30 юли 2020 г.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, на основание чл. 53, ал. 3, за която говорите, и предложението, направено от колегите от парламентарната група на ГЕРБ за изслушване на тримата министри, ясно е казано в какъв срок и кога се правят тези предложения. Те се правят до 18,00 ч. на деня, предхождащ гласуване на седмичната програма, или казано на по-прост език: вторник, 18,00 ч. Тоест Вие искате да демонстрирате отново нарушение на Правилника, отново погазване на парламентаризма. Това Вие може да го направите, разбира се, като председател по всяко време, без да има нужда от тези подписи, когато искате да чуете дадени министри. И Ви предлагам наистина да го направите, като поканите министър председателя господин Борисов да дойде (възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ) и да се отчете, и да разкаже на народните представители, на българските граждани, на стотиците хиляди протестиращи по улиците на България (силен шум и реплики от ГЕРБ) какви мерки предлага, как ще се справи с кризата, до която той доведе България – не някой друг, а той доведе България. Тези трима министри отново да бъдат бушоните, които ще бъдат подложени тук на парламентарни процедури, мисля, че най-малкото не го заслужават, поне двамата последни, които избрахме преди три дни. Така че процедурата ми за пореден път – мисля, че пети или шести, госпожо Председател – е отново да се свържете, отново да го поканите. Надявам се не е в Брюксел, надявам се не е под карантина, надявам се не лети някъде, надявам се не е с джипа някъде да пътува, защото София е блокирана, народните представители не могат да дойдат на работа и ще е много грозно, ако той някъде през това време се вози извън града. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Процедурата ми, уважаеми колеги, е да поканим господин Борисов да дойде и да си свърши работата, за която е избран от всички Вас. Втората процедура, госпожо Председател, е много по-важна и това е втората точка, която Вие предложихте, с която отново колегите от ГЕРБ искат да погазят Правилника, защото в Правилника ясно е казано, че в началото на всяко шестмесечие…

Те са две процедури, госпожо Председател.

Процедурата ми е да не разделяте гласуването и да бъде подкрепено изслушването по точка втора, която Вие предложихте, тъй като тя е задължителна в Правилника, уважаеми колеги: в началото на всяко шестмесечие господин министър-председателят трябва да дойде тук и да ни информира. И понеже отново искате да го скриете, сега решавате отново да нарушите Правилника, да нарушите тоест закон в държавата. Хайде да спрем, да спрете да нарушавате законите в държавата, защото София и България са блокирани именно от Вашите действия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги от ГЕРБ! Сигурни ли сте, че не се объркахте в последното гласуване?! Вашата партия се казва „Граждани за европейско развитие на България“. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Обяснявам защо искам да направя процедура по прегласуване. Имам право все пак да обясня.

Приоритетите, които седят пред България в рамките на Европейския съюз (силен шум и реплики от ГЕРБ), би трябвало да са Ваши приоритети.

Затова моля да помислите още веднъж дали не сте се объркали в последното гласуване и да подкрепите предложението за разглеждането на тези две точки, които предложи господин Свиленски. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Те касаят както Отчета за приоритетите на Хърватското председателство за първото шестмесечие, така и приоритетите на нашата страна по време на Германското председателство в настоящото полугодие. Моля Ви да подкрепите точките, наистина не правете тази грешка.

Отказвам се.

„Доклад относно Законопроект за изменение на Законa за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г. и приет на първо гласуване на 23 юли 2020 г.“ „Закон за изменение на Закона за местните данъци и такси“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

По § 4 има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. …), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 91: а) в ал. 3 думите „Спешна медицинска помощ“ се заменят с „Центрове за спешна медицинска помощ“; б) създава се нова ал. 4: „(4) Специален режим на движение може да ползват и предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения. Моторните превозни средства се обозначават с опознавателни знаци и постоянно монтирани устройства върху превозното средство или на специална стойка, излъчващи синя или червена проблясваща светлина, добре забележима от всички страни. Министърът на здравеопазването със заповед определя моторните превозни средства със специален режим на движение, както и изискванията за тях.“; в) досегашната ал. 4 става ал. 5. 2. В чл. 144, ал. 2 след думите „350 cm³“ се добавя „включително когато регистрацията на съответното превозно средство е прекратена“ и се създава изречение второ: „Изречение първо не се прилага за излезлите от употреба превозни средства.“ 3. В чл. 173 думата „спешната“ се заменя с „центровете за спешна“. 4. В § 6, т. 40 от допълнителните разпоредби думата „Спешна“ се заменя с „Център за спешна“.“

Господин Председател, само да кажа, че в ал. 4, която току-що изчетох, последните думи са „както и изискванията за тях“.

Предложение на народните представители Валери Симеонов, Красимир Ципов, Красимир Вълчев, Мария Илиева, Анна Александрова, Христиан Митев и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24е, ал. 5 думите „чл. 4“ се заменят с „чл. 6“, а думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 4“. 2. В чл. 106а: а) алинея 4 се отменя; б) създава се нова ал. 6: „(6) В случаите по ал. 1, т. 1 и 3 собственикът или водачът на моторното превозно средство в срок до два часа от прилагане на принудителната административна мярка придвижва моторното превозно средство до място за домуване.“

Предложение на народните представители Валери Симеонов, Красимир Ципов, Красимир Велчев и група народни представители за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 66, ал. 2: а) в т. 3 думите „бира, вино и“ се заличават; б) създават се т. 6 и 7: „6. доставка на обща туристическа услуга в случаите по чл. 136, както и екскурзиите, организирани от туристически оператори и туристически агенти със случаен автобусен превоз на пътници; 7. доставка на услуга за използване на спортни съоръжения“. 2. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) точки 98 и 99 се отменят; б) създава се т. 101: „101. „Случаен автобусен превоз по чл. 66, ал. 2, т. 6“ е превоз по смисъла на § 1, т. 24 от допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е последният, финален етап от групата мерки, насочени към подкрепа на туристическия бизнес – бизнесът, който беше най-силно ударен от мерките, взети срещу епидемията. От самото начало на обявяването на извънредното положение, още от 14 март, знаете, че заведенията бяха затворени и се поведе дълга полемика по отношение на това какви мерки е редно да бъдат предприети, за да може да компенсираме загубите на този бранш. В по-голямата си част текстът на новия § 6 всъщност представлява повторение на предложенията, които бяха направени от „Обединени патриоти“ при предходното обсъждане на данъка за добавената стойност. Тогава не получихме подкрепа. Става въпрос за намаляване на ДДС на 9% на бирата и виното, както и на туристическите услуги, извършвани от туроператори и туристически агенти. Не е нужно отново да се аргументирам. Това е свързано с пакетиране, така да се каже, на целия туристически бранш под една и съща единна данъчна ставка. Ефектът от намаляването на данъка вече е налице. Имаме много радушно посрещане на тази мярка и тя дава своя резултат – за храната, за ресторантите. Сега с бирата и виното ще завършим този свой жест в помощ на бизнеса. Искам също да подчертая, че не става въпрос за подпомагане само на туристическия бизнес. По този начин косвено и много сериозно подпомагаме и производството на тези две напитки, които в над 90% са българско производство – говоря за масово консумираните напитки бира и вино. Също така с предложението за намаляване на ДДС разширяваме мерките и за всякакъв вид спортни дейности, което също е много сериозна мярка по отношение не само на подпомагането на занимаващите се и осигуряващите спортни услуги, но е и крачка в посока укрепване, стабилизиране здравето на нацията – нещо, което е много сериозна алтернатива на обездвижването и други пороци. Има още една добавка, нов елемент, свързан с намаляването на ДДС и за автобусите, извършващи случаен превоз, защото те бяха пропуснати като изключително засегнат сектор от икономиката. Те бяха засегнати не по-малко отколкото ресторантьорските услуги, без да има някаква конкретна заповед от страна на министъра на здравеопазването. Искам да благодаря на колегите от ГЕРБ, че подкрепиха и разшириха предложенията. Обръщам се към колегите вляво и апелирам също да подкрепят нашите предложения. Мисля, че това ще бъде оценено и от бранша, но и като цяло от обществото като един сериозен знак на обединение в Народното събрание в посока подкрепа на бизнеса. Разчитам на Вашата подкрепа. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още в самото начало ще приканя колегите от ГЕРБ да не променят решението си отпреди един месец, когато в Бюджетната комисия и тук ние отхвърлихме това екзотично предложение. Защо го отхвърлихме? Първо, защото десетки, хиляди български фирми са във фалит. Увеличава се безработицата с десетки хиляди, а ние ще намаляваме ДДС на вино, бира, фитнес, гимнастики и плуване?! (Реплики от ГЕРБ.) Ами точно така! Сега безработните българи – всички, отиват на Златни пясъци и на луксозните курорти. А тези, които са уволнени преди три, четири месеца, те гасят мъката с много вино и бира. Това е чудесно! Освен това от години предлагахме да намалим ДДС на детските стоки и на лекарствата, но Вие казвате, че това не е необходимо – да купуваме на дечицата дрешки и други детски стоки с по-малко ДДС. Но, вижте, за пиещите вино и бира е много важно да го гласувате, особено в условията на криза, тъй като всички, засегнати от кризата, сега са задръстили пътищата към световните и българските курорти и пият бира и вино. Браво! Чудесно за българския парламент! Второ, никъде в Европейския съюз – запишете си, сто пъти казахме, няма диференцирана ставка ДДС за алкохол! Изрично са записали немци, французи, испанци, италианци – не на алкохола с понижено ДДС! Не, тук се иска от българския парламент да намалите ДДС-то точно на виното и на бирата! Ами включете и водката тогава, тя също върви през лятото! (Шум и реплики от ГЕРБ.) След това, не на последно място, в протокола ще бъде записано: предупреждаваме Ви, че Брюксел ще реагира и ще бъдем наказани, тъй като няма как данъкоплатците, които пълнят хазната на Европейския съюз, и ние сме нетни получатели на фондовете от Европейския съюз – немци, испанци, италианци, да плащат между 30 и 45 – 50 на сто от доходите си ДДС, а българите в криза да пият бира и вино с понижено ДДС! Те ще кажат: „Вие къде се намирате?“ И аз питам: къде се намираме ние тука в парламента? Така че, категорично – не! Веднъж го отхвърлихте заради здравия разум, отхвърлете го и сега, иначе ще понесете своята отговорност! Правя една скоба. Аз разбирам, че има колеги, които представят региони, където туризмът е важен, но не по този начин ще помогнем на туризма. Ние се намираме в кризисна ситуация, в това число и поради COVID-19, и вместо средствата да отидат там, където има нужда – демографска катастрофа, към българските деца, за лекарства, те ще отидат за пиене на вино и бира. Категорично не!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, за мен винаги сте бил един брилянтен пример на манипулация. И в случая си позволявам да направя тази оценка, защото не е целта по някакъв начин да Ви унижа, а да защитя интересите и това всъщност, което предприемаме. И е унизително да сваляте тази мярка, да я смъквате на някакво битово, кръчмарско ниво, защото не става въпрос за давене на мъка с алкохол – бира и вино, а става въпрос за подпомагане на най-уязвените браншове. Без да имам нещо против Вашите предложения за намаление на ДДС-то на други стоки, искам да Ви обърна внимание, че тези други стоки бяха даже с повишена консумация по време на извънредното положение и впоследствие до момента. Така че в момента говорим за икономика. Аз се обръщам към икономиста във Вас, а не към човека от…

…обсадните трибуни. Така, алкохолът няма как да бъде с намалена ставка. Под алкохол се разбират алкохолните напитки. Знаете много добре, че става въпрос за концентрация. Тук извършвате не особено прецизно, бих казал, и коректно разяснение. За бирата и виното намалено ДДС има и в редица други държави в Европейския съюз, а за водката, за която лелеете и мечтаете – няма. Там има забрана за това. Също така не разбирам Вашата ирония по отношение на гимнастическите уреди и на басейните. Аз мисля, че е наша отговорност грижата за здравето на хората – тази отговорност е записана и в Конституцията. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател! Господин Симеонов, дупликата ми е ясна. Повтарям, познавам добре практиката на ДДС на Европейския съюз, тъй като това ми е професията. Има едно единствено изключение – местно производство вино за Австрия. Изрично е подчертано във всички страни – членки на Европейския съюз, че няма понижено ДДС за алкохолни напитки. Сега Вие казвате, колега, че не било с висока концентрация, не било алкохол, защото е бира и вино! Ами тогава какво казваме ние на шофьорите в Закона за пътищата? Ако си пият вино и бира – и по каса бира да пият, не би трябвало да има проблеми с пътищата (шум и реплики от ГЕРБ), да си шофират спокойно, тъй като това не е алкохол. Извинете, но в Брюксел ще ни се смеят. Второ, питайте от 100 души – 99 ще Ви кажат, че това е недоразумение. Трето, предупреждавам Ви най-колегиално, че Брюксел ще реагира и ще накаже България за това безумно предложение. Ако искаме да помагаме на туризма, по-добре тези средства да отидат като пряка субсидия, както се прави в целия свят, а не през тези, които пият вино и бира, които не са безработни и не са фалирали, тъй като в Европа знаят, че като фалира някоя фирма, те не отиват в басейните да плуват, а отиват да се удавят. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както знаете, ние от ВОЛЯ сме последователни и защитаваме идеите си. В тази връзка ще подкрепим направените предложения за изменения, но ще ги подкрепим, защото следваме това, което ние предлагаме, за разлика от голяма част от колегите в тази зала, които предлагат идеи и после сами не ги подкрепят. Уважаеми колеги, къде бяхте преди два месеца, защото част от тези предложения ние ги бяхме включили? Защо тогава никой не ги гласува и никой не ги подкрепи, за да изчакате да минат два месеца и да ги внесете като Ваши?! (Реплики от ГЕРБ: „Точно така!“) Точно така! Ние ще подкрепим направените предложения и апелираме това да направят и останалите колеги.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще говоря от мое име и няма да обвързвам парламентарната група. Лично аз смятам да подкрепя предложените мерки, като обаче изрично искам да подчертая техния палеативен характер, а именно че нито са навременни, нито са подходящи. Лошото на тези мерки е, че няма да помогнат, а хубавото е, че няма да навредят, а трябва да бъде точно обратното, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, аз не съм съгласен с Вас, че намаленият акциз ще стимулира търговците или пък производителите, защото това нещо няма как да се случи. От друга страна, Вие предлагате тези мерки спрямо консумацията на вино и бира. Държа да Ви подсетя и да Ви напомня, че България е на двадесет и трето място в света по консумация на вино, или казано с други думи, средният българин консумира по 2,5 литра вино, за разлика от концентрата, където сме на второ място в Европейския съюз, госпожо Стоянова, и на пето в България с 5,5 литра високоградусов алкохол (реплика от народния представител Менда Стоянова), така че няма да доведе до някакъв бум или консумация. В момента ще се помогне само на тези заведения, които така или иначе имат някакъв оборот. Ние обаче трябваше да помагаме на заведения, които в момента страдат от липса на клиенти. Мерките трябваше да бъдат насочени към довеждане на туристи към тези заведения, а така или иначе туристи отвън няма да дойдат – поне такива, които консумират вино. Смея да Ви подсетя и нещо друго – за мерките, които предприе Кипър, а именно издаването на онлайн визи. Това е мярка, която можеше да подейства и за България, тъй като ние също сме страна от Европейския съюз. Благодаря Ви.

Господин Председател, искам една процедура – да се върнем на „§ 5. В Закона за автомобилните превози…“, който преди малко гласувахме. Установихме една техническа грешка в Доклада в ал. 6: „…в срок до два часа“, всъщност по предложението на народните представители е „до дванадесет часа“ – техническа грешка между предложението и изписването в Доклада. Затова моля да подложите на гласуване още веднъж § 5 с изправяне на тази техническа грешка, като „два часа“ се заменят с „дванадесет часа“.

Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7. „§ 7. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. …) в чл. 25, изречение първо думите „поради обявеното извънредно положение“ се заменят с „до 31 декември 2020 г. поради разпространението на COVID-19“, а в изречение второ думите „извънредното положение“ се заменят с „пътуването“.“

Има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 8: „§ 8. В 14-дневен срок от влизането в сила на този закон министърът на здравеопазването издава заповедта по чл. 91, ал. 4, изречение трето от Закона за движението по пътищата.“

По параграф 5 има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5, който става § 9: „§ 9. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи привежда в съответствие с него наредбата по чл. 140, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.“

Има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10: „§ 10. Параграф 6 се прилага от 1 август 2020 г. до 31 декември 2021 г.“ По § 6 има предложение на народния представител Даниела Дариткова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 11: „§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграф 4, т. 2, която влиза в сила три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“; 2. параграф 6, който влиза в сила от 1 август 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля за удължаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование с три дни.

Колеги, моля за допуск в залата, ако съберем такъв. Предлагам да поканим госпожа Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията.

„СТАНОВИЩЕ относно Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г., № 020-00-11, внесен от Комисията за защита на конкуренцията на 29 май 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 8 юли 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г. Докладът беше представен от Юлия Ненкова – председател на Комисията за защита на конкуренцията. През 2019 г. Комисията за защита на конкуренцията е образувала 1060 производства, от които 938 по Закона за обществените поръчки, 12 по Закона за концесиите и 110 по Закона за защита на конкуренцията. Постановени са 1371 акта. Събрани са вземания в размер на 4 млн. 697 хил. 162 лв., което е с около 300 хил. лв. повече спрямо 2018 г. През 2019 г. Комисията постановява решения за установяване на извършени нарушения по чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията под формата на тръжни манипулации и налага имуществени санкции на над 20 дружества, участници в обществени поръчки по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, както и на дружества, участници в обществена поръчка по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. В изпълнение на заложените приоритети за 2019 г. се поставя фокус и върху производствата по секторни анализи, като най задълбочен и ефективен инструмент в правомощията на Комисията при анализиране на конкурентната среда в даден икономически сектор. Образуван е секторен анализ на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво в Република България и е завършено проучването за състоянието на сектора. Направен е изводът, че липсата на достатъчен складов капацитет в данъчни складове и складове за задължителни запаси на горива, сложната административна процедура и значителните финансови инвестиции, свързани с изграждането на собствен склад, представляват в своята съвкупност висока бариера пред вносителите и производителите на горива. Направени са препоръки за подобряване на конкурентната среда. В същия период Комисията приключва проучването за състоянието на конкурентната среда на пазара на предоставяне на банкови услуги. Установено е, че към юни 2019 г. банковият пазар e силно фрагментиран и запазва своя бизнес модел, представляван основно от чуждестранни институции. Наблюдава се динамика в посока намаляване на броя на банките, участващи на пазара на банкиране на дребно, което е в резултат на протичащите в последните години процеси на консолидация. С оглед на установените в хода на секторния анализ състояние и тенденции в развитието на пазара на банкиране на дребно в страната Комисията отправя препоръки към БНБ за подобряване на конкурентната среда. През 2019 г. са постановени 35 решения по глава пета „Контрол върху концентрациите между предприятия“ от Закона за защита на конкуренцията, като с две от тях се забранява концентрацията между предприятия, а с други две се започва задълбочено проучване на ненотифицираната сделка. Първата забранена сделка е свързана с придобиването на едноличен контрол от страна на „ЕМКО“ ООД върху „Дунарит“ АД. Комисията установява, че сделката води до хоризонтално припокриване в дейността на „ЕМКО“ и „Дунарит“ при производството на определени видове специална продукция, като пазарните позиции на обединената група след осъществяване на сделката ще доведат до засилване на стопанската мощ на концентриращите се предприятия. Решението е обжалвано и не е влязло в сила. Втората забранена концентрация е свързана с придобиването на самостоятелен контрол от страна на „Еврохолд България“ АД върху дъщерните дружества на ЧЕЗ в Република България. Комисията установява, че сделката поражда значителни конгломератни ефекти на застрахователния пазар и на електроенергийния сектор. Решението също е обжалвано и не е влязло в сила. През предходната година най-честите нарушения в областта на нелоялната конкуренция, установени от Комисията, са свързани с недобросъвестно поведение в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция и заблуждаваща реклама. Наложените имуществени санкции и глоби за извършените нарушения са в размер на 18 млн. 396 хил. лв. В дейността на Комисията за защита на конкуренцията, свързана с осъществяване на контрол за законосъобразност на актовете на възложителите на обществени поръчки, са направени няколко констатации, направени въз основа на извършен анализ на постъпили жалби. По критерий обжалван акт, действие, бездействие, се установява значителен превес в броя на жалбите срещу решения за откриване на процедури за възлагане на обществени поръчки в сравнение с жалбите, които са срещу решения за прекратяване на процедури за възлагане на обществени поръчки. Най-често обжалваните действия, с които се възпрепятства достъпът или участието на лица в процедурата по смисъла на чл. 196, ал. 5 от Закона за обществените поръчки, са предоставяните от възложителя разяснения по условията на обществената поръчка или бездействия, изразяващи се в непредоставянето на такива. През 2019 г. Комисията е постановила 1212 акта (737 решения и 475 определения), с които е приключила образувани пред нея производства по Закона за обществените поръчки или се е произнесла по искане за налагане на временна мярка спиране или искане за допускане на предварително изпълнение. През 2019 г. са внесени 11 жалби по Закона за концесиите, като по тях са образувани 12 производства, а Комисията е постановила 8 решения. След представяне и обсъждане на Доклада се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, без „против“ и „въздържал се“ – 8 народни представители. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме: „Проект! РЕШЕНИЕ по Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 14 от Закона за защита на конкуренцията РЕШИ: Приема Годишния доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С ясното съзнание, че приемането на годишните доклади от този вид най-често минава проформа през Народното събрание, въпреки че това всъщност обезсмисля до голяма степен работата на Народното събрание, защото неслучайно са направени отчетите на тези органи, които трябва да са независими, и всъщност единственият начин, по който и могат, и трябва да бъдат контролирани, е през Народното събрание. Така че минаването на такива доклади проформа според мен не е добра парламентарна практика. И сега в ситуацията, в която се намираме, аз си задавам следния въпрос: кой може да установи по някакъв начин дали има намеса в решението, за което става дума в Доклада на председателя на Комисията за „Еврохолд“, тоест дали при сделката с ЧЕЗ и „Еврохолд“ по някакъв начин е било въздействано над нея, тоест дали това, че пиарите са разказали, че Бойко Борисов по някакъв начин е въздействал така, че Комисията, която би трябвало да е независима от Борисов, но зависима от парламента, да е взела някакво решение? Кой трябва да установи дали това е вярно? Очевидно не е Бойко Борисов! Очевидно главният прокурор Гешев се прави, че не разбира и не чува. Остава единствено Народното събрание по право – по Конституцията и по законите на страната като органът, който би трябвало да се заеме с въпроса по време на обсъждане на Годишния доклад: всъщност има ли въздействие от страна на министър-председателя върху Комисията, чийто доклад разглеждаме в момента, за да може една фирма или една сделка да бъде спряна, натисната, ударена, наказана или всичко останало? Междувременно това наистина е въпрос и на главния прокурор, защото означава, ако е така – нерегламентирано въздействие върху независими държавни органи от министър-председателя, че е нарушение на закона и за което би трябвало да има съответните текстове в Наказателния кодекс. Между другото, текстовете в Наказателния кодекс не са злоупотреба с власт, каквито текстове няма. Тоест интересното е, че прокуратурата се занимава с текстове, каквито няма в Наказателния кодекс, но с тези, които ги има, не се занимава, особено в този случай. Колеги, аз Ви предлагам да направим точно обратното на това, което предлага Комисията – да не приемем Доклада на тази комисия сега и да поискаме по-подробни разяснения как точно е станало решението за „Еврохолд“. Още повече че на 22 юли, както някои от нас, които се интересуват, знаем, има решение на съда, което отменя това решение на Комисията. Как се случва така, че Комисията взима грешни очевидно решения, за които съдът след това казва, че са грешни и ги отменя? Изведнъж се оказва, че министър-председателят в един странен запис, за който вече месец и половина прокуратурата не може да установи истински ли е, или не е, въпреки че други органи казват, че е истински и този запис казва, че там има въздействие. Това всъщност е нарушение на законите на страната и би трябвало да доведе до оставката не само на министър-председателя, а на цялото правителство, което искат всички. Обаче Народното събрание в момента мълчи и обсъждането на Доклада на Комисията за миналата година ще мине просто ей-така! Абсолютно недостойно е! Настоявам да гласуваме „против“ и да го върнем обратно за разглеждане, докато не обяснят има ли въздействие от страна на Борисов върху Комисията, за да вземе очевидно грешното решение по „Еврохолд“.

Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение за допуск в залата на госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател на КРС, госпожа Анна Хаджиева и господин Ердинч Хайрула – членове на КРС.

Благодаря, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги! Представям: „ДОКЛАД относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., № 020-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2020 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 22 юли 2020 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., № 020-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2020 г. На заседанието присъстваха: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател на КРС, госпожа Анна Хаджиева и господин Ердинч Хайрула – членове на КРС. Освен тях имаше и представители на мобилните оператори и на браншови организации в областта на електронните съобщения. Годишният доклад бе представен от господин Иван Димитров. Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията е изготвен на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения и представя систематизирана информация за услугите, пазарите и конкуренцията в сектора през 2019 г., тенденциите и перспективите на развитие, както и преглед на дейността на регулатора. В своето изложение господин Димитров очерта основните тенденции в развитието на пазара на електронни съобщения в Република България за 2019 г. По данни от регистъра на КРС към 31 декември 2019 г. общо 1122 предприятия са регистрирали намерение да осъществяват дейност по предоставяне на обществени електронни съобщения, като за една година броят им е нараснал с 0,2%. В изпълнение на чл. 5 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения е постъпила информация от общо 1006 предприятия. През 2019 г. дейност са осъществявали 850 предприятия, като ръстът в техния брой в сравнение с предходната година е 0,1%. През 2019 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България възлиза на 2,680 млрд. лв., като за втора поредна година, след продължителен период на спад, се отчита нарастване с 4% спрямо 2018 г. и с 9,7% за периода 2017 – 2019 г. Общият обем на пазара на електронни съобщения в България и през 2019 г. се определя основно от приходите от гласовите услуги и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет. Делът на приходите от гласови телефонни услуги запазва водещата си позиция в общия обем на пазара и възлиза на 43,8%. На второ място са услугите за пренос на данни и достъп до интернет, които заемат 37,2% от общия обем на пазара. Господин Димитров изтъкна, че с цел повишаване на ефективността на контролната дейност, свързана с осъществяването на електронните съобщения през 2019 г., са извършени 3204 инспекторски проверки. Особено внимание е обърнато на спазване на изискванията на Закона за електронните съобщения по отношение на защита на обществения интерес и интересите на крайните потребители. И през 2019 г. основен дял от проверките (около 74%) са извършени на трите най-големи предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги, и са във връзка с подадени в КРС жалби от крайни потребители, касаещи предлаганите от тях услуги: „А1 България“ ЕАД – 373 проверки, „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД – 215 проверки, и „Теленор България“ ЕАД – 165 проверки. Сред основните приоритети в дейността на регулатора и за 2019 г. е било ефективното разпределение и предоставяне на ограничeния ресурс – радиочестотен спектър. С изменение и допълнение на подзаконови нормативни актове в българското законодателство са въведени разпоредби на нови решения на Европейската комисия, осигуряващи хармонизирано използване на обхвата 700 МHz, 3.6 GHz и 26 GHz за въвеждане и развитие на 5G мрежи. След представянето на Доклада се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Халил Летифов, Димитър Данчев и Георги Свиленски. Бяха поставени въпроси относно извършените от КРС проверки, свързани със защитата на интересите на крайните потребители, и съставените актове за установяване на административни нарушения. В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения РЕШИ: Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2019 г., за втора поредна година, общият обем на пазара на електронни съобщения в България, измерени на база приходи, отчита ръст с 4% спрямо данните за 2018 г. и с близо 10% за периода 2017 – 2019 г., възлизайки на 2 млрд. 680 млн. лв. През 2019 г. най-голям дял в обема на пазара продължават да имат приходите от гласови телефонни услуги – 43,8%, въпреки намалението на приходите с 2,7% за едногодишен период, следвани от услугите за пренос на данни и достъп до интернет – с 37,2%, и услугите за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми, които заемат 15,8%. Също така за поредна година потреблението на пакетни услуги у нас нараства и в резултат се отчита и ръст спрямо предходната година с 11,4% в реализираните приходи, достигащи 1 млрд. 160 млн. лв. Определящи за развитието на пазара на електронни съобщителни мрежи и/или услуги са мобилните гласови услуги и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет. Потреблението на фиксирана гласова телефонна услуга продължава да се характеризира със спад и през 2019 г., докато при мобилна гласова услуга и използването на мобилен и фиксиран достъп до интернет е налице устойчив ръст. Характерна за българския пазар на мобилни услуги – гласови и достъп до интернет, и през 2019 г. продължава да бъде силната конкуренция между мобилните оператори, а при фиксирания достъп до интернет наличието на силна инфраструктура, конкуренция и голям брой участници на пазара, които показват значителна роля върху развитието и тенденциите на този пазарен сегмент. Броят на абонатите с достъп до интернет – фиксиран и мобилен, продължава да нараства с 5,4% спрямо предходната година и достига 8 млн. 483 хил. абоната. Приходите от предоставените услуги за пренос на данни и достъп до интернет отчитат 12,5% ръст спрямо 2018 г. и достигат почти 1 млрд. лв. Приходите от предоставяне на платена телевизия на дребно – кабелна, спътникова, IPTV, нарастват с 6,3% спрямо 2018 г., а броят на абонатите остава почти непроменен. Ръст в броя на абонатите на платената телевизия се отчита единствено при IT телевизията, абонатите на която в България се увеличават с 16,6% за едногодишен период. Общите инвестиции, сложени от предприятията през 2019 г., надвишават планираните през предходната година с 8,1% и са в размер на 425 млн. лв. Очаквано инвестициите в мобилни мрежи се увеличават за сметка на тези във фиксирани мрежи и представляват 34,1% от общите инвестиции на предприятията. През 2019 г. дейността на Комисията продължи да бъде насочена към насърчаване на конкуренцията на пазара на електронни съобщения в страната чрез усъвършенстване на регулаторната рамка, увеличаване на инвестициите в сектора на електронните съобщения, развитие на новите технологии, ефективно изпълнение на контролните функции и предлагане на разнообразни и качествени услуги и условия за защита на интересите на крайните потребители. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенските услуги“, № 020-00-13, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 юли 2020 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенските услуги“, № 020-00-13, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 1 юли 2020 г. В заседанието взеха участие: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Иван Димитров – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Кристина Хитрова – заместник-председател на КРС, госпожа Анна Хаджиева, и господин Ердинч Хайрула – членове на КРС. Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенските услуги“ бе представен от господин Иван Димитров. Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги за 2019 г. е изготвен съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги. Докладът отчита състоянието и развитието на пощенските услуги и включва систематизирана информация за пазара в Република България през миналата година. Последно са проследени изпълнението на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга (УПУ), ефикасността на обслужване, обезпечаването на пощенската сигурност, осъществената контролна дейност за защита на потребителите, както и развитието на пощенските услуги. Господин Димитров заяви, че през изминалата година броят на пощенските оператори е нараснал с 6,4%. Издадени са били две нови индивидуални лицензии за извършване на услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга и четири нови лицензии за предоставяне на „пощенски парични преводи“. Регистрирани са 14 броя оператори за извършване на неуниверсални пощенски услуги (НПУ) по чл. 38, т. 1 – 3 от Закона за пощенските услуги. Общият брой на пощенските оператори през 2019 г. е 184. За целите на анализа пощенският пазар е разделен на два основни сегмента: универсална пощенска услуга и неуниверсални пощенски услуги. Услугата „Универсална пощенска услуга“, възложена за извършване на „Български пощи“ ЕАД по силата на Закона за пощенските услуги и услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, формират пазарен сегмент „Универсална пощенска услуга“. Услугите „пощенски парични преводи“, „куриерски услуги“, „пряка пощенска реклама“ и „хибридна поща“ формират пазарния сегмент „Неуниверсални пощенски услуги“ (НПУ). В Доклада е посочено, че през 2019 г. общият размер на приходите от пощенските услуги възлиза на 564 млн. лв., което представлява ръст от 21% спрямо 2018 г. Общите приходи, реализирани от услугите в сегмента „Универсална пощенска услуга“ през 2019 г., бележат намаление със 17%, спрямо 2018 г. и са в размер на 87 млн. лв. В сегмента „Неуниверсални пощенски услуги“ се наблюдава значително увеличение на приходите от 32% и техният размер достига 477 млн. лв. По данни на лицензираните оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалните пощенски услуги, причината за спада в приходите на универсалната пощенска услуга се дължи на наблюдаваната промяна в нагласите на потребителите, които през изминалата година са потребявали повече куриерските услуги за сметка на традиционните пощенски услуги. Също така през 2019 г. по-голямата част от пратките, генерирани от електронна търговия, са доставяни като куриерски услуги. През 2019 г. обемът на пазара на пощенски услуги, измерен чрез показателя „брой пратки“, възлиза на 248 милиона броя и спрямо предходната година бележи увеличение с близо 25,5%. Ръстът в броя на пратките се дължи на значителното увеличение на броя на потребените куриерски пратки за страната с 62,4% спрямо 2018 г. В Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенските услуги“, е направена оценка за наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга. Направен е и анализ на изпълнението на нормативите за качество на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужването, както и обезпечаване на пощенската сигурност. В изпълнение на законовото задължение за контрол по спазването на нормативните актове в областта на пощенските услуги, изискванията за извършване на универсална пощенска услуга, условията по изпълнение на издадените индивидуални лицензни и задълженията на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги през 2019 г., от оправомощени по чл. 95 от Закона за пощенските услуги служители на КРС са извършили общо 200 инспекторски проверки, издадени са 48 наказателни постановления за нарушения на контролираното от КРС законодателство в областта на пощенските услуги. Съгласно посочените в Доклада данни за дейността на пощенските оператори през 2019 г. са подадени общо 60 141 броя рекламации, което представлява ръст от 29,5% спрямо 2018 г. Броят на рекламациите, счетени за основателни, е 25 587 и се е увеличил с 3,7% спрямо 2018 г. Същевременно за изминалата година КРС е разгледала общо 526 броя сигнали от потребители на пощенски услуги. Общият брой на сигналите се е увеличил с 29,6% в сравнение с 2018 г., което би могло да бъде обяснено с постоянното нарастване на онлайн продажбата на стоки и на възможностите за сключване на договори от разстояние за ползване на различни услуги. В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следното решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги РЕШИ: Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г. – „Анализ на пазара на пощенски услуги“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Пазарът на пощенските услуги е динамичен и растящ. Обемът на пазара, измерен чрез показателите приходи от предоставяне на пощенски услуги, нараства ежегодно. През 2019 г. общият размер на приходите от пощенски услуги възлиза на 564 млн. лв., което представлява ръст от 21% спрямо 2018 г. Предоставянето на универсалната пощенска услуга е услуга от общ икономически интерес, която се предоставя от „Български пощи“ ЕАД – исторически оператор, въз основа на наложеното със Закона за пощенските услуги задължение, заради което е предвидено историческият оператор да получава компенсация от държавния бюджет, която води до нетни разходи и представлява несправедлива финансова тежест за оператора. В изпълнение на правомощията си по чл. 29а и 29б от Закона за пощенските услуги Комисията за регулиране на съобщенията ежегодно определя размер на нетни разходи и наличието на несправедлива финансова тежест от извършването на универсалната пощенска услуга. С оглед включването на компенсация за Български пощи в Проекта на закон за държавния бюджет на Република България за следваща финансова година, за изминалата 2019 г. размерът на нетните разходи от извършването на универсалната пощенска услуга през финансовата 2018 г. е 24 781 лв., определен въз основа на оценката на независим одитор. Нарастването спрямо определения размер на нетните разходи за 2017 г. е с 5,5%, което според Български пощи се дължи на увеличението на разходи за персонал, поддръжка на остарелия сграден фонд и автомобилния парк на дружеството. За разлика от предходните две години, през 2019 г. спрямо 2018 г. пазарният дял на историческия оператор от сегмента „Универсална пощенска услуга“ нараства със 7,9 процентни пункта и достига до 48,5%, с което се изравнява с дела на основния си конкурент в сегмента. В общия пазар обаче пазарната позиция на Български пощи продължава да отслабва и през 2019 г. намалява с два процентни пункта, достигайки до 10 на сто. В заключение на направения анализ в Доклада се очертават следните основни тенденции и перспективи в развитието на пощенския пазар в едногодишен период: намаляване на пазарния дял на историческия пощенски оператор; нарастване на броя на участниците на пощенския пазар в сегмента на куриерски услуги при предоставяне на услугата „Пощенски парични преводи“; ръст на броя на приходите от пратки, генерирани от електронната търговия – особено в сегмента „Бизнес към индивидуални потребители“; развитие на инфраструктурата на пощенските оператори и на предлаганите от тях услуги с цел подобряване на доставката на пощенски пратки, като например предлагането на икономически най-изгодните логистични решения за клиентите; засилване ролята на пощенските оператори в условия на извънредна ситуация при осигуряване на жизнено важни услуги на потребителя; увеличаване на инвестициите в създаване на софтуерни интерфейси за свързване на пощенски оператори с електронните търговци; намаляване на обемите и приходите в сегмента „Универсална пощенска услуга“ и ръст в броя на приходите от услугата „Пощенски парични преводи“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Светът и България сме изправени пред безпрецедентна криза от разпространението на нов вирус – коронавирус, предизвикал сериозен процент заболеваемост сред населението, доста фатални изходи и срив в икономиките на почти всички европейски страни и в страните по света. България нямаше как да остане извън тази обща тенденция, но отново искам да подчертая, че кризата от разпространението на заболяването COVID-19 по никакъв начин не е свързана с настоящото управление. Ние винаги сме твърдели, че реагирахме своевременно, адекватно и с твърдите мерки, които предприехме, заедно с участието на Народното събрание и подкрепени от всички народни представители – и от опозиция, и от управляващи, преодоляхме, на първо място, здравния натиск, който беше основен в първите месеци и който даде възможност здравната система да се подготви, за да може да отговори на потребностите на всички пациенти, за да може да не се стига до претоварване на лечебните заведения. Смятам, че това е огромна обща наша заслуга. Разбира се, основната заслуга е на работещите на първа линия, на всички, които в тези трудни месеци запазваха самообладание и се бореха за спасяването на всеки един човешки живот. Освен здравните мерки, които се предприеха, последователно правителството реагираше и реализираше различни социално-икономически мерки. От началото на кризата по тези мерки бяха запазени и възстановени много работни места, много производства. Бяха защитени сектори, които се оказаха пряко потърпевши от последствията от карантината, от една страна, от друга страна – от разпространението на епидемията. Ще Ви дам малко примери, за да припомня какво е свършено досега. По мярката 60/40 до 24 юли са преведени близо 171 млн. лв. на над 8900 компании. Запазени бяха работните места на 170 хил. 533 работници и служители. На 15 юли започва подаването на документи по новия дизайн на мярката 60/40, като се очаква 300 хиляди работни места да бъдат запазени и 300 хиляди души да запазят доходите си. Подкрепата от 290 лв. за запазване на работно място към 28 юли 2020 г. дава възможност да бъдат подадени заявления за компенсации – 408 броя за 7546 лица на стойност 13 млн. 130 хил. и 40 лв. По Програмата „Заетост за теб“ общо 160 млн. лв. работодатели ще могат да наемат безработни за период до три месеца, като 50 млн. лв. от бюджета на Програмата са насочени приоритетно към хотелиерство, ресторантьорство и туризъм. Държавата гарантира минимална работна заплата и осигуровките към нея. По Закона за личната помощ, който беше приет в пленарната зала, до 26 юли са подадени 424 108 заявления и декларации за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и от тях със заявена потребност за лична помощ 37 598. Броят на потребителите вече е 28 525, а броят на асистентите – 29 199. Помощта за осмокласници, която е в размер на 250 лв. само за четири дни вече е предизвикала интерес и са подадени заявления от 300 семейства. В момента върви и подаването на документи за еднократна помощ на децата, които през следващата учебна година ще бъдат в първи клас. Приети са над 7500 заявления, като над 5100 семейства вече са получили първата помощ по тази мярка. Ще изредя и други социални мерки, които продължават да функционират, независимо от забавянето на икономиката. Топъл обяд е осигурен на близо 29 хиляди възрастни хора с увреждания и с доходи под прага на бедността. По Оперативната програма за храни от началото на април до средата на юни са раздадени 1405 тона храни от първа необходимост, които са получени от 58 хиляди лица и семейства в затруднено положение. Близо 500 лв. целева помощ за отопление ще получат нуждаещите се за идния зимен сезон, като размерът ѝ е увеличен с 30 лв. спрямо миналата година. В тази зала гласувахме неотдавна и Закон за подпомагане на земеделските производители, в който се регламентира правното основание за подпомагане на малките ферми със 7 хил. евро и 50 хил. евро за производителите. В този смисъл искам да подчертая, че грижата на правителството е последователна и фактът, че преодоляхме вота на недоверие значи, че има сериозна парламентарна подкрепа и може да продължи своята дейност в полза на българските граждани. Затова искам тук сега всички Вие да разберете какви са следващите мерки в размер на над 1 млрд. 160 млн. лв. и какво от тези мерки ще стигне до българските граждани, как ще бъдат разпределени, за да отговорим и на обществения интерес, и на големия интерес, проявен вчера от опозицията, за източника на средства и разпределението на тези средства. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поради големия обществен интерес извън нашата зала предлагам днешното изслушване на тримата министри да се излъчва на живо по Канал 1 на Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, правя процедура за прегласуване. Вие поканихте министрите и ги криете от българските граждани!? От какво Ви е страх? (Шум и реплики.) Става нещо невероятно в Народното събрание – Вие ги поканихте извънредно, дойдоха министрите и сега ги криете от българските граждани да разберат какво смятат да направят и какво са направили до момента.

Госпожо Председател, Вие поехте ангажимент към мен лично – да се свържете и с господин Бойко Борисов. Два часа вече не сте дали никакъв отговор. (Шум и реплики.)

Първо, да ми отговорите за господин Бойко Борисов, защото господин Лъчезар Борисов е тук, но господин Бойко Борисов го няма – да ми отговорите свързахте ли се? И второ, моля за прегласуване, за да могат всички български граждани да гледат изслушването на българските министри. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Новите социално-икономически мерки на правителството са в общ размер на 1 162,9 млрд. лв., от които за социални мерки са 731,5 млн. лв. и за икономически мерки – 431,4 млн. лв., с източник – националния бюджет. (Шум в залата.)

От 1 август с 30% ще се увеличат средствата за заплати на служителите в системата на Министерството на труда и социалната политика, които са натоварени с дейности по овладяване на последствията от пандемията. Предвидени са общо средства за структурите в системите на МТСП, Министерството на здравеопазването, МВР, НЗОК и НОИ в размер на 92 млн. лв., но за социалната сфера говорим за 7600 души, които са от Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Главна инспекция по труда, Фонд „Социална закрила“, Фонд „Условия на труд“ и други в общ размер на 15 млн. 150 хил. лв. От 1 август ще се увеличат и стандартите за финансиране на делегираните от държавата социални услуги, като домове за възрастни хора, домове за хора с увреждания, домове за резидентни услуги, дневни центрове за деца, центрове за настаняване от семеен тип и други с общ размер от 15 млн. лв., като това увеличение ще може да се изразходва за заплатите на работещите в тях социални работници, рехабилитатори, логопеди, възпитатели, психолози, педагози и други. Средният размер на увеличението ще бъде с 20% за възнагражденията им. Всички 2 121 000 пенсионери ще получат по 50 лв. добавка към пенсиите си за месеците август, септември и октомври. Правителството вече отпусна 106 млн. 43 хил. 350 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване. Първото плащане на тези пари предстои между 7 и 20 август. За трите месеца общият разход за плащане на добавки ще бъде в размер на 318,3 млн. лв. Инвалидните пенсии на близо 5000 пенсионери с изтекло ТЕЛК решение по време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка са вече платени в пълен размер. Актуалните данни за изпълнението на Закона за личната помощ: към 26 юли 2020 г. са подадени 424 108 заявления-декларации, като със заявена потребност от лична помощ са 37 598 лица. Издадени са направления на 36 224. Действащите договори са 28 909 за близо 3 808 083 часа. Броят на потребителите е 28 525, броят на асистентите е 29 199. Именно за обслужването на нуждите на личните асистенти с новите социално-икономически мерки по бюджета на Министерството на труда и социалната политика са осигурени нови 122 млн. лв. По този начин се гарантират плащанията на възнагражденията на лични асистенти на деца и пълнолетни хора с увреждания за цялата 2020 г., съответно правата на нуждаещите се от подкрепа. От 1 октомври минималният размер на обезщетението за безработица ще се увеличи с 33%, тоест от 9 на 12 лв. Това се отнася до 23 500 души, които получават към момента минималния размер. Реализирането на тази мярка ще струва 12 млн. лв. Паралелно с това, периодът на изплащане на минималното обезщетение за безработица ще се удължи от четири на седем месеца, като допълнителният разход за това ще бъде в размер на 4 млн. лв. Тази мярка ще бъде временна и антикризисна с оглед на това да подпомогне тези, които са най-нуждаещи се, като паралелно с това правителството ще продължи своя подход за насърчаване на заетостта. Друга социална мярка, която е предвидена със средства от европейските програми, е осигуряване на допълнително нетно възнаграждение в размер на 1000 лв. на ангажираните медицински специалисти в борбата с COVID-19 на първа линия. Средствата ще бъдат осигурени отново по линия на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и през новите пари, които предстои да дойдат от Фонда за възстановяване, като допълнителните средства към вече осигурените 60 милиона са 67 милиона. По мярката 60/40 до 24 юли, когато беше последното плащане, бяха преведени 171 млн. лв. на 8900 компании. Запазените работни места към този момент са 170 533 за работници и служители, като най-много от тях са в София – 56 432, Пловдив – 12 067, Бургас – 11 936, и Стара Загора – 8707. Секторите, в които има най-много запазени работни места, са: „Преработвателна промишленост“ – 80 224, сектор „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 26 348, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 18 386, и сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 13 781. До средата на месец август ще бъде изготвен пълен анализ на мярката 60/40. Той ще бъде представен както в Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и на народните представители. На 15 юли започва подаването на документи по новия дизайн на мярката 60/40 чрез електронно подаване на документи. Средствата ще се получават отново за три месеца – за юли, август и септември, в размер 60% от осигурителния доход за месец май и 60% от дължимите от работодателя осигурителни вноски. Те трябва да докажат спад в приходите с 20% спрямо същия период през 2019 г. и да нямат задължения към 1 януари 2020 г., като е допустимо да кандидатстват с налични задължения към момента. По новия дизайн на мярката около 300 000 души се очаква да запазят своите доходи. Общият размер на предвидените средства е 500 млн. лв. Подкрепа от 290 лв. за запазване на работно място – конкретно за секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“. С тази подкрепа в размер на 40 млн. лв. мярката се комбинира с 60/40 и за тези сектори става 80/20. Към момента най-много кандидатствали фирми по тази мярка са от сектор „Транспорт“ – 126, „Хотелиерство“ – 110, „Туроператорска дейност“ – 90. В град София има най-много постъпили заявки – 105 за 2200 лица. По Програма „Заетост за теб“, с която са осигурени 160 млн. лв. за работодатели да наемат безработни за период от три месеца, при което държавата гарантира изплащането на минималната работна заплата и осигуровките към нея, към момента вече имаме кандидатствали 1513 работодатели за 6450 места. Най-много работодатели има от Благоевград и Бургас за подадени заявления. Следва София с работодатели за 314 работни места. Преобладават секторите „Хотелиерство“ и „Ресторантьорство“ – 29,3%, следват тези на преработващата промишленост – 27,1, и „Търговия, ремонт на автомобили“ с 14,9%. И двете мерки – тази за подкрепа за 290 лв., както и другата – „Заетост за теб“, ще продължат до края на годината, като имаме готовност да разширим обхвата на мерките със средствата, които ще бъдат налични по линия на Фонда за възстановяване. В момента Агенцията по заетостта прави съответната информационна кампания, за да може да достигне до повече работодатели пакетът „Заетост по три“, така че да могат да получат информация и да кандидатстват активно. Започна и подаването на заявления за еднократна помощ от 250 лв. за бъдещите осмокласници, като само за първите четири дни са подадени 300 заявления от 300 семейства. Приетите заявления за еднократната помощ за първи клас са над 7500, като 5100 от семействата вече са получили средствата. Близо 29 000 души – възрастни, хора с увреждания, с доходи под прага на бедността – ще получават топъл обяд до края годината. Услугата, с която се подпомагат най-уязвимите от пандемията, трябваше да приключи месец юни, но благодарение на новите социално-икономически мерки тя ще продължи до края на годината, като са отпуснати допълнително 9 млн. лв. по бюджета на Министерството на труда и социалната политика. До края на годината безплатно в обществени трапезарии в страната ще се хранят други над 4100 души, а в средата на май Програмата за обществените трапезарии на МТСП беше удължена. В нея бяха включени нови 1400 самотно живеещи хора, останали без дом, работа и доходи, както и ползващи социално подпомагане, и поставени под карантина лица. Осигурени бяха 45 млн. лв. за разширяване на патронажната грижа, като със средства от Фонда за възстановяване на Европейската комисия тази програма ще продължи. Към момента благодарение на нея 30 000 души – възрастни хора с увреждания, в 240 български общини получават храна, лекарства и помощ за извършване на административни услуги, а над 12 500 са тези, които получават социално-здравни услуги. От началото на април до средата на юни по Оперативна програма „Храни“ бяха раздадени 1405 тона храни от първа необходимост. Пакети получиха над 58 000 лица и семейства в затруднено положение. В следващите месеци предстои съвместно с БЧК да бъдат раздадени 6900 тона хранителни продукти на стойност 17 млн. лв. и да бъдат подпомогнати 500 000 души. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към министър Сачева е свързан с предстоящите месеци, предстоящия есенно-зимен период. Вие, госпожо Сачева, в момента дадохте достатъчно информация – какво е направил Министерският съвет в опита си да минимизира последствията от кризата, предизвикана от COVID-19. Всъщност ще си позволя да го кажа така: ясно е, че нищо не е ясно какво ще се случи през есенно-зимния сезон, тоест по какъв начин кризата ще се задълбочи или ще премине. Затова, тъй като има и медицински аспект, тоест повишаване броя на болните, тя си има и икономически характер, тоест социално-икономическите последствия. Въпросът, който искам да задам, е: какви са възможностите за подпомагане на социално най-уязвимите групи в нашето общество? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! От изложеното преди малко от мен стана ясно, надявам се, че ще продължим всички програми, които и в момента съществуват – Програмата „Топъл обяд“, Програмата с раздаване на храни за най-уязвимите групи от населението. С близо 500 лв. целева помощ за отопление ще бъдат подкрепени също около 43 371 лица, които вече са одобрени по Програмата. Освен това правителството подготвя, в случай че се наложи да бъдат затворени отново детските градини и училищата, нова семейна помощ, с която да бъдат подкрепени семействата с деца.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Уважаема госпожо Министър, съчувствам Ви, защото оставката на цялото правителство е задължителна, а тук управляващото мнозинство ни устройва водевилни сценки с Ваше участие под формата на парламентарно изслушване. Вместо този, дето повече от 10 години забърква кашите в държавата, дето хамалски псува и обижда президента, евролидерите, народните представители, дето не уважава парламента и българския народ, да дойде тук и да си подава оставката или поне да се защити, той се крие и изпраща накуп трима от министрите си да обясняват от негово име какви велики дела ще свършат, ама друг път. Това, с което се хвалите, хората определят като хвърляне на прах в очите, купуване на спокойствие, отсрочка за подаване на оставката. Още от първия месец на хората им е ясно, че подходът към кризата от страна на правителството е неадекватен и то не може да се справи с това огромно икономическо и социално сътресение. Необходими са прецизно планирани мерки в един ясен и консенсусен план за възстановяване, но ние не виждаме такъв. Ще харчите много пари и хората очакват да се гарантира, че здравето им ще е защитено, работните места също, а компаниите ще се подкрепят, но, за съжаление, в мерките Ви няма перспектива. Възстановяване на икономиката се очаква след 2022 г. (реплика от ГЕРБ: „Стига чете!“), а Вие планирате в перспектива от три месеца по 50 лв. на пенсионер, по три лева на безработен. Смешно и неубедително на фона на това, което правят другите страни. Иска ми се да Ви задам въпроса: как ще се справите с необходимостта от ускорено въвеждане на цифровизацията на труда и каква е концепцията Ви за работа от дистанция? Но когато все повече хора остават без работа и без доходи, когато две трети от българите се затрудняват да си плащат издръжката на живота, те не се интересуват от тези неща. Тях ги интересува какво ще направите за тях сега и веднага, за да могат да се приберат вкъщи спокойни, че ще нахранят семействата си, че спокойно ще мислят за бъдещето на децата си, а не да заспиват с мисълта как ще плащат сметките си и какво ще ядат утре. Да знаете, никакво значение няма дали ще похарчите 2 милиарда, или два лева, ако хората не останат с удовлетворение, че тези пари са похарчени в тяхна полза…

… а не че си купувате спокойствие с тях или че ги редите в шкафчета. Въпросът: знаем, че Вашият план е да не подавате оставка, а друг план имате ли, госпожо Министър – план за излизане от социалната криза, и то не точно план за излизане от социалната криза, а план, съдържащ комплексни, а не на парче мерки за оцеляване на българите до излизане на България от икономическата криза, и кога ще ни представите този план? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! По-скоро ще направя коментар по това, което казахте. Първо, категорично не приемам това, което казвате, че някой е поставен в ситуация на водевил, защото докато много други хора се опитват да разиграват различни театрални сцени, ние наистина трябва да вършим работа и всеки ден работим с хора, с граждани, с хора, които имат реални проблеми. Наистина нашият фокус е в това да намерим именно решение на техните проблеми – те да получат храна, да получат заплати, да получат работа, да имат перспектива. Това, което обявихме вече, мисля, че достатъчно ясно показва холистичния подход на Министерството на труда и социалната политика. Ние не отделяме един приоритет за сметка на друг. Ние мислим както за хората с увреждания, така и за тези, които са самотно живеещи, така и за бездомните, така също мислим и за безработните, но мислим и за тези, които трябва да запазят заетостта си. От всичко, което казахте, няма смисъл да се спирам и да Ви репликирам на всяка една от Вашите тези, но ще обърна особено внимание на дигитализацията и на дистанционната работа. В планове, които подготвяме в момента за следващия програмен период, включително и за средствата, които ще дойдат по линия на Фонда за възстановяване, сме предложили съвместно с Министерството на икономиката да бъде изграден фонд в размер на 100 млн. лв., който да бъде за безопасни и здравословни условия на труд и за подкрепа на компаниите по отношение на организацията на дистанционна работа, в това число включително и мерки, свързани с киберсигурност за онези служители, които би трябвало да извършват дистанционно задълженията си, както и за заплащане на интернет, за да може да се подсигури възможността именно за гъвкава организация на работното време. Дистанционната работа не е панацея. Все повече и повече работодатели разбират, че, от една страна, трябва да създават такива условия, но все пак трябва да бъдат създадени и необходимите условия за работа на място. В това отношение плановете са ни ясни. В момента работим по тези мерки заедно с работодателите и със синдикатите. По отношение на дигиталните умения стартира операция на стойност 14 млн. лв. по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, именно за да може да се повишават дигиталните умения на работещите и на тези, които трябва да ползват различни административни услуги. Непрекъснато правим необходимото, така че документацията, която се подава както в Агенцията за социално подпомагане, така и в Агенцията по заетостта, да се случва изцяло електронно. Защо правим това на всеки три месеца? Защото ние се отнасяме отговорно към нашите общи пари. Независимо от обвиненията, които получаваме, ние не можем да си позволим да предлагаме такива мерки – осигуряваме сигурност, като казваме, че във всеки един момент може да предложим нови мерки, но винаги отчитаме съответните индикатори и показатели. За нас продължението на мярката 60/40, Програмата за краткосрочна заетост, включително „Заетост за теб“ има смисъл да бъдат продължени по начин, който да бъде адекватен за третото тримесечие, но това ще стане ясно, след като видим какви са показателите за месец септември. Смятам, че правим всичко възможно да отговорим, от една страна, на спешните нужди, но, от друга страна, непрекъснато мислим и в средносрочен план. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, господа министри, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е свързан с една обявена от Министерството инициатива за еднократна социална помощ на семействата, които имат определен праг на доход при записване на децата им в осми клас. Припомням за публиката и народните представители, че осми клас не е старият осми клас, а това е първият клас от първи гимназиален етап на обучение. Въпросът ми е свързан с нашето разбиране, на ВМРО „Обединени патриоти“, че социалната политика е политика, изразяваща принципа на социалната солидарност, изразява ангажимента на обществото като цяло към временно изпаднали в затруднение негови членове и че в никакъв случай социалната политика не може да бъде начин на препитание или начин на живот. Във връзка с това бих искал да Ви поставя въпроса за аргументите за прилагане на тази мярка, конкретиката в нейното прилагане. Тя по своята същност дублира, можем да кажем, мярката за еднократна социална помощ на семействата, чиито деца постъпват в първи клас. Това е казано простичко – първи гимназиален клас. Разбираме, че аргумент за това е стремежът да се подпомогнат социално слабите семейства в желанието им да осигурят възможност за продължаване на едно по-високо образование, по-висока степен над основното. Въпросът ми е какви са резултатите според Вас от прилагането в първи клас и какви са очакванията на прилагането на тази мярка в осми клас?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Михов! Знаете, че един от основните приоритети на това правителство и на управлението беше да направим така, че повече деца да ходят на училище. Доскоро, до преди кризата, с гордост съобщавахме, че 40 хил. деца се върнаха в клас благодарение на съвместните усилия на социалните работници, на учителите, на колегите от системата на Министерството на вътрешните работи, неправителствените организации, медиаторите и други. За съжаление, кризата направи така, че една голяма част от тези деца вероятно отново останаха извън чертата, поради това че останаха вкъщи. Част от тях нямаха възможност да използват дистанционното обучение. Други от тях нямаха достатъчно мотивирани родители, които да ги подкрепят, през този период. Именно затова направихме поредица от мерки заедно с колегите от Министерството на образованието по отношение на осигуряване на допълнителни ресурси за таблети, за интернет, включително от наша страна за въвеждане на такава нова еднократна помощ за осми клас, тъй като най-често отпадането на деца от образователната система се случва между пети и седми клас. С тази помощ, от една страна, бихме искали да мотивираме повече родители да запишат децата си на училище след осми клас, но от друга страна, да подкрепим и онези работещи родители, за които в момента е трудно да направят така, че да имат възможност да закупят необходимите учебни пособия и помагала за началото на учебната година. И в първоначалното си изложение казах, че за четири дни, откакто се приемат заявления, близо 300 семейства са подали вече молби. Що се отнася до помощта за първи клас, подадените заявления до момента са 7500, като 5100 семейства вече са получили и съответно първата част от средствата. Помощта се изплаща на два пъти – преди началото на първия учебен срок – 125 лв., и преди началото на втория учебен срок отново 125 лв. И двете помощи са разчетени за 44 хил. семейства. В допълнение през фонд „Социална закрила“ за първи път това, което направихме, беше и да отделим 1 млн. лв. за децата и младежите, които са в социалните услуги и за тях да може да бъде осигурена дигитална среда, за да могат да се обучават дистанционно при необходимост, а и в комбинация заедно с обучението на място. Подадени са 82 проекта, за да могат да се закупуват компютърни конфигурации, да се заплаща интернет за 1878 деца и младежи.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Българската и глобалната икономика се намират наистина в една безпрецедентна криза, която трябва да бъде контраатакувана с комплект от рационални мерки. Какъв може да бъде този комплект от рационални мерки? Тези рационални мерки трябва да интервенират върху всеки един от факторите на икономическия растеж. Именно това е и предложеният пакет от мерки, който оказва влияние както върху държавните разходи, така и върху потреблението, върху инвестициите и върху нетния експорт. Както каза министър Сачева, бюджетният пакет от мерки е на стойност 1 млрд. 162 млн. лв., 735,5 млн. лв. от които са социални мерки и 431,4 млн. лв. са икономически мерки. Извън този пакет има и втори пакет – това са мерки от Еврофондовете, които са насочени изцяло към инвестиции в икономиката. Това са публични инвестиции под формата на заеми и грантове – финансиране в размер на 1,8 млрд. лв. Извън този втори пакет в Министерството на икономиката предвиждаме и активни мерки за допълнителни частни инвестиции. Нашите амбиции са до края на годината да сертифицираме, да насърчим или да обявим инвестиции на стойност около 1 млрд. лв. Общите мерки на Министерството на икономиката ще бъдат съсредоточени изцяло в изпълнение на подписаното Национално тристранно споразумение заедно с работодателите. Това, върху което ще заложим, този пакет от 1,8 млрд. лв., е абсолютна публичност и прозрачност по усвояването на тези средства. Това, което ще правим в Министерството на икономиката, ще бъде отчет на всеки две седмици, гореща телефонна линия и надзор на дейността заедно с работодателите. Конкретно по мерките. Една от мерките, финансирана от държавния бюджет към бюджета на Министерството на икономиката, е свързана със Закона за насърчаване на инвестициите. Това, което се споразумяхме заедно с работодатели в правителството и в Коалиционния съвет, заедно и със синдикатите, е, че всички инвеститори трябва да бъдат насърчени и като антикризисна мярка. Това ще бъдат средства в размер на 18,5 млн. лв., които ще бъдат допълнени със 7,5 млн. лв. от националния бюджет, вътрешно компенсиран от Министерството на икономиката с 2 млн. лв., така че до края на година всички инвеститори, имащи правото да бъдат насърчени с тези средства, ще получат тези средства. Става въпрос за 56 предприятия, изпълняващи инвестиционни проекти на обща стойност 727 млн. лв., с 8380 работни места. Това са инвестиции, които са стартирали своята работа, или инвеститори, стартирали своята работа през последните две години, а мерките, които ще бъдат изпълнени, са както за изграждане на тяхната прилежаща инфраструктура, така и за осигуровки, което в случая се явява една изключителна антикризисна мярка. В тази си част пакетът от мерки на Министерството на икономиката ще бъде съсредоточен и в инвестиции на публични средства под формата на грантове за пряко инвестиране. Това, което направихме, е, че пренасочваме 200 млн. лв., които бяха предвидени за грантово финансиране през търговските банки, през ББР към търговските банки – отново към кеш грантово финасиране на икономиката. Очакваме конкретните процедури да бъдат разработени съвсем скоро, заедно с работодатели и синдикати, и процедурата да бъде обявена през месец септември 2020 г. – това ще бъде на стойност 200 млн. лв. Освен това предвиждаме насочване на наличен ресурс по съществуващи процедури по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за наддоговаряне на проектни предложения, отговарящи на изискванията с оглед преодоляване на затрудненията, породени от пандемията. Тук една от най-важните подмерки в тази част ще бъде скоростта на инжектиране на средства в българската икономика, защото вече оценените проекти и тяхното наддоговаряне ще гарантира бързо инжектиране, и то по процедура, която е за производствен капацитет, което води до създаване на по-високи нива от нашите български компании – по-високи нива на добавена стойност. Следващата мярка, която предвиждаме, е предоставяне на финансиране, това е нова мярка, на малки и средни предприятия чрез ваучерна схема за улесняване достъпа на малки и средни предприятия до цифрово ноу-хау и технологии, свързани с доставчиците на услуги в областта на Информационни и комуникационни технологии /ИКТ/. Средствата по тази програма ще бъдат 9 млн. лв., обявяването на 17 август 2020 г., оценяването на 18 септември 2020 г., като целта е средствата да бъдат предоставени до края на годината. Предвиждаме още през месец август да бъде обявена Eдинадесетата конкурсна сесия на Националния иновационен фонд по схемата „Подпомагане на научноизследователска и развойна дейност на предприятията“. Бюджетът ще бъде в размер на 5,5 млн. лв. Обявяването очакваме да бъде през месец август. Една от важните мерки, която и аз си поставих като амбиция, е ускоряване на работата по съществуващите вече и обявени програми. Тук имам предвид Програмата за микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от COVID, която беше обявена с бюджет от 143 млн. лв. Важното послание, което правим, е, че идеята всяка една компания, заявила интерес към тази мярка, да има достъп до финансиране. Именно заради това се предвижда бюджетът да бъде увеличен до 210 млн. лв. Усвояването към момента е 30 млн. лв. Предприемаме много значими и дълбоки мерки за ускоряване на този процес, така че съвсем скоро средствата да стигнат до най-засегнатите микропредприятия. Следващата процедура е ускоряване на вече обявената процедура за подкрепа на средни предприятия на стойност 200 млн. лв., като крайният срок за кандидатстване е 24 август. Това бяха най-общо казано мерките, които ние ще насочим под формата на грантове, като тук искам да допълня и мярката, която съвсем скоро – днес следобед, ще обсъдим с министър Желязков, насочена към превозвачите, на стойност от 30 млн. лв. Втората група от мерки е свързана с публични средства в икономиката под формата на финансиране. Това са инструментите, с които ние можем да интервенираме към бизнеса чрез търговските банки. Това е Програмата за портфейлни гаранции на Българската банка за развитие в подкрепата на малки и средни предприятия. Към момента тя трябва да претърпи доста сериозно ускоряване, като се подписват споразумения с най-големите търговски банки в България. Новите споразумения са с три от топ пет големите търговски банки в България и очаквам ускоряване на тази програма и усвояване на всички средства до края на годината. Усвоеният ресурс към момента е 9 млн. лв., оставащият ресурс за усвояване – 491 млн. лв. Тук е и Програмата на Българската банка за развитие за безлихвено кредитиране на служителите. Това е така наречената ритейл програма за физически лица. Усвоеният ресурс към момента е 54 милиона, а оставащият за усвояване – 146 млн. лв. Очакваме до края на месец октомври тази програма да бъде изпълнена. Извън това предвиждаме да осигурим оборотни инвестиционни средства за малки и средни предприятия чрез „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“. Това са отново средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Разработен е гаранционен финансов инструмент с таван на загубите, с възможност за комбиниране с лихвени субсидии. Максимално гарантираната сума на кредита ще бъде 2,9 млн. лв. за срок до пет години и 1,5 млн. лв. за срок до 10 години. Общият ресурс, който ще бъде инжектиран в пазара, е 160 млн. лв., а процедурата ще бъде открита през август или септември. Освен това се предвижда и дялово финансиране чрез вече съществуващи инструменти за инвестиции в ликвидна подкрепа, това са така наречените венчър кепитъл фондове. Ресурсът ще бъде в размер на 56,3 млн. лв. Променя се и финансовият инструмент за портфейлни гаранции, това е така наречената стара програма Джереми, тоест тук максималният размер на кредита ще бъде 5,8 млн. лв. със срок до 5 години. Цялата програма през Фонда на фондовете е 156,5 млн. лв. Извън това искам да подчертая, че очакванията на Министерството на икономиката са, че по Програмата на Европейската комисия REACT EU Министерството на икономиката има възможност да получи до 400 млн. лв. през следващия период по тази програма и това програмиране ще започне още през август-септември, а дори обмисляме и варианти как то предварително да бъде инвестирано в икономиката. Конкретните мерки, които ще предприемем по отношение на частните инвестиции, ще бъдат свързани с тяхното ускорено насърчаване. Към момента от началото на годината по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 14 проекта на обща стойност 305,2 млн. лв., като те имат потенциал да разкрият близо 2500 нови работни места. През настоящата седмица предстои сертифицирането на нови четири проекта в производство във Варна, Кърджали, Шумен и София на стойност над 110 млн. лв., предвиждащи създаването на 140 нови работни места. Към настоящия момент в Агенцията за инвестиции разглеждаме и анализираме проектни предложения на още 68 компании, за които тепърва ще видим възможностите за тяхното сертифициране. Може би през месец август ще стартира и една нова голяма инвестиция в разширяване в българско предприятие на стойност от 130 млн. лв. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър Борисов, в периода 2021 – 2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти повече спрямо пакета за текущия период. По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване следващо поколение ЕС, като според финалното споразумение по-голямата част от тях ще са под формата на безвъзмездни средства. Наред с това страната ни ще получи един допълнителен грант по линия на кохезионната политика за текущия период 2014 – 2020 г. в размер на 656 млн. евро. Това допълнително финансиране за кохезионната политика е за преодоляване на социално-икономическите последици от COVID-19 и механизмът носи името REACT EU – Вие го засегнахте и във Вашето изложение. Уважаеми господин Борисов, във връзка с това моят въпрос към Вас е: какви са мерките и разчетите на Министерството на икономиката за усвояването на новите средства, които ще бъдат отпуснати от Европейския съюз?

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Савеклиева, абсолютно сте права с данните, които изнесохте за новия програмен период. По отношение на новия програмен период това, което мога да кажа към момента, е, че днес тече дискусия по новата стратегия за малки и средни предприятия. Колегите са и в момента заедно в Министерството. Консултантът, с който работим по тази стратегия, това е PwC. Освен това предстои и актуализация на иновационната стратегия, така наречената ИСИС. Това е работата по новия дългосрочен период. По отношение на мерките, които предстоят в по-кратък план: в рамките на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се очаква да бъдат предоставени допълнителни средства от инициативата на Европейската комисия REACT EU в размер на 400 млн. лв. като безвъзмездни финансови средства. Те ще се използват за реализирането на мерки с цел осигуряване на финансова помощ на малки, микро- и средни предприятия, и то да се противопоставят на пандемията COVID. Мерките, които дискутираме в момента, ще бъдат детайлно анализирани заедно с работодателските организации и с бизнеса, и работата по този анализ ще започне съвсем скоро. Но това, което на първо време ние бихме предоставили за съгласуване и на дискусия заедно с бизнеса и с работодателите, са мерки, които ще бъдат, от една страна, пряко насочени към преодоляване на последствията от COVID, включително за оперативни разходи, разходи за персонал, а също така инвестиционна подкрепа, която може да намери няколко изражения. Това са средства, които могат да бъдат предоставени за реорганизация и адаптиране на работните места, или промени в бизнес модела и бизнес процесите, които са в контекста на COVID-19. Техническо обезпечаване на дистанционна работа с необходимото ново допълнително оборудване и съответно закупуване на комплектни защитни средства и защитни облекла, придобиване и инсталиране на устройства за контрол и физическо разстояние на работата. Втората група от мерки, които предвиждаме да бъдат дискутирани в тази област – това са мерки за подготовка на прехода към цифрова и зелена икономика, включващи инвестиционна подкрепа за разработване и внедряване на цифрови иновации в предприятията, дигитализация на предприятията, въвеждането на новите цифрови решения, програми, системи на управление, подкрепа за реализирането на дейности в областта на енергийната ефективност и кръговата икономика. При реализация на така предложените мерки с цел максимално облекчаване на бизнеса ще се пристъпи към прилагането на опростени процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, включително чрез финансиране под формата на опростени разходи. Това могат да бъдат еднократни суми за разходите за закупуване на софтуер, финансиране, което не е свързано с разходите, а с основаване изпълнението на условия – финансиране на условията. В допълнение на тези 400 милиона, както казах и по-рано в изложението, освобождаваме още едни 200 милиона, които в момента отново, заедно с бизнеса, ще разработим конкретните процедури за тях, както и 77 милиона за наддоговаряне към момента. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател! Уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Борисов, слушах внимателно плана на правителството за справяне с кризата, но това, което прави впечатление, е, че Вие говорите главно в бъдеще време: „Ще направим конкретна хубава мярка, ще има ваучери, ще има нови мерки“, а това, което интересува хората, е сега – досега какво се е случило, защото един болен човек има нужда от лекарство сега. Ако му дадем лекарството след 3 – 4 месеца, този човек може и да не е сред живите. Прав сте, че кризата е безпрецедентна, но тогава трябват и безпрецедентни мерки. Преди малко отговорихте на въпрос за REACT EU – хубаво, но знаете, че ние тепърва трябва да имаме план. Този план трябва да бъде одобрен от Съвета – едва тогава, до три години, могат да се усвоят тези средства, тоест имаме едно забавяне, забавяне във времето. До момента какво е свършено? Единствената мярка – директна, която подпомага бизнеса, е мярката 60/40. Какво Вие сте свършили по тази мярка? До момента са усвоени приблизително 17% от прословутия един милиард, а минаха пет месеца. Оперативната програма. Тук специално, от тази трибуна се опитах да обясня на вицепремиера Дончев, че използвайки евросредства по начина, по който го правите – чисто административно това изисква огромни, огромни усилия, надали има този капацитет, ще затрудни изцяло управляващия орган, но той реши, че това е най-хубавата мярка. До момента Вие сте изхарчили за малки предприятия около 6 млн. лв. Очакванията са наистина, знаете, за над 200 млн. лв. Средни предприятия. До момента абсолютно нищо не е свършено, защото се кандидатства, нормално е. И ние предричахме това забавяне, защото това са европейски средства. Само че Вие вместо да имате други мерки, които директно да се използват, или тези средства да се използват от европейските критерии, да използвате бюджетни средства за директно финансиране на предприятията, Вие се отказахте от тази мярка. Фондът на фондовете. Уважаеми колеги, 500 милиона във Фонда на фондовете, до момента ефективността на този фонд е нула. Запомнете го – нула! От четири години работи този фонд, освен да си раздават заплати, до момента пари за българския бизнес, за българските предприемачи няма. Така че, господин Министър, моят въпрос е следният: понеже толкова много разчитате на тези европейски средства, кажете колко реално от тези европейски средства – пет месеца, пет месеца откакто е кризата, реално са отишли при бизнеса, защото само така можем да говорим за…

Разбира се, последно изречение. …само така можем да говорим за реално подпомагане със средства. А за другите мерки – за REACT EU, колеги, има да чакаме още 2 – 3 години. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Стойнев! Благодаря за въпроса, ще бъда конкретен и ясен. По мярката, която визирахте – 60/40, може би е въпрос към колегата Сачева. По мярката по отношение на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която е в Министерството на икономиката, усвояването към момента е 30 млн. лв. Това, което сме поели като ангажимент и като екип на Министерството на икономиката, е за един месец да направим всичко възможно тази мярка и тези средства да стигнат много бързо до хората. Към момента съм издал заповед, с която колегите от Управляващия орган да работят и събота, и неделя, разбира се – срещу допълнително заплащане. Направил съм координация с министъра на правосъдието, така че всички тези удостоверения за съдимост да не бъдат изисквани едно по едно по електронен път, а това да се случва анблок. Същите действия предприемаме и с останалите институции, от които зависят нашата работа и оценката по проектите. Извън това анализираме и една нова опция с евентуални нормативни промени на ниво Министерски съвет, на ниво стратегически документи. В рамките на един следващ месец тези средства да бъдат инжектирани в икономиката, да продължи проверката впоследствие и, ако е имало нелоялни бенефициенти, ние да си търсим обратно средствата. Но това е още хипотетично, което дискутираме с бизнеса. По отношение на останалите мерки, които са извършени от Министерството на икономиката и неговите структури – 54 милиона, или така нареченият ритейл за физически лица през Българската банка за развитие, даже към днешна дата са 56 милиона, са инвестирани в икономиката и девет милиона по Програмата за средни предприятия. И тук предприемаме действия за ускоряване. Както казах при представяне на Програмата, амбициите са до края на годината всички тези средства да бъдат усвоени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Знаете, че в условията на кризата с COVID-19 се влошиха изключително много взаимоотношенията между двата колоса, двете големи икономики –САЩ и Китай. В тази връзка, господин Министър, бих искал да изясните въпроса: какви мерки ще предложи повереното Ви Министерство във връзка със сътресенията през последните години в международната търговия вследствие влошените отношения между тези икономики? Също така бих искал да дадете и разяснения как COVID-19 се отразява върху глобалните вериги за доставки и как се отразяват чуждестранните субсидии, които нарушават конкуренцията на единния пазар, къде сме ние в тези взаимоотношения, за да можем да запазим прилично място в този глобален свят. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Поставеният въпрос е изключително актуален, защото преди кризата с COVID-19 глобалната икономика беше изправена пред други предизвикателства. Едни от тези предизвикателства бяха търговските войни и дигитализацията. Впоследствие последва и COVID кризата, която започна като здравна криза в Китай. След тази криза в Китай започнаха да се нарушават търговските доставки оттам, започнаха да спират работата заводи в Европа, провокира се икономическа криза, която нарасна и като здравна в Европа. Всичко това поставя България, Европейския съюз и целия свят пред изключително големи предизвикателства. Към момента започна дебат в Европейската комисия по отношение на така наречената Бяла книга и по отношение субсидирането на дейности на чужди компании, които искат да се позиционират в България. Тези сътресения създадоха несигурност в бъдещето на свободната търговия, което показва, че ние можем да бъдем пряко уязвими. В България в Министерството на икономиката трябва да положим усилия заедно с останалите страни – членки на Европейския съюз, да предприемем мерки за противопоставяне на тези политики. Спомням си, че дори още по време на Българското европредседателство на една от конференциите българският бизнес постави тези проблеми, като бяха дадени примери как компании от Китай или от други трети страни инвестират в съседни нам държави, но субсидират тези производства и по този начин нарушават конкуренцията било в Европа, било на Балканите. Подобен беше случаят с борбата на България за една голяма европейска инвестиция, където стигнахме до финала, и наша съседна държава предложи много по-голям размер субсидии. Тоест тази политика по отношение на държавните помощи и по отношение на скрининга на инвестициите трябва да продължи. България твърдо ще защитава тази теза. Разбира се, ние ще подкрепим и така наречения неофициален документ нон-пейпър на Нидерландия и Франция, който е свързан с необходимостта от по-детайлно секторно ориентирана и насочена към регионите на Европейския съюз оценка на въздействието на търговските споразумения. Като цяло като Министерство на икономиката ще се борим занапред за свободата на търговията, да няма търговски войни, да няма интервенция чрез субсидиране на чужди инвеститори в чужди държави – тоест компанията „Х“ инвестира в България, пък тя е подпомагана от нейната държава, така че да измести производства, които се намират в България или в Европейския съюз. Разбира се, ще поставим фокус върху въпросите за равнопоставеността и ограничаването на протекционизма в световен мащаб, както казах, ще се борим за свободната търговия. Безспорно този тип чуждестранни субсидии, които ползват някои компании, водят до неравенства. А може би тук едно от предизвикателствата или възможностите, които ще има българската икономика – че вече ще има компании, които ще искат да работят със съседните си държави или в рамките на един съюз, какъвто е Европейският съюз, което пък дава възможност България да привлече инвестиции. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми министри, уважаеми колеги! На 24 март правителството обяви първия пакет от мерки за справяне с породената от коронавируса криза, който беше на обща стойност 4,5 млрд. лв., като от тях два милиарда бяха заложени да бъдат от бюджета. Няма да се спирам на основните икономически мерки – бяха изброени от колегите. Бяха казани кои са работещи – повечето са неработещи, с голямо закъснение. Искам да попитам: какъв ресурс от тези 4,5 млрд. лв., които бяха планирани, са усвоени към момента? Също така от кандидатствалите над 27 хиляди малки фирми за безвъзмездна помощ, така наречените грантове, колко фирми досега са одобрени и какви средства са усвоени? В тази връзка искам да Ви попитам: какви мерки сте предприели или ще предприемете във връзка с ускоряване на процеса на изплащане на заявените безвъзмездни средства по процедурата за микро- и малки предприятия? Изброихте някои от тях, но ще Ви моля за по-голяма конкретика, тъй като виждате, че много хора от бизнеса протестират, че изпитват затруднения и не са си получили средствата, които са им необходими, за да излязат от кризата, която е породена от пандемията?

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Частично на този въпрос отговорих при отговора на народния представител Драгомир Стойнев, но ще се опитам да бъда още по-детайлен. По първата част от мерките от първия пакет на правителството, отношение към които има Министерството на икономиката, по една част от тях първата стъпка от усвояването на средствата е направена и така тези 700 милиона, които трябваше да се използват за гаранционно финансиране, са включени в капитала на Българската банка за развитие. Това се случи след нотификации на Европейската комисия, след провеждане на Общо събрание на акционерите, след разработване на конкретни мерки, които трябваше да бъдат одобрени от Министерския съвет, отново от Европейската комисия. Затова чак сега активно стартират тези две процедури – едната за физически лица, другата за малки и средни предприятия. Както казах в изложението, средствата, които са стигнали до бизнеса, са съответно 56 милиона за физически лица и девет милиона за средни предприятия – това, което визирам, е през Българската банка за развитие. Конкретно мярката, за която питате, е от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Процедурата е в оценка от 18 май, като до момента от общо включените в оценка 10 хиляди броя проектни предложения са одобрени за финансиране 6 хил. 627 лв. Колегите ми пуснаха SMS – аз казах, че 30 милиона е усвояването, към момента 36 милиона е усвояването по тази мярка, което представлява 21% от бюджета на процедурата. Както казах и в отговора на народния представител Стойнев, съм предприел част от мерките за ускоряване, издадена е заповед за полагане на извънреден труд – ще работят и в събота, и вечер. Намерили сме начин да не ги задължаваме да работят само от работните места, пък работата, която те извършват, ще я следим през системата ИСУН, така че на база на реално отработено време да се заплаща този извънреден труд. Съставът на Оценителната комисия ще бъде увеличен. Имам обещанието и на министър Сачева, че с експерти от Оперативна програма „Човешки ресурси“ ще ни подпомогне, за да увеличим нашия състав, а същото правя и с главния секретар на Министерството на икономиката, като ще освободим човешки ресурс от други дирекции, които в момента не са толкова натоварени, тъй като, не знам дали казах по-рано – проектните предложения са 27 623. И както казах, анализираме още един допълнителен подход за бързо усвояване на средствата, но на този етап нямаме пълно съгласие с работодателските организации по него. Така че това е по тези мерки. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В сектор „Здравеопазване“ до края на годината ще бъдат отпуснати и ще влезе допълнителен финансов ресурс в размер на 223 млн. лв., като наличните, които до момента са отпуснати, са в размер на 80,9 милиона по мерките, които сме предприели. Целта на мерките е да осигури по-голяма стабилност и сигурност, по-голяма грижа за медиците – лекари, медицински сестри, лаборанти, друг медицински персонал в лечебните заведения в условия на коронавирус. Те са на първа линия в грижата за цялото население. Предстои вероятно и втора вълна на разпространение на болестта, предстоят зимни месеци с редица други респираторни заболявания. Грижата за тези хора е грижа и за всеки един от нас и за цялото население. Първо, ще изброя пред Вас социалните мерки. Първата от тях е увеличаване на разходите за персонал на над шест хиляди човека. Персонал в системата на Министерството на здравеопазването с 30% и с 20% на държавните психиатрични болници, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в това число за служители на първа линия в размер на 12,4 млн. лв. Средства са предвидени за следните структури от системите на Министерството на здравеопазването: районни здравни инспекции – 2468 човека; държавни психиатрични болници, в това число 1440 служители, в 12 държавни болници; Национална експертна лекарска комисия – 73 човека; Национален център по заразни и паразитни болести – 203 човека; центрове по трансфузионна хематология – 511 човека; Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – 99 човека; Изпълнителна агенция по лекарствата – 175 човека; Национален център по обществено здраве и анализи – 170 човека; Национален център по радиология – 87 човека, както и служителите в звена „Контрол“ – 821 човека, в Националната здравноосигурителна каса и РЗОК, които ние командироваме за подпомагане на системите на РЗИ. Второ, увеличаване на средствата за субсидии на лечебни заведения, търговски дружества по Наредба № 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, субсидирани от Министерството на здравеопазването в общ размер на 17,3 млн. лв. Средствата се предоставят за постигане на капацитет за обслужване на болни с COVID-19 и за достигане на нивата на работната заплата до минималните нива, разписани в Колективния трудов договор в сектор „Здравеопазване“. Разпределението на тези средства, за които споменах по-горе, е, както следва: - за запазване на капацитет на клиники и отделения по инфекциозни болести дори в случаите, когато няма пълна заетост на леглата – 9,5 млн. лв. Ефектът от тази мярка ще се отрази в 44 лечебни заведения – държавни, общински и частни; - за субсидия на лечебни заведения, лекуващи пациенти с туберкулозни и неспецифични белодробни заболявания – 0,6 млн. лв. По тази мярка до края на годината по бюджета на Министерството на здравеопазването вече са предвидени да се доизплатят 7,9 млн. лв.; - пациенти с туберкулоза и неспецифични заболявания за 10 специализирани болници за активно лечение на пневмофизиатрични заболявания; четири специализирани болници за активно лечение на белодробни болести, 12 пневмофизиатрични отделения към държавни и общински болници и 4 специализирани болници за продължително лечение на белодробни болести; - за субсидия на центрове за психично здраве и 22 психиатрични отделения в болници – 1,2 млн. лв. По тази мярка до края на годината по бюджета на Министерството на здравеопазването вече са предвидени да се доизплатят 20 млн. лв. за увеличение на разходите им за персонал до 10%; - за 12 центъра по психично здраве и 22 психиатрични отделения към държавни и общински болници; - за субсидия на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и труднодостъпни региони – това са основно общинските лечебни заведения, 6 млн. лв. По тази мярка до края на годината по бюджета на Министерството на здравеопазването вече са предвидени да се доизплатят 13 млн. лв.; - увеличение на стойността на здравноосигурителните плащания по бюджета на НЗОК с 10% в размер на 126 млн. 300 хил. лв.; - друга социална мярка, осигурена чрез пренасочване на средства от европейски програми е осигуряването на нетно възнаграждение в размер на 1000 лева на ангажирани медицински специалисти и немедицински специалисти в борбата с COVID-19 на първа линия в размер на 67 млн. лв. до края на 2020 г. По тази мярка вече са осигурени 60 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването. Така до края на годината общият размер на средствата, който ще се изплати, възлиза на 127 млн. лв. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Вече пет месеца българската здравна система е изправена пред тежките предизвикателства на пандемията COVID-19. Към момента лечебните заведения са достатъчно обезпечени с медикаменти, средства за индивидуална защита, дезинфектанти и апаратура, но несъмнено всички знаем, че най-важен е човешкият фактор, най-важни са хората, които са заети пряко с диагностиката, лечението и проследяването на пациентите с COVID-19 – медицински и немедицински персонал, едни всеотдайни хора, които дават всичко от себе си. Това са невъзпетите герои на нашето време. И в тази връзка, уважаеми професор Ангелов, е моят въпрос към Вас: отново да споменете за обезпечените към момента финансови средства за гарантиране на спокойствието, предвидимостта и устойчивостта в системата, гарантирано ли е продължаването на получаването на бонусите от 1000 лв. чисти на медиците на първа линия? И не мога да не адмирирам заявеното от Вас намерение за обиколки в държавните, най-вече в областните и общинските лечебни заведения, които са най-близо до хората и посрещат първите предизвикателства на пандемията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, средствата до края на годината са осигурени. Те са по Проект „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Информирам Ви, че в изпълнение на Проекта прогнозният брой на получателите на такива средства – по 1000 лв. нетно и 1537 лв. брутно, ще бъде в около 89 лечебни заведения за болнична помощ за финансиране на медицинския и немедицинския персонал; около 10 медико-диагностични лаборатории и над 100 човека; около 110 общини за финансиране на над 160 здравни медиатори – те получават нетно по 600 лв.; 10 общини и 10 лечебни заведения за финансиране на медицински специалисти, осъществили активна работа на първа линия в условията на COVID-19 на влизащите в Република България на граничните контролно-пропускателни пунктове – 28 регионални здравни инспекции и над 800 човека, и даваме възможност да се включат и служителите от РЗОК, които ще бъдат командировани за изпълнение на тези задължения на първа линия в регионалните здравни инспекции; 25 центъра за спешна медицинска помощ и над 2400 човека. Крайният срок за завършването на този проект е 31 декември 2020 г. Бюджетът, който е осигурен по този проект, е 127 млн. лв., като до момента бяха осигурени 60 млн. лв., сега допълнително ще бъдат увеличени парите по този проект с още 67 млн. лв. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Преди да започна своя въпрос съобразно вносителите, надявам се, че ще обсъждаме във Вашата сфера на отговори предимно медицинските аспекти на тази проблематика, тъй като другите министри са призвани да отговарят за икономическите и социалните, но искам да изразя разочарованието си, че бяхте оставен последен. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) А трябва да се знае, че последствията за цялата държава произтичат от всички медицински мерки, които взимаше…

…и взима в момента Министерството на здравеопазването. И в този смисъл, аз ще задам своя въпрос в областта на противоепидемичните мерки. Вие знаете, че те се състоят от три основни компонента: първият, това са изследванията, които дават оценка за значимостта на проблема; вторият аспект е преструктурирането на здравната система във връзка с този проблем и третият е наредбовите ограничения с оглед създаването на условия за намаляване на заразата на територията на страната. По първия ракурс: какво е Вашето отношение като един професионалист, като лекар, това че в началото на пандемичните явления в България се правеха много ограничен брой изследвания, регистрираха се много ограничен брой позитивни пациенти, много малко хора бяха отчетени като хоспитализирани и фатални случаи и България въобще не съответстваше съобразно своя човешки контингент, своето място в Европейския съюз с цифрите? Тогава се надуваха фанфарите, че за всичко едва ли не сме на първо място, а сега изведнъж се озоваваме – след четири месеца, във всички жълти и червени списъци. На второ място, във връзка с изследванията: докога ще продължава въпросителната кой ще заплаща PCR-те на българските граждани преди постъпването им в болнични заведения? Този въпрос и до днес – и днес го постави председателят на Лекарския съюз, не е изяснен. По отношение на преструктурирането на болничната система, моят въпрос към Вас, понеже и Вие сте потърпевш: защо трябваше да се блокират стратегически болници на България, каквито са ВМА, „Пирогов“, Александровска болница, като при едно бързо преструктуриране, което беше възможно, с ограничения брой тогава заразени, хоспитализирани, а той и сега не е голям, знаете колко е броят на хоспитализираните, колко е броят на хората в интензивните отделения – това въобще не товари системата в момента, а бяха създадени условия за забавяне на диагностично-терапевтичния процес при социално значимите заболявания? И в третия аспект, наредбовите условия за ограничаване на заразата… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Надявам се, че ще ме изслушате докрай, завършвам господин Председател. Няма да говоря за какъв фолклор, какви вицове излязоха за наредбите, издавани от Министерството. Искам да Ви попитам Вас, като професионалист за това, че цяла Европа върна своите деца в училище и че Френската педиатрична асоциация в една от държавите, които бяха най-много засегнати от коронавируса,…

…помоли държавата и тя се вслуша в нея, да върне своите деца в училище, поради тежките последствия, които следват от това.

В крайна сметка ние отворихме нощните заведения, отворихме футболните стадиони… (Ораторът говори на изключени микрофони.)

Нека да бъдем академични. (Шум и реплики.) Надявам се, че проблемът…

И затова моят въпрос към Вас конкретно е: как Вие виждате формирането оттук нататък на противоепидемичните мерки? Какво отношение ще има Министерството към тях? Каква ще бъде ролята, тъй като в началото цялата роля на Министерството беше иззета от така наречения Оперативен щаб? Това е нещо, което трябва да се прекрати и Министерството на здравеопазването трябва да влезе в своите прерогативи. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, по отношение на първия Ви въпрос за PCR-ите и за малкото количество PCR-и, които се правеха в началото в Република България. За коронакризата, която започна, едва ли в света имаше държава, която да беше подготвена, както по отношение на капацитет, като леглови фонд, така и по отношение наличието на лекарски екипи, готови инфекционисти, така и по отношение на наличие на готови лаборатории и обучени екипи за изработването на PCR методики. Вие знаете и всички виждахме как в целия свят голяма част от пациентите бяха лекувани от лекари, които не бяха с профилна специалност по инфекциозни болести, а кардиопулмонална ресусцитация на пациенти в реанимационните отделения в държавите в Западна Европа, включително и в Съединените щати, беше извършвана от ортопеди, акушер-гинеколози и хора, които са различни от реаниматорите, което е абсолютно доказателство, че всички здравни системи в света не бяха подготвени за това, което дойде. Когато започна епидемичната обстановка в Република България веднага беше създадена организация за осигуряването на допълнително количество апаратура и обучаването на персонал, който да извършва PCR тестовете в достатъчно на брой лаборатории. В момента територията на Република България е покрита с достатъчно количество лаборатории и с достатъчно количество PCR тестове. В тази връзка искам да Ви съобщя няколко цифри по отношение на готовността на държавата и наличието на апаратура. Към момента на територията на страната има 195 броя лечебни заведения, обезпечени по отношение на работата с пациенти, които имат необходимост от болнично лечение от коронавирусна инфекция. Те са обезпечени с 1207 броя апарати за белодробна вентилация. Допълнително са закупени и има сключени договори за 317 броя апаратура за дихателна реанимация, които са предвидени за получаване от 48 броя лечебни заведения. По отношение на лечебните заведения и тяхната стратегическа роля – това, което очаквахме като вълна да се случи в Република България, за наше голямо щастие не се случи. Това се дължи, Вие го знаете, че коронавирусната инфекция започна на фона на въведени противоепидемични мерки за грип тип Б. След като хората бяха ограничени, както и контактите между тях, това рефлектира върху медицинските резултати и те бяха изключително добри, тоест при нас не се случи това, което очаквахме да се случи и което наблюдавахме, че се случва в други лечебни заведения в държави в Европейския съюз, в Западна Европа, имам предвид Италия, Испания, Португалия, Великобритания. В Съединените американски щати, а сега вече и в Бразилия, положението е изключително сериозно. Имам предвид държави, различни от първоначалните. В тази връзка ние трябваше да подготвим всички лечебни заведения и техните реанимационни отделения с изолационни, за да могат да посрещнат нуждите, ако има натиск върху здравната система. За наша радост такъв натиск върху здравната система не беше наличен. По отношение на децата и училищата искам да Ви кажа, че с министър Вълчев разговаряхме преди два дни. Предстои създаването на междуведомствена работна група, включваща заместник-министър от Министерството на образованието и науката и заместник-министър от Министерството на здравеопазването, с експерти, която междуведомствена работна група трябва да даде отговор на въпросите какво се случва с началото на учебната година, да направим ясна организация с ясно разписани мерки какво се случва в училищата тогава, когато имаме ученик с коронавирус, какви мобилни лаборатории да бъдат изградени, къде да бъдат изпратени тези лаборатории и така нататък. Преди началото на учебната година, което е на 15 септември, ние ще имаме отговори на всички тези въпроси и готовност тя да започне в нормалните срокове, разбира се с предприемането на всички медицински и противоепидемични мерки. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към министъра на здравеопазването е свързан с общинските болници. Знаете, че общинските болници са най-близко до хората и чувствителността на тази тема я има и особено ярко проличава в условията на тази световна, не само в България, коронавирусна криза. Въпросът ми е: имате ли идея, господин Министър, за разпределението на средствата, предназначени за общинските болници и на какъв принцип ще бъдат разпределени тези средства? Да добавя – в медиите Вие имахте едно изказване за разпределението на дихателната апаратура за университетските болници, за областните болници, но Ви моля да кажете за общинските болници: какво се предвижда като количество, като време и ще имат ли възможност да получат от тази апаратура, поради невъзможността на общините да се погрижат за закупуването на тази скъпа апаратура? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Уважаеми господин Колев, по отношение на въпроса Ви, касаещ общинските болници, искам да кажа, че грижата, която проявява Министерството на здравеопазването в тази посока е насочена в две основни направления. Първото направление е осигуряването на допълнителен финансов ресурс от 6 млн. лв. до края на годината, който да бъде добавен към наличните 13 млн. лв. и така до края на годината ще бъдат разпределени 19 млн. лв. допълнителен финансов ресурс за общинските лечебни заведения. Днес в 15,00 ч. е срещата ми с Управителния съвет на Националното сдружение на общините, както и с кметове, които те допълнително са поканили, от места, където има проблеми в общинските лечебни заведения. По време на тази среща ние ще изчистим всички критерии, по които останалите пет месеца, считано от 1 август, ще разпределим тези средства, отпуснати от държавния бюджет, на всички общински лечебни заведения. Искам да Ви кажа, че от обиколката ми в страната, някои от общинските лечебни заведения, които успях да видя с очите си, са в много добро състояние. Такава е например общинската болница в Свиленград. Има и такива, които са в изключително тежко състояние. Такава е болницата в Чирпан, но Ви гарантирам, че Министерството на здравеопазването ще положи всички усилия и ще потърси възможности тяхното състояние да бъде подобрено. По отношение на апаратурата, за която попитахте, да – предвижда се допълнително количество от 133 броя дихателни апарати за белодробна вентилация, които ще бъдат определени за получаване от общинските лечебни заведения, тъй като, както казахте, те са изключително близко до хората и има нужда и при натиск от страна на предстоящия есенен и зимен сезон и увеличаване на инфекциите, би могло да има нужда от извършване на дихателна реанимация в тези болници, тоест ние трябва да укрепим както във финансов аспект, така и в апаратурен портфейл всички лечебни заведения на територията на Република България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Пандемията от коронавирус оказа влияние на икономиката в световен мащаб. Тя не подмина и България. Приемането на строги противоепидемични мерки за ограничаване разпространението на вируса оказва своето влияние върху трудовата заетост в България. Броят на безработните започна да расте от ден на ден, като в началото бяха стотици, а в един момент стигнаха и до над хиляда човека на ден, записали се на борсата. Пикът на тази тенденция беше някъде около 10 – 12 април. Въведените от правителството мерки и програми за увеличаване на трудовата заетост оказват своето влияние и след 15 май вече имаме тенденция новоприетите на работа хора да бъдат по-голям брой, отколкото тези, записали се на трудовата борса. Тази тенденция постоянно расте и до сегашния момент. Госпожо Министър, моят въпрос към Вас е: какви са нивата на безработицата към този момент? Възможно ли е да има нов ръст през есента и какви са прогнозите? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Папашимов, точните данни, които мога да цитирам към вчерашния ден, са: броят на регистрираните безработни у нас е 259 805 лица. Като бързам още веднъж да подчертая нещо, което винаги казвам в отговора на този въпрос, че при обявяване на извънредното положение регистрираните безработни бяха 201 021 души. Тоест нарастването на безработицата от началото на извънредното положение към момента е с 58 784 лица. За седмицата до 20 юли имахме действително такава положителна тенденция – на повече хора, които намират работа, от тези, които се регистрират като безработни. За последната седмица има леко повишаване на безработицата – с около 400 души е по висок броят на регистриралите се като безработни за сметка на тези, които намират работа. Но към момента справката по икономически дейности показва, че най-големият дял с натрупване на регистрирани безработни е в преработващата промишленост, в търговията, в транспорта, хотелиерството, ресторантьорството и туризма. Същевременно обаче мерките, които предприехме, пакетът от мерки „Заетост х 3“, заедно с Мярката 60/40, краткосрочната мярка за подкрепа на безработните и съответно мярката за наемане на безработни лица, която започна от началото на месец юли, дават своите положителни ефекти и към момента по-малко от 1000 души на ден се регистрират като безработни. (Шум и реплики.) Очакваме, разбира се, в края на годината, след месец септември да има леко повишаване на ръста на безработицата. За месец юни е 8,3%, но нашият стремеж е годишният ръст на безработицата да не е повече...

...от 6,5 до 7%. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министри! Преди дни оповестихте новия пакет от антикризисни мерки, представихте ги и пред нас днес. Но аз мога да заявя, че това не са антикризисни мерки, това са предизборни мерки! Защо? Няма да коментирам подаянията към пенсионерите, които се предлагат като антикризисна мярка. Не, това не е антикризисна мярка, това е новата бюлетина на управляващите – 50 лв. на месец за пенсионерите, с която искате да купите бъдещето на внуците им. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Второто, което предлагате като основен акцент в социалната подкрепа, е повече средства за лични асистенти. Това не е сериозно! Нима е сериозно помощите, които са заложени в Закона за личната помощ и са за тези хора с увреждане, които имат нужда от такава подкрепа и преди пандемията, да ги представяте като антикризисна мярка?! Трето, увеличението на заплатите на социалните работници. За това говорим и от нашата политическа партия години наред, но не се случва. Защо сега, именно когато има протести навън, Вие предлагате това увеличение? Всъщност дори разбираме, че за едни социални работници то ще бъде 20%, а за други – 30%. Защо? Също така казвате, че от 1 август ще бъдат увеличени стандартите. Кога ще ги приемете? Утре ли?! Първи август съвсем скоро наближава, а аз съм сигурна, че тези стандарти, така увеличени, няма да покрият и дори предлаганото от Вас 20 процентно увеличение, защото и преди сме виждали как обявявате 10, а всъщност се получават около 5 – 6%.

Преминавам към въпроса. Да, няколко пъти споменахте една помощ, която е към родители, семейства и деца. Това е помощта за тези, които ще бъдат в осми клас. Искам да Ви цитирам, госпожо Сачева. Вие заявявате, че ако септември училищата отново бъдат затворени, тогава със сигурност ще трябва да подкрепим семействата, защото те вече са изчерпали своите възможности за платен и неплатен отпуск, вероятно и своите спестявания. Не мога да си помисля дори, че един социален министър може да каже – най-вероятно не сте искали точно това да кажете – че ще мислите за в бъдеще. Тази пандемия, тази криза е от четири месеца, а ние тепърва ще мислим за родители, деца и семейства. И моят въпрос конкретно е: защо поставяте децата и семействата в една група – само тези, които ще бъдат в осми клас? Какво правим със семействата и децата, които трябва да започнат седми, шести, пети, четвърти, трети, втори или първи клас, която помощ ще получат също в началото на този месец – само 125 лв., а след това другата? Това ли е помощта за децата – 125 лв. само за някои от тях? Въпросът ми е: какво предлагате сега за родителите, семействата и децата, защото кризата е сега? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, първо да отговоря на конкретните упреци. Нищо предизборно не виждам, защото изборите ще бъдат през март месец, така че не виждам защо от юли месец трябва да говорим за избори. По отношение на това, което Вие наричате „подаяние“. Съжалявам, че така се отнасяте към една мярка, която е изключително важна не само за пенсионерите, но тя без съмнение е важна и за увеличаване на потреблението. (Шум и реплики.) По отношение на социалните работници, мисля, че много пъти сме говорили по тази тема и това, което в момента всички виждат, е, че социалната система, включително колегите от Агенцията по заетостта, от Главната инспекция по труда и от всички останали...

...подразделения, включително Фонд „Социална закрила“ и Фонд „Условия на труд“, това бяха хората, които бяха на първа линия и доказаха, че има изключително сериозна нужда от тяхната професия, от техните усилия, за да може да има социално благополучие в страната. Така че увеличението на възнагражденията е абсолютно задължително и наложително именно за тези системи и за този сектор и в този смисъл не виждам защо трябва да получаваме упреци за това. То ще се случи от 1 август със задна дата. Стандартите, за които Вие се съмнявате, че ще бъдат увеличени, вече разчетите са направени и бяха приети от Министерския съвет във вторник, така че в момента колегите работят по тях. Увеличаването на стандарта ще бъде точно с 20,8%, тоест почти 21%. Ще се отнася единствено и само за възнаграждение и това е средното възнаграждение. Междувременно добре знаете, че по отношение на стандартите за социални услуги част от социалните услуги бяха затворени, работиха по-малко, така че на места общините ще имат необходимата гъвкавост – там, където имат тази възможност, дори да дадат по-високо увеличение на заплатите. Разбира се, в бюджета за следващата година, предполагам, ще имаме възможност достатъчно да спорим и да дискутираме необходимостта от допълнително увеличение на стандартите. В рамките на бъдещите средства, които очакваме от Фонда за възстановяване, ще има и за работа по специален ковидстандарт, така че да могат да бъдат подкрепени и социалните услуги със средства, които са им необходими за дезинфектанти и за лични предпазни средства. По отношение на помощта за деца и семейства. Аз обясних защо е необходима помощта за осми клас. Обясних вече многократно и какви са разчетите. Едно поколение деца в България е 60 000. Разчетите за тази помощ е за 44 000 семейства, тоест 44 000 деца. За две трети от българските деца, а не за някои деца, за част от тях и така нататък. За две трети от българските деца! Що се отнася до помощта за семейства и деца, тук е разчетена, направена, разработена, с конкретни параметри и мерки. Мога да Ви кажа, че различните разчети на тази помощ възлизат между 86 милиона и 129 млн. лв., които ще бъдат необходими за тази помощ. Въпросът е още веднъж да се направят необходимите преценки за това да се отпусне тази помощ в края на годината при затваряне евентуално на училищата и на детските градини. Междувременно се обмислят и други мерки от страна на колегите и от Министерството на образованието също, и те ще могат да бъдат поетапно обявявани, както и мерките, които до момента сме направили. Самият факт, че в момента ние не спираме нито едно от плащанията, няма никакво забавяне на всички плащания – семейни помощи, подпомагания, даване на възможност за подкрепа на семействата чрез храна, чрез хранителни пакети и продукти, също е помощ, която в крайна сметка отива и до българските деца. Мисля, че е крайно време да спрем с тази спекулация, че по някакъв начин правителството застрашава децата, не мисли за децата или не подкрепя децата. Защото, когато говорим за социалните работници, нека да си кажем много ясно, че образът на социалните работници беше демонизиран и не без съдействието на редица народни представители, като те бяха показвани по начин, по който едва ли не не заслужават уважение. Радвам се, че се случи тази криза, за да се види, че социалните работници са изключително нужни за общото ни благосъстояние. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър Сачева, моят въпрос към Вас е: колко дългосрочна ще бъде мярката за увеличение заплатите на социалните работници и каква е бройката на хората, които ще се възползват от това увеличение? Знам, че там има тежък драматизъм – те са на екстремно ниски заплати много години подред, като междувременно Ви обръщам внимание и на териториалните дирекции „Социално подпомагане“, които освен заплатите имат и тежки битови проблеми, особено в София, с базите, в които работят, със сградния фонд и така нататък. Това е моят въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доктор Поповски, увеличението ще бъде валидно още от 1 август и ще остане, няма да е за определен период от време, така че от 1 август заплатите на социалните работници ще бъдат увеличени с 30%. За системата на Министерството на труда и социалната политика, говорим общо заедно с Агенцията по заетостта и Главната инспекция по труда за 7500 души. Това е около 15 млн. 150 хил. лв., ако трябва да съм точна. А що се отнася до социалните услуги, говорим за около 15 млн. лв., които ще достигнат до над 10 000 души, които са заети в социалните услуги. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Борисов, преодоляването на регионалните различия в икономическото развитие и повишаването на икономическия растеж във всички региони на страната е един от ключовите приоритети на политиката, провеждана от правителството и Министерството на икономиката. В ситуация обаче на пандемия предварителните данни за 2020 г. са доста по ниски в сравнение от предходната година. Влезлите в България преки чуждестранни инвестиции през месец април са 23,9 млн. евро, докато за същия месец на миналата година са били 163,2 млн. евро, което е с намаление над 85% – показват предварителните данни на Българската народна банка. Потокът от чуждестранни вложения към нашата страна за първите четири месеца на тази година, като в два от тях имахме пандемия от коронавирус, се свива на годишна база с 50,4% до 154,7 млн. евро, като намалението е със 157,2 млн. евро. Разбивката по сектори показва, че най-големият нетен приемник на инвестиции през първото тримесечие е преработвателната промишленост със 122 млн. евро, следвана от финанси и застраховане – 54 млн. евро, транспорт и логистика с 41 млн. евро, и отлив на средства е видим в сектора на информационните технологии и комуникациите с 34,4 млн. евро. Във връзка с това моят въпрос е следният: какви стъпки ще предприеме новото ръководство на Министерството на икономиката за стимулиране на процеса на привличане на инвестиции в страната? Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кърчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като макроикономист най-напред бих искал да кажа, че отчитането на преките чуждестранни инвестиции от БНБ има своята специфика. Там има и актив, и пасив, тоест там се отчита и входящият, и изходящият поток от страната. Наистина за нас е важно, че в България през последните години се изграждат много заводи – най-вече в сферата на промишлеността, които пък са високотехнологични и създават високи нива на добавена стойност. По отношение на мерките, които бихме предприели по Закона за насърчаване на инвестициите. Преди да вляза детайлно по мерките, бих искал да кажа, че в момента проектите, които се изпълняват и които ние насърчаваме – това го представих по-рано в Програмата, са на стойност 700 млн. лв. и над 8 хиляди работни места. Тоест имаме голяма палитра от инвестиционни проекти, които се изпълняват в момента. От началото на годината сертифицираните проекти са на стойност над 300 млн. лв., а нашата амбиция е до края на годината сертифицираните и новостартиралите проекти в България да достигнат минимум 1 млрд. лв. По отношение на мерките. Както казах, самата криза в определена степен създава и възможности. Тези възможности бихме могли да търсим в така наречената политика за скъсяване веригата на доставки, което по същество представлява преместване на производства по-близко до централата на европейските компании. Това е над възможностите и заради това днес един от моите заместник-министри ще участва точно в такава конференция, в която ще участват 16 двустранни камари. Като мерки, за които ще разчитаме на подкрепата на парламента и на Министерския съвет – нормативни мерки, на първо място, предвиждаме промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, където специално за индустрията, за преработващата промишленост искаме да създадем мярка, чрез която, без да се обръщаме към Еврокомисията, да можем да предоставяме кеш грантове на инвеститорите. Това е в рамките на общия регламент за групово освобождаване на Европейския съюз. Тази мярка би дала възможност, ако дойде значим стратегически или приоритетен инвеститор, да бъде подпомогнат в размер до 37,5 млн. евро. С тази сума, при спазване на правилата на Европейския съюз за държавни помощи и Регионалната карта за държавни помощи, такъв тип инвеститор би могъл да създаде около 370 млн. евро инвестиция на територията на София и два пъти повече на територията на останалите райони за планиране без София и Югозападния район за планиране. Извън това предлагаме и предвиждаме промени в Закона за насърчаване на инвестициите, което е договорено в Националния икономически съвет с работодателите, така че да поставим регионален акцент за насърчаването на инвестициите, а, разбира се, и да търсим нови допълнителни мерки. Освен това с работодателите дискутираме и удължаването на срока на схемата за държавна помощ под формата на освобождаване от данък за дружества, които инвестират в райони с висока безработица, тъй като мярката по данъчните закони в момента следва да изтече. Това е един от следващите дебати, които ще водим и с работодатели, и с министъра на финансите. За нас изключително важен ще бъде и дебатът в парламента по новия Закон за индустриалните паркове, който току-що беше приет от Министерския съвет. Той дава доста възможности за изграждане и развитие на индустриални паркове, включително и под формата на концесии, включително и под формата на друг тип публично частно партньорство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Борисов! Въпросът ми е свързан със следното. Избухването на епидемия или пандемия COVID-19 промени значително икономическата среда в световното стопанство, разбира се, и в Европейския съюз. Процесите на интернационализация, на глобализация, на международно разделение и европейско разделение на труда, на специализация в производството и предметната специализация се промениха коренно и Европейският съюз сега променя своята стратегия така, че да търси завършено производство на ключови групи стоки вътре, в Европейския съюз. Това е правилен извод. Очевидно, че тези политики ще бъдат налагани като препоръки и фондове от Европейския съюз. Моят въпрос е следният: досега българското правителство няма нито средносрочна, нито краткосрочна преди това, нито дългосрочна програма за развитие. България няма и система от национални приоритети, на базата на които да се прави такава стратегия, а очевидно тя е нужна. Уважаеми колега, Вие казвате, че ще субсидираме и ще насърчаваме инвеститорите, които идват в България. Само че нашата позиция трябва да бъде проактивна. Ние, българите, трябва да сме наясно какви инвеститори не ние ще допускаме в България, а ние искаме да дойдат в България, съответстващо на нашата национална стратегия. Всички са добре дошли, но наистина, когато става дума за структура на българската икономика, ние трябва да имаме програма какво искаме да развиваме в България в следващите три, пет, десет, петнадесет, двадесет години. Конкретният ми въпрос е следният: нямаме такава програма – Вие сте постъпили вчера, онзи ден като министър на икономиката, какъв ангажимент поемате пред българския парламент и кога ще бъдете готови с програма, която да съответства на новата обстановка? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател! Професор Гечев, благодаря за въпроса. България може би е една от държавите, които имат най-много стратегически документи. Може би тези стратегически документи в определена степен трябва да намерят и своя синхрон, като започнем от Национална програма за реформи, „Хоризонт 2020“ и още няколко стратегии, които ще цитирам, които са част от работата на Министерството на икономиката и съгласно тях се изпълняват определени политики за насърчаването на инвестициите чрез еврофондове. Самият Закон за насърчаване на инвестициите в България основно се концентрира върху конкретни сектори – високотехнологични сектори, сектори от българската промишленост, най-вече от преработващата промишленост и сектори от услугите, които създават висока добавена стойност, като Ай Си Ти сектора, здравеопазване и така нататък. Тоест парламентът е дал определена рамка на Закона, в която трябва да се развива инвестиционният процес в България – това на първо място. На следващо място, казах, че ние бихме желали да отворим дебат дори за промяна в Закона за насърчаване на инвестициите и при необходимост, на база на анализ, тези сектори да бъдат разширени, намалени или конкретизирани. По отношение на стратегиите. Две от стратегиите, които са изключително важни в тази сфера на приоритизиране на отделни отрасли, са част от стратегиите на Министерството на икономиката. В момента, както казах и по-рано, днес се проведе среща, заедно с нашите консултанти по новия Проект на стратегия за малките и средните предприятия, така че тя съвсем скоро ще бъде обсъдена и с обществото. Следващият документ, който е стратегически за нас, е Стратегията за интелигентна специализация или така наречената Иновационна стратегия. Тя трябва да бъде актуализирана. В нея ясно и точно са посочени сектори, които създават високи нива на добавена стойност и които би следвало да бъдат приоритет. На този етап все още нямаме Стратегия за дигитализация или за Индустрия 4.0. Имаме само концепция, която е приета от Министерския съвет, така че работата ще продължи в тази посока и ще търсим синхрон между тези три стратегии, за които е отговорно Министерството на икономиката. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Факт е, че по една или друга причина българското здравеопазване наистина е пред изключително сериозно изпитание на прага на есента, когато вирусът, причиняващ COVID-19, ще се смеси с останалите респираторни вируси, а също така и с грипните щамове. България все още няма план за развитие и за работа на здравната система в извънредна ситуация и ефективно използване на инфекциозните болнични легла. За незапознатите със системата на здравеопазването – не става въпрос за обикновени кревати, а за болнично легло, което изисква съответно медицинско оборудване, обезпечаване и медицински екип, който да обслужва пациента. Достъпни ли са за страната тези специализирани легла, за да посрещнат цялата патология, която споменах? Според данни на Националния център за анализи през 2009 г. бяха около 980, в момента са около 760, като голямата част от трансформираните със заповед на здравния министър от 27 март 2020 г. 7391 легла във вътрешни и белодробни инфекциозни отделения за по-леките случаи и още 1324 в интензивните структури за тежки случаи, бих казал, са буквално бутафория. Беше наложено дори на общински болници без никакъв ресурс и съответния капацитет да устроят кови сектори, които заемат място, а в тях можеше да бъдат реално лекувани хора с инсулти, с инфаркти и прочие – така наречените кухи легла. На кого ще помогне това освен на статистиката? Същият резултат ще дадат и тези близо 133 респиратора, купени за общинските болници, като в голяма степен заключваме пари в едни апарати, за които определено няма подготвени хора, които да обслужват. Адмирирам парите, които се дават за общинското здравеопазване – мисля, че стават общо 19 милиона с отдалечеността, но реално ще им даде възможност да поемат само глътка въздух, за да оцелеят, но няма да реши трайно проблема. Колеги, ние дадохме шестмесечен срок на министъра на здравеопазването, не на господин Ананиев.

Моля Ви за една минута, госпожо Председател. Не на господин Ананиев, не и на професор Ангелов, а на министъра да изготви съответния план. Да, срокът не е изтекъл, но Ви призовавам, колеги, да преразгледаме този срок и да не чакаме до месец декември за план за работата на здравната система и за инфекциозните отделения. В момента в страната има общо 205 лекари със специалност инфекциозни болести. Колко от тях са на терен, колко в момента са в болниците, колко в момента са извън строя не мога да кажа. Големи структуроопределящи болници в България, в страната молят за помощ, за доброволци. Това е поредният сигнал, че системата не е готова за това, което я очаква. Относно парите, които се коментират в момента – тези 250 милиона. Нека да не забравяме, че половината от тях, именно тези 126 милиона са от системните вноски към Здравната каса на здравноосигурените, тоест от резерва на Касата, който ние гласувахме. Не това е проблемът. Важно е, че наистина ще влязат пари в сектора на здравеопазването, като основната цел за това е да бъдат лекувани хората по-качествено и това е основната работа. Раздавани обаче по този начин дали ще гарантират устойчивост да се реши този проблем?

Говорим за здраве! И когато имаме проблем, когато имаме нещо, имаме 7 хиляди човека в спешните центрове по здравеопазване, искам да го чуете заради колегите, с които се хвалим, че са на първа линия. Колко от тях получиха по 1000 лв.? Не бива да допускаме да разделяме хората, на които разчитаме. Това са центровете за спешна медицинска помощ и изнесените портали. Моля, вземете мерки. Не бива, като лекар се обръщам към Вас, да разделяме именно тези хора, на които разчитаме да бъдат като филтър към заболяването.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тасков, не мога да се съглася с Вас, че системата на българското здравеопазване в момента е по-зле подготвена от тази, която беше на 12 март. По отношение на подготовката на системата на здравеопазването държа да подчертая, че в момента подготвяме улеснение на наредбата, по-скоро на нормативната база по отношение на сключването на договори с Националната здравноосигурителна каса на лечебни заведения, в които няма инфекционисти на основен трудов договор. Ще разрешим сключването на такива договори с Националната здравноосигурителна каса на лечебни заведения, които имат и граждански договори с такива специалисти. Такъв е например случаят в болницата в Добрич. По отношение на това, което казахте, за наличието на инфекционисти на територията на Република България. Да, има проблем с броя на лекарите със специалност „Инфекциозни болести“. Този проблем не е от днес, не е от вчера, не е от една година, той е от доста време. Има проблем също и с анестезиолозите, реаниматорите. Има проблеми с много други профилни специалности. В предишен мой отговор съобщих, че в много държави лекарите, които оказваха помощ на всички нуждаещи се за лечение от коронавирус на първа линия, бяха такива, и не всички от тях имаха специалности по реанимация или инфекциозни болести. По отношение на готовността на системата. Искам да повторя, че Министерството на здравеопазването освен апаратурата, за която казах и подчертах, осигурява PCR тестове, една част от които са доставени. От апаратура за такива лаборатории – преди малко проведох разговор с директора на болницата в Габрово, те имат нужда от допълнителна апаратура за извършване на PCR тестове, предвид увеличената заболеваемост в този регион. Същото е и в болницата в Свиленград. Такава апаратура ще бъде доставена. По отношение на личните предпазни средства. Да, системата е готова, направили сме анализ. Този анализ ще бъде внесен и обсъден на заседание на Министерския съвет. В момента имаме налични достатъчно количества лични предпазни средства и дезинфектанти, които да обезпечат необходимостта от такива при една задълбочаваща се криза, или пък при наслагването на тази криза, на фона на грипните вируси и другите респираторни вируси, които очакваме през есента и зимата. По отношение на лекарите. Има готовност при по-голям натиск в здравната система да бъдат командировани лекари от едно лечебно заведение в друго лечебно заведение или от една лечебна структура в едно лечебно заведение в друга лечебна структура в същото лечебно заведение, с оглед да компенсираме липсата на такива специалисти. Преди да завърша, искам да Ви кажа, че към днешна дата пациентите, които имат нужда от реанимация, и по-специално дихателна реанимация – интензивни грижи в реанимационни отделения, към днешна дата са 40 човека. Така че в момента нямаме някакъв сериозен натиск в здравната система и по отношение на огнищата, които възникват, и дифузното разпространение на инфекцията с коронавирус. Считам, че тя към настоящия момент е добре контролирана. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми министри! От името на групата на ГЕРБ, считам, че днешният дебат беше полезен във връзка с новите мерки, които правителството предприе, именно за справяне с предизвикателствата, пред които държавата ни е изправена. Това е поредният пакет, който правителството с помощта, разбира се, на парламентарната група на ГЕРБ и на мнозинството, подкрепя всички хора, които са засегнати от кризата, в която изпадна държавата. Ние сме удовлетворени от това и нека да не забравяме откъде започна проблемът с идването на една пандемия, която изненада до голяма степен целия свят. Трябва да дадем висока оценка на нашето правителство заради това, че България беше една от първите държави, която взе решителни мерки, както от гледна точка на здравни такива, което изискваше, разбира се, доста сериозна политическа смелост, за да може да овладее вируса, доколкото е възможно. България беше една от първите държави, и продължава да е една от държавите, които до този момент се справя добре със ситуацията от гледна точка на здравето. Трябва да си дадем висока оценка за цялото управление на правителството и на всички обикновени хора, които и до ден днешен спазват съответните мерки. От друга гледна точка, тъй като днес изслушваме трима министри, които имат много пряко отношение към създалата се ситуация, считам, че България беше една от първите държави, които започна да опитва по всякакъв начин да достигне до всеки един засегнат човек. Това, което и госпожа Сачева преди малко каза, за намаляващия брой на безработните през последните седмици, говори, че икономическите и социалните мерки дават своя резултат. Това, което предстои пред държавата, най-вероятно са още предизвикателства. Именно добрата симбиоза между съответните министерства, между управлението като цяло и мнозинството в парламента, най-вероятно ще наложат и допълнителни такива мерки. Именно заради това добрата работа на Министерския съвет, на всички ресорни министри, включително и на парламента, е от жизнено важно значение през предстоящите месеци, тъй като никой не си прави илюзията, че нещата са отминали и че конкретно една или друга мярка по някакъв начин изцяло ще изчерпа всички заинтересовани страни, но факт е и високата оценка, която трябва да си дадем, че държавата до този момент се справя с всички тези предизвикателства. Това, което мога да кажа в заключение, от името и на нашата парламентарна група, е, че трябва – като препоръка към всеки един от министрите и към правителството, да се търси по-висока скорост. По-висока скорост, защото всичките мерки, които се опитват да обхванат всяка една заинтересована група, трябва да стигнат своята идея, но трябва да стигнат и до хората максимално бързо. Чухме за предизвикателствата, пред които са изправени и самите хора, които са ангажирани в справянето със ситуацията. Самият факт, че по някои от програмите имаме хиляди заявления – бавната обработка със сигурност създава проблеми както за хората, които чакат тези средства, така и за хората, които са призовани да прегледат всяка една от тези заявки. Това изисква, разбира се, много време, много всеотдайност. Така че това е нашата препоръка към правителството – да се опитаме всяка една от мерките максимално бързо да стигне до хората и администрирането на тези мерки да бъде много по-лесно за гражданите и фирмите, които кандидатстват за търсене на подкрепа от държавата. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че сега става ясно защо Вие не се съгласихте изслушването на тримата колеги министри да бъде предавано от Българската национална телевизия и Българското национално радио, тъй като Вие сте знаели какъв ще бъде резултатът. И нищо лично към колегите министри, някои от които са избрани преди ден-два, тук става дума за провала на правителството на ГЕРБ и неговите сателити, в това число на неговите задкулисни кукловоди. Какви са резултатите? Какви са добрите новини? Да, добре, увеличавате помощите за безработни, и ние подкрепихме – от девет на дванадесет лева дневно. Само че не отговорихте на въпроса: защо по 50 лв. получават и тези, които са с минимална пенсия от 250 лв., и тези, които са с 1200 лв.? Интересен въпрос. Отговорът е за един милион. Второ, увеличавате добавките към пенсиите в период от три месеца, както казахме, с 50 лв., независимо от размера на пенсията. Освен това увеличавате с малко обхвата на помощите за медицинските работници, които още от първата вълна, в кавички, за която обещахте да бъдат обезпечени с 1000 лв., не са ги получили и нямаме никакви гаранции, че ще бъдат получени. Какви са сериозните проблеми? Проблем номер едно. Казахте за 8900 фирми, до които евентуално са стигнали по няколко лева. Ами, дами и господа, по Ваши данни става дума за под 20% от фирмите – от 171 милиона, които сте реализирали, спрямо 1 млрд. лв., които сте обещали! Вече наближава Коледа, Вие сте под 20% от средствата! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) И какъв е смисълът да предоставите тези средства към Коледа, след като още няколко хиляди фирми ще бъдат фалирани до това време?

Второ, по отношение помощта на малки и средни фирми. Вие сте под 2% от сумата, която е отделена за тях, тъй като са заделени, по Ваши данни, около 9 млн. лв. Трето, безвъзмездната Ви помощ е на кота нула, тъй като, като погледнете бройката на гражданите, които получават така наречената възможност за кредити, ще видите, че тя е пренебрежимо малка, а пък безвъзмездната помощ наистина е на кота нула. Освен това ние имаме огромни проблеми в България от гледна точка на справянето с COVID-19 от икономическа гледна точка. Първо, както и да смятате по пет пъти числата, в което някои хора са големи майстори, едни и същи програми се въртят всеки ден по различен начин. Само че в момента правителството се движи на това, което е обещало, е 4% от брутния вътрешен продукт, при средно 10 – 12 – 14% на другите страни – членки на Европейския съюз ние сме два пъти и половина до три пъти по-малко от средните показатели. От това, което е заделено, сте усвоили под 2% в единия случай, в другия случай под 20%. На второ място, установяваме, че мерките са фатално закъснели – под 2% и под 20% вече към началото на август 2020 г. Може би чакате фирмите да вампирясат, за да им окажете някаква помощ? На трето място, липса на краткосрочно и средносрочно програмиране и цели за развитие на българската икономика, за което стана дума преди малко. Тук не става дума за стратегии, малки и средни фирми. Тук става дума, че България няма стратегия за развитие на икономиката си. Ние не знаем кои отрасли, кои подотрасли, кои видове производства ще бъдат подпомагани с пазарни средства чрез публично-частно партньорство. Ще отворя една скоба. Вчера примерно гледам премиерът открива фабрика, завод за производство, каза той, на висока добавена стойност във Враца. Дами и господа, влезте в интернет и вижте – заводът е за кабели на леки автомобили. Сигурно знаете, че България е единствената страна от Европейския съюз, която не произвежда автомобили. Румънците и те произвеждат, Словакия произвежда един милион и половина леки коли годишно, а ние тук ще правим под Ваше ръководство стелки, чистачки и кабели за озвучаването на леките автомобили, които другите страни и народи произвеждат. (Реплика от народния представител Станислав Иванов: „По Ваше време нищо не се правеше.“ Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Еее!“) Освен това Вие гласувахте, колеги, десет милиарда нов заем, от които са усвоени два милиарда. Възниква въпроса: Вие за какво пазите тези 8 милиарда или част от тях? Какво чакате? Да падне втори Тунгуски метеорит ли? Цяла Европа влага милиарди средства в тяхната икономика при спазването на критериите на Европейския съюз. А Вие държите парите, за какво – за изборите ли?! Които обаче, ще бъдете изненадани, тъй като снощи например в България имаше колосална подкрепа за правителството на ГЕРБ – стотина хиляди души излязоха в София…

…силно развълнувани от Вашата програма за излизане от икономическата криза?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Освен това даже вече и в телевизията няма нужда да ходите, тъй като хората започнаха да Ви носят на ръце към Българската национална телевизия. (Смях.) Аз предполагам, че колежката Сачева направи техническа грешка, като каза, мисля, че правилно цитирам: „БСП демонизирали социалните работници.“ (Реплика от министър Деница Сачева.) Може да е грешка. Ние три години и половина, откакто е парламентът, и предният парламент, предлагаме да се увеличат заплатите на тези работници, които получават по-малко, отколкото тези, на които те оказват помощ. И сега преди малко Вие отложихте – с колко? – с година и половина прилагането на Закона, тоест ще чакаме от умрял писмо. Накрая, скъпи приятели, обръщам се към госпожа Караянчева, която не може да намери господин Борисов, който се движи по-бързо от радиосигналите на GSM-те по околовръстния път (ръкопляскания от „БСП за България“) и не може да се свърже с него. Ако обичате да го информирате, госпожо Караянчева, че Деловодството работи и следобед, и може да си подаде оставката с двеста. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“. Възгласи: „Браво!“)

Оставка!

Благодаря Ви, госпожо Председател!

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението за създаване на Временна комисия по въпроса е предизвикано от поредица скандални операции на Българската банка за развитие, крещящо противоречащи с целите и мислите на единствената държавна банка у нас. Вместо да фокусира дейността си върху подкрепата на малки и средни предприятия, както и върху фирми – носители на технологично и продуктово обновление, спомагащи за увеличение на износа и повишаване на конкурентоспособността, „Българска банка за развитие“ АД отделя стотици милиони левове за рефинансиране на фирми с олигархичен характер. Напълно споделяме острата реакция на българската общественост по повод крайно нерационалното решение на Министерския съвет и ръководството на Българската банка за развитие за допълване на капитала на Първа инвестиционна банка с парите на данъкоплатците в размер на 140 млн. лв. Скандален е фактът…

…че фактически покупната цена се оказва два пъти по-висока от пазарната, и то при положение че на два последователни аукциона „Първа инвестиционна банка“ АД не успя да привлече нито един друг чужд или вътрешен инвеститор. След като се разбра за участието на държавата, се появи чужд инвеститор, чиято дейност е свързана с хазартния бизнес. Имайки предвид, че същият този инвеститор вече е заявявал интерес към пазара на хазартни игри у нас, както и всичко, което напоследък се случва в сектора, възникна въпросът дали привличането на този инвеститор пък не е свързано с гаранции, в кавички, за неговото бъдещо участие в преразпределението на хазартния бизнес у нас. При вземане на решението на Министерския съвет премиерът Борисов подчертава, че – цитирам: „Акциите ще бъдат изкупени от банката на цени с лихви, така че да не загуби по никакъв начин ББР“ – край на цитата. Но истината е коренно различна. Първо, премиерът очевидно бърка лихви по кредитите с дивиденти от акции, което потвърждава впечатлението за неговата професионална дезориентираност при вземане на това неприемливо решение. Второ, в тази неизгодна за държавата сделка „Българската банка за развитие“ АД автоматично губи около 70 млн. лв. Плащането на придобитите акции на двойно по-висока от пазарната цена означава отразяването на тази сума като загуба в баланса на банката. Това според нас е не само нерационално, но и в противоречие на нашето законодателство. Трето, цялата сделка е замислена така, че в крайна сметка да се запази непроменен основният пакет акции за основните собственици на акционерния капитал. По този начин те, без да харчат една стотинка собствени средства, получават за управление увеличен капитал с нови 140 млн. лв. Четвърто, придобитият миноритарен пакет от „Българска банка за развитие“ АД – около 18%, би гарантирал някакво държавно представителство в управлението на Първа инвестиционна банка, но то ще има чисто формален характер. Този дял от капитала не е достатъчен нито за ефективно участие в управлението, нито дори за вземане на решение за бъдещо увеличение на капитала. Такова увеличение би довело до още по-голямо намаление на пакета от акции, контролирани от държавата. Пето, в сделката доста странно, в кавички, е изпусната опцията за задължително обратно изкупуване в бъдещ период на одържавените акции от основните акционери. Още повече че в близки години е нищожна вероятността за удвояване на пазарната цена на всички акции. При отсъствие на такава договорена опция, евентуалната продажба на тези акции на частен инвеститор би била при вече гарантирана заложена огромна загуба за „Българска банка за развитие“ АД. Шесто, ние имаме основание да предполагаме с висока степен на достоверност, че изискванията към тази банка като условие за влизането ни в чакалнята, както се казва, на еврозоната, се изтъкват със скрита цел. Фактически с тази операция огромен ресурс на Българска банка за развитие вместо да се насочи към развитието на българската икономика в условията на тежки последици от COVID-19, ще решава частни корпоративни интереси. Още повече че тези наши реални опасения се подхранват от направените кадрови промени в ръководството на Българска банка за развитие. Парламентарната група на „БСП за България“ предлага в тази връзка създаването на Временна комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД, която да изясни и анализира всички факти, преки и косвени ефекти от тази операция със значим публичен интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

„Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия по повод придобиване от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. и 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД. 2. Временната комисия изяснява и анализира фактите и всички преки и косвени ефекти от тази операция със значим публичен ресурс. 3. Комисията се състои от 10 членове – по двама от всяка парламентарна група, в това число председател и заместник-председател. 4. Избира ръководство и състав на Комисията в състав председател, заместник-председател, членове. 5. Комисията се създава за срок от два месеца.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще се постарая да бъда кратък. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи така внесения Проект за създаване на Временна анкетна комисия, като ми позволете и в заключение да предложа номинациите. За председател предлагаме народния представител Евгения Ангелова, за член на Комисията – Калин Василев.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, от името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагам за заместник-председател професор Румен Гечев и за член Иван Валентинов Иванов.

Уважаема госпожо Председател, предлагаме членове от нашата парламентарна група да бъдат господин Росен Живков и господин Александър Сабанов. Това, първо. И второ, предлагаме за заместник-председател да бъде избран господин Александър Сабанов, което е нормално – да има и двама заместник-председатели.

Госпожо Председател, аз Ви предлагам да анулирате гласуването за ръководство на Комисията. (Викове от „БСП за България“: „Ааа!“) След като нямаме всички предложения от всички парламентарни групи, защото утре може ДПС да поискат и те заместник-председател и председател. (Шум и реплики от „БСП за България“.) ВОЛЯ също могат да поискат. (Реплики от „БСП за България“: „Да са тук, да са тук.“) Смятам, че трябва да е ясно, след като се направят всички предложения, тогава да се гласува и ръководството на Комисията. (Реплики от „БСП за България“: „Да са тук, да са тук! Процедура! Процедура.“)

Може ли процедура?

Уважаема госпожо Председател, точката е включена в дневния ред още от вчера. Работното време на българския парламент е до 14,00 ч. и всички народни представители, които имат интерес към работата му, би трябвало да са в пленарната зала и да бъдат подготвени за точките, които се разглеждат. Така че това, че някой отсъства или не си е направил предложение, не е за сметка на проведеното гласуване и неспазване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Имаме избрано ръководство, имаме избрани членове на Комисията. Оттук нататък мога само да пожелая: „Приятна работа на Комисията!“ и да завърши с успешен доклад.

Да, да.