25 юни 2020 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, в последната една година Законът за социалните услуги е една от горещите точки в нашето общество, имаше десетки протести, десетки хиляди български граждани, излизаха на протест срещу част от текстовете в Закона за социалните услуги. Това наложи съответно и неговото отлагане с цел да се направят корекции по текстовете, които не се харесват в българското общество. По време на това отлагане и на всички срещи, които направихме, всъщност ние разбрахме, че проблемът не е само в Закона за социалните услуги, а в цялото фрагментирано законодателство в тази сфера, което в крайна сметка води до това, да не се знае кой откъде и какви социални помощи получава, да няма единна система, да няма един закон, по който да се случва социалното подпомагане в страната. На всички тези протести – разговорите с хората, които направихме, говорихме едно: че пътят за решаване на техния конкретен проблем през Закона за социалните услуги, както и всички останали проблеми в тази сфера, е един и това е да се премахне това фрагментирано законодателство, да се отменят всички тези закони, но да не остава правен вакуум и съответно да се кодифицира тази тема в един общ кодекс за социалните услуги, в който да се знае кой български гражданин каква помощ може да получава, и съответно всички тези кранчета да бъдат събрани в едно-единствено кранче, както и да бъдат премахнати тези текстове, които съответно водят до напрежението на хората на улицата. Ето защо ние внесохме питане миналата седмица до министър Сачева и тя отговори на въпроса. Каза, че наистина в тази посока трябва да се работи – за кодификация на това законодателство, и внесохме Проект за решение, който сега ще прочета и с който Народното събрание ще задължи Министерството да работи в тази посока. Надявам се да направим едни чудесни текстове, които да спрат общественото напрежение и които най-сетне да решат в цялост проблемите в тази сфера. Решението, което предлагаме, е следното: „На основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. В срок от четири месеца Министерството на труда и социалната политика да изготви и представи в Народното събрание анализ на действащото законодателство в областта на социалното подпомагане и да предложи концепция за неговото кодифициране. 2. В срок от шест месеца Министерството на труда и социалната политика да представи в Народното събрание проект на кодекс за социална подкрепа, който да обедини в един нормативен акт цялостната държавна политика в тази сфера.“ Надяваме се, че със спазването на тези срокове до края на Четиридесет и четвъртото народно събрание ще успеем да кодифицираме сферата на социалното подпомагане, ще успеем да спрем напрежението, което е на улицата, и ще успеем най-сетне да сложим ред – всеки един български гражданин да може да получава своето адекватно подпомагане, да се знае – от едно кранче, да се проверяват всички тези хора, за да няма възможност за изкривявания в системата и съответно по този начин да бъде регулиран най-сетне целият този процес. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, пълен абсурд – брашно хвърлят, мъгла правят! Едва ли е имало парламент с такъв дефицит на юристи, както този. Имаше един от БСП, ставаше – отиде та стана кмет в Русе. Имаше на трибуната, водеше пленарни заседания един от големите юристи на България – господин Нотев, свалихте го от парламентарната трибуна, сложихте господин Симеонов. Сами разбирате, разликата е като между небето и земята. (Смях.) И сега господин Сиди – прочут български юрист, от теорията и практиката ни представя едно гениално предложение. То е епохално просто – да кодифицираме социалното осигуряване. Госпожо Министър, пълна масовка, подобна на тази с маските! Някой някъде е решил да направи кодекс, с който да се събере цялото това законодателство – социалното законодателство, на едно място. Абсурд, колеги! Всички юристи знаят – и по Закона за нормативните актове, и според Конституцията, и според правната теория, да Ви го кажат професори от Софийския университет, не от другите университети, не че ги подценявам, но от Софийския университет да Ви кажат, госпожо Министър, кога се правят кодекси, как се вкарва всичко на едно място – от френското право още, от Наполеоново време – Code civil, от италианското право, от Наказателния кодекс, Семейния кодекс и кои области от правото подлежат на кодификация. И тук защо се прави всичко това? Да се отмести, пак казвам, напрежението, да се замаят нещата, да мине Законът за социалните услуги, като обещаваме: да, този Закон за социалните услуги ще мине, но ще направим един кодекс, където ще оправим нещата. Единственият начин в момента е не да се прави кодекс по тази материя, а да се отмени Законът за социалните услуги. Ето тук е демагогията и някои бягат от нея. Старата практика на ВМРО, за която съм Ви говорил, не казвам от НФСБ, а ВМРО го правят – бях в кухнята и знам как се прави. Една седмица, пет-шест дни, пет, шест, седем души от ВМРО в по пет, шест, седем телевизии раздуват една тема.

Да, това е материята – говорят, говорят, говорят по даден въпрос и после изчезват, но създават впечатление, че са грижовни народни представители, че са инициативни, че внасят законопроекти. В момента е същото. Въпросът не е в това да се прави кодекс във връзка със социалните услуги. Това е и невъзможно. Защо не го направят те – да го внесат и да го видим – ами ще възлагат на Министерския съвет? Субектите за законодателна инициатива да са народни представители или група народни представители, от една страна, и от друга – Министерският съвет, с равни права. Ама няма да го внесат, защото е невъзможно нито да го изработят, нито пък има смисъл и някаква полза от внасянето на такъв кодекс. Но говоренето, инициативата ще си остане. Ще се имитира законодателна инициатива, желание за внасяне на нещо полезно по тази материя. Цялото днешно питане е и с тази цел – довечера по екраните да се завърти: аууу, от ВМРО страшна инициатива, предлагат да се внесе Кодекс за социалните услуги. Абсурд, колеги!

Уважаеми господин Председател, днес сте в особено настроение. Госпожо Министър, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, относно кодификацията. Наполеон Бонапарт не е бил юрист, а е бил артилерист. Затова е направил кодификация. Основният му мотив е бил да се опрости сложното право във Френската република след революционните времена, за да може да се съди лесно и просто. Това е бил основният мотив на императора. Така че въобще кодификацията в правото като подход не е свързана много, така да се каже, със защитата на правата. Има съвсем друга основа. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители, уважаеми господин Председател! Европа е с относително високо ниво на социална защита и предлага добър стандарт на живот, което се основава на добро законодателство в социалната сфера. Там хората не се интересуват фрагментирано или кодифицирано е то, а какво предлага. България и в тази сфера е на последно място. Икономическите кризи от последните години силно повлияха на социалната сфера и дадоха облика на днешната социална реалност. Част от проблема е, че заради прилаганите неолиберални механизми, въпреки повишаващите се възможности, социалната подкрепа остава като че ли недоразвита, а средствата, заделяни за социални услуги, са относително малко и хората от обществото ни като цяло са убедени, че дори и малкото средства се разпределят несправедливо и не достигат до тези, които се нуждаят от тях. Това изисква не толкова кодифициране, колкото обновяване, осъвременяване и изпълване със съдържание на социалното ни законодателство. Колкото и да дефрагментираме законодателството в социалната сфера, няма да постигнем успех, ако не го поставим на нова основа, а именно подкрепата да достига до тези, които се нуждаят най-много от нея. Иначе и аз твърдя, че цялата ни социална система, в това число и законодателството, е резултат от непрекъснати, хаотични промени, от решения, вземани под натиск и, образно казано, имащи за цел да гасят пожари и да запушват дупки. Това е довело до отсъствието на цялостна логика и до липса на насоченост към тези, които имат най-много нужда от подкрепа и подпомагане. Експертите са категорични, че е нужна реформа в социалната сфера. Но нали като управляващи през целия мандат това правихте в социалната сфера – реформа с приемането на три-четири закона. Сега, в края на мандата ли се сетихте, че това трябва да бъде кодифицирано като законодателство? Какво и кой Ви пречеше до момента? Преди да поставите въпроса отново на вниманието на обществото, трябва да признаете, че сътворихте неконсенсусно законодателство, част от което предизвиква сериозно напрежение сред голяма част от обществото; да признаете, че не Ви се получи да направите сериозни и коренни промени в социалните политики и ново законодателство, което да следва логиката на ратифицираната от нашата страна през 2012 г. Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Намирам темата, която повдигате, за предизвикваща интерес, но не и за нова и оригинална. Ще напомня, че според Плана за действие на Република България за прилагане на ратифицираната през 2012 г. Конвенция за правата на хората с увреждания в контекста на тази конвенция в края на 2016 г. трябваше да имаме концепции за промени и в нормативната уредба. Вече сме 2020 г. Въпреки че твърдите, че има реформа в социалната сфера, Вие пак говорите за изясняване на държавната политика в социалната сфера, искате още анализи, концепции, кодифициране, нови кодекси. Не е ли странно, че поддържате ново отлагане във времето на част от приетото законодателство, например Закона за социалните услуги? Всъщност каква е кодифицираната Ви политика по отношение на социалната сфера? По решението. Анализ – да, но отново питам: отричате ли се от това, което досега анализирахте, направихте и приехте? Кодифициране – да, но питам: какво правихте досега? С каква мисъл правихте цялата тази реформа, че сега, в края на мандата, се сетихте, че всичко, направено до момента, е фрагментирано законодателство, а сега е дошло време то да се кодифицира? Кодекс за социална подкрепа – да, но след като така наречената реформа в социалната сфера отне на управляващите повече от 8 години, как за шест месеца или за оставащото време от мандата ще изработите и ще представите в Народното събрание Проект на Кодекс за социална подкрепа, който, цитирам: „Да обедини в един нормативен акт цялостната държавна политика в социалната сфера?“ Не е толкова важно законодателството в социалната сфера да е събрано в един кодекс, по-важно е какво е написано в това законодателство и как се приема то от обществото. Въпреки това, на пръв поглед оценявам намерението Ви като добро, но или нямате представа какво искате, или си поставяте други цели. Подозирам, че правите услуга на министъра на труда и социалната политика, за да влезе в действие Законът за социалните услуги, а всички протестиращи да бъдат успокоявани: „Не протестирайте, ще направим Кодекс за социална подкрепа и всичко ще е наред“, и така до края на мандата да се отбива номерът, ако мога така да се изразя. А като дойдат изборите, цялата Ви предизборна кампания да мине под знака на това какъв добър Кодекс за социална подкрепа ще направите и какви хубави неща ще пише в него – нещо като 300 лв. минимална пенсия и преизчисляване на всички пенсии. Няма да подмина и скритото желание, което прозира в това намерение – отмяна на Закона за личната помощ и вкарването му в бъдещия кодекс, но в компромисен и удобен за държавата вариант. Не бих подкрепил, по-скоро бих се въздържал от подкрепа на такова предложение за решение на Народното събрание, и по-скоро бих гласувал „въздържал се“ по него, въпреки че, отново казвам, предложението е интересно и има за какво да се замислим по него и какво сме правили през целия мандат – 3 години, в социалната сфера. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков! Не е въпросът какво сме правили в последните три години, а какво сте правили в последните 30 години? Това е основният въпрос. Системата за социално подпомагане не е нещо, което се случва в тези три години. Тя има своите дефекти. Може би тези три години не са дали съществения си принос за тях. Истината е, че ние се опитваме да решим проблем чрез кръпки в законите. Не може лице, желаещо примерно да злоупотреби с нашето социално законодателство, така наречените склонни към социален паразитизъм групи, да получават камара помощи, без никой да държи сметка какво получават накрая. Не може да се наредиш на опашката за месечни, еднократни помощи за наем, за детски и така нататък, и накрая, като теглиш чертата, да се окаже, че по-добре да не работиш, а да висиш на социалната система. Това е проблем, който ние поставяме не от днес, а го поставяме сигурно от 15 години. Дойде времето този проблем да се реши. Мисля, че за първи път мнозинството има достатъчно смелост да не се съобразява с това кой ще запищи, че му се отнемат права или привилегии. Истината е, че социалното подпомагане в България трябва да бъде насочено към това да помогнем на хората, да ги подкрепим, когато са в нужда, но не те вечно да бъдат в нужда и да злоупотребяват с това. В края на краищата ние имаме и някакъв ресурс, с който помагаме. Да, можем да увеличим данъците примерно по Ваше искане и да раздаваме на всички точно колкото искат – ще бъдем най-социалната държава. Въпросът е кой ще плаща? Моята реплика е: на се опитвайте в трите години да вместите всички пороци на социалното ни законодателство, защото то е извращавано бавно и дълго, за да бъде това, което е сега.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Веселинов, много странни неща чух от трибуната от Вас в момента. Не мисля, че точно БСП е виновна за състоянието в социалната сфера през тези 30 години, защото през последните 10 години например управляват други хора и можеха да оправят каквото искат в това законодателство, в което смятате, че беше нанесено поражение от управлението на БСП например. Аз ще Ви кажа много добри неща в социалната сфера, направени по време на така наречената Тройна коалиция – обвързването например на социалните помощи с ходенето на училище на децата и ред други неща, които няма да имам време да изброя от тази трибуна. Вие ми обяснявате за социалната система, но не сте работили в тази система, а аз съм работил и знам как стоят нещата. Предполагам, че и много хора от парламентарната група, от Вашата парламентарна група, как да кажа, имат поглед върху тази социална система. Не разбрах обаче през целите тези три години по някакъв начин Вие да се вслушате в това, което Ви говори опозицията, включително и по приемането на Закона за социалните услуги. Ние го приехме с ръкопляскане, но имаше много предложения, с които така или иначе никой не се съобрази. Аз разбирам Вашата последователна политика, че едни хора се възползват много сериозно от социалната система за сметка на други. Ето затова, казвам аз, че ние трябва да поставим законодателството на нова основа, при която помощите в социалната система или подпомагането, подкрепата да отива до тези, които наистина се нуждаят от нея, и то най-много. Тъй като нашата социална система не разполага с огромни количества средства за подпомагане, така че и малкото средства трябва наистина да отиват при тези, които най-много се нуждаят от тях. В момента обаче хората не са убедени, че това става, както и Вие не сте убедени, че става. Моето разбиране е, че може би трябва да направим някакво кодифициране на законодателството в социалната сфера, но защо сега? Три години, три години и половина – остава вече половин година до края на мандата, работихме върху някаква реформа, зададена, да речем, от обществото, или пък зададена от по-преди, когато в 2012 г. е приет Планът за действие за прилагане на практика на ратифицираната от България Конвенция за хората с увреждания. От 2012 г. ние правим нещо, което, изведнъж Вие ставате и казвате: „Ами то досега правихме нещо, но то беше хаотично и сега трябва да го кодифицираме и наново да го въвеждаме.“

Последно изречение към господин Веселинов. През цялото време говорихте – опитваме се да решим, опитваме се да направим. Не се опитвайте, правете го, защото само с опити дотук стигаме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ГЕРБ искам да изразя категоричното си несъгласие с това, което господин Жаблянов каза тук преди малко. Не смятаме, че снимането на депутати без маска е издевателство над народните представители и че е подборно. Ще Ви припомня, че са снимани хора, които са били без маски. А половината Ваша парламентарна група вчера беше без маски, поне половината. Това, че Вие сте тръгнали без маски и сте влезли тук в нарушение на правила, за които сме се разбрали всички заедно, че трябва да спазваме, при положение че здравният министър издава заповеди за всички български граждани да носят маски при определени условия и те биват глобявани, нормално е медиите да проявят интерес как се спазват правилата в Народното събрание. Ще Ви припомня, че преди няколко месеца, когато обявихме извънредно положение и беше взето решението медиите да бъдат в зала „Изток“, редица колеги от БСП определиха това като едва ли не посягане върху свободата на словото в България и пречене на работата на медиите.

Посегателство!

Сега наричате издевателство това, че медиите са слезли в залата и снимат каквото решат. Няма как ние да кажем на медиите кого да снимат и кого да не снимат. Няма как да им кажем кого да покажат и кого да не покажат. Очевидно са показали лица, които са знакови за Вашата партия, които са разпознаваеми и би било интересно да бъдат пуснати по една или друга причина в новините или в други предавания. Категорично не сме съгласни с това, че медиите по един или друг начин през ръководството на парламента трябва да бъдат ограничени и да им бъде показано кои хора да снимат и кои да не снимат, или да снимат само нас. Не сте така чувствителни, когато медиите преследват нас, разбира се, по една или друга причина, справедливо или несправедливо. За съжаление и за щастие, медиите са факт, и те са факт в една демократична страна, със свободна…

На 111-о място.

На 111-о място. Явно сега сте защитници на медиите. Допреди малко ги наричахте, че правят издевателства, сега са на 111-о място. За да не сме на 111-о място, според мен, подобни коментари от тази трибуна не са допустими. Медиите са неудобство за политическия елит в една демократична среда – това е факт, но те са един от основните факти, които очертават демократичността на една държава. И ако ние от тази трибуна си позволяваме да даваме съвет на медиите какво да правят и какво да не правят, как да го правят и как да не го правят, защо да го правят и защо да не го правят, рано или късно ще стигнем дотам, откъдето започнахме – да се борим да има свобода на словото и такива неща, които би трябвало да се подразбират. Когато на политиците им е неудобно, обикновено на гражданите им е удобно. Нашата работа тук е и с личен пример да се опитваме да изграждаме доверие в институциите. Какъв е нашият личен пример? Когато има заповед на министъра, всички хора са длъжни да я спазват, а ние тук, понеже сме едва ли не някаква номенклатура, трябва да си правим каквото си искаме. (Шум и реплики.) Нека да бъдем по-спокойни. Да знаем, че и занапред ще бъде така и да се съобразим с тази ситуация, защото сме длъжни да го направим. Благодаря Ви.

Лично обяснение.

Споменат съм, няма как.

Значи не е декларация тогава.

Е щом съм споменат по име, каква декларация е?

Според Вашето усмотрение. (Шум и реплики.) Уважаеми господин Биков, разбирам стремежа Ви да спечелите политически точки от създалата се ситуация. Именно върху тези конюнктурни битки – междуличностни и междупартийни в Народното събрание, се дължи непрекъснатата ерозия на авторитета на нашата институция. Правата на гражданите не се защитават единствено и изцяло от медиите. Правата на гражданите са иманентни или присъщи на всеки един от нас, прогласени от Конституцията. Медиите също могат да нарушават права на граждани. Ако това не Ви е известно, значи сте прочели само Първа глава от теорията на правата. Медиите могат да нарушават права, могат да злоупотребяват. В момента обществените медии в света се ръководят от гигантски частни медийни концерни, които включват телевизии, социални мрежи и всичко останало, за което можем да се сетим – спътници, ретранслатори, които работят на национални и наднационални територии, в моретата и в Космоса. Това като институция, като мрежи и като технологични възможности далеч надхвърля възможността индивидуалният гражданин, народен представител, политик, министър, директор на дирекция в министерство, генерал, фелдмаршал да защити правата си. Това е гигантска власт. Ако Вие изхождате от представата за разделението на властите от ХVIII век и от това, че има вестници „Гардиън“, „Трибюн“ или във Франция един „Фигаро“ или нещо друго, това е една архаична представа…

…за възможностите, ролята и мястото на медиите в съвременния свят. Съветвам Ви да актуализирате и тогава да четете декларации.

(ГЕРБ, от място): По начина на водене.

Е Вие сте прави. Вие не сте Правилникът. Правилникът е за всички.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас, допуснахте сериозно нарушение на Правилника, като позволихте на народен представител лично обяснение на декларация от името на парламентарната група. Уважаеми народни представители, всички сме български граждани и по Конституция имаме и задължения освен права. Уважаеми господин Председател, водите днешното заседание по начин, който е недопустим. Ние излъчваме изключително лош сигнал, като водим дебат имаме ли задължения по Конституция, трябва ли да спазваме тези задължения по Конституция, а всъщност разменяме реплики, с които даваме изключително лош пример на всички български граждани, уважаеми господин Председател.

Някои могат да си го позволят. (Смях и оживление.) Уважаеми господин Председател, ще Ви помоля, преди да започна, да въведете ред в залата. Очевидно колегите са изнервени. Колеги вносители, бих казал, че опитът Ви да направите кодифициране за четири месеца е смешен, ако за много хора в България не беше драматичен. Ако извадим стенограмите на Народното събрание, мисля, че основната тема за това Народно събрание ще се окаже, че са били също социалните услуги и хората с увреждания. От първия месец на Народното събрание досега, през цялото време тази тема е ключова, заедно с всички протести, заедно с всички промени, с всички неща, през които мина. Три години и половина Вие, мнозинството и правителството, не успяхте да направите Закона за социалните услуги, който Вие си бяхте обещали да направите още през 2016 г. През целия период на това Народно събрание не смогнахте да направите един Закон за социалните услуги, който е ключов за сектора и е труден, затова можеше да го направи само правителството. Сега тук идвате и ми казвате, че за четири месеца ще кодифицирате законодателство, но това е абсурдно. Господин Сиди, аз Ви познавам добре. Вие в никакъв случай не сте глупав човек. Фактът, че предлагате това нещо, означава единствено, че всъщност търсите други неща – Вие имате друга цел с това предложение. И Вие, и министърката много добре знаете, че за четири месеца нито можете, нито искате да кодифицирате това законодателство. Вие просто в момента се опитвате да разпределяте, да скарате онези две групи хора, които протестират. Само че имам една новина за Вас – едната група, която ще скарвате с другата, са онези бедни, нещастни хорица, които наистина имат нужда от подкрепа. Те имат нужда от Закона за социалните услуги. Те имат нужда от социалното законодателство. Те имат рязка нужда от държавата, която да ги подкрепи през законодателството, което Вие през цялото време отлагате, правите половинчато или мислите да кодифицирате тогава, когато просто трябва да го направите да работи. Част от тези хора, за пореден път го казвам в тази зала, няма да доживеят кодифицирането Ви. Те имат нужда от помощ сега. Това е сблъсъкът на това Народно събрание, и всеки опит да хитрувате за пореден път с думички, което правите тук, за да отложите помощта към тези хора, на които нашето общество е абсолютно длъжно – длъжно е към хората с увреждания, защото те са онази част, която няма никакъв шанс да се справи, а ние тук се пишем европейци. Никакви европейци не сме, докато онези хора не мога да излязат от къщите си, докато няма гледачките, които да им осигурят ежедневните, най-елементарните човешки права. Никакви европейци не сме! Това отлагате в момента. Това е поредният опит, в който се опитвате най-вулгарно, сблъсквайки групи хора, да отложите влизането на едно качествено законодателство. Три години и половина не направихте това законодателство, сега ще ми правите за четири месеца кодификация – това е смешно и подло!

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Кутев, поне да си бяхте направили труда, преди да излезете на тази висока трибуна, да прочете самото решение на вносителите, защото то съдържа две точки. Никъде от Вашето изказване не става ясно, че първо трябва да се направи задълбочен анализ – това е първа точка от подписаното решение, което е подписано и от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ, и въз основа на този задълбочен анализ на действащото законодателство в социалната сфера със срок от четири месеца да се излезе с предложение и да се направи в срок до шест месеца това кодифициране на законодателството в сферата на социалното подпомагане. Не четири, а шест месеца. А това, което искате да вмените на залата и на аудиторията, които ще гледат Вашето изказване, че, видите ли, ние нещо прикриваме, че не искаме да влезе законодателството в подкрепа на хората с увреждания и по-специално на Закона за социалните услуги, искам да Ви кажа, че той е готов и другата седмица на 1 юли влиза в сила. Вашата парламентарна група също подкрепиха, като отхвърлиха двата законопроекта за отлагане и отменяне на Закона за социалните услуги. Той е необходим и от другата седмица ще бъде факт.

Госпожо Ангелова, аз благодаря за репликата, защото тя ще ми даде възможност за малко повече време, което иначе нямах. Освен това благодаря, че точно Вие правите тази реплика, щото Вие сте предишният председател на Комисията по социални услуги и ако в момента няма кодифицирано законодателство в тази област, между другото, вината е лично Ваша. Вие знаехте, че трябва през 2016 г. да е готов Законът, а не през 2017 г., когато това Народно събрание започна да работи за него, а преди това, когато Вие бяхте председател и когато Вие сте приемали Плана за интеграция на хората с увреждания, така че тук имате лична вина. Да ме обвинявате за това, че не съм чел това решение, което аз си носех през цялото време, е, меко казано, глупаво. В смисъл, няма как да не съм го чел. То се чете бързичко. Аз излязох с него. В това решение много ясно пише какво трябва да се направи, да не говорим, че тук фактологически не е – как точно е социалната подкрепа и какво е съотношението социална подкрепа и социални услуги, това е друг въпрос. Каква е същността на решението – изобщо не искам да влизам в целия този разговор, защото там има доста критики, но аз това ще си го спестя. Аз излязох, за да направя чисто политическо изказване, за да е ясно кой решава проблемите в държавата, кой не ги решава и кой е виновен за това, че не са решени. И между другото Ви благодаря за това, че Вие именно направихте репликата, защото Вие сте един от тези хора – лично и персонално, да, с позицията, която сте заемали в Комисията по труда и социалната политика през цялото това време. И сега, и преди, и като член на ГЕРБ, и като особено активен участник във всичките тези законодателства, защото в крайна сметка Вие сте човекът, който от Вашата парламентарна група, доколкото ми е известно, отговаря за това законодателство или поне вземате дейно участие. Така че, ако Вие си бяхте на мястото през годините, в които сте били председател на Социалната комисия, през времето, през което ГЕРБ управляваше, ако Вие като мнозинство си бяхте свършили работата по отношение на хората с увреждания и социалните услуги, сега нямаше да е тази ситуация. И аз Ви гарантирам, че протестите няма да ги спрете с този плитък ход. Напротив. Напротив, тези – истинските протести, защото едните, не знам какво си мислите, едната част си има някакви… Вие можехте да ремонтирате законите, другата част обаче си иска правата. И дори приемайки това социално законодателство Вие не им осигурявате правата. Вие осигурявате малка част от тях. Крачка в правилната посока е, ако ние продължим да не отлагаме Закона за социалните услуги, ако намерим начин в този закон да удовлетворим другите граждани, които имат своите съмнения и страхове. Супер! Това трябва да направим, но това, което трябва да се случи нататък, е да задълбочим цялото това нещо и да стигнем до реална защита на хората с увреждания и на хората в социална изостаналост. Това е нещото, което трябва да направим, а това, което днес се предлага, което твърдите, че не съм чел, честно казано, доста наивно, няма да давам по-тежко определение, дали това нещо не води натам? То Ви води точно в обратната посока и госпожа министърката, както и хората, които са го внесли много добре знаят накъде води. Води към замръчкване на обстоятелствата.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Имам възможността да взема думата след преждеговорившия, който ми направи персонални нападки, че, видите ли, аз съм виновна за това, че Законът за социалните услуги не е бил готов още през 2016 г., при положение, че аз, първо, не съм била никога от 41-то, 42-то и 43-то народно събрание председател на Комисията по труда, социалната и демографската политика. В предното, 43-то народно събрание, е бил председател доктор Хасан Адемов. На следващо място, не народни представители са изготвили Проекта на Закона за социалните услуги, а този проект, който се работи от няколко години от работна група, е дело на експерти от страна на различни ведомства под ръководството на Министерството на труда и социалната политика. Защо не е факт в 2016 г.? Много добре знаете, господин Кутев, че предсрочно се прекрати мандатът на 43-тото народно събрание през месец януари 2017 г. Сега да минем към същността на темата, която разискваме по отношение на фрагментираното законодателство в социалната политика. Аз смятам, че този дебат е необходим и навременен. Фактът, че взеха и други представители участие в този дебат, не от Социалната комисия, показва, че той представлява интерес. Системата на социалното подпомагане е важен елемент от цялостната система на социалната закрила. Основава се на нормативна уредба от близо 20 години, която макар и да дава необходимата рамка към настоящия момент за провеждане на адекватна политика, към момента, на първо място, се нуждае от един задълбочен анализ на силните и слабите страни на действащото законодателство в сферата на социалното подпомагане. През последните години многократно се допълваше и изменяше социалното законодателство. През последната една година имаме приети три съвършено нови закона – Закона за хората с увреждания, Закона за личната помощ, Закона за социалните услуги. Всичко това налага това законодателство в подкрепа, в защита на най-уязвимите групи от обществото да бъде обединено, за да може да бъде по-целенасочено и за хората, които действително се нуждаят от подкрепа, да има един комплексен подход и да получават адекватна подкрепа от страна на държавата. През годините са създадени редица инструменти за преодоляване на социалните неравенства. Това са различните социални помощи, които се предоставят по Закона за социалното подпомагане, различната финансова подкрепа, социалните услуги. В контекста на кризата с СOVID-19 ние ясно видяхме колко е важна социалната сфера за уязвимите групи от обществото. Предимно това са самотно живеещите възрастни хора, хората с увреждания, безработните, но най-добрият начин на тези уязвими групи да се гарантират техните права, които имат нужда от помощ от държавата, е да се осигури една оптимална възможност за социалното им приобщаване, а именно да се въведе един нов подход в нормативната регламентация на социалната подкрепа, преминаване от специализирано законодателство, регламентиращо отделните форми на подкрепа на уязвимите групи към кодифицирано законодателство. Дали ще се нарича Кодекс за социална закрила или Кодекс за социално подпомагане, това няма такова значение, важното е да бъде изработен един такъв общ документ, базиран на системен подход и на синергия. За целта обаче, на първо място, е необходим цялостен анализ на цялостната нормативна уредба в областта на социалното подпомагане и социалните услуги и да се предложи концепция за неговото кодифициране. Анализът е необходим, за да се установи взаимовръзката между различните форми на подпомагане, на подкрепа и ефектът от тези форми на подкрепа. В условията на силна фрагментация на нормативната уредба анализът може да покаже и потенциала за повишаване на нейната ефикасност и ефективност. На следващо място, този анализ може да докаже, че именно този подход, който в момента включва целия арсенал от мерки и политики, различните видове помощи, социална подкрепа, социални услуги, социални плащания, е оптималният вариант за развитието на системата. Анализът може и следва да даде и актуална информация относно структурата на уязвимите социални групи, което е необходимо условие за провеждането на една ефективна, адекватна социална политика. Целта на кодификацията е да се преодолее фрагментираността на нормативната уредба в областта на социалната подкрепа и социалното приобщаване и по този начин да се изработи единен, общ нормативен акт, който да съдържа общ ред, условия, процедури за социална подкрепа на най-уязвимите групи от обществото. Кодификацията ще оптимизира административната и функционалната структура на системата, както и ще подобри междуведомствената координация и взаимодействие, а всичко това от своя страна ще допринесе до едно по-ефективно и по-ефикасно финансово управление на цялостната система за социална подкрепа. В обхвата на кодифицирането на правната материя следва да попаднат следните нормативни актове: това са Законът за социално подпомагане, Законът за семейните помощи за деца, Законът за хората с увреждания, Законът за личната помощ и Законът за социалните услуги. Социалната закрила следва да включва комплекс от мерки, свързани с оказване на финансова подкрепа и предоставяне на качествени социални услуги или лична помощ, прилагайки диференцирания подход, съобразно потребностите на лицето, за облекчена административна процедура. Именно това е целта на кодифицираното законодателство в тази сфера. По този начин ще постигнем системна обвързаност на нормативната уредба на социалната подкрепа на уязвимите групи от обществото. Тази подкрепа от страна на държавата ще бъде по-ефективна, по-последователна, целенасочена, без риск от установяване на зависимост и социално изключване, при ясни правила и условия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Подкрепяйки и като вносител тази точка от дневния ред, искам да вметна няколко неща, които са важни в цифри, и колегите, които не са членове на Социалната комисия, да бъдат запознати. Да се говори, че България не е социална държава, е леко неправилно, защото бюджетът на държавното обществено осигуряване, само припомням, е 12 млрд. лв. – 8 млрд. лв. се събират от вноски… (Реплики от „БСП за България“.) Няма значение! 4 млрд. лв. от големия бюджет на България отиват в бюджета на държавното обществено осигуряване. По различните закони отиваме към това едно семейство какви помощи може да взема. По двата закона – Закона за социалните помощи и Закона за семейните помощи за деца, многодетните семейства в България, които са част от маргиналните слоеве, след шесто дете детските добавки са вече повече от една минимална заплата за страната, а по другия Закон за социалните помощи са още 440 лв. на семейство, тоест едно семейство, което има повече от шест деца, без никой да работи, взема малко над хиляда лева на месеца, които са част от големия бюджет и фактически хората, които работят, имат над 560 лв. демаркационна линия и не получават детски надбавки за това, че доходите им са по-големи. Нали си представяте какви са обществените настроения в момента за тези, които вземат детски надбавки, и за тези, които не вземат? Там съществува един тежък дисонанс и на повечето от Вас в приемните им за гражданите съм сигурен, че са им задавани такива въпроси. Затова ние искаме да се уеднакви, както казахме, и кранчето, и въобще да бъде финансирането от едно място, за да се знае, защото сега едното семейство взема по един закон едни пари, по другия закон – други, които сборно се оказват, че съвсем не са малко. Всичко това тежи на бюджета на държавата и това е нашата идея – да се унифицира финансирането, за да има по-добър ред занапред и затова ние делегираме правата на експертите от Социалното министерство, които могат в рамките на няколко месеца да се справят с тази тежка програма. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Уважаеми доктор Поповски, във Вашето изказване Вие засегнахте, че основният проблем в сферата на социалната политика е неправилното разпределение на паричното подпомагане по Закона за социалното подпомагане и Закона за семейните помощи за деца. Под формата на реплика, моят въпрос към Вас е: колко законодателни промени Вашата парламентарна група и лично Вие направихте, след като сте се срещали с многобройните си избиратели по места, за промяна на тези два закона, за да бъдат, така да се каже, регламентирани тези несправедливости, които се съдържат в тях? Благодаря Ви.

Уважаеми колега, ако ние направим едно екстравагантно предложение – всички семейства, които имат три деца, да взимат еднакви детски надбавки, Вие бихте ли били съгласни? Това е най-нормалното и най-социалното, а не едни семейства с 10 деца да взимат за 10 деца детски надбавки, а другите, които са над демаркационната линия от 560 лева, да не взимат нищо. Така че може да го помислим занапред в този документ да влезе нещо такова, както е в много страни в света. Там няма такава демаркационна линия, каквато има в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, първо, искам да Ви припомня кога за първи път се породи тази идея да се създаде Кодекс за социална закрила. Първият път, когато използвахте тази спасителна сламка, беше когато стана скандалът с хилядите хора с увреждания, които нямаха лични асистенти. Тогава, за да използвате време да „тупате топката“, както обикновено се случва, казахте тази гръмка идея. Защо се налага сега да използвате още един път този кризисен пиар? Защото напрежението е огромно и недоволството на хората от двете страни, които спорят дали да има, или да няма Закон за социалните услуги. Аз искам да заявя, че този Закон за социалните услуги е един от най-големите провали в социалната сфера на това правителство и ще кажа защо. Защото хората дълги години очакваха реформа в социалната политика, започна се стъпка напред, но Вие не успяхте да създадете баланс между двете групи и да предложите консенсусни промени в Закона, ако е нужно, но това се случва само с политическа воля и лидерство и малко повече разум. Когато използвате такъв балон, който сега също ще се случи, защото мислите, че по този начин ще се преодолее проблемът – е, няма да стане. Проблемите са трупани с години, но бедността и социалното изключване няма да се променят с един кодекс. Защото какво ще направите Вие? Ще създадете един общ закон – Кодекс, който Вие наричате Кодекс за социална закрила, като съберем всички закони. И какво от това? Ще променим ли това, че вече години наред гарантираният минимален доход е 75 лева, на базата на който се определят всички социални помощи? Ще промените ли заплатите на социалните работници, които години наред протестират за това? Това беше заложено в този закон – че стандартите ще бъдат повишени. Не, това няма да се промени, ако в бюджета няма заложени достатъчно средства. Социалната политика изисква повече средства – така е. И ако те не бъдат заложени, какъвто и закон да създадете, това няма да се промени. Ще пристъпя към решението, което ни се предлага днес. Какво се казва в т. 1 – че в срок от четири месеца Министерството на труда и социалната политика трябва да изготви концепция за кодифициране на законите в социалната политика. Точно така – четири месеца. Това е точно преди бюджетната процедура. Да ни кажете колко хубави неща ще направите за хората с увреждания, възрастните хора, децата и така нататък – тези, които са най-уязвими. Втора точка – в срок от шест месеца Министерството на труда трябва да предложи и да разработи готов Кодекс за социална подкрепа. Виждате ли, ето тук е ключът към това, което ни предлагате – след шест месеца бюджетната процедура вече ще е минала и няма никакво значение какво ще предложите, защото няма да има заложени средства тези хубави от Вас неща да се случат. Накрая искам да заявя, че ние ще се въздържим, защото в поредната заблуда към най-уязвимите няма да се включим. Благодаря.

Кои са най-уязвимите?

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Покрай и въпреки дискусията с маски и без маски, ми се ще да говорим за социална политика без маски, или по друг начин казано, да говорим за социална политика на базата на задълбочено познаване на действащото законодателство и на базата на идея какво трябва да се направи с него. Преди малко в някои от изказванията чухме неща, които въобще не съществуват нито в правния мир, нито в законодателството, нито в практиките по приложението на Закона. Защо казвам това? Защото и друг път съм казвал от тази трибуна, че трябва да правим разлика между социално осигуряване, разлика между социално подпомагане, разлика между политика за хората с увреждания, разлика между политика за децата и семействата, разлика за политиките по отношение на закрила на детето, разлика по отношение на семейни политики и така нататък. Това са различни раздели на социалната политика. Каква е идеята и защо колегите от ВМРО, предполагам, предлагат това решение? Колеги, в чл. 48 на Конституцията е казано, че всички български граждани имат право на труд и неслучайно законодателят е кодифицирал материята, свързана с трудовото законодателство. На следващо място, в чл. 51 на Конституцията е казано, че всички български граждани имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. Общественото осигуряване е законодателно уредено в Кодекса за социално осигуряване. И сега това, което остава, е да се уредят всички останали политики, в това число и политиките за социално подпомагане. Ако правим тази разлика, това означава, че можем да се ориентираме защо трябва материята, свързана с подкрепата – социалното подпомагане е базова категория, социалното подпомагане е категория, която подпомага всички български граждани, които сами или с помощта на своите близки не могат да задоволяват основни жизнени потребности – това е философията на подпомагането. Но, освен подпомагането, има други надграждащи политики, като политиките по насърчителни мерки, подкрепящи мерки, мерки, свързани със социалното включване. Това са надграждащи мерки, част от които са свързани с членството ни в Европейския съюз. Защото преодоляването на социалното изключване, преодоляването на възможностите за социална изолация означава един нов по-модерен тип политика, различна от политиката на социално подпомагане. Колеги, Вие какво предлагате в чл. 1 или в т. 1 на Проекта за решение? Предлагате в четиримесечен срок Министерството на труда и социалната политика да направи анализ на социалното подпомагане. Забележете – социалното подпомагане е само елемент от това, за което говорим. Господин Председател, аз правя процедурно предложение в т. 1 след думата „подпомагане“ да отпаднат останалите думи и да се предложи концепция за неговото кодифициране. Излиза, че в т. 1 искаме да кодифицираме само подпомагането, а в т. 2 искаме да кодифицираме останалата част от законодателството, свързана с подкрепата на българските граждани. Така че това редакционно предложение не променя по никакъв начин философията на това, което искат да предложат колегите от ВМРО. Аз съм сигурен, че една голяма част от тази зала и не само в тази зала, и отвън, не знаят, че за социално осигуряване, подпомагане и грижи в бюджета за тази година са отделени 14 млрд. 847 млн. лв., или 11,7% от брутния вътрешен продукт. Сигурен съм, че са много малко хората в тази и извън тази зала, които не знаят, че от 47 милиарда, 31,7% от публичните разходи в България са за социална политика. Сигурен съм обаче, че и в тази зала, и извън тази зала много хора са недоволни включително и от тези финансови параметри. Защо това е така? Защото през различните години етапът на развитие на социално-икономически отношения е предполагал едни или други законодателни решения. Законодателят, на базата на обществените очаквания, на базата на социално-икономическото развитие, на базата на обществените отношения, е реагирал по един или друг начин. Сега, когато вече говорим за европейски стълб на социалните права, сега, когато вече говорим за по-надграждащи политики, свързани със социалното включване, свързани с интегриране, свързани с възможността за преодоляване на социално изключване, трябва да сме наясно, че за да бъдат прозрачни тези разходи, за да бъдат мотивирани всички тези политики, да бъдат интегрирани, по друг начин казано, с други думи, трябва да се опитаме да кодифицираме, да обединим тази материя. Не да я обединим механично – да съберем всички закони, а на базата на съвременните очаквания, на базата на очакванията от това да има прозрачност в тези числа, които Ви казах преди малко, за да има ефективност на публичните разходи, защото тези разходи в бюджета, поставени на изхода и на входа на социалната система, не дават необходимата ефективност. За да можем да преодолеем тези диспропорции, се налага да кодифицираме тази материя. И от тази гледна точка, аз съм от хората, които подкрепят отдавна тази идея, защото в тази идея има достатъчно сериозни, солидни аргументи за това социалната сфера да бъде подредена по начин, по който и осигуряването, и подпомагането, и подкрепящите политики, и труда да бъдат ясно разписани в нормативни документи, които могат да бъдат прогнозируеми, които няма да предизвикват едни или други очаквания в зависимост от определена конюнктура, а ще бъдат подредени на базата на кодифицираната материя. Уважаеми колеги, завършвам с това, понеже времето е ограничено, че този шестмесечен срок, който е предвиден в т. 2, е препоръчителен. Аз много ще се радвам, ако в рамките на този срок бъде реализирана тази идея, но съм малко скептично настроен, защото са необходими сериозни политически дискусии, сериозни обществени дискусии, за да могат хората да бъдат убедени в това, че тази нова политика, подредена, структурирана по един друг начин, ще даде възможност за по-добра функционалност, ще даде възможност и за по-голяма ефективност. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Според мен идеята за създаване на Кодекс за социална подкрепа е добра. Той ще обединява всички закони, свързани със социалното подпомагане и със социалните услуги. В структурата на правния акт следва да се заложат и някои критерии, като предмет, цели и принципи, обхват и действие на кодифицирането, органи на управление и сътрудничество, както и мерки за финансово подпомагане, които ще включват месечно финансово подпомагане, целево финансово подпомагане, сезонно финансово подпомагане и еднократно финансово подпомагане. Мерките следва да се основават на преценка на социално-икономическия статус на семействата и преценка на личния статус на членовете на семействата. Преценката на социално-икономическия статус на семействата ще включва доходите на семейството, тяхното имуществено състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, задължителното включване и редовно посещение на децата в предучилищна и училищна възраст в системата на предучилищното и училищното образование, изпълнение на задълженията по Имунизационния календар и здравната профилактика съобразно възрастта и здравословното състояние на децата в семейството. Преценката на личния статус на членовете на семействата следва да включва наличие на трайна физическа, психическа, интелектуална или сетивна недостатъчност, както и дали има раждане и отглеждане на дете в семейна среда. Достъпът до мерките и размерът на финансовото подпомагане ще се основава на базов защитен доход, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, подпомагане в натура, социални услуги и лична помощ, като социалната закрила следва да включва набор от мерки за подкрепа на нуждаещи се лица за подобряване качеството на живот и пълноценно социално включване в общността чрез предоставяне на социални услуги и лична помощ. Следва да се регламентират редът и условията за финансирането, контролът, мониторингът и носенето на административна наказателна отговорност. Социална закрила ще се осигурява за всички български граждани, живеещи на територията на Република България, като се предвижда особена закрила, която ще се предоставя на жената-майка, семействата, отглеждащи деца, децата, останали без грижа от своите родители, възрастните хора, които нямат близки и членове на семействата, и не могат да се издържат с доходите и имуществото, които притежават, както, разбира се, и на хората с трайни увреждания. Целта е да се обединят всички видове помощи, предоставени досега, и възможност за връзка със социалните услуги, което е в съответствие с необходимостта от прилагане на индивидуалния подход. По този начин ще се усъвършенства прилаганият подход да се осигуряват много разнородни по състав, но малки по размер социални пакети, съобразно спецификата на всеки конкретен случай, без риск за установяване на зависимост и социално изключване, като това ще се случва при ясни условия и изисквания. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми вносители на предложението, хвърляте прах в очите на хората с бездействието си! Защо казвам това? Защото виждам стенограмата, когато гледахме отлагането на Закона за социалните услуги. Отлагането, което колегите от ВМРО подкрепиха с шест месеца, и казаха: „Законът за социалните услуги е добър. Ние ще разсеем страховете на хората.“ Е, не ги разсеяхте! Не внесохте никакви предложения, а декларирахте това! Сега в момента какво правите с това предложение? С това предложение Вие „тупате топката“, защото нищо не направихте, и помагате на Министерството на труда и социалната политика с тяхното бездействие да се реши проблемът. И защо казвам това? Защото действително след четири месеца ние ще гледаме бюджета. Този бюджет за хората с увреждания, за хората на социално подпомагане, за всички тези в сферата на социалното подпомагане, ще бъде същият. Вие нямате достатъчно капацитет да се справите с проблемите и напрежението, които възникнаха около Закона за социалните услуги! За мое голямо съжаление, още в началото на месец януари, когато направихме отлагането на Закона за социалните услуги, ние всички декларирахме, но най-вече Министерството на труда и социалната политика, че ще направи работна група, че ще наеме конституционалисти, специалисти по семейно право. Сега, шест месеца по-късно, нямаме налице никакви предложения. И Вие ми предлагате кодифициране за шест месеца?! Това е смешно, няма как да се случи кодифициране, защото оня обществен дебат, така необходим на българското общество, ами той беше проведен по отношение на законите за хората с увреждания и трите нови закона. Защото, забравихме ли, че преди една година, когато гледахме изцяло новото законодателство, имаше предварителна оценка на въздействието. Седем години не можахме да се справим с един Закон за социалните услуги! Седем години показват безсилието, бездействието на Министерството на труда и социалната политика и на Вас, управляващи! Защото Вие сте законодателите, които имат мнозинството да решават какви закони да се случват. Най-голямата ми тъга в момента е, че хората, които са от най-социално уязвимите групи, ще бъдат отново ощетени, защото това законодателство, което е необходимо, няма капацитета да бъде решено. (Шум и реплики от ОП.) Ние сме опозиция и нашите предложения не биват чувани в залата. Именно там е проблемът. С това Ваше предложение, уважаеми господа, Вие показвате своето безсилие, своето бездействие, своята липса на капацитет. Задавам въпроса в присъствието на министъра на труда и социалната политика: къде, уважаема госпожо Министър, са Вашите предложения по отношение на Закона за социалните услуги, които Вие декларирахте, че има? Къде са разсеяни страховете на хората? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Защото аз знам, че ако имаме волята, можем да направим много по-добро законодателство, но явно Вие нямате! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

За БСП явно колкото по-гръмко е изречена една лъжа, толкова повече си вярват, че тя е истина. (Ръкопляскания от ОП.) Няма по-лъжлива и лицемерна партия от Вас! Вие подкокоросвате хората, казвате: „Ние сме с Вас, ние сме против Закона за социалните услуги!“, обаче на Комисия гласувате против отлагането на Закона. Да, ние сме хората, които поискахме отлагане и ние сме хората, които сме внесли предложения за промяна в Закона за социалните услуги. Проверете в Деловодството на Народното събрание и се извинете от тази трибуна! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Само още две думи. В БСП всичко е, ей така, да критикуваме ангро: да, идеята е добра, ама ние няма да гласуваме за нея, защото, ей така по принцип, против всичко сме „против“. Колеги, бъдете малко конструктивни, ако искате поне нещо да свършите, защото ние вървим по нашия план за управление и мисля, че това е една от съществените стъпки в тази посока. Стъпка, която ще преодолее социалния паразитизъм, ще преодолее дефектите на Закона за социалните услуги, които справедливо вълнуват хората, ще даде нужната социална закрила, която Вие винаги обещавате, а никога не давате! (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, не трябваше да допускате в залата един конструктивен дебат да се превръща в обвинение срещу една или друга парламентарна група. Това е най-малкото, защото искам да подчертая, че дори в този проект за решение има грубо погазване на Конституцията. Затова от мое име, тъй като не ми стигна времето за изказване, правя следното предложение – поне в точка втора да коригирам това предложение на управляващите и да бъде така: не Министерството на труда…

Добре, аз изпълнявам много строго Правилника, господин Председателю. Искам преди гласуване да ми се даде правото за редакционно предложение.

Уважаеми господин Председател, вземам процедура по начина на водене, защото Вие допуснахте от тази трибуна да бъдат обидени – по наша сметка, 83 хиляди членове на нашата партия плюс около един милион души, които са я подкрепили, с изявления, които най-малкото звучат невъзпитано, да не кажа, че не отиват на онези, които влязоха в управлението с едни обещания и в момента правят точно обратното. Защото, когато това се случва от тази трибуна, Вие трябваше да направите забележката, че никой няма право да дава оценки на партиите от трибуната по негово лично мнение. Оценката се дава от хората на изборите. Може би, имайки предвид, че някои от тези партии, които са тук, ще получат достойната си оценка и повече няма да имат място на тази трибуна, се възползват от нея, за да сипят обиди и нападки. Но Вие сте там, за да ги спирате, Вие сте там, за да въвеждате ред, за да им напомняте, че парламентарната култура изисква уважение един към друг и е недопустимо оттук да се правят обидни квалификации! Срам ме е за тези колеги! Надявам се и те да са се засрамили, но под маските сигурно това не се вижда.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще структурирам изказването си по следния начин. Първо, нека да говорим за проблемите и за хората. Понастоящем нормативните актове, които уреждат социалната политика, и темите, по които говорим днес, са Законът за хората с увреждания, Законът за социалното подпомагане, Законът за семейните помощи за деца, Законът за закрила на детето, Законът за личните помощи и Законът за социалните услуги. Законодателството действително е фрагментирано, в много случаи изключително сложно за обяснение, много трудно за прилагане, създаващо различни проблеми между различни групи и категории хора, особено що се отнася до хората с увреждания. Не мисля, че ако някой действително е загрижен за техните проблеми, остава с впечатлението, че начина, по който са уредени въпросите до момента, подпомага действително възможността те да се чувстват справедливо подкрепени, независимо от ресурсите, които бяха цитирани вече от преждеговоривши по отношение на инвестициите, които прави българското общество в социалната политика. Бяхме атакувани, включително и аз персонално, тук, от трибуната, за това, че има бездействие, че някой се опитва да хвърли прах в очите на хората и куп други неща. Държа да подчертая, че от началото на кризата, от началото на извънредното положение до момента, ако не Ви е направило впечатление, но именно Министерството на труда и социалната политика е министерството, което действа най-много на терен, което осигури в значителна степен социална подкрепа и подпомагане на уязвими хора, на хора, на които им се осигурява ежедневно храна, домашен социален патронаж, социални услуги, на хора, които са в нужда. Не беше забавено нито едно плащане и нито една сума, която трябваше да бъде изплатена на хората с увреждания. По отношение на Закона за социалните услуги ние продължаваме да говорим за него с изключителна демагогия и продължаваме да говорим за имагинерни страхове и заплахи, които се съдържат в този закон. За съжаление, това, което в момента действително се случва, е, че продължава да има напрежение в обществото, но нека да си кажем, че няма две групи. Аз не знам кои са тези две групи, за които се говори?! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Няма две групи! Има хора, които протестират, които представляват родителски интереси. Тези хора са чути, техните предложения ще бъдат взети под внимание в бъдещ кодекс за социална подкрепа в частта на Закона за закрила на детето, но, за съжаление, отвън протестират и хора, които нямат интереси, свързани със социалната политика. Има хора, които злоупотребяват със социалната политика за политически цели, има религиозни организации с чуждестранно финансиране, за чиито интереси Законът за социалните услуги представлява заплаха, има откровени шарлатани, които злоупотребяват с дарителските сметки на хората, за които събират пари. Кой подкрепи Министерството на труда и социалната политика в неговата справедлива битка да направи така, че действително да се отсее зърното от плявата? Кой политик направи това? Напротив, много повече бяха политиците, които се изкушиха от това да използват това напрежение за политически цели. Защото социалната политика без съмнение е изключително трудна тема. Тя наистина благоприятства демагогията, но този, който би искал да решава проблеми в социалната политика, със сигурност обикновено не среща особено голяма подкрепа за това. Така че, ако има някой, който не иска да замазва проблемите, ако има някой, който иска да ги решава, това е именно настоящото политическо управление и настоящото мнозинство. Точно затова предлагаме именно това възможно решение за кодифициране на материята, без обаче да се създава правен вакуум, без да спира действието на който и да е от законите, които цитирах до момента, и без да се създава сътресение за хората, но да може да се направи така, че, от една страна, да имаме по-ефективна подкрепа, от друга страна, да имаме по-добра администрация, по-добро функциониране на бъдещата Агенция за евентуална социална подкрепа, така че да може действително да имаме и по-добро информационно осигуряване на всички процеси, да се намалят възможностите за злоупотреба и възможностите за това да се разхищава обществен ресурс. В този смисъл Министерството на труда и социалната политика, в случай че му бъде възложено да направи такъв анализ и да подготви текстове, да, действително сроковете са изключително амбициозни, но, повярвайте, ми мащабът на проблемите е такъв, че той си заслужава усилието да се работи в кратки срокове и да се работи така, че до края на тази година да можем да предложим действително текстове, с които да се регулират всички тези теми, за които говоря до момента: от една страна, социалното подпомагане, което изисква реформи, съвсем наскоро тази тема за реформа в социалното подпомагане получи подкрепа и от социалните партньори. Разбира се, темата, свързана с хората с увреждания, е изключително важна, защото при хората с увреждания също има различни видове групи и различни видове проблеми. Има такива, които разглеждат Закона за социалните услуги като решението на своя проблем, има други, които смятат, че само Законът за личните помощи е решение на техния проблем. Очевидно е, че ние имаме нужда и от двете решения и от комбинация и от двете решения, така че да отговорим на нуждите на хората, и то по справедлив начин, по начин, по който те наистина да получат това, от което имат нужда, но без това да създава усещането, че има други категории и групи, за които не се полагат толкова усилия. Разбира се, когато говорим за Закона за закрила на детето, там сме длъжници с голяма дискусия по отношение на семейните политики и единствената причина тази дискусия да не се случи е, разбира се, единствено и само кризата. Но аз бих предложила тази дискусия да стартира в следващата половина на годината с отделни срещи, с отделни представители, не е нужно винаги да се събираме в големи групи от стотици хора, които да говорят различни неща и да се карат. Може би малките форми и малките дискусии биха ни дали по-добър резултат. Но темата за децата и за семейната политика трябва да бъде наистина тема, по която да има надпартиен консенсус, за да не може повече тя да бъде обект на фалшиви политически цели и за да не може да се превръща в обект на улична демагогия. Така че това, с което бих могла да завърша в заключение, е, че в случай, че Народното събрание реши да възложи тези задачи на Министерството на труда и социалната политика, ще направя необходимото, за да можем да ги изпълним в срок. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Вече е представен.

Отрицателен вот! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той е въздържал се!

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Гласувах против Проекта за решение, тъй като в него наистина има нещо или много несериозно, или вносителите не са се съобразили с Конституцията на Република България. В т. 2 Проектът за решение, който става вече Решение на Народното събрание гласи, че Министерството на труда и социалната политика представя в Народното събрание Проект за кодекс, който да е един нормативен акт за цялостната държавна политика. Аз мисля първо, че в сферата на социалната политика да бъде тя цялостна държавна политика не трябва да участва само Министерството на труда и социалната политика, нито то само да разработва този така наречен кодекс, който Вие възложихте да бъде изготвен. Това трябва да бъде и по Конституция – вносител на актовете, на проектите за кодекси и закони в Народното събрание е Министерският съвет. С това решение беше омаловажена ролята както на Министерския съвет, така и намерението на Народното събрание наистина в този Кодекс да бъде отразена цялостната държавна политика в социалната сфера. И още едно нещо. Според мен е много трудно да се обединят неща, които са просто несъвместими по тема в един такъв кодекс. Казвам например, че Законът за социалните услуги не може да бъде обединен в един акт със Закона за закрила на детето. Това са различни сфери на корелация в нашия обществен живот. Едното са права на детето, другото е социална сфера. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! „Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Руменов Ненков и Искрен Василев Веселинов на 9 март 2020 г., приет на първо гласуване на 11 юни 2020 г. „Закон за допълнение на Закона за Българския Червен кръст“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за параграф единствен, който става § 1.

Предложение на народните представители Валери Симеонов, Борис Ячев и Христиан Митев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителна разпоредба“ с § 2: „Заключителна разпоредба § 2. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 26 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, изречение първо думите „български оперативен“ се заменят с „валиден оперативен“, а накрая думите „изпълнен с български въздушен превозвач“ се заличават. 2. Алинея 2 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме Закон за Българския Червен кръст – закон, приет единодушно, и който има за цел да подпомогне дейността на Българския Червен кръст и създаването на център за обучение на кадри, който да може да обучава и хора извън страната. Добре подготвен закон, представен закон, дебатиран закон, гласуван единодушно закон. И изведнъж в Закона за Българския Червен кръст промени в Закона за извънредното положение. Съгласно нашия правилник, уважаеми господин Председател – обръщам се към Вас, тъй като Вие сте и вносител на съответното предложение, са допустими от народни представители предложения между първо и второ четене, които влизат в предметния обхват на закона, приет на първо четене. Тази бърза писта, която се използва непрекъснато в този парламент досега, доказа само едно: така направени изменения водят до грешни решения, дори когато са създадени с добра воля. Липсата на време за тяхното обсъждане, липсата на време за тяхното осмисляне, прави така, че те в крайна сметка не предизвикват ефект. И това е добрият случай. Лошият случай е, когато нарочно са направени, за да облагодетелстват една или друга сфера. В случая по същество става дума за онази помощ към туроператорите, която гласувахме преди време – 35 евро на седалка за съответните полети. Тогава решихме, че това ще важи само за туроператори, които използват български лицензирани превозвачи. Сега отпада „български“, отпада условието да могат да бъдат финансирани чуждестранни, само когато няма интерес от български, и тази помощ се разширява. По същество дали е добре или не, ние нямаме възможност да обсъдим. По същество обаче това ще ангажира допълнителни разходи от държавния бюджет – нито е ясно колко, нито с какъв ефект, нито къде ще отидат. Внесено е между първо и второ четене от една от парламентарните групи, формиращи управлението, за да – както се изрази вчера, госпожо Председател на Правната комисия, представителят на Министерството на транспорта…

…на туризма.

…на туризма: да мине бързо. Да мине бързо, означава най-често, че ще изтекат едни пари от държавния бюджет без кой знае какъв ефект. Нищо не пречеше същата инициатива да бъде внесена в отделен законопроект – Деловодството на Народното събрание е бедно в момента откъм законопроекти, което е друг проблем, но в момента имаме възможност да разгледаме в сравнително нормални срокове, само че щяхме да чуем и какво мислят самите туроператори, щяхме да чуем какво мислят българските лицензирани превозвачи, щяхме да чуем какво мисли браншът, щяхме да чуем и други заинтересовани лица. Няма да се уморя и ние от БСП няма да се уморим да повтаряме, че принципът на правовата държава означава всеки да спазва правилата, включително правилата, по които се създават правила! И понеже стана тежък дебат за маските – дали спазваме или не правилата, и много хора се възмутиха, че народните представители не спазват правилата, издадени със заповед на министъра на здравеопазването – и правилно се възмутиха, аз споделям това възмущение: щом така е решено, това важи и за нас, но какво да кажем за маските, след като ние не спазваме Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и то флагрантно, и то постоянно, и то със Закон за младежта и спорта, променяме закони за какво ли не? Как ще реагирате, ако аз бях внесъл тук например поправка за Закона за здравето, в която болниците не са търговски дружества? (Реплика от ГЕРБ: „Хайде, най-после!“) Това е абсолютно недопустимо и нормалният правилен ред на действие би бил: още в Правната комисия председателят да каже, че тази поправка е недопустима за обсъждане, защото излиза от предметния обхват на Закона, да обърне внимание на народните представители, които са вносители, че те имат право на нормална законодателна инициатива, за да сложим стоп един път завинаги на една от най-преките пътеки към лобизъм и корупция, каквато е с промените на законите по този начин. Затова ние отказахме, отказваме и сега в залата, да влезем в тази дискусия по същество, както и да гласуваме този текст, тъй като, гласувайки „против“, ние, без да искаме, легитимираме един уж демократичен процес. А този процес по съществото си е антиправен и антидемократичен. Три години и половина си говорим това нещо. Явно е, че все пак Вие сте решили да продължите по този път. Жалкото е, че цената плащат българските граждани. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Ако ми позволите, процедура за допуск в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника моля да бъдат допуснати господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, и господин Бойко Рановски – директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Обратното предложение е преди да бъде обявена процедурата.

Вече сме в процедура!

Уважаеми господин Председател! (Реплики от ГЕРБ.) Обратна процедура правя! (Реплика от ГЕРБ „Вече сме в процедура.“) Преди да обяви процедурата, заявихме! Не беше видял господин председателят, че има заявка за обратна процедура. (Реплики от ГЕРБ: „Има гласуване.“) Ако искате да се изкажете, госпожо Дариткова, елате и ми направете бележка от трибуната.

Искам да се спазва Правилникът! (Шум и реплики от „БСП за България“ и от ГЕРБ. Председателстващият заседанието Валери Симеонов и заместник-председателят Емил Христов се консултират.) Спрете процедурата, господин Председател, моля Ви!

Ние вдигахме ръка много отрано!

Ами, спрете процедурата!

Добре, нека да се прекрати процедурата по гласуване. Вие можете да го направите. (Шум и реплики.) Защо не може? (Реплика на заместник-председателя Емил Христов: „Защото по Правилник няма как.“)

Не може да се…

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Използвам процедурата по прегласуване, за да призова колегите да не подкрепят предложението за допускане в залата на господин Ангел Попов. (Реплики.)

Тъй като по време на заседание на Комисията…

…когато той трябваше да бъде в залата… (Председателят изключва микрофоните на оратора.)

Прегласуване. (Реплики.)

Благодаря. „Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Изказване!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, вземам не процедура, а изказване по заглавието на Законопроекта, за да Ви припомня изказване, когато гледахме Закона на първо четене. Този законопроект беше 20 страници, внесен от Министерския съвет, със съответните мотиви и съответните желания за промени в законодателството. Тогава тук, от тази трибуна, Ви казах, че когато дойде време за второ гласуване, това, което гледахме тогава, няма да има нищо общо с това, което ще гледаме днес. Фактът вече е налице – Законопроектът вече е 83 страници, по всяко предложение от Министерския съвет има поне по едно предложение от народни представители и поне по още едно предложение по чл. 83 от Правилника, направено в Комисията след сроковете за второ гласуване. Казвам това, за да обърна още веднъж внимание на качеството на законодателния процес, на подхода, който се използва за прокарване на текстове, за отмяна на текстове и липсата в целия този процес на Министерския съвет. Днес министърът отново го няма. Тук е заместник-министърът на транспорта, който на три комисии по шест часа не благоволи да дойде, когато се обсъждаха текстовете…

Точно по Закона говоря, по заглавието на Закона.

Когато трябваше да даде позицията на правителството по Закона – какво мисли, каква е правителствената политика, него го нямаше, и днес е дошъл, за да ни гледа и да ни слуша. Надявам се да вземе отношение от тази трибуна. Уважаеми господин Председател, наистина ние по всички текстове имаме въпроси към заместник-министъра на транспорта и моля да му давате думата, защото все пак тук не е зала за гледане, а е зала за дискутиране – да вземе отношение и да казва правителствената политика, тъй като всички текстове са на народни представители, а не на правителството. Благодаря Ви.

По § 1 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „Параграф 1 се изменя така: „§ 1. В чл. 2 ал. 1 се изменя така: „(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията ръководи, координира и контролира държавната политика при осъществяването на автомобилните превози на пътници и товари.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Приемаме текст, с който правим прецедент в Министерския съвет. Ще помоля, ако има някой в тази зала, който да ми каже в кое друго министерство се свалят правомощия на министъра? Става въпрос за следното – предложението на Министерския съвет е министърът на транспорта повече да няма възможност да координира и да контролира политиките и дейността в правителството. Дава му се възможност само да провежда държавната политика, каквото и да значи това, а отговорността по контрол и координация на дейността се предоставя на изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“. Аз ясно разбирам защо е предложен този текст. Той е предложен само няколко дни след ареста на министър Нено Димов, когато заради провал в политиката на правителството по околна среда беше арестуван министър, а след няколко месеца и заместник-министър. Само че, уважаеми колеги, господин Рановски – изпълнителен директор на „Автомобилна администрация“, няма абсолютно никаква причина да поема отговорността както на даден министър, така и на даден заместник-министър за провал или не-провал в дадена сфера. Няма друго министерство, в което да са отнети правомощията му по контрол и по координация на дейността. Това е първото министерство. Вероятно това ще продължи и в други закони, ако това е политиката на правителството, но по Конституция, пак казвам, по Конституцията на Република България отговорен, който трябва да координира, и да ръководи, и да контролира дейността в дадена политика, е министърът на транспорта. Абсолютно недопустимо е да сваляме отговорности, които са му вменени с Конституцията и със законите на страната, да бъдат вменявани на изпълнителните директори на агенции, защото политическата и всякаква друга отговорност… Когато се явявате на избори, не се явява изпълнителният директор, в случая господин Рановски, а се явява Политическа партия ГЕРБ, „Патриотите“ (реплика от ГЕРБ: „Без БСП!“) и излъчват министър, който трябва да координира и да контролира това, което се случва в министерството. Иначе, пак задавам въпрос: някой специалист по административна реформа – или по някаква друга конституционна, да излезе и да каже в кое друго министерство министърът няма да носи отговорност, а само ще провежда държавна политика? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Свиленски, искам да кажа само това, че в Министерството на транспорта това не е прецедент. В Министерството на транспорта знаете, че по Закона за железопътния транспорт има създадена Агенция, която контролира провеждането на политиките и на дейността на Министерството, а политиката се налага от министъра. Това нещо ще направим в морските пространства, това нещо ще направим във въздухоплаването, за да може, когато се провежда една политика, след това някой друг да контролира провеждането на тази политика, а именно и да носи отговорност. Защото иначе се размива отговорността. Надявам се, че ме разбрахте. Благодаря.

Благодаря, господин Председател, ще отговоря и на Вас, ще го приема за реплика. Господин Иванов, въпросът, който зададох, е в кое друго министерство освен в Министерството на транспорта и Вие доказахте, че няма такова. Но останах изненадан, когато разбрах, че разпределяте отговорностите – когато министърът ще провежда политика, а изпълнителният директор на „Автомобилна администрация“ ще го контролира. (Реплика от ГЕРБ: „И Министерството на здравеопазването.“) Забележете, министърът ще провежда политиката, по Вашите думи, ще носи отговорността, а контролът върху неговата дейност ще извършва изпълнителният директор! Абсолютен нонсенс, няма как да стане! Господин Христов, на Вашата реплика. Няма как да хващате едно понятие чисто понятийно, както аз чета, „провежда държавна политика“ и с това да се ограничим. В Конституцията, господин Христов, е написано какво правят министрите, там е записано. Ако там е трябвало да бъде – аз съжалявам, че го няма господин Марков като човек, който е приемал Конституцията, да излезе и да даде отговор на тези въпроси, ако там нашите предшественици са преценили, че това е достатъчно – „провежда държавна политика“, да бъде така записано в законите, аз ще си оттегля предложението, но в Конституцията е записано какво правят министрите и Министерският съвет. И не сме ние тези, които ще газим Конституцията, ще пишем закони, които да освобождават от отговорност министрите, заместник-министрите и носителите на политиките. Благодаря Ви.

По § 2 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа – № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.“ 2. В ал. 2 думите „базата данни на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „регистъра по ал. 1“. 3. В ал. 3: а) точка 5 се изменя така: „5. превози на пощенски пратки, извършвани от пощенски оператори, притежаващи индивидуални лицензи за универсална пощенска услуга по чл. 39 от Закона за пощенските услуги;“ б) точка 6 се отменя; в) създават се т. 8 – 10: „8. превоз на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни или ранени лица, със специални превозни средства от категория Ml и N1 по реда на наредбата по чл. 24в, ал. 1; 9. превози на пътници или товари за собствена сметка, с изключение на случаите по чл. 12б, ал. 10; 10. превози с атракционна цел.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение трето след думите „с българска регистрация“ се поставя запетая и се добавя „за което има документ за извършена проверка на техническата изправност на превозното средство, с който се допуска за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и срокът на валидност не е изтекъл,“. 2. В ал. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1071/2009“. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Изискванията за професионална компетентност по ал. 2, т. 2 са изпълнени, когато ръководителите на транспортната дейност на търговците: 1. притежават удостоверение за професионална компетентност в съответствие с изискванията, определени с наредбата по ал. 3, и имат най-малко средно образование; 2. са назначени на трудов договор за съответната длъжност или участват в управлението, или са собственици, съдружници или акционери.“ 4. Създава се ал. 5а: „(5а) Ръководителят на транспортната дейност ръководи действително и постоянно транспортната дейност на предприятието в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1071/2009.“ 5. В ал. 6 думите „задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ се заменят с „публични задължения“. 6. Създава се нова ал. 7: „(7) Изискването за липса на публични задължения по ал. 6 е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Изискването за установяване по ал. 2, т. 4 е изпълнено, когато търговецът: 1. действително и трайно е установен на територията на Република България, за което представя декларация за установяване по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; 2. разполага най-малко с едно моторно превозно средство с българска регистрация – собствено или наето чрез договор за наем или лизинг; 3. разполага с помещения, в които съхранява счетоводни документи, документи, свързани с назначаването на работа на персонала, документи за периодите на управление и почивка на превозното средство, както и други документи, съпътстващи основаната му търговска дейност, които подлежат на контрол и се предоставят на компетентния орган при проверка; 4. разполага със собствен или нает експлоатационен център с техническо оборудване и съоръжения.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В § 3 най-същественото е точката с пощенските кутии. Имаше практика досега да се регистрират фирми на територията на Република България, извършваха се превози и на Запад, и на територията, но когато се установи проверка контролните органи на дадения адрес не откриваха регистрираната фирма или нито един от представителите ѝ. С това се цели при издаването на лиценз – дали ще е за международен или вътрешен, за товар или автобусен, контролният орган да извърши проверка на място, да види в помещението, където е адресът, дали превозвачът е там, дали съхранява нужните документи, свързани с превозите, професионално компетентното лице също дали е там и дали отговаря на изискванията. Така че нашата парламентарна група ще подкрепи този член. Благодаря Ви.

По § 5 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в т. 1 навсякъде думата „само“ се заличава.

По § 6 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „В § 6, т. 2 в създаваната ал. 3 цифрата „3“ се заменя с „2“, а числото „10“ в двете му употреби се заменя със „7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава изречение второ: „За издаването на лиценз и/или заверени копия и/или удостоверения за обществен превоз на моторно превозно средство, лицето по чл. 7, ал. 2 подава до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ заявление по образец с приложени към него документи, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.“ 2. Създава се нова ал. 3: „(3) При нередовности и/или непълноти на представените документи по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в срок до 5 дни при бърза поръчка и до 14 дни при обикновена поръчка писмено уведомява лицето и дава срок 10 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на необходимата информация в срок административното производство се прекратява.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Срокът на лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и на лиценз на Общността се продължава за нови 10 години, ако лицензираният превозвач подаде писмено заявление за това не по-късно от 15 дни преди изтичането на срока на валидност на лиценза и отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Издаването на лиценз или продължаването на срока му се извършва в срок до 15 дни от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите в сроковете по ал. 3 при обикновена поръчка и в срок до 7 дни при бърза поръчка.“

Оттеглям предложението си.

Предложението мога да го прочета след малко.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. По § 8 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Чл. 12 се изменя така: Чл. 12. (1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. (2) Удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адрес на управлението на търговеца, когато търговецът: 1. отговаря на изискванията за благонадеждност; 2. разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7; 3. няма публични задължения. (3) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато лицата, които представляват търговеца, членовете на неговите управителни и надзорни органи, не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато не са участвали в управлението на търговец, на който правата са прекратени по реда на ал. 13, т. 1, букви „а“, „в“, „г“ или „д“ през последните две години. (4) Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ води публичен единен таксиметров регистър, в който се вписват удостоверенията по ал. 2. (5) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп на кметовете на общини и упълномощените от тях длъжностни лица за вписване, отписване и промени в данните на издадените удостоверения в регистъра по ал. 4. Редът за предоставяне на достъп и вписване на данните в регистъра се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5. (6) За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в регистъра лицата по ал. 1 подават заявление до кмета на общината, към което прилагат документите, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. (7) Превозните средства за извършване на таксиметров превоз трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са леки автомобили до седем места, включително мястото на водача; 2. да са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите съответствие; 3. да отговаря на изискванията, определени в наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за всяко от тях да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници; 4. от датата на първата регистрация на автомобила не са изтекли повече от 15 години. (8) При непълноти на представените документи по ал. 6 кметът на общината или упълномощеното от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява търговеца и дава срок от 10 дни за отстраняването им. (9) В срок от 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите в срока по ал. 8, кметът на общината или упълномощеното от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на търговеца за извършване на таксиметров превоз на пътници. (10) Регистрацията по ал. 9 е безсрочна. (11) Кметът на общината или упълномощеното от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация, когато търговецът не отговаря на някое от изискванията за издаването му или не е приложил към заявлението необходимите документи. (12) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (13) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява: 1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато: а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание; б) търговецът престане да отговаря на изискванията по ал. 2, т. 1 или 2; в) при осъществяване на дейността на търговеца системно са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него; г) са използвани неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността; д) за търговеца е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 2. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация; 3. с прекратяване на дейността на търговеца – притежател на удостоверението за регистрация. (14) Общинските съвети с наредба определят таксите за извършване на регистрацията по ал. 1, за издаване на удостоверение за регистрация и за вписване на промени в регистрацията.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 8: „§ 8. Член 12 се изменя така: „Чл. 12. (1) Таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация. Таксиметров превоз може да се извършва и от водач от името на регистриран търговец, включен в удостоверението за регистрация. За да извършва дейността от името на регистрирания търговец, водачът трябва да отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 3. Правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка се уреждат с писмен договор. (2) Удостоверенията за регистрация по ал. 1 се издават от кметовете на общините или от оправомощени от тях длъжностни лица по адрес на управлението на търговеца, когато търговецът: 1. отговаря на изискванията за благонадеждност; 2. разполага с поне едно собствено, наето или на лизинг превозно средство, което отговаря на изискванията по ал. 7; 3. няма публични задължения. (3) Изискванията за благонадеждност по ал. 2, т. 1 са изпълнени, когато лицата, които представляват търговеца, членовете на неговите управителни и надзорни органи не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или не са лишени с влязла в сила присъда от правото да упражняват превозна дейност, както и когато не са участвали в управлението на търговец, на който правата са прекратени по реда на ал. 13, т. 1, букви „а“, „в“, „г“ или „д“ през последните две години. (4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води публичен единен таксиметров регистър, в който се вписват удостоверенията по ал. 2. (5) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ предоставя достъп до регистъра по ал. 4 на кметовете на общини и оправомощени от тях длъжностни лица за вписване, отписване и промени в данните на издадените удостоверения. Редът за предоставяне на достъп и вписване на данните в регистъра се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5. (6) За издаване на удостоверение за регистрация и за вписване в регистъра търговецът по ал. 1 подава заявление до кмета на общината, към което прилага документите, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, списък на водачите, които ще извършват дейността от негово име, и списък на превозните средства, с които ще извършват дейността. Търговецът подава заявление в 14-дневен срок при промяна на вписаните в регистъра данни. (7) Превозните средства за извършване на таксиметров превоз трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са леки автомобили до седем места, включително мястото на водача; 2. да са оборудвани с електронен таксиметров апарат с оценено по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите съответствие; 3. да отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5, и за всяко от тях да има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници; 4. от датата на първата регистрация на автомобила не са изтекли повече от 15 години. (8) При непълноти на представените документи по ал. 6 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от подаване на заявлението писмено уведомява търговеца и дава срок 14 дни за отстраняването им. (9) В срок до 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняването на непълнотите в срока по ал. 8 кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрацията и издава удостоверение за регистрация на търговеца за извършване на таксиметров превоз на пътници. (10) Регистрацията по ал. 9 е безсрочна. (11) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва извършването на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация, когато търговецът не отговаря на изискванията по ал. 2 или не е приложил необходимите документи към заявлението. (12) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (13) Правото да се извършва таксиметров превоз на пътници се прекратява: 1. по решение на органа, извършил регистрацията, когато: а) регистрацията е извършена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание; б) търговецът престане да отговаря на изискванията по ал. 2, т. 1 или 2; в) при осъществяване на дейността си търговецът системно нарушава този закон или нормативните актове по неговото прилагане; г) търговецът е използвал неистински документи или документи с невярно съдържание при осъществяване на дейността; д) за търговеца е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 2. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация; 3. с прекратяване на дейността на търговеца – притежател на удостоверението за регистрация. (14) С наредба на общинския съвет се определя таксата за издаване на удостоверението за регистрация по ал. 1 и за вписване на промени.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, в този параграф, изчетен дълго от председателя на Комисията, става въпрос за една промяна във функционирането на дейността на таксиметровия превоз. Този въпрос се дискутира повече от пет-шест години в обществото: кой трябва да извършва тази дейност, как трябва да се извършва, къде трябва да се вадят разрешенията, къде трябва да се регистрират водачите? В крайна сметка по по-голямата част от параграфа мисля, че имаме съгласие всички парламентарни групи, затова че администрирането на таксиметровата дейност трябва да бъде прехвърлено към общините. В момента се извършва и от Министерството на транспорта – в лицето на Автомобилна администрация, и от кметовете на населени меса – от общините. Това, което се предлага в текста, който сме предложили аз и колегите народни представители, е администрирането на таксиметровата дейност да премине изцяло към общините. Те са субектите, които трябва да контролират, да регистрират. Те знаят от колко таксиметрови автомобили имат нужда. Те са тези, които определят минимална – максимална цена. При тях остава алтернативният данък, с който преди няколко години парламентът реши, че трябва да бъдат облагани. Единственото различие, което имаме с колегите от ГЕРБ, е това кой може да извършва дейността. Това, което предлагаме ние, е дейността да се извършва от регистриран търговец и оттам нататък всички, както работи целият икономически живот в страната – регистрираш се като търговец, оттам отиваш в общината, регистрираш си касовия апарат, регистрираш си таксиметровия автомобил и започваш да упражняваш дейността. Колегите предлагат тази дейност да може да се извършва и от лица от името на регистриран търговец за собствена сметка. Пак се поставя същият въпрос и се надявам някой да ми отговори: има ли друга дейност в държавата, в Европейския съюз, или в света, или в Европа, където да може да извършваш дейност от името на търговец? Сега виждам, че и госпожа Стоянова е в залата. Тъй като ние тогава водихме дебата, при облагането на таксиметровите автомобили, може би тук да каже от чисто бюджетна гледна точка дали това е правилно и законосъобразно – да не си регистриран търговец, но да работиш примерно по Търговския закон? Колеги споделиха, когато говорихме, че може би се въвежда някаква компилация между робовладелски строй и пазарна икономика, тъй като такова нещо няма никъде – някой да работи от името на регистриран търговец за каквато и да е дейност. Помислете, нека всеки сам да помисли и ако има такова нещо, да ми направи реплика. Да каже коя дейност може да се извършва, без да си регистриран търговец, но от името на търговец за своя сметка?! Това е разликата между двете предложения. Аз призовавам, разбира се, да подкрепите нашето предложение. Ако то не намери подкрепа, за пореден път призовавам Народното събрание да отвори дебата за функционирането и структурирането на таксиметровата дейност, тъй като така, както работи в момента, самите таксиметрови шофьори, самите превозвачи, самите собственици на фирми не са доволни, искат този разговор да се проведе и да е ясно по какви правила ще работят оттук нататък. Благодаря Ви.

По § 9 има предложение от народния представител Георги Свиленски и група народни представители.

Да.

Предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 9: „§ 9. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В регистъра по чл. 12, ал. 4 се вписват: 1. наименованието на общината, извършила регистрацията; 2. длъжностно лице, извършило регистрацията; 3. пореден номер и дата на удостоверението за регистрация; 4. ЕИК, фирма, седалище и адрес на управление на търговеца; 5. данни за моторните превозни средства, с които търговецът извършва превозите: а) регистрационен номер; б) идентификационен номер; в) марка и модел; г) дата на първа регистрация; д) собственик на превозното средство; е) собствено, наето или на лизинг; ж) дата на вписване на превозното средство в удостоверението за регистрация; з) номер на разрешението по чл. 24а, ал. 1, община, за която е валидно, и дата на валидност. 6. водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. 7. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.“ 2. Алинеи 2 и 4 се отменят. 3. В ал. 5 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 4“, а след думите „както и“ се добавя „условията и редът“.“ По § 10 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители. По реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 12б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „еднолични търговци“ се поставя запетая, а думите „или юридически лица“ се заменят с „юридически лица или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители“. 2. В ал. 10 накрая се добавя „или е физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.“ 3. В ал. 11 се създава изречение второ: „Уведомлението съдържа данните по ал. 12.“ 4. Създават се ал. 12,13 и 14: „(12) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ създава и поддържа база данни за лицата, които извършват превоз на пътници или товари за собствена сметка, съдържаща следната информация: 1. име, постоянен адрес и единен граждански номер – за физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин; наименование, седалище и адрес на управление и ЕИК на едноличния търговец или юридическото лице; 2. за вида на превоза, който се извършва; 3. регистрационен номер, марка и модел на превозните средства, с които се извършва превозът. (13) Информацията по ал. 12, т. 1 за единния граждански номер се предоставя при спазване на изискванията за защита на личните данни. (14) При промяна на данните по ал. 12 лицата по ал. 1 уведомяват писмено Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ не по-късно от деня на започването на дейността по извършването на превоза.“

По § 11 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „В § 11 т. 1 и 3 отпадат, а т. 2 става съдържание на § 11.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, бих искал да защитя предложението на Комисията за отпадането на текста по вносител. Така предложеният от вносителя текст на § 11 създава повече въпроси, отколкото да решава реални проблеми. Големият проблем по това, което е направено като предложение от вносителя, е, че се въвежда нов тип транспортна схема преди практически да е реализирана републиканската транспортна схема. От години се говори, че трябва да има направена цялостна републиканска работеща транспортна схема, но такава няма и за сметка на това сега вносителят предлага създаването на нова междуобластна транспортна схема. Неслучайно Комисията отхвърли това предложение, защото наистина предложената промяна следва да бъде преценена съобразно нейното влияние върху пътниците и потребността им за пътуване на територията на цялата страна, а не само между отделни области. Не става ясно от предложения от вносителя текст дали новите междуобластни транспортни схеми са част от тази републиканска транспортна схема, която, между другото, се утвърждава от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, или се цели просто Министерството да прехвърли своя ангажимент и отговорности на областните управители. Имат ли капацитет и финансови средства в този смисъл областните управители да възлагат междуобластни линии? И накрая, поне аз не чух представителите на Министерството в рамките на дебата, проведен в ресорната Комисия по транспорт, да успеят да отговорят на въпроса например кой ще възлага, ако се приеме този текст, който са предложили, превозите между областите София-град и София област? Имайки предвид, че София-област няма административен център, кой от двата областни управителя в тази ситуация например ще трябва да възлага превозите, които се извършват между двете области? Затова моля, колеги, нека наистина, както Комисията е предложила, да се отхвърли предложението на вносителя по § 11. Благодаря Ви.

Неговото предложение по принцип е подкрепено от Комисията.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, на практика моето предложение е подкрепено от Комисията и предложението на Комисията е да не се подкрепя предложението на вносителя. За какво става въпрос? Една несвършена работа от години в Министерството на транспорта, а именно разработването на републиканска транспортна схема. Сега колегите от Министерството на транспорта се опитват да замаскират това тяхно бездействие повече от десет години и да предлагат някакви междуобластни транспортни схеми. В Закона ясно са разписани и Вие всички ги знаете – общински транспортни схеми, когато става въпрос в рамките на общината; областни транспортни схеми, когато тава въпрос в рамките на областта; и републиканска транспортна схема, когато става въпрос за транспорт между различни области. И не виждам логика да въвеждаме ново понятие в този закон, а именно междуобластни. Те са част от републиканската транспортна схема. Каквото и да Ви обясняват, че това щяло да облекчи новите разписания, новите маршрути, не кореспондира с истината. Проблемът е друг. Проблемът е, че в Министерството на транспорта трябва да седнат, да се разграничат от всякакви икономически и други интереси и да разработят републиканска транспортна схема с ясното съзнание, че ще накърнят интерес на някой превозвач, но ще защитят интереса на българските граждани – на всички тези, на които ние сме представители тук. Крайно време е в държавата да има някакъв ред и този ред да започне да се поставя, да има някаква основа, а това е именно изчистването на републиканската транспортна схема, създаването на нова такава, съобразена с нуждите на българските граждани, съобразена с натоварването, съобразена с интересите на тези, за които ние работим. Представителите на Националното сдружение на общините подкрепиха това разсъждение, което сега направих пред Вас. Те подкрепиха това, че не трябва да има междуобластна транспортна схема и че трябва да бъде направена нова републиканска транспортна схема, на базата на която да бъдат изградени всички други след това – областни, общински и така нататък. На базата на това да се направят новите маршрути, новите разписания, да се обявят новите поръчки и кой където спечели, да работи по съответните линии. Молбата ми към всички Вас като представители на българските граждани е да защитите техните интереси, а техните интереси са да има републиканска транспортна схема, защото, ако няма републиканска транспортна схема, в § 57 – 58 ще отидем в другите проблеми – кой как финансира транспорта по тези разписания. Затова, уважаеми колеги, молбата ми е да подкрепите предложението на Комисията да бъде отхвърлен текстът на вносителя, и най-вече становището на Националното сдружение на общините, където са кметове от всички политически сили – там не са нито само БСП, нито само ГЕРБ, а от всички страни. Те са единодушни, включително и Столична община беше представена от заместник-кмета по финансите Дончо Барбалов, който също зае тази позиция. Така че не се разграничавайте и от Вашите кметове, защитете българските граждани, защитете българските общини и подкрепете отпадането на този параграф. Министерството на транспорта да сяда и да започва да работи републиканска транспортна схема, след което всичко ще си дойде на мястото. Благодаря Ви.

Дуплика.

Уважаеми колеги, искам процедура за прегласуване и апелирам наистина за подкрепа на българските общини и на българските граждани. Още веднъж: подкрепете предложението за отпадане на § 11. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах против предложението с ясното съзнание, че всеки член на парламента познава реалната ситуация в страната. Сигурно виждате какво е транспортното обслужване – че транспортните фирми по места нямат капацитет да дадат транспортно обслужване, че кметските наместници возят хората, че хората наемат случаен превоз. Имах питане към министъра на транспорта дори с предложение да се даде възможност и да се отвори фонд – общините да могат да създават комунални предприятия, в това число и транспортни, за да могат хората да пътуват. Не знам дали знаете, но ще дам за пример Смолянска община – в условията на COVID от почти всички села свалиха транспортна мрежа незаконно, с решение на общинския съвет. Тоест ние създаваме прецедент хората да нямат възможности да се превозват – правим ги зависими от този публичен транспорт, на който ние трябва да дадем регулация. И тъй като решението не е съвършено, разбирам желанието, емоцията Ви, но вижте реално живота на хората, които представляваме. Направихме грешка в момента – не направихме добро за подпомагане на българските граждани.

Господин Председателстващ, тъй като не отхвърлихме § 11, няма да чета преномерацията на другите параграфи – номерата си остават същите. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.), когато възложителят предоставя предвидени в държавния и/или общински бюджети средства за компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга“ се заменят с „регламенти (ЕИО) № 1191/96 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.) в зависимост от разполагаемите финансови средства и възможностите за прехвърляне на оперативния риск на икономически оператор“ и се създават изречения второ и трето: „Когато превозите по автобусни линии се възлагат, без да се прехвърля оперативният риск на икономическия оператор, възлагането се извършва по реда на Закона за обществените поръчки. Когато оперативният риск се прехвърля на икономическия оператор, превозите се възлагат при условията и по реда на Закона за концесиите в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.“ 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Кметовете на общини в срок до шест месеца преди възлагане на превозите по маршрутни разписания от утвърдените транспортни схеми изпращат заявление до органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание, за съгласуване на започването на процедура за възлагане на превозите. Процедурата по възлагане на превозите започва след съгласуването ѝ при спазване на изискванията на чл. 17, ал. 6 и 7. Договорът за възлагане на превоз на пътници по съответното маршрутно разписание е недействителен, когато процедурата по възлагане е открита без съгласуването ѝ от органа, утвърждаващ съответното маршрутно разписание.“ 3. В ал. 7, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „в едномесечен срок от възлагането им“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Собствениците на автогари могат да допускат срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани превози на пътници.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на право за продажба на билети.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 се изменя така: „(5) Определянето на цените по ал. 4, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализация на този размер, се определят с методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на база на категоризиране на автогарите. Актуализация на максималния размер на цените по ал. 4 може да се извършва веднъж годишно.“ 4. Досегашната ал. 5 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изказването ми е във връзка с § 14, където се прави следната промяна в ал. 3: „Собствениците на автогари могат да допускат срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани превози на пътници.“ Какво беше досега? Случайните превози се извършваха от места, определени от общинските съвети, но невинаги самото място беше подходящо и се създаваше опасност от транспортни произшествия. Във връзка с това текстът е много добър, за да могат превозвачите да влязат на автогарите, да си извършват специализирания или случайния превоз, като се спазват всички нормативни наредби. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

По § 18 има предложение от Георги Свиленски и група народни представители.

Оттеглям го.

Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. Член 24 се изменя така: „Чл. 24. (1) Таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5. (2) Регистрираните търговци по чл. 12, ал. 1 извършват таксиметров превоз с водачи, които притежават удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, и са психологически годни. Правоотношенията между търговеца и водача се уреждат с писмен договор. (3) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ издава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил на лице, което: 1. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория В, издадено в Република България; 2. не е осъждано за тежко умишлено престъпление или за престъпления от общ характер по реда на глава втора „Престъпления против личността“, по реда на глава пета „Престъпления против собствеността“ или по реда на глава единадесета, раздел II „Престъпления против транспорта и съобщенията“ от Наказателния кодекс; 3. не е лишено от право да управлява моторни превозни средства по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление не е временно отнето с приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от Закона за движението по пътищата или чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс; 4. няма наложени административни наказания за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда през последната година; 5. притежава валидно удостоверение за психологическа годност по наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата; 6. не му е отнемано удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил по реда на чл. 106а през последната година; 7. успешно е положило изпит по теми, определени с наредбата по чл. 12а, ал. 5. (4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок 5 години. Ново удостоверение се издава без полагане на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал. 3, т. 1 – 6 и заявлението е подадено в срок до 6 месеца след изтичането на валидността на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил. (5) Изпитът по ал. 3, т. 7 се провежда от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по ред, определен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. (6) Редът за издаване на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5. (7) Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил, който престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 3, т. 1 – 6. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) След извършване на превоза водачът на лек таксиметров автомобил издава документ от таксиметровия апарат, съдържащ информация за датата и часа на започване и приключване на превоза, стойността на превоза, изминатото разстояние, времето на превоза, данните на превозвача и регистрационния номер на автомобила, с който е извършен превозът.“

По § 19 има предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от Георги Свиленски и група народни представители. (Шум и реплики.)

Оттеглям предложението.

Предложението е оттеглено. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 19: „§ 19. В чл. 24а се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица на територията на общината, на която ще се извършва превозът, за всеки отделен автомобил. В разрешението се вписват и водачите, които ще извършват дейността от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. (2) Разрешение по ал. 1 се издава на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: 1. таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4; 2. регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред.“ 3. В ал. 4 думите „т. 1 или 2“ и запетаята пред тях се заличават. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Издадените разрешения се вписват в регистъра по чл. 12, ал. 4.“ 4. Алинея 8 се изменя така: „(8) Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице прекратява със заповед действието на разрешението: 1. по заявление на регистрирания търговец; 2. при прекратяване на регистрацията на превозвача по реда на този закон; 3. при заличаване на таксиметровия автомобил от регистъра по чл. 12, ал. 4; 4. при получено уведомление за търговеца по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 5. при получено уведомление от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за влязла в сила заповед по чл. 24, ал. 7 или при приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 7. 5. Алинея 11 се изменя така: „(11) Общинските съвети определят в срок до 31 октомври минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег по съответната тарифа за следващата година, валидни за територията на съответната община. Когато общинският съвет не определи минимални и максимални цени за текущата година, се прилагат цените към 31 декември на предходната година.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. По § 21 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21: „§ 21. Чл. 24в. (1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на здравеопазването определят с наредба условията и реда за извършване на превоз със специални превозни средства на лица с увреждания, лица с намалена подвижност, болни и ранени лица. (2) Превозите по ал. 1 могат да бъдат извършвани от превозвачи, общини, юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон при условията и по реда, определени с наредбата по ал. 1. (3) Общините и юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват превоза по ал. 1 със специални превозни средства от категория Ml“.

Параграф 21 да го гласуваме отделно.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Член 24г се изменя така: „Чл. 24г. (1) Превозите с атракционна цел се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършва превозът. Кметовете на общини създават и поддържат база данни, в която вписват превозните средства и лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която ще се извършва дейността след подаване на заявление, не по-рано от 7 дни преди датата на започване на дейността. (2) Заявлението по ал. 1 съдържа: 1. наименование, правна форма и адрес на управление на търговеца; 2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел; 3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка. (3) Кметовете на общини определят маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответните общини, като съобразяват маршрутите на движение да не дублират разписанията на автобусните линии от утвърдената транспортна схема и при спазване на изискванията за безопасност за движение по пътищата. (4) Базите данни по ал. 2 са публични. (5) Превозите се извършват от водачи, правоспособни за управление на съответното пътно превозно средство.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В глава трета, раздел III се създава чл. 24д: „Чл. 24д. (1) При извършване на превози с атракционна цел се издава един от следните превозни документи: 1. билети по реда на наредбата по чл. 118, ал. 2 и 4 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица от: а) електронни касови апарати с фискална памет; б) фискални принтери; в) фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, като билетът се издава на хартиен носител; г) интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност. 2. билети по реда на наредбата чл. 7, ал. 3 от Закона за счетоводството. 3. електронни билети. (2) Превозните документи по ал. 1 съдържат най малко следните реквизити: 1. наименование и адрес на управление на регистрирания търговец, който извършва превоз с атракционна цел; 2. надпис „Билет за атракционен превоз“; 3. номер на билета; 4. превозна цена; 5. дата на издаване на билета – за превозните документи по ал. 1, т. 1; 6. маршрут.“

По § 24 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24: „§ 24. В глава трета се създава раздел IV с чл. 24е и 24ж: „Раздел IV Пътна помощ Чл. 24е. (1) Пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6. (2) Пътна помощ по ал. 1 може да се извършва и от лицензирани превозвачи с превозни средства, отговарящи на изискванията на ал. 6 и вписани в регистъра по ал. 4. Лицензираните превозвачи подават заявление за вписване на превозните средства в регистъра по ал. 4 по реда на чл. 8, ал. 2. (3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или от оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване в регистъра по ал. 4 на лицата по ал. 1 въз основа на следните документи: 1. писмено заявление, в което се посочват наименованието и данни за регистрацията на заявителя; 2. списък на превозните средства, с които ще се извършва услугата превоз на превозно средство за ремонт, и адрес на експлоатационната база; 3. заверено копие на договор за наем или лизинг на автомобилите със срок на наема или лизинга, не по-кратък от една година, валиден към датата на подаването на искането за издаване на удостоверението за вписването в регистъра, когато лицето не ползва собствени превозни средства. В договора се вписва, че автомобилът ще се ползва за извършване на пътна помощ; 4. документ, удостоверяващ правата на лицето по ал. 1 като абонат на телефонния номер за повикване на пътна помощ; 5. копие от документ за платена такса за издаване на удостоверение. (4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи пътна помощ. В регистъра се вписват: 1. номер и дата на удостоверението по ал. 3; 2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 1; 3. данни за моторните превозни средства: а) регистрационен номер; б) марка и модел; 4. телефонен номер за повикване на пътната помощ; 5. адрес на експлоатационната база; 6. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това. (5) Лицата по ал. 1 извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превози средства в регистъра по чл. 4, ал. 1. В регистъра по ал. 5 могат да бъдат вписани превозни средства от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му. (6) Превозните средства по ал. 5 се обозначават с надпис „ПЪТНА ПОМОЩ“, наименованието на лицето по ал. 1 и телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността. (7) При вписване или отписване на превозно средство в регистъра по ал. 4 се подава заявление, към което се прилагат документите по ал. 3, т. 1 – 3 и 5. (8) Заявленията по ал. 3 и 7 могат да бъдат изпратени и по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. (9) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице отказва издаването на удостоверение за регистрация или вписване на превозни средства в регистъра по ал. 4 с мотивирана заповед, когато не са изпълнени изискванията на ал. 3, 6 или 7. (10) Заповедта по ал. 9 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. 24ж. (1) Регистрацията по чл. 24е, ал. 2 се прекратява: 1. при заличаването от регистъра по чл. 24е, ал. 4; 2. с прекратяването на дейността на едноличния търговец; 3. с прекратяването на юридическото лице; 4. по заявление на притежателя на удостоверението за регистрация. (2) Регистрацията се заличава, когато: 1. се установи, че е издадена въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание; 2. лицето престане да отговаря на изискванията на чл. 24е, ал. 1 или при осъществяване на дейността си са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. (3) Регистрацията се заличава с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице. (4) Заповедта по ал. 3 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорването не спира изпълнението на заповедта.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30: „§ 30. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. ...)“ се заменят с „наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 1“. б) в т. 4 думите „Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа“ се заменят с „наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 2“. 2. В ал. 2, т. 2: а) в буква „е“ след думата „маршрут“ се поставя тире и се добавя „за превозните документи по ал. 1, т. 1“. б) в буква „ж“ след думата „акт“ се поставя тире и се добавя „за превозните документи по ал. 1, т. 1“. 3. В ал. 4 думите „Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства“ се заменят с „наредбата по чл. 24д, ал. 1, т. 1“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 31: „§ 31. В чл. 41, ал. 1 навсякъде думата „превозвачът“ се заменя с „водачът“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34: „§ 34. Член 88 се изменя така: „Чл. 88. Лицата по чл. 6, ал. 1, които осъществяват превози на пътници по автобусни линии, лицата, които извършват превоз за собствена сметка, и лицата по чл. 24е, които извършват превози с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или на AETR, изготвят график за работа за водачите.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35.

По § 36 има предложение от народния представител Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 36: „§ 36. В чл. 89б се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея в т. 2 думите „чл. 91, ал. 9“ се заменят с „чл. 91, ал. 8“. 2. Създават се ал. 2 – 5: „(2) В случаите по ал. 1, т. 3 регистрираните лица подават заявление, към което прилагат съответните документи по чл. 89а, ал. 4. (3) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица в едномесечен срок от подаване на заявлението за промяна на обстоятелствата по чл. 89а, ал. 2 извършва вписване в регистъра по чл. 89г и издава удостоверение, когато са изпълнени изискванията на чл. 89а, ал. 2 – 5. (4) Удостоверението по ал. 3 се издава за срок до изтичане на срока на издаденото удостоверение по чл. 89а, ал. 6. (5) За издаването на удостоверението по ал. 3 се събират такси, определени с тарифата по чл. 89а, ал. 8.“ По § 37 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37: „§ 37. В чл. 89в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „на изискванията“ се заменят с „на някое от изискванията“; б) в т. 2 думите „задълженията си по този закон“ се заменят със „задълженията си по „Регламент (ЕС) № 165/2014“, този закон“; в) създават се т. 4 и 5: „4. монтира устройство за манипулиране (за промяна на данните, регистрирани или записани от) на тахографи и/или прикрива наличието на такова; 5. извършва монтаж, проверки или ремонт на тахографи извън посоченото в удостоверението за регистрация място за сервизна дейност.“ 2. В ал. 3 думата „една“ се заменя с „две“.“ По § 38 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38: „§ 38. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Министерството на вътрешните работи“ се поставя запетая и се добавя „Министерството на правосъдието“. 2. В ал. 3 се създава т. 13: „13. да предписват мерки за отстраняване на нарушението, възникнало при осъществяването на дейността от превозвача, и да определят срок за отстраняването му.“ 3. В ал. 8 след думите „чл. 89, ал. 4“ се добавя „и на Регламент (ЕС) № 165/2014.“ 4. В ал. 9 т. 1 се изменя така: „1. дават задължителни предписания, когато е констатирано, че не са спазени изискванията на Регламент (ЕС) № 165/2014, на този закон и на наредбата по чл. 89, ал. 4;“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 40 – тук трябва да има преномерация. „§ 40. В чл. 93 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „редовно издадени лиценз“ се заменят с „издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността“. 2. В ал. 2 числото „500“ се заменя със „100“. 3. В ал. 5: а) в текста преди т. 1 думите „периода на светлата част на денонощието“ се заменят с „часовия диапазон между 6,00 и 21,00 часа“; б) в т. 1 числото „1000“ се заменя с „500“; в) в т. 2 числото „3000“ се заменя с „1000“. 4. В ал. 6 числото „1000“ се заменя с „300“. 5. В ал. 7 числото „500“ се заменя с „200“. 6. В ал. 8 след думите „медицински преглед“ се поставя запетая и се добавя „извършен при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 7а, ал. 3“ и числото „500“ се заменя с „200“. 7. В ал. 9 числото „1000“ се заменя с „500“.“ Това ще бъде § 41 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41. „§ 41. В чл. 93а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „чл. 89б, т. 3“ се заменят „89б, ал. 1, т. 3“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Който не изпълни задълженията си по чл. 89б, ал. 1, т. 3, се наказва с имуществена санкция 2000 лв.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „чл. 89б, т. 1 или 2“ се заменят с „чл. 89б, ал. 1, т. 1 или 2“. 4. Създава се ал. 5: „(5) Който възпрепятства изпълнението на служебните задължения на длъжностни лица по чл. 91, ал. 8, се наказва с глоба 1500 лв.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1, 2 или 3“ се заменят с „ал. 1 – 5“ и думите „10 000 лв.“ се заменят с „в двоен размер“.

За протокола – преномерацията на параграфите оттук насетне ще се остави за „Финални текстове“, които ще я оправят.

По § 41 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 41 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 47.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 49, който става § 48: „§ 48. Създава се чл. 96д: „Чл. 96д. (1) Ръководител на транспортна дейност на предприятие, който не изпълни задълженията си по Регламент (ЕО) 1071/2009, се наказва с глоба в размер 500 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер 1000 лв.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 49: „§ 49. В чл. 102, ал. 3, в текста преди т. 1 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4 или методиката по чл. 22, ал. 5“.“ По § 51 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51, който става § 50: „§ 50. В чл. 104 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 числото „3000“ се заменя с „1000“. 2. В ал. 4 числото „3000“ се заменя с „1000“. 3. В ал. 5 числото „2000“ се заменя с „1000“. 4. В ал. 6 числото „3000“ се заменя с „1500“. 5. В ал. 7 числото „5000“ се заменя с „2000“. 6. Алинея 13 се изменя така: „(13) Когато нарушението по ал. 1, 2, 4, 7, 10 и 12 е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция в двоен размер, а при системни нарушения – наказанието е имуществена санкция в троен размер.”

За § 52 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52, който става § 51: „§ 51. В чл. 104з се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Превозвач, който не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ лиценз, заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България в срока по чл. 11, ал. 4, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всеки невърнат лиценз, заверено копие или удостоверение.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6 и не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Републиката се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 6, но извършва обществен превоз на пътници или товари, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв.“ 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Превозвач, който преотстъпи заверено копие на лиценз на Общността или допусне извършването на обществен превоз на пътници или товари с отнето със заповед по реда на чл. 11, ал. 4 или с преотстъпено заверено копие на лиценз на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лв. Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение завереното копие се отнема.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 52, като в ал. 1 думата „редовно“ се заличава.

Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 53: „§ 53. В чл. 105 се създава ал. 3: „(3) Водач, който при проверка от контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издадени въз основа на този закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв.“

По § 54 – оттеглям предложението от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54: „§ 54. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца: а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността; б) което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община; в) с което се извършва превоз за собствена сметка на пътници или товари, без да са изпълнени изискванията по чл. 12б, ал. 1, ал. 10 и ал. 11; г) с което се извършва превоз на повредено превозно средство, без да са изпълнени изискванията по чл. 24е;“ б) точка 2 се отменя; в) в т. 3: аа) в буква „б“ след думите „специализиран превоз“ се поставя запетая и се добавя „превоз за собствена сметка или таксиметров превоз“, а думите „до заплащане на парична гаранция или“ се заличават; бб) в буква „в“ думите „до заплащане на парична гаранция или“ се заличават; вв) в буква „д“ думите „до заплащане на парична гаранция или“ се заличават; г) точка 4 се изменя така: „4. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който: а) е нарушил правилата за времето за управление, прекъсване на управлението или почивка – докато не бъде ползвано времето за прекъсване или почивка; б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година; в) извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на превоз за собствена сметка, случаен, специализиран или таксиметров превоз на пътници – за срок от една година;“ д) създава се т. 7: „7. временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил за срок една година, на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници: а) без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза; б) без издадено разрешение за съответната община, от която е започнал превоза и/или моторното превозно средство не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници; в) с таксиметров апарат, който не е с оценено съответствие и/или не е преминал метрологичен контрол; г) с лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни.“ 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „т. 1, 2 и т. 3“ се заменят с „т. 1 и 3“; б) създава се т. 6: „6. отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.“ 3. В ал. 3 думите „т. 1 – 3“ се заменят с „т. 1 и 2“. 4. Алинеи 5 и 6 се отменят. 5. Алинея 7 се изменя така: „(7) Табелите с регистрационните номера и документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство, иззети по реда на ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното постановление глоба.“ 6. Създава се ал. 8: „(8) Свидетелството за управление, иззето по реда на ал. 1, т. 4, букви „б“ и „в“, се изпраща на органа, който го е издал, заедно с копие на заповедта за наложената принудителна административна мярка.“ По § 55 – предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55: „§ 55. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точки 1 – 3 се изменят така: „1. „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. 2. „Превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. 3. „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.“ б) точка 36 се отменя; в) точка 39 се отменя; г) създават се т. 56 – 58: „56. „Икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. 57. „Превоз с атракционна цел“ е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община, с моторни превозни средства от категория М2 или МЗ или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 км/ч, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. 58. „Пътна помощ“ е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел.“ 2. Създава се § 2а: „§ 2а. Заявленията по този закон, подавани до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, могат да бъдат подадени лично или чрез упълномощено лице или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в град София или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове, или да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис и подадени по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 56 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като точка 2 на § 55. По § 57 – предложение от народния представител Халил Летифов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 57 да бъде отхвърлен.

Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 56: „§ 56. В § 4 от заключителните разпоредби се създава ал. 6: „(6) На общини, които не са изпълнили или са нарушили задълженията си по чл. 19, ал. 6 и 7, не се предоставят средствата от държавния бюджет по ал. 1 за съответните разписания.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Благодаря, господин Председател. Правя процедура за удължаване на работното време до приемане на Закона.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 58 има предложение от народните представители Халил Летифов и Ихсан Хаккъ. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Георги Свиленски и група народни представители: „В § 58 се създава т. 2а: „2а. В чл. 15, ал. 6 се създава изречение второ: „Движение на таксиметрови автомобили с клиенти по такива ленти се допуска с наредба на общинския съвет.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Красимир Велчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от Станислав Иванов и група народните представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 57: „§ 57. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9, ал. 1 след думите „забранено движението на“ се добавя „самобалансиращи се превозни средства“ и се поставя запетая. 2. В чл. 14, ал. 1 думата „наредба“ се заменя с „наредби“. 3. В чл. 15, ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на: 1. пътните превозни средства, извършващи случен или специализиран превоз на деца и/или ученици; 2. леките електрически таксиметрови автомобили, извършващи превоз на най-малко трима пътници.“ 4. В чл. 69 думите „за слизане или качване“ се заменят със „само за слизане“. 5. В чл. 79: а) в текста преди т. 1 след думите „всеки велосипед“ се добавя „и индивидуално електрическо превозно средство“; б) точка 2 се изменя така: „2. механичен или електронен звънец и да няма друг звуков сигнал;“ в) в т. 3 думата „устройство“ се заменя със „за велосипеда – устройство“; г) създава се нова т. 4: „4. за индивидуалното електрическо превозно средство –устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване на червена светлина отзад;“ д) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея накрая се добавя „на велосипедите“. 6. Създава се чл. 80а: „Чл. 80а. (1) Водачът на индивидуално електрическо превозно средство при движение е длъжен: 1. да ползва в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан; 2. да се движи по изградената велосипедна инфраструктура, а при липса на такава – възможно най-близо до дясната граница на платното за движение; 3. в тъмните часове на денонощието и/или при намалена видимост да управлява индивидуалното електрическо превозно средство с включени светлини; 4. да се движи с изправна спирачна система на управляваното индивидуално електрическо превозно средство; 5. да ползва каска, ако е на възраст до осемнадесет години. (2) На водача на индивидуалното електрическо превозно средство е забранено: 1. да се движи по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост за движение е над 50 км/ч; ограничението не се прилага за улици с изградена велосипедна инфраструктура; 2. да се движи в зони, обозначени с пътен знак В9 – „Забранено е влизането на велосипеди“; 3. да се движи по улици, обозначени с пътен знак Г13 – „Пътна лента или платно за движение само на превозни средства от редовните линии“; 4. да развива скорост, по-висока от 25 км/ч; 5. да превозва други лица; 6. да се движи успоредно до друго индивидуално електрическо превозно средство или двуколесно пътно превозно средство; 7. да управлява превозното средство, без да държи кормилото с ръка; 8. да се движи в непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за него; 9. да превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на превозното средство или създават опасност за другите участници в движението; 10. да управлява превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци; 11. да използва мобилен телефон при управлението на индивидуално електрическо превозно средство. (3) Минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е: 1. шестнадесет години — по велосипедна инфраструктура и по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 км/ч; 2. четиринадесет години – само по велосипедни алеи. (4) С наредба на общинския съвет се определя: 1. по-ниски максимално допустими скорости от определените в ал. 2, т. 4; 2. редът за определяне на задължителните зони за паркиране на индивидуални електрически превозни средства, включително и максимално допустимия брой, както и условията и редът за тяхното предоставяне и ползване. 7. В чл. 81, в текста преди т. 1 след думата „средство“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на индивидуално електрическо превозно средство“. 8. В чл. 83, ал. 2 думите „специален автомобил“ се заменят с „автомобил със специално предназначение за тази цел“. 9. В чл. 87, т. 2 след думата „тегленето“ се добавя „на индивидуални електрически превозни средства“ и се поставя запетая. 10. В чл. 107, т. 2 думите „мотопед или мотоциклет“ се заменят с „мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство“. 11. В чл. 110 думите „мотопед или мотоциклет“ се заменят с „мотопед, мотоциклет или индивидуално електрическо превозно средство“. 12. В чл. 143, ал. 1 се създава изречение второ: „Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.“ 13. Създава се чл. 145а: „Чл. 145а. (1) Преди прехвърляне на собствеността на регистрирано моторно превозно средство собственикът на прехвърляното превозно средство може да подаде заявление за запазване на регистрационния номер на превозното средство за регистрацията на друго превозно средство от същата категория и прекратяване на регистрацията на превозното средство, като заплати такса в размер, определен в тарифа на Министерския съвет. (2) В случаите по ал. 1 заявлението се подава по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2. (3) В случаите по чл. 143, ал. 6 при прекратяване на регистрация на превозно средство за запазване на регистрационния номер се подава заявление по реда на ал. 2. (4) В срок до един месец от подаване на заявлението заявителят има право да регистрира друго моторно превозно средство със запазените табели, в случаите по ал. 1 и 3 по ред, определен с наредбата по чл. 140, ал. 2. (5) Когато в срока по ал. 4 не е регистрирано друго моторно превозно средство със запазения номер, прехвърлянето на собствеността на моторно превозно средство, за което е подадено заявление по ал. 1 или 3, се извършва след прекратяване на регистрацията и връщане на регистрационните табели в съответното звено на „Пътна полиция“. Табелите с регистрационния номер се унищожават. (6) При регистрация на друго превозно средство след срока по ал. 4 се поставят нови табели с регистрационен номер.“ 14. Член 148в се отменя. 15. В чл. 150 след думата „когато“ се добавя „превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или“. 16. В чл. 167, ал. 2, т. 1 след думата „пешеходците“ се поставя запетая и се добавя „на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура“. 17. В чл. 171, т. 2 буква „н“ се отменя. 18. В чл. 172, ал. 4 думите „чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“, „м“, „и“ и т. 2а“ се заменят с „чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“, „м“ и т. 2а“, а думите „чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“, „м“ и „н““ се заменят с „чл. 171, т. 2, букви „в“, „к“, „л“ и „м“. 19. В чл. 183: а) в ал. 1 се създават т. 6 и 7: „6. управлява велосипед в нарушение на чл. 80, т. 3; 7. управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 1 и 5“; б) в ал. 4 се създава т. 13: „13. управлява индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на чл. 80а, ал. 1, т. 2 – 4 и ал. 2 и 3.“ 20. В § 6 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: а) в т. 11 накрая се добавя „и индивидуалните електрически превозни средства“; б) в т. 12 буква „г“ се изменя така: ,,г) със специално предназначение – моторни превозни средства от категории М или N, притежаващи специфични технически характеристики, които им позволяват да изпълняват функции, изискващи специална конфигурация или оборудване;“ в) създават се т. 18б и 18в: „18б. „Индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 км/ч, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 мм, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 мм, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 кг. Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания. 18в. „Самобалансиращо се превозно средство“ е превозно средство с едно колело или с две успоредно разположени колела, задвижвано от двигател, чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 25 км/ч, за което е характерно присъщо нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна контролна система, за да се поддържа в равновесие.“ г) точка 29 се изменя така: „29. „Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, правя две редакционни предложения. Едното е в § 58, който става § 57, в т. 3 „в чл. 15, ал. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на пътните превозни средства, извършващи случаен или специализиран превоз с деца и/или ученици“. А т. 2, която е към тази т. 3, „леките електрически таксиметрови автомобили, извършващи превоз на най-малко трима пътници“ да отпадне поради това, че няма как да се контролира колко пътници са в таксито. Ще създадем напрежение по бус лентите. Става въпрос за бус лентите, такситата да може да се движат в бус лентите. Поради тази причина предлагам това нещо да отпадне, както предлагам да отпадне и в т. 19, в ал. 1 се създават точки 6 и 7, т. 6 да отпадне, тъй като в нея е записано „управлява велосипед в нарушение на чл. 80, т. 3“, а такъв член и такава точка няма. Поради тази причина предлагам и това нещо да отпадне. Благодаря.

Благодаря, господин Председател! Аз взимам отношение по предложението на господин Иванов и то не е нито редакционно, нито техническо, нито някакво друго, а то си е смислово предложение. Става въпрос за леките таксиметрови автомобили да се движат в бус лентите. Това предложение беше широко обсъдено в Комисията и получи подкрепата на повечето народни представители и затова е в черния текст. Другото предложение – моето, което аз бях предложил – за всички таксита да се движат в бус лентите, когато са с пътници, не беше прието и го няма. Но това нещо беше обсъдено и затова е попаднало в черния текст. Така че няма как да го приемем като редакционно или като каквото и да е техническо, за да отпадне. Единствената възможност, ако искате, разбира се, да се спазва Правилникът, по който се приемат законите в България, е да се подложи целият текст на гласуване без никакви редакционни и технически такива. Другото предложение е редакционно, което каза господин Иванов – да отпадне т. 3 по-назад в т. 19. Но това за таксиметровите електрически автомобили в никакъв случай не е редакционно предложение. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председателю! Въпросът, темата за движението на таксиметровите автомобили в бус лентите е много стар. Той е бил дискутиран в обществото неведнъж и при всяко влизане на този закон за поправки, а това се е случвало толкова често, това е един от най-променливите закони, такова предложение е било поставяно. За първи път обаче то влиза в пленарната зала, ако не се лъжа. И това, което е възприела Комисията, е най-скромното като възможности – таксиметровите автомобили да се движат в бус лентите. Така ще удовлетворим едно желание на бранша от много години, половинчато, разбира се, но все пак и това е нещо. Когато се поставя този въпрос, аз си давам сметка, че има и „за“, и „против“. Аз самият имам колебания в едната или другата насока, но тогава, когато се решава въпрос, ако щете и при едно вземане на решение в съдийското мислене, а тук и като Народно събрание, се тегли на везните – има и „да“, има и „не“. Но аз превалям към „да“. Това е така, особено след като днес се взеха становища, които до този момент бяха спорни и които сочат, че таксиметровият превоз е обществен превоз – § 6, после 51-ви, 52-и и 53-ти. Ако до този момент имаше някакво колебание, тоест не се даваше решение на темата и на въпроса, това вече с общата логика на Законопроекта е така. Изхождам от общите съображения за ефективност, за използване на пътните платна. Всички сме шофьори, знаем, бус лентите са малко използвани ленти за движение, знаем кои се движат там, няма да се спирам подробно да изброявам. Но принципът е, че колкото повече превозни средства се движат в другите две или три ленти за движение, толкова те ще се натоварват. И отместването на част от тях в бус лентата ще означава разтоварване на тези две платна. Застанете на Цариградско шосе – чудесен пример в това отношение, и ще видите. Ако има проблеми за бус лентата, това са други недобросъвестни шофьори, водачи най-често на джипове и на луксозни коли, които необезпокоявано шпорят по тези бус ленти, и те създават проблема. Разтоварването на другите две ленти с таксиметрови автомобили ще означава и контрол, ако щеш, от таксиметровите шофьори, които, знаем всички, са една доста стройна и организирана сила, която също ще оказва контрол върху това движение и спазване на тези правила и недопускането на други шофьори да влизат в тази лента. Съображенията, разбира се, са още много, има и против. Въпросът е решен различно в различните страни, но има и доста страни, в които такова движение е разрешено. А по процедура и по същество – голямо е очакването на таксиметровите шофьори за това облекчение на тяхната работа, казвам Ви. Има едно очакване, което се създава от решението на Комисията в този аспект и в този смисъл. Недейте с тези предложения, господин Иванов, в нарушение на нашия Правилник, да внасяте това правило и призовавам да бъде възприето решението на Комисията такова, каквото е и каквото е предложено в залата. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз също искам да изразя своето мнение против предложението, което направи господин Иванов за отпадането на тази т. 2 в чл. 15, ал. 6, в § 57 на Закона за движението по пътищата, защото проблемът не е, че тя не е само редакционна, но тя по смисъл и идея противоречи на целия дебат, който ние проведохме в Транспортната комисия, в това число в който участваха и представителите на Министерството на вътрешните работи, и на Министерството на транспорта, и на различните превозвачи, в това число и на таксиметровите такива. Истината е, че с господин Свиленски ние сме направили едно предложение, с което предложихме всички таксиметрови автомобили с наредба на съответния общински съвет да бъдат допуснати до движение в бус лентите. Идеята е, че в някои бус ленти наистина в някои градове може това да не е подходящо, но в други, в които общинските съвети считат това за възможно и целесъобразно, биха могли да го допуснат. В крайна сметка Комисията прие едно, както каза изказалият се преди мен господин Шопов, по-ограничено решение по въпроса, като прие предложението на господин Летифов до движение в бус лентата да бъдат допуснати само електрическите таксиметрови автомобили, които превозват три или повече пътници. И тук има един много силен аргумент в полза на това предложение – това предложение…

Добре, дайте да го гласуваме!

Господин Иванов, можете да се изкажете, разбира се, моля да не ме прекъсвате. Това предложение има своя смисъл и от гледна точка на екологията, особено в големите градове. Ние с Вас трябва, разбира се, да приемем тези решения, които насърчават използването на екологични или на по-екологични превозни средства. Между другото, голяма част от таксиметровите автомобили, както всички знаем, са или на метан, или на газ, което е също не по-малко екологично, но безспорно най-екологични превозни средства, особено за големите градове, са електрическите такива. Същевременно в т. 1 на това предложение, което разглеждаме, се допусна с редакция, направена в Комисията, движение в бус лентите не само за специализирания превоз на деца и ученици, както беше предложен той от господин Летифов, а и на случайния такъв превоз. И ако тук се коментира как ще се извършва контролът – дали в превозното средство, в дадения случай в таксиметровия автомобил, се возят трима или по-малко човека, дали той е електрически или не, аз се питам как ще се извършва контролът, и там зададох по време на дебата в Комисията този въпрос, как ще се извършва контролът над това дали се извършва случаен, или специализиран превоз на деца и ученици? Но всички ние се съгласихме в Комисията, че е разумно да се подкрепи предложението деца и ученици да се превозват възможно по-бързо и да не се бави както случайният, така и специализираният превоз на деца и ученици. Затова считам, че е разумно да подкрепим предложението на господин Летифов и наистина таксиметровите електрически автомобили да бъдат допуснати до движение в бус лентата. И моля да не подкрепяте предложението, направено от господин Станислав Иванов, за отпадане на тази точка. Благодаря Ви. (Реплики от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Разглежданият параграф е изключително важен и ние проведохме може би месеци наред дебати, работа в работни групи и в комисии, за което благодаря и на колегите, и на всички участници. Трудно стигнахме до някои заключения и текстове, включително и за регистрационните табели, което само по себе си е една реформа, но ние се опитахме да намерим един подход, който да се окаже удачен и да бъде работещ. Намерихме и текстовете, с които поне първоначално да намерим регулацията за движение на самобалансиращи така наречените електрически тротинетки по платното за движение, което също е една очаквана регулация, изключително важна, и се надяваме с тези текстове да направим достатъчно добра регулация за по-малко травматизъм, защото все повече виждаме, че всеки ден травматизмът и ПТП-тата с такива електрически превозни средства са факт, за съжаление. Затова се надяваме, че ние наистина сме намерили този подход и ще регулираме тази дейност с идеята за запазването на здравето и живота на всички участници в движението. Предложенията, които ние сме направили с колегата Хаккъ, са съществени сами по себе си. Едното е да отпадне буква „н“ на чл. 171, което е една несправедливост и ние всички се обединихме, че там трябва да се намери тази справедливост, изхождайки от текстовете на Конституцията, че деянието или нарушението е индивидуален акт и всеки носи лична отговорност за това. Другите две точки, за които господин Иванов поиска разделно гласуване, също са много важни. Споделям подхода му или разбирането му – всяка една от тези точки е важна сама по себе си, и наистина ми се ще ние да подходим достатъчно отговорно и да приемем тези текстове. Първо, отношението към нашите деца е най-важното нещо – задължение и ангажимент. Подходихме с идеята да допуснем специализирани, в случая, както каза и господин Данчев – случайният превоз на деца и ученици или ученици за най-съществено, първо, за да може те да се придвижват по-бързо, но и по-безопасно, с идеята, че, допускайки ги в бус лентата, ние ще ги запазим и ще намалим и травматизма, който се случва. Да не припомняме, че всяка година, вследствие на пътни транспортни произшествия, ние губим по един клас деца. Това е една черна статистика и идеята за грижата за нашите деца е предложението на този текст. Надявам се, че той ще срещне подкрепа, защото това е нашето отношение към децата, наследството и България. Другият текст – това, което казва и господин Данчев, ние водихме дълги разговори в Комисията за допускането на електрическите таксита по бус лентата, все още те са рядкост – с идеята ние да насърчим този вид транспорт, имайки предвид, ако не се лъжа, че бяха около 6000 само на територията на София.

Няма нито едно.

Какъв е проблемът?

На територията на цялата страна става една внушителна цифра. Признавам, че тук трябваше да има цялостен подход и ние да намерим решение за стимулиране на този процес, не само за такситата, а, ако щете, за домакинствата. Защото на този етап ние имаме, ако трябва така да го кажа, държавна политика единствено и само за обществения превоз – да се налагат автобуси, които са с електрическо задвижване. Но самото предложение отвори дебата в Комисията, а и не само. Редно е този дебат да бъде отворен за обществено ползване и да се постигне един по-добър резултат от гледна точка на тази декарбонизация, за която говори Европа, ние също говорим. Тя няма как да се постигне, ако ние нямаме целенасочени действия и ако не направим тази картинка за състоянието на транспорта. Официалните данни са, че карбонизацията всъщност представлява една четвърт от транспортната дейност. Това е една малка стъпка, която обаче трябва да бъде развита. Затова приемам, че този дебат търпи развитие. Ако получи подкрепа отново така предложената точка, може би трябва да се даде възможност и на общинските съвети да преценят къде може и къде не може това да се приложи от гледна точка на самия трафик, но смятам, че е необходимо ние оттук насетне да мислим, първо, в тази посока – за намаляване на вредните емисии, за опазване на околната среда и най-вече на здравето. Разчитам, че тези текстове ще бъдат подкрепени затова, че те са в полза роду и на хората. Благодаря Ви за вниманието.

Изказване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Взимам отношение по редакционното предложение, което уж е редакционно по отношение на малките електрически таксиметрови автомобили и допуска им до бус лентите. Тук не става въпрос само за екология. Тук не става въпрос само за чист въздух. Тук става въпрос и за ефективност. Между другото, господа управляващи, Вашият вицепремиер постоянно говори за повишаване на енергийната ефективност в България, имайки предвид, че транспортът е в най-тежко проблемно състояние по отношение на енергийна ефективност и един от начините, които пак Вашият вицепремиер дава за пример, е електрификацията на този транспорт и въвеждането на повече електромобили. Учудвам се как предлагате нещо, което стимулира електроавтомобилите само в областта на таксиметровия превоз, Вие да се опитвате да го премахнете! Тук става въпрос за елементарно допускане на 10, 15, 20 – не знам колко автомобила в София са електротаксита, но мисля, че няма. Все пак поне да ги стимулираме да ги има. Защото това, от една страна, ще окаже благоприятно влияние, както вече беше казано неколкократно – върху околната среда, ще окаже влияние върху подобряване на показателите на енергийната ефективност в транспорта, защото електротранспортът е най-ефективният транспорт. Ще ни помогне да постигаме европейски цели, които са ни поставени и в областта на екологията, и в областта на енергийната ефективност. Ще допринесе за това с тази мярка поне да се намали до голяма степен и замърсяемостта на въздуха в София – ако ние стимулираме този вид таксиметров транспорт и той започне да се движи. Аз бих разбрал една такава редакционна поправка, ако беше премахнат броят – да са трима заети, и да е само един. Примерно! Заето електротакси, което да може да се движи там. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Ако е заето, то си свети в червено, Станиславе!

Как ще разбереш един или трима?

Аз това казах: ако беше направил предложение да отпадне „трима“ и да бъде само „заето такси“, бих го приел и бих го подкрепил.

А сега не го подкрепяш!

Но въобще да го премахнеш е абсолютно неприемливо. Абсолютно неприемливо е това! По-добре направете редакционно предложение да бъде заето електротаксито.

Колко таксита има такива в София? Нито едно!

Да, защото нямат стимулиране.

Ще го направим.

Аз ще помоля, господин Председател, ако може, господин Иванов после да ми направи реплика, а не да си правим диалог тук с него.

Няма и да има, ако ние не направим някакъв стимул за този вид транспорт, който да се ползва и да знаят хората, че като се вози на електромобил, освен че може да спре някъде, където е само за електромобили, да може да зареди някъде, и ако ползва и таксита, да може наистина да има избор и да каже: „Аз искам да стигна от точка А до точка Б бързо, затова искам да си поръчам електротакси, защото то ще ми е най-сигурният, най-чистият и най-ефективният транспорт.“ Не мога да разбера защо правите предложения, които са против всички Ваши цели, които сте обявили във Вашата управленска програма! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ерменков, те просто нямат цели! Те не знаят какви цели имат! (Викове от ГЕРБ: „Еее!“) На четири заседания на Транспортната комисия няма представител на Министерския съвет, за да каже позицията на Министерския съвет – каква е позицията именно по този въпрос, по политиките. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Говорим технически как ще се броят в таксито, дотам стигаме – технически: колко таксита и как да броим пътниците вътре, а не политиките: дали да има градски или обществен транспорт до труднодостъпни места, дали да има таксита, дали да има обществен транспорт?

Това не е по темата.

Това го няма, няма как да Ви отговорят на въпроса каква им е политиката, като няма политика!

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Свиленски, аз не съм бил на заседание на Комисията по транспорт, така че не мога да взема отношение по присъствието или отсъствието на представители на Министерството или на Министерския съвет там, но чета това, което е Програмата – опитвам се да се запозная, за да може, ако намерим някои сходни моменти и политики в полза на народа, да се обединяваме около тях, но няма как да го направим това, когато се правят предложения, които са точно в обратната посока. Има управленска програма, която е публикувана, има публични изказвания на представителите на правителството за борба за по-чист въздух и по-голяма енергийна ефективност и въобще против здравия разум, който би трябвало да ни накара не само да бъдат трима, а въобще всяко такси, което е електрическо и е заето, то свети в червено – веднага става ясно, че таксито е заето, да може да се движи в бус лентата. Не искам да говоря за по-широкия проблем – дали всички таксита трябва да се движат или не, това е съвсем друга тема на съвсем друг разговор. Тук говорим за нещо, което доказва още един път, че не е редакционна поправка, а е съществена и аз, ако съм на мястото на водещия това заседание, няма да я допусна въобще за гласуване. Благодаря.

Прието от Комисията.

Може разделно да го гласувате, но не да го извадите.

Трябва разделно да се гласува.

Разделно гласуване.

Какво гласуваме в момента?

Какво предложихте, господин Иванов?

Прегласуване!

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имаше колеги, които не бяха влезли в залата още, моля да вземем процедура по прегласуване. Благодаря.

Прегласуване, така ли?

Да, да, прегласуване.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 59. Предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 60: „§ 60. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. …) в чл. 79, ал. 5 думите „светлата част на денонощието“ се заменят с „часовия диапазон между 6,00 и 21,00 ч.“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 61: „§ 61. В Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ДВ, бр. …) в § 33, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите „18-месечен“ се заменят с „30-месечен“.

По § 62 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 62 да бъде отхвърлен. По § 63 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 62: „§ 62. На моторни превозни средства от категория М2, МЗ и N3, както и специални превозни средства с изключение на къмпинг-автомобилите, къмпинг-ремаркетата, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, които не са регистрирани от юридическо лице, едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, служебно се прекратява регистрацията след 31 декември 2021 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 63. Предложение от Георги Свиленски и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде нов § 64: „§ 64. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон производства по регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил се довършват по досегашния ред. (2) Издадените до влизането в сила на този закон удостоверения за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници с лек таксиметров автомобил запазват действието си до изтичане срока на валидност.“

Има предложение на Красимир Велчев и група народни представители: „В преходните и заключителните разпоредби се създава § 64а: „§ 64а. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и Министерството на вътрешните работи приемат необходимите промени в подзаконовите нормативни актове относно т. 11а на § 58.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 65 има предложение от Станислав Иванов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 65: „§ 65. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграф 61, който влиза от 28 март 2020 г.; 2. параграф 8, относно чл. 12, ал. 1 – 6, ал. 7, т. 1 и т. 3 и 4 и ал. 8 – 14, § 9, т. 1, § 17, § 18 и § 57, т. 13, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.; 3. параграф 8, относно чл. 12, ал. 7, т. 2 и § 19, които влизат в сила две години след обнародването на Закона в „Държавен вестник“.“

Оттеглям го.