20 август 2021 г.

Уважаема госпожо Председател, господа народни представители, уважаеми господин Министър! Господин Министър, благодаря за разясненията по отношение на модернизацията на Българската армия, проектите, и преди всичко конкретния проект за придобиването на нов многоцелеви самолет. Вярно е, че това е заложено още преди това – с решението, което посочихте, за една ескадрила. Много е важно в случая наистина допълнителните самолети в процеса на разговорите, в зависимост от процедурите, отговорите, запитванията и така нататък, да бъдат с еднаква конфигурация, за да могат да изпълняват задачите. Считаме, че този проект, както и другите два проекта – за батальонната бойна група и стартиралия вече проект за Военноморските сили, са изключително важни за модернизацията на Българската армия и развитието на нейните способности. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, ще започна оттам, откъдето Вие свършихте. Първо, осем самолета са закупуване на половин кон – правилно. Още в началото, когато генерал Румен Радев готвеше проекта през 2014 – 2015 г., беше написано: 8 плюс 8 на втори етап. Проектът е заложен 8 плюс 8 от ръководството на ВВС 2014 – 2015 г., възприето е от ръководството на Българската армия, от Министерството на отбраната през няколко мандата. Затова са 8 плюс 8. Ако не знаете това, поне го вижте в историята. Че няма да бъдат плащани следващите самолети наведнъж, то е ясно. Още през 2019 г. те бяха платени наведнъж, поради простата причина че България нямаше, така да се каже, кредитна история със Съединените щати и поради тази причина трябваше да се платят наведнъж, и това вече дава възможност както за отстъпки, така и за разсрочено плащане от страна на Департамента по отбрана на Съединените щати. Така че и това е абсолютно вярно. Както е абсолютно вярно това, че за Пътната карта, заложена от правителствата на ГЕРБ, и решенията на народните събрания, както ги цитирахте съвсем коректно, и ние точно това казахме вчера. Би трябвало да се запознаете с декларацията, която направихме вчера, че всъщност Вие следвате тази процедура. Да уточним какво е LOR for LOA, което сте изпратили. Това е искане за обвързваща оферта. Да, то не носи някакви ангажименти на държавата. Да, получаването му също не обвързва държавата, но това вече е проект на договор, който може да се подпише, след като бъде одобрен проектът за инвестиционен разход в Народното събрание. Или да го кажа като обикновен пример. Ако влезете в магазин на мобилен оператор и искате оферта за нов договор, те Ви дават. Ако подпишете, си е Ваше решение. Може да питате семейството си, ако Ви разрешат, ще го подпишете. Горе-долу в много по-голям мащаб принципът е същият: пращат договор, ако го подпишем –, подпишем, ако ли не – не. А въпросът за парите е малко като „котката на Шрьодингер“. Естествено, че пари в бюджета сега няма, но те трябва да бъдат предвиждани в дългосрочната финансова прогноза, защото плащанията за евентуален договор ще започват от 2024-а нататък. Тоест, ако няма от Финансите предвидени пари за следващите години, то тогава това би било проблем. А, че пари няма, естествено е, че няма, защото плащанията ще са след четири години. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Парадокс е, че именно Политическа партия ГЕРБ говори по тази тема. Аз няма да влизам в дебата трябвало ли е, не е ли трябвало, тези самолети ли, кои самолети – нещо, което вече е отминало. Но при положение че благодарение на Вашето мнозинство се купиха осем самолета от най-бедната държава в Европейския съюз на хартия, които ще дойдат след три години, това е пълен парадокс, равен на това, че Вие в момента задавате този въпрос. Естествено е, че когато има осем плюс осем, така трябва да станат нещата, но Вие да коментирате тази тема, при положение че вкарахте държавата в такъв абсурд, извинявайте много, но поне малко гледайте да бъдем…

…по-ниски и по-снишени. Естествено е, че процедурата трябва да бъде продължена (реплика от народния представител Александър Ненков: „Може ли да се обръщате към министъра?“), и естествено е, че нормално, когато е започнала една сделка, тя да бъде финализирана докрай, но вижте откъде трябва да започне и при какви икономически условия беше подписана? Няма такъв случай в историята на военното изкуство никъде по света, това, което Вие направихте. Отворихте нова страница. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Панайотов, искам от името на парламентарната група на „Демократична България“ да изразя подкрепа към действията на министър Панайотов като служебен министър, който всъщност изпълнява приетите от Народното събрание – Програма 2020 и Програма 2032. Съвсем отделен е въпросът, който ще разискваме след малко, че нито Програма 2020, нито Програма 2032 са добри програми за превъоръжаване на Българската армия по много причини. Една от причините е, че липсва комплексен подход, тъй като придобиването на самолета F-16 без предварително придобиване на три координатни цифрови радари, прави ефективността на F-16 изключително ниска и застрашава сигурността на България. Продължаването на експлоатацията на зенитно-ракетните комплекси по-възрастни от мен, които са абсолютно несъвместими в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, е реален риск за сигурността на България. Това беше доказано, уважаеми колеги, по време на операцията в Косово, когато Народното събрание прие самолети F-16 да прелитат над България и се наложи всички български радари, всички български зенитно-ракетни комплекси да бъдат изключени, тъй като създават риск за прелитането на самолети F-16 и тяхната противорадарна защита, което беше прецедент. НАТО пое ангажименти за сигурността на България, без да сме член на НАТО, за да можем да изключим тези системи, което означава, че придобиването на самолетите, които ще дойдат 2023 г., ако дотогава България няма нови зенитно-ракетни комплекси и нови радари, ние ще имаме голям проблем. Това е само един пример защо тези програми, които ще разискваме след малко, не са обмислени добре нито финансово, нито по отношение на индустриално сътрудничество, нито по отношение на извеждане на старата техника, която ще бъде неизползваема при наличието на новата техника. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Раздвоен съм откъде да започна. Господин Министър, изслушах много внимателно това, което казахте. Разбира се, Вие като оглавяващ Военното министерство и като служебен министър, който трябва да направи прехода от едно редовно към следващо редовно правителство и кабинет, сте прав в това, че трябва Военното ведомство да работи, администрацията да работи и да има един плавен преход от едно към следващо редовно правителство. Ще Ви припомня само един факт, защото ние, в тази зала, сме политици, избирателят ни е изпратил тук да бъдем политици и преди всичко трябва да разсъждаваме като политици, и най-вече като парламентаристи. Четиридесет и четвъртото народно събрание започна именно със скандали, обвинения без аргументи, разбира се, и създаване на Комисия, която да разследва действията на един служебен кабинет трябвало ли е да бъдат придобити n на брой изтребители, „Грипен“, или F-16, или някакви други. Аз Ви предлагам следното: да бъдем умерени в изказванията си и да не допуснем следващото Народно събрание, защото по всичко личи, че ще има избори, да не започва пак със скандали именно дали трябва да бъдат придобити тези осем нови изтребителя. Разбира се, че е необходимо за модернизацията на Българската армия, но точно в тези условия – при най-голямата пандемия, не знам дали е необходимо, изобщо да занимаваме българското общество с теми, пак повтарям, които не че са маловажни, но не знам дали сега е моментът за това да говорим именно за тези изтребители.

Има много по-важни теми. Разбира се, обръщам се към всички парламентарни групи – нека да бъдем малко по-умерени в изказванията си и да говорим с факти, а не с обвинения. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, аз бих искал да изразя удовлетворение от Вашето изложение. Както разбрах от изказванията на колегите, всъщност Вашите действия не предизвикват особено напрежение или противоречие в политическите сили, представени в Народното събрание. Всъщност Вие следвате една процедура, която е започнала преди няколко мандата в Народното събрание, утвърдена е от българския парламент и по-скоро заслужавате поддръжка за това, че поддържате последователността на цялата тази процедура. Моята забележка може би ще бъде по посока на това, че би следвало по-своевременно да информирате обществеността и парламента за предприеманите от Вас стъпки. Донякъде, отчасти аз бих намерил причина и вина в Народното събрание, тъй като имаше известно забавяне във формирането на комисиите, можеше съвсем своевременно Вие да се явите пред Комисията по отбрана и да информирате народните представители – чрез нас обществеността. Ясно е, че причината за това забавяне беше във Вас. Още веднъж потвърждавам, че сме удовлетворени от Вашия отговор. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Министър, решенията, които сме предложили с колегите, и тук е моментът да изразя благодарност за подкрепата на народните представители от „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и „Има такъв народ“, са насочени към това да бъде подобрен процесът на управление при превъоръжаването на Българската армия в съответствие с Конституцията. Нека не забравяме, че нашият дебат в крайна сметка опира до това, че има чл. 1, който казва, че сме парламентарна република, и има чл. 86, ал. 2, който казва, че решенията на Народното събрание са задължителни за всички органи, включително и за изпълнителната власт. Предложените решения са две: „Възлага на Министерския съвет в срок от 2 месеца от датата на това решение да внесе за приемане с решение на Народното събрание на оценка за изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 с изводи и препоръки за преодоляване на идентифицираните проблеми.“ Днес всъщност ние идентифицирахме един от проблемите и тези проблеми трябва да бъдат преодолени. Втора точка: „Възлага на Министерския съвет в срок от 2 месеца от приемане на решението по горната точка, да внесе за приемане с решение на Народното събрание на актуализирана Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 с инвестиционна план-програма за първите 5 години по способности, проекти, финансиране, управление, включително на риска, индустриални измерения, включително компенсационни мерки, за разходване на значителни публични средства за външни за България доставки, както и международно сътрудничество.“ Такъв тип актуализация определено ще избегне проблеми, каквито днес бяха адресирани в тази пленарна зала. Като основание за тези две решения са именно допуснатите слабости в ръководството на процеса на превъоръжаване. Нека не забравяме, че на 8 април 1999 г. в тази зала беше гласувана с голямо мнозинство нова Военна доктрина на България, която решително преструктурира въоръжените сили, намали тяхната численост от 110 хиляди на 45 хиляди, по-късно – през 2007 г., беше приет напълно доброволният принцип за комплектоване, така че ние имаме професионална армия, и остана третият важен елемент в преструктуриране на армията – това е превъоръжаването. Превъоръжаването не означава просто модернизация на техника, която е на 50 и повече години. Превъоръжаването означава закупуване на нови способности, които са оперативно съвместими в НАТО, и които могат да гарантират участието на България по всякакви операции, включително по чл. 5, участието в многонационални сили, включително разполагане на многонационални сили на българска територия. България по своето географско положение има нужда от засилени отбранителни способности, които трудно могат да бъдат постигнати при демографията и брутния вътрешен продукт, с който България разполага. Такива са много примери в НАТО и България има възможност да се възползва. За да се възползва, трябва да бъде реализирана тази сериозна програма по превъоръжаване. Едно от решенията, което е взето пак от този парламент през 2010 г., гласи, че общата численост трябва да бъде не по-малка от 37 хиляди, която следва да бъде достигната до 31 декември 2014 г. Това решение не е изпълнено и трябва да има механизми, по които решенията на Народното събрание или се изпълняват, или съответно се коригират с необходимите аргументи. Освен това в тази Бяла книга е направен анализ на разходите за отбрана. Забележете, България през трудната 2000 г., след срива в България през 1996 – 1997 г., е отделяла 2,89% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Това беше ангажимент по План 2004, защото тогава Народното събрание взе решение, Министерският съвет изработи План 2004 и той се спазваше неотклонно, отчиташе се ежегодно пред Народното събрание и затова Планът се изпълни на 100%, тоест през 2002 г. България беше поканена за член в НАТО, 2004 г. стана член и армията беше преструктурирана. След години, през 2010 г. – първата година от управлението на ГЕРБ, процентът от брутния вътрешен продукт за отбрана е 1,41, тоест намален почти два пъти. Независимо че след решенията от Уелс 2014 г. Министерският съвет прие с постановление нарастване на разходите за отбрана, така че да достигнат 2% през 2024 г. – тази година например разходите трябва да са 1,64, както министър Панайотов спомена по време на отговора на нашето питане, те няма да бъдат достигнати, тоест не само решенията на Народното събрание не се изпълняват, но и постановленията на Министерския съвет не се изпълняват по отношение на един от най-важите приоритети на всяка една държава – развитие на отбраната. От този документ, тъй като имаше призив да боравим с факти, на страница 62 е записано: „Ще бъде разработен дългосрочен инвестиционен план, който да обхване основните платформи и системи на въоръжените сили. Включените в Плана програми и проекти ще бъдат приоритизирани и финансово определени за периода до 2020 г.“ Когато през 2014 г. бях служебен министър на отбраната, установих, че такъв план не е разработен, тоест от 2010-а до 2014 г. това, което е решило Народното събрание, не е било изпълнявано. Естествено, с респект към решенията на Народното събрание, ние разработихме Национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана“, която беше приета от Министерския съвет, но по неизвестни за мен причини следващият Министерски съвет я отмени и изпрати в парламента приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности до 2020 г. Тя е приета с решение на 25 ноември 2015 г. В нея отново се казва, че числеността на въоръжените сили трябва да е не по-малка от 37 хиляди. Всички знаем, че тя е по-малка от 37 хиляди. В нея се казва – чета само фактите, които са с удебелен шрифт, че трябва да има реализиран Проект за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади. Пълен провал, Проектът катастрофира и сме отново на нула. След което се казва, че трябва да се придобие и нов тип боен самолет. Дискутирахме го, проблемът е решен като половин кон, да видим какво ще стане с другата половина; нови три координатни радара – нищо не е направено; автоматизирани системи за командване и управление – практически нищо не е направено. Мога да продължавам за Военноморските сили – частична модернизация на фрегати клас Е-71, нищо не е направено. Придобиване на многофункционален модулен кораб – има подписан договор, който върви много трудно. В Комисията ще се поинтересуваме, още повече че корабите ще се строят в България, така че може да посетим корабостроителницата, за да видим кога и какви кораби ще получим за тези над милиард български лева. В тази програма пише и други неща, например за съотношението на разходите, че през 2015 г. са били 73/21/6 по отношение на личен състав, текуща поддръжка и инвестиции. През 2020 г. трябва да станат 60/20/20. Не е постигнато, много далече сме от това, тоест има много сериозна необходимост да анализираме изпълнението на тази програма и да отчетем защо тя не се изпълнява. По-големият проблем е, че след като две петгодишни програми не са изпълнени и не са проконтролирани от Народното събрание, Народното събрание набързо месец февруари е приело Програма 2032, която е за 12 години, за 188 проекта на стойност над 36 млрд. лв., в която няма никаква конкретика и не е отговорено на ключови въпроси, като приоритетни способности и оперативна съвместимост; участие в многонационални сили, необходими средства и механизми за осигуряването им; участие на българската индустрия и офсетна политика; използване на агенциите на НАТО и Европейския съюз; управление на риска; ускорено извеждане и утилизация на старото и несъвместимо въоръжение от времето на Варшавския договор; прекъсване на зависимостта от Русия, Беларус и други страни извън НАТО, и най-важното – грижа за използване на потенциала на хората, които така или иначе ще трябва да претърпят промени в своето кадрово развитие.

Да. На тези основания считам, че приемането на тези две решения ще позволи, първо, на Комисията, която вече е сформирана, а след това и в пленарната зала, да сложим на нови релси, под строг парламентарен контрол и с ангажимент към отбраната на България и към членството ни в НАТО, процесът на превъоръжаване. Благодаря.

Да, госпожо Председател, аз с това започнах, но отново: „Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с разискванията по питането на народните представители Велизар Шаламанов и Калоян Янков, народни представители от парламентарна група „Демократична България“ към министъра на отбраната относно „Реализация на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 и оценка на изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“. Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет в срок от 2 месеца от датата на това решение да внесе за приемане с решение на Народното събрание на оценка за изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 с изводи и препоръки за преодоляване на идентифицираните проблеми. 2. Възлага на Министерския съвет в срок от 2 месеца от приемане на решението по горната точка да внесе за приемане с решение на Народното събрание на актуализирана Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 с Инвестиционна план програма за първите 5 години по способности, проекти, финансиране, управление, включително на риска, индустриални измерения (включително компенсационни мерки за разходване на значителни публични средства за външни за България доставки) и международно сътрудничество.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Най-напред бих желал да се обърна към вносителите и да ги поздравя за инициативата. Темата е особено важна за хората в отбраната и съм убеден, че те внимателно следят разискванията с очакване да научат и да получат яснота за приоритетите на 46-ото народно събрание за развитието на сектора. Затова призовавам участниците в дискусията за отговорно и сериозно отношение, за да можем да отговорим на високите очаквания. Парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ ще подкрепим Проекта за решение, защото актуализирането на Програмата ще даде възможност на Министерството да осъвремени някои неточни или загубили актуалност части от анализа, както и да коригира съответните параметри за развитие и изграждане на отбранителните способности, а и за да проведем дискусия и да повишим обществената подкрепа за необходимите реформи в отбраната. В краткото време за изказване на нашата парламентарна група ще имам възможност да повдигна само ограничен кръг въпроси, които според мен трябва да стоят на вниманието на Министерството и обществото. Първият от тези въпроси е по отношение оценката на средата за сигурност. Анализът в основната си част коректно и достоверно отразява състоянието на международните отношения, включително извода за малката вероятност от възникване на световен конвенционален, дълготраен военен конфликт. Струва ми се обаче, че анализът няма да е достатъчно пълен, ако не отбелязва нарастващата вероятност от регионален конвенционален военен конфликт в непосредствена близост до границите ни. Наред с това не са формулирани достатъчно ясно и отчетливо потенциалните заплахи за сигурността на страната при действия на други страни – членки на НАТО, от територията на Република България. Смятам, че допълването на тази част от анализа ще допринесе не само за повишаване на откровеността на документа спрямо широката публика, а и обективната оценка на рисковете и заплахите ще допринесе също за адекватното планиране и изграждане на способностите за неутрализиране на точно тези рискове и заплахи. Краткосрочните регионални военни конфликти за постигане на военнополитически цели през XXI век се превърнаха в честа практика и България следва да бъде подготвена за отговор на този тип заплахи. Неотдавнашният Нагорнокарабахски конфликт показа характеристиките и ефектите от съвременните бойни операции. Използването на нови високотехнологични оръжия промени начина за използване на военна сила. Надмощие получават тези, които притежават висока мобилност на войските и силите, способности за нанасяне на внезапни ракетни и въздушни удари, повишена далекобойност на въоръжените системи. Прецизното определяне на характеристиките на средата, на новата динамика, разширеният обхват на рисковете и заплахите, дават нови и убедителни аргументи, за да се обоснове необходимостта от придобиване на високотехнологични, но и скъпо струващи способности на българските въоръжени сили. Тук е мястото да поставя и втория значим въпрос за ресурсното осигуряване на Програмата 2032. Документът посочва, че за постигането на пълния списък от 188 минимални военни способности са необходими огромни финансови средства от над 36 млрд. лв., което е невъзможно да бъде осигурено от държавния бюджет за краткосрочен период. За да бъде реалистично осигурен спрямо възможностите на бюджета, разчетите по Програма 2032 са направени само по списък от 38 приоритетни, минимално необходими военни способности, за които биха били необходими около 9 млрд. лв. На фона на огромните социални неравенства, острата криза на здравеопазването и образованието в България, икономическите затруднения вследствие на пандемията от COVID-19 много политици изпитват неудобство да обърнат внимание на обществото за финансовата криза в армията. Моля да удължите времето на парламентарната група, госпожо Председател.

Разбирам. Ще се постарая да бъда кратък. Заради системното недофинансиране въоръжените сили са в състояние да изпълнят с ограничение по време и обем поставените им в Конституцията задачи. Като се има предвид състоянието на основните образци бойна и поддържаща техника, ниското ниво на подготовка на личния състав поради недостатъчния брой провеждани учения и тренировки, както и непопълнените щатове в бойните формирования, може да се направи изводът, че в определени случаи изпълнението на тези задачи ще се окаже дори невъзможно. Решението за ново разглеждане на Програмата в парламента трябва да бъде подкрепено, защото дава възможност нерадостната ситуация във въоръжените сили да бъде обяснена и отново представена на вниманието на широката общественост. Тя е такава поради системното ограбване на бюджета за отбрана от 2009 г. до днес. Всяка година от управлението на ГЕРБ бюджетът за отбрана беше лишаван от суми в размер от 600 до 800 млн. лв., които са преразпределяни за други сектори в държавата, може би и за да допълнят нечии офшорни сметки или пък нощни шкафчета.

А точно тези средства можеха да позволят започването на процеса на модернизация преди 12 години, без напрежение, ангажирайки в максимална степен предприятията на българската военна индустрия, за да бъде постигнат оптимален резултат с плавна модернизация и допълнителни приходи в бюджета. В заключение, само ще добавя, че предстои в дълъг период от време да бъдат инвестирани огромни финансови средства, изразходването на които обществото ни трябва да е приело за целесъобразно и одобрило. Аз смятам, че тези разходи са точно такива – необходими и целесъобразни.

От работата на политиците и на ръководството на Министерството зависи да поддържаме съгласието и последователно да се изпълнява ангажиментът за нарастване разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви за търпението, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз имам един въпрос към уважаемия господин министър и той засяга модернизацията на самолетите СУ-25, която се извършва в Беларус. Както знаем, това няма да доведе до тяхната съвместимост със силите на НАТО и поставя сериозен проблем пред българските Военновъздушни сили. (Реплика от ГЕРБ-СДС.) Също така се изкушавам да Ви попитам, господин Министър, като опитен дипломат и колега: какъв геополитически сигнал праща България, когато поверява модернизацията на част от своите Военновъздушни сили на режима на Лукашенко? При положение че в НАТО има 30 страни и голяма част от тях имат възможността да ги модернизират, да не говорим, че една страна – партньор на България, като Украйна също е в състояние да го направи. Това е моят въпрос. Благодаря Ви.

Питай за МИГ-29.

Уважаеми господин Тафров, ще бъда много кратък. Ремонтът с интегрираната поддръжка и модернизацията на самолетите на СУ-25 беше извършен в Беларус и поръчан от предишното правителство, а не от служебното правителство. Искам това да се знае. На стойност около 100 млн. лв., ако не се лъжа, приблизителната цифра е такава. Що се отнася до интегрираната поддръжка на изтребителите МИГ-29 ние водим разговори с всички възможни изпълнители на такава интегрирана поддръжка, включително и с Украйна. До този момент ние нямаме окончателен отговор кой се наема, кой ще дава гаранции, кой може да извърши тази поддръжка. Имал съм срещи с украинската страна, разбира се, в присъствието на представителя на Щаба на отбраната, направили сме запитвания, чакаме отговор. Това е. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Първо, искам да кажа, че ние от парламентарната група на „БСП за България“ приветстваме днешното парламентарно разискване и сме удовлетворени от факта, че макар и за час време българският парламент ще дебатира по въпроси, касаещи сектор „Отбрана“, който, за съжаление, в последните месеци е трайно неглижиран и отсъства от дневния ред на обществото, вследствие на завихрящите се кризи от всякакъв характер. Ето защо и аз апелирам за едно сериозно и отговорно поведение от тази трибуна и нека поне по тази тема да загърбим партийните си пристрастия, популизмът, тънките сметки и да се опитаме да бъдем националноотговорни и рационални в нашите решения. Да, отбраната наистина е такава тема и не е подходяща за експерименти и импровизации. Нагледахме се на такива импровизации в последните 12 години, когато, за съжаление, правителството на Борисов беше отдало българската отбрана на изполица и сега ние берем плодовете на тази изполичарска политика. Малкото време, с което разполагаме, не предполага да навлезем в дълбочина по двата основни въпроса, които на практика задава този проект за решение, а именно оценка на изпълнението на Програмата за развитие 2020 и намиране на аргументи за даване на ход на промени в Програмата 2032 с оглед на безспорните и констатираните слабости. Тази липса на време предполага да чуем днес политическата трактовка на тези въпроси, а експертната се надявам да намерим в Комисията по отбрана. Експертна оценка на Програмата за развитие 2020, казах, няма време да дебатираме, но политическата оценка е среден 3, да не кажа слаб 2. Тази оценка си я даде самото предишно управление, като отчете като най-голям успех за 10-годишното си управление, забележете, стартирането на инвестиционните проекти в отбраната. Забележете, колеги – стартирането, а не финализирането! И наистина нямаме време сега да си говорим докъде стигнахте с тези проекти, но можем да кажем, че имаме самолети на хартия, на практика стопирани проекти за боен кораб и бойна машина въобще несъществуваща в пехотата. Парите съответно са похарчени. Другата голяма хвалба, цитирам: „Беше преустановена негативната тенденция за нарастване броя на незаетите длъжности за военнослужещи.“ Когато си на власт 10 години, да се похвалиш, че си преустановил негативна тенденция си е постижение, а да не говорим, че и това не отговаря на истината. Има обаче една истина и тя трябва да бъде казана на висок глас. Разрухата и негативните тенденции, безвремието в Българската армия започнаха с първия кабинет на Борисов, когато след един брутален акт на министър Дянков, за когото ще цитирам какво казва един политик: „Безотговорността достигна своя връх при майстора на постните пици Симеон Дянков, който наложи идеята си за 40% съкращаване на бюджета на Армията, и то във време, в което започваха революции в Близкия изток и се надигаше вълна на мигрантски вълни.“ Знаете ли кой е авторът на това знаменателно откритие? Министърът на отбраната в кабинета Борисов Красимир Каракачанов. Кажете ми сега, след такова откровение, има ли политик от ГЕРБ, който има очи да говори по проблемите, които обсъждаме днес? Ако има такъв, спал ли е до момента и сега ли се събужда за тези проблеми? Никакви програми, отчети, планове за развитие не могат да измият срама от този именно позорен акт, който сложи началото на безпаричието и унижението за българския военнослужещ. Няколко изречения за Програмата 2032. Амбициозни цели, повечето от които, за съжаление, са нереалистични или трудноизпълними, поради предвидените ресурси, подхода, начина на постигане. Тази програма няма единен замисъл и цел за постигане на необходимите способности. Тя е сбор от различни интереси, подходи и мерки, в повечето случаи противоречащи си един на друг. В по-голямата част от разгледаните въпроси има много теоретични постановки и намерения, които повече приличат на пожелания, които намаляват стойността ѝ и я правят трудно приложима. Например, промяната на Мисия „Отбрана“ и разчитане защитата на териториалната цялост на страната да се осъществява само чрез колективната отбрана, основавайки се на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Това е в противоречие с чл. 9 от Конституцията на Република България и чл. 3 от същия договор. Тази идея, освен че не гарантира изпълнението на основната функция на въоръжените сили, е и опасна и ще доведе до влошаване на състоянието на военните формирования. Предлаганата численост от 43 хиляди души не е обоснована финансово и не е подкрепена с мерки, военен маркетинг и структури за привличане и нагледане, поради което нейното реализиране е поставено пред провал, и ще доведе до увеличение на некомплекта от военнослужещи. Възниква въпросът: на какъв анализ се базира тази численост и как се съответства към изпълнението на мисиите и задачите на въоръжените сили? Същото се отнася и за нереалистичната социална политика, заложена в Програмата 2032. Изведена е една изключително тревожна констатация, според която, цитирам: „Намалените прогнозни стойности на брутния вътрешен продукт за периода до 2032 г. по данни на Министерството на финансите от края на 2020 г. не могат да осигурят минимално необходимите разходи за отбрана, с които да бъде гарантирано нивото на амбиция, включително изпълнението на ангажиментите на Република България към НАТО и Европейския съюз.“ Какво следва от това? Тази констатация занулява всички заложени цели и приоритети в тази програма и на практика е признание, че те няма да бъдат реализирани. Позволете ми за финал да Ви цитирам как завършва този документ. Към 2032 г. въоръжените сили ще разполагат с основните приоритетни отбранителни способности и ще са в състояние да покрият голяма част от минималните военни изисквания за изпълнение на задачите на трите мисии. Това ли е амбицията на политическото и военното ръководство на предишното управление? С две думи, колеги: няма нужда от 2-месечни анализи, Програмата е нереалистична, слаба и се нуждае от сериозни корекции, а защо не и цялостно пренаписване? Тук вече въпросът е от кого? И идваме на втора точка от предложения Проект за решение. Господа, Вие сериозно ли смятате и предлагате Народното събрание да възложи подобна безспорно амбициозна задача на кабинет с достатъчен живот не повече от 3 седмици, максимум 3 седмици? А ако влезем в хипотезата на редовен кабинет след 3 седмици, дано се получи, но какво значи това? Да поискаме от новите министри, които и да са те, за по-малко от месец да изготвят на практика нова програма за развитие, защото сме наясно с несъвършенствата на сегашната програма за следващите 11 години, с подробен инвестиционен 5-годишен план. Извинявайте, но аз не мисля, че за толкова кратко време може да се роди качествен продукт. Тоест ние предварително залагаме неизпълними цели, неясно с каква аргументация. Казвам „неясно“, защото този срок така и не сте го аргументирали. Аз се и съмнявам да имате такава солидна аргументация. Просто два месеца е безкрайно малко време. А и да Ви кажа честно – ние, народните представители в 46-ото народно събрание, които сме на път да покажем, че нямаме волята и характера да съставим работещо правителство в името на спасението на България, едва ли имаме моралното право да поставяме такива задачи пред каквото и да е следващо управление. То ще бъде избрано от други народни представители с други приоритети, дай Боже, с друг хоризонт. А ако следващото управление бъде служебно, нещата стават още по-нелогични. На служебния кабинет не му е работа да пише стратегически програми и инвестиционни планове, а още по-малко в такъв чувствителен, изискващ консенсусни решения сектор. Какво направи, за сравнение, кабинетът в оставка Борисов? На 7 май прие План за развитие на въоръжените сили до 2026 г. Той беше обнародван и влезе в сила в „Държавен вестник“ на 11 май 2021 г., а на 12 май служебният кабинет встъпи в длъжност. На практика това служебно правителство получи като зестра този план и иска-не иска започна работа по изпълнението му. Е, това ли трябва да бъде Вашият подход? Господин Шаламанов, аз се запознах с Програмата за стратегическо планиране на отбраната на Вашата политическа сила. Там говорите за стратегически преглед на оперативните способности на въоръжените сили с разработване и прилагане на действия на обстоен преглед на отбраната в самото начало на новия управленски мандат. Ние винаги също сме били зад подобен подход. Нека да дадем на следващото управление възможност за провеждане на такъв стратегически преглед, но истински, реалистичен и той да бъде основа за една бъдеща работеща програма за развитие на въоръжените сили. Ние разговаряхме с Вас по тази тема и аз приемам и уважавам аргумента Ви за дефицит на време, но нека да не забравяме, че лошо вършената работа е два пъти работа. Ето защо ние от БСП като потвърждаваме нашите ангажименти към процеса на модернизация и превъоръжаване на Българската армия и въоръжените сили, но с отчитане на реалните възможности на държавата и без това да вреди на други жизненоважни сектори, като здравеопазване, образование, доходи и социална политика, предлагаме разделно гласуване на двете точки от предложения Проект за решение и ще го подкрепим в първата му част за възлагане на Министерския съвет на изготвяне на оценка за изпълнението на Програмата за развитие 2020 с избори и препоръки за преодоляване на проблемите, но няма да го подкрепим във втората му точка на базата на аргументите, които изложих пред Вас. В заключение, господин Министър, само едно изречение и позволете да е по темата на деня – самолетите. Не е проблем, разбира се, че…

Имахме около 30 секунди от първата процедура. Не е проблем, че продължавате по тази процедура. Проблемът е, че това става зад гърба на Народното събрание и е проблем, че става в условията на една тежка икономическа, здравна и политическа криза в българското общество, което в момента задава други приоритети за развитие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, аз не мога да бъда, а и нашата парламентарна група не е толкова черногледа – ще изложа тук няколко неща, свързани с Програма 2032 така, както е поставена от „Демократична България“ и от господин Шаламанов. Първо, ние считаме, че наистина може би сега не беше въпрос да приветстваме това, но в условията на служебното правителство с ограничен мандат и крайно различни политически послания и действия от политическите партии в този фрагментиран парламент по основни въпроси на дневния ред на обществото търсенето на решение по различни въпроси, което е съпроводено с противопоставяне и с много изменчива позиция от заявената в началото. Няма да дам конкретни примери, но знаете какво се има предвид, нали? Има известни несъгласия и по мотивите, които са обяснени в изложението на двамата народни представители, позоваването на Програма „България в НАТО“ и Европейския съюз. Ами тази програма беше направена буквално за седмица с един ограничен екип от служебното правителство на господин Близнашки, където господин Шаламанов беше министър, бе представена и дайте сега веднага, нали… Логично е, че тя беше сменена с Програма 2020 от следващата година. По отношение на изпълнението на Програма 2020 има един раздел в Доклада от 2 април тази година, господин Министър, за състоянието на отбраната, който и Народното събрание трябва да разгледа. Съвсем кратко там е отбелязано, но, разбира се, има много повече неща, в смисъл на ежегодните доклади за отбраната и въоръжените сили, които разглеждаме в Народното събрание, и наистина може да се направи извод в какво състояние е отбраната, което рефлектира именно върху изпълнението на Програма 2020. Разбира се, не бива да се пренебрегват и някои постигнати резултати. Нямам време сега да споменавам за това. В мотивите това генерализиране на цялостното състояние на отбраната, позоваването само на лошите практики, които съществуват, приемането на финансово неосигурени програми – какъв сигнал все пак се дава към офицерите, сержантите и военнослужещите в Българската армия?! В последните 20 години съм работил по въпросите на планирането. Не е проблем планът – имаме много планове, които са приети, а въпросът е в изпълнението. Нямаме нито един план за изпълнение и сега имаме една Програма 2032. Нека все пак да напомня, че тя е в резултат на проведения стратегически преглед за функционирането на системата за защита на националната сигурност. Все пак за първи път се поставя въпросът за един интегриран подход по отношение на националната сигурност и първата част беше стратегическият преглед на отбраната, а другата изключително важна част беше участието на всички ведомства и държавни структури и техният принос към отбраната: година и половина труд и изключително голям брой екипи от Военната академия – на стратегическо ниво, Министерството на отбраната – на оперативно ниво, командванията – на тактическо ниво, привличането на огромен екип специалисти. Все пак това е един труд и в Програмата, която е описателна част – какви са целите, какви са намеренията и какво се очаква да се постигне в един продължителен период, не бива всичко да се отрича. Вярно е, че има слабости, несъответствия, показани са от вносителите и от господин Зафиров, който също говори по тези въпроси, но все пак целта на този стратегически преглед мисля, че в цялост беше постигната. Програма 2032 казва, че трябва да бъдат разработени два плана: първият е до 2026 г., а вторият до 2032 г. е за организационното изграждане на въоръжените сили. Какво означава „организационно изграждане“? Означава организационната структура на армията, означава функционалната структура – малко военна терминология. Да кажем, че по-рано имаше Сили за незабавно действие, Сили за задържане и така нататък, но как действа войската в случай на военно-политическа криза? Тези неща са добре обяснени в Програмата, а въпросът е в изпълнението и основните количества бойна техника. Необходимо е да се разработи инвестиционен план-програма и това е заложено в Програма 2032. Сега ние мислим, че първо трябва да изчакаме разработването на този инвестиционен план програма. Споменахте миналия път, че в Съвета по отбрана е разговаряно, но няма още единно мнение и може би липсата на единно мнение – все пак Съветът е съвещателен орган, а в края на краищата министърът на отбраната взема отношение. Вероятно няма да бъде разработен и ще остане за по-нататък, защото инвестиционният план-програма всъщност ще отрази вътре всички въпроси, за които говори господин Шаламанов – самолети, проекти на Сухопътните войски, на Военноморските сили, трикоординатните радари. Ами те нещата са така – трикоординатни радари, все още МИГ-29 също е проблем и не може да се захвърли тази техника, и в декларацията на нашата парламентарната група отпреди 6 май ясно казахме: нови модернизационни проекти, но с използване до края на жизнения им цикъл. Сега какво според нас е необходимо? Няма как да се извърши актуализация на нещо, което още не е представено. Актуализация на какво – на Програмата, на описателната част? Ние нямаме инвестиционен план – кратък е срокът. Нека да се изчака, да видим какъв е този инвестиционен план, какво ще се направи и дали ще залегнат основните видове въоръжение, бойна техника и способности, защото основното тук е постигането на способностите. Още един въпрос – 188 определени, идентифицирани, дефинирани способности за 36 млрд. лв. Да, те са идентифицирани в най-добрия случай. Те са идентифицирани, за да покажат възможно ли е това, но от тях има ключови способности, без които не може. Тези ключови способности са 38 – ето това нещо трябва да се изпълни от тази програма, за това трябва да се осигурят финансови средства. Как могат да бъдат осигурени и дали е реалистично? Трудно е да се прецени. Казва се: 2% от брутния продукт по Националния държавен план за достигането на тези 2%. Това е задължение на България и е в резултат на срещата на високо равнище в Уелс. Ние считаме и заявихме в нашата декларация, че тези 2% от брутния вътрешен продукт трябва да се усвояват. Иначе в Програмата като цяло са отразени всичките основни цели – добре звучат, но основното наистина са програмите. Основните усилия трябва да се насочат към проектите. Ако с тези 2% и ресурсът, който има за капиталови разходи, значи това са някъде около 8 – 9 млрд. лв. за тези 38 способности, нали така, господин Министър?! Ами това са десет години дотогава. Толкова ли са много тези 8 милиарда, ако трябва да говорим, стига наистина да са добре планирани и да ги има? Това е един годишен бюджет за здравеопазването, без по друг начин да се противопоставят. В тази връзка аз съм изненадан тук от един законопроект, който се получи – за налагането на мораториум. Много силно вярвам, че това не е на парламентарната група на „Българската социалистическа партия“, а че това е изява по смисъла на правото на законодателна инициатива на всеки депутат. Не бива развитието на отбранителните способности и отбраната на страната да бъде противопоставено с мотивите за решаването на въпросите на образованието, въпросите на здравеопазването и на всички други въпроси, а отбраната и способностите в тази обстановка – виждаме какво става в Афганистан, да бъде на остатъчен принцип. Така че, в заключение – планът е план. Трудно може да се намери план, изпълнен досега, с изключение на План 2004, който беше комплексен план. Имаше съгласие на всички политически сили, но понеже трябваше да се влезе в НАТО, за съжаление, от този план всичко беше изпълнено комплексно по отношение на личния състав, въоръжение, техника, приеха ни, но хиляди и хиляди хора си отидоха обидени, защото точно в тази част не можа да се намери това, което е необходимо, за хиляди военнослужещи – над 12 000. Планът си е план, но в края на краищата планирането е всичко. Според нас най-разумният подход е да се изчака и тъкмо сега започва разработването на Инвестиционния план, а от 1 септември влизат някои промени в организационната структура на въоръжените сили, което неминуемо отива до функционалната структура – изключително важна както по отношение на националните способности и националното планиране, така и по отношение на колективното планиране, защото ние там имаме принос. Нека да видим как вървят тези неща и след това при едно следващо правителство, при по-голямо съгласие на политическите сили е възможно да има определена ревизия, актуализация, нова програма, ако се наложи. Засега според мен трябва да оставим въоръжените сили, висшия състав, структурите на този голям труд, който е положен и е в унисон с развитието на геополитическата обстановка, а да се направят първите стъпки, за да видим как върви. Всяка година след това, ако се наложи, могат да се внасят промени и да се подобрява планът и развитието на отбранителните способности. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, Проектът на решение и разискванията, които предложихме, имат една основна цел: да фокусира вниманието на Събранието върху необходимостта да се вземат важни и спешни мерки за това българската отбрана да има амбициозни цели, да има проекти, които да се реализират, и в крайна сметка в ситуация, в която имаме служебно правителство, което не е ясно колко точно ще продължи да управлява България, ние не можем да се отказваме от едни амбициозни цели. В ситуацията на политическа несигурност най-сигурната пътна карта за служебното правителство е то да получава доверието на парламента по стратегически важните за българската държава въпроси. По начина, по който в Събранието се обсъжда актуализиран бюджет, внесен от служебното правителство, по същия начин считаме, че е редно да обсъдим нетърпящите за отлагане въпроси в сферата на отбраната. И ще дам един пример. В Програмата за развитие на отбранителните способности е отделена точно половин страничка на една много важна част от сътрудничеството, което България има в рамките на ПЕСКО, на Постоянното структурирано сътрудничество в рамките на общата отбранителна политика на Европейския съюз. Като погледнем проектите, които България реализира съвместно с други европейски държави в рамките на ПЕСКО, ще видим, бих казал, твърде неамбициозните цели, които си е поставила нашата държава. Това не бива да продължава така. Тогава, когато Европейският съюз отделя милиарди и през Фонда за отбрана в рамките на Европейската агенция за отбрана, ние не можем да си поставяме ниски цели в ситуация на увеличаваща се заплаха, рискове за сигурността на страната. Именно затова инициирахме разискванията, именно затова сложихме пред парламента Проекта на решение. Да, възможно е да има корекция на сроковете, които предлагаме в решението, но със сигурност не може въпросът да бъде отложен за два-три-шест месеца. Сигурни ли сме, че в следващия парламент веднага ще се избере редовно правителство? Затова моля за подкрепа на така предложеното решение. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! По така предложеното разискване ще се опитам да изтъкна няколко основни пункта. Първо, госпожи и господа народни представители, има влязло в сила Решение на Народното събрание. Отмяната на едно решение може да има само в Народното събрание, разбира се. За да има ново решение, трябва да се извърви процедурата на невалидност на предишното такова решение. Следователно това, което искат вносителите, е много трудно осъществимо и ще се обоснова защо. Защото това не може да бъде решение само на едно Военно министерство, особено при служебен кабинет, да се даде възможност на служебен военен министър и служебно правителство да вземе много важно решение. За да има такова решение, то трябва да е част от финансовите инструменти на страната, тоест дори част и от бюджета на страната, да е съгласувано с всички други институции, разбира се. Процесуално това е абсурдно по начина, по който е предложено. Ние от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично сме против предложените две решения и мотивите ни са. Страната отива, уважаеми кои, към нова тежка ковид криза, страната ни не е заделила дори и средства за новите лекарства срещу ковид, които са по-важни, отколкото смятам разглежданата тема. Дори и премиерът Янев потвърди тази теза, не беше чувал, че има нови лекарства, за които България не участва в процедурата по тяхното закупуване. За нас оцеляването на нацията е по-важен въпрос от всичко останало. Така и в този исторически момент, ако трябва да избираме, ще изберем, разбира се, здравето на нацията и изкупуването на лекарства. Трето, аз разбирам пристрастността на военните към тази тема и не го казвам с лош умисъл – министърът е военен, президентът също, но положението е такова, че под 15% от населението е ваксинирано, а останалите 85% са изложени на риск, и в този момент разходи, несвързани със спасяването от ковид, трябва да бъдат разрешавани много внимателно. Разходите за отбрана като цяло доближават 2%. Дори и с инвестиционните разходи, които се правят по превъоръжаването, надминават 2% от брутния вътрешен продукт. Разходите за образование са много по-малко, уважаеми госпожи и господа народни представители, а децата трябва да учат в условия на пандемия и това го чухме именно от министъра на образованието преди ден-два. Това изисква, разбира се, средства за обезпечаването на тяхното онлайн обучение и всичко останало, изискват се средства за увеличаване на всички социални разходи. Господин Министър, колеги, никой не отрича, че това не са необходими разходи. Това ще рече, че трябва да има определени приоритети, пренасочване на финансовите ресурси на държавата. В дадената ситуация аз не намирам тези разходи за по-приоритетни от посочените по-горе от мен. Затова ние от „Движение за права и свободи“ на този етап няма да гласуваме за тях и ще гласуваме против предложеното решение. И както в предишното си изказване, мисля и смятам, че е редно тази тема да бъде обстойно разглеждана от редовен кабинет с ясно парламентарно мнозинство, разбира се, и от Комисията по отбраната. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, тъй като дебатът се върна в 2009 г., бих искал да кажа няколко думи предистория. За разлика от много хора – експерти по тема, които очевидно понякога живеят в балона на темата и забравят какво се е случвало 2009 г., някой хора си спомнят. Ами имаше една огромна финансова криза – Гърция фалира почти, съседната ни Гърция фалира, Португалия, Испания също бяха на ръба на фалита, имаше най-голямата икономическа криза от 1930 г. насам. Това беше причината за съкращаването на бюджета. За съжаление, искаме, не искаме, то не беше само за бюджета за отбрана, а беше на целия бюджет на държавата, защото просто държавата нямаше пари. Но това по темата за стари разходи. Спомена се тук Програмата за развитие на България в НАТО и ЕС, изготвена от служебното правителство през 2014 г., и защо тя е изчезнала, така да се каже, от правния мир. Държа да обясня все пак и тук за какво става въпрос. Имаше една Програма от служебното правителство, изготвена през 2014 г., между месец октомври и ноември за няколко седмици, която беше приета като Стратегия, а не като Програма за управление на въоръжените сили. Стратегия, приета от Министерския съвет поради простата причина, една от основните всъщност причини, поради което беше приета така, е липсата на финансова обосновка. А всеки един документ, или както всички знаем, който си прави планове без кръчмаря, всъщност без Министерството на финансите, си остава само с плановете. Една добра стратегия, един добър план трябва да има съответната финансова обосновка и средства, иначе е нереалистична. Защо беше отхвърлена и отменена през октомври 2015 г.? Ами, уважаеми господин Шаламанов, може да питате председателя на парламентарната Ви група – той беше министър по това време, беше отхвърлена, защото като стратегия бе отменена с приемането от Министерския съвет на Програма, изготвена от тогавашното Министерство на отбраната, защото това е правилното – Програма с финансова обосновка, внесена в Народното събрание по чл. 16 от Закона за отбраната и въоръжените сили и приета от Народното събрание. На тази програма 2020 сега искаме нейната оценка, която сте внесли по първа точка. Аз не виждам защо трябва да чакаме два месеца, тъй като анализ и оценка за нейното изпълнение е приготвен при подготовката на Програма 2023 и е приет, доколкото знам, от Съвета по отбрана и от министъра на отбраната. Такъв документ има и съответно министърът на отбраната да предостави анализа на Комисията по отбрана по съответния надлежен ред, спазвайки правилата на Закона за защита на класифицираната информация, за да може дори народни представители, които не са били в 44-тото народно събрание, да се запознаят качествено с тези документи. Мисля, че това е резонно и за това, между другото, няма нужда да има два месеца, като може да стане още следващата седмица. Разбира се, министърът е в качеството си като всеки един член на Министерския съвет да ревизира тази стратегия. Ако има такава идея, ако идеята е да се даде нова оценка на този анализ, макар че хората, които са готвили анализа, те са от военната и цивилната експертиза на МО, те са същите. Ако искаме да имаме нов политически анализ накрая, окей, но този политически анализ можем да го направим и тук и да стане много по-бързо, дори в рамките на този парламент. Така че точка първа в това отношение е малко безсмислена. Отиваме на точка втора. Казахте тук много тежки думи за Плана за развитие, и за Програмата – по-скоро – за развитие 2032. Само да спомена, че тя е готвена в продължение на две години, между другото, тук благодаря на полковник Александров за апаратното изказване, в продължение на две години от над 500 души цивилни и военни, в 25 работни групи и те са излезли с всички тези текстове. Очевидно, господа от БСП, ако смятате това за нефелно, навярно хората в отбраната – тези генерали, толкова си могат, аз не смятам, че това е така. Аз смятам, че хората са големи професионалисти и не заслужават тази оценка за работата им, която Вие давате. Та те изведоха 288 способности, които трябва да се развиват за следващите 12 години. Те произлизат от ангажиментите ни към колективната отбрана от плановете на НАТО за териториална защита на България, както и от българския принос към нашата защита и оценката и анализите на заплахите към България. Тези 288 способности са оценени на 36 млрд. лв. Ами малко правителства могат да си позволят такъв разход за следващите 12 години. Оценката на миналото правителство на ГЕРБ е, че все пак това, което може да се изпълни, са 38 проекта от тях, които са сметнати за приоритетни не от политическото ръководство, от военното ръководство. Впрочем, тези 38 проекта имат своята финансова програма и своята финансова рамка. Тя е одобрена от Министерството на финансите в размер на 7,5 милиарда за следващите 10 години. Тези проекти реално имат финансово осигуряване, защото са планирани от Министерството на финансите. Тук ще отворя една скоба по предната тема. Тук парите за новите осем самолета в „котката на Шрьодингер“ – дали ги има, или дали ги няма. Да, в бюджет 2021 ги няма, но във финансовата прогноза за следващите години ги има и те са заложени и одобрени от Министерството на финансите, и то това е важното. Защото, ако Министерството на финансите не ти дава пари, няма значение какво си планирал. (Реплика: „Дали ще стигнат тези пари?“) Тук чувам реплика: дали ще стигнат тези пари? По анализите на военното и цивилното ръководство на Министерството на отбраната и по анализите, изготвени от експертите в Министерството на финансите, за тези 38 проекта би трябвало да стигнат. Такива са анализите, но и тук трябва да уточним сега няколко детайла, които са проблемните в т. 2 на това решение. Ако хванем частта, която е за актуализиране на Програмата 2032. Добре, ще тръгнем да я актуализираме или по-скоро същите хора, които са я готвили в продължение на две години, ще бъдат задължени да изготвят нова актуализация и да дадат различни заключения от тези, които са давали преди няколко месеца. Съмнявам се дълбоко да има някаква промяна във военната експертиза и във военните оценки за необходимите проекти и необходимото развитие на Българската армия и въоръжените ни сили, които да са настъпили в последните два месеца. Ако има такива, нека да видим. Аз се съмнявам, че това нещо ще доведе до нещо по-различно. Впрочем, тук да кажа, че откакто приехме Програмата 2032, която е приета от Народното събрание, е изготвен и План за развитието на въоръжените сили до 2026 г., който е одобрен от Министерския съвет, който произлиза от законовите промени, които се направиха в изпълнение на тази програма, и дори завършиха с укази на президента за назначаване на нови командири на двете нови командвания, които бяха създадени, мисля, че в края на миналия месец. Така че структурно армията върви вече по този свой план и го изпълнява. Колкото до ключето, което е заровено във втората част от предложението, а именно за приемане на инвестиционната план-програма и внасянето ѝ в Народното събрание. Нека си спомним, че все пак още има законодателство в Република България и не знам, госпожо Председател, ако с нарочно решение дерогираме някои членове на специални закони, как точно ще станат нещата, защото чл. 28 от ЗОВС е определил кои са правомощията на Министерския съвет, а чл. 16 е определил правомощията на Народното събрание. Инвестиционните програми са от правомощията на Министерския съвет. Проектите над 100 милиона са вече от правомощията на Народното събрание и те вече трябва да бъдат гледани тук, както стана ясно и коректно, както един инвестиционен разход за самолети и за други проекти, трябва, както беше гледан 2018 г., както беше приет и Проектът за нови бойни машини на пехотата и Проектът за нови кораби, всичко, което е над 100 милиона, трябва да бъде гледано от Народното събрание. Но тези, които са под 100 милиона – между 50 и 100, са компетенция на Министерския съвет, а между нула и 50 милиона – са компетенция на министъра на отбраната. Нека не си ги мешаме. Самата програма и инвестиционните проекти – тези 38, те са готови и приети, поне доколкото аз знам, дори са били одобрени от министъра на отбраната в края на мандата му, и съвсем коректно не са внесени в Министерския съвет. Не са внесени, защото, първо, мнението на правителството е, че не трябва проекти, определящи развитието на армията и на въоръжените ни сили през следващите 12 години, да се внасят в последния ден на мандата на едно правителство. По същата логика не вярваме, че това трябва да се свърши и от служебно правителство. Служебното правителство, между другото, до този момент съвсем коректно оставя тази дейност на следващо редовно правителство, защото да се определят тези 38 или въобще, които и да са, проекти с това финансиране – дали ще са седем и половина милиарда, каквато е финансовата рамка, заложена от ГЕРБ, или ще са десет милиарда, или ще са пет милиарда, това е работа на следващо редовно правителство, което има политически мандат от парламента да извършва тази реформа и да внася тези документи. Така че съм категорично против да се възлагат, първо, несвойствени, и второ, неправилни задачи на служебното правителство да приема документ, за който му трябва политически мандат. Този мандат трябва да е на редовно правителство, което има хоризонт да управлява, защото каквото и да бъде – дали ще е следващо служебно правителство, дали ще е в същия състав, но искрено се надявам през месец ноември да има редовно правителство. Тоест, което и да е, служебното правителство, е с някакъв ограничен мандат и не може да продължи до без край. Затова трябва да има редовно правителство, което да свърши тази работа, което да е поело ангажименти пред гражданите, което да има своята политика по отношение на финансите на държавата. Дали ще запази тези разходи, отново повтарям, дали ще даде нови... Тук примерно се говореше как бюджетът на отбраната бил намаляван и така нататък. Шокиран съм примерно от изказването вчера на служебния министър Асен Василев за намаляване на 10% на разходите за персонал на министерствата. Това по принцип не знам, но искам да чуя позицията и на министъра на отбраната по тази тема, защото това де факто означава 10% намаляване на заплатите на военнослужещите, означава де факто спиране на процеса на назначаване на нови военнослужещи. Това е проблем и се надявам, господин Председател на Комисията, още следващата седмица да го включим като точка в дневния ѝ ред, защото едно подобно намаляване на бюджета в рамките на въоръжените сили ще бъде катастрофално. Това е проблем. Това е проблемът, с който ние наистина можем да се занимаем дали през актуализацията на този бюджет, или с някакво отделно проект на решение. Ето защо, такива неща не трябва да се правят от служебно правителство. Разбирате ли? Просто не трябва! Трябва да имаш политически мандат и отговорност пред избирателите си, когато казваш, че ще намаляваш или ще увеличаваш разходите, когато правиш дългосрочни проекти за следващите десет години или до 2026 г. Впрочем, както е тръгнало, следващото правителство ще бъде горе-долу с мандат до 2026 г. и ще трябва да си изпълнява мандата. Не е логично и не е редно, ние в това, като гледам, изтичащо Народно събрание, тъй като, госпожо Председател, и ние, и Вие –двете най-големи партии сме в опозиция и този парламент горе долу приключва вече със своята дейност, не е редно в последните си дни да задължаваме служебното правителство да връзва ръцете на следващото редовно правителство. Просто е. В крайна сметка не разбирам закъде е тази бързина да задължим служебното правителство да свърши нещо, което то смята за неправилно? Ако смяташе, че е правилно, досега щеше да го е свършило? Затова ние няма да подкрепим нито по първата, нито по втората точка. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз напълно разбирам позицията на господин Гаджев. Тъй като, когато Българската армия в последните 10 – 12 години се ръководи от правителство на ГЕРБ и е останала на последно място в НАТО по степен на придобиване на нови способности на участие в многонационални сили, в участие на български военнослужещи в структури на НАТО, естествено, един такъв отчет, един такъв анализ, една такава оценка не би била много положителна за управлението на политическата партия. Но призовавам всички: отбраната е нещо, което българският парламент трябва да постави пред скоби! Комисията по отбрана съм уверен, че ще работи на базата на консенсус, защото ние трябва да вървим напред и да не се влияем от смените в политическата конюнктура. Между впрочем, рецептата за успех на Румъния е точно в това – в Румъния се сменят много правителства, много парламенти, но Румъния е решително пред България по превъоръжаване, по придобиване на нова техника, по разполагане на многонационални сили, по степен на защита на въздушния и морския суверенитет, по степен на участие в операции на НАТО, по степен на участие в структури на НАТО, включително заместник генерален секретар на НАТО. Така че това сравнение би било важно. Нещо съвсем конкретно. Програма 2020 трябва да бъде оценена, тъй като, освен че не са изпълнени основните проекти в тази програма, ние забелязваме, че други проекти, които ги няма в тази програма, като например Проектът за закупуване на бронирани машини за силите на специални операции, които уж се произвеждат в България, има обосновани предположения, че всъщност не се произвеждат в България, бяха похарчени пари, и то във времето на най-жестоката ковид криза, за която говориха някои колеги. По същия начин модернизацията на танк Т-72 с участие на фирмата „Елбит Системс“ по метода ин хаус въобще не е в Програма 2020, но тя отнема ресурс, който можеше да отиде примерно за ремонт на хеликоптерите Ми-17 и оборудването да гасят пожари, и да не сме в ситуацията, в която се намираме в момента. Мога да продължавам да давам много, много, много такива примери. Това се случва поради занижения парламентарен контрол, поради това че парламентът беше обезличен и Министерският съвет можеше да прави каквото си иска и когато си иска и защото рамките на Програмата всъщност са крайно разтегливи. Това трябва да преодолеем. По отношение на сроковете и смяната на различни документи. През 1998 г. беше приет План 2010, който беше разглеждан като панацеята за реформата на Българската армия. Година по-късно той беше заменен с План 2004, защото междувременно нашите съюзници казаха: България и НАТО са едни пропуснати години. Това, което правите, не Ви води там, където искате да стигнете. План 2004 беше разработен за шест месеца, включително провеждане на Първия стратегически преглед на отбраната в България. Това искам да послужи като пример и като основание, че е крайно необходимо да подкрепим първа точка, за да може, първо Комисията, а след това и цялото Народно събрание, наистина да разберат как е изпълнено неговото решение от 25 ноември 2015 г., да разбере какви са проблемите, за да бъдат избегнати те при актуализацията на Програма 2032. Защо се налага преразглеждане и актуализация на Програма 2032? Вече беше казано: има огромни възможности за използване на механизмите на Европейския фонд за отбрана; има огромни възможности за използване на механизмите на многонационалните проекти на многонационалните сили; има огромни изисквания тази програма да бъде програма на Министерския съвет с участие на Министерството на икономиката, на Министерството на финансите и на други министерства, което да гарантира, че всеки вложен лев в отбраната ще доведе до повишаване на брутния вътрешен продукт, ще доведе до повишаване на технологичното ниво не само в отбранителната индустрия, но чрез офсетни програми до повишаване технологичното ниво на всички други производства. Така че Програма 2032 е една невероятна възможност за трансформиране на армията, на отбранителната индустрия, на високотехнологичната индустрия на България. Ние не можем да пропуснем тази възможност само защото на бърза дискусия – без участието на министъра на отбраната, без участието на началника на отбраната, без реален дебат, какъвто дори днес имаме, е приета програма, която трябва да задължи българския парламент...

...12 години да прави това, което е правил последните 12 години, и да има резултати, които ще бъдат по-незадоволителни от това, което сме постигнали дотук. Предлагам, ако е възможно, по втора точка...

...да бъде променен срокът на шест месеца, което ще избегне затрудненията, които виждат колегите, че в рамките на четири месеца е невъзможно да бъде изпълнено. Благодаря. Това два плюс ще направи шест месеца.

Да. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шаламанов, без да се заяждам, със сигурност имате по-добри впечатления за участието на българските военнослужещи и цивилни служители в структурите на НАТО. Все пак доскоро бяхте в една такава по предложение на правителството на ГЕРБ и с подписа на министър Каракачанов. Колкото до Проекта, до нещата, които казахте, по Програма 2020 има заложени точно девет проекта. Какво означава това? По нито един друг проект не се прави нищо, освен по тези девет, защото по тази Ваша логика не трябва да се прави ремонт на Т-72 – дали е добър, дали е лош, има си Министерство, което трябва да каже, не трябва да се закупуват други техники, освен тези девет. По същата Ваша логика, по която давате пример за МИ-17, и той не трябва да се ремонтира, защото и той не е в Програмата. Нека не бъркаме компетенциите, които са дадени дори и в Конституцията, и разделението на правомощията между президентска институция, между Министерския съвет по управление на сектор „Отбрана“ и Народното събрание. Това първо. Второ, всеки министър има своите правомощия да определя коя техника, какво трябва да се ремонтира, какво трябва да се закупи, но той не го прави сам – прави го военната експертиза. Няма министър – нито този министър, нито предишния министър, нито който и да е министър, който да е решил сам, да е отишъл и да е казал: дайте да купим една техника. Всичко се прави на базата на военната експертиза, на базата на заявки от въоръжените сили и е един дълъг процес на планиране, включително и в различни видове съвети, където се гледат с цивилната администрация и с военните специалисти. Това Вие го знаете много добре, след като все пак сте бил и служебен министър на отбраната. Така че колкото до двата срока – дали ще е шест месеца, дали една година по първата точка, можем още следващата седмица да го разглеждаме, защото такъв анализ има. Ако бъде предоставен, можем още следващата седмица да го гледаме. Така че първата точка е безсмислена. По втора точка. Аз продължавам да държа, че това трябва да е работа на редовно правителство с мандат. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Господин Шаламанов, напълно споделяме това, което казахте по първа точка, и ние от парламентарната група ще гласуваме за. Защо? Защото подходът на нашата парламентарна група и въобще на Политическа партия „Има такъв народ“ не е политически, когато става дума за решаването на такъв въпрос и затова ще я подкрепим. Отново само две думи за Програма 2032. Нека да се даде възможност да започне така, както е планирано, да видим как се развиват нещата, защото пак ще повторя: за първи път беше приложен интегриран подход към цялата система за национална сигурност и отделен стратегически преглед – с толкова усилия и добри резултати в много отношения, като основен стълб на националната сигурност – отбраната. Този стратегически преглед, резултат на който е Програма 2032, трябва да се даде шанс, а не така изведнъж нова програма, нови планове. Нека да видим какво ще стане, нека да видим инвестиционния план! Напълно споделяме и това, което казахте, за ролята на отбраната и на военната промишленост по отношение, бих казал, на общественото възпроизводство в страната на всички въпроси, защото понякога казват – особено икономистите, че общественото производство има само икономически измерения. Не е така. Армията, въоръжението, техниката, военната промишленост са част именно от това обществено възпроизводство в страната. Затова ние трябва да видим какво се прави, да дадем възможност на висшия състав, на който му бяха дадени сега – с новите промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, много права. Те вече имат повече права отколкото имаше преди Генералният щаб на Българската армия. Щом като имат такива права и са оправомощени да поемат и отговорност хората в отбраната, а не само дайте ни това, ако не ни го дадете, ние не можем да изпълним задачите, които ни поставя политическото ръководство. Затова трябва споделена отговорност, както по отношение на политическото...

...ръководство, така и по отношение на хората, които отговарят за развитието на тези способности. И пак повтарям, извинете, това е подходът...

…на Политическа партия „Има такъв народ“ и на парламентарната ни група. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както споменах, за мен е много важно въпросите за отбраната да бъдат управлявани чрез висока степен на съгласие в парламента. Аз виждам висока степен на съгласие по първа точка, така че ние да получим един добър отчет и анализ, както се изисква от Конституцията и във връзка с необходимостта да мине поне една година от приемане на „Програма 2032“, когато в рамките на годишния доклад по отбраната ще имаме първия анализ. Оттеглям втора точка, която да бъде разгледана в началото на следващата година. Благодаря.

Оттеглям го.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, в края на месец юни анонсирахте новия дизайн на мярката 60/40, която бе създадена по време на управлението на правителството на Политическа партия ГЕРБ и на премиера Бойко Борисов. Смея да твърдя, че във варианта, в който тя се прилагаше от предишното управление, постигна целите, които бяха заложени и спомогна да бъдат запазени стотици хиляди работни места в страната по време на пандемията. Въпреки това служебният кабинет и Вие, като ресорен министър решихте, че условията на тази мярка трябва да бъдат променени като твърдяхте, че по този начин повече предприятия ще се възползват от нея. Съгласно това заложихте, че при 30% спад на оборота държавата ще подпомогне с 50% от осигурителния доход лицата, включени и попадащи в икономическите дейности. При спад в оборота с 40% помощта от държавата се запазва 60/40, като работодателите трябваше да получат 60% помощ за своите наети работници и служители. Имам своите опасения, че подобен дизайн на мярката лиши голяма част от бизнеса – от възможността да се възползва от нея, а и създава условия за укриване на реалните доходи с цел да се докаже подобен спад особено в период, който по презумпция носи по-висок сезонен приход в много сектори на икономиката. Във връзка с това въпросите ми към Вас са: какъв е броят на подпомогнатите фирми по новия дизайн на мярката 60/40? С оглед на броя на подпомогнатите фирми от нея считате ли, че въведените промени от Вас са били ефективни и целесъобразни? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, през месеците април и май тази година бяха прекратени противоепидемичните мерки, които косвено оказваха неблагоприятно въздействие върху цялата икономика на страната и пряко върху редица сектори и икономически дейности, в това число в хотелиерство и ресторантьорство; дейности в областта на културата и спорта, образованието, търговията, транспорта и други. Това от своя страна повлия положително на икономическата активност на фирмите и бизнеса в страната, като според прогнозите на Министерството на финансите брутният вътрешен продукт се очаква да нарасне с 2,7% за 2021 г., а нарастването на заетостта за година да възлезе на 0,5%. В условията на подобряване на икономическата активност на фирмите и перспективите за растеж на икономиката, както и продължаващата тенденция за намаляване на регистрираната безработица, правителството взе решение да продължи подкрепата за запазване на заетостта, като подобри дизайна на мярката с цел насочване на финансовия ресурс към най-засегнатите от кризата предприятия. С Постановление № 213 от 1 юли 2021 г., Министерският съвет утвърди нов дизайн на мярката, като за фирмите със спад на приходите от продажби между 30% и 40% подкрепата е в размер на 50% от осигурителния доход, а за тези със спад на приходите над 40% подкрепата остава в размер на 60%. Действието на мярката е нормативно регламентирано до края на месец юли и от държавния бюджет са осигурени необходимите 120 млн. лв. за плащания за месеците юни и юли 2021 г. С тези средства може да бъде запазена заетостта на около 80 000 работници и служители, като работодателите могат да подават заявления за получаване на подкрепата по мярката до 31 август тази година. Направените промени в мярката 60/40 не повлияха значително по отношение на достъпа до подкрепа. По предварителни данни от Агенцията по заетостта 35% от фирмите, подали заявление за юни за над 50 души персонал, имат спад на приходите от 30% до 40 %; 34% от фирмите имат спад между 40% и 50% и 31% над 50%. Тоест намалената субсидия от 50% от осигурителния доход са получили около една трета от фирмите. Останалите фирми са получили подкрепа в размер на 60% от осигурителния доход. Очаквано повечето фирми със спад над 50% са от сектора на туризма. По данни на Националния осигурителен институт, в изпълнение на Постановление № 213 на Министерския съвет от 2021 г., са изплатени 52 млн. лв. на 2289 работодатели за запазване на заетостта на 68 000 работници и служители, като изпълнението на мярката допринесе за ограничаване на безработицата в страната. Данните от Агенцията по заетостта показват, че регистрираната безработица е достигнала своята най ниска стойност от 4,96% към 19 август...

Чрез новия дизайн на мярката не само по ефективно се е насочил осигуреният финансов ресурс от държавния бюджет към фирмите с по-голяма потребност от подкрепа за запазване на работните места и доходите на лицата, но и по-целесъобразно от гледна точка на новите социално-икономически реалности. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за отговора, но имам своята неудовлетвореност и ще Ви кажа защо. На първо място, смятам, че с въвеждането на новия дизайн на мярката, въведена от Вас от 1 юли, със сигурност ще се ограничи кръгът от фирми, които ще се възползват от нея. По време на управлението на ГЕРБ трябваше да докажеш 20% спад в приходите си – аз го цитирах във въпроса си, за да се възползваш от нея, сега се искат 30 – 40%. По този начин мисля, че със сигурност ще се ограничи кръгът от фирми, които ще се възползват, а в същото време ще се създадат условия за укриване на доходи, за да се докаже подобен спад. Да се иска 40% спад на приходите, смятам, че означава, че тази фирма трябва да е докарана до абсолютна невъзможност да функционира нормално и да изплаща заплати. И последно, бих искала да Ви кажа, че към 7 май 2021 г., което съвпада с края на управлението на правителството на Бойко Борисов, изплатените средства са в размер на 1 млрд. 158 млн. лв., с които са запазени над 300 000 работни места по мярката 60/40. Съгласно тези цифри, ако направим анализ на месечна база, ще видим, че на месец нашето правителство е изплащало по 96 млн. 500 хил. лв. по мярката 60/40. Ако продължи да работи това Народно събрание, аз си запазвам правото след няколко месеца отново да задам същия въпрос, за да можем да направим анализ и да запознаем българските граждани със съответната статистика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Александрова, действително по мярката 60/40 към момента са изплатени 1 млрд. 498 млн. лв. Подпомогнати по мярката са над 13 000 работодатели, запазена е заетостта на 311 000 работници и служители. Само за периода на действие на Постановление № 213 на Министерския съвет от 2021 г. е запазена заетостта на 68 000 работници и служители, като са подпомогнати 2289 работодатели. Съотнесено и разпределено за месеците на действие на цялата мярка от началото на въвеждането ѝ до момента, се вижда, че ефективността на тази мярка и с променения дизайн продължава да работи. Преди да пристъпим към промяната на дизайна, ние сме изследвали и сме анализирали кои са икономическите дейности, кои са предприятията, колко е броят на работниците и служителите, които са подпомогнати по тази мярка, и данните показват, че няма отлив на работодатели. Нормално е да има спад и да се иска по висок спад на оборота, тъй като икономическата активност в страната е подобрена през тези месеци, като по мярката най относителен дял взема преработващата промишленост с 28%, следват секторите: добивна промишленост – 22,2%, хотелиерство и ресторантьорство – забележете, за тези два месеца са с 21,4% подкрепа, транспорт и складиране – с 11,4%. Съотнесено към годишна база от действието на цялата мярка 60/40 с всичките изменения през периода, показва много добре, че мярката работи ефективно и подпомага засегнатите бизнеси. Иначе 20% спад в оборотите – малко са предприятията, които и преди това са отчитали такъв спад в оборота. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! С голямо внимание следим развитието на епидемиологичната ситуация както в страната, така и по света. Да, обезпокоени сме, че вече година и осем месеца няма трайно и ефективно решение на кризата с COVID-19. Важно е обаче да имаме предвид, че наред със здравния проблем, не бива да неглижираме и социалния, и икономическия ефект, които се стоварват с особена тежест върху няколко конкретни сектора, като хотелиерство, ресторантьорство, транспорт и редица други, свързани с тях. Притеснително е това, което ние наблюдаваме като заявка за политики относно бъдещи действия, които прозират вече видимо от последната заповед на здравния министър. Указанията, които се дават по отношение на изисквания за ваксинация или преболедували за работещи в редица обществени сектори, както и достъпът до тези обекти само от ваксинирани и доказани с документ, преболедували, или с доказан PCR тест, противоречи на основните права на гражданите, в това число правото им на труд и до свободен достъп до обществени обекти. Като реакция на тази заповед масово работещи са подали своята молба за напускане пред работодателите в резултат от оказания им натиск. Това ще доведе до огромни бъдещи проблеми, които ще са вследствие на трайна невъзможност за възстановяване на тези сектори, поради липса не просто на подготвен, а въобще на персонал. След няколко последователни локдауна сме на път трайно да загубим голяма част от хората, които въобще имат желание да работят в тези сектори. Настояваме за отмяна на всякакви дискриминационни ограничения, които разделят обществото на ваксинирани и на неваксинирани, лишавайки последните от основни техни права. Разчитайте на мъдростта и интелекта на хората, а не се опитвайте да ги плашите и принуждавате, пренебрегвайки правото на личен избор. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Панайотов – министър на отбраната! Днес явно е добър ден за въоръжените сили. Парламентът отделя необходимото време, отнася се с отговорност и висока степен на съгласие. Питането, което сме подготвили с господин Мартин Димитров и Георги Ганев от нашата парламентарна група на „Демократична България“, е по чувствителен въпрос, особено в последните месеци, затова ще си позволя да го прочета дословно. Въздушният суверенитет е постоянна задача на Върховния командващ на НАТО по операциите чрез Интегрираната система за противоракетна и противовъздушна отбрана на НАТО с участие на национални сили и средства. В изминалите вече почти 18 години от приемането ни в НАТО България участва в тази мирновременна мисия със стари и ограничени като способности, но скъпи за поддръжка радари и бойни самолети. Не е тайна, че поради ограничените ресурси и пълната зависимост от Руската федерация по летателната годност на МиГ-29, нивото на летателна подготовка на летците отдавна е под всякакви разумни граници. В същото време парламентът прие Проект за инвестиционен разход по придобиване на нов многоцелеви боен самолет – на първи етап осем броя, и, както разбираме, се готви реализиране и на втори етап. Четиридесет и петият парламент ратифицирахме със закон протокол към Споразумение с Румъния за трансгранични операции по въздушен суверенитет с използване на самолети на трети страни в НАТО, благодарение на инициативата на нашата парламентарна група – искам още веднъж да повторя, без участието на представител на Министерството на отбраната, като вносител на този законопроект, което беше доста странно в парламентарната практика, но се справихме благодарение на председателя. Повече от 30 години след разпускане на Варшавския договор и почти 18 години в НАТО е неразбираемо за нас нивото на зависимост на системата ни за отбрана от Руската федерация и големите разходи, свързани с поддръжка на съветска техника при отсъствие на необходимото ниво на оперативна съвместимост, ниски оперативни възможности и преки плащания към Руската федерация, Беларус. В тази връзка, моля да ни отговорите на следните въпроси: Първо, какви са възможностите за ускорено придобиване на необходимия брой модерни бойни самолети и съответната инфраструктура, включително радари и средства за командване и управление при пълна съвместимост в НАТО? Второ, до придобиването и готовността за носене на дежурство от новите български самолети какви са вариантите за изпълнение на задачите по въздушен суверенитет и отбрана без зависимост от Руската федерация и нейни близки съюзници, като Беларус, считано от 1 януари 2022 г., и при разумен риск за българските военнослужещи и всички други граждани? Каква е цената и риска за всеки един от вариантите? Трето, възможно ли е да се изключи зависимостта от Руската федерация в системата за противовъздушна отбрана на България в НАТО, включително по линия на зенитно-ракетните комплекси? Четвърто, считате ли риска и цената по експлоатация на МиГ 29, включително в контекста на катастрофата от 9 юни 2021 г. край Шабла, където загубихме един от най-добрите си бойни пилоти, за приемливи в контекста на членството ни в НАТО и възможности за солидарна подкрепа? И пето, кога ще бъдат разчетени данните от черната кутия на катастрофиралия МиГ-29 и ще приключи пълното разследване на инцидента, включително по подготовка и провеждане на учението, съвместно със сили от Сърбия, които, доколкото знам, не са член на НАТО? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Шаламанов, господин Димитров, господин Ганев! Всеки един от въпросите, които ми задавате, господин Шаламанов, заслужава своите шест минути. Аз ще се опитам обаче в рамките на моите шест да отговаря на всички.

Да, благодаря.

Признателен съм. Във връзка с първия въпрос. В ход е реализацията на първия етап за придобиване на нов тип боен самолет, както вече казах днес. Това са вторите осем самолета от общо 16, за които има решение на Народното събрание. Предприети са стъпки от страна на Министерството на отбраната за придобиването на тези самолети, които трябва да са в идентична конфигурация съгласно решението на Народното събрание с прогнозна времева рамка за доставка 2024 – 2025 г. Стойността им ще се уточни, след като получим отговор от американската страна, както вече казах. С доизграждането на една изтребителна авиационна ескадрила F-16 в авиобаза „Граф Игнатиево“ ще се създадат условия за изпълнение на изискванията на НАТО за оперативна и технологична съвместимост и за разширяване на приноса на България към колективната отбрана на Алианса. За осигуряване на съвместими с НАТО радарни системи от Военновъздушните сили е иницииран Проект „Придобиване на нови трикоординатни радари“, като за реализацията на първия етап от този проект Министерството на отбраната е изготвило Проект за инвестиционен разход за придобиването на пет стационарни и два мобилни радара; интегрирана логистична поддръжка и обучение с времева рамка на оперативната готовност – начална през 2023 г. пълна – до 2027 г., стойността е 396 млн. лв. Този проект е утвърден от Министерството на отбраната и предстои да бъде представен за приемане в Министерския съвет с цел междуведомствено съгласуване и осигуряване на финансиране, както и одобрение в Народното събрание, разбира се. Ускореното придобиване на изброените по-горе системи е свързано с осигуряване на необходими финансови средства, за реализирането на които е необходима политическа и обществена подкрепа. Аз съм съгласен с Вашите думи, че днес Народното събрание, слава богу, обръща внимание на Българската армия. Както винаги съм твърдял, силна армия означава силна държава! Продължавам по-нататък. По време на прегледа на отбраната беше извършен анализ на възможностите за изпълнение на възложените мисии и задачи и наличните способности на Военновъздушните сили, като същевременно бяха разгледани варианти за преодоляване на дефицита от способности в съответствие с необходимите и разполагаемите финансови средства в периода 2021 – 2032 г. Прие се вариант да се поддържат и развиват наличните способности на изтребителната и ударната авиация – една ескадрила самолети МиГ-29, една ескадрила самолети Су-25, и да се доизгради изтребителната авиационна ескадрила F-16 в авиобаза „Граф Игнатиево“ чрез придобиване на още осем броя самолети. Военновъздушните сили на Република България носят непрекъснато бойно дежурство с изтребители за действия във всякакви метеорологични условия и по всяко време на денонощието, с изключително кратки срокове за излитане при дадените под оперативното командване на командващия на Съюзното командване по операциите на НАТО. До усвояването на самолетите F-16 за изпълнение на тази задача МиГ-29 ще представляват единствената опция. Както знаете, България е платила пари за тези самолети – те не са ни подарени. В рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО продължава практиката за изпълнение на съвместен ер полисинг от територията на България, като Министерството на отбраната е предоставило възможност за пребазиране на сили на съюзници по заявка и планове, утвърдени от НАТО. Преодоляването на зависимостта от Руската федерация по отношение поддръжката на наличната техника и въоръжение руско производство в системата на противовъздушната отбрана е възможна само след придобиване и усвояване на идентични или по-висок клас системи на въоръжение, съвместими със съюзниците от НАТО. За развитие на тези способности и намаляване зависимостта от Руската федерация в Министерството на отбраната е иницииран проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“. Проектът към момента е финансово неосигурен с предвиден срок за реализация 2032 г. Прогнозната му финансова рамка е от 300 милиона до 1 млрд. 220 млн. щатски долара, не лева, а щатски долара, в зависимост от варианта за придобиване – употребявани или нови и избраните системи на конкретен производител. Самолетите МиГ-29, които са на въоръжение в България. Тези самолети са в експлоатационна годност и се експлоатират по техническо състояние до края на техния жизнен цикъл. Изпълняваните дейности по самолетите при видовете подготовки за полети, регламентните работи и съхранение се извършват в строго съответствие с изискванията на техническата документация на тази техника. Изградена е строга система за контрол на състоянието на самолетите, на въздухоплавателните средства, като по този начин се гарантира осигуряването на безопасността на полетите от гледна точка на техническата изправност на летателните апарати. В тази връзка следва да се има предвид, че самолет или хеликоптер не би се допуснал до полет при констатиран отказ, неизправност или дефект, в това число и при съмнение за наличие на такива. В момента катастрофите със самолет МиГ-29, които са се случили, са в резултат на човешки фактор. Всичките. Във връзка с гореизложеното Министерството на отбраната счита, че не съществува риск при експлоатацията на самолети МиГ-29 от гледна точка на тяхната експлоатационна надеждност и изразходване на финансов ресурс за поддръжката им. Предвид и описаните по-горе ползи в оперативен аспект – осигуряването на въздушния суверенитет на страната и приноса към колективната отбрана на НАТО – се налага летателната експлоатация на самолетите да бъде осигурена.

Относно много важния въпрос за черната кутия, господин Председател.

Добре, но доста просрочихме вече.

Съжалявам. По предварителна информация от руската страна данните от модула от черната кутия ще бъдат разчетени и анализирани в рамките на една работна седмица. Всички членове на българската група са подали вече документи в посолството на Руската федерация за издаване на визи, разрешенията от руската страна са дадени, в най-скоро време групата ще замине. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин министър Панайотов, както добре знаете, на срещата на върха в Уелс 2014 г. с приетия План за повишаване на готовността и за предно разполагане бяха взети редица мерки за намаляване уязвимостта на страните от Източна Европа от технологии, контролирани от Русия, и поддържане на техника от времето на Варшавския договор. България възползвала ли се е от тези възможности с цел да получи необходимата помощ от останалите 29 страни на Алианса, които са най-богатите и най-високотехнологично развити страни и с доказан ангажимент при гарантиране на атлантическата солидарност? И втори въпрос. Понеже въпросът с българския МиГ-29 е исторически, той се изследва от много хора, има много разработки, мога да Ви предоставя някои от тях, но поне от 22 г., когато се сключва договор между България и РСК „МиГ“, ние имаме 20 самолета, от които само три летят. През цялото време след това никога не са летели повече от 3 до 5 – 6 самолета, което доведе до това, че българските летци нямат необходимото време във въздуха с цел да поддържат своята подготовка. Това създава риск преди всичко за тях, създава риск за нашата сигурност, създава риск и за гражданите, които разчитат на тези самолети. Как ще решите въпроса с недостига на летателни часове и недопускане на такъв тип катастрофи, инциденти, които са причинени от недостатъчно време за подготовка на летците ни? Благодаря.

Господин Шаламанов, искам да потвърдя, че България не е използвала пълноценно възможностите, които предоставя НАТО, неговите структури, а също така възможностите, които предоставят отделните съюзници в това отношение. Ще дам един пример, който е допълнителен към тези, които Вие дадохте. Изграждането на инфраструктурата на F-16 в база „Граф Игнатиево“ не можело да стане през агенция на НАТО, която е специализирана агенция да оказва услуги за построяване на инфраструктура за военни обекти. Услугите на агенцията не са потърсени, не са водени преговори въобще, не е имало контакти. За мен това е необяснимо. Аз вече съм го обявявал, но казвам, абсолютно се солидаризирам с Вашия извод, че недостатъчно се използват възможностите, които дава членството на България в Северноатлантическия алианс както за изграждане на необходимата инфраструктура, така и за поддръжка на въоръженията, с които разполагат въоръжените сили. Тази година за първи път един от хеликоптерите „Кугър“ ще бъде ремонтиран в Испания през агенцията на НАТО. Тоест ние започнахме да използваме услугите на тази агенция, слава богу, поне за нещо. Относно летателните часове на МиГ-29. Да, категорично недостатъчни са, абсолютно прав сте за това, защото техниката е недостатъчна. Единственото решение, няма друго, е превъоръжаването на Българската армия и придобиване на нови повече способности, в това число и изтребителна авиация. Аз неслучайно казах, че осем самолета F-16 на практика не са способност, това е крайно недостатъчно. Една ескадрила се състои между 14 и 16 самолета. Ако иска България да охранява небето си, ние трябва да разполагаме поне с една ескадрила изтребителна авиация. Това е изходът – трябва да се инвестира в отбрана, като искам да допълня, че тези инвестиции в отбраната трябва да бъдат придружавани с прозрачност, с контрол, с умно управление, с мениджмънт, така че да има желание и необходим ефект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Панайотов, наистина съм удовлетворен от отговорите Ви, от личния ангажимент, който личи, за промяна. Именно затова всъщност беше и решението по предното разискване – да получим от Вас една обективна и професионална оценка на постигнатото по Програма 2020, както и надявам се в Комисията да можем да Ви изслушаме, след като не можахме да стигнем до съгласие в пленарната зала по реализацията на Програма 2032 и възможностите тя да бъде подобрена, включително с използване на инструментите на членството ни в НАТО и в Европейския съюз, и ангажиране на нашата отбранителна индустрия. Това, което бих искал да допълня и Вие донякъде го споменахте, но ще очаквам реално развитие, е възможността нашите самолети и зенитно-ракетни комплекси да бъдат поддържани с помощта на Украйна, която също беше част от Съветския съюз, разполага с пълния спектър от възможности за поддръжка на техника, разполага със същата техника, с която разполага България, и освен това не е обявила НАТО, в частност България, за основен противник, както и не нарушава правилата за корабоплаване и за въздухоплаване на Черно море, което всъщност е основният източник за напрежение и за натиск върху нашите военновъздушни сили. Считам, че разглеждайки тези варианти, може да се търси по-тясно сътрудничество със съюзници, като се ограничи ползването на услуги на Сърбия, на Русия, на Беларус, защото това освен че създава риск за нашата отбрана, компрометира позицията на България в НАТО и в Европейския съюз, и това ограничава възможностите да се ползваме от доверието на тези страни от ниво обмен на информация до ниво програми за превъоръжаване, които биха довели до по-добри резултати, с по-малко средства за по-кратко време. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, Стара Загора е един прекрасен град, шести по големина в страната, с население 134 726 души, център на петата по големина област в България, с 321 хил. 377 души население. Надявам се да съм коректен в данните. Стабилното икономическо развитие на региона му отрежда второ място по брутен вътрешен продукт на глава от населението в Стара Загора. Това, което казвам, не е за да рекламирам Стара Загора, а да повдигна един изключително важен за старозагорци въпрос – за състоянието на единствената връзка на града с автомагистрала „Тракия“. Да, този голям град е оставен с една единствена връзка с автомагистралата и това в какво състояние се намира тази връзка е обяснимо да вълнува старозагорци от далечната 2005 – 2006 г., защото връзките на един град към ключови пътища, какъвто е автомагистрала „Тракия“, са от огромно значение за транспортните връзки, а чрез тях и за цялата регионална икономика. Шесткилометровата връзка между Стара Загора и автомагистрала „Тракия“ е част от път I-5 Шипка – Казанлък – Стара Загора – Димитровград и е единствената, но пътят е тесен, двулентов, а не скоростен път и в пиковите моменти, например когато заради скорошния ремонт целият поток автомобили беше пренасочен оттук, тези шест километра се изминават не както е нормално за 5 – 6 минути, а за повече от 20 минути. Това е предпоставка за напрежение сред водачите на моторни превозни средства и за пътнотранспортни произшествия. Има и допълнително утежняващи движението обстоятелства. Та въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е: на какъв етап е реализацията на Проекта за удвояване на съществуващото трасе на път I-5 в участъка от км 236,3 до км 241,6 с цел постигане на габарит Г-20, който е единствената връзка между Стара Загора и пътния възел на автомагистрала „Тракия“ при нейния 208-и километър? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, тук става дума за един път от 5 км, който е известен на всички българи. Ние го наричаме I-5 Шипка – Казанлък – околовръстен път Стара Загора – Средец – Димитровград. Задачата на този път е да се разшири, на технически означава превеждането ми в габарит Г-20. Но, за съжаление, този проект е разработен още през 2008 г., имало е технически проект, който към днешна дата този проект като технически проект вече е неактуален, тъй като не отговаря на актуалната нормативна уредба, както и на повишения трафик, така и с развитието на терените, разположени от двете страни на този път. С оглед на изпълнението на големи инфраструктурни проекти с национално значение това са автомагистралите „Струма“, „Хемус“ и „Европа“, модернизация на някои други пътища, като Видин – Ботевград и прочие, така работата по тези обекти с местно значение се извършва в ограничена финансова рамка и не позволява на Агенция „Пътна инфраструктура“ да включи пътя, за който говорим – I-5, в инвестиционната си програма за периода 2018 – 2021 г., тоест към днешна дата той не е включен в инвестиционна програма. Нашата Агенция „Пътна инфраструктура“ – ангажираме се да потърсим възможност за някаква обществена поръчка за изработване първо на нов технически проект за удвояване на габарита на този път; да подобрим връзката до този важен град на България с автомагистрала – Стара Загора, но тази обществена поръчка ще трябва да разчита на бюджет 2022, тъй като многократно тук съм заявила, че нашата Пътна агенция е надвишила в пъти позволения бюджет за такива дейности за 2021 г. Иначе към днешна дата на това трасе се изпълняват текущи ремонти – Вие вероятно знаете по-добре от мен, които, за съжаление, включват само изкърпване на дупки и малки деформации по настилката, малки поправки, подравняване на банкети, изкопи и изсичане на храсти, като са похарчени около 13 хил. лв. за тези дребни дейности. Съгласна съм, че те не решават генерално въпроса. Първо, дълбоко съм убедена, че този път трябва да бъде реновиран, реконструиран и разширен. Също съм напълно съгласна с Вашето становище, че град като Стара Загора трябва да има най-малко две връзки с автомагистрала „Тракия“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, да уточним: от отговора Ви разбирам, че към момента отново сме на изходна позиция – нов технически проект. Тоест старозагорци, старозагорският бизнес и гостите им поне още десет години няма да имат модерна и бърза връзка, връзка, която е била от местно значение, която в сравнение с големите инфраструктурни обекти, които спират и струват пренебрежимо малко пари, и на фона на парите, които АПИ е договорила – милиард и половина, въпреки ограничената финансова рамка, е капка в морето. Явно няма интерес към такива малки обекти, защото комисионите са малки. Разбира се, въпросът ми е отправен формално към Вас – Вие вина нямате. За забавянето вината е в безхаберието на цял куп министри и правителства, в случая всички до един от ГЕРБ, които предизборно и следизборно обещаваха, даваха дума, но не изпълниха и няма кой да им потърси отговорност. Ще си позволя да запозная Вас, госпожо Министър, и старозагорци с няколко реда от стенограмата от 23 март 2018 г., които съдържат отговор на тогавашния министър от ГЕРБ на мой въпрос за тази връзка и поет ангажимент. Цитирам дословно: „През 2018 г. ще извадим строително разрешение за обекта и поемам ангажимент от тази трибуна, че през 2019 г. ще бъде включен в бюджетната програма на АПИ за реализация, дори може да е през тази година.“ През 2019 г.: „След осигуряване на ресурса поемам като ангажимент от тази трибуна – ще стартираме с реалните дейности“ и така нататък. Още малко: „Това, което поемам като ангажимент, е, че през 2020 г. ще имаме такъв подход.“ Та, госпожо Министър, това ми беше въпросът – за обектите с местно значение, за лъжливите обещания, за да знаят старозагорци какво е било отношението на бившите министри към проблема им.

Съжалявам, не мога да отговарям за предишни действия, но Вие всички вече сте запознати много добре от моите медийни изяви – че се натъкнахме на едно хаотично планиране и ремонтиране на нашата пътна инфраструктура, в смисъл: първо, надвишаване на парите, които са отпуснати по бюджет, което е нарушение на Закона за бюджета и на Закона за обществените поръчки многократно, второ, без приоритети. Давали сме на n на брой фирми с договори по 20 – 30 милиона, спечелени на обществена поръчка, сме давали задания да изпълняват за по 200 – 300 милиона да правят ремонти на пътища без приоритети. Ако аз бих управлявала този процес, първо бих се вместила тотално в бюджета, който е определен от Народното събрание, бих наредила пътищата по приоритети – в най-критично състояние, в по-добро, и в по-дългосрочна перспектива, и не бих управлявала по този хаотичен начин.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Комитова, всъщност аз получих Вашия писмен отговор след заседанието в предната седмица, от който съм удовлетворен. Информирал съм вече хората в община Хисаря, село Кръстевич, както в Каравелово и Богдан. Естествено, въпросът със село Кръстевич е по-трудно разрешим, тъй като хората очакват да получат 3 милиона от Министерството за инвестиционен проект на общината и след изграждането на тази инфраструктура да бъде прехвърлен към ВиК за експлоатация. Ако позволите, ще огранича въпроса си до възможността такова финансиране да бъде осигурено и, ако не е възможно: какви са другите инструменти, така че община Хисаря да реализира проект по изграждане на резервна водоснабдителна система за село Кръстевич във връзка с проблемите, които са изложени във въпроса? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шаламанов, дадох Ви писмения отговор миналата седмица. В Кръстевич наистина имаме много сериозен проблем. Мисля, че жителите бяха около 380. Този проблем се дължи на стара водопроводна мрежа, също така – на недостатъчни водоизточници. Тук имаме два проблема. Този проблем обаче датира от около 35 години. В Регионалното министерство намерихме множество преписки. Многократно жителите на Кръстевич са искали помощ и не са получавали такава. Вече имаме – ние заварихме, не сме го създали този проект, имаме проект, който се нарича „Изграждане на допълнително водоснабдяване на село Кръстевич от сондажен кладенец“, който трябва да реши проблема, първо, с осигуряване на количеството вода, който е на стойност 3 милиона. Към днешна дата за 2021 г. не е влязъл в плана на Регионалното министерство. Разполагаме с 20 милиона, които са за такива проекти. Ние го намерихме незаложен в този план. Така или иначе за следващата година трябва да се помисли много сериозно по този въпрос, като във всички ВиК проекти имаме три възможности за финансиране. Първата е от средствата, които има Регионалното министерство, специално във водната сфера, това е първата възможност за финансиране. Втората възможност, с която може да се подпомогне, е от бюджета на община Хисаря, която се явява собственик на мрежата – да се търси целево финансиране. Имаме също така и възможност чрез Българския ВиК холдинг да подпомогнем този процес, така че сериозно мислим в тази посока. Четвъртият източник е съответното ВиК дружество – Пловдив. Проблемът, който касае финансирането, инвестициите във ВиК сектора, касае всички въпроси, уважаеми дами и господа народни представители. Инвестициите във ВиК мрежи чрез нашите ВиК дружества, естествено, се отразяват на цената на водата. Това нас много силно ни притеснява, тъй като те залагат в техните бизнес планове и няма начин, когато правиш инвестиция, да не се отрази на крайния продукт. Тоест тук имаме много тънка граница как ще се справим с всички тези проблеми. Така или иначе аз съм запозната с този проблем. Даже искам да Ви кажа, че според публикации от вестник прокуратурата ме преследва за спирането на чешмите в Кръстевич на 2 август. Регионалният министър, който е виновен за този проблем по публикации от вестника, стои пред Вас. Но не прокуратурата ме е накарала да мисля за това, ние сме запознати с този проблем, той касае много наши населени места.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, благодаря Ви за отговора, още веднъж казвам: и за ангажимента. Мисля, че това е началото на намиране на решение на въпроса. Просто искам да споделя, че при изслушването на господин Иван Иванов като председател на КЕВР възникна предложението да се премине към лицензиране на ВиК дружества, така че те наистина да подлежат на по-стриктен контрол. Това, което искам да споделя с Вас, е, че очакването на гражданите в село Кръстевич, пък и в другите населени места, в които има подобни проблеми, с чиито кметове разговарях, е, когато има проблеми във водоподаването, те очакват ВиК дружества да осигурят алтернативни източници на водоподаване, включително с водоноски, съответно да бъдат уведомявани своевременно и точно за проблемите и за времето, когато тези проблеми ще ограничат водоподаването. Това би намалило поне психологическия стрес от това в горещо лято, по време на епидемична криза да не знаят кога и каква вода ще имат. Благодаря Ви.

Тъй като съкратихме доста отговора, действително това лято имахме намаляване на дебита заради сушата. На нашите водоизточници спаднаха количествата вода и някъде на 1 юли комуникирахме с областния управител, с кмета на Хисаря и кметския наместник и беше издадена заповед, с която се забраняваше ползването на вода за поливни цели и за миене, а да остане само за питейни нужди, както и ВиК – Пловдив, осигури два броя водоноски за село Кръстевич.

Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа! Госпожо Министър, искам да започна с поздравление към Вас, защото един страшно забатачен проблем – паспортизацията на сградите, беше решен. Организирахме кръгли маси, писахме открити писма, правихме множество срещи. За съжаление, предишното правителство забърка цялата каша. Трябваше всички сгради, построени преди 2007 г., да имат технически паспорти до края на годината, което е невъзможно. Това водеше до 3 млрд. лв. допълнителен разход за българските граждани. Обаждаха ми се хората и питаха как за къщата на село бабата и дядото да дадат между 500 и 600 лв. Масово ни беше задаван този въпрос. Можеше и Вие като някои Ваши колеги да ни кажете: аз съм тук един служебен министър, господин Димитров, тази каша много отдавна е забъркана, какво да направя? Вместо това, Вие решихте казуса, изменихте наредбата, чухте нашето послание, от което ние сме много доволни. Така трябва! Това трябва да е за поука за Ваши колеги министри, които казват: ама ние сме тук служебни министри, какво да направим?! Много може да бъде направено и задачата на този парламент – колкото го има, и на всеки служебен министър, независимо колко дълго ще продължи неговият мандат, е да бъдат направени максимално много добри дела. Това е целта! Защото сега казваме на жената, която ни пита от село: няма нужда за частните сгради да бъдат вадени технически паспорти, ако няма съществени конструктивни изменения. Тоест Вие сте спасени от този квази данък. Това е резултатът, което е страхотен резултат. Този парламент и България имат нужда от такива резултати, от такива решения. Конкретният ми въпрос днес към Вас. В измененията на Наредба № 5 Вие правилно сте записала един по-дълъг срок за общинските и за държавните сгради – за сградите публична държавна и публична общинска собственост, въпросните технически паспорти да се съставят до края на 2032 г. И моят въпрос към Вас е: доколко е възможна приоритизация и доколко е възможно да има план-график това как да се случи, защото има опасност, става въпрос само за общинските и за държавните сгради, има опасност много общини и съответно принципали да оставят решаването на този въпрос за края на периода. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, тази наредба за техническите паспорти беше едно недоразумение. Тя дълбоко показваше неразбиране на това за какво служат техническите паспорти. Само ще отворя една скоба. От десетина години насам ние създаваме технически паспорти при въвеждане в експлоатация на всички нови строежи – това вече е задължителен документ. Тази наредба искаше да обхване всички съществуващи стари сгради, насила да им създадем технически паспорти, а смисълът на технически паспорт по Закона за устройство на територията се изисква за стари сгради само ако имате намерение да извършвате някакви строително-монтажни работи, тоест при реконструкции, реновиране, при саниране и така нататък, други намеси. Това беше безсмислено изискване и щеше да натовари, естествено, безсмислено много граждани, които нямат намерение да извършват строително монтажни дейности в техните сгради. Ние променихме тази наредба, това беше в правомощията на регионалния министър. Въпросът е приключен, но оставихме вътре всички държавни и публични сгради – публична общинска и държавна собственост, с един по-дълъг срок. Този срок е 10-годишен, тъй като една част от тези сгради ще влязат за реновиране в Плана за възстановяване и устойчивост и те щат не щат ще трябва да си направят паспорти. Някои от тези сгради ще влязат по други програми, свързани със Закона за енергийната ефективност, и в крайна сметка на част от сградите ще трябва да произведем тези паспорти. Освен това в момента трябва да се вместим в изискванията на Закона за енергийната ефективност, съгласно който трябва да преследваме една национална цел – да правим енергийни спестявания за всички отопляеми или охлаждаеми сгради, използвани от държавната администрация, като ежегодно са се предприемали мерки и ще продължат да се предприемат мерки за спестявания минимум от 5% на енергийното потребление. А в изискванията, тук правя една връзка с Плана за възстановяване и устойчивост, там ще преследваме дори спестявания над 30% енергия. Така че ние постепенно ще трябва да се справим с тези задачи – да създадем паспортите до 2032 г. По въпроса с план-графика. За съжаление, Регионалното министерство не отговаря за всички сгради публична и общинска собственост, но може би съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие трябва да направим някакъв план да не се случи така всичко да правим в края на срока, а бавно, постепенно, без стрес и спокойно да произведем тези документи, които се изискват така или иначе по силата на два други закона – Закон за устройство на територията и Закон за енергийната ефективност.

Господин Председател, госпожо Комитова! Още веднъж да подчертая, че за частните сгради, построени преди 2007 г., в резултат на усилията на госпожа Комитова и на многократно повдиганите от нас въпроси, организираните кръгли маси, откритите писма, които писахме, въпросът е решен. Решен е! Тези 3 млрд. лв. няма да бъдат платени от българските граждани. Няма да се налага хората да плащат между 500 и 600 лв. за технически паспорт. И, между другото, когато разговарях с госпожа Комитова по тази тема първия път, тя ме коригира, каза: „Господин Димитров, нещата са по-зле от това, което Вие казвате.“ Така е направено, че ако сега се извадят за тези сгради технически паспорти, това трябва да става на всеки седем години. Тоест трябва да накарате бабата на село на всеки седем години да дава по 500 – 600 лв. за технически паспорт. Точно тази каша беше забъркана и точно този въпрос ни задаваха хората: „Защо допускате това, защо не решавате въпроса?“ Е, въпросът е решен и така трябва да се процедира. По отношение на репликата към Вас, госпожо Комитова, дали не е разумно да се направи една междуведомствена работна група, още повече виждате, че не е ясно колко ще продължи мандатът на служебния кабинет, която междуведомствена работна група да помисли как да ангажира другите министерства, другите принципали, общинските дружества, така че да има план. Става въпрос само за общинските и за държавните сгради, как там да се организира въпросът с техническите паспорти. Защото, пак казвам, съществува рискът, ако няма приватизация и ако няма план-график, всички общини и съответните държавни ведомства да чакат последния момент. Тоест такава междуведомствена работна група дали няма да може, имайки повече правомощия и повече компетенции от Вас, ако бъде под шапката на премиера, да организира някакъв план-график за общините и за държавните сгради? Благодаря.

Благодаря за втори път. Приемам тази идея за междуведомствена работна група, която най-вероятно трябва да се ръководи от Регионалното министерство, защото при нас са експертите, които разбират от тази материя и биха могли да разположат целия този процес във времето по видове сгради, по приоритети, по спешност, по по-малка спешност и по отдалечени във времето. Приемаме тази идея, ще помислим по въпроса.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, по отношение на това, което чух преди малко, искам да Ви поправя. Не беше никакво недоразумение тази паспортизация. Това беше чист рекет и грабеж от страна на престъпни политици към българския народ. Ставаше дума за около 3 милиарда, които щяха да смъкнат от гърба на българските граждани. По 400, 500, 600 лв. на семейство, и то всеки седем години. Аз помня как започна историята 2006 г., когато по незнаен начин отпадна една думичка, загуби се в Комисията – „обществено обслужващи“, и тогава стана всички сгради трябваше да вадят тези енергийни паспорти. Това си е криминална история, бих казал, мафиотска история. Сега по въпроса. Няколко милиона българи, госпожо Министър, живеят в жилищни квартали, където земята под техните блокове е общинска, те имат само отстъпено право на строеж. В момента има правна възможност гражданите да закупят земята под техните жилища. За сведение това е някъде между 15 и 20 хил. лв. за стотина квадрата. Аз казвам също, това е чист рекет и грабеж. Каква е гаранцията, че утре едно недобросъвестно, бих казал, престъпно правителство или престъпен парламент няма да реши, че тази земя трябва да бъде закупена от гражданите принудително, не доброволно, както е сега? Затова, аз мисля...

Извинявайте! Въпросът ми е: не е ли време въпросът да бъде решен веднъж и завинаги и земята да бъде предоставена на българските граждани безвъзмездно? Става дума може би за около три милиона български граждани. И аз се обръщам към парламента: колеги, преди да се разпуснем, ако отиваме към разпускане, дайте да решим този въпрос. Аз, между другото, внесох и закон по тази тема, но да не отнемам времето на министърката. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Христов, виждам, че Вие много години се занимавате с този въпрос и като го отправихте към нас, ние изготвихме една кратка статистика само за сведение на нашите народни представители. През 2012 г. нашият Национален център за териториално развитие е направил преброяване и имаме около 2 милиона жилищни сгради с 3 милиона и 800 жилища в тях, от които 710 хиляди са панелни жилища. Този въпрос касае предимно именно тези панелни комплекси, построени у нас по времето на социализма, които са разположени в огромни квартали – всички знаете, „Младост“, „Люлин“ и в другите големи градове, и засяга най-много големите градове на България, като София, където са 30% от всички тези жилища, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Този казус е свързан с промяна в нормативна уредба. Само да отбележа, по наши данни тук живеят 1,5 милиона жители. Вие казахте 3 милиона, но това са наши проучвания от 2012 г., не знам доколко са достоверни тези данни, но няма значение колко български граждани живеят в тях. В Закона за устройство на територията този начин на застрояване се нарича „комплексно строителство“ и означава в един много голям парцел – 5, 10, 50, 100 декара може да има 2, 3, 20, 30 и 50 сгради и всички те имат права върху този урегулиран поземлен имот. Всички те се явяват собственици на цялата тази земя. И в момента има такава правна възможност в Закона за устройство на територията в един парцел да си направите две или три сгради и се нарича „комплексно строителство“. Ние ги наричаме „панелни жилищни комплекси“, но като термин се нарича „комплексно строителство“. Прехвърлянето на земята върху отделни субекти в тази територия трябва да става по някакъв специален механизъм, по който би трябвало тепърва да работим много, тъй като няма как да прехвърлим 50 декара на 45 жители. Земята е обща и няма конкретни граници. За да се извърши тази процедура, можем да прехвърляме земя само когато има конкретни граници – имот, идентификационен номер в кадастралната карта и квадратура, за да може да се остойности и да се прехвърли. Тоест Вашата идея да се прехвърлят тези ползвания на земя е възможна, но ще е необходима дълга работа – да се извърви дълъг път, да се създадат съответните парчета от земя под всеки блок, да се направят промени в кадастралните карти, да се регулират отношенията между собствениците и тези парчета земя. Може би ще стигнем и до някакво съгласувано законодателство, в Закона за общинската собственост трябва да направим някои промени, в Закона за държавната собственост, съответно и правилниците за тяхното приложение. Тоест въпросът е решим, не казвам, че не може да се реши, но ще трябва да се извърви малко по-дълъг път. Към днешна дата в нашето законодателство не са предвидени правни възможности. Вие много добре знаете за безвъзмездно прехвърляне на земя, която е под такива панелни блокове. Има възможност за закупуване на земя по определен ред, но все още това е само възможност. Технически за това нещо трябва да се подготвят твърде много неща и промени, за да се извърши. И в крайна сметка инициативата за това нещо може да дойде от гражданите, може да дойде и по някакъв общ законодателен ред чрез санкция на Народното събрание...

Благодаря.

Благодаря, госпожо Министър. Аз точно това и казвам, че топката е в нашия двор, уважаеми колеги, необходими са законодателни санкции. Аз, между другото, съм предложил този закон. Надявам се в краткото време на нашия парламент, колкото му е останало, да го приеме. Милион и половина българи заслужават това. Всъщност тази битка я водя от 15 години. Големият български юрист Владимир Петров е писал този закон. Ще Ви прочета само мотивите. Внесох този закон преди две седмици горе-долу тук, в нашия парламент. Към настоящия момент 1,5 милиона български граждани не са собственици на земята под и около техните жилища. Вследствие на това положение в междублоковите пространства продължава безразборно застрояване, което отнема жизненото пространство и въздуха на живущите там. Абсурдно е към настоящия момент, Законът не позволява държавата и общините да предлагат на гражданите да изкупуват земята, прилежаща под или около собствените им жилища. Това е все едно утре да искат и въздуха, който дишаме, да си го купуваме. Сега ще Ви покажа още един документ, госпожо Министър, ще го предоставя и на Вас, уважаеми колеги. Това е официално становище на Съвета по законодателство в Четиридесетото народно събрание. Двадесет от най-изтъкнатите юристи са се произнесли и пишат следното: „Консултативният съвет по законодателство намира, че Законопроектът е необходим. Той урежда един изключително важен за многобройните собственици на жилища, построени върху държавна или общинска земя въпрос, като им предоставя безвъзмездно правото на собственост върху тази земя и върху земята в околоблоковите пространства.“ Няма да Ви чета. Документът е в Деловодството на нашето Народно събрание от 2008 г., колеги. Така че искрено се надявам и молбата ми е към всички Вас, независимо от Вашите партийни различия и караниците, на които сме свидетели през последните дни, нека да се хванем и да решим този въпрос, който касае 1,5 милиона български граждани. Касае се за елементарна справедливост.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Комитова, уважаеми колеги! Тъй като сега предстои зимен сезон и предполагам ще се активизират така наречените срутища, свлачища и тези проблеми ще станат все по-наболели, отправих питане към госпожа Комитова относно това как ще се гарантира сигурността на българските граждани. В началото на годината бяхме свидетели на ужасни неразбории не само в София, но и в други градове, свързани именно с образували се свлачища, застрашаващи живота, и на косъм България не даде жертви от тези процеси. Моите въпроси, госпожо Комитова, са свързани основно с информация, която Вие дадохте на една от пресконференциите си за дейността на „Автомагистрали“ ЕАД и последвалите след това смяна на шефовете, които са на АПИ. Ще изчета конкретно фактологията, за да не направя някоя грешка, свързана с цифрите – 430 млн. са били отпуснати с министерско постановление през 2019 г. за решаване на остри и наболели проблеми, касаещи свлачища, срутища и други видове укрепления на пътни платна, като от тях 221 млн. лв. са преведени на дружество „Автомагистрали“ ЕАД, което е сключило договори с 25 фирми на стойност 188 милиона. Тези договори касаят 84 обекта, като към днешна дата от всички 84 обекта има само един изпълнен – това е срутището до Рилския манастир, който е за приблизителната сума от 6 милиона. Това означава, че 182 милиона все още са във фирмите подизпълнители, а останалите 83 обекта са във фаза на проектиране. Сроковете на договорите са от 2019 г. до края на 2021 г. В контекста на тази информация моите въпроси са: каква част от 83-те обекта ще бъдат завършени до края на 2021 г.? Къде се намират обектите и на какъв етап на изпълнение са? Какви мерки ще бъдат предприети при неизпълнение на договорите? Има ли записани неустойки в тези договори? Какви спешни мерки ще бъдат предприети за обезопасяване на обектите, предвид предстоящите сезони и факта, че са свързани с пътната инфраструктура? На всички ни е ясно, че най-вероятно няма да могат да бъдат изпълнени тези договори до края на 2021 г. Въпросът е: какво ние може да направим, защото в крайна сметка животът на хората е много по-важен от пари, договори и всичко останало? Благодаря за вниманието.

Благодаря господин Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Василева, Вие сравнително добре уточнихте фактите с тези свлачища, само пропуснахте да кажете, че през 2019 г. с Постановление на Министерския съвет спешно са отпуснати тези пари. Мотивите на министър Петя Аврамова ги имам, но не съм подготвена да Ви ги предоставя. Тя казва, че има спешна нужда да се ремонтират 84 свлачища, срутища и пропадания, и други видове укрепвания на пътни платна. Набързо се раздават 188 милиона аванси и се сключват двегодишни договори, които приключват месец декември тази година. Това, което заварихме като встъпихме в служебното правителство, установихме, че нито едно от тези свлачища нямаше разрешение за строеж, освен на Рилския манастир. Има някакви проблеми там, но те не са толкова съществени, а всичките останали 83 дори нямаха проекти, а тази година трябва да се завършват до края на годината. Също така установихме, че от тези 84 спешни обекта – по-голямата част въобще не са регистрирани като свлачища, тоест отиваш някъде на око и казваш, че тук има еди-какво си и ремонтът ще струва 16 милиона. Установихме оценки на две групи експерти, които са оценявали, че ремонтът на свлачище хикс струва 400 хил. лв., но ние възлагаме договор за 16 милиона да го ремонтираме и така нататък. Много, много нередности. Не искам да Ви занимавам с тези подробности. Към днешна дата обаче – опитахме се да форсираме процеса и освен Рилския манастир работим по четири свлачища: свлачище при село Козар Белене, Бяла – Ботевград е пътят – първо свлачище, това е област Плевен; свлачище при път Първенец – Лилково – Храбрино – община Родопи; свлачище при Рилския манастир, това си го знаете, и Старо село край Своге. По тези работим, изпълняваме ги като строителство – форсирахме документите, строителните разрешения и се строи по тях. Надяваме се, че ще бъдат свършени до края на годината. По още няколко свлачища работим и са във фаза на проект – 14 броя, за 10 очакваме разрешения за строеж. Така или иначе обаче времето изтича. Краят на 2021 г. идва, влизаме в зимния сезон, вероятността да ги завършим всичките 84 е нулева. Ако завършим една трета от тях, ще бъде добре, съответно след това ще трябва да се опитваме да се справим с тези договори, с тези огромни аванси, които са раздадени на фирмите. Към днешна дата не пипаме тези договори, защото все още се надяваме, че нашите фирми, които са взели авансите, ще се справят с този сериозен проблем, защото той е за всички български граждани. При възникване на аварийни ситуации. Нормално Агенция „Пътна инфраструктура“ има възможности да изпълнява аварийни ремонти, имаме и опции – защото те могат да възникнат аварийни ситуации и на други свлачища, извън този списък, това е установена практика. Със заповед на съответния кмет имаме възможност да правим бързи, спешни обезопасителни мерки при възникване или забелязване на процеси, така наречена работа на свлачището. През зимата нашите областни пътни управления – 28 на брой, имат задължение да обикалят, да наблюдават републиканската пътна мрежа дали има някакви деформации и да се вземат мерки. Естествено, че най-доброто нещо е да отстраняваме дефектите с ремонти, но когато нямаме тази възможност, ние се справяме с организация на движението – отклоняваме движението, почистваме и така нататък. Това са най-леките мерки, които могат да бъдат приложени в този случай.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, на 26 март тази година на официална церемония в град Пазарджик беше направена първа копка по реализирането на проект, касаещ ремонт на републикански път между Пазарджик и Батак. Предвидените дейности за подобряване на експлоатационното състояние на пътя е един дългоочакван момент, тъй като пътят е от важно значение както за ежедневно пътуващите жители от общините Пещера и Батак, така и за икономическото развитие и развитието на туризма в нашия регион. В тази връзка е и нашият въпрос: има ли подсигурено финансиране за осъществяването на проект за ремонт на републикански път Пазарджик – Батак; какви са причините Проектът да остане на първа копка и да не стартират същинските дейности по него?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми госпожо Цанкова и господин Стойнев, в този случай искам да Ви кажа, че на 26 март 2021 г., Вие тук сте цитирали, че е имало официална церемония в град Пазарджик за първа копка, но към днешна дата ние нямаме проект за този път. Не знам кой е правил тази копка, свързвам го с политически и предизборни събития. Не знам доколко е вярно, Вие твърдите това нещо, аз не ходя по първи копки. Какъв е целият казус? За този път отговаря една компания, която се нарича „Европейски пътища“ АД, която отговаря за пътната поддръжка в цяла област Пазарджик за така наречените текущи ремонти и поддръжка. Петгодишни договори с обществена поръчка – сега не е пред мен договорът, примерно за 30 милиона след дадени задания за триста от АПИ. Тази фирма си има договор с нас, трябва да поддържа тази републиканска пътна мрежа. Понеже тя е искала да бъде всичко това на инженеринг, съответно за Вашия път II-37 Пазарджик – Пещера – Батак, в участъците от 128-и до 160-и км е имало изготвен проект на стойност 229 хил. лв., който е ангажимент на фирмата „Европейски пътища“ АД, който не е съгласуван все още в Института по пътища и мостове, тоест по този проект, дори и да имахме финансиране, не можем да започнем да строим. А иначе, това е цената само на хартиения проект, така да го наречем. По предварителна прогнозна стойност за ремонта на този участък ще са необходими 42 млн. 600 хил. лв. с ДДС. Те трябва да се осигурят от републиканския бюджет. В проекта са включени дейности по подобряване на отводняването на пътната конструкция, подмяна на асфалта, нови ограничителни системи, маркировка и пътни знаци, както и възстановяване на някои големи и малки съоръжения по трасето. Към момента се изпълняват само някои от подготвителните дейности, защото, пак повтарям, първо, проектът не е съгласуван като ангажимент на фирмата „Европейски пътища“, не е съгласуван в Института по пътища и мостове, не е съгласуван в МВР – Пазарджик, и съответно въобще не може да се започне да се работи. Така или иначе аз съм съгласна с Вас, че това е много важна комуникация, тя касае не само хората в тази област – през нея минават всички български граждани, но към днешна дата, тъй като знаете, че с така наречените текущи ремонти и пътища ние имаме бюджет на АПИ 382 млн. лв., предишното ръководство е договорило до 1,5 млрд. лв. Мога да Ви кажа, че към днешна дата няма осигурено финансиране. Планираме за следващия бюджет за 2022 г. АПИ да се сдобие вече с бюджет от 1,5 млн. лв., който е необходим за текущ ремонт и поддръжка на пътища, и по нормален път без стрес да се поддържат всички пътища на цялата територия на страната, включително и във Вашия конкретен случай.

Тъй като установихме, че от четири години АПИ има бюджет по 380 млн. лв., а накрая харчи 2 млрд. – 2,5 млрд. лв.

Ние считаме, че това трябва да бъде заложено в бюджета.

Уважаема госпожо Комитова, изключително съм благодарна за отговора, който получих от Ваша страна. За съжаление, моите очаквания се сбъднаха. Между другото, по информация на Областна администрация – Пазарджик, има публикация, от която става ясно и видимо как кандидати за народни представители от ГЕРБ и кметът на община Пазарджик Тодор Попов правят първа копка. Но, за съжаление, сме станали свидетели на поредната пиар акция от страна на управляващото мнозинство. Очаквах, че може би ще бъде и договор с неподсигурено финансиране, но нека да не гледаме в миналото. Длъжни сме да гледаме в бъдещето и да направим всичко възможно да подсигурим възможност от следващия бюджет с едно отговорно управленско решение – дали служебно правителство, или редовно правителство, ще заложи необходимия финансов ресурс. Разбира се, при прозрачност на обществена поръчка, при разумни цени, отговарящи на реалните цени на пазара на труда, и при гаранция на качество да дадем възможност този път наистина да бъде реализиран, защото е за просперитета на областта, разбира се, и за България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, преди няколко седмици след изслушване на председателя на КЕВР относно бизнес плановете и предложенията по бизнес плановете на операторите във връзка с ценообразуването на България станахме свидетели как много от общинските съвети общо взето отхвърлиха предложенията на операторите. Тук обаче не става въпрос за цените. Тук става въпрос дали въобще има вода. Един от примерите, които ще дам, е свързан със Севлиево. За севлиевци е мечта да завали дъжд, за да потече от чешмите им кал. Този проблем не е от вчера. Този проблем датира от години. Дори сме свидетели как господин Борисов преди 10 години отиде и обеща, че севлиевци ще се къпят. Уважаеми дами и господа народни представители, на територията на област Габрово, община Севлиево, проблемът с водата е най-големият. Уважаема госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: предвидени ли са средства за строително-монтажни работи и в какъв размер във връзка с довършване подмяната на довеждащ източен етернитов водопровод от Пречиствателна станция в село Стоките до село Буря, находящ се на територията на община Севлиево, област Габрово? Благодаря Ви.

Благодаря. Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дончев, с този въпрос за водата на Севлиево аз съм запозната още отпреди четири години като заместник-министър в предишното служебно правителство. С голяма изненада разбрах тогава, през 2017 г., че Севлиево от 30 години е на воден режим. Наистина бях много изненадана, но ето, днес дойде поводът да Ви разкажа какво се е случило. Този водопровод обхваща твърде много села – села в Габрово, Камещица, Музга, Гъбене и така нататък, седем села от община Севлиево – Бугатово, Търново, Крушево и така нататък, селищно образувание Севлиевски лозя. Много жители са засегнати от тази драма. В момента, Вие знаете, тази територия продължава да се водоснабдява със стар водопровод, който е с етернитови тръби от средата на миналия век и става дума за едно трасе от 35 км, по което, първо, има много загуби, но през 2017 г. още разбрах, че трасето минава през много труден терен и самият проект ще бъде труден. Така или иначе към днешна дата този проект е разделен на два участъка. Първият етап – от Пречиствателна станция за питейни води в село Стоките до Севлиево и село Бугатово, 21 км, на стойност около 18 млн. лв. Вторият етап – за град Севлиево и село Бугатово до разпределителна шахта през село Добромирка, 13 км и на стойност още 5 млн. лв. Първо, необходимо е да завършим цялата тази процедура, но към днешна дата не може да се каже, че нищо не е направено по въпроса. Ще Ви кажа, че през 2017 г. МРРБ отпуска на община Севлиево 400 хил. лв., които са за някаква подмяна. През 2020 г. МРРБ отпуска на община Севлиево още около 10 млн. лв. с две министерски постановления, мога да Ви ги кажа точно кои са, които касаят отново за подмяна на части от водопровода. През 2021 г. на 15 април 2021 г. се отпускат още 730 хил. лв., тоест дотук са отпуснати 12 млн. лв. по тази тема. Сега какво е направено, ще трябва да го проверяваме на място. Но какво предстои? За област Габрово се започва разработването на така нареченото Регионално прединвестиционно проучване, което дава точна оценка на необходимостта от ВиК мрежите. В момента се финансира по сегашната Оперативна програма 2014 – 2020, и в него ще се определят обектите, които са приоритетни, които ще бъдат определени за финансиране от Европейския съюз през следващия програмен период. В това прединвестиционно проучване довеждащият източен водопровод, за който Вие питате – от Пречиствателна станция село Стоките до село Буря е предмет на обследване, като средствата за неговото довършване на подмяната, за средства ще се кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Околна среда“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, аз първо бих желал да Ви благодаря за отговора – изключително подреден, конструктивен, но бих искал да насоча Вашето внимание към потенциални възможности за финансиране. За съжаление, Планът за възстановяване и устойчивост бе преработен в частта си той да ограничи по-големите агломерации. Говорим за агломерации с жители над 10 хиляди души. Тук аз искам да цитирам едно изречение, което е заложено в Плана, че Програмата за околна среда ще подкрепя инвестиции във ВиК структура въз основа на разработени регионални прединвестиционни проучвания за особени територии, обслужвани от консолидиран ВиК оператор, като фокусът е върху агломерациите над 10 хиляди души. За съжаление, това изречение изглежда добре, но няма нищо сложено в бюджетната рамка. Молбата ми е да обърнете внимание и при едно евентуално коригиране на Плана да бъде коригирана и частта на бюджета. Благодаря Ви.

Извинете, не разбрах точно въпроса – за бъдещия бюджет 2022 г. ли говорите, или за Плана за възстановяване и устойчивост? Защото за второто сме заложили ВиК проекти, които обхващат населени места с от 2 до 10 хиляди жители? За Плана за възстановяване и устойчивост? А Вие питате за Плана.

Като възможност за финансиране, частта от Плана.

Разбрах, благодаря. Ще проверим.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, въпросът ми е свързан с проблеми с водоподаването, вече чухме два такива. Не знам дали област Габрово е с най-лошата ВиК мрежа, в област Велико Търново също не се гордеем с най-добрата и в този смисъл ми е въпросът. Касае се за едно населено място, намиращо се на главния път между Свищов и Велико Търново, село Совата, като от 7 август кметът на общината е обявил бедствено положение, поради това че водоподаване въобще липсва поради редица загуби по водопровода, които достигат над 80%. Ремонтните дейности, които се извършват от ВиК – Йовковци, въобще не дават съответния резултат. Към настоящия момент, към тази сутрин, водоподаването отново е спряно, тъй като вчера е направен опит, но поради поредна авария такова липсва. Конкретният ми въпрос е: какви мерки са взети за осигуряване на питейна вода и вода за битови нужди на жителите на село Совата, община Свищов, и какви действия е предприело Министерството на регионалното развитие и благоустройството за цялостното решаване на проблемите с водоподаването в община Свищов?

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дочев, за село Совата Ви информирам, че имаме водоснабдяване от два местни водоизточника – шахтов кладенец и дренаж. От дренажа водата постъпва в резервоар за селото и следва по гравитачен водопровод по много стари азбестоциментови тръби, за съжаление, които са още по-зле от етернитовите трасета, и дължина 13 км, а от шахтовия кладенец постъпва към селото с напорен водопровод с дължина 1,5 км. Всички тези мрежи са на повече от 50 години и по тях търпим постоянни аварии. Само от началото на годината до днес сме регистрирали 30 аварии от дренажа по гравитачния водопровод, които естествено допълнително намаляват водните количества към резервоара на селото. Той, естествено, не може да се напълни до най-високото ниво и поради ниското ниво пък на напорния резервоар определени части от селото остават без вода. Не съм запозната така добре, както сте Вие, но знам, че без вода остават някои от високостоящите части на селото. Може би не ми е точна информацията. Съжалявам, ако не съм добре информирана за ниско разположените сгради. Не сме имали спиране на водоподаването, може нещо да се е случило тези дни. Принципно дълбоко съм убедена, че за да се реши този проблем, трябва да се подмени изцяло довеждащият водопровод и на водопроводната мрежа в селото. Тук случаят ми се вижда доста лесен за решаване, тъй като ние имаме вода, но имаме много лоша мрежа, с която довеждаме водата до населеното място. Имаме поне четири начина за финансиране на това мероприятие. Първият начин е обектът да се включи в инвестиционната програма на Вашия ВиК оператор. Пак повтарям за всички тук присъстващи, това винаги води до повишаване на цената на водата, когато се правят инвестиции в мрежата. Вторият начин е община Свищов в качеството си на собственик на публичната ВиК инфраструктура да подпомогне финансирането на този водопровод. Третият начин, МРРБ през 2017-а, 2018-а и 2021 г. е предоставило на Свищов милион и половина лева за реконструкция на ВиК инфраструктурата на нейна територия. Вероятно тези пари не са стигнали до селото, за което говорим. Най-странното е, като се готвих за Вашия въпрос, и Ви обръщам внимание, че в МРРБ не е постъпило искане от община Свищов за финансиране на подобен обект за реконструкция на довеждащия водопровод в село Совата. Затова може би трябва да се комуникира по-активно и да се предвидят някакви мерки с малките възможности на МРРБ да решаваме проблема.

По-общо и концептуално – за Велико Търново разработваме регионално прединвестиционно проучване, което ще има задача да предвиди проект за село Совата, което обаче ще бъде финансирано от бъдещия програмен период.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Министър, благодаря за информацията. Надявам се, че ще има положително развитие на въпроса – конкретно в това село Совата, което се намира на главния път, както споменах, за областния център. Налице е друг проблем – жителите до такава степен са претръпнали вече от липсата на вода, че извършват протести на главния път и се стига до затваряне на пътя, до нерви, разпри с полицията, с кметския наместник и така нататък. По официална информация от областната управа – това получих снощи, с писмо до Вас от кмета на общината е поискана помощ във връзка с обявеното бедствено положение на стойност 200 хил. лв., като на мен не ми е известно как е изчислена тази помощ и дали ще стигне за решаване на проблема. Това може би зависи от Ваше решение. Естествено, аз, както и всички жители на общината, търсим трайно решение, а не решаване на въпроса на парче. Пак апелирам за Вашето съдействие за решаване на този проблем. Последно само да добавя, че изключително тежък проблем имаме и в друго населено място в областта – става дума за село Ресен, община Велико Търново, като за това ще се обърнем официално към Вас другата седмица. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, изграждането на автомагистралния път между Русе и Велико Търново е един от най-важните инфраструктурни проекти за Северна България. Не е учудващо тогава, че въпросът е поставен в тази зала многократно – Вие сте третият, ако не четвъртият министър, на когото го задавам. Министрите се сменят, междувременно обаче отсечката между градовете Русе и Бяла – част от този път, продължава да пълни черните хроники. Само преди няколко дни – на 15 август, при сблъсък между камион и лек автомобил си отидоха мъж и жена. Инцидентите са практически ежедневни, а трудността и рискът на този път всъщност отцепва един от най-важните български градове – Русе, от възможностите му за развитие. Затова и прецених, уважаема госпожо Министър, отново да обърна внимание върху значението за безопасността на пътуващите и за икономическото развитие на целия регион на този път и да Ви помоля да отговорите: на какъв етап е неговата реализация; налице ли са необходимите средства; в какъв срок може да очакваме неговото приключване? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Зарков, тук явно многократно е питано по този въпрос. Това е една много дълга история. Започва през 2015 г., когато АПИ възлага идеен проект за това трасе, за което Вие питате, Русе – Велико Търново. Похарчени са 700 хил. лв. и през 2016 г. е гледано на Експертен съвет. Следващата година – 2016-а, сме разработили доклад за ОВОС, доклад за оценка на съвместимост и също така подробен устройствен план. Похарчили сме още 200 хил. лв. за тези документи. След това продължаваме нататък. Не казвам, че те са излишни, но по-нататък започва да се подготвя този проект да бъде финансиран по Програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“, но събитията се развиват така, че настъпва обжалване на оценката за въздействие върху околната среда. Въртят се едни процедури в съда – 2017 – 2018 г., и най-накрая приключва ОВОС-ът през 2019 г. След вече влезлия в сила с решение на съда ОВОС работата по Проекта продължава. На 16 април 2020 г. предварителната Проектна разработка за това трасе е разработена. Там вече е фиксирано, че Проектът е разделен на два участъка: Русе – Бяла – 40 км, обход на Бяла още 35 км и Бяла – Велико Търново – още 57 км. Говорим, че това са наши подобекти – това не е интересно. Същевременно обаче през 2019 г. по време на теренните проучвания е установено наличие на 37 археологически обекта, които ние задължително трябва да опазим. Предстои възлагане на тяхното проучване след отчуждаване на съответните имоти. Към днешна дата това не е направено. Към днешна дата АПИ продължава да се занимава с този проект, който все още не е подготвен в окончателния му вариант и не е постъпил в МРРБ за издаване на разрешение за строеж, след което, знаете, се правят отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост. Отделно през тази година – месец март, е възложен още един допълнителен проект за 24 хил. лв., който се нарича „Одит по пътна безопасност“. Там имаме класиран участник, не е сключен договорът. Този проект ще ни бъде необходим, когато започнем да строим, но ние го правим тази година през месец март. В крайна сметка имаме проведена обществена поръчка през декември 2020 г. – много събития са се случвали по това трасе – вече за определяне на проектанти на техническите проекти. Тези технически проекти са на стойност 1 милион за всеки от тези участъци, които Ви споменах. Към момента се извършва оценка на техническите предложения, същевременно провеждаме и процедура за надзор на обекта, която процедура все още не е стигнала до краен етап, тъй като Регионалното министерство имат забележки към процедура, наречена „Обществена поръчка“. Така или иначе, ако този проект ще се случи, предвижда се той да се финансира по Програмата „Транспортна свързаност 2021 – 2027 г.“, която очаква одобрение от Европейската комисия. След като Програмата бъде утвърдена, Управляващият орган следва да разработи и насоки за кандидатстване за финансиране, въз основа които бенефициентите ще разработят формулярите си и ще се определи процентът на финансирането. Един прогнозен срок, който мога да Ви кажа, е 2022 – 2027 г. да се завърши като процедура, но това е ранен етап.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема министър Комитова, благодаря Ви за отговора. Вие припомнихте една дълга история, която аз познавам, русенци познават, проследили са я изцяло. Ние сме наясно, че много събития са се случвали по това трасе, точно колкото сме наясно, че самото трасе го няма. Търсеше се финансиране, тол системата, после процедурни пречки – една програма, втора програма. Сега аз разбирам, че остават още много работи, разбирам, че трябва да се направят и проучването, и отчуждаването, и да се опази културното ни наследство, и Одита по пътна безопасност, и надзорността на обекта, искам само да обърна внимание на Вас, чрез Вас на народните представители, и на тези, които ще дойдат след Вас и мен тук, че тези години се броят в човешки животи. Аз съм задал въпроси на министъра на вътрешните работи господин Бойко Рашков, който очаквам другата седмица да даде статистика за броя пътнотранспортни произшествия на тази отсечка, за броя на жертвите по нея и ранените по нея, затова Ви моля за следното: нека времето, което ще бъдете министър, и политическата ситуация в България да не служат за претекст и да не бъде позволявано да се забавят нещата с нито един ден. Ако реалистичното, което Вие казвате, е 2022 г., нека да работим така, че наистина да се случи, защото на русенци са им обяснявани и други срокове преди това. И тъй като много от нас тук са с името за промяна, нека промяната да започне оттам, че когато един министър каже нещо, то наистина да се случи. Това не е прищявка, това не е просто една от многото отсечки, за които Ви питат, това е онзи път, който може да позволи на Северна България да се оттласне от дъното и да заеме място, което има в развитието на страната. Но по-важно, това е път, на който всеки ден се случват произшествия.

Господин Зарков, не искам да съм разбрана неправилно. Реалистичното е да се започне 2022-а и да се завърши 2027-а. Вие казахте 2022-а. А иначе напълно съм съгласна с Вас колко е важен този път, колко много неща ще се случват там, но още по-генерално е, като погледнем на тази ситуация, ние се намираме в ситуация, в която Южна България и Северна България не са свързани в направлението Север – Юг. В XXI век сме свързани с целия свят през интернет и интранет, а не можем да си свържем двете малки части на страната. Това е концептуален въпрос, стратегически въпрос за държавата ни. Ние не можем да вържем двете части на България по направления. Това се касае и за някои други вертикални връзки, които имаме. Аз лично ще се ангажирам колкото се може по-бързо да придвижим тази процедура, но така или иначе финансирането ще се очаква за следващия програмен период след одобрение от Европейската комисия.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, проблемът, по който искам актуална информация относно състоянието на това мостово съоръжение, представлява своеобразна хронология на три правителства, доколкото си спомням, и то все редовни, които бяха преди това служебно правителство. От зимата на 2014 г. настоятелно съм питал – може би по два пъти на година и не си спомням вече, защото беше доста отдавна – за състоянието на този мост над река Марица, имайки предвид, че този мост скоро ще навърши столетие. Предишен кмет на град Първомай се шегуваше, че от немското ведомство, което е поставило моста през 1928 г., му изпратили писмо през 1991 г., че вече му е изтекъл срокът на годност. Шеговито съм заплашвал госпожа Павлова като министър на регионалното развитие, че ако не предприемем някакви действия, ще дойдат немците да си го вземат в музея. Какво се случи досега? Доколкото знам има отчуждения, проектирани подробни устройствени планове… Имам информация, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е избрала изпълнител. За нещастие обаче на всички хора, очакващи и живеещи в района, на няколко пъти от различния тонаж носимостта на моста беше сваляна като тегло, да не говорим за вредните емисии, отделяни от автомобилите, за времето, което се губи, когато транспортът минава по други маршрути, за да стигне дотам. В крайна сметка, разбрах, че фирмата е пожертвала своите гаранции за добро изпълнение и въобще не е започнала обекта. Моят въпрос е: какво ще е решението в момента от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като принципал на Агенция „Пътна инфраструктура“? Благодаря.

Уважаеми дами председатели на Народното събрание, уважаеми господа народни представители! Уважаеми господин Генов, историята е дълга. Вие започнахте от 2015 г., а аз ще започна от 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ обявява обществена поръчка за избор на изпълнител на точно този мост над река Марица. Поръчката предвижда изграждането на нов мост с дължина около 230 м, който ще бъде успореден на старото съоръжение. Това е техническото решение. Естествено, че това е много важна връзка между град Първомай и село Градина. Определен е изпълнител, който се нарича Сдружение „Хеброс 2019 г.“ ДЗЗД, който предлага цена 5 900 млн. лв. с ДДС, за да изпълни този мост. Искам да Ви обясня, че малко преди тази поръчка за строителство даваме 62 хил. лв. да се направи проектът на моста. Така или иначе, след като се избира изпълнителят и може би заради ковид – не знам поради каква причина, избраният изпълнител се отказва да изпълни поръчката. Отказва се сам, като посочва определени причини. С решение от 29 април 2021 г. предишното правителство прекратява поръчката и към днешна дата нямаме подписан договор. Какво правим в момента в Агенция „Пътна инфраструктура“? Подготвя се документацията за обявяване на нова обществена поръчка, тъй като предишната е приключила – има ли сме търг, имали сме изпълнител, сключили сме… и накрая той се отказва. Предвижда се и много се надявам тази поръчка да бъде обявена до края на годината и съответно след това ще можем да говорим какво се случва по-нататък. Иначе съм дълбоко убедена колко е важна тази връзка, колко е тежко състоянието на съществуващото съоръжение. И Вие, и аз, знаем, че там е ограничено движението на моторни превозни средства над 5 тона, поради невъзможността на съоръжението да поеме товарите. Определен е обходен маршрут Стара Загора – Поповица, а също и път I-8 София – Пловдив – Свиленград. Тази заповед за временна организация и безопасност на движението е в сила до 30 декември тази година. Може би след това ще бъде продължена.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Денков! Всички видяхме, че пандемията от коронавирус причини най-голямата и най-тежката криза в образованието в глобален мащаб. Дистанционното обучение успя да гарантира непрекъснатост на образователния процес, но, за голямо съжаление, не успя да гарантира необходимото качество на образованието и това в учениците и студентите, в обучаващите се да не бъдат натрупани сериозни пропуски. Редица анализи и изследвания показват, че дефицитите в знанията и уменията на ученици и студенти са вече сериозни. Всички опити да се анализира цената на кризата в образованието, предизвикана от пандемията, показват, че ефектите от това, което се случва в момента, ще бъдат усетени на много по-късен етап, когато тези ученици и студенти са на трудовия пазар. Ще цитирам едно изследване на двама образователни икономисти Ерик Ханушек и Лутгер Вусман, според които дългосрочният ефект от пандемията ще доведе до 3% по-ниски доходи за всички ученици, които в момента са между I и XII клас. Това означава, че брутният вътрешен продукт на всяка една държава ще се намали с 1,5% до края на века. В държави, в които състоянието преди пандемията на образователната система е било по-лошо, се очаква този ефект да бъде дори доста по-висок. В тази връзка мисля, че е изключително належащ въпросът: как да бъдат наваксани пропуските в образователната система? През месец юли тази година Министерството на образованието и науката обяви резултатите от едно изследване на тема „Обучение от разстояние в електронна среда 2020 – 2021 г.: последствия и поглед напред“. В него са изведени и препоръки за преодоляване на натрупаните дефицити в учебно-възпитателната работа, както и социалното, емоционалното и здравословното състояние на учениците. В тази връзка е и моят въпрос: какви конкретни мерки планира Министерството на образованието и науката за наваксване на тези натрупани дефицити, има ли ясна програма и конкретни мерки по нея? Благодаря.

Уважаеми госпожи председателстващи, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата на въпроса донякъде се покрива с това, което обсъждахме в сряда. Ще се опитам да допълня някои от мерките, които тогава споменах, с някои други мерки, за които нямаше време да говорим. В изпълнение на един от основните приоритети на служебния екип беше изготвен анализ на ефекта от дистанционното обучение през последните две години. В него установихме редица негативни последствия, за които беше споменато, и набелязахме мерки за тяхното преодоляване. Разбира се, фокусът все още е върху това как да се справим през идващата учебна година, защото ни очакват нови вълни от епидемията. Първо. Основна мярка е преодоляването на дефицитите от дистанционното обучение и осигуряването на максимално присъствено обучение. Това ще позволи както да се обхване новият материал, така и да се извършват упражнения по материала, който не е усвоен достатъчно добре. За целта Министерството на образованието и науката разработи специални насоки за обучение в условия в пандемия, като документът е изпратен за съгласуване в Министерството на здравеопазването. На 24 август тази година предстои обсъждането му от Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в системата на средното образование. Разписаните в насоките задължителни и препоръчителни мерки осигуряват условия за преминаване в електронна среда само в краен случай и най-вече на локален принцип – отделен клас, отделно училище, група от училища в даден регион, в съответствие с конкретната епидемична обстановка и спецификите на училището. Образователните институции в цялата страна ще бъдат затваряни само при крайна необходимост в тъмночервената област. В тази връзка е изключително важно да се увеличи процентът и на ваксинираните учители и на непедагогическия персонал. Министерството на образованието и науката провежда активна кампания. Вече са проведени над 40 регионални срещи с участието на над 85% от директорите на училища и детски градини. Второ. Осигуряваме методична помощ по няколко линии за развитие на дигиталните компетентности и увереност при използването на уеб-решения в обучението за организиране и провеждане на учебния процес в електронна среда, включително и обмяна на добри практики, чрез системата на иновативните училища и няколко други платформи за разработване на онлайн уроци и други, свързани с електронното обучение дейности. Във връзка с това предвиждаме да се обогати и преструктурира Националната електронна библиотека за учителите, с фокус върху по-ефективното използване на богатите ресурси в нея и за споделяне на иновативните методи на преподаване. Министерството на образованието и науката подкрепя също училищните библиотеки и тяхното развиване като библиотечно информационни центрове, които предлагат достъпна среда с повече дигитално съдържание и адаптирани текстове за деца със специални образователни потребности. Неотдавна служебното правителство отпусна 500 хил. лв. за библиотеки и кътове за четене в 96 училища по Националната програма „Осигуряване на съвременна образователна среда“. Трето. За преодоляване на образователните неравенства, включително и в електронното обучение, Министерството смята за изключително важна ролята на образователните медиатори. Ето защо осигурихме заплащането на техния труд до края на месец януари 2022 г. с допълнителни европейски средства по Проект „Подкрепа за успех“. Работим активно и за по-ефективното прилагане на междуинституционалния механизъм, разработвайки и следвайки графика, който показва каква е ролята на всяка една от институциите. Четвърто. Много важна за преодоляването на дефицитите от електронното образование е и подкрепата на родителите. Ето защо училищата ще бъдат стимулирани, включително и финансово за по активно взаимодействие за повишаване на вътрешната мотивация и ангажираността на учениците в образователния процес с помощта на родителите. За целта служебният кабинет одобри 500 хил. лв. по Национална програма „Участвай и променяй – родителят, активен партньор в училищния живот“, която е насочена най-вече към рисковите общности и децата, които са в най-голям риск от отпадане. Пето. Предвиждаме специални мерки за подкрепа на деца и ученици със специални образователни потребности – индивидуални занимания и всичко, което е възможно, в рамките на бюджета, с който разполагаме. Тази група, съгласно насоките, ще преминава в дистанционно обучение само в краен случай и допълнително ще се предоставят индивидуални консултации и терапевтични занимания. Шесто. За осигуряване на безпроблемно обучение в електронна среда Министерството на образованието и науката ще осигури недостигащите малко над 40 хиляди устройства. Вече са поръчани 15 500 от тях.

На 13 август 2021 г. обявихме обществена поръчка за още 24 500 устройства. Работим и за гарантиране на достъп на всяко дете до интернет.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, министър Денков. Радвам се, че една част от мерките са насочени и към това да се подсигури функционирането на една система в гъвкав режим между дистанционно и присъствено обучение, защото живеем в изключително несигурен свят и така, както очакваме сега следваща вълна на пандемията, е възможно и в следващите години да сме в същото очакване и да не можем този риск да го пренебрегнем. Във връзка с това питането ми е: работите ли дългосрочно по модел, който да гарантира качеството при един такъв гъвкав модел на обучение, комбиниращ дистанционното обучение и присъственото обучение, и най-вече гарантиращ качеството тогава, когато образователната система е в режим на дистанционно или обучение от разстояние? Благодаря.

Благодаря Ви. Ще се опитам да бъда по-кратък. Действително изключително важно е да се съчетаят непосредствените мерки, които трябва да се справят с предизвикателствата днес и през следващите седмици с една по-дългосрочна визия как трябва да се развие изобщо използването на електронни средства в образованието в страната. Започнахме обсъждания на няколко нива за това как трябва да изглежда електронната платформа за образованието на утрешния ден. Има няколко варианта, които обсъждаме, чиято основна цел е да се комбинират налични ресурси, които да бъдат общодостъпни до учителите, с квалификация на учителите как да използват тези ресурси, включително с възможности за оценка на работата на децата. Разглеждаме и възможностите за привличане на модули, свързани с индивидуализирано обучение, персонализирано обучение на децата, което предполага, че учителят може да получи подкрепа чрез обработка на тестове с помощта на изкуствен интелект и технологии, които в момента се разработват и се пробират в света, но в България все още ги няма. Развитието на един такъв проект предполага в следващите няколко месеца да се вземе решение каква ще бъде платформата, след което, използвайки европейските средства за развитие на образованието през следващия период, те са налични в Програма „Образование“ за следващия период, да се направят съответните обществени поръчки за изработка на съответния софтуер и което е не по-малко важно, за връзката му със съществуващите източници на електронни ресурси за обучение.

Аз ще отправя един съвсем кратък апел и призив към колегите народни представители. Най-тежката щета от пандемията е трайното увреждане на човешкия капитал на страната ни. Затова, когато говорим и за актуализация на бюджета, и за следващ бюджет, и за мерки за преодоляване и реагиране на пандемията, нека да отделяме достатъчно внимание на образованието, защото и за всеки човек поотделно, но и за обществото ни като цяло, образованието е най-ценната инвестиция, която може да гарантира един добър живот и едно добро бъдеще не само на всеки индивид, но и на страната ни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Миналата година месец май започнаха много сериозни студентски недоволства във Варна и тогава предходният министър взе решение и помоли полузаконно да бъдат намалени съответно или задържани таксите, с едно основание – за това, че сме в пандемия. Въпросът ми е не толкова да се намаляват таксите, а да се определи възможно по-реален коефициент на тези такси, тъй като коефициент от 8,4 е единствено за медицината. Въпросът ми е каква е възможността да бъдат сключвани реални договори със студентите при тяхното обучение да има ясна предвидимост на тези такси, не само за медицинските университети, но най-чувствителна тема е с медицинските университети? Благодаря.

Благодаря Ви. Госпожо Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с така поставения въпрос и в писмената му форма представям следната информация: По Вашия въпрос номер едно, както е формулиран в писмената процедура: възможно ли е да се анализира и постави реален коефициент, отговарящ на действителните разходи за обучение? Таксите в така наречената платена форма на обучение се определят съгласно чл. 95, ал. 4 от Закона за висшето образование, а именно към средствата за издръжка на обучението на студента, определени съгласно коефициента за издръжка за съответното професионално направление, се отчита и комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, която се променя всяка година и зависи от висшето училище, в което става обучението, и се добавя размерът на годишната такса за обучение, определена ежегодно с решение на Министерския съвет. Таксата за обучение на студентите, приети срещу заплащане, не могат да бъдат по-ниски от 70% от определените средства за издръжка на обучението. До 2018 г. коефициентът за издръжка на студент за професионално направление „Медицина“ беше 9,4. През 2018 г. работна група с представители на Съвета на ректорите извърши обстоен анализ, в резултат от който коефициентът беше намален на 8,5, като се счита, че този коефициент съответства на реалните разходи за издръжка на обучението по медицина. След изменението на Закона през 2020 г., става дума за Закона за висшето образование, във формирането на таксата се включват и средствата, съответстващи на коефициента от комплексната оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда за съответната година. С други думи, този нормативно установен механизъм предполага, че определянето на таксите за обучение на студентите, приети срещу заплащане, влияние оказват ежегодно променящите се коефициенти за качество, които МОН има задължение да публикува всяка година на електронната си страница. Следва да се отчете, че този коефициент за качество може както да се увеличава, така и да намалява. С други думи, при намаление на този коефициент се намаляват и таксите за обучение на студентите, приети в платена форма. По този начин, това е важно да се подчертае, се постига съответствие на общия размер на средствата за издръжка на обучението за студентите, приети по държавния план-прием с издръжката на студентите, приети в платена форма на обучение. Така не се допуска със средства от държавното финансиране да се покриват разходи на студентите в платена форма на обучение и обратно. Именно това синхронизиране на общия размер на средствата за издръжка на обучението на един студент, независимо дали той е приет по държавния план-прием или в платена форма на обучение, доведе до увеличение на размера на таксите за обучение на студентите по медицина, коeто е предизвикалo и поставения въпрос. По Вашия въпрос номер две: не е ли редно при постъпване във висшите училища студентите да сключват ясни договори с предвидимост на заплащаните суми до края на обучението си? Съгласно Постановление на Министерския съвет № 328 от 2015 г. коефициентите за качество се определят ежегодно и Министерството има задължение всяка година до 15 януари да ги публикува на електронната си страница. От този механизъм става ясно, че при настоящата нормативна уредба няма как в договорите за обучение, сключвани между държавните висши училища и студентите, да има предвидимост за таксата за следващите години напред. При сключване на договорите следва да се отчете променливият характер на компонентите, особено на този коефициент, свързан с качеството на обучението. В Министерството на образованието и науката ще анализираме възможностите за промени в нормативната уредба, това означава промени и в Закона за висшето образование, които да целят постигането на предвидимост на размера на таксите за студентите по време на тяхното обучение, както е в някои други страни в Европейския съюз. Всеки студент за заплащане на таксите си за обучение може да се възползва от Програмата за студентско кредитиране, която работи вече от много години, въведена е още от 2010 г. Студентските кредити са с едногодишен гратисен период за стартиране на връщането на кредита и срокът за погасяване е 10-годишен след завършване на следването. С изменението на Закона за висшето образование, влязло през месец февруари 2020 г., се предостави още една възможност за заплащане на обучението на студентите, на техните такси, а именно със средства от държавния бюджет се покриват разходите за обучение на студенти, които имат сключен договор с работодател за осигуряване на стаж по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след завършването му. Към настоящия момент са утвърдени списък със специалности и списък на работодателите, които имат право да сключват договори по реда на съответния член от Закона за висшето образование. В списъка на работодателите са включени 154 работодатели, заявили необходимост от 975 специалисти, в това число 55 държавни и частни лечебни заведения, със заявена готовност за сключване на договори с 485 медицински специалисти от тази година. Договори с работодатели по реда на чл. 95, ал. 1 могат да сключват всички студенти, включително и обучаващите се срещу заплащане.

Благодаря, господин Министър. Не толкова въпрос, колкото достатъчно е да се прегледат малко наистина тези коефициенти, които да съответстват на реалните разходи. И второто – готови сме да съдействаме с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висше образование да бъде добавено така, че да бъдат предвидими наистина съответно таксите, обаче не всички студенти могат да получат заеми при платено обучение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! При откриване на 45-ото народно събрание Христо Иванов каза: „Парламентаризмът се състои и от вар, и от тухли, защото именно в тях много често се съдържа нашата история.“ Днес представям на Вашето внимание една история, много близка до тази – сградата на Учредителното събрание на Третата българска държава. Опазването на културно-историческото наследство и сградите – недвижима културна ценност, всъщност и културата ни като цяло, за съжаление, не са били приоритет на последните правителства. През годините сме се нагледали на огромен брой бутафорни реставрации на недвижими културни ценности, които осакатяват и израждат оригиналните визия и дух. На 25 юни тази година е публикувана обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи на обект, реконструкция и обновяване на музей „Възраждане и учредително събрание“.“ Следваща открита процедура – през 2014 г. за изготвяне инвестиционен проект. В документацията нито по първата, нито по втората поръчка, са предвидени ограниченията по Закона за културното наследство, нито изобщо неговата приложимост. Цялата процедура и в двете поръчки се възлага и е завършена вече в първата си част като стандартен проект за обикновена сграда, която не носи особена стойност за гражданите, извън за живущите в нея. Тук трябва да се отбележи, че все пак инвестиционният проект е преминал през съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство през 2015 г. доста формално, съдейки по заданието и наличната документация. Впечатление обаче прави обстоятелството, че сградата е недвижима културна ценност с национално значение съгласно съгласувателно писмо на НИНКН, а съгласно акт за публична общинска собственост тя е такава с местно значение.

Във връзка с така изложената информация, уважаеми господин Министър, към Вас съм отправила въпроси относно статута на сградата музей „Възраждане и Учредително събрание“ и процедурата по съгласуване на проекта с НИНКН, както и информация за предишни съгласувателни процедури. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Стеркова, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам за следното: Сградата на музей „Възраждане и Учредително събрание“ –град Велико Търново, притежава статут на архитектурно строителна историческа недвижима културна ценност с категория „Местно значение“. По отношение на спазване на изискванията на Закона за културното наследство се установи, че са издадени няколко съгласувателни становища на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 83 от Закона за културното наследство. Процесът на съгласуване на инвестиционните проекти пред НИНКН включва: разглеждане на заявление, подадено на министъра на културата чрез НИНКН по образец; издаване на писмено становище в срок до два месеца от датата на постъпване на заявлението по чл. 84, ал. 2 от ЗКН от директора на НИНКН с приложени към него проектни документации – графични материали. Писмените становища се изпращат в НИНКН в Министерството на културата в срок до три дни след изтичане на втората седмица, считано от датата на подаване на заявлението. Становището на НИНКН се завежда в деловодството на Министерството на културата, като приложената към него проектна документация се предава по опис на оправомощени от министъра длъжностни лица. Длъжностните лица подготвят становища по чл. 84, ал. 1 от ЗКН за подпис от министъра на културата. Становище се съгласува по реда на инструкцията за документооборота на Министерството на културата и се предоставя за подпис на министъра на културата в срок до четири месеца, считано от датата на постъпване на заявлението в т. 1 в НИНКН. След подписване на становището и извеждането му от деловодството на Министерството на културата оправомощените длъжностни лица извършват заверка с печат върху графичните материали. Писменото становище се съобщава на заявителя от длъжностните лица в общата администрация на НИНКН, отдел „Деловодство“. Във връзка с поставените въпроси ще бъде извършена проверка на място и по документи от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“. В Националния документален архив на НИНКН се съхранява досие на недвижима културна ценност, което съдържа – паспорт на обекта, историческа справка, ситуация, фотодокументация, преписки за опазването ѝ, както и следната проектна документация: Две хиляди и двадесета година със становище на министъра на културата, изходящ номер, е съгласувана виза и технически инвестиционен проект за рампа за хора в неравностойно положение за осигуряване подход към музей „Възраждане и Учредително събрание“, част архитектурна, фаза технически проект. Две хиляди и петнадесета година със становище на министъра на културата е съгласуван инвестиционен проект за обект площад „Съединение“ в град Велико Търново, част архитектура и конструктивно становище – фаза работен обект. Две хиляди и петнадесета година със становище на министъра на културата е съгласувана виза за проучване и проектиране инвестиционен обект за обект реконструкция и внедряване на мерки за енергийна ефективност, осигуряване на достъпна среда, преустройство и ремонтни дейности на административна сграда музей „Възраждане и Учредително събрание“, част архитектура, фаза работен обект.

Всъщност всичко започва още от 1978 г. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много благодаря на министъра на културата за отговора. Надявам се, че Министерството на културата ще положи необходимите усилия, за да се увери, че дейността по каквито и да е било вмешателства в сградата на Учредителното събрание, ще бъдат законосъобразни. Уважаеми колеги, факт е, че има проблем с Института за недвижимо културно наследство и няма значение дали това е умишлено създаден проблем, или е от липса на интерес, но води до тежки последици за цялото общество. Регистрите, които НИНКН е задължен да води, са често непълни или изобщо липсват. Културно-историческото наследство следва да бъде съхранено за поколенията след нас, а развитието на културата като цяло да бъде подкрепяно, насърчавано и поставяно като приоритет. Длъжни сме да пазим духа и културните постижения, оставени ни в наследство, и на свой ред да оставим такива след нас. Това е истински патриотичното, това е българското. (Шум и реплики.) Защото, уважаеми колеги – радвам се, че ме слушате, културата е ценност. Точка! А ние, като народни представители, сме призвани да я браним. Благодаря.

Госпожо Стеркова, Вие сте много добре запозната със ситуацията в Института. В последните години Институтът беше систематично унищожен, смачкан, преместван от имот в имот, с разхвърляна администрация, с архив, преместван от кашон на кашон и това според мен не беше безсъзнателно. Това беше нарочно! Да Ви кажа каква беше целта – целта беше корупция, а не спасяването на паметниците на културата. Тази корупция вече е спряна. Институтът ще работи по нов начин, ние знаем къде и как. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги народни представители! Уважаеми професор Минеков, преди всичко искам да направя уточнението, че е твърде възможно да бъда упрекнат в конфликт на интереси и затова ще обявя такъв като председател на Управителния съвет на Асоциацията на регионалните медии в България, както и на действителен собственик, по смисъла на Закона на издателска компания. Смятам, че този ми въпрос е в синхрон с всички почтени колеги издатели, за които издателската дейност отдавна не е бизнес, а социална мисия. Живеем във време, в което фалшивите новини се очертават като обществен враг номер едно, и ако социалните медии са полето, то фалшивите новини са основният инструмент на хибридните войни. Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че с фалшивите новини, освен че се съсипват човешки съдби, вече се убиват и хора. Свидетели сме как в социалните медии се вихри безконтролна търговия с влияние, компромати и внушения. Конвенционалните или традиционните медии са принудени да реализират своята дейност в една фрагментирана, крайно замърсена среда, изпълнена с множество нелоялни практики. В същото време репортерите на тези издания са на първа линия в борбата с фалшивите новини. В условията на ковид обстановка големи региони, като Варна и Шумен, останаха без своите периодични печатни издания. И докато лицемерно спекулираме със свободата на словото, то сериозната авторска журналистика е на път да изчезне напълно от медийната среда – казвам го загрижен, с опита на човек с 25 години, свързан с публичните комуникации и журналистиката. В онлайн пространството продължават да се роят анонимни информационни адреси, които ни облъчват и заливат с дезинформация и фалшиви новини. От техните официални страници обаче трудно може да се установи кой упражнява редакционната политика и кой икономически субект стои зад медията. С измененията в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения бе уредено създаването към Министерството на културата на публичен регистър на доставчиците и разпространителите на медийни услуги. Това безспорно е една от мерките, която имаше за цел създаването на устойчив и работещ регламент в медийния сектор

Господин Министър, настоявам да получа информацията колко са установените случаи, в които доставчици на медийна услуга не са подали или са подали некоректно своите декларации към Министерството на културата, не са вписани в публичния регистър и какви са предприетите действия от Ваша страна, защото свободата на словото безспорно е ценност, но свободата на словото изисква и отговорност? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Николов, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам за следното: с промяна в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги от 2018 г. за доставчиците на медийни услуги беше въведено задължително ежегодно да обявяват информация за собствеността и финансирането си. В своите декларации медиите посочват и всички договори, сключени с държавни и местни органи, както и с други възложители, подробно изброени в Закона. Целта на законодателя е била да постигне разкриване на действителните собственици на платформите за информиране с оглед въздействието им върху обществеността. Другата цел е постигната вече с прозрачност на медийния пазар и свеждане до минимум на възможността за манипулиране на общественото мнение благодарение на безвъзмездно корпоративно или друго финансиране. По конкретно зададения въпрос относно установени нарушения, свързани с неподаване на декларации, Ви информирам, че през 2020 г. са направени 44 проверки, като съставени успешно са били връчени 23 акта за установяване на административно нарушение. На 30 юни изтече срокът за подаване на ежегодните декларации за 2021 г. и предстои контролна кампания, като междувременно се работи по постъпили конкретни сигнали с информация за доставчици на медийни услуги, които не присъстват в публичния регистър на Министерството на културата. Бих искал да отбележа, че по отношение на приемането на декларациите на доставчиците на медийни услуги Министерството на културата действа като депозитар за подадените декларации със задължение да ги оповестява в публичен регистър. По смисъла на Закона декларация, която не съдържа посочената в Закона информация, се счита за неподадена. Освен приемането и оповестяването на декларациите Министерството на културата провежда и административно наказване спрямо доставчиците на медийни услуги, които не са изпълнили задължението си да декларират посочените в Закона обстоятелства. В случаите, когато нарушителят не може да бъде установен, Законът е предвидил възможност да се търси съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. Такова съдействие е търсено при повечето проверки, свързани с онлайн новинарски издания. В контекста на онлайн новинарските издания и онлайн платформите, в които се разпространяват новинарско и друго информационно съдържание, бих искал да обърна внимание на темата за дезинформацията и фалшивите нови и нейната нарастваща сложност поради диверсификацията на участниците и бързото развитие на новите технологии. Това са сериозни предизвикателства, пред които са изправени не само българските граждани и демократичните процеси, а целият свят, особено в настоящата ситуация на ковид пандемия. Борбата с дезинформацията и фалшивите новини се води особено активно в последните години, като се разработват постоянно мерки както на световно, така и на европейско ниво. Ключови играчи в нея са доставчиците на медийни услуги и новинарското съдържание, които следва да осигурят надеждно съдържание и качествена журналистика. Разбира се, ролята на държавата е важна за различните законодателни политически инициативи за борба с дезинформацията. Следва да се подходи по съгласуван, навременно, взаимно допълващ се и единен начин на равнище Европейски съюз, като се зачита суверенитетът на държавите членки и се избягва фрагментирането на политиката и законодателството в дублиране на действията.

Радвам се, че темата за независимостта на медиите беше част от днешния дневен ред. Благодаря Ви.

Частично съм удовлетворен от отговора, господин Министър. Ще Ви обърна внимание да се фокусирате наистина в борбата с анонимните източници по-скоро на дезинформация, отколкото на информация, да не се фиксирате толкова върху утвърдени и достоверни медии, каквито са Българската национална телевизия или пък вестник „Труд“, защото е крайно време да затворим фабриката за фалшиви новини и фалшиви герои. Благодаря Ви.

Господин Николов, благодаря Ви. Мога да Ви обещая, че фалшивите новини ще бъдат преследвани абсолютно навсякъде, независимо къде. Друг е проблемът: що е фалшива новина? Ние все още не знаем. Нито Европейската комисия е дала достатъчно добро определение за това. Моля Ви, потърсете определението и го декларирайте. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми професоре, министър Минеков, на 12 август излязоха медийни публикации, според които Министерството на културата прекратява наемните правоотношения с вестник „Труд“ и както пише в публикациите: „ги гони от сградата, в която те се помещават“. Част от последвалите реакции, включително и на политически партии, обвиняват Министерството на културата и ръководството му в нецелесъобразни и незаконни действия, които имат за цел да уязвят изданието – вестника, заради водената от него редакционна политика. И тъй като много неща се изговориха във времето от 12 август досега, а истината някак си и фактите останаха да висят във въздуха, и остана неясно за широката общественост, затова задавам следния въпрос: какви наемни или други договорни отношения съществуват между Министерството на културата и вестник „Труд“ и откога датират те; приемало ли е Министерството на културата инициатива за прекратяване на договора за наем с вестник „Труд“ или със свързани лица; поради какви причини и на какви основания? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, преди седмица действия на Министерството на културата по повод прекратяване на договорни отношения на наемател към повереното Ви ведомство провокираха доста голям обществен интерес, особено след публична позиция на медийния издател, визирал като потърпевш, издаването на вестник „Труд“. Това било посегателство срещу свободата на словото и дори срещу член на семейството на издателя. В подобен дух от парламентарната трибуна имаше и декларация от бившите управляващи. Впоследствие излязоха факти, които показаха, че истината е доста встрани от заявеното в декларацията и от всички тези декларации, които излязоха в публичното пространство. В името на коректността и обществения интерес, за пълното изясняване на случая отправям към Вас следния мой парламентарен въпрос: какви са причините за прекратяване на въпросния договор? Неговият титуляр като наемател ли е – потърпевшият издател на цитираната по-горе медия, или има данни, различни от тези? Как е бил определен размерът на месечния наем и кореспондира ли той с аналогични такива в този район на София? Известни ли са писмено заявени причини, заради които фирмата наемател си е позволила сериозно натрупване на задължения към Министерството на културата и нямате ли съмнения, че такъв тип договори са подаръци, така да кажа, към определени политически сили за извършване на медийни услуги от подобни наематели? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Делчев, уважаеми господин Генов! Позволявам си да обединя отговорите на споменатите вече двама народни представители, защото питанията им са почти еднакви, до голяма степен сходни, близки в съдържателно отношение. Става дума за материя, която засяга договорните отношения на Министерството на културата и фирмата „Южен кръст 2001“ ЕООД, както и предисторията, довела до прекратяването на договорните отношения с нея. Държа да подчертая, че спрямо този чисто правно-юридически казус се предприемат опити той да бъде наблъскан в потока на фалшивите новини, на псевдо заиграванията със свободата на словото, унищожаването на медии и прочие репресивни действия. Фактите. Министерството на културата е една от институциите, на които „Южен кръст 2001“ ЕООД дължи сумата от 133 хил. 108,82 лв. Това не е всичко – за консумативи, която сума е натрупана за периода 2015 – 2018 г., към нея следва да се добавят и неиздължената сума от 16 хил. 341,77 лв. за юни, юли и август тази година, или общо 149 хил. 450,59 лв. Проблемите с фирмата и констатацията, че тя е некоректен платец датират още от 2015 г., като покани за доброволно изпълнение към нея са отправяни от министрите Рашидов през 2016 г., Рашко Младенов – 2017 г. При министър Боил Банов е налице подготвена покана за изпълнение, но по необясними причини е неподписана от него, въпреки че сумата по задълженията междувременно е нараснала още повече. Обръщам внимание на аудиторията и подчертавам, че става дума за фирмата „Южен кръст 2001“, като Министерството на културата няма никакви договорни отношения с вестник „Труд“. Договорите с „Южен кръст 2001“ ЕООД са два: РД-11-00-14, подписан на 12 март 2012 г. за срок от 10 години и РД-11-002-16, подписан на 9 октомври 2015 г. за срок също от 10 години. Към това трябва да добавя и обстоятелството, че на адреса на помещенията, наети от „Южен кръст 2001“ ЕООД, при справка в Търговския регистър излиза фирмата „Труд Медиа“, с която Министерството няма никакви отношения. И в двата договора наемателят на фирмата „Южен кръст 2001“ е задължен да не предоставя под наем по договор за съвместна дейност или по какъвто и да е друг начин ползването на предоставените обекти. В това отделно, абсолютно самостоятелно основание за прекратяване на договорните отношения, в тази ситуация липсва каквато и да било причинно-следствена връзка между претенциозните оплаквания за ограничаване на свободата на словото на вестник „Труд“ и неговата редакционна политика и правомерните действия на Министерството на културата. За да намаля истеричния привкус на воплите, надавани от господин Блъсков, ще добавя няколко бели щрихи върху състоянието на въпросната фирма. „Южен кръст 2001“ ЕООД е собственик на корпорацията „Български имоти – Корпорация“ ЕООД и спрямо нея има наложени запори в полза на още седем фирми: „Компакт – Меридиан“ ЕООД, „Монитор“ ЕООД, „Политика Днес“ ЕООД; „Прес Маркет“ ЕООД; „Прес Трафик“ ЕООД, „Телеграф Медиа“ ЕООД – последната е в ликвидация. След тази блъсканица от натрупани дългове фирмата поддържа кафене, за чието зареждане денонощно са паркирани луксозни автомобили, чийто брой през последните години нарасна на 12, които уютно домуват там, използвайки паркинга и охраната на Министерството. Що се отнася до завистливото поглеждане към останалите етажи на сградата, които се ремонтират за нуждите на Министерството на културата, то без съмнение е плод на онзи рефлекс, свързан с неукротимата жажда за овладяване на нови обекти. На целия този хаос от фалшиви новини и твърдения, разпространявани от вестник „Труд“, следва да бъде отговорено така: Министерството на културата защитава държавния интерес в областта на недвижимото културно наследство. Сградата, предназначена за Национален институт за недвижимо културно наследство – НИНКН, е необходима за ефективната работа на неговите сътрудници. Тук се помещава скъпа апаратура и ще се доставя още скъпа апаратура. Сградата следва да побере най-важното от архива – памет на българската култура, който съдържа над 30 хиляди архивирани и документирани обекта. Това е информация, която е уникална, а за немалко паметници в този смисъл единствено осигуряването на тази защита прави несъвместимо присъствието на фирми или институции, чийто предмет на дейност е от съвсем различно естество. Провеждането на определена културна политика, свързана с опазване на паметта на нацията, е част от програмата на Министерството, а фактът, че фирмата „Южен кръст 2001“ ЕООД се е ползвала с властово и финансово покровителство от предишни правителства не променя факта на погазването на договорните отношения от нейна страна. Това определя и твърдата позиция на Министерството на културата по този въпрос. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Министър Минеков, благодаря за отговора, който беше изчерпателен и коректен на база на въпросите, които зададохме. Чухме доста факти, доста данни. Чухме и факта, че една фирма наема съответното помещение и има договорни отношения с Министерството на културата, а всъщност се оказва, че друга ползва съответните помещения. В тази връзка исках да разбера Вие преднамерено ли направихте така, че тази фирма – другата фирма, друг е въпросът на какви основания ползва тези помещения, да излезе оттам? Свързано ли е това с тяхната редакционна политика по някакъв начин? Както и свързания с това въпрос: по какъв начин Министерството на културата всъщност защитава държавния интерес и в частност интереса на Министерството на културата, извън това, че има големи суми – над 140 хил. лв., които се дължат, не се плащат и няма изгледи да бъдат платени. Имате ли идея как да съберете тези суми? Благодаря Ви.

Господин Делчев, Вие сте юрист, аз ще Ви обясня нещата така, както хората като мен, които не са юристи, ги разбират. Представете си за миг, че аз Ви отдавам моя апартамент, който не е далеч оттук, под наем с договор без право да го преотдавате. Наемът би трябвало да е 1000 лв., но тъй като Вие сте юрист, към когото мога да се опра, тъй като сте част от Народното събрание, аз ще Ви го дам само за 100 лв. вместо за 1000. След това обаче се случват неща, които са необясними. Вие каните в апартамента Ваш далечен роднина. Той пристига в апартамента не сам, а заедно, да кажем, с домашните си животни. На балкона настанява кокошки, петли, пуйки; вътре, в апартамента е неговото магаре, неговата млекодайна овца. На всичкото отгоре аз трябва да ги охранявам безплатно, за да не стане овцата на курбан. Не само това, но Вие не си плащате тези 100 лв., не си плащате електричеството, не си плащате водата, не си плащате отоплението. В този миг, когато Ви кажа, че трябва да напуснете, Вие въставате и казвате: „Минеков мрази животните – той забрани на кокошките, петлите и пуйките да пеят (ръкопляскания, оживление), той забрани на магарето да реве и на овцата да блее. (Силни ръкопляскания.)

Уважаеми колеги! Господин Минеков, аз съм изключително удовлетворен, че Вие сте защитили държавния интерес. Но аз Ви попитах нещо друго – не Ви ли смущава това чакане, неизплащане на тези пари, че е било съзнателно организирано, съзнателно проведено, защото знаем, че тази медия, от която дойде най-големият вой, тя е, как да кажа, орган на една политическа партия, едва ли не, защото със своята медийна редакционна политика се изживява именно по този начин? А това, че Вие сте спазили закона, че по Закона за държавна собственост, даже и общинска, никой наемател няма право да преотдава. Аз Ви зададох въпрос и за аналогични цени в района. Отговорът за Вашия апартамент беше изключително изчерпателен, защото видях около 10 пъти разлика в примера, който давате. Не вярвам да е било така с всички останали, но това е достатъчно красноречив пример какво се е случвало, защо се е случвало, така че Ви поздравявам и подкрепям Вашите действия. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Генов. Искам да Ви уверя, че ще пазя правата на Министерството, независимо кой по какъв начин се е настанил, независимо кой е търсил парламентарни услуги и как го е правил. И другото, което ще обещая на Вас, на господин Делчев, на госпожа Стеркова – ще направя всичко възможно Институтът за недвижимо културно наследство да върши своята работа. Това Ви го обещавам. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм представител на Добруджа и небезизвестната местност и един от любимите плажове в България – „Болата“, знаете, че е заплашен. В тази връзка е и моят въпрос. През 2017 г. по предложение на община Каварна е стартирана процедура по реда на Закона за защитените територии за промяна в границата на резерват „Калиакра“. В резултат от проведената процедура със съответната заповед на министъра на околната среда и водите е намалена площта на този резерват и съответно увеличена площта на защитена местност „Степите“ в землищата на селата Българево и Свети Никола. Това е община Каварна, област Добрич. Площта на резервата е намалена чрез изключване на имоти, представляващи пясъчната ивица в „Болата“, път и буните – брегоукрепителни съоръжения, асфалтов паркинг, като същите се включват в границата на защитена местност „Степите“. Налице е и последвало предложение на община Каварна, въз основа на което е стартирана процедура за увеличаване на площта на резерват „Калиакра“, като в резултат на това е издадена и съответната заповед на министъра на околната среда и водите. Съгласно обаче действащата нормативна уредба и по специално Закона за защитените територии, при обявяване на национален парк или резерват и респективно при промяна на площите им по предназначение на министъра на околната среда и водите, Министерският съвет следва да внесе в Народното събрание Проект на закон за изменение и допълнение на този закон. Съгласно тази разпоредба заповедта за обявяване на националния парк или резерват, респективно промените в площите им, влиза в сила след приемането на закона. През 2019 г. е открита процедура за публично обсъждане на този проект за решение на Министерския съвет за одобряване на Проекта за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Основната цел на този законопроект е да бъдат нормативно разпознати и посочени в специално законодателство актовете за промяна в границите и площите на резерват „Калиакра“.

Свършвам след малко. Това обаче, за съжаление, не се е случило. Същевременно немалко пъти през последните две години местната общност сигнализира на всички отговорни институции, че залив Болата е заплашен от унищожение, защото защитните брегоукрепителни съоръжения, предмет на изключването, или тези буни, са в окаяно състояние и всяка зима претърпяват допълнителни щети от морските бури. Заради това не са ремонтирани от десетилетия. Създава се опасност да бъдат разрушени, което обаче ще постави под риск заливането на плажната ивица, което от своя страна ще причини опасност на вододайната зона, от която черпят вода за питейни нужди жителите на селата Българево, Свети Никола и комплекс „Русалка“.

При заливане ще трябва да се търсят варианти за пречистване на водите... Момент, свършвам, две изречения. ...или за осигуряване на алтернативно водоснабдяване на населените места. При непредприемане на действия от страна на държавната власт и по процедиране на този закон е налице риск от унищожаване на местността, съответните икономически и екологични загуби и опасност от социални проблеми. Местният път, който води до уникалната местност, също е в окаяно състояние и също се нуждае от спешен ремонт.

Бих искала да Ви попитам, понеже това не се е случило, какви действия ще предприеме МОСВ, за да се възстановят буните, така че да не създават опасност заливът Болата да бъде унищожен, а вододайната зона на селата Българево, Свети Никола и комплекс „Русалка“ – засегнати? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Върбанова, уважаеми дами и господа депутати! Аз ще продължа настроението на господин Минеков и ще кажа, че дори жена си не съм чакал толкова, колкото възможността да мога да започна да Ви отговарям. И пак изтеглих късата клечка, защото ще мога само на един въпрос и половина това да направя, затова ще карам по късата процедура. Вие сама зададохте въпроса и сама си отговорихте. Трябва да кажа, че този проблем започва от 2000 г., когато изчезва чл. 1 от Конституцията и така нареченото предприятие, което се грижи за брегозащитните съоръжения, изчезва като държавна грижа. Оттогава буните се занемаряват. След това под предлог, че е в границата на защитен резерват, където е забранена тази дейност, те не могат и формално да се извършват. По тази причина Вие сама отговорихте на въпроса, аз веднага отговарям какво е направено. На 26 февруари 2021 г. с Решение № 174 на Министерския съвет е внесено изменение на Закона за защитените територии, където се изисква заповедта на министъра да се легитимира. Този закон е приет на първо четене и е приключил, така че сега отново предстои. Аз съм направил писмо до премиера Янев законите, които са били внасяни в предишното Народно събрание и не са гледани, да ги гледате Вие. Когато ги гласувате, вече ще се даде възможност да се ремонтират буните, да се предотврати опасността от заливане на водовземните съоръжения. Благодаря за вниманието.

Господин Министър, благодаря Ви за отговора. В по-малко време ще се вместя. Както Ви казах, аз съм представител на Добруджа. Вие разбирате колко е важен ремонтът на тези буни, за да се запази това уникално място. Но изобщо по Северното Черноморие това е един много сериозен проблем. Проблемът е свързан не само с това, че автомобилите паркират по дюните. Както видяхте, това с пълна сила важи за Северното Черноморие и там трябва да се помисли за едни сериозни правила това нещо да се предотврати, а едновременно с това дивото къмпингуване да съществува. Трябва да се обърне внимание на цялостна стратегия за брегоукрепителни съоръжения и запазване на тези прекрасни плажове по Черноморието, защото е срамота България да има 400 км плажове, а всички ние да ходим на плаж в Гърция. Благодаря.

Много Ви благодаря, уважаема госпожо. Абсолютно сте права. То не е само по отношение на брегоукрепването на Черноморието, то е и по отношение на защитата от вредно въздействие на водите по реките. Досега държавата не е поела това като грижа от обществен интерес и някъде стои в задния джоб. Преди е имало едно държавно предприятие „Геозащита“, което може би още съществува, Вие сигурно го знаете, което се грижи за свлачищата по Черноморието и брегоукрепителните съоръжения. Аз не знам то в какво състояние е. По отношение на защитата от вредно въздействие на водите, във вътрешните реки е същото – има една полубременна фирма „Напоителни системи“, на която половината част се дотира от държавата, а другата – от търговска дейност, и на практика нито една от двете цели не се получава. Трябва да има стратегия. Мисля, че има стратегия, но това, за съжаление, не е към моето министерство, а по-скоро би трябвало да е към Министерството на регионалното развитие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Личев, уважаеми колеги! На 22 юли Изпълнителната агенция по околна среда взе решение, с което отказва на „Топлофикация София“ дерогация за спазване на нормите на допустими емисии на азотни диоксиди. По-късно, на 2 август, това решение на Изпълнителната агенция по околна среда е официално оповестено и е съобщено на гражданите. Става дума за най-голямата топлофикация не само в България, но и на Балканския полуостров, която осигурява отоплението на над 400 хиляди домакинства и множество обществени сгради – това са детски градини, болници, училища, държавни и общински институции, и много други небитови потребители на топлинна енергия. В предишното си качество на омбудсман, като председател на гражданска платформа и от трибуната на Народното събрание съм поставяла въпроси, критикуващи работата на „Топлофикация София“ и нейното отношение към потребителите, най-вече към битовите потребители, но няма как, предвид това решение на Изпълнителната агенция, да не изразя тревогата и на тези столичани, които са разбрали за това решение, и да Ви задам следните въпроси: Ясно е и е описано в мотивите на Решението, че се отказва дерогация, защото такава вече е била предоставена и в рамките на четиригодишен период Топлофикация не е изпълнила изискванията, но ако Дружеството спре да работи, очакването е от 1 януари следващата година, всички си даваме сметка как това ще се отрази на енергийната система, от една страна, а от друга страна, и на сметките на хората за ел. енергия,...

...ако приемем, че те ще се отопляват на такава в София, нямат друга възможност. И най-вече потребителите да знаят да се втурват ли да си купуват електрически печки, защото най-вероятно те ще свършат пред една подобна заплаха?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа депутати! Уважаема госпожо Манолова, Вие ми задавате въпрос, по който би могло да се говори на цяло пленарно заседание. Обаче имам само три минути и ще Ви кажа следното: аз съм министър на околната среда и водите. Съгласно Конституцията на Република България аз се грижа за това на всеки един гражданин да му бъде осигурена благоприятна околна среда и минимално съществуване на рискове за неговото здраве. Това, което днес се случва и се превръща в драма – съжалявам, че Вие не участвате в това – се надявам – всъщност се ражда още през 2018 г., защото от 2017 г. има нови изисквания на Европейската директива по отношение на азотните оксиди – 2018 г. „Топлофикация София“, които на всички са известни, а пък може би и самите зрители да не знаят, че тя е общинска, нали е така, ако бъркам. Така че тези въпроси днес трябва да ги отнесете към стопанина на тази топлофикация. От 2018 г. досега е трябвало да направят необходимите инвестиции, за да влязат в нормите по отношение на азотните оксиди, които са маркер в наказателната процедура по въздуха, за която плащаме огромни суми за фини прахови частици. Аз нищо не мога да направя, всичко е в ръцете на управлението на Топлофикация, защото се изискват минимални усилия да намерят инвестиции, за да си поправят и ремонтират газоотвеждащите съоръжения и филтрите, така че да влязат в европейските норми. Нещо повече. Много е срамно столицата, Пловдив, хайде за Видин, ще речем, че е допустимо, защото няма централно отопление, а и няма разклонение от „Турски поток“ за газ, за да може да има алтернативен енергоизточник, да са с най-мръсния въздух. Аз съм кореняк софиянец, освен че съм служебен министър, и това не мога да го допусна. Така че всичко е в ръцете на управлението на топлофикациите в София и неговия собственик.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, напълно разбирам ситуацията, в която сте поставен и Вие. Естествено, длъжен сте като министър на околната среда, както и председателят на Изпълнителната агенция „Околна среда“ да спазвате правилата и да осигурите конституционното право на столичани да живеят в благоприятна среда. Аз неведнъж и като бивш омбудсман съм стояла зад протестите и зад исканията на столичани за чист въздух. Факт е, че сме в наказателна процедура, факт е, че вече плащаме и тежки санкции заради качеството на въздуха. В същото време изразявам тревога, че Топлофикация, която от 1 януари ще получават с близо 20% по-високи сметки за парно, защото такова е решението на КЕВР, повишиха цените на парното, считано от 1 януари. В същото време контролът върху работата на това дружество – нито от Столичния общински съвет, нито от КЕВР е на необходимото ниво. Нещо повече. „Топлофикация София“ ще даде допълнителен принос към мръсния въздух заради изграждането на инсталация за изгаряне на боклук буквално в центъра на София, на 2 – 3 км от ул. „Московска“, срещу който Гражданската платформа от „Изправи се БГ!“ нееднократно сме протестирали. Аз самата съм адвокат по дело на граждански организации срещу Доклада по ОВОС, така че ситуацията е повече от сложна. От една страна, цената на парното се вдига, хората плащат още и още, от друга, не се вземат никакви мерки за съответните инсталации, които да осигуряват чист въздух. От трета страна, се наливат допълнителни инвестиции в размер на 300 млн. лв. към още един обект, който допълнително ще замърси въздуха – 9 тона фини прахови частици на годишна база ще произвежда само Заводът за боклук. В цялата тази ситуация би следвало да бъде търсено някакво решение и решението е чрез строги изисквания от страна на КЕВР към Топлофикация.

Ние и днес ще се занимаваме с цената на тока. Топлофикация е получила допълнителни пари от Фонда „Сигурност“ за енергийната система...

…абсолютно в нарушение на правилата. Наистина тук решението е пълна ревизия на топлофикациите и на енергийните дружества, за да се види истината какво се случва там – наливат се огромни пари, хората плащат огромни сметки и накрая всички дишаме отровен въздух.

Ще пропусна обръщенията, за да имам повече време. Аз съжалявам, че попаднах в такъв исторически момент, но на 17 август тази година изтича срокът от Европейската комисия, който е даден за изпълнение на тези изисквания. Аз съм поставен пред свършен факт и няма как да не изпълня това. От друга гледна точка, Вие ме стъписахте, защото сама казахте каква е причината: от 2018 г., 2019 г., 2020 г. непрекъснато се увеличава цената на парното, респективно и тока, което включва приходите, които отиват към ТЕЦ-овете в София. Къде са били инвестициите за пречистващите съоръжения? Как КЕВР не е знаела, защото КЕВР освен за количеството се грижи и за качеството на услугата, как не е знаела какви условия трябва да изпълнят? Това е аналогично към ВиК операторите. И стопанинът, регулаторните органи и най-вече управлението на самите системи веднага трябва да намерят спешни решения, а технически те са възможни.