20 November 2020

Тук.

Тук.

Тук.

Тук.

Тук.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е – във връзка с предстоящото гласуване да бъде направена поименна проверка.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание декларация от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ по повод Деня на християнското семейство. На 21 ноември Православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници Въведение Богородично, който в България от 1929 г. се чества и като Ден на християнското семейство. От векове дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, а в семейството децата научават най-ценните и житейски уроци и се възпитават в християнските добродетели, на които се крепи българският род. Семейното ходене на църква в този ден символизира влизането на Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Неслучайно в България и в Република Северна Македония празнуваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук отново се преплитат църковните и народните традиции, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години. В многовековната си история българинът е отредил достойно място на семейството. Ето защо в навечерието на Деня на християнското семейство е важно да помислим в два аспекта: българското семейство като основен фактор в борбата с демографската криза и като морален щит срещу вредната либерална пропаганда, която цели да подмени традиционните християнски ценности чрез налагането на джендър идеологията. Това представлява сериозна заплаха за устоите на християнска Европа и на здравото българско християнско семейство. Откъде идва опасността и кой се опитва да наложи тази чужда, пагубна за българското общество идеология? Преди дни стана ясно, че Европейската комисия ще предложи законодателни промени, с които държавите – членки на Европейския съюз, да бъдат задължени да признават гей-браковете, родителските права на еднополови двойки, както и транссексуалните хора в целия Европейски съюз. Парламентарната група на „Обединени патриоти“ категорично се противопоставя на тези скандални предложения, тъй като те са в разрез с християнските ценности на традиционното българско семейство, което се състои от майка, баща и техните деца. Абсурдните промени са заложени в Стратегията за равнопоставеност на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, небинарните, интерсексуалните и куйър-индивиди, известни като ЛГБТИ. Още по-скандално е, че Стратегията, разписана от Европейската комисия, е изработена по настояване на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, която в годишната си реч пред Европейския парламент за състоянието на Съюза поиска да бъдат засилени правата именно на ЛГБТИ общността. Според българското законодателство и Конституцията на Република България бракът е доброволен съюз между мъж и жена. По настояване на ВМРО тази формулировка е заложена в Проекта за нова Конституция, което ще противодейства на натиска на Европа за промяна на законодателството с цел легализиране на еднополовите бракове. Имаме лошите европейски примери. В началото на 2019 г. Германия узакони третия пол, като в актовете за раждане освен като мъж и жена германците имат и трета възможност – да се запишат като „друг“. Във Франция бе предложена поправка, с която във формулярите за училище понятията „майка“ и „баща“ да бъдат заменени с „родител едно“ и „родител две“, за да не бъдат засегнати правата на хомосексуалните родители. Противопоставяме се на соросоидните неправителствени организации като Българския хелзинкски комитет и други НПО-та, известни с антибългарската си дейност, както и на леви либерални партии, които лансират у нас джендър идеологията и стават съучастници в разрушаването на основни морални ценности в Европа. Категорично не приемаме Истанбулската конвенция, хомосексуалната пропаганда в училищата и детските градини, както и провеждането на гей паради, които са пошли и натрапват сексуалната ориентация на участниците в тях. Всеки от нас има свещен дълг към идните поколения и бъдещето на българските деца. В навечерието на Деня на християнското семейство сме длъжни да обещаем, че ще защитаваме българските семейни и християнски ценности и ще бъдем безкомпромисни с вредните либерални опити за налагане на полове, извън традиционните мъжки и женски, и на внушенията, че родителите могат да са различни от майка и баща. Битката за защита на традиционните християнски семейни ценности вече е основна битка в Европа. Претенциите за признаване на гей браковете и на трети, четвърти и прочие полове са само част от атаките срещу националната държава, християнската ни вяра и семейството като институция. От парламентарната група на „Обединени патриоти“ знаем каква е алтернативата за България и за Европа. Това е патриотизмът!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 18 ноември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г. На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива е във връзка с нарастващото разпространение на вируса COVID-19 и предприемане на необходимите мерки за неговото ограничаване на територията на Република България. С предлаганите нормативни промени в чл. 61 от Закона за здравето се цели прецизиране на текста на разпоредбата по отношение на съществуващото изискване за задължително болнично лечение на лица, болни от или заразоносители на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона. Доктор Дариткова акцентира върху факта, че действащата разпоредба на чл. 61 от Закона за здравето систематично е включена в глава II, раздел V „Надзор на заразните болести“ от Закона и се отнася единствено и само за задължително болнично лечение като вид противоепидемична мярка с цел ограничаване разпространението на съответната болест, а не като задължение за лечение в условията на болничната медицинска помощ, поради наличието на едно от заболяванията, посочени в този член. Тя подчерта, че следва да се прави ясна разлика между болнично лечение с цел изолация и болнично лечение по медицински показания. Доктор Дариткова посочи, че лечението на всеки български гражданин се назначава от лекуващ лекар въз основа на клиничното състояние на лицето, независимо от какво заболяване страда той. Според нея не е целесъобразно и аргументирано лечебните заведения за болнична помощ да бъдат използвани само с цел изолация на пациенти, без наличието на реални медицински показания за хоспитализация само поради факта, че са болни от или заразоносители на болести по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето. Създават се и допълнителни възможности за изпълнение на правомощията на регионалните здравни инспекции относно поставянето на лица, положителни за COVID-19, и техните контактни лица на задължителна изолация или карантина с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция. С предложените изменения се цели да се намали административното натоварване на районните здравни инспекции и да се осигури възможност за правилно и законосъобразно прилагане на мерките по изолация и карантина. Предлага се създаването на нормативна възможност за връчване на предписанията за поставяне под изолация или карантина на съответните лица чрез устно уведомяване или чрез цифрови съобщения. По този начин ще се подпомогне дейността на инспекциите и ще се намали натовареността на здравните инспектори при изпълнение на техните задължения и отговорности в областта на надзора и контрола на противоепидемичните мерки в контекста на COVID-19. Нормативните промени се предлагат предвид обстоятелството, че регистрираните средно на ден новозаразени с COVID-19 лица в страната драстично нараства, като същевременно хроничният кадрови недостиг в РЗИ, натрупан през последните години, възпрепятства навременното прилагане на противоепидемични мерки. Във връзка с редакцията на текста на разпоредбата на чл. 61 от Закона за здравето в Заключителните разпоредби се правят и необходимите изменения в съответните закони. Със Законопроекта се предлагат и изменения и допълнения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, като се създава правна възможност при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването със заповед да забрани за определен срок от време износ на лекарствени продукти от територията на Република България. По този начин се цели гарантиране на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България. Доктор Дариткова поясни, че очакваните резултати от прилагането на предлаганата нормативна уредба са свързани с осигуряване на навременна защита на гражданите на Република България от разпространение на вируса COVID-19, както и с последиците от влошаващата се епидемична обстановка в страната през последните седмици. В писмените становища на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз и на Българската генерична фармацевтична асоциация се изразява принципна подкрепа за предлаганите законодателни промени. В част от тях се съдържат и конкретни предложения по текстовете на някои от предлаганите разпоредби, които да бъдат обсъдени между първо и второ гласуване на Законопроекта. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите изменения и допълнения и отправиха конкретни въпроси във връзка с отпадането на задължителното болнично лечение на лица, болни от и заразоносители на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето. Народните представители се обединиха около становището, че между първо и второ гласуване на Законопроекта текстовете на някои от предлаганите разпоредби следва да бъдат допълнително обсъдени и прецизирани. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 10 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 054-01-105, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 13 ноември 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Настоящата законодателна инициатива е във връзка с нарастващото разпространение на коронавирус, предизвикващ заболяването COVID-19, и предприемане на необходимите мерки за неговото ограничаване на територията на Република България. С предлаганите нормативни промени в чл. 61 в Закона за здравето се цели прецизиране на текста по отношение на противоепидемичните мерки и съществуващото изискване за задължително болнично лечение на лица, болни от или заразоносители на заразна болест, съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона. Във връзка със спекулациите в медийното пространство след внасянето на този законопроект искам да подчертая, че предлаганите промени по никакъв начин не целят освобождаване на държавата от отговорност за здравето на хората, които имат нужда от болнично лечение и са болни от COVID-19. Искам да припомня как променихме чл. 61 в началото на извънредното положение и вписахме, наред с другите особено опасни инфекции, като чума, коремен тиф, като полиомиелит, дифтерит и други такива, които са ясно дефинирани от медицинските експерти като особено опасни, добавихме COVID-19 тогава, когато не знаехме характеристиката и протичането на това заболяване, защото нямаше друга възможност да се въведат противоепидемични и карантинни мерки. Още веднъж искам да подчертая, че този член се намира в главата „Надзор над заразните болести“, тоест касае единствено въвеждането на противоепидемични мерки, които целят ограничаване на разпространението на инфекцията. Още тогава колеги от опозицията, конкретно от „БСП за България“, изказаха противни становища, като смятаха, че COVID-19 не може да се съотнесе към особено опасните инфекции, че задължителното болнично лечение като мярка нарушава правата на българските граждани. Даже и в момента колеги от БСП, като примерно уважаваният от мен професор Михайлов, изразяват в медиите мнение, че неговата препоръка, цитирам: „Моето мнение и моята препоръка е да се прецизират самите индикации за хоспитализация. Ако се премине към поголовно хоспитализиране, ще се счупи здравната система.“ Уважаеми колеги, тогава, когато въведохме съюза „и/или“, даже по предложение на колеги от опозицията в пленарната зала, отпадна от някои от членовете на този закон задължителното болнично лечение, се допуска двусмислено тълкуване на текста. Не е ясно кога като противоепидемична мярка ще се използва задължителна изолация – дали това върви задължително и с болнично лечение и кога ще се прилага една от двете мерки, в този случай дали болничното лечение не изисква задължителна изолация. Затова смятам, че има нужда от прецизиране на текста и очаквам наистина предложения между първо и второ четене, защото искам ясно експертите да кажат за кои заразни болести, които са особено опасни инфекции, задължителната изолация и болничното лечение да вървят едновременно и за кои се налага само една от двете мерки. Отново искам да подчертая, че останах изненадана от промяната в мнението по отношение на една и съща нормативна уредба в рамките само на няколко месеца. Считам, че когато става въпрос за здравето на българските граждани, посланията към обществото трябва да бъдат научно и медицински издържани, за да не се създава допълнително объркване и хаос сред населението. Със Законопроекта се създават и допълнителни възможности за изпълнение на правомощията на регионалните здравни инспекции относно поставянето на лица, положителни за COVID-19, и техните контактни лица на задължителна изолация или карантина с предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция. С предложените изменения се цели да се намали административното натоварване на РЗИ и да се осигури възможност за правилното и законосъобразното прилагане на мерките по изолация и карантина, предлага се създаването на нормативна възможност за връчване на предписанията за поставяне под изолация или карантина на съответните лица чрез устно уведомяване или чрез цифрови съобщения. По този начин ще се подпомогне дейността на инспекциите и ще се намали натовареността на здравните инспектори при изпълнение на техните задължения и отговорности в областта на надзора и контрола на противоепидемичните мерки в контекста на епидемията от коронавирус. Нормативните промени се предлагат предвид обстоятелството, че регистрираните средно на ден новозаразени с коронавирус лица в страната драстично нарастват и същевременно хроничният кадрови недостиг в РЗИ, натрупан през последните години, възпрепятства своевременното прилагане на противоепидемичните мерки. Знаем, че даже и колеги народни представители се включиха като доброволци, за да дадат възможност своевременно да се разпространяват сред гражданите предписанията за поставяне на карантина. Във връзка с редакцията на текста на разпоредбата на чл. 61 от Закона за здравето и Заключителните разпоредби се правят необходимите изменения в съответните закони. Със Законопроекта се предлагат и изменения и допълнения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, като се създава правна възможност при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването със заповед да забрани износа на лекарствени продукти, за които е установен недостиг… (Шум.)

…на територията на Република България. Това се налага поради факта, че досега такава норма разписахме само в Закона, който е свързан с извънредното положение по повод на COVID-19. Смятаме, че една трайна нормативна уредба, която гарантира в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина сигурност в достатъчните количества медикаменти на територията на Република България, дава възможност за реакция дори и при други кризи, не само по отношение на тази епидемична криза, но и на други, да се гарантират достатъчни количества, като се забрани износът на медикаментите, за които е установено, че имаме недостиг. Очакваните резултати от прилагането на предлаганата нормативна уредба са свързани с осигуряване на навременна защита на гражданите на Република България от разпространението на вируса на COVID-19, както и да се преодолеят последиците от влошаващата се епидемична обстановка в страната през последните месеци. Разчитам на подкрепата на разумните народни представители в пленарната зала за тази законодателна инициатива.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че акустиката в залата въобще не е добра и нещо в задните редове не се чува. Може би към Вас, госпожо Председател, трябва да направите необходимото за подобряване на акустиката.

Уважаеми колеги, днес на нас ни се предлага да направим една промяна в Закона за здравето и в някои други закони с мотива, че така се включваме в общата идея за справяне с пандемията ковид. Така ли е в действителност? Днес ние трябва да разсъждаваме по темата дали болните с остри заразни заболявания, с тежки заразни заболявания с висока смъртност, трябва да имат задължително болнично лечение. Днес не става дума само за ковид, днес става дума, а между другото и доктор Дариткова правилно каза, за заболявания като холера, като чума, като вариола, при които явно, че не могат болните да не бъдат изолирани и да не бъдат на задължително болнично лечение. Да, преди няколко месеца съвсем механично ковид беше добавен в тази група, може би защото нямаше достатъчно време и защото не го познавахме достатъчно. Но днес, ако ние имаме друго становище за ковид и считаме, че там може да нямаме задължително болнично лечение, това не е за другите заболявания, защото ковид в една поредичка от десетина заболявания е предпоследното заболяване, така че ние не можем да отменим задължителното болнично лечение за всички тези заболявания. Защото, ако утре от Африка при нас дойде един болен от холера, което е вариант, и той откаже болничното лечение, ние няма да имаме основанието той да бъде на задължително болнично лечение. На второ място се предлага задължителна изолация. Терминът „задължителна изолация“ в българското здравеопазване през годините, поне доколкото аз го познавам, вървеше със задължителното болнично лечение, защото когато се касаеше за необходимата изолация, там пациентът беше приеман в инфекциозните отделения, а в тези инфекциозни отделения бяха създадени условия за тази задължителна изолация. Те отговаряха на наредба, на критерии, на строителни разрешения и така нататък. Днес, когато ние въвеждаме термина „задължителна изолация без болнично лечение“, не знаем на какви критерии, на какви параметри отговаря тази задължителна изолация. И ако даденият пациент реши да бъде изолиран вкъщи, ние не знаем дали има възможности наистина да си осъществи задължителната изолация, защото задължителната изолация при остри заразни болести, и пак повтарям, днес ние говорим не само за ковид, ние говорим и за другите заболявания – кой ще бъде в контакт с него, как ще бъде обгрижван, как ще бъде осъществявано лечението? В крайна сметка всички Вие сте наясно, че според мен над 50% от българските граждани не могат да осъществят параметрите – тези условия, на които отговаря задължителната изолация – в домовете си. И трябва да си признаем, че те нямат и финансовата възможност да осъществят тази задължителна изолация. Затова аз мисля, че наистина предложението, което е смислено предложение, не е направено просто по правилния начин. Но още днес, още предварително, то трябваше да бъде направено така, че ние да отделим в отделна група COVID-19 и да вземем необходимите законодателни инициативи и решения, които трябва да следват. Така стои въпросът и с второто предложение – да облекчим работата на районните здравни инспекции и те да се превърнат…, тоест да използват възможностите на един кол център. Това може да го приемем в условията на пандемия с ковид, защото един шеф на РЗИ, примерно в Пловдив, днес трябва да подпише 500, 600 или 1000 предписания, което е практически много трудно изпълнимо. Но утре, когато няма да имаме пандемия, това ще важи и за другите инфекции, това ще важи и за чумата, за холерата – всички тези предписания, които се издават, когато ние, дай боже, да нямаме болни с тези заболявания. Просто и тук трябва да важи принципът, че да отделим острите заразни, тежките и социалнозначими инфекциозни заболявания от ковид и да приемем решения, които са за пандемията с COVID-19. Що се касае за предложението за лекарствата – да, това е едно смислено предложение, което ние не може да не подкрепим. Но по принцип бихме искали в Закона да бъде селекциониран, предложенията и решенията за разрешения, които касаят справяне с пандемията с COVID-19, да бъдат отделени от другите значими инфекциозни заболявания. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние от ДПС няма да подкрепим предложените промени в Закона за здравето. Имаме своите сериозни аргументи за това, а не сме против просто от позицията на опозиция. Няма да подкрепим предложението за отпадане на думите за задължително болнично лечение след изброяването на поредица от опасни заразни болести, сред които COVID-19, в чл. 61, защото това означава да поставим на риск опазването на общественото здраве. В този член са посочени лица, които подлежат на задължителна изолация и/или болнично лечение, защото са болни от или са заразоносители на такива опасни заразни болести, като: холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария и така нататък, и накрая е записан COVID-19. Според нас липсва сериозна аргументация за предлаганата промяна, освен чисто формалното изречение, че това се прави с цел прецизиране на текста на разпоредбата по отношение на съществуващото изискване за задължително болнично лечение на лица, болни от COVID-19. Да, когато записахме COVID-19, все още бяхме в началото на пандемията и нямаше информация както за механизмите на разпространението на тази вирусна инфекция, така и за нейното лечение. Сега вече знаем, че болни от коронавирус могат да се лекуват и вкъщи, в домашни условия, а не задължително в болница. Но от така предложената промяна на чл. 61 следва, че отпада едва ли не изцяло възможността директорът на съответната регионална здравна инспекция по предложение на лекуващия лекар с предписание да насочва за задължително болнично лечение лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или ал. 3. От приемането на настоящия закон през 2004 г. до днес никога не е поставяно под съмнение правото на държавата чрез директора на съответната регионална здравна инспекция да даде задължително предписание за болничното лечение на лице, болно от някоя от тези болести. Този текст е гаранция за защитата на обществения интерес и на здравето на обществото. Второ, този член е обвързан и с чл. 215, който регламентира в момента възможността да се наложи санкция на лице, болно от заразна болест по чл. 61, ал. 1 или ал. 3, ако той откаже предписаното му болнично лечение, а също и възможност за принудително довеждане със съдействието на органите на МВР на лице, отказало да се яви доброволно за предписаното му болнично лечение. Обръщам внимание на това, че COVID-19 е само една от заразните болести по посочените параграфи, със сигурност не е най-страшната сред тях. Не бива да застрашаваме обществения интерес и да поставяме под риск общественото здраве. Не бива да допускаме да има законова възможност, когато лекарят прецени, че трябва болнично лечение за лице, болно от холера или от изброените вече заразни болести, то може да откаже да постъпи за болнично лечение, а държавата да няма законни средства да го принуди, за да го направи. Не бива да има законова възможност и в другата посока, а именно когато лекар прецени, че лице, болно от тези болести, се нуждае от болнично лечение, държавата да абдикира от задълженията си да му осигури такова. Сега предписанието на директора на съответната РЗИ е задължително както за болния, така и за държавата по отношение именно на осигуряването на такава възможност за болнично лечение при преценена необходимост. С отпадането на „и/или“ болнично лечение държавата и болниците се освобождават от носенето на отговорност при неприлагане на болнично лечение от тези болести при необходимост и по този начин това няма да може квалифицирано като отказване на лечение, съответно пациентите няма да могат да съдят държавата или болниците за отказване на лечение. Не можем под претекст за прецизиране на разпоредба да се откажем от гарантирано осигуряване на болнично заведение за болните от вече изброените заразни болести. На практика ще легализираме отказа от лечение, и то на опасни заразни болести, а не само в случаи, като визирания основно ковид, но покрай тях и другите. Трето, ако одобрим предложената промяна на чл. 61, ще провокираме съмнения в обществото, че правим това по конюнктурни съображения, предвид трудностите, които в момента изпитва здравната ни система заради пандемията от COVID-19. Предвид настоящата пандемия от COVID-19 и огромният натиск върху здравната ни система, препълнените с болни от коронавирус болници или отделения, предназначени за тази цел, и трудностите за постъпилите за болнични лечения поради липса в отделенията за ковид на свободни легла и най-вече поради липса на лекари и медицински персонал с така предложената промяна в чл. 61 ще оставим съмнения в обществото, че по този начин държавата едва ли не ще абдикира от отговорностите си за болнолечение на болни от ковид, когато – подчертавам това – се налага. Относно предлаганите промени РЗИ да могат да карантинират по телефона с есемес или по електронен начин, това е добра идея, която заслужава да бъде подкрепена между първо и второ четене след съответните промени, които ще се направят, както и контролът, който непременно трябва да бъде проследен и контактните лица да бъдат карантинирани. Бих искал да представя официалната позиция на Световната здравна организация от вчера, че в ситуацията с разпространението на ковид епидемията в Европа е толкова сериозна, че се налага предприемането на нови мерки. За съжаление, това се отнася и за нашата страна. Едва ли е необходимо да посочвам една недобра статистика. В Европа ние сме вече на трето място по смъртност и наистина трябва всички да преценим, да анализираме и да се предприемат, ако е необходимо, и нови мерки, така че да преодолеем тази ситуация. Бих искал да изразя позицията на нашата парламентарна група, че между първо и второ четене, след прецизиране на текстовете с ясно очертаване на обхвата, рамката и целите, които си поставяме с тези промени, ние бихме ги подкрепили и бихме участвали със съответни предложения. Ако има работна група, бихме участвали конструктивно за постигане на работещи текстове, коректни към обществото в тази ситуация и не бихме искали да оставяме каквито и да е съмнения, че държавата може да абдикира от своите отговорности. Ситуацията е сериозна и с оглед на това може би е добре да чуем гласа на опитни колеги като професор Костов и доктор Симидчиев за едно масово тестване и средствата, които биха се разходвали за такава цел, едва ли биха били в повече, отколкото парите и средствата, които се налага да се харчат и да се предоставят за болнично лечение. А това би било една добра превенция с оглед на това тези, които са положителни, да бъдат карантинирани, изолирани, за да спрем тази вълна, която трябва да ни притеснява всички нас и да бъдем загрижени абсолютно всички. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи този закон, в който може наистина за второ четене да се вкарат и някои допълнителни мерки. Той идва разумно и навреме в една нова ситуация, пред която е изправена България в последните 30, 40, 50 дни. Първо, 8-месечният опит, който вече има държавата в лечението на това заболяване, налага наистина тези нови мерки. Две неща са много важни, които клиничните специалисти от колегите ги разбират. Първо, наистина това не е особено опасна инфекция, както холера, чума и някои други. Но тази инфекция, въпреки че не е особено опасна, има много висок инфекциозен индекс. Тоест, един болен заразява други много бързо и наистина чувствителното нарастване на хоспитализираните пациенти и изобщо на болните в страната в последните 40 – 50 дни драматично застрашава здравната система. Затова се налагат тези нови мерки. Второ, към настоящия момент 5600 пациенти са в болницата, преди 50 дни бяха под 500. Сега са се увеличили бройките на хоспитализациите около 10 пъти. Точно по същото време в края на септември и началото на октомври пациентите в интензивно отделение бяха 50 – 60 човека, сега са 313 и растат всеки ден, а тези 320 машини за контролирана вентилация, която закупи правителството още през пролетта, са на прага на изчерпването вече към настоящия момент. Това налага една промяна в Закона, наистина да бъдем на нивото на своята отговорност и да вземем наистина разумните решения какви поправки трябва да направим за второ четене, а също спиране на паралелния износ на лекарствата, за да не се получават тези ситуации в аптечната мрежа, които имаме към настоящия момент да не достигат медикаменти, да дадем право на министъра бързо, експертно да спре паралелния износ, за да няма тази ситуация. Другото е новите технически средства – с есемеси да се контролират болните в карантина, защото карантината на хората е много важна, за да не заразяват нови пациенти. Връщам се пак на ситуацията – без да е особено опасна инфекция, тази инфекция има много висок контангьозен индекс. Виждате бързото разпространение, което налага да вземем тези мерки, затова ние ще подкрепим Законопроекта на първо четене с евентуални допълнителни поправки на второ, ако има нужда. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще бъда кратка. В сегашната ситуация трябва много добре да обмислим дали трябва да отпадне болничното лечение, защото някои от хората, които няма къде да отидат – не говоря за тези, които нямат дом, не говоря за тези, които имат малки деца и застрашават живота на другите, те трябва да бъдат приети в болница, така че много внимателно при следващото обсъждане ние трябва да преценим в кои случаи пациентът е за болнично лечение и в кои не е. И това не е само работа на един законодател, а основно това е работата на лекуващия лекар. Това, настрана. Трябва да бъдем внимателни, когато променяме Закона. Но аз мисля, че ние принципно грешим. Ако досега COVID-19 е по-леката форма, утре или вдругиден може да ни удари нещо още по-тежко от тези заразни болести, които виждате и са упоменати. Тогава какво правим? Трябва едновременно със събитието, от което ние не можем да избягаме и се борим от всички страни – и отдолу, и отгоре, трябва да вървят нещата по един малко по-различен начин. Той е да ограничим разпространението, защото винаги може да се случи нещастието. Но за разпространението ние трябва да имаме вече разписаните правила. Това – COVID-19, беше вид упражнение. Трябва да разделим пациентите на контактни, на болни, на такива, които са заразоносители и оттам, по тези групи, ние да преценим кой, къде, как, какво трябва да направи и това да бъде разписано от специалистите – тогава да се види къде Законът ще бъде нарушен, какво трябва да промени Народното събрание, и вече да имаме досега тази груба мрежа, която безспорно не може да бъде онази мрежа преди 30 или 40 години, когато идваше санитарният инспектор, лепеше с габърче „болен!“ Безспорно тази система трябва да се осъвремени, но ние сега се опитваме със законодателни мерки да спасим ситуацията в държавата. Няма нищо лошо. Нямаме друг избор! Но вече трябва да сме готови със съответните направления, за които казах. Затова идеята за работна група е много добра, макар че малко закъсняваме. Но може би от опита, който имат тези, които се сблъскват и са на предния фронт, включително Министерството на здравеопазването, ние ще можем вече да канализираме нещата и при един следващ удар – той може да бъде утре, може да бъде вдругиден, не дай си Боже да се случи, веднага да се знае какво. И, второ, това не бива да бъде информация, която трябва да бъде крита, както досега в предните 30 – 40 години, когато имаше хора, за които, за тяхното мълчание и пазене на тези планове получаваха допълнително възнаграждение. Напротив, трябва да се знае от населението то да бъде подготвено. Най-малкото трябва да се знае от медицинските специалисти. Това са трите направления, за които исках да Ви кажа. Да не бързаме, да видим при кои ситуации да остане болничното лечение.

Благодаря, госпожо Председател. Съвсем кратка процедура. В добрия дух на днешната дискусия да Ви напомня да качите Програмата за работата на Народното събрание, която е актуална, на сайта на Народното събрание. Защото получих обаждания, че там има объркваща програма за нашата работа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, защото най-малкото имам контакти с доста лекари, включително и в моето семейство и тази тема се коментира сериозно. Избран съм от район, където този проблем е изключително сериозен и където нещата са почти излезли от контрол. Интересувам се живо от темата, въпреки че не съм с медицинско образование, за което някой може да ме критикува тук, че вземам думата по тази тема.

Благодаря, госпожо Председател. Мога само да припомня на колегите, че когато приеха промените в Закона за здравето, и в Закона за електронните съобщения, където също се взема някакво отношение, бях и доста активен през месец март, когато се приемаше Законът за мерките по време на извънредното положение, тогава дискусията беше изключително тежка и сериозна по отношение на това какво трябва да се прави, по какъв начин трябва да се действа. Това, което искам да Ви направя като бележка и на което беше насочено моето внимание след разговори, след контакти, след оплаквания, ако щете, от пациенти, от лекари, са неясните мотиви за отпадането на формулировката „болнично лечение“ в Закона за здравето, където остава само текстът „задължителна изолация“. Ако няма конкретно обяснение или по-точно прецизиране между първо и второ четене именно на тези текстове, остава притеснението най-вече у пациентите, че държавата абдикира от проблема. Какво имам предвид? Пациентите, особено в региона, от който аз съм избран, изразиха притеснение хора, които и в момента са болни и имат болни около себе си, че по този начин се избягва тяхното лечение в болнично заведение. Разберете ме, не ми е задача тук аз да всявам паника сред населението, просто искам от Вас едно логично, нормално обяснение: какво следва оттук нататък? Тази изолация, която остава в Закона, и е разбираемо да остане при такива инфекциозни заболявания, защо отпада „и/или болнично лечение“? Защото тук освен COVID-19 влизат и ред други заболявания, които са инфекциозни, за които водихме доста тежък дебат през месец март, когато приемахме Закона за мерките по време на извънредното положение. Хората се притесняват дали това не е един опит да няма повече такива репортажи за хора, умиращи на стълбите, за тези проблеми, които се случват с превоза на пациенти в тежко състояние от едно лечебно заведение в друго с линейки на „Бърза помощ“, и не могат да се лекуват. Разберете, тези опасения са основателни, наистина са основателни и трябва тук и сега да стане ясно какво се прави, какво се цели и какъв ще бъде резултатът, дали ще има подобрение на този вариант досега действащ в Закона, или ще остане само така – изолация, защото това отдава едно наистина законово основание на лечебните заведения да отпращат пациенти в един момент и сред хората трябва да се внесе успокоение. Аз съвсем добронамерено – с цялото ми уважение към Вас, и към вносителя, апелирам да се направи така, и да се говори така, че хората да бъдат спокойни, да бъдат сигурни, че лечебните заведения ще бъдат с отворени врати за тях. В противен случай – не искам да го казвам тук, но ще влезем в хипотезата, когато, бидейки изправени на прага на срив на здравната система, няма да приема пациенти. Надявам се, това не е целта на този законопроект и на това, което в момента ще гласуваме. Разберете, темата е изключително важна тук и сега е мястото да се дискутира и съответно после в Здравната комисия, защото аз чух и госпожа Дариткова да коментира пред медии, че между първо и второ четене текстовете ще бъдат прецизирани. Това означава, че нов текст ли ще бъде внесен – по-точен, с точни и ясни критерии кой кога ще бъде хоспитализиран, или изобщо това болнично лечение няма да се връща в Закона? Накрая, в заключение, тъй като, пак казвам, не искам да влизам навътре в тематиката, в която аз не съм специалист, а само изразих своите притеснения и на своите избиратели от района, където изключително е тежка ситуацията в момента – разберете го, защо не чухте нашите виждания, нашите аргументи, когато се направиха промените в Закона за електронните съобщения? Трябваше и Конституционният съд да се произнесе за противоконституционност на това, което беше прието сега, и сега променяме Закона. Молбата ми е да се вслушвате повече в гласа на опозицията, защото тогава не сме го направили с някакъв умисъл да бъдете Вие уязвени и така нататък, а единствено с мисълта за запазването на правата на българските граждани, нещо, което беше очевидно нарушено, и е нарушавано в продължение на месеци, та трябваше Конституционният съд да се произнесе. Така че това да остане като бележка за бъдеще при такива подобни промени да не се работи по начин, по който да се нарушават правата на българските граждани, а да се работи по начин, по който те да бъдат защитавани. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги от опозицията, моля Ви, не спекулирайте с предложенията. Не допускам, че това е от неразбиране на текстовете, защото вече четири години сте в Народното събрание и трябва да знаете как се четат закони. Още веднъж ще повторя, че текстът на чл. 61 се намира в главата на Закона за здравето, която касае „Надзор над заразните болести“. Тук се описват противоепидемичните мерки при особено опасните инфекции, като чума, холера, дифтерит, полиомелит и други и изолацията и противоепидемичните мерки вървят със задължително болнично лечение. Така беше в този текст, който е въведен в Закона от 2004 г. до месец март тази година, и там съществуваше само съюзът „и“, тоест изолацията включваше задължително болнично лечение. В този закон никъде не се обясняват индикациите за хоспитализация и няма закони, и няма заболяване, в което да се описват индикациите за хоспитализация, това е обект на съвсем друга нормативна уредба. И тъй като COVID-19 като новопоявило се заболяване изискваше също карантинни мерки, ние месец март го записахме наред с особено опасните инфекции. Наистина, тогава не познавахме характера на заболяването и се чуха много възражения от колегите отляво, че това не е особено опасна инфекция – надявам се, че поне това си спомняте, само че нямаше друг механизъм да въведем противоепидемични мерки. Тогава освен съюзът „и“, ние записахме „или“, защото бяхме убедени, че карантината може да се осъществява и в домашни условия и голям процент от колегите бяха карантинирани, и в момента са карантинирани в домашни условия. Още веднъж повтарям, че всеки пациент, за който се налага болнично лечение и това е по мнението на лекуващия лекар, може да разчита на такова и са спекулации всички изказвания, които твърдят, че по този начин държавата абдикира. Моля Ви, колеги, наистина в битката с коронавируса, с епидемията трябва да сме единни и да даваме послания, които наистина успокояват българското общество. Тук не бива да се политизира проблемът и аз подчертавам, че това е смисълът на моето предложение. Надявам се наистина да се прецизират текстовете, защото виждате, че когато се напише съюзът „или“ не е ясно кога имаме индикации за задължително болнично лечение и това не можа да се разпише. Затова смятам, че в хода на дискусията може наистина да се обединим и да се вземат предвид всички мнения и между първо и второ четене да се диференцират заболяванията. Тези, които са особено опасни инфекции, могат и да се осъвременят, защото примерно там не присъства заболяване като ебола, което също е актуално, защо и то да не стигне до България, а в същото време има вариола, която отдавна е изкоренена. Пак повтарям, че текстът от 2004 г. не е променян. При тези заболявания изолацията като начин за противоепидемична мярка ще върви със задължително болнично лечение, но при COVID-19 изолацията може да бъде достатъчна при пациенти, защото фактите са ясни, че 80% от боледуващите от COVID-19 не се нуждаят от болнично лечение. Колеги, нека отново да бъдем единни в посланията – особено в сложната епидемична обстановка, и да търсим тази законодателна уредба, която позволява на хората, които работят на терен, да извършват спокойно своята дейност. Аз апелирам за подкрепа към този законопроект от разумните народни представители. Всички разумни мнения и предложения между първо и второ четене гарантирам, че ще бъдат взети предвид.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дариткова, може би Вие не разбрахте в моето изказване на какво беше акцентът. Аз слушах внимателно Вашето изложение, при все моите повърхностни познания, ако мога да кажа, по инфекциозни болести най-вече като пациент в миналото, когато, като съм боледувал подобни – не пожелавам на никой да ги боледува, не разбрах, и колегите също, предполагам, необходимостта от отпадането именно на това словосъчетание „и/или болнично лечение“. На практика всички, разчитайки така текста, както Вие го предлагате да остане, не само COVID-19, но за всички останали инфекциозни заболявания би трябвало да отпадне и за тях „и/или болнично лечение“, а само изолация. Така го разбираме. Молбата в моето изказване беше да се обясни каква е точно идеята, какво ще последва, как ще се прецизира текстът. Да, права сте, че в други подзаконови нормативни актове е описан редът, по който е, но когато се направи това нещо в закон, самата твърдите, че до месец март 2020 г. е било задължително „и болнично лечение“, а сега отпада изцяло „болнично лечение“. Разберете го, съвсем добронамерено го правим и го говорим тук, за да стане ясно защо се прави. Защото въпросите, които аз Ви задавам, са ми зададени от други хора, не ги задавам аз. Аз съм един проводник на притесненията на един широк кръг от българското общество, които са и потърпевши, и работещи на първа линия с това заболяване за тези разговори. В никакъв случай не ни обвинявайте в някаква политическа пристрастност, защото с тази болест всички се борим, и Вие сте потърпевша. Надявам се, колкото се може по-малко да бъдат потърпевшите от това заболяване, а в моето семейство има хора, които минаха през тази болест. Така че от Вас очакваме тези опасения, които аз изразих тук от името на тези, които са потърпевши, които се борят със заболяването,…

…да бъдат по някакъв начин опровергани. Благодаря.

Уважаеми господин Иванов, аз се надявам с нашите общи усилия да разсеем притесненията на тези, които внимателно следят дейността на българския парламент и всички законодателни инициативи затова, защото аз наистина се ангажирам с прецизиране на текстовете. Ако Министерството на здравеопазването и експертите ми кажат точно кои са заболяванията, при които задължителното болнично лечение е елемент на противоепидемичната мярка, аз имам някакви представи, но все пак ни трябва експертно мнение, ние ще направим разделение на текстовете, защото така ще бъде по-прецизно. При болест примерно като чума да имаме задължителна изолация и болнично лечение. Съюзът „и/или“ създава проблем даже и при тези заболявания. Даже и при тези заболявания сега може да има повратно тълкуване на това кога се предприема едната мярка или другата, така както сме го записали в момента в Закона, а в същото време аз продължавам да твърдя, че всички пациенти с коронавирус, които се нуждаят от болнично лечение по преценка на лекуващ лекар, отиват в лечебно заведение за болнична помощ. И все пак тези пациенти са около 20% от всички, които имат инфекция с коронавирус. По-големият процент от пациентите могат да останат само с изолация в домашни условия, така че тук болничното лечение не може да бъде задължително и не може да бъде елемент на противоепидемичната мярка. Още веднъж, колеги, искам да повторя, за да се разсеят спекулациите, че става въпрос за надзор над заразните болести, противоепидемични мерки, а не индикации за един или друг вид лечение – това обсъждаме в момента и това сме предложили. Моля наистина за коректно разбиране, за коректно представяне на обществото, защото е много важно посланията да бъдат еднопосочни и да не всяват паника.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за удължаване на срока на върнатия Законопроект на Кодекса на търговското корабоплаване с една седмица. Благодаря.

За.

За.

(ОП, чрез интернет платформа за конферентна връзка): За.

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда“ (обн., ДВ, бр. ...)“.“ Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.“ По параграф единствен има предложение на народните представители Манол Генов и Румен Георгиев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Васил Цветков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен, който става § 1: „§ 1. В § 41 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „в срок до две години от влизането в сила на този закон подават в съответната басейнова дирекция заявление за вписване“ се заменят с „подават заявление в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в срок до 28 ноември 2022 г.“ 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до 27 ноември 2018 г. не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, подават заявление в срок до 28 ноември 2022 г. в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в регистъра. Заявлението съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец, определена в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.“ 3. Създава се ал. 8: „(8) Заявлението по ал. 7 може да се подаде и чрез съответния кмет на община, кмет на район, кмет на кметство или кметския наместник по местонахождение на кладенеца. Кметовете и кметските наместници издават входящ номер за всяко постъпило заявление и на всеки 14 дни предават на съответната басейнова дирекция постъпилите в този период заявления.“ Комисията предлага да се създаде наименование „Заключителна разпоредба“ с § 2: „Заключителна разпоредба: § 2. Законът влиза в сила от 27 ноември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“, както на първо четене подкрепихме тези промени в предлагания ЗИД на Закона, така и на второ четене ще подкрепим текстовете, които се предлагат, те са разумни и конструктивни, както ще подкрепим и предложението, което се прави от страна на колегите от БСП – господин Манол Генов и колеги. Действително е редно да има такава регистрация, да се знае картината по отношение на подземните води, да има статистика, която да се води, да се предвиждат, да се планират и прогнозират потребленията на тези води. Но е добре да сме наясно, че тези промени са стартирали и от отлаганията, промените идват с оглед на регистрация да се постигнат тези цели, от 1999 г. до настоящия момент тази регистрация е отлагана нееднократно. Това е поредното отлагане за постигане на целите, които си поставяме пред нас. С оглед на това нашето мнение е, че трябва да има активност както от страна на гражданите, които ползват такива кладенци и сондажи, хубаво е да има активност и от страна на държавата, от администрацията, респективно от представителите на Министерството на околната среда и водите. Казах, че подкрепяме предложението на колегите от БСП, кметовете на кметства и в общините да бъдат подпомогнати гражданите, но нашата идея всъщност е и затова се изказвам, добре е, когато се организират тези кампании или дейности по населените места, по селата да има мобилни групи от страна на Министерството на околната среда и водите, които да подпомагат тази дейност, защото както кметовете, така и гражданите не са хидроинженери, хидролози и те не познават тази материя, да бъдат подпомогнати и експертно, така че да си оформят надлежно документацията и да бъдат регистрирани, зачислени и след това да има проследяемост. От страна на Министерството на околната среда и водите изразиха такава готовност и казаха, че това е въпрос на организация. Аз също считам, че това е въпрос на организация на добра воля и гражданите биха били подпомогнати много сериозно за постигането на тази цел и ние да бъдем коректни и да изпълняваме условията и рамката, които са заложени в рамковата директива за водите, така че се надяваме в бъдеще, след като бъдат отново гласувани днес тези текстове, респективно удължаването на срока още с две години, в тази времева рамка всички съвместно – и граждани, и държава в лицето на администрацията, основно на МОСВ да бъдат активни и да се реализира тази цел. Но е много важно да бъдат подпомогнати, подчертавам, и това е наше предложение – от името на парламентарната група на ДПС, защото много хора ни се обадиха от селата да получат такава помощ и разчитаме на активна позиция и съдействие от страна на структурите на Министерството на околната среда и водите, респективно басейновите дирекции. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ние от „БСП за България“ ще подкрепим този законопроект, но ставаме още веднъж свидетели, за това, че ковид кризата се използва отново за удължаване на срока за един от десетките вече законопроекти в този мандат, на който удължаваме срока и това стана някак си традиция и практика при приемане и изработване на законодателството – непрекъснато отлагаме. Пребройте ги, може би има десетки закони. А това какво говори? Това говори, че някой не си е свършил работата. Този срок, който сега преместваме с две години напред, виси от няколко години и явно някой от Министерството на околната среда и водите, който се персонализира с отговорности по изпълнение на този закон и администрирането на тези текстове, било за регистрация на сондажите за лични нужди или стопански цели, не си е свършил работата. Аз не съм чул досега да е направена някаква разяснителна, информационна кампания, за която говореше и доктор Чакъров преди малко. Дават се пари от страна на Министерството за щяло и нещяло – информационни кампании по оперативни програми, по други разяснителни мероприятия, но специално по този въпрос не е свършено нищо досега от страна на Министерството. Ето защо ние искаме така да бъде организирана работата по изпълнението на този закон, защото и в последното населено място хората да знаят, че трябва да си декларират кофата в бунара или помпата в сондажа, и те трябва да са наясно как, по какъв начин и как става това. Изключително слабо досега беше взаимодействието за изпълнение на тези разпоредби с местните власти. Нашите предложения, които направихме и се надявам да ги подкрепите, са именно в това направление, повишаване на това взаимодействие, заимствали сме някои текстове от Закона за ветеринарномедицинската дейност, където наистина ефективността на работата от кметовете на населени места, от кметските наместници и кметовете на общини е изключително ефективна и това дава положителни резултати. Ето защо се надяваме до 28 ноември 2022 г. разпоредбите наистина по този закон да бъдат изпълнени, да не се налага отново този срок да бъде удължаван. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще направя процедурно предложение да гласуваме разделно. Тъй като параграфът е единствен, да гласуваме разделно ал. 1 и ал. 7, тъй като бих искал да изразя по-особено отношение към ал. 1 и ми позволете да се мотивирам защо. Алинея 1 касае стопанското потребление на подземни води, докато ал. 7 касае битовото. И ако вече може да сме сигурни, че българите се отнасят към регистрацията на кладенците точно така, както повечето от тях се отнасят и към спазването на епидемиологичните мерки, тоест изключително безотговорно, доста дълго време продължи отлагането на регистрацията на потреблението на подземни води. Аз бих искал разделно гласуване, тъй като според мен срокът по ал. 1 от две години е доста дълъг. Искам да Ви представя едни данни и да чуете какви са. В Министерството на околната среда и водите към момента има подадени 343 искания за водоползване за стопанско потребление, от които са регистрирани 241 такива водоизточници за подземни води за стопански цели. Издадените разрешителни, колеги, до момента са само 13. И техният обем по справка на МОСВ, общата им кубатура е 567 хил. 555 куб. м само за… (Реплики от ГЕРБ.) Не, аз правя предложение. Ако имате, направете ми реплика. Има председателстващ Народното събрание. По експертна информация нерегистрираните кладенци са около 1300. Хайде заедно с Вас да направим следната сметка: ако за 13 към момента издадени разрешителни обемът на водоползване от подземни води е 567 хил. куб. м на година, логично ли е за 1300 да бъдат около 57 млн. куб. м на година? Да, логично е. Ето защо правя предложение в ал. 1 срокът да бъде заместен от 2022-а на 2021 г. само по ал. 1. Смятам, че един проектен ресурс от 57 млн. куб. м на година трябва да се управлява доста по-устойчиво. И второ, всяка уважаваща себе си фирма може в срок от една година да предприеме действия, така че да внесе искане, да получи водно разрешение и респективно да влезе в регулация. Това е моето предложение и това бяха моите мотиви, 57 млн. куб. м са обект на Вашето внимание за тяхното устойчиво управление. Благодаря Ви за вниманието.

Да. Помолих и за разделно гласуване.

Алинея 1 и ал. 7, ако може да ги гласуваме разделно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да благодаря за подкрепата на цялата Комисия по околната среда и водите, която подкрепи нашите предложения. При нас постъпиха много сигнали от граждани, които бяха обезпокоени от изтичащия срок. Мисля, че едно удължаване за срок от две години е абсолютно нормално, съобразено с противоепидемичните мерки и трябва да подкрепим точно това предложение. Още веднъж да благодаря и да апелирам за подкрепа на Законопроекта. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя реплика на преждеговорившия колега, защото ми се струва, че може би не съм бил правилно разбран. Ние ще подкрепим по ал. 7 гражданите да бъдат за две години все още освободени от задължението за регистрация, но по ал. 1, що касае стопанските, правя предложение този срок да е една година. Това е репликата ми.

За.

За.

За.

За.

За.

Против.

Против.

Против.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г., приет на първо гласуване на 22 юли 2020 г. „Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. Създава се чл. 112: „Чл. 112. (1) С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. (2) Давността по ал. 1 не се прилага за вземания: 1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; 2. за непозволено увреждане; 3. за неоснователно обогатяване; 4. за издръжка; 5. за трудово възнаграждение; 6. за обезщетения по Кодекса на труда. (3) За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“ „Заключителна разпоредба“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение на народния представител Христиан Митев: Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“ По § 2 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Първо ми позволете да благодаря на всички колеги от Правната комисия за конструктивното им отношение и поведение по този законопроект. Смятам, че с него действително ще сложим край на един проблем, който вече десетки години тормози българското общество и засяга стотици хиляди български граждани – именно прекратяване на фигурата на така наречения вечен длъжник, още повече дълги години имаме непрестанно критики от страна на Европейския парламент. Миналия понеделник беше проведено заседание на Комисията по жалби и петиции, на която отново беше поставен въпросът, свързан с това, че в България няма по никакъв начин защита на длъжниците при неплатежоспособност. И, за съжаление, ние оставаме единствената държава – член на Европейския съюз, където до този момент няма такъв регламент. Смятам, че със Законопроекта, който изработихме и приехме заедно с колегите от ГЕРБ, получихме подкрепа дори от опозицията в лицето на БСП, този проблем ще бъде решен. Позволете ми само да направя едно предложение за редакция в § 1, в новосъздадения чл. 112, ал. 2, да се създадат нови т. 7 и т. 8 – точка седма: „по повод приватизационна сделка“ и т. 8 „по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт“. Предлагаме в тези случаи, при тези вземания, давността да не тече така, че да не бъде ощетено обществото и държавата, когато има вземания по такъв род правоотношения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Позволете ми от името на вносителите да благодаря на всички народни представители от всички парламентарни групи, които подкрепиха това изменение на Закона. Действително рядко в един мандат има такива моменти, в които Народното събрание решава проблема, който е жизнено важен за стотици хиляди хора – проблем, който възниква вследствие не само на необмислени решения при вземане на кредити, но и по силата на непреодолими обстоятелства, и който кара стотици хиляди българи да работят без трудови договори или пък да емигрират от страната, защото няма лъч надежда, че това дълго робство, в което са попаднали, ще приключи. Аз искам да дам отговор на множество публикации, които се опитват да атакуват този текст, като текст в полза основно на длъжниците. В рамките на дебата, който беше доста продължителен, почти пет месеца от внасянето на първоначалното предложение, ние чухме всички становища, включително и такива, които бяха доста радикално против предлаганите промени. Нещо повече. Аз смятам, че Правната комисия и работните групи преди нея се съобразиха с основната част на тези възражения. Става дума за това, че трябва да има баланс между интересите на длъжника и интересите на кредитора. Това не е закон, който да позволи на длъжника никога да не си връща кредитите – напротив, той гарантира възможността на кредитора с всички способи да си прибере вземането, но поставя един разумен срок, в който това изпълнение да тече. Този разумен срок е 10 години, като от тези 10 години ние изрично изключваме времето за съдебни дела, тъй като знаем, че нашата съдебна система понякога има парадоксално дълги дела. Тоест ние като законодател смятам, че вземаме едно добро и балансирано решение, което защитава интересите на кредитора, но и дава надежда на длъжниците. Аз също ще си позволя обаче да направя едно редакционно предложение, тъй като Комисията, водена от чисти подбуди с добро намерение за текста на § 2, според мен допуска една вратичка за злоупотреба от страна на кредиторите. Става дума за частта при висящо изпълнително производство, а давността започва да тече от деня на образуването му. Това би позволило при недобросъвестност на кредитора, в рамките на преходния период на Закона – тези шест месеца, да преустанови изпълнителното производство, да започне ново и на практика да удължи с 10 години давността. Моето предложение е – знам замисъла на колегите от Комисията, просто по-точно да изпишем този замисъл и да добие § 2 следния вид: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано, от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането.“ Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря, уважаеми господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 002-01-52, внесен от Министерския съвет на 16 октомври 2020 г., приет на първо гласуване на 29 октомври 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 2, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за образуваните от Европейската прокуратура, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1939“.“

По § 2 има предложение на вносител. Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители. „В § 2 се правят следните изменения: „1. В т. 3 в създаваната ал. 6 след думата „прокурори“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада. 2. В т. 4 думите „когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939“ – отпадат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Функциите на прокурора, предвидени в този кодекс, се изпълняват и от европейския прокурор и европейските делегирани прокурори съобразно тяхната компетентност по Регламент (ЕС) 2017/1939.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 4. Създава се ал. 6: „(6) Разпоредбите на ал. 4 и 5 не се прилагат за постановленията и процесуалните действия на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.“ 5. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея накрая се добавя ,,с изключение на дейността на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори, когато те изпълняват функции по Регламент (ЕС) 2017/1939.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ подкрепи и продължава да подкрепя въвеждането на фигурата на европейски делегиран прокурор в българското законодателство, за да може тази нова европейска служба да започне активно работата си в Европа и в България. Иска ми се това да бъде направено достатъчно ясно и компетентно и в този смисъл сме предложили няколко подобрения на Законопроекта, които Ви бяхме обещали, на първо четене. Първото от тях е това, което разглеждаме сега, и то има отношение към това какво точно ще прави европейският делегиран прокурор в България. Регламентът, който госпожа Атанасова спомена няколко пъти, предвижда възможност европейските делегирани прокурори да работят, изпълнявайки функциите по Регламента, тоест по компетентността, която е специфична за този регламент, но и по други свои компетентности в съответните държави. Ние считаме, имайки предвид спецификата на българската система, имайки предвид начина, по който функционира тя, че идеята за въвеждане на специална фигура, която да се занимава само и единствено със злоупотребите с еврофондовете и да бъде отделена извън нормалната йерархия, която е наложена в Наказателно процесуалния кодекс, е ключова. Затова предлагаме с нашия закон – и регламентът го позволява, да кажем, че този прокурор ще се занимава само и единствено с престъпленията и разследванията на престъпления, имащи отношение към Регламента, тоест към усвояването на еврофондовете. Два са ни аргументите за това. Първият аргумент, уважаеми дами и господа, е, че има много работа по този въпрос в България, много сигнали, много съмнения за нарушения, които трябва да бъдат обследвани, и ще запълнят работното време на тези двама, трима – ще видим колко ще бъдат професионалистите, още повече че тепърва чакаме големи суми пари, включително по плановете за възстановяване и развитие на икономиката след корона кризата. Дано в България да дойдат милиарди, но това, че ще дойдат милиарди, е само първото условие. Второто е те да бъдат изхарчени така, че наистина да са от полза за хората и икономиката, а не да отидат в няколко фирми или няколко близки джобчета. Следователно тези прокурори ще имат много работа. Второ, взето е специално отношение в Регламента – направени са стъпки в тази посока с предложения законопроект той да бъде независим, в това число от прокурорската йерархия, тоест той да не бъде подчинен на нормалния начин на функциониране на българската прокуратура. Съгласете се, че този принцип ще бъде доста сериозно нарушен, когато работим по дела от компетентността на Европейската прокуратура и той е напълно независим, но в същото време могат да му се възлагат и дела, по които той ще бъде йерархично подчинен на съответните йерархични ръководители. Няма как да си в понеделник, сряда и петък независим, а вторник и четвъртък да си в друга ситуация. Сами разбирате, че не е нужно да си юрист, за да разбереш, че не е особено логично. В Правната комисия имаше дебат по този въпрос, имаше и въпроси, повдигнати от колеги, по отношение на това как една такава ексклузивна компетентност ще се съчетае с тези трудни дела, където понякога разследването по едно престъпление води към друго и така нататък. Това обаче не са нови за правната ни система въпроси и практиката е намирала решения всеки път, когато сме създавали специализирани звена и структури. Не мисля, че те могат да бъдат пречка по това европейски делегиран прокурор да бъде записан със сегашните промени, че ще се занимава ексклузивно и само с функциите, вменени му по Регламент ЕС 2017/1939. Това, струва ми се, ще бъде една допълнителна гаранция, освен всичко друго, за добрата и искрена воля на мнозинството да решим проблема с правоприлагането в областта на злоупотребите с еврофондове. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

„Допълнителна разпоредба“ – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Този закон и член 253, ал. 3, т. 5 от Наказателния кодекс въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/1673 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари по наказателноправен ред (OB, L 284/22 от 12 ноември 2018 г.).“ „Преходни и заключителни разпоредби“ – Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Благодаря Ви, господин Председател. По § 14 има предложение на народния представител Красимир Янков и група народни представители: „В § 14 се създава нова т. 1: „1. В чл. 29р се създава изречение второ: „При условията и по реда на този раздел от общото събрание на прокурорите се избират и кандидатите за назначение като европейски делегирани прокурори“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Крум Зарков и група народни представители: „В § 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. В чл. 30, ал. 2 се създава т. 6а: „6а. извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и чрез министъра на правосъдието уведомява европейския главен прокурор за излъчените кандидати;“. 2. Създава се т. 1а: „1а. В чл. 33, ал. 3 думите „т. 2 и 6“ се заменят с „т. 2, 6 и 6а“.“. 3. Точка 2 се изменя така: „2. В чл. 136 се създават ал. 7 и 8: „(7) Европейските прокурори и европейските делегирани прокурори участват в производствата по дела от компетентност на Европейската прокуратура. Разпоредбите на ал. 3 – 5 не се прилагат за дейността им. (8) Европейските делегирани прокурори изпълняват само функциите по Регламент (ЕС) 2017/1939. Те разполагат с правомощията на прокурори по този закон, съобразно тяхната компетентност.“ 4. В т. 4 в създаваната ал. 8 след думата „прокурори“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада. 5. Създава се т. 4а: „4а. В глава девета наименованието на раздел І се изменя така: „Назначаване и освобождаване. Подбор на кандидати за европейски делегирани прокурори“.“. 6. Създава се т. 4б: „4б. Създават се чл. 174а и 174б: „Чл. 174а. (1) Кандидати за европейски делегирани прокурори могат да бъдат съдии, следователи или прокурори, които имат най-малко 8 години стаж. (2) Кандидатите по ал. 1 подават заявление, придружено с актуална кадрова справка по образец, утвърден от съответната колегия на Висшия съдебен съвет. (3) Всички представени документи по ал. 2 се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет не по-късно от 14 дни преди публичното изслушване. Чл. 174б. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет открива процедура за подбор на кандидати за европейски делегирани прокурори и обявява срок за подаване на заявления по 174а, ал. 2. (2) Пленумът на Висшия съдебен съвет обявява датата, часа и мястото за изслушване за кандидатите, отговарящи на изискванията по 174а, ал. 1. Изслушването се провежда по азбучен ред. То е публично и се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет. (3) Юридически лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, висши училища и научни организации могат да представят на пленума на Висшия съдебен съвет становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да им бъдат поставяни. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет при спазване на изискванията за защита на личните данни. (4) Пленумът на Висшия съдебен съвет извършва подбор на кандидатите за европейски делегирани прокурори и приема решенията за подбора на кандидати с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си с явно гласуване и ги изпраща на министъра на правосъдието. (5) Когато кандидатите, получили седемнадесет или повече от гласовете на пленума на Висшия съдебен съвет са по-малко от броя европейски делегирани прокурори, за който е открита процедурата, се провежда нова процедура за подбор до допълване на оставащите места. (6) В случай че Колегията на Европейската прокуратура отхвърли подбран с решение на пленума на Висшия съдебен съвет кандидат за европейски делегиран прокурор, се провежда нова процедура.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, като в т. 2 относно чл. 136, ал. 9 накрая се добавя „на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ, L 283/1 от 31 октомври 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1939“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението ни се състои от две части. Първата от тях е тази, за която говорихме и преди малко, само че в Закона за съдебната власт. Имате още един шанс, всички имаме още един шанс да гарантираме независимостта на този прокурор, като направим така, че той да работи само по дела, по които надзорът за законност и методическото ръководство от йерархически горестоящия от главния прокурор да не се прилага. Другата част от предложението ни е свързано с начина, по който българските европейски делегирани прокурори ще бъдат подбирани. Подбирани, защото те ще бъдат само кандидатури, изпращани в Брюксел пред европейския офис на прокурорите, където ще бъдат утвърждавани техните кандидатури. Имаме горчив опит в нашата страна със съдебно-кадрови скандали. Много се надяваме първите евро делегирани български прокурори да не бъдат също предмет на скандал. Трябва да направим всичко възможно процедурата да е такава, че когато нашите кандидати стигнат пред офиса на госпожа Кьовеши, тя да няма абсолютно никакъв аргумент да върне тези кандидати, защото има такова право по регламент, а това ще бъде още едно петно върху страната ни, не по-малко от тежките резолюции и доклади, които получаваме. Какво можем да направим за тази цел? Първо, не е достатъчно подборът да се извършва от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Предлагаме това да става от пленума на Висшия съдебен съвет, и то с квалифицирано мнозинство. Да, това може да направи така, че подборът да е по-труден, но това ще бъде допълнителна гаранция, че не само една сфера на правораздаването е представена, още повече че както по закон, така и по регламент не е нужно този магистрат да бъде прокурор. Той ще стане такъв с избора си, но преди това може да е съдия, следовател. На първо четене Ви обърнах внимание, че представителят ни в колегията на Европейската прокуратура е съдийка. В крайна сметка няма значение, въпросът е, че всички представени гилдии във Висшия съдебен съвет, които са там по силата на закона и на Конституцията, трябва да имат отношение към този въпрос. Нещо повече, процедурата трябва да е отворена за достатъчно на брой кандидати. В момента предложеният от вносителите текст – от Министерството на правосъдието, не дава отговор на въпроса: откъде първоначално идват кандидатурите, които прокурорската колегия ще обсъжда? Ние предлагаме да въведем ясно изискване в Закона, а именно – осем години професионален стаж. Който отговаря на това изискване и се ползва със съответното добро име и компетенции в тази сфера, да може – магистрат, разбира се, говорим за магистрати, да може да заяви желанието си пред пленума на Висшия съдебен съвет и неговата кандидатура да бъде обсъждана. Това трябва да стане прозрачно и публично. Предлагаме да се предвидят срокове, в които тези кандидатури да бъдат обявени, за да може някой да реагира – някой от заинтересованите страни, гражданското общество и така нататък, да зададе своите въпроси, да се запознае с биографията и с визията на съответния кандидат. Предлагаме тази публичност, прозрачност и състезателност именно като гаранции да не се случат поредните скандали, които да възпалят общественото мнение и да нарушат имиджа на страната ни. Сами разбирате и Вие знаете, че тук практически всички хора, които се избират от Народното събрание, са обект на такъв тип процедура – провеждаме изслушвания, качваме правилата и кандидатурите в определени срокове на определени места на сайта на Народното събрание. Това е нормалната процедура. Не може една толкова важна фигура, която се въвежда за пръв път в нашето законодателство и към която има такива големи очаквания, да бъде упомената тук само с едно половинчато изречение: „прокурорската колегия извършва подбор на кандидатите“. Предлагаме и сме разписали тези правила, които не са с нищо по-различни от нормалните стандарти в такива случаи. И, да, само по себе си това няма да гарантира успеха, но ще го направи много по-възможен. Страхувам се, че ако се продължи упорстването всичко това да стане някак си тихомълком,...

...затворено между няколко човека в прокурорската колегия, ние уверено вървим към поредната съдебно-кадрова драма.

Уважаеми дами и господа народни представители, преди започването на второто четене правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика Андриана Стоименова, и експертът от Комисията по труда и социалната политика – Любомира Аршинкова.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личната помощ, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 13 ноември 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за личната помощ“.“ Комисията подкрепя текста вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народните представители Антон Кутев, Милко Недялков, Весела Лечева, Виолета Желева, Георги Гьоков, Надя Клисурска, Полина Шишкова и Кристина Сидорова: „Параграф 1 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 думите „от хора с увреждания“ се заменят с „в Република България“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Въпреки че беше спряно четенето до § 1, аз ще направя изказване, за да Ви спестя и времето, и последващите три параграфа.

Разбира се, за да спестим време, господин Председателю.

Тревожно е отпадането от общата част на Закона, от Общите разпоредби на понятието „хора с увреждания“. Отпадането на това понятие от Общите разпоредби на този закон може би е търсено преднамерено от вносителя, но то поражда много други въпроси. В параграфи 2, 3 и 4 това понятие се заменя с понятието „ползватели на лична помощ“, а не „хора с увреждания“. Докато самият термин „ползватели“ е определен чак в Глава трета от Закона, разбира се, с конкретните изменения. Отпадането на „хора с увреждания“, особено от чл. 1, което се прави с § 1, води до едни много интересни неща. В § 1 се вкарва понятието, че личната помощ действа на територията на Република България, но точно от чл. 1 се изключва кръгът от хора българи, които имат възможност да попаднат в обхвата на този закон и в членове 2, 3 и 4 те са заменени с „ползватели“. Има един друг парадокс, след като в чл. 1 се вкарва понятието „Република България“, където действа механизмът, условията и редът за предоставяне на помощ, по-нататък в измененията се прави така, че лична помощ може да бъде оказана и на лице, ползвател на лична помощ, когато той се намира и извън територията Република България. Това го има в Закона и това не може да отречете, но по-важното е замяната именно на кръга от хора, които могат да се възползват от Закона и тяхното ограничаване само към ползвателите, прави този закон полузакон. Той няма така наречената, ако искате да се изразя с модерната дума „таргет група“. Тя е сведена само за тези, които и досега са ползватели по Закона. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура за прегласуване.

По § 2 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители – § 2 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 2 думите „хора с увреждания“ се заменят с „ползвателите на лична помощ“.“ По § 3 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители – § 3 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Член 3 се изменя така: „Чл. 3. Лична помощ е механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер, и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения.“ По § 4 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители – § 4 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 4 думите „на хората с увреждания“ се заменят с „на ползвателите на лична помощ“.“ По § 5 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители – § 5 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам само да дам няколко пояснения по отношение на предложените от нас промени, или по-скоро нашето отношение към този законопроект, а именно да отпаднат много от текстовете, които променят изцяло философията на този закон. Променят и основни принципи, на базата на които беше създаден този закон. Смея да твърдя, че не му върви на този законопроект и така, както е тръгнало, ще се върнем в онази изходна точка, от която тръгнаха напреженията и протестите именно на национално представените организации, които представляват хората с увреждания. Така предложените промени всъщност отново ни връщат в онова положение, от което се бориха всички хора с увреждане, а именно да имат възможности да се ползват от механизма за лична помощ чрез новия механизъм за оценка на индивидуалните потребности. Смея да кажа още веднъж, да повторя, че така предложените промени изцяло подменят духа, философията и принципите, на които беше заложен този закон. Ето защо с нашите предложения предлагаме да отпаднат тези текстове, с които се променя философията на този закон, а именно най-важното, което спомена моят колега, е понятието „хората с увреждания“ да отпадне и да се подмени само с понятието „ползвателите“. Именно ограничаването на обхвата на този закон да се сведе само до ползвателите, и то в онзи обсег и обхват, който касае хората с трайни увреждания, на които е предоставена и чужда помощ. Смея да твърдя, че голяма част от хората, които имат и под 50% увреждане, остават извън обхвата на този закон и няма да могат да се възползват от механизма за лична помощ, защото ще попаднат извън него. Благодаря.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Проблемът в тези първи няколко члена и просто отпадането на думите „хора с увреждания“ не е терминологичен. Той е изключително важен и за целта ще се опитам да Ви напомня откъде започна всичко това. Всъщност цялата тази история със Закона за хората с увреждания, за личната помощ, Закона за социалните услуги е започната от Вас, от един предишен парламент, в който Вие сте имали мнозинство и в който под натиска на една Конвенция на ООН, в която думите „хора с увреждания“ участва в самото заглавие на Конвенцията, Вие приехте един План за интеграция на хората с увреждания, една Стратегия за хората с увреждания. Навсякъде в тези документи „хората с увреждания“ стоят в заглавието и в текстовете на съответните документи. Вие приехте Плана, според който още през 2016 г. трябваше да сте направили Закон за социалните услуги, който да е всеобхватен и да осигурява в някакъв срок ратификацията на въпросната конвенция. Тоест, когато говорим за термина „хора с увреждания“, той е дълбоко поставен в законодателството и, между другото, това е правено с лично Вашето съдействие. Не само съдействие, Вие сте го направили – това мнозинство в предишен парламент. Въпросът започва през 2017 г., когато аз и още няколко мои колеги започнахме рязко да Ви поставяме въпроса, който поставяха организациите на хората с увреждания, че Вие не си спазвате собствените графици и планове и че законът, който трябваше да е приет през 2016 г. по Вашия план, Вие през 2017 г. не сте го приели. И тогава под натиска на хората, които протестират отвън, и под натиска на няколко депутати вътре се случи това бързане, с което стана всъщност факт Законът за личната помощ. И ако този закон има някакви недостатъци, те са наистина в резултат на бързането. Аз бях съгласен, че личната помощ е част от социалните услуги и трябва да влезе в другия закон, само че Вие бяхте изпуснали всички срокове. Сега, след като под натиска и на улицата, и на вътрешно парламентарната опозиция Вие приехте Закона за личната помощ, в момента започвате с обезсмисляне. По-нататък обезсмисляте куп други неща, но първото, което обезсмисляте тук, е самото понятие „хора с увреждания“, а то е в генезиса на този закон. И затова Ви казваме, че обезсмисляте Закона, но големият проблем е, както ще видим в следващите точки, че обезсмисляйки Закона, Вие обезсмисляте човешки животи. Вие не позволявате на определени хора да оживяват, защото всичко това, което е заложено в Конвенцията на ООН, както и във Вашия план и стратегия, то има смисъл. В момента Вие проваляте нещо, което свършихте – едно от малкото неща, които свършихте що-годе добре през този мандат. Много сте добри в това: едно да свършите и го проваляте със замах.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз мисля, че стремейки се да заобиколим основните, важните неща, които изменяме в този закон и не ги наричаме с истинските имена, се получават текстове, които са правен абсурд. Моля Ви, зачетете в Доклада на Комисията изменението на чл. 3, или това е § 3. Аз Ви го зачитам, като там може да заменя на едно място тези, към които е насочен Законът, с думите „народни представители“, но няма да го направя. „Лична помощ е механизъм за подкрепа за пълноценно участие в обществото – на кого? – за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер – на кого? – и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения.“ – Чии? От този текст, който последно е излязъл от работата на Комисията, е обезсмислено определението на личната помощ. Там няма, както ми подсказа председателстващият отпреди, там няма дори към кого е насочен този закон. РЕПЛИКА: За хората в Република България.

За всички хора. Дайте да сложим така: на всички граждани на територията на Република България – така, както го направихте вече в гласуване в чл. 1. Затова казвам, че това бързане да се приеме този закон, ражда такива правни недоносчета, както би казал един предишен ръководител на държавата. Прочетете още веднъж. И аз моля, господин Председател, да дадете почивка и време на специалистите, госпожа Аршинкова е тук, да дадат поне някакво смислено предложение за нов чл. 3, щом така са решили да го правят. Благодаря Ви за вниманието.

Аз не мога да го направя.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Недялков, нямаше да вземам думата, но тъй като засягахте въпрос, който е свързан с тълкуване на правни норми, правните норми във всеки един нормативен акт, както и тук, не се тълкуват сами за себе си, откъснато от останалите правни норми в акта, а се тълкуват систематично. Имат специален вид тълкуване. Не виждам тук никой, за съжаление, от колегите от Правната комисия от Вашата група, те могат да Ви разяснят. Така нареченото систематично тълкуване означава, че този текст трябва да бъде тълкуван както във връзка с предходния, приет вече чл. 1, така и във връзка с цялостния контекст на Закона. В тази връзка е ясно за кого се отнася и не е необходимо изрично да бъде посочвано. По тълкувателен път това може да бъде изведено. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Недялков, ще си позволя под формата на реплика да направя евентуален отговор на Вашите – не знам, реторични или конкретни въпроси бяха, за кого се отнасят всичките неща, които са описани в Закона. За ползвателите се отнасят. В Глава трета на този закон са описани кои могат да бъдат ползватели. Именно с думата „ползватели“ се заменя терминът „хора с трайни увреждания“, поради факта че всеки човек, който има медицински документ, който му осигурява някакво предимство на базата на увреждане, което може да е 30, 40%, той би имал право да бъде ползвател на лична помощ. И тук точно в Глава трета са описани кои могат да бъдат ползватели. Ако пък Вие прочетете до края Закона, няма да задавате този въпрос. Благодаря.

Странно законодателство, уважаеми дами и господа! Странно законодателство, когато в основната част на Закона се пропуска кръгът от хора, за който се отнася и се прехвърля на други норми, и на норми от общото право, където трябва да знаем за кого се отнася това определение. Сами разбирате, че това определение наистина е лишено от смисъл в този му вид. Лишено е от смисъл, защото то не засяга нищо друго освен едно описание на пожелания, без да се казва към кого се отнасят тези норми, тази лична помощ, така дефинирана. То беше, за да се избегне дори думата „ползватели“ в самия този трети член. Затова е направено. Ако Вие редакционно предложите сега на „ползвателите“, то би бил добър вариант. Аз няма да го предложа, защото тук го няма. Няма го и аз възразявам срещу това.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми по начина на водене е към Вас във връзка с предишното ми изказване и Вашата намеса. Тъй като ще имаме сигурно още 30-ина минути да говорим по този закон, и вероятно често ще влизаме в някаква форма на комуникация с Вас, искам да Ви помоля да спазвате стриктно Правилника. Няма как да обоснова отпадането на термина „хора с увреждания“, без да обоснова откъде е тръгнал той. Това е историческо законодателство. Така че, първо, не смятам, че бяхте прав изобщо да ми правите забележка. Второ, ако Вие имате забележка по моето изказване, според нашите правила би трябвало да направите изказване от трибуната и да ми направите реплика, не да я правите от мястото на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание е един от нас. Той е временно избран за председател. Това, че сте председател, означава две неща. Първо, че Вие трябва да регулирате процеса на това как върви заседанието и второ, че би трябвало да имате, как да кажа, моралните качества да се поставите над това как върви диалогът и дали Ви харесва една теза или не, за да водите правилно заседанието, във вярната посока. (Реплика от народния представител Петър Петров.) И когато някой там извика, примерно един човек с мустаци – не мога да го разпозная, да го спрете, защото това не е редно. Връщам се към Вас: за да не влизаме в конфликти оттук нататък в следващите 40 минути, Ви моля да не правите коментари на моите изказвания или, ако ги правите, да ги правите във вид на реплика от трибуната, както би трябвало. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симеонов, по начина на водене. Господин Симеонов, Вие като водещ нямате право да коментирате изказвания на народни представители. Разберете го! Ако искате да коментирате, тогава слизате долу, взимате думата, идвате на трибуната, коментирате, след това ние имаме право да възразим. Вие, когато сте водещ, просто давате думата или я отнемате, но нямате право да изразявате мнение, нямате право да коментирате, още повече нямате право пък да давате оценка на народните представители за начина, по който говорят. Това не е Ваша работа, това не са Вашите задължения! Вие сте, за да организирате наистина да има дебат в залата, да се спазват правилата, но не и да коментирате и да си давате мнението. Като искате да си давате мнението, заповядайте, седнете сред нас и си давайте мнението. Когато водите парламента, моля Ви, придържайте се към Правилника и не коментирайте. Вече на няколко дебата Вие си позволявате да изказвате мнения, да спорите с народни представители. Вие като водещ заседание – това не е Ваша работа! Благодаря.

По § 6 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители – § 6 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. По § 7 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители – § 7 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Ползвател на лична помощ е: 1. човек с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ; 2. дете с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност без определена чужда помощ.“ 2. В ал. 3: а) точка 3 се изменя така: „3. участва в управлението и контрола при предоставянето на личната помощ, включително на вида и на времетраенето й;“ б) точка 4 се отменя.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Заместник-министър, ще взема отношение по нашето предложение – § 7 да отпадне. Това е промяната, която Вие предлагате за чл. 8, която значително променя, както казаха и моите колеги преди това, философията на Закона. Тя беше в начално определение. Целта беше всеки един човек с увреждане да получи подкрепа, която му е нужна, а не по този начин, както Вие орязвате Закона. Не може да се съгласим и да допуснем с предложението, което правите, да се предостави лична помощ само за хората с трайни увреждания, с определена чужда помощ. Това противоречи изцяло на идеята, която беше залегнала в създаването на Закона за личната помощ, за който се борихме дълги години. Бориха се и неправителствените организации, и майките от „Системата ни убива“, но също така и Вие. Каза го колегата преди мен, защото всички си спомняме първоначалното приемане на Закона, който беше приет с аплаузи и от Ваша страна, и отдясно, колеги. Сега настояваме личната помощ да се определя спрямо индивидуалната потребност и такъв вид подкрепа да получи, която му е нужна, а не да бъде обвързана с процента, който е определен от ТЕЛК. Ограничавайки обхвата на Закона за личната помощ постоянно и единствено само за хора с трайни увреждания с право на чужда помощ, отново се връщаме към първоначалния принцип или пък този, който Вие предпочитате за подход – да се раздават едни пари на човек, на калпак, без да се определя наистина неговата нужда от подкрепа и неговата индивидуална оценка за този човек се обезсмисля с това Ваше предложение. Освен това извън обхвата остават и много хора, които имат нужда от подкрепа, а именно да участват ефективно в обществения процес и живот, да се развиват, да учат, да работят и да бъдат пълноценни граждани. С промяната се получава така, че една част от хората ще отпаднат от обхвата на механизма „лична помощ“ и се създава риск те да останат без нужната подкрепа, защото всички знаем как се определя процентът на неработоспособност от медицинската експертиза. Доста често тя се забавя. Има периоди около пет-шест месеца и в този период човекът няма определен процент на неработоспособност и увреждане от ТЕЛК. В този период такъв човек няма да може да се възползва от асистентска подкрепа. Тук мотивите на управляващите са, че прехвърляме към един закон, който също беше осакатен и ще бъде вероятно – Законът за социалните услуги, където те могат да получат допълнителна асистентска подкрепа. Искам да отбележа, че в този закон в чл. 93 – там има само пет дейности, които могат да бъдат в подкрепа на човека с увреждане. Тези дейности обаче повечето пъти са в домашна среда. Когато е нужно на човек да отиде до работа, до институция, той няма да може да получи такава подкрепа, както ние искаме. Защото правите така, че лична помощ да получават само хората с трайни увреждания, и то не в истинския смисъл на думата, защото и в последващите параграфи ще видим, че тези часове, които са нужни за подкрепа на най-тежко болните, са значително орязани. Ще се върна към този параграф, който разглеждаме сега, и в мотивите към него от Министерството. Те казват, че такъв подход за България, както ние бяхме решили, и искаме, и продължаваме да настояваме той да бъде обхватът в пълния смисъл, както беше в началото на приемане на Закона… (Народните представители разговарят помежду си.)

Да се върнем на темата, колеги.

В мотивите се казва, че липсва човешки ресурс и липсват бюджетни възможности да се изпълни изцяло Законът. Ето това е най-важното – липсва човешки ресурс. Това, което виждаме и днес в здравната система – тя е в колапс най-вече заради това, че няма човешки ресурс. Вие не може да кажете, че тези бюджетни средства, които ще бъдат нужни за изпълнение в цяло със Закона, няма да са в подкрепа на тези хора, защото те имат нужда. Давайки сега обществен ресурс и малко повече средства, за да могат тези хора с увреждания да се развиват, това, което ние даваме за тях, ще се върне в последствие, като те се включат в икономическия и социалния живот. Личната помощ е инвестиция – инвестиция в правото на човек с увреждания да бъде такъв, като всички останали, като всички Вас. Искам да Ви кажа една думичка. Тя беше използвана от социалния министър преди дни. Това е думата емпатия. Това означава съчувствие, възможност да съпреживяваш чувствата, мислите и емоциите на хората.

Моля Ви, обръщам се към Вас, към колегите от ГЕРБ, към министрите, които са отговорни за това. Моля Ви влезте в емоциите, мислите на хората с увреждания, когато създавате подобни наредби. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по тези два параграфа, защото се казаха много неистини и сега, и от преждеговорившите. Има некоректно представяне на фактите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за личната помощ. Конкретно за § 7, който в момента разглеждаме. В § 7 вносителите ясно и конкретно определят кои са правоимащите лица за достъп до механизма „лична помощ“. Именно това са: „Хората с трайни увреждания, с установен вид степен на увреждане и степен на трайно намалена работоспособност, определена чужда помощ, дете с 90 и над 90 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, без определена чужда помощ.“ Не само че тези лица, които през 2020 г. са получавали механизма „лична помощ“, които са 33 196 души, те ще могат да получават личната помощ и през 2021 г. по същия ред и занапред. С тези промени ние даваме възможност и разширяваме ножицата лицата, които са над 70% намалена работоспособност, вид и степен на увреждане с чужда помощ да могат да получават лична помощ и през следващата година. Абсолютно не са коректни фактите, които бяха изнесени от преждеговорившите. Оправдан ли е такъв подход, а именно лична помощ да се получава от лица с увреждания, които нямат чужда помощ, или от лица, които нямат трайни увреждания? Всяко едно лице, което има нужда от механизма „лична помощ“, подава заявление-декларация в дирекцията „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. То попълва анкета и се самооценява дали иска да получава механизма „лична помощ“. Само за тази година от 650 хиляди лица с трайни увреждания едва 40 хиляди лица с трайни увреждания са посочили, че искат да ползват механизма „лична помощ“, при положение че има възможност да получат и другите. Това означава, че не всички лица с трайни увреждания искат да ползват механизма „лична помощ“. Няма отказ, който да не е основателен. За цялата 2020 г. не съм чула лице с трайно увреждане, което иска да ползва лична помощ по Закона за лична помощ да не е получило такава лична помощ съгласно Закона за личната помощ. Така че това е некоректно представена информация. Не спекулирайте, не чертайте апокалиптични картини, не плашете хората! Това не Ви прави по-убедителни!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Репликата ми към госпожа Ангелова е свързана с апокалиптичните картини видите ли, които ние създаваме. Госпожо Ангелова, във Вашите мотиви Вие създадохте усещането и апокалиптична картина, че видите ли, 670 хиляди хора, които са с увреждания, ще искат да се възползват от този механизъм, и видите ли, че това ще струва милиарди на бюджета – милиарди, които трябва да се вземат от българските данъкоплатци. Така че апокалиптичните картини Вие ги създавате в мотивите си и на базата на тях правите тези промени днес в Закона за личната помощ. Ваши са фактите, които изнесохте, че само 30 хиляди досега са се възползвали и че 40 хиляди са подали заявление до този момент и са одобрени, за да се възползват от този механизъм. Първо си прочетете мотивите, с които Вие внасяте този законопроект, и след това упреквайте нашите предложения тези текстове да отпаднат! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, каква е принципната разлика между досега действащия Закон за личната помощ и това, което се предлага? Тази принципна разлика е записана точно в този параграф. За какво става въпрос? Вие казахте, че близо 40 хиляди са подали заявление и така нататък. Това вярно е така. Това, което се прави с този закон, е, че се увеличава кръгът на правоимащите на механизма „лична помощ“ с групата, която има ТЕЛК-ови решения между 70 и 90% с чужда помощ. Това е единствената разлика. Кръгът на тези лица, извадени от регистъра, са 80 хиляди, тоест максимално 80 хиляди могат да се възползват от механизма „чужда помощ“, а дали ще направят това, вече е съвсем друга тема, а дали ще намерят асистенти е трета тема. Сега обаче какъв е големият проблем? Големият проблем е, че тези, които не са с трайни увреждания, които нямат ТЕЛК-ови решения, които имат ТЕЛК-ови решения, които са под 50% вид и степен на увреждане или загубена работоспособност, какво правим с тях? Отговорът е, че тези хора отиват в другия Закон за социалните услуги, за да могат да се ползват от асистентската подкрепа. Да, но ако искат да се възползват от лична помощ? Какъв е проблемът? Проблемът е, че тези мултифункционални екипи, които са към дирекции „Социално подпомагане“, като правят оценката на потребностите, Вие нямате информация колко часове ще бъдат предоставени, независимо от това, че има Методика, независимо от това, че има критерии за определяне на тези часове. Понеже нямате тази информация и няма как да се получи, Вие какво правите? Определяте финансовия ресурс – 214 милиона 600 хиляди и 85 милиона в другия Закон и според парите, и според финансовия ресурс, определяме достъпа до лична помощ. Ето това е големият проблем. Затова нашата парламентарна група не го подкрепя. Ако Законът беше останал така, както е записано в Конвенцията за хората с увреждания, че всички хора с увреждания трябва да имат право на това да преодолеят функционалния дефицит,…

Приключвам. …за да се адаптират в това. Това е друга тема. Сега под мотото увеличаваме броя на бенефициентите, на практика ние изолираме една голяма част.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Ангелова, когато говорите за моето изказване във Вашето изказване, по-скоро би било редно Вие да го направите като реплика. Репликирайте ме и тогава говорете по този начин. Защото какво значи аз или колегите са некоректни? Ние казахме това, което е записано в мотивите. И ако трябва да кажем, че някой е некоректен, тогава се обърнете към хората, които са изготвили мотивите. Защото точно там се казва, че обхватът, ако трябва да се изпълни в цялост механизмът за личната помощ, няма достатъчно бюджетни средства и няма човешки ресурс. Първо, относно бюджетните средства, което каза и господин Адемов. Да, аз го казах и в моето изказване – има пари, които се раздават на калпак. Толкова имаме – толкова ще Ви дадем. Другото, което спекулирате, и в мотивите е записано, че ако трябва да се изпълни в цялост, трябва 670 хиляди хора с увреждания да получат лична помощ, но това не е така. Това може да се регламентира с Методиката и с индивидуалната оценка, която се извършва от социалния работник. Ако обаче няма контрол върху този социален работник, индивидуалната оценка тогава ще бъде некоректна. Така че всичко, което Вие казвате, може да го прехвърлите към хората, които са изготвили Закона. И второто, което е важно – за това, което и аз казах – че се намалява обхватът, защото на хора, които са с 40% определение от ТЕЛК, ще им е нужно да отидат до работа, както беше споменато, и аз го казах, какво некоректно има в това, за един час от лична помощ да достигне до институция или до работа, той няма да може да я получи. Така че, ако обичате, не говорете по този начин, защото сама Вие казахте, осъждайки колеги, казвайки, че те не говорят коректно, ще бъдат дадени на Етичната комисия. Дано да не сте Вие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Възприемането на подход, при който да се предоставя нелимитирана асистентска подкрепа за всички лица с трайни увреждания, независимо от степента на увреждането, включително и на тези, които са с 30 и с 40% намалена работоспособност и вид и степен на увреждане, смятам, че е некоректно и нерационално, и практически несъотносимо, защото тези лица с трайни увреждания, които са с чужда помощ над 90%, самотно живеещите възрастни хора с над 90% чужда помощ, не можем да ги съпоставим с едно лице с трайно увреждане с 30, 40 и 50%. Така че искам да наблегна и на следното – че личната помощ се предоставя въз основа на изготвяне на индивидуална оценка на потребностите и издаване на направлението. Броят на часовете за личната помощ се определя в направлението и съгласно Методика за изготвяне на индивидуална оценка съгласно потребностите на хората с увреждания. Ако няма ясно разписана граница за броя на часовете и кои да ползват тази асистентска подкрепа, това може да доведе до субективно оценяване и до хаос в самата система. Няма нищо лошо да бъдат определени в Методиката – там са часовете. Всяко едно лице с увреждане може да си направи самооценка, но социалният работник е този, който чрез Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите, от подкрепа на хората с увреждания, определя часовете в направлението. Така че Вашите приказки по отношение на моите изказвания, госпожо Жекова, са абсолютно неоснователни.

Защото когато Вие нямате аргументите, когато Вашите аргументи не тежат, тогава включвате емоциите, персоналните обиди към народните представители (възгласи „Еее!“, шум и реплики от „БСП за България“: „Какви обиди?!“), което искам да Ви кажа, че не Ви прави по-убедителни, напротив – показва Вашето безсилие. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това, което ще изложа, ще бъде по същество и по предложенията, които са направени. Това, което ни се предлага в чл. 8, изменението на чл. 8, е свързано със създаването на една абсолютна предпоставка хората, които са с увреждания, да бъдат обхванати от този механизъм. С промяната на думата „човек с трайно увреждане“ се вкарваме в хипотезата само хората, които имат медицинска експертиза, да бъдат обхванати от Закона за личната помощ. Аз не зная кога сте искрени, уважаеми дами и господа управляващи, защото датата беше 9 октомври 2018 г. – Бойко Борисов, Мая Манолова, Бисер Петков и майките на децата с увреждания подписаха План за действие. В този План за действие беше поет ангажимент към всички български граждани да бъдат трайно уредени въпросите на хората с увреждания. И днес, когато обсъждаме тези предложения, ние виждаме в основата на тях, че стоят едни пари. Тогава идеята беше 2021 г. обхватът на механизма за личната помощ да бъде за всички хора, които имат нужда от такава лична помощ. И тогава изрично беше посочено, че не хората с трайни увреждания, а хората с увреждания, както е Конвенцията, която сте ратифицирали 2012 г., ще имат тази подкрепа. Ще Ви върна на наредбата, която е за медицинската експертиза, чл. 62, и ще изчета само чл. 62. Наредбата за медицинска експертиза: „Видът и степента на увреждането се определя въз основа на медицинска документация, даваща представа за функционалното състояние на заболелия и организма като цяло“. Това става през клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, лабораторни, функционални изследвания на данните, медицинска документация на заболелия. Никъде в чл. 62, а в момента това, което правим по чл. 8 е да препращаме само и единствено към взетото ТЕЛК-ово решение за тази медицинска експертиза, никъде, абсолютно никъде я няма тази така необходима и в Конвенцията регламентирана индивидуална оценка на потребностите. Замислете се само – има много случаи, при които хора с вид и степен на увреждане над 50%, по понятието в Закона за хората с увреждания, които са абсолютно самостоятелни и не се нуждаят от лична помощ, но има хора, които изпадат в такава необходимост и нямат 50% степен на увреждане. И ще Ви дам един пример: човек пада, чупи бедрена кост, трябва някой да го извози до работата му. Няма близък в семейството, който да го подкрепи. За този човек ние предпоставяме невъзможността да се ползва от асистентска подкрепа. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)

И аз не виждам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, защо Вие не приемате, че Законът за личната помощ… (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Уважаеми господин Председател, моля да ми удължите времето!

Какво удължаване, ние сме на второ четене?!

Защо не приемете факта, че не ТЕЛК овото решение е основополагащо в механизма за лична помощ, а индивидуалната оценка на потребностите? И аз не зная, уважаема госпожо Ангелова, кога сте искрена, защото когато Вие се изказахте, казахте, че са казани много неистини. Неистините и противоречията са Ви заложени още в мотивите към този законопроект,…

…който казва, че едва ли не обхватът на хората ще бъде над 600 хиляди. Ами няма как да бъде над 600 хиляди, защото индивидуалната оценка на потребностите ще определи колко ще бъдат потребителите. В момента с това, което правите, Вие осакатявате Закона, като препращате към медицинската експертиза и индивидуалната оценка на потребностите отива в кошчето за боклук. Така че аз призовавам – всички Вие обърнете внимание на предложенията, които се правят по чл. 8, преразгледайте своята позиция и приемете нашето предложение това предложение да отпадне, за да може хората с увреждания да имат възможността – такава, каквато е обусловена от тяхната потребност, да я ползват целесъобразно, да я ползват така, както тя да им помогне, за да могат те да бъдат равнопоставени на всеки един български гражданин. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от народния представител Драгомир Стойнев.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз благодаря на моите колеги, които казаха повечето неща. Искам все пак само… За съжаление, няма как да минем без историческите връщания, защото, за съжаление, те имат значение за този закон. Той не е случаен, той просто е продукт от действия и от история. Всичко в този механизъм започна с няколко ключови искания на организациите на хора с увреждания, включително национално представените. И сегашният заместник-министър госпожа Стоименова тогава беше част от тези искания. И аз смятам, че тя би потвърдила, че едно от ключовите искания на хората с увреждания тогава дори не бяха парите, те не слагаха като ключово искането за пари за лична помощ или за каквото и да било друго. Господин Петров, няма да дам определение на това, което правите, но бих могъл. Не ме предизвиквайте. Та въпросът беше, че те не искаха пари, те искаха няколко основни неща, но ключовото от тях беше да не се определя на калпак по ТЕЛК, а да има оценка на индивидуалните потребности на всеки човек, за да може с тази оценка на индивидуалните потребности да се решава какво е необходимо. Това беше най важното за тях. И е факт, че Вие в момента с този параграф отменяте точно това с § 6. Вие всъщност махате или намалявате ролята на индивидуалната оценка, като всъщност вече основавате всичко, както каза и господин Адемов, на старото положение на ТЕЛК-а, при всички съмнения, които от Вашето мнозинство имахте към ТЕЛК. Вие сте имали огромни и съмнения, и обвинения към това как работят ТЕЛК-овете и на кои хора са дадени ТЕЛК-ове или не. И сега с този член Вие връщате обратно решаването на това кой има нужда от лична помощ и колко лична помощ има обратно към ТЕЛК комисиите, а не към Комисиите за оценка на индивидуалните потребности, за които колежката Клисурска каза много ясно, че имат доста сериозни основания, създадени по този начин. И поне по време на обсъждане на Закона ние не намерихме по-добър начин, по който да бъдат оценявани индивидуалните потребности от тези комисии, и със сигурност ТЕЛК-ът не е по-добър начин. Затова Ви казвам, че това е предателство и дерогиране на досегашния закон, защото ключовото нещо, което потребителите на този закон… А между другото, когато се приемаше Законът за личната помощ, който сега променяме, ние имахме обществен консенсус за това какво трябва да стане. Имаше! И хората подкрепяха хората с увреждания, за да може да се получи този закон. Сега Вие просто демонтирате постигнати… Вие в момента размонтирате постигнати постижения в социалната сфера! Много трудно ще бъде те да бъдат наваксани после. И пак Ви казвам, това ще струва човешки животи!

Отрицателен вот.

По § 7.

Уважаеми господин Председател, гласувах „против“ поради неяснотата на новия текст, който видоизменя стария чл. 8 – кой е ползвател на личната помощ. За да може да бъде ограничен кръгът на хора и както част от изказванията, които бяха преди, разбираме, че това трябва да бъде човек над 70% с чужда помощ. Обаче когато четем тук, излиза, че е „човек с трайно увреждане с установени вид и степен на увреждане“. Това е единият вариант. Според Закона за хората с увреждания „човек с трайно увреждане“ е този, който е с 50 и над 50%. Другият вариант е: „или степен на трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ“. Това е вторият вид. Чуждата помощ, уважаеми дами и господа, е само при втория вид, при втората възможност на Закона – когато има трайно намалена работоспособност с придружител, така да го наречем, с чужда помощ. Тази неяснота, която залагаме още тук в Закона, не може да бъде това, което се казва: „над 70%“, както заявиха от управляващите. Няма такова нещо! Благодаря Ви за вниманието.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „увреждания, което получава месечни помощи“ се заменят с „трайно увреждане, за което се получава месечна помощ“. 2. В ал. 2 думите „в общността, с изключение на социалните услуги в общността от резидентен тип и в специализирани институции“ се заменят със „с изключение на социалните или интегрираните здравно-социални услуги за резидентна грижа“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 10 навсякъде думите „чужденец с увреждания“ се заменят с „чужденец с трайно увреждане“, а накрая се добавя „и отговаря на изискванията на чл. 8 и 9“.“ По § 10 на вносител има предложение от народните представители Антон Кутев и група народни представители: „В § 10 след думата „личния“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 11 след думите „индивидуалните потребности и“ се добавя „личния“, а думите „хората с увреждания“ се заменят с „ползвателя на лична помощ“.“

По § 11 има предложение от народните представители Антон Кутев и група народни представители – § 11 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 12 ал. 2 се изменя така: „(2) Броят на часовете за лична помощ се определя в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания, въз основа на четири степени на зависимост от интензивна подкрепа: 1. първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ; 2. втора степен на зависимост – до 42 часа месечно право на лична помощ; 3. трета степен на зависимост – до 84 часа месечно право на лична помощ; 4. четвърта степен на зависимост – до 168 часа месечно право на лична помощ.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Както обявихме на разискванията за първо четене, ние подкрепяме Законопроекта и с оглед напредването на времето, ще се помъча да бъда максимално конкретен и кратък. Ние подкрепяме напълно определението на конкретен кръг правоимащи, а това, след промените, които ние ще подкрепим и се предлагат в Закона, ще са хората, които на практика имат реални нужди. Естествено, това може да стане с прецизиране на степените на зависимост и респективно определяне на нужния брой часове лична помощ. На първо четене бях споменал за анализа на Министерството, който фиксира два основни проблема – кои са правоимащите лица и какъв е максимумът часове лична помощ. (Шум.) За информация на всички…

Ако нищо не се промени в този закон, от 1 януари би трябвало да отпаднат лимитите за брой часове месечно. В момента, както вече се спомена, броят на ползвателите е малко над 32 хиляди, аналогичен е и броят на асистентите за лична помощ. Какво би станало след 1 януари? Както тук няколко пъти се употреби цифрата 670 000 човека, ако трябва да сме по-точни – 669 200 човека към 31-ви са хората с увреждания, независимо колко тежки, които използват някаква подкрепа по Закона за хората с увреждания. Така че всички тези около 670 000 човека теоретично ще имат право на лична помощ, и то за неопределен брой часове. По тази логика само личните асистенти трябва да са 670 000 при 8-часов работен ден на личния асистент. На всички е ясно, че това на практика е невъзможно. Точно затова е нужно прецизирането на потребителите. В Законопроекта се предлага определянето на степента на зависимост от подкрепа и съответно броят часове да е на базата на индивидуалната оценка, направена съгласно Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребности, а не както сега е записано в настоящия текст на Закона – определяне на някаква степен зависимост, което предполага чисто субективен подход. Защото в критериите на Закона за лична помощ има няколко неопределени и неконкретни термина, например за умерено тежката степен на зависимост, там, цитирам – няколко пъти в месеца, след това самите критерии за тежка и много тежка, не е ясно какво точно означават те. Да не говорим, че те не предполагат конкретен брой часове лична помощ, а да се представи нелимитирана асистентска подкрепа за всички лица с медицински документи за наличие на определено увреждане противоречи на принципа на целевото насочване на тази помощ, на средствата от бюджета. Тоест, ние твърдо подкрепяме прецизирането на степените на зависимост, за да може подкрепата да е ефективна, а не да е проформа и тя да бъде степен на зависимост, свързана с потребностите, като обаче е много важно да се отбележи, че заедно с това се запазват и границите на действащите четири степени на зависимост и максималния брой часове до 168 часа, които действат и в момента. Тоест, промените в Закона по никакъв начин не отнемат и не ограничават правата на никого във връзка с всички досегашни спекулативни изказвания и всички термини, които колегите от БСП много обичат да употребяват: „орязване на Закона“, „осакатяване на Закона“, просто най-малкото не са коректни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, сега аз разбирам наистина ситуацията, в която на Вас са Ви написани едни текстове и Вие ги четете, но е добре да вникнете в това, което четете. Защото всъщност голяма част от текстовете, които прочетохте, не касаят този член. (Реплики на народния представител Румен Генов.) Защото в този член не се определя обемът от хора, които касае Законът, а времето помощ, която ще им се полага. Тоест, половината от Вашето изказване, където говорите, че сте доволни, че конкретно се определяли, че били 760 000 или 730 000, или 740 000, това просто не касае този член. А господин председателят многократно наблегна на идеята, че след като сме на второ четене, трябва да работим член по член и всеки да си говори по текста, по който в момента всички работим, независимо от това кой му е писал думичките и дали той ги разбира или не! Във връзка с това имам тежък проблем с Вашата теза за това как не се ограничавали броят часове на 168. Да, те във временното, защото преди това, това разпределение със 168 – максимален брой, те бяха в Преходни и заключителни на предишния законопроект, защото те бяха временно решение до постигане на пълното. А сега вече към днешна дата, трябваше да са готови всичките наредби и да работи вече другото, което не работи, в което няма ограничение на 168 часа. Аз ще спра дотук, защото след малко ще взема думата за изказване, за да влезем по-дълбоко в 168-е часа и в това, какво правите, но Ви обръщам внимание – четете по-внимателно. Депутат е много високо място, по-високо от билото.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми доктор Генов, тази цифра – 625, 640 ли, или не знам колко, аз дори вече не я помня, я завъртяхте още в началото, когато започнахме да говорим по този закон. Не знам откъде я вземате обаче – от статистиката? Защото трябваше да има един изграден регистър на хората с увреждания, който го има, но в никакъв случай никой не може да претендира, че е пълен, или че е точен, или въобще нищо, като всеки един регистър, разбира се. Така че цифрата е спекулация. Второ, Вие казвате, че потенциално по-скоро всички хора могат да поискат такава помощ, само че могат да поискат, ако в индивидуалната оценка им е записано, че имат нужда от такава помощ, така че какво Ви пречи това, сега не мога да разбера. Затова аз не приемам всичко това, което казвате, и тези ограничения, които правите със Закона. Правете ги, ако искате да има някакви ограничения за това например с индивидуалната оценка, като сложите там различни критерии кой има право на лична помощ, но не ги правете така механично, защото дразните хората. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Кутев, ще подмина великодушно опита да се опитате да ме засегнете на това, че някой ми пише текстовете и аз трябва да ги прочета. Аз съвсем така, без да се опитвам да засегна някого, бих прехвърлил тази забележка към втория репликиращ. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Що се отнася до това дали аз съм се изказал по същество в този параграф, напротив, Вие не сте ме слушали добре. Аз се изказах точно за определянето на степените на зависимост и посочих примера с тази голяма бройка какво може да се случи, ако тези степени на зависимост не са коректно направени. Затова говорих, че в Законопроекта се предлага тези степени на зависимост в определените проценти, които се предлагат, да бъдат по Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите, а не както е досега – в чисто субективен план. Това беше нещото, което исках да кажа и да подчертая. Благодаря, че ми направихте реплика, за да го кажа още един път. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сега по същество на члена, който за мен е доста важен. Ще започна с това дали с този член се определя точно какви са степените на зависимост. Според мен, всеки който е чел Закона и поправките, които внасяте, не може да се съгласи с това, че се определят степените на зависимост. Съвсем накратко ще прочета само първата степен. В стария, в досегашния закон определението е: „Първа степен на умерена зависимост на затруднения при нужда от помощ за реализиране на различни дейности в ежедневния живот от няколко пъти на месец или необходимост от ограничена подкрепа за персонална автономност“. Това е записано в досегашния закон. В Закона, който Вие предлагате и твърдите това, че не определя обема на ползвателя, е безспорно, там нямаме разговор изобщо, но Вие твърдите, че поне той е определял степента на зависимост. Същата тази точка, която прочетох, във Вашия вариант на Законопроект е: „Първа степен на зависимост – до 15 часа месечно право на лична помощ“. Какво определяте с това „до 15 часа“ и как, по какъв начин това се отнася към индивидуалната оценка на потребностите? Ами, ако индивидуалната оценка на потребностите – и минем сега във варианта с четвъртата степен на зависимост, каквато е огромната част, има десетки хиляди души в момента – аз не знам каква част от тези 33 хиляди, които ползват Закона в момента, са такива, но една от целите на моята борба през цялото време по този закон е: какво правим с онези, които имат нужда 24/7? Как по някакъв начин тези хора ги вкарваме в това действие? С този член и с определянето на 168 часа седмично ние ги изкарваме от този закон, защото те получават съответната подкрепа, от която имат нужда – осем часа на ден, в работни дни. За тях нощно време, празнични дни, делници не съществуват, само че те не могат да живеят по този начин. Какво се получава, ако приемем този текст, който давате? Получава се резултатът, че всъщност дали ще са роднини, дали ще са съседи, дали ще е някой друг, трябва да отдели делниците си, за да се грижи за тях, респективно да сменя памперсите, да ги храни с лъжичка, да ги извежда, да ги вдига и да ги сваля от леглото и всякакви други такива дейности. Това, между другото, води до зависимост. Този човек с увреждане попада в тежка зависимост от околните си, а смисълът на Закона за личната помощ, е да се премахнат зависимостите на хората с увреждания, те искат независим живот. Това е най-главното, което искат и именно затова служат личните асистенти, защото те трябва да им осигурят при тежката съдба, която те имат, при начина, по който те съществуват, единственият начин, който съвременното общество – европейско и цивилизовано, е измислило как да им даде независимост. Тази независимост се дава през тези лични асистенти и през личната помощ и Вие точно това им взимате с последната част от Закона. И не е вярно, че не ги ограничавате, ограничавате ги очевидно и в двата текста на Закона безспорно го показвате, и няма как да бъде оспорено. Така че за мен тази точка, как да го кажа, тя е най-тежката в това, което правите, защото всъщност отпада възможността за подкрепа точно на тези, които се нуждаят най-много, на най-болните, на тези, на които им трябва два-три часа на ден, те някак си ще сколасат по това, което Вие правите, но на тези, които им трябва 24/7, а аз, пак Ви казвам, преди няколко дни го говорих пак, убеден съм, че много от Вас са се срещали с това, защото съм говорил с много колеги и знам, че не само аз, много хора сме минали през тази грижа 24/7 години наред. И в края на краищата всеки, който го е правил, си дава сметка, че депутатът може и да плати за гледачка, само че няма как да го платят многото българи, и по някой път това става зависимост с години наред и драми в семействата. Драмите не само за хората с увреждания, а и за тези, които се грижат за тях, защото те започват да губят работа, започват да напускат, започват да се грижат затова. И най-важното, пак се обръщам към Вас, защото тук гледам, че господин Петров всеки път много се нерви, когато заговорим за…

Не, не, напротив. Отговарям на диалога, на който Вие не отговорихте преди малко. Но това да оставиш хората, които са в най-тежка зависимост, на грижа осем часа на ден само делнични дни, е въпрос на морал, колеги! И сега тук чух: нашата група щяла да организира да ходи в болница да помага за ковид. На Вас Ви препоръчвам: няколко човека отидете при тези хора, ако не сте го правили, застанете да гледате два дни един възрастен човек денонощно, докато личният му асистент в това време по сегашното законодателство не може да бъде платен, и се върнете пак, за да довършим Закона. (Единично ръкопляскане от „БСП за България“. Реплики от народния представител Маноил Манев.)

Лично обяснение. Господин Кутев ме посочи с пръст като лошия депутат, който тук не иска да му слуша излиянията. Господин Кутев, аз банкрутирах, докато гледах майка ми, и я гледах лично три години, и банкрутирах. Така че много ми е известно това, за което говорите, но не ми е ясно защо като една социална партия, като партия, която се грижи за слабите, за болните при този изключително важен въпрос Вие имате 15 колеги в залата?! Не мога да си го обясня и моля да ми го обясните при следващото излизане. (Ръкопляскания от ОП.)

Защо?

Много Ви благодаря, господин Председател!

Уважаеми господин Председателстващ! (Реплики от ГЕРБ.) Нещо не сте доволни ли? Хайде погледнете това, което правим като законодатели! Затова гласувам отрицателно. Погледнете текстовете и вижте какво правим! (Реплики от ГЕРБ.) Изказвам се по чл. 12, ал. 2, където определяме нещата, както бяха в Преходните и заключителните разпоредби на досега действащия закон – до 31 декември. Ние взимаме параграфа от Преходните разпоредби и го слагаме тук, където трябва да се определят степените. И препращаме към Методиката. Засега в Методиката определянето на степените са едно към едно така, както са написани в досега действащия закон: първа степен – умерена, втора – тежка, много тежка, четвърта степен – изключително тежка. Те са преписани едно към едно в Методиката. Методиката е един от поднормативните актове, който се приема от Министерството на труда и социалната политика. Сега ние се отказваме да определяме какви са степените и се обръщаме към Методиката. В кое състояние – в което тя е сега, или когато ѝ възлагаме с Преходни и заключителни разпоредби да бъде отново пренаписана? Такъв законодател не прави трайно законодателство в Република България, уважаеми дами и господа! (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Отрицателен вот!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, гласувах против предложението, което беше направено, за отпадане на Парламентарния контрол по следната причина. Свеждането на Парламентарния контрол до набор от формални процедури не е в услуга на управляващото мнозинство, включително и на правителството. Аз и пет мои колеги бяхме внесли въпрос до министър-председателя относно хода на преговорите с Република Северна Македония преди един месец. Той беше отклонен от председателя на Народното събрание и беше внесен отново към вицепремиера Захариева. Междувременно бяха направени няколко изслушвания по темата и на вицепремиера Захариева, и на вицепремиера Каракачанов, от които не стана ясна нито логиката на преговорите, които водеше България…

…нито решението, което беше предложено.

Обяснявам отрицателния си вот. Парламентарният контрол има ясна конституционна и законодателна насоченост да контролира изпълнителната власт в решенията, които тя взема.

Отстранявайки по същество парламентарния контрол от дневния ред на Народното събрание Вие оставяте изпълнителната власт да взима решения извън контрола на Народното събрание, които засягат съдбата на българската държава и на междудържавните отношения. Днешното решение за отмяна на парламентарния контрол от дневния ред на Народното събрание по същество изпраща въпроса за решението, което беше взето, за българо-македонските отношения и позицията на Република България след Нова година, когато смисълът от това решение е съмнителен.

Процедура!

Благодаря, господин Председател. Солидаризирам се с казаното от господин Жаблянов, но все пак да подсетя, че по процедурни въпроси не се дава отрицателен вот. Може би в други случаи да спирате такава процедура. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата на днешната декларация е изразената от Европейската комисия подкрепа за инициативата на БСП националните парламенти да участват в планирането и контрола на управлението на средствата, които страните членки ще получат в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Като председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, в рамките на Конференцията на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на Европейския съюз поставих предложението Националните планове за възстановяване, които са част от Механизма за възстановяване и устойчивост, да бъдат обсъждани и одобрявани от националните парламенти преди да бъдат изпратени в Европейската комисия. В последвал институционален диалог зад предложението се обединиха и представителите на Бундесрата и Бундестага, както и на литовския Сейм. Преди седмица се получи и официалната позиция на заместник-председателя на Европейската комисия Марош Шефчович. Ето я самата официална позиция, адресирана до мен и до моите колеги в горната и долната камара на Германския парламент и до Литовския парламент. (Показва документ.) В нея се казва: „Механизмът за възстановяване и устойчивост е основен приоритет за Комисията и приветствам интереса Ви към този нов инструмент, който има за цел да поправи щетите от кризата с COVID-19 и да подготви по-добро бъдеще за следващите поколения. Националните парламенти са ключови партньори в изготвянето на плана за възстановяване на Европейския съюз. Комисията ще може да взема заеми на пазарите за целите на Механизма за възстановяване и устойчивост и други програми едва след ратифицирането на решението на Съвета относно собствените ресурси на Европейския съюз. В много държави това включва парламентарен процес и Комисията вярва, че националните парламенти ще действат експедитивно, за да позволят влизането в сила на новата финансова структура на 1 януари 2021 г.“ И още: „От гледна точка на Комисията ангажираността на националните парламенти с плана на Механизма за възстановяване и устойчивост е от ключово значение за ефективното изпълнение. Напредъкът по отношение на плановете често ще се измерва спрямо етапните цели, които могат да включват приемането на законодателни актове. Изпълнението на тези етапни цели ще бъде важно, за да се гарантира, че тези планове са както навременни, така и висококачествени. Комисията силно насърчава националните органи да се ангажират с широки консултации и да включат всички заинтересовани страни в разработването на националните планове за възстановяване и устойчивост. Националните парламенти са сред основните заинтересовани страни, за да се гарантира, че тези планове за Механизъм за възстановяване и устойчивост са насочени към съответните политики и инвестиции.“ Уважаеми колеги, позволете ми само с няколко думи да ви обясня за Механизма за възстановяване и устойчивост, защото чрез него Европейският съюз ще инвестира 672 млрд. евро заеми и безвъзмездни средства под формата на приоритетно финансиране, за да помогне на Европа да излезе по-силна и устойчива от настоящата икономическа криза, предизвикана от пандемията COVID-19. Финансовата рамка за България е 6,2 млрд. евро безвъзмездни средства и 4,5 млрд. евро заеми. С апломб като кино-премиера, но без всякакъв дебат вицепремиерът Томислав Дончев представи проект на Национален план за възстановяване и устойчивост. Реалното му съдържание е една административна компилация, създадена от ресорни министерства, като насочващите политики на ЕС са използвани по-скоро формално. Начинът, по който реагира Европейската комисия, чрез това писмо, което е адресирала до мен и до моите колеги, на инициатива на БСП за санкция на парламента има ясен политически подтекст – съмнение, че този състав на правителството ще програмира, управлява и гарантира ефективност и прозрачност при изразходването на милиарди евро публичен ресурс. За съжаление, Комисията за пореден път дава знак, че у нас е налице високорискова управленска и административна среда. Аз бих добавил и абсолютна липса на икономическа политика и стратегическо планиране. Рискуваме милиардите в подкрепа на икономиката и хората да изтекат, без да породят обществено-икономическа стабилност и устойчивост. Както и много други милиарди преди тях. А високорискова управленска и административна среда означава корупция във високите управленски нива, регистрирана най-вече при разпределянето на европейски публични ресурси. Означава и пълен отказ от същностни, съдържателни и структурни реформи в системите на образованието и здравеопазването, а и не само в тях, и заменянето им със „саниращи“, „строително-монтажни“ и „технически“ подобрения. Но най-вече означава 10-годишна доминация на една управленска философия, изградена около получаването и разпределянето на готов публичен ресурс, чрез който не се подкрепя ефективна икономика и конкурентна бизнес среда, а един ограничен кръг от политико-корпоративни зависимости. Затова БСП настоява Проектът на Национален план за възстановяване и устойчивост да мине през обсъждане и допълнение в ресорните комисии, а след това да бъде гледан и в пленарна зала. Парламентът има ясно разписани механизми за включване на експертен, професионален, научен и потенциал на браншови и неправителствени организации в работата си. В политически контекст парламентарната санкция върху планирането, а след това и контрола при изпълнението на Плана чрез механизмите на парламентарен контрол би го направил устойчив и в следващите мандати на изпълнителната и законодателната власт. Припомням, че средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост имат временен характер и от тях можем да се възползваме най-късно до 31 декември 2024 г., като те трябва да бъдат планирани и одобрени до 31 декември 2020. Все още имаме време да проведем задълбочен политически и експертен дебат и да излезем с наистина качествен национален План за възстановяване. БСП настоява за внасяне на Проекта в парламента и отправя това настояване към вицепремиера Дончев, който е отговорен за подготовката му, и към председателя на Народното събрание. Позицията на Марош Шефчович ще им бъде предоставена по съответния административен път. Копие от кореспонденцията с Европейската комисия ще получат и председателите на парламентарните групи. Парламентарната група на „БСП за България“ е готова за уточняване на сроковете за обсъждане на проекта за Национален план в комисиите и в зала. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

По § 12 има предложение на народните представители Антон Кутев и група народни представители: „В § 12 т. 1 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо след думите „Човек с“ се добавя „трайно“, а в изречение трето думите „на лицето с увреждания“ се заличават. 2. Алинеи 2, 3 и 4 се изменят така: „(2) Когато ползвател на лична помощ е дете с трайно увреждане, за което се получава месечна помощ по чл. 8д, ал. 5, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца, в заявлението-декларация по ал. 1 заявителят дава писмено съгласие до 380 лв. от помощта, като конкретният размер съответства на определения брой часове в индивидуалната оценка на потребностите, да се превеждат по бюджета на общината от Агенцията за социално подпомагане след определянето на асистент и сключването на трудовия договор. Средствата са за сметка на ежегодно определения със Закона за държавния бюджет на Република България размер на месечната помощ по чл. 8д, ал. 5, т. 2 от Закона за семейни помощи за деца и за часовете, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания. Копие от заявлението се изпраща служебно в Агенцията за социално подпомагане. Въз основа на съгласието в заявлението Агенцията за социално подпомагане превежда сумата по бюджета на общината. (3) Когато ползвател на лична помощ получава добавка за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, в заявлението-декларация по ал. 1 заявителят дава писмено съгласие добавката да се превежда на Агенцията за социално подпомагане от Националния осигурителен институт след определянето на асистента и сключването на трудовия договор. Копие от заявлението се изпраща служебно в Националния осигурителен институт. Въз основа на съгласието в заявлението Агенцията за социално подпомагане превежда получените средства за добавката по бюджета на общината. (4) Когато броят на часовете, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, е по-голям от броя на часовете, които могат да се заплащат със средствата по ал. 2 или 3, доставчикът на лична помощ е длъжен да осигури предоставянето и да заплати на асистента личната помощ за пълния брой отработени часове, но не повече от броя на часовете определени в направлението.“

По § 13 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 навсякъде след думите „на човека с“ се добавя „трайно“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) В срок до 7 дни от постъпването на документите по ал. 1 или изтичането на срока по ал. 2, след проверка за съответствие с изискванията на закона, кметът на общината: 1. подготвя сключването на споразумение между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ; 2. сключва споразумението между ползвателя, асистента и доставчика на лична помощ; 3. уведомява заявителя при невъзможност за предоставяне на лична помощ, поради липса на кандидати за асистенти.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен този параграф е ключов, защото той събира и имам предвид по-конкретно третата точка от алинея три, той включва всички недостатъци, за които говорихме досега по този закон. Защото в момента, в който дадем правото на кметовете да не изпълнят Закона по причина, че няма кандидати за лични асистенти, ние всъщност абсолютно обезсмисляме Закона, тоест ние с тази точка позволяваме Законът да не бъде изпълняван по някаква причина. Честно казано, вероятността да не достигат кандидатите за лични асистенти не зависи, както тук се говореше, от това дали ще се появят 760 желаещи, защото това го говорихме много, но то има отношение към тази точка, защото оценката на индивидуалните потребности би трябвало да ги отсее тези 760, неслучайно сега са се появили 40. Но дали ще се появят 40, 60 или 80 хиляди души, които имат нужда от личен асистент, ние имаме доста по-голяма безработица, дори към момента. Отделно имаме десетки хиляди българки, които работят като лични асистенти навсякъде около България, но главно в Гърция. Основната разлика защо те работят в Гърция, а не в България, е защото нормалното заплащане в България е по 1200 лв. на месец, докато в Гърция е 800 евро, тоест 1600 лв., а може би и повече с допълнителни неща, и в момента десетки хиляди българки работят там. Можем ли, ако направим режима на Закона такъв, че да гарантираме на тези хора възможност да работят адекватно и да вършат същата работа в България, да осигурим необходимостта от асистенти? Аз категорично смятам, че можем. Какво ни пречи? Текстовете в Закона, включително тези, до които ще опрем след малко, където 1,4 става на 1,2 – става дума за коефициента спрямо минималната работна заплата. В същото време искам да Ви напомня, че когато го приемахме този закон, моите предложения тогава не бяха за 1,4, те бяха за повече. Ако бяха приети онези коефициенти, които ние предлагахме, когато се приемаше преди две години Законът, тогава може би заплащането щеше да е адекватно. И, да, това щеше да струва на държавата повече пари, само че резултатът е, че щяхме да бъдем една от малкото държави в Европа, в която има адекватна лична помощ и която осигурява асистенти. Щяхме да имаме 60, 70 или 30 хил. души, колкото подадат заявленията, повече лични асистенти на работа в България и от гледна точка на третирането на този закон тази държава щеше да изглежда по съвсем друг начин. Парите, които щяха да са ѝ необходими, щяха да бъдат вероятно няколкостотин милиона, но те най-вероятно нямаше да отидат за саниране на блокове, което означава за някакви плоскости от пластмаса. Може би нямаше да отидат за магистрала – за три километра от магистралата. Може би нямаше да отидат за нещо друго, за което се харчат, примерно за самолети – в американската хазна, но щяха да променят социалния пейзаж на България. Това се получава тук. Сега ние казваме: ами ако не дойдат асистентите, какво да ги правим? Защото наистина кметовете се притесняват и казват: Вие ме задължавате със Закона да имам асистенти и да ги осигуря, но като не дойде никой да кандидатства, аз какво да направя? Резонен въпрос. Отговорът към всички нас е да вдигнем заплащането и да направим условията на Закона такива, че да има асистенти. Това е отговорът. Точно това не правим. С тези поправки, които правим в момента, се движим точно в обратната посока и убиваме това като идея. Това е резултатът от дейността ни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моята процедура е към Вас, господин Председател и водещ на днешното заседание, защото Вие не следите дебата, тъй като преждеговорившият не се изказа конкретно по чл. 14 или § 13. На второ четене изказващите се изказват текст по текст, а не общо по целия законопроект. Така че, моля като председател и водещ на днешното заседание, да следите и стриктно да спазвате Правилника.

Искам лично обяснение.

Уважаеми господин Председател, аз съм взел процедура по начина на водене. Какво ще стане, ако взема да наговоря един куп неща срещу Вас в момента? Вие имате ли право да ми отговорите? Аз съм в режим на процедура по начина на водене. Вие представяте ли си, като ме знаете какъв съм сладкодумец, какво мога да кажа за Вас? Няма никаква логика в това, когато някой говори срещу колега по начина на водене, Вие да не ми дадете личното обяснение. Защото тя говореше конкретно за мен.

А говореше неща, които са безсмислени, защото аз говорих точно по ал. 3… (Шум и реплики.)

Съвсем конкретно говорех по ал. 3, т. 3, конкретно говорих по това, цялото ми изказване беше съсредоточено там. Това, че някой е гладен в момента и за него проблемите на стомаха му са по-важни отколкото проблемите на хората с увреждания, не е моя работа. (Шум и реплики.)

По § 14 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 15 се създава ал. 3: „(3) При провеждане на лечение в чужбина и/или извършване на рехабилитационна услуга на ползвател, асистентът може да продължи да предоставя лична помощ след уведомяване по ал. 1, ако придружава ползвателя.“ По § 15 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители: „§ 15 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 16 се създава т. 4: „4. при невъзможност за продължаване предоставянето на лична помощ, поради липса на кандидати за асистенти.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16: „§16. В чл. 17 накрая се добавя „и глава осма“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 18 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „личната“ се заменя с „лична“. 2. Ал. 2 се изменя така: „(2) Кметът на общината с договор може да възложи на доставчик на социални услуги с издаден лиценз за предоставяне на социална услуга асистентска подкрепа, съгласно Закона за социалните услуги, дейностите на доставчик на лична помощ. Възлагането се извършва при условията и по реда на Закона за социалните услуги.“ 3. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се отменят.“

Уважаеми господин Председател, съжалявам, че очевидно хора се притесняват, че може би още два часа сме щели да стоим. Налага се! Но Ви моля да ги гласуваме един по един, защото, честно Ви казвам, в този закон имаше два или три параграфа, в които съм си отбелязал да гласувам „за“ – петнадесети не е такъв и съм „против“, но за параграфи 16 и 17 съм „за“. Като подложите да ги гласуваме трите заедно, аз нямам никакъв друг шанс, освен да гласувам „против“. Просто ги гласувайте един по един.

По § 18 има предложение от народните представители Антон Кутев и група народни представители: „§18 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 20 думите „юридическите лица“ се заменят с „доставчиците“.“

По § 19 има предложение от народните представители Антон Кутев и група народни представители: „§19 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Доставчикът на лична помощ е длъжен да осигури предоставянето и да заплати на асистента личната помощ за пълния брой отработени часове, но не-повече от броя на часовете, определени в направлението по чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания.“

По § 20 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители: „§ 20 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

По § 21 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 25 се правят следните допълнения: 1. Досегашния текст става ал. 1 и в т. 2 след думите „спрямо него“ се добавя „като извършител на домашно насилие“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Доставчикът на лична помощ може да поставя и други изисквания към асистентите по своя преценка в зависимост от потребностите на ползвателя.“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В чл. 26 ал. 1 се изменя така: „(1) Кандидатът за асистент подава до доставчик на лична помощ по чл. 18, ал. 1 или 2 заявление по образец, към което прилага: 1. автобиография; 2. копие от трудов договор, ако кандидатът за асистент работи, или декларация, че няма сключен трудов договор; 3. декларация, че спрямо него не са налагани мерки като извършител по Закона за защита от домашното насилие; 4. документ, удостоверяващ професионален опит за предоставяне на асистентски грижи и/или документ, удостоверяващ професионална квалификация, при наличие на такъв; 5. медицински документ за постъпване на работа.“.“ По § 24 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.

По § 26 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители: „В § 26 т. 1 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 25: „§ 25. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, изречение второ думите „В този случай“ се заменят с „В случай че обясненията са основателни“ и се създава изречение трето: „Отказът за приемане на обясненията се мотивира“. 2. Създава се ал. 4: „(4) В случаите по чл. 15, ал. 3 асистентът представя отчет за отработените часове в първите три работни дни на месеца, следващ месеца на проведеното лечение и/или предоставената рехабилитационна услуга, и документ, удостоверяващ тяхното извършване. Заплащането на дължимото възнаграждение се извършва по реда на ал. 2 за съответния период.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26.

По § 28 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители: „В § 28 думите „чл. 8, ал. 2“ се заменят с „чл. 8, ал. 3“ и запетаята след тях отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27: „§ 27. В чл. 34 думата „индивидуално“ се заменя със „съгласувано с асистента“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28: „§ 28. В чл. 35 накрая се добавя „включително средствата по чл. 33, ал. 2“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29.

Параграф 31 – предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 31 да бъде отхвърлен. По § 32 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 31.

По § 34 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители: „§ 34 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 32.

По § 35 има предложение от народния представител Антон Кутев и група народни представители: „§ 35 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 33: „§ 33. В преходните и заключителните разпоредби в § 5 думите „2021 г.“ се заменят с „2022 г.“, а думите „на хората с увреждания“ се заличават.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ясно осъзнавайки изнервянето на част от уважаемото депутатство, съм длъжен да Ви обърна внимание на този параграф, защото тук се отлага с една година прехвърлянето на дейностите към Агенцията за хората с увреждания, съответно нейното функциониране. Това нещо го имаше, тоест точката за това, че трябва да започне да работи го имаше в предишния закон – вече трябваше да я има тази агенция и да работи. На практика отлагането става по една проста причина – някой не си е свършил работата досега, ако няма друга логика. Досега никой от управляващото мнозинство или от Министерството не ми е казвал друга логика. Чух, че евентуално може би някакви пари по някакви програми се търсят. Дали това е така, аз не знам. (Реплики.) Да, от Световната банка. При всяко положение отлагането на функционирането на агенцията забавя действието на Закона и е проблематично по отношение на това как функционира цялата система. Лично аз не оправдавам, ако наистина поводът са парите, да се отлага с една година действието на Агенцията. Още по-малко го оправдавам, ако поводът не са никакви пари, а е просто несвършена работа. И в двата случая има проблем на мнозинството, тоест на управлението на правителството и има несвършена работа. Защо е несвършена работата? Може би не трябва да питам аз, а Вие, защото в края на краищата колкото и да си говоря аз оттук, Вие като мнозинство носите отговорност върху цялата тази политика. Според мен Вие би трябвало да си питате министъра защо се случва така. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С направеното предложение по § 35 създаването на Държавната агенция за хората с увреждания, което трябваше да стане от 1 януари 2021 г., се отлага за 2022 г. Ще върна темата – преди няколко дни разглеждахме измененията на Закона за хората с увреждания. Ако си спомняте, дебатът по създаването на Държавната агенция за хората с увреждания беше и по този закон. Искам да изразя своето безпокойство, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, че Законът беше приет на 5 декември 2018 г. В рамките на две години трябваше да бъде конституирана институционализирана тази Държавна агенция за хората с увреждания. Сега – две години по-късно, точно две години по-късно, ние казваме, че такава агенция не можем да се справим да създадем. Ще я създаваме в рамките на две години – евентуално до края на следващата година. Законът за администрацията ясно е определил как се създава държавна агенция, като принципал там винаги е министър-председателят. Ако четем изказванията на министър Сачева и на хора от Министерството на труда и социалната политика, ще видим, че в момента въпросите, свързани с Държавната агенция за хора с увреждания, са изключително много, имало е сериозни дебати, включително и Световната банка ще привличаме да ни помага, като как да я направим тази държавна агенция, след като всички ние знаем как се институционализира, как се конституира подобен държавен орган. Най-вероятно бягате от отговорността и отново искате да прехвърлите отговорността само и единствено на министъра на труда и социалната политика, защото чухме в коментари, че тази държавна агенция за хората с увреждания, разбирате ли, може би ще бъде комисия, няма да е държавна агенция, а комисия. Това, което правим с отлагането на тази държавна агенция безкрайно дълго време – три години, цели три години не можем да конституираме такъв орган, е изключително опасно и показва неглижирането от страна на управляващите на проблемите на хората с увреждания. Ако прочетем Закона за хората с увреждания, ще видим каква е ролята на тази държавна агенция. Тя е координираща по всички въпроси, но тя отговаря и за координиране на процеса по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. Докога ще отлагаме влизането на тези социални закони в сила, защото ние в Закона за хората с увреждания, и в Закона за социалните услуги, и в настоящия Закон за личната помощ отлагаме назад в годините – втора, трета година, подзаконовата нормативна база, създаването на съответните структури, за да може ефективно проблемите на хората с увреждания да се решават? Така че моят апел е: нека да обърнем внимание на това, което в момента ни се предлага, и призовете своите административни и всички други ръководства да поработят малко повече наистина в полза на хората с увреждания. Затова ние предлагаме от тази година – от 1 януари, да започне да съществува и да функционира такава държавна агенция за хората с увреждания. Дадохме Ви две години отсрочка. Благодаря.

Господин Председател, обръщам се към Вас. Ние от групата на „Обединени патриоти“ сме обезпокоени от факта, че по разглеждането на тази точка от дневния ред господин Адемов е заел министерско кресло. Ако е с оглед на това, че спазваме някакви пандемични мерки – дистанция от стенографи, дебатиращи и така нататък, сме съгласни, но ако господин Адемов се подготвя отново да заема поста министър, категорично се обявяваме против. (Шум и реплики от „БСП за България“. Единични ръкопляскания от ОП.)

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 36 има предложение от народните представители Антон Кутев и група народни представители: „§ 36 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 34: „§ 34. До 31 декември 2021 г. по чл. 31, т. 1 се прилага коефициент 1,2.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 37. Комисията предлага да се създаде нов § 38: „§38. До провеждането на подзаконовите нормативни актове в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 39.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам отношение по предложението, направено по § 36, а именно където се замразява коефициентът, на база на който се изчислява възнаграждението на личните асистенти. Пак казвам, годината е 2018-а, пак казвам, имаше един план за действие, в който всички заинтересовани страни се споразумяха от 2021 г. коефициентът за заплащане на възнагражденията на личните асистенти да бъде 1,4, да бъде замразен на 1,2 от минималната работна заплата само в рамките до 2020 г. В момента от всички публични инстанции, където може да го кажете, казвате, че увеличението на минималната работна заплата ще рефлектира върху възнаграждението на личните асистенти и това е в основата на Вашето предложение за замразяване на коефициента. На всичко отгоре заблуждавате българските граждани с писания, че разбирате ли, възнаграждението на личните асистенти щяло да стане 930 лв. Помня, че това изказване го направихте и по време на първо четене – 930 лв. на личните асистенти. Ами изкарайте си калкулаторите и си сметнете колко е 650 по 1,2 – 780 лв., не 930 лв. И след приспадане на необходимите осигуровки, които дължи съответният личен асистент, данъкът, който дължи личният асистент, в крайна сметка той ще получава сума някъде в порядъка на около 600 лв. Смятате ли, че човек, който извършва тази работа – изключително специфична и тежка, може да поеме ангажимента да работи за 600 лв. тази работа? И тук говорим за адекватността на възнаграждението за личните асистенти. Как искаме кмета да намери личен асистент и ще прибягваме към хипотезата, когато няма желаещи да няма такъв? Точно защото в момента ние залагаме това изключително ниско, подигравателно ниво на възнаграждението – 1,4 коефициент. Такъв, какъвто щеше да действа от 2021 г. действително ще даде възможност, ако сметнете 650 по 1,4, прави 910 лв. След приспадане на осигуровки и данъци, личните асистенти ще получават малко повече – със 100 лв. повече, но повече. Ето това правите с това Ваше предложение за замразяване на коефициента. Защо? Отново ли парите са Ви на фокуса, когато говорим за решаване на един проблем на онази група от българското общество, която е най-много засегната, която е най-много онеправдана и има нужда от нашата защита? Затова преразгледайте това Ваше предложение. Не го гласувайте, а приемете това, което ние искаме, да остане действащият коефициент 1,4 и аз смятам, че това ще е по-адекватното и по-справедливо предложение, което трябва да се случи днес в този закон. Благодаря.

Предполагам, че това ще е последното изказване по Закона. Чувам, че недоволството в десницата расте, ако е десница, разбира се. Колеги, по този коефициент ние имахме спорове, още когато първоначално внесохме Закона. Законът беше приет преди две години горе-долу по начина, по който беше внесен в по-голямата си част, с изключение на няколко точки, в които Вие тогава нанесохте промени. И една от промените беше по този коефициент. Според Вашата промяна оттогава, сега вече трябваше да имаме от 1 януари – 1,4 коефициент. Вие сега казвате, че още една година ще е 1,2, а после ще стане 1,4. Искам да Ви напомня, че предложението, което направихме – тогава аз не помня колко е бил, но със сигурност беше поне с още две отгоре, тоест 1,6 или 1,8, нямам точен спомен, защото имаше графи, но със сигурност моето предложение, ако трябва реално да решаваме проблеми с този закон, не просто да не се намалява на 1,2 за още една година, а да бъде поне 1,5 по простата причина, че едва тогава могат да се осигурят реално асистенти. Тук този въпрос не е на пазарлък за коефициента, не е въпрос дори и на парите, които ще отделим, тук въпросът е за смисъла на всичко, което правим и с целия, не само със Закона за личната помощ, а с целия спектър от закони за хората с увреждания. Защото основното, което, пак казвам, целяхме като законодатели, когато писахме целия този законодателен сбор от закони със социалните услуги, с хората увреждания и така нататък, имаше нещо много ясно, ясното европейско схващане, че тези закони и тази подкрепа трябва да осигури независим живот на хората с увреждания. Когато заплатата на асистента е 600 лв. или 800 лв., тя е такава, че той не може да си наеме външен човек, за да му върши работата. Че не може да го наеме за 24/7 е ясно, но той не може да го намери дори за онези прословути осем часа и така нататък, а той като не може да си наеме външен асистент, тоест това, което сме предложили тук?! Между другото, то върши работа на една част от хората с увреждания, на тези, за които се грижат техните роднини. Защото това ще осигури възможност на роднините, които така или иначе се грижат за някой човек с увреждания, да получат едни 600 лв., което пак е нещо. Но то е нещо, а не е решаване на това, което ние искахме да направим с тези законопроекти, а именно независим живот за хората с увреждания, именно да постигнем едно европейско нормално законодателство в тази област. И причината за всичко, което направихме през последните два часа, цялото това нещо с цялата смяна на Закона, всъщност се корени тук – става дума за пари! Става дума, че ние в момента не искаме от бюджета на държавата да отделим едни 200 или 300 млн. лв. в зависимост от това коя цифричка как изменим, за да може да осигурим така процеса на личната помощ за хората с увреждания, че той да работи. И за да спестим тези пари, ние за пореден път ще го осакатим. Затова Ви казвам, че осакатяваме Закона. Защото с тези поправки, които влагаме, той просто не може да проработи или работи частично, но не постига целта, която имаме, а в същото време пари в държавата има и парите отиват за най-невероятни неща – вече няколко пъти го говоря за последните два часа в тази зала. И пак Ви казвам: всичко, което свършихме днес, аз продължавам да твърдя, че е въпрос на морал и на съвест. Не че не ми се е налагало да съм бил в мнозинство и да гласувам неща, които не съм много съгласен с тях, знам как се чувства човек в тази ситуация, но има неща, които не бих гласувал – това е едно от тях.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Аз желая да погледнем на въпроса за коефициента от другата страна и тук например хората, които много пъти по време на обсъждането на социалните закони пледират в семейството да влизат повече пари, нека да обърнат нещата и тук така, които казват, че твърде много пари се дават на приемно семейство, на приемни майки и така нататък. По Закона за личната помощ хората с увреждания често имат за асистенти своите най-близки роднини. Тук е философски въпросът в сферата на социалното подпомагане: дали точно най близките роднини – майките и близките, трябва да се грижат изцяло за човек с увреждане, който е в тежко състояние? Но в края на краищата увеличаването на коефициента дава възможност за запазване на семейството, за запазване на отношенията, които са създадени в едно семейство, в което има човек с увреждания. Погледнете на този въпрос от тази човешка страна и тогава посегнете към пулта, за да знаете как да гласувате. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да, наистина тук става въпрос за пари. В предните два дебата ставаше въпрос за това, в какъв обем могат да се ползват услугите по този закон, и в първия дебат ставаше въпрос за това кой може да ползва този закон. Трите ги обединява едно нещо. Аз ще се съглася с всичко онова, което казаха от БСП до този момент. И това е тяхната лява философия по отношение на личната помощ. Дясната философия, която е заложена в този закон, означава, че трябва да има параметри, трябва да има критерии, които определят кой да ползва услугата, в какъв обем да ползва услугата и срещу какви средства трябва да ползва услугата. Левият подход гласи: на всички колкото искат, ако може да бъде повече. Отговорът на лявата опозиция е: как да стане това? Ами, оправяйте се, защото Вие сте управляващи и отговорността е Ваша. Хората, които разбират от социална политика, не подкрепиха този закон на първо гласуване през 2018 г. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Сираков, хората, които подкрепиха този закон през 2018 г., доколкото си спомням, е пълното мнозинство на тази зала. Лично Вие дали сте били в това мнозинство или не – аз не мога да знам. Това Вие знаете по-добре от мен. Но Вие го подкрепихте, в смисъл ГЕРБ, и то всичките, които бяха в залата. Той се прие с пълно единодушие, доколкото си спомням, така че това са хората, които са го подкрепили. Но отвъд тази забележка, която не е най-важната, по-важно според мен е другото – говорим ли за ляво и дясно в този случай? Да, има лява гледна точка, особено когато става дума за групи, които са в тежко положение в обществото. Има лявата точка, има и дясната. Само че това, за което Ви говоря по тази точка с 1,4, не е лявата гледната точка, а как да работи? Ако един закон работи, би трябвало десните да са окей с него. Тук не става дума за борба за повече пари за едни групи хора. Става дума – обясних Ви го според мен ясно, като им дадеш 600 лв., не можеш да събереш асистентите. Като не събереш асистентите, вкарваш онзи предишния, не помня кой параграф беше, който казва, че кметовете не са длъжни да изпълняват Закона, ако нямат асистенти. А когато кметовете не са длъжни да го изпълняват, Законът не работи и хората не получават лична помощ. Това дясно ли е? Ако това е дясно, то аз вече разбирам защо съм толкова ляв.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 002-01-65, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. Приет на първо гласуване на 13 ноември 2020 г. за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 6: „6. система за електронни услуги.” 2. В ал. 4, т. 1 думите „т. 1, 4 и 5“ се заменят с „т. 1, 4, 5 и 6“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „който се одобрява ежегодно от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и се публикува на интернет страниците на Държавен фонд „Земеделие“ и на Министерството на земеделието, храните и горите“. 2. В ал. 2, изречение второ накрая се добавя „в системата по чл. 30, ал. 2, т. 6“. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за подаване на заявления.” Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 33 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Системата за идентификация на земеделските парцели е географска информационна система с послойна структура на данните, която се създава въз основа на ортоизображения и действа на ниво референтен парцел – физически блок. Структурата на данните се определя с наредбата по чл. 30, ал. 6.“ 2. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) В Системата за идентификация на земеделските парцели се: 1. създават и поддържат цифрови географски и атрибутивни данни за граници, идентификационни кодове и начин на трайно ползване на физическите блокове; 2. създават и поддържат други цифрови географски и атрибутивни данни за определени територии и площи от страната, които са от значение за администрирането на схеми и мерки за подпомагане; 3. използват цифрови и атрибутивни данни, създавани и актуализирани от други държавни и общински органи, включително данни за поземлени имоти. (4) За отразяване на реалното състояние и ползване на площите, данните в Системата за идентификация на земеделските парцели ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране (компютърно подпомогнато разчитане) на актуалната цифрова ортофото карта и/или 2. отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели, които се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, и/или 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37; 4. други източници на ортогонални изображения и цифрови данни за съответната година, до които Министерството на земеделието, храните и горите има достъп и може да използва при липса на информация по т. 1 – 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 33б се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Забранява се разораването, преобразуването и/или ползването не по предназначение на площите, включени в слой „Постоянно затревени площи“.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При констатирано по реда на ал. 3 неправомерно разораване, преобразуване и/или ползване не по предназначение на площ по ал. 1 министърът на земеделието, храните и горите издава заповед за възстановяване на площта. Възстановяването се извършва в 6-месечен срок от нарушителя, а когато такъв не е установен – от ползвателя на правно основание на площта или от собственика.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

По § 8 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение от народния представител Мария Белова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 изречение трето се заличава. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Министерството на земеделието, храните и горите степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. Не се смятат за правно основание за подпомагане договори за наем или аренда за: 1. имоти, за които ползвателят има задължения по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; 2. имоти от държавния и общинския поземлен фонд на ползватели, които имат задължения по договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд; 3. частите от имоти, останали извън масивите за ползване по чл. 37в и чл. 37ж от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.“ 3. В ал. 6: а) в изречение второ след думата „земи“ се добавя „извън площите с правно основание или“; б) в изречение трето думите „и/или печат“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 43 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 накрая се поставя тире и се добавя „за площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4“; б) създава се т. 4: „4. заявените за подпомагане площи са оценени като отговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4.“ 2. В ал. 3: а) в т. 6 след думите „чл. 33а, ал. 1“ се поставя тире и се добавя „за площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4“; б) създава се т. 10: „10. заявените за подпомагане площи са оценени като неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане при проверките, извършвани по реда на чл. 37, ал. 3 и 4“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 47а се правят следните изменения: 1. В ал. 2, думите „2020 г.“ се заменят с „2023 г.“. 2. В ал. 3 думите „2020 г.“ се заменят с „2023 г.“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 12 има предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Бюрхан Абазов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: Комисията подкрепя предложението. „§ 12. (1) В срок 5 години, считано от 23 декември 2020 г., земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при условията на § 27, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …), както и за: 1. изпълнение на обекти от техническата инфраструктура, за изпълнение на дейности по предоставени права по Закона за подземните богатства и на други проекти, за които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване; 2. създаване на нови или разширяване на строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) за изграждане на общински инфраструктурни обекти и при влязъл в сила общ устройствен план; 3. изпълнение на проекти за уедряване на земеделски земи за землищата на общината по чл. 37е и 37з от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; 4. инвестиционни проекти, получили сертификат за инвестиции клас А по Закона за насърчаване на инвестициите, когато това е заявено при сертифицирането на проекта; 5. енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката; 6. изграждане или разширяване на животновъдни обекти извън урбанизираните територии, когато същите са преместваеми обекти по смисъла на Закона за устройство на територията и са спазени изискванията на наредбата по чл. 137, ал. 10 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. (2) Разпоредителните сделки със земите по ал. 1 могат да се извършват по решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците, когато: 1. в случаите по ал. 1, т. 2 това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината; 2. в случаите по ал. 1, т. 4 и 5 са изчерпани земите от общинския поземлен фонд на територията на общината. (3) За енергийни обекти по ал. 1, т. 5, когато не са изчерпани земите от общинския поземлен фонд, разпоредителни сделки със земите по ал. 1 могат да се извършват след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците, и предоставяне на равностоен имот от общинския поземлен фонд по оценка, изготвена от независим оценител по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. (4) В срока по ал. 1 земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки извън посочените в ал. 1. (5) Лицата, на които са предоставени земи по ал. 1, т. 4, не могат да прехвърлят ползването или собствеността върху тях за срок от 10 години от предоставянето. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е по § 12 от Заключителните разпоредби на този закон, касаещ чл. 19. Член 19 са остатъчният общински поземлен фонд, остатъчен, защото този фонд, тези земи не са собственост на физически и юридически лица, не са собственост на държавата, не са собственост и на общината. Те са предоставени на общината по силата на Закона за ползване, за стопанисване, докато се явят граждани, носещи съдебни решения за възстановено право на земя, което те трябва да изпълнят от този фонд. По тази причина законодателят в предишния петгодишен период беше забранил, беше сложил мораториум върху разпореждането с този фонд от страна на общините, а само да ги стопанисват с краткосрочни договори за една година. Идеята на законодателя този път е за следващите пет години също да има забрана за разпореждането с тези земи, но с пет изключения. Петте изключения касаят инфраструктурни обекти, енергийни обекти, линейни обекти и така нататък. Моето предложение – шесто изключение, е общините да имат право да се разпореждат с остатъчния общински поземлен фонд в малкото случаи, в които подходящото място за животновъден обект е върху земи от чл. 19 и в минимални количества, съобразено със Закона за ветеринарномедицинската дейност за бройки животни и големина на животновъдния обект, така че те да нямат тази спънка, която се яви пред тях при регистрацията на животновъдните обекти преди месец по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Въпреки че законодателят е дал редица облекчения на животновъдите да строят земеделски постройки върху земеделски земи, те не могат да се възползват от това облекчение поради това, че когато попадат в чл. 19, те нямат документ за собственост. С това решение, колеги, ще помогнем на много наши земеделци, животновъди да се регистрират като животновъди и де излязат на светло, както се казва. Моля да подкрепите предложението, с което ще подкрепим и малкото останали хора, които все още искат да се занимават с животновъдство в България. Благодаря.