7 октомври 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, на основание на чл. 49, ал. 2, от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати от Министерството на околната среда и водите: господин Николай Кънчев – заместник-министър, и госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“.

„ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 август 2020 г. На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2020 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 август 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на околната среда и водите: госпожа Михаела Доцова – изпълняващ длъжността главен секретар, и госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“. От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Доцова. Тя подчерта, че внесеният законопроект има за цел осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета. Изменящият европейски акт е регламент и като такъв има пряко приложение. Предвид че горепосоченият Регламент изменя Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети, транспонирана в националното ни законодателство чрез Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, следва Законът да бъде променен с цел избягване на противоречия на европейско и национално ниво. С приемането на Законопроекта ще се осигури: - съответствие с изискванията на Директива 2004/35/ЕО и Регламент (ЕС) 2019/1010 за представяне на информация и данни в срок до 30 април 2022 г. и на всеки пет години след това; съпоставимост на информацията и данните, които ще предоставя Република България на Европейската комисия, с тези, които се изискват с чл. 3 на Регламент (ЕС) 2019/1010 и които са основа за оценката на прилагането на Директива 2004/35/ЕО, която се извършва от Европейската комисия. Промените са свързани със задълженията на Република България за докладването на екологични щети пред Европейската комисия. Прецизират се информацията и данните, които страната ни ще предоставя. Определят се и следващите периоди на докладване, а именно до 30 април 2022 г. и на всеки пет години след това. В момента в действащия закон е регламентиран само първият срок на докладване до Европейската комисия – до 30 април 2013 г., който е изпълнен. При подготовката на Законопроекта е извършен и детайлен преглед на разпоредбите на Закона от гледна точка на опита по прилагането му. Във връзка с това са предложени допълнения, които имат за цел отстраняване на пропуски и подобряване на прилагането на процедурите, предвидени в закона. С промените не се въвеждат нови процедури, а се прецизира контролът при изпълнение на мерки за предотвратяване на непосредствена заплаха за причиняване на екологични щети или за отстраняване на екологични щети. След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 август 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На 25 юни 2019 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2019/1010. Изменящият европейски акт е регламент и като такъв има пряко приложение. Предвид, че същият изменя Директива 2004/35/ЕО относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети, транспонирана в националното ни законодателство чрез Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, следва Законът да бъде променен с цел избягване на противоречия в нормативната уредба на европейско и национално ниво. С Директива 2004/35/ЕО се определят правила въз основа на принципа „замърсителят плаща“. Това означава, че дадено дружество, което причинява екологични щети, носи отговорност за тях и трябва да предприеме необходимите действия за тяхното предотвратяване или отстраняване и да поеме всички свързани разходи. Екологичните щети са щети, които засягат значително екологичното, химичното или количественото състояние на водните ресурси, щети на почвата, щети на защитени видове и естествени местообитания. Ако съществува непосредствена заплаха за възникването на щети, дружеството трябва незабавно да предприеме необходимите превантивни мерки. Ако вече са нанесени щети, дружеството трябва незабавно да информира органите и да предприеме стъпки за управление на ситуацията. С приемането на Регламент (ЕС) 2019/1010 ще се изрази липсата на нормативна разпоредба в Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на щети относно бъдещото докладване на Република България пред Европейската комисия по прилагане на Директивата, съобразно проведените нови срокове с Регламента, както и в несъответствие на обхвата и формата на изискуемите данни в Доклада. Предложението ще окаже пряко или косвено въздействие върху физическите лица, които са оператори по смисъла на чл. 19а от Закона, на икономическите оператори, компетентните органи, контролните органи и неправителствените природозащитни организации. Държавите от Европейския съюз докладват на Комисията за натрупания опит при изпълнението на тази директива. С промените в Закона се въвеждат сроковете за предоставяне на информация пред Европейската комисия. Информацията трябва да бъде събрана до 30 април 2022 г., след това да се събира на всеки пет години – до 30 април 2023 г., и на всеки пет години Комисията ще публикува оценка, която тя е извършила на тази директива, въз основа на информацията, предоставена от държавите от Европейския съюз. В Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители е обществено достъпна електронна база данни с основни екологични данни от промишлени съоръжения в Европа. В Регистъра се съдържа информацията за изпусканите количества замърсители във въздуха, водата и почвата. Всяка година операторите изпращат информация до техните национални органи за своите изпускания и прехвърляния на замърсители, а от своя страна националните органи препращат информацията до Комисията. Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта, защото ще си осигури съответствие на национално прилагане на Директива 2004/35/ЕО, перспективно на Регламент (ЕС) 2019/1010, спрямо европейското прилагане и съпоставимост на данните, които предоставя България на Европейската комисия с данните, които се изискват по чл. 3 на Регламент (ЕС) 2019/1010.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите-членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г. На свое заседание, проведено на 15 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, и госпожа Деница Кръстева – главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита“. Госпожа Петрова представи Законопроекта, като посочи, че във връзка с влизане в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейската комисия предприема стъпки по прекратяването на международните договори за защита на чуждестранните инвестиции, сключени между държавите – членки на Европейския съюз, като целта е преките чуждестранни инвестиции да станат елемент от Общата търговска политика на Европейския съюз. Тя добави, че с Решение на Министерския съвет от 15 юни 2011 г. е одобрена позицията на Република България относно готовността за прекратяването на двустранните инвестиционни договори, сключени между България и държавите – членки на Европейския съюз и е възприет координиран подход за сключването на многостранно споразумение. Многостранното споразумение е подписано на 5 май 2020 г. между 23 държави членки, сред които и Република България. Със Споразумението ще бъдат прекратени 19 двустранни инвестиционни договора на Република България, както и клаузата за удължаване на закрилата, уговорена в прекратения договор с Италианската Република. Госпожа Петрова уточни, че с Решение по дело С-284/16 от 6 март 2018 г. Съдът на Европейския съюз постановява, че арбитражните клаузи в двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз противоречат на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз и следователно са неприложими. В резултат на възприетата от съда практика Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори съдържа разпоредби, с които страните членки потвърждават неприложимостта на клаузите за арбитраж в двустранните инвестиционни договори и декларират, че ги считат за неприложими. Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г. На заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, е одобрено от Министерския съвет на 29 април 2020 г. и е подписано на 5 май 2020 г. в Брюксел, Кралство Белгия, между 23 държави – членки на Европейския съюз, включително Република България. След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейската комисия подема инициатива за изработване на обща позиция относно съществуването и прилагането на двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите – членки на Европейския съюз. С решение по дело С-284/16 от 6 март 2018 г. Съдът на Европейския съюз постановява, че арбитражните клаузи в двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, противоречат на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз и следователно са неприложими. Със Споразумението договарящите държави членки прекратяват сключените помежду им двустранни инвестиционни договори, включително съдържащите се в тези договори клаузи, с които се удължава защитата на инвестиции, направени преди датата на прекратяването, за допълнителен период от време, така наречените клаузи за удължаване на защитата, както и клаузи за удължаване на защитата, които се съдържат в прекратени двустранни инвестиционни договори. Паралелно с прекратяването на двустранните инвестиционни договори Споразумението има за цел да регламентира международните инвестиционни арбитражни дела, които са образувани въз основа на арбитражните клаузи, съдържащи се в двустранните инвестиционни договори между договарящите държави. Прилагането на Споразумението не налага разходването на финансови или други средства. Със Споразумението ще бъдат прекратени 19 двустранни инвестиционни договора на Република България с държави – членки на Европейския съюз, както и клаузата за удължаване на закрилата, уговорена в прекратения договор с Италианската република. Споразумението е в съответствие с правото на Европейския съюз. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г. На редовно заседание, проведено на 30 септември 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г. Законопроектът беше представен от госпожа Деница Кръстева – главен юрисконсулт в дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото споразумение. Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, е било подписано на 5 май 2020 г. в Брюксел, Кралство Белгия, от постоянния представител на Република България при условие на последваща ратификация. Вносителите посочват, че с предложения проект на закон се цели прекратяването на двустранните инвестиционни договори на България с държави – членки на Европейския съюз, и регламентирането на международните инвестиционни арбитражни дела, които са образувани въз основа на арбитражните клаузи, съдържащи се в двустранните инвестиционни договори между договарящите се страни. Споразумението е базирано на засилени обсъждания между държавите членки с посредничеството на Европейската комисия и е разработено след решение на Съда на Европейския съюз по делото Ахмеа, в което Съдът е постановил, че арбитражните клаузи в международните договори за защита на чуждестранните инвестиции между държавите членки противоречат на чл. 267 и чл. 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Посочва се, че Споразумението е в съответствие с правото на Европейския съюз и прилагането му не налага разходването на финансови или други средства. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага единодушно на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“ Благодаря Ви.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г., току-що приет на първо гласуване, да бъде гласуван и на второ четене в днешното заседание.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз Член единствен. Ратифицира Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, подписано на 5 май 2020 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Декларация от името на групата!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера в интервю за bTV депутатът от парламентарната група на БСП Иво Христов нарече българския народ „инфантилно население“. Това не е първият случай, в който господин Христов се отнася презрително към българските граждани. Преди три години той заяви, че 80% от българите са дебили. С последната си телевизионна изява господин Христов практически препотвърди тази своя теза. Парламентарната група на ГЕРБ се солидаризира с позицията на Младежката организация на партията и категорично осъжда подобни изказвания. За нас е недопустимо народен представител, който според духа и буквата на българската Конституция е длъжен да представлява целия български народ, да изразява подобно презрително отношение към сънародниците си. Настояваме ръководството на парламентарната група на БСП да заеме ясна позиция по отношение на думите на господин Христов, като или да се разграничи категорично от тези квалификации, или да поеме политическата отговорност за тях. Това е най-малкото, което можете да направите в тази ситуация, защото изказването на господин Христов хвърля сянка на съмнение по отношение на искреността на Вашите заявени намерения да работите за благото на българския народ. Пасивната Ви позиция след подобни изказвания е симптоматична за начина Ви на мислене. За Вас неинфантилни и недебилни са само онези български граждани, които са готови да Ви припознаят като свое политическо представителство. Това политическо високомерие е една от причините вече повече от десет години да не сте в състояние да спечелите доверието на мнозинството от българските граждани. Подобни изказвания рушат не само доверието във Вашата политическа сила, но и в цялото Народно събрание. В него всички ние сме призвани да изразяваме общата позиция на нашите избиратели и да се отнасяме с уважение към онези, които не споделят възгледите и идеологическите ни пристрастия, защото всеки от нас е в тази зала благодарение на онези, които господин Христов нарича „инфантилно население“. Уважаеми колеги, високомерието в политиката и фикцията на определени среди, които се мислят за призвани да променят народа, а не да му помагат, е отхвърляне на философията на демократичната система. Това е тоталитарен идеологически инстинкт, който в новата българска история е нанесъл достатъчно травми на същия този народ. Парламентарната група на ГЕРБ сме склонни да преглътнем обидите и епитетите, с които биваме наричани от своите политически опоненти през последните месеци и години. Ние обаче не сме склонни да мълчим, когато някой си позволява квалификации по отношение на българския народ, традициите му и избора му да следва един или друг път на своето развитие. Ние сме в тази зала, за да помагаме на българския народ, а не за да го поучаваме, обвиняваме или обиждаме. Ако целта на присъствието на БСП в тази зала е друга, то можете да продължите да се отнасяте пасивно към подобни изказвания. Това единствено ще направи още по-видим двойния стандарт, който традиционно проявявате. От парламентарната група на ГЕРБ ще сезираме Парламентарната комисия по етика, която да разгледа случая с господин Христов. Правим това, защото сме убедени, че нито госпожа Нинова, нито парламентарната група на БСП ще имат доблестта да вземат отношение по този казус.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! „Само че, когато си обграден от тъпанари, нито може да се прави политика, нито да се говори истината и да се правят реформи“ – цитирам министър-председателя Бойко Борисов. Кой ще се извини за тези думи?

Вие тъпанари ли сте, че не можете да проведете реформи?

Не, питам, защото имаше забележка, господин Председател, че се позволява в парламента, знаейки Вие много добре каква декларация ще има от парламентарната група, да имаме фокус върху едно изказване, извадено от контекста, а не да се съсредоточим върху реалните проблеми в страната. Как бихме реагирали, когато председателят на Народното събрание просто е кърджалийска гугутка? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Как бихме реагирали на едно подобно…

Не, не, не, това е казано от министър председателя. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Тогава Вие имате право да пускате…

Или правите декларация по дневния ред, или… Какви са тези измислени неща?

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване удължаване на срока на предложенията между първо и второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-41, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г., приет на 23 септември 2020 г. – да удължите срока с още една седмица. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията. Законопроектът беше представен от Яна Топалова – заместник-министър на икономиката. Международната мрежа за малки и средни предприятия има за цел да насърчава международното сътрудничество, партньорството в сферата на иновациите и технологичния трансфер за малки и средни предприятия, държавни органи, неправителствени организации и търговски камари. Към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия е отправена покана за присъединяване от президента на Международната мрежа за малки и средни предприятия. С членството ни в организацията Агенцията ще има достъп до различни международни инициативи за насърчаване на малките и средни предприятия, добри практики и възможност за намиране на потенциални партньори и финансиране. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия участва и в Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, учредена като самостоятелна структура от Европейската комисия и Европейските организации за насърчаване на търговията. Основна цел на Асоциацията е изработване на общи позиции на европейските организации при осъществяване на сътрудничеството им с институциите на Европейския съюз и националните организации за насърчаване на търговията. В Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията се посочват критерии за членство, предвижда се заплащане на годишен членски внос, уреждане на евентуални спорове между страните чрез арбитражно производство и други. Стойността на членския внос е с общ размер до 11 800 евро, които ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на икономиката. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 18, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен на 11 септември 2020 г. от Министерския съвет На заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. Законопроектът беше представен от госпожа Яна Топалова – заместник-министър на икономиката. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия в качеството си на институцията, отговорна за насърчаване на интернационализацията на българските предприятия, изпълнява държавната политика в стремежа на страната ни към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като взима активно участие в различни инициативи от международен характер за насърчаването на малките и средните предприятия (МСП). Във връзка с това Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия поддържа тесни контакти с партньорски организации от Европа и трети страни, както и с международни организации. Такава организация е и Международната мрежа за малки и средни предприятия (INSME), която е създадена през 2000 г. като инициатива в подкрепа на предприятията по време на конференция на ОИСР, посветена на МСП и глобализацията, проведена в град Болоня, Италия. Мисията на Международната мрежа за МСП е да насърчава международното сътрудничество, публичното и частното партньорство в сферата на иновациите и технологичния трансфер за МСП, държавни органи, международни и неправителствени организации и търговски камари. От друга страна, в контекста на членството на Република България в Европейския съюз Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия активно участва и в инициативи на европейско ниво, сред които такива на Европейската комисия и Европейските организации за насърчаване на търговията, които през 2018 г. учредиха самостоятелна структура – Асоциация на Европейските организации за насърчаване на търговията, където Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия взе активно участие. Агенцията поддържа тесни контакти, обменя актуална информация и добри практики с новоучредената Асоциация. Основната цел на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията е изграждане на общи позиции на европейските организации за насърчаване на търговията при осъществяване на сътрудничество с Европейската Комисия и останалите институции на ЕС и националните организации за насърчаване на търговията. За целта настоящите членове на Асоциацията са както правителствени структури, така и неправителствени организации. Стойността на членския внос към Международната мрежа за МСП и към Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията на година е в размер до 11 880 евро и ще се финансира чрез средства, осигурени по бюджета на Министерството на икономиката, съответно на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към министъра на икономиката на Република България за съответната година. Присъединяването на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия към Международната мрежа за малки и средни предприятия и към Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията следва да се извърши чрез ратифициране от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 21 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен на 11 септември 2020 г. от Министерския съвет.“

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители, представям: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет нa 11 септември 2020 г. На свое заседание, проведено на 30 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет нa 11 септември 2020 г. На заседанието присъства господин Бойко Таков – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Господин Таков представи Законопроекта, като посочи, че до Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (Агенцията) е изпратена покана за членство от президента на Международната мрежа за малки и средни предприятия за присъединяване на Агенцията. Целите на Международната мрежа за малки и средни предприятия включват насърчаване на международното сътрудничество и финансиране, събиране, анализ и разпространение на добри практики, улесняване на търсенето на подходящи експертизи и ноу-хау, както и достъпа до нови пазари. С присъединяването ни към международната организация Агенцията ще има достъп до различни международни инициативи и добри практики за насърчаване на малките и средни предприятия, както и за тяхното технологично развитие. Той добави, че Агенцията участва и в инициативи на Европейската комисия, като Асоциация на Европейските организации за насърчаване на търговията, чиято цел е изграждане на общи позиции за насърчаване на търговията в Европа, поддържане на диалог с политически, икономически и социални институции, организиране на конференции, семинари и събития, както и засилване на сътрудничеството с неправителствения сектор. Господин Таков уточни, че стойността на членския внос към Международната мрежа за малки и средни предприятия и вноската към Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията е в размер до 11 880 евро, като средствата са осигурени по бюджета на Министерството на икономиката. Народният представител Александър Иванов взе участие в дискусията, като отбеляза, че членството на Република България в двете организации ще бъде от полза и няма да утежни бюджета. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет нa 11 септември 2020 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, правя предложение Законопроектът, който току-що приехме, за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г., да бъде приет и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Eвропейските организации за насърчаване на търговията Чл. 1. Ратифицира Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия от 18 февруари 2004 г. Чл. 2. Ратифицира Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията от 31 октомври 2018 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура за допуск в залата преди това по Закона за бежанците, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде допусната процедура за допуск в зала на господин Даниел Инджиев – заместник-председател на Държавната агенция за бежанците.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2020 г., приет на първо гласуване на 29 юли 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 3 се създава ал. 3: „(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и за организациите, които действат на територията на странатa от името на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, в съответствие със сключено споразумение с Република България.“ По § 2 има предложение на народните представители Анна Алекасндрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В наименованието на глава трета думите „спиране и“ се заличават.“ По § 3 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 12, ал. 1 т. 4 се изменя така: „4. който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Обединените нации за бежанците, с изключение на случаите, в които тази закрила или помощ е преустановена и положението на лицето не е установено в съответствие със съответната резолюция на Организацията на обединените нации; това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;“.

Благодаря, уважаеми господин Председател. По § 4 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 14: „14. идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея;“; б) досегашната т. 14 става т. 15. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) При прилагането на ал. 1, т. 13 се преценява дали лицето е посочило сериозни основания да се смята, че тази държава не е сигурна държава на произход с оглед на неговите конкретни обстоятелства.“ 4. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Обстоятелството по ал. 1, т. 14 може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата като явно неоснователна единствено, ако са изпълнени следните условия: 1. съществува връзка между чужденеца и съответната трета държава, обосноваваща връщането му, при индивидуална проверка на сигурността в държавата за съответния чужденец; 2. на чужденеца е предоставен документ на езика на третата сигурна държава, с който да информира съответните й власти, че молбата му не е разгледана по същество. „(5) При недопускане на чужденеца до територията на третата сигурна държава му се осигурява достъп до производство за предоставяне на международна закрила в Република България.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По § 6 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. (1) Производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато: 1. след надлежно поканване чужденецът не се яви на интервю и в продължение на 30 дни не посочи обективни причини за неявяването си; 2. чужденецът два пъти не може да бъде намерен на разрешения му адрес или на друг адрес, посочен от него; 3. чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това; 4. три или повече пъти чужденецът отказва да съдейства на длъжностните лица от Държавната агенция за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба; 5. чужденецът оттегли молбата си за международна закрила; 6. чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава – членка на Европейския съюз; 7. чужденецът получи убежище от президента; 8. чужденецът почине; 9. по отношение на чужденеца има влязло в сила решение по чл. 67в, ал. 1, т. 1, с което е разрешено прехвърлянето му в друга държава – членка на Европейския съюз. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 – 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл. 75.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. По § 9 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. (2) Представителят трябва да притежава необходимите познания, за да може в съответствие с принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето да подпомага непридружения малолетен или непълнолетен чужденец да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си, предвидени в този закон. Представителят не може да бъде лице, чиито интереси са в конфликт или може да бъдат в конфликт с интересите на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец. (3) Представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има следните правомощия в производствата по този закон: 1. да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение; 2. да го представлява пред всички административни органи, в това число социални, здравни, образователни и други институции в Република България, с оглед защита на най-добрия интерес на детето; 3. да изпълнява ролята на процесуален представител във всички производства пред административните и съдебните органи. (4) Правомощията по ал. 3 се прекратяват по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила: 1. когато се събере на територията на Република България с родител, настойник или попечител; 2. когато е получил особено представителство и грижа по реда на Семейния кодекс; 3. за когото е възникнало настойничество или попечителство по право по реда на Семейния кодекс. (5) Непридруженият малолетен или непълнолетен чужденец се информира незабавно за определения му представител по ал. 1. Представителят се сменя само при невъзможност за изпълнение на задълженията или при конфликт на интереси. (6) Представителят разяснява на непридружения малолетен или непълнолетен чужденец производството по молбата за международна закрила, информира го за неговите права и задължения, за смисъла и последствията от личното интервю и как да се подготви. (7) Представителят присъства при провеждане на интервюто с непридружения малолетен или непълнолетен чужденец, на което има възможност да задава въпроси, допуснати от интервюиращия орган, и да излага съображения, свързани с молбата за закрила и с провежданото административно производство.“

По § 10 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. Създава се чл. 25а: „Чл. 25а. (1) В териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците се осигуряват необходимите условия на прием за малолетни и непълнолетни чужденци, търсещи международна закрила. (2) Държавната агенция за закрила на детето наблюдава и контролира условията на прием в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците за спазването на правата на малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи международна закрила и недопускането на прояви на физическо и психическо насилие, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. По § 13 има предложение на народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 1: „(1) Чужденец с предоставена международна закрила има право да пребивава на територията на Република България за срока на валидност на издадените му български лични документи.“ 2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3. 3. Досегашните ал. 3 и 4 се отменят.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. По § 15 има предложение на народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 1 и 2: „(1) Картата на бежанец удостоверява самоличността на лицето и правото на притежателя ѝ да пребивава на територията на Република България за срока на нейната валидност. (2) Картата на чужденец с хуманитарен статут удостоверява самоличността на лицето и правото на притежателя ѝ да пребивава на територията на Република България за срока на нейната валидност.“ 2. Досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Създава се ал. 5: „(5) На чужденец с предоставена международна закрила, който не подаде заявление за издаване на нови документи за самоличност по ал. 1 и 2 в случаите и в срока по чл. 63а, ал. 2 от Закона за българските лични документи, може да се образува производство за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила, ако чужденецът не предостави доказателства, че е имал обективни причини за неизпълнение на задължението си.“ По § 16 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 48, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „чл. 17, ал. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 5“. 2. В т. 2 думите „спира и“ се заличават. 3. Точка 10 се изменя така: „10. определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон;“. 4. В т. 11 думите „с материални и финансови средства на чужденците, търсещи или получили международна закрила“ се заменят с „като част от материалните условия за прием на чужденците, търсещи международна закрила, настанени в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 51, ал. 2 думите „чл. 29, ал. 4 и ал. 7 – 10“ се заменят с „чл. 29, ал. 4 и 9“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. По § 19 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, като в текста преди т. 1 след думата „изменения“ се добавя „и допълнения“. По § 20 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: § 20. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „чл. 61, ал. 2“ се заменят с „чл. 61а, ал. 1“. 2. Създава се нова ал. 9: „(9) Непридружен малолетен или непълнолетен чужденец се уведомява незабавно за възможността да му бъде извършена експертиза за определяне на възрастта.“ 3. Досегашната ал. 9 става ал. 10.“

По § 21 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който е отразен на систематичното му място в нов § 22. Комисията предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 61 ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се отменят.“ Има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов за създаване на нов § 21. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. Създава се чл. 61а: „Чл. 61а. (1) Чужденецът, подал молба за предоставяне на международна закрила, се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело. Регистрацията се извършва не по-късно от три работни дни след подаването на молбата, освен ако се прилага срокът по чл. 58, ал. 4. (2) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не е малолетен или непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта му след предварителното информирано съгласие на чужденеца или на неговия представител. На чужденеца се предоставя информация относно метода на извършване на експертизата и възможните последствия от резултата за разглеждането на молбата за международна закрила, включително при отказ от извършване на такава експертиза. Отказът на чужденеца да му бъде извършена експертиза не може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на молбата му за международна закрила. (3) Ако след извършването на експертизата по ал. 2 все още има съмнения относно възрастта на кандидата, се приема, че същият е непълнолетен. (4) Експертизата по ал. 2 се извършва при пълно зачитане на човешкото достойнство, като се избират най-малко инвазивните начини за преглед и се провеждат от квалифицирано медицинско лице, което дава възможност в най-голяма степен за надежден резултат. (5) Когато възникне основателно съмнение, че чужденецът не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест, интервюиращият орган назначава психиатрична експертиза. (6) При разглеждане на молбата за международна закрила по преценка на интервюиращия орган може да бъде поискано становището на експерт по определени въпроси, свързани с медицински, психологични, културни или религиозни аспекти, с децата или пола. (7) Интервюиращият орган може да поиска да бъде извършен медицински преглед на чужденеца с негово съгласие във връзка със следи, които може да са от минало преследване или тежки посегателства. Отказът на чужденеца от провеждане на медицински преглед не е пречка за вземане на решение. Медицинският преглед може да се проведе и по инициатива на чужденеца и за негова сметка.“ По § 22 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 23: „§ 23. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца, може да се събира от различни източници, включително самите чужденци, български или чуждестранни органи, физически или юридически лица, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, международни организации за защита на правата на човека.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Не се допуска предоставяне и/или разкриване на информация на субекти, за които се предполага, че осъществяват преследване или тежко посегателство по отношение на чужденци, търсещи или получили международна закрила, както и информация за подадената молба.“ 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Не се допуска събиране на информация от субекти, за които се предполага, че осъществяват преследване или тежко посегателство по отношение на чужденци, търсещи или получили международна закрила по начин, разкриващ информация за подаването на молба или информация, която може да застраши физическата неприкосновеност на кандидата или на лицата на негова издръжка, или свободата и сигурността на членовете на семейството му, които живеят все още в неговата държава по произход.“ 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6. По § 23 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. В чл. 63а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) При провеждане на интервюто на кандидата се предоставя възможност да дава обяснения, свързани с непълноти, несъответствия или противоречия в твърденията му.“ 2. Досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8. 3. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и се изменя така: „(9) След края на интервюто протоколът се прочита на чужденеца, който може да направи коментар по него и да предостави разяснения по отношение на грешки в превода или неточно отразени твърдения. Протоколът се подписва от чужденеца, от преводача, съответно тълковника, и от интервюиращия орган.“ 4. Досегашната ал. 9 става ал. 10. 5. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и се изменя така: „(11) По време на интервюто може да присъства законният представител и/или адвокат на чужденеца, който може да излага съображения в края на интервюто. Отсъствието на адвокат не е пречка за провеждането на лично интервю.“ 6. Досегашните ал. 11 и 12 стават съответно ал. 12 и 13. По § 24 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В чл. 67а се правят следните изменения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думата „решение“ се заменя с „разпореждане“; б) точка 3 се отменя. 2. Алинея 3 се отменя.“ По § 25 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 25 да бъде отхвърлен. По § 26 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. Член 67в се изменя така: „Чл. 67в. (1) След извършване на проверка на доказателствата, изпращане на запитване за поемане на отговорност или за обратно приемане и получаване на отговор от запитаната държава – членка на Европейския съюз, решаващият орган: 1. взема решение, с което разрешава прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава – членка на Европейския съюз; 2. взема решение, с което отказва прехвърлянето на чужденеца в компетентната държава – членка на Европейския съюз. (2) Решението по ал. 1 се връчва по реда на чл. 76. (3) В случаите по ал. 1, т. 1 чужденецът се ползва от правата по чл. 29, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 8 до осъществяване на прехвърлянето в компетентната държава членка.“ По § 27 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. Член 67г се изменя така: „Чл. 67г. (1) Държавната агенция за бежанците съвместно със съответния орган на държавата, компетентна за разглеждане на молбата, определят мястото, датата и часа на пристигане на чужденеца на нейна територия. (2) Прехвърлянето на чужденеца се извършва в изпълнение на решението по чл. 67в, ал. 1, т. 1. (3) Когато прехвърлянето не е осъществено, Държавната агенция за бежанците определя със съответния орган на държавата, компетентна за разглеждане на молбата, нова дата на прехвърляне.“ По § 28 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. Член 67д се изменя така: „Чл. 67д. (1) При получаване на запитване за поемане на отговорност или за обратно приемане на чужденец от друга държава – членка на Европейския съюз и след извършена проверка на доказателствата, решаващият орган изпраща отговор до запитващата държава. (2) Когато се установи, че Република България е компетентната държава за разглеждане на молбата за международна закрила на чужденец, Държавната агенция за бежанците съвместно със съответния орган на изпращащата държава определят мястото, датата и часа на пристигане на чужденеца. Прехвърлянето на чужденеца в Република България се осъществява в сроковете, предвидени в Регламент (ЕС) № 604/2013. (3) В случаите по ал. 2 Държавната агенция за бежанците уведомява Министерство на вътрешните работи, че на територията на Република България ще бъде приет чужденец, чието производство по предоставяне на международна закрила е приключило с влязло в сила решение за отказ.“ По § 29 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29: „§ 29. Член 67е се изменя така: „Чл. 67е. (1) Когато чужденец е приет на територията на Република България в съответствие с положителен отговор по искане за поемане на отговорност, се прилага чл. 68, ал. 2. (2) Когато чужденец е приет на територията на Република България в съответствие с положителен отговор по искане за обратно приемане, се прилага чл. 77, ал. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32. По § 33 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. В глава шеста наименованието на раздел II се изменя така: „Производство за предоставяне на международна закрила“.“

По § 34 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. В чл. 68 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „по общия ред“ се заменят със „за предоставяне на международна закрила“. 2. В ал. 2 думите „определена като компетентна или е приела обратно чужденец“ се заменят с „поела отговорност“.“ По § 35 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35: „§ 35. В чл. 70 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) При наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.“ 2. В ал. 4 думите „чл. 61, ал. 3 или 4“ се заменят с „чл. 61а, ал. 2 или 5“. 3. В ал. 5 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. По § 37 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37: „§ 37. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „по общия ред“ се заменят със „за предоставяне на международна закрила“. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) По искане на интервюиращия орган председателят на Държавната агенция за бежанците може да удължи срока по ал. 1 с не повече от 9 месеца, в следните случаи: 1. при сложни фактически и/или материалноправни въпроси; 2. когато голям брой чужденци едновременно потърсят международна закрила, което затруднява вземането на решение. (3) Чужденецът се уведомява за причините и срока лично или със съобщение с обратна разписка.“ По § 38 – текст на вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38: „§ 38. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 думите „производство по общия ред“ се заменят с „производството за предоставяне на международна закрила“. 2. В ал. 3 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 7“. 3. Алинея 4 се отменя.“ По § 39 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39: „§ 39. В чл. 76 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, изречение първо думите „Препис от решението“ се заменят с „Решението“. 2. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Връчването се удостоверява с подписи на чужденеца и на преводача, съответно на тълковника и на длъжностното лице.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41: „§ 41. В чл. 76б, ал. 1, в текста преди т. 1 след думите „В срок до 14“ се добавя „работни“.“ По § 42 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42: „§ 42. В чл. 76в, ал. 1 думите „чл. 29, ал. 1, т. 8, чл. 29а и чл. 58, ал. 7“ се заменят с „чл. 29, ал. 1, т. 8 и чл. 29а“.“ По § 43 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43: „§ 43. В глава шеста, в наименованието на раздел IV, изречение първо думите „Спиране и прекратяване“ се заменят с „Прекратяване и възобновяване“.“ По § 44 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44: „§ 44. Член 77 се изменя така: „Чл. 77. (1) Когато са налице основанията по чл. 15, ал. 1, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила. (2) Производство, прекратено на някое от основанията по чл. 15, ал. 1, т. 1 – 4, се смята за възобновено, ако чужденецът се яви в рамките на 9 месеца от прекратяването и пожелае молбата му за закрила да бъде разгледана. Производството може да бъде възобновено само веднъж. (3) В случаите на обратно приемане по чл. 67е, ал. 2 производството се смята за възобновено, когато чужденецът поиска разглеждането на молбата му да бъде довършено. Разглеждането на молбата се подновява от етапа, на който производството е било прекратено.“ По § 45 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45: „§ 45. В чл. 78 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Производството за отнемане или прекратяване на предоставена международна закрила се образува при наличие на нови данни, които дават основание за преразглеждане на предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Чужденецът се уведомява с писмо с обратна разписка за образуваното производство, причините за това и датата и мястото за провеждане на интервю, по време на което да изложи възраженията си срещу отнемането или прекратяването на международната закрила.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Чужденецът се уведомява, че при невъзможност лично да присъства на предстоящото интервю може да изпрати писмено възражение в определения от административния орган срок и на посочения адрес.“ 4. В ал. 4 думите „чл. 63, 63а, 74 и чл. 75, ал. 4“ се заменят с „чл. 63 и 63а“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. По § 49 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. (Шум и реплики.) Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49: „§ 49. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Решението по чл. 67в, ал. 1 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред Административен съд – град София, чрез органа, издал решението.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Решенията по чл. 51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 може да се обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца.“ 3. Създават се нови ал. 3, 4 и 5: „(3) Решенията по чл. 34, ал. 3, чл. 39а, ал. 2, чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 и чл. 82, ал. 2 може да се обжалват в 14-дневен срок от връчването им пред административния съд по настоящ адрес от регистрационната карта на чужденеца. (Шум и реплики.) (4) Решението по чл. 78, ал. 5 може да се обжалва в 14 дневен срок от връчването му пред административния съд по постоянен адрес на чужденеца. (5) Жалбата се подава чрез органа, издал решението, и спира изпълнението му.“ (Шум и реплики.) 4. Създава се ал. 6:…“

„(6) При обжалване на решението по чл. 76б, ал. 1, т. 2 съдът се произнася по искане на чужденеца или служебно относно правото на търсещия закрила да остане на територията на страната до произнасяне по жалбата.“ 5. Досегашната ал. 3 става ал. 7. 6. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея изречение второ се заличава. 7. Досегашната ал. 5 става ал. 9.“ По § 50 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50: „§ 50. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение второ думите „В тези случаи страните“ се заменят със „Страните“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Решенията на административния съд по чл. 84, ал. 1 и 2 не подлежат на касационно обжалване.“ 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Решенията на административния съд по чл. 84, ал. 3 и 4 подлежат на касационно обжалване.“ 5. Създава се ал. 5: „(5) Когато административният съд отмени обжалваното решение на административния орган и върне преписката със задължителни указания за ново произнасяне по молбата за закрила и не е определил срок за издаване на новия административен акт, председателят на Държавната агенция за бежанците е длъжен да вземе ново решение в срок до три месеца.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52. По § 53 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53: „§ 53. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3, буква „г“ думите „родителите или друг пълнолетен член на семейството, който носи отговорност по силата на закон или обичай за“ се заменят с „родителите, настойникът или попечителят на“. 2. В т. 4 думите „родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай“ се заменят с „родител, настойник или попечител“. 3. В т. 6 думите „и чужденецът не е напускал територията на Република България“ се заменят със „за отхвърляне на молбата“. 4. Създават се т. 18 и 19: „18. „Статут на бежанец“ означава признаването от Република България на гражданин на трета държава или лице без гражданство за бежанец. 19. „Хуманитарен статут“ означава признаването от Република България на гражданин на трета държава или на лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за предоставяне на хуманитарен статут.“ Предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов за създаване на ново подразделение. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде подразделение „Допълнителна разпоредба“. Предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 54: „§ 54. Този закон въвежда изисквания на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ, L 180/60 от 29 юни 2013 г.) и на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.).“ По § 54 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 54 да бъде отхвърлен. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 55: „§ 55. Започнатите до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.“ По § 55 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 56: „§ 56. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 41 т. 4 се изменя така: „4. по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище; връщане се налага след писмено потвърждение от Държавната агенция за бежанците и в случай че производството по Закона за убежището и бежанците е прекратено с влязло в сила решение и чужденецът не е поискал разглеждането на молбата му да бъде довършено;“. По § 56 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 57: „§ 57. Наредбата по чл. 67к се привежда в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.“ По § 57 има предложение на народните представители Анна Александрова и Красимир Ципов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 55.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „СТАНОВИЩЕ относно Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-16, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 26 септември 2019 г., Комисията по здравеопазването разгледа Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., № 902-00-16, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса госпожа Жени Начева, управителят на Националната здравноосигурителна каса доктор Дечо Дечев и други гости. Разглежданият отчет беше представен от госпожа Жени Начева – председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. През отчетния период структурните звена в Централното управление на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и във второстепенните разпоредители от по-ниска степен (РЗОК) са изпълнили функционалните си задължения в съответствие с относимото европейско и национално законодателство и с вътрешноадминистративните актове на Националната здравноосигурителна каса. Функционирането на системата се реализира съобразно изискванията за стриктното спазване на бюджетната дисциплина, на правилната координация и субординация на административната дейност и законосъобразността на процесите при електронното отчитане на дейността на договорните партньори. Превантивната роля на извършената през 2018 г. контролна дейност е отчела положително въздействие, което се изразява в по-стриктно изпълнение на алгоритмите на клиничните пътеки, подобряване качеството на медицинската дейност и на работата при воденето на документацията и организацията в лечебните заведения. Разглежданият отчет е структуриран в пет основни части, всяка от които съдържаща свои компоненти. Централна се явява частта „Дейност на Националната здравноосигурителна каса по функционални направления“, към която спадат: болнична медицинска помощ, извънболнична медицинска и дентална помощ, лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане, европейски въпроси и координация на системите на социална сигурност и други функционални направления. Към 31 декември 2018 г. общият брой на изпълнителите на болнична медицинска помощ, договорни партньори на Националната здравноосигурителна каса, е 368. От тях 316 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ, 39 са лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ и 13 са диализни центрове. Най-голям брой клинични пътеки през 2018 г. са договорени в Софийската здравноосигурителна каса и РЗОК – Пловдив. През отчетния период са сключени 13 246 договора за извънболнична медицинска и дентална помощ, при 13 210 за същия период на 2017 г. Осигуреността с общопрактикуващи лекари за 2018 г. се запазва на нивото на предходната година, като средно за страната тя е един лекар на 1690 здравноосигурени лица. Като траен показател през отчетния и предходни периоди се очертава нарастването на разходите за лекарствени продукти, дължащо се на навлизането на иновативни, скъпоструващи лекарствени терапии с включването на нови международни непатентни наименования в списъка с лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване. Навлизането на генерични лекарствени продукти и намаляването на цените не може да компенсира темпа на нарастване на разходите за нови, скъпоструващи лекарствени продукти. Статистически се наблюдава тенденция на нарастване броя на постъпващите заявления, респективно разрешения за провеждане на планово лечение за сметка на Националната здравноосигурителна каса в държави от Европейския съюз. През отчетния период са издадени общо 609 броя разрешения за провеждане на планово лечение в държави от Европейския съюз с формуляр S2 за лица над и под 18 години по реда на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Най-голям брой разрешения за планово лечение са издадени за Германия, Франция и Австрия. През отчетния период от общия брой издадени формуляри S2 за планово лечение в чужди лечебни заведения в Европейския съюз, по преписки, постъпили по линия на Център „Фонд за лечение на деца“, са издадени общо 256 формуляра. Най-голям брой разрешения за планово лечение на деца са издадени за Германия, Франция и Австрия. В съответствие с установените правила разрешение за провеждане на планово лечение в друга държава от Европейския съюз се издава, когато са изчерпани възможностите за лечение на територията на България или в чуждата държава се предлага метод, апаратура, медикамент, наличие на специалисти, които липсват в страната. Като институция, създадена със закон да осъществява задължителното здравно осигуряване, и през 2018 г. Националната здравноосигурителна каса продължава да работи при пълна прозрачност, поставяйки в центъра на своята дейност пациента и неговите потребности. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 12 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Годишен отчет за дейността на Националната здравно осигурителна каса за 2018 г., № 902-00-16, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

Уважаеми колеги от управляващото мнозинство! Учудваща е Вашата упоритост последователно да игнорирате отчетите на Националната здравноосигурителна каса. Години наред от трибуната на Народното събрание – когато нямате какво да обсъждате, запълвайки дневния ред, внасяте само Отчета за дейността на Здравната каса, сме Ви правили забележки, че този доклад, този отчет трябва да върви успоредно, задължително с отчета за бюджета на Здравната каса, тоест за парите на Здравната каса, на здравноосигурените лица. Игнорирането на важната тема как се харчат близо 4 млрд. лв. на българските здравноосигурени граждани е изключително сериозен проблем. Вие направихте традиция разглеждането поотделно на тези два отчета. Ние категорично възразяваме срещу това! Това, което можеше днес да бъде обсъдено задълбочено, е записано в двата отчета, а това, което трябва да бъде обект на сериозна дискусия, са тенденциите в българското здравеопазване. Нима 4 млрд. лв. не си заслужават да им се обърне достатъчно внимание от Комисията по бюджет и финанси и от българското Народно събрание? 2018 г. всъщност е годината, през която ние дадохме 407 милиона повече в бюджета на Здравната каса от предходната година. Нима сега не можем и не искаме да поставим въпроса как бяха изхарчени тези пари? Какви са показателите, които бяха подобрени? Защо България продължава да бъде на първо място по очаквана средна смъртност и най-ниска очаквана продължителност на живота? Кои са индикаторите, които променихме, давайки тези средства? Народното събрание гласува бюджета на Здравната каса, Народното събрание избира управителите на тази здравна каса – единствена, монополна, и би трябвало да се интересува какво се случва в тази институция, как се харчат тези пари. През 2018 г. има тенденции, които са категорични, и те са ясни. Най-сериозната тенденция е на задълбочаващите се дисбаланси в системата на здравеопазването. Показателни са фактите, че 33% от средствата за болнично лечение отиват в лечебни заведения, които са частна собственост, а лечебни заведения, които са 100% държавна собственост, получават 28% от всичките пари, които ние даваме. Тези с държавна и общинска собственост, областните болници получават 18% от тези средства, а общинските болници – едва 15%. Това е тенденция, която се задълбочава през годините, тенденция, която може да се проследи и през следващия отчет – за 2019 г. Още една тенденция се задълбочава през 2018 г. При неразплатени и дължими 285 млн. лв. за лечение в чужбина на български граждани, които са се лекували в чужди лечебни заведения, са заложени 73 млн. лв. в този бюджет. Остава открит въпросът какво става с наразплатените и към този момент 160 млн. лв.? От това, което виждаме като поведение и отношение към тези отчети, явно това не са теми, които са важни за Народното събрание. Ще Ви цитирам констатация от становище на една от работодателските организации към този момент: „Разруха на общинското здравеопазване, колапс на общинските болници“ в ежедневник, чието заглавие гласи: „Състоянието на нормативната уредба е близо до абсолютен хаос“.

Да, говоря по Отчета в момента. Моля, не ме прекъсвайте!

„Състоянието на нормативната уредба е близо до абсолютен хаос“! Уважаеми колеги, Народното събрание има ли отношение към това състояние на здравеопазването? Очевидно – да, защото непредвидимостта в нормативната уредба е също тенденция и ние имаме принос за това. Всъщност през 2018 г., както и към настоящия момент, се запазват проблемите, и те са, че липсва единна информационна система – това е констатирано и написано в този отчет, липсват елементи на електронно здравеопазване, липсва аналитично звено, което да прави въобще анализ на тенденциите, да посочва проблемите и да търси тяхното решение, липсват достатъчно средства за профилактика, нещо повече – в следващия отчет се вижда, че намаляват и профилактичните прегледи. Тази тенденция, уважаеми колеги, се задълбочава особено сега по време на пандемията. Тези наченки обаче са още тогава. Завършвам с призив да преразгледате поведението си на игнориране на усилията на законодателя да разглежда проблемите в здравеопазването цялостно, а не на парче. Отчетите на Здравната каса не могат да бъдат ползвани за запълване на дневния ред, когато не знаете с какво да запълните този дневен ред на Народното събрание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. В началото на своето изказване се обръщам лично към Вас, с цялото ми уважение, за да Ви споделя, че изказванията, които правим в момента и което направи уважаемата доктор Джафер, са върху един фрагмент от управленската политика на управляващата коалиция, който е особено важен – социалната дейност „здравеопазване“, която акумулира много значителна част от държавния бюджет. Много значителна част! Много добре знаете, че това важи и за 2018-а, 2019-а и за 2020 г. и затова за нас като политици, господин Председателстващ, е много важна принципната позиция на отделните политически партии, на отделните политически сили към разходването на тези средства. Опитът Ви – колкото и да сте пунктуален, и да желаете да бъдете точен – да се вкара дебатът само в коментар на цифрите на Отчета не е удачен в случая, тъй като става дума за управленска политика в област, която касае всеки български гражданин. Затова Ви моля да не ме прекъсвате, като започна своето изказване, както си позволихте да прекъснете доктор Джафер, което за мен беше неуместно, и да ме оставите да развия тезата на нашата политическа сила по отношение и на този отчет, и на следващия. Неслучайно се обърнах към Вас най-почтително с желание да Ви предложа двата отчета да бъдат коментирани общо в изказванията, но Вие, спазвайки своите правила като председателстващ заседанието, не се съгласихте.

Да, затова сме Ви избрали. Разбира се, имате право на субективно мнение…

Като се върнем вече към оценката за дейността на Касата, и доктор Джафер беше абсолютно права, че в дискутирането на този въпрос се пропускат много важни неща, мога да Ви кажа на всички, и на Вас, господин Председателстващ, кои са основните тези, против които сме и поради които нашата парламентарна група не би могла до подкрепи този отчет. През тези години, всичките тези четири години на съществуване на българския парламент, парламентарната група на БСП застана с целия си авторитет и експертност пред Вас като народни представители и заяви, че сега съществуващата система на управление и финансиране на здравеопазването, която се отразява в дейността на Националната здравноосигурителна каса, която консумира над 80% от средствата в здравеопазването на държавния бюджет, е най-важното нещо, което трябва да бъде променено. Ваш министър първи застана в тази зала, обяви и призна, че системата е болна, но четири години тази система ни на йота не се е променила. Бюджетът за здравеопазване нарасна почти с един милиард, вече ще нарасне на един милиард за тези четири години, а ефектът от това увеличение на бюджета е нищожен в представата на българските граждани, в тяхното доверие към системата на българското здравеопазване. Три са основните фактора, които не са променени в политиката на изпълнение на дейността на Касата през годината, която се цитира от четящата Доклада и които правят най-силно впечатление. На първо място – това, на което ни се обърна внимание от Световната банка при две големи съвещания с участието на Световната банка и на Световната здравна организация, e, че не се промени съотношението болнична – доболнична помощ, съответно средства, които се разходват от бюджета, като ни беше обърнато внимание, че България се намира, продължава да се намира и досега, на първо място по брой на болнични заведения на глава от населението в целия Европейския съюз. На второ място, нещо, което също беше представено още в началото на живота на Четиридесет и четвъртото народно събрание от БСП, е, че оценката за разхода на тези средства, която става чрез детайлна икономическа оценка на отделните клинични пътеки и на труда на медицинските специалисти също не беше извършен както в този отчет, който сега обсъждаме, така и изобщо през тези четири години. На трето място, съотношението между разходване на средства за медикаменти и за болнична дейност изрично се дискутира в една негативна светлина по отношение на това, че нарастват средствата за разходи за медикаменти. Този, който познава еволюцията на съвременното здравеопазване, знае какви са огромни успехите на съвременната клинична медицина. Те са на базата на всички инвазивни и неинвазивни методи на лечение, а основна част от неинвазивните методи на лечение – това са лекарствените средства. Така че да се коментира като негативна тенденция нарастването на разхода за лекарства е неправдоподобно, непрофесионално и неиздържано пред уважаемата зала. Не на последно място, това, на което обърна внимание и колегата преди мен, това е сериозното положение с финансирането на доболничната помощ, това, което беше представено и от Организацията на общопрактикуващите лекари, това, което беше заявено при всички обсъждания и на бюджета, и на Отчета на Националната здравноосигурителна каса, че балансът между болнична и доболнична помощ и нейното финансиране изобщо не беше променен не само в тази година, която се цитира в момента в Отчета, но изобщо през тези четири години. При всичко това да гласуваме мълчаливо и както тук сполучливо се каза: запълвайки времето на заседанията с валяка на мнозинството Отчета на касата, това е неприемливо за нас и ние няма да подкрепим този отчет. Благодаря Ви, господин Председателстващ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Знаете, че всяка една организация, за да може да извършва своята дейност, трябва да има административен капацитет и необходимия финансов ресурс. Ще започна отзад напред – какво сочат цифрите за 2018 г. по данни на Националната здравноосигурителна каса? За лекарства, медицински изделия, диетични храни, за домашно лечение, както и за болнично лечение на злокачествени заболявания са изразходени 120 млн. 800 хил. лв. В сравнение с предходната 2017 г. имаме ръст с 12,8%. В същото време 20 млн. лв. е ДДС в тази сума. Уважаеми колеги, Вие знаете, че съгласно Закона за ДДС лекарствата не са освободена сделка. Това за пореден път ни напомня, че има потенциален резерв на публичен финансов ресурс, скрит в ДДС, ресурс, който може при вземане на политическо решение да остане в лечебните заведения и да се използва за медицинска дейност. Второ, по отношение на административния капацитет. За 2018 г. има неусвоени разходи за дейността по издръжка на административните дейности на Националната здравноосигурителна каса и разходи за персонал в размер на 2 млн. лв. От друга страна, извършените текущи разходи в този параграф за външни услуги са над 53%. В същото време обаче от 5 млн. лв. само 1 млн. 600 хил. лв., тоест около 68% са изразходвани за придобиване на нефинансови активи. Какъв е изводът? Уважаеми колеги народни представители, административният капацитет на Националната здравноосигурителна каса се влошава. Какво и как ще направим оттук нататък зависи не само от нас – опозицията, но основно от управляващите.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, очаквах, че и от другите парламентарно представени партии ще вземат отношение по отчетите на дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. и 2019 г., но, уви, няма желание за това. Сигурно не е интересно…

…какво се е случило за тези две години в изпълнението на задачите, които си поставя Националната здравноосигурителна каса и за което е определена. Още в началото, в преамбюла на двата доклада е написано във визията, че институцията на Националната здравноосигурителна каса е пряко свързана с усъвършенстването и прилагането на ефективни мерки за гарантиране на свободен достъп и качествено лечение на здравноосигурените лица до медицинска и дентална помощ и така нататък. В подобна редакция завършват и двата отчета, че Касата ще работи за подобряване на качеството и достъпността до медицинската помощ в България. За качеството на медицинската помощ няма да давам становище. Становището тук го е дал българският народ. Традиционно е негативно отношението към здравната система: 63% от тях не одобряват тенденциите в управлението на здравната система; 53% не са удовлетворени от здравното обслужване; в 43% е водещ проблемът за високото доплащане на медикаменти и други медицински услуги, а 40% –доплащането на лекарствата. За денталната помощ съдете по беззъбия статус на хората от селата и малките населени места.

Дали ще говоря за 2018-а или 2019 г., промени в здравеопазването и управлението на системата няма. За достъпа – голяма част от българското население изпитва трудност или няма достъп до медицинска помощ. Това, че българите могат лесно да отидат при общопрактикуващия лекар или да бъдат консултирани от медицински специалист не означава, че това е добър и бърз достъп. Финансовото състояние на голяма част от българското население не позволява достъпа до елементарна медицинска услуга. Уважаеми колеги, проличава, че начинът за харченето и на публичния ресурс не е интересен за Народното събрание. Но какво можем да очакваме от една система, която не е реформирана, когато болниците са търговски дружества, работещи без приети медицински стандарти по много дисциплини, когато се финансират само чрез клиничните пътеки? Система, която противопоставя медицински специалисти на лекари, а лекари на пациенти. Система, в която голяма част от разпределението на публичния ресурс от бюджета ѝ е за по-голям дял за болнично лечение и лекарствени средства за сметка на превенцията и профилактиката на болестите. Ние тук, като опозиция, многократно сме предлагали и на обществено обсъждане, и сме настоявали в това Народно събрание болниците да не са търговски дружества, да отпаднат клиничните пътеки, да бъде изработена нова Здравна карта и управлението и финансирането да бъде разпределено на регионален принцип. Изработването на Електронна здравна карта…

…договарянето на лекарствени продукти да бъде централизирано от Министерството на здравеопазването. По този начин ще намалее цената и на лекарствените продукти. Уважаеми колеги, обществото очаква от нас разумни решения. Вижда се, че моментът за реформа в здравеопазването е назрял. Не се ли случи, не чака нищо добро нито лекарите и медицинските специалисти, нито пациентите.

Уважаеми господин Председател, вземам отношение по начина на водене. Изразявам несъгласие по забележките, които правите към изказванията. Националната здравноосигурителна каса не е банкомат и Отчетът не е списък от разходи и приходи, за да бъде обсъждано единствено това. Вие много добре знаете, че Националната здравноосигурителна каса е материалното осигуряване на политиката в областта на здравеопазването. Няма начин, когато разглеждаме Отчета на Националната здравноосигурителна каса за годините да не правим оценка на това, какво е постигнато с парите, които се харчат там, какво е заложено порочно в това нещо. Това се казва политика. Ние не сме одитираща организация, която да прави оценка на разходи и приходи. Ние сме тези, които даваме оценката на политиката за разходите на тези средства – дали тази политика е правилна и какво трябва да се направи, за да може наистина да има една добра здравна система в България. Така че много Ви моля, не прекъсвайте изказващите се. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, ще бъда абсолютно кратък. Уважаеми колеги, смятам, че е абсолютно безсмислено да разглеждаме Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, без да разглеждаме бюджета. Искам да попитам, може би риторично, от колко години вече не се внася този отчет за бюджета на Здравната каса? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих се съгласил с господин Симеонов, че трябва да имаме повече конкретика. Да, днес бих искал да имаме дискусия. Само че с кого да правим дискусия? Хората, които отговарят за тази дейност и които би трябвало да са изготвили Отчета за дейността на Касата, ги няма – управителя на Националната здравноосигурителна каса и председателя на Надзорния съвет. Така че, господин Симеонов, не се интересувам от Вашето мнение или от мнението на някой колега депутат. Интересувам се от тези хора, които са извършили тази дейност, а днес тях ги няма в залата. Каква конкретна дискусия да направим? Уважаеми колеги, днес обсъждаме Отчета за дейността на Касата през 2018 г. Това беше онзи отчет, онзи Закон за бюджета на Здравната каса, който накара тогавашния министър на здравеопазването да каже, че моделът на финансиране на здравната ни система е изчерпан и трябва да се направи нов, за който той предложи няколко варианта, които стигнаха до едно помпозно представяне в Националния дворец на културата, с което въпросът свърши. Тоест тогавашният министър на здравеопазването не беше съгласен с бюджета на Националната здравноосигурителна каса и правилата за неговото формиране. Аз също ще бъда кратък, както ни съветва господин Симеонов. Имам конкретен въпрос. С този бюджет за 2018 г. ние надянахме една стоманена ризница върху дейността на общинските болници, защото казахме, че те могат да работят не по правилата на медицинските стандарти, а по правилата на Касата. Конкретен пример. В една област, която се казва Благоевград, дейността по една от медицинските дейности и пътеки се извършва в областната болница, която е спряла да ги извършва по някакви си нейни причини, може и финансови. Една от периферните болници може да я извършва. Тя обаче не може да получи право да я извършва, защото лицензът вече е даден на областната болница. Кой ще ми отговори за това недомислие, което ограничава получаването на адекватна, достъпна и своевременна медицинска помощ и много други неща? Благодаря Ви.

„СТАНОВИЩЕ относно Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 юли 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2020 г. На заседанието присъстваха госпожа Жени Начева – заместник-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК, професор Петко Салчев – управител на НЗОК, представители на съсловните и пациентските организации в сферата на здравеопазването. Годишният отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. беше представен от госпожа Жени Начева. Годишният отчет за дейността е структуриран по отделните направления здравноосигурителни плащания като е направен анализ на дейностите във всяко функционално направление и детайлно са отчетени проверките, извършени от експерти на Централното управление на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и контролните органи на РЗОК. На основание § 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. Национални рамкови договори (НРД) не са приемани. Прилагат се съответно Националният рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. и Националният рамков договор за денталните дейности за 2018 г. За периода са сключени два анекса към НРД за медицинските дейности за 2018 г. и два анекса към НРД за денталните дейности за 2018 г. С Анекс № РД-НС-01-1-4 от 17 юни 2019 г. са повишени цените на 82 клинични пътеки и 3 клинични процедури с оглед осигуряването на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет детско здравеопазване. Във функционално направление „Извънболнична медицинска и дентална помощ“ е осъществен ефективен и ефикасен контрол по договаряне, сключване и изпълнение на договорите за извънболнична помощ, което е свързано с целесъобразно използване на ресурсите на извънболничната медицинска и дентална помощ. Броят на извършените проверки в извънболничната медицинска и дентална помощ през 2019 г. бележи ръст от 11% в сравнение с 2018 г. Нормативно регламентираните дейности във функционално направление „Болнична медицинска помощ“ са осъществени в динамична среда, характеризираща се с промени в нормативната уредба. Предвид динамиката на тези промени, контролната дейност в системата на Националната здравноосигурителна каса е осъществявана в сравнително устойчива правнонормативна среда, свързана с механизмите за проверка на договорните партньори на институцията. Обемът на контролната дейност е бил увеличен, като е осъществяван контрол на нови договорни партньори, нови клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури и други. Прилагани са и мерки за контрол върху разходите за лекарствени продукти както от страна на търсенето, така и от страна на предлагането. Осъществените самостоятелни проверки са довели до дисциплиниращ ефект в посока подобряване качеството на оказваната медицинска помощ, повишаване удовлетвореността на пациентите, подобряване качеството на водената медицинска документация, намаляване броя на определени хоспитализации спрямо предходни периоди. Общият брой на договорените клинични пътеки за 2019 г. бележи ръст спрямо 2018 г. Това се дължи основно на нормативните промени, с които част от клиничните пътеки са разделени по възрастови групи – на клинични пътеки за пациенти до 18 години и над 18 години. В болничната помощ са осигурени общо 2 млн. 141 хил. 300 броя клинични пътеки или с 2,2% повече спрямо 2018 г., 240 хил. броя клинични процедури, 1 млн. 251 хил. броя амбулаторни процедури и медицински изделия (импланти) с 3,2% повече спрямо 2018 г. През отчетния период дейностите на функционално направление „Лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни“ са достигнали високо ниво на удовлетвореност сред пациентите по отношение обезпечаването на най-съвременна терапия за хронични заболявания. Наблюдава се постоянно увеличаване на разходите за лекарствени продукти, което се дължи на разширяването на достъпа на пациентите до иновативни лекарствени терапии с включването на нови международни непатентни наименования (INN) в списъка с лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване. Навлизането на генерични продукти и намаляването на цените не може да компенсира темпа на нарастване на разходите за нови и скъпоструващи международни непатентни наименования. Демографската структура, както и тенденцията към увеличаване на продължителността на живот също обуславят нарастването на броя пациенти с едно или повече заболявания. Отчита се ръст на броя на болните с редки заболявания. Всички тази фактори водят до увеличаване търсенето на лекарствени терапии, което оказва влияние на разходите за лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. В заключение бе отбелязано, че в изпълнение на функционалните си задължения Националната здравноосигурителна каса ще продължи да работи за осигуряването на достъпно, модерно и качествено здравеопазване. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 12, „против“ 1, „въздържали се“ 6, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме проект на Решение за приемане на Годишен отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., № 002-00-17, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2020 г.“

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за удължаване с три дни на срока за предложения между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз разбирам колко неудобно се чувстват специалистите в тази зала, когато не разполагат с финансовия отчет, който е неделима част от дейността на една организация. Може би затова ще бъда най-кратка за всичките тези години изказвания от тази висока трибуна. Ние няма да подкрепим Отчета на Националната здравноосигурителна каса за дейността за 2019 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя да припомня разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, според които Националната здравноосигурителна каса внася в Народното събрание два отчета – единият е за дейността, там водеща е Комисията по здравеопазването; другият е за бюджета – там водеща е Бюджетната комисия. Поради това че Бюджетната комисия не е разгледала тези доклади, в момента разглеждаме само Отчета за дейността. Това е абсолютно в рамките на Правилника и не може да бъде основание липсата на другия отчет решението за неподкрепа на Отчета за дейността на Касата. По същия начин аз няма да приема и аргументите, с които колегите не подкрепят Отчета, като извеждат като аргумент това, че не се изпълнява в законодателни решения визията на БСП за здравеопазване. Уважаеми колеги, в рамките на тези години всеки един народен представител има право на законодателна инициатива. Ако смята, че нормативната уредба на системата на здравеопазване не отговаря на Вашата визия, можете да внесете съответните законодателни промени. Аз лично не съм видяла нито едно предложение за… (Реплика от народния представител Валентина Найденова.) Лично аз не съм видяла нито едно предложение за промяна на търговския характер на лечебните заведения. Затова смятам, че отново е некоректно това да се ползва като повод и основание за неподкрепа на отчетите. В същото време смятам, че Националната здравноосигурителна каса абсолютно е изпълнила цялата законодателна рамка и нормативна уредба, по които тя трябва да работи. Затова смятам, че имаме съвсем конкретно и коректно основание да подкрепим отчетите на Касата. А това, което в тези отчети е видно, че Касата изпълнява своите задължения като контролиращ орган, за да може по този начин да се гарантира достъпна и качествена медицинска помощ. В тези отчети се вижда, че процентът на извършваните проверки се увеличава, а това е в интерес на по-доброто предлагане на медицинска помощ от договорните партньори и в крайна сметка в интерес на българските граждани. Това, което не беше казано досега в изказванията и в контекста на предходния доклад, е, че за 2018 г. Касата се справи много успешно с вменяването ѝ на ново задължение, а именно да управлява Център „Фонд за лечение на деца“. Приемайки тази нова дейност и реализирайки я успешно, виждаме, че се оказва, че административният капацитет на Касата е достатъчен и има достатъчно на брой абсолютно удовлетворени искания.

Така, ще продължа и с 2019 г. В рамките на 2019 г. наистина всички искания на деца тогава, когато не може да се осъществи оказването на медицинска помощ на територията на страната, са получили одобрение и това гарантира, че няма никакъв проблем с функционирането на тази дейност в рамките на привеждането ѝ в административния капацитет на ръководството на Националната здравноосигурителна каса. Това, което е полезно и се случи през 2019 г. благодарение на законодателните решения, които ние приехме тук, е един механизъм за отстъпки на лекарствени продукти, който дава възможност, от една страна, да се увеличи достъпът на българските граждани до иновативни лекарствени продукти, от друга страна, да се гарантира устойчивост на бюджета на Касата и по този механизъм са договорени отстъпки, които непрекъснато нарастват. През тази година по моя информация те са в една значителна степен и това дава възможност наистина да имаме гарантирана стабилност на бюджета за лекарствени продукти. А в същото време и достъпът до модерни терапии също е възможен и имаме голяма степен на удовлетвореност на пациентите с хронични заболявания от възможността да ползват висококачествени ефективни лекарства, които да подпомагат контрола на техните заболявания. Имаме още едно законодателно решение, което отговаря на някои от направените тук бележки, а именно, че тогава, когато имаме решение, че няма достатъчно изпълнители по дадена дейност и предложения от районните здравноосигурителни каси, Националната здравноосигурителна каса може да сключи допълнителни нови договори за клинични пътеки, клинични процедури с изпълнителите на медицинска помощ в болнични условия. От друга страна, искам да подчертая, че през миналата 2019 г. за първи път се заплаща нова дейност, а именно протезиране за възстановяване на дъвкателния апарат на лица, които са напълно обеззъбени, така че и в това отношение имаме позитивни действия от гледна точка на нормативната уредба и на дейността на Националната здравноосигурителна каса. Тази дейност намира все по-широко приложение и прецизиране и през настоящата година. Уважаеми колеги, искам да подчертая, че сериозната дискусия се проведе наистина в Комисията. Тук е важно да чуем становищата на парламентарните групи, но именно в парламентарните комисии се води експертната дискусия и тогава могат да се чуят всички мнения, които намират отражение в съответния доклад. От гледна точка на това, че непрекъснато се изтъква като негатив, че България има най-голям брой лечебни заведения на глава от населението, се оказва обаче, че в условията на епидемия това е позитив, защото за разлика от други европейски страни ние разполагаме с достатъчно болнични легла, които да дадат възможност на всеки нуждаещ се пациент от болнично лечение в условията на епидемията от коронавирус да получи такова, и смятам, че наистина с оглед на настоящите събития трябва някои от тезите, които повтаряме многократно, да бъдат по някакъв начин ревизирани. Искам да подчертая, че няма никаква политика в Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса, която да е чисто партийно пристрастна. Напротив, тази дейност се прави в съответствие с нормативната уредба и този доклад е абсолютно коректен и отчита действителните постигнати резултати и показатели, които всяка година Националната здравноосигурителна каса и нейните подразделения отчитат с дейността си. Затова, уважаеми колеги, моля да подкрепите Отчета за дейността на Националната здравноосигурителна каса.

Уважаема доктор Дариткова, с 490 милиона са повече парите в този бюджет, за този отчет, които сме гласували и дали на Националната здравноосигурителна каса. Ще се съглася с едно – позитивното нещо в този отчет за тази година е, че 115 милиона от парите за лекарства са върнати обратно в Касата заради договорените отстъпки с фармацевтичната индустрия и това е позитив, който няма как да бъде пренебрегнат. Тук говорихте дълго за функционалните връзки, законодателните правила и така нататък и при докладите, които представихте. Имам един въпрос към Вас: бихте ли съобщили на уважаемото народно представителство за коя поредна година Народното събрание не разглежда и не приема Отчета за бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Не за дейността, уважаеми колеги, отчетите са два – Отчет за дейността и Отчет за бюджета, най-съществената част – за парите на Здравната каса. Колко поредни години Народното събрание не разглежда този отчет? Вие сте председател на парламентарната група, не сте просто редови народен представител. Имате механизми, по които да наложите да се спазва законодателният текст. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Заместник-председател на Народното събрание, още в хода на дискусията, видно от протокола, сте поставили този въпрос и тогава поех ангажимента на заседание на Председателския съвет да се постави тази тема, като всеки един от народните представители има тези правомощия. Аз съм разговаряла с председателя на Бюджетната комисия в рамките на моите правомощия като председател на парламентарната група, но никой от Вас не е поставил този въпрос на заседание на Председателския съвет. Освен това смятам, че може да се възползвате от Правилника за работата и дейността на Народното събрание и в рамките на предложенията от парламентарни групи всяка първа сряда от месеца да направите подобно предложение. Вчера бяхте запознати с предложението за дневен ред, имахте възможност и днес да внесете предложение да се разгледа заедно с Отчета за бюджета на Касата, без той да е минал през Водещата комисия, защото Комисията по здравеопазването го е разгледала. Така че Правилникът на Народното събрание дава свобода на всеки един народен представител тогава, когато смята, че единият отчет е неотделима част от другия, да направи своето предложение. В този смисъл аз не приемам упрека Ви.