29 октомври 2020 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 80, ал. 1 от нашия правилник да удължим срока за внасяне на предложения между първо и второ гласуване на приетия на 22 октомври Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията с две седмици, така че да станат общо три. Благодаря.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуванеотносно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г. На свое заседание, проведено на 27 октомври 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, №002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Евгени Стоянов – заместник-министър, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“, госпожа Магдалена Георгиева – държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, господин Флориан Флоров – главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, и от Висшия съдебен съвет господин Евгени Иванов – член. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Евгени Стоянов, който посочи, че с него се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, с оглед борбата срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза. Предвиждат се изменения и допълнения в Наказателно процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, свързани с предвидените в регламента процедури за съобщаване и сътрудничество, статута и правомощията на европейските прокурори и европейските делегирани прокурори при разследване, наказателно преследване, обжалване и изпълнение. С предложения Законопроект европейските прокурори и европейските делегирани прокурори се оправомощават да изпълняват функциите на прокурора, като се гарантира тяхната независимост и е предвидено статутът на европейските прокурори и европейските делегирани прокурори да се приравнява на статута на националните прокурори, с цел те да могат в пълен обем да упражняват правомощията си по Регламент (ЕС) 2017/1939 и по действащия Наказателно-процесуален кодекс. Господин Стоянов допълни, че в случай на започнало разследване или на прекратяване на наказателно производство от европейския делегиран прокурор националната прокуратура няма да има правомощия за контрол върху решението, като се отбеляза, че той ще бъде в обхвата на правомощията единствено на наблюдаващия европейски прокурор в съответствие с вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура. Допълни се, че процесуалната стойност на извършените действия от компетентен орган на Европейската прокуратура се приравнява със стойността на тези, извършени от български орган, като е предвидено европейският прокурор и европейските делегирани прокурори да могат да упражняват функции като орган на досъдебното производство по дела, подсъдни на компетентния специализиран наказателен съд. Със Законопроекта се въвежда и Директива (ЕС) 2018/1673 от 23 октомври 2018 г. за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред, като се предвижда в Наказателния кодекс да се създаде квалифициран състав на престъплението „изпиране на пари“, когато е извършено от задължено лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари или негов служител или работник при или по повод изпълнение на задълженията, произтичащи от закона. Предвижда се в Закона за съдебната власт да се създаде правна възможност за публичен достъп до информацията, която се съдържа в Единната информационна система за противодействие на престъпността и има характер на обществена информация. Отбеляза се, че средствата за изпълнение на Законопроекта се осигуряват по бюджета на Европейската прокуратура. Господин Евгени Иванов посочи, че има Решение на Пленума на Висшия съдебен съвет, с което се изразява положително становище към Законопроекта, като отбеляза, че той е своевременен и с него се гарантират и защитават финансовите интереси на Европейския съюз. В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Христиан Митев. Господин Крум Зарков посочи, че ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта, като отбеляза, че според него следва да се прецизират част от разпоредбите между първо и второ гласуване. Господин Христиан Митев изрази своята подкрепа към Законопроекта, като уточни, че Регламент (ЕС) 2017/1939 има пряко действие и правилата ще важат за всички държави – членки на Европейския съюз. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме изключително важен за българската правосъдна система закон. Изключително важен и изключително сложен, тъй като става дума за въвеждането в българското право на изискванията на регламентите, които трябва да направят действаща новата Европейска прокуратура. Знаете, това е онзи орган, оглавяван от госпожа Кьовеши, който трябва да разследва във всяка страна членка начина за усвояване и законосъобразното усвояване на европейските средства. В България този въпрос е по-остър от много страни заради честите скандали за злоупотреби именно с такъв тип средства. Специфичното тук е, че европейските делегирани прокурори, които ще действат от името на Европейската служба на прокурорите в България, ще действат в България пред българските съдилища, но не трябва да бъдат подчинени на нормалната йерархия, в която са вписани всички други прокурори. Това прави тяхната фигура особено важна. Всъщност Регламентът предвижда тези прокурори да имат всички правомощия на националните прокурори, но да бъдат подчинени само и единствено на Офиса в Брюксел – Европейския главен прокурор, съответно колегията на прокурорите и постоянните комисии. Това изисква всяка една правна система да се адаптира и това е сложен процес. За съжаление, ние подходихме, тоест Вие – вносителите на Законопроекта, подходихте към този процес доста лековато. „БСП за България“ и парламентарната ни група от две години поставя този въпрос. Ние бяхме първите, които обяснихме, че трябва да се изградят ясни процедури, по които тези ключови фигури да бъдат излъчени и да бъдат вписани, вплетени в нашата правна система. За съжаление, това не се случи и в последния момент се предлага един доста постен закон, който ще създаде доста проблеми при прилагането му, а според нас съдържа и една концептуална грешка. Само за сравнение ще Ви кажа, че в една Белгия например, след като Регламентът беше приет през 2017 г., се възложи много сериозно академично проучване. В продължение на две години белгийските специалисти по наказателно право изучаваха различните варианти за създаване на тази нова институция, след което премериха плюсовете и минусите и взеха решение. При нас това се прави в последния момент. Казвам: „в последния момент“, тъй като сроковете това да бъде свършено са до тази година, за да може от догодина Европейската прокуратура най-сетне да проработи на терен. До такава степен се бързаше, че дори срокът за обществено обсъждане беше съкратен на стриктния минимум от 15 дни. И сега по същество: до какво доведе това? Имаме предложение за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт. Направено е усилие действително тези европейски делегирани прокурори да бъдат отделени от йерархията, на върха на която е главният прокурор, и да могат да работят при пълна независимост. Дали обаче това е достатъчно? Много малко са измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, като се стъпва на философията, залегнала още в първия параграф, че НПК в случая ще се прилага субсидиарно спрямо Регламента. Това означава, че всъщност тези прокурори ще работят по Европейския регламент и само по въпросите, по които той не им дава ясни решения, ще се обръщат към Наказателно-процесуалния кодекс. Само че струва ми се, че това не е толкова просто. Регламентът като всеки евронормативен документ е написан така, че да може да бъде релевантен за повече от 20 страни, които са приели участието си в Европейския офис на прокурорите, той е написан на език, който трябва да обгръща всички правни системи. Езикът на българския Наказателно-процесуален кодекс е доста по-специфичен и имайки предвид факта, че парламентът ни има като традиция да изписва в най-малки подробности всевъзможни директиви, не мога да разбера защо точно за този регламент беше избран подобен подход всичко да се оформи с два или три параграфа? Това, струва ми, се ще създаде големи проблеми на практика и много скоро тези въпроси ще трябва да бъдат допълвани. Има страшно много въпросителни, които се поставят и които ако имаше по-широко обществено обсъждане и по-голямо привличане на експертната общност, струва ми се можеха да бъдат изчистени още на този етап. Но най-големият въпрос, който може да си зададем днес, е свързан със Закона за съдебната власт и начина, по който ние ще изберем хората, които ще предложим на Лаура Кьовеши за европейски делегирани прокурори в България. По този въпрос е написана само една норма. Според Вашия проект Прокурорската колегия извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието, който тук няма роля, освен на пощенска кутия, уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидатури. Това е крайно недостатъчно! Сред кого ще се прави този подбор? На какви критерии трябва да отговарят тези хора, имайки предвид, че в самия регламент тези критерии са доста общо изписани? Споменете си, че преди седмица тук приемахме процедурни правила за излъчване на член на ЦИК. Без да подценявам важността на един член на Централната избирателна комисия, съгласете се, че да имате подробни правила за начина на избор и критериите за един човек от един доста широк колегиален орган и да нямате никакви за една институция от този мащаб, не е логично, не е нормално. Затова тази норма трябва да бъде доста по-подробно изработена. На второ място, защо Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет? Струва ми се, че най-малко Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да взема такова решение и дори при квалифицирано мнозинство. Това е от ключово значение! Тоест, тази нова институция, тези европейски делегирани прокурори ще имат изключително важна роля. Освен това според Регламента те може да не са прокурори сега, преди да станат европейски делегирани прокурори. Може да са хора от друга част на съдебната система – съдии, може да са следователи, които да придобият правомощията на прокурор след назначаването им за Европейски главен прокурор. Припомням, че когато България излъчи своите кандидати за Колегията на Европейския прокурорски офис, българската държава изпрати три кандидатури – две на прокурор и една на административен съдия, от Брюксел избраха административния съдия. Тоест, няма никаква причина това да бъде затворено в Прокурорската колегия. Този избор трябва да се направи най-малко от Пленума на Висшия съдебен съвет, при това – и ние ще предложим такава норма – това да бъде от квалифицирано мнозинство. Колко ще са тези прокурори? Не пише в Закона. Регламентът предвижда два или повече. Главният прокурор Иван Гешев по време на обсъждането на Годишния си доклад каза, че според него трябват най-малко три, но е важно да бъде записано в нашия законопроект колко ще са. Това е решение, което трябва да бъде съгласувано с Европейския офис на прокурорите, но трябва да бъде взето от българския парламент – не може просто да остане в ръцете на Прокурорската колегия на ВСС, те да избират колко са, съответно да променят броя им. Има още страшно много въпроси, които се поставят. Например само с дела от компетентността на Европейската прокуратура ли ще се занимават тези прокурори или и с други? Регламентът казва: може и двата варианта. Но за нас струва ми се е важно да кажем, че тези хора ще се занимават само и единствено с работа по тези въпроси. Защо? Поради простата причина, че е трудно да осигурим независимостта ѝ, когато по една преписка са йерархично подчинени само на европейския прокурор, а по друга преписка са подчинени на главния прокурор в България. Накрая завършвам с това, че се забелязва една тенденция и мисля, че подтекстът на толкова постен законопроект е именно това – наблюдава се една тенденция всичко да бъде закарвано някак си към специализираното правосъдие, към специализирания съд, съответно към специализираните прокурори. Преди няколко месеца в Наказателно-процесуалния кодекс бяха приети поправки, според които делата от компетентността на Европейската прокуратура ще бъдат подсъдни на специализирания наказателен съд. Това води след себе си последствия спрямо разследването на тези престъпления, а сега, затворено в Прокурорската колегия, ми се струва, че натам при този подбор от кадри може би ще бъдат избрани и европейски делегирани прокурори. България има необходимост по този въпрос, в контекста и на тежките критични резолюции, които получаваме по отношение на върховенството на закона, да изгради ясна, конкурентна и прозрачна процедура на подбор. Органът, който извършва този подбор, трябва да бъде в пленарен състав и със съответното мнозинство, което да подчертава важността, която ние отдаваме на въпроса, и да направим всичко възможно да не се стигне до срамната ситуация, в която ние предлагаме някой, а той бива отхвърлен от Брюксел. Затова, уважаеми дами и господа, трябва ли да има такъв закон? Да, трябва! Достатъчен ли е този закон? Не, не е! Дали това е нарочно, или поради недостатъчна компетентност – не се наемам да кажа. Знам само, че има още много работа и че от този европейски независим делегиран прокурор ще зависи страшно много, а именно вкарването на ред най-накрая в харченето на средства, от които имаме нужда. Еврофондовете в България трябва най-сетне да стигнат там, закъдето са предназначени. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. На пръв поглед аз като инженер не би трябвало да вземам отношение по правни въпроси като този, който се повдига тук, но виждам как хора, които са били треньори, примерно по футбол в Канада, вземат отношение за централите и други въпроси и аз също си позволявам това. В тази връзка искам да Ви кажа, че това, което чух от господин Зарков, е добре и хубаво, но то беше основно насочено към личността: кой човек ние ще изберем, кой ще посочим, какво ще прави този човек? (Реплика от „БСП за България“: „Ти къде беше, в залата ли беше?“) Да, бях в залата и слушах неговите напоителни изказвания за главния прокурор. Очаквах от този умен човек, който аз уважавам, защото е високообразован, много добре подготвен, да постави въпроса за това в каква среда ще работи този прокурор. Ние имаме ли закон, който да регламентира работата на европейските прокурори в България? Имаме ли такъв закон? В каква среда? Такъв закон има в Германия и сега той само се коригира. Така че репликата ми е това: дали той случайно пропусна този момент, или просто неговата фиксация беше насочена основно кой аджеба ще бъде в България, кой ще представлява Европа и няма ли този човек да бъде и да съдейства на корупцията в България? Това беше неговият намек. Аз много се учудих за това.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, с цялото ми уважение – на пръв поглед казвате, че не бива да вземате отношение, а след като Ви чух, уверявам Ви, на втори поглед също не бива да вземате. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.) Дали има закон, по който ще работи този прокурор, това е точката от дневния ред, по която разсъждаваме сега. Това е законът, по който ще работи главният прокурор. И без да се фиксирам върху личността му, считам, че да, тази личност е важна, но още по-важни са именно правилата, за които говорим и които разглеждаме. Същността на изказването ми е, че те са недостатъчни и ще създадат проблеми, от една страна, в прякото му функциониране. Но обръщам внимание и върху въпроса за избора, защото затварянето му в Прокурорската колегия може да доведе до такъв избор, който да бъде оспорен и отхвърлен, и Вие като член на Комисията по европейските въпроси разбирате, че това ще бъде пореден удар върху имиджа на България и върху доверието в правосъдната ни система. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Така разписан, този законопроект не дава отговори на много важни въпроси. Да не забравяме, че една от основните теми в доклада и на главния прокурор за първото полугодие на годината касаеше именно темата корупция и злоупотреби с европейски средства. Този законопроект обаче не е на висотата на темата, която би следвало да се разглежда, и на борбата с корупцията, и защитата на интересите на България по отношение на злоупотребата с европейски средства, няма критерий кой и по каква процедура предлага делегираните прокурори. Да не забравяме, че в Закона за съдебната власт на практика Вие разписахте, имплементирахте в него един изборен кодекс по отношение избора на членовете на ВСС. Тук в девет-десет параграфа се опитвате да уредите една много важна, а и сложна материя, но очевидно не се справяте с този проблем. Остава неясно защо предрешавате въпроса, че делегираните европрокурори могат да бъдат само прокурори, а не и съдии? В същото време в самия законопроект Вие сте разписали ясно, че заинтересовани страни са всички съдилища в България, но в самата процедура вкарвате единствено и само Прокурорската колегия, а не Пленума на Висшия съдебен съвет. Остава неясен въпросът защо и съдии, да речем, не могат да бъдат делегирани европейски прокурори? Не е ясен и важният въпрос: как ще може да бъде прекратена делегацията им? Не е ясен и въпросът: колко ще бъдат тези делегирани прокурори? Да, в Регламента е записано: „не по-малко от двама“, но колко повече от двама, ще са необходими ли, няма ли да са необходими, колко ще излъчи България, по какъв критерий, кой ще ги предлага? Това изобщо не е разписано в този законопроект. Очевидно е, че той трябва да бъде доработен. Аз се надявам, че между първо и второ четене ще направите някакви предложения, ние също ще направим предложения, но за този законопроект се знае повече от година, че трябваше да има такъв. Сега в последния момент, без обществено обсъждане, без предложения, да не забравяме, че има и отрицателно становище на прокуратурата по този законопроект, се опитвате да прокарате такъв законопроект, който на практика няма да върши работата, за която е предназначен – да има прозрачен, ефективен, ефикасен избор на делегирани прокурори, които да се занимават с тази материя. Същевременно се казва в Законопроекта – и сте направили опит, за тяхната независимост, но как ще бъде един делегиран прокурор независим, когато по едно дело има пряк контрол от горестоящия прокурор, а по друго дело – няма такъв? Това води до големи въпроси за независимостта на делегираните прокурори и мисля, че тук също не сте се справили. Поради тези причини аз лично няма да подкрепя този законопроект, а мисля, че и нашата парламентарна група, на първо четене. Той не е на висотата на материята, която следва да бъде уредена чрез него. Благодаря.

Уважаема госпожо Караянчева, искам удължаване на времето за нашата парламентарна група.

Уважаеми колеги! Съгласно европейския Регламент 2017/1939 се създава Европейска прокуратура. Най-ранният срок за отпочване работата на този орган е 20 ноември тази година. Затова е необходимо и наложително ние да приведем нашето законодателство в синхрон с европейските изисквания. Да, такъв закон е необходим, необходими са промени в нашия Наказателно-процесуален кодекс, но някои от посочените норми, меко казано, будят недоумение. Говорим за прозрачност в управлението, но текстът, който посочиха моите колеги, а именно чл. 30, ал. 5, създаването на т. 19 според мен е образец за непрозрачност в управлението. Този текст буди недоумение и по следните причини. Да, колегите ясно посочиха защо трябва да се извършва подбор за делегирания европейски прокурор от кандидатите от прокурорската колегия. Никъде в европейския Регламент не е посочено, че именно делегираният прокурор трябва да бъде от средите на прокурорите. Той трябва да бъде магистрат, а магистрати са съдиите, прокурорите и следователите, които след избора на тази позиция, ще придобият статута на делегиран прокурор. В този текст няма ясно разписани правила кой, как, по какви критерии ще бъде излъчен и одобрен този прокурор. Ние тук сме приемали правила за избор на различни позиции – например председател на ЦИК, за Инспектората на Висшия съдебен съвет и други такива, но в този текст не са разписани правилата, по които ще бъде излъчен този делегиран прокурор, и могат ли останалите магистрати да приемат, че това е дискриминация спрямо тях? Значи, този текст говори за пълно управленческо затъмнение. Така че ние изразихме нашето становище, че няма да подкрепим в този му вид този закон, той следва да се доработи и трябва да бъдат заложени ясни, конкретни правила за избора на делегирания български прокурор, който е много важна позиция в Европейската прокуратура съгласно нейните правомощия.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Безспорно трябва да има такъв законопроект, но не и във вида, в който ни се предлага от Министерския съвет. Това, което се опитваме да кажем и да подчертаем, е, че трябва да има едни ясни правила за избор на делегирани прокурори, които ще изпълняват, както се казва, на терен тези правила. Самият регламент, който трябва да се прилага на територията на Европейския съюз, няма достатъчно добра прецизност и ще породи напрежение, ако не бъдат вписани в постановките от българския Наказателно-процесуален кодекс. Давам един пример, като се започне с това как се внася един обвинителен акт и как може този акт да се изземе от наблюдаващия прокурор. Пред нас обаче като законодателен орган възникват едни въпроси, на които ние дължим отговор на обществото, а именно: на какви критерии ще отговарят избраните делегирани прокурори; ще бъдат ли те независими, висококвалифицирани и най-вече обществено приемливи личности, или тази длъжност ще бъде награда за хора, които са послушни и добре са изпълнявали поставените им задачи от страна на някое политическо ръководство? Законодателят – Народното събрание, ще се спъне ли в същия камък, а именно да предостави на Прокурорската колегия избора на делегирани прокурори, на тази колегия, която доказа, че когато избира даден прокурор, впоследствие избухва едно гражданско недоволство, обществено напрежение, протести. Ние като законодателен орган ще предложим ли ясни и точни критерии, на които тези делегирани прокурори да отговарят и да бъдат приети не само в България, но и в Европейската прокуратура или пък отново ще чакаме Венецианската комисия да ни даде препоръки за това да изготвим критерии как да бъдат отзовавани тези прокурори? Аз мисля, че като законодателен орган ние не трябва да допускаме тези грешки, защото в крайна сметка тези въпроси стоят пред нас и ние дължим отговор на обществото като законодателен орган. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Все пак ми се струва, че е добре да припомним, че предложеният Проект на закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс въвежда мерките по прилагането на Регламент 2017/1939 на Съвета за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура от 31 октомври 2017 г. Припомням, че за разлика от директивите, регламентите имат пряко действие и преценка е на всяка държава – член на Европейския съюз, дали в националното законодателство ще приеме акт, който доразвива, разяснява и допълнително уточнява разписаните в Регламента разпоредби. В този случай е правилна инициативата на Министерството на правосъдието да предложи промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Относно промените в НПК. Смятам, че те в абсолютно достатъчна степен гарантират независимостта на делегираните прокурори, които ще бъдат излъчени от българската държава. На практика те няма да се подчиняват на методическите указания на главния прокурор, на по-горестоящите прокурори, на административните ръководители на съответните прокуратури, а единствено ще бъдат подчинени и под методическото ръководство на Службата на европейския прокурор. В този смисъл независимостта, която се изисква за осъществяване на работата им от националните органи на прокуратурата, е осигурена с предлаганите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. Що се отнася до промените в Закона за съдебната власт и компетентният орган да извършва подбор – не да избира, да извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори, тъй като предложението това да бъде Прокурорската колегия е логично и е съобразено с факта, че в Конституцията при определянето на правомощията на Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет е записано, че тя упражнява именно кадровия подбор на прокурори в прокуратурите в Република България, логично е тя да осъществи такъв подбор и по отношение на делегираните европейски прокурори. Дали Службата на европейския прокурор ще се съобрази с този подбор, дали ще одобри тези кандидатури, предложени от Прокурорската колегия, това вече е в правомощията и в дискрецията на Службата на европейския прокурор. Няма да има избор от страна на Прокурорската колегия. Съмнения в нейната обективност и безпристрастност практически няма да повлияят на избора, тъй като тя няма да прави избор, а само ще предложи кандидати. Останалите разпоредби, които са включени в Закона за съдебната власт, практически изпълняват и доразвиват разпоредбите на Регламента. Тук е мястото да кажем, че няма как изначално абсолютно всичко казуистично да бъде записано и в НПК, и в Закона за съдебната власт. Нека не забравяме, че Службата на европейския прокурор е нова и няма все още практика навсякъде в останалите държави – членки на Европейския съюз, както по процедурата по подбор, така и по дейността на делегираните прокурори на държавите – членки на Европейския съюз. Не е и редно законодателството – и Наказателно-процесуалният кодекс, и Законът за съдебната власт, да включват подобни казуистични текстове. Още повече няма как да бъдат предвидени всички казуси, които могат да възникват. Смятам, че на първо четене с оглед на това, че тук се подкрепят принципите и целите на Законопроекта, този законопроект може да бъде подкрепен, като вече между първо и второ гласуване бъде усъвършенстван с направени предложения, включително от страна на опозицията. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Ако ГЕРБ не се регистрират днес, ще провалят собствения си вот и ще станат за смях. С решението си да не се регистрират депутатите от ГЕРБ демонстрират пълна безпомощност да си играят ролята на опозиция. ГЕРБ са като второразреден отбор, който не може да си играе играта и пречи на другия тим. Решили са да продължат да се излагат пред очите на всички български граждани. Защо се държат като на махленско футболно игрище – те ще отговарят пред своите избиратели. Тяхното поведение е нечувано за българския парламентаризъм. Опозицията демонстрира антипарламентарно поведение.“ Уважаеми колеги, това е изказване от 26 септември 2013 г. на БСП, когато са управляващи, и лично на острието им по тяхното време Мая Манолова, която се явява и заместник-председател на Народното събрание от БСП, пред медиите по повод отказа на опозицията тогава – ГЕРБ – да се регистрира в залата два дни – два дни, поради което няма кворум. За радост, сега сме 2020 г. и кворум има. Обаче умните хора не повтарят грешки на други. Щом поведението на ГЕРБ тогава е било антипарламентарно, било е грешка, то защо БСП днес го повтарят едно към едно? Защо копират едно укоримо поведение? Значи когато друг прави нещо лошо, е лошо, а когато те го правят, е добре. Пореден пример за двойните стандарти на БСП. Не се учудвам, че пророчеството ми за разпад на групата и необходимостта от повече места на задните редове за независими депутати се оказа отново правилно. До това води подобна политика. Уважаеми колеги, живеем в много трудни времена. Парламентът трябва да работи на пълни обороти, за да даде сигурност и стабилност на народа; за да гласува мерките, които да помогнат на българите да минат с най-малко щети през тази ужасна криза. Всяка абдикация от отговорността да си парламентарист в този момент е национално предателство. Явно от БСП искат да ги запомнят именно с това. Нищо социално, нищо патриотично, нищо социалистическо не се вижда в поведението и позициите им. Не съм вярвал, че ще дойде ден именно лявата, уж социална партия – уж, да е против мерките за подкрепа на българите и бизнеса. Поне това чувам като техни коментари за бюджета. БСП е против това народът да живее по-добре. Невероятно, но факт. Виждаме самоубийството на старата лява партия. Да им е честито! Мераклии да им заемат мястото има достатъчно. Ние обаче тук сме като отговорни, зрели хора, които са оставили личните си амбиции настрана, защото сега не е моментът за такива. Казвам го и на Радев, и на Нинова, и на Манолова, и на други като тях. Сега е моментът за национално обединение и грижа за другия – грижа за лекари, сестри, полицаи, учители, за предприемчивите българи, за възрастните хора, за децата, за майките. Всички очакват от нас да приемем нужните решения, за да минем заедно, сплотени през тази криза. Затова парламентът трябва да работи качествено, а не някой да разиграва сценки на обидени и на разочаровани. Точно заради това ние от ВОЛЯ ще продължаваме да бъдем тук, ще продължаваме да подкрепяме всички мерки, които са в защита на българските лекари, учители, полицаи, за всички хора, които в момента изнемогват, за всички бизнеси и бизнесмени, които изпитват трудности да се справят с последствията от COVID кризата. Ще бъдем на страната на българския народ и ще му помагаме, за да оцелява. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)

Процедура по начина на водене!

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Когато става въпрос за Наказателен кодекс, за прокуратура, за досъдебни производства, моля Вие да предупредите говорещия от тази трибуна, когато говори по такава тема, поне да обяви конфликт на интереси, защото е осъден на две инстанции. (Оживление в ГЕРБ.) Не му давайте думата, не му давайте думата!

Разбираме, че трябва да се плюе по БСП, за да се спаси – това е разбираемо, но недейте да давате думата на осъдени на две инстанции. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да се върнем към разглеждания законопроект, промените в НПК и Закона за съдебната власт. В много голяма степен това е юридически, правен въпрос. Но в още по-голяма това е държавнически въпрос. Уважаеми български граждани, европейските средства, които получаваме, са изключително важни за растежа в икономиката и за подобряване на социалните условия на живот. Още по-важни ще бъдат в следващите години, когато ще бъдат полезни на страната ни за възстановяване от COVID кризата. Кой е един от най-големите проблеми на България по време на управлението на ГЕРБ? (Реплики от ГЕРБ: „Ти! БСП!“) Корупцията! (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“) В последния доклад за наблюдение на върховенството на закона и в резолюцията на Европейския парламент има няколко изречения. Едно от тях е много показателно. Там се говори, че европейски средства отиват в близки до управляващите фирми и че срещу това трябва да се вземат мерки. Предстои ни средствата, които получаваме от Европейския съюз, да бъдат обвързани с върховенство на закона. И европейските прокурори, които ще избират държавите членки, ще се занимават точно с този въпрос – как се харчат европейските средства. Изключително важно е кой ще представлява България в Европейската прокуратура, но още по-важно е как ще бъдат избрани тези хора. Как ще изберем безспорни авторитети, професионалисти, свободни от зависимости и честни магистрати? Как ще гарантираме техния прозрачен избор? Предложението, което прави Министерският съвет, отговаря: никак! Предложението на Министерския съвет гласи: „Прокурорската колегия извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори“ и толкоз. Колко прокурори, уважаеми управляващи, предлагате да има България? Защото в условията пише: „двама или повече“. Имате ли представа колко ще излъчи България в Европейската прокуратура? По погледите Ви виждам, че не. (Оживление в ГЕРБ.) На какви критерии трябва да отговарят тези хора? Ако може, някой да стане и от трибуната да каже на какви критерии залагате да отговарят: колко години професионален опит да имат, в коя част от съдебната система да бъдат? Имате ли отговор на това? Също личи, че не. (Оживление в ГЕРБ.) Нито в Закона го имате, нито сега го имате. Следващият въпрос към управляващите: кой ги предлага тези хора? Господа от Правната комисия поне – от управляващите: кой ги предлага? Прокурорската колегия ли, неправителствени организации ли, Министерският съвет ли, парламентът ли, президентът ли, кой? (Реплики от ГЕРБ.) И на това нямате отговор очевидно. Ето защо ние няма да подкрепим този законопроект – не само защото не отговаря на тези въпроси, защото е опасност. Каква? Първо, българските европейски прокурори да се излъчат непрозрачно. Но по-голямото, ако не мислите партийно, ако не мислите конюнктурно, а мислите държавнически и извън рамките на един мандат, ще се сетите, че най-големият проблем на политиката днес е недоверието на хората към политическата система, към правосъдната система, липсата на чувство за справедливост. Това е голямото предизвикателство, ако мислите държавнически и с визия, а не конюнктурно и мандатно! Какво постигате с това, което предлагате? Начинът, по който ще избирате европейските прокурори, ще засилва недоверието, а за съжаление, и евроскептицизма у българския народ. Разбирате ли каква вреда нанасяте на държавността дългосрочно? Знаете, че в момента големият проблем е недоверието, нали, във всички? Знаете ли, че трябва да го решаваме, искате ли да го решаваме? Очевидно не. Какъв ще е резултатът от това – засилване на недоверието, засилване на евроскептицизма. На кого помага това? На никого. И най-вече на България не помага. Обръщаме се към всички извънпарламентарни партии, към онези, които десетки дни стояха на протестите – по площадите с хората, и искаха справедливост и върховенство на закона: не мълчете днес! Ние сме тук – парламентарната опозиция, и не мълчим! Но и Вие навън, които водехте хората в тази справедлива кауза, къде сте днес? Към Вас се обръщам. И в този случай партийният егоизъм ще доведе до онзи резултат, за който Ви говорих – недоверие и евроскептицизъм. Това е не само юридически въпрос – прозрачният избор на честни и независими хора, смели – да разследват всичко докрай, а и стъпка към възстановяване на доверието и към укрепване на държавността. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Нинова, вземам реплика по повод първата част на Вашето изказване – за доверието към управляващите, за позоваването Ви на Резолюцията и докладите на Европейската комисия, и съм длъжна да Ви припомня времето, когато заради корупция и заради нарушени процедури по обществени поръчки се спираха средствата от европейските фондове за България. Това беше времето, когато Вие бяхте заместник-министър, ако не се лъжа (Ръкопляскания от ГЕРБ.) 2008 г. – замразени средства по предприсъединителните програми ИСПА, ФАР, САПАРД. Защо? Заради корупция и организирана престъпност! По ИСПА бяха открити нарушения и бяха спрени средствата за строителството на магистрала „Люлин“. Помните ли как тогава Вашият партиен лидер и премиер господин Станишев откриваше неколкократно магистрала „Люлин“, летище София и втория мост при Дунав? Вторият мост при Дунав беше построен и довършен с европейски средства при правителството на Борисов. Открити са системни нередности при САПАРД. Спрени са средствата по програмите за обновяване на земеделските стопанства. По ИСПА, САПАРД и ФАР средствата са спрени през 2008 г. и 2009 г., а са възстановени, когато се връща доверието на европейските ни партньори при управление на ГЕРБ и Бойко Борисов. 2013 г. – отново управление с мандатоносител БСП, спрени са средствата по Оперативна програма „Околна среда и регионално развитие“. Когато БСП обяви, че ще строи Южен поток, на мига бяха спрени средствата от Европейската комисия. И Вие ли ще ми говорите за липса на доверие към правителството? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това са неоспорими факти, които макар и…

…като опозиционен лидер може би сте длъжна да коментирате от трибуната, но като държавник, ако имате намерение да сте такава, трябва да отчетете. Кога европейските ни партньори имат доверие в България? Когато управлява ГЕРБ и Борисов! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Госпожо Атанасова, да започна с най-маловажното – личното винаги е най маловажно, когато говорим за държавна политика. Грешите, през 2008 г. не съм била заместник-министър. Второ, казвам се Корнелия Нинова, а не Сергей Станишев. И трето, ако искате след 11 години управление все още да се оправдавате с миналото, останете си там, в миналото. Сега сме 2020 г. и държавниците трябва да мислят за настоящето и за бъдещето, а това, което виждат в настоящето, е чекмедже, пълно с пари, и пистолет до главата на премиера (реплики от ГЕРБ), за да ги пази! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, искам да Ви помоля, когато става дума за корупция, да не давате думата на депутати от партията, която по най-голям начин и повод е свързана с корупцията (реплика от „БСП за България“: „Това е ГЕРБ.“), с ограбването на българския народ, с фалиращите банки, с липсата на възможност хората да получават достойни пенсии и най-вече, ако за тези неща говори лидерът на тази партия, който обикновено доста често изхвърля в публичното пространство явни лъжи.(Шум и реплики от „БСП за България“.)

За да не е голословно, само ще припомня, че преди около 15 дена, когато шест човека от БСП напуснаха групата …

…имаше изявление на председателката на БСП, която твърдеше, че повече никой няма да напусне, а виждаме, че към днешна дата това се оказва една грозна лъжа. (Реплики от „БСП за България“: „Какво общо има това?“)

Само ще завърша, понеже чувам доста подвиквания от БСП. Слава богу, нямам честта и се надявам никога да нямам възможността да се познавам с бай Ставри (смях, реплики от „БСП за България“), но виждам, че групата от БСП доста добре го познават, знаят кой е бай Ставри и какво може да им причини той. (Реплики от „БСП за България“.)

Последно изречение, понеже нямам информация някой от тях да е бил затворник, значи доста често в нощно време обикалят около затворите. Благодаря Ви. (Реплики от „БСП за България“: „Бай Ставри те чака!“)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, нека да върнем дебата по същество. Днес разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс – с промени в Закона за съдебната власт по отношение на процедурите за подбор на кандидати за европейски делегирани прокурори. От преждеговорившите народни представители от „БСП за България“ на няколко пъти се повториха доста неистини, които ще опитам накратко да опровергая. Чухме, че в България, в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще избираме европейските делегирани прокурори. Това не е така! Това е видно и съвсем ясно е записано в Регламента, който определя функциите на Европейската прокуратура. Там пише много ясно, че държавите членки определят кандидатите за европейски делегирани прокурори, а самите органи на Европейската прокуратура като Колегията и европейския главен прокурор назначават тези европейски делегирани прокурори, тоест в този законопроект ние уреждаме процедурата, за да определим кандидати, а не европейски делегирани прокурори – нека това стане ясно на всички български граждани, включително и на преждеговорившите от парламентарната група на „БСП за България“. Уважаеми колеги, да бяхте прочели по-внимателно този регламент, за да видите всъщност какви са процедурите! На второ място, на няколко пъти се повтори, че прокурорската колегия ще извърши подбор на кандидатите и че това ще бъдат само прокурори. Нека да обърна внимание на промяната, която се предлага в Закона за съдебната власт в чл. 198, както и на процедурата за подбор на кандидати за европейски делегирани прокурори. Процедурата за подбор включва преглеждане на атестацията на съответния магистрат, а това, което предлага Министерският съвет като промяна в Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт, е съвсем ясно. Там пише: в периода на атестиране се включва и времето им, прослужено от съдията, прокурора и следователя, като европейски делегирани прокурори, и оценките за резултатите от тяхната работа по Регламент ЕС 2017/1939 стават част от атестацията им. Ето я втората неистина, че прокурорската колегия ще избира само и единствено прокурори. Съвсем ясно е казано каква е процедурата, уважаеми народни представители. Нека не изкривяваме това, което пише в този законопроект, нека да го подкрепим по принцип. Със сигурност има някои несъвършенства в него, които може да бъдат коригирани. По отношение на броя на европейските делегирани прокурори. Неслучайно в Регламента е записано „не по-малко от два“, за да може всяка държава членка да прецени колко да предложи и впоследствие органите на Европейската прокуратура да преценят колко от тези кандидати ще бъдат утвърдени. Аз не виждам пречка да се уточни, че броят на кандидатите, които ще предложи България като европейски делегирани прокурори, може да е не по малко от двама и не повече от трима, четирима или петима. Не виждам никаква пречка за това, но въпросът е дали така няма да ограничим страната ни да предложи достатъчно добри кандидатури, които да бъдат утвърдени от европейския прокурор и да работят като европейски делегирани прокурори. Ще завърша с това, уважаеми народни представители: смятам, че Законопроектът дава достатъчно ясни рамки, защото голяма част от нещата са записани в самия регламент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ципов, всеки път като стане въпрос за европейски директиви, регламенти и доклади, ни казвате, че не ги четем добре. След това идва още един доклад, в който пише по-ясно това, което сме Ви казвали преди това. Сега е така с Регламента – да сме чели Регламента. В Регламента няма процедура, а той нарочно е оставен на страните членки и тази процедура трябва да се напише. Затова под формата на реплика аз Ви задавам ясни въпроси, а пък Вие в дупликата отговорете и спираме спора. Колко ще са точно, подборно сред кои – сред всички прокурори, сред всички съдии, без критерии за стаж, за компетентност и така нататък? По предложение на кого – всеки член на ВСС, само прокурорската колегия на ВСС, няколко члена на ВСС, неправителствените? От кого? Откъде започваме? Вие казвате: може да са съдии, прокурори, следователи. Това казваме и ние! Затова Ви питаме: след като може да са съдии, прокурори и следователи, защо само прокурорската колегия да ги избира? Това е критиката ни по същество, защото знаете или не знаете, но Законопроектът е написан така, че ако не показва точния човек или хора, които може би вече сте определили, показва от кои среди да го изберете. Мисля, че съм достатъчно ясен. В заключение: броят остава и наистина трябва да го определи нашата държава, но въпросът е коя институция – ние като парламент чрез Закона или прокурорската колегия спрямо нуждите, които самата тя си намира? Това е въпросът. Не ни казвайте, че не сме чели Регламента и Закона! Уважаеми господин Ципов, чели сме го много добре и ни наблюдават от Европа и в България по какъв начин подхождаме към този въпрос. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, моята реплика ще бъде един вид продължение на това, което господин Зарков започна, защото, опитвайки се от тази трибуна да намерите по някакъв начин пропуски в нашите основателни твърдения, че, видите ли, ние не четем правилно европейския регламент – напротив, господин Ципов, при Вас има пропуск. Неслучайно европейските колеги са оставили възможността тук при нас да се изработят точни и ясни правила за избора на представител в Европейската прокуратура от съответната страна, в случая България. Вие сам казахте и си противоречите, че имайки възможност от цялата палитра магистрати да се избере необходимият кандидат, ограничавате възможността в една колегия. Това, което правим в момента с нашето предложение – всички кандидатури от българска страна, които Вие правилно казахте, че ще бъдат избрани от европейския прокурор, да бъдат избрани от най-висшия, най-сериозния, най-големия състав на форума, то ще бъде с квалифицирано мнозинство, господин Ципов, за да няма никаква сянка на съмнение по отношение нито на кандидатурата, ако тя е определена вече, нито по отношение на начина, по който тук се процедира в такива ситуации. Така че Вашите твърдения в посока, че БСП се опитва да саботира, са абсолютно неоснователни. Напротив, БСП се опитва да измие това петно, което е сложено в последния доклад на Европейската комисия за България. И ако това го разберете час по-скоро, ще намерите начин да бъде отстранена всичката тази критика, която ни се слага от страна на нашите европейски партньори, защото, бидейки приет Законът по начина, по който сега го предлагате, тази сянка на съмнение ще остане – не само ще остане, но и ще тегне за години напред. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Зарков, ами не го четете Регламента. Съвсем ясно е посочено каква е процедурата – кой предлага кандидатите и кой ги утвърждава. (Реплики от „БСП за България“.) Така е! Четете и Закона за съдебната власт, уважаеми народни представители от „БСП за България“. Вижте какви са процедурите. Да, можем да кажем, че има резон в това, което заявихте, че трябва да се посочи броят – дали да е конкретен, или да е в някакви рамки. Но и друго е вярно, че ако посочим конкретен брой, или дадем някакви рамки, ние все пак може да се самоограничим в това да предложим добри кандидати, на които отново, наблягам на това, ще бъдат преценени кандидатурите им, ще бъдат назначени от структурите на Европейската прокуратура, уважаеми господин Иванов. (Реплика от народния представител Иван Валентинов Иванов.) Кой ще предлага тези кандидатури – това е право на всеки един член на Прокурорската колегия. Направете своите предложения и за Пленума. Защо да не бъде обсъдена и една такава хипотеза? Какво лошо има в това? Но в крайна сметка това казва в момента българската Конституция и българския Закон за съдебната власт – кандидатурите за прокурори и следователи се разглеждат и утвърждават от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г. На свое заседание, проведено на 27 октомври 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, госпожа Людмила Василева – директор на дирекция „Българско гражданство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на икономиката: госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция „Насърчителни мерки и проекти“; от Министерството на вътрешните работи: господин Тодор Драгнев – началник на отдел „Законна миграция и българско гражданство“; от Администрацията на Президента на Република България: госпожа Наталия Киселова – главен експерт в Комисията по българско гражданство; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Цветан Цветанов – директор на Специализираната дирекция; от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател. Със Законопроекта се цели да се хармонизира българското законодателство с изискванията на Европейската конвенция за гражданството, както и да се облекчи процедурата по придобиване на българско гражданство от лица с български произход, живеещи зад граница. Проектът създава възможност български произход да се доказва с документи, издадени от български или чужди държавни органи, от организации на българи, живеещи извън Република България, признати от държавен орган, както и от Българската православна църква. Запазва се възможността за доказване на българския произход с удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, и се създава възможност за установяване на български произход по исков ред. Законопроектът предвижда едномесечен срок, в който Министерството на правосъдието да приеме Правилник за условията и реда за признаване на организации на българи, живеещи извън България, както и задължение за поддържане на електронен регистър на всички лица, които са придобили, възстановили или загубили българско гражданство. Предложените изменения не въвеждат регулаторни режими и такси и няма да доведат до увеличаване на държавните разходи. По предложения Законопроект е постъпило Становище от Министерството на правосъдието. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Крум Зарков, Христиан Митев и Кристиан Вигенин, които заявиха, че няма да подкрепят така предложения Законопроект. Господин Зарков и господин Митев се обединиха около становището, че в Проекта липсват критерии и ред, по които организациите извън България ще бъдат признати от българските държавни органи. Господин Вигенин посочи, че Държавната агенция за българите в чужбина не следва да има централна роля в процедурата по удостоверяване на български произход. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 0 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г.“

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври, и Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г. На свое заседание, проведено на 27 октомври, Комисията по правни въпроси обсъди законопроектите. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, госпожа Людмила Василева –директор на дирекция „Българско гражданство“, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в Дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на икономиката: госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция „Насърчителни мерки и проекти“; от Министерството на вътрешните работи: господин Тодор Драгнев – началник на отдел „Законна миграция и българско гражданство“; от Администрацията на президента: госпожа Наталия Киселова – главен експерт в Комисията по българско гражданство; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Цветан Цветанов – директор на Специализираната дирекция; от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – временно изпълняващ длъжността председател. От името на вносителя законопроектите бяха представени от господин Стоянов, който посочи, че с тях се цели да се прецизират правилата относно придобиване на българско гражданство, както и да се осигури правната яснота относно прилагането на разпоредбите, които се отнасят до Обединеното кралство като държава – членка на Европейския съюз, както по време на преходния период, така и след изтичането му. Заместник-министърът отбеляза, че със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, се премахва възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, получили разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за чужденците в Република България или на членове на семейството им, както и когато са увеличили инвестицията си поне до два милиона лева при същите условия на Закона. Той допълни, че се създава задължение за мотивиране на предложенията на министрите за придобиване на българско гражданство, когато Република България има интерес от натурализация на лицето или когато то има особени заслуги към страната ни в обществената или икономическата сфера, в областта на науката, технологиите, културата и спорта. Със Законопроекта се създава задължение за заявителите да уведомяват Министерството на правосъдието при всяка промяна на фактите и обстоятелствата, свързани с придобиването на българско гражданство, като при неизпълнение на това задължение натурализацията ще се отменя. Предлага се намаляване на сроковете за произнасяне на институциите в отделни етапи на производството по придобиване на българско гражданство, като се създава задължение за своевременно актуализиране на становищата им при промяна. Господин Стоянов посочи, че Законът за българското гражданство предвижда възможност за придобиване на българско гражданство от лице, което е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, без да е необходимо това лице да е освободено от досегашното си гражданство. След оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз, британските граждани, кандидатстващи за българско гражданство, ще трябва да се отказват от досегашното си гражданство, тъй като същите ще бъдат третирани като граждани на трети държави. Господин Стоянов отбеляза, че със Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, се създава възможност за граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, подали молби за придобиване на българско гражданство, да се ползват с правата на граждани на държава – членка на Европейския съюз, до приключване на производството, започнало с молба, подадена преди изтичане на предходния период, който е до 31 декември 2020 г. Предложеният законопроект не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, не въвежда регулаторни режими и не оказва въздействие на държавния бюджет. По обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, са постъпили становища от Българската търговско-промишлена палата и физически лица. В обсъждането на законопроектите взеха участие народните представители Крум Зарков, Христиан Митев и Александър Иванов, които заявиха своята подкрепа за законопроектите. Господин Зарков посочи, че одобрява предложеното намаляване на сроковете в производството по придобиване на българско гражданство, както и премахването на „инвестиционното гражданство“ и допълни, че са необходими промени и в производството по придобиване на българско гражданство въз основа на български произход. След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 8 октомври 2019 г.; - с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 002-01-13, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще Ви запозная с „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г. На свое заседание Комисията по правни въпроси разгледа горепосочения законопроект. (Шум.)

На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието господин Евгени Стоянов – заместник-министър, госпожа Людмила Василева – директор на дирекция „Българско гражданство“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на икономиката госпожа Елена Пищовколева – директор на дирекция ,,Насърчителни мерки и проекти“; от Министерството на вътрешните работи господин Тодор Драгнев – началник на отдел „Законна миграция и българско гражданство“; от Администрацията на президента на Република България госпожа Наталия Киселова – главен експерт в Комисията по българско гражданство; от Държавна агенция „Национална сигурност“ господин Цветан Цветанов – директор на Специализираната дирекция; от Държавна агенция за българите в чужбина господин Димитър Владимиров – изпълняващ длъжността председател. Със Законопроекта се цели да се създаде актуална инвестиционна рамка, отговаряща на нуждите на икономиката и на световните тенденции, както и да се подобри контролът върху инвестициите. С Проекта на закон се подобряват възможностите за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване на основание извършени инвестиции при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България. Предлага се отпадане на възможността за придобиване на българско гражданство чрез вложение в държавни ценни книжа, сключване на договор за доверително управление с лицензирана кредитна институция или увеличаване на инвестицията до два милиона лева. Насърчават се вложенията в дългосрочни инвестиции и работни места, включително по проекти, сертифицирани съгласно Закона за насърчаване на инвестициите, като се възстановява възможността за придобиване на българско гражданство чрез извършване на инвестиции във връзка с приоритетни инвестиционни проекти в процес на реализиране. Създават се и по-благоприятни условия за придобиване на българско гражданство по натурализация на съпрузите на инвеститори, придобили българско гражданство на основание дългосрочни инвестиции. С Проекта на закон се създава задължение за деклариране на всяка промяна по отношение на инвестициите в двегодишен срок от натурализацията на лицето, като неизпълнението на това задължение ще води до отмяна на натурализацията. Разширяват се и възможностите за контрол върху инвестициите, като се предвижда вложенията, въз основа на които е предоставено разрешение за постоянно пребиваване, да бъдат поддържани през целия период на пребиваването. По обсъждания законопроект са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, Министерството на външните работи, Българската асоциация на управляващите дружества и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Крум Зарков, Христиан Митев и Александър Иванов. Господин Зарков посочи, че не одобрява философията на Законопроекта, поради което няма да го подкрепи. Господин Митев и господин Иванов изразиха своята подкрепа за Законопроекта и се обединиха около становището, че с него се прецизират и ускоряват процедурите по придобиване на българско гражданство, включително и чрез осъществяването на дълготрайни инвестиции. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 5 гласа „за“, без гласове „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 054-01-26, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 20 март 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С предложения на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г., се цели да се хармонизира българското законодателство с изискванията на Европейската конвенция за гражданството, както и да се облекчи административната процедура по придобиване на българско гражданство от лица с български произход, живеещи зад граница. Проектът създава възможност български произход да се доказва с документи, издадени от български или чужди държавни органи, от организации на българи, живеещи извън Република България, признати от държавен орган, като те се представят директно в Министерството на правосъдието, без да е необходимо преминаване на процедурите в Държавната агенция за българите в чужбина. Запазва се възможността за доказване на българския произход с удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. При липсата или невъзможността да се представят такива документи се дава възможност за установяване на български произход по исков ред и се предвижда в Министерството на правосъдието да се създаде и поддържа електронен регистър за всички лица, които са придобили, възстановили или загубили българското си гражданство. Уважаеми колеги, независимо от засиления интерес към българското гражданство и предвидения в Конституцията на Република България облекчен ред за неговото придобиване от страна на лица с български произход, получаването от тази категория лица се сблъскват с редица затруднения при удостоверяването на българския произход на кандидатите. Тези затруднения се дължат на несъответствията в начините за доказване на български произход, предвидени в Закона за българите, живеещи извън България, и в Закона за българското гражданство. В последните си инкорпорирания като доказателство единствено са удостоверенията за български произход, издавани от български държавен орган – в конкретния случай от Държавната агенция за българите в чужбина. В Закона за българското гражданство не са включени и останалите документи и способи за доказване на български произход, описани в Закона за българите, живеещи извън България, а именно документи издадени от чужд държавен орган, от организация на българи, живеещи извън Република България, признати от компетентния български държавен орган за поддържане на връзки с тях или от Българската православна църква. Често сме свидетели на парадокси в процеса на придобиване на българско гражданство. Стигна се дотам, че двама родни братя получиха различни решения – единият бе одобрен за български гражданин, а другият получи отказ за гражданство. На практика лицата, притежаващи такъв тип документи за доказване на български произход, са принудени да се записват два пъти за прием в Държавната агенция за българите в чужбина, да подават молби и да чакат за получаването на удостоверение за произход, след което да подадат документи в Министерството на правосъдието, дейност, която по своя характер дублира оригиналния документ за български произход. От една страна, това създава затруднения за кандидатстващите лица от български произход, живеещи в различни части на света. От друга страна, Държавната агенция за българите в чужбина изпитва огромни затруднения при издаването на тези дублиращи удостоверения поради ограничения брой на нейната специализирана администрация. Това води до системно неспазване на предвидения срок от един месец за издаване на удостоверения, което затруднява процеса на придобиване на българско гражданство, той обикновено е година-две, което поражда недоволство сред нашите сънародници зад граница и създава негативен образ на Република България. Административната свръхнатовареност на Държавната агенция за българите в чужбина възпрепятства възможността за насочване на кадри и ресурс към изпълнение на останалите си дейности. С предложените изменения и допълнения на заинтересованите българи в чужбина и най-вече на представители на историческите български общности зад граница ще се подобри тяхното административно обслужване в процеса на придобиване на българско гражданство. Уважаеми народни представители, предлагам да подкрепите Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесен от Андон Димов Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г. Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители! Предложенията съгласно настоящия Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство имат за основна цел постигането на баланс между обществения интерес, този на държавата в контекста на развиване на конкурентна икономическа политика по привличане на преки чуждестранни инвестиции. Измененията и допълненията на Проекта предоставят алтернатива на предлаганите промени със ЗИД на Закона за българското гражданство, изготвен от Министерството на правосъдието и внесен от Министерския съвет. Предложеният проект съдържа следните основни положения: с Проекта се предлага цялостно оптимизиране на възможностите за придобиване на българско гражданство по натурализация от лица, които са получили постоянно пребиваване на основание извършени инвестиции при условията и реда на Закона за чужденците в Република България. Основна цел на промените е създаване на актуална инвестиционна рамка, отговаряща на нуждите на икономиката и на световните тенденции, както и подобряване на контрола върху инвестициите. Търсените цели се постигат чрез кумулативни и обвързани промени в Закона за българското гражданство и Закона за чужденците в Република България. Чрез включените промени се предлага още на етап проектиране и отпадане на възможностите за придобиване на българско гражданство на основание вложения в държавни ценни книжа или по договор за доверително управление с лицензирана кредитна институция, както и във връзка с други предвидени, но практически неизползваеми опции. Преклудира се съответно и опцията за натурализация чрез увеличаване на инвестицията до 2 млн. лв. за посочените видове инвестиции. С предложената промяна се цели, от една страна, елиминиране на възможностите за злоупотреби или заобикаляне на Закона за целите на придобиване на българско гражданство, същевременно се постига насърчаване на инвестиции в капиталовия пазар и концесионните права. Наред с другите промени с Проекта се насърчават вложения в дългосрочни инвестиции и работни места. Така се постига разширяване отново на етап проектиране на възможностите за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Допълнително се насърчават и стимулират инвестициите в дълготрайни активи и работни места по проекти, сертифицирани съгласно Закона за насърчаване на инвестициите. Във връзка с последното обстоятелство се предлага създаването на нови възможности за преки инвестиции, приоритетни инвестиционни проекти. На първо място се прави предложение за създаване на нова опция за натурализация, основаваща се на нова опция за придобиване на постоянно пребиваване. На следващо място се предлага и възстановяване на възможността за извършване на инвестиции във връзка с приоритетни инвестиционни проекти в процес на реализиране, налични до влизане в сила на съответните законови промени в Закона, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 22, от 24 март 2015 г. От гледна точка на статистиката от 2012 г. до настоящия момент при условията и реда на Закона за насърчаване на инвестиции сертификат за приоритетен инвестиционен проект са получили само седем проекта, от тях два са довършени, пет са в процес на реализиране, като на три от тях срокът е удължен. Горепосочените предложения са от пряко значение за създаване на успешна среда за привличане, развитие и реализиране на приоритетни за местната икономика проекти, при които минималните инвестиции са между 15 и 100 млн. лв., броят на новите работни места ще е между 15 и 150. С настоящия проект се предлага и създаване на ново основание за натурализация във връзка с директни инвестиции в материални активи на стойност най-малко един милион лева и кумулативно разкриване на минимум 20 нови работни места. С оглед констатираните нормативни организационни недостатъци, свързани с производството във връзка с българското гражданство, които позволяват при наличие на препятстващи факти българската държава да даде гражданство, са предложени допълнения в Проекта на Закона за българското гражданство. Към настоящия момент не е налице правен механизъм за контрол на инвестициите във връзка с натурализация по чл. 14а. С настоящия проект за лицата по чл. 14а се създава ново задължение – в двугодишен период от натурализацията да декларират всяка промяна или липса на такава по обстоятелствата по инвестициите. Във всички случаи се изисква и представяне на съответните доказателства. Неизпълнението на задължението с деклариране на промяната е основание за отмяна на натурализацията. С посочената промяна се изисква активно поведение от страна на инвеститорите във връзка с изпълнение на задълженията им за поддържане на техните вложения. По този начин се преодоляват и пропуските в настоящата нормативна уредба. Същевременно се улесняват и контролните функции и процеси от страна на компетентните органи и установяването на нарушения. Допълнително се правят предложения във връзка със създаване на благоприятни условия за натурализация на съпрузите на инвеститори, придобили българско гражданство на основание чл. 14а. Цел на предложението е насърчаване и улесняване на възможностите за установяване на инвеститорите и техните семейства в държавата и засилване на връзките с нея. Със Законопроекта се разширяват възможностите за контрол върху инвеститорите, като се предлагат промени в Закона за чужденците в Република България. С промяната в чл. 40, ал. 1, т. 1 изрично се регламентира, че вложенията, станали основание за предоставяне на постоянно пребиваване, следва да бъдат поддържани през целия период на придобиване. Установяването на последното обстоятелство позволява осъществяването на навременен контрол и санкционирането на нарушения, свързани с неподдържане, съответно предсрочно ликвидиране на инвестиции, още на етап придобито право на постоянно пребиваване. Видно от някои от установените през 2019 г. случаи на предсрочно прекратени инвестиции за съответните лица е било налице основание за отнемане на гражданственото право на придобиване още на етапа на кандидатстване за гражданство. Последното обстоятелство се явява абсолютна пречка за натурализация и основание Съветът по гражданството, съответно министърът на правосъдието да се произнесе с предложение да не бъде издаван указ за предоставяне на българско гражданство. Не на последното място с предложената промяна се подобрява нормативната рамка, като изрично се определя срокът, в който всяко едно от вложенията трябва да бъде поддържано. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство пряко изпълнява заложените цели в програмата на правителството. Приемането на предложенията и допълненията в Закона ще подпомогне процесите на привличане на преки чуждестранни инвестиции към икономиката на страната, като същевременно ще създаде устойчиви гаранции за наличието и ефекта от тези инвестиции, както ще се оптимизира и контролът върху спазване на законодателството.“ Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 08 октомври 2019 г. На заседание, проведено на 7 ноември 2019 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 08 октомври 2019 г. Със Законопроекта се предлага да отпадне възможността за придобиване на българското гражданство по натурализация от лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България поради направени инвестиции на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за чужденците в Република България или като членове на семейството на такива лица, или са увеличили инвестицията си при същите условия на Закона на стойност най-малко два милиона лева. Изрично се регламентира и изискване за мотивиране на предложенията на министрите в случаите на придобиване на българско гражданство, когато Република България има интерес от натурализацията на лицето или ако същото има заслуги в Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта. Създава се и задължение за заинтересованите институции в производството по българско гражданство – Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност“, да актуализират писмените си становища при настъпили промени, изразени от молителя в производството, като се уреждат и кратки срокове за произнасянето им в отделните етапи в производството. Становище по Законопроекта изрази г-н Димитър Георгиев – председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. Той сподели, че с предложения законопроект се цели пресичане на злоупотребите с придобиването на българското гражданство, и намира за необходимо приемането на Законопроекта, доколкото с него се въвеждат мерки, свързани с опазването на националния суверенитет и националната сигурност. След проведеното обсъждане Комисията с 5 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 902-01-51, внесен от Министерския съвет на 08 октомври 2019 г.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г. Комисията по политиките за българите в чужбина на свое редовно заседание, проведено на 11 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от Андон Дончев. Законопроектът предвижда подобрение на сега действащия Закон за българското гражданство, в който доказването на българския произход на кандидатите се извършва единствено с документ, издаден от български държавен орган, в конкретния случай с удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. С предлаганото изменение на Закона за българското гражданство се внася яснота, че само при липса на документи за български произход, произхождащи от страната на произход или от българската държава, е необходимо представянето на удостоверение, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. Това значително ще облекчи процедурата по придобиване на българско гражданство от живеещи зад граница лица, които са от български произход. В Проекта се предвижда в едномесечен срок от влизането в сила на Закона Министерският съвет да приеме Правилник за условията и реда за признаване на организации на българи, живеещи извън границите на Република България. Чрез тази мярка ще се установят нормативни правила по отношение на дейността на тези организации, както и механизми за контрол върху дейността им, както и изрично посочване на задължението на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието да мотивира решенията си по молбите за придобиване на българско гражданство, възстановяване и освобождаване, както и за отмяна на натурализация. Същото задължение е предвидено и за министъра на правосъдието за предложението по чл. 34 от Закона. Това задължение произтича от изискването на Европейската конвенция за гражданството, която е в сила за Република България от 1 юни 2006 г. Предлага се законово да се уреди въведения електронен регистър за лицата, придобили българско гражданство по натурализация, възстановили българското си гражданство и загубили българско гражданство посредством освобождаване по собствена молба, лишаване или отмяна на натурализация. Настоящите изменения и допълнения в Закона за българското гражданство целят хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Европейската конвенция за гражданството, като се отчитат българските национални интереси. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за българите в чужбина. Становищата на институциите бяха представени от: Петър Харалампиев – тогава председател на Държавната агенция за българите в чужбина; Десислава Ахладова – тогава заместник-министър на правосъдието, Красимир Ципов – тогава заместник-министър на вътрешните работи, и Таня Каракаш от Държавната агенция „Национална сигурност“. В хода на дебата отношение взе народният представител Борис Вангелов, който изрази своите опасения, че предложеният законопроект е практически неизпълним и че с неговото приемане може да настъпи хаос. В защита на Законопроекта Андон Дончев посочи, че кандидатстващият за българско гражданство, дори и да притежава посочените в Закона за българите, живеещи зад граница, документи, не може да кандидатства, без да има документ и от Държавната агенция за българите в чужбина, което на практика означава, че не може да ползва правото си, дадено му от Закона, и да подаде документи направо в Министерството на правосъдието. Според него предлаганите промени и приемането на правилник за прилагането на Закона, ще дадат възможност на Държавна агенция за българите в чужбина да удостоверява български произход в по-широки рамки и параметри от посочените до този момент три документа. В дискусията се включи и народният представител Юлиан Ангелов, който категорично изрази своята позиция, че доказването на произход законодателно въобще не трябва да бъде в Закона за българското гражданство, защото има Закон за българите, живеещи извън Република България, където са членовете, които касаят доказването на българския произход като цяло. Той изрази своите притеснения от дублирането на закони и възможността две институции да доказват едно и също нещо, като определи тази практика като неефективна. Народният представител Десислава Костадинова изрази позицията на колегите си от парламентарната група на ГЕРБ в Комисията, че предложените мотиви в Законопроекта не са достатъчно основателни. На този етап те се въздържат от подкрепа на Законопроекта с цел да се обмисли вариант, в който наистина да се търси улеснение. Промените да се направят така, че да бъдат благоприятни за по-добрата работа и взаимодействие между отделните институции и нашите сънародници, кандидатстващи за българско гражданство. Народният представител Танер Али сподели пред Комисията за проблеми при издаването на документи от страна на Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина. Според него липсата на комуникация между гражданите и институциите води до забавяне на процедурите и спазването на установените срокове. В заключение председателят на Комисията Андон Дончев въз основа на получените от институциите становища и проведената дискусия в хода на заседанието призова народните представители да подкрепят така предложените промени. При последвалото гласуване Комисията по политиките за българите в чужбина с 8 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ не одобри Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 754-01-49, внесен от Андон Дончев и група народни представители на 27 юли 2017 г.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Темата за българското гражданство засяга всички, засяга и нашите европейски партньори, от които получаваме редица критични бележки. Днешното обсъждане е продиктувано от последни такива критични бележки, които сме получили не само в Доклада, но и с писмо на съответния комисар. Аз искам да се спра на Законопроекта, който е внесен от членовете на Временната комисия по българското гражданство – този законопроект, който Правна комисия отхвърли. Искам да кажа, че би било добре в залата, апелирам да го подкрепите, за да се изработи между първо и второ четене един общ законопроект и да се прецизират всички възможности за получаване на българско гражданство, в това число и възможността за инвестиционно гражданство, както още се нарича. Уверявам Ви, членовете на Комисията от всички парламентарни групи, които участваха в Комисията, знаят, че този законопроект беше изработен много внимателно и почти с консенсус, макар представителите на БСП да не го подписаха, те също взеха участие с изказвания и със становища по Законопроекта. Става въпрос за следното: бележките на нашите европейски партньори по отношение на инвестиционното гражданство са абсолютно точни и правилни. Досега действащата възможност всъщност на практика е едно заобикаляне на инвестициите и получаване на гражданство или на постоянно пребиваване, а по начин, който е абсолютно неприемлив както за нашата страна, така, разбира се, и за Европа. Няма да се спирам на механизма. Той е известен на всички. Една инвестиция от един милион, която е в ценни книжа, които после изчезват и инвестицията я няма. Затова ние се постарахме първо да видим на какво обръща внимание Европейската комисия в своите доклади и в своите бележки към страните членки по тази тема. Набелязани са шест страни, към които има критични бележки. Това са България, Кипър, Малта, Гърция, Португалия, Ирландия. Станаха ли шест – не ги броих, няма значение. Всички страни без България до този момент са отговорили, при това някои два пъти, на бележките на Европейската комисия. Как са отговорили? Не са забранили инвестиционното гражданство – нито една, но са променили реда, по който се получава, и контрола върху инвестициите. Ние в Комисията се спряхме на същия подход. В тази конкурентна среда, особено регионална – тук, битката за инвестиции е битка за икономиката. И излишно е да Ви казвам, че в икономическата криза, която е последваща след пандемичната, тази битка става още по-важна. Моите колеги, които участваха в Комисията, се обединихме около това да прецизираме максимално условията за получаване на инвестиционно гражданство, да прецизираме максимално контрола върху това инвестиционно гражданство, но да не го премахваме. Затова Ви предлагам да приемете Законопроекта, защото всички останали страни точно това са направили. Този инструмент е важен за всяка страна и ние не можем да го изоставим – не е редно, не е правилно за нашата икономика. Но можем и сме задължени да го прецизираме – всички инвестиции да минават през съответния контрол, а през целия срок пет години те да бъдат налични, да се контролират от Българската агенция по инвестиции по съответния ред. Всичко това е разписано в Закона, а може и още да се прецизира между първо и второ четене. Не се спирам на останалата част от законопроектите на правителството и Законопроекта, който ние сме внесли, която касае уреждане на другите видове гражданство – по натурализация и така нататък, защото, смятам, че са добре разработени и в хода на работата между първо и второ четене този въпрос също ще бъде прецизиран. Може би в работната група ще се опитам да дам и доклади за всички страни какво точно е направено по тази тема, за да бъдат прецизирани както самите инвестиции, така и контролът. Затова апелирам още веднъж: моля, подкрепете и този законопроект, за да се изготви един общ и да вървим към това да не се отказваме от един международно утвърден механизъм, но да го направим така, че да няма критики към България по тази тема. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, внесен от Министерския съвет на 27 март 2020 г., подкрепен от членовете на Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разработен в изпълнение на Раздел I – „Законодателни дейности и адаптация на нормативната уредба“ Мярка 1.4 от Плана за действие на Република България за прилагане на Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия, приет с Решение № 49 на Министерския съвет от 2019 г. В официалния вестник на Европейския съюз от 31 януари 2020 г. беше публикувано Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия. Споразумението за оттегляне влезе в сила на 1 февруари 2020 г. съгласно процедурата, предвидена в чл. 50 на Договора за Европейския съюз. С влизането в сила на Споразумението Обединеното кралство се превръща в трета страна, която е обвързана с правото на Европейския съюз до края на преходния период, предвиден в чл. 126 от Споразумението. Той започва да тече от 1 февруари 2020 г. и трябва да приключи на 31 декември 2020 г., но може да бъде удължен по съгласие на страните. Основната цел на Законопроекта е да осигури правна яснота относно прилагането на разпоредби от Закона за българското гражданство, които се отнасят до Обединеното Кралство като държава – членка на Европейския съюз, както по време на преходния период, така и след изтичането на този преходен период. С настоящия Проект на закон се създава правило в полза на британски граждани, подали молби за придобиване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство преди края на преходния период. Съгласно него те ще се ползват с правата на граждани на държава – членка на Европейския съюз, до приключване на производството, започнало с молбата, подадена преди изтичане на преходния период. До датата на напускане на Европейския съюз от страна на Обединеното Кралство за неговите граждани, които кандидатстваха за придобиване на българско гражданство не се прилагаше изискването за освобождаване от досегашното им гражданство. След оттеглянето обаче те ще трябва да се освободят от досегашното си гражданство, за да придобият българско гражданство, тъй като ще бъдат третирани като граждани на държава, която не е членка на Съюза. С настоящия законопроект се създава правило в полза на британските граждани, подали молби за придобиване на българско гражданство по реда на Закона за българското гражданство преди края на преходния период. Съгласно него те ще се ползват също с правата на граждани на държава – членка на Европейския съюз, до приключване на производството, започнало с тази молба. Британските граждани, които подават молби за придобиване на българско гражданство след изтичане на този период, ще следва да се откажат от своето британско гражданство. Считам, че предложеният законопроект урежда важни обществени отношения по надлежния начин и следва да бъде приет на първо гласуване на днешното заседание. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Председател! Аз ще взема отношение и по четирите законопроекта, като основно ще акцентирам върху частта „Придобиване на българско гражданство на основание български произход“. Виждам, че доста вяло преминават дебатите, а всъщност това е една много важна тема, която не е от обикновените, злободневни, делнични въпроси, които обсъждаме в тази зала. Тя е важна, тя е кауза, тя е конституционно право на хората, които са с български произход и желаят да придобият българско гражданство. Затова и казвам, че е важна, затова ние трябва да защитим това право, трябва да бъдем много ориентирани в политическо и в национално отговорно отношение в тази посока, тъй като през годините най-различни хора се опитваха да правят упражнения по тази тема, да хвърлят обвинения към този, към онзи, да компрометират въобще идеята, че трябва да се дава българско гражданство. Бих казал, не да се дава, да се възстановява българското гражданство на тези хора, тъй като в огромната си част това са наследници на хора, които са били венчани или имат кръщелни свидетелства от Българската екзархия, които са служили в Българската армия – във войните за национално обединение, или хора, които пазят своите традиции и своя горд български дух, независимо че живеят вече десетилетия и столетия в чужди условия, в някои страни във враждебни режими, които се опитват да потискат националното чувство и да заличават българския характер на тези хора. Затова и четирите законопроекта, които са предложени – в единия от тях, който е на Временната комисия, с прякото участие на „Обединени патриоти“ ние смятаме, че трябва да бъде облекчена процедурата по издаване на български документи за самоличност и придобиване на българско гражданство. Защо казвам това? Защото все още битува едно мнение, че едва ли не по чисто чиновнически подход ние трябва да спазваме всичко, което идва като директиви от Европейския съюз, ненарушимостта на границите и така нататък. Да, вярно е това нещо, никой не го оспорва, само че Европейският съюз и другите държави имат свои собствени цели и стремежи в тази организация и всяка една от тях преследва своите национално отговорни позиции. Знаем, че са обвинявани и Румъния, че издава такива документи на хората, които живеят извън границата на Румъния, Унгария също, Полша също, но това не значи, че тези държави са се отказали от тези процедури – напротив, те са ги направили много по-облекчени и много по-улеснени. Каква е ситуацията към момента? Виждаме, че има трудности, и със съжаление ще го кажа пред Вас, тъй като получаваме и такава информация. Много хора, които са доказали с действията и усилията си това, че са българи и са много по-достойни от голяма част от нашите сънародници, които живеят в днешните граници на България – хора, които са предоставили личните си домове за организиране на съботно-неделни училища, хора, които организират събития, свързани с националните празници като 3-ти март, 24-ти май, като важни дати от българската история, пак казвам, в други държави, където все пак не са толерирани за това, което правят. И изведнъж по чисто чиновнически причини и подход нашата администрация отказва на тези хора да придобият българско гражданство. Това наистина е обидно и тези изявени българи представете си в каква ситуация се намират там, когато местната общност или държавата, в която живеят, почти подигравателно се отнасят към тях, като казват: „Ето, ти казваш, че си българин, обаче държавата или етноса, към който искаш да се присъединиш не ти издава документи и ти не можеш да бъдеш български гражданин.“ Това наистина е обидно и е жалко. Затова ние предлагаме няколко конкретни неща. На първо място – облекчаване на процедурите и намаляване на сроковете. Виждате, че това го има в предложението на Министерския съвет. Към момента се подават на две нива документи – един път в Държавната агенция за българите в чужбина, а втори път в Министерството на правосъдието – нещо, което изключително много натоварва процедурата. И неслучайно във Временната комисия, в която заседавахме, се обединихме около идеята, че това е един нонсенс и най-доброто решение би било само една институция да се занимава с това, а в случая това е Министерството на правосъдието, което е оторизираният държавен орган. Затова и предлагаме документите, които доказват по възходяща линия българския произход на съответните граждани на други държави, да се подават в Министерството на правосъдието и когато те отговарят на поставените условия, директно от там без намеса на други институции, те да могат да получават съответните удостоверения. Но, уважаеми госпожи и господа, това не е достатъчно като процедура, тъй като в някои държави като Албания, като Косово, за които във всеки един български учебник по история пише, че още от Средновековието има български общности, а в Албания българите са признати за национално малцинство преди три години, по-голямата част от хората нямат как да докажат българския си произход, тъй като те не са били част от Българската екзархия, не са служили в Българската армия, но това не означава, че те не са българи. Затова ние предлагаме следното нещо: за тези хора, които не отговарят на съответните условия пред Министерството на правосъдието, да се произнася Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина. Тъй като имаше много обвинения през последните години, че са взимани еднолични решения в тази агенция, че това поражда едва ли не възможности и условия за корупция, ние смятаме, че най-добрият вариант е да бъде създаден чрез съответно решение на Министерския съвет в съответния правилник един такъв Консултативен съвет, той да се произнася като колективен орган и да дава становище дали съответното лице, естествено, по определени критерии – преброявания на населението, изследвания на български и чужди учени отпреди десетилетия, съответно българска организация, която представлява малцинството в дадената държава, това да са доказателства, които този консултативен орган, след като ги разгледа, да може да излезе със становище, препоръка към Министерството на правосъдието за това, че лицето съответно е от български произход. Смятаме, че по този начин и чрез предложенията за намаляване на сроковете по издаване на съответните документи ние изключително много ще облекчим процедурата. Ще дам за пример една от държавите, която най-добре се справя с този въпрос. Миналата година, ако не се лъжа, се честваше и се отбеляза едномилионният унгарец от външните територии, тоест Унгария и политиката на Виктор Орбан, където за не повече от три месеца всеки един гражданин, който е от унгарски произход, може да получи съответно унгарско гражданство. Смятам, че трябва да се стремим към тази посока на действие, трябва да ориентираме нашата администрация натам, че да се облекчат процедурите. Уважаеми госпожи и господа, факт е, че България е в дълбока демографска криза, и смятам, че тези хора, наши сънародници, които живеят в други държави, могат да бъдат един сериозен резерв (шум), който да помогне...

Изключително важно е това в посока на справянето с демографската катастрофа и с осигуряването на работна ръка за все повече затъващия бизнес поради липсата на достатъчно и квалифицирана работна ръка. Смятам, че българските общности в другите държави могат да бъдат един изключително важен фактор за просперитета на Република България, за нейното икономическо развитие и за това да заеме своето достойно място, в крайна сметка да не се превръщаме подобно на други държави –членки на Европейския съюз, и не само на Европейския съюз, в едни мултиетнически територии, а да дадем предимство на нашите сънародници. Това може да стане именно чрез този законопроект. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Аз ще взема отношение по Законопроекта, внесен от господин Цонев и група народни представители, като мога да кажа, както и вносителят спомена – той е плод на работата и усилията на една Временна комисия, която занимаваше вниманието на българския парламент и на българското общество в продължение на почти една цяла година. Да отбележим основните акценти в него. Те са в консенсус с политиките, заложени в Управленската програма по инвестициите, увеличаване на прираста и привличане на капитали в България. Докато отношението и нотите, които сме получили – господин Цонев спомена в неговото изказване, по инвестиционните паспорти и възможност за пребиваване в Европейския съюз, са обект на интерес от Европа. Мисля, че този законопроект именно прецизира и отговаря на голяма част от критиките, заложени към всички страни. България до момента не е поела законодателна инициатива в тази насока и мисля, че този законопроект заслужава вниманието на народните представители и на институциите в България – да бъде разгледан, съответно обединен с другите законопроекти, които ще бъдат приети на първо четене днес. Няма да влизам в детайли, запознат съм с инвестиционното гражданство в страни от Европейския съюз, за което мога да кажа само, че в България и досега, и с настоящия предложен на Вашето внимание Законопроект от господин Цонев и група народни представители повишава, прецизира и завишава критериите за такова гражданство и престой на чужди граждани на територията на България, и то в пъти, колеги. Забележете, че в други европейски страни, които предлагат и не са прекратили все още такава възможност за гражданство чрез инвестиции, тази възможност има дори и при инвестиции в недвижимо имущество. Законопроектът, който е внесен, освен че завишава критериите, които в България са за един милион, няма да влизам в детайли, се завишават многократно, контролът се завишава, като се отключва и тази възможност за последващ контрол, което за мен е много важно за изпълнение на реалните инвестиции и запазването на реалните работни места, за които този инвеститор е поел ангажимент към българската държава и българското общество. Затова мисля, че този законопроект заслужава нашето внимание. Аз лично го подкрепих в Правна комисия и се надявам да бъде подкрепен от българския парламент. Мисля, че нотите и всяка друга комуникация с Европейската комисия, ако е възможно и последваща такава, трябва да се вземат под внимание, но да не се зачерква изцяло тази възможност, защото, както отбелязаха и преждеговоривши, възможността за добиване на такова гражданство за мен, особено сега в коронакризата и пандемията, а и за възстановяването на икономиката на Европа, не трябва да бъде зачеркната тази възможност. Икономиката на Европа е много интересен феномен. Голямата част от услугите се произвеждат в Европа с голяма добавена стойност. Не забравяйте преди няколко месеца как всички държави от Европейския съюз, изнесли производства или разчитащи на доставки от страни от Азия или трети страни, на доставки на основни материали за нашата сигурност и запазване на здравето, а именно всички маски, които носим и днес. Именно с тази цел са такива инвестиции. Според мен е неимоверно, че ще дойде моментът, в който азиатски инвеститори ще тръгнат да преместват своите производства в страни от Европа и това ще е желателно от страните от Европа. Започнаха дебати в Европейския парламент да се завърнат такива производства и такива възможности на територията на Европа. Мисля, че отхвърляйки този законопроект, предложен от Временната комисия на Вашето внимание, би било най-малкото неглижиране на един така важен принос за икономиката на България и създаването на нови работни места и инвестиции. Затова аз ще го подкрепя, както направих в Правна комисия. Подчертавам, че разчитам на Вашата подкрепа и в залата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние ще подкрепим два от законопроектите, а другите два няма да ги подкрепим. Започвам със законопроектите, които ще подкрепим, а именно – двата на Министерския съвет. Ще подкрепим Проекта на Министерския съвет по отношение на тези граждани, по-точно тези поданици на Кралство Великобритания, които са започнали процедура по получаване на българско гражданство, но следствие на това, че Великобритания напусна Европейския съюз, се създават проблеми. Също така ще подкрепим Законопроекта на Министерския съвет относно инвестиционното гражданство заради неяснотите около тези инвестиции. Инвестиционното гражданство създава проблеми и не трябва да се насърчава. Бих казал, че тук се създават корупционни схеми и корупционна среда. Също така трудно се проверяват направените инвестиции, дори на моменти се оказва, че те вече са изчезнали. Подкрепяме Проекта на Министерския съвет именно заради отнемане на възможността да се получи гражданство чрез инвестиция, която не създава инвестиции, работни места или устойчив растеж в икономиката. Ще подкрепяме обаче тези физически лица, които искат и се самоопределят като българи. Няма да подкрепим Законопроекта на колегата Андон Дончев, тъй като смятаме, че по друг начин стои въпросът с произхода на българските граждани. Не е редно и няма как да се установява произход през организации, които по своята същност са неправителствени организации. В крайна сметка от кого се контролират те и как? Опасенията ни са, че тези организации могат да бъдат създадени умишлено от някоя чужда държава или от чужди служби, които на практика, жаргонно казано, могат да започнат да произвеждат документи за български граждани. Също така няма да подкрепим Проекта на колегата Цонев и група народни представители от всички политически партии без Българската социалистическа партия – ние не сме го подписали. Колегата Цонев съвсем коректно обясни, че сме участвали в дебатите по изготвянето на този законопроект, но все пак държа да подчертая, че Европейският съюз изрично ни даде сигнал, че не желае такъв вид законодателство, какъвто ние отново предлагаме. Мисля, че инвестиционната философия, която предлагат, противоречи на разбирането ми за способ за придобиване на българско гражданство. Смятам, че българското гражданство по-скоро е комплекс от права, задължения и усещане за принадлежност към българската нация и не може да бъде предмет на търговска сделка между държавата и дадено физическо лице. В тази връзка ние няма да подкрепим и този законопроект. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Байчев, с цялото ми уважение към Вас за дейността Ви в Правна комисия, когато коментирате законопроекти, прочетете българското законодателство и тогава коментирайте конкретни предложения, които са направени от един или друг народен представител или вносители, защото просто тиражирате неистини и лъжи. Казахте за български организации зад граница – законопроектът, който са предложили колегите от ВОЛЯ. Ама и в момента ги има в Закона. Пише ги! Пише, че трябва да се регистрираш в компетентния за това орган в България, какъвто е Държавната агенция за българите в чужбина. Всички тези дружества и организации на българите зад граница, които са регистрирани в Държавната агенция за българите в чужбина, са минали проверка през нашите служби. Тогава са били регистрирани именно за да не е чужда държава или с други интереси да правят такива организации, които да се възползват от това право. От стотиците български организация зад граница има няколко, които са регистрирани. Те имат право да предложат на Държавната агенция, на друг орган да кажат, че лицето има български произход, и то мотивирано – на база исторически справки, етнографски справки на български учени и така нататък. Защо отново заблуждавате хората? (Реплики.) Искате да изкарате, че тепърва някой предвижда тези организации да правят нещо незаконно в България. Ама това не е вярно! В Македония са признати две или три, в Сърбия са две традиционни български организации от много години, в Бесарабия е една, в Албания са две – те са признати от българския компетентен орган. Не мога да разбера защо правите изказване, когато не сте наясно с дадена тема – поне не го говорете?! Другото, за Общия законопроект на Временната комисия, който подписахме членовете на различни парламентарни групи.

Вашите представители в тази Временна комисия бяха съгласни с всички тези неща, които искахме да предложим заедно, и сме ги обсъждали. Това, че не са подписали и няма да го подкрепите също е чудно за мен, при положение че с колегите, които работихме в тази комисия, всички бяхме на едно мнение, без значение от коя политическа партия сме.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Байчев, само да уточним заради коректността – Европейската комисия, европейските ни партньори не са ни забранявали да имаме инвестиционно гражданство. Вие казахте: не желаят такъв тип законодателство. Не. Трябва да бъде прецизно, трябва да бъде контролирано. Право на всяка страна членка е да реши този въпрос, както тя прецени за най-добре. По тази причина аз дадох тези факти, давал съм ги и в Комисията, че останалите пет страни, които са били обект на мониторинг и обект на критични бележки, са го решили точно така. Дори в Комисията тогава Ви прочетох част от отговорите на тези страни до Европейската комисия: че е право на съответната страна и че никой не може да накара една страна да се лиши от този инструмент, а и Европейската комисия не го прави спрямо България. Прецизирането е едно, забраната е друго.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще обърна реда на репликите. Първо ще се обърна към господин Цонев. Господин Цонев, според мен и двамата правим интерпретация на едно и също мнение, бих казал, на Европейската комисия. Аз ще си позволя да доразвия това, което Вие казвате, че по отношение на останалите пет страни от Европейския съюз Европейският парламент не излезе с такава резолюция както спрямо България. Останалите пет страни не се намират под такъв мониторинг както България, така че няма как да се съглася с казаното от Вас. Що се отнася до колегата Ангелов, да, колега Ангелов, и сега ги има и бих казал, че благодарение на това, че ги има, възникна скандалът с купените паспорти. Не знам дали присъствахте на изслушването на бившия главен прокурор Цацаров, на сегашния –Иван Гешев, но се твърди, че съществува корупционна схема. Твърди се, че съществува търговия с паспорти, и то в Държавната агенция на българите в чужбина, която, бих казал, че е под опеката на Обединените патриоти. Така че Вие сте много добре запознат с това и няма нужда какво повече да Ви обяснявам. Благодаря Ви.

Не мислех днес да правя изказване, но явно, господин Председател, дами и господа, некомпетентността взема застрашителни размери. Внушенията от изказващите се преди това за корупция, за далавери омаскариха българските организации зад граница. Вие ги свързахте с корупционни схеми. Кажете къде главният, заместник главният прокурор е показал данни за български организации зад граница, замесени в корупционни схеми? Къде? Защо лъжете? Това, че в България има определени частни фирми или други, които са въртели търговия с това нещо, включително и такива адвокатски кантори от бивши депутати или комисари от определени партии в различни институции в България, които уреждат и съдействат за гражданство, е съвсем друг въпрос. Къде българска организация беше замесена в този скандал? Кой председател на българска организация беше замесен в такъв скандал? Защо лъжете и тиражирате лъжи?

Ами по Законопроекта.

Господин Симеонов, не ме прекъсвайте! (Смях и реплики от ГЕРБ.) Отнемате от моето, от времето на групата, нищо, че сте от групата, но в момента сте председател.

Аз говоря точно по законопроекти, които бяха обсъждани…

Аз не съм споменавал името на никого. Ако някой се разпознава, или Вие сте го разпознали – негов проблем. Тук говорим за тиражиране на лъжи спрямо предложенията на различни законопроекти. Държавната агенция за българите в чужбина никога не е издавала българско гражданство. Помните ли Доклада на Временната комисия? Колко нарушения бяха открити –13 или 14 за издаване на българско гражданство? Колко от тях бяха на лица от български произход, господин Байчев или господин Зарков? Нула. Така че, когато лъжете от тази трибуна, се съобразявайте. Всички бяха или инвестиционно гражданство, или някаква друга натурализация. Нула.

Нула! От 13, 14 души, които представи прокуратурата, нямаше едно лице от български произход, което да му е издадено фалшиво гражданство. Това е факт. Всички бяха на тази комисия. Спрете да заблуждавате хората. Проблемите, свързани с българското гражданство, не са от Агенцията за българите в чужбина, а от времето на правителството на Орешарски, на една министърка на правосъдието и на един неин заместник-министър по прякор, който бяхте назначили – Рамбо, който въведе тази порочна практика, да отказва на българите от Македония и Албания българско гражданство. Помните какви бяха протестите тогава. Проблемите, свързани с българското гражданство, стоят точно от Вашето управление – 2013 г., преди това не е имало проблеми с българското гражданство за лица от български произход и ВМРО, нито „Обединени патриоти“ са участвали в управлението преди това, за да ни подозирате в нещо. Проблемите ги създадохте Вие, Вашето управление – на ДПС и на БСП. (Ръкопляскания от ОП.)

Ами то е по законопроектите. (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уверявам Ви, ще говоря по четирите законопроекта, тъй като разговорът се разми от емоционално-агресивни и неверни по съществото си изказвания.

Кое не е вярно? Стига лъжи! Само лъжете, ей.

Дори и да лъжа, Вие не можете да разберете, защото нямате необходимата компетентност. (Шум и реплики от ОП.)

По същество ще се опитам да кажа на хората, които трудно разбират, че този парламент, нашата легислатура, Четиридесет и четвъртото народно събрание, беше сезирано по въпроса за българското гражданство преди близо две години вследствие на грандиозни скандали, които се появиха в европейските вестници. Не в Държавен вестник на Европейския съюз, а в големите ежедневници, които обясняваха как се продава българско гражданство. В съответствие с това беше приета и направена временна комисия, в която крещящият от онази зала мисля, че участваше. Там не говори толкова много. Тази временна комисия идентифицира няколко проблема, уважаеми дами и господа. Проблемите с българското гражданство могат да бъдат групирани в три групи. Първата е свързана с така нареченото инвестиционно гражданство. Втората е свързана с гражданството по произход или по-точно с начина, по който се удостоверява той. Третата е свързана с процедурите, които отнемат много време, трупат се папки в една сложна процедура, минавайки през различни институции и стигайки до Президентството. Тези три големи проблема ние имахме поставени на масата и Комисията на господин Цонев изготви Доклад по тях. Вследствие на този доклад, който беше подписан от всички, беше подготвен законопроект, подписан от всички без БСП. Защо не беше подписан от представителите от БСП, въпреки че ние участвахме в тази комисия? Защото видяхме, че има много тежък разрив в решаването на един от тези проблеми, а именно този за инвестиционното гражданство, между предложението на Министерството на правосъдието и Министерския съвет, който би трябвало да води тази политика, и предложенията, направени от съответната комисия. И днес, в момента, този въпрос няма да бъде решен. Защо? Защото, от едната страна, Министерският съвет предлага един по-радикален подход от Комисията, която предлага подход, който изисква и комуникация с Европейската комисия, която следи този процес, поради простата причина, че разбират – продавайки българско гражданство, продаваме европейско гражданство и нанасяме вреда на сигурността на целия Европейски съюз. Оттам нататък се получи следният хаос, че Министерският съвет предложиха това да бъде ограничено до по-крайна степен, а депутати от ГЕРБ и Обединени патриоти се присъединиха към предложение, което има коренно различна философия. След като видяхме това и разбрирайки, че това правителство и това мнозинство с Европейската комисия, уважаеми господин Цонев, нямат общ език и не може да им обясните нещата, които Вие твърдите, тъй като същата тази Европейска комисия и Европейски парламент ги оцени в последните месеци. Няма жива сила, която да накара европейските институции да повярват, че това правителство и това мнозинство може да гарантира каквото и да било, камо ли спазването на закона. Затова ние като група взехме решение да подкрепим Проекта на Министерския съвет, на Вашия Министерски съвет, който дава по-ясни решения по този въпрос. Той, между другото, не ограничава напълно инвестиционното гражданство. Ограничава онези най-рискови волатилни, бих казал, инвестиции. Това е позицията на БСП по този въпрос. Ще подкрепим Министерския съвет за ограничаване възможността на придобиване на българско гражданство чрез реализиране на определен вид инвестиции. Какво се случва с втория въпрос, който уважаемият господин Ангелов отрича да знае за какво става дума? Става дума за това, че в даването на българско гражданство по натурализация основен елемент играе един документ, който удостоверява този произход. Този документ се издава по неясни начини от не много ясни организации, а след това се потвърждава от Държавната агенция за българите в чужбина и той е основното движение напред в тази процедура. Дойдоха двама главни прокурори – бившият и сегашният, във Временната комисия, оглавявана от господин Цонев, и обясниха, че това затваряне на целия този много важен процес в един кръг води до корупционен риск. Риск, който е обективиран в обвинителен акт. Обвинителен акт, за който най-вероятно знаете, ако не сте чували, да Ви припомня. Този въпрос обаче остана да виси, тъй като в Проекта на Министерския съвет няма нито дума за гражданството по натурализация. В Проекта, представен от Временната комисия, има важни елементи, които трябва да продължат да бъдат работени. Дали ще бъдат внесени като предложения между първо и второ четене, дали трябва допълнително да се обсъдят, това е въпрос на правна техника. По тези същите въпроси е работила и работна група в продължение на месеци, между другото. Работна група, за чието съществуване не знам дали знаете, но които, ако Ви слушат, сигурно си щипят ушите, защото не могат да разберат Вие откъде сте толкова компетентен, че може да заличите с лека ръка експертизата на тези хора от най-различни ведомства. И така – резултат от целия курс – две години по-късно, Вие давате две еднакво противоречиви решения на въпроса за гражданството. Едно несъществуващо решение на въпроса за гражданството по произход. Влизате в конфликт с Европейската комисия, тъй като днес ще гласувате тези противоречиви решения. Загубихте нашето време и най-вероятно продължавате да продавате паспорти. Това е ситуацията. (Нецензурни реплики от ОП.)

Уважаеми господин Зарков! С неудоволствие казвам уважаеми, но все пак да спазим и добрия тон, тъй като ние можем не само да викаме, можем да се изказваме компетентно – нещо, което Вие явно не притежавате като познание в тази материя, в тази област специално. (Реплика от „БСП за България“: „Не давай оценки!“) Ще давам оценки както си пожелая, тъй като бяха дадени тук други оценки от други хора. Първо, паспорти не издава нито Агенцията, нито политически организации, нито организации на българите в чужбина. Паспортите се издават чрез акта, който издава Президентът на Република България. Друг е въпросът на базата на каква компетентност президентската Администрация оспорва решение на Министерството на правосъдието и дава откази за такива актове? Така че не мисля, че обвинението, което Вие отправяте, има каквато и да било основа. Тези глупости, които избълвахте от трибуната, мисля, че възмутиха не само колегите народни представители, но възмутиха и българските организации в чужбина, които Вие открито обвинихте в корупция. Това, за съжаление, не е първият акт и такова действие на Вашата политическа формация. Вие сте доказали назад във времето, че националната кауза и правото на всеки българин да бъде такъв, независимо къде и в коя държава живее, за Вас не е приоритет, напротив, за Вас това е нещо много опасно и много страшно. А на организации, признати и по тамошното законодателство, признати и по българското законодателство, Вие оспорвате тяхното право и казвате: те са престъпници, те са корумпирани или че те извършват някакви нередни неща. А що се касае до Временната комисия и до докладите… (Реплика от „БСП за България“: „Времето му свърши!“) Приключвам. В докладите, които изслушахме, няма нито едно обвинение, че има издадено българско гражданство чрез фалшиви документи, а пък за тези, които в чужбина били престъпници, има само девет случая, не са стотици случаите.

Реплика.

Не искам дуплика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще бъда много кратък в изказването си. Бях член и на Комисията, заместник-председател съм и на парламентарната Комисия по политиките за българите в чужбина и в тази връзка, и в това качество реших, че от тази трибуна в началото изказванията, които вървяха по четирите законопроекта, са изключително професионални и национално ангажирани, защото ние говорим тук днес за законопроекти, касаещи българското гражданство. В крайна сметка обаче се оказа – надявам се за определени наши колеги, не за политически сили, не за партии – че българското гражданство не е политика за българите и политика за българската държава в перспектива, в бъдеще време, във време, в което се променя Европа и светът във всяка секунда – и в икономически, и в социален, и в политически план, а е конюнктура. Как Ви звучи? Българското гражданство е конюнктура. Тоест – преведено на говорим български език – признаването на един човек за българин е конюнктура. Сега да решим да наплюем някой политически противник, да наплюем някоя политическа сила, някой там управляващ или някакъв друг и това е най-важното. Не, всъщност най-важното в тези четири законопроекта са три неща според мен. Първо, че процедурите за българско гражданство трябва да бъдат такива, че всеки, който има самосъзнанието или пък правото, или усещането да бъде българин, да се включи в процедура, която да го направи такъв. Не автоматично да ги правим. Не! Да има процедура, тя да е честна, почтена, в нормални срокове и да доведе до това, че този, който има правото, да получи българското си гражданство. Вторият проблем е институционалният проблем, заложен в процедурите за българско гражданство. Има едни институции, които са или три, или четири, които в определени етапи на издаването на българско гражданство се намесват в това кой има правото и кой няма. За съжаление, този институционален проблем в четирите законопроекта е разработен и мисля, че в общ текст от четирите, забележете, законопроекта може да излезе най-накрая нещо добро. Да няма – признали са три от институциите, отговарящи за българското гражданство, че този човек има право да бъде български гражданин, и четвъртата му казва: я сега донеси всички документи отново и да започваме пак отначало. Нали това не е нормално, това не е добре?! И тук ние търсим решение, защото това е проблем, огромен проблем. И накрая, прословутото дебатиране около инвестиционното гражданство. Аз подкрепям всяка дума от това, което изрекоха господин Цонев и господин Иванов. Хора, по тези два законопроекта на Министерския съвет, за които говорите – последният мисля, че е от 2019 г., нали така, най новият – Комисията работи близо година, година, с абсолютно всички възможни източници на информация и хора, които канихме в тази комисия, за да чуем и да разберем за какво става дума. Сега сме 2020 г. – годината на пандемията и на огромните икономически предизвикателства, които никога не сме срещали и никой не е срещал в този им вид. И ние се надговаряме, и едва ли не се караме за това, че има една комисия – не Иван, не колегата Петков, не някой друг, а една комисия в огромното си болшинство предлага да не се лишаваме от един инструмент, който, между другото, на всички нива в Европа и в света беше посочен като определящ инструмент – да приберем производства в Европа. Това беше и ще е политиката в бъдеще време. Ние видяхме в началото на кризата, че производствата в Азия са огромен проблем. Не казвам, че инвестиционното гражданство е единственият начин за такова решение, но това е един инструмент. И тъй като аз съм специалист по сигурност, ще Ви кажа следното: ако хвърлиш всичките си оръжия и отидеш да защитаваш нещо, повярвайте ми, шансът да го защитиш е равен на нула. Колегата също е експерт по сигурност и може да ме подкрепи в тази посока. И накрая, като заговорихме за сигурност, защото и това се чу от тази трибуна, колеги, ставаме смешни. Ние сме длъжни да пазим интересите на Европейския съюз. Ние сме длъжни да пазим интереса на Европейския съюз по темата кой получава европейско гражданство и кой влиза в Европейския съюз като гражданин. Ама кой в тази зала или в нашето общество в момента не си задава въпроса: добре, тук говорим за гражданство, минало през процедура, минало през цялата институция на държавността и дадено с държавен акт, и от другата страна – миграция. И от другата страна е миграцията! Колко милиона хора влязоха и получиха права на територията на Европа без държавна процедура, без гражданство? Ние в българския парламент сме готови да си извадим очите за българското гражданство. Съжалявам, колеги! Подкрепете и четирите законопроекта и накрая да излезем с нещо, което да реши този проблем, защото този проблем – българското гражданство, е проблем и на бъдещите ни поколения.

Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене заради последните реплики, които господин Зарков отправи от тази трибуна към нашата парламентарна група, което беше обидно – обвинения, недоказани. Той се изявяваше като съдия от тази… Ако има някакви данни, нека ги даде, но по начина на водене Вие не трябваше да допускате – или да му направите забележка, или да бъде наказан по Правилника, защото това реално е обида към народните представители на цяла парламентарна група, което е просто измислица и фалшификация. Ако някой… (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това беше в отговор на неговите думи. Ако някой е продавал или предава националния интерес, това е тяхната партия, която направи македонизацията в Пиринска Македония и геноцида над българите в Македония. (Ръкопляскания от ОП.) Вие, коминтерновци, направихте този проблем и още не сте се извинили на българския народ за геноцида върху македонските българи…

Още не сте се извинили и имате наглостта да говорите за българи зад граница. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) Нямате срам!

Излизам на трибуната, уважаеми господин Председател, най-малко да видите, че не съм избягал, но не се опитвайте да ме озаптявате. Репликата, която възпали „Обединени патриоти“, беше: „и най-вероятно продължавате“…

Да, обяснявам.

Вие може да озаптите не знам кой.

Не, Вие никой не може да озаптите, първо. Не Ви е това работата да озаптявате.

Господин Председател, наистина не ме впечатлявате, разбирате ли?

Защото Вие казахте, че съм извършил нарушение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Искам да обясня…

Репликата, която Вие считате за нарушение, беше… Вие, без Вие. „Най-вероятно продължавате да продавате паспорти.“ Не съм я адресирал към никой. Защо „Обединени патриоти“ се разпознаха в нея?! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, аз съм горе-долу запознат с Правилника на Народното събрание, в смисъл бях в Комисията, която първоначално го разписваше. Там в задълженията на председателя на Народното събрание няма озаптяване в какъвто и да било вид. Проблемът не е в глагола „озаптяване“, който безспорно не би трябвало да принадлежи на председателя на Народното събрание по отношение на колега в залата. Логиката на председател на Народното събрание е, че Вие сте пръв сред равни и Вие сте избрани… Още повече Вие не сте и председател, само замествате, и слава богу, но Вие сте на ниво в момента, седейки на това място, за което Конституцията не е предвидила механизъм за търсене на отговорност. Това предполага, че Вие имате самоконтрол, който трябва да гарантира нормалното протичане на диалога в залата. Според мен Вие в момента сте го загубили и моето лично предложение е веднага или да дадете почивка, или да слезете от стола и да сложите друг на него, защото това е недопустимо за мястото, което заемате, и е тежък проблем за българската демокрация. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Въобще не си го предупреждавал за такова нещо.

Благодаря, уважаеми господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, № 002-01-35, внесен от Министерския съвет на 11 август 2020 г., приет на първо гласуване на 7 октомври 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 накрая се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 2. Точка 7 се изменя така: „7. създава и поддържа информационна система за случаи на непосредствена заплаха за екологични щети или на причинени екологични щети, включително информация за Европейската комисия по Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета, (ОВ, L 170/115 от 25 юни 2019 г.).” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. § 6. В глава първа, раздел III се създава чл. 19а: „Чл. 19а. (1) В информационната система по чл. 7, ал. 1, т. 7 се събира и обработва информация за: 1. вид на непосредствената заплаха за екологични щети или на причинените екологични щети; 2. дата на възникване на непосредствената заплаха за екологични щети или на причинените екологични щети и/или датата, на която това е установено; 3. дейност съгласно приложение № 1, в резултат на която е възникнала непосредствената заплаха за екологични щети или са причинени екологичните щети; 4. дата, на която е започнала процедура за предотвратяване или отстраняване на непосредствена заплаха за екологични щети или на причинените екологични щети; 5. заявител на процедурата по предотвратяване или отстраняване на непосредствена заплаха за екологични щети или на причинени екологични щети - отговорен оператор, компетентен орган или представител на обществеността; 6. класификационен код по Класификацията на икономическите дейности на Националния статистически институт на дейността, в резултат на която е настъпила екологичната щета; 7. образувани досъдебни производства или съдебни дела във връзка с непосредствена заплаха за екологични щети или с причинени екологични щети; 8. резултат от досъдебните производства или съдебните дела по т. 7; 9. резултат от процедурата по предотвратяване на непосредствената заплаха за екологични щети или на екологичните щети върху: а) защитени видове и местообитания; б) води; в) почва. 10. резултат от процедурата по отстраняване на непосредствената заплаха за екологични щети или екологичните щети върху: а) защитени видове и местообитания; б) води; в) почва. 11. дата на приключване на процедурата по предотвратяване или отстраняване на непосредствената заплаха за екологични щети или на причинените екологични щети; 12. разходи за съответните превантивни или оздравителни мерки: а) заплатени пряко от отговорните страни; б) възстановени впоследствие от отговорните страни; в) невъзстановени от отговорните страни, като се посочват причините за невъзстановяването. 13. източник за заплащане на разходите; 14. прилагане на финансово осигуряване по чл. 43, 43а и 43б; 15. годишни административни разходи на компетентните органи по прилагане на закона; 16. друга информация. (2) Информацията по ал. 1 се събира и обработва за всеки отделен случай от съответния компетентен орган по чл. 6 или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Достъпът до информационната система по чл. 7, ал. 1, т. 7 се осигурява чрез интернет страницата на Министерството на околната среда и водите.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, 4 и 5 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Компетентният орган по чл. 6 или оправомощено от него длъжностно лице съобщава на оператора по реда на Административнопроцесуалния кодекс заповедта по ал. 5 и я публикува на интернет страницата си в срок 3 дни от издаването ѝ.“ 3. Създава се ал. 10: „(10) Компетентният орган по чл. 6 или оправомощено от него длъжностно лице удостоверява с констативен протокол от проверка пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедта по ал. 5.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 21, ал. 1 и 3 думите „т. 2 – 4“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице изпраща заповедта по ал. 1 на областния управител, отговорен за изпълнението на превантивните мерки.“ 2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 3. Създава се ал. 6: „(6) Компетентният орган по чл. 6, т. 2 – 4, представил предложението по чл. 22, ал. 1, или оправомощено от него длъжностно лице удостоверява с констативен протокол от проверка пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедта по ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 24, ал. 1 и 2 след думата „разходите“ се поставя запетая, а думата „съгласно“ се заменя с „включително разходите по“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 25, в текста преди т. 1 думите „чл. 6, т. 2 – 4“ се заменят с „чл. 6 или оправомощено от него длъжностно лице“, думите „в срок 5 дни“ се заличават, а думите „щети, като“ се заменят с „щети по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 в срок до 5 дни и“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 26, ал. 1, т. 1 и ал. 3 думите „т. 2 – 4“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 27, ал. 1 и 2 думите „т. 2 – 4“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като думите „и запетаята пред тях“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 2. В ал. 2, изречение първо и трето думите „т. 2 – 4“ се заменят с „или оправомощено от него длъжностно лице“. 3. В ал. 5 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „или оправомощено от него длъжностно лице“. 4. В ал. 6 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 5. В ал. 8 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „или оправомощено от него длъжностно лице“. 6. В ал. 9 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“. 7. Създават се ал. 10 и 11: „(10) Обжалването на заповедта по ал. 6 не спира изпълнението ѝ. (11) Компетентният орган по чл. 6 или оправомощено от него длъжностно лице удостоверява с констативен протокол от проверка пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедта по ал. 6.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, като думите „и запетаята пред тях“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 2. В ал. 3, изречение първо и трето, думите „т. 2 – 4“ се заменят с „или оправомощено от него длъжностно лице“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 2. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението ѝ. (6) Компетентният орган по чл. 6 или оправомощено от него длъжностно лице удостоверява с констативен протокол от проверка пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедта по ал. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 2. В ал. 4 след думите „чл. 6, т. 2 – 4“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 3. В ал. 7, изречение първо и трето, след думите „Министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 4. В ал. 10 след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 5. Създава се нова ал. 12: „(12) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице изпраща заповедта по ал. 11 на областния управител, отговорен за изпълнението на оздравителните мерки.“ 6. Досегашната ал. 12 става ал. 13. 7. Създават се ал. 14 и 15: „(14) Обжалването на заповедта по ал. 11 не спира изпълнението ѝ. (15) Компетентният орган по чл. 6, т. 2 – 4, направил предложението по ал. 4, или оправомощено от него длъжностно лице удостоверява с констативен протокол от проверка пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедта по ал. 11.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 34 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 и 5 след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 2. В ал. 7, изречение първо и трето след думите „околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 3. Създават се ал. 12 и 13: „(12) Обжалването на заповедта по ал. 10 не спира изпълнението ѝ. (13) Компетентният орган по чл. 6, т. 2 – 4, направил предложението по чл. 33, ал. 4, или оправомощено от него длъжностно лице удостоверява с констативен протокол от проверка пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедта по ал. 10.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 2. В ал. 2 след думата „разходите“ се поставя запетая и думата „съгласно“ се заменя с „включително разходите по“, а след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“. 3. В ал. 3 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 6“, след думата „разходите“ се поставя запетая и думата „съгласно“ се заменя с „включително разходите по“, а след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В чл. 36, ал. 2 и 4 след думите „министърът на околната среда и водите“ се добавя „или оправомощено от него длъжностно лице“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24: „§ 24. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „се събират“ се добавя „принудително“, думите „Националната агенция за приходите“ се заменят с „публичен изпълнител“, а накрая се добавя „или по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато са възложени на съдебен изпълнител.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) В срок 14 дни от издаване на констативния протокол от компетентния орган по чл. 6, т. 2 – 4 или от оправомощено от него длъжностно лице за изпълнението на заповед по чл. 20, ал. 5 в случаите по чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 2, чл. 29, ал. 6, чл. 33, ал. 11, чл. 34, ал. 10 и чл. 35, ал. 3 областният управител представя в Министерството на околната среда и водите документи, удостоверяващи изпълнението на заповедта.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в нея накрая се добавя „въз основа на документите по ал. 2.“ и се създава изречение второ: „В акта се съдържа и покана за доброволно изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26: „§ 26. Създават се чл. 43а и 43б: „Чл. 43а. (1) В случаите по чл. 3, т. 2 операторът или третото лице осигуряват финансово изпълнението на оздравителните мерки чрез поне един от следните начини: 1. банкова гаранция; 2. ипотека върху недвижими имоти и/или вещни права върху тях; 3. залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа. (2) Обезпечението по ал. 1 се представя в Министерството на околната среда и водите в 7-дневен срок от съобщаване на заповедите по чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2. (3) Банковата гаранция по ал. 1, т. 1 се учредява за срока, определен в заповедите по чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2. Чл. 43б. (1) В случаите по чл. 3, т. 3 операторът осигурява финансово изпълнението на превантивните и оздравителните мерки чрез поне един от следните начини: 1. банкова гаранция; 2. ипотека върху недвижими имоти и/или вещни права върху тях; 3. залог върху вземания, движими вещи или ценни книжа. (2) Обезпечението по ал. 1 се представя в Министерството на околната среда и водите в 7-дневен срок от съобщаване на заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2. (3) Банковата гаранция по ал. 1, т. 1 се учредява за срока, определен в заповедите по чл. 20, ал. 5, чл. 29, ал. 6 и чл. 32, ал. 2.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27: „§ 27. В чл. 47 се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „т. 2 – 4“ се заличават. 2. В ал. 4, изречение първо думите „т. 2 – 4“ се заменят с „или оправомощено от него длъжностно лице“. 3. В ал. 6 думите „т. 2 – 4“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. В чл. 48, ал. 1 – 4 думите „т. 2 – 4“ се заменят с „или оправомощено от него длъжностно лице“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 29 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нов § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31.

Комисията предлага да се създаде нов § 32. „§ 32. В глава пета наименованието на раздел II се изменя така: „Раздел II – Информация до Европейската комисия“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. Член 55 се изменя така: „Чл. 55. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице предоставя на Европейската комисия, за всеки отделен случай на екологична щета, следната информация: 1. вид на екологичната щета по смисъла на чл. 4, ал. 1, дата на възникване и/или констатиране на щетата; 2. описание на дейността в съответствие с приложение № 1; 3. всяка друга информация, имаща отношение относно опита, натрупан при прилагането на закона. (2) Информацията по ал. 1 се събира и обработва в информационната система по чл. 7, ал. 1, т. 7.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. В чл. 56 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и удостоверяване на пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедите по глава втора и/или четвърта“. 2. В ал. 2 се създава т. 7: „7. удостоверяване на пълното, качествено и в срок изпълнение на заповедите по глава втора и/или четвърта“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, като думите „и запетаята пред тях“ се заличават. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39: „§ 39. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1, т. 9 думата „препарати“ се заменя със „смеси“; 2. Създава се § 2а: „§ 2а. Законът предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40: § 40. Параграф 7 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така: „§ 7. Информацията по чл. 55, ал. 1 се предоставя на Европейската комисия в срок до 30 април 2022 г. и на всеки пет години от тази дата.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41. „§ 41. В приложение № 1 към чл. 3, т. 1, в т. 4 думите „по смисъла на чл. 2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси“ се заменят с „класифицирани по Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006.“