9 July 2020

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви представя Доклада на Комисията моля да гласуваме допуск в залата на Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2020 г., Комисията по образованието и науката разгледа горепосочения законопроект. В заседанието взеха участие Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, Анелия Семкова – началник на отдел „Нормативен“, Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“, както и представители на медии. В Комисията по образованието и науката постъпиха становища от: Синдиката на българските учители, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Националната мрежа за децата, Българската асоциация на частните училища в България, Омбудсманът на Република България, Фондацията „Заедно в час“, Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, Асоциацията „Общество и ценности“. Законопроектът бе представен от Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, който отбеляза, че предлаганите промени засягат три теми – задължителното предучилищно образование за 4-годишните деца, контролът и функционирането на настоятелствата към детските градини и училищата и обучението в електронна среда. Министърът подчерта, че разширяването на обхвата на предучилищното образование е добре да започне във възрастта между три и седем години. Тя е ключова за езиковото, когнитивното, емоционалното и социалното развитие на децата. Според международните изследвания PIRLS и TIMSS отчетливо по-високи резултати показват децата включени по-продължително време в предучилищно образование. Проучване на Министерството на образованието и науката сред началните учители също показва, че посещавалите по-дълго време детска градина постигат по-високи резултати в училище. Към момента обхванатите в предучилищно образование са 91,5% от 5-годишните и едва 78% от 4-годишните деца. Разликата от 13,5% са деца, чийто майчин език не е български и у родителите липсва отношение към образованието. Предложението за задължителния обхват на 4-годишните е финансово обезпечено. Подкрепено е и с 3-годишна програма, която е представена за обществено обсъждане. Средствата по програмата на стойност 210 млн. лв. и са заложени в държавния бюджет за тази година. Заделени са средства за изграждане на 70 нови детски градини с над 5000 места. Предвижда се 3-годишен период, в който общините при готовност да включат 4-годишните в задължителното предучилищно образование. Ежегодно ще се отпускат 12 млн. лв. за веществена издръжка и 32-33 милиона за компенсиране на таксите. По отношение на настоятелствата министър Вълчев обърна внимание на факта, че в миналото на училищата са дарявани земеделски земи в подкрепа на образованието. При закриване на училищата част от тези земи са изгубени, като са преминавали в общинските фондове. Така се нарушава волята на дарителите. Предложението е при закриването им земите да се прехвърлят на приемащото училище. Предлага се също така да се осъществява контрол върху училищните настоятелства по отношение на собствеността, като се гарантира, че приходите от нея ще остават в училищата, а няма да се разпределят за възнаграждения на управителните съвети на настоятелствата. Третата промяна е свързана със законова регламентация на обучението в електронна среда. Тази година то се осъществи по Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Опитът показа, че този вид обучение може да се ползва при всякакви извънредни обстоятелства – грипни ваканции, климатични или други фактори, които не позволяват присъствено обучение. Обучението от разстояние в електронна среда може да се прилага както за цял клас, за цяло училище, така и за отделни ученици, които по здравословни или други уважителни причини не могат да посещават училище за не повече от 30 учебни дни. Може да се прилага и като елемент на иновация в организацията в иновативните училища при съответните ограничения – не повече от 20% от учебния план. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Елена Пешева, Милена Дамянова, Милен Михов, Иво Христов, Таня Петрова, Ирена Анастасова, Ерол Мехмед, Евдокия Асенова, Станислав Станилов, Галя Захариева. Народният представител Елена Пешева изрази несъгласие с две от направените предложения. Тя смята, че системата не е подготвена за разширяване обхвата на децата в задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. Липсват места в детските градини, има недостиг на учители. Предложи обучението на 4-годишните да е задължително за децата на тези семейства, които получават социални помощи. По отношение на обучението в електронна среда тя изрази резерви, тъй като част от децата не разполагат с електронни устройства, нямат достъп до интернет. Според нея дистанционното обучение не трябва да се въвежда масово. Народният представител Милена Дамянова направи реплика на изказването на народния представител Елена Пешева. Тя каза, че има неразбиране по отношение на обучението в електронна среда. Законът не въвежда повсеместно електронно обучение, не става въпрос всички училища да въведат до 20% задължително обучение в електронна среда. Промяната касае единствено и само възможност за иновация, която и сега законът позволява и е въпрос на критерии на комисия в министерството дали ще я одобри. Иновация може да се предложи дори само за един клас, като се докаже, че има готовност и разполага с необходимите устройства и достъп до интернет. Всички са убедени, че присъственото обучение е най-доброто, но никой не може да предвиди възможността да се изпадне в извънредна ситуация и тогава електронното обучение е вариант за продължаване на учебния процес. Народният представител Милен Михов отбеляза, че задължителното предучилищно обучение за 4-годишните деца е предложение на неговата политическа сила още от 2015 г. Световният опит е показал, че ранното образование води до по-добри резултати в развитието на децата. Изрази резерви към крайния срок, определен за прилагане на тази мярка. Подкрепи помощта за таксите и предложи да бъде разширена за по-голям процент от родителите. По отношение контрола на настоятелствата изказа категорична подкрепа. Приходите от земеделски земи следва да се ползват единствено в подкрепа на образованието. Той изказа мнение, че децата вече са в един многоизмерен свят, те могат да бъдат в различни реалности едновременно. Въвеждането на електронното обучение трябва да намери баланса между тези светове. Народният представител Иво Христов изрази несъгласие с предложените промени. Относно задължителното предучилищно образование на 4-годишните, не по принцип, а по начина, по който е представено в Законопроекта. Разширяването на обхвата на предучилищното образование противопоставя различните социални групи в обществото. Електронното обучение на децата е вредна, опасна практика, която не може да доведе до изграждането на активни личности. Според него този текст трябва да бъде оттеглен. Народният представител Таня Петрова подкрепи Законопроекта. Предложените до 20% часове за иновативните училища е възможност и тя трябва да бъде оценена като такава. Родителите от основните училища одобряват обучението в електронна среда. Електронното обучение не е алтернатива на присъственото обучение, то е само допълнение. Народният представител Ирена Анастасова изказа мнение, че електронното обучение е не само приложимо, но и желателно при извънредни ситуации. Много училища могат да го осъществяват, но има и други, които нямат реални условия за провеждането му. Законовата уредба и сега позволява провеждането на обучение в електронна среда за иновативните училища и не вижда смисъл от регламентирането на до 20% от учебните часове в Закона. Смята, че предложените промени за контрол на настоятелствата са много навременна мярка. Подкрепи задължителния обхват на 4-годишните. Извеждането на децата от гетата може да стане само с образование, това е наложително. Притесненията ѝ са относно това, че детските градини дори и след три години няма да са готови да поемат всички и 5- и 6-годишните деца няма да могат да бъдат изведени от училищата. Горещо подкрепя идеята, но смята, че системата няма да се справи. Народният представител Ерол Мехмед изказа принципната си подкрепа за предложените промени и зададе въпроси – дали предложението за разширяване обхвата на децата в предучилищна възраст означава, че проблемът с недостига на места в детските градини е решен, има ли финансово обезпечаване и ще бъдат ли подпомагани общините с програми, проекти, допълнителни средства. „Движението за права и свободи“ предлага да отпаднат напълно таксите за детските градини, защото грижата за всички деца трябва да е еднаква. Общините са ангажирани с образованието на децата, но не могат сами да се справят и е необходимо да бъдат подпомогнати от държавата. Народният представител Станислав Станилов изрази подкрепата си за всички промени, но и своя скептицизъм по отношение на интеграцията на ромите. Народният представител Галя Захариева подчерта, че мястото на 4-годишните деца е в детската градина. Предложената промяна цели всички деца, навършили 4 години, да посещават детска градина, а не е свързана с интеграция. Проблемът с местата в детските градини е в големите градове. Обърна внимание, че в Закона за предучилищното и училищно образование са регламентирани различни форми на обучение, от които родителите могат да се възползват. Грижата за децата в предучилищна възраст е изцяло ангажимент на общините. Според народния представител Галя Захариева таксите за детските градини следва да бъдат местна политика и мястото им не е в Закона. Народният представител Милена Дамянова подчерта, че учителите са дали много от себе си по време на извънредното положение и трябва да им се благодари и да се изрази уважение към тях. Призова да се вземат добрите примери, когато се правят промени в законите. Не може да се прави законодателство, изхождайки от лошите примери. По отношение на 4-годишните не е точно да се говори за предучилищна подготовка, обучение и така нататък, това е процес, който включва и грижа, и възпитание, и разбира се обучение, това е детска градина. Задължителният обхват на 4-годишните не е интеграционна мярка, а стремеж всяко дете да е успешно. Това е мярка, която гарантира успеха на всяко дете, независимо от неговия етнос и социална група. Това, че няма сгради, не значи че не трябва да се върви към промяна, към развитие и даде пример със София, където 5- и 6-годишните са обхванати. От 1992 г. до 2002 г. в столицата са закрити 44 детски градини. Строи се, изграждат се нови детски градини. В последните години общината е осигурила места за над 16 хиляди деца. Когато в една община образованието е приоритет, това е видно. По отношение на таксите смята, че това е местна политика. Задължителната детска градина за 4-годишните е подкрепа на държавата към родителите и към общините за осигуряване обхвата на децата. След приключилата дискусия министърът на образованието и науката отговори на поставените от народните представители въпроси. След проведено гласуване с резултати 13 гласа „за“, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 1 юли 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г. На заседанието присъстваха: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, и госпожа Ваня Трайкова – експерт в дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“. Предложението за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование беше представено от заместник-министър Таня Михайлова, която посочи, че внесеният законопроект цели да бъде улеснен достъпът до образование, както и да насърчи приобщаването и да предотврати социалното изключване и отпадането на деца от уязвими групи. В Законопроекта се предлагат промени, като въвеждане на задължително предучилищно образование за деца, навършили 4 години, предлага се възможност да се поема заплащане на таксите за ползване на детска градина. Със законова уредба се регламентира и обучението от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии, като се обръща внимание на квалификациите на учителите във връзка с този вид обучение. По Законопроекта са постъпили становища от: Синдиката на българските учители; Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България; Българската асоциация на частните училища и Националната мрежа за децата. Всички те подкрепят предложените изменения. В последващото обсъждане взе участие народният представител Иван Ченчев, който изрази резерви по отношение на задължителното предучилищно образование за четиригодишните, както и на обучението от разстояние. В резултат на проведената дискусия и въз основа на проведеното гласуване с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 8 юли 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г. В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Евгения Костадинова – директор на дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“, и госпожа Анелия Семкова – началник на отдел „Нормативен“ в дирекция „Правна“ на Министерството на образованието и науката. От името на вносителя Законопроектът бе представен от заместник-министър Михайлова. Сред основните промени в Законопроекта е въвеждането на задължително предучилищно образование и за децата, навършили 4 години, като тази промяна е сред приоритетите на правителството, отразен в Програмата за управление на правителството в периода 2017 – 2021 г. Обхващането в детска градина е ключово не само за развитието на детето, но и защото наред с обучението, възпитанието и социализацията осигурява и ежедневно отглеждане, топла и здравословна храна и контролирани хигиенни условия, в същото време това дава възможност на родителите да са активни на пазара на труда. Законопроектът предвижда подпомагане на родителите, които са в неблагоприятно социално положение, за заплащане на дължимите от тях такси за ползване на детски градини. Това е стъпка, насочена към преодоляването на пречките, които оказват негативно влияние върху включването на децата в предучилищното образование. Предвидени са промени, свързани с дейността и имуществото на настоятелствата в системата на предучилищното и училищното образование. Основното изискване на Закона е настоятелствата да осъществяват общественополезна дейност и да подпомагат дейността на образователната институция. В практиката обаче съществуват множество случаи, при които те не изпълняват тази своя цел. Това често се изразява в използване в тяхна полза на приходите от имотите, които управляват, включително от земеделски земи, дарявани в миналото на училището от родолюбиви хора. В резултат на това настоятелствата трупат печалби, въпреки че са създадени в обществена полза, поради което се налага необходимостта от създаване на разпоредба, от която изрично и недвусмислено да става ясно, че основната тяхна цел е подпомагане, подкрепа и съдействие за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие. Със Законопроекта се предлага да се въведе трайна законова уредба на обучение от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението от разстояние в електронна среда може да се използва от училища при обявяване на грипни епидемии или други непредвидени обстоятелства, поради които компетентен орган е разпоредил преустановяване на присъствените учебни часове за учениците, предвидени са и ограничения за максималния брой часове за обучение от разстояние. В Комисията е постъпило становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява подкрепа на Законопроекта. В хода на дискусията бе изразена принципна подкрепа на Законопроекта, като същевременно бяха направени и предложения, които да бъдат взети предвид между двете гласувания. Подпомагането за заплащане на дължимите такси за ползване на детски градини трябва да обхване всички деца, а не само посочените в Законопроекта. Необходимо е да се прецизират и разпоредбите, свързани с управлението на училищните гори и земи на общинските училища, като това да става под контрола на общинските съвети. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В изложените мотиви предложените в Законопроекта промени са в следните важни насоки. На първо място, обхващане в задължително предучилищно образование за 4-годишните като ключова мярка, която ще има висока добавена стойност по отношение на личностното и социално развитие на децата. Важно е да отбележим, че тази политика е насочена към всички деца, а не към конкретна група, тъй като ползите от нейното въвеждане са свързани с полагането на основите за учене през целия живот и придобиването на умения, които са съществени за реализацията не само в следващите етапи на образование, но и на пазара на труда. По-ранното обхващане на децата в предучилищна възраст е от голямо значение за тяхното развитие, защото това е възрастта, в която се оформят основните познавателни и част от социално-емоционалните умения. Предучилищното образование не просто полага основите на тези умения, но играе съществена роля за последващата успешна интеграция и реализация на детето в обществото. Международните изследвания, направени по отношение на такава мярка, показват, че инвестирането в образование в ранна детска възраст е публичен разход с най-висока норма на възвръщаемост, като за децата от уязвими групи и тези със специални образователни потребности, тя е още по-висока. Много трудности могат да бъдат преодолени по-бързо в ранна детска възраст, докато в училищното образование това ще отнеме повече време и ресурси. В мотивите, с които е предложено въвеждането на задължителното предучилищно образование, са представени и данни от анализа на Министерството на образованието и науката във връзка с по-добрите резултати на националното външно оценява в IV клас на децата, които са били включени в задължително предучилищно образование. Най-сериозният скок в резултати се очертава след 3-годишното обхващане на децата. Това е доказателство, че въвеждането на 2-годишно задължително предучилищно образование значително допринася за подобряването на постиженията им в училищното образование, но по-ефективно би било разширяването му с още една година и задължителното обхващане на 4-годишните. В подкрепа на тези изводи са анализите и данните от проведените международни изследвания – като PIRLS и PISA, предучилищното образование като основа за постиженията в училищното образование. Колкото по-дълго са посещавали детска градина, толкова по-високи са постиженията им. Разликата в постиженията на тези деца достига 75 точки. Министерството на образованието и науката не пренебрегва основните предизвикателства пред въвеждането на задължителното предучилищно образование, които са свързани, от една страна, с недостига на места в детски градини в някои големи градове в страната. От друга страна, достъпът до предучилищно образование е ограничен и в малките населени места, в които няма детска градина. Ето защо се предлага разпоредба, от която изрично и недвусмислено да става ясно, че основната цел на настоятелствата е подпомагане, подкрепа и съдействие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие и съдействие за това развитие, а разходването на приходите е само и единствено за постигането на тази цел. На четвърто място, важна промяна е въвеждането на трайна законова уредба за обучението от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата за информационни и комуникационни технологии. С ясното разбиране, че присъственото обучение в училище не може да бъде ефективно заменено от никакви алтернативни форми, се дава възможност за използването на обучението от разстояние – в електронна среда, за осигуряване на непрекъснатост на учебния процес при обявяване на грипна епидемия или други непредвидени обстоятелства. Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация. При обучението върху електронната дейност се фокусират главно когнитивните умения и е възможно емоционалните и социални умения да останат на заден план. Комуникацията от разстояние в електронна среда не може да замести физическия контакт и общуването – ето защо направените предложения за промени дават възможност само за преодоляване на пропуснатия материал при форсмажорни обстоятелства. Ситуацията с разпространението на COVID-19 в цял свят ясно даде знак на образователните системи, че не просто трябва да са достатъчно адаптивни към всяка промяна, но да осигуряват и условия за продължаващо обучение независимо от тези промени. Опирайки се на натрупания вече опит, в предлагания законопроект са очертани общите параметри на обучението в електронна среда от разстояние и са предвидени случаите, при които това обучение автоматично се прилага като естествено продължение и допълнение на традиционното присъствено обучение. На първо място, разбира се, при обявяване на грипни епидемии или други непредвидени обстоятелства, поради които компетентен орган е разпоредил преустановяването на присъствените учебни часове за учениците, обучението може да продължи от разстояние в електронна среда. Това би спасило средно около две – три учебни седмици, които в противен случай са неучебни и обикновено са за сметка на часовете за упражнения и практическо прилагане на наученото, а това са важните часове за развитие на уменията. Вторият случай, при който ще може да се осъществи обучението в електронна среда от разстояние, е като елемент на иновация в организацията, но само в иновативните училища и при съответните ограничения – не повече от 20% от часовете по задължителна избираема подготовка от учебния план може да се осъществяват по този начин. Така ще се гарантира, че по всеки от предметите и поне 80% от часовете ще са в традиционната класна стая в условията на физически контакт с учителя. Трето, в случаите, когато ученик отсъства по уважителни причини от училище за не повече от 30 учебни дни, но е в състояние да присъства и да участва в урок, макар и виртуално. Наред с това се предлагат и текстове, които позволяват осъществяването на общата и допълнителната подкрепа при определени условия също в електронна среда от разстояние, както и възможност за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, удостоверено с присъждането на квалификационни кредити чрез обучение в електронна среда от разстояние. Предложените промени се очаква да повлияят положително върху личностното развитие, социализацията, адаптацията и реализацията на нашите деца, ритмичността на учебния процес, развитието на образователните институции и условията, при които работят.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Може би ще започна малко емоционално, но днес е поредният добър ден за българското образование в този мандат. (Възгласи от „БСП за България“: „Еха!“) Виждам, че и колегите от опозицията са възторжени и съгласни с мен. Ние, от „Обединени патриоти“, ще подкрепим тази промяна в Закона за предучилищното и училищно образование. Ще се спра на няколко въпроса. Ще се спра на промяната и въвеждането на задължителна детска градина за 4-годишните. В Доклада е казано, изкушавам се да кажа отново, че това беше наша законодателна инициатива още от 2015 г. Какво означава задължителна детска градина за 4-годишните? Припомням, че сега съществува такава разпоредба за 5-годишните. На първо място, ще кажем: това е задължение за родителите, които по силата на тази разпоредба трябва да осигурят присъствието, посещението на своите деца в детските градини. Това обаче е вече решен проблем, защото огромното мнозинство от родителите, без тази задължителност, на практика са гласували за такава промяна, посещавайки и изпращайки своите деца в детските градини. Тук искам да отворя скоба и да кажа, че това фактическо гласуване показва доверието в общественото предучилищно образование, което работи и съществува в България, и което, мисля, че трябва да бъде оценено по достойнство. На второ място обаче, това е задължение за държавата, която трябва да осигури всички необходими условия – равни и достъпни възможности за всеки български гражданин и неговите деца да посещават детска градина. Един важен елемент: предучилищното образование до голяма степен се ръководи и организира от общините. С тази разпоредба обществената отговорност се вдига на едно по-високо ниво – от общинско на държавно. Как трябва да третираме тази мярка? Тук се споменава и в докладите, мисля, че и в дебата ще се говори, че това е много силна интеграционна мярка, но ако стигнем само дотук, ще сме казали само част от истината. От ВМРО и „Обединени патриоти“ смятаме, че тя има далеч по-големи функции. Тя е социална и подпомага българските граждани, гарантирайки достъп до висококачествено, здравословно предучилищно образование, гарантирано от държавата. Тя несъмнено е и икономическа мярка – гарантира възможност на родителите, на младите майки за бързото им връщане към тяхната професия, за обществена дейност и за добра професионална кариера. Тя обаче е и демографска мярка, защото гарантираното и осигурено от държавата предучилищно образование от четири години ще дава възможност за спокойно и дълготрайно семейно планиране. Няма да разсъждавам повече какво означават демографските измерения на една такава мярка. Ето защо смятаме, че ключовият въпрос в този законопроект е въпросът за държавната подкрепа или, популярно казано, таксите за детските градини. Ние смятаме, че в края на краищата ще стигнем, нека да се изразя популярно, до безплатна детска градина за всички български граждани – в задължителната фаза на детската градина. Ние разбираме обаче, че това изисква определен ресурс и едно планомерно осъществяване въз основа на финансовите възможности на държавата, без да се създава напрежение за бюджета и бюджетните разходи. Представили сме и продължаваме да отстояваме, че на първо време и като първа стъпка може да се приеме таван за безплатната детска градина за 4-годишните, който приблизително е равен на средния доход за страната, който условно можем да кажем, че е 1200 лв., или преизчислен за четиричленно семейство, е 600 лв. доход на член от семейството. Готови сме да дебатираме с всички и преди всичко с нашите партньори от управляващата коалиция за възможностите още от следващата година да бъде реализиран този праг за подкрепа така, защото около 70 – 75% от българските граждани следващата година да бъдат подпомогнати с безплатна детска градина за 4-годишните. На второ място, бих се спрял на въпроса за училищните земи. Припомням, че в тази зала Народното събрание преди време прие мораториум за придобиване по давност на училищни земи, който беше и е една временна мярка. Тогава една от основателните критики беше, че трябва да се реши комплексно този въпрос. Днес Министерството на образованието и науката и ние ще направим една стъпка в тази посока. Защо подкрепяме това предложение – училищните земи на закритите училища по естествен демографски проблем, да останат в системата на образованието, а не да бъдат върнати като общински земи и оттам нататък разпореждането с тях да бъде такова, че да може да рискува приходите от тези земи да излязат от сферата на образованието? С тази разпоредба се спазва волята на дарителите, които, обърнете внимание, в един дълъг период от над 80 – 90 г., преди края на Втората световна война, са дарявали от собственото си имущество земи в подкрепа на българските училища. Това е волята, която е неотменна, и запазването на тези земи като източник на средства за системата на образованието изразява и социална, и историческа справедливост. На последно място, ще кажа две думи за дистанционното обучение, което се предлага. Ние разглеждаме това обучение като средство, като инструмент за образованието, а не като подмяна на традиционната форма на образование в българското училище. Ние сме сигурни, че прилагането на тази мярка ще бъде най-добре направено от българските училите, от българските директори на нашите училища и в никакъв случай това не трябва да се разглежда като подмяна на традиционното образование с дистанционно и дигитално образование. Аз вярвам в българските учители, вярвам в българския педагогически капацитет, който може да използва съвременните технологии, който може да използва новите дигитални реалности в обучението на нашите деца, които ще живеят в един много по-различен свят от днешния. Благодаря и с това приключвам нашата подкрепя за Закона.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование ни се предлагат три ключови промени, една от които е включването на 4-годишните деца в задължително предучилищно образование. По принцип предлаганата политика е важна за ранното детско развитие и доброто ѝ прилагане би могло да разреши въпросите, които са свързани с ранното отпадане от училище, с обхвата на предучилищното образование, да бъде подкрепа за работещите родители и връщането им на пазара на труда, както и овладяването на българския език от деца, чийто език не е майчин. Въпросът е: готова ли е нашата образователна система да приложи това предизвикателство? Имаме ли необходимата материална база, достатъчно подготвени учители и адаптирани учебни програми? Имаме ли гаранция за всички заинтересовани участници в процеса – деца, родители и учители, че предлаганата мярка може да бъде приложена навсякъде? Разбира се, не на последно място, каква е оценката на въздействието на вече въведената задължителна мярка за предучилищното образование на 5-годишните деца? Въпреки общото разбиране, че качествените грижи и образование в ранна детска възраст полагат основите на бъдещи успехи в образованието, в благополучието, в достъпа до заетост, социалната интеграция все още няма обществен консенсус за прилагане на политиката, която ни се предлага днес. В потвърждение на това са и отрицателните становища, които са внесли родители, родителски организации и общественият защитник. Техните опасения основно са свързани с възможността да бъде осигурено успешно прилагане на тази политика. Практиката показва, че имаме недостатъчно места в детските градини и че търсенето е по-голямо от предлагането особено в големите градове. Имаме голям брой деца в групите, което съответно ги лишава от индивидуален подход. Наблюдава се вече недостиг на подготвени учители. Предлага се при липса на детска градина в населено място предучилищните групи за 4-годишните деца да бъдат разкривани и в училище, което ще събере на едно място 4-годишни деца и 16-годишни ученици, а това от своя страна означава, че достъпът до качествени грижи и образование трябва да бъде широко отворен, но в никакъв случай задължителен. Такава е практиката и в повечето страни – задължително е само началното образование. Такава е и българската образователна традиция. В мотивите по Проекта се изтъква като определящо предучилищното образование за успеваемостта в училищното образование. Разбира се, взимат се и резултатите от националното външно оценяване след четвърти клас и се прави изводът, че децата, които са прекарали три или повече години в детската градина, показват по-високи постижения на фона на децата, които не са посещавали детска градина. Няма никаква научна обосновка на такава взаимовръзка между посещението на детската градина и постиженията на децата в началното образование. Затова смятам, че мярката не трябва да бъде задължителна, а да се осигури достъп на всички деца, желаещи да посещават от 4-годишна възраст детска градина. Накрая едно изречение във връзка с финансовото подпомагане за таксите на детските градини на семействата, които са на социално подпомагане и получават детски надбавки. Според мен обхватът на тези помощи би трябвало да се разшири и през държавния бюджет общините да бъдат подпомогнати в усилията си таксите за детските градини да бъдат премахнати за всички. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за предучилищното и училищното образование вече не е нов – той от четири години регламентира системата. По него може да се работи и подлежи на изменение и допълнение съгласно функционалния анализ, който се прави постоянно от учители, родители, деца и ученици. Законопроектът касае цялото общество и е добре, че е внесен от Министерския съвет. Отговорността трябва да е поета от правителството и държавната политика трябва да е осезаема и много видима. Какви са по-важните предложения – въвеждане на задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст, законова регламентация на дистанционната форма на обучение, подкрепа на социално слаби семейства при изплащане на таксите за детските градини с финансови средства от държавния бюджет и разпореждане с дарените имоти на закритите училища. Уважаеми колеги, ние от „Движението за права и свободи“ считаме, че по принцип задължителният обхват трябва да е за всички деца от 3- до 7-годишна възраст. Проблемът с недостига на места в детските градини, особено в големите градове, трябва да се реши в спешен порядък, защото това вече е неадекватност. В същото време статистиката сочи, че към настоящия момент обхванатите 4-годишни деца са само 75%. По-голямата част от останалите деца не са с майчин език български. Тук започват обвиненията, че децата не знаели български, че родителите на тези деца нямали позитивно отношение към образованието, че учителите отчаяно се отказвали да ги учат и така нататък. А защо обвиняваме тях, като ние самите, като отговорни законотворци, трябва да полагаме здрави основи? Притеснително е, че освен официалния български език, тези деца няма да знаят и своя майчин език в книжовната му форма. Расте неграмотно, необразовано и неинтегрирано поколение. Ние ще подкрепим внесения Законопроект, но отчитаме липсата на една много важна тема – темата за езика, чрез който детето да усвоява знания и да се развива. Позицията на „Движението за права и свободи“ винаги е била ясна – наравно с изучаването на български език децата от етническите общности да изучават и своя майчин език. Това е реалната демокрация. Тук обаче ще Ви разкрием едно абсурдно състояние. Според Наредба № 10 от 19 декември 2017 г., издадена от министъра на образованието, учебният предмет „Майчин език“ не е признат за общообразователен предмет. Предложението на „Движението за права и свободи“ от миналата година за изменение на Постановление № 79 на Министерския съвет от 13 април 2016 г. за осигуряване безвъзмездно ползване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти беше отхвърлено и стигнахме дотам, че политическа партия „Движение за права и свободи“ да финансира, издаде и да раздаде учебници по майчин турски език. Тук е мястото да напомним и още едно важно нещо: в Европейската референтна рамка майчиният език е част от първата ключова компетентност „Езикова грамотност“. Базирайки се на това, ние ще продължим да се борим и ще търсим решение, защото по своята същност това е нерешен проблем в демократична България. Уважаеми колеги, когато обсъждаме подкрепата за изплащането на таксите, имайте предвид, че ние от „Движението за права и свободи“ внесохме, и пак ще внесем, предложение за премахване на таксите за посещение на детските градини на всички деца, тоест детските градини да бъдат безплатни. Това е същинската държавна политика, а не да работим на парче и да правим първи плахи стъпки за подпомагане на семейства в неблагоприятно социално положение, изпращайки в същото време грешни послания към цялото общество. Всички деца имат нужда от грижи, закрила, равенство в подхода и улеснен достъп до образование. Темата за обучението в електронна среда е особено актуална. Тя е много дискусионна и много чувствителна. Предвидената възможност според Законопроекта до 20% от учебния план обучението да се провежда в дистанционна форма е правна регламентация при извънредни обстоятелства, каквато всъщност е и сегашната пандемия от COVID-19. Мнението ни обаче е, че никой с нищо не може да замени традиционната присъствена форма на обучение, доказана във времето с придобитите устойчиви знания, умения, отношения и компетенции. В този смисъл компютърът е само помощно средство. Преди 20 години, може би ще си спомните, имаше една сериозна дискусия. Тя се беше породила от въпроса: ще изяде ли мишката книжката? След този дългогодишен дискусионен период, към днешна дата този въпрос получава своя негативен отговор. Темата за дарените имоти на училищата – ние, от „Движението за права и свободи“, ще я коментираме на второ четене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Не мога да не реагирам на две неща във Вашето изказване. Първо, няма никакво основание – нито логическо, нито методическо, майчиният език да бъде общообразователен. Веднага задавам въпрос: трябва ли моят език да бъде общообразователен като майчин? Второ, ясно е, че това предложение е политически мотивирано от ДПС и Вие на практика признахте, че „Движението за права и свободи“ е издало учебници. Не знам с това признание дали правите услуга на собствената си партия, защото има законови разпоредби кой утвърждава учебниците, как се издават учебниците и как се разпространяват тези учебници. Една политическа партия да издава учебници в България?! Това е някак си странно, да не кажа, че е противозаконно. На трето място, Вие говорите, че държавата ограничава правата на български граждани да изучават майчин език, но във Вашите райони интересът към турския език е по-малък от Вашия желан. Има кметове на Ваши общини, чиито деца не изучават турски език, който е факултативен. Децата и техните родители искат да изучават примерно английски език, защото виждат перспективата за своето развитие в Европа, в съвременна демократична България. Така че Вашите искания държавата чрез политиката си да наложи задължително изучаване на турски език са политически преднамерени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)

Благодаря, господин Председател. Такава реплика заслужава и своята дуплика. Господин Михов, Вие сте член на Комисията по образованието и науката, но току-що доказахте, че не сте в час и не сте запознати, че учебниците по турски език всъщност са преминали през Министерството, преминали са всички процедурни правила и са утвърдени от министъра. Проблемът обаче, който стои и положението е абсурдно, както споменах, е, че те са финансирани от партийната субсидия на „Движението за права и свободи“, което е изключително нередно. А що се отнася до езиковия предмет дали трябва да бъде общообразователен предмет или не, Вие отговорете сам на себе си. Френският език общообразователен предмет ли е в България? Английският език какъв предмет е? Защо езиков предмет, в случая турски – майчин, е сложен наравно с хореографията в Наредба № 10, а другите езикови предмети в същата група ли са? Просто се замислете и като експерт може сам да си отговорите. Само едно нещо ще Ви напомня, защото всеки път, когато „Движението за права и свободи“ излизаме с тема „Майчин език“, срещаме една по-особена и по-интересна съпротива от Ваша страна. Ще Ви напомня обаче, че само преди месец българското Народно събрание излезе с една декларация в подкрепа на българското малцинство в Украйна. Винаги в своята политика от началото на прехода до сега „Движението за права и свободи“ е имало своята подкрепа за българската общност зад граница. Тогава споменахме, че когато подкрепяме принципни положения за нашите съграждани или българи зад граница, напомняме, че има нерешени проблеми в България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ ще се въздържим на първо четене от Закона за предучилищното и училищното образование. Смятаме, че в него има добри идеи, но невъзможност към днешна дата те да бъдат реализирани. Например въвеждането на задължителната предучилищна да бъде за деца от 4-годишна възраст. Основната причина е, че в страната няма база и условия за тази промяна. Отлично знаете, че идеята няма как да се реализира към момента в по-големите градове, не само в София, а и в Бургас, във Варна, в Пловдив – също. Там от години имат недостиг на детски градини. Според нас държавата първо трябва да осигури необходимите условия и чак тогава да изисква от гражданите да си пуснат децата на 4-годишна възраст в предучилищни групи. Нуждата от нови детски градини е спешна. Както нашата колежка Елена Пешева каза и по време на поредното заседание на Комисията по образование, на която е член: увеличаването на децата в групите не е решение на проблема, както се опитват да го разрешат например в Пловдив. Напротив, добрата европейска практика показва, че е необходимо намаляване броя на деца в група, както и увеличаване на педагогическия и непедагогическия персонал за сметка на броя на децата. Чак тогава ще можем да осигурим спокойна и безопасна среда за нашите деца, както и индивидуален подход в тяхното обучение. Сигурна съм, че всеки родител ще се съгласи с това. Няма как да не изтъкна и още нещо – ранното отпадане от образователната система на децата от семейства с нисък социален статус и на малцинствените групи, който представлява около 12 – 14%, безспорно е сериозен проблем. Той обаче може да бъде решен, без това да задължава и ангажира над 85% от гражданите с деца над 4-годишна възраст. Доказателство на тезата са и резултатите от националното външно оценяване и матурите. Те са по-ниски от тези от миналата година. А какво направи МОН? От задължителна предучилищна на 6 години стана задължителна предучилищна на 5-годишните, сега искат възрастта да падне дори на 4 години. А резултатите на учениците с всяка изминала година вървят все по-надолу. Дали това е правилната посока, или е време и за други промени? Това са част от мотивите на ВОЛЯ, с които ние ще гласуваме „въздържал се“. Според нас между първо и второ четене на Закона трябва да се помисли за оптимизиране на спорните въпроси, както и за преодоляването на текстове, които към момента не могат да намерят реализация. Затова ВОЛЯ ще внесе предложения преди второто четене на Законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Аз вече имах възможност да изкажа моето мнение във връзка с разглеждания на първо гласуване Законопроект в специализираната образователна комисия. Там изложих моите аргументи, така че тук ще се концентрирам само в два пункта. Първият пункт касае така нареченото задължително предучилищно образование. И вторият пункт касае така нареченото дистанционно обучение, известно още като електронно. Нека си кажем нещата такива, каквито са. По отношение на задължителното предучилищно образование най-сетне признахме, че царят е гол, че има значителни сегменти от българското общество, които в рамките на 30 години демократичен преход са се превърнали в анклави вътре в републиката България. Има генерации, за които българският не само че не е майчин, или даже чужд, те хабер си нямат въобще от този език. Нещо повече – те демонстративно не желаят да изучават този език. И това е само едно добро начало. Те нямат нужда от социализация – поради простата причина, че живеят в своя затворен свят и смятат, че все още българското мнозинство, не знам докога, ще ги търпи. Като гледам – ще ги търпи. По-нататък. Държавата се усети най-сетне, в дванадесет без пет, че тя има проблем. Ако си спомняте, тук преди три години обсъждахме една Стратегия за ромското включване. И тогава аз Ви казах, че освен писането на стратегии… Между другото, по количество стратегии на глава от населението може би сме на първо място в тази част на света, а по коефициента на полезно действие – на последно. Да си го кажем директно и ясно: българското мнозинство в момента ще трябва да плаща, защото всичкото това ще дойде и през нашите данъци, за това да вкара една част от все още малцинството, техните деца, за най-елементарното нещо – да се научат да водят някакъв елементарен разговор на български език, и, разбира се, да имат някакви елементарни хигиенни навици. Това става за наша сметка. Искам да го подчертая ясно. Тоест на 30-ата година от прехода държавата е решила да влезе в правата си в някои анклави, които се разширяват непрекъснато на българска територия. Като замисъл е чудесно. Като реализация, както знаете, всяка инициатива се наказва с изпълнението й. Помнете ми думата – нищо няма да излезе от това поради липса на стратегия, поради липса на ресурси, поради липса на компетентност и поради страхливост на българския управляващ елит. Така че това е местене на въздуха от точка А в точка Б, но ще наблюдаваме, така да се каже, с интерес. Тази работа трябваше да стане много отдавна. Ако мен ме питате, тук нашите колеги от ДПС знаят тази турска поговорка: „На българина да му имам втория акъл, дето му идва след това.“ Проблемът не е да решаваш проблем, проблемът е да не допускаш да имаш проблем. Това е смисленото и умното управление. По втория въпрос, касаещ така нареченото дистанционно обучение. Аз вече отправих парламентарно питане към министъра на образованието по този казус. По повод на короноистерията и наложените мерки чувам възторжени реакции на част от българското учителство, за другите не искам дори да говоря, колко това било хубаво, колко това било напредничаво, колко това било технологично изискано и така нататък. Уважаеми колеги, искам ясно да кажа: пътят към ада е постлан през електронното дистанционно обучение. И това да не Ви звучи като някакво консервативно мракобесие. Ясно е, че живеем в информационна среда. Ясно е, че живеем в среда, в която нашите деца не са прочели една книга, обаче ще Ви разкажат всички видове електронни игри, които се прехвърлят по интернет. Ясно е, че електронната среда за неукрепнали организми, неукрепнала нервна и всякаква друга система, играят ролята на формиране на психоментална матрица, която ще произведе след това биороботи. Надявам се, че поне на някой в тази зала му е ясно това, не на всички. Ясно е, че ако продължаваме по този път, в момента сме отворили само малко, така да се каже процепът на ада, до 20% в така наречените иновативни училища – не искам даже да коментирам какво представлява това. Практиката в България е показала: когато кажете, че нещо е до 20%, помнете ми думата – следващото изменение на този закон ще бъде „ще разрешим до 50%“ и така, докато отменим въобще така наречената стара, остаряла форма на обучение. Обучението е преди всичко социализиран процес и по повод на първия пункт от моето изказване – обучението има за задача не да дава информация, а да формира личности. И тази работа става със социализация, а не става с кликване по интернет и с мишки. Обучението има за задача преди всичко да създаде широкоформатни специалисти, които след това могат да вършат всякаква тясна специална дейност, а не обратното, както в момента някои се изживяват като адепти. Тесният специалист, който знае все повече и повече за все по-малко и по-малко, а за всичко останало, ще прощавате, е социален идиот в древногръцкия смисъл на думата. Това ли искаме ние? Бурният ентусиазъм на част от учителското съсловие колко това било решавало проблемите, уважаеми колеги преподаватели, това е началото на Вашия край като съсловие, ако не Ви е ясно. Нищо не може да замени личния, персоналния контакт с децата и създаването съответно на техните качества. Ясно ми е, аз лично съм се занимавал с такъв тип обучение, повече от десет човека не можеш да обхванеш през такава информационна система. Да не говоря за качеството дори на тези 10 човека и начина, по който Вие комуникирате с тях. Ясно ми е, че по този начин ние не можем да продължим нататък. Затова Ви моля, ако трябва, да имаме общ консенсус, защото тук няма партии, тук няма деление, става въпрос за нашите деца. Ние наистина ще ги изпуснем и вече сме ги изпуснали, ако трябва да бъдем честни. Много Ви моля поне веднъж да проявим здрав разум. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес разискваме изключително важни поправки в Закона за предучилищното и училищното образование – въпроси, които чакат своето решение повече от 30 години. И аз не мога да приема мнението на критиците, които обикновено, когато става въпрос да се вземат някакви практични решения, които да имат резултат, които да дадат ефект и които да разрешат проблеми, както казах, натрупвани дълго време, те ги оспорват винаги или изпадаме в прекалено дълбокомислие за неща, които не трябва толкова много да ги коментираме, просто трябва да действаме. Какво имам предвид? Очевидно е, че цели групи, цели махали, цели гета в страната, в големите градове, в отделни населени места са дезинтегрирани, те не са част не само от образователната система, те не са част и от държавата България. Нима Вие като народни представители, когато сте били в своите райони, не сте разговаряли с учители, с директори на училища, които Ви казват, че деца, които постъпват в тези учебни и детски заведения не само че нямат социални навици, те нямат хранителни навици? Аз например имам и такава информация от разговори и срещи с мои колеги, в които се оказва, че децата, отивайки в детска градина или в първи клас, те не знаят да ядат с вилица и лъжица. Имаше и един такъв още по-неприятен случай за едно дете, което до момента в живота си беше яло само хляб и лимонада. Смятате ли, че това е нормално и ние трябва да си затваряме очите и да продължаваме по този начин да говорим, да философстваме и да отказваме неща, които утре ще се стоварят с още по-голяма сила и тежест върху нашите глави. Естествено, че децата трябва да бъдат от 4-годишна възраст задължително в детската градина и аргументи от типа: нямало достатъчно места в детските градини… С изключение на София и един-два града идете в провинцията и вижте, че там места има колкото искате в детските градини. Друг е въпросът за тази свръхконцентрация на българските граждани в столицата и в още един-два града. Случайно ли гласувахме с бюджета за настоящата година, в края на декември гласувахме бюджета и бяха определени 70 млн. лв. за изграждане на нови детски градини в Столична община. Другите градове, които имат проблеми, също имат свои бюджети и също са заложили такива средства. Дори разглежданият законопроект не казва, че от утре вкарваме всички 4-годишни в детската градина задължително. Има отложен срок. Има възможности там, където са готови общините, да започнат това нещо още от новата учебна година. Но ние трябва да поставим едни граници, които не бива да бъдат пропускани и този път, при това управление, тъй като те залагат за бъдещите десетилетия развитието на страната, демографските въпроси и справянето с тях. Ще ми се да кажа няколко думи и за безплатната детска градина. Това, както и предишното предложение, са дело на „Обединени патриоти“ и слава богу намираме много добър диалог и с нашите партньори от ГЕРБ, и с Министерството на образованието и науката. Каква демографска политика ще водим, когато не подпомагаме по никакъв начин младите родители? Това е една от мерките, които могат да дадат шанс за повишаване на раждаемостта, за възможността тези хора, когато са в трудова възраст и в първите години от своя съвместен живот, да имат облекчение поне от гледна точка на това децата им да ползват безплатни детски градини. Тук, естествено, от името на „Обединени патриоти“ ще направя възражение, всъщност и доцент Михов го направи преди мен, ние работим в посока на това всички български деца, без разлика на социален статус и етническа принадлежност, да се ползват от тази услуга, наречена безплатна детска градина, не само за социално слаби. Ние в случая изпадаме в ситуация да определяме трети стълб на финансиране на такива семейства – първо, чрез социалните помощи, втори път чрез детските надбавки и сега трети път подпомагаме децата с поемането от държавата на таксите за детските градини. Ами тези хора, които с пет лева надвишават, да речем, необходимия доход – за тях няма тройно подпомагане. Те остават с пет лева повече, но с много повече назад от това, което ще ползват останалите. Затова ние настояваме на първо време, и това ще го направим като предложение за второто четене на Закона за предучилищното и училищното образование и неговите поправки, да бъде определен средният доход за страната и смятаме, че това ще бъде една много сериозна стъпка, която ще обхване минимум 70% от българските деца на този етап. За следващите години трябва да се работи определено за пълен обхват на всички български деца. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Нека не забравяме, че отивайки 4-годишните деца в детските градини, те не само ще бъдат обучавани, но там медицинските сестри трябва да се грижат за тях – нещо, което е толкова сериозно, така че ние също трябва да имаме своята роля в цялата тази дейност по обгрижване и запазване здравето на децата. Давам и алармирам от тази трибуна един сериозен сигнал, за което би трябвало всички да се замислим, тъй като средната възраст на медицинските сестри, които ще обслужват нашите деца – 4-годишните, е 54 години, а една трета са пенсионерки. Толкова много работа имаме, нека всеки се замисли, когато взимаме днешното решение какво ни чака, какво предстои, какво трябва още да направим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поемане на изключителна отговорност към образованието на нашите деца гарантират политиките на правителствата на партия ГЕРБ и премиерът господин Борисов през последните години. Образованието е приоритет не само като текст в закона, а е постоянна грижа към системата, последователност в мерките, в действията, реформа, подкрепена финансово не само с увеличаване на заплатите на учителите в системата, но и осигурени средства за изпълнението на редица подкрепящи качеството на образование мерки. Днес разглеждаме предложения за промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, които се явяват следващата много важна стъпка за гарантиране успеха и развитието на всяко дете, неговата пълноценна бъдеща реализация. Безспорни са позитивите от въвеждането на задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст. Няма професионалист в системата, който да не отчита тези позитиви. За съжаление много деца от страните – членки на Европейския съюз, са застрашени от бедност през целия си живот, защото не са получили ранни възможности за по-добро образование, не са получили социални умения за развитие, не са получили шанс. Това е причината те да нямат този шанс през целия си живот и да тежат и на икономиката, и на обществото. Това, уважаеми колеги, са данни на Европейския съюз към 2016 г., получени на базата на експертни проучвания от редица признати международни проучвания. Децата, които не са започнали отрано своята подготовка: социално-образователна, когнитивна и така нататък, имат проблеми в училище, в развитието си като личности и като възрастни. Те не получават възможност за подкрепа, включително и социално-здравна навреме, и проблемите се задълбочават. Тези проблеми не им позволяват да излязат от кръга на бедността и изолацията и този кръг става все по-широк, а, за съжаление, това е проблем и на всички останали извън този кръг. Все повече родители днес разчитат детските градини да се погрижат за възпитанието и ранното ограмотяване на децата им. Посещаването на детска градина има ключова роля за личностното изграждане на подрастващите, развива техните социални и практически умения и дава възможност за допълнителна подкрепа на тези от тях, които имат липси в семейството, породени от социално-икономически или културно-образователни предпоставки. Предучилищното образование и възпитание, най-често провеждано в детските градини, се стреми да подготви децата за училище, като намали или напълно отстрани дефицитите в семейството особено при социално уязвимите групи. Ако преди постъпването си в училище децата не разбират говоримия български език в начален етап, пред тях стоят два пътя – да наваксат, като балансират между усвояването на българския език и преподавания материал или да изостанат, като не научат нито български език, нито преподавания материал. Неслучайно, уважаеми колеги, почти 92% от българските начални учители твърдо подкрепят мярката за задължителна 4-годишна възраст. Решението по кой път да поемат децата не би трябвало да се остави в техни ръце, а именно задължителната предучилищна подготовка си поставя за задача да реши този проблем. Предучилищното образование и възпитание е определящо за постиженията на децата – колкото по-дълго време те са посещавали детска градина или предучилищна група, толкова по-високи са постиженията им. Училищната готовност е сериозна предпоставка за плавния старт на децата в училищното образование. Колкото по-подготвени са те за това, което ги очаква, толкова по-добре ще се адаптират при прехода от безгрижното детство към отговорната работа на ученика. Отдавна, уважаеми колеги, вече не се очаква от децата в първи клас за първи път да се сблъскат с буквите, с цифрите в училище. Приемайки училищната готовност като съществен фактор за качествено образование, образователните системи все по-често се обръщат към предучилищното образование, което да подготви бъдещите ученици за училище. Колкото повече това става в детските градини, толкова по-лесно и успешно е обучението и в най-важния етап от училищното образование – началният – там, където децата трябва да бъдат ограмотени. Уважаеми колеги, в областта на образованието няма директиви, които да въвеждат общи изисквания за държавите членки по отношение на политиките в областта на образованието. Повечето държави в Европейския съюз започват да намаляват възрастта за задължителна предучилищна подготовка. Нека не приемаме задължителната предучилищна подготовка като дейност през която децата ще стоят по 10 часа на чинчета и ще учат. Не, те ще си бъдат в същата детска градина, в която са и сега, ще се забавляват и под формата на игра ще придобиват своите знания и умения. Амбицията ни е да направим тази детска градина по-приветлива, по-достъпна и способна да отговори на нуждите на всяко дете. Още веднъж искам да подчертая – 4-годишните деца ще бъдат задължително в детска градина, а не в училище заедно с големите каки и батковци. Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социално-емоционални умения. Това се казва и е една от основните констатации в Доклада за образование на Европейската комисия за 2019 г. Всъщност не бива да разглеждаме грижата в ранна детска възраст за децата като институционализация, а като възможност всяко дете да получи познание, емоционални и социални умения. Категорична е подкрепата, изразена в становища до Комисията по образование на синдикалните партньори. Чуваме, разбира се, и тревогите. Въвеждането на задължителната предучилищна подготовка показва, уважаеми колеги, сериозния ангажимент на държавата, на правителството, на местните власти за осигуряване на равен достъп до образование на всички деца. Липсата на места в яслите и детските градини е проблем, с който активните и образовани родители наистина се сблъскват. Искаме обаче да дадем ясен сигнал на хората, че с въвеждането на тази законова разпоредба всъщност правителството, държавата поема своя ангажимент да решава проблема с липсата на места в детските градини. Неслучайно и програмите, които се подготвят от Министерството на образованието и науката, това, което сме гласували всички ние тук в залата със средствата, които се отделят, за да се реновират и строят нови детски градини. Неслучайно всичко това е обвързано и с този гратисен период, който поставяме в закона – чак до 2023 г., да бъде задължително на територията на цялата страна. Много сериозно е вниманието, което трябва да се обърне на ролята на местните власти, на общините, но по-важно е да кажем, че общините ще реализират тази политика благодарение и гарантирано с подкрепата на държавата, и то не само подкрепа на думи, а подкрепа осигурена финансово. Уважаеми колеги, ние имаме една изключително добра система на предучилищно образование като качество, традиции, като опит и възможности. Ето защо е абсолютно задължително да дадем на повече деца правото на равни възможности. Ранното придобиване на всички умения ще даде възможност на всяко дете да започне обучението си в училище, така че да бъде успешно и да не бъде застрашено от отпадане или изоставане. Последното ми изречение ще бъде към Вас, уважаеми колеги. След малко, когато гласуваме, нека го направим с убедеността, че предложените промени са даване на повече възможности и права на всяко наше българско дете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Отново народните представители сме поставени в ситуация да повторим порочния модел на приемане на Закон. Приемаме нормите преди да са създадени добри условия за тяхното действие. Резултатът е компрометиране на закона, на идеята, която той съдържа, както и резултатите в обучението, които не задоволяват. Ситуацията в Народното събрание е дежа вю от предлаганите текстове, от преди четири години, на Закона за предучилищното и училищното образование и приемането му. Днес отново се повтаря лентата с проявена липса на компетентност, липса на желание за задълбочен анализ, както и за съобразяване с общественото мнение, мнението на учителите, на директорите, на родителите. Повтарят се грешки без желание да се учите от тях. Представяте пред нас в Народното събрание и пред обществото Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Той отново хвърли в притеснение и недоумение образователната система. Почти от месец различни говорители се опитват да представят новите промени и колкото повече расте старанието в обясненията, толкова повече въпроси възникват по предлаганите текстове. Надяваме се, в краткия период между първо и второ четене на Закона да се даде повече яснота, защото така все повече нараства напрежението в системата на образованието. Малко са основните неща, които се предлагат за изменение в текста на Закона за предучилищното и училищното образование, и в същото време ставаме свидетели на прекалено бързо предлагане на промени в текстове от Закона относно обучението от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Видно е, че никой не може да спре нахлуването на технологиите в живота ни. Няма съмнение, че поддържането на дигиталната култура в XII век е необходимост, че дигиталната грамотност трябва да расте, че една от неизбежните промени в образованието е свързана с преминаването към индивидуализиране на учебния процес, поне по отношение на неговия обучителен компонент. Този процес обаче трябва да бъде добрe и внимателно подготвен. Все още вървят спорове даже по разбирането на определенията на понятията в предлаганите текстове. Дистанционното обучение в България крие риск – 11% от учениците са без технически устройства и ползване на интернет. С обявяването на извънредното положение през март 2020 г. се наложи осъществяването на дистанционното обучение в България. (Шум и реплики.)

Малко тишина в залата!

Чрез него лъснаха и рисковете от влошаване на вече големите неравенства в областта на образованието. Това пише в препоръките на Европейската комисия. В пролетния пакет на тъй наречения Европейски семестър в т. 23, в главата за България, която е свързана с образование, пише следното: „България е сред държавите членки, в които социално икономическото положение има най-голямо влияние върху резултатите от обучението.“ Масовото навлизане на обучителни апликации и други дигитални средства в домовете на българските ученици в степента, в която се случи, докато училищата бяха затворени, се приема по скоро като временен компромис, наложен от обстоятелствата. Ако се търси обществен дебат сред родителите, те по-скоро са склонни да се направи крачка напред, но да е предпазлива. Това е така, защото практически тази промяна не е обществено обсъждана. Може би, защото общественият дебат, който, ако въобще се състои, за по-смело навлизане на дигиталното и дистанционното обучение в образованието, няма да бъде нито лек, нито кратък. Отново предлагате нормата, без да е направен анализ на опита, без проучване на възможностите, без подготвеност на обществото. Според проучване по проблема, което не е представително, но все пак показва, че почти половината родители не са готови да подкрепят това обучение. Образованието има не само обучителна функция, то има и възпитателна, и социализираща функция, които в България са нормативно закрепени към Закона за предучилищното и училищното образование. Затварянето на училищата де факто ограничи образованието само до обучение в неприсъствена дистанционна форма. Там, където дигитализирането проработи, образованието по необходимост бе сведено само до обучителната си функция. Качеството на усвояване на знанията беше силно проблематично, което се отрази и в обема на проверяваните знания на НВО за седми клас. Процесът на бърза и непланирана дигитализация на част от обучителния процес се случи почти паралелно в много страни в света. В повечето страни се проявиха едни и същи проблеми, което се отрази и в оценката на министрите на образованието в страните от Европейския съюз. В кратките мотиви на Министерството на образованието и науката в България, приложени към Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, липсва задълбочен и убедителен анализ, който ясно да представи идеята и необходимостта от законовите промени. Надяваме се, че в краткото време до разглеждането на второ четене на Закона ще има воля за приемане на нашите предложения и адекватна реакция при отразяване на евентуалното обществено обсъждане и съобразяване с позициите в обществото. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде точно за дистанционното обучение. Ще се опитам да оспоря някои твърдения с рационални аргументи, без да ги легитимирам и да влизам в схемата на противопоставяне. Според предлагания законопроект, забележете: „В иновативни – а не в иновативните – училища като елемент на иновация по отношение на организацията, свързана с подобряване на качеството и с повишаване на резултатите от обучението, се допуска – това е възможност – присъственото обучение в училището за учениците от V до XII клас в дневна, вечерна, комбинирана или задочна форма, да бъде съчетана със синхронно обучение от разстояние в електронна среда, но не за повече от 20% – което означава и нула процента – от задължителните и/или избираемите учебни часове по един или повече учебни предмети, за които това е приложимо.“ Обучението в електронна среда не е алтернатива на присъственото, то може само да го допълва. Идеята е по един час дневно от учебната програма да се провежда онлайн. Как точно ще бъдат разпределени тези часове в учебния план зависи от организацията на учебния процес. Иновацията трябва да се съобрази със седмичното учебно разписание. Освен това всяко училище, според спецификата и възможностите на ученици и родители, ще има възможността да избира дали до 20% от учебното съдържание на всички учебни предмети или само по един учебен предмет да се приложи електронна среда, която е по-интересна за учениците. На дневен ред в тези часове са: работа по проекти, проектно-базирано обучение, проблемно-базирано обучение и други, които включват изработването на крайни продукти, като видеа, презентации, колажи, интервюта, репортажи или търсене на ключова информация от различни източници в интернет. Целта е учениците да учат чрез преживяване, да мислят творчески и да прилагат решаване на различни проблеми и проблемни ситуации, като прилагат дигиталните технологии. Изводът: законодателната промяна ще се тества от някои иновативни училища в страната – дали и как работи, преди да се прилага извън тази група училища. Обикновено когато става дума за свободи, 20% е разумно време. Със сигурност може да направим по-гъвкав процеса на обучение. Същевременно ще се създадат практики за използване на дигитални ресурси и обучения от разстояние. Може да се решат въпроси, свързани с отсъствие по болест и командировки на учителите. Добре е предварително да се помисли за начина, по който ще се мери ефективността на такъв тип обучение, за да се покажат резултатите и да се вземат бъдещи решения. Втора възможност. По избор на ученика, при наличие на необходимите технически и технологични средства, обучение от разстояние в електронна среда за не повече от 30 учебни дни може да се осъществява и за ученик, записан в дневна, вечерна, задочна, индивидуална или комбинирана форма на обучение, както и в дуална система на обучение, който ученик по здравословни или други уважителни причини, удостоверени с документ, не може да посещава училище. Обучението от разстояние в електронна среда включва: дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване. Трета възможност. Предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование регламентират ученето от разстояние по време на грипни и „дървени“ ваканции и при извънредно положение. Няма да има пропуснат материал, който после трябва да се компенсира. На учителите ще се спести обединяването на часове, обикновено за сметка на упражнения, чрез така нареченото преструктуриране, ще се намали бумащината, родителите наистина ще се превърнат в партньор за получаване на качествено образование и издигане имиджа на училището и учителите, работещи в него. Извънредното положение ни позволи да погледнем на образованието под нов ъгъл. Добрите резултати се дължат не на липсата на трудности, а на умението да се преодоляват. Дистанционното обучение е близо до интересите и ежедневието на младите хора, чиято жизнена и работна среда е наситена с информационни технологии, ангажира по-пълно техните сетива и желание за участие в образователния процес. Известно е, че 80% от информацията постъпва в човешката памет чрез зрението и само 20% – чрез слуха. Гъвкавият обучителен график в асинхронното обучение дава възможност на учениците да управляват собственото си време. В същото време обаче липсва – и това е вярно – емоционалната и социалната връзка в учебните часове и извън нея. Ученици и учители усетиха носталгия по директната комуникация. Какви са предимствата за училищата? Предоставянето на материали за обучение в онлайн режим е широко използван метод сред редица престижни училища по света. Много от тях имат свои обучителни сървъри, на които разполагат учебни материали и полезна информация за своите ученици. Дистанционното обучение позволява по-добро позициониране на училището на национално ниво и повишава неговата репутация и конкурентоспособност. Независимост на училищата, които ползват обща сграда. Във Варна имаме 10 училища, които са с обща сграда. При училищата с двусменен режим на обучение се избягва ранното ставане на учениците и късното прибиране. На не последно място, дистанционните обучения дават възможност на училищата да привлекат известни имена, особено в профилирани и професионални гимназии, имена от академичните среди, без да се налага тяхното физическо присъствие. Предимства за учениците. Спестяват им време и пари, учебните занятия се провеждат в удобно за тях време, възможност за комуникация и обмен на информация с останалите деца, получаване на обратна връзка. В учебния процес се използват съвременни методи, включващи интерактивни електронни обучения. Трудности. Училищата и учениците в страната са твърде разнородни. Съществува реална опасност определени училища да не са в състояние да организират обучение от разстояние в електронна среда поради ред причини: липса на училищна платформа, липса на устройства за учителите и учениците, липса на умение за работа в електронна среда. Съществува риск определени ученици от училища, които декларират готовност да приложат обучение в електронна среда, да не разполагат с подходящи устройства или интернет и това веднага ги поставя в неравностойно положение. Дигиталните компетентности на учители и ученици са твърде различни, което също води до известна неравнопоставеност. Решения: смислени обучения на училищните екипи за повишаване на дигиталните компетентности; умения за комуникация; организиране на обучение и учене по нов начин; умения за използване на определени приложения и платформи; умения за управление на груповата динамика в дигитална среда – тези умения трябва да залегнат и в подготовката на педагогическите кадри в университетите, осигуряване на възможност за участие в образователния процес… (Шум.)

… на всички деца и учители като едно от условията, гарантиращо равен достъп до електронното обучение; целенасочена предварителна подготовка на учениците за учене; личностно развитие и лична отговорност в ситуация, в която те не са в класната стая при учител и често нямат до себе си друг възрастен, който да ги наблюдава; изработване на база от електронни ресурси – не от електронните учебници и не от електронната библиотека, където понякога се споделят електронни уроци и със съмнителни качества. Накрая, за да се разбере истинската ефективност на това, което се случи като организация на образователния процес през последните четири месеца, не трябва да се сравнява с присъственото обучение. Досега няма изследване в световен мащаб, което да показва дали онлайн обучението е по-ефективно от присъственото такова. За да се разбере мащабът на ефективността, трябва да се осмислят някои от изводите, публикувани преди два дни от Световната банка. При сценарий, при който училищата остават затворени за пет месеца, мерките за осигуряване на алтернативно обучение са ограничени, а възвръщаемостта от училищното образование е 8% на година за всички страни. Равносметката: първо, реализира се загуба на образование от 0,6 години, отчитайки качеството, което означава, че се намалява ефективната продължителност на образованието на децата от 7,9 години на 7,3 години. Второ, при липса на ефективни мерки за осигуряване на алтернативен образователен процес всеки ученик от сегашната основна и средна степен ще понесе средна загуба на бъдещи доходи от 872 долара на година, или около 16 хиляди долара за активния си трудов живот. Трето, без предприемането на ефективни оздравителни мерки след връщане на децата в училище очакваната загуба в световен мащаб е около 10 трилиона долара при цени от 2017 г. заради по ниското качество на ученето, загубеното време вследствие на затварянето на училищата и очаквания процес на по активно отпадане от училище. Това е около 16% от публичните разходи за училищно образование по света. Четвърто, очаква се около 25% увеличение на дела на децата в прогимназиален етап, които ще останат под минималното ниво на грамотност, предвид големия дял на българските ученици, които имат проблеми с базисно ниво на грамотност в PISA. Подобно развитие би било много, много тревожно. Това е един среден сценарий. Има и по-песимистичен. Призовавам по тази тема ние да гледаме широката картина.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Заместник-министър, скоро ще станат четири години от влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование. Няма спор, че системата на образование се нуждаеше от реформа и Законът беше приет с тази цел. Такава е целта и на тези промени на Закона, които обсъждаме днес. Защо започвам така своето изказване? Защото смятам, че всяка промяна в Закона би следвало да води до по-бързо постигане на основната цел, заради която той беше приет – повишаване качеството на образованието. Предлаганите днес основни промени в Закона касаят задължителното предучилищно образование и за децата на четиригодишна възраст, и регламентиране на придобилото публичност дистанционно обучение. По отношение на задължителното образование на четиригодишните. Дори самото словосъчетание не Ви ли звучи странно: задължително предучилищно образование?! Задавам този въпрос, защото той не е от днес. Още с приемането на Закона, още от неговото наименование ние имахме сериозни възражения. Не само ние – произнесоха се видни педагози, университетски преподаватели, професори, академици – не можем да говорим за образование в детската градина! Това не е образователна степен. Можем да говорим за предучилищна подготовка. Защо тогава се учудваме на реакцията на много родители, колкото и да обяснявате, че всичко това ще бъде в детската градина и то ще бъде във формата на игра? Първо, казвате им, че е задължително. Второ, че е образование – при това за четиригодишни деца, някои от които на тази възраст все още не могат да говорят правилно. Няма спор, че такава мярка със сигурност е необходима, особено за деца, чиито майчин език не е българският, но налагането ѝ като задължителна, предизвиква негативна реакция. За пет- и шестгодишните детската градина е задължителна и сега. Имаме ли пълен обхват? Не! Нали училищното образование е задължително. Имаме ли пълен обхват на децата? Не! Защо мислим, че същата постановка ще проработи за 4-годишните?! По-скоро трябват стимули за тези родители, чиито деца посещават детска градина, при това осезаеми стимули. Смятам, че в мотивите към Законопроекта трябваше да видим и по-сериозна статистика, която да ни даде представа – брой на четиригодишни деца, които не са обхванати в детски градини по области към момента, възможен капацитет на базата, за да бъдат обхванати, къде се очертават проблеми по населени места, какъв е хоризонтът за решаване на проблема. Да не стане като с целодневната организация – трябваше да се случи до 2020 г., а после се отложи до 2027 г.? Министър Вълчев през месец март 2019 г. казва: като цяло в големите градове нямаме проблем с достъпа до образование, но ако искаме да минем към едносменен режим в големите градове, трябва да се построят още училища, предприети са действия за това. И уточнява, че в момента около 300 училища в 65 общини учат на две смени. Значи освен нови училища ни трябват и нови детски градини, особено в големите градове. Направена ли е тази сметка? Министърът говори за 50 детски градини, които ще се строят, и 50, които ще се надстрояват. Къде са? В кои градове и региони? Там, в тези градове и региони, тези сметки направени ли са? Децата в големите градове вече са по 30 и повече в група. За какво внимание и какъв индивидуален подход към всяко дете говорим? Това очаквах да е в мотивите, а не психологически обяснения за необходимостта от мярката. И друго, това сме го казвали много пъти и по много поводи – след като нещо е задължително, то трябва да е освободено от такси и не само за социално слабите семейства, а за всички 4-, 5- и 6-годишни деца, които посещават детска градина, защото, когато говорим, че се финансират частните училища от бюджета, казваме, че всички са деца на България, а когато ходят на детска градина – държавна или общинска, или когато получават детски надбавки, явно не всички са български деца. С една дума, тази мярка е добра, но не виждам ресурс да се приложи и след две години – поне в мотивите не сте се постарали да ни убедите в това, както и не мисля, че са положени усилията да се търсят стимули, а не задължителност на мярката. По промените, свързани с тъй нареченото дистанционно обучение – съгласна съм, че дистанционното обучение е начин да се реагира в ситуации, които ни споходиха и които не са изключени в бъдеще, включително при обикновени грипни или „дървени“ ваканции. Не мисля обаче, че трябва да го разширяваме, пък било то и само за иновативни училища, а да не говорим за становището на работодателската организация на директорите, където се говори дори за обхват на децата в дистанционното обучение от втори клас. Не съм сигурна, че това становище отразява мнението на болшинството директори. Безпокоят ме тези, които считат, че сегашната епидемия е възможност да се направи дългоочаквания скок на образованието напред. Те твърдят, че вече не можем да се върнем към традиционното образование и че по-доброто, на което можем да се надяваме, е хибридното образование – част от часовете да са присъствени и част дистанционни. Ако това наистина е философията на Министерството на образованието и науката, го кажете открито, а не се опитвайте да го прокарате през задния двор само в иновативни училища. Не смятам, че трябва да останат текстовете с 20% часове в дистанционно обучение в иновативните училища. Защо? Защото расте асоциално поколение – децата ни достатъчно време са в мрежата и без това, защото общността формира бъдещия човек, а не изолацията, защото за годините на прехода разделителните линии в обществото ни станаха прекалено много – в системата на образованието също. Училищата се разделиха на елитни и посредствени и следователно на предпочитани и непредпочитани, на такива, чиито бюджети им позволяват развитие напред, и на такива, които едва оцеляват, на иновативни, и на обикновени. С промените в Закона не става ясно защо давате право на 20% от часовете за дистанционно обучение само в иновативни училища. На тях никой не им пречи и досега със съществуващите текстове в Закона и при одобрението на такава иновация от страна на Министерството на образованието и науката, да провеждат такива часове. Днес все повече от младите хора се изисква да получат добра специалност и да заработват пари. Загуби се идеята за училището като съобщество, формиращо бъдещи граждани, които ще могат да продължат живота си, според избора на всеки един етап, но с твърди морални принципи и чувство за човешка солидарност и общо благо. В този смисъл, без ежедневието в училище не може да има истинско обучение, а да не говорим за възпитание – това не става през екраните. Както казва един учител: никоя платформа, никоя, не може да промени живота на детето, това може да го направи само добрият учител. И – да, може би в бъдеще развитието на света ще ни принуди да вървим към всичко това, като не мисля, че това ще е най-доброто за света, но не е необходимо ние самите да ускоряваме тези процеси. Досега педагогическата практика е доказала, че най-успешно за социализацията и обучението е прякото общуване, живият контакт. Послушайте хора, които са се сблъсквали с хиляди житейски казуси на децата, които никога не се решават дистанционно. Дайте наистина да направим българското училище любимо и предпочитано място за децата с базата си, с преподавателите си, с методите на преподаване и оценяване, а не да се опитваме да ги дистанцираме от него. Сигурно има училища и колеги, които аплодират това предложение, но те не са преобладаващата част от колегията и училищата – убедена съм в това. Това ще бъде още едно разделение между децата и училищата. Полагайте усилия да вдигате качеството на образованието там, където е ниско. Това е по-важно от показването на 10, 20, 100 или 500 училища в страната, които, образно казано, наистина са в началото на ХХI век. Трябва да работим останалите 2000 да излязат от ХХ век. С промените, свързани с дейността на настоятелствата в предложените текстове, сме съгласни, те бяха необходими. В заключение, няма да подкрепим предлаганите промени на първо четене и ще направим своите предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Всички знаем репликата на Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече“. С четири думи това е водещият мотив в предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование – колкото повече възможности имат децата, толкова по-успешни ще бъдат те, колкото повече инвестираме, и то отрано в тях, толкова по-добре ще живеем всички, колкото повече знания и умения имат децата, толкова по-добре ще се развиват те, колкото повече права имат, толкова повече ще постигат. И това не го е казал Мечо Пух – това го казва статистиката. Това го виждаме и от образователните системи по света, към които се обръщаме тогава, когато искаме да си сверим часовниците, за една или за друга политика. Аз няма да се спирам на ползите от задължителната детска градина, защото много се изговори вече по тази тема, но само ще допълня едно нещо, което не чух да се спомене. В България постиженията на децата, които са ходили на детска градини три и повече години, са много по-добри от тези, които не са посещавали детска градина никога, и според изследването PIRLS от 2016 г. разликата е с цели 75 точки – 75 точки повече имат децата, които са посещавали детска градина три и повече години, така че, когато говорим за грамотност, нека да имаме предвид този резултат. Това не е изследване, правено в България, това е международно изследване. Въвеждането на задължителната детска градина за четиригодишните деца означава едно: повече възможности за всички деца, и когато – нека да бъдем максимално коректни, говорим за всички деца, наистина става въпрос за всички деца, всички деца да получат правото на равен старт, всички деца да получат повече възможности за по-добра грамотност и съответно за повече умения. В тази зала, точно преди десет години, аз имах честта да защитавам задължителната детска градина за петгодишните деца. Спомням си, колеги, че и тогава възраженията бяха същите – дали сме подготвени, дали ще имаме повече възможности за избор. Десет години след това вече като че ли не си задаваме тези въпроси, напротив, спорим за четиригодишните. Така че, да, някои от Вас винаги имат притесненията, смятат, че нещата са лоши, хаотични и така нататък, но нека да бъдем малко по-позитивни, да имаме повече вяра в системата, затова защото това е полезно за всички ни. Няма да подмина въпроса за това дали е готова системата и за това се говори тук: има ли места, има ли учители, има ли ресурс. И отново ще наблегна на това, че мярката влиза в сила от 2022 – 2023 г. Дотогава системата ще бъде подготвена навсякъде, имаме уверението от всички общини за това. Разбира се, тези общини, които са готови, и сега могат да започнат още от началото на следващата учебна година, защото това ще означава подкрепа за общините да реализират своите политики по отношение на най-малките деца. Нещо много важно искам да подчертая, тъй като много се говори за големите градове – София също се спомена. Ако кметът на София беше стояла на позицията, че след като нещо го няма, то нищо не трябва да се променя и да се прави, то днес щяхме да си цитираме данните от 2006 г., когато в София имахме една новопостроена детска градина и цял списък със закрити и разпродадени такива. Няма да продължавам повече по тази тема, но нека да бъдем максимално обективни. Столичната община наваксва изключително бързо и преодолява последиците от процеса на ликвидиране на детските градини, и то в условия на непрекъснато прииждащи и увеличаващи се като брой млади хора и млади семейства. Любимата ми тема е за правата на родителите. Никой не може да ограничи никакви права на родителите, каквито и промени да внася в законите и това трябва да бъде ясно на всички. И към момента Законът за предучилищното и училищното образование дава най-различни възможности на родителите за избор. Те могат да изберат почасово занимание, могат да изберат полудневна форма на обучение в детската градина. Тези от тях, които са привърженици на така нареченото домашно образование или желаят децата им да бъдат в родителски кооператив, могат да запишат децата си в самостоятелна форма на организация, така че имаме най-различни форми. Но аз друго искам да попитам. Бяха ли ограничени правата на родителите по време на извънредното положение, което приключи само преди месец? Не, не бяха! Дори, напротив, родителите влязоха и участваха в целия процес. За няколко дни родителите станаха съюзници, станаха партньори на учителите и на цялото образование. И в крайна сметка за няколко седмици с няколко платформи, с няколко вайбър групи, с електронни домашни родителите дадоха на учителите това, което те винаги са искали и са знаели, че заслужават – уважение, уважение за техния труд, за техните усилия, уважение за целите и за общите ни цели. Някои колеги споменаха таксите за детските градини. Аз няма да се спирам подробно на тази тема, но това, което ще кажа, е, че отношението към предучилищното образование е в приоритетите на всяка една местна власт. Колеги, в момента имаме общини, в които детските градини са безплатни. И в момента имаме в почти всяка една община – сигурна съм, че дори и бих могла смело да кажа всяка община, има политики за поемане изцяло на таксите на определени семейства, на такива, които са многодетни, на деца сираци, на деца, чиито родители са с намалена работоспособност, и така нататък. Има го и в София, има и го в много други градове. Но едно ще кажа – трябва ли в тези общини например, в които и сега детските градини са безплатни, какво ще е справедливото решение за тези детски градини? Какво ще получат? Затова нашето становище е, че наистина общините, така както се прави и в момента, трябва да бъдат подкрепяни. Да, те трябва да бъдат подкрепяни в усилията си да реализират своите местни политики. Дали това ще бъдат безплатни такси, дали ще бъдат повече сгради за детски градини, всяка една община има своите необходимости, и, да, общините трябва да бъдат подкрепяни, както това се случи и тази година с промените в Закона за държавния бюджет. Знаете, че всички ние гласувахме близо 100 милиона за предучилищно образование, които да получат общините. Няколко думи ще кажа и за втората промяна – разширяването на дистанционното образование чрез поправките в Закона. Защо говоря за дистанционно образование? Нека да си спомним, че дистанционната форма на обучение присъства в Закона за предучилищното и училищното образование вече четири години. Няма да влизам в подробности доколко тази форма се прилагаше досега. Може би, ако я бяхме развили през тези четири години, сега щеше да ни върви малко по-лесно, но така или иначе гледаме напред, а не в миналото. Каза се вече, че това е възможност в определени ситуации – извънредни грипни епидемии и така нататък, да имаме възможност за провеждане на обучението, тоест много ясно трябва да заявим, че Законопроектът не променя нито сегашната система, нито методите, видовете обучение. Законопроектът дава повече възможности – учениците остават в класните стаи. Училището е безспорната институция, но тя вече получава едни допълнителни възможности. Много приказки – някои така твърде разграничени, се изговориха и се чуха за това дали да има възможност до 20 на сто в часовете в иновативните училища, да се провеждат дистанционно. Чуха се в пространството, не в тази зала, различни версии как децата щели да спят повече, щели да стават по-късно, да не стояли в училище до тъмно, и така нататък. Нека обаче ясно да уточним фактите. И в момента Законът позволява едно училище да предложи такава иновация. Нека да не говорим за иновативните училища, защото едно училище става иновативно, ако предложи и му бъде одобрена иновация – нали това са различни неща. Всъщност това, което прави Законът и юристите смятат, че е необходимо, е дори да ограничи тази възможност, като въведе регламент до 20% от часовете да се провеждат дистанционно. Затова много моля да не се разказват най-различни истории за това как от утре, видите ли, всички училища и всички деца трябва да учат 20% дистанционно. Чух и такива неща, че децата ще спят до късно, и така нататък. Това не е фалшива новина – това си е откровена лъжа, която, да, казаха го и колегите вляво, създава едно объркване в системата, което не помага на абсолютно никого. Но трябва, разбира се, да признаем, че електронното обучение е част от нашата система на обучение, и то от доста време, и то благодарение на учителите, на които благодарих и в Комисията, ще използвам и тази висока трибуна от името на всички ни, да им благодаря за усилията и за всичко, което постигнаха по време на извънредното положение. Наистина това заслужава похвала, заслужава и подкрепа. И разрешете ми, както започнах с реплика на Мечо Пух, така и да завърша с една, не съвсем буквално, на Кристофър Робин – като си излязъл вече наполовина, ще бъде жалко да се откажем от постигнатото. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дамянова, много хубаво говорите Вие и Вашата група, от тази трибуна относно образованието. Някак си ме върнахте преди четири години, когато тогава приемахме чисто новия закон за предучилищното и училищно образование. И тук ще поправя и господин Богданов, който каза, че сега правим реформи на проблеми от 30 години. Не, в момента се опитваме да се справим с проблеми, които са от последните четири години, защото преди четири години една от пълните реформи, които ГЕРБ е правила в Народното събрание, е именно промени в образователната система. Вие тогава сменихте остарелия според Вас Закон за народната просвета със Закона за предучилищното и училищно образование, като гарантирахте, че ще видим в най-кратки срокове как качеството на образованието в България се покачва. За съжаление, последното външно оценяване след VII клас затвърди тенденцията, че резултатите стават все по-лоши и по-лоши в системата на нашето образование и че реформите, които Вие направихте тогава, не водят до нищо хубаво, а водят до задълбочаване на проблемите в образованието ни и в обществото. И понеже говорихте и за IV клас, искам да Ви кажа, че София се управлява повече от десет години от ГЕРБ. Един от основните рефрени на ГЕРБ винаги в София е било – ние строим детски градини. Не знам какво строите, но десет хиляди деца не бяха приети за поредна година. Това е една брошка, която си кичите, но ужасът и адът, който преживяват родителите, когато трябва да записват своите деца в детски градини и в училище, е огромен, тоест Вие не решавате и в София никакъв проблем. И понеже професор Христов Ви каза, че един от основните елементи на образованието – на средното образование, е социализацията и възпитанието, ще Ви припомня, че… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам – едно изречение. Ще Ви припомня, че в първоначалния вариант на Вашия Закон за предучилищното и училищното образование нямаше нито веднъж спомената думата образование. „Колкото повече, толкова повече“ – това казахте Вие. Да, виждаме разграждането на българското образование – колкото повече, толкова повече.

Само половин изречение. Вие правите едно-единствено нещо – искате образованието на българските деца да е равно с образованието на спящия човек с нощното шкафче, пълно с петстотин еврови банкноти (възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) – прост човек. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Мирчев! Радвам се, че в този мандат колегите, които са представители в Комисията по образованието и науката от Вашата парламентарна група, са по-адекватни. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Вашата реплика показа, че до ден-днешен Вие не сте прочели Закона! Даже напротив – ако разбирахте поне малко от системата, щяхте да знаете, че резултатите на една реформа в образованието, особено в училищното образование – хоризонтът на тази образователна реформа, е минимум 12 години, за висшето – минимум пет. Така че тогава ще можем да проследим реално какви са резултатите от новия закон, да не говорим, че той в една голяма част все още влиза в сила със съответната подкрепа – методическа и така нататък. За Закона, между другото, казахте, че не се срещала думата „образование“, ама тя се среща толкова много пъти.

Възпитание, възпитание.

Казахте „образование“, сигурно сте имали предвид възпитание – приемам. В Закона много ясно е казано, че процесът на образование е процес на обучение, възпитание и социализация. И това беше мнението точно на общността учители, които са и в момента в детските градини. Това беше тяхното искане, което ние удовлетворихме. Ами нека, като искате да е възпитание – какво, възпитатели ли да ги наречем? Значи БСП искате учителите в детските градини да се наричат възпитатели? Това е принизяване на предучилищното образование, което в България има изключително много и добри традиции. Не го правете! По отношение на София. Само ще Ви напомня, че в момента 44 хиляди деца посещават детски градини в София – 194 детски градини в общо 272 сгради. В момента се строят 11 нови детски градини, имаме разширение на две самостоятелни ясли, предстои да започне изграждането и на още една детска градина в район „Триадица“. Районните са най-различни, със сигурност можете да си намерите справка за това, ако не – аз ще Ви я предоставя. Предвижда се в следващите две години в София да бъдат построени нови 17 детски градини. Тъй като говорите за статистика и искате статистика, ще Ви кажа и колко са били закритите детски градини от 1992 г. до 2000 г. в София. Знаете ли колко са? Четиридесет и четири закрити детски градини в София. Четиридесет и четири детски градини! Няма да говоря и за броя на детските градини – близо 40, които господин Борисов като кмет и госпожа Фандъкова като заместник-кмет завариха като негодни за обучение, за пребиваване на децата, тоест с различни предписания от пожарни и други органи. Нека да отчитаме фактите, когато говорим и да не говорим и изричаме неистини от тази трибуна с цел да си печелим политически пиар, тъй като следват избори – знам и при Вас в БСП, важни са, но нека не използваме образованието за политически пиар. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание Комисията по труда, социалната и демографската политика на заседание, проведено на 8 юли 2020 г., разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание. Приемането на Процедурните правила е необходимо поради изтичане на 29 юли 2020 г. на мандата на подуправителя на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване Народното събрание следва да избере нов подуправител на Националния осигурителен институт. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ и на основание чл. 93, ал.7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение (с прилежащите към него пет приложения на образци на декларации): „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт и представяне на документите им. 1. Предложения за подуправител на Националния осигурителен институт се правят от народни представители или от парламентарни групи. Българските неправителствени организации може да правят предложения за подуправител на Националния осигурителен институт до народните представители и парламентарните групи. Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация, това се отбелязва в него. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по труда, социалната и демографската политика чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложенията за подуправител на Националния осигурителен институт се придружават с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно Приложение № 1 към решението; б) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец съгласно Приложение № 2 към решението; в) подробна автобиография; г) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование; д) декларация от кандидата, че за него не са налице обстоятелствата по чл. 39, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Кодекса за социално осигуряване, по образец съгласно Приложение № 3 към Решението. 3. Обстоятелството по чл. 39, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, се установява служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите. 1. Внесеното предложение, заедно с приложените към него документи, се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 7 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от 7 дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по труда, социалната и демографската политика становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. В срока по т. 3 средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по труда, социалната и демографската политика въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. 5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, площад „Княз Александър I“ № 1, Комисия по труда, социалната и демографската политика, или по електронен път на e-mail: ktsdp@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите. 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда, социалната и демографската политика проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните изисквания за заемане на длъжността. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за подуправител – до 2 минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Кандидатите за подуправител представят концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 минути на кандидат. 5. Комисията по труда, социалната и демографската политика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за подуправител по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до 2 минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поставили въпроси, на които не е получен отговор. 7. Отговор на съответния кандидат на поставените въпроси по т. 6 – до 5 минути. 8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 9. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и внася доклад от изслушването. Комисията прилага към Доклада списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена. Към Доклада се прилагат и проекти на решения за избор на всеки кандидат за подуправител на Националния осигурителен институт. 10. Отказът на кандидат от участие в изслушването или оттегляне на кандидатура от вносителя, не спира процедурата по отношение на останалите кандидати. V. Избор на подуправител на Националния осигурителен институт от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените и изслушани кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика. 3. Вносителите на предложения представят кандидатите за подуправител – до 2 минути за всеки кандидат. 4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за длъжността, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 6. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за длъжността са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 7. Когато никой от кандидатите за длъжността не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 8. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за длъжността не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 9. Когато някой от кандидатите за длъжността се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, и той е единствен кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 10. Ако няма кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. VІ. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел V избраният подуправител подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 39, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване по образец съгласно приложение № 4 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 подуправителят подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение№ 5 към решението.“ Уважаеми господин Председател, следват приложение № 1 към решението, приложение № 2 към решението, приложение № 3 към решението, приложение № 4 към решението и приложение № 5 към решението на Народното събрание.

На основание чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам за допуск в залата… (Реплика.)

…на Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Силвана Любенова – директор на дирекция. Предлагам да започнем.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. – приет на първо гласуване на 5 юни 2020 г.“ „Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (обн., ДВ, бр. ...)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 11, ал. 3 след думата „Търговците“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2: „§ 2. Създава се глава втора „а“ с чл. 11а – 11д: „Глава втора „а“ Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ Чл. 11а. (1) Образува се Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричано по-нататък „предприятието“. (2) Предприятието е юридическо лице със седалище София. Предприятието не е търговско дружество и не формира и не разпределя печалба. (3) Структурата, устройството и дейността на предприятието, правомощията и задълженията на органите за управление се определят с правилник, приет от Министерския съвет. (4) Условията, редът и сроковете за осъществяване на взаимодействие между агенцията и предприятието се уреждат със споразумение. Чл. 11б. (1) Основен предмет на дейност на предприятието е: 1. създаване, съхраняване, опазване, обновяване и продажба на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти по този закон; 2. създаване, съхраняване, обновяване и продажба на запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти; 3. управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на резерви и запаси от нефт и нефтопродукти. (2) Предприятието осъществява и други дейности, които осигуряват или допълват основния предмет на дейност. (3) Държавата предоставя на предприятието имущество – публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет. (4) С решение на Министерския съвет предприятието може да учредява търговски дружества, включително с непарична вноска, представляваща правото на собственост върху предоставеното му имущество – частна държавна собственост, за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на петролни бази за съхранение на нефт и нефтопродукти и бензиностанции, както и търговска дейност с алтернативни горива. (5) Дейността на предприятието за изпълнение на задачите, свързани с основния предмет на дейност, се финансира от: 1. приходи от дейността; 2. трансфери от държавния бюджет; 3. други постъпления, определени с нормативен акт. (6) Средствата по ал. 5 се разходват за осъществяване предмета на дейност и издръжка на предприятието. Чл. 11в. Органи на управление на предприятието са: 1. управителният съвет; 2. изпълнителният директор. Чл. 11г. Министърът на икономиката: 1. упражнява правата на собственост на държавата в предприятието; 2. назначава и освобождава членовете на управителния съвет и изпълнителния директор на предприятието. Чл. 11д. (1) Срещу имуществото – публична държавна собственост, предоставено на предприятието, не може да се насочва принудително изпълнение. (2) Предприятието не може да се приватизира и срещу него не може да се открива производство по несъстоятелност. (3) Средствата и операциите на предприятието се включват в консолидираната фискална програма като средства и операции на други икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси и не са част от държавния бюджет.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 16 се създава ал. 3: „(3) Държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти се създават от предприятието по вид и количества, определени с решенията по чл. 13 и 14.“ По § 3 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Съхраняването и опазването на държавните резерви от нефт и нефтопродукти се извършват от предприятието по вид и количества, определени с решението по чл. 13.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Агенцията може да възлага“ се заменят с „Агенцията и предприятието може да възлагат“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5, като предлага думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ да се заменят с „предприятието“. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Освободените държавни резерви от нефт и нефтопродукти по ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 20 се продават от предприятието по ред, определен в правилника по чл. 11а, ал. 3. (4) В случай че решението на Министерския съвет или на упълномощен от него орган, е прието на основание ал. 1, т. 3, 4 и 5 предприятието предоставя създадените държавни резерви от нефт и нефтопродукти безвъзмездно на агенцията със задължение за последващо възстановяване от страна на предприятието.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея след думата „търговците“ се добавя „предприятието“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея след думата „търговците“ се добавя „предприятието“.

По § 5 има предложение от народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7: „§ 7. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. (1) Съхраняването и опазването на военновременните запаси се извършват от агенцията. (2) Съхраняването и опазването на военновременните запаси от нефт и нефтопродукти се извършват от предприятието по вид и количества, определени с решението по чл. 14. (3) Агенцията и предприятието може да възлагат съхраняването и опазването на военновременните запаси чрез договор на търговци и организации за възложените им с акт на Министерския съвет военновременни задачи, или на търговци и организации, определени на конкурсен принцип.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8, като предлага думите „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ да се заменят с „предприятието“. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Освободените военновременни запаси от нефт и нефтопродукти по ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 25 се продават от предприятието по ред, определен в правилника по чл. 11а, ал. 3. (4) В случай че решението на Министерския съвет или на упълномощен от него орган, е прието на основание ал. 1, т. 3 предприятието предоставя създадените военновременни запаси от нефт и нефтопродукти безвъзмездно на агенцията със задължение за последващо възстановяване от страна на предприятието.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея след думата „търговците“ се добавя „предприятието“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея след думата „търговците“ се добавя „предприятието“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10: „§ 10. В чл. 27, ал. 2 и 3 след думата „търговците“ се добавя „предприятието“. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 29, ал. 1 след думата „търговци“ се добавя „предприятието“. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 31, ал. 4 след думата „Търговците“ се добавя „предприятието“, думите „чл. 19, ал. 5“ се заменят с „чл. 19, ал. 7“ и думите „чл. 24, ал. 5“ се заменят с „чл. 24, ал. 7“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В § 1, т. 8 от допълнителната разпоредба след думата „агенцията“ се добавя „в предприятието“.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 8 има предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Даниела Савеклиева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 14: „§ 14. В Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 3 думите „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се заменят с „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. 2. В чл. 3, ал. 1 и 2 навсякъде думите „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се заменят с „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. 3. Създава се чл. 3а: „Чл. 3а. Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ изпълнява функциите на централна структура за управление на запасите, която: 1. създава, съхранява, обновява и продава запаси от нефт и нефтопродукти по чл. 2, ал. 1 и 2 и уведомява за резултатите от осъществяваните дейности Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“; 2. публикува предварителна информация по категориите продукти по чл. 2 за условията и количествата запаси, за които може да поеме задължение да съхранява за задължени лица, икономически оператори и централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз.“ 4. В чл. 4: а) в ал. 2, т. 6 думите „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се заменят с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) създава се нова ал. 8: „(8) Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ за целите на статистическото докладване към Европейската комисия, както и за осъществяване на текущ контрол на наличностите, подава ежемесечно на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ до 15-то число на текущия месец информация за: 1. действително създадените от него и съхранявани запаси за извънредни ситуации и/или целеви запаси по видове, количества и място на съхранение – на територията на страната в петролните бази, управлявани от него и/или в складове, регистрирани по чл. 38, и на територията на други държави – членки на Европейския съюз; 2. съхраняваните от него запаси за извънредни ситуации за сметка на задължени лица; 3. съхраняваните от него запаси за извънредни ситуации за сметка на други държави – членки на Европейския съюз; 4. информация по видове и количества продукти по чл. 2, за които може да поеме задължение да съхранява за задължени лица, икономически оператори или централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз.“; в) алинея 9 се изменя така: „(9) Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ представя в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ежегодно до 15-ти февруари информация за закупените и продадени запаси по видове и количества, както и наличностите към 1 януари и 31 декември през предходната календарна година.“; г) досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея думите „ал. 3 – 7“ се заменят с „ал. 3 – 9“. 5. В чл. 5, ал. 1, т. 2 думите „че поддържа“ се заменя с „че се поддържат“. 6. В чл. 6, ал. 1 думите „и изпълнява функциите на централна структура за управление на запасите“ се заличават. 7. В чл. 7, ал. 1: а) точка 3 се отменя; б) в т. 8 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. в) точка 13 се отменя; г) в т. 20 думите „с централните структури“ се заменят със „със съответните органи“; д) точка 22 се отменя. 8. В чл. 8: а) в ал. 2: аа) в т. 3 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; бб) точка 10 се изменя така:“

„10. издава разпореждания за ползване и разпореждания за възстановяване на запаси за извънредни ситуации и целеви запаси, създадени и управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“;“ вв) точки 11 и 13 се отменят; гг) в т. 14 след думата „лица“ се добавя „и на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 4 думите „предоставени за управление на агенцията“ се заменят с „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 9. В чл. 10: а) в ал. 1 след думата „лица“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 2 думите „на Министерството на финансите“ се заличават. 10. В чл. 12: а) в текста преди т. 1, изречение първо думите „от агенцията“ се заменят с „от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 2 навсякъде думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; в) в ал. 3 и 4 навсякъде думите „ал. 6 и 7“ се заменят с „ал. 6, 7 и 9“. 11. В чл. 13, ал. 1 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 12. В чл. 15, ал. 3, т. 2 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 13. В чл. 17, ал. 3: а) в т. 1 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в т. 3 думите „предоставени за управление на агенцията“ се заменят с „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, думите „запасите на агенцията“ се заменят със „запасите на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, за запасите на задължени лица – със складов запис“, думите „централни структури за управление на запасите на“ се заличават, а след думите „Европейския съюз“ се добавя „с приемателен акт“. 14. В чл. 18: а) в ал. 1, т. 1 след думите „чл. 38“ се добавя „както и на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) алинея 3 се отменя; в) в ал. 4, т. 5 думата „писмено“ и думите „както и ангажимент за подаване на ежемесечна информация за съхраняваните на нейна територия запаси на задълженото лице за периода на съхраняване“ се заличават. 15. В чл. 19: а) в ал. 1, изречение първо думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, думите „определените ѝ запаси“ се заменят с „определените му запаси“, думите „централна структура за управление на запасите на друга държава – членка на Европейския съюз“ се заменят с „други държави – членки на Европейския съюз“, а в изречение второ думите „другата държава“ се заменят с „други държави – членки на Европейския съюз“; б) в ал. 2, изречение първо накрая се добавя „след писмено искане от изпълнителния директор на „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, а в изречение второ думата „Предложението“ се заменя с „Искането“. 16. В чл. 20: а) в ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „искане“ се добавя „до председателя на агенцията“; б) в ал. 2, изречение второ думите „освен в случая на чл. 18, ал. 3“ се заличават; в) ал. 3 се отменя. 17. В чл. 26: а) в ал. 1 думата „агенцията“ се заменя с „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“; б) алинея 2 се изменя така: „(2) Председателят на агенцията, след писмено искане от изпълнителния директор на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, предлага на Министерския съвет да приеме решение за определяне вида и количеството на целевите запаси, както и срокът на тяхното поддържане, който не може да бъде по-кратък от една година. Предложението се съгласува с министъра на енергетиката.“ 18. В чл. 30: а) в ал. 1 думите „предоставени за управление на агенцията“ се заменят с „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 2, изречение второ думите „агенцията за собствени количества в складове, които са ѝ предоставени за управление“ се заменят с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ за собствени количества в складове, управлявани от него“, а в изречение четвърто думите „а за агенцията – съгласно сроковете ѝ“ се заменят с „а за Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ – съгласно сроковете му“; в) в ал. 5 думите „предоставени за управление на агенцията“ се заменят с „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; г) в ал. 6 думите „Агенцията е длъжна“ се заменят с „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ е длъжно“, а думата „нея“ се заменя с „него“. 19. В чл. 32 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, а след думата „между“ се добавя „агенцията и“. 20. В чл. 33: а) в ал. 2 думата „заповед“ се заменя с „разпореждане“ и накрая се добавя „след получаване на писмено искане от изпълнителния директор на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 3 думите „запаси на агенцията“ се заменят със „запаси на Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 21. В чл. 35, ал. 12, изречение първо думите „е длъжен да сключи“ се заменят със „съответно „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ са длъжни да сключат“ и думата „представи“ се заменя с „представят“, а в изречение второ думите „съхранителят има“ се заменят със „съхранителят, съответно Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ имат“ и думата „съхранява“ се заменя със „съхраняват“. 22. В чл. 36: а) в ал. 1 след думата „лица“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 2 след думите „чл. 38“ се добавя „както и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; в) в ал. 4 след думата „Съхранителите“ се добавя „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; г) в ал. 5 след думата „лица“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 23. В чл. 37: а) в ал. 2 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 3 след думата „лица“ се добавя „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; в) в ал. 4: аа) в текста преди т. 1 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; бб) в т. 1 думите „предоставени за управление на агенцията“ се заменят с „управлявани от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, а думите „председателя на агенцията“ се заменят с „изпълнителния директор на предприятието“; вв) в т. 2 думите „предоставени за управление на агенцията“ се заменят с „управлявани от „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 24. В чл. 40, ал. 4 след думите „на агенцията“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 25. В чл. 48: а) в ал. 1 думите „заповед за ползване на запасите, управлявани от агенцията“ се заменят с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 2 думите „и/или със заповедта за ползване на запасите на агенцията“ се заличават; в) в ал. 3 след думите „задължителни за“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и“; г) в ал. 5 думите „чл. 55“ се заменят с „чл. 55, ал. 4“. 26. В чл. 49 думите „и заповедта“ се заличават. 27. В чл. 50, т. 2 думата „агенцията“ се заменя с „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 28. В чл. 51 навсякъде след думите „задължените лица“ се добавя „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“. 29. В чл. 53: а) в ал. 1 навсякъде след думата „лица“ се добавя „и Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 4 думите „от агенцията“ се заменят с „от Държавното предприятие „Държавна петролна компания“, а думата „заповед“ се заменя с „разпореждане за възстановяване“; в) в ал. 5 думите „и заповеди“ се заличават. 30. В чл. 55: а) в ал. 1 след думата „лица“ се добавя „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; б) в ал. 3 думите „запаси на агенцията“ се заменят със „запаси на „Държавното предприятие „Държавна петролна компания“; в) създава се ал. 5: „(5) Контрол върху задължените лица, Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ и съхранителите на нефт и нефтопродукти, притежаващи регистрирани складове по чл. 38, по отношение поддържане в съответното количество на запасите по този закон в данъчни складове по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, се осъществява и от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“. При констатации, съдържащи данни за извършено нарушение по този закон, директорът на Агенция „Митници“ незабавно уведомява председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. 31. В чл. 56: а) в ал. 3, изречение първо думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 4 и 5“, а изречение второ се заличава; б) в ал. 5 след думата „Проверките“ се добавя „от служителите по чл. 55, ал. 4“; в) създават се ал. 6 и 7: „(6) Митническите служители по чл. 55, ал. 5 извършват проверките в съответствие с разпоредбите на чл. 102, 103 и 104 от Закона за акцизите и данъчните складове. Проверките се назначават по ред, определен със заповед на директора на Агенция „Митници“. (7) Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ предоставя на Агенция „Митници“ необходимата информация за изпълнение на контролните ѝ правомощия по този закон.“ 32. В чл. 57: а) в ал. 1, изречение първо думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 4 и 5“, а в изречение второ след думата „агенцията“ се добавя „съответно от директора на Агенция „Митници“; б) в ал. 3, изречение първо след думата „агенцията“ се добавя „съответно директора на Агенция „Митници“, а в изречение второ след думата „Председателят“ се добавя „на агенцията, съответно директорът на Агенция „Митници“; в) в ал. 4, изречение първо след думата „агенцията“ се добавя „съответно на директора на Агенция „Митници“. 33. В чл. 58: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) При констатиране на нарушения по чл. 30, ал. 1, чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 34, чл. 35, ал. 1, чл. 36, ал. 5 и чл. 38, ал. 6 при осъществяване на контрола по чл. 55, ал. 5, митническите служители съставят акт за установяване на административно нарушение.“ 34. В чл. 59: а) в ал. 4, изречение второ думата „агенцията“ се заменя с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, съответно за Агенция „Митници“; б) в ал. 6 думата „агенцията“ се заменя с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, съответно в Агенция „Митници“; в) в ал. 7 думата „агенцията“ се заменя с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, съответно директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице“. 35. В чл. 69, ал. 1 думите „чл. 55, ал. 4“ се заменят с „чл. 55, ал. 4 и 5“. 36. В чл. 72, ал. 1 и 2 думата „агенцията“ се заменя с „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или на Агенция „Митници“. 37. В чл. 74 ал. 2 се изменя така: „(2) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от служителите по чл. 55, ал. 4 и 5, а наказателните постановления се издават от председателя или заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, съответно от директора на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице.“ 38. В § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби думата „агенцията“ се заменя с „Държавно предприятие “Държавна петролна компания“.“

По § 9 има предложение на народните представители Даниела Савеклиева и Димитър Бойчев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9 , който става § 15: „§ 15. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 47: а) в ал. 1, т. 1 накрая се добавя „както и държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон“; б) създават се ал. 12 – 14: „(12) Лицензиран складодържател е длъжен да осигури не по-малко от 15% от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза за ползване от лица, които не са свързани с него по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (13) Разпоредбата на ал. 12 не се прилага в случаите по ал. 9, както и когато лицензираният складодържател няма достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти. (14) Редът и начинът за определяне на складовия капацитет и за достъпа на лицата по ал. 12 се определят в правилника за прилагане на закона.“ 2. В чл. 53, ал. 5 след думите „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се добавя „и Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. 3. В глава четвърта раздел IIа с чл. 55б – 55з се отменя. 4. В чл. 65 се създават ал. 9 – 11: „(9) Лицензираният складодържател предоставя складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12 при следните условия: 1. представяне от лицата на обосновано искане, към което да бъдат приложени документи, доказващи необходимостта от съхранение на енергийни продукти; 2. отношенията им се уреждат при равни условия, с които са уредени такива с други лица вложители в данъчния склад; 3. в случай, че в данъчния склад няма други вложители, отношенията им се уреждат при спазване на пазарния принцип и при отчитане на пазарната стойност. (10) Лицензираният складодържател и лицето по чл. 47, ал. 12 уреждат взаимоотношенията си при спазване изискванията на закона. При отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет, лицето уведомява писмено директора на териториалната дирекция по местонахождение на данъчния склад, като предоставя доказателства за отказа. Митническите органи извършват проверка на обстоятелството за наличие на складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12. (11) Лицензираните складодържатели оповестяват наличието на свободен складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12 по общодостъпен начин, включително и на интернет страницата си.“ 5. В чл. 66, ал. 3 изречение второ се заличава. 6. В чл. 77 ал. 4 се отменя. 7. Създава се чл. 115в: „Чл. 115в. Лицензиран складодържател, който откаже да предостави ползването на складов капацитет по чл. 65, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 5000 лв.“ Предложение на народния представител Даниела Савеклиева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 16: „§ 16. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. …) в чл. 31, ал. 3 накрая се добавя „или на общинския съвет“.“ Комисията предлага да се създаде § 17: „§ 17. В Закона за енергията от възобновяеми източници (обн., ДВ, бр. …) в чл. 50 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се заменят с „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“. 2. В ал. 3 изречение второ се изменя така: „Целевите запаси от нефт и нефтопродукти се съхраняват на територията на страната несмесени с биогорива.“ 3. В ал. 4 думите „Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се заменят с „Държавно предприятие „Държавна петролна компания“.“

Благодаря, госпожо Председател. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 18: „§ 18. (1) В тримесечен срок от вписването в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ подава писмено искане за издаване на лицензи за управление на данъчни складове до директора на Агенция „Митници“. До връчването на лицензите Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ осъществява дейността като лицензиран складодържател по досегашния ред. (2) Лицензите по ал. 1 и решението за прекратяване действието на лицензите, издадени по реда на отменения раздел IIа на глава четвърта от Закона за акцизите и данъчните складове, се връчват едновременно на 1-во число на съответния месец. (3) Установените от митническите органи наличности на акцизни стоки към датата на връчването на актовете по ал. 2 се вписват в материалната отчетност на съответните данъчни складове и не се смятат за освободени за потребление, като за целта се регистрират електронни административни документи. (4) В тримесечен срок от връчването на лицензите по ал. 1, Държавното предприятие „Държавна петролна компания“ подава искане за регистрация на складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. До регистрацията на складовете по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, контролът и отчетността върху складовете и наличностите на нефт и нефтопродукти се осъществяват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 19: „§ 19. (1) Активите, включително петролните бази, които не са лицензирани като данъчни складове, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, свързани с дейността по чл. 11б, ал. 1, преминават към Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ на 1-во число на съответния месец. За предаването и приемането на имуществото се съставя приемо-предавателен протокол. (2) Всички лицензирани като данъчни складове петролни бази за съхранение на нефт и нефтопродукти, предоставени за управление на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, заедно със съхраняваните в тях количества резерви и запаси от нефт и нефтопродукти преминават в управление на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ от датата на връчването на лицензите по § 18, ал. 2. За предаването и приемането на имуществото се съставя приемо-предавателен протокол. (3) Съхраняваните резерви и запаси, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, при външни съхранители, в складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и в други складове/резервоари преминават в управление на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ в тримесечен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Условията и редът за преминаване на съхраняваните резерви и запаси, собственост на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, при външни съхранители и в складове по чл. 38 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, се уреждат в споразумението по чл. 11а, ал. 4. Складовите записи, издадени в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, се преиздават от съхранителите в полза на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ в срок от 14 дни от преминаването на резервите и запасите в управление на държавното предприятие. (4) Областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост за имотите или съставят актове за държавна собственост за тях.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в § 19, ал. 1 и предлага следната редакция на § 12, който става § 20: „§ 20. Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ встъпва като възложител заедно с Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по договорите, свързани с извършване на текущи, основни и аварийни ремонти на петролните бази, както и с изпълнения на мероприятия по енергийна ефективност – саниране, извършване на обследвания на сграден фонд, съоръжения и паспортизация в съответствие с наредбата по чл. 176а, ал. 6 от Закона за устройство на територията, в съответствие с правомощията по този закон. Договорите извън тези по изречение първо, свързани с дейността по чл. 11б, ал. 1, се изпълняват в тази си част от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ до избора на нови изпълнители/доставчици от Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, като разходите са за сметка на бюджета на предприятието.“ Комисията подкрепя по принцип текста па вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 21: „§ 21. Произтичащите от структурните промени изменения по бюджетите на Министерството на икономиката и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се извършват по реда на чл. 110, ал. 4 от Закона за публичните финанси на 1-во число на съответния месец.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 22: „§ 22. (1) Трудовите правоотношения на служителите от администрацията на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, осъществявали дейности по чл. 11б, ал. 1, се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. (2) Безсрочните и срочните служебни правоотношения на държавните служители от администрацията на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, осъществявали дейности по чл. 11б, ал. 1, се преобразуват съответно в безсрочни и срочни трудови правоотношения, като със служителите се сключват трудови договори. (3) Трудовите договори се сключват въз основа на писмено заявление, подадено от служителя в 7-дневен срок след получаване на уведомление, че е определен да премине на работа в Държавно предприятие „Държавна петролна компания“, като служебното му правоотношение се прекратява. (4) Когато изтеклият до момента на преобразуването на правоотношенията срок за изпитване по чл. 12 от Закона за държавния служител е по-малък от 6 месеца, той се включва в срока за изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда, а когато изтеклият срок надвишава 6 месеца, се приема, че срокът за изпитване по чл. 70 от Кодекса на труда е изтекъл. (5) При преобразуването индивидуалната основна месечна заплата по Кодекса на труда на служителите по служебно и трудово правоотношение в администрацията на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, осъществявали дейности по чл. 11б, ал. 1, се определя така, че същата, увеличена с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниска от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. (6) Неизползваните отпуски на служителите по служебно и трудово правоотношение от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, осъществявали дейности по чл. 11б, ал. 1, се запазват. Отпуските може да се използват пропорционално към датата на влизане в сила на този закон и не се компенсират с парични обезщетения. (7) Условията, редът и сроковете за преминаване на служителите се уреждат в споразумението по чл. 11а, ал. 4.“ Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. (2) В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията на правилника по ал. 1 лицензираните складодържатели привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 47, ал. 12 и чл. 65, ал. 11 и писмено уведомяват за това директора на Агенция „Митници“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 24: „§ 24. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилника по чл. 11а, ал. 3 и съответните изменения в подзаконовите нормативни актове.“

Благодаря, госпожо Председател. Правя предложение по чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, и полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на служба „Военна информация“.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, № 054-01-59, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г. На заседание, проведено на 2 юли 2020 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, № 054 01-59, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г. На заседанието присъстваха генерал Атанас Запрянов –заместник-министър на отбраната, адмирал Емил Евтимов –началник на отбраната и полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация“. От името на вносителите Законопроектът се представи от господин Димитър Лазаров. Цел на Законопроекта е усъвършенстване на нормативната уредба, която регламентира организацията, дейността, задачите и функционирането на военното разузнаване в Република България. Предлага се наименованието на Службата да се промени на Служба „Военно разузнаване“. Видно е, че наименованието не кореспондира с основните дейности, функции и задачи на военното разузнаване, което на практика е организирано като единен централизиран разузнавателен процес. Новото наименование ще постигне и отрази в най-пълна степен функциите на военното разузнаване като специална разузнавателна служба за добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, информационно осигуряване на държавните институции, осигуряване на разузнавателна информация за въоръжените сили и развиване на информационното и оперативно сътрудничество с разузнавателните структури на НАТО и ЕС и партньорските служби. Със Законопроекта се разписват функции на Службата по организиране и прилагане на система за планиране, координиране и отчитане на дейността на разузнавателните структури в Българската армия в процеса на подпомагане на началника на отбраната, при изпълнение на задълженията му по чл. 85, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Със Законопроекта се прецизират и текстовете относно самостоятелното осигуряване на дейностите от Службата по защитата на класифицираната информация, както вътрешната сигурност и контраразузнавателното обезпечаване на оперативно разузнавателната дейност. Министерството на отбраната в писмено становище е изразило подкрепата си по Законопроекта и са посочили бележките си по него. Генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, адмирал Емил Евтимов – началник на отбраната, и полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на служба „Военна информация“ споделиха в изказванията си, че законодателните промени са навременни и в тях се съдържат предложенията, които са възприети при провеждането на Стратегическия преглед на отбраната. По отношение на предложенията, свързани със създаването на Етичен кодекс на служителите от Службата и с тяхното ежегодно атестиране, посочиха, че Министерството на отбраната е предприело необходимите мерки за създаване на по-прецизни регламенти в това отношение и те ще са относими и за структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. В разискванията участие взеха народните представители Димитър Лазаров, Филип Попов и Пламен Нунев, които споделиха, че със законодателните промени и тяхното приемане ще се постигне по-ефективно и успешно изпълняване на възложените мисии и задачи на военното разузнаване в съвременната среда за сигурност и в контекста на членството в НАТО и ЕС със същите ресурси. След проведеното обсъждане, Комисията със 7 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, № 054-01-59, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване № 054-01-59, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г. На редовно заседание, проведено на 2 юли 2020 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Присъстваха началникът на отбраната адмирал Емил Евтимов, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, полковник Велко Атанасов – изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация“, и парламентарният секретар на Министерството на отбраната Ваня Деневска. Законопроектът беше представен от народния представител Пламен Манушев от името на вносителите. Заместник-министър Запрянов запозна Комисията със становището на Министерството на отбраната, изрази съгласие с предвидените изменения и допълнения и направи уточнения по някои параграфи, които в същността си не са в противоречие с целта на Законопроекта и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изказаха се народните представители Колю Милев, Милен Михов, Симеон Симеонов и Таско Ерменков. Като представители на основните парламентарни групи, всички те подчертаха необходимостта от приемане на измененията и допълненията по Законопроекта, които са в интерес както на държавните органи на стратегическо равнище, така и на структурите на въоръжените сили и Българската армия на оперативно и тактическо ниво по цялата командна верига, и заявиха твърда подкрепа за гласуването им в залата. Промяната на наименованието от Служба „Военна информация“ на Служба „Военно разузнаване“ е повече от логично. То е израз на нейната организационна структура, същност на дейността, основни задачи и начин на функциониране. Като такава, Службата стои над политическите различия и Законопроектът в това отношение е стъпка напред. С измененията ще бъдат подобрени координацията и управлението на разузнавателните структури в Българската армия в съответствие с установените принципи и положения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Участието на Службата в прилагането на система за планиране, координиране и отчетност на дейността на разузнавателните структури в Българската армия за подпомагане на началника на отбраната при изпълнение на част от задълженията му, ще подобри процеса на вземане на решение на стратегически ниво, както в мирно, така и във военно време. С приемането на измененията и допълненията се прецизират важни текстове относно дейността по самостоятелното ѝ осигуряване от Службата на защитата на класифицираната информация, а също така вътрешната сигурност и контраразузнавателното обезпечаване на разузнавателната дейност. Промените ще подобрят условията и реда за приемане на военна служба на служител, който работи в други структури от системата за защита на националната сигурност, което е важно условие за поддържане на кадрови потенциал и висок професионализъм в дейността. Директорът на Службата полковник Атанасов благодари за отношението, разбирането и подкрепа за Законопроекта, като подчерта, че влизането в сила на измененията ще укрепят и развият потенциала на Служба „Военно разузнаване“, като основна част от системата за защита на националната сигурност. В заключение председателят на Комисията Константин Попов изтъкна удовлетворението си от съдържателните изказвания и изразените виждания за целесъобразността на предложените изменения и допълнения, като благодари за единството на Комисията по обсъждания въпрос, дискусията беше закрита. На проведеното гласуване, с 19 гласа „за“ , без „против“ и „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, № 054 01-59, внесен от Димитър Николов Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние подкрепяме промените в Закона за военното разузнаване, тъй като виждаме една инициатива да се възстанови правдата, която не съществуваше досега по отношение на разузнаването. Смяната на службата с името Служба „Военна информация“ през годините доведе до много проблеми и аз бих казал, че на оперативно-техническо и тактическо ниво се допуснаха доста грешки дори и в изпращането и поддържането на мисиите в чужбина. Ние имахме такива проблеми не само навремето в Камбоджа, но имахме и в Кербала, и в Ирак, и в Афганистан. Разузнаването, а също и военното разузнаване на стратегическо ниво също е добиване на информация. Не трябва да се спираме само на думата „информация“ и едва ли не тя да ограничава възможностите, които би следвало да имат всички звена от Армията. Ние подкрепяме, защото Служба „Военно разузнаване“ вече наистина трябва да си влезе в задълженията като структура и ще следим оттук нататък дали това добиване на информация или добиването на разузнавателни данни ще бъдат също така допустими до всички нива не само на държавното, но и на военното ръководство. Също така не трябва да се допуска много служители от други служби да се привличат в тази служба през вратичката, че им се позволява да им се признава стажът на други места, а също така в посоката едва ли не да може да се избира и цивилен служител на Службата. Дори аз като член на Комисията по отбрана така ревнувам, че за тази служба друга комисия е водеща. Няма значение, че е служба, това е „Военно разузнаване“. Не трябва да се крием зад службите и ако трябва, и Правилникът, госпожо Председател, да проверим, но Комисията по отбраната е водеща по проблемите в Армията и за „Военното разузнаване“. Подкрепям усилията, също ръководството на Служба „Военна информация“, сега „Военно разузнаване“, да приемат всичко, което досега е положително, но нашата оценка не е такава – можеше да бъде много по-добре и началникът на отбраната наистина да ръководи не само по време на учение, но и всеки един да получава информация от това какво се случва не само в България, но и по мисиите в чужбина и в света и ние да не получаваме информация само от партньорски служби и на базата на тях да си управляваме контингентите зад граница. Благодаря ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече преди мен генерал Милев каза, ние ще подкрепим този законопроект с ясното съзнание, че, първо, не става въпрос само за редакционна промяна или козметично изменение на името от Служба „Военна информация“ в Служба „Военно разузнаване“. Става въпрос за същностна промяна на отношението към една от службите, които са стълбовете на националната ни сигурност – един от основните стълбове, този, който осигурява онази военнополитическа и военна информация, която гарантира правилните вземания на решения във военното ни ръководство. Досега названието Служба „Военна информация“ създаваше по-скоро информативно-журналистически характер на Службата, ако мога така да се изразя шеговито, поне в очите на обществеността. А това, което сега променяме като име, ще даде онази същност, която наистина отговаря на дейността, която извършват колегите в немного леки условия с недостатъчно финансиране, с може би подценен труд, но с успехи, които се признават не само от нашето политическо ръководство, но и от ръководството на партньорите ни в НАТО. Промяната е в правилната посока, защото, когато става въпрос за военно разузнаване, то е единен интегриран непрекъснат процес и не може да бъде разделен само на стратегическо, само на оперативно или само на тактическо, той е изцяло взаимосвързан. И когато говорим за военно разузнаване и Службата, която го оглавява, това означава, че тя обхваща, координира и обобщава данните на всички видове разузнавания, които има във въоръжените сили на Република България. Това е причината да подкрепим Законопроекта. И още нещо. В този законопроект за първи път се поставя онова, което отдавна трябваше да бъде поставено и в Закона за отбраната и въоръжените сили – подчертаване на единоначалието в Българската армия, а не създаването на отделни острови на управление, каквито в момента теоретически – да не казвам, че и практически – съществуват, като Съвместното командване на силите и Началникът на отбраната. Изключително добре е поставен въпросът, че Съвместното командване на силите се добавя непосредствено подчинено на Началника на отбраната, за да се знае все пак, че в Българската армия има Началник на отбраната и всички са му подчинени. Той освен че е началник по определение в Закона, има съответните функции и инструменти да упражнява тази власт. Още един път казвам: ние ще подкрепим Законопроекта. Имаме притеснения, свързани с атестацията, която е вкарана вътре, и с Етичния кодекс като елементи от този законопроект. Имайки предвид, че и Министерството на отбраната извършва такава дейност, ще търсим варианти да бъде решен по някакъв начин този проблем. Поздравявам вносителите, че вървят в правилната посока и връщат статута на военното разузнаване там, където му е мястото – при военните. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Съвсем накратко. Аз благодаря за добрите думи, които бяха казани от името на опозицията за вносителите. Мисля, че наистина правим нещо добро, и аз смятам, че такъв трябва да бъде политическият диалог и политическият език, когато става въпрос за сериозни структури, каквито са структурите на Военното разузнаване. Мисля, че наистина променяме не само наименованието на Службата, а с това наименование връщаме и отговорностите, и то в един по-широк мащаб – в по-голяма дълбочина и в смисъл на по-добра интеграция. Ролята на Началника на отбраната, както вече беше подчертано от преждеговорившите, е по-ясно определена в интерес на всички военнослужещи, но не само – но не само! – защото Началникът на отбраната е и Главнокомандващ по време на въоръжен конфликт. Тоест ние подобряваме работата не само в структурите на Министерството на отбраната, но подобряваме работата по принцип на Военното разузнаване, което предоставя интегрирана информация и на политическото, и на военното ниво. Разбира се, че може да има съответните изменения и аз смятам, че може би председателят на Комисията господин Лазаров може да направи процедурно предложение за срока за внасяне на предложения, което е нормално и ние ще ги обсъдим и ще можем да вземем отношение по тези въпроси. Все пак ще се върна към това, за което стана въпрос в началото – когато става въпрос за сериозна дейност, когато става въпрос за стратегически важни решения, наистина добрият диалог може да бъде само от полза. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Няколко думи само за този законопроект, аз съм един от вносителите. Първо искам да изразя задоволството си от работата на Комисията по отбрана, която показа, че когато става въпрос за национални приоритети, за една изключително важна за националната ни сигурност служба, има единомислие и подкрепата от всички единодушно показва това – отговорното отношение. Законопроектът е важен – не е революционен и решаващ, но е важен за посоката и развитието на Военното разузнаване. За мен – ние в Комисията по отбрана говорихме, Служба „Военна информация“ и ако приемем този закон – Служба „Военно разузнаване“, си е изпълнявала задълженията, които са ѝ поставени, и то стриктно и много добре. И независимо че беше служба, която да предоставя информация от стратегически характер, тя си изпълняваше задачите и на оперативно, и на тактическо ниво. Ще Ви дам пример. През 2012 г. в Кабул, Афганистан командващият тогава ИСАФ Джон Алън каза на президента на България: „Господин Президент, огромна благодарност на Служба „Военна информация“ за това, че е спасила немалко животи на български войници, но и на десетки американски войници от нейната работа.“ А там работата е точно на тактическо ниво и работа с агентура, тоест Службата ни си е изпълнявала задълженията и на това ниво като военно разузнаване. Много съществен елемент от промяната са взаимоотношенията на „Военна информация“ и разузнавателните органи в Българската армия. Записаното в Законопроекта, че Служба „Военна информация“… (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.) Така ще се казва службата: Служба „Военно разузнаване“, още не сме я променили, но тази служба ще има методическо ръководство на органите за разузнаване в Българската армия, което е изключително важно и поставя на качествено нов етап взаимоотношенията. Говорихме вече за отношението и информация на началника на отбраната. Това, категоричен съм, е стъпка в правилната посока. Затова ще подкрепя съвсем с чиста съвест тази промяна. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване срока за предложения между първо и второ четене на току-що приетия на първо гласуване Закон за военното разузнаване да бъде пет дни – то е с консенсус, виждаме, но тъй като има някои становища от Министерството на отбраната, да имаме време да го подготвим, тоест срокът да изтече във вторник.

Ще Ви запозная, но преди това допуск в зала. Колеги, предлагам допуск в залата на Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката, и Наталия Граховска – директор на дирекция.

„ДОКЛАД по Законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2020 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 1 юли 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката Лъчезар Борисов – заместник-министър, Наталия Граховска – директор на дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Десислава Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“; от Агенция „Митници“ Цецка Дочева – началник на отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Борисов. Според вносителя целта на предложения законопроект е да се уредят правилата на търговията с трети държави със стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел изтезания или други форми на нечовешко или унизително отношение или наказание, както и правилата, уреждащи предоставянето на брокерски услуги, техническа помощ, обучение и реклама, свързани с такива стоки, съгласно Регламент (ЕС) 2019/125 на Европейския парламент и на Съвета. Регламент (ЕС) 2019/125 е кодифицирана версия на Регламент (ЕО) № 1236/2005, който е бил няколко пъти съществено изменян. Разрешенията за износ, внос и транзит на стоките, за оказване на техническа помощ, свързана с тези стоки, за излагане или предлагане на продажбата на стоките, за брокерски услуги по Приложения ІІ, ІІІ и ІV от Регламент 2019/125, се издават от министъра на икономиката. Министърът на икономиката може да откаже да издаде разрешение, когато дейността противоречи на критериите за издаване на разрешение, посочени в Регламент 2019/125, или когато не е представен документ, отговарящ на изискванията. Контролът по изпълнението на Закона се извършва от министъра на икономиката и от директора на Агенция „Митници“. На лицата, които нарушават условията и изискванията за използване на генерално разрешение на Съюза за износ, осъществяват дейности в нарушение на обхвата и условията на издаденото разрешение или възпрепятстват и/или откажат достъп на длъжностно лице при упражняване на контролна дейност по този закон, се налагат глоби и имуществени санкции. Със Законопроекта се отменя Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Към Законопроекта е приложено резюме на цялостната предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. След гласуване с резултати: 16 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2020 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата относно Законопроект за изменение и допълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 2 юли 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2020 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, и госпожа Десислава Дойчева – държавен експерт в дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“. Проектозаконът беше представен от господин Лъчезар Борисов, който акцентира върху основните промени. Законопроектът, който е предложен от Министерския съвет, е Проект на Закон за изпълнение на Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 2019/125 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. По същество Законопроектът се внася поради промяната в Регламента. Новият Регламент, с който трябва да се съобразим, заменя Регламент № 1236/2005. Той не въвежда съществени различия от това, което е било към момента, но трябва да се съобразим с новия Регламент и да актуализираме нашето законодателство в рамките на междуведомственото съгласуване в Министерския съвет и всички останали институции. Някои от ведомствата са предложили прецизирането на текстовете за внасяне на повече яснота. Това е направено с Проекта, който е внесен от Министерския съвет. Законопроектът не предвижда и не въвежда нови разпоредби и допълнителен контрол. Въвеждат се само нова номерация и членове на приложенията – с описание на стоките, нови номера на образците на документи, както и прецизиране на част от текстовете, предложени от някои ведомства. Отношение по представения законопроект изразиха народните представители Стефан Бурджев, Кольо Милев и Юлиан Ангелов. След направеното обсъждане и проведеното гласуване със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2020 г.“

Колеги, понеже приключваме деня, просто ми се ще да Ви кажа само няколко думи по отношение на този закон. Мисля, че и ще разведрим настроението: неслучайно евроскептицизмът в Европа залива Европа, неслучайно говорим за тези 34 хиляди чиновници в Европейската комисия. Между другото, ние ще подкрепим Закона категорично – и в Комисията, и в залата, ще го подкрепим, но точно по този закон искам да Ви прочета няколко абзаца от тези 120 страници приложения. С какво се занимава Еврокомисията от 2005 г.? С какво се занимаваме ние в 2005, 2013, 2015 г.? С какво се занимават 27 държави, 27 парламента, 27 министри и така нататък? Говорим за режим на производство и износ на бесилки, гилотини и остриета за гилотиниране, електрически столове – изключително силен бизнес в Евросъюза, херметични камери, изработени от стомана или стъкло, предназначени за екзекутиране, автоматични системи за поставяне на инжекции и така нататък, и всичко това е, при положение че смъртното наказание е забранено – общо 120 страници. Подкрепяме Закона, ние сме твърдо за Европа. (Шум и реплики.)