18 юни 2020 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Темата за CO-вирусната инфекция занимава света повече от половин година, а у нас повече от четири месеца. Пандемията постави на изпитание системите на здравеопазване на различните страни в света, не подмина и нашата. Това даде възможност да бъдат осветлени и проблемите на нашата здравеопазна система. Те най-бързо и ярко проличаха в системата на спешната помощ, която трябваше в спешен порядък и в движение да се справи с тях. Може да ги определим като организационни, кадрови и финансови. В организационно отношение завари системата неподготвена и необорудвана с елементарни предпазни средства. Затова и първите заразени медицински работници бяха в системата на спешната помощ. Те дадоха и първите жертви. Заразените бяха извеждани в карантинен режим за 14 дни, болните – след излекуване за още 28 дни, а на тяхно място нямаше кой да застане. Това постави системата на изпитание задълго – филиалите затваряха за 24 часа за дезинфекция, през това време се поемаха спешните случаи от други филиали и при това при липсата на тестуване на голяма част от работещите в центровете за спешна медицинска помощ, което предизвика и вълна от недоволство сред тях. Някои от недоволните напуснаха и работа, започнаха искания за допълнително възнаграждение. Господин Министър, смятам, че и Вие бяхте стресиран от изявлението на министър-председателя, че всички работещи в системата на първа линия ще получат по хиляда лева допълнително за работата си. Това донякъде успокои работещите в системата, но след няколко дни, след Ваше изявление, че сте изработили критерии кои ще получат от тези бонуси, и един от тях е 12-часовият контакт с болен от коронавирус, автоматично изключи хората, работещи на първа линия, и тези в спешната помощ. Някои все пак получиха от така наречените бонуси по списък, но при какви условия и критерии не зная. В условията на извънредно положение работихте на принципа проба – грешка. И въпреки че твърдяхте, че това е най-доброто, ние многократно сме заявявали, че не одобряваме този стил и метод на работа. Уважаеми господин Министър, не Ви казвам тези факти, за да се заяждам с Вас. Смисълът на днешния дебат е друг – да си кажем допуснатите грешки и пропуски, да извлечем поуките от действията си. Животът след СО-вирусната пандемия няма да е същият, но животът ще продължи и ние трябва да се научим да живеем и с COVID-19. Ето защо освен с модерна и съвременна техника и нов автопарк – проекти, с които толкова много се хвалите, в предстоящия и следващия бюджет трябва да бъдат заложени средства за елементарни предпазни средства: маски, ръкавици, защитни облекла и защитни шлемове и дезинфектанти за около седемхилядната армия от медицински специалисти и медицински работници от системата на спешната помощ, която се финансира от държавата и е част от националната ни сигурност. Изработете система, по която ще снабдявате регулярно центровете за спешна медицинска помощ с необходимите им предпазни средства и попълнете държавния резерв! Накрая, за да ме разберете Вие и шумната зала, ще Ви разкажа един случай от историята на спешната медицинска помощ. Става повикване в един от центровете за спешна медицинска помощ за авария, станала в една мина и пострадали обгазени миньори. Три екипа на Спешна помощ тръгват към тази мина. Два от екипите загиват, защото не са имали противогази. Чак третият екип успява да спаси възможните спасяеми пациенти и пострадали. Затова нека защитим живота и здравето на медицинските работници от системата на спешната медицинска помощ, за да спасим живота и здравето на хората! Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Доктор Тимчев, във Вашето изявление, както и многократно през последните месеци установихме, че със защитни средства нито спешните медицински центрове, нито специалистите, нито болниците, нито личните лекари, никой не беше снабден и нямаше готовност. Също така стана ясно, че парите, които обещахме като държава и като Министерство на хората, които се борят на първа линия или са в досег с корона болните, не ги получиха, а някои от тях включително излязоха по медиите – знаем за насмешливи писания, че получиха по един банан за награда. Но от Вашето изявление, доктор Тимчев, на мен не ми стана ясно какво разбирате под това, че организационно неподготвени ни завари коронавирусът в системата на Спешната медицинска помощ.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Славова, в съвременното общество организацията е тази, която е двигателят на добрите практики, и едно общество, което има организация, то се и развива. Взаимоотношенията между спешната помощ и болниците в България е регламентирано в наредба и там е казано, че филиалите на Спешна медицинска помощ, разкрити на територията на болниците, ползват цялото оборудване, а медицинският персонал на болниците и оказването на тази спешна помощ е за сметка на болничното заведение. Търговският статут на болниците донякъде им позволява те да променят тези правила и критерии и да измислят, както в случая с епидемията, спешно болните и другите хронично болни да влизат с предварително направен PCR тест. Това създава напрежение в системата, дава възможност болниците да футболизират пациентите и хората, работещи в системата на Спешната помощ, да се чудят в кое лечебно заведение да настанят както хронично болните, така и пациентите от спешен порядък. Това искам да отговоря на Вашия въпрос.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Безпрецедентната криза, свързана с COVID-19, подложи на изпитание множество системи, при това не само в нашата страна. Предизвикателството беше научно, медицинско, но и икономическо, имаше социални измерения и финансови. Ако могат да се направят изводи от развитието на тази пандемия към днешна дата те биха били следните: На първо място, господин Министър, няма по-важни и маловажни специалности в медицинската наука. Подценяваните специалисти по инфекциозни болести и епидемиология се оказаха едни от най-важните специалисти през последните месеци. На второ място, няма по-маловажни и по-важни лечебни заведения. Оказа се, че са важни не само лечебните заведения, разположени на жълтите павета в София, или поне те са толкова важни, колкото и тези във Видин, в Ямбол, в Сливен и в много други градове на територията на Република България. Ето защо във връзка с формулировката на разискването на колегите от БСП, аз бих искала днес да коментираме няколко неща: безопасност на условията на труд – нещо, което също беше подценявано през последното десетилетие; вътреболничните инфекции, за които преди имаше планове лечебните заведения да се предпазят от тях. Имаше епидемиолози, които да се занимават с противоепидемичните мерки в лечебните заведения, и се оказаха изключително ниско платени, или липсващи планове. На следващо място, предпазните средства, които трябва да се ползват при всички условия при работа и досег с пациента, се оказаха изключително подценявани като инструмент за борба с вътреболничните инфекции. Оказа се, че в критична ситуация, за да се овладее особено в началото на пандемията тази ситуация, трябва да се реагира, почти на пожар да се търсят количества, останали някъде от резерва, забележете, от 1984 г., или да се внасят от трети страни, които също имаха проблеми и не можеха да осигурят необходимите количества. Ето защо тук се присъединявам към призива на колегите от БСП, че държавата трябва да направи анализ на ситуацията. За мен е нонсенс инфекциозна болница да не може да реагира и да поеме пациентите, те да бъдат разпределяни в множество лечебни заведения, които после да се окажат в критично състояние заради това, че персоналът също беше заразен с COVID-19 и реално от лечебния процес се изключиха цели звена от тези лечебни заведения. Що се отнася до финансовата мотивация на хората, които бяха на първа линия, има какво още да се прецизира там, господин Министър. Оказва се, че екипите, хората, които работеха на първа линия например от РЗИ, не са получили своите многократно обещани допълнителни средства. Те са получили една сума за месец март, април, май, юни нямат такива средства. Голяма част от тях вече са положителни за COVID-19, защото наистина бяха на предния фронт. Те са хората, които карантинират, проверяват, вземат изследванията и се налага наистина ежедневно да бъдат на терен. Ето въпросите, които си струва да бъдат анализирани, и днес в хода на това разискване очаквам отговори на част от тези въпроси, които се поставят. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За мен е доста потискащо да видя полуизпразнената зала срещу един дебат, който засяга въпрос, с какъвто ние не сме се сблъсквали в последните 50 години. Не знам защо е така. Не знам каква е отговорността на българския парламент, но не мога да не бъда разочарован – предполагам и Вие, от така наречения интерес към проблем, който застана в центъра на вниманието на целия свят през последните два месеца. Аз няма да влизам в малките теми, защото те наистина са малки, за финансовите компенсации на това или онова лечебно заведение, за това къде е имало, къде не е имало предпазни средства. Изводите бяха направени, действията бяха предприети, какво се е случило тепърва ще се анализира изцяло. Но искам да погледна на въпроса за управлението на системата в трудни моменти от една генерална гледна точка, от която БСП гледа и представя на Вас през време на цялото Ви управление и на Вашия предшественик през последните три години и половина. Три години и половина Българската социалистическа партия напомня на Вас, уважаеми господин Министър, и Вие в първите месеци, когато бяхте още ентусиазиран като всеки млад министър, казахте: да, системата е болна – тук, от тази трибуна, трябват промени. Вече сме на Вашата трета година, промени няма, но тази криза сега – криза здравна, криза икономическа, криза психологическа, социална, тук колегите много добре очертаха различните ѝ параметри, постави на преден план абсолютния нонсенс здравната система да се управлява чрез ротативки от клинични пътеки, чрез оборот като ресторант, като дюкян, като търговска верига. Защото тези два месеца поставиха здравната система без абсолютно никакви приходи по начина, по който тя се финансира законово, и беше предложена, не знам от кого, не знам на базата на какъв анализ, цифрата 85%. Аз съзнателно съм иронизирал в медиите защо са 85, защо не са 86, 83, като на всичкото отгоре днес следобед ще разглеждаме с колегите от Здравната комисия наше законодателно предложение, тъй като се оказа, че по законите на Република България Здравната каса може сега да изиска част от тези средства, затова че те не са употребени по правилата, които са за управлението на здравната система. И аз искам да попитам: след като българските болници, истината е, че не беше претоварена системата, тя беше изпразнена от съдържание тези два месеца, господин Министър, цифрите, които представя всеки ден – преди Оперативният щаб, сега Националният статистически институт, са несравними с възможностите на българската здравна система – те са много по-големи. Но здравната система загуби много, загубиха работещите в нея, загубиха българските пациенти, тъй като бяха забавени цели диагностични редици: онкологични заболявания, съдови заболявания, сърдечно-съдови заболявания, автоимунни заболявания, диагностика, навременно започване на лечение. И всичко това при тази финансова система на управление ни кара да мислим и да го предлагаме на Вас, че е крайно време, дори в края на този мандат, повтаряйки непрекъснато едни и същи мантри, че най-накрая ще дойде електронното здравеопазване, че най-накрая ще стане някаква реформа – да започнем поне един разговор. Вие сте изключително подготвен икономист. Проблемите са до голяма степен също икономически, разбира се, но и медицински, но и социални. И тази дискусия, която тук трябваше да се случи, не знам дали ще се случи изобщо, тъй като колегите от ГЕРБ си гледат предимно в смартфоните и въобще чакат времето да изтече, за да се свърши тя. Трябваше да ни насочи действително тук, в тази зала, което БСП предлага от много време вече, към една започваща дискусия по проблемите на управлението на здравната система. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ясно е, че по темата можем да говорим безкрайно много, както е ясно и че оттук нататък предстоят безкрайно много разговори, обаче в момента обсъждаме Проект за решение, който е внесен от колегите от БСП, който представлява две точки, като в първа точка Вие желаете от Министерството и от министъра на здравеопазването да бъдат изготвени законови промени за регламентиране на условията на работа и финансовото подпомагане на медицинските специалисти и лечебните заведения при обявена извънредна епидемична обстановка. Нарочно го изчитам така, защото какво означава това? Нека да направим един лек анализ. Вие искате да бъде създаден ред за работа в извънредна обстановка – ред в извънредна обстановка. Значи ред и извънредна обстановка са две взаимоизключващи се понятия. Това в българския език се нарича оксиморон, както е страшно красив и така нататък. Това е ред в извънредна обстановка! Значи може да има принципи за работа при определени извънредни условия, каквито са например принципите на работа, които са достатъчно известни на всички лекари, в зона с епидемиологична опасност, зона с биологично заразяване или някаква друга такава извънредна обстановка, но ред в извънредна обстановка просто няма как да има. Това са принципи, които всеки един лекар знае. Нали затова учим медицина шест години и след това всеки взима някаква специалност; нали по това медиците, които имат това образование, се различават от хората, които не са медици, и затова другите хора се информират, като се надяват медиците компетентно да им отговорят?! А Вие сега искате министърът да направи законови промени за регламентация?! Няма да употребя думата, която ми идва на ум, но най-малко е прекалено. В този смисъл нали точно строгите ограничителни мерки, към които по принцип Вие имахте резистентност, са част от противоепидемичните мероприятия, благодарение на които ние имахме и продължаваме да имаме относително нисък ръст на заболеваемост и на вирусоносителство! И точно поради тази причина ние не натоварихме нашата здравна система. Колегите говориха преди малко, че капацитетът на нашата здравна система е останал незапълнен. Естествено, че е незапълнен, защото във всяка една държава, ако се замислите, в такава обстановка плановият прием и плановото лечение се спират. Но като говорим за планово лечение, ние трябва да направим и разграничение какво означава планово лечение, какво означава спешно лечение и какво означава неотложно лечение. Онкологичното лечение е неотложно лечение и то не е спирало, както стана дума – че едва ли не в онкологичните заведения било спряно лечението. Не е спирало, аз мога да Ви го кажа от първа гледна точка, от първо лице. Онкологичното лечение е, когато един пациент е подготвен за оперативно лечение. Знаете, няма нужда да влизам в подробности, но по принцип, когато си подготвен за оперативно лечение, може да се случи така, че този човек изкарва шест месеца курс – химиотерапии, лъчетерапии, и трябва в рамките на 10 дни да бъде опериран. Няма как това да бъде спряно и не е било спирано. Не знам защо говорите, че такива моменти е имало, когато се спира нещо, което е било необходимо. Да, много често в болниците в началото е имало липса на лични предпазни средства. Ами навсякъде имаше липса. Кой можеше да предположи, че ще има нужда от такъв голям брой предпазни средства? Такива липси имаше в най-развитите системи на здравеопазване и в най-развитите държави. Помислете си какво сме гледали по новините и в медиите. Така че това няма как да бъде упрек към българската система – защото ние едва ли не, не сме предвидили или Министерството не е предвидило да осигури не знам си какво количество предпазни средства, защото, видите ли, ще се получи такава епидемиологична обстановка. Ами реагира се на момента. Никой не е казал, че някъде има предпазни средства, които са държани в резерв и не са пуснати към болниците. Такова нещо имало ли е? Не е имало. Относно финансовото подпомагане. Тук съм съгласен аз лично и ако има някаква възможност да подкрепим този проект за решение, то ще е точно в тази част, защото съм съгласен и съм сигурен, че няма лекар, който да не пожелае размерът на финансовото подпомагане, както го казвате Вие, това заплащане да не е от най-висока степен, която е възможна. Аз лично не съм съгласен с думата „подпомагане“ – това е допълнително заплащане за допълнително положен труд, то няма как да бъде подпомагане. Относно какъв е размерът на това допълнително заплащане. В крайна сметка това всичко зависи от възможностите на държавата в този момент. Така или иначе, то е факт. Когато стана ясно, че ще правим това разискване, аз например се информирах от болницата в Шумен – никога по никакъв начин там не е имало проблем с това заплащане. В точка две Вие желаете здравният министър да изготви план за увеличена ефективност при обявяване на извънредна епидемична обстановка. По този начин формулирано лично на мен това желание ми е много неясно. Терминът „ефективност“ в най-лош смисъл показва отношението на постигнатия резултат спрямо поставената цел. Мисля, че с това трябва да сме съгласни всички – ефективността показва целесъобразността на действията, тоест правят ли се правилните неща, за да се постигне целта? Каква е целта тук? Целта е да се излекува болният. По този начин преведено, каква е целта? Формулираме пак Вашата точка. Какво излиза – че здравният министър трябва да изготви план за по-успешно лечение на пациентите в такава обстановка, тоест план как лекарите трябва да лекуват по-добре?! Аз лично не мога да си представя как ще изглежда един такъв план, освен това означава автоматично, че ако ние не сме в тази обстановка, лекарите не лекуват чак толкова ефективно, защото в такава обстановка те трябва да лекуват по-ефективно. Вие, предполагам, сте чули, че от нашата парламентарна група има колега, който доброволно отиде да работи на първа линия, защото неговата специалност беше много търсена в този период. Той сега, ако иска, може да сподели и неговата гледна точка относно този период и относно неговите впечатления. Но ако се върнем на ефективността или неефективността на лечение в различни обстановки, това е абсолютно неколегиално спрямо всичките ни колеги и, второ, то е несериозно. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Безпрецедентната криза с COVID-19 завари здравните системи в цяла Европа, а защо не и в целия свят, неподготвени – неподготвени от гледна точка на това да се справят със сериозно предизвикателство, което изисква специфични кадрови, специфични човешки, специфични ресурси, които са свързани със специфична екипировка, ако щете и с допълнителен финансов ресурс. Защо казвам това? Защото и българската здравна система не прави изключение от това, което се случи в Европа и в света. Българското правителство реагира с един финансов ресурс от 500 милиона. Уважаеми господин Министър, все още очакваме публичния отчет на това как са изразходвани тези финансови средства, защото това беше началото, това беше основата, на базата на която здравната система в България разчиташе на финансова подкрепа. Системните проблеми на здравеопазването в България се проявиха с особена сила що се отнася до човешките ресурси, що се отнася до условията на труд, до мобилизацията на отделните системи в здравеопазването. След като след 2000 г. редица правителства се упражняваха на тема „Реформа в здравеопазването“, така или иначе тази реформа не се случи и ако мога да използвам тази дума, недъзите на българското здравеопазване се появиха особено отчетливо по дреме на тази криза, по друг начин казано: в човешкия и кадровия потенциал. Бързото преструктуриране на човешките ресурси, бързото осигуряване с лични предпазни средства даде глътка въздух на системата на здравеопазването да се справи с предизвикателството. Но основното, което трябва оттук нататък на базата на един сериозен анализ, след като приключи тази криза, е да направим всичко възможно да решим проблема с човешките ресурси, и то не само в най-важните сфери на българското здравеопазване, а във всички сфери, защото се оказа изведнъж, че една специалност като „инфекциозни болести“ се оказа възлова, една специалност като „анестезиология и реанимация“ се оказа решаваща при решаването на сериозните проблеми по време на тази криза. Затова молбата ми е: на базата на този анализ да бъдат предприети решителни мерки, за да може евентуално в следващи такива кризисни ситуации системата на българското здравеопазване да бъде още по-подготвена, да не бъде изненадана, както беше изненадана сега, за да може българските граждани да се чувстват спокойни, че има система, която може да защити тяхното здраве. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не на последно място, искам да кажа – приключвам, госпожо Председател – че въпреки тежката ситуация, въпреки трудностите българската система в здравеопазването се справи с предизвикателствата, които бяха пред нея.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Говорилият преди мен колега от ГЕРБ коментира, че ред и извънредна ситуация са несъвместими понятия. Аз не съм съгласен, когато говорим, че именно нашите предложения са целта да има някакъв ред в действието и в работата на системата, по-скоро като превенция за извънредна ситуация и хаос. Там е проблемът – да не бъде така. Преди десетина дни говорихме от парламентарната група отново с министъра. Той беше силно обнадежден от възможностите, които ще имаме за преструктуриране на здравната система именно с европейската солидарност, с нашите възможности. Отново искам да попитам: какво ще стане, какви мерки се предвиждат, какви нови възможности, за да бъде готова за действие в подобна ситуация здравната система, да бъде работеща, а не блокирана? В тази връзка отново подемам въпроса за инфекциозните клиники и отделения в България: дали се мисли за промяна във финансирането на тези отделения? Трябва да свикнем, че имаме проблем, който може да бъде дългосрочен и не можем да сложим времеви лимит. Ще има ли възможност за по-различно финансиране на тези инфекциозни отделения, както беше преди време – да се мисли те да станат малко по-, как да кажа, да бъде гарантирано тяхното финансиране и оттам да бъде гарантирано тяхното наличие? Защото виждам, че в момента ниските стойности, с които са финансирани клиничните пътеки, просто не са харесвани от системата. Видяхме, че те съществуват на определени места, които не са равномерни. (Реплики.) Работим ли по тях примерно, както работихме с психиатриите? Това би довело наистина те да бъдат в доста по-гарантирано разпределение на територията на България и да имаме реална възможност да реагираме. И пак казвам: да може да се работи, а не да се блокира цялата здравна система, а оттам – здравето на нацията. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, колеги! Уважаеми господин Тасков, Вие сте абсолютно прав и въпросът Ви е, разбира се, правилен, но забравихте да кажете за десетките сигнали, които получихме ние от управители на диагностично-консултативни центрове и дентални кабинети, през които не е преминал нито един пациент, и тези лечебни заведения няма да получат така обещаните 85%. Те не са работили, да, не са работили, но не е справедливо. Те не са работили не защото са затворили, не ползват тази мярка 60/40, не са освободили своите работници и медицински сестри и лаборанти. Не са работили, защото в пациентите е имало паника и много добре знаете всички, че имаше отлив на пациенти от лечебните заведения не само защото имаше забрани на министъра, а просто защото имаше страх в хората да посещават тези лечебни заведения. Господин Министър, това не е справедливо. Ако през едно лечебно заведение като дентален кабинет или ДКЦ премине един пациент, ще получи 85%, ако не премине нито един – няма. Границата е много тънка.

Поправете тази несправедливост и не създавайте усещане в обществото и в съсловието, че има близки до властта лечебни заведения, които са предупредени да пуснат по един пациент, и такива, които не са знаели, че ще има такава мярка, и остават без финансиране. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! След обявяване на извънредното положение на 13 март, постъпих като доброволец в една от болниците, определени с Ваша заповед за лечебно заведение за лекуване на пациенти с COVID-19, и мога да споделя пред Вас непосредствени впечатления от медицинския аспект на кризата. Първоначално действително имаше недостиг от предпазни средства. Както спомена уважаваният от мен доктор Адемов, нито една здравна система в света, включително и на най-богатите европейски държави, и световни такива, но този недостиг в България конкретно бе овладян сравнително бързо. Благодарение на действията на Националния оперативен щаб, на Националния логистичен щаб, на правителството бе организирано бързо производството на защитни средства, включително на многократни костюми от най-висок клас, които взеха да постъпват своевременно в лечебните заведения. Тук е мястото да отбележа и ролята на общините, тези тихи невъзпети герои в борбата с COVID-вируса, които положиха много усилия за материалното обезпечаване на здравните заведения. Не мога да не благодаря и на многобройните дарители – анонимни или не, които във вид на парични средства и апаратура подпомогнаха системата. И въпреки тези първоначални недостатъчни снабдявания с консумативи, искам да отбележа, че никой медик от нашето лечебно заведение, вероятно и от болшинството в страната, не абдикира, остана на своето работно място и изпълни своя дълг. Постепенно нещата заработиха и в нашата Многопрофилна болница за активно лечение – град Разлог, започна приемът, лечението на пациентите и към днешна дата мога да споделя, че имаме близо 30 излекувани. Освен това искам да Ви уверя, че по отношение на допълнителните финансови стимули всички медици от нашето лечебно заведение, които участваха в лечението, проследяването, диагностиката, получиха своите допълнителни финансови стимули по ясно разписаните правила от Министерството. И накрая ще отбележа, че ще подкрепя всички допълнителни мерки за подпомагане и стабилизиране на системата, за да работи още по-ефективно и занапред. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, ще започна своето изказване, първо, с огромна благодарност към целия медицински персонал, който взе участие във все още продължаващата медицинска криза, към всички лекари, медицински сестри, санитари, всички лаборатории и всички, които по пряк или индиректен път участваха в борбата с COVID-19. Ще изкажа своята благодарност към Оперативния щаб, който денонощно работеше към РЗИ-тата, които също денонощно не щадяха сили, нерви, за да могат да овладеят тази нечувана криза в целия свят, тази епидемия, която всъщност дойде като гръм за абсолютно всички системи. Искам да кажа тук, от високата трибуна, че системата на здравеопазване в България е критикувана изключително много от всички посоки, но смятам, че в такъв кризисен период, в такъв кризисен момент най-добре се тества една система как работи. Чували сме прехвалените системи – английски, датски, шведски, скандинавски, във всички развити западноевропейски страни как ги възхваляваме тук и как си посипваме главата с пепел, но мисля, че дойде и времето да кажем, че нашата система издържа теста, големият тест и предизвикателство за борбата с коронавируса. Искам да споделя и нещо тук пред Вас, мисля, че не беше достатъчно акцентирано, а това е, че в тази криза нашата система успя да удържи, успя да се организира. Нещо повече, държавата взе мерки да излезе сама от недостига и дефицита на предпазни средства, като направи и организира собствено производство както на защитни средства, така и започнахме да произвеждаме по това време доказаният препарат за лечение на COVID-19. Нещо повече, Министерството на здравеопазването също не бива тук да бъде критикувано. Смятам, че те също успяха да създадат една добра организация на всички, за да може системата да издържи. Каквото и да говорим тук, времето и организацията показаха, че с нашите лекари системата успя да удържи именно да не пламне тази епидемия в България в размери, каквито видяхме в развити страни – примерно всички видяхме какво се случва в Швеция. Смятам, че към нашите учени също трябва да изкажем благодарност – държаха се абсолютно адекватно на предизвикателството. Що се отнася до финансовите възнаграждения, това, което имам като информация, е, че всички РЗИ-та, които са подали, ето тук е господин министърът, списъците за хората, които са работили със заразени от COVID-19, на всички абсолютно възнаграждението е било изплатено. Тук отварям една голяма скоба – смятам, че всички, цялото общество, сме в дълг към хората, които работят с бели престилки и се грижат за здравето и спокойствието на нашите граждани. Пак ще цитирам една стара английска поговорка, която казва: „Икономиката е огледалото на финансовата система на дадена държава“, тоест ние всички трябва да си дадем сметка за това какви средства, какъв е нашият бюджет и какво може да бъде отделено към нашите здравни работници, както навремето се казваше. Искам да кажа, че още не е дошъл моментът на равносметка за това как сме справили с COVID-19, тъй като кризата все още не е приключила, но към днешна дата ние можем да се гордеем с това, което постигнахме в борбата с COVID-19. Виждате, че далеч по-развити страни от България в икономическия аспект бяха поставени на колене. Не трябва да скрием и факта, това всички тук можем да видим в средствата за масова информация, че хора в западноевропейските страни са оставени, не са приемани. Има хора, които също са оставени да се лекуват самостоятелно вкъщи и са починали в домовете си. Български граждани са били отхвърлени и не са били приемани в европейски държави, не са били приемани за лечение и са ги отпращали да се лекуват в България. Имаме достатъчно информация по този въпрос. Бих могъл да говоря с часове. Искам да кажа следното, че ние трябва да отдадем заслуженото на всички, които успяха да организират и да се борят с тази нечувана по същество и неразучена епидемия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съзнавайки важността на днешното изслушване, анализът, който ни е необходим, и това да бъде полезно в рамките на кризата, която все още е около нас, предлагам малка редакция на Проекта за решение на колегите от БСП, за да може наистина да бъде съобразено с нормативната уредба, а именно: Точка първа да се редактира така: „В срок до три месеца министърът на здравеопазването изготвя и внася в Комисията по здравеопазването план на действие за организацията на работата и финансирането на лечебните заведения при обявена извънредна епидемична обстановка.“ Точка втора да се редактира така: „В срок до 6 месеца министърът на здравеопазването извършва и внася в Комисията по здравеопазване анализ на дейността на инфекциозните отделения, клиники и болници в Република България и изготвя план за ефективното ѝ функциониране при обявена извънредна епидемична обстановка.“

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Ние ще се съгласим с направените от Вас корекции по Проекта за решение. Всъщност това, което Вие предлагате, е не законодателни промени да се правят, а да се приеме план за действие за организация за работа и финансиране на лечебните заведения. Това, което Ви призоваваме и се надяваме да съобразите и да използвате, е Националният план, който така или иначе има България за готовност при грипни епидемии още от 2006 г., и това да бъде обсъждано в Комисията по здравеопазване, на която сме членове. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото искам да благодаря на всички народни представители, които се изказаха във връзка с двете теми, които са обект на Проекта за решение. (Шум и реплики.)

Приемам тази отговорност и ще изпълня решението, което днес ще гласувате, и ще представя всичко онова, което е записано като изискване в това решение. Извънредната епидемична обстановка постави на изпитание всички здравни системи в целия свят, разбира се, в това число и нашата система. Веднага искам да кажа, че след първоначалните трудности, които имахме в първите седмици, ние намерихме необходимата организация, необходимите действия, необходимите стъпки, които трябваше да предприемем за осигуряване на нормалното функциониране на здравната система в ситуацията на COVID-19. Знаете какви мерки предприехме по отношение на предпазните средства, по отношение на апаратурата и техниката, която беше необходима за отделенията, в които се лекуват хората, които носят вируса на COVID-19, за всички грижи, които трябваше да бъдат оказани на лечебните заведения, за да могат да функционират нормално. В същата ситуация бяха и останалите държави в света. Искам да споделя с Вас, че в първоначалния вариант на новата финансова рамка на Европейската комисия 2021 – 2027 г. се предвиждаше да няма отделна програма „Здраве“. Ще спомена и това, че за миналия планов период целият ресурс, който се отделяше за здраве, беше около 400 млн. евро. Епидемията, която завари неподготвен целия свят, и проблемите, които стоят пред всички здравни системи в целия свят, накара Европейската комисия да промени своето решение и ние през новия планов период ще запазим нашата програма „Здраве“, и то в размери на 9 млрд. 400 млн. евро, от 400 млрд. евро на 9 млрд. 400 млн. евро. Виждате какъв огромен ръст се предвижда за следващия планов период за здравеопазване. (Шум и реплики.) Бяха поставени и въпроси за тези 500 млн. лв., които са предвидени за справяне с отделните последици от кризата в нашата страна. От тези 500 млн. лв. – 100 млн. лв. са за здравеопазване, от които 60 млн. лв. са… (Шум и реплики.)

…по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, където използваме ресурса за финансиране на медицински и немедицински персонал на първа линия, а останалите 40 млн. лв. са по Оперативна програма „Региони в растеж“ и там са предвидени средства за закупуване на предпазни материали, апаратура, техника, която е необходима, освен това тестове, които са необходими за лечебния процес. На 5 юни имах възможността да направя анализ на разходването на тези средства, както и на даренията, които получи Министерството на здравеопазването, и DMS-сметката, която открихме за направленията, в които направихме съответните разходи и осигурихме лечебните заведения с необходимите им предпазни средства и апаратура. Беше поставен въпросът, че едва ли не лечебните заведения се управляват като ресторант. Извинявайте, обаче в тази ситуация, в която се намираме, ние направихме среща с Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз и методиката, която беше одобрена, е одобрена съвместно. Тя е наистина един много важен инструмент, за да можеха през тези няколко месеца лечебните заведения да успеят да съхранят своя административен капацитет и финансов ресурс, който е необходим за покриване на другите разходи, които имат лечебните заведения. Не забравяйте, че тези лечебни заведения, които имат дейност, по висока от 85%, получават ресурса, който са заработили през този период, тоест това не е таванът, който задължително трябва да се спазва. Където е работено повече, разбира се, че ще се получат тези средства, които са заработени. Освен това за пореден път го казвам и миналия път го казах: никакви средства няма да се връщат, никакви компенсации няма да се правят. Това е извънредна епидемична ситуация, в която държавата реагира по един адекватен начин, за да защити медицинския и немедицинския си персонал, за да съхрани болниците, защото те отново трябва да поемат всички останали функции, всички останали лечения, всички останали проблеми, които могат да ни навестят през есента. Ние бяхме длъжни да направим тези крачки. Даже ще споделя пред Вас, тъй като знаем, че лятото е период, който е с по-малък обем дейност за лечебните заведения, освен това сме наясно, че възстановяването на приема е много по-бавен процес и той не е въпрос на – спираме извънредната епидемична обстановка и от утре всичко е наред и приемът е същият както преди. Ние разбираме, че това не е така, но този процес ще продължи по-дълъг период от време и смятаме да предложим – механизмът, който прилагаме в момента, да го прилагаме и до 30 септември, за да може наистина лечебните заведения да ги съхраним в готовност за евентуално посрещане на предизвикателствата през есента и зимата. Беше споменато, че регионалните здравни инспекции не са получили своите средства. Доктор Джафер, разбирам, че не всеки трябва да знае цялата нормативна уредба. Служителите в регионалните здравни инспекции са държавни служители, те получават своите допълнителни възнаграждения на тримесечие. Начисляват се всеки месец, но се изплащат на тримесечие. През месец юли ще получат своите допълнителни възнаграждения за предходните три месеца – както допълнителното материално стимулиране, което е предвидено за държавните служители, така и 1000 лв., които са предвидени като работа в такива затруднени условия. Накрая искам да кажа, че наистина трябва да сведем глава и да благодарим на медицинския и немедицинския персонал във всички лечебни заведения, които положиха неимоверен труд, които рискуваха здравето си, които направиха всичко възможно, за да могат да помогнат на българските граждани, които изпаднаха в беда и бяха заразени с този коронавирус. Искам да изкажа благодарност и на всички държавни институции, които участваха в този процес. Това са регионалните здравни инспекции, това е Националният център по заразни и паразитни болести, това е Спешната помощ. Благодарности и към всички доброволци, които се включиха в тази битка, бих казал, с COVID-19. Те наистина показаха, че в извънредна ситуация българският народ може да бъде единен и да вървим с успех към постигане на това, към което се стремим, а това, към което се стремим в момента, е много важно – здравето на българските граждани. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, с Ваша заповед от 25 февруари 2020 г…. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Министър, с Ваша заповед от 25 февруари 2020 г., издадена във връзка с обявената от Световната здравна организация спешност за общественото здраве от международно значение по отношение на COVID-19, разкривате временни звена за граничен контрол на гранично-пропускателните пунктове, в това число и „Дунав мост“. На 26 февруари 2020 г. в Регионалната здравна инспекция – Русе, се провежда работно съвещание, на което се обсъжда организацията на 24-часови дежурства на Граничния контролно-пропускателен пункт „Дунав мост“. Същите следва да се поемат от служители на РЗИ, но и от други звена, между които „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД. В резултат от това, със заповед на управителя на Центъра, шестима специалисти от Онкологичния център в Русе са определени да дежурят на Граничния контролно-пропускателен пункт „Дунав мост“, като всеки един от тях е положил по 120 часа труд през месец април. От кореспонденция между управителя на Онкологичния център – Русе, и повереното Ви министерство става ясно, че шестимата специалисти, осигурили необходимите дежурства, не могат да получат допълнителни възнаграждения за работа на първа линия в борбата с COVID-19, тъй като административната структура, за която работят, не влиза в целевата група по Проект „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“. По този начин служителите на КОЦ – Русе, изпълнили съвестно своя дълг в съответствие с Вашата заповед и съгласно организацията, която е съставена от повереното на Вас РЗИ – Русе, и които са били изложени на същия риск, на какъвто и техните колеги от другите звена, се явяват несправедливо ощетени чрез отказ да им бъде изплатено допълнително възнаграждение. Във връзка с това въпросът ми към Вас е: какви са възможностите на Министерството на здравеопазването да осигури допълнителни възнаграждения на тези шестима от Комплексен онкологичен център – Русе, дежурили на ГКПП „Дунав мост“, и съпоставими ли са с тези, получени от техните колеги от районните здравни инспекции за същата дейност? Уважаеми господин Министър, става въпрос наистина само за шестима български лекари, но решението Ви по този случай ще ни покаже отношението към всеки един от българските лекари.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Зарков, господин Стоилов, господин Тасков! Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще бъда много кратък. Това е един от много малкото случаи, в които е допуснат пропуск, свързан с доброволци, които участват в изпълнение на функциите, възложени на регионалните здравни инспекции. Мога да Ви уверя, че има механизъм и ние ще осигурим възнаграждението на тези шестима наши колеги от Комплексен онкологичен център – Русе, които са участвали. Те ще го разберат много скоро и мисля, че ще останат доволни, затова че са положили наистина важен и отговорен труд през този период.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз също ще бъда много кратък, тъй като, доколкото разбирам от думите Ви, ще вземете необходимите мерки и това действително е абсолютно правилното решение. Благодарим Ви за тази реакция и ще следим нейното изпълнение. Обръщам внимание на факта – в изказването си по предната точка Вие казахте да сведем глави и да благодарим на лекарите. Присъединяваме се към този апел. Изразихте благодарност и към всички държавни институции и доброволци – присъединяваме се и към този апел, но тази благодарност, когато и където е възможно, трябва да има своето измерение. Затова Ви обръщам внимание, че например в Русе на ГКПП „Дунав мост“ в различно трудните задачи, които трябваше да се вземат предвид, се включиха също така и медицински специалисти от здравни кабинети на детски лечебни заведения и други, които са общински служители, на които също трябва да се обърне внимание. В един град като Русе става дума за 8 такива човека, 6 човека са от центъра, за който говорихме, тоест това са 13 – 14 човека, които са били на същата тази първа линия, за която говорим, и които, не дай боже, ако това се случи отново, ще потърсим пак. Затова, моля Ви да обърнете внимание и на тях, доколкото това е възможно. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с възникналите въпроси относно строителството в местност Алепу ще Ви предоставя фактите и данните, с които Министерството на регионалното развитие и благоустройството разполага и които са в неговите компетенции. По разпореждане от 4 юни 2020 г. на Върховна административна прокуратура от Дирекция за национален строителен контрол е извършена проверка на 4 и 5 юни 2020 г. в община Созопол и в Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Бургас, при която са направени следните констатации. Първо, със Заповед № 635 от 5 юни 2006 г. на кмета на община Созопол е одобрен Подробен устройствен план за промяна предназначението на земеделска земя с цел изграждане на вилни сгради за собствени нужди. Съгласно обяснителната записка към изменение на Подробен устройствен план – План за застрояване, имот с № 000799 се намира по средата между обособените два собствени на „Алепу вилидж“ АД имота и предвид издадената от служба „Земеделие и гори“ скица от 27 октомври 2006 г. същият е отразен като друга категория с нестопанска цел, собственост на община Созопол. Имотът е интегриран чрез допълнение в Подробния устройствен план в предвижданията на новоприетото градоустройство, като е включен в регулационните граници на собствените на „Алепу вилидж“ АД имоти по реда на чл. 15, ал. 3 от Закона за устройство на територията. С Решение № 33 от 2007 г., по оценка на въздействието върху околната среда на РИОСВ – Бургас, е одобрено инвестиционното предложение „Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване, за изграждане на ваканционно селище“. С Решение № 9 от 2007 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи на Министерството на земеделието и продоволствието – Областна дирекция „Земеделие и гори“ – Бургас, предназначението на земеделските земи е променено за неземеделски нужди, като са утвърдени площадки и трасета за проектиране, а именно 29 171 кв. м неполивна, земеделска земя от пета категория, собственост на „Алепу вилидж“ АД, град Созопол, променя предназначението си за изграждане на жилищна сграда – апартаментен тип. Със Заповед № Z-1148/2007 г. на кмета на община Созопол частично е изменен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване, за въпросните имоти със ситуиране на нови застроителни обеми за изграждане на ваканционно селище. Съгласно становище от 2017 г. от „Геозащита“ ЕООД – Варна, в района на поземлените имоти е регистрирано активно свлачище, като за гарантиране устойчивостта на крайбрежния склон е необходимо да се проектират и изпълняват противосвлачищни и противоабразивни укрепителни мероприятия. С писмо от месец януари 2017 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 96, ал. 3 от Закона за устройство на територията е дадено предварително съгласие за извършване на геозащитни мерки и дейности. Съгласно писменото становище на Басейнова дирекция „Черноморски район“ инвестиционното предложение е допустимо спрямо Плана за управление на речните басейни и Плана за управление на риска от наводнение и реализацията му няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми при спазване на конкретни условия, вписани в становището. С Решение от 29 декември 2017 г. по оценка на съвместимост от РИОСВ – Бургас, директорът на РИОСВ – Бургас, съгласува инвестиционно предложение „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу вилидж“. От главния архитект на община Созопол на 10 септември 2018 г. са съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, въз основа на което е издадено разрешение за строеж № 100 от 10 септември 2018 г. на името на „Алепу вилидж“ АД. При извършена проверка от служителите на РДНСК – Бургас, в началото на 2019 г. са установени нарушения и пропуски при издадените строителни книжа и разрешение за строеж: „Курортен комплекс – „Алепу вилидж“ – етапно строителство – първи етап „Укрепване на свлачище – „Алепу вилидж“, и втори етап – „Курортен комплекс“. Във връзка с това с писмо на началника на РДНСК – Бургас, са дадени предписания на кмета и на главния архитект на община Созопол издаденото разрешение за строеж да се допълни с цел разграничаване на етапността на строителството. От началника на РДНСК – Бургас, на 14 февруари 2019 г. е издадена заповед за спиране на строителството, касаеща само втория етап. Изпълнението на брегоукрепителното или противосвлачищно съоръжение следва да бъде реализирано в срока на действие на разрешението за строеж в съответствие с одобрените строителни книжа. От главния архитект на община Созопол е издадена заповед на 1 март 2019 г. за допълване на Разрешение за строеж № 100 в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 и т. 6 от Закона за устройство на територията относно последователността на изграждане на строежа: първи етап „Укрепване на свлачище“ с одобрен инвестиционен проект от 10 септември 2018 г. от община Созопол и втори етап – „Курортен комплекс“, като първо се изпълнят геозащитните мерки и дейности по укрепване на свлачището, като се отчете ефектът от изпълнение на мерките и дейностите за стабилизиране на свлачището чрез осъществен мониторинг по чл. 95, ал. 3 от Закона за устройство на територията. При извършвани контролни проверки на строежа след издаване на заповед от 14 февруари 2019 г. за спиране не е установено изпълнение на строително-монтажни работи извън предвидените дейности в обхвата на първия етап „Укрепване на свлачище“. Първият етап от строежа е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 118 от 13 февруари 2020 г., издадено от началника на ДНСК. По втория етап строителни и монтажни работи не са започнати. На строежа няма строителна техника и същият е ограден. Във връзка с прокурорска проверка на Върховната административна прокуратура на 11 юни 2020 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разпоредено чрез подчинените си структури да извърши проверка на строеж „Алепу вилидж“, като за целта се извърши геодезическо заснемане с оглед установяване на посочените от прокуратурата неизяснени обстоятелства, изготвяне на скици, обяснителни записки и доклад. Във връзка с това разпоредих на Агенцията по геодезия, картография и кадастър незабавно да възложи извършването на описаните в разпоредбата дейности, да изготви необходимите документи и да предостави подробен доклад. Както знаете, към настоящия момент прокуратурата протестира издаденото разрешение за строеж. Ние продължаваме да съдействаме. Предоставили сме всички изискани до момента документи, докладите от проверките на ДНСК и РДНСК и към настоящия момент извършваме описаното по-горе и описано от мен разпореждане за геодезическо заснемане. Оттук натам ще изчакаме произнасянето на компетентните органи и произнасянето на съда по казуса. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По начина на водене – благодаря за възможността, която беше дадена чрез изслушването на министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като вчера мотивите ми бяха за условия на обвързана компетентност между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на туризма и Министерството на околната среда и водите. Господин Председател, искам да Ви призова – разбрах, че министър Ангелкова е ангажирана – казусът е спешен, в същия порядък да помолите за такова предоставяне на информация, за да си изясним картината в рамките на тази обвързана компетентност, която касае този сложен казус. Благодаря още веднъж, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството ни каза това, което вчера Министерството на околната среда и водите не ни каза. Имахме прост въпрос: какви са документите, издадени до момента? Разбрахме го от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ще започна с първия въпрос, който е във връзка със срещи, които съм провел с рибари от Силистренска област по поречието на река Дунав, с техния проблем, заради който всъщност беше отразено и по медиите. Искаха да затварят плавателния път на река Дунав, а именно с Ваша заповед се забранява риболовът на дунавска скумрия в река Дунав до 30 май. В същото време, по моя информация, до 4 май е бил забранен риболовът на румънската страна, което поставя двете гилдии риболовци – българските и румънските, в неравностойно положение, тъй като румънците и българите ловуваме в една и съща река по едно и също време и пасажите на дунавската скумрия хранят както българските, така и румънските рибари. В тази връзка, ако наистина тази заповед, която сте издали, цели да се запази видът на дунавската скумрия, за да може тя да хвърли своя хайвер и да се размножава, как така се случва, че в едни и същи участъци румънците не пазят този вид, а ние го пазим? Тъй като от ИАРА ни беше казано, че всъщност е имало някаква уговорка с румънската страна да бъде синхронизирана тази забрана, в крайна сметка какво се случи, че не беше синхронизирана и румънците си ловяха риба, а нашите рибари бяха лишени от това право? Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сабанов, моята заповед, с която се увеличава крайният срок за забрана на стопански риболов в река Дунав на видовете бяла риба и дунавска скумрия включително, е издадена на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за рибарството и аквакултурите по предложение на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, въз основа на научни данни и искане на Световния фонд за опазване на дивата природа в България за оптимизиране на периодите, забранени за стопански риболов в река Дунав. Предложението е подкрепено от научни институции и организации, работещи в областта на рибарството, катедра „Обща и приложна хидробиология“ на Биологическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“, Института по рибни ресурси на Селскостопанската академия и от отдел „Водни екосистеми“ към Института по биоразнообразие, екосистеми и изследвания на Българската академия на науките. Становищата на научните и неправителствени организации са взети предвид, като целта на въведената забрана е намаляване на негативното въздействие на риболовната дейност с мрежени уреди в местата за естествено възпроизводство на пролетно-лятно размножаващи се риби, които са забранени за улов в този период – от 15 април до 31 май, в река Дунав. Една от най-важните мерки, които в голяма степен имат положителен ефект върху рибната популация, е необезпокояването им в периода на размножаване. При осъществяване на целия риболов на щука и бяла риба с мрежени уреди при улова на екземпляри от групата на пролетно-лятно размножаващи се видове риби, представлява огромен процент от уловеното количество – над 90%, съгласно предоставени научни данни. Дори да бъде спазена законовата процедура за незабавно връщане във водата на нежелания улов, смъртността е твърде висока, предвид спецификата на риболова с мрежени уреди. При направена справка и анализ на данните за улова на карагьоз в периода 2015 – 2018 г. от информационно-статистическата система на ИАРА е установено, че годишно уловът на карагьоз средно възлиза едва на 1,4% от общия улов, извършван от български риболовни кораби в река Дунав. В края на 2015 г. е подписано споразумение между ИАРА и Националната агенция за рибарство и аквакултури – Румъния, за осъществяване на съвместни дейности по контрол в река Дунав, което все още не е изменено или прекратено. Основната цел на това споразумение е да се осъществяват съвместни дейности по контрол на риболова в общия участък от река Дунав, да се хармонизират стандартите за инспекция и контрол от двете страни. В споразумението е предвидено предприемане на действия по уеднаквяване срока на забрана за риболов в общия участък на реката. Тъй като в България забраната е определена със закон, а в Румъния забранените периоди се определят със съвместна заповед на министрите на земеделието и на околната среда, през последните години бе приета практиката румънските власти да се съобразяват със сроковете, заложени в нашето законодателство, понеже процедурата по законодателна промяна е доста продължителна, а от друга страна, не е целесъобразно да се предприемат ежегодни изменения в закона. Конкретно през тази година, още през януари, ИАРА е уведомила румънската агенция за сроковете за забрана, заложени в нашето законодателство, и е отправена молба същите срокове да бъдат взети предвид при определянето на забраната от тяхна страна. Предприети са и действия от контролните администрации на двете страни за съгласуване на мерките през следващата календарна година, с цел взимане на управленски решения, балансиране между запазването на рибните ресурси и защита на интересите на лицата, ангажирани с риболов. Следва също така да отбележим, че румънската страна въвежда различни забрани, включително и за различни участъци по река Дунав, и те са от национална компетентност. Ние спазваме споразумението, което сме подписали между двете страни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, притесненията на рибарите не са само, че тази година всъщност се е случило. Надяваме се наистина догодина поне да разделите заповедите – за всеки отделен вид да бъде отделна заповед, тъй като по този начин, ако може да се реагира, би трябвало държавата във Ваше лице да го направи. В крайна сметка аз апелирам, тъй като говорих и няколко пъти с шефа на ИАРА Галин Николов, който обеща да отиде да се види с тези хора, да им обясни в детайли какво се случва и защо така се е получило тази година. Но най-важното – притесненията на тези хора е, че реално в една и съща река двете страни не са равнопоставени. Разбира се, няма как да повлияем на румънците да спазват нашите закони или нашите заповеди, но в крайна сметка, когато те го правят, тоест когато те не спазват тези заповеди, е редно и ние също да се придържаме към реалностите, които текат във всеки един момент по тази река. Да кажем, че аз наистина разбирам тази година какво се е получило, но се надявам да се вземат мерки следващата година да не се получава този прецедент и да не се получават такива неразбории за рибарите в река Дунав. Благодаря ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Във връзка с поисканата информация относно строежа на Алепу бих искала да подчертая, че съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие компетенциите на министъра на туризма са изцяло свързани само и единствено с територията на морските плажове. Министърът на туризма няма компетенции, свързани със строителството и издаването на разрешение за строеж по отношение на изграждане на обекти, попадащи в обхвата на Зона А и Зона Б от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. В Глава 3 от същия закон, в чл. 9 и следващия ясно са разписани компетенциите на всички отговорни институции, свързани със строителството по Черноморското крайбрежие. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата и възможността да Ви информирам във връзка с процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Знаете, че възобновяването на действията, свързани с търсенето на възможност за реализация на проекта АЕЦ „Белене“, е в изпълнение на Решение на Народното събрание от 2018 г. С това решение се възлагат определени задължения на министъра на енергетиката и той има задължението да информира българския парламент за хода на всички събития, свързани с процедурата за избор на стратегически инвеститор. Бяхме информирани от три от компаниите, които са включени в кратката листа за участие в процедурата за АЕЦ „Белене“ – „Росатом“, „Дженерал Електрик“ и „Фраматом“, че обединяват своите усилия за участието си в процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ „Белене“. Тъй като това е нов съществен елемент, аз смятам, че е важно това да бъде докладвано веднага на българския парламент. Обединяването на усилията на тези три световни лидера в областта на ядрената енергетика е наистина един много ясен знак, че процедурата, свързана с избор на стратегически инвеститор, ще бъде изключително оспорвана. Това, че стигнахме дотук, показва няколко неща – че тези три световни лидера в областта на ядрената енергетика обединиха своите усилия, показва, че те вярват в този проект и възможността за реализация на проекта става все по-осезаема в рамките на това, което се случи днес и което днес вече е публично оповестено от тези три компании. Тук искам да обърна внимание на нещо друго. Фактът, че тези три световни лидера в областта на ядрената енергетика обединиха своите усилия, показва, че те вярват в България, вярват в българското правителство, вярват в българския парламент. И тук основна роля, за да се стигне до това обединение, има и българският премиер, който със своите усилия, който със своята репутация, която има в международната общност, на практика вдъхна доверие и стана възможно това, тези три компании да обединят усилията си и да заявят своето желание да участват заедно в процедурата, свързана с проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“. Уважаеми дами и господа, това бих искала да сведа до Вашето знание, тъй като това е един съществен момент в процедурата. От пет компании, които бяха включени в кратката листа, три от тях се обединяват в консорциум, който ще участва заедно, и оттук нататък процедурата ще върви в този ход. Мисля, че това е една добра новина за България, за всички нас, показва доверие в България, в българското правителство и в българския премиер, без чиято подкрепа и без чието честно, обективно и партньорско отношение не бихме могли да се похвалим с такъв резултат. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! В края на месец април тази година след разговори с министър-председателя, с господин Каракачанов – заместник министър-председател, и земеделския производител Красимир Кунчев на извънредна пресконференция с Ваше участие обявихте новите мерки за субсидия на зеленчукопроизводителите за произведено и реализирано количество продукция. Оттогава минаха може би вече два месеца и не е ясно какво се случва. В тази връзка моят въпрос е: докъде се стигна с реализацията на тази публично оповестена от Вас идея и в крайна сметка кога зеленчукопроизводителите ще могат да се възползват от нея? Благодаря.

Благодаря за въпроса, господин Сабанов. Зеленчукопроизводителите са част от производителите, които са в категорията чувствителни и недофинансирани сектори. Както за тях, така и за всички останали сектори от тази категория България по нейна инициатива се бори от края на месец март в Европейската комисия да получи възможността за допълнителна подкрепа. Това обявих на цитираната пресконференция от Вас в представянето на въпроса. Докъде сме стигнали? Искам да кажа, че след много комуникации, благодарение и на евродепутатите от всички парламентарни групи, които са представени в настоящото Народно събрание, включително и тези от опозицията, тъй като стана дебат на предходното заседание на Комисията по земеделието и храните, ние сме на финала на тази инициатива на България и очакваме утре в 14,30 ч. да има обявени резултати от финалното гласуване за изменение на Регламент № 1305 – инициатива на България, пак повтарям, която в отделните етапи на приемането и финализирането ѝ получи единодушна подкрепа от всички страни членки. Какво очакваме утре на финала? Да имаме възможността да програмираме мярка COVID-19 с 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони – компенсаторна мярка за намалението на доходите и допълните разходи за земеделските производители от пандемия COVID-19, като таваните за земеделски производител са 7 хил. евро към момента, а за малките и средни предприятия са 50 хил. евро. В Министерството на земеделието и храните сме готови и разработили дизайн на мярата и до утре правим комуникация с всички браншови организации, включително и зеленчукопроизводителите, за доказване на допълнителните разходи. До няколко дни ние ще анонсираме пред тях и конкретните компенсаторни ставки на всеки вид производство, които ще бъдат комуникирани пред Европейската комисия в хода на дебата за програмирането и одобрението на тази извънредна компенсаторна мярка след, разбира се, финалното гласуване, което утре очакваме да е така, както мина на всички етапи до момента, а именно единодушно досега всички страни членки. Ако всичко това приключи по този начин, планираме в началото на месец юли на практика да проведем съответния Комитет по наблюдение, да пуснем съответната нотификация, защото това ще е част от обхвата на Програмата за развитие на селските райони. Какво означава 2% за България? Това е близо 100 милиона или около 100 млн. лв. ресурс, който може да бъде предоставен по тази компенсаторна мярка. Така че сме на този етап. Ако всичко това върви по план, на практика означава, че до края на лятото, началото на есента те ще получат и плащанията си. По отношение на конкретното предложение, което анонсирах и на пресконференцията – беше обявяването на критерия, който той предложи и ние приехме, да е по реализиран доход, а не хектар, количество и прочее. Този критерий ще бъде предложен и на сектор „Зеленчукопроизводство“, както обявихме на пресконференцията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър! Въпросът ни с професор Бъчварова е от 20 май. За това време разбрахме, че той е провокирал у Вас отношение към розопроизводителите. Очакваме това отношение да е в полза на всички розопроизводители, а не само на част от тях. Тази кампания вече приключи. Тя премина в условията на извънредна ситуация и на нов закон. Премина тежко. Немалко розопроизводители изкорениха насажденията си, а още повече декари бяха изоставени, без да се обере цветът на розата. Държа това да се чуе от тази трибуна, защото Вие вече чухте противоположно мнение, че хората са спокойни и в сектора няма напрежение. Но Вие сте министър и трябва да имате пълна информация, Вие носите отговорността за взети или за невзети решения. Очакваме Вашата обективна оценка за кампания 2020 г., за да се даде справедлива подкрепа на всеки участник в процеса. Противното означава задълбочаване на хаоса и несигурността, които са породени от липсата на информация за това какво ще се случи в дългосрочна перспектива с розопроизводството. Неминуемо Законът ще бъде поправен. До месец картината за това колко са реалните розопроизводители ще бъде по-пълен чрез регистъра. За добри промени обаче е необходим задълбочен анализ на случващото се в сектора и потъпкване на политическото его. Необходима е работа за справедлива грижа и подкрепа за всички розопроизводители. Политиката на държавата за розопроизводството трябва да бъде консенсусна и надскачаща тесните секторни амбиции и политическото угодничество. Очакваме от Вас, че ще потърсите съдействието и мнението на всички. Уважаема госпожо Министър, сектор „Розопроизводство“ е един от пряко засегнатите от кризата, свързана с пандемия COVID 19. Във връзка с това предстои подкрепа по Програмата за развитие на селските райони, както казахте преди малко, в размер на 50 млн. евро. Въпросът ни към Вас е: на каква база ще бъде определена финансовата подкрепа и защита за малките и за средните розопроизводители? Моля да имате предвид очакванията на хората за разговори с тях на място. Получих много обаждания и изказано разочарование от много розопроизводители, че не са успели да се срещнат с Вас в град Клисура миналата седмица. Следващия път, когато идвате, потърсете ги и се срещнете с тях. Приемете поканата ми за официално посещение и от тяхно име. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Ненчева, уважаема професор Бъчварова! Първо, ще дам, разбира се, и предварителни данни. Никога не съм казала, че секторът е спокоен, напротив. Искам да изразя благодарността си към всички розопроизводители за това, че независимо от най-трудния период, който те преминаха и не са преминали още, тъй като все още някъде розоберът продължава, проявиха отговорност, отношение. Ние имахме комуникация, но имахме в крайна сметка един, как да кажа, възпитан и нормален човешки диалог. Истината е, че по отношение на спада на доходите при розопроизводителите – той е статистически ясен, оценен и е най-чувствителен от всички останали сектори. Аз наистина нямам проблем да се срещна, с който пожелае земеделски производител, но Вие разберете, който и да е министър, че по подадени заявления от миналата година – те са 106 хиляди на брой, ние водим активна комуникация със съответните браншови организации. Те са в правото си да членуват в тях и да вземат участие във формирането на становищата на браншовите организации, тъй като по мярката, по която вече говорих на предходния въпрос – да не се повтарям, за да не ми се взема времето, беше ясно казано какъв ще е подходът. Ние с браншовите организации в сектора говорим от най-рано по отношение на доказване на това как и колко да бъде формираната им компесаторна ставка. Тъй като с браншовите организации това съм го изговорила, мога да го обявя, тъй като за тях това няма да е новина. По всички данни, с които разполагаме, приемаме два подхода за програмиране и установяване на размера на компесаторната ставка. Това са допълнителните разходи на брой заети по противоепидемичните мерки на министъра на здравеопазването. Те са много ясни, тъй като ние пред Европейската комисия трябва да докажем всяка една цифра, която представим, по всички данни за заетост и за разходи, които ни предоставиха, плюс данни за намалената реализационна цена. Така ние ще се борим да защитаваме ставка между 80 и 90 лв. на декар розово насаждение. Това са сметките, които могат да бъдат доказани. Пак казвам, ние трябва и можем да стъпим само на данни, които имат официален източник, за да ги защитим пред Комисията. Това е за сектора. Това беше обявено на срещата ми в петък, която беше планирана с две браншови организации, където бях, и в градините на съответни розопроизводители. Нека да кажа и няколко предварителни данни за прилагането на Закона. Ние очакваме официалните да ги приключим до другата седмица. Подадените заявления за идентификация на розови насаждения са 2 хил. 243 броя, от тях проверени на място са 2 хил. 009 или 89,6%, от които 64 заявления, което представлява близо 3%, не отговарят на изискванията на Закона и тяхната Rosa damascena има примеси с други рози. Освен това държа да отбележа, в името на истинността, че всички розови насаждения, за които бяха подадени информации за изкореняване и проверени от нашите служби, не са нито Damascena, нито Alba, а това са сръбски и други сортове и примеси, които и без това няма да попаднат в обхвата на подкрепата, която беше анонсирана и в момента е в процедура. Площите с извършена идентификация с Rosa damascena и Rosa alba са 42 хил. 300 дка. Общата площ за идентификация, която имаме, е 47 хил. дка. Това са данните от извършената идентификация. По отношение на сроковете за плащане. Аз анонсирах в какъв режим работим. Утре чакаме финалното гласуване, официалното решение и в началото на месец юли Комитета по наблюдение, където ще представим, разбира се, всички тези мерки. Изискванията на Комисията са мерките да бъдат максимално опростени, максимално бързи, за да може земеделските стопани да кандидатстват и да се плати по най-бързия начини и това са най-кратките срокове. Мисля, че това бяха въпросите, на които имах да отговоря. Тук искам изрично да подчертая, че изискване по регламент е възможната подкрепа и възможното кандидатстване да бъде за регистрирани земеделски стопани. Изискване по регламент!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! На практика един от въпросите е кой ще получи това подпомагане. Говорим за малките и средни розопроизводители, регистрирани земеделски стопани от тази група, която досега е идентифицирана, колко са? Защото, ако преобладаващата група са във сферата на идентификация, регистрирани са като розопроизводители, но не ги смятате, че са регистрирани земеделски стопани, тази група колко голяма остава? Оттук нататък могат да се правят изводи дали ще има въобще подкрепа. Защо правим идентификация на розопроизводителите и тя няма да бъде достатъчно условие те да получат съответно подпомагане по европейските регламенти? Така или иначе, трета година има проблеми със сектор „Розопроизводство“ и това наложи приемането на Закона. Надяваме се, че този закон има своите основания и възможност да бъде надграждан, защото въпреки регулациите, които се предлагат, въпреки изискванията към розопроизводителите, на практика те бяха оставени на стихията на пазара. Този пазар е изключително труден, от кризите в него трудно се излиза, но те могат да бъдат управлявани. Секторът „Производство на розово масло“ през 7 – 8 години влиза в състояние на кризи. Много трудно се излиза и това изисква все пак някакво програмиране и мерки, които държавата може да вземе да защити както тези, които произвеждат, така и тези, които преработват. От тази гледна точка това, което се случва в сектора, не е изненада. Но розовото масло може пет, шест, седем, осем години да се съхранява, да не се реализира, за да се търси най-добрата пазарна реализация, но през това време розопроизводителите произвеждат ежегодно и те трябва да бъдат под някаква форма защитени. Допълнителните въпроси, които искам да задам към Вас, също така са свързани с това как, по какъв начин съответно ще се осъществява контролът за производството на българско розово масло съгласно защитеното географско наименование. Кога най-после ще имаме възможност да знаем колко розово масло се внася от трети страни и отвън? Задавайки този въпрос преди две години, ми беше отговорено, че такава статистика няма, такъв код няма. Това означава, че крайният продукт, който се получава, не е много сигурно дали е само производство на розово масло от български рози, ако този внос никъде не бъде отразен и не бъде под някаква форма наблюдаван по начин, по който да се вземат след това решения. Благодаря.

Поред на въпросите на професор Бъчварова. Първо, само да направя реплика, че всички производители, в интерес на истината – не само на земеделски суровини, на практика са на пазара. Той има своите кризи, стихии и прочие и те не се различават по това от който и да е друг производител на пазара. Искам само да вметна, че в крайна сметка последните три години са единствените години, в които нещо за този сектор за първи път се направи, включително и предоставянето на помощта de мinimis. Това е за първи път, откакто сме членове на Европейския съюз, откакто изобщо сме в условията на пазарно функционираща икономика, след 90-те години. Трябва да се отчете, включително и това, че Законът за маслодайната роза именно предвид и планирането на тази криза, защото ние я прогнозирахме – тя се очакваше предвид пандемията, пазарите и някои други фактори, включително и свръхпроизводството на розово масло в света, и то има своя генезис, но да не отварям друга тема и да се връщам доста по-назад в годините защо се получи така като цяло на пазара с розовото масло – не само у нас, а и в света. Ние прогнозирахме, очаквахме го и това беше изобщо моята идея, че ни трябва да направим идентификацията за това кратко време, за да можем да си съхраним Damascena-та, защото прогнозирахме тази криза. Тя не е неочаквана, тя има своите причини. Така че това искам да кажа като реплика. По отношение на Вашия въпрос за регистрираните земеделски стопани. За кампания 2009-а са получили плащане по схемата за единно плащане 1328 регистрирани земеделски стопани на розови насаждения. Това е цифрата. Към момента 2000 производители на розов цвят са заявили идентификация на площите си – малко над 2000, които обявих, 2008 са идентифицирани с Rosa damascena и Alba. Това е. Ние имаме регистър за розопроизводителите. Аз Ви казвам, че всяка помощ по регламент, включително и за държавни помощи, трябва да се предостави на регистриран земеделски стопанин, категорично изискване по регламент е. Въз основа на Вашата комуникация аз съм поставила задачата да обясним на Комисията в каква ситуация сме, но това е изискването по регламент и аз не мога да дам към момента друг анонс преди такава комуникация. Да, имаме регистър на розопроизводителите, той ще установи тези площи, но възможността за каквато и да е подкрепа – по европейска линия или по национална, по изискване категорично, безусловно по регламентите е за регистриран земеделски стопанин. Искам също така да кажа, че по принцип компенсаторната подкрепа за COVID-19 за земеделски стопани е с таван 7000 евро. Искам да кажа, че тя на практика ще обслужи малки и средни по размер регистрирани земеделски стопани. Можех да Ви дам малко допълнителни данни за регистрираните по области, но вероятно Вие ги знаете. В Пловдив на практика е лидерът – с подадени 865 заявления, следва Стара Загора – с 637, и Пазарджик – с 532. Това са на практика трите области, които дават това производство. По отношение на контрола на розовото масло, защото ние, за да имаме цена, в крайна сметка трябва наистина да си съхраним и този сорт, и доброто качество на розовото масло такова, каквото трябва да бъде. В разговори с браншовите организации, включително и на преработвателите, дори от самите тях има идеи и предложения как да направим входния контрол така, че да можем да гарантираме това, за да няма на пазара оператори, които на практика могат да провокират сваляне на цената поради по-ниското качество и този дебат след приключване на кампанията предстои, включително и тук, в Народното събрание.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Министър! През последните години пчеларството в България понася значителни загуби от отравяния при растителнозащитни мероприятия. По данни на служба „Агростатистика“ към Вашето Министерство у нас загиват ежегодно повече от 20% от пчелните семейства. В началото на май 2020 г. бе установено масово умиране на пчели в област Плевен. Загубите са над 30% от пчелните семейства, още повече това се случва за трета поредна година – 2018-а, 2019-а и 2020 г. Моля, аз знам, че през този месец, когато ние очаквахме Вашият отговор – в началото на месец май, сте направили необходими действия, правили сте проверки, но Ви моля да отговорите: какви са причините за отравянията на базата на лабораторни изследвания? В коя лаборатория са извършени изследванията? И нещо допълнително да Ви попитам: дават ли тези резултати от изследванията необходимите предпоставки за прилагане на така наречената процедура на кръстосано съответствие, утвърдена със заповед на министъра за Българската агенция по безопасност на храните? Какви мерки ще предприеме Министерството на земеделието, храните и горите за компенсиране на засегнатите пчелари, защото това са три поредни години, в които… (Реплика на министър Десислава Танева.) Точно така. И за предотвратяването на бъдещите отравяния какво ще предприеме Министерството? Благодаря Ви.

Тъй като на предходния парламентарен контрол отговорих на този въпрос, ще отговоря много по-накратко, включително и да спазя бележката от председателя. Тъй като имам всички данни, аз ги обявих при отговора на предходния въпрос – как на практика имаме пет проби общо по сигналите и по жалбите и само в една от тях се установяват еднакви активни вещества от пчелната и от растителната проби, във всички останали няма. И в растителни, и пчелни проби има установени забранени за ползване активни вещества, включително тези, които примерно не са растителните, а при пчелите са от биоцидни препарати. Всичко това го обяснявах подробно. Как продължаваме в момента? Там където имаше засята царевица, при поникването ѝ в момента се вземат растителни такива проби, за да продължи установяването на сходство между активни вещества, които могат да причинят този процес на умиране на пчелите. В крайна сметка, докато не излязат тези проби, ние не можем да дадем категорично становище. По данните към момента имаме становище, включително и на Центъра за оценка на риска. По отношение на случая в Плевен по всички жалби – една или няколко бяха оттеглени, към момента пробите без тези, които са последните – растителни, не могат да докажат данни за причинно-следствените връзки между използваните препарати за растителна защита и смъртността, но очакваме и другите, с което ще приключим финално случая и ще обявим. Истината по отношение на въпроса Ви за кръстосаното съответствие за съответните санкции – тук нямаме нарушение, че няма уведомление или че само в една от тях има установено ползване на неразрешен препарат. Там ще бъде наложена санкция и ще има съответна санкция върху субсидиите. По отношение на сигналите за установяване на нарушения, каква е статистиката? През 2019 г. ние сме получили 102 сигнала, установили сме 32 нарушения по подадени сигнали и сме издали 24 наказателни постановления. (Реплика на народния представител Чавдар Велинов.) Не, имаме дори и платено. Има обжалване, разбира се, но има и платени – въпрос на преценка е. По отношение на настоящата година към днешна дата имаме подадени само 27 сигнала, осем установени нарушения и две издадени наказателни постановления по 1500 лв. Това е към момента ситуацията, по която мога да дам отговор. Когато излязат растителните проби, пак казах, всичко това ще го качим и на сайта за публичност по този случай. Как ще бъдат подпомогнати? (Реплика на народния представител Чавдар Велинов.) Да, факт е между другото за смъртността – някои податели на жалбите и пчелари, които имат този подмор, са били и бенефициенти на de minimis, пак заради смъртността. Как ще продължим нататък? Зависи от установяване на резултатите от растителните проби. Къде се правят те? Всичките – в акредитирани лаборатории, и в момента една държавна такава е в процедура по акредитация и чакаме всеки момент акредитиране.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Вярно, въпросите за проблемите с пчеларството, неблагоприятните климатични условия, пръсканията са изключително сериозен проблем, защото на практика те са безконтролни, а трябва да има контрол, създават проблеми в сектора не от една година. Някак си останах с впечатление, че едва ли не трябва да има сигнал, за да бъде направена проверка. При условие че има ангажименти в Закона, те са свързани с определена процедура, която трябва да бъде спазена, когато се осъществяват пръсканията, ми се струва, че не е логично да се чакат сигнали, а трябва да бъде един непрекъснат процес на контрол, който да реализира превантивната политика по отношение на това безконтролно пръскане. Вие казахте сега, че има акредитирани лаборатории. Доколкото ми е известно, държавна такава няма, тя буквално може би от година е в процес на акредитация. (Реплика на министър Десислава Танева.) Добре, значи държавната е може би единствената, която може да даде информация за това с какво са отровени пчелите. Нито един земеделски стопанин не може да се яви в съда и да потърси своите отговорности, защото той няма документ, с който да покаже какви са отровите, съответно тези отрови са причинили смъртност и оттам нататък да получи обезщетение за извършените пръскания от недобросъвестни земеделски стопани. Има само още една частна лаборатория, но от порядъка на 400 – 500 лв. на този коктейл от препарати за растителна защита да се прави анализ ми се струва почти невъзможно и нито един земеделски стопанин не прибягва до такива услуги, защото, пак говорим, за малки и средни стопанства, които нямат тези финансови възможности. Допълнителният въпрос, който към Вас имам и искам да получа отговор, ако е възможно, е: какво се предвижда в промяна на Наредба № 13, която, доколкото знам, е на публично обсъждане? Там има някакви фантастични неща от рода на нощни пръскания, които съответно да предотвратят възможността пчелите в резултат на тези пръскания да бъдат отравяни. Вторият въпрос е: Българската агенция за безопасност на храните в Плевен дали е сезирала прокуратурата за тези нарушения и тези сигнали, за да се направят необходимите стъпки в посока да се установят точно тези сигнали дали са правомерни или не? Не можах да намеря информация в медиите по отношение на този въпрос. Благодаря.

Какви изменения се предвиждат в Наредба № 13 от 2016 г.? Първо, подобряване на механизма на уведомяване чрез изграждане на електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните дезинфекционни и дезинсекционни дейности. Между другото, пилотно тази платформа беше пусната в края на месец май. Второ, въвеждане на по-рестриктивни часови ограничения при извършване на третиранията. Трето, повишаване ефективността на официалния контрол чрез осигуряване на служители на разположение през почивни и празнични дни. На практика това в такива кампании се извършва, включително и този сезон имаше такива групи. Четвърто, финансиране анализите на растителните проби от БАБХ при наличие на пестицидни остатъци в проби, пчели и други. Това, което поставихте преди малко. С предложения Проект на наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 13 се цели осигуряване на по-добра защита на пчелите и пчелните семейства от отравяне. Проведено е предварително обществено обсъждане със заинтересованите страни. В рамките на изготвянето Проектът беше публикуван за обществена консултация на сайта. Получиха се предложения до 9 април. Тъй като бяха много разнопосочни, в рамките на проведената обществена консултация Министерството изиска научнообосновани становища от специализираните институти – към Селскостопанска академия, Центъра за оценка на риска и академичните университети – Аграрен университет, Тракийски и Лесотехнически. Ние получихме тези становища. Едновременно с работата по Проекта на наредбата стартира и разработването на Електронната платформа за оповестяване, която е и точка първа от Наредбата, и тя на 21 май беше демонстрирана като функционалност. Всички получени становища като част от общественото обсъждане в момента отново се изпращат на заинтересованите страни, тъй като на практика това са становища на науката по всяко предложение с цел получаване на пълна убеденост на всеки по тази верига за това какъв е научният подход и как трябва да се работи. Това също беше част от друг въпрос, те са няколко по случая.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Може да се каже, че получих отговор на част от моите въпроси по предишния Ви въпрос. Може би трябваше да бъдат обединени в общ отговор, но така или иначе, така е преценило ръководството на Народното събрание. Все пак да задам своя въпрос, тъй като има някои по-конкретни неща. Спестявам си въведението за това, че всяка година възникват проблемите с отравянето на пчелите и пчелните семейства. Първо, по-конкретно, Вие дадохте информация за санкционираните фирми за нерегламентирано използване на пестициди, но все пак колко са те за област Ямбол, ако има такива, и къде са най-много санкционираните нарушители? За приемането на наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2016 г. вече говорихте в предишния въпрос, но все пак, ако имате да добавите още нещо, бих модифицирал леко въпроса: не се ли обезсмисля приемането на тази наредба сега вече, тъй като на практика почти е изминал сезонът и каквото и да влезе сега в сила, то ще е по-скоро за следващата година? И третият въпрос: предвиждате ли нови законодателни инициативи и мерки за подобряване на организацията и контрола на изпълнението на съществуващите разпоредби, тъй като в много от случаите не се касае за необходимост от нови мерки, а по-скоро за засилване на контрола и какви мерки смятате да предприемете в тази посока? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вигенин! На допълнителните въпроси. Тъй като, да, част от Вашите въпроси се покриват с тези на професор Бъчварова, аз вече отговорих. За да не се повтарям, ще се опитам да отговоря само на допълнително зададените ми. По отношение на област Ямбол за миналата година има подадени само три сигнала от общо 102, които обявих в предния въпрос, за изминалата година във всички области, като за 2020 г. в момента има подаден само един сигнал за село Овчи кладенец – община Тунджа, по телефона до Областна дирекция „Земеделие“ за извършване на нерегламентирано третиране на посев от слънчоглед и подмор на пчели. Третирането е извършено с хербицид, разрешен за употреба при слънчоглед, и с листен тор. Представено е уведомително писмо, спазено е законодателството. Взета е проба от пчелите, но собственикът на пчелина е отказал заплащането на изследването и не е дадена за изследване. По отношение на санкционираните такива. За 2020 г. Ви казах, че това е само един сигнал за Ямбол, който е проверяван. За 2019 г. няма издадени актове за административни нарушения в област Ямбол. В издадените, които обявих, общо 32 на брой – няма такива за област Ямбол. По отношение на претърпените санкции за спазването на кръстосаното съответствие. Мога да дам обобщаващи и порядъчни данни за 2019 г., където над 1000 земеделски стопани са санкционирани по правилата – те не са лишени от субсидия, а само са санкционирани, за близо над 2 млн. лв. На въпроса за допълнителните мерки по отношение на контрола. Аз обявих подробно какво предвиждаме като изменение в Наредба № 13 и тя на какъв етап е. Не смятаме, разбира се, че нещо е излишно, тъй като следващият сезон пак предстои. Така или иначе, това е принципен нормативен акт и той не се прави сезон за сезон. Това, което ни предстои, особено в аспекта на обявената Зелена сделка и разработването на стратегическия план, е къде да намерим симбиозата между земеделските производители и пчеларите, така че да можем с инструментариума и с твърде по-високия бюджет за тази сделка ние да подкрепим, включително и опазването на това разнообразие.

Благодаря, господин Председател. Понеже не разрешавате допълнителни въпроси, аз ще направя само коментар.

Така е. Благодаря, госпожо Министър, за отговора. Темата за пчеларството ние ще трябва да я продължим. Това бяха конкретни въпроси, свързани преди всичко със случаите на отравяне на пчели, но така или иначе, това е един уникален сектор, който е под засилващ се конкурентен натиск, най-често не е съвсем лоялен, затова трябва да имаме и специално отношение към него, още повече че ползите от този сектор далеч надхвърлят добива на мед. Даже аз бих казал, че добивът на мед е нещо като страничен продукт към другите ползи, които има от това, а именно засилването на добивите в други сектори – овощарство, зеленчукопроизводство зърнопроизводство, и от тази гледна точка, струва ми се, че подходът на конфронтиране на пчеларите срещу другите земеделски производители не е правилен и трябва да се търси партньорство и да се търсят взаимните ползи в този процес. Второ, на моменти ми се струва, че някак си и заради европейските правила вероятно на моменти Министерството на земеделието гледа на пчеларите, както и на други земеделски сектори като на едни канали за усвояване на евросредства. Струва ми се, че тук имаме нужда от една по-широка политика, елемент от която да бъдат тези средства. За съжаление, това донякъде развращава и сектора, тъй като не е тайна, че една част от пчеларите, за щастие по-малката, гледа на този сектор именно като начин да се усвоят едни средства. И трето, както и Вие отбелязахте, трябва да се търсят в по-голяма степен научните методи за предпазване на пчелите и пчелните семейства, тъй като, както се оказва в последните години, една част от пестицидите имат директно действие, водят до отравяне, но други водят не до отравяне, а до дезориентация на пчелите, трети са безвредни на пръв поглед, но с натрупването в края на сезона умират именно най-силните пчелни семейства и други такива елементи. Затова от тази гледна точка смятам, че трябва да се насърчи един по-широк подход към тази проблематика. А що се отнася до Наредба № 13, аз смятам, че имахте възможността все пак на един по-ранен етап да я приемете, и с това щяха да се спестят някои от проблемите. Съгласен съм, че е хубаво това, че все пак ще има тези промени, но наистина е жалко, че това не можа да стане по-рано. Надявам се, след приемането ѝ, да има достатъчно време производителите да се пригодят към нейните разпоредби, така също и пчеларите и нека да направим така, както и започнах, да търсим съгласието и съвместната работа, координираната работа, а не противопоставянето по тези проблеми. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е провокиран и на неговото задаване е важно да получим отговор от Вас, свързан с дискусиите, които бяха в Народното събрание по време на кризата, и предложенията, които бяха правени, за подкрепа най-вече на малките земеделски стопани. Те са една голяма група не само като регистрирани земеделски стопани, но също така като семейни и лични, които са извън обхвата на подпомагане. Когато предлагахме мерки – особено за сектор „Плодове и зеленчуци“, свързани с овладяването на кризата и подпомагане на доходите, общо взето, това, което насреща ни се предоставяше като данни, беше колко милиона по европейски средства се предоставят, как тези милиони съответно подпомагат всички сектори – в случая за 2019 г. Но все пак остава открит въпросът и моето дълбоко убеждение е, че малките земеделски стопани, най-вече тези, които се занимават със сектор „Плодове и зеленчуци“, получават неадекватна, незначителна подкрепа. От тази гледна точка те са един изчезващ вид поради изключително големите трудности, които срещат не само по отношение на производство, но по отношение на реализацията на пазара и изискванията към тях, а също така и по отношение на подкрепата, която осигуряват европейските фондове и държавната подкрепа. Въпросът, който имаме към Вас, е: дали може да се даде сравнително точна статистика за 2019 г. за малките земеделски стопани в сектор „Плодове и зеленчуци“ – какъв е техният брой, каква подкрепа са получили, и съответно вече Вашият анализ за преодоляването на проблеми, които са възникнали и продължават да се създават за икономиката на сектора като цяло? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема професор Бъчварова! Първо искам да тръгна от това, че право на подпомагане с европейски, с национални средства имат само регистрирани земеделски производители – това трябва да е ясно. В тази връзка, ако една семейна градина, семейно лозе не са регистрирани като земеделски производители по общата европейска регулаторна рамка, ние нямаме право на национално решение за финансиране на такива производители. Вярно е, те се отчитат за нуждите на агростатистиката, но като финансова подкрепа не можем да предоставим такава и това трябва да е ясно. Продължавам по отношение на подпомагането. Ние можем, разбира се, да дадем много точна информация. Като цяло, като обща рамка искам да заявя, че България е взела всички възможни национални решения в обхвата на директни плащания, въз основа на които чувствителните сектори – плодове, зеленчуци, животни, получават максимално допустимия по европейския регламент процент – 13, от пакета „Директни плащания за обвързана подкрепа“. Второ, взели сме такова решение, каквото е допустимо по общата регулаторна мярка, за прилагане на преразпределителното плащане. Това са по-високите плащания на хектар за първите 30. В обхвата на обвързаното подпомагане сме въвели и модулирана ставка пак за първите 30 хектара в растениевъдството и по категория животни – едри преживни или дребни преживни. Има различни норми за по-малък брой животни за получаване на високо подпомагане. В този ред на мисли заявявам, че всички възможни национални решения, които могат да се вземат в обхвата на общата европейска регулаторна рамка, са взети за предоставяне на по висока подкрепа на малките и средни предприятия. Малко статистика: По схемата за преразпределително плащане за кампания 2019 г. за 56 505 заявления са оторизирани 105 млн. 190 хил. 942 лв., или 137,22 лв./хектар на ставка. Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда. За зелени директни плащания заявленията са 56 632, или 122,67 лв./хектар на ставка. Схема за млади земеделски стопани. За 3858 заявления са оторизирани 3 млн. 701 хил. 570 лв., или 97,29 лв./хектар на ставка. Може би трябваше да започна със схемата за единно плащане на площ, където оторизираните заявления са 56 726 със 712 млн. 483 хил. 23 лв., или 194,58 лв./хектар на ставка. Ставката е окончателна. Схема за обвързване за подпомагане за плодове – основна група. Оторизираните заявления са 5968 с 3 млн. 824 хил. 83 лв., със ставка до 30 хектара са 1820 лв./хектар на ставка и 1213,90 лв./хектар на ставка за над 30 хектара. Схема за обвързано подпомагане за плодове – сливи и десертно грозде. Оторизираните заявления са 3228 с оторизирани плащания в размер на 6 млн. 833 хил. 542 лв., със ставка до 30 хектара в стопанството са 1040,7 лв./хектар на ставка и над 30 хектара са 693,8 лв./хектар на ставка. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – домати, краставици, корнишони, патладжан. Оторизираните заявления са 2061, с 5 млн. 863 хил. 101 лв. оторизирани плащания по тази схема, с 1361,01 лв./хектар на ставка за до 30 хектара и над 30 хектара с 907,36 лв./хектар на ставка. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – пипер. Оторизираните заявления са 1377 с бюджет 4 млн. 78 хил. 44 лв. със ставка 1942,72 лв./хектар на ставка за първите до 30 хектара и с 1295,15 лв./хектар на ставка за над 30 хектара. Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – картофи, лук и чесън. Оторизираните заявления са 2839 с бюджет 11 млн. 908 хил. 87 лв. със ставка 1351,36 лв./хектар на ставка за първите 30 хектара и с 900,91 лв./хектар на ставка за над 30 хектара. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – моркови, зеле, дини и пъпеши. Оторизираните заявления са 2791 с оторизиран бюджет 5 млн. 744 хил. 146 лв., със ставка 888,05 лв./хектар на ставка за първите 30 и с 587,37 лв./хектар на ставка за стопанства над 30-ия хектар. Схема за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци. 927 са оторизираните заявления с оторизиран бюджет 7 млн. 781 хил. 69…

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, аз съзнавам, че числата от Ваша гледна точка водят до извода, че подкрепата е неимоверно висока и няма нужда някой да търси съдействие и възможности за промяна на модела, който имаме по отношение на малките стопанства. Според данните от Министерството 60 хиляди са малките стопанства, които са регистрирани като земеделски стопани, а те получават някъде около 3,5 – 4% от всичките директни плащания и европейски средства. Държавните помощи. Едни сериозни структурни различия, които водят до липса на подпомагане чрез държавни помощи. За 2019 г. – 17 млн. лв. за целия сектор „Растениевъдство“, а всичко останало е в сектор „Животновъдство“. Диспропорцията „Растениевъдство“ – „Животновъдство“ в България е драматична. За 2019 г., според статистиката, растениевъдната продукция е 75%, животновъдната е 25%, в това число производителите на плодове и зеленчуци имат 15% дял в брутната добавена стойност в сектор „Земеделие“. Това са диспропорции, които, ако нямаме визия и идея как можем да ги преодолеем, как може малките стопанства да бъдат във фокуса на всяка една политика, за да бъдат устойчиви, няма да имаме и в следващия програмен период възможност да ги развиваме. Това са интензивни отрасли, които имат висока добавена стойност. По време на кризата бяха обявени мерки пак с държавни помощи – срещу 2% лихва, кредит за плодове и зеленчуци. Имате ли представа, че един производител с 10 дка плодове ще получи 500 лв., но разходите му ще бъдат 160 лв. – с особен залог, застраховки, ходене два или три пъти? Тази схема пак беше направена за големите производители. Много ми се ще, когато обсъждаме бъдещето – 2020 г., следващия програмен период тази група да бъде разглеждана отделно. Това – 300 дка плодове и зеленчуци, е голям размер на стопанство в тези сектори. Малките стопанства са 15, 20, 30 дка. Те трябва под някаква форма, по друг начин да бъдат наблюдавани и да бъдат толерирани, в добрия смисъл на думата, за решаването на въпросите им и да останат на българския пазар. Благодаря.

Уважаема професор Бъчварова, длъжна съм да направя дуплика, за да не се манипулира информацията по отношение разделянето на секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“. Когато Вие изнасяте данни за относителния дял на сектор „Растениевъдство“ в брутната добавена стойност, мисля, че изнесохте, или брутния вътрешен продукт от Агросектора, тук влиза и зърнопроизводството. Това не трябва да го забравяме. А данните за подкрепа, които изнасям по обвързването, те изключват зърнопроизводството. Така че тук изобщо не може да съпоставяме този дял вътре със сектор „Зърнопроизводство“, който на практика е основният в България, да ги отнасяме екстраполирано като относителен дял в обвързана подкрепа, която е само за сектор „Плодове и зеленчуци“. Това са на практика несравними дялове. Второ, по отношение на малките стопанства не знам откъде черпите информация, че са 60 хиляди. Аз съобщих доста по-малки цифри. Ако следваме типологията на стопанствата, изчислена в съответствие с Регламент 2015/2020 при използване на стандартна продукция, статистиката е следната: с по-малко от две хиляди евро стандартен производствен обем са 104 898 стопанства, от които зеленчуци, цветя и гъби са 2081; лозя са 9700; овощни насаждения са 6403; семейни трайни насаждения са 633. От тези 104 хиляди по две хиляди СПО колко са регистрирани като земеделски стопани е съвсем отделна тема – много малка част от тях. От две хиляди до четири хиляди СПО България има 34 956 земеделски стопанства и от четири хиляди до осем хиляди евро СПО са 22 955 стопанства. Това са данните с типология спрямо цитирания регламент. По отношение на държавните помощи. Повярвайте, наистина всичко, което е възможно, беше направено в обхвата на бюджета, с който разполагаме. И всичко, което беше направено, и държавните помощи бяха насочени към тези чувствителни сектори и към реализацията на тяхната продукция, което беше първо условие за нас, с цел намаление на щетите от затворения канал ХоРеКа и от пандемията. И последно, с което да приключа, може би трябваше да го дам в началото на дупликата си? Как беше разпределен бюджетът, който се формира по обвързаната подкрепа – на практика на икономическия анализ за доходността, без субсидии на сектори „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ в частта плодове и зеленчуци, пак казвам, обвързаната. Не можем да сравняваме относителен дял на сектор „Растениевъдство“, който включва зърното, и да го екстраполираме в бюджета обвързана подкрепа. Това е една манипулация. Това бяха изчисления на принципа на два подхода – и на разходен, и на приходен, с цел компенсиране доходите, защото на практика подкрепата подкрепя дохода на фермера. Това показаха данните, мисля в 2015 г., когато за първи път на практика се прави разпределение върху схемите. В отделните години след това, независимо кой е министър, е имало отделни движения, включително и повече на брой схеми, с цел по-голяма справедливост по повод различните разходи, които прави всеки вид производство и, разбира се, отделната доходност. Това бяха използваните два подхода с данни съгласно статистиката, съгласно обсъждане с бранша и така нататък.

Уважаеми господин Председател! Уважаема професор Бъчварова, първо, искам да кажа, че не трябва да се оплакваме, че някой бил натоварен и имал работа. Всеки на дадена позиция изпълнява отговорностите си. По добре е да има работа, отколкото да няма, както се казва. Давам направо статистика за регистрираните обекти към 16 юни. Лично стопанство: брой обекти – 3713; брой животни – 1393. Източнобалканска свиня – 21 обекта; брой животни – 1234. Промишлени – 66 обекта; брой животни – 390 001. Тип А: брой животновъдни обекти – 150; брой животни – 19 806. Тотална сума на обектите – 3950; тотална сума животни – 412 434. Мисля, че това беше въпросът. Нали?

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, първо, въпросът е въобще за регистрацията на личните стопанства, защото това, че чумата по свинете е приоритет и най-голямо внимание там е хвърлено, не означава, че няма лични стопанства, които подлежат на регистрация с други категории животни. Затова въпросът беше въобще заявления, подадени чрез кметовете към областните дирекции, регистрирани чрез направени проверки. Може би по-важният въпрос, на който не получихме отговор, е свързан с това има ли сключени договори с ветеринарните лекари – частно практикуващи? Защото там по изискванията на Закона, знаете, че тези, които са в личните стопанства, не могат да бъдат в индустриалните ферми. Създаде се някакво напрежение, което вероятно в рамките на Ветеринарния съюз на частно практикуващите лекари ще бъде решено или ще бъде намерена възможност да бъде реализирано, но ако няма лекари на терен на тези лични стопанства на практика отново е възможно да има пробив в тази сигурност, която ние казваме, че е важна за всяко едно населено място – биосигурността. Благодаря.

Разбира се, че биосигурността е най-важната. Именно с цел нейното гарантиране, постигане и превенция срещу разпространение на заболявания бяха направени последните промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Да, има сключени такива договори. 852 са анексите, сключени към действащите договори с частно практикуващите лекари, за контрол, превенция и обслужване на тези обекти.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, така или иначе всеки един отрасъл в страната, сектор имаше проблеми по време на кризата. Лошото обаче е, че във всеобщата еуфория на оценки, протести и така нататък секторът „Гори“ някак си остана настрани. От една страна, секторът „Гори“ няма право под никаква форма да получи компенсации, свързани с програмите на Социалното министерство – 60/40, или каквото да е било друго – безлихвени заеми, по простата причина, че се води сектор „Земеделие и гори“. Тоест обхватът на програмите, които са свързани с подкрепа, не включват земеделие и гори. През цялото това време ние досега говорихме единствено за сектор „Земеделие“, а секторът „Гори“ е един от структуроопределящите и в Министерството на земеделието имаме агенции, имаме държавни предприятия, работят хора, които съответно имат в някакъв момент, доколкото има публична информация – имат определени трудности за заплащания, за издръжки, за дейности, които са необходими да се извършат в определен период от време. От тази гледна точка ми се иска с този въпрос Вие да намерите начин да отворите вратата и към сектор „Гори“ с цел подкрепата да не бъде символична или само в бъдеще време, а наистина сега да се намерят мерки и механизми, за които има възможности, да бъдат реализирани. Така че наистина този, пак казвам, структуроопределящ сектор в страната да получи възможността да изпълни своите ангажименти и задачи за 2020 г. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема професор Бъчварова, първо, искам да кажа, че подкрепата във връзка с настъпилите последици за операторите в аграрния сектор или сектор „Селско стопанство“ имат целта да подпомогнат операторите да преодолеят кризата, така че да останат на пазара. Никой не се заблуждава, че компенсациите могат да компенсират на 100% намалението на приходите, финансовите загуби или пък да увеличат доходността на тези оператори. Те имат за цел да подкрепят операторите, така че те да останат в този сектор. В този смисъл въпросът, който поставяте по отношение на сектор „Гори“, не можем да го разглеждаме на тази плоскост. По отношение на сектор „Дървопреработка“, за да изключа част от Вашите тези. Дървопреработвателната промишленост се отнася към сектор „Преработваща промишленост“ от класификацията за икономически дейности – КИД 2008, за която е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Постановление № 55 на Министерския съвет от 30 март 2020 г. Следователно дървопреработвателните фирми в качеството им на работодатели, отговарящи на посочените в разпоредбата критерии, тъй като и там има условия, то не е безусловно, могат да кандидатстват за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията. Тази възможност гарантира известна финансова стабилност на преработвателите, което от своя страна влияе индиректно върху нормализирането на дейността и на дърводобивните фирми – друга важна част от сектора. Действащите регламенти при продажбата на дървесина, добита от държавни гори, изискват участниците в търговете за продажба на минимум 70 на сто от дървесина, предлагана на търгове, да бъдат преработватели. Поради това следва да направим заключение, че на практика 70 на сто от партньорите, контрагентите на предприятията, които на практика управляват този ресурс, са подкрепени по тази наредба. Във връзка с втората част от въпроса или следващите 30% – за тези, които не са преработватели, ние сме взели административни мерки, промяна на бизнес плановете в посока категорично и чувствително намаление на разходите, по които работят предприятията. Безспорно тези два месеца оказаха влияние. След падането на различните ограничения вече има резултати в обратна посока, но всички взети административни мерки за намаление на разходите на практика, включително в две от предприятията, и за намаляване на отчисленията във фонд „Инвестиции“ в горите по съответни бизнес планове следва да осигурят нормалното им функциониране. Респективно да останат като оператори и да продължат своята дейност след пандемията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, имам чувството, че не ми се отговори на въпроса. Може би причината е, че сектор „Гори“ тотално е неглижиран в състава на Министерството. Какво означава „ще намалим разходите“? Ама как ще намалите разходите, като Вие трябва да осъществявате определени дейности – борба с пожари, ерозия и не знам си какво, които се изпълняват в определен период от време? Те, ако не се изпълнят навреме, няма абсолютно никакъв смисъл от тях да се изпълняват в месеците ноември и декември. Дърводобивните фирми, в Изпълнителната агенция по горите те са около 3000, нямат никаква защита. Абсолютно никаква! Държавните предприятия – какъв е проблемът както за земеделието, така и от горските мерки да се осигури ресурс, дали заради намаление на доходите да се получат някакви кредити, дали да бъде нещо друго, свързано с подкрепата на заплащането на труда? Защото, извинявам се, но България е страната с най-голям дял на държавните гори в Европа и да се казва: те нямат нужда каквото и да е да се прави за тях, освен да си намалят разходите, ми се струва нелогично. Затова моят апел е – имате, мисля, Консултативен съвет, не знам работи ли, не работи ли – да направите необходимото да разберете каква е действителната ситуация. Никой не иска даром пари, но ако има проблем, който се е появил в тези три или четири месеца, да се намери начин да бъде решен с мерки и начин, който да бъде достъпен и обективен. Това беше целта на въпроса, защото в противен случай ми се струва, че ще изпаднем в ситуация да имаме едно богатство, което нито можем да опазим, нито можем оттук нататък да разчитаме на него за изпълнение, включително и на редица други функции, освен дърводобива, но има и други дейности, които са важни. Благодаря.

Професор Бъчварова, позволете ми да не се съглася с Вашите изводи. Считам, че в условията на тази криза, при този дефицит на ресурси ние да подкрепяме държавните горски предприятия, за които има инструментариум за намаление на разходите, преодоляване на кризата от ресурси, които са натрупани, това е абсолютно нелогично и няма обяснение. Да, ако имахме достатъчно ресурси да задоволим всички потребности, вероятно и това щяхме да направим. Искам да Ви уверя, че изпълнението на горско-стопанските дейности като подготовка, залесяване и други планирани за 2020 г., вървят в график, ритмично съгласно бизнес плановете. Наистина сме прекратили например закупуването на дълготрайни активи, други разходи, така че да може да се преодолеят тези два месеца. То не е повече от това. Пак казвам: всеки ще загуби. Не можем да търсим в тази подкрепа някой да реализира и доходи. Намалили сме отчисленията за фонд „Инвестиции“ в горите. Те имат натрупани бюджети. Даже са неоползотворени. Смятам, че на фона на последствията на тази криза върху сектори като „Плодове“, „Зеленчуци“ да коментираме подкрепа на сектор… Да, всеки има нужда, но пак казвам: целта на тази подкрепа е да останат операторите в сектора и след кризата. Тук не сме в тази хипотеза.

Уважаема госпожо Министър, падналата градушка през последните седмици в Хасковския регион унищожи част от реколтата на земеделските стопани. Там има команден пункт за борба с градушките, изграден през 2019 г. и открит официално от Вас, общата му стойност и ракетните площадки е около 1 млн. лв., който трябваше да защитава от градушка близо половин милион декара обработваеми площи в областта. Една година след тази инвестиция градушката унищожи посеви и реколта, които общините тепърва ще изчисляват. Градушката е унищожила 80% от реколтата на любимчани. Напълно са унищожени над 300 декара, засети с дини и пъпеши в местността Чеирите. Моят въпрос е следният: колко ефективна е изградената противоградна система в Хасково година след откриването ѝ и колко средства са похарчени за поддържането ѝ? Как работи тя и защо няма резултат?

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Нитова, не мога да се съглася с Вашия извод – категорично! Ще дам обяснения за това и ще се мотивирам. Първо да стъпим на данните. По отношение на представените от Вас данни за унищожени площи от последната градушка в Хасковска област, ние имаме подадени заявления за 100% унищожени площи за 80 декара. Това са официалните данни от земеделските производители, които са поискани. Каква е ситуацията към вчера, 16 юни? За област Хасково или с командния пулт, който е там, се защитава територия от 1 млн. 900 хил. декара, направени са 16 на брой въздействия, обработени са 99 облака, изстреляни са 1534 ракети. От последното събитие, за което Вие говорите, имаме заявления за 80 декара 100%, напълно унищожени площи. За изминалата година – наистина специално за Хасково, тази година сезонът е с много силен интензитет на тези събития. За целия сезон за 2019 г. има 23 въздействия, със само 107 облака – сравнявам го на фона на това към 16 юни, с 984 броя изстреляни ракети, тоест ние само към 16 юни имаме почти двойно завишение на интензитета на обработките. Сто процента напълно унищожени площи за миналата година – имаме 557 декара, тоест искам да кажа, че все още ние по статистика сме дори зад миналата година, която по интензитет в тази област беше значително по-слаба. Като цяло за страната каква е ситуацията към 16 юни? Направени са 138 броя въздействия, 657 облака са обработени, 6202 ракети са изстреляни и единствените щети на 100% са тези 80 декара в Хасковска област. За 2019 г., за сравнение, Агенцията е направила 270 броя въздействия на 1241 облака, изстреляни са 10 842 ракети, като в резултат на защитаваните територии има 100% унищожени площи – 792 декара от общо защитавана територия в България 21 млн. 800 хил. декара. Уважаема госпожо Нитова, нито един от методите за въздействие – с ракети, самолети или наземни генератори, не дава и не докладва 100% ефективност, при нито един от методите. За съжаление, във Вашия район тази година наистина е много интензивен процесът и събитието, за което говорите, облакът, който е навлязъл в защитаваната територия, е бил с оформени вече твърде големи зърна, поради което е установена тази щета. Въпреки всичко данните, които се показват от защитавана и незащитавана територия, са несравними като ефект върху земеделските производители и като поражения, които има, ако територията е незащитавана. Освен това всички, които са на 100% пропаднали, разбира се, ще се ползват и от държавната помощ, която ние прилагаме и която миналата година беше изплатена в същата календарна година.

Уважаема госпожо Министър, не съм удовлетворена от Вашия отговор въпреки статистиката, която изнесохте по случая за страната. Куриозно е следното: че една от ракетите е паднала пред стадиона в град Харманли, взривила се е на асфалта, а другата е паднала в частен двор. И у мен възниква въпросът: с тези ракети Вие гражданите ли обстрелвате, или облаците за борба с градушката?

Има още един въпрос, на който трябва да отговоря.