11 December 2020

Тук.

Тук.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за поименна проверка преди предстоящото гласуване. Благодаря.

За.

За.

За.

За.

За.

За.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Преди да Ви представя Доклада на Комисията, моля за процедура на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – в залата да бъде допуснат господин Евгени Стоянов – заместник-министър на правосъдието.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г. На свое заседание, проведено на 9 декември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър, господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“. Законопроектът беше представен от господин Стоянов, който посочи, че с него се създават норми, регулиращи упражняването на процесуални права в електронна форма и добави, че Законопроектът обезпечава въвеждането на Единната информационна система на съдилищата, както и функционалностите на Единния портал за електронно правосъдие по чл. 360в от Закона за съдебната власт. Той допълни, че с него се предоставя възможност да се извършват процесуални действия в електронна форма и да се изготвят електронни съдебни дела, като уточни, че порталът ще бъде достъпен след първоначална регистрация, като участниците в съдебното производство ще могат да получават електронни съобщения, призовки и книжа, включително да бъдат уведомявани за определени процесуални действия. С промените в Гражданския процесуален кодекс се прецизират разпоредбите за връчване на съобщения и призовки на електронен адрес чрез Единния портал за електронно правосъдие, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща или адрес на електронна поща. Предвижда се връчване само на електронен адрес на кредитни и финансови институции, включително на тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества, на търговци, извършващи доставка на енергия и газ или предоставящи пощенски, електронни, съобщителни, водоснабдителни или канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители, на държавни учреждения и общини. Предвижда се връчването на съобщения, призовки и книжа на адвокат да се осъществява посредством Единния портал за електронно правосъдие, като се създава задължение за адвоката за регистрация и поддържане на профил в портала. Предвижда се процесуалните действия и издаването на съдебните актове да се извършват в електронна форма, като на страните в исковото производство се вменява задължение за посочване и на електронен адрес. Прецизира се и уредбата за заплащане на такси и други задължения към съда. С промените в Наказателно-процесуалния кодекс се регламентира изготвянето на съдебните актове в електронна форма, създаването на електронен документ в Единната информационна система на съдилищата и удостоверяването му с квалифициран електронен подпис. Подробно се урежда упражняването на процесуални права и извършването на процесуални действия в електронна форма от страните, като се предвижда участниците в процеса да могат да правят искания, бележки и възражения, както и да могат да обжалват актовете на съда по електронен път. Прецизират се правилата за провеждане на видеоконферентни съдебни заседания при вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство. Законопроектът урежда призоваването и уведомяването по електронен път на пострадалия и на участниците в процеса и допълва правилата за изпращане на съобщение за извършено престъпление. Създава се правна възможност за подсъдимия да участва в делото чрез видеоконференция при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, други форсмажорни обстоятелства или по писмено искане на подсъдимия и неговия защитник, както и по преценка на съда. Законопроектът предвижда изменения в Закона за здравето, с които се цели прецизиране на процедурите по задължително настаняване и лечение, като се предоставя възможност на лицето, чието настаняване се иска, да може да участва в делото и чрез видеоконференция, като тази процедура ще се извършва единствено когато здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия или други форсмажорни обстоятелства. Със Законопроекта се предлагат промени и в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с които се обезпечава възможността за прилагането на електронното правосъдие както от органите на съдебната власт, така и от другите участници в съдебното производство. Господин Стоянов обърна внимание на предвидения срок за влизане в сила на разпоредбите, с които се въвежда електронното правосъдие по Закона за съдебната власт и подчерта, че съгласието ще е водещ принцип при упражняване на правата в наказателното производство. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Христиан Митев, Смиляна Кръстева и Явор Нотев. Господин Митев изрази своята подкрепа към Законопроекта и добави, че с подкрепата му ще се стимулира упражняването на процесуални права в електронна форма. Господин Нотев и госпожа Кръстева изразиха своите резерви към Законопроекта и дискутираха техническата обезпеченост на участниците в процеса при упражняване на процесуалните права в електронна форма. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-69, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2020 г.“

Уважаеми колеги народни представители! Ние от БСП сме „за“ електронно правосъдие. Ние подкрепяме философията и духа на Закона за промените в ГПК и НПК, но в Комисията сме гласували „въздържал се“. Така ще гласуваме и днес поради това, че някои от нормите, особено тези, които засягат промените в Наказателно процесуалния кодекс, вместо да решат проблемите с бързината на правосъдието, мисля, че ще създадат нови проблеми, а те са свързани с основни права на българските граждани. Между първо и второ четене ще внесем нашите промени за това. Затова на този етап гласуваме „въздържал се“.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура срокът на току-що гласувания законопроект между първо и второ четене да бъде намален на четири дни.

Уважаеми господин Председател, моля за процедура – да гласуваме току-що приетия Закон за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател и на второ гласуване.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател. Член единствен. Ратифицира Споразумението за кредитна линия между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, сключено на 7 октомври 2020 г. Заключителна разпоредба. Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник “.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 3 декември 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър, госпожа Венета Цветкова – директор на дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“. От страна на вносителя мотивите към Законопроекта бяха представени от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Тя посочи, че Агенцията за ядрена енергия е междуправителствена специализирана агенция към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие между страните, които търсят високи постижения в областта на ядрената безопасност, технологиите, науката, законодателството и въпросите, свързани с околната среда и икономическия живот. Мисията на Агенцията за ядрена енергия е да съдейства на своите страни членки за поддържане и по-нататъшно развитие чрез международно сътрудничество на научните, технологичните и правните основи, необходими за безопасно, екологосъобразно и икономично използване на ядрената енергия за мирни цели. Уставът на Агенцията за ядрена енергия е утвърден с Решение на Съвета на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, понастоящем Организация за икономическо сътрудничество и развитие, прието на 20 декември 1957 г. Чрез него се основава Агенцията за ядрена енергия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Определят се целите на организацията, нейната структура, компетенциите на Управителния комитет, задачите, които си поставя, функциите и механизмът за присъединяване към нея. Членството на Република България в Агенцията ще допринесе за постигане на основни политики на страната ни в областта на енергетиката чрез обмен на информация, опит, техническа експертиза и най-добри практики, както и ще съдейства за изпълнение и на заложената цел в одобрената пътна карта за действията на Република България по присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Членството в Агенцията за ядрена енергия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е свързано със заплащането на годишен членски внос. Сумата за членски внос подлежи на индексация. За 2021 г. годишната вноска възлиза на 100 хил. евро за членство в Агенцията за ядрена енергия и 6 хил. евро за участие в Информационната банка на Агенцията за ядрена енергия. Разходите за годишната вноска са за сметка на приетия бюджет на Министерството на енергетиката за съответната година. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г. На заседание, проведено на 9 декември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Агенцията за ядрена енергия (АЯЕ) е междуправителствена специализирана агенция към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за сътрудничество между страни, които търсят високи постижения в областта на ядрената безопасност, технологиите, науката, законодателството и въпросите, свързани с околната среда и икономическия живот. Мисията на Агенцията за ядрена енергия е да съдейства на своите страни членки за поддържане и по-нататъшно развитие чрез международно сътрудничество на научните, технологичните и правните основи, необходими за безопасно, екологосъобразно и икономично използване на ядрената енергия за мирни цели. Уставът на Агенцията за ядрена енергия е утвърден с Решение на Съвета на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, понастоящем ОИСР, прието на 20 декември 1957 г. Чрез него се основава Агенцията за ядрена енергия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Определят се целта на организацията, нейната структура, компетенциите на Управителния комитет, задачите, които си поставя, функциите ѝ и механизмът на присъединяване към нея. Членството на Република България в Агенцията ще допринесе за постигането на основни политики на страната ни в областта на енергетиката чрез обмен на информация, опит, техническа експертиза и най-добри практики, както и ще съдейства за изпълнение и на заложената цел в одобрената пътна карта за действията на Република България по присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към Решение № 789 на Министерския съвет от 2017 г. с основна дейност за присъединяване към нови работни органи на Организацията. Членството в Агенцията за ядрена енергия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е свързано със заплащането на годишен членски внос. Сумата за членски внос подлежи на ежегодна индексация. За 2021 г. годишната вноска възлиза на 100 хил. евро или 195 хил. 583 лв. за членство в Агенцията за ядрена енергия и 6 хил. евро или 11 хил. 735 лв. за участие в Информационната банка на Агенцията за ядрена енергия. Разходите за годишната вноска са за сметка на приетия бюджет на Министерството на енергетиката за съответната година. Процедурата по присъединяване на Република България към Агенцията за ядрена енергия на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие приключва, след като бъде получено писмо от българското правителство, с което страната ни се ангажира да спазва Устава на Агенцията за ядрена енергия и правилата и процедурите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, предхождани от завършване на вътрешноправните изисквания за ратификация на учредителния акт на Агенцията за ядрена енергия от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г. На своето редовно заседание, проведено на 9 декември 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г. Ратификацията на учредителния акт и Устава на Агенцията за ядрена енергия чрез закон е в съответствие с чл. 85, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Конституцията на Република България. Чрез Закона за ратификация България се ангажира да спазва правилата и процедурите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта на ядрената енергетика, ядрената безопасност, технологиите, науката, въпросите, свързани с околната среда и икономическия живот. От своя страна Агенцията за ядрена енергия съдейства на своите страни членки за поддържане на по-нататъшно развитие чрез международно сътрудничество в областта на правните, технологичните и научните основи, необходими за безопасно, екологосъобразно и икономично използване на ядрената енергия за мирни цели. Уставът на Агенцията за ядрена енергия от 20 декември 1957 г. е основополагащият документ за създаването на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Присъединяването на Република България към този орган на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще допринесе съществено за ускоряване на присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както е залегнало в Решението на Министерския съвет № 789 от 2017 г. Членството в Агенцията за ядрена енергия изисква заплащане на годишен членски внос, който се индексира ежегодно. За 2021 г. този членски внос за България би бил 100 000 евро (195 583 лв.) и 6000 евро (11 735 лв.) за участие в Информационната банка на Агенцията за ядрена енергия. Тези разходи ще бъдат за сметка на приетия бюджет на Министерството на енергетиката за съответната година. Въз основа на мотивите към Законопроекта и на проведеното гласуване с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г.“

Благодаря, господин Председател. Правя процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с № 002-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2020 г.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Член единствен. Ратифицира Устава на Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.“ Законът е приет от Четиридесет и четвъртото народно събрание на … 2020 г. и подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Има още една точка в програмата – Докладът за младежта.

Има – Докладът за младежта!

Благодаря, уважаеми господин Председател. Точките, които бяха посочени и фиксирани днес – 1, 2 и 3, са така, както Вие казахте, но в седмичната Програма остана една точка от сряда, която е Докладът за младежта. И мисля, че трябва да преминем към тази точка, за да довършим Програмата, както сме го правили винаги, и след това е парламентарният контрол. Нали така, колеги? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители! След почти два месеца чакане и хаотични разговори с представителите на северномакедонската дипломация, политика и държава, със специални пратеници, с неясно какъв статут, с неясна българска позиция, с непрекъснато еволюиращи искания от страна на Северна Македония, стигнахме до логичния резултат от проваления ѝ предварително договор до пълно блокиране на двустранните отношения, до необходимостта от българско вето в преговорния процес по отношение на присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз и до неясна българска позиция: какво искаме ние от Република Северна Македония днес? Уважаема госпожо Министър, договорът, който беше подписан преди две години и ратифициран с толкова много емоция, не уреди ключови въпроси на двустранните отношения, въпросът за малцинствените претенции на Република Северна Македония, въпросът за езика на омразата, въпросът за статута на Междуведомствената комисия, която трябва да изясни спорните исторически въпроси. Тази комисия в Договора е отбелязана като орган, който не е обвързан с никакви времеви срокове, резултатите от неговата работа по никакъв начин не са обвързани с българското съгласие за членство или вето на Северна Македония в Европейския съюз. Обръщам се към Вас със следния въпрос: кои са откритите въпроси днес между Република Северна Македония и Република България, по какъв начин смятате, че тези въпроси могат да бъдат уредени, тъй като до днес се чуват противоречиви виждания? На основата на изпълнение на досегашния договор чувам позицията, че Македония не изпълнява Договора…

Приключвам. …на основата на Анекс към досегашния договор – позиция, изразена от ВМРО, на основата на Анекс към договора – позиция, изразена в преговорния процес от господин Зоран Заев, на основата на рамковата позиция на България за предприсъединителните преговори на Република Македония, на основата на Декларацията на българския парламент. На коя основа, госпожо Захариева, ще се водят двустранните разговори занапред? Как смятате и как виждате да бъдат изчистени онези въпроси, които днес изглеждат неразрешими между двете държави? Тъй като става въпрос за мира и благоденствието на Балканския полуостров и на два братски народа, надявам се, че осъзнавате отговорността на Вашето правителство, което се провали заедно с опозицията по този въпрос. Чакам Вашия отговор.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Колегата Жаблянов определи юридическата рамка и общо взето ситуацията, в която се намираме по този въпрос. Аз бих искал по този повод да продължа – без да се връщам на това, което каза, с нещо, което на мен специално ми се вижда важно. Въпросът ни конкретно е: каква е официалната позиция на Република България при стартирането на преговорите между Европейския съюз и Северна Македония? Той Ви е зададен преди близо месец и тогава беше доста по-актуален отсега, защото ние го зададохме преди да се излезе с някакви позиции, а вече сме излезнали с тях. Аз обаче имам проблем с позициите и затова искам да Ви върна на този разговор. Част от нещата колегата Жаблянов ги каза, но моят въпрос оттам нататък е: какво свърши България по време на управлението на Борисов през последните 10 години, за да може в крайна сметка отношенията с Македония да стигнат някаква по-добра фаза? Какво се случи през това време, така че да можем да обработим общественото мнение в България и в Македония, не зависи ли процеса на сближаване на две държави предимно от народите? Какво направиха трите правителства на Бойко Борисов, за да може по някакъв начин македонците да разберат, че от другата страна на границата имат приятели, а не врагове? Искам да Ви напомня, че през 20-те и 30-те години в България, когато България е била ужасно бедна държава, са строени десетки училища в Западните покрайнини с български пари отвъд границата. Тогавашните български правителства, при цялата си бедност след национална катастрофа, са имали съзнанието, че трябва да харчат пари за това в Западните покрайнини и хората от другата страна на границата да имат българско самосъзнание през строежа на училища. Нека да започнем от това: колко училища построихме – и ако не сме построили училища, какво направихме през последните 10 години, за да може по някакъв начин процесът на сближаване между народите, между хората в България и Македония да се развиват?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз все пак ще изразя благодарност към парламента. Мисля, че това е много важно, защото поне по тази тема – нещо, което стана ясно от вчера и при срещите на специалния представител на правителството на Република Северна Македония за България, че България има единна външна политика по тази тема, нещо, което стана ясно и с единодушното одобрение на Декларацията на парламента, която е предложена от правителството и одобрена от парламента, където много ясно са определени условията на България. Няма по-голяма трибуна от Народното събрание. Така че те са ясни на българския народ и на нашите приятели и съседи в Република Северна Македония с писмен документ от минимум една година, но нашите претенции към незадоволителното изпълнение на Договора от 2017 г. всъщност е от много по-рано. В редица двустранни срещи, включително и на заседанието на Междуправителствената комисия от миналата година, беше приет протокол и се бяхме съгласили за конкретни стъпки за ускоряване на изпълнението на този договор. В рамките на дискусиите за преговорите между Република Северна Македония и Европейския съюз за преговорна рамка сме изпратили разяснителен меморандум до всички институции, дадени са указания на всички български посланици, които са провели срещи в столиците на държавите – членки на Европейския съюз, за да запознаят в подробности позицията на България. Най-същественият проблем, нещо, което не знам защо не е ясно, или на Вас не Ви е ясно, е неизпълнението на този договор. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Може ли да не ме прекъсвате? Аз Ви слушах внимателно. Господин Председател!

В този договор, господин Жаблянов, има много ясен мандат на Комисията. В този договор, господин Жаблянов, има текст за езика на омразата, и то много ясен. Неправилно посочихте, че няма. В този договор, господин Жаблянов, също така има текст за едностранни задължения от страна на Република Северна Македония затова, че няма да има никакви претенции за наличие на така нареченото македонско малцинство в България. Така че прочетете Договора внимателно, има тези текстове. В редица текстове, не само в частта „Историческа комисия“, най-известно в публичното пространство е едностранното прекратяване на работата на Комисията по исторически въпроси от страна на Скопие с аргумент, че идват избори. Тази комисия беше създадена точно, за да не се политизират откритите въпроси по отношение на историята и да се оставят на спокойствие специалистите в областта да намерят текстове и да се разберат за промяната на учебните програми. За съжаление, спиране едностранно, и то с аргумент, че идват избори, означава – и това е нашият извод, че работата на Комисията от другата страна се политизира. В България миналата година имаше два пъти избори и по никакъв начин ние сме си и помисляли дори да предложим на нашите членове на Комисията да спрат нейната работа. Не само това, но българското правителство по никакъв начин не се намесва в работата на тази комисия. Има неизпълнение по отношение на езика на омразата, той е виден и не е само отсега, от страна на Република Северна Македония. Има забавено изпълнение по отношение на инфраструктурните проекти – нещо много важно, особено на Коридор № 8 в частта жп е почти на етап нулево изпълнение и така нататък. (Шум.)

От времето на двустранното заседание на Комисията по изпълнение на договора между правителствата Република Северна Македония не предприе почти никакви действия да започне да изпълнява договора. Напротив, в страната се разрази истинска антибългарска истерия. Тя беше доста силна и тогава, когато Народното събрание прие това решение и рамковата позиция, продължи да разчита, че България за пореден път ще си затвори очите за това, което се случва там, или ще продължи да бъде изключително доброжелателна, ние и в момента сме такива, горяха се български знамена, унищожиха се български паметници, включително и неполитически такива, разпространяваха се списъци на лица с българско самосъзнание, с българско гражданство с призив за саморазправа и така нататък. За нас са достатъчно примерите, че нашата съседка трябва да преодолее редица стереотипи, за да може да тръгне уверено по пътя за присъединяване. Държава, която не изпълнява договорите си, и това не е за първи път – декларацията от 1999 г. също беше обявена за невалидна за тях от следващо правителство, тъй като не е била ратифицирана, била само декларация и беше отказано нейното изпълнение, въпреки че беше одобрена от правителствата. Вместо да приеме протегнатата ни ръка, Скопие положи много усилия, повярвайте, да изкриви позицията на България. Не трябва да влизаме в обяснителни режими. Това е моят призив. Ние сме разяснили и продължаваме да разясняваме нашата позиция за причината за невъзможност на България да одобри преговорната рамка. Ще Ви разясня още веднъж. В преговорната рамка България е поискала няколко ясни неща. На първо място, добросъседските отношения са хоризонтален критерий по Маастрихт. Пътна карта, която да наблюдава изпълнението на Договора. Когато говорим и за използването на формулировката за езика, да се спазва формулировката от Договора от 2017 г. – тя беше същата и в Декларацията от 1999 г. Продължаваме да водим преговори, защото, както правилно казахте, ние сме съседни държави. Поне от страна на българския народ мисля, че има изключително приятелски чувства към гражданите от другата страна на границата и се надявам да се запазят такива, въпреки отвратителната кампания на омраза и езика на омразата от другата страна. Какво е направила България? България, господин Кутев, беше първата държава, която след 15 години постави на първо място като приоритет европейската перспектива на страните от Западните Балкани по време на нейното председателство. Не само, че го постави на първо място, но тя успя да отблокира повече от две години блокираните заключения от Съвета на тема „Разширяване“. За първи път след 15 години в София беше проведена среща на върха – Европейски съюз, лидери на Западни Балкани, в която беше приета Софийска декларация, изпълнението на която са ясни стъпки за сближаване, изпълнението на които продължават и до днес. Българското правителство беше правителството – това е един от следващите ми въпроси, което за първи път създаде социална програма за общностите ни зад граница или за подпомагане и финансиране на сдруженията на българите зад граница. По отношение на Програмата ни за развитие – в момента нямам данни тук, сме финансирали десетки проекти, включително и за ремонт на училища, за здравеопазване, за неправителствени организации и други инфраструктурни проекти в Република Северна Македония, а и не само там – за всички страни от Западните Балкани. Съвсем не съм съгласна, че българските правителства с премиер господин Борисов не са полагали усилия и не са обръщали внимание на този район – не само, че не е вярно, но тези правителства са правителствата, направили най-много в тази посока. Така че ние ще продължим да бъдем доброжелателни, но си мисля, че това, което трябва да се случи, е страстите от другата страна на границата да се успокоят и да започнем преговори, защото ние не сме спирали преговорите на различни нива – ръководител на преговорния екип от Министерството беше заместник-министър с няколко директори в него. Но тогава, когато основно се чуваше – това няма да направим, няма как да се водят преговори. Сега се надявам, след успокоение на страстите, ако се успокоят – това зависи от тях, и с рационален поглед да започнем да говорим какво ще направи правителството на Република Северна Македония, така че да започне да изпълнява Договора, да спре езика на омразата и да се държи като истински кандидат за член на Европейския съюз. Ще кажа няколко думи по отношение на протокол или анекс. Ние бяхме предложили два варианта. Преговорната рамка е ясна. Но вторият вариант беше протокол към Договора, тъй като обвиненията от Скопие, че ние не признаваме идентичност, правото на самоопределяне, език и други неща просто преминаха всякакви граници. Ние им казахме – добре тогава, ето Ви проект на двустранен протокол, за да започнем обсъждане. Това в началото също беше отказано, след което както и Вие цитирахте, имаше изказвания от страна на премиера Заев, че са склонни на такъв документ. Мнението и позицията на Министерството на външните работи е, че добросъседството трябва да стане част от преговорната рамка, защото това са най-силните гаранции за България, че подписаните документи ще се изпълняват и ще се наблюдават през цялото време на преговорния процес с ясни критерии за напредък. Ще припомня, че и в решението от март месец за започване на преговори с Република Северна Македония и Албания има много ясен текст за осезателен напредък по изпълнение на Договора с България. Така че призивът ми към колегите в Скопие е: по-малко емоции и повече прагматизъм и връщане към изпълнение на двустранните договори. Благодаря Ви.

И отношение.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, Вашият отговор беше достатъчно пространен и надхвърли предвиденото време в Правилника. Но аз смятам, че въпросът е толкова важен и толкова малко се обсъжда по същество българската позиция, че българският парламент остана в сянка, когато се изясняваше нашата позиция и това не е в полза на българската дипломация, нито на правителството. Но това остава за Вас. Аз предполагам, че и в тази посока предстоят още доста тежки дни. Не искам да бъда черноглед. Относно Договора, тъй като настоявате за конкретност, чл. 11, т. 5 казва, че нищо от Конституцията на Република Македония не може да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България с цел защита статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. Ако това смятате, че ни охранява от малцинствени претенции, го оставям на съвестта на външния министър на Република България. Що се отнася до цялостната ни позиция. Тя очевидно се нуждае от преосмисляне, а не от настояване да си изпълняват Договора, тъй като в него липсват срокове за изпълнение на един или друг ангажимент от македонска страна. Нашата позиция не е обвързана с постигане на договореност в експертната комисия. Тази експертна комисия може да заседава 15 години, а инфраструктурните проекти, записани в Договора, да бъдат завършени към 2050 г. И това по никакъв начин не е въпрос на обсъждане между двете държави. Как ще се обясни неизпълнението на Договора в такъв случай? Още един съществен въпрос имам, който Вие не успяхте да обясните по никакъв начин. Въпросът за така наречената пътна карта, която се появи. Какво представлява пътната карта? Пътната карта са допълнителни условия по прилагането на Договора, които би следвало да бъдат признати от македонска страна. Какъв е статутът на един такъв документ, уважаема госпожо Министър? Никакъв! Защото онези срокове, които трябваше да фигурират в Договора, Вие сега предлагате да бъдат изнесени в някаква пътна карта. Искам да Ви призова – наистина всеки от нас е загрижен и за добросъседските отношения, и за бъдещето на България, просто направете необходимото от македонската страна нейните ангажименти да бъдат обвързани с международно-правни документи, а не с интервюта и лични позиции на политиците от едната или от другата държава. В рамките на 10 дни македонският премиер даде две взаимно изключващи се интервюта – едното за Агенция BGNES, а другото пред македонските медии. Както казаха самите македонски политици – едното е за пред българите, другото за вътрешна употреба. Ама тази позиция – аз виждам, че сте съгласна, въпросът е по какъв начин тези ангажименти на Република Северна Македония да бъдат обвързани не просто в преговорния процес, а да бъдат обвързани като двустранни отношения, като твърди ангажименти? Това, което е постигнато в Преспанския договор и което не беше постигнато в нашия договор, който на всичкото отгоре, когато беше подписан, Вие не знаехте как ще се казва държавата след три месеца, с която се подписва Договорът! Както се оказа междувременно, пропуските са налице, вижда ги цяла България и от тях страдат в момента двустранните отношения. Надявам се да си дадете ясна сметка за пълното фиаско на правителството в този процес. И понеже предстоят тежки преговори, България наистина влиза в предизборна обстановка и избори, разбира се, с неясен изход, то тогава би следвало общата позиция с документите, с преговорите с Република Македония да бъде съобщена сега, да бъде съобщено по подходящ начин…

Да, приключвам, господин Председател. …и да бъде обвързана с международноправни документи. Това не може да бъде дискусия, не може да бъде лично мнение на македонския премиер, не може да бъде резултат от посещението на специални пратеници. Защото ако става въпрос за специални пратеници, да попитам: кои са нашите специални пратеници в Скопие?

И второ,…

…колко специални пратеници от Скопие могат да дойдат, тъй като досега имаше № 1 – Георгиевски, № 2 – Бучковски, и кой е третият, който чакаме? Благодаря за вниманието.

Изцяло съм съгласна, господин Жаблянов, че само интервюта или публични съобщения, които на всичко отгоре – втори път съм съгласна с Вас, че си противоречат, е крайно недостатъчно. Има международноправни документи и това е Договорът. Той е такъв документ. По отношение на сроковете, сами разбирате, че за езика на омразата срокът е постоянен. По отношение на конкретен инфраструктурен проект в един двустранен договор, който е с идеята да бъде постоянен, няма как да се изброят всички – може да изникне някой нов. А по отношение на липса на претенции за малцинства трябва да бъде постоянно – не само една година няма да имате претенции, след което ще имате. По отношение на Историческата комисия – за там мисля, че Ви е основен въпросът, по отношение на нея имаше, когато говорихме и обсъждахме Договора, включително в самото Министерство на външните работи, наистина дебат за това трябва ли да сложим срок. Ако бяхме сложили 2-годишен срок, каквито идеи имаше, в крайна сметка българската страна и експертите решиха – две години минаха, нямаха никакъв резултат, това щеше да бъде изключително изгодно от Република Северна Македония да прекратят работата на тази комисия – нещо, което те всъщност искат. Така че всъщност интересите на българската страна предполагаха да няма срок за работа на Комисията, след което да се разпусне, и да имат абсолютното основание да я прекратят, а по-скоро нещо, което Комисията прави – годишна програма да си определя и да си приема самата комисия. Работата на Междуправителствената комисия всъщност е да прави оценка на предишните години и за следващата да определя срокове. Така че повечето срокове в този договор са постоянни – постоянно трябва да развиваме и да подобряваме инфраструктурата между нас, постоянно трябва да развиваме и добри отношения в образованието, културата и науката. Затова тази година всъщност правителствата трябва да приемат конкретни програми. Постоянно трябва да се въздържаме от езика на омразата и от двете страни. Постоянно трябва да престанат претенциите за така нареченото македонско малцинство в България. Няма как да има срокове по тези разпоредби. Постоянно трябва да се опитваме да подобряваме и увеличаваме туристите между двете държави и така нататък. (Реплики на народни представители от „БСП за България“ и народния представител Валери Жаблянов.)

Така че един договор винаги може да се търси, ако целта е да се търси начин да не се изпълнява. Включително и в Преспа има срокове, които по моя информация, които са минали, преминали и не са приключили изпълненията по тях. По-важното е – това е нашият призив, с действия да се доказва, че ще го изпълняват. Думите – съгласна съм изцяло с Вас – не са достатъчни, ние имаме Договор с ясни разпоредби, имаме и протокол, одобрен от двете правителства, в резултат на което не само че не се ускори работата по Договора, но и работата на Историческата комисия беше спряна едностранно. По отношение на специалните пратеници, България няма нужда да има такъв, защото ние имаме посланик, имаме достатъчно дипломати и изобщо не мислим да назначим специален пратеник за Република Северна Македония. Ние имаме дипломати, имаме директори, имаме посланици. Това е решение на правителството. Господин Георгиевски няколко пъти подчерта, че е по негова инициатива и че не представлява никой – разбира се, че го приех, приятел на България и бивш премиер. Всъщност това е първият специален пратеник – официален, обявен за такъв от страна на правителството, господин Бучковски, който беше на посещение в България.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Захариева, уважаеми дами и господа народни представители! Аз започвам с това, че, разбира се, България има огромен интерес от общо бъдеще на Република Северна Македония в Европейския съюз. Аз разбирам, че нашата програмна позиция е доста сложна и не се намираме в положение, в което да разменяме бъдеще за минало. Но, госпожо Захариева, въпросите са много повече от отговорите, които Вие давате днес тук. Започвам с тях и моля да ги изясните. Кога точно разбрахме, че договорът не се изпълнява? Кога ни стана ясно, че правителството на Северна Македония няма никакви намерения да изпълнява ангажиментите по този договор? Защото, ако бяхте толкова активни, както сте активни в последния месец или два, резултатът можеше да бъде друг. И ако има основание за Историческата комисия и концентрирате огромна част от вниманието си върху нея и отказа на Македонската страна да работи, питам аз: какво направихме ние с Общата комисия по изпълнение на договора и защо няма нито едно заседание на тази комисия? Искам да видя какви са били усилията на българското правителство в подкрепа на българските предприемачи, на българския бизнес? Какъв е размерът на българските инвестиции в Република Северна Македония? Къде останаха големите обещания и прегръдките, които бяха между българския премиер и Зоран Заев, и резултатът от тях? Кога точно разбрахме, че няма никакъв резултат? За сметка на това там непрекъснато влизат други инвестиции, да не изреждам от кои държави. Следващият ми въпрос: какво направихме да се противопоставим срещу тази кампания, която върви, включително и срещу нашата страна? Знаете, че има наблюдение: само в последните месец-два около 10 – 15 хиляди публикации в македонските медии и стотици публикации в международния печат срещу нашата страна? Искам да знам даваме ли си ясна сметка кой организира тези публикации? И по-важният въпрос: какъв е отговорът от българска страна да се противопоставим и да не попадаме в тази ситуация, в която ми се струва, че сме в изолация в Европейския съюз? Каква е политиката към хората, които са декларирали българско самосъзнание в Република Северна Македония? Знаете, че имаме 138 хиляди, които са взели български паспорти, 36 хиляди, които са в процедура на получаване на български паспорт? Това са въпроси, по които не се вижда активно действие от страна на българското правителство. Някак си не е нормално след толкова години, в които ние…

…подкрепяме непрекъснато, да няма нито един икономически проект.

Завършвам с това, че моето усещане е, че нямаме никаква стратегия към Република Северна Македония. И, госпожо Министър, без да знаем какво искаме, да имаме ясна тактика…

…и да убедим в своята позиция нашите партньори, няма да успеем да постигнем нужния резултат.

Аз няма да отговоря на тези въпроси, защото не знам каква е тази процедура, господин Председател. Това е въпрос, нали? Не е питане. (Реплики от „БСП за България“.)

Парламентарен контрол.

Аз нямам против да правите изслушване, но това е отговор на въпрос. Не знам каква е тази процедура. Само ще кажа: господин Бойчев, Вие, ако не знаете каква е политиката, аз знам.

И е тайна.

Не е тайна. Мисля, че Вие също гласувахте за миналогодишната декларация, така че прочетете и я вижте. Тя е предложена от българското правителство и мисля, че там много ясно са разписани нещата. Припомнете си решението на парламента и българската рамкова позиция и там нещата са ясни. По договора, включвайки всички сфери на сътрудничество, също мисля, че е било ясно какво цели българското правителство. Да, прав сте за инвеститорите. Това е една от основните ни критики към изпълнение на договора. Събрали сме достатъчно материал. Българските представители и дипломати в Посолството в Скопие. Изпратили сме също и на европейските институции фрапиращи случаи на създаване на административни пречки към български инвеститори в Скопие. Абсолютно за всеки казус, за който ние знаем и за който сме сигнализирали, изискваме постоянна информация и настояваме. Това е една от причините, между другото, заради които казахме „не“. Не е само Историческата комисия, а затова, че българският бизнес бива по някакъв начин възпиран и създавани административни пречки да развива и да създава работни места там, да търгува или други случаи. Мисля, че за нас поне като правителство политиката ни е ясна, готова съм да разяснявам на всеки поотделно, ако не му е.

Може ли процедура?

Да.

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е следната: Ние се намираме в парламентарен контрол, в който министрите отговарят на въпроси на народни представители. Тъй като госпожа министърът каза, че няма намерение да отговаря и не разбира какво я питаме, и тъй като чакаме няколко месеца…

Първо, въпросът беше към господин премиера, а след това прехвърлен към нея, за да чуем, че…

…няма да ни отговарят и не желаят или не разбират какво питаме, то българската дипломация се намира в по-тежко положение, отколкото изглежда.

Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, на 2 септември 2020 г. на свое заседание Министерският съвет е приел две решения, с които, първо, заместник министър-председателят и министър Екатерина Захариева е определена за национален координатор от българска страна за инициативата „Три морета“; второ, одобрено е участието на „Българската банка за развитие“ АД в Инвестиционния фонд към инициативата „Три морета“ с вноска от 20 млн. евро. Преди дни – мина доста време от въпроса, който е зададен, почти 50 дни – стана ясно, че по въпроса за участието на България в политическия проект „Три морета“ е налице единодушие между премиера Борисов и президента Радев. Моят въпрос към Вас е: с какво се променя политически и стратегически външната политика на Република България с участието в инициативата „Три морета“? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Паунов, дами и господа народни представители! Както е известно, на 19 октомври 2020 г. в Талин българският президент Румен Радев официално прие от президента на Естония домакинството на следващата среща на високо равнище. Макар в сегашните условия нормалното планиране да е затруднено, се надяваме през следващата година да имаме сравнително нормално домакинство с при възможност реализиране на физически срещи. На Вашия конкретен въпрос: в никакъв случай след поемането на щафетата от България на президентската среща в Талин не означава някаква стратегическа промяна във външната ни политика. България участва в инициативата „Три морета“ от самото ѝ начало, поставено на първата среща на президента през 2016 г. в Дубровник. Поетото домакинство е логично продължение на досегашното ни участие, като ние сме шестия поред ротационен домакин. Няма съмнение, че участието ни в инициативата отговаря на националните ни интереси и от участието ни можем да извлечем конкретни ползи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Реализирането на предложените бази за региона в трансгранични и инфраструктурни проекти с външно финансиране е изцяло в синхрон с политиката на Европейския съюз за кохезия и изравняване на жизнените стандарти между така наречените стари и нови държави – членки на Европейския съюз. Целта е привличане на стратегическа инвестиция, включително частен капитал, в допълнение към средствата, получавани от бюджета на Европейския съюз и съответно държавите членки, които участват във Фонда. България беше шестата, която се присъедини. Инициативата има и важно трансатлантическо измерение, изразяващо се в значителна финансова подкрепа на САЩ, не само финансова, което отваря възможността за реализацията на тези проекти. Те са в диверсификацията на източници и трасета на енергийни доставки, в пътната инфраструктура и дигиталната свързаност. Ясно е, че макар инициативата да се лансира на президентско ниво, ролята на правителствата, тъй като става въпрос основно за инфраструктурни проекти, в изпълнението на проектите е водеща. В тази връзка в началото на септември българското правителство взе, както Вие казахте, две важни решения. Едното беше участието ни в Инвестиционния фонд на инициативата с вноска 20 млн. евро, като на Българската банка за развитие бе възложено да определи свой представител в ръководните органи на фонда. По този начин България се нареди сред държавите, те са вече общо девет, които направиха вноски във Фонда. Тази сутрин разбрах, че вчера и Съединените американски щати финално са одобрили решението за участие с 300 млн. долара в този фонд. С второто решение на Министерския съвет беше определен национален координатор и беше създадена с моя заповед в резултат на решението Междуведомствена работна група на ниво заместник-министри от компетентните български министерства, които ще координират по принцип политиката на България за тази инициатива, но и ще организират организацията на България за българското домакинство на Шестата среща на високо равнище със съпътстващите ѝ събития. България ще се придържа към принципа на приемственост на досега постигнатите резултати с разработените в рамките на инициативата приоритетни проекти в следните основни направления: подобряване на енергийната, транспортната, дигиталната свързаност между държавите в региона чрез изграждане и реализиране на ключови инфраструктурни и трансгранични проекти, осигуряващи диверсификация на енергийните източници, бързи транспортни връзки и цифровизация. Съвместна допълняемост на проектите с интеграционния процес в рамките на Европейския съюз и хармонизирането им с общите политики на Европейския съюз. И трето, създаване на привлекателен инвестиционен и бизнес климат за привличане на стратегически инвестиции, включително частен капитал към региона, в който живеят над 110 милиона европейски граждани. Това би повишило интереса към изграждане на ключови инфраструктурни проекти в нашата страна и прилежащия Черноморски и Дунавски регион. В заключение, това, което България прави и ще прави в рамките на инициативата „Три морета“ е продиктувано от нашия национален интерес и от желанието за ускорено икономическо развитие и просперитет на нашия регион, както и за бързо възстановяване от кризата, причинена от сегашната пандемия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, не съм доволен от Вашия отговор, който, без особена елегантност, е най-открито и директно пропагандистки. За да е напълно ясно какво представлява инициативата „Три морета“, представена от управляващите като полезно активизиране на икономически, транспортни, финансови и логистични отношения със страните от Прибалтика и Полша, е необходимо да се проследи самата идея за създаване на всеобщия руски антивоенен съюз. Генезисът на инициативата „Три морета“ идва от старата идея на маршал Йозеф Пилсудски за изграждане на санитарен кордон около Русия. Сега българското правителство го представя като някакво ново предложение на Европейския съюз, а всъщност това е проект за продължение на НАТО. Ясно е, че НАТО няма да издържи много дълго, тъй като вече е разбита организация. Опитът да се организира триморски съюз е опит да се изгради на мястото на НАТО нещо по-жизнено и по-добре финансирано. Но истината е още по-тревожна, защото тук идеята е да се постави стена от държави – тампони, между Русия и Западна Европа, и по специално Германия…

…е политически съюз, възроден и актуализиран от Полша, със съдействието на американските военни ястреби. Замисълът на Пентагона при евентуален военен конфликт между Русия и Щатите е в началото на военните действия срещу руснаците основно да бъде ответен удар от страна на Русия, да бъде нанесен върху дванадесетте предфронтови държави от инициативата „Три морета“, като народите им ще послужат за пушечно месо. Специално за България се възлага непосилна за нея военна задача, насочена срещу Русия и руския Черноморски флот, целите и задачите, които нямат нищо общо с…

Моят въпрос е: Вие, госпожо Министър на външните работи, давате ли си сметка в каква трудна и сложна ситуация вкарвате България и българското общество и отговорността, която трябва да понесете? Благодаря Ви.

Едва ли може президентът Радев да се обвини в липсата на желание за развитие на отношенията с Русия. Аз напълно съзнавам отговорността, уважаеми господин народен представител, надявам се Вие да осъзнавате Вашата отговорност, разпространявайки абсолютен фейк от трибуната на Народното събрание (шум, реплики), плашейки българските граждани. Това е инициатива, свързана с инфраструктурни проекти. За Ваша информация Германия не е част от тази инициатива – участва като наблюдател. Когато президентът Радев между другото прие домакинството, германският президент дори не се включи – бяха на ниво държавен секретар на министерствата на външните работи, така че това, което казахте, е пълна лъжа. Няма нищо общо с тази инициатива. Неслучайно подробно се опитах да Ви обясня какви са трите приоритета по нея. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, отново повтарям: не съм доволен от формално бюрократичния Ви отговор. Госпожо Министър, възползвате се от тежката криза с пандемията, с упадъка на икономиката и социалния колапс. Вие управлявате при тотално информационно затъмнение и присъединихте България към най-опасната за европейския и световен мир инициатива – военно-стратегическия блок „Три морета“. Така българският политически елит поема риска и отговорността за историческия акт, сравним с присъединяването на България към кайзерова Германия по времето на Първата световна война и към нацистка Германия по времето на Втората световна война, като цената отново ще плаща българският народ. Моето предложение е: по-бързо свикване на Консултативния съвет за национална сигурност към Президента на Република България, който да оцени оставането ни в инициативата „Три морета“. Дали няма да доведе до негативни щети за националната сигурност на България на фона на бързо влошаващите се руско-американски отношения, които могат да прераснат в широкомащабен военен конфликт. Също така е необходимо да се обсъди възможността да се проведе референдум, на който българските граждани да се произнесат дали България да остане в инициативата „Три морета“. Считам, че след като никой не попита българския народ иска ли България да влезе в НАТО, то сега е крайно необходимо българите да се произнесат за оставането в инициативата „Три морета“. И да ми обясните какво значи „фейк“ на български?

Лъжа.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! На 20 февруари тази година беше прието Постановление на Министерския съвет № 26, с което бяха одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за тази година в размер на 500 хил. лв. за финансиране на проекти на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Украйна и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание – така е формулирано. А през месец април 2020 г. бе приета и Програмата, която уточнява и обхвата на действие, дейностите и организациите, които биха имали възможност да се възползват от това финансиране. Във връзка с това моля да ми отговорите на следните въпроси: колко, в кои държави и на каква обща стойност са одобрените за финансиране проекти? Колко от тях ще бъдат реализирани през тази година? Реално погледнато може да попитаме: бяха реализирани, тъй като вече сме декември, но може би има някои, които ще приключат до края на годината, съответно какъв е размерът на планираните за 2021 г. средства по тази нова програма? Благодаря.

Уважаеми господин Заместник-председател, господин Вигенин, дами и господа народни представители! Наистина, надграждайки политиката, която има към българите в чужбина, свързана с поддържането на българската идентичност, език и култура на нашите сънародници, създадохме през 2020 г. първия по рода си по-мащабен механизъм. Първата година наистина е 500 хил. лв., защото началото на Програмата, разработването на механизма, бяхме убедени, че те ще стигнат. Създадохме тази програма за развитие на българския дух, културна самобитност и национално самосъзнание за българската общност в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово, Република Молдова, Република Северна Македония и Украйна – това са държавите. Нашите действия са насочени към подпомагане дейността на българските организации в защита и на тяхната кауза, и за съхранение на българския дух, език и традиции. В бюджета на Програмата за първата година бяха предвидени 500 хил. лв. Срокът за подаване на проектни предложения чрез нашите задгранични представителства беше до края на месец октомври тази година. Все пак трябваше да им обясним и подпомогнем как да подготвят тези проекти. Програмата се ползва с изключително голям интерес от страна на българските организации и на базата на експертната оценка и предварително зададените нормативни критерии бяха определени и първите 30 приоритетни проекта на обща стойност 499 хил. 853 лв. Тяхната реализация стартира в средата на месец ноември. Тук ще споделя, че като всяко начало изпълнението на Програмата през първата пилотна година е изпълнена с предизвикателства в следствие на обективни причини, като насложим и COVID-19, и трудността при лични срещи на представителите на тези организации с нашите посолства. На място, въпреки всичко, българските посолства и генерални консулства полагат максимални усилия за изпълнение на проектите и усвояване по най-оптимален начин на средствата и подпомагат организациите, част от които срещат затруднение при процеса на регистрация. Оказват съдействие на онези, които са все още с неукрепени структури и липса на достатъчно опит при реализацията на проекти. Въпреки това, поне ние сме убедени, че ще успеем да изплатим и да усвоим тези 499 хил. 853 лв. по проекти. Вече е направен първият транш на плащането. Мисля, че до края на другата седмица ще бъде направен и вторият транш на плащането по одобрените проекти. Пилотните проекти по държави са, както следва: четири проекта от Албания; два от Косово; два от Молдова; седем от Република Северна Македония, десет от Сърбия и пет от Украйна. Това са подадените и одобрените проекти. Основните цели, заложени в проектите на българските организации, са насочени към съхраняване на самобитност, популяризиране на българската култура пред местната общественост, разширяване на обучението на български език, грижата за местното българско културно историческо наследство, заздравяване на връзките със завършилите обучение в България, административно подпомагане на организациите и медиите на български език. Вярвам, че с отпускането на адекватна финансова помощ ще успеем да насърчим и разширим цялостната дейност на тези организации, които, както знаете, през годините са срещали трудности да намират средства за издръжката и съществуването си.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Госпожо Вицепремиер, колеги, аз няма да задавам въпроси, ще направя малък коментар само. По принцип приветствам тази идея. Смятам, че е добре тя да бъде разширена в следващите години. Този въпрос го зададох преди всичко с цел да се чуе малко повече, че такава програма има и че тя вероятно ще се развива в следващите години – това би било полезно. Но ми се струва, може би защото е началото на процеса, по принцип леко хаотично върви работата по тези програми, по които финансираме външни проекти, външни организации. Като казвам хаотично имам предвид, че е хубаво да има една по-добра координация по отношение на целите и съответно на средствата, които се реализират. Има средства, които вървят по линия на Министерството на образованието, по линия на Министерството на културата – съм убеден, че част от тези организации получават такива средства. Сега в Министерството на външните работи се прави такава програма и малко ми се губи ролята във всичко това на Държавната агенция за българите в чужбина, която пък, струва ми се, че би трябвало да бъде, така да се каже, фокусът на тези политики. Аз мога да се досетя защо тя няма роля и в това, но, като казвам, това, смятам, че по принцип правителството на ГЕРБ направи едни заявки по отношение на Агенцията, които не бяха реализирани. Припомням, че министър-председателят беше заявил, че Държавната агенция за българите в чужбина трябва да се разформирова. Струва ми се, че с тази инициатива на Министерството на външните работи то стъпва още повече в полето на дейност на тази агенция. Логично е следващото правителство, най-малкото, ако не я разформирова, да я трансформира от държавна агенция в агенция и да я сложи под шапката на Министерството на външните работи, което ще помогне по-ефективно и целенасочено да се използва целият този ресурс. Иначе, пак казвам, ако можем да фокусираме малко по-добре тези средства, целите да са малко по-ясни, да са обвързани с една по-цялостна стратегия по отношение на политиката – информационна, културна, на България към тези страни, то такъв тип програма би била важен елемент от една такава цялостна стратегия.

Аз вземам думата само да допълня отговора си, защото мисля, че пропуснах да спомена и сумите за следващата година. Програмата в първоначалния си вид беше 2020 – 2024 г. Знаете, че такова е бюджетното планиране. Тя допълва, а не дублира другите програми, но сте прав, че има различни институции, които отговарят за това. Ние сме в добра комуникация и координация. По отношение на Агенцията за българите в чужбина наистина трябва сериозен анализ. Знаем, а и Вие знаете, като бивш външен министър, че това е Главна дирекция към Министерството на външните работи. Взети са бройки оттук-оттам. За следващите години се предвиждат по около 2 милиона. Първата година първо беше по средата на годината, след като знаехме, че в началото ще е по трудно, затова и 500 хил. лв. се оказаха, че са достатъчни, но идеята ни за следващите години – 2022-а, 2023-а, 2024 г., е да бъдат по около 2 млн. лв. на година за подпомагане на тези сдружения.

Искам процедура по начина водене.

Процедура по начина на водене към Вас, господин Христов. Бъдете коректен и към министъра и към колегите депутати, които се изказват, защото времето, което давате на госпожа министърката, е двойно. Преди малко вместо шест минути беше 12 минути, после ѝ дадохте минута и половина, а когато аз се опитах да задам въпроса, Вие се опитахте да ме прекъснете на втората минута. Бъдете стриктен, но и към двете страни. Знам, че сте от една партия, но все пак сте председател на Народното събрание и Вие трябва да изпълнявате много точно самия Правилник, а не да толерирате едни и да ощетявате други. Това ми е молбата към Вас. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, в Република Украйна беше проведена, знаете, административна реформа, касаеща и административния район Болград, където е съсредоточено българското малцинство в Република Украйна. Тази реформа, разбира се, беше отразена и дебатирана в българския парламент, който прие и декларация във връзка със защитата на свободата, правата, културната идентичност и изобщо интересите на българското малцинство в Република Украйна. В тази връзка е и нашият въпрос към Вас, а именно: как се е отразила административната реформа в Република Украйна на представителството в местната власт на българите в страната след проведените местни избори в държавата на 25 октомври 2020 г., молим да представите и сравнителен анализ на броя на представителите на българската диаспора в местната власт между предходните и последните местни избори? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Заместник-председател! Господин Кутев, господин Попов, благодарение на усилията на правителството, Народното събрание, конструктивния диалог и, разбира се, с подкрепата на украинските власти, на които благодаря, беше постигнат позитивен резултат, изразяващ се в това трите района с най-голям брой етнически българи да бъдат обединени в един голям районен център с град Болград. По този начин не се допусна разводняване и намаляване на представителността на българския етнос. На второ място, е важно да се знае, че украинското законодателство не позволява двойно гражданство и не води статистика на резултатите от изборите по малцинствен етнически признак. Важен фактор е обстоятелството, че българското национално малцинство в Украйна няма регистрирана единна политическа партия, поради което е трудно да бъде определен точният брой на неговите представители в местната власт. Всичко това възпрепятства ясно дефиниране на представителите на българското национално малцинство в органите на местното самоуправление. С тези уговорки обаче мога да заявя, че съгласно информацията – имаме и мога да дам някаква, с която разполагаме, представянето на българското етническо малцинство на проведените тази година местни избори е по-добро в сравнение с резултатите от предходните местни избори преди административно-териториалната реформа. На местните избори в Украйна на 25 октомври тази година, украинските граждани гласуваха с четири бюлетини – за кмет на съответното населено място, административен център на обединената териториална община и за три местни съвета – областен, регионален, общински. Ще отбележа, че изключително позитивен резултат от изборите на местните органи на властта се наблюдава в окрупнения Болградски регион, където осем от избраните общо 10 кмета на обединените общини, възлизащи в състава на Болградския регион, са от български етнически произход, или 80% от кметските места са заети от представители на българското етническо малцинство. Може да се каже, че в контекста на изборите за местната власт административно-териториалната реформа е изцяло в интерес на българското национално малцинство на места за сметка на други малцинствени общности. За сравнение на предходните избори за местна власт – общо за трите стари региона, които бяха окрупнени, българското етническо малцинство е имало 29 от общо 61 места, или 41,54% кметски места. На регионално ниво може да се обобщи, че в шест от седемте района на Одеска област българското национално малцинство има свои представители в общинските и новосъздадените районни съвети. Тук сравнение с предишни избори е невъзможно, тъй като при старото административно деление такъв орган на местната власт не е съществувал. Това се отнася особено за населените места с висока концентрация на българско малцинство. Конкретно за Болградския регион – районен съвет, 18 от 42 депутатски места ще се заемат от представители на българското малцинство. На ниво област Централната избирателна комисия все още официално не е утвърдила списъка на депутатите в Одеския областен съвет. Забавянето е в резултат на заведени множество съдебни спорове в региона. Според данните до момента етническите българи ще запазят обичайното си ниво на представителство, като със сигурност можем да твърдим за наличие на четирима представители на българското малцинство. По-малко концентрация на българското малцинство е в Запорожка област. Ограничават възможностите за представителност на областно ниво…

Като цяло можем да кажем, че наблюденията за реформата, въпреки че не се води статистика по произход, която беше за представителността, е позитивна.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Госпожо Министър, аз Ви благодаря, първо, за данните, защото ние наистина ги нямахме, а е важно да си даваме сметка дали е постигнато нещо и какво. Често казано, аз не съм напълно убеден, че това, което ни казахте, е в полза на българите в Украйна, но това е нещо, което трябва да видим занапред. Проблемът на политиките с малцинствата, особено с тези български малцинства, които имаме в доста държави, е, че са доста дълготрайни и резултата от тях, за съжаление – за добро или за лошо, няма да го видим сега, а ще го видим след 20, 30 или 50 години. Достатъчно дълго време вече се е случвало така, че правителството и властта, отчитайки добри резултати, накрая да са лоши за хората. Аз лично се надявам, че всичко това, което говорихте – то по принцип звучи добре, стига да е вярно, би трябвало да доведе до по-добър резултат. Именно този резултат ме интересуваше дали всъщност е реалност. Надявам се да е! Честно казано оставам със своите съмнения. И само още една дума. Едно от най-важните неща, които трябва да правим все пак, са онези активности, за които говорихте в предишния въпрос, включително по образованието. Колкото повече от тези млади хора привлече България, които да работят, да учат, толкова е по-добре за всички нас. Така че лично моята препоръка е да работим по-активно, защото тези 500 хил. лв., които се оказа, че са за тази година, даже не са изхарчени. Очевидно там не е стигнало нищо или са стигнали примерно 20, знам ли колко. Очевидно политика с тези суми за подкрепа на малцинствата не може да се води – говоря по принцип, не конкретно към Вас. Трябва ни много по-силна политика за привързване през образованието, през обмяна на общностите, през културата. Това са нещата, които обвързват националните общности и които връщат българите в България. Трябва да сме много по-активни.

Точно за Украйна нямам. Казах колко бяха по проекти, но цялата сума де факто ще бъде, с изключение на 50 – 100 лв., надолу и, ако не се лъжа, ще бъде усвоена тази година. За догодина и за следващите години предвиждаме по 2 млн. лв. на година.

Не мога да кажа по държави, мога да кажа общо.

Господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател! През лятото на 2012 г. следствие изригването на един от най големите подводни вулкани в южната част на Тихия океан, се образува плаващ остров с размери 27 хил. кв. км, приблизително колкото Белгия. Островът се намира на около 1000 км северно от Нова Зеландия – в триъгълника между Нова Зеландия, Фиджи и остров Кук, като неговото образуване е засечено от спътници на НАСА, наблюдавано е от Военноморските сили на Нова Зеландия, Военновъздушните сили на Австралия, посетено е от експедиции, геолози, журналисти, отразено е от „Ройтерс“, „Дейли Мейл“ и така нататък. Първият установяващ, че островът е ничия собственост е българският гражданин Валентин Баланов, който след проведена консултация с един от най-големите юристи по морско право в световен мащаб – член-кореспондент професор Александър Янков и професор Иван Владимиров, предприема предписаните от тях действия, включително експедиция по завладяването му. Действията по придобиване собствеността на острова са документирани, включително и пред европейски нотариални кантори. След завладяването на острова същият е предложен да стане част от територията на България, като се има предвид, че според геолози само природните богатства на острова възлизат на около пет трилиона долара. Едновременно с това около него се образуват 12-милна зона териториални води и 20-милна икономическа зона. В този случай всички природни богатства, които се намират в тази икономическа зона, щяха да са собственост на Република България. В съответствие с тези намерения е изготвено предложение до българското правителство за придобиване на собствеността върху острова. В продължение на половин година никой не реагира на това предложение, поради което, използвайки възможностите на Международното право, Валентин Баланов създава нова суверенна държава, наречена: Княжество Нова Атлантида, която е съвместен проект с „Менса Интернешънъл“. Нашето питане е следното: каква е политиката на България спрямо Княжество Нова Атлантида до настоящия момент? Разглеждани ли са поставените от Княжеството въпроси? Смятаме ли да се възползваме от направените предложения? Какви са бъдещите ни намерения в тази област?

Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! България не признава под каквато и да е форма съществуването на споменатото от Вас Княжество Нова Атлантида като суверенна държава. Нещо повече, не съществува какъвто и да било акт на международно признаване на Княжеството. То не съществува нито юридически, нито физически. Защо казвам, че не съществува физически? Както правилно отбелязвате, на 17 юли 2012 г. подводният вулкан „Хавърсиймаунт“ от вулканичната островна верига „Кермадек“ изригва и в резултат на повърхността на океана се образува временно плаващо образование от пемза с ниска плътност, със значителен размер от приблизително 400 кв. км. През следващите 122 дни образованието от нестабилна плаваща маса постепенно се разтваря в океана. Процесът на създаване и разпад на това образование е изследвано от международна група учени океанолози и геолози от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия, Австралия и резултатът е публикуван през 2014 г. в изданието „Нейчър Комюникейшънс“. В резултат на траен интерес към вулканичната дейност и образуванията бихме препоръчали и контакт, ако имате такъв, с Геоложкия институт „Страшимир Димитров“ към БАН, според който това образование вече също не съществува. В този смисъл разбирате защо и Министерството на външните работи не развива външна политика спрямо така несъществуващата територия Княжество Нова Атлантида, а също така не са поставени и разглеждани въпроси от двустранен характер. Ще си позволя да се позова на чл. 2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съгласно който установяването на дипломатически отношения между държавите и учредяването на постоянни дипломатически представителства става по взаимно съгласие. Следователно за съществуването на дипломатически отношения за откриването на територия на друга държава на дипломатическо представителство е необходимо, на първо място, две суверенни държави, както и тяхното взаимно съгласие в този смисъл. Вие ме питате: смятам ли да се възползвам от направените предложения? Тук ясно визирате направеното от господин Владимир Баланов предложение и предприемане на мерки за присъединяването на плаващия обект в южната част към територията на Република България. В отговора си от 2014 г. Министерството на външните работи ясно и недвусмислено е отговорило, че при извършването на анализа, на първо място, би следвало да се разгледа въпросът за характера на този обект. Тъй като обектът всъщност не е трайно закрепен за земните недра и плавайки, той променя местонахождението си, още тогава... Той не може да се третира като земя, респективно като остров. Въз основа на заключението, че обектът не представлява остров, не съществува правна възможност този плаващ обект да бъде обявен за част от територията на България – това са отговорили колегите още през 2014 г. В допълнение към това – не считаме за възможно реализирането на евентуални икономически ползи за страната, предлагани от господин Баланов, от експлоатацията на ресурсите, намиращи се в изключителната икономическа зона или континентален шелф поради обстоятелството, че такива не могат да бъдат определени около гореспоменатото временно плаващо образувание. Благодаря за вниманието.

Наблюдавам усмивките на лицата на колегите. Госпожо Министър, ще се откажа от двата въпроса, които имах, защото Вие де факто отговорихте на тях. Явно обаче говорим за различни неща, защото по данни отпреди месец геолозите започват да говорят за създаването на осми континент в този район на света – това, за което аз Ви говоря. Но явно противоречивата информация води до различни изводи и според мен би следвало българското правителство да се заинтересува по този въпрос. Моето отношение към казаното от Вас ще изразя по следния начин. Българският народ има една поговорка: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“ Въпросът ми е свързан само с използването на една възможност и нищо повече. COVID кризата промени нашия свят и искаме или не, той никога няма да бъде същият – ще бъде различен. Дали ще бъде по-добър, или по-лош – всичко зависи от нас. По повод на казаното от Вас искам да цитирам една мисъл на Джон Кенеди: „Проблемите на света не могат да бъдат решени от хора, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой никога не е виждал.“ Моля Ви се, казвайки всичко това, позаинтересувайте се по-сериозно по въпроса. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи министри! Уважаема госпожо Министър, в Проекта на стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. … (Нечленуващи в ПГ и народни представители от „БСП за България“ разговарят.)

…с хоризонт до 2050 г. са заложени общите европейски политики и цели за развитие на енергетиката и за ограничаване изменението на климата, като са отразени националните специфики в областта на енергийните ресурси, производството, преносът и разпределението на енергията. Дефинирани са основните стратегически решения, насочени към постигането на националните цели и гарантирането на българските интереси. Стратегията отразява тенденциите, мерките и политиките в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализацията на електроенергийния и газовия пазар и интегрирането им в общ европейски енергиен пазар, както и развитието и внедряването на нови енергийни технологии. В тази връзка: какви са Вашите виждания за конкретните мерки за изпълнение на заложените в Стратегията приоритети, средносрочни и дългосрочни цели? Къде е мястото според Вас и каква е перспективата за развитието на ядрената ни енергетика, и по-конкретно развитието на двата проекта за АЕЦ „Белене“ и АЕЦ „Козлодуй“? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Антонов! Както и Вие отбелязахте, Проектът на стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. е разработен на основание чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и отразява визията на държавата за развитието на енергийния сектор до 2030 г. с хоризонт до 2050-а. Стратегията определя общата рамка за провеждане на енергийната политика на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050-а и е разработена на базата на анализ за състоянието на сектор „Енергетика“ в страната и региона и оценка на неговия потенциал. Отчетени са натрупаният през годините опит при управление на енергийната система на страната, потенциалът за работа на съществуващите производствени енергийни мощности след тяхната рехабилитация и модернизация, необходимостта от изграждане на нови електропроизводствени мощности, отговарящи на екологичните изисквания и най-високите критерии за безопасност и устойчивост, както и необходимостта от ускоряване внедряването на нови и високоефективни енергийни технологии и мерки, водещи до значимо намаление на енергийното потребление и разходите за енергия. Ядрената енергетика играе важна роля за гарантиране на националната, регионалната и европейската енергийна сигурност, като в същото време предоставя енергия на достъпни цени и е ключов елемент за преминаване към нисковъглеродна икономика. В съобщението на Европейската комисия „Чиста планета за всички европейци“ от ноември 2018 г. ясно се посочва, че климатично-неутралната енергийна система на Европейския съюз през 2050 г. ще се базира основно на възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия. Ядрената енергия, като доказан беземисионен ресурс и определена като местен енергиен ресурс съгласно Евростат, е ключов елемент в структурата на енергийния баланс на страната за гарантиране на сигурни и надеждни енергийни доставки и ефективна борба с климатичните промени. Българската страна разполага с доказан и международно признат над 45-годишен опит в безопасната и сигурна експлоатация на ядрена централа, с висококвалифициран човешки потенциал и ефективно развита енергийна инфраструктура. Приблизително 37% е делът на ядрената енергия в енергийния микс на България. Предвид това, България ще продължи да разчита на ядрената енергетика за осигуряване на устойчив енергиен микс, продължаване на експлоатацията на наличните мощности, както и реализирането на нови ядрени мощности ще е от стратегическо значение за запазване на енергийната сигурност, редуциране на емисиите от парникови газове, както и намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси по разходоефективен и конкурентоспособен начин. Важен елемент, свързан с енергийната сигурност на страната, е успешното изпълнение на проекта за продължаване на експлоатацията на блокове V и VІ на АЕЦ „Козлодуй“. Знаете, че в края на 2017 г. и през 2019 г. в резултат на успешното изпълнение на проекта Агенцията за ядрено регулиране удължи лицензиите за експлоатация на V и VІ блок съответно с още до 30 години. Друг важен елемент с особено значение за енергийната сигурност на страната е успешното изпълнение на проекта, свързан с повишаване на мощността на АЕЦ „Козлодуй“ до 104%. Това е постигнато чрез повишаване на топлинната мощност на всеки блок от 3000 мегавата на 3120 мегавата. Видно от Проекта на стратегия, който е разработен, видно и от енергийния баланс, който е изготвен, предвижда се изграждането на нова ядрена мощност в страната от 2000 мегавата, които поетапно да бъдат въведени в експлоатация след 2030 г. През месец октомври 2020 г. излезе проучване на Националния център за парламентарни изследвания, от което е видно, че повече от 60% от хората одобряват развитието на ядрената енергетика. Именно в нейно лице виждат и възможност за справяне с климатичните промени и постигането на климатична неутралност до 2050 г. В тази връзка конкретно по отношение на двата проекта, които Вие посочихте. Първо, по проекта, свързан с търсене на възможност за изграждане на АЕЦ „Белене“, със стратегически инвеститор, изцяло на пазарен принцип, без предоставяне на държавни гаранции, без предоставяне на корпоративни гаранции или сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия – Вие знаете, че на 7 юни 2018 г. именно българският парламент прие решение. В това решение българският парламент е посочил много ясно своята воля, както и параметрите, при които този проект следва да бъде реализиран. Знаете, че беше разработена процедура, свързана с избор на стратегически инвеститор, тази процедура предвижда определени етапи. Към настоящия момент с оглед пандемията от COVID-19 процедурата всъщност е на етап, който е свързан с предоставяне на достъп до информационната зала за проекта. Имайки предвид пандемичната ситуация в целия свят и ограниченията, свързани с пътуванията, на този етап не можем да пристъпим към изпълнението на възможността да бъде предоставен достъп до тази информационна зала и всеки от потенциалните кандидати да се запознае с информацията.

По отношение на АЕЦ „Козлодуй“ – на 21 февруари 2020 г. Агенцията за ядрено регулиране издаде заповед, с която одобри Площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“ като площадка, на която може да бъде изградена нова базова мощност, нова ядрена мощност, която отговаря на одобрената ОВОС. На 14 октомври 2020 г. Министерският съвет взе решение, с което даде мандат на министъра на енергетиката да възложи на Българския енергиен холдинг създаването на работна група и влизането в комуникация с американски компании, които са водещи в областта на ядрените технологии. Създадена е работна група и тя работи – до 31 януари 2021 г. трябва да е налице доклад. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! С мои колеги в различен формат регулярно поставяме въпроса от тази трибуна не само тази година, а и в последните две години особено интензивно, защото реално осъществяването на проекта „Белене“ и най-вече решението на Народното събрание от юни месец 2018 г., и решението на Министерския съвет от 2018 г. оставаме с впечатление, че е замразено и не се изпълнява. Днешният Ваш отговор отново постави големи съмнения пред изпълняването на проекта „АЕЦ „Белене“, въпреки че през тази година се случиха неща, които не бива да подминаваме. Три от най-големите ядрени компании в света повярваха в нашия ядрен проект „АЕЦ „Белене“ – съответно „Росатом“, „Фраматом“ и „Дженерал Електрик“, и подписаха меморандум за извършване на общи действия по изпълняване на проекта. Досега виждаме, че на всички наши въпроси се отговаряше по един и същи начин – че COVID пандемията пречи на осъществяването на проекта. Убедени сме, че при такъв сериозен проект COVID пандемията не може да пречи. Отдавна на петте компании, които са допуснати до изпълняване на проекта, до участие в процедурите, трябваше да им се даде коридор, за да може да извършат своите дейности и да продължат работата си по осъществяване на проекта „Белене“. Нещо повече, видяхме, че наскоро в АЕЦ „Козлодуй“ Вие проведохте срещи, заговорихте за изграждане на хибриден реактор. Стратегията на България е такава, тя и така е заложена – в България да има две ядрени централи.

Дайте ми още половин минута, завършвам. Ние не сме против изграждане на VІІ реактор – нещо повече, енергийният баланс, който излезе през последните дни, показва, че на България са необходими две ядрени централи, и то две ядрени централи с преобладаващо държавно участие. И още един въпрос. Преди време лично поставихме въпроса за зелената енергия, Зелената сделка, мисля, че беше на 12 юни 2020 г. при поставянето на единия от въпросите. Останах с впечатление, че твърде скептично се отнесохте.

Завършвам. Малко след това Полша и Унгария поставиха по същия начин въпроса, че ядрените централи, които, добре направени, имат нулеви емисии, биха могли да бъдат включени в Зелената сделка. Още веднъж, нашият въпрос е: как виждате реално изграждането на VІІ блок в „Козлодуй“, съвместяването и завършването на централа „АЕЦ „Белене“? Бихте ли могли да ускорите този процес и в какви срокове виждате изпълнението? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Антонов! Въпросите, които поставихте, сме ги обсъждали и в предишни парламентарни въпроси и питания. Конкретно на двата въпроса. Първо, по отношение търсене на възможност за реализация на проекта за АЕЦ „Белене“. Както вече споменах, това е съгласно решение на българския парламент, ние по Конституция сме длъжни да изпълняваме това решение, и го изпълняваме. Това, което се случи след месец февруари 2020 г. в рамките на целия свят, а именно пандемията от COVID-19, промени дневния ред на всички възможни такива големи проекти, изобщо дневния ред на целия свят. Така че е съвсем нормално от гледна точка на мерките за безопасност, на ограниченията, свързани с пътуванията, да се забави и процесът, свързан с процедурата за избор на стратегически инвеститор, още повече че етапът, на който се намираме ние, е свързан с това да се предостави физически достъп до информационната зала за проекта, която е готова и е в Националната електрическа компания. Търсехме възможност да бъде предоставен достъп онлайн до тази информация, но това се оказа невъзможно, тъй като самата информация по своя характер е конфиденциална, съдържа съответно и въпроси, които касаят авторски права, така че е невъзможно да бъде предоставен достъп онлайн. Физическият достъп към настоящия момент е лимитиран с оглед мерките, които са наложени във всяка една държава, свързани с пътуванията. По отношение на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Вие знаете, че още през 2012 г. през месец април има решение на Министерския съвет, което е решение по принцип, за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Впоследствие през 2013 г. и през 2014 г. следват още две решения на Министерския съвет – това са колегите от правителството на господин Орешарски. В рамките на тези две решения се взима решение за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“ по американска технология IP 1000 и съответно е взето решение, че реализацията на този проект ще стане факт, в случай че тя бъде потвърдена от следващо правителство. Никога не е спирано да се работи по тази тема. Знаете, че имаше процедура, свързана с ОВОС. Няколко години наред тя беше обжалвана по съдебен ред и през 2019 г. ВАС се произнесе, че всички действия от страна на Министерството на околната среда и водите са законни и това даде основание на Агенцията за ядрено регулиране да издаде тази заповед за определяне на площадка № 2 за VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ще видим какъв анализ ще направят колегите от АЕЦ „Козлодуй“, ще видим какво ще представят като доклад, като материал и едва тогава ще можем да говорим с по-голяма конкретика. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! На всички е ясно, че е необходима нова дългосрочна Национална енергийна стратегия, която да отчете основните световни тенденции в енергетиката, както и възможностите за развитие на енергийния микс у нас. Това е важно не само с оглед на нашите реалности и преминаването към и нисковъглеродна икономика, но и както е видно, за да предпази енергийната ни система от колебанията и нерешителността в политическата конюнктура. Ядрената енергетика трябва и в бъдеще да е важна част от енергийния микс – това е заложено в Проекта за стратегия, и е време за реални стъпки за развитие на нови ядрени мощности с план кога да става това и какви да бъдат те. Необходима е специална нова Програма според нас за развитие на ядрената енергетика, обвързана с дългосрочната ни енергийна стратегия. С оглед избягване на вече 30-годишното забавяне на проекта за АЕЦ „Белене“ – при реални възможности за неговото осъществяване, е важно да се отбележи, че също така е приоритетно, необходимо и реално стартирането на процес за изграждане на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“. Те трябва да бъдат съобразени с основните показатели, определящи по-нататъшното развитие на световната ядрена енергетика, а именно безопасността на ядрените съоръжения и себестойността на произведената в тях електроенергия. И двата ядрени проекта са изключително важни за бъдещето на Република България и за икономиката на страната. Тъй като е ясно, че енергетиката ни е на кръстопът, необходими са наистина смели и дългосрочни решения въпреки пандемията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Години наред, в това число и в рамките на дебатите в настоящото Народно събрание по промените на Закона за пътищата, Вашето Министерство и членове на парламентарната група на ГЕРБ твърдяхте, че държавата ще бъде оператор на тол системата. В началото на месец август тази година обаче научихме, че правителството ще плати 141 млн. лв. на фирмата, която изгради тол системата за нейното управление в следващите пет години. Всъщност това става ясно в обявена процедура по договаряне без предварително обявление в страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“. Вземаме предвид и думите на Вашата предшественичка госпожа Лиляна Павлова, казани през 2017 г. Цитирам: „Това са чисто, бих ги нарекла, лобистки интереси на фирми, които искаха да си продадат техните си системи. Ние сме заложили така в тръжната документация, че системата да е българска, правата, сорс кодът да е български – на Министерството и на Агенцията, да не се дава в чужди ръце, да не се плащат лицензи. Искаме да е наша, българска, с наши права, за да си управляваме. Това са елементи на националната сигурност, така че тук също има един такъв интерес.“ Припомням, между другото, че платихте 20 млн. лв. за консултантски услуги на Световната банка, за да се приготви заданието за тол системата. В тази връзка искаме да Ви попитаме: средства в какъв размер са събрани от началото на 2019 г. до момента поотделно от електронната система за събиране на такси за ползване на републиканска пътна мрежа на база изминато разстояние за автобусите и камионите и от електронната система за събиране на такси за ползване на републиканска пътна мрежа на база време? И второ, как кореспондират дейностите от обявената процедура по договаряне без предварително обявление по проактивен мониторинг и експлоатационна поддръжка за взаимодействието между програмите и апаратните ресурси на електронната система за събиране пътни такси със законовите разпоредби в Закона за пътищата, където се казва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължението да събира пътни такси, да оперира и управлява електронната система за събиране пътни такси, да контролира правилното отчитане на дължимите такси? Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Свиленски, господин Данчев, господин Генов! Относно първия зададен от Вас въпрос. Постъпленията от електронни винетки и тол такси за периода от 1 януари 2019 г. до 8 декември 2020 г. са в размер на 753 млн. 599 хил. 410 лв., като от тях приходи от винетки от 1 януари 2019 г. до 8 декември 2020 г. – закупени 13 млн. 343 хил. 119 броя винетки на стойност 650 млн. 249 хил. 781 лв. Приходите от винетни такси от 1 януари 2019 г. до старта на тол системата на 1 март 2020 г. за всички категории моторни превозни средства са 503 млн. 247 хил. 590 лв., като от тях за електронни винетки за леки автомобили до три и половина тона – 362 млн. 304 хил. 899 лв., а за тежкотоварни моторни превозни средства над три и половина тона – 140 млн. 942 хил. 691 лв. Приходите от тол такси и от въвеждане на системата от периода 1 март 2020 г. до 8 декември 2020 г. са 103 млн. 349 хил. 629 лв., продадени са 2 млн. 455 хил. 599 броя маршрутни карти за над 43 млн. и са подадени 261 млн. 824 хил. 224 тол декларации от националните доставчици на услуги на стойност 60 млн. 66 хил. 326 лв. Данните след въвеждането на тол системата сочат, че маршрутните карти са най-предпочитаното средство за таксуване от малките превозвачи и транзитно преминаващите превозни средства. От старта на тол системата до 3 ноември 2020 г. са продадени 2 млн. 229 хил. 667 броя маршрутни карти за над 39 млн. лв. и са подадени 217 млн. 825 хил. 243 тол декларации от националните доставчици на услуги, от които 75 хил. 500 броя бордови устройства на стойност 49 млн. 922 хил. 098 лв. По отношение на втория зададен от Вас въпрос. В разпоредбите на Закона за пътищата в чл. 21, ал. 3, т. 11, т. 20 до 25 са описани функциите, правомощията и задълженията на Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството ѝ на лице, събиращо пътни такси. Съгласно Закона дейностите от обявената процедура по договаряне, без предварително обявление по проактивен мониторинг и експлоатационна поддръжка за взаимодействие между програмните и апаратните ресурси на електронната система за събиране на пътни такси, се явяват дейности по техническо опериране на системата. Това са част от дейностите по цялостното опериране на електронната система за събиране на пътни такси, които Агенцията е длъжна да осъществява в качеството си на лице, събиращо пътни такси. Към момента Агенция „Пътна инфраструктура“ изпълнява законово определената роля на лице, събиращо пътни такси чрез електронната система за пътно таксуване, която е проектирана, изградена и въведена в експлоатация в изпълнение на изискванията на договор, сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството на възложител и Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ в качеството на изпълнител. Системата оперира търговски и технически със специализирано звено в структурата на Агенцията „Национално тол управление“. Необходимостта от възлагане на цитираните дейности е породена от следните обстоятелства: българската електронна система за пътно таксуване се оценява от международните експерти като едно модерно технологично решение без аналог в Европа. За първи път в практиката на такъв тип системи в единна техническа информационна структура се въвеждат и се поддържат едновременно два различни електронни метода за пътно таксуване на база време – електронна винетка, и на база изминато разстояние – тол за тежкотоварните автомобили. Обичайно двата типа таксуване се въвеждат, поддържат и оперират като независими системи. Втората уникална характеристика е, че в българската тол система са обединени всички познати модели за правоприлагане – автоматизирано, чрез най-гъстата в Европа мрежа от стационарни контролни точки, и чрез три паралелно функциониращи органа за правоприлагане – Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“, в зоната на граничните контролно-пропускателни пунктове. По този начин се гарантира ефективно правоприлагане за транзитния трафик и ефективен механизъм за събиране…

… чрез електронен фиш. Благодаря, уважаеми господин Председател. Тъй като съм се опитала да бъда максимално изчерпателна в своя отговор, мога да отговоря и в следващите минути.

Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, Вашият отговор е толкова общ и позитивно анонимен и откровено наподобява на някаква презентация, която трябва да бъде представена пред бизнес форум, където слушателите трябва да кимат с глава и любезно да благодарят. Записах си една Ваша реплика – как тол системата у нас като отделно технологично решение била без аналог в Европа. Моите уточняващи въпроси към Вас, госпожо Аврамова, са именно в тази посока. Каква е причината буквално в последния момент, преди държавата да поеме в свои ръце цялото опериране на тол системата, тя внезапно да делегира това на друг срещу солидната сума от 141 милиона за петгодишен период или за 28 млн. лв. годишно? Има ли подписан договор за това и кога ще придобие публичност? Защо и Регионалното министерство, и Пътната агенция упорито продължават да мълчат по решението да се възложи без тръжна процедура тази дейност, не е ли това умишлен отказ от конкуренция и публичност? В този смисъл очакваме да уточните и за първи път публично да чуем отговор на въпроса: кой е приел за редно това решение да бъде аргументирано с таен доклад, за който Пътната агенция е отказала до момента неговото огласяване? Мисля, че е въпрос на министерска чест да ни кажете с едно изречение на финала: кой е този адвокат, за чийто съвет Агенцията е платила щедро 20 хил. лв. за становището, при положение че в АПИ и в Регионалното министерство правните капацитети като щатни лица не би трябвало да са дефицит? Очаквам допълнителни отговори на тези въпроси, защото, госпожо Министър, излиза, че тол системата в България е толкова тъмна, съмнителна и скъпа като разходи и като дейност, че наистина може да сте права – тя да се превърне и да се окаже без аналог в Европа. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Генов, аз ще продължа своя отговор, защото в него се съдържа и част от отговорите на въпросите, които зададохте допълнително. Ще продължа с третата съществена функционалност. Без аналог е поддържането на собствена област – домейн за обработка на картови плащания, в това число плащания с карти за гориво без посредничество на търговска банка. С този платежен инструмент са осигурени всички канали за продажба на електронни винетки, маршрутни карти на Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно терминалите за самообслужване, пунктове за продажба с оператор, интернет сайтът Бг Тол, мобилното приложение Бг Тол, както и всички автомобили на тол контрола. В системата са реализирани и други функционалности, които са доказателство за това, че българската система няма аналог. Има непрекъсната работа на системата, която е осигурена от иновативна техническа и програмна архитектура с две напълно взаимнозаменяеми централи на изчислителния ресурс, центрове за данни с възможност за поддържане на функционалността при напълно отпадане на единия от центровете. Контролната инфраструктура позволява гъвкаво преконфигуриране на режимите на работа на всяка контролна точка, което осигурява техническият обхват на платената мрежа да се изменя до 10 800 км, като определени пътни участъци могат да се следят само с електронни винетки и други за тол таксуване; възможност за комбиниран контрол на електронни винетки и тол, както и използване на контролната точка само с функция „Наблюдение на трафика“; възможност за интерфейс връзка към външни системи; обмен на данни за мониторинг на трафика, в това число данни от мобилните станции за претегляне в движение. Тези обстоятелства доказват, че след въвеждане на системата и възлагането на договора, тя значително се е усложнила поради въвеждането на тези нови функционалности, част от които са уникални за този род системи. Поради тази причина първоначалните ресурси, които са предвидени в Агенция „Пътна инфраструктура“ за техническо опериране на електронната система за събиране на пътни такси, не съответстват на текущото състояние на степен на сложност и развитие на Проекта. В тази връзка експертите на АПИ обосновават необходимостта от предоставяне на допълнителни услуги по опериране на електронната система за събиране на пътни такси временно, поради нейната комплексност и сложност. В изпълнение на изискванията на договора на Агенция „Пътна инфраструктура“ са прехвърлени авторските права за ползване на софтуерните продукти. Това обстоятелство не води до придобиване на специфичното ноу-хау от възложителя. И според доклад на Световната банка придобиването на това ноу-хау може да отнеме около пет години. Необходимостта от съвместно опериране е доказана и в други въведени системи в Европа. Поради тази причина в цитираното възлагане е заложено прекратяване на част от услугата след първите 24 месеца, ако в посочения период от изпълнението се постигне трансфер на специфично ноу-хау...

...към Националното тол управление, а именно услуги по проактивен мониторинг и експлоатационна поддръжка. Имам уверението на Агенция „Пътна инфраструктура“, че спазват стриктно законовата и подзаконовата нормативна уредба в областта на събирането на пътните такси. И във връзка с Вашия въпрос има ли сключен анекс – не, все още няма сключен анекс. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, няма как да бъдем доволни от отговорите, защото Вие не отговорихте на нито един от поставените въпроси. Между другото, не сме и очаквали да получим отговори на въпросите от Вас, защото основният отговорник, на който му беше възложено и с която мисия се върна в Министерството на регионалното развитие, а именно реализиране на тол системата, се казва господин Нанков, не сте Вие. Но така или иначе, като министър, Вие трябва да отговаряте. За съжаление, на Вашия гръб се стоварва отговорността за това какво се случва, отговорността за това българските граждани да видят провала Ви във въвеждането на тол системата, защото вече от дистанция на времето – две години говорим за това събитие тук в тази зала, вече всичко излиза наяве: въвеждане на скъпа система, въвеждане на система, за която трябват нови 140 милиона за проактивен мониторинг в нарушение на чл. 21, ал. 3, т. 20, където се казва кой трябва да извършва това нещо – това е Агенция „Пътна инфраструктура“. И тук, в тази зала Вие и колегите от управляващото мнозинство ни убеждавахте, че Агенция „Пътна инфраструктура“ ще извършва всички тези неща. Казвате, че експертите във Вашата агенция препоръчвали още 24 месеца, още пет години, още 10 години... Още колко години ще плащаме на чужди фирми да вършат дейност, която със Закон е възложена на Вас? Тогава министър Лиляна Павлова казваше, че няма да се поддаде на лобистки интереси. Аз питам сега: поддадохте ли се на лобистки интереси – вече години след въвеждането? За числата, които казахте, няма да коментирам – те са ясни. Колкото сте събирали преди тол системата, толкова събирате и в момента, само че десеторно повече разходи има по тази тол система. Ще дам само примера с 1200 служители на улицата.

В тази връзка, госпожо Министър, уважаеми господин Председател, българският парламент, българските граждани имат нужда от истината, имат нужда тези числа да им бъдат обяснени: как, защо се харчат пари, как и защо се събират пари, кой и с кого сключва договор? В тази връзка българският парламент има нужда от изрично провеждане на разискване на тема „Въвеждане, експлоатация и контрол на тол системата“. Затова внасяме Проект за решение за разискване по тема „Тол система“. Заповядайте. (Народният представител Георги Свиленски връчва папка на председателя.)

Другарю Балевски, не е Ваша работа да правите забележки – кой е с маска, кой е без маска. Вашата работа е да ръководите Народното събрание в качеството на заместник-председател по отношение на неговата дейност.

Това не Ви е дискотека, в която да влезете и да се разпореждате кой да излезе и кой да влезе.

Господин Балевски, или по-точно, другарю Балевски,…

Не, това Ви е името. Аз не мога да разбера защо някои хора се срамуват от имената си.

Нищо лошо няма в това да сте другарят Балевски. Както някои хора през комунизма си криеха имената, сега по време на демокрацията крият пък комунистическите...

Не, оттук нататък ми засечете времето – до този момент нямах възможност да задам въпроса.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Госпожо Министър, въпросът на пръв поглед прилича на предишния въпрос на колегите от БСП, но нека и те ме чуят, защото ще им дам някои отговори. Неслучайно съм го поставил във вид на питане, защото се касае до политики. Защото въпросът относно тол системата е въпрос на национална политика от десетилетия до този момент. Поставял съм го по-различно от предишния въпрос към Вас в смисъл да направите едно сравнение. Въпросът ми е да дадете разлики и мисля – в цифри, като първа част на Вашия отговор; да се направят анализи и равносметки по какви показатели относно резултатите от въведена тол система в пътната мрежа – има разлики от предишната система, която се е прилагала в продължение на десетилетия. Какви са изводите относно ефекта на тол системата в сравнение с периода преди въвеждането ѝ – може би в последните една, две години, и какви са намеренията, какви ще бъдат политиките за увеличаване на приходите от такси, съобразно тол системата? Защото за никаква уникалност няма смисъл да говорим – за нейното техническо съвършенство, в каквато насока беше предишният Ви отговор, ако тази система не носи резултат, ако тази система не вкарва пари за поправка на пътищата. Години наред дискусията в обществото се водеше и имаше една заветна сума от най-малко 1 млрд. лв., които щели да постъпят, които са много далеч от досега съществуващия резултат. Ние от „Атака“ с две ръце сме пледирали, гласували и правили изказвания в тази зала и много сме искали системата да бъде въведена, за да се ликвидират дупките по българските пътища, за да се строят нови пътища, да се разшири пътната мрежа и най-после да влезем в режим на нормална страна по отношение на пътната инфраструктура. Затова ние считаме, че от Вашия отговор оттук нататък, след като направим равносметка за така въведената вече действаща близо две години тол система, ще зависи много. Тази дискусия трябва да започне, за да коригираме…

…това ненормално състояние, при което като че ли ефектът е отрицателен,…

…тъй като е видно, че таксите по поддържането на тол системата… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Шопов, да, както и Вие отбелязахте в изложението на Вашия въпрос, смисълът на новата система – електронна система за пътни такси, електронна винетка за леки автомобили и тол такса за изминато разстояние с тежкотоварни автомобили, е въведена като един по-справедлив модел за таксуване и ползване на републиканската пътна мрежа. Тази електронна система, която е високотехнологична и осигурява достъпност на услугата от всички точки на света, улеснява потребителите в различни форми на заплащане и поетапно ни интегрира в общоевропейската електронна система. Отправната точка за анализ са конкретните данни за резултатите от функционирането на системата до този момент предвид обхвата и утвърдените тарифи. С Решение № 101 на Министерския съвет от 20 февруари 2020 г. е приет списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. В него са включени автомагистрали, пътища първи и втори клас, които са с обща дължина 6050 км. От тях за 2935 км втори клас пътища е приета нулева ставка с изменението на тарифите за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Отделно от това, по повод предложения на общини, участъци от републиканската пътна мрежа бяха освободени от електронна винетка, като съответните общини поеха разходите за поддържане на тези участъци. Таксуването на пътните превозни средства с обща техническа допустима маса над 3,5 тона се прилага от 1 март 2020 г. Обективен показател за резултатите от въведената тол система са отчетените приходи в държания бюджет при таксуване на ползваните пътни участъци, но при наличието на условия за техния сравнителен анализ. Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството си на лице, събиращо пътни такси, предвижда цялостен анализ дали определените към момента цени и обхват на тол системата, респективно приходите от използване на тези пътни участъци, отговарят на очакванията и планираният приход за държавата да бъде извършен при наличието на референтен месец, който е близък по натоварване със съответния месец на миналата година. При настъпването на тези обстоятелства ще могат да се отчетат резултатите от въведената тол система и да бъде направен този сравнителен анализ. Към настоящия момент статистиката от въвеждането на тол системата и приходите, които имаме в бюджета – аз ги казах в предишния отговор на питане, да ги повтарям ли като цифри, господин Шопов?

Да.

Приходите от винетки от 1 януари 2019 г. до 8 декември 2020 г. са на стойност 650 млн. 249 хил. 781 лв. Приходите от винетки от 1 януари 2019 г. до старта на тол системата – 1 март 2020 г., са 503 млн. 247 хил. 590 лв., като от тях електронни винетки за леки автомобили – 362 млн. 304 хил. 899 лв., за тежкотоварни – 140 млн. 942 хил. 691 лв. Приходи от тол такси в периода от 1 март до 8 декември са 103 млн. 349 хил. 629 лв., като от маршрутни карти те са 43 млн. 283 хил. 303 лв. и от подадените тол декларации от национални доставчици на услуги – 60 млн. 66 хил. 326 лв. Данните показват, че предпочитаното средство за таксуване са маршрутните карти, с които оперира Агенция „Пътна инфраструктура“. Въпреки въведеното извънредно положение през периода 13 март – 13 май 2020 г., данните от превозвачите показват, че трафикът е свит с една трета, че по-голяма част от интензивния тежкотоварен трафик в страната е оборудван с устройства, необходими за таксуване на база изминато разстояние, и шофьорите избират и гъвкавия метод за таксуване. При въвеждането на тол-а, прогнозите за очаквани приходи бяха в порядъка, както Вие самият отбелязахте, милион – милион и половина лева на ден, или около 30 милиона на месец. В условията на пандемия заради COVID-19 и при свит бизнес постъпленията са средно 10,5 милиона на месец, като само за трите месеца след края на извънредното положение – юни, юли и август, средно месечният приход нарасна до 11,9 милиона. Отчетеният към момента спад в заложените приходи от тол на годишна база е в резултат на намаляването с около една трета и на средните превозни разстояния…

…по време на извънредното положение, свързано с COVID-19, и реалното таксуване на само 3115 км пътна мрежа, които са първокласни пътища и магистрали. Прогнозата на Националното тол управление е да достигнем 129 милиона на годишна база, което ще бъде с около 6% по-високо от приходите за миналата година.

Благодаря. Ще спра дотук.

Уважаема госпожо Министър, управляващите се чудите как да оправдаете краха на идеята за тол системата, защото заветните поне 1 милиард, за които преди 4 – 5 години се говореше, са безкрайно далече. Не е причината, разбира се, кризата с коронавируса или намалелият трафик. Напротив – трафикът се увеличи, госпожо Министър. И ще Ви кажа – преди турските тирове минаваха през Северна Гърция, където имаше магистрали. Предпочитаха онзи маршрут, защото там се плащаше. Сега в България има магистрали, минават през България, но те продължават почти да не плащат. Преминаването на турските тирове през България, и Вие чудесно го знаете, им е армаган, казано на майчиния им език. И колегите от БСП, господин Свиленски, трябва един откровен разговор в България, да се проведе дискусия относно това. Парите не идват заради това, защото на анкарския аркадаш явно беше направена поредната капитулация от българската страна, защото те така са свикнали. Българската икономика е изгубила десетки, стотици, ако щете, милиони, милиарди затова, защото България е страна, през която турските тирове, които разбиват пътищата, рушат, предизвикват катастрофи по различни причини – говорили сме го много, преминават като през малко село. И това е турска многогодишна, десетилетна политика. На тях едно от нещата, заради които им е важна България, е да имат транзитно евтино преминаване, да имат логистиката по отношение на Западна Европа. Ето това е голямата причина. И в България се прави всичко възможно…

Имаше фирми, които се регистрираха на фалшиви адреси, които обжалваха производствата…

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Шопов, осем месеца от въвеждането на тол системата от своя страна е един много кратък период, за който да бъдат правени обективни изводи и оценки от ефекта от въвеждането на тол системата. Освен това трябва да имаме предвид и че непосредствено след въвеждането на електронната система за събиране на тол такси бе обявено извънредното положение и пандемията COVID-19. Знаете, че първоначалният вариант – 1-ия милиард, който Вие цитирате, беше за таксуване на 10 800 км републиканска пътна мрежа. Следващият вариант, който беше внесен, е за магистрали, първи и втори клас пътища за 6050 км с определени тарифи. Не, господин Шопов, няма влияние нито една външна за България страна. Българските превозвачи бяха тези, които поискаха плавно и поетапно въвеждане на тол системата, така че и те да бъдат подготвени, за да могат да пътуват по републиканската пътна мрежа, оборудвани с бордови устройства, така че да започне плавното им въвеждане. Знаете, че имаше договорка на 1 юни – три месеца след въвеждането на тол системата, да има анализ и да бъде проведен повторен разговор с представителите на българските превозвачи. Това не се случи. Нямаше как да се случи, по простата причина че трите месеца на извънредно положение нямаше как да бъдат месеци, в които да направим обективен анализ и да преценим необходимостта от повишение на тарифите или на обхвата на тол системата. Този фактор в тази година на пандемия е безпрецедентен, така че няма как да направим сравнителен анализ. Политиката ни за увеличение на приходите от тол системата ще бъде насочена именно към промяна на обхвата на платената пътна мрежа, като поетапно ще бъдат включени повече участъци и тези, които се ползват интензивно от тежкотоварния трафик, каквато е политиката и в другите европейски държави при въвеждането на тол системата. Разбира се, тарифата за таксите при направен обективен анализ също ще бъде разгледана и подложена на обсъждане. Благодаря Ви.

Разходите намалете, не да увеличавате цените! 120 милиона давате, ще вдигате цените.

Явно е, че управляващите просто се гърчат при този въпрос, и отговорите, госпожо Министър, са абсолютно несъстоятелни. Виждам опита Ви с бон тон да се завоалират нещата, да се успокоят и да се мине метър – да се мине тихичко по терлички. Бях подготвен за това, че като аргумент ще ми дадете протестите на българските превозвачи. Да, има български превозвачи. Аз не съм за това те да плащат по-високи цени. Можеха да бъдат компенсирани, и могат да бъдат компенсирани – нека те ме чуят, поне по сто и един начина. Така се прави в Европа, така се прави и в самата Турция по отношение на таксите. Но тук говорим за турските тирове и автомобили, които преминават през България почти безплатно и което продължава като политика, като никой не взема мерки за това. В България ДПС – жалко, че тук няма нито един представител, както е известно на много хора в залата и в страната, до голяма степен Ахмед Доган раздава порции чрез транспортни фирми. Това е бранш, в който ДПС има много мощни позиции, и турски юридически лица също чрез подставени български юридически лица и фирми оперират в тази сфера. Колеги, неслучайно ДПС държи тази комисия…

…Комисията по транспорта. И ако не си дадем сметка за всичко това, даже тук колегите от БСП казват: чрез намаляване на такси за поддръжка на системата, да, добре, но това няма да бъде решаващо. По най-скромни изчисления, всички трябва да са наясно, турските автомобили и тирове всяка година спестяват между 300 и 400…

Другарю Валенски, вече така ще Ви наричам оттук нататък, както Ви…

Не е работа на водещия заседанието… Друг е въпросът, че винаги съм Ви смятал за абсолютно несъстоятелен и нелегитимен заместник-председател…

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Министър! Републикански път III-305 Ясен – Крушовица – Садовец – Ъглен – Дерманци – Торос – Боаза е важна транспортна връзка между населените места от двете области Плевен и Ловеч. След въвеждането в експлоатация на магистрала „Хемус“ в частта между трасето Плевен и Ловеч той ще се превърне в още по-стратегически за двете области, особено за общините от западната част на Плевенска област. От изграждането на пътя III-305 – за сведение, той е изграден в края на 70-те и началото на 80-те години, цялостна рехабилитация не е изпълнявана и пътят е в окаяно състояние особено в края от км 16+900, до км 25. Дефектите и деформациите са значителни – дупки, слягания, коловози и така нататък. Уважаема госпожо Министър, експлоатационното състояние на пътя не може да се подобри с методите и средствата на текущото поддържане. Необходимо е спешно да бъдат извършени ремонтни работи, включващи цялостно полагане на пластове от неплътен и плътен асфалтобетон, мероприятия за подобряване отводняването на пътя и други подобни. В тази връзка е и въпросът ми към Вас: каква е възможността за спешно и незабавно ремонтиране на участъка от републикански път 305 Ясен – завод „Плама“ е тук – Крушовица – Садовец – Ъглен – Дерманци – Торос – Боаза? Благодаря Ви, очаквам Вашия отговор.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Антонов, успоредно с изграждането на ключови високоскоростни трасета по републиканската пътна мрежа Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Агенция „Пътна инфраструктура“ работят в посока намирането на решение за подобряване на технико-експлоатационните характеристики на всички останали пътни артерии, които имат значение за провеждане както на международния, така и на вътрешния пътникопоток. Агенция „Пътна инфраструктура“ разглежда различни варианти и възможности за реализирането на цялостен ремонт на път III-305 Ясен – Крушовица – Садовец – Ъглен – Дерманци – Торос – Гложене, преминаващ през територията на област Плевен от км 0 до км 25 и област Ловеч от км 25 до км 62+281. За участъка на третокласния път на територията на област Плевен са предприети съответните действия. Агенция „Пътна инфраструктура“ е възложила на пътно-поддържащата фирма за област Плевен изработването на технологичен проект за превантивен ремонт на 25 км от път III-305 Крушовица – Садовец – граница, област Ловеч. От км 0 до км 25 индикативната стойност на изработването на проекта е 119 хил. 132 лв. с ДДС. Срокът за изпълнение на възложената дейност е 28 февруари 2021 г. След изготвяне и съгласуване на технологичния проект той ще бъде остойностен и съобразно финансовия ресурс Агенция „Пътна инфраструктура“ ще възложи изпълнение на строително-монтажните работи. Ремонтът ще започне през 2021 г. и в неговия обхват попада и посочената във Вашия въпрос отсечка от км 16+900 до км 25. Същият този участък – от км 16 до км 25 на път III-305, при км 19+700 в края на регулацията на село Садовец има регистрирано свлачище, което води до деформации на пътната настилка. За трайното укрепване и възстановяване на пропадналия участък съгласно Договор РД 33-14 към момента се изпълняват проучвателно проектантски работи, свързани с изработване на проектните материали на първи междинен етап, който включва обстоен оглед на пропадналия участък, извършване на необходимите геодезически измервания, инженерно-геоложки, хидрогеоложки проучвания, проучвания на инженерната инфраструктура, разположена в обхвата на разглежданата територия. Целта е да се изработи технически проект, на база на който да бъдат изпълнени укрепителни и превантивни дейности. Трайното укрепване на свлачището и реализацията на превантивните ремонтни дейности ще допринесат за цялостното подобряване на състоянието на 25-километровия участък. Участъкът в област Ловеч е включен в списъка с предложените участъци от републиканската пътна мрежа за проектиране и ремонт на територията на областта, за които към момента Агенция „Пътна инфраструктура“ търси възможности за осигуряване на необходимия финансов ресурс. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, частично благодаря за Вашия отговор. Виждам, че се работи по него, но защо е толкова важен пътят Ясен – Боаза? Първо, защото с включването в експлоатация на магистрала „Хемус“ в тази ѝ отсечка, голяма част от северозападната и западната част на Плевенска област може да се облекчи – да се включат в движението през път III-305, за да не влизат през околовръстния път и да удължават трасето си, и включването в отсечката по магистрала „Хемус“. Това е първо. Второ, към момента ние нямаме ясна концепция за изграждането на околовръстния път около Плевен. Представете си какво ще стане, ако отново се вкара цялото движение в двете посоки от тези райони към магистрала „Хемус“. Приемаме позитивно първата част на отговора за изграждането на път III-305 от км 0 до км 25 – това е частта в Плевенска област, но много е наложително тази връзка да продължи до Боаза съответно и в частта на Ловеч и Ловешка област. Ползите от това са ясни. Тук очакваме развитие на западната промишлена зона в Плевенската западна зона, очакваме изграждане на терминал във Военновъздушното училище в Долна Митрополия и редица други помощни обекти, които ще ползват тези трасета наред с всичките тези общини. Отделно пък пътуващите от Румъния ползват тази част, това трасе като най-късото по посока на магистрала „Хемус“. И още едно допълнение – разбирам, че въпросът ми е свързан донякъде и с тол системата, както и с инвестициите на държавата в тази посока. Разбирам, че ресурсът е строго определен, ограничен, но важността на този обект е значителна не само за Плевенска област, той е значително важен за Северна и Централна България. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Антонов! Да, отчитаме важността на тази пътна отсечка и на територията на област Плевен, и на територията на област Ловеч. В тази връзка са предприети действия за 25-километровата отсечка на територията на област Плевен. През 2021 г. ще стартира нейният ремонт. Търсим възможности и както Вие отбелязахте, в рамките на финансовия ресурс, с който разполага Министерството и Агенция „Пътна инфраструктура“. Наистина приоритизираме там, където е най-наложително да бъдат предприети дейности по текущ ремонт и поддържане. Продължаваме да използваме всички варианти за финансиране както и с европейски средства – досега сме ремонтирали много участъци от третокласната пътна мрежа по проекти с европейски средства, така и от държавния бюджет. Ще търсим възможности и за останалите километри на територията на област Ловеч. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, от публични изяви на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – господин Васил Грудев разбрах, че се предлага да бъде намалено финансовото подпомагане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период 2021 – 2027 г., в сравнение с настоящия период. Става ясно, че ръководеното от Вас министерство е направило това предложение пред участниците в съответната тематична работна група. В тази връзка моля да отговорите: първо, на база на какви критерии са направени предложенията за процента на финансово подпомагане по Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период? Второ, на база на какви критерии тематичната работна група разработва стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г.? На последно място, на база на какви критерии са определени участниците в съответната тематична работна група за разработване на стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г.? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Данчев, първо искам да кажа, че това, което цитирахте – анонсирането от Васил Грудев, изпълнителен директор на Фонд „Земеделие“, беше негово предложение. То касаеше само големите стопанства и по никакъв начин не е ставало въпрос за принципно намаление на финансирането като предложение. Извън това предложение от такъв вид няма предложено в обхвата на дебата на тематичната работна група. По първия въпрос. При подготовка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2021 – 2027 г. Министерството се ръководи от Проекта на регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика и финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Проектът на законодателство посочва, че въз основа на SWOT анализа и на оценката на потребностите в Стратегическия план по Обща селскостопанска политика съответната държава членка определя стратегия за интервенция, в която се поставят количествени целеви стойности и междинни цели, с цел постигане на специфичните цели. Опитът от прилагане на Програмата за развитие на селските райони за настоящия период – последна година, и научените уроци също оказват отражение върху предложенията на Министерството на земеделието за първи проект на интервенции. Следвайки проекта на правната рамка, очертаваща възможността в рамките на Стратегическия план за финансиране на интервенции по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), се разработват бъдещите възможности за подкрепа. Искам само да кажа, че на сайта на Министерството Вие можете да се запознаете и с трите SWOT анализа, с потребностите и с определянето на целите, въз основа на които да си дадете отговор на въпросите за предложенията, тъй като всяко едно от тях адресира специфична потребност. По тези теми са минали съответните обсъждания с бранша. По втория въпрос. С Решение № 196 на Министерския съвет от 11 април 2019 г. беше одобрен списък с програми и водещи ведомства за разработването. Министерството на земеделието, храните и горите е определено за водещо ведомство за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021 – 2027 г. С Постановление № 142 на Министерския съвет от 7 юни 2019 г. се определя редът за разработване на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021 – 2027 г. В тази връзка с моя Заповед № РД-09-216 от 26 февруари тази година беше създадена тематична работна група за разработване на този стратегически план. Функциите и задачите на тематичната работна група са определени в чл. 10 и чл. 13 от ПМС № 142. Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 8 от Постановлението ТРГ-та приемат вътрешните правила за дейността си, изготвени от съответното водещо ведомство. Министерството на земеделието, храните и горите изготвя проект на тези правила, които да уреждат организацията и дейността на ТРГ за разработване на Стратегическия план за новия програмен период, които бяха приети още в началото на първото заседание. Днес тече поредното заседание на тематичната работна група, което обсъжда различни интервенции.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, с известно задоволство отбелязвам, че има някакво дистанциране между казаното от господин Васил Грудев и това, което казахте Вие сега, но искам да Ви кажа, че изказването на господин Грудев не касаеше само големите земеделски стопани, а беше адресирано и към средните, и към тези от преработвателната промишленост, изобщо касаеше всички различни отрасли за подпомагане в селското стопанство. Като цяло ние останахме впечатлени, а струва ми се и представители на бранша, че се предвижда намаляване на процента на финансовата помощ. По-лошото според мен е, че не са научени уроците, както казахте Вие, от настоящия програмен период, защото не е отчетен фактът, че огромния дял от безвъзмездната финансова помощ, която се отпуска на земеделските стопани, отива именно в ръцете на няколко на брой мащабни стопанства и малките и средните стопани нямат практически достъп до европейските средства. Принципно посоката на мерките, която Вие ме съветвате да прочета, между другото сме ги прочели, е правилна, добра, но в никакъв случай от написаното и публикуваното на сайта не става ясно в коя област и колко ще са средствата, нито какъв ще е процентът на самоучастие, за което говорим в момента. Учудвам се защо не са отчетени проблемите при изпълнението на целите на настоящата Програма за развитието на селските райони, където голяма част от проектите не се финансират, защото обработката на Проекта продължава с години. Оценката на проектите по Мярка 8.6 продължава вече две години и половина, като още няма оценка дори за съответствие. По Мярка 6.4.1 още сте на етап техническа и финансова оценка. Процедурата за подпомагане на малките стопанства – 4.1.2, продължи две години. Изобщо не искам да коментирам например средствата, които буквално бяха дадени като подаяния на земеделските производители по Мярката за извънредно временно подпомагане на земеделски стопани COVID-19…

...където един бенефициент, завършвам, е получил средно 2344 лв. безвъзмездна финансова помощ. Лошо впечатление прави и предложението на Държавен фонд „Земеделие“ по Програмата за развитие на селските райони да се финансират с по-голям размер на помощта неселскостопански дейности за сметка например на по-малкия процент на финансово подпомагане на преработката на селскостопански продукти. Не става ясно по какъв начин ще се финансират проектите, в случай че има и по-голям интерес спрямо определения финансов ресурс. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Данчев, Вие сам си противоречите в тезите, които защитавате, и въпросите, които задавате. Предложението, което анонсира изпълнителният директор на Фонда, а по-късно и предложението, което Министерството направи в едно от заседанията на ТРГ – не за 25%, а 30% подкрепа, а другото – с финансов инструмент за осигуряване на подкрепа, беше точно за големите ферми с над 500 хиляди стандартен производствен обем. Това беше предложение, то все още подлежи на дебат именно поради потребностите и слабостите, които са изведени в SWOT анализите. Вие взаимно си противоречите в тези въпроси. Второ, по отношение на финалното разпределение на бюджетите. Те ще бъдат тогава, когато имаме финал на европейското законодателство. Все още вървят триалозите, все още има графици за тези триалози, очакването е пролетта на следващата година, но на всички е известна общата рамка. Трето, по отношение на разпределението на общия бюджет предложенията, които и днес се обсъждат по отношение на възможностите, от които можем да се възползваме като страна членка, за да има акцент на подкрепата в малките и средните, това е предложено. Дори за преразпределителното плащане предложението да не е на всеки фермер, а само на малките. Всичко това като предложения също е качено на сайта и Вие може да се информирате. По отношение на примерите, които дадохте с мерките. Двете мерки, които цитирахте, са в по-напреднала фаза, а даже Мярка 6.4 на практика е приключена, но това, което е като нови изисквания за допустимост, Министерството е предложило в хода на заседанията на ТРГ-та е отчетно и това – част от тези критерии за допустимост са именно поради тези слабости и после от анализа на Фонда по отношение на това колко от одобрените проекти се финализират и защо толкова време стигаме до примерно по-стари оператори. Така че трябва да го четем задълбочено, за да можем наистина да правим изводи, а и Вие да не си противоречите сам в тези въпроси.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, една от устойчивите политики на Република България през последните 30 години е предоставянето на възможност за получаване на българско гражданство от граждани на трети страни, които имат български корени и българско самосъзнание. Тя е породена основно от две исторически причини, като формирането на големи български диаспори извън рамките на Османската империя през последните няколко века, както и в резултат на войните от XX век, когато огромни български общности остават извън границите на държавата България. Моят въпрос конкретно касае една страна, наш близък съсед, която, за съжаление, всички знаем, от години в Република Северна Македония тече негативна кампания спрямо България и хората с българско самосъзнание. Има много примери през последните десетилетия в посока на тяхната дискриминация от официалните власти и дори неведнъж представители на властите в Скопие са декларирали, че подобни хора дори не съществуват. Всичко това, разбира се, се наблюдава с много голямо безпокойство от българска страна и ние много пъти сме реагирали на тези процеси с категоричната позиция, че това трябва да се преустанови. Впрочем това е и част от единодушната декларация на Народното събрание от октомври 2019 г., а именно да се прекрати всякаква форма на говорна омраза по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и други. И не знам защо в Скопие някой се надява, че след следващите избори този национален консенсус би се променил. По-лошото е, че станахме свидетели на брутално недопустими реакции от страна на представители на Република Северна Македония. А след обоснованата позиция на България по преговорната рамка и отлагането на първата междуправителствена конференция между Република Северна Македония и Европейския съюз. Стигна се дори представител на правителството да се обяви за екстрадиция на всички хора с българско самосъзнание от Северна Македония. Госпожо Министър, обръщам се към Вас, тъй като е от компетенцията на Министерството на правосъдието да организира процеса по разглеждане и обработка на получените молби за придобиване на българско гражданство, все пак съм наясно, че поради огромния техен брой те не могат да се обработват своевременно и Министерството се справя съобразно капацитета си, но все пак, госпожо Министър, Ви моля да ми предоставите информация: колко молби за придобиване на българско гражданство са подадени от граждани на Република Северна Македония, на какви основания са подадени и колко от тях са придобили българско гражданство?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, дирекция „Българско гражданство“ към Министерството на правосъдието администрира производство във връзка с българско гражданство, активно работи по отношение на подадените молби от лицата за промяна на гражданство, провежда интервю с молителите и образува преписки по редовните молби и предложения, подготвя стриктно заседанията на Съвета по гражданство и проектите на протоколи. За период през последните десет години, а именно от 1 януари 2010 г. до 22 октомври 2020 г., въз основа на подадени молби от граждани на Република Северна Македония и приложените към тях документи са образувани общо 77 хил. 829 броя преписки за придобиване на българско гражданство. Общо 77 хил. 762 броя от молбите на кандидатите, въз основа на които има образувани преписки са подадени на основание чл. 15 от Закона за българското гражданство. Шестдесет и пет броя от молбите са подадени на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона, а два броя от образуваните преписки са въз основа на направени от лицата предложения за придобиване на българско гражданство на основание чл. 16 от Закона. Образуваните преписки въз основа на подадени молби за придобиване на българско гражданство на граждани на Република Северна Македония по години са, както следва: през 2010 г. – 2941 броя; през 2011 г. – 6442 броя; през 2012 г. – 10 373 броя; през 2013 г. – 9621 броя; през 2014 г. – 5139 броя; през 2015 г. – 2862 броя; през 2016 г. – 6506 броя; през 2017 г. – 8345 броя; през 2018 г. – 12 928 броя; през 2019 г. – 10 709 броя, и през 2020 г. – 1962 броя до 22 октомври 2020 г. От разгледаните от Съвета по гражданство през периода 1 януари 2010 – 22 октомври 2020 г. преписки за придобиване на българско гражданство за общо 73 324 броя преписки, образувани въз основа на подадена молба от граждани на Република Северна Македония, Съветът е взел решение да даде мнение същите да бъдат уважени и съответно на основание чл. 34 от Закона за българското гражданство министърът на правосъдието е направил предложение до Вицепрезидента на Република България за издаване на указ за придобиване на българско гражданство. Лицата, за които има направени предложения по години, са, както следва: за 2010 г. – 10 389; за 2011 г. – 11 724; за 2012 г. – 8871; за 2013 г. – 3743; за 2014 – 2171; за 2015 г. – 4705; за 2016 – 6500; за 2017 – 1978; за 2018 г. – 8580; за 2019 г. – 7951; и за 2020 г. – 6712. За посочения период – общо 65 675 граждани на Република Северна Македония са придобили българско гражданство с указ на вицепрезидента. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Министър, за предоставената информация. Доколкото успях да си запиша, над 77 хиляди души са подали документи.

Да, 73 хиляди са подадените преписки, и то основно на база български произход. Става въпрос само за 10 години, разбира се. Като гледам, ако цифрата се екстраполира, сигурно е и по-голяма за предните години, тоест от 1992-а до 2010 г., но в крайна сметка това са десетки хиляди български граждани, живеещи на територията на Република Северна Македония, и съответно биват жертва на вид дискриминация. Тук искам да отбележа, че трябва да е ясно, че основният спор между Република България и Република Северна Македония не е толкова за историята, колкото за действителността в нашия съсед и недопустимите политики, които се провеждат от тях – недопустими не само от наша гледна точка, но и от европейска. Основният проблем не е само езикът на омразата, насочен към България, но и системната дискриминация на тези хора с българско самосъзнание. Няма как това да бъде допустимо поведение и дори нарушава добросъседските отношения. Този тип поведение по никакъв начин не се вписва в европейските ценности, към които Скопие се стреми, и следва сериозно да промени политиката си спрямо хората с българско самосъзнание и гражданство дори. Крайно време е официално дори да се признае също тяхното съществуване, тъй като българската общност е единствената, която не е изброена дори в Конституцията на Република Северна Македония като хора, които живеят на територията на тази страна. Тук все пак трябва да отбележим, че не говорим само за български граждани, това са граждани на Европейския съюз от 2007 г. Тук въпросът е и към Брюксел и постоянните представители на страните членки как да се защитят правата на десетки хиляди граждани на Европейския съюз, които са системно дискриминирани, и то от една страна – кандидат за член. Това нормално ли е – дори според Брюксел и според фундаменталните права…

…на Европейския съюз да бъдат така системно дискриминирани? И последно изречение само искам да кажа и за пореден път да повторя, че ако Република Северна Македония иска да се присъедини към Европейския съюз, е крайно време да излезе от Югославия и да се придържа към фундаменталните европейски принципи. Благодаря.

Констатация.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги учители! Още от далечни времена учителят е заемал изключително важно място в обществото, именно защото без хора, които да образоват, обществото не може да съществува. В исторически план образът на всеотдайния, безкористен и горящ в работата си възрожденски даскал се е превърнал в символ. А непрекъснато растат изискванията и отговорностите към българския учител. Той трябва да познава перфектно материята, която преподава, да провокира интереса, да бъде добър психолог, да знае как да реагира в извънредни ситуации, да пази живота и здравето на учениците, да намира подход към всяко дете, да работи с родителите, а сега всичко това и в условията на дистанционно обучение. Разбира се, учителите ще се справят отново, така както са го правили винаги, въпреки безсънните нощи, огромния стрес и напрежение. Това обаче не трябва да скрива проблемите ни и въпросите, които те поставят. Аз благодаря на всички, които направиха предложения, споделиха мнения. Кратко е времето, затова искам да заостря вниманието към някои от тях. Защото трябва да се търсят спешни и комплексни решения. Те са свързани с подбора и подготовката на педагогическите кадри, условията и възможностите за квалификация, условията на труд, трайната тенденция на застаряване и феминизация на учителската професия, високата заболеваемост от учителите, липсата на кадри в условията на пенсиониране. Решенията на тези проблеми изискват нов подход с грижа и внимание към педагогическите кадри. Затова моля Ви да отговорите, уважаеми господин Министър: предвижда ли Министерството на образованието и науката изработването на Стратегия за подкрепа на педагогическите кадри? Още повече че Националната стратегия…

…за развитие на педагогическите кадри е със срок 2014 – 2020 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, учителите са най-важният фактор в системата на образованието, били са и ще продължат да бъдат най-важният фактор, в това число всички педагогически специалисти – благодаря за бележката, затова и казахме, че приоритетно инвестираме в учители, защото най-голямото ресурсно предизвикателство на системата беше угрозата през 2026 – 2027 г. да нямаме достатъчно учители. Средната учителска заплата беше повишена на 90% от средната за страната, към януари следващата година ще бъде близо 130% от средната за страната. Много се надяваме това да се затвърди като обществен политически и бюджетен консенсус средните заплати на учителите да бъдат поне 130% от средните за страната, защото е факт, че днес младите хора не търсят предвидимостта на учителската професия, а по-скоро в търсенето на реализация на професия са „риск търсещи“ – има такъв термин в икономиката, което предполага да се поддържат по-високи заплати от средните за страната. Тогава ще имаме увереност, че и по-добрите ученици ще се включват в педагогическо образование, а оттам и в педагогическа професия. Това, което е важно също, е да бъдат подкрепени учителите с всички инструменти на политиката и най-вече с разширяване на културата на подкрепа, и даването на доверие на учителите. Това доверие трябва да бъде по отношение на свободата за работа в класната стая, така и подкрепа на културата на иновации. Това се случва в последните години в образователната система. То се случва до голяма степен невидимо, но е факт. Голяма част от квалификациите също са насочени към това. За квалификациите можем много да говорим, те никога не са достатъчни, но е факт, че учителите в най-голяма степен могат да се учат сами, могат да се учат взаимно, да обменят добри практики. Затова и от Министерството насърчаваме мрежовия подход, децентрализираните квалификации. В колективния трудов договор записахме, че поне 50% от квалификациите са насочени от учители към учители, от взаимно учене. Бяха увеличени средствата за квалификация през последните години от 0,8 на 1,2% от средствата за възнаграждения. Паралелно с това бяха увеличени възнагражденията, бяха увеличени размерът, броя на заплатите, които се предоставят като обезщетения от 6 заплати на 10,5 – догодина при пенсиониране. Това също става с паралелно увеличение на заплатите, от 3 на 4% беше увеличен минималният размер на диференцираното заплащане. Средствата за работно облекло бяха увеличени, транспортът и средствата за транспорт на учителите бяха до 85% от общите им разходи, сега се възстановяват на 100%. Разреши се ползването на личен транспорт, тъй като в много малки и отдалечени и в по-малки и по-отдалечени населени места…

Ако разрешите, да приключа. …няма възможност за регулярен транспорт. Най-вече промени се ролята на регионалните управления по образованието от стандартния контрол за съответствието към подкрепа на учителя. Това трябва да стане доминираща култура – то се случва в системата, трябва да продължи да се подкрепя с всички инструменти на политиката. Направихме Програмата „Мотивирани учители“ за дисциплините и за училищата, където има по-ниска склонност за преподаване, за съвместяване на квалификации, в това число и за специална педагогика.

Това, което искам да кажа, е, че не е толкова въпрос на стратегически документ. Да, ние предвиждаме такъв – може би ще си довърша по-нататък в отговора, колкото въпрос на целенасочена политика. Виждал съм много разписани стратегии, които не са се трансформирали в политика.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Министър, благодаря Ви. Поставям въпроса за цялостно отношение към учителите. Да, направи се за тях – традиционно казваме, че не е само заплатата, макар че тя е важна, важно е цялостното отношение към българския учител. Ние от Българската социалистическа партия имаме право да поставяме въпроса, защото във „Визия за България“ и в другите стратегически документи предлагаме ново отношение към българския учител, очертаваме подкрепа на педагогическите кадри в дългосрочен план. Разбира се, една стратегия трябва да се разработи и реализира след сериозен анализ на съществуващите проблеми, на основните социално-демографски и професионални характеристики, на нормативната база. Поради ограничеността на времето, ще представя само някои от многобройните предложения, които предоставиха колегите във връзка с допитването: механизъм за подбор при кандидатстване в педагогическите специалности, реализиран още в системата на средното образование; качествени обучения, базирани на съвременни програми; повече практика и приемственост; квалификация, законово регламентирана и финансово осигурена; условия на труд, технически и финансово обезпечение; намаляване на свръх натовареността на учителите, като се намали броят на учениците в паралелките, годишният норматив на учителите, бумащината; облекчаване на натовареността на учебните програми; регламентиране качеството на образованието; създаването на система за рехабилитация на педагогическите кадри; пенсиониране на учителите.

Завършвам само с едно обръщение към колегите учители: благодаря Ви за безсънните нощи, благодаря Ви за усилията, за търпението, за професионализма! Поклон пред труда Ви! Бъдете здрави – Вие и Вашите семейства!

Благодаря. Госпожо Симеонова, съгласен съм с всичко, което казахте – учителите са най-важни. И ние сме го казали. Не, че останалите професии не са важни, но когато имаме добри, мотивирани учители, ще имаме добри специалисти по всички останали професии. На учителите разчитаме за справянето с най-важните предизвикателства, пред които сме изправени като държава и общество, и те трябва да бъдат подкрепяни максимално. Аз съм виждал много заявки за подкрепа във всякакви визии – политически програми, платформи и така нататък, но съм виждал и как голямата част от тях не са се случвали. Наистина не е въпрос на документ, а въпрос на политически приоритети и отношение на политически приоритет – когато започне да се гледа бюджетът, когато започне да се планират реалните инструменти на политиката и да се свързват с бюджета. Това се случва и през последните години. Реализирахме политическия си ангажимент за увеличение на заплатите. Да, той далеч не е достатъчен, трябва да се промени квалификацията. Трябва да се промени обучението във висшите училища. Затова и подготвихме Програмата за повишаване на компетентност на преподавателите в държавните висши училища за обучение на учители, затова променихме Наредбата за придобиване на професионална квалификация „Учител“, така че да ориентираме в по-голяма степен към новите компетентности. Стартирахме, както Ви казах, Програмата „Мотивирани учители“. Насърчаваме и мрежовия подход – все неща, които безспорно трябва да се случват. Заложили сме в Колективния трудов договор стартирането на програма за подпомагане на лечението и рехабилитациите на учителите, която предстои да се случва от следващата година. Тоест всяка година ние правим крачка в тази посока. Дали са необходими още крачки? Да, необходими са, но, пак казвам: най-важно е да имаме цялостно отношение, изразено чрез бюджета към учителите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въвеждането на дистанционното обучение в условията на пандемията наистина се обърна в сериозно предизвикателство. Това предизвикателство явно няма да бъде еднократен акт. Вероятно все по-често ще се налага да спазваме дистанционното обучение. Дистанционното обучение е регламентирано още в Закона за предучилищното и училищното образование, където е посочено, че обучението в дистанционна форма се провежда по учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план и то включва: дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка, оценяване. Разбира се, то беше предвидено да се осъществява при съвсем други условия. Сегашното дистанционно се случи спешно. Разбираме, че промените трябва да се правят в движение, съобразени с новите изисквания, но учителят ни отново е изправен пред нови сериозни предизвикателства и той трябва да избира дигиталните средства, да се съобразява с възрастта на учениците, с техническите възможности, да прецени синхронно или асинхронно да преподава, да избира формите, да координира, да координира преподавателите в класа, да работи с родителите. Учителите поставят редица въпроси. Поставят ги не защото не искат да работят, а точно защото искат да работят така, както трябва – коректно и възможно най-добре за учениците. Те питат за учебни планове и програми в условията на дистанционно обучение, за методика на преподаване, как се измерва качеството на образованието, въпросите за отсъствието, за оценяването, каква подкрепа ще получат родителите, средствата за техническо обезпечаване на извън единния разходен стандарт по бюджета на училището, необходимост от национална, дигитална безплатна платформа и подходящи приложения и ресурс. Разбира се, за това е необходимо да се извърши много сериозен анализ на проблемите…

…и търсене на решение, създаване на трайна законова уредба. Въпросът ми е: предвижда ли Министерството на образованието и науката цялостна политика за работата на педагогическите специалисти в условията на дистанционното обучение, тоест тази трайна законова уредба? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, зададохте и маркирахте много теми, свързани с обучението в електронна среда, но Вие би трябвало да знаете, че голямата част от тях са факт. Въпросът с отсъствието и оценяването е решен, с организацията на работа на обучението в електронна среда, с трайната нормативна уредба както в Закона за предучилищното и училищното образование, така и в подзаконовата нормативна уредба, с дигиталните платформи. Това не означава, че всичко е решено и всичко може да бъде решено в кратък период, още повече че нито една система не е настроена да обучава предимно в електронна среда, както се наложи през последните осем месеца. Няма съмнение, че това е предизвикателство, с което българската образователна система се справи относително добре. Предизвикателство, което ще остане и след пандемията. Не говорим единствено и само за обучение в електронна среда от разстояние, а обучение в електронна среда и в училище, и в класната стая. Така е – то изисква различен подход, но много от въпросите не зависят от това каква е средата, в която се преподава. Учебните планове и програми не зависят задължително от средата, в която се преподава. По същия начин и голяма част от методиката – тук съм слушал мненията на различни специалисти. Една част твърдят, че методиката не се различава в зависимост от средата, а други твърдят, че следва да се различава от средата. Затова сме организирали възлагането на изработването на методика от висшите училища. Няма кой друг да я създаде освен съответните катедри и факултети във висшите училища. Това, което проучихме от тях, е, че в момента има отделни материали, но няма цялостна методика, и това е факт. Не може да се изработи толкова бързо една методика. Помогнаха ни висшите училища да изработим и помагало за родителите, което също отне повече време, отколкото ни се искаше, но все пак това е ситуацията. Аз съм убеден, че това помагало ще бъде полезно и занапред. Предстои да го популяризираме в много голяма степен. Какво направихме през лятото? Вие знаете, че освен Законът за предучилищното и училищното образование, който променихме, издадохме насоките за работа в условията на продължаваща пандемична ситуация. Бяха извършени множество квалификации. Вие ще кажете, че са недостатъчни, ние ще кажем, че са много. И двете неща са верни – никога не са достатъчни. Близо 400 квалификации бяха организирани само от Министерството на образованието и науката, децентрализирано – над 500, вероятно и повече, но пак казвам – най-доброто обучение е взаимното учене от учителите. Мрежовият подход – учителите най-много научиха от своите колеги през пролетта, когато бяха в реална ситуация, която им налагаше да се обучават в електронна среда. Много голяма част от учителите не бяха работили с електронни платформи, но успяха много бързо да се справят. Имаме и указания за работа с електронните платформи, допълваме с нови и нови материали. Това, което нямаме, е безплатни споделени образователни ресурси. Предвиждаме да бъдат създадени такива. Имаме платени, но нямаме достатъчно такива, които да са в съответствие и по пълния списък от учебните програми, които имаме, и съответно темите в тях. Най-добре могат да ги създадат учителите, като ще бъдат финансирани и ще им бъде заплащано за това.

Част от нещата не можах да кажа, но надявам се…

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, не дадохте отговора, който очаквахме, защото досега в различни ситуации, в които сме попадали, винаги сме имали ситуации, в които диалогът между нас – народните представители от опозицията и Вас, е бил продуктивен в определени моменти. Затова, поставяйки въпроса с госпожа Симеонова, ние искаме да направим диалога възможен, така че Министерството на образованието и науката, първо, да ни даде отговор направен ли е анализ за цялостната ситуация от първата вълна на пандемията? Още в самото начало, през месец март ние Ви зададохме трите основни въпроса, които крещяха за отговор. Това беше възможността за ползване на единна образователна платформа, наличието на електронни устройства както за учениците, така и за учителите, и трудът, който полагат учителите. Той беше, да не споменавам, над нормата, която можеше да се позволи тогава. Такъв анализ от първата вълна никой до този момент не е прочел и не е видял. И вече на базата на този анализ Вие спокойно може да коментирате какво сте направили, така че да се облекчи трудът и да е възможно качеството на образование в електронна среда или дистанционното обучение през каквито и да било канали. В един от отговорите, който ни давате, Вие казвате, че работата в началото на учебната година е спокойна, защото има разработени насоки. И това създава увереност при вземане на решения. Какви насоки, когато те са на парче, разхвърляни? Вие самите знаете, че много от директорите…

…изпаднаха в ситуация, в която трябваше да вземат решения, които не са от тяхната компетенция, свързани с носенето на маски, със създаването на изолатори в училища и така нататък. Още веднъж: направи ли анализ Министерството, на който да стъпи, за да може да подготви Методика за работа в електронна среда? И, вярвайте ми, тази методика е различна от работата в присъствие на обучение. Имаме нужда от такава методика. Благодаря.

Благодаря. Аз Ви благодаря, когато сте градивни, но има случаи, в които или умишлено пропускате информация, или целта е да се защитят политически тези. Отговорил съм Ви за единните платформи. Една от причините ние относително добре да стартираме – най-бързо, с относително много голям обхват обучението в електронна среда беше, че не подходихме към избора на единна платформа, а подходихме децентрализирано, тоест доверихме се на избора на училищата, на отговорността на училищните директори. Когато системата функционира децентрализирано, показва по-добри резултати – тя, разбира се, че трябва да бъде подкрепена. И пак Ви казвам: Министерството не може и не трябва да разработва методика. Методиката могат да я разработят висшите училища. Вие можете ли да разработите методика? Аз не бих се наел, който и да е от Министерството да разработва такава методика. А иначе, че има нужда – да. Провокирали ли сме разработването? Да, провокирали сме разработването на такава методика и тя ще бъде факт вероятно до месец февруари. Не съм твърдял, че работата е спокойна. Няма как да е спокойна в неспокойна ситуация, каквато има и в момента – ситуация с висока степен на непредвидимост, вземането на трудни решения. Да, една част от решенията е уместно да се вземат на училищно ниво, защото училищата са различни, защото една част от училищата не са се сблъсквали с коронавируса, други са се сблъсквали, ситуацията е различна. Тогава, когато подходим разумно, не сме прехвърлили основните решения на училищата, но когато сме се доверили на директорите и на педагогическите колективи, нещата са се случили по-добре. По отношение на устройствата, ако имам още малко време…

Нито една система не е настроена да предоставя равен достъп в електронна среда. Факт е, че ние имаме относително малко компютри в образователната система – 90 хиляди, от които 30 хиляди преносими и 60 хиляди стационарни, които не могат да се предоставят на учениците. Факт е, че досега не е постъпвано да се планира толкова голямо количество, да се закупи толкова голямо количество – 108 хиляди. Факт е, че в глобален мащаб липсват доставки. За голяма част от тези 108 хиляди – 80 хиляди разчитаме на средства от Европейския съюз, които са свързани с по-бавни, по-тежки процедури, с обществени поръчки, които не могат да се доставят бързо. Факт е, че предоставихме допълнителни средства на училищата сами да закупят устройства. Можеше ли това да бъде по-бързо? Можеше, но все пак работим с утвърден бюджет. Никой от нас преди година не е предполагал, че ще бъдем в тази ситуация. Вие самите не сте направили предложения по Закона за бюджета да се купуват устройства.

Така или иначе основната част от средствата са били насочени към други цели, но факт е, че предприехме мерки. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Тъй като нашият въпрос е продължение на предния, на който Вие отговаряхте, темите малко се смесват. Аз от предния Ви въпрос, господин Министър, разбрах няколко неща. Говорите за децентрализация, което всъщност на прост език означава, че оставяте училищата да се оправят сами и да си създават сами начина, по който биха работили в дистанционна среда. Въпросът е, както казвате, че колегите са се учили в предния период на дистанционно обучение сами един от друг, това е много хубаво, но вече мина цяло лято, в което имаше достатъчно време тези учители да бъдат обучени за работа в нетипичната до момента за тях електронна среда, защото това да се учат един от друг няма да помогне от гледна точка на това, че необходимостта на един преподавател в начална фаза от I до IV клас и на един в гимназиална са съвсем различни като необходимост. В тази връзка нашият въпрос е: през периода на лятната ваканция от юни до септември какво направи Министерството и колко обучения проведе за работа на учители в специфичните условия на електронна среда? Как подсигури материално учителите с устройства, не учениците, учителите при това бъдещо дистанционно обучение и подсигурява ли разходите за интернет на съответните преподаватели? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Славова, и през пролетта, и сега няма учители, които да не преподават в електронна среда заради липса на устройства. Може да не преподават заради липса на други фактори, но няма заради липса на устройства. Това не означава, че нямаме нужда от закупуването на устройства за учителите. Ние по принцип имаме нужда да купим устройства на всеки един учител във всяка една класна стая, най-малкото че вече близо 80% от тях работят с електронни дневници и този процент ще се увеличава. Те няма как да нанасят отсъствията. Всеки учител трябва да има персонален компютър, защото обучението ще се персонализира, а по същия начин и по отношение на учениците. Аз вече имах възможност да спомена по отношение на квалификациите – над 900 квалификации са проведени. Сега не мога да Ви кажа дали са точно до 15 септември, по-скоро до месец ноември, една голяма част от тях – 500, са по Проект на „Образование за утрешния ден“, а другите със съдействието на организацията на регионалните управления, но още много децентрализирани квалификации са проведени. Децентрализацията не означава прехвърляне на отговорността, както Вие го разбирате, а означава, че не стъпваме на презумпцията, че в Министерството сме най-знаещите, всевиждащите хора, които могат да отчетат особеностите на всяко едно училище. Всяко едно училище е различно – различно е като специфика, като профил, като субкултура, ако искате, като потребности. Този децентрализиран подход трябва да бъде насърчен, разбира се, и подпомогнат с мерки от страна на Министерството. Ако разчитаме на централизирания подход, щяхме да се провалим, както и командната икономика загуби съревнованието, защото се разчиташе на централизираната информация и се оказа утопия. По отношение на интернета би трябвало да знаете – направи ми впечатление, че за много неща и от предишния отговор не сте информирани, че има подписан Анекс на Колективния трудов договор, с който са одобрени по допълнително по 30 лв. заплащане на интернет на учителите и на консумативи. Това е добре, това го знаете, но така или иначе предприети са мерки, пак Ви казвам, но дали са достатъчни. Не, не са достатъчни, трябва да продължим с усилията. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с Анекса, за който говорите, тук се получи бонус във Ваша полза, тъй като въпросът ми беше зададен преди две седмици и тогава все още не съществуваше такава възможност за плащане на изразходваните средства за интернет и консумативи от страна на учителите по време на обучението им в дистанционна среда. Приятна изненада е, че са проведени над 900 квалификационни курса във връзка с обучението на учители в дистанционна среда, но все пак трябва да сме наясно, че не е само заради възрастовия характер на учителите. Те все още изпитват притеснения и дискомфорт от това, че им се налага не само в определени часове и в определени дни, ами вече цяла година да работят в нетипични условия. Така че според мен трябва да има едно непрекъснато продължаващо обучение и не само взаимопомощ между колеги, учители, директори – това трябва да се случва и на ниво Министерство, регионални управления, училища, за да се чувстват учителите все по-сигурни. Може би трябва да помислим за ресурси, които да бъдат в помощ и на родителите, които не са с учителска правоспособност, а им се налага да обучават децата си у дома по време на наложената ни изолация. Благодаря за отговора, който дадохте. Благодаря за усилията, които положи и Министерството, и Вие лично, възможно по-дълъг период обучението през тази учебна година да бъде в присъствена среда. Явно изпитанията, свързани с усложняващата се епидемична обстановка, ще продължат и през следващата година, и трябва да се помисли все пак за тези персонални устройства, които да достигнат до учителите, да има поне във всяка класна стая възможност да се работи оттам, а не както е в момента – учителите да работят със собствени компютри, телефони и всякакъв вид електронни устройства. Благодаря.

И аз Ви благодаря. Съгласен съм с всичко, което казахте. Както и по-рано отбелязах, подготвили сме наръчник за родителите за подкрепа на децата за работа в електронна среда. Цялата система, всички по вертикала, трябва да подкрепят учителите в работата им, в старанията им. Това минава и през регионалните управления, и през директорите в най-голяма степен, и през бюджета, и през всички инструменти, с които разполага Министерството. Всички национални програми, които сме стартирали малко или много, са насочени към подкрепа, но, пак казвам, тя не е достатъчна. По отношение на персоналните устройства – цел трябва да бъде всеки един учител да има персонално устройство. Да, бавят се, има дефицит в световен мащаб, трябва да провеждаме продължителни процедури по обществени поръчки, но мисля, че до пролетта на следващата година ще имаме допълнително 24 хиляди устройства за учителите. От тези 108 хиляди, за които казах, 24 ще бъдат за учителите. Да, учителите са повече, в момента имаме около, както Ви казах, 30 хиляди устройства, които могат да бъдат раздавани в училищата, 18 хиляди от тях са раздадени на учениците. По-малка е потребността за учителите – някъде около 1500, но така или иначе няма учител, който да не е обезпечен. Споменахте и възрастовата структура на учителите. Пропуснах в предишния отговор да Ви спомена: последните пет години имаме намаление на средната възраст на учителите от 52 на 48 години. Всяка година намаляват с по половин година средната възраст на учителите. Това е заради факта, че голям брой учители се пенсионират. При нормална възрастова структура трябва да се пенсионират 4% – 5%, или една двайсета, една двайсет и пета от учителите трябва да се пенсионират 2,5%, при нас се пенсионират годишно 4% от учителите и това води до понижение на средната възраст. Другото, което имаме като положителен фактор в последните години, е, че се увеличи – видно от показателя в рейтинга от система на висшите училища, увеличи се средният успех на кандидатстващите по професионално направление „Педагогика на обучението“…

…средният успех от завършване на гимназиално образование от държавните зрелостни изпити, това е един от показателите в рейтинговата система. Благодаря.

Господин Председателстващ, господин Министър, дами и господа народни представители! Въпросите, свързани с качеството, развитието и проблемите в областта на висшето образование в България са теми, които не губят своята актуалност. Последният важен и основен документ в тази област е Проектът на стратегия за развитието на висшето образование в периода 2020 – 2030 г. Бихме искали да обърнем внимание на факта, че периодът на действие на Стратегията е доста дълъг предвид динамиката както на пазара на труда, така и на изискванията и предпочитанията на студентите. Разбира се, изготвянето на този документ е от голямо значение и ще има пряко въздействие върху процеса на обучение и последващата професионална реализация на студентите и младите учени. Въпросите ни към Вас са: какви са стратегическите стъпки за привличане на чуждестранни студенти в българските висши училища? По какъв начин се насърчават българските студенти, завършили висшето си образование в чужбина, да се завърнат и да намерят професионална реализация в България? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, висшето образование се интернационализира, пазарът на висше образование става все по-международен, все по-глобален с тенденции за концентрация. В същото време виждаме положителни тенденции в системата на българското висше образование. За последните шест години два пъти се е увеличил процентът на чуждестранните студенти, в това число и броят на чуждестранните студенти – с 80%. На какво се дължи това? Дължи се на това, че българските висши училища, особено медицинските, подобриха репутацията си. Ако имаше някои лоши практики през изминалите десетилетия, те бяха преустановени. Дължи се, разбира се, и на недостига на лекари в целия Европейски съюз, и с това, че българското медицинско, пък и техническо висше образование, има своето международно признание. За това спомогна и разработената рейтингова система на висшите училища, която дава информация за избора на студентите. Тя получи оценка, че е една от най-добрите в международен план. Увеличихме приема за историческите български общности от 400 на 2000. За съжаление, не успяваме да го запълним. Само около 1200 от тези 2000 бройки успяваме да запълним, тоест 1200 студенти от историческите български диаспори ежегодно се включват в системата на българското висше образование. Те трябва да бъдат подкрепени, тъй като една голяма част от тях идват от семейства с по-ниски социално-икономически възможности. През последните четири години стипендиите бяха увеличени три пъти, беше променена наредбата за прием, която е насочена към студенти както от историческите, така и от новите български диаспори. Може да се кандидатства с оценка от матура по съответния език на образователната система, плюс сертификат по български език, и тези две оценки се приравняват на матурата по български език и литература. Имаме вече лицензирани центрове – лицензираният център към Софийския университет. Тоест не е необходимо един кандидат-студент да губи една година и да държи матура по български език и литература, ако той има езиков сертификат, плюс матурата от съответния език, което е атестация за езикови и комуникационни способности, каквато атестация е матурата по български език и литература. Много е важно, че беше създадена електронна платформа, която да дава възможност за кандидатстване в електронна среда. Преди, за да се запише в българската система на висшето образование, един кандидат-студент от Украйна например трябваше три пъти да дойде до България. Сега това нещо не е необходимо. Особено тази година беше много важно, че стартира платформата. Имаме ли реинтеграционна политика? Имаме успешна реинтеграционна програма в науката, която се казва „Петър Берон и НИЕ“, но най-важният фактор за връщане на младите хора е нивото на възнаграждение. Последните шест години имаме над 60% ръст на доходите, в това число над 50% ръст на реалните доходи. Има много ясна зависимост между увеличението на доходите и склонността за завръщане и респективно за външна миграция в България. Там, в секторите, където доходите са по-високи, намалява външната миграция, особено на образованите, и това се случва през последните години. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, когато става въпрос за висшето ни образование, думи като спад, недостиг и липса са твърде често срещани не само в обществото, но и в официалните ни документи. Тези думи обаче не се чуха от Вашия отговор. Най-общо казано, липсват условия за ефективно обучение и последваща реализация. Въпросът е: как ще съумеем да обърнем процеса, как ще стимулираме и ще дадем ясен път на младите, които съвсем скоро ще бъдат двигател на нашата икономика? Голяма част от залегналите цели вече са дългогодишно установени практики в държавите от Европейския съюз. За съжаление, мисля, че не само сме закъснели с въвеждането на актуални подходи на обучение, а сме трайно изостанали. Имайки предвид, че тази стратегия е продължение и надграждане на предходната, считам, че този път нямаме право на пропуски и неизпълнени цели. В слот анализа, в графа „опасности“, много силно впечатление прави текстът, който гласи: „засилване на негативните нагласи към българското висше образование в обществото“. Заключението, че все повече кандидат-студенти не само избират да следват в чужбина, а дори нямат намерение да се завърнат в България, се превръща в константа и процесът изглежда все по-необратим. В тази връзка бих искала да обърна внимание, че според мен е абсолютно невъзможно чрез рекламни и комуникационни дейности да се подобри имиджът на българското висше образование. На фона на неефективните и остарелите методи на обучение, както и липсата на сигурна последваща професионална реализация поради нарушената връзка с бизнеса, би било добре действията да бъдат не маркетингови, а практични, рационални и визионерски. Крайно тревожно звучи фактът, че България има изключително нисък потенциал за задържане на таланти. Забележете, че ние сме на 125-о място в света, като в същото време сме на 110-о място по привличане на таланти. Нашата мисия би следвало да бъде да забравим за израза „изтичане на мозъци“, и тук отново въпросът е: как чрез Стратегията ще успеем да реализираме тази мисия? Изводът е, че не съумяваме да предложим нито условия за обучение, развитие и работа, нито предпоставки за мотивиране на младите хора. Силно се надявам тази стратегия и най-вече действията, които ще произтичат от нея, да успеят да отговорят на реалните проблеми в българското висше образование, и то в най-кратки срокове. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Шишкова, да, Стратегията прави откровени изводи и фактът, че българското висше образование, поради редица причини, влоши репутацията си през последните десетилетия – влоши я заради масовизацията на приема, заради това, че ученици влязоха с по-ниски резултати, заради това, че избуя нерационалното търсене на висше образование основно в социалните, стопанските и правните науки. Това беше придружено и със занижаване на изискванията от страна на висшите училища. Доминиращи стратегии бяха занижаване на изискванията с цел запазване броя на студентите, а не на завишаване на изискванията. Факт е, че ние имаме търсене на висше образование в другите страни, факт е, че имаме и икономическа миграция. Двете неща трябва да ги разделим. Аз бях започнал да говоря за икономическата миграция – колкото повече се увеличават доходите, толкова повече се увеличава склонността за завръщане в страната. Това е единственият най-сигурен, най-важен фактор. Пример са секторите, в които сме достигнали висока степен на конвергенция. В сектора „Информационни и комуникационни технологии“ имаме нетна вътрешна миграция, тоест повече хора се връщат, отколкото напускат. България, най-вече София, се очертава като център на развитие на информационните технологии. Нещо повече, завършили от други страни също се присъединяват, идват да работят в България, така че най-сигурната рецепта е увеличаване на доходите. По отношение на образователната миграция, това, което трябва да се случи в следващите години в българската система на висшето образование, е заложено в договорите за управление на ректорите, в списъка им от стратегически цели и задачи и в Стратегията. Първо, трябва да имаме свързаност. Ако те участват в европейски университетски мрежи, за студента няма да има значение дали учи в Холандия, или в България, след като ще получи диплома, която ще бъде едновременно от българско, холандско, полско, испанско висше училище например. Това ще направи българските висши училища европейски и няма да затънат в провинциалност. Затова във всяко едно училище има заложена такава стратегическа цел – да се свържат в европейски университетски мрежи. Добрата новина е, че пет вече го направиха. Това ще задържи младите хора в България. Другото е завишаването на изискванията. Разликата между качественото и не толкова качественото висше образование е в текущите изисквания. При некачественото се учи от сесия на сесия, от изпит на изпит, а при качественото всяка седмица студентът прави по два проекта, три задания, изисква му се, оценяват се и по този начин се натрупват много повече знания и умения. За съжаление, това не беше в последните години. Разбира се, засегнати са и другите аспекти на въпроса как се учи, какво се учи, актуализацията на учебните планове и програми, и така нататък.

Мисля, че Стратегията дава отговор на всичко това. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател! Уважаеми министър Желязков, на мой устен въпрос от 17 декември 2019 г. Вие отговорихте в пленарната зала на 17 януари 2020 г. – цитирам: „няма изискване държавата да посочва свой представител в органите за управление. Към настоящия момент държавата няма представител в Управителния съвет на Параходство „Български морски флот“ АД. Независимо от горното, аз чакам свикване на общо събрание, за да поставя този въпрос.“ Тъй като става дума за фактически подарени на купувача над 133 млн. лв. обществени средства, моля да отговорите на следните въпроси: Как така от 2008 г., веднага след приватизацията, до 2016 г., тоест осем години, държавата е имала представител в Управителния съвет на „Български морски флот“ АД, а от 2017 г. вече няма? Кой представител на правителството е наредил да се направи този скрит подарък на приватизатора и е бил оставен да си управлява безвъзмездно над 133 млн. лв. народна пара – пояснявам – това са средствата, които той не е заплатил при приватизацията на 30%, които са останали формално собственост на държавата? В периода 2009 г. – ноември 2020 г. правено ли е писмено или устно предложение от представител на държавата на общо събрание на „Български морски флот“ за разпределение на дивиденти в полза на акционерите, в това число и за държавния 30-процентен дял? Кой е направил предложенията, на коя дата и в каква форма? В периода февруари – ноември 2020 г. Вие лично, като принципал на 30-те процента от „Български морски флот“, посещавал ли сте фирмата, срещал ли сте се с нейното ръководство, на коя дата, в какъв състав, с какви искания и конкретни резултати? Опитахте ли да обвържете, и в каква конкретна форма, плащането на държавни помощи на „Български морски флот“ АД и свързаните с неговия частен собственик фирми и все още неплатените от него груби нарушения на приватизационния договор и дължимите по този договор неустойки?

Благодаря, господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гечев! Условията за приватизация на Параходство „Български морски флот“ ЕАД са определени със Стратегия за приватизация на Параходство „Български морски флот“. Стратегията е приета с Решение № 109 на Министерския съвет от 21 февруари 2007 г. Съгласно Стратегията за приватизация за продажба са предложени и съответно е осъществена продажбата на мажоритарен пакет акции от капитала на дружеството. Можем само да предположим, че целта на продажбата на мажоритарен пакет от акции е била да осигури на инвеститора възможност ефективно да управлява дружеството, самостоятелно да взима и изпълнява важни за неговото развитие решения, включително като изпълнява поетите с приватизационния договор задължения. За една немалка част от задълженията по приватизационния договор държавата е ограничила възможностите на купувача с определен от нея срок, като отново предполагам, че целта е била държавата да придобие увереност в сериозността на инвеститора, неговата отговорност в управлението на актива и правилност на взиманите от него решения, свързани с устойчивото икономическо развитие на дружеството – запазване на разширяването на позициите му на фрахтовия пазар и като цяло постигане на цели, поставени от държавата пред инвеститора. Сред посочените задължения, които са ограничени със срок, е задължение на купувача в съответствие с чл. 4, т. 5 от Договора за приватизация на Параходството, сключен на 8 август 2008 г., да осигури участие на представител на държавата в Съвета на директорите на дружеството за период от пет години, тоест до 2013 г. След изтичане на този период купувачът няма задължение да гласува в общото събрание за назначаването на такъв. Доколкото договорът е сключен през август 2008 г., съображенията на държавата по тази част от въпроса следва да бъдат отправени към онзи момент. От твърдението, което излагате във Вашето питане, че на приватизатора са били подарени близо 133 млн. лв. обществени средства, Ви обръщам внимание на начина на придобиване от купувача на предложените за приватизация 70% от капитала на дружеството чрез продажбата, чрез заплащането на постигнатата цена, което само по себе си изключва предполагана безвъзмездност. Става въпрос за 440 млн. лв., за 70%. През периода 2009 – 2020 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – в качеството си на управляващ правата на собственост на държавата на 30% от капитала на дружеството, гласува основно против приемането на предложението на Управителния съвет, одобрено от Надзорния съвет, реализираната печалба на Параходство „Български морски флот“ за съответната година да бъде отнасяне в неразпределена печалба от минали години. Тоест винаги в посочения период заявяваното от Министерството е било печалбата да се разпределя между акционерите – купувача по сделката и българската държава, съответно 70 към 30%. Условията за вземане на решения по този въпрос, както впрочем и по други въпроси от дейността на дружеството, са предопределени със Стратегията от 2007 г. и Договора за приватизация от 2008 г. В рамките на мандата на сега действащото правителство Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ежегодно прави предложение част от печалбата на дружеството за съответната година да бъде отчислена за акционерите, съответно дивидент за акционерите, при условията и размери, не по-малки от 50 на сто при спазване на изискванията на чл. 247а от Търговския закон. Предложението се отправя от упълномощен представител на българската държава на всяко редовно Общо събрание на акционерите на Параходство „Български морски флот“ АД, на което се приема Годишният финансов отчет на дружеството. В пълномощното, което се издава, за гласуване на редовните общи събрания изрично се посочва: „Пълномощникът да направи горепосоченото предложение, както и да гласува против предложението печалбата за съответната година да бъде отнесена в „Неразпределена печалба“ от минали години“. По въпроса Ви: дали лично, като принципал на 30%, съм посещавал фирмата, срещал ли съм се с нейното ръководство, на коя дата, в какъв състав, с какви искания и конкретни резултати, Ви информирам, че през периода от февруари до ноември 2020 г. съм провеждал онлайн срещи с изпълнителния директор на дружеството Александър Калчев, в това число и в рамките на Подотрасловия съвет по транспорт, организиран и проведен от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, с участието на заместник-министъра на транспорта, синдикални организации и други участници. Както посочих, Подотрасловият съвет е проведен неприсъствено, с използването на онлайн платформа. Основна тема на Подотрасловия съвет е настъпилата криза вследствие пандемията от COVID-19. На заседанието капитан Калчев участва в качеството на заместник-председател на Асоциацията на корабопритежателите в България и изложи основни проблеми пред индустрията вследствие на пандемията. Относно опити за обвързване и в каква конкретна форма плащането на държавни помощи на „Български морски флот“ АД и свързани с неговия частен собственик фирми заявявам, че категорично не са правени опити за осигуряване на каквото и да е от държавни помощи на Параходство „Български морски флот“. Няма информация да е искано подобно нещо и от ръководството на дружеството. В допълнение на горното искам да отбележа, че Параходство „Български морски флот“ се развива успешно, като в момента притежава 32 кораба за масови насипни товари, гореспоменатите четири кораба в строеж, шест портови влекача с общ дедуейт над 1,3 млн. тона и средна възраст на корабите в експлоатация от 7,5 години, което я прави сред най-модерните ефективни компании в този сегмент не само в Европа, но и в света. Дружеството продължава да инвестира в нови модерни кораби, като през 2019 г. е сключило договори за строителство на четири нови 31 800-тонни кораба за превоз на масови товари на обща стойност от над 150 млн. лв., които ще бъдат доставени през 2021-а и 2022 г. …

…като от това дружество българската държава продължава да притежава 30%.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми министър Желязков, Вие и Вашата колежка госпожа Николова давате тук отговори, не само според мен, като търговски агенти на частния собственик на „Български морски флот“. Нашият въпрос е: Вие как защитавате държавния интерес, интересите на българското общество? Нека да поясним – при приватизацията новият собственик – председател на Надзорния съвет и основният акционер, един от Вашите любими партньори – господин Кирил Домусчиев, е заплатил 70% от „Български морски флот“, 30% са останали! И ние Ви питаме: защо сте му подарили другите 30%, а не да каканижете! Нямате представител, не сте водили разговори…

Не ме прекъсвайте.

Аз разбирам, че имате против защитата на господин Домусчиев, но не ме прекъсвайте.

И ми дайте времето.

И няма да ме учите как да се държа. Държа се достатъчно възпитано. Така че, господин Министър, Вие не отговорихте на въпроса: какво правите? Тези 30% безвъзмездно ги върти акционерното дружество на господин Домусчиев – безплатно! Не получавате печалба и обяснявате, защото те си реинвестирали печалбата. Ами разбира се! Аз ли да Ви уча, че те имат 1000 начина, чрез подизпълнители и трансфери на средства, да си прибират печалбата по друг начин? И държавата не получава една стотинка! Вие не може да не знаете, че Вашият колега Караниколов обяви в края на 2013 г., цитирам: „Поради това, че няма приходи от дивиденти и че няма социално значими ангажименти тази фирма, трябва да бъде продаден делът от 30%.“ Но Вие не го продавате 10 години – защо не го продавате тогава – на пазара, за да си прибере държавата съответните средства! Ами защото сте го подарили! Въртят се народните пари – нито получаваме дивиденти, нито си получаваме парите за тези 30%! Какво чакате? И тук сега ми обяснявате какви кораби са купили миналата година! Вие защо не казахте, че акционерното дружество – приватизатор на фирмата, не е изпълнило приватизационния договор? Защо не казвате, че те дължат 54 млн. лв. по оценка на Вашето правителство и на Агенцията за следприватизационен контрол? Защо не казвате, че собственикът, когото Вие хвалите и с когото често се явявате на обществени събития, в приятна обстановка, върти българската държава, разиграва я и прави всичко възможно да не плати 54 милиона, колкото са му годишните разходи на Футболния клуб „Лудогорец“? Значи ще издържаме футболни клубове, много добре…

…всички обичаме спорта – ще си караме яхтите с шампанското. И тук ще ми каканиже правителството – подарили сте му 30%. Това е пълен съпорт, който правите на определени български олигарси, и след три-четири месеца ще бъде потърсена сметка ден по ден какво е ставало с тези пари! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гечев, уважаеми народни представители! Накратко си нахвърлях няколко наброски по темите, които нахвърляхте в пространството. Може би, за разлика от Вас, аз не познавам така добре лайфстайла на човека, за когото говорите. Освен това не разбрах дали за „Вие“ говорите с голямо „В“ или с малко „в“; дали въпросът е отправен риторично към някой друг, или към мен лично. Аз Ви обясних и мисля, че за втори път, че държавата е запазила 30%, защото такава е била Стратегията, която е гласувана през 2007 г. Били са обявени за продажба 70%. Това е Стратегията от 2007 г. През 2008 г. така е сключен договорът, за да се продадат 70% за 440 милиона. Държавата е собственик на 30% от дружество с балансова стойност 800 милиона.

Какво от това?

Това означава, че Вие, говорейки за реинвестиране, всъщност не чувате, че аз казах, че става въпрос за фонд „Неразпределена печалба“. Това са много различни неща. Съжалявам, но не съм бил Ваш студент. Но не съжалявам, а и не съм на изпит в момента, за да коментираме икономически теми. Това, което се показва, е ясно, че с 30%, което е по-малко от две трети според изискванията на Търговския закон, дори когато представителят на държавата гласува против, мнозинството взема решение…

Защо не го продавате?

Този въпрос може да го зададете към Агенцията за публичните предприятия. …съобразно Стратегията за приватизация от 2007 г. Благодаря.