22 януари 2021 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Предизвикателството, пред което сме изправени, да проведем гласуване за следващия парламент в условия на пандемия е основната цел на този законопроект. Преди да подготвим този законопроект направихме проучване как са протекли различните видове избори в държавите през изминалата година, където е имало необходимост да бъдат проведени такива видове избори. Проучихме опита на множество държави като Франция, Южна Корея, Румъния, Литва, Сърбия, Грузия, Република Северна Македония, Полша. Този опит показва, че със съответните законодателни промени са натоварени централните изборни органи, които да дадат основната законодателна рамка как в условия на пандемия да се проведат съответните видове избори. Във всичките тези държави централните избирателни органи са предприели необходимите действия, за да се осигури гласуването на избирателите независимо от техния здравен статус. В повечето случаи това се е случило с правила, с които да се определят съответните противоепидемични мерки каква да е организацията за движение в съответните изборни помещения, къде да бъдат разположени избирателните секции и как да се спазва социалната дистанция между избирателите. Ние предлагаме в предстоящите през 2021 г. избори да се предвидят мерки, свързани с изборния процес, чрез които да се осигури възможност всеки един избирател да гласува при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Нашето предложение е направено в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. С тези предложения възлагаме на Централната избирателна комисия да организира изборния процес по начин, че да не бъде лишен нито един български гражданин от правото да упражни своя вот, от една страна, а от друга страна, да създадем минимално необходимите условия, в които да се проведе този изборен процес. Предлагаме основно гласуването на избирателите, които са поставени под задължителна карантина и задължителна изолация, да стане чрез подвижни избирателни кутии или в отделни избирателни секции извън тези, които са посочени в чл. 9 от Изборния кодекс. В законодателната рамка, която трябва да бъде предвидена във връзка с нормалното провеждане на изборния процес, смятаме, че Централната избирателна комисия трябва да вземе предвид всички ограничения, които са наложени от извънредната епидемична обстановка. В проведената дискусия в Правната комисия и изразените мнения и становища във връзка с този законопроект бяха направени множество спекулации, че се възлага на Централната избирателна комисия нещо неприсъщо на нейните законови функции, а именно едва ли не, че тя трябва да определи в качеството си, забележете, на медицински орган всичките противоепидемични мерки. Искам категорично да заявя, че това не е било цел на вносителите, тъй като е ясно, че медицинският протокол ще бъде даден от компетентните здравни органи, но Централната избирателна комисия е органът, който се занимава с цялостната организация на изборния процес, уважаеми народни представители. Няма как тя да бъде изключена от това да определи рамката, в която трябва да бъдат произведени избори при възможните нормални условия в състояние на извънредна епидемична обстановка. Смятам, че днешният дебат трябва да изясни всички тези важни въпроси, за да може да постигнем възможния консенсус по отношение на това какво трябва да върши всеки един компетентен орган, за да имаме едно нормално протичане на изборния процес. Уважаема госпожо Председател, няма да се спирам на другите въпроси, посочени в Законопроекта. Ще си запазя правото да направя изказване. Важното е тук, уважаеми народни представители, да видим как в тези трудни условия и предизвикателства, пред които сме изправени, да създадем такава законодателна уредба, която да позволи на всеки един български гражданин, който желае да упражни правото си на вот, да го направи сигурно, в едни, доколкото е възможно, нормални условия.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Действително имаме съгласие по темата, че на хората, които са карантинирани в България заради коронавируса, следва да им се даде възможност да упражнят едно от основните си конституционни права – правото си на глас на предстоящите парламентарни избори. Така написан обаче, Законопроектът, мисля, че задава повече въпроси и създава повече хаос, отколкото да разреши този проблем. На първо място, още с § 1 в чл. 28 се създават и вменяват на Централната избирателна комисия несвойствени за нея задължения. Централната избирателна комисия и по Изборен кодекс има няколко основни правомощия, едно от които е да следи за спазването на Изборния кодекс и да издава методически указания на съответните районни и секционни избирателни комисии. ЦИК не е медицински здравен орган. ЦИК не може да издава медицински протокол, както тук се казва – за спазване на противоепидемичните мерки. Здравните власти, Министерството на здравеопазването – това са компетентните органи, които следва и могат да издадат този медицински протокол, а ЦИК да го приложи, прилагайки го към своите методически указания, но не ЦИК да носи отговорност. В Централната избирателна комисия няма нито един медик, уважаеми народни представители. Те нямат тази експертиза, за да изготвят и да носят отговорност за този медицински протокол. Отново се наблюдава прехвърляне на отговорност от изпълнителната власт, от Министерския съвет, така както впрочем стана и с машинното гласуване, заради което и бившият председател на Централната избирателна комисия си подаде оставката. ЦИК се товари с несвойствени за нея задължения. Цялата отговорност се прехвърля на ЦИК. Изпълнителната власт, Министерският съвет, здравните органи в случая просто имат един консултативен глас, седят отстрани и наблюдават – отговорността е за ЦИК. Освен това, така записано изменението в чл. 28, ясно е записано, че при произвеждане на изборите през 2021 г. – по време на извънредна епидемична обстановка, ЦИК приема правилата за организацията и реда на изборите, с които да се гарантира животът и здравето на участниците в изборите. Записан по този начин, текстът се тълкува много разширително, защото ЦИК следва да издаде всякакви правила на практика, с които да се гарантира животът и здравето – не само медицински. Според мен тук следва да направите, уважаеми вносители, поправка между първо и второ четене, ако този законопроект продължи на второ четене, защото създава доста голяма неяснота. На следващо място, Вие отново вменявате отговорност на Централната избирателна комисия, защото сте записали, че карантинираните в България гласуват или с подвижна избирателна кутия, или в отделни избирателни секции. Отново на Централната избирателна комисия се предоставя решението на практика да донапише Закона, защото те трябва да решат какви са тези отделни избирателни секции. В Изборния кодекс е записано кои са избирателните секции. Сега ЦИК трябва да създаде отделни избирателни секции, да донапише Закона, а решенията на ЦИК, знаете, може да се обжалват пред Върховния съд. И едно такова решение, ако се обжалва пред Върховния съд, което на практика донаписва Вашия закон, мисля, че няма да издържи в съда, което на практика саботира и поставя много тежки бомби в предстоящите избори – Вие ги поставяте всъщност. На следващо място сте записали, че тези секции – подвижните, и тези, които са отделни, но никой не знае какви са тези отделни секции, как ще бъдат съставени – отново ЦИК следва да се произнесе по този въпрос, отново тя да носи отговорност. Членовете на тези секции могат да бъдат не по-малко от трима, но при спазване на изискванията на Изборния кодекс. Няма как да се спазват изискванията на Изборния кодекс, няма как да се спази представителността и от Централната избирателна комисия, и парламентарната – при толкова партии в Народното събрание, с трима представители! Отново ще има парламентарни сили, които няма да бъдат представени в тези секции. Как точно ще се определи това, отново ЦИК следва да реши – може би ще хвърлят ези-тура. Много неясноти има в този законопроект и мисля, че така написан, особено в закон не към Изборния кодекс, а в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, той създава повече проблеми, отколкото решения във връзка с предстоящите избори и гласуването, разбира се, на хората, които са поставени под карантина. И още един проблем, защото този закон изобщо не се съобразява с никакви срокове. Един проблем, който може да възникне – как тези, които са карантинирани, ще докажат, че са карантинирани? В РЗИ-тата, в списъците, които РЗИ-тата водят, просто са описани едни имена. Откъде Централната избирателна комисия, човекът, който ще подаде заявление евентуално, ако се разболее на 3-ти да речем, този човек как ще гарантира и ще докаже, че той е карантиниран? Как ще го докаже, след като удостоверението от РЗИ-тата в много случаи се получава няколко дни след като човекът бъде карантиниран? (Реплика: „Нали в РЗИ-тата го има.“) Няма го РЗИ. РЗИ Ви казах какво има. Елате и ми направете реплика – не от място. Така че Вие създавате много по-големи проблеми, отколкото се опитвате да разрешите. Много неясноти има в този законопроект, много обърквания, голям хаос. Това е. Това е, което Вие се опитвате да направите. На практика е един саботаж на предстоящите парламентарни избори. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да кажа нещо, което никой не забелязва и никой не обръща внимание. Главната опасност в избора на датата за изборния ден, главната опасност – знае се, че най-големите зарази стават, когато е затворено помещението. Няколко души присъстват в обстановката – един заразен, двама заразени носители на вируса и се заразяват всички. На 4 април времето е студено и Вие не можете да осигурите главното условие – постоянно проветряване на помещенията, което ще ликвидира главната опасност. Тоест отговорността, че след изборите ще плъзне заразата нагоре, аз съм уверен в това, носи президентът и неговият екип, който не е преценил. Трябваше да се сложи дата, на която тези помещения да стоят с отворени прозорци, с отворени врати, за да може да се проветри. Това е най-важното условие, само че никой не обръща внимание на това. За президента – той ще си носи моралната отговорност. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги, един от проблемите, които не се забелязват, в правото и това винаги е много важен въпрос: къде се уреждат, в кой закон, съответните проблеми и въпроси. Къде се гласуват, вкарват, изпълняват, следят правилата. И ако имаше повече юристи тук, в това Народно събрание, да не говорим в ръководството на Народното събрание, щеше да направи впечатление, че правилата се уреждат не там, където трябва. Тези правила трябва да се уредят в Изборния закон, а не, както се прави в случая, в Закона за извънредното положение. Това е така неслучайно. Говорим тук за lex specialis, lex specialis – Изборния кодекс. А защо се прави това? Защото, ако тези правила бъдат предложени да бъдат променени в Изборния кодекс, в Изборния кодекс ще бъдат вкарани, ще бъдат предложени по отношение на него и много други правила, които са неудобни за управляващите. Те не желаят нещата да се уреждат в Изборния кодекс, защото това отприщва един много голям дебат. Това отприщва дебата за мъртвите души – 600 хил. души, както ние от „Атака“ го казахме, назовахме и това беше възприето и от президента като проблем, и от обществото. Ако тези правила бъдат вкарани да се уреждат в Изборния кодекс, пред обществото истински ще бъде поставен въпросът за тоталната фалшификация на изборите, която се осъществява от много години насам. Ако бъде вкаран този проблем да бъде решен в Изборния кодекс, ще бъде вкаран въпросът за видеонаблюдението в избирателните секции, за което ние от „Атака“ говорим от много години истински. Защото аз се съмнявам и в този момент, въпреки заявките, че се осигуряват машини за машинно гласуване, много съмнително съм настроен по отношение на това дали ще има машинно гласуване изобщо! И ако се вкарат в Изборния кодекс, ще бъдат внесени решителни и недвусмислени мерки да има машинно гласуване. И мога да продължа този списък оттук нататък в поне още десет пункта – за промени в Изборния кодекс. И затова е този ход в момента – нещата да минат с една-две разпоредби относно санитарната част, така да я наречем, или медицинската, с оглед на пандемията, но това, което се предлага, не може в този закон, в Закона за извънредното положение, да реши безкрайно многото проблеми, с които всъщност умишлено от страна на управляващите сме закъснели да бъдат решени проблемите, които предстоят за предстоящите избори, за да ги направят честни и несъмнени за българското общество. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи Законопроекта. Ние смятаме, че тези мерки са необходими и тяхното място e в този законопроект. От друга страна, не можем да не се съобразим и с опасенията, изразени и от колегите от БСП, и в становището на Централната избирателна комисия. Затова на Правната комисия заявихме, че ще внесем наши предложения, които да прецизират и да коригират тези предложения. Искам да поздравя и вносителите, които вече няколко пъти заявиха, че ще бъдат прецизирани и съобразени определени текстове. Няма да се стигне дотам да се създава внушение или да се създават предпоставки, че с тези текстове се прехвърля цялата отговорност на Централната избирателна комисия. Аз мисля, че господин Ципов беше ясен в своето изказване в тази посока. Затова, смятайки, че диалогът, за който постоянно призоваваме, и за съжаление, се оказа най дефицитната стока в целия мандат на това Народно събрание, е изключително необходим точно при изготвяне на тези мерки, предлагам в дух на диалог да прецизираме текстовете, всеки да си направи предложенията и да се съобразим със становището на Централната избирателна комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Първо ще започна с това, че подкрепям казаното от колегата Филип Попов, включително и от колегата Павел Шопов, и ще гледам да не се приповтарям с цел процесионалната икономия на време. Изборният процес, колеги, е една динамична материя, която търпи развитие, но се боя, че с предложените промени ние по-скоро връщаме назад този процес и вместо един прогрес ще се получи един регрес. За първи път се получава разтоварване на политическа отговорност вместо разтоварване на административна тежест. Какво имам предвид? Включително и в Становището си Централната избирателна комисията посочва, че иска Министерският съвет да обезпечи изборния процес и законодателните мерки да бъдат прецизирани. Боя се, колеги, че това нещо се повтаря, още повече че съвпада и с нашето мнение, и със становищата, изразени от други политически сили, макар и да не са парламентарно представени. Другото, което ме притеснява, е, че Централната избирателна комисия ще бъде съветвана от Националния оперативен щаб и Министерството на здравеопазването. Тук искам да припомня, че тези съветници в лицето на министъра на здравеопазването по време на пандемията издаваха заповеди, които биваха отменяни същия или на следващия ден. Националният оперативен щаб водеше една политика, която не беше постоянна и последователна, за съжаление. Когато всички ни убеждаваха, че няма да има пандемия, се оказа, че ние живеем в една пандемична обстановка. (Реплики от ГЕРБ.) Убеждаването идваше от министър-председателя, който, колеги, от краварници, от разни превозни средства, от пънчета говореше колко е добре държавата. В Изборния кодекс, колеги, както каза господин Павел Шопов, освен проблемът как ще гласуват карантинираните и болните стои и този с избирателните списъци и наблюдението на изборите, тъй като над изборния процес тегне сянка на съмнение. Защо няма да подкрепим този законопроект? На първо място, както каза колегата Шопов, не е предложен по надлежния ред, а през Закона за извънредното положение. И аз тук бих желал да отговорите на един въпрос: Вие знаете ли, наясно ли сте, че Законът за извънредното положение ще бъде в действие на 4 април – към датата на изборите? Защото, ако го знаете, следва да го заявите съвсем ясно, че това извънредно положение няма да бъде отменено. Не само на нас да го кажете. Ще го кажете също и на представителите на ресторантьорския бизнес, на туристическия бранш. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее.“) Да, точно така – „Еее“. Редно е и те да го знаят, че Вие нямате намерение да отменяте Закона за извънредното положение преди изборите. Не заблуждавайте родителите на децата, които не посещават училище. На следващо място, има едно противоречие между Изборния кодекс и Закона за извънредното положение, а именно: в Изборния кодекс с подвижни избирателни кутии гласуват само хора с трайни увреждания, а в Закона за извънредното положение това право имат карантинирани хора, болни от коронавирус. Това ще създаде възможност за обжалване, включително и пред Конституционния съд, както и се дава възможност, колеги, за касиране на избори в определени райони. Уважаеми колеги, над Изборния кодекс тегне една сянка на съмнение, че изборният процес се опорочава. От нас зависи – от Народното събрание, дали ще предприемем стъпки към изсветляване на този процес и дали Вие сте готови да приемете искания на опозицията, или можете да играете само по правила, които Вие определяте. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна своето изказване с опит да отговоря на някои от поставените въпроси на преждеговорящите и най-вече като вид отговор на поставените тези. Имаше политици, които бяха крайно безотговорни към епидемията през последната 2020 г. Аз си спомням, че още месец март миналата година, когато правителството вземаше първите мерки за ограничение на вируса, имаше други политици, които говореха, че има два вида щам – един в София, един във Велико Търново. Имаше отговорни политици, които буквално до септември месец отказваха да признаят, че има епидемия в България. Прав сте, но те не са в Министерския съвет, а другаде. Така че нека всеки да носи отговорността за действията си. Защо всъщност предложенията, които сме направили, са в Закона за извънредното положение? Каква е вероятността епидемичната обстановка да отпадне дотогава? Много ще се радвам, ако епидемичната обстановка се нормализира, тоест здравната обстановка се нормализира в България до месец март – и не само в България, а в целия свят. Но не съм видял някоя държава в Европа или в развития свят, която да казва, че обстановката ще се нормализира поне до края на годината. Искрено се надявам до месец април да няма епидемия. Тогава ще изляза и ще кажа: моя е вината, че го предлагаме там. Но се съмняваме, че ще отпадне дотогава. Впрочем като слушам изказванията и на здравния министър, и на здравните власти, обединени в експертизата на всички водещи наши здравни специалисти, е именно епидемиологичната обстановка да се удължи до края на месец април. Най-вероятно, за съжаление, може би следващото правителство ще продължи да удължава. Ще видим. Надявам се наистина с напредването на ваксините и с мерките, които се взимат, нещата да се подобрят, така че да не се налага цяла година да има мерки, но по време на изборите със сигурност ще има. Затова предложенията ни в това отношение са направени в този закон, а не в Изборния кодекс, защото те касаят точно провеждането на избори в епидемия. Защото иначе във всяка нормална обстановка – било и 2019 г., било заради инфекциозно заболяване, карантинирани винаги е имало. Обикновено напролет вълната от дребна шарка, която поразява учениците, и някои от родителите, които не са я карали, са пак под карантина – 40-дневна. Така че карантини винаги има в държавата. Въпросът е, че не са толкова масови. Затова всичко е в този закон, а не в някой друг. Сега едно нещо разбрах – БСП няма да подкрепи. Мисля, че е единствената партия от тук присъстващите, която няма да подкрепи мерките. Вчера прочетох внесения от БСП законопроект за промяна на Изборния кодекс, но там не видях как решавате въпроса с гласуването на карантинираните. Или може би БСП лъже обществото, че иска висока избирателна активност, а в същия момент иска да ограничи хората, които са под карантина, да гласуват. Кажете какви са Вашите предложения, след като не приемате да има такива секции, след като не искате да има възможност за карантинираните да гласуват? Как виждате Вие карантинираните да гласуват? Много искам да чуя този отговор. Впрочем трябва да се отбележи, че тук много от предложенията, които бяха направени след консултации при президента, като гледам, нито една партия от присъстващите не ги подкрепя. Ще видим по време на дебатите по внесения от БСП законопроект, за да не смесвам темите, и тогава ще си кажа мотивите защо не бих подкрепил това, което сте предложили. Но има и едно друго нещо, което трябва да наблюдаваме много внимателно. В момента Португалия е една от страните с най-силни мерки в локдауна от Западна Европа. Португалия в момента е и страна председателка на Европейския съвет. Отделно в Португалия тази неделя има президентски избори. Знаете ли как в Португалия си решават въпроса точно с хората, които са карантинирани, които към днешна дата са над 125 хиляди души? Именно по този начин – с мобилните секции, организирани от местните власти, които обикалят. Да, при тях има една основна разлика, която може да се помисли между четенията, че там се прави ранно гласуване. 48 часа преди датата за гласуване се дава възможност на хората да гласуват в тези мобилни секции, за да може спокойно да гласуват максимално повече хора. Така че въпросът с мобилните секции е много важен, за да могат наистина тези наши сънародници, които са под карантина, да упражнят своето право на глас. (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Вместо да ми подвиквате от залата, елате и кажете Вие какво предлагате, за да могат те да гарантират! (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) Елате и кажете – вземете реплика, за да може все пак да проведем някакъв дебат. И последно, зададе се въпрос: кой карантинира болните? Какво ще правят хората, които са карантинирани малко преди изборите? Ами карантината се налага от РЗИ и съответно автоматично влиза в системата ѝ. Все пак живеем в XXI век. Има някакво електронно правителство. Не използвайте телефоните си само за да влизате в социалните мрежи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гаджев, благодаря Ви, че се нагърбихте да отговорите на някои въпроси, макар че през повечето време, когато моите колеги говореха, Вие викахте от Вашето място и може би не сте ги чули и затова не можахте да отговорите правилно. Да Ви ги задам по-ясно, за да може да отговорите в дупликата. Вие се ангажирахте пред обществото, пред президента и пред всички, че ще внесете решение на два проблема: как ще гласуват хората в обстановката, в която се намираме. Как ще гласуват хората, които са здрави, така че да не се заразят. И как ще гласуват хората, които са под карантина В този ред на мисли Ви питам: четейки Вашия Законопроект, моля да ни кажете ясно, точно и категорично какъв ще е здравният протокол за хората, които са здрави и ще гласуват? Как точно ще гласуват? Втори въпрос: как ще гласуват карантинираните според Вашия закон – с подвижна секция или в отделна избирателна секция? Има ли отговор на тези въпроси във Вашия закон?! Трето, при колизия между този закон и Изборния кодекс кой според Вас ще се приложи? Кой Закон ще се приложи, тъй като тук е написано, че с подвижни избирателни кутии ще се гласува по смисъла на Глава четиринадесета от Изборния кодекс, където има определени срокове, които ще се окажат неприложими към това нещо. Кой според Вас е законът в този случай, който ще се приложи? Това, което правим ние, понеже ни попитахте – ние внесохме изменение в Изборния кодекс, където може би трябва да се разглеждат и тези изменения. Вие се ангажирахте след становището на Централната избирателна комисия също така да подобрявате този закон, който сте се ангажирали да приемете. Истината обаче, господин Гаджев, надявам се и колегите Ви ще Ви помогнат, за да я разберете и обясните, е, че с този закон Вие не правите абсолютно нищо. След него същите проблеми остават, каквито са и преди него.

И затова не ни обвинявайте, че някого заблуждаваме. Заблуждавате Вие. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, аз не съм нито здравен специалист, нито лекар, но дори без да съм лекар, мога да Ви кажа съвсем спокойно на базата на това, което може би всички знаем – във всяка една болница има мръсно отделение, така наречените ковид отделения, и чистите отделения, където са всички останали болни. Няма как да се смесят урните дори защото влязат ли веднъж в ковид отделението, няма как да отидат впоследствие при здравите хора, които са настанени в болничната част на болниците. И затова има две отделни – едните, за които са в изолация, и за тези, които са в останалата част от болницата. Просто не трябва да се смесват двата потока. И това са си здравни мерки, които се прилагат в болниците, и това идва от здравните власти. В тази връзка на първия Ви въпрос за здравния протокол – има си, както казах и в моето експозе, здравни власти, които определят различните мерки, необходими да се прилагат, съответно и здравният протокол, който се съгласува с Централната избирателна комисия. В този случай няма как двете институции, било то здравните власти или Централната избирателна комисия, да работят поотделно. Разбира се, че те трябва да работят в синхрон, за да издадат максимално качествени инструкции за провеждането на изборите. Няма как двете неща да са различни. Впрочем ние ангажимент към други институции… Ние сме поемали ангажимент към българските граждани да решим как те ще гласуват, а не към други институции, да подпомогнем вариантите, за да могат… Дали е перфектен текстът – въпрос на дебати. А дали има нужда от промени – разбира се, винаги може в рамките на дебатите да се усъвършенства даден текст и даден законопроект. Правили сме го много години, това е ролята всъщност и на парламента – да усъвършенства между първо и второ четене различните законопроекти. Колкото до това, което ние предлагаме, аз едно нещо продължавам да не чувам – какво предлагате Вие, за да решите проблема. След като ние не решаваме проблема, Вие как го решавате. Няма нищо. Нищо не казвате. Тоест Вие нямате решение, но критикувате решението на другите. Така е най-лесно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е Законопроект, свързан с изменение на Закона за извънредното положение, но това, което ние ще видим и чуваме всеки ден от говорителите на Централната избирателна комисия, е, че в момента няма как да не бъдат направени промени в Изборния кодекс, за да бъде регулиран нормално процесът по гласуването на всеки един български гражданин, който по Конституция има право на това. Неслучайно е становището на Централната избирателна комисия, по което аз не чух коментарите Ви. Защото Централната избирателна комисия категорично посочва, че в Закона за здравето, и това ние сме го приели, компетентният орган, който издава и приема правилата за гарантиране живота и здравето на избирателите, е министърът на здравеопазването. И в тази връзка няма как в момента с предлагания законопроект, който Вие внасяте, да натоварим Централната избирателна комисия с тези несвойствени за дейността ѝ функции. Такова е становището на Централната избирателна комисия и аз не чух отговор на този въпрос – защо Вие смятате, че Централната избирателна комисия е компетентният орган, след като в Изборния кодекс в чл. 57 изрично са упоменати всички пълномощия на Централната избирателна комисия? Ще кажа само две неща, които са свързани с тяхната дейност, а тя е, че Централната избирателна комисия упражнява контрол по прилагането на Кодекса. Къде в Изборния кодекс в момента правим ревизия на правилата, свързани с това карантинираните лица и тези, които са болни, да имат право да гласуват с подвижни избирателни кутии? Неслучайно председателят на Централната избирателна комисия в своите изявления по медиите каза, че задължително трябва да бъде направена ревизия на Изборния кодекс в тази част. Ако зачетем чл. 37 от Изборния кодекс – там, където е регламентиран съответно редът за подаване на заявленията за гласуване на избиратели с увреждания с подвижна избирателна кутия, ще видим, че има регламентирани определени срокове, за да бъдат конституирани такива подвижни избирателни секции. И неслучайно Централната избирателна комисия в своето становище, ще го зачета, казва това: че е важно да бъдат предвидени ясни критерии за включването на тази категория избиратели, именно карантинираните лица, в списъците за гласуване с подвижна избирателна кутия. Член 37 от Изборния кодекс категорично посочва, че тези лица, които ще гласуват с подвижна избирателна кутия, биват заличавани от списъците за гласуване. Какво правим в случая, когато лица, констатирани като заразени и карантинирани, бъдат заличени от списъците, защото РЗИ-то е установило, че те нямат право да гласуват в нормалните секции? Как и къде с предлагания от Вас законопроект регламентираме тези неща? Още повече – къде в този предлаган законопроект ние даваме достъп до съответните регистри по Закона за здравето за издаването на съответните удостоверителни документи? Много въпроси, отговорите липсват. Изборите чукат на вратата и аз не виждам, уважаеми дами и господа управляващи, с това Ваше, как да кажа, недоносче в Закона за извънредните мерки отново предпоставяте това изборите – предстоящите избори на 4 април, да бъдат опорочени и да не създадат такава възможност на българските избиратели да гарантираме тяхното право те да гласуват равнопоставено. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да внеса малко яснота в предложенията, които сме направили от нашата парламентарна група в Закона за извънредното положение. В предложенията, които сме направили, се казва, че Централната избирателна комисия трябва да изготви правила, с които да гарантира живота и здравето както на избирателите, така и на всички участници в изборния процес и да има една нормална обстановка, в която всички да могат да излязат и да упражнят своето право на глас. Централната избирателна комисия ще направи консултация с Националния оперативен щаб, с Щаба по ваксинация, с Обществения съвет, който е към Централната избирателна комисия, който и в момента действа, и след това ще бъдат издадени тези правила. Със сигурност протокол от Министерството на здравеопазването, от министъра се издава, но този протокол и министърът на здравеопазването не е органът, който трябва да отговаря за реда и за правилата за провеждане на изборите. Това е компетентният независим орган – Централна избирателна комисия. И в момента се произвеждат избори по време на епидемична обстановка в страната, и в момента се изготвя и се издава протокол от министъра на здравеопазването, така че аз не виждам какъв е проблемът в момента – това, което разискваме абсолютно всички. Ние не прехвърляме медицински дейности на Централната избирателна комисия. В крайна сметка това е органът, който следи, както казах, за реда и правилата за провеждане на тези избори. Мисля, че е необходимо да се създаде една добра организация, да се създадат едни добри правила, за да може да има широка разяснителна кампания, която да позволи на хората да са спокойни и да могат да отидат да гласуват в тази извънредна ситуация, а не да се нагнетява някакво напрежение и да се внушават какви ли не манипулации в хората от тази трибуна и отвсякъде, че изборите ще бъдат опорочени. Това по никакъв начин няма да доведе до висока избирателна активност и това по никакъв начин няма да върне доверието на хората към изборния процес. Мисля, че дебатът, който трябва да водим ние, политиците, е за това, че трябва да представим нашите програми, нашите политики, нашите приоритети, за да можем наистина да убедим гражданите да гласуват за нас, а не да принизяваме на такова ниско ниво дебата, който в момента се опитвате да правите в залата. И при положение че ние даваме възможност и на карантинираните да гласуват с подвижни секции или секции, които са образувани в болничните заведения, извън тези, които са по чл. 9 в Изборния кодекс, мисля, че това наистина говори за желание от наша страна повече хора да могат да упражнят правото си на глас, а не да ги ограничаваме, само да говорим, че искаме по-висока избирателна активност. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Алексиева, аз също ще Ви питам по въпроса, който зададе Крум Зарков на колегата, на който той така и не отговори: при противоречие между Изборния кодекс и този, който Вие сте написали, кой закон ще се прилага? Защото има такива противоречия, вече създадени, при този Ваш законопроект. Второ, не е ли по-редно в Изборния кодекс да бяхте създали една глава „Произвеждане на избори при ситуация на извънредна епидемиологична обстановка“ и така нататък, и надолу да опишете това, което смятате за редно и предлагате, и там да се дебатира – там, където му е мястото, именно в Изборния кодекс? Вие казахте, че искате да внесете яснота по отношение на Вашите предложения. На практика повторихте нашата теза, че не Централната избирателна комисия следва да издава този медицински протокол. Да, Централната избирателна комисия следва да го приложи в своите методически указания, но органът, който да го издаде, не е Централната избирателна комисия. Защото така е записано в този закон, Вие сте записали, че Централната избирателна комисия издава правила, за да се гарантира животът и здравето на участниците в изборите, когато се провеждат избори при извънредна епидемиологична обстановка. Така записано във Вашия законопроект, означава, че Централната избирателна комисия на практика може да изпълнява и следва да приеме не само медицински протокол, а и антитереростични правила, за да гарантира живота и здравето на хората. Защото животът и здравето, нищо че сме в епидемиологична обстановка, може да бъде застрашен от много фактори, не само от коронавирус, от много фактори. И Централната избирателна комисия следва да съобрази всички тези правила, за да гарантира живота и здравето на участниците в изборите. Така сте го записали просто. И това също следва да се прецизира, мисля. Но не е тук мястото. И няколко от колегите юристи Ви казаха, че не е тук мястото. Не знам защо сте го сложили в Закона за извънредното положение. Да, касае се за мерки, които се провеждат при избори при извънредно положение, но можеше да има нарочна глава в Изборния кодекс, където да се обсъждат всички тези предложения. Знам от какво се страхувате – страхувате се, че когато го вкарате в Изборния кодекс, всяка една от парламентарните групи съответно ще направи своите предложения по изборното законодателство, а за това нямало време. Има време. Ние затова сме направили нашите предложения, правили сме ги и назад във времето – и по отношение на видеонаблюдение, изчистване на избирателни списъци чрез активна регистрация, от ДПС също са имали своите предложения, от всички парламентарни групи. Вие се опитвате да затворите темата...

Благодаря, госпожо Председател. Последно изречение. Опитвате се да затворите Изборния кодекс, но създавате по този начин много голям хаос и противоречие между законите, уреждащи тази материя. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, не мисля, че по някакъв начин ние засягаме който и да е друг закон, когато прилагаме нашите предложения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и последствията от тях. Така че това, което сме преценили в крайна сметка с тези предложения, и сме направили така, че ЦИК наистина да излезе с правила, които да определят реда и начина на гласуване на българските избиратели, не сме казали, че ЦИК издава протокола. Аз вече го казах в моето изказване. Този медицински протокол се издава от Министерството на здравеопазването. Когато Вие сте направили Вашите предложения, които са внесени вчера в Изборния кодекс, това, което успях да прочета, е, че Вашите предложения са само за видеонаблюдението и за това да се направи активна регистрация и да се изчистят избирателните списъци. Къде Вие предлагате да се уреди въпросът за гласуването на хората, които са под карантина? Защото виждам, че вече Вие признавате, че има епидемия, Вие признавате, че има ковид и че има заболяване. В крайна сметка мисля, че всички трябва да се обединим, да направим така, че да дадем възможност на всички български граждани да могат да упражнят правото си на глас. Промените, които Вие предлагате в Изборния кодекс, когато му дойде времето – тогава ще ги коментираме. Защото не мисля, че това видеонаблюдение, което се въвежда при броенето на бюлетините, е направено така, че може да защити личността на хората, които участват в изборния процес, да защити личните данни на всички, които са в изборното помещение, защото много от вас прокламират, че това били публични лица. Не, това са длъжностни лица и мисля, че има ред и начин, по който това нещо може да стане. В крайна сметка и протоколът е публичен и участват представители на всички парламентарно представени партии. За активната регистрация също мога да кажа, но когато му дойде времето. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване срока за предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване със седем дни.

Благодаря, госпожо Председател. Моето желание е да направя процедура. И тя е свързана с това, че предлагам срокът за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за преодоляване последиците от него, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители, да бъде четири дни.

Благодаря, госпожо Председател. Смятам, че този законопроект показа редица слабости и в дискусията това се видя. Съкращаването на срока до четири дни смятам, че няма да доведе до ефекта, който целим, а именно създаване на нормални условия за гласуване на българските граждани в условията на епидемия. Затова правя обратно предложение и настоявам срокът да остане такъв, какъвто е нормалният срок за предложения за второ четене и съответно разглеждане на Законопроекта, ако наистина искате да постигнете целта, която заявявате, че си поставяте с този законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване допуск в пленарната зала на господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от народните представители Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г. На свое заседание, проведено на 20 януари 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от народните представители Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г. На заседанието присъства господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд. Законопроектът беше представен от госпожа Александрова, която посочи, че с предложените изменения се предлага процесът по проверка на редовността на жалбите да се възлага на първоинстанционните съдилища, които са постановили актовете, които се обжалват. Предложеното изменение не е ново за българската правораздавателна система, като функционира успешно от десетилетия в общите съдилища. Предложените изменения съответстват на текстовете в Гражданския процесуален кодекс, които регламентират процеса по проверка за редовността на жалбите, като са съобразени спецификите на административното правосъдие. Госпожа Александрова отбеляза, че промените в Административнопроцесуалния кодекс ще дадат възможност на първоинстанционния съд първо да даде указания за констатираните нередовности на жалбата, което ще спести на насрещните страни усилията по ангажиране на процесуална защита на този етап от производството, като едва след евентуалното отстраняване на нередовностите съдът ще изпраща преписи на насрещните страни за ангажиране на защита по една вече приета за редовна жалба. Председателят на Върховния административен съд изрази подкрепата си към Законопроекта, като посочи, че той е навременен и необходим. В обсъждането взеха участие народните представители Хамид Хамид, Христиан Митев, Явор Божанков, Крум Зарков и Филип Попов. Народните представители Хамид Хамид и Христиан Митев изразиха подкрепата си към Законопроекта и отбелязаха, че между първо и второ гласуване ще се прецизират определени разпоредби. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ посочиха, че няма да подкрепят Законопроекта, като отбелязаха, че с неговото приемане ще се натоварят първоинстанционните съдилища. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 154-01-4, внесен от народните представители Анна Василева Александрова и Красимир Георгиев Ципов на 15 януари 2021 г.“

Да, ако позволите ще направя кратко представяне. С измененията в Административнопроцесуалния кодекс през месец септември 2018 г. успешно надградихме и усъвършенствахме процеса по администриране на жалбите, постъпващи във Върховния административен съд. В този смисъл съдиите във Върховния административен съд в значителна степен бяха облекчени в процеса по проверка за редовността на жалбите, като тези задължения бяха възложени на заместниците на председателя, съответно на председателите на отделенията. По този начин обаче последните бяха натоварени с огромна административна тежест, която им пречи да изпълняват същинските им задължения във Върховния административен съд. С предложените изменения смятаме, че този проблем се разрешава, като процесът по проверка на редовността на жалбите се възлага на първоинстанционните съдилища, които са постановили актовете, които се обжалват. Този модел на администриране на жалбите не е нов за българската правораздавателна система, като функционира успешно от десетилетия в общите съдилища. В този смисъл предложените изменения са съответни на текстовете в Гражданския процесуален кодекс, които регламентират процеса по проверка за редовността на жалбите, като, естествено, са съобразени със спецификите на административното правосъдие. С предложените изменения се разрешава и един много съществен проблем, който съществува – ангажирането на процесуална защита по нередовни жалби. Съгласно сега действащата нормативна уредба, след като приеме жалбата или протеста, първоинстанционният съд изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в 14-дневен срок от получаването ѝ може да подаде отговор. След подаването на отговора или след изтичането на срока по чл. 213а, ал. 1 делото се изпраща на Върховния административен съд, където се осъществява проверка за редовността на жалбата и съответно се дават указания за отстраняването на нередовностите. В случай на неотстраняване на констатирани нередовности жалбата се оставя без разглеждане. По този начин ответните страни по една нередовна жалба осъществяват процесуална защита, което на този етап от производството създава за тях една излишна тежест – както финансова, така и логистична. В този смисъл промените в Административнопроцесуалния кодекс ще дадат възможност на първоинстанционния съд, първо, да даде указания за констатираните нередовности на жалбата, което ще спести на насрещните страни усилията по ангажиране на процесуална защита на този етап от производството. Едва след евентуалното отстраняване на нередовностите съдът ще изпраща преписи на насрещните страни за ангажиране на защита по една вече приета за редовна жалба. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Николова, на 12 юни миналата година Ви зададох парламентарен въпрос относно заплатите на администрацията в Министерство на околната среда и водите. Причината да попитам беше, че малко преди това зададох въпрос на министър Димитров за административния капацитет в Министерството на околната среда и водите и от това, което се получи като отговор, се видя, че е трудно да се намират редица експерти като специалисти по биология, химия, инженерна химия, хидрогеология, екология, биоинженерство, архитектура, ВиК мрежи и така нататък. Първо е трудно да се намират експерти и втората основна причина, която беше посочена, е за недостатъчното заплащане спрямо други администрации и министерства. Вие поехте ангажимент и да поставите този въпрос пред Съвета за административна реформа, където тази диспропорция между заплащането в структурите на МОСВ – на централно и на регионално ниво, да бъде разгледано и да бъде коригирано, като бяха посочени конкретни суми, които ще бъдат необходими за изравняване на заплащането, защото в структурата на МОСВ спрямо другите администрации и министерства, още веднъж посочвам – то е с доста сериозно осезателна разлика, а това демотивира младите хора да се насочат и да се задържат на такава отговорна и сериозна работа. Надявам се, че ще получим положителен отговор, че въпросът е разгледан с оглед на политиките, които се реализират от страна на Министерството на околната среда и водите, и необходимия административен капацитет. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, по повод на Вашия въпрос предоставям следната информация. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. по бюджета на Министерството на околната среда и водите разходите за персонал бяха увеличени с 10 на сто – за увеличение на основните възнаграждения на щатните служители и за задължителни осигурителни вноски за сметка на работодателя. В резултат на извършеното увеличение на основните заплати средната работна заплата по структури към 31 март 2020 г. беше: Изпълнителна агенция по околна среда – 1051 лв., регионални инспекции по околната среда и водите – 1093 лв., дирекции на национални паркове – 1007 лв., басейнови дирекции – 1071 лв., централна администрация – 1625 лв. С така предоставените средства за увеличение на основните заплати на служителите не можа да се постигне решението по т. 4 от Протокол № 46 от заседанието на Съвета за административна реформа от 16 август 2018 г. за преодоляване на различията в заплащането в администрациите на една и съща категория. Концептуалното решение за увеличаване на разходите за персонал на всички администрации с 10 на сто доведе до по-голяма разлика в заплащането в МОСВ спрямо администрациите от същата категория. С Постановление на Министерския съвет № 201 от 7 август 2020 г. разходите за персонал по бюджета на МОСВ бяха увеличени с 2 млн. 610 хил. 700 лв. Предварително бяха проведени разговори с Министерството на финансите и беше представена информация за включване на всички второстепенни разпоредители с бюджет на увеличението от 30 на сто за основните работни заплати предвид дейността, свързана с превенция на разпространението на COVID-19, лечението на заразените или ограничаване на последствията от пандемията. Независимо от това националните паркове и централната администрация не бяха включени във финансовите разчети за увеличение на разходите за персонал с 30 на сто. С ПМС № 240 от 31 август 2020 г. за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация се даде право на ръководителите на Изпълнителна агенция по околна среда, регионалните инспекции по околната среда и водите и басейновите дирекции да увеличат индивидуалните основни заплати на служителите от посочените структури с до 30 на сто в срок до 4 септември 2020 г., считано от 1 август 2020 г. Въз основа на извършеното увеличение на основните заплати средната работна заплата по структури към 4 септември 2020 г. е, както следва: Изпълнителна агенция по околна среда – 1367 лв., регионални инспекции по околната среда – 1423 лв., басейнови дирекции – 1392 лв. Средната работна заплата на служителите от парковете остана непроменена – 1007 лв., или с 30 на сто по-ниска. В централната администрация на МОСВ ниското заплащане и натовареността на служителите е пречка за привличането на квалифицирани специалисти с подходящо образование. Само през първото тримесечие на настоящата година текучеството на персонала в Централното управление на администрацията на МОСВ се е увеличило, напусналите са 6% от общата численост, като в последните години се забелязва тенденция за преминаване на експерти към други държавни структури, предлагащи по-добро заплащане. В Централната администрация на МОСВ има 30 щатни служители с основна месечна заплата, която е по-ниска от 70% от средната заплата за степен 2 на съответното ниво, което е 10 на сто от числеността, без служителите от Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“. На заседание на Съвета за административна реформа, проведено на 24 септември 2020 г. по т. 3 от дневния ред с тема „Анализ на разходите за персонал на административните структури“ са представени данни за нивата на заплащане в администрациите от една и съща категория, от които е видна сериозна разлика в нивата на заплащане. Допълнително е направено уточнение от страна на Министерския съвет, че някои обстоятелства се отразяват негативно, и в тази връзка съгласно т. 3.2 от Протокол № 59 от 24 септември 2020 г. на Съвета за административна реформа се предлага създаване на Междуведомствена работна група с представители на Министерския съвет, министерства и Националния статистически институт за изготвяне на методика за събиране и анализ на данни за възнагражденията на служителите в държавната администрация и за определянето на разходите за персонал на административните структури.

Съгласно указанията на министъра на финансите и Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2020 – 2023 г. не са планирани разходи за други увеличения на заплатите на служителите в МОСВ през 2021 г., в това число и за служителите от централната администрация. Със Закона за държавния бюджет за 2021 г. е предвидено 10-процентно увеличение на заплатите в публичната администрация.

Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми господин Председателстващ! От отговора, който получавам, няма как да бъдем изцяло удовлетворени. По-скоро е видно, че въпросът ми е бил актуален. Диспропорцията, която е налице, между администрацията като цяло и в частност администрацията на централно и на регионално ниво в Министерството на околната среда и водите е продължаваща. Освен това другото притеснително за мен е, че се внася диспропорция между отделни структурни единици вътре в самото министерство след стъпките, които са предприети. Да, това е добре, че са направени тези стъпки, и се вижда, че заплатата е някъде към 1300 лв. на тези структури, където тя е увеличена със съответните актове, но да Ви посоча само, че средната годишна заплата – по данни на Националния статистически институт за 2019 г. за сектор „Държавно управление“, е 1426 лв. Тоест и след увеличението на заплатите в структурата на МОСВ спрямо 2019 г., увеличението от 2020 г. е с над 100 лв. под това ниво. Така че трябва да се продължи тази тенденция да бъдат изравнени заплатите, а още повече на фона на това, което Вие посочвате, че има изключително голямо текучество в централната администрация на Министерството на околната среда и водите. Това го казвам и от позицията на опозиция, че структурите на МОСВ са изключително отговорни за политиките, които се разширяват, за дейности, които извършват. Те първо имат на експертно ниво функциите и задълженията да формират съответните политики, след това да се реализират и не на последно място, да се контролират. Виждаме случаи, както е…

Само едно, две изречения. …в Своге с отпадъците, ако има достатъчния административен капацитет, всички сме убедени и аз съм убеден, че този контрол ще бъде много по-ефективен. Естествено, необходимо е гражданско съзнание, но контролът си е необходим. С оглед на това наистина пледирам и ще продължим да следим тази диспропорция и некоректност спрямо тези служители да бъде преодоляна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, искам да доуточня, че за периода 2021 – 2022 г. увеличението на разходите за персонал е на стойност 3 млн. 223 хил. 900 лв. При възможност за осигуряване на горепосоченото финансиране Министерството на околната среда и водите ще предприеме действия по изготвяне на проект на постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството и промяна на нормативната уредба, в частност Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Към момента решение на проблемите се търси и чрез преразпределение на дейности между осигурените с необходими кадри звена, както и с възлагане на допълнителни задачи и отговорности на наличния квалифициран персонал. Още веднъж пояснявам, че с настоящия бюджет ще се търсят и допълнителни възможности. Благодаря.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаема госпожо Министър! На какъв етап е изработването на технически проект за основен ремонт на път II-37 Джурово – Етрополе – Златица – Златишки проход и какви средства са необходими за цялостното ремонтиране и рехабилитация на трасето; в какъв срок ще бъде изцяло завършен и пуснат в експлоатация пътят, така известен като Златишки проход? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, в предходен отговор на Ваш въпрос относно рехабилитация и реконструкция на отсечка от път II-37 Джурово – Етрополе – Златица, така наречения Златишки проход, на територията на Софийска област, заявих, че ще направим всичко възможно процедурата за изработване на технически проект за основен ремонт на участъците от км 20 до км 35 и от км 42 до км 44 на второкласния път – с обща дължина около 17 км, да бъде включена в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2020 г. В тази връзка Ви информирам, че на 11 юни 2020 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка с предмет: „Изработване на технически проекти за извършване на основен ремонт – рехабилитация, по три обособени позиции“, като в обособена позиция № 2 е рехабилитацията на Златишкия проход. Прогнозната стойност за изготвянето на техническия проект е 266 800 лв. без ДДС. Рехабилитацията е разделена на два участъка: – от изхода на град Етрополе от км 20+964 до км 35+580 при отбивката за местен път, водещ до нефункциониращия тунел „Кашана“; – от село Църквище до началото на град Златица от км 42+810 до 44+820. Процедурата е на етап разглеждане на ценовите оферти на допуснатите участници съобразно разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Срокът за изработване на техническия проект е 120 календарни дни след сключване на договор с избрания изпълнител, като в този срок не се включва времето за преглед на разработката и провеждане на заседания на Експертния технико-икономически съвет, както и съгласуването на проекта. При готова проектна документация за основен ремонт на републикански път ІI-37 в посочените участъци и след осигуряване на средства за изпълнението му ще може да се пристъпи и към обявяване на обществени поръчки за избор на изпълнители на строителството и строителния надзор. Стойността на обекта ще бъде ясна след утвърждаване на проектната документация и съобразно предвидените в нея строително-монтажни дейности. С изпълнението на ремонта ще се възстановят експлоатационните качества и носимоспособността на настилката и ще се намери техническо адекватно решение за отводняването на пътя. Да припомня, че Златишкият проход е затворен за движение от 80-те години и състоянието на път II-37 в останалите участъци е задоволително, като те се поддържат с бюджетни средства по програма „Текущ ремонт и поддържане“. През 2020 г. в участъка от началото на пътя до км 21 е извършено изкърпване на асфалтовата настилка, изсичане на храсти, млада гора и косене на треви. След приключване на зимния сезон ще бъдат изкърпени най-компрометираните участъци от пътя и ще бъде положена хоризонтална маркировка. В участъка от км 45 до км 59 през изминалата година също са извършени дейности по текущ ремонт и поддържане. Усилията са да приключат процедурите на Агенция „Пътна инфраструктура“, да бъде избран изпълнител, да има проект и да се пристъпи към реални строително-монтажни дейности. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Министър. От отговора Ви разбирам, че вече тече процедурата за възлагане и тя е в своя край за възлагане на проектирането. Надявам се, че ще бъде изпълнена в срок, всичко ще бъде наред и няма да бъде забавена тази процедура, защото, както и Вие отбелязахте, пътят наистина не функционира от 80-те години, но той е важен. Така или иначе се води като затворен, но се ползва и от населението, и от икономическите субекти в региона на Етрополе и в региона на Средногорието. Надявам се, че в този срок ще бъде направен проектът и ще имаме готов път догодина, няма да бъде забавен по някакви причини. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, вече почти година продължава сагата около помощта, която държавата дава за родители, които трябва да отглеждат децата си вкъщи, предизвикана от пандемията. Защо казвам почти година? Защото знаем, че през месец март някои от заведенията, които посещават децата ни – детските заведения и училища, бяха затворени. Тогава Министерството на труда и социалната политика предложи една помощ, която беше на този етап много ниска, изключително неефективна беше самата помощ, защото беше еднократна и достигна до много малък кръг хора и семейства. След това дизайнът ѝ беше променен и се стигна до една наистина много по-добра помощ, защото тя беше свързана и обвързана с броя на дните, в които децата не посещават училище или детска градина, но обхватът пък също остана много малък. На следващ трети етап се получи така, че дизайнът беше променен за трети път. Затова казвам, че тази сага е вече почти година и някак си правителството така и не достигна до най-правилния вариант, така че родителите да получат наистина помощта, която им се полага. Няма да влизам в подробности, че в други европейски страни не се получава по толкова много критерии, които след малко ще изброя. Стигна се дотам, въпреки че помощта е малко по-добра като обхват и като сума, защото вече получават една много по-добра сума от 915 лв., какво се случва, така че се получават много откази? Много граждани със сигнали до мен казват, че имат неправомерни откази. Защо казвам това? Защото в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане в чл. 16б е записано: „безработни родители имат право на такова изплащане, но само ако са останали без работа – забележете – след 15 март“. Това го има само обаче в изискванията. В Закона, в нормативната уредба, в Правилника това не е записано. И какво се получава? Уж Министерството дава някакви пари, ама след това хората не могат да ги получат. Незаконно е и недопустимо е да се дописват нормативни актове в изискванията, които трябва след това да изпълняват съответните дирекции, агенции „Социално подпомагане“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Затова въпросът ми към Вас е: за този период, в който – месец ноември 2020 г., когато масово тогава всички деца трябваше да бъдат под карантина вкъщи, колко са заявленията за отпускане на месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка; колко от така подадените заявления са уважени; по колко има постановен отказ за отпускане на помощта? Предвид немалкия брой на сигналите за неправомерен отказ, кои са основните групи от причини за постановените откази? Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, с Постановление № 218 от 17 август 2020 г. на Министерския съвет за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане бяха приети промени, с които беше регламентирана нов вид месечна целева помощ. Тази помощ е регламентирана в чл. 16б на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. През месец ноември с ПМС № 322 от 23 ноември 2020 г. се извършиха промени, свързани с реда и условията за предоставяне на месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. Бързам да обясня, че тази помощ беше въведена именно за хората, които са пострадали вследствие на пандемията, затова е и това изискване по отношение на останалите без работа хора – именно от 15 март насам. Във връзка с поставения от Вас въпрос мога да Ви информирам, че за периода от месец ноември 2020 г. до 18 януари 2021 г. в дирекциите „Социално подпомагане“ са приети общо 48 195 заявления-декларации, като са издадени 36 213 заповеди за отпускане. На 8954 заявления са постановени откази и основните причини за това са следните: детето не се обучава синхронно от разстояние в електронна среда или не посещава детски ясли или детски градини, както и предучилищни групи поради въведените ограничения; установено е, че децата са посещавали редовно учебните занятия в присъствена форма на обучение, когато са подадени молбите. Втора група причини – средномесечният доход на член от семейството за месеца, предхождащ подаването на заявлението, е по-висок от размера на минималната работна заплата. И третата група причини са, че семейството не попада в кръга от лица, посочени в чл. 166, ал. 1, т. 1 – 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Тоест установено е, че родителите работят, ползват отпуск за временна нетрудоспособност, при това положение няма как да се насложи с още една помощ, или получават обезщетение за отглеждане на дете до една година, както и че в някои от случаите децата, за които са кандидатствали хората, са над 14-годишна възраст. Изплатените средства до момента са в размер на близо 30 милиона, точното число е 26 млн. 493 хил. 148 лв., а в обработка към момента са 2700 заявления-декларации. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, да, няколко гръмки цифри споменахте, че, видиш ли, 36 хиляди заповеди са отпуснати. Аз също споменах, че в края на годината помощта е направена така, че да обхване по-широк кръг от семейства. Само че тук въпросът ми е следният: защо се позволява Министерството да издава указания, които водят до няколко тълкувания? В нормативната уредба не трябва да има тълкуване. Ще Ви дам пример – само в т. 1, и ще я зачета, от Правилника и касаещия тази помощ чл. 16б: „Двамата или единият от работещите родители или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършва дистанционна работа“ – едно условие; „нямат възможност да ползват платен отпуск“ – второ условие; „или не получават парично обезщетение за временна неработоспособност“. Само в една точка имаме три условия. И какво се случва? В някои от дирекциите искат да се изпълни само едното, а в други искат и трите. Това е факт, защото доста граждани са се обърнали към мен с такива примери, а пък няма да говоря и за т. 2, където трябва да не са получавали през този период обезщетение за безработица. Вие сами знаете, че ако едно семейство иска помощ за ноември месец, защото точно в тези дни това дете не е било в детска градина примерно, то може да получи обезщетение за безработица и ще получи от предходния месец, защото не се получават месец за месец. Тогава те не попадат в това условие и се получава така, че трябва да пускат жалби. Да, някои са приети, някои – не. Но всъщност жалбите не са малко и Вие казахте – близо 9000 отказа има и по тях вероятно ще има много жалби. Тук е въпросът: разходите, които следват от това, кой ще ги поеме? Разбира се, че Министерството ще ги поеме, защото в момента има жалби, има и много дела, които ще бъдат заведени за тази помощ. Казвам това, защото не един път се случва така, че тълкуването на някои текстове се прави по няколко начина. Пак казвам, това е недопустимо и не може да се процедира по този начин. Категорично заявявам, че трябва да спрем тази некомпетентност, която се превръща в норма, защото ако някой каже, че това трябва да бъде така, или пет човека кажат, че това е правилно, то се приема, защото така е записано в този текст. Накрая, не смятам, че това е подходът към родителите. Започнах така, че чак накрая, една година след обявеното извънредно положение стигнахме до някаква помощ, която да е по реална за хората. Смятам, че това е подигравка – една година ние да се чудим как да бъде изписан текст, за да може един родител да получи помощ. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, гръмки думи пак се чуха тук от трибуната на Народното събрание. Аз бих искала да обърна внимание, че тази помощ още от самото начало беше направена за около 50 000 семейства. На този етап, и то в рамките на една учебна година, дотук ние сме подпомогнали почти 37 000 семейства. Това, което сме планирали, напълно изпълняваме – именно тези наши обещания. Това показва, че правилно сме планирали нуждите, които имат българските семейства. Наистина се наложи да направим няколко пъти редизайна на мярката, но това е нормално в ситуация, в която непрекъснато се променяха и епидемиологичната обстановка, и условията, при които ще учат учениците – дали ще има комбинирано дистанционно обучение, или ще има изцяло дистанционно обучение. Ситуацията е динамична и тя предлага промени. Това, че се налагат промени, не означава, че нещо не е направено правилно – напротив, означава, че ние реагираме изключително гъвкаво. Българските семейства получават между 610 лв. и 915 лв., които също са добри суми. Що се отнася до указанията, които сме дали, възможно е някъде по места да има това неразбиране и да се искат кумулативно трите условия. Поемам ангажимента да го проверя, допълнително да дадем, ако е необходимо, още указания. А това, което Вие имате като сигнали при Вас, също бих могла да се ангажирам да проверим тези сигнали на граждани и съответно, ако те са правоимащи, да възстановим техните права. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът, който поставяме днес на Вашето внимание, е една изключително болна и чувствителна тема, защото касае шанса за живот на българските деца, и най-вече на тези, които са тежко болни и имат нужда от лечение в чужбина. Припомням само, че след решение на Народното събрание и по-късно с Постановление на Министерския съвет от 28 март 2019 г. бе закрит Център „Фонд за лечение на деца“ и считано от 1 април дейността му се прехвърли към Националната здравноосигурителна каса. По време на обсъждане на решението от тази трибуна нееднократно колеги от парламентарната група на БСП алармираха, че това решение и това действие ще доведе до намаляване на възможността за достъп до лечение в чужбина на тежко болни деца. Уви, случи се точно това, за което предупреждавахме тогава. От обещаните към този момент 12 млн. лв. от Вашия предшественик министър Ананиев се оказа, че до болните деца в България достигат едва малко над 1 млн. лв. Само едно сравнение – през 2019 г. от средствата към Националната здравноосигурителна каса са се възползвали едва 132 деца на стойност малко над милион и 200 хил. лв. През 2017 г. броят на възползвалите се от възможността да се лекуват в чужбина и в България е бил 1173. Вие направете сам разликата – в пъти е. Това действие, за съжаление, отвори ниша на организации като „Хелп Карма“ – печално известни, които за периода на съществуване успяха да съберат близо 21 млн. лв. За съжаление, по неясни правила и критерии те се превърнаха в единствен шанс за живот на българските деца – тежко болни, успявайки с тези си действия да дискредитират процеса на дарителството в нашата страна. До ден днешен България продължава да бъде единствената страна в Европейския съюз, в която гражданите непрекъснато събират средства за лечение. Реално работещи механизми за лечение на деца в чужбина не бяха изградени. Животът и здравето на тези болни малчугани зависеше само от милосърдието и добрите сърца на всички български граждани. В тази връзка въпросът ми към Вас е: кога държавата ще създаде адекватна и работеща система и адекватни и работещи финансови механизми, които да осигуряват навременна и качествена грижа и лечение на българските деца в чужбина? 7 млн. лв. мисля, че не са толкова много, за да се налага родители на тежко болни деца да събират средства през кампании.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми госпожо Сидорова и госпожо Желева, закриването на Център „Фонд за лечение на деца“ е в съответствие с приетите изменения в Закона за здравето и с § 13 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., съгласно които изпълняваните от него дейности преминат за администриране към НЗОК след 31 март 2019 г. Обръщам внимание, че посоченият във въпроса Ви брой деца – 1375 през 2016 г., включва общия брой деца, подпомогнати с финансовите механизми на Център „Фонд за лечение на деца“ за лечение в България и в чужбина, докато споменатият брой – 132 деца през 2019 г. и 120 деца през 2020 г., се отнася до броя на децата, които са лекувани само в чужбина. От предоставената от НЗОК информация по въпроса Ви става видно следното: към 1 април 2019 г. от Център „Фонд за лечение на деца“ към НЗОК са преминали 146 заявления за лечение на деца, като 46 от тях са вече с издадени от Фонда заповеди. По тях НЗОК е организирала престоя и лечението на децата и техните придружители, като финансовото задължение по посочените заявления е в размер на 5 млн. 267 хил. 313 лв. За периода 1 април 2019 г. – 31 декември 2019 г. в НЗОК са постъпили 1234 заявления. Издадени са 1063 заповеди, от тях 894 във връзка с лечение в България и 169 за чужбина. За първи път от НЗОК са одобрени и са издадени заповеди за лечението на 25 деца със спинална мускулна атрофия, а от 1 януари 2020 г. са предприети всички действия за безпрепятственото преминаване лечението със скъпоструващи лекарствени продукти на 5 деца по чл. 78, т. 2 от ЗЗО. Извършените от НЗОК разходи за лечение на лица до 18 годишна възраст за периода са в размер на 23 млн. 748 хил. 211 лв. За периода на първото 9-месечие на 2020 г. са постъпили общо 1090 заявления за заплащане на медицински и други услуги на лица до 18 години. Издадени са 985 заповеди, от тях 788 във връзка с лечение в България и 197 – за лечение в чужбина. До края на месец септември НЗОК е извършила разходи за организационно и финансово подпомагане на лица до 18-годишна възраст в общ размер на 11 млн. 156 хил. 058, 37 лв., от които за лечение в България – 10 млн. 307 хил. 029, 21 лв., и за лечение в чужбина – 849 хил. 029,16 лв. За посочените периоди са изготвени заповеди за лечение в чужбина на 15 страни, като най-голям е броят на децата, получили организационно и финансово подпомагане за извършване на диагностични лечебни процедури, както и контролни прегледи в Германия, следвани от Австрия, Швейцария и Франция. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, каквито и цифри да четете тук пред нас, каквото и да ни кажете, фактите са налице – подпомогнатите деца са значително по-малко. Кое е по-важното от всичко, което се случи около скандала с „Хелп Карма“? По-важното е, че доверието към дарителските инициативи е много ниско, а животите на хиляди детски съдби зависят от тези дарителски кампании. Още в началото, когато се прие Фондът да бъде заличен и да се прехвърли към НЗОК, ние категорично се противопоставихме, че това не е работещ механизъм. Да, вероятно имаше скандали с Фонда, но значително по-голям брой деца се лекуваха в чужбина. Ние Ви питаме: какви са адекватните механизми и ще създадете ли нови работещи механизми? Защото е видно, всеки ден ние чуваме апел за дарителска кампания на детенце, което трябва да се лекува, и то спешно, в рамките на един месец, някъде в чужбина. Основният проблем е, казвам, работещите механизми, защото чакаме промяна на Наредбата по няколко основни неща. Този въпрос го задаваме, за да засилим вниманието. Да, Вие не сте бил тогава министър, това беше обещание на министър Ананиев, но до ден днешен не е променено. Казвам някои основни проблеми, които сега са в Наредбата. Заплащат се разходи за трансплантация от момента на хоспитализиране на пациента до неговата дехоспитализация за период не повече от шест дни. Знаете ли колко трябва това дете и семейството му да стои там след лечението? Понякога се налага до 90 дни. Тези средства не се поемат. Второто е, че основният проблем при отпускането на средства за лечение остава и до днес, и тези, които са извън Европейския съюз, нямат финансиране. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е проблемът с лекуването в Израел, това е проблемът с Турция. Извинявайте, господин Председател, въпросът е много важен, да ми дадете няколко секунди.

Другият проблем, който остава, е, че се предлага трансплантиране в България и тогава се спира лечението на деца в чужбина. Но какво се случва? Уж в България се правят почти всички трансплантации, но такива почти няма. Ето това е основният проблем. Ние работим по по-добри законови уредби, така че да има повече трансплантации в България, но това не се случва. Пак стигаме до там, че в България не се спазва Конституцията и няма адекватно лечение на деца, които имат по-специфични здравни проблеми…

…и особено за лечение на деца в чужбина.

Моля Ви да направите така, че тази наредба да се промени… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Желева, всички дейности, изпълнявани от Център „Фонд за лечение на деца“, са прехвърлени към НЗОК в пълен обхват. Нито една дейност не е отпаднала, тоест не са отнети съществуващи права на нуждаещи се пациенти за достъп до лечение. Освен това допълнително е разширен обхватът на дейностите, за които с изменение на Наредба № 2 от 2019 г. е отпаднало ограничението трансплантациите на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина да бъдат финансирани само в държави – членки на Европейският съюз, което твърдите, европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. По този начин случаите, когато трансплантацията не може да бъде извършена в България, такава се финансира в най-подходящо за пациента лечебно заведение в чужбина. В допълнение към горното, със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. и 2020 г. дейностите, преминаващи към НЗОК за администриране, които са дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, са финансирани със средствата от трансфери от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването. Видно от горепосоченото е, че Министерството на здравеопазването и НЗОК са предприели всички необходими мерки за гарантиране функциите, дейността, както и другите права и задължения, свързани с организационно и финансово подпомагане на децата за тяхното навременно и качествено лечение както в България, така и в чужбина. Понеже винаги когато става дума за деца, въпросът е изключително горещ, много Ви моля, ако разполагате с данни за забавено лечение или забавено предоставяне на финансови средства, които да възпрепятстват лечението на българските деца, или такива, които да нарушават конституционните права на българските деца, моля да ме запознаете с тях. Ще взема всички необходими мерки, които зависят от Министерството на здравеопазването. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, поставих въпроса като питане по следните причини, за да изясним политиката на ръководеното от Вас Министерство относно това Здравното министерство как ще придобие въздушен медицински транспорт. Лятото с изненада разбрах, че Министерството и Вие като министър нямате на разположение въздушен медицински транспорт. И онзи дълго говорен златен час – ако е необходима спешна или специализирана медицинска помощ на хора от страната до София, или пък по други причини, реално Министерството стои настрана – трябва да извърви една дълга процедура, да отиде към Военното министерство или към министър-председателя. По тази причина в Закона за бюджета си дадох дума и предложих в бюджетната дискусия да се увеличи бюджетът на Министерството с 25 милиона, за да имате възможност да започнете да създавате система и съответно да имате възможност тази дейност да бъде организирана и ръководена от Вас. По време на бюджетната процедура дебат не се получи, с изключение на предложението тук от трибуната. И Вие, и финансовият министър, който беше преди това министър, мълчахте. Трябваше едва ли не бюджетът така, както е конструиран задължително да мине, въпреки, сега съзнавам и предполагам, че колегите – членове на парламента, искат българските граждани да имат това, защото здравето на българските граждани е безценно. Поради тази причина внесох въпрос – Вие от трибуната на парламента да изясните каква политика провежда ръководеното от Вас Министерство, за да може българската здравна система да има въздушен медицински транспорт. (Силен шум.) Давам си сметка, че Вие сте един от многото министри в трите издания на правителството на господин Борисов и че в тези години е имало различен дебат по тези въпроси.

Давам си сметка, че Вие сега лобирате, дори и в коронавируса, когато понякога има остра дихателна недостатъчност – Вие трябва да вземете решение. Но паралелно с това: много финансов публичен ресурс има в държавата именно за укрепване на здравната система в критични и в кризисни ситуации. Затова мисля, че тук оперативно и бързо българските граждани в страната трябва да получат това. Може би най-голямото мое удовлетворение е, че този парламентарен дебат отпуши граждански, журналистически, медиен дебат, в това число и в социалните мрежи. Ако Вие влезете, ще видите какъв голям е натискът и какво голямо е желанието гражданите да бъдат спокойни на тази тема. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, модернизирането и развитието на спешната медицинска помощ е основен приоритет в провежданата от Министерство на здравеопазването политика за повишаване качеството на здравните услуги за населението в страната. В тази връзка се реализират поредица от взаимосвързани дейности, резултат от които е провежданата цялостна реформа в спешната медицинска помощ – обновява се цялата материално-техническа база, в това число 203 броя Центрове за спешна медицинска помощ и разкритите към тях филиали, както и 34 спешни отделения в лечебни заведения с над 50% държавно участие в капитала. Осигуряването на въздушен медицински транспорт е логичната следваща стъпка за постигането на съвременно ниво на медицинска помощ за населението в страната. Изискванията и условията за ползването му като част от системата за спешна помощ са разписани и в действащия медицински стандарт „Спешна медицина“. С оглед на значимостта и ролята на тази инвестиция Министерството на здравеопазването успешно подготви и защити проектно предложение „Осигуряване на въздушни превозни средства за реакция при спешни медицински състояния“, което беше одобрено на 24 септември 2020 г. от управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“, по процедура „Регионална здравна инфраструктура – 2“, чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 19 млн. 999 хил. 990,96 лв., в рамките на приоритетната ос 4 „Регионална здравна инфраструктура“. Проектът се изпълнява в момента и крайният срок за изпълнение е 36 месеца от датата на влизане в сила на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В рамките на този период ще бъде произведен и доставен медицински хеликоптер, ще се осигури необходимата логистична база – съобразно изискванията за съхранение и експлоатация на фирмата производител, както и съответния оператор на въздухоплавателните средства, ще се проведе обучение на летателния и медицински персонал. Основната цел на Проекта е въвеждане на най-добрите европейски практики за предоставяне на спешна медицинска помощ на нуждаещите се лица, включително чрез осигуряване на въздушен медицински транспорт. За постигането на тази цел е необходимо изпълнението на две специфични цели, а именно: – повишен достъп до спешна медицинска помощ чрез закупуване и оборудване на съвременни превозни средства за транспорт по въздух на пациенти със спешни състояния и осигуряване на съпътстваща инфраструктура за тяхното функциониране; – навременен достъп до качествена медицинска помощ при спешни състояния за всички лица, съобразно приетите медицински стандарти, включително и в труднодостъпни региони, чрез лицензиран оператор, осигуряващ необходимата логистика, летателни екипи и инфраструктура за поддръжка и експлоатация на въздушния медицински транспорт. Проектът допринася за изпълнението на цели, заложени в стратегическите насоки и цели на Националната здравна стратегия 2020, Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014 – 2020 г., и други европейски и национални стратегически документи. Същият е фокусиран върху осигуряване на равнопоставено здравно обслужване на гражданите, включително на тези в отдалечените и труднодостъпни райони и е съобразен с бъдещото търсене на услугата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, благодаря за тази информация. Тя е публична. Ние знаем, че от „Региони в растеж“ Вие имате около 20 милиона. Публично се появи и информацията за военните „Кугър“, за които – 19 милиона, мисля, че Министерският съвет взе решение да ги дооборудва. Нека и това да го има. Но моят първи въпрос е: Вие като български министър на здравеопазването, ако в момента трябва да се разпоредите за въздушна медицинска помощ, колко минути ще отнеме и каква съгласувателна процедура ще извършите? Вторият въпрос е: във Възстановителния план, в който един от основните акценти е социална и здравна инфраструктура за укрепване на здравната инфраструктура – да може тя да функционира в критични условия, приемате ли така предложения Проект в публичното пространство на браншови организации и на президента, за да може да се създаде такава система, която да може да бъде действително национална, въздушна система за въздушен медицински транспорт? Предложихте ли във Възстановителния план това да го има? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, по отношение на първия Ви въпрос – има създадена процедура, съгласно която в рамките на не повече от 30 минути министърът на здравеопазването има възможност за вдигане на въздушен транспорт за всеки нуждаещ се български гражданин, където и да се намира той на територията на страната. Това е разписана процедура съвместно с министъра на отбраната. До настоящия момент няма нуждаещ се български гражданин, който да е имал нужда от такъв въздушен транспорт и да не го е получил навреме и на място. По отношение на втория Ви въпрос, вероятно имате предвид изграждането на системата HEMS – Helicopter emergency medical system, на територията на Република България. В тази връзка съм провел няколко разговора със заинтересованите страни и с компетентни лица, свързани с изграждането на тази система. Още миналата година е създадена работна група към министър-председателя, която включва представители на различни министерства и ведомства, които имат отношение към възможностите за изграждане на такава система. Нашият екип в Министерството на здравеопазването проведе редица проучващи срещи със страни, в които тази система работи. Преди приключването на 2020 г. имах среща в Министерството на здравеопазването, на която присъстваха началникът на отбраната, генерал Мирчев, генерал Мутафчийски, представители на дружеството „Авионамс“ в България, на която среща обсъждахме какви са възможностите на България по отношение на стартирането на системата HEMS. Наистина говорим изключително за изграждането на сериозна инфраструктура, обучението на голям екип професионалисти, включително пилот и обслужващ персонал на летателните средства, изграждането на медицински 24-часови екипи, което е изключително голямо предизвикателство и е възможно да се случи. В тази посока, за да се случи и да отговаряме на критериите за пълноценна система на HEMS, България трябва да изгради не по-малко от седем точки на излитане за тези въздухоплавателни средства с 24-часова готовност от екипи. Стартирали сме процедура за организацията в тази посока. Ще бъде обявена съответната обществена поръчка за закупуването на първия хеликоптер. След това, когато това се случи, започваме обучението на персонала и стартираме изграждането на хеликоптерни площадки от двете страни на Стара планина, тъй като това е един, бих казал, географски проблем за летенето от двете страни на Стара планина. Също така започваме и две неща – или модернизирането, ремонт на съществуващите кугъри, което е едната възможност, втората възможност е закупуването на друг тип хеликоптери, като това е решение, което предстои да бъде взето. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, много смело обявихте, че в рамките на 30 минути нито един български гражданин, ако има нужда от страната, няма да има пропуск или възможност той да не получи специализиран въздушен медицински транспорт. Обръщам се към всички директори на болници, към българските граждани, към спасителните служби и където е необходимо – да чуят добре, че българският министър пое този ангажимент. Това действително е смело, защото са имали такива нужди, но Вашите заместници казват: „Ние нямаме такава възможност.“ Това може би трябва да го организирате – дали през телефон 112, и по какъв начин ще се получава медицинско взаимодействие, когато е необходимо. На второ място, ремонтирайки кугърите, те са необходими за авиоевакуация – купете тези хеликоптери, които са с европарите, но в момента Вие казвате, че идва следваща още по-опасна вълна на коронавирус, а с тези линейки, които има държавата в момента, достъпът до София не е толкова бърз. Ако имате възможност да се разпоредите с един хеликоптер в рамките на 30 минути, това е добре. Искам да Ви препоръчам: опитайте се дори да сключите договор с авиоотряд, на който да плащате наем, но не да чакаме 2023 г. Не бива, не е необходимо в медийното пространство българските граждани да водят дебат: по-скъп ли е хеликоптерът от един човешки живот? Затова поставих въпроса и ще бъде добре от тази парламентарна трибуна – разбирам, че е краят на това издание на българския парламент – министрите на здравеопазването периодически да информират парламента какво се прави по този въпрос. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, основен и дългогодишен проблем за гражданите на област Ямбол е лошото състояние на сградния фонд и оборудването на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в Ямбол. Областната болница е строена преди век, има 29 отделения, които се помещават в 17 стари рушащи се сгради. Както сам заявихте преди време, здравното заведение е от павилионен тип. Липсата на асансьори в голяма част от сградите затруднява не само пациентите, но и медицинския персонал – лекарите, медицинските сестри и санитарите, да пренасят болните от етаж на етаж по непосилен и абсурден за ХХ век начин. В тази връзка моите въпросите към Вас са: каква е концепцията Ви за решаване на проблема с Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ в Ямбол и в какви срокове новата болница ще бъде завършена? С какво финансиране ще бъде подпомогната Областната болница в Ямбол във връзка с изискването 50% от болничните легла да бъдат за пациенти с COVID-19? И още един здравен проблем поставям на Вашето внимание на територията на област Ямбол, свързан с липсата на лекари и медицински сестри, които да работят в ковид отделението на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ в Елхово, която спря да приема пациенти с COVID-19, пневмонии и остри респираторни заболявания, именно заради липсата на персонал. Благодаря Ви.

На три въпроса.

Всъщност три. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цветкова, по отношение на първия Ви въпрос. В условията на бързо влошаване на епидемиологичната обстановка по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. са осигурени допълнителни средства в размер на 50 млн. лв. за субсидия за лечебни заведения за болнична помощ за поддържане на готовност за оказване на медицинска помощ през периода на обявената извънредна епидемична обстановка чрез осигуряване на над 50 на сто от легловия капацитет за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция съгласно заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция по чл. 94а, ал. 2 от Закона за лечебните заведения. В тази връзка е изготвен договор за предоставяне на субсидия по горецитирания ред в размер на 460 хил. 443 лв. на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ – град Ямбол, и средствата са преведени на лечебното заведение в края на 2020 г. По втория Ви въпрос. Министерството на здравеопазването е предприело необходимите действия за решаване на проблема със сградния фонд на Областната болница в Ямбол чрез доизграждане на нов болничен комплекс към Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ със средства от държавния бюджет чрез поетапно увеличаване капитала на дружеството с парични вноски в размер до 27 млн. лв. за периода 2022 г., одобрени с Решение на Министерския съвет от 2019 г. По този начин ще бъдат създадени възможности за прилагане на най-съвременни и ефективни методи и технологии за диагностика и лечение в болницата. На 9 ноември 2020 г. по сметката на Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ – Ямбол, са преведени парични средства в размер на 13,5 млн. лв., представляващи парична вноска за 2020 г., предназначена за увеличаване на дяловото участие на държавата в капитала на дружеството. След получаване на сумата е обявена обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки. Съгласно условията на поръчката срокът за изпълнение на строително-монтажните работи е 12 месеца, считано от датата на сключване на договора. Ръководството на лечебното заведение прогнозира, че ако настоящата процедура приключи с избор на изпълнител и няма обжалвания и пречки по изпълнението на договора, през първите месеци на 2022 г. планираните строително-монтажни работи могат да бъдат приключени за няколко месеца, а след това обектът да бъде въведен в експлоатация. Следва да се има предвид, че посочените срокове са условни и зависят от хода на процедурите по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на строително-монтажни работи и на лице, което да упражнява строителен надзор. Бих желал да изразя своята увереност, че след осигуряване на необходимите финансови средства от държавата и при добра организация от страна на лечебното заведение проблемът с доизграждането на нов болничен комплекс към Многопрофилната болница за активно лечение „Св. Пантелеймон“ ще бъде решен до края на 2022 г. По третия Ви въпрос. Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ ЕООД – град Елхово, е лечебно заведение със 100 % общинско участие в капитала, в което правата на едноличен собственик на капитала се упражняват от Общинския съвет в Елхово. Болницата разполага с 5 отделения и 55 легла, като има разкрит и ковид сектор с 15 легла за лечение на неусложнени случаи на ковид, който не функционира от началото на декември 2020 г. поради заболяване на медицинския персонал. В момента не е необходимо възстановяване дейността на този сектор, тъй като разкритите 178 легла за лечение на неусложнени пациенти с ковид и 7 легла за интензивно лечение в „МБАЛ „Св. Пантелеймон” – Ямбол“ АД, и „МБАЛ „Св. Йоан Рилски“ ООД – град Ямбол, са достатъчни за областта. В МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД – Елхово, работят 19 лекари, 28 медицински сестри, клиничен лаборант, рехабилитатори и рентгенови лаборанти. Най-остра е нуждата от лекари, особено със специалност „Вътрешни болести“, както и от медицински сестри. Управителят на лечебното заведение информира за многократни разговори и срещи с лекари от град Ямбол, Сливен, Бургас, Търговище, Варна и други с оглед привличането им да работят в болницата, но, за съжаление, към момента без резултат. Основна причина за отказа и липсата на мотивация на медицинските специалисти е, че работата в болница в малък град и задължението за разположение и дежурства не ги привлича. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Местната власт е изразила готовност за подкрепа за решаване на проблема с недостига на медицински специалисти чрез предоставяне на ведомствени жилища и поемане на режийните разноски. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, аз благодаря за отговора. Гражданите на област Ямбол заслужават нова и модерна болница за толкова много години и аз апелирам още веднъж към Вас заедно с активното участие на държавата да бъде ускорен процесът на завършването на сградата на новата болница и оборудването, чийто строеж е започнат в края на 70-те години на миналия век. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, през месец декември 2020 г. беше разработен и утвърден Национален план за ваксиниране срещу COVID-19. В него се съдържат ключовите компоненти за ваксинация срещу COVID-19 и се описва процесът на осигуряване, прилагане, мониторинг и оценка на ваксинирането на населението в страната в съответствие с единни стандарти, включително мониторинг на евентуалните реакции след ваксиниране. Предвидени са пет фази на ваксиниране, като поради първоначално очаквания недостиг на необходимите количества ваксини, както и се оказа, и вече е факт, и да се отговори на общите нужди, е направено приоритизиране на целевите групи на база на епидемиологични и етични критерии. Съгласно прогнозата в тези първи предфази трябва да се ваксинират около два милиона български граждани преди да започне масовата ваксинация. В тази връзка въпросите са ми: какви са времевите разчети на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България за изпълнение на първоначалните пет фази на ваксиниране; кога може да се очаква началото на масовата ваксинация и да се осигури достъп на всеки български гражданин до ваксина; зависимостта от недоставките на ваксина от Европейската комисия застрашава ли по някакъв начин сроковете, които българското правителство си е поставило за изпълнение в националния план за ваксиниране? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, господин Иванов, с Решение № 896 от 7 декември 2020 г. Министерският съвет прие Националния план за ваксиниране срещу COVID-19, чиято цел е да се противодейства на разпространението на вируса и да се намалят потенциалните здравни последици от заболяването. Приоритизирани са рисковите групи от населението на страната с индикативен брой лица. Няма посочен времеви график за изпълнение на дейностите по обхващане на лицата от отделните фази, защото в началото се очаква да се доставят ограничени количества ваксини съобразно производствените възможности на производителя. На страницата на Министерството на здравеопазването са посочени индикативните количества от двата вида ваксини, които до момента са разрешени за употреба от Европейската комисия, всяка доставка, потвърдена от производителя, се обявява публично с дата и количество. Съгласно споразумението за упълномощаване на Европейската комисия да сключи от името на участващите държави членки предварителни споразумения за покупка с производителя на ваксини с цел да се снабдят с ваксини за целите на борбата с пандемията от COVID-19 на ниво на Съюза, всяка държава – членка на Европейския съюз, е заявила първоначални количества ваксина от всеки производител. На база данните от Евростат Европейската комисия е изчислила процентни квоти за всяка държава и количествата са разпределени според дадената квота – 1,55 за България, и производственият капацитет на всеки от производителите. Съществува възможност количествата по квотите да се предоговарят между отделните държави членки. По тази причина и сроковете на доставките са индикативни. Пример за това е първата доставка на ваксината Pfizer, която по искане на Европейската комисия като първа одобрена ваксина срещу COVID-19 бе със символично количество и бе изпратена по едно и също време до всички държави членки. Индикативен график за доставки от даден производител на ваксина срещу COVID-19 ще е наличен след подписан договор между Европейската комисия и производителя, приключило разпределение, преразпределение на квотите за количества между държавите членки, приключена централизирана процедура по оценка на качеството, безопасността и ефикасността от Европейската агенция по лекарствата за конкретната ваксина, одобрение от Европейската комисия на оценката на Европейската агенция по лекарствата. Видно от гореизложеното, доставките на ваксини срещу COVID-19 се разполагат във времето според издаване на одобрението за употреба от Европейската комисия и производствените възможности на производителите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, според публикувания график за очаквани количества ваксини срещу COVID-19, до края на годината ще бъдат доставени общо милион и половина флакона от ваксината на BioNTech и Moderna. Тези количества ще осигурят ваксинирането на 750 хиляди български граждани – крайно недостатъчно дори за приоритетните групи, предвидени в петте фази на Националния план за ваксинация. Ясно е, че основният принцип на разпределение на ваксините от Европейския съюз е пропорционалният – според броя на населението. Отделно обаче всяка страна е свободна да избере от кои ваксини какви количества да заяви. Явно лошо планиране при избор на ваксини за нашата страна и закъснение при заявките им доведе до символичен брой доставени ваксини през първия месец. Ваксинираните към днес са 25 251. Сега чакаме на опашка и масовата ваксинация до края на годината вече изглежда като мираж. По-опасно е, че като мираж изглежда и ваксинирането на приоритетните групи, особено на най-застрашените – възрастните хора. Проблемите с производствения капацитет и забавянето на одобрението на някои от ваксините са извън възможностите за решаване от българското правителство, но и пасивната позиция на второстепенен разпоредител на ваксини не е работеща. Доколко България е активна страна в дебата в Европейската комисия и Европейския съвет за увеличаване на капацитета на производството на ваксини и чувствително увеличаване на доставките им? Не на последно място, използва ли се този период на символичен старт на ваксинацията за създаване на стройна организация за масовото ваксиниране? Има ли ясен план за осигуряване на достатъчен брой имунизационни кабинети и за подкрепа на общопрактикуващите лекари, които ще извършват най-голямата част от ваксинациите? Очаквам Вашите отговори да са изчерпателни, защото тези отговори интересуват всички български граждани (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), желаещи да се ваксинират и желаещи в кратки срокове това да се случи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, с голям плам беше Вашето изказване, вероятно породено от доза страх, но явно тази доза страх е породена от липсата на информацията, с която ние разполагаме. Това, което визирахте в началото на Вашето изказване, с твърденията в него, почти всичките са неверни. Първо, до края на годината в България ще има достатъчно количество ваксини. За пореден път казвам, че на сайта на Министерството на здравеопазването са качени индикативните количества ваксини, с които до момента имаме подписан договор. България от фирма Pfizer ще получи количества ваксини, които са приблизително 3,9 милиона дози, а не 1,5 милиона дози. Разделено на две – за 750 хиляди души. Три цяло и девет милиона дози! С тях приблизително ще бъдат ваксинирани два милиона български граждани. Така че цифрите, които казахте, са само с тези, с които към момента имаме потвърдени доставки с ясни дати. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Другите са индикативни количества, които ние ще получим, и тогава, когато са ясни датите, те ще бъдат качени на сайта на Министерството на здравеопазването. По отношение на поставените два въпроса – дали тече организация за така наречената обща имунизация? Да, категорично. Изпратени са всички писма до общопрактикуващите лекари, които от пациентската си листа трябва да посочат кои са необходимите количества ваксини за тях съобразно желаещи да бъдат ваксинирани български граждани от пациентските им листи, които не са попаднали в първите фази на ваксинацията съобразно Националния ваксинационен план. По отношение на кабинетите за ваксинации, които са изградени в регионалните здравни инспекции, в лечебните заведения, в мобилните имунизационни кабинети, много скоро съвместно с Google ще бъдат представени на картата на територията на България и ще бъдат видими за всички български граждани. В момента събираме цялата информация, която да бъде качена на сайта на Министерството, за да бъде достъпна до всички български граждани. Така че ще повторя нещо, което казвам винаги, страхът започва там, където свършва информацията.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз не бих искал да продължаваме в този план, както Вие го нарекохте, но въпросите, които се поставят в тази зала, са винаги много сериозни. Въпросът, който аз си позволявам да поставя и към Вас от името на нашата парламентарна група, е свързан с излезлите в общественото пространство данни, които показваха и мястото на България спрямо останалите страни от Европейския съюз като брой ваксинирани на брой население, и абсолютния брой ваксини, които са внесени на територията на страната. Независимо от това, което Вие споделихте, се вижда – данните са на статистиката и аз ще ги доразвия по-късно в моето уточнение на въпроса, че броят на ваксинираните в момента в България е крайно недостатъчен. Това поставя още един въпрос, който съм си позволил да отправя към Вас: всяка агенция по лекарствата на територията на Европейския съюз имаше право и някои държави упражниха това право да се обърнат към други производители на ваксини извън тези, които бяха визирани от Европейския съюз, и да осигурят договорни количества за своите държави. Имам предвид Република Унгария, ако не Ви е известно. Предполагам, че Ви е известно това. Освен това съществуват и много други производители, които вече тръгват на пазара. Моят въпрос към Вас е: как българското правителство реализира политиката на ваксинирането и това, което се каза в едно интервю на председателя на Фармацевтичния съюз – аз бих желал да чуя Вашето отношение във връзка с този въпрос; не смятате ли, че трябва публично да се обявят експертните мнения за разпределението на ваксините, които са решени от българското правителство като квоти, в рамките на Ваксинационния календар? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, зададените от Вас въпроси нямат нищо общо със зададения към мен въпрос, а именно този, който сте изпратили в писмена форма. Ще отговоря на него, а на останалите ще отговоря във възможността, която ми предоставя Правилникът на Народното събрание. Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, е обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 71 от 2020 г. Предоставя мандат на Европейската комисия да предлага на участващите държави членки да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техните производители. Съгласно това споразумение Европейската комисия предлага на държавите членки да сключва от тяхно име два типа предварителни споразумения. Такива, даващи право за придобиване на дози ваксини, и такива, които съдържат задължение за придобиване на дози ваксини. Република България участва в шест предварителни споразумения за закупуване на ваксини срещу COVID-19 за общо над 13 милиона дози ваксини, които поради наличната информация за двудозов режим на приложение гарантират достъп до тях на цялото население на страната до препоръчителната профилактична и безплатна ваксинация. До момента две ваксини срещу COVID-19 бяха оценени като безопасни и ефикасни и получиха одобрение за употреба от Европейската комисия. Публично достъпни на страницата на Министерството на здравеопазването са индикативните количества и срокове на доставка на двете разрешени за употреба ваксини. Всяка потвърдена от производителя доставка, подчертавам дебело, всяка потвърдена от производителя доставка се обявява публично с количество и дата на доставяне на страницата на Министерството на здравеопазването. В най-скоро време се очаква издаването на одобрение за употреба от Европейската комисия на още един производител. С увеличаване на производствения капацитет на производителите се очаква и количествата последващи доставки да се увеличат. Относно въпроса Ви – обмисля ли се закупуване на други ваксини извън договорените от Европейския съюз, Ви информирам следното. Като държава – членка на Европейския съюз, Република България прилага изцяло европейското законодателство в областта на лекарствените продукти в хуманната медицина. В случай че се налага набавяне на още ваксина срещу COVID-19 за задоволяване на нуждите на страната, Министерството на здравеопазването няма да се поколебае да предложи закупуването на ваксина и от производител извън Европейския съюз, чийто документи са оценени по същата процедура като безопасни и ефикасни от Европейската агенция по лекарствата и са одобрени за употреба от Европейската комисия. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Моят въпрос е пред председателстващия. Той може да прецени дали има нещо общо с това, което Ви попитах. Мисля, че 100% съвпадаше с въпросите, които Ви зададох. Сега ще Ви споделя някои неща, които вече са направени като анализ. На първо място, процентните съотношения на ваксините, които е задала България, още в самото начало я поставиха в немного благоприятна позиция спрямо всички останали държави от Европейския съюз. Имам предвид, че тези данни вече излязоха като анализ – релативно малките количества, поръчани от Pfizer- BioNTech. На второ място, обяснението, което вчера дадохте пред Здравната комисия, че от Министерството сте подходили консервативно при ваксинирането с първата доза и по този начин е осигурена втората доза, е логично. Да приемем, че беше дошла втората доза, професор Ангелов, ако Ви покажа данните на статистиката, а това не е организация, чийто данни могат да бъдат пренебрегвани, Вие ще видите, че дори да увеличим двойно процента на популацията, България отново ще се озове в последните три места. Самият анализ, който беше представен преди няколко дни от статистиците, подсказва, че с голяма доза сигурност трябваше много внимателно да бъдат диверсифицирани – много модерен израз, количествата на ваксините, които биха могли да бъдат договорени. Още повече искам да Ви припомня, че в края на миналата година изведнъж като парламент ние се оказахме въвлечени в едно спешно заседание за предоговаряне – спомняте си, на ваксини от Janssen, като тук вече се оказа контрагент Кралство Швеция, и поради това, че по незнайни за нас причини първоначално България се беше отказала. Наистина всички тези въпроси налагат едно много прозрачно изваждане в общественото пространство и на мненията на експертите, и на решенията, които са взети за квоти, за да може нещата, господин Министър, пред българите като нация да бъдат кристалноясни, да не се създават никакви спекулации и да вървим стъпка по стъпка напред в този толкова важен за страната Ваксинационен календар. Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, не знам кой създава спекулации и със сигурност не съм аз. По отношение на процента на съотношение на ваксините – не знам за кой анализ говорите. Аз не съм виждал такъв анализ. Има някакви твърдения в публичното пространство, които са неверни. Модерна е думата „диверсификация“, така е и точно така сме подходили. Подходили сме абсолютно отговорно към българските граждани и сме осигурили равни количества ваксини от всеки вид ваксина. Видовете ваксини са три. Първите ваксини са с информационна RNK и те са от три доставчика: Pfizer-BioNTech, Moderna и CureVac. Следващите са антигенните ваксини, за които доставчици са „Новавакс“ и още една фирма, и следващите ваксини са векторните ваксини, които са от Janssen и AstraZeneca. Към всички видове ваксини сме подходили с ясното съзнание, че трябва да осигурим приблизително еднакво количество дози, за да могат да бъдат ваксинирани равен брой български граждани от всеки вид ваксина, а именно приблизително по три милиона български граждани могат да бъдат ваксинирани от трите отделни групи. Нито сме подхождали с избор на фирма, нито сме подхождали с избор на производител, както Вие твърдите. Това е наистина спекулация, която не отговаря на истината. Избирали сме вида на ваксината. По отношение на процента на ваксинираните българи нека да стане много ясно следното: вчера след проведения Европейски съвет коментирахме с премиера и той ме запозна с притесненията, които имат другите държави, за това, че са забавени количествата за доставка на ваксините в съответните държави, и по-специално в Италия, и по този начин е нарушена възможността за извършване на ваксиниране с втората доза съгласно кратката характеристика на продукта, което разбирате какво означава – нарушава изцяло възможността за ефективна ваксинация. Ако бяхме постъпили така, сега от тази трибуна щяхте да ми кажете: „Господин Министър, Вие подхождате безотговорно към 17 000 български граждани, за които не сте осигурили втората доза.“ Така че постъпихме консервативно, но далновидно. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Преди да започна въпроса си, професор Ангелов, аз мога да Ви предоставя материала, който съм ползвал. Това не е мой анализ и не е моя спекулация. Аз не мога да кажа дали е спекулация, а мога да Ви предоставя източника, ако искате, след приключването на парламентарния контрол. Така че това не са мои твърдения, а са твърдения, които съм видял, и ги споделих с Вас, за да можем да ги обсъдим. Благодаря. Уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Въпросът, който сега ще отправя към Вас – надявам се отново да не бъда обвинен, че не е точно както е записан мотамо и по начина, по който съм го написал към председателстващия заседанието, е свързан с един от най-ранимите проблеми в България през последната година, свързан с пандемията COVID-19, е проблемът за образованието. Сега вече мога да Ви кажа без всякакви спекулации, че България се намира на едно от челните места по липса на посещаемост на учащите и действително присъствено обучение. Това беше анализирано още в началото на миналата година. По все още необясними за нас причини всички останали държави бяха оставили отворени своите училища. Продължи с много бързи темпове, много рано още от есента и създаде изключително сериозни психологически и образователни проблеми на младото поколение на държавата. Тези проблеми даже бяха засегнати от Генералния секретар на ООН – не за България, разбира се, а за целия свят, който предупреди света, че може да се получи образователна катастрофа, но и досега, независимо от вчерашния разговор в Комисията, ние не виждаме някаква яснота в политиката нито на Министерството, нито на правителството как младите хора в България ще продължат своето образование в условията, в които сме поставени. Още повече, излязоха много данни, имаше ясни критерии на държавите в отделните части на континента Европа и много от училищата останаха отворени. Да не говорим пак за спекулации, но в Гърция не са затворени масово училищата, както се цитира от някои източници, а са затворени само 63 училища на територията на Гърция. Моят въпрос към Вас е: как Вие виждате ролята на Министерството на здравеопазването в съхраняването на учебния потенциал и на възможността българските ученици и студенти да завършат успешно – с достатъчен обем знания, своето образование през тази календарна година? Благодаря Ви, господин Председателстващ.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, когато цитирате анализ, който Ви е попаднал, най-малкото от уважение към народните представители със сигурност е добре данните в него да бъдат проверени, защото в другия случай това е въвеждане в заблуждение на всички български народни представители. По отношение на яснотата за българското образование и българските ученици, мисля, че е изключително ясно това, което казахме от Министерството на здравеопазването, че благодарение, ако можем да използваме тази дума, на COVID-19 приоритетите пред нас се пренаредиха. На първо място, приоритет е сектор „Здравеопазване“, след това „Образование“, „Спорт“, „Култура“, а след тях са всички останали сектори в страната, които не са никак маловажни. Във връзка с данните, които цитирахте, следва да се има предвид, че в резултат на оценка на различните показатели, като броя на регистрираните случаи и засегнатите възрастови групи, 14-дневната заболеваемост на територията на страната – по области, и на хоспитализираните лица, в това число в интензивни отделения и структури, и 14-дневната смъртност, на базата на които се предлагат конкретни поетапни мерки за деескалация на въведените ограничения, от 4 януари са възобновени присъствените учебни занятия за учениците от I до IV клас и индивидуалните присъствени посещения в центровете за подкрепа на личностното развитие. От 16 януари е възобновено присъственото провеждане на изпити и индивидуални дейности, практически часове, олимпиади и състезания за всички ученици от I до XII клас включително. Поетапното и плавно връщане на присъственото обучение на учениците ще позволи изготвянето на експертна оценка за развитието на епидемичния процес с оглед на влиянието от възобновяването на присъствените учебни занятия за учениците от I до IV клас. От наличните данни в световен и национален план е видно, че новият коронавирус продължава да циркулира и в условията на въведените ограничения, а всяка прибързана отмяна води до ново увеличаване на заболелите и регистрираните от последните епидемични вълни. Напомням, че на територията на страната са въведени общи противоепидемични мерки. Мерките са в съответствие с препоръките и насоките на СЗО и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, чрез които се цели прекъсване на механизма на предаване на инфекцията между хората на закрити и открити обществени места. Следим със загриженост всяко едно число, свързано с епидемията, и това ни дава аргументираното решение от 4 февруари да възстановим частично учебния процес в системата на средното образование – от V до XII клас, връщаме и присъствено обучение на 37,5% от класовете, или до 40% от класовете, като съвместно с Министерството на образованието и науката ще изготвим такъв тип програма, така че тя да бъде съгласувана между двете министерства и да носи най-малко рискове както за учениците, така и за преподавателите, а също така и за българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги! Уважаеми професор Ангелов, аз съм удовлетворен частично от Вашия отговор, защото виждам, че най-накрая разумът е надделял и децата ще започнат поетапно да се връщат в училище – не става дума само за децата от I до IV клас, не става дума само за децата от детските градини, но и за горните курсове. Но искам да споделя нещо пред уважаемата аудитория, пред Вас самия като уважаван професионалист, че решението да се цитира заболеваемостта през октомври и ноември – най-малко учениците са били виновни за това. Нека да говорим за този тип вериги. Двамата с Вас сме лекари и бащи, по никакъв начин, аз съм Ви го споделял в личен разговор, при отворени големи търговски обекти, при работещи почти до края на ноември питейни заведения, при свободен режим на учениците – никакви ограничения, това затваряне и неприсъствено обучение беше абсолютно нелогично и то създаде... Двамата с Вас сме бащи, знаете какво чудо е с учениците вкъщи. Моля Ви като лекар и като баща, не като министър: нека оттук нататък да се вслушваме в гласа на разума, да търсим максималното в полза на младите. Това е нашето бъдеще, а лишаването им от присъствено обучение е най-голямата неудача. Още навремето през месец април и след едно много сериозно проучване – два пъти съм го споделял с Вас в залата, от Асоциацията на френските педиатри казаха: върнете децата в училище. За тях много по-тежки ще бъдат последствията, отколкото ако ги оставите извън тях. Задавам този въпрос два пъти поред вече в залата, защото вършихме точно обратното. Дано сега да тръгнем вече по един легален път и да не се нарушава целостта на учебния процес, защото това е много важно за бъдещето на нацията. Благодаря Ви, господин Председател!

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов! Въпросът, който зададохте като доуточняващ, щеше да има повод да бъде зададен, ако нашата заболеваемост продължаваше да бъде водеща и оставахме на водещите места по смъртност. Мисля, че решенията, които взехме, доведоха до резултата, който в момента наблюдаваме – 27-мо място по заболеваемост в Европейския съюз, и 9-о място по смъртност. Така че отговарям Ви и като баща, и като лекар, и като министър: решенията бяха взети информирано, стъпихме на изключително сериозни научни данни и на данни от практиката. Считам, че примерите с държавите, които дадохте, не са удачни предвид резултатите от заболеваемостта в тези държави, които наблюдаваме в момента. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми господин Министър! Въпросът ми е в продължение на темата, която преди няколко седмици зададох, свързана с проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“. Тогава питах за системата в цялата страната, а тук конкретно става въпрос за филиала в Пирдоп. На какъв етап е изпълнението на изграждането и доставката на оборудване на Филиал за спешна медицинска помощ в град Пирдоп по инвестиционен проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, към настоящия момент Министерството на здравеопазването разполага с изготвен инвестиционен проект за Филиал за спешна медицинска помощ – град Пирдоп, за който има издадено и влязло в сила разрешение за строеж от 18 септември 2018 г. Във връзка с изпълнението на дейностите по големия инвестиционен проект, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., са обявени обществени поръчки за обектите на територията на Софийска област, където се намира ФСМП – Пирдоп, както следва: – първо, обществена поръчка за избор на изпълнител за упражняване на авторски надзор по време на строително-монтажните работи за обектите на територията на Софийска област. Избран е изпълнител „Тераконсулт“ ЕООД за упражняване на авторски надзор по време на строително-монтажните работи. До края на месец януари ще бъде сключен договор с избрания изпълнител; – второ, обществена поръчка за избор на изпълнител за упражняване строителен надзор по време на строително-монтажните работи за обектите на територията на Софийска област. Сключен е договор с изпълнител „Лайф Енерджи“ ООД; – трето, обществена поръчка за избор на изпълнител за извършване на строително-монтажните работи за нуждите на извънболничните структури на Спешна помощ на територията на Софийска област. Издадено е решение на възложителя за класиране и избор на изпълнители. Съгласно него обособена позиция № 3 „Извършване на строително-монтажните работи за нуждите на ФСМП-тата в Етрополе, Правец, Ботевград, Пирдоп, Елин Пелин, Ихтиман, Костенец и Самоков се прекратява поради това, че единствената подадена оферта не отговаря на условията за представяне. Предстои прекратената обособена позиция да бъде преобявена в началото на месец февруари. По договор с изпълнител „София франс ауто“ АД за нуждите на ФСМП – Пирдоп, е доставена един брой линейка за интензивни медицински грижи тип С и предстои да бъде доставена един брой линейка за Спешна медицинска помощ тип В. Уведомявам Ви, че в изпълнение на Проекта са сключени четири договора за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на медицинска апаратура и специализирано медицинско оборудване за нуждите на спешните отделения в 34 държавни лечебни заведения, 27 центъра за Спешна медицинска помощ, 176 филиала на Спешна медицинска помощ и изнесени екипи към тях. В изпълнение на тези договори на ФСМП – Пирдоп, е доставена следната медицинска апаратура: един брой монитор; преносим комбиниран дефибрилатор, с възможност за отдалечено мониториране – един брой; транспортен вентилатор – един брой; електрокардиограф – един брой; тролей/количка за КПР – един брой; апарат за обдишване тип AMBU – един брой; инфузионна помпа тип „перфузор“, спринцовкови помпи – два броя, аспиратор – един брой; аспирационно устройство – един брой; и хладилник за лекарствени средства с обем 158 литра – един брой. Стартирало е изпълнението и на четвъртия договор за доставка на медицинско оборудване от недиагностичен тип. Предвиденото оборудване за ФСМП – Пирдоп, включва: три броя лампи, два броя кушетки, един брой стретчер за вертикално повдигане, един брой инвалидна количка, един брой завеса. Използвам случая да Ви уведомя, че предстои обявяване на процедура за избор на изпълнител за доставка на 13 689 броя медицинско и технологично обзавеждане за структурите на Спешната медицинска помощ, което включва компютърни конфигурации, шкафове за медикаменти и консумативи, многофункционални колички, помощни маси, бюра, шкафчета, столове и други. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, доколкото ми е известно, срокът за изпълнението е краят на тази година. Тук ще кажа, че още в началото на второто правителство на ГЕРБ беше заложено като приоритет развитието на системата за Спешна медицинска помощ. Тогавашният министър на здравеопазването господин Петър Москов обявяваше как трябва да бъдат разположени на територията на страната клоновете на спешната помощ. През 2015 г. Общински съвет – Пирдоп, даде безвъзмездно право за строеж и оттогава няма никакво развитие по Проекта. В района на Средногорието има потенциален риск от индустриална авария и Филиалът на спешната помощ функционира в лошо материално положение, което, както се вижда и от сегашната здравна криза, вреди и не може да се предоставя адекватна медицинска помощ. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Съгласно чл. 52 от Конституцията на Република България гражданите на Република България имат право на достъпна медицинска помощ. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето министърът на здравеопазването ръководи Националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейността на Спешната медицинска помощ. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1 от същия закон, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния, каквито могат да бъдат и такива, касаещи денталните проблеми. Съгласно чл. 92, ал. 1 от Закона държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния, като в ал. 2 е дадено легитимно определение що е то „спешно състояние“ – като остро и внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ, като такива могат да бъдат и дентални проблеми, в това число и проблеми, свързани с устната кухина. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. в бюджета на Министерството на здравеопазването се определя финансовият ресурс за „Политика в областта на диагностиката и лечението“, в който е включен финансов ресурс за спешна медицинска помощ. Ако Министерството на здравеопазването е организирало Националната система за спешна медицинска помощ, то спешната дентална помощ не е уредена както по отношение на организацията, така и по отношение на финансирането. Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на зададения от мен въпрос: каква е политиката на Министерството на здравеопазването за осигуряване на достъпна спешна дентална помощ и ще бъде ли тя реализирана през 2021 г. като 24-часова достъпна спешна дентална помощ?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, медицинската помощ при спешни състояния е регламентирана в законови и подзаконови нормативни актове, с които е определена дефиницията за спешно състояние и редът и условията за оказване на спешна медицинска помощ. В Раздел III от Закона за здравето за медицинска помощ при спешни състояния се посочва, че медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт, на тежки или необратими увреждания на жизненоважни органи и системи, както и на усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. С Наредба № 25 от 4 ноември 1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ са определени обхватът, редът и условията за оказване на спешна медицинска помощ. Съгласно Наредба № 3 от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ „спешно състояние“ е всяка остра или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, с достатъчна по сила тежест, която може да доведе до смърт или до тежки или необратими морфологични или функционални увреждания на жизненозначими органи и системи, а също и усложнение при родилка, застрашаващо здравето и живота на майката и плода. Системата за спешна медицинска помощ включва центровете за спешна медицинска помощ, спешните отделения в лечебните заведения, като едните са второстепенни разпоредители с бюджет към Министерството на здравеопазването, а дейността на спешните се финансира по реда на Наредба № 3. Лечебните заведения за дентална помощ са лечебни заведения за извънболнична помощ. Съгласно нормативната уредба лечебните заведения за извънболнична помощ са длъжни да осигуряват възможния обем от медицински дейности за поддържане виталните функции на болния до пристигане на екип за спешна медицинска помощ от ЦСМП. Съгласно Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Република България при настъпило усложнение при поставяне на анестезия лекарят по дентална медицина трябва да направи преценка за характера и сложността му и за собствените си способности да се справи с него, да вземе всички необходими мерки, които са в неговата компетенция, за справяне с усложнението и при необходимост да повика екип от Центъра за спешна медицинска помощ. Следователно в случай на остро настъпили животозастрашаващи нарушения на виталните функции на организма, при изпълнение на дейности в обхвата на денталната медицина или такива нарушения са вследствие на развили се усложнения на дентални заболявания, то, попадайки в обхвата на регламентираната в Закона за здравето и съответно в подзаконовата нормативна уредба дефиниция за спешно състояние, те биват обслужвани от структурите за спешна медицинска помощ по регламентирания ред, описан по-горе. Видно от гореизложеното, Министерството на здравеопазването изпълнява вмененото му със закон задължение да осигурява оказването на спешна медицинска помощ на пациенти в спешни състояния, като организира и финансира дейността на структурите от системата за спешна медицинска помощ. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) В заключение бих желал да Ви уверя, че нашата цел е да гарантираме на всеки български гражданин равнопоставен достъп до здравни услуги на всички нива в извънболничната и болничната помощ при ефективно разходване на публичните ресурси за здравеопазване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, аз разбирам, че ние като лекари и Вие като министър се движим в рамките на нормативната уредба за спешна медицинска помощ, но все пак трябва да знаете, че това е един проблем, който съществува. Ние трябва да казваме какъв е проблемът и да търсим начините за неговото решение, защото докато в големите градове все още има спешни дентални кабинети, които осигуряват 24 часа дежурство и по всяко време могат да окажат спешна дентална помощ, проблемът е повече в малките населени места, където тази услуга в рамките на 24 часа – забележете, казвам услуга – не е атрактивна. Районните колегии на съсловните организации също мълчат по въпроса. Мисля, че както имаме Национална система за спешна медицинска помощ, така държавата може да делегира бюджет чрез общините на лекарите по дентална медицина, осъществяващи 24-часова достъпна дентална помощ поне във всеки един общински център. Правя това предложение, поставям го за мислене. Може би това няма да бъде доразработено и осъществено в този мандат, но мисля, че си заслужава да бъде помислено.

Не.

Сега ще поясня, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, колеги! Всички знаем, че по чл. 284 от Кодекса на труда работодателят е този, който е длъжен да предоставя специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето условия на труд. Пандемията от COVID-19 доказа обаче, че преобладаващата част от работодателите в сектор „Здравеопазване“ поне в началото не изпълняваха горепосочените изисквания. От друга страна, прави впечатление единната визия на специалното работно облекло при полицаите и пожарникарите, като това създава респект при изпълнение на техните професионални задължения и отношение на обществото към тях, а работещите в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ, които са част от Националната система за спешна медицинска помощ, не са разпознаваеми. Уважаеми господин Министър, моля да ми отговорите на въпроса: какви действия ще предприемете за определянето на единна визия на специалното и личното предпазно работно облекло за екипите на Спешна медицинска помощ, в това число и емблема на Националната система за спешна медицинска помощ? Ако предприемете това, в какъв срок ще бъде изпълнено?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, интегрираната система за спешна медицинска помощ в Република България се състои от две основни части – извънболнична и болнична част, свързани с регламентирани организационни връзки и механизми за координация. Извънболничната част включва центровете за спешна медицинска помощ с техните филиали. Болничната част включва развити структури за спешна медицинска помощ – спешни отделения, в лечебни заведения за болнична помощ. Всеки един център за спешна медицинска помощ осъществява дейностите си при спазване изискванията на стандарта и се ръководи от директор, който е работодател на всички работещи в него. Именно в качеството си на работодател той осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие с нормативната уредба и спецификата на извършваната дейност. Съгласно разпоредбите на чл. 284 от Кодекса на труда, редът за предоставяне на безплатно работно облекло и специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето условия на труд, е уреден с Наредба за безплатно работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 2011 г. и Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. С Наредбата за безплатното работно и униформено облекло се определят условията и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно облекло, което предпазва личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената им работа, и униформено облекло, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В ежедневната си работа екипите на центровете за спешна медицинска помощ ползват работни облекла, предоставени от работодателя по реда на тази наредба. Видът, характеристиките и отличителните знаци, включително цветът, моделът и формата на работното – униформеното, облекло са определени във всеки център от работодателя след консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета по условия на труд. Във всеки център за спешна медицинска помощ, на работните облекла е изписано името на центъра и е поставено неговото лого – например ЦСМП Благоевград, ЦСМП Бургас, ЦСМП Варна. При възникване на опасни и вредни за здравето условия за работа, каквито в момента са условията при разпространената пандемия от COVID-19, за екипите на спешна медицинска помощ се осигуряват лични предпазни средства съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! За разлика от това, господин Министър, по което Вие се движехте непрекъснато – в рамките на подзаконовите и законовите нормативни документи, аз искам да противопоставя едно чисто човешко отношение и то е следното. Вярвам, че Вие не по-малко от мен уважавате и обичате колегите от Спешна медицинска помощ. Боли ме, когато те ходят на адрес зиме и лете не само различно облечени и обути, благодарение на децентрализация на обществените поръчки, но и невинаги облечени с еднотипно, топло, удобно, предпазно, сигнално и разпознаваемо работно облекло за разлика от полиция, пожарна и дори БЧК. А често им се налага да работят заедно и разликата е твърде фрапираща. Смятам, че Вие не можете да кажете, че това не е вярно. Сега в ковид кризата ги попитах: студено ли Ви е? Отговорът е: да! Смятам, господин Министър, че Вие можете поне да опитате да промените това. И ние – останалите колеги и гражданите на Република България, когато видим колегите от Спешна медицинска помощ, веднага да ги разпознаем. Това не са хора от улицата. Не само по това, което казахте, че има логото, но ако можете да направите облеклото еднотипно, да излезете извън задълженията за обществените поръчки, да предложите законодателна инициатива, ако трябва, но ние както се гордеем с нашите полицаи, когато ги видим, знаете колко критика имаше за техните бради и така нататък, с нашите представители на БЧК, с представители на пожарната, така с една гордост и уважение да кажем: да, това са нашите спешни екипи!

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, аз започнах работата си като лекар в Центъра за спешна медицинска помощ София-област и съм запознат с всичко това, което казвате. Разбира се, една част от нещата са верни, други са неверни. Много трудно бих могъл да си представя как не бих спазил Закона за обществените поръчки. Поне на мен не ми е известна такава възможност. Навсякъде, където ходя, винаги посещавам центровете за спешна медицинска помощ. Утре ще бъда във Варна, във Варненска област, където ще се срещна с колегите от РЗИ и от съответните РУО-та и АСП-та. Ще посетя и Центъра за спешна медицинска помощ и лично ще проверя казаното от Вас. Ако колегите имат проблем, Министерството на здравеопазването ще направи всичко, което е по нашите възможности, за да бъдат решени проблемите, които Вие визирахте. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с осигуряването на зала за тренировки на „Боксов клуб Сливен“ в град Сливен. Уважаеми господин Министър, повече от 46 години „Боксов клуб Сливен“ ползва за подготовката на своите състезатели зала „Асеновец“ в град Сливен. През 2019 г. за ремонт на залата, която по традиция се ползва предимно за бокс и волейбол, бяха заделени над 1,3 млн. лв. целеви средства. За съжаление, след приключване на ремонта през миналата 2020 г., по неясни причини и досега, договорът за ползване на залата от „Боксов клуб Сливен“ не бе подновен. Това, наред с трудностите в тренировъчния процес, пред които клубът се изправя, означава, че „Боксов клуб Сливен“ няма да получава финансиране от Министерството на младежта и спорта и от Общината, както и, че спортът бокс в Сливен, със своята 75-годишна история, е изправен пред възможността да бъде закрит. Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете и кога „Боксов клуб Сливен“ отново ще има възможността да ползва зала „Асеновец“ или подходяща друга зала? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милев, Министерството на младежта и спорта е уведомено на 8 януари 2021 г. от изпълнителния директор на Армейски спортен клуб по бокс – гр. Сливен, за проблема с липса на тренировъчна зала. Вследствие на писмото проведох разговор с кмета на община Сливен Стефан Радев и получих уверение, че съвместно с боксовия клуб се търси решение. Постигнахме договорка Министерството на младежта и спорта и община Сливен да финансират съвместно изграждане на нова боксова зала в града. Временно тренировките на клуба се провеждат в помещение в Средно училище „Хаджи Мина Пашов“, като се проучват и други възможности до крайното решение на проблема. Спортна зала „Асеновец“, която посочвате във въпроса си, е собственост и се стопанисва от община Сливен и общината е в правомощията си да определя условията, на които да отговарят спортните клубове, за да я използват. Информацията, с която разполагам, е, че залата е предоставена за тренировки по джудо на спортен клуб с над 300 деца. Армейски спортен клуб по бокс – гр. Сливен, с картотекирани 16 състезатели е включен в Програмата за развитие на спортните клубове за настоящата 2021 г. на Министерството на младежта и спорта с финансово подпомагане в размер на 11 659 лв. Сливен е един от градовете със силни традиции в бокса и заслужава да разполага с отлично място за подготовка на местните спортисти, което да бъде оборудвано с най-модерните тренировъчни пособия. Боксът е един от стратегическите спортове за България, който получава пълна подкрепа от Спортното министерство. До момента сме финансирали изграждането на две нови боксови зали в Русе и Варна, както и обновяването на други три, които са разположени в Пловдив, Плевен и София. За съоръженията е закупено и ново оборудване. Страната ни ежегодно е домакин на големи международни прояви, финансово подпомагани от Министерството на младежта и спорта, които преминават при отлична организация. В тази връзка Ви уверявам, че Министерството на младежта и спорта ще окаже съдействие в рамките на правомощията си и Армейски спортен клуб по бокс – гр. Сливен, ще може да продължи да осъществява своята дейност. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора – това, което казахте, е така, но губи ли се цялата 2020 г.? През 2020 г. имаме едно безхаберие по отношение на бокса и Вие правилно казахте, че освен в София, където можем да кажем, че е най-високото спортно майсторство, особено в бокса, другото място е в Сливен. От 76 години ние имаме изявени спортисти, които са се класирали не само на републикански и европейски, но и на световни първенства, и на много олимпиади, втори, трети, дори и шампиони. През цялата 2020 г. Общината не можа да вземе решение къде да тренира този клуб и беше поставен в неизгодно положение –да тренира във физкултурния салон на това училище, което споменавате, в квартал „Кумлука“. Считам, че Министерството на младежта и спорта трябва да се намесва много по-сериозно по отношение на следенето на спортовете. Такъв спорт като бокса да се изважда от полезрението на сливенската общественост чрез промени в наредбите, и то най-вече в наредбата на Общината в края на миналата година с цел да бъде изместен боксът от зала „Асеновец“, която беше открита от министър-председателя именно с тази цел в края на 2019 г. – като зала за бокс. Беше премахната и плочата на най-добрия треньор – Добри Загоров, който е и заслужил треньор, и почетен гражданин на Сливен. И тази зала сега се предоставя за джудо. Ние говорим в бъдеще време, че едва ли не Общината ще направи някакви постъпки, а Вие ще се съгласите и ще има такава зала. Ние ще наблюдаваме и дано това, което обещавате, да се случи в най-скоро време. Но в момента боксовият клуб няма къде да тренира. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Милев, разбирам Вашите аргументи. Но в първия момент, в който бяхме сигнализирани за този казус, аз реагирах веднага. Ситуацията е взаимоотношения между Община Сливен и боксовия клуб. В момента, в който от клуба ни информираха, че има такъв проблем, ние се намесихме и реагирахме веднага. При всички случаи ангажиментът, който поемам пред Вас тук, в Народното събрание, смятам, че ще бъде изпълнен, както всички ангажименти, които до момента съм поемал. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Образователната система е призвана да е адекватна и полезна на обществените потребности и очаквания. В същото време тя формира и определя тези очаквания и нагласи. Тоест процесът е взаимен. През последните три години категорично не наблюдаваме тази взаимност в начина, по който Министерството на образованието и науката прокара своите политики относно приема след VII клас в средните училища. Подчинявате всичко на формулата: повече STEM профили за сметка на хуманитарното образование, като дори в езиковите гимназии приемът не се разрешава да бъде в пълен обем. В Пловдивска област две години МОН и Регионалното управление на образованието направиха благосклонен компромис в кавички като прием в чуждоезиков профил, но не си направиха труда да проверят и отчетат спецификата на района, включително икономическа, както и потребностите и нагласите на хората от образованието. Конкретно в град Карлово в началото на 2019 г. и 2020 г., познавайки образователните традиции в този район, като народен представител от този район, заедно с директорите на двете училища и решенията на педагогическите колективи успяхме да спасим приема в чуждоезиков профил. В началото на 2021 г. вече бяхме изправени пред категоричното предложение на РУО да не се обсъжда прием в чуждоезиков профил и двете средни училища да ориентират своята кампания за прием на ученици след VII клас към друг вид профил, в който се декларира, че се компенсира броят на часовете по чужд език, но профилът вече е друг. Тоест карловските ученици с желание чуждоезиков профил имат възможност да учат само в областния град, който е на 60 км от Карлово, а ежедневното пътуване не е по силите на никое дете. На карловци на практика е отнета възможността децата им да учат в чуждоезикови паралелки в родния им град – там, където учениците са с доказани високи резултати на държавните зрелостни изпити, педагозите са с утвърден авторитет и практика, образованието е с утвърдени традиции. (Председателят дава знак,че времето е изтекло.) Въпросът ни към Вас е: на базата на какъв нормативен документ и кога са дадени указания на началника на РУО – Пловдив, и на директорите на средните училища в Пловдив-област, в град Карлово, град Първомай, град Асеновград, за ограничаване броя на профил чуждоезикови паралелки с прием след седми клас и замяната им с друг профил? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ненчева, в последните години действително се случиха промени в приема след завършено основно образование. Те са основно функции на две неща – предприетата политика за преструктуриране на приема и влязлата в сила нова нормативна уредба, респективно новата образователна структура. По отношение на политиката това, което мога да Ви кажа – 36% от учениците са в езикови профили, имаме още 11 профила. Вие споменахте хуманитарен, но правите обърквания между хуманитарен и езиков профил. Едва 3% имаме ученици в хуманитарни профили. Нямаме политика за намаляване на приема в хуманитарни профили. Чуждоезиковото обучение е важно, но още по-важно е за днешното поколение ученици да придобият хармоничен микс от знания и умения, които ще ги направят по подготвени за бъдещия живот. Когато правим приема, ние търсим едно сложно сечение между интересите на децата, от една страна, от друга страна, интереса на района от развитие и специализация в определена област, от трета страна, колективния ни интерес. Колективният ни интерес е да обезпечим всички области – и обществени, и бизнес сектори. Интересът на децата е да им дадем повече възможности за развитие. Това, което демонстрирате във Вашето изложение, е известно непознаване на нормативната уредба, защото би трябвало да знаете, че в гимназиален етап училищата вече имат възможност да избират между три рамкови учебни плана, в това число чрез интензивно изучаване на чужд език. Тоест те могат да изберат профил, професия, който да не е чужд език, но да учат не по-малко съответния език. Доколкото знам, доколкото получих информация от Регионалното управление на образованието в Пловдив, това ще бъде и изборът на двете училища, които споменахте – Средно училище „Васил Левски“ и Средно училище „Христо Проданов“. Това е по добре за децата дотолкова, доколкото ще им даде възможности за развитие в повече области. Дори да отидат да учат в чужбина, да продължат в системата на висшето образование, по-широкият микс от компетентности им осигурява повече възможности. Още повече, че днешните деца ще живеят във време, в което не просто ще сменят работни места, а ще сменят професии. Всички професии ще изискват по-интегрален микс от умения, отколкото са изисквали в миналото. Да, чуждоезиковото обучение трябва да бъде акцент, но не трябва само чуждоезиковото обучение да бъде акцент, а Вие по този начин поставихте въпроса. Тоест ние не трябва да го фаворизираме за сметка на останалите. За съжаление, имаме едно такова изкривяване в нашата образователна система. Политиката ни за преструктуриране към STEM е по-скоро корекция на това, а в никакъв случай не е фаворизиране на STEM. Ще Ви кажа само, че в момента и следващата учебна година паралелките с езикови профили ще бъдат в национален мащаб повече, отколкото взети заедно математическите, природните, хуманитарните, изкуствата, всички останали – без софтуерните науки, всички тези профили ще бъдат повече от езиковите профили. Пак Ви казвам, това не означава, че по всички останали профили не може да се учи разширено език. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Сменете учебния план. Училищата в Карлово са го направили и Вие, като лидер...

Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз лично не очаквах такъв отговор, защото образованието е грижа за знанието, възпитанието, изграждане на личности в обществото и това не е обикновено счетоводство. Ако говорим за нападки, свързани с непознаване на нормативната уредба, в което бях обвинена, господин Министър, Вие не си направихте труда да опознаете за две или за три години потребностите на хората в района. Още повече, че в един разговор с Вас ние обсъждахме присъствието на професионални гимназии на територията на град Карлово. Едната професионална гимназия е на разстояние по-малко от километър от едното средно училище, в което ще се изучава „Организатор на туристическа и агентска дейност“, а в професионалната гимназия ще се изучава „Екскурзоводство“. И ако трябва да цитирам думите на началника на РУО – Пловдив, тя констатира, че Карловският регион предполага развитието на селски туризъм. Това ли беше Вашият анализ и откликване на потребностите на хората, на общността в Карлово, без да си давате сметка, че такава политика е недопустима? Недопустимо е лишаването на цялата общност от възможността децата да получават образование, което е градено с години като традиция! Давате ли си сметка, че отнемате перспективата на цяла една общност – тези деца после да се връщат в училище като преподаватели, защото за нашия край това е въпрос на чест и тези традиции все още, за щастие, са запазени? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Ненчева, в нормативната уредба знаете, че не ние определяме план приема – накрая го утвърждаваме, но неговото определяне се случва на базата на един децентрализиран механизъм. Дори и да направим най-добрия анализ, скептик съм, че ние можем да определим във всяка област какви са обществените потребности. Това най-добре може да го направите Вие – хората, които са на място, училищата. И въз основа на обобщените заявки, които са обсъдени на областни и на общински съвети, се утвърждава план-приемът. Какви са потребностите на различните общности? Няма съмнение, че една от потребностите е повече деца да останат в районите, повече да останат в страната, да бъде обвързан приемът с потребностите на местната икономика. В никакъв случай не съм съгласен с Вашите обвинения, че обричаме на безперспективност една общност. Пак Ви казвам, те могат да учат в не по-малка степен езиково обучение. Вие убедени ли сте, че най-доброто за децата е да учат само език? Да, сигурно, ако искаме да станат филолози или преводачи, това е добре и бихме ги отклонили от времето за учене на други неща. Това, в което сме убедени, особено в училищното образование, е, че трябва да дадем хармоничния микс от знания и умения на децата. Да, имаме профилиране, да, имаме задълбочено изучаване на определени предмети. Пак казвам, чуждият език може да бъде един от тези предмети дори при избора на други профили и специалности. Никой от Министерството или от Регионалното управление не смята, че паралелката трябва да бъде такава, каквато казахте. Това е решение на местната общност. Но, съгласете се, от друга страна, че имаме и изкривяване в системата на гимназиалното образование. Това изкривяване е нормално, защото всеки един родител иска да даде най-доброто на детето си и го разбира, като да му осигури възможности за обучение в чуждоезикова паралелка. Да, но знаете, че вече имаме нови учебни планове с възможности за разширено изучаване на чужд език и ние трябва да използваме тази възможност. Вие, като авторитети – местната общност, народни представители, трябва да обясните на родителите това, а не да спекулирате политически с темата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги учители! Синдромът на професионалното прегаряне е едно от най-сериозните заболявания на XXI век. Според Световната здравна организация той вече придобива размерите на световна епидемия. Сред най-засегнатите, най-рисковите професии са професиите на медиците, на политиците, на юристите, на социалните работници и, разбира се, на хората с една от най-трудните професии – тази на учителите. Едно изследване на прегарянето на учителите от 1995 г. показва, че този процес е горе-долу 5% на година, което означава, че учителите могат да работят най-много 20 години, или което е по-важното в случая – ние трябва да предприемем мерки за тяхната защита, за да могат да си изпълняват задълженията така, както трябва. И тъй като този въпрос е изключително сериозен, той е поставен на различни форуми, включително ни е поставян на приемните срещи, на Проекта ни за делници на образованието, когато обсъждахме „Визия за България“. Отчитайки сериозността на проблема, Министерството на образованието и науката е възложило изследване за степента на прегаряне от българските учители с цел да се види актуалното състояние и, предполагам, за да се дадат отправните механизми за справяне, за превенция с този проблем. През октомври 2020 г. във Велико Търново беше проведена такава Национална конференция, където отново беше заострено вниманието и показано колко е сериозен този проблем. Беше посочено, че българските учители са два пъти повече от европейските си колеги – тези български учители, които стават жертва на синдрома на професионалното прегаряне. Сега в обстановката на COVID-19 изключително се повишава този стрес сред учителите, изпълнявайки COVID дейностите и действията, и този въпрос отново е много актуален. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Уважаеми господин Министър, в тази връзка моля да отговорите на въпроса: каква е политиката на Министерството на образованието и науката за справянето със синдрома на професионалното прегаряне на учителите?

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Симеонова, аз Ви благодаря за въпроса. Тази тема е важна, защото, ако успеем да редуцираме нивото на този синдром, ние ще имаме по-добри резултати в образователната система, а учителите ще работят повече и по-добре. Няма съмнение, че синдромът на бърнаут или професионален стрес, прегряване, пречи на работата на учителите, на по-добрата работа на системата. Този въпрос не стои на вниманието през последните години. Както и Вие казахте, през 2019 г. Министерството възложи на научен екип от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ да направи национално изследване и диагностика на бърнаут ефекта при учителите в България. Още веднъж благодаря за въпроса, тъй като той беше повод още един път да прочета доклада. Той несъмнено е полезен. Но е факт, че прегряването е функция на множество фактори в системата и трябва да бъде предмет на целенасочена и продължителна политика, за да се постигнат осезаеми резултати по отношение на намаляването. Това, което посочват най-често учителите като фактори, е свързано с отношението на родителите и учениците, подкрепящата среда, административната тежест и още редица стресогенни фактори. По отношение на административната тежест – няма система без административна тежест. Но това, което беше направено последните години в системата на образованието, е да накараме регионалните управления да префокусират дейността си към подкрепа на училищата и към контрол, който не е базиран на документ. За съжаление, традиционната бюрократична система замества невъзможността да оцени понякога резултата с оценка на документ и системата става формална – не оценяваме работата на учителя, а оценяваме доколко е попълнил документа. За съжаление, това беше доминираща практика, бих казал, трансформирала се в култура, десетилетия наред. Това създава стрес – не толкова работата по попълване на документа, колкото стресът, че той е обект на контрол. По линия на електронизацията имаме облекчаване на административната тежест, имаме облекчаване и на част от документите, които трябваше да се правят, трябваше да се попълват от учителите в системата. Създадохме административни модули – тепърва предстои надграждането, които да интегрират вътрешните административни платформи, ако така разширено наречем електронните дневници, към които ще бъдат добавени административни модули с Националната информационна система, което осигурява един интегритет на информацията и намаляване на времето за попълването. Един от най-стресогенните фактори е работата с учениците. Факт е, че учителите работят в много по-голяма степен в комуникационна натовареност, в многочислена среда, отколкото в много други професии и това е неизбежно. Това, което може да се направи, и ние сме го предвидили в Националната програма, която в момента изготвяме, и ще бъде част от пакета Национална програма за 2021 г., е насочено към превенция, рехабилитация на учителите, но тя ще включва и дейности за противодействие на стресогенните фактори…

Ако може, да приключа. …на ниво образователна институция и създаване на умения за справяне с хроничния стрес в работата. По-късно ще продължа и по отношение на другите неща.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, господин Министър. Да, проблемът е много сериозен и изисква наистина системна и национална политика за решаването му, защото този проблем не е личностен и българският учител трябва да се чувства сигурен и защитен. Да, многобройни са факторите, причините за този стрес. И правейки пълен анализ на тях – Вие казахте някои от тях, като се започне от агресията в училище, от липсата на мотивация, административната натовареност, несвойствените дейности. Също така сериозен е проблемът връзката учители – родители за възпитанието на детето. Натовареността сега при тази ситуация е рязка смяна в режима на работа на учителите. Получихме многобройни предложения. Част от тях вече търсят своето решение. Един от въпросите беше за ранното пенсиониране на учителите. Добре е, че сега в Кодекса на труда се даде възможност да бъде по избор на учителя, обаче не е решен въпросът с Учителския фонд и начина на разпределение, но по този проблем ще имаме специален въпрос към Вас. Другото, което е особено важно, е за прекатегоризацията на учителския труд. Голям процент от учителите желаят учителският труд да бъде втора категория и е свързано с това, че вече след 50-годишна възраст – голяма част от колегите са на тази възраст, изследването в световен мащаб показва, че учителите имат и достатъчно здравословни проблеми. И предложенията в тази връзка са намаляване на натовареността на учителя. Може да стане по различни начини чрез образованието, както и да звучат в момента – примерно намаляване на норматива на учителите, намаляване на броя на децата в паралелка, защото тогава може да се осъществи индивидуалният подход за работа с децата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Разбира се, има и много други предложения, които са свързани. Например една година да се даде възможност за работа без ученици – за квалификация, научен труд на учителите. Искам да кажа, че ние имаме обобщени различните предложения и Българската социалистическа партия в своята „Визия за България“ дава перспектива и решение на този въпрос.

Благодаря. Най-важен обаче от всички фактори е цялостната подкрепа на средата, подкрепата от страна на директора, на регионалните управления. Ако имаме добри междуличностни отношения, добър психоклимат на работа, ако се налага културата на колегиалност и подкрепа, то това рано или късно се отразява в мотивацията и редуциране на нивото на стресогенните фактори. Така че това е нашият апел към всички в системата и се опитваме да налагаме тази култура. Както Ви казах, в Националната програма ще заложим дейности за противодействие на стресогенните фактори и създаване на умения за справяне с хроничния стрес в работата. Впрочем не толкова обемът на комуникацията с родителите натоварва, колкото качеството на тази комуникация. Дори напротив, там, където има по-интензивна комуникация, се оказва, че учителите в крайна сметка успяват да създадат по-добри отношения, да повишат нивото на взаимна подкрепа с учителите и да редуцират средства. Така че нашият апел е за по-добра комуникация с учителите. Това, което се случи по време на кризата последната година, е, че се създадоха по-добри училищни общности. Знаете, по време на електронното обучение родителите влязоха в класните стаи, учителят влезе в дома, видяха взаимно трудностите, пред които са изправени, създадоха се множество микроучилищни класни общности, които са основа за взаимната подкрепа, и това беше един от факторите, който най-много ме притесняваше. Конфликтните, по-точно антагонистичните отношения между родители и учители в много голяма степен бяха подобрени на много места. Разбира се, важни са възнагражденията, отпуските, справедливостта на възнагражденията – не само размерът на възнагражденията, но и справедливостта на възнагражденията, тоест относителните разлики. Това са все неща, които обсъждаме със социалните партньори и всяка година правим крачка. Разбира се, не можем всички добри желания да ги реализираме, не можем едновременно и заплатите да вдигнем, да намалим пълняемостта на паралелка и нормата за преподавателска работа. Но ако погледнете, правим малки крачки всяка една година, водени от разбирането, че това е важно за подобряването на резултатите в системата. Благодаря.