СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР СТОЙЧО КАЦАРОВ3051 думи
Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Да започнем от Ваксинационния план. Той е приет в края на миналата година и предвижда четири фази. Някъде към средата на февруари изпълнението на Ваксинационния план е прекратено – без да е изпълнена, която и да било от четирите фази.
Първата фаза на Ваксинационния план е предвиждала ваксинирането на медиците – общо около 200 хил. души, заети в сферата на здравеопазването. От тях са ваксинирани около 50 хил. души общо от тези, които са подлежали на ваксиниране през първата фаза.
През втората фаза от 113 хиляди, подлежащи на ваксиниране, са ваксинирани тридесет и няколко хиляди души.
На 8 февруари Националният ваксинационен щаб тогава взема решение, че повече няма да се следват фазите, че трябва да се отворят възможности за всички останали хора да се ваксинират и с изпълнението на Ваксинационния план декември месец е приключено някъде в средата на февруари, от което време нататък – кой където може, може да отиде да се ваксинира.
Първата голяма грешка, допусната с Плана за ваксинациите, е свързана с договарянето на ваксините. България е дала приоритет на договарянето на ваксините на „Астра Зенека“ за сметка на останалите три ваксини, които впоследствие са одобрени. По тази причина в началото на месец януари, поради закъсняла регистрация на ваксината на „Астра Зенека“ и поради намалената първоначална заявка за ваксините на „Пфайзер“, България остава с много малко количество ваксини.
За целия месец януари са извършени ваксинации на малко над 30 хил. души. Малко над 30 хил. дози ваксини са поставени за целия месец януари.
За месец февруари поставянето на ваксините достига до 172 хил. – значи общо около 200 хил. души са получили по една доза ваксини до края на месец февруари.
Това е първата голяма грешка, свързана с ваксинацията на населението – малкият брой ваксини, осигурени в момент, в който е било благоприятно поставянето им преди следващата пандемична вълна.
Втората голяма грешка е свързана с избора на приоритети. За разлика от почти всички страни в света и всички страни в Европейския съюз, България не дава приоритет на най-уязвимата група от населението – хората над 60-годишна възраст и хората с тежки хронични заболявания. В Плана за ваксинация те са поставени в четвърта фаза, след много други категории служители, работници, социални служители, служители във ферми на норки и прочее, и прочее, и прочее. Това е голяма грешка, защото смъртността от ковид – над 80% от починалите от ковид са хора над 60-годишна възраст. Средната възраст на починалите е между 70 и 72 години. Затова всички страни, освен България, са дали приоритет на възрастните хора, защото, когато ваксинираш възрастните хора, ти не само намаляваш разпространението на вируса, но намаляваш рязко смъртността. Когато ваксинираш младите хора, ти също намаляваш разпространението на вируса, но не влияеш на процеса на смъртността. Тази грешка според експертите коства около 10 хиляди смъртни случая, свързани със следващата вълна, която е преминала март и април месец. Ако страната ни беше дала приоритет на възрастните хора, вероятно част от тези животи щяха да бъдат спасени, ако тези хора са се ваксинирали.
Следващата грешка, която беше допусната по време на ваксинацията в началото, е недобрата логистика. Винаги е трудно в началото да организираш доставката на ваксини и особено на такива, които имат специален температурен режим на работа, и това е разбираемо. Ясно е, че няма как да стане с магическа пръчка. Ясно е, че ще има пропуски и неща, които във времето трябва да се поправят. Те обаче не бяха поправени своевременно.
Едва май месец осигурихме доставката на ваксини до личните лекари. Преди това трябваше много от тях да пътуват стотици километри, за да вземат ваксини, да се върнат и да ги поставят на хората. Едва май месец заложихме като приоритет да се ваксинират първо възрастните хората, заради това – за да се спасят човешки животи.
Не е вярно, че другите хора не са могли да се ваксинират, и не е вярно, че са били затваряни „зелени коридори“. Нищо не е затваряно! Просто беше даден приоритет възрастните хора да се ваксинират от понеделник до четвъртък с преимущество при личните лекари, заради важността на този процес, за да бъде спасен животът им.
Това, което България направи, за съжаление, е, че тя жертва възрастното поколение в нашата страна. Ние имунизирахме предимно младите и активните хора в продължение на повече от пет месеца, имунизирахме спортисти и футболни отбори, изпращаха се мобилни екипи в различни фирми – хора, които са активни, които искат да пътуват, но изцяло беше изоставен процесът да се защитят най уязвимите групи – възрастните и старите хора, и хората с тежки хронични заболявания.
Това се промени от средата на май месец – дадохме приоритет на възрастните хора. И аз само ще Ви дам една официална справка, свързана с ваксинацията по възраст.
От началото на ваксинационния процес в края на декември до 10 май броят на ваксинираните, получили поне една доза български граждани над 60-годишна възраст, е 453 хил. души. От 10 май досега са ваксинирани 490 хил. души. Всъщност това е единствената добра новина от целия процес на ваксинация до този момент – това, че има ръст на ваксинираните хора в последните два месеца, ръст на ваксинираните възрастни хора. Това предполага, че при следваща епидемична вълна, каквато очакваме да има, вероятно това е основание да очакваме все пак по-ниска смъртност, защото една немалка част от тези хора вече са получили поне по една ваксина.
Иначе професор Кожухарова – моят съветник в Политическия кабинет, вчера ми изпрати една справка за сравнение на темпа на ваксинациите, тъй като виждам, че има известна спекулация по този въпрос – колко бързо са се ваксинирали и колко бавно се ваксинират сега.
Факт е, че има забавяне на ваксинационния процес в нашата страна, факт е също така, че такова забавяне може да наблюдавате абсолютно в цяла Европа, включително и в Америка. То е свързано с климатични промени, с това, че е летен сезон, с това, че психологията на хората се променя, но независимо от това, вижте какво показват данните.
Професор Кожухарова ми е направила справка за тези 74 дни след 10 май и 74-те дни преди 10 май. Значи няма да сравняваме месец юни с месец януари, защото януари не е имало ваксини и сравнението е невъзможно – тогава са поставени 30 хиляди дози общо за целия месец. Сравняваме последните 74 дни преди 10 май и 74-те дни след 10 май, когато е било служебното правителство. От 28 февруари до 25 май са ваксинирани 794 хиляди души – получили са по една доза ваксина. От 13 май до 25 юли са ваксинирани 966 хиляди души – 170 хиляди души повече са ваксинирани в тези 74 дни, когато служебното правителство се е занимавало с този проблем. Със завършени ваксинации са 300 хиляди в предишния период и 558 хиляди в сегашния период. Средно на ден преди това са ваксинирани 10 741 души, след това – 13 065 души. Следователно твърдението – колко зле са станали нещата след 10 май, просто не отговаря на истината. Числата показват точно обратното.
Това не го казвам, за да се заяждам или пък за да вадя каквито и да било дивиденти. Нямам нужда да вадя каквито и да било дивиденти. Аз също като Вас съм разтревожен от това, че България е последна в Европа по брой на ваксинациите. Тя беше последна от началото, последна е и в момента. Няма сериозни изгледи това да се промени въпреки огромните усилия, които се полагат в момента.
Едно от нещата, което е много трудно да се преодолее и което според мен трябва да обедини по-скоро всички хора, които са отговорни и гледат със загриженост за страната си и за хората, е това, че поради липсата на добра разяснително-информационна кампания в началото се създадоха предпостави, създаде се една празнина, която позволява да се разпространят сред населението негативни нагласи спрямо ваксините. И вече са създадени такива нагласи спрямо ваксините по най-различни причини – едни са сред лекари, други са сред религиозни общности, трети са сред малцинствени общности, аргументите им са най-различни, но веднъж създадени тези нагласи, става много трудно да бъдат преодолявани в момента.
Аз проведох срещи с еврокомисаря по здравеопазване, с директора на Световната здравна организация водихме дълъг разговор за Европа – те включително се ангажират да помогнат и финансово за водене на такава кампания. Двете институции ни помагат и ни предоставят възможност, знание и ноу-хау за това как да се организират по-добре тези здравно-информационни кампании за населението, но трудността произтича от това, че те не могат да се копират директно. Културата, манталитета, народопсихологията на населението на различните страни е много различна. Посланията няма как да бъдат копирани и да бъдат еднакви. Пускането на клипове с призиви за ваксинация, разпространяването на брошури – каквото е направено в момента в големи количества, продължава да не дава убедителни резултати. Създадените нагласи е много трудно да се преодоляват и аз много се надявам новото Народно събрание и новото правителство, което изберете Вие тук, да подходи положително към този въпрос, да се ангажира изцяло с този въпрос, да не седи отстрани и да гледа сеира на министъра на здравеопазването, да викат: „Ти сега какво правиш? Нищо не си направил, още не си ваксинирал хората“, а всички да застанат зад него, всички в общ глас да се опитат да решат този въпрос, защото той е национален въпрос. Това не е въпрос на министъра на здравеопазването, нито даже на Министерството на здравеопазването. Аз твърдя, че това не е въпрос даже само на управляващите, а това е въпрос на всички хора, които са отговорни за грижата на населението.
Опитахме се да привлечем и създадохме Обществен съвет по ваксинации. Поканихме популярни хора, известни хора в обществото – от културата, от музиката, журналисти, за да може и те със своя глас да убедят хората, да въздействат на хората да се включат в процеса на ваксинации, защото истината е тази – ако искаме да предотвратим затваряне и блокиране на страната, единствената ефективно работеща възможност е ваксинацията на населението. Всички други мерки, които прилагаме – колко ефективно, друг въпрос, по отношение на дистанция и носене на маски, могат само да моделират вълната, но не и да я предотвратят, нито да я ограничат, което се вижда много добре в предшестващите вълни.
Стъпвайки на знанията за това, което се случи миналата година, на анализа, който изготвихме за смъртността, на изключително високата смъртност, която понесохме последната година, ние изготвихме такъв Национален план за противодействие на следваща пандемична вълна.
Само две числа, за да разберете ужаса на това, което се вижда от анализа на смъртността. България през 2019 г. с 15,5 на 1000 е на първо място в света по показателя обща смъртност. 2020 г. след есенната вълна на ковид ние сме вече със 17,8 на 1000 обща смъртност. През пролетта на тази година показателят обща смъртност достигна до 23,4 на 1000. За 2020 г. това, което може би е най-впечатляващото число, за последните 30 години продължителността на живота в България е нараснала с близо пет години поради по-добрите условия на живот, по-доброто здравеопазване и така нататък, човечеството се развива и живее вече по-дълго. За последната година – 2020 г., продължителността на живота в България е намаляла с една година и половина. Това е катастрофален резултат. Само в рамките на една година ние имаме скъсяване с година и половина на продължителността на живота.
Двадесет и шест хиляди души за шест месеца – от 1 ноември до края на април, повече са починали в сравнение със същия период, на която и да е през последните пет години. Това е повече от два пъти броя на загиналите във Втората световна война.
Това са неща, които ние можем да предотвратим в бъдеще, ако имаме ясен план. Затова изготвихме такъв ясен план, направихме оценка на ситуацията, направихме оценка на рисковете, направихме оценка на ресурсите и изработихме план, който стъпва в основата си на предположенията как би се развила ситуацията в страната. На четири групи разделихме възможните ситуации – зелена зона, каквато сме в момента; оранжева зона, ако се повиши броят на случаите на заболелите и ако се повиши броят на заетите легла в болниците; червена зона при по-високи нива на заболели и по-висок брой на заети легла; тъмночервена зона, когато броят на заетите легла вече е от порядъка на над 9000, както беше в най-голямата криза през април месец, като двете крайности са – сега ситуацията, каквато е в момента, и в тъмночервената зона, когато няма да работи нищо, освен заведения за хранителни стоки, аптеки и някои финансови институции, каквото се случваше и през предишните вълни.
В двете останали части Планът предвижда детайлно кои от дейностите – стопанските, обществените дейности ще бъдат спирани, когато се стигне до тази вълна. Това позволява предвидимост, това позволява прогнозируемост, всеки човек може предварително да си даде сметка. Това ще сложи край на лошите практики ад хок – вечерта да се обявява, че утре се затваря или утре се отваря, както и на лошите практики да се отварят бизнеси в разгара на вълната или да се затварят без никакво обяснение. На базата на това разделение на зони ние сме разчели дейността на цялата здравна система.
Второто нещо, което е особено важно в случая, е предварителното разчитане на заемането на легла в отделните болници. Една от причините, която беше посочена в анализа, че е довела до мащабно разпространение на вируса е това, че са настанявани пациенти във всички болници едновременно. Това е по-скоро допринесло за разрастване на инфекцията, а не за нейното ограничаване. Затова в този план, който предложихме и на Вашето внимание, ние сме предвидили поетапно заемане на леглата по области. В момента се обсъжда във всяка област този план – по области заемане на леглата, като се запълни едната болница, следващата болница, така че да навлизат всички във всички болници. Разбира се, в последната фаза пациенти ще има във всички болници, защото толкова са болничните легла. Да се надяваме, че няма да стигнем дотам.
На базата на събраната информация – най-вече от учени от света, не само на ползвания експертен потенциал в България, ние разработихме Единен протокол за поведение при ковид в извънболничната и болничната помощ. Той е достъпен на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, всеки може да го свали, всеки може да го използва. Пуснали сме процедура, обществена поръчка за осигуряване на допълнителни количества на лекарства, които бяха изпаднали в дефицит при предишните вълни.
Става дума за нискомолекулни хепарини и за кортикостероиди. Осигурена е открита линия за доставка на „Ремдесивир“ – единственият разрешен официално медикамент за лечение на ковид. Стартирана е процедура, която е била забавена, по-неизвестни от мен причини, няколко пъти преди аз да отида в Здравното министерство, процедура за финансово подпомагане за ремонт и оборудване на ковид отделенията в цялата страна – 130 млн. лв. ще бъдат изплатени на 128 лечебни заведения за болнична помощ – общински и държавни болници в цялата страна. В момента се събират проектните предложения и ще бъде стартирано финансирането, така че в рамките на месец август голяма част от тази дейност да бъде свършена. Това се отнася за оборудване на отделения, за слагане на отделни входове, за купуване на апаратура, за изготвяне на чисти стаи в болниците – всичко свързано само с лечението на болни с ковид.
Планът – всеки може да го види, няма да влизам повече в детайли. Той беше приет с решение на Министерския съвет, като идеята е всеки от министрите да добави, на базата на този медицински план, който е разчетен и финансово, колко най-много би струвало на държавата при пълно развитие на такава епидемична вълна. Планът е всеки министър да добави това, което смята в неговата сфера, че трябва да се направи, така че то да се задейства автоматично, когато се влезе в следващото ниво. Ако влезем в оранжевата зона и това предвижда примерно затваряне на дискотеките, това означава, че Министерството на икономиката, ако има програма за подпомагане на този бизнес – било 60/40, 80/20 или по друг начин, тази програма би следвало да се стартира автоматично – не да се измисля в момента, не в момента да се търсят на кого да се дадат, а предварително да се знае, че тази програма ще засегне 100 души, 1000 или 20 000 души – те трябва да получат такава и такава сума, ще бъдат засегнати по този начин и това да бъде автоматичен процес. Всичко това е разписано, изпратено е в областните щабове. В момента го обсъждат на място. Тя е отворена и може да бъде допълвана и актуализирана, ако има такива специфики на отделните места.
Последното нещо, което искам да кажа, е по отношение на следващата пандемична вълна. Съжалявам, професор Михайлов, че не ми стига времето да захвана темата с болниците, защото тя не е по-малко важна от това, за което говоря, но последното нещо, което искам да кажа, понеже виждам, че времето изтече.
Двата основни риска пред следващата пандемична вълна, от гледна точка на това да се намали броят на смъртните случаи, е да се намалят мащабите на пораженията в икономиката и върху здравето на хората. Двата основни риска са свързани – те са повече, но единият основен риск това е ваксинацията. Ниският процес на ваксинация увеличава риска от лоши резултати при една следваща пандемична вълна. Ако този процес не бъде ускорен в момента, в този летен прозорец, който имаме, ние няма да имаме добра основа при навлизането на следващата пандемична вълна и броят на заразените няма да бъде малък. Това е сто процента сигурно. Ако Планът за ковид, който сме изготвили, бъде спазван стриктно и бъде изпълняван, това вероятно ще премахне вторият голям риск от лошо управление на кризата, каквото беше през почти цялата минала година, че и пролетта на тази. Планът позволява добро управление на кризата. Това е плюс, който може да бъде използван, за да се постигнат по-добри резултати.
Третият голям риск пред системата и през следващата пандемична вълна е изключително лошото състояние на здравната система. Този риск, за съжаление, не може да бъде преодолян в рамките на месец или два. Здравната ни система е тежко дебалансирана както по отношение на отделните специалности, така и по отношение на съотношенията между болнична, извънболнична и спешна помощ – лошо организирана, лошо структурирана, зле финансирана от години. Това е създало трайни нагласи, които много трудно могат да бъдат преодолени.
Последното нещо, което искам да апелирам към Вас в това изложение, е следното. Мнозина казват: „Ковид има, това не е време за реформи!“ Не, ковид е основание да се бърза с реформите, защото, ако здравната система е в лошо състояние, и най-добрият план за ваксинация да имаме, здравната система няма да може да реагира добре и да се справи по най-добрия начин. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ.)