18 декември 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, преди предстоящото гласуване предлагам процедура за поименна проверка. Благодаря.

За.

За.

За. Благодаря Ви.

Половин час не мога да гласувам! (Реплики: „Спокойно, бе! Спокойно!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г. На свое заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието: господин Евгени Стоянов – заместник-министър; и от Прокуратурата на Република България: госпожа Красимира Филипова – заместник на главния прокурор. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Десислава Атанасова, която посочи, че с него се цели създаване на нова фигура на разследващ прокурор, който да разследва действията на главния прокурор, като този прокурор следва да бъде със статут на действащ прокурор с пълния обем правомощия по българското законодателство, по подобие на европейските делегирани прокурори по Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година, за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Предвижда се този прокурор да има 7-годишен мандат, да се номинира от не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет с обикновено мнозинство. Отбеляза се, че наличието на прокурор, ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира прякото му сезиране от компетентни органи или граждани без същият да е зависим от получаването на информация от действащите прокурори или разследващи органи. Госпожа Атанасова посочи, че изискванията към този прокурор са да има поне 12 години стаж, да е с високи професионални и нравствени качества, с положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране и през последните 5 години, да не му е налагано някое от четирите най-тежки дисциплинарни наказания – понижаване в ранг, понижаване в длъжност, освобождаване като административен ръководител или заместник на такъв или дисциплинарно уволнение. С предвидения седемгодишен мандат на прокурора по разследването срещу главния прокурор би се гарантирало работата му в мандатите на различни главни прокурори, водеща до невъзможност за потенциално влияние, с оглед бъдещото му положение в системата на прокуратурата. Предвидено е кандидатури да се издигат от не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия в 7-дневен срок от откриване на процедурата, като Пленумът на Висшия съдебен съвет определя датата на събеседването, което е публично и е предвидено неправителствените организации да могат да предоставят становища. Посочи се, че изборът на първия прокурор, разследващ главния прокурор, е предвидено да стартира един месец след приемането на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, като дотогава ще бъдат издигани кандидатури, а след още два месеца Висшият съдебен съвет следва да направи избора. Госпожа Атанасова допълни, че основанието за предсрочно освобождаване на прокурора, който ще разследва главния прокурор, се установяват от Пленума на Висшия съдебен съвет, като дисциплинарното производство срещу прокурора, разследващ главния, ще протича пред Пленума на Съвета. Предвиждат се два вида наказание – забележка и освобождаване от длъжност, каквито са и за членовете на Висшия съдебен съвет. Предвидено е прокурорът, който ще разследва главния прокурор, да може да се явява по дела само пред Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд. Госпожа Атанасова отбеляза, че с промените в Наказателно-процесуалния кодекс новият прокурор е изключен от вътрешния инстанционен контрол в прокуратурата по отношение на постановленията и на отказите за образуване на досъдебно производство, като не подлежи на надзор и методическо ръководство от главния прокурор. Съответно за него е изключено приложението на аналогичните разпоредби в Закона за съдебната власт, които уреждат йерархията в прокуратурата и инстанционния контрол. Госпожа Атанасова подчерта, че измененията в Наказателно-процесуалния кодекс са провокирани от Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона от всички препоръки и становища на Венецианската комисия, от делата срещу България в Европейския съд по правата на човека и не на последно място са съобразени с очакванията на българското общество за активна и ефикасна съдебна реформа. От името на Прокуратурата на Република България госпожа Красимира Филипова изрази становище, че предлаганите промени не са необходими, тъй като според действащото законодателство всеки прокурор има възможност да провежда разследване срещу главния прокурор. По Законопроекта е постъпило положително становище от Министерството на правосъдието. В дискусията взеха участие народните представители Филип Попов, Тодор Байчев, Явор Нотев, Христиан Митев, Крум Зарков и Красимир Ципов. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“, както и господин Нотев, изразиха своето отрицателно становище към Законопроекта, като отбелязаха, че предложените разпоредби са непрецизни, недостатъчно ефективни, с приемането им биха се дублирали функции по разследването и няма да постигнат търсения резултат. Народните представители Христиан Митев и Красимир Ципов посочиха, че ще подкрепят Законопроекта, тъй като дебатът по този въпрос се води от няколко години и той отговаря на очакванията на обществото и европейските партньори. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-110, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 3 декември 2020 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Няма да се спирам подробно на мотивите, които подготвихме с колегите вносители във връзка с този законопроект. Ще се опитам да направя една ретроспекция. Темата за отчетността на главния прокурор е гарантиране независимостта на разследване в случаите, в които той може да извърши престъпление, се дебатира в общественото пространство през последните няколко години. В края на миналата година Министерският съвет подготви Законопроект, който предвиждаше създаването на такава фигура, която да гарантира независимостта на разследване срещу главния прокурор, в случай че той извърши престъпление, като Законопроектът предвиждаше Висшият съдебен съвет, Прокурорската колегия да избере завеждащ на Инспектората към Върховната касационна прокуратура. Предложението също можеше да се прави от не по-малко от трима от членовете на Прокурорската колегия... (Силен шум.)

...и да бъде избиран с квалифицирано мнозинство от Прокурорската колегия. Този законопроект, уважаеми народни представители, беше изпратен за предварително становище на Венецианската комисия, която даде своето мнение и подробно разви тезата, че трябва да се намери един по-гъвкав подход по тълкуването на така наречения прокурорски монопол върху разследването. Съобразявайки се с това становище на Венецианската комисия, уважаеми народни представители, и с приетия от Европейската комисия през тази година първи доклад за върховенството на закона в държавите – членки на Европейския съюз, ние вносителите във взаимодействие, разбира се, с Министерството на правосъдието подготвихме този законопроект, който днес е представен на Вашето внимание. Ние смятаме категорично, че трябва да бъде създадена една такава фигура, която да гарантира независимостта на разследването срещу главния прокурор, в случай че той извърши престъпление, но намираме за необходимо да се промени както процедурата по избор на тази фигура, така и вносителите на съответното предложение, така и органът, който всъщност ще осъществи тази процедура и ще избере кандидат, който отговаря на изискванията, посочени в Законопроекта. Уважаеми народни представители, съобразявайки се именно със Становището на Венецианската комисия и на Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, ние категорично смятаме, че трябва да бъде проведена такава процедура, като искам да обявя предварително, че възнамеряваме този законопроект да стане факт до края на мандата на това Народно събрание и да стартира, разбира се, процедурата за избор на такъв кандидат. Искам да се спра малко по-подробно на необходимостта да бъде проведена такава процедура и на възможните варианти, които бяха дискутирани в общественото пространство след постъпването на Законопроекта на Министерския съвет от миналата година. Различни варианти бяха представени на вниманието на магистратската общност и на българското общество. На първо място се предложи да бъде обсъдена идеята тази фигура, която ще извършва разследването, в случай че главният прокурор извърши разследване – да бъде или директорът на Националната следствена служба, или Главният инспектор към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Следва да се обърне внимание на следните обстоятелства. При избора на директор на Националната следствена служба решаваща роля играят също прокурорите в Прокурорската колегия. Същият се избира по предложение на главния прокурор или по предложение на не по-малко от трима от членовете на Прокурорската колегия и ще бъде избиран с мнозинство не по-малко от осем от членовете. По отношение на Инспектората също в общественото пространство, както и ние вносителите смятаме, че не може главният инспектор да бъде предложен като кандидат, да осъществява разследване срещу главния прокурор, тъй като той не притежава прокурорски функции по Конституция и съответно това изисква и промяна в Конституцията, ако бъде избран един такъв подход. Също така бяха обсъдени и възможни варианти за създаване на адхок прокурор, който да бъде одобряван от Висшия съдебен съвет, като включително се лансира идеята за прокурор, който е в края на магистратската си кариера, или току-що навършил пределна възраст. Но сметнахме като вносители, че тези идеи също не могат да бъдат осъществени без изменения в Конституцията, защото това би означавало придаване на такива функции на лица, които също са извън системата на прокуратурата. Единствената възможност в този контекст е определянето на действащ прокурор за адхок прокурор, който да осъществява съответното разследване. Но в крайна сметка, уважаеми народни представители, идеята за случайността при избор на една такава кандидатура не отговаря в пълната степен на изискванията за гарантиране на независимо разследване срещу главния прокурор. За да има такава гаранция, всеки сигнал или жалба следва да бъде проверявана задълбочено и да получи развитие в зависимост от установените факти. По тази причина предлагаме на вниманието Ви този законопроект, който предвижда не по-малко от шестима от членовете на Прокурорската колегия да внесат предложение за съответната кандидатура, като разликата със Законопроекта, който Министерският съвет предложи в края на миналата година, е, че кандидатите ще бъдат избирани от Пленума на Висшия съдебен съвет с обикновено мнозинство с не по-малко от 13 гласа от членовете на Пленума на ВСС. (Шум.) Смятаме, че само по този начин може да се гарантира независимостта в разследването на главния прокурор, в случай че той извърши престъпление като, разбира се, дебатът, който ще се проведе и днес в пленарната зала, предполагам между първото и второто гласуване и при второто гласуване, ще ни даде възможност да обсъдим внимателно всички предложения, които ще постъпят. (Шум.) В заключение, уважаема госпожо Председател, искам да заявя нашата категоричност като вносители, че ние ще направим необходимото и възможното да бъдат приети тези промени, защото по този начин ще отговорим както на обществените очаквания, така и на очакванията на нашите европейски партньори. Благодаря.

Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, свидетели сме на поредната каша на управляващите, след като превърнаха темата за главния прокурор в религиозен ритуал и вече никой не смее под страх от формираното смазващо обществено мнение да зададе логичния въпрос как може главният прокурор да влияе или нарушава вътрешното убеждение, обективирано в актовете на прокурорите в различните прокуратури – като ги назначава ли, като ги уволнява ли, като ги наказва ли? Това е от компетентността на Висшия съдебен съвет, като отменя, дава задължителни указания в изпълнение на правомощията им по НПК за конкретно дело или техен акт. В НПК са изброени девет случая на правомощия на Главната прокуратура и на главния прокурор, и то те са свързани със случаи извън наказателния процес. Какво всъщност прави всесилен главният прокурор? Какво поставя само небето над него? Това е Законът за съдебната власт и чл. 139. Това е инструментът за противоконституционна намеса в процеса на главния прокурор. Член 139, който последно е изменен през 2016 г., гласи: „Главният прокурор и неговите заместници, на които са възложени съответните правомощия по реда на ал. 1, могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол.“ Ето къде всъщност е заровено кучето – поради факта, че тези процесуални правомощия са уредени в устройствен закон и отсъстват от Наказателно-процесуалния кодекс, липсва и ред за обжалване от прокурора, чийто акт е изменен или отменен или на лица с правен интерес за това. Този текст дава възможност на главния прокурор и на неговите заместници на практика да влияят, променят и отменят актове на прокурори по конкретни дела противно на вътрешното им убеждение. Процесът на ограничаване правата на прокурорите в нарушение на конституционните им функции и пряко накърняващ правата на гражданите е започнал през 2006 г., продължил е с редакции през 2007-а и 2016 г., както вече стана ясно. И сега с тези безумни текстове всичко се превръща в пълен хаос, за да може фактически нищо да не се промени. Това явно устройва вносителите. Как по друг начин да си обясним действията им, които вместо решение на въпроса, предлагат поредната недомислица? И това се прави на фона на конституционно решение, което категорично посочва, че надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверка, разследвания и други процесуални действия по сигнал срещу главния прокурор. Защо никой от Вас, управляващите, не коментира тази явно противоконституционна разпоредба на чл. 139? Вместо това ни се предлагат химери в стила „разследващ на разследващия“, нещо като ремонт на ремонта. И така докога? Въобще не говоря за явната противоконституционност на предлаганите текстове. Всичко това показва неразбиране функциите на прокуратурата. Тя е фигурата, която трябва да защитава правата на гражданите и държавата, без да дава превес на никого. Прокурорът не е този, който просто да изсипе едни твърдения в съда, без да е убеден, и то на база събраните доказателства по делото, във виновността на обвиняемия. Така накърнява конституционната си функция да защити освен държавата и правата на гражданина, срещу когото няма достатъчно доказателства, за да бъде внесен обвинителен акт в съда. Това сега е масова практика. Кой носи отговорност за това? Кой носи отговорност за това, че е стоварил цялата репресия на държавата върху един гражданин, а после съдът установи, че е невинен? Никой! Няма заведени регресни искове срещу магистрати, причинили вреди на граждани, които са осъдили държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ако искаме да направим независими прокурорите не само от главния прокурор, но и от незаконните икономически интереси – прокурорите са призвани по силата на служебните си задължения да преследват, трябва да се опрем на четири стълба. Първият стълб е оправдателната присъда, след това е набедяването, конфликтът на интереси и достъпът до справедливост. По отношение на оправдателната присъда. Тя е неопровержимо доказателство, че прокурорът, повдигнал обвинението и внесъл обвинителен акт в съда, е нарушил правата и законните интереси на гражданина, като не е изпълнил конституционното си задължение: да събира доказателства и да установява факти и обстоятелства, доказващи и невинността му; факти, обстоятелства и доказателства, установени в съдебното дирене от съда и мотивиращи произнасянето му с оправдателна присъда; деяния с изключителна висока степен на обществена опасност – достатъчен повод за проверка от висшестоящата прокуратура за извършено престъпление от него, а при липса на такова подаване на сигнал до Висшия съдебен съвет – за проверка на професионалната му пригодност и налагане на дисциплинарно наказание. По отношение на набедяването. Това е защита от лъжливи обвинения. Това е отговорността за твърдения, които изричаме, когато става въпрос за престъпления. Не ми е известно да има повдигнати обвинения за набедяване в тази връзка – обвиняването в извършване на престъпление, в инструмент за решаване на други, най-вече икономически спорове между страната, подала сигнала, и страната, обект на сигнала, а прокурорът става инструмент в ръцете на подалия сигнала. Обектът на проверката, която трае с години и му съсипва живота и бизнеса, няма никаква възможност за защита, няма и отговорност за този, използвал – да кажем, контактите си за изпълнението на една престъпна користна цел. Свидетели сме на редица такива случаи и общото в тях е безнаказаността на подалия сигнала и прокурорът, извършващ проверката. Конфликтът на интереси. За никого не е тайна семействеността в нашата съдебна система. Наличието на недеклариран конфликт на интереси не е достатъчно основание за дисциплинарно уволнение и започване на проверка. Пример: когато съпругата адвокат се явява по дела в отделението на съответния съд, където другият съпруг е магистрат, или когато в един и същи съдебен район съпрузи и роднини осъществяват дейност като магистрати, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици, вещи лица, разследващи полицаи. Достъпът до справедливост. Да се коригира ролята на правозащитните органи на квази приходни агенции. Смисълът за съществуването им е гражданите да получават справедливост – функция, която, за съжаление, обществото не е убедено, че изпълняват. Много граждани търпят нарушението на правата си, защото нямат средства да посрещат разходите за евентуален процес. Това е особено видимо и в гражданските, и в търговските спорове. В сила, за съжаление, е правилото, което народът е формулирал така: „С по-силен не се бий, с по-богат не се съди!“ Това са истинските проблеми на съдебната ни система, а не поредният хаос, който ни сервирате с претенция да ги решите. Правото е система и проблемите в него се решават със системни действия, политика за преодоляването им и план за реформи на базата на поставените цели. А не като човъркате, където Ви попадне, за да се харесате някому и скриете липсата на визия. Благодаря Ви.

Моля, госпожо Председател, по-настойчиво въведете ред в залата!

Заемете местата си, уважаеми колеги – господин Рашидов!

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предлага се от колега народен представител, явно се бърза с това предложение, разследващ прокурор, който да разследва действията на главния прокурор. Такава фигура до този момент не съществува. Стана ясно от мотивите, че явно ще трябва да се реагира заради Доклада на Европейската комисия. Какво точно се предлага? Фигура на разследващ прокурор със 7-годишен мандат, излъчен от не по-малко от шест члена на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Чуха се немалко аргументи по отношение доколко това ще позволи този разследващ прокурор да бъде независим. А най-странното е, че в мотивите четем: „Наличието на прокурор, ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира прякото му сезиране от компетентни органи или граждани, без същият да е зависим от получаването на информация от действащите прокурори или разследващите органи.“ Подлага се на съмнение до този момент работата на Прокуратурата и на разследващите органи – доколкото и регламентът и нормативната уредба позволява. Това беше обявено от представителите на Прокуратурата по време на обсъждането в Комисията, че всеки прокурор има правомощията да извърши разследване при наличие на информация, данни за престъпление и главния прокурор. Подлагането на съмнение, че няма да се възползват или ще бъдат ограничени в едно такова действие при наличие на информация, подлага на съмнение работата на цялата Прокуратура. Това може би отваря възможността за един дебат дали Прокуратурата трябва да бъде оставена в съдебната система, или държавното управление да бъде функция на избор от Народното събрание. Това, разбира се, може да стане след широк консенсус, обсъждане, може би включително и с квалифицирано мнозинство. Но този дебат предстои и той е много важен. Това, което ни притеснява, е начинът, по който се предлага да бъде избран този разследващ прокурор. Между първо и второ четене ще направим предложение, което е именно за гарантиране независимостта при номиниране, избор, което да гарантира и бъдещата работа на тази фигура на разследващия прокурор. Законът за съдебната власт предвижда процедура за номиниране и избор на членове на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет – и това е от Общото събрание на прокурорите, което е широко представителният орган на Прокуратурата на Република България. Общото събрание на Прокуратурата трябва да излъчи разследващия прокурор. Номинирането и избирането на европейските прокурори се пропусна да бъде от това общо събрание, а мнозинството не подкрепи направеното предложение. Но, когато говорим за независим разследващ прокурор, трябва да му дадем възможност да има легитимността и на широкото представителство. Това ще гарантира неговата независимост. Разбирам желанието на управляващото мнозинство, включително и да размаха пръст на главния прокурор. Това вероятно е продиктувано от наближаващите избори. Това вероятно е продиктувано от недоволството на една голяма част от българските граждани, които го изразиха чрез многохилядни протести. Но за начина, по който се предлага да бъде избиран разследващ прокурор, аз не мисля, че ще удовлетвори както желанието на тези, които повдигнаха въпроса за неприкосновеността и неконтролируемостта на главния прокурор, така и на европейските партньори. Призовавам народните представители – тези от управляващото мнозинство най-вече, да преосмислят доколко могат да въведат в заблуждение, че правят някаква реформа в Прокуратурата с така направеното предложение. Призовавам ги да обмислят сериозно и подкрепят предложението, което ще бъде направено: Общото събрание на Прокуратурата да бъде органът, който дава възможност за независимост и легитимност на бъдещата фигура на разследващия прокурор, който да има функцията да разследва главния прокурор. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди 2000 години римският поет-сатирик е възкликнал: „Кой ще пази самите пазачи?“, а 2000 години по-късно е получил отговор с този законопроект. Както каза колегата Ципов: бърза се за края на мандата, аз пък бих добавил, че в края на мандата избуява едно законотворчество, което не е особено качествено. В хода на дебата в Правната комисия на няколко пъти ни беше обърнато внимание и казано, че този законопроект се предлага за задоволяване и отговаряне на обществените потребности, обаче така и не можах да разбера кои са тези обществени потребности, които се нуждаят от разследващ прокурор. Преди половин година навън стачкуваха хора. Те искаха оставката на двама души – премиера Борисов и главния прокурор. В замяна на оставката на премиера Борисов получиха нова Конституция, а сега вместо оставката на главния прокурор им се предлага един законопроект, чрез който, бих казал, да се сложи декоративен намордник на главния прокурор, който няма да има никакви възпиращи функции. Какво ще работи този разследващ прокурор в крайна сметка? Така и не става ясно от предложения законопроект. Защо го казвам? Този прокурор ще бъде към действащата българска прокуратура, а срокът за решаване на прокурорска преписка е един месец. Ако този прокурор получи сигнал, но не се произнесе по преписката, за да се образува досъдебно производство, кой ще го санкционира, след като на практика над него е само Господ? Ако все пак прецени, че има достатъчно убедителни доказателства за извършено престъпление от главния прокурор, срокът, през който се разследва, е двумесечен. Ако е от фактическа и правна сложност, обикновено трябва да иска удължаване на срока от по висшестоящия прокурор. Отново се сблъскваме с това от кого ще иска удължаването на срока. Или той ще си работи, ще си гледа едно досъдебно производство няколко години подред, после едно, второ – докато му изтече мандатът, и така с удоволствие ще си харчи заплатите в продължение на седем години, ще разхожда костюми, ще стои под светлината на прожекторите и общественото внимание и няма нищо да върши, защото на практика той няма да има какво да свърши. Ще обърна внимание също така на препоръките на експертите на Съвета на Европа, които предлагат ограничаване на възможността при избора на такава фигура от страна на прокурорската квота на Висшия съдебен съвет. Венецианската комисия от своя страна предлага в прокурорската квота да бъдат предлагани и избирани фигури с юридическа професия, различни от Прокуратурата. Всичко това се прави с цел, за да се ограничи възможността за въздействие на главния прокурор върху прокурорската квота. Тук вече стигаме и до избора за Прокурорската колегия, която ще избира и ще предлага този разследващ прокурор – шест от 11 души. Аз съм съгласен, че шест души ще се обединят, а останалите пет, ако имат различно мнение, какво ще правят?! Ще стоят и ще ръкопляскат, ще стоят и ще вдигат ръка, но не ще могат да предложат различен прокурор. Също така липсва и възможността за внезапна номинация – да бъде предложен някой друг. Казано с други думи: ако хората стачкуваха против избора на Иван Гешев, на тях сега ще им се предложи Гешо Иванов и ще трябва да гласуват за него и да го приемат за разследващ на главния прокурор. От друга страна, това предложение влиза в колизия с останалата част от законодателството ни, а именно с Конституцията на Република България, защото, първо, по Конституция не съществува такава фигура – разследващ прокурор, и второ, главният прокурор осъществява наблюдение над своите подчинени и работата на цялата прокуратура. На трето място, има решение на Конституционния съд, което казва, че всеки един прокурор може да разследва главния прокурор, или казано с други думи, ние отново се връщаме към възпроизвеждане и мултипликация на модела на сегашния главен прокурор. Колеги, проблемът не е толкова във фигурата, която ще бъде избрана. Проблемът е в безконтролната работа на Главна прокуратура и въобще на Прокуратурата на Република България, защото тя сама може да прецени на кого да повдигне обвинение и на кого не, без да подлежи на контрол. Веднага давам един пример с изпълнителната власт как актовете на кмета и на общинския съвет подлежат на контрол от съответния районен прокурор, но не и обратното, а актовете на Прокуратурата се проверяват и следят единствено от висшестоящия орган. Уважаеми колеги, няма как да подкрепим това предложение, тъй като противоречи на Конституцията на Република България, възпроизвежда се моделът на Иван Гешев чрез разследващия прокурор Гешо Иванов и разследващият на главния прокурор не балансира фактическата недосегаемост на досегашния главен прокурор. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс са провокирани от Доклада на Европейската комисия за върховенството на закона, от изпълнението на препоръките на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейския съюз, от всички препоръки и становища на Венецианската комисия, от делата срещу България в Европейския съд по правата на човека, и не на последно място са съобразени с очакванията на българското общество за активна и ефикасна съдебна реформа. Законовите промени, свързани с разследвания срещу главния прокурор, са в изпълнение на препоръка на Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия във връзка с реформата на Прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително Механизмът за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост. След приемането на България в Европейския съюз и поетапното интегриране на страната в европейските политически структури на дневен ред се поставиха въпросите за усъвършенстването на нормативната уредба по европейски образец, задълбочаването на процеса на реформи и приемането на по-високи стандарти за защита правата на човека и принципите на правовата държава. Във връзка с различни тълкувания и колебания както в юридическите, така и в политическите среди и с оглед на внесения в Народното събрание Проект на закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс на 18 декември 2019 г. Министерският съвет прие решение за отправяне на искане до Конституционния съд за даване на задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България, където е формулиран следният конкретен въпрос: в надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, включват ли се случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор, предвид общоприетия правен принцип „никой не може да съди себе си“ като елемент на правовата държава? По образуваното Конституционно дело, № 15 от 2019 г., Конституционният съд се произнесе с Решение № 11 от 23 юли 2020 г., съгласно което надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор. С оглед на поставеното решение на Конституционния съд на 3 декември 2020 г. в Народното събрание беше внесен Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, с който се цели създаване на фигурата на разследващ прокурор, който да разследва действията на главния прокурор, като този прокурор следва да бъде със статут на действащ прокурор с пълния обем на правомощия по българското законодателство – по подобие на европейските делегирани прокурори по Регламент ЕС/2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на европейска прокуратура. Предвижда се този прокурор да има 7-годишен мандат, да се номинира от не по-малко от шестима членове от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет с обикновено мнозинство, като по този начин в избора му ще бъдат ангажирани и членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Наличието на прокурор, ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира прякото му сезиране от компетентни органи или от граждани, без същият да е зависим от получаването на информация от действащите прокурори или разследващите органи. Изискванията към този прокурор са да има поне 12 години стаж, да е с високи професионални и нравствени качества, с положителна комплексна оценка „много добър“ от последното атестиране, а през последните пет години да не му е налагано някое от четирите най-тежки дисциплинарни наказания: понижаване в ранг, понижаване в длъжност, освобождаване като административен ръководител или заместник на такъв, или дисциплинарно уволнение. С предвидения 7-годишен мандат на прокурора по разследването срещу главния прокурор би се гарантирала работата му в мандатите на различни главни прокурори, водеща до невъзможност за потенциално влияние с оглед бъдещото му положение в системата на Прокуратурата. Предвидено е кандидатурите да се издигат от не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия в 7-дневен срок от откриването на процедурата, а Пленумът на Висшия съдебен съвет да определи датата на събеседването, което е публично, като в тази процедура е предвидено неправителствените организации да могат да предоставят становища. Изборът на първия прокурор, разследващ главния прокурор, е предвидено да стартира един месец след приемането на промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. Дотогава ще бъдат издигани кандидатури, а след още два месеца Висшият съдебен съвет следва да направи избора. Основанието за предсрочно освобождаване на прокурора, който ще разследва главния прокурор, се установява от Пленума на Висшия съдебен съвет, като дисциплинарното производство срещу прокурора, разследващ главния, ще протича пред пленума на Съвета. Предвиждат се два вида наказание – забележка и освобождаване от длъжност, каквито са и за членовете на Висшия съдебен съвет. Предвидено е прокурорът, който ще разследва главния прокурор, да може да се явява по дела само пред Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд. С промените в Наказателно-процесуалния кодекс новият прокурор е изключен от вътрешния инстанционен контрол в Прокуратурата и по отношение на постановленията и на отказите за образуване на досъдебно производство, като не подлежи и на надзор и методическо ръководство от главния прокурор. Съответно за него е изключено приложението на аналогичните разпоредби в Закона за съдебната власт, които уреждат йерархията в Прокуратурата и инстанционния контрол. Смятам, в заключение, че с приемането на предложения законопроект ще се отговори на обществените очаквания за гарантиране на ефективно и безпристрастно провеждане на разследванията срещу главния прокурор, съобразен с действащата конституционна уредба. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Някак вяло върви този дебат. Ние отляво се опитваме да изразим нашите аргументи. Няма обратни тези, няма спор, няма и известна гордост и това не е много нормално. Би трябвало решаването на един проблем, който от 20 години тресе обществото в България и което е обект на международно наблюдение, да предизвиква доста по-голям ентусиазъм. Защо това не е така? Струва ми се, че и не-юристите, и всеки с известно логично мислене, като чуе „прокурор по разследването на главния прокурор“ усеща някак вътре в себе си, че има нещо, което звучи странно, нелогично, объркващо. Прокурор, който ще разследва главния! Тавтологията е очевидна, но въпросът не е само стилов. Може ли един прокурор да се занимава за дълъг период от време – 7 години, само с една друга личност, пък била тя и на главния прокурор? Ами този човек за седем години ще развие обсесия – той ще става и ще ляга с действията на един друг човек. Вместо лична охрана ще има нещо като обратното – личен обзорник. Ами обектът на интерес – главният прокурор? Той също е прокурор, който може да разследва разследващия. Той ще се интересува ли според Вас от личността, от живота, от кариерата на човека, чието единствено професионално занимание е да следи за неговите действия, да повдигне обвинение и да го осъди? Не знам как си представяте това съвместно съществуване на тези две фигури в правния ни мир? Как си представяте съществуването на главния прокурор и на неговия супервайзор, както удачно се изрази уважаваният колега Явор Нотев в Правна комисия, на главния прокурор и на неговия вариант бис, на неговото алтер его? Не знам как си го представяте!? Единият ще гони, другият ще бяга. Единият ще рови, другият ще крие. Или двамата ще седят един срещу друг като в уестърн, ще се гледат в очите и ще се чудят кой пръв ще посегне към Наказателния кодекс. Не знам как си го представяте. И не мога да видя как някой друг си го е представил, защото в никоя държава по света аз не видях такова нещо. Няма към кого да се обърнем, за да видим как е проработило или не е проработило, тъй като никъде го няма. Не можем да се върнем и назад в историята, колега Байчев. Вие споменахте за римски поети от преди две хиляди години. Да се върнем четири хиляди години назад. Първият писмен закон, който човечеството познава, е така нареченият Кодекс на Хамурапи – вавилонският цар, знаете добре за него. Ами оттогава до днес за четири хиляди години писмено законодателство никой не се е сетил да направи разследващ прокурор, който да разследва само главния. Така че ние тук може би трябва да сме щастливи, защото именно днес тук, в България законодателството стигна до тази фигура. Но не виждам, както започнах своето изказване, особен ентусиазъм дори във Вас. Истината е, че съм скептичен. Наблюдателите и експертите също са скептични по отношение на това дали тази фигура е повод за гордост, дали ще проработи, дали ще може да реши някои от проблемите, а проблеми има. Защо според мен няма да реши тези проблеми и защо няма да проработи тази фигура? Първо, да погледнем от теоретична гледна точка. Струва ми се, че е ясно за всички, че за Наказателния кодекс е от първостепенно значение деянието, а не личността на извършителя. Качеството на дееца може да има отношение към тежестта на наказанието евентуално, но не и към това какъв е методът за преследването му. Законът, бидейки еднакъв за всички, то и методите за прилагането му би трябвало да са еднакви за всички. Служебното положение не може да бъде нито пречка за наказателно преследване, освен ако закон изрично не е предвидил това, както е за имунитета и съответно процедурите по свалянето му, но не може да бъде и предпоставка за разследване. А когато създадете една фигура, чиято единствена причина за съществуване е разследване на един човек, то това се превръща в предпоставка. Кажете ми как господин или госпожата прокурор, разследващ главния, ще оправдае седемгодишната си заплата, ако не е разследвал, ако не е повдигнал обвинение, ако не е осъдил? И тук идва практическата страна на въпроса. Едно разследване, уважаеми дами и господа, дори най-простото, не се извършва от един човек, пък бил той и на върха на йерархията. Нали не очаквате, като получи сигнал, разследващият главния прокурор сам да тръгне да събира доказателства, да извършва процесуално-следствени действия със съответните разпити, прилагане на средства? Не, той ще се обърне към органите по Глава шеста от НПК – разследващите органи, които са в МВР, в определени случаи в Митниците, следователите. А именно защото тези органи нямат особен ищах да разследват главния прокурор, днес се разглежда тази процедура. Тоест какъв е смисълът на това въртене в кръг? Кучето малко си гони опашката, струва ми се. Признайте си, че и Вие усещате, че нещо не е наред. Нещо сбъркано има в цялата работа. И в същото време съм сигурен, че много от Вас си мислят: абе, тези от опозицията никога не са доволни, досега ни проглушиха ушите, че трябва разследване на главния прокурор, сега пък не ни харесват органа, дето ще го разследва!? Тук нещата много напомнят скорошното Ви фиаско с Конституцията. Тогава из многото искания на протеста, от които най-отчетливи бяха тези за оставката на правителството и главния прокурор – колегата Байчев го напомни, Вие взехте на въоръжение една мантра за Велико народно събрание и за нова Конституция, обявихте я за това, което искат хората, не знам как точно го разпознахте, защото не Ви видях на площада, и резултатът е ясен. Сега по същия начин от няколкото доклада по Механизма за сътрудничество и проверка, от специалния доклад за върховенството на закона по новия Механизъм на Европейския съюз, от Резолюцията на Европейския парламент, от становищата на Венецианската комисия, от публичния дебат, който се води от години в България, Вие се хванахте за един елемент – този за разследването, и предлагате едно простовато решение. Това, разбира се, ще бъде поредният неуспешен опит за решаването на проблема. Не знам дали ще стигне времето за докарването му докрай. Доколкото разбирам, отново ще бъде сезирана Венецианската комисия. Аз не знам, уважаеми господин Председател, дали във Венецианската комисия вече не се мисли за постоянна щатна бройка по въпросите на България и главния прокурор, защото ние ги държим ангажирани през цялото време. Не знам, но мисля, че мога да Ви кажа защо не успявате. Не успявате с тази задача да откриете верния отговор, защото, уважаеми дами и господа, сгрешено Ви е условието. Сред нас в залата мисля има и математици, но всъщност всички сега покрай онлайн обучението си припомнихме задачите по математика, текстовите задачи. Знаете, че класическата е с две тръби, които влизат в един басейн – от едната влиза вода, от другата излиза вода. Колкото повече знаете по математика, толкова по-лесно ще решите задачата. Но дори и най-добрият математик няма да стигне до правилния отговор, ако в условията липсва една от тръбите. Следите ми, надявам се, мисълта. Ако продължа тази метафора, ще Ви кажа, че от условието, което е поставено от вносителите на Закона, не че липсва тръбата – липсва басейнът. Въпросите, които поставят българските граждани за Прокуратурата, и от които разследването на главния прокурор е само един от аспектите, са много по-общи. Големият въпрос – това, което не искате, което не можете, или което се страхувате да видите, звучи така: вписва ли се фигурата на главния прокурор с настоящите ѝ функции, правомощия и действия в демократичната система на управление? И отговорът, усещате се, по всички данни, които Ви казах преди малко, е: не! Защото, за да бъде една фигура съответстваща на демократичните стандарти, тя трябва да е натоварена с легитимност при избора, с контрол над правомощията, с отчетност на резултатите. И по трите въпроса в нашата система има дефицити. Това е тежък проблем, тъй като те дават отражение върху основополагащи принципи като този на разделението на властите и върховенството на закона. Именно към последното върховенство на закона има отношение и пряко поставения въпрос за разследвания на главния прокурор. Той следва, разбира се, да бъде решен, но има много по-ясно и лесно решение. Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, за които съм Ви говорил многократно, за които сме Ви обяснявали и предлагали многократно, и които ще позволят отказът от образуване на производство да бъде контролиран от съответния съд. Предложили сме Законопроект, който може да бъде обсъден и прецизиран. Не претендираме да е перфектен, но това е пътят. Когато му дойде времето, ще го говорим пак. Искам само да вметна обаче, че този въпрос има отношение и към този нов разследващ главния прокурор, защото, когато е сигнализиран или сезиран тази нова фигура и откаже да образува производство, и това решение е еднолично и не подлежи на контрол да не се окаже, че този, който ще разследва главния прокурор, по-скоро работи към Бюрото за защита на главния прокурор?! Много са въпросите, много са проблемите, объркана е цялата Ви концепция. В заключение, искам да кажа, че, за да решите този въпрос качествено, е необходима цялостна и задълбочена реформа, която обхваща всички въпроси – конституционни, законови и практически правомощия, която трябва да преразгледа и види начина на функциониране и на констатиране на много органи от Висшия съдебен съвет през главния прокурор и нататък трябва да се прецизират, да се видят и процесуалните закони, които могат да имат отношение. Но това, уважаеми дами и господа, ще е задача на следващото правителство. Сегашното мнозинство може по този, както и по много други въпроси, да направи само едно полезно нещо, и то е да освободи пътя за друго мнозинство. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Зарков, позволявам си тази реплика към Вашето изказване най-малкото защото първо казахте, че виждате проблем върху контрола на главния прокурор от 20 години. Само да припомня, че столетницата – Българската социалистическа партия, е повече години в парламента и е разполагала със законодателна инициатива много години преди ГЕРБ да съществува. Това е единият нюанс, който имам към Вас като реплика. Другият е, че засегнахте Вашето предложение за възможност за съдебен контрол върху постановленията на Прокуратурата за отказ от образуване на производство. И тук не мога да не се сетя за становището на Върховния касационен съд, постъпило по Вашия законопроект, и на госпожа Корнелия Нинова, която влиза в залата, становището, което казва следното: За мен най-отчетливо е, че принципът на независимост на прокуратура и съд ще бъде нарушен, когато съд ще може да присъжда по откази на такова постановление за образуване на производство. Това за мен ще е пряко вмешателство в работата на прокуратурата от съдебната власт. Първо. Второ, понеже казвате, че има много математици в залата, ще си позволя да кажа, че боравят добре с математиката. Също така има 150 хиляди отказа на година – средно статистично, на прокуратурата да образува такива производства. Хайде Вие сега ми кажете колко български съдии от тези някъде над 2000, които по наказателни дела са около 1000, трябва да бъдат ангажирани по разглеждането на такива откази дори, да речем, при 50% на обжалването им от образуване на производство? Вие казвате, че не може да се бори, така да се каже, едно разделение на властите, когато искаме да имаме някакъв контрол, да не създаваме нова фигура. Ами Вие за мен искате създаване на изцяло нов съд, нова съдебна практика, нова структура, ново съдилище, което да разглежда такива откази. Мислите ли, че това е резонният начин?! Защо не мислите, че нашето предложение, което е изложено на Вашето внимание, е по несъстоятелно, както Вие казвате, от това, което за мен ясно нарушава независимостта на прокуратурата от съда?! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Зарков, моята реплика към Вас е в няколко аспекта, и то по отношение на това, че засегнахте частта в която предлагате Вашия Наказателно-процесуален кодекс. Ще изразя само няколко становища и ако ми обясните, ще бъда доволна. На първо място, българската съдебна система, знаете, че не е пригодена за въвеждане на производства по съдебен контрол над отказите на образуване на досъдебното производство. Това ще доведе до задръстване на съдилищата. Бихте ли ми отговорили на този въпрос? След това, с предложението, което правите във Вашия Наказателно-процесуален кодекс, Вие отнемате функцията на прокуратурата, тоест искате съдът да изземе обвинителните функции на прокурора. На следващо място, това, което предлагате. Вие знаете, че ресурсите за труд, средства и време – не давате отговор във Вашия Законопроект откъде ще дойдат? На следващо място по този законопроект – абсолютно всички становища са отрицателни – Министерството на правосъдието, Прокуратурата на Република България, Върховен касационен съд. В заключение, бих искала да отговорите и да отбележите, че ако наистина бяхте искрени в това, което казвате, Вие много добре знаете, че за да се приеме този законопроект следва да бъде част от една задълбочена конституционна уредба. Вие много добре го знаете! В тази връзка, ако имахте желанието да го направите, Вие щяхте да подкрепите проекта на Политическа партия ГЕРБ за разглеждане на нова Конституция и свикване на Велико народно събрание. Защото това, за което говорите, е възможно само по този начин и Вие като юрист много добре го знаете! Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Зарков, Вие добре говорихте и говорихте абсолютни истини. Мисля, че допуснахте една грешка, предвид и предходните реплики, които бяха отправени от парламентарната група на ГЕРБ към Вас. Те явно не разбират същината на това, което казахте току-що. Може би следваше да им цитирате поне бившия конституционен съдия, който е от тяхната парламентарна група – господин Георги Марков, който ясно и категорично казва следното: България няма нужда от втори главен прокурор, който да разследва първия, че трябва и трети да разследва и втория. Все пак да се допитат и до техния колега от ГЕРБ – бившия конституционен съдия Георги Марков. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми репликиращи, благодаря Ви за репликата. Благодаря Ви, че най-сетне обърнахте внимание на нашето предложение. Жалко е, че това става, когато обсъждаме Ваше предложение, но и мен би ме било срам от Вашето предложение, така че намирам това за сравнително нормално. Ще Ви обясня за 26-и път, бих говорил по-бавно, но сме ограничени във времето. Проблемът с разследването на главния прокурор, както се разбра и от Конституционния съд, който Ви каза нещо, което всеки, с изключение на Вашето мнозинство и Вашия министър на правосъдието, знае, не е в юридическата невъзможност за разследване на неговата фигура, а във фактическата невъзможност това да се случи заради йерархичния закон, който дори не е толкова законово уреден, колкото съществува на практика. Дотук ясни ли сме? Така. Когато създадете някакъв друг човек, който ще следи отстрани и в най-добрия случай ще има две-три седмици в началото, докато е интересен да ходи по телевизията – това ще му е работата, нищо няма да решите. Затова ние предлагаме този модел, тази невъзможност да бъде преодоляна, когато за определени актове – добре, твърдите, че ще са прекалено много, да седнем и да видим за кои откази за образуване на производство може да се реализира този съдебен контрол. По този начин ще решите проблема там, където се намира, от една страна. От друга страна, понеже говорите за нашето предложение, ами то го има и в Становището на Венецианската комисия. Защо Ви хареса това, което пише в Становището, за разследването на главния прокурор и го направихте в Закон, а не Ви хареса, че Венецианската комисия препоръчва да направим точно това, което ние сме предложили? Как ги четете Вие тези становища? Понеже наистина продължавате, без да се засрамите, да споменавате и онзи срамен епизод на българския парламентаризъм с Конституцията, първо, не мога да разбера какво общо има предложението на Наказателно-процесуалния кодекс с Конституцията?! И второ, да Ви кажа, че във Вашата нова Конституция по въпроса за главния прокурор нямаше една дума. Ама една думичка! Тук да продължа и да свърша с първата част на репликата на господин Иванов, който казваше, че сме видели проблем. Уважаеми господи Иванов, единственото хубаво в този законопроект е, че най-сетне се престрашихте да кажете нещо по въпроса. Това обаче, за съжаление, не е толкова Ваше постижение. Това е постижение на българските граждани, които Ви притиснаха от площада, както и международните наблюдатели, които Ви притиснаха с резолюция, но понеже насила хубост не става, резултатът са тези законопроекти.

Уважаеми колеги от ГЕРБ, нали не вярвате, че механизмът за контрол върху главния прокурор, който предлагате, ще проработи? Ами няма да проработи, защото това е правен нонсенс и политическа заблуда, че изпълнявате препоръките на Венецианската комисия относно създаване на контрол върху дейността на главния прокурор. Или пък може би пробвате кой ще се умори пръв?! Венецианската комисия и Съветът на Европа да ни дава препоръки в тази насока и Вие да предлагате несъстоятелни и неработещи решения! Защото – ще Ви цитирам само предложението, което давате в чл. 30, т. 3, ал. 1: „Прокурорът по разследването срещу главния прокурор е част от Прокуратурата на Република България.“ Това обяснява всичко. Парадокс е, че прокурорската колегия, която се ръководи от главния прокурор, само шест прокурори и следователи, които са пряко подчинени процесуално, административно и дисциплинарно на главния прокурор, могат да правят предложение за тази фигура. Това показва, че Вашето предложение изначално е опорочено. Очевидно е, че се прави с цел да се печели време, да тупате топката, или предлагате нещо, което е като предложението Ви за нова Конституция. Очаква го същия край! Няма да бъде одобрено от Венецианската комисия и отново ще се чудите, да търсите механизми, с които да заблуждавате гражданите, че наистина имате желание да създадете такъв механизъм за контрол върху главния прокурор. Припомням Ви втората алинея на чл. 126 от Конституцията, която гласи, че всички прокурори са подчинени на главния прокурор и той може да упражнява методическо ръководство и контрол върху дейността им, а промените в НПК, които предлагате, изцяло противоречат на Конституцията. Тогава какво се получава – че тази фигура, която – казвам, ще бъде назначена от главния прокурор, ще трябва да контролира същия. Ами явно, че няма да проработи това, защото има механизми, с които пък главният прокурор да въздейства върху този прокурор. Ако някой прокурор реши да разследва главния прокурор – тоест този, който ще бъде избран, главният прокурор има механизми срещу неговите действия. Ще дам пример: може да командирова същия този прокурор, който работи сега в Софийска прокуратура, в прокуратурата в Силистра, в Ивайловград или където и да е. Оттам той как ще ръководи това разследване?! Може срещу същия прокурор да се образува и дисциплинарно производство. А фактът, че прокурорите гледат десетки, стотици преписки – е, какво има да се намери някаква пролука някъде?! Така че Вие сте наясно с това, което предлагате, и няма да проработи. Този механизъм ще проработи само когато се осигури лице или орган, извън системата на прокуратурата поради структурата на прокуратурата и влиянието на главния прокурор върху действията на всички прокурори, както и върху прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Слушах с внимание построените към обществото обръщения определено от групата на социалистите или на прогресивните социалисти. Може би, когато се готвихте за тези изказвания и нападки към Законопроекта, който сме внесли, не беше лошо да си припомните героинята на Нушич и едно добре структурирано мнение на водещ български юрист, а именно адвокат Доковска. Изключвам, че отскоро адвокат Доковска е адвокат по граждански дела на лидера на Вашата парламентарна група, но за да запозная и останалите колеги от пленарната зала със становището на адвокат Доковска по Вашето велико предложение за промяна в Наказателния, ще си позволя само да цитирам част от нейното становище. Сега си припомнете героинята на Нушич, която се обидила, когато я нарекли хипотенуза. Ако тя се обърне към прокурора, за което няма никаква пречка, той ще откаже да образува наказателно производство, защото липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Обаче, ако дамата е много обидена, тя ще обжалва отказа на прокурора пред първоинстанционния съд, после пред въззивния. Ако ли пък съдът погрешно отмине постановлението, тя ще може да обжалва повторния отказ на прокурора в двуинстанционен порядък. В този случай, освен хипотенузата, съдът вероятно ще преценява и дали са налице нови съществени доказателства. Това накратко е обяснението на Вашето предложение, внесено, мисля, преди година – през 2019 г., по отношение на съдебния контрол при отказ от прокурора да образува вследствие на жалба от някоя дама, наречена хипотенуза например, и да започне наказателно преследване. Сега ни предлагате същото, само че по отношение на главния прокурор, и го предлагате като нещо изключително значимо за правото решение! Няма да се спирам, защото колегата Иванов вече го направи, на становището на Върховния касационен съд, което смятам, че цитира и Вие чухте добре. Няма да се спирам и на законодателството преди 4000 години, което пък Вие цитирахте, господин Зарков, и законите на Хамурапи. Да, преди 4000 години във Вавилон е имало 288 закона. В основата на тези закони знаете кой е бил принципът – за еквивалентност на възмездието: „Око за око, зъб за зъб.“ Е, такова законодателство ли трябва да ни се предлага сега? Тогава, ако една сграда се срути и под нея загине собственикът на сградата, то строителят се наказва със смърт. Ако загине синът на собственика на сградата, синът на строителя на сградата се наказва със смърт. Ако загине робът на собственика, просто строителят подарява един роб. Не вярвам, че очаквате, че ще се върнем 4000 години назад в законодателството. Напротив, предлагаме един коренно различен подход, да, за да отговорим на очакванията на българските граждани – не само на нашите европейски партньори, не само на Доклада на Европейската комисия, не само на резолюцията на Европейския парламент, основна причина за която може би е и Ваша бивша колега – не знам вече в какви отношения сте с госпожа Йончева. Предлагаме някакъв механизъм за контрол на главния прокурор. Да, Вие казахте, че е тотално некомпетентен подход и имате право на това мнение. Мисля, че единствено и само Конституционният съд може да дава становища дали тези текстове са противоконституционни, а не госпожа Нитова, както се опита да го направи от парламентарната трибуна. Бих искала да кажа и няколко думи по отношение на изказването на друг колега – бивш за Вашата парламентарна група, а именно господин Янков, който умело си служеше с предложенията за промяна в Конституцията, въпреки че и Вие, и опозиционната ДПС, и напусналите прогресивни социалисти се противопоставихте изобщо на такъв дебат. Трябва ли отново да подчертаваме, че Проектът за нова Конституция беше само началото на един процес? Този процес трябваше да завърши с вземане на решение от всички нас за провеждане на избори за Велико народно събрание и чак тогава следващите парламентаристи в състава на Велико народно събрание да променят Конституцията, включително в частта „Съдебна власт“, включително по отношение на компетентността на главния прокурор и надзора върху неговите актове или по отношение на разследването при извършено евентуално престъпление от негова страна. Тогава също казах – отсъствахте от този дебат, а той беше важен: не беше важен за мнозинството, за управляващите, за ГЕРБ – беше важен за българската държава. И се присъединявам към казаното, че в един следващ парламент, дано да е за Велико народно събрание, такъв дебат трябва да бъде проведен не само някой да ни потупа по рамото или да ни похвали – дали от Венецианската комисия, или от Европа, че спазваме техните препоръки и становища, а заради българските граждани – и не само протестиращите, а и всички останали. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, смятам, че пропуснахте нещо много важно, което в дупликата се надявам да потвърдите и да обясните на народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ колко постъпили положителни становища има по техния законопроект и какво всъщност се подчертаваше в постъпилите становища във връзка с тяхното предложение за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и тяхната конституционосъобразност!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Атанасова, мисля, че Вие пропуснахте много важни неща, които трябваше да кажете от тази трибуна. Първо, че Вашата конституционна реформа катастрофира и за такива неща тук не ни говорете. Второ, Венецианската комисия много точно и ясно Ви каза какво трябва да направите с този проект за главен прокурор – просто да го хвърлите в коша. Стигнахме дотам, госпожо Атанасова, че комисарят по правосъдие към Европейската комисия иска всички наши законопроекти да минават през тях, за да кажат, че са годни. И второ, като говорите за Нушич, мисля, че Вие сте влезли в тази приказка, неговия разказ за краставицата – 90% вода. Нищо друго не чухме от Вас. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ципов, от всички постъпили становища няма нито едно, което да подкрепи Законопроекта за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, внесен от народните представители от „БСП за България“ през миналата година. Всички твърдят, че според тях той ще е, освен некомпетентен, и противоконституционен.

По начина на водене!

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е действително по начина на водене. Тъй като явно сме приключили с обсъждането на Законопроекта на ГЕРБ, който те не обсъждат, и преминахме към Законопроекта, внесен от „БСП за България“ преди повече от година и половина, моля Законопроектът ни, който има отношение към разследване на главния прокурор и предвижда промени в Наказателно-процесуалния кодекс, да бъде раздаден на депутатите в залата, да ни дадете 30 минути, за да можем да го обясним, включително за становищата в него, защото е очевидно, че депутатите от ГЕРБ нито разбират идеята на Законопроекта, нито неговата философия! Те не можаха да кажат нито една дума в защита на своя законопроект – говорят за нашия!

Прощавайте. Завършвам своята процедура със следното конкретно предложение – след като този законопроект е интересен, най-накрая стана интересен на залата – радвам се за това, раздайте го и нека да го обсъдим, с време за всичките групи, за да можем да изразим нашите позиции. (Реплика от ГЕРБ: „Ние не го искаме!“) И последно, уважаеми господин Председател, радвам се, че четете становищата по нашите законопроекти – жалко, че не четете тези по Вашите. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Днес за пореден път ставаме свидетели на дебат по изключително важен въпрос, в който колегите от парламентарната група на „БСП за България“ не предлагат абсолютно нищо. Нека днес да стане ясно на пленарната зала, че техният законопроект няма нищо общо с темата за отчетността и независимостта на разследването срещу главния прокурор – тема, която се обсъжда повече от няколко години! Така че, уважаеми господин Председател, няма как тези законопроекти да бъдат разглеждани в контекста на днешния дебат заедно! Повтарям, Законопроектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс във връзка със съдебния контрол върху актовете на прокуратурата, с които се отказва да се образува досъдебно наказателно производство, няма нищо общо със сега дебатирания законопроект! Нека да направя отново ретроспекция, след като я направих при представянето на Законопроекта. Темата за отчетността на главния прокурор беше тема и на конституционните промени от края на 2015 г. Нека да напомня на пленарната зала, че и тогава съвсем ясно беше посочено, че има необходимост и от промяна на Закона – това стана факт в началото на 2016 г. и оттогава прокуратурата не е йерархична структура! Твърденията, че и кариерното развитие на всеки един прокурор или следовател, и инстанционният контрол върху техните актове няма как да бъдат осъществени, уважаеми народни представители, от главния прокурор – мисля, че това стана ясно и в дебата в Комисията по правни въпроси, и в дебата в пленарната зала по Доклада, за който настояха колегите от парламентарната група на „БСП за България“ и който разглеждахме, уважаеми господин Председател, преди два месеца! Но въпреки това, днес отново водим дебат, в който не се излагат аргументи, отново със заучени политически фрази се казва, че това не става, онова не става, че съответният проект трябва да бъде хвърлен в кошчето! Уважаеми народни представители, направете и Вие в крайна сметка поне едно предложение и нека да дебатираме по него! И това предложение да е свързано с тази тематика! (Реплики на народния представител Корнелия Нинова.) Съвсем ясно заявихме, че имаме категоричната позиция, че трябва да бъде приет такъв механизъм. Съвсем ясно заявихме, че има база този проект да бъде надграден. Съвсем ясно заявихме, че ще се вслушаме във всички разумни бележки и предложения, които бъдат направени по тематиката. Именно поради тази причина, още преди разглеждането на Законопроекта в пленарната зала, дадохме ясен знак, че сме готови да преосмислим включително въпроса кой може да направи предложението до Пленума на Висшия съдебен съвет, който ще избира тази фигура, и че ще внесем предложение между първо и второ гласуване всеки един кандидат за тази длъжност да може да се самономинира. Смятаме, че това е предложение, което си заслужава да бъде обсъдено. Наистина в общественото пространство се повдига от няколко години въпросът за това как Прокурорската колегия ръководи кадровата политика. Уважаеми народни представители, Конституцията и промените в нея от 2015 г. обаче са достатъчно ясни! Сметнахме за необходимо, подготвяйки този законопроект, да се съобразим, уважаеми народни представители, и с мнението, което даде Венецианската комисия по Законопроекта на Министерския съвет от миналата година. Именно и поради тази причина преценихме, че решението за назначаване на тази фигура трябва да се вземе от Пленума на Висшия съдебен съвет, защото само така може да се гарантира независимостта на този прокурор по разследването срещу главния прокурор. В крайна сметка, като сме получили едно такова ясно становище, естествено е, че ще се съобразим с него. В заключение, уважаеми народни представители, отново искам за повторя категоричната ни позиция, че ние възнамеряваме да приемем това предложение, то да стане факт преди края на мандата на това Народно събрание, едновременно с това да стартира и процедурата по избор на прокурор по разследването срещу главния прокурор.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, задавам си няколко въпроса преди да вземем окончателно решение с гласуването по повод предложения законопроект, един от вносителите на който сте и Вие. Питам се дали има конкретна информация, която бихте могли да ни предоставите за европейските правни системи на представителите във Венецианската комисия, и тези правни системи предвиждат ли подобна фигура? Позната ли е фигурата на наблюдаващ, надзорник или проверяващ главния прокурор в техните страни? Все ми се струва, че дължим такава информация, доколкото приемаме мнението им за изключително ценно и задължително, което не е така, по отношение на нашата страна – тогава, когато обсъждаме вътрешните закони. Питам се още, когато предлагаме тази процедура, която удивително наподобява процедурата по избор на главен прокурор, паралелен избор на главен прокурор, имаме ли предвид, че за избора, последният проведен, в резултат на който беше избран настоящият, нямаше втори кандидат? Понеже този избор, предложен от Вас в този законопроект, е втори поред, се задава логичният въпрос, къде беше този кандидат, който сега ще се окаже достоен като личност, като професионалист, да проверява главния прокурор? Защо той не беше конкурент на главния прокурор? Сигурни ли сме, че ще намерим такава личност? Да кажем обаче, че тук навлизаме в сферата на субективизма и личностната преценка. Като юрист задавам следния въпрос и държа да получа този отговор – след като процедурата, по която ще бъде проверяван главният прокурор, е подчинена на процедурните правила в действащия Наказателно-процесуален кодекс, защо изоставяме един основен принцип, едно основно правило, а именно случайният подбор на проверяващия по отношение на този, който е проверяван, случайният подбор, на който обърнахме огромно внимание както по отношение на прокурора, така и съдията, който ще постанови съдебния акт? Не е ли много по-лесно предварително известният проверяващ да бъде манипулиран, най-общо казано, да бъде стимулиран или репресиран по начин, който да мотивира и да моделира неговия избор при евентуална наложила се проверка? (Шум и реплики.) Аз мисля, че тук сме в грубо противоречие с правните принципи, и то грубо, необяснимо противоречие! Хората казват: „Ако знам къде ще падна, сламица ще си постеля.“, но ние като че ли се занимаваме с това…

…да подложим възглавничка при евентуално падане и да омекотим удара. Благодаря.

Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Нотев – да, подготвяйки Законопроекта, направихме необходимото и аз очаквам от Министерството на правосъдието да отправят запитване и да видим къде, в кои правни системи, в кои съдебни системи има някаква подобна фигура. Нека да Ви обърна внимание обаче, уважаеми господин Нотев, че и в множество държави – членки на Съвета на Европа, като помощен орган, какъвто се явява Венецианската комисия, няма такава фигура на главния прокурор, каквато има заложена в нашето законодателство и в нашата Конституция. В крайна сметка след като един въпрос се дебатира повече от няколко години, уважаеми господин Нотев, разбира се, че трябва да се предприемат стъпки в това да се намери съответното решение. Дали сме прави, времето ще покаже. Искам да Ви обърна внимание по отношение на това как се води една процедура от Висшия съдебен съвет, която касае магистрат от независимата съдебна власт, не е работа на парламента, уважаеми господин Нотев. В заключение, нека отново за пореден път да потвърдя категоричната ни позиция, че ние трябва да работим в такава посока и да намерим правилно решение на въпроса, който се дебатира в общественото пространство от няколко години. Възнамеряваме да направим това до края на този мандат.

За.

Категорично за.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV на целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и на Споразумението между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, разработена от Janssen Pharmaceutica NV, № 002-02-24, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 декември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV на целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и на Споразумението между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, разработена от Janssen Pharmaceutica NV, № 002-02-24, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2020 г. На заседанието присъства заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева. Преди да се пристъпи към представянето на мотивите председателят на Комисията по здравеопазването доктор Даниела Дариткова обърна внимание на факта, че в комплекта документи по разглеждания законопроект има приложена Декларация за липса на конфликт на интереси и зачитане поверителността по придобиване от Комисията от името на държавите членки на ваксини срещу COVID-19, като същевременно нито в придружителното писмо, нито в мотивите е посочено тази декларация следва ли да бъде попълвана и от кого. Във връзка с това тя помоли вносителят да поясни как следва да се процедира с тази декларация от страна на Комисията по здравеопазването, съответно на Народното събрание, за да бъде спазена коректно процедурата по разглеждането и гласуването на Законопроекта. В отговор на поставения въпрос госпожа Начева уточни, че в конкретния случай не е необходимо да бъде подписвана горепосочената декларация. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Начева, която информира народните представители, че Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 („Advance Purchase Agreement“) е ратифицирано със закон, приет от 44-то народно събрание на 31 юли 2020 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.), и е в сила за Република България от 12 август 2020 г. Съгласно предвиденото в чл. 4 от Споразумението Комисията уведомява участващите държави, че възнамерява да сключи споразумение с производител от тяхно име, съдържащо задължение за придобиване на дози ваксина. В случай, че участваща държава членка не е съгласна със сключването на предварително споразумение за закупуване, съдържащо задължение за придобиване на дози ваксина или с условията на споразумението, тя има право да се откаже от участие чрез изрично уведомление до Комисията в рамките на пет работни дни. Според същия текст, ако държавите изрично не се откажат, се приема, че са съгласни със сключването на споразумението от Комисията от тяхно име и за тяхна сметка. В Министерството на здравеопазването на 8 октомври 2020 г. е получен проект на предварително Споразумение за ваксини, което да се сключи между Европейската комисия и производителя на лекарствени продукти Janssen Pharmaceutica NV. С Доклад до Министерския съвет, с изх. № 03-08-1685/14 октомври 2020 г., Министерството на здравеопазването е предложило за одобрение отказ от включване в Споразумението за предварителна покупка с фармацевтичната компания Janssen Pharmaceutica. С писмо, № 99-00-792/14 октомври 2020 г., до Европейската комисия България заявява изричен отказ от включване в Споразумението за закупуване на ваксина от производителя на лекарствени продукти Janssen Pharmaceutica NV. Предвид общоевропейската визия за осигуряване на равен достъп до ваксини на гражданите на Европейския съюз на свое заседание Министерският съвет одобри протоколно решение за предприемане на действия от страна на България за осигуряване на доставки от ваксината, предлагана от фармацевтичната компания Janssen Pharmaceutica NV. Правният механизъм за получаване на дози от тази ваксина следва да бъде реализиран чрез споразумение с друга държава членка, която да заяви и да предостави на България исканите количества от ваксината на същата цена и при същите условия, които биха били постигнати при участие в Споразумението. Отчитайки несигурността относно резултатите от клиничните изпитвания за останалите кандидат ваксини, беше предложено и с Протокол № 64 от извънредното заседание на Министерския съвет на 13 ноември 2020 г. одобрено предприемането на действия за сключване на договор за снабдяване с ваксини срещу COVID-19 от Janssen Pharmaceutica NV. С Решение на Народното събрание от 3 декември 2020 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.) е одобрено предложеното от Министерския съвет участие на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства AstraZeneca, Sanofi и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от СОVID-19, както и на предприемането на действия за сключване на договор за покупка на ваксини от Janssen Pharmaceutica NV. Съгласно предварителното Споразумение с Janssen Pharmaceutica е заложено разпределението на дози от ваксината за всяка държава членка да е пропорционално на база процент от населението. От държавите членки беше постигнато съгласие да бъдат предоставени за закупуване от Швейцария, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия част от общото количество. След допълнителни уточнения с Европейската комисия и Кралство Швеция като координатор на процеса на разпределение на количествата между държавите членки беше постигнато съгласие относно съответното количество за България. Доставката на ваксини за Република България от производителя Janssen Pharmaceutica NV ще се реализира чрез Споразумение за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV за целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и чрез Споразумение между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, разработена от Janssen Pharmaceutica NV. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването отправиха конкретни въпроси във връзка с причините Министерството на здравеопазването първоначално да изрази изричен отказ от включване в предварителното Споразумение с фармацевтичната компания Janssen Pharmaceutica NV, както и относно необходимостта от приемането на предлагания законопроект за ратифициране на Споразумението с Кралство Швеция. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: за 13, без против и въздържали се, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV на целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и на Споразумението между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, разработена от Janssen Pharmaceutica NV, № 002-02-24, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2020 г.“

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване.

За.

За.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV на целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и на Споразумението между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, разработена от Janssen Pharmaceutica NV Чл. 1. Ратифицира Споразумението за подпомагане на препродажбата от и между Република България и Кралство Швеция и Janssen Pharmaceutica NV за целите на закупуването и доставката на ваксина срещу COVID-19 за България и Споразумението между Кралство Швеция и Република България за препродажба на ваксина срещу COVID-19, разработена от Janssen Pharmaceutica NV. Чл. 2. Разпорежда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България споразуменията по чл. 1 да не се обнародват в „Държавен вестник“.“ Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 84, ал. 2, изречение второ от Правилника правя следното предложение за редакционна поправка поради допусната техническа грешка в текста на вносителя: в наименованието на Закона думите „на целите“ да се заменят със „за целите“.

За.

За.

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на решение за одобряване участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства CUREVAC AG и Moderna Switzerland GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, № 002-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 17 декември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за одобряване участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства CUREVAC AG и Moderna Switzerland GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, № 002-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2020 г. Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 („Advance Purchase Agreement“), е ратифицирано със закон, приет от 44-то народно събрание на 31 юли 2020 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.), и е в сила за Република България от 12 август 2020 г. Съгласно Споразумението Европейската комисия предлага на държавите членки да сключи от тяхно име два вида предварителни споразумения. Първият дава право за придобиване на дози ваксини, съгласно чл. 3 от Споразумението, а вторият – задължение за придобиване на дози ваксини, съгласно чл. 4 от Споразумението. Към момента има едно предложено споразумение, даващо право за придобиване на ваксини, а всички останали споразумения обвързват държавите членки със задължение да придобият заложените количества ваксини, определени на база процент от населението. Споразумението предвижда авансово финансиране за фармацевтичните компании, които инвестират в производствен капацитет преди получаване на разрешение за употреба за ваксини за COVID-19, което e за сметка на бюджета на Европейския съюз чрез Инструмента за спешна подкрепа (ESI). В Споразумението е предвидена възможност при изчерпване на бюджета на ESI, но при интерес от определени държави за сключване на допълнителни предварителни споразумения с производител, бюджетът на ESI да бъде допълнен чрез доброволни вноски от държавите, които имат интерес от сключване на споразуменията. Към момента Европейската комисия вече провежда преговори с общо седем компании, от които има три сключени споразумения с AstraZeneca, Sanofi и Janssen Pharmaceutica NV и предстои сключване на четвърто с Pfizer Inc. и BioNTech. Ваксините са разпределени в 3 основни категории – аденовирусни, антигенни (Spike protein) и РНК ваксини. Аденовирусни ваксини се разработват от компаниите AstraZeneca и Janssen Pharmaceutica NV, антигенни ваксини се разработват от компаниите Novavax и Sanofi Pasteur, а РНК ваксини се разработват от компаниите CureVac, BioNTech и Moderna. Разработваните от фармацевтичните компании ваксини са в различна фаза от провеждане на клинични изпитвания и се очаква да получат разрешение за употреба по различно време. При наличие на положително становище от Европейската агенция по лекарствата ще може да се издаде разрешение за употреба по централизирана процедура, като се очаква то да бъде издадено под условие в съответствие с европейското законодателство в областта на лекарствените продукти. Доставката на всички ваксини ще бъде възможна след получаване на разрешение за употреба, като Европейската комисия разполага с прогнозна информация за планираните възможности за одобрение и етапите за доставка на ваксините. Отчитайки гореописаната несигурност в получаването на разрешение за употреба за всяка от изброените ваксини от предлаганото от Европейската комисия портфолио, Европейската комисия активно защитава тезата за обезпечаване от страна на всяка държава членка на количества ваксини от всеки един от посочените производители. Единното европейско портфолио от ваксини следва да обезпечи достигането на сигурни и ефективни ваксини до всички граждани на Европейския съюз. Поддържането на единно портфолио за ваксини от всички държави членки на Съюза и декларирането на солидарност в усилията за излизане от кризата с COVID-19 e основна задача на държавите членки в условията на безпрецедентна пандемична криза. Широкото общоевропейско портфолио ще гарантира сигурен достъп на европейските граждани до ваксина за COVID-19. Въз основа на Споразумението за предварителна покупка Европейската комисия възлага на изпълнителя да се ангажира да произведе и да достави приоритетно определени количества дози от ваксините, които ще бъдат поръчани от участващите държави членки, на цена и при условия, включително срок, договорени съгласно Споразумението. С Решение № 841 на Министерския съвет от 2020 г. се направи предложение до Народното събрание за одобряване участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти AstraZeneca, Sanofi и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от СОVID-19 и предприемането на действия за сключване на договор за покупка на ваксини от Janssen Pharmaceutica NV. Предложението на Министерския съвет е одобрено с решение на Народното събрание от 3 декември 2020 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.) Аналогично на горепосочената процедура следва Народното събрание да одобри и участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти CureVac и Moderna предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от СОVID-19. Ваксината на CureVac AG трябва да се съхранява при минус 60° C, а тази на Moderna между минус 25° С до минус 15° C, поради което ще e необходимо осигуряването на допълнителни минусови хладилни съоръжения с температурен мониторинг както на национално ниво, така и в регионалните здравни инспекции, тъй като температурата на съхранение е различна, което прави невъзможно използването на едни и същи хладилни съоръжения. Във връзка с продължаващите клинични изпитвания и липсата на разрешение за употреба, към настоящия момент включването на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти CureVac AG и Moderna Switzerland GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от СОVID-19 допълнително ще гарантира сигурен достъп на българските граждани до ваксина за COVID-19. Предварителните споразумения предвиждат възможност при определени условия участващите държави да дарят, както и да препродадат количества ваксини на други държави или публични институции със съгласието на изпълнителя. Препродажбата следва да е на цената, която е платена за ваксината. Ако се извърши препродажба, на която и да е трета държава, участващата държава, която препродава дози, има задължение да възстанови на Европейската комисия авансовото плащане за доза, платена от Комисията на изпълнителя. В хода на дискусията председателят на Комисията по здравеопазването доктор Даниела Дариткова направи предложения за редакционни поправки, с които се цели прецизиране на текста на Проекта на решение, както и да се посочат правното и фактическото основание за приемането му, а именно чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка със Закон за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.). Беше предложено в наименованието на решението след думата „одобряването“ да се добави „на“ и думата „лекарства“ да се замени с „лекарствени продукти“, а в текста на решението след думата „одобрява“ да се добави „предложеното от Министерския съвет“, думата „участието“ да се замени с „участие“ и думата „лекарства“ да се замени с „лекарствени продукти“. Народните представители единодушно подкрепиха предложените редакционни поправки, които следва да бъдат отразени в текста на разглеждания проект на решение. Въз основа на извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 12, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването подкрепя по принцип Проект на решение за одобряване участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарства CUREVAC AG и Moderna Switzerland GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19, № 002-03-17, внесен от Министерския съвет на 17 декември 2020 г., и предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение с редакционните поправки, приети от Комисията, както следва: „Проект! РЕШЕНИЕ за одобряване на участието на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти CureVac AG и Moderna Switzerland GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19 Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка със Закон за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.) РЕШИ: Одобрява предложеното от Министерския съвет участие на Република България в сключените от Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти CureVac AG и Moderna Switzerland GmbH предварителни споразумения за покупка на ваксини във връзка с пандемията от COVID-19.“

За.

За.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-114, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители На редовно заседание, проведено на 16 декември 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-114, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 10 декември 2020 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Искрен Веселинов. Със заповед на министъра на здравеопазването в края на миналия месец се въведоха редица сериозни противоепидемични мерки и ограничения, които ще имат критични последици за икономиката на страната, увеличаване на безработицата, увеличаване на дълговете на хората, намаляване на техните доходи и респективно качеството на живот. В тази тежка ситуация по отношение на бизнеса и хората има нужда от целенасочена реална законодателна държавна подкрепа. С предложената промяна се дава възможност по време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна да се намали размерът или да се освободят от плащане на вноските за наем и за ползване на имоти – държавна или общинска собственост, физическите и юридическите лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в тези имоти вследствие на ограниченията и мерките по време на пандемията. В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от изготвянето и приемането на Законопроекта. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-114, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и туризъм по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-118, внесен от Даниела Савеклиева на 16 декември 2020 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 16 декември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-118. Законопроектът бе представен от народния представител Даниела Савеклиева. Според вносителя целта на предложения законопроект е засегнатите от заповедите на министъра на здравеопазването затворени отделни бизнеси предвид ковид кризата да могат да се възползват максимално широко от предоставената държавна помощ, така че да се запазят работни места и да се предотвратят фалити. Предвижда се в процедурата на подбор на проектните предложения да участват и да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ и на фирми, които имат наложени наказания по Кодекса на труда и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В последвалата дискусия несъгласие със Законопроекта изразиха Румен Гечев, Жельо Бойчев, Адлен Шевкед и Валери Симеонов. Основният им мотив беше, че не следва да се поощряват нередовни бизнеси и те да се изравняват с тези, които са били коректни към работниците си и към държавата. Народният представител Петър Кънев коментира, че твърде често нарушенията, констатирани от Главна инспекция по труда, са във връзка с администрирането на правила и процедури, работна обстановка и други подобни, заради което бизнесът не следва да се лишава от подкрепа. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 9 гласа, „въздържал се“ – 9 и „против“ – 2, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 054-01-118, внесен от Даниела Савеклиева на 16 декември 2020 г.“

За.

За.

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника на Народното събрание правя предложение двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците да бъдат обсъдени и на второ гласуване.

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение Законопроектът да бъде обсъден и на второ чете – и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, приети току-що на първо гласуване.

За.

За.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Тъй като процедурата е прецедентна, да уточним: „Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците. § 1. Създава се нов чл. 6в със следното съдържание: „Чл.6в. (1) По време на извънредната епидемична обстановка и два месеца след нейната отмяна министрите, областните управители и ръководителите на други ведомства, предоставили под наем или за ползване имоти – държавна собственост, или общинските съвети, предоставили под наем или за ползване имоти – общинска собственост, може да приемат решения, съответно да издадат заповеди за намаляване размера на вноските за наем и за ползване или за освобождаване от заплащането им изцяло или частично от физически и юридически лица – наематели или ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си в имота вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредната епидемична обстановка. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с финансови и други документи, удостоверяващи ограничаването или преустановяването на дейността на физически и юридически лица – наематели или ползватели.“ Заключителни разпоредби „§ 2. Законът влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

За.

За.

Благодаря, госпожо Председател. „Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. „§ 1. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нова ал. 10 и ал. 11: „(10) В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена и на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки и нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и на лица, чиито задължения са отсрочени, разсрочени или обезпечени. (11) Обстоятелствата по чл. 3 и 4 от Закона за малките и средни предприятия при участие в процедура за подбор на проектни предложения и сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ може да се посочат от кандидата и във Формуляра за кандидатстване към проектното му предложение.“ 2. Досегашната ал. 10 става ал. 12. Заключителна разпоредба „§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Госпожо Председател, редакцията, която искам да направя, е в ал. 10 след думите „по чл. 162, ал. 2, т. 1“ да се добави и „т. 7.“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

За.

За.

За.

За.

Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група на „БСП за България“ моля за 30 минути почивка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание На редовно заседание, проведено на 17 декември 2020 г., Комисията по културата и медиите обсъди Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание Изготвянето и приемането на Процедурните правила е в изпълнение на чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 10, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция. Българската телеграфна агенция се управлява и представлява от генерален директор, който се избира и освобождава от Народното събрание. Мандатът на генералния директор е от 5 години. По-време на заседанието народният представител Иван Ченчев предложи удължаване на срока за внасяне на предложения за кандидати за генерален директор, което не беше прието от Комисията. След проведеното обсъждане и гласуване с 16 гласа „за“ без „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и на процедурата за избор от Народното събрание: I. Предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция. 1. Предложения за кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция могат да се правят от парламентарни групи или от народни представители. Предложенията се внасят в писмена форма чрез председателя на Народното събрание до Комисията по културата и медиите в срок до 15 януари 2021 г. включително. 2. Предложенията за кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция се придружават с писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на кандидата. Към предложенията се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата по образец съгласно приложение № 1 към решението; б) подробна автобиография; в) заверено от кандидата копие от диплома за придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“; г) декларация по образец съгласно приложение № 2 към решението, че кандидатът притежава българско гражданство и отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската телеграфна агенция; д) декларация по образец съгласно приложение № 3 към решението, че за кандидата не са налице обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 4, 6 и 7 от Закона за Българската телеграфна агенция; е) копия от трудова и/или осигурителна книжка, които удостоверяват наличието на професионален стаж в областта на средствата за масова информация, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция; ж) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия по образец съгласно приложение № 4 към Решението. 3. Обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за Българската телеграфна агенция се установяват служебно от администрацията на Народното събрание. II. Публично оповестяване на документите 1. Предложенията за кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция и документите към тях се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 2. Публикуването на предложенията и документите по т. 1 се извършва в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации могат да представят на Комисията по културата и медиите, в срок не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени по време на изслушването. 4. Средствата за масова информация могат да изпращат в Комисията по културата и медиите въпроси към кандидатите, които да бъдат поставени по време на изслушването в срок не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите. 5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София 1169, пл. „Княз Александър І“ № 1, Комисия по културата и медиите или по електронен път на адрес: kkm@parliament.bg. 7. Становищата и въпросите по т. 3 и 4 се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация. ІІІ. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия 1. Кандидатите за генерален директор на Българската телеграфна агенция се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по културата и медиите. 2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. ІV. Проверка на представените документи за допускане на кандидатите до изслушване 1. Комисията по културата и медиите проверява представените документи и дали кандидатите отговарят на съответните законови изисквания за заемане на длъжността. 2. Комисията по културата и медиите може да изисква допълнителна информация, както от кандидатите, така и от съответния компетентен орган. 3. До изслушването не се допускат кандидати, които не са представили документите по Раздел І, т. 2. 4. След извършване на проверката Комисията по културата и медиите изготвя списък на кандидатите, които са допуснати до изслушване. Списъкът се изготвя по азбучен ред на собствените имена на кандидатите и се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. V. Изслушване на кандидатите 1. Комисията по културата и медиите изслушва само допуснатите кандидати, като поредността се определя съгласно списъка по Раздел ІV, т. 4. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по културата и медиите, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението – до две минути за всеки кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа на кандидата. 4. На всеки кандидат се дава възможност за лично представяне, включително за допълване на данни от професионалната си биография и да изложи вижданията си за развитие на Българската телеграфна агенция – до 15 минути. 5. Народните представители могат да задават въпроси към кандидатите, включително и въпроси, съдържащи се в становищата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – до две минути за всеки кандидат. 6. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 5 – до 10 минути. 7. Председателят на Комисията по културата и медиите представя в резюме становищата и задава въпросите, постъпили в Комисията по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко. 8. Кандидатите отговарят на поставените им въпроси по т. 7 – до 10 минути. 9. От заседанието за изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 10. Комисията по културата и медиите изготвя и внася в Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите със съдържанието, определено в чл. 93, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Към Доклада се прилагат списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и проект на решение за избор на всеки кандидат. 11. Отказът на кандидат от участие в изслушването или оттегляне на кандидатура от вносителя не спира процедурата по отношение на останалите кандидати. VІ. Избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Комисията по културата и медиите представя на Народното събрание Доклада за проведеното изслушване на кандидатите. 3. Всеки кандидат се представя от вносителя на предложението – до две минути за всеки кандидат. 4. След представяне на Доклада по т. 2 и на кандидатите Народното събрание провежда разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. 6. В случаите, когато има няколко кандидати, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените им имена, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. 8. В случай че двама или повече кандидати са получили равен брой гласове, се провежда повторно гласуване между тях. 9. В случай че никой от кандидатите не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 10. В случаите, когато при повторното гласуване по т. 9 никой от кандидатите не получи необходимите гласове или когато някой от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция. 11. Когато няма кандидат, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор на генерален директор на Българската телеграфна агенция от Народното събрание. VII. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество 1. В срок до един месец след приключване на процедурата за избор избраният генерален директор на Българската телеграфна агенция подава декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и чл. 11, ал. 2 от Закона за Българската телеграфна агенция по образец съгласно Приложение № 5 към решението. 2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 генералният директор на Българската телеграфна агенция подава декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно Приложение № 6 към решението.“ Следват шест приложения към процедурните правила.

Моята процедура е следната, господин Председател, относно неизпълнено Решение на Народното събрание от точно преди една година – 13 декември 2019 г. Народното събрание взе решение след инициатива на група народни представители от Българската социалистическа партия министърът на регионалното развитие в срок до 15 май 2020 г. да подготви и обяви за обществено обсъждане Проект за нов закон за ВиК, тъй като проблемите във водния сектор, отказът от мерки, реформи и решения са запазена марка на това управление. Задължи се да ни информира два пъти годишно за напредъка по изпълнението на Стратегията за развитие и управление на ВиК и при необходимост да предложи на Министерския съвет нейна актуализация. Проектът бе обявен за обществено обсъждане половин година след това. Още в началото бе върнат на поправителен. До момента има второ обществено обсъждане.

Една година чакаме безуспешно госпожа министърката да представи двата си отчета според решението – в юни и в декември месец. Днес е последното заседание за месец декември, а такъв отчет нито в месец юни, нито сега е представен.

Затова, господин Председателстващ, съжалявам, че председателят на Народното събрание, който също е длъжен да упражнява контрол по изпълнение на решенията си тръгна, но да информирате госпожа Аврамова – тя ме слуша в момента, тъй като колегата зададе един въпрос преди една седмица и спешно получи някакъв отговор, който не прилича на никакъв отчет, а някакъв доклад. Провалите, господин Председателстващ…

…са Ваше право, но задълженията…

…да търсим отговорност за тях, са наше задължение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Само да внеса информация относно процедурата, която току-що беше направена. През месец юни, изпълнявайки решението на Народното събрание, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е внесло доклад, както е записано в Решението, за състоянието на ВиК сектора и изпълнението на Стратегията през месец юни. През месец декември – вчера или онзи ден, е внесен доклад, който е при председателя на Народното събрание, адресиран е до него, така че Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изпълнило ангажиментите си и месец декември да внесе Доклад по изпълнението на Стратегията и състоянието на ВиК сектора в България. Благодаря.

Господин Председателстващ, Вие, ако сте доволен от отговора на госпожа Аврамова, аз не съм. Обяснете ѝ, че на сайта на Министерството на регионалното развитие такъв доклад от месец юни няма. Казвам още веднъж: обяснете ѝ, че съобщението днес и пожарникарският доклад и отчет, който беше внесен, беше за това, че Любомир Бонев в петък зададе един подобен въпрос защо това не е изпълнено. Сега, за да замажем проблема, спешно представихме някакъв доклад, за да отбием номера. Но както виждат – българското общество знае, точно така се управлява, замазвайки проблемите. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, правя процедура за допуск в залата на професор Олег Асенов, който е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Благодаря, уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители… (Силен шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Най-лошата година, която съвременното човечество някога е изживявало.“ Така авторитетното списание „Тайм“ определи 2020 г. Почти 12 месеца минаха под знака на COVID-19. Изкушавам се да припомня, че парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ още на 19 февруари първа постави въпроса в тази зала за готовността на България да посрещне заразата. Някои от Вас се подсмихваха, други казваха, че тази тема си е за лекарите и няма място в парламента. Знаем всички какво знаем после. Факт е, че ВОЛЯ отново демонстрира онзи прагматичен нюх, развит в успешния бизнес, откъдето идваме, нюх на отличните мениджъри, който е толкова нужен на всеки политик. Бяхме прави, при това за пореден път. Ще припомня и още нещо. В самото начало на мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание през месец юни 2017 г. … (Силен шум.) Господин Председател, да Ви помоля да въведете ред в залата. Вече, госпожо Председател, извинявам се.

През месец юни 2017 г. ВОЛЯ предложи нещо необичайно за парламентарния живот, но крайно необходимо, а именно да работим цял месец приоритетно само по здравната реформа, за да се решат веднъж завинаги всички проблеми в сектора. Никой от Вас обаче не подкрепи тази идея. Сега всички говорите колко е нужна такава реформа, защото берем плодовете на експериментите в здравеопазването, които всички Вие, докато сте се изреждали на власт, сте правили. Не може повече да има експерименти със здравето и живота на българските граждани. Много изречения мога да започна с думите „ако ни бяхте послушали“ или „ако бяхте послушали внимателно Веселин Марешки и неговите визионерски предложения“. Мога да дам примери за полезни идеи на ВОЛЯ и на нашия лидер, които Вие отказвахте да чуете. Предпочетохте постоянните разправии между управляващите и лявата опозиция, обаче само пред камерите. В кулоарите нямахте проблем да се договаряте за неща, които обслужват тяснопартийните Ви интереси. Веднага давам и пример: случаят с държавните субсидии за партиите. Трябваха Ви 15 минути. Щеше да е чудесно, ако също толкова бързо се разбирахте и за мерки в интерес на българите. Ето това липсваше в този парламент през тези тежки месеци на изпитание както за света, така и за България – сплотеност, мисъл за народа. Как живяха българите през тази година? Как се лекуваха? И колкото и тежко да е, ще кажа и това: как умираха? Защото примерите за нехуманно отношение към болни хора заради неуредиците в болниците изумиха всички ни. (Силен шум.)

Колеги, всички се надяваме, че този невиждан здравен прецедент, довел до толкова жертви, до срив на икономиките, до глобални проблеми, ще ни предизвика да се променим, да станем по-отговорни, по-състрадателни и по-човечни през следващата година. В обществото ни е натрупано огромно отчаяние и агресия. Негативизмът ни залива отвсякъде. Това е грешен път. По него няма нито развитие, нито щастие, нито благоденствие. Примерът за промяна трябва да дойде от нас, от политиците. Не е време за лични амбиции, за политически инат и за тяснопартийни интереси. 2021 г. ще бъде изключително важна година за България. Предстои избор на нов парламент, което значи, че народът ще посочи как иска да живее в следващите години. Само след месец всякакви кандидати за властта ще започнат да се снимат с хората, да им обещават за пореден път светло бъдеще. Всички изведнъж ще се сетят за проблеми, за които ние от ВОЛЯ алармираме вече четири години. Както споменах, спешни и кардинални реформи в здравеопазването, повишаване на качеството на образованието, сигурност дори и в най-малките села, грижа за пълнолетните и образованите родители за малкия и средния бизнес. Затова подехме кампанията за безплатни лекарства на децата до 14-годишна възраст, които са ученици, както и за пенсионери над 65-годишна възраст. Една важна и полезна мярка в тази трудна ситуация. Не ни подкрепихте. А близо 200 хиляди българи казаха „да“ на тази идея. Не сме питали всички. Вероятно са милиони. През изминалата година парламентарната група на ВОЛЯ беше отговорна опозиция. Подкрепяхме полезните за българите мерки, критикувахме идеи, които са безплодни, непрофесионални или лобистки. Стремяхме се да вземем правилните решения така, че България да се развива стабилно, без излишни сътресения и рискове. Бяхме често критикувани за това. Но в крайна сметка разумните хора разбраха, че сме били прави. Политиката не е хазарт. Политиката е отговорност. Смятаме, че това е правилното поведение за една отговорна и родолюбива партия, каквато е ВОЛЯ. Така ще продължим и до края на мандата, както и в следващия, ако народът иска да бъде представен от хора, които не са оплетени в корупционни схеми, които са тук с едничката мисъл да бъдат полезни на обществото и страната си. Колеги, очаква ни сложна година. Нека си дадем сметка за отговорността, която всеки един, наричащ себе си политик, носи пред народа, особено в този тежък за всички период. Нека има повече разум и съпричастност към проблемите на нашите сънародници. Над политиката, над която и да е партийна цел, над егото стои човечността. Нека не го забравяме. Нека Новата година да донесе на всички ни здраве и много по-добри дни за всички българи! Благодаря Ви, госпожо Председател.

Да, благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър, господин Асенов! Ако направим една бърза справка в Деловодството на настоящото Народно събрание, ще установим, че по искане на граждани са зададени стотици въпроси от народни представители във връзка с ремонта или строителството на различни пътища и пътни съоръжения в цялата страна. Отговорите на тези въпроси от страна на госпожа Аврамова и нейния предшественик господин Нанков са практически бланкетни и могат да се обобщят с едно единствено изречение. (Реплики на народния представител Вежди Рашидов.)

„Ремонтът е необходим, но ще бъде направен, когато заработи тол системата.“ Край на цитата! Е, уважаеми колеги, това се превърна в една мечта на нашите мечти, защото милиардите от тол таксите се оказаха мираж. Министър-председателят и неговите министри ни убеждаваха, че с електронната система за събиране на пътни такси ще се въведе справедливият принцип: който замърсява и руши повече пътищата, плаща и повече. Равносметката от първата година на тол системата обаче показва, че собствениците на леки автомобили са платили двойно повече от тези на автобуси и камиони. Факт е, че „печатницата за пари“, както я нарече преди време премиерът Борисов, не успява дори да покрие направените инвестиции за изграждането на електронната система. От БСП от самото начало на появяването на идеята за изграждане на тол система и за разделянето на таксуването на леките автомобили и тежкотоварните превозни средства многократно настоявахме за няколко простички, но много важни неща: Първо, системата да бъде въвеждана поетапно, като първоначално обхване само автомагистралите и пътищата първи, евентуално втори клас. Второ, тарифите да бъдат определени и внимателно комуникирани с транспортния бранш, достатъчно по-рано преди стартирането на тол системата. Трето, спрямо определените тарифи и обхват да се избере система, която да бъде преди всичко ефективна и да гарантира събирането на достатъчно средства за изграждането и поддържането на една модерна пътна инфраструктура. Четвърто, оператор на тол системата със съответния достъп до чувствителна информация, която се гарантира в рамките на системата, да бъде само и единствено държавата, като за целта се създаде държавно предприятие, което да управлява система, да осъществява необходимото взаимодействие със системите на МВР и Агенция „Митници“ и, разбира се, да събира приходите на ползвателите. Отделно, от всичко казано от БСП, правителството плати 20 млн. лв. на Световната банка за изготвяне на доклад за въвеждане на тол системата в България, който макар да има своите недостатъци, съдържаше основна част от предложенията на БСП. За всяка една от посочените точки ние направихме съответните предложения за законови промени и инициирахме няколко питания и изслушвания, в това число на министър-председателя Бойко Борисов. За съжаление, нашият глас остана „глас в пустиня“, а резултатите от тази липса на чуваемост от страна на управляващите са видими за всички. От януари до декември тази година са събрани 2,5 пъти повече приходи от електронни винетки, отколкото от тол такси. Приходите от винетки възлизат на 258 млн. лв., а от тол таксите – 103 млн. лв., за периода 1 януари – 8 декември 2020 г. Заложените в бюджет 2020 г. приходи от тол такси бяха 450 млн. лв., което означава, че неизпълнението ще е над 3 пъти. Към момента още не е ясно дали ще могат да бъдат постигнати миналогодишните резултати, когато приходите от електронни винетки надхвърлиха 392 млн. лв. Към 8 декември приходите от винетки и тол такси възлизат на 361 млн. лв. Друг парадокс е, че първоначално по договор тол системата трябваше да бъде собственост на българската държава, в конкретния случай ключът за достъп до нея да е в АПИ, в действителност се оказа, че това ще се случи евентуално чак след пет години и срещу нови 141 млн. лв., освен вече платените 180 млн. лв. за изграждането на системата. На практика тол системата се дава на концесия. Причината? Националното тол управление нямало капацитет да управлява поръчаната уникална тол система. Припомням обаче, че в тол управлението са назначени около 900 щатни служители. Освен това няма как да не си зададем въпроса: какви са гаранционните условия във връзка с пускането в експлоатация на електронната система? Предвидена ли е поддръжка и сервиз на системата след пускането ѝ в експлоатация, при какви условия? С допълнителен договор ли са уредени тези взаимоотношения или са част от основния договор? Каква е ролята на служителите на АПИ, които следят за функционирането на системата и изпълняват ли дейности, които следва да бъдат изпълнени от изпълнители по договора с Консорциума „Капш“? В тази връзка няма как да не припомня и още една лъжа, на по-предишния, но пък дългогодишен министър на регионалното развитие от ГЕРБ госпожа Лиляна Павлова, която ни уверяваше, че държавата ще е единственият собственик и стопанин на електронната система за пътни такси, с думите, казани пред БНТ през януари 2017 г., а именно: „Това са чисто, бих ги нарекла, лобистки интереси на фирми, които искаха да си продадат техните си системи. Ние сме заложили така в документацията – тръжната, че системата да е българска, правата, сорскодът да е български, на Министерството и на Агенцията, да не се дава в чужди ръце, да не се плащат лицензи. Искаме наша, българска – с наши права, за да си управляваме. Това са елементи на националната сигурност, така че тук също има един такъв интерес.“ Затварям кавичките! В настоящата ситуация в България обаче сега „Капш“ хем не понесоха финансовия риск за изграждането на системата, хем на практика ще получат фиксирана сума от 22 млн. лв. на година, без да носят отговорност за размера на приходите от пътни такси. Всъщност фиаското на тол системата беше предизвестено от многото скандали, предизвикани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от АПИ, още по време на самото възлагане на поръчката за изработка на електронната система за пътни такси, както и по времето на нейното изпълнение. Например седмици преди да бъде избран изпълнителят, през септември 2017 г. беше разпространено фалшиво решение на Пътната агенция, с което АПИ възлага поръчката на „Капш“. Случаят беше предаден на Държавна агенция „Национална сигурност“, а поелите тогава отговорност анонимни хакери твърдяха, че става дума за реалното класиране, което е било известно още преди отварянето на офертите. Така или иначе по документите класирането се различаваше от крайния резултат, но победителят наистина се оказа „Капш“. Всъщност и тук има много неясноти около методиката за оценка на подадените оферти на кандидатите, където се съдържат подпоказатели за оценка на техническото предложение, които нямат ясно дефинирани скали за разграничаване на едно предложение от друго, и за поставяне на съответния брой точки. Неясно и до днес остава също така по какъв начин е определена прогнозната стойност на обществената поръчка и от кого? Големите проблеми обаче започнаха след подписването на договора, а именно, че със серия ходове държавата постави себе си в лоша позиция, а Консорциума – в доста благоприятна откъм пари и срокове. Първата такава стъпка беше допълнителното споразумение, което тотално промени условията и предмета на поръчката. Например първоначалният договор предвиждаше 40% от сумата да бъде платена едва когато системата за електронна винетка заработи, и всички точки за контрол са монтирани, а останалите пари – когато заработи толът. Това, разбира се, значи финансов риск, който компаниите трябваше да поемат. Вместо това с помощ от Анекса изпълнителят получи парите на два транша, като първият бе изплатен на по-ранен етап. Отпаднаха и някои задачи, сроковете бяха отложени. Споразумението беше откровено в разрез със Закона за обществените поръчки, тъй като измени сериозно заданието и условията. Според груби изчисления, дейностите, които бяха спестени, са за 20 млн. лв. Приблизителната оценка показа, че трудно може да се говори за припокриване на стойността на новите дейности с отпадналите. Сумата на договора обаче остана 180 млн. лв. с ДДС. Чудим се какво ли е наложило с допълнително споразумение да се направи промяна на схемата за плащане на изпълнителя и дали пък подписаното допълнително споразумение не е припокрило забава в изпълнението, тоест опростило ли е налагане на неустойки за забава изпълнението на договора? Интересно би било да се разбере и дали към момента на въвеждането на системата в експлоатация е било изпълнено техническото задание на 100% или част от заложените в заданието функции са доработвани и тествани след извършване на окончателното плащане. Освен това няколко месеца по-късно се оказва, че „Капш“ косвено има роля и в самата продажба на винетки и тол такси.

Първият избран национален доставчик на услуги – посредник между Агенция „Пътна инфраструктура“, става „Интелигентни трафик системи“, която единствена в България е имала договорни отношения с „Капш“ преди създаването на българската тол система. Фирмата подписва посреднически договор с Агенция „Пътна инфраструктура“ в средата на декември 2018 г. преди дори да бъдат публикувани финалните общи условия за кандидатстване. Въпросният посредник получава комисиона от 7% от всички събрани пътни такси. (Сигнал, че времето е изтекло.)

Нека да е във времето за изказване.

В момента същият държи значителен процент от пазарния дял и продава повече винетки, и то от самото национално тол управление. Няма как да не припомним, че въпреки съпротивата на БСП управляващото мнозинство промени Закона за пътищата през 2019 г., така че джипиес фирмите да не могат да подават директно данни на АПИ и да сключват договори с държавата, а да трябва да ползват като посредник националните доставчици на услуги. Дотогава планът на АПИ да работи директно с тези джипиес компании, които са явно така наречени доставчици на декларирани данни. Ясно е, че въпросите около подготовката на обществената поръчка за изработка на електронната система за събиране на такси за ползване на републиканска пътна мрежа и изпълнението на сключения договор, включително допълнителното споразумение към него, са изключително много, а част от тях могат да доведат до идентифициране на индикатори за извършени измами. Допълнителни въпроси възникват и във връзка с последващата експлоатация на изработената електронна система. Размерът на изразходваните публични средства и тези, които следва да бъдат вложени, и допълващи или продължаващи дейностите по мониторинг и управление на електронната система са значителни и затова от парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме Народното събрание да приеме следното: „РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 7, ал. 1 от Закона за Сметната палата РЕШИ: Възлага на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки на Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на електронна система за събиране на такси за ползване на републиканска пътна мрежа. Проверката да обхване периода от началото на проектирането на системата до края на 2020 г.“ Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Аз и колегите ми се чувстваме изключително удовлетворени от това, че успяхме с въпросите си към Вас преди седмица по темата за тол системата, в страната да провокираме сериозен обществен интерес. Вашият отговор тук от тази трибуна на парламента миналия петък вече цяла седмица е обект на доста унищожителен разбор – и в медии, и в граждански форуми, сред анализатори и експерти. Както и да се прикриват с общи приказки, ситуациите, които поставя работата на тази тол система, повече от ясно е, че има много висящи въпроси около тази доста съмнителна и потайно реализирана система, която Вие миналия петък нарекохте „уникална“. Ние от БСП обаче сме длъжни да повтаряме и доразвиваме въпросите си към Вас и правителството, докато не получим истинските отговори, а не общи приказки, поредица и купища от цифри, които интерпретирате по доста различни начини. Ние не сме единствените, които продължават да недоумяват защо толкова огромна администрация се е заела да върши толкова еднотипна дейност. Служители на тол системата – 900 щат, отделно са КАТ, „Пътна полиция“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на вътрешните работи. В страни като Германия, с която винаги се сравняваме и все не успяваме, по-глупави ли са от нас, че да имат една-единствена институция, която да покрива с всички правомощия този тип дейност? Само на Вас Ви изглежда, че разходните сметки на тол системата са приемливи. Цифрите сочат, че за трите тримесечия на 2020 г. харчът, разходите на Националното тол управление е над 60 млн. лв. и прибавете към тях 28 милиона годишно, които се очаква да се добавят с бъдещия анекс, който ще бъде сключен. Е, не Ви ли притесняват тези разходи от 90 млн. лв. годишно? Още по безнадеждно изглежда положението, ако си признаете, разбира се, че срещу този годишен разход никой не обещава ръст на инвестиции в пътищата на страната. Провалът в приходната част на тол системата има съвсем друго обяснение, което е може би повече, отколкото на Вас Ви се иска – не толкова кризата около пандемията е виновна, колкото криворазбраната премиерска щедрост да редуцира приходност в угода на всеки, който поиска. Тол системата падна жертва на този популизъм, това го казват хората, прочетете го, а ние в момента само го огласяваме. Нима сте забравили, госпожо Министър, че в началото на тол системата обещавахте 11 хил. км обхват от републиканската пътна мрежа? След съответни реакции това се редуцира до 6 хил. км, накрая оцеляха 3115 км по едни източници, при това само магистрали и първи клас пътища. Не кризата, а провалът още на старта на тол системата е причина броени дни преди края на 2020 г. да сме изправени пред ясните цифри, че имаме три пъти по-малко годишни приходи от тол такси от реално заложените 450 милиона, а по различни данни очакваните са 140. Накрая ще завърша с онова, което подчертах преди седмица: кога ще кажете цялата истина за онези 141 млн. лв., които в следващите пет години се каните да доплатите от името на държавата на фирмата оператор? Смятате ли, госпожо Министър, че държавният интерес като услуга и приход е достатъчно защитен, след като държавата в лицето на Агенция „Пътища“ реално ще има достъп до тол системата след цели пет години? Вие споменахте миналия петък, че този договор има опция да не бъде удължен. Да разбираме ли, че презумпцията е да бъде продължен? Госпожо Аврамова, това не е система, а прилича откровено на предварително организирана схема и тя наистина е уникална по начина, по който е организирана и създадена. Ние силно вярваме, че ще дойде време, ще дойде ред и българската справедлива прокуратура да се поинтересува от тази уникална уникалност. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще започна с част от думите на колегата, който говори преди мен, а именно, че се опитват да провокират някакъв обществен дебат по тази тема. Аз смятам, че не е точно дебат, а Вие се опитвате да провокирате поредния измислен скандал в държавата, който да мине през празниците и през домовете на хората в тези светли времена. Истината за тол системата е, че тя работи с един много добър успех. Системата е една от най-иновативните в цяла Европа, бих казал, в света и е една от най-модерните, най-гъвкави и с динамични възможности. Това е факт, който никой не може да го оспори. По отношение на финансирането на самата система всеки един от Вас в тази зала е наясно, че именно българската тол система е най-евтината в целия Европейски съюз и с най-евтина поддръжка. Това е факт, всички могат да го видят от документите. Няма нужда да правя сравнителен анализ с австрийската, френската, немската, унгарската, ако щете, и всяка една е в пъти по-скъпа от нашата като въвеждане в експлоатация и като поддръжка. По отношение на думите Ви, които казахте накрая, и въпросът Ви във връзка с тези допълнителни договорености, които се предвиждат с изпълнителя. Тук става въпрос за един съвсем нормален процес, който е практика във всички европейски държави, а именно поддръжката и мониторингът на системата. Системата не е нещо, което можем да го вземем от щанда и да го ползваме, да го консумираме за дълго време. Това е жив организъм, това е динамичен процес, който се развива във времето, който изисква своите ъпдейти, своята промяна, подмяна, поддръжка и така нататък. Именно с тази цел е направена тази обществена поръчка, като идеята е, както Вие споменахте, Сорс кодът да остане в държавата. Той е държавна собственост, но самото ноу хау изисква дълго време за неговото придобиване, защото не може една система, която е градена години и която изисква много усилия и ресурс, за няколко месеца да бъде прехвърлена чисто технически на специалисти, които никога не са работили с нея. Необходимо е достатъчно време, за да могат тези специалисти да навлязат в материята и да придобият необходимите знания, така че да се осигури една устойчивост и непрекъснатост на процесите. В крайна сметка, ако само за три дни бъде спряна или преустановена работата на системата, това ще доведе до огромни загуби за бюджета и голям хаос в системата. Така че това са причините да бъдат предприети тези действия и не е нещо скрито, напротив, всичко е открито, публично, качено е на сайтовете и всеки един от Вас може да се запознае с него. В добавка бих казал, че българската система е една от малкото в Европа, която стартира успешно от първия път. В по-голямата си част държавите успяват от втория или от третия път да стартират успешно своите тол системи. В България стартира от първия път, разбира се, с леки проблеми, които бяха решени на момента. Завършвайки, искам да Ви кажа, че Вашето предложение ще бъде подкрепено от нас. Съгласни сме с Вас и с Вашите тези, че всички процеси в държавата трябва да бъдат публични и трябва да бъдат оповестени в максимална степен на обществото. Затова подкрепям идеята да бъде направен пълен одит на целия този процес и обществото един път завинаги да се запознае с това какво се е случило през последните две години. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В последно време, в последните две години много неща се изговориха в тази зала и извън нея относно въвеждането на електронната система за таксуване по републиканската пътна мрежа. Фактите са си факти и нито една политическа атака не може да ги неглижира. От две години България има работеща, надеждна и бърза електронна система за таксуване при преминаване по републиканската пътна мрежа. Имаме интелигентна система, която работи в услуга на хората, подпомага контролните органи, подпомага институциите. Бъдещето е в дигитализацията и то не може да бъде спряно. Подобна сериозна реформа не може да се случи за един ден, но така е и с всички значими промени – изискват време, независимо дали са в икономиката, културата, здравния сектор или пътния. Спомнете си, че не беше далече времето, когато всички ние лепяхме винетни стикери по стъклата на автомобилите си, а днес винетки се купуват онлайн и от удобството на дома, дори направо от телефон. Системата непрекъснато се надгражда с нови функционалности в услуга на потребителите и в помощ на правоприлагащите органи. И тук искам да благодаря на всички служители от Националното тол управление и на всички, които работят в администрацията, тези, които ежедневно оперират системата, тези, които всеки ден са на пътя, които не жалят време и усилия в своята работа. Благодаря и на българските граждани за търпението, благодаря и на бизнеса. Тяхната подкрепа беше важна за нас. Две години след въвеждането електронната система е необратим факт и ползите от нейното съществуване растат с всеки изминал ден. Не е маловажно да се отбележи, за съжаление, че въвеждането на тол системата за тежкотоварния трафик съвпадна с ковид пандемията – време, което е изпитание за всички. Транспортният сектор също преминава през своите проблеми. Всичко това е според анализите на колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“, въпреки това приходите от тол такси са с ръст от 6% спрямо постъпленията през миналата година от електронни винетки за моторни превозни средства над 3,5 т. Увеличението е въпреки намаляването на превозите и превозните разстояния и реалното таксуване само на 3115 км пътища. Анализът показва също, че тежкотоварният трафик се обслужва основно от каналите на Агенция „Пътна инфраструктура“ през сайта, през мобилното приложение, през терминалите за самообслужване, през пунктовете в областните пътни управления. Делът е около 66%, а най-ползваната услуга е маршрутната карта. Какво показват анализите? Българската система е сложна и е една от най-ефективните в съотношение качество/цена. Ако я сравним със системите в страните, като Германия, Австрия и Словакия, ще видим, че дори при текущото си покритие цената ѝ на придобиване е в пъти по-ниска – не само като обща стойност, а и защото таксува едновременно тежкотоварния трафик на база на изминато разстояние и леките автомобили на база време. Обичайно в другите държави двата метода се въвеждат, поддържат и оперират независимо... (Шум.)

Искам да отбележа още нещо: електронната система е и инструмент за контрол и превенция на сивата икономика. Тоест трябва да бъдат отчетени не само преките ползи от въвеждането ѝ, като осигуряване на средства за ремонт и изграждане на републикански пътища, улеснен начин за заплащане, справедливост при заплащане на тол такси по схемата „който руши повече, заплаща повече“, а трябва да бъдат отбелязани и косвените ползи. Данните показват, че са налице увеличени приходи от декларирани повече реализирани курсове от транспортните фирми, което е реален успех за изсветляване на сектора,... (Шум.)

...а това означава по-големи приходи от данъци в хазната, както и равнопоставеност на всички превозвачи. Важният въпрос за мен е: накъде оттук нататък? Политиката ни в бъдеще ще е към промяна в обхвата на платената пътна мрежа, като поетапно ще бъдат включени повече пътни участъци, които се използват интензивно от тежкотоварния трафик, каквато е политиката и в други европейски държави. Подчертавам, че това ще бъде осъществено чрез промяна на съответните актове и съобразно икономическата обстановка в страната, и в продължение на активния диалог с транспортния бранш. Подготвени за толуване са 10 800 км републикански пътища. Няма да е трудно да се увеличи обхватът, но това ще стане в подходящия момент. Не вярвам, че има някой, който да смята, че сега е моментът и времето, в което трябва да предизвикваме трусове. В условията на корона криза, когато запазването на всяко едно място е от значение, нашата цел не е да фалираме бизнеси. Реформите в различни сектори от социално-икономическия живот в страната могат да се случат, когато има обединение и подкрепа от всички, независимо от политическата принадлежност. Затова моят апел е за повече обективност и съобразяване с новите реалности. Моето лично убеждение е, че е време конфронтацията и политизирането на всяка тема от нашия живот да отстъпи място на експертността и прагматизма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми народни представители, позволете ми в последния ден от тази сесия на Народното събрание да Ви пожелая светли Коледни празници! Бъдете здрави! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, предлагам да удължим работното време до изчерпване на предвидения за днес парламентарен контрол. Благодаря.

Уважаеми колеги, в рамките на малко нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и в духа на празниците, които предстоят, се обръщам към Вас в рамките на процедура, но всъщност с една молба. Заради тежката ситуация с коронавируса много от инициативите по една благотворителна инициатива за децата на загиналите и пострадалите служители на Министерството на вътрешните работи няма да се състоят тази година. Затова се обръщам към всички Вас и към гражданите, които ни гледат – на 1866 по един SMS за тези лица, за да можем и тази година, както и други години да им помогнем да почувстват част от празника и празненствата. Благодаря Ви, госпожо Председател. Извинявам се за нарушението на Правилника.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема министър Сачева, минаха почти десет месеца от началото на пандемията и за мое голямо съжаление една голяма група от хора, които внасят в данъчната и осигурителните системи, останаха извън обхвата на адекватните социално-икономически мерки. Това са самоосигуряващите се лица, които попадат в хипотезите на чл. 3 от Кодекса за социално осигуряване – собствениците на малък семеен бизнес, свободните професии, хората на изкуството, търговци, занаятчии. Една голяма част от мерките, които бяха отпуснати за самоосигуряващите се лица, бяха свързани с безлихвените кредити. Смятам, че тази мярка е крайно неефективна, защото от нея са се възползвали само 22 хиляди души, а оползотвореният ресурс е около 90 млн. лв. Ако проследим другите икономически мерки, ще видим онази за кратковременна заетост, но ако видим отказите към самоосигуряващите се лица, ще видим, че в обхвата на тази мярка за краткосрочна заетост за сектор „Ресторантьорство и туризъм“ също не се оказа ефективна за тази група. Ако видим групата, в която също попадат самоосигуряващите се лица по отношение на онази мярка, която се отпуска за родителите в неплатен отпуск, госпожо Сачева, не всички самоосигуряващи се лица имат в крайна сметка деца. Двеста хиляди души попадат в хипотезите на самоосигуряващите се лица и за мое голямо съжаление към днешна дата – 10 месеца по-късно, тази група не е покрита в една адекватна социално-икономическа мярка, каквато е мярката 60/40, каквато е мярката „Запази ме“, защото те не внасят във фонд „Безработица“. Това е една от хипотезите (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Другата хипотеза е тези хора в крайна сметка като самоосигуряващи се действително не са в неплатен отпуск. Какви мерки предвиждате, уважаема госпожо Сачева, за самоосигуряващите се лица? Тези въпроси зададох и към министъра на икономиката и вицепремиера Мариана Николова.

За съжаление, отговорът, който получих, беше, че мярката 60/40 е свързана с тях. Не, за съжаление, не е. Така че очаквам адекватен отговор. Дано и тази група вече да е попаднала в обзора на социално-икономическите адекватни мерки, които трябва да бъдат предприети и за тази група. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска-Жекова, още от първите дни на породената пандемия от COVID-19 правителството и в частност Министерството на труда и социалната политика подготвиха пакет от мерки за защита на здравето на всички български граждани в подкрепа на доходите и на работните места на работещите в най-засегнатите сектори и осигуряване на храни и лекарства за представителите на най-уязвимите групи. Броени седмици след обявяването на извънредното положение – на 13 март разработихме и в началото на април стартирахме мярката 60/40 за изплащане на компенсации за запазване на работните места, като с подкрепата, която дадохме на българския бизнес, успяхме да съхраним почти 250 хиляди работни места и 100% от трудовите доходи на заетите. В част от най-засегнатите сектори, като хотелиерство и ресторантьорство, туризъм и транспорт, разработихме отделна мярка за подкрепа, по която работодателите могат да получават 290 лв. за всяко запазено работно място. Този инструмент се комбинира с мярката 60/40 и получават средства за изплащане на 80% от заплатите на служителите си. До момента по нея са платени 17 млн. лв. за 1573 предприятия, като по този начин е запазена заетостта на 23 700 работещи. По мярката за краткосрочна заетост са подкрепени 264 самоосигуряващи се лица – 77 от тях за транспорт, 22 за хотелиерство, 86 за ресторантьорство, 45 от тях са туроператори. Основната мярка за самоосигуряващи се лица е мярката с безлихвени кредити в размер до 4500 лв., която се осигурява с гаранция от Българската банка за развитие. Знаете, че сега беше променено условието и могат да се възползват до 6900 до 31 март 2021 г. В търговските банки са подадени близо 36 хиляди искания за финансиране от физически лица, а от тях към Българската банка за развитие са подадени и съответно одобрени 22 945 искания с общ размер 95 млн. 923 хил. 487 лв. От горните, самоосигуряващи се лица са 5869, които са получили 24 млн. 952 хил. 896 лв. Обръщам внимание, че самоосигуряващите се лица, които имат БУЛСТАТ и представляват търговци по смисъла на закона, могат да кандидатстват и по Програмата на ББР за гаранции за малки и средни предприятия на база на оборота си. С цел осигуряване на адекватна и навременна подкрепа Министерството на труда и социалната политика за повече семейства промени критериите за получаване на целева помощ от семейства с деца до 14 години, които учат от разстояние. От тази подкрепа могат да се възползват хора в неплатен отпуск, самоосигуряващи се лица, на които се налага да прекратят временно дейността си, както и безработни без право на обезщетение или с по-ниско обезщетение от минималната работна заплата. Максималният доход на семейство с едно дете трябва да бъде 2745 лв., а за семейство с две деца – 3660 лв. До този момент са приети 34 482 заявления за отпускане на тази месечна помощ. Сред тях има и самоосигуряващи се лица. До момента 29 227 семейства са одобрени да получават помощ за 29 850 деца, записани в първи клас, а подкрепа ще получат и 23 671 семейства за 24 162 осмокласници. От 2021 г. подоходният критерий за получаването на двата вида помощи ще отпадне, което ще позволи на всички деца, записани в държавни и общински училища, да получат тези средства. Също така бяха отпуснати целево 15 млн. лв. в Министерството на културата, за да се подпомогнат свободни артисти и самоосигуряващи се лица в сферата на културата. Не на последно място бих искала да подчертая, че общините, на чиито територии има реални етнографски комплекси, също получиха субсидии, за да могат да бъдат подкрепени занаятчиите в тях (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) с до 5 хил. лв. всеки един от тях. Благодаря.

(БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема министър Сачева, ако прочетем препоръките в Доклада на Европейската комисия в рамките на Европейския семестър, ще видим, че в тях една от основните препоръки беше свързана с това да бъде направена такава социално-икономическа мярка, която да бъде трайно насочена само и единствено към самоосигуряващите се лица. Онзи ден излезе и становище на Европейската конфедерация на синдикатите, което посочва, че само България, Хърватия и Кипър не са включили в подкрепата си самонаетите лица по онзи 1 милиард заем, който ще получим по Европейския институт за запазване на заетостта. Защо, уважаема министър Сачева? От отговора, който дадохте в първата част на въпросите ми, Вие пак засегнахте мерките, които не засягат самоосигуряващите се лица. От цифрите, които Вие изложихте, става ясно, че по мярката за краткосрочна заетост са обхванати около 400 самоосигуряващи се лица при 200 хиляди регистрирани такива. Споменахте кредитите, но аз смятам, че тази мярка не е ефективна, защото по нея са се възползвали 22 хиляди самоосигуряващи се лица. И един малък анализ, който смятам, че не аз трябва да правя, а Вие да подготвите, за да видите дали правилно таргетирате засегнатите групи. Аз мога да Ви кажа, че по отношение на онази подкрепа, която беше за свободните артисти, въведохте възнаграждения, от които те трябва да са получавали до 1000 лв. Голяма част от свободните артисти не получават трайни възнаграждения, те получават хонорари, така че не попаднаха в обхвата на мярката за свободните артисти. По отношение на друга група, която са самоосигуряващите се, това са адвокатите. Те също бяха засегнати от кризата, но не попадат в онези обороти, които могат да обезпечат тази подкрепа. Да не говорим за онези малки магазинчета, в които в крайна сметка семействата се самоосигуряват и нямат над 30 хиляди оборотни средства, за да попаднат в тази мярка, за която Вие казахте – икономическата мярка с грантовите схеми. Така че аз мисля, че е крайно време да се замислите за тази група. Според мен е важно да има целево мярка за самоосигуряващите лица, защото – пред мен е регистърът на всички европейски държави – членки на Европейския съюз, всички имат такава целева мярка и смятам, че е адекватно и нормално това да се случи и в България. Благодаря.

Уважаеми господин Вигенин! Уважаема госпожо Сачева, по данни на Агенцията за социално подпомагане в Хасковска област има 118 приемни родители. Тези данни са от началото на годината. В същото време Хасковска област е от регионите, където има недостиг на приемни семейства. Моето питане е: какви мерки са предприети за подпомагане на приемните родители по време на пандемията? Колко деца с увреждания се отглеждат в Хасковска област от приемни родители и дават ли им се допълнителни месечни помощи? Предвиждат ли се мерки за допълнително стимулиране на семействата, които желаят да станат приемни родители?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, приемната грижа е мярка за закрила на детето, чрез която се осигурява възможност на много деца в риск да бъдат отглеждани в семейна среда. Към момента в приемни семейства у нас се отглеждат около 2000 деца. Конкретно в област Хасково към 8 декември 2020 г. в регистъра на утвърдените приемни семейства са вписани 113 приемни семейства, като всички те са професионални. В настоящия момент в Хасково в близо 90 приемни семейства са настанени 100 деца, както и в 10 от приемните семейства са настанени 11 деца с увреждания. За справяне с предизвикателствата, породени от разпространението на COVID-19, предприехме спешни мерки, включително и за осигуряване на финансова и материална подкрепа на нуждаещите се лица, предоставяне на подходящи форми на качествени и достъпни услуги, и други. Приемните семейства също имат право да се възползват от тези мерки. Те могат да получават и новата месечна целева помощ за деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, като право на тази помощ имат и семействата на роднини или близки, в които има настанени деца. От 1 юли 2020 г. е регламентирана нова еднократна помощ за ученици, записани в VIII клас, която по своята същност е аналогична на помощта при встъпване в I клас. И двата вида помощи се предоставят без доходен тест за децата, настанени в семействата на близки и роднини или в приемните семейства. Също така, приемните семейства и семействата на роднини или близки получават помощи по Закона за семейните помощи за деца без доходен тест. Съгласно нормативната уредба в областта на закрилата на детето всички приемни семейства получават месечни средства за децата, които отглеждат, като за децата с увреждания се осигурява и допълнителна добавка. Професионалните приемни семейства получават и възнаграждения за полаганата от тях грижа. Приемните семейства, както и семействата на роднини и близки, могат да получават и еднократна помощ до четири пъти в годината. Предстои да бъдат приети промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, чрез които ще се актуализират размерите на месечните средства, еднократната помощ и на допълнителната добавка за дете с увреждане. Приемните семейства и децата, които са настанени в тях, могат да ползват и цялата налична мрежа от консултативни дневни форми на социални услуги напълно безплатно. Тези семейства имат право и на заместваща грижа. С промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето ще се регламентира и редът за ползване на заместваща грижа от приемните родители и семействата на роднини и близки, в които са настанени деца по реда на Закона за закрила на детето. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър! Уважаема госпожо Сачева, Видинският регион е един от най-изостаналите не само в Европейския съюз, но и в България. Част от този скъп за мен регион е и община Брегово, където е ситуиран Домът за пълнолетни лица с умствена изостаналост, а именно в с. Куделин. Видинският регион е на едно от първите места по безработица, застаряващо население, обезлюдяване, в общи линии демографска катастрофа. Вие сте социален министър, не знам дали си давате наистина сметка за тежкия ефект, който ще породи закриването на Дома в с. Куделин. Тук е и нашият въпрос с колегата Цветан Топчиев: след като домът в с. Куделин не е бил включен в предварителния план за закриване на тези домове до 2022 г., какво налага неговото скорошно закриване, и то в условията на тежка медицинска, икономическа и социална криза в страната? Уважаема госпожо Министър, ние добре знаем, че този тип домове следва да се закрият, но защо трябва да се стартира именно от Дома в с. Куделин? Това ще реши ли проблемите там или ще агрегира и акумулира нови тежки и социални проблеми в общината и в региона? Благодарим.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, бих искала да Ви информирам, че не се стартира с Дома в с. Куделин и не става въпрос за спешно и бързо закриване на този дом, тъй като неговото закриване е през 2021 г. А защо? Смятам, че всички в България знаят за Доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и на човешкото унизително отнасяне, или наказанията, които бяха наложени от месец август 2020 г. за нарушаване на правата на живеещите в Дома лица. За съжаление, при проверка на Агенцията за качеството на социалните услуги бяха потвърдени констатациите на Европейския комитет. Констатирано е, че броят на регистрираните потребители в Дома е 105, но реалният им брой е 88 души. Двама потребители са били обявени за общонационално издирване. По данни на директора на Дома шест потребители живеят в семейства в общините Брегово и Ново село и не пребивават в институцията, но продължават да се водят като настанени потребители и да заплащат такса. Комисията, извършила проверката, не е получила отговор на въпроса къде са останалите осем лица, които не живеят в Дома. В тази връзка кметът на община Брегово е уведомен за предприемане на необходимите действия. Броят на служителите е недостатъчен, като част от щатните бройки се използват и за други общински дейности. Проверката на Агенцията за качеството на социалните услуги установи наличие на данни, че финансовите средства на Дома се отклоняват за трудови възнаграждения на лица, които не работят в специализираната институция. Констатирано е, че назначените санитари по график отглеждат животни и през това време не полагат грижи за потребителите и хигиената в Дома. Осигуряват се единствено основните жизнени потребности на настанените лица, като не се провежда почти никаква социална работа с тях. На територията на общината липсват здравни и социални услуги за подкрепа в общността. Личните средства на потребителите не се ползват от тях. При проверката стана ясно също, че материалната база не е в добро състояние, липсва и обществен транспорт до Дома. Заключенията на Комисията са, че лицата, живеещи в Дома, са неглижирани, върху тях се упражнява психологическо насилие и грижата за тях не съответства на действащите национални и международни стандарти в тази област. Резултатите от проверката са обобщени в доклад с конкретни предложения и мерки, който е предоставен на Върховна административна прокуратура на 30 ноември тази година. Лошото отношение към лицата с увреждания в Дома е основната причина, поради която компетентните органи решиха да предприемат стъпки за закриването му. Това, че този дом не е включен през 2018 г. в Плана за действие за периода 2018 – 2021 г. за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа не означава, че при лошо качество на услугите за живеещите там хора той не може да бъде закрит. С § 34 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за социалните услуги е предвидено такива домове да бъдат закрити до 1 януари 2035 г. Кризата, породена от разпространението на COVID-19, също не е аргумент да се неглижира една особено уязвима група лица, каквито са и хората с интелектуални затруднения, а напротив, трябва да се полагат още повече усилия, за да не бъдат нарушавани правата им. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сачева, трябва да Ви кажа, че някой Ви е подвел. Изобщо не стоят така нещата в този дом. Разбираме и подкрепяме действието на организацията като процес, но тя предполага сериозни реформи във функционирането на всички системи и сектори. Това са процеси, които предизвикват дълбоки промени в цялостната система за грижа и подкрепа. Тези промени трудно могат да се планират и управляват административно и централно. Община Брегово, като доставчик на тези услуги, много активно и целенасочено работи през годините в процес на деинституционализация. Открити са седем броя центъра за настаняване от семеен тип, един брой защитено жилище. В процес на изграждане са още шест броя от резидентен тип, което във Вашия доклад излиза, че не е така. Домът за пълнолетни деца с умствена изостаналост в с. Куделин съществува повече от 50 години. В него се настаняват потребители, които навършват 18-годишна възраст, до кончината им. Има хора, които живеят там 20 – 30 години. Те са създали почти семейни връзки с персонала. Вие разбирате ли го това нещо?! Те им казват майко, татко, брат ми. Аз лично съм свидетел на това нещо. И Вие искате това нещо да се прекрати?! Някой пита ли ги тях дали искат да напуснат този дом, да го закриете? Какво ще стане с тях? Какво ще стане с тази взаимна връзка и зависимост? В Дома работят около 70 души персонал, което може би е недостатъчно. Такива са и препоръките на Комитета на Европа за правата на човека. Тези специалисти са преминали обучение, те имат специализация. В повечето домове се допусна COVID. В Дома в Куделин не е допуснато заболяване. Това говори за високоспециализирани, адекватни грижи на персонала, което в Доклада е абсолютно невярно. Нормално ли е по време на локдаун, на криза по средата на зимата тези хора да бъдат съкратени и оставени без работа, което се случва в най-бедния регион на Европа – България?! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Вие, като социален министър, съгласна ли сте с това нещо? През годините се вложени много средства за подобряване на условията, на материалната база на потребителите, което е отразено в почти всички доклади преди този от септември месец. Какво ще се случи с тази материална база, или ще я захвърлим така с лека ръка? Има проблем, има институция – закриваме я и решаваме проблема. Мисля, че това не е проблем. Затова Ви предлагам да преосмислите решението си за спешно закриване на Дома в Куделин и да дадете възможност на Община Брегово да продължи с процеса на деинституционализация с най-малко сътресение и травми за потребителите и за персонала. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, още с влизане на извънредното положение на 13 март през тази година сценичните изяви бяха забранени. С течение на времето мерките бяха разхлабени, както се казва, започнаха да се появяват отделни представления и в почти всички сценични институти на територията на страната да се реализират постановки при определени условия. Бяха създадени механизми за предпазване на публиката, което е много важно – през стол, през два, дезинфектанти, мерене на температури и всичко, което е необходимо за предпазване здравето на публиката. През всичкото това време обаче не се направи нищо като изисквания и мерки за предпазване здравето на творците, на персонала, който работи в тези институти. Вероятно знаете, че българските сценични изкуства се работят по определени финансови правила – така нареченото делегирано финансиране, и че един културен институт може да съществува само ако реализира определени приходи, които му дават възможност за дейност. В противен случай неговите показатели минават в графата минус и той е длъжен след време да ги отработи. Това даде стимул на сценичните институти да започнат масова дейност, за разлика, да кажем, от кината, които останаха затворени – по мое мнение необяснимо до ден днешен; галерии, музеи, които имаха чудесни възможности да работят при определени потоци, допускане на определена численост вътре, но те бяха стопирани. За мен истината е във финансовите правила, по които работят тези изкуства. В течение на времето започнаха масови заразявания на колеги. Беше дадена възможност на директорите по места да вземат решения. Стигна се дори до събрания (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), в които едни срещу други колеги да казват дали са съгласни, или не да играят. За съжаление, това доведе и до смъртта на много колеги. Дали са много или не – въпрос на преценка, но за мен дори и един живот е 100% загуба на една вселена. Мисълта ми е: нямаше ли възможност да бъдат изработени правила за работата на творческите и административните състави на тези институции? Какво смятате да предприемете в бъдеще? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попдимитров, уважаема госпожо Йотова, във връзка с обявената извънредна епидемична обстановка с мои заповеди са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България, които касаят общи противоепидемични и ограничителни мерки по отношение на различни дейности. В това число и на културни дейности и мероприятия, при които се предполага събиране на хора, възможност за осъществяване механизма на предаване на причинителя на COVID-19 и последващо заболяване на възприемчиви лица. Към настоящия момент е преустановено провеждането на всички културни мероприятия – кина, музеи, галерии, сценични прояви и концерти, като изключение се допуска само по отношение на театрите, които могат да работят при заетост на местата до 30% от общия им капацитет; спазване на физическа дистанция от най-малко метър и половина и задължително поставяне на защитни маски за лице. Предвид задължението по т. 4 от моя Заповед от 25 ноември 2020 г. Министерството на културата е изготвило указания за дейността на държавни културни институти и културни организации с дейности в областта на сценичните изкуства, които са съгласувани с Министерството на здравеопазването. В тях са разписани мерки за защита на служителите, като провеждане на дезинфекция, недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни болести, спазване на физическа дистанция, осигуряване на лични предпазни средства на персонала в зависимост от спецификата на работа и оценката на риска на работното място; изготвяне на график за провеждане на репетиции, съобразен с противоепидемичните мерки; въвеждане на работа от разстояние за административните звена. В указанията е посочено, че предвид специфичните условия в различните обекти, следва да се разработят конкретни правила за всеки отделен обект, съобразени със специфичните им особености. За справяне с настоящата пандемия от COVID-19 от изключително значение е прилагането на посочените противоепидемични мерки. Освен горепосочените основни мерки, с които може да се опази животът и здравето на обществото, в това число и на творците от областта на изпълнителските изкуства, е от значение и прилагането на специфична ваксинопрофилактика. По отношение на прилагането на ваксини срещу COVID-19 правителството на Република България активно се ангажира с процеса по осигуряването на ваксини срещу COVID-19 с крайна цел да ги предложи на цялото население, след като бъдат одобрени чрез споразумение, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19. Ваксините срещу COVID-19 ще бъдат безплатни за всеки български гражданин и ще се прилагат по желание. Страната има разработен Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, който съдържа ключови компоненти за ваксинацията, включително и конкретно посочени групи от населението. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря за Вашия отговор. Искам да Ви обърна внимание малко повече на спецификата на нашата работа, защото съм актриса, която играе в момента. Миналия петък имах представление. Бях много щастлива, че имах представление в Театър 199, със спазени всички мерки. Там на сцената сме само два души. Общо взето не съм чувствала някаква заплаха. Но в операта почина един световноизвестен оперен певец. В Русенката опера пък почина един от хористите. Има специфични неща в различните сценични изкуства. Например: когато имаме един хор от 30 души и те пеят, става дума за много активно дишане. Въобще операта е много по-масово изкуство. Както казвате, че сега ще се проверяват хранителни магазини и така нататък, дали се спазват всички мерки – не искам да се въвежда някаква едва ли не полиция по оперите, по театрите, но все пак контролът според мен трябва по някакъв начин да е малко по-засилен. В никакъв случай не искам да кажа да се спират опери или театри, защото половината от гилдията се страхува и иска да се спрат. Но другата половина казва: „Не, ние искаме да сме с нашата публика.“ Аз също искам да съм с публиката. Искам да бъда на сцена, където се чувствам най-добре, и в петък беше един от най-прекрасните дни в живота ми. В Сатиричния театър почина един много талантлив режисьор и актьор, който работи с деца, има детска школа и така нататък. Може би трябва да има малко по-засилен контрол. Може би когато има болен, трябва за малко да се спира. Примерно за тези 10 дни – карантината, която всички спазваме, когато около нас има заразен човек. Може би когато има човек, който е заразен, въпросният театър или опера трябва да спре за тези 10 дни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ! Уважаема госпожо Йотова, безспорно загубата на всеки човек е загуба за България. Предвид всичко казано до момента, ще напомня, че съществува заповед на министъра на културата с изготвени указания. Поемам ангажимент днес да проведа разговор с господин Боил Банов, съответно да предприемем всички необходими действия по осигуряване на здравето и живота на всички артисти в България. Благодаря Ви много.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Съгласно § 1, т. 11, буква „и“ от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето дейност със значение за здравето на човека е дейността на службите по трудова медицина. Последната се определя и от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и наредбата към него. Съгласно чл. 25в, ал. 1 от Закона службите по трудова медицина се регистрират в Министерството на здравеопазването, като контролът по тяхната дейност се реализира от органите на държавния здравен контрол. Същевременно съгласно чл. 25, ал. 2 от същия закон службите по трудова медицина са звена с предимно превантивни функции, като в чл. 25а, ал. 1 са изрично разписани основните дейности, като оказване помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа, оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние на работещите, предлагане на мерки за отстраняване и намаляване на установения риск, наблюдение на здравословното състояние на работещите и други. По време на пандемията от COVID-19 в много предприятия работещите се допускат до работните места, без да се реализира превантивен контрол със симптоми на COVID-19. Същевременно не са малко и случаите, когато работодателите изискват от преболедувалите да представят изследвания за наличие или не на COVID-19. Уважаеми господин Министър, моля да ми бъде отговорено на въпроса: защо не са включени службите по трудова медицина към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците в помощ на предприятията – за оказване помощ на работодателите при създаване на организация за безопасност и здраве при работа в условията на пандемия от COVID-19?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Найденова! Съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е на работодателя. Като оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите, в съответствие с оценката на риска, същият планира и прилага превантивни мерки, създава необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки. Част от тези задължения включват и осигуряването на обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина. Службите по трудова медицина са звена само с превантивни функции. Съгласно нормативната уредба тези служби консултират и подпомагат работодателите, комитетите и групите по условия на труд в планирането и организирането на дейностите по осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд, предлагат мерки за предотвратяване, отстраняване или намаляване на установения риск, оценяват ефикасността на предприетите от работодателя мерки, разработват, организират и провеждат обучение на ръководния персонал, на работещите и на техни представители, дават индивидуални съвети на работещите във връзка със здравето и безопасността при работа. Във връзка със съотносимата нормативна уредба и с цел подпомагане усилията на работодателите по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в условията на обявената от Световната здравна организация пандемия Министерството на здравеопазването още през месец март 2020 г. изпрати до национално представените работодателски организации своите препоръки, съобразени с насоките на Световната здравна организация за мерките, които следва да бъдат прилагани от страна на работодателите за ограничаване разпространението на COVID-19, препоръки за работодателите с цел подготовка на работното място в условията на епидемично разпространение на COVID-19, в това число и препоръки към бизнес операторите и работодателите в охранителния бизнес и алгоритъм на дезинфекционните мероприятия в обекти с обществено предназначение в условията на епидемично разпространение на COVID-19 и публикуване на интернет страницата на Министерството, като същите периодически са актуализирани. Същите са изцяло съобразени с регламентите на Закона за безопасни условия на труд, права и задължения на работодателите и функциите и задачите на службите по трудова медицина по осигуряването на тези условия. В допълнение със заповеди на министъра на здравеопазването, които се актуализират периодично в зависимост от епидемичната обстановка в страната, са въведени и общи противоепидемични мерки за работните помещения, организация на работния процес, осигуряване на лични предпазни средства и други. Противоепидемичните мерки по тези заповеди са задължителни за прилагане от всички работодатели по назначаване – и физически, и юридически лица, включително и тези, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, както и за организаторите на масови мероприятия, независимо от техния характер. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, мисля, че прекалено много откъснахме тези служби, поради това че отношенията между работодателите и службите по трудова медицина са предимно от частен характер, основно от частен характер, но поводът да задам този въпрос е заради няколко неща. Първо, началото на епидемията с COVID-19 бе твърде неочаквано за нас, а усилията на Министерството бяха към осигуряване своевременно лечение на заболелите в болниците ни, издирване, изолация на контактите, осигуряване, носене на лични предпазни средства и други мерки. Никъде обаче не се спомена какво трябва да направят службите по трудова медицина, комитетите и групите по условия на труд в една епидемиологична обстановка. Ако тогава нямаше време и трябваше да се реагира бързо, то сега имаме достатъчно време, познания и опит да се направи оценка на поведението ни, включително пропуски и грешки, и да потърсим онзи резерв, който може да бъде включен при такива събития. Вярно, бе мобилизиран и ресурсът на медицинските специалисти от здравните кабинети, но ако бяха взети необходимите противоепидемични мерки в предприятията и учрежденията с помощта на службите по трудова медицина, в които работят медицински специалисти при разписани алгоритми за поведение при такава обстановка, щяхме да запазим здрави повечето от работещите хора и мисля, че самият удар срещу икономиката ни щеше да бъде по-мек. Това е един подсещащ въпрос към Вас, господин Министър. Ако Вие намирате полза от него за едни бъдещи поведения в една такава обстановка, аз ще се радвам, че съм разбрана. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, извънболничната медицинска помощ по специалността „Спешна медицина“ се осъществява от центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Съгласно структурата на Центъра за спешна медицинска помощ – Ловеч, има изградени филиали в градовете Ловеч, Летница, Луковит, Тетевен, Угърчин, Ябланица и Троян. Последният разполага с един санитар на 7-часов работен ден при 5-дневна работна седмица и хигиенист на граждански договор, което затруднява денонощния режим на филиала. За осигуряване дейността на един център и филиал за спешна медицинска помощ по принцип е необходимо чрез структурата им да бъде осигурен достатъчно персонал, който да изпълнява своите дейности. Затова моят въпрос към Вас е: какво е нивото на окомплектоване с персонал на Центъра за спешна медицинска помощ – Ловеч, и неговите филиали, изпълнени ли са изискванията на утвърдения от Вас Правилник за устройството, дейността и структурата на Центъра за спешна медицинска помощ – Ловеч, съгласно изискванията на Закона за лечебните заведения?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема доктор Найденова! В Правилника за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) са посочени видовете екипи, които осъществяват дейност там, а именно стационарни екипи и мобилни спешни екипи. Видовете стационарни екипи и мобилни спешни екипи, техните основни професионални дейности и състав се определят съгласно медицинския стандарт по спешна медицина. Във филиал за спешна медицинска помощ тип стационарен се осъществяват дейности по медицински триаж, преглед, диагностика, лечение, наблюдение и амбулаторна дейност при спешни пациенти в условията на краткосрочен престой до 24 часа. Дейността му се осигурява от стационарен спешен екип с минимален брой и състав по професионална компетентност на членовете на екипа – трима, един от които е лекар – ръководител на екипа, а другите членове на екипа могат да бъдат специалист по здравни грижи и помощен персонал, санитар, съгласно изискванията на стандарт в спешна медицина. По отношение на въпроса Ви, доктор Найденова, за окомплектоването с персонал на ЦСМП – Ловеч, Ви информирам, че по щат лекарите са 67, професионалистите по здравни грижи – 73, шофьорите – 77. Към момента в ЦСМП – Ловеч, са заети 58 щата за лекари, в това число 44,5 лекари на лекарска длъжност, 13,5 медицински специалисти и фелдшери на лекарска длъжност, 71 щата за медицински специалисти – свободни 2 щатни длъжности, и 77 щата за шофьори. Към 30 ноември 2020 г. свободните лекарски длъжности са, както следва: Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) – Ловеч, четири длъжности и половина за лекар, в ФСМП – Троян, три длъжности и половина лекарски и половин длъжност за медицински специалист, в ФСМП – Тетевен, половин лекарска длъжност, половин медицински специалист, в ФСМП – Луковит, половин лекарска, в ФСМП – Летница, един медицински специалист. За да бъдат окомплектовани екипите и предвид епидемиологичната обстановка, медицинският персонал полага извънреден труд съгласно Кодекса на труда на щата на свободните бройки. С оглед изпълнение на изискванията на медицински стандарт в спешна медицина и необходимостта от спазване на чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на ЦСМП във ФСМП първи тип Троян – Тетевен – Луковит, е назначен по един санитар по ПМС 66, общо три броя, както и са сключени допълнително граждански договори с лица като хигиенисти за тези ФСМП-та също по един брой. В ситуация на епидемична обстановка ЦСМП – Ловеч, полага всички усилия за спазване на изискванията на медицински стандарт в спешна медицина и Правилника за устройството и дейността на ЦСМП, и за изпълнение на основната си дейност – оказване на спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица в дома на местопроизшествието и по време на транспортирането до евентуалната им хоспитализация. Благодаря.

Благодаря, господин Министър, но както и Вие самият се убеждавате, че дори и санитарите не са достатъчни, а те са необходими и са част дори от един екип, когато им изтече работното време от седем часа, те си тръгват и, естествено, след това сестри, лекари, фелдшери, шофьори, поемат тяхната функция, което, разбира се, в един съвременен свят не е допустимо. Но с този въпрос искам да Ви обърна внимание на състоянието на окомплектовка на екипите на Центъра за спешна медицинска помощ – Ловеч, и неговите филиали, в частност филиала в Троян. Мисля, че такъв преглед е необходимо да бъде направен и във всички центрове за спешна медицинска помощ, окомплектовката да бъде осигурена и дори внимателно проследена, защото Националната ни система за спешна медицинска помощ трябва да бъде подготвена и да разполага с всичко необходимо, за да изпълнява задълженията си, особено в една епидемична обстановка. Мисля, че хората, работещи в Националната система за спешна помощ, заслужават не само по-добри условия, но те не бива и да прегряват в една извънредна ситуация. Ако се прецени, че хората не са достатъчни, мисля, че трябва да бъдем по-гъвкави и да се прави периодична оценка в зависимост от натовареността – има ли нужда от още хора или не. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! В Република България от началото на месеца стартира подготовката за ваксинационна кампания по проблема на пандемичното разпространение на COVID-19. Беше определен щаб, отговорен за ваксинациите. Това е изключително важен елемент от здравната политика на държавата с оглед овладяване на тази инфекция, още повече до момента няма в света таргетирани медикаменти, за които със сигурност да се каже, че могат да бъдат използвани за специфичното лечение на тази инфекция, докато ваксинопрофилактиката е специфична. Моят въпрос към Вас е – щабът вече таргетира, Вие обявихте вече групите, които са определени – как върви подготовката на първата група, какъв е обемът на желаещите от първата група да бъдат ваксинирани като процент и като абсолютна бройка? И особено важен въпрос, на който ние държим – предложихме в парламентарната зала да бъде създадена, структурирана и действаща информационна разяснителна кампания, която да покаже на нацията какви са предимствата от тази имунизация. Бих се радвал да чуя Вашия отговор на всички тези компоненти на моя въпрос. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, комуникацията и обществената информация е важна част от Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, приет с Решение № 896 на Министерския съвет от 8 декември тази година. Веднага след приемането на Плана не само започна реалната подготовка по събиране на данни за подлежащите лица по първа фаза от Плана, а едновременно се работи и по останалите взаимосвързани части – доставка, разпределение, съхранение и логистика на ваксините, мониторинг на имунизационното покритие и други. Продължава идентифицирането на желаещите да се имунизират лица от първа фаза на Плана, а именно медицински персонал на лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти и помощник-фармацевти и друг помощен персонал, като по данни на РЗИ към 10 декември 2020 г. те съставляват 33,09% от всички професионални направления, включени в тази целева група. Работи се усилено и по изграждането на комуникационна стратегия, която да се основава на прозрачност, достоверност, своевременност и достъпност на информацията за ваксините и тяхното предстоящо прилагане. Подготвят се ключови послания до различни групи от обществото за разясняване на ползите от ваксинирането на индивидуално, групово, национално и глобално ниво, като се предвиждат различни платформи за разпространение на информацията според спецификата на различните професионални дейности. Уважаеми професор Михайлов, Министерството на здравеопазването няма да се превръща в търговски дистрибутор на ваксини, нито ще провежда кампания да убеждава българските граждани за точно определен продукт. Напротив, ние ще обясним на гражданите, че ваксинирането е пътят към спасението и пътят към прегръдките, ако щете, към нормалните човешки отношения. Ваксините ще ни дадат това спасение от COVID, но българските граждани искат да чуят отговор на всеки един въпрос, който ги притеснява, и Министерството на здравеопазването се ангажира да създаде такава информационна среда, че всеки един лекар да получава информацията преди всички и да я предоставя на достъпен и разбираем език на хората, за които се грижи. Ще настоявам от фирмите-производители да дадат отговори на всичките въпроси, които интересуват хората, без да има премълчаване или да има информация, която да не бъде споделена. Това е изключително важно, защото в момента започва да се дават едни отговори, преди те да са ясно обявени от фирмите, които са производители. Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми в заключение да Ви уверя, че Министерството на здравеопазването осъзнава важността на предстоящата ваксинация за глобално справяне с пандемията с COVID-19 и ще вложи всички усилия в успешното ѝ национално провеждане. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Във въпроса изобщо не се съдържаше мнението или пожеланието Министерството на здравеопазването да се превърне в спонсор или рекламодател на една или друга фармацевтична компания. Целта на този въпрос и на проблемите, които той извежда пред нацията в парламентарния контрол, са няколко неща. На първо място, кампанията стартира в много трудни условия. Специалистите по инфекциозни болести, по епидемиология, по имунология много добре са дефинирали необходимостта от това кога може и кога е най-ефективна една имунизационна кампания. Времето, в което започва да се провежда, безспорно не е от най-удачните и затова ние смятаме, че беше необходимо и сега е необходимо – Вие казахте: да се подготвят ключови послания. Тези послания в целия свят са тръгнали към хората в едни много трудни условия, тъй като ние сме наясно, че даже характеристиките на продуктите, които се предлагат, все още не са одобрени и не са ясно дефинирани пред съответните оторизиращи ги органи. Но тези послания трябва да тръгнат колкото се може по-скоро, трябва да тръгнат именно от Министерството на здравеопазването. Освен това, когато говорим за една извършваща се в много трудни условия ваксинационна кампания, си позволявам отново да припомня предложението на БСП, което беше отправено директно в парламентарната зала, във Ваша помощ смятам – че трябва максимално да се активира тестуването на населението. Тестуването – било то чрез основния PCR метод, или чрез антигенните тестове, дава една задълбочена характеристика, особено на тази първа най-важна група, в която се е прицелило Министерството на здравеопазването, за да може да се реши практически въпросът къде, кога и при какви условия трябва да бъде реализирана тази ваксинационна програма. Ако тези две компоненти не влязат веднага в системата на държавата и не започнат да действат, то ние рискуваме – Вие много добре знаете какви са посланията на специалистите в областта на инфекциозните болести и епидемиология, да не достигнем ефекта, който искаме с този имунизационен план и на практика да не осъществим идеите, които ще бъдат в полза на българската нация. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми професор Михайлов! Информационната кампания в България все още не е стартирала. Тя не е стартирала и в много страни, тъй като, както самият Вие казахте, все още кратките характеристики на продукта не са ясни. Това, което исках да кажа, е, че българското правителство и Министерството на здравеопазването категорично няма да препоръча на българските граждани определена ваксина. Напротив, ние ще говорим на българските граждани с целия език на науката, че ваксинацията е спасението, което ще донесе на българските граждани и на света от COVID-19. Това се работи. Работи се много активно с експертните съвети както по инфекциозни болести, така и по епидемиология, работи се с всички специалисти, които са в Националния ваксинационен щаб, и това ще се случи. По отношение на тестуването на населението съм поел ангажимент до 21 декември, тоест до понеделник, да имаме нова дефиниция на случаи, в която по последни данни специалистите са се обединили около факта, че ще приравнят частично или изцяло – очаквам днес да ми се представи окончателния доклад, който да е консенсусен от всички, PCR тестовете, след това приравняване с антигенните тестове. След това антигенните тестове и PCR-те ще могат да се използват едновременно и поотделно за извършването на тестване на големи групи от населението с оглед именно активно търсене на положителните с COVID-19 лица, тяхното поставяне под изолация и карантиниране на всички контактни от първи ред. Така че работим активно в тази посока и ангажиментът, който е поет от Националния ваксинационен щаб, ще бъде изпълнен в срок. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, създаването на медийна информационна среда в страната домакин е една от целите на българските културни институти в чужбина, залегнала в концепцията за тяхното функциониране. В тази връзка, освен комуникацията в социалните мрежи, всеки един от 11-те български културни института в чужбина поддържа своя интернет страница, чрез която се разпространява информация относно дейността и свързаните с нея инициативи и новини. Добрата визуална идентичност е един от основните ефективни комуникационни елементи, особено когато информацията се получава основно чрез интернет пространството. Уважаеми господин Министър, във връзка с гореизложеното, моля за отговор на следния въпрос: счита ли Министерството на културата, че е необходима унифицирана визуална идентичност за 11-те български културни институти в чужбина с цел повишаване на тяхната разпознаваемост. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Шишкова! Позволете ми първо да поднеса съболезнования на близките на Валентин Касабов – един много стойностен човек. Бог да го прости! В края на 2019 г. в Министерството на културата е проведена среща с директорите на българските културни институти в чужбина, на която е обсъдена идеята за създаване на единна визуална идентичност. Единадесетте института представляват българската държава в чужбина, като дейността им е разгъната в мрежа и следва да се отличават с разпознаваема визуална идентичност, унифицирана за всички тях. Разбирането, че разработването на единна визуална идентичност – лого и слоган, позволява формирането на индивидуален образ и изграждането на уникален имидж за българските културни институти в чужбина е споделено от всички участници в срещата. Унифицираната визуална идентичност на институтите би спомогнала в посланието за утвърждаване на положителен образ на страната ни чрез разпространение и популяризиране на българската култура в чужбина – да се предава ясно и категорично, разпознаваемо и лесно разбираемо за публиката. Единната визуална идентичност на българските културни институти в чужбина би допринесла и за тяхното по-добро позициониране, открояване и разпознаваемост сред други културни институти в Европейския съюз или трети страни, което от своя страна би могло да улесни процесите в отключването им като партньори в различни проекти. В условията на пандемията COVID-19 са въведени редица мерки и ограничения, които наложиха промени в работния ритъм, забавиха изпълнението на част от планувани дейности и приоритетно изведоха на преден план други такива. Идеята за създаване на унифицирана визуална идентичност за институтите е актуална и в Министерството на културата се обсъждат възможности за нейното реализиране. В бюджета на Министерството за 2021 г. са предвидени средства за разработване на единна визуална идентичност на българските културни институти в чужбина. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря Ви. Радвам се, че Министерството на културата е предприело действия в посока подобряване на начина, по който българските културни институти присъстват в интернет пространството. Това е чудесна инициатива, която се надяваме да бъде изпълнена в най-кратки срокове. В тази връзка бих искала да Ви задам въпроса: в какви срокове считате, че това би могло да се осъществи? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожа Шишкова, както вече казах, за 2021 г. са предвидени средства в бюджета за такава инициатива. Разбира се, в рамките на пандемията доста са ни грижите и отговорностите в Министерството, но считам, че това е важна задача и ще положим усилия в рамките на първите няколко месеца от годината да стартираме и да завършим тези процеси. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, основните цели и ангажименти на българските културни институти в чужбина са свързани с разширяване присъствието и влиянието на българската култура и утвърждаване на положителен образ на Република България в страната домакин. Културните институти в чужбина допринасят и за изграждането на трайни взаимоотношения, включително и дипломатически, което от своя страна би могло да допринесе както за подобряване на диалога, така и за популяризиране на българското културно наследство и многообразие в европейски и международен план. Уважаеми господин Министър, във връзка с гореизложеното моля за отговор на следните въпроси: съществува ли актуална и съобразена с динамичната реалност концепция за дейността на българските културни институти в чужбина и какъв контрол осъществява Министерството на културата за нейното спазване? Съществува ли практика за периодичен анализ от страна на Министерството за дейността и постигнатите резултати на културните институти в чужбина? Поради каква причина след обявен конкурс за длъжността „директор на културния институт“ в Москва и осъществена процедура по прием и подбор на документи вече повече от година конкурсът не е проведен? Разработени ли са стратегически документи, в които да са заложени краткосрочни и дългосрочни цели за популяризиране на българската култура и идентичност, които цели да бъдат съобразени с конкретните интереси на страната ни в различните държави? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Шишкова, уважаеми господин Попдимитров! Българските културни институти в чужбина са държавни културни институти, които се ръководят методически и финансово от Министерството на културата, и техните цели и задачи са разписани в Концепция за българските културни институти в чужбина. Основни цели при разработване на програмите за тяхната дейност са: разширяване присъствието и влиянието на българската култура; създаване положителна среда за изграждане на трайни връзки в страната домакин и подпомагане развитието на творческите индустрии. Конкретните задачи в дейността на институтите са свързани със запазването и съхраняването на българската национална културна идентичност; интегрирането ѝ в световното културно многообразие; задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в Европа и по света; изграждане на нова ценностна система и мислене на съвременния български творец в условията на пазарна икономика. Съгласно Наредба № Н-6 от 29 юни 2007 г. за организация на творческата дейност на българските културни институти в чужбина директорите на институтите изготвят и съгласуват с Министерството на културата проекти на 6-месечни програми за културна дейност на институтите до 1 декември за първото 6-месечие на следващата година и до 1 юни за второто 6-месечие на календарната година. Директорите уведомяват Министерството на културата за настъпили промени в съгласуваната програма и изготвят 6-месечни отчети за културната дейност на съответния институт, съдържащи данни за източниците на финансиране на проявите и постигнатия ефект от тях – ниво на посещаемост на проявите, ниво на медиен интерес, интерес от страна на културната общественост в страната домакин, откриване на нови възможности за партньорства и реализиране на съвместни проекти. Отчетите се изпращат в Министерството на културата до 15 юли за първо 6-месечие и до 15 януари за второ 6 месечие на предходната година. В Министерството на културата е сформирана работна група със задача разработване на нова наредба за оценка и наблюдение на държавните културни институти и българските културни институти в чужбина, която да актуализира нормативната база в съответствие със съвременните изисквания за функциониране на културните институти и да допринесе за тяхното по-ефикасно управление и адекватно изпълнение на функциите и мисията им. В условията на епидемията COVID-19 българските културни институти в чужбина осъществяват своята дейност и изпълняват програмите си съобразно наложените в страната домакин ограничения, като голяма част, разбира се, от планираните събития се провеждат онлайн. Програмите за културна дейност на институтите за първото полугодие на 2021 г. са изготвени, отчитайки възможността от удължаване периода на ограничителните мерки в съответните държави по отношение на културните институции. В програмите са включени немалко събития, които са отложени от втората половина на 2020 г. Предстои да бъдат получени в Министерството на културата отчетите за културната дейност за второто полугодие. След извършване на анализ на реализираните дейности ще бъде преценена и необходимостта от актуализация на концепцията. Що касае конкурсите за директори на институтите, те се провеждат съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № Н-4 от 14 юни 2007 г. за провеждане на конкурси за директори на държавни културни институти. След обявяване на списъка с допуснатите до конкурс кандидати за директор на Българския културен институт в Москва с решение на Народното събрание в България е обявено извънредно положение във връзка с епидемията. Със заповеди на министъра на здравеопазването са въведени ограничения и забрана за посещения, събиране на открити и закрити места. В тази връзка в Министерството на културата е издадена заповед за временно прекратяване провеждането на конкурси. В периода след изтичане на заповедта временните ограничения и изискванията за 14-дневна карантина и задължителен PCR тест за лица, влизащи от трети страни, възпрепятстваха участието на някои от кандидатите в конкурса. Предвид обективните причини, както и невъзможността конкурсите да се провеждат онлайн поради липса на нормативно основание, се обсъжда възможността конкурсът за директор на БКИ – Москва, да бъде проведен при първия възможен момент в началото на следващата година. След провеждане на конкурси за директори на български културни институти в чужбина, кандидатите представят концепция за развитие на института, която съдържа стратегия за цялостната политика на управление, насочена към повишаване разпознаваемостта на българската култура и нейното представяне по разбираем начин, съответстващ на културата в страната домакин. Краткосрочни и дългосрочни цели за популяризиране на българската култура и идентичност са заложени в Националната програма за развитие „България 2030“. В приоритет „Култура, наследство, туризъм“, подприоритет „Представяне на българското културно съдържание“ се предвижда представяне на културното съдържание от изкуствата, като част от националните политики в тези области да бъде стимулирано чрез подкрепа на българските културни институти в чужбина в подкрепа на творчеството, обмен на знания, идеи и добри практики на национално и международно ниво, привличане интереса на международни научни информационни институции, участие в международни проекти и дейности, обмен на информация относно политиките в областта на културата чрез цифрови средства, включително визуални платформи. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря Ви, господин Министър, за изчерпателния отговор, но той буквално съдържаше в себе си Правилника за дейността и организацията на работата на нашите културни институти в чужбина. Нашият въпрос беше по-конкретен в смисъл. Що се отнася до конкурсите, имам информация, че конкурси до съвсем скоро се провеждаха в Министерството на културата. Лятото имаше достатъчно разхлабване на пътуванията между отделните държави. Мисля, че това не би могло да бъде основна причина да не се проведе конкурсът. Имаме информация, че и конкурсът за Българския център в Скопие също се бави повече от година. Мисля, че той е със същото закъснение, както този в Москва. В ситуацията на провалил се мултикултурализъм вследствие на неолибералната политика в Европа и категоричната политика на западните и стари демокрации в Европа за защита на собствената им култура, на собствения им идентитет, нашият конкретен въпрос беше: не е ли изпуснато времето, в което, да кажем, в Културния център в Скопие и в Белград можеше да бъде извършена една конкретно определена работа във връзка с това, което в момента е едно от най сериозните предизвикателства пред нашата външна политика – Договорът на Република България с Република Северна Македония? Нещо, към което има голямо отношение и работата на българския център в Белград. Изобщо конкретиката на дейността на тези културни институти в защита на българския национален интерес е в центъра на нашия въпрос и ние разчитахме на малко по-голяма конкретика именно в това отношение. Ако може малко повече конкретика, иначе благодаря за изчерпателния отговор за дейността на нашите културни институти. Благодаря Ви, господин Председател, за търпението.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, госпожо Шишкова, господин Попдимитров! В условията на COVID-19 провеждането на конкурси е трудно. Както Ви казах, специално за този в Москва има хора, които трябва да пътуват оттам и беше сложно да се проведе. В първия възможен момент ще проведем конкурси. Все пак имайте предвид, че в момента Центърът се управлява от компетентен човек, който беше и дългогодишен негов директор, така че не можем да кажем, че има някаква празнота или липса на кадрови потенциал в Центъра ни в Москва. А иначе по-изчерпателно, не знам какво точно искате. Мога да Ви дам и отчет конкретно събитие по събитие какво се прави в Скопие. В Белград, разбира се, Вие не знаете, Културният институт не е към Министерството на културата. Мога да Ви дам такава справка, ако трябва, писмено. Върши се много работа. В тези условия, разбира се, тази година повечето неща, за съжаление, трябва да се отложат или да минат онлайн. Ситуацията навсякъде е такава, каквато е в нашата страна. Защитава се сериозно културната идентичност на България в нашите културни институти, включително и тези в Скопие и в Москва. Благодаря Ви. Не знам дали има друг след мен?

Хубави празници на всички и да сте здрави!