ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ1468 думи
Уважаеми господин Председател, господин Стойнев, господин Кутев, господин Зарков, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кутев, както сте прав с някои от направените констатации във въпроса Ви, така и не сте, защото общата сума, която ще е на разположение на страната, е близо 30 млрд. евро.
Но тук трябва да направим поредица от уточнения. Като част от тази сума, една значима част – близо 9 милиарда, са традиционните средства по линия на кохезионната политика. Една голяма част са средства по линия на общата селскостопанска политика – имам предвид директни плащания, както и инвестиционни мерки. Тези средства се програмират през последните години.
Давам Ви един конкретен пример. Последният вариант на оперативните програми беше изпратен на Европейската комисия през месец март тази година. Да, разбира се, предвид промяната в ситуацията – пандемия, икономическа криза, цяло лято беше необходимо те да се преработят. Това е факт. На 20 октомври ще бъде изпратена доста по-зряла версия. Според оценката на Европейската комисия ние сме от държавите, където по отношение на програмирането на периода 2021 – 2027 г. се движим категорично в първия ешелон държави в Европейския съюз.
Тук технологията е малко сложна, защото ние имаме цял набор от нови инструменти. Един инструмент е така нареченият Фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация, който е на стойност близо 1,2 млрд. евро. Той е разделен на две части с различни срокове на разходване на парите – една част е до 2026 г., другият до края на програмния период – 27 + 3, тоест до 2030 г.
Това, което коментирате, е прословутият инструмент за възстановяване и устойчивост, който е на стойност малко повече от 6,2 млрд. евро. Тук сте прав, тук напредъкът на всяка от държавите ще се окачестви под формата на план, който трябва да бъде представен на Европейската комисия. Уточнявам, че крайният срок за представянето на подобен план е 30 април следващата година.
Още едно уточнение – по отношение на Фонда за справедлив преход, достъпа до финансиране до този фонд, който е отделен инструмент, той трябва да финансира политиките по декарбонизация, е след една година, тоест есента на следващата година. Тук уточнявам, ангажиментите са колкото на държавата членка – в нашия конкретен случай, толкова и на Европейската комисия, защото по отношение на трите пилотни района, разбирайте Перник, Кюстендил и Стара Загора, Европейската комисия в момента избира консултанти. Проведена е процедурата, очакваме в рамките на месеца да бъдат избрани екипите, които ще работят, и се очаква самата Европейска комисия да възлага регионалните планове за справедлив преход.
Връщаме се на същината на въпроса: какво правим с инструмента за възстановяване и устойчивост, където – да, прав сте, достъпът до финансиране е условен и той зависи от качеството да направите предложения от самата държава членка. Картината е още по-сложна. Следейки политическите послания, националният план трябва да отговаря на няколко изисквания, които в определена степен могат да бъдат окачествени дори като взаимоизключващи се.
Това трябва да е план, който на първо място да повиши капацитета на публичните системи да реагират на шокове и на рискове. Тук на първо място ще споменем здравеопазването, но няма как да остане само до здравеопазването, това са и системите за сигурност, и системата за образование например.
На второ място, това трябва да е план, който да подпомага икономиките и обществата на държавите членки да възстановяват икономиките си, да предоставя социална закрила на най-уязвимите обществени групи. В същото време това трябва да е план за икономическо развитие – не само за възстановяване, но и за икономическо развитие. Благодарение на този план цялата икономика на Европейския съюз трябва да стане по-силна, по-дръзка, по-бърза, по-амбициозна и да е в състояние да се състезава с нашите глобални партньори и конкуренти. Всичко това трябва да бъде съчетано с реформи. Следейки звената от Европейската комисия, които ще бъдат отговорни за одобряването на този план, тук устремът към реформи ще е една основна водеща цел.
По този план се работи още преди да имаме сделка. Да, формалната работна група, свикана на 21 юли тази година, което е успоредно със сделката на ниво Европейски съюз – тя е на ниво заместник-министри, но работата започна още от месец май тази година след първите политически анонси, че подобен инструмент ще има.
Режимът на работа в момента е следният: има разработена концептуална рамка, която е дадена на всички ведомства. Всички министерства имат правото и задължението да разработват пакет от проекти, които в момента са в режим на вътрешна конкуренция. Те, разбира се, не трябва да бъдат само добри идеи на секторно ниво, те трябва по най-адекватния начин да се сглобяват в общата конструкция. Към момента тече свиване на рамката от проектни предложения. Защото, ако достъпът до финансиране е в размер примерно на малко повече от 12 млрд. лв., 60-те проекта, които сме събрали до момента, са на обща стойност над 20 млрд. лв. и трябва да бъдат избрани, селектирани най-качествените от тях, с най-висока добавена стойност.
Подозирам, че част от нюанса на въпроса Ви е: с каква степен на публичност ще се отличава този въпрос? С възможно най-високата. С една уговорка – не е добър подходът да съберем уважаемите народни представители, социалните партньори, експерти или граждани и да им кажем: „Какво предлагате?“ Ние трябва, първо, да сме в състояние да сложим нещо на масата, като документ с някаква прилична степен на зрелост. И това ще се случи. Имахме поредица от срещи, включително със социалните партньори, където обсъждахме точно концептуалната рамка на проекта. Мисля, че в рамките на месец октомври ще сме в състояние да обсъждаме с всички, които проявят интерес, включително във формат – специализирана комисия към Народното събрание, включително и с Вас.
Какво излиза към момента като концептуална рамка и пакет от политически цели? Лично моята амбиция беше да се опитаме да държим пакета политики, които инвестираме, относително тесен. Защо? Тези пари трябва да се инвестират, даже не казвам разходват, в сфери, които наистина ще имат ефект, предвид основните амбиции на европейско ниво – възстановяване, развитие и реформи. Те не трябва да се разпиляват във всички възможни сектори, защото ще потънат като вода в пясък, без да произведат ефект. Естествено, необходимо е да си гарантираме, че ще имаме пълна сходимост между нашите амбиции и амбициите на европейско ниво, за да може планът ни да бъде одобрен без възражения.
Това, което излиза към момента – ние няма как да избягаме от политиките по декарбонизация. Трябва да говорим за реформи в енергетиката, трябва да говорим за нови енергийни източници.
Специално за България ние няма как да избягаме от темата „енергийна ефективност“, само че във всичките ѝ измерения. Във всички! Енергийна ефективност по отношение на частни сгради, енергийна ефективност по отношение на публични сгради и една тема, която в годините назад е стояла по-встрани – енергийна ефективност в индустрията. Българската индустрия остава една от най-енергийно интензивните в Европа и тук държавата трябва да е в състояние да стимулира, да предложи помощ на всички предприемачи. Всички тези мерки трябва и ще се случат под формата на микс между грантово финансиране и финансов инструмент, тоест с безвъзмезден и кредитен компонент, доколкото мерките за енергийна ефективност имат стопанска логика и водят до повишаване на ефективността на управление – дали на домакинство, дали на машина, дали на фабрика.
Реиндустриализация с акцент индустриални паркове – предложението е на Министерския съвет, вече е на вниманието на Народното събрание, специализиран закон, който да стимулира подобни инвестиции.
Дигитализация – публичен частен сектор. Ако темата дигитализация в публичния сектор е стара, в частния сектор е относително нова, което означава бързи и широкодостъпни схеми в помощ на всички предприятия, които са заявили интерес, за да могат да внедряват авангардни софтуерни решения, които да повишат конкурентоспособността на работата и на производството във въпросните предприятия.
Инвестиции в здравната система, която да повиши капацитета и да реагира при бъдещи кризи, основно с пандемичен, но не само пандемичен характер, в помощ на образователната система, която да е в състояние не само да се модернизира, но и да продължи да възпитава и образова децата дори в кризисна ситуация.
Иновации в целия възможен спектър на темата – от фундаментална наука, през приложна наука до иновации пряко от съществено значение за конкурентоспособността на икономиката и индустрията, в това число създаването на специален фонд, който да е достъпен за българските учени, разработчици, индикативна стойност около половин милиард, за да може да финансираме, българската държава да финансира всички авангардни разработки, които са обещаващи, без значение дали говорим за стойност за науката или за стойност по отношение на икономиката.
Бързам да уточня, че ако официалният срок е 30 април следващата година, ползването на средствата би могло да се случи и по-скоро, ако държавата представи плана и той бъде одобрен по-рано. В този смисъл ние трябва да бъдем по-амбициозни, не бива да чакаме крайния срок. Според мен след целия цикъл консултации през есента и зимата на тази година ние трябва да следваме по-амбициозната цел планът да е представен на Европейската комисия в края на тази или началото на следващата година. Естествено, ако е…