13 август 2021 г.

Процедура по начина на водене.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дончева, вземам думата, за да се извиня, защото смятам, че вчера бях грешно разбрана с изказването, което напривих при процедурата. Думата грозно не използвах за Вашите физически качества и външен вид, а за поведението Ви в залата и за начина Ви на водене.

Не се притеснявайте. Не съм обидчива.

Извинявайте. (Ръкопляскания от ГЕРБ СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вчера стана ясно, че министърът на културата Велислав Минеков е прекратил договора за наем на вестник „Труд“. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Медията се помещава в сграда, собственост на Министерството на културата, след като е спечелила конкурс, по време на който е предложила най-висока цена, за да наеме помещението. Поводът за решението на служебния министър на културата да прекрати договора на вестника от понеделник е забавяне на плащането на наем за два месеца. След като собствениците на вестник „Труд“ са били предупредени, че ако не погасят задълженията си, договорът ще бъде прекратен, те са изплатили веднага всички дължими суми. Въпреки това служебният министър на културата е прекратил договора за наем, като по този начин е поставил пред сериозни затруднения работещите във вестника. Подчертаваме, че това се случва във времена на икономически трудности, когато частните медии, изобщо бизнесът, са вложили всичките си усилия в името на оцеляването си. Наред с това са предприети и действия срещу семейството на собственика на медията. Действията на министър Минеков срещу определена медия, с чиито позиции не е съгласен, не са прецедент. През последните два месеца той си позволи да атакува системно и директно обществената телевизия, като даде публични и негативни оценки за работата на определени журналисти в нея. Дори се опита да се намеси в програмната ѝ политика, която независимост е защитена със закон. Служебно назначеният министър Минеков направи недопустими изявления, в които се закани да смени ръководството на обществената телевизия, без да има нито законови, нито политически правомощия за това. Уважаеми колеги, алармираме за тези действия на служебния министър на културата, защото те се превръщат в изключително опасна тенденция, която застрашава плурализма и свободата на словото. Всеки има право да харасва или да не харесва определена медия, но нито един политик в една демократична страна няма право да използва публичния ресурс, с който разполага, за саморазправа с които и да било медии. Убедени сме, че ако правителството и министър на ГЕРБ действаха по подобен начин срещу която и да било медия, то реакцията на неправителствени организации, партии и журналисти щеше да бъде мигновена и остра. Това би било правилната позиция. Днес обаче безпрецедентните действия на един служебен министър срещат най-вече мълчание и примирение на журналисти и журналистически организации, а понякога срещат и аплодисментите на „Демократична България“. Уважаеми госпожи и господа, свободата на словото, за която сме говорили неведнъж в тази зала, се състои във възможността всеки да изрази своята позиция и мнение, без да се притеснява, че държавната машина ще го атакува. За да може всеки да изрази позицията си и да я защити, е необходимо да съществуват максимално широк кръг медии, които да предоставят възможност за изразяване на различните гледни точки. В основата на демокрацията стоят плурализмът и възможността за критично отношение към властта, още повече когато тази власт е служебно назначена и безконтролна от гледна точка на липсата на функциониращ парламент през по голямата част от работата ѝ. Парламентарната група на ГЕРБ настоява Румен Радев да заеме публична позиция по отношение на действията на своя служебен министър или да се разграничи категорично от тях, или да даде конкретно обяснение за мотивацията им. Ако и този път Румен Радев замълчи и се скрие зад клишетата и прехвърлянето на отговорност извън себе си, ще считаме, че неговите тревоги за свободата на словото, които бяха изразявани всекидневно допреди няколко месеца, са били неискрени и фалшиви. Ако Румен Радев не реагира адекватно в тази ситуация, ще считаме, че неговият служебен министър е единсвено изпълнител на поръчка за унищожаване на всеки журналистически глас, който не е насочен в подкрепа на водената от служебното правителство политика. Призоваваме колегите от всички парламентарни групи в 46 ото народно събрание да изразят позиция в тази ситуация независимо от това на кои медии и журналисти симпатизират, защото това е единственият начин да се гарантира плурализмът и свободата на изразяване. Ако това не се случи, то след Велислав Минеков всеки министър във всяко правителсво би могъл да реши, че му е позволено да се саморазправя с медии и журналисти, чиято работа и публична позиция не му допадат. Благодаря Ви за вниманието. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поради важността на проблемите, които ще разискваме днес, правя предложение да бъдем излъчвани по БНТ 1 и по БНР.

Цялото заседание.

За.

Уважаема госпожо Председател, уважаеи колеги народни представители! Уважаеми господин Живков, две са точките на днешното изслушване. Ще се опитам в рамките на пет минути да представя основните мотиви за това изслушване накратко. По точка първа. Публична тайна е, че в сектора на природния газ в България са налични редица факти и обостоятелства, които поставят под съмнение доброто му управление. Най-явното доказателство за съмнителните политики в тази област е относно развитието на Националната газопреносна мрежа и странното изчезване на такъв важен стратегически междудържавен документ като Пътната карта за развитие на Националната газопреносна мрежа, подписан през 2017 г. Като доказателство за безпомощността на нашата държава е невъзможността за нейното намиране въпреки цитирането на този документ в протоколите на Министерския съвет. Първият ми въпрос е: какви са последните резултати от издирването на този документ, предприети от Министерството на енергетиката? Сезирахте ли най-сетне ДАНС и прокуратурата за разследване и откриване на досъдебно производство срещу длъжностни лица в Министерския съвет, без да бъде изключен и министър председателят Бойко Борисов? Вторият ми въпрос: за предоставяне на информация за актуалното икономическо състояние на оператора „Булгартрансгаз“ в контекста на основателните съмнения в енергийните среди за влошаването му поради дисбаланса между очаквани постъпления от транзитни такси и финасовите разходи. Имам следния подвъпрос: на какво основание Договорът за транзит с „Газпром“, последният преведен аванс от 638 млн. лв. през юни – аванс за капацитет до 2023 г. – законосъобразна ли е тази братска помощ? Третият ми въпрос касае наличната, потвърдена от служители в „Булгартрансгаз“, информация за унищожаване на документация в дружеството. Въпросите ми конкретно са: по какви критерии се подбират тези документи, които се унижощават? Какъв тип са те? Какво количество е унищожено до момента? Кой контролира процеса? Изготвят ли се протоколи от унищожаването? Информиран ли е Централният държавен архив, което не е направено според наша информация? По втората точка: във връзка с кризата на борсата имам няколко въпроса, без да излагам констативно каква е кризата и в какво се състои – изтъквам, професионалната наивност да се разчита дългосрочно, че с активиране на енергия от скъпите централи ТЕЦ „Марица изток 2“ и ТЕЦ „Варна“ ние ще успеем да постигнем конкурентни цени на Българската електроенергийна борса и ще спасим нашата индустрия от тези пикови стойности. Въпросът ми е: по какви съображения ЕСО ускори процеса на пазарно обединение на българския електроенергиен пазар с гръцкия при твърдите прогнози на експертите, че това ще доведе до остър пик в цената на нашата борса? Беше ясно, че това ще облагодетелства някои производители и търговци на електроенергия, както се и случи. Вторият ми въпрос е: защо преди държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ бяха активирани всички частни електроцентрали? В тази обстановка болната – в криза, ТЕЦ „Марица изток 2“ можеше да компенсира голяма част от натрупаните загуби. Третият ми въпрос, който също е много актуален и остър: защо НЕК не активира резерва, с който разполага в американските централи като първа стъпка и най-бързо изпълнима в кризата? Напомням изрично, че общественият интерес и националната сигурност се определят от сигурността на доставките и цената на електроенергията, а не от собствени търговски интереси на отделни дружества и търговци, които в много случаи противоречат на интересите на обществото и българската индустрия, която храни голяма част от българските семейства. За нас по-важният въпрос е предприемането на средносрочни и дългосрочни мерки за реформи в сектора, които минават през сериозна ревизия на пазарния модел, инвестиционни програми и съответно през законови промени, за което сегашното ръководство не може да бъде винено, но ние ще представим в отделна декларация, на отделна пресконференция, на нашия енергиен комитет програмата ни и нашите предложения за краткосрочни и дългосрочни реформи, с цел българската индустрия да получава конкурентоспособна електроенергия за развитие на нейния бизнес. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хиновски, по реда на номерата на въпросите. Миналия петък аз имах възможността да отговарям на парламентарно питане по отношение на изчезналата пътна карта. Обясних тогава какво се е случило. При нас се откриха документи, в които тази пътна карта се цитира – писма за създаване на работна група, но самата Пътна карта не беше открита. Издадох заповед Пътната карта да се търси в архива на Министерството, в системата за регистриране на документи. Резултатът беше отрицателен. Пуснах писма до Българския енергиен холдинг, до „Булгартрансгаз“, също така и до Министерския съвет, тъй като в документите за работната група беше цитиран и Министерският съвет. Резултатът също беше отрицателен. Не сме сезирали компетентните органи за конкретно обвинено длъжностно лице, тъй като към момента не можем да решим кое длъжностно лице е виновно за това нещо, но аз считам, че при едно нормално управление на Българския енергиен холдинг и системата тази пътна карта със сигурност ще излезе отнякъде. По отношение на финансовото състояние на „Булгартрансгаз“. Към 31 декември 2020 г. финансовият резултат на „Булгартрансгаз“ е с печалба – преди данъци, в размер на 80 млн. лв. спрямо реализирана през предходната година – 2019 г., печалба от 116 млн. лв., което представлява намаление с 31%. Към 30 юни 2021 г. Дружеството реализира нетна печалба в размер на 55 млн. лв. спрямо 60 млн. лв. за първото шестмесечие на 2020 г., тоест имаме някакво намаление. Общият размер на приходите през 2020 г. е на стойност 393 млн. 640 хил. лв., като 385 млн. лв. представляват приходите от основна дейност. Увеличението е с 35 млн. 54 хил. лв., или 10% спрямо същия период от предходната година. В резултат е отчетен ръст на продажбите на услуги. В общата структура на реализираните приходи от продажби най-голям дял заемат приходите от пренос на природен газ до трети страни, които са: Гърция, Турция и Северна Македония – говорим за 2020 г., и са в размер на 272 млн. 300 хил. лв. През периода са пренесени по-малко количества природен газ по направление Турция спрямо 2019 г. за сметка на увеличение на количествата в посока Гърция и Северна Македония. Следващи по големина в структурата на приходите с дял от 19% са приходите от пренос на природен газ по националната газопреносна мрежа, които са в размер на 73 млн. лв. Спрямо същият период на предходната година те са по-малко с 12 млн. 570 хил. лв., което прави близо 15% намаление. Отчетеното намаление спрямо 2019 г. се дължи на пренесените близо 13% по малко количества природен газ. Технологичните разходи на Дружеството за пренос и за съхранение на природен газ са в размер на 27 млн. лв. и представляват 12% от разходите. По отношение на показателите в баланса на Дружеството се констатира драстично нарастване на нетекущите пасиви с 1 млрд. 814 млн. лв., които през 2020 г. достигат до 2 млрд. 163 млн. лв. спрямо 287 млн. лв. към 2019 г. Отчетеното увеличение е вследствие основно на задълженията по сключените договори с Обединение „Консорциум Аркад“ и „Ферощал Балкангаз“, възлизащи на 1 млрд. 45 млн. лв., свързани с изпълнението на Проекта за изграждане на разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“. Общата стойност на направените до момента разходи, свързани с изпълнението на проекта, е в размер на 2 млрд. 505 млн. лв. без ДДС. Друга основна част от нетекущите задължения през 2020 г. са дългосрочни заеми към кредитни институции в размер на 794 млн. лв. Кредитите са обезпечени с парични средства под формата на депозити в размер на 20% от усвоената и непогасена сума на кредита. Текущите задължения на Дружеството са по-малко с 36 млн. лв. в сравнение с 2019 г.. Търговските и другите задължения бележат ръст с 214 млн. лв., като в по-голямата си част са задължения към доставчици и начислени суми по договори. Към 31 декември 2020 г. краткосрочните заеми намаляват с близо 68% и достигат 126 млн. лв. През текущата година се наблюдават сходни тенденции по постигнатите финансови резултати, а именно: приходи от дейността – 241 млн. 951 хил. лв., общо приходи; печалба от оперативната дейност – 72 млн. лв.; печалба след финансови и други разходи, данъчни отчисления – 55 млн. лв. Видно от реализираната печалба за полугодието е, че в края на 2021 г. Дружеството ще реализира нетен капитал в поток в рамките на 100 – 120 млн. лв., който, с оглед на огромната инвестиция за реализирането на Проекта по разширение на газопреносната мрежа, е крайно незадоволителен и не съответства на изразеното становище, че Проектът ще се изплати за 10 години. Наличните парични средства в Дружеството са приблизително 222 млн. лв. Текущите финансови пасиви на Дружеството са в размер на над 2,3 млрд. лв., 2 милиарда от които са дългосрочни задължения, 1 млрд. 145 млн. лв. са дългосрочни заеми и 850 млн. лв. са дългосрочни търговски задължения. В заключение, налице е значително нарастване на дългосрочните задължения на Дружеството, вследствие на реализиране на инвестиционни дейности, реализирани на базата на неясно колко рационални финансови модели, както и съмнителна ефективност на разходите по изпълнението. Това води до видимо влошаване на финансово-икономическото състояние на Дружеството, което в краткосрочен и средносрочен мащаб ще изпитва сериозни затруднения за реализиране дори и на ефективни нови проекти. Налице е значително нарастване на дългосрочните задължения на Дружеството вследствие на реализиране на инвестиционните задължения, свързани с разширението на газопреносната мрежа и относително влошаване на общото финансово-икономическо състояние. Това по първия въпрос. По въпроса със ситуацията около скока на цените на Българската енергийна борса. Последните дни се наблюдава рязко покачване на цените на електроенергията в пазарен сегмент „Ден напред“. Причините са много. Това е повишената температура при нас и в съседните държави, а именно – Гърция, което увеличава неимоверно много потреблението. Независимо от това в електроенергийната система не е имало небаланси, застрашаващи електрозахранването на потребителите. Ако трябва да Ви развивам цените по дати, Вие добре ги знаете. Това, което Министерството на енергетиката направи като успешни мерки, е, че се включи едва ли не на оперативно ниво, за да може да влезе в пряк контакт с ТЕЦ „Марица изток 2“ и да активира всички възможни мощности, за да може ликвидността на Българската енергийна борса да се увеличи. Това, разбира се, стана с известно закъснение, тъй като – нормално, това е реакция на оперативното управление на ТЕЦ „Марица изток 2“, след това и на Българския енергиен холдинг. Министерството по принцип няма преки задължения върху това да наблюдава пазара и да реагира по отношение на мощностите, включването им или съответно вкарването на нови мощности в системата. В резултат на намесата на Министерството на енергетиката в ТЕЦ „Марица изток 2“ поетапно се включиха от два блока още три допълнителни, което на този етап е максимумът, на който може да работи ТЕЦ „Марица изток 2“, тъй като три от блоковете са в ремонт. Това, което правим, е да съкратим времето за ремонта на единия от блоковете – осми…

…за да може да се включат и да увеличим достатъчно ликвидността, за да няма такива катаклизми. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля да ни дадете разяснение по начина на водене на това изслушване, защото нашето разбиране е, че в него има два въпроса: единият, свързан с „Булгартрансгаз“, и другият, свързан с цената на тока. Тоест това, което би трябвало да се случи според нас, е по всеки един от тези въпроси парламентарните групи да имат право да зададат по два въпроса и по всеки един от тези въпроси да вземат отношение. Объркването се получи от това, че господин Хиновски представи въпросите и започна да задава някакви въпроси, на които министърът отговори. Тоест, моля Ви да ни отговорите това ли е редът: два въпроса за „Булгартрансгаз“, два въпроса за цената на тока, отношение за „Булгартрансгаз“ и отношение за цената на тока? Благодаря.

Благодаря Ви за разяснението. Искам да взема отношение по начина на водене. По втората тема, свързана с цената на тока, ние две седмици подред задаваме искане за изслушване и това наше искане за изслушване не се внася в дневния ред. Досега не сме го поставяли на въпрос, тъй като видяхме, че в днешното изслушване има подобен въпрос от колегата Хиновски и решихме да спестим парламентарно време – използвайки този, да зададем и нашите въпроси. Тоест настояваме да се проведат отделни изслушвания, защото това са две съвсем отделни теми – едната, свързана с газ и с „Булгартрансгаз“, а другата, свързана с електроенергия и политиката на Министерството в сферата на електроенергията. Така че настояваме по два въпроса по двете отделни теми и по две отношения. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Не съм доволен от това, че не получих отговор на един от най-важните въпроси в първата част... (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Добре.

Аз зададох в първата част четири въпроса. Сега се изказвам за това, че...

...не получих отговор.

Не получих отговор и задавам въпрос: каква документация се унищожава в „Булгартрансгаз“ в момента? По какъв ред, кой оторизира тази процедура? Водят ли се протоколи? И може ли да представите на народните представители списъка с досега унищожените документи? Странното и тревожното е, че в Централния архив нямат информация за този процес, а те са длъжни да информират Архива. И вторият ми въпрос...

Добре.

На първата част, окей. Това ми е въпросът.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хиновски, в Министерството на енергетиката не е постъпвала официална информация за унищожаване на документи. Вие знаете, „Булгартрансгаз“ си е дружество с двустепенна структура на управление. Ние не сме извършвали такива проверки. Ако имате сигнали за такова нещо, подайте ги писмено, за да направим нарочна проверка. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин служебен Министър на енергетиката! Аз наистина ще бъда съвсем кратка, защото очевидно се получи някакво объркване с процедурата. Моят конкретен въпрос, господин служебен Министър на енергетиката, към Вас във връзка с Проекта „Балкански поток“ е следният: Усетих известна нотка на безпокойство по отношение на данните, които изнесохте, но в същото време това, което ни представихте като информация, показва, че основания за безпокойство няма, защото Проектът отговаря на абсолютно всички изисквания, притежава целия необходим анализ, финансови обосновки, от които става ясно, че Проектът носи приходи и реализира печалба. Затова моят въпрос към Вас е: „Балкански поток“ е в търговска експлоатация от 1 януари 2021 г. Моля да ни кажете кратко и ясно: какъв е финансовият резултат на „Булгартрансгаз“ към 31 декември 2020 г.? Какъв е финансовият резултат на „Булгартрансгаз“ към 30 юни 2021 г.? Какъв е размерът на приходите, които „Булгартрансгаз“ реализира към 30 юни 2021 г. спрямо 30 юни 2020 г.? Да посочите има ли „Булгартрансгаз“ просрочени задължения към настоящия момент? И да посочите има ли „Булгартрансгаз“ спрени проекти, свързани с неговата дейност – спряна модернизация, рехабилитация, спряно изграждането на „Чирен“, спряна реализацията на интерконектора България – Сърбия във връзка с липса на финансов ресурс? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Петкова, от данните, които преди малко прочетох – ще ги прочета пак: към 31 декември 2020 г. финансовият резултат на „Булгартрансгаз“, печалба преди данъци е в размер на 80 млн. лв. спрямо реализирани печалби към 2019 г. – 116 млн. лв. Към 30 юни 2021 г. Дружеството реализира нетна печалба в размер на 55 млн. лв., което, ако се екстраполира към края на годината, очакваният резултат е пак в рамките на 100 – 120 млн. лв. Тоест е съотносим с резултата отпреди реализацията на Проекта и пускането му в действие.

Това не е притеснително!

Тоест похарчени са 2,5 – 3 млрд. лв., а резултатът е същият като предната година.

Какво значи „похарчени“?

Добре, инвестирани! Питате ме.

Ако се твърди, че инвестицията от 2,5 млрд. лв. ще се възвърне за 10 години, това означава, че тя трябва да увеличи годишния приход грубо с 250 млн. лв. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Преди малко стана въпрос, че в дружество „Булгартрансгаз“ са изчезнали някакви документи, останахме и с впечатлението, че някой ден тази пътна карта отнякъде ще изскочи, ще бъде намерена. При проверката на КЕВР, която започна на 5 април, после ще коментирам защо е тази дата, бяха установени нарушения почти във всички договори на „Булгартрансгаз“, които е сключвал. Има много примери, които се промъкнаха в медийното пространство, за това какви нарушения са извършени по време на строителството на този газопровод. Аз ще питам: кое обяснява например, че на входа на България в Турция капацитетът е 15,75 милиарда газ като количество? Някак си нашият газопровод е строен така, че да поеме 20 милиарда. Откъде ще дойде тази разлика от 5 милиарда? Може би от някакъв имагинерен азербайджански газ, който го чакаме вече години наред. Но някой правил ли е анализ колко се е оскъпил целият проект именно от тази разлика? И ще дам няколко примера. Примерно при обхода на Свищов първоначалната стойност на Проекта е 8 млн. лв. – 4 милиона доставки и 4 милиона строителство, тоест доставка на оборудване и 4 милиона строителство. Но тъй като четирите милиона са финансирани от „Козлодуй“ и се контролират от Европа, поръчката се разделя на доставка и на строителство и изведнъж четирите милиона строителство стават 16! Може би в тази пътна карта някъде са написани тези неща, може би тепърва ще ги търсим.

Да, имам още тридесет секунди само – понеже казвам интересни неща, които колегите може да не са ги чували.

Продължавам нататък. Същата схема е приложена по трасето Пирдоп – Златица – Панагюрище. И накрая да си задам въпроса: не е ли смущаващо за Вас, господин Министър, че тази проверка на КЕВР е изключително закъсняла – 5 април, това е датата след парламентарните избори, на другия ден, когато се разбърква цялата ситуация на статуквото, както казват колегите, в България? КЕВР прави закрито съвещание на 3 юли и предоставя доклада на Вас. Идеята ми е: какви мерки Вие сте взели от 3 юли досега, за да бъдат сезирани компетентните органи за нарушенията, които са описани в този доклад? А също така...

...трябва ли да разбираме за нарушенията на „Булгартрансгаз“ само от медиите за тези доклади? Кога тези неща ще бъдат обсъдени в българския парламент? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Генов, не мога да коментирам това кога е направена проверката от КЕВР и каква е причината да се направи един ден след парламентарните избори. Докладът, който дойде до мен, го изчетохме. Той констатира редица нарушения, и то при сключването на заеми за финансиране на строителството на разширението на газопреносната мрежа. Те са над 10 конкретни случая – сключване на договори, както и сключване на обезпечения. Изводите на Комисията за енергийно и водно регулиране са категорични, че това са нарушения. Имаше една кореспонденция между „Булгартрансгаз“ и Комисията, в която „Булгартрансгаз“ възразява на констативния протокол, създаден от Комисията за енергийно и водно регулиране, но в окончателния си доклад Комисията не възприема нито една от тезите на „Булгартрансгаз“. Впоследствие, тъй като нямаше абсолютно никаква реакция на този доклад от Българския енергиен холдинг, бях принуден да искам отстраняване на ръководството на „Булгартрансгаз“, което не се случи. А още по-странното е – не само че не се случи, ами Надзорният съвет на „Булгартрансгаз“ изпрати писмо до Агенцията за публичните предприятия и контрол с искане да се тълкува какво значи „ръководство“ и какво значи „отстраняване“. Комисията за енергийно и водно регулиране организира още една проверка, чиито резултати чакаме – това е проверката за свръхзадлъжнялост и има ли такъв казус на „Булгартрансгаз“. А както знаете, миналата седмица излязоха и актовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, която налага близо 450 хил. лв. – половин милион глоби на „Булгартрансгаз“ на фона на неговото финансово състояние. Така че ние не сме предприемали мерки за сезиране на компетентните органи. Изчакваме и втората проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране, за да видим какви ще бъдат окончателните резултати. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа! Давате си сметка, че е несериозно, след като три месеца Пътната карта за развитие на газопреносната мрежа с „Газпром“ не е открита, да кажете, господин Министър: „Ами тя все отнякъде ще излезе.“ То по тази логика, ако така управляваме държавата и чакаме нещо отнякъде да излезе, нищо добро не ни чака. Защото – ключов въпрос, първи ключов въпрос: с тази пътна карта какви допълнителни ангажименти е поела България, има ли други проекти, за които не знаем? Има ли връзка тази пътна карта с това, че България не поиска 1 млрд. долара неустойки по предишния договор за газ? Такава връзка има ли, или няма? Вие сега ще кажете, че не можете да ми отговорите на тези въпроси, защото нямате картата. Затова ние от „Демократична България“ Ви призоваваме още днес да я поискате от „Газпром“. Няма нищо неудобно, нищо срамно в това – както Вие ми казахте миналия петък, че Ви било неудобно. Няма. Това е публичен документ, подписан между двете страни. Случило се е нещо, губят се разни работи – на някои им се губят повече, на други по-малко, но няма нищо неудобно тази пътна карта да бъде поискана. Ако Вие не го направите днес, аз Ви казвам, че бъдещата Комисия по енергетика – виждам, че нейните членове, част от тях ме гледат в момента, ще поискаме тази пътна карта от „Газпром“. Тоест, ако Вие днес не го направите, ще докараме нещата до процедура, в която Комисията по енергетика, който желае от нея ще се подпише, вероятно не всички ще се подпишат, аз вярвам, че има колеги, които искат тази пътна карта да не бъде намерена, но който желае, ще се подпише и ние ще я поискаме. Така че Ви призовавам да не се губи повече време. За нас е важно да знаем какви ангажименти е поемала България. За нас е важно да знаем в тази пътна карта дали въобще фигурира терминът „Балкански поток“, или няма такъв термин. За нас е важно да знаем какви други проекти има. За нас е важно да знаем за тези 1 млрд. долара неустойки, които не бяха поискани от предишното правителство. Вие ще кажете, че това е предишното правителство. Да, така е, но в тази пътна карта дали и по този въпрос има повече яснота и дали има ангажименти. Така че Ви призовавам днес да действате. Ако не, ние ще го направим. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Димитров, Вие ме призовахте за същото и в петъчния парламентарен контрол. Все пак аз мисля, че тук има хора, които могат да ни помогнат с това къде да намерим тази пътна карта. Не знам доколко е сериозно да питаме другата страна да търси наши документи.

Сериозно е.

Добре, обещавам сериозно да обмисля варианта още днес и да видим какви репутационни щети бихме понесли като държава и да я потърсим. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, госпожо Председател! Аз не знам как и по какъв начин трябваше да протече днешния ден с изслушване на министъра на енергетиката, но се радвам, че все пак започнаха да се поставят въпроси, които са от съществен интерес за енергетиката. И след като започнахме с „Булгартрансгаз“, моето съмнение е, че, явно, интересите в газовата сфера или в „Булгартрансгаз“ са много повече от интересите на зелената енергетика, отколкото как и по какъв начин трябва да работим, за да може да усвоим средствата от справедливия преход, за да можем да помогнем на миньорите, но въпреки всичко, щом така приехме, колеги, че ще вървим по този ред, моят въпрос към министъра ще бъде много кратък. Тъй като от Вашето изложение чух – имах и други въпроси, казахте, че няма средства за нови ефективни проекти, бихте ли ни изброили за кои ефективни проекти според Вашето Министерство няма средства в „Булгартрансгаз“ на този ден? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Аталай, казах, че имаме притеснение, че ако финансовата дейност и финансовата част на „Булгартрансгаз“ се развива по този начин, има опасност да бъдат застрашени нови проекти. Аз не мога да Ви кажа какви нови проекти има, защото, когато изисках инвестиционната програма на „Булгартрансгаз“, тя не беше предоставена на Министерството. Аз я исках, за да мога на базата на нея да направя анализ дали има опасност, застрашеност за инвестиционната програма, но тя не ни беше предоставена до края на деня, в който подготвяхме отговора. Така че конкретни проекти аз не мога да Ви кажа. Казвам само, че приходите сега са съотносими с приходите преди тази голяма инвестиция, което означава, че ефектът от нея към момента не се усеща, а задлъжнялостта вече е факт. Това е изводът, който правим ние. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Първият ми въпрос всъщност го приемете за риторичен, а не за въпрос. Какво според Вас трябва да извърши изпълнителната власт във Ваше лице, ако се намери тази пътна карта и се окаже, че на нея е написано нещо друго, а не това, което е построено? Случайно. Гадая. Защото господин Мартин Димитров, който не знам дали е в залата – а, в залата е, със сигурност помни как заедно с колегата си Капон дълго търсиха един договор между „Булгаргаз“ и руската газова компания „Газпром“ за стотици милиони евро разлика и все го нямаше, нямаше, нямаше, и накрая – о, мъка – намериха го. Оказа се, че щетата за България е огромна. Едва ги пуснаха в Секретната секция да четат. Та ако се намери тази пътна карта и се окаже, че на нея пише нещо друго, подгответе се отсега за действия. Сега и въпросът ми, за да не просроча времето. Има ли успоредно до тази фамозна тръба оптичен кабел, черно влакно, който продължава да е собственост на „Булгартрансгаз“ и за който българската държава не знае каква информация се пренася от територията на Република Турция до територията на Република Сърбия, и няма оператор до този момент? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бабикян, аз ще Ви отговоря коректно, че не знам какъв е оптичният кабел, който е пуснат покрай тръбата на разширението на „Балкански поток“. Знам, че по тръбата на Ай Си Джи Би (ICGB) се пуска такъв оптичен кабел. Как ще се използва, също не ми е известно. Но това, разбира се, може да го проверя, да Ви го дам като писмен отговор или пак в залата, за мен не е проблем. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Живков! Аз зададох част от моите въпроси в мотивите по втората група – борсата, но сега искам да цитирам отново. Разбира се, че основните проблеми, които се натрупаха, са от липсата на дългосрочна стратегия, инвестиционни проекти в безкарбоново производство, което изисква консенсус между всички политически сили, нова енергийна стратегия. За това вина нямате, не можем да Ви виним и не можем да искаме отговорност. Аз искам да Ви задам един въпрос, много любопитен: какво се случи, че упоритото отказване да бъдат пуснати пет блока – случи се магия – сега работят пет блока в ТЕЦ „Марица изток 2“. Вие ли успяхте, или някой заплаши директора на ТЕЦ „Марица изток 2“ със санкции? И в тази връзка искам да Ви попитам: стартирате ли някаква наказателна процедура за ръководството на Българския енергиен холдинг, което прояви престъпна пасивност и небрежност в тази криза, която донесе десетки милиони загуби на българската индустрия, включително и на фиска, и на всички вериги, които следват работата на българската индустрия? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хиновски, магия не се е случила. Просто имаше активна комуникация между екипа на Министерството на енергетиката, подчертавам, и ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2“. Включването на блоковете не стана с темпа, с който трябваше да се случи, тоест стана забавено, обаче това е една инерция на работа, която е наследена, и ТЕЦ „Марица изток 2“ е свикнал да работи на гарантирани количества със заповеди и да не се интересува, и да не се задълбочава в тенденциите на пазара, тенденциите в изменението на метеорологичното време и така нататък. Тоест с активната ни комуникация ТЕЦ „Марица изток 2“ в момента работи с пет блока, а освен всичко, „Мини Марица-изток“ работят вече от две на четири смени, което, ако се върнем във времето назад и е провеждана далновидна политика от ръководството на Българския енергиен холдинг и ТЕЦ „Марица изток 2“, можем да си представим при по-ниските ценови нива на емисиите на въглероден двуокис какви печалби биха могли да се генерират в ТЕЦ „Марица изток 2“ и ТЕЦ-ът да не е в такова лошо състояние, в каквото е сега. ТЕЦ-ът в момента, прогнозно, за втората половина на тази година ще излезе на печалба, което не се е случвало от много време. А пък в годишен разрез ще излезе на минимална загуба, несравнима със загубите, които генерираше до момента. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз не можах да разбера дали ще вървим по Правилник и по правилата, които приехме сутринта тихомълком. Виждам, че господин Хиновски обърка системата, реда, но бяхме се разбрали да се задават по два въпроса в сферата на „Булгартрансгаз“ и след това да минем към цената и по-нататъшното състояние на електроенергийната ни система и пазара.

Как вървим сега, защото вече министърът започна да отговаря на последния въпрос от декларацията на господин Хиновски, който го чете от сутринта, а го разнася вече от един месец насам-натам?

Да, разбрах.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, в последните 10 дни виждаме цени на електроенергията в България, които са с над 50% по-високи от средните цени или от цените в Западна Европа на електроенергията. Тоест в България електроенергията е много по-скъпа, отколкото електроенергията в Европа. Това не касае бита, поне не на този първоначален етап. Разбира се, знаете, че ще започне да касае и бита в следващия регулаторен период, тоест тези високи цени ще се отразят и на населението в България с времето. Видяхме в последната една седмица протестни декларации, писма, сигнали от страна на всички работодателски организации в България. Видяхме, че десетки предприятия спряха работа и продължават да спират работа. Други хиляди предприятия работят на загуба заради тези ненормално високи цени на електроенергията в България. Всички знаем къде е причината – тя е в ограниченото предлагане и от това, че някои държавни централи, и не само държавни, просто не работят. Тоест имаме лошо управление от страна на ТЕЦ 2 и на НЕК, които не натоварват мощностите. По-надълго и нашироко ще взема отношение, когато му дойде редът, за да Ви обясня какъв е проблемът и как трябва да се реши според мен, но конкретният ми въпрос към Вас е: в тази тежка ситуация, в този хаос, в тази трагедия буквално в енергетиката, която се случва в момента, а и в икономиката, защото това се отразява в икономиката, Вие като министър направихте ли кризисен щаб? Въпросът ми е прост. Обикновено в такива ситуации се прави кризисен щаб още в първия ден, в който участват всички заинтересовани страни, и се прави опит да се реши проблемът. Бил съм министър на енергетиката, има и други министри на енергетиката в тази зала – многократно сме практикували, това е практика в Министерството – създава се кризисен щаб, този щаб заседава, взема решения, пише протоколи. Създадохте ли такъв щаб, какви решения взе този щаб? Може ли да ни запознаете с тези решения? За Ваша информация – не отнема много време да се стартират блокове в ТЕЦ 2. Те влизат в паралел за не повече от 8 часа.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Добрев, ситуацията с повишаването на цените на тока има много фактори, които ѝ влияят, и най-малкият от всички тези фактори е служебният екип на Министерството на енергетиката. Тук има фактори, които интересно съвпадат по време с встъпването в длъжност на служебния кабинет, като например каплингът с Гърция, който е направен на 11 май – ден преди да влезем в кабинетите. Тук има влияние начинът – аз не казах, никога не съм казвал, че блоковете изискват технологично време, за да се включат. Мениджмънтът има нужда от технологично време, защото досега не е работил на пазарен принцип и се наложи мениджмънтът да го включваме технологично бавно, за да може да включи блоковете. Това е резултат на това, че този мениджмънт е свикнал да работи централата само когато има заповед от министъра и да издава фактури. Там има цял отдел от осем човека – търговци, които ги има много отдавна и които не знам допреди една седмица какво правеха? Сега вече мога да кажа, че нещо правят, защото наистина участват на пазара. Но това е принцип на работа, който е наложен преди да дойде служебният кабинет. Кризисен щаб не съм правил, защото считам, че тази криза може да се овладее без кризисен щаб и то се показва с възвръщане на нивата на цените. Вие много добре знаете, че тук много сериозно допринесоха продължилите горещини в Гърция и в България – не само в Гърция. Товарът се увеличи – в моменти, в които цената беше висока, товарът беше около 5,2 – 5,3 гигавата. Така че, това е отговорът ми на Вашия въпрос. Не технологично блоковете имат нужда, а по-трудно е човешкият капацитет да го раздвижиш, когато не е свикнал да работи по един определен начин. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът е повече от сериозен. Месечният доклад на Българската независима енергийна борса за юни месец казва, че цената на електроенергията през юни спрямо май е по-висока с 53%. За юли месец спрямо юни е по-висока с 23%. Това означава само за два месеца ръст на цената на електроенергията за свободния пазар с 88,2%! От началото на годината България е на второ място по височина на цените в целия Европейски съюз – най-бедната държава има вторите най-високи цени! Ние влязохме в този парламент не просто да разградим модела на предното управление, включително и в енергетиката, а да осигурим някакъв ръст на доходите. Вместо това, това, което ще сервираме на българските граждани, е ръст на цените и те ще го усетят много скоро, тъй като индустрията просто ще увеличи цените поради увеличените разходи във всяка една посока. Познавам ВиК-та, на които 70% от техните оперативни разходи са за електроенергия – естествено, те ще поискат по-висока цена на водата и така се случва навсякъде. Уважаеми господин Министър, поведението на производителите от БЕХ е абсолютно безобразно през последните години. АЕЦ „Козлодуй“ не е имал годишен търг от 2019 г. Продава само краткосрочни продукти с цел по-висока печалба. НЕК днес пуска седмичен търг, с предплащане на всичкото отгоре, което означава, че най-вероятно ще се явят само чужди фирми, защото те имат възможността да извадят тези средства, което означава, че енергията се изнася, тъй като те нямат портфолио в България и не ги интересуват българските клиенти. ТЕЦ „Марица изток 2“ – абсолютно сте прав, не работи от години. Мисля, че последният търг, който те са организирали, е през 2015 г. и там има осем търговци, както чухте. Сега сме 2021 г.! За шест години какво са свършили тези хора? Публична тайна е, че всички назначения в ТЕЦ „Марица изток 2“ минават през кмета на Стара Загора. Целият футболен отбор, в който рита Живко Тодоров, е назначен в „Марица изток“. Там моделът трябва да бъде разграждан…

…ежедневно и постоянно. Минавам към въпросите, господин Министър. На първо място, как оценявате поведението на Министерството на енергетиката – Вие казахте, че нямате преки задължения да наблюдавате пазара, но сте взели на ръчно управление управлението на ТЕЦ „Марица изток 2“? Има ли това отношение към уволнението на заместник-министър Александър Николов? На второ място, как оценявате поведението на производителите в група БЕХ и отражението им на цените на свободния пазар? Виждате ли саботаж в поведението на ръководството на ТЕЦ „Марица изток 2“? И на трето място, смятате ли, че…

При втория кръг въпроси ще задам останалите. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кадиев, по първия Ви въпрос. Уволнението на Александър Николов не може да има връзка със ситуацията с цените, защото той не се е занимавал с отношенията с ТЕЦ „Марица изток 2“. А иначе, по въпроса как оценявам поведението на търговските дружества. И преди малко отговорих на предния въпрос, че поведението на търговските дружества според мен – не на всички, разбира се, но на някои от тях, като ТЕЦ „Марица изток 2“, не е пазарно и не е било пазарно в последните години. За да се случи нещо в посока тези дружества да се държат възможно най-пазарно, според мен решението е просто да се назначат истински мениджъри, които да управляват дружествата, тъй като това са търговски дружества с цел реализиране на максимална печалба, на максимално добър финансов резултат, разбира се, като се спазват и изискванията за стабилност на системата и така нататък, каквито към тях има. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Министър, всички знаем за енергийните бомби, които са заложени през последните години: задължения, загуби и така нататък. Имам чувството, че Енергийното министерство обаче през последните месеци вместо да ги обезврежда, всъщност ги детонира. И това съдя по действията, точно по пускането или по-скоро закъснялото пускане на блоковете на ТЕЦ „Марица изток 2“, които, както се вижда от последните дни цената на енергийната борса, имат огромно влияние върху пазара. Цената всъщност, откакто бяха пуснати и петте блока, падна с около 30% – на горе-долу предкризисни нива. В същото време това забавяне доведе до извънредни печалби за няколко ТЕЦ-а на въглища, свързани с господата Ковачки и Доган. ТЕЦ-ове в определени градове не бяха работили дълги години – в Димитровград и на други места. Сега хората там се оплакват вече от екологични проблеми – такива, каквито ги нямаше от доста време. Тоест частният бизнес успява да си пуска мощностите много по-бързо, отколкото държавата. Много по-гъвкав е и се възползва от извънредните печалби, които държавата му предоставя на тепсия. В същото време индустрията страда. България губи конкурентоспособност заради закъснелите действия на ТЕЦ „Марица изток 2“. Вие казахте, че ТЕЦ-ът не работи при пазарни условия – това е сигурно. Въпросът ми е: какво може да се направи, така че той да не бъде ведомство, по-скоро Съветът на директорите му да не се държи като ведомство към Министерството, а да бъде истинско действащо пазарно предприятие, каквото би трябвало да бъде? Кога ще започнат съкращения на разходи там, тъй като всички знаем, че в ТЕЦ „Марица изток 2“ разходите са изключително големи, ако ги сравняваме с частните ТЕЦ-ове в региона? Благодаря Ви, това са ми въпросите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Всъщност отговорът на тези въпроси съвпада с това, което казах преди малко – тези търговски дружества ще започнат да се държат по търговски, когато ги управляват истински мениджъри, което предполага да се назначат такива. Не съм съгласен, че Министерството на енергетиката детонира бомби, защото има много бомби, които са заложени преди това, и те сами се детонират във времето. Една от предпоставките за липсата на реакция в НЕК например е, че две от турбините на „Чаира“ и две от турбините на „Белмекен“ са в дълъг ремонт, който не върви добре, и то защото договорите там са сключени така, че изцяло защитават интересите на изпълнителя, а не на възложителя, който възложител в случая е НЕК. Още една турбина на „Чаира“ съвсем случайно сигурно аварира преди няколко дни. Ако тези турбини бяха на разположение, нямаше да има такава ситуация. Това, което Министерството направи, направихме сериозни срещи с изпълнителите, на които да кажем, че не е опция удължаването на договорите и това, че трябва да си ги изпълнят навреме, в срок и качествено, защото и по отношение на качеството на ремонта има огромни съмнения. Така че детонирането става от само себе си. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Такава възможност няма как да изпуснем – да видиш на днешния ден как едни десни политици агитират за спиране на частни предприятия и през цялото време в тяхното съзнание се въртят едни конспиративни решения… Енергетиката, колеги, е реалност. На енергетиката не ѝ е необходимо да ограничавате и да обяснявате кой ТЕЦ на кого е и да подхождате към ТЕЦ-овете според собствениците им. Тези предприятия са предприятия на българската държава и защитават националната сигурност на България. Спирам дотук, за да задам следващия въпрос на министъра на енергетиката, свързан със ситуацията, която се случи преди няколко дни. Мога да Ви кажа, че ако наистина не бяха „Бобов дол“, ТЕЦ „Варна“ и всичко това, което чухте само преди малко от министъра, как по една или друга причина мощностите са в ремонт. Когато има предприятия, които могат да влизат в паралел в рамките на минути, и на два часа днес десните политици да излязат тук и да говорят за филми от типа на Чарли Чаплин – нямото кино, не го възприемам. Тъй като ситуацията, която се случи, предприятията, които спряха, цялостната икономика на държавата изисква сериозни решения и сериозно отношение, не е необходимо днес да правите политика от тази трибуна, а да седнем и да видим как и по какъв начин ще решим този въпрос. Затова моят въпрос към Вас, господин Министър, е: смятате ли, че Министерството на енергетиката действа адекватно в създалата се ситуация с производството и пазара на енергия и какви решения Министерството на енергетиката взе, за да не се повтори същият случай, защото горещините ще продължават, гръцкият пазар е налице? Според мен има нещо по-дълбоко във всичко това, но очаквам Вашия отговор дали те не са свързани и законодателно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Аталай, това, което Министерството предприема като средносрочни мерки, е преразглеждане на всички ремонтни програми, които предстоят да се случват с извеждане на мощности от експлоатация. И преразглеждайки тези ремонтни програми, да ги анализираме така, че да не се нарушава енергийният баланс. Съвсем скоро в края на тази седмица влиза единият енергоблок от „ТЕЦ Марица изток 3“, който беше в планов ремонт, а също така и VIII блок на „ТЕЦ Марица изток 2“, тоест ликвидността ще се подобри. По отношение на това, че са засегнати предприятията с най голяма енергийна интензивност. Аз с тях съм имал разговори преди последния, който е за кризата, и тук може би трябва да се търси – това е законодателно решение, да се компенсират, както се прави навсякъде по света, тези предприятия през някакви компенсации, за да се осигури тяхната конкурентоспособност. А по отношение на това дали има други законови мерки, които могат да се предприемат, според мен не би било лошо да се преразгледат и правилата за търговия на борсата, може би не би било лошо да се преразгледат и начините на лицензиране на търговците, но това е тема на сериозен и дълъг разговор, който сега не можем да го водим. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, в рамките на 45-ото народно събрание в Комисията по ревизията си играхме на котка и мишка с „Булгартрансгаз“ и насреща си имахме откровен саботаж за това да се представят каквито и да било документи, свързани с работата на холдинга. Очаквахме да ни ги докарат исканите документи с камион, с ТИР, защото те не можели да ги сканират, те не ги съхранявали онлайн. Доколкото наблюдавахме Вашето поведение, Вие не предприехте никакви действия срещу ръководството на „Булгартрансгаз“, затова че те не изпълниха свое задължение да изпълнят решение на парламента и да предоставят поискани документи. За мен не е изненадващо, че по същия начин се опитва да се държи и ръководството на Българския енергиен холдинг, като цитирам изявлението на господин Валентин Николов от 4 август, който обяви – цитирам: „БЕХ е структуриран като финансов холдинг, в рамките на който дъщерните дружества запазват своята оперативна самостоятелност и затова БЕХ няма правомощия да определя пазарното поведение на дружествата от Групата и даже, че евентуална такава намеса в търговската дейност ще накърни оперативната самостоятелност на дружествата.“ Това беше в контекста на опита да бъде поискана информация, включително и от министъра на енергетиката по отношение на ликвидната криза на борсата, в резултат на което България имаше втората най-висока цена в Европа и в определени дни 50% цена на индустриалния ток от цената в Германия. Това предизвика сериозно напрежение в бизнеса, които твърдяха, включително, че става дума за преднамерено, умишлено вдигане на цените в полза на определени лица или че, тоест, някой се е облагодетелствал от действията на Българската енергийна борса...

Моят въпрос към Вас е: встъпвайки в длъжността служебен министър, Вие открихте ли някакви правила и някакъв механизъм за въздействие на Министерството, което е принципал на Българския енергиен холдинг, по отношение поведението на холдинга и на държавните дружества там, или всеки един от изпълнителните директори си прави каквото си иска по повод на продажбата на количества електроенергия на Борсата и изнася на каквито си иска цени, без да се съобразява даже с енергийната сигурност на държавата? Всичкото това е и в резултат на липсата, поправете ме, на правила и на някаква ясна стратегия, провеждана от предишното правителство в енергийния сектор – хаос, хаос, хаос...

...в резултат, на което едни икономически субекти печелят на гърба на българския бизнес.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, по отношение на търговските дружества аз няколко пъти казах – и не само на тях, а и на Българския енергиен холдинг – когато на отговорните позиции има отговорни хора, системата ще работи нормално, ще предвижда тези ситуации и ще ги решава бързо. Когато на отговорните позиции има хора, които са с чиновническо мислене и чакат Министерството да им се обади и да им каже какво да правят – дали от страх, дали от некомпетентност, дали нарочно, тогава дружествата няма да работят добре. Каквито и правила да има в крайна сметка, въпросът опира до качествени кадри – това, което според мен липсва в българската енергетика. Това беше и причината, тъй като нямаше и реакция на моето искане за отстраняване на ръководството на „Булгартрансгаз“, аз да отстраня ръководството на Българския енергиен холдинг. Вие знаете, че там съдът спря вписването, има спор, чакаме да се реши по съдебен начин. Но спекулациите след това, които започнаха, че енергетиката ще фалира, че няма кой да разпише платежното нареждане, за да се изплати облигационният заем, това бяха неща, които показаха как се разсъждава в българската енергетика. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! „Булгартрансгаз“ като независим преносен оператор и поставен в условията на естествен монопол преди всичко се съобразява със закона и с решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране. През годините са се доказали, по принцип операторите, част от Българския енергиен холдинг, че основно допринасят за положителния финансов резултат на холдинга. Имам въпрос към Вас, свързан с финансовото състояние, с няколко подвъпроса. На първо място, във връзка с „Балкански поток“, наясно ли сте с решението, с което КЕВР е излязло през 2018 г., с нормата на възвръщаемост, годините, за които ще се изплати Проектът, таксата за пренос; съответно, ако сте наясно, защо по време на един от най-важните процеси в българската енергетика имитирането на облигации от страна на Българския енергиен холдинг Вие нагнетявахте процедурата в насока, че този проект няма да се изплати или той ще се изплати за много повече години? Това допринесе за повишаване на политическия риск в оценката на инвеститорите от нула цяло и една десета процента на нула цяло и тридесет и пет стотни процента, което при този милиарден Бонд носи финансова щета и за Българския енергиен холдинг, съответно и за „Булгартрансгаз“ в рамките на милиони. Другият подвъпрос е насочен към това: по какъв начин в тези няколко седмици, които оглавявате Енергетиката, допринесохте за финансовото състояние на „Булгартрансгаз“, след като в Плана за възстановяване и устойчивост отрязахте част от проектите на „Булгартрансгаз“, които защитавахме по наше време със зъби и нокти и успяхме да докажем, че могат да бъдат финансирани на 100% без самоучастие от страна на „Булгартрансгаз“? Или казано по друг начин – да влязат средства, без да се налага да бъдат съфинансирани новите инвестиционни проекти в 10-годишния план на Дружеството, който, между другото, ми е интересно с какъв документ сте поискали от страна на Министерството към „Булгартрансгаз“, но Ви сигнализирам, че 10-годишният план за инвестиции е качен както на страницата на оператора, така и на страницата на КЕВР, която всяка година го одобрява. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник- председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Станков, по отношение на това колко „Булгартрансгаз“ спазва правилата на Комисията за енергийно и водно регулиране, има доклад от достатъчно много страници и там е описано как „Булгартрансгаз“ спазва правилата, какви са изводите, освен това вече има и глоба, така че отговорът на този въпрос е ясен. Очевидно е, че „Булгартрансгаз“ не съвсем спазва правилата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Относно бонд-а, господин Николов публично каза, че сегашният бонд е с най-добрите финансови условия от всички, които са били досега, така че не виждам как точно изказванията са повлияли на това. Следващия Ви въпрос го забравих, извинявайте, ако ме подсетите. Мисля, че това бяха.

Изрязването на проекти.

А, да, изрязването на проекти. Там в групата на вицепремиера Атанас Пеканов участваше заместник-министърът ми Александър Николов и доколкото имам информация, тези проекти са изрязани след комуникация с Европейската комисия. Аз лично не знам каква е причината за това нещо, така че това е, което мога да Ви кажа.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е свързан със следното обстоятелство. Вероятно сте запознати, че дълги години процентът на газифициране и на достъп до газификация сред населението в България е по-малко от 3%. В същото време инфраструктурата на „Балкански поток“, която е погълнала инвестиции от 2,6 млрд. лв., на пет места има връзка с транзитната мрежа. Както знаете, това е при Странджа, Лозенец, Провадия, Вълчи дол и още едно място – мисля, че беше Нови Сеновец или нещо подобно. Това е факт. В същото време на базата на търговете за капацитет, които дават виталността на една такава инвестиция – възвръщаемостта е между 10 и 15 години, това може да се уточни, видно е, над 90% са резервирани от „Газпром“ и швейцарската компания „Мед“. Въпросът ми е следният: каква е Вашата визия и какви са подходите, как решаваме казуса, в който ние газим във вода и ходим жадни, или при наличието на такъв мащабен транзит и поток на територията на България как повишаваме и пречупваме тази тенденция от по-малко от 3% достъп на населението до газификация? Средноевропейският процент е над 35 – 40, доколкото съм запознат. И в един по-широк смисъл конкретният ми въпрос е следният: има ли връзка между 10-годишната Инвестиционна програма на „Булгартрансгаз“ и действията, по които се осъществява и инвестира в „Балкански поток“? Ако има заявени в Северозападна България искания за присъединяване към газово енергийни проекти, има ли поставени ограничения или технически невъзможности да се случи това? Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Страхувам се, че въпросите, които зададохте току-що, се разпростират много назад и много напред във времето, защото са достатъчно стратегически. Не съм участвал в изграждането на стратегията за разширяване на „Балкански поток“. Това, което знам от „Булгартрансгаз“, е, че този „Балкански поток“ е изграден на база на проведени процедури по пансизъм, тоест заявен интерес за транзит. Каква е стратегията и идеите за бъдещо развитие на „Балкански поток“ и „Булгартрансгаз“, при условие че 90% от капацитета му е ангажиран, не мога да Ви кажа, защото не съм развивал тази стратегия. Хубаво е, може би, да изслушате ръководството на „Булгартрансгаз“ да Ви обясни всички тези въпроси, които задавате. Към момента знам това, което Вие знаете. На пет места е свързана тръбата със съществуващата газопреносна мрежа, че 90% от капацитета е резервиран. Има едно предвидено отклонение от газопровода към „Чирен“. Това е, което е предвидено като разширение, и толкова. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, тъй като стана дума за търсенето, за издирването на Пътната карта, имам едно предложение към Вас. Преди да станем за резил и да искаме от „Газпром“, тук при нас целият Министерски съвет на ГЕРБ станаха депутати. Госпожа Теменужка Петкова е тук – да поискаме, да попитаме първо нея къде е? Ако госпожа Петкова не знае, да питаме господин Бойко Борисов. Ако и той не знае, може да си направите една среща в Банкя и там господин Борисов на тези срещи на Министерския съвет да каже…

…къде всъщност е Картата. Ако не, в резиденция „Бояна“ в някое от чекмеджетата съм сигурен, че ще бъде намерена. Конкретно към въпроса ми към Вас, господин Министър, тъй като това е обещание към българските граждани и към Сдружение „Боец“: кога най-после Управителният съвет и Надзорният съвет на „Булгартрансгаз“ ще бъдат отстранени, особено след глобите, които им бяха наложени? Второ, кога най-после ще разберем истината за „Турски поток“ – финансиране, строителство, кой какво е разрешавал и как бяха изхарчени 3 млрд. лв.? Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Господин Мирчев, по отношение на отстраняването на ръководството на „Булгартрансгаз“ вече няколко пъти Ви отговорих. (Реплика от народния представител Ивайло Мирчев.) Добре, обещавам всяка седмица да Ви отговарям. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Министър, с всеки изминал ден като че ли не виждам разрешение на проблема с тази пътна карта. Поне тези, които търсят тази карта, какво очакват да видят в нея, ако могат да ни обяснят. Защото при наличие на договор и в един договор, където пише, че съществуват и някакви други нормативни документи, да не се съсредоточиш върху основния договор и да търсиш някаква карта, по всяка вероятност сигурно не е карта, начертана към Министерския съвет. Бъдете убедени. Във връзка с развитието на „Булгартрансгаз“, развитието изобщо на газовата мрежа в България, през последните години, имайки предвид геополитиката, имайки предвид участието на България и опитите на България, за да може да бъде хъб, оттам вече минахме и на по-малки изисквания, всичко това, което се случи от „Южен поток" до строителството на – дали е „Турски поток“, „Балкански поток“, и друг път съм го казвал, може и Герберски поток, а сега може да го наречем и на ИБГНИ, ИТН и така нататък, който и да е поток, бяха положени достатъчно усилия България да не остане извън развитието на газовата мрежа, която трябва да ни свързва с Европа. Но цялата теза ще развия по време на становището ми. Затова задавам въпросите, свързани с „Балкански поток“, с тази тръба, с идеята да ни се изясни финансовото състояние, да видим какви са приходите и какво ще се случи с по-нататъшната експлоатация на тръбата. Затова моят въпрос е: какви са резервираните капацитети по „Балкански поток“ и очакваните приходи от 1 октомври 2021 г. и какъв е общият приход до 2039 г.? За да ни се изясни на всички народни представители, че смисълът на тръбата, която е построена, е, първо, да се изплати от приходите. И второто, което би трябвало да се случи, че това съоръжение, което минава през територията на България, донасяйки съответните приходи, дали ще даде възможност за развиване на нашата икономика? Доколкото съм започнат, Вие не можахте да ни кажете онези проекти, които ще бъдат по-ефективни според Вас, но мога да Ви кажа, че в момента проектите за Пирдоп, Панагюрище, Свищов и разширението на „Чирен“ продължават, и то без сериозни сътресения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник председатели, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Аталай, за капацитетите стана въпрос, че те са резервирани от две фирми за над 90% от газопровода. Очакваните приходи и точният финансов план до 2039 г., аз си признавам, че в момента не съм подготвен да Ви отговоря, защото разглеждахме финансовото състояние на „Булгартрансгаз“ към момента, но се ангажирам лично да Ви предоставя цялата тази информация. Дали писмено, или в пленарната зала, както пожелаете. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С доклад с входящ номер ЕДК651 от 29 юни 2021 г. КЕВР установява, че за изграждане на проекта „Турски поток“ „Булгартрансгаз“ ЕАД е сключил договори за редица банкови заеми и за заеми от частни фирми „Аркад“ и „Ферощал Балкангаз“. Договорите с двете фирми са за изграждане на проекта при разсрочено плащане за 10 години, с годишна лихва 4,1. Тези договори са сключени от страна на „Булгартрансгаз“ в нарушение на Закона за енергетиката и на Наредбата за лицензирането на дейностите в енергетиката, които предвиждат предварително одобрение на подобни договори за заеми, от страна на КЕВР. Изискването е с цел да се анализират потенциалните последствия на подобни заеми за сигурността на снабдяването на страната. „Булгартрансгаз“ обаче не е поискал такова одобрение, с което на практика е нарушил изискванията по наредбата. КЕВР предстои да излезе със становище дали въпросните заеми застрашават сигурността на снабдяването на страната, но едно е категорично – дружество от съществено значение за енергийната сигурност на страната, а именно Българският оператор на газопреносната мрежа е доведен до степен на свръхзадлъжнялост, като регистрира 2,57 млрд. лв. задължения за 2020 г. и счетоводна загуба. С оглед на това изникват следните въпроси: кои са виновните лица за нарушенията и за довеждането на Дружеството до такава задлъжнялост, в частност какви последствия предвижда Министерството за ръководството на „Булгартрансгаз“, което е пряко отговорно, какви мерки ще търси Министерството за оздравяване на Дружеството? Надявам се да сте запознат с доклада, който така или иначе държа в ръцете си.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Капон, аз вече споменах за този доклад преди малко. Наясно сме с нарушенията, които са констатирани там. Това беше причината да искам оставката на ръководството на „Булгартрансгаз“. Това е отговорността, която може да се носи от едно ръководство на търговско дружество. Към момента Надзорният съвет на „Булгартрансгаз“ счете, че искането ми е неоснователно, така че въпросът остава висящ. Това беше причината да поискам и оставката, тоест да взема решение за отстраняване на ръководството на Българския енергиен холдинг, който пък не взе абсолютно никакво отношение по въпроса с този доклад. Така че това, което правя към момента, е да се понесе... (Реплика от народния представител Мария Капон.) Оздравяването ще стане с ново ръководство, което знае какво прави. Оздравяването на „Булгартрансгаз“, все пак това е преносен оператор с двустепенна структура на управление, с относително сериозна независимост, Министерството не е обектът, който ще прави план за оздравяване на търговското дружество „Булгартрансгаз“. Това е изключително работа на ръководството и на Българския енергиен холдинг като принципал. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Имам един въпрос с два подвъпроса. Защо не са включени свободните мощности на американските централи, тъй като знаем, че те се явяват като резервни за системата? Вторият ми въпрос е – не беше ли забавено, точно забавено е правилната дума, включването на трите блока на „ТЕЦ Марица изток“ за сметка на „ТЕЦ Варна“? И третият ми въпрос е – направихте ли си труда да проверите кой се обогати от спекулативно високите цени на борсата?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа заместник-председатели, уважаеми народни представители? Аз вече имах възможността да кажа, че в американските централи не работят в момента два блока, които са в ремонт. Единият блок е в ремонт до 14-и, тоест сега в събота влиза... в 0.00 часа, в неделя, влиза в експлоатация, а другият блок е до 29-и. Също така имах възможност да Ви кажа, че, да, включването на ТЕЦ „Марица изток 2“ блоковете стана много бавно. Това не е по технологични причини, а по причини, защото така реагираше ръководството на ТЕЦ-а, въпреки настояванията, но това е факт и това се случи забавено. Не съм си правил труда да гледам кой какъв дивидент е извадил от това дали блоковете са забавени или не. Аз Ви казвам фактите. Това, което ние направихме, е да включим блоковете. Стана бавно включването. Това е ситуацията към момента, която мога да Ви кажа, нищо повече. Но забавянето стана изключително поради ръководството на „ТЕЦ Марица изток 2“. Като тук Българският енергиен холдинг въобще не се включи в процеса, той каза, че е финансов холдинг и че гледа със загриженост на ситуацията, която се случва в държавата. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Служебен министър на енергетиката, понеже Вие на няколко пъти споменахте по отношение на „ТЕЦ Марица изток 2“, че ръководството действало бавно, хайде сега, ако обичате, да ни отговорите Вие като министър на енергетиката как действахте в един изключително важен процес, свързан с дейността на Министерството, изобщо с целия енергиен сектор? И ако решим този въпрос, който сега ще Ви поставя, може би ще спрем да говорим и за тези фрапиращи цени на електрическата енергия в България, а това е именно темата, свързана с пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро. Към 12 май тази година този процес по преговори с Европейската комисия, за да можем да получим механизъм за капацитет и въглищните централи да могат да работят нормално, да има ликвидност, цените да бъдат адекватни на ситуацията, ние бяхме на финала на тези преговори. Бихте ли казали Вие какво направихте и на какъв етап са в момента преговорите, приключихте ли ги и изпълнихте ли условията, които Европейската комисия постави, за да можем да получим механизъм за капацитет и тези разговори, които водим сега, свързани с цената на тока, да бъдат много, много редки? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Петкова, това беше и темата на питането Ви за парламентарен контрол, който днес по-късно ще се състои, най-вероятно. По отношение на това докъде сте докарали преговорите за пълна либерализация на пазара и че на 12 май те са били във финална фаза, аз го чувам сега от Вас и го разбрах от въпроса Ви така, но не го разбрах, когато приемах от Вас поста. (Реплика от народния представител Теменужка Петкова.) Ще продължа отговора. Вие казвате, че на 12 май сте постигнали финал на тези преговори, финална фаза, само че на 25 май, мисля, че беше, от Европейската комисия постъпи писмо, което въобще не е на Вашето мнение, защото там има 20 страници препоръки, които трябва да се изпълнят, за да се стигне до либерализация. И основните в тях Вие знаете много добре кои са – прекратяването на договорите с американските централи, които преговори са стигнали доникъде, те се водят от Министерството на финансите, с участието на Министерството на енергетиката, и това да няма регулиран пазар. Кое точно му е финалната фаза на тези два пункта? Преговорите ли? Да. Ами сега, като изпълним тези 20 страници препоръки, които са ни изпратили, можем да кажем, че сме се доближили до финалната фаза на преговорите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин министър, едно уточнение. Когато преди малко казах, че футболният отбор на Живко Тодоров е назначен в „Марица изток 2“, всъщност имах предвид не „Берое“ – Стара Загора, който е собственост на „ТЕЦ Марица изток 2“, а имах предвид аматьорския отбор „Ел галактикос“. Аз ще Ви предам имената на футболистите от този отбор. Моля Ви да проверите кои от тях са назначени, защото така се управлява българската енергетика – чрез лични назначения на приятели, шуреи, баджанаци, шуранайки и така нататък. Ако няма такова нещо, ще се извиня от тази трибуна; ако има – обществеността на Стара Загора и на България би трябвало да научи това нещо. Темата за „Берое“ – Стара Загора е много деликатна, моля да не предприемате никакви прибързани действия, защото разбираемо е българският народ да не харесва това, че централа, която има 340 млн. лв. загуба за миналата година, издържа отбор с бюджет от 7 млн. лв. за миналата година, между другото, доста нараснал след закупуването на отбора, през 2011-а, когато бюджетът му е само 2 млн. лв., сега е 7. Но там футболът е религия, затова Ви моля да направим една отделна среща за съдбата на „Берое“ – Стара Загора. Минавам към сериозния въпрос по отношение на цените на енергетиката. Уважаеми господин Министър, когато цените скочиха, европейските държави започнаха да се държат странно и егоистично. През май месец, когато трябваше да направим така наречения каплинг едновременно с Гърция и с Румъния, Румъния каза, че има софтуерен проблем и отложи каплинга за септември – октомври месец. Ние нищо не направихме, свързахме се с Гърция, откъдето идва натиск на високи цени, без да може този натиск да бъде неутрализиран от ниските цени на Северна Европа. Сега Гърция обяви технически причини, с които намалява капацитета си за износ на енергията, оставяйки енергията в собствената си държава, по този начин оказвайки натиск върху цените, и ето – за днес Гърция е по-евтина, отколкото България, което рядко се случва. Моят въпрос тук е къде е ЕСО? Какво прави Електроенергийният системен оператор за това в България да има по-ниски цени на електроенергията? И вторият ми въпрос е: в момента имаме създадена законова база за задължително предлагане на цялата електроенергия на Българската независима енергийна борса, но няма изрична регламентация дали това да бъде на дългосрочни, средносрочни или краткосрочни продукти.

Естествено, производителите предпочитат краткосрочни, тъй като взимат по-висока цена. Въпросът ми е: има ли Министерството на енергетиката стратегия за предлагане на дългосрочни продукти? Благодаря.

Госпожо Председател, ще отмина Вашите коментари. Процедурата ми е по начина на водене. Няма да влизам в подробности с футбола, спорта, знае ли господинът там кои са футболните отбори на Стара Загора, не знае ли. Аз му казах миналия път, че имената на града не е на учил, с GPS ходи в този град, но „Мини Марица изток“ ги знае добре. Сега по начина на водене – моля Ви, припомнете на колегите, които се изказват оттук, че обявяването на конфликт на интереси е много важен елемент в изказванията. Защото има други две имена, не футболните отбори на Стара Загора, а „Енерджи Съплай“ и „Грийн Енерджи Съплай“ (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), които купуват, купували някога отнякъде ток от „Мини Марица изток“, продавали са ги с надценки, чии са те, има ли връзка – предходноговорящият да си ги обяснява тези неща, преди да задава въпроси за Стара Загора, която той не знае къде е на картата. Благодаря.

Точно за това говоря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, по отношение на това, което казвате за ограничителния режим – казусите в Закона са ясни кога може да се наложи ограничителен режим за износ. Те са, когато се застрашава енергийната сигурност. Всъщност ние казуси, в които можем да приложим тези клаузи, нямаме. Така че не стои опцията да се ограничава износът на електрическа енергия, защото рискуваме, Вие много добре го знаете, поредица от наказателни процедури. Вторият Ви въпрос, ако ме подсетите само кой беше? (Реплика от народния представител Георги Кадиев.) За дългосрочните продукти. Най-малко е работа на Министерството да прави търговски стратегии на търговските дружества, това няма никаква логика. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос касае модела на енергийния пазар в България и в частност монопола на Българската независима енергийна борса. Господин Министър, с промените в Закона за енергетиката през 2018 г. всички производители на електрическа енергия в България бяха задължени да продават цялата произведена енергия само на организиран борсов пазар или в частност на платформата на Българската независима енергийна борса. Мярката беше защитена и като превенция срещу корупционните практики в държавните енергийни дружества при сключване на договори за покупко-продажба на електрическата енергия. На второ място, като инструмент за създаване на ликвидност на наскоро създадената енергийна борса в България. Такава концентрация на предлагането, естествено, концентрира и търсенето от страна на големите енергийни потребители от търговците на електрическата енергия. В средата на месец юни, господин Министър, едностранно и изненадващо от страна на Българската независима енергийна борса бяха променени правилата за работа на най-ликвидната пазарна платформа за двустранни договори. Беше спряна търговията на дългосрочни продукти с отклонения. Официално обяснение нямаше, но неофициално стана ясно, че промяната е направена след указаните от външни на Борсата фактори. Така от средата на миналата година огромна част от предлаганата от Българската независима енергийна борса електрическа енергия се търгува на пазарния сегмент ден напред, на който големите стопански потребители и търговците на електрическа енергия са принудени да купуват необходимите им количества. Така създадената уредба на пазара на електроенергия в България излъчи сигнал към потребителите и към най-големия доставчик на електроенергия за държавните енергийни дружества. Така се получава абсурдната ситуация държавата, която е доминиращ собственик на производствените мощности и единствената Електроенергийна борса в България, да създава предпоставка за спекулации на електроенергийния пазар. Господин Министър, въпросът ми към Вас е: успешен ли е този модел на електроенергийния пазар? Така организиран, той създава ли сигурност на доставките и предвидимост на цените на стопанските потребители? В това отношение препоръките на Комисията за защита на конкуренцията от месец февруари 2020 г. за подобряване на концентрацията на електроенергийния пазар отчетени ли са при анализа на настоящата криза на пазара на електроенергия, включително и препоръката за отпадане на задълженията за производителите да предлагат цялото произведено количество електрическа енергия на Българската независима енергийна борса като задължителен канал за търговия на енергия на едро? Последният ми въпрос към Вас, господин Министър, е…

…смятате ли да предложите промяна в Закона за енергетиката за отпадане на монопола на Българската независима енергийна борса? Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко в изложението към един от въпросите си казах, че върху Правилата за работа на енергийната борса е необходимо да се поработи. По отношение на това, че Енергийната борса е една в България, има препоръки на Европейската комисия, които също насърчават това – да има конкуренция и Борсата да не е една. Както сами знаете, това са неща, които биха могли да се развият при едно редовно правителство, с един парламент зад себе си, защото не е сериозно от служебното правителство да се очакват решения на някакви стратегически проблеми, и то в кратък период на действие. Във връзка с това очаквам следващото правителство, което ще бъде редовно излъчено от парламента, със стабилна подкрепа зад себе си, да може да направи всичките неща, които Вие изредихте. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, вече сме към последните въпроси. Разбира се, ще си изкажем нашето становище във връзка с Вашите отговори, свързани с двата въпроса, които ги разискваме днес. За да приключим цялостната картина – нищо, че досега получихме само отговори, че не знаете и нямате представа (смях от ГЕРБ) – Вие, ако сте влезли по-надълбоко в цялостната Стратегия за развитието на енергетиката, за която само преди малко казахте, че Министерството не е отговорно, а чл. 5 на Закона – и да знаете, че Законът за енергетиката е специализиран закон – Ви задължава, че Вие отговаряте за цялостната политика и стратегия за развитието на енергетиката в България, без да правите разлика дали е търговско дружество, или частно предприятие. Въпросът ми е: Вие смятате ли, че неприетите законови изменения от предишните народни събрания, свързани с либерализиране на производството на едро, влияят върху пунктуациите в цената на електроенергията, и то особено през последните месеци? Въз основа на всички Ваши отговори ние ще си изградим становище към Вашата дейност. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Аталай, не съм казал, че нямаме отношение към Енергийната стратегия, а въпросът беше – към търговските стратегии по отношение на дългосрочните търгове. Това беше въпрос на господин Кадиев. Затова отговорих така – Стратегията е работа на Министерството. Относно либерализацията, пак казах, за да се постигне пълната либерализация, има препоръки от Европейската комисия, които пристигнаха в Министерството в края на месец май и върху които трябва да се работи. Основните точки са прекратяването на договорите на американските централи и липсата на регулиран пазар. За достигането до пълна либерализация – има доста още работа, която да се свърши. Съмнявам се, че в рамките на един служебен кабинет това може да бъде свършено. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! В последните дни само се убедихме от първостепенното значение и работата на ТЕЦ-2. Имам и подвъпрос, но първо главният: запознат ли сте и в момента ние плащаме ли емисиите, които генерират работата и на американските ТЕЦ-ове? За ТЕЦ-2 искам да задам въпроса: имате ли визия как можем да прогнозираме работата на ТЕЦ-а чрез закупуване на фючърсни опции и да гарантираме поне в близко бъдеще работата, а оттам и по-фиксирана, или в рамки поставена цената на електроенергията, тъй като се убедихме, че без тези стъпки и без намесата на държавния ТЕЦ-2 цената не може да бъде регулирана свободно на пазара. Към господин Кадиев. Да, това, което споменахте за присъствието на футболисти не в управлението, а в ТЕЦ-а – има го този момент, но не мисля, че това е най-големият проблем на ТЕЦ-2. Проблемът на ТЕЦ-2 е точно гарантирането в дългосрочен план бъдещето и развитието на централата чрез изкупуването на фючърси, които да гарантират тази работа. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Именно за тези фючърсни продукти водихме разговори с ТЕЦ-2, защото, ако това се беше случило, когато цените на емисиите бяха по-ниски, сега ТЕЦ-ът щеше да работи на максимална печалба. Такава практика няма. Ако постигнем и такъв успех, би било добре, централата ще заработи още по-хубаво. Но това е задължително от гледна точка на това, че цените на емисиите се очаква да растат. Ако централата не направи такива фючърсни сделки, тя рискува след определено време да изпадне отново в състояние, в което да не може да си покрива разходите. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Живков, аз искам да изразя отношение към представената от Вас информация въз основа на моето искане за изслушване. Искам да споделя противоречивата оценка за това, което чухме. Ясно е, че Вие сте поставен в една вражеска обстановка на изолация, на бойкотиране от страна на дружествата и, естествено, че Ви е много трудно. Както виждаме, не може да уволните ръководството на нито едно от дружествата, виновни за кризите. Много правилно сте идентифицирали къде са основните причини. Това са в БЕХ и в „Булгартрансгаз“, но виждам, че очевидно е необходимо ново ръководство, с нов мандат, за да го постигне. Аз обаче изразявам недоволство затова, че не чух нищо за този тревожен документ с унищожаване на документация. Вие казахте, че не знаете, но аз съм изпратил този въпрос преди 10 дни. Редно би било в този период да се поинтересувате от БТГ – правят ли се такива, това са злоупотреби. Според Държавния архив, аз правих справка, те са длъжни да Ви информират за всичко, което се унищожава. Недопустим е отговорът, че не знаете какво се прави за газовата връзка с комплекса „Марица изток“, която е изпаднала от Плана за устойчивост и развитие. Аз знам какви са основните аргументи на Пеканов – било трудно, не можело да се докаже, че щяло да има минимални щети за околната среда, не може да се изплати тази връзка в периода до 2030 г., когато всъщност с тези средства трябва да се докаже, че те са възстановени, тоест, че са реализирани. Необходима е по-голяма предприемчивост в тази връзка, защото други страни го направиха. За нас тази връзка, специално газопроводът с „Марица изток“, е изключително важна за комплекса „Марица изток“. Изключително важен! Важен е и този, който ние пренебрегваме, че е частен – и с ТЕЦ „Бобов дол“, защото там също работят хора, български инженери и специалисти. Той на дадена фаза отпадна изобщо от обсъждане, защото бил от частен интерес. В енергетиката няма частни и държавни интереси, има обществен интерес. Благодаря Ви. По тази тема спирам дотук. По втората тема отделно.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател! Господин служебен Министър на енергетиката, чух Вашите отговори и трябва да Ви кажа, че на нито един от зададените въпроси аз лично не успях да чуя отговор, който да бъде адекватен и да даде една пълна информация по темите, които бяха поставени. Единственото, в което бяхте много убедителен, бяха данните и информацията, свързана с Вашите действия за освобождаване на Съвета на директорите на определени дружества в енергетиката, Вашите искания за това, без въобще, разбира се, да мислите дали това е законосъобразно или не. Тъй като днес темата е свързана с плановото състояние на „Булгартрансгаз“ и аз поставих въпроса какво е то към настоящия момент, Вие не можахте да отговорите. Само да кажа, за да могат и българските граждани да разберат – „Булгартрансгаз“ към 30 юни 2021 г. е на нетна печалба 55 млн. лв. Приходите на „Булгартрансгаз“ – информацията е публична, тя е на сайта и може да се види, приходите към 30 юни 2021 г. са 242 млн. лв. Спрямо 2020 г. за същия период тогава приходите са били 196 млн. лв., тоест имаме ръст в приходите. „Булгартрансгаз“ няма нито един лев просрочено задължение. „Булгартрансгаз“ няма нито един спрян проект, свързан с неговата дейност поради липса на финансиране. Тоест това, което трябва да знаят българските граждани, е, че „Булгартрансгаз“ е в отлично финансово здраве и всякакви опити за внушения, че проектът „Балкански поток“ влошава финансовите параметри на „Булгартрансгаз“ са един голям балон. Но българските граждани няма да се поддадат на подобна провокация, защото, когато фактите и числата говорят, всички останали доводи са без значение. По отношение на темата, свързана с важните документи за „Балкански поток“. Уважаеми дами и господа, искам да обърна специално внимание на това, че всички документи, свързани с реализацията на проекта „Балкански поток“, на разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България са тези документи, съставени в Министерството на енергетиката, депозирани в Министерския съвет, в Народното събрание. Много Ви моля да прочетете решението на Народното събрание от 22 декември 2018 г., обнародвано е на тази дата в „Държавен вестник“, брой 101. В това решение на Народното събрание, прието, между другото, с пълно единодушие, без нито един глас „против“ са дадени отговорите на всички тези въпроси, които Вие търсите. Никакви пътни карти и никакви конспирации не се опитвайте да вкарвате в цялата тази история. Всичко е разписано черно на бяло в официални документи – мой доклад до Министерския съвет, доклад от Министерския съвет до Народното събрание, Решение на Народното събрание, финансова обосновка, одобрена от Министерството на финансите, която е неразделна част от документацията. Ще намерите отговор на всички тези въпроси, просто времето е изключително малко, за да навлизам в тези детайли. По отношение на КЕВР, тъй като няколко пъти беше споменато, че „Булгартрансгаз“ е извършил нарушения, свързани с регулаторната рамка, нека да уточним следното: Комисията за енергийно и водно регулиране, понеже, господин Министър, не можахте да отговорите и на колегата дали има такова решение на Регулатора – да, има такова решение и то е от месец декември 2018 г. С него КЕВР е запозната с цялата информация, свързана с проекта „Балкански поток“, включително с финансовите параметри на Проекта, включително с финансирането, в това число каква част ще бъде собствено финансиране, каква част ще бъде капиталово. И Комисията за енергийно и водно регулиране с това решение не е изразила никакво съмнение и притеснение по отношение ликвидността на „Булгартрансгаз“. Напротив, определена е норма на възвръщаемост, определени са необходимите годишни приходи, които да гарантират изплащането на този проект в рамките на 10 години и 5 месеца. Това е срокът, за който ще бъде изплатен проектът. И понеже Ви попитаха колегите за това какви приходи се очакват и Вие не можахте да отговорите, приходите, които се очакват от тези два договора, са над 9 млрд. лв. По отношение на една друга много важна тема, която искам да засегна в своето отношение и понеже не стана дума за това, е, че проектът „Балкански поток“, уважаеми колеги – никой не го коментира, е само част от концепцията на България за превръщането ѝ в газов хъб на територията на Балканите. (Смях от ИБГНИ.) Това е един проект, свързан с реализацията на други проекти, които са вързани със сигурността на доставките и диверсификацията на източниците: интерконекторът „Гърция – България“, интерконекторът „България – Румъния“, участието на „Булгартрансгаз“ като собственик на 20% от капитала на компанията, която изгражда LNG-терминала на Александруполис. И нещо друго много важно. Когато говорим за диверсификация, уважаеми колеги от „Демократична България“, понеже одеве някак си ехидно се отнесохте към това, което се прави, искам да кажа, връщайки се назад във времето, че няма нито едно правителство, което да е направило повече за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в България от правителствата на премиера Борисов. Мога да говоря по дати какво сме направили.

Пътната карта!

На 10 декември е взето инвестиционното решение за изграждане на интерконектора „Гърция – България“.

Пътната карта!

Това решение слага началото на изграждането на този проект. Когато някои се опитват да говорят, че 12 години се строи интерконекторът „Гърция – България“, колеги, това не е така!

Пътната карта!

Интерконекторът „Гърция – България“ е само част от един друг голям проект. Това е проектът за Южен газов коридор. РЕПЛИКИ: Времето! Времето!

Няма как да тръгне газта…

…от Азербайджан, без да бъде изграден друг проект, който е Трансадриатическият газопровод. Той стана факт на 1 януари 2021 г. Така че всичко това, което е направено в областта на диверсификацията, е в рамките на правителствата на премиера Борисов, колкото и да не харесва това на някой. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Изчезналата пътна карта, която издирвахме с Вас, вероятно е метафора за изчезналия или загубен път на българската енергетика, за съжаление (смях от ДБ) – изгубен, в смисъл и на елемент от националната сигурност, който да бъде движеща сила за социално-икономическо развитие. (Реплика.) В такъв, в положителен смисъл. Метафората се изразява не само с тази визуализация, а и с няколко факта. Първо, че страната ни е вече част от транснационална преносна мрежа, но в същото време по-малко от 3% от населението, както Ви казах, има достъп до газова инфраструктура. Второ, че има складирани ядрени реактори, които се съхраняват увити на площадка, за която площадка динамиката през годините беше от гордостта на национален обект на България, през това, че той стана гьол и обратно – до енергийната перла на Балканите, включително и това, че има влязло в сила осъдително решение, санкциониращо България със значителна сума. Тази метафора се изразява още и във факта, че на територията на същата тази страна, за която говорим, комплексът „Марица изток“ има дял към общия принос в европейски план на емисиите на серен диоксид на близо 60% и в същото време, въпреки че делът на комплекса „Марица изток“ като принос в емисиите на серен диоксид е толкова висок, същата тази държава не направи нищо през механизма за капацитет, през механизма за справедлив преход, дори към момента и през Плана за възстановяване и устойчивост. Да не говорим за скромните ни рефлексии върху Зеления пакт, който за повечето и от партиите звучи доста виртуално. Не на последно място, 20 години назад България беше стожерът, стълбът, основният енергодоставчик в рамките на Балканите, да не кажа Източна Европа, а сега е държавата, където за два месеца, на 2-месечна база, може цената на електроенергията да скочи с 80%. Уважаеми колеги, ето защо от подобни изслушвания, от подобен дебат, от подобни въпроси и участия на министри ние имаме изключително висока полза и аз още веднъж искам да благодаря за всичко, което чухме тук. Защото беше представено, първо, в рамките на правомощията на сегашния служебен министър, второ, на базата на информацията, с която разполага. Но трябва да сме наясно за следното – че с това далече не сме си свършили работата, и ако от тези моментни снимки, моментни отговори, моментни изслушвания един ден с Вас не стигнем до това кой е устойчивият енергиен микс за България, кои са конкурентните предимства на българската енергетика, така че да носи икономически и социални ползи, ние с Вас няма да сме си свършили работата. Това е големият разговор, това е дългият разговор. Благодаря още веднъж и на министъра, и на ръководството на Народното събрание, и на колегите за тази дискусия. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа! Аз също съм благодарен, че имаше изслушване по тази тема, макар че отговорите заслужават сериозно допълнително внимание оттук нататък. Искам да започна със следното нещо. За 10 години, уважаеми колеги от ГЕРБ, е построен Суецкият канал с дължина 164 км, и то през 1869 г., и дълбочина 8 м, а за 10 години не можахте да направите връзката с Гърция. Това ли Ви е диверсификацията за 10 години? (Ръкопляскания от ИБГНИ, ДБ.) Забележете обаче, че когато ставаше въпрос за така наречения Руско-турски поток, както ние от „Демократична България“ го наричаме, него построихте за една година – всички пари бяха осигурени, всички проекти бяха подписани?! (Ръкопляскания от ИБГНИ, ДБ.) За една година го построихте! (Ръкопляскания от ИБГНИ, ДБ.) Там обаче, където е истинската диверсификация, там 10 години не стигнаха. А 10 години не стигнаха, защото нямаше желание да бъде направено! Така че, извинявайте, не ни говорете за диверсификация точно Вие! Нямахте желание и нищо не направихте! Това е реалността. Точка! Това е истината. И с това ще остане Вашето правителство. Друг е въпросът, господин Министър, че имам зададен специален писмен, а може и да е устен въпрос към Вас: гръцката връзка следва да бъде довършена до края на годината. Вие в изявление пред медиите говорите за забавяне, липса на части, само че внимавайте, че частите им с години – 10 години, ГЕРБ не можаха да ги намерят. Може частите да са при Пътната карта. (Смях от ИБГНИ, ДБ.) Затова внимавайте и на Вас да не започнат да липсват частите. Трябва до края на годината да стане, а дори и да има забавяне, да е няколко месеца. Също следващият много важен въпрос. Има договорени сериозни количества азербайджански газ. Виждам, че няма желание от предишното управление този азербайджански газ да бъде купуван, той може да бъде купуван и през виртуални и суапови сделки. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Малки количества са купени до момента – за сведение на народните представители, които се обаждат от залата. Незадоволителни малки количества и това е целенасочено, пак за да бъдем зависими от един доставчик. Ако сложим чертата, след 10 години управление на ГЕРБ България е най-зависимата от един доставчик на природен газ в целия Европейския съюз. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Не е вярно! Не е вярно!

Най-зависимата от един доставчик! РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ-СДС: Не е вярно! Не е вярно!

Най-зависимата е България. Това е след 10 години управление на ГЕРБ! (Ръкопляскания от ИБГНИ, ДБ.) За азербайджанския газ има вариант той да бъде купуван. Сега, ако Ви кажат, че това не може да се направи, защото има клауза take or pay и трябва 80% от заложения руски газ да бъде купен, да имате предвид следното нещо – нека да бъдат купувани през суапове виртуални количества азербайджански газ, той може да бъде купуван на енергийната борса в България. Тоест това е по-евтин газ, нека да има конкуренция, нека да има диверсификация. Господин Министър, няма нужда от такива оправдания, не се знае докога ще продължи Вашето правителство, така че започнете да мислите средносрочно и да реализирате тези неща. Вие сте правителството в момента – независимо какво ще стане днес, утре, трябва да има напредък по всички тези въпроси, трябва да има истинска диверсификация. В крайна сметка, какво се получава? Скъпият природен газ спира икономическото развитие, защото освен че индустрията в момента потребява скъп ток, потребява и скъп природен газ – това се получава – и хората питат, задават въпроса: защо България тогава не усвоява по-изгодния азербайджански газ, за който има договори, защо освен че сега сме обект на скъп ток, трябва да плащаме и скъп природен газ? Това питат хората и Вие можете да постигнете сериозен напредък по този въпрос, независимо че има саботажи от определени сектори, които не желаят да работят по темата. Засягайки темата със свършената работа и ръководството на ТЕЦ 2, бих Ви попитал, целият бизнес пита: защо ТЕЦ 2 толкова късно си включи мощностите, така че цената да бъде толкова висока, при положение че КЕВР е написала изрично решение за тях, когато цената стане над 220 лв., са им покрити и постоянните, и променливите разходи и можете да работите на печалба веднага? Хората обаче нещо пак не са си свършили работата. Затова, при това положение, там трябва да бъдат сложени други хора, но професионалисти, които да защитават обществения интерес и да си вършат работата. Това трябва да престане оттук нататък. Защото в момента целият бизнес в България е полудял – шивашки предприятия твърдят, че при тези цени на тока са принудени да ограничат своята работа, големи предприятия твърдят, че са принудени да ограничат своята работа, бизнес организациите пишат писма и казват: какво става. Хората не виждат, господин Министър, че това са търговски дружества, за които някой не е направил това, друг не е направил друго, те търсят отговорността тук, в парламента, и във Вас. Затова, който не си е свършил работата, обективно да бъде сменен, но това повече не може да се случва. И другият много важен въпрос – от 1 октомври България трябва да бъде свързана с румънската борса за сегмента „Ден напред“. Няма никакво оправдание това да не се случи. Нека, ако има забавяне, да не е като ГЕРБ 10 години, а да е една седмица. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря Ви. Уважаеми господин Министър, госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Министър, разбира се, Вие нямате никаква вина и не носите онази отговорност, която трябва да носят всички онези, които се занимават с енергетика до Вашето назначение. Вие за тези два месеца нищо друго не можехте да направите, освен да се опитате да установите проблемите, да се опитате по някакъв начин да вземете решения, ако има пропуски, да бъдат изправени, но Вие бяхте се насочили – може би повече, как и по какъв начин да изчистите експертите, управляващи предприятията, отколкото да се занимавате с проблемите на предприятията. Само две изречения искам да Ви кажа. В българската енергетика специалистите вече са много малко. Ако има някои специалисти, които не са си свършили работата, и ако се вслушате в тези политици, които през цялото време Ви говорят за саботажи, за саботиране, възниква въпросът: колко политици саботираха цялостната стратегия на развитието на енергетиката? Тогава нито един политик няма да стане да отговори и да Ви каже: аз съм, но голяма част от присъстващите в залата могат да се припознаят с това. Колкото до развитието на „Булгартрансгаз“ или газовата мрежа в България, пропуснахме възможността с построяването на „Южен поток“, пропуснахме възможността да станем наистина онази държава, през която да бъдат транзитирани големи количества газ, въз основа на които да печелим много повече от тези, които в момента „Булгартрансгаз“ по Вашия отчет и по отчета на страницата на „Булгартрансгаз" се вижда, че имат добри отчети. Решението на „Булгартрансгаз“ да построи тази тръба до Сърбия и оттам да се свържем с европейската газова мрежа – с Баумгартен, е най-доброто решение за България, колеги. Защото, помислете си, че дойде ден, когато може да получаваме газ обратно от Европа, ако и това не е дизерфикация. А отгоре на това може през тази тръба да изпратим газ към Румъния, към Украйна. Ще дойдат тези дни, колеги, не бъдете тесногръди, не разглеждайте нещата само от камбанарията на „Да или не България“, „Има такъв народ“ и така нататък. Спирам с газа. Още веднъж Ви казвам – има достатъчно експерти, особено директорите на единствените предприятия, единственият директор – имайки предвид от АЕЦ „Козлодуй“, стигайки до последното предприятие – до „ТЕЦ Марица изток 2“, да знаете, че са експерти и дайте политиците да не се месим в тяхната работа, да им дадем стратегията, да седнат и да работят. Няколко думи за цената на електроенергията. Колеги, тук всички присъстващи не сме боклуци, госпожо Председател, това, което казахте, и аз се чудя как управлявате боклуци днес тук, сме хора, които сме вземали много сериозни решения. Ще Ви кажа – много пъти не сме вземали и сериозни решения. Ето тук ще Ви представя (показва) Законопроекта, който съм внесъл, заедно с работата на експертите и от ГЕРБ, и от неправителстваните организации, където и господин Хиновски е взимал участие, за либерализацията на производството на едро. Ако месец декември бяхме направили либерализацията на производството на едро, госпожа Петкова щеше да получи разрешение за механизма за капацитет и сега ТЕЦ 2 щеше да има механизма за капацитет, но тогава няма да казвам, че господин Хиновски и всички други скочихте от страх, че ще бъдат закрити американските централи. Не, нямаше да бъдат закрити! С тях щеше да бъде приключено. Преговорите с тях – и едните имаха да ни връщат 300 милиона, на другите им дължим около 400 милиона, те искат милиард и 200 милиона, но тези преговори щяха да приключат и сега, колеги, щяхме да имаме регулиран пазар само на енергийно бедните. Днес Вие нямаше да издавате заповед и да говорите с ТЕЦ 2, с „ТЕЦ Варна“, с „ТЕЦ Бобовдол“ и с АЕЦ-а, тъй като те щяха да бъдат на свободния пазар, щяха конкурентно, имайки механизма за капацитет, който не можехме да получим, без да имаме този закон, днес нямаше да имаме тези високи цени. Ако някой излезе да ме опровергае, да дойде да го каже. Нищо друго не се случва в нашата енергетика, освен намесата на политиците и на неправителствени организации да защитават интересите не на българската енергетика. Уважаеми колеги! Господин Министър, Вие няма да имате време да влезете дълбоко в нещата, не е във Вас причината, но има хора, които се занимават с енергетика дълго време. Декларацията на господин Иван Хиновски, която ни е представил тук, е една добра основа, въз основа на която може да седнем и да обсъждаме по-нататък развитието на енергетиката. Но за да се развие енергетиката, в тази зала не трябва да се наричаме боклуци. Може ли да се наричат нещата така? Може би, но не трябва.

Благодаря Ви. Аз не знам за моето време, но смятам, че на някои хора времето им свърши, но на енергетиката предстои. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Благодаря за присъствието Ви в залата. Лично аз очаквах повече лично отношение с пълната яснота, че за два месеца не може да се свърши всичко – никой не е имал и такива очаквания към Вас, подозирам. Все пак отговори, които гласят, че едни добри мениджъри могат да свършат една добра работа, ми звучат леко монархически. Ако случим на добро дете – добре, ако случим на лошо дете – какво ще правим, къде са правилата? Ние всъщност търсихме правилата тук, започвайки с господин Хиновски и продължавайки със следващите въпроси. Може би предстои правилата да се направят в края на краищата и да има ясна структура на управление в енергетиката. Леко съм скептичен за това кога ще изнасяме газ към Украйна, но по-скоро всички виждаме, че този проект на Русия заобикаля Украйна по политически причини и ние съдействаме за това. „Турски поток“ или „Български поток“ или „Руски поток“, както искате да го наричаме, за повечето от нас е ясно, че е новият „Южен поток“ – същите герои, същото трасе, едното чудо спря при Орешарски, другото продължи при Борисов. Има само едно най-малко общо кратно между двата проекта и най-малкото общо кратно обикновено в България се съкращава с кой?! Имаме промяна обаче от „Южен поток“. „Булгартрансгаз“ му става оператор на газопреносната мрежа, но пък сега изпадна в свръхзадлъжнялост. Каквото и да си говорим, това ще има отражение върху енергийната сигурност на страната и, разбира се, върху цените на газа за бизнеса и потребителите в България. Защото именно те ще трябва да плащат тези дългове, които „Булгартрансгаз“ акумулира в изпълнение на един икономически несъстоятелен проект, осъществен под опеката на ГЕРБ, Проект, който така и не дизерфицира газовия сектор, защото дизерфикацията на трасетата не е дизерфикация на източниците. Построихме една любима поредна магистрала и разрешихме по нея да пътуват само руски тирове, чакайки от пътни такси да си върнем някой лев. Благодаря Ви.

Не, не е. На нас ни казаха, че…

Госпожо Председател, тъй като аз бях инициатор на тази процедура в кавички…

…искам да обърна внимание, че отношенията бяха по пет минути, а не 10, както Вие казахте. Още сутринта приехме да има два пъти отношение – един път за газа и един път за тока. Тоест пет минути за газа и след това пет минути за тока, тоест сега трябва да започне отношението по темата за тока.

Да, дайте още по пет минути на всяка от групите, за да станат наистина 10.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, ще комбинирам – освен отношение, ще използвам да дам и отговор на изказването, на споменаването ми от господин Рамадан Аталай относно техния законопроект – ЗИД на Закона за енергетиката.

Комбинирано в рамките на пет минути.

Да, пет минути. Господин Аталай, Вашият закон е много добър, Вашият закон е хубав, но той не е изпълним, защото в тази зала се пази секретно мълчание относно съкровеното условие, което никой политик не иска да спомене. Първото условие, което Европейската комисия иска от България преди да стартира изпълнението на Механизма за капацитет, първото – нулевото условие е: посочете датата на закриване на …

Добре, но това е част... Във Вашата информация, много благодаря за нея, отсъстват редица важни неща. Аз разбирам, Вие нямате време. Но, дами и господа, предстои изключително важен период за формиране на нова стратегия, на нова доктрина за развитието на българската енергетика и тя не е базирана на сегашната структура на генериращи мощности. В тази връзка аз искам да кажа защо е по евтина енергията в Германия и в Чехия – защото, дами и господа, тя в огромната си част вече е зелена. Тя не е натоварена с емисии – това, от което ние бягаме упорито. Ние не можем да не си даваме сметка, че за нас структуроопределяща централа все още е „Марица изток“. Трябва да направим така, че този комплекс да запази работните си места, но електроенергията да позеленее! Трябва да освободим електропроизводството в България от тежестта на въглеродните емисии. Ние имаме план и Вие скоро ще станете свидетели на това – ще вкараме законопроект, в който ще обезпечим работещите в Комплекс „Марица изток“ и в ТЕЦ „Марица изток“ със сигурност, че ще запазят работните си места, но в едно по-зелено производство. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Две минути и половина.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз лично не съм доволен от Вашите отговори. През цялото време ни обяснявахте как ТЕЦ-ът наистина може да заработи за осем часа, обаче Ви е отнело дни и седмици, за да убедите директора на ТЕЦ-а или директора на НЕК-а, че трябва да си вършат работата. Вие сте министър в България – министър на енергетиката, стоите на най-високия стол в управлението на държавната енергетика и ако не можете да накарате един директор на дружество да си върши работата, аз не знам кой може? Затова Ви попитах дали сте направили кризисен щаб, защото, ако бяхте направили такъв, тогава щяхте да участвате не само Вие, Ваши заместник-министри и директори на други дружества и в този кризисен щаб щяха да се вземат решения, които ще имат задължителен характер за директорите на въпросните предприятия. И, пак повтарям, директорите в управлението на ТЕЦ 2 и управлението на НЕК. След малко ще Ви кажа защо и управлението на НЕК, защото управлението на НЕК някак си мина между капките в днешния дебат, а то е поне половината от проблема с високите цени на електроенергията. Тоест да кажете: ами на мен ми отне много време, защото не можах да ги убедя, не е сериозно! Ако не можете да ги убедите и те не правят това, което казва министърът, трябваше Вие, а не работодателите, да пуснете сигнал до прокуратурата. И не само до прокуратурата, но и до КЕВР, и до всички останали органи на държавата, които имат отношение към този въпрос. Искам да използвам остатъка от моето време, за да Ви кажа в какво конкретно се състои проблемът, за който днес цял ден говорим, а и да стане ясно на българското общество. От началото на месец август досега цената на електроенергията във Франция е 70,17 евро; в Германия е 79,01 евро, а в България, забележете, е 124,48 евро. В левове това са 137 във Франция, 154 в Германия и 243 лв. в България. Тоест електроенергията в България е почти двойно по-висока, отколкото електроенергията във Франция и в Германия – държави с далеч по висок стандарт от българския, и с далеч по-развити икономики. Откъде идва този проблем? Този проблем идва от това, че държавните ТЕЦ 2 и НЕК не си вършат работата. Казвам го от тази трибуна, ясно съзнавайки какво твърдя. През месец юли държавната ТЕЦ 2 е работила с едва 19,54% от своя капацитет – по-малко от 20%! Съответно от 1 август до 10 август е работила с 29%, или по малко от 30% от своя капацитет. Тези ненатоварени 80% през месец юли и 70% през месец август, при средните цени за месец юли и месец август, ще Ви кажа и тях – за месец юли средната цена на борсата е 185,59 лв.; за месец август тази цена е 244,79 лв., забележете, себестойност на ТЕЦ 2 – 220 лв. Това означава, че за всеки произведен мегаватчас през месец август ТЕЦ 2 е на печалба с 24,79 лв., но това не се е случвало поне пет години. Въпросът е: защо, когато цените са толкова високи, че държавният ТЕЦ може дори да е на печалба от въглища, плаща си квотите, плаща заплатите, плаща въглищата, всички останали разходи и е на печалба 25 лв., този ТЕЦ не работи? И ще Ви дам един пример: през месец август тези 70% ненатоварен капацитет на ТЕЦ 2 по 1630 мегаватчаса в ТЕЦ-а, по 24,79 лв. правят 28 хил. 285 лв. Тридесет хиляди лева на час можеше да печели този ТЕЦ от първи август досега. Пак ще го повторя: 30 хил. лв. на час – това е печалбата. Печалба, не по-малка загуба! А за месец юли пълната себестойност е 220 лв., а цената е по ниска – 185,59 лв., тоест няма как да излезе през юли на печалба. Но в същото време променливите разходи на ТЕЦ 2 са 180 лв. Всеки нормален икономист в тази зала знае, че трябва да работиш над променливите разходи, защото по този начин свиваш или плащаш част от фиксираните разходи, нали така?

Много се извинявам. Та, през месец юли ТЕЦ 2 щеше да намали своята загуба с 8000 лв. на час – всеки час през този месец! И едно последно изречение, защото споменах НЕК, а някак си и аз го пренебрегнах. Двете американски централи се управляват от НЕК – единицата, и тройката. Тяхната цена е двукомпонентна – цена за енергия и цена за разполагаемост. Цената за разполагаемост е тази, която се плаща без значение дали работи, или не работи централата, тоест нея я плаща при всяко положение. Цената на енергията в едната централа е 192 лв., а в другата централа е 169 лв. Тези централи са работили на 54% през месец юли и 43% през месец август. Тоест тези централи също не са работили. Защо не работят централите и защо не печелят пари?

Финал. Искам да кажа, че ситуацията е породена от лошо управление на енергетиката, а не от някакви наследени от миналото други структурни проблеми. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Господин Министър, давате си сметка, че тези писма, които ги получавате от всички бизнес организации, ги получаваме и ние. В момента положението е изключително изнервено и хората са притеснени, защото високата цена на тока натоварва тези предприятия, част от тях са ограничили своята работа, други заплашват да го направят и ситуацията наистина не е приятна. Не трябва да се допуска такова нещо! В една от позициите си, една такава бизнес организация директно задава въпроса за: частната икономика е частна икономика, но защо ТЕЦ 2 в този кризисен момент работи на понижен капацитет? И знаете ли, тук трябва да бъде направена пълна проверка, да изясните фактите и обстоятелствата, защото те са двояки. От една страна, ТЕЦ-ът има изрични указания – когато цената е над 220 лв., те работят на печалба и дори не е трябвало да чакат Вашите инструкции. Заради това решение на КЕВР те са можели да се натоварят напълно и да започнат да работят, без да чакат инструкции от Ваша страна, а Вие казвате, че освен това сте отправили указания и искане за включване. Имайте предвид, че тази ситуация от месец август има опасност да се отрази и на икономическия растеж, и на брутната добавена стойност, и на индустриалното производство. Затова е важно да направите проверка кой в ТЕЦ 2 не си е вършил работата, а също така защо американските централи точно през месец август и юли не са натоварени на пълна мощност. Едно важно допълнение към сегашния дебат – колкото повече работят така наречените американски централи, толкова по-малко трябва да им се плаща разполагаемост. Тоест има логика при тези високи цени да работят повече и да работят допълнително. Това обаче, което ще даде трайно решение да няма големи флуктуации в цените, е свързването с румънската борса и оттам с борсите в Европейския съюз – с повечето от тях, за сегмента „Ден напред“. Има напредък, има развитие. Казах Ви, че от 1 октомври има всички основания това да се случи и тук наистина не трябва да има забавяне, защото, ако такава свързаност съществуваше, такива големи флуктуации в цените не би трябвало да могат да възникнат. В този смисъл свързването с румънската енергийна борса е по-важен въпрос от този с гръцката, който, надявам се, да бъде приключен с Ваше участие и съдействие, защото на българския бизнес не би трябвало да му се случва повече това, което му се случи през август месец. Накрая искам да използвам оставащото ми време да обърна отново внимание за липсващите документи и най-вече Пътната карта за развитие на газопреносната мрежа с Газпром. Господин Министър, преценете следното: кое според Вас, от гледна точка на репутацията на държавата, ще бъде по-благоприятно – Вие като министър да я поискате или група депутати от Комисията по енергетика да изпратим писмо до „Газпром", че искаме копие от нея? Другата сряда ще бъде изградена Комисията по енергетика и аз, и колеги вече сме готови да отправим такова искане. Ще видим дали ще бъде позиция на Комисията, а може да бъде и позиция на отделни депутати, членове на Комисията по енергетика – не е ясно отсега, но ще се случи или едното, или другото. Аз смятам, че чисто репутационно е по-добре Вие – като министър на енергетиката, да поискате копие от тази пътна карта. А всички тези, които ми обясняват, че това нямало значение… Един колега ми каза от тази трибуна: „Какво очаквате да видите в тази пътна карта?“ Важни работи, много важни работи очакваме да видим. Например очакваме да видим дали името „Балкански поток“ въобще съществува – има ли такова нещо, или някой е решил да измисли този термин по конкретни поводи; искаме да видим има ли го – няма ли го, не знаем; искаме да знаем какви допълнителни ангажименти може да е поела България или да не е поела; искаме да знаем за онзи един милиард долара, за който не бяха поискани неустойки по предишния договор за газа. Там, в тази пътна карта, по този въпрос нещо има ли, няма ли? Това са все много важни въпроси, господин Министър, така че Вие преценете. Ако бях на Ваше място и смятам, че повечето от тези хора, ако бяха на Ваше място, щяха да поискат копие на Пътната карта от „Газпром". Така се прави. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Димитров. От „Движение за права и свободи“ – заповядайте, господин Аталай.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Благодаря за допълнителните пет минути. Уважаеми господин Министър! Госпожо Петкова, дайте я тази карта. Дайте я тази карта, защото възниква въпросът за името. Името на човека е много важно нещо – ние сме го изпитвали на гърба си. Но дали името на един проект е турски, герберски или балкански, не е толкова от значение, колкото са приходите, които ще дойдат от този проект. Не знам как и по какъв начин да обясня на колегите, че свързването ни с Европа, ако не е диверсификация, ако получаването на газ от Европа – разберете, че пак е руски газ през Европа, ако не е диверсификация, ако не направим така, че да свържем тръбата, така че да изнасяме газ към Македония, защото от последните Ваши излияния и плюене на проектите се оказва, че гърците ще вземат и македонския ни пазар, ако не навлезем към румънския пазар и към украинския пазар, ако всичко това, което ще се случва не е диверсификация?! Уважаеми колеги, ако за Вас диверсификация е само изпълнението на американския проект за доставка на газ от Александруполис, където също имаме участие, аз не го възприемам. Ако искате, за тази карта пишете писмо и до Путин, където искате го пишете, но дайте да седнем да се разберем. Това, което е свързано с българската енергетика, изисква много сериозно отношение. Всички други свободни съчинения са извън тази зала. Заради тези свободни съчинения, заради намесата на Бойко Борисов във всичките проекти в енергетиката, не заради енергийните специалисти, които все още по една или друга причина държат енергетиката на България в ръце, стигнахме дотук. И апропо, господин Хиновски напусна, Законопроектът за изменение и допълнение на „Движението за права и свобода“ е приложим, защото Европа сега ни казва: дайте дата за закриване и декарбонизация на въглищните си рудници, за да не Ви дадем ние. Последното, което идва от Европа – 55% намаляване на емисиите. Защо лъжете миньорите в „Марица изток“, че ще бъдат миньори и ще гълтат живака и прахоляка постоянно заедно с нас? Защо не се намери нито един отляво, отдясно, от средата да седне да каже на тези хора: милиард и 200 милиона има в Програмата за справедливия преход, за да Ви дадем възможност за увеличаване на бизнес капацитета на малките предприятия за преминаване към Зеления преход. Сега господин Хиновски се е сетил за Зелената енергия и Зеления преход. Защо не настоявате тръбата, която трябва да карате до въглищните централи, въглищните региони, не е към Варна да бъде с възможност за транспортиране на водород? Защо не работите за енергетиката на България? Защо не направим либерализирането на пазара и защо не дадем датата за закриване на рудниците, за да вземем този механизъм за капацитет, за да не ни чете господин Делян Добрев, че сме щели по 8 хиляди на ден да печелим и 30 хиляди сме губили? Ние с американските централи с капацитета и с недоговарянето на новите условия всеки ден губим, колеги. Но като Ви звъннат по телефоните от някои централи, по съвсем друг начин пеете песента тук, господин Димитров. Енергетиката на България е сериозно нещо. То не трябва да се оставя само в ръцете на политиците. Политиците са хората, които ще подредят двора, ще дадат стратегията, ще им вземем мнението на експертите и специалистите, защото последното, което се опитвате да вкарате, пък и ядрената централа – там управлението на директорите и на целия управленски персонал са на моите години, аз съм най-младият. Колеги, господин Министър, Вие сте от дълго време в енергетиката, застанете тук не с отговора „аз не знам“. Застанете и кажете: знам в какво състояние е енергетиката. Това, което направихте дотук, не е достатъчно, но е направено и дайте да видим оттук нататък какво ще надградим. Какво ще надградим? Страх ни е да кажем на миньорите да се преквалифицират. С господин Добрев имаме ние други изчисления, той тях не ги каза, защото и той пази също така електората, както Бойко Борисов очакваше 70 хиляди хора, ако ще гласуват от...

...от Старозагорския... Свърши ли ми времето пак?

Уважаеми колеги, последно изречение. Ако няма инвестиции, ако не тръгнем с директивите, които Европейският съюз от 2007 г. до 2019 г. ни начерта, това, което в момента Европейският съюз приема – преминаване към нови иновации, инвестиции в Зелена енергия, революцията в икономика, ако не я направим, тогава бъдете убедени, че и следващите боклуци да дойдат тук, пак няма да се справите с енергетиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Аз не мога да кажа, че съм доволна от отговорите, мисля че и парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ Но преди това искам да кажа, че търсим още едно хъбче, той господин Димитров знае, освен Пътната карта, но както се видя, „Любовта ръжда не хваща.“ Настъпи либерализация на електроенергийния пазар не поради нашата готовност, а поради задължението на България да транспонира новата Директива на Европейския съюз за пазара на електричество и се сбъдна очакваното, за което всички предупреждаваха. Вследствие на годините, през които ГЕРБ не подготвиха българската енергетика, цените се вдигнаха рязко и българският бизнес плаща цената за безстопанственото управление. Това е, защото ГЕРБ с години наред не адресираха повишаващата се неконкурентоспособност на мариците и затова сме заключени в това да трябва да плащаме за скъпата им електроенергия, за да не оставим хората без работа и без преходен период за адаптация. На всичкото отгоре и поведението на държавното дружество ТЕЦ „Марица изток 2“ е непазарно. И като казвам „непазарно“, сякаш за да се утежни ситуацията и въпреки интереса си, докато пазарът има драстична нужда от електричество, те не се включват, което Вие днес много ясно обяснихте. Необяснимо седят пасивно под ръководството на назначения от ГЕРБ изпълнителен директор. В същото време абсолютно се съгласявам с господин Аталай – винаги когато имаш частни дружества, те активно поемат своята роля и трябва да работят на максимални обороти, защото нишата е създадена. И активно, разбира се, „ТЕЦ Варна“ и „ТЕЦ Марица 3“ се включиха в това състояние. Въпросът е: какво при ЕСО, кой натиска там копчето? Какво знае ЕСО и какво знае министърът? А имахме време да приготвим тази либерализация, имахме време да осъзнаем, че либерализацията на пазара, макар и в крайна сметка благоприятна за бизнеса, българският потребител и икономиката ни на пръв поглед може да доведе до първоначални флуктуации в цената. И можехме да подготвим мерки, които да помогнат както на бизнеса, така и на енергийно бедните граждани на страната. Но не го направихме, само трупахме дългове и правехме назначения на свои хора. И сега, уважаеми колеги, ще плащаме, защото днес не плащат само големите предприятия, днес плаща всеки един фризьорски салон. Ако досега токът му е бил 200 лв., то сега след новите договори стават 300, сметнете го. Така че високите цени на електроенергия засягат всички юридически лица – и кафенетата, и магазините, които от 1 юли се снабдяват изцяло на свободния пазар. Така че трябва ясно да заявим пред българските граждани: ако няма реално, сериозно управление, управление, което да е наистина за енергетика на бъдещето, а не с назначения на хранилките на определени хора, които никой не може да махне, то ние ще плащаме. И на бедните трябва и е крайно време да намерим начин как да направим тази социална политика. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Премиер, въпросът ми е зададен преди две седмици. За съжаление, през тези две седмици се случиха много пожари из цялата страна, загинаха и хора – двама души загинаха, един беше обгорен. Тази жестока трагедия трябва да ни накара да се замислим всички ние – и колегите тук, и Вие като Министерски съвет, как да предотвратим подобни трагедии. Всички ние тук, колеги, го дължим на семействата на загиналите и на всички онези, които виждаме от телевизионните екрани, които са загубили своята покъщнина и своя добитък, всичко, което са имали. Преди 15 години от тази трибуна аз питах един друг премиер защо купува например два правителствени самолета, а не закупи няколко хеликоптера и самолета за гасене на пожари? Тогава отговор не получих. Аз лично говорих с мои колеги от Лесотехническия университет, говорих с горски служители и приемете това, което ще Ви кажа, като тяхна молба за решаване на тези проблеми – всъщност това е нещо, което касае всички нас. В момента в България спешно са нужни противопожарни облекла. Един такъв комплект струва 200 лв. Умножете го по 6000 горски служители, умножете го по две заради доброволците, които се борят с пожарите – това са само 2,5 млн. лв. Необходими са високопроходими джипове с резервоари от половин тон. Всеки един джип, колеги, струва 100 хил. лв. Аз след малко ще питам министър Петков за една лимузина, която един държавен служител си беше позволил да купи за 400 хиляди – в момента мисля, че се продава от Банката за развитие. Доколкото разбрах, има и оферта да ни дадат безвъзмездно три хеликоптера, не знам дали е така, но никой не иска да ги вземе, защото поддръжката им била скъпа.

Завършвам. Казано направо, с инвестиция около 7 – 8 милиона, господин Премиер, България ще спаси всяка година стотици хиляди декара гори и огромни материални щети ще бъдат предотвратени за българските граждани. Лично аз ще направя всичко възможно, призовавам и колегите да го направят, когато се гласува актуализацията на бюджета, тези суми да залегнат. Очаквам Вашето мнение, господин Премиер.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, съгласен съм с Вас, че грижата за здравето и имуществото на хората, както и за горите и това, което имаме като даденост, всеки летен период е от особена важност и значение, предвид ситуацията, която е свързана както с горещото време, така и със спецификата на дейностите, които се извършват и в горите, и в селскостопанските площи. В тази връзка държавата през годините е създала организация, която най-общо казано включва взаимодействието на три ведомства. Това са: Министерството на вътрешните работи, съответно водеща Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“; Министерството на земеделието, храните и горите – точно за тези горски работници, които и Вие споменахте, и, разбира се, Министерството на отбраната, където има подготовка с наличната техника, за да помага на населението при бедствия и аварии. В случая става въпрос за използване на специфична техника – летателна, хеликоптера със специално оборудване, и, разбира се, хора, жива сила и техника, които помагат при гасене на пожар на терен. Това взаимодействие, особено в зимните месеци, се свежда до координация и подготовка на този тип дейност, когато това се наложи. В момента сме в точно такъв период и от 20 юли насам в страната имаше доста пожари. Мога да Ви дам статистика, но ми се струва, че целта не е да се замеряме с цифри, а по-скоро да Ви кажа, че до момента пожарите са овладени, като с днешна дата единственият тревожен район, така да се каже, е районът на Югово, където теренът е пресечен и усилията са съсредоточени, включително и летателната техника, ще работят там на терен. Разбира се, координацията на тези три министерства, които споменах, не изключва и хиляди български граждани доброволци, които се включват в този процес. По отношение на тяхното оборудване, на тяхната подготовка, на техния инструктаж при влизане в такава опасна среда, се взимат необходимите мерки, но, разбира се, последният трагичен случай ни показа, че тези мерки не са съвършени и винаги има недостатъци, за съжаление, които бяха платени с най-скъпото – човешки живот. В това отношение направихме съвещание, на което се предприеха незабавни мерки както по отношение и на провеждане на координацията, инструктажите, така и по отношение на ограничаване на селскостопанската дейност, особено в тези дни, тъй като голяма част от пожарите започват именно от такъв тип човешка дейност. Към този етап ситуацията е относително овладяна. По отношение на оборудването на служителите на горските стопанства – прав сте, че относително цифрите, които споменахте, не са големи за държавата, но разчетите, които са правени, готовността, която имат горските стопанства, е в такъв тип дейност да се включват около 2800 човека, които съответно имат подготовка и предварително, така да се каже, трениране, запознаване със ситуацията и съответното оборудване. По информация, която е получена от Министерството на земеделието, не всеки един от тях има пълно оборудване, това включва облекло със здрави негорими материи, обувки, очила и други материали, необходими за тяхната безопасност за извършване на тази дейност. Информацията, която имам, е, че около 80% от тях са оборудвани по този начин – имат такъв тип оборудване. Друг е въпросът, че в такава среда самите хора предпочитат да не го използват по обясними причини – висока температура, запрашеност и така нататък. Наистина има още какво да се направи. За тези липсващи 20% трябва да се намерят време и средства – надявам се до края на годината, ако има актуализация на бюджета, ако не – предполагам, че през следващата година ще бъдат заложени и закупени. В заключение бих искал да кажа, че темата с хеликоптерите, която повдигате, не е от вчера. Преди около седмица имах възможност да говоря по тази тема – дали е възможно такъв тип машини да бъдат включени и в Плана за възстановяване и устойчивост. В момента тече такъв вид съвещание – работно, в Министерския съвет. Така че при наличие на такава възможност, и предвид ситуацията, ще се опитаме да направим и това. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз мисля, че необходимостта от спешни мерки за борба с пожарите наистина е изключително належаща. Само ще добавя тук, че е необходимо изграждането на противопожарни кули с термокамери – такива вече има, между другото, на няколко места, но те трябва да бъдат разпределени в България така, че наистина пожарите да бъдат локализирани в зародиш. В противен случай, когато излезе на широк фронт, много трудно се гасят. Пак ще Ви кажа, преди 15-ина години от тази трибуна и на друг премиер му предложих – тогава рязаха български танкове и БТР-и, вместо да ги режат, вместо да печелят няколко частни фирми, да сложат по едно гребло, да махнат всякакво въоръжение, оръдие и така нататък и да ги разпределят по най-пожароопасните места. Тогава продължиха да си ги режат. Не знам, ако е останал някой танк или БТР, помислете и за тази идея. Мисля, че тя наистина е добра. Искам да Ви питам и друго. В медиите се появи информация – знам, че предишното правителство е притискано изключително много за закупуването на новите самолети F-16, предполагам, че и Вашето правителство е подложено на подобен натиск – има ли такъв натиск към Вас да се направи обвързваща оферта за закупуване на F-16 и България, ако не го изпълни, да плаща неустойки? Чисто по човешки Ви питам, господин Премиер, кое е по-важно – осигуряването на противопожарни самолети и хеликоптери или закупуването на нови образци оръжие? Какво би направило в случая Вашето правителство?

Това е моят въпрос.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, на първия въпрос – за така наречените автоматизирани кули за наблюдение и откриване на пожари, в момента в страната функционират 17 такива. В процес на изграждане са нови 13 – очевидно, че е оценена тяхната ефективност по отношение на даване на превантивна информация достатъчно рано, така че преди да се е разгорял голям пожар, да може да се реагира. Тези 13 се изграждат съответно в районите на Берковица, Благоевград, Бургас, Сливен. Финансирането става по Мярка „Предотвратяване на щети по горите и горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Тоест има осигурено финансиране, изграждат се и процесът продължава. По отношение на оборудването на стара военна техника, както споменахте – танкове или БТР-и, аз лично съм виждал преоборудвано шасито на танка, ходовата част, на базата на Т-62 – мисля, че беше направен в някое от подразделенията на „Терем“ и беше предложен на едно от изложенията „Хемус“, но не срещна, струва ми се, пазарна реализация, да го наречем най-общо. Тоест дори да има възможности, трябва да има съответния икономически интерес от организация, която иска да го купи, да го поддържа и да го използва. Въпросът какъв тип техника, предвид терена, е също много важен. Един вид техника може да е ефективна при един терен, при силно пресечен терен трудно да стигне дотам, така че по ефективният начин е с гасене от въздуха, където е най-пресеченият терен. При относително по-лек терен вероятно и тежка техника може да свърши тази работа, но това е въпрос на преценка на специалистите, аз не бих се наел да го коментирам. По отношение на дилемата дали и кога трябва да се купува военна техника и кога друг вид техника за граждански и хуманитарни нужди, мисля, че този дебат не е предмет само на обсъждане на което и да било правителство. Това е дебат, който би трябвало да се обсъжда и тук – в пленарната зала, и съответно парламентът да зададе тона кои са приоритетите. Защото, както в правителството министерствата, грубо казано, се конкурират на кое да се даде по-голям бюджет и да се осъществяват по-важни програми, мисля, че арбитражът трябва да бъде тук – в пленарната зала. Конкретно на Вашия въпрос: на мен не ми е оказвано никакво въздействие или влияние дали непременно трябва да се купуват самолети – в случая военна техника. Това е част от един процес, който е започнал преди години. Българският парламент е взел решение, избрал е доставчика и е взето решение да се плати доставката на първите осем самолета, които са платени и се изработват в момента. Така че 2023 – 2024 г. най-късно ще бъдат на разположение на българските Военновъздушни сили. Ако въпросът е за вторите осем самолета – въпросът предстои да бъде решен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Министър-председател. Моето лично мнение е, че когато ние достигнем американския или средноевропейския стандарт, можем да си закупуваме каквото оръжие искаме – самолети, хеликоптери, фрегати, корвети, ако искате, дори да си купим, колеги, самолетоносач. За съжаление обаче, в момента истинските проблеми са други. Те са в българските болници, в Спешната медицинска помощ, хората, които умират на стълбите на болниците. Това са основните проблеми. Хората, които не могат вече да пазаруват след тази инфлация, на която сме свидетели през последната седмица. Искрено се надявам българският парламент да не е спомогнал с тези караници, които наблюдаваме тук, за инфлацията, за политическата, а оттам и финансовата нестабилност. Искрено се надявам. За да улесня Вашето правителство, господин Министър-председател, а и всяко следващо правителство, вчера внесох едно проекторешение от името на Движението на непартийните кандидати относно налагане на мораториум върху сделките за превъоръжаване на Българската армия. Тук е фиксирано – многоцелеви бойни самолети, корвети, фрегати, бойни хеликоптери. Не съм включил само самолетоносачи. Мисля, че далеч по-важно е да купим сега самолет за гасене на пожари, специализирани хеликоптери и най-вече – ми казаха хората от горските стопанства – специализирани високопроходими джипове. Те са изключително мобилни. Може би 50 са достатъчни за цяла България, а и струват само 5 милиона, колеги. Лично ще лобирам това да се случи.

Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Купуването на гласове и корпоративният вот се превърна в пандемия в последните десетилетия, по този начин ефективно обезсмисляйки политически кампании, идеология на партии и убеждаване на гражданите за кого да гласуват. Оказа се, че най-важното е кой може да плати гласовете им, като плащането на гласове – невинаги, разбира се – минава само през кешови плащания, а много често се оказва, че това е плод на натиск от различни държавни служби – кметове, общински съветници, народни представители, който натиск често стига включително и до натиск за лишаване от основни човешки права, каквото е правото на достъп до водоснабдяване, електроенергия и услуги на администрацията. Последните избори бяха поврат в тази тенденция. Мисля, че спокойно мога да кажа, че бяха най-честните избори за последните десетки години, което е голяма заслуга на Министерството на вътрешните работи. Затова, господин Министър, бих искал да Ви задам следния въпрос. Моля да отговорите: каква е била организацията на провелите се на 11 юли 2021 г. избори, предприетите от МВР мерки за локализиране, предотвратяване на случаите на купуване на гласове, корпоративен вот и натиск от страна на кандидати за народни представители, кметове и общински съветници върху гласоподавателите с цел подаване на гласове за конкретни политически партии? Какъв е броят случаи на профилактирани, разследвани и задържани лица, както и броят случаи, подадени към прокуратурата за повдигане на обвинение? Какви са основните изводи от предприетите мерки за Вас? Какви са Вашите препоръки за законодателни промени с цел продължаване на натиска върху купуване на гласове и осигуряване на честни избори? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кадиев, това са, ако мога така да ги оценя, много сериозни въпроси. Струва ми се, те се поставят и за първи път в българския парламент, ако не ме лъже паметта. Защото досега подобно противодействие на криминалния вот по време на избори в нашата страна не съм забелязал, не съм усетил да има. Вероятно така е продължавало десетилетия у нас, но въпреки че самият парламент е приел нормите от Глава трета относно политическите права на българските граждани, някак си, като се гледа на активността сега на органите на МВР да предотвратят престъпленията, свързани с избирателните права на българските граждани, не се оценява еднозначно от политическите партии. Иначе смея да кажа, че в обществото по-скоро ние срещаме одобрение за това, което сме направили. Вероятно ограничаването в такава немалка степен на криминалния вот у нас се дължи действително на организацията, която беше създадена в нашата страна, първо, с решение на Министерския съвет от 19 май. Тогава се създаде организация във връзка с подготовката на изборите. Тъй като това е по-скучна материя може би за някого или за повечето от Вас, ще кажа в резюме. Създаде се един щаб в Министерството на вътрешните работи, който се оглавяваше от главния секретар, и в него се включваха ръководителите на главните служби в Министерството на вътрешните работи. Второ, по същия начин бяха създадени регионални щабове по страната, за да могат те на място да осъществяват нужната организация за ефективно противодействие на тези негативни явления. На следващо място, в задълженията на Министерството на вътрешните работи влизаше охраната на машините, устройствата за гласуване и тяхното транспортиране, а освен това охраната на помещенията, където се провеждаха фактически изборите. По такъв начин Министерството на вътрешните работи получи много тежка и сериозна задача, разбира се, с цел осигуряване на честни и прозрачни избори в нашата страна. Освен това оперативният състав на Министерството на вътрешните работи пое изключително отговорно задачите си, свързани с придобиването на информация във връзка с подготовката на отделни лица или групи за купуване на гласове. Именно в тази насока с получаването на такава оперативна, изпреварваща информация службите на МВР успяваха лесно да предприемат ефективни действия, за да могат да противодействат на този криминален, бих казал, вот. В тази насока на практика се изразяват и организационните мерки у нас във връзка с изборите на 11 юли. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Времето! Госпожо Председател, времето!“)

Добре, ще продължа. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, мерките, които казахте, не ми звучат като нещо много извънредно, което ме води на следния извод – Министерството на вътрешните работи винаги е знаело как да противостои на купуването на гласове, само че не е искало да го прави. Сега очевидно иска да го прави, за което – моите поздравления. Повтарям въпроса си още веднъж, за да може да отговорите по фактологичната част: какъв е броят случаи профилактирани, разследвани и задържани лица; броят случаи, подадени към прокуратурата за повдигане на обвинение? Основни изводи от предприетите мерки и препоръки за законодателни промени с цел продължаване на натиска върху купуване на гласове и провеждане на честни избори. Благодаря.

Скъсили сте доста от времето, за съжаление. Ще се готвим тогава съвсем кратко оттук нататък. По конкретните въпроси на господин Кадиев. Лицата, по отношение на които на основание Закона за Министерството на вътрешните работи са съставени предупредителни протоколи, е 10 хиляди и 200 души. За всеки един от тези случаи предварително е получена информация, че конкретно лице се подготвя да предприеме действия, свързани с политическите права на граждани, тоест да мотивира да се гласува за една или за друга партия. По тази цифра чувам, че сме упражнявали едва ли не някакво насилие върху гражданите. Уверявам още веднъж – за пореден път, че подобно нещо няма, че това е законова мярка, която се предвижда в Закона за МВР, че тя не предвижда съставяне на копие на предупредителния протокол, който да се връчва на лицето, по отношение на което се съставя. Този протокол съгласно чл. 65, ал. 2 от Закона за МВР може да се подпише от свидетел, който присъства там в случай на отказ предупреденият да подпише този протокол. Той, разбира се, се запознава със съдържанието на протокола. Второ, в сравнение с предходните избори на 4 април, ние имаме в десетки пъти увеличен брой на образуваните или започнали досъдебни производства във връзка с някои от съставите за престъпление против политическите права на гражданите. Става дума за 93 наказателни производства в тази насока, за разлика от тези, които са около десетина за изборите през април същата година. Освен това има образувани производства и по други престъпни състави, а именно по чл. 216 – унищожаване и повреждане; чл. 308, чл. 309 – документни престъпления и други, включително хулиганство. Така че в този смисъл – делата, които са образувани, разбира се, или все още се работят от службите на МВР, или са приключени и са предадени на съответната прокуратура.

Добре, добре. Няма да нарушавам Правилника.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Смисълът на зададените въпроси към служебния министър Рашков са продължение към поставените въпроси към правосъдния министър Янаки Стоилов през миналата седмица и писменият въпрос, който беше зададен към образователния министър, всички те касаят един и същи въпрос. Дипломата на Иван Стоименов Гешев – дали е годна и достатъчна, за да бъде той магистрат изобщо? По темата дали е годен да бъде главен прокурор или не, мисля, че не останаха неизкушени или мислещи, че той е годен. Въпросите са формулирани достатъчно ясно, аз не считам за нужно да отегчавам Народното събрание. Възникват основателни съмнения досежно годността на господин Гешев да упражнява свързана с правото дейност извън рамките на Министерството на вътрешните работи. Изброени са във въпросите достатъчно недоразумения от типа: факултетен номер и така нататък. От справката на образователния министър е видно, че e посочен само хорариум. Интересно, няма оценки?! При толкова отличници покрай ГЕРБ, вероятно и в други политически сили, на мен лично ми е любопитно защо няма оценки? Примерно по стрелкова подготовка, който е един от най-важните предмети, които изучават всички юристи. (Реплики.) Оп, извинявайте, ние, юристите, не изучаваме стрелкова подготовка. Към онзи момент прословутата „Магнаурска школа“ дори не е висше учебно заведение. За мен въпросите са важни, доколкото некомпетентността, граничеща с тотална правна неграмотност на заемащия длъжността „главен прокурор“ Иван Гешев, е важно да бъдат зададени въпросите на министъра. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хаджигенов, да, така е. Извършва се проверка по въпроса, който сте поставили от три министерства: Министерството на образованието и науката, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи. Тъй като нашата проверка изискваше повече време, поисках малко удължение, защото не можеше да стане, както например в Правосъдието, където трябваше да се отговори на въпроса дали е преминал едногодишния теоретико-практически стаж Иван Гешев или не? Що се касае до самия въпрос, ще кажа следното: Да, установихме при проверка, назначена от мен, в момента Академията на Министерството на вътрешните работи, че господин Иван Гешев е постъпил като курсант във факултет „Държавна сигурност“, специалност „Защита сигурността на Народна република България“ на 15 септември 1989 г. Там е продължил обучението си и след като две години по-късно е закрита тази специалност, този факултет „Държавна сигурност“, той е преминал към следващия факултет – „Народна милиция“. Учил е пет години, 10 семестъра. Установи се, че е положил изпит по „Наказателно право и наказателен процес“ на 6 юни 1994 г., по „Гражданско право и процес“ на 21 юли 1994 г. и по „Специални дисциплини“, аз не знам какво представляват те – 12 септември 1994 г., след което е постъпил на работа в едно полицейско управление тук, в София, като оперативен работник в служба за криминални престъпления, след това, очевидно, е започнал теоретико-практическия стаж. Междувременно в края на годината е назначен за помощник следовател в Националната следствена служба, докато вероятно изтече неговият теоретико практически стаж. По отношение на Висшата специална школа, която в годините е претърпяла доста трансформации, във Висшия институт „Георги Димитров“ на Министерството на вътрешните работи, впоследствие Висш институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР, и накрая, вече в последните години, това е Академията на Министерството на вътрешните работи. Тогава, когато ние проверихме в Министерството на вътрешните работи – аз притежавам копия, подчертавам това: копия на някои от документите, свързани с образованието на господин Иван Гешев – оригиналите останаха там, той не се забави да изпрати двама души прокурори да видят ние какво правим в Академията на МВР, като смятам, че са поръчали една публикация на едно място, след което последва обяснението, че се е самосезирала прокуратурата. Тоест под предлог, че проверяващите служители от Министерството на вътрешните работи ще отидат в Академията на МВР, представете си сега – и ще унищожават документи?! И тъй като ние дипломата така или иначе там не я намерихме и не я намерихме никъде, аз поисках от Висшия съдебен съвет да ни даде възможност да проверим в неговото лично кадрово дело там. И ни беше отказано. Изтече ли времето, госпожо Председател?

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, доколкото нормалните юристи – всички сме карали стаж, който е задължителен, установен е в закона и той е целодневна работа, възможно ли е да бъдеш назначен като служител в Министерството на вътрешните работи като оперативен работник и да караш същевременно стаж? Правосъдният министър Янаки Стоилов предната седмица уточни, че има някакъв указ, ако не ме лъже паметта, който допуска подобна възможност за помощник-следователите. Тоест на по-късен етап Иван Гешев е бил помощник-следовател – няколко месеца по късно, и тогава му се зачита стажът. На следващото място, въпросът с липсващата диплома на Иван Гешев е любопитен. Още когато беше кандидатура за главен прокурор, си позволих да извърша частно разследване, да го наречем, оттогава минаха повече от две години, и тогава дипломата на Иван Гешев я нямаше в архива на МВР. Сега, забележете, служебният министър на вътрешните работи не може да установи: има ли Иван Стоименов Гешев всъщност дори диплома? Това е човекът, който заема длъжността „Главен прокурор“, който след помощник следовател работи като следовател – аз лично имах удоволствието да се сблъскам с него, докато той беше в Транспортното следствие, след това беше за два петъка и половина прокурор, и делото КТБ го изстреля като главен прокурор – към настоящия момент. И това е интересен въпрос. Благодаря, госпожо Председател, господин Министър.

Госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хаджигенов, един от въпросите, който ние искахме да изясним, проверявайки личното кадрово дело на господин Гешев във Висшия съдебен съвет, е този въпрос, който Вие ми поставихте: възможно ли е стаж без разрешение на министъра на Вътрешните работи, респективно без съгласието на ръководителя на съответната следствена служба от момента, когато той е постъпил на работа като помощник-следовател? Този въпрос ние не можахме да го изясним, защото не ни беше дадена възможност именно да проверим това. Лично аз разговарях с представляващия в момента Висшия съдебен съвет господин Гроздев, той поиска да му напиша официално писмо и да приложа Вашето решение, което аз направих. Отправих, естествено, писмено запитване, посочих лицето служител на МВР, което да извърши проверката, след което тази разходка – грубо казано, извинявам се, завърши абсолютно безуспешно, тъй като ние не можахме да видим това тогава. Бих могъл да Ви отговоря на този въпрос. Бих могъл да Ви отговоря и на други въпроси, ако там, разбира се, има и документи и ни беше позволено да направим това. Във Висшия съдебен съвет отговорът е, че на сайта на Висшия съдебен съвет има копие на дипломата. Там има заличени данни. Има заличени данни. Ние не можем да направим точна проверка, от която да сме сигурни в това, което вършим. Също не ми е известно дали в правомощията на министъра на правосъдието е да види дали този стаж – едногодишният, теоретико-практически, който е преминал Гешев, е свързан със съответни разрешения: от министъра на вътрешните работи, докато е бил служител на МВР, после от съответния следствен ръководител и така нататък, и така нататък? Така че за мен въпросът с тази проверка стои така: ние не сме направили изчерпателна обективна проверка на този въпрос, който Вие, като представители на висшата власт в държавата сте решили и сте поискали от нас да проверим. Това е моето заключение на този етап. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Рашков – служебен заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, в последно време получавам доста сигнали от български учители и директори на детски градини като народен представител от София област за това, че са привиквани в районните управления в съответните общини да дават обяснения дали членуват в политическа партия, дали са агитирали на изминалите предсрочни парламентарни избори на 11 юли за определена политическа партия. Това силно притеснява както мен, така и тях и прилича на политическа репресия и всяване на страх. Българските учители, като всеки един български гражданин, имат право по Конституция съгласно законите на нашата страна да упражняват правото си на глас. Българските учители са много наясно със своите права и задължения и ги спазват стриктно и знаят, че, когато упражняват своята професия и в рамките на служебните си задължения, не могат да агитират, но те могат да членуват в партии. Остава усещането, че Вие третирате българските учители като престъпници, и то във време на продължаваща пандемия от ковид, в която втора поредна година те трябва да организират дистанционното обучение. Да не забравяме, че все пак изборите се провеждат в българските училища и учителите са едни от основните участници, когато трябва да се подготвят училищата, за да се проведат изборите. В тази връзка, моля да ми отговорите на следния въпрос: вярно ли е и на какво основание са привиквани директори и учители от училища и детски градини от София-област: от Самоков, Ихтиман, Костинброд, Сливница, Горна Малина, Пирдоп, Златица, Своге, Етрополе, Ботевград, Долна баня, Костенец, Копривщица – вероятно, може би и в останалите 12 общини от София-област ще бъдат привикани до края на месец август. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Ангелкова, конкретно на въпроса, тъй като се оказа, че с много малко време разполагаме. В Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, е постъпил сигнал от директори на училища и детски градини от Софийска област, в който се съобщава за злоупотреба със служебно положение от госпожа Р.И., която работи в съответното регионално управление на образованието. Изложени са данни, че същата госпожа е обикаляла училища и детски градини в Софийска област със служебен автомобил и е организирала срещи с директорите, като ги е агитирала да гласуват в полза на една политическа партия, която ще запазя в тайна засега. (Шум, реплики, смях.) Във връзка със сигнала е извършена наистина проверка от Областна дирекция на МВР – София, по фактите и обстоятелствата. Да, действително те са 12 районни полицейски управления, във всяко едно от тези управления са не привикани и не за даване на обяснение, защото те са поканени по телефона да се явят в районните полицейски управления, за да отговорят на конкретни въпроси във връзка с този сигнал. Аз мога да Ви покажа сигнала. Но покрай него ще кажа и нещо друго. Тези учители, които са били призовани – вижте, те не са потвърдили сигнала. Не са потвърдили сигнала, а защо не са потвърдили сигнала е интересно да Ви кажа: защото се страхуват от уволнение, затова не са потвърдили сигнала. (Реплики.) Тези материали, естествено, че са изпратени на прокуратурата да се произнесе. В същия смисъл, в едно от районните полицейски управления, тъй като натискът е бил страхотен, огромен тогава, към момента на предизборната кампания, госпожо Ангелкова, една учителка, директорка на училище не се е поддала на натиска и какво е станало с нея, нали всички знаем?! Тя е била уволнена. Става дума за Годеч. Имате ли във Вашата информация подобно нещо? А и да имате, няма, разбира се, да го изложите тук. Тази госпожа се казва Илина Николова. Тя е нямало вече какво да губи и затова е съобщила тази информация в областната управа, на областния управител. Тъй като анонимният сигнал, уважаема госпожо Ангелкова, е изпратен не само в Министерството на вътрешните работи на основание, на което ние сме предприели проверка, а и на областния управител и на министъра на образованието, аз събрах информация и от тези министерства. Оказа се, че там има множество подобни сигнали – и те са анонимни, защото хората се страхуват от уволнение, затова не са подписали отдолу сигнала. Във връзка с това искам да Ви кажа нещо интересно. С участието на лица от образователната система един заместник – няма да кажа длъжността, защото всъщност е проведено и приключено разследването, но заместник-кмет е отишъл преди изборите, разбира се, при една директорка на училище, поискал е от нея и тя е започнала агитация в полза на една партия, която също няма да кажа, за да може да се купуват гласове по 50 лв. – такава е била цената, между другото. Но защо пък не – тази партия не е в пленарната зала. С Ваше разрешение бих казал, че става дума за „Републиканци за България“.

Ще продължа, ако поискат депутатите.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Рашков, от Вашия отговор разбирам това, което ние вече знаем – че български учители и директори са привиквани да дават обяснения. Разбирам също, че по анонимни сигнали, които Вие имате, но не искате да ни покажете, така както и сигналите за подслушванията. Разбирам обаче, а и всички сме наясно, че изборите на 11 юли бяха проведени в период, в който управляваше и все още управлява служебният кабинет – уволненията и назначенията ги правите Вие, служебният кабинет, служебният министър на образованието. (Шум и реплики.) Всъщност Вие, използвайки цялата държавна машина и апарат, се опитвате да карате хората да се страхуват и да се притесняват за своята работа, да дават обяснения и данни, така че да уволнявате неудобни за Вас хора в РУО-тата и не само – навсякъде в държавните организации и институции, използвайки машината на МВР, да ги викате за 24 часа, да се страхуват, да се срамуват от своите роднини и приятели, да ги третирате като престъпници. Разберете, това е психически тормоз върху образователната система, която е изключително крехка и спрете да се държите с учителите като с престъпници. Благодаря Ви. (Реплики.)

Не знам дали има смисъл.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Готов съм на народния представител Ангелкова веднага да представя анонимния сигнал до Министерството на образованието – главно. Защо първо там? Министерството на вътрешните работи с копие до мен и копие до областния управител, с който съм разговарял и той е потвърдил, както и господин Денков – министър на образованието, също. Заповядайте. (Подава сигнала на народния представител Николина Ангелкова.) Второ, искам да обърна внимание, че – да, разговори с представители на образователната система в София-област са проведени. Госпожо Ангелкова, тук не става дума за 24-часово задържане, моля Ви, а за разговор с тях! Нито един от тях не е задържан изобщо, още по-малко за 24 часа. Трето, тъй като виждам охотата Ви, с която поемате сигнала, който е анонимен, има и един, който не е анонимен. (Ръкопляскания от ИТН.) В него се говори, но него няма да Ви дам сега. В него се говори за две неща – за Ботевград, за една Ваша активистка, която работи в едно училище и ако обичате… (Народният представител Николина Ангелкова посяга да вземе въпросния сигнал.) Така ли посрещате гостите в парламента?

Ще преценя дали да предам на госпожа Ангелкова и този екземпляр? Ще преценя. (Реплики.) Ще го размножим и тогава ще Ви го дам. Затова го показвам – да го видят всички народни представители, не за друго. Тук има две части в този сигнал, който е и явен. В едната част се говори за законно използване на евросредства за ремонт на училище, а в другата част се говори за натиск от директорката върху училищния състав, които да гласуват обезателно за една партия. Няма да кажа коя е.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, господа министри! Господин Вицепремиер, Вие сте на парламентарен контрол и сте длъжен да отговаряте на въпросите. В този контекст моля да кажете за коя партия са правени опити за купуване на гласовете, защото изборите свършиха – няма да нарушите абсолютно никой закон, ако информирате българските граждани и народните представители кой е правил тези неща. Иначе просто няма как да има смисъл от този парламентарен контрол. Госпожо Председател, процедурата ми по начина на водене е да помолите министъра на вътрешните работи да каже за коя партия са сигналите. Благодаря Ви.

Разбира се, ще Ви кажа, че има даже един осъден много бързо след последните избори за подобно действие на шест месеца условно и глоба до 5 хил. лв. – очевидно това е по чл. 78а от Наказателния кодекс, в област Монтана. Тук не става дума за неизвестни хора и така нататък, и така нататък. Пак повтарям, става дума за въздействие, което е оказал един политически деец върху ръководител на едно учебно заведение. Така че, когато говорите за натиск и политическа репресия едва ли не, която Министерството на вътрешните работи е оказвало върху учители, възпитатели и така нататък, това са просто едни лъжи. Подобно нещо в практиката на Министерството няма. Моля, ако Вие имате конкретна информация в тази посока, подайте я в Министерството ние ще я проверим и ще вземем незабавно необходимите мерки, за да не се повтаря никога повече това. Донякъде въпросът на господин Свиленски днес тук е основателен. Трябва да се знае това. По много от случаите има образувани досъдебни производства. Неслучайно Ви споменах – те са около 100 в цялата страна. Не е редно да казвам срещу коя партия е и ще обясня защо. Защото първоначалната информация може да е сочила за една партия, че се занимава с платен вот, но впоследствие самото разследване да установи, че това не е така или че става дума за дейност, извършвана от друга политическа партия. Затова ми се струва, че няма да е редно тук от парламентарната трибуна да звучат точно онези партии, които са се занимавали с тази дейност. Може би по-късно, когато приключат наказателните процедури, би било оправдано, но сега е още твърде рано. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, господа министри, уважаеми колеги! След като България похарчи близо 2 млрд. лв. за електронно правителство – 2 милиарда, забележете, сега на всички нас, които имаме автомобили, вероятно и Вие, господа министри, имате такива, ще се наложи да си купуваме един екостикер, който струва 10 лв. и оскъпява техническия преглед с 10 лв. Това ще коства на икономиката, което е важно за господин Василев, за финансовия министър, между 20 – 30 млн. лв. на година, което прави този екостикер, квази данък. Двадесет-тридесет милиона лева на година допълнителен разход за всички нас. Много хора ми зададоха въпроса: е как така правим електронно правителство, похарчили сме 2 млрд. лв., борихте се толкова време да има електронни винетки и те са електронни, а сега някой е решил да слага екостикери, което, между другото, е едно голямо нещо, което се залепва под огледалото. За някои модели автомобили е изключително странно така да го нарека и затруднява дори доброто виждане в автомобила. Господин Тодоров, дори КПКОНПИ, които не знам за друго да са написали становище, но по тази тема са написали становище, че тази идея не е добра. Понеже тези екостикери са въведени с наредба. (Реплики.) Не ми говорете за Закона за атмосферния въздух. Те са въведени с Наредба N-32. Можете Вие в рамките на мандата да ги махнете, въпросът е да го решите. Защото така трябва да се действа – като се види нещо, което не е справедливо, не е умно, което е квази данък, товари икономиката, противоречи на идеята на дигитализация, електронно правителство, Вие можете да го махнете. Така че Ви призовавам, както, между другото, направи Вашата колежка Виолета Комитова за паспортизацията на сградите. Много пъти говорихме с нея. Жената подходи разумно и отговорно – пак беше наредба, пак беше безумно, щеше да струва 3 милиарда на икономиката, реагира и въпросът е решен. Тук трябва да се подходи по същия начин. Призовавам да вземете мерки и да не ми казвате, че сте само служебен министър. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, с измененията в Наредба N 32 се цели на първо място да се повиши качеството на извършваните периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и да се преодолеят осъществявани от част от контролно-техническите пунктове нерегламентирани практики. Измененията са инструмент за последващо регламентиране на зони с ниски емисии в градовете за ограничен достъп за превозни средства, които замърсяват, с оглед повишаване качеството на атмосферния въздух в големите градове на страната. Съществуващите системи за видеонаблюдение могат да се използват от общините за контрол при въвеждане на забрани за влизане на определени категории моторни превозни средства и това е реализирано като функционалност на системата. Трябва да се отчете и фактът, че при лоши метеорологични условия – снеговалеж, силен дъжд, мъгла, както и при замърсени номера на МПС-тата, качеството на контрола значително се занижава. Също така в големите градове, където се образуват задръствания, при плътно движение на автомобили един зад друг, е изключително трудно да се заснемат номерата, защото предното или респективно задното на превозното средство пречи на видимостта. Този проблем се решава със знака с чип, който при експериментални условия позволява превозното средство да бъде идентифицирано от 14 м при скорост над 140 км в час. Данните от чипа могат да бъдат ефективно използвани от контролните органи. Ако контролните органи бъдат оборудвани с RFID четци, те ще могат от разстояние да снемат идентификационни данни за пътните превозни средства, което да позволи автоматизиране на административната дейност и намаляване времето за обработка, което ще има и антикорупционен ефект. Защото устройството за отдалечено четене автоматично ще отчита моторното превозно средство с чип и контролният орган няма да може да си затваря очите и да пропуска неговата проверка. Контролът на паркиране в големите градове ще може да се автоматизира и да се пресече един евентуален корупционен риск. Друг основен проблем, който се цели да бъде решен с новите знаци за технически прегледи, е гарантиране, че превозното средство, на което следва да се извърши технически преглед, е действително представеното за преглед в техническия пункт. В контролно-техническите пунктове е установено, че не са единични случаите на монтиране на регистрационни номера на технически изправни автомобили или разпечатване на регистрационни номера на пътни превозни средства, които са в чужбина и монтирането на друго превозно средство, което трябва да премине на технически преглед. Предвид, че годишно се извършват около 2 милиона прегледа, е невъзможно и нецелесъобразно да се разчита само на системите за видеонаблюдение в контролно-техническите пунктове. Допълването на тези системи, за да може да се гарантира в пълнота необходимият и ефективен контрол по време на техническия преглед, е възможно или с осигуряване на физическо присъствие на инспектори от Агенцията, или чрез въвеждането на знаци с чип. Контролът чрез физическото присъствие на инспектори не може да бъде определен като ефективен поради липсата на достатъчно инспектори, а последващ контрол е почти невъзможен, защото няма среда в информационната система, която да удостовери, че на преглед е преминало друго пътно превозно средство вместо това, което трябва да премине. За преодоляване на този недостатък се предвижда въвеждането на знака с чип. По този начин прегледът ще започне и след прочитане на данните от знака. Опитът да се свали знакът и да се монтира на друг автомобил поврежда неговата антена и го прави нечетим. Ако автомобилът за първи път преминава на преглед, няма знак от неговия образец, или същият поради някаква причина е повреден, в техническия пункт ще трябва да бъде заснет номерът на рамата на автомобила, защото в противен случай прегледът не може да започне. В Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ще се получава информация за всички автомобили, които са преминали преглед, без да е разчетен номерът на знака и по този начин може да се извърши проверка дали заснетият номер на рама съответства на превозното средство, което е преминало на преглед. Предвид, че след една година почти всички автомобили ще са преминали технически преглед, в Агенцията ще има база данни от снимките на всички номера на рами на пътните превозни средства. Броят на пътните превозни средства без прочетени данни от знака ще е малък, което ще позволи контролът над системите за видеонаблюдение да се насочи към такива прегледи. Тази мярка ще намали до минимум възможността за извършване на неефективен преглед, ще намали корупционния риск и ще прекрати нерегламентираните практики на някои пунктове.

Госпожо Председател, господа министри! Ами по същата логика можеше Кирил Петков, който стои там, да каже: ами ние за Българската банка за развитие какво да направим? Нищо не можем да направим! Аз съм тук един служебен министър. Да, виждам, че има някакви лоши практики, но нищо не мога да направя. Само че той не каза така. Той извади всичко пред обществото и взе мерки. Въпросът е Вие, господин Тодоров. Виждам, от Вашите думи излиза, че нищо не можем да направим. Тогава аз Ви задавам следния въпрос: за електронните винетки как така няма стикер, пък има контрол? Има видеонаблюдение и всичко се случва. Това ли Ви е идеята за електронно правителство и дигитализация? Защо да товарим българските гражданите с 20 – 30 млн. лв. допълнителен разход, който е квази данък на година? Защо да оскъпяваме техническия преглед с 10 лв.? Защо го правите това? И не се оправдавайте. Трябва да могат да бъдат взети мерки. Вие ми говорите, че за тези чипове щяло да има четци, които да ги четат. Ама колко четци има в момента осигурени? Хайде, отговорете ми от тази трибуна! Днес, миналата седмица минавах технически преглед, така че стикерите ги има. Ама кажете ми, колко четци има? Тоест колко реално могат да бъдат прочетени от тези стикери? Това е безумна идея, която за миналия век може би би била добра, но вече сме години по-късно, в дигитална ера, дигитална епоха, където видеоконтролът, господин Тодоров, това е нещото, което работи и което има смисъл. Това работи при винетките, работи при техническите прегледи. Между другото, самият технически преглед също се заснема от камера. Така че аз не виждам за какво се притеснявате. И заснемането на техническия преглед от камера е много по-голяма гаранция, че е бил истински, отколкото някой да залепи нещо. Ами някой може и вкъщи да си ги лепи тези работи, господин Тодоров. Това не е никаква гаранция за нищо. Въпросът е следният, че с тези квази данъци, които идват един след друг, се товари и гражданинът, товари се икономиката и се спира развитието. Въпросът е: с какво ще Ви запомнят хората? Като този служебен министър, който нищо не направи, и трябваше да дойде следващият да свърши работа. Вие сам преценете.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, относно цената на екостикера следва да отбележа, че Изпълнителната агенция е сключила договор. В този договор е заложено изискването изпълнителят да доставя по заявка комплект документи за нуждите на техническите прегледи и да осигури техническа възможност за онлайн регистриране на извършените технически прегледи. Част от комплекта документи е и знакът за техническа изправност на пътните превозни средства. Всички технически пунктове ще получават оборудване, компютърна система, свързаност и достъп до информационната система на Агенцията, като всичко това се доставя от изпълнителя по договора без техническите пунктове да заплащат затова. Техническите пунктове заплащат само стойността на заявените от тях документи за осъществяване на дейността, като цената на документите за технически преглед се увеличава с 3,30 лв. без ДДС. Предвид изложеното за надграждане на информационната система, производството и доставка на стикери и необходимо оборудване, за работа не се разходва някакъв публичен ресурс. За контрол на техническите пунктове цената на документите за периодични прегледи за проверка на техническата изправност се увеличава с 3,30 лв. без ДДС. Контролно-техническите пунктове са самостоятелни юридически лица и могат свободно да определят цената на предоставените от тях услуги. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! С решение от месец юли 2018 г. правителството на ГЕРБ възлага на Държавната консолидационна компания да извърши ремонт на язовири съгласно приложен списък. Там са записани 414 язовира, като се твърди, че всички те се нуждаят от спешен ремонт. За целта Министерският съвет предоставя на ДКК 500 млн. лв. от държавния бюджет, с които пари да бъдат направени съответните ремонтни дейности. Гражданската платформа „Изправи се БГ!“, на която съм председател, алармира още в началото на 2020 г., че на практика не се извършват процедури за обществени поръчки и не се започват ремонтни дейности. Във времето ние се опитахме да получим информация от правителството на ГЕРБ, включително такава по Закона за достъп до обществена информация от ДКК, но тя ни беше отказана, което обаче не означава, че българските граждани спряха да се тревожат за това къде отиват 500 милиона от държавния бюджет. Комисията по ревизия отвори страницата и освети темата, която след това Вие продължихте. За разлика от Вашия колега преди малко, не можете да бъдете обвинен, че няма да бъдете запомнен като деен икономически министър, за което поздравления! Вие лично показахте как са извършени ремонтните работи в четири язовира. Освен това този път ние получихме отговор на нашия въпрос, от който става дума, че не просто 500 млн. лв., а допълнително ДКК са взели заем от ББР за още 130 млн. лв., така че парите за ремонт на язовири са 730 млн. лв., с които, забележете, са извършени ремонти само на стойност 104 млн. лв., като в същото време, разбира се, парите са преведени авансово, цялата сума за извършване на ремонти. Върхът на наглостта е, че последните ремонти са възложени една седмица преди изборите на 4 април, като са преведени 90 млн. лв. за ремонти в размер на 75 млн. лв. Моят въпрос към Вас е: на каква фаза са ремонтите на язовири? Има ли окончателно завършени? Какво е тяхното качество? Разплатени ли са? Започнати ли са по отношение на други язовири? Има ли такива, които изобщо не са започнали? Колко пари реално са вложени в ремонтни дейности и къде са другите пари? Къде и как се съхраняват и кой оперира с тях?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Благодаря за въпроса. Ето как изглежда точната ситуация днес. Преведени са към „Монтажи“ – фирмата, която трябва да ремонтира всичките тези язовири, 582 милиона е точната сума, от които с днешна дата имаме само 10 завършени язовира, от тези 10 само пет са пълни, другите пет даже стоят празни. Защо тези пет са пълни? След нашата проверка тези пет се предоставиха на предприятието, което трябва да го обслужва. Иначе даже не бяха предадени. Отделно имаме 18 с приключили ремонти, но в процес на завършване на документацията – 104 язовира в процес с ремонтни дейности – някаква ремонтна дейност се извършва, 83 в процес на обследване, 52 язовира са с прекратени договори – първо им се е възложило, след това са се прекратили и веднага държавата губи 3 милиона и 300 на момента само защото сме ги обследвали и сме ги прекратили. Защо са прекратени не е много ясно. Преглеждайки самите договори на „Монтажи“, виждаме концентрация от шест до седем фирми, в които реално е нямало обществени поръчки, нито търг. Просто са избрани по някаква формула и са дадени на тези шест компании, като част от тези шест компании можете да ги видите на съвсем различни места – една и съща компания е най-добрата за Сливен и най-добрата за Ловеч. Цените, по които Държавната консолидационна компания е платила на „Монтажи“, са два пъти пазарните цени на бетона и пет пъти пазарните цени на транспорта. По мои изчисления грубо около 200 милиона реално са пари на данъкоплатците, които са изхвърлени. Реално на тези цени ние сме надплатили с 200 милиона за тези дейности, което е по-притеснително за мен от всичко това, което до този момент не съм го разказвал. Направихме работна група да обследваме кои са най-опасните или язовирите с най-голям проблем около тях, като направихме ясен критерий колко са близо до населени места, до ключова инфраструктура и в какво състояние са. Установихме с тази работна група, че има 33 язовира, които са в най-тежко състояние, с най голям потенциален лош ефект върху съседните селища. От една страна, сме похарчили всички тези пари, но от тези 33 нито един не попада в топ 10-те, които сме завършили, нито един не попада в 18 те, които почти са завършени, а 11 от тези 33 опасни язовира даже не са възложени да бъдат обследвани. Така че ето, имаме една ситуация, където тези средства са похарчени – 5 пълни язовира, 10 завършени, но нито един от опасните завършени, а 11 даже невключени в листата на тези, по които се работи. Агенцията за обществени поръчки информира ДКК и „Монтажи", че са нарушили ЗОП, така че имаме и това становище, и трябва да преустановят подобни практики занапред. За съжаление обаче всичките договори с тези фирми са подписани и всичките пари са договорени. В момента имаме само 140 милиона останали и всичките са договорени. Ако тръгнем да прекъсваме тези договори, те ще съдят държавата.

Последно, установихме също, че е абсурдно тези язовири да са в Министерството на икономиката, защото, когато не използвате тези язовири, те стоят празни. Много по-целево е тези язовири да отидат веднага в Министерството на земеделието, където поне може да се използва тази вода за напояване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Нали всички сме наясно, че става дума за схема, за поредната черна касичка на ГЕРБ, този път в Министерството на икономиката и в лицето на Държавната консолидационна компания, която си има специално за целта създадено дружество „Монтажи“, което само за година и половина, както се вижда, е успяло да превърти близо 700 млн. лв., включително от държавния бюджет и взети такива като заем от ББР. При това темата е достатъчно тревожна. Става дума за състоянието на язовирите и за това какви поражения и бедствия могат да бъдат предизвикани, ако те не са в добро състояние, но очевидно на първо място стоят корупционните интереси пред всички останали. Подобно на Автомагистрали, подобно на Софекострой, което столичният кмет Фандъкова си създаде на базата на „Чистота Искър“, за да си върши строителство без обществени поръчки, така и ДКК през Монтажи си е възлагало на приближени фирми ремонти – дейности за стотици милиони левове. Изобщо тази схема с приятелски фирми, с придворни фирми, които са обрасли около всички министерства, трябва да бъде прекратена, защото не съм съгласна, че тук става дума просто за решения, взети в условията на нецелесъобразност. Това е тежко нарушение на Закона за обществените поръчки. Той не дава възможност на кухи фирми да играят ролята на пощенски кутии и пари – стотици милиони левове от държавния бюджет, да отиват към приятелския кръг на властта. Любопитно би било да чуем също така и кои са тези фирми. Със сигурност както и при Автомагистрали, както и в София с „Чистота Искър“ това са фирми, близки или на бившия премиер Борисов, или на столичния кмет, или на кмета в сянка за столицата, но във всички случаи интересът на българските данъкоплатци е тежко нарушен. Моят въпрос към Вас е: какви действия могат да бъдат предприети? Аз се надявам, че Вие ще имате достатъчно време, за да извадите истината за всеки един от тези язовири, за всяка една от тези фирми, но тук трябва да бъдат предприети решения. Имате достатъчно информация и достатъчно експертиза, за да предложите по какъв начин да бъде затворено кранчето на това брутално източване на държавния бюджет.

Благодаря. На същото мнение съм. Източвани са били държавни средства през този вид възлагане – без обществени поръчки, без търг, под шапката на дружество, което реално е само един холдинг, който няма реална дейност, освен да прикрива този тип липса на обществени поръчки. Какво правим в момента? Първото нещо е и ако имаме малко повече време, ще го реализираме – вече предложихме на Министерския съвет да вдигне „Монтажи" към Министерството на икономиката. Стига са се крили този тип дружества под холдинговите структури. Когато те са под директен контрол на министъра на икономиката, ще имаме много по-голяма яснота как се случват тези ремонтни дейности. Това е първото нещо. Второто нещо е – назначихме, с днешна дата, между другото, нов член на Борда на директорите на ДКК и се надяваме другата седмица да го видим като нов изпълнителен директор. Ако това стане факт, което трябва да се гласува от останалите членове на Борда, които до този момент показаха някаква кооперативност, ние реално за първи път ще имаме абсолютно независим човек, който ще обследва в още по-голям детайл всичките действия на „Монтажи", защото в „Монтажи" е била голямата схема, където не само язовирите, но и правителственият комплекс, също с едно голямо предплащане, се случва. Така че смяна на хората, вдигане на „Монтажи" към Министерството на икономиката, обследване в детайли и спиране на практиката без обществени поръчки и без министерски контрол. Реално в този момент аз като министър нищо не мога да кажа на „Монтажи". Те се крият под независимия борд на ДКК. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, Вие изнесохте в медиите достатъчно информация за това, което е ставало в Българската банка за развитие, бих казал смело – безобразията, които са се вършили там. Когато идвах към парламента, аз минах пред Банката за развитие. Поздравявам Ви, че сте изкарали една луксозна лимузина, която, доколкото разбрах, е струвала около 400 хил. лв. на бившия шеф на Банката Стоян Мавродиев. Това, което искам да Ви питам. Разбира се, ще Ви питам и за това колко е получавал Стоян Мавродиев, как са се разпилявали средствата на българската държава? Между другото, аз питах премиера преди малко. Оказва се, че за тези 400 хил. лв. за луксозната лимузина могат да бъдат закупени четири високопроходими джипа за гасене на пожари с по половин тон. Коментара го оставям на Вас. Колко са отпуснатите кредити на Банката за развитие; кои са основните кредитополучатели и най-важното, което искам да Ви питам: гарантирани ли са въпросните кредити; ще си върне ли българската държава тези кредити; какъв начин има да си ги върне и какво е Вашето мнение по този въпрос? Питам Ви не за друго, а защото става дума за около 2 млрд. лв. – пари на българския народ. На българския народ! И е крайно време да потърсим сметка на тези, които са се опитвали да крадат от този народ.

Благодаря за въпроса. Първо да дам малко статистика как изглежда портфолиото на Банката на 30 юли: 2 милиарда и 200 милиона е цялото портфолио към индивидуални клиенти със 141 експозиции. Реално обаче експозиции, класифицирани като необслужвани и с най-лошия вътрешен рейтинг, вече във фаза 3, са с общ размер от 545 милиона. Най-големите кредитополучатели на Банката са: ДКК, „Маркет Инвестмънт“ АД, „Роудуей кънстракшън“, „Булгартрансгаз“, „Индъстриъл Сълюшънс“, „Технолоджис“, „Благоевград БТ“, „Слънчев ден“ АД, „Интернешънъл инвестмънтс“, „Сентрал Дистрикт“ ЕАД, „Транспект-Юнион Ивкони“, „Колект БГ“ и Български морски флот. Тези 10 са с обща експозиция 1 милиард и 300 милиона. Другият проблем на тези експозиции е, че така нареченото loan-to-value (LTV) ratio, или съотношението на дълг към редуцирана стойност на обезпечението е в допустими граници под 80% на много от тях, но налице са експозиции, които са близо до 100-те процента, което знаем, че е червена линия за всеки, който разбира от банковия сектор. И ако трябва да цитирам: „Индъстриъл Сълюшънс“, „Технолоджис“ – предишен кредитополучател „Благоевград“ БТ, е с 99%. Това е съотношение на дълг към обезпечение. 100% е на „Транспект-Юнион Ивкони“; 121% е на „Сентрал Дистрикт“. Така че, да, имаме доста голям проблем с част от тези кредити. Ето защо тази година нетният резултат на Банката ще бъде минус 250 милиона, защото ние ще провизираме част от тези кредити, за които реално не вярваме, че ще ги получим по този начин. Но когато сме финансирали Банката с 1 милиард и 400 милиона от парите на данъкоплатците, тя все още е и е много ликвидна. Имаме капиталова адекватност от 37%, понеже имаме и средства в управлението на Банката, които са доста ликвидни – над 800 милиона в трежъри инструменти. Ако теглим чертата, какво виждаме? Огромни кредити, много високо рискови – голяма част от тях, но без да създават проблем на Банката, защото данъкоплатецът е платил милиард и 400 от парите в капитала, така че тя остава високоликвидна. Няколко неща, които ние правим, за да не говорим само в минало време. В момента предоговаряме и договаряме за още ресурс – да имаме по-ниско ценови ресурс в Банката, с ЕИБ и Банката за развитие на Съвета на Европа. Ако погледнем кредитите, които са дадени по време на нашето правителство, имаме в микрофинансирането 6 кредита със средна стойност 80 000, имаме през гаранционните програми 150 нови кредита през месец юни с обща стойност от 24 милиона, или 160 хиляди на кредит средна стойност, и за месец юли 94 кредита с 23 милиона бюджет, или средна стойност от 245 хиляди на кредит. Ето така според нас трябва да работи Българската банка за развитие. Това е големината на кредитите, които трябва да бъдат дадени оттам. За съжаление, другите бавно ще започнем да ги следим, да договаряме с тях и лека-полека да ги намаляваме. Радвам се, че мога да кажа, че вече 60 милиона от големите кредити бяха намалени с преговори, така че това е работата на Управителния съвет на Банката. Сега говорят, разискват как можем да стопим това огромно портфолио – огромни кредити, доколкото можем, и всичките средства, които вземем от тези големи кредити, да ги даваме в кредити за малки и средни предприятия. Тези стойности на мен лично ми харесват – между 160 и 250 хиляди на кредит. Благодаря Ви.

Моят уточняващ въпрос е: от тези 1 млрд. 400 милиона пари на българските граждани в тази банка, колко според Вас ще бъдат върнати и кой ще носи наказателна отговорност за това? И въобще, може ли някой да носи наказателна отговорност? Аз, колеги, ще Ви кажа, че 2002 г., по времето на правителството на гражданина Симеон Борисов Кобургготски, трима негови депутати предложиха да отпадне наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Сега в момента, доколкото знам, всеки един банкер, всеки един банкер може да раздава парите на вложителите, на когото си поиска и знае, че няма да влезе в затвора. Може би това, колеги, ако може да го направим, докато това събрание работи, ще бъде изключително добре. Аз лично се наемам. Между другото, аз го предлагах многократно преди 15 години, отхвърляше се с мотива, че видите ли, това били парите не на вложителите, а на банките, на което аз им отговарях: колеги, какви пари имат банките, откъде идват тези пари? Та, може би, аз това искам да Ви кажа и това е моят конкретен въпрос: колко от тези пари Вие считате, че могат да бъдат върнати и как? И какво може да помогнем ние, депутатите от този злополучен парламент, за да се съберат парите на хората? Защото това са парите на всички нас, колеги. И аз очаквам наистина да… Аз ще внеса такова предложение. Очаквам подкрепа от всички парламентарни групи. Поне да направим нещо добро преди да се разпуснем. Благодаря Ви.

Да, благодаря. Както казах, експозициите, които са с най-лошия вътрешен присъден рейтинг в момента в Българската банка за развитие, са 545 милиона. С други думи имаме голям риск българският данъкоплатец да не си види тези пари обратно. В момента провизиите, които за тази година ще направим, са 250 милиона, това означава, че по най-добрите стандарти ние очакваме, че 250 милиона от това портфолио никога няма да видим обратно, така че това е отговорът. И само да кажа за автомобила, защото това не беше една… Това беше за мен една метафора. Когато похарчите 400 хиляди за лимузина BMW и тя е една от петте най-добри коли, продадени за тази година в цяла Европа и това се плати от българския данъкоплатец – еми да, някой абсолютно е забравил с чии пари той работи и какво е предназначението на тази банка. И призивът ми към Вас е… Да, тези неща не могат да са безнаказани, не може всеки да плаща данъци и накрая тези пари да ходят по този начин и да изчезват в джобовете на този тип хора. Ами, справете се, хора! Имате цялата законодателна възможност да промените как да работи прокуратурата в България. Във всяка една нормална държава такива, ако избягат от една банка, която е финансирана с нашите данъци, биха имали големи последствия в съда. Така че, другото, което – говорим тук от сутрин до вечер… Хора, другото нещо са нашите клиенти на Българската банка за развитие. Ами сега ще дойде ковид кризата. Ако не гласувате тази актуализация на бюджета, ще имаме още повече проблеми с малките предприятия, които искаме да финансираме. Четиристотин и тридесет милиона в момента чакат и са готови пари да бъдат дадени на малките и средните предприятия по време на следващата вълна на кризата и единственото, което се изисква от Вас е, да ги гласувате. Така че имате отговорност. Не можем от сутрин до вечер само да се опитваме оттук да оправяме нещата. Свършете си работата. Този бюджет трябва да бъде актуализиран. Благодаря. (Ръкопляскания. Тропане по банките, шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Ами, отношение към колегите. Колеги, наистина е важно това, което каза министърът. Не съм му адвокат, но ако няма актуализация на бюджета – няма да има пари за пенсии, няма да има пари за болниците, няма да има пари за най-елементарни нужди, така че актуализацията наистина е належаща. Обръщам се добронамерено към всички Вас, които тропахте преди малко. Хората са ни изпратили тук да свършим нещо полезно за тях. Ако ние тласкаме страната към политическа, оттам и към финансова криза – не мислете, че хората ще Ви простят. Трябва да сме отговорни пред собствените си избиратели. Така си мисля аз. Така че актуализацията наистина е належаща. А сега към министъра. От това, което чух от Вас, просто няма какво да Ви коментирам, Вие говорихте за 250 милиона. Съжалявам, че не мога да Ви попитам, но аз мисля, че въпросът ми е по-скоро към колегите. Трябва да намерим форма, колеги, за да накажем тези крадци, които са откраднали 250 милиона. Трябва да намерим законодателна форма, а не политическа. Тези хора трябва да влязат в затвора – ефективно, за да не крадат следващите банкери по този начин. Няма да Ви припомням какво стана с КТБ и с още една банка. Така че това е нашата отговорност. Не да тропаме по масите, не да се обиждаме като каруцари, извинявайте за израза. Хората са ни пратили тук, за да работим. Казвам го добронамерено към всички парламентарни групи. Щях да Ви питам и още неща, но може би ми изтече времето вече?

Благодаря, госпожо Председател, че ми дадохте тази възможност.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, ВМЗ – Сопот, е структуроопределящо предприятие във военнопромишления комплекс за държавата и един от основните работодатели за района на Подбалкана. В предприятието работят около 4000 човека и от доходите им зависят и доходите на техните семейства. Малко са периодите, в които във ВМЗ липсва напрежение от различен характер и всичко това е за сметка на работещите там. Последният спокоен период за ВМЗ беше през 2013 г., когато Министерството на икономиката с министър Драгомир Стойнев успя да подсигури дългосрочни договори за ВМЗ, спокойна работа и доходи за работещите и за служителите. Днес отново се създава напрежение във ВМЗ. От медиите се запознаваме с исканията на синдикатите и предстоящи протести, ако техните искания не бъдат удовлетворени. Кое налага преструктуриране на ДКК и изваждане на ВМЗ от нейната структура? Това означава ли и изваждане на предприятието от забранителния списък, който го защитава от приватизация? Ще бъде ли гарантирано съществуването на ВМЗ – Сопот, като държавно предприятие със стратегическо значение за България? Във връзка с това, имаме информация за няколко проверки през последните месеци, направени в предприятието. Какви действия ще предприеме Министерството на базата на тези проверки? Благодаря.

Благодаря за въпроса. Първо да кажа, преструктурирането на ДКК не е свързано по никакъв начин със самия ВМЗ. Аз лично вярвам, че много от компаниите под ДКК трябва просто да се качат при Министерството на икономиката, за да има по-голяма прозрачност на действията какво се случва с тях, защото в този момент, аз като министър, единственото, което мога да направя, в случая на ВМЗ, е да пиша писма към Държавната консолидационна компания и да ги напътствам и да ги моля, обаче те имат независим борд и казват: „Ние решаваме, ние сме независим борд.“ Както знаете, има и Закон за публичните предприятия, където аз даже нямам право да ги уволня просто така. Да, така че от тази гледна точка ДКК трябва да се преструктурира, колкото можем от предприятията да ги качим директно към Министерството на икономиката, толкова бихме го направили и толкова по-прозрачно би изглеждало управлението на тези дружества. Във връзка със самите проблеми във ВМЗ. Има напрежение между новия борд, който беше назначен април месец, и изпълнителния директор, който е там от по-дълго време, както и профсъюзите и синдикалните структури във ВМЗ. Направих неведнъж доста разговори с тях и се обединихме под общата идея, че това дружество, за да работи добре, трябва да сме сигурни, че няма кражби. За да няма кражби, трябва да има максимална прозрачност на действията на всеки един от тях и ние предложихме да се назначат двама прокуристи във ВМЗ, които да могат поне да ни казват пълната информация какво се случва и откъде идва това напрежение. За съжаление, независимият борд на ВМЗ отхвърли това предложение, а независимият борд на ДКК каза: „Ами ние ще направим всичко възможно да обследваме въпроса.“ Аз много се надявам, че с днешното назначение на новия член на Съвета в ДКК, който много се надявам, че ще бъде избран следващата седмица като изпълнителен директор на ДКК, ще ни даде възможността да влезем директно във ВМЗ, да се вслушаме в призивите на синдикатите, които, между другото, имат една обща цел с нашата и това е, ако не изтичат пари по грешен начин или няма пречки на входа и на изхода на това дружество – пари за заплати ще има. Така че в момента сме влезли в координация с профсъюзите, влезли сме в координация с част от управлението на ВМЗ и изчакваме буквално следващата седмица да влезем в контрол на ДКК, който ще ни даде възможност да обследваме въпроса, а не само да си пишем писма от сутрин до вечер. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря, че не отговаряте чиновнически и в отговора Ви усещам загриженост за бъдещето на това изключително стратегическо и обект на националната сигурност на страната предприятие. В крайна сметка има два въпроса наистина, които вълнуват и работещите във ВМЗ, и българското общество. Първият от тях е и той не е лишен от смисъл: наистина как държавата гарантира и ще гарантира ли запазването на държавната собственост на предприятието? Не е лишен от смисъл, защото през последните години в управлението на ГЕРБ бяха направени няколко опита, в това число с изваждане от забранителния списък, с Програма за приватизация на предприятието. Значи ние смятаме, че това е недопустимо и настояваме държавата наистина да вземе необходимите мерки. И вторият, не по-малко важен въпрос, касае запазването на работните места. Това е въпросът, който вълнува хората. Запазването на работните места минава през, както казахте, обезпечаване на поръчки, гарантиране на такива, и то в такъв обем, който би позволил запазването на тези работни места. Затова са и двата мои въпроса към Вас, както и въпросът, който беше зададен: да кажете нещо повече по възможност за тези проверки, които са минали и какво са установили те?

Благодаря за тези два въпроса. Наистина ВМЗ е структуроопределящо предприятие за този район. Аз вярвам, че неговото място, като част от портфолиото на държавата, е на правилното място. Единственото, което обаче трябва да се промени, е, че държавата трябва да бъде истински добър стопанин. Това означава, че както една частна фирма има акционери, в случая частни акционери, така в случая ВМЗ реално, бидейки държавна компания, има акционери данъкоплатците. Моят директен отговор е: стратегията на Министерството на икономиката е да остави ВМЗ в списъка на предприятията със стратегическо значение, собственост на държавата, но не просто да бъде там, а да бъде управляван активно, да се следи внимателно какво се случва. Приоритет номер едно е, разбира се, да се запазят работните места в дружеството, но приоритет номер две е така да се управлява, че тази фирма всъщност да дава и средства обратно на държавата. Трябва да влезем в ролята на добрия стопанин, а това става през прозрачност, директен контрол, пълна информация кои са фирмите, които са доставчици, кои са фирмите, които са клиенти, и да сме сигурни, че и двете групи фирми са подбрани само с една и единствена цел – доброто на предприятието. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, наш избирател – господин Петър Иванов, ни помоли да Ви зададем този въпрос. Става дума за „Програмата за подкрепа на малки предприятия с оборот с над 500 000 лв.“, както каза госпожа председателката. Човекът е собственик на малко предприятие. Служебното правителство е обявило, че отпуска дофинансиране в размер, ако правилно съм разбрал, на 106,5 млн. лв. Той е кандидатствал, одобрен е, стои в списъка и са му казали, че няма пари, ще чакаш. Въпросът е много прост: ще дочака ли нашият избирател, или няма да дочака? Благодаря Ви.

Благодаря за въпроса. Краткият отговор е: да, ще дочака. Дългият отговор е, че 6090 броя предложения бяха подадени по тази мярка и на 16 март Оценителната комисия е стартирала процедурата по оценка. С оглед на процеса Комисията е приела опростяване на правилата и е направила сравнително бързи действия, за да може да се обработва този огромен списък от фирми, които искат да участват. Реално към 7 юли Управляващият орган е издал общо 1097 решения за отказ, но е стартирал процеса по договаряне на 1555 компании. Така че, ако Вашият клиент е в тях, тези компании на 28 юли реално са поканени да сключат договори и вече 501 кандидати от тези компании са си подали документацията и 163 договора вече са сключени. Междувременно Управляващият орган е предприел действия за увеличаване на общия бюджет по процедурата и както Вие правилно казахте – увеличи се общият бюджет до 184,6 млн. лв., което ще позволи финансирането на общо 3700 предприятия. В рамките на месец август беше допълнително променен процесът и се надяваме още другата седмица да опростим още повече начина за обработване на толкова много компании. Надявам се, че Вашият клиент (реплики от ГЕРБ-СДС: „Какъв клиент…“) съвсем скоро ще види тези средства. Въпросът е при 6090 клиенти – мисля, че доста добър напредък сме направили. Благодаря.

Аз благодаря за отговора на господин министъра. Отдавам го на лапсус от Ваша страна и на начина Ви на мислене, че за всяко нещо трябва да се плаща и че всичко е клиенти, сделки, бизнеси и комисиони. Избирател, господин Министър, не е клиент! Казах „избирател“. Избирателите са по-важни от клиентите. Благодаря Ви.

Благодаря за поправката. Аз искам да кажа, че когато държавата вижда всяка една фирма в икономиката на България като клиент, който тя трябва да обслужи, а всеки един данъкоплатец като акционер, мисля, че България ще се управлява по по-прозрачен и добър начин. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, на 14 май 2021 г. Вие назначавате за изпълнителен директор на НАП господин Румен Спецов. Господин Спецов има дългогодишен стаж в системата на НАП – в териториалната дирекция в Добрич и в София до 2015 г., когато напуска системата. Неговата най-високо заемана длъжност е началник сектор от 12 души в Дирекция „Разследване на особени случаи“ в Териториалната дирекция на НАП – София. Съгласно разследване на сайта Bird.bg и проверка в Търговския регистър след напускането на Агенцията през 2015 г. на 16 юни 2015 г. господин Спецов изкупува дяловете на дружество „Гранекс Трейдър“ ЕООД. На 7 април 2016 г., няколко месеца по-късно, той продава дяловете си на малограмотно лице с участие в над 25 фирми. Към момента на продажбата на дяловете „Гранекс Трейдър“ ЕООД е била в ревизионно производство, като по всяко вероятност вече е имало и издаден ревизионен доклад. Точната дата на ревизионния доклад и получателят на доклада може веднага да бъде установена в системата на НАП, тъй като всички ревизионни доклади са налични в тази система от 2012 г. насам. Там може да се види точната дата на началото на ревизията, кой е получил уведомлението за ревизия и периодите, които обхваща ревизията. Седемдесет дни след продажбата на дяловете на фирмата е издаден ревизионен акт на името на новия собственик и управител Данаил Николов и е връчен служебно по чл. 32 от ДОПК, който се ползва при ненамиране на лицето на адрес. Всичко това означава, че ревизията е стартирала в период, в който господин Спецов е бил управител и собственик на дружеството, бил е наясно с периодите, които обхваща ревизията, както и с очакваните заключения към момента, в който продава дяловете си на лице с криминални регистрации. В резултат на тези действия фирмата никога не покрива задълженията си и до ден днешен дължи над 1,5 млн. лв. на НАП главница плюс лихви. Въпреки заявленията от Ваша страна за извършена проверка на тези действия на господин Спецов, резултатите не са обявени вече повече от 75 дни. Реалистичното време за извършването на тази проверка в системата на НАП е не повече от пет минути. В тази връзка моля да отговорите на следните въпроси: на коя дата е стартирала ревизията на „Гранекс Трейдър“ и на кого е връчена заповедта за ревизия? Кои периоди обхваща ревизията и обхваща ли периоди, през които изпълнителният директор на „Гранекс Трейдър“ ЕООД е бил господин Спецов? На коя дата е издаден ревизионният доклад, който предхожда ревизионния акт, и от кого е получен в „Гранекс Трейдър“ ЕООД? И последен въпрос: считате ли Вие като министър, че продажбата на дяловете е извършена, за да се избегне заплащане на данъчни задължения? Благодаря. (Ръкопляскания. Възгласи: „Браво!“)

Благодаря Ви, господин Кадиев. Мисля, че този въпрос е важно да бъде изчистен, тъй като става въпрос за най-голямата приходна агенция в държавата. Както знаете, ние сме помолили Главна прокуратура да извърши проверка на всички тези действия, паралелно сме направили проверка, за да отговорим на Вашите въпроси. По данни на Търговския регистър, както Вие казахте, на 16 юни 2015 г. е вписано прехвърляне на всички дружествени дялове на „Гранекс Трейдър“ от господин Мартин Илиев към господин Румен Спецов. На въпроса: кога е започнала ревизията? Малко по-малко от два месеца след прехвърлянето на дружествените дялове започва ревизия. Ревизията започва на 10 август 2015 г. с издаването на заповед за възлагане на ревизия. Заповедта е връчена на 23 септември 2015 г. на управителя към тази дата – господин Спецов, тоест два месеца след като купува фирмата, господин Спецов влиза в ревизия. На въпроса: кои периоди обхваща ревизията? Ревизията обхваща определяне на задължения по реда на ДДС за период от 1 януари 2014 г. до 31 май 2015 г. и по корпоративен данък за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. Въпросната ревизия, както виждате, не обхваща периоди, в които господин Румен Спецов е бил управител или е бил собственик на дружеството, тоест ревизията обхваща предишен период преди той да е управител или собственик. Господин Спецов продава фирма „Гранекс Трейдър“ ЕООД на 7 април 2016 г. Към датата на продажбата „Гранекс Трейдър“ няма задължения към НАП, няма връчен акт. Актът е връчен на 17 юни 2016 г. и е връчен, както Вие казахте, неприсъствено – по чл. 32. Към този момент господин Спецов не е бил управител или собственик на „Гранекс Трейдър“. Относно последния Ви въпрос. Съгласно ДОПК има възможност, ако юридически лица не се издължат, управителите, които са били към момента на натрупването на тези задължения, да бъдат подведени под отговорност. В случая задълженията и ревизията обхващат период, в които господин Спецов не е бил нито управител, нито съсобственик. С цел да се проверят всички факти и да се потвърдят, тъй като не е задължително да вярвате на мен като министър на финансите или на правителството, ние сме отправили искане към Главна прокуратура да предприемат всички възможни действия да установят тези факти и ако има необходимост от предприемането на допълнителни действия или проверки, да ни уведомят, както да уведомят и народните представители. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Министър. Това, което разбрах от отговора Ви, е, че ревизията не обхваща периоди, в които господин Спецов е бил управител и собственик на фирмата. Отговорът, който обаче не дадохте, е: на коя дата е подаден ревизионният доклад и от кого е получен в „Гранекс Трейдър“? Ревизионният доклад предхожда ревизионния акт. Той дава възможност на лицето да направи бележки, допълнителни коментари, допълнителни данни, въз основа на които вече НАП издава ревизионния акт. Ако ревизионният доклад е издаден по времето, когато господин Спецов е бил управител и собственик, той е знаел какво пише в него, той е знаел какъв ревизионен акт да очаква, знаел е накъде вървят нещата. Моят въпрос всъщност е: той продал ли е дяловете, защото е знаел, че предстои след 70 дни ревизионен акт, в който има задължения за около 1 млн. лв., след това се натрупват лихви за още половин милион лева допълнително и всъщност целта на продажбата на дяловете тази ли е – да бъде избегнато изплащането на данъчни задължения към НАП? Благодаря.

Доколкото аз виждам, ревизионният акт, както Вие казахте – на 17 юни 2016 г. по чл. 32, неприсъствено. Що се отнася до това дали господин Спецов е продал фирмата по една или… (Шум. Реплики от ГЕРБ-СДС: „Докладът, докладът…“)

Ще трябва да Ви отговоря на това, тъй като го няма пред мен… (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Ще проверим и за доклада. Но нещо друго искам да Ви кажа, което също е важно. Ревизията обхваща период – както Вие казахте, както и аз Ви казах, когато господин Спецов нито е управител, нито е съсобственик. Така че каквото и да излезе в тази ревизия, то няма отношение към господин Спецов, който е придобил фирмата след това, както Вие много добре знаете, както е записано и в ДОПК. Така че не виждам защо някой би се страхувал от какъвто и да е акт или доклад, при условие че той обхваща период, в който той въобще не е имал никакво касателство към съответната фирма. А що се отнася за продажбата на фирмата, в личен разговор питах господин Спецов защо е купил, съответно защо е продал фирмата, това, което той ми каза, е, че фирмата имала лиценз за търговия със зърно. В момента, в който влиза в ревизия, този лиценз очевидно започва да става – абсолютно му отказват кредити от банки и така нататък, докато не приключи ревизията и той я продава още преди самото приключване на ревизията и връчването на акта. По това време, по негово време, фирмата няма никаква активна икономическа дейност. Така че не мисля, че има каквито и да е причини за притеснения. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Както нееднократно съм заявявал, господин Спецов се справя идеално със задачите в НАП, повиши значително събираемостта. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Ако искате нещо да кажете, можете да ми го кажете вънка в кулоарите. (Реплики от ГЕРБ-СДС.)

Аз имам пълно доверие на господин Спецов, както нееднократно съм заявявал. Пак казвам, дали сме го на прокуратурата и те да си направят съответните проверки – ако има проблеми, за тези проблеми да бъдат предприети съответно мерки от страна на прокуратурата. Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене!

Така е. Уважаема госпожо Председател, парламентарният контрол, както е по Правилника, е за задаване на въпроси и получаване на ясни отговори, какъвто ние вече три месеца продължаваме да не получаваме от Министерството на финансите по един много прост и елементарен въпрос. Не получаваме отговор, а очакваме от същите хора да управляват финансите на държавата, да управляват бюджета на държавата. Както Вие не може да проверите три месеца един елементарен факт, как да очакваме да гледаме актуализацията на бюджета, който Вие приготвяте и сте внесли в Народното събрание? Как да вярваме, че след като не можете да се справите с най елементарна проверка, както каза господин Кадиев от няма пет минути, сте успели да направите читав законопроект за промяна на държавния бюджет?

Все още има време, госпожо Председател. Затова имам само една молба. Господин Василев, подайте си оставката! Дайте път на някой, който разбира, който може да внесе читав законопроект, да го обясни и да го представи качествено на народните представители.

По начина на водене!

Уважаема госпожо Председател, защо допускате процедури по начина на водене, които не са по начина на водене? (Реплики.) Сега ние трябваше явно да разберем, че ГЕРБ ще гласуват против актуализацията на бюджета – не искат да имат…

Как да не казаха това? Те казаха току-що, че нямат доверие в актуализацията на бюджета. (Реплики от ГЕРБ СДС.)

Нямат доверие в допълнителните пенсионни плащания, нямат доверие в това, че бизнесът трябва да получи средства, нямат доверие в това, че медицинските работници трябва да получат….

…допълнителни средства за първа линия. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Нямате доверие!

И аз Ви благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, господа министри! Господин Панайотов, питането ни с господин Янков е насочено към един изключително важен въпрос, свързан с превъоръжаването на Българската армия – въпрос, който стои на дневен ред поне последните 20 години. Много дълго време всъщност ние нямахме план за превъоръжаване, който да бъде финансово осигурен, подкрепен от парламента и съответно контролирано изпълнението му от парламента. Обръщаме се към Вас поради високото доверие към служебното правителство, с уважение към Вашия опит в НАТО, в Афганистан, в Съединените щати и натрупания опит през последните два месеца в Министерството на отбраната, защото искаме да работим заедно за подобряване на управлението в сферата на отбраната. На първо място, ето това е Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България, приета от българския парламент през 2015 г. (Показва я.) Но до ден днешен нямаме отчет за изпълнението на тази програма, оценка за изпълнението на тази програма. Затова първият въпрос от питането е: колко милиарда са похарчени по изпълнение на тази програма? Какви способности са придобити? Каква е оценката за адекватност на тези способности към изискванията на целите на силите и на изискванията за оперативна съвместимост в НАТО? Тук има съвсем конкретно решение, с което е приета тази програма. То казва, че общата численост на въоръжените сили на Република България трябва да бъде не по-малка от 37 хиляди души – дали е постигнато това число? По-нататък искам да отбележа, независимо че тази програма не е оценена, не е внесен отчет в парламента, през месец февруари 2021 г. парламентът практически без дебат и без участието в пленарната зала на министъра на отбраната и началника на отбраната приема Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г. Програмата продължава да бъде доста неясна, но се споменават такива числа, като 36 млрд. лв., 188 способности и други важни числа. Така че вторият ми въпрос от името на Калоян Янков и от мое име е: каква е оценката Ви за реалистичността на тази програма, приета от парламента? Разработена ли е вече инвестиционна план-програма? Колко милиарда предвиждате да бъдат похарчени, за какви способности? Това ще доведе ли наистина до отпадане на уязвимостта на България по отношение на поддържане на въоръжението и техниката от Руската федерация, от Беларус и от други страни, извън НАТО и Европейския съюз? На последно място, като подвъпрос: през 1999 г. въведохме система за планиране, програмиране и бюджетиране в Министерството на отбраната. През 2014 г. въведохме система за проектно управление „Принс 2“ и имаше Решение на Министерския съвет да се разшири със система за управление на програми и система за управление на услуги. Има ли капацитет в Министерството на отбраната да се използват тези модели за професионално управление на проекти, програми и услуги, така щото тези 36 милиарда, предвидени в Програма 2032, да доведат до обществена полза и по максимално ефективен и ефикасен начин и устойчив на рисковете, пред които са изправени такъв тип програми, да бъдат завършени в срок? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шаламанов, уважаеми господин Янков! Веднага искам да кажа, че са зададени шест фундаментални въпроса за отбранителната политика, отговорът на всеки един от тях може да се вмести в рамките на два часа, но аз съм принуден да се съобразя с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Относно оценката на Програма 2020. В изготвения Проект на годишен доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за миналата година е включен отделен раздел „Отчет за изпълнение на Програма 2020 и План за развитие на въоръжените сили до 2020 г.“ Основният извод от направения анализ и направената оценка е, че с изпълнението на Програмата и на Плана българските въоръжени сили са навлезли в качествено нов етап, като е поставено началото на тяхното превъоръжаване и тяхната модернизация. Постигнато е устойчиво увеличение на разходите за отбрана, а с изразходените през годините финансови средства са изградени основни – подчертавам, основни способности за въоръжените сили. На практика обаче неизпълнените цели от Програмата 2020 са взети предвид в Програмата 2032. Кои са неизпълнените цели? Не е приет инвестиционен план-програма 2020, не са реализирани основните проекти за модернизация на въоръжените сили, не са изпълнени изцяло целите за способности от Пакет 2017 на НАТО, а също така имаме и проблем с личния състав. По отношение плановете на Министерството на отбраната за реализация на Програма 2032. Програмата 2032 е стратегически документ с времеви хоризонт 2032 г., синхронизиран е с процесите на планиране на отбраната в НАТО. Програмата е основа за планиране, изграждане и развитие на минимално необходимите отбранителни способности в рамките на отделените за това финансови ресурси в бюджета и съгласно разчетите на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на България до 2024 г. В Програмата 2032 е отбелязано, че има още способности, които може и трябва да се изградят, ако се осигурят допълнително ресурси за това, както Вие правилно споменахте – от 188 цели на практика се изпълняват, изграждат 38. Трябва да се отбележи, дебело при това, че за 2021 г., за настоящата година, разходите за отбрана се очертава да са под предвидените в Националния план 1,64% от брутния вътрешен продукт. За реализирането на Програма 2032 са извършени изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили. Със заповед на министъра на отбраната са определени структурите от въоръжените сили, в които по План 2026 ще се извършат организационно-щатни промени през 2021 г., сроковете за изпълнение и числеността на военните формирования. Трансформацията на структурите и развитието на въоръжените сили на България, заложени в План 2026, са в синхрон с определените за реализирането приоритетни проекти. По въпроса дали е наличен проект за инвестиционен план програма до 2032 г. и кога ще бъде представен в Народното събрание – Проект за инвестиционен план-програма е изготвен и е разгледан в края на април, по-точно на 27 април 2021 г., на заседание на Съвета по отбрана към министъра на отбраната, приет е за информация и е взето решение да бъде преразгледан и детайлизиран. Независимо че е в правомощията и трябва да бъде приет от Министерския съвет, аз смятам, че е полезно Проектът на инвестиционен план-програма да бъде представен също така, а и обсъден в Комисията по отбрана, а защо не и в Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, като бъдат отчетени направените препоръки от тях. На Вашия въпрос: според наличните разчети по Програма 2032 каква част от въоръжените сили все още ще разчита на въоръжението, произведено в Съветския съюз до края на периода и дали е възможно да избегнем плащане към Русия и Беларус в бюджетната 2022 г. Това е изключително важен въпрос и мога да кажа следното: Въпреки придобитите през последните години нови образци въоръжение и техника и подписаните договори, през следващите години, реалността е такава, че ще се наложи да продължим да разчитаме на една съществена част от наличните оръжейни системи, произведени в Съветския съюз или по лиценз на държави от бившия Съветски съюз, с ясната цел за снемането им от употреба до края на периода. За състоянието на окомплектоването с личен състав във въоръжените сили некомплектът е приблизително 19%. За неговото преодоляване се създават благоприятни условия за набиране, развитие и запазване на подходящите човешки ресурси и постигане на адекватно ниво на заплащане на труда на хората в отбраната при пазарни условия на труда. Веднага искам да отговоря на Вашия въпрос във връзка с въведената през 2014 г. Методология „Принс 2“, проектният подход, базиран на тази методология, чието пълно наименование е „Управление на проектите в контролирана среда – Принс 2“, както Ви е добре известно, е въведена в Министерството на отбраната през 2014 г. и се прилага по отношение на цялото портфолио от проектите на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. В тази връзка през 2016 г. в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е добавена функция на министъра на отбраната за осъществяване на общото ръководство на проектното управление на Министерството.

Благодаря за вниманието.

Госпожо Председател! Господин Министър, благодаря Ви за конкретните отговори на повечето от въпросите. Уважаеми дами и господа народни представители, двата уточняващи въпроса са свързани с конкретика от Програма 2020, а именно каква част от поддръжката и модернизацията на основното въоръжение Су-25, МиГ-29, Ми-17, Ми-24, Те-72, радари, зенитно ракетни комплекси и друго въоръжение и техника се извършва пряко или чрез подизпълнители извън страни на НАТО и колко милиона лева са похарчени в рамките на Програма 2020 за такъв тип дейности, които се извършват извън България и извън страни от НАТО и Европейския съюз? Имате ли приблизителна оценка каква част от парите на българските данъкоплатци по Програма 2032 ще продължава да бъдат харчени в страни извън НАТО, извън България вместо да бъдат използвани за развитие на нашата отбранителна индустрия и индустриално сътрудничество със страните от НАТО и Европейския съюз? Вторият ми подвъпрос е съвсем конкретен: къде в България се произвеждат прословутите 50 бронирани машини за силите за специални операции – един договор, с който много се гордееше министърът на отбраната Каракачанов, за 50 милиона? И каква част от това производство се реализира от подизпълнители – фирми извън НАТО и Европейския съюз? Това е изключително важен въпрос, тъй като тук говорихме за това колко са необходими средства за хеликоптери, за пожарни и така нататък и тези бронирани машини бяха изведнъж изведени като голям приоритет. Между другото аз мога да Ви уверя, че те не са част от Програма 2020. И накрая искам да подчертая, че в „Демократична България“ сме сериозно загрижени за това, че вече 18-а година членство в НАТО основните разходи за поддържане на въоръжение и техника отиват извън България и в частност – в страни извън НАТО и Европейския съюз, и считаме, че това трябва да бъде прекратено със следващия бюджет. Благодаря.

Благодаря, господин Шаламанов. Конкретният Ви въпрос – какъв е размерът на сумата за ремонт на Су-25, МиГ-29, Ми-17 и така нататък? Мога да дам впоследствие, в момента не разполагам с точната цифра, но веднага мога да потвърдя, че част от цитираната от Вас техника – конкретно Су-25, естествено, МиГ-29, се ремонтират в страни извън Европейския съюз и извън НАТО. Както е известно, самолетите Су-25 бяха ремонтирани в Беларус, а МиГ-29 се ремонтират от Руската самолетостроителна компания „МиГ-29“. Тоест тя се казва „МиГ“ без 29, но ремонтира самолети МиГ-29. По силата на рамково споразумение, което изтича през месец март догодина, но което на практика вече е изчерпано. Имам предвид, че са разплатени всички суми, предвидени по това споразумение, не са доставени все още всички услуги. Чакаме това да се случи след около месец-два RCK МиГ да изпълни задълженията си по рамковото споразумение. Но, да, факт е – България плаща на страни извън Европейския съюз и НАТО за ремонт на своята военна техника. Пак казвам, точните суми за всички ремонти се ангажирам да Ви предоставя допълнително. Относно бронираните машини. Вие говорите за бронираните машини за Специалните операции. Както знаете обаче, не е реализиран проектът за бронирани машини за нуждите на Сухопътни войски. Това е един проект, който предстои да бъде реализиран. Обществената поръчка по него на практика се провали. Танковете Т-72 в момента се ремонтират в Терем и се модернизират с участието пак на страна, която е извън Европейския съюз и НАТО, модернизират се с участието на една компания от държавата Израел. Това мога да отговоря на Вашите въпроси. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Панайотов, благодаря Ви за отговорите. Темата наистина е огромна. Както и Вие посочихте, става въпрос за визираните в „Програма 2032“ 36 млрд. лв., но всъщност темата е много по-значима, тъй като става въпрос за огромно количество оборудване на стойност милиарди, което подлежи на утилизиране, и това трябва да стане по най-добрия начин за България, за българските данъкоплатци, както и става въпрос за възможности за офсетна политика с финансово измерение в интерес на развитие на българската икономика и технологичното обновление с размер на това финансиране, което е по-голямо от Плана за възстановяване и устойчивост. Искам да благодаря и на колегите от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „Има такъв народ“ за подкрепата следващия петък да имаме разисквания по този въпрос и да вземем решение. Затова внасям това искане (подава го на председателя), защото въпросът с превъоръжаването е изключително важен. Виждаме, че вече има популистки изказвания отново той да бъде изваден от приоритетите на Народното събрание. Ние отделихме много време и ще продължаваме да отделяме време на Плана за възстановяване и устойчивост, който е един план с европейски пари – 12 милиарда и нещо, а не можем да намерим време да отделим за най-важния въпрос за Република България – превъоръжаването на въоръжените сили, които по чл. 9 от Конституцията гарантират териториалната цялост и суверенитета на Република България. Тук е моментът, използвам тази висока трибуна, да изразя от името на „Демократична България“ своето уважение и признание към униформените служители в Министерството на отбраната, които не само защитават териториалната цялост и суверенитета, но при всяка криза – при пожари, наводнения, ковид криза, са на първа линия. Затова превъоръжаването на армията и развитието на въоръжените сили е въпрос, който считам, че трябва да бъде на вниманието на българския парламент наравно с всички други въпроси, които разискваме тук. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми министър Кацаров, уважаеми колеги! Моят въпрос е съвсем конкретен към Вас: в какви обеми от различните производители и в каква последователност са поръчвани ваксини по отношение на пандемията COVID-19 в България; какъв обем от тези поръчки са реализирани като доставка в България; какъв обем от тези ваксини по производители остават нереализирани до момента в страната? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, по отношение на сроковете за доставка на поръчването на ваксините: На 27 август България е заявила количество от ваксината на AstraZeneca в размер на 4 милиона 518 хиляди 232 дози. На 21 октомври България е заявила доставка на ваксини на Johnson & Johnson в размер на 2 милиона дози. На 20 ноември 2020 г. България е заявила доставка на ваксини от Pfizer-BioNTech в размер на един милион дози при възможна квота от 4,65 милиона дози. На 4 декември е заявила доставка от 500 хиляди дози от ваксината на Moderna. Към 10 август общият брой на заявените количества за 2021 г. са, както следва: AstraZeneca – споменах; Johnson & Johnson – споменах; доставката на Moderna с последваща заявка в края на месец януари е увеличена от 500 на 960 хиляди, а с две допълнителни заявки по втори договор, сключен от Европейската комисия, в края на януари и месец февруари по втори договор, свързан с компанията Pfizer-BioNTech, доставката е увеличена от 1 милион на 5 милиона 430 хиляди 731. Или общо за 2021 г. България има заявени 13 милиона 909 хиляди 963 ваксини. Доставените до този момент дози към 10 август 2021 г.: Vaxzervia – 1 милион 183 хиляди 200 дози; Comirnaty – 2 милиона 903 хиляди 940 дози; Spikevax 519 – 600 хиляди, Janssen – 245 хиляди и 100 дози. Приложени са следните количества – също към 10 август: Vaxzervia – 476 хиляди 595; Comirnaty – 1 милион 272 хиляди 662; Spikevax – 265 хиляди 254; Janssen – 92 хиляди 688 дози.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Кацаров, уважаеми колеги! От Вашия отговор, а това вече беше коментирано и в миналото, и в по-миналото Народно събрание, се вижда съвсем ясно, че има тежък дебаланс на диверсификацията на поръчаните в началото ваксини, който създаде изключителния проблем през време на най-тежката вълна на COVID-19 българските граждани да останат практически без ваксини. На всичкото отгоре поради неумели действия на управляващите по това време, се създаде допълнително психологическа бариера на нацията към една от тези ваксини, за която се доказа по-късно, че няма по-голям обем и сериозност на странични ефекти спрямо прилагането ѝ към отделните граждани, но тя и досега остава практически почти непредпочетена. Затова моето желание във връзка с публикациите, които се срещат в момента в медиите, че България е в преговори да дари ваксини – не знам какви са съображенията, на Кралство Бутан и на Босна и Херцеговина – може би Вие ще ни разясните това, е: от кои производители тези ваксини ще бъдат дарени и как, по какъв начин ще се поеме отговорност за тази грешна диверсификация, довела до много сериозни последствия в началото на Ваксинационния календар в България и всичко произтичащо от това, което следва? И последната ми забележка – не забележка, а ремарка, е, че в момента се обсъжда от много производители въвеждането на нов тип ваксини. Какво е отношението Ви като принципал към този проблем и мерките, които ще вземе Министерството на здравеопазването за евентуалното осигуряване на такъв тип ваксини? Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, да, нещата са точно както казахте. Намаленият брой на доставките от поръчката на ваксината на Pfizer-BioNTech доведе до малкия брой ваксинации, извършени през януари и февруари месец, по простата причина, че това в този момент се оказа единствената ваксина, която имаше разрешение за употреба. И тъй като нашата заявка е за един милион, но тя се получава пропорционално, това е заявка за цялата година, затова количествата, които са в началото, са малки. Що се отнася до предприетите действия за дарение и препродажба са предприети следните действия: за държавата Бутан 172 500 дози ваксини Vaxzervia; за Босна и Херцеговина – 50 000 дози Vaxzervia, дарението е в процес и не е завършено; за Норвегия – 100 000 дози Spikevax, той е за продажба, но също е в процес и не е завършен; за Португалия – 546 000 Comirnaty – препродажба, също е в процес; за Северна Македония – 51 000 Comirnaty, дарение, също е в процес. Тези действия са предприети, за да не се стигне до унищожаване на ваксини поради бавния процес на ваксинация в нашата страна. Има достатъчно налични ваксини, за да може да се ваксинира населението до края на годината. Тези дарени количества не са пречка за осигуряване на населението с ваксини до края на годината. Страната ни е заявила достатъчни количества за ваксиниране на цялото население от ваксини на Pfizer-BioNTech, тя се е включила в новия договор на Европейската комисия за 2022 г. и 2023 г. Страната ни е заявила участие и за ваксина, разработена в Австрия, която е на друг принцип, която представлява умъртвен атенюиран вирус, цялостен. Различна е от досега внесените ваксини. Направили сме такава заявка, участваме в договора. Тази ваксина все още не е разрешена за употреба, но тя дава допълнителна възможност за реакция. Когато бъде разрешена за употреба, страната ще има възможност да достави необходимите ѝ количества от нея.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател! Уважаеми министър Кацаров! Много дискусии се разгоряха около Плана за възстановяване и устойчивост и до момента нещата изглеждат нерешени по всякакви съображения от различните страни. Това, на което ни беше обърнато внимание, при една международна среща, е, че в първоначалния план България беше планирала относително много нисък процент – около 7%, от този план за възстановяване и устойчивост в областта на здравеопазването. Ние в личен разговор с Вас разговаряхме по тези въпроси. Моят конкретен въпрос към Вас, аз прегледах внимателно това, което сега се представя, е: има ли средства, отделени по един от най-ранимите въпроси в Република България – Националната трансплантационна програма? Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, процентът е същият, който... той не може да бъде променян, тъй като така е договорена рамката. Ние преработихме изцяло Плана, тъй като почти половината от него беше предвидена за строително-ремонтни работи и изолация на лечебни заведения, променихме го съобразно целите на Плана за възстановяване и устойчивост като сега огромната част е свързана с модернизация и дигитализация на българското здравеопазване. Няма предвидено конкретно перо по отношение на Националната програма за трансплантации по простата причина, че Националната програма в своите 14 дейности не включва такива, които биха могли да се включат в Националния план. Лечебните заведения, които се занимават с дейностите по трансплантация по отношение на закупуване на нова апаратура, могат да кандидатстват по първата точка от проектното ни предложение, а именно модернизиране на здравната система чрез осигуряване на съвременна иновативна медицинска апаратура за лечебни заведения за болнична помощ, за която са планирани 374 млн. лв. Те могат да бъдат използвани и за закупуване на апаратура, необходима на лечебните заведения, които се занимават с трансплантация в страната.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Кацаров, уважаеми колеги! През последните три години няколко пъти парламентът на Република България се занимаваше с изоставащата драматично транплантационна програма в България. За съжаление, по субективни причини някакъв напредък до момента не е реализиран. Аз не искам да съобщавам цифрите, те са остро професионални, но са много тъжни за България по отношение на данните за „Евротрансплант“, по отношение на клетъчната трансплантация. Аз Ви благодаря за яснотата. Въпросът е оттук нататък и Министерството под Ваше ръководство, докато е под Ваше ръководство, и следващият принципал да обърнат сериозно внимание на това, което казахте: първа точка е възможността за закупуване на апаратура. Тъй, си позволявам си да го кажа пред уважаемата аудитория, ние се намираме в етап на изоставане на някои фрагменти от Трансплантационната програма, които могат да ни поставят в ситуация на невъзможност да я осъществяваме поради липса на възможност на обмен на клетки или органи в съвсем предстоящите една-две години. И това трябва да се преодолее много спешно, иначе самата програма като съществуване е заплашена по своята същност. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През месец май 2011 г. Министерството на здравеопазването отменя Наредбата за хигиенните изисквания за здравна защита в населените места – Наредба, в която са отбелязани отстоянията, на които трябва да бъдат изграждани и да функционират промишлени обекти в населените места, като става дума за различни обекти и производства – от химически производства, през такива, които обработват метали, такива, които третират отпадъци, кариери, животновъдни ферми. В зависимост от замърсяванията тези обекти би следвало да бъдат изграждани на отстояния, които достигат до 3 км от населените места. Но с отмяната на тази наредба се премахва задължението инвеститорите да спазват тези отстояния, което на практика развърза ръцете на десетки, на стотици икономически силни субекти, олигарси, местни феодали, които изградиха обекти, замърсяващи околната среда, в рамките на населените места. Мога да дам примери, тъй като гражданската платформа „Изправи се БГ!“ сме били в десетки населени места и сме защитавали каузите на местното население срещу тровещите въздуха и водата производства. Например, ако съществуваше все още тази наредба, би било невъзможно да бъде изграден инсинераторът за изгаряне на боклук в центъра на София, защото там за подобна инсталация изискването би било на 6 км от населеното място или поне на 1 км от жилищни сгради, а всички знаем, че срещу бъдещия завод за горене на боклук в центъра на София се изгражда и в момента огромен жилищен блок. По същия начин би било невъзможно на площадката на „Биовед“ в Пещера – фирма, близка до Кирил Домусчиев, да си изгражда освен инсталация за изгаряне на опасни отпадъци, но и депо, което да съхранява опасни отпадъци. По същия начин нямаше да има проблем в Девня, където се изграждат няколко инсинератора за опасни отпадъци в опасна близост до сградите в населеното място. Мога да изброявам инсталацията за биогаз от животински отпадъци в Нова Загора – хората протестират непрекъснато, или изгарянето на отпадъци във врачанското село Бели извор, свинефермата от пет хиляди животни край видинския град Дунавци нямаше да съществува, ако беше в сила тази наредба. Обещах и ще спомена още няколко скандални случая: дървообработващото предприятие в петричкото село Беласица, където сме били и хората не могат да живеят нормално; пловдивските кариери до Белащица и до Първенец; софийските кариери до Драговищица. Слава богу, гражданите, а и ние от гражданската платформа „Изправи се БГ!“ успяхме да предотвратим изграждането на инсталации, които да горят отпадъци в Шумен и в Попово.

Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е: смятате ли Вие, в качеството си на служебен министър, да предприемете действия за възстановяване на тази наредба, на този подзаконов нормативен акт, който да осигури нормален живот на хората в много населени места?

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, в действителност през 2011 г. е отменена Наредбата, тъй като се е счело, че тя се припокрива в изискванията си с изискванията по Закона за околната среда и водите и правенето на ОВОС на отделните предприятия, намиращи се в близост или не с населени места. Анализът на нормативната уредба потвърждава Вашите думи, че има потребност, тъй като това, което е регламентирала Наредба №7, не се покрива изцяло с изискванията на Закона за околната среда и водите, поради което вече съм разпоредил, създадена е работна група и се работи върху две неща – изготвяне на нова наредба и изготвяне на промяна в Закона за здравето, която да даде съответното правно основание за приемането на такъв нормативен акт, който считам, че ще бъде в интерес на това да се опази здравето и животът на хората от населените места и да не се допуска строителство на замърсяващи обекти в непосредствена близост до тях или дори вътре в тях, както Вие правилно отбелязахте.

Уважаеми господин Министър, задължение на институциите е да осигурят благоприятна среда за живот на българските граждани, изчистена от замърсен въздух, мръсна вода или без миризми. И в качеството си на омбудсман, който отстоява конституционните права на гражданите, съм се обръщала към няколко министри на здравеопазването, там се сменят бързо, с настояване текстовете на тази наредба да бъдат възстановени. За съжаление, нито служебни, нито редовни министри след 2011 г. обърнаха внимание на този огромен проблем. Хората чакат да има някакви правила, които да им осигурят нормален живот. Искам да отбележа, че всъщност съществуването на тази наредба в крайна сметка не е в интерес и на инвеститорите или поне на тази част от тях, които твърдят, че са добросъвестни. Ако има изисквания, които да ги накарат да изграждат своите промишлени обекти на отстояние от населените места, няма да се стига до граждански протести, до гражданско недоволство и до непоправими вреди върху нормалния живот на гражданите – хора от Пещера се изселват, хората от село Труд непрекъснато протестират. Миналата седмица и в Казанлък, и в Стара Загора имаше протести. В Нова Загора хората не са спирали да протестират срещу миризмите. Но докато няма правила, няма как да има нормален живот за българските граждани и нормално развитие на населените места. Така че моят апел е: колкото и дълъг да е животът на служебния кабинет, да предприемете всички необходими действия, така че работата по тази наредба да напредне и хората да получат възможност да живеят нормално в чиста околна среда в България в 21 век.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Министър, съгласно чл. 9, ал. 9 от Закона за лечебните заведения, на територията на държавно лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само и единствено при условие че клиниките, отделенията и лабораториите на двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности. Моят въпрос към Вас е: в колко и кои държавни лечебни заведения за болнична помощ въпреки изискванията на Закона осъществяват дейност други лечебни заведения със същите медицински дейности? Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, във връзка с Вашия въпрос към мен изисках от Изпълнителна агенция „Медицински надзор", която е контролният орган по спазването на този текст на Закона, да ми докладва колко и кои лечебни заведения съществуват в нарушение на Закона, както Вие отбелязахте. Техният доклад казва, че нито едно лечебно заведение не действа в нарушение на Закона към днешна дата. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, преди повече от 10 години – в качеството си тогава на председател на Общински съвет – Варна, започнах разговор за изграждане на автомагистрала „Черно море“, но не като отсечка Бургас – Варна, а като коридор „Север-Юг“, връзка между мегаполисът Истанбул – Бургас – Варна – Констанца, заедно с това и изграждане на известния Аспарухов мост или втори мост на плавателния канал във Варна, като по това време се правеше и Общият устройствен план на града. Имаше три възможности, които са заложени в Общия устройствен план на Варна за изграждане на този мост. Въпреки усилията тогава – и на местната законодателна власт, и на местната изпълнителна власт, и на правителствата между 2005 – 2011 г., за жалост този проект с изключителна важност – не само за Варна и Бургас, а въобще за развитието на страната, беше замразен. Едва през 2019 г. е обявена процедура за изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания, подробен устройствен план, парцеларан план за автомагистрала „Черно море“. Доколкото ми е известно, през месец октомври 2020 г., след проведена процедура по Закона за обществените поръчки, е сключен договор за изпълнение на дейностите. Затова Ви моля, госпожо Министър, да ни дадете разяснение: каква е реалната стойност на възложената поръчка? Какви са сроковете за изпълнение на тази поръчка? Има ли МРРБ и Агенция „Пътна инфраструктура“ информация за етапа, на който се намира проектирането за автомагистрала „Черно море“? Какви са заложените в Министерството стъпки за реализиране на Проекта след неговото приемане и в какви срокове това може да се случи? Осигурени ли са средства за неговото реализиране и от какви източници са тези средства? Планират ли се разговори с правителствата на Турция и Румъния за свързване на трасето на автомагистрала „Черно море“ на територията на България в общ транспортен коридор, както преди малко го нарекох „Север-Юг“? Предвидена ли е транспортна връзка на автомагистрала „Черно море“ с ключовите водни, жп и пътни товарни съоръжения покрай трасето на магистралата, както и нейната връзка с автомагистрала „Хемус“ и автомагистрала „Тракия“? Предвиден ли е ремонт на единственото в момента съоръжение – Аспаруховият мост, който е в недобро, бих казал, тежко състояние преди изграждането на автомагистрала „Черно море“ и втория мост над Варна? Какви са тези средства? Може ли този ремонт на Аспаруховия мост да се извърши в нормални граници и срокове? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гуцанов, Вие сте много добре запознат – 26 октомври 2020 г. има проведена обществена поръчка. Става дума за проектиране. Стойността на това проектиране до Парцеларен план е последната задача от това проектиране, което означава Подробен устройствен план. Стойността на това проектиране е 9 млн. 516 хил. лв. с ДДС. Срокът на поръчката е 365 календарни дни. Предполага се тази година – на 20 октомври, да бъде завършен този проектен етап на магистралата. Какво е направено към днешна дата? През месец май 2021 г. е предаден първият проект от този проект. Съответно на 16 юли е проведено заседание на Експертния съвет и на него са представени вариантните решения на автомагистралното трасе, което – винаги така се прави в началото, има три варианта, три алтернативни трасета в конкретни участъци. Тези вариантни решения подлежат на доклад по ОВОС – Оценка за въздействие върху околната среда. Определяща за този конкретен избор ще бъде Оценката за съвместимост с „Натура“ – определените зони, тъй като трасето почти не минава през урбанизирана среда, а предимно през „Натура“. Вторият и третият етап ще продължат да се разработват, след като изберем един от трите варианта и го съгласуваме с Министерството на околната среда и водите по тези две процедури, за които споменах. Вторият етап на Проекта обхваща геодезически дейности, ситуационно, нивелетно решение и така нататък. Всички тези решения трябва да приключат с един Подробен устройствен план. Когато установим Подробния устройствен план, ние окончателно сме уточнили трасето на всеки път в България, включително и на тази магистрала. Третият етап включва вече окончателно разработване на Подробен устройствен план, който следва да бъде приет и така нататък и да се предприемат действия по отчуждаване, теренообезпечаване и прочее. С последния вече етап на Проекта, когато ние одобрим това проектно трасе, тъй като става дума само за проектиране, не сме на инженеринг в случая, би следвало да се обяви обществена поръчка за изпълнение на цялата автомагистрала, за която все още не можем да се произнесем колко ще струва. Източниците на финансиране. Предходното правителство е правило постъпки в тази област. Имаме уговорки това да се финансира. Доколко те ще се сбъднат, не мога да кажа, но това са стъпки, които са направени от АПИ и от Българската банка за развитие. Те ще бъдат евентуалните спонсори на това трасе. По отношение на контактите ни със съседни държави. Не мога да Ви отговоря дали предишното редовно правителство е водило такива разговори. В рамките на служебното Ви уверявам, че не са водени такива разговори. По отношение на предвидените транспортни връзки. Естествено, че автомагистралата няма да преминава през населени места, но на определени места ще се търсят връзки между непътни връзки и най-близките населени места, както и се търси връзка с автомагистрала „Хемус“. Много сериозен проблем имаме при пресичането на Варненското и Белославското езеро. По отношение на ремонта на Аспаруховия мост. От 2016 г. до 2020 г. са ремонтирани общо шест от 11 съоръжения на Аспаруховия мост. Сега не мога да Ви кажа колко са стрували тези ремонти, но през месец юни и юли миналата година са ремонтирани пътните връзки от и за квартал „Аспарухово“ на северния възел на Аспаруховия мост – Вие се ориентирате най-добре. През месец февруари тази година АПИ е възложила на една компания – ДЗЗД „ПП – Варна 2018“, изготвяне на Технологичен проект за най-критичното съоръжение – ние го наричаме Мостово съоръжение № 9. Съответно предстои ремонт на ляво платно на движение в посока Варна за 26 милиона; на лява тротоарна конзола за 8 млн. 200 хил. лв. Прогнозният срок за изпълнение на тези дейности е 31 май следващата календарна година. Също през месец март тази година е възложено изготвяне на Технологичен проект за съоръжения 7, 8, 11 и пътните връзки към тях, като те са разгледани на Експертен съвет в Областно пътно управление – Варна и към днешна дата са върнати за отстраняване на пропуски и забележки.

Добре. Това беше.