17 август 2021 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, нека да подложим на гласуване и включване на микрофоните на БНР – програма „Хоризонт“, защото винаги така сме процедирали – телевизията и радиото. Господин Хаджигенов пропусна радиото, затова…

Да. Гласували 200 народни представители: за 199, против 1, въздържали се няма. Предложението е прието. Моля за пряко предаване по БНТ и БНР. Уважаеми колеги, позволих си да се обърна към част от младите хора, които са участвали в протестите и са били подложени на това полицейско насилие. В момента на балкона са Евгени Марчев, Жоро Георгиев и Цветелина Цветкова, така че тези млади хора… (Стават и бурно ръкопляскат от ИТН, „БСП за България“, ДПС, ДБ и ИБГН.) Надявам се дебатът да е задълбочен, изслушването да мине така, както трябва да мине едно изслушване в една парламентарна република и тези млади хора да могат да ни гледат в очите. Благодаря Ви. Започваме с: ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ БОЙКО РАШКОВ ЗА ПРЕДПРИЕТИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ЛИЦАТА, ПРЕВИШИЛИ ПРАВОМОЩИЯТА СИ, НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ И ВЗЕМИТЕ МЕРКИ ЗА НЕДОПУСКАНЕ НА ПОДОБНИ ПРОЯВИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПУБЛИКУВАНИТЕ КАДРИ С ПОЛИЦЕЙСКО НАСИЛИЕ НАД ПРОТЕСТИРАЩИ ХОРА НА 10 ЮЛИ 2020 Г. ПРЕД СГРАДАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. Имате думата от името на вносителите да представите въпросите. Заповядайте да представите въпросите, предмет на изслушването.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, през лятото на миналата година хиляди българи излязоха по улиците на България, за да се възползват от законното си право на протест. Новото в тези протести беше, че за първи път хората не протестираха срещу високите цени на тока или срещу ниските си доходи. Те протестираха и излязоха на улицата, за да поискат справедливост. Поискаха две много простички неща: оставка на главния прокурор Иван Гешев и спиране на захранването на чекмеджетата с кюлчета и пачки. Хората най-сетне бяха прозрели, че тяхната бедност и безнадеждност се корени именно там – в чекмеджетата и в чадъра над тези чекмеджета. Гневът на хората от тези уродливи практики беше искрен и затова те бяха упорити в своето постоянно присъствие и своите искания. Ние бяхме там – на площада, всяка вечер. Видяхме всичко, така да се каже, от първия ред. Видяхме как започна, как се разви и какво се случи. Видяхме как нас ни проверяват униформени служители в подстъпите към площада, а в същото време сред нас движеха хора, снабдени с различни средства за провокиране на напрежение и конфликт. Това бяха хора, дошли на площада с предварителни инструкции какво и как трябва да се случи. Някой знаеше, че тази жарава има нужда от малко полъх, за да лумне, и се възползва. Въпросът е кой и защо? Кой има интерес от това да провокира протестиращите, за да се стигне до сблъсъци с полицията? Ние знаем отговора, но по-важното е този отговор да дойде от българските институции, призвани да пазят правовия ред и демокрацията. Кадрите, които излязоха преди няколко дни, не са нови – те са официални. Любителски кадри с насилието, заснети с телефони, излязоха още същата вечер на 10 юли, а ние нямахме нужда дори и от тях, защото ги видяхме с очите си. Видяхме как без абсолютно никаква провокация няколко младежи бяха завлечени до колоните на Министерския съвет и се превърнаха в изкупителна жертва на група озверели полицаи, за които униформата явно е само прикритие, но не и дълг. Казвам група полицаи, защото категорично не искаме да слагаме всички полицаи под един знаменател. Тази група полицаи в тази вечер отнеха достойнството на стотици свои колеги, които честно и достойно отстояваха честта на професията си. С много от тях разговаряхме на площадите. Много от тях ни симпатизираха и споделяха, че техните деца са сред нас. Предупреждаваха ни за какво да внимаваме и как да постъпим, ако забележим нещо нередно. Те бяха част от протеста. Точно затова искаме да знаем кой организира тази провокация, която имаше за цел да ни изкара протестиращи лумпени, платени провокатори, самозабравили се идиоти, които искали да счупят държавата? Провокация, която целеше да изправи народ срещу полиция, за да прикрие безсрамието на властта от извършените престъпления на същата тази власт срещу собствения ѝ народ. Има хора, облечени във власт, които организираха погрома на 2 септември 2020 г. Днес питаме кои са тези хора? Има висши полицаи и ръководители, които издаваха неадекватни заповеди, които вместо да овладеят кризите, ги задълбочаваха и разпалваха. Дали тези хора не са били подготвени професионално, дали са били принудени, дали са били заблуждавани? Това са част от въпросите, чиито отговори търсим днес. Искаме да знаем защо бяха използвани сили и средства за справяне с безредиците, надвишаващи в пъти опасността и рисковете в конкретната оперативна обстановка? Искаме да знаем кой издаде разпорежданията за употреба на сълзотворен газ, с който се обгази дори и лекарят от Бърза помощ, извикан да помогне на припаднал човек? Кой разпореди хората да бъдат гонени и бити по малките улички около площада, много след като множеството беше разпръснато? Искаме да знаем и кой проспа и пусна на площада агитки на футболни отбори, въоръжени с коктейли „Молотов“, павета, бомбички и други подобни средства? Искаме да знаем кои са служителите, които ритаха съборените на земята беззащитни невъоръжени и завързани млади хора? Кой е служителят, който си позволи да запечата на снимка собствената си гавра с невинния живот на едно младо момиче? Единствената вина на тези хора беше, че са млади, образовани и милеят за родината си. Те затова бяха на площада. За да измием срама от челото си като нация, този път трябва да стигнем докрая и виновниците да бъдат разкрити и наказани, иначе единствено наказана ще бъде крехката ни демокрация, която многократно поставяме на изпитание, сякаш се питаме: какво още може да се случи и колко още може да понесем? Днес трябва да намерим тези отговори, дами и господа, защото утре нашият народ може да ни постави и други въпроси и ако пак не му отговорим, той просто ще спре да ни пита и ще пристъпи към действие. Благодаря Ви. (Продължителни ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин служебен Министър, госпожи и господа народни представители, Цвети, Жоро, Евгени! Повечето от Вас смятат, че тук трябва да четем политически речи. Може би сте прави! Може би тук трибуната е различна от тази, която беше на площада, или от тази, която имахме преди тази, която всъщност нямахме – там, където намирахме възможност да изразим това, което мислим и чувстваме и всеки един от нас да намери начина, срещу който да се преборим с диктатурата, защото – нямайте илюзии! Филмчето, което успя да извади и покаже Комисията онзи ден, показа ужасяващите факти, че управлението на режима Борисов няма аналог в Европейския съюз – ужасяваща диктатура, боравеща със средства, които използват по време на война, така, както правеха в Ирак, в Сирия, в Афганистан. Точно така! Трупат на купчини деца, осмелили се да знаят гражданските си права и да се борят за свободата си. Невъоръжени военнослужещи от чужда държава! Не! Собствените си граждани натрупахте на купчини! И знаете ли, преди да стигнем до същността, това не са обичайните жертви на полицейско насилие! Те не просто оцеляха – те победиха! (Ръкопляскания от ИБГНИ.) Именно те свалиха диктатурата на Борисов. Именно те! Да, оцеляха от побоя под колоните, оцеляха от сълзотворния газ, от изтезанията, справиха се със задържането под стража, бориха се в съда – съдът отмени задържането им под стража като незаконосъобразно – всяко едно от тези неща, и те победиха! И това е причината, поради която те са тук сега, за да можете да ги видите и да знаете, че никога диктатурата, с никакви средства – не МВР, не Иван Гешев, не прокуратура – не може да победи обикновения гражданин, събрал сили в себе си да се изправи срещу властта! Бих искал да стане ясно и категорично, че това не е просто обичайното полицейско насилие, с което някак си свикнахме за 12 години от управление на ГЕРБ. Не! Това достигна апогея си миналата година на 10 юли и на 2 септември – изтезания, побои. И не извършителите, преките извършители, тези с палките, тези с шутовете, включително русата дама с униформа, която не се свини да рита паднал завързан човек по главата многократно! Да, те ще понесат своята отговорност, но истинските виновници са нагоре. Минаваме през началниците в СДВР или съответните полицейски служби, министрите на вътрешните работи и стигаме до тогавашния състав на Министерския съвет, и лично до Бойко Борисов. Защото никой от нас няма илюзията, че обикновените милиционери са взели такова решение сами. Да, хипотетично е възможно да има 55 000 садисти в униформа, но аз не го вярвам. Това, в което съм убеден, е, че те са изпълнявали разпореждания. Това сме го виждали много пъти през годините. Просто сега достигна апогея си. Знаете ли, това беше направено с една-единствена цел – не да спасим герба от опетняването му с домати и с яйца, не. Това беше направено с една-единствена цел, а именно да запази властта на диктатора на всяка цена, за да може той да има свободата ни, да има сърцата ни, да има всичко. Господин Министър, въпросите към Вас са ясни. Обществото очаква най-накрая от един вътрешен министър да отговори на всички тези въпроси, не просто, които колегата Василева изброи. Всички въпроси: кой, защо, как и защо стигнахме дотук, господин Министър? Защо? Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ИТН и ИБГНИ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми народни представители, уважаеми пострадали от полицейско насилие млади хора! Много трудни въпроси са ми поставени от парламента днес. Искам предварително да подчертая, както и някои от депутатите обърнаха внимание, не трябва да поставяме знак на равенство между десетината полицаи, по повод на действията на които ние днес ще говорим, ще обсъждаме. По-голямата част от българските полицаи съвестно вършат своята работа и ние разчитаме на тях – цялото общество, да има ред, да има сигурност за всички нас. Но, разбира се, не трябва да оставаме безразлични тогава, когато се натъкнем на нещо подобно, което всички вече видяхме и което ни отблъсква, отвращава ни, а същевременно се оказва, че никой не е взел каквито и да е мерки, или ако е взел някакви, то те са просто, за да се каже: ние взехме отношение. И след малко, надявам се, ще мога да обясня в какво са се изразявали тези мерки на фона на онова, което виждахме всички ние и лятото, и сега – в края на миналата седмица. По отношение на 10 юли. За действията, които вече познаваме, в Столичната дирекция на вътрешните работи са извършени три проверки. Забележете, службата, която и чиито служители ние наблюдаваме в нещо като филм на ужасите, сама проверява действията на своите служители. Тя се самопроверява! Както преди месец и половина стана ясно във връзка с подслушванията, пак миналата година, че Прокуратурата на Република България се самопроверява! Няма кой да я провери и тя може да изнесе пред нас това, което си иска. Така е станало и с тези три проверки, които са предприети в Столичната дирекция на вътрешните работи по повод онези събития, които бяха заснети с телефоните от хората. И когато чухме, че като наблюдават протестиращите какво се случва зад колоните, един глас най-отчетливо и смразяващо казваше: „Убиват го, убиват го, убиват го!“ Убиват го. В този случай не е случайно, че протестиращите са били влачени като – не знам като какво, зад колоната. И на мен ми идва в ума да Ви кажа – има една модерна дума, която се използва в България – „задкулисие“, а тук какво трябва да кажем „задколоние“? Там са разчитали вероятно, че тази камера дори да работи, която е точно срещу тази колона на Министерския съвет, няма да работи, или дори да работи, няма кой да подаде тази информация, което е голямата грешка, с оглед да се предпазят от отговорност. Тази камера е работила. Тази камера е заснела още в същия ден точно какво се случва там, зад колоната. Този запис е съхраняван в Националната служба за охрана и на 17 юли 2020 г., тоест точно една седмица след инцидента, сега, забележете, той е изискан от Столичната дирекция на вътрешните работи и е получен от НСО в Столичната дирекция на вътрешните работи, тоест всичко е било известно още тогава. И тъй като напоследък прочетох, че някой бил крил тези материали. Някой! Едва ли не сега може би се намеква, че такива като мен са крили тези материали една година. Ваш колега тук, от залата, направи едно изявление тези дни, нека да не му споменавам името, този запис е бил в Министерството на вътрешните работи, в едно негово поделение и трябва, който е бил министър, да каже крит ли е записът, или не е крит. Не ние, които сме от два или три месеца, да казваме това. Но няма значение. Важното е, че ние вече знаем за какво е ставало дума там, зад колоните. Насилие очевидно е употребено, и то непропорционално, тъй като някой се опитва да доказва, че полицаите са надхвърлили малко своите правомощия. Не, не са малко надхвърлили, а поведението им – ще бъда предпазлив в изказа, граничи с престъпление. Такова нечовешко отношение към едни млади хора, Вие всички виждате, възмущава всички. И аз искам да поздравя председателя на българския парламент сега, че реагира и емоционално, и политически, и държавнически, свиквайки това извънредно заседание, да се разгледа този случай, тъй като подобни случаи у нас досега не е имало. (Ръкопляскания ИТН и ИБГНИ.) Виждаме на кадрите, че полицаите като брой надвишават тези, които лежат – не като хора, на земята долу. Има някои дори не мърдат. Един от пострадалите младежи, доколкото четох информацията в тази връзка, е загубил съзнание. Загубата на съзнание за колегите юристи е ясно какво означава. Това е състояние временно опасно за живота, квалифицирано в Наказателния кодекс, в чл. 129 като средна телесна повреда. И ако това е вярно, ако това е установено със съдебно-медицинска експертиза, къде е административното наказание, къде е наказанието по Наказателния кодекс се пита в чисто юридически смисъл? Същевременно от проверката или самопроверката, която са извършили в Столичната дирекция на вътрешните работи, са разпознали четирима от тях. Единият – началник на отдел, на който са наложили наказание, вече знаете от пресата, от две години лишаване от право на повишаване, друг един – на една година същото наказание, и останалите двама – на порицание. Това е ефектът от дисциплинарната проверка и санкциите, които са избрали да им наложат. Нищо повече! Единият от тях обаче очевидно се ползва с доверието на нашия главен прокурор и в началото на годината е преминал на работа в Бюрото за защита при главния прокурор. Вероятно главният прокурор, виждайки от кадрите как се справя този човек с побоищата на площада в София, е пожелал точно такъв човек да го охранява в Бюрото за защита. Дебело да подчертая – до настоящия момент, или по-точно, ако трябва да бъда по-точен, до вчера нямаме данни спрямо нито един от полицаите биячи да е привлечен към наказателна отговорност. Ако такова действие е било предприето от българската прокуратура, то по силата на чл. 149 от Закона за МВР е трябвало да бъде информиран министърът на вътрешните работи още тогава, или пък, ако това е направено сега, министърът на вътрешните работи в мое лице. Подобно нещо няма. И най-интересното може би – изведнъж, след като се появява вече публично този кадър, този клип, българската прокуратура се самосезира! Тя до този момент нищо не знае, самосезира се и дори, доколкото разбрах, вчера обявиха, или в неделя, че били привлекли няколко полицаи като обвиняеми, за което аз също и до момента не съм информиран. За да се самосезира прокуратурата, ние всички с Вас трябва да приемем, че тя не е знаела за случая зад колоните. А същевременно, уважаеми народни представители, преписката за полицейските действия зад колоните са предоставени на Дирекция „Вътрешна сигурност“. Подчертавам това – тази дирекция е пряко подчинена на министъра на вътрешните работи. Следователно тези материали трябва да дойдат от Столична дирекция, да преминат през министъра на вътрешните работи и той да възложи проверката на Дирекция „Вътрешна сигурност“. Ето защо аз изключвам възможността министърът на вътрешните работи към онзи момент да не е знаел за тези кадри. Какво е направила тази дирекция? Извършила е проверка и е изпратила материалите на Районната прокуратура. И сега, естествено, че възниква въпросът: а какво е направила прокуратурата, след като вътре в тези материали е бил и дискът с тези кадри? Какво е направила според Вас? Нищо не е направила, разбира се! Постарах се, тъй като вчера имаше много малко време, но помолих колегите да проверят, проверили са на общодостъпен сайт, където преписката е прекратена от българската прокуратура. Преписката, не наказателното дело. Ние до момента нямаме данни изобщо прокуратурата да е образувала наказателно производство срещу полицаите. И прокурорът, който е направил това, се нарича, имах името тук някъде... Между другото, докато я открия, ще Ви кажа, че в момента тя е член на Европейската прокуратура вече след този случай. Може би има някаква връзка, не мога да твърдя това, но тя вече е там. Освен това благодарила е на служителите от Дирекция „Вътрешна сигурност“ за перфектно свършената проверочна дейност, тоест тя няма претенции към тази служба. Те са събрали всички необходими данни във връзка с побоищата, предоставили са ѝ материалите и тя се е справила прекрасно. Прекратила е производството, защото не е видяла в тези материали, че има данни за престъпление. Дано да не съм прав за това, че тя така си е заслужила мястото на делегиран прокурор към Европейската прокуратура. Но, както и да е. По-нататък. Ще намеря името.

Моля?

Да, да. Кирилова се казва, струва ми се, но ще открием... Няма образувани дела срещу някои от тези полицаи, които всички виждаме какво правят. Дела обаче срещу пострадалите, колкото и парадоксално да е, срещу гражданите, които са протестирали мирно и са били влачени зад колоните, има образувано едно такова или повече, но разбрах за едно, което продължава да е на производство, то не е приключило вече повече от една година. И се пита защо? Можем да предположим само, че не могат да открият доказателства. Затова е в стила на сегашната прокуратура у нас – това дело не бърза заникъде, просто да се забрави случаят, а след някой друг месец, когато общественият интерес спадне и никой вече не се интересува какво се е случило, могат и да го прекратят и така нататък, и така нататък. Тогава са извършили проверки по отношение на известния на всички нас журналист Димитър Кенаров, за който също са се опитали, водейки го в полицията, да скрият каквото могат като фактология, независимо че с невъоръжено око още в медията, в която е публикуван случаят, всеки можеше да види какви наранявания има той по тялото, по лицето и така нататък; независимо от това, че в този случай имаше представено съответно медицинско удостоверение; независимо от това, че той започна да съди Министерството на вътрешните работи за това, което са му причинили. Освен това Министерството на вътрешните работи в този случай се е опитало всячески да попречи на нормалното протичане на гражданския процес, по който журналистът Кенаров е поискал обезщетение за причинените му травми. Когато станах министър, веднага оттеглихме едно от исканията, което беше предявено от представител на Министерството на вътрешните работи – съдът да проверява имотното състояние на Кенаров. Представяте ли си?! Каква пряка връзка има между телесните повреди, които са нанесени от полицията, и неговото имуществено състояние, което трябвало точно по това дело да се провери от НАП?! От бухалката тогава да се провери, защото малко бухалки е ял Кенаров. Николай Дойчинов – фоторепортер, агенция „Франс прес“. Тук случаят е почти идентичен: насилие, чупене на камера и движение до полицейските управления. И накрая кой е виновен?! Онзи примерно, който е бил дежурен офицер и не бил съставил правилно документите за отведения в полицейското управление гражданин. Тоест по отношение на гражданина има причинени телесни повреди, това за полицейските органи е нямало никакво значение, но понеже трябва да има някой, който да бъде наказан, ще накажем дежурния офицер, който не бил съставил някакви документи. И така по тези, последните случаи Ви уведомих. Има такива незначителни наказания и ние на този етап за два-три дни, в които работихме по този случай, след като председателят на парламента свика това извънредно заседание и предвиди точка за моето изслушване, поработихме малко повече. Стигнахме до извода – не са окончателни тези изводи, ще Ви кажа защо не са окончателни, че проверките са повърхностни, не са били отчетени в пълен обем всички документи, постъпвали в процеса на работата, не са установени всички участвали в побоя служители. Това не се налага да го доказваме ние, това го видяхме всички – че полицаите, които са доста активни зад колоната, не са четирима, а са три пъти повече. Оттогава досега тези полицаи не са установени. Така че оттук нататък ние и това трябва да изясним. Трето, възникват съмнения относно обективността при определяне на вида и тежестта на наказанията. Порицание! Порицание е наказанието. Единият е наказан с по-тежко наказание – лишаване от право на повишение за две години. Представяте ли си каква наглост – обжалвал е това наказание във Върховния административен съд. Върховният административен съд е потвърдил наказанието. Какво съзнание е това?! Значи, той е със съзнанието, че може да пребива човек на улицата, облечен с униформа, разбира се, и никой да не го накаже?! И се пита в задачата: как, откъде се придобива това самочувствие?! Във всеки случай не от нас, от някой друг. И кой е този друг, който е давал картбланш това да се прави?!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми министър Рашков, като участник в голям брой от протестите през миналото лято и след като изслушах внимателно Вашето изказване, за съжаление, в мен емоцията взема връх над разума в този момент и се надявам това да е така за всички в тази зала, защото ние преди всичко сме хора. Изслушвайки внимателно Вашия доклад, а Вие отговорихте на огромен брой въпроси, именно въпроси, свързани с това дали реална проверка в системата на Министерството на вътрешните работи е направена – отговорът е: не. Въпроси, свързани с това дали прокуратурата е образувала наказателни производства по този въпрос срещу полицаи – отговорът е не. Тъй като Вие споделихте с нас, а и ние много добре знаем имената и част от лицата на тези младежи, които бяха бити в тази нощ и в следващата основно, аз мога да свидетелствам пред Вас, че 90% от тези хора не участваха в никакви провокации – бяха бити безпричинно. Въпросът ми към Вас е следният – един въпрос и един подвъпрос: готов ли сте като министър и предвид ситуацията, че може да продължите да изпълнявате тази длъжност, да извършите истинска реална проверка, за да установите всички полицаи, които са участвали в този зверски побой над български граждани? Вторият подвъпрос: министър Рашков, считам, че не е правилно да показваме само лицата на битите. Нека гражданското общество да се запознае с лицата на побойниците, както изкарахме лицата на битите младежи, нека обществото да е основният съдник и Ви съветвам да направите публични лицата на побойниците. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ, ИБГНИ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Мисля, че от изложеното от мен дотук е ясно, че ние сме решили да довършим докрай тази проверка. Затова с вчерашна дата аз съм издал заповед, по силата на която се формира такава проверочна група. В състава ѝ влизат представители на различни служби, включително на дирекция „Вътрешна сигурност“, Инспекторат и други. Убеден съм, особено след смяната на директора на Софийската дирекция и назначаването на друг човек, който към онзи момент не е бил там на работа, ще можем да установим не само всички участници в това позорно действие, което беше извършено на 10 юли, а да преосмислим и наказанията, които са били наложени, защото, първо, както вече подчертах, не е съобразена тежестта на извършеното деяние с онова, което предвижда Законът за МВР във връзка с дисциплинарните наказания. Тоест няма никакво съответствие между високата обществена опасност – те са докарали тези млади хора до състояние, което граничи с опасност за живота им. Това въобще не е дисциплинарно нарушение, а е с елементи на престъпление. По този въпрос прокуратурата е останала повече от една година длъжник на българското общество. Тя е мълчала досега и ни е заблуждавала, че няма нищо, което да налага. Неслучайно ще припомня нещо от 11 юли 2020 г.: „Прокуратурата застава зад законосъобразните действия на МВР срещу платените агитки на Черепа и други олигарси. Благодаря на всички полицаи, които защитават гражданите.“ Познайте от първи път кой е казал това! (Ръкопляскания.) Тоест, като знаем какво е направено, ние стимулираме. Преди малко поставих риторичния въпрос: дали тези полицаи биха имали подобно самочувствие просто хей така, или черпят от някъде такава енергия на злото, бих казал, да ни орезиляват и пред света, разбира се, не само да скандализират нашето общество. Подобно изказване е направил, за съжаление, един бивш министър на вътрешните работи по bTV тогава, като е казал, че насилие няма и точка по въпроса. Аз знам, че така е най-лесно, но човек трябва да има професионална чест, достойнство и когато е станало нещо подобно, да бъде безкомпромисен. В противен случай, системата не е гарантирана за повторяемост на подобни зверски изстъпления. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обръщам се към Вас със силна тревога и безпокойство, защото това, което се е случило, е осъдително и неприемливо. Остро осъждаме всяка една форма на насилие над българските граждани. В тази връзка искам да Ви кажа, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС подкрепя предложената за днес декларация. Смятам, че ние като общество трябва да намерим начин и да направим необходимото подобни актове да не се повтарят. Именно в тази връзка е моят въпрос, а той е следният: смятам, първо, че трябва ясно да бъде изяснена фактическата обстановка и да бъде ясно не само кой е виновен и отговорен, но и какво се е случило след това, за да не бъдат допускани подобни прояви. Имам един въпрос към Вас, господин Министър. Бих искала да ми отговорите ясно и кратко: излъчените записи, които обиколиха медиите през последните няколко дни и бяха излъчвани в Комисия към Народното събрание, използвани ли са като доказателствен материал към дисциплинарните производства, по които има наложени административни наказания? Били ли са използвани същите пред съда? Ще Ви помоля да ми отговорите само с да или не. За мен отговорът на този въпрос е от ключово значение, за да разбулим тайната на това укривал ли е някой, кого е укривал, какво е укривал, какво всъщност се е случило и кое налага едно експониране на подобна тема, която е безкрайно тревожна и безкрайно неприятна за българското общество?

Прощавайте, приключих.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Дали излъчените записи са използвани за дисциплинарните производства? Има десетки дискове със записи. Кои точно са използвани за дисциплинарните производства в момента не мога да Ви кажа. Използвани са и такива от камери, на които образите са размазани. Първоначално това, което сме успели да разберем сега, е, че експертите, които са ползвани, отново са от Столична дирекция на вътрешните работи. И може би съвсем неслучайно е, че те са излезли с експертно заключение, че е неясен кадърът, поради което не могат да ни насочат към конкретните полицаи, които са участвали в побоя. Тоест ползвани са различни видеозаписи, а дали са ползвали всички тези записи по дисциплинарно привлечените лица, които са изпратени от Националната служба за охрана, това сега подлежи на изясняване. Повтарям. Тъй като и господин Хаджигенов се убеди, че там са натрупани огромен обем дискове с не знам си каква памет, които изискват много време, за да може да бъдат проучени. Това по този въпрос.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, като един от участниците в протестите и от материалите, които излязоха в общественото пространство, станахме свидетели на присъствието на хора, които са облечени с униформи, много близки до служебните униформи на полицейските служители. Въпросът ми към Вас е: имало ли е наети фирми, които да способстват за охраната на протеста и да спомагат за нея поне във ведомството, ръководено от Вас? Ако отговорът е не, имате ли информация в други ведомства да са наети подобни фирми? Като подвъпрос: плащала ли е българската държава на тези фирми и какво е правното основание за това? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Такава информация битува в пространството, но ние не сме стигнали още до нейното изясняване. Подчертавам още веднъж, тъй като проверката, която започва в Министерството на вътрешните работи, е назначена с моя заповед с вчерашна дата. Иначе, както постави въпроса народният представител току-що, ние също разполагаме с такава информация, но нямаме доказателства за нея. Така че в момента, на този етап, не мога да отговоря на въпроса имало ли е, или е нямало, независимо че много участващи в протеста твърдят, че е имало такива лица, които са облечени с дрехи или униформи, които наподобяват, близки са на тези, с които са облечени българските полицаи. Говори се за съответни знаци. Имаме един случай, в който е установено, че полицаи са слагали някакви баджове на куртките, с което са оставили впечатление, че са от някое друго поделение. Оказва се, че това са служители от бургаската полиция, които са били доведени тук да помагат в охраната на протестите. Твърди се, че са били наказани. Обаче, моля, не искайте от мен да мога да Ви отговаря на всички въпроси, тъй като ние сме още в самото начало. Вчера беше и Съветът по сигурност при президента. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми млади хора, потърпевши от това полицейско насилие, уважаеми слушатели и зрители! Всеки тук демонстрира своето участие в протестите и това е радващо, защото много хора са имали възможността да видят с очите си част от тези кадри. Аз обаче ще кажа неща, които съм видял не само като пасивен наблюдател, а като един от потърпевшите на полицейско насилие, тъй като на другата дата със силно изразено такова полицейско насилие – 2 септември, бях един от обгазените, ритани, душени, неправомерно арестувани, за което има решение на българския съд, и държани до последно до двадесет и четвъртия час за назидание. Това се случи и с мои колеги от политическото ръководство на партията, която аз представлявам. Може би по нареждане, защото единият от тях – многоуважаван учен, беше задържан не от страната на протестите, а от другата страна – до неговата месторабота в Националния природонаучен музей. Върху част от тях беше упражнено също сериозно насилие, като белезите дори на един от моите колеги все още стоят. Всъщност проблемът е сериозен и е системен – и това трябва да го кажем, защото много хора се опитват да се фокусират върху действията на няколко – четири, осем, дванадесет полицаи, но проблемът е сериозен и свидетелство за това са над 50 дела, които са отсъдили в Европейския съд по правата на човека, че България действа неправомерно по отношение на арести и по отношение на надвишаване на полицейските...

Имаше и призив – да, на европейски партии за незабавно прекратяване на тези полицейски и политически арести. Въпросът ми, господин Рашков, към Вас е: дали е обследвано за подобни случаи на 2 септември – защото имаше над 120 ареста, и дали се разглежда политическата отговорност – по-скоро наказателна отговорност, и за лицата, които стоят над тези полицаи? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да, въпросът е за 2 септември. До този момент какво мога да кажа, че е свършено миналата година? Не сега. Сега започваме да работим и по този период след 2 септември. Тогава, след 2 септември, във връзка с подобни случаи, които тук преди малко се изложиха, са извършени в Главна дирекция „Национална полиция“ две проверки по жалби. Едната жалба, аз споменах вече, това е на Димитър Кенаров до Софийската градска прокуратура и на Красимир Кънев – председател на Българския хелзинкски комитет. Ето сега част от отговора на въпроса – сигналът е бил адресиран до Главния прокурор на Република България Иван Гешев и министър-председателя Бойко Борисов, този сигнал. От тези документи е ясно, че на 4 ноември 2020 г. със заповед на директора на Столична дирекция на вътрешните работи е започната проверка дали има дисциплинарно нарушение по тези два случая. В хода на проверката не са установени служителите, извършили самото задържане на господин Кенаров. Констатирани са, както вече имах повод да посоча, само неточности, недостатъци във връзка с изготвените документи при задържането му, тоест нещо незначително е установено в сравнение с причинените му телесни повреди. Изискани са от Дирекцията на полицията записи от сектор „Видеонаблюдение“, предоставени са доста файлове, да не говорим с такива детайли, но при прегледа на тези видеозаписи е установена лоша резолюция, или ниска по-скоро, лошо качество без отразени дата и час. Допълнително е установен контакт със Столична община, но и оттам не са представени записи под предлог, че те се съхраняват един месец. Проверката е завършила с констатация, че данните за упражнено насилие върху господин Кенаров не се потвърждават. Иначе всички ги видяхме във вестниците, и в други медии, разбира се, само Министерството на вътрешните работи не може да установи има или няма данни за такова насилие върху този човек. За тези документни, бих казал нарушения, в Пето районно управление на МВР оперативният дежурен е бил наказан дисциплинарно с „порицание“ за срок от шест месеца. Ето така приключва тази проверка. Тоест нарушението, което е констатирано, и наказанието, което е наложено, не е свързано с упражненото насилие. По отношение преписката в Софийската районна прокуратура по сигнал на Красимир Кънев – председател на Българския хелзинкски комитет, тази проверка е приключила с извод, че сигналите са – забележете – „писани по шаблон, който не е съставен от Българския хелзинкски комитет“ и така нататък. Материалите са изпратени в Софийската районна прокуратура по компетентност. Те винаги така правят – никакви изводи, изпращат на прокуратурата по компетентност. И по този случай започва едно прехвърляне на преписката и отговорността все едно отделните служби в МВР играят тенис на маса. Едните обвиняват Дирекция „Жандармерия“, Дирекция „Жандармерия“ пък друга служба – да кажем Столична дирекция на вътрешните работи, и си прехвърлят преписката до безкрайност и накрая резултатът е нулев. Тъй като сме установили движението на материалите от тези проверки, сме си поставили задача да проверим дали тогавашният министър на вътрешните работи е препратил материалите към СДВР и ако не – на какво основание? Казвам това… Не знам дали имам още малко време, госпожо Председател?

Щом е изтекло, да не нарушаваме Правилника. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, господин Рашков, уважаеми колеги народни представители! Аз и моите колеги от „Движение за права и свободи“ също наблюдавахме тези кадри от 10 юли 2020 г. Това за нас са ужасяващи кадри. През последните дни се намекна, че само „Движение за права и свободи“ не е реагирало на тези кадри. Припомням Ви, че ние тогава не само сме реагирали, а сме осъдили тези актове. Трудно е логично и разумно да се обяснят такива процеси. Те показват липса на държавност, липса на ясна визия, липса на идеи за развитието на демокрацията. Ние от „Движение за права и свободи“ сме против, когато се нарушават Конституцията и законите на страната. Днес обсъждаме полицейщината и полицейския произвол по време на протести. А какво става по време на кампания, господин Министър? Самият министър подчерта, че са образувани над 10 200 преписки срещу граждани. На какво основание бяха извършени обиски на частни имоти, обиски на офиси, на коли на партийни активисти?

Няма връзка. (Шум и реплики.)

Нима това днес не е полицейски произвол? ДПС е много чувствително по темата за защита на демокрацията още от възродителния процес. Тридесет години нашата мисия е да сме пазители на целостта на страната, на мира, на стабилността, на сигурността на демокрацията! ДПС е гарант за правата и свободите на всички български граждани! Това видео и днешното заседание на Народното събрание не бива да бъдат повод за омраза и агресия срещу полицията като правоохранителен орган. Това би било грешна стъпка, но по-голяма грешка ще бъде едно ненаказано действие да служи като пример за друго ненаказано действие. Отговорността е лична. Не всички полицаи са мутри, но безнаказаното престъпление и своеволие деградират системата, както и държавата. Всяко насилие има своите конкретни извършители и поръчители, които следва да се подведат под лична отговорност, включително и на изборите от 2021 г.

Въпросът е: как са се появили записите чак сега; отговаря ли НСО за видеонаблюдението на Министерския съвет, откъдето са и кадрите, и защо не са предоставили тези кадри; къде е НСО при изслушването; кой е принципалът на НСО? Благодаря Ви, господин Министър. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам как може би трябва да приключваме – темата започва да се измества и насочва на друго място. Но аз, разбира се, ще отговоря на въпроса, който ми се поставя. Този въпрос не ме притеснява, защото, първо, трябва да знаем материята и тогава да поставяме въпрос. Какво значи да ме питате сега: какво става с 10 200 преписки срещу граждани? Кой и кога е казал, че има 10 200 преписки срещу граждани? Никой! И не може да го каже, защото под 10 200 случая се разбират съставени протоколи в един екземпляр по отношение на български граждани, за които в съответните служби на МВР са постъпили данни, че се подготвят към криминален вот – да съдействат по някакъв начин, но това не са преписки, нито са наказателни дела. Губим пленарно време просто да обясняваме елементарни неща и да пълним изслушването ми със странични въпроси. (Шум и реплики от ДПС.) Що се касае…

На конкретния въпрос.

Вижте, аз добре чух въпроса Ви. Не ми подвиквайте от място, ако обичате! Когато говорихте Вие, аз така не подвиквах. Що се касае до Националната служба за охрана. Не е необходимо да казвам тя на кого е подчинена, но аз много точно посочих кога е поискан видеозаписът и от кого. Да повторя ли? Видеозаписът е поискан на 7-ми, струва ми се юли, или пардон – някъде на… (Реплика.) Точно така, на 17 юли и е получен около 20 юли – имам точните данни, сега да не издребняваме, и са изпратени видеозаписите на Столична дирекция на вътрешните работи. Не е работа на Националната служба за охрана да разследва, тя не е такъв орган. Когато към нея са се обърнали: дайте тези записи, тя ги е предоставила веднага. Така че целта нагоре – забравете! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Най потресаващата част от видеозаписа, изваден и показан от Комисията Хаджигенов, са кадрите, които показват поведението на един от полицаите, снимащ в продължение на повече от 10 минути – достатъчно дълго, момиче, което е влачено и блъскано, и е с разкъсани дрехи, с белезници, пред очите на което момиче се пребиват и удрят други протестиращи. Това го прави полицай с личния си телефон?! Наистина потресаващо поведение, което всеки от нас като човек, като родител няма как да не осъди. Моят въпрос към Вас, господин Министър, е: на какво основание полицай вади личния си телефон и заснема издевателство над протестиращи? Това част от плана за разстановка на силите ли е; това регламентирано ли е; има ли такъв подзаконов нормативен акт; има ли инструкции; има ли някакво разпореждане да бъдат снимани издевателствата над протестиращи? Още повече че това беше практика – полицаи да вадят личните си телефони и да заснемат събития от протестите. По същия начин се държаха полицаите в РПУ-тата, където ние с колеги адвокати защитавахме задържаните. С часове не ни се осигуряваше достъп, а през същото време полицаите и в помещенията за задържане, и в преддверията снимаха, и питахме тогава: да не би РПУ-тата да са се превърнали във филмови студия? В крайна сметка част от полицаите имаха боди камери. Те нямаха идентификационни номера, което е задължително, за да бъдат разпознати, но имаха боди камери. И питам: тези записи от личните телефони кой ги проверява, къде се съхраняват? Тези записи от боди камерите кой ги проверява, къде се съхраняват? Настоявам, ако се пазят и ако това е регламентирано, да бъдат предадени на Комисията, оглавявана от Николай Хаджигенов, за да продължи…

…изясняването на безобразията и полицейското насилие по време на протестите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, да, това е един кадър, който е възмутителен не по-малко от другите действия, които са извършили полицаите там – заснемането на момичето, което е с разкъсана блуза, и „нежното отношение“ на полицая към нея, снимайки горната част на нейното тяло. Това е позор за Столичната дирекция на вътрешните работи, както беше позорно и това – една жена, която се виждаше там, да постъпва, както постъпват нейните колеги, тоест с насилствени действия и така нататък. Но тук струва ми се е много по-грозно, защото вече говори за някаква извратеност. Извратеност! Иначе тези снимки вероятно си ги слага в личния архив. Подобно нещо по закон не се предвижда. Там, където е необходимо да се изготвят фотоснимки, видеозаписи, звукозаписи и други, това се прави по закон, включително и когато тези действия се вършат тайно, в условията на специални разузнавателни средства. Там има много строг регламент. Затова казвам, че снимките, които видяхме и които си прави спокойно полицаят, вероятно, смятайки тази млада жена за негова собственост, няма никаква правна рамка, в която да се вмести това действие. На това обаче от извършващите проверката служители – Дисциплинарната комисия, никой не е обърнал внимание и затова там наказанията са просто символични – просто да ги има. А това, за което Вие разказахте – заснемането пред полицейските управления. Това е нарушение на самата Конституция, тъй като по силата на основния закон никой не може да бъде сниман, наблюдаван и така нататък без негово съгласие или при изричното му несъгласие. Това е също превишаване не само на правомощия на полицейския служител, а, разбира се, е свързано като последица с нарушаване на основни конституционни права. Оттам вече отговорът къде се съхраняват, пак ще повторя, вероятно в личния им архив. Не знам какво прави този полицай, когато си върне снимката на това момиче?! Но искам да Ви припомня нещо. По този въпрос е отговарял тогавашният министър на вътрешните работи в телевизията – по Вашия въпрос, и е казал така: категоричен е министърът, че не е установено от Комисията, чуйте сега: да са правени снимки на задържаните. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми младежи, пострадали от полицейското насилие! Аз имам няколко свързани въпроса. Първо, искам да кажа, че не само на тази дата се упражни полицейско насилие. На 2 септември бях на улица „Леге“, когато полицаи – ако можем да наречем тези, които са облечени в униформи не на МВР, а някакви отличителни знаци, които не са характерни за МВР, бяха върху техните униформи – нападнаха младо момче, което се разхождаше по улица „Леге“ с раницата си, без да е направил нищо и го затвориха в продължение на няколко часа в камионетка, за да го атакуват, за да го манипулират да признае едно или друго нещо, което не е извършил. В тази връзка, понеже съм бил свидетел на това нещо, бих искал да Ви питам следното: позволява ли Законът за МВР да използва външни сили при протестите; ако да, кои фирми са използвани при тези протести; кой е наел тези фирми; с чия министерска заповед са назначени тези фирми, за да участват по време на протестите; кой е издал заповедта за лютивия спрей от страна на МВР? Моля да назовете конкретни имена на министри. Тези министри седят ли в залата, в която се намираме в момента? Следващият ми въпрос е: легитимирали ли са се полицаите, които са арестували граждани по време на арестите, защото на 2 септември аз бях гонен от полицаи…

Приключвам. …които се опитаха да ме арестуват, без да се легитимират? Моля да отговорите и да посочите конкретни имена на министри. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз смятам, че в известен смисъл засегнах тези въпроси, които сега получавам от Вас – и за външните сили, и за лица, които са били облечени с дрехи, наподобяващи тези на полицаите, и така нататък. Говори се дори, че едни млади, здрави, пъргави, спортни младежи са се разхождали там сред протестиращите и са извършили действия, и то не само на протестите, а и на едно политическо мероприятие на ГЕРБ, където една журналистка от „Свободна Европа“ пострада с телефона си. Така че очевидно са ползвани такива сили и, естествено, това няма да се афишира по никакъв начин. Дали тези „сили“ са били от „Делта гард“ или от ИПОН, не мога да Ви кажа днес, вторник е, от вчера един ден е минал. Надявам се в хода на проверката да стане ясно и това. И мога да Ви кажа, че колкото повече време минава, толкова повече хора придобиват самочувствие и имат доверие, повишено доверие в органите на МВР, и търсят контакта с нас, за да изясняваме заедно с тях онова, което се е случило миналата година. За лютивия спрей – да, аз знам от доста пострадали лица от този спрей. В момента не мога да Ви дам конкретен отговор за този спрей, но, надявам се, по-нататък ще мога да Ви отговоря. Легитимират ли се полицаите? Да, длъжни са. Длъжни са да се легитимират. Всеки български гражданин, който е обект на внимание от полицаи, от полицейски орган, трябва да знае кой е този полицейски орган, от коя служба е, как се казва и така нататък. Иначе всеки един, който... Те трябва да имат и съответни знаци, може би знаем всички това, така че за гражданина не може да е тайна кой орган посяга на неговата гарантирана от Конституцията свобода на личността и така нататък. Тук няма никакво колебание. Така че онзи, който е посегнал към Вас по този начин, просто не спазва закона, който най-напред той трябва да спазва, тъй като той бди за спазването на законността в страната и ние го виждаме всички облечен – на улицата, на кръстовището и така нататък, и така нататък. Той трябва да бъде пример за спазването на закона. Имам още нещо, но ще изчакам, ако има и други въпроси, или няма да има, госпожо Председател?

Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, аз се обръщам и към младите хора, които са горе на балкона, не като депутат, а като съвсем обикновен гражданин. Приемете, че абсолютно по всякакъв начин осъждам това, което се е случило с Вас – от мое име и от името на цялата парламентарна група. И нашата позиция категорично е, че всеки, който е превишил правата си, независимо дали в конкретната ситуация, но когато и да било, който е нарушил закона, трябва да си носи последствията. Той заради това е закон. И затова ще стоим както зад декларацията, така и с всички действия оттук нататък, за да се изяснят виновните лица, които явно вече са установени, и да поемат своята отговорност. Що се касае до въпроса към господин Рашков – господин Рашков, Вие много умело преди малко избягахте от отговор на въпроса на госпожа Кирова за това дали записите, които гледахме през последните няколко дни, са използвани като доказателствена част относно дисциплинарните производства на полицаите, които обжалват административните им санкции, и тези видеозаписи са използвани. Ние знаем, че са използвани от страна на МВР като доказателствена част в този процес, за да може да докаже всъщност МВР наложените им санкции. Аз казах, умело го избягвате, защото Вие като опитен юрист много добре знаете, че отговорът на въпроса – ако отговорите с „да“, означава, че се разбива митът, който се налага през последните няколко дни, включително и в Комисията в петък, че едва ли не тези записи са били в някакви чекмеджета, някъде са били скрити или нещо подобно. Така че, ще Ви помоля сега, когато излезете на тази трибуна, да не развивате пак отново така някакви внушения, а просто да отговорите много просто – „да“ или „не“. Тези видеа, които гледахме през последните няколко дни, били ли са част от производствата за дисциплинарен характер на полицаите, които обжалват всъщност тези дисциплинарни наказания? „Да“ или „не“ – много е просто. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Пак ми се поставя въпрос, на който съм дал вече отговор. Преди малко дадох отговор на този въпрос и мисля, че го дадох коректно. Обясних, че тук става дума за няколко десетки диска и аз в момента не мога да Ви кажа на 100% кой от тези няколко десетки диска е ползван в дисциплинарното производство срещу конкретния провинил се служител на Министерството на вътрешните работи. Защото да, преди да ми поставите въпроса, аз споделих с Вас, че един от тях, който е бил началник на отдел на тези специализирани полицейски сили и е бил там, и ги е учил, чуйте, и Вие знаете на какво ги е учил, учил ги е докога се бие – учителят – началник на отдел, който е обжалвал наказанието си, защото той смята, че може да бие на улицата и никой няма право да го наказва. И неслучайно обърнах внимание на това самочувствие откъде идва. Дали не идва от това, че после от проверките нищо не излиза?

Много добър въпрос.

Тоест тези, от които зависи една проверка да бъде докарана докрай и които ръководят службите. Как иначе може да се придобие самочувствие в този смисъл? Да вършиш на улицата престъпление, да се криеш, да те заснемат, след което да търсим някакво оправдание за полицаите. Това е в момента смисълът на този въпрос.

Не, не е това.

И аз отговорих, че този именно полицай, вероятно според Вас е с добро име в обществото, добре се е представил на площада, изведнъж е счел, че не може такова наказание на него и го обжалва във Върховния административен съд. Вие можете ли да ми кажете кой точно от тези няколко десетки диска е ползвал той във Върховния административен съд, за да мога и аз да Ви отговоря? Кажете! И МВР, разбира се, и прокуратурата, разбира се. За това става въпрос, тъй като са ползвани десетки дискове с огромна памет в тях. Тези дискове, господин Ненков, не могат да бъдат прегледани от нас за два дни. Това е обективно невъзможна задача. Така че, когато проверим всичко, ще мога да Ви дам изчерпателен отговор. Ние, господин Ненков, в Министерството на вътрешните работи в момента нямаме никаква вина за това, че министрите миналата година са търпели подобно поведение на софийския площад. Така че ние в момента даваме отговори, а те стоят срещу мен и си мълчат. Така че аз, както виждате, не избягвам отговора, а Ви давам на втория ден, откакто съм разпоредил да се извърши проверка – на втория ден Ви давам отговор по неща, които ние сме установявали в почивните дни, за да мога да се явя тук подготвен с информация. Така че по отношение на това скрити ли са или не записите, първо, пак ще Ви върна към министрите, които бяха преди мен – да дойдат тук и те да отговорят на този въпрос. Аз не съм бил тогава министър на вътрешните работи. А сега тези дискове сме ги търсили сред десетките дискове. Благодаря.

Госпожо Председател, ще Ви помоля Вие като водещ заседанието все пак да припомните на министрите, че в крайна сметка трябва да се отговаря на въпросите, защото за втори път господин Рашков не отговори на въпроса. Или се прави, че не разбира, или просто, както преди малко казах, много умело заобикаля отговора на въпроса. Защото, господин Рашков, ще се обърна, макар, госпожо Председател, ще наруша процедурата по начина на водене.

Вижте, много е съществен въпросът. Твърдя, че тези видеа са използвани като доказателства от страна на МВР и няма как Вие да не знаете кои точно видеа са използвани, за да може да защити МВР наложените санкции към полицаите.

Ето това е големият въпрос. Не са били в някакво чекмедже.

Съжалявам, госпожо Председател.

Това вече е нахално… (Обръща се към народния представител Александър Ненков.)

Да не се надвикваме. (Обръща се към народния представител Любомир Каримански. Народните представители продължават да си разменят реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Непосредствено след самите протести зададох 11 въпроса към министър Терзийски, свързани с насилието на протестите, използването на помощни средства, наложените санкции, на кого, какви санкции са наложени и за какви нарушения? Аз лично тогава отговор не получих. Нашата парламентарна група постави този въпрос. Отговор не получи, но пък видя гърба на министъра – как напуска залата. Отговор не получиха и неправителствени организации и журналисти, заради което има заведени дела срещу СДВР, има и съдебно решение, което доказва това. Говорим за системен отказ да се дава такава информация. Господин Министър, кадрите от тези събития под един или друг ъгъл сме ги виждали. ГЕРБ опитаха да противопоставят насилието над протестиращи на насилието срещу служители на МВР – стар ченгеджийски номер, който няма да мине, защото и за едното, и за другото насилие отговорност носят те. Господин Министър, преди да задам моя въпрос, искам да направя и едно заключение. Ние с Вас, служебният кабинет и четирите партии получихме ясен мандат – така да променим системата, че да върнем върховенството на закона, да направим така, че безнаказаност да няма. Днес с този дебат, с нашите въпроси към Вас, с нашите отговори хвърляме камък в блатото, но блатото си е там. И ако не премахнем това блато, справедливият гняв на тези млади хора, които ни гледат в момента, ще прелее в отчаяние, а ние ще бъдем запомнени наравно с насилниците. Затова моят въпрос към Вас, господин Министър, е: кой и на какво ниво взема решенията, кой носи отговорност за тази системна и целенасочена политика по прикриване на информацията? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, да, това е може би вторият по значение въпрос, който е редно да поставим тук – за блатото, в което хвърляме, то си стои там и опръсква цялото общество, и какво трябва да направим? Защото тогава, когато оставим ненаказано едно беззаконие, то ражда автоматично друго такова. И на мен ми се струва, че такива случаи от миналата година има множество, за голямо съжаление казвам това. Ще Ви кажа един такъв. Директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи тогава, миналата година, прави едно изказване, то е много интересно, между другото, защото то е свързано с друг един процес, който върви успоредно – масовото подслушване на протестиращи хора. И прави едно изказване в медиите, че протестиращите разполагат с взривове. Отварям една скоба. На тази база почти всички искания на Специализираната прокуратура до съда съдържат мотив, че има данни за престъпление по чл. 95, а именно бунт, въоръжено въстание. Разбирате ли защо става дума за взрив сега? Постъпва искане до Столична дирекция за това да се отговори, ако има такъв случай, да се каже кой е, какво точно е намерено. И мълчание, разбира се. След което въпросът вече е поставен по Закона за достъп до обществена информация и служители от централните служби на Министерството на вътрешните работи стигат до извода, че този човек – началник на Столична дирекция, е извършил нарушение. На базата на това искат от министъра, който стои срещу мен, да вземе отношение дали да се образува или не срещу него дисциплинарно производство. Какъв е отговорът, знаете ли? Ето го тук (показва документ). Едно голямо „Не!“ Така че, господин Божанков, въпросът Ви е много точен, в десетката е. Когато ние не вземем отношение по нарушения, които виждаме, престъпления, които са извършени, и така нататък, ние на практика стимулираме нарушаването на закона и никой не се плаши. Затова онзи човек там, който е отишъл после да работи при Гешев, ги е учил – учителят е учил там тези по-младите, включително и тази русата жена, че като им сложат белезниците, повече не трябва да се бият. Но те явно бяха на обратната теза, защото продължаваха – даже ги хвърляха един върху друг, както навремето са хвърляли в лагерите на смъртта, по времето на Втората световна война, труповете един върху друг. Такива кадри ние всички сме гледали. Аз асоциирах с това, за съжаление. Така че блатото ще си остане, ако ние останем на това ниво и не санкционираме. Изявлението на този Хаджиев, който тогава беше началник на СДВР, който го отстранихме, разбира се, за ред други неща, е причината Специализираната прокуратура, повтарям, да искат от Специализирания съд да дава разрешения за подслушване на протестиращите на тази юридическа база – на лъжлива, фалшива, фактическа обстановка, такава, каквато няма, че е имало оръжие сред протестиращите. Не съм забелязал в някакви документации да има такива данни. Но това е минало – в смисъл, съдията се е съгласил и на практика стотиците са били подслушвани на такова фалшиво основание. Затова казвам, казвах и преди, че подслушванията към онзи момент на политици, на общественици, на граждани, на журналисти е било незаконно точно по тази причина, защото са използвали фалшива фактическа основа, квалифицирана произволно като престъпление, което действително е полъх от 1947 г. Не виждам народния представител тук, който направи такава асоциация преди две седмици – полъх от 1947 г. за контрареволюцията. Разбирате ли за какво става дума? И сега през 2020 г. някои живеят с това съзнание – за контрареволюция. И в какво се изразява контрареволюцията? В това, че мирно протестиращи български граждани в центъра на София искат оставката на Борисов и на Гешев. И Гешев, тъй като са искали и неговата оставка, толерира действията на българските полицаи, които пазят неговия стол, както пазят и стола на Борисов. В това се е изразявала контрареволюцията, тоест престъплението „Измяна“ по Глава първа – престъпление против…

...сигурността на републиката, представяте си, 2020 г. (Ръкопляскания отдясно.)

Уважаеми млади протестиращи българи, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, донесла съм Ви ето тази снимка. (Показва.) Искахте лицата на биячите. Това е основният организатор, името му е Андон Андонов и към онзи момент е ръководител на сектор към специализираните полицейски части в СДВР. Познавате го нали, господа? Вие сте били негови началници по онова време. В рамките на дисциплинарното производство срещу него е установено, че именно той е давал разпорежданията мирни протестиращи да бъдат извличани и завлачвани зад колоните на Министерския съвет. Тук го виждате как не само е давал тези разпореждания, а с две ръце държи палката, с която бие тези деца. Както стана ясно, в момента този човек е в Бюрото за защита на свидетелите на главния прокурор, но въпросът ми не е свързан с това. Въпросът е следният, господин Министър: след като виждаме това правено от ръководители в СДВР, знаете ли какви са били изискванията и заповедите, които са предявявани тогава към ръководителите на СДВР, отговорни за провеждането на тази операция на 10 юли; какви заповеди и указания са били насочвани към директора, към заместника по охранителната дейност, към началника на специалните полицейски сили; какво е било наредено да извършват тези полицейски началници, за да ръководят по този начин българската полиция? (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! На този въпрос много трудно може да се даде конкретен отговор, защото такива заповеди, колкото и да проверяваме – нямам илюзии, че ще намерим изобщо. Знаете ли каква е причината за това? Причината е, че всички те много добре са съзнавали какво се прави там и няма да оставят писмена следа от това, което са разпореждали да се прави. В никакъв случай! Ако някой мисли, че това е нещо случайно там – да завеждат протестиращите зад колоната, да ги крият там – ето го умисъла за извършването на поведение, което граничи с престъпление. Ето умисъла, ето първия елемент, който е. Има там един ръководител, народната представителка го спомена, заслужил деятел на Бюрото за защита при главния прокурор – веднага е станал там заслужил деятел, на по-висока длъжност, с 800 лв. по-висока заплата, апропо. Така че не очаквайте. Аз съм предварително убеден, че такива документи няма да открием в Министерството на вътрешните работи, очевидно е включено телефонното право там по този повод. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми хора, малтретирани от полицията! ДПС още веднъж категорично осъжда всякакви форми на полицейско насилие и политически мотивирано насилие. Това е било така от създаването на партията и ще бъде така, независимо от обстоятелствата и внушенията, които някои хора се опитват да правят. Служебен министър Рашков, поздравявам Ви за катарзиса Ви, макар и спорадичен. Припомням Ви Вашата роля в записа: „По-добре танковете да дойдат“ – доста свидетели по делото още са живи (оживление, смях, реплики). ДПС има правото да говори по тези теми, защото моите колеги са наследници на газените от танковете...

...убитите и ранените по площадите. Споменавам последните, защото всички опити на ДПС, жертвите на МВР, на тоталитарния режим да бъдат обезщетени, срещнаха отпора на тогавашните Ви колеги и на ГЕРБ. Говоря за измененията на Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица. Господин Хаджигенов, тъй като се смяхте, във Вашата група има двама души, които са пропуснали това гласуване. Участвали са във всички други, може да го сверите. Ще пропусна и действията Ви, министър Рашков, на последните избори, които също бяха в тази категория. Казвам това, защото въпросът ми не е по процедурни въпроси, които Вие добре владеете, а от морално естество. Въпросът ми е: служителите на НСО, дежурни в онази вечер, докладвали ли са за тези кадри – началника на НСО, и тези грозни сценки намерили ли са място в неговия доклад до Президента на Република България, който е принципал? Моля да говорите с имена и да не ползваме повече думи като „по-нагоре“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз искам да благодаря на младия човек от „Движението за права и свободи“. Мога да го оправдая само с едно – с това, че той не познава фактите относно: „По-добре танковете да дойдат.“ Тъй като напоследък, не знам защо, чувам от време на време подобни твърдения и напълно съм наясно, че тези хора не знаят фактологията и говорят неща, които не разбират. Може би трябва да кажа, госпожо Председател, две-три изречения в тази връзка и да дам малко яснота, която е документирана. Яснотата се изразява в следното, че през 1990 г. на мен ми беше възложено разследването на репликата, която произнесе тогавашният президент на страната Петър Младенов. Натрупаха се седем тома от едно съобщение, което тогава беше в БТА. Тогава българската прокуратура отново отговори в кавички подобаващо на силните на деня. По тази реплика – съобщението на БТА, видя престъпление и образува производство, което беше възложено на мен по съответния законов ред. Знаете ли, понеже чета и Евгений Михайлов, разбира се, добре е да се героизира сам човек – малко недостойно, но това си е негова работа. (Смях от ИТН.) Истината е следната, че аз завърших това разследване, което е известно на цялата прокуратура, уважаеми народен представител, със становище, че Петър Младенов е изрекъл тази реплика, тоест аз съм установил със способите и средствата на Закона какво е казал този човек. Оттам нататък спекулации с този въпрос не е имало и не може да има. Това мое становище е възприето и от българската прокуратура, така че не знам с каква цел, в каква логическа връзка, намесвате онзи случай от 1990 г. със случая на насилие от 2020 г., който ние разглеждаме тук. Що се касае до другия Ви въпрос – тук казах много досега, действията Ви при изборите. Знаете ли какво ще Ви кажа? Аз се гордея с тези действия по време на изборите, които сме извършили в Министерството на вътрешните работи. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ: „И с престъпления.“) Престъпления не са извършени. За втори път ще кажа в тази зала: апелирам към лидерите на партиите тук, ако действително имат сигнали за извършени престъпления от служители на МВР във връзка с изборите от 11 юли, моля Ви, предайте ги. Ако нямате доверие на нашето министерство, дайте ги на българската прокуратура, на която имате очевидно повече доверие. (Ръкопляскания отдясно.) И тогава, когато се установи извършено престъпление, елате от тази трибуна – аз ще стоя там с наведена глава, и ще Ви поднеса моите извинения. Но нека спрем с тази спекулация, защото за първи път от десетилетия ние успяхме да елиминираме част от криминалния вот. Кой е недоволен от това, което е направило Министерството на вътрешните работи? Кой е този, който е недоволен – да се отстрани в голяма степен криминалният вот, на базата на който се печелеха избори?

Въпросът е друг.

Докладът на НСО. Съжалявам, аз миналата година не съм бил в структурата на администрацията на вътрешните работи, само съм предполагал, че там зад колоната се е случило нещо много лошо, че тази камера, която знам, че я има там от НСО, е трябвало да работи и е трябвало да направи запис. Това съм го казвал публично, но чак сега и за мен стана ясно, че има такъв запис и аз, както всички, го гледах и се възмутих, разбира се.

НСО писала ли е доклад, или не е писала тогава, миналата година? Ами аз не мога да Ви отговоря на този въпрос! Как да Ви отговоря?! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз предлагам наистина заради динамиката на заседанието да спестите въпросите, свързани с това какво се е случило през миналия век, по-миналия век и изглежда с факта, на който държите, че господин Рашков е лош човек, за нищо не става и въобще е ужасна работа – не го харесвате, добре, но да си седим в темата. Преди малко госпожа Цонева от „Демократична България“ Ви показа една снимка. Името на този човек беше разисквано и преди това, очевидно награден от главния прокурор Гешев с по-висока заплата и престижна работа. До този момент справедливостта изглежда по този начин. Понеже слушаме фриволни изказвания за това как умишлено един запис бил точно сега изваден, за да можем ние с Тошко Йорданов да се скараме и да няма правителство. (Смях от ИТН.) Изключително виртуозно решение, наистина трябва да пишете книги. По тази причина ще Ви предложа нещо, което не е толкова фриволно хрумване, а нещо, което е цитат – аз след това ще го предоставя и на министър Рашков, за да не кажете, че си говорим глупости тук, в тази зала. Цитатът е точно от този човек, чиято снимка преди малко госпожа Цонева показа. Този цитат е част от протокол (показва го) – София, 1 юли 2021 г., скоричко е, с което обжалва наказанието, онова, с което не могат да го повишават две години. В залата може би аз съм един от малкото, които не са юристи, така че юристите да слушат: „Под колоните на Министерския съвет имаше 5 – 6 човека, като имаше и едно момиче, но всички бяха в добро състояние. Попитахме момичето дали има нужда от нещо, то се усмихна и каза, че няма нужда от нищо. Те бяха на земята, седнали – седнали! Не съм видял никой служител да е влачил някого от протестиращите по земята. Винаги по двама служители ги водеха, държаха ги под мишници, за да не могат да се търкалят по земята.“ Явно са имали желание да се търкалят.

Министър Рашков, въпросът ми като към единствения юрист, на който имам право да задавам, е: смятате ли това за лъжесвидетелство по смисъла на закона?

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин Бабикян! Там обстановката, зад колоната, виждаме десетина-дванадесет души, а не пет-шест. Може би броят на полицаите там се е менял във времето и така нататък. Аз не очаквам от тези хора да кажат истината и това споделям с голямо съжаление. Където и да ги питат и призовават, те ще се стараят по всякакъв начин да избягнат да изяснят истинската обстановка. Мога да Ви дам нещо съвсем скорошно в подкрепа на това, което казвам. И Вие сте забелязали една руса жена има там, до колоната, питали са я по проверката – пуснали са ѝ клипа, и са я питали: „Разпознавате ли се някъде?“, и тя отрекла. Второ, имало ли е, или е нямало лъжесвидетелстване, аз сега предполагам какво искате да кажете с това, но ще изчерпя отговора само с това – ако се даде пред съд, както казва чл. 290 от Наказателния кодекс: „Който затаи истина писмено или устно пред съд или пред друг надлежен орган на властта – и така нататък – извършва престъплението лъжесвидетелстване, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години.“ Така че ако тук, в този протокол, някой си е позволил да даде факти, които не съответстват на истината и това се установи по надлежния ред, естествено, че ще отговаря за лъжесвидетелстване. Друго не мога да Ви отговоря, защото толкова знам за фактическата обстановка. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Рашков! Хубаво е, че се изказвам, след като се изказаха много други депутати и след като чухме отговорите на въпросите, които Ви зададоха. Става очевидно нещо, на което и аз, и много други в тази зала са били свидетели, че има налице зверства, има опити за прикриване на истината, има опити за манипулация на разследвания, има закрила от страна на прокуратурата на очевидни престъпления. Като се замислим за това, което се случва, и за щетите, които това е нанесло, можем спокойно да квалифицираме това, което се случва като държавен тероризъм. Тоест тук не става дума за 10, 15, 20 пребити човека, стотина души гонени и ритани по площадите, няколко хиляди души подслушвани или по един или друг начин наблюдавани. Тук става дума за системно престъпление, подобно на тероризъм, престъпление, което очевидно е извън общата структура на Министерството на вътрешните работи. Най-вероятно става дума за мафиотска структура и моят въпрос е следният: Видяхме част от войниците, но ще си изясним ли кои са другите войници, които извършваха престъплението – кои са лейтенантите, кои са капитаните, кои са консилиерите и кой е Сapо di tutti capi? Вие смятате ли да разследвате и докъде смятате да стигнете? Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Радулов, мога и да споделя тази терминология, която използвате, за държавния тероризъм, защото от това, което видяхме в кадрите, е изключително впечатляващо и недопустимо като поведение, като действия на държавни органи или на държавен орган, от който обществото очаква да бди, да пази, да охранява обществения ред и да осигурява сигурност в нашето общество. Такива хора – само още едно изречение в тази насока, по принцип нямат място в органите на МВР. Тоест те преминават една граница, което е недопустимо. Няма правна норма, която да оправдава подобно поведение и няма правно основание да се свързват две обстоятелства, които напоследък чета в медиите и слушам изказвания – има протестиращи, които действали срещу полицаите, и има случай, в който полицаите пребили няколко души от протестиращите. И сега някой започва да претегля, да става съдия и казва – щом като протестиращи са се отнасяли така с полицаите, нека полицаите да ги пребият. Няма такова нещо в правото! Няма! Затова проверките са вършени отделно – за едната проверка, касаеща пострадали, вече има обвиняем, и, както казах в началото, това дело сигурно така и ще си остане – неприключено. А за полицейските действия довчера нямаше дори образувано досъдебно производство. От тази гледна точка в началото казах, че споделям тази терминология, защото тук се обединяват не само органите на МВР, а към тях, така да се каже, се присламчва логически и по силата на закона и българската прокуратура, която и тя, очевидно, е доволна от това, което се е случило и постъпва по същия начин, по който и изпълнителната власт – ако може да се скрие, да се смачка един случай, който сега взриви българското общество. В този смисъл аз съм изключително обезпокоен. Неслучайно в последната година на много места се изказвам в смисъл, че прокуратурата, благодарение на една политическа партия или коалиция, беше превърната в политически инструмент, в част от изпълнителната власт, след като последната си позволява лукса и въпреки Конституцията да си назначава главен прокурор. Затова този, който е бил министър-председател, спокойно може да заяви, че няма нужда от депутатски имунитет. Защо? Защото той си има главен прокурор! За системността на престъпленията, за мафиотската структура, за нивата в тази мафиотска структура. Искам да кажа с голямо съжаление, че ние тепърва ще започнем да работим в тази посока и тази мафиотска структура е заела огромни пространства от нашето общество и в дълбочина, включително и в някои държавни органи. Така че на нас ще ни трябва доста време и честни и почтени кадри, които да работят по тази линия и именно в тази работа, която ще изисква много усилия и много време, ние ще успеем да установим всички елементи на тази мафиотска структура и да докажем известното – кой е Сapо di tutti capi. Благодаря. (Ръкопляскания от ИБГНИ, ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, с оглед дистанцията на времето много казуси се развиха, включително в съдебна фаза, и моят въпрос е свързан именно с това: имате ли, господин Министър, данни за протестиращи, които имат медицински документи и подадени сигнали за насилие срещу служители на МВР, но прокуратурата е повдигнала обвинение именно на жалбоподателите? Имате ли и данни за лъжесвидетелстване, тъй като по време на самите съдебни дела, служители на МВР са давали показания, че са били в нощта на насилието зад колоните на Министерския съвет и насилие не е имало? Имате ли данни за извършено насилие на вече задържани лица на територията на СДВР? (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Вижте си картата.“)

Извинете, госпожо Председател. (Смях.) Благодаря, господин Министър.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, има ли данни за повдигнати обвинения по отношение на протестиращи, пострадали от полицейски действия или насилие и така нататък? Да, има такива данни. Има такива данни, за най голямо съжаление. Тези случаи са превърнали пострадалия във виновник. Това просто е парадокс и същевременно наглост, извращение в прилагането на закона! Значи, отива един гражданин да протестира и се движи с всички останали, скандира и така нататък, и в един момент, както има такива случаи – без да очакват, без да знаят, а някои от тях бяха изнесени тук от тази трибуна днес – биват прибирани, грубо казано, отвеждани в полицейските управления и междувременно върху тях е оказано насилие, и те не знаят за какво се упражнява това насилие по отношение на тях. А в случаите, в които са привлечени като обвиняеми такива пострадали, целта е много ясна: тогава, когато пострадалият е обвиняем, полицаят, естествено, ще бъде свидетел. Конструкцията може да е много грубиянска, извинявам се за израза, но е факт. И между другото, аз споделих днес за такъв случай в едно районно управление тук в София. Още не е приключил този случай. Намекнах само за причините, защото за хулиганство трябва да се намерят действително доказателства, с които този пострадал човек – пребит, да е извършил хулигански действия, да е имал грубо отношение, да не е спазил реда, грубо е нарушил обществения ред и така нататък, и така нататък – по чл. 325 поне. Иначе не може едно такова производство за хулиганство да продължава вече повече от една година. Нямам други обяснения за това. Така че – да, господин Божанков, има такива случаи, за голямо съжаление. Пак ще повторя, разбира се, в отговор на въпроса Ви: случай, когато пострадалият от полицейско насилие бива привлечен като обвиняем – има такъв случай, а за насилие над протестиращи от полицаи, каквито виждаме на кадрите, няма обвиняем?! Това е двойният стандарт на нашата прокуратура, за голямо съжаление, която има един ръководител вече година и половина. Това е нашата прокуратура. Разбира се, тя беше такава и в предходния мандат, тъй като независимата по Конституция и закон прокуратура на практика е подчинена на политическата власт и тогава, когато е такава конструкцията в държавата, част от независимата съдебна власт вече не е независима съдебна власт – конкретно прокуратурата, а прокуратурата става зависима част от политическата власт и изпълнява поръчките на политическата власт. И ето Ви живия пример с протестите от миналата година и тези примери, които в момента дадох – как един пострадал става обвиняем, а полицаят е свидетел, това е резултатът от сливането на прокуратурата с политическата власт. Тоест онзи спор, който се води в нашето общество – дали прокуратурата трябва да остане в съдебната власт, или да бъде изведена от нея, е решен практически. Прокуратурата фактически е слята с политическата власт и юридически е в съдебната, но фактически не е. И докато е така, докато прокуратурата е под това ръководство, ние може би ще се срещаме и друг път да говорим необезпокоявано за полицейското насилие върху български граждани, включително такива, които не са направили абсолютно никакво нарушение на закона. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, господин Министър, протестиращи, представители на гражданския сектор, на „Боец“, които сте горе, благодарим Ви, че дойдохте. Днес, когато идвах в Народното събрание, се надявах да не видя лицата на двамата министри, отговорни за това. Да, искрено се надявах да не Ви виждам на банките, обаче сте тук. Преди малко колегата Василев от „Има такъв народ“ искаше да види лицата на побойниците. Основните лица на побойниците са две – едното е Бойко Борисов, другото е Иван Гешев. Инструментът обаче, който те използват, сте Вие двамата – хората, които прикриха това престъпление и позволиха да бъдат бити български студенти. Нали знаете как стават тези неща? Влизат полицаите в мирния протест и изкарват, който си изберат, защото това не бяха ултраси, за каквито бяха обявявани, и Вие носите отговорност за това. както и Вие, господин Терзийски, носите отговорност за „Росенец“ и това, което се опитахте да направите там. Искрено се надявам, ако Ви е останало, щях да кажа, мъжество, но за мъжество тук не можем да говорим, ако Ви е останало някакво достойнство, бързо да подадете оставка като депутати, защото мен ме е срам (ръкопляскания от ДБ и ИБГНИ) да Ви наричам колеги. Срам ме е да влизам в парламента и да виждам двамата, отговорни за неща, които сме свикнали да виждаме в Ирак и в затворите в Ирак, да се водят мои колеги. Съжалявам за това – на всички останали народни представители. Подайте оставка и това ще бъде единственото смислено нещо, което сте правили в последната година – застанете пред обществото…

…с лицето си и понесете отговорност за това. Господин Министър, въпросът ми към Вас е много бърз. Разбрахме, че прокуратурата се е самосезирала бързо и моят въпрос е: това се е случило преди или след като е започнала работа Парламентарната комисия? Това е доста важно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Мирчев, прокуратурата току-що се е самосезирала – в момента, в който стана ясно какви обстоятелства са скрити, за да не се образува досъдебно производство. Прокуратурата обяви, че се е самосезирала, при положение че тези материали са били известни там. Повтарям: Дирекция „Вътрешна сигурност“, подчинена на министъра на вътрешните работи, е получила материали, по които е работила колкото трябва, и е изпратила тези материали заедно с диска на Районната прокуратура. Там вече делегираният прокурор, заслужилият прокурор от Европейската прокуратура – новият, е поел случая и е решил веднага и бързо – как, като е прекратил преписката, тоест те не са имали образувано досъдебно производство. Сега са обявили, че дори вече са повдигнали обвинението, тоест много скоростно са реагирали тези дни. Не мога да Ви кажа дали е в събота или в неделя, но тези дни са реагирали, и то най вероятно, след като…

Трифонова ми се струва, че се казва. Пак ще погледна. Да, Трифонова се казва нашият нов делегиран европейски прокурор.

Ще я приберем!

Така че нашата прокуратура така работи – докато може крие, след което вдига байрака и се чуди как да излезе от ситуацията. Вместо да дава пример за спазването на закона, нашата прокуратура дава обратен пример – да не се спазва законът! Благодаря Ви.

Служебен министър Рашков, МВР установило ли е кои лица са имали достъп или са знаели за въпросния запис през този период, който надхвърля една година, и какви действия са предприети към тях, ако с бездействието си са укривали едно безспорно доказателство за престъпление? Благодаря за отговора.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и народни представители! Аз мисля, че доста обясних по този въпрос, няколко пъти дори, и току-що, отговаряйки на предходния въпрос, също го обясних. Пак ще обясня. Да, Министерството на вътрешните работи е работило по случая, и то по-конкретно дирекция „Вътрешна сигурност“, пряко подчинена на министъра на вътрешните работи. Тази дирекция е приключила проверката, разбира се, работила е с диск – аз не знам точно по кой диск е работила, но е излязла най-накрая с решение, че вече няма какво да прави и е изпратила преписката на въпросната делегирана прокурорка от Европейската прокуратура Трифонова. Това е, което е правило МВР. Второ, във връзка с формално образуваните дисциплинарни производства там също са разполагали с копия от кадри от същата нощ, от 10 юли и са сметнали, че поведението на тези лица не заслужава нито уволнение, нито предаване на прокуратурата, респективно внасяне на обвинителен акт срещу тях в съда. Всичко е минало тихо и кротко. Пак за пореден път са плеснали с ръце и са се прегърнали МВР и прокуратурата, и забравете за пребитите деца на площада зад колоните на Министерския съвет. Благодаря Ви за вниманието.

Цвети, Жоро, Евгени – извинявайте! Цвети, Жоро, Евгени, Филип, Лъчо, Влади, Мия, Хриси, Рали и всичките ни деца, извинявайте, че допуснахме това – 12 години да ни управляват тези хора по този начин, и затова е отговорност на нашето поколение днес да изчистим и да прибавим на релсите истината, така че да може да дойде Вашето време. Уважаеми господин Министър, пред мен има една справка от Министерството на вътрешните работи до адвокат Минчо Спасов във връзка с негово запитване относно така наречените индивидуални идентификационни номера. Отговорът, който той получава от СДВР, е, че – тук ще цитирам: „Полицейски органи, които изпълняват служебните си задължения в униформено или работно облекло, носят индивидуални идентификационни номера само при изпълнение на задачи, пряко свързани с охрана на масови мероприятия и при изпълнение на дейности по чл. 89, ал. 1 от Закона за МВР. Следва да се отбележи, че полицейските служители разполагат само с един брой служебно зачислен индивидуален идентификационен номер. На тази дата – 10-и, служителите са носили лятно униформено облекло. Предвид температурните разлики през посочения период – през деня и вечерта, служителите денем са били с летните си униформи, включващи панталон, риза или тениска, а във вечерните часове се налагало обличането на якета.“ Само да кажа, че по данни от архива температурата в 18,30 ч. на 10-и е 29 градуса, в 20,00 ч. е 27 градуса, а във 22,30 ч. е 23 градуса. Казвам това, за да си помислим: какви са всъщност температурните разлики, които изискват обличането на зимно облекло и якета, дали това не е било именно за да ги няма идентификационните им номера, дали това не е било истинската причина, поради която никой от нас не може да установи веднага, дори и от непрофесионални кадри, кои са?

Господин Министър, моят въпрос е: какво е състоянието в момента и какви мерки са предприети спрямо идентификационните номера?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Капон, да, така е. Всеки служител трябва да има такъв индивидуален идентификационен номер и трябва да го носи. Аз не мога да кажа дали тогава, по времето на протестите, са ги носили или не са ги носили. Би трябвало да имат такива номера и гражданите, с които се срещат и разговарят, да могат да ги виждат, да знаят и да могат евентуално при превишаване на правата да пишат и да отбелязват номера. Но какво и как се е случвало тогава, не мога да Ви отговоря на този въпрос. Разбира се, в хода на тази проверка, която от вчера съм назначил, ние ще изясним и този въпрос – уверявам Ви в това. Това би подсказало с още един факт може би ангажираността на някои от служителите на Министерството на вътрешните работи да извършват действия, които се отклоняват от това, което предписва законът. Дали тези якета са носени с такава цел да прикрият номерата или не, също е въпрос на доказване. Тук можем само да гадаем. Разбира се, при тези температури логично е да се предположи подобна цел, но все пак… Вярно е, тук съм поканен от Вас да давам отговори на въпросите, които ми поставяте, и вече от доста време го правя, но защо не даде отговор на този въпрос някой от предишните министри? Който тогава е бил министър, нека той да обясни как и какво е било. Иначе аз дотук мога да Ви кажа. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Министър, аз имам следните въпроси към Вас: колко дела за обезщетения във връзка с указаното насилие се водят срещу Министерството на вътрешните работи? И един по-риторичен въпрос, за да стане ясно: кой ще плати тези обезщетения, ако се стигне до такива решения на съда? Имам и един по-генерален въпрос, тъй като участвах в протестите и през 2013 г., и през 2020 г., и насилие беше оказано и през 2013 г., и през 2020 г.: знаете ли кое е общото между протестите през 2013 г. и 2020 г.?! През 2013 г. знаете ли кой беше ръководител на СДВР? А през 2020 г. кой беше министър на вътрешните работи? В тази връзка по общият ми въпрос е: какви мерки ще предприемете, за да гарантирате това да не се повтаря вече? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИБГНИ и ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този въпрос за делата – колко са образувани за насилие и евентуално търсене на обезщетение от Министерството на вътрешните работи, е много труден за отговор, защото това е динамичен процес. Освен това ние, както виждате, имаме дела срещу пострадалите от полицейското насилие. Тоест един човек е пребит на улицата и вместо като държава да му помогнем да си защити правата и законните интереси, ние го правим обвиняем и започваме да му търсим наказателна отговорност. Тоест към страданието, което е преживял този човек, му добавяме и нещо повече. В такава хипотеза този човек – като обвиняем, по принцип не може да търси обезщетение от държавата, защото очевидно органите, които до този момент са изяснявали в кавички фактическата обстановка, са направили точно такава конструкция. Не може да се търси отговорност от полицейския служител тогава, когато изместим острието на обвинението срещу друг, който по логика на практика би трябвало да бъде пострадал от престъплението. Имаме образувани такива дела срещу пострадали лица – примерно за хулиганство, но нямаме образувани дела срещу полицаи. Нали днес казахме, че нашата прокуратура много навреме се е самосезирала – една година по-късно, така че да може, както и в теорията се казва, фактите да избледнеят до такава степен, че после, когато повикаме някой да го разпитваме, той да ни каже: не си спомням, мина време. Това е направила прокуратурата. Ако говорим по-общо, разбира се, а не така конкретно, знам за такова дело, което се води от журналиста Димитър Кенаров – споменах за него днес. Дори съм съдействал с каквото мога, за да може този човек да се яви в съда и да защити правата и законните си интереси. Ние в тези ведомства, наречени правозащитни, правоохранителни и така нататък, сме за това, а не сме за упражняване на терор и побоища над хората. Що се касае, повтарям, за принципния въпрос, ако има такива дела, обезщетенията ги плащаме всички заедно, включително и тези деца, които са пребити, тъй като всеки плаща данъци. Това е ефектът от цялата работа. Какви мерки трябва да се вземат? Преди малко казах, че когато оставим едно нарушение ненаказано, то автоматически ражда друго такова. Тъй като така е процедирано преди време, за да може да се удари политическият противник, икономическият противник и така нататък, а ще запазим в кавички нашите, за да ударим другите – така тези, които са пазачите на нашите, придобиват самочувствие на недосегаемост. Ако сега не вземем мерки, можем да очакваме по нататък същите инциденти и същите действия от полицейски служители. Затова мисля, че първото, което трябва да се направи оттук нататък, е една по-строга кадрова политика, при която да не се гледа либерално на поведението на извършителите на нарушения сред състава на Министерството на вътрешните работи, да се реагира адекватно, а не формално, както са водени тези дисциплинарни производства, завършили с някакви символични, даже и с вече изтекли като срокове. Тоест те се водят вече и изобщо ненаказвани. Това е за мен верният път. И нещо друго. Може би трябва да се подбират кадрите, които кандидатстват за работа в това ведомство. Подборът е доста занижен като критерии. Иначе да, формално има изисквания и конкурси. Има го в Закона, разписано е, но после в практическата реализация на конкурса, така че да се подбере най-добрият, най-знаещият, най можещият – работата ни куца. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Един простичък въпрос, господин Министър, моля да разясните тук на народните представители, може би част от тях не са запознати: каква е субординацията в такава ситуация, каквато имахме при протестите, по йерархията в Министерството на вътрешните работи – началник сектор, директор на Столична дирекция, министър на вътрешните работи? Кой, по какъв начин и как се изработват плановете? Тоест всеки един по веригата запознат ли е с това, което се случва надолу, и дават ли се преки разпореждания от най-високия началник към най-ниския – може би по веригата, а не директно, за начина, по който трябва да се действа в такава ситуация? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, както е известно, Министерството на вътрешните работи е структура, която е построена точно на базата на принципа на субординацията – на подчинение, на изпълнение и така нататък. Естествено, че върхът е политическото ръководство, но професионалното е главният секретар на Министерството на вътрешните работи. И той затова е главен секретар, защото координира действията на различните служби в МВР и особено в такава ситуация, каквато имаше през лятото на миналата година по това време и до есента. Така че в професионално отношение нещата във връзка с подобни масови мероприятия се ръководят от това професионално ръководство, разбира се, и от ръководителя на съответното звено, съответната местна структура – в случая тук в София, и от Столичната дирекция на вътрешните работи. Илюзия би било, ако някой мисли, че един местен ръководител – директор на регионална дирекция на вътрешните работи, може да поеме цялата отговорност в една такава ситуация, да взема еднолично решения и така нататък. Това са политически въпроси, които се решават на площада, знаем го всички. Тези хора отиват там не да се разхождат, а да изразят своето мнение по отношение на политиката, водена в нашата страна. Известно е, че през лятото на миналата година хиляди български граждани излязоха в центъра на София и в центровете на големите градове, за да изразят своето желание да бъде сменено правителството, включително и главният прокурор. Така че от тази гледна точка, след като става дума за политически процеси и политически действия, не можем да изключим от тази субординация, която съществува, и политическото ръководство. Така че, ако Вашият въпрос, господин Иванов, е: каква е йерархията, докъде стига и така нататък, мисля, че отговорих достатъчно. Не може при такива масови мероприятия, включително, забележете, в период, в който нашата прокуратура е приела, че са налице условия и предпоставки за извършване на държавен преврат, в извършването на въоръжено въстание, така че Вие като сте имали пиратки по джобовете, Вие сте носили взривни вещества. Ако не знаете, четете сега там от тези СРС-та, които сме изпратили в Комисията на господин Хаджигенов, ще видите за какви странни неща става въпрос и същевременно колко сериозни неща са това за държавата – да обвиниш протестиращия в участие във въоръжено въстание, в опит за преврат. И между тях, малко за разведряване, нали имам време, госпожо Председател?

Ще Ви кажа един случай. И той е подслушван и проследяван. Един човек, който е психичноболен, застанал на едно място с един плакат против правителството, и този човек, който е наказателно неотговорен заради заболяването, което има, също е бил подслушван, проследяван и държавата е харчила пари за това, при положение че Законът изключва подобни случаи.

(БСП за България, от място): А Борисов знаел ли е, че е бил подслушван?

Сега, искате да Ви кажа нещо, с което да Ви убедя на 1000 на 100, че е знаел. (Смях и ръкопляскания.) Аз факта го имам, дал съм го на господин Хаджигенов. Добре, ако един човек застане пред дома на бившия министър-председател с един плакат, бившият министър-председател ще знае ли? Ами и аз така поклащам глава.

Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, тъй като чухме доста мнения от предишното ръководство на МВР, че всъщност няма превишаване, няма полицейско насилие, ще започна с едно народно творчество, което малко е адаптирано към съвремието, което казва, че днешната полиция не бие, но вчерашната как бие! И тук искам да задам следния въпрос – излезе информация в публичното пространство и кадри, на които се вижда ясно как полицаи носят боксове, и стикери, и надписи по униформите си, които гласят: „Стреляй, за да убиваш.“ Аз искам да попитам, господин Министър, Вие имате ли представа дали такъв тип помощни средства влизат в стандартното оборудване на полицаите и ако не, дали е потърсена отговорност на тези служители, които си позволяват да носят такива средства? И като допълнение – останалите трима, които са санкционирани и наказани, знаем ли техните имена и каква длъжност заемат в момента в системата на Министерството на вътрешните работи? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с тези помощни, така наречени средства – те са регламентирани в Закона и могат да бъдат само такива, каквито пише в този нормативен акт и Правилника за неговото прилагане. Други не могат да носят и да ползват. Носят ли други, причинят ли някому вреди, трябва да понесат и съответната отговорност. Що се касае до „Стреляй, за да убиваш“, ако го видя такъв, ще го уволня веднага. (Ръкопляскания от ДБ, ИБГНИ и ИТН.) Защо, ако е имало такива случаи, а лично аз не съм видял, ако е имало такива случаи с подобни надписи да ходят по улиците и да плашат хората и никой не е обърнал внимание, това трябва да каже, да кажем, господин Терзийски. Аз не мога да кажа защо не са обърнали внимание. Уронващо престижа на Министерството – служителят да носи там, как се казва, на себе си „Убивай“ и така нататък, „Стреляй, за да убиваш.“ Какво е това?

Надписът завършва „без разкаяние“.

Да. Що се касае до останалите трима от тези, които са привлечени към дисциплинарна отговорност – да, известни са, имената ги имаме. Единият е наказан с една година лишаване от право да бъде повишаван, а другите двама са с „порицание“. С „порицание“ са. И това как мислите, пак се връщам, не е ли стимул като отидат някъде на подобни масови мероприятия да си правят каквото си искат? Какво превантивно въздействие може да окаже едно порицание при извършването на подобни зверски действия? Защото аз също не мога да го понеса това и използвам силни изрази, защото така го чувствам. Ако някой, както са направили, желае да издигне този човек, нека да ги пратят там да отидат при главния прокурор – да го пазят него. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес изслушваме министъра на вътрешните работи във връзка с действията и мерките, които са предприети от повереното му ведомство, за изясняване на служители, които са превишили своите правомощия. Нашият въпрос към Вас, господин Министър, е да ни обясните какви мерки сте предприели във връзка с превенцията, която е нужна спрямо служителите на МВР, за да не се допускат повече подобни прояви? Имаше такъв въпрос, зададен към Вас, ние не можахме да получим отговор. Дали според Вас е нужно да има законодателни промени във връзка с жертвите и пострадалите от такива мирни протести – да бъдат компенсирани? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Какви мерки за превенция са предприети от Вас? Ами аз съм от два месеца. Аз досега не съм имал и физическото време да предприема сериозни мерки в тази насока. Макар че, разбира се, ние като ръководство на Министерството на вътрешните работи оценяваме обстановката, в която работят нашите служители, насочваме ги при поставянето на задачите, които има да вършат, и се стараем да ги убеждаваме, че стриктно трябва да се спазва законът. На този етап ние това можем да направим, защото, както знаете, ние сме временно правителство, респективно от много малко време ръководим това ведомство и свършихме немалко работа, разбира се, макар и да изглежда самохвално. Надявам се моята оценка да съвпада с Вашата. Разбира се, ако има такава перспектива за по-дълъг период, ние бихме могли, и това ще направим и по конкретния повод, разбира се, ще направим много внимателно проучване на случая, и затова сме назначили и проверка в тази връзка. Идеите, които в момента, от неделя насам, нашите колеги изразяват, е включително да се предприемат и мерки за обучение на този състав. Колкото и да звучи като щампа или, как да кажа, това е необходимо по една много проста причина, защото непрекъснато кадрите се въртят, идват по-млади хора, които нямат опита, и трябва да бъдат въвеждани в работа, включително като се обучават. Така че за превенцията и не само това, разбира се, толкоз на този етап. Какъв беше вторият въпрос, извинете?

За компенсиране на жертвите.

Разбира се, че всеки един, който е потърпевш от съответни вредоносни действия, по силата на нашите закони има право на обезщетение за причинените му вреди. Тоест трябва да се плати обезщетение от този, който причинява вредата. Тук е въпросът, че един пострадал може да предяви иск в тази посока, както по едно дело, да кажем наказателно, каквито условия има сега по отношение на тези пострадали от събитията миналата година, да предяви такъв иск както срещу конкретното лице, така и срещу Министерството на вътрешните работи, и то винаги ще получи своето обезщетение – това знаят колегите юристи в залата. Въпросът е обаче не за тези компенсации, които могат да се получат – обезщетения и така нататък, както щете ги наречете, или по Закона за компенсация на пострадали от престъпления лица и така нататък, въпросът е, че ние търпим – държавните органи, в които са на работа тези виновни лица, те да плащат вредите на пострадали от едно неправомерно деяние на служителя – търпим го това. Ще Ви върна или ще Ви посоча друг пример, както търпим – органите на съдебната власт приключват своите дела, една част от решенията, които отиват по жалба в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, когато Европейският съд осъди България, тези претенции идват в Министерския съвет и изпълнителната власт плаща онова, което се дължи на пострадалия заради това, че някой в съдебната власт не си е свършил работата. И тук, когато бяхме заедно с колегата министър на правосъдието Стоилов, струва ми се, че той също постави този въпрос от тази трибуна – нещо, което трябва да се промени в най-скоро време, затова защото на съдебната власт някой ѝ плаща, така да се каже, нарушенията, които се извършват в нея, а съдебната власт не плаща, ако изпълнителната власт извърши подобни нарушения. А същевременно говорим за равенство на властите, взаимен контрол по Конституция, нали така?

Благодаря.

Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! В ръцете на всеки един обикновен адвокат правото може и трябва да бъде оръжие. На другия ден след 10 юли започнах неофициална проверка на това има ли записи, има ли докладни от дежурния в НСО и така нататък. На 15 юли изпратих писма, забележете, до временно изпълняващия тогава длъжността „началник на Националната служба за охрана“, МВР, СДВР, прокуратурата, арменския поп и който се сетите още. Именно това е причината, поради която най-вероятно СДВР са разбрали за записите и са ги изискали. Получили са копия, както и всички останали, както и в прокуратурата са ги получили, и всеки от тях се е забавлявал по начин, по който е намерил за добре. Забележете, текстът на писмата ми беше идентичен към всички. Причината, поради която поисках записите, е за целите на правосъдието, не друго. В получените отговори, включително от началника тогава на НСО, е видно, че за целите на правосъдието тези записи не могат да бъдат предоставени. По две от делата на пострадалите деца, които са при мен, постигнах съдебни удостоверения – едното е на Евгени Марчев, който седи горе на балкона. По него настоящият и все още –за моя изненада, началник на Националната служба за охрана Емил Тонев е отговорил на съда – забележете, не на адвокат Хаджигенов, че НСО не само нямат такъв запис, те не са и разполагали с такива записи. Подобно волеизявление, обективирано писмено до съда, е престъпление срещу правосъдието!

Благодаря, госпожо Председател. Господин Министър, въпросите ми към Вас са следните: първо, гледахте ли записа, който предоставихте на Комисията в четвъртък вечерта, преди да го предоставите? И подвъпрос: бихте ли ми казали, господин Министър, има ли МВР задължение, след като се сдобие с данни за извършване на престъпление, да извърши определени действия от типа – сезиране на прокуратурата, незабавни спешни действия по силата на Закона за МВР или ако тези престъпления са извършени от служители на МВР, то следва да бъдат прикрити? Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Хаджигенов: „Гледахте ли записите?“ Ако трябва да съм откровен, ще Ви кажа, че нямах време и не съм ги гледал. Изисках ги, намериха ги, получих ги, едно писмо – и тук при Вас. „Има ли МВР задължения да уведомява?“ По силата на чл. 205, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс МВР, както и всички други държавни органи, когато получат данни за извършено престъпление, са задължени, длъжни са да предприемат необходимите мерки. Някои органи не могат да почнат разследване, но МВР може и да почне в неотложни случаи, ако не може да предостави тези материали на прокуратурата, която да прецени има ли данни за престъпление, или няма, и ако има – да образува такова. Това е редът, така че във всички случаи върху МВР е тежестта да предприеме необходимите действия. Не може някой да си ги сложи в чекмеджето или където прецени, и те да стоят там, защото по такъв начин можем да стигнем до извода, че някой прикрива извършено престъпление, след като не дава ход на един сигнал, на един материал, от който един разумен човек, като прочете, ще си направи извода, че тук най-вероятно е извършено престъпление. Така че и в теорията, и в практиката, и по закон този отговор е еднозначен, не може да има друго тълкуване. Благодаря.

Уважаеми колеги, стана ясно, че до голяма степен това Народно събрание свърши част от работата на прокуратурата, защото намери доказателства за престъпления, които всички ние знаехме, и е хубаво някои неща да се казват в прав текст, колкото и невъзпитано и грубо да звучи. Видяхме ясно доказателство, че в българската полиция има садисти, защото тези 10-на човека или някъде там, колкото бяха зад колоните, са садисти! Това означава, че няма никакъв филтър в българската полиция при назначаването на хора. Над тях по веригата в МВР преди една година е имало социопати, които не изпитват чувство на емпатия. Емпатията е да изпитваш съчувствие към страданието и радостите на друг човек. Не може да знаеш, че се е случило нещо такова и да не изпитваш отвращение или да не изпитваш съчувствие към пребиваните деца! Двама от тези социопати са в тази зала – бившите министри на вътрешните работи. Няма друго обяснение! Недоумявам как е възможно в парламентарната група на ГЕРБ да не Ви е срам, че те са още сред Вас! Вие като партия може да ги отстраните! Те, ако имаха някакви морални устои, щяха сами да се махнат. Най-отгоре на държавата стояха – един продължава да стои, главният прокурор Гешев, който е вреден не само за прокуратурата, а и за държавността. Другият е бившият премиер Бойко Борисов, за който, след тези кадри, които гледахме, заради тези побоища, които се случиха заради него, мисля че няма термин, който да определи отвращението, което може да изпита човек към него. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Днес съм миролюбиво настроен, както обикновено. От дискусията стана ясно, че миналата година по време на мирните протести е настъпил момент, в който протестите са станали немирни, което е провокирало служители на реда да превишат правомощията си и да използват сила по начин, който не можем да одобрим... (Реплики от народния представител Мария Капон.)

...който ние не одобряваме и никой, разбира се, нормален човек няма как да одобри. Стана ясно, че и организацията на работа в МВР е такава, че министърът на вътрешните работи, който и да е той – било по времето на господин Орешарски, било по времето на правителството на ГЕРБ, не издава преки разпореждания. Никога не са били издавани – нито писмени, нито устни, нито каквито и да е било, разпореждания да бъдат бити хора по този начин, по който гледахме на кадрите! Става дума наистина за индивидуални действия на полицаи, които, както разбрахме, са били санкционирани – вероятно, както смята част от залата, твърде меко. Може би е трябвало да бъдат санкционирани по-тежко, но за следващи, ако, не дай си боже, има, такива случаи, това ще бъде поука и за нас, и за Министерството на вътрешните работи – поука за това, че справедливостта, за която говорихме тук преди няколко дни, колеги, трябва да се въздава бързо и да е ефективна, за да може обществото да бъде спокойно. Също така стана ясно, че днешното изслушване или днешната дискусия е просто поредният опит или поредният случай, в който върху Политическа партия ГЕРБ трябва да се излее една кофа, да бъдат разменени реплики, които минират диалога. Всички говорим, че е необходим диалог, но този диалог непрекъснато бива миниран и очевидно... (Реплика от народния представител Иван Ченчев.)

...както казах няколко пъти, това е целта – да не може да се постигне диалог. Стана ясно също, че има нужда от някакви законодателни промени, за да може подобни случаи да бъдат избягвани в бъдеще, или да бъдат адекватно наказвани, ако, не дай си боже, пак казвам, се случат. Тези промени няма да бъдат направени в това Народно събрани, защото тук няма воля да бъде направено правителство, а има воля парламентът да бъде разпуснат за пореден път и да се върви към нова политическа криза. Пак казвам – и свършвам с това, съжаляваме! ГЕРБ съжалява за това, което видяхме като кадри! Съжаляваме заради тези полицаи не защото наши членове, не защото наши симпатизанти, не защото ръководни фактори в ГЕРБ или в правителството имат някакво, каквото и да е, отношение към извършеното. Това обаче, колеги, че продължаваме да занимаваме парламента с такива дискусии, от които няма да бъдат извадени политически дивиденти за следващите избори – аз Ви го обещавам това нещо, подменя дебата за съществените въпроси, които Вие много добре знаете. Мигрантите идват и не знам дали на Орлов мост ще ги посрещаме с концерти, на които ще им пеем патриотични песни, или с отговорно правителство, което е в състояние да опази страната и народа. Поставя ни се ултимативното изискване да гласуваме или да обсъдим и да гласуваме актуализация на бюджета много бързо, след което парламентът ще бъде разпуснат.

Изразявам отношение към отговорите на министъра.

Позволете ми да довърша, госпожо Председател.

На нас ще ни трябва отговорно правителство, което включително да управлява, както Вие смятате, че трябва да бъде управлявано МВР, на нас ще ни трябва отговорно правителство, което да пази гражданите – да ги пази от вътрешни и външни заплахи. Миналата седмица по друг повод имах възможност да изразя отношение, че насилието в тази страна трябва да спре и сега го повтарям: насилието в тази страна трябва да спре – на българи върху българи, и за това всички трябва да положат усилия – и тези, които са го упражнили, онези четирима полицаи, и тези, които са ги провокирали, защото миналата година това беше провокирано насилие и всички ние много добре го знаем. Доколкото политическата част на изказването ми, госпожо Председател, не става дума...

Благодаря Ви за вниманието. (Напуска трибуната. Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Ще ни трябва правителство, което да спре насилието в България, ще ни трябва правителство, което да спре насилието, което евентуално може в бъдеще да бъде упражнявано по улиците на София и в големите градове. Защото това, което се задава, колеги, е много страшно и Вие всички го знаете. На нас ще ни трябва дипломация, на нас не ни трябват пари, на нас ни трябва дипломация, на нас ни трябват хора, които ще преговарят с Република Турция, с Германия, с Австрия и с Унгария, с Хърватска и със Сърбия. И много Ви моля, посочете кои са тези хора измежду Вас и ги изберете в следващите седмици, защото служебното правителство няма такъв мандат, то няма правомощия и никой не разговаря със служебно правителство по въпросите, които предстои да бъдат обсъждани в Европа и в България в частност. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Няколко часа слушаме различни детайли от един изключително грозен момент от нашето битие. Млади хора са пребити заради това, че защитават своите права по Конституция, защото са излезли да търсят правата си, които са им заложени в основния закон за държавата. Но това е един малък детайл от всичко това, което произтичаше в годините – 12-те, в които начело на държавата беше господин Бойко Методиев Борисов и Политическа партия ГЕРБ. Това нещо беше в резултат на едно изляло се недоволство от всички тези изкривявания на обществените процеси, които настъпиха в държавата за 12 години. Това не е изолиран случай! Днес разглеждаме един запис, който видяхме, изключително отвратителен и унизителен за тези, спрямо които е упражнено насилие, но унизителен и за нас, защото в нашата държава, в държавата, в която ние сме народни представители, това се е случило. И нашата задача е оттук нататък да не допуснем да се случват подобни неща. Но кой може да го гарантира?! Кой може да го гарантира? Кой може да стане тук и да каже: аз съм гарантът за това нещо, че примерно след четири, след пет месеца няма да върнем всички тези хора, които в момента дори не взимат отношение по въпроса? Аз наистина не разбирам защо колегите от ГЕРБ не взимат радикално мерки в тази посока! Ако двамата колеги не желаят да вземат персонално отношение по въпроса, поне от тяхната група да ги порицаят – да станат, да се извинят на тези хора, ако не и друго. Но това, пак казвам, са едни малки детайли от целия пъзел, който ние се опитваме да решим и да намерим изход от тази ситуация. Но очевидно, трудно ще се намери, колеги. Аз не виждам, защото политическото късогледство и политическият егоизъм ни водят в посока, която няма изход, за съжаление. Защото са необходими законодателни мерки в тази посока. Защото, ако не отстраним едното, няма как да отстраним и другото. Да, Вие казвате: аз видях всичко тук, от изказванията на министъра аз разбрах, че има една изключително строга йерархия, субординация, координация по всички нива. Една престъпна омерта между Министерството на вътрешните работи, която е съществувала, и прокуратурата. И когато разбуташ единия крак – другият стои. Той не мърда. Очевидно е, че не мърда. Защо трябваше да излезе този запис, за да може прокуратурата да се раздвижи? Но каква е гаранцията утре, като се разпадне този парламент – след няколко дни, седмици и така нататък, защото очевидно е, че тук няма да се случи нищо, да произтече нищо и се залагат отровни корени за бъдещето, че това тъмно минало няма да се събере отново, няма да укрепне, няма да има нови проявления за в бъдеще? И тези хора няма да получат това удовлетворение, което търсят днес тук, защото ние показахме едната страна на нещата – показахме какво се е случило. Не показахме как ние оттук нататък ще спрем да се случва това нещо за в бъдеще. Да, отговорността ще тежи върху служебния министър Рашков, който може би ще продължи да работи, но какво оттам нататък? Ще изважда, ще изважда, ще работи, ще го изважда още седмица-две. И дотам. Колеги, нещата са много по-сериозни, защото ние тези въпроси сме ги разглеждали в дълбочина години наред. Има редица дела в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където е казано, че в България нещата не са наред, защото насилникът разследва насилника. Защото прокуратурата, която трябва да разследва подобни престъпления, нейните актове не подлежат на съдебен контрол, колеги, защото такъв е законът. И няма да има никакъв ефект. Днес ще остане едно празно говорене, тези деца ще се приберат вкъщи и ще се чудят защо бяха тук и какво им казахме днес? Да, показахме: Вас Ви биха, върху Вас упражниха насилие, защото трябваше да се пази един 12-годишен режим, който е сраснал на всички нива. Ние го чухме това нещо. Един го… защото били го пратили, повишили го някъде другаде. Да, ама ние по какъв начин гарантираме тук с Вас нашите действия, че това няма да има последствия, че няма да се случи за в бъдеще отново? Пак казвам: дори едно „извинявайте“ не се чу тук, в тази зала от Вас, колеги, а трябваше да го направите. Защото те защитаваха Вас, тези, които биеха. Защото тези хора протестираха срещу Вас, не срещу мен – срещу едно управление. Те търсеха своите права, които им бяха отнети, очевидно. Какво ще направим ние, какво ще допринесем и как ще излезем тук, сега и впоследствие след седмица, след две, след три, с какви очи ще погледнем тези хора и какво ще им кажем: да, ние направихме това нещо за Вас. Вярно, изкарахме данните, изкарахме фактите, но Гешев си стои и нашето политическо късогледство, Вашето, на всички Вас, му казваме: да, господин Гешев, перфектно, живейте си – прекрасно е! И всички покрай него. Защо? Защото се гонят някакви тесни политически цели – неясни, поне за мене и за повечето български граждани. Това е горчивата истина, колеги. И отговорността си я носят наистина те. Аз се надявам, ако има малко разум, съвест в прокуратурата и в тези прокурори, които работят, да си довършат докрай нещата и да изправят виновните пред съда. Поне да има малко морално удовлетворение пред тези хора, които ги гледахме на записите, защото те не са единствените в тази страна. Това нещо беше в София, но във Варна, в Бургас, Пловдив – навсякъде на протестите имаше насилие срещу протестиращите. Не бяха само тези. Колко други кадри има, които още не сме видели? Това е върхът на айсберга! Защото цялата държава се беше вдигнала срещу едно порочно управление – аха, да му сложим край и лекичко открехнахме вратичката пак. Това е истината. И ние трябва да го виждаме, защото това нещо не е една малка част от всичкото това, което в момента си приказваме тук и изнасяме. Обвиняваме се, търсим персоналния отговорник: кой с маска, кой без маска, кой със знак, кой без знак, но зад тях стоят други хора, разберете, които им дават заповеди, които са им дали възможност да го направят. Аз неслучайно зададох въпроса на министъра: каква е координацията, субординацията в Министерството? Зад всеки седи някой. План-разстановка – някой е одобрил, подписал, докладвал на по-горния и така нататък. И всичко да се пази – един строй, един режим, който е граден 12 години. Ние сме го обяснявали тук от тази трибуна многократно, хилядократно сме го чували и ще продължаваме да го говорим, докато разумът най-накрая надделее и се разбере, че има български граждани, за които трябва да се работи, а не за тясно политически партийни цели. Това е горчивата истина. Когато проумеем това нещо, тогава ще спрат тези хора да се чувстват онеправдани, тогава тези хора ще разберат, че тези, които биват избирани от тях, мислят за тези, които ги избират – за суверена. В противен случай, всичко ще остане тук, на приказка днес и дотам ще свършат нещата. Комисията ще завърши, дори няма да има резултат, няма да има доклад от нея, няма да има нищо и ще си останем с това, което си говорихме днеска. Надявам се наистина някой слънчев ден тези хора да получат поне моралното удовлетворение за това, че някой се е погрижил за тях и някой е бил наказан, санкциониран за физическите насилия, които са изключително брутални, ужасяващи. Аз не съм вярвал, че един беззащитен човек може да бъде мачкан по такъв начин. Това се случва единствено в страни, които в момента тече най-тежкото насилие. България е член на Европейския съюз и на НАТО. Това не е нормално да се случва – българският полицай така да прави. Но той е санкциониран. И най-лошото е, че се хвърля петно върху българския полицай, защото той не е този български полицай, който ние знаем. Има десетки български, стотици български полицаи, които са на улицата и си вършат съвестно работата. Политизацията на тази система, защото тя беше поетапна. Редица министри, като се започне от Цветанов, Бъчварова и кой ли не, след това се изреди, доведоха до тези изкривявания. Няма и волята, колеги, тук да се довършат тези процеси. Това ще си остане. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В рамките на три часа, какво беше установено в това изслушване? Първо, от участвалите между 12 и 15 души в зверството зад колоните едва четирима са получили дисциплинарни наказания – двама порицание, един няма да бъде повишаван за една година, друг пък за две години. Този обаче, който е началник-сектор в „Специализирани полицейски части“, е бил инсталиран веднага след установяването на неговата простъпка, къде – в Бюрото за защита на свидетели при Гешев. Това е неговата преторианска гвардия. Там ли се събира този башибозук? Там ли ги криете тези хора, за които твърдите, че няма да бъдат повишавани следващите две години? Та те са били повишени?! Това е по-висок статут. Доколкото разбрах поне 800 лв. нагоре получава Андон Андонов. Младите хора, които бяха пребивани зад колоните, си тръгнаха. Слушаха ни достатъчно дълго. Не знам, мисля, че изобщо не са удовлетворени от това, което тази зала дава, прави и дали създава някаква надежда, че следващия път, когато българи се вдигнат да протестират за своите права, това няма да се случи. Аз много се надявам това вече да не е възможно. Но тези зверства са били прикрити – това също беше установено днес, абсолютно еднозначно от полицията, а пък полицията е била прикривана от прокуратурата, която, забележете, едно от най-гнусните неща, които установихме днес е, че тя е забелязала записа едва онзи ден, когато той обиколи социалните медии. Нали така, господин Чолаков? Тогава прокуратурата е прогледнала за зверството, извършено зад колоните в Министерския съвет. Това е не абсурд, това не е арогантност, това не е безочие. Няма категория за начина, по който Гешев се отнася към това зверство. И затова той трябва да представи доклад за системните проблеми, които съществуват при използването на полицейско насилие и превишаването при използването на сила, заради всички дела, които България е загубила в Европейския съд за правата на човека. Заради цялото бездействие, което през всички тези години в България съществува, и българската полиция, и нейни представители, като онези 15 – 12 души, които като вълци скачаха върху главите на нашите деца, не могат да разберат каква функция изпълняват, че бранят обществото, а не властта на Борисов и на Гешев, защото ние не сме джамахирия, ние сме парламентарна република и българските граждани имат свещеното право на протест, протест, който беше определен като държавен преврат. Гордеете ли се с това, колеги от ГЕРБ? Гордеете ли се, че, докато Вие управлявахте и десетки хиляди българи излизаха на улицата, включително след това, че бяха пребити на 10 юли – три дни след началото на протеста, с една основна цел: протестът да бъде пречупен в своето начало, куражът, достойнството на тези млади хора да бъде брутално потъпкано и сложено в краката на Вашия ръководител, който в този момент не може да бъде определен като нищо друго освен като азиатски сатрап. Защото тези тела, хвърлени като трупове един върху друг – правилно казаха колегите, може би само в Абу Гариб може да бъде видяно такова безогледно зверство. Бяха сложени в неговите крака – там, в Министерския съвет. И искате ние тук да повярваме, че Борисов, че Вие, Младен Маринов, че Вие, Христо Терзийски, че Гешев – не сте виждали този запис, можете да ни излъжете тук групово?! Та тук да не е пълно с идиоти?! Вие сте виждали този запис! Вие сте прикривали този запис! Какво сърце носите не знам, цял ден се питам? Вашите имена многократно бяха споменавани тук и отново ги казвам, за да можете да използвате, ако щете, процедура по лично обяснение – излезте тук отпред и кажете две думи: едната дума е „извинявай“, другата дума е „оставка“, за да запазите минималното достойнство, ако някакво такова съществува, на партията, към която принадлежите. Младите си тръгнаха, слушаха ни три часа. Не можаха да чуят, че съжалявате, че Вашият башибозук ги е пребил почти до смърт на 10 юли. Излезте и кажете „извинявай“! Хвърлете си оставките сега, за да може този парламент да запази достойнство! Поне това да свършим тук. (Продължителни ръкопляскания от ИТН, ИБГНИ и ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Единственото истинско нещо, което можем да кажем от тази трибуна днес, е ярко да осъдим тази проява, да се извиним всички политици, независимо дали сме били на власт или не, за полицейското насилие, за това, че гледахме наши деца да бъдат не бити, а поругани, за това, че изобщо сме допуснали да може в европейска България това да се случи. И ние от ДПС, които имаме особена чувствителност към насилието, към полицейщината, към бруталността на облечените във власт, категорично осъждаме това, което се е случило. Ако днес Ви се стори, че правим исторически реминисценции, включително и в по-далечното, и в по-близкото минало, да кажем, отпреди 20 дни или преди един месец, то не е, за да омаловажим трагизма на тази случка, която всички гледахме с потрес, а защото полицейското насилие, бруталността на властта в България имат корени, имат страшни традиции – десетилетия, да не кажа и повече от десетилетия. Защо се връщаме към бруталното насилие на възродителния процес? Защо се връщаме към бруталното насилие на комунистическия режим? Защо се връщаме към всички тези прояви? Защото народ, който не е прочел миналото си, който не го е анализирал и не го е осмислил, няма бъдеще, има проблеми с бъдещето. Разбирате ли, че ние имаме проблеми с бъдещето? Ние нямаме проблеми с миналогодишното си скорошно минало, ние имаме проблеми с бъдещето. Защото полицейското насилие и полицейщината имат традиции в тази държава. И затова сме виновни всички – всички, които сме участвали и в политическия, и в обществения живот. Ние намерихме ли сили след 10 ноември по един категоричен начин да осъдим всичко, което се е случило преди това, не на думи – на дела, със закони, с присъди, с реабилитация на всички, които бяха осакатени или чийто живот беше отнет? Разбира се, че не го направихме. Затова, господин Бабикян, се връщаме в миналото и ще се връщаме много години още напред, ако не прочетем тези страници. Мислите ли, че нямаше полицейски произвол и такива сцени през 1990 г.? Мислите ли, че нямаше през 1996 – 1997 г.? Имаше и аз бях един от участниците. И ще Ви кажа къде бяхме бити, и други хора, и така нататък, защото е неприлично да говорим за себе си. Брутален бой имаше. Попитайте старите кадри на СДС, ето тук е председателят на СДС. Нямаше ли брутални кадри през 2013 г.? Имаше, разбира се. Трябваше да бъдете в белия автобус, за да видите какво означава човешкият живот. (Реплики.) Да, не беше от органите на реда, но това поставя една друга тема – ще има протести много, в такъв свят живеем. Ние можем ли като държава да кажем как ще решим проблема с полицейското насилие и как ще решим проблема с мирния протест? Докъде свършва той и откъде започва брутално нарушаване на закона и на гражданските права на други граждани? Защото гледахме и такива гледки – също много нелицеприятни, с една жена с две дечица. Ни дума, ни вопъл, ни стон по тази тема, а това е тема на нашето общество. Защото в последните 30 години полицейщината е използвана в тази зала и в българските институции само с цел политическа употреба от всички – когато ни е изгодно, както ни е изгодно и срещу когото ни е изгодно. Винаги в ущърб на хората, винаги в ущърб на органите и на честните полицаи и на всички онези, които не вършат това, но работят в тези институции. Това ли е нашата отговорност – да осъдим сега грозната сцена, брутална, или да бръкнем по-надълбоко? Ние от ДПС Ви предлагаме да бръкнем по-надълбоко. И ако Ви се стори нелепо, господин Министър, че ние говорим тук за полицейщина по време на последните избори, не е защото не сме съгласни да бъде пресечен купеният вот – ДПС има най-голям интерес. Ние сме при тези, които ги купуват 48 месеца, цял мандат, всеки ден. Нашите организации са там, ние им помагаме. Ако никой нищо не им предлага, те ще гласуват за нас – да Ви го кажа в прав текст. (Ръкопляскания от ДПС.) Но не може да бъде възстановена правдата с незаконни средства. Ще се борим с купения вот само със законни средства, без полицейщина, защото дължим това на хората. И ако сме за върховенство на закона, то започва от спазването на Конституцията, спазването на законите и методите, и всичко онова, което правим, за да възстановим правдата и реда. (Реплики.) Искате да Ви представим? Ще представим. Искахме и комисия да има не защото сме толкова засегнати, а за да спре, колеги, това. Не всеки като дойде на власт, да си мисли, че може да възстанови реда и справедливостта на ръба на закона. Не! Само със законови средства. Затова аз смятам, че ние дължим едно голямо извинение на всички български граждани, които в годините са пострадали от полицейщината, от някаква бруталност на властта. Дължим, разбира се, в конкретния случай огромно извинение на тези деца, на техните семейства и на всички тези, които не видяхме на сцените, защото съм убеден, че имаше и други бити. Дължим извинение и на тези, които пострадаха от протестиращи, които нямат мирни цели и добри намерения, защото държавата пък не си беше на мястото там. И аз от името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ се извинявам на всички, защото смятам, че всички политици имаме вина. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Не че не сте ги виждали. Днес трябваше да разберем дали сме по-големи от тях, или те са по-големи от нас. Благодаря на госпожа Ива Митева за днешното извънредно заседание на парламента. Благодаря на министър Рашков, благодаря на Комисията, начело с господин Хаджигенов, благодаря на българските медии и на част от политическите сили за реакциите им във връзка с този животински побой над децата на България. Благодаря им не като политици, не като партии, не като медии, не като журналисти дори, а като част от нашата обща обществена реакция, каквато трябва да имаме, когато някой доказва собствената си власт с насилие, когато някой стъпква свободата с ботуши, ето с такива. Знам, че мнозина ще кажат – много приказки, утре ще е все същото. Съгласен съм с господин Цонев, трябва да се бръкне дълбоко, като бръкнем дълбоко, може би ще стигнем и до Гешев. Знам, но не може и не искам да е същото. Обещахме на протеста миналата година, че ще стигнем докрай и няма да оставим нещата да се покрият и, слава богу, поразкриха се. Защото злото е сторено, всички го видяхме, но ще направим два пъти по-голямо зло, ако замълчим и оставим нещата да отминат. В британския футбол и до днес коленичат преди всеки мач в подкрепа на кауза, че животът на чернокожите е от значение. Знам, че част от Вас, които страстно бранят колегите си днес, гледат поне футбол, някои от Вас Реал – Мадрид най-вече. У нас такива обществени реакции няма. У нас е изградено чувството, че терорът на държавата над един човек е негов личен проблем и че всяко чудо ще отмине за три дни и така, докато не се случи на някого от нас, на някого от Вас. Става дума за ценности, които трябва да сплотяват нашето общество – не за ценности в чекмедже, да не се обърка някой. Ние всички тук трябва да вземем решение каква България искаме, смятаме ли, че животът на българите – замествам чернокожите, има значение? Смятаме ли, че демокрацията ни има значение? Смятаме ли, че правата ни на граждани имат значение или мислим, че тези, които трябва да пазят правата ни, имат по-голямо значение, че тези, на които сме дали властта да ни управляват, имат по-голямо значение, че тези, на които сме дали правото да правораздават, имат по-голямо значение? Въпросът не е просто да правим възмутени декларации, разбира се, а да си свършим работата, която ние можем, колкото можем. Ние не сме трибунал и не можем да произнасяме присъди, така че спокойно, но можем да свършим нашата част от работата, и то бързо, поне лесната част, за да има справедливост в страната. Поне да премахнем бързичко Спецпрокуратурата и Спецсъда, не е много сложно в сравнение с другите неща, които предстоят; да преместим Бюрото за защита при министъра на правосъдието, не е много сложно, за да започнем нашата работа, поне да я започнем, за да опазим ценностите си. А свободата и децата ни може би са най-ценното, което имаме. Ние сме тук пред избор – дали полицейският ботуш на властта е по-висок от шишето с мляко за бебетата ни? Ние сме тук пред избор дали полицейският ботуш на властта е по-висок от иконата, която сте сложили някъде вкъщи, дали полицейският ботуш на властта е по-висок от мечтите Ви, и най-вече дали полицейският ботуш на властта е по-висок от свободата ни – свободата ни на граждани? Може да не го казвате тук, за да не Ви се скарат съпартийците, но си го мислете, докато гледате футбол, докато гледате децата си, докато им събирате пари за университет, докато се молите пред иконата, защото България не може винаги да се връща назад. И нямам предвид онова, за което говорихме преди малко, господин Цонев, не можем винаги да се връщаме назад и да се оправдаваме с това. Трябва да вземем решение дали искаме да вървим напред най-накрая. Всеки един от нас лично трябва да вземе това решение, не по партийному. Защото онова, другото, вече сме го живели. Ако ще се връщаме назад, хайде, аз ще се върна през 1945 г. Славимир Генчев – поет, който малцина познават може би, във връзка с онези събития през февруари пише... Няма да Ви прочета цялото стихотворение, защото сигурно не обичате: „За идеали не надигайте глас, че няма кой да Ви слуша, но когато цървули дойдат на власт, те се превръщат в ботуши.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, вносители на това проекторешение са освен моя милост, госпожа Виктория Василева, Николай Хаджигенов и Атанас Зафиров. Благодаря на госпожа председателката за това, че състави текста. Става дума за усилие, което е общо, да довършим това, което започнахме с предишната точка, защото проблемът не е просто в това, че някакви полицаи са нарушили правилата. Проблемът е, че те го направиха като изпълнение на политическа поръчка, те го направиха охранявайки една власт, включително властта на главния прокурор. Затова предлагаме на Вашето внимание: „Проект! РЕШЕНИЕ за внасяне на доклад от Главния прокурор на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 87 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Главният прокурор на Република България в срок до 20 август 2021 г. да внесе за разглеждане в Народното събрание доклад за дейността на прокуратурата и разследващите органи по прилагането на закона във връзка със случаите на упражнено полицейско насилие и употреба на помощни средства от длъжностни лица срещу протестиращи граждани в периода 1 юли – 30 септември 2020 г., включително за предприетите действия за установяване на лицата, превишили правомощията си, имената на наблюдаващите прокурори и причините за забавяне на разследването.“ Господин Гешев през медиите вече успя да каже, че това щяло да наруши разделението на властите, представете си?! Аз Ви призовавам да гласуваме за това решение, да го подкрепим, независимо от позицията на господин Гешев. Става дума за централен въпрос на това как се прилага държавната наказателна политика, става дума за системен проблем. България е загубила в Европейския съд по правата на човека над 50 дела за неадекватно разследване на полицейско насилие. Това е система, колеги. Благодарение на това, че сме загубили тези над 50 дела, България по тази тема е поставена на специално наблюдение от Европейския съд по правата на човека. Поредното наблюдение върху България. Поредното ограничение на нашия правосъден и институционален суверенитет, поредния срам! Ако се твърди, че има следствена тайна, но тази следствена тайна се отнася до незапочнати разследвания до онзи ден. Каква следствена тайна? Ако се твърди, че е имало следствена тайна, но тази следствена тайна може би се използва всъщност да се покрият материалите, да може да се използва като повод да не се предоставят в Народното събрание на Комисията. Кой, ако не Народното събрание да провери този начин на прилагане на държавната наказателна политика? Ако всъщност става дума за това, че прокуратурата е покривала тези престъпления и си е затваряла очите за тях, за да обслужи интереса на Гешев, защото хората протестираха срещу него. Тук става дума за един тежък политически конфликт на интереси – Гешев, чиято оставка искаха тези хора, покрива хората, които биха, и малтретираха протестиращите – не Ви ли се струва проблем, който няма къде другаде, освен тук в парламента да бъде разгледан? Искам да дам консултация на господин Гешев. Има един начин да не идва – да си подаде оставката! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ и ИБГНИ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДЕКЛАРАЦИЯ във връзка с упражненото полицейско насилие от длъжностни лица срещу протестиращи граждани в периода юли – септември 2020 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и като взе предвид: - публикуваните кадри с полицейското насилие над протестиращи граждани през лятото на 2020 г. пред сградата на Министерския съвет; - че Народното събрание дължи защита на ценностите на демократичното общество и на правовата държава срещу всяка проява на произвол ДЕКЛАРИРА: 1. Осъжда бруталното полицейско насилие над протестиращи граждани, извършено по времето на протестите през лятото на 2020 г. 2. Определя това за позорящ акт на нечовешко и унизително третиране, забранен от Конституцията и от международните договори, по които Република България е страна. 3. Настоява за ефективно и безпристрастно разследване и за справедливо наказание както на преките извършители и ръководителите им, така и на отговорните лица за прикриването на техните деяния.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като никой от ръководителите на институциите, отговорни за бруталното полицейско насилие и издевателства над протестиращи – над младите хора, които бяха тук включително, не поднесе извинения от името на институцията, нито пък очакваме да чуем такава от прокуратурата, заради бездействието и откровеното прикриване на престъпления. Затова предлагам в Декларацията да добавим т. 4, която да гласи, тъй като в предните текстове се осъжда бруталното полицейско насилие, „определя това за позорящ акт на нечовешко и унизително третиране, настоява за ефективно и безпристрастно разследване“ да напишем и т. 4: „Поднася извинения на всички участници в протестите, жертва на полицейско насилие.“ Едно извинявай от името на парламента за бруталната полицейщина, издевателства, за позорните действия на полицията, на полицаите и на техните началници по време на протестите миналото лято.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз си позволявам да опонирам на предложението на госпожа Манолова относно извинението. Щях да взема думата по-рано, когато господин Цонев се изказваше. Политици като госпожа Манолова и господин Цонев наистина дължат извинение за това, което се случваше на площадите, за това, което се случваше с битите протестиращи, защото тези политици определяха през последните 25 години съдбата на българина. Днес чух изключително много морални и етични категории в тази зала, справедливост не чух сред тях. А истината е, че точно тази морална категория накара хората да излязат на площадите, точно тази морална категория кара днес ние да се събираме тук, защото тази справедливост не беше дадена. Не извинение, госпожо Манолова, справедливост трябва. И българските политици трябва да разберат, че дълготрайна политическа подкрепа ще получи този, който потърси сметка за всичко това, което се случваше в нашата държава, включително полицейското насилие, бедността и липсата на справедливост, която изкара хората на улиците – това е. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имайки предвид проведената дискусия във връзка с изслушването на министъра и необходимостта, освен да гледаме в миналото, да поеме ангажимент за промени, така че такива случаи да няма повече в нашата Република, предлагам две нови точки към Декларацията. „Първо, настояваме Министерският съвет да внесе необходимите законодателни промени в Народното събрание и приеме подзаконови разпоредби с цел недопускане на подобни случаи на насилие от служители на МВР, включително и необходимото обучение, регистър на декларации за обучение и наказателни мерки за всички служители, участващи в операции по обществен ред в страната и чужбина, както и строго да регламентира връзките си с и контролът над частни фирми за сигурност. И още една точка. „Народното събрание ще засили контрола върху сектора за сигурност в съответствие с най-добрите практики на демократичния свят за защита на българските граждани, включително чрез постоянните комисии.“ Искам да допълня, че – да, МВР има много неща да направи, но мисля, че и българският парламент също има какво да направи, защото всички тези неща се случват и поради занижения контрол от страна на Народното събрание в последните 12 години. Този модел, който принизи ролята на парламента, принизи ролята на народните представители и аз бих задал риторичен въпрос: колко пъти в тази зала е имало дебат, свързан с действията на силите за сигурност, с действията на сектора за сигурност, колко пъти народни представители са посетили поделения на МВР, за да се запознаят с начина как тези хора се готвят, как тези хора действат, как тези хора се инструктират, как тези хора анализират действията си, така че да не се допуска такъв тип насилие, което потресе цяла България? И искам да запозная, уважаемите госпожи и господа народни представители, че в Библиотеката на Народното събрание има една такава книжка, която се нарича „Парламентарен контрол на сектора за сигурност. Наръчник за парламентаристи“. Препоръчвам я на всички при работа в постоянните комисии. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Движение за права и свободи“ ще подкрепи така внесената декларация. Ние също внесохме наш проект, но поради изтъкнати от Вас причини, приемаме, че няма как да е в дневния ред, затова предлагаме – тъй като и нашият проект си прилича с внесения проект, с обсъждания в момента проект, една редакционна поправка, а по-точно: в т. 1, след 2020 г., да се добавят думите „както и полицейският произвол, извършен по време на кампанията за парламентарни избори за Четиридесет и шесто народно събрание“. Стана вече въпрос и в изказването на господин Цонев, че веднъж завинаги трябва да спрем полицейския произвол. Факт е, че произвол имаше. Искахме комисия да установи тези факти, Вие не я приехте. Искахме изслушване по темата, но така или иначе мисля, че текстът е приемлив. Благодаря Ви предварително за подкрепата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като голяма част от протестиращите продължават да протестират и до днес, а пък ние от групата на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ бяхме на протестите над 120 дни, които включваха и лятото, и есента, че се застъпи и с част от зимата на 2020-а и 2021 г., имаме една редакционна поправка, а именно: да отпадне в първото изречение думата „лятото“ и да остане „протестите през 2020 г.“. И в тази връзка искам да кажа, че тези, които бяхме на протестите през цялото време, бяхме ритани, бутани, заливани със спрей и удари на полицаите. Тук сме и аз, и госпожа Манолова, господин Хаджигенов, господин Бабикян, и останалите колеги, и не приемам тези, които изстрадахме протестите на гърба си, да получаваме критики, обиди или някакви забележки от хора, които я са били два-три дни на протеста, я не са били. И ако смятаме, че държавата трябва да се извини за това, което се е случило 2020 г. – да, тя трябва да се извини. Защото, както чухме и от предишните изказвания, децата си тръгнаха и не чуха извинение. Затова смятам, че именно Народното събрание, което в момента е съставено от хора, които са представители на народа, трябва да поднесат това извинение, и подкрепям редакционната поправка, направена от госпожа Манолова. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз и някои от моите колеги не успяхме да гласуваме и това е причината, поради която искам прегласуване. Благодаря Ви.