11 юни 2020 г.

Моля параграфите от 101 до 103 да се гласуват поотделно.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Вие подложихте на гласуване следващия текст, но аз своевременно поисках думата за процедура по прегласуване, затова наистина моля за предишното…

Да, просто не ми стана ясно кои параграфи… Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г. На свое заседание, проведено на 3 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г. На заседанието присъстваха от Българския Червен кръст: академик Христо Григоров – председател; и професор доктор Красимир Гигов – генерален директор. Законопроектът беше представен от господин Ненков, който посочи, че с него се регламентира правна възможност върху имоти – публична или частна държавна собственост, с изключение на имотите – изключителна държавна собственост, да може да се учредява безвъзмездно право на строеж в полза на Българския Червен кръст за трайно задоволяване на обществени потребности предвид осъществяваните от него дейности с общественополезна насоченост и значимост. Той допълни, че Законопроектът е в съответствие със Закона за държавната собственост и законодателството в областта на държавните помощи и уточни, че с него се обезпечава създаването на обучителен център от Българския Червен кръст. Академик Григоров добави, че Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец планират заедно с правителството на Република България създаването на Европейски център за подготовка и обучение на специалисти по бедствия, аварии и катастрофи с капацитет до 1200 души, както и изграждането на регионален склад за бедствена готовност и учебно заведение за обучението на парамедици. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Българския Червен кръст. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Александър Иванов, Десислава Атанасова, Христиан Митев и Тодор Байчев. Господин Иванов и господин Митев изразиха подкрепата си към Законопроекта и посочиха, че с него ще се постигне осъществяването на благородни и легитимни цели. Госпожа Атанасова допълни, че сред приоритетите на правителството на Република България в областта на здравеопазването е обучението на парамедици и Законопроектът следва да бъде подкрепен. В отговор на поставения от господин Байчев въпрос, господин Григоров уточни, че трите проекта се финансират изцяло от централата на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Женева. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов на 9 март 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 28 май 2020 г., Комисия по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов на 9 март 2020 г. На заседанието присъстваха: заместник-министрите на здравеопазването доктор Бойко Пенков и госпожа Жени Начева; представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Александър Ненков. Със Законопроекта се цели регламентирането на правната възможност върху имоти – публична или частна държавна собственост, с изключение на имотите изключителна държавна собственост, да може да се учредява безвъзмездно право на строеж в полза на Българския Червен кръст с цел трайно задоволяване на обществените потребности, като се имат предвид осъществяваните от него дейности с общественополезна насоченост и значимост. Господин Ненков отбеляза, че Българският Червен кръст няма да може да използва изградения обект за извършване на икономическа дейност, като контролът за това се възлага на областния управител по местонахождение на имота. В мотивите към Законопроекта изрично е посочено, че предложената редакция на нов чл. 5а в Закона за Българския Червен кръст е в съответствие със Закона за държавната собственост и законодателството в областта на държавните помощи. Становище по Законопроекта изрази академик Христо Григоров – председател на Българския Червен кръст. Академик Григоров сподели за направено предложение към Българския Червен кръст от страна на президента на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец господин Франческо Рока, а именно за безвъзмездно даряване на средства, с които да се изгради европейски център за подготовка на специалисти по бедствия, аварии и катастрофи, както и да бъде изградено училище за парамедици. Председателят на Българския Червен кръст изрази притеснение към залегналото в Законопроекта предложение за срочно предоставяне право на строеж върху имоти публична или частна държавна собственост, тъй като, когато учреденото право на строеж е с определен срок, след неговото изтичане изграденият обект ще премине безвъзмездно в собственост на държавата. При тези условия от страна на Женева няма да бъде предоставено безвъзмездно финансиране за изграждането на такъв център. В хода на дискусията народните представители професор Георги Михайлов, доктор Нигяр Джафер и доктор Калин Поповски изразиха подкрепа към Законопроекта, като отбелязаха, че между първо и второ гласуване следва да се направи прецизиране на предложената разпоредба. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов на 9 март 2020 г.“ Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов На редовно заседание, проведено на 14 май 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов на 9 март 2020 г. В заседанието на Комисията взеха участие представители на дирекция „Държавна собственост“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Александър Ненков. Съгласно Закона за Българския Червен кръст БЧК е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България. Той е част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец. Българският Червен кръст е автономна организация, която подпомага държавата в хуманитарната област, в подготовката за действия при военно положение, военни конфликти и бедствия, за опазване и укрепване здравето на населението и за възпитанието му в дух на висока нравственост, милосърдие и благотворителност, както и при приемането, съхраняването и разпределянето на предоставената от чужди държави, организации и граждани помощ с хуманитарни, в това число екологични и културно-просветни цели. Разпоредбите на действащия закон изискват Българския Червен кръст да се подпомага от държавата. Държавните институции, търговските дружества и гражданите са длъжни да подпомагат Българския Червен кръст при изпълнение на неговите задачи. С Проекта на закон за допълнение на Закона за Българския Червен кръст се регламентира правна възможност върху имоти – публична или частна държавна собственост, с изключение на имотите – изключителна държавна собственост, да може да се учредява безвъзмездно право на строеж в полза на Българския Червен кръст за трайно задоволяване на обществени потребности предвид осъществяваните от него дейности с общественополезна насоченост и значимост. Предложената нормативна уредба в чл. 5а е в съответствие със Закона за държавната собственост и законодателството в областта на държавните помощи. В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от предложеното допълнение в Закона. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Ще представя Проекта, който с господин Искрен Веселинов решихме да предложим на Вашето внимание – Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст. Съжалявам, че академик Григоров го няма, тъй като Законопроектът всъщност е иницииран от Българския Червен кръст, но няма как той да присъства днес в залата, за да разкаже по-подробно мотивите за написването на този проект. Сега ще обясня каква е причината да се бърза – да мине максимално бързо. Както знаете, Българският Червен кръст е организация с нестопанска цел – част от Червения кръст и Червения полумесец, в изключително сътрудничество с нашата държава. Смятам, че в годините тя е доказала своето голямо влияние, особено в трудни моменти, когато държавата и хората, които са крайно нуждаещи се, са имали нужда от Българския Червен кръст. И до ден днешен те изпълняват съвестно тази своя функция. Мотивът за написването на този законопроект е следният. Като част от международната организация на Червения кръст Българският Червен кръст има възможност и има разговори да се направи един логистичен център за балканските държави на територията на България, от една страна, и от друга, създаването на Център за обучение на кадри, които да бъдат в полза на международната организация. Това е голяма привилегия и, смея да твърдя, важна стъпка в утвърждаването на авторитета не само на Българския Червен кръст, а изобщо на цялата ни държава. Представете си – с чувство на гордост, ако знаем и ако светът знае, че в България ще се обучават кадри от цяла Европа, от целия свят, те ще получават диплома, която всъщност ще бъде от българската държава и тези хора ще се обучават на територията на нашата страна. За целта обаче има два важни фактора, без които това не може да се случи. Първият е финансирането на един такъв проект и по думите на академик Григоров това финансиране вече е осигурено. Може би повече от година се водят разговори с международните организации на Червения кръст, който е готов да финансира такъв проект. За целта обаче е необходимо на Червения кръст да се предостави земя, която да бъде използвана именно за създаването на този обучителен център и на логистичен такъв. Целта на Законопроекта е да се даде възможност на държавата да учредява безвъзмездно право на строеж на своята частна или публична територия в името и в полза на Червения кръст. Ясно в Законопроекта е записан и начинът, редът, по който ще се случи това. Разбира се, инициативата ще дойде от областния управител, където се намира съответната територия, на която имаме желание да учредим право на строеж на Червения кръст. След това ще мине през Министерството на регионалното развитие и благоустройството и по предложение на Регионалното министерство ще бъде взето решение от Министерския съвет. Ясно е разписано в Законопроекта да не се дава възможност за търговска дейност – имам предвид, че безвъзмездното учредяване на право на строеж трябва да бъде свързано единствено с нуждите на Червения кръст – за онова, което преди малко споменах, без по никакъв начин това да има търговско отношение към тази дейност. Точно поради тази причина в ал. 1 – можете да видите, ясно е разписано, че няма как учредяването на право на строеж да служи за някаква търговска цел. Ясно са разписани критериите, както и контролът това да не се случва в бъдеще, като функцията на контролен орган ще изпълнява областният управител, на чиято територия се намира земята, като всяка година в тази връзка областният управител ще предоставя и доклад за дейността на Червения кръст – доказателство, че това се използва само с нестопанска цел. Радвам се, че в двете комисии – по здравеопазването и по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, народните представители от всички парламентарни групи подкрепиха този законопроект. Има някои уточнения, които може би трябва да се направят между първо и второ гласуване – и по молба на Българския Червен кръст. Това, разбира се, предстои да се случи в следващите дни, ако днес приемем Законопроекта. Радвам се, че Проектът срещна одобрение от всички парламентарни групи и смятам, че това е благородно дело. Мисля, че създаването на такъв логистичен и обучителен център на кадри ще издигне авторитета, ако се случи, живот и здраве, не само на нашата организация, но и на държавата ни като цяло. Надявам се днес всички единодушно да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми вносители на Законопроекта! Още на първото четене в Комисията ние заявихме, че парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи този проектозакон на първо гласуване, тъй като дълбоко уважаваме дейността на Българския Червен кръст и неговите функции не само на територията на страната, но и неговото участие в международни акции, които са в подкрепа на гражданите от целия свят. Това, което ни направи впечатление, което направи впечатление и на други колеги обаче от Комисията, е, че за един казус – това го споделих с господин Ненков лично по време на обсъждането, се прави цял законопроект. Казусът е теренът, който се намира в Лозенската планина, за този логистичен център, а в Законопроекта се визират всички територии, върху които се разпределя юрисдикцията на Българския Червен кръст. Тоест – това се каза и от други народни представители – между първо и второ четене ние ще настояваме и ще проследим да бъдат внимателно прецизирани юридическите текстове по отношение на възможността за ползването на собственостите, тоест земите, върху които се определя действието на този проектозакон, от Червения кръст, във възможностите, които определя Законът по начина, по който той сега чрез своите вносители е реализирал. Това трябва да се прецизира, за да бъде наистина в полза на българската нация и на конкретната цел, за която е предназначен. Благодаря Ви, господин Председателстващ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – моля в залата да бъде допусната госпожа Бетина Жотева – председател на Съвета за електронни медии.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че в залата трябва да бъде поканена госпожа София Владимирова, която е ръководила Съвета за електронни медии в периода, чийто отчет гледаме сега. Така че моля Вие, като председател, да осигурите присъствието на предишния председател на Съвета за електронни медии. Благодаря Ви.

„СТАНОВИЩЕ относно Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2019 г., № 030-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 31 март 2020 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 21 май 2020 г., беше обсъден Отчетът за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари – 31 декември 2019 г., № 030-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 31 март 2020 г. В заседанието участваха представители на Съвета за електронни медии (СЕМ): Бетина Жотева – председател, София Владимирова – член, Емилия Станева – главен секретар, и Незабравка Николова – главен счетоводител. Отчетът беше представен от госпожа Бетина Жотева. Ежегодно на основание чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии внася за обсъждане и приемане от Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 март на следващата година и го публикува на своята интернет страница. С него се представя информация за: аудио- и аудио- визуалния сектор у нас; осъществявания от него надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги; лицензиране и регистриране на радио- и телевизионни програми; правни дейности и съдебна практика; международна, финансова, информационна и административна дейност. В дейността на СЕМ през 2019 г. се открояват двата специализирани мониторинга на предизборните кампании за изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г. и за изборите за общински съветници и кметове на 27 октомври 2019 г. Предходната година се отличава с три процедури за избор на генерални директори на двете национални обществени медии – Българското национално радио и Българската национална телевизия. През отчетния период медийният регулатор е извършил наблюдение на програмите на БНР и БНТ по спазване на условията на индивидуалните лицензии. Върху Програма „Хоризонт“ на БНР е осъществено наблюдение за спазване на плурализма съгласно изискванията на Закона за радиото и телевизията в периода от 1 юли до 26 септември 2019 г. В резултат на този мониторинг на Програма „Хоризонт“ на БНР е отчетено, че в обзорните емисии, новини и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика за наблюдавания период е налице плурализъм на гледните точки. СЕМ е осъществил и надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги по множество фокусирани наблюдения по повод отразяване на конкретни събития – инцидента с трима млади мъже в село Войводиново и последвалите граждански протести; случая с 16-годишния ученик, обвинен в подготовка на терористичен акт в град Пловдив; случай на насилие над деца; риалити формати по програми на БНТ и „Нова телевизия“; програмата на БНТ 1 в чест на Деня на храбростта и празника на Българската армия на 6 май; случая с намерените човешки останки край Негован. През 2019 г. СЕМ е осъществил общ обем наблюдение на радио и телевизионни програми в размер на 35 088 часа, от тях за 68 броя телевизионни програми – 19 588 часа, а за 57 радиопрограми – 15 500 часа. По отношение на другата основна дейност, която извършва СЕМ – лицензирането и регистрирането, е отбелязано, че не се забелязва динамика. В радиосектора има 60 доставчици на медийни услуги, които имат индивидуални лицензии за доставяне на 84 програми чрез наземно аналогово радиоразпръскване. В кабелното разпространение на радиопрограми има 23 регистрирани доставчици на радиоуслуги, които създават 24 радиопрограми. В сектора на аудио-визуалните медийни услуги са регистрирани 111 български доставчици, които създават 146 телевизионни програми. Посредством мрежите за наземно цифрово радиоразпръскване се разпространяват шест програми, създавани от четири доставчици на аудио-визуални медийни услуги. В Отчета е посочено, че СЕМ за 2019 г. е издал 31 наказателни постановления. От тях 25 са обжалвани и са образувани или предстои образуване на дела пред съответните съдилища, шест не са обжалвани, постановени са 47 съдебни решения, с които са приключени съдебни производства срещу наказателни постановления, издадени от председателя на СЕМ в периода 2014 – 2019 г. От тях потвърдени са 36 наказателни постановления, едно е изменено и девет са отменени. Във връзка с обстоятелството, че Законът за радиото и телевизията не предвижда обвързаност между мандатите на генералните директори на БНР и БНТ и членовете на управителните им съвети, от СЕМ предлагат възможността да се обсъдят евентуални законодателни промени, които да осигурят по-голяма стабилност на управлението чрез обвързване на мандатите на членовете на съответния управителен съвет с този на генералния директор, който ги е предложил. По време на обсъждането участие взеха народните представители Вежди Рашидов, Александър Симов, Велислава Кръстева и Мария Цветкова. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2019 г., № 030-00-2, внесен от Съвета за електронни медии на 31 март 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Жотева! Позволявам си да отправя няколко препоръки към Съвета за електронни медии и надзора, който осъществява. Една от препоръките е свързана с тема, която не видях в Отчета на СЕМ за работата му през 2019 г. Това, което подчертах и в Комисията по културата и медиите, и това, което обаче искам да изразя тук, от трибуната на Народното събрание, за да заостря вниманието и на медиите, е свързано с една погрешна практика, която се наблюдава в телевизионния ефир. Става въпрос за това, че някои телевизии излъчват интервюта с граждани на Македония, които обаче отдолу поставят субтитри на български език. Превеждайки тези интервюта, всъщност ние поддържаме невярната теза, че този език е различен от българския и че съществува македонски език, което е наистина скандално, в разрез с историческата истина и с националния интерес, имайки предвид, разбира се, и становището на учените от Българската академия на науките, както и официалната държавна позиция, че езикът, на който говорят в Република Северна Македония, е форма на български език. Уважаема госпожо Жотева, аз апелирам към Вас, към членовете на СЕМ – в разговора разбрах, че Вие сте предупреждавали телевизии за това, нека обаче и да санкционирате такива телевизии, ако, разбира се, това е във Вашите правомощия. Тази тема е поставяна неведнъж и от колегата Красимир Богданов в Комисията по културата и медиите и от други колеги от ВМРО. Втората тема, на която искам да акцентирам и да привлека Вашето внимание, е да се фокусирате върху темата за фалшивите новини. Ние получихме и разгледахме подробно Вашето отрицателно становище, отрицателното становище на СЕМ, за фалшивите новини, Законопроекта, внесен от ВМРО за фалшивите новини, като един от мотивите е липсата на административен персонал и необходимостта от допълнителен технически и софтуерен ресурс. Ние ще подкрепим увеличаването на броя на служителите на СЕМ, както и увеличаването на бюджета на СЕМ, но много моля да се фокусирате именно върху ограничаването на разпространението на фалшиви новини. Аз ще Ви дам някои примери. Например по време на евроизборите и по време на местните избори в ефира на една партийна телевизия се въртеше ударно фалшивата новина, че евродепутатът Ангел Джамбазки имал апартамент на „Шан-з-Елизе“, което е абсолютно невярно. Заедно с още няколко непристойни лъжи това се превърна в основна линия на една залязваща партия и заемаше голяма част от ефира на тази партийна телевизия. Да не говорим за фалшиви новини, като например това, че ще ни инсталират 5D чипове чрез още несъществуваща ваксина, което се споделя масово и което води до психоза. Така че, уважаема госпожо Жотева и членове на Съвета за електронни медии, нашият апел – на парламентарната група „Обединени патриоти“ – е именно да се фокусирате върху ограничаване разпространението на фалшиви новини, защото фалшивите новини са бичът на съвремието, те замърсяват медийното пространство и уронват престижа на българската журналистика. Аз ще подкрепя Вашия Отчет, но с тези резерви, които изразих. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Цветкова! Не съм съгласен с една част от Вашето изказване, тъй като един договор беше одобрен тук, в парламента, и то най-вече по настояване на „Обединени патриоти“ – договорът, който подписа България, заедно с Република Македония. В неговата заключителна част се казва: „На всеки един от официалните езици на договарящите се страни – български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония“ – тогава. Така че не можем да виним, поне тук – за много други грехове можем да виним Съвета за електронни медии, но за това, един договор, който е одобрен от парламента на Република България и е вменено на Съвета за електронни медии да спазва неговите изисквания?! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Недялков, в Договора за добросъседство между България и Македония е записано, че той е подписан на езиците според конституциите на всяка от държавите. Няма спор и аз не знам защо Вие се опитвате да оспорвате мнението на учените от Българската академия на науките? Като цяло, пак повтарям, официалната държавна политика е, че езикът, на който говорят в Република Северна Македония, е форма на българския език.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Аз се опасявам, че няма да съм в състояние да поддържам високопрофесионалния разговор, с който започнахме този дебат, и ще се опитам да кажа нещо малко по- по принцип. Опитвам се, заедно с още няколко мои колеги, вече няколко години да използваме всеки повод, за да проведем един съдържателен разговор в Народното събрание за това как функционират българските медии, как се регулират, каква е основата на законодателството, какви са правомощията на СЕМ, достатъчни ли са или не, трябва ли промяна, изобщо как СЕМ в резултат от това изпълнява своите функции. Колегите след малко ще говорят конкретно по този отчет. Аз съвсем умишлено ще говоря само по една точка от този отчет и това е – между 31 и 35 страница се говори за процедурата, по която беше отстранен генералният директор на Националното радио в рамките на септември месец миналата година, за неща, които се случиха през септември. Аз имам много тежък проблем. Започвам с това, за да обоснова всички по-големи проблеми, които според мен стоят, но то е показателно, точно този момент е показателен, че в цялата обосновка… Между другото, искам да кажа, че е едно от малкото неща, които харесвам в работата на СЕМ през миналата година. Те са малко, но това е едно от тях. СЕМ бяха може би единствената институция, която реагира що-годе адекватно, като всъщност те отстраниха този ръководител на радиото. Ако не бяха те, нищо чудно Светослав Костов още да си беше шеф на Радиото. Те реагираха тогава и те бяха институцията, която го отстрани. Моят проблем обаче е с аргументацията, която са записали. На около четири страници те много подробно описват аргументацията защо е отстранен. И той е отстранен единствено според СЕМ заради прекъсването на програмата на предаването на Радио „Хоризонт“, което е чисто техническо, разбира се, то е много важно. То е свързано с един куп закони – Националното радио не може да прекъсва, това е въпрос на национална сигурност и така нататък. Това е ясно, че не може да стане. Проблемът обаче е, че в тяхната аргументация няма нито дума, която да касае свободата на медиите и евентуално въздействие върху медиите, за което ставаше дума. И аз тук използвам това, че в тяхното няма нито дума. Предполагам, че сега отговорът ще бъде: ами това не е наша работа. Те ще ни кажат: на нас никой не ни е възлагал да правим такъв съдържателен анализ и да търсим виновните по това. Ние отговаряме чисто формално по техническите параметри. И аз затова се обръщам към господин Рашидов, който сега седи пред мен, като председател на Комисията по културата и медиите, за да попитам – а кой тогава отговаря? След като СЕМ сега ще ни кажат, че не отговарят, аз да питам кой отговаря? И тъй като този въпрос ние го задаваме неведнъж, а вече няколко пъти, няколко години подред, искам да Ви напомня, че на 17 септември, тоест горе-долу по времето, по което вървят скандалите за Националното радио, ние сме предизвикали тук с колегите един дебат по отношение на свободата на медиите, на финансирането на медиите и така нататък. Този дебат, между другото, приключи с едно общо решение, което гласуваха всички депутати, включително тези от ГЕРБ. Ние имахме едно предложение, Вие направихте поправки в предложенията и накрая решението гласи – възлага на Министерския съвет в срок до 31 март, по Ваше предложение удължена дата – не февруари, както ние искахме, да предложи на Народното събрание план, а не стратегия, както ние искахме, за развитието на медийната среда в България, която да съдържа и модел на финансиране на обществените медии, и гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Това решение на Народното събрание е гласувано с пълно единодушие, включително с гласовете на ГЕРБ. Доколкото си спомням, 31 март мина! В момента сме юни. Знам, че има работни групи, които работят коя към Комисията по медиите, коя към Министерството на културата и доникъде не са стигнали – или поне аз не знам докъде са стигнали. Публично доникъде! И тук искам да Ви върна към още нещо, което пряко касае това наше бездействие – то е пряко свързано със СЕМ, защото какво изпълнява или не изпълнява СЕМ, зависи от това, какво ние сме им възложили, или не сме им възложили. И ако тук има огромен проблем по отношение на свобода на словото, по отношение на медийна регулация, по отношение на това как се регулират изобщо медиите, защото, хубаво, СЕМ в момента в някаква степен регулира обществените медии, въпреки че, както виждаме, и тях не ги регулира с какво основание се освобождават журналисти, дали има политически натиск върху медии – това не е работа на СЕМ. А какво да кажем за частните? Какво да кажем за вече десетките уволнени журналисти в рамките на последните няколко месеца, ключови журналисти, които се уволняват ей така – абсолютно, даже без обяснения в частните медии, въпреки че, честно казано, всички подозираме защо точно тези ги уволниха, а да не говорим, че някои от нас пък и много добре знаем. Каква защита им дава Народното събрание или СЕМ? И ако Народното събрание и СЕМ не им ги дават, кой им дава защита? Кой по някакъв начин гарантира, че има някаква базова, елементарна, някъде на ниво физическа хигиена култура? Кой го казва, кой го гарантира? Аз не съм видял такъв! И тук имам едно специално обръщение към Вас и Ви предлагам във връзка с всичко това, тоест с общата вина на Народното събрание в лицето на неговото мнозинство и на СЕМ, защото заедно не успяхте за тези години да намерите пътя, въпреки нашето настояване, въпреки внесени законопроекти от наша страна, които не приехте, но въпреки всичките ни усилия всеки път ни обяснявахте как има други начини да се решат нещата. А решете ги де! Свърши мандатът бе, хора! Десет години сте на власт. Кога ще ги решите? Колко трябва да чакаме?! Господин Биков, Вашата комисия, за която всеки път си говорим, приключи. Ето тук чета част от Вашата Комисия, защото тя касае пряко този въпрос за свободата на медиите и за СЕМ. Според Сотир Цацаров: „Наблюдаващият прокурор е направил максималното с оглед на това да се изчистят всички подробности, които са свързани с часове, телефонни номера, включително и до минути, за да може твърдяното от едната група свидетели и категорично отричаното от другата група свидетели да бъде ясно определено на базата на получените резултати от разпечатките на мобилните оператори.“ Господин Биков, защо не получихте разпечатките? Колко време трябва, за да получи Народното събрание разпечатките? Хайде сега Ви моля, господин Биков, да се присъедините към моето настояване да не приемаме Отчета на СЕМ, докато господин Гешев не дойде да ни донесе разпечатките. Според господин Цацаров ясно разбираме има ли политическо въздействие – той това казва с този цитат, с който Вие цитирате него, аз Вас. Той казва ясно, че това може да бъде, че те ще ги дадат разпечатките и ще стане ясно кой е въздействал. Хайде, докато не стане ясно, защото тогава… В момента главният прокурор Гешев разследва разследване срещу кандидата за прокурор Гешев?! На мен това ми е прекалено свързано. За един и същи човек става дума. И тъй като, доколкото разбирам, той претендира да бъде инструментът на правосъдието, нека да дойде да докаже това си качество тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Електронните медии, като регулиран пазар на информационни услуги, са в голяма степен мерило за два важни обществени сектора, от една страна, развитието на медийната среда и, от друга, развитието на държавната политика в сектора. Съветът за електронни медии е създаден със Закона за радиото и телевизията, за да регулира процесите така, че да се гарантира както свободата на изразяване и развитието на медийната среда, така и прилагането на приоритетите на държавната политика в сектора. Особена е ролята, която законодателят е определил на СЕМ относно обектите на национална сигурност, каквито са в двата обществени оператора – Българската национална телевизия и Българското национално радио, и от нея произтича отговорността на регулатора. Ако се върнем повече назад във времето, ще установим, че в състава на СЕМ е имало не един или двама доказани професионалисти и авторитети в медиите и в обществото. За съжаление, качественият състав на Съвета в последно време е такъв, че го прави генератор не на развитие, а на проблеми, скандали, неуравновесеност и нелогичност в позиции, действия и поведение. Това е СЕМ, ако се погледне в огледалото на обществото. В последните няколко години СЕМ пише историята си с действия, зад които прозира не само некомпетентност, ами и политическа обвързаност, икономически зависимости, лобизъм, решения, които прескачат от другата страна на Закона. Има ли СЕМ логично обяснение за приноса си в превръщането на Националното радио от авторитетна обществена медия в размирна територия на взаимно омразни и враждуващи за всичко и безпрекъсвани лагери? Ще отговаря ли за опорочените конкурси за генерален директор с избор на максимално неподходящите, но подсказани от политическите им покровители кандидати? Защо допуснаха последният генерален директор да бъде избран при условия, които да създават работа на прокуратурата? И как ще споделят отговорността за дестабилизирането на Националната медия със злоупотреби и нарушения, извършени от избраните от тях няколко поредни генерални директори? Дали умишлено, или поради некомпетентност, Съветът създава нестабилност в обществените медии с нежеланието си да пресекат негативните тенденции в тях. По време на извънредното положение СЕМ разрешава едномесечен отпуск на действащия генерален директор да пътува до Съединените американски щати. Избира го в нарушение на Закона за радиото и телевизията с действаща фирма. Всъщност, той е избран на 22 януари 2020 г. Неговата фирма – това е документ от Щатите (показва документа), е закрита на 17 февруари 2020 г. Да, Вие може да кажете, че Докладът не обхваща този период, но процедурата по избор на генерален директор започва много по-рано и е в това време, за което е Докладът. А от друга страна, аз не бих искала да чакам догодина по същото време, за да се говори за този въпрос, защото мисля, че е изключително важен. И очаквам недвусмислен отговор как ще поемат своята отговорност за състоянието, в което се намира Националното радио? И в случай, че не се справят с овладяване на тази криза, в какъв обозрим срок ще подадат своите оставки? Защото е крайно време да престанат да замитат проблемите, да се правят, че проблемите изобщо не съществуват, при положение че сме на 111-о място по свобода на словото в света. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, ще помоля за удължаване на времето на групата.

Сега ситуацията е такава, че в момента обсъждаме един доклад, чийто обхват е в рамките на миналата календарна година, имаме нов председател на СЕМ, който е в залата. Мой колега направи предложение – какво стана със София Владимирова, която трябваше да дойде тук и да отговаря за действията на СЕМ за миналата календарна година? Извикахте ли я в залата? Поканихте ли я? Няколко неща трябва да станат ясни. Този регулаторен орган, защото преди мен колегата Кутев говори, този регулаторен орган – СЕМ, на неколкократни наши въпроси отговори, меко казано, обидно. Той отговори ехидно и по-точно, ако трябва да бъда съвсем точен, отговори със смях на въпросите на нашата парламентарна група в Комисията – какви идеи има, как вижда развитието в България на медийната среда и, разбира се, действията и функциите си по отношение на свободата на словото. Няма как, защото в момента гледаме Отчета на СЕМ и виждате каква е ситуацията в залата – всички много равнодушно от управляващото мнозинство приемат това, което ние говорим. А е хубаво да го чуят! Хубаво е, защото, както каза колежката Йотова, ние, уважаеми дами и господа народни представители, аз, Антон Кутев и Александър Симов, поставихме въпроса на СЕМ относно избора на новия генерален директор и ни бе отговорено писмено и официално. Да, процедурата е стартирала в рамките на миналата година. Стана ясно, че тогава е имало три избора за генерален директор. Да, господин Кутев говори за Доклада и Анкетната комисия, която беше създадена по отношение спирането на Радиото, каза вече какви са неговите съображения и, естествено, че ние продължаваме да търсим отговорите, още повече че ние – членовете на тази Временна анкетна комисия – аз и господин Симов, подписахме този доклад с особено мнение. Нямаше и как да бъде по друг начин, защото участвахме в работата на Комисията. С много неща бяхме съгласни, но не бяхме съгласни – особеното ни мнение е по отношение именно на тези разпечатки, за които говореше господин Кутев. Но какъв беше отговорът на СЕМ? Хубаво е да чуете това нещо, защото иначе в противен случай СЕМ пак ще отговаря с ехидните усмивки и подмятания, и България ще си стои на 111-о място! Може би сега трябва да се разпаля от трибуната, може би трябва да започна да повишавам тон, да викам, за да чуете, но всъщност си давам ясна сметка, че по-добре е да чуят българските граждани и зрителите, отколкото Вие, тъй като от Вас, дами и господа, абсолютно нищо не зависи! Зависи от Вашите пръсти и зависи от това доколко изпълнявате команди, а ние виждаме, че ги изпълнявате добре. Та на въпросите – конкретно за избора на новия генерален директор, е хубаво по тази тема, между другото, специално внимание да се обърне и да направим, ако трябва разискване и питане, ще говорим с колегите, но дали отговаря на условията, които са били по процедурата за избор и всичко останало. Вижте какво пише в условията: „Да притежава кандидатът най-малко петгодишен трудов стаж в радио.“ Този човек идва от Съединените американски щати! Преди малко колежката Йотова Ви показа официален документ от американския щат Ню Джърси, според който – и това мисля, че е скандално, този човек – генералният директор Балтаков, е прекратил участие във фирма на 17 февруари. Той е избран за генерален директор на 22 януари! И, видите ли, първо, къде му е петгодишният стаж в това радио? Второ, тук има и други неща, които можем най-малкото да ги разискваме – копие от доказателства за необходимия трудов стаж. Имайте предвид, че кандидатът бил декларирал пред СЕМ, че за него са налице всички положителни предпоставки за заемане на поста. Това как Ви звучи? Положителни предпоставки за заемане на пост?! Много интересно! Много интересно! Може би, че идва от Съединените американски щати, и има някакво невиждано ноу-хау? Между другото, неговото ноу-хау, което вероятно се изпълнява в момента в Радиото, дойде вследствие на избора на СЕМ и тази процедура, която те обявиха. И сега да видим, че той бил дал декларации, подписани към датата на подаване. Ама той към датата на подаване е имал фирма!? Обаче СЕМ казва, че няма нищо – всичко е чисто, защото той бил така казал. Кой ще търси отговорност за това нещо? И вследствие на неговото ноу-хау сега този човек така е разбунил Радиото, че в момента Българското национално радио представлява невероятен кошер от интереси и от всичко останало. А да не говорим, че лично аз питам какво управлява той, след като – да Ви кажа, не знам дали знаете, ама там важните решения ги взема Управителният съвет. Той вероятно ще си пътува до Америка, ще се връща и така нататък, но в момента Радиото ври и кипи и проблемът не е решен по никакъв начин. И тук също така становище от СЕМ, че представените от Балтаков писмени доказателства, включително декларираните от самия него обстоятелства водят до извод, че кандидатът, видите ли, отговарял на изискванията. Ами сега като му излезе, че има фирма, какво прави СЕМ, какви мерки взе? И това 111-о място, когато ние питаме какво е отношението на този регулатор в България – колегата Кутев каза, кой носи отговорност? Ако не е СЕМ, ако не е Народното събрание, кой е? Кой! Тишина в залата. Това са важните въпроси. Действително наясно сме какъв е обхватът на Доклада. Между другото, copy-paste на Доклада. Ама copy-paste! Ако Ви го дам и го сравните с миналогодишните, и то години наред, ще видите за какво става дума вътре: copy-paste! За тази практика българското Народно събрание и българските народни представители трябва да вземат информирано решение. Тук се приема отчет за цял период на регулатор и ей-така, някак си, равнодушно замятаме под килима. Назначихме един великолепен генерален директор с някакво невиждано ноу-хау, ама такова ноу-хау, че половината редакция на БНР ще се изнесе някъде към „Църна маца“. Най-вероятно! (Реплики.) Ето това допуснахте Вие! Затова трябва да вземете не точно отношение, трябва да се чувствате отговорни, а не просто функция на един човек в държавата. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен този дебат е много странен, тъй като говори само едната част от залата, другата мълчи – това е въпрос вече на политически избор, разбира се. Но всеки път като застана на тази трибуна, за да обсъждаме отчета на Съвета за електронни медии, аз имам леко холивудско усещане. Имаше един филм, спомням си, с Бил Мъри – „Омагьосаният ден“, в който един ден се повтаряше отново и отново до безкрай. Подобно усещане имам и всеки път, когато обсъждаме от тази трибуна документа на Съвета за електронни медии, тъй като той е един и същ, отчайващо технически, формален, бих казал написан колкото да го има, без някакъв същностен анализ на онова, с което трябва да се занимава Съветът за електронни медии. Да, приемаме, че регулаторните рамки са важни. Да, приемаме, че другите технически наблюдения също са значими. Но големият въпрос е, че ние нямаме друга възможност да повдигнем темата за свободата на словото, освен ако не използваме отчета на СЕМ, за да може от тази трибуна да се чуят няколко неща. Дебатът в Комисията по темата премина повече от интересно, тъй като, разбира се, всеки път, когато някой спомене за прословутото 111-о място, винаги има хора, които театрално започват да стават от местата си и да твърдят, че тази класация е измислена, нелепа, неистинска и представлявала обида за истинските журналисти. Между другото, подобно твърдение чух да отправи и сегашната председателка на Съвета за електронни медии Бетина Жотева, която казва, че алкохолизирани (шум и реплики) журналисти-дегенерати създавали лошия имидж на България в това отношение и че обиждали другите журналисти. И тогава се пита в задачата: ако шефката на Съвета за електронни медии смята, че няма проблем със свободата на словото, да излезе и да ни обясни къде вижда нейния разцвет, къде вижда ситуацията да се подобрява, къде вижда свободата, къде все пак вижда развитието на медийната среда! Защото ние живеем в един много странен свят. Тук ни се обяснява, че няма проблем, тук ни се казва, че всичко в България се развива, а същевременно хората в социалните мрежи, хората навън, започват да броят списъци с отстреляни журналисти, които вече буквално нямат достъп до ефир. Къде е истината? И ако Съветът за електронни медии не вземе отношение по тази тема, кой трябва да вземе отношение – някой от Агенцията по ветеринарен контрол? Кой точно трябва да вземе отношение по голямата тема за свободата на словото? И защо? Също много важен въпрос, който постави Антон Кутев от тази трибуна – не е нормално да опишеш в отчета си един от най-големите скандали, разтърсили България миналата година, а именно скандалите в БНР, и да не напишеш и една дума за това, че основният проблем в този скандал беше подозрението за политически натиск в БНР, подозрението, че там е имало натиск върху журналистите, който продължава, между другото, тъй като виждаме систематично вземане на лоши решения по отношение на БНР. Ето това са важните въпроси, на които очакваме да получим отговор. Между другото, от три години насам аз не съм видял представител на СЕМ да вземе отношение от тази трибуна и да коментира важните теми. И това създава усещането за абсурдност. Ние можем още пет години да си говорим по същата тема, можем постоянно да поставяме този въпрос и ще е едно и също. Не 111-о, а 150-ото място скоро ще ни се вижда много високо. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Виждам, че приехте позицията да дъвчете свободата на словото, но нито един от Вас не каза каква е дефиницията за свобода на словото. Дефиниция няма да има, докато не разберем какво е то фалшива новина. А това 111-о място – разни НПО-та не могат да бъдат представителна извадка за свободата на словото на една свободна държава. Това е едно непрекъснато кепазене на българската държава. На българската държава! На въпрос от наш пратеник в Германия откъде получават информация за тази свобода на словото в България, това не се разбра – премълча се. Кой е информаторът на това нещо? Докога някой ще мърси името на българската държава? Аз дълбоко не вярвам, че България е толкова назад в свободата на словото. Дълбоко не вярвам! Да, сигурно има проблеми – винаги ги е имало и винаги ще ги има. От тази трибуна съм казвал: свободата на словото е в ръцете на самите медии. Оттук съм Ви питал, колеги: има ли един да посочите, който е забранил тази свобода реално да съществува? Посочете го! Дайте пример! (Реплики.) Не е хубаво да ми подвиквате! И аз мога да Ви подвикна, но не е там работата. По-скоро да престанем да злоупотребяваме с това нещо. (Реплика отляво.) Да, сега ще Ви уведомя. Трябваше през месец май България да бъде домакин точно на обсъждане с председателите на културата и медиите по проблемите с лъжливите новини, защото тази болест е европейска и световна болест, тя не е само български патент. Трябва да намерим форма и законови общи решения как да разпознаваме всички тези лъжливи новини и едва тогава можем да разберем що е то свобода на словото. Защото ако няма ден, няма как да разберем какво е това нощ! Ако няма добро, няма как да разберем що е то злото! Как така си говорим само за свободата на словото, без да говорим що е то лъжлива новина? И двете понятия нямат дефиниции, колеги. Затова нека да опазим чисто името на България. Аз смятам, че българските журналисти не обичат да си играем по този начин с техните нерви. Да, ако има някъде проблеми с цензура и със свобода, то е в ръцете на самите медии. И ще Ви кажа още веднъж: всички медии в България са корпоративни. И дотук приключвам. Оттук, от парламента, да обвиняваме всички колеги за тази мнима свобода, за която много ни се говори, защото смятате, че по този начин сте опозиция – не, лъжете се. Просто сте част от цялата тази мантра, която се върти. И нищо повече! Не сте отговорни хора! Така ли се носи парламентарна отговорност, когато от нас се иска да гарантираме тази свобода? Това ли е пътят? Аз смятам, че имаме комисия, която работи добре. Не знам защо когато дойдете в тази зала, проблемът започва да става политически, а този проблем трябва да решим всички заедно. Не само Вие, и аз имам нужда от свобода на словото. Тя не принадлежи само на медиите, както искате да говорим. Никой не е свещена крава. Тази свобода принадлежи на всеки един от нас като хора, като граждани. Затова, моля Ви, повече недейте да слагаме името на България като една – няма такава друга страна, в която Вие искате да ни сложите: 111-о място! Кой Ви е казал това? Някакви НПО-та! Официална статистика ли е? Държавническо поведение ли е това? Отношение към националните ни медии ли е това? Да, имаме прекрасни медии, доста са свободни, освен ако не са ограничени от самите себе си. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Рашидов, взимам тази реплика, за да Ви кажа, че Вашето изказване оттук ми напомня нещо като системно поведение на политическата сила, която представлявате. Значи, според Вас, проблемът е проблем на речта, проблем на лексиката. В момента, в който кажеш, че има проблем, значи наистина има проблем, а замълчиш ли за него, проблем няма – същото, както примерно, което ни демонстрира наскоро една министърка. Значи виновни за корупцията са тези, които говорят за корупция, а не тези, които реално се облагодетелстват от нея, ако трябва да го преведем! Съжалявам, но не смятам, че разговорът за свободата на словото по някакъв начин унижава България или по някакъв начин поставя медиите на колене, тъй като проблем със свободата на словото в България има или поне голяма част от журналистите смятат по този начин. И съжалявам, но няма как с хубави речи оттук да ги убедим в обратното – много хора са го изпитвали на гърба си, продължават да го изпитват и плащат тежката цена за това, че искат да останат свободни. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рашидов, репликата ми ще бъде насочена в следния аспект. Занимаваме се с отчет на СЕМ. Освен свободата на словото и фалшивите новини, има един писмен отчет, който те са предоставили и за него става дума. Вие казахте: дайте пример, за да видим как се установява истината. Анкетната комисия, за която говори господин Кутев – ето го примера! И това, че няма никакъв резултат от тази анкетна комисия. В крайна сметка не разбрахме! Въпреки думите на тогавашния по онова време главен прокурор. Ето го примера за установяване на истината! И тъй като става дума за отчета на СЕМ – говорим конкретно дори и по технически параметри, имаме информация, че, да кажем, новоизбраният генерален директор на СЕМ няма дори трудова книжка. Ако така ще отговаря на условията за генерален директор на обществена медия – не знам, на мен не ми звучи добре. И на това нещо СЕМ казва, че при направената проверка той бил дал доказателства. Обаче се вижда, че си е закрил фирмата чак към края на месец февруари. Все пак става дума в този отчет за действия и функции на СЕМ. И ние тук искаме отношението на СЕМ да чуем по въпроса – това е регулаторът в България, отношението на СЕМ. Кой, ако не СЕМ? Кой, ако не СЕМ да си каже мнението по това? Защото колегата говори сега дали сме на 111-о по тази класация, дали не, но проблемите ги има, класацията е официална, все пак, и в нея, слава богу, сме изпреварили Непал, пред Непал сме. Ама ако при нас тази класация не е обективна, как са отчели Непал? Как са отчели Непал, за да го класират на това място? Така че най-малкото, ако искате, ама ние желаем да чуем мнението на СЕМ – дали вече е в правомощията им, дали не е, но това е Съвет за електронни медии и това е регулаторът. Ако не чуем тяхното мнение – не знам – те са професионалистите. Ето, има и смяна в СЕМ по отношение на председателското място, имаме три избора на генерален директор на обществена медия, и за това става дума. И затова Ви казвам, че този отчет е сив и скучен, а СЕМ според нас е допуснал грешка в официален документ: „Щат Ню Джърси, Америка – дата, кога си е закрил фирмата.“ Ето копието (показва документа), ето го! Така че този човек по време на избора си за генерален директор е имал фирма. В условията на процедурата пише, че това нещо не може да бъде, още повече че там пише: „Положителни предпоставки“. Ама това е скандално, дами и господа. Скандално е! И сега, вследствие на този избор, Радиото не знам докъде ще стигне. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Искам по-скоро да отговоря на нещо, което беше в изказването на господин Кутев. В много посоки той постави проблеми, и то сериозни. Един от сериозните проблеми – и господин Ченчев току-що го повтори, да, разбира се, трябва да видим докъде са правомощията и какви правомощия има СЕМ, за да може да говорим по този начин за СЕМ, дали законодателният орган е дал достатъчно права на СЕМ, СЕМ да има възможности да действа по всичко това, което е като въпрос към СЕМ? Да, разбира се, тук основното е дали в скоро време ние ще имаме поправка, или закон за медиите, където наистина всички заедно да го обсъдим в Комисията по култура – това ще мине и в някакъв обществен дебат, няма да го правим в никакъв случай така набързо, тук трябва да видим какви правомощия в този закон може да внесем, да има СЕМ и да търсим, сиреч, отговорности по-нататък от СЕМ. В момента седим върху едно старо законодателство, задаваме тежките въпроси – те са и тежки въпроси, сигурно много от тях са и много основателни. Да, подобни въпроси и аз бих задал към СЕМ, и аз гледам телевизия, и аз имам възражения, и аз имам негодувания, и аз съм свободен гражданин с претенции за свободно слово, но какви са правата? Затова Ви уверявам, господин Кутев, в момента вече сме към края да внесем този законопроект. Разбрахме, че 80% от Закона е изработен в Министерството на културата, чакаме да дойде в Комисията по култура – имахме две паралелни групи, които работиха, така че много скоро ние ще седнем всички заедно да обсъдим много сериозно един съвременен, модерен, нов закон, който да даде възможност както на СЕМ, така и да защити интересите на медиите. Всички се сещате, че закон няма да се прави против тях, а за тях, всички имаме нужда от такива свободни медии. Да, господин Симов, и на Вас ще Ви отговоря. Безкрайно много Ви ценя като колега, умен, млад човек, но аз казвам да не прекаляваме с играта за това 111-о място – едно НПО ни сложи там и ние не искаме да излезем. Всички имаме желание да се махнем от това 111-о, на което и Вие ни слагате. Аз съм сигурен, че българските медии не заслужават непрекъснато да ги въртим на 111-о по тази свобода, те не заслужават, стига сме си играли с това 111-о. Затова нека малко по-яваш да караме, нека да дадем право на медиите да са щастливи и да имат, и да ползват своята свобода.

Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, госпожо Жотева! Известно и доказано е, че ние тук на нашата територия много разбираме от две неща, даже от три. Ясно е, че всички разбираме от футбол, всички разбираме от политика, всички разбираме и от медии. Да напомня всъщност днес за какво е дебатът – гледаме отчета на СЕМ. Отчетът на СЕМ спрямо Закона е такъв, какъвто е. Спрямо един Закон за радиото и телевизията, който е доста остарял, който вече е на 22 години, който Закон не отразява и технически, и морално реалностите на днешния ден и, съответно, регулаторът СЕМ, който изпълнява Закона такъв, какво му е даден от нас законодателите. Голямата тема е, че ние имаме необходимост като общество от ново качество на медийното законодателство и на медийната регулация. Лично моето мнение е, че трябва да работим не върху кръпки и поправки на действащия закон, а трябва да работим за приемането на един изцяло нов такъв. Но не това е въпросът днес. Ние ще подкрепим отчета на СЕМ, защото той наистина отразява възможното, даденото от капацитета, който имат, такъв, какъвто е, но това не означава, че е задоволителна тяхната работа например ще кажа, в една много чувствителна според нас тема – това е темата за борбата с езика на омразата, която някак си забравихме, включително и Вие, колеги от СЕМ. Тази тема я забравихме, улисани в скандали, в ежедневие, в пандемия, в избори, в какво ли още не, а темата за езика на омразата е тази, която трябва да ни прави особено чувствителни, защото езикът на омразата, който се лее от медиите, съставлява проблем на бъдещето на държавата ни, тъй като това е възпитанието на нашите деца. А иначе, докато слушах дебата, останах с неприятното усещане, че на някои колеги им се привижда възможността да съществува едно министерство на медиите, и ще Ви кажа отсега – няма шанс, колеги, да има министерство на медиите, защото дори изкушението да вмените на един орган такъв тип регулация, каквато отива на едно министерство, означава дефектиране на демокрацията и ще Ви напомня, че свободата на словото е скрепена в Конституцията, а не в Закона за телевизията и радиото. Що се отнася до другия особено тежък проблем – на функционирането, не само на медиите, пак на цялото ни общество, а именно фалшивите новини, казах го на Комисия, смяхме се тогава, че този, който намери лекарството за фалшивите новини, ще получи Нобелова награда за мир. Аз не съм чак такъв наивник да си мисля, че тези нобелови лауреати са тук в тази зала, но това, което ние трябва да направим, е наистина да променим така законодателството, че да дадем инструмент, с който да можем да се противопоставим всички като общество на този изключително неприятен феномен, който също дефектира демокрацията. Завърших. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Кръстева, ще започна от това, че свободата на словото наистина е закрепена в Конституцията, която не пречеше на един партиен Ваш колега съвсем наскоро да каже, че тя може да почака, докато свърши коронавирусът, което, според мен, беше интересен прецедент. Но аз не затова Ви взимам репликата, а по-скоро искам да си поговорим дали е възможно да се направи това, което Вие казвате – законодателство за промяна в медийната среда, което да се направи мащабно и изцяло. Аз мисля, че не може, защото взаимодействието между политически органи и медии в демократична среда е много тънка материя. То, за съжаление, има много измерения и ако тръгнеш да правиш частични промени, но целенасочени, може би, не съм убеден, но може би има някакъв шанс да се промени нещо реално. Няма сила, според мен, в България, която да направи цялостна промяна на медийното законодателство, по простата причина, че ще попадне под такъв натиск – публичен и медиен, че не може да го прокара, няма как да стане, няма тази сила, която да може да го направи, според мен. Именно затова в своята законодателна дейност през цялото време съм се опитвал да правя тези промени. Да, на парче, и по малко, но все пак в някаква форма на консенсус, защото малките промени могат да стъпнат на разумен консенсус. Хванеш ли да правиш цялостна промяна в законодателството, започват много интереси да играят и практически се оказва, че Народното събрание, за съжаление го констатирам, не е достатъчно силно, за да наложи подобно решение.

А що се отнася, господин Кутев, до цитата – не знам как да го определя, за това коя свобода може да бъде пренебрегната, за което мисля, че визирате господин Цонев в „Панорама“, моля да бъдем коректни, ако се цитираме – да се цитираме. Защото това, което направихте, е изваждане от контекст и впрочем е нагледно показателно как може да се произвеждат фалшиви новини. Господин Цонев не е казал, че свободата на словото може да бъде изключена от свободите. Нека да бъдем коректни и колегиални. В тази зала ни отива да говорим, доколкото може, честно и почтено, иначе – Ваше виждане е. Аз смятам, че отговорността да намерим съгласие за такава чувствителна тема, каквато е медийната, и да тръгнем към нов закон е на всички нас. Защото априори да се страхуваме от това, че ще има натиск, ако решим да направим модерно, ново законодателство в този сектор, който се развива толкова интензивно, даже и само новите технологии да гледаме, които позволяват всеки сам да произвежда медийно съдържание, а нашият закон е от миналия век всъщност, ние не се страхуваме от такъв дебат, за Вас не знам. (Единични ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както е казал един български поет: „Свободата е като хляба, всеки ден се омесва, изпича и изяжда.“ Тук намесихме много термини, един от които е „свободата на словото“. Той е различен от „свободата на изразяване“, той е различен и от термина „свобода“. Някои мислят, че ограничаването на свободата на словото трябва да бъде ограничаване на свобода. Като човек, който има този опит, навремето заради една моя журналистическа изява бях поставен временно с ограничение на свобода, мога да Ви заявя, че нашата демократична история е преминала през едни различни етапи на оценяване на тези понятия. Но да се върна към темата. Днес гледаме Отчета. Искам да я погледна от гледна точка на нас като хора, представляващи законодателния орган. Беше упоменато в изказванията, че този закон е твърде остарял и че той се нуждае от отхвърляне и приемането на нов закон, за който имало вече 80% готовност. Именно тук се страхувам. Страхувам се от това, че колкото и този Закон за радиото и телевизията да е остарял, той се оказа много добър и балансиран закон. Балансиран закон, който определя къде трябва да бъде мястото на националните, обществените медии, каквито са Българското национално радио и Българската национална телевизия, и каква да бъде функцията и ролята на Съвета за електронни медии. Колкото и да отричаме този закон, трябва да признаем на нашите предшественици, че те са сътворили един баланс между трите органа. Неговото съдържание намираме и в този отчет, ако четем и между редовете. Записаното там, което беше критикувано и от моите колеги от Левицата, е правилно, че Съветът за електронни медии работи непрецизно, особено в няколко сфери по контрола на националните доставчици на медийни услуги – БНР и БНТ, особено при избора на тяхното ръководство. А при избора на ръководство отговорността е изцяло на СЕМ. Затова е създаден този независим орган, който има сложна система на своя състав. Искам да кажа, че със своите действия, въпреки че те бяха неизпипани, те бяха дори по някой път вредни, СЕМ не можа да наруши усещането в аудиторията, че най-свободните медии в България са Българското национално радио и Българската национална телевизия. Бих искал да заявя в заключение, че ни предстои тежка работа, ако поемем отговорността за нова регулация. Тази нова регулация е твърде опасна. Защото колкото повече се опитваме да регулираме сферата на медиите, толкова повече грешки могат да се допуснат и да вървим още по-назад по този критерий – свобода на словото. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Недялков, в крайна сметка Вие не казахте: групата на БСП няма да подкрепи Отчета на Съвета за електронните медии. Всеки има право на мнение. Нашето е такова поради изложените доводи до момента. Все пак Съветът за електрони медии е създаден да регулира процесите, така че да се гарантира както свободата на изразяване, така и развитието на медийната среда. Нещо имаме ли от двете, което да е налице? Имаме ли развита медийна среда? Докъде я развиваме? Кой я развива? Имаме ли гарантирана свободата на изразяване, за която стана дума? Нямаме! Затова сме против. Отчетът – функции, действия, СЕМ, какъв закон ще правим –това са други теми. Въпросът е сега в момента. Отчетът е за миналата година. Ние сега трябва да го приемeм или да го отхвърлим. За това става дума. Нито имаме свобода на изразяване в България, всички сме съгласни – по определени теми, нито пък имаме развитие на медийната среда. Или, ако го имаме, как го развиваме е спорно, защото знаем управляващите как го развиват. А кои, можем да си говорим още един дебат. Нямаме нищо против. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ченчев, да, разбира се, ние няма да подкрепим този отчет, защото той не дава предпоставките, на които може да стъпи законодателният орган, да предприеме следващите действия до развитието на Закона, по който се работи. Не може да се направят такива изводи от Отчета, които да гарантират точно какво трябва да бъде развитието на медийната среда, и както каза госпожа Кръстева, която вече медийната среда е твърде сложна, след като всеки един човек в нашето общество се счита за медия. Може ли това да бъде регулирано? Може ли оттук нататък да се тръгне към такива формални неща като обособяването на термина „доставчик на медийна услуга“? Не става ли той твърде излишен в тази твърде наситена среда на обществените отношения, на които сме свидетели ние в последно време? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много важни неща се дискутират днес, които са в основата на големите проблеми в българското общество. Електронните медии в днешно време представят почти 100% от информацията, която получава всеки един от гражданите. В този си смисъл електронните медии са поле, където се разгарят много битки. Естествено е, когато електронните медии са именно такова поле, в това поле да избуяват най-много страсти. Трудно може да се намери формула и трудно Съветът за електронни медии може да бъде регулиращ орган от гледна точка на това, че там е най-големият интерес. Как да стане, когато в голямото си болшинство електронните медии имат политически пристрастия, върхът им се ръководи от определени политически интереси и когато българският парламент е модел за разделение? По какъв начин електронните медии в обществото, когато представят в още по-интересен вариант българското общество, където я няма спирачката, например тук всеки един от нас има нещо, което го възпира да отива в определени крайности, там обаче този възпиращ момент го няма... Виждате ли колко е трудно, когато самият български политически модел не е моделът, който трябва да бъде, камо ли тези, които представляват електронното пространство. Всеки гледа да се адаптира по някакъв начин, търси модел, търси формулата за въздействие. Така че, много трудно ще се намери този механизъм. Още повече той няма да има сработващ механизъм на политическо ниво. Защото на политическо ниво ние не можем да се разберем – едни са интересите на управляващите, други са интересите на опозицията. Така че електронното пространство, медийното пространство е огледален модел, но в по-разширена форма на политическия модел на страната. Това е много труден въпрос. Големият въпрос, който стои пред Съвета за електронни медии, всъщност е проблем, който стои пред политическата среда в страната. Ние като политици трябва да намерим този модел, да се измъкнем и да търсим тази формула. Предлагам обаче след като в почвата на българското общество намират модел фалшивите новини и те се котират, възприемат се от българските граждани, особено политическите фалшиви новини, които засягат политическото пространство, политическите партии, представителите на политическите партии, това е симптом, дори и хората да разбират, че са фалшиви новини, пак ги харесват и ги лайкват, разпространяват ги. Това означава, колеги, че има проблем между комуникацията на политическо ниво на партиите с обществото. Тоест, ние трябва да намерим формулата на политическо ниво да разрешим този проблем. Оттам нататък нещата ще почнат да възстановяват нормалния си ритъм. И още нещо. В едно общество, което има ценности, ценности, свързани с култура, ценности, свързани с познания, в общество, което има такива ценности, не могат да виреят фалшиви новини. Това означава, че ние като политическо тяло, парламентарно политическо тяло, следва да търсим проблема, да го решаваме, да променим обществото, да направим обществото по образовано, да се обърнем към образователната система, да инвестираме в образователната система и когато едно общество е образовано и в това общество има заложени здрави културни ценности, там не могат да виреят фалшиви новини. Считам, че волята на цялото парламентарно пространство трябва да бъде обща, за да променим обществото към общество, в което да не могат да виреят фалшиви новини. Благодаря още веднъж.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на ВОЛЯ ще се въздържим, защото всичко, което чухме до момента, както и самият доклад е една формалност, която всяка година се случва в тази зала. Сигурна съм, че всички знаете масовото мнение за дейността на СЕМ. Хората очакват много повече от орган, който се издържа от данъците ни. Проблемите в медийната ни среда също са известни – океан от фалшиви новини, видима зависимост на някои медии от задкулисни интереси, падащо професионално ниво. В този си вид СЕМ е безсилен да направи каквото и да е било. Затова нашата позиция по принцип е за радикална реформа в начина, по който съществува и работи СЕМ. Това е и причината, както казах по-рано, ние да се въздържим по Доклада. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ВОЛЯ – Българските Родолюбци.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат господин Борислав Чалъков – заместник генерален директор на Българската телеграфна агенция.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще представя: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по културата и медиите относно Отчет за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2019 г., № 004-00-9, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 13 май 2020 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 28 май 2020 г., беше обсъден Отчетът за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансов отчет за 2019 г., № 004-00-9, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 13 май 2020 г. В заседанието участваха от Българската телеграфна агенция: Максим Минчев – генерален директор, Борислав Чалъков – заместник генерален директор, Данчо Антонов – финансов директор, и Йоана Петрова – главен счетоводител. Отчетът за дейността на Агенцията беше представен от господин Максим Минчев и е внесен съгласно изискването на чл. 16 от Закона за Българската телеграфна агенция. През изминалата 2019 г. се открояват четири основни акцента от работата на БТА като национален независим информационен институт на България. Първият е провеждането на VI Световен конгрес на информационните агенции в София от 13 до 16 юни 2019 г. Вторият са изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. Третият е откриването на новия мултимедиен информационен и културен център на БТА, чиято основна цел е да се превърне в нова културна точка на София и притегателно място за журналистика и култура. Четвъртият е провеждането на XV Световна среща на българските медии в албанската столица Тирана от 22 до 25 ноември под мотото „Медии и национални приоритети“. Годишният отчет съдържа информация за дейността на Агенцията, ролята на медийния пазар, международните контакти, финансовото състояние, функционирането на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове, мултимедийния културно информационен център. Българската телеграфна агенция разпространява ежедневно близо 1000 информации и между 2000 и 3000 снимки от страната и света. В България Агенцията има 34 щатни кореспонденти във всички големи областни центрове. Агенцията продължава да участва в работата на Асоциацията на европейските информационни агенции, Асоциацията на балканските информационни агенции и Асоциациите на информационните агенции от Черноморския регион. Във връзка с финансовото състояние на БТА е отчетено, че през 2019 г. е формиран бюджет от 7 млн. 407 хил. лв., от тях трансферът от държавния бюджет е 5 млн. 708 хил. лв. и реализирани собствени приходи от 1 млн. 699 хил. лв. За същия период са реализирани разходи в размер на 7 млн. 516 хил. лв. Собствените приходи на Агенцията намаляват приблизително с 5% спрямо 2018 г., което се превръща в тенденция през последните години. Във връзка с това от БТА предлагат нейното финансиране да бъде организирано по начин, който не предполага реализирането на собствени приходи. В Отчета за поредна година са изведени двата най-сериозни за БТА проблема, които важат и за много агенции по света: грубото, нерегламентираното ползване на информация на Националната агенция, което се отразява на нейните финансови приходи и коректното цитиране на източника на информация за клиенти с подписан партньорски договор, което ощетява авторитета и мащаба на Агенцията. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 15 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включително и финансовия отчет за 2019 г., № 004-00-9, внесен от генералния директор на Българската телеграфна агенция на 13 май 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще представя следния: „Проект! РЕШЕНИЕ по Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2019 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 16, ал. 3 и 4 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция, включващ и финансов отчет за 2019 г.“

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Ние от БСП ще приемем Доклада. Винаги от тази трибуна сме казвали, когато Българската телеграфна агенция в това Народно събрание, в рамките на този парламент е правила отчет, и сме наблягали на нашите похвали по отношение на това, че БТА е един стожер, ако мога така да се изразя с това клише, на това, че няма фалшиви новини при тях, че са един оазис, така наречен, в тази медийна среда, в която сме поставени. Друг е въпросът, че техният проблем с това, че има некоректно ползване на предоставена информация от БТА, означава коректна ли е медийната среда в България към Българската телеграфна агенция. Но този въпрос може би има повече отношение към предишния отчет – на СЕМ, за който стана такъв дълъг и изчерпателен дебат. Аз обаче освен похвалите няма да отправя критики, но по скоро ще отправя две препоръки към ръководството на Българската телеграфна агенция, в случая към нейния заместник генерален директор – господин Минчев отсъства. Препоръките ми се свеждат до това. На първо място, медийната среща, за която стана дума, в албанската столица Тирана между 22 и 25 ноември, която бе проведена. Присъствах на нея и ми направи впечатление, че поканените модератори имаха, меко казано, политически уклон, и този политически уклон беше в една посока. Може би за следващи такива мероприятия Българската телеграфна агенция трябва да си прецизира модераторите, и това моля да бъде прието като препоръка. Не бих си позволявал да ги съветвам или пък в случая не мисля, че е чак въпрос на критика, но ако се вслушат в тази препоръка, би било добре, защото такива бяха и коментарите на други мои колеги и, разбира се, медийни представители, които присъстваха на тази среща в Тирана – Албания. Втората ми препоръка пак е свързана с подобни мероприятия, с подобни инициативи от страна на Българската телеграфна агенция, които иначе са похвални. Между другото, тази медийна среща е традиционна. На нея са присъствали и български президенти, и друго ръководство на българската държава през годините. Но с оглед на ситуацията, в която се намира нашата страна, и не само – и Европа, и света, по отношение на инфекцията с коронавируса, може би една такава следваща медийна среща, която се обуславя като международна, и повярвайте ми – така е, има уважение към тази инициатива от страна на Българската телеграфна агенция от другите страни, трябва да се проведе дистанционно. Разбира се, и с оглед на това, че ще се оптимизират средства – ще има и спестяване на средства с оглед коронавируса. Това са двете ми препоръки. Иначе е похвален фактът, че досега Българската телеграфна агенция финансово се справяше. Напук, ако мога така да се изразя, на други институции, не искаше допълнителни средства, но виждате, че този 5-процентен отрицателен ръст на приходите на Телеграфната агенция е тревожен, защото в Отчета е посочено, че той може би се превръща в тенденция и няма да е лошо да се помисли как да се помогне на Българската телеграфна агенция. Господин Председател, благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Моля за процедура по допуск – на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата господин Венцислав Караджов – председател на Комисията за защита на личните данни, и госпожа Десислава Тошкова – секретар на Комисията за защита на личните данни.

Благодаря, господин Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г. На заседанието присъстваха представители от Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов – председател на Комисията, и Десислава Тошкова – главен секретар. Отчетът бе представен от Венцислав Караджов, който отбеляза, че 2019 г. се характеризира с три значими предизвикателства пред Комисията за защита на личните данни, с които тя успешно се справя. Първо, актуализиране на законовата и подзаконовата правна рамка в областта на защита на личните данни в Република България, на второ място, промяна във фокуса на контролната дейност и, на трето място, продължаването на практическото прилагане на новата правна рамка в областта на защита на личните данни, по специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. (Регламентът) и отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/689. През отчетния период са извършени актуализиране на Закона за защита на личните данни и приемането на нов Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. С цел повишаване на информираността на обществото по ключови въпроси на Регламент (ЕС) 2016/679 продължава инициативата от предходната година по публикуване на интернет страницата на Комисията за защита на личните данни на разяснителни материали и препоръки относно прилагането на Регламента – насоки на Комисията за защита на личните данни, на Европейската комисия и на Европейския комитет по защита на данните. На сайта на институцията се поддържа специален подраздел за Комитета, в който се публикува обща информация за него и е създадена отпратка към неговия официален сайт, където е налична цялата публично достъпна информация относно дейността му. С оглед засилване сътрудничеството с Министерството на вътрешните работи във връзка с изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 през 2019 г. са започнали действия по предварителна подготовка на предстоящи през 2020 г. проверки на Националното звено Европол, Евродак и на Интерпол. Във връзка с изискванията на Република България по пълното присъединяване към Шенген и Визовата информационна система на Европейския съюз в процес на извършване е проверка на Шенгенската информационна система в Националното бюро СИРЕНЕ към дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на Министерството на вътрешните работи и консулски служби в посолства на Република България. През отчетния период продължава изпълнението на Стратегия за развитие в областта на защита на личните данни – Стратегия „Хоризонт 2022“, приета от Комисията за защита на личните данни през 2017 г. Едно от правомощията на Комисията за защита на личните данни като част от осъществяването на контролна дейност в областта на защита на личните данни е разглеждането на жалби, подадени от физически лица. През отчетния период Комисията е сезирана с над 1600 жалби. Забелязва се драстично повишаване на броя на постъпилите жалби в сравнение с подадените през 2018 г. – 784, като най-висок е делът на жалбите, подадени срещу държавните органи – 820; следват жалбите за осъществяване на видеонаблюдение, телекомуникации, медии, банки и кредитни институции, политически субекти, трудови и осигурителни услуги и др. Размерът на наложените имуществени санкции и глоби през отчетната година е над 1 млн. лв. Събраните суми по постановените решения на Комисията за защита на личните данни са в размер на 211 929,07 лв. В резултат на приемането и действието на Регламент (ЕС) 2016/679 гражданите и администраторите на лични данни активно търсят съдействие за разяснение относно прилагането на новата правна рамка, като постъпилите запитвания в Комисията за защита на личните данни са над 600 броя. В резултат на контролната дейност на Комисията през 2019 г. са назначени 949 разследвания, от които 156 проверки и 793 сигнали. През същия период са приключени 955 разследвания, в това число назначени и неприключени през 2018 г., от които 134 проверки и 821 сигнала. В резултат на проведените разследвания са съставени 134 констативни акта, отправени са 3 предупреждения, 8 официални предупреждения, издадени са 11 разпореждания до АЛД за съобразяване на операции по обработване на данните. За констатираните нарушения на нормативната уредба в областта на защитата на личните данни са съставени 6 акта за установяване на административно нарушение и са издадени 4 наказателни постановления. Размерът на наложените наказания от Комисията за защита на личните данни за 2019 г. са в размер на 6 106 000 лв. Събраните през 2019 г. суми по постановени решения на КЗЛД са в размер на 6 166, 99 лв., като 5 166,99 лв. от тях са събрани от Националната агенция за приходите. В изпълнение на задълженията си по Закона за електронните съобщения относно задържането и достъпа до трафични данни Комисията изготвя обобщена статистическа информация. Общият брой на исканията за достъп до трафични данни, постъпили в Комисията като надзорен орган през 2019 г. възлиза на 56 943. През отчетния период представителите на Комисията за защита на личните данни активно взаимодействат с българските институции. През годината се провеждат редица работни срещи и дискусии с държавни органи и неправителствени организации. Като надзорен орган по защита на личните данни в Република България Комисията за защита на личните данни има отговорност да провежда широка разяснителна кампания и на достъпен език да популяризира реформата в Европейския съюз в областта на личните данни и правната рамка, която създава Общия регламент относно защита на данните. В разискванията взеха участие народните представители Иван Иванов и Валентин Радев. В резултат на обсъждането Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 17 гласа „за“ без „против“ и „въздържал се“ подкрепи внесения Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г., № 020-00-9, внесен от Комисията за защита на личните данни на 31 март 2020 г., и предлага на Народното събрание следния „Проект! „РЕШЕНИЕ за приемане на Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 7, ал. 6 от Закона за защита на личните данни РЕШИ: Приема Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2019 г.“