5 август 2021 г.

Има направено предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов член 16а. Комисията не подкрепя предложението.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което сме направили, е на база на опита от предишни народни събрания и на моя персонален като председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Нуждата от някаква форма на постоянна координация между председателите на комисии, а тук в този парламент има и други такива, се е доказала във времето. Много често се оказва, че председателите на комисии, особено които идват от различни политически групи, нямат възможността да координират в достатъчна степен както законодателната програма на Народното събрание и начина, по който законодателството минава и се планира в различните комисии, а така и някои други технически въпроси от дейността на комисиите, свързани с взаимодействието между тях, включително на равнище експерти, и с други въпроси, които са важни за функционирането на парламента. Всъщност моторът на едно Народно събрание са именно комисиите и затова такъв тип координация наистина е нужна за ефективната работа на парламента. Ние това, включително и по моя инициатива, сме го правили ад хок, но както и в други парламенти, включително в Европейския парламент, впрочем, има такъв формат на Съвет на комисиите, който наистина е много полезен. Затова сме направили това предложение. Смятам, че подкрепата за това не е опит да се изземат функции на един или друг орган – вече съществуващ или който сега ще въведем в работата на Народното събрание. Това не е изземване на функциите на Председателския съвет, каквито колебания може да има, това просто е един начин за комуникация, координация между комисиите и техните председатели. Смятам, че ще е полезно и Ви предлагам да подкрепим това предложение на парламентарната група на „БСП за България“. Благодаря.

Комисията подкрепя текста за чл. 17. По чл. 18 има направено предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепа предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) При определяне на състава на постоянните комисии се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи с изключение на постоянната комисия по чл. 16, ал. 2, т. 10. Народното събрание може да определи места в постоянните комисии за народните представители, нечленуващи в парламентарна група. (2) Ръководството на всяка постоянна комисия се състои от председател и до 4 заместник-председатели. Ръководството на комисията организира работата ѝ въз основа на информацията, постъпваща в комисията. (3) Ръководствата и членовете на постоянните комисии се избират по предложение на парламентарните групи или на народен представител с явно гласуване в цялост, освен ако е направено възражение срещу някой от предложените кандидати. (4) Председателят на комисията ръководи заседанията и поддържа връзки с председателите на другите комисии и с председателя на Народното събрание. (5) При отсъствие на председателя той упълномощава един от заместник-председателите да ръководи комисията. При липса на упълномощаване председателят на Народното събрание упълномощава един от заместник-председателите да ръководи комисията.“ По чл. 18а има предложение на народния председател Корнелия Нинова и група народни представители Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 21, ал. 7.

По чл. 19 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 19, ал. 1, т. 2 след думата „предложение“ се добавя „на парламентарна група или“, а думата „половината“ се заменя с „една трета“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на чл. 19.

Комисията подкрепя текста за чл. 20. По чл. 21 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 2, подкрепя по принцип предложението по т. 3 и по т. 1 в частта за създаване на подкомисия по бюджетен контрол и не го подкрепя по т. 1 в останалата му част и по т. 4. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83. ал. 6. т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Виктория Василева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. (2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия за контрол на публичните средства. (3) Към Комисията по конституционни и правни въпроси се създават постоянно действащи подкомисии за: 1. борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; 2. наблюдение и анализ на законодателството в съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи и за анализ на правните последици от решенията на Конституционния съд. (4) Към Комисията по икономическа политика, високи технологии и туризъм се създават постоянно действащи подкомисии: 1. за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите; 2. по туризъм. (5) Към Комисията по енергетика и климат се създава постоянно действаща подкомисия за зелени политики и климат. (6) Към Комисията по въпросите на Европейския съюз се създава постоянно действаща подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове. (7) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и подкомисиите по ал. 3, т. 1 и по ал. 6 се формират на паритетен принцип. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи. (8) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации, които да ги консултират.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да направя следното предложение към чл. 21, ал. 5, която към момента звучи: „Към Комисията по енергетика и климат се създава постоянно действаща подкомисия за зелени политики и климат“. Редакцията да изглежда по следния начин: „Към Комисията по енергетика и климат се създават постоянно действащи подкомисии за зелени политики и климат и за наблюдение на дейността на КЕВР“. Аз нямам обяснение защо вносителите на Проекта прекратяват една добра практика на предишните народни събрания да има специална комисия – постоянно действаща, която наблюдава работата на КЕВР, или и както беше в последния парламент – подкомисия, която да наблюдава работата на КЕВР. Те се утвърдиха – тези комисии и подкомисия, като едно добро място за дебат, които предоставяха възможност в досегашния си състав на предните два парламента и на граждани, и на неправителствени организации да поставят въпроси, които са важни за гражданите. Предвид практиките на КЕВР през последната вече година и половина, съобразени с пандемията, да провеждат всичките си заседания онлайн, на практика отрязаха възможността изобщо гражданин да припари до заседание на КЕВР. Единствените, които имат възможност да го направят онлайн, са тези, които предварително се заявяват. Към настоящия момент практиката показва, че това сме единствено омбудсманът госпожа Диана Ковачева и аз в качеството ми на председател на Гражданската платформа „Изправи се.БГ!“. Но има още много неправителствени организации, граждански експерти, граждани, които имат добри предложения за подобряване на работата на КЕВР и за защита на правата на българските потребители. Аз наистина не разбирам защо една добра практика, която е съществувала в Четиридесет и четвъртия парламент, за Четиридесет и петия – няма да коментирам, тъй като за тези девет дни нямаше как изобщо да се направят комисии и подкомисии, но след като има решение и съгласие между парламентарните групи да се прави икономия на постоянни комисии, то поне подкомисия, която постоянно да се занимава с работата на КЕВР, е повече от наложителна. Само отбелязвам, че ръстът на цените на всички основни хранителни продукти, на всички основни стоки е свързан и с повишаване на цената на тока. Имаше драстично повишаване цената на тока, на парното и на топлата вода, считано от 1 юли, а предстои от 1 януари, ако Народното събрание не се намеси, да има и драстично повишаване на цената на водата, свързано с приемането на бизнес плановете на ВиК операторите, което изключително сериозно ще натовари българските граждани. Освен това КЕВР, предполагам всички имате наблюдение, съществуват с усещането за самодостатъчност и непогрешимост. В тяхната практика много често изкривяването е в посока на икономически силните и вместо да бъдат балансьор между интересите на енергийните дружества и на българските граждани в качеството им на потребители, обикновено защитават силната страна – енергийните дружества. Всъщност и възможностите за съдебен контрол от страна на граждански организации и на граждани не просто са ограничени, те са иззети, така че единственият начин гражданите да защитят своите интереси, да зададат въпроси е комисията в парламента. Разбира се, ние от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ ще внасяме нашите предложения за изслушвания, както сме направили и в Програмата на парламента за тази седмица, но нека да пренесем същинската работа по тази тема там, където ѝ е мястото, в постоянната подкомисия. Така че, моля, и в контекста запазваме добри практики на предните парламенти, да оставим подкомисията за наблюдение дейността на КЕВР.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение за промяна в текста на т. 1 към ал. 4 – „за наблюдение на дейността относно подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаване на монополите“. Това е нонсенс, защото има редица естествени монополи в българския икономически живот, които не могат да бъдат ограничени. Това значи ограничаване на тяхната дейност. Става дума например за мрежови оператори на електроразпределителни дружества, става дума за редица други кабелни оператори. Вместо думата „ограничаване“, това също значи практически ограничаване, ненамеса в техния бизнес, бизнес планиране, трябва да бъде заменено. Предлагам вместо „ограничаване“ – „наблюдение на монополите“. Благодаря.

Да, конкретно. Мерси.

По чл. 22 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 22 се правят следните изменения: 1. Навсякъде в текста думите „Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество“ се заменят с „Комисията за взаимодействието с гражданското общество, жалби и петиции“. 2. В ал. 1 т. 6 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество: 1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията; 2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите; 3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес; 4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии; 5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди; 6. осъществява и други функции на постоянна комисия. (2) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество осигурява възможност за пряко участие чрез портал за подаване на онлайн петиции. Комисията подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия. (3) Към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество се създава Обществен съвет от представители на граждански организации, който да консултира комисията. Съставът, начинът на формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество се определят с правила, приети от комисията. Правилата се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание. (4) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество провежда редовно съвместно заседание с Обществения съвет от представители на граждански организации на всеки три месеца, както и извънредно по инициатива на комисията или съвета. (5) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество съвместно с Обществения съвет, по собствена инициатива или по предложение на физически или юридически лица, може да извършва оценка на действащото законодателство с цел подобряване на законодателството и избягване на бъдещи случаи на ангажиране на отговорността на държавата. Комисията приема заключения и предложения и ги изпраща до съответните комисии, когато държавата е осъдена да заплати обезщетение за причинени вреди. (6) Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество внася в Народното събрание на всеки три месеца доклад за дейността си, който се обсъжда от народните представители в пленарна зала.“

По чл. 23 има направено предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението по т. 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложение от народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 23: „Чл. 23. (1) Във връзка с дейността на Подкомисията за контрол на публичните средства и по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси първостепенните разпоредители с бюджет съставят отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, които се представят на подкомисията в срокове, определени в искането. (2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията. (3) След обсъждането на отчетите по ал. 1 председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.“ По чл. 24 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 24: „Чл. 24. Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.“

По чл. 25 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Атанас Славов: „В чл. 25, ал. 2, изречение първо изразът „публично обсъждане“ се заменя с „обществена консултация“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 115, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. (2) Законопроектите се разглеждат на първо гласуване след провеждането на публично обсъждане от водещата комисия и публикуването на доклад с резултатите от него на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. Докладът се публикува в тридневен срок от провеждане на обсъждането. (3) Постоянните комисии може да възлагат при условията на чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите. (4) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават степента на усвояване и целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз, като предоставят информацията на Подкомисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.“

По чл. 26 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 26, ал. 2 след думата „искане“ се добавя „на парламентарна група или“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста за чл. 26.

По чл. 27 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Надежда Йорданова и Атанас Славов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) В началото на заседанията на постоянните комисии, всеки първи вторник, първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси трябва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. (2) Всяка парламентарна група има право на два актуални устни въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на два въпроса. (3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра поради болест или командировка извън страната, председателят на комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси. (4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. (5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до 2 минути.“ По чл. 28 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 28 ал. 3 след думата „искане“ се добавя „на парламентарна група или“, а местоимението „й“ се заменя с „на комисията“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) Заседанията на постоянните комисии са редовни и извънредни. Постоянните комисии провеждат редовни заседания от вторник до петък, най-малко веднъж седмично. (2) Дневният ред, периодичността и продължителността на заседанията на комисиите се определят от тях. (3) Постоянната комисия се свиква на заседание заедно с проект на дневен ред от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от членовете й или от председателя на Народното събрание.“ По чл. 29 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. (1) Заседанията на постоянните комисии са открити. Заседанията се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи. (2) Комисиите могат да решат отделни заседания да бъдат закрити. (3) Заседанията на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения са закрити. По решение на тази комисия отделни заседания могат да бъдат открити. (4) По изключение постоянните комисии могат да провеждат открити заседания извън столицата.“ По чл. 30 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието. (2) Представители на граждански организации, синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. (3) Представителите на организации по ал. 2, представили писмени становища, се поканват да присъстват на заседанията на комисията. (4) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието. (5) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание. (6) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания, без право да гласуват. (7) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите. (8) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията във връзка с опазване на класифицираната информация и информация по Закона за защита на личните данни, както и на сведения, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.“ Комисията подкрепя текста за чл. 31. Комисията подкрепя текста за чл. 32. Комисията подкрепя текста за чл. 33. Комисията подкрепя текста за чл. 34. По чл. 35 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) За заседанията на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол, както и аудиозапис. (2) Протоколите се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола. В протоколите се посочва резултатът от гласуването по парламентарни групи. (3) Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание в 7-дневен срок от заседанието и не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарна зала, освен ако комисията реши друго. Аудиозаписът се публикува на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най късно на следващия ден след заседанието. (4) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“ По чл. 36 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. (1) Временни комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети. (2) Временните комисии се избират от Народното събрание по предложение на председателя или на парламентарна група. (3) Предметът, числеността, съставът и срокът на действие на временните комисии се определят от Народното събрание. (4) Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии. (5) Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичане на срока, за който са създадени, или предсрочно – с решение на Народното събрание.“ Комисията подкрепя текста за чл. 37.

„Глава шеста –Постоянни делегации на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава шеста. Комисията подкрепя текста за чл. 38.

„Глава седма – Сесии и заседания на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста за чл. 39. Комисията подкрепя текста за чл. 40. Комисията подкрепя текста за чл. 41. Комисията подкрепя текста за чл. 42. Комисията подкрепя текста за чл. 43. По чл. 44 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 44: „Чл. 44. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато: 1. важни държавни интереси налагат това; 2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация. (2) Предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 могат да направят председателят на Народното събрание, парламентарна група или Министерският съвет. (3) При постъпило предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито. (4) В случаите по ал. 1, т. 2 заседанието е закрито, без това да се обсъжда и гласува. Председателят съобщава грифа, с който документът е класифициран по Закона за защита на класифицираната информация, и разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, както и в официалните профили на Народното събрание в социалните мрежи, след което заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда и гласува. (5) Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях. (6) Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.“ Комисията подкрепя текста за чл. 45. Комисията подкрепя текста за чл. 46. Комисията подкрепя текста за чл. 47. Комисията подкрепя текста за чл. 48. По чл. 49 има предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Мая Манолова, Юлиян Ненчев и Галина Таваличка-Георгиева. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 49: „Чл. 49. (1) По процедурни въпроси думата се дава веднага, освен ако има направени искания за реплика, дуплика или за обяснение на отрицателен вот. (2) Процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда за провеждане на заседанията, предвиден в този правилник, или които съдържат предложения за изменение и допълнение на приетия ред за развитие на заседанието, включително тези за: 1. прекратяване на заседанието; 2. отлагане на заседанието; 3. прекратяване на разискванията; 4. отлагане на разискванията; 5. отлагане на гласуването. (3) Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от 2 минути, без да се засяга същността на главния въпрос. (4) Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до 2 минути.“ Комисията подкрепя текста за чл. 50. Комисията подкрепя текста за чл. 51.

По чл. 52 има предложение на народния представител Десислава Атанасова и група народни представители: „В чл. 52, ал. 3, т. 2 накрая на изречението след думите „процедурни въпроси“ се добавя „с изключение на тези, които се отнасят по начина на водене на заседанието“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста за чл. 52.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложението, което е направено от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, всъщност е да не се включват процедурните въпроси на първо гласуване в общото време на групата, както беше досега. Смятаме, че на първо гласуване, когато се излага философията на един закон, не би трябвало процедурните въпроси да изяждат – извинявам се за израза – от времето на групата. Знаем за какво става въпрос, от друга страна – че много често се спекулира. Само че там е ролята на ръководещия заседанието – да отнема думата на този, който спекулира, ако спекулира. Мисля, че смисълът на предложението е ясен. Призовавам Ви да не лишавате която и да била група, ако има нарушение на Правилника от страна на ръководещия заседанието, да може да взема отношение по това нарушение, още един път подчертавам, стига да става въпрос за истинско нарушение на Правилника. Благодаря Ви.

Може ли – за прегласуване?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Призовавам Ви да не приемаме текстове в залата, които да отнемат демократични възможности на парламентарните групи да реагират. Независимо дали някога в парламента съм била в управляващото мнозинство или в опозиция, никога не съм си позволявала да предлагам и да подкрепям предложения, които да ограничават обикновено онази част в залата, която ще бъде опозиция. Но в случая става дума изобщо за едно право на парламентарните групи да реагират, когато има нарушения на Правилника и във всички останали случаи, в които това се налага – знаете, че има такива ситуации, в които възможностите за реакция са единствено по процедурни въпроси. Така че моля Ви да преосмислите още веднъж. Удобството на председателя е едно, а демокрацията в някои случаи е друго. Така че нека да защитим правото на народните представители и на парламентарните групи да реагират. Аз съм сигурна, че госпожа Митева може да се справи във всяка една ситуация – има достатъчно опит и достатъчно характер. Така че нека да не ограничаваме нито депутатите, нито парламентарните групи. Предлагам да подкрепим предложението, което направи господин Главчев.

Комисията подкрепя текста за чл. 53. Комисията подкрепя текста за чл. 54. Комисията подкрепя текста за чл. 55. По чл. 56 има предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 56: „Чл. 56. (1) Когато е направено процедурно предложение, думата се дава на един народен представител, който не е съгласен с него. Предложението се поставя веднага на гласуване, без да се обсъжда. (2) Упражняването на правото по ал. 1 не може да засяга правата на парламентарните групи по чл. 52, ал. 1 и 2.“ Комисията подкрепя текста за чл. 57. Комисията подкрепя текста за чл. 58. Комисията подкрепя текста за чл. 59. Комисията подкрепя текста за чл. 60. Комисията подкрепя текста за чл. 61. По чл. 62 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста за чл. 62.

Член 52 отделно да го гласуваме!

Не го включвайте сега, а го включете отделно!

По чл. 63 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 63, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 4 думите „обсъждан… (Реплика от „БСП за България“.)

Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 63: „Чл. 63. (1) Гласуването се извършва по следния ред: 1. предложения за отхвърляне; 2. предложения за отлагане на следващо заседание; 3. предложения за редакционни или правно-технически поправки; 4. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни или правно-технически поправки; 5. основно предложение. (2) Когато има две или повече предложения от едно и също естество, те се гласуват по реда на постъпването им.“ По чл. 64 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 64 ал. 2 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста за чл. 64. Комисията подкрепя текста за чл. 65. Комисията подкрепя текста за чл. 66. Комисията подкрепя текста за чл. 67. По чл. 68 има предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 68: „Чл. 68. Народните представители могат да преглеждат изказванията си от пленарните заседания и да искат поправянето на грешки в тридневен срок от изготвянето на стенографския протокол. Възникналите спорове се решават от председателя по доклад на дежурните секретари и стенографа в присъствието на народния представител.“ Комисията подкрепя текста за чл. 69.

„Глава осма: Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание.“ Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава осма. По чл. 70 има постъпило предложение от народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 70: „Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от: 1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието; 2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието. Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“. (2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат: 1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация; 2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура; 3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. (3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието е съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. (4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта. (5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейски съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на EC (EU Pilot). (6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността. (7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече. (8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.“ Комисията подкрепя текста за чл. 71. Комисията подкрепя текста за чл. 72. Комисията подкрепя текста за чл. 73. Комисията подкрепя текста за чл. 74. Комисията подкрепя текста за чл. 75. По чл. 76 е постъпило предложение от народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 76: „Чл. 76. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания. (2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта. (3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет. (4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.“ Комисията подкрепя текста за чл. 77 Комисията подкрепя текста за чл. 78.

По чл. 79 е постъпило предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В чл. 79, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Изречение второ се изменя така: „Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество“. 2. Създава се ново изречение трето: „Комисията се произнася за недопустимост с решение, като приетите за недопустими предложения и мотивите за това се вписват в доклада по ал. 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 79: „Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от съобщаването му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват, ако комисията приеме решение за това с мнозинство от присъстващите членове на комисията. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. (2) Предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. В този случай предложението трябва да бъде прието с мнозинство от присъстващите членове на комисията. (3) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно. (4) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1. (5) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно. (6) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа: 1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях; 2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират. (7) Докладът по ал. 6 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Изказването ми е по редакцията на Комисията за текста на чл. 79, ал. 1. Виждам, че в редакцията на Комисията е влязло предложение, че народните представители могат да правят и предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, ако Комисията приеме решение за това с мнозинство от присъстващите членове на Комисията. Според мен това, на първо място, остро се различава от заявката, която и Вие, госпожо Председател, дадохте в началото на 46-ото народно събрание за много по-смислен и правен дебат върху законопроектите, за по-задълбочено законодателство. Считам, че трябва да отстоявате тези принципи, а и всички ние. Мнозина говореха, че досега в продължение на много време е имало порочни практики за това, че са се внасяли различни по обхват и ред предложения, които са противоречали на приетите на първо гласуване законопроекти. В момента наблюдаваме предложение, което потвърждава стари, по Ваши думи, крайно порочни практики. На практика Вие предлагате текст, че ако мнозинството на народните представители в Комисията реши да се приеме един противоречащ на приетия на първо гласуване текст, то да е възможно той да стане част от законопроект, макар да няма нищо общо с него. За това считам, че е по-резонно да се подкрепи предложението на госпожа Корнелия Нинова за предложения, които противоречат или излизат от обхвата на приетия на първо четене законопроект. В противен случай, отново казвам, чрез текстове, които позволяват на Комисията в своето мнозинство да взема решение, може да влиза всякакво предложение, включително и имаше такива прецеденти през промени в Закона за пътищата или автомобилните превози – закони, които често се променяха, да се правят промени, включително и в данъчни закони. Ако следваме принципа, че ще работим много по-усърдно в законодателен план, то следва, госпожо Председател, текстът: „ако Комисията приеме решение за това с мнозинство от присъстващите членове на Комисия“, да отпадне и правя такова редакционно предложение. Благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Атанасова, да, трябва да започнем да работим по съвсем различен начин. Да, това го казваме, заявяваме и ще го правим – гарантирам Ви го това. Предложението, което сме направили, е, защото някой трябва да прави преценка. Вие самата сте била в комисия, когато влезе един закон и има такива предложения кой ще направи преценката – сътрудниците, председателят еднолично? Той ще каже, че са извън обхвата, и няма да ги подложи на гласуване и да ги постави. За това знаете, че винаги, включително и в тази зала, включително и в комисиите се е приемал подходът Комисията да решава и да взема решението. За съжаление обаче, досега имаше спадащ кворум и това може да се случва с няколко гласа. В момента вече спадащ кворум няма, заседанията са онлайн. Тоест, за да имате заседание, трябва да имате присъстващи повече от половината от членовете на комисията – при 21 това са 11 и винаги търсите половината на тези. Няма как да се получи това, което се получаваше досега – с два-три гласа да минават такива закони, още повече предвид конфигурацията доскоро, такива закони дори не се поставяха и на гласуване, просто си се гледаха винаги. По отношение на предложението на Корнелия Нинова аз смятам, че то дава много по-голяма свобода, защото то казва: „само предложения, които излизат извън предметния обхват“. Ами ако излизат извън принципите? Принципът на второ четене с едно предложение може да е коренно обърнат. Това значи ли, че тогава концепцията, ако е обърната в комисията, ние трябва да я приемем – и това, знаете, че много често се е случвало? Така че не съм съгласна, че трябва да се ограничим само в предметния обхват и в членовете на внесените предложения и текстове, а трябва да търсим същността, принципа, концепцията и тя също да се спазва. Заменихме двете трети с повече от половината от присъстващите заради конституционния текст и заради това, че актовете на Народното събрание се вземат с обикновено мнозинство, освен когато самата Конституция постанови друго. И затова решихме, тъй като, когато влезе този текст, ние всички сме наясно, че санкцията на комисията не е окончателна. Комисиите са подпомагащ орган на Народното събрание, а органът, който решава и взема решенията, е пленарната зала, тоест, независимо какво е решила комисията, след това. Това, което коментирахме с колегите, е, че в доклада отдолу – в доклада за второ четене, ще бъде отбелязано, че е направено такова предложение, с какво мнозинство е взето, за да може след това пленарната зала да постави на гласуване, да гласува и, знаете, ако пленарната зала реши, че не е извън предметния обхват, това трябва да се гледа.

Изкоментирали сме, изговорили сме всички тези неща и затова така е предложено. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Митева. Дълго време сме работили заедно в състава на различни комисии. Аз имам спомен, че Вие многократно сте държала на това да се спазва Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, когато някой от народните представители прави предложения – най-често по чл. 83, които са извън обхвата. Именно затова текстът, който в настоящо действащия Правилник, а и преди това, на чл. 83, е бил като че ли константна величина. Никога по мои спомени – поправете ме, ако греша, дори и извън процедурата – не е имало момент, в който предложения, които противоречат на принципите, обхвата и мотивите на приетия на първо гласуване законопроект, да не е оспорвано, че следва да бъдат допуснати. Напротив, Вие като директор на дирекция многократно сте обръщали внимание на това, включително има и стенограми, но нещата се променят. Аз апелирам към колегите от пленарната зала, ако наистина желаем да ограничим тази практика, да го направим, като подкрепите, колеги, моето предложение за редакционна промяна. Благодаря.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Председател! Много често и надявам се все по-често в залата ще се говори за съдебна реформа, за върховенство на закона и други. За съжаление, когато кажем „върховенство на закона“, оставаше на заден план това как се прави законът, как се случва законът. В Четиридесет и четвъртото народно събрание и в Четиридесет и петото за малко водихме този дебат. Той се отрази, за съжаление, и в мониторинговия механизъм на Европейския съюз, в докладите на многото мониторинги в България, които има. И една от причините за това е, че се наложи практика, по която да се избягват всякаква публичност при обсъждането и дори конституционното изискване за две четения на закон. Тази практика ние сме я оспорвали много пъти, включително пред Конституционния съд по други поводи. Конституционният съд отказа да се произнася по въпроса дали предложението на второ четене влиза в предметния обхват, така както е изискването и всъщност не представлява по същината си закон, приет на едно четене. И въпреки че практиката на Конституционния съд еволюира, доколкото се получават все повече и повече особени мнения, мисля, че е разбираемо, че Конституционният съд все пак е предпазлив в това да се противопостави директно на волята на мнозинството на Народното събрание, тъй като то е пряко избрано и тъй като в крайна сметка залата решава. Какво трябва да се направи и защо мисля, че в крайна сметка върви в правилната посока, макар да има някакви спорове по самата същина на текста? Трябва да се дадат гаранции, които едновременно да предотвратяват откровената злоупотреба и да не спират народните представители в тяхната свобода на законодателна инициатива. Затова се изискват ясни процедури. Тази процедура изисква, когато в комисия бъде предложен такъв текст по неговата допустимост, комисията да се произнесе. След като комисията се произнесе и независимо какво е решила, това трябва да се отрази в доклада, за да може дебатът в определени случаи да продължи и в пленарната зала. Затова ние предложихме по-ясен механизъм, който стъпва на понятието „допустимост“ – добре известно е за юристите в залата. Когато има спор – Вие сте внесли едно предложение между първо и второ четене, Ваше право е като народен представител, всеки друг народен представител от комисията може да повдигне въпроса за неговата допустимост и комисията да се произнесе. Когато е недопустимо, то не се обсъжда по същество. Защо преценихме, че това трябва да касае само предметния обхват, а не принципа на законопроекта? В крайна сметка принципът на законопроекта, въпреки че един път е минал на първо четене, може да бъде оспорван до финалното приемане на закона, включително с предложение. Това, което не може да става, е да поправяте друг закон или в този закон да се поправя част, която въобще не е била предмет на първия. Затова ние предложихме според нас по-ясен текст и аз Ви благодаря, че сте му обърнали внимание. В същото време считаме, че и текстът, който е предложен в крайната редакция, отговаря на тази идея и ще свърши същата работа. Ще я свърши само и ако председателите на комисии имат смелостта да се възползват от тези правила и мнозинствата, които се формират, не се поддадат на слабостта да използват своето мнозинство. Това, за съжаление, не може да бъде уредено в Правилника, госпожо Председател. Това е въпрос вече на самосъзнание, на начин как разбираме своята работа, но считам, че този текст може да бъде подкрепен и в редакцията, която е представена на комисията, и то е крачка в правилната посока. Сам по себе си той няма да реши проблема, но дава още една гаранция, която, надявам се, ще предотврати със Закона за пчелите да се променя Наказателният кодекс, или с друг закон да се поправят частните искания на някой богат и влиятелен човек. Всичко обаче остава в наши ръце и аз много се надявам този дебат, който се води сега, да прерасне в истинска промяна на практиката, а не само в промяна на текстовете.

Благодаря на господин Зарков. Ние мислим в една посока, мисля, че и с другите народни представители. Госпожо Атанасова, забравих да Ви отговоря преди малко, че всъщност по отношение на Преходните и заключителните разпореди това е уредено в ал. 2, тоест няма как това вече да се случва. Тоест там дори ако правите редакционни или правно-технически поправки, трябва да имате решение на комисията и мисля, че това е справедливият подход. Така че това, което се наблюдаваше доскоро, да не се случва повече. По отношение на това, което каза господин Зарков, абсолютно съм съгласна с него. Има много механизми и текстове в Правилника, които се опитват да създадат гаранция за по-добро законодателство, включително последваща оценка на въздействието, включително връщане на закони от председателя на Народното събрание, включително от комисиите. Както и вчера казах, много е важно какви са личностите, които ще оглавят тези комисии, много е важно наистина да има едни силни председатели на комисиите, за да може тези председатели да започнат да работят така, както работят комисиите. Надявам се да прилагаме стриктно Правилника – да, дори с риска да връщаме закони, включително на Министерския съвет, за да се научат да прилагат Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане, включително народните представители. Благодаря Ви.

Господин Председател, правя процедурно предложение за прегласуване.

По чл. 80 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 80: „Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него. (2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. (3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение. (4) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст. (5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.“

Комисията подкрепя текста за чл. 81, 82 и 83. По чл. 84 има предложение от народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакции на чл. 84: „Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. (2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър „Проекти за решения, декларации и обръщения“. (3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители. (4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях. (5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване. (6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.“ Комисията подкрепя текста за чл. 85. По чл. 86 има предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад. (2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок. (3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители. (4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда. (5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца. (6) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря. (7) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори. (8) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. (9) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки. (10) Предложенията на народните представители по ал. 8 се гласуват по реда на чл. 63. (11) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.“ Комисията подкрепя текста за чл. 87. По чл. 88 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 88: „Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители. (2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне. (3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.“ Комисията подкрепя текста за чл. 89. Комисията подкрепя текста за чл. 90.

„Глава девета – Парламентарен контрол“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава девета. „Раздел I – Въпроси, питания и разисквания по питанията“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста за чл. 91. По чл. 92 има предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители: „В чл. 92, ал. 1 числото „72“ се заменя с числото „48“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 92: „Чл. 92. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен вид до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори. (3) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от три пъти, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на последното отсъствие на народния представител. (4) Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ се смята за дата на получаването от народния представител. (5) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (6) Когато парламентарните групи по време на заседанието за парламентарен контрол са се възползвали от правото си по чл. 48, ал. 5, времето на заседанието за парламентарен контрол се удължава със същия размер.“ Комисията подкрепя текста за чл. 93 и чл. 94.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме на Вашето внимание промяна в така предложения текст от Временната комисия. Тя е дребна на пръв поглед, но ще разберете, че не е толкова дребна – две числа се заменят. Комисията предлага 72 часа да има срок преди задаване на въпроса, ние предлагаме 48. Да Ви разкажа за какво става въпрос. Когато народен представител иска да зададе актуален въпрос към министър, досега това можеше да се случва до сряда сутринта. Сега се предлага тази възможност да бъде изместена до вторник сутринта, тоест ограничават се права на народни представители. Смятаме, че е в духа, за който всички сме съгласни, че трябва да се възстановява парламентаризмът и водещата роля на парламента. Знам какво ще кажете, но всеки човек може да се развива и да търси подобряване. По Конституция България е република с парламентарна форма на управление и би било по-добре да има възможност народният представител да задава актуален въпрос към министър до сряда сутринта, а не до вторник сутринта, още повече, ако става въпрос за колеги, които са по избирателните си райони – те няма да могат да зададат актуален въпрос или ще го зададат на следващата седмица, когато вече няма да е актуален. Нашето предложение е: да остане възможността на народните представители да внасят актуален въпрос към министрите до сряда – 9,00 ч., а не до вторник – 9,00 ч., един ден по-назад, както се предлага в текста. Моля Ви да подкрепите това предложение.

Благодаря Ви. Господин Главчев, да, промяната е съществена, но тя е в полза изцяло на народните представители. Защото тази промяна следва от това, че по мое предложение отпадна възможността да се отлагат вече въпроси с актуален характер, тоест Вие нямате вече тази възможност, която доскоро имаха министрите, и Вие знаете: задавате актуален въпрос, той отлага за следващата седмица. Каква е актуалността му тогава, когато ще отговори след 14 дни? Сега това, което се прави, е, че няма право на отлагане, тоест Вие го задавате в сряда и той трябва да отговори в петък. Променихме този час, след като го обсъждахме и с колегите от „Парламентарен контрол“, защото, знаете, администрацията има технологично време – Вие го подавате, обработва се, минава през председател, за да отиде при министъра и той да е наясно, че в петък вече има този въпрос. Затова му даваме поне два дни, за да може да се подготви, тъй като той няма вече право да отлага, както беше досега, за другата седмица. Това е смисълът на актуалността. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, знам, че не е в полза на Министерския съвет, но е в полза на народния представител и на това той да задава въпроси. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Абсолютно е в полза, защото Вие го задавате до вторник и в петък същата седмица Ви отговарят. Разбирате ли? Това е идеята на текста. Затова беше променено от 48 часа на 72 часа, защото, ако остане 48 часа, министърът на практика, когато го зададете до сряда сутринта, ще го е разбрал в сряда вечерта. Господин Дончев е тука, разбира ме, също и госпожа Сачева. Той вече ще има само един ден в четвъртък да се подготви – все пак министърът трябва да дойде подготвен тук. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, да обяснявате, че народният представител досега е могъл да внесе въпрос до сряда сутринта, а сега да му съкратите срока и да казвате, че това е в полза на народния представител, просто е абсурдно. (Шум и реплики.) Предполагам, че колегите знаят за какво става въпрос. Ясно го обяснявам. Досега имаше възможност народният представител до сряда сутринта да внася актуален въпрос, сега ще има право до вторник – предишния ден, и това е в полза на народния представител според Вас, така ли?! Друг въпрос е, че сега се ограничава възможността на министрите да отлагат въпроса. Това вече е друго, тоест ограничавате възможността на министъра да си отложи въпроса, добре. С това съм съгласен, но да кажете, че народният представител трябва предишния ден да си внася въпроса и че това е в негова полза, е абсурдно. Може би съм съгласен, че това е в ползва на администрацията, която не може да си подготви отговора. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина не разбирам, след като в парламента всички парламентарни групи декларираха, че целта е да върнем парламентаризма, да засилим контрола върху изпълнителната власт – защо изобщо Комисията, която подготви новия Правилник, има предложение в посока ограничаване на народните представители и на парламентарни групи, включително и от тези, които вече бяха приети. Извинявайте, за първи път се приемат такива предложения, като например процедурите да влизат във времето на парламентарна група. Естествено, че това бие по по-малките парламентарни групи. Това са предложения, които вече минаха през залата. Сега се прави едно предложение, което всеки, който има някакъв поглед върху това как функционира парламентът, ще си даде сметка, че ще затрудни съществено народните представители. Понеделник е денят, в който народните представители са в избирателните си райони. Във вторник са заседанията на парламентарните групи и вторник е денят, когато се подготвят парламентарните въпроси. Да преместиш крайния срок от сряда сутринта на вторник сутринта значи да се опитваш да създаваш препятствия при задаването на въпроси за парламентарния контрол. Двете неща изобщо не са свързани – възможностите за отлагане на отговор и на питане, с това кога ще бъде зададен въпросът. Това е въпрос на добро желание и воля, включително и на министрите да отговорят своевременно. Питам аз: как можаха министрите от служебния кабинет да отговорят чинно и надлежно, готвейки се само два дни за парламентарния контрол? Извинявайте, тези обяснения са като дявола и Евангелието. Все пак тук има хора, които са били един-два мандата в парламента. Моля Ви, ограничете нововъведенията, които са в ущърб на парламентарната демокрация, на парламентарния дебат и на парламентарния контрол. Ако ще връщаме парламентаризма, нека да го правим наистина, а не тук да се хвърлят голи декларации от парламентарната трибуна. Това е моя последователна позиция. Всъщност предложението да не се отлагат въпроси и питания в контрола беше правено и при временните промени на Правилника в 45-ия парламент. Тогава го предложи нашата парламентарна група, но и през ум не ми е минало, че освен това ще ограничаваме възможността на депутатите да имат достатъчно време да си подготвят парламентарните въпроси. Много Ви моля, спрете просто! Тук има хора, които знаят за какво става дума.

Госпожо Манолова, явно не ме разбирате, а и явно не сте прочела Проекта за решение. Защото в чл. 92 вече е предвидена възможност да може да си задавате въпросите и питанията с електронен подпис и по електронен път, тоест Вие, когато сте в изборния си район и ако сте искала да работите и да го напишете, можете да го подадете и по електронен път, тъй като това вече Ви го дава като възможност Правилникът. Да, досега го е нямало, но отсега тази възможност я има. Обясних Ви защо е направено и часът наистина беше отложен по молба на „Парламентарния контрол“, предвид технологичното време за уведомяване на министрите. Тук основният акцент беше да не се отлагат въпросите. Мисля, че това беше правилната стъпка – министърът да може да отговаря още същия петък. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, мисля, че работата на народните представители трябва да бъде в интерес на избирателите и Правилникът трябва да е удобен за избирателите, а не за народните представители. Тоест, когато задаваме въпрос във вторник, нашите избиратели очакват в петък да получат отговор. Те не очакват да застана на трибуната и да си задам въпроса и да няма отговор, а очакват в петък да получат отговор, защото практиката досега е винаги да се отлага и това го знаете много добре, тук никой не открива топлата вода. Ясно е, че вече ще работим не от сряда до петък, а ще работим седем дни в седмицата и 360 и колко дни в годината. Така че никой по никакъв начин няма да бъде ограничен да си зададе въпроса във вторник, да получи отговора в петък и българските избиратели, нашите избиратели, да получават актуални отговори на актуални въпроси. Иначе ще имате зададени актуални въпроси с неактуални отговори, получени след седмица-две или три. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Не, много добре съм чел текста, госпожо Атанасова. Елате, направете изказване, да Ви направя реплика. Предложението, което е направено, да се предлагат във вторник въпросите, е много адекватно и в интерес на избирателите, а не на народните представители. Права сте – не е в интерес на народните представители, но е в интерес на избирателите.

Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Манолова, не бяхте права само в едно – в тезата, че ще се върне парламентаризмът. По този начин парламентаризмът няма да се върне, като се ограничава, тук съм съгласна с Вас, възможността на народния представител да има повече време да зададе своя въпрос. Понеже имаше репликиращи, че следващите разпоредби на Правилника ще дадат възможност за подаването на тези въпроси с електронни подписи, то държа да отбележа, че Правилникът влиза в сила в деня на гласуването и обнародването, а електронните подписи не се знае кога ще започнат да функционират. Ако имаме възможност да задаваме въпроси с електронни подписи, това не е от значение в коя точка на България се намираме, макар че господин Свиленски традиционно е народен представител от София и за него не е проблем във вторник до 9,00 ч. да си регистрира въпроса или питането към министрите. (Шум и реплики.) Още нещо. Възможностите, които Правилникът дава на народните представители за времето за задаване на парламентарен въпрос, дебело да подчертая, че няма нищо общо с времето и отлагането на отговора от министрите и министър-председателя. Специално за Вас, господин Свиленски, го подчертавам.

Разбира се, че срокът от 48 часа и от 72 респективно няма да ни спре да си зададем въпросите, но няма никаква връзка, госпожо Митева, между крайния срок, в който народният представител може да си зададе въпроса, и срокът, в който да му отговори министърът. Отново давам пример с последния парламентарен контрол. Нямаше министър, освен тези, които са в отпуск, който да не отговори в петък, макар че въпросите бяха зададени до сряда сутринта, тоест става дума за добро желание от страна на министрите към този момент. Тези министри от служебния кабинет го демонстрираха – бяха тук, отговориха достатъчно компетентно и достатъчно отговорно. Освен това, ако ще говорим за актуалност в динамичната ситуация, в която се намира страната, удължаването на срока с един ден – между момента на задаване на въпроса и момента на даване на отговор, е в ущърб на избирателите, господин Свиленски. Не е все едно дали ще имате възможност да попитате за тема и проблем, който е възникнал във вторник до сряда сутринта, или да чакате следващия понеделник. Така че предложението ми да се върне срокът, в който имат право народните представители да задават въпроси, е в интерес на българските избиратели, на нашите избиратели, да имат възможност по най-краткия начин да получат отговор на своя въпрос и по възможност реакция за решаване на техния проблем. В интерес на избирателите е срокът да остане 48 часа, а в интерес на администрацията и на министрите е предложението, което прави вносителят, срокът да бъде 72 часа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз нямах намерение да се изказвам по този толкова станал дебатиращ се въпрос, но мисля, че трябва да го гледаме в неговата цялост, госпожо Манолова. Значи, да се каже от Вас и от госпожа Атанасова, че няма връзка с това да не се отлага въпросът с това кога се задава, не отговаря на истината. Това, което каза господин Свиленски, е абсолютна истина – че, от една страна, парламентът дава възможност реално да се получи отговор другата седмица, но, от друга страна, ние тук не играем блицкриг на шахмат. Вие много добре знаете като опитен парламентарист, че има въпроси, на които подготовката за отговор, независимо че цитирате два пъти служебното правителство, изискват повече от 48 часа. Има много сложни въпроси, много обемни въпроси, на които отговорът им да бъде хвърлен в общественото пространство от съответния принципал няма да бъде в интерес на българските граждани. Затова мисля, че това предложение, което е направено, е най-балансирано. Те, двете предложения, са взаимосвързани. Предлагам да не продължаваме тази дискусия така разпалено, тъй като на всеки, който мисли реално, е ясно едно – че срокът се скъсява и обективността се увеличава. Благодаря Ви, господин Председател.

Смисълът на парламентарните въпроси – не на питанията, а на въпросите, е да получиш отговор веднага и в истинския смисъл на парламентарния контрол ще видите след малко от 12,00 ч. – когато задаваш въпрос, получаваш отговор. Тук все пак има 48 часа възможност министърът да се подготви. Става дума за актуален въпрос, а не за развиване на тема и на отговор по политики на кабинета. Такава всъщност е и европейската практика – идеята е да задаваш актуален въпрос, получаваш актуален отговор на актуален въпрос в рамките на 48 часа – да, и даже по възможност незабавно. Все пак става дума за министри, които би следвало да са наясно по темите, за които отговарят. Така че след малко ще можем да се убедим дали министрите могат да отговарят на актуални въпроси веднага, а в досегашната практика все пак имаха възможност да се готвят 48 часа.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, тук много хора напомниха, докато Вие говорите, че трябва да правите разлика между блицконтрол и парламентарен въпрос. Това са различни неща.

Блицкриг.

Ако Ви харесва и блицкриг. Ако Ви харесва много, на някои хора много им харесва това. Но трябва да се прави много сериозна разлика между блицконтрол и парламентарен въпрос. Понякога парламентарните въпроси са изключително сериозни, задълбочени и изискват действително подготовка. Така че нека да не смесваме тези две неща, за да можем да бъдем полезни в дискусията, която правим в парламентарната зала. Благодаря Ви, господин Председател.

Благодаря, господин Председател – по-скоро въпрос към вносителите или към председателя на Комисията. Тъй като до този момент се разви тезата, че при всички случаи въпросът не може да бъде отлаган, то аз виждам, че в чл. 92, ал. 1 има текст, който единствено касае, че писменият въпрос не може да бъде отлаган. (Реплика от ИТН.) Ами чета текста на Комисията. Значи, ако някъде другаде има текст за това – това по-скоро е въпрос към председателя на Комисията. Виждам, че текстът е следният: „Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра.“ Не виждам да има текст за устния отговор за министъра и в този случай пропада цялата теза на говорещите колеги от Коалиция за България. Съжалявам, ако някъде другаде сте го записали – аз не го виждам, но има голяма разлика между устен и писмен отговор. Така или иначе устният отговор на всички зададени въпроси се дължи, освен ако народният представител не е поискал писмен, но така записан текстът, той касае единствено и само писмения отговор. Ако не съм права, ме поправете. Благодаря.

Мисля, че госпожа Атанасова направи изказване и няма право на второ изказване – не знам в каква процедура беше.

Ако не е така, се извинявам. Госпожо Атанасова, мисля, че сте народен представител поне от 12 години. В текста пише, че отговорът е писмен, когато народният представител го е поискал. Тук въобще не става дума за отлагане и превръщане на отговора от устен в писмен от министъра, така че това въобще не е хипотезата. Хипотезата беше в една ал. 3 на действащия текст и това е отпаднало от текста, тоест министърът не може да отлага при никакви основания и причини вече. Това е текстът, който казва. (Шум и реплики.) А ал. 1 се отнася за народния представител, когато той може да отлага и това, което Вие прочетохте, е за народния представител.

Не е вярно това.

Предлагам да удължим работното време до изчерпване на точката, защото, знаете, че има блицконтрол, който е много важен и се различава от другия контрол – хубаво е да ги осмислим. Така че предлагам удължаване на работния ден до приключване на точката.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, господин Премиер, господа вицепремиери! В последните няколко дни сме свидетели на драстично покачване на цената на електрическата енергия, търгувана на Българската независима електроенергийна борса. В рамките на вчерашния ден средната цена на електрическата енергия достигна 340 лв. на мегаватчас, а в следобедните часове тази цена достигна 500 лв. Такава цена Българската независима електроенергийна борса не помни от нейното създаване до настоящия момент. Тази ситуация с тези пагубни за българската икономика и българската индустрия цени предизвикаха и логичната реакция на българския бизнес, който заяви, че поетапно започва спирането на определени производства, на определени заводи и цели бизнеси, а хората съответно ще бъдат в неплатен отпуск. Всичко това, господин Премиер, е изключително притеснително. Това е една ситуация, която поставя българската индустрия и по-специално енергоинтензивната индустрия на България в патова ситуация. Министерството на енергетиката, както и българските работодатели отбелязаха, е безпомощно в тази ситуация, то просто демонстрира това, че енергетиката в момента е на автопилот. Там няма хора, а ръководството на Министерството на енергетиката се чуди как и по какъв начин да освободи Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг, който е законно избран, кой да изчегърта, кой да назначи, но не върши това, за което е там. Това, разбира се, предизвика и българският бизнес да се обърне към Вас, господин Премиер, с молба да се намесите и да се намери работещо решение. В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: какви конкретни мерки Вие сте предприели към настоящия момент за излизане от тази патова ситуация или какви мерки възнамерявате да предприемете оттук нататък и ще удовлетворите ли искането на българския бизнес, на енергоинтензивната индустрия по-точно, за да бъде подпомогната финансово, но да бъде подпомогната финансово не така, както разбира служебното правителство – със заеми, а да бъде подпомогната по начин, който наистина ще даде възможност за глътка въздух на енергоинтензивната индустрия, и то чрез безвъзмездно предоставени финансови помощи? И още един подвъпрос, който е свързан с това дали вече сте уведомили Комисията за енергийно и водно регулиране, която е компетентен орган и има право да извърши проверка, когато става дума за такъв тип евентуални тръжни манипулации на Българската независима електроенергийна борса. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, госпожо Петкова! Нека да започнем така – въпросът е достатъчно сложен и комплексен, вероятно три минути няма да ми стигнат, затова ще започна отговора отзад напред и какви мерки са предприети. Да, пиковата цена – средната за вчерашна дата, беше около 330 лв. В момента средната цена е около 250 лв. Българският бизнес има основание да задава такива въпроси, особено тези, които се занимават с енергоемко производство. Какво направи служебното правителство? Преди около три седмици беше издадена заповед от министъра на енергетиката да се включи в енергийната система „Марица изток 2“ първоначално с един реактор, а в момента работят три. Има готовност да работят и още, но нека тук да отворим скобата и да кажем, че пускането и спирането на един реактор, какъвто е в топлоелектрическа централа, е процес, който отнема време. Не е така лесно, както с водноелектрическа централа, която буквално на петата минута е готова да предостави електричество в системата. Във връзка с това, което направи Министерството на енергетиката, освен издаването на заповедта за един гигават, който същият този бизнес с енергоемките производства критикува, че това е скрита държавна помощ, сега е доволен, че „Марица“ работи, защото именно работата на тези реактори, на мариците, доведоха до снижаване на тока. Нека да кажем и друго. Ние сме в общ енергиен пазар, който е отворен и работи на пазарни правила – не манипулациите в Българската енергийна борса, а търсенето и предлагането в цяла Европа е факторът, който вдига цените. За Борсата можем да говорим още и допълнително за това, че тя не е отворена към други борси, което я прави монополна до известна степен, а не на чисто пазарни принципи. Но да се върнем на „Марица изток 2“. Освен заповедта, ръководството на централата вече разбра и работи активно, за да търси пазари и да търси дългосрочни договори, затова защото пиковете в цените, които се получават, се получават именно на базата, че се предпочита да се сключват краткосрочни договори – ден за ден. Ако договорите са дългосрочни, картината е друга. Ако централата има договори на сегашните цени, тя би могла да работи спокойно до края на годината, без да получава държавна помощ и да задоволява енергийната система. Въпросът е сложен, въпросът не е от вчера и няма да получи решение в рамките на два дена. Проблемите в енергетиката са поне от 10 години, те са много комплексни и сложни. Не мисля, че в рамките на три минути ще бъдем в състояние да ги кажем всичките и да бъдем изчерпателни, но от гледна точка на служебното правителство правим каквото е възможно и ми се струва, че в момента ситуацията е овладяна. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Господин Премиер, Вие сте прав в едно – че проблемите наистина са много сериозни в енергийния сектор и това в рамките на последните шест години го повтаряме непрекъснато – търсим широк консенсус. В интерес на истината по много важните теми сме успявали да постигаме такъв консенсус и тук, в българския парламент. Първо, ще си позволя само едно техническо намигване към Вас – в ТЕЦ-а няма реактори. Това е просто чисто техническа бележка. ТЕЦ „Марица изток 2“ е дружество, което е изключително важно за българската електроенергийна система. Наистина то е, така да се каже, един от гарантите за енергийната сигурност на страната, тъй като тази централа има специфични параметри на работа, които я правят доста по-различна от останалите топлоелектрически централи, и Вие сте наистина прав, че тя трябва да работи. Но от Вашия отговор не успях да разбера какво точно сте предприели във връзка с писмото на българския бизнес до Вас, защото българският бизнес, а и ние смятаме, че ръководството на Министерството на енергетиката в момента е в състояние на безтегловност – то не реагира адекватно на ситуацията, и затова бизнесът са обръща към Вас. Моят въпрос беше: какви точно са Вашите действия, какво Вие сте предприел или какво възнамерявате да предприемете, за да се излезе от тази патова ситуация? В противен случай българският бизнес, българската енергоинтензивна индустрия е обречена на гибел. Тя става неконкурентоспособна на международните пазари и ние каквото и да говорим, каквото и да правим, каквито и планове за развитие и устойчивост да готвим, те нямат никакъв смисъл, ако ние убием българската индустрия по този начин. Затова моят конкретен въпрос беше: какво сте направил и какво възнамерявате да направите и дали ще изпълните искането на българския бизнес да подпомогнете финансово енергоинтензивната индустрия, така че те да могат да вземат глътка въздух? Но да ги подпомогнете не чрез заем, а чрез безвъзмездно финансиране – такова, каквото бизнесът очаква. И за КЕВР не успях да разбера дали сте информирали Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като в подобна ситуация, аз вече споменах, това е безпрецедентно покачване на цената на енергията. Такива цени ние никога не сме имали! Затова, ако не сте направили необходимото да информирате КЕВР, моята препоръка към Вас е – уведомете КЕВР, нека да направят проверка за евентуални пазарни манипулации. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Петкова, уважаеми народни представители! Да бъда по-конкретен – Министерството на енергетиката не е в безтегловност. Министерството на енергетиката управлява тази мини криза с цените от неделя. В неделя е издадена заповедта за включване на втора турбина – (реплика: „втори блок“) – права сте, не е реактор, на втори блок и в понеделник е издадена заповедта. Всъщност не е издадена писмена заповед, а е говорено с ръководството на централата да се включи и трети енергоблок. Така че ситуацията не е в безтегловност, ситуацията се управлява точно на базата на следенето на тенденциите и в европейския пазар на цените. Ако искаме да отворим още скобата, европейският пазар на цените е силно дестабилизиран, един път, заради природните ситуации в момента, и втори път, типично от много години заради електрическия дебаланс на Германия, която е голям консуматор, нейната индустрия е най-голяма. По отношение на българската индустрия. Казах Ви вече, че поведението им е малко различно. Ние трябва да обмислим какво точно може да направим. Аз съм съгласен, че на българския бизнес трябва да се помага. Категорично съм съгласен! Начинът на помощта – дали ще бъде чрез заеми или друг вид помощ, е въпрос на обсъждане. Вероятно тук има място и парламентът, който да реши по какъв начин да стане тази помощ за българския бизнес на базата на съществуващи практики, включително в Европа – определени, както и Вие казахте, енергоемки производства и в Европа се дотират от съответните държави. Тази практика може да бъде и при нас, разбира се, при строг контрол и спазване и на европейските регламенти, и на българското законодателство. В този кръг на мисли искам да допълня и следното, че в самия Закон за енергетиката има нужда от, така да се каже, внимателен прочит на определени постановки и може би ремонт, но това е работа отново на Народното събрание. Аз на този етап не се ангажирам с конкретни предложения кои текстове и как биха могли да се пипнат. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих казал, че вчера, господин Премиер, Вие спасихте положението с директната намеса на Министерството на енергетиката, защото наистина цените бяха доста, доста високи – над 60% бяха по-високи спрямо европейските, и е необясним отказът на действие от страна на Българския енергиен холдинг. Българският енергиен холдинг казва следното – цитирам: „БЕХ не може да се меси в пазарното поведение на дружествата си, тъй като ще се накърни оперативната им самостоятелност.“ Точно така, колеги, БЕХ няма право да се намесва, когато едно дружество сключва договори на каква цена ще продава електроенергията. Всички енергетици – тук и бившите министри знаят, и хора, които знаят в енергетиката, че това не е работа на Енергийния холдинг, и е така, но БЕХ има право да се намеси, когато се касае за оперативната работа на всяко едно дружество, и как ще бъде организирана, и как ще настъпи съществената промяна в дейността на това дружество. И това беше работа на Енергийния холдинг, който според мен, вчера се опита да саботира с ненамесата си именно енергийния пазар. Защото, колеги, не е нормално, не е нормално ние да искаме да подпомагаме ТЕЦ 2 и в същото време, когато то може да излезе на печалба, да имат само два включени блока – единият за свободния пазар, другия за регулирания пазар. Да има още шест блока и никой да не ги включва, и трябва да се намесва министърът на енергетиката и министър-председателят, за да може това дружество отново да си включи блоковете! За какво говорим тук?!Тук говорим според мен за пропуснати ползи. И тук вече можем да си говорим дали нарочно не се прави това нещо – да се държи цената висока и какви са пропуснатите ползи за ТЕЦ 2? Оттук нататък вече е моят въпрос към Вас, господин министър-председател, Вие смятате ли наистина да проверите защо и по какъв начин Българският енергиен холдинг е отказал да се намеси, тъй като е казал: ние нямаме право, тази декларация е публична. Евентуално наистина ние трябва да предприемем някакви стъпки за промяна, ако трябва, разбира се, и тук в законодателството, но в крайна сметка това са пропуснати ползи. Когато има пропуснати ползи, има изкривяване на пазара. Тоест ТЕЦ 2 действал ли е пазарно? Не е действал пазарно. Тогава вече можем да говорим за някаква манипулация, тогава вече можем да говорим, че се е действало заради някой друг.

Тоест въпросите ми към Вас, господин Премиер са: наистина добре е, че се включихте, но оттук нататък какви действия смятате да предприемете, така че след Вас може би да не се случват подобни изкривявания на пазара? Защото само още една скоба отварям. Нашият капацитет към Гърция за износа е запълнен, нашият капацитет е запълнен, само че към останалите европейски държави ние не можем да се включим, за да ползваме евтин ток примерно от Германия, защото нямаме такъв капацитет. И тук наистина трябва много сериозно да си помислим. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Господин Стойнев, може би да започна отговора отзад напред с това, което казахте, всъщност и аз го споменах при предния ми отговор, че Законът за енергетиката вероятно има нужда от сериозен прочит и възможности за търсене на решения как да се подобрят самите нормативни отношения в енергетиката. По отношение на БЕХ. С ръководството на БЕХ и с ръководството на Министерството на енергетиката проведохме няколко срещи по повод точно тези теми с цените, с вдигането на пазарните и борсовите индекси. От тези разговори дали имат основание от Енергийния холдинг да кажат, че те не управляват своите дружества, аз не съм много сигурен, но така звучаха и пред мен – по-скоро като отношение в нестрого йерархичен ред, в едва ли не колегиални отношения, които биха могли да помолят някое дружество да свърши нещо и дружеството, ако реши, че е целесъобразно за него, ще го направи, или няма да го направи. По тази причина и отношенията между – в случая, както говорим за „Марица изток 2“ и колко блока да работят, или да не работят, преминават през Министерството на икономиката именно за да е ясно, че там има отношение и неща, които могат да се свършат в една или друга посока. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Премиер, уважаеми вицепремиери! През последните дни едно от най-големите предизвикателства пред страната ни са горските пожари. За съжаление, те вече взимат и жертви, унищожават българската природа. От много години се коментира темата с осигуряването на самолети и хеликоптери, които да осигуряват гасенето на пожарите през лятото. За съжаление, през последните 12 години обаче нищо не беше направено в тази посока и въпреки многото идеи България в момента има едно от най-слабите възможности за гасене на горски пожари. Ние използваме стари хеликоптери, стара техника, с които да вършим това. Нямаме нито един самолет, който да гаси пожари, въпреки че имаме пък много възможности поради наличието на много водоеми, много възможности откъде тези самолети да взимат вода, за да гасят. В тази връзка, господин Премиер, въпросът ми към Вас е: освен извънредните мерки, които правителството е взело по отношение на горските пожари, смята ли служебното правителство да вземе мерки, за да може следващата година по никакъв начин това да не се повтаря и ние да не изпадаме в толкова тежка криза по отношение на горските пожари, тоест да се стартира поръчка или да се стартира процес, в който ние да започнем да работим по това да имаме хеликоптери за пожарогасене, както и самолети? Мисля, че една година е достатъчно време и правителството може да направи това, което тези хора тук по средата за 12 години не успяха да направят. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мирчев, въпросът Ви е много адекватен и много навременен не само във връзка с бошуващи пожари в момента, а по принцип с изграждането на капацитет на държавата да решава въпроси, които са в интерес на гражданите ѝ. Служебното правителство направи една крачка в това положение, но тя е половин крачка. Специално по средствата за гасене на пожари ще Ви кажа каква е полукрачката. Полукрачката е, че в Плана за възстановяване и устойчивост заложихме проект за медицински хеликоптери, което е добре, възприема се добре, дай боже, да станат бързо, защото такава необходимост имаме и тя е неотложна. В по-широкия кръг на темата „Хеликоптерни и летателни средства“ при дискутирането на този проект стигнахме до извода, че няма да е лошо и няма да е зле да се направи цялостна държавна структура под формата на държавна агенция, в която да има не само медицински хеликоптери, но и хеликоптери за гасене на пожари, за извънредни ситуации и други летателни средства. Дадохме си обаче сметка, че нашият период на действие и времето, с което разполагаме, не е достатъчен, за да се аргументира един такъв пълен проект в цялата му същност и по тази причина се ограничихме само около медицинските хеликоптери. Да, прав сте. В момента, за съжаление, имаме един хеликоптер, който работи, от Военновъздушните сили, от вторник ще има още един на разположение и вероятно до десетина дена и трети, но това ни е капацитетът в момента. Ако нещата се обърнат и станат по-тревожни, ние ще трябва по европейския механизъм да искаме помощ от друга държава с летателна техника, защото нашата е недостатъчна и разчитаме на нашите огнеборци на място, които са по земята, разбира се, от състава на Министерството на вътрешните работи. Така че с две думи – хеликоптерният въпрос и неговото пълно развитие от гледна точка на капацитет както за търсене и спасяване, така и за гасене на пожари и медицински хеликоптери, които са специализирани, могат да бъдат събрани в една държавна агенция, която общо да ги управлява, поддържа и съответно менажира, но това е дълъг процес. Надявам се, следващото правителство да има време и хоризонт. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми вицепремиери, госпожи и господа народни представители! Днес работата на Народното събрание започна с минута мълчание в памет на загиналите горски служители в пожара. Ползвам трибуната да изкажа съболезнованията си към семействата на загиналите и пострадалите. Имаше реакция на правителството, която видяхме, има пълна мобилизация на институциите за справяне с пожарите. Поводът на моето питане към Вас, господин Премиер, е свързан с пожара COVID-19 заради настъпващата с огромна сила четвърта вълна. Според последната информация на Единния информационен портал днес са регистрирани над 400 души нови случая при направени над 20 хиляди теста, което е над 2% положителни проби. Разбира се, има, за съжаление, и починали хора, в болници са близо 1000 души, в интензивни отделения са около 90 човека. За цялата страна, разбира се, има завършен имунизационен план на близо милион и няколко души. В областта, от която съм избран – Търговище, има 12 хиляди души със завършен имунизационен план от близо 130-хиляден град. Тоест всички данни сочат, че близо 80% от хората в цялата страна ще се сблъскат с четвъртата вълна, но няма да бъдат ваксинирани. Министерството на здравеопазването препоръча на българските граждани да се въздържат от неоснователни пътувания в чужбина. Питам се дали това са мерките на служебното правителство срещу настъпваща пандемична вълна? Разбира се, имаме информация, че е открито лекарство – говори се, че има открито лекарство срещу COVID-19, като няколко страни от Европейския съюз участват в поръчката за закупуване на това количество, но България не е сред тях, защото е пропуснала срока за участие в конкурса и преди това в документацията за Рамковото споразумение България не фигурира. Поради тази причина, уважаеми господин Премиер, има ли създаден кризисен щаб в държавата; взима ли тя адекватни решения във връзка с настъпващата четвърта вълна на COVID-19; има ли план за действие; каква е готовността съответно на болниците с болничните легла, кислородни маски, медикаменти; прави ли се най-важната разяснителна кампания, информационна кампания за необходимостта от ваксинация, доброволна ваксинация на населението…

…и защо правителството като цяло е проспало толкова важно нещо, свързано с Рамковото споразумение за това лекарство? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Кризата и разпространението на вируса наистина имат основание да ни притесняват. Говорим вече за Делта вариант, който почти навсякъде в изследванията се появява и който се предполага, че тези цифри, които и Вие цитирате, че ежедневно се увеличават бройките на заразени и съответно процентите от броя направени тестове, се потвърждават и говорят, че наистина вървим към може би поредна вълна. В тази връзка какво прави служебното правителство? Мисля, че е широко известно към момента. Да, за ваксинацията нека да кажем първо няколко думи. Ваксини има за всички, но както и преди, така и в момента така наречените мотивационни кампании не дават по-голям резултат от това, което виждаме на дневна база, че са от порядъка между 12 до 20 хил. души, които се ваксинират. Да, напълно ваксинираните са над 1 милион вече, което процентно в Европейския съюз вероятно България е на последно място по ваксинация. Конкретно за Вашия регион не мога да Ви отговоря, защото нямам данни защо така бавно върви и процентът е относително нисък. Говорейки за ваксинацията, трябва да отчитаме и реалната статистика колко хора са преболедували и имат антитела и поради тази причина не са мотивирани да се ваксинират, което Министерството на здравеопазването се опитва да събере и да направи този анализ. По отношение на подготовката за бъдеща вълна и подготовката за решаване на бъдеща сериозна здравна криза. Министерството на здравеопазването изготви подробен план, който включва всички аспекти на проява на подобна криза, тоест подготовката за нарастване на готовността на болниците да поемат повече пациенти, готовността да се прилагат допълнителни мерки към момента – съществуващите, готовността за наличие на медикаменти, които се използват в този тип терапии. В тази връзка може би е необходимо да кажа, че ръководството на Министерството на здравеопазването с вицепремиерите сме поканени утре при президента – ще се разискват именно този план и начинът на неговото развитие при неблагоприятно развитие на кризата. Няколко пъти министър Кацаров – министърът на здравеопазването, имаше възможност да покаже основните аспекти, основни желания на този план, а именно: готовността, нарастването, специализацията, ако щете, на отделни отделения или на отделни болници при необходимост и всичко останало. По отношение на лекарството, което цитирате, има доста лекарства, които са в така да се каже проучвателен период, който вече се предлага на ниво Европейска комисия, на ниво Европейска агенция по лекарствата, че могат да влязат в режим на използване от лекарите при лекуване. Не знам за кое точно лекарство говорите, не съм сигурен, че това е било предмет на обсъждане в рамките на служебното правителство. Така че ако искате конкретика по този въпрос, задайте го допълнително – ще намерим отговор. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Премиер, господа вицепремиери, госпожи и господа народни представители! Разбирам, че има изготвен план, но според мен лично и парламентарната ни група, много е важно да намерим онази мотивационна и информационна кампания, която да накара голяма част от българското общество да се ваксинира, защото за нас е много важно здравето на нацията. Предстои започване на учебната година, господин Премиер. Редица изследвания показват, че самото онлайн обучение се отразява не толкова добре върху здравословното състояние, респективно върху психичното здраве на децата ни. Самото дистанционно обучение доведе до липса на знания в някои ученици и липса на учебни навици в по-малките. Загрижени сме в тази посока. Бих дал един съвет – не го приемайте като укор, разбира се – ако едно правителство прилага и използва всички възможности за здравето на нацията, използвайте и експертния потенциал на народни представители от всички парламентарни групи, на самите парламентарни групи, защото здравето на нацията, здравето на българското общество е приоритет на приоритетите на всяко едно българско правителство. Благодаря.

Благодаря за въпроса и уточнението, господин Ибрямов. Наистина съм съгласен, че кампанията трябва да е повсеместна и съвместна – и с участие на правителството, и с участие на депутати, и с всички възможни средства, защото здравето на нацията е в основата на всички видове успехи или неуспехи, които ще имаме занапред. Съгласен съм и по отношение на Вашата бележка за образованието и това, че онлайн обучението и липсата на социален контакт между децата и учениците не е добър атестат за тяхното бъдещо развитие като хармонични личности – не само по отношение на ученето. Съгласен съм! Но до момента това, което е направено като информационна кампания, като мотивационна кампания, явно е дала резултатите, каквито са в момента. Опитахме се да мислим и през така наречените стимули, които се дават в други държави. Понеже говорим едновременно за здравето на нацията и за развитието и подпомагането на българския бизнес, сложният баланс от мерките, които взимаме днес от Министерството на здравеопазването, е между забраните за влизане в страната, тоест при какви условия, кои хора могат да влязат в страната, което пряко рефлектира към туристическия бранш, и в същото време грижата за българските граждани, така че да не се внася допълнително зараза. В този аспект мислихме за мотивационно подпомагане на кампанията – да подготвим мерки, които, да кажем, предлагат някакъв вид ваучери за тези, които се ваксинират, които да бъдат използвани в българския бизнес, най-общо казано в туристическия бранш. Но предвид факта, че служебното правителство трудно борави с бюджета и малко е невъзможно да кажем, че има достатъчно резерви за такъв тип ход, затова вероятно мога да го оставя като предложение да го обмисли парламентът и при решение за коригиране на Закона за държавния бюджет да се помисли и за такова перо. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери! Моят въпрос е към вицепремиера господин Гълъб Донев и е свързан с десетките пожари, които бушуват в страната ни през последните дни. На практика са изпепелени къщи, стопански постройки, имущество, обществени сгради в десетки населени места, като особено тежка е ситуацията в Благоевградско, в Кюстендилско, в Пернишко, в Пловдивско, в Софийско. Пострадали са и са потърпевши стотици български домакинства и български граждани, като, разбира се, най-непрежалима е загубата на семействата на двамата горски служители от Петрич и от Кресна в Благоевградско – двама смели мъже, които загинаха при потушаването на пожарите. Съболезнования за техните семейства! Но моят въпрос към Вас, господин Донев, е за мерките, които държавата, които институциите, които правителството ще предприеме за подкрепа на бедстващите семейства – на тези, които загубиха покъщнина, имущество, стопански сгради; за населените места, в които изгоряха училища и други обществени постройки: дали и в какъв порядък в средносрочен и в по-дългосрочен план ще предприемете действия за подкрепа и на конкретните семейства, и за населените места? Въпросът ми се отнася и за Агенцията по социално подпомагане, която е под Ваше пряко наблюдение, и за Комисията за бедствия и аварии, която също има възможности да предприеме действия за подкрепа на пострадалите граждани и техните семейства.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, позволете ми да се присъединя и аз със съболезнования към близките на загиналите горски служители Антон Гръбчев и Валери Петров, съответно от Петрич и от Кресна! Въпросът Ви има няколко посоки на отговор: първо, към близките на загиналите горски служители. Те имат право да получат еднократна финансова помощ по Кодекса за социално осигуряване от 540 лв. и тази помощ могат да я получат съпругите на загиналите горски служители, техните деца, независимо от това дали са навършили пълнолетие, или съответно са непълнолетни. Непълнолетните деца имат право и на наследствена пенсия по чл. 68, ал. 1 от загиналото осигурено лице. Родителите на загиналите горски служители също могат да получат тази еднократна помощ от 540 лв., разпоредено е и съответните социални служби в Благоевград имат готовността да окажат социална подкрепа на семействата на загиналите горски служители, така че да могат да подадат съответните документи за получаване на тази еднократна помощ по Кодекса за социално осигуряване. Другото, което държавата може да предприеме и го предприема: вече са разпоредени действия на съответните дирекции „Социално подпомагане“ в населените места, където са засегнати имотите – опожарени са имотите на много български граждани в Благоевградско, в Кюстендилско, в Софийско, в Пловдивско. Има готовност, определени са служителите от съответните дирекции „Социално подпомагане“ по места, които да вземат участие в комисиите, които ще правят оглед на щетите и съответно преценка за нанесените щети върху имотите на пострадалите лица. Също така съгласно Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, пострадалите лица, семействата могат да получат еднократна социална помощ от 375 лв., която е за инцидентно възникнали нужди и потребности от храна и основно имущество, с което да задоволят тези жизненоважни потребности, които имат. Също така Министерският съвет има готовност и съответно работим в посока на това да бъде свикана Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, за да се насочат средства, допълнителен трансфер от държавния бюджет към общините, в които има пострадали имоти, изгорели къщи, стопански постройки. Тук искам да отбележа, че на такова подпомагане могат да разчитат всички тези, които са със засегнати основни жилища, които са със съответните разрешителни за строеж и така нататък, да не влизам в подробности. Всички декларации, които трябва да попълнят лицата, които са засегнати от пожарите, са на разположение и социалните служби съответно имат готовност да окажат подкрепа на българските граждани, за да получат тази социална подкрепа по Закона за социално подпомагане. А пък следващата седмица съответно Министерският съвет ще приеме и съответното решение, с което да бъде направен този трансфер на допълнителен разход за покриване на щетите по имотите на засегнатите български граждани.

Уважаеми господин Вицепремиер, сами разбираме, че подкрепата, която е регламентирана и която се очаква да предоставят и Агенцията за социално подпомагане, и Комисията по бедствия и аварии, е крайно недостатъчна. За съжаление, и застрахователната култура на българските граждани за това да застраховат имуществото си също е доста недостатъчна, за да може да се говори за справедливо и пълноценно обезщетяване за щетите, които реално са претърпели хиляди български домакинства. Става дума и за обществени сгради в населени места, които също са изцяло унищожени. Ние бяхме свидетели в продължение на няколко мандата как се раздаваха пари от прозореца на джипката и Министерският съвет със свои решения и постановления решаваше да харчи стотици милиони, милиарди левове за какво ли не, да предоставя средства на удобни фирми, общини, сектори в зависимост от приятелствата на предишния премиер. Ето сега от парламентарната трибуна Ви призоваваме Министерският съвет на своето заседание да отдели достатъчно средства за компенсиране както на потърпевшите български домакинства, така и на населените места, в които е опустошена и пострадала публична инфраструктура. А ние от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ ще се обърнем и към колегите от другите парламентарни групи да започнем национална кампания, в която да бъдат събрани средства и друга подкрепа, така че потърпевшите от горските пожари и семейства, и населени места да бъдат подкрепени.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, действително, че когато става въпрос за едно бедствие, което е сполетяло български граждани, независимо от техния брой, когато е засегнато тяхното имущество, техният дом, това поставя доста сериозен въпрос: как и по какъв начин държавата да подпомогне тези български граждани, които са в нужда? Затова казах, че с решението, което предстои Министерският съвет да вземе, тези средства ще бъдат насочени към общините, съответно и за социално подпомагане през социалните програми, за да могат да бъдат подпомогнати допълнително засегнатите български граждани. Но такива средства да бъдат насочени и към общинската инфраструктура – към административни сгради, училищни сгради, читалища, там, където те са засегнати и изгорели, където е нарушена тяхната конструкция, паметници на културата и така нататък. Те да имат достатъчно ресурс, средства, с които да бъдат възстановени тези обществени сгради и жилищата на пострадалите български граждани. Другият проблем, който поставяте и засягате – действително това е ниската култура, която имаме по отношение на застраховането. Но това е отделен въпрос, по който може би е добре да се вземе и законодателно решение, с което да се реши веднъж завинаги, когато има бедствия, аварии, катастрофи, когато има пожари, унищожено имущество, ресурсът, източниците на финансиране, с които всъщност ще се подпомагат българските граждани. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми Министър-председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят въпрос е към вицепремиера Пеканов, свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. Ние всички сме наясно какви възможности предоставя този план за българската икономика и за всички наши граждани. Моят конкретен въпрос е: след предоставянето на Плана на 20 юли и изслушването тук в залата, където получихте редица предложения, а и критики, както и след това бяха изпратени доста други предложения от бизнеса и от общините, направихте ли промени, има ли корекции в Плана? Каква е готовността за представяне на окончателен вариант на Плана и според Вас поставено ли е под съмнение получаването на средства по Плана в рамките на тази бюджетна година, тъй като включително и с предоставената актуализация на бюджета е заложено, че парите ще бъдат получени още тази година – тези първи 13%? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Благодаря Ви за въпроса. Няколко точки. След обсъждането миналата седмица ние взехме предвид голяма част от изказаните становища, препоръки, мнения, критики. По някои от тях работим, по някои от тях няма как да работим – в смисъл: както казах, идеи за нови проекти към текущия момент изглеждат невъзможни да бъдат вписани в Плана по линия на доста дългата процедура, която обясних. Всъщност имам и една презентация, която съм показвал, мога по-нататък да Ви я покажа – от идеята за нов проект до това той да е готов и да влезе като част от Плана. Могат да минат около три месеца, тъй като всякакви нови идейни проекти включват пазарни проучвания, обосновка, промяна в крайна сметка и на общите рамки. Тоест нови проекти, които сме дискутирали, а все още не са залегнали. Това, което правим, е да адресираме отворените критики. Проведохме среща с представители на земеделския бранш. Те изказаха своите притеснения. В рамките на оптимизации, които правим, успяхме да намерим още 170 милиона, които да бъдат за земеделския бранш – в допълнение на тези, които в момента бяха заложили, 250 милиона, като сега работим по това да изчистим именно по какъв начин те да бъдат използвани, по най-добрия начин, без това да обуславя включването на нови проекти, тъй като то ще доведе до доста дълъг период на работа. Миналата седмица аз изказах двата отворени въпроса, по които в общи линии служебният кабинет в тази си фаза в момента много трудно може да представи някакви решения, тъй като, както представих голяма част от тях, зависят от дългосрочна перспектива и приемственост със следващ редовен кабинет. Те са в сферата на бъдещето на въглищните региони и в сферата на върховенството на закона. Като тук продължаваме да имаме изисквания от страна на Европейската комисия, че ние ще им предоставим някаква визия за това. Именно в тази насока аз отворих още преди две седмици с публикуване на Плана. Моето мнение е, че съм отворен към дискусии с Вас по тези два въпроса – как те могат да залегнат, какво можем да обещаем, което ще бъде реалистично, че ще се изпълнява в следващите години. Тук, както казах, и самите европейски институции очакват приемственост, тоест те питат политическите партии готови ли са да се обвържат с това. По тези два отворени въпроса трябва да търсим решения. Аз очаквам и политическите решения в крайна сметка за бъдещето на управлението в страната, за да седнем, ако няма политически решения в следващите дни, тези въпроси да ги решим. Винаги съм го казвал – средствата не са застрашени, средствата зависят от момента, в който изпратим Плана и той бъде одобрен. Средствата по никакъв начин не са застрашени според мен. Тоест това са процесите, които текат в момента. Да, ние получаваме и много становища. Опитваме се да адресираме някои от тях, когато те адресират специфичен проект, специфичен компонент в него. Както казах, тече оптимизация на цялостната картина – това е текущата ситуация. И както съм казвал неведнъж, съм отворен за последващи дискусии с всички парламентарни групи, за да решим останалите отворени въпроси. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Тези 170 милиона единствената промяна ли са? И ако да, откъде са взети парите, тоест кои други проекти са отпаднали, за да бъдат увеличени тези? Тук от трибуната включително и Вие – припомнете ми, ако греша – се съгласихте, че заделените пари за бизнеса, тези 1,2 милиарда, трябва да бъдат преоформени, като по-голяма част от тях да бъдат като директни плащания, а не под схеми за финансиране. В тази част направихте ли промени? И другото, което е – аз също предполагам, че парите не са застрашени, но не разбрах: не са застрашени да бъде получен авансът тази година, или имахте предвид, че не са застрашени общо? Тоест какво точно искахте да кажете? Защото е изключително важно, тъй като е внесена актуализацията. Тези пари според Вас – 13-те процента, ще влязат ли тази година, или няма да влязат?

Благодаря Ви, господин Данаилов. По въпроса за 170-те милиона. Това е буфер, който все още беше в рамките на бюджета. В крайна сметка е важно да знаем, че ние не знаем абсолютно точната стойност на парите, които ще получим, тъй като средствата се изчисляват и от спада на БВП и безработицата в миналата и тази година, които все още не знаем. Тоест в бъдещето ще разберем каква ще е точната – закръгляването дали ще е 12,6, 12,7, 12,8 млрд. лв. Тоест тук може да се заложи малко над текущата стойност и оттам да се използват тези средства именно за този сектор. По отношение на застрашаването. Аз смятам, че ако успеем да изпратим Плана в рамките на месец септември, за тази година няма да има застрашаване. Тоест процедурата знаете каква е – около два месеца след изпращане на Плана тече одобряване, като смятам, че ако успеем да се справим с тази задача в рамките на месец септември, парите по Плана трябва да дойдат тази година и не би трябвало да има застрашаване. Към този момент така изглеждат нещата. По отношение на грантовете. Тук, както казах, в крайна сметка бенефициентите, носителите на проектите са отделните министерства. Тук водим разговор с Министерството на икономиката. Аз съм заявил, че – да, така е – може би трябва да гледаме в посока увеличаване на баланса между грантове и безвъзмездна финансова помощ. Още текат разговори, не са направени все още крайни промени, тъй като не сме стигнали до крайното решение какъв е правилният баланс. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, дами и господа народни представители! Въпросът ми е към министър-председателя Янев. Уважаеми господин Премиер, намираме се в нова вълна от COVID-19. Изключително съм обезпокоен от тенденцията, която наблюдаваме в последните няколко дни – броят на хоспитализираните наближава 1000 души. Случаите растат и вече гоним 500 положителни на дневна база. Това буди много сериозна загриженост. Базовото репродуктивно число днес е 1,314. COVID вълната е все още невидима за широката общественост, но тя е сериозно осезаема за моите колеги – лекарите. Преди по-малко от месец в Министерския съвет приехте План за действие, който, незнайно защо, не се спазва от самия министър на здравеопазването. Според приетия от ръководения от Вас Министерски съвет план България все още се намира в зелената зона. Министърът обаче издава заповед, която е в тотален противовес на Плана, приет от правителството. Нека да дам два примера. Според Плана, който сте приели, трябва да има ограничения на домашните събирания до 20 посетители от три до четири домакинства, ограничения на събиранията от частен характер до 100 души на закрито и до 200 на открито – сватби, кръщенета и други. Тези хипотези, господин Премиер, отсъстват от заповедта на здравния министър. Друг абсурд. Гласуваният от служебното правителство План, предвижда облекчения за персонала на кафенетата и ресторантите, нощните заведения, игралните зали и казината при персонал под 10 души – всички, от които притежават сертификат за ваксинация, или преболедуване – маските да не са задължителни. Това отново отсъства от заповедта на здравния министър. Защо при приет от Министерския съвет на 15 юли План за справяне с пандемията правителството не приложи заложените в него първоначални мерки, които кореспондират с така нареченото Зелено Ниво 1? Защо вместо да приложите предвидените на зелената зона леки мерки сега заплашвате населението и бизнеса с налагането директно на мерките от оранжевата зона на приетия от Вас План? Вие сам споделихте за провалената ваксинационна кампания. Господин Премиер, в момента кой управлява здравната криза – президентът, правителството, Планът или министър Кацаров? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, здравната криза – надявам се ще се съгласите с мен, трябва да се управлява и се управлява от здравния министър, като човек от професията, който най-добре разбира и детайлите, и начините на тълкуване на конкретните показатели как вървят тенденциите по отношение на заразяемостта, по отношение на взимане на адекватни мерки и по отношение на това как се изпълнява Планът, който, както сам казахте, е съвсем наскоро приет, така да се каже в мандата на служебното правителство. В този смисъл управлението на здравната криза – да, трябва да бъде в ръцете на медиците. Прав сте, че усещането, че се задава вълна, най-вече е сред средите на медиците. За нормалните български граждани, за обикновените хора предполагам най-широко разпространеното мислене е, че вероятно този летен сезон ще бъде приблизително подобен на миналия. Да, прав сте, че цифрите, които имаме в момента по отношение на заболяемост, по отношение на тестовете, които се правят в момента, по-скоро говорят за обратното, че вероятно до края на месец август тенденцията е за влошаване на ситуацията. В това отношение неслучайно министър Кацаров и ръководството на Министерството на здравеопазването говорят за преминаване вече в оранжева зона със съответните мерки, които произтичат от това, но тези съответни мерки ще бъдат огласени и взети от това ръководство. От гледна точка на управлението на кризата и от гледна точка на логиката това е, което е записано и като план и се изпълнява. От гледна точка на имунизацията вече стана въпрос, няколко пъти, нееднократно коментираме тази тема – нагласите на българските граждани са такива. Защо са такива аз не се наемам да правя анализ. Може да има много фактори. Може да има лично убеждение, че неправилно е била управлявана кризата досега и по тази причина хората не са убедени. Наистина, ако през следващия месец септември с този нисък темп на ваксинация се получи сериозна вълна, ефектът може да бъде много сериозен за българското население. Благодаря.

Уважаеми господин Премиер, Вие се съгласихте на практика с всичко казано от мен до момента, но не чух от Вас, какво прави българското правителство или българският министър на здравеопазването, за да не стигнем до оранжевата зона, а ди си останем в зелената зона. Всъщност, господин Премиер, извинете ме, за грубия израз, но здравната ни система е по бели гащи. Ще дам няколко примера в подкрепа на моите думи. В Бургас положението е изключително тежко. В болниците не искат да приемат пациенти с COVID-19 заради новата глупава методика с 1000-та лева на медиците за първа линия, така наречените 0,11 ст. за минута. Ние накарахме българските лекари да трябва да ходят на дежурство с хронометър в джоба си и да отчитат колко време са работили. Във Велико Търново заради кадрова криза има опасност да затвори белодробният диспансер, който е, може би, единственият в Северна България. И не на последно място в понеделник има анонсиран протест на спешни медици и синдикати пред Министерството на здравеопазването. Основен мотив – колегите не са си получили възнагражденията за месец юни. Казано с други думи, в хода на ковид вълна имаме дълбока криза с мотивацията на медиците. Хората, които трябва за пореден път да спасяват нас от вируса. Това според мен, господин Премиер, е гавра и цинизъм с българските лекари, сестри и санитари. И аз съжалявам, че Вие трябва да се червите тук, защото здравният министър го няма. Къде е здравният министър? Беше ли вчера на Министерския съвет? Нека да Ви кажа къде е, господин Янев. Той е в отпуск, във ваканция – на море. Уморен е от два месеца работа. В хода на ковид вълна Стойчо Кацаров е на почивка. Можете ли да си представите? Убеден съм – провокиран от думите Ви преди малко в лапсуса за Министерството на отбраната, като български офицер, господин Янев, няма как да одобрите такова дезертьорство от битката, а с дезертьорите всички знаем какво се случва по време на битка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възглас: „Браво!“ от народния представител Николай Нанков.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, предлагам да не започваме от лапсусите и от сериозните думи от тази трибуна. От уважение към Народното събрание няма да бъда твърд и остър и да правим един кратък курс по математика, но с тези 0,11 ст. на минута малко се преигра, защото, като ги сметнем по 60 минути, стават сигурно седем лева – ако сложим осем часа работни, стават над 50 лв., и по 20 работни дни, стават над 1000 лв. Така че нека да не говорим за отношението към медиците, защото управлението на кризата в момента и този план, който е подготвен от министър Кацаров, фокусира вниманието точно върху медиците, хората, които са на първа линия. Премахва възможността хора от администрацията на болницата, компютърни специалисти или шофьори, които не са в пряк контакт с хората, засегнати пациенти и лекувани да получават такива пари. Та затова става въпрос. От там е този шум за тези 0,11 ст. според мен. По отношение на това кой, къде се намира и как управлява кризата не искам да коментирам, защото мотивите, с които господин Кацаров не е бил два дни на работа, са съвсем различни и не трябва се коментират според мен на такава трибуна. Нека да оставим личния живот на хората и да се съсредоточим върху задачите, които имаме. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер и вицепремиери! На 3 август 2021 г. Асоциацията по ВиК – Хасково, представи на свое Общо събрание Бизнес план за периода 2022 – 2026 г. Общинските съветници от всички представителни групи в Общинския съвет – Хасково излязоха с обща декларация по повод предоставения Бизнес план в общината, която се основава на исканията и апела на съветниците от БСП в Хасково, той да не се подкрепи и да се гласува с против. Заедно с Хасково – против гласуваха и общините: Любимец, Свиленград, Стамболово, Тополовград и Харманли. С въздържал се гласуваха община Димитровград, а със „за“ Плана, гласуваха 35%, тоест – държавата. Така Бизнес планът не бе съгласуван и отговорността е отново в полето на КЕВР. В Плана на Асоциацията има друго интересно за маркиране, а именно, че социалната поносимост на цената на ВиК услугите ще бъде 5,47 лв. към 2026 г., въпреки че област Хасково е с една от най-ниските средни работни заплати. Остарялата водопроводна мрежа се явява огромен проблем, като над 50% от водоподаваната вода в община Хасково например изтича по улиците и недостига до потребителите, разбирайте българските граждани, или това са над 5 милиона кубика, което обърнато в левове – при добивната цена ще се равнява на 17 млн. лв. годишно. Важно е да подчертаем, че предлаганото повишаване на цената на водата не е свързано с инвестиции за подобряване на качеството на услугите…

Да, свършвам. …което означава, че цената на водата не е пълноценно обвързана с качеството ѝ. Господин Премиер, въпросът ми е към Вас. Смятате ли за адекватен посочения подход за ценообразуване и не е ли по правилно да предприемем, първо, рехабилитация на съществуващата мрежа по водоснабдяване в проблемните области с цел да се намалят загубите и след което да се товарят гражданите с допълнителни разходи, и то в условията на дълбока социална и икономическа криза? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, важен въпрос, който касае не само гражданите и съответните решения на общинските съвети в Хасково и общините около Хасково, но е важен въпрос за цялата страна. Не само от социална гледна точка, не само от гледна точка на повишаването на цената, която и в момента в някои региони е непоносима или на границата на непоносимостта за много хора. Много сериозен въпрос, който, за съжаление, решението му е комплексно, тъй като има взаимоотношения между Комисията за енергийно и водно регулиране, която определя таваните на цените на годишна база между ВиК холдинга, който е под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съответните общини, тоест клоновете на ВиК холдинга – неговите подразделения, по места. Тези взаимоотношения са достатъчно сложни и варират във всеки регион по различни причини – на базата на възможностите за водоснабдяване, налични водоизточници, износване на водоснабдителната мрежа и така нататък, но има и един общ знаменател. Общият знаменател е, че всъщност решенията са комплексни, изискват доста сериозни инвестиции и за управителите на ВиК дружествата е по-лесно, вместо да подготвят съответното предложение за строителство и подмяна на водопроводи, нови водопроводи или подмяна на съответната градска мрежа, което отнема време, което отнема усилия и съответно пренасочени към съответните програми, които биха могли да финансират тази дейност, рефлексът при тях е да искат увеличаване на цената. Тоест гражданите да покриват загубите чрез сметките, които получават, което не е справедливо. Всички ние, включително призовавам и Вас, народните представители, целият този механизъм трябва да бъде прегледан и да се направи така, че да бъде по-ефективен, да не се стига до факта и до ефекта – гражданите да плащат такъв тип недобри управленски решения. Благодаря Ви.

Госпожо Председателстваща, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Въпросът ми ще бъде отново свързан с ковид кризата, само че този път понеже доста дискутирахме медицинските аспекти – ми се ще с една идея малко по-встрани да дискутираме, затова въпросът ми ще бъде насочен към вицепремиера Донев. В зората сме, поне в посоката сме към червената зона, с приемането на един план, който за първи път структурира подхода спрямо всеки един от тези етапи и създава предвидимост. Явно е, че този подход има много повече предимства при предвиждането спрямо ластика, който разтягахме преди това, и в тази връзка, можем да приемем профилактични мерки във всеки един от етапите, включително и в момента. Сигурен съм, че голяма част от хората се притесняват от предстоящите локдауни, свързани с червената зона, по-голямата част от хората ще бъдат повлияни не от самия ковид, а от мерките, които се възприемат там, социалните и икономическите части от този план са важни и в тази връзка интегрирането в Плана за справяне с ковид социалните и икономическите мерки са важен компонент от цялостното справяне и защото засягат много повече хора. В тази връзка ми се ще да получа малко повече яснота как точно се изработва това и какви мерки са предвидени? И като подвъпрос: управлявате държавната администрация, една от големите организирани групи в нашата страна, има ли конкретни послания, излъчени към тях във връзка с личния пример за ваксиниране и за спазване на мерките, свързани със заповедта на министъра на здравеопазването? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Симидчиев, навреме зададен въпрос. Действително мерките, които се планират и които се прилагат в момента, са инкорпорирани в Плана, в неговите етапи за управление на здравната криза. Всички мерки, с изключение на мярката – така известна – 60/40, която и в момента продължава, ще бъдат приложени на трети и четвърти етап по здравния План. Мярката 60/40 ще продължи в дизайна, така както в момента се прилага, при спад в оборота с 30%. Подпомагането от страна на държавата ще бъде 50% от осигурителния доход на осигурените лица и съответно 50% от осигурителните вноски за здравно и социално осигуряване на осигурените лица от страна на работодателя. Предлагаме и една нова мярка – 75/0, която ще се прилага към всички затворени бизнеси, затова казвам, че те ще влязат на трети и четвърти етап от Плана, и там ще се покрива 75% от осигурителния доход на засегнатите лица в затворените бизнеси, като ще се поемат и 75% от осигурителните вноски от страна на работодателя. Очакваме одобрение, подписване на Споразумение с Европейската комисия, по отношение на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ – новата Оперативна програма, откъдето евентуално ще бъдат насочени допълнителни средства по мярката „Запази ме“ и съответно „Заетост за теб“. Знаете, че дизайнът за тези мерки са в подкрепа на бизнеса, особено „Заетост за теб“, където се субсидира заетостта на безработни лица, които са наети отново на работа за определен период от време. Обикновено досега това се прилагаше в рамките на шест месеца, предложението ни е тази мярка също да продължи да се прилага. Също така ще продължим – тя продължава да се прилага, патронажната грижа за възрастни хора над 65-годишна възраст и за хора с увреждания, които са в невъзможност сами да се обслужват. Така че там ще продължи помощта към тези български граждани за доставка на хранителни продукти, лекарства и други необходими материали за ежедневна употреба. Продължаваме и мярката за подпомагане на родителите с деца до 14-годишна възраст тогава, когато се наложи затваряне на училищата и преминаване към дистанционно обучение, за помощ към тези родители, които ще бъдат в неплатен отпуск. Така че всички тези мерки, които са планирани и които имаме готовност да задействаме на всеки един етап от усложняването на епидемичната обстановка, ще бъдат в подкрепа на българските граждани, в подкрепа на бизнеса. Нещо повече, тук мярката 75/0 сме разширили, като сме включили и всички самоосигуряващи се лица. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за информацията, господин Вицепремиер. Искрено се надявам да не стигаме дотам, да можем да спираме процеса преди да сме стигнали дотам. И в тази връзка, ще използвам част от времето си за реплика, за един призив към колегите. Колеги, преди няколко дни от тази трибуна имах възможността да кажа три думи – ваксините спасяват живот. Моля Ви, заедно всички, когато ходим по избирателните си региони, да призоваваме хората да се ваксинират срещу ковид, за да може да спасяваме живот. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Симидчиев, действително личният пример на всеки един от нас е в подкрепа на това българските граждани да бъдат мотивирани да се ваксинират. Действително, че ваксините спасяват човешки живот. Искам да се обърна още веднъж от тази висока трибуна и да призова всички български медици, които не са се ваксинирали, да направят това, защото българските граждани гледат и се доверяват най-вече на медицинския персонал, на своя лекар, за това дали да се ваксинира, или да изчака и да не се ваксинира. Българските лекари са тези, които могат да обяснят ползите от това българският гражданин да се ваксинира и съответно вредите, които могат да настъпят впоследствие – постковид синдромите, които са много по-тежки при тези, които са преболедували COVID-19. Тук е мястото да кажем, че въпреки че ваксинацията, ваксинационният процес в България е доброволен, всички социални работници, които имат съприкосновение с хора, които са на дългосрочна грижа, които са настанени в домове, в резидентни услуги за дългосрочни грижи, здравно-социални – да се ваксинират, защото така ще запазят и настанените стари, възрастни хора и хора с увреждания в тези домове. По същия начин бихме могли да отправим и призив към онези, които работят в хотели, в ресторанти, в заведенията, в магазините, където ежедневно човекопотокът е много голям, където се срещат с различни български граждани, също да се ваксинират. Нашето послание трябва да бъде към различните групи в българското общество и да изследваме това защо те отказват ваксинация? Защо младите хора не желаят да се ваксинират? Защо възрастните хора все още се колебаят да се ваксинират? Трябва да имаме целенасочена политика и комуникация, информация с всяка една от тези групи по различните комуникационни и информационни канали в зависимост от това всяка една от тези групи...

...кой от тези канали за информация ползва. Но от ваксинацията по-добро няма. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Уважаеми вицепремиер Пеканов, миналата седмица проведохме едно сравнително добро изслушване, посветено на Плана за възстановяване и устойчивост. Вашата част от работата по координацията, както разбрахме, е свършена относително добре, което не можем да кажем за прозрачността и откритостта на работата на министерствата, които са участвали в процеса на изготвяне и актуализиране на Плана. Правя това въведение, защото то е пряко свързано с въпроса ми, а той е: каква работа е свършена от служебното правителство за подготовка по следващата Многогодишна финансова рамка и по-точно, докъде стигна Споразумението за партньорство – последният публичен вариант е от месец април тази година, както и работата по различните оперативни програми, чиито последни публично достъпни версии са от месец октомври миналата година? Неделима част от въпроса ми е и статусът на изпълнение на хоризонталните и тематични отключващи условия за средства. Ако намерите време, да не забравите да включите в отговора си аспектите прозрачност и включване на бизнеса и активните и свободни граждани в процеса. Благодаря Ви предварително.

Благодаря Ви много за въпроса. Първо, нещо, което не е свързано с темата, но просто и за мен беше важно да се включа, искам да подкрепя моите колеги и изказаното за нуждата да насърчаваме ваксинирането като важен процес за протичане на следващите месеци в нашата страна по-добре, насърчаване това да се засилва и всички български граждани, които могат, да направят това. По въпроса. Всъщност някои от нещата не са точно така, бих казал. Има нови версии на оперативните програми. Имаше обществено обсъждане на 15 юли. То нямаше такъв голям отзвук с оглед на политическата ситуация според мен, но е записано онлайн, можете да го гледате, тоест процесът тече. По отношение на Споразумението за партньорство, още в началото на месец юни направих среща с Икономическия и социален съвет и там бяха обсъдени отворените въпроси по Споразумението. Те са два и касаят единия проблем, който произтича от факта, че все още тече дискусия със службите на Европейската комисия колко региона могат да спаднат като преходни региони по Фонда за справедлив преход, като тук продължаваме да изготвяме нашите предложения. Предложението на българското правителство е те да са повече от допуснатите три в момента. В тези три региона ще бъдат съсредоточени в крайна сметка ресурсите от 1,2 млрд. евро. Да, това, от една страна, е важен ресурс за тези региони, но продължаваме да защитаваме позицията, че някои от прилежащите региони също трябва да бъдат включени. Тоест да не се съсредоточава този ресурс само в тези три, защото застрашените граждани от социално-икономически рискове от зеления преход в крайна сметка ще бъдат не само в тези три региона, а и в някои от прилежащите. Тук тече дискусия. Както знаете, дискусиите с Брюксел през месец август не бих казал, че са много активни, тъй като такъв е сезонът. В момента продължаваме именно тези дискусии. Вторият въпрос, който е отворен, е за фокусирането или средствата, които ще бъдат отделени за Югозападния регион. Както знаете, поради факта, че София е част от Югозападния регион, това автоматично повдига БВП на глава от населението и в крайна сметка има изискването по-малко средства вече да идват към Югозападния регион. Именно заради това, че столицата присъства в този регион, той изглежда относително по богат, а всъщност това не е вярно. Голяма част от градовете, ако се извади София от този Югозападен регион – нещо, което съм казвал, че може би е време да направим, важна стъпка – за съжаление, вече е прекалено късно за това споразумение да се направи, но трябва да започнем отсега да рамкираме. Това беше изговорено и с Икономическия и социален съвет в началото на месец юни. Трябва да започнем сега да говорим за тази тема, за да го направим следващите две-три години, ако има такова политическо решение, за да може за следващата Многогодишна финансова рамка това да е факт. И пак казвам, в момента по начина, по който е зададен, Югозападният регион ще получи прекалено малко ресурси. Тук също водим преговори за това по различен начин да рамкираме и по някакъв начин да защитим повече средства за останалите части на Югозападния регион освен София. Тоест тези процеси текат в момента. Надяваме се, че през месец септември ще може да се заключат тези две отворени теми.

Господин Вицепремиер, благодаря Ви за отговора. Нашата група е малко по-четяща и ще се радвам да видим текстове на програмите, защото видеа, излъчвани по време на предизборната кампания, сигурно сме ги изпуснали, както и по голямата част от страната. Надявам се, че поне Вие от служебния кабинет разбирате нуждата от синергия между Националния план за възстановяване и устойчивост, свързаните с него инструменти, Многогодишната финансова рамка, националните усилия, и тук искам да поставя специален фокус – хоризонталните политики и програми на Европейския съюз. Специално подчертавам последните, защото евродепутатите от ДПС – Renew Europe използваха цялата си политическа тежест и влияние в АЛДЕ, партията и групата на Renew Europe, така че в много от тези програми да има специално заделени средства за Източна Европа и България като например в Програмата „Хоризонт Европа“. Както и Вие знаете, в края на месец юли, тоест съвсем наскоро, заедно с Многогодишната финансова рамка Съветът одобри окончателно и тях заедно с регламентите и по някои от тях вече тече отворен прием. Господин Вицепремиер, имам един уточняващ въпрос: как точно е разчетена допълняемостта и синергичността между Многогодишната финансова рамка, Националния план за възстановяване и устойчивост, националните усилия и хоризонталните програми на Европейския съюз и отчитате ли вече новия законодателен пакет – предложение на Комисията, за ускоряване на климатичната неутралност? Отново благодаря и успех в начинанията.

Благодаря отново за въпроса. В дълбочина, благодаря Ви, важно е да водим такива дискусии. Да го кажем така: всеки един проект, който е залегнал в Плана за възстановяване и устойчивост, е бил обсъден със службите на Европейската комисия и в рамките на въпроса за демаркацията и синергията, а именно да се избегне повторяемост, да се избегне едни и същи действия да се припокриват от една и съща програма. Имало е, разбира се, и коментари, които ни препоръчват например някой проект да се промени именно в тази сфера. Тоест всеки от 7-те инвестиционни проекта са разгледани в тази сфера. И от друга страна, разбира се, управляващите органи във всяко едно министерство са въвлечени и в изготвянето на Плана за възстановяване, и в текущата версия на оперативните програми. Именно те отговарят за това тази демаркация да е гарантирана и до момента нямаме кой знае какви критики по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, че има някакво припокриване или има някакви такива технически проблеми. В тази линия не бих казал, че имаме някакви притеснения. Това е гарантирано, както и трябва да бъде, демаркацията и синергията да са налице. Има проекти, които, от друга страна, са точно така – имат синергия – надгражда се нещо, което се случва по някои от оперативните програми чрез друго действие в Плана за възстановяване и устойчивост, без припокриване на действията. Смятам, че всичко това е адресирано към момента, така че да се отговори на тези критики, ако са критики. Аз споделям. Бих казал, че в крайна сметка Планът за възстановяване и устойчивост върви по линията на зеления преход, тоест всичко, което е заложено и преди, и сега. Да, сега бяха представени още по амбициозни цели, съгласен съм, така е. Именно в тази връзка ние в последните месеци сме се опитвали да вървим също към по амбициозни цели на зеления преход в рамките на Плана. Дали всяко едно нещо от новия климатичен закон fifty five е залегнало в Плана, това зависи в кой момент даденият проект е бил рамкиран в рамките на Плана. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Уважаеми господин Премиер, вече ще бъдат почти три месеца, в които Вие сте премиер на Република България. Кои са нарушенията, които видяхте в кабинета Борисов 3, как може да ги охарактеризирате и какво направихте да бъдат предотвратени практиките напред? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Капон, един въпрос, който, мисля, че в рамките на тези близо три месеца получи многократни отговори и да ги повтаряме за пореден път не виждам какво ще ни донесе ново. Но все пак нарушенията, които намерихме, са свързани преди всичко с пари, които са насочвани в области, където не е ясно тяхното прозрачно и ефективно харчене. Казаното в сектор „Строителство“ в областта на отговорностите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, казаното в областта на икономиката и по точно Държавната консолидационна компания и нейните отговорности с авансово заплатени пари за ремонт на язовири са достатъчни примери. Така също може да се говори за ефективното или неефективното финансиране на други дейности – на практика дадени са авансово пари за дейности, които ще се изпълняват в бъдеще, а в същото време парите за текущи нужди ги няма. Тази тема с парите е достатъчно коментирана и говорена, обяснявана е през всички ресорни министри и не виждам възможността и причината да кажем нещо ново в този случай. Благодаря.

Уважаеми господин Премиер, става ясно, че пътят на парите е пътят на мафията. Но нещо, което очаквах от Вас, е да разбера колко от преписките са предадени на прокуратурата, какви са реалните действия, които е направило правителството, и какво е състоянието, което така или иначе ще оставите на следващия кабинет, и Вашата готовност, както се вижда, може би за поемане в тежка политическа криза, ако тя предстои? Ние наблюдаваме действията на това правителство, но и подкрепяме във всички действия през Комисията за ревизия, която е на Народното събрание.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, процесът на ангажиране на съдебната власт, респективно Прокуратурата на Република България, продължава и в момента. Буквално вчера сме предали материали. Точна статистика по министерства нямаме в момента. Очаквам анализа за обобщената дейност на всички министерства по ресори с цел анализ и подготовка на финален такъв на цялото правителство да бъде готов буквално до утре, така че в понеделник да имаме обобщените данни. Но се сещам, че само в едно перо, свързано с темата „Строителство – пътища“, над 60 сигнала са подадени. РЕПЛИКА: Колко?

Над 60. Пак Ви казвам, статистиката не е точна и не мога да кажа в този момент. Предполагам, в понеделник ще имаме повече яснота. Все пак днес говорим за блицконтрол, не сме тръгнали категорично да се подготвяме по предварително зададени въпроси. По отношение на това какво сме направили там, където е било възможно, сме променили действията на определени постановления на Министерския съвет, с които е било възможно такъв тип поведение. Направили сме възможното новите договори и поръчки задължително да минават през режима на Закона за обществените поръчки. Това е, което сме направили. За съжаление, живият живот е такъв, че има механизми, които сме ползвали. Наличието на постановления, даващи възможност за ин хаус поръчки, използвахме например за купуване на допълнителните машини за Централната избирателна комисия за изборите на 11 юли, така че не искам да влизаме в дебат дали е правилно или неправилно. Когато е пред очите на обществото, хората ще могат да кажат кое е правилно и кое е неправилно. Въпросът е ние да казваме това, което знаем. Благодаря Ви.

По чл. 95 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 95: „Чл. 95. На питанията се отговаря в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“.“ Комисията подкрепя текста за чл. 96. Комисията подкрепя текста за чл. 97. Комисията подкрепя текста за чл. 98. По чл. 99 има предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 99: „Чл. 99. (1) След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути. (2) След отговора на питането народният представител, който го е задал, има право да зададе не повече от два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути общо, а министър-председателят, заместник министър-председател или министър – да отговори в рамките на 3 минути. При писмен отговор на питането, последващи уточняващи въпроси не се допускат. (3) По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министър-председателя, заместник министър-председател или министър.“ По чл. 100 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 100: „Чл. 100. Когато е получен писмен отговор на питане, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на питането на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ се смята за дата на получаването от народния представител.“ По чл. 101 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на чл. 101: „Чл. 101. (1) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение. След отговора на питането, регистрираното предложение за разисквания заедно с проект за решение се представя на председателя в рамките на същото пленарно заседание. (2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на министър-председателя, заместник министър-председател или министър по реда, установен в глава седма, и продължават един час. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката е 5 минути, а за народните представители, нечленуващи в парламентарна група, е общо до 5 минути. (3) Проекти за решение могат да предлагат и народни представители, извън тези по ал. 1. Когато има повече от един проект за решение, те се гласуват по реда на постъпването им. Гласуването се извършва по реда на чл. 63.“ Комисията подкрепя текста за чл. 102. Комисията подкрепя текста за чл. 103. По чл. 104 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде наименование: „Раздел II – Вот на доверие. Вот на недоверие.“ Комисията подкрепя текста за чл. 105. Комисията подкрепя текста за чл. 106. Комисията подкрепя текста за чл. 107. Комисията подкрепя текста за чл. 108. Комисията подкрепя текста за чл. 109.

„Раздел II – Парламентарни изслушвания.“ Комисията подкрепя текста за наименованието на Раздел II, който става Раздел III. По чл. 110 има предложение на народните представители Надежда Йорданова и Атанас Славов: В чл. 110 ал. 3 да се промени така: „(3) Парламентарните комисии могат да задължават министри, длъжностни лица и граждани да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. Наличието на съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятстват предоставянето на документи или изслушването на поканените от комисиите лица. Поканените за изслушване лица са длъжни да отговорят на поставените им въпроси, като им се напомни, че носят наказателна отговорност. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се предоставя на народните представители.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 110: „Чл. 110. (1) Народното събрание или избраните от него комисии могат да извършват изслушвания по въпроси, засягащи държавни или обществени интереси. (2) Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението за изслушване прави изложение на въпросите в рамките на 5 минути. Изслушваните лица информират Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването, в рамките на 10 минути. Всяка от парламентарните групи има право на 2 въпроса, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група – общо на един въпрос, всеки въпрос в рамките на 2 минути към отделните изслушвани лица. Изслушваните лица отговарят след задаването на всеки въпрос до 5 минути. Парламентарните групи имат право да изразят отношение към отговорите на изслушваните лица в рамките на 5 минути след задаването на всички въпроси.“

Колеги, сега може ли да продължим с Правилника? (Шум.) „(3) Парламентарните комисии могат да задължават министри и длъжностни лица да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. Заинтересовани организации и граждани могат да присъстват на тези заседания. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се предоставя на народните представители.“ По чл. 111 има предложение от народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на чл. 111: „Чл. 111. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна и да се явят при покана от Народното събрание.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Комисията по изработване на новия правилник не е подкрепила предложението за промяна на ал. 3 на чл. 110 на колегите Йорданова и Славов. Това предложение всъщност е за добавяне на две нови изречения в текста на алинеята, а именно изречение трето и изречение четвърто. Тъй като двете изречения касаят съвсем различни хипотези, ще ги разгледам поотделно. Първо, ще Ви прочета изречение трето: „Наличието на съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятстват предоставянето на документи или изслушването на поканените от комисиите лица.“ Колеги, има случаи в практиката на предходни народни събрания, когато поканени за изслушване лица са били извикани от други органи, например от прокуратурата в предходни дни, са били разпитани като свидетели или в други процесуални качества. Тогава те попадат в капана на така наречената следствена тайна и не могат да разгласяват никакви обстоятелства от воденото следствие. Поради тази причина тези лица са отказвали да дават каквато и да било информация на образувана анкетна комисия точно на това основание, че са били предупредени, че съществува досъдебно производство. Това е една процедурна хватка, която прокуратурата е използвала, за да блокира работата на законодателната власт в миналото. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Еее!“) Аз мисля, че ние трябва да вземем мерки и това да не се повтаря, господин Манев. Колегите от анкетните комисии за незаконно подслушване... (Реплика от народния представител Маноил Манев.) Дадох Ви възможност за лично обяснение. Колегите от анкетните комисии за незаконно подслушване смятам, че ще се сблъскат със същия казус в момента, в който поискат да изслушат служители на органите, които се занимават пряко със специални разузнавателни средства, тоест този казус предстои да бъде на вниманието на анкетните комисии. Колеги, в този случай се поставя деликатният въпрос за независимостта на властите и опасността парламентът да се бърка в работата на другите власти и по-специално в работата на съдебните органи. Мисля, че практиката досега е обратната. Практиката е прокуратурата да осуетява някакъв вид анкетни комисии на парламента. Тук искам само да кажа, че независимостта на властите не е абсолютна. Властите се контролират една от друга и законът позволява внимателна интервенция на една власт в друга власт, когато се прецени... (Силен шум.)

...че се налага да се избегне например превишаване на правомощия или злоупотреба с власт. Смятам, че с приемането на... (Шум.)

Смятам, че с приемането на този текст парламентът няма да влияе... (Шум.)

Благодаря. С приемането на този текст смятам, колеги, че парламентът няма да влияе на решенията на другите власти – особено на съдебната власт, а ще има възможност да получи достатъчна информация, за да реализира своите правомощия – приемане на закони и парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Това е по отношение на изречение трето в ал. 3 на чл. 110. Следващото изречение е предложение за изменение на Проекта за правилник – изречение четири: „Поканените за изслушване лица са длъжни да отговорят на поставените им въпроси, като им се напомни, че носят наказателна отговорност.“ Това е новото предложение. Лицата, които са поканени на изслушване, колеги... (Силен шум.)

Благодаря, госпожо Председател. Лицата, които са поканени на изслушване, не са поканени на дружески разговор и те трябва ясно да разбират отговорността, която носят, да казват истината и да не премълчават факти по тяхно усмотрение. Моята практика досега в две анкетни или временни комисии сочи, че лицата, поканени за изслушване, по принцип се отнасят отговорно към задълженията си да присъстват, но като че ли не съзнават ясно каква отговорност носят да говорят истината. Смятам, че такова напомняне ще ободри паметта им и ще ги стимулира да се придържат към фактите. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Двете предложения, които са направени, касаят не толкова разширяване на инструментариума на парламентарните комисии – анкетни или постоянни, да правят проучвания, а по-скоро става въпрос за допълнителни гаранции за изпълнението на техните правомощия. Тъй като двете предложения са съвсем различни по съществото си, искам да предложа да бъдат гласувани поотделно, ако такова нещо е, разбира се, възможно по Правилник. Благодаря Ви.

Да.

Да, те са различни хипотези.

„Раздел III –Проучвания и анкети“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Раздел III, конто става Раздел IV. По чл. 112, 113 и 114 няма направени предложения. Комисията подкрепя текстовете съответно за всеки един от трита члена.

„Глава десета –Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на европейския съюз“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава десета. По чл. 115 има направено предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 115: „Чл. 115. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането ѝ. (2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването ѝ постоянните комисии, с изключение на Комисията по въпросите на Европейския съюз, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година. (3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по въпросите на Европейския съюз, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. (4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3. (5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по въпросите на Европейския съюз може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии разглеждането на проект на акт, който не е включен в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. В този случай Комисията по въпросите на Европейския съюз уведомява Министерския съвет за проекта на акт, като за разглеждането му се прилагат чл. 116-118.“ Комисията подкрепя текста за чл. 116. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 117: „Чл. 117. (1) Председателят на Народното събрание в срока по чл. 71, ал. 1 разпределя на Комисията по въпросите на Европейския съюз и на компетентните постоянни комисии внесената от Министерския съвет рамкова позиция по чл. 116, ал. 1 и проекта на акта. Проектът на акт се предоставя от базата данни по чл. 120 и се прилага към рамковата позиция. (2) Комисията по въпросите на Европейския съюз по своя инициатива или по предложение на постоянна комисия може да наложи парламентарна резерва по проект на акт на институция на Европейския съюз, включен в годишната работна програма по чл. 115, ал. 3. Парламентарната резерва задължава правителството да не изразява становище по проекта на акт в Съвета на Европейския съюз до произнасянето на Народното събрание, но не по-късно от третото заседание на подготвителния орган на Съвета, разглеждащ проекта на акт.“ Комисията подкрепя по принцип текста п предлага следната редакция на чл. 118: „Чл. 118. (1) Комисията по въпросите на Европейския съюз обсъжда проектите на актове на институциите на Европейския съюз и рамковите позиции по тях, като взема предвид докладите на компетентните постоянни комисии, ако такива са постъпили. Комисията по въпросите на Европейския съюз изготвя доклад по проекта на акт. (2) Постоянните комисии разглеждат проекта на законодателен акт за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност при спазване на срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.“

„(3) Когато се установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институция на Европейския съюз, Комисията по въпросите на Европейския съюз изготвя мотивирано становище. (4) Комисията по въпросите на Европейския съюз представя изготвения доклад или мотивираното становище на председателя на Народното събрание, който го изпраща на Министерския съвет и на председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия в срока, определен в чл. 6 от Протокол (№ 2) към Договора за функционирането на Европейския съюз.“ Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 119: „Чл. 119. Народното събрание прави мотивирано искане до Министерския съвет за внасяне в Съда на Европейския съюз на иск за неспазване на принципа на субсидиарност в законодателен акт на Европейския съюз.“ По чл. 120 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на чл. 120. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 121: „Чл. 121. (1) Комисията по въпросите на Европейския съюз изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени от Министерския съвет. (2) Кандидатите по ал. 1 са длъжни да се явят на заседание на Комисията по въпросите на Европейския съюз и да отговарят на поставените от членовете й въпроси.“ Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 122: „Чл. 122. (1) Народното събрание участва в механизмите за оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на Европол и в оценката на дейностите на Евроюст. (2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите на Европейския съюз. (3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз. (4) Народното събрание участва в процеса на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз. По чл. 123 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 123: „Чл. 123. Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съвет.“ Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 124: „Чл. 124. (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз. (2) Комисията по въпросите на Европейския съюз докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.“ По чл. 125 и 126 няма направени предложения. Комисията подкрепя текстовете съответно на двата члена – за чл. 125 и чл. 126.

„Глава единадесета – Народни представители“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Глава единадесета. „Раздел I – Правно положение“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Раздел 1. Комисията подкрепя текста за чл. 127. По чл. 128 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 128: „Чл. 128. Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по служебно правоотношение или по трудово правоотношение в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. След прекратяването на пълномощията на народен представител ползването на неплатения отпуск се прекратява.“ По чл. 129 няма направени предложения. Комисията подкрепя текста за чл. 129.

По чл. 130 има предложение на народните представители Мая Манолова, Юлиян Ненчев и Галина Таваличка-Георгиева: „В чл. 130 се създава нова ал. 3 със следното съдържание: (3) Народният представител може да продължи да упражнява професията си като лекар и медицински специалист в лечебни заведения, регистрирани по Закона за лечебните заведения с изключение на участие в еднолични и колективни органи на управление и надзор.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста за чл. 130.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма да крия причината да предложим този текст и тя е наличието на лекар в нашата парламентарна група, който работи на първа линия в ковид отделението в болницата в Кюстендил, но така или иначе тази хипотеза може да се отнася и за много други лекари, които сега или в следващ парламент биха попаднали в Народното събрание. Става дума изобщо за кризата с лекарите и с медицинския персонал, и с медицинските сестри, особено в болниците в провинцията. Специално за болницата в Кюстендил доктор Таваличка наистина е безценен кадър, безценен лекар и тогава, когато човешката сила в ковид отделенията на практика се брои на пръсти, дават се дежурства практически по 24 часа, то един такъв човек наистина е безценен. От друга страна, няма никаква възможност да се упражнява труд особено в болнично заведение, който да не е регламентиран с трудов договор. Така че конкретният повод да направим това предложение е ситуацията в кюстендилската болница и фактът, че доктор Таваличка е народен представител, но в тази хипотеза – особено в условията на пандемия, на ковид криза, когато се броят на пръсти лекарите, може да се окажат и други болници, и други парламентарни групи. Това е причината да направим това предложение, а вече оставям на Вашата преценка да подкрепите или не този текст.

По чл. 131 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 131: „Чл. 131. (1) Народният представител не може да изпълнява друга държавна служба или да извършва дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. (2) Народният представител няма право да участва в управителни или контролни органи на търговски дружества и кооперации. (3) Народният представител може да продължи участието си в колективни управителни органи и научни органи на висшите училища и Българската академия на науките с изключение на еднолични ръководни длъжности“. Комисията подкрепя текста за чл. 132. Комисията подкрепя текста за чл. 133. Комисията подкрепя текста за чл. 134. Комисията подкрепя текста за чл. 135. Комисията подкрепя текста за чл. 136. Комисията подкрепя текста за чл. 137. Комисията подкрепя текста за чл. 138.

„Раздел II – Етични норми за поведение“. Комисията подкрепя текста за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста за чл. 139. Комисията подкрепя текста за чл. 140. Комисията подкрепя текста за чл. 141. Комисията подкрепя текста за чл. 142. Комисията подкрепя текста за чл. 143. Комисията подкрепя текста за чл. 144. Комисията подкрепя текста за чл. 145. Комисията подкрепя текста за чл. 146. Комисията подкрепя текста за чл. 147. Комисията подкрепя текста за чл. 148. По чл. 149 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 149: „Чл. 149. Народният представител има право на не повече от трима нещатни сътрудници. В Народното събрание се създава и води публичен регистър на нещатните сътрудници в Народното събрание. В регистъра се вписват и лицата, които участват в подготовката, обсъждането и приемането на актове или документи в Народното събрание по граждански договор, възложената задача и размера на възнаграждението при спазване изискванията за защита на личните данни“. По чл. 150 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 150: „Чл. 150. (1) Комисията по конституционни и правни въпроси установява нарушение по този раздел и се произнася с решение, с което може да наложи следните мерки: 1. забележка; 2. порицание; 3. временно отстраняване от едно до три заседания на комисия. (2) При определяне на мярката се взема предвид тежестта на нарушението и неговия епизодичен, повтарящ се или системен характер. (3) Отстраненият от заседание народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен“. По чл. 151 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на чл. 151: „Чл. 151. (1) Всеки народен представител, физическо или юридическо лице може да подаде жалба или сигнал за нарушение на етичните норми за поведение до Подкомисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика по ред, определен с правилата по ал. 4. (2) Подкомисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика предлага на Комисията по конституционни и правни въпроси да вземе решение за налагане на мярка по чл. 150, ал. 1, след като изслуша народния представител и се запознае с всички материали, свързани с нарушението на етичните норми за поведение. Подкомисията публикува решението в публичен регистър на Народното събрание, след като го съобщи на народния представител. (3) Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра по ал. 2. (4) Подкомисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.“

„Раздел III –Парламентарно поведение“. Комисията подкрепя текста за наименованието на раздел III. Комисията подкрепя текста за чл. 152. Комисията подкрепя текста за чл. 153. Комисията подкрепя текста за чл. 153. Комисията подкрепя текста за чл. 154. Комисията подкрепя текста за чл. 155. Комисията подкрепя текста за чл. 156. Комисията подкрепя текста за чл. 157. Комисията подкрепя текста за чл. 158. По чл. 159 има предложение на народния представител Надежда Йорданова и Атанас Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 37. Комисията подкрепя текста за чл. 160. Комисията подкрепя текста за чл. 161.

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста за § 1. Комисията подкрепя текста за § 2. Комисията подкрепя текста за § 3. Комисията подкрепя текста за § 4. По § 5 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Под „присъстващи“ при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители.“ Комисията подкрепя текста за § 6. Комисията подкрепя текста за § 7. Комисията подкрепя текста за § 8. Комисията подкрепя текста за § 9. Комисията подкрепя текста за § 10.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следното наименование на подразделението: „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста за § 11. По § 12 има предложение на народния представител Ива Митева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. Законопроектите и проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид до издаването на удостоверенията за електронен подпис и осигуряването на техническа възможност за това.“ Комисията подкрепя текста за § 13. Комисията подкрепя текста за §14.

„Приложение към чл. 70, ал. 3 – Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите“. Комисията подкрепя текста на Приложението към чл. 70, ал. 3. „Приложение към правилника Финансови правила по бюджета на Народното събрание.“ Предложение на народните представители Мая Манолова, Юлиян Ненчев и Галина Таваличка-Георгиева: „В чл. 5 от Приложението към правилника в частта Финансови правила по бюджета на Народното събрание изразът „три средномесечни заплати“ се замества от израза ,,една средномесечна заплата“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Мая Манолова, Юлиян Ненчев и Галина Таваличка-Георгиева: „В чл. 10 от приложението към правилника се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Всяка парламентарна група и парламентарна комисия имат право да ползват по едно моторно превозно средство на Народното събрание.“ 2. Алинеи 2, 3 и 5 се отменят.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева и група народни представители: Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Мария Капон, направено по реда на чл. 83, ал. 6, т. 2 от ПОДНС: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста и предлага следната редакция на приложението към правилника: „Приложение към правилника Финансови правила по бюджета на Народното събрание Чл. 1. (1) Самостоятелният бюджет на Народното събрание е част от държавния бюджет на Република България. (2) Бюджетът на Икономическия и социален съвет е част от бюджета на Народното събрание. (3) Бюджетът на Народното събрание включва всички приходи от дейността на неговите второстепенни разпоредители с бюджет, административните и стопанските разходи, издръжката на парламентарните групи, разходите на комисиите, на народните представители, за международната дейност и интерпарламентарните организации. (4) От бюджета на Народното събрание могат да се финансират и конкретни проекти и програми, свързани с формиране на демократична гражданска култура, лидерски умения и демократични практики в процеса на вземане на решения, както и курсове за квалификация на народни представители и лидери от всички парламентарно представени партии и коалиции с оглед членството на Република България в Европейския съюз. (5) Второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Народното събрание са ръководителите на Икономическия и социален съвет, на редакцията на „Държавен вестник“, на Националния център за парламентарни изследвания, на Регионалния секретариат за парламентарно сътрудничество в Югоизточна Европа към Народното събрание на Република България, на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание – Велинград и на Хранителния комплекс. (6) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвиждат средства за Програма „Студентска програма за законодателни проучвания в Народното събрание“. Проучванията се публикуват на сайта на програмата на интернет страницата на Народното събрание. (7) В бюджета на Народното събрание ежегодно се предвижда резерв за непредвидени и/или неотложни разходи. Чл. 2. (1) Председателят на Народното събрание или оправомощено от него длъжностно лице утвърждава бюджетна процедура, с която определя реда и сроковете за съставянето на проект на средносрочна бюджетна прогноза и проект на бюджет на Народното събрание въз основа на решението на Министерския съвет за приемане на бюджетната процедура по съставянето на тригодишна бюджетна прогноза и държавен бюджет за следващата година. (2) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ координира и изготвя проектите на средносрочната бюджетна прогноза и на бюджет на Народното събрание и проекта на придружаващите ги доклади. Обобщените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет се изготвят въз основа на проектите на първостепенния и на второстепенните разпоредители с бюджет. Подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси обсъжда изготвените проекти на бюджетна прогноза и на бюджет и се произнася със становища по тях. Проектът на бюджетната прогноза, проектът на бюджет, проектодокладите и становищата на подкомисията се предоставят на председателя на Народното събрание. Чл. 3. Използването на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи по бюджета на Народното събрание се извършва със заповед на председателя на Народното събрание. Чл. 4. (1) Дирекция „Парламентарен бюджет и финанси“ изготвя доклад към годишния касов отчет за изпълнение на бюджета на Народното събрание въз основа на отчетите на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет след извършен одит на годишния финансов отчет на Народното събрание от Сметната палата. Докладът се предоставя на председателя на Народното събрание, който го изпраща за становище на Подкомисията за контрол на публичните средства към Комисията по бюджет и финанси. (2) Докладът към годишния касов отчет за изпълнението на бюджета на Народното събрание заедно с одитното становище и одитния доклад на Сметната палата и становището на подкомисията по ал. 1 се предоставя на председателя на Народното събрание. Председателят на Народното събрание уведомява писмено министъра на финансите за становището на постоянно действащата подкомисия по ал. 1. (3) Отчетът за изпълнението на бюджета на Народното събрание се приема от Народното събрание заедно с годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България. Чл. 5. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие. Чл. 6. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 5, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи – с 35 на сто, заместник-председателите на комисии – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и секретарите на Народното събрание – с 10 на сто. (2) При съпредседателство на парламентарната група се полага възнаграждение за един председател. (3) Народен представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава по-високото възнаграждение измежду тях – за едната длъжност, а за другите длъжности – получава възнаграждение като член. (4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение. Чл. 7. (1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 5 и 6, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит – 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен „доктор“ – 10 на сто, и за „доктор на науките“ – 15 на сто от основното месечно възнаграждение за народен представител. (2) От начислените възнаграждения по чл. 5 и 6 и по ал. 1 и 2 се правят удръжки за сметка на осигурените лица за осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравно осигуряване, за данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за други удръжки, определени със закон, както и удръжките по чл. 13. Чл. 8. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка „Живот“. Чл. 9. Всички допълнителни разходи за придружител и помощник на народен представител с увреждане се поемат от бюджета на Народното събрание. Чл. 10. (1) Признават се транспортните разходи на народен представител при пътуване с държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт – първа класа, и спално място за цялата вътрешна транспортна мрежа. (2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители. (3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и съседни на тях области и отстоящи на повече от 250 километра от София, до общо 40 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, а на останалите – до общо 12 самолетни билета годишно – еднопосочни или двупосочни, във връзка с дейността им като народни представители. (4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание. (5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в изборните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание. (6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на служебна уебстраница в интернет, поддържана на сървъра на Народното събрание. Чл. 11. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумите се превеждат на народните представители по банков път въз основа на решение на парламентарните групи. В решението се определят разпределението на средствата, тяхното отчитане и контрол. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители, организирани в парламентарни групи, и народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на страницата си в интернет информация за изразходваните средства, като посочват и получателите на средствата (собствено и фамилно име или наименование). Допълнителните разходи се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Чл. 12. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание. Чл. 13. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение. (2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се прави удръжка, равна на съответната добавка за участие в заседанието. (3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо 5 пленарни заседания за съответния месец на народния представител се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение, и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 11. (4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение. (5) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи. Чл. 14. Сумите, набирани по чл. 13, се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание. Чл. 15. (1) Възнагражденията по чл. 5 и 7 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители – от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 6 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии. (2) Министри, избрани за народни представители в следващо Народно събрание, декларират от кой държавен орган желаят да получават полагащото им се възнаграждение за периода до избор на нов Министерски съвет. Чл. 16. (1) Парламентарен служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова основни заплати, колкото прослужени години има в Народното събрание, но не повече от 10. (2) На парламентарните служители се изплаща всяка година сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. Чл. 17. Националният център за парламентарни изследвания публикува на сайта на центъра на интернет страницата на Народното събрание плана си за работа, извършените изследвания или проучвания по заявка на Народното събрание, парламентарна група или комисия и извършените последващи оценки на въздействието на законите, възложени от комисиите по чл. 25, ал. 3, финансирани от бюджета на Народното събрание, направените публикации и архив по години и теми.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Няма новина в моето предложение, тъй като парламентарната група на „Изправи се! – тогава „Мутри вън!“ – направи същите предложения за Правилника в четиридесет и петия парламент. Тези предложения се отнасят до възнаграждението на народните представители, като нашето предложение е: вместо „три средномесечни заплати в обществения сектор“ народните представители да получават „една средномесечна заплата на наетите лица в обществения сектор“, което означава, че основното възнаграждение ще бъде в рамките на 1500 лв. Няма да се аргументирам. Предложението е ясно защо се прави – заради ножицата, която съществува, между хората, които работят на минимална работна заплата, и тези, които получават най-ниски доходи, и представителите на различните институции. Това предложение, коректно е да се каже, ще засегне също така министрите и други представителни институции, като президента, Конституционния съд. Заедно с това предложение правим и няколко други предложения, които са свързани и с някои други екстри, които получават народните представители. Тъй като нямам илюзии, че ще бъде подкрепено първото ми предложение, което се отнася до заплатите на народните представители, аз все пак Ви предлагам да помислите дали би следвало да се признават транспортни разходи за пътуване в държавния и общинския вътрешноградски транспорт, в железопътния, автомобилния и водния в първа класа, спално място на народните представители, при положение че се получават заплати, които биха дали възможност всеки да си плати билета, ако ще се вози в градски или междуградски транспорт. Същото се отнася и за самолетните билети. Мисля, че е във възможностите на всеки, който получава три средномесечни заплати в обществения сектор, сам да си плати самолетните билети до Варна или до Бургас и обратно, независимо от това каква е целта на неговото посещение. Що се отнася до парламентарните автомобили, парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ в предния парламент не ползваше парламентарни коли и нашето предложение е всяка парламентарна група да има по един автомобил, същото се отнася и до всяка комисия. Отново декларирам от името на нашата парламентарна група, че ние парламентарна кола няма да ползваме, така че ще има справедливост за по-големите групи. Предлагам предложенията ми да се гласуват отделно. И поне тези, които се отнасят до безплатното ползване на градския и междуградския транспорт, да бъдат осмислени от народното представителство. Пък ако решите да си намалим заплатите, това би бил добър знак към българските граждани.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз мисля, че трябва да взема думата, най-малкото като председател на Народното събрание. Знам, че тази тема е много чувствителна, знам, че тя е чувствителна за всеки един български гражданин, и тази тема е звучала в тази пленарна зала много, много години назад. 2017 г. бившият министър на финансите беше заявил, че ще се започне преразглеждане на нов модел на определяне на заплатите в държавната администрация – още на първото заседание на Народното събрание, за съжаление, такъв модел до днес не сме видели. Това, което предлага госпожа Манолова, не знам тя дали си дава сметка как въобще се определят възнагражденията в държавната администрация и въобще в държавата. Има едно Решение № 240 още от 1990 г., което определя заплатата на министър-председателя, министъра, председателите на агенции към председателите на комисии и председателя на Великото народно събрание. За съжаление, това е решението, което не е преразглеждано и до ден днешен се прилага. Също така и едно решение на Великото народно събрание за определяне заплатата на президента, което е вързано пък със заплатите на народните представители. Оттам, знаете, във всички закони са вързани и са определени заплатите на всички регулаторни органи в държавата. Това, което наистина трябва да се направи извън всякакъв популизъм, е наистина да се преразгледат тези заплати и ние тук сериозно да поемем ангажимент, че ще седнем, че ще излъчим хора, които разбират от това нещо. Виждам господин Ананиев срещу мен и мисля, че това вече е крайно време да се случи, защото не е допустимо дори членове на регулаторни органи да получават заплата, определяща се от заплатите на председател на Народното събрание, народен представител, вързани са със заплати на министри в проценти. Това трябва да приключи. Трябва да се намери наистина единен подход, в който да се определи как ще се определят и как ще варират тези заплати. Аз и на Комисията казах, че съм подготвила писма и смятам, че можем да решим – или от мое име, или от името на председателя на съответната комисия, примерно може по конституционни и правни въпроси, да изпратим запитвания до всички регулаторни органи, до всички органи на изпълнителната власт, да отговорят какви възнаграждения са получавали през миналата година, включително допълнително материално стимулиране, включително пари за дрехи, за да може да се види истинската картина. Това, което в момента и в държавната администрация се наблюдава, аз дадох за пример Наредбата за определяне на възнагражденията в държавната администрация. По тази наредба най-ниската длъжност за младши експерт варира от 700 до 1600 лв. Вие искате да вържете народните представители – заплатата на народния представител в парламентарна република, със заплатата на младши експерт в държавната администрация. Да, факт е, че има много служители в администрацията, особено в местната администрация, които са с още по-ниски заплати. Това е срамно и смятам, че това наистина също трябва да бъде преразгледано. Факт е, че ние с много закони и с много ангажименти натоварихме много служители в администрацията. Тук ще дам пример със Закона за социалните услуги. Социалните работници са натоварени със страшно много ангажименти, в същото време са наистина със страшно мизерни заплати. Вие знаете сама, госпожо Манолова, че в Комисията, когато гледахме тогава закона, и господин Адемов го виждам, че самите социални работници казаха: „Ами ние ще напуснем и ще станем лични асистенти. Защо да работим като социални работници?“ Не е идеята да се приключи тази държава и да се закрият всички институции, защото, съгласете се, че ако председателят на Народното събрание, президентът и министър-председателят получават по 1500 лв., колко ще получават надолу по веригата. Ами един експерт ще получава по 200 – 300 лв. Просто така се формират заплатите в държавата. Също искам да кажа, че народните представители, включително министрите, включително президентът, те не получават допълнителни материални стимулирания, нямат атестации, нямат увеличаване на заплатите. Това нещо, знаете, ако въобще познавате Закона за държавния служител и Кодекса на труда, имате атестиране всяка година и увеличаване в държавната администрация на заплатите с до 20% ежегодно. Не само това, Вие имате допълнително материално стимулиране на тримесечие, в случая в Народното събрание – на сесии, за служителите в Народното събрание. Така че, когато се правят такива предложения, те трябва да се правят така, че да се осмисля до какви последици ще доведе това. Тук апелирам всички да започнем наистина да мислим за този нов модел за определяне на възнагражденията в цялата държава – местната администрация, централната администрация, защото Ви уверявам, че в администрацията, включително и в министерствата, включително и в Народното събрание, имате разлика в заплатите между експерти с една и съща длъжност от 600 до 1000 лв. Това е недопустимо. Така че ние трябва да премахнем това – този марш, тази диспропорция в заплащането, и трябва да вдигнем заплатите, които са много ниски, на всички тези хора, които наистина работят съвестно в администрацията и си изпълняват задълженията. Аз дадох за пример и онзи ден, че заплати на главен секретар в Народното събрание и в Министерския съвет, и в други институции, са по-високи от на министър-председател, председател на Народното събрание и така нататък.

Това също е недопустимо – служители да имат заплати по-високи от органа, който ги управлява. Така че наистина апелирам и апелирам съвсем искрено да престанем с този популизъм, а да започнем наистина да работим в тази посока и да направим така, че заплатите на всички да бъдат честно и справедливо определени. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ИТН, ИБГНИ, „БСП за България“, ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Знам, че когато стане дума за заплатите и за привилегиите на народното представителство (шум и реплики), се вадят аргументи от 10 кладенци. Да, запозната съм с нормативната база. Не смятам, че примерът с личните асистенти беше особено подходящ да звучи от тази парламентарна трибуна. Няма да влизам в този спор, защото за българските граждани, които получават по 700 лв. заплата, този спор наистина е доста лицемерен и абсурден. Всъщност това, което всеки вижда, е фиша си за заплатата, която получава всеки месец. Тъй като и Вие, и ние, сме виждали нашите фишове, е излишно да говорим, че става дума за 1600 лв., като се добавят всички надбавки и други привилегии, които останалите редови държавни служители не получават. Но оставям гласуването по тази тема на преценката на всеки един народен представител.

Аз и вчера в Комисията казах, че съм готова да си обявя фиша като председател на Народното събрание в 45-ия парламент, дори и сега това, което съм получила, но не е за цял пълен месец, за да се види, че аз като директор на дирекция съм получавала по-високо възнаграждение, отколкото като председател на парламента. (Продължителни ръкопляскания от ИТН, ИБГНИ, БСП за България, ДПС.) Не само това. Аз призовавам и моля журналистите и всички тези, които пишат по тази тема, да направим един Ден на народния представител и един Ден на председателя на Народното събрание – от сутринта до вечерта, с всички ангажименти, с пленарна зала, и да видим тогава дали този популизъм и това звучене ще звучи по този начин. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ИТН, ИБГНИ, БСП за България, ДПС.)