ATANAS KOSTADINOV (БСП за България)1,060 words
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм длъжен да благодаря и да върна добрите пожелания, които министър Емил Димитров отправи, със следния коментар, че поздравленията за свършеното към екипите в МОСВ през годините, го осъзнавам по-често като дълг на това, което все още не сме направили през тези години, въпреки че сме имали добри намерения, но винаги трябва да има такъв позитивен подход към грижата за природата. Защо? Казаното не е голословно, ще се опитам да се мотивирам.
Очевидно е, че времето е назряло много. Очевидно е, че Европейската комисия ни казва, че ако не регулираме тези процеси, които дълго време не сме регулирали, средствата по Оперативна програма „Околна среда“ ще бъдат замразени и вероятно спрени, тоест моментът е сега.
След като България положи доста усилия да управлява водите си чрез така наречената ВиК стратегия по административен начин или в административни граници – Вие знаете, че водите не се движат в административни граници, а по позиционирането им в басейните на България, този вариант на Законопроект се опитва да администрира или да вкара в административни граници вече и биоразнообразието. Излишно е да се дават доводи и да се коментира защо това не би било възможно. Така че аз не съм против четиристепенния подход, който е въведен, той е взаимстван от Европейския тематичен център като идейна разработка. Как обаче е имплементиран в Законопроекта?
Моето изказване цели следното: да положим максимални усилия. Това, което спешно трябва да направим, е да изчистим текстовете между първо и второ четене и да направим една работеща система.
В момента има Съвет на учените, Висш експертен екологичен съвет, Национален съвет по биологично разнообразие. Създаваме допълнително Национален консултативен съвет за мрежата „Натура 2000“, регионални органи за управление на защитените зони за 16 територии и Комитет, който да ги консултира, разбира се, ще се назначат и 140 човека на щат – трябва, без хора това няма да стане.
Големият проблем е следният. Първият проблем е чисто административно-структурен. Не може по закон и по наредба, и по приложение регионалните инспекции да подготвят, да планират, да управляват и да контролират в едно и също време. Това не е европейски подход! Това ще бъде отхвърлено от Европейската комисия.
Органът по програмиране, органът по изпълнение и органът по контрол трябва да са позиционирани на различни места. И Ви давам веднага пример: вместо регионалните инспекции по околната среда и водите да бъдат тези места, които ще управляват тези територии, никъде в документа не е посочена Изпълнителната агенция по околна среда.
Изпълнителната агенция по околна среда, уважаеми колеги – освен че при нея е Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, Националната система за мониторинг на околната среда е в Изпълнителната агенция по околна среда, която отговаря за всички компоненти и фактори на средата. Тя е и част от Европейската агенция по околна среда, а и Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие е в рамките на Изпълнителната агенция. Тя затова е Изпълнителна агенция. Няма проблем тези 140 човека, ако са оценени по начина, по който трябва да осъществяват действията си, да бъдат именно служители на Агенцията. Знаете, че има изнесени структури на Агенцията, има лаборатории – можем да го направим. Но един и същи орган – регионалните инспекции по околната среда и водите, да контролира дейността, да я консултира, да я програмира и да я провежда, според мен административно и законово е неправилно.
Още нещо, което искам да отбележа по посока на това да се оптимизира предложената структура, е, че един по-засилен мрежови подход, който да запази принципите на устойчивото развитие в управлението на „Натура 2000“, ни е нужен. Не може да заменим четиристепенния подход, който принципно подкрепям, тоест ратификационен подход – как ще се управлява и как ще се оценява биоразнообразието, да го заменим с подхода на устойчивото развитие. Знаете, че използването на природните условия и на природните дадености трябва да става така, че да носят икономически и социален смисъл, и културен имунитет, съобразявайки се с принципите на околната среда. Ето този е водещият принцип.
И защо го казвам? В момента има три национални парка, имаме 11 природни парка, за които отговаря Министерството на земеделието, храните и горите, 341 защитени зони и 55 резервата. Всеки един от тях има органи за управление освен всичко, което Ви изброих до момента. Никъде в Закона нито Агенцията, нито дирекциите на националните паркове, нито органите, които управляват защитените територии, са споменати. Ами това ни е основата, това ни е платформата, на която работим в момента. Трябва да се опитаме с Вас да интегрираме в един логичен механизъм, който да действа добре. Иначе може да създаваме много нови работни места, но ако не функционират коректно, ще ощетим и държавния бюджет.
Така че според мен трябва да има един по-силен мрежови подход, той трябва да е консолидиран в едно логично управление и трябва да стъпва на това, което българската държава до момента е правила.
Сложно и тежко е, защото България е една от държавите, знаете, с най-голямо наличие на биоразнообразие чрез системата „Натура 2000“ и по двете директиви – за хабитатите и птиците, около 35% от територията. Това е много голямо предизвикателство, но Ви заявявам, че никъде в моделите на управление, колкото и да е различно в Европа, по този начин не е толкова комплицирана ситуацията, както ние я правим.
Така че, в заключение, искам да призова тези думи да бъдат чути – да потърсим още възможности, да не припокриваме, което е много сериозен проблем, функции по програмиране, управление и контрол, да ги съсредоточаваме в един орган. И, в заключение, нека да обърнем внимание и на възраженията на така наречените зелени организации. Има едно твърдение, че научната общност като цяло е изкарана от процеса на управление. Както и „Москва не вярва на сълзи“, така и Брюксел го прави, повярвайте.
И темите по „Натура 2000“ могат да бъдат коригирани, управлявани или коментирани само на базата на научни данни и подходи – нищо друго не върви като административен подход пред Европейския съюз и Европейската комисия. И аз не заставам изцяло зад мнението, че научната общност е изкарана от този процес, но видимо Законът е дебалансиран, като не дава тяхно адекватно присъствие. Трябва и научните общности, и интересите на собственици на земи, и интересите на бизнеса – в центъра да бъдат екологичните въпроси на биоразнообразието, и ние сме длъжни да намерим този баланс. Така че с тези препоръки – те са общи, ще се постарая на второ четене да ги конкретизираме малко, моля да ги имате предвид и Ви благодаря.