25 August 2021

Госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на нашата парламентарна група правя предложение да отпадне за обсъждане точката за Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител на Българска народна банка и така нататък поради следната причина – избирането на ръководство на такъв орган предполага управляващо мнозинство, стабилно управление, спокойствие за избора. Докато не формираме правителство, не е редно. Има и други регулаторни органи, на които са им изтекли сроковете. Това ръководство на Банката може да си изпълнява функциите, докато ние не си свършим нашата работа. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. От името на парламентарната група на „Демократична България“ правим сходно предложение – да отпадне т. 5 от седмичната Програма. Ние тук не можем да се разберем, за да изберем правителство, а започнахме да кадруваме в държавните органи. Така че, като изберем правителство, нека тогава да влезе тази точка в дневния ред. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. В разстояние само на няколко дни по пътя Русе – Бяла станаха две тежки катастрофи с човешки жертви.

На 21 август на пътя Русе – Бяла в участъка на изхода на Русе се сблъскаха лека кола и бус. Ранени бяха трима души и най-лошото е, че загина едно 5-годишно дете. Само няколко дни преди това тежка катастрофа затвори пътя Русе – Бяла в района на ТИР Паркинг „Мидата“. Удариха се тежкотоварен камион с русенска регистрация и лек автомобил също с русенска регистрация – загинаха мъж и жена. Уважаеми колеги, трагичните събития напоследък не са изолирано явление. Статистиката от последните години е безпощадно ясна. Пътят Русе – Бяла е един от най-опасните в страната. Въпреки усилията на МВР по отношение на сигнализацията на пътя, организацията и контрола на пътното движение в този участък, жертвите по пътя Русе – Бяла не намаляват. С особено мрачна слава се е сдобило зле проектираното кръгово движение при град Бяла. Несекващият поток от тежкотоварни камиони, прекосяващи Дунав-мост в двете посоки, натоварва допълнително този път и прави придвижването по него още по-рисково. Отдавна е ясно, че единственият начин да се ограничи необичайно високата смъртност на този път, е да се построи магистралата Русе – Велико Търново. Нейното построяване ще има, разбира се, и положителен ефект върху инвестициите и икономическото развитие на Русенска и Великотърновска област…

…и на цяла Северна България. „Демократична България“ настоява да се ускори проектирането и строежът на бъдещата магистрала Русе – Велико Търново, която засега се предвижда да бъде готова едва през 2027 г., след като години наред тя все отпадаше от инвестиционните приоритети на досегашните правителства. Бездействието пред ненормално високите равнища на смъртност по пътя Русе – Бяла става нетърпимо повече от всякога. Парламентарната група на „Демократична България“ призовава всички народни представители да сложат край на този скандал, като направят необходимото, за да ускорят строежа на магистралата Русе – Велико Търново. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя предложение и предлагам: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите Народното събрание на основание чл. 79, aл. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Тодор Стаматов Тодоров като член на Комисията по околната среда и водите. 2. Избира Славена Димитрова Точева за член на Комисията по околната среда и водите.“

Благодаря, госпожо Председател. Приемам изцяло Вашата редакция и предлагам: „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по политиките за българите извън страната Народното събрание на основание чл. 79, aл. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Маноил Минчев Манев като член на Комисията по политиките за българите извън страната. 2. Избира Лъчезар Богомилов Иванов за член на Комисията по политиките за българите извън страната.“

Благодаря, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията за прякото участие на ражданите и взаимодействието с гражданското общество Народното събрание на основание чл. 79, aл. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Славена Димитрова Точева като член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. 2. Избира Димитър Иванов Гечев за член на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество.“

Благодаря, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията по отбрана Народното събрание на основание чл. 79, aл. 1 от Конституцията на Република България, чл. 18, ал. 3 и чл. 19, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Мартин Петров Андонов като член на Комисията по отбрана. 2. Избира Тодор Стаматов Тодоров за член на Комисията по отбрана.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Представям Проект на решение за освобождаване и избиране на секретар на Четиридесет и шестото народно събрание. „Проект! РЕШЕНИЕ Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Освобождава Христо Георгиев Гаджев като секретар на Четиридесет и шестото народно събрание. 2. Избира Мартин Петров Андонов за секретар на Четиридесет и шестото народно събрание.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В рамките на мандата на предишното управление бяха предприети и реализирани редица мерки, които подпомогнаха българския бизнес за справяне с кризата, породена от COVID-19, и бяха запазени над 300 хил. работни места. Сектор „Туризъм“ и в частност „Хотелиерство и ресторантьорство“, както и сектора на транспорта, бяха целенасочено подкрепяни с целеви средства и програми, най популярните от които бяха 80/20, 75/0, в рамките на които държавата поемаше висок процент от осигурителния доход, включително и процент от осигуровките на работниците и на служителите. Така с инвестиция от близо 200 млн. лв. бяха запазени повече от 50 хил. работни места. Нещо повече, беше създадена и специална мярка за подкрепа на фиксираните разходи на компаниите, за които близо 8000 компании с над 10 000 обекта получиха 140 млн. лв. като процент от оборота, за да подкрепят ликвидността си във времето, в което им бе забранено да работят. За добро или за лошо, служебният кабинет не възприе и не приложи различни или по-успешни мерки за подкрепа на туристическия сектор. Бихме се радвали да го направят и щяхме да бъдем първите, които да ги поздравим, но това не се случи. Нещо повече, вече повече от месец и половина целеви мерки за българския бизнес няма. На практика туризмът бе изоставен от подкрепа, и то точно по време на летния сезон, а за зимния – от страна на управляващите, не се чува и дума. Единствената мярка, която действа, е 60/40, при условия от 40% спад на оборота, което на практика означава, че фирмите трябва или да са фалирали, или пред фалит, за да могат да се възползват от Програмата. Почти една трета от договорите на работниците и служителите в хотелиерството и ресторантьорството излязоха на светло заради мерките, които ние предприехме. Но сега – при пълна липса на подкрепа от страна на държавата и при условия, които са почти невъзможни за изпълнение, много от работодателите отново се връщат към стари практики за осигуряване на минимална работна заплата или за неосигуряване на своите работници, или ако щете и криене на обороти, с цел да могат да се възползват от Програмата. Хаотичните противоепидемични мерки, липсата на елементарна предвидимост и никаква защита докараха бранша в ступор и в желание да стачкува. Тук апелирам към служебния кабинет: не жертвайте бранша, защото е дръзнал да заговори за протест. Той има нужда от мерки за подкрепа днес и сега, защото утре със сигурност ще бъде късно. Сред народните представители в тази зала има професори, макроикономисти и финансисти. Призовавам Ви: проявете разум, проявете разум спрямо ситуацията, в която е принуден да функционира туристическият сектор от началото на пандемията! Нещо повече, ние от ГЕРБ-СДС го казваме не просто за да предизвикаме дискусия, а за да обърнете внимание на този изключително важен бранш. Просто се обърнете и погледнете анализите на Световната организация по туризъм към ООН, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – там ясно е записано, че секторът не очаква своето възстановяване преди 2023 – 2024 г. Задача на нашия кабинет бе да окажем жизненонеобходимата подкрепа към бранша, за да успее да преодолее кризата. Ваша задача е просто да продължите тези усилия, без да им обръщате гръб. В предложената от служебното правителство актуализация на държавния бюджет са заложени 430 млн. лв. за мерки за бизнеса, но отново само за Мярката 60/40, чийто нови условия все още така и не са много ясни. Липсва целева подкрепа за туризма – от транспорта облагодетелствана е само авиацията с 30 млн. лв., но липсват ясни мотиви защо никой друг сектор в икономическите дейности в страната не се планува да получава целеви средства. Не са предвидени или поне от предложението за актуализация не става ясно да са предвидени средства за фиксираните разходи на бизнеса, което е още един удар по най-тежко засегнатите от пандемията сектори. Непрекъснато нарастващият брой на новозаразени в болниците от COVID-19 създава силен натиск върху здравната система, която се увеличава с часове. Въпрос на време е под напора на пандемията да се наложат мерки, които да ограничат свободния бизнес, особено в секторите туризъм, в частност хотелиерство и ресторантьорство. Работодатели, работници и служители в тези сектори имат спешна нужда от подкрепа. Ние от парламентарната група на ГЕРБ-СДС настояваме за незабавно продължаване на мерките за подкрепа на осигурителния доход на работещите в туризма, както и за продължаване на мерките за покриване на фиксираните разходи на компаниите. Това трябва да намери своето отражение в предстоящата актуализация на държавния бюджет, и то колкото се може по-скоро. Настояваме да се удължи и срокът за действие на 9% ДДС за стоките и услугите, които изтичат на 31 декември тази година. Мотивите за въвеждането му бяха свързани с възстановяване на някои сектори, които бяха силно засегнати от пандемията, като ресторантьорския бранш и други. На практика, поради редица ограничения в дейността, бизнесът не може да се възползва от намалената ставка, а същевременно настоящото развитие на пандемията ясно показва, че още сме далеч от възстановяване на икономическите нива отпреди кризата. Уважаеми колеги, стартира бюджетната процедура, свързана с актуализацията. Поставената тема, касаеща туристическия бранш, не търпи никакво отлагане, не търпи и политически сметки, както и политически целесъобразности, тя е просто отговорност пред гражданите и бизнеса. Знаем, че в момента Вашето внимание е по-скоро насочено към връчването на третия мандат, но отново ще Ви призова за разум и трезва оценка именно заради отговорността пред гражданите. И нека не забравяме, че всичко започва с гражданите и свършва с тях. Те ни гласуваха доверие, затова трябва да се отнасяме отговорно. Покажете и Вие Вашата отговорност! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През последните години вносът на отпадъци и на боклук в България с цел съхранение и третиране се увеличи многократно. На практика за периода 2011 – 2017 г. по официални данни на „Евростат“ 15 пъти се е увеличил вносът на боклук в България. Положението за първите пет месеца на 2021 г. е още по трагично, защото внесените отпадъци достигат 163 хил. тона, докато увеличението – 15-кратно през 2017 г. е довело до 150 хил. тона на годишна база внос на отпадъци. Тревожно е също така и че 14 431 тона внесени отпадъци са опасни такива. С други думи, България постепенно се превърна в сметище и на Европа, и на света, държава, в която се внасят огромни количества отпадъци, които, за съжаление, не се съхраняват, а още по-малко се третират правилно, така че да не застрашават здравето на българските граждани. През 2020 г. имаше голям скандал с вноса на италиански боклук, последваха уволнения, условна присъда за шеф на РИОСВ, арести, но случаят заглъхна. За съжаление, хилядите тонове боклук, които бяха внесени от Италия, продължават да стоят струпани и в „Бобов дол“, и в Плевен, без възможности да бъдат предприети действия за тяхното отстраняване. От „Изправи се БГ! Ние идваме!“ следим тази тема непрекъснато и тревогата на българските граждани от зариването на редица населени места, речни корита и различни промишлени площадки с боклук. Лошото е, че реално горенето на боклук и замърсяването на въздуха се превърнаха в търговия, в печеливш бизнес, от който приближени до властта фирми печелят добре, а заплахата за здравето и за живот в невъзможни условия с мръсен въздух е за българските граждани. Всъщност това е и обяснението защо България е една от държавите с най-мръсен въздух и защо срещу България се провежда наказателна процедура за неспазване на европейските правила за качеството на въздуха и най-вече за нивото на фини прахови частици. Нещо повече, 150 хил. души за 10 години, или 15 000 на годишна база според официални данни, загиват и губят и здравето, и живота си заради заболявания, които са свързани с мръсния въздух, който дишаме. Това може би нямаше да е чак такъв проблем, ако се спазваха правилата и нормите, но правилата и нормите и по отношението на вноса на боклук са за гражданите – за фирмите, за бизнеса, приближен до властта, законът е врата в полето, която може да бъде нарушавана. Според данни на Министерството, освен вносът на отпадъци от Европейския съюз, в България се внасят и боклуци от трети страни, включително от Албания, Швейцария, Северна Македония, Сърбия, Великобритания, Китай, Саудитска Арабия, Босна и Херцеговина, Сингапур, Турция, Норвегия, Ливан, Украйна, Катар. Основен проблем при третирането на внесените отпадъци е фактът, че те се изгарят в централи, в които няма достатъчно условия за пречистване на вредните вещества. На практика вредни газове и токсични съединения, няма гаранция, механизми и инсталации, чрез които да бъде осуетено тяхното преминаване във въздуха и оттам пораженията, които нанасят на здравето на българските граждани. Става дума и за въглеродни окиси, и за хлороводороди, за серни и азотни окиси, за токсични метални съединения, за канцерогенни вещества. Топлоцентралите просто нямат инсталации, необходими за пречистване на тези вещества след изгарянето на боклук. Освен случаите с изграждане на централа за изгаряне на опасни отпадъци в Пещера, представете си, в центъра на града има инсталация, която гори опасни отпадъци, предстои изграждането и на депо за опасни отпадъци. Всички сме свидетели на тревогите на населението от обгазяването на Бобовдолска община и на Сливен заради изгарянето на боклук. Сега с тревога следим и намерението на Столична община да изгради инсталация за изгаряне на отпадъци буквално в центъра на София, на 3 км от ул. „Московска“ – от кабинета на кмета Фандъкова, в нарушение на всякакви изисквания за отстояние на подобни промишлени съоръжения. Буквално срещу инсталацията за изгаряне на боклук се издигат...

...жилищни сгради, които в момента се строят, и фините прахови частици, които на годишна база ще произвежда тази инсталация за изгаряне на боклуци, са в параметри около 9 тона годишно, плюс 9 тона фини прахови частици в София заради...

...намерението на Столична община да изгради този завод за боклук. Всъщност обществената поръчка е финализирана и там, както и във всички любими касички от предишното управление, са преведени вече 60 млн. лв. авансово на фирмата, която да изгради тази инсталация за изгаряне на боклук. Въпросът ми към министъра е: какви мерки предприема Министерството на околната среда и водите?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа депутати! Уважаема госпожо Манолова, Вие като юрист умело жонглирахте с термини, които са „отпадъци“ и „боклуци“. Аз ще възразя, защото по Закона за управлението на отпадъците от 2012 г. боклуци не съществуват. Това е само една хипербола, която може да се отнася и за физически, и за юридически лица, и за предмети. Независимо от това, темата, която повдига госпожа Манолова, е страхотно важна. Тя е национален проблем. Ако трябва да си говорим за нея, няма да ми стигне целият мандат. Затова искам да Ви запозная с нормативната обстановка в момента и откъде е произтекла тя. През 2012 г. парламентът приема Закона за управление на отпадъците, който транспонира напълно европейското законодателство, където отговорни за генерирането на отпадъците са операторите, които произвеждат отпадъци, извън битовите, и кметовете на общини, които отговарят за битовите и строителни отпадъци, генерирани на територията на общината. Тук някак си още тогава самата държава е дезертирала с този закон. Моментално от 2012 г. 113 сметища стават незаконни, защото не отговарят на изискванията на новия закон. Малко след това Европейската комисия ни налага наказателна санкция, която изисква до края на 2020 г. тези депа да са закрити и рекултивирани. Усилията на правителствата през този период са свързани с това, че в края на 2017 г. тези 113 депа са закрити, обаче не са рекултивирани. По тази причина Комисията по някакъв начин ни беше дала удължен срок до 30 юни да извършим този вид дейност. По причина на държавата, която е била осигурила средства за общините от ПУДООС, но само за закриване, през 2019 г. се създава една малка паника, тоест това са 5 – 6 месеца, 7 – 8 преди да изтече срокът, и финансирането на останалите депа, които са 43, се прехвърля към ОПОС. Така или иначе самият срок за сключване на договори по обществената поръчка за изпълнение на проектите предизвиква закъснение по сроковете на самата директива. Към момента 43 общински депа не са закрити и на нас ни предстои наказателна процедура, която ще ни е по-солена от тази за въздуха. Същият този закон, както и Регламентът на Европейския съюз от 2005 г. за свободно движение на отпадъците – така ще го нарека по-популярно, който регламентира брокер и търговец, където се вижда, че той въобще не е насочен към въздействието на отпадъците, а по-скоро е насочен към търговската дейност и ние като страна членка – дава формалното основание да започнем да внасяме и да изнасяме отпадъци, включително и от трети страни, и да ги използваме преди всичко за търговия. Тук искам да направя една голяма разлика, че една част от отпадъците, които се внасят, даже по-голямата, са суровини, които служат на българската промишленост да произвежда принадена стойност, но друга част от отпадъците, каквато е този отпадък с код 19 12 12, е за криминално-търговска печалба, защото, доколкото по непотвърдени данни знам, 300 евро получава реципиентът от този, който внася на тон, докато в България общините предлагат по 30 – 45 лв. И какво става сега? Казвам макрорамката – ние годишно генерираме около 3 милиона битови отпадъци, 1 милион от тях са отпадъци от характера на 19 12 12 – смесени отпадъци за изгаряне. На тях никой не им обръща внимание и общините имат големи проблеми къде да ги съхраняват. Вярно, че и общините са си виновни, защото сепарацията на тези отпадъци не е достатъчна, за да добие достатъчната калоричност това да стане истинско гориво за ТЕЦ-овете, но това е национален проблем, който аз се опитах да го регулирам в краткия период, в който съм там. В същото време, когато Турция спря 11 камиона с отпадъци на границата с България, тя не е член на Европейския съюз, исках да предприема реципрочна мярка и аз да забраня вноса от Турция. Оказа се, че нямам законово основание за това. Парадоксално е, уважаеми депутати, вносът на отпадъци да се решава от един чиновник, един директор и един заместник-министър чрез подписване на нотификация, а забраняването на вноса на отпадъци да не може да стане от един министър, дори от Министерския съвет. Затова какво направи правителството? Правителството прие Национален план за управление на отпадъците 2021 – 2030 г., който дава юридическо основание да се предприемат мерки с решение на Министерския съвет за забрана на вноса на най-гадния отпадък, бих казал, той е смесен отпадък, защото не става нито за горене, а става само за депониране. Но аз като Ви обясних какъв е националният проблем, представете си здравомислието и грижата за околната среда каква е – ние да чистим други държави, за да депонираме, примерно, у нас нови отпадъци. Щях да кажа „боклуци“, защото наистина за мен те са боклуци. Това в момента предстои. Може би следващата седмица Министерският съвет ще приеме решение, с което се забранява вносът на този вид отпадъци. Но парадоксално е, уважаеми дами и господа, че веднага бизнесът скочи срещу това и каза, че тези отпадъци са му крайно необходими, основно ТЕЦ-овете, за да се извършва технологичната работа. Аз ги попитах: добре бе, като имаме един милион тона общински отпадъци в наличност в България, като имаме девет милиона тона в Плевен на площадката на „Феникс“ ЕАД, ресурс 19 12 12, 218 тона имаме някъде около площадките на ТЕЦ „Бобов дол“, защо не ги горите тях? И те казват, че те не са годни за горене, защото са смесени, а тогава не искат да забраняваме отпадъците. Независимо че Законът за управление на отпадъците е поправен в началото на 2012 г., където наистина е вкаран основният принцип, към който трябва да се стремим – на кръговата икономика, това просто казано е следното: да генерираме по-малко отпадъци, а да рециклираме повече отпадъци. Една от целите на този план е през 2026 г. България да достигне 55% рециклиране, което ще ни изравни със средния процент на Европейския съюз. Дали имам време още, или…

Благодаря. В това отношение особено голям интерес беше – този, който е провокиран и от госпожа Манолова: как е започнал аджеба вносът на отпадъците на Ндрангетата – на италианската мафия? Как? Оказа се, че той е подготвен доста преди да бъде реализиран. През 2016 г. Министерството на околната среда и водите е разрешило на ТЕЦ „Марица изток 2“ експериментално да гори 19 12 12. Аз се питам: откъде са имали те такъв отпадък, та са се интересували? Защото един такъв интерес е свързан с търговски… Нали разбирате, че ТЕЦ-ът никога няма да каже: абе я аз безплатно да взема да изгоря отпадъците. Разгеле те не са реализирали този опит. Другият е даден на „Брикел“ – 2017 г., също не знам откъде са имали отпадъци, и оттам на практика се открехва вратичката за следващото криминално внасяне, за което даже и вчера от публикации разбрахме от „Свободна Европа“, че се е състояло към 80 хиляди тона незаконно внесени отпадъци, изгорени на територията на страната. Аз си задавам следния въпрос – не само на себе си, а и на Вас: след като на операторите са плащали по 300 евро на тон, за да ги изгарят, поевтиня ли електроенергията и парното от това? Питам, просто задавам въпроса. КЕВР да ми обясни. След като са ги изгорили, те на практика използват суровина, която има отрицателна себестойност, нали така? Задавам въпроси, които са абсолютно неизвестни. Това до какъв извод води? Води, че само личната изгода и частният интерес са довели до този, първо, незаконен, след това се издават нотификации на 4 – 5 фирми, които в момента са сведени само до нотификации на циментовите заводи, на другите нямат право да изгарят 19 12 12, но злото е свършено. Защото правителството многократно – и предишното, и сегашното, е правило опити италианците да си приберат отпадъка – 9 хиляди тона, от Плевен, то обаче отказва, защото казва: Вие съвсем легално сте ги внесли, и отказват. Този проблем остава да стои. Аз бих се радвал един оператор от тези, които са против забраната на вноса на 19 12 12, за собствена сметка да вземе да отиде да го вземе и да го изгори. Нали така? За да може да ме убедят, че не трябва да забраняваме 19 12 12.

То е изтекло отдавна. (Смях. Оживление.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, имам два кратки въпроса. Вие се опитахте да отговорите и предварително на тях, като ни ги зададохте на нас. Моите въпроси са следните: продължава ли порочната практика за внос на отпадъци 19 12 10 – горими, и до днес и как се контролира действителното съдържание на пристигащите товари? Вярно ли е изтеклото в медиите, че внасяме болнични отпадъци от трети страни, и ако е така, как се транспортират, къде се депонират, къде се горят? Колко средства за екология са заделени от собствениците на ТЕЦ-ове, които горят отпадъци в непригодните си пещи, и колко проверки сте направили по Ваше време? Благодаря Ви.

И аз благодаря за въпросите. Проверките за този кратък период са били малко, но съдържателни. В тази връзка и на „Феникс“ АД – Плевен, е издадена принудителна административна мярка да унищожи отпадъците за собствена сметка, защото, когато е внесъл около 10 хиляди тона по 300 евро на тон, той е получил 3 млн. евро. Нали така се получава по простата сметка? Същият там е направен и за 218 тона на площадката на ТЕЦ „Бобов дол“. Пак уточнявам, че е на площадката на ТЕЦ „Бобов дол“, но не е на фирмата на ТЕЦ „Бобов дол“. А иначе не засегнахме една голяма група депа за отпадъци, а това са така наречените незаконни депа, за които по принцип кметовете отговарят, но това са всичките, които виждате – направени са по мое време 114 броя проверки, издадени са 7 броя акта на кметове. Това са само на така наречените незаконни депа. Някои са например пословични, едното от които е депото на Велико Търново, то е пословично – въпреки всичко там, един голям областен град, този въпрос не ще да го реши от 2015 г. насам. Това ли бяха въпросите, които ми зададохте? (Реплика на народния представител Георги Попов.) Първо, за болничните отпадъци, наистина те не влизат в прерогатива на Министерството на околната среда и водите, да Ви кажа. А как се контролира съдържанието, ще Ви кажа аз – много интересен начин. Някои фирми могат да си направят собствени акредитирани лаборатории, те могат да си направят и собствени верифициращи лаборатории. (Реплики на народния представител Мая Манолова.) Не, понеже това е в сферата на Държавната агенция по стандартизация ли, как се нарича.

Те казаха, че това е най-законно. Според мен тук има основа за корупционен…

На заседанието на Комисията…

На заседанието на Комисията на госпожа Манолова, да. Тук специално виждам, че не е доуточнена нормативната уредба, така че да се гарантира. А да Ви кажа как се контролира. Това също е много интересно. Акредитацията и пробите се правят върху горивото, тоест върху отпадъка, който ще се гори. Те не се свързват с емисиите, които се отделят при горенето. Това е съвсем друг вид контрол. На практика акредитацията не осигурява чистотата на околната среда, а осигурява какво качество на горивото се използва, което се верифицира от тези свързани фирми и по изчислителен път се твърди какви емисии би могло да отдели. Така че този процес за мен не е ясен и нормативно уреден. Дали сте доволен от този отговор?

Има ли направени инвестиции?

Това е труден въпрос да Ви кажа аз. Всичките са частни фирми. По принцип, когато нещо се дава на концесия или се прави договор от някой добросъвестен стопанин, поне 10% от началната инвестиция се заделя за околна среда. Но тук нямам понятие да Ви кажа честно.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Личев! Темата с вноса на отпадъци е особено чувствителна за обществото. През последните години законодателството се измени неколкократно, като се въведоха много по-строги изисквания към търговските субекти, които оперират с отпадъците. Трансграничният превоз на отпадъци е регламентиран в Закона за управлението на отпадъците, като строго се спазват разпоредбите на Регламент ЕО № 1013/2006. При встъпването си в длъжност, господин Министър, Вие с огромен апломб заявихте, че ще спрете вноса на отпадъци в България от трети страни, като цитирам: „Въобще не ме интересува дали ще засегна бизнес интереси. Над мен не стои политическа сила или мафиотска структура, която да ми диктува.“ След това Ваше изказване обаче не последваха никакви действия. Какво се промени тогава и какво Ви спря? Нещо повече, в началото на месец август отново декларирахте, че ще забраните вноса на отпадъци, предназначени за депониране или горене. Какви действия предприехте в тази посока и защо няма развитие по случая към настоящия момент? Какво прави Министерството, за да ограничи вноса на отпадъци? И накрая, не мога да остана безучастна на внушенията на госпожа Манолова, които направи от трибуната, за инсталация за изгарянето на отпадъци в София. В центъра във Виена също има активна инсталация. Искам да Ви кажа, че инсталацията ще се изгражда в съответствие с всички нормативни европейски и национални законови и подзаконови норми. В крайна сметка всички изисквания за системата за изгаряне и пречистване на отпадъци са на най-високо ниво.

Уважаема госпожо Председател, нека да махна обръщенията, за да съкращавам от времето. Този въпрос ми е много приятен. Аз в началото, когато отговарях, казах, че е парадоксално един директор, един заместник-министър, един чиновник да разрешават вноса, като дават нотификации, но че от Закона и от Регламента въобще няма възможност министърът да ги забрани. Затова аз си държа на думата и целенасочено работя и другата седмица ще видите Решението на Министерския съвет. А по повод на репликата Ви към госпожа Манолова, не мога да Ви отговоря от нейно име.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност, господин Министър, Вие се изправяте пред един системен проблем, за който вина не носите Вие, но решението в посока забрана може да звучи сладко, но то е популистки подход, защото то не противоречи на бизнес интереси, а на основни европейски принципи. Думите на вносителя, че 400 хил. тона отпадъци се внасяли и изгаряли в България, също не отговарят на истината, а по-голямата част от това са суровини за индустрията. Но все пак има и смесен битов отпадък, той се изгаря и това представлява риск и щета за здравето и околната среда. За да се реши този проблем обаче, трябва системна реформа. Защото, господин Министър, твърдя го и се подписвам под това, Вие нямате представа какви са потоците отпадъци вътре в собствената Ви държава, защото българската система за управление на отпадъци почива върху измама. Достигнатите нива на рециклиране са виртуални. Достигнатите нива на рециклиране на гума, масла, опасни отпадъци са над средноевропейските и това, аз твърдя, е абсолютен фарс. Няма как да знаете какво влиза от Европа и от трети страни, когато не знаете какво се рециклира в България, защото българската система позволява един отпадък да се напише като друг отпадък и тъй нататък. Хората и експертите, запознати с процесите на рециклиране на отпадъци, знаят прекрасно за какво говоря. Така че, господин Министър, необходима е реформа и промени. Точно такива промени и мерки бяха предложени в 44-тия парламент по време на кризата с вноса на италианския боклук от БСП – банкови гаранции, конкретни мерки за брокери и търговци, там, където е проблемът, електронни регистри и така нататък. Законопроектът получи подкрепа от всички парламентарни групи, включително от Вашето министерство, беше обсъден с експертната общност, широко обществено обсъждане, приет на първо четене, неприет на второ четене. Поради обективни причини – приключи това Събрание. Моят въпрос е свързан именно с този законопроект, за който, между другото, търся най-меката дума, беше откраднат, преписан, изплагиатстван от госпожа Манолова и внесен в 45-ото народно събрание в леко осакатен вариант, но все пак единствените, които реагираха адекватно тогава, са групата на БСП. Господин Министър, запознат ли сте с този законопроект и смятате ли да направите тези промени, които наистина ще внесат прозрачност в системата, ще дадат контрол на Министерството и ще ограничат вноса на смесен битов отпадък от трети страни, от Европа, но не по пътя на популизма? Благодаря. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

И аз благодаря за тези въпроси. Не мога да не се зарадвам, че ме ползвате като проводник към госпожа Манолова, която и аз харесвам, но може би трябва да контактувате пряко в почивката. Иначе сте абсолютно прав: липсва държавна политика по отношение на проблема с отпадъците, които се генерират на територията на България. Аз се опитах да направя опит с Националното сдружение и с тях обсъдихме всички проблеми, свързани с отпадъците. А те са много. Един от основните проблеми, той включително е данъчен. Общините имат пари от такси смет обаче, които им се разрешават само за сметосъбиране и сметоизвозване. Те не могат да инвестират от тях нито в депа за отпадъци, нито да предприемат охрана, за да не допускат незаконни отпадъци и така нататък. Държавна политика няма и по отношение на друго. Отпадъците на територията на България, които остават за горене, са оставени в ръцете на частни фирми. Това на всички Ви е известно. Къде е държавната политика, в която поне се казва, че в Южна и в Северна България ще бъде изградена една инсталация за изгаряне на българските отпадъци? Второ, по отношение на това, че Вие се съмнявате в достоверността на фактите, многократно от тази трибуна, включително и от трибуната на комисиите съм бил учуден, че никой не признава данните на статистиката. Аз като служебен министър и бивш държавен служител за мен това са единствено официалните данни. Подозирам, че може да не са истински, но ми кажете Вие: какво мога да направя за 3 месеца? Аз се опитах, и Вие ще го видите на сайта на Министерството – ежедневно получавате информация какъв внос на отпадъци е влязъл, и това не е случайно. Това е съвместимо със системата на Митниците, където всеки един отпадък по код се следи чрез джипиес. Недостатъкът тук е, че когато пристигне при приемника на отпадъка, спира неговият отчет и той вече може да бъде – например някой си внася някакъв отпадък, може да го препродаде, премести и така нататък. Всички закони, които са били внесени при редовното правителство и са били подкрепени от Министерството на околната среда и водите, ги подкрепям и аз, защото аз съм човек, който счита, че трябва да има приемственост и устойчивост. Какво съм направил в това отношение? Написал съм писмо до премиера, че всичките закони, свързани с околната среда и с наказателните процедури, и са били в Народното събрание, трябва да бъдат внесени наново от този Министерски съвет.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Личев! Сред най-сериозните проблеми в Перник, а и не само, е мръсният въздух. Ние там имаме един ТЕЦ, чийто отпадъци се депонират в шламохранилище, което през годините образува сериозни проблеми. Миналата година беше скъсана негова дига, РИОСВ непрекъснато правеше проверки и даваше предписания, с които настояваше неговата рекултивация. Към настоящия момент се информираме от страницата на община Перник, че е инициирано инвестиционно предложение, с което да се рекултивира това депо. Бих искала да попитам, ако има забавяне, бихте ли имали възможност МОСВ да наложи мерки за ускоряване на процеса по рекултивиране на това депо? Тъй като в момента то е препълнено, има ли възможност на друго място да се изхвърля шлаката от ТЕЦ „Република“, докато новото бъде изградено, тъй като създава рискове за здравето на хората? Благодаря.

И аз благодаря за въпроса. Тук също има една законодателна празнота, която е много сериозна и Вие отваряте една… Едните са битови и строителни отпадъци, другите отпадъци са от минната промишленост и енергийната промишленост. Те остават в някакво бяло законодателно петно. Например, ако ме чухте и никой от Вас не пита, за отпадъците от минната промишленост – кариерите, мините, а те са залели държавата. Вие не знам дали ги виждате. Ако някой е ходил на „Медет“, ще види, че там има море в котлована, а наоколо има около 60 млн. тона камъни. Всеки би си задал въпроса: защо тези камъни не се използват като настилка за магистрали, като строителен материал, а стоят там да замърсяват околността и най-вече Медетска река, която, като се влее в Тополница, се получава пяна? Това може да го видите ежедневно. Но това е друг въпрос. Казах Ви, че няма да ми стигне целият мандат. Разбира се, че ние ще съдействаме с каквото можем на кмета на Перник, но как когато ТЕЦ-ът е юридическо, търговско лице, ние да му съдействаме? Питам – ако е внесъл проект за рекултивация, ние ще го съгласуваме по най-бърз начин, ако отговаря на изискванията по околната среда. Доколкото знам, проектите за рекултивация минават по облекчена процедура по ЗООС, нали така беше, ако не се лъжа, и затова, а аз как да Ви гарантирам, че ще мога да намеря на територията на Перник място за ново депо? Ще съдействаме, ако е необходимо. Моля, помолете кмета да се обърне към мен писмено за съдействие, мога да му изпратя експерти да го консултират, но не мога да свърша тази работа, нямам и такива правомощия по закон.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Личев, с цялото ни уважение към Вас и чувството Ви за шега, за хумор, много внимателно Ви изслушахме относно дейността на Министерството на околната среда и водите в сферата на отпадъците. Бих искал да Ви кажа, че тя безспорно е важна тема, видяхме каква е и позицията на Министерството на околната среда и водите и с оглед на това бих искал само да Ви припомня и да Ви питаме. С голям ентусиазъм, след като беше на първо време транспонирано европейското законодателство в нашето законодателство в периода 2001 – 2005 г., се стартира след това системата за разделно сметосъбиране в периода 2005 – 2009 г., тръгна и информационна кампания. Естествено, за такъв кратък период от време може да се стигне донякъде, имаше първи резултати и мотивация на хората да изхвърлят разделно отпадъците. След това обаче, след 2009 г., този процес бе буквално блокиран, демотивирани бяха хората, защото се видя, че поетите ангажименти не се изпълняват от страна на субекти, които трябва да извършват по-скоро организацията за разделно сметосъбиране, след това има много сериозен регрес в това отношение и днес, ако има реално сметосъбиране, както Вие посочихте, че близо 1 милион тона отпадъци по еди-кой си код – няма да го повтарям тук, не биха били в тези параметри. Тоест голяма част от тези отпадъци биха отишли за рециклиране, малка част за оползотворяване и най-важното – не биха постъпвали в депата за отпадъци или за изгаряне. Първо това. Моят въпрос е: каква е позицията, визията на Министерството на околната среда и водите по този казус и, второ, Вие посочихте тук и госпожа Мая Манолова също, че се изгарят безконтролно? Това не бива да се допуска, да се изгарят безконтролно отпадъци в ТЕЦ-овете или там, където се изгарят, в съответните горивни инсталации. Трябва да се спазват всички изисквания в законодателството. Не само че има, колега от ГЕРБ, инсталация за отпадъци, която функционира и която изгаря отпадъци на центъра на Виена – аз съм посетил този завод, и се вижда, че няма никакво вредно въздействие. По същия начин трябва да се извършва изгарянето, но трябва да има обективен, коректен подход, Министерството да изпълнява своите функции и всички компетентни органи, така че и ТЕЦ „Марица изток 2“, и заводът тук в София, който ще изгаря, в ТЕЦ „Бобов дол“ и във всички други тецове, но държавата трябва да си е на мястото в лицето на Министерството на околната среда и водите обективно и коректно да изпълнява контролните си функции и в никакъв случай не трябва да има никъде никаква тенденция – нито в едната, нито в другата посока. А относно това какви отпадъци се внасят? Колеги, бих искал да припомня на господин Министъра, че в Закона за управление на отпадъците при внос на отпадъци министърът има правото и задължението да нотифицира вноса на съответния отпадък или упълномощено от него лице. Господин Министър, няма как да приемем, както Вие посочихте, че някакъв чиновник решава. Чиновникът не решава. Чиновникът изпълнява това, което е в рамките на закона – задълженията, които са вменени, правата и отговорностите са на министъра и, респективно, упълномощеното от него лице. Така че моят въпрос е – със сигурност не само от митническите власти трябва да имаме цялата информация какво се внася, как се внася, тук сме имали дискусия и дебати покрай италианските отпадъци и би следвало в днешно време контролът да бъде на много по-високо ниво, всички компетентни органи по веригата да изпълняват своите задължения, така щото, когато бяхме в Берлин – в Бундестага – 2003 г., мисля, че беше, заедно с колегите Борислав Великов, Георги Божинов, ние бяхме предупредени...

Приключвам, уважаема госпожо Председател.

…и България, новите страни членки да не бъдат задния двор на Европа, казаха да не допускаме това и всички ние трябва да работим това да не се случва. В интерес на бизнеса това, което може да постъпи – да постъпва, и това, което постъпва, трябва да бъде под диктовката на закона. Законът трябва да се спазва и това трябва да се изпълнява много стриктно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Чакъров, понеже Вие сте знаещ, задавате ми въпрос, на който Ви е ясен моят отговор. Значи, в самия закон при транспониране на всичките европейски изисквания, а може би и прилагането им, се получава едно забатачване на системата. В момента шест хиляди фирми имат лиценз за сметосъбиране и сметоизвозване, за което самият си направете извода по какъв начин става контролът. Абсолютно сте прав, че разделното събиране е единственият правилен път към кръгова икономика, за генериране на по-малко отпадъци за депониране, за генериране на рециклирани суровини. Абсолютно сте прав! Какво направих аз? Възложих на ресорната заместник-министърка Ренета Колева първо да направи среща с асоциациите – тези шест хиляди, те имат някаква асоциация, и да намери начин как нормативно да ги редуцираме или да ги накараме да си изпълняват истинските задължения по Закона за управление на отпадъците, защото в много от случаите те са посредници, посредници, които само печелят от този вид дейност. По отношение на разделното събиране обаче трябва да Ви кажа, че основният отговорен е кметът на общината и Вие това много добре го знаете. Винаги през тези години контролът на кметовете е достигал нивото на политическата завеса. Така че за трите месеца, на които съм на служба в Министерството, направих каквото мога от гледна точка на това, че съм се заклел в Конституцията и считам, че правото е държавен закон на държавата. Също така споделям – аз и в началото казах това, в отговор на предишния въпрос, че няма държавна политика. И аз съм бил в Германия – участвах в един семинар с Германо-българската промишлена палата, в който се учудих, че болшинството от отпадъците в Германия се изгарят, направена е специална система за това. Наистина инсталациите не са в населените места. Те са някъде, където в радиус от 70 км могат да обират и третират отпадъците, от общините също така се изгарят почти всички утайки от пречиствателните станции – това е така, но сега говорим за един друг стандарт и за едно друго разбиране. Давам пример – от 1 септември би трябвало да въведем да няма найлоново пликче, та чуйте ме, нали знаете това? Обърнете се към чуждестранните вериги – Лидъл, Кауфланд, коя беше останалата – да не я съобщавам да ѝ правя реклама, имат ли намерение от 1 септември да извадят найлоновите пликчета?! Така че при нас както ни е различен икономическият стандарт, така ни е различно и разбирането. Засега ние не сме само изостанали в много показатели, които би трябвало да ги набавим, но сме изостанали и в екологичното съзнание – и не само на гражданите, не ги обвинявам тях, а на управляващите, в това число слагам и себе си.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Разбирам невъзможността Ви да забраните вноса на отпадъци от някоя от съседните държави и Законът, който „Изправи се БГ! Ние идваме!“ е внесъл в парламента, ще Ви даде тази възможност по отношение на вноса на отпадъци от трети страни. Да, ние предлагаме забрана на внос на отпадъци от трети страни, нещо, което господин Божанков в неговия закон не предлага. Ние написахме нашия закон след обществени обсъждания и след като подкрепихме хората от Шумен, от Попово, от Девня, от Пещера, от Стара Загора, от Батак, от Варна, от Севлиево, от Варвара, от община Септември – бяхме на място, видяхме проблемите им и ги подкрепихме. Изготвихме и представихме нашия законопроект месеци преди господин Божанков да представи неговия. (Реплика от „БСП за България“.) Но може би, защото никой от нас не е в конфликт на интереси и няма бизнес, който да е свързан с оползотворяването на отпадъци, затова ние предлагаме забрана за внос от трети страни. И нещо друго. Ние предлагаме да се премахне принципът на мълчаливото съгласие при разрешаване на дейности с боклуци. Представяте ли си, това е единственият бизнес, който може да бъде започнат при условията на мълчаливо съгласие? Да си остъклиш терасата, да отвориш фризьорски салон трябва да чакаш с месеци и с години, но да започнеш дейност с боклуци, не е необходимо изрично разрешение – действа принципът на мълчаливо съгласие, но господин Божанков не предлага този принцип да отпадне, както и да се забрани вносът от трети страни. Може би отговорът е в това – има ли интерес авторът на неговия закон от третирането и вноса на отпадъци. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Попитах дали подкрепя Закона, който забранява вноса на отпадъци от трети страни? Принципът на мълчаливо съгласие редно ли е да улеснява фирмите, които работят с отпадъци?

Иначе – безспорно! Аз нали това казах, че липсва? Безспорно, стига да успеете да го направите. Защото ограниченията на европейските директиви по отношение на така наречената свобода на движение на стоките, включително и на отпадъците, е голямо. Ето, миналият месец тук идва комисарят, който отговаря за свободното движение на отпадъците. Той може би, предизвикан от моите думи, дойде да ни обещава, че не трябват никакви рестриктивни мерки да налагаме на територията на България, но аз подкрепям всяко законодателство, което би дало възможност България да се справи първо със собствения си отпадък, а след това да мисли за търговски интереси и за почистване на съседни страни. Също така съм за това да има нова система за сметосъбиране и сметоподдържане, да има по-строг лицензионен режим, който да изисква критерии за оценка и за отнемане на лиценза. Такова нещо няма. По отношение на вноса е същото, като по отношение на концесиите и Закона за концесиите, когато се предоставя концесия – например скално-облицовъчни материали в Кърджали, аз питам министъра на енергетиката: „Има ли търговско проучване, има ли нужда нашата промишленост от скално-облицовъчни материали, за да може да унищожим онази планина в Кърджали?“ Той ми казва: „Не!“ И аз му казвам: „Знам. Значи, това е за износ за Турция и Гърция...“ Това ли е начинът ние да си ползваме природните богатства и отпадъците на чужди страни трябва ли също да са тук? Ако има разрешение за внос на дадена фирма, първо трябва да бъде направено проучване вътре – има ли търговски интерес, как ще бъде оползотворен безопасно този отпадък и тогава да му се дава нотификация. Такова нещо няма. Аз попитах. В момента не е регламентирано. Напълно подкрепям което и да е Народно събрание, ако вземе да усъвършенства нормативната уредба в тази насока, без да вземам страна кой е вносител.

Лично обяснение.

Госпожо Председател, процедурата ми е отправена към Вас, тъй като не забелязахте, че госпожа Мая Манолова доста грубо излъга, че нейният законопроект е бил внесен преди този на БСП. Казвам на БСП, защото аз законопроект не съм внасял, а той е на парламентарната група на БСП. Внесен е в Четиридесет и четвъртия парламент, когато госпожа Манолова се снимаше лайф, докато тук внасяхме мерки срещу това грозно явление, а тогава тя трупаше рейтинг, за да влезе в събранието. Но това не е единичен случай. Тя открадна няколко законопроекта – социални, за пенсии, за детски надбавки…

Госпожа Манолова е рецидивист в това отношение. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председател, моля, когато има изказвания от трибуната, да приканвате изказващите се да декларират дали имат лично конфликт на интереси по темата, за която се изказват, или на свързани с тях лица.

Частен интерес. Темата за управлението на отпадъците е важна. Важна е за всички български граждани и ако господин Божанков има някакви лични интереси или лица с интереси, свързани с нея, е хубаво да ги знаем, за да кредитираме с доверие неговото изказване или не. А по въпроса за авторството на закони и по въпроса за това кой кога внасял закони и кой кога предлагал – да, госпожа Манолова е предлагала закони, свързани с отпадъците и с всичко останало, и в качеството си на народен представител в Четиридесет и петото народно събрание, и в качеството си на омбудсман, много преди това. Но ако продължаваме с авторствата, накрая БСП ще претендират авторство и за Партийния дом и ще искат да се върнат там, ще претендират авторство и за Министерски съвет, и за всичко останало. Така че моля да се върнем на темата и да престанем с тези дребни заяждания.

Благодаря, госпожо Председател. Процедура по начина на водене. Аз определено нямам частен или какъвто и да е интерес по темата. Въпросът е друг и тази тема нямаше да я дискутираме в момента и да има n на брой процедури по начина на водене, ако бяхте спазили Правилника, а именно: да не се допуска въпрос, който касае законодателната част от работата на Народното събрание, тъй като де факто въпросът беше искане на становище по законопроект, което не е позволено по Правилник. Трябваше да се придържаме към актуалните политики, записани в изслушването. Ако не беше…

В момента, в който се отиде във въпроси по законодателство и по внесени законопроекти, логично е вносителите да вземат решение, така че въобще не трябваше да се допуска.

Благодаря, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Молбата ми към Вас е: да не допускате от тази трибуна да се правят внушения! Да не допускате да се правят внушения от тази трибуна, че някой има или няма конфликт на интереси! В Правилника ясно е записано и се надявам колегите от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ в рамките вече на месец – месец и половина да са научили Правилника. Там пише кога и как се декларира този частен интерес и всеки един народен представител, излизайки на тази трибуна, го прави или не го прави, ако няма такъв. Така че Вие нямате право да обвинявате колега народен представител дали има, или няма. Ако е преценил, че има, той е щял да го декларира, а след като не го е декларирал, значи няма частен интерес. Ако Вие имате претенции към това, си има съответен ред, а не от трибуната, да правите внушения. Това, че господин Божанков е експерт по дадена тема, не задължително и не винаги е в конфликт на интереси. Дай боже, повече народни представители в тази зала – експерти по конкретните теми, да се изказват от тази трибуна, а не експерти по всичко да вземат отношения от трибуната, без в крайна сметка да са специалисти по нищо! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, по последни данни около 1500 незаконни сметища и около 500 локални замърсявания са установени на територията на страната, предимно от строителни и битови отпадъци, в това число и опасни такива, на нерегламентирани места. Това особено отчетливо се вижда в летния сезон, защото курортните градове и селища са претрупани с битови отпадъци, което се отразява много зле на имиджа на страната. В тази връзка, господин Министър, въпросът ми е: колко акта са съставени за установяване на административни нарушения, издадени ли са наказателни постановления, какви административни мерки е предприело Министерството на околната среда и водите и как се носи отговорност в структурите на Вашата администрация? Благодаря.

Много важен въпрос. Аз преди няколко въпроса почти отговорих на него –направени са 113 проверки, издадени са 17 акта, глобени са седем кмета с до 5000 лв., но това въобще не решава въпроса. Понеже това е отговорност на общините, особено в по-малките общини, където населението оредя страхотно, където данъкоплатците липсват, а проблемите остават, все по-големи са маршрутите за сметосъбиране и сметоизвозване, контролът е все по-малък. Аз съм на мнение, че още от 2001 – 2002 г., екоредът трябваше да се налага принудително. Аз съм на мнение, че единствената помощ, която може да се окаже реално за преодоляването на този проблем, е създаване на нещо като екополиция, която както и общинската да се занимава само с това. Това не е свързано само с отпадъците и незаконните сметища, свързано е със замърсяването на реките, свързано е с изсичането на горите. Функциите на МВР, която е призвана да се бори с това, знаете, че на практика в момента не могат да се изпълняват, защото според тях имат много други приоритетни задачи. Така че това е национален проблем. Казвам Ви какво съм направил аз за три месеца. Може отпреди това числата да са по-големи, но ефектите са почти никакви, защото глобата на кмета не му дава финансов източник, за да отиде да събере боклуците – това вече са боклуци, да ги сложи в някакво регламентирано депо, да ги превози, не му дава право да намери и да си направи регламентирано депо, защото има право на депо за строителни отпадъци, но няма пари. Аз Ви казах, че това е въпрос на Народното събрание – не може данъците за смет да се изразходват само за сметосъбиране и за сметоизвозване – нали се говори за децентрализация, нали се говори за пренасочване на финансови ресурси към общините? Общините трябва да имат финансов инструмент и кметовете да могат да си направят регулирано депо в рамките на общината, за да може тогава законът да се стовари върху тях с цялата си сила. Къде да изпратя служителите на РИОСВ днес? Изберете си една община. Вие казахте 1500 – 1600. Общините примерно са 500 – най-малките общини. 240 по четири незаконни (реплики), да 265 са – по шест незаконни депа за община. Какво да направи кметът, като го глобя? Така че има много, върху което да се мисли за държавната политика, за това да не се оставят сираци кметовете. Това мога да кажа.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бих искал да насоча вниманието към друга интересна тема, свързана с отпадъците, а именно: през мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание ние направихме редица промени, свързани със законодателството в сферата на отпадъците. Една от най-интересните и най-сериозните е въвеждане на изискването за видеонаблюдение към инсталациите за изгаряне на отпадъци, както и на депата за депониране на отпадъци. Това е един строг регламент към самите оператори. В тази връзка моят въпрос към Вас е: има ли все още депа и инсталации, които не са спазили тези законови изисквания и не са въвели системи за 24-часово видеонаблюдение, което да бъде предоставено на РИОСВ-та, респективно на общините? Ако има такива, дали са наложени санкции по закона, защото законът предвижда и санкции в тази посока, и ако ги знаете поименно, ще Ви бъда благодарен да ги изброите? И както е актуално напоследък да се задават подвъпроси, бих искал да отправя един подвъпрос. Превръщането на отпадъците в ресурс е една от основните цели на Пътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа. За всички е ясно, че оползотворяването на отпадъците е част от решението на проблемите, но са необходими усилия за производството на качествен RDF и, разбира се, гаранции за незамърсяващи инсталации. Моят въпрос към Вас е: какво направи Министерството по този въпрос за тези вече почти четири месеца? Благодаря.

Да Ви кажа честно, уважаеми господин народен представител, наистина ме изненадахте и аз гарантирам, че ще се подготвя допълнително с подробна информация по отношение на това, защото Вие очаквате от мен да направя анализ на прилагане и ефективност на един закон, който сте приели вчера. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не е от вчера, а отпреди две години.“) О, преди две години? Значи е отдавна. Ще го направя. Извинявайте. В подкрепа на това искам да кажа че ако сте успели да направите това, то е голям пробив. Например при контрола на операторите на комплексните разрешителни ние не можем да получим данни в РИОСВ онлайн от автоматичните станции за газове, защото било търговска тайна. Така че и това остава да оправите. Иначе гарантирам да Ви дам писмено тази справка. Извинете ме, но Ви казах, че темата е огромна. Както виждате, аз не чета, защото не мога да запомня всички факти и обстоятелства. Това задоволява ли Ви като отговор?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз няма да скрия, че промених малко стратегията за моето изказване. Ще задам един въпрос, както се казва адхок, тоест следствие от дискусията. България пропусна огромни възможности по отношение на кръговата икономика. Новият пакет от мерки задава още по-високи цели. България замръзна и заспа някъде около рециклиращата индустрия, и то в най-лошия ѝ вид – и като контрол, и като изпълнение, и като отчитане. Вследствие на това, което чух от министъра, бих искал да го попитам, тъй като той, освен като човек, работил дълги години в Министерството на околната среда и водите, и като служебен министър трябва да остави своя отпечатък в една по-дълга политика, както би трябвало да го прави всеки един. Направиха ми особено впечатление усилията, които са положени, по отношение на разговорите с рециклиращите организации. Моят въпрос, господин Министър, е следният: каква е Вашата визия и какви мерки предприемате България най-накрая да се измъкне от този зле използван кръг на рециклиращата икономика, тъй като Европейският съюз е далеч, далеч напред в своята визия. Тези три буквички „R“, които бяха по едно време тайна за нас – reduction, reuse, recycled – редуциране, рециклиране и повторна употреба, са водещите приоритети по отношение и на Европейската директива, тоест предотвратяването, повторната употреба, рециклирането, оползотворяването за използване на енергия и обезвреждането. Какви усилия и мерки предприемате, за да може да насочим всички усилия на политиките по управление на отпадъците в тази йерархия, тъй като вече не рециклирането, и с това завършваме, е лайтмотивът и на кръговата икономика, и на зелената сделка, и на борбата с фактора на отпадъците, а по-малкото производство, екодизайна и редуцирането на рециклиращите продукти? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Костадинов. Във Вас живее не само депутатът, а и философът. Зададохте ми страхотен въпрос. Пряко това, което съм възприел, аз го казах, това е Националната програма за управление на отпадъците, обаче Вие сте абсолютно прав – тя е насочена само към рециклиране на отпадъците. Зелената икономика и кръговата икономика въобще не е това. Още от предишното правителство заварих, че е възложено разработване на Стратегия за адаптиране към кръговата икономика, но тя пак преди всичко беше насочена към отпадъците. Затова какво направих аз? Направих предложение на премиера да създаде междуведомствена група, в която да влязат министърът на икономиката, на енергетиката, на земеделието, всички компетентни органи, и да създадат една Национална стратегия за адаптация към кръговата икономика, защото ние искаме или не искаме, то е и задължително условие за получаване на еврофондове. Тази работна група е създадена със заповед на премиера и в момента работи. По отношение на състоянието, в което заварих стратегията в Министерството, беше в доста добро състояние, но още не бяха изведени аналитичните части и предложенията, така че не мога да Ви отговоря конкретно. Когато стане готов документът, вероятно ще имаме възможност да се информираме взаимно. Иначе и на депутатите трябва да кажа: ако разбирате кръговата икономика само като рециклиране на отпадъците, това е пагубно за държавната политика. Кръговата икономика е ефективно използване на водите, повторно използване на водите, ниска енергоемкост, ниски емисии и ред други, защото не мога да ги изброя изчерпателно. Тоест пренастройката на икономиката, за да влезем в рамките на кръговата икономика и зелената икономика, са много сложни, капиталоемки. В това отношение, когато се водиха преговори с Европейската комисия за зелените сделки, ние пледирахме, че парите, които се заделят от този зелен фонд, би трябвало да бъдат разпределяни не само с оглед на територията на страната и на глава от населението, ами в зависимост и от стандарта на нивото, на което се развиват тези страни, и особено да има предимства за по-късно присъединилите се държави. Като цяло въпросът Ви е прекрасен. Даже аз бях дал предложение, колегите в Румъния много добре са подходили към въпроса и са създали зелено министерство. Така че трябва да има стратегия, трябва да има закон за кръгова икономика и зелена икономика и трябва да има и ведомство, което да отговаря за него, за да можем да се адаптираме и да не останем последни. Знам, че този отговор не Ви задоволява напълно, но предполагам, че горе-долу съм отговорил.

Уважаеми господин Министър, от няколко години се борим с вноса на незаконни отпадъци, на вносни отпадъци по-скоро, донякъде ефективно. По моето скромно мнение този внос се превръща в пандемия по няколко основни причини. Първо, вносителите търсят слаба администрация, която е лесно корумпируема. И второ, има икономическа изгода от горенето на отпадъци в България по три причини. Първата е, че се получават пари от вноса на боклуци. Втората е, че енергията от изгаряне на отпадъци се води високоефективна и се плаща двойна цена от страна на държавата. И третата причина е, че не се дължат такси за въглеродни емисии при горенето на отпадъци. Така че, когато се премахне икономическата причина за вноса на отпадъци, няма да говорим за такъв проблем. Моят въпрос е свързан с ТЕЦ „Бобов дол“. Появи се информация, че има заповед за спирането на ТЕЦ-а от тези дни, докато не се извършат екологични промени в самия ТЕЦ. Може ли да дадете малко повече информация по този казус? Благодаря.

Уважаеми господин народен представител, понеже ми задавате въпрос, който въобще не е свързан с темата, аз мога и да се въздържа да Ви отговоря, но понеже има голям интерес, ще Ви отговоря. Още в 2018 г. се допълва Директивата, която касае чистотата на въздуха. Там се въвежда едно намаление на емисиите на серен диоксид с 0,6%. Всички оператори на големи горивни инсталации са предупредени, че на 17 август 2021 г. изтича срокът за привеждане в съответствие. И са предупредени много отдавна. Първо, въпросът, който ми задавате, би трябвало да бъде отнесен към Министерството на енергетиката, към КЕВР, би трябвало да бъде отнесен към собственика на ТЕЦ „Бобов дол“. Защото аз питам КЕВР как е утвърждавал цена на тока и парното на ТЕЦ „Бобов дол“, когато те не предоставят услуга с необходимото качество? За мен услуга с необходимото качество за ток и парно не е само количеството, това трябва да е и качеството на услугата, тоест услугата да бъде доставена на потребителя при спазване на всички екологични изисквания. В контекста на това, че имах „късата клечка“ като служебен министър да дойде срокът 17 август 2021 г., при който Европейската комисия ще ни удари мандалото, и той е свързан с така наречените дерогации. Всички останали горивни инсталации с изключение на софийските ТЕЦ-ове, ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ „Брикел“ са съмнителни, но при ТЕЦ „Бобов дол“ не е само това причината. Аз, за съжаление, не съм инженер по промишлено и гражданско строителство, тук има много депутати, които владеят тази терминология, но ще Ви кажа много просто. Какво е било толкова сложно от 2018 г. досега просто да се сменят дупките в газодувките, така са ми казали, че са, така че при горенето на каквото и да е димът не минава през пречиствателните съоръжения, ами излиза навън. Ние сме поставили там автоматична станция, която седи от десет дни. Непрекъснато се регистрира замърсяване на въздуха за всички околни. При това на 13 април 2021 г. РИОСВ е отишъл и им е дал предписание да представят план за ремонт. Имаме писмо от управителя на ТЕЦ „Бобов дол“, че той се ангажира до 14-и да представи план за извършване на възстановителните работи. Такова нещо не се е случило. Затова те отиват повторно, констатират, че нищо не е направено и издават принудителна административна мярка. Тази мярка е обжалвана същия ден пред Кюстендилския административен съд. Кюстендилският административен съд отсъжда в полза на РИОСВ – София. Това е, което мога да Ви кажа. И тук започват големите спекулации как ще стане национална трагедия, ако тези мощности бъдат изключени, защото, за да се направи ремонтът на комина, мощностите трябва да бъдат изключени за няколко дена, или часа, не знам колко, не съм специалист. И започва – как ще се повиши цената на тока, как ще изпадне в колапс националната енергийна система. И аз веднага задавам контравъпроси: къде е евтиният ток, който се изнася от АЕЦ „Козлодуй“? Той не може ли да запълни временно тази дупка? Къде са тези 400 млн. куб. м, които отпуснахме на НЕК от язовирите, за да балансират системата по време на най-големите горещини? Те не запълват ли временно тази дупка, след като до края на август времето се захлади? Къде са парите, които КЕВР трябва да е преценила, че са дадени за околна среда, когато утвърждава цената на тока и на парното от ТЕЦ „Бобов дол“? Все въпроси, на които няма отговори. Единственият отговор, който аз ще Ви дам, е, че докато аз съм служебен министър, никой не може да ме пречупи да престъпя конституционното право на всеки гражданин на здравословна околна среда.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, нямам частен интерес към темата и към отпадъците. Имам и аз по традиция няколко въпроса – един въпрос с няколко подвъпроса. Внимателно слушах почитаемия господин Личев и разбирам, че отговорностите за много неща са извън Министерството. Били те в законодателството, били те в кметовете, били те в обикновени чиновници. Господин Личев, кой осъществява държавната политика в областта на околната среда и водите – въпрос? Колко време трябва на Изпълнителната агенция по околна среда да издаде едно разрешително и да промени едно разрешително за въвеждане в експлоатация на омуртажкото депо, примерно? Смятате ли, че в тази изпълнителна агенция сроковете, малко е да се каже, се спазват? Смятате ли, че работи добре? Преди Вас имаше един друг министър, който не беше служебен, и той си позволи да каже, че няма глобално затопляне. Сега Ви слушам Вас, че наричате отпадъка „боклук“. Искам да обърна внимание, че в цяла Европа и изобщо в света боклукът, както го наричате Вие, е отпадък, а отпадъкът е ресурс. Ние, ако преценим ресурсите си като държава, ще видим, че може би сме най-богати на отпадъци. Това не са боклуци, това е ресурс. Моля да го имате предвид занапред в изказванията си. Какво друго бих искал като подвъпрос? Има две дружества, които с Решение на Министерския съвет преминаха в патримониума на Министерството на околната среда и водите – „Екоинженеринг-РМ“ и „Еко Антрацит“. Какви са плановете за тяхното развитие? Благодаря за вниманието.

И аз благодаря за въпросите. Първо, не знам откъде уважаемият господин депутат е почерпил от моите изказвания, че наричам отпадъците „боклуци“. Напротив, аз иронично нарекох незаконните отпадъци боклуци, с които не можем да се справим, и то беше подчертано ясно и преди това в изказването. Направих дори забележка на уважаемата госпожа Мая Манолова, че използва този термин, ако сте ме чули. Второ, по мое време, когато аз съм министър, Изпълнителната агенция по околна среда е на персонално мое подчинение. И там няма забавяне нито на административни срокове, нито има оплакване на граждани. Ако има такива при Вас, при партиите, това са някакви лобистки оплаквания, които са без доказателства. Ако имате някакви доказателства, моля да ми ги представите, защото така е лесно да се говори, но… По отношение на това, че Вие сте разбрал, че две дружества минават към МОСВ, това не е въобще истина. Това е едно предварително решение на Министерския съвет, което дава основание на министъра на икономиката да направи оценка на акциите на дружествата „Еко Антрацит“ и „Екоинженеринг-РМ“, които са в състава на ДКК. Чак тогава и ако, понеже малко излизаме от темата, но съм длъжен да Ви го кажа, защото Вие сте народни представители, ако влезе в сила изискването на Европейската комисия, че не трябва да има държавни предприятия в България, а трябва да има търговски дружества, тогава може би ще стане преустройство, в което ще се обединят ПУДООС, Инсенератор, „Екоинженеринг-РМ“ и „Еко Антрацит“ във формата на изпълнителна агенция, защото всичките са свързани или с финансиране на екологична политика, или с изпълнение на екологични дейности. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! През 2019 г. Плевен се оказа един от градовете, който се сдоби с втората най-голяма порция италиански отпадък – около 9 хил. т. От изложението на министъра, а и от няколко журналистически разследвания, включително това на госпожа Валя Ахчиева и на сайта „Бивол“, стана ясно, че италианската фирма не желае да се вземе боклука обратно. В разследването обаче става ясен един доста притеснителен факт – фирмата не желае, защото твърди, че има издаден сертификат, че боклукът е обработен вече. Въпросът ми към министъра е: наистина ли има такъв сертификат, с който разполага италианската фирма, според който боклукът е вече преработен, тъй като той все още си е на депото в Плевен? И ако има такъв сертификат, кой го е подписал и все още ли е на работа в Министерството този човек? Благодаря Ви.

Много лесен въпрос. Разбира се, че не е истина. То се вижда очевадно. Ако видите снимките от депото в Плевен, където са депонирани 9 хил. т, Вие ще ги видите в оригиналните опаковки.

Има ли сертификат?

Няма такъв или аз в момента не съм запознат с такова нещо. Аз такова дълбоко разследване съм направил покрай отпадъците, че едва ли щеше да ми убегне. Наистина на площадката на ТЕЦ „Бобов дол“, не казвам, че е на ТЕЦ-а, друга фирма, даже не знам коя е там, тези 218 тона са минали през шредиране, което означава разопаковане, някакво предварително сепариране. Интересното е, че тези отпадъци са минали през една фирма в Пазарджик, която ги е сепарирала, и тези, които имат нотификация за изгаряне – Циментовите заводи, са склонни да го изгорят, защото това вече за тях не било български отпадък. По отношение на тези 218 тона бихме могли да се справим донякъде, но 9-те хиляди тона засега остават напълно като… Самата тази фирма, на която знаете, че собственикът е осъден условно, той явно, че е подставено лице. Лошото е, че пак въпросът е в законодателството – когато се дават такива нотификации и разрешителни за внасяне на такива огромни количества, би трябвало да се иска банкова гаранция. И тази банкова гаранция за цената на този боклук би трябвало да е поне 3 млн. евро, поне 10% от стойността, но такова нещо не е предвидено. Да Ви кажа честно, засега това остава един неразрешен въпрос, макар че се работи интензивно законово да се разреши, а не насилствено.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър Личев, уважаеми колеги! Искам да изразя нашето отношение по темата. То е представено доста широкоспектърно, защото нещата са много сложни. Но като цяло изразявам нашето негативно отношение към пасивността на държавата и в частност на Министерството на околната среда и водите по темата за отпадъците, която е изключително важна, високотехнологична тема, подчертавам, за Европа и за света. Дами и господа, страни като Нидерландия и Германия се борят за внос на отпадъци от Китай. Нидерландия изгради най високотехнологичната топлоцентрала с комбинирано производство, базирано на отпадъци от Китай, която произвежда топлинна енергия и захранва топлофикациите на Амстердам и на серия градове на цена 20 евро на мегаватчас срещу 60 евро на Топлофикация „София“. Представяте ли си за какво става дума? Затова в тези страни се поддържа стандарт и един от приносите за това в тези страни да има високотехнологично производство на енергия са именно отпадъците, в частност битовите отпадъци. Разбира се, аз не смесвам отпадъците с опасните отпадъци, това е съвсем отделна тема, която трябва да бъде третирана много внимателно. Липсата на държавна политика в тази област аз я свързвам и искам да изтъкна изрично пасивността на държавата и регулаторните документи по отношение на разликата между целевите проценти за рециклиране, които стават от 65 – 2030 г. на 75 – 2035 г. в Рамковата директива за битовите отпадъци. Другата цел, забележете, максимално депониране 10%. Задаваме въпроса, енергетиците основно, но не само енергетиците: какво стана с тези 35%, дами и господа? Това е обемът на отпадъците, които са обект на третиране от кръговата икономика и поне половината от тях е за производство на евтина енергия за бита, за индустрията. В България нищо не се говори в нито един нормативен документ на Министерството на околната среда за това тези отпадъци дали са ресурс или не за нашата индустрия и за нашата енергетика. Искам да ви кажа, че има вече толкова напреднали технологии. Всички казват: да, могат да се изгарят, могат да се изгарят. Има примери на беземисионно преработване също на тези отпадъци чрез газификация. Има много примери на такива заводи, които вече работят и в Турция, и в Западна Европа. Въпросът е, че ние нищо не казваме. В нашата стратегия, в нашите нормативни документи ние не говорим за този отрязък от 35% от отпадъците, които стоят така. За нас е най-лесно да ги депонираме, но това струва много на обществото. Смятам, че е абсурд да се внася Законопроект за забрана на внос на отпадъци от трети страни. Това е ретроградна идея, когато виждаме какво се случва около нас не само в страните от Европейския съюз, но и в други страни. Отпадъкът, битов или индустриален, дами и господа, е ресурс и на него все повече ще разчита бъдещата кръгова икономика, за която ние почти нищо не говорим и нямаме нито едно предложение в Плана за устойчивост, който го обсъждаме. При предстоящото обсъждаме ние ще поставим и този въпрос. Би трябвало този ресурс да намери място в нашите планове за мощностен баланс, за развитие на енергетиката и особено на топлофикациите, защото след 2035 г. ние почти няма да имаме вече газ. Може би е много оптимистично, но към 2050 г. ще имаме само възобновяема енергия и отпадъци за беземисионно производство на енергия. Искам да засегна и темата за казуса с ТЕЦ „Бобов дол“, който днес се оказа, че е много горещ картоф. Аз искам да попитам господин министъра: направихте ли проверка и контрол на действията на РИОСВ дали са верифицирали изпълнението на препоръките? И ако те са изпълнени, защо продължава забраната за работа на двата блока в ТЕЦ „Бобов дол“? Защото това може да значи някакъв друг тип поръчка, която може да доведе и вече има ефект върху борсата. Не го защитавам по никакъв начин, категорично заявявам, че трябва да се спазват всички изисквания, но това е въпрос, който според мен витае в общественото пространство като неясен. Изпълнени ли са препоръките към ТЕЦ „Бобов дол“? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Всъщност колегата от „Има такъв народ“ засегна някои от акцентите, които аз бях решил да кажа, но въпреки това ще ги спомена още веднъж, защото те са важни. Ще започна с това, че, за съжаление, отново се правят опити да се политизира темата, свързана с околната среда. Бих искал тук да подчертая дебело, че всеки един, който се опитва да се заиграва с тази тема на политическа основа, хвърля един бумеранг в пространството, който се връща с много голяма сила към него. Защо? Защото темата за околната среда, тя е надполитическа. Всеки един от нас, независимо в качеството си на политик или на гражданин, оставя своя отпечатък върху околната среда, затова ние трябва да говорим с мисъл за бъдещето, когато говорим за околната среда. През последните години темите, свързани с екологията, винаги бяха надпартийни, надявам се да останат такива и в следващите години. Не бива обаче да се изричат неистини и политически внушения да бъдат правени от тази трибуна особено от политици, които не познават в детайли нормативната уредба. Когато говорим за отпадъци, трябва да сме наясно с няколко неща. На първо място, отпадъците се класифицират по няколко критерия. Най-общо казано, отпадъците се третират чрез обезвреждане, рециклиране и оползотворяване. Когато говорим за отпадъци, трябва да говорим конкретно за какъв вид отпадък става въпрос в нашето изложение. Българското законодателство транспонира в много ясна и пълна степен европейското, като, нещо повече, голяма част от изискванията са завишени, и то само в България. Например, когато говорим за внос на отпадъци за изгаряне или за оползотворяване чрез съвместно изгаряне или добиване на топлинна енергия, има ограничения във вноса до 50% от капацитета на инсталациите. Това се случва само в България. Относно вноса на отпадъци за обезвреждане, то е категорично забранен от Закона, повтарям го още веднъж за колегите, които се заиграват с тази тема. Вносът на отпадъци за обезвреждане е забранен! Отворете чл. 98 от Закона и ще го видите. Така че всеки един, който се упражнява на тази тема, нека първо да спазва рамките, които е дал Законът, тогава да говорим по тази тема. Когато се говори, че държавата е дезертирала от незаконните сметища, бих искал да припомня, че всичко това е в отговор отново на европейските директиви. Нещо повече, през последните години – от 2014 г. до 2020 г., само са инвестирани над 750 млн. лв. в регионални системи за управление на отпадъците. Разбира се, тази сума е крайно недостатъчна и затова е необходимо да се води една последователна политика в тази посока, имам предвид и следващите управляващи. Бяха направени редица промени в законодателството. Вече споменах, че бяха въведени задължителни изисквания за видеонаблюдение на инсталациите за изгаряне и за депониране. Също така най-болната тема на българите е вносът на отпадъците. Той беше направен публичен, с публичен регистър – всеки един от гражданите може да влезе и да погледне за какъв вид внос и за какви отпадъци става въпрос и количества, и къде отиват, респективно откъде идват. Когато говорим за експерименталното горене на отпадъци, за което стана също въпрос преди малко, там също бяха направени редица промени, като това, което въведохме като изискване, е да се направи задължително оценка за въздействие върху околната среда, независимо от заявените количества. Знаете, че имаше един обем, който беше изключен от Закона преди това, ние го елиминирахме това като норма и казахме, че независимо какво количество ще горим експериментално, то трябва да мине през оценка за въздействие. На въпроса защо министърът не е успял да спре вноса на отпадъците. Отговорът е ясен, той е заложен в европейските директиви, но е странно как дългогодишен експерт от Министерството на околната среда и водите поема ангажимент, за който знае, че няма как да бъде изпълнен. По отношение на завода в София. Беше даден примерът със завода във Виена, който се намира между другото точно в центъра на Виена, който е паметник на културата и функционира от много години – абсолютно безопасно. Преди малко колегата Хиновски спомена за Нидерландия. Всъщност такава е практиката в целия Европейски съюз. Господин министърът спомена и за Германия. Това не е нещо ново, това е нещо, което се прилага от много години и ние трябва да вървим в тази посока. Задавам въпрос: ако не вървим в посока за производство на топлинна и електроенергия...

Последно изречение, извинявам се. Ако не вървим в посока за оползотворяването на енергията, как ще спазим Плана за управлението на отпадъците, който Вие сам сте приел, където е заложено 65% от отпадъците да бъдат рециклирани, 10% депонирани? Какво ще правим останалите 25%? Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, Вие коментирахте, че няма държавна политика в областта на отпадъците, коментирахте, че това положение не се е случило за тези два месеца или три месеца, за които управлявате Министерството, но нека да започнем от разделното събиране. Предполагам, че Вие като дългогодишен експерт, служител на Министерството на околната среда и водите, знаете много добре, че след създаването на тази система през годините тя остана достатъчно тежка, монополна, с високи изисквания към бъдещите участници в разделното събиране, защото – погледнете, условията са изключително тежки, за да може една компания да получи лиценз да осъществява тази дейност. И тази монополизация доведе до там – това, което коментирахме тук преди малко, за измислените числа за рециклирането в България, за възможността да се отчита желязо за хартия или обратното. Давам само един пример. Не сте ли мислили, че тук трябва сериозно да се бръкне в разделните организации? Вие знаете горе-долу колко е бюджетът и знаете колко пари се усвояват. Ако не знаете, тук също настоявахме да има публични регистри, да имаме данни, за да можем да видим кой пипа и колко. За съжаление, доколкото си спомням, това не се случи, понеже някой път набеждаваме и кметовете, че не си вършат работата по отношение на нерегламентираните сметища и депа. Кметовете какво имат? Един договор с една организация, която разделно ще му събира отпадъците – кметът нито дава, нито взима. И в крайна сметка на общината не ѝ пука, защото тя не може да се убеди в ефекта от това с колко е намалял обемът на отпадъците, които ще бъдат депонирани. Така че отдавна отлагаме новите начини и методики за събиране на битовите отпадъци – един път по не знам какви причини, друг път предизборни, последния път вече не си спомням какви бяха причините. По въпроса за тези незаконни сметища ние от БСП сме задали един въпрос преди три седмици – все още няма кой да ни отговори за състоянието във Великотърновска област на тези нерегламентирани сметища: защо се получават, какви са причините, има ли обеми да бъдат поставени, да бъдат изхвърлени отпадъците в регламентирани такива, а не да се превръщат в нерегламентирани сметища? Порочен е моделът при събирането на продуктовите такси. Няма европейска страна, когато внасяш автомобили, да ти вземат екотаксата предварително. Ами тази цигания, с извинение, която стана със събирането на таксите за автобуси и камиони? Таксата се плаща при утилизиране на автомобила. Ние какво правим? Взимаме я при вноса. Кой оперира с тези пари, колко автомобила могат да бъдат утилизирани? Преди години си направих труда да направя справка. Оказа се, че няколко хиляди десетки автомобила, ако се разчита на тези пари, които трябва да бъдат заделени, които трябва да бъдат предназначени именно за тази утилизация, в България са около 110 хиляди автомобила. Доколкото си спомням, като бяхме хванали вноса от 2010 г. насам, се оказа, че ще бъдем в такова положение, че няма кой да плати за тяхното унищожаване. Отделно да не говорим за начина, по който се събират маслата от тези автомобили, как се преработват, къде се преработват, как се изнасят – има много проблеми. Вие казахте, че има и много законодателни дупки в законодателството, но не мога да разбера защо първата Ви законодателна инициатива, която сте внесли за обществено обсъждане в Министерския съвет, са едни изменения в Закона за водите и в Наредбата, които преди няколко мандата вече – обърках ги, Валери Симеонов се опита да ги вкара през Закона за ядрената енергетика. Става въпрос за пилотната наказателна процедура, която имаме от Европейския съюз, за малките ВЕЦ-ове в някои потоци и реки в България. Щом сте преценили, че това е толкова важен закон, при цялата празнота, която описахте пред нас по отношение на законодателството, аз не знам от какво ще ни спаси...

…от наказателната процедура или от нещо друго – или ще се обслужват интересите на трите асоциации, които силно настояваха да има промени, за да могат да си въртят централите, да си продават тока или останалите, които имат строителни разрешения, които не са започнали и не са доизпълнили проектите. Така че много въпроси има, върху които може да се мисли. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Личев, днес обсъждаме една изключително важна тема – важна, но много тежка тема за България, защото неслучайно често пъти чуваме за бунището България, и то наистина не е случайно, тъй като се оказва, че ние системно имаме проблеми с управлението на отпадъците. Както чух и днес в тази зала, ние продължаваме да обсъждаме основно последните нива от йерархията от управлението на отпадъците, вместо да се стремим към първите. Разликата в дебата в това Народно събрание и парламентите в западните държави или в Европейския парламент е драстична, дами и господа! Тук има неразбиране за това какво е кръгова икономика, какво е екодизайн, какво е устойчиво управление на отпадъците! И само искам да Ви напомня, че йерархията за управление на отпадъци е следната – на първо място е предотвратяване, следва намаляване, повторна употреба, чак тогава идва рециклиране, чак след това идва производство на енергия, изгаряне и най-накрая депониране. Ние се намираме в ситуация да обсъждаме основно последните два аспекта в тази йерархия, сиреч обсъждаме най-лошите решения, които отпадат. Чуваме тук за завода във Виена – той, първо, не е в центъра, аз също съм бил, но искам да Ви кажа, че заводът за изгаряне на отпадъци в София е последният проект, финансиран от Европейската комисия, който цели изгаряне на отпадъци, и това въобще не е добра практика в Европа. Европа се отдалечава от тази практика, защото с нея тя не може да постигне целите, свързани например с рециклиране, камо ли останалите. И ние тук ще изградим една поредна инсталация, която после няма да можем да захранваме, или даже по-лошо – ще трябва да захранваме, внасяйки от чужбина отпадък, който да изгаряме, а именно RDF. Всъщност днес малко говорихме и за друго. Има наказателна процедура, беше спомената от господин Личев, която е стигнала до произнасяне от съда на ЕС и която е стартирала отново, и тя вече вещае финансови санкции срещу България – именно наказателната процедура 2082 от 2012 г., за която има съдебно решение от 2015 г. на съда, за която има стартирана нова процедура преди месец, всъщност не е дори преди месец – на 15 юли 2021 г., и тази процедура ще доведе до финансови санкции, вероятно със задна дата заради това, че България все още не е рекултивирала и не е затворила всички сметища или депа за отпадъци. Всъщност регионалните депа за отпадъци, които бяха големият стремеж, включително най-вече в управлението на ГЕРБ, са именно в тази последна фаза – депониране. Техният капацитет е почти изпълнен и ние не знаем какво да правим с всичките други отпадъци, които все още са на терен. Тук даже дори няма да говоря за болничните отпадъци, които се изгарят, включително в центъра на София, и ние нямаме много добър контрол върху това нещо за животинските отпадъци, за хвостохранилища, които бяха много лобистки и удобно изкарани от Закона за управление на отпадъците и отидоха в Закона за подземните богатства – говорим за 55 хвостохранилища, като част от тях започнаха да се късат, защото всичките стени нямат нито бетон, нито някаква по-добра охранителна система и причиняват огромни щети на екологичните системи. Няма да говоря за дрехите, за гумите, за електронните отпадъци, още по-малко за радиоактивните, по което също, между другото, има наказателна процедура, или за отпадъците от корабите, за което има наказателна процедура, или за отпадните води в населените места, за което има наказателна процедура. Всъщност днес с господин Личев в Комисията по околната среда и водите ще обсъдим всички наказателни процедури в сектор „Околна среда“. Какво предлагаме и как се надявам, че ще продължи оттук насетне Народното събрание – това или следващото, именно по отношение на кръговата икономика и управлението на отпадъците, защото 65%, уважаеми колеги, за рециклиране не е горна граница, не е какво ще правим с другите, това е долна граница, това е минимално изискване? Ние не трябва да се стремим към това просто да изпълним минималното изискване, ние трябва да се насочим към устойчиви системи за управление на отпадъците на база килограм генерален отпадък. Да, отложи се преброяването и следователно се отложи в тези две години, след последното Национално преброяване, в които трябва да има такъв план – това вероятно ще бъде през 2023 г., но не трябва да чакаме и чак тогава. Трябва да въведем система за разделно събиране при източника на отпадъците, при домакинствата, при предприятията, трябва да въведем система или да поощрим система от центрове за ремонти и повторна употреба. Това са горните нива в тази йерархия. Трябва да създадем възможност за разделно събиране на биологичните отпадъци. И нека да Ви кажа какво се има предвид под енергия от отпадъци: биологични отпадъци, които могат да произвеждат биогаз, от който да се произвежда енергия като страничен продукт, да има топлина, но най-вече основният продукт да бъде онази тор, който се връща обратно в земеделските земи, защото това е кръговата икономика. Изгарянето не е част от кръговата икономика. При изгарянето продуктът, който имаме – фини прахови частици, устойчиви органични замърсители и шлака – опасен отпадък, който трябва някъде да съхраняваме.

Много съжалявам, че наистина тук обсъждаме изгарянето като някакъв приоритет. Това вече не е приоритет, това е една от последните възможности. И завършвам с още две неща, а именно – вендинг машини, и всичко това, дами и господа, ще доведе и до намаляване на такса битови отпадъци – нещо, което е от полза не само на екологията и околната среда, но и на българските потребители. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „Демократична България“.)

Само ако ми позволите, връчвам на госпожа Председателката на Народното събрание един призив (връчва документа), тъй като от другата седмица влиза в сила за бъркалките – всички онези продукти от пластмаса – да разпоредите поне тук да ги няма, за да дадем добър пример.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Личев! Ще спра там, където приключи господин Сандов. Напълно съзнавам, че работата на един служебен министър, както и на цялото служебно правителство, е да проведе и да подготви едни честни избори, но ние сме част от ЕС и не можем да си позволим – не месеци, нито ден забавяне. Наистина това, което се случи с Парижкото споразумение, с „Грийн дийл“, с Fit for 55, изобщо всичките тези неща, които се случват в Европа, ме карат да мисля, че въпреки краткия живот на едно служебно правителство, сме длъжни да опитаме поне да не изоставяме и този ресурс, който за мен не е боклук, а е ресурс, да спрем да го затрупваме, наричайки го рекултивация. По същия начин с пречистената вода от пречиствателните станции – да спрем да ползваме термина заустване, да я изсипваме в някакви дерета вместо да поливаме с нея и колегите земеделци да се чудят откъде да вземат вода, за да си поливат площите, просто да погледнем по начина, по който цяла Европа гледа на околната среда, на отпадъците, на разделното събиране, на кръговата икономика – да заложим такива параметри в стоките и продуктите, които се произвеждат, за да могат да бъдат разградени с по-малко ресурс, отколкото да бъде произведена една нова продукция. Това е кръговата икономика. Надявам се, че от това, което чух – и от колегите, и от господин Хиновски, и от господин Генов, в тази зала ние имаме абсолютен консенсус за това, че изоставаме специално в областта на околната среда и водите, в областта на изменението на климата – да не забравяме, въпреки че отиде в енергетиката, ние сме длъжни да се погрижим за това нещо. Може би това трябва да ни бъде национален приоритет, основен приоритет. Не бих искал, господин Личев, да Ви правя оценка като министър, защото това не е Ваша работа. Вашата работа беше да направите честни избори, но все пак наистина е редно да се направи тази крачка, която виждам, че правите с внесените изменения и допълнения на някои законопроекти. От друга страна, редно е да кажа, че от нашата парламентарна група не сме особено доволни от отговорите Ви днес. Аз лично ще Ви обърна внимание, че министърът е този, който осъществява държавната политика в областта на околната среда и водите, независимо дали е служебен или не. Това е министърът, за колкото време е там, да свърши тази работа, която отива на Република България като членка на Европейския съюз. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители, министър Личев! Днес темата повдига два изключително важни въпроса, които могат да се разгледат като различни аспекти на един и същи проблем – вноса на отпадъците, а именно: екологичният аспект – свързаният с него здравен аспект за това как внасяме все повече и повече отпадъци и как това се отразява на здравето на българските граждани; и вторият проблем, който днес се повдигна – това е криминалният аспект. Аз ще се спра върху всеки от тези два проблема – два аспекта, за да изразя отношението на групата „Изправи се БГ! Ние идваме!“ към днешното изслушване. На първо място, потресаващо е как от 2011-а до 2017 г. вносът на отпадъци в България се покачва 15 пъти, защото, ако през 2011 г. е имало 10 хиляди тона внесен отпадък, през 2017 г. той става 150 хиляди тона – за една година внесен отпадък в България! Защо става така? Преди два дни Радио „Свободна Европа“ показаха защо става така: един лист хартия, подписан за ТЕЦ-овете на господин Ковачки, води до това вносът на отпадъци да се превръща в един много изгоден бизнес, от който печелят тези частни ТЕЦ-ове, а и някои циментови заводи, които също са горили отпадъци през последните четири-пет години. Това, разбира се, не идва без някой да плати цената – цената я плащаме ние, българските граждани, със своето здраве. Според Световната здравна организация по 15 хиляди човека на година умират в България заради проблеми, свързани с мръсния въздух. А част от причинителите на мръсния въздух са именно тези инсталации, които необезопасени горят отпадъци и бълват фини прахови частици. В доклада за инсталацията за изгаряне на боклук в София, която Столична община планира да изгради, пише, че тази инсталация ще бълва девет тона фини прахови частици на година в центъра на София. Тук колегите от ГЕРБ контрират: и в центъра на Виена има изградена инсталация за изгаряне на боклук. Само че, колеги, Виена си е Виена, София си е София, както и Пещера си е Пещера. И за разлика от Виена, където се гори по един начин и със стриктно спазване на нормите, питайте местните хора в Пещера как се горят отпадъци и как целият град мирише заради токсините и фините прахови частици, които бълва тази инсталация там. Тъй като ние не искаме София да заприлича на Пещера, смятаме, че този проект не е необходим. Но така или иначе проблемът съществува. Наред с екологично-здравния аспект, казах, че има и криминален аспект. Вие, господин Министър, много ясно го назовахте. Има данни за това, че Ндрангетата – италианската мафия, е имала интерес да внася отпадъци в България, от които са печелени по 300 евро на тон. И аз питам: Ндрангетата, която е една от главите на октопода в Италия, защо трябва да бъде поканена в България и пет години да върши това, което върши? България трябва ли да е едно от пипалата на октопода и не е ли време ние да отрежем това пипало на октопода, заради което, пак казвам, страда здравето на българските граждани? Да, Вие, господин Министър, казахте, че трябва да се приемат закони. За щастие, Министерството на околната среда и водите има законодателна инициатива. Ние от групата на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, както казахме и по-рано, сме внесли законопроект, свързан с управлението на отпадъци и с това да се ограничи вносът на тези отпадъци, които се горят – не на ценните отпадъци. И също така смятаме, че ако, както пише в Рамковата директива относно отпадъците и както пише в Стратегията и Плана за действие за преход към кръгова икономика на Република България, ние вървим към това 65% да са рециклирани, вече трябва да започваме да забравяме за инсталациите за изгаряне на отпадъци в България. Защото това не е кръгова икономика. Това е точно обратното на кръговата икономика. Точно обратното на това да рециклираме, да оползотворяваме и да предотвратяваме отпадъци е в София да има завод за изгаряне на отпадъци, който е три пъти по-голям като капацитет от онова, което София произвежда като отпадъци на година. София произвежда като отпадъци на година 60 хиляди тона, а Заводът за отпадъци е предвидено да изгаря 180 хиляди тона! И откъде ще дойдат останалите 120 хиляди тона? Ами очевидно, че от някакъв вид внос. Затова, за да спрем да бъдем бунището на Европа, да, трябва да има решителни действия и на Министерството, и на Народното събрание за ограничаване на този проблем, който е изключително важен за България. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми политически представени партии в парламента! Аз съм горд със себе си, след като не ме харесват политиците и бизнесът – точно това е целта на един министър на околната среда и водите. И трябва да Ви уверя, че в рамките на служебното правителство съм направил максимално възможното за доближаване на България до Европейския съюз. Също така да Ви уверя, че всичките документи, които са ми попаднали в различните ресори, са предадени на компетентните органи и ще разберете, когато те си свършат работата, за какви злоупотреби става въпрос. Иначе Ви благодаря за доброто отношение към мен.

Благодаря, госпожо Председател. Мисля, че заседанието днес не е удължавано. Остават 30 минути до края на заседанието, колеги. Спомняте си, миналата седмица започнахме процедура по изслушване на един министър и стигнахме до половината втори въпроси. И така си остана – без отношение, без нищо, тоест ефектът от изслушването мисля, че не беше постигнат. Затова моето предложение, госпожо Председател, е тази точка да стане първа за петък, за да могат да бъдат зададени всички въпроси и да могат да бъдат изразени всички отношения, ако нямате предвид да удължавате времето на заседанието. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам обратна процедура: все пак да продължим по нашия дневен ред – половин час си е половин час. Трябва да започнем обсъждането по тази тема. За „Демократична България“ това е важно.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря, че се явихте на това изслушване. „Демократична България“ много внимателно следи в детайл как се развива този огромен, стратегически за страната инфраструктурен проект. Това, за което ще става дума, е най голямата инвестиция в пристанищната инфраструктура на България за последните 45 години, след изграждането на Порт „Варна – запад“. Защо този проект е изключително важен? Освен заради своето стратегическо значение и заради своя мащаб, и заради голямата мистерия и тайна, в която той продължава да стои обвит. Поради тази причина поискахме изслушване на министъра на транспорта. Става въпрос за поне 435 млн. лв., които са инвестирани в удълбочаване на фарватера на каналите на Варненското и Белославското езеро. Какво обаче е притеснителното в този проект? Да, той е важен, той е очакван от индустрията там, но това, до което ние достигаме като констатации по отношение на нашето наблюдение по развитието на проекта, е притеснително и то е следното. Първо, абсолютна непрозрачност при реализацията на този проект. След като в проектобюджета за 2020 г. Министерският съвет отпуска 220 милиона за реализацията на Проекта, тези пари отиват в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, след което „Пристанищна инфраструктура“ подписва договор с вече Търговско дружество „Транспортно строителство и възстановяване“ (ТСВ) – също 100% собственост на Министерството на транспорта. Но изведнъж цената от 220 милиона става, забележете, 393 милиона, след което по познатия начин от „Автомагистрали“, както си спомняте, както АПИ прехвърляше на „Автомагистрали“, тук изведнъж от „матрьошката“ излиза нов договор и ТСВ сключва договор, естествено, без възлагане на обществена поръчка и конкурентна процедура, с един консорциум от две компании „Ес – билд“. Те обаче също не губят своето време и хоп – прехвърлят тази поръчка вече на друга компания, която докарва скорострелно четири руски дълбачки от Калининград във Варненското езеро. От тази „матрьошка“ за 435 милиона виждате до този момент какво излиза и в нито един момент няма обществена поръчка. Всичко се реализира по любимия подход на правителството на ГЕРБ, така наречения ин хаус. Опитът на медиите и нашите опити да научим повече за тези договори, за техните размери, за техните условия, за техническите проекти удряха буквално в стената – откази за предоставяне на обществена информация, които падат в съда, мълчаливи откази от страна на Министерството, включително и липса на добра воля от настоящия министър. Смятам, че това е най-подходящият човек да отговори на този въпрос не само защото днес е в ролята на министър на транспорта, а и защото от 2017-а до началото на 2021 г. той е бил председател на Управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – пред неговите очи и с неговото съгласие са се извършвали всички тези дейности. Защо този проект също е особено важен? Защото копчето за този проект скоростно се натиска в момента, в който през 2019 г. господин Ахмед Доган става собственик на „ТЕЦ Варна“, и съответно на прилежащото към него пристанище Езерово. В този момент всички държавни институции започват да работят толкова скоростно по Проекта за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 във Варненското езеро, каквото не сме виждали преди това, макар че това е проект, за който се говори още от 90-те години. В момента, в който Ахмед Доган има икономически интереси по развитието на ТЕЦ „Езерово“, институциите започват да действат с огромна скорост – държавата отделя средства, започва ин хаус-ът, заобикалянето на обществените поръчки, защото инвестиционните намерения на господин Доган и на господин Папазов са пристанище Езерово да стане хъб – ключов порт, който да поема огромно количество товари. Това, което се случва, и това, което ние виждаме, е, че дълбачките се движат обаче само по трафик и траектория, която осигурява достъп именно до пристанището в Езерово. Другите заинтересовани 14 порта във Варна – запад на практика нямат никакъв интерес от този проект в момента. (Шум и реплики от ДПС.) И още нещо, което е изключително важно.

Пристанище „Езерово“ нямаше да получи нужните документи за експлоатация, ако кейовата стена беше незаконно прехвърлена за ползване чрез един така наречен рамков договор за партньорство…

…господин Министър – нещо, което в правния мир не съществува. Кейовата стена е изключително държавна собственост и може да бъде ползвана само през концесия или договор за наем. И така, този проект за над 400 милиона, на практика е задвижен с огромна скорост…

…от последния кабинет Борисов, работи в много голяма степен за Ахмед Доган, в голяма непрозрачност и в ущърб на заинтересованите там. Очаквам отговори на тези въпроси. Защо са сключени тези договори? Защо размерите на тези договори са такива?

Защо заобиколихте… Завършвам. (Шум и реплики от ДПС.) Защо заобиколихте Закона за обществените поръчки и смятате ли, че защитавате интереса на другите частни агенти на тази територия? Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от „Демократична България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Цонева, уважаеми господин Мирчев! По темата на днешното изслушване бих искал да Ви предоставя следната информация. Плавателните канали едно и две осигуряват достъпа на корабите от Черно море до почти всички пристанищни терминали в пристанище „Варна“. Те са изградени през 1976 г. и 1978 г. и за времето си са били в голяма степен в съответствие с тогавашните параметри на корабите, плаващи в Черно море. По протежението на канал едно и канал две са разположени пристанищните терминали – публична държавна собственост, а именно Варна – изток, Варна – запад, „Леспорт“, „Петрол“ и „Фериботен комплекс – Варна“. Пристанищни терминали частна собственост, като ПЧМВ Одесос, пристанищен терминал за базови масла, ТЕЦ „Езерово“ и редица терминали със специално предназначение като „Булпорт Логистика“, „Булярд“, ПЧМВ, „КРЗ – Одесос“, СТФ, ЕТГ „Делфин“, „Мариан Пол“ и „Терем КРЗ“, „Флотски арсенал – Варна“. Най-големият терминал е Варна – запад, който е разположен на западния бряг на Белославското езеро, тоест най-голям товарооборот от всички терминали на нашите черноморски пристанища. Там е съсредоточена и индустрията на Варна. За развитието на пристанищните терминали в района на пристанище „Варна“, което да съответства на съвременните тенденции за увеличаване на големината на корабите, съществуващите ограничения са основно от недостатъчните дълбочини на канал едно и канал две. Поради това варненските пристанищни терминали са неконкурентно способни и са причина за отклоняване на традиционните за нашата страна товаропотоци към пристанището в Констанца – Румъния. Удълбочаването на корабните места на пристанищните терминали не е предмет на Проекта за удълбочаването на канал едно и канал две – пристанище „Варна“. Инвестиционните намерения за развитие на съществуващите или изграждане на нови пристанища и пристанищни терминали в района, които по отношение на параметрите на кейовите им стени и акватории да съответстват с параметрите на голямотонажни кораби, транспортиращи товари през Черно море и тенденцията за тяхното бъдещо увеличаване, не могат да бъдат обосновани, без да са осигурени съответните условия за достъп на корабите чрез плавателни канали и да имат сигурни гаранции от държавата за своевременно удълбочаване на плавателните канали. Съгласно чл. 115м от Закона за морските пространства поддържането на съществуващите и изграждането на нови подходни канали, включително пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, е задължение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е изготвило документация за възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и удълбочаване“ на канал едно и канал две – пристанище Варна Инженеринг. Държавното предприятие е поискало от „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД да предостави информация дали за дружеството са налице предпоставките, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Закона за обществените поръчки. „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД е отговорило, че са налице предпоставките за прилагането на посочената законова хипотеза. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е изпратило Проект на рамков договор за уреждане на отношенията между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД. В отговор на писмото „Транспортно строителство и възстановяване“ е предоставило и елементите на ценообразуване, които ще се прилагат при формиране на цената на всяко конкретно споразумение към Рамковия договор за изпълнение на възложените дейности, както следва: часова ставка, допълнителни разходи за труд, допълнителни разходи върху механизацията, доставеност по други разходи върху материалите, печалба в размер на 10%. След размяна на допълнителна кореспонденция е сключен Рамков договор № 50 от 9 август 2019 г. Съгласно Рамковия договор „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД изпълнява проучвателни, проектни, строително-монтажни, ремонтни, рехабилитационни, драгажни и други работи на обекти на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, включени в одобрената годишна инвестиционна програма за всяка съответна година за срока на действие на Договора. За изпълнението на предмета на Рамковия договор между страните ще бъдат сключени отделни споразумения, с които ще бъде възлагано изпълнението на конкретни обекти или дейности съгласно предвидената в Договора процедура. „Пристанищна инфраструктура“ в съответствие със сключеното Рамково споразумение е отправила покана до „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД за представяне на оферта за изпълнението на обект, включен в инвестиционната програма на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за 2019 г. В Проекта е проектирано и удълбочаване на канал едно и канал две – пристанище „Варна Инженеринг“. В резултат на поканата е подписано споразумение между двете предприятия. В обхвата на Споразумението са включени следните дейности: 1. Проучвателни проекти, изготвяне на инвестиционен проект във фаза „Работен проект“, както и авторски надзор за удълбочаване на плавателните канали едно и две, пристанище „Варна“, заедно с езерната част на навигационното трасе, на подхода и обръщателния кръг на пристанище „Варна – запад“, което да осигурява дълбочина от 13,50 метра в границата на не по-малко от съществуващите широчини по дъното на каналите заедно с придвижване, конструиране на стабилитетни брегови съоръжения при доказана необходимост и проектни разработки за изместване на подземните мрежи на техническата инфраструктура, драгажни и строителни монтажни работи по изпълнение на одобрения Инвестиционен проект, издаденото разрешение за строеж, изпълнявани съгласно действащите в Република България нормативни актове. В обхвата на дейностите, предмет на Споразумението, не се включва изработване и съгласуване на генерален план. Общата цена на Споразумението, формирана съгласно приетото от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ценово предложение към оферта на „Транспортно строителство и възстановяване“, възлиза на 417 млн. 847 хил. 222 лв. с ДДС, от които за проучвателни проектни работи и авторски надзор – 3 млн. 400 хил. лв. без ДДС, за изпълнение на драгажни и строителни монтажни работи – 344 млн. 805 хил. лв. без ДДС. По одобрен от изпълнителния директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ списък от 59 потенциални външни доставчици на продукти и услуги е отправено предложение за изпращане на оферта за изпълнение на дейност за обект „Проектиране и удълбочаване на канал едно и канал две“ – пристанище „Варна Инженеринг“. Изпратени са покани до четири компании, които фигурират в списъка на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД с потенциални външни доставчици на продукти и услуги. След анализ на подадените оферти и ценовите предложения за изпълнител на обекта е избран ДЗЗД „Ес билт“. На 22 октомври е подписан Договор № Д-238 между „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД и ДЗЗД „Ес билт“ с предмет Дружеството по Закона за задълженията и договорите да извърши на свой риск, със свои материали или суровини, техника, механизация и човешки ресурси, при условията на договора и срещу възнаграждение на дейностите по проектиране и удълбочаване на канал едно и канал две, пристанище „Варна Инженеринг“, съгласно предвиденото в техническата спецификация и количествено-стойностна сметка. Към днешна дата изпълнението на Проекта навлиза във финалната си фаза. В различни зони от двата канала са достигнати проекти квоти, а в други големи зони удълбочаването вече е достигнало нива от 14 метра. От изключителна важност е и да се изпълни в цялост брегоукрепването на Аспаруховия мост. Благодаря.

Госпожо Председател, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Благодаря за част от разясненията, които дадохте, но въпреки това не стана ясно как точно са избрани дружествата и по-конкретно руското дружество „ГИТ Строй“, как са получили поръчка за стотици милиони левове? Въз основа на какъв икономически анализ и какво показва анализът „разходи – ползи“, който трябва да бъде изготвен, и кога може да се случи да се върнат тези разходи, които са направени? Ще Ви, помоля за конкретика, господин Министър. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мога да Ви предоставя следната информация, която е достигнала до мен. Съдружници в ДЗЗД „Ес билд“ са „СЕМ Ремонт“ ООД и „Строителна компания“ ЕООД. Как се е стигнало до сключване на договор с „ГИТ Строй“, нямам информация. Не зная. (Реплики от народния представител Антоанета Цонева: „Е, не Ви ли интересува?“) Интересува ме, но не съм намерил информация как се е стигнало и по каква процедура? Дали е имало определена процедура за сключване на договор с „ГИТ Строй“. По отношение на транспортно строителство и възстановяване, което през 2018 г. изпада в тежко финансово състояние, общият размер на задълженията към 30 април 2018 г. възлиза на 16 млн. лв., в това число задължения към доставчици, към НАП и към персонал. Работните заплати са забавени с над четири месеца, банковите сметки на предприятието са блокирани от НАП. През последните три години дружеството е стабилизирано. Отчита печалба за 2019 г. и 2020 г., като за последните две години реално е платило данъци в размер на над 20 млн. лв. От началото на 2021 г. внесените от дружество данъци са в размер на близо 3 млн. лв. Ефектът за „Транспортно строителство и възстановяване“ от стойността на целия договор възлиза на повече от 20 млн. лв. печалба. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, както споменахте в предходното изказване, плавателните канали едно и две осигуряват достъп на корабите от Черно море до почти всички пристанищни терминали в района на пристанище „Варна“. По протежето на канал едно и канал две са разположени пристанищните терминали, публична държавна собственост, а именно „Варна – изток“, „Варна – запад“, „Леспорт“, „Петрол“ и „Фериботен комплекс Варна“. Пристанищните терминали частна собственост, като ПЧМВ Одесос – Варна, пристанищен терминал „Базови масла“ и ТЕЦ „Езерово“, и редица терминали със специално предназначение като „Булпорт Логистика“, „Болярд“, КРЗ „Одесос“, СТФ „Делфин“, „Терем“, „Флотски Арсенал – Варна“. Най-големият терминал е „Варна – запад“, който е разположен на западния бряг на Белославското езеро. Той е с най-голям товарооборот от всички терминали на нашите черноморски пристанища. Там е съсредоточена индустрията на град Варна. Пристанище „Варна“ се разраства непрекъснато. Вече има одобрени проекти за разширяване на съществуващите и изграждане на нови терминали. Става въпрос за Пристанищен терминал за горива – Варна, Пристанищен терминал логистичен център – Варна, терминал „Езерово“, Пристанищен терминал за насипни и наливни неопасни товари. В процес на разработване е и проект на генерален план на пристанището за обществен транспорт – Варна. За развитието на пристанищните терминали в района на пристанище Варна, което да съответства на съвременните тенденции за увеличаване на големината на корабите, съществуващите ограничения са основно от недостъпна дълбочина за канал 1 и канал 2. Съществуващите проектни дълбочини са недостатъчни...

В тази връзка бих желал да Ви попитам: какви са ползите за всички пристанищни терминали от удълбочаването на плавателните канали във Варненското и Белославското езеро? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди започване на дренажните работи дълбочините на канал 1 и на канал 2 са били съответно 12,50 метра за канал 1, за канал 2 – 12 метра. Както казах и малко по-рано, към днешна дата вече са достигнати дълбочини от 14 метра. Какви са ползите за пристанищните терминали? Ползите могат да бъдат разгледани в няколко аспекта – преки ползи за пристанищните терминали и косвени ползи за всички ангажирани със самия процес. Пристанищните терминали ще могат да приемат кораби с по-голям тонаж, ще могат да товарят и съответно разтоварват товари едновременно с по-големи обеми. Съответно всички превозвачи, които довозват или отвозват тези товари, ще бъдат ангажирани в процеса. Ще има ефект и върху самите агенти, които участват в процеса, ще има ефект, разбира се, и за всички пилотни съдове. Така че преките ползи за пристанищните терминали не трябва да се разглеждат само в техния затворен кръг, просто косвеният ефект на приемането на по-големи кораби и обработването на повече товари целогодишно, привличането на нови товародатели и товари ще бъде ефект за цялата икономика и индустрия не само в региона, а и в страната. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Сега стана ясно каква е идеята на въпроса. Колегите основателно го поставят и наистина притесненията са как едни 435 милиона, дадени на ДППИ, отиват към ТСВ и оттам отиват към някакви подизпълнители – практика, характерна за управлението на ГЕРБ в последните четири години, за сметка на българските граждани, за сметка на бюджета на държавата, защото тези пари не са нито на ДППИ, нито на ГЕРБ, нито на колегите им от управлението, а са на всички български граждани. Въпросът ми, господин Министър, към Вас е: има ли решение на Борда на директорите на Държавното предприятие „Пристанища инфраструктура“ именно за това превъзлагане към ТСВ на тази поръчка и какви са били мотивите, с които Бордът е превъзложил тези дейности? И за самата фирма ТСВ Вие твърдите, че сте задавали въпроси, на които те са Ви отговорили, че вероятно отговарят на закона, но дали са имали възможността да изпълняват тази задача, след като след това са наели подизпълнители, или както в „Автомагистрали“ – вземат парите, дават парите и след това който може, се търси да реализира дейността. Та въпросът ми е: има ли решение на Съвета на директорите за този въпрос и имали ли са възможност ТСВ да изпълнят тези функции, които им са възложени, или не са имали тази възможност, а са преотдали дейността на четирите кораба или там колкото са дошли от други частни фирми? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Свиленски, решение на Управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за сключване на този договор няма. Този договор дори не е разглеждан в Управителния съвет. Както споменах и малко по-рано по отношение на другата част на въпроса Ви – ТСВ отговаря на законовата хипотеза за възлагане на ин хаус поръчка. Не съм убеден в целия мащаб на това каква... не разполагам с всички документи, за да мога да съм убеден по отношение на това целият процес, преговорен, между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и ТСВ как е протекъл. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, излезе госпожа Цонева да Ви разкаже една корупционна схема, свързана тук с господин Доган, пък Вие рецитирате Търговския регистър. Това не е уважително към народните представители… (реплики от ДПС.)

...защото на конкретен въпрос, свързан с очевидна корупционна схема, всички аргументи, които Вие използвате, са финансовите отчети на Дружеството и неща, които ние така или иначе сме виждали в Търговския регистър. Молбата ми е при отговора на моя въпрос да бъдете малко по-обстоятелствен. А пък аз сега ще Ви покажа (показва карта) – ето това тук е Варненското езеро от Аспаруховия мост. (Реплики от ДПС.) И цялото удълбочаване, което се случва, колеги, тук – това, което виждате, е до портата на господин Доган.

Стига с тези внушения.

Години наред „Агрополихим“ (реплики от ДПС,) „Девня цимент“, „Солвей соди“ – едни от най-големите български предприятия…

…едни от най-големите български предприятия искаха това удълбочаване да го има. То не се случи. Не се случи. В момента, в който господин Доган си купи ТЕЦ-а, рязко отдели българската държава 400 млн. лв. за удълбочаване.

Веднага го задавам въпроса. В тази връзка, колеги, да Ви кажа за българския Мили Ванили в бизнеса. Българският Мили Ванили в бизнеса е господин Доган – фасадно уж прави бизнес (реплики от ДПС), обаче отзад държавата върши цялата работа.

И моят въпрос към Вас, господин Министър, е следният: как Вие си обяснявате това изключително мобилизиращо поведение на българските институции да свършат цялата работа по удълбочаването на канала в момента, в който господин Доган си купува ТЕЦ-а, а не години преди това? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Ще показвам, разбира се. Госпожо Председател, въобще не е весело, когато... Процедурата ми е по начина на водене, тъй като господин Мирчев и госпожа Цонева, разбира се, ние също имаме интерес да разберем целия казус, какво се случва с парите на българските данъкоплатци, но първо на Вас ще го покажа, госпожо Председател (показва списание „Капитал“) – тук тази медийно-олигархична НПО група да определя дневния ред на българския парламент е фасадна демокрация. Това се нарича задкулисие.

Първо излиза в тази медия, след това влиза в дневния ред на Народното събрание. И днес слушаме внушения.

Моля господин Министъра, но понеже процедурата ми е към Вас, госпожо Председател, внушенията да си ги правят вкъщи, за опашките на котарака, за тяхната фасадна демокрация, която налагат, и за това, което е едно медийно-олигархично НПО сдружение, което виждате тук, определя дневния ред на българската политика, на българския народ...

...и ние всички подскачаме по желанието на котарака. Благодаря Ви.

По начина на водене.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги от ДПС! (Реплики от ДПС: „По начина на водене!“) Много моля, спокойно, по начина на водене е.

Радвам се, че четете бизнес издания, обаче във връзка с начина на водене, искам да Ви кажа следното нещо – освен че ние четем, ние сме подали сигнали до ДФКИ, до прокуратурата и до всички институции за това, което се случва.

Така че по начина на водене. Не знам за каква олигархична НПО структура говорите Вие. Да, хубаво е, че четете бизнес издания, но не е хубаво, че си затваряте очите пред фалшивия бизнес интерес на Вашия лидер Доган. (Шум и реплики от ДПС.) Мили Ванили в българската икономика сте Вие.