ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ2242 думи
Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно представянето и изслушването на кандидатите за подуправител на Националния осигурителен институт
Комисията по труда, социалната и демографската политика на заседание, проведено на 23 юли 2020 г., проведе изслушване на предложените кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-надолу „Процедурни правила“.
След откриване на заседанието председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика доктор Хасан Адемов припомни основните точки от Процедурните правила за провеждане на изслушването. Той отбеляза, че са спазени изискванията на глави I, II и III от Процедурните правила, проверени са представените документи – кандидатът за подуправител на Националния осигурителен институт отговаря на съответните изисквания за заемане на длъжностите, за които е предложен.
Във връзка с Глава III от Процедурните правила с писмо от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика е поискана предварителна проверка на кандидата по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В отговор е получено писмо от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, подписано от нейния председател господин Евтим Костадинов, от което е видно, че към настоящия момент не са открити данни, установяващи принадлежност по чл. 1 от специалния закон.
С писмо до госпожа Миглена Везиева – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси“ в Народното събрание, председателят на Комисията поиска да бъде извършена проверка за установяване, че кандидатът за подуправител на Националния осигурителен институт не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. В отговор беше получено писмо, че кандидатът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Беше направен извод, че кандидатът за подуправител на Националния осигурителен институт отговаря на изискванията на Кодекса за социално осигуряване и Процедурните правила за заемане на съответната позиция, за която е предложен. Във връзка с това кандидатът следва да бъде допуснат до изслушването, което се проведе в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика и се излъчи в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
За подуправител на Националния осигурителен институт е издигната кандидатурата на госпожа Весела Николова Караиванова-Начева.
Кандидатурата е предложена от народните представители Даниела Дариткова, Искрен Веселинов, Валери Симеонов, Менда Стоянова, Борис Ячев, Красимир Ципов, Валентин Касабов, Клавдия Ганчева и Емил Тончев.
Кандидатурата на госпожа Весела Караиванова бе представена от народния представител от парламентарната група на ГЕРБ госпожа Светлана Ангелова.
Весела Караиванова-Начева е завършила висше икономическо образование в Университета за национално и световно стопанство, специалност „Счетоводна отчетност“. Професионалния си път започва през 1989 г. като икономист. В периода от 1992 г. до 2004 г. последователно заема различни длъжности в данъчната администрация.
Народен представител в 39-ото Народно събрание. Член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, парламентарната Комисия по земеделие и гори и Временната парламентарна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни от други държави.
Избрана е за подуправител на Националния осигурителен институт през 2005 г. и преизбрана през 2009 г. и 2016 г. с решения на Народното събрание. От месец април 2011 г. до месец юни 2016 г. госпожа Караиванова съвместява функциите на директор на фонд „Гарантирани вземания на работници и служители“, наред с изпълнението на основните си задължения като подуправител на НОИ. Компонентен лидер е по проект „Провеждане на оптимизация в държавните институции“, член на Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, член на Консултативния съвет на Националната агенция за приходите, член на Националния съвет за закрила на детето.
Съобразно Процедурните правила кандидатката за подуправител на Националния осигурителен институт представи своята концепция.
Кандидатът за подуправител на Националния осигурителен институт госпожа Весела Караиванова представи концепцията си за развитие на института в периода 2020 – 2024 г. Тя започна представянето си с това, че Националният осигурителен институт е администрация, на която по силата на Кодекса за социално осигуряване е възложено управлението на държавното обществено осигуряване. Има важни функции и по отношение администрирането на Учителския пенсионен фонд, както и за административното, техническо, правно и счетоводно осигуряване на дейността на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Институтът отговаря за близо 10% от брутния вътрешен продукт на България. Този мащаб на дейността ѝ изисква огромна отговорност за ефективно, ефикасно и законосъобразно управление на този публичен ресурс. Предпоставка за това е стабилността на работеща организация, подчинена на принципите на:
- отчетност пред обществото;
- прозрачност в резултатите;
- приемственост и предвидимост в действията;
- трипартизъм и участие на гражданите в управлението;
- динамичност и приспособимост към промените.
Основополагащ момент в концепцията на Весела Караиванова е да се осигури успешното изпълнение на действащата Стратегия за развитие на Националния осигурителен институт за периода 2018 –2021 г.
Според госпожа Весела Караиванова визията за дейността на Националния осигурителен институт може да се определи чрез следните пет приоритета: Националният осигурителен институт трябва да продължава да се утвърждава като престижно място за работа; да осигурява достъпно и качествено административно обслужване; да направи възможно електронното осигуряване; да се превърне в лидер в противодействието на осигурителните измами; да остане сигурен и надежден партньор в национален и международен план; да прояви активност при прехода от национална валута към еврото. Тази визия може да бъде постигната чрез инструментите на сигурност и приемственост, законосъобразност, отчетност, добро финансово управление, динамизъм и гъвкавост, прозрачност и трипартизъм и участие на гражданите в процесите.
Весела Караиванова се спря обстойно върху всеки един от приоритетите на визията за дейността. По отношение на превръщането на Националния осигурителен институт в престижно място за работа тя заяви, че има готовност да предложи програми за приемственост на ключови длъжности и обучителни програми със специфично за работата на Националния осигурителен институт съдържание. Служителите в Института трябва да работят в отговорни и безопасни условия на труд, да се придържат към високи етични стандарти и да бъдат ангажирани със социално значими каузи. Що се отнася до осигуряването на достъпно и качествено административно обслужване, според госпожа Караиванова то може да се случи чрез въвеждане в пълнота на общите стандарти на административното обслужване; намаляване броя на посещенията на гише; въвеждане на специфични стандарти за качеството на административното обслужване; разширяване и обогатяване на формите на обслужване на граждани в Контактния център и разширяване на каналите за споделяне на удовлетвореността на потребителите на услуги.
По отношение на въвеждането на електронното осигуряване госпожа Караиванова отбеляза, че то е възможно, като Националният осигурителен институт се трансформира в цифрова организация, като се разработи нова политика за киберсигурност и защита на информацията и като се разработи политика за управление на информацията и знанието.
Весела Караиванова обърна особено внимание на превръщането на Националния осигурителен институт в лидер в противодействието на осигурителните измами. Тя каза, че е необходимо да бъде разработен стратегически план за идентифициране, превенция и отстраняване на грешки и осигурителни измами. Тази стратегия ще се позове на няколко елемента, а именно: унифициран подход; управление на риска; партньорство и координация; отчетност; използване на големи данни и аналитични техники и развитие на култура на превенция. Госпожа Караиванова е готова да работи за превръщането на Националния осигурителен институт в сигурен и надежден партньор в национален и международен план чрез партньорство с публичните власти и социалните партньори, чрез партньорство с Националната агенция за приходите, Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане за надграждане на националната система за електронен обмен на данни за социалната сигурност чрез партньорство с дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и чрез активно участие в международните процеси в областта на социалното осигуряване, партньорство с други осигурителни институции.
Що се касае до стратегическата инициатива за въвеждането на еврото като единна валута в България и администрирането на осигурителната система като част от тази инициатива, госпожа Караиванова заяви, че има готовност да се включи в екипите, които ще адаптират счетоводните системи, документи и стандарти, ще адаптират информационните системи и ще преизчисляват сумите по разпорежданията.
В проведената дискусия бяха зададени въпроси от народните представители Виолета Желева, Хасан Адемов, Надя Клисурска и Калин Поповски.
Госпожа Виолета Желева зададе въпрос, свързан с възможностите за подобряване на контрола при управлението на финансовия ресурс на държавното обществено осигуряване и изпълнение на дейностите на Националния осигурителен институт. В отговора си Весела Караиванова заяви, че рискът и превенцията от осигурителни измами – било то умишлено, било то съвсем неволно, е изключително важно за Националния осигурителен институт и за то управление на публичния ресурс. Това не би било възможно без взаимодействието с останалите институции – Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването – по отношение на инвалидните пенсии, Националната агенция за приходите, Инспекцията по труда и Агенцията по заетостта – по отношение на фиктивните форми за заетост, които все по-често се наблюдават. В концепцията си госпожа Караиванова е заложила няколко подхода по отношение на контрола.
На първо място е унифициране на подхода, тоест методологията по отношение на прилагане на обстоятелствата по взимане на решения за изпращане на обезщетенията във всяко едно териториално поделение да бъде единна, тя да бъде синхронизирана със съдебните решения, които са излезли във връзка с това.
На второ място е управлението на риска. Той трябва да бъде анализиран и идентифициран. Управлението на риска е заложено като самостоятелен стратегически документ и ще се извършва чрез вътрешния одит, чрез одитните пътеки и доброто финансово управление.
Доктор Хасан Адемов зададе въпрос, свързан с развитието на човешките ресурси, тяхната квалификация и преквалификация: ще станат ли дейностите и службите в Националния осигурителен институт атрактивни за качествени кандидати, а не за такива, които трудно се справят със задълженията си? В отговора си госпожа Караиванова подчерта, че развитието на човешкия фактор е изключително важен в институция, каквато е Националният осигурителен институт.
През тази година е стартирала и се развива библиотеката на знанието. В Националния осигурителен институт има изключително много форми на обучения, форми на менторство, форми на приемственост от по-възрастни към по-млади служители. Служителите на Института имат институционална принадлежност, те са корпоративно социално отговорни, включват се в различни социални инициативи и имайки и подкрепа от ръководството, те създават качествени продукти в своята дейност.
Народният представител Надя Клисурска зададе въпрос, който се отнася до реорганизирането на процесите по време на кризата с коронавируса: как се е отразила тази криза на потребителската удовлетвореност и бил ли е затруднен достъпът до услуги за гражданите? Весела Караиванова заяви, че формите, които са установени за комуникация между гражданите и Националния осигурителен институт, са били няколко. Електронната форма е само една от тях. В изнесени работни места и в териториалните структури на Националния осигурителен институт пенсионерите са можели да подават във всеки един момент своето заявление за отпускане на пенсия, да го изпращат по пощата заедно със съответните документи.
Приемните на Националния осигурителен институт по време на коронавируса не са спирали работа. Много силно е била използвана контактната форма на Контактния център чрез Български пощи за връзка с Националния осигурителен институт. Заявление за пенсия е можело да се подаде и във всеки клон на банка, и във всеки клон на Български пощи. Създадена е организация чрез Обществения съвет на пенсионерските организации при заявка от тяхна страна служители на Националния осигурителен институт да отиват на място и да подпомагат членове на пенсионерските организации в попълването на документите.
Доктор Калин Поповски зададе въпрос, свързан с издаването на болнични листове за карантина във връзка с COVID пандемията и има ли преразход в бюджета на държавното обществено осигуряване заради това. Какви средства трябва да бъдат заложени в новия бюджет, за да се отговори на разрастването на кризата с коронавируса? Госпожа Караиванова отбеляза, че в момента болничните листове общо за карантина, в това число и за COVID за периода 13 март – 22 юли са 23 400 броя. Броят на болничните листове само за COVID е 10 499. Общият брой на болничните листове плюс тези, които включват карантина, е 790 869. В цифрово изражение това е с 20,7% увеличение на разхода за временна неработоспособност. Средствата за следващата година са предвидени. Госпожа Караиванова каза, че в рамките на предварителните отчетни данни, като се изключат болничните листове, издадени за карантина – дали поради COVID или друг тип заболявания, които предполагат карантина, броят на болничните листове за изминалите 6 месеца на годината е намалял чувствително с 265 хиляди, което има своето отражение и във финансов аспект.
След приключването на дискусията с народните представители председателят на Комисията доктор Хасан Адемов обяви, че в Комисията по труда, социалната и демографската политика не са получени въпроси от неправителствени организации и медии, както и становища по предложената кандидатура за подуправител на Националния осигурителен институт.
В края на дискусията председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика припомни, че във връзка с Глава пета, т. 9 от Процедурните правила Комисията ще изготви по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването и към него ще се приложи проект на решение за избор на подуправител на Националния осигурителен институт.
След приключване на дискусията и въз основа на изслушването Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да разгледа, обсъди и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание кандидатурата на госпожа Весела Николова Караиванова-Начева за подуправител на Националния осигурителен институт.“