2 юли 2020 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй като при приемането на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 054-01-58, не постъпиха конкретни предложения за изменение и допълването му, моля на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да проведем двете гласувания на Законопроекта в едно заседание.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“. „§ 1. В чл. 9а, т. 2 думите „33 и 34“ се заменят с „33, 34 и 39б“. § 2. В чл. 9б се създава т. 3: „3. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на наредбата за мярката по чл. 39б от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание На заседание, проведено на 24 юни 2020 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Приемането на Процедурни правила е необходимо поради: - изтичането на 24.01.2020 г. на мандата на госпожа Илиана Христова като заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, довършила предсрочно прекратения шестгодишен мандат на госпожа Ралица Агайн-Гури; - предсрочно прекратения мандат на господин Владимир Савов на 22.01.2020 г. поради оттеглянето му от поста като член на КФН на 20.01.2020 г. Шестгодишният мандат на господин Савов изтече на 24.01.2020 г. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор Народното събрание следва да избере нов заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор. След проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, и представяне на документите им 1. Предложенията за отделните кандидати се внасят в писмена форма от председателя на Комисията за финансов надзор до Комисията по бюджет и финанси чрез председателя на Народното събрание в 5-дневен срок от приемането на тези процедурни правила от Народното събрание. 2. В предложенията се съдържат писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към всяко предложение се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към решението; б) декларация по чл. 4, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор относно наличие на българско гражданство – Приложение № 2 към решението; в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 3 към решението; г) подробна автобиография; д) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, финансите, правото, математиката, информатиката и друга подходяща с оглед надзора и регулирането на небанковия финансов сектор специалност; е) документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра репутация, знания, умения и професионален опит и отговаря на изискването за трудов и/или служебен стаж по специалността не по-малко от 5 години за последните 10 години; трудовият и/или служебният стаж по специалността трябва да е придобит съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор. 3. Обстоятелствата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализиран тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 7 дни преди изслушването. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по бюджет и финанси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 3. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по бюджет и финанси въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 4. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“, № 1, Комисия по бюджет и финанси, или по електронен път на e-mail: budget@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по бюджет и финанси. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по бюджет и финанси проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по бюджет и финанси, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Всеки кандидат се представя от председателя на Комисията за финансов надзор – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Всеки от кандидатите представя своята концепция за дейността на ресора в Комисията за финансов надзор, за който е предложен от председателя на Комисията за финансов надзор – до 20 минути на кандидат. 5. Комисията по бюджет и финанси провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към всеки от кандидатите – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по бюджет и финанси представя в резюме становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко. 7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 10 минути. 8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. 9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите. Към Доклада се прилага проект на решение за избор на всеки от кандидатите. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата по отношение на кандидата за другата длъжност. V. Избор на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва в резюме внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути. 4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. За избран се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 7. Ако кандидат не получи необходимите гласове или се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за съответната длъжност. VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. След приключване на процедурата за избор по реда на раздел V избраният заместник-председател, съответно член на Комисията за финансов надзор подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 – 7 и ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор по образец съгласно Приложение № 4 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 заместник-председателят, съответно членът на Комисията за финансов надзор подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 5 към решението.“ В Доклада следват приложени приложенията – 1, 2, 3, 4 и 5. Благодаря.

Колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за допуск в пленарната зала на Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на дирекция в Министерството на икономиката, Десислава Георгиева – началник-отдел, и от Патентно ведомство – Силвия Беркова, главен секретар.

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 юни 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11. На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и Десислава Георгиева – началник на отдел „Право на установяване и услуги“; от Патентното ведомство на Република България: Силвия Беркова-Донкова – главен секретар, и Оля Димитрова – директор на дирекция; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България: Радка Йосифова – ръководител-направление „Правно“; от Сдружението на представителите по индустриалната собственост – адвокат Васил Павлов и адвокат Магдалена Радулова. Законопроектът бе представен от заместник-министър Иванова. Според вносителя целите на предложения законопроект са: - привеждане на правилата за извършване на стопанска дейност по представителство по индустриална собственост в съответствие с Решение № 704 на Министерския съвет; - постигане на яснота и предвидимост, така че и физическите лица, които не са специалисти в областта по защитата на интелектуалната собственост, да могат лесно и ефективно да упражняват сами правата си по този закон; - осигуряване на прозрачност и повишаване на качеството и бързината на предоставяне на услугите от Патентното ведомство; - въвеждане на механизъм за защита интересите на потребителите на услуги, предоставяни от лицата и сдруженията, извършващи дейност по представителство по индустриална собственост; - запълване на съществуващите празноти в нормативната уредба, свързани с представителство по индустриална собственост; - изпълнение на задълженията на Република България, произтичащи от правото на Европейския съюз, във връзка с действието на Протокола за предварително изпълнение на Споразумението за Единен патентен съд и Регламент (ЕС) 2019/933. За постигане на посочените цели със Законопроекта се предвижда създаването на нова глава „Представители по индустриална собственост“, в която изчерпателно се регламентират всички въпроси, свързани с упражняването на дейността по представителство по индустриална собственост, особените правила по вписване на тези лица, дружества или съдружия в регистрите, издаването на удостоверение, спирането и прекратяването на дейността, отписването от регистъра и обезсилването на издаденото удостоверение. Предложеният законопроект е насочен и към разрешаването и на други проблеми, свързани с преодоляването на съществуващите нормативни празноти в процедурите, ускоряване процеса на регистрация и придобиване на права, засилване на правната защита, оптимизиране на процесите и съкращаване на някои от сроковете. Въведен е механизъм за защита интересите на потребителите на услугите, предоставяне от адвокати и представители по индустриална собственост. За тази цел е предложено въвеждането на задължителна застраховка „професионална отговорност“ за тези лица. Застраховката ще гарантира покриване на отговорността за вредите, които могат да настъпят вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнението на задълженията на лицата, осъществяващи представителство по индустриална собственост. Предвижда се минималната застрахователна сума за едно застрахователно покритие да бъде 20 хил. лв. и 60 хил. лв. за всички застрахователни събития за срока на застраховката. С предложените промени се разширява кръгът на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство, с адвокати, които са придобили право да извършват дейност по реда на Закона за адвокатурата. Разширяването на кръга от лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство, ще доведе до конкуренция на пазара на тази услуга, до повишаване качеството на предоставянето ѝ, до по-ниски разходи за потребителите. Предлага се създаване на нови аналогични съответстващи промени в Закона за марките и географските означения, в Закона за промишления дизайн и в Закона за топологията на интегралните схеми. Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Към Законопроекта е приложена Частична предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. Със Законопроекта не се създават нови регулаторни режими. Промените не изменят съществуващите режими и услуги по същество, тъй като въведеният със сега действаща наредба режим за придобиване на професионална квалификация на представителите по индустриална собственост се запазва. В писмено становище група представители по индустриална собственост настояват тяхната професия да бъде регулирана със самостоятелен закон. Те възразяват остро срещу възможността адвокати, които не са вписани като представители по индустриална собственост, да извършват представителство пред Патентното ведомство, тъй като поставят в неравнопоставеност лица с различно образование и професионална подготовка, давайки предимство на едни за сметка други. В становището се предлага в дружеството на представителите по индустриална собственост да не могат да членуват лица, които не са представители по индустриална собственост. Асоциацията на организациите на работодателите в България счита, че предложеният законопроект сериозно ще навреди на икономическите интереси на представляваните от тях фирми и организации и ще урони имиджа на България като страна с добър инвестиционен климат. От Патентно ведомство защитиха Законопроекта с мотивите, че една голяма част от предложенията на представителите по индустриална собственост са отразени в него, и че не е необходимо да си положил изпит, за да представляваш заявителите и притежателите на марки пред Патентно ведомство. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ 18 гласа, без гласове „въздържал се“ и „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. На свое заседание, проведено на 4 март 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на икономиката: госпожа Елиза Дилова – държавен експерт в дирекция ,,Техническа хармонизация и политика за потребителите“; от Патентното ведомство: госпожа Силвия Беркова-Донкова – главен секретар, и госпожа Вероника Тодорова – директор на дирекция „Административно-правни дейности и международно сътрудничество“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Беркова-Донкова, която заяви, че с него се цели привеждане на правилата за извършване на стопанска дейност по представителство по индустриална собственост в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Със Законопроекта се преодоляват съществуващите празноти в нормативната уредба относно производството по вписване в Регистъра на представителите по индустриална собственост и издаването на удостоверение, спирането и прекратяването на стопанската дейност, заличаването от регистъра и обезсилването на издадено удостоверение. Предвижда се администрацията служебно да събира всички необходими за съответното производство документи и информация, които са налични при нея или при друг орган, като регистрите на представителите по индустриална собственост и на дружествата и сдруженията на тези представители да се поддържат съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Със Законопроекта се прецизират разпоредбите, свързани с регистрацията на европейски патенти, и се конкретизират условията за извършване на съвместна дейност по представителство по индустриална собственост чрез дружества, учредени по реда на Търговския закон или на Закона за задълженията и договорите. Разширява се кръгът на лицата, които могат да осъществяват представителство пред Патентното ведомство във връзка със закрилата на обектите на индустриална собственост, като се създава възможност адвокати и адвокатски съдружия, вписани в съответните адвокатски колегии, да осъществяват представителство по индустриална собственост, без да е необходимо да се вписват в Регистъра на представителите по индустриална собственост. Законопроектът предвижда задължение за сключване на застраховка „професионална отговорност“, която да гарантира отговорност за вредите, които могат да настъпят вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията на лицата, осъществяващи представителство по индустриална собственост. Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта предвиждат аналогични промени в Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн и Закона за топологията на интегралните схеми. При обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Христиан Митев и Тодор Байчев. Господин Митев заяви, че ще подкрепи предложения законопроект, тъй като предложените изменения са полезни, и отбеляза, че същите е следвало да бъдат направени с приемането на новия Закон за марките и географските означения. Господин Байчев заяви, че няма да подкрепи Законопроекта, тъй като с него се създават условия за понижаване качеството на предлаганата услуга, и допълни, че Европейското патентно ведомство също вписва юристи, но само тези, които притежават специални технически или природонаучни познания. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г.“

Процедура!

Колеги, процедура. На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на срока за писмени предложения на приетия на първо гласуване Законопроект, № 002-01-11, внесен от Министерския съвет на 4 февруари 2020 г., с три седмици.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 30 юни 2020 г., Комисията по енергетика разгледа и гласува горецитирания законопроект. На заседанието взе участие госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Проектът „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ (Проект IGB) предвижда изграждането на газопровод, който пряко ще свързва националните газопреносни мрежи на Република Гърция и Република България и ще се свързва и с газопровод TAP (Trans Adriatic Pipeline). Проектът е обявен за „обект с национално значение“ и за „национален обект“ съгласно решения на Министерския съвет на Република България № 615 от 14 юли 2009 г. и № 452 от 7 юни 2012 г. … (Шум.)

…както и съгласно Закон 4001/2011 от законодателството на Република Гърция. Той има също така статут на проект от Общ интерес съгласно Регламент № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009 и е основен приоритетен Проект съгласно инициативата CESEC за междусистемна газова свързаност в Централна и Южна Европа. Газопроводът IGB ще има основна стратегическа роля и прекият ефект ще се изразява в постигане на реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и за пазара на природен газ в Югоизточна Европа. Реализацията на Проекта ще отвори допълнително трасе към Южния газов коридор между пазарите на Югоизточна Европа и Централна Източна Европа и по този начин ще осигури достъп до алтернативни трасета и източници за доставка на газ. В резултат от неговото изпълнение, като част от развитието на Южния газов коридор, България и съседните ѝ страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и до съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газ. Проектът за изграждане на междусистемна газова връзка Гърция – България се реализира от „Ай Си Джи Би“ АД – инвестиционно дружество, регистрирано в Република България на 5 януари 2011 г. с акционери „Български енергиен холдинг“ ЕАД –50%, и гръцкото дружество „Ай Джи Ай Посейдон“ – 50%. „Ай Джи Ай Посейдон“ е инвестиционно дружество, регистрирано в Република Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация ДЕПА С.А. – 50%, и „Едисон Интернешънъл Холдинг НВ“ – 50%, изцяло контролиран от италианската енергийна група „Едисон СпА“. Отчитайки важността на проекта IGB и за нуждите на икономическата целесъобразност на Проекта, е инициирано подписване на Междуправителствено споразумение между Република България и Република Гърция относно Междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), в което основният фокус е стабилизирането на нивата на данъчно облагане за период от 25 години – периодът на експлоатация на газопровода, като се има предвид, че Проектът се развива в трансграничен контекст и се засяга от данъчно-правните режими на двете държави – Република Гърция и Република България. Основният мотив за подписването му е закрепването на приложимия данъчен режим и по-конкретно нивата на корпоративния данък в двете държави към ставките, действащи в момента на сключване на Споразумението, с което се цели да се установи предвидимост на паричните потоци за акционерите. Очакваният резултат от въвеждането на подобна мярка за подкрепа на Проекта е стимулиране на инвестицията и мотивиране на акционерите в Проекта да преминат към фактически старт на строителството, който резултат към днешна дата е налице. Наред с това, с фиксирането на предвидими данъчни нива ще се постигне оптимизация на разходите, което пряко ще повлияе на цената за пренос и ще позволи прилагането на конкурентна тарифа за пренос, което ще направи запазването на капацитет в газопровода по-атрактивно за бъдещите търговци на газ. Въвеждането на конкурентни тарифи е предпоставка за създаването на по-конкурентна среда на българския газов пазар. Мярката за стабилизация на данъчно-правния режим на газопровода за период от 25 години е приета за съвместима с чл. 107, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз съгласно Решение С (2018) 7295 на Европейската комисия от 8 ноември 2018 г., тъй като отговоря на изискванията на т. 3.8. от Съобщение на Комисията – Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 – 2020 г. (2014/С 200/01). Междуправителствено споразумение предвижда и гарантиране на ясно разпределение на данъчните печалби между Република България и Република Гърция, като по този начин се намалява рискът от спорове между инвеститорите и държавата, както и между двете участващи държави. Окончателно възприетият подход за разпределението на приходите от Проекта е на териториален принцип, при който общата комбинирана печалба от дейността по пренос на природен газ по газопровода IGB се разделя между двете държави пропорционално на дължината на неговото трасе на всяка една от двете територии. Газопроводът е с обща дължина приблизително 182 км, от които 151 км на българска територия. С Решение № 290 от 22 май 2019 г. на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Закона за международните договори на Република България Министерският съвет на Република България е одобрил Проекта на Междуправителствено споразумение и е упълномощил министъра на енергетиката да проведе преговорите и да подпише същото от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация. В резултат на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен на 18 юни 2020 г. от Министерския съвет.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г. На заседание, проведено на 24 юни 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър, и госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“. Законопроектът беше представен от госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Проектът „Междусистемна газова връзка Гърция – България“ (Проект IGB) предвижда изграждането на газопровод, който пряко ще свързва националните газопреносни мрежи на Република Гърция и Република България и ще се свързва и с газопровод TAP (Trans Adriatic Pipeline). Проектът е обявен за „обект с национално значение“ и за „национален обект“ съгласно решения на Министерския съвет № 615 от 2009 г. и № 452 от 2012 г., както и съгласно Закон 4001 от 2011 г. от законодателството на Република Гърция. Той има също така статут на проект от Общ интерес, съгласно Регламент № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. и е основен приоритетен проект съгласно Инициативата СЕЗЕС за междусистемна газова свързаност в Централна и Южна Европа. Газопроводът IGB ще има основна стратегическа роля и прекият ефект ще се изразява в постигане на реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и за пазара на природен газ в Югоизточна Европа. (Шум.)

Основният мотив за подписването на Междуправителствено споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), е закрепването на приложимия данъчен режим и по-конкретно – нивата на корпоративния данък в двете държави към ставките, действащи в момента на сключване на Споразумението. Междуправителственото споразумение предвижда и гарантиране на ясно разпределение на данъчните печалби между Република България и Република Гърция, като по този начин се намалява рискът от спорове между инвеститорите и държавата, както и между двете участващи държави. Окончателно възприетият подход за разпределението на приходите от Проекта е на териториален принцип, при който общата комбинирана печалба от дейността по пренос на природен газ по газопровода IGB се разделя между двете държави пропорционално на дължината на неговото трасе на всяка една от двете територии. Газопроводът е с обща дължина приблизително 182 км, от които 151 км на българска територия. С Решение № 290 на Министерския съвет от 22 май 2019 година, на основание чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Закона за международните договори на Република България, Министерският съвет е одобрил проекта на Междуправителствено споразумение и е упълномощил министъра на енергетиката да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Междуправителственото споразумение подлежи на ратификация от Народното събрание. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г. На свое заседание, проведено на 24 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция –България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър, и госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“. Законопроектът беше представен от господин Станков, който посочи, че с него се предвижда изграждането на газопровод, който пряко ще свързва националните газопреносни мрежи на Република Гърция и Република България и ще се свързва със съществуващ газопровод. Цели се установяване на предвидимост на паричните потоци за акционерите в проектната компания, като се фиксират нивата на корпоративния данък в двете държави към ставките, действащи в момента на сключването на Споразумението. С приемането на Споразумението ще се позволи и прилагането на конкурентна тарифа за пренос, което ще повиши атрактивността на газопровода за бъдещите търговци на газ. Със Споразумението се предвижда разпределение на приходите от проекта на териториален принцип, при който общата печалба от преноса на природен газ по газопровода се разпределя между двете държави пропорционално на дължината на неговото трасе на всяка една от двете територии. Народният представител Александър Иванов посочи, че парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта, като отбеляза положителното значение от предвидения облекчен данъчен режим и добави, че с приемането му ще се намали цената на производственото и битовото потребление на газ. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г., № 002-02-7, внесен от Министерския съвет на 18 юни 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, въз основа на нашия Правилник моля да подложите на гласуване да приемем на второ четене току-що приетия Законопроект. Видяхме, че няма изказвания, няма заявени желания за промени в Закона. Моля Ви да го подложите на гласуване.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно Междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г. Член единствен. Ратифицира Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България (Проект IGB), подписано в София на 10 октомври 2019 г.“