ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)1631 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е поставен Законопроектът за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Много е интересна структурата на предложения законопроект. В основното тяло на Законопроекта за изменение и допълнение има само един-единствен параграф. Всички останали въпроси се решават в Преходни и заключителни разпоредби, като – забележете – в тези Преходни и заключителни разпоредби се променя Законът за ДДС, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за хазарта, Законът за националната стандартизация, Законът за държавния резерв и военновременните запаси, Законът за семейни помощи за деца и Законът за социалните услуги.
Защо според нас този закон не може да бъде подкрепен, въпреки смислените предложения в част от предложените проекти?
Първото нещо, което искам да кажа по този въпрос, е, че в рамките на това Народно събрание се превърна в стил начинът, по който законодателстват управляващите от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – по бързата писта, в петък миналата седмица е внесен този законопроект, минава тази седмица през съответните комисии, и днес в петък разглеждаме Законопроекта на първо четене. Къде е тук отговорността на Министерския съвет, къде е съгласувателната процедура, къде е публичното обсъждане, уважаеми дами и господа, по тези много важни въпроси?
В мотивите на Законопроекта е казано, че всички тези мерки, които са в подкрепа на физически и юридически лица, в това число и на общините, са във връзка с корона кризата. Ама, уважаеми дами и господа, корона кризата я има от една година! В хода на бюджетната процедура обсъждахме и данъчни закони, обсъждахме и Закона за държавния бюджет, обсъждахме и предложения по Закона за семейни помощи и деца, които са приблизителни на тези, които се правят сега в този законопроект. Защо сега се правят тези предложения, а не бяха приети, когато им беше времето?
На следващо място, дори в злополучния опит за промени в Конституцията в края на миналата година не можах да видя текст, който дава право на народни представители да променят Закона за държавния бюджет! Това се предлага в този законопроект – предлагат се промени в Закона за държавния бюджет с вносители народни представители! Е, как стават тези работи, уважаеми дами и господа?! По силата на кой закон народни представители променят текстове в Закона за държавния бюджет, които впрочем са свързани с допълнителни финансови разходи, които по Закона за публичните финанси няма как да бъдат приети в рамките на календарната година. И Министерството на финансите с едно много интересно становище казва, че с компенсирани промени. Как ще се компенсират промени, примерно в Закона за семейни помощи за деца – 600 хил. лв.? Нека Министерството на финансите и вносителите да дойдат да кажат от тази трибуна кои ще бъдат орязаните мерки и политики в Министерството на труда и социалната политика, за да могат да се покрият тези допълнителни разходи? Никой не казва, че тези допълнителни разходи не са наложителни. Ние казваме, че това не е процедурата, по която могат да бъдат променени всички тези неща.
И сега няколко думи по отношение на параграфи 7, 8 и 9, които касаят предметния обхват на дейността на Социалната комисия.
Уважаеми колеги, през 2016 г. бяха приети чл. 8д в Закона за семейни помощи за деца, който регламентираше финансовата подкрепа за семействата и осиновителите на деца с трайни увреждания. Какво означава това? Това означава, че децата, които живеят в биологични семейства и в семейства на осиновители, ако са с 91 и 90% вид и степен на увреждане и процент загубена работоспособност, получават максималния размер от 930 лв. на месец. Отварям една скоба обаче – по Закона за личната помощ, ако тези семейства сключат договор с личен асистент, до 360 лв. от тези средства отиват като заплата на личния асистент.
Обаче има една друга група. Когато става въпрос по Закона за закрила на детето като мярка за закрила, ако детето е настанено в семейство на роднини, близки и в приемни семейства, тогава – забележете – сумите са в зависимост от вида и степента на увреждане 490 лв. за най-тежките случаи, 420 лв. за следващата група, и 350 за тези, които са между 50 и 70%.
Какво предлага вносителят? Вносителят предлага за най-тежките случаи сумата да бъде увеличена на 930 лв., за следващата група да бъде увеличена на 450 лв., и третата група да са 350 лв. Само че има една малка подробност, защото има и допълнителна финансова подкрепа за издръжка по един друг закон – Закона за закрила на детето. В Правилника за приложение на този закон има регламентирана финансова подкрепа – когато става въпрос за деца без увреждания, настанени в семейства на близки роднини, тогава тези семейства получават допълнително в зависимост от възрастта на детето и с подоходен критерий на базата на гарантиран минимален доход, който е 75 лв., както всички знаете, получават допълнителна подкрепа от 300 лв. в зависимост от възрастта на детето. Ако е до три години и ако е над 14 години – 300 лв. Ако обаче детето е с увреждания и е настанено в семейство на близки роднини и приемни семейства, като тук се добавя един друг термин, който го няма в социалното законодателство – доброволни приемни семейства. Този термин не е обяснен в Допълнителна разпоредба, защото е нов термин в законодателството, но това е по-малкият проблем. Тези семейства, освен тези 300 лв., получават допълнително месечно и по 90 лв. – 120% от гарантирания минимален доход.
И сега какво се оказва? В мотивите на Законопроекта е записано, че за най-тежките деца сумата се увеличава от 490 лв. на 930 лв. – с 440 лв. Само че има един друг текст, който казва, че тези допълнителни разходи по Закона за закрила на детето, по-точно по Правилника на този закон, се намаляват от тази сума, тоест вместо увеличението от 440 лв., на практика имаме увеличение от 50 лв. Това е нещото, което трябва да стане ясно – не се увеличават с 440 лв. най-тежките случаи, а сумата се увеличава единствено и само с 50 лв. Слава богу, че има и такава помощ за тези деца. Няма никакъв проблем в това.
Всичко това обаче се прави, независимо от тежките дискусии през последните 5 – 6 години във връзка с тази дискриминация между децата, които се отглеждат в биологични семейства и при осиновители, и децата, които се отглеждат в семейство на близки, роднини и приемни семейства. Когато говорим за приемни семейства обаче, има и една друга сериозна вметка, която искам да направя. Коя е тя? Приемните семейства, и то професионалните приемни семейства, получават, когато отглеждат в семейството дете с увреждания, получават заплата в рамките на 1,5% от минималната работна заплата, или тези 975 лв., а когато става въпрос за две деца – 1040 лв., защото е 1,6 от минималната работна заплата.
Никой не е против тази заплата, обаче ако приемем разбирането, че децата, настанени в семейна среда от гледна точка на възможността им за реинтеграция, от гледна точка на възможността им да не отидат в институции, редно е условията, които са за отглеждане на тези деца, условията, които са за финансова подкрепа, трябва да бъдат уеднаквени, защото аз съм бил винаги против универсалния подход, но в случая не става въпрос за диференциране, става въпрос за това, че трябва да се осигури една и съща институционална среда, за да може да се предотврати влизането на тези деца в институции.
Ето затова отново, понеже законодателството е на парче – днес приемаме това, утре се опитваме да компенсираме проблемите в това, което сме приели, третия път приемаме нещо друго, което се опитваме отново да решим проблема с дискриминацията, затова продължавам да твърдя, че професионалните приемни семейства, независимо от това, че те са подготвени по съответния ред със съответната квалификация от Агенцията за социално подпомагане, независимо че имат по-голям опит, имат по-големи възможности да отглеждат в семейна среда тези деца все пак съществува дискриминацията по отношение на финансирането на професионалните приемни семейства и на децата, които се отглеждат в биологични семейства, и на децата, които се отглеждат от роднини, близки и от приемни семейства. Това е нещо, което трябва да се реши може би в следващите години.
Министерството на финансите казва, че няма никакъв проблем – с вътрешноведомствени промени Министерството на труда и социалната политика може да компенсира тези разходи. Направих си труда да сметна по натуралните показатели, защото има регистър на тези деца и помощта, която се получава. Става въпрос за 466 деца миналата година, които са настанени в такива семейства и става въпрос по новите мерки за допълнително 600 хил. лв. Откъде ще ги вземе Министерството на финансите тези 600 хил. лв. не става ясно в предложения законопроект.
Предлагат се промени и в Закона за социалните услуги. Тези промени са свързани с изработването на Националната карта на социалните услуги. И Националното сдружение на общините, не само сега, а и когато се приемаше Законът за социалните услуги, твърдяха, че няма как на базата на данните от преброяването от 2011 г. да се направи тази Национална карта за социалните услуги през 2021 г. Затова сега срокът се удължава с надеждата в 2021 г. да премине националното преброяване, Националният статистически институт да каже какво е разположението и оттам да се направи Националната карта. А без Национална карта на социалните услуги няма как те да се финансират по стандарти, за които пък сега се прави наредба и затова се предлага да се удължат сроковете.
И още един срок, който се удължава. Удължава се срокът за лицензиране на доставчиците на социални услуги. В сегашния закон е записано, че това трябва да стане до края на месец юни 2021 г. Сега се предлага да се удължи срокът до края на годината, без да е ясно защо.
Ето защо с тези аргументи, които казах, въпреки някои от смислените предложения за подобряване на подкрепата за физически и юридически лица, с тези забележки и особено с черешката на тортата – народни представители да променят текстове в Закона за държавния бюджет, ние от „Движението за права и свободи“ няма да подкрепим този проект.