11 август 2021 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не знам дали си даваме сметка, но сме на път от политическа криза да прераснем в много сериозна конституционна такава. Наистина ли смятате, че точката за Правила за дистанционно участие в заседанията на Четиридесет и шестото народно събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина заради COVID-19, е съществената точка за дневния ред?! Госпожо Председател, искам да питам: къде е точката, по която трябва да се гласува проектосъстав на Министерския съвет? Има издаден указ от президента.

Не знам защо ми отнемате думата. Аз имам право да се изказвам по дневния ред. Вие носите отговорност, госпожо Председател, да знаете.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Представям на Вашето внимание следния проект на решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Правила за дистанционно участие в заседанията на Четиридесет и шестото Народно събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 63 от Закона за здравето РЕШИ: Приема Правила за дистанционно участие по електронен път в заседанията на Четиридесет и шестото народно събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19, както следва: 1. Народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19, както и тези, които са близки контактни по смисъла на акт на орган по чл. 61 от Закона за здравето на потвърден случай на COVID-19, имат право да участват дистанционно по електронен път в пленарните заседания на Четиридесет и шестото народно събрание. 2. Дистанционното участие по електронен път се осъществява чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка, която осигурява пряко и виртуално участие в заседанията. 3. Народните представители по т. 1 се регистрират за участие в пленарното заседание чрез визуализиране на специален екран в пленарната зала. Председателстващият заседанието ги обявява, с което те се смятат за присъстващи на заседанието и се добавят в стенографския протокол. 4. При желание за гласуване, изказване, реплика, дуплика, обяснение на отрицателен вот, лично обяснение или по процедурни въпроси дистанционно участващият народен представител заявява желанието си чрез заявка в платформата. Председателстващият дава и отнема думата на народния представител чрез платформата. 5. За неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравето.“

Тук.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, във връзка с изискванията на чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация е необходимо решение на Народното събрание за организацията на достъпа на народните представители до класифицирана информация. В тази връзка: „Проект! РЕШЕНИЕ за достъп на народните представители до постъпили материали в деловодството на Народното събрание. Народното събрание на основание чл. 84, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация РЕШИ: 1. Предоставя достъп на всички желаещи народни представители до постъпилите материали в деловодството на Народното събрание или във Временна комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани, опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията.“ Колеги, в деловодството на Народното събрание вече има постъпили материали от Министерството на вътрешните работи към Временната комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употреба на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. С оглед важността на темата предлагаме Народното събрание да вземе решение по установения ред, за да се осигури достъп до тази информация на всички народни представители, които искат да се запознаят с постъпилите материали. Благодаря.

За съжаление, нямах време да го напиша. Запозната съм с казуса. От миналата седмица идват при мен народни представители във връзка с допуска до класифицираната информация във Временната комисия. Наистина има един чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация, съгласно който достъпът може да бъде осигурен или с решение на Народното събрание при спазване на принципа „необходимост да се знае“, или с решение на съответната комисия. За съжаление, текстът не е много ясен в Закона за защита на класифицираната информация. Поставихме си доста въпроси с колегите и затова се прецени, че най-добрият начин, за да не бъдат спирани народните представители за достъп до тези документи, които явно са изключително важни за всички и касаят всички народни представители, е да се внесе такъв проект за решение. Сега ще Ви го изчета така, както аз смятам, че трябва да бъде: „Проект! РЕШЕНИЕ относно осигуряване право на достъп на народните представители до документите – класифицирана информация Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на класифицираната информация РЕШИ: 1. Дава право на достъп на народните представители до документите – класифицирана информация, постъпили във Временната комисия за разследване на факти и обстоятелства при използване на сълзотворен газ, употребата на сила и помощни средства от МВР, извършени на 10 юли и 2 септември 2020 г. срещу протестиращи граждани, както и за разследване на факти и обстоятелства, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани, опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията, свързани с прилагане на специални разузнавателни средства на протестиращи граждани и опозиционни лидери и членове на политически партии от опозицията.“ Благодаря Ви.

За.

За.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Предстоят наистина важни изслушвания в днешния пленарен ден. Туризмът е пред криза, предстоят тежки времена за България. Ето защо предлагам днешният пленарен ден да бъде пряко излъчван по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Нека българските граждани да бъдат запознати с това, което ще кажат тук пред нас народните представители и министрите в съответните сектори. Благодаря.

За. Гласували 206 народни представители: за 184, против 7, въздържали се 15. Предложението е прието. Моля за включване на камерите на БНТ 1 и БНР. Преминаваме към следващата точка от дневния ред: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ТУРИЗМА СТЕЛА БАЛТОВА НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 110 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МЕРКИТЕ И СТРАТЕГИЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО ЗА ПОДПОМАГАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕКТОР ВСЛЕДСТВИЕ ПАНДEМИЯТА ОТ КОВИД-19. Моля за изложение по въпросите от вносителя на изслушването. Заповядайте, госпожо Ангелкова.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Балтова! Туризмът е ключов сектор за българската икономика, който преди пандемията от COVID-19 формираше между 12 и 14% от брутния вътрешен продукт на страната. Свързаните с туризъм дейности осигуряваха заетост на над 11% от работещите у нас. За 2019 г. – преди пандемията, над 9 милиона 300 хиляди чуждестранни туристи бяха посетили нашата страна и бяха реализирани над 27 милиона нощувки. Това е един от най-пострадалите сектори от продължаващата пандемична обстановка и последствията от световната ковид криза и неговото възстановяване е съществено за икономиката на страната. Съгласно прогнозите на Световната организация по туризъм и на Световния съвет по пътувания и туризъм се очаква плавното му възстановяване за периода 2023 – 2024 г. Но от съществено значение е лидерството в сектора и вземането на навременни, предвидими и ясни решения, които предварително да се обсъждат с бранша всеки ден, ако това е необходимо. Защото лидерството е синоним на действие, а не на заеман пост в държавната администрация. За да се възстанови секторът и за да може отново да се достигнат нивата от 2019 г., е важно да се прилагат редица мерки, които да го подпомагат – мерки, свързани с ясен план за ваксинация и опазване здравето и живота на хората, със заетостта на наетите в туризма, с подпомагане на всички туристически предприятия и самонаети в сектора, туристически агенции и турагенти, места за настаняване и заведения за хранене, екскурзоводи, планински водачи и така нататък. Осигуряване на предвидимост по отношение на чартърните полети и особено когато говорим за зимен и летен сезон. Мерки, свързани с управление на морските плажове. За възстановяването на туризма е от огромно значение да има ясна и таргетирана реклама, особено когато говорим за ключовите за България пазари. Всъщност и до днес, година и четири месеца по-късно, все още в туризма се изпълняват антикризисните политики и мерки, които бяха приети от правителството на Бойко Борисов – както мярката 60/40, 80/20; така и държавната помощ от 35 евро на седалка за чартърните полети; така и държавната помощ за подпомагането на туроператорите и турагентите за възстановяването на обезщетенията на всички, които не са реализирали своята почивка; така и по отношение на грантовите схеми за подпомагане на микро-, малки и средни предприятия. Пандемията продължава – за съжаление, случаите от COVID 19 се покачват всеки ден, и всички специалисти казват, че сме на прага на четвърта вълна. Важно е хората да знаят какво правите Вие, за да опазите здравето и живота им. И същевременно какви са мерките, които предприемате, за да подпомогнете сектора в тази толкова тежка криза? По какъв начин ще се постигне основната цел в туризма в новата реалност, а именно: България на четири сезона, развиване на всички видове туризъм – добър качествен продукт? Вие знаете, че в момента един от основните проблеми в сектора е свързан с персонала. Какво правите, за да адресирате по този проблем – за кадрите в туризма? Изключително важно е да има предвидим и непрекъснат диалог и координация с всички Ваши колеги, особено със здравния и икономическия министър, и не само. Координация с всички Ваши колеги – министри на други държави, особено на важните за България пазари в сектор „Туризъм“. Координация с всички правителствени и неправителствени организации, международни туроператори. Мерките е важно да са навременни и да стигат до туристическите предприятия и заетите в тях, когато имат необходимост, а именно сега. Необходимо е, госпожо Балтова, да има ясна краткосрочна, средносрочна, дългосрочна стратегия с ясен план за действие към нея, обезпечен с необходимия финансов ресурс, за да може да се гарантира възстановяването на този ключов за икономиката на страната сектор. Предполагам си давате ясна сметка колко са важни Вашите послания, особено в момента, които Вие отправяте както по отношение на вътрешния туризъм, така и по отношение на международните туристически пазари и към туроператорите, които работят на пазара в България. Популизмът е опасен по време на криза, думите трябва да изразяват намерения, които да се случват. Нужни са конкретни действия и мерки, които да подпомогнат сектора в тази криза, за да може да продължи да работи, макар и в тези толкова трудни условия. Туристическият бранш има нужда от предвидимост и последователност, чуваемост и разбиране особено в тази ситуация, за да може да се планира дългосрочно, а не от сутринта до вечерта. Това, което наблюдаваме...

...е хаос и е важно да се вземат мерки, за да може секторът да се възстанови. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросите, които са поставени по темата, са от изключителна важност. Те изискват стратегическо мислене, подход и действия и ние в служебния кабинет обръщаме сериозно внимание и работим с цялата си отговорност. Благодаря за възможността и за честта да представя пред Вас мерките за подкрепа и възстановяване на сектор „Туризъм“, изпълнявани в периода на служебния кабинет. Напълно споделям изказаното от Вас, госпожо Ангелкова. COVID-19 кризата промени начина на живот, начина на мислене, начина на поведение на милиони хора и бизнеси по света. Тотално преобърна – опита се да събори туризма, повлия и изцяло промени икономиката на пътуванията. Макар и със средносрочен и краткосрочен характер, съобразен с времевия обхват на мандата на служебния кабинет, целите, които си поставихме, имат преобладаващо стратегическо въздействие, насочено към възстановяване жизнеспособността на сектора. В този аспект мерките са с икономически и социален характер, както и мерки, които имат за цел да насърчат пътуванията в дестинация България. Първо, през мандата на служебното управление Министерството на туризма подходи в две направления по отношение на икономическите мерки: 1. Министерството продължи и ускори процеса на администриране на схеми за предоставяне на държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства в подкрепа на туристическия бизнес. 2. Създаде нова схема за подпомагане на туристическия сектор, но на принципа на подпомагане чрез осигуряване на работа за целия спектър на туристическите дейности. По първото направление във времето на мандата ще се спра на онези програми, които бяха администрирани от Министерството на туризма: първата – едната, която Вие споменахте, а именно – държавна субсидия от 35 евро на седалка в самолет. Осигурена беше тази държавна субсидия, тя е за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на полети до Република България с цел туризъм съгласно чл. 26 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В мандата на служебния кабинет се подготви Нотификацията на третата фаза на държавната помощ, която е вече факт и която е с увеличен таван на помощта за всяка фирма – до 1,8 млн. евро, съгласно Петото изменение на Временната рамка на Европейската комисия за държавна помощ. Освен това в трета фаза са предвидени и облекчени условия за кандидатстването. То ще се извършва изцяло по електронен път чрез заявления в системата СУНИ. Прогнозният бюджет е 22 млн. лв. В рамките на помощта допълнително е дадена възможност за предоставяне на подкрепа по тази схема и на предприятия, които към 31 декември 2019 г. вече са били в затруднено положение, при условие че те не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получили помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране. Това е валидно, апропо, само за микро- и малки предприятия по смисъла на Приложение № 1 към Общия регламент за групово освобождаване. Схемата е отворена на 23 юли до 30 ноември 2021 г., като полетите, извършени през следващия период, ще бъдат обект на следваща нотификация, тъй като мярката съгласно Закона, е предвидено да бъде прилагана две години след отмяна на извънредното положение, тоест през 2022 г. Предходните две фази по тази рамка са изпълнени със следните параметри: фаза 1 е приключила с обща стойност на усвоените средства – 4 млн. 75 хил. 411 лв., а за втора фаза, която в момента е на етап оценка, е подадено едно-единствено заявление на стойност 30 хил. 310 лв. Второ, Министерството на туризма изпълнява също така две схеми за държавна помощ за предоставяне на безвъзмездни средства на лицата, извършващи туроператорска и турагентска дейност, а именно: Първо, държавна схема за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, които извършват туроператорска дейност, за да компенсират загубите в резултат на епидемичния взрив от COVID 19. Това беше първата фаза, която приключи, и предприятията получиха едни сериозен ресурс на обща стойност 34 млн. 508 хил. 288 лв. Втората схема беше подготвена в нашия период и има общ бюджет от 16 млн. 491 хил. 711,63 лв. – кандидатстването приключи на 20 юли, и в момента процедурата по тази втора фаза е на етап оценка на постъпилите заявления. Тази помощ осигурява възможност на туроператорите да възстановят дължимите суми към клиентите си по нереализирани туристически пакети в период 1 март 2020 г. – 31 декември миналата година. Едно от първите действия след встъпването в длъжност на служебния кабинет беше да се утвърди решението за избор на изпълнители на обществена поръка, която е насочена в помощ на екскурзоводите. Тя беше безумно много забавена – точно за екскурзоводите, които са изключителни професионалисти и които с нищо не бяха подпомогнати до този момент. Всъщност с поръчката ще бъдат ангажирани лицензираните екскурзоводи и планински водачи като външни експерти по Проект „Повишаване на капацитета на малки и средни предприятия в сектор „Туризъм“ чрез оказване на подкрепа за създаване и функциониране на организациите за управление на туристическите райони“. Общата стойност на обществената поръчка е 3 милиона с ДДС. В момента вече са подписани четирите договора и тя много скоро ще бъде разплатена. Очаква се приблизителната сума, с която ще бъдат подпомогнати участващите екскурзоводи, на човек да бъде 2660 лв. Същевременно се търсят и други механизми за подпомагане на този подсектор. Продължиха, разбира се, в периода да действат и други мерки за безвъзмездна помощ, изпълняващи се от други институции, за които, ако има интерес, допълнително ще информирам, като: мярката 60/40, за която споменахте – ние предложихме нов дизайн на тази мярка, която да е в унисон със спецификата на сектора; мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия“; мярката „290 лева“ и други. По отношение на второто направление от нашите мерки ние създадохме Национална програма „Отново заедно“. Тази програма е в помощ на всички части на туристическия бизнес. Тя е в размер на 15 млн. лв., финансира се със средства от централния бюджет, които са предвидени, както казах, за подкрепа на туристическия сектор. Чрез тази програма общо 30 хиляди ученици и учители ще могат да посетят безплатно по определен ред туристическите обекти и тази програма беше разработена, създадена и функционира в отлично сътрудничество между институциите, между различните министерства в служебния кабинет – главно на образованието, на финансите и нашето. С тази програма се постигат няколко цели: подкрепа на туристическия бизнес, а също така улеснява и социализацията на учениците след продължителната изолация. Към момента над 20 хиляди ученици и техните учители са регистрирани в Програмата. Друга категория мерки за съживяване на бизнеса са във връзка с гарантиране безпрепятственото протичане на туристическия сезон от гледна точка на сигурност, предвидимост и запазване здравето както на туристите, така и на персонала – всичко това, разбира се, доколкото е възможно в условията на епидемична обстановка и преди всичко с отговорност към общественото здраве, а именно: беше създаден съвместно с Министерството на здравеопазването здравен протокол за прилагане на противоепидемични мерки при извършване на туристическа дейност през летен сезон 2020-а – 2021 г. Този план е разположен както на страницата на Министерството на туризма, на туристическия портал Bulgariatravel.org, така е и разпратен до всички дипломатически мисии по света. Създадохме бюлетин с актуализиране на информация, тъй като установихме, че информационното осигуряване беше много слабо, на много ниско ниво, когато постъпихме в нашия мандат. Също така разработихме в този здравен протокол действия, които следва да бъдат предприети от местата за настаняване, транспортните средства при стопанисването на плажовете и туристическите атракции. Същевременно отново с Министерството на здравеопазването се разработи специален стикер за туристически обекти – „100% ваксинирани“, за да знаят гостите, че това са обекти, които са със завършена имунизация на персонала. Първият беше поставен на хотел „Маритим Парадайс Блу“ в курортен комплекс „Албена“. Паралелно с това в мандата на служебния кабинет бяха разработени указания за функциониране на места за настаняване и заведения за хранене – тоест те бяха актуализирани, като бяха определени първите карантинни хотели по Черноморието. Това са „Вили Магнолия“ в курортен комплекс „Албена“, община Балчик и хотел „Дел Мар“ в Несебър. В момента сме в процес на договаряне на такива места, включително и тук в София, предвид прогнозите за развитието на епидемичната обстановка. Втората голяма област за мерки, които са свързани с подкрепа и възстановяване жизнеспособността на сектора, са мерки, които са свързани с позиционирането и запазването на България като зелена зона възможно най-дълго. Ако днес отворите картата на Europan Europe, България отново е в зелена зона. Информационното осигуряване, както казах, беше изключително слабо място и първото нещо, с което се сблъскахме, беше именно този дефицит. Информацията е необходим и основен ресурс в осъществяване на дейността на всички заинтересовани страни в туризма. С цел подобряване на нейното качество и актуалността на предоставената информация, както казах, подготвяме бюлетин, който всяка седмица се изпраща актуализиран до нашите дипломатически мисии, тъй като работим много активно с министъра на икономиката и с всички ръководители на службите по търговско-икономически въпроси. И още нещо, уважаеми народни представители, в рамките на служебния кабинет (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – приключвам – в първите дни на мандата беше осъществена една важна инициатива относно посоката за увеличаване видимостта и прозрачността, както и акцентиране върху приоритетите на сектор туризъм за правителството. Още на 17 май на официалната страница на Министерския съвет беше създаден активен хиперлинк – горе вляво, с логото на България, който отвежда директно на страницата на Националния туристически портал. Справка в Google Аnalytics показа, че за краткото му време на функциониране този комуникационен канал успя да се класира на пето място по брой генерирани посещения чрез него на страницата на Националния туристически портал. Всички тези действия бяха подкрепени с изключително активни маркетингови действия, въведохме подхода Травъл бабъл и постигнахме добри резултати. Отворихме най-важния за този сезон чуждестранен пазар – Румъния, Полша и Украйна – значими ръстове, и първите резултати за възобновяване жизнеспособността на сектора, уважаеми народни представители, са налице.

Повече от 2,5 милиона туристи са пътували в страната от началото на летния сезон до момента. Благодаря.

Госпожо Председател и уважаеми колеги народни представители! Разбираме необходимостта от допълнителни консултации с професионалисти, за да решим какво да правим в ситуацията, в която сме поставени. Става въпрос за гласуването на премиера и кабинета. Разбираме решението и на Председателския съвет това са се случи по-късно през деня, но не разбираме тишината в тази зала на фона на това, което се случва в държавата. Ако си заравяме главите в пясъка и мислим, че извън нас животът не тече по различен начин – правим голяма грешка. Уважаеми български граждани, всички заедно сме изправени пред сериозни предизвикателства в следващите месеци – тръгва нова ковид вълна. Вече има над 800 случая на ден. Здравната система прегрява още отсега. Вчера медици от Спешна помощ излязоха на протест в цялата страна и се стигна до унизителната и за тях, и за служебния кабинет ситуация да замерят с онези 0,11 лв., които им се полагат на час труд с ковид болни, както Министерството, така и сградите на други институции в страната. Лекари в Бургас се оплакаха, че вече трети месец не са получавали допълнителните си възнаграждения за работа в ковид среда. Само преди няколко месеца всяка вечер излизахме на балконите и ръкопляскахме на тези хора и им благодаряхме, че са ни спасили живота и след месеци може, не дай боже, да ни се наложи отново да опрем до тях. А тук мълчим как да решим тези въпроси? РЗИ – София, вече обяви намерения да наложи ограничителни мерки в София, която вече според тях е в червената зона и веднага последва реакция за готвени протести и блокаж на пътищата, забележете към трите големи града – София, Пловдив и Варна. Ако осъмнем утре блокирани в София, Пловдив и Варна, какво отговаряме на тези хора? Седим, мълчим и правим сметки кой колко гласа и за кого ще даде. Токът стигна рекордни нива от над 400 лв. за мегават час. Това са 70% над средното равнище за Европейския съюз – в най-бедната държава 70% по-скъп ток от средното за Европа. Започнаха да затварят предприятия на металургията. Ще последва машиностроенето, а и ще последват, и други, а в крайна сметка ще се оскъпи всяка една стока и услуга – всяка една, няма да бъде пропусната. Ще бъдат съкратени работници, ще бъде намален износът. Това ще се отрази на търговското салдо и на бюджета. Хората не могат да понесат този ценови шок наесен и зимата. Всяко домакинство ще пострада в идващите есенни и зимни месеци. И отгоре на всичко това работодатели и синдикати обявяват готовност за национални протести. Представяте ли си в тази ситуация страна, блокирана от национална стачка? Бежанските лагери са препълнени. Ежедневно десетки нелегални мигранти преминават безпрепятствено границата. А стотици вече се залавят в София. Предвид събитията в Афганистан можем да очакваме, че това ще продължи и ще се засилва и на всичко това пари в бюджета няма. Най-важният въпрос, този за доходите, не може да бъде решен, а бедните, пенсионерите и младите няма как да посрещнат зимата. Внесената актуализация на бюджета от служебния кабинет разчита в една от своите части на пари от Плана за възстановяване и устойчивост, а той не е внесен в Брюксел. Служебният кабинет не мисли да го внася, а да го остави на редовен. Редовен няма, а ако има, той тепърва ще го преработва. Е, откъде ще дойдат парите за преизчисляване на пенсиите? Някой ще каже, че ние – парламентарната група на коалиция „БСП за България“, чертаем много черни краски. Не, това са факти – факти. Алармираме за тях, за да внесем разум и мисъл за тяхното решаване. Проблемите могат да бъдат решени само при едно условие – едно имаме и то е, че парламентът продължи да работи, не се разпуска и съставим работещо редовно правителство. Мнозинството българи харесват служебния кабинет, но ако не съставим редовно правителство и разпуснем парламента, служебният кабинет е с вързани ръце без бюджет, без промяна в Закона за енергетиката, както поиска премиерът, за да се повлияе на цените, без промяна в Закона за водите, за да се повлияе на цената на водата, без преизчисляване на пенсиите. Тоест отговорността е тук в тази зала. Отговорността е в наши ръце. Уважаеми български граждани, на 4 април и на 11 юли мнозинството от Вас поискаха промяна на досегашния модел на управление. Модел, при който институциите не работят, скрити кръгове взимат решенията вместо тях, крадат се 10 млрд. лв. годишно. Това остава ненаказано от съдебната власт. Държавата затъва, а бедността и неравенствата растат. Опитвам се да обобщя модела. Ние от „БСП за България“ четири години се борим с този модел, но бяхме сами в предишния парламент. Сега вече в Народното събрание влязоха и други партии, нарекли се „партии на протеста и на промяната“. Радвахме се, че ГЕРБ и Борисов повече няма да управляват, но същинската промяна на модела още не е започнала. Досега трябваше да сме променили Закона за съдебната власт, за да има съдебна реформа и справедливост. Да е променен Законът за обществените поръчки, за да се спрат да се раздават пари без конкурси на приближени фирми и авансово, да се преизчислят пенсиите и така нататък, и така нататък. Трябваше да се промени Законът за водите, за да не се включват течовете и безхаберието в цената, която плащат хората. Много работа можехме и трябваше да свършим, за да почне истинското разграждане на задкулисния модел, който е заложен, потвърждавам за 10 пъти, от тази трибуна – заложен е тук в парламента, защото е заложен в законите. Там е записано, че можеш да даваш пари без обществена поръчка и авансово. И каквото и да се променя по върховете на предприятията и на ръководството, докато това не се промени, няма как да стане. Затова повтаряме от името на Коалиция „БСП за България“ – имаме изключително сериозна работа, ако искаме да продължим с промяната, демонтажа или който, както там го нарича – изчегъртването на модела, но нищо от това не се случва, защото, уважаеми колеги, от партиите на протеста се хванахте за гушите. Поставихте разделителни линии, наричахте се какво ли не помежду си с обидни думи, с лични квалификации, което е недопустимо. Надделяха партийни и групови интереси. Тук взаимно се обвинявахте, че едните сте на Прокопиев, другите сте на Пеевски. Някой от ГЕРБ каза: „Ми ние през трите мандата управлявахме с ДПС“ – тук го каза, от трибуната. Бойко Борисов каза: „Да, Прокопиев ми даваше министри за моите кабинети.“ Разбирате ли в какво се вкарахте? Решихте, че промяната на модела може да почака, докато се разберете. Е, колко да почака – пет, шест месеца? Защото липсата на правителство на промяната и трайно мнозинство зад него бетонират досегашния модел. Ние от Коалиция „БСП за България“ имаме чиста и ясна позиция и това ни дава възможност да подходим към Вас, уважително, колегиално, принципно и отговорно. Защо я имаме? Защото, както казах, от четири години се борим с този модел и четири години понесохме всички възможни удари – всички. Четири години се борихме и вътре в партията, за да я освободим от задкулисие и зависимост. Някои представиха това като вътрешнопартийни крамоли, защото така им беше удобно. Не, това е последователен труд за изчистване на лицето на БСП като партия, която не зависи от тях и от никого от тях. Затова днес със самочувствие и с достойнство Ви казваме: няма зависимости нито от едните, нито от другите, но искаме принципен, държавнически, спокоен и взаимно уважителен разговор. Искаме стабилност за държавата и сигурност за хората. Сигурно разбирате, че третият мандат е кризисен, но е и възможност. Възможност да решим всички тези проблеми, за които говорим в началото. Възможност да дадем тази стабилност на държавата и сигурност на хората. За съжаление, уважаеми колеги, от вчера отново започнахте да налагате разделителни линии. Не го правете, защото това минира възможности за България – не за нас, или за Вас. От вчера започнахте, ако бъде даден мандат на БСП ние няма да го подкрепим. Ама, Вие още не знаете, какво ще предложи БСП, ако президентът реши да ѝ даде мандат? Ето така, априори и на инат няма да Ви подкрепим. И какво – отиваме на трети избори, зимата в ковид криза, в икономическа криза, в социална криза, без бюджет, и без пари за хората? Това ще бъде Ваш избор. Но нещо повече, уважаеми колеги, вчера леко доближихте границата на търпимостта и на принципността.

Ние един месец се държим принципно, стабилно и диалогично, но не можете да казвате, че предупреждавате президента, че няма да подкрепите този или онзи трети мандат, за да внимавал на кого го дава. Не се месете в правомощията на президента. Единственият, който може да реши как да се развият нещата оттук нататък, е той. Не му поставяйте условия и не му извивайте ръцете. И не ни подлагайте на пазарлъци – вие се откажете, ние ще го вземем, ще Ви дадем това или онова. Не сме се борили четири години да си изчистим лицето от задкулисия и от зависимости, за да ни вкарате обратно там. Искаме разум, спокойствие и диалогичност. Заявяваме, тъй като си знаем тежестта за разлика от някои други – 36 депутати са, 36 депутати. Народът е казал, че не можем да управляваме сами, както е казал на всички ни, между другото, а това означава – търсете някакво сечение помежду си, и тъй като си знаем тежестта, казваме, че сме готови, ако президентът даде третия мандат на нас, да проявим отговорност, да проявим диалогичност, да поканим всички, без ДПС и ГЕРБ, на разговори, да сложим на масата пет-шест важни неща, да сложим срок за изпълнение на тези неща, да започнем разговори със служебните министри дали приемат да се превърнат в редовно правителство…

Извинете, приключвам – три изречения. Как така, поставени сме пред избор – той е ясен, промяна на модела или отлагане и даване на време той да се окопае. Изборът е стабилност, сигурност и грижа за хората или икономическа, социална, здравна, политическа, че и конституционна криза може би. Изборът е лични партийни и групови интереси или интересите на държавата. Това е изпит за истински политици и държавници и оценките ще ни ги пише народът. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема министър Балтова, любопитен е фактът настоящото изслушване да бъде инициирано именно от народен представител, който през последните години има най-големи заслуги за така наречения позитивен имидж на България. Още по-любопитен е фактът, че именно този народен представител в качеството си на една друга позиция има заслуги в момента редица компании в туристическия бизнес да бъдат изправени пред фалит, а хиляди заети в сферата бяха оставени без работа, тъй като мерките, които бяха в началото, те бяха не само ненавременни, но и неефективни. Странно ми се вижда също така от тази трибуна да се говори, и то към служебен министър, за стратегия, когато за шест години и повече от шест години единственото, което се е правило, са се раздавали плажове. Знаем, че е необходимо в туристическия сектор да гледаме в перспектива и нещата, които днес планираме, се случват в един по-бъдещ етап. Моят въпрос към министър Балтова е: бихте ли споделили каква част от бюджета за реклама беше изразходван в момента, в който Вие постъпихте като министър? Имам също така един апел, който е изключително важен за туристическия бизнес: да направите всичко възможно, да направите такава комуникация с Министерството на здравеопазването, че този път туристическият бизнес да не е изкупителната жертва – нека да не говорим повече за затваряне. И все пак, ако по някаква причина се наложат ограничителни мерки,...

Само секунда! ...нека да бъдат приложени такива стимули към бизнеса, които да се ангажират към изплащането на директни субсидии, помощи и всякакви икономически възможности и инструменти, така че дори при ограничаване на определен бизнес той да ги получава, а не само при затваряне. Благодаря Ви.

Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кожухаров, благодаря за изключително важните въпроси, които поставихте. Даже ще си позволя да започна от последния, който е свързан всъщност с други мерки, които Министерството на туризма, заедно с Министерството на финансите, Икономическото министерство и Социалното министерство е предвидило. Силно се надяваме те да се реализират и разбирам, че наистина има сериозно искане за актуализиране на бюджета, затова моля за тази актуализация на бюджета. Беше създаден от Министерството на здравеопазването Оперативен план за действие при развитие на пандемията, в който бяха съобразени част от исканията на туристическия сектор, и ние продължаваме ежедневен диалог с тази институция. И тук, колеги, е мястото да кажа, че в служебния кабинет на Стефан Янев се създаде една изключително хармонична обстановка, която позволява да постигаме целенасочено, прозрачно и професионално нашите цели. Относно средствата, които бяха разходвани към момента на започване дейността на служебния кабинет в областта на маркетинга, това е Националната програма за маркетинг и реклама, която всяка година се изготвя и която ние сме също в процес да подготвим за следващата година. Към постъпването в Министерството на туризма бяха разходвани, макар и не всички платени, 60% от разходите за маркетинг и реклама. Това предположи една много бърза Маркетингова стратегия, която, както в началото казах, съобразно времевия обхват на служебния кабинет не може да има стратегически характер, но има стратегическо въздействие, като ние преценихме да работим по посока маркетинг с нулев бюджет. Даже затова споменах първата ни стъпка към това – актуализирана беше включително и страницата на „България Травъл“. Много активно представяме всички наши маркетингови дейности, които имаме, включително и в социалните медии. Направихме първия голям експедиентски тур, в който участваха над 120 десижън мейкъри и компании – големи, СИО-тата на компании на германския пазар. Това беше една съвместна дейност с туристическия бизнес още през месец юни. И тук е мястото също така по отношение на експозицията, която казахте, да споделя, че за първи път от 2007 – 2009 г., когато оставихме на правителството на ГЕРБ България да участва в най-важните органи на Световната организация по туризъм, тази година в началото на месец юли, по време на участието ни в 66-ата асамблея на Световната организация по туризъм всъщност издигнах кандидатурата на България и беше единно гласувана като заместник-председател на Комисията за Европа към Световната организация по туризъм. Това ще позволи на нашата страна да бъде изключително активен играч на международната сцена, да участва активно в политиката за туризъм точно в този изключително важен период за възстановяване на туристическия сектор, а едновременно с това и много по-хармонично да прилага световните политики на вътрешния ни пазар. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и дами народни представители! Уважаема госпожо Министър, през мандата на последното редовно правителство на ГЕРБ беше разработена и защитена в Европейската комисия специална мярка за секторите на хотелиерството, ресторантьорството, туризма и транспорта. Мярката стана известна като 80/20. По тази мярка представителите на изброените икономически сектори получаваха 290 лв. за осигурено лице, като я комбинираха с мярката 60/40, по която се изплащаха 60% от осигурителния доход на работника от държавата. Разплатени бяха близо 50 млн. лв., които достигнаха до 2937 работодатели и самоосигуряващи се лица, като по тази мярка бяха запазени над 33 хиляди работни места. Въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е: защо тази, призната от бранша като успешна мярка, не беше продължена от служебния кабинет със средства от държавния бюджет от датата след 30 юни, така че да се обхване целият летен сезон и туристическият сектор да може да се възползва от нея? Какви мерки сте предвидили за подкрепа на туризма като приоритетен отрасъл и един от секторите, който се очаква да бъде най-засегнат при евентуална четвърта вълна от ковид и да бъдат провалени есенните и зимните туристически сезони? Благодаря.

Благодаря за поставения въпрос. Като цяло може да се каже, че състоянието на икономическа активност в туристическия сектор трябва винаги да бъде взето предвид, когато се разработват икономическите мерки за подпомагане на сектора. Обикновено имаме ефективно затворени в България сектори и подсектори със заповед на министъра на здравеопазването. В тези случаи обикновено има забрана за извършване на икономически дейности, например туроператорите и турагентите преустановяват провеждане на групови туристически пътувания, преустановява се събитийният туризъм – нощните заведения, баровете, дискотеките, клубовете, екскурзоводската професия и така нататък нямат възможност да функционират. Има едно друго ниво и по това ниво 3 – 4, което е в нивото на здравния план, ние сме предвидили освен мярката 60/40, която има нов редизайн – да, не сме продължили тази 80/20, защото така сме преценили и в икономически, и във финансов план, че ще бъде по-добре да има нов дизайн на мярката 60/40. Знаете, сега 60/40 е при спад от 30% и 50/50 е при спад от 20%. Към тази група състояние на икономическата ефективност, ниво 3 – 4, което е по Здравния план, ние също така сме предвидили и други мерки за безвъзмездно подпомагане на бизнеса, които силно се надяваме, че при приемането на актуализирания държавен бюджет, ще могат в много скоро време да бъдат реализирани. Така например мярка за запазване на заетостта 80/0, тоест да покрива осигурителния доход на засегнатите лица, като ще се поемат 80% от осигурителните вноски от страна на работодателя. Тази мярка апропо е разширена с включване на самоосигуряващите се лица, освен това – безвъзмездна финансова помощ за екскурзоводите като самонаети лица на базата на минимален средномесечен доход от 2019 г. Също така мерки за покриване на оперативни разходи на база процент върху сумата на спада от приходите 2020 г. към 2019 г. на средномесечна база, а именно по този начин ще се компенсират и сезонните бизнеси и ние считаме, че ще се разпредели по-справедливо ресурсът. Апелираме и се надяваме наистина това да продължи, а именно мярката 9% ДДС за всички сектори на туризма да се приложи до края на 2022 г. Ниво 3 съгласно Здравния план е ниво, при което имаме частично затворен, тоест част от дейността не може да се извършва, тъй като ще е по заповед на министъра на здравеопазването, без да изброявам конкретните ситуации, тук отново важи новият редизайн на мярката 60/40, а също така и дотацията с 35 евро на седалка. Ниво 4 е когато имаме частично затворен – част от дейността не може да се извършва. Това са къщи за гости, отворени при специален режим, ресторанти и кафенета – разрешена е единствено доставка по домовете. Тук освен традиционните първи две считаме, че трябва да се запази мярката за запазване на заетостта, а именно комбинирано според обхвата ограничаване на дейностите – при над 50% спад да се прилага 80/0. Това означава да се покрива 80% от осигурителния доход на засегнатите лица, като ще се поемат 80% от осигурителните вноски от страна на работодателя, мярката 60/40, 50/50 съответно при 30 и 20% спад. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър! Преди да задам конкретния си въпрос, ще отбележа, че все още очаквам да разбера кога ще ни предоставите пълен публичен доклад относно договорите за реклама и концесионните договори, сключени от Министерството на туризма в последните години. Мисля, че това е част от ревизията, която трябваше да извършите в сектора на туризма. Едва ли обаче ще можете да отречете също така, че практически всички препоръки на международните туристически организации към националните индустрии, като ключов фактор за възстановяване на туристическата индустрия след ковид кризата, е продуктовата диверсификация в туризма. Министърът на туризма на Гърция още в началото на годината заяви, че ще разчита повече на СПА и балнеотуризма. Всъщност България има естествени предимства в тази сфера с наличието на множество минерални води и извори. Припомням, че България е била профилакториум на Римската империя. В тази връзка бих искал да чуем от Вас какви мерки е предприело Министерството на туризма за прилагане на Директива 2011/24 на ЕС за трансграничното здравеопазване, която регламентира ползването на минералните води за профилакторни и рехабилитационни нужди от гражданите на ЕС и възлагането на свързаните с това медицински услуги от здравните каси, пенсионните фондове и застрахователните дружества на страните членки. Благодаря Ви.

Уважаеми народни представители, благодаря за въпроса – и двата въпроса бяха много съществени. По първия въпрос обаче искам да попитам: имате конкретно искане за предоставяне на тези договори ли? (Реплики от народния представител Димитър Данчев.) Да, ние ги имаме. Освен това в началото на мандата беше направен пълен одит на всички обществени поръчки, както и непрекъснато се мониторинговат всички концесионни договори. Но ако имате интерес и желание, ние сме готови още днес да представим копия на всички тези документи. (Реплики.) Разбира се, разбира се – съвсем нормална е една такава практика. По отношение на втория въпрос, да, той е изключително важен. България е държава, която има не само своето историческо наследство, което позволява да се развива културно-исторически туризъм, но тя има и своите природни дадености, които позволяват да разработва почти всички части на нейната територия и да превръща нейните дестинации в едни отлични дестинации за балнеотуризъм, за СПА, за уелнес туризъм. Точно така е. Освен че се намираме на второ място след Исландия по брой на минерални извори, най-важното от всичко обаче е, че ние трябва да ги използваме по предназначение. И бих желала даже да кажа, че включително в Плана за възстановяване се дава една такава възможност да бъдат използвани тези минерални извори. По отношение на факта – дали към момента вече има сключени споразумения със здравни каси? През последните 15 – 20 години, тъй като много активно участвам и като лице, което се е занимавало с изграждане имиджа на държавата като дестинация за туризъм както в национален и в международен, така и за краткото ми участие тук в политиката по отношение на туризма, мога да кажа, че този сектор е бил винаги с приоритетно значение – първо. Второ, в България – от предишния кабинет, има разработена специална Стратегия за здравен туризъм и освен това тя непрекъснато придобива своите реални конотации, реални приложения. В предишния мандат е имало много активни взаимоотношения – трябва да ги посочим, разбира се, със здравните каси на Германия, включително са сключени такива споразумения. Ние също много активно работим специално с Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, много активно през тези три месеца работихме, включително и на ниво маркетингова дейност, с Българо-германската търговска камара. Още в началото на месец юни направих уебинар с водещи туроператори на немския пазар, които имаха насоченост към балнеотуризма. Преговори се водят и с други държави, като например с Финландия, които разговори се надявам много скоро да имат реални приложения, защото в действителност това е изключително неизползваем източник. В рамките на тези три месеца бих желала да кажа също така, че беше създадена и работна група, която включително проведе и своето заседание, за актуализиране на плана по Стратегията за развитие на здравен туризъм, така че, надявам се, следващата работна група вече да има и много по-реални резултати от това, което до момента постигнахме.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Госпожо Министър, както знаем, туристическият бранш е един от най-засегнатите в резултат от ковид кризата. Въпросът ми е конкретен с оглед факта, че през летния сезон ние отстъпихме от едни доста доказани през годините туристически пазари, които имаме в Западна Европа: какви бяха в тази връзка стъпките на служебното правителство по предприемане на действия за изваждане или за вкарване на българския туристически пазар като безопасна от ковид дестинация – ако може, конкретно да ги опишете с няколко думи? Втори въпрос: във връзка с ограниченията, които се налагат в туристическия бизнес при затваряне във връзка с ковид кризата, разбира се, предвиждат ли се, освен изброените от Вас мерки, и нови грантови схеми, които да компенсират загубите, които туристическият бранш понася? Защото, както знаем, в началото мярката 60/40 беше много неадекватна по отношение на затворените бизнеси и когато бизнесът трябваше да си поема 40% от осигурителната тежест при 0% доход, това продължи прекалено дълго. Тоест предвижда ли Министерството на туризма синхронизирани действия с Министерството на икономиката тези пасиви да бъдат компенсирани по някакъв начин? Благодаря Ви.

Благодаря за поставените въпроси. Първият въпрос всъщност беше: какво ние успяхме да направим? Този сезон до момента наистина показва възвръщане жизнеспособността на туристическия сектор. На първо място, уважаеми народни представители, аз бих желала да изкажа благодарност към всички, които работят в туристическия сектор. Бяха направени много инвестиции в дълготрайни материални активи, инвестиции в човешки капитал, които продължават. Всеки ден обаче секторът има сериозна нужда, той ще продължава да има такава нужда и ние трябва така да продължаваме нашата политика, че ресурсно да го осигуряваме с човешки капитал, финансово и социално подпомагане. Но какво се случи и защо успяхме да постигнем тези отлични резултати към настоящия момент – 2,2 милиона туристи само за месеците май, юни и юли, което е далеч по-високо от над 2,2 пъти спрямо същия период на 2020 г.? На първо място, още с постъпването в служебния кабинет аз дефинирах, че мисията на служебния кабинет в сектор „Туризъм“ ще бъде – да, връщане жизнеспособността на сектора, но при запазване здравето на посетителите и на работещите. За тази цел наистина се работи в хармония с останалите членове на служебния кабинет. В началото на моето изложение днес при отговор на госпожа Ангелкова казах, че на първо място нашата цел беше наистина България да бъде зелена зона и дадох пример, че дори и днес да отворим картата на ‎Re-open EU, тя е зелена. Това означава, че туристите могат спокойно да изберат България за своя туристическа дестинация тогава, когато имат улеснен достъп за пътуване. На базата точно на възможността и идеята да има улеснен достъп за туризъм в рамките на Европейския съюз България, макар че това всъщност е по-скоро в работата на Министерството на здравеопазването, включително осигури – съвсем скоро ще бъдат и доставките, милион и половина антигенни тестове, когато има такава необходимост те да бъдат предоставени на туроператорите. Вече сме събрали, включително поименно от всичките туроператори, техните заявки за такива антигенни тестове до края на месец септември, които са изпратени в Министерството на здравеопазването. Паралелно с това ние актуализирахме Правилата за работа в местата за настаняване и заведенията за хранене, както и, разбира се, всички туристически обекти, а също така и създадохме Здравен протокол, който вече комуникирах преди малко, с който всъщност ние указваме точно какви действия трябва да бъдат предприети в случай на заразен от ковид или в случай на контактни лица и споделих, че за първи път в началото на месец юли вече бяха определени и два карантинни хотела. Не само моето лично мнение е, но и на нашия кабинет, че България трябва да изпраща позитивни послания. Да, защото ние сме една дестинация, в която, освен че има изключително качествен туристически продукт, в нея работят изключително качествени служители, персонал, за който, разбира се, са необходими много инвестиции, за да може той да бъде задържан. Ето защо в рамките на служебния кабинет ние проведохме и заседание на Междуведомствения съвет на кадрите, в който бяха приети важни решения, сред които има спешна необходимост от повишаване имиджа на професиите в сектор „Туризъм“, от междуинституционална работа за повишаване на този сектор. Ето защо беше издигната идеята да бъде създаден think tank съвет, включително с участието на международни експерти, който да работи целенасочено в тази област. Това са накратко отговорите по първия въпрос. По отношение на втория въпрос. Аз изведох икономическите мерки, които ние сме предвидили. Те са обсъждани, разбира се, с министъра на финансите, социалния министър, министъра на икономиката. По отношение конкретно на грантови схеми. Освен тези, които са в момента, не сме дискутирали допълнителни, но при всички случаи малките и средните предприятия ще могат да участват по редица програми в следващия оперативен период. Тази седмица всъщност ние проведохме и среща с представители на институциите, които ще управляват оперативни програми, за да можем да обсъдим мястото на туризма в следващия програмен период. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, всички сме наясно, че секторът на туризма, включително и в по-широкия смисъл, е много важен за икономическото развитие, въпреки че статистическата информация в България, с която разполагаме, начинът, по който я събираме и отчитаме, за съжаление, не дава винаги еднозначни резултати и затова оценките се колебаят точно какъв е този принос по линия на добавената стойност в икономиката, но както и да е. Виждаме, че миналата година, когато имаше сериозен спад и когато не бяха взети мерки навреме да се ограничат щетите върху туризма, този спад значително се отрази като цяло на брутния вътрешен продукт на страната. Въпреки че на служебния кабинет наистина не му е работата да се занимава с прекалено стратегически и дългосрочни мерки, но тъй като виждаме, че в сегашния парламент продължават да се чертаят нови разделителни линии и много трудно може да се стигне до консенсус, може да се стигне до следващи избори. В тази ситуация въпросът ми е свързан с малко по-дългосрочната перспектива – тя не е толкова дългосрочна, ако се включим по-бързо в нея, това е Планът за възстановяване и устойчивост. За съжаление, там изоставаме. Но като цяло искам да Ви попитам: какви са конкретните проекти, които са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост, и конкретната подкрепа, от която ще се възползва туристическият сектор? Ако можем да разделим отговора: кои от тях са свързани с непосредственото оцеляване и възстановяване на сектора; кои са свързани с дългосрочния преход, който ни очаква, по линия на дигитализацията и Зелената сделка? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Благодаря на доцент Чобанов за зададения въпрос, който е не само важен, но и изключително актуален в светлината на това, което работим в момента всички в България. Ще си позволя да отговоря на този въпрос – да, в двата аспекта, които Вие посочихте, но по-скоро от следната гледна точка. Изобщо за целия План за възстановяване и устойчивост моето виждане е, че трябва да се говори открито, честно и конкретно. Специфичното при изготвянето на Националния план за възстановяване и устойчивост е, че реформите и инвестициите, залегнали в него, са пряко обвързани с препоръките към България по линия на Европейския семестър за 2020-а и 2019 г. Подходът, уважаеми народни представители, при изготвянето на Националния план се определя индивидуално от всяка държава. Насоките за разработване на националните планове, които са изготвени от Европейската комисия, предоставят възможността за структуриране на реформите и инвестициите по компоненти, които могат да бъдат свързани с конкретен сектор или дейност, или с конкретна тема. Подходът, който България е избрала, когато ѝ е била дадена възможност да избере някакъв подход – един от тези, които са били възможни, тя е избрала национален план, който изключва разработването на конкретни мерки за сектор „Туризъм“, който изначално не е заложен при разработването на Плана. Всъщност тогава ще кажа, че просто никой от българското правителство в този политически момент не е реагирал, не си е вдигнал ръката, не е реагирал за промяна на този подход. Едва когато идва първият драфт през есента, тогава в Министерството на туризма се създава работна група, в която апропо аз също бях член, която обаче никога не заседаваше, която работна група тогава – да, тя поставя значението на нашия сектор и прави искане той да бъде включен в Плана за възстановяване. Малко по-късно – през месец декември, е създадена работна група, изключително активна работна група, конкретно с мерки в областта на дигитализацията на сектора, които да бъдат включени в Плана. В нашия период мога да Ви уверя – аз, която не бях чак толкова надълбоко влязла във всички подходи, прочетох, включително и 850-те страници, в оригинал Националния план на Франция. Да, този подход, който България е избрала, е подход, който са избрали и много други икономики, много други държави. Въпреки всичко в периода на служебния кабинет, в рамките на проведени разговори, разменена кореспонденция с централното координационно звено ние многократно посочихме, че туризмът е сектор – предвид неговата значимост и предвид необходимостта от сериозни инвестиции и че наистина част от тези 6,3 милиарда трябва да бъдат насочени конкретно към този сектор, за който са необходими целенасочени мерки. Това, което ние успяхме и което със сигурност ще може да бъде реализирано – убедена съм, макар че Планът все още, както зная всъщност, е несъвсем на финалната си права, но конкретно в последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост бих желала да кажа, че проектите, с които ще можем след това от сектора да кандидатстваме, както и тези, които са включени, са проекти, които ще имат влияние върху непосредственото му оцеляване, тъй като очакваме, че есента тези 13% ще бъдат вече в бюджета на България. Тоест като трети бюджет на България и ще могат да бъдат разходвани. Те са в следните инвестиции и програми: Първата е компонент „Нисковъглеродна икономика“, Инвестиция 1: „Енергийна ефективност в сграден фонд“, където вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране на енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради, сгради в областта на производството, търговията и услугите, където всъщност са допустими туристическите предприятия. В рамките на Инвестиция 9: „Проучвателни дейности за разработване на пилотен проект за комбинирано производство на топлина и електричество от геотермални източници“, което косвено споделих преди малко по отношение на възможностите за балнеотуризъм, СПА туризъм и така нататък, този проект се състои в актуализация на информацията за геотермалния потенциал в страната и изготвяне на проектно решение за една пилотна система за използване на тази геотермална енергия. Защо? Той ще има косвено влияние, ще развие и подобри устойчивостта на туризма, защото този проект ще създаде възможност за изучаване на неизползван към момента възобновяем източник, от една страна. Това е геотермалната енергия. Тук ще направя едно отклонение. Ще бъда много щастлива, ако, както в Исландия, когато туристите пътуват с автобус, точно тръбите, по които текат минералните води, с които се отоплява 70% от столицата Рейкявик, го видим и в България и нашите екскурзоводи го представят. От друга страна, това ще бъдат иновативни системи, които ще осигуряват енергия за дома, индустрията, селското стопанство, балнеологията и туризма. Също така в актуализирания План за възстановяване в компонент „Интелигентна индустрия“, Инвестиция 2: „Програма за икономическа трансформация“, обект за подпомагане ще бъдат малките и средните предприятия от всички сектори на икономиката, включително и туризма, а подкрепата ще се реализира чрез ваучери, както и чрез предоставяне на безвъзмездна помощ на конкурентен принцип за дигитализиране на производствените и управленските процеси в компаниите. Вие знаете, че там основно имаме дигитализация и зелен преход. Това са основните, с различно разпределение на ресурса. Бих желала също така да спомена и това, че сектор „Туризъм“ е конкретно посочен в Програмата за развитие на регионите, чрез която ще се подкрепя изпълнението на инфраструктурни мерки, насочени към подобряване на здравните и социалните услуги, също така на образованието, професионалното обучение, културата, спорта, туризма, устойчива градска мобилност, цифрова и безопасна транспортна свързаност и така нататък.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Балтова, колеги! Чухме много отговори. Аз искам да задам няколко въпроса, госпожо Балтова. Тъй като ни предстои актуализация на бюджета, дали са предвидени средства за разширяване на мярката за държавна помощ извън субсидирането на седалките, които са за въздушен превоз, от 35 евро? Дали са заложени такива средства с възможността да бъдат субсидирани и седалки за транспорт, който е свързан с автобуси, както и жп превоз? Другият ми въпрос, който смятам, че никак не е маловажен, е: дали са предвидени средства в актуализацията на бюджета за подпомагане на организациите за управление на туристическия район? Знаете, че България е разделена на девет туристически района. Голяма част от тях вече са създадени, но, за жалост, в годините назад не са получили необходимата помощ, а основата на тези организации беше да покажат своя потенциал зад граница. Много ми се иска да чуя докъде е стигнал дебатът за статута на националните курорти, защото когато говорим за перспектива, това е една от темите, които не трябва да пропускаме. И не на последно място, от тази трибуна се изказаха и проблемите със заетостта в туристическия бранш. Искам да знам дали са предприети допълнителни мерки за насърчаване привличането на работещи от трети страни? Благодаря Ви предварително.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Благодаря за зададените въпроси, които са изключително актуални. Първо по отношение на субсидията за автобусни и жп превози, които са с цел туризъм. Тук е министърът на транспорта и съобщенията. Той ще Ви увери, че още в първия ден на нашия мандат поставих този въпрос, който сме обсъждали неведнъж, но към този момент на нашия мандат нямаме решение, че могат да бъдат субсидирани седалки за автобусни и жп превози, които са с цел туризъм. Но аз лично подкрепям тази мярка изключително много. Защо? Защото наистина автобусният и жп транспортът, особено жп транспортът е един от екологичните видове транспорт, той се насърчава. Да не говорим, че тази година е годината на железопътния транспорт и много икономики направиха редица инвестиции, за да развият този подсектор на пътуванията. Вторият въпрос, който зададохте, освен че ми е много близък, едновременно с това ние инвестирахме достатъчно ресурси, бих казала, нямам предвид само финансови, защото финансовите не бяха предвидени, за да можем да развием тази концепция. Концепцията за туристическо райониране е модерна форма за маркетиране на всяка туристическа дестинация. В България е разработена такава концепция и аз бях много щастлива през годините, когато тя намери своето законово отражение, тоест регламентиране, бих могла да кажа. България е разделена на тези девет района, в които обаче през всички тези години, откакто Концепцията е приета през 2015 г., за много голямо съжаление, почти нищо не се е случило. Какво направихме ние? Още от първия ден и по време на Националния съвет по туризъм, който проведохме на 18 юни в Сливен, основна точка на дискусията беше именно туристическото райониране. В Министерството на туризма вече беше тръгнал проект, свързан с разработване на маркетингови стратегии на деветте туристически района, които в нашия мандат обсъдихме с туристическите райони. Едновременно с това сме подготвили законодателна инициатива – утре в 14,00 ч. ще имаме среща тук, в София, заедно с представители на деветте туристически района, по време на която ще обсъдим тази законодателна инициатива и ще я предложим вече на обществено обсъждане, за да може съвсем скоро да влезе в Народното събрание. Каква е нейната същност? Тя е главно в две направления. Първото направление – тези организации за управление на туристическите дестинации да бъдат самостоятелни структури дотолкова, доколкото те да могат самостоятелно да управляват, включително и своя финансов ресурс, защото в момента така е направено, че министърът на туризма създава организацията на туристическия район, управлява я и я контролира. Освен това тези организации, да, има проект, в който, както казах, освен разработването на маркетингови стратегии, са осигурени и дълготрайни материални активи за техните офиси, но де факто нищо не се прави. Вторият компонент. Надявам се много скоро да имате възможност, ето Вие например да внесете тази законодателна инициатива. Да, ние предвиждаме в Плана за маркетинг и реклама да има отделно перо, което възлиза на близо 8 млн. лв., за следващата година имам предвид, единствено и само за организациите за управление на туристическите райони, което перо е съобразено с бюджета, който е необходим, за да могат през следващата година те да реализират действията, които са залегнали в Плана, който е част от Маркетинговата стратегия. Пожелавам наистина на следващия екип да реализира това. По отношение на статута на националните курорти, за съжаление, в рамките на нашия мандат тази тема не придоби необходимата комутация. Мога да Ви уверя, че включително от научна гледна точка съм много тясно свързана с нея и се надявам, че ще продължи работата по това от следващото правителство. Наистина не сме имали физическото време да работим, но много добре я познавам. Благодаря още веднъж за въпросите, много важни.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Получихме отговори на доста въпроси, които касаят туристическия бранш. Както казах и при предния си въпрос, много е важно в туристическия сектор да гледаме напред. Така или иначе каквото и да е станало, е станало. В тази връзка е и следващият ми въпрос. Съвсем скоро, може би през юни месец, по покана на Министерството на туризма беше организиран експедиентски тур, на който присъстваха значителен брой журналисти от Германия. Той беше отразен доста добре на този пазар, което беше изключително положително за следващите няколко седмици, тъй като резервациите от този пазар значително нараснаха. Предвид че тази инициатива беше доста успешна, планирате ли и други до края на активния летен сезон, на кои пазари, ако такива инициативи са планирани? Също така ние говорим за летния сезон, но ако искаме да имаме успешен зимен, трябва в момента да предприемем действия и за този пазар. Предполагам, че вече имате идеи. И нещо, което със сигурност не бе застъпено – не чух да се коментира темата по отношение на конферентния и конгресен туризъм. В момента сме в ситуация, където така или иначе влиянието на ковид кризата още е значително върху туристическия бранш, но когато говорим за събития от висок ранг, които биха имали сериозно отношение за развитието на този сектор за страната ни, тези събития се организират обикновено поне година-две-три напред. Бих искал да чуя и Вашето мнение по отношение на тази тема: как Вие виждате нещата? Благодаря.

Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кожухаров, наистина много тесни въпроси, много важни, и те трябва да бъдат тема, както с оперативен, както с функционален, така и със стратегически характер. Да, в действителност това беше първата по рода си експедиентска инициатива, която реализирахме съвместно с туристическия бизнес в един изключително кратък период, но с невероятно въздействие. Самият Вие го споделихте. Хубавото е, че това се случи точно в периода, когато имахме възможност да насърчим интереса отново към България за пътувания в страната. За съжаление, не предвиждаме точно такова събитие, бих го нарекла, както беше това. Например мога да споделя, че преди два дни имах среща с извънредния и пълномощен посланик на България в Израел – посланик Бъчварова. Тъй като в Израел предвиждахме едно събитие, което най-вероятно ще бъде отложено, с нея обсъдихме точно такава възможност за израелски десижън мейкъри, които всъщност да посетят България на принципа, на който бяхме направили това посещение с германските туроператори и такива, които са на представители също така на авиокомпании. Както казах, в момента разработваме Годишната програма за маркетинг и реклама. В тази програма ние предвиждаме, ако, разбира се, това е възможно, защото в момента пътуванията към Великобритания са на едно друго ниво – предвиждаме за този пазар такава инициатива, която най-вероятно ще бъде също така реализирана. В началото на моето изложение, на първия въпрос, на който отговарях – на госпожа Ангелкова, посочих и нещо много характерно, което се роди в световен план, сега в условията на криза, а именно този – подходът на Травъл бабъл. Тоест ние направихме, приложихме този подход, а именно това е да се направи един балон между дестинациите, които са близки по отношение на потреблението, по отношение на чувствата, които имат към съответната дестинация. Ние, наистина постигнахме успехи с Полша, с Чехия, с Румъния. Затова другата ни идея е да направим подобна инициатива и на пазари, които са от Централна Европа. По отношение на втория въпрос само искам да кажа, че инициативата, която беше на експедиентския тур, беше свързана не само с посещение на туроператори, на шефове на големи… на представители на заинтересовани страни, но също така имаше и журналистическо много добро отразяване. Със сигурност информацията достигна до всички 11 хиляди райз бюра в Германия. По отношение на втория въпрос, който Вие споменахте, бих желала да кажа, че за да можем да бъдем подготвени и да имаме успешен край на този и на следващия сезон, има един много сериозен въпрос, който всъщност е функция на едно действие, което е лично решение. Моето виждане също така е, че е действие на ниво фирмена политика – това е процесът на ваксинация. Така че успехът на следващия ни сезон, който ние – след малко ще споделя, че ние сме започнали да подготвяме инициативите за зимния ни сезон, той изключително много ще зависи от ваксинацията на персонала, тъй като тенденцията е вече самите посетители, пътуващи, да избират дестинации, в които населението е ваксинирано. Това вече не е само до политика на маркетинг, а в действителност до избор от страна на самия потребител, на самите пътуващи. Ние сме подготвили, имаме работна група, имаме разработен план за действие, който е актуализация на Националната стратегия за устойчиво развитие, която, за съжаление, не е била мониторингована за последния период. Ние сме разработили такъв план, който е за месеците от юли до декември, който паралелно с това разработваме и ще предоставим на следващия кабинет Стратегия за зимния сезон, като включително сме се консултирали и с представители на чуждестранни партньори. Имам предвид чуждестранни туроператори, асоциации на чуждестранни туроператори, хотелиери. Аз лично поддържам непрекъснато връзка, отношение с министри на други държави. По повод на Израел бих желала да кажа, тъй като те имат също приемане на бюджета тази седмица и след многократни питания, всъщност директна връзка не осъществих с министъра на туризма, но пък за сметка на това той получи едно много пространно писмо от моя страна и следващата седмица, който ще бъде, ще има възможност да участва и в конферентна връзка с него. Третият въпрос, който зададохте, е свързан с конкретния и конгресен туризъм.

Да, това е важен въпрос и в мерките, които са залегнали в Плана за действие на Министерството на здравеопазването, той фигурира конкретно – при какви условия, колко човека в една зала могат да участват. По отношение на нашата промоционална кампания – да, тя ще бъде насочена и в тази посока.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Балтова, туризмът е изключително важен за икономиката на страната, особено в област като Бургас, от която съм избрана като народен представител. Преди пандемията от COVID-19 летният туризъм формираше между 60 и 70% от общия туристопоток в страната, като за лятото на 2019 г. близо пет милиона и половина чуждестранни туристи посетиха България и предимно нашето Черноморие. По данните от тази година в системата на ЕСТИ от 1 до 8 август два милиона и половина чуждестранни и български туристи са избрали да посещават България за почивка. По информация от медиите плажовете са препълнени, което е добре за туристическия бизнес, но от ключово значение е да има навременно планиране и вече да е започнала подготовката за следващия сезон през 2022 г. С оглед пандемията, в която се намираме, непрекъснато нарастване на броя на случаите на заразяване, моят конкретен въпрос към Вас е: каква е стратегията на Министерството на туризма за възстановяване на летния туристически поток в нивата, които са били преди пандемията? На кои пазари разчитате за възстановяването? С кои държави ще работите за привличане на туристи? Какви мерки предприема Министерството на туризма за осигуряване на нормалното протичане на летния сезон, свързан с управлението на морските плажове, местата за настаняване и заведенията? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Благодаря за въпросите, които зададохте, за да не се повтарям, тъй като част от тях вече бяха изложени – Бургас е един от активните туристически райони. Център е също на Организация за управление на туристически район. Този летен сезон – мога даже да Ви кажа и цифрите – тези, които споменахте от 2,2 милиона, само че са не за първите осем дни на месец август, а са от началото на месец май – месец май, юни и юли до момента. Разбира се, мога да Ви кажа и конкретните цифри, които има в Бургас спрямо май – юли миналата година и май – юли тази година – имаме ръст точно 100% на посетилите конкретно Бургас. По отношение на мерките, които вземаме, те са от най различен характер. Първо, мерки за възстановяване на туристическия сектор, неговата жизнеспособност, които няколко пъти днес изразих и смятам, че не е необходимо да ги повтарям. Второ, мерки, които са свързани с управлението, разбира се, на плажовете. Мога да Ви уверя, че много активно – 266 проверки на плажовете са предвидени за този сезон. До началото на тази седмица бяха проверени 206 броя охраняеми и девет броя неохраняеми морски плажове. Също така по метода на таен клиент са извършени 19 проверки, като целта на тези проверки е, разбира се, също така да провери дали цените на плажните принадлежности отговарят и дали концесионерите, наемателите обвързват предлагането на плажни принадлежности с някакви допълнителни услуги. По отношение на това как ще инициираме, как ще насърчим туристите да изберат отново Българското Черноморие за следващата година – това са перспективи, които ще залегнат в Стратегията ни за развитие за следващата година. Част от тях вече споменах. При всички случаи те ще бъдат обвързани с Националния оперативен план на Министерството на здравеопазването, с икономическите и социалните мерки, разбира се, с една много активна маркетингова стратегия. Тук попитахте всъщност кои ще бъдат пазарите, които ще бъдат целеви за нас. В един аспект мога да кажа, че целеви ще бъдат тези, до които ще има улеснен достъп, на първо място. Пожелаваме си България наистина да остане зелена дестинация. Категорично мога да кажа, че считам за изключително успешно, че ние се присъединихме точно към тази европейска рамка, за това, че сме част от Европейската рамка, че бяхме първи, още в началото на месец юни, сред първите седем държави на Европейския съюз – да приложим цифровия зелен сертификат за ваксиниране. Кои са целевите пазари? Все още, както Ви казах, сме в процес на изготвяне на Националния план за маркетинг и реклама за следващата година. При всички случаи сред целевите пазари са освен Румъния, която традиционно през последните 15 години сменя мястото си с Германия обикновено, но при всички случаи това ще бъдат държавите от Централна и Източна Европа, също така Румъния, Полша, Украйна, Чехия, Израел. Също така ще насочим нашите усилия към германския пазар, за който казах, към пазара на Великобритания и съседните на нас страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция, тъй като навсякъде по света съседните пазари са тези, които генерират най-много туристи за всеки отделен пазар. Съответно за всеки от тези целеви пазари Министерството на туризма разработва конкретни стратегии, които ще бъдат насочени именно към насърчаване пътуването, насърчаване избора на дестинация България, тогава, когато епидемиологичната обстановка го позволява. Така че това са основните насоки, които бих могла да дам към момента по въпросите, които зададохте.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Време е да се вземем в ръце! Това е Народното събрание, не е детска градина, не е махленска сбирка, не е шоу програма. Цяла България ни гледа. Хората очакват решение на проблемите си, очакват стабилно правителство, а не партийни сглобки и не хора без опит, и без подготовка начело на държавата. Не може една партия да превръща българските граждани в заложници, за да удовлетвори партийния си интерес. Четиридесет и петото народно събрание по желание на ИТН завърши за девет дни, за да отидем на избори и те да получат повече мандати. Поздравихме ги за победата, макар че беше ясно, че те нямат мнозинство. Сега сме в същата ситуация. Четиридесет и шестото народно събрание се тласка отново към разпускане след едва 20 дни живот отново от същата политическа сила. Ние обаче не искаме да угодим на втора такава прищявка. Трети избори за половин година не искат и българските граждани. Техният проблем не е да ходят на избори, докато партиите получат резултатите и партньорите, които са им удобни. Техният проблем са ниските доходи, четвъртата вълна на Ковид, техният проблем е липсата на подкрепа за бизнеса и за домакинствата, мизерните пенсии, скокът на цените на парното, на тока, на водата, които изправят пред икономическо бедствие и хората, и домакинствата, и фирмите. Затова тази декларация е повече призив към всички разумни хора в тази зала. Стига прищевки, стига небивалици и излагане пред хората, стига шоу – излъчване на министър-председатели с телевизионни кастинги! Когато откривахме това Народно събрание, ние от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ казахме, и сега ще го припомня – никой тук да не се обърква, че това е риалити формат, че това е социален експеримент с българските граждани, че това е телевизионна демокрация, че това е „телевизорът прави силата“, че това е търговска камара или всякакви други форми на политически инженеринг. Има обаче колеги, които очевидно се объркаха. И затова питаме: кога ще спре това, колко прищевки още, кой стои зад маневрите по терена и по ръба на нервите на българските граждани, чии интереси обслужва целенасоченото предизвикване на хаос? Кой дирижира този театър на абсурда пред погледите на българските граждани, които очакват от нас да решаваме проблемите им, а не да се харесваме и да се обиждаме? Не е ли това груба злоупотреба с надеждите и с очакванията на хората от площадите, не е ли плесница по лицето на тези, които искат промяна, които искат разграждане на едноличния модел? Кой от тях иска замяната на един едноличен модел с друг едноличен модел? Затова ли хората бяха бити по площадите на България? Докога един политически център на задкулисието ще продължава това? Дотогава ли, когато му хареса броят на депутатите в парламентарната му група? Не е ли това подмяната, не са ли това ритуалните танци, с които да се скрие сянката и дългата ръка на ДПС зад паравана на предлагания кабинет? (Възгласи: „Браво! Браво!“ Ръкопляскания от ИТН.) Питате: къде видяхме дългата ръка на ДПС и е време да отговорим? В разочароващата покана на „Има такъв народ“ към ДПС да участват наравно с партиите на протеста в преговорите – тихомълком, през задната врата, което хората от протестите приеха като плесница през лицето; в координираната атака на ГЕРБ, на ДПС и на „Има такъв народ“ срещу успешните министри от служебното правителство. Дългата ръка на ГЕРБ и ДПС е и в Комисията „Буджака“ – комисията, която след малко ще обсъждате; комисия, която беше внесена с подписите на ГЕРБ, с подписите на „Има такъв народ“ и ДПС, включена извънредно в Програмата на парламента за миналата седмица от председателя на парламента. И хората питат: затова ли бяха протестите, за да „Има такъв народ“ с ДПС да внася комисии с общи подписи? Нали не очаквате, че ние, които се изправихме срещу модела на орлетата по време на местните избори в София, ще замълчим – гнездото на Сокола, което се опитвате да свиете в този парламент? Не, няма да има такова гнездо или поне няма да бъде с наше участие. Единствената проява на разум е решението и „Има такъв народ“ да подкрепи президента Радев за следващ мандат, като последния символ на протестите, с който не сте се подиграли. Ние ще положим всички усилия – нашата парламентарна група, за да се сформира правителство с третия мандат, независимо от това на кого ще бъде даден той. Управление против кризата и в интерес на българските граждани, насочен мандат за 6 – 8 месеца, който да изпълни дневния ред на българския народ – съдебната реформа, пенсиите, ковид кризата, актуализацията на бюджета, бюджета за следващата година, Плана за възстановяване и устойчивост, за да има пари в държавата, за да има пари в джобовете на българските граждани, а не на партийните инженери, чиито проекции са тук, в залата. Господин Борисов си отиде, но мафията е на терена. Те са сега срещу хората, парите на мафията са срещу българските граждани. Те купуват подкрепа, те сглобяват кабинети-марионетки, те сглобяват министри, кукли на конци. Тези пари сега са срещу нас и срещу парламентаризма. На прага на криза сме, затова е време за лидерство. Какво е решението? Да започне нормален диалог, да започнат нормални политически консултации между политическите сили в Народното събрание, без ГЕРБ и без ДПС. Преговори, които да се водят в присъствието на медиите – публично и открито, за да няма след това инсинуации и неистини. Нека да започне нормален диалог за контракризисен кабинет, който да изведе страната от плитчината на кризата, на основата на успешните министри от служебния кабинет, с участието на професионалисти от гилдиите, без партийни лица за министри. Крачка назад от партиите, за да направи крачка напред България. Това, което трябва да направим, за да не допуснем институционална и политическа криза, е започването на нормални, почтени, прозрачни и публични разговори тук, в този парламент, защото този шанс за лидерство се пада именно на 46-ия парламент. Колеги, в деня, в който честваме най-тежките боеве на Шипка, нека да си припомним Вазов: „България сега цяла нази гледа!“ (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, за втора поредна година държавата като антикризисна мярка, която приема в подкрепа на туристическия сектор, е да се отказва от половината от средствата по концесиите и наемите на морските плажове. Срещу тази стъпка концесионерите и наемателите на морските плажове имат задължение да предлагат съответно наполовина или дори на по-ниска от половината цена съответните плажни услуги – шезлонги, чадъри и така нататък. В огромната си част концесионерите и наемателите на морски плажове спазват тези условия, които са зададени в анекса към договорите за концесии и за наем. Но има следния казус, с който Вие сте запозната още на 25 май, тоест в началото на встъпването Ви в длъжност като служебен министър на туризма, и той е следният. Давам пример – Слънчев бряг и Златни пясъци, където около 70 – 80% от плажната територия се преотдава от концесионера на хотелиери, защото те имат нужда от тези места, защото са ги продали в предплатените си пакетни услуги към своите клиенти и към своите туристи. Проблемът е, че преотдаването става на далеч по-високи цени от тези, които са заложени в анексите на договорите за концесии и за наем на тези плажни територии. Въпросът ми към Вас е: за последните два месеца, откакто Вие сте служебен министър на туризма и съответно сте информирана официално, както казах, на 25 май от хотелиерите, засегнати от тази несправедливост, какви действия предприехте в тази посока, за да се отстрани тази несправедливост? Ако сте предприели някакви действия, какви са постигнатите резултати от тези Ваши действия?

Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители! Въпросът, който повдигна народният представител, е абсолютно верен. Това е така. Първо, по отношение на предприетите решения да бъдат намалени цените на плажните принадлежности. Да, през миналия сезон във връзка с възможността, която дава и Законът за извънредното положение, е имало такава мярка, която тази година не е могла да се осъществи, не са били предприети действия или са били предприети, но не е имало краен резултат. Ние предприехме такива, това е вярно, и с решение на Министерския съвет взехме решение да предоставим възможност на концесионерите и наемателите на морски плажове да намалят цените на плажните принадлежности и по този начин да намалят възнагражденията, които постъпват след това в националния бюджет, най-общо казано, да постъпват в различни бюджети. Вторият въпрос, който всъщност е подвъпрос на този, е изключително важен. Аз не само че съм запозната с писмо, а включително съм участвала и тет-а-тет, и на разговори с представителите на хотелиерите. Моето лично виждане като управляващ този процес е, че очевидно трябва да бъдат направени промени в концесионните договори... (Реплики от „БСП за България“.) Моля? Не, не говоря за анексите. Казвам, че трябва да бъдат направени такива промени, или евентуално през Закона, които да позволяват гъвкаво прогнозиране на цените, които те предлагат след това на хотелиерите. Защото казусите, с които съм много добре запозната, особено от страна на хотелиерите, бяха точно такива – че те са получили намаление, включително в някои случаи 50% или на нулеви цени, а след това ги отдават на хотелиерите на едни много по-високи цени. Първо, това са взаимоотношения между частни субекти и държавата де факто няма право да се намесва в тези взаимоотношения. Но, второ, е възможно това да се случи със специална клауза в договорите с концесионерите. Това е подходът, който според мен е правилен, но на този етап няма как. За съжаление, миналата година са били предоставени значително по-добри условия. Аз съм на страната на хотелиерите, в интерес на истината, тъй като те си формират своята оферта далеч преди да получат тази изненада от страна на концесионерите. Убедена съм, че ще бъде намерено решение на този казус.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тази година е особено важна за бъдещето на България като част от Европейския съюз, защото се полагат основите за следващите 10, 20, 30 години. И нещо много важно, жизнено необходимо – възстановяване на нормалността, рестарт на държавността, препотвърждаване на демокрацията и политическата ориентация на страната ни. Добре, всички в общи линии казват, че очакват и целят това. Но в крайна сметка трябва да съдим по делата. Народът основно съди по делата. Какво наблюдаваме на политическата сцена? Опити за налагане на желани образи за себе си и за опонента в една или друга посока, като се почне от предизборната кампания и посланията на партиите и коалициите, та до днес. За съжаление, вместо да се представят политики, програми и планове за изпълнението им, участниците в предизборната кампания се фокусираха единствено върху това с кои партии няма да работят, какво няма да правят. Може и да е нормално да се говори в предизборен период, но в ситуация на реална политика, реално управление да продължаваш да говориш какво няма да правиш изглежда нелепо и безотговорно. Преди 4 – 5 години ДПС поиска демонтаж на модела ГЕРБ. Смятате ли, че хората не помнят? Помнят! Много добре си спомнят и друго – получи ли ДПС подкрепа от парламента или извън него? Не! Което какво означава? Че моделът ГЕРБ се случваше с явното или мълчаливото съгласие на политическите партии и коалиции в парламента и извън парламента. Когато някои партии видяха, че моделът ГЕРБ е тотално похабен и се отхвърля от по-голямата част от обществото, тези партии си присвоиха апела за демонтаж. Така има и много други примери – и за разделението, и противопоставянето, и за омразата, за липсата на експертен капацитет, за пораженията върху демокрацията и държавността, за отсъствието на нормалност и необходимостта от нейното възстановяване. ДПС беше единствената политическа сила, която се опълчваше на ГЕРБ и посочваше недъзите на модела и оставаше сама. Изведнъж присвоявайки си позицията на единствени противници на ГЕРБ, всички вкупом тръгнаха да градят и налагат негативен образ на ДПС. Отвсякъде се чу: „Ние с ДПС няма да преговаряме“, „ние с ДПС няма да управляваме“. Защо? Защото се разчита на къса памет. Нали така, госпожо Манолова? Кой стои зад Вашите маневри? Ако погледнете Вашата биография, най-вероятно там ще видите едно твърдо ДПС зад Вас. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, ДПС, ИТН.) А в момента има най-вероятно един политически център, за който вече цялата общественост знае, че е една олигархично-медийна НПО-група. Няма да споменавам квалификациите, шаблоните и етикетите, които се опитвате да залепяте на ДПС. На всички тези, които разчитат на късата памет, искаме да кажем: не можете да игнорирате избирателите на ДПС! Не можете да градите, когато рушите! Не можете да възстановите демокрацията с недемократични модели и методи! Не можете да възстановите диалога без диалог! Не може да подценявате ДПС, забравяйки, че ДПС е единствената партия, която има решителна роля за победата над тоталитарната комунистическа власт! ДПС има решителна роля при историческото позициониране на страната в зората на демокрацията! НАТО и Европейският съюз бяха жалоните на демокрацията. По историческа привилегия членството на страната ни в НАТО и Европейския съюз се случи при участието на ДПС в управлението. Колкото и да се опитвате да подменяте историята, фактите си остават. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! След последните избори и подадените заявки от ДПС очаквахме да видим диалогичност, политики и програми, визия за реформи, решителни стъпки за възстановяване на демокрацията и рестарт на държавността. Очаквахме чрез диалог да се възстанови нормалността в държавата, институциите да възстановят диалога и да заработят нормално, да се възстанови демокрацията и рестарт на държавността. За съжаление, виждаме начало на ново безвремие. Виждаме политическа немощ, липса на визия, липса на експертен капацитет, отсъствие на диалог, отсъствие на взаимно уважение и толерантно поведение. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Независимо от всичко, ние от ДПС искрено се надяваме да видим работа в името на България и на всички български граждани. Днес имаме високите очаквания на гражданите за промяна. Те очакват много скоро да има резултати. Този път няма да мине номера с анти-ДПС риторика да прикривате политическата си немощ! Нали ДПС не е на власт? Нали ДПС е в изолация? Нали мачкате избирателите на ДПС? Здравната криза, икономическата криза, финансовата криза, политическата криза няма как да бъдат решени с анти-ДПС риторика! Между другото, това беше любим похват и при управлението на ГЕРБ още от създаването ѝ. Докато няма смислен диалог, приоритети, политики, визия за развитие, няма как да има промяна. Политическите партии да си вземат поука, да загърбят егоизма си, да седнат и да определят националните приоритети, да разговарят за политики. Забравете за политическия реванш, който търсите! Забравете за разделението и омразата! Бъдете на висотата на своите отговорности и работете за България. България заслужава своето достойно място като държава на европейската и световната политика. Българските граждани заслужават по-добър живот. Представете политики, план за растеж, мерки за справяне с кризата, визия за реформи. Покажете, че не сте просто за диалога, а можете да го водите. Диалогът изисква уважение и партньорско отношение, а не налагане на волята на по-силния или по-големия. Ситуацията изисква диалогичност и компромис в името на спокойствието, сигурността и стабилността. Благодаря Ви за вниманието. Нека да работим за това! (Ръкопляскания от ДПС.)

Едно изречение!

Едно изречение!

Точно така. Добре дошли! (След почивката.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Несъмнено дебатът за туризма е от изключително значение. Все пак туризмът дава около 13% от брутния вътрешен продукт в българската икономика. Несъмнено тук се говори за възможностите и за неосъществения потенциал и по отношение на минералните извори. Стана ясно, че ние сме на второ място след Исландия по наличие на минерални извори, но, за съжаление, не сме развили СПА туризма и не сме развили възможностите, свързани с минералните води. Имаме сериозни проблеми и с кадрите, за това също се говори. Имаме сериозни проблеми с ясна и отчетлива стратегия за туризма, която да е свързана и с регионите, и с общините, макар че в теоретичен порядък изглежда, че се правят усилия. На практика мога да кажа, че не виждам нищо да свържем морския туризъм с вътрешността на страната или зимния туризъм с вътрешността на страната. Спомням си, че в битността си на кмет полагахме усилия да убедим Министерството на туризма, че след една седмица на морето е възможно да има турове, например по линията на Руско-турската война – с посещение на Стара Загора, на Шипка, на Плевен. Подобни усилия заслужават внимание. Аз искам да Ви попитам: какво правите, за да гарантираме един комплексен туристически продукт? За съжаление, в България няма комплексен туристически продукт и трябва да се положат значими усилия в тази посока. От друга страна, пандемията наложи друг стил на осъществяване на туризъм и друг начин на живот. Надявам се скоро да се справим с пандемията, но в същото време бих искал да знам: какво правим, за да преминем от мегатуризъм, ако мога така да се изразя, в тези големи туристически комплекси и хотели към туризма с малки семейни хотели, със стаи за гости? И съвсем на финала, според мен е необходимо да се работи усилено за всесезонност на услугата, затова бих искал да Ви попитам: какво предприемате по отношение на маркетиране на комплексния туристически продукт за гарантиране на тази полисезонност на услугата? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса, господин Зеленогорски. Като цяло морският туризъм генерира 70% през последните близо 20 години от посетителите в дестинация България, включително от страна на чужденците и на българския турист. Това е една природна даденост, природен ресурс, който ние по-скоро трябва да продължим да експлоатираме устойчиво, за да има по-нататъшна перспектива за неговото развитие. Паралелно с това, мога да Ви уверя, че през последните години, включително и в Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма, не само концептуално, а в действителност и с плановете, които са разработени, които се провеждат, този, който включително ние актуализирахме за втората половина на 2021 г. и предвиждаме да бъде в основата на Националния план за маркетинг и реклама за 2022 г., стои именно виждането и разбирането, че България трябва да бъде и е в момента маркетирана като дестинация за целогодишен туризъм. Има обаче по-скоро една друга особеност, която всъщност Вие засегнахте, а това е, че, когато говорим за морски туризъм, да бъдат предлагани и такива туристически пакети, такива възможности, които да комбинират морския туризъм, пък на 100 км могат да отидат дори и на скално катерене в Сливен, разбира се, могат да посетят минерални извори и да ползват и балнео-, и СПА туризъм в южните части на страната или въобще навсякъде в България. От тази гледна точка маркетинговата политика, която ние сме заложили и в момента изпълняваме, и която се отнася както до дейности на българския пазар, така и на международните пазари, е свързана точно с това – да се предлага от туроператорите. Това държавата го прави и ги насърчава, тъй като има разработени маршрути за СПА туризъм, има разработени винени маршрути, а както днес имах възможност да споделя, и то с много голямо удовлетворение, че ние успяхме да приключим маркетинговите стратегии за деветте туристически района. Ако имате възможност да погледнете тяхната същност, Вие ще разберете, че там, освен че всеки туристически район е изведен – неговата специфичност, неговата уникалност, за да може да се обособи бранд на съответния туристически район. Паралелно с това, преобладаващата част от туристическите продукти, които се предлагат и с които ние се стремим да насърчим туроператорите да разработват такива туристически пакети, са именно, предлагащи комбиниран туризъм. Разбира се, и ски туризмът е един от най добрите ни туристически продукти, но той е изключително благоприятно комбиниран точно със СПА туризма, включително и с балнеотуризма, макар че той има по-лечебен ефект. От тази гледна точка трудно ми е да кажа дали трябва да говорим за от мега- към минитуризъм, по-скоро би могло да си насочим вниманието и ние го правим – от масов туризъм към туризъм, подпомагащ развитието на вътрешността на страната, имам предвид от икономическа гледна точка. Ето защо в последните две три години много активно се наблюдава още една тенденция, която аз считам, че е с много положителен резултат. Това са така наречените места, в които, освен че се извършва коуъркинг дейности, това са Чепеларе, Банско, паралелно с това те имат и един много широк – това е споделената икономика, която има много широко въздействие върху местните общности. И вече туроператорите предлагат на хората, които са заети, това са местни и преобладаващата част даже са чуждестранни предприемачи, на които им се предлагат точно такива комбинирани туристически пакети, които пък дават възможност да има един социален ефект – икономически, разбира се, върху местното население. Така че мога да Ви уверя, че стратегията, която в момента залагаме в Националния план за маркетинг и реклама за следващата година, както и за деветте конкретни туристически района, за които Ви казах, че сме обособили – и това трябва да стане, разбира се, с изменение в Закона – и предвиждаме и конкретен целеви бюджет, точно тези виждания, които изложихте, ще бъдат развити. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, разбира се, както и в първия си въпрос, адресирах много от стратегическите дейности и цели, за които говорим, а за реализирането им е необходим редовен кабинет, необходимо е действащо Народно събрание, за да може да ги уплътни там, където нормативната уредба го изисква. Но все пак можем да дискутираме по тези въпроси и в този формат. Като цяло, както знаем, Европа е водеща дестинация и е нормално Европейският съюз да има някаква координация по тези въпроси и да взима съответните решения, и то да ги взема навреме. Освен това към Европейския парламент, както знаем, се създаде специална работна група, която включва 18 депутати от различните европейски семейства. Тоест за нормалната координация тук е необходим не само редовно действащ кабинет, но е необходим и контакт с тези европейски семейства, и присъствие на тези европейски семейства, а такова силно присъствие, както добре знаем, отдавна има „Движението за права и свободи“. Но това, което излиза и като препоръки както на базата на техните действия, познавайки ги добре, така и на анализите, които правим в страната, включително и в Института за икономика и политики, можем да набележим четири основни направления за тези препоръки. Първото вече го дискутирахме, а именно задължителното включване на туризма в националните планове за възстановяване. Второто, да се конкретизира бюджетна линия по линия на Многогодишната финансова рамка, която е конкретно за туризма, както и национални програми или части от програми за това да се разработи Стратегия за устойчив туризъм на ниво Европейски съюз, включително обаче с необходимото финансиране и изпълнимите цели и приоритети, както и механизъм за управление на кризи в туризма отново със съответната координация на национално ниво и съответното финансово обезпечаване. Въпросът ми е: как гледате на подобни възможни направления за развитие, препоръките, как оценявате и доколко провеждате в момента срещи на ниво Европейски съюз и как оценявате координацията по отношение на туризма в това отношение? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чобанов, благодаря за този въпрос. Първо, бих желала да кажа, че аз познавам Вашия анализ и в малко по-сериозна конкретика, разбира се, а това, което споменахте, го познавам наистина в детайли, защото Вие само сега го споменахте. Това, което обаче мога да кажа и бих желала да кажа, е, че далече преди да заема място в този кабинет аз самата работя в редица структури на Европейския съюз по редица програми и в много тясно сътрудничество с тези политики, които Вие излагате. В тези политики има една стратегическа насока, която именно вече в проекта на тази стратегия за възстановяване на сектора е заложена, и освен тези изражения, които Вие споменахте, там също се дава насоченост за целия зелен преход, за цялата дигитализация на сектора. От тази гледна точка Министерството на туризма продължи работата си в посоката, която беше започната и ние участваме освен по линия на СЕВ – Съветът за икономически въпроси, в дискусиите, които се обсъждат по тези въпроси, а едновременно с това следим отблизо и развитието на цялата среда. Към този момент ние я подкрепяме, включително и основните направления най-вече за тази конкретна бюджетна линия – за устойчивото развитие на туризма в контекста и на зеления преход, и на дигитализацията, и тя ще влезе и влиза в актуализацията на Стратегията, която правим. Паралелно с това много бих желала да кажа следното и да насърча колегите, които ще дойдат след нас, да започнат да работят и в една друга насока, която е много важна. Аз съжалявам, че днес сутринта нямах възможност в първото изложение да я споделя. Знаете, уважаеми дами и господа народни представители, че в рамките на Европейския съюз в момента политиките са подчинени на пет мисии. Една от тези мисии е изключително тясно свързана с туризма и тя е в контекста на транслиране на елементите на синята икономика. За туризма тя е много важна, защото, когато говорим за екосистема, когато говорим за взаимодействие между туризъм, екосистемни услуги и благосъстояние, тук вече трябва да обръщаме внимание точно на тази синя икономика. Затова трите репера, които аз ще насоча към следващите управлявания, са точно в тази посока, като включвам и синята икономика. Много важен беше този въпрос, който зададохте. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, преди да започна моя въпрос, ще декларирам и конфликт на интереси, тъй като повече от 25 години работя в събитийната индустрия и в конгресния туризъм. Поради тази причина смятам обаче за изключително важно за Конгресното бюро и за всички български асоциации, които работят в този бранш, да Ви задам няколко въпроса, свързани с пандемията и с всички мерки, които са за възстановяването от нея. Трябва да кажем, че над 16 месеца или вече 18 ако някой бизнес е на първа линия, то това е именно конгресният туризъм, защото много преди първото решение на Министерския съвет и на Народното събрание голяма част от конгресите и събитията в страната бяха отменени или отложени, което се случва и до днес. Голям е въпросът какви са мерките, така че да се случват на живо събития, така че не само да имаме едни 30% или 50% намаление при силна епидемиологична ситуация, а да се направят всички възможности, които правят другите европейски страни, като примерно подробно описание дали хората, които ги посещават, са ваксинирани, дали са преболедували, дали ще направят с присъствието си тест на място, тоест всички страни се опитват да възстановят индустрията, като започнат събития на живо. Това е първият ми въпрос: какви са тези мерки, така че ние да можем – всички асоциации, които са в страната, а това е свързано, разбира се, с целия хотелиерски бизнес и с всички зали, които са в страната? Втората част на въпроса ми е: предвиждате ли държавна субсидия за участието на българските асоциации за привличането на големи международни събития в България? Това е изключително важно, защото това е практиката в европейските страни – държавата участва при привличането на тези големи конгреси и събития, така че да прави дестинацията много по-привлекателна, от една страна, и от друга страна, да създава брутен вътрешен продукт. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Капон, въпросът, който извеждате, е изключително важен особено за България, в която през последните 20 години има направени особени инвестиции за развитието на конгресния и събитийния туризъм, включително бих могла да кажа, че вече има и магистърски програми, концентрирани точно в областта на събитийния туризъм. В рамките на нашия мандат сме провели срещи с представители, които са част от Конфедерацията на туристическия бизнес, включително сме провели срещи и с госпожа Теодора Жилкова. Тя депозира вижданията на Асоциацията пред министъра на здравеопазването и част от тези виждания по отношение на мерките, които влязоха в Националния оперативен здравен план, са там – какви ограничения да бъдат поставени за събитийния туризъм. Тази тема апропо я обсъждахме преди малко, включително в кулоарите, защото всякакви уеб събития – да, те са ефективни в някаква степен, но те всъщност не носят никакъв приход на туризма, почти не носят приход за никоя част от туристическия бизнес. Да, те могат да предоставят информация, те могат да насърчат разработването и провеждането на някакво събитие, но не само заради живата връзка по време на самото събитие, а затова, че не са ангажирани части на туристическия бизнес, както казахме – нито хотелиери, нито места за настаняване. От тази гледна точка до момента са били субсидирани фирми, за да участват в събития. Има такава практика и във финансовия план за следващата година е предвидено да има субсидиране. Много добре ми е познато – и в Австрия, и във Франция, и във Финландия, и съвсем скоро се запознах с тяхната програма за субсидиране на този тип събития, надявам се, че ще успеем да го придвижим. Следете го!

Уважаема госпожо Председател, колеги! Уважаема министър Балтова, първо, искам да благодаря, че сте тук и давате тези отговори на живо. Бяха поставени редица въпроси, които са от съществено значение за целия туристически бранш, а на много от тях Вие дадохте конкретни отговори, с което наистина смятам, че днешната среща беше изключително полезна. С голяма част от нещата, които Вие споменахте, мога да се съглася. Позволете ми тук само да отправя една забележка по-скоро по една тема, с която малко или повече не съм изцяло съгласен. Това е темата с районирането и така наречените туристически райони. Да, чисто теоретично това звучи доста добре. По отношение на стимулирането на вътрешния пазар също звучи в някаква степен практично, но когато говорим за привличането на чуждестранни туристи и говорим за приходите, които очакваме от тях, мисля, че този модел не е чак толкова надежден. По-скоро ние трябва да се фокусираме върху точно определени приоритети и сектори, така че наистина да можем да покажем на света най-доброто, което имаме като дадености, инфраструктура и възможности за туризъм. Искам да използвам възможността да отправя един призив към Вас. Молбата ми е – предполагам, че това е изключително важно и за целия туристически бранш: нека, когато се вземат решения, които касаят туристическия сектор, първо да се обсъждат със засегнатите страни, за да не се получава ситуация като вчера, при която от една институция се дава информация, която е в ущърб на туристическия сектор, след което да излиза друга, която да опровергава тази. Знаете, че в ситуацията, в която живеем, информацията достига изключително бързо до всеки един наш партньор. В тази връзка ако можем да кажем, че вестникът може да убие банката, по същия начин това е на 100% валидно и за туристическия сектор, така че нека първо да се обсъжда и тогава да се подава информация, която е най-вече в ущърб на туристическия сектор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Балтова, благодаря Ви за отговорите, които дадохте днес в залата. От Вашето изложение и от това, което отговорихте на повечето въпроси, виждам, че всъщност основното, което Вие сте направили и което е похвално, разбира се, е да продължите всички мерки и всички антикризисни политики, които бяха въведени от правителството на господин Бойко Борисов както по отношение на мярката 60/40, така и по отношение на 9% намаление на ДДС, на 35 евро на седалка, на държавната помощ за туроператорите, на стимулите за микро- и малкия бизнес и така нататък. Виждам, че реализирате и всички събития, които бяха заложени още по мое време, когато говорим за рекламиране на страната за целеви пазари за България, като например сътрудничеството с Българо-немската камара, BUBSPA по отношение на немските здравни каси. Доста дълго време работихме по този случай. През 2019 г. подписахме споразумение, което всички от бранша подкрепиха, и се радвам, че Вие продължавате това. Същото е и по отношение на експедиентските турове и таргетираната реклама, разбира се, съобразена – и това е важно да бъде така, с новите реалности предвид пандемията от ковид по отношение на важните, както казах, целеви и перспективни пазари за страната. Това обаче, което Вие реално в рамките на два месеца сте направили, защото толкова е служебният кабинет, е да сложите логото на България на сайта на Министерския съвет и оттам да Ви изпраща на страницата на bulgariatraval.org. Не е лошо това, но по-важно беше да се замислите как редизайнът, който направихте на мярката 60/40, се отразява върху работещите в сектора и върху заетите. Основният проблем в момента, не знам дали си давате сметка, редно е да го правите, е свързано именно с липсата на персонал. Дори и след кризата няма да има кой да работи в сектора, ако не се вземат незабавни и спешни мерки и да се стимулират всички заети, държавата да стимулира всички заети, които работят в този сектор. Защото и в момента по Черноморието хотелите, които са отворили, са препълнени, но няма хора, които да работят – квалифициран персонал, и натам трябва да бъде насочена Вашата енергия. Мярката 60/40 – какво ѝ променихте? Да има спад в оборота 30 – 40%, а не 20 – 30%, както Вие казахте, но това на практика, вместо да помага на бизнеса, създава възможност за злоупотреби. Защото в момента в най-силния сезон как очаквате Вие да има спад между 30 – 40% в сектор „Туризъм“, за да бъде той подпомогнат? Той всъщност има най-голяма нужда от подкрепа. Това си е направо гавра с бранша и следва да се преосмисли тази формулировка. На колегата народен представител, който се учудва защо именно аз съм инициирала това изслушване, който всъщност е и кандидатът на „Има такъв народ“ за министър на туризма в кабинета, който всички очакваме да се гласува или да не се гласува, и работейки в сектора, както твърди и се вижда в биографията му, 17 години, е редно да припомня, че от 2014 г., откакто е създадено Министерството на туризма, до 2019 г. бележим най-високи ръстове както по отношение на приходите, така и по отношение на чуждестранните туристи. 31% е ръстът от 2014-а до 2019 г. и 34% по отношение на чуждестранните туристи – първият за приходите от 2014 г. до 2019 г. И това е благодарение на усилията и координираните действия на всички мои колеги в кабинетите на премиера Борисов ведно в диалог с бранша. Тези резултати не са паднали просто така. Те са плод на много усилия, много работа и Вие много добре го знаете, защото резултатите в туризма идват след това. Важно е именно за това тук, госпожо Балтова, да планирате адекватно, защото тези, които дойдат след Вас, трябва да изпълняват това, което Вие положите като основи. Няма време, госпожо Балтова! Туристическият сектор не само търпи загуби, но е изправен на ръба на оцеляването и няма време за повече грешни решения и отменени заповеди. Докато хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите правят и невъзможното да защитят имиджа ни на безопасна туристическа дестинация, Вие, техният представител в правителството, не оправдавате доверието им в комуникация с медии, ресорни институции и външни пазари. С всяко дадено интервю Вие и останалите членове на служебния кабинет следва да излъчвате важни послания, а не противоречиви такива както към българските, така и към чуждестранните туристи, както и към хотелиерите, към туроператорите и всички заети в сектора. Отделно от това Вие днес, от тази трибуна, отново взехте страна и отново разделяте бранша. Да, всеки един е важен – както хотелиерите, така и туроператорите, така и концесионерите, така и екскурзоводите, така и ресторантьорите – извинявам се, ако изпускам някой, благодаря на всеки един, който работи в сектора и се справя в тази трудна ситуация, но Вие трябва да обединявате сектора, а не да го разделяте и да вземате страна. Вие сте министър, който трябва да защитава интересите на целия сектор. Това, на което сме свидетели в последно време, е хаос – непрекъсната смяна на заповеди и мерки, объркване на работещите в сектора и на туристите…

Една минута. Надявам се сте наясно колко е важно…

Довършвам изречението. Нека да завърша. И другите просрочваха. Надявам се разбирате колко е важно да координирате всички действия с Вашите колеги. Казах го в мотивите, ще го кажа и сега: буквално вчера станахме свидетели на смяна на заповеди. Сутринта се обявява, че ще се затваря София, след обяд вече се отменя, бизнесът е объркан, клиентите – също. За по-малко от 24 часа дърпате ръчната спирачка на цял един сектор. Призовавам Ви за адекватни мерки и действия, за да може секторът да се възстанови. Добрите намерения, които изразихте, са важни, но трябва да се действа тук, сега и веднага. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, много в тази зала и извън нея сме спорили за това дали една мярка, приета във връзка с подпомагане на бизнеса в ковид кризата, е правилна, ефективна или не. По едно нещо никога не сме спорили, и то е, че туризмът наистина беше най-засегнатият сектор от ковид кризата. И точно заради това ние смятаме, че управлението на този сектор е необходимо да бъде по-смело, по отговорно и с по-голяма решителност да се вземат решенията за прилагане на съответните мерки. Госпожо Ангелкова, за съжаление, управлението на Министерството на туризма не се е променило много в положителна посока от времето, когато Вие и Вашата наследничка управлявахте Министерството. Казвам го наистина със съжаление, и ще дам няколко примера за това, че се действа нерешително спрямо подпомагане на сектор „Туризъм“. Първо, ще взема отношение във връзка с отговора Ви на моя въпрос – за двойния стандарт на концесиите, за който говорих, при задаването на въпроса си. Вие, госпожо Министър, като такъв имате за задача да регламентирате взаимоотношенията между различните субекти, особено ако там се използва държавна помощ и особено ако Вие сте част от договора, от анекса към договора. В анекса не е писано, че примерно на частните лица ще им се продават плажните услуги на половин цена, а на юридическите лица, че няма ограничение. За всички е едно и трябва това да се спазва. Вие сте човекът, натоварен от държавата, да следи това да се спазва, както казах, защото сте страна по този договор. Така че аз Ви призовавам в най-бързи срокове – може би до края на тази седмица, да вземете мерки и да организирате решаването на този въпрос, защото в крайна сметка след един месец няма да има смисъл. Апелирам за по-скорошни действия от Ваша страна. Тъй като парламентарната процедура не позволява задаването на много въпроси, ще обърна внимание на нещо, което Вие казахте във Вашето експозе, че са раздадени на туроператорите, които наистина бяха най-засегнати, почти спрени да работят, 34 милиона и остават още 16 милиона. Истината е следната, госпожо Министър. Миналата година – даже преди година и половина, ние одобрихме 10 милиона помощ за туроператорите да могат те да се разплатят със своите контрагенти и клиенти, след което бяха одобрени още 51 млн. лв., които са фактически тези 34 милиона плюс 16 милиона. Това са тези 51 млн. лв., които ние тук ги бяхме подсигурили, и те трябва да се изразходват по един и същ начин. Не е нормално в средата на изразходването на тези средства да се променят правилата. А Вие на 15 юни 2021 г. с Постановление на Министерския съвет № 197 значително утежнихте процедурата по получаването на тези средства от страна на туроператорите и турагентите и точно заради това те още не са раздадени. Ние вярваме в това, че когато започва да се предлага и прилага една помощ, то правилата от началото до края трябва да бъдат едни и същи и е недопустимо по средата на мача да се променят правилата. И в това може би Вие се убеждавате, че сте допуснали грешка и трябва колкото е възможно по-скоро да изчистите тази грешка. Друг въпрос, който засегнахте във Вашето експозе – 3 милиона за екскурзоводите. За колегите, които не се интересуват от темата, ще Ви кажа – те са около 1400 в България, тоест 1400 семейства. Тези хора от месец март, от началото на кризата, не са работили, не са получили една… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

Госпожо Председател, госпожа Караянчева в по-миналото Народно събрание нямаше случай, в който да не изляза и да не ми направи този номер. Така че, моля Ви се, моля Ви се, не ме подлагайте на този стрес.

Тези три милиона, които се обещават на екскурзоводите още от Вашата предшественичка госпожа Марияна Николова, и се търси форма, по която те да бъдат подпомогнати, защото не са юридически, а са физически лица, мисля, че беше намерена, но начинът и бързината, с която се разпределят тези средства, са изключително бавни. Точно затова Ви казах, че Вие трябва да действате по-решително, по-отговорно, защото, поставете се на мястото на тези 1400 – 1500 семейства, на които това им е единствената професия, единственият занаят и те от март, от две години не са получили една стотинка във вид на възнаграждение. Така че призивът от страна на нашата парламентарна група е Министерството и Вие като министър да бъдете по-решителна, защото този сектор преди кризата даваше около 12 – 13% от брутния вътрешен продукт и наистина има нужда от сериозна държавна подкрепа – тук доста от колегите се изказаха преди това. Той наистина е водещ за българската икономика и ние трябва да се грижим за него, за да може той да расте и да увеличава приходите от дейността си. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, колеги! Госпожо Балтова, първо искам да благодаря за това, че се отзовахте, присъствате в залата и отговаряте на въпроси… Забравих си картата. Извинявам се! Отговорите бяха задоволителни, с някои от констатациите мога да се съглася, но като цяло трябва да се обърне внимание на няколко важни проблема. В момента сме свидетели на безпрецедентен процес по преквалификация на кадри, заети в туристическия бранш, които се ориентират към други дейности. Това минира целия отрасъл, дори дейността му в периода, когато кризата, причинена от ковид пандемията, ще е приключила, защото ако преди сме страдали от проблема с емиграцията на кадрите в чужбина, сега в момента ние забелязваме как много квалифицирани кадри просто сменят отрасъла, в който да се развиват. Този процес може да бъде спрян единствено с навременна държавна подкрепа, защото когато един бизнес е в криза, е изключително важно помощта към него е да е навреме. Мога да го сравня със състоянието на един тежко болен пациент, който се нуждае от бърза помощ – ако тя не дойде навреме и дойде закъсняла, тогава става безпредметна. В този смисъл част от проблемите се състоят във факта, че голяма част от държавната подкрепа идва късно. Много от фирмите отговарят на изискванията – кандидатствали са, одобрени са за съответната помощ, след което следва много дълго чакане тези средства да постъпят. Разбира се, доколко това зависи от Министерството на туризма – Вие ще прецените как да комуникирате с Министерството на финансите и с Министерството на икономиката. И отново, както беше казано и по-рано, аз призовавам за по разширен диалог с браншовите организации, защото там проблемите се появяват първи по време и трябва да бъдат обсъждани. Няма да губя повече от времето. Благодаря Ви за отделеното внимание.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, и аз искам да Ви благодаря за активното и експертно участие в дискусията. Както сами обаче се уверяваме и от въпросите, и от отговорите, и от проблемите, които остават неразрешени, за да има адекватна реакция към тези проблеми, е необходим редовен кабинет и е необходим работещ парламент. Да видим кога ще успеем да го постигнем. Разбира се, важно е да гледаме напред към процесите и да се създадат необходимите условия, от една страна, за оцеляване на туристическата екосистема, за възстановяването ѝ до нива поне близки до ситуацията, която имахме преди кризата, да кажем преди 2019 г. – преди пандемията, колкото и към момента това да изглежда трудно постижимо, и за средносрочното развитие на самата екосистема, включително и извършване на двойния преход, свързан с дигитализацията и Зелената сделка, които дават много възможности за самата туристическа екосистема. Разбира се, не на последно място по посочване, но на първо място по важност е създаването и подготовката на кадри, които са необходими както за продължаване на текущите процеси, така и за активното включване в тези процеси на дигитализация на самия отрасъл. Необходимо е да се обърне внимание и на събиране на статистическата информация, в която, както казах, има сериозни разминавания. Тези методи, които се ползват – самото изследване, което се занимава с броя на чуждестранните туристи, които посещават България, и разходите, които правят, е остаряло и трябва да бъде осъвременено, за да не се разминават сметките с други конкретни статистически данни и набори от данни, за да може само на базата на една информация, която е с високо качество, да се вземат обосновани решения, включително и за провеждането на политиката в този сектор. Нормално е поради пандемията да се променят и потребителските предпочитания – ние трябва да сме подготвени и да предложим адекватен и безопасен продукт, който ще отговаря на тези предпочитания и в бъдеще. Възможности за персонализиране, да кажем, на маршрутите, възползвани от потенциала на отделните региони и дестинации, тъй като туризмът е много важен за тяхното развитие. Дигитализацията дава възможности за визуализиране на богатството на отделните региони, за интереса към конкретни обекти от историческото наследство – културни забележителности, индустриални дори и други местни забележителности, за събиране на информация и големи бази данни, които да позволят създаване на профили за търсене и предлагане на този туристически продукт, по доброто съчетаване на тези профили и съответно повишаване на икономическата ефективност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема министър Балтова, осъзнавайки колко sms-а получих в рамките на този дебат, си задавам въпроса: дали да бъда премерен в изказването си, тъй като когато говорим за туризъм, трябва винаги да сме внимателни? Във всяка държава със сигурност има два вида икономика и това са селското стопанство и туризмът. И както казват много колеги – чуждестранни туроператори, когато говорите за туризма, ако не знаете как да го рекламирате, поне внимавайте, за да не му вредите. В този ред на мисли изслушах позициите на всички колеги от различните парламентарно представени партии – някои от тях си позволиха да Ви критикуват, други Ви дадоха насока. Това, което е същността на целия дебат и може би малките упреци, които трябва да отправим, са, че туристическият бранш очакваше много по-твърда позиция при встъпването във Вашия мандат. Подчертавам, че Вие в моите очи сте един експерт, защото втори път заемате тази позиция. Знам, че винаги сте търсили балансирания диалог между всички неправителствени организации, както и малкото време, с което разполагате, за да направите възможно този бранш да функционира, но самият факт, че браншът отвън очакваше при встъпване във Вашата позиция да бъдете по-твърда – посочвайки проблемите в бранша, изправяйки се срещу нередностите, които са натрупани във времето назад, може би обуславят очакванията. За жалост, в целия дебат не чухме конкретни цифри, освен за мерките, които бяха силно тиражирани във времето назад – това, което на практика държавата може да направи. Госпожа Ангелкова каза, че те са продължение на взетите решения във времето назад. Не знам дали Ви направи впечатление, че целият този дебат, ако говорим за стратегическото развитие на туризма, минава през наистина маркетинговата стратегия, през повече отделяне на средства от страна на държавата? Именно тук е моментът и ненапразно беше въпросът ми по отношение актуализацията на бюджета и бюджет 2022 г. – да проявите твърдост, ако имате тази възможност, или колегите, които ще застъпят след Вас, именно за увеличаването на този бюджет – не само увеличаването на бюджета, когато се говори като себестойност, а как той ще бъде разпределен. Ако сте обърнали внимание, в изказванията в залата веднъж се повдигна въпросът за дигитализация и маркетинг, веднъж се повдигна въпросът за субсидиране. Повдигнахме въпроса за субсидирането на ОУТР-тата и точно когато говорим за една по висока себестойност в бюджетирането на Министерството на туризма, то трябва да бъде с много ясна конкретика по какъв начин ще бъдат разпределени парите. Наистина пропуснах да спомена и субсидирането на туроператорите и турагентите. На практика това е може би най силният инструмент, когато говорим именно туроператорите и турагентите да са силно мотивирани и да могат да привлекат повече туристи. Осъзнавам, че когато говорим за масов туризъм, за летен, за зимен туризъм в много голяма част от страната – точно такъв въпрос повдигна господин Зеленогорски, те просто се вълнуват как ще се развие всеки един техен туристически район. Тоест когато говорим за туризъм, ние не говорим само за хотелиери и ресторантьори, туроператори, турагенти и анимациите. Трябва да си даваме ясна сметка, че когато говорим за 12 – 14% от брутния вътрешен продукт и като експортен продукт, това не са само хотелите и ресторантите, които изброих, а говорим за хилядите семейства, които са пряко ангажирани. Ако говорим от трибуната на Народното събрание, че ние наистина трябва да преизчислим пенсиите, че трябва да имаме повече социална насоченост за възстановяване на работните места, за субсидиране на малките фирми, нека да не забравяме, че именно този е отрасълът, който дава огромни възможности именно на тези малки фирми, дори на тези, които работят косвено в сферата на туризма. Затова моля Ви само няколко препоръки в края: изключителна твърдост по отношение на увеличаването на бюджета на Министерството на туризма, който смятам, че в годините назад беше силно подценен; не пропускайте наистина диалога за статута на националните курорти – нещо, което в годините назад от трибуната на Народното събрание, от действащи вицепремиери се стигна дотам, че туризмът да има само негативни сигнали зад граница и то именно за такива неразрешени проблеми. Наистина се радвам, че ОУТР-то не е на заден план – това, което беше в концепцията. Чух, че ще има повече субсидиране в тази посока, защото ако трябва да бъда откровен, до момента то беше нулево. Нулево и това само по себе си стана така, че създаде едни мъртвородени организации, които трябваше да тласнат именно туристическите региони със своите дадености. Другото, което със сигурност не се повдигна в тази зала, защото може би нямате тази възможност, е преразглеждането на Закона за туризма. Много голяма част от бранша осъзна, че Законът за туризма вече е стар и в голяма част, когато говорим за преразглеждането му, трябва да си даваме ясна сметка, че непосредствено след това трябва да бъдат преразгледани и всички съпътстващи наредби. Осъзнавам, че сте натоварена с изключително много очаквания в краткото време, но самият дебат…

Да, да приключвам, госпожо Председател. Това, че Вие дойдохте в тази зала в активен летен сезон, само по себе си даде възможността да чуем и позициите на различните политически партии. Ще се радвам този парламент и всеки следващ министър да работят именно по тези точки, защото те не трябва да бъдат отлагани. Госпожо Председател, благодаря Ви. Благодаря и на Вас, госпожо Министър.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „Мотиви към Проекта на решение за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно незаконосъобразни действия и бездействия на компетентните органи на територията на защитената територия „Колокита“ в полуостров „Буджака“, попадащ в териториалния обхват на община Созопол Неотдавна излезе информация в медиите, според която в последния ден от управлението на правителството на Иван Костов на 23 юли 2001 г., тогавашният министър на околната среда Евдокия Манева е издала заповед, с която е променен Планът за управление на защитената територия „Колокита“, обхващаща целия полуостров „Буджака“, като с тази заповед се разрешава строителството в Зона 2 на защитената територия, което дотогава е било изцяло забранено. В информацията беше пояснено, че полуостровът е защитена територия от 1970 г. със заповед на министъра на горите и горската промишленост с цел опазване на фиорди и скални образувания на площ от 650 декара. На територията на защитената местност са били забранени редица дейности и изцяло каквото и да е строителство. През 2001 г. е разработен План за управление на защитената територия „Колокита“, утвърден със заповед на тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева, публикуван в „Държавен вестник“. В него територията на „Колокита“ е разделена на две зони – Зона 2, която обхваща всички земи на „Буджака“, и Зона 1, която обхваща само фиордите и скалите по брега. Сега цялата Зона 2 е напълно застроена, а на фиордите, които са напълно защитени и попадат в Зона 1, вече могат да се наслаждават само собствениците на намиращите се там имения, защото според написаното в медиите всички подробни устройствени планове на „Буджака“ са били одобрени без пътеки между тях и така хората вече нямат никакъв достъп до морето, каквото е изискването по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Според публикациите, след като министър Манева е променила Плана за управление на защитения от 1970 г. полуостров, е започнало масово купуване на имоти и строителство на луксозни къщи на полуострова, като за целта е било създадено специално дружество „Колокита“, в което са влезли всички собственици, застроили по-късно цялата ивица. В публикациите се отбелязва още, че „Буджака“ е и защитена зона от екологичната мрежа „Натура 2000“ според Закона за биологично разнообразие по Директивата за птиците, но след масовото застрояване там птиците практически няма къде да гнездят. В анализа, направен през 2013 г. от Министерството на околната среда и водите, относно Плана за управление на защитената територия „Колокита“ и публикуван на интернет страницата е направен извод, че, цитирам: „Предвид интензивното развитие на морския туризъм и застрояването с хотели и вилни селища в района е нарушено качеството и структурата на природните местообитания, които са чувствителни към строителните дейности в прилежащите територии, като също така има и увреждане на крайбрежните скали при строеж на подпорни стени и прокопаване на стъпала за слизане до морския бряг.“ В анализа е отбелязано също, че на защитената територия има типове природни местообитания, застрашени на европейско и национално ниво и че са установени общо 15 растителни вида, от които три вида са включени в Червената книга на България, един в категория „рядък“ и шест в категория „застрашен“. Отбелязано е, че естественият характер на флората, на растителността в защитената местност е запазен в много малка степен в резултат от застроените площи и изградената инфраструктура в полуостров „Буджака“. Именно затова предлагаме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно незаконосъобразни действия и бездействия на компетентните органи на територията на защитената територия „Колокита“ в полуостров „Буджака“, попадащ в териториалния обхват на община Созопол Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно незаконосъобразни действия и бездействия на компетентните органи на територията на защитената територия „Колокита“ в полуостров „Буджака“, попадащ в териториалния обхват на община Созопол относно: 1.1. Комисията да провери и да установи в срок кое правителство, кога и защо променя Плана за управление на защитената територия „Колокита“ в полуостров „Буджака“, вследствие на което се застроява защитената територия и се нанасят необратими щети за околната среда. 1.2. Комисията да установи всички факти и обстоятелства около законосъобразността на строителството в зона 2, която обхваща полуостров „Буджака“ и попада в териториалния обхват на община Созопол и зона 1, която е изцяло защитена територия и обхваща фиордите и скалите на защитената територия „Колокита“ в полуостров „Буджака“. 2. Комисията да извърши необходимите действия в срок от три месеца и да представи доклад. 3. Комисията се състои от 12 члена, създава се на паритетен принцип, по двама народни представители от всяка парламентарна група. 4. Избира председател и един заместник-председател.“ Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на групата на „Демократична България“ бих искал да заявя, че ние, както заявихме в дебата във връзка с предложението за съставяне на Анкетна комисия за „Росенец“, ще подкрепим с гласовете си и ще излъчим представители в Комисията за „Буджака“, които ще работят изключително активно и конструктивно в нейната работа. Първо, защото ако има някакви нередности, особено свързани с Черноморското крайбрежие, особено свързани с опазването на биологичното разнообразие и природното наследство на нашата Родина, ние, разбира се, бихме искали това да бъде установено. Говорейки за това, се питам дали сте съгласни всички Вие, които внасяхте, дърпахте и издърпвахте тази комисия, да създадем за всяка природна защитена местност, около която има нередности, по една комисия, или пък една голяма, която да ги разгледа? Това изобщо не е част от някаква политическа полемика, защото въпросът за това наследство, за неговото състояние, за възможностите, за все пак намиране на някаква политика, за неговото постепенно възстановяване може би, където това все още е възможно, е стратегически въпрос. Нека да опитаме да го решаваме като такъв. Това е първият ни мотив. Вторият ни мотив обаче – и той е политически вече – е свързан с факта, че тази тема се използва като пропагандно мероприятие, като пропагандно мероприятие и това само по себе си е най нормалното нещо в политиката. Но пропагандно мероприятие, което отбранява състоянието на България, в което имаме фасадна демокрация, зад която има конструкция, която е приета да се нарича „дълбока държава“. Между другото, е много интересно понятие. Доколкото знам, то има турски произход – девин девлет се наричаше, ще ме поправите, ако бъркам. Това ми се стори много интересно. Това е положението в България. Това положение в България се дължи на факта, че никога в България реалната власт не беше отвоювана от структурите, които я държаха по време на тоталитарния режим, за да стане и да изградим една пълноценно функционираща демокрация. Подозирам, че всеки един от Вас в някакъв смисъл би се съгласил с тази констатация. Има множество международни констатации в това отношение. Нефункциониращото правосъдие, институциите, които функционират за едни така – за други иначе, корупцията, всъщност не е просто въпрос на крадене, не е просто въпрос на обсебване на едни или други средства, а те са проява на това състояние – фасадна демокрация, зад която имаме структура на дълбоката държава. Тоест решенията се вземат извън институциите в полза не на общественото мнение. Това е основен проблем и „Демократична България“ се опитва да допринесе за неговото решаване. Хайде така да го формулирам. Днес бяхме свидетели на поредната историческа референция към историята на ДПС – което създало демокрацията в България. ДПС има структуроопределяща роля, наистина решаваща роля – „като Съветската армия“, беше казал господин Карадайъ, но ДПС наистина има структуроопределяща роля за изграждането на българския режим на фасадна демокрация и дълбока държава зад тази фасада. Това започва от ролята на представителите на Държавна сигурност преди и след промените, които са свръхпредставени винаги в „Движението за права и свободи“ и продължава и до ден днешен. Със събитията около „Росенец“, базирани на множество журналистически… (Реплики: „Не е по темата!“)

Напротив, позволете ми да се аргументирам защо е по темата. Вие така смятате, обаче аз имам различен аргумент. Благодаря. Със събитията около „Росенец“ ние влязохме по един начин в конфликт с това състояние на нещата. (Реплики: „Буджака“, „Буджака“.) Ето, стигам до „Буджака“. В момента, в който стана ясно, искам да опиша историята на тази пропагандна употреба на темата за „Буджака“. В момента, в който стана ясно, че българската прокуратура не може повече да си затваря очите за „Росенец“, тя стартира с една и съща проверка – без никаква логика, нито географска, нито персонална. Тя стартира проверка едновременно за „Росенец“ и за „Буджака“. Веднага беше включен пропагандният ресурс, контролиран от кръговете около Сарая, именно господин Пеевски, който пропаганден ресурс обвързваше тези две теми в множество публикации в медиите, контролирани от господин Пеевски, и разбира се, беше използван…

Къде са тези теми?

Не знам къде са – гледаме ги, следим ги. Появи се и господин Бареков, който трябваше да обслужи тази пропагандна димка. За да може да се скрие проблемът с „Росенец“, трябваше да бъде използван проблемът с „Буджака“ или каквото има там. Ние искаме тази комисия да свърши една работа и тази работа, ако има, разбира се, нередности, да бъдат установени, но и да бъде демаскирана тази пропагандна операция. И за това ще работят нашите представители. Много е интересна историята на създаването на тази комисия. Има разлика между това да гласуваш за една комисия, когато тя ще бъде съставена, и това да обслужиш пропагандното мероприятие със своите подписи. ДПС очевидно нямат бройката депутати, за да инициират такава комисия. Трябваше да търсят кой да ги подкрепи. Първо с тази работа беше натоварен ГЕРБ. Беше много интересно. (Реплики: „Първо Вас попитахме и ни обещахте, но друго...“) Вие първо ни попитахте и ние, естествено, няма да обслужим Вашето пропагандно мероприятие. (Шум и реплики.) Ако може да довърша, след като изразихте емоцията си, нали съм по темата – значи ние обещахме… (Реплики и ръкопляскания от ДПС.) Благодаря. След като ние Ви обещахме, че ще подкрепим създаването, не че ще Ви дадем подписи – това са различни неща, да инициираш нещо означава да станеш съавтор на пропагандното мероприятие. Това е различно. Когато ГЕРБ внесе тази комисия без ДПС – все пак е с известен опит как да се борави с такива материи, това беше само по себе си интересно. Когато ГЕРБ дръпна и доколкото прочетох в медиите, това е било, защото от ДПС са им казали, че няма нужда вече от техните подписи, всъщност защото са се намерили от „Има такъв народ“. Тук е проблемът, колеги, колкото и да измисляте фантасмагории за това, че някой е искал порции, колкото и да измисляте абсолютно… (Реплики от ДПС.) Оставете, оставете да си… Може ли, нека колегите от ИТН да реагират. Недейте, толкова да…

Колкото и да вадите от контекста някакви фрази, казани или неказани, от разговори, които трябваше да бъдат проведени в състояние на някаква колегиалност, Вие не може да скриете един факт – това, около което се счупи нашата комуникация, беше темата за конструкцията на управлението. Темата за това, че Вие, при всичките си хаотични действия, никога не се отказахте от концепцията за правителство на малцинството – с 65 души, което да маскира плаващите мнозинства. Плаващите мнозинства в България винаги са били рецепта за корупция и за злоупотреба, винаги, винаги. Особено когато ги правиш с 65 души и когато в процеса на този спор между нас Вие си подавахте пасове с ДПС. (Оживление и реплики от ИТН.) Естествено, че това нас много ни… (Оживление, реплики от ДПС: „Буджака“, „Буджака“.) Като този например, защото примерът е пред нас. Естествено, че това за нас се превърна в много сериозен червен флаг. Това е проблемът. Вие не желаете да коментирате този проблем. Атакувате персонално, измисляте истории, но не желаете да говорите по тази тема – за конструкцията на кабинета, който предложихте. Това е принципен въпрос. Изключително важен политически въпрос. Много неудобен въпрос.

„Буджака“ е прекрасна илюстрация на този проблем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Иванов, мога ли да се обръщам на Христо? Вие знаете моето отношение към Вашата група и към Вас самия – винаги е било професионално и винаги е било положително. Но сега искам да Ви кажа, че проблемът с „Буджака“ не е проблем на „Демократична България“. Той е проблем на Вас с ДПС. „Има такъв народ“ подкрепя и Комисия за „Росенец“, където Вие дебаркирахте по един изключително представителен начин, подкрепя и ако е имало злоупотреби на „Буджака“. „Има такъв народ“ е диаметрално противоположен на всички злоупотреби, господин Иванов. Защо трябва да подписвам Вашата Комисия, а да не подпиша Комисията за проверка на този, който управлява Вашите решения? Защото този, който управлява Вашите решения… (ръкопляскания от ИТН) вече е напълно ясен и за нас. При всички преговори с „Демократична България“ съм се отнасял изключително професионално на темата „Правосъдие“. Вие, господин Иванов, си позволихте да кажете, че ние не искаме смяната на главния прокурор. Вие си позволихте да кажете, че не искаме закриване на специализираните съдилища и прокуратурата. Аз лично, като председател на Правната комисия, без обществен дебат и въпреки критиките на ДПС, си позволих на първо четене в Комисията да закрия тези органи и като реверанс към Вас, който Вие определено не заслужавахте. (Ръкопляскания от ИТН.) В момента на всички е ясно, че Вие се опитвате да ни причислите към ДПС с цел да печелите политическа изгода. Няма да стане! В следващия парламент Вие загубихте един достоен партньор в наше лице и ще останете изолирани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, господин Иванов! Току що получихме признание, че се закриват съдилища в България в услуга на господин Иванов и неговата формация. (Ръкопляскания от ДПС.) Това признание получихме току-що. Това е дълбоката държава, господин Иванов. За тази дълбока държава! Иначе Вие сте прав за няколко неща и аз ще се съглася с Вас. Ние нямаме достатъчно подписи. Първо, донесохме при Вас, защото Вие декларирахте: „Ще подкрепим, да не разбиваме комисията“, а ние и сега смятаме, че тази комисия можеше да бъде една – да разглежда и „Буджака“, и „Росенец“, и парламентът да си свърши работата. Да излезе и да каже: има, няма нарушение, законът е спазен, не е, търпи се санкция. Но изговорихте една голяма лугория тук и много термини. Не са просто думички, забележете: „дълбока държава“, „фасадна демокрация“, „крадене“, „корупция“ и стигнахте до „Буджака“ и Прокопиев. Те са точно там. Там им е мястото! Там е лицемерието, политическото, което ще намерите. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ДПС.) Вие отговорихте на всичките въпроси, господин Иванов. И не, с анти ДПС риторика няма да стане този път, господин Иванов. Политическото лицемерие и в тази комисия за „Росенец“, която правихме, и сега го направихте, е поредният, как да кажа, поредният филм, в който вкарвате не просто политическите партии, ние няма какво да делим с Вас, но очевидно не можете да разделите нещо друго – дали е в правосъдието, дали е дълбоката държава, или да доразрушите фасадната демокрация, и да сте зависими от този медиен монополист, или там, както го наричате, един кръг олигархичен, Вие ще добавите нататък, че многоточията са много. Благодаря Ви, господин Иванов. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Иванов, политическо лицемерие е преди две седмици – тогава, когато застанахте именно тук на тази трибуна, и сега, и заявихте, че ще подкрепите това предложение за създаване на Временна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства около действията и бездействията на компетентните органи в „Буджака“. В следващия момент, когато аз от името на парламентарната група Ви предоставих предложението, Вие го поискахте, запознахте се с него, с голяма вероятност го копирахте или го снимахте, изпратихте го на Вашия работодател (шум, реплики и възгласи от ДБ: „Ааа!“) и оттам получихте заповед да не подпишете това предложение. И в интерес на истината всяка една друга парламентарно представена партия в 46-ия парламент подходиха коректно, като заявиха предварително дали ще подкрепят и дали ще подпишат Проекта за решение преди да се запознаят с него. Единствено Вие показахте и доказахте още веднъж Вашата некоректност и доказахте, препотвърдихте, че сте част и сте продукт на една олигархично-медийна НПО организация, която диктува Вашия дневен ред, а Вашият дневен ред се диктува от „Буджака“. (Шум и смях от ДБ.) Точно това доказахте с това Ваше действие. (Ръкопляскания от ДПС.) А относно това, което се опитвате да внушите на хората – че има свързаност между ДПС и ГЕРБ, аз Ви препоръчвам да погледнете себе си, защото в парламентарната група на ДПС няма бивши министри, които да са козирували на Бойко Борисов. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Факт е, че се запознах преди да подпиша или да не подпиша, да взема решение. Извинявам се за това, ние така правим. Също така искахме да се запознаем с това, което колегите от ИТН предлагат, преди да гласуваме за него. Може би това е неприето в традициите на българския парламентаризъм в условията на контролирана задкулисна държава, в която, когато ДПС дава нещо, подписваш, без да четеш. Може би е така. (Ръкопляскания от ДБ.) Толкова по това, което се каза тук. Сега, господин Радостине, ако може така да си говорим. (Шум и смях от ДБ.) Виждам, че с голямо усилие навлизате в опорните точки на ДПС, обаче това нещо си е наука. Това нещо е разработвано, между другото, има два документа, много забележителни – ДПС се снима след европейските избори с изданията на Пеевски – господин Карадайъ имаше една такава забележителна снимка, след това се снима с хора с фланелки с Пеевски. Така. Та тези издания – това е една доктрина, която е разработвана много години, и след като Вие сте решили да ставате нейни..., платформа да бъдете – първо, подписвайки се за създаването на този пропаганден инструмент, защото това е това, обслужвате пропагандата на ДПС; второ, рециклирайки целия този мътен поток от лъжи, аз съм Ви донесъл едни книги, които бяха разпространени за нас. Знаете ли, Вас Ви няма там. (Ръкопляскания от ДБ.) Вас в тези книги Ви няма. Не знам защо. Не знам защо?! Тези книги бяха разпространявани – тук, има и на английски, бяха разпространявани и в Европейския парламент, Пеевски инвестира милиони в това. Искам да Ви кажа едно – Вие загубихте партньор, Вие загубихте партньор, защото не искате да погледнете истината в очите! Не можете да направите правителство на малцинството и да разчитате на плаващи мнозинства. Не може! И да твърдите, че се борите срещу това нещо. Не става! Защото то влиза. И ето затова аз съм Ви ги донесъл тези книги да ги изучите добре и наистина, когато ще ни атакувате с техните опорки, да ползвате, дето се вика, от източника. Успех Ви желая! (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря. Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Това, дето ще замълча някой път, може би – няма да е днес. Първо, бих искал да изразя учудването си, че този парламент все повече започва да прилича на едно грозно шоу, един цирк, с говорене на малки имена и така нататък. Второ, бих искал да изразя възмущението си от един факт – няма как правосъдието след падането на ГЕРБ и Бойко Борисов да бъде в услуга на някого. Няма как. Това зло не трябва да се случва. Това е причината, поради която ние се борихме и застанахме тук. Правосъдието не може да бъде в ничий интерес, па бил той и господин Христо Иванов. Не! Правосъдието е в интерес на всички. Това е причината, поради която, въпреки учудването ми, че касае времето на Иван Костов, или поне тогава е започнал проблемът с „Буджака“, ние ще подкрепим Комисията за „Буджака“, защото има един единствен факт, за който ние ще я подкрепим, нарича се върховенство на закона. Което означава единствено, еднакво и точно приложение на закона спрямо всички. Олигарси – намерете проблема, изяжте ги с парцалите! Дайте ги на Гешев, ако той все още е главен прокурор. С нетърпение чакам да видя този резултат, с нетърпение наистина. А би трябвало Вие да можете да го направите. Така че ние ще подкрепим Комисията. Не просто ще гласуваме „за“, ние ще изпратим хора и те ще работят в тази комисия. И ако Комисията установи закононарушения, за нас ще бъде удоволствие. Благодаря, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Решението за създаване на тази комисия, разбира се, е още от предния парламент. То не е самоцелно. Господин Иванов тук налучка какви са целите на тази комисия – да покаже корените на дълбоката държава, да покаже корените на задкулисието, защото те не са нито от 2009 г., нито от 2007 г., нито от 2012 г., нито от 2017 г. Те са от 1997 г., че даже и малко преди това, когато структурите на господин Сорос бяха направени от господин Луканов. (Шум, реплики, възгласи от ДБ: „Еее!“) И когато говорим за дълбоката държава, цяла Европа говори, че това са структури на дълбоката държава, но не на българската дълбока държава. И ако Вие не искате това да го кажете, аз ще Ви го кажа без изобщо грам притеснение от тази трибуна. Защото, освен всичко друго, имам много добра памет. И нямам памет за неща, които са ми разказали, а имам памет като очевидец, като участник, и знам много добре защо една част от СДС беше сатанизирана от друга част от СДС, от зародиша на дълбоката държава, от Иво Прокопиев, кръга „агнешки главички“ и зараждащата се тогава NGO дълбока държава със структурите на Сорос. И тогава едно от решенията, последните решения на Евдокия Манева е да извади „Буджака“ от защитените територии и да го пусне към новите олигарси. И там го няма Пеевски, и Цонев го няма, за Ваше най-голямо учудване и Доган го няма – можете ли да си представите? Но има други – има министри от СДС, и разбира се, Прокопиев е там, за къде без него? Как задкулисие и дълбока държава без него? И понеже говорите за фасадна демокрация, вече веднъж имахме възможност чрез нашия председател от тази трибуна, а и в медиите, да Ви припомним, че фасадна демокрация е, когато не участваш в избори, тоест не участваш в демократичния процес, не отиваш с лицето си пред избирателя – да те хареса или да не те хареса, както казват хората, да те нахока, защото не вършиш правилно работата си, или да те похвали, а когато стоиш отзад и създаваш ГМО политически структури, за което има свидетелства. Има свидетелства в българския периодичен печат как се създават структурите, как Прокопиев казва: „Аз ще участвам с ресурса, ще участвам със структурите, които имам, ще участвам, но няма да влизам в политиката, Вие ще влезете“, как ще се финансира и така нататък. И това не е нито първият, нито последният – това може би е последният случай, в който участва. Но този ГМО продукт, който те произвеждат непрекъснато, започна още тогава с разцепването на СДС на добри, на такива, облечени в бяло, и това Ви го казвам като човек, който е участвал в този процес и е един от потърпевшите. Освен това съм имал разговори точно с тези хора, за които Ви говоря, и те са ми го признавали в очите: „Да, така беше, ние сме автори на концепцията „едната част на СДС в бяло, а другата – корумпираната част“. И кой? Участниците в приватизацията. Аз ли не знам как участваха в приватизацията? И ще ми говорите Вие, че те така, честните частници, дето били загрижени, ходят от медия в медия и водещите ги гледат като божества, и не им задават никакви въпроси, и те разказват как са загрижени за бизнес климата, за демокрацията. Сериозно ли? Кой ще повярва? Може би Вие, защото аз приемам, че сте искрени и вярвате в тази мантра. Само че останалите не вярваме, защото ги познаваме добре и виждаме какво правят и сега. И като казахте „Буджака“, да Ви Кажа, че и сегашното Ви поведение спрямо кабинета там се роди. Още миналата събота в едно предаване казах – сега и Иван Кръстев, и Прокопиев, и още едно лице са на „Буджака“, и там разсъждават по темата, и там е измислена мантрата. И Ви предупредих Вас от ИТН от тази трибуна, че сега Вие ще бъдете жертва на тези. Предупредих Ви преди да станете жертва. (Шум и реплики от ИТН.) Да, че Вие ще бъдете жертва. Защото там се роди мантрата, че Вие сте нещо с нас и започна да се изпълнява в следващата седмица. Но това е друга тема. И още нещо от Вашето изказване – за опорките. Опорките на ДПС. Господин Иванов, аз тези опорки ги дрънкам отпреди Пеевски да се появи на бял свят, отпреди да бъда член на ДПС. Аз говоря за тази група на господин Костов, жив и здрав да бъде, му говоря от 1998 г., че ако се води по акъла на тази групичка, която тогава беше доста по-голяма и включваше и председателя на парламента, Бог да го прости, и Кольо Николов, и още един куп хора, със СДС ще бъде свършено. Така и стана. Така че тези опорки аз лично ги говоря от 25 години. Не знам тук за какви опорки говорите, обаче опорките на Прокопиев към честните медии, които били свободни, ги видяхме в едни изтекли мейли, в които той нареждаше на журналистите през 2013 г. с кого да се видят, от кого да вземат интервю. Той там знае какво да Ви каже. Те ще Ви кажат и къде да отидат, в коя медия, при кой водещ, който знаел какво да ги пита. Аз такива опорки не съм виждал ние да имаме.

По „Буджака“. Понеже по „Буджака“ изтърпяхте, госпожо Председател, Христо Иванов да говори за дълбоката държава, за фасадната демокрация и за опорките, аз по „Буджака“ говоря с неговата терминология и давам разяснения на колегите народни представители, и на тези, които гледат и искат да знаят, а по една или друга причина са несведущи, ние ще се борим срещу модела на задкулисието, наречен Иво Прокопиев и кръга „Капитал“, който миналия път очертахме от тази трибуна, и който многократно е очертаван в медиите. И на ДПС не може да давате акъл, какъв принос има ДПС за демокрацията, най-малкото защото ДПС даде жертви в битката с тоталитарната държава, а Вашите родители бяха ръководители в тази тоталитарна държава. (Ръкопляскания и викове от ДПС: „Браво!“) И малко срам – да, децата не носят отговорност за постъпките на родителите си, но ако не правят като тях, ако не влизат в техните обувки и техния акъл. Защото тук не искам сега да посочвам, но Вие знаете – поне 10 човека има, които са от видни комунистически фамилии, и сега Вие ни учите на демокрация, учите ни на антикомунизъм, на лустрация даже ни учите. Прощавайте, обаче това е върховна наглост! (Шум и реплики от ДБ. Ръкопляскания от ДПС: „Браво!“) И да учите Вие ДПС какъв принос имало за демокрацията, когато господин Доган има златен знак, златен медал от Конгреса на Съединените щати, забележете за какво, за приноса му (шум и реплики от ДБ), за приноса му за членството ни в НАТО и за мирния преход на България. (Шум и реплики.)

Разбрахте ли? (Шум и реплики от ДБ. Ръкопляскания от ДПС.) Аз не виках, когато говори Христо Иванов, а Вие викате аз като говоря. Знам, че не съм Ви удобен, но ще продължа да не Ви бъда удобен, ще продължа всеки път да Ви бъда трънче в петата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Цонев, ако се борите срещу някакво задкулисие – чудесно! Борете се! Ние, дето се вика, ще гласуваме за тази комисия. Нека да се преборим със задкулисието, обаче нека да Ви напомня няколко неща. Първо, жертви не даде ДПС, извинявайте! (Шум и реплики от ДПС.) ДПС дадоха конкретни български граждани, патриоти, които ние много уважаваме (шум и реплики от ДПС), които бяха подложени на…

…Вижте, аз…(Шум и реплики.)

…може ли да ми оставите възможността да изкажа огромния си респект срещу хората, които излязоха и протестираха срещу възродителния режим. (Шум и реплики от ДПС.) ДПС беше създадено – кога? 1990 г., нали така, или 1991 г.? (Шум и реплики.) Така че нека да оправим тази хронология. Що се отнася до родителите, господин Цонев, не е зле да си оправите паметта и фактологията. Що се отнася до родители! Знаете, но не говорите правилно. (Реплики от ДПС.) Не, не, защото нали? И оттам нататък обаче факт е, че господин Пеевски се появи по-късно, той беше просто инструмент, няма никакво съмнение в това. (Ръкопляскания от ДБ.) Няма никакво съмнение! Само че този инструмент, заради него ние платихме огромна цена, защото България в момента е обект на чудовищни санкции. Едни от тях – намеса в българския правосъден суверенитет, поименно Пеевски е споменат в тях. Поименно! плащаме чудовищна цена като общество за това нещо. Така че нека да се борим със задкулисието, ама с цел, нали така?! (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Питам се: има ли такава комисия? Има ли такава комисия в това Народно събрание, което може да събере толкова висока подкрепа и да вдигне толкова високо градусите, както тази комисия? Да, има такава комисия – 158 души най-малко са си слагали подписите, за да я внасят и да я изнасят. Това е Комисията за „Буджака“. И „Има такъв народ“, и ГЕРБ, и ДПС правят едно прилично мнозинство от 157 души, които искат какво? Искат да фалшифицират реалността… (Шум и реплики от ДПС и ГЕРБ-СДС.) Какво искат? Да има две привидно огледални комисии. Комисията за „Буджака“ трябва да бъде комисията за огледалните сараи на „Росенец“. Затова и Христо Иванов посочи, че това е по същността си пропагандно мероприятие. И имаше една, не, има много, много популярна песен: „Има такава държава“, която е почти химн на партията „Има такъв народ“, в която лирическият герой – депутатът, който се изказва оттук, за него се казва: „В устата му глупости, в очите му злоба!“ Замислете се върху това – и от тази страна на залата, и от тази страна на залата (шум и реплики), когато създавате представата за това, че това са едни и същи теми, с една и съща тежест, и те едва ли не са огледални, и говорите, че зад едните и зад другите стояли по един и същ начин…

…определени… Моля да завърша. ...определени хора. Не, това не е така! А със сливането на тази комисия, на подписите на „Има такъв народ“, и на ДПС всъщност се доказа, че зад диванчето на Вашия лидер се вижда Доган с розите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Многоуважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми колеги народни представители от всички групи! За пореден път ставаме свидетели на странни настроения в този български парламент – твърде много емоции и твърде много усмивки. Нека да живеем в българския парламент и да създадем тази комисия. Видимо всички мислим, че има какво да се разследва от нея, а не да си играем на някакъв филм „Теории на конспирацията“. Между другото, прекрасен филм с Джулия Робъртс и Мел Гибсън, само че нито Вие сте Джулия Робъртс (смях от ИТН), въпреки че имате симпатии към джендърството (смях и ръкопляскания от ДПС и ИТН), нито Вие сте Мел Гибсън, колеги от ДПС! (Ръкопляскания от ИТН.) Да престанем да живеем в теории на конспирациите, а да създадем тази комисия и да не си разменяме постоянни нападки за медии, за олигарси, кой зад кого стои, откога стои, и така нататък? Между другото, господин Цонев, този филм е някъде оттогава – 1990 и някоя година. Господин Цонев прилича на Мел Гибсън, факт! (Смях и ръкопляскания от ИТН.) Завършвам със следното нещо: не правете „Има такъв народ“ заложник на Вашите спорове. Ние искаме създаването на тази комисия в името на нейната обективност и това, което тя ще разследва. Защото ние в „Има такъв народ“ днес измислихме една мъдра българска поговорка – чисто нова: „Когато две магарета си мерят „буджаците“, не заставай между тях!“ (Смях и ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще ми се да Ви кажа, че застанахте точно Вие, точно Вашата партия застана и Ви предупреждавахме за това. Но тук не става въпрос за никакво мерене, а става въпрос за търсене на корените на дълбоката държава. Тъй като много искат колегите отдясно да ги търсим тези корени, тъй като те според тях са извор на бедите на България, аз съм съгласен с тях. По тази причина си мерим „буджаците“. (Смях.) Разбирате ли по коя причина? Защото всички неща, които изброих, господин Иванов, се отнасяха за тях – и опорки, и дълбоки държави, и медии, и задкулисие и всичко. Нали виждате сега по медиите какъв плътен кордон има от анализатори, които защитават тяхната теза? Добре, знаете ли кое е общото с тях? И техните бащи са от ЦК – Дайнов, Майнов и така нататък, да не ги изброявам, Кръстев… Дайте да гледаме нещата с истинските очила, а не с розовите. Затова темата е важна. Ако искаме наистина да реформираме държавата си, ако искаме наистина да се освободим от всякакви зависимости, ако искаме да изпълним това, за което все пак хората ни пращат тук, дайте да видим за какво става въпрос – кое е задкулисието и коя е дълбоката държава? Защото аз не чух никой министър-председател да каже, че Карадайъ му е дал пет министри, но Борисов каза, че Прокопиев му е дал!? (Шум и реплики.) И изобщо не е лъжец, аз ще Ви кажа нещо друго. (Смях от ИБГНИ. Реплика от народния представител Николай Хаджигенов: „Веднъж да е казал Борисов истината! Благодаря!“) В случая не е. И ще Ви кажа нещо друго: никога нямаше да мине кабинетът Ви, колеги от ИТН. Не Ви симпатизирам, защото Вие се нахвърлихте безпричинно върху ДПС, но да Ви кажа защо? Защото това беше първият проектокабинет от 1997 г., в който кохортата на Прокопиев и кръгът „Капитал“ нямаха нито един проектоминистър. Как си въобразявате Вие, че ще Ви подкрепят такъв кабинет? Как си въобразявате? (Реплика от народния представител Татяна Дончева: „Остави, Данчо, тази тема!“) Да, да Ви кажа…

…във всички кабинети има и ние ги изброихме поименно. Искате ли да започна от кабинета на Костов, да мина през Саксккобурготски 1, през Станишев и ще Ви ги кажа един по един кои са министрите? Така че тази тема ще я развиваме оттук нататък, защото тя е важна за България. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Процедурата ми е за удължаване на пленарното заседание до изчерпване на тази точка от дневния ред и гласуване на Проекта за решение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Разговорът отиде твърде встрани и твърде далеч от темата. Аз оценявам като изключително изпитание, това че ръководството на Народното събрание на няколко пъти не прекъсна отклонилите се по темата. Уважаеми колеги, по този въпрос и по тази тема не очаквайте от нас политическа ретроспекция на последните 30 години. Не очаквайте от нас! Ние не можем, няма как и няма да вземем отношение чий олигарх е по-силен, или чий медиен кръг е по-влиятелен и какво проникване има в дълбоката държава. Ние няма как да вземем отношение по този въпрос в момента. Не очаквайте да говорим за Ваши фамилии, родове, бащи, майки, деца, камо ли да забъркваме актриси и актьори от боксофиса на Холивуд в тази работа. С едно изречение, когато се мерят тези два „Буджака“, ние не можем да вземем отношение по този въпрос. Казвам това, защото въпросът е прекалено сериозен в два аспекта. Първият аспект е следният: ако ние сме единни, че когато възникне сериозен публичен въпрос, той трябва да бъде решаван в залата, и ако ще възстановяваме парламентаризма като традиция и начин на решаване на въпросите, то това е наистина сериозен въпрос и тази комисия трябва да съществува. Вторият въпрос е, че последиците от нерешаването на тези въпроси са толкова сериозни и толкова значими, че ако постоянно покриваме тези въпроси с едно покривало на незначителността, ще направим още по-голяма беля. На практика такава защитена зона най-вече не съществува – „Колокита“ в полуостров „Буджака“, вследствие на една 20-годишна история, в която са правени редица стъпки от тези, които са управлявали. Обръщам Ви внимание относно следното: защо е сериозен този въпрос? Наистина в един друг период, при една друга държава през 70-а година със Заповед № 1754 от 16 юни 1970 г. тази зона е обявена за защитена, но защитена, че абсолютно нищо не може да се прави на нея. Нека тази комисия, която ще създадем, тъй като от нас очаквайте – казах какво да не очаквате от нас – постоянство, предвидимост, последователност. Ние вече направихме изявление, че ще подкрепим тази комисия, както разпознаваме, че има и публичен проблем по отношение на казуса „Росенец“. И там подкрепяме също създаването на комисия. Та, нека да видим в рамките на тази комисия защо седмица, десетина дни преди финала на едно правителство, което управлява от 1997 г. до 2001 г., буквално седмица, след като вече са спечелени парламентарните избори, след като партията, която е спечелила, има 120 човека, тоест те са в едно мнозинство, тогавашният министър – ще видим кой е, чуват се различни имена, издава утвърден План за управление на защитената зона, която разделя на две – зона 1 и зона 2, като видите ли, зона 2 е така наречената буферна зона и там може да има строителство. Много бързо след това се създава едно дружество ДЗЗД „ГД Колокита“, което на базата на възстановените земеделски земи, които са изкупени много бързо, като дружество инвеститор започва да навлиза на тази територия. Нека не четем само от вестниците кои са известните имена, които присъстват като собственост, на министри, на публични фигури вътре в защитена зона „Колокита“ и полуостров „Буджака“, на чиято територия е „Колокита“. Нека не го четем от вестниците, нека го установим надлежно в тази комисия. Не на последно място, 2006-а – 2013 г. са години, в които пак е променян Планът за управление по отношение на тази защитена зона. Нека изследваме всички тези ключови дати, за да стигнем най накрая легитимно чрез Народното събрание до извода: в какво сме виновни или невинни; какво сме направили и какво не сме направили; коя е причината да е в това състояние тази територия, а вероятно и много повече други защитени територии в България, която и без това е достатъчно богата? Още веднъж, ние подкрепяме тази комисия. Не можем, не желаем, не искаме и няма материална основа да влизаме в подобни дебати, които тук слушаме, и се надявам Комисията в бърз срок да даде резултати, които да ни покажат как оттук нататък, ако искаме да правим нещо друго като държава, всички можем да го направим. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, репликата ми е към Вас, първо, защото – и това е молбата ми към всички народни представители, когато се правят някакви политически каламбури от парламентарната трибуна, нека да не ги мултиплицираме. Нека да запазим нивото на българския парламент. То и бездруго е достатъчно ниско, за да си позволим от трибуната да репликираме и да мултиплицираме каламбура, който беше изречен преди малко. Но искам да кажа и още нещо. Уважаеми господин Цонев… (Реплика от народния представител Хамид Хамид.) …Вие системно повтаряте едни и същи опорки…

…насочени към българските неправителствени организации, към свободните (шум и реплики от ДПС), към свободните медии. Това не Ви прави чест, най-малкото защото имате…

…председател на Европейската либерална партия и не е коректно това отношение, господин Цонев.

По начина на водене.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Костадинов, Вие предполагали ли сте, че човек, който е добре образован, преподавател по Конституционно право, няма да е прочел Правилника и вместо към Вас, ще се обръща с реплика към господин Цонев? Очаквали ли сте обаче председателят на Народното събрание да не го прекъсне, когато той допуска съзнателно това нарушение, защото аз съм сигурен, че това не е от незнание?

Уважаеми господин Славов, ако смятате, че с отказа ни да се занимаваме с това, с което се занимаваше дотук Вашата парламентарна група и част от другите колеги, тоест с политическа ретроспекция, ако смятате, че това, че поставям с факти значимостта на темата и изказваме подкрепа за тази комисия, е мултиплициране на политическия раздор, аз съм склонен да Ви поднеса своите извинения, но няма да го направя, защото не е така. Просто казахме: хора, нека се върнем към същността на въпроса! Да, заявихме, че подкрепяме и ще подкрепим тази комисия, и нека обективно да го решим. Така че с най-голямо удоволствие бих се извинил от тази трибуна, но не виждам смисъл. По отношение на въпросите на Хамид. На първия въпрос – да, не съм си представял и не мисля, че колегата Славов може да допусне такава грешка, защото ще Ви кажа, че още преди да стане народен представител, следя като конституционалист неговите позиции и смятам, че е значим експерт и мога само да го поздравя. А по отношение на втория въпрос – само да ми го припомните, за да Ви отговоря. (Реплика: „Няма!“ Оживление в ДПС.) Няма. С цялото ми уважение, това е моята дуплика на това, което чух до момента.

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене, защото, ако спазваме Правилника и процедурите, няма да се налага да го нарушаваме отново и отново. Ако бяхте направили бележка на господин Христо Иванов да не си развива ретроспективни тези по повод „Буджака“, аргументирайки се, че така се аргументирал, нямаше и аз да направя това, и нямаше колегите да направят тези бележки. И ако не бяхте позволили на господин Славов да направи реплика не към господин Костадинов, а към мен – сега нямаше да ми се налага под формата на процедура да му отговарям, защото нямам друга възможност. След като той ми отправя реплика, без да има това право, очевидно аз през друга процедура ще му отговоря и ще му кажа, че само и най-вече за това, че сме либерали, при това истински, не само защото председател на АЛДЕ е господин Илхан Кючюк, но да Ви кажа: председател на Младежкото дружество на европейските либерали LYMEC се казва Антоанета Асенова и е също от ДПС. (Ръкопляскания от ДПС.) На двете големи либерални структури председатели са български граждани – членове на ДПС, и това е повод за гордост и от Вас. А за свободните медии, вече Ви цитирах опорките към тези медии, в които им се даваше инструкции какво да пишат, с кого и как. Това свободни медии ли са? И още един въпрос да Ви задам. След като господин Пеевски (шум и реплики) продаде трите медии, които имаше: защо от 111-о, отидохме на 113-о място по свобода на медиите? Нали го няма? Защо?! (Ръкопляскания от ДПС.)

Извинявам се, че наруших Правилника.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искал да кажа още в самото начало защо внасяме предложение за тази комисия. Внасяме, защото при 44-тото народно събрание внесохме въпрос към министъра на околната среда и водите относно статута на „Буджака“. Не получихме никакъв отговор от тази трибуна от министъра на околната среда и водите. Колегите зададоха този въпрос. Днес в никакъв случай не е отговор на създаването на Комисията за „Росенец“ с оглед на това, че Вие ни упреквате, че това било пропаганден акт. Напротив, пропаганда е това, което беше дебаркиране в „Росенец“ и последваща комисия. Изброявам фактологията: Първо, разполагаме с факти за сериозно увреждане на защитената територия „Колокита“ в периода от 2001 г. до днес. Второ, защото въпросът има голяма обществена значимост. И трето, защото е необходимо към всички спорни казуси да се подхожда на принципна основа с еднакъв стандарт. Ние сме готови за всички предложения, където има проблеми по отношение на опазването на природата и общественият интерес е нарушен, да подкрепим и да съдействаме истината да излезе на бял свят. Колегите в мотивите посочиха разделението на първа, втора зона. Втора зона е изцяло застроена до този момент. До промяната на Плана за управление това не е било така. Важно е да се знае към днешно време, че полуостров „Буджака“ е, подчертавам, унищожена защитена територия. Унищожена защитена територия! На „Росенец“ няма никакъв режим на защита. Достъп до плажа в „Росенец“ има. На „Буджака“ няма достъп, защото в нарушение на Устройствения закон за Черноморското крайбрежие всичко това е унижение.

Да, точно за това говоря. (Шум и реплики от ДПС.) По медийни публикации сред собствениците на луксозни имоти, цитирам данни от Търговския регистър, са: Иво Прокопиев, някогашният му съдружник Филип Харманджиев, журналистът от вестник „Капитал“ Йово Николов, редица министри от кабинета Костов и НДСВ. (Възгласи от ДПС: „Ооо!“) В направените анализи колегите посочиха тук в мотивите, че целите – предмет на защита в защитената територия, вече не са налице. Това е констатирано в заключенията на Министерството на околната среда и водите през 2013 г. С оглед на това всички тези факти според нас налагат необходимост от проверка за това: С какви мотиви е бил променен Планът за управление на защитената територия „Колокита“ от министъра на околната среда и водите Евдокия Манева? Второ, нанесени ли са щети на защитената местност с разрешаването на застояването в зона 2? Какви и кой носи отговорност за това? Вярно ли е, че директно върху скалите в зона 1 са имотите на журналистите от вестник „Капитал“ Йово Николов, а също и на Михаил Заимов? С кого са съгласувани, има ли съгласуване? Кой е субектът от властта, който носи отговорност за това? Вярно ли е, че подробните устройствени планове на „Буджака“ са били одобрени без пътеки между тях, както вече посочих? Констатирано ли е от компетентните институции РИОСВ и Басейнова дирекция „Черноморски район“ изливане на фекални води от къщата на Иво Прокопиев директно по скалистата пътека, водеща към залива и плажа? (Шум и реплики.) Дали собственостите на „Буджака“ не са придобивани по привилегирован начин? Справка – купени са за 69 лв. не на квадратен метър, на декар. (Възгласи от ДПС: „Ооо!“) Дали са верни твърденията пред медиите на бившия депутат от „Екогласност“ Емил Георгиев, че бетонното стълбище на къщата на Прокопиев е вкопано директно в морето, а оградата на имота е незаконна и кой носи отговорност за това? Дали са верни медийните информации, че застрояването на „Колокита“ се е водело разследване, което съвпада с мандата на един министър на правосъдието, който впоследствие се оттегля? Предприети ли са някакви действия за отстраняването на нередности, открити при разпоредената от Върховната административна прокуратура проверка, извършена от министъра на регионалното развитие и министъра на туризма, министъра на околната среда и водите, министъра на транспорта и началника на ДНСК в имота на Иво Прокопиев? Има ли действие или бездействие на конкретни институции, или доведе до необратимо увреждане на защитената територия „Колокита“, ако бъдат установени, дали им е търсена някаква отговорност? Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)

Възползвам се от реплика и ще се откажа от изказването по този повод. Госпожо Председател, уважаеми дами и господа!

Преждеговорившият не беше ли министър на екологията? (Реплики от ДПС.) Така ми се струва! И защо не е защитил „Буджака“ тогава? Или някоя част на дълбоката държава, или плиткият залив са го спрели? (Смях.) Защото цял ден си мерите дълбоките държави в плитки заливи. Не знам кое друго мерите, но огромна част от олигархията и мафията, заедно с някои служби умират от смях, като Ви слушат държавите. Умират от смях и се забавляват! Не ги търсете тези дълбоки държави в тези плитки заливчета с по едни къщурки. Нали знаете, че са на друго място, по едни дълги тръби, в едни големи гьолове горе на Дунав? И да не продължавам нататък, не е този разговорът. Така, като слушам всички в тази зала са навити да я гласуваме тази комисия. Ами хайде да я гласуваме. Не си мерете дълбоките държави! Моят олигарх е по хубав от твоя олигарх, не е това разговорът. А гледам, че водите този разговор. Обяснете ми: на Иво Прокопиев дълбоката държава ли Ви попречи като министър да спрете съсипването на „Буджака“? (Реплика от ДПС: „Той вече е бил съсипан.“) Може би, сигурно, знам ли? Нещо Ви е спряло?! В тази зала може би има двама или трима души, които са виждали Сорос на живо, аз съм единият и нищо не ми направи и вила не получих (смях и реплики), не получих бе, не получих и залив, и медии не получих. (Шум и реплики от ДПС.) Какво нещастие, какво нещастие! Не станах и банкер, значи не е толкова токсично. Защото зад всеки Сорос може би има някаква друга идея. Зад всеки залив...

...може би има друга дълбочина – стратегическа. Хайде да не водим този малоумен разговор...

...и да гласуваме Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Бабикян, аз Ви благодаря за въпроса. Преди малко пропуснах да спомена, че има – да, издадена моя заповед в качеството на министър на околната среда и водите още сравнително в началото на мандата 2006 г., когато получихме сигнали, реагирахме – целият екип на Министерството и аз, с посочената заповед, с цел ограничаване на вредното въздействие, което беше вече стартирало на „Буджака“ със съответните разрешителни и с оглед на правната ситуация, в която се намирахме, се издаде заповед за намаляване на плътността, на етажността и отстраняване на всички нарушения, които там вече бяха извършени. Така че, аз стоя зад стореното от мен, зад моя подпис – не само за „Буджака“, а и за всички други защитени територии и местности и с оглед на опазването на прекрасната ни природа и биоразнообразие в България. Под мое ръководство се създаде „Натура 2000“ и България има прекрасно биоразнообразие и ние сме заедно с Испания и Гърция – България е една от най-богатите страни по отношение на биоразнообразието. Тогава имахме 34, а даже сега се увеличи… и ние трябва да полагаме всички усилия да опазим това прекрасно биоразнообразие и за нас, и за сегашното поколение, и за идните поколения в България. Така че, аз стоя зад подписите си, които съм положил, а в случая считам, че съм реагирал изключително адекватно. Нека всичко да бъде проверено, ако трябва, бих искал да чуя, ако има някакви бележки. Не очаквам никакви бележки, напротив, това което е направено, изцяло е било адекватно в контекста на това, което вече казах – да опазим нашата природа. За съжаление, вече всичко е унищожено там, както преди малко казах – 2013 г. МОСВ се произнася, че вече няма нищо, което да се опазва там – Виа Понтика, прекрасните фиорди, скалите, Зона първа, всичко това до голяма степен е унищожено. И най-важното – няма достъп, който иска. Защо колегите отиват на едно място, а на друго място, там където няма никакъв достъп, не отиват? Защо има двоен аршин? Аз Ви приветствам за това, че преди малко изразихте мнение, че трябва да има върховенство на закона и законът да бъде за всички ни, без никакви изключения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Първо, благодаря Ви, господин Бабикян. Ние от „Има такъв народ“, естествено, че ще подкрепим тази комисия по начина, по който подкрепихме и Комисията за „Росенец“. Това е елементарно, ясно и логично. Освен това ще подкрепим всяка една комисия, която надявам се, четиримата „Зелени“ в тази зала, предложат за всякакво друго извращение с българската природа – дали било на морето, или в планината. Ние ще подкрепим всяка една такава комисия, за да не се издевателства върху природата. Господин Христо Иванов, разбира се, си позволи да лицемерничи за n-ти път. Просто в този парламент на мен лично ми се повръща от лицемерие (единични ръкопляскания от ИТН) и ще обясня защо. Комисията за „Буджака“ още в периода на мирните ни преговори Ви известихме, че ние ще я подкрепим, попитахме Ви има ли проблем, Вие казахте няма проблем. На преговорите, които след това водихме, лицемерието продължи. Господин Христо Иванов заяви в нашата парламентарна стая пред пет човека, че той трябва да одобри, който и да е кандидат за министър-председател, който предложим, членовете на Министерския съвет и всяко едно бъдещо назначение по контролни органи, иначе губим подкрепата си. Ако това не е кадруване, аз съм висок баскетболист три метра. (Реплики и ръкопляскания от ДПС. Ръкопляскания от ИТН.) Госпожа Мая Манолова заяви пред мен и Виктория, точните реплики: „Обещайте му нещо на Христо Иванов и после не го изпълнете!“ (Смях и ръкопляскания от ИТН.)

По „Буджака“ говореха и те по същия начин. (Смях от ГЕРБ.) Казвам, че бих отишъл на детектор на лъжата, за да докажа тези думи, които току-що казах, какво казаха тези двама лицемери в този парламент. (Смях от ГЕРБ.) Искам само да вметна, че разбирам, че ДПС и „Демократична България“ наистина си мерят олигарсите. За да вляза в техния тон, въпреки че ние нямаме олигарх, но пък имаме лидер, който е телевизионен водещ и е достатъчно, как да кажа известен, той няма къща на „Росенец“, няма и на „Буджака“ на скалите отгоре, съжалявам. И още нещо, за нас от „Има такъв народ“ дали ще заменяме Доган и Делян Пеевски с Иво Прокопиев е еднакво гадно. Благодаря. Ръкопляскания от ИТН.)

Ами да, искате нашите гласове. Съжалявам, те са точно наполовина на Вашите, но са ни много ценни, защото това са хора, които са гласували за нас. И, да, аз стоя зад думите си, че, ако искате да гласуваме за правителство, излъчено от Вас, е редно преди това да съгласуваме хората, които предлагате. Това не означава, че ние трябва да имаме право на вето върху това и, аз изрично Ви го казах в този разговор. Ако сте честен и, ако ще ходите на детектор на лъжата, не е зле и това да кажете, не е зле и това да кажете. Казах Ви, че тези решения са ключови от гледна точка на възможността да се гласува доверие. Решенията за хора и, аз това съм го казвал публично, включително от тази трибуна, са аб-со-лютно ключови, за да можем да вярваме, на това, че една или друга политика може да бъде изпълнена, особено ако тази политика ще бъде свързана с конфронтация с мафията и с дълбоката държава. Стоя зад това, господин Йорданов, стоя зад това! Ако искате нашите гласове, е редно да имаме нормален разговор преди това за хората, които ще изпълняват тези политики и от това, което Вие казвате, между другото следва, че не сме Ви предлагали хора, не сме искали дялове, не сме искали порции и недейте да лъжете за това. (Шум и реплики от ДБ: „Браво!“) Да, искали сме да знаем за кого гласуваме – публично, многократно съм казвал: няма да гласуваме за котки в чувал, няма да гласуваме за хора, които нямат биографии, няма да гласуваме за хора, за които най-доброто, което може да се каже, че не знаем нищо за тях. За анонимни хора, които може би крият много хубави качества, допускам това… Между другото майка ми се обади да ми се скара, че не допускам, че има симпатични хора, които не познавам и подчерта например, че на нея много добро впечатление ѝ е направила министърката по ромските въпроси и ѝ обещах, че ще го кажа това нещо, да. Но освен това има и други хора, които са там, които повдигат много въпроси, на които Вие не отговорихте. Така че да, когато искате нашите гласове, ние искаме да знаем за кого ще си дадем...

...доверието. (Ръкопляскания от ДБ.)

Господин Йорданов, лицемерие е да водиш преговори с недобра воля. Лицемерие е да твърдиш, че търсиш партньори, а в същото време да спускаш решения през телевизора, да водиш Фейсбук демокрация и да отговаряш не пред своите партньори на въпросите, а да отговаряш пред някой друг там – по телефона, не знам кой стои зад Вас?! Вие не дадохте ясни гаранции за това, че Соколът няма да стои зад това правителство (шум и реплики от ИТН) и това го видяхме, защото Вие не се подписахте под нито един документ с Вашия подпис и с Вашата отговорност, който да гарантира, че ще се изпълнят политики в посока на правосъдната реформа, в посока на пенсионната реформа, в посока на повишаване на пенсиите, даване на пари за бизнеса. Нищо от това не направихте! Тоест това е лицемерието – да твърдите, че търсите партньори, а в същото време партньорите Ви да са някъде другаде. Благодаря.

Благодаря на Христо Иванов, че си призна, че се опита да кадрува, защото продължението на репликата беше на мой въпрос: чакайте сега, Вие наистина ли ми казвате, ако някой не Ви хареса, на теб не ти хареса и не го одобриш, Вие ще си оттеглите подкрепата, той каза: „да може би не на всеки, но да, ще го направим“. Това не е извиване на ръце, пичове! Това е нормално кадруване. (Реплики от ДБ: „Така се прави!“) Така. Така ли се прави? Като се прави така, ето защо ние нямаме нужда от такъв партньор и моля Ви, не ни търсете на разговори, имате тук ГЕРБ, ДПС, БСП – може да направите кабинет. Що се отнася до Сокола, колеги от ИБГНИ, моля Ви се, всеки, който твърди, че ние имаме нещо общо с ДПС, е хубаво да отиде на психиатър, може би наистина...

...или извадете поне едно доказателство и ще Ви се зарадвам, ако го намерите. Какво „господин Йорданов“?

В крайна сметка оформя се една малка коалиция ИБГНИ – ДБ, в момента може да направите кабинет, ако може. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ето затова настоявах преговорите да се водят публично пред медиите, а не по кьошетата и по кабинетите в парламента, какъвто е маниерът и подходът на господата от „Има такъв народ“. Защото, ако беше пред медиите, ако беше публично, щеше да е ясно кой какво е казал и за какво е настоявал. А иначе, мога и аз да разказвам за разговори, и ако исках да сляза на Вашето ниво, щях да кажа тук от тази трибуна по какъв начин господин Трифонов ме убеждаваше да не се кандидатирам за кмет на София и срещу какво. Можех да го направя, но не го правя. (Силен шум и реплики отдясно.) Можех да го направя, но не го правя! Въпреки това аз излязох на изборите в София срещу ГЕРБ, срещу модела на орлетата. А Вие си пуснахте телевизията на 4 ноември – един ден след втория тур на изборите, и можете да обясните защо. А що се отнася до орлетата и до Сокола, видя се как Сокола си защитава орлетата и как те му ръкопляскат. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

По начина на водене.

Госпожо Председател, по начина на водене. Няколко души Ви направиха забележка за това, че не сте ме спрели да се отклоня от темата за „Буджака“. Факт е, че Вие ми направихте забележка, а аз не се съобразих с това, което Вие ми казахте, така че искам да Ви защитя по начина на водене. Освен това искам да кажа на господин Йорданов – бяхме обвинени в това, че сме предатели. Сега се радвам на тази размяна на реплики, защото искам да кажа на нашите избиратели: ние Вас не Ви предадохме. Явно някой е очаквал, че ще ни даде един човек, който е много важно да стане първо министър на правосъдието, после премиер, после вицепремиер и министър на вътрешните работи – на всяка цена, на цената на това да няма правителство и ние ще гласуваме, ако – не, сме предатели. Точно затова искам да кажа на нашите избиратели: ние Вас не Ви предохме, отказахме да гласуваме за котки в чували, отказахме без споразумение, което да гарантира, че е ясно какви хора ще бъдат излъчени в регулаторите, да подкрепим едно управление и затова не сме предатели на нашите избиратели. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, с риск да стана досаден, започвам да си мисля, че сте малко изморена и моля да отстъпите на господин Вигенин да води, защото това, което допускате няколко пъти – и като процедури по начина на водене, съвсем не представляват процедури по начина на водене. Вземете, пийте едно кафе за 10 минути, ще видите господин Вигенин колко прекрасно ще се справи. Стига с тези симпатии към господин Христо Иванов. Човек ще си помисли нещо. (Смях. Шум и реплики.)

По начина на водене – да, госпожа председателката прави забележки, което е прекрасно. Също така е прекрасно, че става ясно, когато имате общи политики, общи стъпки за минаването им, общи цели – да не ги изреждам всичките там – за Гешев, прокуратурата, пенсиите и всичко останало, но ти е най-важно да одобряваш постовете в кабинет на една друга партия, в която ти нямаш нищо общо и не си коалиционен партньор – да, това е предател. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, не знам дали си давате сметка, че това заседание все още се предава пряко по Българската национална телевизия и дали не е изключително изпитание за българските граждани да гледат и чуват това, което се случва в пленарната зала. Това ли е връщането на парламентаризма, уважаеми дами и господа? Не е ли днес на дневен ред друга тема – не само за конструиране на бъдещо правителство? Да, разбрахме какви са били договорките някъде с някого, чухме как се е конструирал и кабинет, какви условия поставяте, как разменяте министри, кресла, порции, баници и така нататък. Когато Ви слушах, се сетих за покойния велик Стефан Данаилов. Той казваше: „Какво Ви става бе, хора, като се качите на тази трибуна?“ Та, колеги, какво Ви става, като застанете тук и държите такъв тон и език спрямо доскорошните си партньори? Мисля, че не е добре основната теза на някоя политическа партия или парламентарна група да бъде фиксацията върху дадена личност. Даже смятам, че това е определено някакъв тип патология. Ние сме били жертва на такъв тип патология. Сега взаимно сте се фиксирали – едните колеги срещу „Росенец“, другите колеги срещу „Буджака“. Много се говореше кой къде е в този пъзел. Ще Ви кажа къде е ГЕРБ и какво е било винаги мнението на ГЕРБ. Нашата парламентарна група е била последователна и в 44-тия парламент, когато подкрепихме Комисията за „Росенец“. Тя не заработи заради краткия му мандат и в 45-ия парламент, когато направихме същото. Подкрепихме и внесохме искане за създаване на Временната комисия за „Буджака“ с ясното съзнание, че в тази зала има консенсус и този консенсус беше заявен от парламентарната трибуна от всички парламентарни групи. Така постъпихме и при гласуването на абсолютно всички временни анкетни комисии, които Вие създавахте – едни заради медийно внимание на определени персони, които много обичат да ревизират, други заради събития отпреди една година. ГЕРБ е подкрепил създаването на всички анкетни комисии, ще го направи и сега, защото ние категорично сме „за“ прозрачност и публичност на всички решения без значение в кое правителство и в кое управление. Госпожо Председател, използвам повода, че съм на трибуната, за да кажа, че ГЕРБ ще участва и ще номинира двама от колегите си – това са господин Младен Шишков и господин Любен Дилов, за членове на тази комисия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, в понеделник Националният статистически институт ще изкара инфлацията за месец юли. Във ВМА, Пирогов, Окръжна болница вече няма места за болни от ковид.

Дневният ред на обществото…

Госпожо Председател, подвикващият не е господин Лъчезар Иванов, а господин Маноил Манев, който е мой колега народен представител от област Стара Загора. И както господин Манев, Ви казах в едно свое интервю, първо – умират хлебарките, после умира милиционерската логика. (Смях.)

Вие не би трябвало да подвиквате от място и не заслужавате да бъдете в тази зала! Имате право на реплика след моето изказване. (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“ Силен шум.) Мога ли да продължа с изказването си, госпожо Председател?

Уважаеми колеги, това, което исках да Ви кажа, е много кратко. Дневният ред на обществото не е нито тази комисия, нито Комисията за „Росенец“. Ние сме в тази зала от 21 юли. До ден днешен не сме създали нито една комисия, не сме приели нито една дума законов текст. Пандемията вече е зад ъгъла, инфлацията вече изяде тези 12,5% ръст на пенсиите, за които служебното правителство е внесло актуализация на бюджета. Всеки от Вас, който е влязъл в магазин, е видял какво се случва с цените. Всеки от Вас, който се занимава с производство, знае как електроенергията в началото на година беше 100 лв. на мегават час, в момента е 250 лв., дори днес е 285 лв. Всичко това означава, че ще се появи в цените през следващите месеци. Нашата работа, уважаеми колеги, изобщо не е часове наред да губим времето на парламента с обяснения каква временна комисия да създадем. Моля Ви да приключим с този дебат, да приемаме или да не приемаме тази комисия – кой както реши, така да гласува, да минаваме утре към гласуване на правителство и към гласуване на комисии най-после, защото предният парламент за девет заседания все пак създаде три комисии – Бюджетна, Правна и Здравеопазване, и все пак някакви закони търкаляше наляво-надясно. Нашият парламент до момента абсолютно нищо смислено не е свършил. Благодаря.

Колеги, това че свалихте гарда до най-ниските нива в тази зала, си е Ваша работа. Това че пратихте тук, на тази трибуна, човечец, който да измести темата, заради която си изкарахте всички кирливи ризи отпред на трибуната, си е Ваша работа. Но този старозагорски депутат, който си позволява да използва определения „милиционерски“… Само ще ти кажа, колега, че никога не съм бил милиционер, за разлика от много хора в тази зала. Накрая, като старозагорски депутат, без да си отваряте Гугъл, излезте тук и изредете седемте имена на Стара Загора, за да видят хората, че Стара Загора я знаете само на джипиес и Ви интересуват „Мини Марица-изток“ – свободните зони там за поставяне на фотоволтаици. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Правилно, колеги. Ето това са интересите Ви в Стара Загора. Затова се молихте на лидерката на БСП да Ви направи водач на листата в Стара Загора. Това е истината. Без повече да използваме тук лични обиди – като ще си казваме, да си казваме истините, а не лично да се обиждаме. Нали така?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по начина на водене. Искам да се обърна към председателя. Имаме конкретна точка, с конкретна задача и съответно до завършване на точката трябва да излезем с гласуване на комисия. Аз се обръщам към водещата: действително е напрегнато. Искам от тази трибуна да кажа, че в случая и преди малко не съм се обаждал и искам да получа извинение. Предлагам на водещата (смях, реплики, ръкопляскания) да се придържаме към темата, тъй като Вие сте призвана тук да водите обективно това Народно събрание. Тук всякакви теми според мен бяха използвани за политическа пропаганда и започна политическата кампания за новия парламент. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Искам да отговоря на господин Манев – да, аз не съм от Стара Загора и никога не съм претендирал.

Аз също се чувствам засегнат от него. (Оживление.)

Искам да кажа едно-единствено нещо.

Нямам абсолютно…

Тогава би трябвало и господин Манев да ги каже извън залата. Защо той има право да напада мен, а аз нямам право да му отговоря?

Благодаря, госпожо Председател.

Единственото, което исках да кажа, е, че интересът ми в „Марица изток“ е 10 хиляди работни места и нищо повече – никакви фотоволтаици…

…и никакви други неща, които Ви се въртят…

…в главата, благодарение на миналото Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!

В „Буджака“ говорим за незаконно строителство. Всички това споменавате – незаконно строителство. „Росенец“ – незаконно строителство. Господин Христо Иванов какво призова? Да разширим обхвата – защо? Защото е всеизвестно, че има много повече незаконно строителство. Нещо повече, може ли ние от парламента да станем ДНСК, за да констатираме незаконното строителство? Преди време коментирахме как бивш министър-председател с бивш министър на регионалното развитие инспектират строеж, за който няма издадено разрешение за строеж. Незаконно строителство! Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството преди няколко седмици какво каза – нещо идентично с „Буджака“? Че е констатирал строителство на магистрала, на мост по магистрала без чертежи, без записка, без инвестиционен проект. Какво правим – магистрала ли строим, или вълни? Незаконно строителство!

Темата за Комисията – да, ние подкрепяме „Буджака“, но темата е много по-широка. Има ли в България законно строителство? Да, това е темата. „Буджака“ е частен случай. Уверявам Ви, трябва доста повече да се поразмислим по тази тема: „Има ли в България законно строителство?“ Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Господин Георгиев, аз съм напълно съгласен с Вас, че темата за незаконното строителство е огромна. Тя надхвърля „Буджака“, надхвърля „Росенец“, надхвърля, ако щете, и автомагистрала „Хемус“, която се оказа, че до едно време се е строила незаконно. Но тъй като от групата на „Има такъв народ“ сте съвносители, тук въпросът е към Вас: защо, когато внасяхте този проект за комисия, не предложихте на колегите Ви от ДПС да разширите обхвата на темата и трябва да правите това от трибуната на Народното събрание? Вторият въпрос е към колегите от ДПС – ако искат, и те да вземат отношение.

Или Вие да се включите и в този въпрос (реплики от ДПС) като съвносител, въпросът е следният – господин Гешев, очевидно е, че го слушате, той тогава започна процедура по повод „Буджака“ и по повод незаконното строителство в Обзор. Защо пропуснахте Обзор? Тоест като сте принципни и искате да борите незаконното строителство, ходете и на „Буджака“, ходете и на Обзор, ходете и на Синеморец, ходете и на Нестинарка, което също се оказа първо застроен, ходете и навсякъде, за да решавате проблемите. Нали за това сте народни представители, а не за да си влизате в политически игри. (Реплики от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Делчев, незаконното строителство в България е норма, ама така като Ви гледам, си спомням, че Вие от доста време сте част от тази норма от политическия живот. Да, ние не сме! Вие сте! Така че Вие да казвате какво да правим за нещо, което сте създал като норма, малко трудно ми идва! (Ръкопляскания от ИТН.)

За.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Има такъв народ“ предлагаме за членове на Комисията господин Тошко Йорданов и господин Станислав Балабанов.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на „БСП за България“ за членове предлагаме Веска Ненчева и Тодор Байчев. (Шум и реплики.)

Благодаря, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Демократична България“ предлагаме Димитър Найденов и Калоян Янков. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. От името на „Движението за права и свободи“ предлагаме господин Джевдет Чакъров и господин Севим Али, като Джевдет Чакъров – за председател на Комисията. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната ни група предлагаме Меглена Гунчева и Живко Табаков за членове.

Да.

Гласувам за.