МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ1209 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, пандемията от COVID-19 постави системата на предучилищното и училищното образование в България във форсмажорни обстоятелства, при които за изключително кратък период от време бе необходимо всички участници в образователния процес да преминат към един нетипичен за тях начин на обучение. Факт е, че образователните системи във всички страни са изградени да осигурят равен достъп до физическата класна стая, равен достъп до учителя, но не и равен достъп на обучение в електронна среда. Малко или повече, ситуацията с COVID-19 изправи всички образователни системи пред едно сериозно предизвикателство – да осигурят този равен достъп. По всеобщо признание е факт, че България е една от страните, които много бързо, в много кратък период и относително успешно стартира обучение в електронна среда, включително сравнявайки я само сред развитите страни. И днес имаме множество деца, стотици милиони по света, които не са включени ефективно в електронно обучение.
Данните, които изнесохте, са близки до тези, които ние събрахме. Действително това са наши данни. Още първите седмици – по време на обучението в електронна среда, близо 5% от учениците декларираха, че не се обучават поради липса на устройства и близо 5% поради липса на интернет свързаност, като по отношение на тази интернет свързаност по-лесно може да се осигури достъп, тъй като става въпрос за относително по-нисък разход. Беше променена Наредбата за финансиране на институциите, беше дадена възможност на училищата да финансират разходи за интернет на учениците, също така бяха сключени договори с мобилните оператори за преференциални оферти за училищата в помощ на родителите за доставяне на интернет на преференциални цени.
Разбира се, имаме деца – макар и в малко населени места, които нямат достъп до добър интернет, но общо взето поне единият от операторите в повечето случаи има такава възможност и чрез USB стикове, интернет, Wi-Fi устройства, рутери и така нататък беше осигурен достъп за повечето деца. Имаше деца, които не можеха да си платят сметките, и училищата съответно подпомогнаха. В общия случай не става въпрос за голям разход. Ние, заедно с два от трите мобилни оператора, въпреки че поканихме трите, два се отзоваха на поканата, изградихме в 11 зони, в така наречените обособени квартали, Wi-Fi зони на местата с най-висока концентрация на необхванати ученици.
Така че по отношение на достъпа до интернет по-лесно може да се преодолее това обстоятелство, по-трудно е, когато става въпрос за устройствата. Ние закупихме близо 900 устройства, по-голяма част от тях впрочем бяха предоставени на учителите, по-малка – на учениците. Имаме и малък процент учители, които са с недостиг на устройства. Общо взето училищата ги подпомогнаха – този недостиг е по-лесно преодолим.
По отношение на учениците – допълнително бяха дарени, ние съдействахме за даряването на може би над 1000 устройства, но децентрализирано, тоест без нашата логистична помощ, много повече устройства бяха дарени. Разбира се, че това е недостатъчно.
Какво предвиждаме? Предвиждаме закупуването на минимум 80 000 устройства – 20 000 за учителите и минимум 60 000 за учениците, със средствата от инструмента на Европейския съюз REACT-EU, но то е свързано както с бюджетни процедури, така най-вече невъзможността да бъдат закупени веднага е свързана със Закона за обществените поръчки – с това, че трябва да се провеждат процедури – към настоящия етап ние нямаме такава процедура, която да е приключила с договор за закупуването на точно такива устройства в такова голямо количество.
Има проблеми с производството на устройства в световен мащаб. В момента много от производителите декларират, че могат да ги доставят след средата на следващата година, тъй като в цял свят имаме повишено търсене на устройства – говорим за големи количества, въпреки че в търговската мрежа ще видим, че има налични устройства. Когато говорим за големи количества, за това се изисква и повече време. Така че в тази посока сме предприели действия.
Коректно е да отбележим, че децата, които не се включиха в електронно обучение, не се включиха не толкова и само заради достъп до устройства и до интернет, а заради нежелание на част от тях да се включат. Да, има ги децата, които имат пречки – невъзможност да си купят устройства, но факт е, че ние имаме близо 20% деца, при които имаме проблеми с тяхната ангажираност, редовна посещаемост в нормална ситуация, при присъствено обучение. Точно тези деца не бяха включени в електронно обучение.
От друга страна пък, имаме семейства, в които няма достатъчно устройства, но родителите направиха всичко възможно да осигурят временно такива, въпреки че, знаете, през пролетта голяма част и от родителите не ходеха на работа. Устройствата бяха по-малко, отколкото беше необходимо в едно семейство, но те направиха усилия. Тоест основният ни проблем не е единствено и само бедността, а липсата на отношение, отговорност на родителите към образованието.
Голяма част от тези семейства, включително и децата, имат смартфони. Видяхме, че вървят други неща по смартфоните – било проповеди, било бизнес активности, но не и обучение в електронна среда. Като направихме Wi-Fi точките в обособените зони, ние ги ограничихме само до ползването на образователни ресурси, образователни сайтове. Много бързо загубиха интерес – за няколко часа, към тези Wi-Fi точки и сега сме пред дилемата да ги оставим там, или да ги върнем в училищата. Те няма да бъдат оставени постоянно на местата им – това са рутери, които ще се използват в училищата.
Ние предприехме кампания да изградим локални Wi-Fi мрежи във всички училища, а в малка част от училищата трябва да бъдат доизградени, така че тези рутери ще бъдат използвани. Впрочем и устройствата, които Ви споменах, няма да бъдат ползвани само при електронно обучение – те ще бъдат ползвани за училищата и учителите. Във всяка класна стая учителят трябва да има устройство, тъй като работи с електронен дневник, с евентуално фронтално обучение, трябва да предостави, да свърже с мултимедиен дисплей или с проектор този лаптоп. Респективно през цялото останало време онези, които са за учениците, ще бъдат използвани в училище.
Предвидили сме и изграждането на така наречените STEM центрове – средно една трета от разходите за тях са свързани със закупуването на техника. И в момента има такава техника – има над 60 000 устройства в училищата, но голяма част от тях са стационарни компютри, което не позволява да се ползват по време на извънредна ситуация.
Пропуснах да кажа, че когато бъдат закупени тези компютри, ще бъде регламентирано и тяхното ползване, включително задължение на училищата за взаимопомощ спрямо други училища, тъй като имаме такива, в които 2% от децата нямат устройства, и други, в които 20% нямат – тогава е необходим механизъм за взаимопомощ между училищата. В общия случай ние трябва да имаме за минимум 10% от учениците устройства в училищата, и то преносими – говорим за лаптопи основно, тъй като, вече казах, голяма част от компютрите в момента са стационарни.
Имаше такава взаимопомощ по време на извънредното положение. В момента 0,4% от паралелките са карантинирани. Дори да станат 1%, няма проблем, ако се задържи сегашното общо ниво на среднодневен брой заразени, с наличната техника да се обезпечи обучението в електронна среда. Проблем е, когато цялата система излезе. Да се надяваме, че тази година няма да се случва, но много вероятно е, ако настъпят сезонни грипни вируси – знаете, при тях е обратното на коронавируса – децата са много по-уязвими, отколкото възрастните, на заразяване. Двата вируса взаимно могат да се усилят. Надяваме се да имаме готовност, когато се случи това – най-вероятно през зимните месеци. Благодаря.