21 January 2021

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с признаването на българския жестов език за естествен самостоятелен език и със зачитането на правото на глухите и на сляпо-глухите лица на изразяване и на информация чрез българския жестов език. (2) Законът създава условия за премахването на ограничения при общуването на глухите и сляпо-глухите лица и при използването и достъпа до информация чрез българския жестов език.“

По чл. 2 има предложение от народните представители Георги Гьоков, Весела Лечева, Виолета Желева, Надя Клисурска-Жекова, Веска Ненчева, Полина Шишкова и Иво Христов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Светлана Ангелова и Галя Захариева. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 2 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3, който става чл. 2: „Чл. 2. Законът гарантира правата на глухите и сляпо-глухите лица по начин, който осигурява независимост, равнопоставеност и достъпност в обществения живот чрез използване на българския жестов език. (2) Спецификата на българския жестов език и културата и идентичността на общността на глухите лица в Република България се зачитат и съхраняват.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4, който става чл. 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5, който става чл. 4.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието „Раздел ІІ – Принципи“ да бъде отхвърлено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6, който става чл. 5. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието „Раздел ІІІ – Цели“ да бъде отхвърлено.

По чл. 7 има предложение от народните представители Георги Гьоков, Весела Лечева, Виолета Желева, Надя Клисурска-Жекова, Веска Ненчева, Полина Шишкова и Иво Христов. Предложението е оттеглено в хода на дискусията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, който става чл. 6. „Глава втора – Изучаване на българския жестов език и използването му в образованието“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8, който става чл. 7: „Чл. 7. В детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование се осигуряват условия за изучаване, усвояване и използване на българския жестов език.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9, който става чл. 8: „Чл. 8. (1) Специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1 от същия закон предоставят информация и извършват консултации на родителите за осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. (2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 институциите може да взаимодействат с организации на и за хората с увреден слух и на сляпо-глухите лица, вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. (3) Медицинският специалист, установил слуховата загуба на детето, информира родителя за институциите по ал. 1 с цел осигуряване на ранна подкрепа за личностно и езиково развитие на глухото или сляпо-глухото дете. (4) Регионалните управления на образованието предоставят информация за институциите по ал. 1 на съответните регионални здравни инспекции, които я публикуват на интернет страниците си.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10, който става чл. 9: „Чл. 9. (1) Специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1 от същия закон организират и провеждат обучения за родителите на глухи и сляпо-глухи деца по български жестов език за осигуряване на езикова среда на детето. (2) За глухите и сляпо-глухите деца съобразно степента на нарушението на зрението и/или на слуха се осигурява ранно въздействие и ранна подкрепа чрез българския жестов език от специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и от специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от същия закон. (3) При осъществяване на дейностите по ал. 1 институциите може да взаимодействат с организации на и за хората с увреден слух и на сляпо-глухите лица, вписани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10: „Чл. 10. (1) За целите на обучението и комуникацията в специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, се използва българският жестов език. (2) В специалните училища за ученици със сензорни увреждания – увреден слух, и за глухите ученици, обучаващи се в училищата в системата на предучилищното и училищното образование, се провежда обучение по български жестов език като специален учебен предмет. (3) За глухите деца и за сляпо-глухите деца съобразно степента на нарушението на зрението и/или на слуха в детските градини се провежда обучение за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление. (4) За учениците без слухова загуба може да се осъществява обучение за придобиване на допълнителна подготовка по български жестов език във факултативните учебни часове, а за децата без слухова загуба – обучение за изучаване на българския жестов език в допълнителни форми на педагогическо взаимодействие. (5) Обучението по специалния учебен предмет български жестов език и по направлението по ал. 3 се осъществява от педагогически специалисти с висше образование по специалности от професионални направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по …“ или по специалност „Българска филология“ от професионално направление „Филология“ с придобита професионална квалификация „учител по български жестов език“ при условията и по реда на наредбата по чл. 213, ал. 7 от Закона за предучилищното и училищното образование.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11: „Чл. 11. (1) В системата на предучилищното и училищното образование съобразно оценката на индивидуалните потребности на глухите и сляпо-глухите деца и ученици се предоставя допълнителна подкрепа за личностно развитие и чрез българския жестов език от ресурсен учител, а при възможност – и от профилиран ресурсен учител, за пълноценно участие в образователния процес. (2) На глухото и сляпо-глухото дете или ученик може да бъде осигурен от детските градини или училищата и преводач на български жестов език, в случай че не е определен съответният специалист по ал. 1. Използването на преводаческата услуга е извън осигурения лимит по чл. 20, ал. 1. (3) При текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование глухите и сляпо-глухите деца и ученици по ал. 1 съобразно степента на нарушението на зрението и/или слуха им имат право да използват българския жестов език.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 14.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. По чл. 16 има предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15: „Чл. 15. (1) Преводач от и на български жестов език е дееспособно физическо лице с българско гражданство или с право на постоянно пребиваване в Република България, което притежава професионална квалификация или квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение или е с придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Български жестов език“. (2) Преводачески услуги от и на български жестов език по реда на тази глава се извършват от лица по ал. 1, включени в Списъка на преводачите на български жестов език.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17: „Чл. 17. (1) Всяко лице, което желае да предоставя преводачески услуги от и на български жестов език, подава лично или чрез упълномощено от него лице до Агенцията за хората с увреждания заявление за вписване в списъка по чл. 16, ал. 1. Заявлението е по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. (2) Към заявлението се прилага свидетелство за придобита степен на професионална квалификация, съответно удостоверение за придобита квалификация по част от професия „Преводач от и на български жестов език“. (3) Обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, с изключение на необходимото образование и квалификация, се установяват с декларация.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18: „Чл. 18. (1) Подадените документи по чл. 17 се разглеждат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, която извършва проверка на документите и прави мотивирано предложение за вписване в списъка по чл. 16, ал. 1 или за отказ от вписване. (2) В 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението по чл. 17, ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания въз основа на предложението по ал. 1 издава заповед за вписване в списъка по чл. 16, ал. 1 или за отказ от вписване. (3) Комисията разглежда заявлението по чл. 17, ал. 1 в тридневен срок от постъпването му. При констатиране на нередовност заявителят се уведомява да я отстрани в 5-дневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването ще предизвика прекратяване на производството. (4) В случаите по ал. 3 срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовността. (5) Ако нередовностите в подадените документи не бъдат отстранени в срока по ал. 3, производството се прекратява.“ (6) По преценка на комисията по ал. 1 може да бъдат извършвани проверки за достоверността на представените документи и декларираните обстоятелства. (7) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания издава заповед за отказ от вписване в списъка по чл. 16, ал. 1, когато не са спазени изискванията по чл. 15, ал. 1. (8) Заповедите по ал. 2, 5 и 7 се съобщават при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (9) Заповедите по ал. 2, 5 и 7 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) Вписването в списъка по чл. 16, ал. 1 се извършва в тридневен срок от влизането в сила на заповедта за вписване по ал. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 19: „Чл. 19. (1) Промени в обстоятелствата по чл. 16, ал. 2, т. 3 – 7 може да бъдат извършени по заявление на преводача след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. (2) Лице, включено в списъка на преводачите по български жестов език, се заличава: 1. по искане на преводача; 2. при поставяне под запрещение на преводача; 3. при констатиране на системни нарушения при отчитането на преводаческите услуги; 4. при смърт на преводача. (3) Заличаването се извършва след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 20. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22, който става чл. 21: „Чл. 21. (1) Безвъзмездната преводаческа услуга по чл. 20, ал. 1 се осигурява за всяка бюджетна година след заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, издадена по искане на глухото или сляпо-глухото лице, а ако то е недееспособно – на неговия законен представител. (2) Искането по ал. 1 може да бъде подадено и от член на семейството, при което е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето глухото или сляпо-глухото дете. (3) Безвъзмездната преводаческа услуга по чл. 20, ал. 2 се осигурява за всяка учебна година след заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, издадена по искане на глухото или сляпо-глухото лице. (4) Предоставянето на преводаческата услуга по чл. 20, ал. 1 и 2 се осигурява въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, придружено с експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК и при необходимост от други медицински документи, както и от документи, удостоверяващи статута на студента или докторанта. (5) Документите по ал. 4 се подават в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на лицето по чл. 20, ал. 1 и 2. Документите може да се подават лично или чрез упълномощено лице, с писмо с известие за доставяне чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път с квалифициран електронен подпис.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 22: „Чл. 22. (1) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за осигуряване или за отказ от осигуряване на преводаческата услуга по чл. 20, ал. 1 и 2. Неразделна част от заповедта за осигуряване е образец на протокол за ползване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. (2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на лицето, подало заявление-декларация, в 7-дневен срок от издаването ѝ. (3) Отказът за осигуряване на преводаческата услуга по чл. 20, ал. 1 и 2 се мотивира. (4) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Заповедта за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по ал. 1 се издава за срок до края на бюджетната година, съответно за срок до края на учебната година, в която е заявена, или за срока, посочен в експертното решение за определяне на процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане, когато този срок изтича преди края на бюджетната година, съответно преди края на учебната година.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 23: „Чл. 23. Глухите и сляпо-глухите лица, за които е осигурена преводаческа услуга по реда на чл. 21 и 22, упражняват правото си на получаване на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език чрез избрани от тях преводачи от списъка по чл. 16, ал. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 24: „Чл. 24. Държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език извън осигурения лимит по чл. 20, ал. 1 и 2 при: 1. заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление; 2. провеждането на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица с увреден слух и на сляпо-глухи лица, когато лицата предварително са поискали такъв.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26, който става чл. 25: „Чл. 25. (1) Условията и редът за отпускане, отказване, отчитане, изплащане и контрол на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език по чл. 20, ал. 1 и 2 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. (2) Максималният размер на средствата за заплащане на един час безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език, предоставена на лице по чл. 20, ал. 1, 2 и 4, се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика. (3) Условията и редът за осигуряване на безвъзмездна преводаческа услуга по чл. 20, ал. 4, т. 1 се определят с наредбата по чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето, а по чл. 20, ал. 4, т. 2 – с наредба на министъра на вътрешните работи.“

Глава четвърта – Съвет за българския жестов език. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта. Предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Милена Дамянова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 26: „Чл. 26. (1) Към министъра на образованието и науката се създава Съвет за българския жестов език. (2) Съветът по ал. 1 е консултативен орган, който подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език. (3) Съветът се състои от 13 членове и включва: 1. един представител на Министерството на образованието и науката и един представител на Министерството на труда и социалната политика; 2. двама хабилитирани преподаватели от академичната общност – лингвист и специален педагог; 3. един представител на Българската академия на науките; 4. седем представители на общността на глухите лица и на сляпо-глухите лица; 5. един преводач на български жестов език.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 27: „Чл. 27. Редът за определяне на членовете на съвета, дейността и организацията му на работа се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.“ „Глава пета – Финансиране“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28: „Чл. 28. (1) Финансирането на дейностите, свързани с използването и развитието на българския жестов език, се осъществява със средства, осигурени от: 1. държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на труда и социалната политика, от бюджета на институциите по чл. 20, ал. 4, т. 2 и чл. 24 и за сметка на лечебните заведения по чл. 20, ал. 4, т. 1; 2. бюджетът на държавните и общинските детски градини и училища, центровете за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 4 и специализираните обслужващи звена по чл. 50, ал. 1, т. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование; 3. европейски и международни проекти и програми; 4. други източници. (2) В рамките на средствата по чл. 287 от Закона за предучилищното и училищното образование средства от държавния бюджет може да се предоставят на частните детски градини и частните училища, включени в системата на държавното финансиране по чл. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование.“ „Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този закон: 1. „Глухо лице“ е лице или дете със слухова загуба, което е естествен носител и/или ползвател на българския жестов език. 2. „Сляпо-глухо лице“ е лице или дете, което е едновременно със слухова и зрителна загуба и е ползвател на българския жестов език или на други системи на комуникация според специфика на неговото нарушение. 3. „Български жестов език“ е естествено възникнала жестова система за езикова комуникация. 4. „Превод от и на български жестов език“ е преводаческа услуга, която се извършва чрез българския жестов език, а за сляпо-глухите лица – и чрез други системи за комуникация. 5. „Езикова среда“ е среда, в която комуникацията се извършва чрез български жестов език. 6. „Профилиран ресурсен учител“ е ресурсен учител, който има специализация по „Слухово-речева рехабилитация“. 7. „Родител“ е лицето, което упражнява родителските права по смисъла на Семейния кодекс, както и представителят на детето или лицето, което полага грижи за детето. 8. „Системни нарушения“ са нарушения на преводача при отчитането на преводаческите услуги, извършени три или повече пъти в едногодишен срок.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 14, ал. 5 думата „тълковник“ се заменя с „преводач на български жестов език“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 4: а) в заглавието думата „тълковници“ се заменя с „преводачи на български жестов език“; б) в ал. 3 думата „тълковник“ се заменя с „преводач на български жестов език“. 2. В чл. 583, ал. 2 думата „тълковник“ се заменя е „преводач на български жестов език“, а думата „тълковникът“ се заменя с „преводачът на български жестов език“. 3. В чл. 584: а) в заглавието и в текста преди т. 1 думата „тълковници“ се заменя с „преводачи на български жестов език“; б) в т. 3 думата „тълковникът“ се заменя с „преводачът на български жестов език“. 4. В чл. 585: а) в заглавието думата „тълковници“ се заменя с „преводачи на български жестов език“; б) в ал. 1 думата „тълковниците“ се заменя с „преводачите на български жестов език“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По § 6 има предложение от народните представители Вежди Рашидов, Ася Пеева, Николай Сираков, Мария Цветкова, Христиан Митев и Анастас Попдимитров: „Параграф 6 от Преходни и заключителни разпоредби да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6: „§ 6. (1) Лицата, владеещи български жестов език, което е удостоверено с документ, издаден преди влизането в сила на този закон от Национално представителната организация на глухите в България, до една година от влизането в сила на този закон ползват правата на лицата по чл. 15, ал. 1, ако бъдат вписани в списъка по чл. 16, ал. 1. (2) Лице по ал. 1, което желае да предоставя преводачески услуги от и на български жестов език, представя документа, удостоверяващ владеенето на български жестов език, към заявлението по чл. 17, ал. 1. (3) Лицата по ал. 1, вписани в списъка по чл. 16, ал. 1, са длъжни в срок до една година от вписването да положат успешно изпит за признаване на степен на професионална квалификация по професията или по част от професията „Преводач от и на български жестов език“, за което представят в Агенцията за хората с увреждания съответния документ по чл. 40, ал. 7 от Закона за професионалното образование и обучение, удостоверяващ признаването на професионална квалификация или на квалификация по част от професията. (4) В случай че лицето по ал. 1 не изпълни изискването по ал. 3, то се отписва от списъка по чл. 16, ал. 1 след заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В срок до 31 декември 2022 г. ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт и кметовете на общините създават условия за извършването на административно обслужване на глухите и сляпо-глухите лица.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 8. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон: 1. Министърът на труда и социалната политика издава наредбата по чл. 25, ал. 1. 2. Министерският съвет приема решението по чл. 25, ал. 2. 3. Министърът на вътрешните работи издава наредбата по чл. 25, ал. 3. 4. Министърът на образованието и науката издава правилника по чл. 27.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 9: „§ 9. Законът влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 10, ал. 2 – 5, които влизат в сила от 15 септември 2026 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми представители на глухата общност, уважаеми преводачи от и на жестов език, уважаеми колеги народни представители! Искам да благодаря на всички народни представители, които се включиха в работата по Законопроекта за българския жестов език и които гласуваха за Закона. Това единодушие показа, че има каузи, които са много по-важни от политическите различия, които ни обединяват и ни правят отговорни към проблемите на хората. В навечерието на Международния ден на глухите хора премиерът Бойко Борисов обеща на глухата общност, че Министерският съвет ще предложи на Народното събрание да приеме Закон за българския жестов език. Днес той е факт – в днешния ден е една голяма победа, празник за глухата общност, сбъдната мечта и надежда за един по-добър живот! Искам да благодаря на представителите на и за глухата общност – над 20 представители от тези организации днес присъстват в пленарната зала. Те бяха активни участници в процеса по изработването на Закона за българския жестов език и знам, че с нетърпение, с радост очакват приемането на финалните текстове. И не на последно място, позволете ми да благодаря и на преводачите от и на жестов език – хората, които бяха неотлъчно до нас през тези месеци, моста между света на чуващите и света на глухите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми на свой ред да благодаря първо на вносителите и специално на колегите от Министерството на труда и социалната политика, на колегите от Министерството на образованието и науката, на експертите и съветниците от двете комисии – по труда, социалната и демографската политика и по образованието и науката. Да благодаря на колегите от глухата общност, да благодаря и на преводачите. Уважаеми колеги, през последните два месеца бяхте страхотни! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми представители на глухите и сляпо-глухите организации, които бяхте част от този законопроект, ние от „БСП за България“ сме изненадани от тази еуфория и това хвалебствие, което изразиха от страна на управляващите към Законопроекта. Всички Вие можехте да имате тези законодателни мерки, които касаят Вашия статут и качеството Ви на живот, много по-рано – три години по-рано, защото още в началото на този мандат ние имахме желанието Вашите проблеми да бъдат решени. За съжаление, не срещнахме разбиране от управляващото мнозинство и всичко това Вие го получавате три години по-късно. Още повече че някои от мерките са в срок да действат от 2025 г. Това можеше да бъде вече факт и да имате съвсем различен начин на живот, който Вие заслужавате. За съжаление обаче, както виждате, управляващите не изразиха своето желание (реплика от ГЕРБ), не подкрепиха нашия проект още в началото на мандата и трябваше да чакате три години. Но факт е, че този закон е приет. Съжалявам, че трябваше да чакате толкова дълго време. (Реплики, единично тропане по банките от ГЕРБ.) Благодарности за Вас, които подкрепихте нашите усилия. Благодаря и на нашата парламентарна група, че не даде повод за никакви обструкции, а прие всички предложения и заедно, обединени, направихме факт тези мерки към Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2021 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г. Законопроектът беше представен от народния представител Юлиан Ангелов, който акцентира върху основните причини, довели до предложените промени. С приемането на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, в законодателството бе въведен терминът „вътрешен обект“ и с него изискванията за регистрация на такъв. Практиката показва, че така зададени, условията за регистрация ограничават възможността на юридически лица, занимаващи се с превоз на територията на Република България и в Общността, да регистрират вътрешни обекти на свои или ползвани територии. Съществуващите разпоредби създават противоречива административна практика в разрез със Закона за устройство на територията, която прави невъзможна регистрацията на вътрешни обекти на превозвачи, концесионери на природни богатства, както и строителни обекти, свързани с важни за страната инфраструктурни проекти. Основен мотив е, че вътрешните обекти по смисъла на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход не могат да представляват преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 от Закона за устройство на територията съгласно тълкувание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С предложението за допълнение се цели тази невъзможност – неизпълнимо условие от страна на заинтересованите лица, да бъде преодоляна. Предлаганите промени ще доведат до облекчаване на режима за регистрация на обектите за снабдяване на горива на описаните субекти, без да се създава риск от увеличение на сивия сектор, тъй като те остават в приложното поле на Закона. Присъстващите на заседанието представители на браншови организации – Съюза на международните превозвачи, Камарата на автомобилните превозвачи, Националното сдружение на автомобилните превозвачи, Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива и Българската петролна и газова асоциация, изразиха подкрепата си за предложените промени. В последващата дискусия взеха участие народните представители Стефан Бурджев и Кристина Сидорова, които изразиха подкрепа към Законопроекта, който премахва трудностите пред заинтересованите лица. След направеното обсъждане и проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 януари 2021 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Юлиан Ангелов, който разясни накратко причините, предизвикали предложената промяна, и целите, които се поставят с нея. С приемането на Закона за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, в законодателството бе въведен терминът „вътрешен обект“ и с него изискванията за регистрация на такъв. Практиката показва, че така зададени, условията за регистрация ограничават възможността на юридически лица, занимаващи се с превоз на територията на Република България и в Общността, да регистрират вътрешни обекти на свои или ползвани територии. Съществуващите разпоредби създават противоречива административна практика в разрез със Закона за устройството на територията, която прави невъзможна регистрацията на вътрешни обекти на превозвачи, концесионери на природни богатства, както и строителни обекти, свързани с важни за страната инфраструктурни проекти. Основен мотив е, че вътрешните обекти по смисъла на действащия закон не могат да представляват преместваеми такива по смисъла на чл. 56 от Закона за устройство на територията, съгласно тълкувание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С предложението за допълнение се цели тази невъзможност и неизпълнимо условие от страна на заинтересованите лица да бъде преодоляна. Предлаганите промени ще доведат до облекчаване на режима за регистрация на обектите за снабдяване на горива на описаните субекти, без да се създава риск от увеличение на сивия сектор, тъй като те остават в приложното поле на Закона. Господин Ангелов уточни, че във водещата парламентарна комисия са постъпили становища в подкрепа на Законопроекта от Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и засегнати от проблема браншови организации. В проведената дискусия отношение взе народният представител Манол Генов, който каза, че няма да подкрепи Законопроекта, тъй като липсва становище от Министерството на финансите относно ефекта от предложените промени върху приходите за държавата. След обсъждането и проведеното гласуване с 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 054-01-120, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 18 декември 2020 г.“

Господин Председател, дами и господа народи представители! Предложените промени, които аз и група народни представители направихме в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, касае над 1000 български фирми, основно фирми с транспортна дейност – превозвачи, които от Закона, приет от Народното събрание, до момента не получиха възможност да регистрират своите вътрешни обекти, а именно обекти, които да зареждат съответната техника, транспортни средства, и от 1 януари тази година тези над 1000 български фирми реално не могат да снабдяват с гориво и да обезпечават своите транспортни средства. С оглед на това предложенията, които сме направили, са именно да им дадем възможност тези обекти да продължат да работят, защото това е един голям бранш в българската икономика. Помним ударите, които бяха нанесени от Европейския съюз, и ограниченията, които въведоха за българските превозвачи. Затова сме направили тези предложения, за да дадем възможност тази част от българския бизнес да може да работи, да не е в сивия сектор, да може да внася данъци, акцизи и всичко останало, което е нужно за българския фиск. Предложенията, които сме направили, касаят също така и строителния бранш, касаят и минната индустрия, и различни други сектори. Проблемът е в това, че голяма част от тези обекти се намират на територията на неурегулирани терени и реално с изискването на Закона за регистрация на тези вътрешни обекти няма как да получат регистрация, защото няма как от общината да получат документи за подобен обект, който не е в регулиран терен. Знаем всички, че и при изграждането на инфраструктура – магистрали пътища и ремонти, създаването на строителни площадки покрай тези пътища и обекти, както и други инфраструктурни проекти, също се сблъскват с този проблем, защото огромната строителна техника няма как да я пратим да зарежда на бензиностанции, а трябва да зарежда именно на такъв временен обект, който са направили съответните изпълнители – да имат вътрешен обект, с който да зареждат тази техника. Превозвачите изтъкнаха и друг аргумент, свързан с проблема. Според тях – особено фирмите, които се занимават с транспорт и превоз зад граница, е по-добре да зареждат своите транспортни средства преди влизането в България, отколкото да ги зареждат на бензиностанции в България, а не в техните вътрешни обекти. Това реално би допринесло в българския бюджет да влязат по-малко средства. Тоест предложенията, които сме направили, са именно да дадем възможност на над 1000 български фирми от транспортния, строителния сектор и от минната индустрия да могат да работят и да бъде защитен техният интерес, а не да бъдат спирани с различни административни пречки. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! Ние ще гласуваме „въздържал се“ поради следните причини: Първо, Вие предлагате промяна в Закон, за който твърдите, че ще доведе до увеличение на бюджетните приходи един месец преди изборите. Второ, много подозрително е това и аз съм изумен! След като твърдите, че ще има по-големи приходи, което е съмнително, защо е елиминирана Бюджетната комисия? Ами Вие този закон го предложете да мине през Младежта и спорта?! Как става тази работа? Твърдите, че основният ефект е върху бюджета. Къде е Бюджетната комисия? Ами дайте го в друга. Един месец преди изборите?! (Шум и реплики.) Плюс това говорите, че като идват камионите от чужбина и като влезели в България няма къде да заредят?!

Кой ти е казал такова нещо?

Ама как казват, като България е пълна с бензиностанции?! Трябва да отидат на нерегулиран терен, за да заредят и затова зареждат в Сърбия или в Гърция?! Уважаеми колеги, тези номера един месец преди изборите не ги прилагайте!

Изказване.

Господин Председател, дами и господа народни представители! В моето изказване ще дам допълнителна информация на хора, които явно не слушат какво се говори, хора, които по никакъв начин не са участвали в решаването на проблема на тези над 1000 български фирми, а се правят на големи експерти, хора, които са рушители на българската икономика и говорят за това кое е добро и кое лошо. Никой не е говорил в изказването си, че това е основната причина за българския бюджет. Казахме, че основната причина е да дадем възможност на тези над 1000 български фирми да работят! И много странно как господин Гечев изразява позицията на БСП, че е против Законопроекта, при положение че неговите колеги в Комисията, на която аз съм председател, подкрепиха Законопроекта?! Много интересен факт! Може би господин Гечев представлява еднолично БСП. Най-вероятно. Ще дам становища – Министерството на икономиката с положително становище, от Министерството на транспорта – положително становище, Регионалното министерство имат съответните забележки, защото касае Закона за устройство на територията, от Българската петролна и Газова асоциация, от Камарата на автомобилните превозвачи в България, от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива в България. Всички тези браншови организации, всички тези институции подкрепят внесения законопроект, защото ще реши огромен проблем и ще даде възможност на над 1000 български фирми да работят. Това са стотици хиляди хора, които работят в този бранш, и са свързани с него. И отново виждаме, че БСП ще бъде против ли, въздържали се ли или нещо друго. Тук не става въпрос за някакъв лобизъм или за някакви политически решения, които един месец преди изборите... Господин Гечев, ако бяхте прочели, щяхте да разберете, че този закон и регистрацията за тези вътрешни обекти влиза от 1 януари и всъщност тези проблеми възникнаха на територията на общини, където архитектите отказват съгласуване на тези обекти. Защото преди това на всички тези юридически лица им беше обяснявано, че няма да има проблем да могат да регистрират тези обекти. Но в крайна сметка се сблъскаха с общинската администрация по места, където отказват съгласуване и не могат да регистрират своите обекти. Затова сме реагирали, за да решим този проблем. Защото регистрацията реално започваше от 1 януари тази година. Но това не Ви е известно. На Вас Ви е известно само как нещо да критикувате, да оплюете и да решавате, че някой го прави заради нещо друго.

Благодаря Ви. Господин Председател, уважаеми колеги! Аз няма да коментирам опитите за някои оценки, тъй като си има институции, които дават оценки. Но това си е Ваше право. Възникват обаче следните въпроси: Вие твърдите, че това е огромен проблем. Ами този проблем не го ли видяхте в Закона? Какво правихте пет години тук? Защо приехте закон, който създава „голям проблем“ според Вас и един месец преди изборите прозряхте, че има проблем?! Ами като срещахте тези организации, като писахте Закона, те не Ви ли казаха, че има проблем? Или се събудиха тази сутрин в 5,30 ч.? Вие кого заблуждавате?! Какво правихте досега с този закон? А? (Шум и реплики от народния представител Юлиан Ангелов: „Пет години. Пет години!“) След това – общините регистрирали. Ами кой управлява общините? Нали се хвалехте, че Вие управлявате цяла България. И така управлявате, че един месец преди изборите имало голям проблем?! Проблемът е голям, ама няма Вие да го решавате, а други след един месец. (Шум, смях, реплики от ГЕРБ и ОП: „Охооо!“ Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми колега Ангелов, аз няма да влизам в емоционални спорове, но ще Ви задам един логичен въпрос, който Вие не засегнахте в експозето си, а той е изключително важен. Господин Ангелов, обяснете на народните представители, че по старите разпоредби би следвало селскостопанската верижна техника да зарежда от големите бензиностанции. Вие нали се сещате, ще го преведа на хората, които – без да засягам, разбира се, женското съсловие, но верижната техника – това е равносилно, господин Ангелов, на танк! Първо, забранено е верижна техника да пътува по асфалтови пътища, защото ги разрушава. И второ, да се зареди една такава верижна техника от голяма бензиностанция – Вие нали се сещате какво ще причини тя по пътищата, докато стигне до тази голяма бензиностанция?! Това защо не го засегнахте и че точно това... (Шум и реплики от народния представител Милко Недялков.) Ако искате, вземете – тоест реплика на репликата не може, но вземете изказване. И трето, господин Ангелов, много интересен въпрос. Един месец преди изборите! Ами, господин Ангелов, искам да ми отговорите на този въпрос: този парламент има живот още поне месец – е, какво, един месец ние да не правим законопроекти ли? Това е следващият ми въпрос. Един месец по логиката на колегите ние не трябва да правим нищо, просто да седим тук, умно да се гледаме и след един месец да отидем в предизборна кампания. Този въпрос също искам да го обсъдите. И третият въпрос, на който искам да ми отговорите, господин Ангелов, чуйте внимателно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, само за десет секунди. Кой решава изборите в България? Кой решава? Изказвания на колега депутат от тази трибуна или народът, когато отиде да гласува, защото преди малко чухме точно такова изказване.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители! Господин Ангелов, понеже е реплика, се обръщам към Вас: аз не съм го подкрепил в Регионалната комисия, така че не е частта на БСП, от БСП не са го подкрепили, аз лично не съм. Това, което правите, господин Ангелов, в прав текст да Ви го кажа, е връщане на ведомствените бензиностанции и принципа на регистрация. Само преди една години или може би две, приехме закон, пак вкаран от мнозинството – от господин Емил Димитров, с който именно това ограничихме. Само преди година и половина! Пишете обекти – първа, втора, трета категория, ами, че те обектите първа, втора и трета категория по Закона за териториалното устройство са страшно много. Те и кулите в София примерно са първа категория – и там ли ще разрешаваме такива бензиностанции? Това се опитваме да Ви кажем – не е мястото на регистрацията на тези обекти. Щом са обекти първа, втора и трета категория – има ред по Закона за устройство на територията, който точно и ясно регламентира. Съгласни сме, че – да, за строителния бранш, да, транспортния бранш, трябва да се търси друг начин. Но, разберете, съоръжения висока категория, подлежащи освен на лицензиране към Министерството на икономиката, в случая Държавен технически контрол – това са съоръжения под налягане. Трябва да има ред. Не може така. Така че не сте прав, че всички сме го подкрепили.

Към репликиращите господа, мога да Ви кажа следното: и до момента тези обекти са работили на базата на българското законодателство. Това не е тепърва някой да си открива, да си прави някъде бензиностанция, вътрешни обекти и така нататък. Те са работили и до момента по българското законодателство. Но има проблем, пак казвам, с регистрацията в Министерството на икономиката. Този проблем искаме да решим. Когато беше приеман на второ четене този закон, помня много добре, всички фирми от различните браншове, които ги касае, бяха там, не изразиха някакви резерви, защото бяха получили уверение, че няма да има проблем. Но проблемът дойде от общините – общини, които са управлявани от всички политически сили, в различни места в България, господин Гечев. Ако твърдите, че в цяла България всички общини се управляват от „Обединени патриоти“, защото гледате към нас, това е пълна лъжа, ние имаме няколко общински кметове. Така че никой не иска да прави нещо противозаконно, нещо незаконно. Тези обекти и досега са работили, тези обекти и досега са плащали данъци, акцизи и всичко останало. Този закон беше приет именно за борба със сивата икономика и мисля, че постигна добри резултати. Но там, където има някакъв проблем, ние сме длъжни като народни представители, когато ни потърсят, и то от този бранш, който не е малък в България, да решим проблема, да дадем възможност на българските фирми да работят, особено в тази трудна ситуация, свързана с пандемия, с мерките, които бяха наложени от Европейския съюз. Не мога да разбера защо БСП не иска да подкрепи българския бизнес и да реши проблемите? Защо в едната комисия БСП подкрепя, а в парламента не подкрепя този закон? Много странно! Нямам представа по какъв начин вземате решение – то си е Ваша работа, Вие сте друга партия. В една комисия – БСП подкрепя, а в парламента не иска да подкрепи. Защо? Защото така са си решили напук. Защото господин Гечев си мисли, че мандатът на парламента е пет години, а не е четири примерно. Преди малко в репликата ми говореше за последните пет години. Те са четири години, господин Гечев, не са пет и този закон не е приет преди пет години или четири, а е приет преди една и половина.

Две.

Една и половина примерно. Аз помня много добре кога е приет, защото на второ четене бях председател вече на тази комисия и съм го представял, така че много добре знам кога е приет. Така че, когато се изказвате от трибуната, не да излизате да правите политически изказвания и клевети, някакви си Ваши изводи, някакви си Ваши виждания, а излезте и кажете: ние сме против (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото не искаме да подкрепим българския бранш в сферата на транспорта, превозвачите, строителите и минната индустрия. Кажете – затова сме против.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Ще Ви кажа защо сме против. Сигурно решавате проблеми, сигурно някакъв бранш, някаква част от бранша има проблеми, които трябва да бъдат решени, а тези проблеми ги създадохте Вие. Значи в първите две години от управлението създавате проблеми и във вторите две години се опитвате да ги решавате. И така мина целият мандат на това управление. Колко закона променихте по 66 пъти, създавайки проблеми, решавайки проблеми? Само че между създаването на проблеми и решаването на проблеми стоят съдби на фирми, съдби на бизнес, съдби на хора, или това не го оценявате? Кога разбрахте, че има проблем? И сега един въпрос към министър-председателя.

Да, в темата съм.

В темата съм. Понеже, господин Председател, се говореше, че строителните машини няма къде да зареждат. Министър-председателят нямаше трактор, валяк и багер, на който да не се качи – той не разбра ли, че няма къде да зареждат? Защо го внасяте Вие този закон, а не Министерският съвет? Нали те са хората, които трябва да решават проблемите на България? Нали те са хората, които трябва да внасят законите в този парламент? Премиерът не знае ли, че багерите и тракторите няма къде да зареждат?

Или ходи само да се снима с тях?

Господин Председател, моля Ви, не ме прекъсвайте. Говоря по темата.

Той, че няма място тук е ясно, че няма място – това го разбраха всички български граждани, че премиерът няма място.

Той няма място и в Министерския съвет. Въпросът е обаче българските граждани…

Господин Председател, аз не говоря на Вас, говоря на Народното събрание.

Аз не говоря на Вас, говоря на Народното събрание.

Говоря на Народното събрание…

…и моля Ви, не ме прекъсвайте.

Не, не можете да ме прекъснете.

…защото не съм обидил никого.

Как да не съм по темата? По коя тема? Коя е темата?

Коя е темата?

Но, господин Председател, Вие ме прекъсвате десет пъти и коя е темата?

Бойко Борисов.

Горивата.

Темата е Законът за горивата, госпожо Дариткова. Темата е защо премиерът го няма да каже, (възгласи: „Е-е-е!“ и смях от ОП) че браншът няма къде да зарежда и използва „Обединени патриоти“ да внасят тези закони. Това е темата, защото Ви е страх да си изкарате премиера, който от сряда до събота се снима с тези багеристи, а днес го няма да каже, че имат проблеми. Нали все ги пита: „Как е, работите ли, какво става? Всичко съм Ви осигурил!“ Ами хайде да си кажем истината в очите. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Запазете го за следващия.

Господин Свиленски, редовно във Ваше изказване искате да отнемете права на народни представители – кой има право да се изказва, кой има право да внася законопроект. Аз като народен представител имам право да внеса всякакъв законопроект, който преценя, че е полезен и правилен за българската държава, за българския бизнес, за гражданите на Република България. Искате това право да ми отнемете. Още повече че аз съм председател на тази комисия, която е водеща по този закон. (Реплика от „БСП за България“: „Олеле, майко!“) Хората от бранша, които са засегнати, са потърсили срещи с мен – от всички тези организации, асоциации и сдружения, именно за да се потърси начин да се реши техният проблем. Затова аз съм се ангажирал и съм го направил, защото са потърсили среща с мен, през Комисията, през която е минал този закон. И е напълно нормално, когато има някакъв проблем или нещо да се реши, а, между другото, този закон – за разлика от други закони, които са внасяни, има една-единствена поправка, която ще бъде направена по него, а не през няколко месеца поправки, както се е случвало. И това е пак в полза на българския бизнес. Както казахте преди малко за строителната техника, за валяци, за багери, за трактори, аз искам утре да има възможност, ако не дай си боже да се случи Корнелия и Карадайъ да управляват заедно и те да могат да карат валяка, ама да е зареден – да не се налага да се бутат. Затова искам да го направя. (Смях и ръкопляскания от ОП.)

Господин Свиленски, аз не успях да разбера, когато заставаме в залата – било то управляващи или опозиция, редно е да знаем своята роля, едните предлагат, другите са опозиция, но нека да бъдат градивни. Аз не разбрах от Вашето изказване – Вие казвате: „Да, решавате проблем, но ние няма да го подкрепим“ и така правите четири години, напук, на инат решавате проблем, но ние няма да го подкрепим. Дори в тази зала, която очевидно според Вас си отива, ако решим да върнем към чл. 1 и да кажем, че БСП ще управлява до края на света, Вие сигурно пак няма да го подкрепите от инат, не от нещо друго. Не разбирам цялата тази градивна безпринципност, която прави БСП, и съм сигурен, че българските граждани също ще го оценят на 4 април. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Свиленски, няма как да се съглася с това, което Вие казахте, че този законопроект не би следвало да бъде внесен от народни представители, а от Министерския съвет. Няма как да възприемаме народните представители като едни машинки за гласуване. По Вашата логика всички законопроекти, тъй като те решават един или друг обществен проблем, уреждат едни или други обществени отношения, трябва да се внасят от Министерския съвет и тук 240 народни представители трябва само да ги гласуват автоматично едва ли не, без да отчитате и конституционната норма, която изрично вменява на народните представители правомощието им да внасят законопроекти, правото им на законодателна инициатива. Благодаря.

Член 57.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господа Ангелов, Митев, Сиди, общо ще Ви отговоря, тъй като репликите Ви бяха в една посока. Аз не съм казал, че нямате право да внасяте законопроекти, нито Ви отнемам правото. Всеки един народен представител има право да внася и това му е работата – да внася законопроекти и да решава проблеми на българските граждани. Проблемът, който поставих аз, е: защо Министерският съвет го няма? Защо те не вземат участие? Къде е тяхната инициатива? Това е ясно, че, когато те не работят, ще работите Вие, и ние, и всички народни представители. Когато няма държава и няма Министерски съвет, и няма кой да решава проблемите на хората, е – стига се до опозицията, до Вас, до ГЕРБ, до който трябва да внася закони. И сега другият проблем. Вие сте председател на тази комисия, господин Ангелов, а Комисията е за борба със сивата икономика. Вие докладвахте този закон в залата. Сам казахте – станахте председател на Комисията, и Вие го докладвахте. Проблемът е сега, защо пак Вие, след като установихте, че има проблем в Закона според Вас, защото аз сега не съм сигурен – има ли проблем, няма ли, точно тогава толкова убедително ни убеждавате как да подкрепим Закона, нали така? Сега със същите аргументи казвате, че това било грешка, пък това било вярно. Е, кое е вярно? Истината, господин Ангелов, е, че Вас Ви използват само за приносители на тези законопроекти и зад тези приносители е важно да се каже какво стои и кой стои зад тях. Това е! Това кажете на българските граждани. Иначе Законът дали е хубав или не, вероятно следващото Народно събрание или ще го подобри, или ще го отмени, или ще го направи друг – след като се види дали това, което Вие правите, ще напълни фиска. И понеже говорехте за транспортните фирми, че зареждали в Сърбия – те не зареждат, защото нямат бензиностанции, а защото е по-евтин бензинът.

Не е по-евтин. Не е вярно!

Петров, ела тук – реплика, а не там от място да сваляш маската, и да … Направете му забележка, без маска е, господин Председател.

Така че те не зареждат в Сърбия и в Турция, защото няма къде да заредят, а защото там е с десетки стотинки по-евтин бензинът и нафтата и затова зареждат там. Така че с това няма да решите този проблем на транспортните фирми. Вижте на багерите, на валяците сигурно ще го решите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нека да си спомним, че днес обсъждаме промени, внесени в закон, който е окачествен от един от заместник-председателите на Народното събрание в негово изказване като лобистки закон. (Реплика от ОП: „Кой, кой?“) От групата, която внася този закон. (Шум и реплики от ОП.) Изхождайки от това, трябва да се замислим колко пъти беше променян този закон от неговото внасяне под натиска на различни прослойки в нашето общество. Земеделците, репликиращите от място, може би помните. Сега имаме друга група, която също е протестирала пред председателя на така важната комисия, че е затруднена в осъществяването на своя дейност. Според внесения законопроект тя се състои от строители първа, втора и трета категория; превозвачи на товари и хора, лицензирани в България; така също лицензирани превозвачи за международни превози. Ето кръга от хора, което не беше очертано добре дори от вносителя. Вие тук не може да противоречите. Изтъква се, че основната причина да бъде облекчена процедурата при тях с този законопроект е, че общините някъде не са си свършили работата. (Реплики.) Да, общините имаха задължението да въведат общи устройствени планове, с които да си свършат работата. Тук отново питам: кой направи така, че да удължим сроковете на общините да не въвеждат своите устройствени планове? Защо държавата не помогна на общините да създадат и да въведат своите общи устройствени планове? Този порочен кръг на законодателството трябва да бъде пресечен и затова това е един сериозен мотив – поне в началото този закон да не бъде подкрепен. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. В началото, ако позволите, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в пленарната зала господин Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-103, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 11 ноември 2020 г., приет на първо гласуване на 2 декември 2020 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 1: „§ 1. В чл. 4, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 думата „степен“ се заменя с думата „норма“ и след думата „енергия“ думите „както и мерки за покриването им“ се заменят с „по предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране“. 2. Създава се нова т. 4а със следното съдържание: „4а. въз основа на определената норма на надеждност по чл. 4, ал. 2, т. 4 и по предложение на оператора на електропреносната мрежа, утвърждава размера на необходимия капацитет, преди провеждането на съответния търг по реда на глава девета, раздел IXА;“ 3. Досегашната т. 4а става т. 4б. 4. Точка 5 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 2: „§ 2. В чл. 8, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. След думите „електрическа енергия“ думите „по чл. 4, ал. 2, т. 5 в интерес на сигурността на снабдяването с електрическа енергия“ се заличават. 2. В т. 1 след думата „баланси“ се добавят думите „от 10-годишния план за развитие на електропреносната мрежа“; 3. Текстът на т. 2 се заменя с „резултатите от тръжните процедури по глава девета, раздел IXA“. 4. Точка 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 3: „§ 3. В чл. 19, ал. 3 думите „обществен доставчик“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 1 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 4: „§ 4. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 6 се отменя; 2. Създава се нова т. 8в със следното съдържание: „8в. определя ежегодно в срок до 30 юни компенсация за електрическа енергия, която се купува от крайните снабдители за покриване потреблението на битови крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско напрежение;“ 3. Досегашната т. 8в става т. 8г. 4. Създава се нова т. 8д със следното съдържание: „8д. за целите на ценообразуването, определя ежегодно, в срок до 30 юни, прогнозна пазарна цена за електрическата енергия, която се купува от крайните снабдители за покриване потреблението на битови крайни клиенти за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско напрежение;“ 5. Създават се нови т. 12а, т. 12б и т. 12в със следното съдържание: „12а. предлага на министъра на енергетиката за утвърждаване по реда на чл. 4, ал. 2, т. 4 задължителни показатели за норма за надеждност на снабдяването с електрическа енергия; 12б. по предложение на оператора на електропреносната мрежа, одобрява методика за определяне на условията за провеждане на тръжна процедура за осигуряване на капацитет, по реда на глава девета, раздел IXА; 12в. по предложение на оператора на електропреносната мрежа, одобрява и контролира изпълнението на Правила за провеждане на търгове за капацитет;“ 6. Точка 21 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 8а думите „студен резерв въз основа на тръжна процедура“ се заменят с „допълнителни услуги по реда на чл. 105, ал. 2“. 2. В т. 8б думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“. 3. Създава се т. 17а: „17а. утвърждава разходи за лихви по чл. 36б, ал. 1, т. 3;“ 4. Създават се т. 28а и 28б: „28а. си сътрудничи с компетентните органи на трета държава, след като се консултира с компетентните регулаторни органи на други заинтересовани държави членки, за да се гарантира спазването на българското законодателство по отношение на газова инфраструктура до и от трета държава, в рамките на територията на държавите членки, когато първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки е разположена на територията на Република България; 28б. може да се консултира и да си сътрудничи със съответните компетентни органи на трети държави във връзка с експлоатацията на газова инфраструктура до и от трети държави, за да се гарантира прилагането на българското законодателство по отношение на съответната инфраструктура на територията и в териториалните води на Република България;“

Ще направите грешка по този начин, но както и да е. (Реплики.) Ще се наложи да работим до четири часа тогава. Уважаеми колеги, благодаря Ви. Колеги, разглеждаме един много сериозен законопроект. Измененията и допълненията в този законопроект, особено предложените от „Движението за права и свободи“ изменения, са една много сериозна реформа в енергетиката. Колеги, в Комисията всички предложения бяха отхвърлени и всички политически формации – ГЕРБ, БСП и националистите, гласуваха „въздържал се“. Нямаха доблестта да гласуват „против“, за да се обозначат защо не искат да приемат реформата в енергетиката. Всички предложения, колеги, бяха на масата на всички експерти от всяка политическа формация от 2003 г. досега. Всички предложения, които са внесени, са седели по бюрата и на министрите от тогава до сега, включително пред енергетиците на ГЕРБ през последните години. В основни линии реформата в какво се състои? Поставяне на сектора на релси в правилна посока; стабилизиране финансово на енергетиката; създаване сигурност и стабилност на сектора; и още по-важното, което е равнопоставеност на всички производители на енергия. Всички предложения, колеги, са свързани с Директива – забележете – от 2003 г., от 26 юни, където тази директива казва, че цялото производство на енергия трябва да бъде предлагана за свободна търговия на пазара на едро. Значи, първите основни предложения в този законопроект са: всички производители – без изключение, са равнопоставени и излизат да търгуват на свободния пазар, разбирате, че това, което произвеждат, го предлагат на енергийната борса. В продължение – от 2009 г. досега, има още една Директива. Това е Директива 2009/72 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която установява общите правила за производство, преноса, разпределението и доставката на електроенергия с оглед на усъвършенстването и интегрирането на пазарите на електроенергия в Общността. И в унисон, и в подкрепа на още една Директива – с въвеждането на Пакета „Чиста енергия за всички европейци“ през 2019 г., ясно се налага задължението на пазарите на електроенергия да функционират съгласно основните пазарни принципи, като цените на електроенергията следва да се определят на основата на търсенето и предлагането. Това е основната насока, в която предлагаме тази реформа, колеги. Възниква въпросът – от всички становища, които слушахме, които чух в Комисията и които прочетох, всички политически формации са съгласни с реформите в енергетиката, всички те единодушно са установили, че тези предложения наистина са кардиналната реформа, въз основа на която енергетиката ще бъде стабилна и сигурна, но основният им въпрос е: защо сега? И аз сега се опитвам да Ви отговоря защо сега. Сега, колеги, защото със следващото предложение, което имам, чл. 93 да отпадне, предлагаме Националната електрическа компания вече да не изпълнява функцията си на обществен доставчик. Сега е, колеги, защото в този закон за енергетиката в момента имаме текст, който казва, че от 1 юли 2020 г. до 1 юли 2021 г., трябва да имаме пълна либерализация на пазара. Сега сме месец януари. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако не направим пълната либерализация, това означава, че влизаме в изборния период, това означава, че Законът, който имаме пред нас, включително и директивите, които досега са представени от Европейския съюз, не се изпълняват. Колеги, ще изпълня разпоредбите на Правилника. Първите пет минути от изказването ми приключиха. Ще оставя да видя как ще бъдат гласувани първите параграфи, за да мога още да взема отношение по тази тема и след това ще преценя по какъв начин и как да действаме. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Аталай, първо искам да Ви дам възможност да доразвиете тезата си, защото знам, че не искате да пречите на приемането на този закон, защото сте за него. Оставянето на тези доста дълги текстове би затруднило приемането му. Наистина категорично заявявам, че тези текстове са пътят, по който и правителството, и Европейската комисия е одобрила България да направи своята либерализация на едро. А без либерализация на едро със сигурност от Европейската комисия са гарантирали, че търгове за капацитет няма да има. Ние вече сме приели текстове, в които казваме, че от 1 юли тази година – 2021-а, либерализацията на едро трябва да е приключила. Но при всички случаи, разбира се, това не е начинът – между първо и второ четене, без обществена дискусия да се входират тези текстове. Това е от една страна. От втора страна, знаете, че дългосрочните договори – особено с Единицата и Тройката, са деликатен проблем, който трябва правителството да разреши. Имаме консултант, има назначена група за преговори, така че тя трябва да приключи. Без решаването, и то, надявам се, добронамереното решаване и от двете страни на този проблем, няма как да минем в либерализация и особено отмяната на чл. 93а. Именно там – в чл. 93а, се формират отношенията между Фонда за сигурност на електроенергийната система, която разплаща произведената енергия на Националната електрическа компания на Единицата и Тройката, а Националната електрическа компания пък изпълнява своите задължения по абсолютно правомерно сключените договори с „АЕS Марица-изток 1“ и с „КонтурГлобал“, така наречената ТЕЦ „Марица-изток 3“. Именно това е разковничето за пълната либерализация. Иначе като направление, като текстове, са в правилна посока. Разбира се, има какво да се желае – да се дооформят тези текстове. Те могат да се дооформят именно с едно обществено обсъждане. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Разбира се, това до изборите няма как да се случи. Надявам се, че след изборите ще има правителство, което ще съумее да реши този проблем, а ние му оставяме това наследство, което ще могат да направят в Закона за енергетиката. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Аталай, текстът на предложенията, които правите, са предложения, които са от изключителна важност за начина, по който ще се развива енергетиката в България в следващите години. Важно е обаче да си зададем няколко въпроса. Вие засегнахте един от основните – защо сега? Всеки един от нас има различна теза за това, защо сега? Има няколко неща, които обаче във Вашите предложения правят впечатление, че липсват. Едно от тях е детайлният анализ за това какъв ще бъде ефектът, ако тези предложения бъдат приети сега, в този момент. Колегата, както и Вие, зададохте една тема и захванахте темата за НЕК и затова, че в предложенията, които правите Вие, общо взето се определя това, че НЕК повече няма да получава средства от Фонда за енергийна сигурност. До какво обаче реално може да доведе това, ако бъдат приети тези предложения сега? Едно от нещата, до които може да доведе, което според мен е от изключителна важност, е това да няма, да се стига до невъзможност за разплащане с топлоелектрическите централи. До какво ще доведе това обаче? Това ще доведе те пък сами по себе си да не се разплащат с мините. Това пък, мисля, че на всички е ясно какво ще доведе в региона и какъв ще бъде ефектът спрямо колегите, спрямо хората, които са там. Друго нещо, което прави впечатление – начините на ценообразуване не са конкретни и ясни. Това от своя страна може да доведе до промяна на финансовите потоци към различните дружества, което пък от своя страна може да доведе – да не бъдем толкова черногледи, но до колапс в системата. Мисля, че предложенията са добри, но, да, не е сега мястото и времето. Според мен ние трябва да направим един много по-сериозен и задълбочен анализ и дебат, който да доведе до плавното преминаване към тези Ваши предложения и към директивите, които изискват от нас това да се случи. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Аз, колеги, не можах да разбера защо ми ръкопляскате? Затова, защото това, което съм предложил, не го приемате, а казвате, че точно така би трябвало да бъде. Защо сега, колеги? Продължавам със същото. Защото, ако все още не освободим Националната електрическа компания като посредник, като някаква пощенска кутия, която да събира парите от едната страна и да плаща онези средства, които ги плаща на ТЕЦ 1 и на ТЕЦ 3, Вие докато се чудите дали трябва да правите пълен анализ на всичко това, което се е случило, защото този анализ е правен от 2003 г. досега, ще стигнете до това да фалирате ТЕЦ 2. Всяка година 700 милиона се плащат на ТЕЦ 1 и на ТЕЦ 2 във връзка със задълженията, които държавата има към тях. Миналата година за ТЕЦ 2 Вие знаете, че в тази зала ние гласувахме 624 милиона, включително онези още 100, средно 150 милиона, които бяха отклонени чрез БЕХ, които отидоха – също 700 милиона към ТЕЦ 2. И онова, което говорите, че ще фалират рудниците, ще фалира ТЕЦ 2, ако не приемете сега този законопроект, Вие ще фалирате ТЕЦ 2. Ние сме хора и с тези предложения Ви предлагаме да спасите ТЕЦ 2, защото с въвеждането на Механизма за капацитет, влизайки в този омагьосан кръг, Европейската комисия не ни дава съгласие да въведем Механизма за капацитет, защото не сме излезли на пазара на едро, не сме въвели Директивата от 2003 г. Затова, за прекомерната държавна помощ, която отива към ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3, и декапитализацията на ТЕЦ 2 след 1 юни 2021 г. Вие няма откъде да осигурите средства за дейността на ТЕЦ 2, и оттам – въглищните централи. И още нещо, освен че нямате законова възможност, освен че е декапитализиран ТЕЦ 2, освен че ще спрат въглищни централи, Вие нищо не правите относно усвояването на евросредствата, защото, докато даваме прекомерна държавна помощ, няма да може да усвоявате евросредства нито от Зеления пакет, нито от Националния план за пандемията и за възстановяването. И затова, колеги, задавайки си въпроса, отговаряйки си за това, че нямало анализ, че имало определени детайли, защото не е било ясно как се определя ценообразуването, напротив, точно и ясно е казано: КЕВР ще определя цените на крайните снабдители. Разбирайте на електроразпределенията, откъдето електроразпределенията вече стават доставчиците на енергия. А там, ако има някакви претенции – защо за цяла година, защо не е за три месеца, това са Ваши виждания. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Нашето виждане е било за една година. Ако имате претенции, можеше тук да излезете днес и да кажете: вместо една година, предлагаме за един месец, за три месеца. Но посоката, равнопоставеността, пазарът на едро, въвеждането на Механизма за капацитет и равнопоставянето…

Едно изречение. …и даване на възможност на американските централи да сядат на масата за преговори с Министерството на финансите, щеше да реши въпроса на енергетиката, а Вие бягате от това. Дойдохте на власт с „Обединени патриоти“, със знамето вървяхте, че ще махнете договорите с американските централи, а днес се криете от копчето на „въздържал се“. Благодаря Ви.

Господин Председател, вземам отношение по начина на водене във връзка с това, че не дадохте възможност на господин Рамадан Аталай да се изкаже по всяко едно от неприетите му предложения преди текста на вносителя по § 1. Защото Вие виждате, че имахме заглавие на Закона, след това следват предложенията на господин Рамадан Аталай – три, които не са приети, и той има право да защити всяко едно от тях, и едва тогава следваше предложението на вносителя плюс другите изменения. Така че много Ви моля, имайте това предвид. Не направихте правилно тълкуване на Правилника според мен. Това беше по процедурата.

Сега преминаваме към изказване. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Напълно съм съгласен с това, което преди малко казаха и господин Аталай, и господин Николов, и господин Танев, и когато видях предложенията, които беше направил господин Аталай, в началото помислих, че това са предложения на ГЕРБ. До такава степен те съответстват на политиката на ГЕРБ в областта на енергетиката, че така помислих. После погледнах и видях, че не е грешка, наистина господин Аталай ги е внесъл. Радвам се, че колегите от парламентарната група на ГЕРБ в Комисията по енергетика не се подведоха по изкушението да подкрепят тези предложения, макар че сигурно са имали едно вътрешно желание да го направят. Искам да кажа обаче, че всъщност вземам принципно отношение по тези три предложения, които тук са направени, и по всички следващи в областта на промяната на енергетиката, за да не ставам пак да се изказвам. Принципно една цел, ако е правилна, господа народни представители, това не означава, че и стратегията за постигането ѝ е правилна. Не означава, че тактиката, по която също се прави, е правилна. Може да си поставиш правилна цел и пътят, по който ще вървиш, да не е правилният. Може да се стигне до извода, че за да превозиш една стока, ще ти трябват кон и каруца, обаче да си поставил каруцата пред коня и нищо няма да се получи в крайна сметка. Това е, за съжаление, и което се случва с предложенията на господин Аталай, защото не можем да говорим за кардинални промени в енергетиката, каквито се предлагат в момента от него, без Министерството на енергетиката да си е направило труда да направи една що-годе приемлива Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Няма как да променяш концептуални неща в енергетиката, без да знаеш каква ти е стратегията, или може би след това ще нагласяме Стратегията към законодателството, което според мен не е правилната политика. Господин Аталай е прав, че тази реформа трябва да се направи по политически възгледи, имащи ДПС, които всъщност съвпадат и с тези на ГЕРБ, но ми се струва, че господин Аталай малко по-рано трябваше да ги направи. Да подтикне колегите от ГЕРБ заедно да направят едно предложение за промяна на Закона за енергетиката и тогава да има възможност между първо и второ четене това, което казвате, че имате като забележки по конкретиката, да бъде направено. Защото такива промени без оценка на въздействието, но в истинския вид оценка на въздействието, когато са направени като Проект за промяна на Закона, няма как да бъдат приети, и няма как да бъдат обсъдени, и няма как да се постигне поне някакво обществено съгласие по тях, без да могат да се направят съответните промени между тях, а на второ четене нови промени няма как да правим върху вече внесени текстове, защото няма трето четене. Господин Аталай, аз също споделям много от нещата, които сте написали вътре в Законопроекта, но пак Ви казвам, че докато няма стратегия в енергетиката, докато не е ясно в каква посока вървим, докато не е ясно как ще постигаме декарбонизация, какви ще са отделните етапи, какви са приоритетите, какво ще струва това на държавата, всяка една такава стъпка може да е в правилната посока, но може да оправдае поговорката, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Именно поради тази причина ние няма да подкрепим Вашите предложения и не защото сме в предизборна обстановка, а защото смятаме, че нормалният управленски подход в областта на такава стратегическа за държавата област като енергетиката изисква стратегически подход, както вече казах, стратегия с цели, с етапи, съобразена с директивите, съобразена с новите политики на Европа по отношение на декарбонизация, съобразена със сроковете, които предстоят, съобразена със социалната обстановка в държавата. Защото е много лесно да кажем: утре всичко излиза на пазара, но кой ще плати и дали ще има възможност всички да го платят, не е ясно. Даже е ясно, че няма да могат. Как говорим за пълна либерализация, в това число и на тези, които ще купуват електроенергия – битови потребители, без да сме определили все още кои и колко са най-вече енергоуязвимите хора в България? Именно в подробностите се крие дяволът. Още един път казвам: Вашата политика и Вашите предложения наистина са в унисон и с политиката на управляващите. Някои от нещата също споделяме като парламентарна група, но при всички положения тези предложения са закъснели. Още повече, без да влизам в политически изказ, защото ние в енергетиката се опитваме да не предприемаме политически изкази, но в края на този мандат, този парламент с доверието, което има – знаете едноцифреното число, на което отговаря – едва ли е легитимно да се приемат революционни промени в енергетиката. Нека да оставим това за един следващ парламент, надявам се с по-легитимно представителство. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Ерменков, и аз искрено Ви благодаря за подкрепата. Вие сте забелязали, че това е посоката, това е насоката, това е пътят, по който енергетиката трябва да върви. Но в последно време Ви виждам, че се опитвате да прехвърлите някаква много близка линия между други политически формации с някакъв опит да си откъснете опашката на гущера, но няма как да се случи. Второто, което е – виждам Ви често по телевизиите. С това сравнение с каруцата и с магарето ще си навлечете някакъв прякор на каруцар. (Смях и оживление.) Искам да Ви кажа, че и за енергийно уязвимите има определение, което Вие сте гласували лично 2012 г. Вие знаете, че ако дойдете на власт, накъдето и да застанете на тази каруца, дори да сте отпред на каруцата, Вие гледате постоянно да я бутате назад. Не я теглите напред. Сега всички политически формации сте застанали пред каруцата. Иска Ви се да теглите заедно с ДПС напред тази каруца, обаче явно, че има други влияния и други влиятелни неща, където и премиерът не иска да вземе отношение, където всички Вие виждате, че „Движението за права и свободи“ е поставило правилната посока в енергетиката, и Вие сте убедени в това нещо, но се опитвате да търсите оправдание за всичките безобразия, които искате да направите. Пожелавам Ви да дойдете на власт – онези колеги, които ще гласувате против тези предложения сега. Да дойдете на власт и тогава ще видя как ще реагирате, когато лично Вие ще фалирате ТЕЦ 2 – държавната централа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото не ѝ давате възможност в момента равнопоставено да излезе,… Господин Председател, само едно изречение.

…да кандидатства за механизма за капацитет, за да може това предприятие, този рудник да работи в преходния период и за да може да извлече онези необходими средства за реконструкция, за иновация към зелената енергия. Това е, колеги. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Аталай, да си каруцар, ако водиш каруцата в правилната посока, не е обидно. Напротив – бих казал, че това е отговорност, която всеки един от нас трябва да носи, независимо дали ще сме каруцари, дали ще сме министри, и дали ще сме народни представители. Така че тук въпросът е в посоката и в начина, по който се управлява. И понеже Вие говорите за фалирането на „ТЕЦ Марица изток 2“ и нашата вина, искам само да Ви напомня, че този парламент по наше предложение – на Българската социалистическа партия, предприе необходимите мерки, за да не бъде фалирана ТЕЦ 2, и за да могат да бъдат преведени съответните средства, за да може тя да продължи да функционира. Именно този парламент пак по предложение на Българската социалистическа партия предложи на правителството и го задължи така да провежда преговорите с Европейския съюз, че зелената сделка да не се отрази на социално-икономическите положения в онези региони, където се произвежда електроенергия от въглища. Така че недейте да ни обвинявате, че ние сме неангажирани и че се стремим да фалираме българската енергетика. Напротив – правим всичко възможно, което е в рамките на закона и на нашите правомощия, да я спасяваме. И още един път искам да кажа – това, което Вие сте предложили по принцип и което е в абсолютно съответствие с Програмата на управляващите, е нещо, което за мен беше странно, че не бяхте подкрепени от ГЕРБ, но видимо и те са взели правилното решение, че между първо и второ четене кардинални промени, революции в енергетиката няма как да се правят. Няма как да започнем да променяме основополагащи положения в политиката на енергетиката, без да сме направили съответните консултации преди това по конкретните текстове, които са внесени, без да има становище на съответните професионални гилдии, на профсъюзите, на заинтересованите лица, без да сме чули мнението какво правим по този начин, без да сме нотифицирали, между другото, даже Европейската комисия за това какво имаме намерение да правим в областта на енергетиката. И това е причината, поради която няма да Ви подкрепим – че имаше и текстове, които няма да ги подкрепим по философията на техните предложения. Посоката, която предлагате за либерализация, по принцип е вярна. Времето не е вярно, начинът не е верен и няма как да го подкрепим без, както казваме, да има една оценка на въздействието на конкретните текстове върху политиката на енергетиката. Благодаря Ви.

Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 5: „§ 5. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „с обществения доставчик или“ се заличават. 2. В ал. 1, т. 3 думите „на обществения доставчик“ се заличават. 3. Алинея 2 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 6: „§ 6. В чл. 25, ал. 1, т. 6 цифрата 21 се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 7: „§ 7. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 точки 1 и 6 се отменят. 2. В ал. 6 след думите „ал. 1“ цифрата 1 се заменя с цифрата 2.“ Комисията не подкрепя предложението.

Още не.

Да, обаче след това той има предложение и по § 2, и след това вече...

Параграф 2 по вносител. Предложение на народния представител Рамадан Аталай: „Създава се нов § 8: „§ 8. В чл. 31, т. 7 след думите „топлинна енергия“ се добавят думите „и компенсация за електрическата енергия, която се купува от крайните снабдители за покриване потреблението на битови крайни клиенти, за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа, на ниво ниско напрежение“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, след първото гласуване стана ясно, че Вие не искате либерализиране на енергийния пазар на едро. Вие не искате да въведем механизма за капацитет, чрез който да спасим от фалит ТЕЦ-2 и рудниците. Вие не искате да има реформа в енергетиката. На Вас Ви е по-лесно сега да отидете...

Ще приключа, господин Председател, да. Точно по текста.

Да. Вие не искате да отидете на избори, защото се опасявате, че някои може да не гласуват за Вас. Вие, колеги, в момента направихте онова, което може да Ви донесе най-лошия изборен резултат. Вие...

Вие, колеги, отчитайки, че...

…енергетиката не е работа на енергетиците, а работа на политиците, затова енергетиката ни е в това състояние. Отчитайки първото гласуване – неприемането на първите текстове, оттук нататък моите предложения стават безсмислени. Не е необходимо да продължаваме да тежим на обществото, особено и на онези народни представители, на които им тежи да се занимават с енергетика. Затова, колеги, с огромно съжаление оттеглям предложенията, направени от „Движението за права и свободи“, подкрепени от БСП, подкрепени от националистите, подкрепени от ГЕРБ и подкрепени сигурно и от ВОЛЯ, които в момента ги няма. С голямо съжаление, всички, които сте съгласни да има реформа в енергетиката, днес сте подвластни на политиката на изборния процес. Благодаря Ви. Отчитайте, че моите предложения, които са неприети, аз ги оттеглям. Остават само тези за водорода и онези предложения, които са приети. Благодаря Ви.

За целия закон, защото след първите параграфи, които не са приети, то се губи логиката, смисълът, губи се подкрепата за енергетиката. Поздравления за всички Ви!

Предложение на народния представител Рамадан Аталай – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. След това има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. По § 4 по вносител има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Параграф 5 по вносител. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 36б, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „1 MW и над 1 MW“ се заменят с „500 kW и над 500 kW“. 2. Създава се т. 3: „3. за лихви, договорени с рамково споразумение между фонда и кредитна или друга финансираща институция за финансиране на проекти за енергийна ефективност; размерът на финансовия ресурс, който фондът предоставя за лихви, се утвърждава от комисията по предложение на председателя на фонда.“ Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 36г, ал. 5 се създава т. 5: „5. приема правила за определяне на минималните условия по рамковите споразумения и за избор на кредитни или други финансиращи институции по чл. 36б, ал. 1, т. 3, които представя за одобрение от Министерския съвет.“ По § 6 има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 36е, ал. 1, т. 1 се създава изречение второ: „Производителите на електрическа енергия от енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или от зелен водород, въведен в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на които електрическата енергия се изкупува при условията на чл. 31 от същия закон, не дължат вноска във фонда;“ По § 7 има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 38б, ал. 1 се създава т. 9: „9. информация относно вида на причисления стандартизиран товаров профил на потребителите на енергийни услуги, свързани с доставката на електрическа енергия.“ Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 39, ал. 4 се създава т. 6: „6. продажба на компресиран природен газ, получен чрез станция за повишаване на налягането на природния газ чрез компресиране, както и за продажба на природен газ от добивно предприятие от местен добив.“

Съвсем накратко искам да кажа две неща, които според мен са важни, за да може да се запишат и в протокола. Две са важните неща. Първото – да започна с предпоследния параграф, реално погледнато ние с изменението на Закона за енергетиката заставяме всички електроразпределителни дружества във фактурите, които изпращат на своите клиенти, да изписват товаровия профил, който те ще получат. Какво значи това? Че всеки един потребител на електрическа енергия в България, след като вече има изградена платформа в Комисията за енергийно и водно регулиране, която е задължително направена с нарочен – наше изменение на Закона за енергетиката, ще може да си избира доставчик на електрическа енергия, защото той вече знае своя профил, тоест няма на сляпо да избира, без да знае каква цена ще се получи от доставчика му на електрическа енергия, защото към този момент той не знае товаровия си профил. Когато знае този товаров профил, той с едно кликване ще може да променя договора си с доставчика на електрическа енергия или ще може да избира такъв. Така че аз мисля, че това е още едно действие, което правим, с цел либерализацията на пазара не само на едро, а и на дребно. Знаете, че всеки един потребител може да отиде свободно на енергийния пазар. Другото, което правим с тези параграфи, които изчетох, е, че даваме на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да разшири своя обхват на финансиране, а именно чрез плащанията на лихви на един синдикиран кредитен портфейл от кредитиращи институции – не само банки, за които направихме изменение в Комисията, ще може да се формира един финансов ресурс, който ще може да се инвестира в енергийна ефективност и възобновяеми източници. Този финансов ресурс ще могат да ползват абсолютно всички български граждани – дали като юридически, дали като физически лица, стига да отговарят на условията, които ще бъдат одобрени от Министерския съвет. Тоест ние ще можем да консолидираме един портфейл, който ще бъде одобрен, примерно 100 млн. лв., 500 млн. лв., в зависимост от това правителството какви амбиции иска да заложи. Задължените лица, които са за енергийна ефективност и описани в Закона за енергийната ефективност, също ще могат да се възползват от един такъв финансов инструмент. А аз мисля, че това пряко ще даде отражение върху нарастването на брутния вътрешен продукт, защото, както знаем, а и господин Ерменков даже каза в Комисията, че един лев, вложен в енергийна ефективност, многократно се връща и в нарастването на брутния вътрешен продукт, както и в бюджета, разбира се, именно за такива цели. Така че аз мисля, че тези две неща е хубаво да ги отбележим, защото те са важни за българския потребител и за българската държава. Благодаря Ви.

И да влязат в залата.

Благодаря, господин Председател. Предложение на народния представител Рамадан Аталай. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай. Предложението е оттеглено. Предложение на господин Рамадан Аталай. Предложението е оттеглено.

Оттеглени са всички предложения до… Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 84, ал. 2 думите „диспечирането, предоставянето на студен резерв и“ се заменят с „диспечирането и предоставянето на“.“

Има три предложения на господин Рамадан Аталай, които са оттеглени. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 12. След това има седем предложения на господин Рамадан Аталай, които са оттеглени. След това е § 9 по вносител. Има предложение на господин Рамадан Аталай, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13.

Има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В глава девета наименованието на раздел VIII се изменя така: „Сделки за пренос, достъп и допълнителни услуги“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15, като думите „и допълнения“ се заличават. Четири предложения на народния представител Рамадан Аталай – както казахте и Вие, господин Председател, са оттеглени. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 112, ал. 2, т. 1 думите „резерв и“ се заличават.“

Благодаря, господин Председател. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители за нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 116, ал. 5 се създава изречение второ: „Електропроводите високо и средно напрежение, които свързват уредбите по ал. 4 със съответната електрическа мрежа в мястото на присъединяване и не са елемент от електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа се изграждат от производителя за негова сметка и са негова собственост.“ Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 117, ал. 5 се създава изречение второ: „Електрическите уредби високо и средно напрежение остават собственост на клиента и в случаите на присъединяване с директен електропровод на производител на електрическа енергия към уредбата на клиента за снабдяването му с електрическа енергия.“ Предложение на народния представител Рамадан Аталай – оттеглено. След това имаме § 11 – по вносител. Предложение на народния представител Рамадан Аталай – оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 20. Предложение на господин Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители за създаването на нов параграф. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 21: „§ 21. В чл. 172б се създава ал. 5: „(5) Когато началото на добивна газопроводна мрежа е разположено в трета държава и първата входяща точка към газопроводната мрежа на държавите членки е разположена на територията на Република България, министърът на енергетиката се консултира с компетентния орган на третата държава, за да се гарантира спазването на българското законодателство и правото на Европейския съюз по отношение на съответната газопроводна мрежа на територията на държавите членки.“ Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. В чл. 172г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 5 се изменя така: „5. освобождаването не е във вреда на конкуренцията на съответните пазари, които е вероятно да бъдат засегнати от инвестицията, на ефективното функциониране на вътрешния пазар за природен газ, на ефективното функциониране на съответните регулирани системи или на сигурността на доставките на природен газ в Европейския съюз.“ 2. Създават се ал. 7 и 8: „(7) Преди да приеме решението по ал. 6, комисията провежда консултации: 1. с регулаторните органи на държавите членки, чиито пазари е вероятно да бъдат засегнати от новата инфраструктура; 2. със съответните компетентни органи на трети държави, когато инфраструктурата е свързана с мрежата на Европейския съюз под юрисдикцията на Република България и е с начало или завършва в една или повече трети държави. (8) Комисията може да приеме решение по ал. 6 и в случаите, когато органите на третата държава, към които е отправено искане за консултация, не отговорят на искането в тримесечен срок.“ Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 23: „§ 23. В чл. 172д се създават ал. 5 и 6: „(5) Когато съответната инфраструктура представлява преносен газопровод между Република България и трета държава и когато първата точка на междусистемно свързване с мрежата на държавите членки е разположена на територията на Република България, преди да приеме решението по ал. 2 във връзка с освобождаването, комисията може да се консултира с компетентния орган на третата държава, за да се гарантира спазването на българското законодателство по отношение на съответната инфраструктура на територията на Република България, а когато е приложимо – в териториалното море на Република България. (6) Комисията може да приеме решение по ал. 2 и в случаите, когато органите на третата държава, към които е отправено искане за консултация, не отговорят на искането в тримесечен срок.“ Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 24: „§ 24. В чл. 175, ал. 1, т. 7 след думите „природен газ“ се добавя „или лице, което продава компресиран природен газ“.“

Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 25: „§ 25. В глава дванадесета се създава раздел VII с чл. 200а и 200б: „Раздел VII Споразумения във връзка с експлоатацията на преносни газопроводи или добивна газопроводна мрежа Чл. 200а. (1) Операторът на газопреносната мрежа може да сключва технически споразумения, свързани с експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави, доколкото не противоречат на правото на Европейския съюз. (2) Операторът на газопреносната мрежа уведомява комисията и регулаторните органи на заинтересованите държави членки за сключените технически споразумения по въпросите на експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави. Чл. 200б. (1) Преди започване на междуправителствени преговори с трета държава с цел изменение, удължаване, адаптиране, подновяване или сключване на споразумение във връзка с експлоатацията на преносен газопровод с трета държава Министерският съвет определя компетентния орган, отговорен за провеждането на преговорите. (2) Не по-късно от 5 месеца преди предвидената дата за започване на преговорите компетентният орган по ал. 1 уведомява писмено Европейската комисия, като предоставя съответната документация и указва кои са разпоредбите, които подлежат на договаряне или предоговаряне, целите на преговорите, както и всяка друга информация, която е от значение. (3) При провеждане на преговорите компетентният орган по ал. 1 се съобразява с насоките, дадени от Европейската комисия, съгласно Решение (ЕС) 2017/684 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 година за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения и необвързващи инструменти между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката и за отмяна на Решение № 994/2012/ЕС (OB, L 99/1 от 12 април 2017 г.), наричано по-нататък „Решение (ЕС) 2017/684“. (4) Компетентният орган по ал. 1 уведомява Европейската комисия за напредъка и резултатите от преговорите по време на различните им етапи. Европейската комисия може да участва в преговорите между Република България и третата държава със статут на наблюдател съгласно Решение (ЕС) 2017/684. (5) Преди подписване на междуправителствено споразумение с трета държава компетентният орган по ал. 1 уведомява Европейската комисия за резултатите от преговорите и представя текста на договореното споразумение. (6) Междуправителствено споразумение с трета държава се подписва след получаване на разрешение от Европейската комисия. (7) Компетентният орган по ал. 1 уведомява Европейската комисия за подписването и влизането в сила на споразумението, както и за всяка последваща промяна.“ По § 13 има предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 26: „§ 26. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 14 се изменя така: „14. „Допълнителни услуги“ са всички услуги, необходими за експлоатацията на електроенергийната система, които включват участие в регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност, участие в първично регулиране на честота, автоматично вторично регулиране и ръчно регулиране на честотата и обменните мощности, възможност за пускане без помощта на външен източник и захранване на част от мрежа и регулиране на натоварването.“; б) създава се т. 24д: „24д. „Зелен водород“ е водород, получен чрез електролиза или други технологии, използващи възобновяеми енергийни източници. Електрическата енергия, използвана за производството на зелен водород е с гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници.“; в) точка 32б се изменя така: „32б. „Междусистемен газопровод“ е преносен газопровод, който пресича или следва границата между държави членки за целите на свързването на националните газопреносни системи на тези държави членки, или преносен газопровод между Република България и трета държава до територията на страната или до нейните териториални води.“; г) създава се т. 59в: „59в. „Стандартизиран товаров профил“ е профил на потребление на обекти на крайни клиенти на електрическа енергия без възможност за периодично измерване на количествата електрическа енергия за всеки период на сетълмент, който се разработва от операторите на електроразпределителни мрежи съгласно условията на правилата по чл. 91, ал. 2.“; д) точка 61 се отменя. 2. В § la след думите „Директива 2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (OB, L 211/94 от 14 август 2009 г.)“ се добавя „Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ (OB, L 117/1 от 3 май 2019 г.)“.“

Това е технически термин. Няма как.

Само една процедура, господин Председател. Да Ви уведомя, че едно от предложенията на господин Аталай е прието по принцип. Аз изчетох, че то е оттеглено. То не е оттеглено, а е прието по принцип, така че е заложено в редакцията на Комисията. Просто да се има предвид за протокола.

По кой параграф, за да залегне в стенограмата?

Предложението при § 13 по вносител. След това има предложение на господин Аталай, което е подкрепено по принцип и е заложено в редакцията на Комисията за § 13, който става § 26. Просто да се има предвид.

Благодаря. Извинявам се за това. Господин Аталай сигурно иска да се изкаже по тази тема.

Прегласуване!

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 29. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. (1) Технически споразумения, свързани с експлоатацията на преносни газопроводи от и към трети държави, сключени от оператор на газопреносна мрежа до влизането в сила на този закон, остават в сила, доколкото не противоречат на българското законодателство, правото на Европейския съюз и приложимите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране. (2) Междуправителствени споразумения с трета държава във връзка с експлоатацията на преносен газопровод или добивна газопроводна мрежа, сключени преди влизането в сила на този закон, остават в сила до влизането в сила на последващо споразумение между Европейския съюз и третата държава или докато се прилага процедурата по чл. 200б.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 31, като думите „и допълнения“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 32: „§ 32. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр. 70 от 2020 г.) § 7 от преходните и заключителните разпоредби се отменя. По § 19 има предложение на народния представител Рамадан Аталай: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 33. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Предложение на народния представител Рамадан Аталай, което е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 34: „§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 7, който влиза в сила от 1 януари 2021 г.“

Благодаря, господин Председател. Общо за всички предложения само да обобщя преди да завършим Закона. Мисля, че с този закон направихме много добри неща. Виждате, слава богу, имаме пак консенсус в Комисията по енергетиката, защото виждаме, че тези неща са важни. Те дават едно предимство на България да може да изпълни своите цели до 2030 г. – eдна от малкото държави, която дава на термина „Зелен водород“ що е то и да може да се възползва от всички програми на Европейската комисия, които дават акцент на зеления водород, и съответно вкарва Газовата директива – отношенията именно с трети държави. Знаете, че България е гранична на Европейския съюз, тоест ще са необходими тези текстове. Затова ги обнародваме, а не цялата директива, която по-късно ще направи Министерството на енергетиката. Тези текстове от тази директива дават уреждането на трети държави с България като държава членка, и съответно е отношението на България с Европейската комисия и другите държави – членки на Европейския съюз. Даваме възможност да насърчим инвестициите в енергийната ефективност и възобновяемите източници, и производството на водород, който постепенно трябва да заменя както междинното гориво газ, така съответно и съществуващите въглеводороди, които лека-полека ще бъдат изместени именно от тези възобновяеми източници и зелената енергия. Просто исках да обобщя, да благодаря на всички колеги от Комисията по енергетика. Макар и пред избори, продължаваме прагматично да гледаме върху този сектор от нашата икономика, именно на сектор „Енергетика“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 януари 2021 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г. На заседанието присъства господин Велик Занчев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи и Законопроекта. Господин Занчев заяви, че с разширяване обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, така че то да обхване Исландия и Кралство Норвегия, се увеличават ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в Европейския съюз. Създава се едно напълно открито авиационно пространство между Съединените американски щати, Европейския съюз, Исландия и Кралство Норвегия. Предоставя се достъп на въздушните превозвачи от Република България и другите държави членки до повече търговски възможности, създава се по-голям пазар с опции за повече участници, генериране на допълнителни пътници и икономически ползи за авиокомпаниите и за потребителите. От вносителите бе обяснено, че по този начин ще се гарантира хармонизирана рамка за предоставянето на трансатлантически въздухоплавателни услуги между Съединените американски щати и Единния авиационен пазар на Европейския съюз, включително Исландия и Кралство Норвегия, тъй като последните участват пълноправно в Общоевропейското авиационно пространство и приемат изцяло правото на Европейския съюз по отношение на политиката в областта на въздухоплаването. Двете споразумения са подписани от Република България на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Те се прилагат временно, считано от датата на подписване, от Съюза и доколкото това е допустимо от приложимото национално право, от неговите държави членки и от другите страни, до приключване на процедурите за сключването им. Към настоящия момент Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение са ратифицирани от 19 държави – членки на Европейския съюз. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедура за допуск в залата на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г. На редовно заседание, проведено на 20 януари 2021 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа въпросния законопроект. Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. На основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото споразумение. Вносителите посочват, че с пакета от двете споразумения Исландия и Кралство Норвегия се присъединяват към Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със закон (ДВ, бр.19 от 2009 г.), изменено с Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписан на 24 юни 2010 г. в Люксембург 2010 г., ратифициран със закон (ДВ, бр.14 от 2011 г.). В мотивите се разяснява, че с разширяване обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, така че то да обхване Исландия и Кралство Норвегия, се увеличават ползите за потребителите, авиокомпаниите и работната сила. Предоставя се достъп на въздушните превозвачи от Република България и другите държави членки до повече търговски възможности и се създава по-голям пазар с опции за повече участници. Посочва се, че двете споразумения са подписани от Република България на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Споразуменията се прилагат временно, считано от датата на подписване, от Съюза и доколкото това е допустимо от приложимото национално право, от неговите държави членки и от другите страни – до приключване на процедурите за сключването им. До момента Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение са ратифицирани от 19 държави –членки на Европейския съюз. В резултат на проведеното след дискусията гласуване с 9 гласа „за“ Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г. На свое заседание, проведено на 13 януари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: господин Христо Щерионов – главен директор в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, и госпожа Людмила Тренкова – директор в дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Законопроектът беше представен от господин Щерионов, който посочи, че с пакета от споразумения се предвижда Исландия и Норвегия да се включат в обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, като присъединяващите се държави ще се ползват със същите права и задължения с каквито и държавите – членки на Европейския съюз. Отбеляза се, че по този начин се гарантира хармонизирана рамка за предоставянето на трансатлантически въздухоплавателни услуги между Съединените американски щати и Единния авиационен пазар на Европейския съюз, включително Исландия и Норвегия. Господин Щерионов допълни, че разширението на обхвата на Споразумението увеличава ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в Европейския съюз, като се предоставя достъп на въздушните превозвачи от България и другите държави членки до по-голям пазар и повече търговски възможности. След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател! „ДОКЛАД относно Проект на Закон за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г. На заседание, проведено на 13 януари 2021 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект № 002-02-22. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Велик Занев – заместник министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С двете споразумения Исландия и Кралство Норвегия се присъединяват към Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписано от името на държавите членки на 25 април 2007 г. в Брюксел и от името на Общността на 30 април 2007 г. във Вашингтон и ратифицирано със Закон, изменено с Протокол за изменение на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, подписан на 24 юни 2010 г. в Люксембург 2010 г., ратифициран със Закон. С разширяване обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Съединените американски щати, от друга страна, така че то да обхване Исландия и Кралство Норвегия, се увеличават ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в Европейския съюз. Създава се едно напълно открито авиационно пространство между Съединените американски щати, Европейския съюз, Исландия и Кралство Норвегия. Предоставя се достъп на въздушните превозвачи от Република България и другите държави членки до повече търговски възможности, създава се по-голям пазар с опции за повече участници, генериране на допълнителни пътници и икономически ползи за авиокомпаниите и за потребителите. Двете споразумения са подписани от Република България на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Те се прилагат временно, считано от датата на подписване, от Съюза и доколкото това е допустимо от приложимото национално право, от неговите държави членки и от другите страни, до приключване на процедурите за сключването им. Към настоящия момент Споразумението за присъединяване и Допълнителното споразумение са ратифицирани от 19 държави – членки на Европейския съюз. Споразуменията подлежат на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002 02 22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде подложен и на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 002-02-22, внесен от Министерския съвет на 4 декември 20202 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия Член единствен. Ратифицира на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, и на Допълнителното споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, Исландия, от друга страна, и Кралство Норвегия, от трета страна, за прилагане на Споразумението за въздушен транспорт между Съединените американски щати, от една страна, Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, Исландия, от трета страна, и Кралство Норвегия, от четвърта страна, подписани на 17 юни 2011 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“