20 май 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В качеството си на председател на Групата за приятелство с Украйна бих желал да Ви информирам накратко, че в последните години дипломатическите и политическите отношения между България и Украйна бележат значителен напредък, като винаги в тях основно място е заемал въпросът за правата и интересите на българската общност в Украйна, която е разположена в историческата географска област Бесарабия с естествен административен център град Болград. Във всички досегашни контакти между премиера на Република България и президента още от 5 октомври 2018 г., впоследствие в телефонния разговор, който беше проведен на 31 януари тази година с президента Володимир Зеленски, е била потвърждавана подкрепата към искането на България за запазването на административната цялост на Болградския район. Тази административна цялост съществува още от преселението на предците на нашите сънародници в Украйна от края на XVIII и началото на XIX век. Болград винаги е бил естествен административен център. С огромно безпокойство обаче буквално преди три дни научихме за подготвено решение на Министерския съвет на Украйна, с което Болградският район се предвижда да бъде разделен на пет независими административни части – така наречените громади, с което се нанася много тежък удар върху целостта на нашата българска общност, тъй като в тези громади се извършва прегрупиране на населени места, които досега са били с етнически почти приоритетно български състав. Те се присъединяват към други, в които няма българско присъствие. Това е доста неприятен и опасен факт от гледна точка на запазването на българската общност и защитата на интересите, към които ние сме съпричастни и изключително ангажирани. В тази връзка предлагам на Вашето внимание приемането на Декларация против подготвяното разделяне на административния Болградски район, която бих желал да изслушате и да подкрепите: „ДЕКЛАРАЦИЯ относно административно-териториалната реформа в Украйна и защитата на правата и целостта на българската общност Народното събрание на Република България, - като подчертава своята подкрепа за суверенитета, независимостта, териториалната цялост, демократичното развитие на Украйна и нейните стремежи към по-тясно европейско и евроатлантическо сътрудничество; - като припомня последователната позиция, заемана от Република България в защита на интересите на украинския народ и държава в рамките на международните институции; - като подчертава в този смисъл ключовата роля на договореностите, свързани с политиката за съхранение на традициите, езика, културата и обичаите на българската общност, за сътрудничеството на Украйна с Република България и Европейския съюз и призовава Украйна да спазва поетите ангажименти към международните актове, по които е страна; - като взема предвид Европейската харта за местното самоуправление и Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните интереси;“

„- като заявява, че българската общност е интегрирана и лоялна част от украинската държава и общество и изразява своето дълбоко безпокойство от подготвяното решение на Кабинета на министрите на Украйна за разделянето на Болградския административен район на пет громади – административни единици; - като обръща внимание, че такова решение не се предвижда за други административни райони в Украйна; - като изразява притеснение, че този акт ще доведе до обезличаване на етническата идентичност на българската общност в Болград като естествен исторически център на българската диаспора е Украйна и мост между нашите две приятелски държави; - като изразява увереност, че европейските и евроатлантически стремежи на Украйна ще мотивират изпълнението на двустранните договорености, Народното събрание на Република България декларира своето категорично несъгласие с подготвяните административни промени и призовава: 1. Правителството на Република България да предприеме всички възможни действия пред правителството на Украйна, които да гарантират запазването на целостта на българската общност в Болградския район при предстоящата административно-териториална реформа. 2. Да предложи организирането на спешна междуправителствена среща за обсъждане и набелязване на конкретни мерки и действия за защита правата и целостта на българското малцинство в Украйна, в това число чрез подновяване на Протокола за сътрудничество и обмен между Министерството на образованието и науката на Република България и Министерството на образованието и науката на Украйна за учебните 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години, регламентиращ изучаването на български език; откриването на Българска гимназия в Одеса и Украински културен център в София, както и завършване на ремонтите на пътната инфраструктура в Болградски, Тарутински и Арцизки район. Народното събрание на Република България настоява, че решаването на проблемите на българската общност в Украйна е приоритетен въпрос, който следва да бъде решен в духа на отличните отношения между двете държави и при спазване на европейските ценности.“ Благодаря Ви.

Благодаря и аз.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми вносители на Декларацията! Отношението на България към Украйна и утвърждаването на нейната държавност през последните повече от десетилетия намирам за последователно. Мисля, че това може да бъде отбелязано от всеки непредубеден в международните отношения наблюдател. Тази последователност е отразена в поредица от срещи на български официални представители на различни нива с представители на украинската държава – на ниво парламент, на ниво министър-председатели, на ниво президенти. Нещо повече, българската общност в Украйна винаги е била възприемана като свързващо звено в отношенията между двете държави – винаги през тези десетилетия българската държава е проявявала активност и е срещала разбиране от украинската страна в областта на културното сътрудничество, на образованието. Това разбирателство винаги е намирало отражение в подкрепата на България за Украйна в редица международни формати – европейски и извъневропейски, в сложните години, в които Украйна се утвърждава като държава. В този смисъл действията на украинското правителство по отношение на административно-териториалното деление, което засяга българската общност в Украйна, наистина трудно могат да бъдат разбрани, трудно могат да бъдат мотивирани и влизат в дисонанс с отношенията, които до момента са изграждани между България и Украйна. За съжаление, тази декларация и мотивите, които са приложени към нея, се предлагат в един спешен ред, какъвто в момента в българското Народно събрание, включително и „БСП за България“, сме принудени да приемем. Ние, първо, възразяваме срещу начина на подготовка на Декларацията. Считаме, че такъв ред на подготовка на документи, които засягат междудържавни отношения, както в момента се налага, иницииран от една парламентарна група, без предварителна работна група, без ангажимент на Комисията по външна политика с документа и без неговото обсъждане няма как да бъде легитимен, особено за такъв род документи. Относно съдържателната страна на Декларацията. Разбира се, нормално е българската позиция да бъде в защита на българската общност в Украйна. От друга страна, стои сериозният въпрос за това какво направи българската дипломация, за да не се стигне до този момент. Изключително сериозен въпрос, защото днес българското Народно събрание е принудено в тази спешна обстановка да се произнесе по въпрос, който, разбира се, има основание, но да се произнесе от името на изпълнителната власт. Къде е българският външен министър в тази ситуация? Българският външен министър може да подписва всякакви декларации, както видяхме преди 20-ина дни, които засягат невралгични или по-малко невралгични исторически въпроси…

Историята засягат.

…и историята на Европа, но в същото време, когато трябва да бъдат защитени интересите на българската общност в Украйна, българското правителство прехвърля топката на българския парламент. След като години наред България подкрепя Украйна, както споменах в началото, в дипломатически инициативи, какво беше направено, за да се гарантира административната цялост, както пише в документа, на българската общност, на българската диаспора в Украйна? По какъв начин този въпрос беше обвързан с българската подкрепа? Както знаете, по отношение на законодателството във връзка с малцинствените общности в Украйна има редица бележки срещу Украйна в международни организации, включително и резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по Закона за езика в Украйна. Независимо от това, българската държава пропусна да формира своя категорична позиция в тази посока. Защото, когато инициаторите на тази резолюция – Полша, Румъния и Унгария, внесоха нейния проект за разглеждане, българската държава отново потърси отделен път, така да се каже, пътя на двустранните преговори, без активно взаимодействие с европейските институции и с други държави, които съвсем принципно поставиха въпроса за защитата на малцинствените права на територията на Украйна. Днес ние със задна дата, както в много случаи, се сещаме, че не са защитени или не сме гарантирали по най-добрия начин административната цялост на българската общност. Да, има международни документи, които регламентират подобни актове на държавите, които третират административното деление на районите, в които преобладава един или друг етнос, като част от общия въпрос за етническите права и свободи. Но българската държава в случая пропусна да впише този въпрос за българската общност в цялостния междудържавен диалог между България и Украйна. И тук е отговорността на правителството, на управляващото мнозинство и персоналната отговорност на министъра на външните работи. Съжалявам, че в такъв момент, в който несъмнено българската общност се нуждае от подкрепата на българската държава, ние влизаме в тези детайли, но те са важни от гледна точка на технологията на нашето управление, на отговорността за начина, по който се формира външната политика на Република България, особено по ключови въпроси – за съседни и малко по-далечни държави, в които живеят български общности и хора с българско етническо самосъзнание. Липсата на цялостна държавна политика какъв да бъде подходът в двустранните отношения – не просто от гледна точка на реализирането на културна, на образователна и друга политика на българската държава, а от гледна точка на двустранните отношения с държавите, в които има такива общности! Не бива да забравяме, че тези граждани с българско самосъзнание са граждани на други държави, съобразяват се с други закони, живеят в друг политически и конституционен ред. Следователно междудържавният диалог би следвало да изхожда от тези реалности. Това, което се получава днес в отношенията с Украйна, не е полезно за българо-украинските отношения в никакъв случай и е доказателство за липсата на цялостно разбиране как да бъдат уреждани тези въпроси с правителствата на тези държави. Не може ние, като парламент, да приемаме Декларация, която е написана предния ден, която не е обсъдена, по въпроси, които засягат цялостния характер на българо-украинските отношения. И освен това засягат един изключително чувствителен за правата на националните и етническите малцинства на територията на Европа въпрос! Знаете, тези въпроси стоят в основата на вътрешноиспанските проблеми с Каталуния, под една или друга форма съществуват в Италия, под една или друга форма съществуват в други европейски държави! И този начин на работа, който ни се предлага днес, е, меко казано, хазартен. Не може ние по такъв начин да вземаме тези решения! Отсъствието на външния министър също е фрапантно! Къде е госпожа Захариева наистина? Би следвало тя да докладва този въпрос тук! Добра е инициативата на господин Симеонов – опитва се в някаква ситуация да поставим сериозно въпроса пред украинската страна, но отговорността и задължението е на госпожа Захариева! След като е поела ангажимента да води българската външна политика, не може, когато има такъв въпрос, тя да отсъства! Това е абсурдно, което се случва! Не мога да си представя каква ще бъде реакцията на българското правителство – с тази декларация ние го задължаваме да работи за провеждането на междуправителствена среща, да предприеме всички възможни действия пред правителството на Украйна. Не съм сигурен, че това е достатъчно! Украйна се стреми, както всички знаем, към Европейския съюз. Украйна се стреми към все по-активно участие в други международни формати, в които участват европейски държави. Украйна участва в един процес, така наречения Мински процес – на Минските договорености, който също поставя редица изисквания пред вътрешното законодателство и конституционната уредба на самата държава. Крайно време е българската дипломация, правителството да помислят върху цялостна българска политика, цялостен български подход по всички тези въпроси! Одобрението в аванс на всичко ни води непрекъснато до ситуации, в които след това се опитваме да защитим постфактум нашите интереси! Не искам да давам пример тук с един договор, който подписахме и ратифицирахме преди три години – всички знаем днес в каква ситуация се намираме! Уважаеми колеги, инициативата е спешна, отговорността на правителството е ясна, отсъствието на външния министър също мисля, че не трябва да се поставя под въпрос и е скандално. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Внасяйте ред, когато разни идиоти се обаждат оттук-оттам от залата…

…и озаптявайте, казано на майчин език. Внасянето и разглеждането на тази декларация днес сочи за един системен проблем при ръководството на Народното събрание –така наречените независими, а ние сме си шест души от партия „Атака“ и двама други уважаеми колеги независими народни представители, не сме уведомявани за подобни инициативи. Днес сутринта с огромно учудване видяхме тази декларация да бъде представена – тя е важен акт. Проблемът за правата на българите в по-близки и по-далечни от България страни избухва непрекъснато, особено напоследък, и търпим като държава и като общност от българи пълен провал! Провалът – преди малко господин Жаблянов мисля, че загатна за онзи позорен договор отпреди три години, който доведе до едно от големите предателства – в историята на България четвъртото поред по отношение на българите в Македония, за който ще отговарят и оттук нататък ще им се държи сметка на тези от ВМРО, които се считат защитници и, общо взето, флагмани на българската идея в това отношение. Сега тук Симеонов е взел, и то от известно време, инициативата да защитава българите в Украйна. Представете си, кой знае защо Симеонов, какви му са интересите на Симеонов точно по отношение на Украйна, какви са връзките, зависимостта? (Шум и реплики.)

Може би поради близките и приятелски негови отношения с един одиозен доскорошен посланик на тази държава в България, на който трябваше и му личеше, беше му написано на челото, думата, на български казано, „подлец“.

Това голямо приятелство на Симеонов води и до такива капани, в които в момента той ни вкарва – да гледаме тази декларация, която се състои от две части. Едната част – да, разбира се, е защита на правата на българите. За трети път от две години възниква такъв проблем. Преди това, спомняте си, в Болград имаше проблеми. Отново бяхме поставени на нокти, отново на пожар разглеждахме тези проблеми, но по двете части на Декларацията – да, декларативно, защита на българите там, пожелателно, много меко, едвам казано, да се отбие номера. Първата част: като приемаме, като подкрепяме държавата Украйна… Ами че тя – точно политиката на държавата Украйна, и онова, което се случи преди пет години с преврата, с кървавия преврат, който се случи там, доведоха до тези проблеми, защото допреди пет години българското малцинство в Украйна не е имало абсолютно никакви проблеми относно своята идентичност. (Шум и реплики.) И от тази гледна точка се получава нещо като през комунистическо време – получаваш книгата „Кръстникът“, пакетирана с избрани произведения, еди-кой си том на другаря Тодор Живков, тоест получаваме уж някаква защита, изключително символично казано за такова нещо, за такова засягане на права, каквото е за нашите сънародници в Украйна. Реакцията трябваше да бъде обмислена във Външно министерство, тук трябваше и правителството да се ангажира, предварително да беше преведен Докладът, но, видите ли, той – Симеонов, това прави – отбива номера. Това му е била винаги работата и по някакви негови странни мисловни стечения в главата – обстоятелства, някакви причини, той излиза и ни сервира нещо във вид на законопроект, във вид на декларация, както е в този случай, или някаква инициатива, или изказване, което е безадресно. Във футбола на това му казват „пас загадка“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от „Движението за права и свободи“ винаги сме защитавали правата на българските общности, живеещи извън България, тази наша политика е последователна и тя ще продължи и занапред. Доколкото за конкретната декларация – водени от текстовете в самата декларация, бих искал да заявя, че ние от „Движението за права и свободи“ споделяме, че трябва да се спазват поетите ангажименти към международни актове, в които всяка една от държавите е страна, включително и за България се отнася, включително и за Украйна се отнася, и за всички държави. Ние споделяме написаното, че малцинствата са „интегрирана и лоялна част“ от съответните държави, в които живеят. Освен това ние споделяме и идеята, че „европейските и евроатлантически стремежи“ на държавите от Източна Европа, които все още не са членове на Европейския съюз и НАТО, трябва да бъдат подкрепени от България, включително и на страните от Балканите, но това, което е написано в диспозитива на Декларацията, то е и вярно, от друга страна, че „правителството на Република България трябва да предприеме всички възможни действия“ в такива ситуации, но това е записано и в Конституцията, и това е задължение на изпълнителната власт – чл. 105, ал. 1 от нашата Конституция. Това е първата точка от диспозитива. По втората точка, колеги, ние напълно споделяме, че изучаването на българския език от българските общности, които живеят извън България, тоест там, където са малцинства, включително и на малцинствата, които живеят в България, трябва да бъде гарантирано. Освен че това е гарантирано в международни актове, по които и България е страна, изучаването и ползването на езиците на малцинствата е гарантирано и в нашата Конституция – чл. 36, ал. 2, но на практика, уважаеми госпожи и господа народни представители, всички ние знаем, че в България все още има закони със забрана за ползването на езици, независимо че е гарантирано по Конституция. Уважаеми госпожи и господа народни представители, в България всички ние знаем, че изучаването на малцинствените езици е гарантирано по Конституция и това е задължение на изпълнителната власт да го осигури, но на практика какво се получава? Внесени проекти за одобрение на учебници осем години стоят и събират прах някъде в изпълнителната власт. Когато общностите тръгнат да си ги отпечатват като учебни помагала внесените проекти за одобрение, тогава изпълнителната власт скача. Нещо повече, след одобрението на същите тези проекти задължение на изпълнителната власт е отпечатването на учебниците, но за тази учебна година, уважаеми госпожи и господа народни представители, ние знаем, че в България изпълнителната власт – Министерският съвет, не отпечата учебниците за изучаване на турски език. И ние от „Движението за права и свободи“ одобрените от Министерството на образованието и науката учебници ги отпечатахме. Ето ги и двойните стандарти пък, които ги има, но да се върна към самата декларация. Уважаеми госпожи и господа народни представители, според нас – от „Движението за права и свободи“, тази декларация не решава нито един въпрос. Задължение е на изпълнителната власт и тя трябва да си върши работата. Няма нужда ние да напомняме на изпълнителната власт, че трябва да си изпълнява задълженията. Тази декларация, не решавайки нито един въпрос, тя отваря много важни въпроси в геополитически план, в междусъседските отношения, във вътрешен план и според нас защитата на българската общност в Украйна – да, ние споделяме идеята, но тази декларация не решава този въпрос. От тази гледна точка ние – от „Движението за права и свободи“, ще се въздържим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Република България винаги е подкрепяла Република Украйна по нейния път към евроинтеграцията и е заемала твърда и категорична позиция в защита на интересите на украинския народ и държава пред различните европейски институции. В основа на традиционно приятелските отношения между нашите две държави в последните векове е съществуването на голяма българска общност, която понастоящем обитава територията на Бесарабия, в най-южната част на Украйна, и особено в Одеска област. Тази общност има сериозен исторически принос в изграждане на държавността, както на Република България и на Царство България преди това, така и на Украйна. Българската диаспора в Украйна винаги е била интегрирана част от украинското общество. Тя също е била лоялен партньор на украинската държава и активно участва в процесите на прехода от тоталитарен режим към демокрация. Българското малцинство също така е платило тежкия си данък по време на сталинските репресии, давайки стотици хиляди жертви по време на Голодомора, масовите изселвания на изток и заточенията в лагерите на ГУЛАГ. Всичко това го споменавам като предистория, тъй като искам да обърна внимание на това как се стигна до въпросната тема, която обсъждаме днес. От около година и половина насам в Одеска област се обсъжда административна реформа с разделение и преразпределение в различните административни региони и вътре в областите. За Болградска област е предвидено нейното раздробяване, което местните общности се притесняват, че ще доведе до обезличаване и разслояване на българската общност в Болград, имайки предвид, че това е най-голямата българска област в Одеса. На това е обърнато внимание както от местните украински власти, от областния съвет на Болград към Радата в Киев, от нашите колеги от тази област в Радата на Киев, на Украйна, така че темата е поставяна многократно и с различни поводи към българските институции, които са заемали неведнъж позиция по темата. Давам пример, че още от началото на годината, месец януари, темата е поставена от премиера Борисов в разговор с президента Зеленски, където той поема ангажимент административната реформа в Одеса да не засяга българската общност. Също така има поредица от разговори на българския външен министър през февруари. Беше предвидена визита на българския външен министър за месец май в Украйна точно по тази тема. За съжаление, покрай епидемиологичната криза с COVID-19, тя беше отложена, но вчера беше проведен разговор между двамата външни министри и тази позиция на българската държава още веднъж беше изтъкната, така че тази декларация не бива да се тълкува като опит за вмешателство във вътрешните работи на украинската държава, а като ясен сигнал, че България очаква от Украйна и от украинското правителство да изпълни поетите си външнополитически ангажименти. Впрочем, от всички институции, които са били сигнализирани през годините с този проблем, Народното събрание е имало своята роля не само в изслушване на представители на общността в ресорната комисия на Събранието, именно тази за българите в чужбина, а е имало и парламентарен контрол по темата от уважаемия господин Вигенин и сега – едно логично продължение е тази декларация. Има една друга институция, която е била сигнализирана, но от нея нищо не се чува и това е Президентът на Република България, който от година и половина знае за темата, но нито една позиция, нито вопъл, нито стон от него не е излязъл по темата. За съжаление, той очевидно не се ангажира с проблемите на българското малцинство в Украйна независимо от своята визита и поетите ангажимента през 2018 г., но тази декларация е важен сигнал, според нас, за властите в Украйна именно да стане ясно, че България наистина следи как всеки изпълнява своите ангажименти. В крайна сметка, спомена се правото на местно самоуправление, както и правото на самоопределение. Една от целите на тази реформа в Одеска област е именно предстоящите местни избори в Украйна, затова е и елементът на спешност и – защо сега? Защото предстои месец юни това да влезе в сила, реформата да приключи. Тя трябва да приключи три месеца преди изборите в Украйна, които са предвидени за октомври. Това раздробяване на областта мен лично ме опасява, че ще доведе до по-малка политическа представителност на българите в Украйна, защото раздробяването на общините може да доведе до по-малка политическа представителност на българите в Украйна. Раздробяването на общините може да доведе до по-малка политическа представителност на българската общност там. И тук искам да дам пример с Европа, защото ние сме в Европа, но Украйна се стреми към Европейския съюз. Примерът на всички страни членки е да дават възможност на малките общности, на малцинствата в тях да имат своята представителност в местните власти. Не е случайно, че във всички документи, в договорите за Европейския съюз е залегнало, че гражданите на Европейския съюз могат да гласуват в другите страни членки на местни избори точно за да имат своята местна представителност в районите, където живеят и затова за нас е важно Украйна да покаже, че наистина се стреми към европейските стандарти и се придържа към тези високи европейски стандарти и не се застрашава по никакъв начин правото на самоопределение и на представителство на българската общност там. В крайна сметка и двете страни винаги сме заявявали, че тази близо 200-хилядна общност е мост между нашите две държави и съответно нека покажем, че е такава. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Моля преди гласуването на тази декларация за почивка от 30 минути, за да може да се обсъди в нашата парламентарна група нашата позиция, както и в другите парламентарни групи. Мисля, че това е изключително важен въпрос и не може по такъв бърз начин да се вземе решение. Моля за почивка.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагам гласуването по Декларацията да бъде отложено, да бъде направено обсъждане в Комисията по външна политика с участието на министър Захариева, където да бъдат представени съответно аргументите, бъдещите стъпки, които ще предприеме изпълнителната власт и когато има достатъчно подготовка, да се върнем към тази декларация, която да бъде обърната към парламента на Украйна, които са нашите партньори, за да може в една координация на изпълнителна и законодателна власт да постигнем резултата, който целим с тази декларация. Ние считаме, че приемането ѝ днес, сега, може да има обратен ефект в ситуацията, в която се намира политическият процес в Украйна сега, първо. Второ, смятаме, че политическият и дипломатическият сигнал към украинската страна вече е даден със състоялото се обсъждане и изразените мнения по отношение на това как в България основните политически групи гледат на правата на българското малцинство в Украйна. Но също така считаме, че да поставим пред свършен факт точно сега институцията правителство на Украйна би било контрапродуктивно. Нека все пак да вземем нашата категорична позиция тогава, когато е ясно какво е решението на Министерския съвет на Украйна. Оттам нататък, както във всяка парламентарна процедура, това решение ще бъде внесено в украинската Рада и оттам нататък се отваря възможността за нашите действия. Изразяваме също така нашето категорично несъгласие и учудване с това, че по такъв сериозен въпрос, който обсъжда Народното събрание, изпълнителната…

…власт отсъства и министър Захариева не е тук, за да изрази своето становище по това. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля за процедура по прегласуване.

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър на Министерството на земеделието, храните и горите; доктор Илиян Костов – заместник-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига; и доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ в Министерството на земеделието, храните и горите.

„Доклад относно Законопроект за управление на агрохранителната верига, № 002-01-10, внесен от Министерския съвет на 3 февруари 2020 г., приет на първо гласуване на 7 февруари 2020 г. – второ гласуване. „Закон за управление на агрохранителната верига“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Този закон урежда: 1. органите, осъществяващи държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; 2. органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; 3. общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България; 4. специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България; 5. условията и реда за: а) разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол (МНПК); б) вземане на проби, определяне на лаборатории за целите на официалния контрол и на национални референтни лаборатории; 6. координацията и взаимодействието на органите на официалния контрол по агрохранителната верига с други органи; 7. осъществяването на административна помощ и сътрудничество в областта на агрохранителната верига между компетентните органи на Република България, другите държави членки, Европейската комисия и другите институции на Европейския съюз; 8. използването на територията на Република България на системата за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC) съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 г. за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (OB, L 261/37 от 14 октомври 2019 г.); 9. мерките при управление на кризи и извънредни ситуации по агрохранителната верига; 10. финансирането на дейности, свързани с официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 2 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 3 да бъде отхвърлен.

„Глава втора – Компетентни органи по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. „Раздел I – Органи, осъществяващи държавна политика“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел I: „Органи, осъществяващи държавната политика по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 2: „Чл. 2. (1) Министърът на земеделието, храните и горите, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката провеждат държавната политика по агрохранителната верига. (2) Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието, храните и горите провеждат държавната политика в областта на генетично модифицирани организми (ГМО) по Закона за генетично модифицирани организми и координират дейността на контролните органи, свързани с прилагането на Закона.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 3: „Чл. 3. Министърът на земеделието, храните и горите провежда държавната политика по отношение на: 1. здравето на растенията; 2. здравето на сухоземните и водните животни – отглеждани или диви, както и на ембрионите и зародишните продукти; 3. хуманното отношение към животните; 4. ветеринарномедицинските продукти и употребата на ин-витро диагностични ветеринарномедицински средства; 5. фуражите; 6. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни, с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, етиловия алкохол, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки; 7. страничните животински продукти и производните продукти, непредназначени за консумация от човека; 8. генетично модифицираните храни и фуражи, с изключение на освобождаването на ГМО в околната среда; 9. лабораториите в системата на Министерството на земеделието, храните и горите, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига; 10. зоонозите; 11. растителния репродуктивен материал и генетичните ресурси в растениевъдството; 12. генетичните ресурси в животновъдството и развъдната дейност с тях; 13. остатъците от ветеринарномедицинските продукти; 14. продуктите за растителна защита, торовете, подобрителите на почва и почвените субстрати; 15. пушилните кондензанти, първичните катранови фракции и пушилните ароматизанти; 16. лозаро-винарския сектор; 17. биологичното производство и етикетирането на биологични продукти; 18. производството и етикетирането на храни и продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания и на храни с традиционно специфичен характер и използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 4: „Чл. 4. Министърът на здравеопазването провежда държавната политика по отношение на: 1. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води; 2. предотвратяване разпространението на инфекции, предавани на хора, чрез храни и води; 3. здравните претенции по смисъла на чл. 2, параграф 2, т. 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните; 4. лабораториите в системата на Министерството на здравеопазването, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 5: „Чл. 5. Министърът на икономиката провежда държавната политика по отношение на безопасността и качеството при производството на спиртни напитки, на етилов алкохол и на дестилати от земеделски произход.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 6: „Чл. 6. Министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването съвместно провеждат държавната политика по отношение на: 1. безопасността и защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, преработката и пускането на пазара на: а) нови храни; б) храни, обработени с йонизиращо лъчение; в) храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели, заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества; 2. предоставянето на информация за храните; 3. добавките, ензимите и ароматизантите в храни; 4. замърсителите в храни; 5. остатъците от пестициди в храни; 6. материалите и предметите, предназначени за контакт с храни; 7. оценката на риска за здравето на човека или животните; 8. националните, утвърдените или браншовите стандарти за храни; 9. хранителните добавки; 10. храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.“ „Раздел II – Органи, осъществяващи официален контрол“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел II: „Органи, осъществяващи официален контрол и други официални дейности“.

По чл. 9 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „В чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения: 1. Точка 3 – отпада. 2. Точка 4 – 8 стават съответно т. 3 – 7.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 7: Чл. 7. (1) Компетентни органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (ЕС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (ЕС) 2016/429 и (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/ЕИО на Съвета (OB, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/625“, осъществяващи официален контрол и други официални дейности, са: 1. Министерството на икономиката; 2. Министерството на околната среда и водите; 3. Комисията за защита на потребителите; 4. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ); 5. регионалните здравни инспекции; 6. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; 7. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството; 8. Изпълнителната агенция по лозата и виното. (2) Официалният контрол по ал. 1 в структурите на Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и Министерство на отбраната се делегира от ръководителите на компетентните органи по ал. 1 на специализирани за целта звена. Служителите от тези звена отговарят на изискванията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направено в раздела „Органи, осъществяващи официален контрол и други официални дейности“, е свързано с предложението да отпадне Комисията за защита на потребителите от структурата и от тези официални органи, които осъществяват управлението по агрохранителната верига. В Комисията имахме дълъг дебат. Така или иначе, от Министерството не успяха да ме убедят защо Комисията за защита на потребителите е включена при всичките тези контролни органи и министерства, които функционират и работят по агрохранителната верига. В случая те са осем. Първото ни възражение е, че при осем структури, които трябва да осъществяват официалния контрол, координацията винаги ще е трудна. Второ, Комисията за защита на потребителите има съвсем различна функция и тази функция е разписана в Закон за защита на потребителите. Това, което следи Комисията, е за нелоялни търговски практики. Тези нелоялни търговски практики са връзката между търговеца, в случая търговеца на дребно, с крайния потребител. Тук в управлението на агрохранителната верига нелоялните търговски практики не са обект на управление в тази верига. Второто ни възражение е свързано с това, че след това в текстовете на Закона няма посочен нито един текст точно с какво ще се занимава Комисията за защита на потребителите. Ако е толкова важно те да бъдат част от агрохранителната верига, поне трябваше да бъдат разписани някакви функции, както и за останалите структури. На трето място, по време на обсъждането в Комисията се каза, че спиртните напитки изчезват, ако Комисията за защита на потребителите не е тази, която ще се ангажира с тях. Първо, Министерството на икономиката е това, което се занимава със спирт, спиртните напитки и с контрола. Второ, Комисията за защита на потребителите няма абсолютно никакви функции по отношение за санкциите на търговците и търговските обекти, в които се предлагат спиртни напитки, защото административно погледнато, и санкциите, и административните актове, които съответно следват при неспазването изискванията към спиртните напитки, не са част от функциите на Комисията за защита на потребителите. Затова в нашето предложение, което е пред Вас, и в следващите текстове в Закона, които са свързани с това предложение, предлагаме тази структура да отпадне от официалния контрол, предвид факта че от нея не се очаква абсолютно нищо, но записано така, в Закона ще създаде повече проблеми, прехвърляне на отговорности и в края на краищата няма да реши в истинския смисъл на думата това, което този Закон за управление на хранителната верига цели, тоест да създаде някакъв ред, в който всяка една от институциите да си знае мястото, работата и дейностите, които трябва да извършва. Пак искам да се върна на първо четене на Закона, когато го разглеждахме, че всичко това, което има в този закон, вече е описано в закони, действащи по отношение на конкретните структури в Министерството на земеделието, Министерството на здравеопазването и така нататък. Тоест тези правомощия ги има. Сега ги събираме в един класьор и казваме: това ще правят едните, това ще правят другите, с цел по-голяма яснота. Приемаме го, че може да има такива подходи, но когато в крайните решения включваме контролни органи, които досега не са били част от тази система – агрохранителната верига, считаме, че не е целесъобразно, затова нашето предложение е в тази посока. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 8: „Чл. 8. (1) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 могат да делегират изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, на един или повече органи с делегирани правомощия или на физически лица, които отговарят на условията на чл. 29, параграф 1, буква „б“, съответно на чл. 30, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Делегирането се извършва със заповед или договор при спазване на чл. 28 – 33 от Регламент (ЕС) 2017/625. В заповедта или договора се посочват и задълженията на органите с делегирани правомощия или на физическите лица по ал. 1, както и начинът на финансиране на делегираните дейности. (3) При делегиране по ал. 1 съответният министър или ръководител на ведомство писмено уведомява Европейската комисия. В уведомлението се посочват дейностите, които се делегират, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които е делегирано изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 9: „Чл. 9. (1) Контрол върху изпълнението на делегираните дейности, свързани с официалния контрол, както и за спазване на чл. 29 – 32 от Регламент (ЕС) 2017/625 се осъществява от съответния министър по чл. 2 или ръководител на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8. (2) Когато се делегира изпълнението на дейности по чл. 1, параграф 2, буква „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на един или повече органи с делегирани правомощия, съответният министър или ръководител по ал. 1 със заповед или чрез договор определя орган за тяхното одобряване и надзор. (3) Съответният министър или ръководител по ал. 1 може да оттегли делегирането на изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, при условията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2017/625 и при други условия, определени в заповедта или договора по чл. 8, ал. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 10: „Чл. 10. Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за храните, чл. 4, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 34, ал. 1 – 3 и чл. 34а от Закона за фуражите, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, чл. 19 от Закона за животновъдството, чл. 48, ал. 1 от Закона за пчеларството, чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на растенията, чл. 59 от Закона за защита на животните, чл. 6, ал. 7 и чл. 46г от Закона за рибарството и аквакултурите, чл. 25а, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 11: „Чл. 11. Регионалните здравни инспекции осъществяват официален контрол по реда на този закон и на чл. 28, ал. 3 от Закона за храните, чл. 10, ал. 1 от Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 12: „Чл. 12. Министерството на околната среда и водите чрез регионалните инспекции по околна среда и води осъществява контрол върху освобождаването на ГМО в околната среда по реда на този закон, на чл. 108, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15, който става чл. 13: „Чл. 13. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 4 от Закона за посевния и посадъчния материал, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 14: „Чл. 14. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 3б, ал. 1 от Закона за животновъдството, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, Закона за пчеларството и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 15: „Чл. 15. Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 2, ал. 3 и чл. 182, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, чл. 25в от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

По чл. 19 има предложение от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители: „Навсякъде в Законопроекта думите „чл. 9, ал. 1, т. 3 – 8“ се заменят с „чл. 9, ал. 1, т. 3 – 7“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 17: „Чл. 17. (1) Компетентните органи, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия организират обучение на служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. (2) Обучението се провежда от висши училища, центрове за професионално обучение и от съответните ведомства по чл. 7, включително когато техни служители са преминали курс на обучение за съответната дейност. На лицата, преминали обучението, се издава документ. (3) Програмите за обучение се одобряват от съответния министър по чл. 2 или ръководител на ведомство по чл. 7 след съгласуване с Центъра за оценка на риска по хранителната верига“.

Уважаеми български граждани! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Кризата с коронавируса не просто показа, а доказа… (Шум и реплики.)

…необходимостта от промени, за които, ние от Коалиция „БСП за България“, говорим отдавна – промени в модела на здравеопазване, в икономическия и в социалния модел. Нашата цел е възстановяване на икономиката и грижа за хората. Никой да не бъде забравен! Правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ нито разбира тази цел, нито има капацитет да я изпълни. Тяхната е оцеляване до края на мандата. Икономическите и социалните мерки на управляващите не работят. Доказват го фактите: близо 150 хиляди нови безработни, 1%, получили помощ по мярката 60 на 40; два месеца милиони хора, обеднели, без работа и доходи при ръст на цените между 10 и 15%; излъгани земеделци, че държавата ще им изкупи продукцията; излъгани също, че държавата ще им осигури да влязат в търговските вериги; общини на прага на фалита; данъчни промени, направени с думите на премиера: „Ще пробваме и ако не работи, ще ги отменим.“ Тоест работа на парче, на принципа проба-грешка. Нестабилност, несигурност и липса на перспектива! Така не се управлява държава. Необходими са ни пет неща, които ние започнахме да правим. Първо, професионалисти, икономисти и финансисти, не калинките на властта правят реална оценка и прогноза. Българското правителство прогнозира минус 3% на брутния вътрешен продукт, но Европейската комисия – минус 10%. Ако е минус 3%, дефицитът ще се компенсира с 10 млрд. лв. заем, но ако е минус 10%, какво ще се случи, уважаеми управляващи? Второ, планират се финансите, но се планират дългосрочно. Някой разбра ли все пак какво е състоянието на бюджета, че миналата седмица отново министърът на финансите каза, че сме на излишък от милиард и половина, премиерът – отново, на минус 3 милиарда. Това трябва да започне сега, а да не се чака есента. Ясна ни е Вашата цел – да се финансира всичко наесен, защото предстоят избори, да се потушава напрежение. Това обаче не е държавническо мислене. Парите, инвестирани днес, ще спестят много от проблемите, които ни чакат наесен. Трето, определят се секторите, които произвеждат най-голям процент от брутния вътрешен продукт и където има най-много заети работници. Четвърто, прави се цялостен план, а не на парче и не по причина на очаквани протести в този или в онзи сектор, цялостен план за държавно подпомагане на тези сектори, които ще издърпат и другите, съпътстващите ги. Пето, определят се засегнатите от кризата група хора – бедни, безработни, в неплатен отпуск, пенсионери и се осигурява безвъзмездна помощ както прави цял свят и цяла Европа. И това не са пари, хвърлени от вертолет на вятъра, а инвестиция в най-ценното – човекът. Целият държавен и институционален ресурс би трябвало да е ангажиран да работи в тази посока. Вместо това какво наблюдаваме? В последните седмици сме залети от записи, записки, есемеси, джиратари, джиранти приели, неприели джирата. Какво показва това? Правителството управлява не с видими решения на институциите, а с невидими записки между бизнесмени. Правителството управлява не с контрол върху Държавната комисия по хазарта и НАП, а с ценни указания към девойки в тези държавни служби от министъра на финансите. Докато ни обяснявахте как 20 милиона за деца с увреждания ще сринат бюджета и ги няма в държавата, виждаме, че едни 20 милиона са се размятали за финансиране на медии. Свобода на слово ли?! Това изглежда е илюзия в България. Години наред говорим – има паралелна държава, която убива истинската. Тя е обвила България в пашкул и я притиска до задушаване, и изсмуква силите ѝ. От думи – ето я наяве! Виждате я в последните седмици. Уважаеми народни представители! Има една много мъдра книга, която бих препоръчала на всеки, който е решил да се занимава с политика. Тя се казва „Защо нациите се провалят. Къде са корените на силата, просперитета и бедността“. И защо мислите, че се провалят? Дали причината е в културата, географията или в незнанието за правилните политики? Не! Нито един от тези фактори не е определящ и съдбоносен от римско време до днес. В основата на успеха на всяка нация стоят създадените от човека институции. Управлението на Борисов нанесе много вреди на България, но има една огромна – обезсили институциите, разгради държавността, и ги предаде на задкулисието. Днес задкулисието управлява държавата, но е време за равносметка и плащане на политическа сметка. Време е премиерът, а не бушоните му, да дават отговори. Защо той? Ако премиерът не е знаел какво се случва в държавата, той не е за този пост. Няма смисъл просто да го краси. А ако е знаел и не е взел мерки, той е съучастник. И днес той трябва да отговаря, а не поредният му бушон: какви ценни указания се дават на уж независими държавни органи и какво получават срещу това онези, които им дават указания? Как един бизнесмен поема ангажимент към друг да му съпортва пред независим, цитирам, държавен орган, да го подпомага пред независим държавен орган – един бизнесмен, на друг? Трети въпрос, господин Борисов: има ли случващото се връзка със 111-то място на България по свобода на словото и финансират ли се медии срещу политически поръчки? И най-важният въпрос: ще остане ли безнаказано всичко това, уважаеми български граждани? Ще има ли най-накрая справедливост? Обръщам се към всички Вас смели и здравомислещи, милеещи за България, за семейство и за деца хора! Не се страхувайте! Ще ни разединяват, ще ни противопоставят, но ние трябва да се обединим. Можем да спорим за данъчни системи и за здравни модели. Можем да бъдем различни. Но можем да бъдем и едно, когато трябва да си върнем държавността и да я подчиним на служба на народа, а не на задкулисието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

„Раздел ІІІ – Органи, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 18: „Чл. 18. Оценката на риска по агрохранителната верига се извършва от Центъра за оценка на риска по хранителната верига по реда на Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 19: „Чл. 19. (1) Министерството на земеделието, храните и горите: 1. координира дейностите за обмен на информация за риска по чл. 3, параграф 13 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 178/2002“; 2. уведомява Европейската комисия и другите държави членки за възникнали рискове на територията на Република България, в рамките на своята компетентност; 3. чрез БАБХ уведомява Световната организация по здравеопазване на животните за възникнали огнища на заразни болести по животните и Европейската и средиземноморска организация за растителна защита относно вредители по растенията; 4. чрез Центъра за оценка на риска по хранителната верига уведомява Европейския орган за безопасност на храните за анализирани от него рискове, свързани с безопасността на елементите по агрохранителната верига. (2) Министерството на здравеопазването, в рамките на своята компетентност, уведомява Световната здравна организация, Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Европейската комисия, Европейския орган за безопасност на храните и другите държави членки за възникнали рискове на територията на Република България.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 20: „Чл. 20. (1) Министрите по чл. 2, ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, Центърът за оценка на риска по хранителната верига и заинтересованите страни си взаимодействат в процеса на анализ и обмен на информация за риска по отношение на опасностите, рисковете и свързаните с тях фактори. (2) Обменът на информация за риска по агрохранителната верига включва: 1. въпроси, свързани с прилагане на правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига; 2. сигнали или информация, свързани с елементи на агрохранителната верига; 3. информация, свързана с координацията и контрола на болестите по растенията, животните и зоонозите; 4. други въпроси, свързани с рисковете по агрохранителната верига.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 23 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 31.

„Глава трета – Официален контрол по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава трета: „Официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига“. „Раздел I – Общи изисквания при осъществяване на контрол по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел I: „Общи изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 21: „Чл. 21. Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия, свързани с официалния контрол, разработват и утвърждават писмени процедури за осъществяване на официален контрол и други официални дейности и процедури за проверка на контрола, когато такива не са уредени в нормативен акт.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага чл. 25 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 21. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 22: „Чл. 22. (1) Информация, получена при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности, може да бъде разкривана на трети лица при спазване на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2017/625 и приложимото българско законодателство. (2) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7 утвърждават правила за реда и начина за предоставяне на информация за резултатите от извършения контрол, включително за предоставяне на информацията по ал. 1.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 23: „Чл. 23. При осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига контролните органи: 1. са длъжни да предприемат незабавно необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции при хората, вредители по растенията и за ликвидиране на кризи, свързани с елементи на агрохранителната верига, без да е необходимо съгласие на лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига; 2. имат право да изискват представяне на сведения, записи, документи и друг доказателствен материал, включително данни за лицата, от които са получени и/или на които са доставени елементи на агрохранителната верига.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 24: „Чл. 24. (1) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Контролните органи издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че: 1. обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред; 2. лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига не са заплатили дължимите такси, определени в тарифите по съответните нормативни актове по чл. 10 – 16 за период по-дълъг от три месеца от момента на възникване на задължението. (3) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви „г“, „ж“, „з“, „й“ и „к“ от Регламент (ЕС) 2017/625 се прилагат и в случаите на непредоставен достъп или съдействие по чл. 15, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. (4) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви „ж“ и „з“ от Регламент (ЕС) 2017/625 се прилагат и в случаите на издаване на заповед за спиране на дейността в обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, без обектът да е одобрен или регистриран по съответния ред. (5) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви „ж“, „з“, „и“ и „к“ от Регламент (ЕС) 2017/625 се прилагат и при наличие на опасност за здравето на човека, животните и растенията, която не е в резултат на нарушение на нормативни изисквания и не представлява опасност по чл. 64. В тези случаи изпълнението на мерките е за сметка на държавния бюджет. (6) При прилагане на мярка по чл. 138, § 2, буква „з“ от Регламент (ЕС) 2017/625 се поставят удостоверителни знаци и/или обозначения за търговия от разстояние на елементи от агрохранителната верига, за което се съставя протокол. (7) Прилагането на мерки по чл. 138, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 не освобождава виновните лица от административнонаказателна отговорност, ако не подлежат на по тежко наказание. (8) При налагане на мярка по чл. 138, § 2, букви „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2017/625, както и при спиране на дейност в обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, контролният орган, приложил съответната мярка, в тридневен срок писмено уведомява другите органи, осъществяващи контролни функции в обекта, за предприемане на действия, в рамките на тяхната компетентност.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 25: „Чл. 25. (1) Мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат с: 1. предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, § 2, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625; 2. разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, § 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент (ЕС) 2017/625; 3. заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт по чл. 10 – 16 – по чл. 138, § 2, букви „е“, „з“, „й“ и „к“ от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) При отстраняване на нарушения, за които са приложени мерки по чл. 138, § 2 от Регламент (ЕС) 2017/625, по чл. 24, ал. 2 и 4, и за които е издадено предписание за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението, контролният орган извършва проверка и изготвя писмен запис със становище за прекратяване на съответната мярка, копие от който се връчва срещу подпис на лицето, извършващо дейност по агрохранителната верига или на упълномощен от него представител. Мярката се отменя от по-горестоящия административен орган или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 26: „Чл. 26. (1) Дейностите по агрохранителната верига се извършват в обекти, които са регистрирани или одобрени по реда на съответните нормативни актове по чл. 10 – 16 и когато за тях е издадено: 1. влязло в сила разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията – в приложимите случаи; 2. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията – в приложимите случаи; 3. разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията – за стопански и второстепенни постройки; 4. разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията – за преместваемите обекти. (2) Оранжериите по чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията се регистрират само въз основа на заявление. (3) Животновъдните обекти – лични стопанства се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 27. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 28: „Чл. 28. (1) Органите, осъществяващи официален контрол по агрохранителната верига, поддържат публични електронни регистри на регистрираните и одобрените обекти, с осигурен свободен достъп чрез интернет. (2) Регистрите се създават и поддържат при условията на електронен обмен на документи и свързаност с другите електронни регистри на органите по ал. 1. (3) Актовете за регистрация и одобрение на обектите, в които се извършват дейности по агрохранителната верига, могат да се издават като електронни документи.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 29: „Чл. 29. (1) Лицата, които извършват дейност по агрохранителната верига и имат право на второ експертно становище по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2017/625, подават заявление по реда на съответната наредба по чл. 50, ал. 3. (2) За гарантиране на правото по ал. 1 се вземат достатъчно количество лабораторни проби съгласно правила, определени в правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига или в съответната наредба по чл. 50, ал. 3. (3) Разходите за второ експертно становище по ал. 1 са за сметка на лицето, подало заявлението. (4) При възникнал спор във връзка с второто експертно становище се прилага чл. 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625. Друг анализ, изпитване или диагностика се извършва в националната референтна лаборатория, референтна лаборатория на друга държава членка или друга официална лаборатория, посочена от компетентния орган и определена съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2017/625. Резултатите от анализа, изпитването или диагностиката са окончателни. (5) Друг анализ, изпитване или диагностика не се допуска, когато: 1. честотата на поява на опасността е особено ниска при животното или стоката; 2. разпространението на опасността е изключително слабо или неравномерно; 3. се извършва оценка за наличието на карантинни вредители; 4. се извършва микробиологичен анализ. (6) Подаването на заявление за второ експертно становище не спира изпълнението на задълженията на контролните органи по чл. 35, параграф 4 от Регламент (EС) 2017/625.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 30: „Чл. 30. Официалният контрол по агрохранителната верига на всички оператори се извършва и по жалби и публикации.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 31: „Чл. 31. (1) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на своята компетентност, одобряват със заповед правила по чл. 140, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 за подаване и разглеждане на сигнали за нарушения или съмнения за нарушения на Регламент (EС) 2017/625, на този закон и на съответните нормативни актове по чл. 10-16. (2) Органите по ал. 1, в рамките на своята компетентност, разглеждат всеки сигнал, свързан с искане на съдействие или предоставяне на информация, получен от други административни органи или лица. (3) При получаване на сигнал съответният административен орган: 1. регистрира сигнала; 2. прави проверка за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в сигнала, и предприема необходимите действия в случай на констатирани несъответствия с нормативната уредба; 3. информира лицето, подало сигнала, за предприетите действия по т. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 32: „Чл. 32. Министърът на земеделието, храните и горите, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ, уведомява Европейската комисия за местата за въвеждане в Европейския съюз на елементите на агрохранителната верига, когато се изисква извършване на официален контрол при въвеждането, съгласно правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 33: „Чл. 33. (1) Министърът на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на БАБХ определя със заповед списък на граничните контролни пунктове за извършване на официален контрол на една или повече категории животни и стоки по чл. 47, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625. (2) Министърът на земеделието, храните и горите уведомява Европейската комисия и другите държави членки за: 1. оттегляне на определянето на граничен контролен пункт съгласно чл. 62, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 и за причините за това; 2. спиране на действието на определянето на граничен контролен пункт по смисъла на чл. 63 от Регламент (EС) 2017/625 и за причините за това; 3. отмяна на спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт и причините за това. (3) Министърът на земеделието, храните и горите отменя спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт веднага след като представи на Европейската комисия и другите държави членки информацията, въз основа на която се отменя спирането. (4) Списъкът на граничните контролни пунктове по ал. 1 се публикува на интернет страницата на БАБХ и съдържа информацията по чл. 60, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625. Списъкът се актуализира в случаите по ал. 2 и при спазване на чл. 61 – 63 от Регламент (EС) 2017/625.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 34: „Чл. 34. (1) Когато приложимото право на Европейския съюз или нормативните актове по чл. 10 – 16 предвиждат издаване на официален сертификат или официално удостоверение, министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомства по чл. 7 със заповед определят длъжностни лица, които са оправомощени да подписват официални сертификати и удостоверения. (2) Министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомства по чл. 7 със заповед одобряват правила, с които се гарантира предотвратяване издаването на неверни или подвеждащи официални сертификати или удостоверения или злоупотребата с тях.“

„Раздел ІI – Специфични изисквания при осъществяване на официален контрол върху храни“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел ІI: „Специфични изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храни на територията на Република България“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 35: „Чл. 35. Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол и други официални дейности върху храните съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз в областта на храните, този закон, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 40 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 36: „Чл. 36. Министърът на земеделието, храните и горите с наредба определя мерките за контрол на: 1. замърсителите от околната среда в животни, храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми; 2. остатъците от ветеринарномедицински продукти в храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.“ Комисията предлага да се създаде нов чл. 37: „Чл. 37. (1) За осъществяване на контрола по чл. 36 БАБХ ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма. (2) Българската агенция по безопасност на храните представя програмата по ал. 1 за текущата година за одобряване от Европейската комисия. (3) Българската агенция по безопасност на храните информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 42 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44, който става чл. 39.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 40: „Чл. 40. При осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху животни, храни от животински произход, зародишни продукти или странични животински продукти на граничните контролни пунктове, решението за пратките рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги, предназначени за консумация от човека, освен от официален ветеринарен лекар, може да бъде взето и от служители, преминали подходящо обучение и определени за тази цел, със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл. 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 41: „Чл. 41. (1) Официалният контрол и други официални дейности в обекти за добив и преработка на месо от домашни копитни животни, птици и лагоморфни и месо от дивеч се осъществяват от официални ветеринарни лекари и инспектори. (2) Официалните ветеринарни лекари по ал. 1 отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627 на Комисията от 15 март 2019 г. за определяне на еднакви практически условия за извършването на официален контрол върху продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията по отношение на официалния контрол (OB, L 131/51 от 17 май 2019 г.). (3) Инспекторите по ал. 1 осъществяват контрол под надзора на официален ветеринарен лекар.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 42: „Чл. 42. (1) При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието, храните и горите задължава бизнес операторите на кланици да извършват клане в кланиците им във връзка с контрол и ерадикацията на заразни заболявания. (2) Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава списък с кланиците, в които да се извършва клането по ал. 1 по предложение на изпълнителния директор на БАБХ. (3) Списъкът по ал. 2 се публикува на електронната страница на БАБХ.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 43: „Чл. 43. Забранява се връщането на храни от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство, освен в случаите по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 178/2002.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 44: „Чл. 44. (1) Износ на храни от животински произход се допуска, когато: 1. храните са произведени или преработени в обекти, които са одобрени по реда на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 853/2004“; 2. износителят има издаден сертификат или друг документ за износ на храни от животински произход. (2) Документите по ал. 1, т. 2 се издават при условията и по реда на чл. 237 и 238 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 45: „Чл. 45. Вредите, причинени в резултат на предоставянето на непълна или невярна информация за издаване на документите по чл. 44, са за сметка на износителя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51, който става чл. 46. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 47: „Чл. 47. Вредите и пропуснатите ползи, настъпили в резултат на издадените разпореждания по чл. 46, са за сметка на собствениците на обектите, подлежащи на контрол.“

„Раздел III – Многогодишен национален план за контрол“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел III – „Условия и ред за разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 48. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 49: „Чл. 49. (1) Министерството на земеделието, храните и горите изготвя и изпраща на Европейската комисия годишен доклад за изпълнение на МНПК. (2) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7 ежегодно до 30 април представят на министъра на земеделието, храните и горите годишен доклад за изпълнението на МНПК за предходната година. (3) Докладът по ал. 1, както и данните по ал. 2, се изпращат, съответно представят чрез попълване на съответния формуляр по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 на Комисията от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки (OB, L 124/1 от 13 май 2019 г.). (4) Отговорни за изпълнението на МНПК са контролните органи по този закон и съответните нормативни актове по чл. 10 – 16 в рамките на своята компетентност. Раздел IV – Условия и ред за вземане на проби, определяне на лабораториите за целите на официалния контрол и на националните референтни лаборатории“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел IV – „Условия и ред за вземане на проби, определяне на лаборатории за целите на официалния контрол и на националните референтни лаборатории“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 50: „Чл. 50. (1) Вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига се извършват съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз. (2) Вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на растения и растителни продукти, продукти за растителна защита, растителен репродуктивен материал и за целите на зоотехнически проверки се извършват съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство в тази област. (3) Условията и редът за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига, за които няма изисквания на правото на Европейския съюз или българското законодателство, се определят с наредба на съответния министър по чл. 2.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 51: „Чл. 51. (1) Анализът на проби, изпитвания и диагностика за целите на официалния контрол се извършва в собствени лаборатории на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или в други лаборатории, които отговарят на критериите по чл. 37, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 определят със заповед официалните лаборатории, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига за целите на официалния контрол при спазване на изискванията на чл. 37, параграфи 1, 3, 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2017/625. Списъкът на определените лаборатории се публикува на интернет страницата на съответното ведомство. (3) Правилата и редът за определяне на официални лаборатории се определят от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1. (4) Когато определена лаборатория, включена в един или повече списъци по ал. 2, не изпълнява изискванията на чл. 37, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/625, ръководителят на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1 със заповед я заличава от списъка. (5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ. (6) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1 могат със заповед да определят за официална лаборатория такава лаборатория, която не отговаря на изискванията на чл. 37, параграф 4, буква „д“ от Регламент (ЕС) 2017/625, но отговаря на изискванията на чл. 40 от Регламент (ЕС) 2017/625. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 52: „Чл. 52. (1) Министрите по чл. 2, в рамките на своята компетентност, определят със заповед национални референтни лаборатории за изследване на елементите на агрохранителната верига, които отговарят на изискванията на чл. 100, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/625. (2) Министрите по чл. 2 информират Европейската комисия, съответната референтна лаборатория на Европейския съюз и референтните лаборатории на другите държави членки за определените от тях национални референтни лаборатории.“

„Глава четвърта – Координация и взаимодействие с други органи“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава четвърта: „Координация и взаимодействие на органите на официален контрол по агрохранителната верига с други органи“. По чл. 58 има предложение от народния представител Андриан Райков. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 53: „Чл. 53. При осъществяване на официален контрол при въвеждане на храни и фуражи, подлежащи на засилен контрол по смисъла на чл. 47, параграф 1, буква „г“ от Регламент (ЕС) 2017/625, както и на живи животни и храни от животински произход на територията на Република България от трети държави, БАБХ си взаимодейства с Агенция „Митници“ съгласно изискванията на чл. 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и приложимото българско законодателство.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 54: „Чл. 54. Органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите държавни и общински органи, в рамките на своята компетентност, са длъжни да оказват съдействие на министрите по чл. 2, ал. 1, на ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 и на техните служители при предотвратяване, преустановяване и разкриване на нарушения по агрохранителната верига и при прилагане на принудителни административни мерки от органите, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига.“ (Шум.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 55: „Чл. 55. (1) Контролните органи по агрохранителната верига, в рамките на своята компетентност, изготвят план за изпълнение на препоръки за отстраняване на несъответствия, констатирани при одити или мисии на Европейската комисия. (2) Когато препоръките по ал. 1 са насочени към повече от един контролен орган, се изготвя общ план за отстраняване на несъответствията. (3) Министрите по чл. 2 със заповед утвърждават правила за осигуряване на координирани действия на контролните органи по агрохранителната верига при установени случаи и получени сигнали за измамни или подвеждащи практики в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 56: „Чл. 56. По искане на министрите по чл. 2, ал. 1 и на ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието предоставят информация, а при необходимост – и достъп до управляваните от тях обекти.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 57.

„Глава пета –Административна помощ и сътрудничество в областта на агрохранителната верига между компетентните органи на Република България, държавите членки и Европейската комисия.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава пета: „Осъществяване на административна помощ и сътрудничество в областта на агрохранителната верига между компетентните органи на Република България, на другите държави членки, Европейската комисия и други институции на Европейския съюз“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 59. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 60: „Чл. 60. Системите на Европейската комисия за управление на информацията и данните във връзка с официалния контрол са: 1. системата за управление на информацията относно официалния контрол (IMSOC), включваща мрежата за измами с храни (ААС - FF) за предотвратяване или премахване на рискове, които могат да възникнат, пряко или чрез околната среда, за хората и животните, или да намалят тези рискове до приемливо ниво, гарантиране на справедливи практики по отношение на търговията с храни и фуражи и гарантиране защитата на интересите на потребителите, включително етикетирането на храни и фуражи, и всяка друга форма на информация, предназначена за потребителите; 2. системата за управление на заявленията на продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (OB, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 61.

„Глава шеста – Мерки при управление на кризи, извънредни ситуации, свързани с агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава шеста: „Мерки при управление на кризи и извънредни ситуации по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 62: „Чл. 62. (1) За изпълнението на общия план за управление на кризи по чл. 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 министрите по чл. 2 одобряват оперативни планове за действие при извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите. (2) За останалите елементи от агрохранителната верига, извън тези по ал. 1, министрите по чл. 2 одобряват оперативни планове за управление на кризи при необходимост.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 63: „Чл. 63. Оперативните планове по чл. 62, ал. 1 се изготвят съгласно чл. 115, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 от съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 и се съгласуват с Центъра за оценка на риска по хранителната верига или националните центрове по проблемите на общественото здраве по чл. 22 от Закона за здравето.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 64: „Чл. 64. Когато възникне непосредствена и голяма опасност за хората, животните или растенията, съответният министър по чл. 2, в рамките на своята компетентност, със заповед прилага една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2, букви „г“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „й“ и „к“ от Регламент (ЕС) 2017/625.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 65: „Чл. 65. Заповедта по чл. 64 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението ѝ.“

„Глава седма – Финансиране на дейности, свързани с официалния контрол по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Глава седма: „Финансиране на дейностите, свързани с официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 66: „Чл. 66. (1) Необходимите средства за покриване на разходите за извършване на официален планиран контрол и други официални дейности по агрохранителната верига съгласно чл. 78 от Регламент (ЕС) 2017/625 се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните министерства по чл. 2 и ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8. (2) Разходите за осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, извън посочените в ал. 1, са за сметка на лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига. (3) Размерът на таксите за осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига е определен в Приложение IV на Регламент (ЕС) 2017/625 и в тарифите и/или ценоразписите, определени в съответните нормативни актове по чл. 10 – 16.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 72 да бъде отхвърлен.

“Глава осма – Административнонаказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73, който става чл. 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 69. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 70: „Чл. 70. (1) Който не изпълни мярка по чл. 23 или чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение от 1500 до 2000 лв.; (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение от 3000 до 5000 лв.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 71: „Чл. 71. Който извършва дейност в обект, който има поставен удостоверителен знак и/или обозначение по чл. 24, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение от 10 000 до 15 000 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 72.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79, който става чл. 73: „Чл. 73. (1) Който не изпълни задължения по чл. 42, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение от 8000 до 10 000 лв.; (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение от 15 000 до 20 000 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 74. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 75: „Чл. 75. (1) Който не изпълни мярка, наложена по чл. 64, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение от 20 000 до 50 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение от 50 000 до 100 000 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 76. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 78. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 85, който става чл. 79: „Чл. 79. (1) Който в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение от 13 000 до 15 000 лв.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 80: „Чл. 80. (1) Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение от 5000 до 7000 лв.; (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 83. Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 90 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията предлага да се създаде нов чл. 84: „Чл. 84. Който пусне на пазара храни от животински произход, върху които не е извършен официален контрол по смисъла на този закон, се наказва с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение от 5000 до 10 000 лв.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97, който става чл. 91. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98, който става чл. 92: „Чл. 92. Административните наказания по чл. 67 до чл. 91 се налагат, ако за същите нарушения не са предвидени по-тежки наказания в съответните нормативни актове по чл. 10 до чл. 16.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 93: „Чл. 93. (1) За други нарушения на нормативните изисквания в областта на агрохранителната верига извън случаите по чл. 67 – 91 и съответните нормативни актове по чл. 10 – 16 се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение от 3000 до 8000 лв.; (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение от 8000 до 15 000 лв.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 94: „Чл. 94. Когато лице извърши повторно нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата или имуществената санкция е в троен размер.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 95: „Чл. 95. За извършване на системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата поставена глоба или имуществена санкция.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 96: „Чл. 96. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 67 – 91 се съставят от оправомощени от съответните министри по чл. 2 и ръководители на ведомствата по чл. 7, ал. 1 длъжностни лица, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, в зависимост от обхвата на осъществявания от тях контрол. (2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица. (3) Приходите от наложените глоби и имуществени санкции постъпват в бюджета на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 98.

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Агрохранителна верига“ са всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и фуражи съгласно чл. 3, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002, както и производството и разпространението на растителен и животински репродуктивен материал, като се вземат предвид и всички аспекти, които имат потенциално въздействие върху безопасността на храните и фуражите и се разглеждат като един непрекъснат процес. 2. „Елементи на агрохранителната верига“ са: а) храните съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002, включително вино, продукти, получени от грозде и вино, плодови вина и оцет съгласно Закона за виното и спиртните напитки, както и етилов алкохол и дестилати от земеделски произход и спиртни напитки съгласно същия закон; б) фуражите съгласно чл. 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002; в) животните съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (OB, L 84/1 от 31 март 2016 г.); г) страничните животински продукти и производните продукти съгласно чл. 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (OB, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.); д) остатъците от ветеринарномедицински продукти съгласно § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност; е) продуктите за растителна защита съгласно чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и употребата на продуктите за наторяване; ж) растителният репродуктивен материал съгласно § 1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал; з) материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, съгласно чл. 1, параграф 2 и чл. 2, параграф 2, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО. 3. „Значителни икономически загуби“ са материални щети в размер над 50 000 лв. 4. „Непосредствена и голяма опасност“ е опасност, при която могат пряко или косвено да настъпят вредни последици за: а) здравето на човека; б) селското стопанство или околната среда, които застрашават националната сигурност или икономиката на страната. 5. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено административно наказание за същото по вид нарушение. 6. „Системни нарушения“ са три или повече нарушения на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, извършени в период от три последователни години, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.“ По § 2 има предложение от народния представител Андриан Райков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 2.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моля да подложите на гласуване предложението ми за удължаване на днешното заседание до приемането на Закона. (Шум и реплики.)

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби“. Предложение от народния представител Емил Христов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя предложенията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 8 се създава ал. 3: „(3) Лицата по ал. 1 осъществяват правомощията си по реда на този закон и на Закона за управление на агрохранителната верига.“ 2. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 4: „4. университетска ветеринарна болница с клиники.“ 3. В чл. 37 ал. 2 и 3 се отменят. 4. В чл. 46л се създава нова ал. 2: „(2) Университетските ветеринарни болници с клиники осъществяват ветеринарномедицинска дейност по чл. 2, т. 3 и 5.“ 5. В чл. 46м думите „ал. 1" се заличават. 6. В глава пета раздел II „Ветеринарномедицински изисквания за суровини и храни от животински произход“ с чл. 57 – 61 се отменя. 7. Членове 62, 63 и 64 се отменят. 8. В чл. 77, ал. 2 думите „и/или други документи, посочени в наредбите по чл. 59“, се заличават. 9. Членове 135 и 136 се отменят. 10. В чл. 191, т. 3 думите „и чл. 61, ал. 1“ се заличават. 11.Членове 220 – 228 се отменят. 12.Членове 239 – 244 се отменят. 13.Членове 245 и 246 се изменят така: „Чл. 245. (1) Транспортирането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва със специализирани транспортни средства в съответствие с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009. (2) При транспортирането: 1.храните от животински произход се придружават с документ, съдържащ информацията съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход (OB, L 242/2 от 20 септември 2011 г.), и в който е вписан ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат; 2.страничните животински продукти, непредназначени за консумация от хора, и продуктите, получени от странични животински продукти, се придружават с търговски документ по образец съгласно глава III от Приложение VIII към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (OB, L 54/1 от 26 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 142/2011“. Чл. 246. (1) За регистрация на транспортно средство за превозване на обектите по чл. 245, ал. 1 собственикът подава заявление по образец до директора на ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2. (2) В 7-дневен срок от подаването на заявлението директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009. (3) Комисията представя становище до директора на ОДБХ с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство. (4) В 30-дневен срок от подаването на заявлението директорът на ОДБХ вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009. (5) Регистрацията е безсрочна. (6) Отказът по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 14.Членове 247 – 258 се отменят. 15.Членове 260 и 261 се отменят. 16.Член 268 се отменя. 17.В чл. 271в ал. 1 се отменя. 18. В чл. 370, ал. 3 след думата „кабинети“ се добавя „както и от университетските ветеринарни болници с клиники“. 19.Член 437 се отменя. 20.Членове 439 – 441 се отменят. 21.Членове 442ж – 442п се отменят. 22.В чл. 469, ал. 1 думите „или разпореждане“ се заличават. 23. В чл. 471а: а) в ал. 1 думите „150 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание“ се заменят с „1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 8000 лв.“; б) в ал. 2 думите „500 до 2000“ се заменят с „5000 до 8000“ и думите „10 000 до 20 000“ се заменят с „8000 до 15 000“. 24. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 38, 41, 65, 67, 95, 100, 105, 114 и 124 се отменят.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4: „§ 4. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 1: а) в т. 8 буква „б“ се изменя така: „б) Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (EС) 2017/625”.“; б) буква „в“ се изменя така: „в) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793 на Комисията от 22 октомври 2019 г. относно временното засилване на официалния контрол и спешните мерки, уреждащи въвеждането в Съюза на някои стоки от някои трети държави за изпълнение на регламенти (ЕС) 2017/625 и (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 669/2009, (ЕС) № 884/2014, (ЕС) 2015/175, (ЕС) 2017/186 и (ЕС) 2018/1660 на Комисията (OB, L 277/89 от 29 октомври 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793“.“ 2. В чл. 33а ал. 1 се изменя така: „(1) Официалният контрол и другите официални дейности за спазване изискванията на законодателството в областта на фуражите се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625, на Закона за управление на агрохранителната верига и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.” 3. Член 50 се отменя. 4. В чл. 52, ал. 3 думите „Регламент (ЕО) № 669/2009“ се заменят с „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793“. 5. В чл. 77и: а) в ал. 1 думите „500 до 1000“ се заменят с „1000 до 3000“ и думите „1000 до 2000“ се заменят с „3000 до 8000“; б) в ал. 2 думите „1000 до 2000“ се заменят с „5000 до 8000“ и думите „2000 до 4000“ се заменят с „8000 до 15 000“.“

Колеги, имаме изключително важни комисии – Бюджетна от 14,30 ч. и Икономическа от 14,00 ч. Както знаете, от първата комисия – Бюджетната, зависи съдбата и на правителството. Затова Ви моля за процедура – да прекъснем в 14,00 ч., има доста за четене все още, и утре сутринта да продължим. Сигурен съм, че ще ме подкрепите. Благодаря Ви.

Първа точка, да, а първата да стане втора. (Шум и реплики от ГЕРБ.)