ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)1023 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На нашето внимание днес е поставен Законопроектът за изменение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. В хода на дискусията в Комисията по труда, социалната и демографската политика вносителите заявиха, че това е антикризисна мярка във връзка с преодоляване на последиците от коронакризата.
Веднага възниква обаче естественият въпрос: защо сега се предлага тази мярка, при положение че предложението за увеличаването на минималния размер на обезщетението за безработица е правено през последните няколко години, и то все в посока на това да бъде увеличено възнаграждението, когато осигурените лица имат право на минимално обезщетение за безработица? Отговорът, който беше даден в Комисията по труда, социалната и демографската политика от заместник-министър Лазаров, беше в посока на това, че преди настоящата година безработицата в България беше на нива под 5%, а сега безработицата, буквално от вчерашния ден регистрираните безработни са 7,6% и 243 хиляди като общ брой. Това е буквално към вчерашния ден. Информацията е от Агенцията по заетостта. Тоест в зависимост от броя на безработните на практика управляващите предлагат увеличение или стопиране на размера на минималното обезщетение за безработица.
Какви са условията за получаване изобщо на обезщетение за безработица? Това е важен въпрос, защото може да се наложи в съвсем кратко време и една голяма част от колегите в пленарната зала да се възползват от това обезщетение. Не говоря за минималния размер, а говоря за общия случай по чл. 54, ал. 1.
За да имаш право на обезщетение за безработица, трябва да имаш внесени осигурителни вноски 12 месеца от последните 18 месеца – дванадесет месеца осигурителни вноски от последните 18 преди прекратяването на трудовото правоотношение. Това е условието.
Второто условие – да нямаш трудови правоотношения, да не получаваш пенсия. Това са общите условия за получаване на обезщетение за безработица. Разбира се, тук включвам и задължителната регистрация в 7-дневен срок в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.
Какъв е обаче размерът на получаваното обезщетение и как се изчислява той? Размерът се изчислява като 60% от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход. Тук възниква въпросът: защо това увеличение, което се предлага сега на минималния размер – от 9,00 на 12,00 лв., защо са 12,00 лв., а не са 11,00 лв., не са 10,00 лв., не са 15,00 лв.? Защо са тези 12,00 лв.? Отговорът на този въпрос се намира в продължителните предложения, в това число и на колегите от Коалиция за България, синдикалните организации също са предлагали този размер и той е бил 12,00 лв., когато 60% от минималната работна заплата са били 12,00 лв. от среднодневното обезщетение.
Сега, при положение че минималната работна заплата е 610 лв. този размер, ако съблюдаваме общия принцип, трябва да бъде 17,40 лв., а догодина, ако приемем, че минималната работна заплаща ще бъде 650 лв., този минимален размер ще бъде 18,60 лв., за да отговаря на условието в чл. 54 – да бъде 60% от среднодневното възнаграждение.
Ето това са аргументите, тоест тези 12,00 лв. са били част от минали размери на минималната работна заплата, а не от актуалните. Ако искаме да бъде актуалният размер – 60%, за да спазим Закона, трябва да бъдат 17,40 лв., а догодина, евентуално с увеличението на минималната работна заплата, минималният размер на обезщетението за безработица трябва да бъде 18,60 лв.
Уважаеми колеги, какво се предлага в този законопроект? Две са мерките. Първата мярка е увеличаване на размера на минималното обезщетение за безработица, както споменах преди малко – от 9,00 на 12,00 лв. Става въпрос за 30 – 33 хиляди, според вносителите, средномесечно. Обаче тук трябва да имаме предвид и един друг факт.
В периода между януари и юли 2020 г. броят на тези, които са имали изобщо право на обезщетение за безработица, е 88 хиляди, тоест ще има и застъпване, така че тази бройка между 30 и 33 хиляди човека най-вероятно ще бъде надвишена, но няма никакъв проблем, защото във Фонд „Безработица“ има достатъчно – той е подкрепен с този 1 млрд. лв., за който всички знаем, така че с финансирането на тази мярка не би трябвало да има проблем.
Втората мярка се отнася за тези, за които срокът за получаване на парично обезщетение за безработица е по чл. 45б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, тоест тези с право на обезщетение в период по-малък от три години от предходното ползване.
С други думи, казано по друг начин: за какво става въпрос в това предложение? Тези, които са получавали обезщетение за безработица, и в следващите три години се възползват отново от правото на парично обезщетение за безработица. Техният срок от четири месеца, както е сега, се удължава на седем месеца. Разбира се, тук има едно коректно предложение, с което са обхванати и така наречените преходни случаи, така наречените безработни с право на обезщетение, които са получили правото на обезщетение за безработица преди сакралната дата от 1 октомври, както е заявена в предложението на Министерския съвет.
Има обаче един много интересен факт.
Уважаеми колеги, ние казваме, че за да имаш право на обезщетение за безработица, трябва да отговаряш на универсалното условие, а то е, че през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение да имаш най-малко период от 12 месеца осигуряване. Да, но в следващите три години, след като си получил последното обезщетение за безработица, ти отново може да си в хипотеза, в която да отговаряш на това условие. Тогава, защо ще ти ограничават правата с минимален размер, независимо от това че се увеличава като компенсация срокът? Това е интересният въпрос и аз ще се постарая между първо и второ четене да направя предложение. Тези, които разбраха за какво става въпрос, кимат с глава в момента в пленарната зала.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа какво означава да получаваш минимален размер на обезщетението за безработица в четири месеца. Кои са категориите лица, които имат право на такова обезщетение за безработица в минимален размер четири месеца?
Най-общо това са случаи, в които работникът или служителят по свое желание иска да прекрати трудовото правоотношение.
Втори случай, когато става въпрос за взаимно съгласие.
Трето, случаите, в които съдът е възстановил неправомерно прекратено трудово правоотношение и работникът, служителят е отказал да заеме това място. Тогава са минималните размери на обезщетение. (Силен шум.)