30 септември 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам точка седма от дневния ред да отпадне от разглеждане в залата и ще се мотивирам защо. Точка седма, за съжаление, показва един нов подход за правене на законодателство от страна на ГЕРБ. Досега закони се правеха против българските граждани, сега вече се правят и против институциите. Точка седма е един изключително ярък и фрапиращ пример как се прекарват законопроекти, които самите министерства не желаят да бъдат приети. Едното министерство казва, че не иска този закон и не могат да го прилагат; другото министерство, на което се прехвърлят отговорности, също казва, че този закон не може да бъде изпълнен и не трябва да се изпълнява. Моля да извадите тази точка от дневния ред и да бъде гласувано, защото в противен случай ще бъдат накърнени доста интереси, а още повече подозирам, че зад това прозира и сериозен лобизъм. Твърде вероятно е да се нанесе сериозен удар върху оръжейната промишленост, тъй като институциите към днешна дата не са готови да изпълнят този закон и не желаят да го изпълнят. Тоест това нещо, след като се гласува, след като се изчисти, тогава да влезе в залата и да се разглежда. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Обратно становище. Подозирам, презирам, подозирам – това са думички, които нищо не говорят. Истината е следната: имаме законопроект, имаме становища от министерствата. Ако не сте видели становищата, прочетете ги, господин Иванов. Говорим за един законопроект, в който не знам за какъв лобизъм става въпрос, но аз ще си призная от тази трибуна, че има лобизъм. Има лобизъм към всички онези български граждани, които пазят традицията на българското оръжие и които имат проблеми с регистрации на историческо оръжие до 1900-та година. Това са всички онези български граждани, които Вие виждате по време на възстановки, по време на всички големи празници, на които всъщност всички ние тук обичаме да им пляскаме, да ги каним, да ги викаме. В този законопроект решаваме един от големите им проблеми. Що се отнася до това, което предлага колегата. Нека този закон да влезе в залата и всеки от Вас да има право да каже каквото има да казва. Колегите в залата ще преценят кой е подготвен, кой лъже, кой не лъже и така нататък. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми колеги народни представители, уважаеми другари от парламентарната група на „БСП за България“! Уважаема госпожо Председател, искам да коригирам част от Вашето заявление – не знам как се е получило така, но да Ви поправя и да Ви кажа, че не съм безпартиен народен представител, а се обявявам за независим народен представител – нечленуващ в парламентарна група. А иначе моята партийна принадлежност е пределно ясна. Що се отнася до действието, което предприехме с моите другари, искам да Ви кажа, че то е мотивирано от желанието да се запази същността, импулсът, дълбокият смисъл на лявата политическа идея. Всичко това ни беше отнето в групата, ръководена от госпожа Нинова. Обявяваме се за независими народни представители, оставаме съмишленици. (Реплика от „БСП за България“: „Процедурата!“) Ние сме опозиция на сегашното управление и на сегашното управляващо мнозинство – убедена опозиция (реплики от „БСП за България: „По начина на водене! По начина на водене!“), и ще останем такава с всичките си парламентарни и извънпарламентарни политически действия.

Да, по начина на водене. Приключвам! В действията си ще утвърждаваме парламентаризма и прогресивните социалистически идеи. Благодаря на другарите от парламентарната група за досегашната ни съвместна работа, тъй като считам, че имаме добри политически постижения, уместни парламентарни инициативи и всяка една съвместна дейност и съвместен живот трябва да се оценяват по достойнство. Благодаря за вниманието.

Не, декларация.

Уважаеми народни представители, уважаеми български граждани! Вчера изненадващо от медиите разбрахме за среща на министър-председателя с американската компания „Локхийд Мартин“ и пуснато официално прессъобщение за водени разговори за закупуване на нови (викове от ГЕРБ) осем самолета F-16. Нещо повече, от съобщението става ясно, че Министерството на отбраната вече е пуснало писма-заявки, свързани с проучване на възможностите за придобиване на още осем броя самолети F-16 Block-70, на нови три координатни радара, поддръжка на Оперативния център за въздушен суверенитет, и друго високотехнологично оборудване в контекста на проектите за модернизация на въоръжените сили на България. Тази информация поражда много въпроси, на които държим днес да поканите министър-председателя и министъра на отбраната да дойдат в парламента и да отговорят – не само на народните представители, а на българското общество: за какви параметри на сделката става дума? Кога се предвижда тя да започне? На каква стойност и за какъв срок? Предвижда ли бюджетът за 2021 г. средства за финансирането на тази сделка? Искаме да питаме министър-председателя: петте милиарда заем от миналата седмица за това ли са? Защото с тези нови 5 милиарда заем дългът, който ни оставят правителствата на Борисов, надхвърля вече 30 млрд. лв. Уважаеми народни представители и български граждани, всички знаем, че се задава безпрецедентна икономическа и социална криза. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Всички знаем фактите от последните месеци, оповестени от Националния статистически институт, тоест официални и държавни: падат инвестициите, износът и вносът на държавата върви надолу, цените растат, а доходите – не! Това означава обедняване! (Силен шум и викове от ГЕРБ и ОП: „Ууу!“; и от „БСП за България“: „Браво!“) Правителството няма план за преодоляване на социално-икономическата криза! Днес същественото е да се осигури план, конкретни мерки и да се гарантира тяхното финансиране от бюджета за възстановяване на икономиката и за подпомагане на стандарта на живот на българите! И не мислете, че с 50 лв. към пенсиите ще решите тези проблеми! Истинският начин да ги решите е преизчисляване на пенсиите, което ще струва 1 млрд. лв. Искаме да видим този 1 милиард за увеличаване на доходите и ясен отговор: колко милиарда ще похарчите за тази сделка? От името на парламентарната група на „БСП за България“ внасям сега процедурно предложение да извикате министър-председателя и министъра на отбраната. Най-малкото, което трябва да направят, е да информират българското обществото, а най-многото е този въпрос да бъде дискутиран тук, където му е мястото – в българския парламент на парламентарната република. Обратното означава, че продължавате порочния модел на едноличните вземания на решения, на унижение на парламентаризма, на унижение на основите на държавността. Моля да повикате министър-председателя и министъра на отбраната! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Указ № 184 на Президента на Република България, постъпил на 17 септември 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г., и мотивите към Указа На свое заседание, проведено на 23 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 184 на Президента на Република България, постъпил на 17 септември 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г., и мотивите към Указа. На заседанието присъстваха от Администрацията на Президента на Република България: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, и доктор Невин Фети – съветник по правни въпроси. Професор Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбата на § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет на 3 септември 2020 г. В мотивите си президентът посочва, че промените относно § 1 от приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ) Народното събрание за втори път през годината прави изменения в чл. 28 от Закона за съдебната власт и създава правна основа изборните членове на Висшия съдебен съвет след края на своя мандат или при предсрочното му прекратяване на определени основания да получават повишение, тоест да бъдат назначени на длъжност в органите на съдебната власт, която е с една степен по висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на Висшия съдебен съвет. Отбелязва се, че основната гаранция за независимостта на съда се изразява в това назначенията и повишенията на магистрати да се правят единствено въз основа на обективни критерии, каквито са квалификацията, уменията, почтеността, чувството за независимост, като престоят на магистратите във Висшия съдебен съвет не може да води до придобиването на качествата, които са необходими за заемане на по-висша длъжност в съдебната система, нито може да се приравни на постиженията, които се изискват за повишаване. Президентът счита, че приетата редакция на чл. 28 от Закона за съдебната власт противоречи на принципа за разделение на властите и на принципа за независимост на съдебната власт, тъй като се създават предпоставки определени лица да бъдат назначени в по високи по степен органи на съдебната власт въз основа на критерии, различни от обективните критерии, като съществува риск от надделяване на съображения от политически характер, а оттам и риск за независимостта на магистратите. В мотивите към Указа се сочи, че новата редакция на чл. 28 от Закона за съдебната власт нарушава и друг важен конституционен принцип – равенство и недопускане на привилегии, основани на лично или обществено положение, като възможността за повишаване на членовете на Висшия съдебен съвет ще се прилага само спрямо тези от тях, които са магистрати, и то само тези, които все още не са достигнали най-високите нива в съдебната система. Президентът посочва, че по този начин законодателят третира неравно членовете на Висшия съдебен съвет, които вече са достигнали най-високите нива в съдебната система, както и тези, които не са магистрати. Отбелязва се, че в годините, откакто Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, Народното събрание избира все по-малко адвокати и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на Съвета страдат. В мотивите към Указа се сочи, че местата във върховните нива на съдебната власт са ограничени като брой, а конкурси за такива се обявяват рядко. Изразено е становище, че Народното събрание превръща членовете на Висшия съдебен съвет още по време на мандата им в конкуренти на магистратите, които са кандидати за повишение, и така се поражда риск Висшият съдебен съвет да не им осигурява равно третиране. В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Хамид Хамид. Господин Крум Зарков посочи, че от парламентарната група на „БСП за България“ припознават изцяло мотивите към Указа на президента, като считат, че ветото е правно обосновано и ще го подкрепят. Господин Хамид Хамид подчерта, че е против ветото на президента и ще подкрепи повторното приемане на Закона за съдебната власт, като отбеляза, че правният режим на изборните членове на Висшия съдебен съвет в приетата редакция се уеднаквява с този, който действа по отношение на главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 15 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 3 септември 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Периодично в българските парламенти от 2007 г. насам се говори и разсъждава, и законодателства по един въпрос, който на пръв поглед за много от българските граждани може би буди недоумение, а именно какво и как, и къде ще работят членовете на Висшия съдебен съвет, след като им изтече мандатът? Защо това би будило недоумение във всички неизкушени от темата? Първо, защото в една нормална, бих казал, държава самият факт да си част от така нареченото правителство на съдебната власт би трябвало да е такъв престиж, че да не си поставяш съмнения за своята кариера след това. За съжаление, в България това явно не е така. Второ, защото надали хората се интересуват действително от това как продължават кариерата си съответните хора. Истината е, че проблемът съществува, доколкото Висшият съдебен съвет бе превърнат в постоянно действащ орган и за да бъдат привличани магистрати в него, те трябва да прекъсват нормалния ход на своята кариера, за да заседават в този съвет. И още през 2007 г., струва ми се, беше намерено най-логичното решение, а именно – човек решава да се кандидатира, става член на Висшия съдебен съвет, след което се връща в системата на мястото, което е заемал преди това, като обаче времето, което е прекарвал, се счита за магистратски стаж. Оттам нататък обаче нещата започнаха да се усложняват, година след година да се създават кариерни бонуси за тези магистрати. Това поставя непрекъснато остри обществени и политически дебати, а и е въпрос от конституционен характер. И днес президентът отново ни обръща внимание на това. Законът, който разглеждахме, имаше за цел да подпомогне съдебната власт в съвсем други аспекти – за повишаване на гаранциите за справедлив процес, за изграждане на информационни системи на съдебното изпълнение и така нататък. Изведнъж между първо и второ четене се появи предложение на „Движението за права и свободи“ за нова разпоредба, която засяга така наречения кариерен бонус, и то беше единодушно подкрепено от ГЕРБ. От Върховния касационен съд реагираха и сезираха Конституционния съд по въпроса с аргументи, които трудно могат да бъдат оспорени. Ветото на президента до голяма част се базира и на тях, то е конституционно мотивирано. Ще Ви кажа само, че в искането от Пленума на Върховния касационен съд към Конституционния съд се твърди, че тази кратка разпоредба нарушава не по-малко от пет конституционни норми, и то не кои да са: нормата за правова държава; нормата, обявяваща, че Конституцията има примат над всички други закони; нормата, че всички граждани са равни пред закона; чл. 8, който засяга разделението на властите; и не на последно място, чл. 117 от Конституцията, който защитава независимостта на съдебната власт. И президентът много правилно и в няколко думи в три параграфа категорично заявява – и е прав, че тази норма нарушава принципа на разделението на властите, на първо място; че тази норма създава дискриминационни отношения; че тази норма е приета по процедура, която не отговаря на Правилника на Народното събрание. Неслучайно и повечето от становищата, които са изпратени на Конституционния съд по този въпрос, защитават тезата, че нормата е противоконституционна. Тоест само по този белег – съответствие на Закона с Конституцията, ние не трябваше да приемаме кариерния бонус, предложен преди повече от година и половина. Самата норма, която разглеждаме сега, представя себе си като крачка назад. Ако преди беше предвиден автоматичният растеж на магистратите, на тези от тях, между другото, които вече не са стигнали до върховното ниво на системата, защото те няма къде да растат повече, сега ни се предлага това да бъде обект на последващ разговор във Висшия съдебен съвет, който да преценява дали съответният бивш техен колега да порасте или не. Разбирате колко проблеми от професионално, морално и законово естество се поставят – как едни колеги съдят сами себе си, как едно мнозинство във ВСС, а не е тайна, че, за съжаление, ВСС – и този, и предишния мандат, функционира на базата на доста ясно обособени мнозинство и малцинство. Отсега можем да кажем, че мнозинството най вероятно ще расте, а малцинството – не. Тоест решението, предложено от ДПС и прието безкритично от ГЕРБ, не само че не решава нито един от конституционните въпроси, но и задава много други. Всъщност не е нужно да си юрист, за да разбереш, че въпросът има едно-единствено правилно решение и то е, че след като сам един магистрат е избрал да се кандидатира, да мине през процедура и да стане член на Висшия съдебен съвет, този негов избор е направен при определени условия и при тези условия той трябва да напусне съответния пост. Иначе какво излиза? Законодателната власт, променяйки условията, докато мандатът тече, всъщност награждава или чрез бонус, или наказва членовете на Висшия съдебен съвет според това дали им харесват техните решения или не. И това е абсолютно недопустимо, ако наистина твърдим, че искаме да имаме независима съдебна система и разделение на властите. Трябва да се знае, че и в магистратските среди на действащите магистрати тези автоматични бонуси, или политически мотивирани бонуси, са дълбоко и остро критикувани. Те демотивират до голяма степен действащите магистрати – тези, които са направили избор да стоят и да правораздават, защото местата за горните длъжности са лимитирани. И когато Вие, колега, сте заседавали пет години в съдебната зала и сте правораздавали, и изведнъж друг Ваш колега получава автоматичен бонус, за да заеме длъжността над Вас, надали ще се чувствате добре. Предстои заседание на Конституционния съд по този въпрос. Доколкото е видно от сайта на Съда, то ще се проведе на 15 октомври. Дали тогава ще го реши Конституционният съд или не, не знам. Сигурно е обаче, че ако промените в Закона влязат в сила, това дело може да се окаже безпредметно, а то е важно най-малко поради две причини. Първо, защото веднъж когато имаме тълкуванието на Конституционния съд, най-накрая тази непрекъсната дъвка, бих я нарекъл, от десет години насам ще престане, тъй като законодателят ще бъде поставен в много ясни рамки и няма повече да може да импровизира толкова фриволно по този въпрос. (Шум и реплики.)

Второ, защото има и други аналогични ситуации, които ще бъдат уредени чрез това решение. И трето, защото мнозинството, което преди година и половина прие спорните поправки, ще получи своята справедлива санкция и ще разбере, че е действало противоконституционно. Завършвам със следното: ветото на президента следва да бъде прието; поправката, която е засегната от него, следва да бъде отхвърлена, а противоконституционният текст, който беше приет от Вас преди година и половина, трябва да получи заслужената си санкция от Конституционния съд. Решението на проблема по същество е това, което беше от 2007 г. Всичко горе-долу е ясно, стига да няма един абсолютно необясним политически инат. И накрая, уважаема госпожо Председател, в областта на съдебната система и на съдебната власт това мнозинство се оказа абсолютно непригодно да направи промените, от които се нуждаем. За сметка на това направи серия такива, които допълнително подкопаха доверието на хората и към съдебната, и към законодателната власт. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Председател, в началото на заседанието председателят на нашата парламентарна група направи процедура да поканите министър-председателя и министъра на отбраната да информират народното представителство за вчерашните им разговори с посланика на Съединените американски щати. Също така Вие предложихте да направим и процедура по чл. 113 – внасяне на Проект на решение. Разбира се, ще направим това, но двете неща не си противоречат, така че Ви моля, ако не сте поканили премиера и министъра на отбраната, да го направите днес – да дойдат да ни информират. Ние ще направим допълнително процедурата по чл. 113, където вече ще стане дебат с въпроси и отговори, както е по Правилника. Благодаря Ви. Молбата ми още веднъж е да поканите премиера и министъра на отбраната.

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. За втори път се поставя въпросът да се вика министър-председателят и министърът на отбраната. Не съм против министър-председателят да идва тук, защото скоро не сме го виждали. Искам обаче да обърнете внимание на народните представители, тъй като те са интелигентни хора, да правят разлика между запитване, необвързващо запитване, между предпроектно проучване, защото това – те трябва да го знаят, би нарушило търговските взаимоотношения на България и по други важни въпроси. Не може при някакво запитване ние да викаме министър-председателя и да разчитаме на конфиденциалността на партия, свързана тясно с руското КГБ. (Реплики. Оживление.)

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура срокът за предложения между първо и второ гласуване на Законопроект за изменение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г., приет на 23 септември 2020 г., да бъде удължен със седем дни. (Смяна на председателите.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за удължаване със седем дни на срока за предложения между първо и второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2020 г. и приет на 24 септември 2020 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, не минаха и няколко месеца, откакто започна разпадът на парламентарната група на „БСП за България“ – първо един народен представител, след това – друг. В момента цяла група от шест човека напуска състава на групата на „БСП за България“. Разпад, основан на ценностни и идеологически различия, разпад, в който се отделят честните и последователните социалисти от тези, които, както твърдят честните и последователните, са забъркани в далавери, в шуробаджанащина и в задкулисни договорки с управляващите.

Процедурата – тогава Ви предупредих, че местата, които са отделени зад парламентарната група на ВОЛЯ, няма да стигнат. Мисля, че към днешна дата за всички става все по-ясно, че съм бил абсолютно прав. Ще Ви помоля да предприемете мерки за осигуряване на повече места за независимите народни представители. Нашето предчувствие е, че честните и последователните социалисти ще бъдат повече от тези, които са в тъмни зависимости, и местата, които са определени за независимите народни представители, няма да стигнат. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 9 септември 2020 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г. На заседанието присъстваха господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Законопроектът бе представен от господин Велик Занчев, който заяви, че основната му цел е осигуряване на мерки на национално ниво за прилагане на вторичното право на Европейския съюз относно надзора на пазара на морското оборудване във връзка с изискванията на Директива 2014/90/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно морското оборудване и за отмяна на Директива 96/98/ЕО на Съвета. С отделни текстове от Законопроекта се предвижда за орган по надзор на пазара на морското оборудване да бъде определена Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Осъществяването на надзора е предвидено да се извършва чрез проверки основно на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме. Господин Занчев заяви, че предложените промени създават допълнителни гаранции за прилагането на разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване, които са свързани с повишаване на безопасността по море и предотвратяване на замърсяването на морската околна среда във връзка с риска от инциденти в резултат на използването на морско оборудване, което не е в съответствие с нормативните изисквания. От друга страна, въвеждането на специален ред за надзор е предпоставка за осигуряване на лоялна конкуренция и недопускане на случаи на изкривяване на пазара на морското оборудване. Със Законопроекта се регламентират правата и задълженията на инспекторите, осъществяващи надзора на пазара на морското оборудване. Съгласно отделни текстове от него, когато инспекторите, осъществяващи надзора, имат основателна причина да считат, че дадено морско оборудване представлява риск за морската безопасност, околната среда или здравето, се предвижда извършване на оценка на морското оборудване. Предвидено е също така те да информират Европейската комисия и другите държави членки за резултатите от извършената оценка и предписаните коригиращи действия в случаите на несъответствие на морското оборудване с приложимите технически изисквания. Предвижда се при неизпълнение на предписаните коригиращи действия инспекторите да информират Европейската комисия и държавите членки относно всички налични данни, необходими за идентифицирането на несъответстващото морско оборудване, произхода на оборудването, естеството на несъответствието и съпътстващия риск, естеството и продължителността на наложените ограничителни мерки, както и аргументите, изтъкнати от съответния икономически оператор. Предвидена е и възможност инспекторите да посочват дали несъответствието се дължи на неспазване на изискванията към проектирането, конструкцията и експлоатационните показатели, неспазване на стандартите за изпитване или недостатъци в съответните стандарти за изпитване. В Проекта на закона са разписани административнонаказателни разпоредби във връзка със случаите на възпрепятстване осъществяването на правомощията на инспекторите по надзор на пазара на морското оборудване или на неизпълнение на заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Други изменения на разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване са свързани с настъпили нормативни изменения в националното законодателство, както и задължителните за прилагане актове на Международната морска организация. Предвижда се законодателна възможност признати организации по реда на действащото вторично право на Европейския съюз, на които Изпълнителна агенция „Морска администрация” е предоставила правомощия да извършват прегледи на кораби, да могат да издават свидетелства въз основа на извършените прегледи. Според вносителите с предложението се цели отчитане на добрите практики в други държави – членки на Европейския съюз, както и намаляване на административната тежест. Във връзка с осигуряване на прилагането на актуални задължителни актове на Международната морска организация с част от предлаганите промени се уточнява, че разследването на морски произшествия и инциденти се извършва в съответствие с Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти. Предвидено е и създаването на административнонаказателна разпоредба за случаите, в които капитан на кораб допусне лице, което не притежава изискваната за определена длъжност правоспособност, да изпълнява подобна длъжност на борда на кораб. Предложено е в тези случаи капитанът да се наказва с лишаване от право за заемане на длъжност на кораб за срок от две години, освен ако деянието не съставлява престъпление. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 20 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 14 август 2020 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както стана ясно, в предложения ни законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване са направени предложения, свързани основно с надзора на пазара на морско оборудване съгласно Директива 2014/90/ЕС, която заменя старата директива. Какво включва тя в основната си част? Първо, създаване на специален ред за надзор на пазара на морското оборудване. Второ, определяне на орган на пазара на морското оборудване и права и задължения на инспекторите на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, осъществяващи този надзор. Трето, създаване на законово основание за прилагане на коригиращи и ограничителни мерки по отношение на морското оборудване при установени несъответствия с нормативните изисквания. Четвърто, въвеждане на административнонаказателни разпоредби във връзка с реда на осъществяване на надзора на пазара на морското оборудване. Пето, въвеждане на специфични понятия, свързани с надзора на пазара на морското оборудване. Направена е една друга група предложения, които са важни за Кодекса на търговското корабоплаване, и те в частност предвиждат следното: Първо, правна възможност признати организации по реда на действащото вторично право на Европейския съюз да издават свидетелства въз основа на извършени прегледи на кораби в съответствие с практиките на други държави – членки на Европейския съюз. Правна възможност за отказ за вписване на име на кораб от страна на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, ако избраното име на кораба е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ. Привеждане на Кодекса на търговското корабоплаване в съответствие с настъпилите промени в действащата наказателноправна уредба чрез прецизиране правомощията на капитана на кораба в случай на извършено престъпление по време на плаване на кораба. Привеждане на Кодекса на търговското корабоплаване в съответствие със задължителни изисквания на Международната морска организация, отнасящи се до прилагането на Кодекса за разследване на морски произшествия и инциденти, приет с Резолюция на MSC.255(84) от 16 май 2008 г. на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация. Рамката и процедурата за схема за одит на държави – членки на Международната морска администрация, приети с Резолюция А.1067/4 декември 2013 г. на Асамблеята на международната морска организация и Правило 1/5 от приложението на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците. Нашата парламентарна група ще подкрепи така предложения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. Призовавам народните представители да подкрепят Законопроекта, който е изключително важен за нашето морско корабоплаване и във връзка със съответствието ни с морските закони. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 9 септември 2020 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г. На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Господин Занчев представи Законопроекта и посочи, че Република България е страна по Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, ратифицирана със закон, в сила за Република България от 31 юли 2001 г. Чрез ратифицирането на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание Република България осигурява изпълнението на ангажиментите си, свързани с прилагането на Конвенцията, както от органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на услугите в областта на морското търговско корабоплаване, така и от страна на доставчиците на услуги във вид на подвижни спътникови далекосъобщения по море. По същество Измененията от 2008 г. на Конвенцията регламентират и други функции, които Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения (ИМСО) може да поеме. В този смисъл съгласно чл. 4 на Конвенцията, при решение на Общото събрание, Организацията може да изпълнява функциите и/или задълженията на координатор на Международната система за далечна идентификация и проследяване на корабите (LRIT системата). Освен това ИМСО е назначена от Международната морска организация да прави одит и преглед на ефективността на LRIT системата, за да се гарантира работата на системата в целия свят. Измененията от 2008 г. на Конвенцията създават и механизъм за надзор от страна на Организацията на доставчици, които предоставят услуги във вид на подвижни спътникови далекосъобщения за използване в Световната морска система за бедствие и безопасност. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 20 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г. На заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, проведена на 2 октомври 2008 г. в Малта. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на решенията, взети по време на 25-ата сесия на Общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения през октомври 2018 г., страните по Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения се приканват да приемат Измененията от 2008 г. на Конвенцията, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, проведена на 2 октомври 2008 г. в Малта. Като държава – членка на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и Съвета на Международната морска организация, Република България чрез своите компетентни институции участва както в текущата дейност на организациите, така и в работата на ръководните им органи. Участвайки в заседанията на Общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения и на Асамблеята на Съвета на Международната морска организация, Република България дава своя активен принос в работата на двете организации. Чрез ратифицирането на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание Република България осигурява изпълнението на ангажиментите си, свързани с прилагането на Конвенцията, както от органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на услугите в областта на морското търговско корабоплаване, така и от страна на доставчиците на услуги във вид на подвижни спътникови далекосъобщения по море в Световната морска система за бедствие и безопасност съгласно правната рамка на Съвета на Международната морска организация. Измененията от 2008 г. разширяват надзора на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения към всички доставчици на подвижни спътникови услуги за използване в Световната морска система за бедствие и безопасност, при условие че са признати от Съвета на Международната морска организация и засилват ролята на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения като координатор на Международната система за далечна идентификация и проследяване на корабите. Измененията се прилагат временно от 6 октомври 2008 г. Съгласно чл. 18 на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, така както е изменен, Измененията влизат в сила 120 дни след като депозитарят е получил уведомления за приемане от две трети от тези страни, които по време на одобрението от Общото събрание са били страни по Конвенцията. Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения подлежат на ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 28 юли 2020 г.“ Благодаря.

Господин Председател, правя процедура току-що приетата ратификация да бъде гласувана и на второ четене.

„ЗАКОН за ратифициране на Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание Член единствен. Ратифицира Измененията от 2008 г. на Конвенцията за Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, одобрени на 20-ата сесия на Общото събрание на Международната организация за подвижни спътникови далекосъобщения, проведена на 2 октомври 2008 г. в Малта.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на СOVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург, № 002-02-16, внесен на 11 септември 2020 г. от Министерския съвет На заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка са сключени във връзка с участието на България в Паневропейския гаранционен фонд, който е част от цялостния пакет от мерки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19. Създаването на Фонда, който е в размер на 25 млрд. евро, е одобрено от Европейския съвет на 23 април 2020 г. В рамките на Паневропейския гаранционен фонд ще се предоставят гаранции по операции на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Тези операции могат да бъдат директно финансиране или гаранции за високорискови операции на крайни бенефициери в участващите държави членки, които са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват затруднения поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19, и които отговорят на изискванията за търговско финансиране на Европейската инвестиционна банка или на нейните финансови посредници. Крайни бенефициери са основно малки и средни предприятия, но също и предприятия със средна капитализация, корпорации и публични предприятия, предоставящи важни услуги, и по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието, които не могат да получат финансиране по линия на съществуващите продукти на групата на Европейската инвестиционна банка. Фондът се финансира от държавите – членки на Европейския съюз, като приносът им е под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите по операции, финансирани от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Размерът на гаранцията за всяка участваща държава членка се определя като процент от общия размер на Гаранционния фонд, съответстващ на дела на държавата членка в капитала на Европейската инвестиционна банка. Делът на България в капитала на Европейската инвестиционна банка е в размер на 0,21% и съответно гаранцията, която България ще предостави, ще бъде в размер на 51 251 027,24 евро. Само операции и крайни бенефициери в държавите членки, които имат финансов принос в Паневропейския гаранционен фонд, са допустими за финансиране. Приносът на участващите в Гаранционния фонд държави членки се урежда със споразумение за принос между Европейската инвестиционна банка и съответната държава членка, в което се определя размерът на гаранцията, критериите за допустимост, първоначалният избор на продукти, които ще се гарантират по линия на Фонда, нивата на риска, който ще се поема от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд, начисляваните такси и лихви във връзка с управлението на Фонда и плащанията по операциите. Във връзка със споразуменията за принос се сключва и Споразумение за гаранция при първо поискване между държавите членки – гаранти, и Европейската инвестиционна банка, в което се уреждат въпросите, свързани с обхвата на предоставената от участващите държави членки гаранция и процедурата по плащане в случай на активиране на гаранция. При активиране на гаранция всички загуби по операциите на групата на Европейската инвестиционна банка се покриват колективно от всички участващи държави членки. Делът на всяка държава членка в подлежащата на възстановяване сума е пропорционално на дела ѝ в Гаранционния фонд – 0,21%. Плащанията по активирани гаранции са ограничени до размера на участието на съответната държава членка във Фонда, тоест общият размер на плащанията от България по активирани гаранции няма да надхвърля 51 251 027,24 евро. Първоначалният инвестиционен период на Паневропейския гаранционен фонд ще бъде до 31 декември 2021 г., като е възможно удължаването му с шест месеца при наличие на съгласие с мнозинство от две трети от участващите държави членки. Предоставянето на гаранция в размер до левовата равностойност на 51 251 027,24 евро във връзка с участието на България в Гаранционния фонд е предвидено с чл. 70а, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Двете споразумения са одобрени с решението по т. 39 от Протокол № 40 от заседанието на Министерския съвет, проведено на 1 юли 2020 г. Съгласно условията за създаването на Гаранционния фонд той ще стартира своята дейност, след като бъдат подписани споразумения за принос с държави членки, чийто общ дял в капитала на Европейската инвестиционна банка е най-малко 60%. Европейската инвестиционна банка информира, че към края на месец август са подписани споразумения за принос с държави членки, чийто общ дял в капитала на Европейската инвестиционна банка е 90%. Съгласно изискванията на двете споразумения те влизат в сила от датата на последния подпис, който е положен от Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. Тъй като двете споразумения подлежат на ратификация от Народното събрание със закон, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България, е договорено с Европейската инвестиционна банка споразуменията да влязат в сила за България след получаване от банката на писмо, с което се уведомява Европейската инвестиционна банка, че процедурата по ратификация е приключила. До получаването на уведомлението Европейската инвестиционна банка ще счита подписа на България единствено като временно намерение. Този подход е съгласуван и одобрен от Министерството на външните работи. С ратифицирането на двете споразумения се осигурява участието на България в Паневропейския гаранционен фонд, което е необходимо условие за включването на България в обхвата на допустимите за финансиране по Фонда държави. Участието на България в Паневропейския гаранционен фонд ще даде възможност на малките и средни предприятия, предприятията със средна капитализация и корпорациите в страната, както и на публичните предприятия, предоставящи услуги в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието да ползват осигуряваната по линия на Фонда от Европейката инвестиционна банка подкрепа при благоприятни условия за преодоляване на затрудненията поради икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Това от своя страна ще спомогне за минимизиране на икономическите последици и запазване на работните места. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на СOVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург, № 002-02-16, внесен на 11 септември 2020 г. от Министерския съвет.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург, № 002-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. На свое заседание, проведено на 15 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди горепосочения законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Петрова, която посочи, че със Законопроекта се предлага да се ратифицират Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка. Госпожа Петрова отбеляза, че тези споразумения са сключени във връзка с участието на България в Паневропейския гаранционен фонд, който е част от цялостния пакет от мерки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19. Създаването на Фонда, който е в размер на 25 млрд. евро, е одобрено от Европейския съвет на 23 април 2020 г. Госпожа Петрова посочи, че крайни бенефициенти основно са малки и средни предприятия, както и предприятия със средна капитализация, корпорации и публични предприятия, предоставящи услуги в областта на здравеопазването, медицинските изследвания, образованието и други, които не могат да получат финансиране по линия на съществуващите механизми на Европейската инвестиционна банка. Приносът на държавите – членки на Европейския съюз, е под формата на неотменими, безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите по операции, финансирани от Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Размерът на гаранцията, която България ще предостави, ще бъде в размер на 51 251 027, 24 евро, като за финансиране са допустими само операции и крайни бенефициенти в държавите членки, които имат финансов принос в Паневропейския гаранционен фонд. При активиране на гаранция всички загуби по операциите на групата на Европейската инвестиционна банка се покриват колективно от всички участващи държави членки. Предвижда се първоначалният инвестиционен период на Паневропейския гаранционен фонд да бъде до 31 декември 2021 г., с възможност за удължаването му с шест месеца при наличие на съгласие с мнозинство от две трети от участващите държави членки. Съгласно условията за създаване на Гаранционния фонд той ще стартира своята дейност, след като бъдат подписани споразумения за принос с държави членки, чийто общ дял в капитала на Европейската инвестиционна банка е най-малко 60 на сто, като в края на месец август този дял възлиза на 90 на сто. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург, № 002-02-16, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, моля за процедура – на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника да гласуваме току-що приетия законопроект и на второ четене.

„Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на СOVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург Член единствен. Ратифицира Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“