23 април 2021 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Благодаря. Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Правя предложение за включване на камерите на БНТ1 и Българското национално радио, доколкото днес ще има интересен дневен ред – декларации от парламентарни групи, Изборен кодекс – нещо, което гражданите очакват да видят с нетърпение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Изявлението е от името на парламентарната група – да, позволявам си да го направя по простата причина, че днес е последният ден преди утрешното отбелязване на Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. Новият парламент на България има шанс да покаже ново лице. Благодаря на колегата Любен Дилов за това, което направи преди няколко дни. Това е акт, който показва ясна съпричастност, просто искам да напомня, че той го прави от много години, независимо от това от коя част на парламента се намира и дали въобще е в парламента. Лице на солидарност и истинска съпричастност към трагедията на повече от милион и половина арменци, избити или насилствено депортирани от репресивните режими в Османската империя в края на ХIХ и началото на ХХ век. Тази рана в историята на човечеството продължава да кърви и предизвиква трусове в редица цивилизовани общества, точно толкова, колкото и всяка болезнена тема в историята, която отказваме да затворим. Защото избиването на арменците проправя пътя и на Холокоста, и на Катинската гора, и на червените кхмери, на така наречената Културна революция в Китай. Това е престъпление срещу човечеството, повторило се след това и в Руанда, в Уганда, в Босна, няма да довършвам многоточието. Непризнаването на геноцида над арменците е омаловажаване на горчивата историческа съдба и на българите от Одрин и Беломорието. „Изтребление“ или „геноцид“ е спор между хора, които се страхуват да правят дипломация, или хора, които се занимават с филология. Фактите обаче са едни и същи. Много държави в Европа и в света дръзнаха да признаят арменския геноцид, за да могат народите им и световната общност да продължи напред. Това е морален акт, а не политически. В България през 2015 г. предишните управляващи не събраха смелост да нарекат събитията с истинските им имена. Здраве да е, рано или късно ще се случи! Очевидно политиците тогава разбираха инструментите на дипломацията и добросъседството като проява на малодушие и страх, но хората в България вече не ги е страх. Казвам това с ясното съзнание, че от една страна, имам много, много, много приятели от турски произход. Те ще продължат да ми бъдат приятели, аз държа на тях и това, което казвам, не е свързано с турския народ, а с държавата, управлявала в този момент. В същото време никога не съм споменавал, и може би не е важно, повече от 40 души от моя род си отидоха тогава. Вероятно това е частен случай, но когато е в този размер, не е частен случай! Затова и нося на ревера си (показва значката) тази незабравка днес, защото не бива да се забравя. Факт са също и думите на Хитлер, леко подигравателни: „Някой спомня ли си избиването на арменците?“, знаете как е продължил. Факт е и признаването на арменския геноцид от парламентите на Франция, Китай, Кипър, Русия, Гърция, Белгия, Швейцария, Полша, Литва, Ватикана, Италия, Великобритания. И извън Европа държави като Аржентина, Австралия, Канада, Уругвай, Бразилия също официално признаха и осъдиха изтреблението на арменците и прогонването им от земи, в които те са обитавали повече от осем века. Още през 1975 г. на миналия век Долната камара на Американския парламент призна геноцида над арменците и задължи американските президенти да отправят съболезнователно послание към арменския народ на всеки 24 април. Факт е и решението на френския парламент от 12 октомври 2006 г., когато прие Закон за криминализиране на арменския геноцид, според който всеки, отричащ неговото съществуване, подлежи на наказателно преследване. Уважаеми госпожи и господа народни представители, пребиваваме в парламента на Република България в момент, в който българските граждани поискаха промяна и отказват повече да живеят с лъжи. Гражданите узряха за истината и ни изпратиха тук, за да я отстояваме като висша ценност. Гражданите поискаха честност и морал в обществените отношения и днес имаме възможност да им дадем символичен знак за това от високата трибуна на висшия законодателен орган на държавата. От парламентарната група на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ предлагаме Народното събрание на Република България да приеме решение, декларация, резолюция, с която обявява за геноцид избиването на арменците в Османската империя през 1915 – 1916 г. Арменците в България, в Армения и хилядите разпръснати из целия свят очакват този акт на солидарност. След изследователите и историците е ред на политиците да направят своята стъпка към възстановяването на историческата правда. И може би да кажа нещо добро накрая! Освен че е тъжен ден, който изисква възпоменание, трябва да сме признателни и на българския народ, който прие след тези гонения и кланета потомците на оцелелите арменци – българският народ, който спаси и своите евреи. Това е част от достойнството на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“, ИТН, ИСМВ, ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В историческата памет на човечеството има много дати и събития, свързани с кръвопролития, отнемане на живота на милиони души, издевателства и унижаване на човешкото достойнство. Всички ние дължим състрадание и съчувствие към жертвите във всеки един момент като хора, но в същото време ясно трябва да се разграничаваме като политици от избирателен подход към историческите събития, както и от теми, които могат да прокарват нови разделителни линии и да противопоставят групи, народи и държави. Трябва да проявяваме политическа мъдрост и отговорност, за да не се стига до експлоатацията на една историческа тема, с цел обслужване на политиката на разделението и противопоставянето. Призовавам всеки един от Вас да положи усилия политическата мъдрост и отговорност да надделеят, Народното събрание да изрази своята съпричастност, състрадание, съчувствие, почит и преклонение пред паметта на всички жертви на трагичните събития от историята на човечеството, без да се прави разлика между етнос, народност, раса, вяра, пол, занятие. Днес у нас странства популизмът и нормално се приема всяка форма на омраза, разделение и противопоставяне. Зародишът на тези явления трябва да търсим в 12-те години назад, когато се даде тласък на омразата и противопоставянето се превърна в официална държавна политика. Изостави се негласното обществено споразумение за мирен преход и отчитане на българския етнически модел. Отрече се така наречения възродителен процес, за да се стигне до отсъствие на представители на жертвите на този процес в Комисията по правата на човека в предишното Народно събрание. Сам по себе си този факт е достатъчен за определяне на нивото на демокрация и степента на защита на правата и свободите днес у нас. Факт е, че днес имаме и тежка криза на толерантността. Демокрацията се нуждае от защита, а държавността от рестарт. Историческото време изисква мъдра позиция и политическа отговорност пред бъдещите поколения. Историята ни дава уроците – нека се поучаваме от тях, без да използваме историческите разломи като политически аргументи. Ние от ДПС сме последователни. Нашата позиция и нашите политики са с хоризонт далеч в бъдещето, с научени уроци от историята, с отговорна позиция пред родината, със съзнанието, че от нас зависи какво бъдеще ще завещаем на нашите деца и каква ще е България напред във времето. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, днес повече от всякога ние се нуждаем от консенсус. Ако всички искаме действително консенсус, когато искаме да почитаме определени исторически факти, трябва да гледаме настоящето и бъдещето на страната ни и да си даваме сметка в географски и геополитически аспект. Нека да избягваме популизма, противопоставянето и да се придържаме към национално отговорното си поведение, да пазим суверенитета на държавата си, да работим за достойното си място в НАТО и Европейския съюз и да бъдем добри съседи с всички държави. Уважаеми колеги, историята познава много болезнени моменти. Днес също става въпрос за един такъв момент, но това, което се случва тук, е политическа употреба на един исторически момент. Такива теми трябва да се оставят на историците. Политиците трябва да търсим начини за смирение и диалог, за обединение пред човешката болка, а не като повод за разделение. В конкретния случай употребата на такива теми за политически цели осквернява паметта на жертвите. Целта на подобни актове е разединение, противопоставяне и е само белег, че уроците от миналото остават ненаучени – всичко, което противопоставя и разделя, прави труден общия път към консенсус и помирение. Отново призоваваме за отговорна позиция и нека политическата мъдрост надделее. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Декларация от името на парламентарната група на „Демократична България“. 24 април е датата на възпоменание на опита за унищожаване на арменския народ, в който губят живота си над 1,5 милиона арменци. Арменският въпрос се поставя като дипломатическо понятие по време на Берлинския мирен конгрес през 1878 г., когато Великите сили налагат на султана да осигури и да гарантира гражданските права на арменците. В отговор през 1895 – 1896 г. Абдул Хамид II организира клане, в което загиват около 300 хиляди арменци, а през 1908 г. в Адана са избити още 30 хиляди, а султанът е свален. Младотурското правителство обещава чрез реформи да възроди Османската империя, но на 15 април 1915 г. Министерството на вътрешните работи на Османската империя разпраща следния строго секретен документ до всички областни и околийски управители, цитирам: „Възползвайки се от възможностите, които ни предоставя войната, ние сме решили окончателно да унищожим арменския народ чрез депортирането им в арабските пустини.“ Така от 1915 г. до 1918 г. се прилага план за унищожаване на арменския народ, при който по особено жесток начин са убити около 1,5 милиона арменци – повече от половината нация, а немалко други, особено деца, са насилствено помохамеданчени. Цялото арменско население търси спасение в бягството от родните земи. В две последователни вълни – след Абдулхамидовото и младотурското кланета, се извършва масовото преселение на арменци в България. Прокудени от родните си домове, керваните от бежанци – голи, боси, окървавени, без документи, влизат в свободна България в продължение на години – майки и бащи без децата си, деца без родителите си. По това време страната ни е тежко пострадала от две загубени войни, а населението тъне в бедност и нищета, но българите са били великодушни и състрадателни и отварят домовете и сърцата си за измъчените бежанци. На тези, които са искали само да преминат през страната ни, за да търсят на друго място своята родина, България е дала свободен коридор, снабдявайки ги с Нансенови паспорти. Хиляди арменски бежанци видяли обаче именно в България гостоприемството на местните жители, шанса за избавление от страданията си и възможността да изградят своя нов дом. На тях през 1923 г. правителството на Александър Стамболийски дава българско гражданство. Тези арменски бежанци, научили децата и внуците си, че за да се отблагодарят на България, трябва много да я обичат. Думата България станала свещена за тях и с годините те станали част от българския народ, от неговите занаятчии, интелектуалци, музиканти, спортисти. През 2015 г. Европейският парламент обяви 24 април за Европейски ден в памет на жертвите на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. Шестнадесет държави – членки на Европейския съюз, също са признали официално арменския геноцид. Той е доказан с категорични исторически факти и автентични документи. И макар че в Декларацията си от 2015 г. българското Народно събрание успява да избегне думата геноцид, използвайки масово изтребление на арменците, ние от „Демократична България“ намираме за свой дълг да назовем събитията с истинските им имена, да ги признаем и да ги осъдим като геноцид. Поклон пред невинните жертви на арменския геноцид! (Бурни ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз по-скоро ще върна темата към работата на Народното събрание. Вчера в социалните мрежи беше разпространен видеозапис на една порочна практика, за която бяхме позабравили последните години – новоизбраният председател на Правната комисия господин Василев беше сниман да гласува с картата на председателя на групата на „Има такъв народ“ господин Тошко Йорданов. (Шум и реплики от ИСМВ и ИТН.) Първо, това е една практика, която сриваше авторитета на парламента и която беше прекратена с въвеждането на биометричните данни през 2009 – 2010 г. Поради това, че решихме отново да се върнем в тази зала, разбира се, трудно е да бъде синхронизирана системата на парламента, но това по никакъв начин не позволява на депутатите да злоупотребяват с тази практика. Тя не е от полза за рейтинга на парламента, а пък ангажиментите на една голяма част от политическите сили в този парламент бяха точно да увеличат авторитета на парламента, да го издигнат и да направят така, че българските граждани да имат доверие в законодателната власт. Подобни практики са не просто грозни, те рушат още повече доверието от първите дни на този парламент. Аз се надявам час по-скоро да бъдат въведени биометричните данни, които по силов път да прекратят подобен тип действия, но ми се струва крайно обидно да разчитаме на силовия подход, за да ни възпре да не злоупотребяваме с подобни неща. Надявам се в тези дни, в които час по-скоро наистина да бъдат организирани тези неща, но и до момента, в който са организирани, да прекратим подобни практики и да не се връщаме към годините, когато те бяха правило. Всички помним как летяха депутати, за да гласуват с по 10 – 12 карти. Това не доведе до нищо добро, напротив. Странно е, че тези практики толкова лесно могат да се върнат и толкова автентично да бъдат прилагани от колеги, които дори за пръв път са в Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Биков, вероятно се объркахте и нямахте предвид мен, но Ви моля, тъй като два-три дни Ви слушам, обикновено Вие не знаете какво говорите в залата. Бъдете малко по-конкретен! Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След изчетените декларации предлагам българското Народно събрание с едноминутно мълчание да почете деня в памет на масовото изтребление над арменския народ, или още познат като ден на арменския геноцид.

Има Правилник!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на Правната комисия ще представя пред Вас ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-2, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители нa 15 април 2021 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 15 април 2021 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-18, внесен от Мая Божидарова Манолова-Найденова и група народни представители нa 16 април 2021 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-21, внесен от Христо Любомиров Иванов, Антоанета Димитрова Цонева и Ивайло Николаев Мирчев на 16 април 2021 г., Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-26, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 19 април 2021 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-28, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители на 19 април 2021 г. На свое заседание, проведено на 21 април 2021 г., Комисията по правни въпроси обсъди посочените законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс. На заседанието присъстваха: от Министерството на външните работи: господин Иван Кондов – постоянен секретар, и господин Стамен Генов – главен секретар; от Администрацията на президента на Република България: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси; от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“: господин Иван Гетов – главен директор; от Държавна агенция „Електронно управление“: господин Атанас Темелков – председател, и госпожа Мариана Цвяткова – директор на дирекция „Електронна идентификация“; от „Български пощи“ ЕАД: господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор…“

„…от Обществения съвет към Централната избирателна комисия: госпожа Румяна Дечева – заместник-председател, и госпожа Ива Лазарова – член; от Асоциация „Прозрачност без граници“: госпожа Ваня Нушева – програмен директор и преподавател по „Изборни системи и изборна администрация“ в Софийския университет; от Сдружение „Орлов Мост – за промяна“: госпожа Мария Асими; от дружеството „Български машини за гласуване“: господин Александър Чобанов; от сдружение „Не на монополите в България“: господин Стоян Грозданов; от „Асоциацията на домоуправителите в България“: господин Павел Миланов; от „Гражданите от протеста“: госпожа Христина Ценова, господин Божидар Божанов – експерт, госпожа Жени Шиер, госпожа Елка Стоянова – юрист, както и онлайн господин Стефан Манов – изборен експерт. Законопроект № 154-01-2, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители, беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се въвежда възможност за пощенско гласуване на национални избори, като се предвижда процесът да бъде проведен посредством пощенски оператор и/или куриер, който ще бъде избран от ЦИК след състезателна процедура. Предлага се процедурата по отделяне на пликове и броене да се извършва два пъти, като бюлетини, които са изпратени след крайния срок, както и бюлетини, които са получени след края на изборния ден, ще се считат за невалидни. С предложеното пощенско гласуване се създава възможност за българите в чужбина да гласуват за кандидатски листи за народни представители с преференция. Със Законопроекта се предлага отпадане на ограничението общият брой на избирателните секции, които се образуват в една държава, която не е членка на Европейския съюз, да не може да надвишава 35 и се предвижда извършването на одит от различни заинтересовани страни. Госпожа Йорданова посочи, че се предлага отпадане на изискването секционните избирателни комисии да пренасят на хартиения протокол резултатите от преброяването на гласуването с хартиени бюлетини и тяхното сумиране, като в хартиения протокол секционната избирателна комисия ще отразява гласуването само с хартиени бюлетини. Предвижда се разпечатката от машинното гласуване и хартиеният протокол да се внасят заедно в РИК, като наблюдателите, застъпниците и представителите на партии и коалиции ще имат право да получат копие не само от хартиения протокол, но и от разпечатката от машинното гласуване. Предлага се събирането на подписки по електронен път да става чрез квалифициран електронен подпис или чрез ПИК на НАП. Тя допълни, че се предвижда видеоизлъчване на броенето, попълването на протоколите и опаковането на изборните книжа да се извършва чрез осигурено от Централната избирателна комисия излъчване посредством специално закупени за целта устройства и извършено от членовете на секционните избирателни комисии или чрез излъчване от застъпници, наблюдатели и политически представители посредством средства по техен избор. Предлагат се и промени, с които се цели ЦИК да има статут на независим професионален орган, като се предвижда да отпадне квотният принцип при формирането на ЦИК и съответно численият ѝ състав да бъде намален на 9 члена. Предложени са и решения, които да преодолеят случаите, при които ЦИК не може да вземе решение, защото не може да постигне изискуемото мнозинство. В заключение, госпожа Йорданова отбеляза, че се въвежда ясен времеви хоризонт за изграждане на система за дистанционно електронно гласуване, като според нея срокът от 3 години е необходим за пълното разработване, внедряване, тестване и оценка на системата в няколко експериментални гласувания. Проектът на закон, № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители, беше представен от госпожа Митева, която посочи, че с него се правят промени в правилата за образуване на избирателните секции извън страната, като по този начин се осигурява възможност на българските избиратели в държавите, които не са членки на Европейския съюз, да упражнят своето право на глас така, както това е предвидено за българските граждани в държавите – членки на Европейския съюз. Предлага се създаването на 32-ри многомандатен изборен район „Извън страната“, като предложението цели да отрази вота на реалния брой гласоподаватели, пребиваващи извън страната. Предвид големината и спецификата на този изборен район се предвижда подготовката и провеждането на изборите да се осъществи от ЦИК, като броят на мандатите се определя от броя на гласувалите на последните избори за Народно събрание съгласно методиката по Приложение № 1. Тя посочи, че със създаването на изборен район „Извън страната“ ще се осигури възможност за гласоподавателите да гласуват за кандидатски листи и с преференция, включително за независими кандидати. В съответствие с препоръките на Венецианската комисия и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се прецизират правилата за определяне броя на мандатите в многомандатните изборни райони и се премахва изискването броят на мандатите да не може да бъде по-малък от 4, като тази промяна ще се приложи след официалното оповестяване на резултатите от преброяването през 2021 г. Предлага се гласуване само с бюлетина за машинно гласуване, като гласуването с хартиена бюлетина ще се провежда в посочените в закона секции, както и по изключение само след изрична декларация. Предвижда се след края на изборния ден секционната избирателна комисия да отчита резултатите от машинното гласуване чрез отпечатване на протокол от системата и прилагането му към протокола с резултатите от хартиеното гласуване. Данните от машинното гласуване ще се прибавят към данните от хартиеното гласуване при въвеждането им в изчислителните пунктове на районната избирателна комисия. Предлага се при провеждането на първите избори за народни представители след приемането на законопроекта ЦИК, съвместно с Министерството на външните работи, да организира, ако е възможно, гласуване по пощата за гласоподавателите в чужбина. Предвижда се избирателят да заяви, че желае да гласува по пощата чрез изпращането на електронно заявление до ЦИК не по-късно от 45 дни преди изборния ден. Въвежда се видеозаснемане или видеоизлъчване при преброяването и отчитането на гласовете в изборното помещение, чрез които да се осигури пряка видимост на лицата, които може да присъстват. Аналогични разпоредби се въвеждат и при приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните за машинното гласуване от записващото техническо устройство в районните и общинските избирателни комисии и изчислителните пунктове към тях. Предлага се след провеждането на публични консултации с парламентарно представените партии и коалиции Президентът на Република България да назначи нови членове на ЦИК в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като се намалява съставът на комисията от 18 на 15 членове. Премахва се също възможността партиите и коалициите, които са представени в Европейския парламент, но не са представени в националния, да правят предложения за членове на комисията и се прецизират условията за тяхната несъвместимост със заеманата длъжност. Със Законопроекта се предлага експериментално дистанционно електронно гласуване да се произведе на президентските избори през 2021 г. Предлага се промяна в сроковете за обжалване и провеждане на съдебните производства срещу решения на ЦИК, като се въвеждат кратките срокове съгласно Изборния кодекс за всички производства. Законопроект, № 154-01-18, внесен от Мая Манолова-Найденова и група народни представители, беше представен от госпожа Манолова, която посочи, че с него се предвижда при провеждане на избори за народни представители създаването на 32-ри многомандатен избирателен район извън страната, като се предоставя възможност избирателите извън страната да гласуват за кандидатски листи и с преференция, а не единствено за партия или коалиция. Предлага се автоматично откриване на секции извън страната, ако през последните 5 години е имало такива в съответното населено място. Предлага се нов ред за съставяне на избирателните списъци чрез активна регистрация. Компетентни да съставят избирателни списъци ще бъдат общинските администрации, които получават списък на гласувалите на последните избори български граждани от ЦИК. Предвижда се списъкът да се допълва с лицата, които активно са се регистрирали до 5 дни преди изборния ден, като се въвежда възможност за гласуване чрез дописване в списъка и в самия изборен ден. Госпожа Манолова подчерта, че със Законопроекта се предлага като единствен способ за гласуване да остане машинното гласуване, като изключение се прави за гласуването извън страната, чрез подвижна избирателна кутия, в избирателни секции в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции за предоставяне на социални услуги, както и в избирателни секции на плавателни съдове, плаващи под българско знаме. Предвидено е въвеждането на дистанционно електронно гласуване, като се предлага ЦИК да осигури системата за дистанционно гласуване и да гарантира нейната сигурност, тъй като комисията отговаря за провеждането на изборите в чужбина. На комисията е възложено да установи резултата и отпечата протокола, изготвен от автоматизирана система. Предлага се избирателите да могат да гласуват многократно в периода на гласуване, като се отчита последното им по време гласуване, за да се избегне рискът от натиск за гласуване и контролиране на вота. Със Законопроекта се въвежда и видеонаблюдение със запис и онлайн излъчване при преброяването на бюлетините от мобилните секции и извън страната, установяването на резултатите, изготвяне на протоколите в секционните избирателни комисии, приемане на протоколите в районните и общинските избирателни комисии и при въвеждане на данните в изчислителни центрове. Госпожа Манолова посочи, че се предлага намаляване на прага за разместване на листата чрез преференциално гласуване от 7% на 5% с цел засилване на мажоритарния елемент в изборите и се предвижда всички решения на ЦИК да подлежат на обжалване. Предлага се оптимизиране на състава на ЦИК, като се намаляват членовете ѝ от 18 на 15 човека. Предвижда се всяка парламентарно представена партия или коалиция да предложи по един заместник-председател на комисията, като новоизбраният състав на комисията ще довършва мандата на настоящата комисия. Предлага се да се възстанови старото правно положение, когато избори за кмет се провеждаха във всяко населено място с над 100 души население, а не с над 350 души, както е в момента. С оглед на децентрализацията се предлага кметовете на населени места да разполагат със самостоятелен бюджет, който се приема от общинския съвет и зависи от броя на населението и участието на съответното населено място в приходната част на общината. Законопроект, № 154-01-21, внесен от Христо Иванов, Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев, беше представен от госпожа Йорданова, която посочи, че с него се предлага конкретна правна рамка по отношение на дистанционното електронно гласуване, което получи широка подкрепа на националния референдум, проведен на 25 октомври 2015 г. Госпожа Йорданова отбеляза, че през 2018 г. Европейският парламент е гласувал за нови правила за провеждане на избори за членове на Европейския парламент, включвайки дистанционното електронно гласуване като възможност, и допълни, че при изготвянето на Законопроекта са взети предвид редица разработки и научни статии относно дистанционното електронно гласуване, както и естонския опит при този вид гласуване. Законопроектът предвижда дистанционното електронно гласуване да се осъществява в период не по-рано от седем дни и не по-късно от три дни преди изборния ден, като по този начин се осигурява достатъчно време, както на избирателите да гласуват, така и на комисиите да осъществят своята оперативна работа. Госпожа Йорданова акцентира върху възможността избирателят да може да промени вота си в рамките на периода за дистанционно електронно гласуване и допълни, че тази възможност е ключов аспект за защита от гласуване под въздействие на външни фактори, като купуването на гласове, корпоративния и семеен вот. Със Законопроекта се определят конкретните изисквания, на които следва да отговаря системата за дистанционно електронно гласуване, за да се гарантира провеждането на честни избори и за да се осигури тайната на вота, като се предвижда сертифициране на системата по международните стандарти за информационна сигурност, както и редовното ѝ одитиране. Предвижда се преброяването на гласовете да се извършва автоматично, след изрично одобрение от членовете на ЦИК, като резултатите ще бъдат автоматично разпределяни по райони, прехвърляни по електронен път и обединявани с резултатите от машинното гласуване или гласуването с хартиена бюлетина. Задължително условие за сигурността на системата е наличието на отворен изходен код, който ще позволи на учени и експерти по компютърна сигурност и електронно гласуване да направят анализи, които не само да потвърдят нивата на сигурност, но и да посочат потенциалните проблеми. Законопроектът предвижда и конкретни процедури по спиране, прекратяване и отказ от стартиране на дистанционното електронно гласуване, както и задължение за информиране на обществото в случаите на атаки към системата. С цел прозрачност на изборния процес се предвижда предоставяне на достъп на наблюдатели и застъпници до информационните центрове, в които се експлоатира системата за дистанционно електронно гласуване, както и възможност за проверка и сравнение на цифровия отпечатък на използваната система с предварително обявения такъв. Предвижда се и възможност за паралелно преброяване на подадените електронни бюлетини, както и публикуване на всички протоколи в машинно четим формат. Законопроект № 154-01-26, внесен от Десислава Атанасова и група народни представители, беше представен от госпожа Атанасова, която посочи, че с него се предлага промяна на изборната система от пропорционална към мажоритарна. Тя уточни, че Проектът на закон предвижда изборите за народни представители да се произвеждат по мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство в два тура в едномандатни изборни райони. Предлага се създаването на едномандатни изборни райони с приблизително еднакъв брой население според актуализираните данни от Националния статистически институт. Госпожа Атанасова отбеляза, че предимството на мажоритарната система е, че тя повишава доверието в дейността на Народното събрание и обезпечава правото на суверена да избира пряко народни представители. С предложените промени се предвижда разделяне на територията на страната на 234 едномандатни изборни района с приблизително еднакъв брой население и шест едномандатни изборни района извън страната, във всеки от които се избира само един кандидат. Тя добави, че при мажоритарната система с абсолютно мнозинство кандидатът трябва да получи повече от половината от всички действителни гласове, за да бъде избран и когато на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, на който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. Предвижда се още прецизиране на условията за активното и пасивното упражняване на избирателното право, въвежда се възможност в едномесечен срок преди провеждането на първите избори за народни представители, живеещи извън Република България, да могат да подават заявления до ЦИК за активна регистрация за гласуване извън страната, конкретизира се съставът на районната избирателна комисия и се вменява задължение за кметовете на общини и областните управители да извършат проверка на всички адресни регистрации на избирателите шест месеца преди провеждането на избори за народни представители. Предложените промени целят издигането на личности за кандидати за народни представители, които притежават високи професионални и нравствени качества, и са приемливи за обществото. Госпожа Атанасова акцентира, че мажоритарните избирателни системи привличат подкрепата на голям брой избиратели и като цяло са по-опростени и прозрачни за избирателите заради липсата на системи за преразпределение и прехвърляне на гласове, прилагани от пропорционалните системи. Тя подчерта, че така предложените промени са в отговор на исканията на българските граждани, заявени в националния референдум, проведен на 6 ноември 2016 г., в който значителна част от българските граждани предпочетоха въвеждането на мажоритарната система за избори за народни представители. Законопроект, № 154-01-28, беше представен от господин Хаджигенов, който посочи, че с него се предлага отмяна на разпоредбата, която предвижда забрана да бъдат посочвани и регистрирани от името на партии и коалиции като кандидати за народни представители редица групи граждани, които са на държавна служба – военнослужещите от въоръжените сили, служителите в дипломатическата служба, служителите от Министерството на вътрешните работи, държавните служители от Държавна агенция „Национална сигурност“, съдии, прокурори и следователи, както и други лица, за които със закон е забранено членството в политическа партия. Господин Хаджигенов посочи, че с действащата разпоредба е премахната възможността за участие в изборния процес на една от най-подготвените и уважавани юридически прослойки в държавата – тази на магистратската общност. В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси: - с 3 гласа „за“, без „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-2, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители на 15 април 2021 г.; - с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-9, внесен от Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители на 15 април 2021 г.; - с 3 гласа „за“, без „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-18, внесен от Мая Божидарова Манолова-Найденова и група народни представители нa 16 април 2021 г.; - с 3 гласа „за“, без „против“ и 13 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-21, внесен от Христо Любомиров Иванов, Антоанета Димитрова Цонева и Ивайло Николаев Мирчев на 16 април 2021 г.; - с 5 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-26, внесен от Десислава Вълчева Атанасова и група народни представители на 19 април 2021 г.; - с 1 глас „за“, 7 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-28, внесен от Николай Димитров Хаджигенов и група народни представители на 19 април 2021 г.“

Уважаема госпожо Председател, колеги! Ставам по начина на водене. Някой поиска едноминутно мълчание, а в залата много малко хора разбраха за какво ставате прави. Това е нарушение на процедурата и това се прави с писмено искане още предишния ден. Ще Ви кажа нещо, което не го казвам навсякъде. Жалко, че Хайгашод Агасян излезе. Ако в тази зала има един човек, който е почетен гражданин на Армения – това съм аз и сигурно е за някакви заслуги. Смятам, че всички депутати биха станали да се поклонят пред паметта и жертвите на всички невинни хора по света. Защото от миналия път имаше декларация за „Света София“ – атентата, и ние не поискахме с този политически цирк днес да се политизира паметта на едни хора!? Мога да Ви кажа, че съм бил много пъти в Армения, водил съм и Астор и Хайгашод – не бива така да политизираме мъките на един народ. Няма да Ви кажа повода за какво бях в Армения, защото водих едни разговори.

Така че, моля Ви, спазвайте Правилника. Обръщам се към Вас, госпожо Председател!

Спазвайте Правилника и вкарвайте нужните…

Те станаха.

Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, скъпи сънародници! „Демократична България“ представя на Вашето внимание и настоява Народното събрание да вземе няколко важни решения, така щото да гарантираме правото на всеки един български гражданин да упражни правото си на глас така, както го предвижда нашата Конституцията. Също така правим предложения, които гарантират честен, прозрачен и сигурен вот. Според това какво са ни възложили нашите избиратели да защитаваме пред Вас, предвиждаме това: Първо, въвеждане на пощенско гласуване. Колеги, ние живеем в свят, който е динамичен. Всеки от нас и нашите сънародници са подвижни – живеят на различни места, движат се в страната, движат се в чужбина. Те трябва да могат да гласуват дистанционно. Пощенското гласуване е известно, прилага се в целия демократичен свят от XIX век насам. Скорошните избори в Нидерландия много ясно показаха, че той е важен инструмент за решаване на проблема с избирателната активност тогава, когато гласуваме в условията на пандемия. Да, чуха се различни съображения, които засягат сигурността на вота, но има редица гаранции, които да гарантират именно тази сигурност. Предлагаме отпадане на лимита за образуване на секции в чужбина, защото видяхме на отминалите избори, че нашите сънародници във Великобритания, Съединените американски щати бяха лишени от правото да гласуват така, както бяха заявили своето желание. Например във Великобритания се откриха само 35 секции вместо необходимите 88 според заявленията на нашите сънародници. Също така предлагаме район „Чужбина“. Колеги, знаете сега, че нашите сънародници в чужбина, когато гласуват, не могат да гласуват преференциално за кандидатски листи. Този порок трябва да бъде преодолян, защото избирателят има право да посочи своите предпочитания за представителство в Народното събрание и да има по-тясна връзка. Когато говорим за сигурност на вота, има две неща, които трябва да направим – да осигурим независим одит на машините преди покупката и преди произвеждането на всеки избор. Одитът не трябва да бъде оставен само в ръцете на администрацията, трябва да се даде възможност да се включат и различни неправителствени организации, политическите представители на политическия спектър, така че нашите съграждани да бъдат сигурни, че машините не са черна кутия, а реално осигурява техния вот. Видеонаблюдението. Заснемането и излъчването в реално време на броенето на бюлетините и съставянето на протоколите е битка, която „Демократична България“ води месеци наред. В интерес на всички е да уредим това законодателно, така че да повишим доверието в избирателния процес. Също така предлагаме поредица от изменения, които да активизират, да дадат повече възможност за гласуване на нашите сънародници. Първото е да дадем възможност да заявяват желание да гласуват по настоящ адрес по електронен път без квалифициран електронен подпис. Да, сега има такава възможност на Държавна агенция „Електронно управление“, обаче, първо, то не включва всички общини и, второ, изисква квалифициран електронен подпис. Както стана ясно, много малка част от съгражданите притежават този подпис. Затова ние трябва да разширим тази възможност. Предлагаме и други варианти и предложения за електронизиране на процеса, мисля че това не изненадва никого. И последните две неща. Трябва да решим проблема с обжалванията. Делата, които води „Демократична България“, показаха абсурдното решение в моментния текст на Изборния кодекс. Трябва да гарантираме да имаме реален, влязъл в сила съдебен акт до изборния ден. Като заключение и не на последно място, разбира се, крайно време е да въведем професионална ЦИК – без партийни квоти, и в този смисъл е и нашето предложение. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Измененията и допълненията, които са предложени от народните представители от парламентарната група на „Има такъв народ“, имат за основна цел, на първо място, да осигурят произвеждането на честни, прозрачни и демократични избори, които да гарантират правото на глас на всеки един български гражданин независимо къде се намира. Затова на първо място със Законопроекта предлагаме разпоредбите, свързани с разкриването на секции извън страната, действащи в периода от 2014 г. до 26 май 2016 г., да намерят своето систематично място в Изборния кодекс и по този начин да се даде възможност на всички български граждани извън страната да упражнят правото си на вот. Приетото законодателно решение през 2016 г. и ограничаване на избирателните секции до 35 в държавите, които не са членки на Европейския съюз, показва едно недалновидно законодателно решение. Защото още когато е приемано това решение, са давани примери за това как в САЩ на изборите през 2014 г. броят на избирателните секции е бил 42, а във Великобритания – 41. Тогава това решение е било прието като балансирано решение. Виждате днес на изборите на 4 април за какво балансирано решение става дума! Предлагаме като извинение към българските граждани, които живеят извън страната, като извинение към политиката, която са водили управляващите мнозинства в предходните парламенти, заявленията, които бяха подадени – около 88 хиляди, на изборите на 4 април 2016 г., да се ползват при образуването на избирателни секции на първите избори след влизането в сила на Изборния кодекс. По този начин ние няма да караме отново тези българи да подават заявления, след като са ги били подали и никой не ги е взел предвид. Тук искам да кажа нещо друго – възпрепятстването на правото на глас, което е намерило своето място, включително в Резолюцията на Европейския парламент от 2020 г. относно правовата държава и правата на човека в България. Така че ние сме длъжни да спазваме всички тези документи. На второ място, предлагаме обособяване на 32-ри многомандатен избирателен район извън страната. Предлагаме премахване на защитата в момента от четири мандата във всеки многомандатен изборен район. Последното преброяване от 2011 г. показва, че в някои многомандатни изборни райони в страната – ще дам за пример Видин, единната норма на представителност не отговаря на единната норма на представителност в останалите изборни райони. Видин – с около 101 хиляди население към 2001 г., получава четири мандата заради защитната клауза при единна норма на представителност от 30 686 избиратели. Населението всъщност, единната норма е 33 686. Виждате, че Видин има три мандата, но няма четвърти мандат. Предлагаме, поради това че преброяването не се състоя навреме, тези разпоредби по отношение на защитната клауза от четири мандата и обособяването на изборни район в чужбина да влязат в сила след оповестяването на окончателните резултати от преброяването, което ще се извърши в края на годината – през 2021 г. Смятаме, че трябва да е ясна истинската картина за населението в страната и смятаме, че трябва да се извърши ново райониране, за да може тежестта на мандата на всеки един народен представител да бъде приблизително равна. Предлагаме прекратяване на мандата на Централната избирателна комисия. Смятаме, че Централната избирателна комисия не се справи с възложената ѝ задача. Тя допусна много грешки – от самото насрочване на изборите до обявяването на изборните резултати. Всички си спомняте стартирането на Централната избирателна комисия с незаконосъобразното решение за наименованията на коалициите, през заличаването на партии от коалиции, до обявяването на избраните народни представители и пропускане на имена на народни представители, избрани в два изборни района. Предложението, което правим, е изцяло съобразено с Международните стандарти, включително в предварителните заключения на ОССЕ за изборите на 4 април 2021 г. има остри критики по отношение на политизирането на Централната избирателна комисия и притеснения относно нейната работа. Предложението, което правим, е Централната избирателна комисия да се назначава след публични консултации и публична процедура, определена от Президента на Републиката, въз основа на мотивирани предложения на парламентарно представените партии. Искам тук да обърна внимание, че и в момента президентът назначава Централната избирателна комисия извън нейното ръководство. Смятаме, че това не е добър подход и смятаме, че наистина трябва да се върви към една професионална малка Централна избирателна комисия. Затова предлагаме и намаляване на нейния брой до 15 членове. В момента Централната избирателна комисия се състои от 20 членове. В предния си мандат стигна до 23. Предлагаме също така отпадане на квотата за членовете от Европейския парламент. Смятаме, че това не е добро решение. Това решение беше взето през 2009 г. заради участието вече на ГЕРБ във властта. Смятаме обаче, че представителството, което трябва да се използва, е това, което е в Народното събрание. Благодарение на това представителство с участие на членове от Европейския парламент, в момента в Централната избирателна комисия има членове от „България без цензура“, има членове от „Реформаторски блок“, има членове от ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ, а в същото време няма членове от новите формации, които са в Народното събрание. Смятаме, че това не може да продължава по този начин, още повече че ако за критерии се използват изборите за Европейския парламент, тогава защо при формирането на районните избирателни комисии и секционните избирателни комисии не се използва критерият – участие на силна местна коалиция, която има представител в Общинския съвет, но не е представена на национално ниво. Във връзка с казуса, който възниква относно видеоизлъчването и непроизнасянето на Върховния административен съд в срока до изборите, предлагаме решенията на Централната избирателна комисия извън тези, които изрично са посочени в чл. 58, да подлежат на обжалване също в сроковете на Изборния кодекс, тоест в кратките тридневни срокове, за да може ВАС да се произнася до произвеждането на изборите. Разбирате, че след произвеждането на изборите това вече е безсмислено. Предлагаме също така в изборните помещения да присъства само един човек – представител на партията или застъпник на кандидатската листа от съответната партия, за да няма струпване на много хора в изборното помещение. А по отношение на предизборната кампания предлагаме партиите и коалициите, които са регистрирали кандидатски листи във всички многомандатни изборни райони, да имат право на равно участие в БНТ и БНР. На следващо място, предлагаме въвеждане на машинното гласуване както в страната, така и извън страната. Недопустимо е според нас българските граждани извън страната да са поставени пред различни условия за гласуване от тези, в които са поставени българските граждани в страната. В чужбина – предполагам знаете всички, не се гласува с преференция, не се гласува машинно и не се гласува за независими кандидати, включително не се гласува за кандидатски листи, а само за партии и коалиции. Предлагаме хартиеното гласуване да остане само за малките секции, плавателните съдове и специализираните заведения. Това, което също предлагаме – за да няма притеснения при евентуален проблем с машинното гласуване, е да има резерв във всяка секция до 50 на сто от избирателите в съответната секция, да има хартиени бюлетини, тъй като е възможно да има непредвидени обстоятелства – възможно е някой от избирателите да не може да упражни своя вот с машинно гласуване. Затова ние предвиждаме избирателят да представя декларация, че не може да гласува с машина и декларация, че той не е гласувал и няма да гласува на друго място. Резултатите от изборите на 4 април показаха, че около 23% от гласувалите избиратели са гласували с машина. Показа също така, че броят на недействителните гласове спрямо недействителните гласове на изборите през 2017 г. е намалял почти наполовина. При машинното гласуване всички знаете, че субективизмът ще бъде преодолян, ще се премахнат съмненията за манипулиране на вота, включително за купуване на гласове, ще отпадне съмнението за човешка намеса, ще се минимизира допускането на грешки, ще се обезсили купуването на гласове на цели секционни избирателни комисии. Правомощията на секционните избирателни комисии ще се ограничат само до организиране на изборния процес в изборния ден... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Изтече ли?

Добре. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ предлага промени в изборните правила, които да осигурят честен, прозрачен, свободен изборен процес и възможност на българските граждани, независимо в коя част на света се намират, да упражнят правото си на глас. Промените, които предлагаме, преследват три основни цели. Първата е възможност на нашите сънародници зад граница да гласуват – става дума за два милиона българи, два и повече – и няколкостотин хиляди българи, които живеят зад граница, които са най-големият инвеститор в България. Със своята подкрепа за семействата си в България те дават около 2 млрд. лв. от брутния вътрешен продукт, което означава, че освен да се интересуваме от инвестициите, които предоставят, би следвало да се погрижим и за тяхната възможност да упражнят правото си на глас. На последните избори 180 хиляди българи, които живеят зад граница, упражниха правото си на глас въпреки ограничителните правила и това е своеобразен рекорд. По отношение на българите в Западна Европа и в Америка това е удвояване на броя на гласувалите в сравнение с най-високото ниво през 2014 г. Бяха образувани 465 секции – за първи път толкова много, а заявленията, които българите подадоха за създаване на секции, са 550. Реално секции не бяха образувани заради рестрикциите, които Изборният кодекс предвижда за упражняване вота на българите зад граница. В крайна сметка хората висяха по опашки с часове през целия ден и накрая не успяха да упражнят правото си на глас. Само искам да посоча, че в Германия гласуваха 35 хиляди българи, което е почти толкова, колкото гласуваха в един от избирателните райони, този във Видин – 40 хиляди. Ние сме длъжни да направим промени в Изборния кодекс така, че българите зад граница да могат да упражнят правото си на глас. Втората цел, която промените, които предлагаме, постигат, е осигуряването на честен вот, без манипулации и без кражба на гласове, без подправени протоколи. И третата цел е за изчистване на мъртвите души от списъците посредством активна регистрация. По отношение на първата цел. Предлагаме създаването на избирателен район в чужбина, чийто брой мандати да се определя от броя на гласувалите на последните избори български граждани. Така изборният район в чужбина ще има между 10 и 12 мандата в зависимост от това как бъдат изчислени и гласувалите в България български граждани. Но смятам, че е справедливо поне 10-мандатен изборен район за нашите сънародници зад граница. Предлагаме също така облекчаване на възможността да се създават секции, автоматично създаване на секции там, където вече е имало, без подаване на заявления и са гласували повече от 100 души, образуване на секции с 20 заявления, образуване на секции по преценка на дипломатическите и консулските представителства. Искам само да подчертая, че това не са нови предложения. Предлагала съм и са били част от българското законодателство тези предложения, а също така и подадох жалба в Конституционния съд, когато Народното събрание ограничи броя на секциите в страните извън Европейския съюз – в момента това се отнася за Великобритания – на 35. От „Изправи се! Мутри вън!“ настояваме за въвеждане на електронно гласуване чрез предоставяне на безплатен електронен подпис, тъй като процедурата по създаване на електронна идентификация беше саботирана от изпълнителната власт, а и от народното представителство. От 2014 г. в Изборния кодекс фигурира задължението да бъде осигурено електронно гласуване и това до момента не се е случило. Ако бъде отхвърлено това наше предложение, ще подкрепим предложението за пощенско гласуване, което да бъде въведено незабавно. Настояваме също така най-накрая да бъде осъществена активна регистрация чрез използване за базови списъци на гласувалите българи на последните парламентарни избори – изборите на 4 април, като предлагаме да се даде възможност на тези, които не са упражнили правото си на глас, да се регистрират активно преди започването на предизборната кампания, а за онези български граждани, които не са спазили двете изисквания, в самия изборен ден по постоянен адрес да могат да упражнят правото си на глас. Това, което е по-различно в базовите предложения, които правим, от предложенията на по-голямата част от парламентарните групи, е, че ние настояваме тези промени да бъдат въведени сега, веднага, без отлагане. Никога няма да бъдем напълно готови за създаването на МИР в чужбина. Никога няма да бъдем напълно готови за активна регистрация. Никога няма да бъдем напълно готови за машинно гласуване – изцяло машинно гласуване. Просто трябва да го направим сега и веднага за следващите парламентарни избори, независимо кога ще бъдат проведени те. Настояваме също така, с цел осуетяване на кражбите на гласове и на манипулациите в хартиените протоколи, да бъде въведено изцяло машинно гласуване за всички български граждани, независимо в страната или в чужбина. Проведените на 4 април избори показаха, че българите са готови за машинно гласуване – те гласуваха бързо, свободно и без проблеми с машините на проведения на 4 април парламентарен вот. Настояваме за намаляване на прага на преференцията за парламентарни и за местни избори от 7 на 5%. По този начин режимът на преференциите ще бъде уеднаквен за всички видове избори. Оказа се също така, че българите искат да гласуват преференциално и една огромна част от тях го направиха. Нека преференциите да могат да сработят в по-голяма част от случаите. Поели сме ангажимент към кметовете на малките населени места и с нашия Изборен кодекс внасяме възможност да бъдат избираеми кметовете на малките населени места с население над 100 души. Обещахме го и го правим. Всъщност с Изборния кодекс от 2014 г., който беше изготвен и с моето активно участие, такава възможност съществуваше – хората си избираха кметовете на малките населени места. Сега им ги назначават общинските кметове и това прави връзката с най-близкия представител на властта за хората в малките населени места изключително трудна. Освен това те се използват за натиск върху избирателите и за натиск върху всички неудобни на властта български граждани. Предлагаме да има обжалваемост на всички решения на Централната избирателна комисия. Бяхме свидетели на произвол, осъществяван от нея – предлагаме това повече да не се случва. Предлагаме въвеждането на видеонаблюдение и възможност за онлайн излъчване на броенето на секционните бюлетини от застъпници, наблюдатели и кандидати за изборни позиции. Осигуряваме този път чрез изрична законова норма възможност на наблюдатели и застъпници да присъстват на предаването на секционните протоколи в районните избирателни комисии. Срамният случай от „Арена Армеец“ не трябва повече да се случва, когато на тъмно, без възможност за наблюдатели, по решение на мнозинството в РИК не беше осигурен достъп на застъпници, наблюдатели и кандидати за народни представители до предаването на бюлетините. Трябва да има прозрачност, публичност и пълен контрол за начина, по който се приемат секционните избирателни протоколи, и за начина, по който те се вкарват окончателно в информационната система. Надяваме се, освен в Централната избирателна комисия, която се провали, която е позор за начина, по който организира тези избори (реплика от ГЕРБ-СДС: „Времето!“), да бъдат направени и съответни промени в „Информационно обслужване“, тъй като политически ангажирани лица с властта, загубили доверие, не е редно да оглавяват този орган.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колеги, през 2015 г. имаше референдум за електронното гласуване. Тогава 2 милиона българи, близо 2 милиона българи го подкрепиха и изразиха своя вот да могат да гласуват през интернет. Народното събрание, с много големи усилия тогава на Инициативния комитет „Гласувай без граници“, успя да приеме в Преходните и заключителните разпоредби на Изборния кодекс възможността да се гласува електронно. Тогава с колегите положихме много усилия да убедим мнозинството от депутатите, включително част от тях са тук, сред Вас, и това беше през 2016 г., колеги – преди пет години! Преди пет години ние имахме техническата възможност да направим електронно гласуване, да могат българските граждани да гласуват електронно – да направим този жест и онова, което дължим към българите в чужбина. Но това не се случи. (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) Не се случи, господин Хамид, както подвиквате, защото опраскахте електронното гласуване. Опраскахте го по начина, по който опраскахте всичко хубаво, което можеше да се случи в тази страна. Какво се случи през 2019-а? Първо, през 2018 г. Европейският парламент много ясно даде възможност да се гласува електронно на европейските избори за Европейски парламент. Година по-късно по разпореждане на господин Борисов електронното гласуване бе отменено, след като самата ЦИК отказа да направи каквото и да е в посока на неговата реализация. За съжаление, и към днешна дата – пет години по-късно, ние все още нямаме електронно гласуване, въпреки че технологично сме готови. Същият господин Борисов днес се включи, колеги, с един лайф от Банкя и каза, че само той е опитен и той можел да направи електронно гласуване – това е от тази сутрин, трябва да сте го гледали. И господин Борисов пак излъга, защото той от 2011 г. все прави електронно гласуване и електронно гласуване в България продължава да няма, колеги. За сметка на това, колеги, от три години в „Да, България“ гласуваме електронно, без да сме дали една стотинка, докато Вие изхарчихте 2 млрд. лв. за електронното гласуване и за електронното управление. Три години гласуваме електронно. Предложихме да подарим на държавата системата за електронно гласуване – държавата ни отказа. Сега, колеги, предлагаме, и се надяваме тази грешка да бъде поправена, Вие като законотворци да си свършите работата и да подкрепите Законопроекта, който предлагаме, за електронно гласуване. Той е с отворен код, тоест дава възможност всички притеснения, които имат партиите, от контролиран вот, от възможност за вземане на много SIM карти, използването им в недобри практики – всичко това да може да се провери, да може да се направи независим одит на самата система, да можете Вие или Ваши неправителствени организации да наемете компютърни експерти или учени и експерти по киберсигурност, които да направят независим одит на самата система. Предвидено е това нещо в Закона. Предвиждаме да може да се гласува седем дни, като самото гласуване приключва три дни преди самия изборен ден. Това е много ключово, защото дава сигурност на процеса и дава спокойствие на всички институции по веригата. Много е важно, че важи единствено последният упражнен глас. Тоест масовата практика на корпоративен вот, която се случва в момента, много лесно може да бъде заобиколена, когато дадем пример – 100 работника в едно предприятие, взимат им се личните карти, някой гласува с тях, но работникът, когато се прибере вечерта, колеги, може да гласува отново със собствената лична карта и да упражни реалния си вот, а не този, който работодателят му е наложил. Електронното гласуване не е панацея за всички изборни проблеми, които ние имаме в момента, но то като минимум ще игнорира възможността депутати да се разхождат с чували с бюлетини в Централната избирателна комисия. Електронното гласуване ще намали възможността за корпоративен и купен вот, защото, колеги, Вие не знаете, когато в определен МИР искате да упражните определено количество гласове, не знаете колко от тях ще дойдат електронно. Така че Ви предлагаме да подкрепите нашия законопроект. Той е направен по всички добри практики. В естонската система, от която основно ние сме копирали самата технология на работа, това нещо, колеги, вече работи близо 15 години – 15 години, в които ние в България си обясняваме, че електронно гласуване не може да има, че е опасно, че не е добре да се упражнява. Колеги, между другото, в любимата на Вас Путинова Русия също вече има електронно гласуване през интернет. (Реплика от народния представител Тома Биков: „Затова има 70%!“ Смях.) И още един много важен аргумент за електронното гласуване, колеги. Надяваме се да срещнем подкрепа във Ваше лице и се надяваме този път да изплатим този наш дълг към българите в чужбина, защото там е много трудно да се гласува, понякога се пътува до секциите по 250 км. Благодарим Ви и се надяваме на Вашата подкрепа. (Ръкопляскания от ИТН и ИСМВ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми български граждани! Със Законопроекта, който парламентарната група на ГЕРБ-СДС предлага, се предвижда промяна на изборната система от пропорционална към мажоритарна система при избори за народни представители и за Велико народно събрание. Предвиждаме изборите в Република България да се произвеждат по мажоритарна изборна система с регистрирани в едномандатни изборни райони с приблизително еднакъв брой население според актуализираните данни от Националния статистически институт. Исторически погледнато, мажоритарната изборна система е по-старата избирателна система. В повечето страни с мажоритарна избирателна система изборите са едномандатни, избира се само един от кандидатите в един избирателен район. Тази система се предлага предимно в едномандатни райони. Държавната територия е разделена на избирателни райони, в повечето случаи равни по население, във всеки от които се избира по един представител. При мажоритарната система с абсолютно мнозинство избраният кандидат трябва да получи повече от половината от всички действителни гласове, за да бъде избран. При мажоритарния избор с два тура, ако на първото гласуване никой от кандидатите не е получил абсолютно мнозинство, се провежда втори тур, по който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур. Предлаганите промени целят да се реализира възможността участниците в изборите да издигат личности за кандидати, които притежават високи професионални и нравствени качества и са приемливи за обществото. Предимството на мажоритарната избирателна система е нейната разбираемост, като кандидатите за народни представители са по-тясно свързани с регионалните и социалните нужди и проблеми на своите избиратели. При тази система на преден план излиза личността на кандидата за народен представител. Кандидатурата им до голяма степен се определя не от партийната идеология и принадлежност, а от личностните им качества. Именно поради това през целия мандат на изпълнение на правомощията политиците ще се стремят да запазят доверието на избирателите си. Мажоритарните системи дават възможност за по-лесно търсене на отговорност от съответните кандидати, когато провежданата от тях политика е в противоречие с интереса на избирателите им. Предвиждаме за провеждане на изборите територията на страната да се раздели на 234 едномандатни изборни района в страната с приблизително еднакъв брой население и 6 едномандатни изборни района извън страната, като наименованията, границите и номерацията на многомандатните и едномандатните изборни райони се определят от Президента на Републиката не по-късно от 56 дни преди изборния ден. Предвиждаме също така районната избирателна комисия да се състои от 13 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, предложени от парламентарно представените партии и коалиции. Всички 240 кандидати за народни представители ще могат да бъдат предлагани за регистриране само от една партия, коалиция или инициативен комитет и само в един едномандатен изборен район. Мажоритарен кандидат, издигнат от една партия, коалиция или инициативен комитет, не може да бъде включен в кандидатска листа на друга партия или коалиция, или издигнат от друг инициативен комитет. Един от основните акценти на мажоритарната система е районирането на страната на 234 едномандатни изборни района. Със Законопроекта се предлага в едномесечен срок преди произвеждането на първите избори за народни представители по мажоритарната изборна система българските граждани, живеещи извън Република България, да могат да подават заявления за активна регистрация за гласуване извън страната. То ще се осъществява чрез интернет страницата на Централната избирателна комисия. В заявлението избирателят ще вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница настоящ адрес, адрес на пребиваване в съответната държава и мястото извън страната, в което желае да гласува и да бъде вписан в избирателния списък. Условията и редът за извършване на активната регистрация ще бъдат определени от Централната избирателна комисия. Смятаме, че основното предимство на мажоритарната система е, че тя би помогнала за повишаване доверието в дейността на Народното събрание. При нея ще се реализира правото на суверена да избира пряко народни представители. И не на последно място, смятаме, че това е желанието на 2,5 милиона български граждани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дебатът за изборното законодателство винаги е много дълъг, много напрегнат, всеки има различни идеи. Ние имахме възможността да водим този дебат и в предишното Народно събрание, да получим и доста критики, включително и от страна на партии, пък и на президента, които още преди изборите да са проведени, ни обвиниха едва ли не, че ще ги фалшифицираме. Сега виждаме, че всички тук явно сме признали резултатите от изборите, щом стоим в тази зала и дебатираме. Понеже в настоящото Народно събрание има ново парламентарно мнозинство, а ние вече сме в ситуация на опозиция, и то на конструктивна опозиция, от името на нашата парламентарна група ще Ви кажа, че ние ще участваме конструктивно в този дебат, ще се опитаме да Ви посочим къде имаме притеснения по отношение на Вашите предложения, но в края, по време на гласуването, ще подкрепим всички Ваши предложения, защото Вие сега сте хората, които трябва да решите какъв да бъде изборният процес. Ако има служебно правителство, президентът ще носи отговорност за неговата организация. Вие имате нашата подкрепа за всички Ваши предложения и оттам нататък Вие, разбира се, ще носите и отговорността за това как ще се случи изборният процес, как ще бъде приложен законът и по какъв начин ще протекат парламентарните избори, и президентските, разбира се. Затова, надявам се, дебатът да бъде наистина конструктивен. Ние ще имаме колеги, които ще се изкажат, и в крайна сметка да направим така, че изборното законодателство да бъде по-добро, отколкото в момента. Благодаря Ви.

Изказване по Законопроекта.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Моля да бъда извинен за недоразумението, но ГЕРБ свършиха твърде бързо, буквално преди да са започнали, което не позволи да успея да представя краткия законопроект, който е внесен от името на... (Реплики от народния представител Тома Биков: „Да сте си стояли в залата!“) Благодаря, господин Биков, много сте любезен. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Това, което предлага групата народни представители, с мен начело, е отмяна на един единствен член от Избирателния кодекс, а именно чл. 158 от Избирателния кодекс, който въвежда незаконосъобразна забрана за групи български граждани да вземат участие в изборния процес. Тази забрана съществува веднъж в чл. 6, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и в основните права – чл. 57, въведени в Конституцията, както и противоречи на Пакта на ООН за гражданските и политическите права в чл. 25. Става въпрос за следното нещо – в Изборния кодекс е въведена забрана за участие на военнослужещи, служители на ДАНС и магистрати. Опасенията, които бяха изказани пред Правната комисия, са изцяло голословни – видите ли, всички български военнослужещи рязко ще се втурнат да участват в изборния процес като избраници, това е в рамките на забавното и аз не считам за нужно да го коментирам, но те трябва да имат такова право. Бих искал да обърна внимание на всички, че всъщност броят на военнослужещите е под 24 хиляди, около 55 хиляди е униформеният състав на МВР. Едва ли някой от тях би кандидатствал, макар че в последните 30 години такава практика е позната. Всъщност основният проблем възниква с магистратите. Възниква притеснение, видите ли, магистратите не могат да отсъждат справедливо. Повечето от Вас не са запознати с юридическата практика в действителност как изглежда в съдебна зала. Всички магистрати имат достойнството, всеки един от тях, защото да си съдия не е същото като да си прокурор – умишлено давам такъв пример, доколкото последните главни прокурори нямат никакво юридическо достойнство, съдиите дори на най-ниско ниво имат такова, тоест те ще се отведат, ако видят дори намек за конфликт на интереси. На следващо място, участието в изборния процес е публично. 2021 г. сме в момента, което означава, че няма как страните в един процес да не знаят, че някой съдия е взел участие в изборен процес като кандидат и потенциално е налице конфликт на интереси. На последно място, въвеждането на двоен стандарт... Всъщност, извинявайте, положителен пример в това отношение е кандидатурата на съдия Нели Куцкова. Тя правораздава до ден днешен – един великолепен съдия. Беше многократно участник в изборен процес. И двоен стандарт – конкретно пример специално за ГЕРБ – съдия от Районен съд Ямбол – Атанасов, избран за депутат, понастоящем е съдия в Конституционния съд. Някак си...

Анастасов.

Анастасов ли е? Благодаря, господин Главчев. Анастасов – направих лапсус. Въпросният съдия Анастасов някак си успява да правораздава, някак си се произнася по текстове на ГЕРБ и някак си няма конфликт на интереси. Чудесен пример за двоен стандарт. Тоест магистратите трябва да могат да участват – тези от тях, които искат, да могат да бъдат избирани. И ще Ви дам една чисто практична полза. Наблюдавам работата на колегите юристи в последните няколко народни събрания и, уверявам Ви, всяко едно Народно събрание има въпиюща нужда от присъствие на практици – юристи, които си вадят хляба в съдебна зала. И доколкото ние, адвокатите, сме добре представени, относително добре в парламента, магистратите не са. А те трябва да бъдат, защото всички ние в законодателния процес имаме нужда от специфичния поглед на един магистрат, от неговите познания в съдебната зала. Това да се случи понастоящем, означава всеки един магистрат да загуби работата си. Няма причина това да се случва и трябва да дадем възможност на магистратите да вземат участие, да допринесат във всеки един парламент в нормотворческата дейност и след това да могат да се върнат обратно на работата си като магистрати, защото съдиите, конкретно и магистратите, работят в интерес на обществото. Нещо подобно правим и ние тук. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги, народни представители! Ще започна с думите на известния политолог професор Аренд Лайпхарт, който казва, че избирателната система е основен елемент на представителната демокрация. Неслучайно международните стандарти и Кодекса на добрите практики по изборни въпроси, насоките към тях и обяснителния доклад, както и всички становища на международните организации посочват, че основни елементи на изборите, като изборна система и очертаване на изборните райони, не трябва да се прави по-малко от една година преди избори. Тук искам категорично да заявя становището на парламентарната група на „Има такъв народ“, че ние сме за мажоритарна изборна система, така както пожелаха българските граждани, но не по този начин. Това, което се предлага от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ-СДС е несериозно – така изборна система не се прави, и ще Ви дам няколко примера. На първо място, в Законопроекта не е ясно коя ще е компетентната комисия, която ще регистрира инициативните комитети за изборните райони извън страната, кой ще обяви резултата, кой ще регистрира кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети. Предвидени са 31 избирателни комисии, но отговор по отношение на избирателния орган и компетентната комисия за избирателните райони извън страната липсва. Не само това, а е предвидено, че системата е с абсолютно мнозинство – два тура. Дотук добре. Но питам: след като не са изключени гласовете „не подкрепям никого“, които са действителни гласове, как ще се постигне абсолютното мнозинство на втори тур? Няма как да се постигне, колеги. На трето място е предвидено в рамките на 31 районни избирателни комисии да се образуват 234 едномандатни изборни района. Няма как – това е нонсенс, да образувате избирателни райони в районни комисии. Това предполага, че е взето от местната изборна система, където там имате многомандатни райони и едномандатните райони се образуват в рамките на многомандатните райони, но това е съвсем друга концепция. На четвърто място се предлага наименованията, границите на изборните райони да се извършва от Президента на Републиката. Много странно решение, колеги. Искам да Ви попитам: как Президентът на Републиката ще очертае границите на изборните райони? Всички знаем известния пример от 1812 г. в Масачузетс, така нареченият gerrymandering, където така очертават изборните райони, че републиканците остават малцинство. Категорично – основен елемент на изборната система е очертаването на границите на изборните райони при спазване на принципа, че тежестта на гласовете, с които е избран един народен представител в един район, трябва да е приблизително равна на тежестта на гласовете в друг изборен район. Тук в този законопроект отговор на тези въпроси също няма. Съгласно Международните стандарти е необходимо създаването на независим орган, мандатен орган, подлежащ на съдебен контрол, който да има достъп до всички статистически данни: до вътрешна, външна миграция. Въобще трябва да се преразгледа и по какъв начин ще се определят изборните райони извън страната, защото, знаете, а и не разбирам как в този законопроект се предлагат шест едномандатни изборни района извън страната. Предполагам, колеги, това го казах и на Правната комисия, сте хвърлили зарчето и то просто е паднало на цифрата шест. Не знам дали въобще разполагате с данни колко български граждани живеят извън страната? Ние си направихме труда да поискаме информация и от това, което събрахме, по данни на Евростат, по данни за българските граждани, които живеят в Турция, по данни за българските граждани в САЩ, по данни на Министерството на регионалното развитие за българските граждани с настоящ адрес в страната, броят на българските граждани извън страната възлиза на над милион и половина. Как определихте тези шест мандата за милион и половина български граждани? Там много внимателно трябва да се преразгледат критериите и да се вземат предвид като български граждани с настоящ адрес; като български граждани с подадени заявления за уседналост; като избирателна активност на предходни избори; като географски особености. Едно от основните изисквания и един основен международен стандарт е отклонението в изборните райони да не надвишава 15 на сто. Такова нещо в Законопроекта също не откриваме. На следващо място е предвидено президентът да определя и многомандатните изборни райони. Искам да Ви попитам: какви многомандатни изборни райони има в мажоритарна изборна система? Това явно отново е останало от една смесена система, която сте я ползвали като основа. На следващо място, колега от Правната комисия зададе въпрос: какво става с депутат, избран за министър? Отговор не последва. В Законопроекта това, което се предлага, е мандатът на народния представител да бъде прекратяван, но има конституционен текст и чл. 68, ал. 2 на Конституцията е категоричен, че имаме прекъсване на пълномощията на народния представител, тоест, ако отидем на частичен избор и народният представител бъде избран, който да замества министъра и след това, имаме пример в предния парламент – двама министри на правосъдието си отидоха. Какво става с тях? Кой избор е по-важен и е с първостепенно значение, когато и двамата са минали на пряк избор? Първият, вторият – отговор няма. Абсолютно категорично противоконституционно решение. Така че, колеги, когато се правят промени в изборна система е необходимо време, необходимо е да се познава системата, необходимо е специалистите да дадат своето становище, а не изборната система да се пише за една нощ. И тук искам да напомня едни думи на един френски критик Емил Фаге, който още 1900 г. казва, че: „Трябва голямо внимание, за да превърнете стария корен в крехко стръкче“, тоест основно, съществено значение за законодателя е благоразумието при писането на законите. Тук виждаме абсолютно неблагоразумно направена изборна система, непознаване на международните стандарти и непознаване на изборната система и мажоритарната система като цяло. По отношение на предложението за създаването на изборните регистри. Искам да кажа, че наистина е необходим пълен одит на избирателните списъци, но това също трябва да стане след внимателно обсъждане. Този въпрос е поставен още от 2014 г., но този модел, който в момента ни се предлага, със започване на списъците с българските граждани, които са гласували на избори, не смятам, че ще даде нужния резултат. Защото основна критика отново на всички международни организации, включително и в предварителните констатации на изборите на 4 април, е, отново за дописването в изборния ден в избирателните списъци. По този начин направени избирателните списъци с използване на българските граждани, гласували на изборите, това дописване ще е още по голямо. Така че тук основен принцип е изборните регистри да са постоянни, те да се преразглеждат ежегодно, да има съдебен контрол, дописванията да са ограничени, но отново трябва много задълбочено и сериозно законодателно решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Рупчева, изслушах с голямо внимание и уважение Вашите цитати, Вашето изложение. Останах с впечатление, че през 2017 г. ние от ГЕРБ сме искали мажоритарната система и ние сме направили референдума?! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Два милиона и половина български граждани искаха тази мажоритарна система. Господин Йорданов искаше още за една вечер да се внесе и да се разглежда в пленарната зала – да се въведе тази мажоритарна система. Да, ние сме направили предложение тогава и сега пак го правим с призив да ни подкрепите, защото привидно се криете, че нямало райониране, че ние сме дали районирането на президента да го прави. Обаче ние понеже също четем, макар че някои се опитват да кажат, че не четем толкова много, намерихме в сайта на „Шоуто на Слави“ Вашето райониране. Ето го, колеги. (Показва лист с районирането.) Имате готово райониране и не виждам къде е проблемът? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) И ние на второ четене ще го входираме също, защото трябва да знае българският народ кой бяга от отговорност? Кой влиза в политиката, за да лъже, само и само да седне на депутатските банки. Ние от ГЕРБ внесохме мажоритарния вот и Вие знаете, че на първо четене е само философията на Закона. Имаме достатъчно време да приложим това Ваше райониране и наистина да окомплектоваме гласуването мажоритарно, така както е по всички правила. Вие ще ни кажете кой го е правил това райониране, за да знаем авторите му. Аз знам кои са и ги уважавам. Ето, господин Нанков ще ни каже, защото и той е в течение. Аз уважавам хората, които са направили това и Ви вярвам, и ние Ви повярвахме през 2017 г. Не знам от какво се страхувате?

Защо не сте го премислили по-рано?

Ние ще го внесем и ще продължаваме да настояваме за Вашето предложение.

Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател! Госпожо Митева, първо, изключително много Ви уважавам и като професионалист, и като експерт и Ви благодаря за изложението. По отношение на това, което казахте, че не сте се отказали от въвеждането на мажоритарната избирателна система, защото сте нямали време и защото закони не трябва да се пишат за една нощ. Принципно, да, права сте – така е! Трябва да бъдат много добре обмислени и подложени на широка обществена дискусия. Но референдумът на господин Слави Трифонов бе проведен в края на 2016 г. и основният мотив за създаването на партията „Има такъв народ“ бе изтъкван именно – да се уважи ролята на суверена. Ето сега сте в парламента, гласува Ви се доверие, отреди Ви се второ място и от Вас се иска да носите отговорност с ясна програма и визия за управление, каквато ние още не сме видели. Но нека да се върна към Вашето изложение. Имахте над четири години да подготвите един законопроект, който веднага след като народът Ви гласува доверие и Вашите избиратели да внесете в парламента (ръкопляскания от ГЕРБ СДС), а Вие внасяте ЗИД, в който няма и ред от въвеждането на мажоритарна избирателна система. И нека да припомня думи на господин Йорданов в предаването на „Шоуто на Слави“ от 18 февруари 2019 г., озаглавено „Защо управляващите се страхуват от мажоритарния вот?“ Защо Вас Ви е страх от мажоритарния вот? Защо не внесохте промени в Изборния кодекс, свързани с мажоритарния вот, а се оправдавате с липса на време и липса на мнозинство? Имате и двете, но обещания (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) не работят, трябват действия и отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател, за обективното водене. Уважаема госпожо Митева, аз също с внимание изслушах и уважавам патоса, с който представихте своя законопроект, но ми направи впечатление едно противоречие. По едни препоръки на Венецианската комисия взимате отношение и ги уважавате – че не бива изборното законодателство да се променя в последния момент, но по други – не. По отношение на мажоритарния вот казвате: „не бива в последния момент“, но по други изключително важни теми от Изборния кодекс, като например начина, по който ще се гласува, не Ви прави впечатление, че отново времето е достатъчно кратко. Второ, когато говорим за мажоритарния вот, трябва да си спомним, че наистина това е много старо предложение, за което днес казвате: „не може да се направи за един ден!“ Но в изказвания Вашият лидер Станислав Трифонов само от преди няколко месеца или година каза, че може да се направи от днес за утре! И какво се промени? Вашият предполитически период и шоуто, преляло се постепенно в партия днес, промени мнението си многократно. Промени го в посока, която измени на основното политическо послание, с което Вашата партия се намира в този парламент. Онова, с което Вие дойдохте на крилете на промяната, беше именно мажоритарния вот. Мажоритарен вот, за който смея да твърдя, че Вие имахте дори повече от четири години да се подготвите. Днес говорите за дефекти, които някои мажоритарни избирателни системи дават, но не забравяйте, че тези мажоритарни избирателни системи са в един тур – първо. Второ, утвърдени демокрации, които произвеждат мажоритарни избори, прерайонират на всеки 10 години, именно за да не се отчетат дефектите, за които и Вие самата споменахте. И това са аксиоматични вече в политическата наука теории и движения, които можехте да заимствате тогава, когато изготвяхте Вашия законопроект, но Вие дори и това нямате готово. В момента от тази трибуна се опитвате да направите внушението, че едва ли не мажоритарна избирателна система е приумица на ГЕРБ.

Едва ли не тези, които са обещали мажоритарния вот, но не той е Ваш.

Свършвам, госпожо Председател. Обещанията на политическите партии са крилете, на които те идват, но и си отиват също така. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги народни представители! По отношение на международните стандарти, ясно в тях, ако сте ги чели, се казва точно кои елементи на изборите не могат да се променят една година. Те не се прилагат абсолютно за всичко, свързано с изборния процес. Да, това са – изборната система, това е очертаването на границите на изборните райони, защото те са същността и сърцевината на целия изборен процес. От тях зависи как ще се разпределят гласовете, от тях зависи какво ще е политическото съотношение в страната и кой ще управлява. Затова там има категорично становище на всички международни организации. Не само това – изрично е записано и се препоръчва в много конституции дори на други държави, при промяна на такива основни елементи и високо мнозинство. Тоест, например в Унгария и Словения има дори две трети квалифицирано мнозинство за промяна на тези елементи. Не само това – категорично изискване е промяна на изборните системи да не се прилага за предстоящи парламентарни избори. Тоест винаги през един избор. Така че заявих от името на нашата парламентарна група – ние на популизъм няма да се поддаваме. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Много Ви моля, за тишина! По отношение на изборната система искам да обърна внимание, че след референдума през 2016 г. ГЕРБ се опита да внесе две решения в Народното събрание, които незнайно защо отпаднаха от дневния ред на парламента и на Правната комисия. Не само това, тя внесе и Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, който незнайно защо отново не се разгледа. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Две хиляди и седемнадесета година – да, в началото на мандата беше внесен, но с пълното съзнание, че няма да се приеме. Тоест този популизъм не на нас, госпожо Караянчева, защото Вие внесохте и изборен район извън страната. Вие самите гласувахте срещу Вашето предложение да бъде отхвърлено в пленарна зала и подкрепихте предложението на ДПС и БСП. Има стенограми и има гласуване. Така че това, което ще направим ние, е в Преходните разпоредби на така предложения наш законопроект, ако се приеме, ще запишем категорично, че пропорционалната изборна система за народни представители ще се прилага до следващите редовни парламентарни избори. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) По този начин искаме да поставим началото на започване на изработване на нов вид изборна система. Ние ще предложим мажоритарната изборна система, така както тя е приета. (Ръкопляскания от ИТН.) Благодаря Ви.

Исках по предишното изказване.

Ще говоря пределно, как да кажа, простичко, за да ме разберете от средната част на залата. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Казвам: простото говорене е разбираемо. Нали така? Да, ние инициирахме референдум за промяна на избирателната система. Да, той беше успешен. Да, огромна част от тази зала, от тук присъстващите, му разказаха играта в парламента, правейки се на луди, че не се е случил и играейки си с 12 хиляди измислени гласа, включително тези 10 тук, отсреща. Да, ние създадохме партия „Има такъв народ“ с цел въвеждане на мажоритарна избирателна система в два тура, намаляване на партийната субсидия на един лев (ръкопляскания от ИТН), електронно гласуване, задължително гласуване. Искаме да питаме хората за намаляване на депутатите на 120, защото тези 240, сред които седим, е жалка история. Искаме хората да избират полицейските началници пряко. За някои от нещата трябва да ги попитаме, защото благодарение на онова нещо, което беше Ваш президент, тези неща отидоха в Конституционния съд и той тогава ги спря. Сега имаме избори, които минаха. Знаете какво е съотношението, знаете, че преди изборите казахме, че ние с партии от статуквото коалиции няма да правим. Знаете колко са гласовете на тези, които не са от партиите на статуквото. Знаете колко са нашите гласове. Знаете как „Да, България“ и „Мутри вън!“, хайде „Мутри вън!“ пò може да ни подкрепят, но за „Да, България“ знаете, че са „против“ мажоритарна избирателна система в два тура. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Спокойно ще Ви обясня, кротичко ще Ви обясня и лесничко. Какво следва оттук нататък пред нас? Има два варианта и Вие сте безкрайно наясно с тях, какъвто и цирк да играете. Или този парламент отива на предсрочни избори, или ще има дълъг живот – някакъв живот. Вероятността да има предсрочни избори е огромна. (Реплики.) Огромна е! Подходът какъв би могъл да бъде от наша страна? Да вкараме Закон за мажоритарни избори, който всички – и Вие знаете, че има нужда от обсъждане и трябва поне една година, защото това райониране, което го показахте, го правихме преди четири години. То вече не е актуално, и то обективно не е актуално – нито има преброяване на населението, никой няма да знае колко българи живеят по съответните области, включително колко живеят в чужбина, в кои страни и каква е концентрацията им. Така че за това няма ненормален човек предполагам, който да мисли, че това нещо може да бъде направено наведнъж и че не трябва да мине преброяването. Значи, каква е хипотезата?! Ако има предсрочни избори и се отиде на тях по Вашия ненормален Изборен кодекс...

Да, ама спечелихте!

Да, ние спечелихме второ място. Да истината е, че имаше и фалшификации, имаше страх, имаше и натиск. Истината е, че не сме минали през честни избори. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Оставете ме да си довърша мисълта. От наша гледна точка, ако се отиде на предсрочни избори, трябва да има поправен Изборен кодекс. Този, който в момента действа, трябва да бъде поправен, така че да бъде максимално честен. Ако този парламент има дълъг живот, тогава говорим спокойно за промяна на избирателната система, но никой не знае кое от двете ще се случи. Затова ние искаме в този Изборен кодекс, който предлагаме, накрая да се запише, че следващите редовни парламентарни избори ще бъдат мажоритарни, за да може това нещо да се изработи. Но, ако се стигне до предсрочни, което, както знаете, е много вероятно, ние не можем да си позволим да работим по този смотан, некадърен и вреден Изборен кодекс, който в момента имаме, така че подхождаме практично. Разбирам, че за Вас е по-добре година и половина да обсъждаме мажоритарна избирателна система, да има някакво правителство и Вие да си кльоцате тук, в парламента. Ние нямаме желание да Ви даваме това време. (Шум и реплики.) Ако се стигне до предсрочни избори (ръкопляскания от ИТН), ако се стигне до предсрочни избори, те трябва да бъдат максимално честни. Така че тези глупости за отказ от мажоритарната избирателна система, и то точно от Вас, които, както Ива много добре Ви напомни какъв цирк сте правили в предните парламенти, вкарвайки и изкарвайки, правете го, но няма нужда. Стана ли ясничко сега, каква ни е позицията? Ако има предсрочни избори, трябва да има нов Изборен кодекс и ние трябва да сме готови за това. Ако няма, в този въвеждаме, че следващите ще бъдат мажоритарни и работим докато живее този парламент, за да го направим. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Йорданов, бяхте изключително ясен и точен в изказването си. Ние разбрахме всичко – разбрахме, че сте лъгали през цялото време. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Сега искам да ми кажете: кога точно очаквате да има редовни парламентарни избори? Защото аз ще Ви припомня, че последните редовни парламентарни избори преди последните бяха през 2009 г., следващите бяха през 2021 г. До 2030 – 2040 г. дали ще има редовни парламентарни избори, та да въведете Вашата мажоритарна система (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) и дотогава ли ще карате на тази струна – с мажоритарните избори?! Вие трябва да разберете и нещо друго – правителство не се прави, за да се радваме тук ние, а за да има кой да управлява държавата в тежка ситуация. За това се прави правителство, ако не сте разбрали! Не се прави ни за наш кеф, ни за Ваш! Прави се заради българите, които са Ви гласували отговорност по този въпрос. Днес или утре ще получите мандата най-вероятно – трябва да си направите правителство и да си изпълните ангажиментите, които сте поели пред хората. Иначе ще се окаже, че сте лъгали. А тези, които лъжат, много добре знаете как ги наричат хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Дончева. Уважаема госпожо Дончева, уважаеми дами и господа народни представители и всички онези, които са научени в последната една година, докато са формирани, да им се говори просто! С доста неприятно чувство излизам днес на трибуната, защото аз също бях представител на инициативен комитет, който събра над 4600 подписа в подкрепа на идеята да има мажоритарно гласуване, 1 лв. субсидия. Давам си сметка днес, че независимо от подбудите, които сме имали в онзи момент, онези, които инициираха първия референдум по тази тема, не са имали достатъчно почтени намерения и ще Ви обясня защо. Защото имахте достатъчно време точно толкова прецизно и обстойно, както подготвихте промените в Изборния кодекс, които ни внесохте днес, да подготвите закон за мажоритарен избор. Достатъчно време, при това с ясното съзнание на хора, които са дошли да влязат във властта. Ако наистина искахте това, можехте да го направихте. Изключително ми е интересно защо трябва да подлагаме днес на дебат въпроса „трябва ли да има или не мажоритарно гласуване?“, при условие че по този въпрос са се произнесли българските граждани и ние трябва да имаме уважение към това, което те са поискали. Процедурата обаче е ясна – когато не стигнат гласовете, се внася законопроект и се разглежда от Народното събрание. В това Народно събрание предполагам, че не влизат само готови продукти. Всеки законопроект, който има грешки и недостатъци...

...може да бъде преработен и доработен, ако за това, разбира се, има воля и мнозинство. Приключвам! Волята и мнозинството трябва да е на всички нас, които сме тук. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което аз разбрах от изказването на господин Йорданов освен, разбира се, цинизмът и обидите, които не отиват на един народен представител, защото ние не сме в шоу. Ние сме в Народното събрание и хората са ни изпратили и гласували доверие, за да можем да приемаме закони, които да подобряват тяхното благосъстояние. Това, което аз разбрах от Вашето изказване, какво Вие не можете да направите и всъщност само едни голи оправдания. Имахте цялото време на разположение, за да може да уважите волята на суверена, който Ви е дал доверие по време на проведения референдум. Днес или утре ще получите мандата. Вие, трябва да носите отговорност, за това сте тук. Лесно е да се пише сценарий, лесно е да се критикува, но много трудно е да се носи отговорност и Вие трябва да я поемете, защото така Ви е отредила Конституцията. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Ще се опитам да съм бързичък, че доста неща се изприказваха. Господин Биков, точно Вие да говорите за лъжа. Евала Ви правя на самочувствието! (Ръкопляскания от ИТН.) Що се отнася до правителство, трогателно е как всички ни навивате да направим правителство. Знаете, че стабилно правителство има, когато имаш мнозинство в залата – говоря или твои депутати, или коалиционни партньори. Другото е правителство на малцинството. Този цирк сме го гледали с Вас, с Ваши бивши патерици, патерички, бастунчета или каквото там си изберете, това е грозна работа. Как ще постъпим ние? Когато Радев ни даде мандата, ще видите. Споко. Остават няколко дни, не се шашкайте. Госпожа Кирова. Изключително съм щастлив и искам да благодаря на парламентарната група на ГЕРБ, че е при тях, а не при нас. (Ръкопляскания от ИТН.) Само да Ви кажа, че имате човек, който, според колегите от „Бивол“, тъй като са ровили в търговските дружества, е съдружник с косовския наркобос Исмет Османи – „Цури“. Честито, хора! Да Ви е жива и здрава! (Ръкопляскания от ИТН.) Що се отнася за цинизмите. Аз цинизъм този път не казах и предния път не съм казал, а това, че не сте разбрали какво съм казал, означава, че не съм говорил достатъчно просто, което е моя вина. Съжалявам. И последно – за писането на сценарии. Явно сте добра. Добре дошли при нас! Ние имаме нужда от сценаристи. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН. Народният представител Росица Кирова иска лично обяснение.)

Лично обяснение. То това не беше реплика, а беше изказване от страна на господин Йорданов.

Имаме ли съгласие за лично обяснение?

Първо, не смятам, че е необходимо да се обяснявам на човек, който през живота си дърво не е посадил, като начало. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ИТН.) Второ, изключително много се радвам, че не съм част от онези, които идват под строй на работа, и им се забранява да говорят. (Ръкопляскания от ИТН и възгласи: „Браво!“)

А на кого съм съдружник, господин Йорданов, е видно от търговските регистри и не е тайна информация. Аз не съм извършила нищо престъпно и укоримо през живота си и това, че Вие според Вашите виждания и Вашия ръст преценявате някои неща, е, разбира се, Ваш личен избор. Не смятам, че е необходимо днес Народното събрание да се занимава с това. И се надявам наистина да се видим в съда. (Ръкопляскания от ИТН и възгласи: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Благодаря Ви. Не съм излизал от залата в почивката, за да не си изпусна реда, макар че и аз съм човек, но процедурата ми е по начина на водене. Никога не съм злоупотребявал с процедури. Много Ви моля да прилагате Правилника, който действа. Сигурно е по-лесно да се пише, отколкото да се чете, това е характерно обаче за чукчите. Така че е хубаво да се чете първо и после да се пише, защото иначе се появяват едни пороци, които са много лесно видими. Има в Правилника текстове, които са точно по отношение на такъв вид говорене, на което станахме свидетели преди малко. Ако тръгнем да наричаме, макар и бивши президенти „онова нещо“ може някой да си позволи да каже за сегашния, че е „едно нищо“, теоретично. Това не трябва да се допуска по никакъв начин, трябва да се пресича в зародиш такова говорене. Да се обижда също така цялото народно представителство с израза „идиоти“ също е описано какво трябва да предприеме председателят на заседанието, който ръководи заседанието. Мога да Ви помогна в това отношение, за да не губите време. От чл. 156 до чл. 162 са описани различните казуси и хипотези. Впрочем, този тип говорене беше за чл. 162, ал. 1, т. 1. Може би Вие изпитвате известен страх да не Ви се случи това, което на мен ми се случи, като използвах този член, но уверявам Ви не е страшно. Та, призовавам Ви, използвайте възможностите в Правилника, ако решите.

Да, то беше достатъчно.

Благодаря и аз. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Подкрепяме Ви!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Предполагам сме забравили и е хубаво да си припомним, че в Библиотеката на тази сграда се пазят протоколите от заседанията на Народното събрание от 1879 г. насам. Казвам го на колегите в тази част на залата, защото те са нови и вероятно не го знаят, или са го забравили. В тези протоколи могат да се прочетат изказвания на хора като Константин Стоилов, като Петко Каравелов, като Александър Малинов, които са говорили на тази трибуна, и не знам дали чувстваме отговорността, заставайки на тази трибуна, в какви обувки стъпваме. И много Ви моля да прочетем как тези хора са говорили за държавата, как са мислили за държавата и как са мислили само за държавата, а не за себе си и за партийните си сметки. Говорейки за Избирателния кодекс, ние не говорим за партийни сметки, ние говорим за държавата, за конституирането на държавата и за нейната стабилност. Госпожа Митева направи много пространно изказване за това колко е сложно въвеждането на мажоритарната система, колко комплексен въпрос е това, колко подвъпроса изникват и как трябва да се огледа от всички възможни ъгли, от всички възможни страни. И че не може нито за една нощ, нито за един месец, нито за една година народното представителство да промени толкова рязко избирателната система, че тя от пропорционална да стане мажоритарна. Трябва да се отчетат всички рискове, трябва да се изслушат всички гледни точки и това трябва да стане наистина в един много дълъг и много спокоен дебат. И сега ще изляза от тона на нашите предшественици, които са стояли на тази трибуна, за което много се извинявам, и през цялото време си спомням един много стар виц за животните, които летели в самолета и започнали да натискат копчетата. Гаргата ги попитала: „Вие какво правите, бе?“ И те казали: „Бъзикаме се.“ Гаргата питала: „А Вие може ли да летите?“ Те казали: „Ами не можем.“ И тя казала: „А като не можете да летите, защо се бъзикате?“ (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Внесени са няколко законопроекта от новите партии в парламента, с които много се настоява веднага за една нощ да бъдат въведени електронно дистанционно гласуване и гласуване по пощата. Колеги, много Ви моля да не се „бъзикаме“ с държавата. Господин Хамид индикира за пощенското гласуване, че то има определено много големи предимства, но то има и някои много големи недостатъци, които пораждат страхове. И това са, че частни фирми ли ще пренасят чувалите с писма, частни фирми ли ще броят бюлетините по пътя, докато ги пренасят? Казва се: ще се намали хартията. При пощенското гласуване хартията се увеличава четири пъти – има една бюлетина и три плика. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.) ЦИК ще брои бюлетините в България. Как си го представяте това нещо? Колко милиона бюлетини ще преброи ЦИК? Посолствата ще броят бюлетините в чужбина. Как едно посолство ще преброи двеста или триста хиляди бюлетини? Как си ги представяме тези неща?! Ей така, защото така сме решили, защото ни е кеф. За електронното дистанционно гласуване. Има ли някой в тази страна, на който не му е ясно, че това не е сигурно гласуване, няма сигурност? (Шум и реплики.) Няма, няма! Има ли някой, на който да не му е ясно, че има хакери и в страната, и особено извън страната, които просто чакат да въведем електронно дистанционно гласуване? Искам да кажа, че дори да обсъждаме тези промени, то няма да стане нито за една нощ, нито за една седмица, нито за един месец, нито за една година и ще трябва да им посветим много сериозно внимание, за което ще ни трябва правителство обаче. Вчера отменихте с Преходна разпоредба възможността по внесените до момента законопроекти да се провеждат обществени обсъждания. Аз мисля, че всички трябва да настояваме специално тези проекти да бъдат подложени, независимо какво пише в Правилника, на изключително продължително и сериозно обществено обсъждане. Колегата Славов вчера предложи – негово предложение беше, разбира се, има го и от други групи, да се създаде Консултативен съвет по законодателството в срок от пет месеца. Ако Вие смятате да се занимаваме в детайли с така внесените предложения за електронни гласувания и пощенски гласувания, аз настоявам този съвет да се създаде веднага и в него да бъдат привлечени най големите специалисти в България, защото не може десет души в тази зала да определят избирателната система и да правим тематични коалиции, и да променяме Избирателния закон, защото така сме решили и защото така сме обещали. Защото, колеги, трябва да се научим, че трябва да внимаваме какво обещаваме. И ако не сме обещали нещо, което можем да изпълним, следващата седмица е време за извинение и е добре да се извиним, всеки кой за каквото има да се извини на своите избиратели. Съгласен съм с господин Хамид, че има някои минимално необходими изменения в Изборния кодекс, за които можем да постигнем консенсус и които може би могат да се приемат още сега, но всякакви други въпроси просто да ги отложим, защото това е опасно. Завършвам с това, че онези, които са стояли на тази трибуна и чиито протоколи четем, са мислили за държавата. Аз искрено се надявам, че и след нас ще има хора, които ще четат протоколите от днешното Народно събрание, и се безпокоя, че ако продължаваме със същия революционен дух, може и да няма кой да ги чете. Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам правото на реплика и по късно ще имам възможност да направя изказване, но във връзка с последното и страховете на Политическа партия ГЕРБ. Уважаеми господа, Изборен кодекс не се прави със страхове. Изборен кодекс се прави с чест и Изборен кодекс се прави с обещания и ангажименти, които сме поели към своите избиратели. Питам се: къде беше Вашият страх, за който говори преждеговорившият, когато обещавахте да има район „Чужбина“? Тогава не се страхувахте, обещахте, но малко след това се врътнахте и го закрихте. Къде беше Вашият страх, когато обещахте, че ще въведете електронно гласуване? Малко след това обаче намерихте процедурни хватки – страховете на Централната избирателна комисия и на кой ли не друг, и отменихте електронното гласуване. В тази зала освен за избирателната система и освен да си разменяте тук някакви, всъщност политически ажиотажи, защото Вие никога не сте обещавали да има избирателна система – мажоритарна в два тура, но внасяте такъв законопроект, без да се страхувате уж от това. Така че това е моята реплика. Изборен кодекс, господин Чолаков, не се прави със страх. Абсолютно съм съгласна, че се прави с експертиза. Излязох, за да Ви припомня как Вашите страхове и нестрахове през цялото време са подмятали изборните правила напред или назад. Но две много важни неща: Вие се отказахте от електронното гласуване въпреки резултатите от референдума, въпреки онова, което беше направено в Изборния кодекс, въпреки промяната в структурата на Централната избирателна комисия да има специално звено, което да се занимава с това, и така нататък, и така нататък. Днес чухме в любимите лайфове на премиера, че той знаел как да направи електронно гласуване.

Ами направете го! (Ръкопляскания от ДБ и ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Гласувай без граници“ преди пет години изготви Законопроект за дистанционно електронно гласуване и той беше внесен от няколко депутати, единият съм аз. Минаха пет години, колеги, дистанционно електронно гласуване няма. И правя реплика към господин Чолаков със следните много важни неща. Няма, господин Чолаков, защото Вие не искате да има. Никога не сте искали да има. Имахте пет години. За тези пет години, ако желаехте да има дистанционно електронно гласуване, то вече щеше да бъде въведено. Така че не казвайте как нямало време. Имахте цялото време на света – пет дълги години да го направите, но не го направихте просто защото не желаете да има висока избирателна активност. Със същите мотиви не щете сега и гласуване по пощата, защото това ще увеличи драматично активността – над милион, милион и половина българи в чужбина ще могат да гласуват, и това също не го искате. Просто трябва да си кажете, че Вие, и не само Вие, голяма част от статуквото не желаете повишаване на избирателната активност и затова не желаете дистанционно електронно гласуване от компютъра вкъщи, и затова по същата причина не желаете и гласуване по пощата. А казвайки за рисковете, проверете колко европейски страни имат специално гласуване по пощата. Наскоро имаше избори в Каталуния – точно този метод, в условията на пандемия, беше практикуван. Страшно много европейски страни именно в условията на пандемия разшириха гласуването по пощата. Тоест Вие какво ни предлагате? Предлагате ни да запазим статуквото, това искате. Казвате сега, че няма време. И преди е нямало време. За Вас никога няма време, уважаеми колеги. Затова трябва ново мнозинство, за да бъдат подкрепени и да минат всички тези текстове, иначе милиони хора няма да могат да гласуват. Това е проблемът. (Ръкопляскания от ДБ и ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В Законопроекта на „Изправи се! Мутри вън!“ всички предложения, включително за електронно гласуване, за създаване на избирателен район в чужбина, за активна регистрация, за машинно гласуване, са направени с днешна дата, тоест да бъдат въведени в следващите избори, независимо кога ще се проведат те. Ние смятаме, че при наличие на желание и на политическа воля това може да се случи. Свидетели сме как депутатите от ГЕРБ направиха всичко възможно в предния парламент да отложат електронната идентификация, включително отлагането ѝ беше през Допълнителните разпоредби в Закона за преминаване на въоръжени сили през територията на Република България. По всякакъв начин… (Реплика.) Да, направете си справка. По всякакъв начин се правеше всичко възможно да се осуети електронното гласуване. Затова призовавам всички, които наистина са „за“ електронен вот, да го направят сега с промените в тези изборни кодекси. Сега – включително за гласуването по пощата, включително за активната регистрация. Това е доказателство за искреност, а не намерения някъде в бъдещето.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Госпожа Цонева каза, че ме е страх. Понеже с госпожа Цонева се познаваме от много години, тя много добре знае, че не ме е страх. Не бива думите „отговорност“ и „чувство за отговорност“ да се подменят с думата „страх“. Ако мен не ме е страх, уверявам Ви, че групата на ГЕРБ пък въобще не я е страх. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Поради тази причина, както в началото на заседанието каза председателката на нашата група, ние ще подкрепим всички законопроекти, макар че имахме различни становища по време на Правната комисия. Ще ги подкрепим, за да дадем шанс да погледнем в пропастта. Казвам Ви го направо. Няма да влизаме в момента в дебати по същество, ще ги оставим между първо и второ четене. Знаете, че в Австрия бяха касирани избори заради пощенско гласуване. В Австрия – стара демокрация, една от най-старите! Знаете, че в Естония, за която непрекъснато се говори, непрекъснато има притеснения за електронното гласуване. И не мога да разбера защо трябва да си правим експерименти в момента? Това, което е политическият въпрос, колеги, е, че ако ще обсъждаме сериозно изменение в Изборния кодекс, на нас ни е необходимо много време, заради което ни е необходимо правителство. Ако няма да има правителство, давайте да приемем минимално необходимото – там, където има консенсус, да разпускаме парламента и да отиваме на нови избори, и да видим кой го е страх. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво!“ Народният представител Антоанета Цонева тръгва към трибуната.)

За лично обяснение! (Шум и реплики от ГЕРБ: „Прочети Правилника!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Въпреки Правилника, който все още не е влязъл в сила, декларирам обаче по справка с информация дали са проведени срещи и с кои заинтересовани страни. Изказването ми е от името на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България, с които ние от „Изправи се! Мутри вън!“ имахме специална среща, поехме ангажимента към тях. Промяната на изборния праг от 350 на 100 души ще реализира възможност живеещите в населени места да издигат за кандидати личности, които притежават високи професионални и нравствени качества и са приемливи за обществото. С реализирането на тази промяна ще отговорим на ангажимента ни, поет като държава – членка на Европейския съюз, да гарантираме зачитането на демократичните стандарти. На Ваше разположение, колеги, от страна на Сдружението, има както проучване на демографския процес и на демографската картина в населените места, така и общественото мнение. Затова следва да имате предвид, че ние от „Изправи се! Мутри вън!“ сме поставили ясно в нашия законопроект прага от 350 да бъде на 100. Нека да дадем възможност, и се надявам, че всички колеги в залата, както им казахме с господин Йончев по време на срещата, аз съм убедена, че в тази зала има парламентарна група на кметовете на малки кметства.

Уважаема госпожо Дончева, колеги! По отношение на прага, който се предлага да бъде намален на 100 души, за избиране на кметове на малки населени места искам да обърна внимание на госпожа Капон, че този въпрос е сцена на упражнение през последните 20 години на различни правителства и различни парламентарни мнозинства на територията на нашата държава. Използва се като инструмент, който по една или друга причина, често свързана със съвсем популистични намерения, по време на местните избори дава превес на една или друга политическа партия, формация или обществено настроение. В никакъв случай обаче не трябва да забравяме следното – каква е функцията на кмета на населено място със 100 жители по списъчен състав, вписани в изборния ред. Какво може да направи този кмет, който няма бюджет, който няма инструмент, който няма административен капацитет, за да обслужва съответното населено място със собствените си средства, говоря предоставени му по силата на закон, и какъв е смисълът всъщност от това да променяме? Бил е и 600 човека, бил е и 350, бил е веднъж 100, отново е върнат на 350 – не смятате ли, че най-после трябва да има стабилност на законодателството в това отношение, за да могат да знаят хората как се развиват съответните населени места и да има предвидимост в това, което се случва? Намаляването на 100 души на този праг е нещо, което доста сериозно трябва да се разследва и да се обсъди, затова, защото води след себе си много други последствия, които са свързани не само с обслужването на малките населени места, води и буди въпроси, свързани с това какво се случва, ако на следващите избори...

...броят на населението от 100 души изведнъж е станал 87?

Каква е разликата между 100 и 105? Благодаря Ви.

Извинявам се.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Капон, не сте права, че това е ново предложение за допускане на изборност на кметовете на малките населени места с над 100 души жители, защото подобно предложение беше прието и беше в сила от 2014 г. в Изборния кодекс, в чието изработване участвах активно, и показа... Така че тук са правени анализи, разчети, изследвания. Да, това е едно добро решение, което хората, които живеят в малките населени места, приветстват. И може би това беше и причината лидерът на госпожа Кирова да обещае на малките кметове, че депутатите от ГЕРБ ще подкрепят изборността в малките населени места с над 100 души население. Но може би тя не е следила внимателно лидера си и затова в момента се обявява против едно решение, което се очаква от българските граждани. Освен това, уважаема госпожо Капон, пропуснахте да кажете, че ние предлагаме и финансиране съответно на броя жители в малкото населено място, което да бъде осигурявано през общинския бюджет. (Реплика от ГЕРБ: „Обещанията са безплатни бе, хора!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, населените места в България са 4818. При праг 100 души по постоянен адрес в местните избори през 2015 г. са се включили 3187 населени места. В сравнение с 2019 г., когато прагът беше завишен, това заради устойчивостта на законодателството, на 350 души, право да изберат своя кмет са имали 2003 населени места, а 270 660 души, живеещи в 1184 кметства, са били лишени от право на избор. Малко информация, която може би имате. Вижте, разследване ние не правим. Разследването е в Търговския регистър и в други места кой какво прави, госпожо Кирова. Това, което ние правим, е да изследваме числата, обмена, който има, и смятам, че това е най-важното.

Не сте изследвали както трябва.

Госпожо Манолова, точно така, това беше и ангажиментът, който ние от името на „Изправи се! Мутри вън!“ поехме – че няма да оставим кметовете на кметства да бъдат на каквото и да е подчинение на големия кмет. Благодаря Ви.

Злоупотреба с реплика.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Средната част на залата, ако първите дни беше ошашавена и не можеше да си намери място, очевидно е придобила самочувствие и със задоволство наблюдава как останалите се мъчат да решат проблемите, които създадоха. Защото именно те осакатиха целенасочено и последователно машинното гласуване. Именно те създадоха голяма част от проблемите, които тук в момента се опитваме да решим. Но един провал на изборния процес няма да тежи на тях, а на новото мнозинство, колкото и условно да е то в момента. Затова отговорността и очакванията към нас са огромни. Ще започна с това, че нашият хоризонт е главната тема. Слонът, който стои в залата, е датата на изборите. Защото едно е да работим с хоризонт два месеца, друго е да работим с хоризонт година, можем да направим съвсем различни неща, друго е да имаме хоризонт четири години – тогава съвсем други неща би трябвало да направим. И тъй като сме в неизвестност, вече сме по наклонената крива на популизма, политическото надцакване и предизборната кампания. Това е нещото, което не трябва да допускаме и не трябва да правим. Виждаме, че има внесени седем законопроекта. Ние от БСП сме готови да внесем още седем, защото миналия мандат сме ги изработили, готови са, за да угодим на нашите избиратели, с ясното съзнание, че те ще бъдат отхвърлени вероятно, и да атакуваме, да пришием някого в някакво мнозинство и да кажем: ето, те не приемат нашите предложения. Така може би ще качим малко изборния си резултат и другите са в състояние да го направят. Но провал на изборния процес по време на тежка здравна и икономическа криза означава да добавим още една политическа криза и да съсипем държавата. Затова, първо, казваме какво не трябва да правим. И тук въпросът е не какво искаме, със сигурност искаме много неща, а какво можем да направим. И хоризонтът, ако е два месеца, първо, трябва да видим върху какво имаме консенсус, кое е мислимо, кое може да стане в момента. И това са няколко неща, които ние последователно сме защитавали и сме готови с конкретни решения и разработени текстове. Видеонаблюдението безспорно ще укрепи доверието в изборния процес и ще привлече още хора да гласуват. Активната регистрация – тема, която подробно сме разработили в предишния парламент и ще я предоставим. Между първо и второ четене няма да внесем седем законопроекта с ясното съзнание, че те няма да минат. Ще направим това, което е отговорно за държавата. Активната регистрация, изчистването на избирателните списъци ще повишат задължително и значително доверието в изборния процес. Район „чужбина“ – несъмнено трябва да работим в тази посока и ако това Събрание с неясния си хоризонт успее да въведе район „чужбина“, това ще е един голям успех, колкото и да е сложно и да е трудно, защото няколко мандата навън означават да се отнемат няколко мандата вътре, а това е фундаментално преначертаване на изборната карта в България. Това е наистина една мащабна задача. Ще бъде голям успех, ако се справим с нея. В този смисъл ние се насочваме към единственото процесуално възможно решение, а то е да подкрепим един и най-пълен и всеобхватен изборен закон и в него да направим предложения между първо и второ четене. Такъв смятаме, че е Изборният закон на „Има такъв народ“, защото в него са включени и много от темите, които ние подкрепяме, някои, които не подкрепяме, но всички теми ще намерят дебат в залата. Призовавам и останалите да подкрепят този законопроект на „Има такъв народ“ и да направят своите предложения между първо и второ четене, за да може в кратък порядък оперативно в тази зала да намерим най-добрите решения. Ако се справим с тях, може би този парламент ще има и по-дълъг хоризонт и ще отвори врата да направим и още, но започвайки от това, ние ще поставим началото, ще направим първите сигурни стъпки. Нашият призив е да не се поддаваме на популизма, да не търсим евтината предизборна кампания в момента, да постъпим отговорно и държавнически, защото всяко друго нещо би било предателство към България в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вече пет дена слушаме как нас ни е страх както от избори, така и от промени в Изборния кодекс, така понасяме обидите на дясната част на колегите от залата. Колеги, май забравяте, че ГЕРБ е първа политическа сила и ние не се страхуваме от избори! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Колеги, май забравяте, че последните избори, които са проведени в България, ги печели Политическа партия ГЕРБ, с неин премиер и лидер Бойко Борисов! (Шум и реплики отляво.) И не защото манипулираме, се страхуваме или пък правим други политики, защото, уважаеми дами и господа отдясно – новите политици, ние стоим гордо, с отворени очи пред нашите избиратели, защото това, което обещаваме, ние го изпълняваме! Затова Политическа партия ГЕРБ е първа политическа сила! По отношение на Изборния кодекс. Уважаеми колеги, Вие дойдохте с обещание за мажоритарен вот, Вие получихте 565 хил. гласа подкрепа на българските граждани точно заради това, а сега се отмятате и се оправдавате с времето. Предложете го, не сте малко. Уважаеми господин Тошко, забравих Ви фамилията, понеже Вие се представяте като сценарист! Уважаеми колега, Вие вече не сте сценарист, който да се крие зад паравана, Вие сте народен представител и носите отговорност, и това, което кажете, това, с което сте излезли по време на изборите – с декларациите, с прокламациите, Вие сте длъжни да го представлявате и да го внесете в Народното събрание. Само така ще покажете, че имате лице и отговаряте на това, за което са Ви гласували доверие. Ние ще Ви подкрепим! Не се опасявайте, работете! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Първо, госпожо Председател, желаем да се възползваме от процедурата за увеличаване на времето на група. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) За всички групи – да. Уважаеми колеги, умишлено изчаках да чуя какво е позиционирането в залата и виждам, че повечето политически групи имаме обединение по редица предложения, които сами по себе си няма как да не бъдат подкрепени. Това обаче, което ние сме внесли като предложение от „Изправи се! Мутри вън!“, а именно за преференциалния вот – да бъде намален от 7 на 5%, някак си ми се изгуби в самия дебат. Какво имам предвид? Вчера умишлено не взех думата, когато имаше предложение от групата на „Изправи се! Мутри вън!“, всеки един народен представител да може да членува в друга група или спокойно да образува такава. Чухме нападки, които казваха, че хората, които са определили кой за кого да гласува, трябва да бъде там. Днес обаче искам да помоля всички да се замислим, че когато говорим за една такава демократичност, какво ни притеснява да намалим прага на префернциалния вот на 5%? Ако някой в тази зала го притеснява, то е именно обърнато към големите парламентарни групи, защото всички ние от малките избираеми райони знаем как се редят едни листи на големите партии. Тоест ние нареждаме хората, които искат да влезе голямата партия в парламента, а всички останали, които са на неизбираеми места, не могат да влязат тук, защото може да имат различна позиция от партията-майка. Затова смятам, че днес трябва да бъдем малко по-уверени в това наше предложение и да бъде подкрепено, защото, смятам, че когато даваме този демократичен процес на всеки един гласоподавател, няма от какво да се притесняваме. В този ред на мисли мисля, че не е и толкова революционно предложението да намалим от 350 човека в населени места избираемите кметове – на 100, защото утре, когато трябва да продължим – да смачкаме ГЕРБ, защото това са призивите в цялата тази зала – нека да не забравяме, че през 2023 г. идват кметски избори, които кметски избори, ако днес говорим за едни процеси в Народното събрание, те трябва да бъдат пренесени на терен в малките населени места и да имаме много по-голяма мотивация не големите партии – малките хора, нормалните хора, хората, които имат своята позиция и визия за развитието си на всяко едно населено място, да бъдат избираеми. Затова, колеги, призововам всички и Ви моля за подкрепа по отношение на намаляване на преференциалния вот от 7 на 5%, и кметовете в малките населени места да бъдат избираеми с население от 100 човека. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! От името на парламентараната група на „Има такъв народ“ сме се срещали с Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България, обсъждали сме това предложение, принципно сме „за“. Считаме, че назначаемостта на кметските наместници от страна на общинския кмет показа определени недъзи. Недъзи от гледна точка на това, че много често назначените кметски наместници не са харесвани от хората в населеното място; недъзи от гледна точка на това, че много често назначените кметски наместници използват своята позиция, за да оказват натиск, дори и за гласуване; недъзи от гледна точка на това, че те не разполагат с бюджет, много често този делегиран бюджет от общините се ползва за друго. Ако кметският наместник бъде избиран, тоест кметът на кметство бъде избиран, той притежава една относителна самостоятелност от общинския кмет. В много малко райони в България общинските кметове си позволиха да направят избори, след като се въведе законът с това ограничение – като област Плевен, община Плевен, кметът Спартански. Това показа, че когато хората биват питани, те се чувстват много по-спокойни, имат много по-голямо доверие към институциите и съответно тези 200 или 300 хиляди хора, които останаха без право на глас заради тази законодателна промяна, ще оценят това по достойнство. От „Има такъв народ“ принципно подкрепяме това предложение – да бъде върнат прагът от 100 жители за избори. По отношение на процента от 7 на 5% за преференциите. Изказвам лично мое мнение от една истинска история, понеже аз съм бил на терен. Ако намалим преференциалния вот на 5%, има една политическа партия, в която една група бизнесмени умишлено се поставят в определени области на състезателен принцип, за да си купуват гласове. Вие знаете коя е тази политическа партия. (Реплики отдясно: „Не знаем.“) Идеята на ръководството на тази политическа партия е като вкара няколко платежоспособни лица в листата и те играят състезателно един срещу друг, осъзнавайки, че не всички от тях ще могат да влезнат, да се вдига общият вот на партията. Намалявайки този процент, ние ще позволим на тази партия да преекспонира това нещо и да се получава още по-голямо състезателно начало. По този начин ние ще вдигнем точно нейните гласове, което предполагам не е и Вашата цел. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, по начина на водене е процедурата и тя е с молба да осигури Секретариатът онлайн връзка, за да може наш колега, който е в карантина, да изрази вота си чрез видеоконферентната онлайн връзка и онлайн гласуването. Ако е необходимо някакво време…? (Реплики.) Ще се справят ли, не знам? Това е процедурата ми. Благодаря.

На всички – да, колеги, извинявам се, които са в карантина, но нашият колега от нашата парламентарна група сподели, че не е включено онлайн гласуването. Разбира се, ще се радвам и ако господин Станислав Трифонов се включи в предстоящото гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Силен шум и реплики.)

Госпожо Председател, колеги! Правя процедурно предложение за разделно гласуване на законопроектите. (Реплики: „То е така!“)

За.

Моля, прегласуване!

За.

Въздържал се.

А господин Тодоров?

Може ли прегласуване?

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Колеги, правя процедура за прегласуване, тъй като лидерът на партията „Има такъв народ“ не може да гласува за собствения им, подкрепен от мнозинството в пленарна зала с 211 гласа, законопроект. Нека отново да се направи опит господин Трифонов да се включи в онлайн заседанието, за да изрази своя вот. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

За – още веднъж.

За. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Браво, Тоше!“)

За.

Въздържал се.

Уважаема госпожо Председател, искаме прегласуване, за да се види още веднъж, заради кого не минават тези предложения.

Въздържал се.

За.

За.

Аз гласувам въздържал се.

Уважаема госпожо Председател, предлагам прегласуване, а преди това поименна проверка, за да дадем възможност на лидера на партия „Има такъв народ“… (Викове: „Еее!“) Да му дадем възможност. Не е задължително да участва, но поне да му дадем възможност да упражни своя глас и отношение към мажоритарния вот, който беше негово предложение по време на референдума.

Въздържал се.

За.

Въздържал се.

Против. Гласували 207 народни представители: за 9, против 70, въздържали се 128. Законопроектът не се приема. Законопроектът на Ива Митева Йорданова-Рупчева и група народни представители, № 154-01-9, е приет на първо гласуване. Процедура? Заповядайте, господин Василев.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моля на основание чл. 83, ал. 1 писмените предложения за изменение и допълнение в приетия на първо гласуване законопроект, съгласно изречение трето, да гласуваме срокът да бъде намален на три дни. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Обратна процедура, госпожо Председател. Проблемът е прекалено сериозен, за да го претупваме. Моля Ви за седем дни, както е по Правилника.

За.

Против. Гласували 207 народни представители: за 101, против 71, въздържали се 35. Сумираме един глас за – 102, и един глас против – 72, и не се променя съотношението. Предложението не е прието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Моля за прегласуване.

За.

Против.

Госпожо Председател, кворумът трябва да е 209.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз не знам на какво пляскате и дали изобщо разбирате на какво пляскате в момента?! Пляскате на това, че решихте за Изборния кодекс да дадете минималния срок от три дни, докато преди малко оттук обяснявахте как така не се правел за една нощ. Точно за една нощ го правите в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Искам да стане много ясно това, че Вие оттук нататък носите цялата отговорност за това, което ще се случи на изборите, когато и да са те. И на колегите от „Демократична България“ да им кажа да видят кой ги е подкрепил и кой не ги е подкрепил, защото Вашите предложения бяха приети заради „Има такъв народ“, заради „Изправи се! Мутри вън!“ и заради другите колеги, на които ужким разчитате. Но това, което направихте току-що, опроверга всичките неща, които говорихте преди изборите – как се прави на тъмно Изборен кодекс, (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) как се опитваме да го натаманим според нас, как няма обществено обсъждане, как всички не разбират и не знаят какво правят. Ей това правите Вие в момента и хората го виждат! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, обяснявам защо гласувах против. Гласувах против… (Шум и реплики.) Защото това е по същността, не е по брой. Гласувах против, защото исках да дам възможност на моите бивши колеги все пак да се опитат да запазят илюзията, че подхождат отговорно към това, което им се случва в момента. Нека да обясня за хората, които ни гледат, извън тази зала. Този срок, който току-що гласувахме, означава, че никой няма никакво намерение да съставя правителство, че вървим към възможно най-бързи избори! (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Нека да го знаем! Ако имате доблест, излезте и признайте. Ако не, ще се извиня – ако се окаже, че съм се излъгал, и това сигурно ще бъде най-щастливото извинение в моя живот. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Процедура! Искам гласът ми да бъде отчетен коректно, тъй като има грешка. Гласувал съм против Законопроекта на ГЕРБ. Благодаря.

Госпожо Председател...

...всеки народен представител носи отговорност за начина, по който гласува. Това, което го казахте, не беше никак отговорно.