ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България)1884 думи
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! За съжаление, равнището и динамиката на доходите през последните години в България ни показва, че това правителство, което управлява, а и предходните правителства с мандата на ГЕРБ, не са способни да измъкнат страната от последното място в политиката по доходите в Европейския съюз – България си остава с най-нисък жизнен стандарт и равнище на доходите в Европа.
След повече от 10 години управление на ГЕРБ, въпреки че се наблюдава някакъв растеж на доходите, те все още остават относително ниски, и то в пъти в сравнение със средните за страните от Европейския съюз. След 10 години управление на ГЕРБ и безброй обещания и управленски ангажименти пред политиката по доходите стоят непреодолими предизвикателства – ниското равнище на доходите, съпроводено със сериозен спад в покупателната способност, задълбочаващите се неравенства, липсата на справедлива и ефективна социална защита на бедните не позволяват на българина да живее нормално и да се чувства пълноценен, а не втора ръка европейски гражданин.
Възрастните хора, пенсионерите в България са най-застрашени от бедност, социално изключване и материални затруднения – доколкото пенсиите са основният източник на доходи за тях, никой не може да оспори, че там е най-големият провал на управляващите в политиката по доходите.
Пенсионната ни система е изправена пред двойно предизвикателство – да остане стабилна и устойчива във финансово отношение и да е в състояние да осигурява адекватни доходи след пенсионирането. След 2000-та година, когато под натиска на Световната банка бе проведена прословутата пенсионна реформа и се въведе никъде непоказалия предимства тристълбов модел, няма адекватни политики и решения по тези предизвикателства. Докато другите правителства на България с различни средства се опитваха да дадат къде по-успешни, а къде по-малко успешни решения, в последните повече от 10 години управление на ГЕРБ няма и намек за осигуряване на адекватност на пенсиите.
При първото управление на ГЕРБ – кабинет Борисов 1 с финансов министър Симеон Дянков, дори се стигна до съзнателно и откровено нарушаване на българското законодателство. За три поредни години пенсиите на всички български пенсионери не бяха осъвременявани от 1 юли съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. На обществото бе внушавано, че пенсионерите са изяли фискалния резерв, а това заедно с излиянията за лошия човешки материал, визирайки останалите, които живеят в България, бяха извиненията и говоренето на Бойко Борисов през целия му първи мандат. По мои изчисления това неспазване на българското законодателство лиши българските пенсионери от увеличение на пенсиите им между 12% и 20%.
Последваха други неадекватни решения – за сметка единствено на осигуряващите се лица, като например пенсионната реформа на Калфин в кабинета Борисов 2, която узакони нарастването на пенсионната възраст и изискуемия за пенсиониране осигурителен стаж до достигане на възрастта от 65 години – 40 години за мъжете и 38 години за жените, без оглед на ниската продължителност на живота в страната. Това може да се оцени само и единствено като цинизъм и обричане на работещите българи на невъзможност да се пенсионират.
И да стигнем до последното управление на ГЕРБ – кабинетът Борисов 3. Социалната политика е изпълнена с противоречиви и нееднозначно приемани политики и решения, понякога скандални и предизвикващи протести, но са дали повод това правителство да говори, че е направило реформа в социалната сфера. За съжаление, или по-скоро за радост, въпреки крещящата нужда от промени и нови политики, пенсионната система като че ли беше оставена настрани.
Ще отбележа няколко решения, които отнемат осигурителни права, и един дебат за присъединяване на втория стълб към първия, но на правителството не му стигна смелостта да стигне докрай. В този дебат се роди една политика, която аз намирам за удачна и компромисна – да се даде възможност на всеки, който желае, да прехвърли натрупаните средства в личната си партида от втория стълб в първия стълб, но само толкова. Само че и тук е типичният хаос – даваме възможност да се прави избор, но лишаваме хората от информация, защото и до ден днешен законодателят не се е произнесъл каква ще е методиката, по която ще се пресмятат и ще се изплащат пенсиите от втория стълб.
Министър Сачева в първите дни, когато встъпи в длъжност, обеща решаване на висящи въпроси по втория стълб, включително и коефициента на редукция на първата пенсия. Мина доста време оттогава, решение няма. Дали само тя носи вината за това не е важно. За да стигнем до днес в края на мандата ѝ, когато под влияние на предстоящи парламентарни избори и в процедура на приемане на последния бюджет от това мнозинство, в публичното пространство се вдигна сериозен медиен шум, отначало по повод социалните мерки, свързани с корона кризата, а впоследствие и за размерите на социалните плащания в контекста на бюджета. Този шум остави надежда у настоящи и у бъдещи пенсионери, че се мисли за тях, и най-после, след 10 години управление на ГЕРБ, ще има решение в тяхна полза. Но уви, излязоха параметрите на бюджета и стана ясно, че за пореден път очакванията са били напразни и дори в края на мандата, въпреки шумните заявления, политиката по доходите на пенсионерите няма да се промени.
А предизвикателствата и промените пред пенсионната система и през следващата и по-следващите години не само ще си останат същите, но ще се задълбочават. Няма визия и решение за финансовата устойчивост и стабилност на социалноосигурителната система и в частност на Фонд „Пенсии“. Няма и визия как да се сложи началото на решаване на проблема с осигуряването на адекватни доходи за хората в напреднала възраст. Адекватността на една пенсия се определя от способността размерът ѝ да предотвратява изпадането в бедност, определя се и от степента, до която замества доходите от труд, и от периода – времето, в което се получава. През 2016 г. този период в България е бил 16,5 години и, естествено, е най-краткият в сравнение със страните – членки на Европейския съюз. За сравнение, само във Франция е 24,5 години. Днес с увеличаване на възрастта за пенсиониране в България сигурно е още по-зле положението.
В политиките, които ГЕРБ следва, управлявайки държавата, няма нито едно решение за повишаване на адекватността на пенсиите, в този мандат също. А с последните решения покрай бюджета за 2021 г. бе затвърдена традицията – нищо за пенсионерите и увеличаване на хаоса в пенсионната система. Защото 300 лв. минимална пенсия и 1440 лв. максимална – и двете увеличени с по 20%, и то още от 1 януари, а на всички останали с 5%, и то чак от 1 юли, когато многократно са стопени от инфлацията, не предотвратява нито изпадането в бедност на все повече българи, нито подобрява общия коефициент на заместване на дохода от труд. Но е сигурно, че вдигайки минималната пенсия с 20% без правила и без оглед на осигурителния принос, демотивира хората в трудоспособна възраст да се осигуряват, но пък купува гласове. Отново няма да има преизчисляване на пенсиите. При така провежданата политика пенсиите ще заместват все по-малка част от доходите на хората и отново бедните ще стават все по-бедни, а богатите – по-богати.
Госпожа Сачева – социалният министър в това правителство, заяви: за преизчисляването на пенсиите с по-нови доходи са нужни по-добри икономически показатели. В година, в която не очакваме много добри приходи, защото все още ще имаме икономически сътресения, няма как да се случи това. Само дето госпожа Сачева не обясни защо това не се е случило досега при управлението на ГЕРБ, когато нямаше икономически сътресения и имаше по-добри приходи и по-добри икономически показатели. Не обясни, след като излизаме на дефицит и теглим заеми, за да компенсираме липсата на достатъчно добри приходи, как пък не се заделиха малко пари и за пенсионерите?!
И още нещо интересно каза министър Сачева: постигането на абсолютна справедливост в пенсионната система е почти непостижимо предизвикателство заради факта, че има хора, пенсионирали се при различни условия и правила. Да, това е вярно и никой не очаква абсолютна справедливост, но поне някаква елементарна трябва да има. Защото макар и пенсионирали се при различни условия и правила, хората с еднакъв осигурителен принос, макар и пенсионирани в различни моменти, няма как да имат разлика в пенсиите в пъти повече. Не е нормално да не се прави нищо по въпроса и да се крием зад празни фрази, че абсолютна справедливост няма. А отлагането на реформите в пенсионната система и решенията за адекватност на пенсиите и за финансовата ѝ стабилност ще струва все по-скъпо. Същото се отнася и до преодоляването на огромните разлики между староотпуснатите пенсии и тези в по-ново време. Затова трябва като управляващи да спрете лутането и да заявите визия и решение, за да знаят българите какво ги чака и ние с днешните разисквания и с предложенията за решение Ви помагаме в тази посока.
Нарастващото застаряване на населението през следващите десетилетия намалява възможностите за постигане на нива на пенсиите, които можем да наречем адекватни. Хората в трудоспособна възраст ще намаляват вследствие на демографската катастрофа, ще нараства и продължителността на живота. Това ще налага нови корекции на пенсионните политики, и то не само в посока – ще вземем от тези и ще дадем на онези. Нуждаем се от дългосрочна консенсусна визия, свързана с постигането на основните цели на пенсионното осигуряване – визия, отразяваща реалностите и разработена в контекста за справяне с предизвикателството със застаряването и превръщането му във възможност чрез удължаване на трудовия живот, но не с механично вдигане на възрастта за пенсиониране; разработване на възможности за допълнителни пенсии и осигуряване на достъп на всички работещи до адекватна социална защита, включително и пенсии, в контекста на насърчаване на активното стареене като основа за солидарност между поколенията и неизползвания потенциал на възрастните хора, в контекста на осигуряване на адекватни и устойчиви дългосрочни грижи за застаряващото ни общество, въобще в контекста на цялостната стратегия за активно стареене.
Българските граждани трябва да знаят, че има решение, има алтернатива. БСП има визия за пенсионна политика и реформи, включваща решения за осигуряване на адекватни доходи за хората в напреднала възраст в условията на гарантиране на финансова устойчивост в пенсионната система. И когато народът гласува доверие на БСП да управлява България, ще направим тези решения консенсусни, защото те ще са приемливи за обществото. Тогава тези решения ще бъдат факт, ще има преизчисляване по справедлив начин, за да се затвори ножицата между размера на старите пенсии, отпускани преди години, и новите, отпускани сега. Защо не започнем с консенсуса още от днес?
Водени от мисълта, че пенсионната политика и политиките по пенсиите в цялост оказват съществено влияние върху публичните бюджети и предлагането на работна ръка, и от убеждението, че основните цели на пенсионната система в България трябва да бъдат по-възрастните хора – да се защитят от изпадане в бедност и да им се осигури достоен стандарт на живот и икономическа независимост, когато остареят и в същото време да се запази финансовата устойчивост на същата тази пенсионна система, на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме на Народното събрание да приеме след разисквания следното
„РЕШЕНИЕ:
Възлага на министъра на труда и социалната политика в срок до 15 ноември 2020 г. да представи в Комисията по труда, социалната и демографската политика в Народното събрание:
1. Цялостна визия в краткосрочен и дългосрочен план за пенсионната политика и реформи в контекста на осигуряване на адекватни доходи за хората в напреднала възраст в условията на гарантиране на финансова устойчивост в пенсионната система.
2. Методика, регламентираща фазата на пенсиите от Втория стълб на пенсионната система.“
Оставам с надеждата за ползотворен дебат по тази важна за българското общество тема и моля да приемете нашето предложение за решение, защото няма време за отлагане. Благодаря Ви.