение или на концесия не се допуска до съответното производство. В съответствие с изискванията за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител е предвидена служебна проверка за удостоверяване на някои от обстоятелствата. С цел осигуряване на ефективно управление на подземните богатства и недопускане на умишлено блокиране на отделни находища на подземни богатства се регламентира възможността за прекратяване на концесионен договор за добив на подземни богатства в случаите, при които концесионерът в продължение на 3 години от влизането в сила на договора не е започнал добив на подземни богатства по причини, за които той отговаря (например не е предприел необходимите процедурни действия пред компетентния орган по опазване на околната среда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда; не е предприел необходимите процедурни действия за смяна на предназначението на земи, покриващи съответното находище и други). С Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2021 г., като приоритет за постигане на стратегическа цел (цел 199: Енергийна сигурност чрез добив) е предвидено гарантирането на енергийната сигурност и независимост на страната, диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. Посоченият приоритет, съответно стратегическата цел могат да бъдат осъществени чрез продължаване на проучванията за природен газ в дълбоко Черно море. Предвид спецификата на дейностите по търсене и проучване на нефт и газ в дълбоки води, се предвижда възможност срокът на разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море да бъде удължен до две години след изтичането на сроковете по чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за подземните богатства. Така ще се осигури достатъчен период от време за изпълнение на ефективни търсещо-проучвателни дейности, включително прокарване на проучвателни сондажи, съответно интерпретиране на получените данни, насочени към откриване на нови находища. В последвалата дискусия народният представител Таско Ерменков зададе въпрос относно наличието на конкретна информация относно броя на заетите лица в минно-добивния сектор. Господин Николай Вълканов отговори, че броят им е около 80 хиляди човека. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, № 002-01-15, внесен от Министерския съвет на 2 април 2020 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Винаги, когато този закон се подготвя в Министерския съвет за някакви промени и влиза за разглеждане в пленарната зала, ние от „Атака“ следим и се надяваме да влязат промени, които да направят регламентацията коренно различна по отношение на някои от подземните богатства, които чужди фирми извличат от България, изнасят от страната по един абсолютно безобразен начин. Преди години концесионната такса за добив на злато в България беше един процент и половина. С триста зора – и Борисов беше изключително горд с това, концесионната такса беше увеличена, но пак под 2%. Това е действащият процент и в момента – смешно, жалко и унизително, защото в много африкански страни концесионната такса за подобен предмет на дейност е 15, 20, 25, стига и до 40%. Никой не може да му хване края, никой не може да направи сметката какво печелят – това е друга насока, в която този закон трябва да бъде променен. За такава дейност в България на едни фирми, които щедро спонсорират някои български спортове, наясно сме кои и за какво говорим, които замърсяват околната среда, които използват технологии, изключително нещадящи българската природа, от българските Зелени или природозащитници по тези теми и по тези въпроси нито дума. И така продължаваме злато да газим, бедни да ходим. Ако от „Атака“ в настоящия момент не го правим, ние сме внасяли и сме правили подобни опити в това отношение – Законът да бъде подобрен, ако не го правим сега, то е с ясното съзнание, че това може да стане единствено с политическата воля на управляващите, каквато, виждаме, политическа воля в момента няма. И така, уважаеми колеги, тези промени са половинчати, те са недостатъчни, може в някаква степен да дисциплинират концесионерите в България, може да въвеждат известни ограничения за тях с оглед на сроковете, в които да осъществят заданието, което имат, но основното, най-важното, най-същественото, което би било радикално, което би било решително като промяна на българския стандарт, е да се промени Законът в тази насока, че българският народ да се ползва от най-голямото подземно богатство, което има. На второ място сме в Европа по златни запаси – така е било в историята, в хилядолетията, така е и в момента, и в настоящия момент промените трябва да бъдат в тази насока. Дано следващия път се случи – чакаме, пледираме, говорим в това отношение, молим, заклинаме. Колеги, нека правителството, чиято работа е това, да вземе инициативата и най-после да го стори. Благодаря Ви.