ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ1181 думи
Благодаря, господин Председател.
Ще бъда кратък – възможно най-кратък. Законът за енергийната ефективност трябваше да бъде транспониран още миналата година, но поради многото забележки, трудности от гледна точка на транспонирането на Директивата, влезе тази година. Някои от датите касаят миналогодишни, някои дати започват от 1 януари 2021 г., но това не е голям проблем.
Всъщност този закон създава рамката и начина, по които част от нашата икономика, стремейки се да бъде нулевоемисионна към 2050 г., дава начините.
Първо изброява задължените лица по този закон, начините и целите, които трябва да се поставят в зависимост от междинните етапи и крайните етапи до 2050 г., и съответно какво трябва да се направи от гледна точка на енергийната ефективност, така че да достигнем тези цели.
Задължените лица всяка година трябва да се актуализират – да се дават от министъра на енергетиката. Целта е всяка година 8% от крайното потребление на енергия съответно да се спестява като цяло и до 2030 г. – там са заложени три етапа: до 2022 г, 2024 г. и до 2030 г., общо 8% от крайното потребление на енергия. Съответно лицата са, които потребяват петрол, топлинна енергия, тези, които пренасят електрическа енергия, доставят съответно електрическа енергия на потребителите, търговците на електрическата енергия и така нататък, и така нататък, влизат именно в тези задължени лица, като всеки един трябва да формира някъде около 1% от това, което доставя над 20 гигаватчаса за тези, които са с електрическа енергия годишно и така нататък. Това е изброено в Закона – да не го изказвам.
Общо взето опитът, който имахме досега със задължените лица, за които приключи периодът 2020 г., е доста неприятен. Понеже ние сме от държавите, които разпределят задължението за спестяванията, които са по Директива – между държавата и между тези задължени лица, за които говоря, държавата изпълни своите задължения. Съответно се опитва да структурира, да каже на задължените лица какво трябва да направят, но не даде финансовите механизми за това и тези лица не можаха да си изпълнят задължението от 2020 г.
Слава богу, няма да има наказания от Европейската комисия, понеже ние влязохме някъде по средата на периода – за предния период. Но сега съм сигурен, че това няма да се случи, тоест в един момент държавата ще трябва да плати съответните глоби, ако не се изпълнят задълженията, а съответно държавата да си ги потърси от задължените лица.
Финансови механизми. Вече ние създадохме един механизъм. Има и други механизми, които са разработени, но според мен трябва още да се помисли, така че да насърчим тези задължени лица да използват различни варианти.
Разбира се, те трябва да имат някаква възвращаемост дали чрез ЕСКО договори, дали по друг начин, но те трябва да насърчат потребителите да минават към енергийна ефективност и това съответно да им се впише в целите. Първо, индикативните, после крайните цели, които трябва да постигнат.
Разбира се, това е доста голяма тежест и трябва едно задължено лице да има въображение, за да може да търси варианти, за да постигне тези цели. Но, от друга страна, това пък са възможности, които се дават към бизнеса, към тези задължени лица, към крайните потребители именно да се възползват и да влязат в новата ера, която ни предоставят Европейският съюз и Европейската комисия за кръгова икономика, за беземисионна, за нулево потребление на енергия на жилищата, които ще бъдат до 2050 г. и това е голямо предизвикателство.
Представете си, че вече новите жилища трябва да бъдат с нулево потребление на енергия, тоест те трябва да бъдат с всички съвременни начини на строителство и съответно на отопление, на осветление, на доставка на енергия, ще бъдат вече абсолютно заменяеми с нови, с възобновяеми източници, със съответно съвсем нови технологии за отопление и така нататък. Всичките тези неща трябва максимално бързо да бъдат направени. Това чука на вратата и ако ние не сме готови, тези цели стават кумулативни и в един момент накрая ние няма да можем да успеем да ги изпълним, ако чакаме последния срок.
Заради това исках най-вече да се изкажа, че ние трябва да търсим инструментариума, по който да се насърчат всички тези фирми. Понеже досега говорим за електрическата енергия – имаше регулиран пазар, този регулиран пазар беше дотиран, кроссубсидиране имаше и съответно потребителите нямаха нуждата да инвестират в такива нови технологии, спестяващи технологии или възобновяеми източници, за да намалят потреблението си, защото наистина енергията беше поносима, не мога да кажа евтина, но поносима и това ни насърчаваше.
Сега, когато извадихме небитовите потребители, мога да Ви кажа, че има доста голям стремеж за инвестиране в такива технологии, за намаляване на потреблението и за съответно използване на възобновяемите източници за собствено потребление. Мога да цитирам големи вериги от магазини, които започнаха да инвестират в това, но няма да ги рекламирам. Това породи повече бизнес нюх и мисъл, така че трябва да спестяват такава енергия.
Именно това трябва да стане с кампания. Даже се надявам и Министерството на енергетиката да е активен участник. Разбира се, и ние, които съответно им правим тези закони, но ние трябва да направим инструментариума.
С единия от инструментариумите, който приехме в Закона за енергетиката, даваме възможност на Фонда за сигурност на електроенергийната система да има механизъм да сключва договор с кредитни институции, рамково споразумение, по което той да плаща съответно лихвите по такива кредити и тези кредити да отиват именно за енергийна ефективност, съответно възобновяеми източници, които отиват за собствено потребление. Това е един от финансовите механизми, които може да насърчат именно такива инвестиции.
Разбира се, и фондовете, които предстоят да влязат и за развитие, и съответно и Фондът за плавен преход, също може да се използва, но всичкото това нещо трябва да насърчи креативността на всеки един стопански субект и не само физически, но съответно и креативността на задължените лица да насърчат своите потребители да инвестират в това нещо.
Знаем и господин Ерменков е казвал много пъти, че един лев, вложен в енергийната ефективност се връща много по-бързо и многократно, отколкото инвестиране в каквото и да е. Така че наистина предстоят вълнуващи дни и трябва да търсим решение и да насърчим всички, които ще инвестират.
Мисля, че Законът е добър като направление, разбира се, той транспонира Директивата. Разбира се, че някои неща могат да бъдат поправени между първо и второ четене, но това дава възможност за управляване на енергията съответно в затворени системи – говоря в жилища, в жилищни сгради, в държавни и общински сгради.
Подменянето на търговските уреди и уредите за дялово разпределяне с дистанционно ще даде възможност за ежемесечни фактури, тоест счетоводни документи, които да получават. Няма да има изравнителни сметки. Лесно ще се хващат хората, които злоупотребяват или крадат енергия спрямо своите съседи и това ще даде по-голямо доверие съответно на потребителите спрямо доставчиците на услуги.
До 2027 г. трябва да се направи подмяната на тези уреди за дялово разпределение, а не само търговските уреди, и съответно след това са задължени всички лица, доставчици на услуги, ВиК оператори, топлинни – топлоснабдяването, да бъде съответно с ежемесечно отчитане, без да има вече накрая изравнителни сметки в края на някоя енергийна година дали е топлинна, дали е за електрическа енергия.
Така че исках да наблегна точно на това – на възможностите, които дава именно Законът за енергийната ефективност. Благодаря.