РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)1302 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „БСП за България“ предлага промени в Закона, които почиват на системния подход на Европейския съюз, на внимателен анализ на положителните и рисковите страни на промени в данъка добавена стойност и върху ефектите на българската икономика. Ние предлагаме 9% ДДС, тоест намаление от общото 20% за групата хранителни стоки, групата лекарства с хуманитарна цел и медицински изделия, които са утвърдени в списъка и се плащат от бюджета на НЗОК.
Уважаеми колеги, известно е, че бюджетната политика в дела и на бюджетни приходи е свързана с осигуряване на бюджетни приходи чрез преките и косвените данъци.
Второ, този ефект е социален също при прилагането на диференциран подход на данъците за преразпределение на доходите и увеличение на покупателната способност на по-бедните.
И на трето място, пресечната точка между бюджетна политика, данъчна политика, в това число диференцирани данъци, свързани със стимулирането на икономическия растеж и брутния вътрешен продукт, е съобразно, ако правителството има съответно секторна политика.
Нашият подход е системен, уважаеми колеги, защото с изключение на Дания, всички страни – членки на Европейския съюз, и България, разбира се, имат изключително добре разработена диференцирана политика по отношение на ДДС – Италия има пет скали, Франция има пет скали, Ирландия има пет скали на ДДС, Австрия, казахме, има пет скали, Полша има четири скали и така нататък. Например Полша – 23% общо ДДС, 8% за хранителни стоки, за определени хранителни стоки – 5%, нула процента за вътрешен транспорт; Италия – 22% общ ДДС, 10% за хранителни стоки, медицинско оборудване, хотели и ресторантьорство, 5% за основни групи хранителни стоки; Франция – петстепенна скала, 20% общо ДДС, 10% за храни и безалкохолни напитки и така нататък; в Германия също има три нива на ДДС, като е намалено ДДС-то за храни, вода, медицинско оборудване на 7%. Същото се отнася за Ирландия, за Австрия.
Както казах, само две са страните – България и Дания. Но искам да Ви кажа, уважаеми колеги, че Дания е малко особена страна. Там образованието е безплатно, в това число и висшето образование, а здравеопазването фактически също е безплатно. Така че на практика България е единствената страна в Европейския съюз, която няма диференциран данък добавена стойност, няма никакви отстъпки за определени доставчици на стоки и услуги, няма никакви преференции за хора с различни доходи.
Нашето предложение, освен групата на хранителни стоки, касае и групата на лекарствата и тук разликите са драматични, уважаеми колеги – например във Франция 20% общо е ДДС. Колеги, две цяло и една десета е данъкът върху лекарствата във Франция; в Гърция – 24% ДДС, 6% е ДДС-то за лекарствата; в Швеция – 25% е ДДС, нула ДДС на лекарствата е в Швеция.
Може би си задавате въпроса: е как стоят нещата в нашите посестрими – бившите соцстрани? Ето как стоят: в Чехия – 21% ДДС, диференциран данък 10% за лекарствата; в Естония – 20% ДДС, 9% за лекарствата; в Унгария – 27% ДДС, най-високото, 5% за лекарствата; Латвия – 21 на 12; Литва – 21 на 5%; Полша – 23%, 8% за лекарствата; Румъния – 19% ДДС, 9% за лекарствата; Словакия – 20% ДДС, 10% за лекарствата.
Изводът, уважаеми колеги, ние от „БСП за България“ предлагаме нашият подход в ДДС да бъде такъв, че да не сме единствената страна в Европейския съюз, където лекарствата се продават със същото ДДС, каквото е за алкохола, каквото е за другите евтини или по-скъпи хранителни стоки, каквото е за облеклото и така нататък, тоест ние искаме да решим тук социални, икономически и здравни проблеми.
Освен това, уважаеми колеги, ние направихме сравнителен анализ и нашите разчети показват, да, че в краткосрочен период диференциацията на данък добавена стойност при нашето предложение означава намаление на бюджетните постъпления с милиард и 116 млн. лв., в това число 742 млн. лв. от хранителни стоки и 374 млн. лв. от лекарства и медицинско оборудване, обаче позитивният ефект е около 450 млн. лв. и позитивните ефекти от диференциацията на ДДС в конкретни условия, нашите разчети показват следното.
Първо, намаление на бюджетните разходи за лекарства, което означава, уважаеми колеги, че със стотици милиони намаляват разходите на НЗОК за купуване на лекарства в частта „Покриването на ДДС“. Това означава две неща: първо, че ще намалеят бюджетните разходи за НЗОК и, второ, ако не намалеят със същата степен, НЗОК ще разполага с повече средства за здравни грижи.
На второ място, намаляването на ДДС намалява цените на тези стоки или задържа тяхното увеличение, което води до повишение на търсенето на тези стоки, респективно до увеличение на оборота. И даже при по-ниско ДДС, при увеличен оборот на съответната група стоки води до по-големи бюджетни постъпления.
На трето място, свиване на сивия сектор и увеличение на данъчните постъпления. Този ефект, който ние сме изчислили от тези първи три фактора, е 450 млн. лв.
На четвърто място, за голямо съжаление, Република България е с най-голям дял на разходите за купуване на храна от доходите на домакинствата – номер едно сме в Европейския съюз. С намалението на разходите на домакинствата за хранителни стоки и лекарства ние ще излезем от тази непрестижна първа позиция, където около 60% от приходите на българите отиват за купуване на храна.
На пето място, винаги се прилага антициклична политика, особено сега при очертаваща се, задълбочаваща се икономическа криза, тъй като намалението на брутния вътрешен продукт – не според нас, а според Европейската комисия, ще бъде не три, а към 10%. И винаги, когато икономиките навлизат в икономическа криза, независимо от какво е предизвикана тя, правителствата са задължени да предприемат антициклични мерки, в това число и с диференциация на данъка.
В заключение, уважаеми колеги, искам да подчертая, че ние предлагаме нещо, което отразява Вашето предложение. В предложенията на останалите парламентарни групи предлагате намалението на ДДС не на групи стоки, а на определени дейности. Искам да подчертая в интерес на истината, че такова намаление на тези дейности има във всички страни – членки на Европейския съюз. Това е вярно, то не бива да бъде отричано, но никъде в Европейския съюз, уважаеми колеги, няма само за отделна дейност, има за групи стоки. Тоест подходът е системен и касае цялата икономика. Иначе с Вашето решение, ако Вие го подкрепите, което е включено в нашия системен подход, но ако остане само Вашето предложение, Вие всъщност вкарвате в конфликти отделните сектори на българската икономика и не се съмнявайте, че това ще породи огромно социално и политическо напрежение, но отговорността си е Ваша.
На второ място, имайте предвид, че ние предлагаме постоянна диференциация на ДДС, а не диференциация, както някои колеги предлагат, само за няколко месеца или за една година.
Уважаеми колеги, до момента – изслушайте – никъде не е прилагана такава политика с временна диференциация на ДДС за няколко месеца или една година. Такава политика на иди ми-дойди ми с ДДС няма да приеме никое разумно правителство, а най-малко министърът на финансите, няма защо да извеждате аргументи за няколко месеца. Ако тази система работи, тя трябва да остане да работи, иначе се внася хаос в цялата данъчна система.
В заключение, имайки предвид и особеностите на тази криза, „БСП за България“ е последователна. Ние може би за пети или шести път внасяме това предложение за прилагането на широката европейска практика в България при внимателни разчети, диференцирано ДДС, което ще спомогне и за решението на един друг много специфичен български проблем – България е единствената страна в Европейския съюз, където бюджетът разчита единствено и основно на косвените данъци, а не на преките данъци, както е във всички други останали страни – членки на Европейския съюз. Ние можем да използваме предизвикателствата на тази криза, ако ни подкрепите, за да решим както временни проблеми на тази криза, така и структурни проблеми на данъчното законодателство на Република България.
Призовавам Ви да подкрепите нашето предложение – то е системно, то е европейско, то включва дейностите, които Вие предлагате, и гласувайки за него, всъщност Вие ще реализирате и своите намерения, и ще минимизираме негативните ефекти в краткосрочен и в дългосрочен период. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)