1 юли 2020 г.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение точка втора от така гласувания дневен ред да отпадне. Мотивите са много. Създаде се обществено напрежение сред много хора – по-точно бизнеса, който се занимава с траурни и погребални обреди. Всички сте чували, че тази поправка откровено лобира големите оператори и доставчици на комуникационни услуги през задния вход да си подменят апаратурата с 5G техника. Госпожо Председател, по този въпрос може да се запознаете и със становището на омбудсмана. Аргументите са много, така че предлагам тази точка да отпадне от дневния ред.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От няколко заседания ми прави впечатление, че двама наши колеги не си носят маските, и ще помоля да вземете мерки по този въпрос. Хайде, при едно участие в заседание да не се носи маска, но вече няколко заседания двамата колеги изобщо не си слагат маските. Да не мислите, че на нас ни е приятно да носим маски?! Тук се нарушава и заповедта на министъра на здравеопазването, така че моля да вземете мерки към тези двама колеги.

Единият е ясен.

Госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене. Разбира се, че всички трябва да бъдем с маски, но не считам, че е редно всяка сутрин заседанието да започва с това някой да излиза на тази трибуна и да преброява колегите, които са без маски. За тази работа си има РЗИ, което следи стриктно за това кой е със и кой е без маска и съответно съставя необходимите актове. Не е Ваша работа непрекъснато през една, две или пет минути да съобщавате кой народен представител е без маска! Мисля, че колегите от РЗИ вършат тази работа доста стриктно. И пак призовавам колегите народни представители да се съсредоточат върху работата, върху законодателството, а не върху това да се гледаме кой е с маска и кой е без маска. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, предполагам, че сте чели заповедта на министъра на здравеопазването, и смятам, че ръководството на парламента трябва да бъде глобено. В нея се казва, че ръководството на парламента трябва да осигури разстояние между депутатите от метър и половина. Къде е това разстояние?!

Сложи маската! Недей така!

Ще обясня и за маската. Парламентът – ръководството е длъжно да ни осигури метър и половина разстояние. Защо, госпожо Председател, не се осигурява това разстояние, като то също е в заповедта?! Значи тази част може да се наруши! Другото, което се казва, е, че маски се слагат на обществени места и е изяснено какво е „обществено място“. Парламентът не е обществено място, защото има особен режим, контролиран режим на вход. Самият председател на Министерския съвет сваля маската и започва да говори! Министърът на здравеопазването казва, че Министерският съвет не е обществено място, защото там има специален режим на влизане и не прави обществени услуги. Същото се отнася и за Народното събрание. Така че да дойде РЗИ да ни глоби – ние ще го обжалваме в съда. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за допуск в пленарната зала на: Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, Ирена Дамянова – началник-отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“, Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“.

„ДОКЛАД относно Указ № 122 от 22 юни 2020 г. на Президента на Република България, постъпил на 23 юни 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г., приет от Народното събрание на 11 юни 2020 г., и мотивите към Указа На свое заседание, проведено на 25 юни 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Указ № 122 от 22 юни 2020 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от Народното събрание на 11 юни 2020 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха: от Администрацията на Президента на Република България: Стефан Янев – секретар по сигурност и отбрана, Иванка Иванова – съветник по правни въпроси, и Невин Фети – съветник по правните въпроси; от Министерството на вътрешните работи: Милко Бернер – заместник-министър, Стефан Балабанов – заместник-министър, главен комисар Ивайло Иванов – главен секретар на МВР, Ирена Дамянова – началник-отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“, и Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правнонормативна дейност“. Иванка Иванова запозна членовете на Комисията с Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, § 6, т. 3 относно чл. 39, ал. 8 и § 8 относно чл. 44, ал. 1 и 6 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от 44-тото народно събрание на 11 юни 2020 г. В мотивите си президентът посочва, че с приетите промени Законът за МВР – охранителната дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движение по пътищата, е допълнен с нови задачи по охрана на лица. Твърди, че фокус от висш порядък в тази допълнителна дейност действително е защита на висши ценности – личната свобода, правото на живот, неприкосновеността на физическите лица. В новоприетите текстове обаче не се определят ясно целите и условията за осъществяване на дейността по охрана от страна на МВР. По този начин се създава възможност за ограничаване на права, противопоставяне на интереси, на субекти и на институции. Предвижда се тази нова функция за охрана на лица да се осигурява при условия и по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. По този начин се изоставя нормата от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, изискваща Народното събрание, Президентът на Републиката и Министерският съвет съобразно компетентността си да определят основните задачи на държавните структури. Атакуваните норми не са съобразени и с други законови изисквания, което е в разрез с принципа на правовата държава. Счита, че това според него дублиране на функции влиза и в противоречие с Актуализираната стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на Народното събрание от 14 март 2018 г. Тази стратегия изключва дублиращи се структури. Липсват и аргументи за ефективност и ефикасност при създаването на тази паралелна структура. Липсва и концепция по отношение механизма на взаимодействие и координация между упражняващите тази дейност структури. Президентът сочи, че разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от новоприетия Закон за Министерството на вътрешните работи позволява създаване на специализирани звена за охрана на лицата както в новосъздадената Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма“, така и в другите три главни дирекции в МВР. Президентът изразява несъгласието си освен със съдържанието по оспорвания § 1, т. 3 относно чл. 39, ал. 8 и § 8 относно чл. 44, ал. 1, а и към начина на приемане – между първо и второ гласуване във водещата комисия. Воден от така изложените мотиви, президентът упражнява правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България за връщане за ново обсъждане на § 1, § 6, т. 3 и § 8, ал. 1 и 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи. Заместник-министър Милко Бернер отбеляза, че Министерството на вътрешните работи счита, че законодателят е осигурил необходимата нормативна среда за изпълнение на възложените от Конституцията и законите правомощия на Министерството на вътрешните работи за провеждане на държавната политика по превенция, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, защита правата и свободите на гражданите. В подробно и аргументирано становище заяви, че основна цел на предложените и приети промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, които се оспорват, е защита на служителите, заемащи държавни длъжности, при възникване на заплаха за живота и здравето им при изпълнение на служебните им задължения. Взаимодействието между НСО и МВР е регламентирано в Закона за Националната служба за охрана и в подзаконовите актове чрез оперативни, технически, охранителни или други специализирани дейности. Основното в Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР е, че охраната се осигурява не поради заеманата длъжност, а само при конкретна заплаха. Предвидено е конкретната застрашеност, видът, обхватът и срокът на охрана да се определят от комисия с председател – главен секретар на МВР, и членове –директорите на Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Главна дирекция „Жандармерия, специализирани операции и борба с тероризма“. Изтъкна довод, че лицата по чл. 20 от Закона за НСО не могат да се откажат от охрана, но е предвидено Комисията по чл. 23 от Закона за НСО да взема решение за охрана на лицата от МВР. Именно тази комисия ще преценява обстоятелствата, свързани с конкретното лице и конкретната застрашеност. Това на практика означава, че паралелна охрана няма да се осъществява. В мотивите на президента се твърди, че със създаването на звена към главните дирекции се разширява възможността за охрана и от тези нива. Отбеляза, че те се създават на основание сега действащия Закон за МВР и целта е да се конкретизират районите на действие при критични ситуации, а осъществяването на охрана е само правна възможност и тя подлежи на анализ и решение с преценка. Министърът на вътрешните работи утвърждава само правила, свързани с тактическите действия. На последно място отбеляза, че направените предложения от народните представители са на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и са относими към предмета и обхвата на внесения и приет на първо гласуване законопроект. Поради тази причина Министерството подкрепя така атакуваните с ветото на президента текстове и счита, че с направените промени ще се повиши ефективността на дейността на Министерството на вътрешните работи. В дискусията взеха участие народните представители Росен Малинов, Валентин Радев и Пламен Нунев. Росен Малинов подчерта, че мотивите на президента са грамотно изложени и издържани и в залата ще подкрепят ветото. Валентин Радев подчерта, че основната задача на МВР е осъществяване на охранителна дейност, свързана с опазване на обществения ред и националната сигурност. МВР участва в редица местни и международни охранителни мероприятия и притежава голям опит при охрана на събития. Освен това Министерството на вътрешните работи и Националната служба за охрана винаги са взаимодействали чрез технически, оперативни и други специфични охранителни способи, за които МВР е с доказан капацитет. Приетите и атакувани текстове не създават паралелна структура, а само създават условия за повишаване ефективността на охранителната дейност. По отношение на аргументите на президента господин Пламен Нунев посочи, че оспорените текстове отговарят на конституционната норма на чл. 105, ал. 2, съгласно която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност на държавата. Застрашаването на дейността на служителите в администрацията директно рефлектира върху стабилността, обществения ред и националната ни сигурност. В Закона за МВР са посочени служители в органите на власт, а в Закона за НСО – органите на държавна власт, а това са висшите държавни фигури – премиер, президент, вицепрезидент, председател на парламента, главен прокурор, народни представители и други застрашени, свързани с националната сигурност. Служителите, които подпомагат дейността на органите на държавна власт и са част от техните администрации, са в обхвата на нормата на Закона за Министерството на вътрешните работи. Неслучайно в Закона за МВР се споменават функциите, които упражняват съответните лица, подлежащи на охрана – служители в администрацията на органите на държавна власт, за да се отграничат те от висшите държавни фигури, посочени по-горе. Участници и в Комисиите по Закона за Националната служба за охрана и Закона за Министерството на вътрешните работи са представители на изпълнителната власт, което е предпоставка за взаимодействие и синхронизация в дейността по охрана, включително да преценяват вида на охраната и да осигуряват най-ефективната ѝ форма, съобразно потребността на охранявания субект от гледна точка на националната сигурност. По този начин се елиминира възможността да се охраняват лица и по Закона за Министерството на вътрешните работи, и по Закона за Националната служба за охрана. Изборът е форма на утвърждаване на най-добрите практики и на база конкуренция е и форма за усъвършенстване на охранителната дейност. Практиката в нормотворчеството ни дава и други примери за съществуване на самостоятелно уредени охрани, като Съдебна охрана, а също и Бюрото по защита, които имат сходни функции. Всичко това изключва твърдението за създаване на паралелна охрана в Закона за Министерството на вътрешните работи. Разширяването на кръга от охраняеми лица при застрашеност в администрациите на централната и местната власт от МВР е в кръга на компетенциите на изпълнителната власт съгласно Конституцията и е своеобразна мярка за борба с противообществените прояви, престъпността и защита на националната сигурност. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, 1 глас „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2019 г., приет от Народното събрание на 11 юни 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На първо място, ми позволете да махна тази предпазна маска, защото…

…при изразяване на свободната воля на народните представители от трибуната мисля, че е редно те да нямат тези прегради.

Надявам се това нещо да бъде преосмислено и в други части на залата, защото някои колеги бяха прави, в интерес на истината, но да се върна към темата. Уважаеми колеги, днес разглеждаме връщането за повторно обсъждане на приетия Закон за МВР от Президента на Република България в частта му на § 1, § 6 и § 8, с които се въведе по-детайлизирана и според мен неспецифична възможност на Министерството на вътрешните работи да охранява определени категории лица по ред, който е предвиден в други закони. Освен колизията с редица нормативни актове, които доста детайлно са описани в мотивите на президента за повторното връщане на Закона за разглеждане, считам, че тази тема нееднократно е била дискутирана, нееднократно разглеждана и са предоставени редица мотиви и съображения Министерството на вътрешните работи да се занимава с дейности, които са му възложени по Конституция и са описани в Закона за Министерството на вътрешните работи. Считаме, че в следващите дни, месеци, години Министерството на вътрешните работи трябва да съсредоточи своята дейност – най-вече политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, да насочи своите усилия към такова реорганизиране на дейността на Министерството на вътрешните работи, че то да постига основните цели и функции, а именно да осигурява обществения ред в държавата и сигурността на гражданите. (Силен шум.) Какво имам предвид?

Наистина, госпожо Председател, самоцелното ми говорене тук… (Силен шум.)

По-скоро да се намерят решения на проблемите, които да доведат до по-пълноценно функциониране на органите на МВР, а именно охраната на обществения ред и защита сигурността на гражданите, и то във връзка с преодоляване на такива негативни състояния, които нарушителите на закона причиняват на българските граждани, като така наречената битова престъпност, организационното състояние вътре в Министерството на вътрешните работи. Само да припомня на колегите, че преди няколко дни синдикатите в Министерството на вътрешните работи заявиха, че са в състояние на готовност за протест, защото има редица въпроси, които са поставили пред ръководството на Министерството на вътрешните работи и те трябва да бъдат решавани, а не да слагаме несвойствени функции, които допълнително ще натоварват системата на МВР за изпълняване на дейности, които не само според мен, а и според редица специалисти би трябвало да са приоритет на други структури, които са гласувани тук, в този парламент. Само да припомня на колегите, че през 2015 г. в тази зала беше приет именно от мнозинството, ръководено от Политическа партия ГЕРБ, един Закон за Националната служба за охрана, включително и ние го подкрепихме, където бяха приети и законово регламентирани редица текстове за начина, по който трябва да се осъществява физическата охрана на лица. С други промени, които бяха приети през 2014 г., беше въведено и така нареченото Звено за охрана на свидетели към главния прокурор. Сега с тези промени в Закона за Министерството на вътрешните работи въвеждаме още една структура, която ще се занимава с физическата охрана на лица. Да, колегите ще кажат и аз съм съгласен, че Министерството на вътрешните работи така или иначе извършва физическа охрана на лица, но такава специфична дейност, която е описана в други два закона и се изпълнява от други две структури – изцяло се съгласявам с мотивите на господин президента, че ще има дублиране на функции. В голяма степен има опасност – тук беше казано от господин Нунев и прочетено в Доклада, от конкуренция между тези служби, а е недопустимо да се осъществява такава конкуренция в охраната на физическите лица, които са застрашени. Защото, да отворя една скоба, ние не сме против охраната на физическите лица, които са изложени на някакъв риск при изпълнение на техните служебни задължения, но това да се изпълнява при строго регламентиран ред, описан в закон. Защото, колеги, съгласете се, че така, както е предложено в Закона, редът и условията за охрана на физически лица от Министерството на вътрешните работи да бъде описан в наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, създава прекалено много неясноти по отношение на охраняемите лица – по отношение на начина как ще се извършва тази охрана, и най-вече защо народните представители да нямат последната дума, както е описано тук, при определянето на този ред. Мисля, че е крайно нередно това нещо да се случи, защото същите колеги, които ще ме опонират, доста сериозно се аргументираха през 2015 г., когато се приемаше Законът за НСО, именно този тип дейности да бъдат законово регламентирани. Няма да повтарям тук написаното в мотивите за колизията с редица стратегии, решения на Конституционния съд и нормативни актове, защото на Вас са Ви ясни. Вие може да ги коментирате тук, но е редно и нормално институцията Народно събрание в синхрон с Министерския съвет, както е заложено в Конституцията, да се занимаят много детайлно с този въпрос и да го облекат в законова форма, както е Законът за НСО. Какво пречеше, колеги, да се промени така Законът за Националната служба за охрана, че тя да поеме също тези функции, които сега се възлагат на МВР – един специализиран орган, който тук много детайлно е разглеждан, работил е през годините, с необходимата квалификация на служителите, с необходимата подготовка, която може да бъде допълнена и разширена в залата? Не на последно място е сериозният въпрос за допълнителното и необосновано разходване на обществен ресурс, защото това ще доведе до допълнителни разходи в бюджета на Министерството на вътрешните работи за подготовка на такива кадри. Ние не сме спорили тук за създаването на новата дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, където се обединиха две звена, за които очакванията са именно да се съсредоточат върху опазване на обществения ред, и то в места, където имаме съсредоточие на битова престъпност. Свидетели сме на редица акции както на МВР, така и на прокуратурата, насочени в тази посока, и жандармерията тук е редно да поеме своята функция, но да вменяваме функции по охрана на физически лица, и то не само на тази новосъздадена главна дирекция, ами и в още няколко дирекции – в § 8, да Ви напомня, че е дадена възможността на „специализирани звена за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специализирани операции с висока степен на риск, както и звена за осъществяване на охрана на лица“ – както в главни дирекции, така и в областни дирекции на МВР. Кому е необходимо това нещо? Разбирате ли каква дисфункционалност ще се създаде в Министерството на вътрешните работи? Аз съм убеден, че дори самото Министерство, служителите в него нямат точната яснота как ще се случи това нещо по хоризонтала и по вертикала, и най-вече това нещо ще бъде определено в наредба на министъра на вътрешните работи. Колко пари ще струва това и кой ще плати? Всяка година водим спорове за бюджета на Министерството на вътрешните работи – с колко пари да се увеличат заплатите на служителите, как да се регламентира заплащането на нощния труд и куп други неща, които служителите искат. Особено тези, които са на терен, работят пряко с гражданите и техните искания не се удовлетворяват. Стигаше се до протести, за да им се плати извънредно, извън парите, гласувани в Държавния бюджет за тези неща, а сега нямаме точната и ясна сметка кой ще плати. Разбирате ли? Мога да Ви изредя още десетки доводи, по които този закон да бъде отхвърлен, да бъде прието ветото на президента и той да бъде преразгледан, за да може всеки един текст да се прецизира и да се въведе нормален ред на функциониране на Министерството на вътрешните работи, където не му се налагат несвойствени функции, присъщи на други структури в тази държава. Те имат своята традиция, своята строго изградена йерархия, а това тепърва ще се осъществява в редиците на МВР. Както Ви казах още в самото начало, трябва да бъдем изключително съсредоточени като законодатели, а и професионалното и политическото ръководство да мотивира службите да работят, а не да им създава друга среда, която допълнително да ги затруднява. Колеги, призовавам Ви да бъде подкрепено ветото на Президента на Република България, за да можем да прецизираме тези текстове и да създадем по-добра среда за работата на Министерството. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие правилно говорихте за дублиране на функциите между новосъздадената структура в МВР и Националната служба за охрана. Вече имаме такъв тежък пример. Говоря за Държавната агенция „Технически операции“ и сходната с нея по функции и задачи служба в ДАНС. Това доведе, разбира се, до намаляване обема на работата на ДАТО, до намаляване и свиване на нейния кадрови потенциал, до намаляване на заявленията, дадени към нея за извършване на определените операции. Мисля, че МВР има достатъчно широк кръг от задачи и компетенции, за да се занимава с дублиране на функциите на Националната служба за охрана, която, между другото, уважаеми народни представители, е една от най-старите служби в България. И по този непрофесионален начин от страна на мнозинството в Народното събрание тя да бъде на практика депрофесионализирана, защото до това ще доведе дублирането на нейните функции с тези в МВР. Мисля, че най-малкото е неуважение към историята на самата служба и, разбира се, на Република България по отношение на функциите, които изпълнява Службата по охрана на физически лица и на обекти, що се касае за Националната служба за охрана. За това имаме един тежък пример в тази насока, когато се касае за дублиране на функции между две служби. Вие виждате до какво доведе този пример към настоящия момент по отношение на Държавната агенция „Технически операции“. Същото най-вероятно ще се случи и с Националната служба за охрана. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, аз се съгласявам напълно с Вас, защото освен дадения от Вас пример, можем да дадем още десетки примери в страната, където има дублиране на функции на различни структури. До голяма степен това поставя под въпрос тяхната функционалност и ефикасност. Опасенията, които изложихте, ги споделяте не само Вие – при мен се прокрадват, но се прокрадват и слухове в обществото, че вероятността Националната служба за охрана да върви към своя залез с приемането на тези промени в Закона за МВР е доста голяма. Аз неслучайно започнах своето изказване с едно напомняне към колегите – особено от ГЕРБ, които през 2015 г. приеха този закон. Законът за Националната служба за охрана беше подкрепен от нас, за да може да се регламентират ясно и точно всички дейности по охраната на физически лица. Неслучайно подхвърлих в залата, че е резонно, логично да бъдат направени промени именно в този закон, да се разшири обхватът на тази служба, която има своите традиции през времето, и тя да осъществява именно тази охрана на тези държавни служители, които се намират под непосредствена заплаха, по една или друга причина, във връзка с техните служебни задължения. Никой не отрича тук, в залата, че тези държавни служители или представители на държавна власт – защото понятието също е изключително неточно и непонятно и поради тази причина настояваме всички параметри на охраната на тези физически лица да бъдат записани именно в Закона, за да бъде всичко точно и ясно регламентирано, така че те самите да се чувстват сигурни в своята работа, и лицата, които изпълняват тази функция, да я изпълняват по възможно най-професионалния начин. Министерството на вътрешните работи да бъде съсредоточено в своята непосредствена работа по охраняването на обществения ред и преодоляването на редица негативни явления в нашето общество, които застрашават нормалното функциониране на всички сфери на обществения живот. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Споделеното от мотивите на президента съгласие с основна насока към промени в Закона за Министерството на вътрешните работи за извършване на реформи, целящи подобряване на ефективността в дейността на Министерството, не се споделя от мен. Не съм съгласен с мотивите на президента, че тези реформи ще доведат до по-ефективна дейност на Министерството на вътрешните работи. По отношение на констатацията и мотивите за ново гласуване на промените в Закона за МВР обаче, за създадената правна възможност в новата глава „Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ да охранява лица на висши държавни длъжности, представители на друга държава, ръководители на международни организации и институции, води до размисли по отношение на начина, по който се предлагат промени в Закона. Ясна е констатацията, че предложените промени не са съобразени с чл. 20 от Закона за Националната служба за охрана, в който ясно, императивно има лица, които са задължени да им бъде осигурена охрана, която е от Националната служба за охрана. С възможността по тяхно желание да бъде преразгледано охраняването от Националната служба за охрана да бъде прехвърлено към новосъздадената дирекция или към Министерството на вътрешните работи според законодателството и противоречието със Закона за НСО не може да бъде осъществено. Големият въпрос е за взаимодействието между отделните звена, между отделните служби в сигурността. Наясно сме, че Националната служба за охрана с цел съкращаване на средства много често търси взаимодействието на Министерството на вътрешните работи особено при посещения на охраняемите лица на територията на страната. Предполагам, че това са и мотивите, тъй като се използва ресурс на Министерството на вътрешните работи. В някаква степен това предложение за дублиране на дейността, възможността охранявани лица да бъдат поети от Министерството на вътрешните работи, е свързано и с огромната част от дейността, която се поема от Министерството на вътрешните работи. Уважаеми колеги вносители, през 2015 г. беше приет Законът за Националната служба за охрана, бяха приети и другите закони в сектор „Сигурност“, предложени от Цветан Цветанов. Всички Вие го подкрепихте. Не виждам Цветан Цветанов в залата.

Какво значи това? Вие не сте съгласни с предложенията, които правеше Цветан Цветанов, и искате да ги коригирате?! Само че нека да си припомним призива, който имахме ние, от БСП, още 2015 г. Това е много сериозен въпрос, сериозен въпрос за функциониране на системата за сигурност. И този дебат нееднократно съм призовавал да бъде проведен с експерти, да бъде разяснено на обществото какво се цели и детайлизирането на работата вече да е в ръцете на професионалисти. И ако смятате, че по този начин, правейки сега промяна – поредната промяна, между другото – в Закона за Министерството на вътрешните работи, няма да Ви се наложи да правите още една промяна, даже и до края на мандата, който е след осем-девет месеца, то аз мисля, че се лъжете! Този дебат е необходим – как работят отделните звена, по какъв начин си взаимодействат. Ако има проблем по отношение на охраняемите лица и той е констатиран, и не може да бъде сведен до знанието на обществото – това е причината за промените в Закона за МВР, то аз Ви призовавам тези проблеми да бъдат изследвани детайлно, да бъде установена и практиката в различни други страни и да стигнем до консенсус, политически консенсус, но да знае системата за сигурност, служителите в системата за сигурност, че имат стабилно законодателство, с което се съобразяват, и знаят по какъв начин ще взаимодействат отделните звена. Именно промените в законите водят до тази нестабилност, несигурност и по отношение на служителите, и по отношение на изпълнение на поставените задачи. Припомням Ви, че има практика в отделни страни, водещи в сигурността страни, да няма отделно звено, което да е наподобяващо на Националната служба за охрана. Тази дейност се осъществява от Министерството на вътрешните работи. Вие обаче го правите като половин крачка и оставяте в момента и двете звена – и звеното в Министерството на вътрешните работи, и Националната служба за охрана, на един крак. Единият крак е във въздуха! Този дебат е необходим, но пак Ви казвам: това, което предлагате, е несвършена работа. Наполовина свършена работа е несвършена работа! Затова и президентът много детайлно е разписал своите мотиви: недоглеждане и несъобразяване с чл. 20. Ако има недоверие по отношение на работата на Националната служба за охрана – това е друг въпрос. Това е съвсем отделен въпрос! И не свързвам случая със снимките с нощното шкафче и със спалнята, които излязоха с предложенията за промени в този закон, защото тези предложения са много отпреди това. Но нека да отворим и този дебат! Защото една служба, която до този момент безукорно е изпълнявала задълженията си, наясно сме, че има тежко петно, което трябва да бъде изчистено. Вие гарантирате ли, че няма да има подобни случаи за дискредитиране на това звено, което тепърва ще бъде създадено? И доколко е изследван опитът в – пак казвам, чужди водещи страни в сигурността и борбата с тероризма, когато се структурира такова звено? И по какъв начин ще бъде финансирано или осигурен бюджетът, има ли прогноза кои ще бъдат охраняемите лица, кои ще бъдат охраняемите институции? Ако става въпрос за охрана на Народното събрание, за охрана на други държавни институции, то вероятно МВР би се справило на същото ниво, както и Националната служба за охрана. Но когато става въпрос за охрана на длъжностни лица, особено когато говорим за тези, които задължително имат охрана – президент, вицепрезидент, председател на Народното събрание и министър‑председател – там спецификата е много, много различна. И ако се говори за обслужване на тези лица, пълно – от А до Я, то тези промени в Закона са недостатъчни. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа! Позицията на „Атака“ по въпроса за НСО е принципна и тя е неизбежна, последователна, непроменена от 2005 г. до този момент. Ние винаги сме критикували тази служба – вместо някои неща от старата система да бяха запазени: икономика, здравеопазване, образование, беше запазено УБО (Управление „Безопасност и охрана“). Защото тази служба е такава вече 30 години, на практика каквото беше УБО. Ако тук съображенията на едната и другата страна, а едната страна е президентът, другата страна е министър-председателят, и те водят в момента един артилерийски двубой помежду си по темата, са конюнктурни и временни, то нашата позиция е константна. Нашите съображения са основани на това, че Службата за тези години, за тези три десетилетия – защото в базата тя има нормативни и законови проблеми, допусна толкова много гафове и провали: това бяха инциденти, това бяха кадрови провали, беше недобре свършена работа, това е огромен щат, това са много десетки милиони, които отиват за нейната издръжка, че е нужна решителна и принципна промяна. През 2015 г. беше направен закон, против който тогава ние от „Атака“ се обявихме. Много неща Ви говореше тогава Сидеров и ние от „Атака“ – и по телевизия „Алфа“, и в тази зала. И идва ред тези неща, за които Ви говорихме и които предвиждахме, да се сбъднат. За нас тази промяна в Закона за МВР е част от този процес. Затова ние винаги сме казвали: нещата стават, но за това е необходим процес. Първо са думите, които изричаме – и в тази зала, и навън. Това, което и Сидеров Ви е казвал тук, постепенно идвате на нашето – по един заобиколен път, понякога отстрани, с много криволичения, тръгвате от едно място, връщате се, но идвате на нашето. И знаете ли, уважаеми колеги, защо този Закон за МВР е хубав? Защото той ще доведе до разформироване на Службата – рано или късно, предричаме го и го казваме. Късно – след съответните грешки, неблагоприятни последици, но това ще стане. Знаете ли кога започна тази ерозия на Службата? Тогава, когато беше създадена институцията или Службата за охрана на магистратите. Това е вторият акт, който удря по системата генерално, подрива я, подкопава я и скоро след това вече няма връщане – ще се наложи разформироването на УБО, защото това е УБО, старото, някога тодорживковско УБО, което с леки реформи и промени продължава да работи и днес. Всичкото друго, което тук, в залата, ще си говорим и което се каза като мнения и становища, е, повтарям, конюнктурно. То е с оглед текущия политически момент, то е с оглед актуалната политическа обстановка и не е принципно. Завършвам изказването си с това: уважаеми колеги, ако трябва, и промяна в Конституцията да се направи. (Реплика от ГЕРБ: „Абсолютно.“) Но трябва да се върви към разформироване на тази служба с огромен бюджет, с огромен кадрови състав по начин, по който тези проблеми са решени и тези функции са възложени. Хайде да направим един сравнителен преглед с другите по-близки и по-далечни страни, знаете как е – няма такава служба, която да съществува във вида така, както е било в тоталитарно комунистическо време. Затова този Закон за МВР, без даже вносителите и тези, които го поддържат, да съзнават, е голяма крачка в това отношение – в насоката, в която говоря. Това е принципен въпрос и ние от „Атака“ ще гласуваме от принципни съображения, а не конюнктурно. Благодаря.

Лично обяснение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа, колеги! Аз няма да правя изобличение на тази всеобща и всестранна лъжа с маскирането или масовката. Има съображения „за“ и „против“ носенето на маски. Аз излизам, за да направя това лично обяснение, тъй като много пъти беше споменавано името ми, както в час и в клас: „това другарче е виновно, то е лошо, накажете го“. Няма го тук и господин Жаблянов…

Да, това е лично обяснение – за господин Жаблянов това е грешка, нямаме нужда от неговата защита. Това е личен акт, госпожо Председател. Всеки си преценява. Има закон против забулването на лица, покриването им. Това е законовият нормативен акт и всеки подзаконов акт, какъвто е заповедта на министъра на здравеопазването, не може да му противоречи. Има още много съображения. Понякога ми ставаше смешно в тази зала – тук едни колеги, то и днес един, двама или трима от тях носят маски, представляващи тяхното партийно знаме. Сега какво да говорим? Смешна работа! Но тук всеки преценява как да се държи, какво да прави. Има ред за санкциониране – моля Ви и Вие да престанете да ни напомняте непрекъснато като на малки деца как да се държим и какво да правим.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин заместник-министър Бернер и гости от МВР! Аз взех думата просто за баланс като вносител, тъй като повечето или част от представителите на опозицията се изказаха. Много ми се иска да говоря само по ветото, но в началото, предизвикан от това, което казаха колегите от опозицията, да кажа някои общи неща – важни и свързани с ветото. Досега президентът – взех информацията от неговата официална страница, е издал 21 указа за връщане и за преразглеждане на закони. Този е последният. Негово право! Колко от тях са минали на преразглеждането – Вие преценете. Все едно! Този, последният, е важен поне за Службата на МВР, затова му отделяме такова внимание. Но президентът по принцип е съгласен и тук мога да го цитирам. Споделя това, което се прави с промените със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР в общата му цялост. Има забележки само към шест параграфа, както посочиха и колегите – § 1, 6 и 8. За всичко останало – браво! Той казва: общо взето – добре, посоката е вярна, трябва да се повиши ефективността на МВР и добре правите. Аз само ще спомена, защото колегите няколко пъти за 2015 г., от тази трибуна много пъти съм го казвал, но отново ще го повторя: законите в сигурността общо взето ги кове ГЕРБ – дали защото са били на власт, и Вие (към „БСП за България) сте били на власт, опозицията, и други партии, с които сте били заедно в опозиция. Така се е случило, но медалът ние го закачваме. Ние сме направили тези закони и сега правим поредната промяна – не нов закон, а промяна. Вие считате, че е съществена, ние считаме – дали е конюнктурна, но е належаща промяна в Закона за МВР. И ред други закони сме променяли. Просто го подчертавам, защото е важно. Кой прави промените в законите за сигурността, включително системни закони – четирите закона и този, който през 2015 г. е приет – за Националната служба за охрана? Но по същество! Най-важните промени в Закона за МВР – аз го казах и в Комисията, но колегите от опозицията не присъстваха, само един представител имаха – това всъщност е създаването на тази Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба против тероризма“. И още други промени, които също са важни. Може би този не е най-важният, но някак си се оказа във фокуса на общественото внимание – опозицията го припозна и президентът наложи вето върху тези текстове. Но всъщност, отново подчертавам, главната промяна е структурната промяна в Министерството на вътрешните работи със създаването на тази главна дирекция. По силата на това, че я създаваме, ние предлагаме тя да извършва и тези функции по охраната. Какво каза президентът? Той има шест забележки – неговите представители в Комисията ги представиха, госпожа Иванова – неговият правен съветник. Първата забележка, която президентът откроява, е, че с подзаконов нормативен акт – не знам дали е точен терминът, но не със Закона се установяват някои от нещата вътре точно по охраната – как точно се структурира, какво ще се прави, какви ще са парите за нея и така нататък, детайли. И в становището на Министерството на вътрешните работи, сега аз го подчертавам – да, има различни практики, може да бъде в закон, може да бъде в наредба, както е в случая, и предлагаме в Закона. Ние считаме, че с наредба е правилно по една основна причина – най-малкото защото Законът за МВР, както подчертавам, беше казано и в становището на Министерството на вътрешните работи, е публичен документ и там не могат да бъдат описани всички детайли. Така че тук не сме съгласни и може би по-важният аргумент е, че има и едната, и другата практика. Ние сме управляващи и сме решили, че по този начин – с наредба, ще бъде извършено това. Другата забележка е, че се дублират функции – да, на пръв поглед Националната служба за охрана или УБО, както я нарекоха преди мен колегите. Тя е стар образец, едно време – дали трябва да я има, да я няма, да се променя, е друга тема, не влизам в нея. Но има ли дублиране? И сега, уважаеми колеги, имаше дублиране – и с Бюрото за защита на свидетелите към прокуратурата, и съдебната власт има такива функции, но никой от Вас досега не е поставял официално въпроса в Народното събрание или по някакъв повод – може той да не е бил вето, защото не е имало такова на президента, за някакво дублиране на функциите. Но това го има, то съществува. Ние просто казваме, че МВР и експертите, които съществуват там, и опитните полицаи – те охраняват. Нека да не забравяме, говорейки за това дали могат, или да дублират, че те и сега го правят заедно с колегите от Националната служба за охрана. И досега го правят по чл. 36 от една инструкция по Закона за Националната служба за охрана. Там е казано как си взаимодействат. Аз и в Комисията го подчертах. Извинявайте, Председателството беше едно голямо предизвикателство. Не само то, тук имаше и представители на Европейския съюз, знаете за срещата във Варна – всичко това го „отнесе“, ако използвам тази дума, или основната тежест падна и на Министерството на вътрешните работи. Има нюанси! Когато става въпрос за тези персони – четири, записани в Закона за Националната служба за охрана, да, сигурно има някакви нюанси, но ще се научат и там. С малко подготовка те могат да вършат и това. И няма дублиране. Отново казвам, ако е имало дублиране, то е съществувало и досега. С тези промени в Закона не правим нещо ново. Ние само даваме възможност на една структура, която ще бъде, която има или ще я има по Закона – регионални звена, която да прави тази охрана. Националната служба за охрана не може да охранява, ако изключим четиримата основно, служителите от държавната власт, от трите власти – така е записано в Проектозакона, забележете: и съдебната, и законодателната, включително и изпълнителната власт, в Стара Загора или в някоя паланка. Там има регионални структури точно на тази дирекция и тогава това може да бъде направено. Това само казваме ние! Нищо различно. Следващият аргумент или бележка на президента беше, че има неяснота върху тези структури, които се съставят от дирекцията по отделните региони на страната. Да, има неяснота, разбира се. Надали всичко сме описали в този Законопроект за изменение и допълнение. Говоря за Главната дирекция, която ще има звена по страната. Може би след време ще променим – тук съм съгласен с колегите, които казаха: „Да, до есента ще промените Закона.“ Да, ще го променяме, ако трябва. Нищо лошо няма в това. Законът осигурява тези обществени отношения и ние сме длъжни да бъдем оптимално свързани с действителността. И последната бележка, която беше изтъкната и от съветника в Комисията, беше свързана с това, че ние, вносителите, не сме спазили срока. Аз там го обясних подробно. Тук само ще кажа, че срока за внасяне на предложенията на народните представители, колегите, с които ги направихме, сме спазили – мога да Ви кажа датите, но не е необходимо, срока от тези три, защото, представете си, ноември месец гледахме Закона, наистина той е далече преди това, което се случи през последните няколко дни или месец, и сме го внесли, а на 16 юни е разглеждан. От 29 ноември до 16 януари – на 16 януари аз съм го внесъл в Народното събрание. Така че законът е спазен. Има една друга забележка, която се прокрадва в това, което казва президентът. Там неговият представител господин Янев го каза – това внасяне не е съобразено със стратегическия преглед на системата за сигурност и още един стратегически преглед за отбраната. Тук трябва да се съглася. Не е съобразен, но, вижте, има мотиви за това, има причина да не е – не да не е съобразено, а да не може да чакаме този преглед да приключи. Този преглед, сигурно знаете, няколко пъти се отлага. И в момента е отложен. Добре беше прегледът на системата да бъде приключен и тогава да внесем тези промени в Закона за МВР, а може би и други промени, каквито ще внасяме въобще в нормативните документи на системата за сигурност. Но не можем да чакаме безкрайно. Дирекцията се създава и ние решаваме, че сега е моментът. В този нюанс донякъде има резон и ние можем да се съгласим с него. И накрая, и аз, като колегите в Комисията, трябва да подчертая, че ние няма да се съгласим с това повторно връщане от президента с мотивите, които изложих накратко по това, което е казал президентът, и ще подкрепим нашето предложение от последния път на гласуването. Благодаря Ви. ПРЕДСЕДАТEЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Радев. Реплики? Заповядайте, господин Иванов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля, господин Председател, да се удължи времето на групата. Уважаеми господин Радев, слушах внимателно Вашето изказване по всички точки от мотивите. Вие казахте няколко много важни неща, които искам да уточните пред залата. Действително, намекнахте тази промяна не е ли конюнктурна, не е ли свързана с една борба между институциите, на която всички сме свидетели в последните дни, която ще доведе до разстройване на системата за сигурност, господин Радев? Никой от българските граждани и охраняваните лица не е длъжен да търпи негативните последици на неразбирателството, защото едната институция днес може да бъде представлявана от една партия, а в друго време може да бъде представлявана от друга партия. Вие сам казахте, че всички тези промени – мисля, че е основание да подкрепите повторното разглеждане на Закона – не са минали през така наречените прегледи на различни стратегии, които подлежат да минат в скоро време. В крайна сметка не стои въпросът как методически ще се организира охраната на тези лица. Какво ще се случи, ако, да речем, тези, които не могат да се откажат от охрана по Закона за НСО и поискат физическа охрана по Закона за МВР, ако той влезе в сила, какво ще се случи и как ще се развият оттам нататък отношенията между двете служби? Как те ще взаимодействат по този начин? Никъде методически това нещо не е описано. Именно по тази причина ние настояваме всички регламенти, които трябва да осигурят охраната на физическите лица, да минат през закон, както беше прието през 2015 г. Вие сте прав – Вие сте в управлението и Вие прокарахте тези закони с всичките им плюсове и минуси включително. Има и много минуси – да не припомням колко пъти променяхме Закона за Министерството на вътрешните работи дотук.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, поводът за моята реплика е първата част от изказването Ви, в която доста аргументирано във формален, а не в съдържателен план Вие посочихте, че всичките промени в Закона за сигурността са рожба на ГЕРБ. Това е така, но, пак казвам, във формален, а не в съдържателен план, защото благодарение на всичките тези закони и на всичките промени ние имаме Национална служба за охрана, сега ще имаме Министерство на вътрешните работи с охранителни функции, имаме охрана на главния прокурор, имаме охрана на съдебната власт, имаме поне 550 частни охранителни фирми, тоест България се превръща в една от най-охраняваните държави. Това нормално ли е според Вас? Дали така смята населението? Дали то е охранявано, което е основната функция на МВР, или отделни личности са охранявани, което е целта на този закон? И накрая изниква логичният въпрос, следвайки – ще Ви маркирам събитията през последните три месеца: кой ще ни охранява от Фейсбук групата „Данчо катаджията“? Кой ще ни охранява от групата от Второ районно управление – Нови Искър, която се е занимавала с разпространение и контрол от полицаи върху разпространението на наркотици? Кой ще ни охранява от директора за борба с наркотиците, обвинен от прокуратурата в това нещо? Извинявайте, но накрая, след всичките тези законодателни промени, които направихте, включително и тази, изниква логичният въпрос: кой ще ни охранява от МВР? Благодаря. (Оживление, шум и реплики от ГЕРБ.)

Господин Председател, господин Иванов, не бих използвал думата „борба“, по-скоро „взаимодействие“ между МВР, НСО и всички останали служби, ангажирани с охрана. Освен това аз подчертах, но пак ще го кажа: и сега в действащия Закон за Националната служба за охрана – чл. 36, е казано как си взаимодействат те. Има инструкция и там е описано. Не виждам някаква колизия или нещо, което може да притесни работата досега. Досега, подчертах, и Председателството, и не само там – всяка охрана, която е в страната и е по-значима, с повече присъстващи и външни посетители, и ВИП лица, пък и вътрешни, МВР е участвало и досега не е имало проблеми. Не разбирам защо предпоставяте, че би трябвало да има. За мен това по-скоро е взаимодействие, което ще бъде регулирано в бъдеще, надявам се, както досега. Господин Малинов, да, всички закони, аз го подчертавам много пъти, защото съм и участник в тях, и не само, мога да изредя: Военновременен план, Закона за отбраната и така нататък – всички закони в сферата на сигурността по някакъв начин са създадени по времето, отново казвам, на управлението на ГЕРБ. Имаме пръст в това и се гордеем с тази работа. Добре сме ги направили. Трябва да има промени и сега със сигурност ще има промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Ние сме една от най-добре охраняваните държави. Аз мисля, че сме една от най-сигурните държави – много пъти съм го казвал и като министър на вътрешните работи. Само да не споменавам миграцията и така нататък! Вие казвате – да, последните дни Данчо катаджията, кой ще ни пази и така нататък. И кого ли не изловихме сега в случая с ГДБОП! Ще Ви задам по друг начин въпроса, отговаряйки на репликата Ви: добре, по Вашето управление имало ли е такива случаи? Или искате да ми кажете, че само по време на отрязъка, когато Вие бяхте на власт, примерно през 2013 – 2014 г., такива случаи не е имало? Радвайте се, че ги разкриваме, че сами успяваме да намерим тези, които не са в правата линия. Замислете се над това! (Реплики от „БСП за България“.) Значи тогава не е имало?! (Реплики от „БСП за България“.) А, те тогава не са съществували. Съмнявам се! Значи има прозорци, когато няма наркотици, търговия или някакво влияние и така нататък?! Не е така! Като гражданин ми се ще в такива случаи да ги хващаме тези хора и по Вашето управление, когато и да е то. Освен това, само да добавя, ние спазваме и Управленската ни програма. Извинявайте, но най-важният приоритет на ГЕРБ – в Управленската програма е записано и преди това – в нашата предизборна, беше образованието. Сега аз си мисля, че едва ли не стана сигурността, отбраната – вижте колко пари дадохме там. Не казвам, че е минал и е станал първи приоритет, но е един от приоритетите и ние продължаваме да го следваме не само със законите и промените в Закона за МВР, а въобще. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи ветото на президента, водейки се от наше трайно убеждение, което сме изразили чрез изказванията и чрез гласуването си в далечната 2015 г. – НСО не трябва да съществува, или най-малкото не трябва да съществува в този ѝ вид. Основна теза на президента е, че МВР придобива правомощия, типични за Националната служба за охрана, и тази колизия на правомощия ражда неикономичност на системата и дисхармония. Ние смятаме, че тази структура, която всъщност е наследник на комунистическото УБО и е изключително рядко срещано явление изобщо в нормалния свят, няма място в нашата демократична държава. Не може едни хора и едни елитарни структури да охраняват част от населението, разбирайте, висшата част на политическата класа, а населението да се задоволява с друг тип охрана. Нормално е Министерството на вътрешните работи да осъществява охраната на всички застрашени по някакъв начин лица и е нормално в това отношение да възстанови и принципа на демократичност, скъсвайки с тоталитарното минало. Групата на „Обединени патриоти“ няма да подкрепи настоящото вето и ще гласува за Закона, какъвто беше.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Веселинов, слушайте професионалистите! Службите за сигурност и за охрана на длъжностни лица работят по идентичен начин във всички страни и няма нищо общо с тоталитарно минало, с друго минало! (Реплики от ГЕРБ и ОП.) Няма нищо общо! И аз Ви казвам, че независимо какъв е режимът и по какъв начин се ръководи държавата, системата за сигурност работи според заплахите и тя противодейства, осъществява конкретни мероприятия по превенция, по пресичане и противодейства. Това че се опитвате да вкарате дебата в друг коловоз, това е Ваше виждане. Послушайте професионалистите! И когато някой народен представител, който не разбира какви са конкретните текстове и какви са проблемите, които се създават, да се допита до хора, които могат да му разяснят. Елементарно е да бъде казано: не трябва да има такава служба, защото тя е служба от миналото. Слушайте какво точно се говори и от колегите от ГЕРБ, които са професионалисти! Това, че Вие смятате за Ваше верую, че демократичните промени водят и до отричане на всичко, което се е случило преди 1990 г., едва ли според мен трябва да бъде толерирано, затова си позволих и да Ви направя реплика.

Господин Янков, за да формулираме, ние сме се допитали до професионалисти. Обаче сме против порочната система да има привилегии за един тип лица, да има, ако щете, нови мерцедеси, да има едва ли не транспортни услуги, и то за кръг лица, който е абсолютно недопустимо широк. Стига привилегии! Това е нашето… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ами да, давам пример.

Това е нашето мнение. Службите, разбира се, могат да работят и НСО може да работи съвсем спокойно като дирекция в Министерството на вътрешните работи, без по някакъв начин да създава възможности за привилегии и съответно за специално положение на определен кръг лица.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Днес разглеждаме поредното вето, което президентът налага – в случая по Закона за Министерството на вътрешните работи. Всъщност нека да обясним, че основната цел на този законопроект е да възстанови една основна структура в Министерството на вътрешните работи, каквато е Жандармерията, като я обедини със Специализирания отряд за борба с тероризма, която съществува като отделна структура на МВР от първия Закон за Министерството на вътрешните работи. Какво цели този законопроект? В Управленската програма на правителството са записани два основни приоритета: опазване на обществения ред и противодействие на престъпността в частта „Конвенционална престъпност“ и, от друга страна, противодействие на терористичните заплахи. Именно тези две основни задачи се изпълняват от двете съществуващи основни структури на Министерството на вътрешните работи. Какво е преценило ръководството на Министерството? Че променената среда за сигурност през последните години дава ясен знак, че трябва да има взаимодействие между тези звена и поради тази причина е необходимо те да се обединят, за да има, от една страна, по-ефективно противодействие на конвенционалната престъпност и, от друга страна, да отговаряме на всички терористични заплахи, пред които сме изправени. В никакъв случай не става дума за механично смесване на функциите на двете основни структури на Министерството на вътрешните работи. Нека да обърна внимание, че към настоящия момент Специализираният отряд за борба с тероризма е структура на пряко подчинение на главния секретар и се използва с решение на министъра, но да припомним през последните години колко пъти се е използвал Специализираният отряд за борба с тероризма. Всъщност това е една тромава процедура, която не дава възможност тогава, когато има необходимост от залавяне на особено опасни престъпници при кризисна ситуация или заложническа криза да се използва Специализираният отряд за борба с тероризма. Сега всъщност новият директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ ще има възможност много по-бързо да действа, когато възникне кризисна ситуация. Непонятно е за мен в мотивите на президента посочването, че не става ясно за какво става дума при регламентирането на групите, които и в момента съществуват, и са описани в подзаконовата и вътрешноведомствената нормативна база, а именно така наречените тежки групи, които да участват в задържането на особено опасни престъпници и да реагират при кризи. Такива в момента има в големите областни дирекции, такива в момента има и в няколко от главните дирекции. Идеята на тази промяна е съвсем ясно да се регламентират в Закона, защото тези групи участват в специализирани полицейски операции, при които може да се стигне и до нарушаване на права на човека. Нека да се спра малко по-подробно на изложените мотиви във ветото на президента във връзка с дублирането на функции. И в мотивите, и в изказването на преждеговорившите се отрече принципът на взаимодействие, уважаеми народни представители, а това е основен принцип, който е заложен в действащото българско законодателство, и в частност в Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и останалите закони, които уреждат структури в сферата на сигурността. Към настоящия момент имаме няколко звена, които се занимават с охрана на лица. Бюрото за защита на свидетели по Закона за лицата, застрашени във връзка с наказателното производство, охранява свидетели по наказателни производства. Кой подпомага дейността на Бюрото по защита? Ами Министерството на вътрешните работи, и в частност дирекция „Жандармерия“ към Главна дирекция „Национална полиция“. Другото звено е Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието. Кой помага за осъществяването на тази дейност по охрана на застрашените магистрати? Министерството на вътрешните работи. Така че да говорим за дублиране на функции според мен е абсолютно некоректно. Трябва да се обърне внимание на това, че ако тези структури не взаимодействат помежду си, няма как да има нито опазване на обществения ред, нито ефективно противодействие на престъпността. На трето място, взаимодействието между Националната служба за охрана и Министерството на вътрешните работи е също основен принцип в дейността на двете структури. Да, президентът не прави разграничение между охрана на лица и вида на лична охрана, посочена в Закона за НСО. Нека да дам следния пример. Когато някое от охраняваните лица по Закона за НСО участва в обществено мероприятие, кой осигурява опазването на обществения ред при провеждането на това обществено мероприятие? Кой осъществява така наречените заградителни мероприятия при провеждането на едно такова мероприятие? Простият отговор е Министерството на вътрешните работи, само че това по никакъв начин не е предвидено в Закона за Министерството на вътрешните работи, уважаеми народни представители. Всъщност основната цел, която преследвахме при изготвянето на този законопроект, е да запишем основната функция – охрана на лица, но, забележете, тя е охрана на служителите от органите на държавната власт при конкретна застрашеност. Към настоящия момент може да се осъществи такава охрана, но за целта е необходимо да се получи сигнал, че има застрашеност на определено лице, да се образува прокурорска преписка или – ако има данни за извършено престъпление, да се образува досъдебно наказателно производство и с постановление на прокурора да се назначи охрана на застрашеното лице. Смятаме, че тези служители работят в рискова среда и има необходимост да се създаде един облекчен ред да могат да подадат сигнал, и тази комисия, която се предвижда в Законопроекта, съставена от директори на главни дирекции под председателството на главния секретар, да вземе бързо решение за назначаването на такава охрана. По отношение на подзаконовия нормативен акт – касае само и единствено тези служители, уважаеми народни представители. Съвсем ясно това е посочено в действащия Закон, тоест в Законопроекта. Съвсем ясно! Самият президент признава в изложението си и в мотивите, че има необходимост от осигуряване на такава охрана, но не мога да си обясня какво е това неразбиране. Съвсем ясна е била волята на вносителите на това предложение, че става дума за взаимодействие, а не за дублиране на функции. Затова дадох пример за взаимодействието между Бюрото по защита и Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието и МВР, НСО и МВР, така че да говорим за дублиране на функции според мен е абсурдно, уважаеми народни представители. Ясно и конкретно трябва да се каже, при това в Закона за МВР, че МВР осъществява охрана на лица. Националната служба „Жандармерия“, между другото, която съществуваше като основна структура в Министерството на вътрешните работи до 2008 г., традиционно също е осъществявала такива функции, а именно на лица в състава на Министерството на вътрешните работи, които са получавали конкретни заплахи за живота и здравето си, например разследващи полицаи. „Жандармерията“ охраняваше професионалното ръководство на Министерството на вътрешните работи, включително „Жандармерията“ охраняваше и един от министрите на вътрешните работи назад във времето. Така че ние не правим нещо ново, а заради променената среда на сигурност сме преценили, че има нужда от задълбочаване на взаимодействието. Това задълбочаване на взаимодействието трябва да стане с изричен регламент в Закона за Министерството на вътрешните работи. Именно поради тези причини не можем да подкрепим ветото на президента и ще гласуваме за повторното приемане на Закона, защото от мотивите става ясно, че е налице абсолютно неразбиране на един от основните принципи, които са заложени в нашето действащо законодателство – принципа на взаимодействие между държавните органи. В случая, след като се касае за опазването на обществения ред, е съвсем нормално да има закрепено на законово ниво такова взаимодействие – но, забележете, в Закона за Министерството на вътрешните работи. Поради тази причина парламентарната група на ГЕРБ ще гласува за повторното приемане на Закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, Вие признахте в изказването си, че до този момент има проблем с взаимодействието между звената и затова е необходимо законодателно да бъде уредено задълбочаване на взаимодействието. Има ли проблеми? Защото, ако има проблем, този проблем би могъл да се реши със синхронизация на дейността между двете звена – Националната служба за охрана и Министерството на вътрешните работи. След като сега правите тези промени, това значи ли, че в този мандат се е появил проблем във взаимодействието? Кое от звената е причина за проблема? Ако е Министерството на вътрешните работи, то имате всички възможности да алармирате, да информирате политическото ръководство, Министерския съвет – министър‑председателят да вземе мерки. Ако е Националната служба за охрана, дайте конкретни примери. Защо е необходимо да бъде повишено взаимодействието и законодателят да уреди възможността за такова взаимодействие, което някой го тълкува като дублиране, а Вие го тълкувате като възможност за по-голямо взаимодействие?! Но е явно, че това, което се позволява с промените в Закона, ще доведе до отнемане на правомощия от Националната служба за охрана и натоварване на Министерството на вътрешните работи с повече ангажименти, с повече отговорност. В мотивите на президента ясно е записано: когато говорим за отговорността, не е ясна отговорността. Затова аз Ви призовах. Това е много голям дебат – по какъв начин да работят отделните звена, по какъв начин да работи сектор „Сигурност“ съобразно променената среда за сигурност, а не да се правят промени на парче?!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Янков, не сте ме слушали внимателно, аз не говорих за проблеми. Съвсем ясно е предложението на вносителите на тази промяна в Закона за МВР. Идеята е – след решение на Комисията по Закона за НСО и заявление на съответното лице по Закона за НСО, да може! Става дума за правна възможност, а не за отнемане на функции или правомощия на органите на НСО. Прочетете какво пише в Законопроекта. Естествено, че всякакви спекулации могат да се направят по темата – дали е налице добро взаимодействие, или няма такова, но в крайна сметка в момента дебатираме промените в Закона за Министерството на вътрешните работи. Не мога да възприема едни такива мотиви, които казват, че е налице дублиране на функции. Съвсем ясно обясних, че трябва да има взаимодействие, защото се касае и за опазване на обществения ред, и за защита на националната сигурност, уважаеми народни представители. Именно поради тази причина няма да гласуваме за това вето.

Вие не гласувате!

Да, така е, господин Паунов, винаги не гласуваме, защото няма никакви ясни мотиви. Извинявайте много, но като тези мотиви, толкова сериозна обърканост не съм срещал. Значи, че тези мотиви показват абсолютно непознаване на начина на функциониране на структурите в сектор „Сигурност“ – структурите, които са призвани да опазват обществения ред и да защитават националната сигурност. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Чуха се прекалено много и достатъчно сериозни аргументи – чисто професионално, защо не трябва да бъде подкрепено ветото на президента. От ВОЛЯ обаче няма да го подкрепим и поради още една причина – липсва публичност. Ние не знаем кой бизнесмен е изпратил SMS на президента или на някой негов съветник. Заради липсата на тази публичност го призоваваме: първо, оттук нататък като прави такива неща, да ни информира, за да знаем за какво става въпрос. Понеже в момента не сме информирани и във връзка с всичките други мотиви, които бяха казани от колегите, ние днес няма да подкрепим ветото на президента. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Председател! Уважаеми колеги, ще започна своето изказване с цитат на колегата Ципов: толкова объркани мотиви и толкова трудно създадени мотиви аз лично не съм си представял, че ще прочета, особено когато са свързани със Закона за МВР, със службите за сигурност. Но принципът и доброто отношение в парламентарната ни дейност и практиката изискват да отговаряме на тези мотиви и да кажем нашето различно мнение по темата. За констатацията на господин президента, или на този, който му е писал мотивите, че има дублиране на функции, дублиране на служби, колегите преди мен говориха. Господин Ципов беше изключително изчерпателен, господин Радев като бивш министър каза много добре нещата. Аз ще се опитам да ги опростя в едно изречение: и в момента има комисия, която действа по отношение на Националната служба за охрана и е визирана в Закона за Националната служба за охрана, в която са представени министърът на вътрешните работи, Националната служба за охрана и Държавна агенция „Национална сигурност“. Те определят строго специфичните правила: кой да бъде охраняван, допустимо ли е да бъде охраняван, как да бъде охраняван и така нататък, и така нататък. Това дублиране ли е? Не. Това не е дублиране. Това е точно онази комуникация, за която ние говорим. Но за да върши своята работа, защото на терен и на практика всеки, който се е докосвал до това нещо – било то някъде като член на някоя официална делегация, знае, че служителите на регионалните дирекции – служителите на МВР, са винаги там, където се извършва охранителна дейност от НСО, и активно вършат своята работа. Правилното и най-доброто нещо, което можем да направим, е да облечем тази тяхна дейност законово. Няма дублиране на функции – има поставяне на нещата в законови правила. Тук има една трактовка – чух я от колегите, чувах я няколко пъти за регионалните, така наречени – в кавички, звена. Колеги, нали не си представяте, че е възможно на директора на НАП в някой град да му изпратим Службата за охрана? Вие говорихте колко щяло да струва и така нататък. Ще пратим НСО да охранява директора на НАП, който наистина трябва да бъде охраняван, защото примерно води разследване в момента за милиони или милиарди левове, обаче ние ще му изпратим там цялото НСО, за да го пази с всичките си структури. Ето тук трябва да говорим за целесъобразност и за правилност на изпълнение на тези функции, защото охраната на физически лица и личната охрана са две различни понятия, те са две различни неща и когато ние ги коментираме от трибуната на Народното събрание или в мотиви към Законопроект, поне трябва да знаем. Някой тук каза: питайте – ще Ви обяснят. Ами питайте, за да Ви обяснят! Не може пред Вътрешната комисия да идва човек от президентството и да ни обяснява, че това е едно и също нещо. Няма как да го обясняваме. Това не е вярно. Но да оставим и това. В мотивите става въпрос, превеждам го на разбираем език, тъй като в Закона сте написали едни неща, обаче не сте написали други – не сте написали тактическите действия, не сте написали как ще се осъществява, не сте написали нищо от този сорт и ще го правите с подзаконови нормативни актове. Колеги, Вие днес ни призовавахте неведнъж: обърнете се към другите държави, вижте в другите държави, обърнете се към теорията и практиката на нещата при охраната на застрашени лица. Има документи, и в момента действащи, които казват, че тактическите действия, специалните средства, оборудването, маршрутизирането, спецификата на автомобилите не могат да бъдат обществено достояние в общия му смисъл. Те са подложени на контрол по закон от отговорни лица, но те не могат да бъдат публикувани така свободно…

…защото нали, ако някой тръгне да прави планове да навреди на охранявано лице, той ще черпи информацията си и от тези източници. И накрая по мотивите. Колеги, странен мотив, ако аз бях на Ваше място – на тези, които се изказвахте в подкрепа ветото на президента, щях да бъда най-малкото притеснен от защитата на един такъв мотив – кога, как и правилно ли било да се внасят предложения от народни представители по законопроект? Ние всички в тази зала сме народни представители и смятам, че на всеки един от нас, ама абсолютно на всеки, му е ясно, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е закон. И когато е спазен Правилникът, и президентът атакува в мотивите си по Закона за МВР Правилника на Народното събрание, правата на народните представители, това е малко притеснително, да не казвам доста притеснително. Всъщност на Вас не Ви е интересно, като Ви говоря по същество по мотивите и затова ще Ви кажа какво се случи днес в тази зала и в последните няколко дни. Какво се случи? Президентът на Републиката, този, който всъщност ръководи Службата за охрана, реши, че ѝ е дошло време да я закрива. Защото писането на такива мотиви, говоренето ангро по темата „Национална служба за охрана“ – една от най-старите служби в България, която на 12 септември ще стане на 142 години, писането на такива мотиви, неангажираността по кариерното израстване в Службата през последните години, текучеството през последните години на ръководен, обучен, можещ, знаещ състав, отношенията, наложени вътре в Службата от нейния ръководител – президента, доведоха до това днес от тази трибуна да има коментари по темата, че трябва да я закриваме. Колеги, аз никога не бих застанал на такава позиция като народен представител, защото Националната служба за охрана е един от елементите на държавността ни от Фердинанд насам. Въпросът е в друго – Националната служба за охрана трябва да изгради своята съпротивителна сила срещу личностни и политически щения за власт от този, който я ръководи или от тези, които я ръководят – тогава тя ще следва своята нормална, професионална степен на развитие и няма да имаме тези напрежения. Ето това е истината за Националната служба за охрана. Не прехвърляйте нещата в Закона за МВР, защото Законът за МВР в момента така, както го предлагаме с всичко това, всъщност подпомага, цели да помогне на Националната служба за охрана. Благодаря Ви.

Госпожо Председател! Уважаеми колеги, аз не се съмнявам, че мнозинството в парламента ще преодолее ветото на президента. Отнасям се с уважение към казаното от моите колеги, но не го споделям. С резерви бих приел някое от становищата, ако не беше един от текстовете, който искам да Ви разшифровам. Става въпрос за предлаганата промяна в § 6 и атакувана от президента т. 3: „създава се към ал. 8 и ал. 9 Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, която може да охранява и лица по чл. 20 или чл. 22 от Закона за Националната служба за охрана“. Да Ви кажа какво означават членове 20 и 22 – става въпрос, че съгласно тези два текста Националната служба за охрана охранява президента, председателя на Народното събрание, вицепрезидента, председателя на Министерския съвет, главния прокурор, евентуално при определени случаи депутати, членове на техните семейства и така нататък, и така нататък. Говорим, че нямало дублиране на функции, а след като Министерството на вътрешните работи ще се занимава със същата тази дейност, това какво означава?! Означава координация на работата? Не. За мен това означава конкуренция между държавни институции. Ако конкуренцията в бизнеса води до някакво развитие, в държавните институции е изключително вредна. Това за мен означава, че се прави опит да се изземат функции от страна на президента и да се възложат на изпълнителната власт. По повод на това искам да Ви кажа, че в нашата Конституция фигурата на президента е изключително подценена, в смисъл, че президентът се избира от целия народ, а има изключително малко права, а има други фигури, които се избират от специализирани общности и имат безконтролни права, но за това може би ще говорим някой друг път. Казвам всичко това, защото искаме да закрием една служба. Уважавам мнението и на колегите от „Обединени патриоти“. Трябва да Ви кажа, че в целия свят – това и Красимир Янков го каза, всяка специална служба за охрана изпълнява едни и същи функции. Те, между другото, и взаимно се обучават. Нашата Национална служба за охрана има благодарности от държавни глави на съюзни държави, включително от двама американски президенти, включително от Путин, включително от двама папи на Римокатолическата църква, които са пребивавали в последните 20 години в България, и ние с лека ръка искаме да я закрием. Защо е всичко това? Защо? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Стоянов, казахте нещо много интересно: БСП не харесва Конституцията в частта ѝ за правомощията на президента. Изкушавам се да Ви репликирам и да Ви припомня, че тази модерна, демократична Конституция е приета от Седмото Велико народно събрание, в което БСП, не БКП – БСП имаше абсолютно мнозинство и абсолютно решаваща роля, и мисля, че досега БСП се гордееше с тази Конституция. Сега Вие ревизирате една много сериозна постановка по отношение на Конституцията, с което аз Ви репликирам: Конституцията ни е добра и тя трябва да бъде спазена!

Уважавам Конституцията така, както, предполагам, я уважава всеки един в тази зала. Конституцията е следствие на компромис, който е постигнат преди тридесетина години, и то национален компромис, за да можем ние да достигнем дотук, където сме в момента – да можем да направим един безпрепятствен преход от социализъм към демокрация. Така че не е необходимо да хвърляме петна върху самата Конституция. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС във връзка с приетите на първо гласуване на 27 февруари 2020 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев, и Законопроект за допълнение на Закона за устройство на територията, 054-01-12, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители“. „Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение от народния представител Манол Генов и група народни представители: „Параграф 1 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Законът за устройство на територията е изменян много пъти и ние считаме, че на регламентирането на тази дейност не ѝ е мястото в Закона за устройство на територията. С предлаганата законова разпоредба не се регламентират точни и ясни правила за общините, за юридическите лица и гражданите, които пряко са свързани с осъществяването на погребалните и траурно-обредните дейности. Създава се разнопосочна практика по отношение упражняването на една и съща дейност от различните общини, която ще създаде възможност за търсене на съдействие за решаването на много въпроси по съдебен път. В България, с малки изключения, гробищните паркове са общински. Разбира се, управлението на гробищните паркове и дейностите, свързани с тяхната поддръжка, със строителните работи – каменоделски и други, са в приоритетите на общините. В момента те се регламентират чрез няколко закона: чрез Закона за местното самоуправление и местната администрация, чрез Закона за обществените поръчки, чрез Закона за общинската собственост и така нататък. В тази връзка е необходим нов нормативен документ, който да регламентира цялата тази дейност, който да бъде в своя по-пълен обем и да няма различни обжалвания на решения, съдебни дела и така нататък. В тази връзка искам да Ви прочета и решението на Комисията за защита на конкуренцията от 28 май 2020 г. – преди малко повече от месец. Какво казва Комисията? Комисията е на мнение, че систематичното място на така предложената нова разпоредба на ал. 12 от Закона за устройство на територията не следва да бъде в този нормативен акт, доколкото с нея се уреждат различни въпроси от устройство на територията. В същото време новата разпоредба би могла да допринесе за това в различни общини в страната да бъдат установени различни изисквания към фирмите, които предоставят погребални, строително-монтажни и каменоделски услуги, като разпокъса националния пазар на местни пазари, създаде административно-нормативни бариери за осъществяването на стопанската дейност и правна несигурност при осъществяването на тези дейности. Комисията за защита на конкуренцията счита, че правилата, уреждащи обществените отношения в разглеждания сектор, както и регламентирането на дейността на търговците, осъществяващи погребални и каменоделски услуги на територията на гробищните паркове, както и конкретни изисквания към тях, следва да бъдат кодифицирани в специален Закон за погребалните услуги. По този начин ще бъде постигнато и съответствие с постановеното от Върховния административен съд по тези решения. Има и практика по този въпрос. Така ще се създаде единна правна основа за осъществяване на стопанската дейност на съответния пазар на цялата територия на страната, като се гарантира спазването на принципите на чл. 19 от Конституцията на Република България за еднакви правни условия за стопанската дейност за всички граждани и юридически лица, предотвратяване на нарушенията на правото на конкуренцията и защита на потребителите. Мисля, че с това решение, което е постановила Комисията за защита на конкуренцията, е казано всичко и аз считам, че не трябва сега да подкрепяме това решение, а да се върви към създаването на нов закон, който да регламентира дейността в тази посока. Благодаря Ви.

Госпожо Председател! Господин Динков, за повечето неща, които казахте, наистина сте прав – трябва да има отделен закон и той се работи, доколкото ни е известно на всички. Но кога ще стане готов, кога ще бъде приет, дали ще минат една, две или три години, никой не знае. Идеята да предложим това решение е, за да могат общините там, където има нужда, да регламентират със своя наредба дейността в гробищните паркове. Защото това безредие, което се случва – на всички добре ни е известно какво се случва в гробищните паркове и дейностите, които се осъществяват там, просто не е морално и към опечалените, и към починалите. И всички много добре го знаем. От тази гледна точка в Столичния общински съвет в предния мандат беше гласувана наредба, която указваше тези дейности. Да, ВАС отмени действието ѝ, но се позова на това, че няма никъде посочено в закон, че общината има право да изработва такава наредба за тези дейности. Целта ни е точно тази: общините да могат да се позоват на това, че има законов текст, и да направят съответните регулации, за да може наистина гробищните паркове да са места, където хората да почиват в покой, а не да се вихрят всякакви нерегламентирани дейности, и, как да кажа, неморално поведение към опечалените. Другото, което само ще добавя: за мен тезата, която чувам тук, в залата, вече за втори път от БСП, не мога да я разбера, при положение че точно Вашите общински съветници – от БСП, в Столичния общински съвет в предходния мандат всички до един са подкрепили тази наредба. Тоест явно има някакво различие в мненията на общинските съветници от БСП и на народните представители от БСП – целият Общински съвет единодушно е гласувал тази наредба, защото знае какъв е проблемът и подкрепя той да се реши.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, тъй като на два пъти говорихме за необходимостта от нова законова уредба – действително в тази сфера има сериозни проблеми. Тя не е само в София, тя е във всички големи градове, господин Динков. Многократно в годините са правени опити да бъде внесен такъв законопроект. За съжаление, до този момент нямаме нищо прието. Само да Ви информирам, че може би от около година се работи върху проект в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с Министерството на здравеопазването. Законопроектът, по който в момента се работи, е може би на фаза повече от 90% съгласуване на текстовете. Той няма нищо общо с предишните текстове, които са били внасяни и разглеждани в Народното събрание. Имаме уверението на работната група, на двамата заместник-министри, че в най-кратък срок – разбирайте до средата на месеца, финалният текст на Законопроекта ще бъде подготвен и ние бихме могли да го видим на страницата на Министерството за обществено обсъждане. Казвам Ви това, за да успокоя всички, че този текст, който в момента е предложен за гласуване, всъщност по никакъв начин няма да повлияе върху общото решаване на проблема в сферата на погребалните услуги, на траурните и обредните дейности, на гробищата и гробищните паркове. Всеобхватен е законът, наистина няма нищо общо и е добре приет – по-добре приет, отколкото предишните законопроекти. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Ангелов, отговор на Вашата реплика даде господин Христов. Факт е, че тази дейност, както казах и аз, е разпокъсана, нерегламентирана навсякъде и иска – трябва решение в тази насока. Господин Христов Ви каза, че в момента се изготвя такъв закон в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с Министерството на здравеопазването, което да обхване решаването на всички проблеми. Такива наредби, освен в Столичния съвет, има и в някои други общини, но ако искаме да решаваме въпроса трайно, решението е в това да избързаме с приемането на този закон за траурната дейност. Освен това, приемайки тези поправки сега, ние ще дадем възможност на общините да направят свои наредби. В известна степен едни ще бъдат по един начин, в друга степен – по друг начин, но така или иначе приеме ли се новият закон, тези наредби всичките ще отпаднат, тъй като те са базирани на друга основа. Аз казах преди малко – на Закона за местното самоуправление и местната администрация, на Закона за общинската собственост, и съм сигурен, че голяма част от тези неща ще влязат в закона и тогава наистина няма да се налага да се правят такива промени в Закона за устройство на територията. Знаем, че в Закона за устройство на територията толкова много промени направихме през изтеклите три години, че вече хората не могат да обхванат къде и как да процедират съгласно ЗУТ. Затова считам, че сега трябва да се въздържим, да не го приемаме, а да изчакаме приемането на новия закон. Благодаря.

Уважаеми колеги, господин Христов преди малко каза за новия закон. Между Вас има и вносители на стария – мотивите за внасяне на такъв закон преди години са същите, с които Вие сега искате да направите тази кръпка в Закона за устройство на територията. Решението на Комисията за защита на конкуренцията по този въпрос, по жалба на заинтересовани лица, е много красноречиво. И тук има един парадокс, господин Ненков – Вие сте един от вносителите на този закон, само че Юлия Ненкова в решението на КЗК казва съвсем друго, че такъв закон е необходимо… Прочетете Решението на КЗК и ще го видите, много е интересно. Колегата Динков се опита да Ви каже някои неща – просто това е груба намеса в един бизнес, груба намеса през местната власт. Местната власт тези дейности досега ги е контролирала, упражнявала и регламентирала през два закона – Закона за общинската собственост и Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тук сега, и е много добре посочено в Решението, че се създават местни пазари. Местни пазари на този вид услуги… Господин Ангелов беше прав – може би има бъркотия, може би има нередности, но, господин Ангелов, София не е България. На много места в провинцията нещата стоят по съвсем друг начин, да не говорим за административния капацитет на общинските специалисти, които трябва да изготвят такива наредби – не да действат на принципа copy-paste от наредбата примерно на Столична община или на Пловдивска община, или на Варненска община. Така че това наистина ще създаде изключително големи трудности на компании, които се занимават с този бизнес, и аз още в началото, когато гласувахме дневния ред, предложих тази точка да отпадне от дневния ред. Вие проявихте управленска упоритост тази точка да бъде гледана. Явно и Законът ще бъде приет, както виждам, но това ще е още, бих казал, едно красноречиво пиронче за лобизъм в българското законодателство – не се случва за първи път. Общият проект има и други такива съдържания, които се предлагат днес. Щом българското законодателство, българският парламент, българските народни представители обслужват малкия интерес на определени фирми с ярко подчертани корпоративни интереси, обслужвани от тези поправки, гласувайте си го – отговорността си е Ваша. Благодаря. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА. Благодаря, уважаеми господин Генов! Реплики? Не виждам. Други изказвания? Господин Шопов, заповядайте.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Спомняте си, при първото гласуване на Законопроекта ние от „Атака“ бяхме категорично против. Предупредихме. И какъв беше резултатът? Не се беше случвало никога, но този законопроект на ВМРО направи така, че катафалките обиколиха Народното събрание – имаше нещо символично в това, за първи път, никога не се беше случвало – и си отидоха. Но те може би пак ще дойдат и Ви казвам, че в резултат на тази болна амбиция на ВМРО, тя е партийна амбиция, част от трайната им политика, да внасят законопроект – кой мине, кой не мине. Но въпросът е – техни дейци, както и друг път съм Ви казвал, пет-шест души в по пет-шест телевизии вечер, щедро платени, разбира се, предавания, участия, да създават впечатление за законодателна активност. Някои от тях минават – и този, както се вижда, ще мине, и то ще мине, защото ГЕРБ, коалиционните партньори, от време на време трябва да правят поредния жест…

…защото иначе нещо може би ще се скъса, както беше казал лидерът на ВМРО. Защо да не е този? Защо да не е по тази тема? ВМРО държи председателството на въпросната комисия. Най-странното е тук, че след като господин Христов ни информира, че законопроектът се готви, което от „Атака“ тогава казахме, че трябва да бъде направено – има проблем в тази насока. Все пак Законопроектът се внася в пленарната зала и ние го гледаме, а като бъде приет, ще последва един стахановски труд по изработване на наредби в съответните общини, по приемане на съответните актове, материята ще влезе в едно определено русло. Всичко това е абсолютно неприемливо – бяха дадени ясни сигнали за това от представителите на този бранш. Аз завършвам изказването си с думите: колеги от ГЕРБ, недейте да приемате този законопроект, който е чисто имиджов, партиен и който гони много тесни партийни цели. Няма за цел и с нищо няма да допринесе за решаване на проблемите в жанра, в бранша. Бъдете по-настоятелни в Министерството на регионалното развитие и благоустройството да приемат и да внесат по-бързо този законопроект, който ще трябва да гласуваме.

Аз искам изказване.

Отказвам се.

Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1а, който става § 2: „§ 2. В чл. 125, ал. 4 накрая се добавя: „на хартиен носител и по електронен път“.“ Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1б, който става § 3: „§ 3. В чл. 128а се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо след думите „се извършва“ се добавя „при необходимост“; б) в изречение второ след думите „да предоставят“ се добавя „безвъзмездно“ и накрая се добавя „на хартиен носител и по електронен път“. 2. В ал. 2 след думата „изпраща“ се добавя „при необходимост“. 3. В ал. 3 след думите „го изпраща“ се добавя „при необходимост“.“ Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1в, който става § 4: „§ 4. В чл. 140а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „на хартиен носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ подробен устройствен план“, думата „експлоатационните“ се заменя с „посочените в заявлението експлоатационни“, а след думите „дружества за“ се добавя „безвъзмездно“. 2. В ал. 3 след думата „служебно“ се добавя „и безвъзмездно на хартиен носител и по електронен път“. 3. В ал. 7 думите „Във визата за проектиране по ал. 6 освен данните по чл. 140 се включват“ се заменят с „Визата за проектиране по ал. 6 съдържа данните по чл. 140 и към нея се прилагат“.“

Ние от парламентарната група на „БСП за България“ поддържаме този текст. Присъстващи колеги са го подкрепили в Комисията – които са били на заседанието на Комисията. Смятам, господин Веселинов, че това е продължение на една традиция. Това са поправки – даже мисля, че лошият кабинет Орешарски с едно Министерство на инвестиционното планиране поде такава инициатива за тези услуги. В годините наистина бяха предложени текстове в Закона за устройство на територията. Поздравявам колегите от ВМРО – в случая не мислите за лобистки интереси, а наистина това предложение кореспондира с интереса на всички инвеститори, с интереса на много хора, така че ние на драго сърце ще Ви подкрепим – да не се говори, че БСП винаги гласували на ингел. Благодаря.

По § 2 има предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Манол Генов и група народни представители: „Параграф 2 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Веселинов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 5: „§ 5. В чл. 151 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 16: „16. поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции, както и тяхната подмяна или допълване чрез монтаж или демонтаж на елементи от радиопредавателната система, с елементи и оборудване на същата или друга електронна съобщителна мрежа от същия и/или друг вид технология в същия или друг честотен обхват, при спазване на здравните норми и изисквания, в случай че не се налага да бъдат изпълнени изкопни работи и/или строително-монтажни работи, променящи конструкцията, вида на конструктивните елементи и/или натоварвания на съответните съоръжения, с оглед спазването на изискванията за механично съпротивление и устойчивост.“ 2. Създават се алинеи 4, 5, 6, 7, 8 и 9: „(4) Дейностите по ал. 1, т. 16 се извършват въз основа на: 1. становище на инженер-конструктор; 2. становище на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията с указания за извършването им; 3. положителна експертна оценка за съответствие с изискванията за пределно допустимите нива на електромагнитни полета от Националния център по обществено здраве и анализи; 4. документ, удостоверяващ одобрението им от Комисията за регулиране на съобщенията – в случаите на подмяна или допълване на елементи и оборудване с елементи и оборудване от друг вид технология, от електронна съобщителна мрежа от друг вид или за друг честотен обхват. (5) Операторът на електронната съобщителна мрежа е длъжен да уведоми собственика, съответно съсобствениците на имота или собствениците в сгради в режим на етажна собственост чрез управителя на етажната собственост, в които е изградена приемно-предавателната станция, преди започване на дейности по ал. 1, т. 16, свързани с подмяна и/или дооборудване на елементи и оборудване с елементи и оборудване от друг вид технология, от електронна съобщителна мрежа от друг вид или за друг честотен обхват. (6) В случаите по ал. 1, т. 16 операторът на електронната съобщителна мрежа носи отговорност за всички причинени вреди на собственика, съответно на съсобствениците на имота или на собствениците в сгради в режим на етажна собственост. (7) В 14-дневен срок след приключване на дейностите по ал. 1, т. 16 операторът на електронната съобщителна мрежа възлага извършването на необходимите измервания за съответствие с пределно допустимите нива на електромагнитни полета. Измерванията се извършват от лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“ или от друг национален орган по акредитация, който е страна по Многостранното споразумение за взаимно признаване на Европейската организация за акредитация за съответната област или които отговарят на изискванията за признаване съгласно чл. 5а, ал. 2 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. (8) В 14-дневен срок след получаването на протокола за измерването по ал. 7 операторът подава заявление за регистрация пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане. (9) В 14-дневен срок след регистрацията по ал. 8 операторът на електронна съобщителна мрежа подава заявление за регистрация пред Комисията за регулиране на съобщенията и уведомява кмета на съответната община, като прилага документите по ал. 4, 5, 7 и 8.“ По § 3 има предложение на народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Манол Генов и група народни представители: „Параграф 3 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. В чл. 195 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 5 след думите „чл. 151, ал. 1“ се добавя „т. 1 – 15“. 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Кметът на общината издава заповед за премахване на: 1. строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят; 2. елементи и оборудване на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16, които са монтирани в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 или 9.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Аз конкретно ще обърна внимание на текстовете по § 2, а именно на това да не се издават строителни разрешения за – незнайно защо е дадено звучното име „преоборудване на станции“. Ще започна от това защо е необходимо да подкрепите нашето предложение за отпадането му. (Шум.) Първо, ще се позова на становищата на Министерството на регионалното развитие…

…което е даже към първо четене на Законопроекта, без изобщо да е изразено становище по така направените поправки между първо и второ четене, цитирам дословно: „Независимо от това считаме, че режимът за контрол и регистрация на вече изпълнените дейности, а именно изградените станции и преоборудването им, би следвало да имат място в Закона за електронните съобщения“. Това е становище от министър Петя Аврамова към настоящия момент. Това е първото, преди да премина по същество на Законопроекта и по текстовете. Второто, на което бих искал да обърна внимание, е относно Министерството, което подкрепя отпадането или поне не е съгласно с така представения законопроект – Министерството на здравеопазването, а именно: „Разпоредбата на чл. 151, ал. 5 – тоест това, което се иска изобщо с преоборудването, с новата технология – следва да се прецизира, което не е направено между първо и второ четене, с изключение на козметични поправки, тъй като не става ясно какво ще подлежи на регистрация пред органите на държавния здравен контрол – подчертавам здравен контрол – и как ще се удостовери, тоест никой не гарантира, как ще са спазени максимално допустимите нива на електромагнитните полета.“ Становище от министър Кирил Ананиев. Много интересно е, че между първо и второ четене в Закона, това, което е направено, е добавена думичката „спазване“ на здравните норми и изисквания, но без да се конкретизира какви са съответните правно-технически способи и кои нормативни актове ще го конкретизират. Това е само част от становищата на Министерския съвет или поне на част от Министерския съвет и това е само първо четене на Законопроекта. За второ четене на Законопроекта нямаме официални становища нито на Министерството на регионалното развитие, нито на Министерството на здравеопазването и най-вече на Министерството на околната среда и водите. Защото така представеният законопроект, даващ възможност за преоборудване – „преоборудване“ не е дефинирано в Закона за устройство на територията, няма го като нормативна база, която да се изпълнява, само по себе си създава изцяло нова мрежа. Никой от нас не е против развитието на новите технологии. Абсолютно никой! Нормално е България да запазва челните си позиции в това отношение, но не по този начин. Не по начина да се прескача Законът за етажната собственост, защото в крайна сметка собствениците ще бъдат само уведомявани, без да имат реална възможност да упражнят правото си на собственост, тоест да обжалват съответния нормативен акт – в случая липсата на строително разрешение. Не е редно и не е нормално изцяло изградена нова технологична система да не подлежи на преценка – на ОВОС. Защото в Закона за опазване на околната среда има и изисква всяко едно инвестиционно намерение, попадащо в обхвата на същия закон, да подлежи на ОВОС. Това, което ни казвате с настоящото изменение на Закона, е, че давате ултрабърза писта, погазвайки Закона за етажната собственост, погазвайки Закона за опазване на околната среда и най-вече, не на място, разполагането му е в Закона за устройство на територията. Така че хубаво е преди да преминем към гласуването, да си дадете ясна сметка какво в крайна сметка правим – обслужваме няколко оператора или защитаваме интересите на българските граждани, които евентуално ще бъдат подложени на излъчвания и на липсата на достатъчна информираност относно това, което ще бъде изградено. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, аз ще бъда съвсем кратък и ще разделя времето, защото мисля, че трябва да има възможност да се изкажат и други независими народни представители, тъй като смятам, че имаме различия по темата и по въпроса. Касае се не за друга мрежа, каква да е, а за 5G мрежата – това е въпросът. Да, това е, натам вървим в крайна сметка. По този въпрос становищата в обществото и по света са силно поляризирани – и разделени, и противоположни. Ако тази мрежа има значение и улеснява може би гражданите, тя има и съвсем друго, много негативно влияние върху здравето на хората. Сравнението, което се прави, е, че всъщност хората се намират като в микровълнова печка. Такива са излъчванията, които се създават. Една от теориите за коронавируса – COVID-19, е, че по-силно и по-тежко е влиянието – това е теория, разбира се, там, където има 5G мрежа. Ето защо излизам и заявявам моето негативно отношение по този текст, та минава много набързо, много криминално. Както се прави много често в такива случаи, не се подлага на широко обществено обсъждане и знание на хората, тъй като вносителите са наясно, че ще има много негативно отношение към него. Благодаря.

Господин Шопов, правя Ви реплика, а не специално изказване, за да можете да вземете отношение, ако искате, след това. Но истината е, че този текст не се отнася за 5G мрежата. Нещо повече, по мое предложение беше направена специална алинея, която да забрани промяната на мрежите от едно поколение към друго без изрично утвърждаване на новата технология от КРС. Тоест имаме една спирачка и една бъдеща гаранция преди внасянето на тази технология. Нали знаем, че в България никъде няма 5G клетка да мине през съответните компетентни държавни институции и да има ясно послание към хората какво се внася, какви са вредните или полезните въздействия, има ли някакво влияние върху здравето? Не може незабелязано да бъде внесено 5G на база на тези текстове. Това искам да Ви гарантирам.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от името на нашата парламентарна група – групата на ГЕРБ, ние ще подкрепим предложението за промени в Закона за устройство на територията поради няколко причини. Няколко неща от тях вече се казаха преди малко, с които до някаква степен сме съгласни и ние. Безспорно това, което е важно и което е най-съществено за обществото, е запазване на човешкото здраве. Безспорно в Закона се говори единствено и само за това, че даваме административно облекчение на съществуващите, единствено, подчертавам, само на съществуващите такива предавателни устройства да не се изисква строително разрешение, когато те бъдат подложени на подмяна, на ремонтни дейности или евентуално когато се касае за някакъв нов вид технология, то тогава наистина са спирачката, която ние подкрепяме, направена от господин Веселинов – именно КРС да дава това съгласуване, да няма никаква друга възможност да се изгражда така наречената 5G система, без това да бъде подложено на сериозен обществен дебат в обществото. Искам ясно да подчертая, че текстовете, за които, смея да твърдя, беше изказана теория, че едва ли не не е имало дебати и че се прекарвали бързо – напротив, ние много месеци вече обсъждаме тези текстове. Имахме редица срещи и с всичките заинтересовани институции, включително и с Министерството на здравеопазването, Комисията за регулиране на съобщенията, всички други заинтересовани страни и смятам, че текстовете гарантират едно административно облекчение. Съгласете се с мен, че не може точно в този член, който визираме – 151 от ЗУТ, това е т. 16, значи 15 точки преди това регламентират именно да не се изисква строително разрешение за нещо, което вече е изградено и което не променя същината на инвестиционния проект или не нарушава конструкцията, да се иска наново да се минава цялата тази процедура. Доколкото ни е известно и това, което операторите ни предоставиха като информация, България е една от държавите, със сигурност последната на Балканския полуостров и една от последните държави в Европейския съюз, която не е минала през такова законодателно решение – именно за съществуващите базови станции, по какъв начин те да бъдат модернизирани. Що се касае до това, че се наслагва идеята, че едва ли не това е подготовка за влизане в сила на някаква нова технология 5G или която и да било друга, това не е вярно. Нека не заблуждаваме обществото – дебатът за така наречената 5G система тепърва предстои, операторите още дори нямат и честотата, на която да излъчват и да изграждат тази система. Тук говорим единствено и само за строителната част от съществуващата мрежа и как да облекчим тази процедура. Все пак да не забравяме, че по-голям процент от територията все още не е покрита даже от съществуващата в момента 4G система. Така че много от антените в момента работят на 2G, 3G и естествено, че ние трябва да дадем възможност – хората очакват да имат добър достъп до интернет и пренос на данни. И естествено, тази поправка ще подпомогне и подобряването на съществуващата мрежа, без изобщо да говорим за някакъв нов вид технология. Още повече че когато пък говорим за 5G, тепърва се чака решение на Европейската комисия и регламент, с който да се приемат определени правила, които всичките европейски държави трябва да спазват. Така че ние сме още много много далеч от въвеждането на някаква 5G технология. А що се касае до тези текстове, ние ще ги подкрепим, защото са административно облекчение и не виждам никакъв проблем в това. В крайна сметка няма логика да сте минали през една процедура от година, година и половина, да не говоря, че някой път и повече, за да изградите една такава базова станция и впоследствие, само и само за да подмените част от оборудването, някой да изиска от Вас да направите същата тази процедура. Смятам, че абсолютно не е наложително това – стига, естествено, да не застрашава живота и здравето на хората, стига тя да не е по някакъв начин конструктивно изменена, така че именно обществото да бъде под угроза. Колеги, смятам, че текстът е съвсем балансиран и разумен с всичките му правила, включително и това, което господин Веселинов каза – тази гаранция, че никой няма да си позволи и носи санкция за това евентуално, ако без позволение на Комисията за регулиране на съобщенията тръгне да изгражда някаква нова технология. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Господин Ненков, абсолютно прав сте – засега строителната част, именно през строителната част учредяват всичките права, правата на собствениците. Нееднократно съм молил – стига сме се крили зад административната тежест. Законът за устройство на територията ясно и категорично определя срока за издаване на строително разрешение – 14 дни. Стига сме се крили зад това! Разберете го! От една страна, избягваме изцяло процедурата по ОВОС. Към настоящия момент операторите пускат инвестиционни намерения за преоборудване на станции. Това са факти, могат да го потвърдят – Вашата парламентарна група има и министри. Оттук насетне тази бърза писта, която се дава – да, може би Европейската комисия ще ни даде санкция, може да не ни даде, в преговори, но защо ние го правим?! Защо го бързаме? Защо лишаваме хората от възможността, ако не са съгласни с издаденото строително разрешение за преоборудване на станция, да си търсят правата по съдебен ред? Уведомителен режим! Защо уведомителен? Направете го разрешителен. Защо повечето режими са ни разрешителни, точно за това – уведомителен?! Всички обясняват, че не са съгласни да се прави това законово изменение – КРС слагало спирачка. Ами че в КРС една година и половина не може да тръгне да работи единната информационна точка, а сега в следващите текстове ще гласуваме нов регистър, така че моля Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ненков, аз бих искал да Ви помоля да отговорите в рамките на тази реплика, която правя към Вас, на въпроса: дали така предложеният текст и подкрепен от Комисията не създава и предпоставки за създаване на известна спекула с това положение, което се въвежда? Какво имам предвид? Не е ли възможно според Вас даден оператор да заяви регистрацията, както казахте Вие, на по-евтината в момента и по-достъпна 2, 3, 4G технология и след това внезапно, изведнъж, месец след като получи разрешението за поставянето на съответното съоръжение, да промени своето решение и да поиска замяната му с по-модерно такова – от по-ново поколение? Това е единият ми въпрос. Вторият въпрос е съвсем конкретно свързан, той е по-скоро реплика и към вносителя на това предложение, защото този текст присъства още в самото предложение на господин Панчев. Тук се говори за спазване на здравни норми и изисквания. Дойдоха няколко становища в Комисията, които бяха, разбира се, една от най-сериозните теми, дискутирани в рамките на това законово предложение, но така и не стана ясно кои са тези законови здравни норми и изисквания. Кои са? Къде са разписани те, в кой нормативен акт? И как те ще бъдат съблюдавани от бъдещия инвеститор, който ще развива или подменя тези съоръжения? Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Отзад напред. Господин Данчев, Вие сте млад, активен, модерен човек. Вярвам, че съзнавате, че развитието на мрежата е част от развитието на нашата икономика, на нашето общество и разбира се, ние трябва да следваме този тренд с ясното съзнание, че той, естествено, трябва да бъде с голямото обществено знание и със сериозен дебат относно това как евентуално по някакъв начин би се отразило негативно върху здравето и човешкия живот. Неслучайно преди малко споменах, че в Европейската комисия в момента се готвят такива изисквания, на които тези нов вид технологии – 5G, 6G, 7G, защото то няма да свърши с тази 5G технология, съответно какви изисквания и критерии трябва да спазват те, и те ще бъдат общодостъпни правила за всяка една европейска държава. Второто, което беше отправено – едва ли не като че някой се крие зад някакво административно облекчение. Вижте, аз неслучайно казах, че това е текст, който касае строителната част от нещата. Изобщо не става въпрос за някакъв вид технология, не говорим за технологии. Защото няма логика и неслучайно чл. 151 е с 15 точки, с изключения – кога не е необходимо да имате ново строително разрешение. Точно затова смятаме, че за една такава базова станция абсолютно, и според мен, не е необходимо наново да се извървява целият този път, стига конструктивно тя да е достатъчно здрава, да не се променя нейната конструкция, нейното натоварване, така че да заплаши по някакъв начин хората. Още повече че вещните права, за които Вие споменахте преди малко, имат отношение към договорите, защото всяка една антена е с някакъв договор с етажната собственост и по никакъв начин, напротив, ние даже настоявахме от нашата парламентарна група точно това – да може да бъде по облекчена процедура самата модернизация, но трябва да бъде със знанието и със съгласието на етажната собственост, защото това в първичния вариант на Законопроекта го нямаше. Що се касае до здравните норми, за първи път въвеждаме пак по наше общо от Комисията желание да има и такъв изграден регистър, в който онлайн всеки един потребител, тъй като това е чувствителна тема, да може да знае на покрива над него във всеки един определен момент какво е излъчването и какви са честотите, на които работи тази предавателна антена, за да бъде спокоен, че те са в нормите така, както са по изисквания и на Министерството на здравеопазването, а и в бъдещия регламент – Европейската комисия, Европейският парламент най-вероятно в рамките на следващата година ще излезе с тези правила. Така че не трябва да смесваме строителството, защото смятам, че е излишно административно натоварване, не се крие никой зад това, на операторите да модернизират съществуващата система, не бъдеща.

По § 4 има предложение от народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Искрен Веселинов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Манол Генов и група народни представители: „Параграф 4 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 7: „§ 7. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 8: „8. на оператор на електронна съобщителна мрежа, извършил дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 или 9 – в размер от 1000 до 10 000 лв.“ 2. В ал. 3 след думите „При неизпълнение“ се добавя „в срок“, след думата „задълженията“ се добавя „или при предоставяне на непълни или неточни данни“, а думите „на 1000 лв.“ се заменят с „от 1000 до 2000 лв.“ 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Кметът на общината, съответно областният управител, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ или председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. на съответното експлоатационно дружество, поискало заплащане за предоставяне на изходни данни, становища, възражения, предписания или друга информация в случаите по чл. 125, ал. 4, чл. 128а и по чл. 140а, ал. 3.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“ Предложение от народния представител Спас Панчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Заключителни разпоредби“ с § 8 и 9: „Заключителни разпоредби § 8. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения: 1. В чл. 33 се създават ал. 5, 6 и 7: „(5) Комисията създава и поддържа регистър на приемно-предавателните станции на мобилни мрежи. Обстоятелствата, които се вписват, условията и редът за воденето, поддържането и ползването на регистъра се определят с наредба на Комисията. (6) Операторът на електронната съобщителна мрежа е длъжен да подаде заявление за регистрация пред Комисията в 14-дневен срок след регистрацията пред органите на държавния здравен контрол в съответствие със Закона за здравето и подзаконовите актове по неговото прилагане. (7) Комисията уведомява служебно кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по ал. 6.“ 2. Създава се чл. 334д: „Чл. 334д. За нарушение по чл. 33, ал. 6 се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.“ § 9. Комисията за регулиране на съобщенията създава регистъра и приема наредбата по чл. 33, ал. 5 от Закона за електронните съобщения в срок 6 месеца от влизането в сила на този закон.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители, това, за което сме против текстовете, е, че на кметовете на общините се вменяват отговорности. От становището на Сдружението на общините е ясно, че те нямат капацитета, нямат формулировката и нямат знанията, за да могат да се направят премахванията. Изключвам техническата възможност. Другото е липсата на нормативна база. Цялата подредба и идея на това, което ни се предлага, е, че тези строежи не могат да бъдат незаконни. Затова именно е пратен в чл. 195, а не в разпоредбите на чл. 223 и 224, които визират незаконните строежи. Още преди приемането ние вече гарантираме, че всичко ще е окей, в което силно се съмнявам. Другото, което е за общините и функциите, които им се вменяват, е, че кметовете на общините ще подлежат на уведомителен режим от Комисията за регулиране на съобщенията, без те да имат каквито и да са права по констатирането и установяването на станциите. Понеже говорихме в предишната точка за правата, дори при жалба на живущите реално единственият орган, който ще удостоверява дали дадена станция е преоборудвана, непреоборудвана, законна или незаконна може да го каже КРС, което само по себе си е абсурд! Така че още от приемането на изменението на чл. 151 и преминаването му към чл. 195 мисля, че не е редно и това не трябва да се приема. Другото много важно, приемайки приемо-предавателните станции да бъдат в чл. 151 на ЗУТ, тоест без издаване на строително разрешение – подчертавам без издаване, е, че от трета категория обект, който е надзорен, който подлежи на държавно приемане, в крайна сметка получаваме подпорни стени като на морето. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бонев, аз разбрах това, което Вие искахте да кажете, но ми се струва, че е редно и за хората извън тази зала да се направят някои уточнения. Важно е да се каже, че сега с това предложение, което е направено, се въвежда Комисията за регулиране на съобщенията да поддържа нов регистър. Нов регистър, който очевидно няма връзка със създадената в специалния Закон за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура преди две години от това Народно събрание единна информационна точка. Попълването и функциите на единната информационна точка е в правомощията на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Явно е, че с попълването на данните в тази единна информационна точка в последните две години има сериозни проблеми, включително в отговор, даден от министъра на транспорта на мой актуален въпрос, стана ясно, че голяма част от операторите не подават актуална информация и не поддържат това, което се изисква в Закона като данни в тази информационна точка. Затова за мен е интересно как сега вносителят на това предложение разчита, че Комисията за регулиране на съобщенията ще реши този въпрос и този регистър ще функционира по-добре от тази единна информационна точка. Това за мен не става ясно как ще се случи. Затова Ви моля и Вие евентуално, като експерт в темата, да дадете разяснение какво се очаква по тази тема.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Господин Данчев, да, наистина се предвижда регистрация в изцяло нов регистър, който би следвало да може да стъпи на базата на това, че към настоящия момент всички станции на територията на Република България са попълнени в липсващите специализирани карти към Агенцията по кадастъра или в единната информационна точка. Това е към настоящия момент. Това са фактите. Така че оттук насетне колкото и регистри да създаваме, каквито и еквилибристики да правим в Закона с думи като „подмяна“, „преоборудване“, всичко се свежда до това, че реално преди всичко… Пак подчертавам, че ние по никакъв начин не сме против усъвършенстването и модернизацията на мобилните или на всякакви телекомуникационни мрежи, даже бихме ги подкрепили. Бихме ги подкрепили, но не по този начин.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Моля на основание чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, господин Иван Гешев – Главен прокурор на Република България, господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, и господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На свое заседание, проведено на 17 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На заседанието присъства господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, който представи Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г. Той отбеляза, че в него се отчита постигнатото през втората година от мандата на настоящия осми състав на Висшия съдебен съвет и се разкриват добрите практики от предходните състави. Настоящият състав насочва усилията си към утвърждаване на независима, безпристрастна, ефективна и прозрачна съдебна система, подчинена на обществения интерес. В тази връзка той посочи съществените промени, заложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, изготвен през юли 2019 г., които се отнасят до усъвършенстване на правилата за атестирането и конкурсите на магистратите, прецизиране на нормите за дисциплинарно наказване, отстраняването от длъжност, командироването и статута на инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Посочените разпоредби са влезли в сила през февруари 2020 г. след широко обсъждане сред магистратската общност. През 2019 г. Висшият съдебен съвет реализира две ключови задачи, имащи особено важно значение, както за широката общественост, така и за магистратското съсловие. Първата от тях е успешно проведената процедура за избор на нов главен прокурор, а втората е учредяването на Съвета за партньорство, чиято цел е да осъществява диалог по всички въпроси, свързани с професионалните интереси на съдии, прокурори и следователи. Господин Магдалинчев уточни, че Докладът отразява дейността на Съдийската и Прокурорската колегии към Висшия съдебен съвет, както и на постоянно действащите комисии към тях, съгласно правомощията на съответната колегия. През 2019 г. Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия е провела 26 заседания, в които са обсъдени и приети решения в няколко насоки: оптимизиране структурата на съдилищата, като е внесено предложение до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за закриване на две първоинстанционни военни съдилища; сформиране на работна група за изготвяне на анализи за степента на натовареност на военните съдилища; преобразуване на структурата на районните съдилища и реформа на съдебната карта в насока обединяване на районни съдилища или сливането им към по-голям орган на съдебната власт; реализиране на ефективни мерки за справяне с неравномерната натовареност. Отбеляза се, че централно място в работата на Комисия „Съдебна карта и натовареност на прокурори и следователи“ към Прокурорската колегия през 2019 г. заемат дейности, свързани с изменения и допълнения на Правилата за измерване на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател. С решение на Комисията е приет актуализиран списък на границите на съдебните райони в Прокуратурата на Република България, считано от 1 януари 2020 г. По отношение на дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в Доклада се посочва, че за отчетния период е извършено оптимизиране на щатната численост на съдилищата. Обявени са общо 10 конкурса в органите на съдебната власт за заемане на 95 свободни длъжности. През 2019 г. с решение на Комисията по атестирането и конкурсите към Съдийската колегия са открити общо 386 процедури за атестиране и са проведени общо 239 процедури. През отчетния период по предложение на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, Прокурорската колегия е обявила четири конкурса в органите на съдебната власт за заемане на общо 103 свободни длъжности. През 2019 г. с решение на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия са открити общо 357 процедури за атестиране, като са проведени и приключени общо 295 процедури. В Доклада се съдържа подробна информация и данни от работата на комисиите „Съдебна администрация“ към Съдийската и Прокурорската колегии, като оптимизирането на щатната численост на съдебната администрация е част от политиката по управление на човешките ресурси и свързаните с нея процеси в органите на съдебната власт. Във връзка с управлението на бюджета на съдебната власт господин Магдалинчев подчерта, че в Доклада се съдържа конкретна информация за дейността на Комисия „Бюджет и финанси“, като бюджетът на съдебната власт през финансовата 2019 г. в приходната си част е в размер на 109,7 млн. лв., а в разходната – в размер на 693,7 млн. лв. През отчетния период в Комисия „Управление на собствеността“ към Пленума на Висшия съдебен съвет са разгледани 164 доклада с предложения до Пленума за приемане на решения по въпроси, свързани с организиране на управлението на имотите на Съдебната власт. Във връзка с Инвестиционната програма на Висшия съдебен съвет за строителство и основен ремонт на дълготрайни материални активи са разгледани 187 преписки. През 2019 г. Висшият съдебен съвет продължава усилията по въвеждане на електронно правосъдие. В Доклада е отчетена дейността на Комисия „Професионална квалификация и информационни технологии“ към Пленума на Висшия съдебен съвет, като акцент се поставя върху подновяване договора за поддръжка на Централен уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове, проектите, изпълнявани от Висшия съдебен съвет във връзка с реализиране на електронното правосъдие, данни за обезпечаване на органите на съдебната власт с компютърна и периферна техника. Посочи се, че през 2019 г. Комисията по професионална етика към Съдийската колегия е разгледала общо 112 преписки по жалби и сигнали на граждани. Общият брой на разгледаните от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия преписки по жалби и сигнали на граждани са 64 броя. Господин Магдалинчев отбеляза, че се отчита значително намаляване на образуваните дисциплинарни производства срещу съдии. През 2018 г. общият брой на постъпилите предложения за образуване на дисциплинарни производства е 12, а през 2019 г. са четири, като са приключени 14 дисциплинарни производства от предходни години. През отчетния период Прокурорската колегия, по предложение на „Комисията за дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет“ към Прокурорската колегия е образувала шест дисциплинарни производства, което показва намаление на същите от предходната 2018 г., с 25 броя. Приключилите дисциплинарни производства са 17, включително от предходни години. Констатира се тенденция за увеличаване дейността на Комисията по правни въпроси, като за отчетния период са разработени проекти на становища по девет законопроекта, пет проекта на наредби и пет проекта на актове на Министерския съвет и на други централни органи на изпълнителната власт, които се отнасят до съдебната система. Предоставено е становище по четири проекта на вътрешни и други правила на Висшия съдебен съвет. За периода са изготвени проекти на становища по две конституционни дела. Във връзка с процедурата за избор на главен прокурор на Република България и в съответствие с Правилата за избор на председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд и главен прокурор, в Комисията по правни въпроси са приети за обобщаване постъпилите до Висшия съдебен съвет над 100 въпроса и становища. В Доклада са отчетени и статистически данни относно международната дейност, дейността по участие в международни проекти и програми и е изложена информация за напредъка по изпълнение на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020 г. Господин Магдалинчев посочи, че в рамките на международната дейност през визирания период, която се осъществява чрез дирекция „Международна дейност и протокол“ в Доклада са отчетени дейностите във връзка с Механизма за сътрудничество и оценка, проектите на Висшия съдебен съвет, свързани с многостранното международно сътрудничество, данните за международното и междуинституционалното сътрудничество. По отношение на изпълнението на Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014 – 2020 г. в Доклада се отбелязва, че акцент в комуникационната политика на Висшия съдебен съвет за 2019 г. е конституирането на Съвет за партньорство към Висшия съдебен съвет, провеждането на процедурата за избор на главен прокурор на Република България и приключването на втория етап от реформата на съдебната карта, които теми бяха и във фокуса на обществения и медиен интерес, неправителствените и съсловните организации. Представени са и данни за комуникационните програми – Дни на отворени врати във Висшия съдебен съвет и в органите на съдебната власт, и провежданата съвместно с Министерството на образованието и науката Образователна програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури“. В хода на дискусията народният представител Крум Зарков постави въпроси във връзка с неравномерната натовареност на съдилищата. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет на Република България за 2019 г., № 011-00-9, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г., и предлага на Народното събрание Проект за решение по него със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа представители на Висшия съдебен съвет! Ние обсъждаме Годишния доклад на Висшия съдебен съвет, но в дневния ред на днешното заседание са включени още няколко доклада, които всъщност трябва да бъдат разглеждани както поотделно, така и като цяло, защото те дават данни за случилото се в съдебната ни система в различните нейни компоненти през изминалата 2019 г. Този начин на обсъждане, който е процесуално единственият възможен, не позволява, естествено, да влезем в детайли на всеки от докладите, но в Правната комисия няколко часа обсъждахме всеки един от тези доклади и стенограмата е вече налична, така че призовавам всеки, който се интересува наистина от позицията на различните парламентарни сили, както и от позицията на представляващите различните институции, да се запознае с тях, тъй като там много по-ясно са изразени различните въпроси, критики и проблеми, които обсъждахме в парламента по време на тази процедура. Още повече, че процедурата касае отминал период от време – 2019 г., днес сме 1 юли 2020 г., така че гласуването за тези доклади трябва да се приема като приемане за сведение на определени данни, а не като политически знак от какъвто и да е характер. Затова докладите, предполагам, би трябвало да бъдат единодушно приети, тъй като данните, които са изписани в тях, не са поставени под съмнение. Въпросите по интерпретацията, тълкуването на данните и какво ни дават те оттук нататък и затова конкретно по Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет, без да повтарям дебата, който имахме в Комисията, бих искал да кажа следните няколко неща. Първо, би било необективно да се каже, че нищо не е направено през 2019 г., свършени са много неща, предприети са стъпки в различни посоки, но също така трябва да констатираме, че въпросите, които стояха пред съдебната ни система преди три години, когато един от първите важни актове на това издание на Народното събрание беше съставянето на нов Висш съдебен съвет, стоят все още на дневен ред – и въпросите за бюджетирането в съдебната система и неговият програмен характер, и въпросите за натовареността на съдиите и съдебната карта, и един особено чувствителен въпрос, който е този за атмосферата, в която Висшият съдебен съвет функционира, сигналите, които той излъчва към цялостното ни общество. За съжаление, трябва да констатираме, че новият състав на Висшия съдебен съвет не успява да излезе от онова русло, в което беше потънал и предишният състав – на тежки противопоставяния, на нелицеприятни скандали, на междуличностни нападки, които наблюдаваме и в тази зала, тук, но са още по-малко приемливи в един орган, който трябва да бъде водещ със своята експертиза, със своята обективност, тъй като това по Конституция е правителството на съдебната власт, а не политически орган. Политическият орган сме ние. Затова бих завършил със следното: ние ще подкрепим Доклада за дейността на Висшия съдебен съвет през 2019 г., но оставаме със силни изисквания както за начина на работа, така и за постигнатите крайни резултати. България продължава да има тежки проблеми със съдебната си система. Тези проблеми не са само вътрешен проблем, те създават и негативен имидж на страната ни в чужбина. От всеки един от нас – парламент, съдебна власт, правителство, зависи те да бъдат преодолени. За това първото условие е коренно различен начин на диалог както между институциите, така и вътре в институциите в търсене на решение на проблема, а не на изкуствени противопоставяния. И ако е възможно, загърбване на личното его в името на по-висшата цел, а тя е българският гражданин да знае, че ще бъде съден от обективни, безпристрастни и професионални органи. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми магистрати! От „Обединени патриоти“ също ще подкрепим и този доклад, и останалите доклади за дейността и на административните съдилища, и на прокуратурата, и на така наречените общи съдилища. Аз съм съгласен до голяма степен с казаното до този момент в дебата от колегата Зарков, но все пак е редно според мен няколко нюанса и уточнения да бъдат направени. Да, действително един от основните проблеми, констатиран и в Доклада на Висшия съдебен съвет, не е тайна за никого и това е натовареността на съдилищата. Но за да бъде решен този проблем, не е достатъчно това, което правим до момента ние като законодателен орган с промени в процесуалните закони – не че е направено малко, напротив доста решителни крачки и действия бяха направени в тази връзка, но и оптимизацията на съдебната карта по отношение на съдилищата. За съжаление, при тази оптимизация по отношение на съдилищата има едно изоставане, за разлика от прокуратурите. По-късно, като чуем Доклада на главния прокурор за дейността на прокуратурата, ще констатираме там, че всъщност до края на тази година оптимизацията на съдебната карта по отношение структурите на прокуратурата до голяма степен ще е приключила. За съжаление, това няма да е факт за съдилищата. Това, отново за съжаление, ще изправи Висшия съдебен съвет, най-вероятно и следващия състав на Народното събрание, а и всички български граждани пред доста тежки последици, тъй като колкото повече се бави оптимизацията на съдебната карта по отношение на съдилищата, толкова по-трудна ще става тази реформа. Тя е необходима и рано или късно трябва да бъде направена, разбира се, след широк обществен дебат. На следващо място, не бих се съгласил с констатацията, че Висшият съдебен съвет сам по себе си е генератор на скандали. Това че има отделни членове на Висшия съдебен съвет, които предизвикват такива и желаят да има такива скандали, естествено хвърля петно върху Висшия съдебен съвет с поведението и с действията си – не следва това да бъде обобщение и залепвано като етикет върху целия състав на Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз само ще кажа, че споделям част от констатациите, които бяха направени относно дейността на съдебната система и на работата на Висшия съдебен съвет. Споделям това, което каза народният представител Крум Зарков по отношение на това, че има забавяне в съдебната карта по отношение на съдилищата, а също така и има забавяне по отношение на неравномерната натовареност за дейността на някои от съдилищата в страната. Основният проблем, който стои пред нас, е проблемът със софийските съдилища. Проблемът за неравномерната натовареност не стои в такава голяма степен за останалата част от страната и с останалите съдилища. На Вас – добре известно е на всички, че в София се концентрира голяма част от населението на страната поради ред показатели и ред причини. Това, естествено, обуславя и по-големият брой дела да се водят от софийските съдилища. Ние се опитваме по няколко различни начина да компенсираме това нещо, но очевидно методите и способите, които досега практикуваме, не са от най-добрите в тази посока. Опитахме се да командироваме съдии от по-малко натоварени съдилища в Софийския районен съд и в Софийския градски съд. Опитахме се по реда на чл. 194 да преминават от по-малко натоварен орган от съдебната власт в по-голям натоварен орган от съдебната власт. Опитахме се чрез някои законодателни промени да се компенсират нещата. Така или иначе натовареността продължава да остава по-голяма, но ние съзнаваме, че с непрекъснатото увеличаване числеността на някои по-натоварени съдилища с повече магистрати не прави този орган по-добре функциониращ. Истината е, примерно в Софийския районен съд числеността е 800 човека, от които съдиите са 203. Един такъв голям орган става трудно управляван не в смисъл на администриране само. Става въпрос, че не може да се следи ефективността на работата и своевременното приключване на делата, което е основната функция на съда – да разрешава правните спорове с гражданите. Поради това може би съвместно с всички, в това число, мисля, и със законодателната власт, да се обмисли прекрояването на картата по други начини или със законодателни промени. Ние много пъти сме казвали и сме го коментирали във ВСС, че една голяма част от броя на делата, които определят и по-голямата степен на натовареност, са така наречените заповедни производства. В някои случаи те са 50, 60 и 70% от общия брой граждански дела. Това общо взето не представляваше някаква правна или фактическа сложност. Сега нещата се промениха, но това като че ли не доведе до по-голяма промяна. Напротив, последната законодателна промяна в областта на заповедното производство усложни малко повече нещата. Поради тази причина аз мисля, че едни добри законодателни промени в тази посока, ако се преценят и се осмислят, съм повече от сигурен, че натовареността рязко ще спадне. Този въпрос е правен и е не само въпрос на воля на Висшия съдебен съвет или в частност – на Съдийската колегия. Абсолютно прав е господин Митев по отношение на това, че Прокурорската колегия стартира пред Съдийската колегия с по-силен старт, така вървят нещата и понастоящем за следващата година. Да, нещата там са по-различни. Съдийската колегия също обсъжда различни възможни варианти по въпроса за преструктуриране на съдебната карта – било чрез закриване на по-ниско натоварени или с по-малък брой дела съдилища, било като момент на вливане на по-малък съд към друг, тоест механизмите могат да бъдат различни. Но считам, че един от основните моменти в тази посока за промяна на неравномерната натовареност ще бъде законодателната промяна, която може спокойно да се обсъди чисто професионално и с Народното събрание, и с народните представители. Иначе другите неща споделям, но не споделям това, че генерираме скандали. Опитваме се, този състав на Висшия съдебен съвет доста дълго време се опитваше да бъде толерантен към някои изказвания, към някои провокативни изказвания по отношение на Висшия съдебен съвет. Така или иначе в един определен момент малко или много се промениха нещата и са много далече различни от това, което беше прието. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная със: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г. На свое заседание, проведено на 17 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На заседанието присъстваха: от Инспектората към Висшия съдебен съвет: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и господин Игнат Георгиев – инспектор; от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ; от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър; от Прокуратурата на Република България: господин Иван Гешев – главен прокурор; от Върховния административен съд: господин Георги Чолаков – председател; от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател, и от Института за пазарна икономика: госпожа Екатерина Баксанова – правен експерт. Докладът за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г. беше представен от госпожа Теодора Точкова, която отбеляза, че през 2019 г. Инспекторатът е извършил общо 83 проверки в органи на съдебната власт в четири апелативни района, като е проверена дейността на органите на съдебната власт за 2017 г. и 2018 г. Беше посочено, че през отчетния период Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е изпълнил годишната си програма за 2019 г., като са извършени 71 комплексни планови проверки, от които 33 в съдилищата по граждански, административни и търговски дела, 21 в съдилищата по наказателни дела, 17 в прокуратурите и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури, включително и във Върховната касационна прокуратура. През 2019 г. е приключила и комплексната планова проверка на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела, извършена в периода 15 октомври 2018 г. – 28 февруари 2019 г. Извършени са 5 тематични проверки, 10 инцидентни проверки по сигнали по граждански, търговски и наказателни дела и прокурорски преписки и 3 проверки по самосезиране. Госпожа Точкова акцентира, че в отчетния период в Инспектората към Висшия съдебен съвет са постъпили общо 2395 сигнала за допуснати нарушения от съдебните органи, като работата по всички сигнали е приключила. Със становище е отговорено на 1028 броя и на 339 допълнения по сигнали. През 2019 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е отправил 1 сигнал за уеднаквяване на съдебната практика и е изготвил становища по три тълкувателни дела. Госпожа Точкова допълни, че проверките, извършени през 2019 г. в органите на съдебната власт, са отчели дисциплиниране на процеса и спазване на процесуалните срокове по движението и приключването на делата и преписките. Констатирано е намаляване на броя на допуснатите дисциплинарни нарушения от страна на магистратите при изпълнение на служебните им задължения, като е постигната и много добра организация на административната дейност на съдебните органи. Установено е, че в по-голямата част от проверените съдилища делата се образуват в деня на постъпване на съдебните книжа и се разпределят незабавно на докладчик при спазване на принципа на случайния подбор, регламентиран с чл. 9 Закона за съдебната власт. Производствата са насрочвани за разглеждане в открито съдебно заседание и са отлагани за следващи заседания през кратки периоди – между 1 и 2 месеца. Създадената добра организация на дейността на съдилищата е позволила да се осъществява системен контрол по движението и приключването на делата, да се следят процесуалните срокове и делата да се докладват своевременно на съдиите. Беше посочено, че преимуществено съдебните актове се изготвят в процесуалните срокове. Госпожа Точкова отбеляза, че при проверките на органите на съдебната власт са установени и редица положителни практики и по отношение на проверените прокуратури. Във всички проверени през 2019 г. прокуратури е било установено, че се спазва принципът на случайното разпределение на прокурорските преписки съгласно изискването на чл. 9 от Закона за съдебната власт. Съхраняването и работата с веществените доказателства в повечето прокуратури е в съответствие с НПК, указанията и заповедите на главния прокурор. В по-голямата част от проверените прокуратури възлагането и извършването на проверките по Закона за съдебната власт е било в указаните срокове и в съответствие с чл. 145, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Постановленията и обвинителните актове се изготвят в срок. В следствените отдели в проверените окръжни прокуратури е било установено, че действията по разследване се извършват ритмично и следователите спазват дадените прокурорски указания. По делата разследването се провежда в законния и в удължения срок за разследване. Беше отбелязано, че пропуските в работата на съдилищата и прокуратурите се сочат все повече като изключение. В някои производства по граждански дела, разглеждани от районните съдилища, е констатирана занижена роля на съда спрямо връчители, страни и вещи лица, което е довело до неоправдано отлагане на съдебни заседания. В изолирани случаи е установено, че някои съдии подценяват кратките срокове, свързани с движението и приключването на производствата, разглеждани по реда на бързото производство. Констатирано е също, че отделни съдии продължават да не спазват едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 от ГПК за постановяване на съдебното решение, както и не спазват сроковете за изготвяне на мотивите към постановените присъди и/или на решения по чл. 340 от НПК по делата от административнонаказателен характер. Госпожа Точкова посочи, че от проверените през 2019 г. прокуратури е установено, че по част от преписките не е упражняван в достатъчна степен контрол върху служителите на МВР по спрените досъдебни производства по чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, като не е спазвано изискването на чл. 244, ал. 8 от НПК разследването да се спира за срок не повече от една година. Установено е още, че в някои случаи наблюдаващите прокурори не са осъществявали необходимия контрол над спрените наказателни производства срещу неизвестен извършител. Също така е констатирано, че някои прокурори са допускали безкритично удължаване на срока за разследване по отделни досъдебни производства, което е довело до нарушаване на изискването за разумен срок по чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. По отношение дейността по разглеждане на заявленията срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. През отчетната 2019 г. са постъпили общо 695 заявления, изготвени са 668 констативни протокола и становища, като забава при разглеждането и решаването на делата е установена в 364 случая. За поредна година е констатирано, че основната причина за нарушаване на разумния срок за разглеждане на делата е неспазване на установените процесуални срокове по образуване, движение и приключване на делата. Беше констатирано, че през отчетната 2019 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е продължил извършването на проверки на декларациите за имущество и интереси на съдиите, прокурорите и следователите, подавани по реда на Глава девета, Раздел Iа от Закона за съдебната власт. Общо проверени и обработени са били 4813 декларации, като фактически е проверено имуществото на 10 375 лица, включително наличностите по банковите им сметки към 31 декември 2018 г., като не са установени несъответствия между декларираните обстоятелства за имущество с получената информация от съответните публични регистри, които да не са отстранени в срок, с изключение на две декларации, по които са образувани допълнителни проверки по чл. 175з от Закона за съдебната власт. Беше отбелязано, че по отношение на дейността по проверките за интегритет следва да се посочи, че през 2019 г. са образувани общо 46 преписки по сигнали, съдържащи твърдения за нарушения по чл. 175к, ал. 1 – 4 от Закона за съдебната власт. По 14 преписки е издадена заповед на главния инспектор за извършване на проверка за установяване на достатъчно данни за извършено нарушение по чл. 175к от Закона за съдебната власт, като само по една от приключените към 31 декември 2019 г. проверки е изготвен доклад, съдържащ становище относно наличието на достатъчно данни за извършено нарушение по чл. 175к, ал. 4 от Закона за съдебната власт. Госпожа Точкова приветства, че през 2019 г. е поставена основата за упражняване на надзорните правомощия на Инспектората във връзка със защитата на личните данни в дейността на органите на съдебната власт. С цел създаване на уредба за осъществяване на тези правомощия се извършиха промени в Правилника за организацията на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и на експертите и е приета Методика за извършване на проверки по Закона за защита на личните данни. През отчетната година са постъпили и разгледани 30 жалби от субекти на данни, 13 сигнала от граждани, юридически лица и учреждения, съдържащи твърдения за допуснати нарушения от органи на съдебната власт и седем искания от административни ръководители на съдилища за изразяване на становище на надзорния орган относно задължения на съдилищата по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни. За отчетния период по предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет за Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са образувани 2 дисциплинарни производства срещу съдии, като едното не е приключило, а по другото производство, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е подало оставка, поради което с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е освободено от заеманата длъжност съдия на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт. До ръководителите на съдилищата, прокуратурата и следствието са отправени общо 28 сигнала, съдържащи препоръки за преценка необходимостта от налагане на дисциплинираща мярка по чл. 327 от Закона за съдебната власт или на дисциплинарно наказание по чл. 308 ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. В заключение госпожа Точкова обобщи, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет подхожда задълбочено и отговорно към изпълнението на своите правомощия, а реалните резултати показват, че дейността на органа се ползва с подкрепата на обществото, доверието на магистратите и високата оценка на европейските институции, като е необходимо контролният орган да продължи да спомага за постигането на бързо, качествено, предвидимо и независимо правосъдие. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 22 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г., № 011-00-7, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г.“

Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! С удовлетворение искам да отчета, че Инспекторатът работи активно по всички свои правомощия през 2019 г. и се справи успешно по всички направления от дейността си. Няма да повтарям статистиката и данните, които сме отчели в Доклада и които са изключително подробни, но бих искала да акцентирам на положителното, на резултатите от извършените от нас проверки в органите на съдебната власт през 2019 г. Много добра организация на административната дейност на съдебните органи, спазване на принципа за случайно разпределение на делата. Установихме също при проверките дисциплиниране на процеса; спазване на процесуалните срокове за разглеждане и приключване на делата; все по-малко допускани дисциплинарни нарушения от страна на съдиите, на прокурорите и на следователите; част от актовете от извършените от нас проверки приключиха само с положителни изводи и констатации; нямаше препоръки по отношение на магистратите; пропуските, допускани в проверяваните органи, се сочат все повече като изключения. Така че тази добра работа, искам да отчета, на органите на съдебната власт, които проверявахме, се дължи най-вече на съдиите, на прокурорите, на следователите, на техните административни ръководители, но, разбира се, и на усилията на Инспектората, който със своята последователна, методична практика работи за усъвършенстване на съдебната система. И още един факт искам да спомена. Инспекторатът през 2019 г. беше приет за пълноправен член на Европейската мрежа на съдебните инспекторати. Целта на членуването ни в тази мрежа е да обменяме опит, добри практики, така че нашата работа да се подчинява на най-високите стандарти за инспекционна дейност, за да отговорим на изискванията на българските граждани за постигане на бързо, предвидимо и независимо правосъдие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! На вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На свое заседание, проведено на 17 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На заседанието присъстваха: господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието, и господин Иван Гешев – главен прокурор на Република България. Докладът за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г. беше представен от господин Гешев. Докладът съдържа обобщени данни за дейността на Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, Националната следствена служба, Националното бюро на България в Евроджъст, Специализираната прокуратура, Апелативната специализирана прокуратура, Военно-окръжните прокуратури, Военно-апелативните прокуратури и прокуратурите в страната с обща компетентност. Той съдържа обобщени данни и за дейността на разследващите полицаи, разследващите военни полицаи и разследващите митнически инспектори. В Доклада е представена информация относно решенията по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и предприетите мерки в изпълнение на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека, както и данните от Годишния отчет на Бюрото по защита при главния прокурор. Анализирани са резултатите от делата от особен обществен интерес относно корупционните престъпления и организираната престъпност, престъпленията, свързани със засягане на финансови интереси на Европейския съюз, трафик на хора, данъчни и финансови престъпления, трафик на наркотици. Предложени са конкретни законодателни решения, необходими за повишаване ефективността в противодействието на корупцията и трансграничната престъпност и в защита на финансовите интереси на Европейския съюз, както и вътрешноорганизационни мерки, които да обезпечат взаимодействието с органите на Европейската прокуратура на централно и местно ниво, включително и организационни мерки за преодоляване на констатираните затруднения. През 2019 г. е отчетено намаление на престъпленията с 6,7% спрямо предходната година и с 15,9% спрямо 2017 г. По данни на МВР общият брой регистрирани престъпления в страната през 2019 г. са 89 742, като през 2018 г. те са 96 187, а през 2017 г. – 106 659. Разкритите престъпления през отчетния период са 43 224, през 2018 г. – 44 294, а през 2017 г. – 46 650. Разкриваемостта на престъпленията през 2019 г. е 48,16%, като увеличението спрямо 2018 г. е с 0,6% и с 4,5% спрямо 2017 г. И през 2019 г. преобладават престъпленията против собствеността – 45,7%, следвани от общоопасните с 25,8%. Незначителен ръст има на икономическите престъпления – 13,4% при 12,1% за 2018 г. и 2017 г. и на престъпленията против личността – 5,6%, при 4,8% за 2018 г. и 4,3% за 2017 г. През 2019 г. се наблюдава чувствително намаление на престъпленията, свързани с посегателства на МПС – с 20,9%, спрямо 2018 г. и с 30,7% спрямо 2017 г. В Доклада се посочва, че е налице устойчива тенденция за намаляване на регистрираната престъпност и ръст на разкриваемостта на престъпленията. От първостепенно значение за нивото на престъпността са миграционните процеси към големите областни центрове, застаряващото население и недостатъчно развитата инфраструктура в по-малките населени места, като определящ криминогенен фактор за младежката престъпност е ниското ниво на образование, резултат от ранно напускане или невключване в образователната система. Господин Гешев отбеляза, че през 2019 г. прокурорите в страната са работили общо по 284 083 преписки и по 212 868 досъдебни производства. За сравнение, през 2018 г. прокурорите са работили по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства. Запазва се висок делът на решените преписки спрямо наблюдаваните – 95,7%, при 95,6% през 2018 г. и 95,9% през 2017 г. Констатиран е ръст на подадените сигнали от контролни органи, като през 2019 г. те са 3096, а през 2018 г. – 2499. Ръст има и на делата по образуваните въз основа на тях досъдебни производства, които през 2019 г. представляват 3,1% от всички образувани досъдебни производства. Най-съществен е броят на преписките, образувани по уведомление на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“. Запазва се висок делът на приключените в срок разследвания, който за 2019 г. е 99,66%, като е налице намаляване на спрените досъдебни производства с 6% спрямо 2018 г. и с 11,6% спрямо 2017 г. Прекратените по давност дела през 2019 г. са 49 195, през 2018 г. – 43 950, а през 2017 г. те са 39 067. Главният прокурор посочи, че внесените в съда през 2019 г. прокурорски актове са 29 149 спрямо 30 499 през 2018 г. и 33 542 през 2017 г., като 51,7% от тях са обвинителни актове, 34% – предложения за споразумение, и 14,3% – постановления с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Предадените на съд лица са 31 993, като през 2018 г. те са 33 318, а през 2017 г. – 37 087. Осъдените и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт през 2019 г. лица са 29 596, през 2018 г. – 31 205, а през 2017 г. – 33 778 лица, като остава трайно висок делът им спрямо всички лица, по отношение на които е постановен окончателен съдебен акт, а именно – 97,5%. През отчетния период е констатирано значително намаляване на относителния дял на върнатите от съда дела спрямо внесените прокурорски актове, който за 2019 г. е 3,1%, за 2018 г. – 3,3%, а за 2017 г. – 4,7%. Запазена е тенденцията за незначителен дял на оправданите лица, който за 2019 г. е 2,5% при 2,7% за 2018 г. и 2017 г. Основните групи причини за връщане на делата са: допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните права – 40,5% от общия брой върнати дела; констатирани от съда пропуски при изготвяне на обвинителния акт – 32,9%; неодобрено от съда споразумение, внесено по реда на чл. 382 НПК – 16,5%; констатирано от съда отсъствие на основанията по чл. 78а НК, когато делото е внесено по реда на чл. 375 НПК – 8,4% и неотстраняване на допуснати очевидни фактически грешки (чл. 248а, ал. 2 НПК) – 1,7% от общия брой върнати дела. Представеният анализ на причините за постановяване на оправдателните присъди през 2019 г. сочи, че с най-голям относителен дял са оправдателните присъди, постановени поради противоречива съдебна практика, промяна на доминиращата практика или други обстоятелства, свързани с тълкуването на Закона – 33,3%, следвани от оправдателните присъди, постановени поради неправилно квалифициране на деянието с обвинителния акт – 28,5%. На следващо място са оправдателните присъди, постановени поради събиране на нови доказателства в съдебната фаза, които не са могли да бъдат установени на досъдебното производство – 22,1%, както и поради пропуски, грешки или пасивност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното производство – 15,4%. Най‑малко оправдателни присъди са постановени поради пропуски и процесуална пасивност на прокурора в съдебната фаза или на неподаване на съответен протест – 0,7% от всички оправдателни присъди, спрямо 1,6% през 2018 г. Главният прокурор е внесъл 152 искания по чл. 422, ал. 1, т. 4 – 6 НПК за възобновяване на наказателни дела, от които 77 са уважени, 8 – неуважени, а 65 – неразгледани. Влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата по образувани производства на основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди през 2019 г. са 331, през 2018 г. – 302, а през 2017 г. – 280. По отношение на делата от особен обществен интерес е налице възходяща тенденция – ръст от 3,8% спрямо 2018 г. и 16,2% спрямо 2017 г., като остава висок делът на осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт спрямо всички лица с постановен окончателен акт, който през последните три години е над 95%. В Доклада се посочва, че прекомерната продължителност на конкурсните процедури не позволява своевременното кадрово обезпечаване по места. Акцентира се върху необходимостта от осигуряване на компетентни вещи лица и преводачи с необходимото финансово и ресурсно обезпечаване за функционирането им. Обърнато е внимание на необходимостта от цялостно осъвременяване на материалноправната рамка, която да съответства на настоящите социално-икономически условия и технологично развитие. Главният прокурор акцентира върху необходимостта от синхронизиране на българското наказателно законодателство с европейското законодателство. В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители Крум Зарков и Явор Нотев. В отговор на поставените от господин Зарков въпроси господин Гешев заяви, че една част от оправдателните присъди по делата от обществен интерес се дължат на остарелите и неактуални състави в особената част на Наказателния кодекс, които не могат да защитят адекватно обществените отношения, и допълни, че селекцията и отговорността на кадрите, неефективните механизми за контрол и политическото влияние в съдебната система допринасят за голяма част от оправдателните присъди по тези дела. Господин Гешев посочи, че поне трима делегирани прокурори следва да бъдат ангажирани с дейността на Европейската прокуратура. Господин Нотев отбеляза, че е впечатлен от представения доклад, от познаването на проблемите на институцията в детайли и заяви, че ще подкрепи Годишния доклад за дейността на прокуратурата през 2019 г. След проведените разисквания Комисията по правни въпроси с 22 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г., № 011-00-8, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и предлага на Народното събрание Проект за решение по него със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на Закона и за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г.“

Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Ще започна с това, че за мен е чест да бъда в парламентарната зала на Народното събрание, защото в България като парламентарна република най-висшата институция е парламентът. Втората причина е, че всеки един от Вас, макар с различни политически пристрастия, е избран директно от българските граждани и би трябвало да представлява интересите на българските граждани и общество. С риск да повторя част от казаното до момента в частта за статистиката, ще повторя само няколко най-важни акцента, и то само и единствено поради причината, че в България добрата новина е лошата новина. Затова добрите новини трябва да бъдат повтаряни по същия начин, както се тиражират постоянно и перманентно верни или неверни, лъжа или полуистина, неща, които не отговарят на истината. Затова ще се спра само на някои статистически показатели, които, въпреки че бяха казани, накратко ще посоча и после ще се спра на някои за мен проблемни области, които не са решени дълги години и в резултат на които българското общество продължава да има усещането за несправедливост и за това, че има лица, които по една или друга причина – да кажем по този начин – са недосегаеми от закона. На първо място ще посоча, че разследванията през миналата година са приключени по 99,6% от тях в законоустановените срокове, като над 70% от тези досъдебни производства са приключени и решени в срок от 7 до 8 месеца. Запазена е положителната тенденция за спад на върнатите дела с 10,9% спрямо 2018 г. и с над 42% за 2017 г. Относителният дял на върнатите дела спрямо внесените в съда прокурорски актове трайно намалява с 3,1% при 3,3% за 2018 г. Сега наблягам на още два статистически показателя. Това е делът на оправданите лица, който е 2,5% при 2,7% за 2018 г., и делът на осъдените и санкционирани с влязъл съдебен акт лица – тук процентът е 97,5. Без да съм напълно прецизен, мисля, че тук сме, ако не на първо, на едно от първите места в Европейския съюз. Ще се спра и на няколко важни според мен проблема, които стоят не само пред прокуратурата, но и пред българската съдебна власт. Това, ако говорим само за прокуратурата, е процесът на окрупняване на прокуратурите. Както беше казано, първите 11 прокуратури са окрупнени с решение от 2019 г. На по-късен етап са преструктурирани още 28 районни прокуратури. Стартиран е процесът, който имаме амбиция да приключи за около още 40 прокуратури, с изключение на Софийска окръжна прокуратура и районните прокуратури в този съдебен район. По този начин този процес за българската прокуратура ще е приключен. Акцентирам на това основно поради едно обстоятелство – като изключим причините за това от демографски и друг характер, натовареност, това е обект на дискусии, да не кажа – в крайна сметка и наши ангажименти, включително към приключилия Механизъм за сътрудничество и проверка… (Реплика от народния представител Крум Зарков.) Това е въпрос на гледна точка, господин Зарков – дали е приключил, или не, в зависимост от политическата гледна точка. Да продължа: …който ангажимент българската прокуратура има намерение да приключи в началото на следващата година. Не е проблем на българската прокуратура, но следва да бъде казано, че съдът е доста далеч в този процес. И това го казвам с горчивина, поради простата причина че аз предвиждам, че в резултат на различни причини, включително и на международни ангажименти – да ги наречем по този начин, които България е поела, социалната цена и всякакъв друг вид цена, която ще плати българският съд за тези неизбежни реформи, ще бъде доста по-сериозна, предвид краткото време, с което ще разполага. И ще видите, че най-вероятно ще се случи това. Ще акцентирам и върху няколко проблема, които според мен са важни и които са от функционална компетентност на Народното събрание. Моето мнение, което изразих и пред Правната комисия, което не съм спирал да изразявам като заместник главен и главен прокурор, е, че в голямата си част българският Наказателен кодекс е морално остарял. Изключвам общата част, която е класика, и някои добре развити текстове в голямата си част от особената част. Този Наказателен кодекс е кърпен, ако мога да кажа по този начин, извинявам се за израза, десетки пъти и резултатът е това, че урежда и регулира обществени отношения, които към момента не съществуват, или не урежда обществени отношения, които са нововъзникнали в периода след 1989 г., тоест около 30 години. Част от причините за това, което очакват българските граждани и може би в някаква степен не се случва, се дължи и на този проблем. Българската прокуратура има намерение в близкия месец да изложи своите виждания под формата на експертно предложение до Народното събрание за най-важните промени в българския Наказателен и Наказателно-процесуален кодекс. За българския Наказателно-процесуален кодекс ще кажа накратко, за да е ясно, и то е факт, който може да бъде показан чисто статистически, че стандартът на доказване в българския наказателен процес е най-високият – повтарям, най-високият – в целия Европейски съюз. Или, както го онагледих, мисля, че пред Правната комисия, ако в България се иска една единица доказателства, в повечето страни от Европейския съюз се иска 0,1% доказателства. Да го кажем по този начин. Аз съм чел осъдителни присъди на испански съд, на немски съд, на френски съд, в които има термини: „най-вероятно“, „при анализ на събраните доказателства няма друг извод, освен че най-вероятно еди-какво си“. Това са осъдителни присъди, и то доста сериозни. В мотивите на българска съдебна присъда това ще означава оправдателна присъда. Казвам това категорично! Във връзка с това във Върховна касационна прокуратура с моя заповед е сформирана работна група за анализ, за предложения за необходими промени в НК и НПК, които ще представим на Вашето внимание. Разбира се, във Ваша функционална компетентност е да прецените какво смятате по тези така направени предложения, когато се запознаете с тях. Акцентите, които най-вероятно ще поставим, са свързани с престъпленията по служба, същинските корупционни престъпления, подкупа в частния сектор, ефективното използване на кадровия ресурс на следователите, включително и тези от Националната следствена служба, на военните прокуратури с евентуално разширяване на материалната им компетентност, реквизитите на обвинителния акт. Тук ще отворя една скоба – в концепцията си пред Висшия съдебен съвет приложих обвинителен акт за пране на пари на английски съд. Да, това е друга правна система, не е континенталната, към която ние принадлежим. Този обвинителен акт се състоеше от две странички и в тези страници, даже не бяха гъсто изписани, имаше десетина-петнадесет абзаца. Български обвинителен акт за пране на пари щеше да е минимум оттук до Съдебната палата. Онагледявам проблема. Продължавам с тези неща, които за нас – като казвам „нас“, имам предвид прокуратурата – представляват проблем. Това са стандартът за доказване, както казах, способите за доказване и процесуалните срокове. На всички е ясно, че не може да се провежда успешно разследване за организирана престъпност с остарели и традиционни способи и е необходимо да се предвиди по-гъвкав подход чрез използване на сътрудничещи свидетели, по-широк кръг лица - агенти под прикритие, стимулираща последващото добросъвестно поведение уредба на далото подкуп лице, изключваща или редуцираща наказуемостта, обсъждане на отпадането на наказателната отговорност или редукцията на това наказание за провокацията към подкуп. Искам да кажа, че това не е извънредно законодателство и нещо извънредно. Такива правни регламентации съществуват, да ги наречем така, във водещите правни системи на Европейския съюз. Така че българската прокуратура ще предложи не извънредни или някакви иновативни предложения, а работещи механизми и добри практики от нашите европейски партньори. Друг основен проблем и цел на прокуратурата през тази година е така наречената битова и конвенционална престъпност. Няма да се спирам подробно на тази част от нашата дейност. В близките седмици ще отчетем резултатите, съвместно с МВР, за първото шестмесечие и най-вероятно ще стане ясно за един сериозен спад в този вид престъпност. Надяваме се този процес да продължи и по същия начин този спад да е налице на годишна база. Това е резултат от координираните усилия на различните власти в лицето на прокуратурата като част от съдебната власт, Министерството на вътрешните работи и други структури на изпълнителната власт в рамките на функционалната компетентност на всяка една от властите. И трябва да бъде честно казано, че включително и за прокуратурата през годините този вид престъпност не е представлявала приоритет – ще го кажа по този начин, да не използвам друг израз. Работим активно и предвид обема на информацията, и в някаква степен и на забавяне – трябва да бъде казано честно – по приватизационния процес и следприватизационния контрол, и първите 14 сделки, които ни бяха представени от Държавна агенция „Национална сигурност“, като анализът се извършва в две направления – наказателноправен анализ и анализ по реда на гражданско-съдебния надзор, тоест дали са били налице образувани съдебни или досъдебни производства, дали са изтекли съответните срокове, касаещи погасителната давност, а по реда на гражданско-съдебния надзор, в случай че се касае за нищожни сделки по анализа на прокурори от Върховна касационна прокуратура, ние ще сигнализираме за нашите заключения съответното министерство. Какви действия ще предприеме то и дали ще предприеме в защита на обществения интерес, ще бъде преценка на съответния принципал на това министерство. Активно се подготвяме за старта на Европейската прокуратура, като организационно и методически осигуряваме взаимодействието си с европейския главен прокурор, като ще внесем и нашите предложения в Министерството на правосъдието за съответните законодателни промени, защото истината е, че за да започне да функционира и да изпълни своите международни ангажименти, е налице необходимост за изменение както в НК и НПК, така и в Закона за съдебната власт. Накратко това са акцентите, които смятам за важни. С изключение на още един, който може би пропуснах – той е частен случай на ситуацията в Наказателния кодекс и касае така наречените транспортни престъпления. В тази насока българската прокуратура и аз сме представили своето експертно предложение, с което съм сигурен, че сте запознати. Ситуацията от гледната точка на прокуратурата изглежда по следния начин, видимо от статистиката – по улиците, по пътищата на България се води война, като жертвите са с размер на локален военен конфликт, с риск да се повторя. Ако преди три-четири години е имало 50 или 60 дела за управляване на моторно превозно средство след употреба на наркотици, в момента са, без да съм абсолютно прецизен, 5000, 6000 или 7000. Тоест, сумирани с тези за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, отиваме между 10 и 15% от наказателните производства на годишна база. Това е процентът на разкритите престъпления, които описах. Какъв е делът на реално извършените и неразкрити престъпления – едва ли някой може да Ви отговори, но подозирам, че разликата е доста съществена. Така че това е едно предизвикателство, което българското общество поставя пред правоохранителните органи, пред съдебната власт, а съм сигурен, че разбирате, че и пред Народното събрание. Тези случаи са ежедневие вече и никой не е застрахован, че ще се случи това, което се случи на журналиста Милен Цветков и на жената в Самоков. Основното средство, за да бъде решен този проблем – разбира се, не изключвам работата на правоохранителните органи, прокуратурата и съда, са съответни законови промени в тази насока, които са адекватни на ситуацията. Ще приключа с това, че не считам, че увеличаването на наказателната отговорност би решило проблема, който очертах. Тук става въпрос за комплекс от промени не само в Наказателния кодекс, не само и единствено – по-скоро не, в посока на увеличаване на наказанието. Става въпрос за прецизиране на някои текстове, за промени евентуално в Закона за движението по пътищата, а вероятно, както част от предложенията на прокуратурата, за санкции с финансов характер, които са може би най-сериозният стимул за спазване на законовите изисквания в тази насока. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Министър, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ на Комисията по правни въпроси относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г., № 011-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На свое заседание, проведено на 17 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г., № 011-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На заседанието присъстваха председателят на Върховния административен съд – господин Георги Чолаков, и министърът на правосъдието – господин Данаил Кирилов. Господин Чолаков представи основните акценти в дейността на Върховния административен съд и административните съдилища през 2019 г. и изложи приоритетите и цялостната дейност през отчетния период, като акцентира върху осигуряването на бързина, качество, ефективност и улеснен достъп до административното правосъдие на гражданите. Той подчерта, че усилията на ръководството, магистратите и съдебните служители в тази насока са довели до закономерната последица в официалните данни на ежегодното информационно табло за резултатите в областта на правосъдието за 2019 г. в държавите – членки на Европейския съюз, където по отношение на показателя бързина България е на второ място, като преди нашата страна е единствено Швеция. В Докладa е отчетена правораздавателната и тълкувателната дейност на Върховния административен съд (ВАС). Подробно са описани всички статистически данни на двете колегии на Върховния административен съд. Господин Чолаков отбеляза, че във връзка с мащабните изменения на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван през 2018 г., в сила от 1 януари 2019 г., са издадени множество заповеди, с които се е създала организация за балансирано разпределение на делата в съда и осигуряване на равномерна натовареност на съдиите във Върховния административен съд. Отбеляза се, че през 2019 г. във ВАС е създадено звено за анализ и тълкувателна дейност. През отчетния период звеното е провело осем заседания, на които са били обсъдени над 70 преписки от държавни органи, граждани и техни организации, адвокати и съдии. В резултат на работата си са били инициирани 10 тълкувателни дела на Общото събрание на колегиите на ВАС, както и едно тълкувателно дело на Общото събрание на колегиите на ВАС и Гражданската колегия на Върховния касационен съд. Образувани са две конституционни дела по искане на пленума на Върховния административен съд, представени са становища на пленума на ВАС по пет конституционни дела и по Законопроект за отговорността на държавата и общините за вреди. В допълнение господин Чолаков подчерта, че са разработени разпоредби, свързани с уредбата на видеоконференцията в административния процес. През 2019 г. общият брой на делата за разглеждане във ВАС е бил 21 221, а общият брой образувани е 15 060. Броят на решените по същество административни дела във ВАС е 17 239, като за сравнение през 2018 г. е 15 941. Господин Чолаков отбеляза, че през отчетната година се запазва тенденцията броят на изготвените съдебни актове в едномесечен срок да е най-висок – 14 890 от общия брой свършени дела. Срокът на изготвените съдебни актове от един до три месеца е 1910, а над тримесечните срокове са само 439 дела. Анализът от изложените в Доклада статистически данни показва, че с над 2000 броя има повече приключени дела спрямо образуваните, което води до извода, че е налице забележителен напредък в правораздавателната дейност на ВАС. Подчерта се, че се запазва и тенденцията за изготвянето на съдебни актове в срок. В отчетния период във ВАС са работили общо 97 съдии, като двама съдии са пенсионирани. В Доклада е представена информация за дейността на административните съдилища през 2019 г., която включва данни за постъпилите и приключени дела през годината за всеки един административен съд, за качеството на съдебните актове и срочността за решаване на споровете. В допълнение се отбеляза, че 28-те административни съдилища са предоставили статистика – показатели за: кадровата обезпеченост, движението на делата, натовареността, сградния фонд, както и проблемите в дейността на съответния съд. Най-голяма е средната месечна натовареност на административните съдии в Административен съд – София-град: 24,42 дела месечно за 2019 г., като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 24,12 дела месечно; Административен съд – Плевен: 24,14 дела месечно за 2019 г.; Административен съд – Пазарджик: 23,93 дела месечно, като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 20,31 дела месечно; Административен съд – Враца: 23,15 дела месечно за 2018 г.; Административен съд – Кюстендил: 21,36 дела месечно за 2019 г., като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 23,75 дела месечно; и Административен съд – Благоевград: 21,22 дела месечно за 2019 г., като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 20,64 дела месечно. С най-малка натовареност са били Административен съд – Габрово: 10,25 дела месечно за 2019 г.; Административен съд –Видин: 10,76 дела месечно за 2019 г., като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 11,79 дела месечно; Административен съд – Разград: 11,00 дела месечно за 2019 г.; Административен съд – Ямбол: 11,25 дела месечно за 2019 г., като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 9,69 дела месечно; и Административен съд – Силистра: 11,29 дела месечно за 2019 г., като за сравнение – за предходния отчетен период те са били 10,85 дела месечно. Анализът от изложените в Доклада статистически данни относно показателя „Проблеми в дейността на съда“ на 28-те административни съдилища показва, че значителна част от съдилищата нямат съществени проблеми, свързани с функционирането на съда – няколко съдилища посочват, че имат нужда от увеличаване на щатните бройки, а други посочват проблеми със сградния фонд. В отчетния период в административните съдилища са работили общо 296 съдии, като те са приключили 48 793 дела, което е с 3000 дела повече от предходната година. Господин Чолаков подчерта, че през 2019 г. ВАС е изпълнявал три проекта по Оперативна програма „Добро управление“, като самостоятелно е реализирал проект „Оценка на ефективността на съдебния контрол върху актовете на администрацията. Мерки за преодоляване на нарушеното право на справедлив процес“. В партньорство с други организации ВАС е участвал в проект „Анализ на тълкувателната дейност на Върховния административен съд на Република България, предложение за изменение на Правилата за приемане на тълкувателни решения на ВАС, в съответствие с чл. 131а от Закона за съдебната власт, при съблюдаване принципите на прозрачност, ефективност и правна сигурност“ с бенефициент Асоциация на българските административни съдии и по проект „Иновативни продукти и услуги в обучението, предоставено от Национален институт по правосъдие“ с бенефициент Националния институт по правосъдие. Подчерта се, че през отчетния период ВАС и 28-те административни съдилища са запазили тенденцията за провеждане на проактивна комуникационна политика, като основната цел е била укрепването на институционалната сигурност и повишаване на доверието на обществото към административното правораздаване в страната. Господин Чолаков посочи, че са били обновени част от интернет сайтовете на административните съдилища с цел подобряване на достъпа до информация. В заключение той отбеляза, че административното правораздаване в страната продължава да има изключително социален характер, като неговата широка достъпност, бързина и ефективност позволяват на гражданите масово да установяват и защитават правата си по съдебен ред. Подчерта се, че това обстоятелство неизбежно води до изключително висока натовареност на административните съдилища, но се явява ценен индекс за нивото на демокрация в страната и чувството за правосъдие. В хода на обсъждането господин Чолаков отбеляза, че се подготвя последваща оценка на въздействие на измененията в Административнопроцесуалния кодекс, в звеното за анализ и тълкувателна дейност, като са били изискани становища от всички административни съдилища и върховни административни съдии за проблеми при прилагането на измененията. Народният представител Крум Зарков подчерта, че приветства инициативата на председателя на съда. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 22 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ подкрепи Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г., № 011-00-5, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз няма да отнемам допълнително време извън това, което беше сторено. В изпълнение на своите задължения по Конституция и по Закона за съдебната власт съм представил годишен Доклад за дейността на административните съдилища и прилагане на закона. Мисля, че в Доклада, който беше изнесен от Правната комисия, бяха посочени акцентите в извършените дейности във Върховния административен съд и административните съдилища. Искам само да отбележа, че 2019 г. беше много важна година за административното правораздаване, защото от 1 януари ние започнахме да прилагаме промените, които бяха приети от този състав на Народното събрание, на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като това бяха най-мащабните промени в Административнопроцесуалния кодекс, които са правени след неговото приемане, за нас беше важно да видим самото въздействие на тези промени върху обществените отношения. Аз смятам, че в един закон, който се приеме, е важно не само приемането, а после – анализ на въздействието на тези промени върху съответните производства. Една година беше достатъчна като време, за да видим къде всъщност има проблеми при тези промени. Или както беше изложено в Доклада, в момента в Звеното по анализ и тълкувателна дейност към Върховния административен съд върви процедура за обсъждане между всички административни съдилища и върховни съдии за внасяне на промени там, където виждаме в правоприлагането, че те не са толкова удачни. Разбира се, ние ще разчитаме и на подкрепата на законодателната власт в тази процедура, като самият пленум на Върховния административен съд към края на месец октомври ще сезира Правната комисия с предложения, ако бъдат припознати съответно, и е въпрос на широко обществено обсъждане за тези промени. Защото административното правораздаване е много важно като гарант за защита правата на всеки един гражданин срещу администрацията. Докато в общото правораздаване все пак всяка страна решава дали да влезе или не в един съдебен спор, с изключение на наказателните – там това не е по преценка на страните, то по отношение на отношенията с администрацията гражданите нямат никакъв друг ефективен начин на защита против действие и бездействие на администрацията. Няма да се спирам на цифрите. Върховният административен съд след промяната – постигнахме първата важна цел, а именно разтоварване на съдиите от Върховния административен съд и промяна на подсъдността и съответно по-равномерно натоварване на административните съдилища. Това вече е факт. Факт е в резултат на промените, които бяха приети от този състав на Народното събрание. Продължава Върховният административен съд и административните съдилища да бъдат на челно място по бързина и ефективност на правораздаването, което смятам, че трябва да се повтори. Ние сме на второ място между всички страни – членки на Европейския съюз, като пред нас е само Швеция. Смятам, че това е факт, който е безспорен и е установен от международните институции. Основната ни цел през тази година, освен бързо и качествено правораздаване, бе и развиване тълкувателната дейност, която е много важна за преодоляване на проблема с противоречивата съдебна практика, който е все още голям. Образувани са 10 тълкувателни дела, които в момента са на разглеждане и съвсем скоро ще приключим с произнасяне по тях. Аз благодаря на всички колеги съдии, които са правораздавали в административните съдилища, защото тяхната дейност – на всеки един от тях, води до тези добри резултати. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Панов, господин Чолаков! Представям на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ относно Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. На свое заседание, проведено на 17 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. Докладът е изготвен на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт. На заседанието присъстваха: от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател, и госпожа Роза Георгиева –началник на кабинета; от Министерството на правосъдието: господин Данаил Кирилов – министър, и от Висшия съдебен съвет: господин Магдалинчев – представляващ. Докладът за прилагането на закона и за дейността на съдилищата беше представен от господин Панов, който изложи данни за работата на съдебната власт, съдебната карта, сградния фонд, съдебната администрация и наблегна върху разпределението на делата и неравномерната натовареност по райони в страната. (Шум и реплики.)

Той обобщи, че за 2019 г. броят на всички дела за разглеждане от съдилищата, без тези във Върховния касационен съд, е 661 200 броя и добави, че 459 478 дела са приключили със съдебен акт по същество. Прекратените производства са 79 861 броя, а в края на отчетната година има 121 861 неприключили производства. По отношение работата на съдилищата беше отбелязано, че в районните съдилища към областните центрове, включително и в Софийския районен съд, броят на съдиите през 2019 г. е 669, като числеността е увеличена с 9 щатни бройки спрямо 2018 г. Общият брой на делата, разгледани от тях, е 382 399, от които 308 562 дела са свършени, 263 659 дела са приключени с акт по същество, 44 903 броя са прекратени, 73 837 броя дела са неприключили към края на годината, а обжалваните и протестираните актове са 33 193 броя. По материя от разглежданите през годината общо 382 399 броя дела – 285 468 са граждански, а 96 931 са наказателни. Така изложени, данните разкриват, че средната месечна натовареност за един районен съдия в областните центрове е 56,9 дела за разглеждане, като натовареността в Софийския районен съд е 71,65 дела на месец, следвана от 69,26 дела месечно в Районен съд –Перник, 65,52 дела в Районен съд – Хасково, 64,7 дела в Районен съд – Пловдив, и 64,53 дела в Районен съд – Пазарджик. В останалите районни съдилища, извън областните центрове, броят на съдиите е 333, като общият брой разгледани дела е 149 578, от които 130 667 дела са свършени, 109 879 производства са приключени с акт по същество, 20 788 са прекратени, а 18 911 производства са висящи към края на годината. От разглежданите дела 11 397 актове са обжалвани или протестирани. По материя 106 735 броя са граждански производства и 42 843 са наказателни. Средната натовареност за един съдия в тези съдилища е 43,41 дела месечно, като натовареността в Районен съд – Лом, е 85,87 дела на месец, следвана от 85,13 дела на месец в Районен съд – Нова Загора. Над 60 дела месечно разглеждат в районните съдилища в градовете Брезник, Чирпан, Пещера, Ихтиман и Провадия, като същевременно натовареността в Районен съд – Ивайловград, е 13,63 дела на месец, а малко над 20 дела на месец разглежда един съдия в градовете Крумовград, Кула, Чепеларе, Генерал Тошево, Ардино и Тополовград. Във връзка с дейността на окръжните съдилища, включително дейността на Софийския градски съд и на Специализирания наказателен съд, е отбелязано, че общият брой на съдиите е 766. В този период съдиите са имали за разглеждане 110 221 дела, от които 84 649 дела са свършени, 71 331 производства са приключени с акт по същество и 13 318 броя са прекратени. Висящите към края на годината производства са 25 572, като 14 948 броя са обжалвани или протестирани. От общия брой дела, разгледани от окръжните съдилища и Софийския градски съд, гражданските производства са 75 660, а наказателните са 34 561 броя. В окръжните съдилища средната натовареност е 14,59 дела месечно, като натовареността на Софийския градски съд е 26,05 броя месечно, а на Софийския наказателен съд - 34,02 дела, разглеждани от един съдия на месец. В апелативните съдилища през 2019 г. на щат са 176 съдии, като са постъпили 18 372 броя дела за разглеждане. От тях 14 870 производства са свършените, 14 089 са приключили с акт по същество, 781 са прекратени, а 3502 са неприключили до края на годината, като 4493 дела са обжалвани или протестирани. От разглежданите дела 13 826 броя са граждански и 4546 броя са наказателни. Средната месечна натовареност на тези съдилища е 9,16 дела на един съдия, като натовареността на съдиите в Софийския апелативен съд е 12,57 дела на месец, докато съдията в Апелативния специализиран наказателен съд разглежда 4,46 дела месечно, а във Военно-апелативния съд – 1,32 дела на месец. Във Военните съдилища през 2019 г. са работили 14 съдии. Общият брой дела за разглеждане през годината е 630, от които са свършени 591. Съдиите от военните съдилища са постановили 520 съдебни акта по същество, 71 производства са прекратени, като в края на годината 39 дела са висящи, а 50 са обжалвани или протестирани. Средната натовареност на един съдия е 3,75 производства на месец. Като причини за неравномерното разпределение на натовареността са посочени в Доклада дългите срокове за провеждане и приключване на конкурсните процедури и използването на института на командироване. Господин Панов добави, че за подобряване на работата на съдилищата през 2019 г. е от значение както равномерното разпределение на делата, така и броят на служителите в съдилищата спрямо натовареността на съответния съд, като се отчита спецификата на отделните звена. Съотношението на съдебната администрация към броя на магистратите за районните съдилища в областните центрове е 2,83 административни служители на един съдия, а за Софийския районен съд този показател е 3,01 административни служители на един съдия. В останалите районни съдилища извън областните центрове тази пропорция е съответно 4,06 административни служители на един съдия. Кадровата обезпеченост на административните служители в окръжните съдилища е 2,05 служители на един съдия, докато в Софийския градски съд този показател е съответно 2,34 административни служители на един съдия. Най-големи затруднения изпитват апелативните съдилища, където това съотношение е средно 1,33 служители на един магистрат, като по отношение на Софийския апелативен съд показателят е 1,16, а във Военно-апелативния съд отношението е двама служители на един магистрат. Друг приоритет за обезпечаване на работата на съдебната система е поставен в Доклада върху осигуряването на подходящ сграден фонд и неговото управление. През 2019 г. продължава да е налице недостиг на помещения за съдебните органи в сградата на Съдебната палата в София, където са настанени шест съдилища и звена на прокуратурата. Не са осигурени достатъчно помещения и е наложително предприемането на мерки за увеличаване на сградния фонд в Апелативния и Окръжния съд в Пловдив. Необходим е финансов ресурс за подмяната на електрическата инсталация в сградата на Окръжен съд – Хасково, както и за преодоляване на недостига от сграден фонд на Окръжен съд – Кърджали. Като сериозен е отчетен недостигът на помещения в Апелативен съд – Велико Търново, и Апелативен съд – Варна. Затруднения в това отношение изпиват също служителите в Районен съд – Габрово, и в Апелативния специализиран наказателен съд. По отношение дейността на Върховния касационен съд господин Панов обобщи, че през 2019 г. се наблюдава тенденция на завишаване на фактическата и правна сложност на постъпващите дела и добави, че в трите колегии на съда работят 110 съдии. Постъпилите дела през периода са 9244 броя, като заедно със заварените от предходната година общият брой поставени за разглеждани дела е 13 425. Решените през годината дела са 9046 броя, като несвършените към края на годината дела са 4344 броя. През 2019 г. Върховния касационен съд е образувал 13 тълкувателни дела и е постановил 14 тълкувателни решения и постановления, като е отправил едно искане до Конституционния съд на Република България. В Наказателната колегия на Върховния касационен съд на щат през годината са 31 съдии. Общият брой на производствата за разглеждане е 1493. От тях приключилите производства са 1200 броя, като 782 са касационни дела, а 443 са частни производства. Неприключените към края на годината производства са 293 броя, от които 803 дела са разгледани в открито производство, като от обявените за решаване дела 49,62 на сто са решени в срок до един месец, 16,88 на сто са решени в срок до два месеца и 20,28 на сто са решени след тези срокове. При частните производства 89,23 на сто са решени в срок до един месец, а в срок над два месеца са решени три броя. Средната натовареност на съдиите от Наказателната колегия през отчетния период е 4,2 дела на месец при висока фактическа и правна сложност. Резултатите от касационната проверка разкриват, че през отчетния период от районните съдилища в Наказателната колегия на Върховния касационен съд са постъпили 360 дела, от които 305 броя са частни производства, 47 броя са искания за възобновяване и осем дела са за прекратяване. От окръжните съдилища са постъпили 238 броя касационни дела, от които 60 броя за възобновяване, а с най-голям дял на делата са производствата по подсъдност. В разглеждания период Наказателната колегия на Върховния касационен съд е извършила проверка на 536 съдебни акта, постъпили от апелативните съдилища, от които 59,5 на сто са оставени в сила и 72 броя дела са отменени и върнати за ново разглеждане. В Гражданската колегия на Върховния касационен съд през 2019 г. работят 48 съдии. Общият брой на делата за разглеждане през периода, включващ касационни и частни производства, е 7362. През годината свършените от колегията дела са 5081, от които 3522 са касационни дела и 1559 са частни производства. Неприключилите към края на годината производства са 2260 броя. Средната годишна натовареност в Гражданската колегия сочи, че всеки съдия участва в разглеждането на 318 производства и е докладчик средно на 106 свършени дела. Същевременно през текущия период на всеки съдия е възложено докладването пред тричленен състав на 153 новообразувани и заварени дела. Анализът на работата на Гражданската колегия разкрива, че са разгледани 320 граждански дела, образувани по жалби срещу решения на тричленни състави на Върховния касационен съд, от които 12 съдебни акта са отменени, четири са обезсилени и три са пререшени, а останалите са оставени в сила. В производството по допускане до касация 74 на сто от касационните жалби са отхвърлени, а допуснатите са 24 на сто. От постъпилите от апелативните съдилища 1489 съдебни акта недопуснатите до касационно обжалване са 50 на сто, отменени изцяло са 103 акта, обезсилени и прекратени са 33 броя, а отменени изцяло и пререшени са 126 акта. Оставените в сила решения на апелативните съдилища са 297 броя или 19,95 на сто. Изпратените от окръжните съдилища за касационна проверка дела са 3028 броя, от които са отменени 196, обезсилени и прекратени са 110 дела и отменени и изцяло пререшени са 310 броя. 61,92 на сто или 1875 броя от всички актове на окръжните съдилища и Софийския градски съд не са допуснати до касационна инстанция. От районните съдилища са постъпили общо 310 акта по производства за отмяна на влезли в сила решения и частни жалби срещу връщане на такива молби, като са отменени 40 решения, а 190 са оставени без уважение. Съставите в Гражданска колегия са разгледали 25 акта на дисциплинарните състави на Камарата на частните съдебни изпълнители, от които оставените в сила са 13. През отчетния период върховната инстанция се е произнесла по 50 акта на Висшия адвокатски съвет, от които 41 броя са оставени в сила и четири акта на Нотариалната камара на Република България, от които два са оставени в сила. В Търговска колегия през 2019 г. работят 24 върховни съдии. Общият брой за разглеждане на делата, включващ касационни и частни производства, е 4570 броя. Приключените през годината търговски производства са 2765, от които 1573 са търговски дела, а 1192 са частни производства. Неприключилите дела в края на периода са 1791 броя. През текущия период на всеки съдия от търговска колегия са разпределени за гледане средно 190 дела годишно, като постановените съдебни актове са средно 115 броя дела на година. От окръжните съдилища за касационна проверка са постъпили общо 307 броя дела. След допускането им до касация 59 броя въззивни решения са потвърдени, отменени изцяло и върнати са 25 броя, отменени изцяло и пререшени са 16 броя, а обезсилени и прекратени са 10 броя. Проверени актове по реда на отмяната на влезли в сила решения, постъпили от Софийския градски съд, са 55 броя, като уважените молби са пет. От апелативните съдилища в Търговска колегия са постъпили 2249 дела. От допуснатите до касация са оставени в сила 402 броя или 17,98 на сто, отменени изцяло и върнати са 185 броя или 8,22 на сто, отменени изцяло и пререшени са 161 броя или 7,15 на сто, а обезсилени и прекратени са 76 броя, съставляващи 3,37 на сто. Министърът на правосъдието даде положителна оценка за работата на съдилищата и призова за подкрепа на Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г. Той обърна внимание върху открояващата се тенденция за намаляване на постановените от Върховния касационен съд актове и дискутира принадлежността на командированите магистрати към неправителствени организации. Господин Магдалинчев изложи становище, че парламентарната квота в състава на Висшия съдебен съвет, подобно при избора на конституционни съдии, е конституционно установен модел и гарантира баланс и прозрачност при взимането на решения. Той добави, че усилията във Висшия съдебен съвет следва да бъдат насочени към реална реформа в съдебната система. В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Явор Нотев. В отговор на поставения от господин Зарков въпрос господин Панов уточни, че върху работата на магистратите и качеството на съдебните актове влияние оказват натовареността на съдиите и експанзивната медийната среда. Господин Нотев посочи, че ще подкрепи Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г. и призова за търсене на единно решение по изложените предизвикателства от трите власти. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 22 гласа „за“ , без „против“ и „въздържал се“ прие Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 29 май 2020 г. и предлага на Народното събрание Проект на решение за приемането му: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт РЕШИ: Приема Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, господин Министър на правосъдието, уважаеми гости! Помолиха ме да бъда кратък и ще се опитам да бъда кратък, като акцентирам върху основните тенденции. Знаете, че източник на информацията за използвания Годишен доклад е Докладът за дейността на Върховния касационен съд, както и годишни доклади за изминалата година на апелативните съдилища. Докладите на апелативните съдилища се публикуват на интернет страницата на съдилищата и изготвените от тях годишни доклади. За съжаление, изготвянето на голяма част от тези доклади през 2020 г. съвпадна с мерките за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 в страната, продиктувани от решението на Народното събрание за извънредното положение. Въпреки това колегите успяха да представят и изготвят докладите, които са на Вашето внимание. Ще акцентирам на три неща. Първото е свързано с натовареността и свързаната тема със съдебната карта, втората тема – със законодателството и законите, които ние трябва да прилагаме, и третата тема е свързана с атаките срещу магистрати, които през 2019 г. зачестиха в много голяма степен. По отношение на статистическите данни. За поредна година данните за действителната натовареност сочат, че е значителна неравномерността в натоварването на съдилищата в страната както между отделните съдебни инстанции, така и между звена от едно и също ниво. Вече бяха прочетени данните, няма да ги повтарям, но ще акцентирам само на няколко от тях. Забележете, ако при средна натовареност 9,16 дела за разглеждане месечно от един съдия в апелативните съдилища, тази на Софийския апелативен съд е 12,57, а делата, които са разгледани на месец във Военно-апелативния съд са, забележете, 1,32 дела. Когато сравняваме окръжните съдилища, няма как да не видим натовареността на Специализирания наказателен съд и на Софийски градски съд, от една страна, и на всички останали други съдилища на окръжно ниво. Състоянието на неравномерност в натоварването на съдиите е още по-голямо на ниво районни съдилища, като там разликата между Софийски районен съд и другите районни съдилища е много фрапираща. Много са натоварени, разбира се, и съдилищата в Перник, Хасково, Пловдив, Пазарджик. Извън областните центрове има съдилища, които имат натовареност 43 дела и повече; има съдилища, които са с под 20 дела, като в Ивайловград. Много слабо са натоварени съдилищата в Крумовград, Кула, Чепеларе, Генерал Тошево, Ардино, Тополовград. За поредна година – в обобщение – констатираните проблеми с неравномерната натовареност доказват, че най-болезненият, но и най-правилен подход е промяна на съдебната карта. Бъдещо събитие, което, за съжаление, по отношение на съдилищата продължава да бъде без ясни времеви параметри поради своята непопулярност както сред магистратите, така и сред обществеността в различните населени места. В този смисъл е нужна подкрепата на трите власти за осъществяването на една такава реформа. Много ми искаше в Доклада да акцентирам на военното правораздаване, дори в него бях подготвил и решението от месец юли миналата година, когато взехме принципно решение и съгласие за закриване на военни съдилища. Беше сформирана и работна група с представители, включително и от Върховния касационен съд, но, за съжаление, с помощта – дори с активност от страна на парламента, не се стигна до решение и се опасявам, че там реформа също няма да се осъществи. Казвам го, защото бяха подготвени варианти за оптимизиране на дейността на военните съдилища. Както вече Ви казах, единият от тези варианти е за окрупняването с един първоинстанционен съд и един апелативен съд. Вторият вариант беше с два първоинстанционни съдебни органа и един апелативен съд. Основните аргументи бяха в посока на това, че липсват обективни данни, въз основа на които да се обоснове прогноза за вероятни законодателни промени за подсъдността, увеличаващи компетентността на военните съдилища. Както вече Ви казах обаче, има предложения от народни представители за промени в процесуалните закони и на нисконатоварените военни съдилища евентуално с промяна на процесуалните закони да се дадат по-голям брой дела. Подкрепа това предложение срещна и от Министерството на правосъдието. Сигурен съм, че ще дебатирате с нужното внимание тази тема, но няма как да не отбележа, че по-скоро самите очаквания са ориентирани към варианти за ограничаване на тяхната компетентност. И ще си послужа само с няколко решения на Европейския съд за правата на човека: Решението „Ергин срещу Турция“; Решението „Мазни срещу Румъния“; както и осъдителното Решение по делото „Мустафа срещу България“. Ако се тръгне в тази посока и не се направи нищо по отношение на военното правораздаване, наистина ще е грях да пристъпим към реформа на съдебната карта по отношение на районни съдилища или окръжни съдилища, които са в пъти много по-натоварени, отколкото военните съдилища в страната. По отношение на законодателството. За поредна година ние очакваме отговор от Народното събрание за автентично тълкуване на изменението още от 2018 г., когато пратихме нашето писмо. Това са измененията на НПК и Законът за съдебната власт – чл. 416, ал. 2 и ал. 7 от НПК и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт. Това са нормите, които регламентират публикуването на съдебните решения на интернет страниците на съдилищата. Вече почти две години и половина очакваме автентично тълкуване. През цялата 2019 г., когато сме били сезирани с искане за становища, за позиция от страна на магистрати от Върховния касационен съд, винаги сме давали такива позиции, но, за съжаление, искането на такива позиции е съвсем формално и когато мнението на върховните съдии не е в подкрепа на прилаганите законови промени, то напълно се игнорира, независимо от професионалните компетентни и убедителни аргументи. Типичен пример за това са така наречените кариерни бонуси – няма как да не се спра на тях, защото тези кариерни бонуси бяха гласувани след избора за главен прокурор и всъщност те водят до демотивация на колегите от съдилищата в страната. Изобщо тази промяна показва едно конюнктурно отношение към проблемите на съдебната система и тенденциозно несъобразяване със становището на върховните съдии за изменение на устройствения Закон за съдебната власт. Определено възможността членовете на Висшия съдебен съвет при изтичане на мандата им или при предсрочно прекратяване да бъдат възстановявани на длъжност в органите на съдебната власт с една степен по-високо от заеманата преди избора е една извънредна привилегия, несъвместима с принципите на една демократична и правова държава. Лишено от разумна правна обосновка е изключването на определена категория съдии, прокурори и следователи от установения в Закона за съдебната власт ред за конкурсно начало в кариерното развитие на магистратите. Това е един кариерен бонус, който нарушава баланса за справедливост сред магистратската общност и действа, както вече Ви казах, демотивиращо и поставящо под съмнение персоналната независимост на привилегированите. Тази привилегия се отнася както за магистрати, избрани от магистратската квота, така и от политическата квота. Няма как да не акцентирам, стана тази тема и дебат по време на заседанието на Правната комисия, за законодателните инициативи, приемани през годината. Те не бяха съобразени с принципите за последователност и предвидимост, за балансиран и комплексен подход на законотворчеството, продължи тенденцията да бъдат внасяни в Народното събрание спешно, без обсъждане… (Шум.)

…с обществеността и с магистратите на законопроекти в резултат на трагични инциденти и под натиска на общественото мнение или пък продиктувани от желанието за реакция срещу конкретни съдебни актове. Такава идея за промени беше и предложението за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс и прието след това да се изключи възможността подсъдимият да признае причиняването на смърт, даващо възможност на подсъдимия да признае фактите и да доведе до намаляване на присъдата му с една трета. Няма как да не отбележа и идеята за промяна в чл. 419, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс – да бъдат включени актовете, подлежащи на проверка по реда на възобновяването и определените по чл. 440, ал. 1 на основното предсрочно освобождаване. Ще се спра с няколко думи и на новата Концепция за наказателна политика 2020 – 2025 г. Тя е изготвена от Министерството на правосъдието, но с активното участие на съдии от Върховния касационен съд и прокурори от Върховната касационна прокуратура. Ще акцентирам върху това, че в него пише: „Постоянното увеличаване на размера на наказанията не позволява те да бъдат адекватно отражение на естеството и степента на обществената опасност на престъпното поведение“. Статистиката ясно сочи, че повишаването на размерите на наказанията не води до намаляване на престъпността. И най-накрая ще кажа няколко думи, че освен за условията, в които правораздават магистратите, за тяхната правораздавателна дейност са важни не само тяхната натовареност и битовите въпроси, но и агресивната медийна среда, която като тенденция се задълбочи през 2019 г. Колегите са подлагани на безпрецедентни атаки, насочени към дискредитиране на професионалното и личното им достойнство. Използват се похвати, разбира се, в пълно противоречие с принципите на Етичния кодекс на медиите. Крайната цел на тези кампании, много често коригирани с изявления и действия на представители на другите власти, включително на министъра на правосъдието, е да възпитат покорство у магистратите и по този начин методично да бъде ликвидирана независимостта на съда. Това накърнява публичното доверие в съда и води до усещането за липса на справедливост. Ще посоча пример, който е емблематичен. За съжаление, Софийската колегия на Висшия съдебен съвет, вместо да защитава съдебната независимост, което е нейна конституционна функция, дори се включва в тези атаки. През 2019 г. това се случи с един емблематичен пример – повод за поредна кампания срещу съда по случай определение на Софийския апелативен съд със състав от трима безупречни професионалисти в сферата на наказателното право – съдия Калпакчиев, съдия Иванова и съдия Магдалинчева, които постановиха предсрочно условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман. Софийската колегия след сигнал на политическа партия дори отправи сигнала в Инспектората, който едва преди месец-месец и половина стигна до решение за липса на нарушение. Независимо от това обаче, реакцията срещу съдиите беше съпроводена с множество ежедневни протести, патриотични демонстрации, масови атаки от страна на политици и от страна на медии. Противоречивите сигнали, които излъчи Софийската колегия, със сигурност са разколебали много колеги в очакванията им този орган да защитава тяхната независимост, когато стават мишена на медийни атаки заради това, че изпълняват законосъобразно и съвестно своите професионални задължения. С това ще приключа. Готов съм да отговарям на Вашите въпроси, включително и на министъра на правосъдието, ако има такива. Благодаря Ви.