2 септември 2021 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Проект! РЕШЕНИЕ за насрочване на избори за Президент и Вицепрезидент на Република България Народното събрание на основание чл. 84, т. 4, чл. 86, ал. 1, чл. 93, ал. 5 и чл. 94 от Конституцията на Република България и чл. 4, ал. 4 от Изборния кодекс РЕШИ: Насрочва избори за Президент и Вицепрезидент на Република България на 14 ноември 2021 г., неделя.“

Аз мога да го заместя!

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София, № 46-102-02-3, внесен от Министерския съвет на 13 август 2021 г. На заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 27 август 2021 г., беше разгледан Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София, № 46-102-02-3, внесен от Министерски съвет на 13 август 2021 г. В заседанието участваха: Велислав Минеков – министър на културата, и Весела Кондакова – заместник-министър на културата. Законопроектът беше представен от госпожа Весела Кондакова. Създаденият през 2008 г. Проект „Традуки“ представлява Европейска мрежа за литература и книги за подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа. Във връзка с изтичащия период на действие на Рамковото споразумение, съставено и подписано на 30 октомври 2018 г. в Скопие с Анекс от 14 декември 2018 г. за присъединяване на Министерството на културата на Република България към него за периода 1 януари 2019 г. – 31 декември 2020 г., Фондация „Самуел Фишер“ изработва ново споразумение, което предвижда удължаване продължителността на действие на съществуващото Рамково споразумение за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. Стремежът е Проектът да бъде продължен и след 2023 г. Министерският съвет с решение от 16 декември 2020 г. одобрява Рамковото споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа за периода 1 януари 2021 г. – 31 декември 2023 г., което е подписано на 29 декември 2020 г. в София. В съответствие с § 2 на Рамковото споразумение годишният финансов принос на Министерството на културата на Република България към Проект „Традуки“ е 10 хил. евро. Разходите са за сметка на бюджета на Министерството на културата за съответната година. В рамките на проведените пет сесии за оценяване на проекти в периода януари 2019 – април 2021 г. са одобрени общо 41 български проекта за превод, като общият размер на получената финансова подкрепа възлиза на 130 хил. евро. Сумата надхвърля ежегодно финансовата вноска на страната ни за участие в проекта. Участието на България като пълноправен член в Проекта „Традуки“ подпомага популяризирането на българските автори и произведения чрез превод; участието на българските книгоиздатели в международни панаири на книгата; предоставя възможност за български автори да представят произведенията си на европейска сцена; популяризиране на националната ни литература чрез участие на български автори, преводачи, издатели и критици в срещи и представяния в Европа. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Споразумението трябва да се ратифицира със закон. В резултат на проведено гласуване единодушно с 14 гласа „за“ Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София, № 46-102-02-3, внесен от Министерски съвет на 13 август 2021 г.“

Уважаема госпожо Председател, предлагам процедура. На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да приемем на второ гласуване Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София, № 46-102-02-3, внесен от Министерски съвет на 13 август 2021 г.

„ЗАКОН за ратифициране на Рамково споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за Проекта „Традуки“ относно подкрепа и посредничество за проекти в областта на превода в Югоизточна Европа, подписано от българската страна на 29 декември 2020 г. в София.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашков, като силов вицепремиер Вие разполагате с достатъчно достоверна информация за развитието и динамиката на военно-политическата обстановка в Афганистан през последните дни след идването на власт на движението „Талибан“, както и проведената от много страни евакуация на военнослужещи цивилни служители, афганистанци в риск от новата власт в Афганистан. В тази връзка въпросът ми е: какво е мястото и ролята на България в този процес; има ли проведена евакуация и приети ли са в България граждани на Афганистан, на какво основание и с какъв статут; и предстои ли приемане на още такива на територията на Република България? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, може би въпросът е по-подходящо да се постави на външния министър, защото Външно министерство има най-пряко, най-директно отношение и участие в този процес, но независимо от това, разбира се, аз ще кажа това, което е известно в Министерството на вътрешните работи по този въпрос. Както знаете и от медиите, това не е тайна, всички са информирани, в Афганистан текат разнопосочни политически процеси, в резултат на което множество от гражданите на тази страна търсят всякакви възможности за напускането ѝ и в това отношение съществена роля играеше и американската страна, и други, включително Турция. Така или иначе Европа не остана безучастна към тези процеси и на ниво Европейски съюз се взе решение да се съдейства в Афганистан на граждани на тази страна, които са работили за европейските структури там, включително за българското посолство в Афганистан, да се предприемат необходимите мерки в тази връзка да се съдейства, както и с каквото може тези лица, тези граждани да бъдат евакуирани при тяхно желание, разбира се, от Афганистан. По отношение на действията или дейността на България в тази насока. Мога да Ви информирам, че е взето решение афганистански гражданин, който десетки години е работил за българското посолство в Кабул, заедно с неговото семейство да бъде изведен от Афганистан и транспортиран до нашата страна. Това е факт. Става дума за семейството на този афганистанец, неговото семейство общо са 15 души. Те са транспортирани тези дни най-напред до Белгия и оттам със самолет до България. Взели сме мерки, включително с участието на Българския червен кръст, подчертавам това, и са настанени, така че цялото семейство в момента се чувства добре. В тази връзка, пак ще подчертая, че България е изпълнила ангажимента си на този етап, разбира се, да окаже необходимата помощ на такива афганистански граждани, повтарям, които са работили за европейски структури, а за това семейство конкретно става дума, че са съдействали, работили са дълго време за българското посолство. И още нещо в тази връзка ще кажа. Тъй като нашият ангажимент не се изчерпва единствено и само с тези 15 души семейство афганистанци, има в Мадрид, в Испания в момента още една група афганистански граждани, които всеки момент може би ще бъдат транспортирани тук, в нашата страна, и ще бъдат настанени, както и това семейство, за което стана дума. Толкова на въпроса на господин Иванов. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин служебен Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! В дебата имам малко едно чувство за дежавю. В тази зала преди около три години се водеше същият дебат. Имаше двама вицепремиери, които тук говореха за стотици хиляди сирийци – терористи, въоръжени, опасни, които идват. Даже си спомням, че единият отиде на границата с бинокъл и говореше – цитирам: „Няма да се стреля с картечница, но ще има водни струи, газ и шокови гранати.“ Те имаха едно много просто решение: дайте ни пари за оградата. Останалото всички го знаем. Единият строи ограда чрез областните управители, другият, разбира се, по никакъв начин не го обвинявам в подобно нещо, но имаше членове на неговата партия, които бяха арестувани и впоследствие осъдени за трафик на бежанци. Тук има една огромна подробност, която обаче е много важна – по предложение на тези двама вицепремиери, беше направена една много важна промяна в Закона за обществените поръчки, а именно: строителството и ремонтите на оградата да се извършват без публична поръчка, без прозрачност, а чрез пряко договаряне. Понеже Вие, съжалявам, че и служебният премиер не е в тази зала, бяхте назначени със заявка, че сте носители на промяната и на новия морал, ние от ДПС искаме да знаем: какво е Вашето отношение към тази осъществена вече промяна в Закона за обществените поръчки, свързана със строителството на оградата? Съгласен ли сте, че трябва да остане така – с пряко договаряне, или е нужно да се върне прозрачността в процедурата? Благодаря Ви предварително за отговора.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изобщо не разбрах какво значи дежавю в този контекст, който беше изложен преди малко – един направил ограда, но не ползвал обществена поръчка и ред други неща, а сега какво мислим ние? Кое е дежавюто така и не мога да схвана?! Ние няма да строим ограда – тя е направена. Оградното съоръжение е факт и се ползва. Тъй като тук сме всеки ден, аз всеки ден казвам едно и също: с тази ограда, колкото и критики да отнесе преди няколко години – как е построена, защо е построена, с какви пари е построена, има ли хотели наблизо до граничните зони, няма ли хотели, направени в тази връзка, и там да се командироват служители на МВР от „Граничната полиция“ и други неща, но няма нищо, с което да сравняваме – откакто е правена оградата до ден днешен, та да кажем, че има дежавю. Дежавю значи вече видяно, вече преживяно. Що се касае до това, че оградата тогава е направена без поръчка. Не мисля, че на един вицепремиер днес трябва да му се поставя въпросът защо някой е постъпил по един или друг начин преди три, четири или пет години. Така че какво да е моето мнение? Моето мнение може да бъде лично и неангажиращо правителството в конкретния случай. Аз мога да кажа, че едно оградно съоръжение, включително техническите средства за наблюдение и контрол, за опазване на неприкосновеността на нашата територия, са все обстоятелства, които могат да се включат в понятието „национална сигурност“. Това е в контекста на политиката на Европейския съюз, по силата на която България е на предната линия, и ние сме европейската граница, която отделя Европейския съюз от страни, които не са членки на Европейския съюз. Така че в този смисъл струва ми се, действително можем да коментираме дали изграждането на подобни съоръжения, които не са само телени огради – да сме наясно, а монтиране и на технически съоръжения от различен характер за опазване на територията на страната от незаконно проникване, е престъпление по нашия Наказателен кодекс и може да се интерпретира, че става дума за националната сигурност. Оттам Законът за поръчките. Ако става дума за обект от национална сигурност, струва ми се, че няма никаква пречка в този закон наистина да се предвиди хипотеза, при която изграждането на такива съоръжения да стане ускорено, да стане без формалните процедури на Закона за обществените поръчки, то донякъде е оправдано. И не знам защо тук се поставя въпросът по отношение опазването на територията на страната от югоизток, а не се поставя също и въпросът, уважаеми господин народен представител, че преди доста години се направи ремонт на Съдебната палата. Помните ли, или Вие сте твърде млад?! Помните кога съм разследвал делото за танковата касета, но не помните Съдебната палата, а това като събитие е по-скоро?! По-скоро е като събитие. Тогава също се използваше този механизъм – да се заобиколи Законът за обществените поръчки, за да се направи ремонт там, който включваше такъв и на онези помещения, в които се намират и главният прокурор, и Върховният касационен съд. Но нека да не правим наистина съпоставки между двете хипотези, те са несравними според мен. Това е моята позиция по оградното съоръжение и техническите средства, които има там за опазване на българската граница срещу проникването на лица – на чужденци, които с това, минавайки през така наречената зелена граница, извършват престъпление по Наказателния кодекс. Разбира се, в близко бъдеще тук ще възникне въпросът за тези ремонти, които се налага да се направят. Предвид факта, че оградното съоръжение на някои места е компрометирано, тези ремонтни работи са належащи и не можем да ги отлагаме. И по тази причина вчера, струва ми се, изяснихме, че Министерският съвет ще вземе решение в близките дни за прехвърляне правомощията от областните управители на Бургас, Хасково и Ямбол, по отношение на поддръжката на оградното съоръжение, на Министерството на вътрешните работи и по-конкретно на Главна дирекция „Гранична полиция“, с оглед на това ежедневно да се наблюдава състоянието на оградното съоръжение и на техническите средства, за да може своевременно да се планира отстраняването на съответните недостатъци, възникнали по една или по друга причина, включително и от злонамерено поведение на лица, които минават през това гранично съоръжение. Да, тогава действително ще възникне този въпрос. В момента Законът за обществените поръчки не е променен в това отношение, доколкото ми е известно. Тоест оградното съоръжение може да бъде ремонтирано, поправено, възстановено там, където е необходимо, без да се изисква от Закона да се обявява обществена поръчка. Ако се обяви обществена поръчка, вероятно ние в близките 2 – 3 месеца, когато е най необходимо, няма да можем да отстраним тези компрометираните участъци от оградата, повредите по нея и така нататък.

Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Рашков, знаем, че мигрантският натиск на гръцката граница се засилва. Знаем също, че там няма изградено преградно съоръжение. Какви мерки се вземат в жива сила, в техника, колко е ръстът на преминаващите оттам, от какви народности са, работят ли службите по маршрути и има ли назначени преводачи от Афганистан, защото знаем, че досега бежанците предимно бяха от Сирия и това според мен ще се окаже голям проблем, ако прогнозите се сбъднат? Има ли осигурен финансов ресурс за стражевите кучета – колко кучета служат в „Гранична полиция“ и подсигурени ли са? Благодаря Ви. Това ми е въпросът.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Да, има основание да говорим на тази тема по една много проста причина – откъм турската страна имаме изградено съоръжение, което бих казал, а такова е и общото мнение, че то в голяма степен възпрепятства преминаването. Откъм Гърция, разбира се, нямаме такова съоръжение, защото между две европейски страни не може да има подобно съоръжение. Струва ми се, че тези дни обърнах внимание на факта, че гръцката страна вече е изградила по границата си с Турция подобно оградно съоръжение. Ако не ме лъже паметта, то е около 60 км и в голяма степен възпрепятства навлизането на мигранти директно от Турция в Гърция. Разбира се, има един проблем, който е общ и на Гърция, и на България, защото там минава река Марица, която улеснява в голяма степен – особено сега в този топъл сезон, преминаването и бих казал, че дори безпрепятствено или много по лесно, става навлизането на територията както на Гърция, така и на територията на България. Тогава, когато мигрантите навлязат в Гърция и оттам преминавайки река Марица, която в момента е с малка дълбочина, ако забележат нашите гранични сили, които са там, разбира се, се връщат обратно, минават на гръцка територия и навлизат в дълбочина, след което избират – това са факти и данни от нашите гранични служби – място, където вече да влязат в България – през Родопите и така нататък. Това е подходът на тези мигранти. Мога да Ви дам и цифрови данни в тази връзка – например от тази нощ: сутринта рано ми докладваха, че около 200 души са отблъснати. Това са мигранти, които по този начин опитват да навлязат на територията на страната. На територията на страната за това денонощие са заловени около 10 – 15 мигранти. Мога да споделя с Вас, че преди няколко дни имаше завишаване в броя, което ни даде основание да бием тревога и да кажем, че нещата се усложняват, но през това денонощие тенденцията е обратна. Рано е още да кажем, че има друга по благоприятна тенденция, защото само от днешните данни не е логично да направим такъв извод, но ежедневно наблюдаваме какво става. Що се касае до етноса. Трябва да Ви кажа, че по-голям е броят на афганистанците, отколкото на сирийците. Около 3,5 милиона са сирийците в Турция и както, струва ми се, вече стана известно, и както вчера стана дума, до Турция те имат по-лесен достъп, възприемат се по по-различен начин от турците и вероятно там се чувстват по-добре. По-малък е броят на тези, които искат да преминат в нашата страна, в сравнение с афганистанците, които преобладават в броя, бих казал. Имаме и представители на мигранти от други етноси – включително и турски граждани. Разбира се, не трябва да оставаме с впечатление, че всички преминават само през оградното съоръжение и само през липсващото такова между България и Гърция. Правят опити да преминават и с транспортни средства. Това е един много сериозен проблем и ще Ви кажа в какъв аспект: в момента дори на турска територия – на Капъкуле, опашката от товарни автомобили е доста сериозна. Няколко пъти се срещам с посланика на Турция и говорим по този въпрос. Това наистина е сериозен проблем. Не можем да не проверяваме колите, защото говорим за мигрантски проблем. Те се придвижват, неслучайно казах, не само по този труден начин през оградното съоръжение и така нататък, а се опитват да преминават и през граничните контролно-пропускатени пунктове, скрити в транспорти средства, което ни задължава да проверяваме, разбира се, и тези транспортни средства. Мигрантският натиск оказва влияние дори и в икономиката на някои страни. Да кажем на Турция – със забавения транспорт. Ето, дори се създава известно леко напрежение и с турската страна – обръщат внимание. Ние полагаме неимоверни усилия, мога да Ви кажа, нашите служители на граничните пунктове са на 100% ангажирани с този въпрос – на 100%. Правили сме инспекции заедно с посланика на Турция на нашата западна граница – границата ни със Сърбия. Тя самата се убеди за какъв проблем става дума и че въпросът със забавянето на транспортните средства не е субективен въпрос. Не е субективен. Има куриозни случаи във връзка с транспорта мога да Ви кажа. Дори в граничните зони нашите граничари са залавяли скрити в средата на товарните автомобили, които извозват дървен материал, афганистански граждани. Куриозни случаи. Не са толко чести, разбира се, но Ви ги споделям, за да знаете, че нещата са наистина доста сериозни там и натоварват нашите гранични сили.

Изтече ли времето?

Така ли?

Добре, благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами господа народни представители! Уважаеми господин Рашков, последните дни по отношение на въпроса с миграцията като основен фокус поставихме преградното съоръжение, но бих казал, че то е само един елемент от цялата система за противодействие на легалната миграция. Видяхме, че на съветите за правосъдие и вътрешен ред изпращате своя заместник-министър. Моят въпрос ще бъде по отношение на Пакта за миграция и убежище, който е във фокуса на Европейската комисия през последните две години. Моят въпрос е следният: каква е позицията и как нашето правителство отстоява нашите червени линии по отношение искането за вкарването на задължителните гранични процедури, въвеждането на правната фикция – отказ за пребиваване в страната? Това е дълго коментиран проблем, по който южните страни – членки на Европейския съюз, искаме една единна позиция да обявим, така че да не бъдем един полигон, където да се превърнем в лагери за нелегални мигранти. Това е моят въпрос. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Терзийски, нашата позиция е такава, каквато е била и по Ваше време. Разбира се, че ние няма да се съгласим, както Вие казахте тук, нашата страна да се превърне в полигон от многобройни представители на различни етноси, които търсят, така да се каже, богатите западноевропейски държави, които от своя страна пък противодействат и ги връщат в изходна точка. Така че ние спазваме онези европейски и международни изисквания, свързани с мигрантите, и ще продължим да ги спазваме, в смисъл че онези, на които се осигури, даде съответен статут ще имат различни възможности, както тези 15 души – семейства, за които говорих днес в началото, са с Шенгенски визи, издадени от Белгия преди да кацнат в нашата страна. Ние, разбира се, работим в съзвучие с решенията на Еврокомисията и с, повтарям, европейските и международни актове, относими и регулиращи отношенията на държавите към граждани, които напускат своите страни по различни причини. Включително днес говорим главно за афганистанци, но този въпрос е актуален не само за тях, а е актуален и за сирийците, за които вече казахме, че една огромна част от сирийския народ се намира на територията на Република Турция. Не знам дали отговорът ми Ви задоволява достатъчно, но полагаме всички усилия да спазваме нашия закон, разбира се, и да се съобразяваме с позицията на европейските страни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашков, тъй като миграционният процес е толкова мащабен, че засяга няколко страни наши съседки – не само България, но и Гърция, и Турция. Във връзка с това моля да ми отговорите на какво равнище е координацията между трите страни по отношение на противодействието на незаконната миграция. Най-вече координацията между граничните власти на България, Турция, Гърция и в частност изградения Координационен център на границата между България, Турция и Гърция в участъка Капитан Андреево. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, да въпросът е доста важен, защото, както подчертах вече днес, проблемът с миграцията не може да се реши в никакъв случай само и единствено от нашата страна без помощта на европейските държави членки, без, разбира се, и съответните ръководни структури в Европейския съюз, без Турция, без Гърция, включително и без Румъния. Защо казвам това? За Румъния – само ще вметна, защото не рядко се натъкваме на случаи, при които мигранти са успели да преминат не само оградните съоръжения, да пропътуват през нашата страна с транспортни средства и да бъдат заловени, ако мога така да се изразя, при опит и преминаване на българо-румънската граница. След което там се снемат обяснения и се вижда как са успели тези хора да се придвижат на такова голямо разстояние. Тогава пък се разкриват грешките, които са допуснали нашите гранични власти. Разбира се, оттук нататък започваме да търсим виновни и отговорност. Категорично с нашите съседни страни, главно Турция и Гърция, сме в много тясна координация, за да можем заедно да противодействаме на мигрантския натиск. Правил съм срещи – вече подчертах, не само с посланика на Турция, а така също и многократно с посланика на Гърция, като сме коментирали подробно този въпрос. Имам една среща в тази връзка и с министъра на вътрешните работи на Гърция. Тъй като се усложнява, колкото и да не ни се иска, проблемът с мигрантите напоследък, съм отправил покана до гръцкия министър на вътрешните работи да ни посети, за да можем да обсъдим и този въпрос. Утре имам среща и с гръцкия посланик – все в тази насока, разбира се. Тук действат такива центрове – координационни, между нашата страна и нашите две съседки, разбира се, координират действията си граничните власти, съдействат си в тази насока. Мисля, че това взаимодействие е удовлетворително на този етап. Съдействат ни, така че, когато нашите гранични служби информират за забелязани групи от мигранти, недалеч от граничното съоръжение, съответните турски или гръцки власти вземат отношение. Това е, което мога да кажа в общ план по този въпрос. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, обръщам се към Вас така, защото освен вътрешен министър, Вие сте вицепремиер по сигурността и обществения ред. Моят конкретен въпрос е: тъй като освен всичко друго, физическото опазване на границата, техническото съоръжение и така нататък, изключително важен елемент за противодействие на миграционните потоци е информационното осигуряване от страна на всички структури, които имат отношение. Моят въпрос е конкретно: каква организация е създадена от Министерския съвет за координация между всички структури на държавата, които имат отношение, към това противодействие? Има ли надеждна информация, която да постъпва по каналите на нашите разузнавателни служби, а също така и на вътрешната сигурност по отношение на Държавна агенция „Национална сигурност“, за да може, разбира се, през придобитата оперативна информация да се вземат превантивни мерки за противодействие? Във връзка с това искам да Ви попитам, тъй като освен всичко друго границата не е една обикновена полоса, а добре би било и съм сигурен, че се работи в тази насока – с оперативно технически средства да се добива информация, изпреварваща за такива рискове. Във връзка с това Държавната агенция „Технически операции“ ангажирана ли е в този процес на координация? В частност, между другото, по предложение на служебното правителство, с укази на господин президента бяха сменени шефовете на Държавна агенция „Национална сигурност“, на Държавна агенция „Разузнаване“ и ми е странно защо никой не говори и изобщо не се поставя въпросът за Държавна агенция „Технически операции“. Защото там преди известно време имаше един изключително тежък скандал, където беше откраднат или разбит служебният автомобил на шефа на тази агенция. Бяха отмъкнати някакви важни документи и след това не се случи нищо. Така че, ако е възможно и в тази връзка може да ми дадете някакъв отговор. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Атанасов, информационното осигуряване. Месец август, когато се забързаха политическите и военните процеси в Афганистан и след проведения при президента Консултативен съвет за национална сигурност, веднага се проведе заседание в Министерството на вътрешните работи, на което бяха поканени ръководителите на всички служби, включително специалните служби, на всички ръководители в Министерството на вътрешните работи, имащи отношение към поставения въпрос относно информационното осигуряване, включително министърът на отбраната и други високопоставени длъжностни лица, където беше обсъден мигрантският проблем, така да кажа – за по-кратко, със значение за нашата страна и какви мерки могат да се вземат. Тогава бяха изслушани и тези ръководители на специални служби, включително на ДАНС – каква информация придобиват те от своите източници, която информация беше анализирана. На това заседание се взе решение, разбира се, да се концентрира така придобиваната информация от различните източници в едно звено, което ние сме създали в Министерството на вътрешните работи, което да анализира тези данни и да я предоставя, за да може държавното ръководство да реагира своевременно. Това е в общ план, което мога да Ви кажа днес. Така че с увереност искам да Ви убедя, че не стоим със скръстени ръце, напротив, ангажирали сме всички ведомства, които биха могли да съдействат в тази насока с информация, технически и по друг начин, тоест всички тези служби са на крак. Техните действия са координирани и, както вече подчертах, информацията се концентрира на едно място. От тази гледна точка мога да кажа, че при наличие на подобна информация ние можем да предприемаме и превантивни, тъй като днес – и назад в близките дни, стана дума, доста често говорим на тази тема, и за евентуално включване на военни сили, ако е необходимо. Ето тази информация, която се концентрира при нас, ще ни даде, може би, поводът, когато преценим, че се налага, да включим военни поделения в противодействието на този мигрантски набез, без да оставаме впечатление както в нашето общество, така и извън страната, че едва ли не ще водим война срещу хора, които бягат от един режим. Казахте за ДАТО. На това заседание, което беше само преди десетина дни – едва ли има и толкова, естествено, че бяха поканили и председателя на Държавната агенция „Технически операции“ Цветан Китов. Пред всички колегата Китов каза: ние сме такава и такава служба – техническа, с друго се занимаваме, едва ли ще можем по някакъв начин да Ви съдействаме. Това беше неговото изявление. Що се касае до това защо другите председатели, ръководители бяха освободени от длъжност, искам да Ви кажа накратко, че в тази служба в момента се прави проверка, нека да изчакаме да приключи. И това, което Вие тук информирахте пленарната зала, е вярно – за автомобила, който е бил служебен, който е бил със специална техника, с който той се е придвижвал там – да не давам детайли, където не трябва, да домува… (Реплики от ДБ.) А, да, това вече е публична информация, което е странно. Защо не е взето някакво отношение? Това е по-странното! Така че това е в общи линии. Сега да кажа няколко думи за Държавната агенция за национална сигурност. Те също са се включили, разбира се, в този кръг органи, който съдейства за получаване на актуална информация. Там имат и един друг аспект. Нека да обърна Вашето внимание, защото, така или иначе, у нас проникват мигранти. Ние не можем на 100% да овладеем този процес и затова има мигрантски центрове и домове, такива също има и в Държавната агенция „Бежанци“, и така нататък. Те работят с тях, защото – моята поправката ме ограничава и вероятно с това ще завърша, в този мигрантски поток ние не сме гарантирани по никакъв начин, че няма да проникнат и терористични елементи. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, господин Министър! Уважаеми колеги, България е изправена пред три сериозни кризи: ковид кризата, мигрантската криза и политическата криза. За наше голямо удоволствие днес Народното събрание реши, че началото на края на политическата криза може да е 14 или 21 ноември. Но за наше голямо съжаление следващите две кризи – при тяхното решаване, няма да има конструирано Народно събрание и всички ние ще наблюдаваме как ще се справи новият или евентуално старият служебен кабинет Моят конкретен въпрос към Вас, господин Министър, е: какви мерки сте предприели във връзка с трафика на хора вътре в страната? Това е един сериозен проблем, на който Вие не обърнахте внимание! И една голяма молба, ако не ме лъже паметта, преди две седмици ми обещахте къде и при какви условия ще бъдат настанени командированите служители на Министерството на вътрешните работи? Молбата на „Движението за права и свободи“ е, ако може, да бъдете по-конкретен при отговорите на въпросите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Ахмедов, може ли да се пошегувам? Каквото съм обещал – съм го изпълнил, не съм политик! Благодаря. (Реплика от народния представител Ахмед Ахмедов.) Три кризи, да. Не се засягайте – само шега беше. Да, действително цялото общество е наясно какво ще стане, как ще се развие политическият процес у нас до дни или до седмици, не мога да кажа точно. Ние ще работим – бъдете спокойни и убедени в това, активно, да. Имаме нужда от парламентарен контрол, казвам го съвсем сериозно и отговорно. Той понякога ни коригира, така че аз не се притеснявам от парламентарния контрол. Що се касае до какви мерки по отношение на трафика? Да, споменах при едно от моите изслушвания, трафикантите на хора… Ще Ви кажа нещо общо и нещо конкретно. Общото е това, че преди мигрантите разчитаха в най-голяма степен, може би изцяло, на съдействие, което им оказват български граждани, тоест формира се един канал още от Турция – България, докато не ги изведем оттук, а най-вероятно имат връзки и с други трафиканти на мигранти, които вече им съдействат да преминат и през Сърбия, и така нататък, зависи откъде искат да минат. Сега оперативната информация е, че ползват съдействието на чуждите граждани, които вече са намерили статут в нашата страна, тоест те по-лесно комуникират помежду си, тъй като вече има такива със статут в България и контактуват с тях. Това в много голяма степен усложнява наистина проблема с пресичането на тези канали. Разбира се, ние придобиваме информация в тази насока. И за да завърша конкретния въпрос, ще Ви кажа, че имаме малко по-малко от 200 досъдебни наказателни дела срещу такива лица, тоест по тази линия също се работи, тя не е забравена, напротив. Така че се разследват малко под 200, повтарям, лица, които се занимават с такава дейност. И другото, което не съм забравил, напротив – проверих го, и ще Ви кажа, че нашите полицейски сили, които се командироват, защото тук не става дума само за служители от Главна дирекция „Гранична полиция“, тук става дума за командироване на лица от областните дирекции на вътрешните работи, които на този етап са по разтоварени и които командироваме в този район. От Главна дирекция „Жандармерия“ също са насочени натам. Естествено, че ползваме хотели, които се намират там наблизо. Ако питате за разходите и това мога да Ви кажа. Обикновено 30 лв. за нощувка със закуска – това е разходът, може би има някъде минимални различия, но не е толкова важно. А що се касае до онзи, който направи оградата, и за неговия хотел, обещал съм да Ви кажа: „Козирог“ се казва хотелът и там има настанени служители, които са командировани. Нямаме друга опция. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми формално не е директно по темата за миграцията, а има нещо общо между това, което се случи в България, и това, което се случи в Афганистан – смени се властта и дотук спирам… (Реплики от ГЕРБ-СДС.). Е, очаквах това да ми кажете. Успех! Дотук свършвам с иронията. Има проблем, който е много вероятно да засегне сигурността ни, и той не е свързан директно с трафика на хора, а с трафика на опиум, имайки предвид, че един от най-големите производители на света е Афганистан и тук става въпрос за други канали. Много е вероятно, след като властта се е сменила, и контролът над каналите, които преминават през Турция и България, също да се смени, имайки предвид, че огромна част от пазара се намира всъщност в Западна Европа. До каква степен българските служби имат готовност за работа по този въпрос дотолкова, доколкото смяната на собствеността на държателите на каналите в България може да се окаже сериозен криминогенен проблем? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Бабикян! Да, със смяната на обстановката, най-общо казано, във всяка една държава настъпват промени в различни направления. Разбира се, ще настъпят промени – това са обективни фактори – и по отношение на този вид престъпност. Известно е, че Афганистан е държава, която, както и професор Радулов често обръща внимание, е производител на опиум, най-общо казано. Не е тайна за никого, че един от пътищата, който води дрогата към Европа, е нашата страна и бих казал с голямо удовлетворение, че службите, които са ангажирани у нас с противодействието на този вид престъпност, работят добре. Ние може да имаме и имаме, разбира се, претенции към тях, и то доста сериозни, но специално по отношение на противодействието на трафика на наркотични и други подобни вещества е на добро ниво. Искам да Ви информирам, че имах неколкократни срещи с представители на американското посолство и онези служители там, които са във връзка с наши служби, специално с Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, самите те изразяват положителна оценка по отношение на взаимодействието, което имат с нашите служби. Тоест моята оценка, която споделям сега с Вас, не е формирана от някакво субективно отношение или пък позиция, каквато заемам в момента – напротив, и от становища, които чувам от партньорски служби и техни представители. Напълно е възможно – не съм изследвал, откровено казано, има ли вече промени, които настъпват по пътя на дрогата през България – най-вероятно ще настъпи такава промяна, но аз съм убеден, че нашите служби ще доловят тези промени своевременно и ще ги пресичат във всеки момент, когато това е възможно. Защото, знаете, ние работим и в партньорски взаимоотношения по различни линии, но и по линия на така наречените контролирани доставки, които държавите, които наблюдават тези пратки, някъде така ги наричат, съгласуват действията си за времето, за момента и мястото, където да реализират подобни секретни операции. Ще наблюдаваме процесите, разбира се – щом ги знаем, по-лесно се контролират. Така че в удобно друго време, ако има нещо по конкретно, с удоволствие ще споделя с народното представителство. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, Заместник-председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Премиер, във връзка с днес обявените нови противоепидемични мерки и наложените редица ограничения каква е готовността на правителството да подпомогне засегнатите бизнеси и доколко адекватни ще бъдат мерките? Съгласувани ли са те в Министерския съвет предварително и Вие имате ли готовност наистина да подпомогнете бизнеса, за да посрещне тази нова вълна от ограничения? Благодаря Ви.

Да.

Така ли?

Станала е грешка.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Въпросът ми е кратък. Ние от „Има такъв народ“ се интересуваме: каква е ролята на Съвета по сигурността към Министерския съвет? Координират ли се службите, работят ли в синхрон? Знаем, че са на различни бюджети, работят по различни закони – предполагам, че срещате трудности. Какво се прави по този въпрос? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ролята на Съвета по сигурността към Министерския съвет е именно този координиращ орган, отговарящ за осъществяването на мерките по защита на националната сигурност, който работи в мирно време и най-общо казано на популярен език е в състояние и предназначен да управлява всички кризи, които могат да се появят. Аз имах възможността вчера да заявя, че предстои свикване на този Съвет буквално следващата седмица, включително вече са изпратени писмата покани. Тази координационна среща ще бъде на 9 септември, следващия четвъртък. Дневният ред на самия Съвет по сигурност – в началото на мандата на служебното правителство направихме един такъв съвет и констатирахме определени дефицити в неговото устройство и функциониране, които сме на път да преодолеем. Една от точките от дневния ред ще бъде: как функционира този Съвет – с установяване на неговия секретариат, който всъщност служи и като механизъм именно при управление на кризи? Всичко това е организирано, направено. Разбира се, втора точка ще бъде разглеждане на въпросите, които и Вие засягате – и по отношение на мигрантския натиск, и координацията между всички служби. Координация между службите има, съществува и в момента, като Съветът по сигурност е точно този орган, който дава отправната точка, поставя жалоните как се прави тази координация. В допълнение и понеже въпросът Ви е свързан с мигрантския натиск, вече имах възможността да заявя и този факт – вече е създадена специална координационна група, която на ежедневна база наблюдава и анализира всички налични данни и обстоятелства, които се случват и по отношение пряко охраната на границата, и във вътрешността на страната, така че имаме тази информация. Тази координационна група е такъв инструмент, който подпомага и Съвета по сигурността, и на практика министъра на вътрешните работи в осъществяването на неговата дейност по отношение на противодействие на мигрантския натиск. Така че координацията е направена, съществува. Нямаме проблеми с взаимодействието между различните служби в различните звена, включително и това, за което и вчера стана въпрос – при необходимост и задействане на механизма за участие на въоръжените сили. Този механизъм допълнително ще бъде разгледан, включително и с подробности, и с влизане в онези детайли, които касаят дори и тактическото взаимодействие на граничните полицаи и хората от въоръжените сили, когато това стане факт, и при възникване на такава необходимост. В момента, пак заявявам, такава необходимост няма. Органите на Министерството на вътрешните работи, съответно Гранична полиция са в състояние да изпълнят поставените им задачи и до момента няма необходимост от допълнителни механизми. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, дами и господа народни представители! Господин Премиер, във връзка с миграционната криза и натиска върху българо-турската граница – това е ситуация, в която българската държава не изпада за първи път, има натрупана институционална памет и вече някаква традиция за справяне с този проблем, който има не само вътрешнополитически, но и външнополитически измерения. Въпросът ми е такъв: какви усилия полагате, има ли такива вече по линия на двустранната дипломация с държавите – членки на Европейския съюз, тъй като българо-турската граница е не само двустранна, но и външна граница на Европейския съюз? Нейното опазване е в интерес не само на българската държава, но и на всички държави – членки на Европейския съюз. Какви усилия сте положили до момента и полагате ли в момента по линия на двустранната дипломация за осигуряване съответно на логистична или друга помощ за охрана на българо-турската граница? Второ, полагат ли се усилия съвместно с Европейската комисия да бъде осигурено допълнително финансиране за осигуряване на допълнителни охранителни мерки на българо-турската граница? И трето, какви усилия се полагат по двустранна линия с Република Турция, за да се осигури доброто взаимодействие и воля от страна на турската държава, така че границата да бъде пазена съвместно? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! По отношение на конкретния увеличен мигрантски натиск върху границата на Република България се правят редица мероприятия. По-рано стана въпрос как укрепваме отвътре нашата сигурност и способности да охраняваме границата от вътрешната страна. В това отношение и по отношение на конкретния въпрос на господин Митов относно двустранни и многостранни формати в рамките на Европейския съюз, както знаете – съгласен съм, че е натрупан и институционален опит, и такъв междуинституционален – между съответните държави и органите на Европейския съюз, в частност Frontex. В случая и в момента имаме представители на Frontex, тоест международната операция на Frontex продължава и в момента. Като по отношение на това, което се прави в момента, само преди няколко дни представител от Министерството на вътрешните работи във формáта министри на вътрешните работи, постави въпроса са увеличаване присъствието на Frontex, за увеличаване на тяхното физическо присъствие като хора, включително беше поставен въпросът и за финансово подпомагане, както по отношение на инструменталното оборудване на границата, така и по отношение на финансиране на тези допълнителни хора от страна на другите държави, които ще бъдат изпратени по линията на Frontex . В момента, знаете, и вчера министърът на външните работи тук от тази трибуна заяви, че предстоят срещи във формат Европейски съюз точно по тази тема. Една от темите ще бъде именно и солидарността, и как можем да получим допълнителна помощ, както от Европейската комисия, така и от отделни страни членки, защото за всички е ясно, че по отношение на опазването на границите България пази една от външните граници на Европейския съюз и в случая тази външна граница, която е подложена на допълнителен мигрантски натиск. По отношение на двустранното сътрудничество, както с Турция, така и с Гърция, то върви на различни нива – както на централно държавно ниво, така и на ниво професионалисти, които охраняват границата. Тоест нашите професионалисти, които отговарят за съответните участъци в границата, контактуват с техните колеги от другата страна и имат предварителна информация, включително за струпване на хора, вероятно за опит за проникване на по-големи групи, включително е изграден един такъв механизъм по отношение на българо-гръцката граница, който координира този тип поведение и обмяната на информация, така че това нещо е направено. На високото държавно ниво, както чуваме и следим медиите, изявленията на турското държавно ръководство е, че вече на своя територия има голям брой мигранти и, грубо казано, заявленията на политическо ниво, че Турция няма да се превърне в буферна зона и да се грижи за всички тези мигранти, на практика означава, че как да търсим бъдещо сътрудничество и бъдещи разговори, е един малко по-сложен въпрос и освен на двустранно ниво, ние трябва да търсим и общата европейска позиция при провеждане на тези разговори, защото от миналото знаем механизма, който съществуваше и съответно решенията на Европейската комисия да подпомага Турция във връзка с мигрантите на нейна територия. Така че и в момента такъв тип механизъм се обсъжда в рамките на Европейския съюз, както по отношение на Турция, така и на други гранични за Афганистан страни, ако приемем, че основният източник на мигрантската вълна в момента е Афганистан. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа народни представители! Едва ли остана незададен въпрос, вече тук два дена обсъждаме темата, утре ще има и трети кръг, разбирам. Все пак ще си позволя да задам един практически въпрос. Използвам, че Вие, господин Министър-председател, сте тук в ролята на координиращ работата на различните министерства. Става въпрос за състоянието и мерките, които се взимат по отношение рехабилитацията на отвеждащите пътни съоръжения, които в момента са в много лошо и тежко състояние, което води след себе си сериозни аварии на високопроходимата техника, което пък от своя страна създава сериозни затруднения в работата поради липсата на сервизна база на място и редица други подобни проблеми. Може би изглежда маловажно, но факт е, че на място се сблъскват с последиците от действията на така наречената горска мафия, и като че ли има известно нежелание от собствениците на тези пътища, в лицето на съответните горски стопанства, да извършат тази рехабилитация, което, пак казвам, води до сериозни затруднения в работата на граничните полицейски участъци. И още нещо искам да попитам, ако прецените, че може в открито заседание да го коментираме: какъв е процентът на некомплект в граничните полицейски управления? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса, господин Зафиров, той е важен. И пътищата, и техниката, и всичко, което заобикаля, подпомага или спомага за изпълнението на задачите на нашите гранични полицаи, е важно. Да, наистина теренът е особен. Пътищата, правилно подчертахте, в голяма степен са отговорност именно на горските стопанства. Дали има желание, или липсва възможност – финансова или друга, с налична техника и възможности, е един доста сериозен въпрос. Това наистина е един от въпросите, който ще обсъждаме и на Съвета по сигурност, защото тези на пръв поглед маловажни фактори не са маловажни, защото и пътищата, и техниката са взаимно свързани. Техниката се използва интензивно, пътищата не са в добро състояние, голяма част от тези пътища – това са черни пътища, самата настилка, самата земя там е с доста особени остри камъни, разбира се, не по цялото протежение, което води до бързо износване на техниката. Предизвикателство е поддръжката на техниката. Трудно е да се направи да има такива налични гаражи там на място, не може да имаме всичко и навсякъде. Тези трудности се преодоляват в момента със силите на „Гранична полиция“, има създадена организация и не е проблем функционирането. Проблем е фактът, че наистина тази техника се износва много бързо. И ако погледнем реално от съществуващите нормативи, каквито типично има в такъв тип организации – армия, полиция, нормативите наистина не могат да се спазват, но условията са такива, така че всичко това се отчита, има се предвид и съответните мерки се взимат. По отношение на другия въпрос, предполагам, че допълнително можем да го разискваме, ако представлява интерес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър-председател, моят конкретен въпрос е за функционирането на Съвета по сигурността при Министерския съвет и по-конкретно: каква организация е създадена за събиране, обработка и анализ на различните видове оперативна информация, която постъпва по каналите на службите? По закон в Съвета по сигурността има специално структурно звено за информационно-аналитична дейност, където трябва да бъде събирана цялата информация, да бъде обработвана, анализирана, за да може да бъде предоставена на всички други органи, които имат отношение към опазване на сигурността и обществения ред, за да може да бъдат планирани съответни действия за противопоставяне на рисковете. Аз от публична информация разбирам, че е имало някакъв проблем при съществуването, тоест организацията и работата на Съвета по сигурността. При предното правителство не си спомням този орган да е бил събиран, макар че той е законно установен и би трябвало да заседава периодично и така нататък. Имайки предвид, че по принцип оперативните служби, и Разузнаването, и Контраразузнаването са много чувствителни към информацията, която добиват, разполагат и обикновено не обичат да я споделят, защото щял да стане ясен източникът им и така нататък, аз отново искам да поставя въпроса: функционира ли нормално оперативното звено за обработка на информация към Съвета по сигурността? Защото, за да могат да бъдат предприемани превантивни действия срещу определени рискове, както в случая с мигрантската вълна, е много важно да има надеждна, добре проверена, изпреварваща информация. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Атанасов, публична информация има. В началото на мандата на служебното правителство, по-точно в началото на месец юли, направихме заседание на този Съвет за сигурност към Министерския съвет и една от констатациите беше, че неговият Секретариат не е бил създаван никога, не е бил структуриран и не е работил в смисъла на това, което наричате „аналитично звено“, което трябва да предлага решения или на ежедневна база, или в случай на криза. Една от задачите на този следващ Съвет, за който стана въпрос, който свикваме на 9 септември, е именно тази – да затвори този кръг и да институционализира този Секретариат, който ще изпълнява именно тази роля. Не е толкова въпрос на чувствителност на службите и нежеланието им да споделят информация, споделянето на информация може да се прави по различни начини и съвсем, така да се каже, в интерес на задълженията на този Съвет по сигурност и това аналитично звено, което трябва да работи на ежедневна база. До момента сме направили необходимата подготовка, имаме решение как това да стане. Всъщност на този съвет ще направим едно последно обсъждане с присъствието на неговите членове, така че да вземем тяхното съгласие, след което имаме готовност да направим този Секретариат постоянно действаща структура към Министерския съвет, както трябва да бъде и както е записано в Закона за функциониране и защита на националната сигурност, така че в това отношение работим, имаме решение. Оттук нататък вече този Секретариат и неговият анализ до какво може да доведе? До необходимост от анализиране на допълнителни задачи и закони, които вече са му дадени. Трябва да се запознаем и с този анализ, с какви предложения и какви целесъобразни от гледна точка на държавния интерес, на обществения интерес, още промени и предложения могат да бъдат направени. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Премиер, въпреки че голяма част от световната общност е изненадана от случващото се в Афганистан, всъщност за доста хора то не представлява изненада. Още с подписването на споразумението в Доха на 29 февруари миналата година е предизвестено, че предстои един трансфер на властта от чуждестранните сили към талибаните. Да, може би никой не е очаквал, че ще се случи по толкова стихиен начин и ще има толкова непосредствено въздействие, плюс някои неприятни аспекти, които излизат, но в общи линии анализатори още тогава предвидиха, че това ще се случи, така че ситуацията не е чак толкова форсмажорна. Въпросът ми е свързан с дипломатическите усилия, които полага България, по-специално за дипломатическите усилия към съседните на Афганистан страни, които се явяват най-важни по отношение на резорбиране на мигрантския поток, а именно Иран, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Пакистан, частично и Китай, защото там е малко по-специфична границата, която имат двете страни. Българската дипломация има традиционни двустранни отношения с тези страни. Моля да ми отговорите какви точно действия е предприела държавата, предвижда ли някакъв тип чуждестранна помощ по отношение на тази страни, така че те да могат да поемат част от мигрантския поток още там, за да не се стига до нашата граница? И моля да включите в отговора си по какъв начин и президентската институция е включена в тези совалки, защото тя също има своето място – традиционно, имаме история в това президенти да бъдат добри посланици точно в тези страни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ако разсъждаваме на темата изненада или не, съгласен съм с оценката, че на базата на споразумението от Доха до голяма степен имахме очакване, че ще има такъв тип развитие. Може би изненадата е от факта, че широката общественост не беше запозната именно с детайлите на това споразумение в Доха и сроковете, защото, ако погледнем, включително развитието на ситуацията на терен в Афганистан в средата на месец август – самите афганистанци бяха изненадани, и такива коментари четем от хората оттам, как така изчезна армията буквално за едно денонощие. Така че от гледна точка на нашите разсъждения дали това е било предвидено или не в случая не е толкова важно да търсим отговора на този въпрос, а по-скоро на другия въпрос: как да процедираме в сегашната ситуация? Дори да има договори, дори да е направена една приблизително, така да се каже, пътна карта как да се случи предаването на властта в Афганистан, това за обикновените хората там е шок. Всъщност тази вълна и хората, които са напуснали Афганистан, е започнало много преди средата на месец август. Знаем и цифрите, че в съседните на Афганистан държави вече има милиони бежанци с афганистански произход. Това, което се случва в тези страни, е важно. Всъщност българската дипломация основно с нейните контакти, с нейното присъствие там, където е възможно в съответните съседни държави и акредитация прави възможното, за да получава необходимата информация, която би била полезна при взимане на решения в чисто нашия си национален аспект. По отношение на подпомагането на съответните държави да поддържат този мигрантски да го кажем не поток, а хора, които са получили временна закрила или убежище в съответните държави, по скоро българската дипломация в координация с европейската дипломация, с инструментите на Европейската комисия, включително и срещата, която вчера се проведе в Словения е посветена и една от темите ѝ е точно тази – какви са пътищата и начините за подпомагане, включително и с финансови инструменти на съседните на Афганистан страни. Така че в момента в този обем бежанци – хора, търсещи убежище в съседните държави, да бъдат по-близо до родината си и с потенциал и възможност да се върнат обратно, когато те преценят, че условията позволяват това. В конкретика, в съседните държави на Афганистан имаме много добра координация със съседния Пакистан, където и в момента има афганистански граждани, с които българската дипломация е във връзка. Тези афганистански граждани се очаква да бъдат част от гражданите на Афганистан, на които България ще предложи убежище и скоро ще бъдат на наша територия. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър-председател, колеги! Темата за овладяването на предстоящия мигрантски поток към границата на България беше разисквана вече от много страни. Наистина вече има риск част от въпросите да се покриват. Моят въпрос е породен от една новост, която чухме във Вашия отговор преди малко. Той също донякъде беше засегнат в следващ Ваш отговор – на въпрос на господин Атанасов. Вие анонсирахте, че на предстоящото заседание на Съвета по сигурността в първата точка ще предложите определени мерки за отстраняване на определени слабости в работата на Съвета. Бих искал да Ви поканя, ако имате тази възможност сега, да споделите конкретно какво бихте предложил Вие при откриването на Съвета по сигурността? В какво се изразяват мерките, които Вие ще предложите, да се отстранят слабостите и проблемите във функционирането на Съвета по сигурността, които сте отбелязали в неговото първо заседание през месец юли? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Наистина се опасявам, че започнахме да се повтаряме вече. Това казах, което сме констатирали, че през годините не е имало изпълнение на Закона и не е съществувал такъв секретариат. Констатирахме, че го няма. В момента го създаваме. В момента преди самото заседание на Съвета не бих искал да говоря в подробности, защото Съветът е такъв тип консултативен орган, където окончателното решение може да има определени детайли. Но, да, създаваме такъв орган, наречен Съвет за сигурност, като идеята е да има постоянен състав от състава на Министерския съвет – определени бройки, и допълнителен състав, който, да се каже така, се командирова при нужда от съответните служби, при необходимост, при поставена задача и с определен срок на командировка за работа в този съвет. Детайлите ще ги научите, след като имаме окончателно решение. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Министър-председател, от всичките отговори, които Вие дадохте не само сега, а и в предишни Ваши участия, ние от парламентарната група на „Има такъв народ“ можем да отчетем, че мерките, които се предприемат за противодействие на засиления миграционен натиск и незаконното преминаване на чужденци на територията на Република България от Министерския съвет и лично от Вас, са видими. Резултатите са видими. Особено важно е, че те в своя организационен аспект включват укрепване на съоръжението, за което стана дума по границата, което беше построено от българската армия в изключително кратки срокове преди няколко години. Сега дали е добро или не, толкова на момента – Вие сам казахте при посещението си, че в някои райони особено по българо-турската граница, то е и там, разбира се, то е в добро състояние, но благодарение на терена не е в толкова добро състояние. Разбира се, всички народни представители според нас следва да отчитат, че това е съоръжение, което е създадено в планинска, силно пресечена местност, поддържането му така, както е възложено на областните управители, е трудно, не може да стане и наистина изисква усилия. Организационни мерки по отношение на системите за техническо наблюдение, включително и от въздуха, което е добре. Осигуряване и поддържане на високопроходимите пътища, подготовката на „Гранична полиция“, на която всъщност е възложена основната отговорност по отношение на пресичане на незаконния трафик, включително осигуряването на личния състав с всичко необходимо и заедно с това осигуряването на необходимата високопроходима техника за действие във високо пресечена местност. Важно е и решението също така за включването на участието на въоръжените сили при необходимост в охраната на държавната граница, което е регламентирано в чл. 57, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили, където заедно с това се казва, че нейното участие – това не е основно, това е допълнително, преди 2015 г. е прието с решение на Народното събрание – изменение в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, участие в охраната на държавната граница именно по този повод по време на предишната мигрантска вълна. Заедно с това в чл. 57 е казано, че решението на Министерския съвет за участие на подразделения от въоръжените сили на Република България се придружава от акт на Министерския съвет, който осигурява финансовото и ресурсно осигуряване, което означава и е една допълнителна възможност на Министерския съвет да осигури финансово това участие извън сегашната ситуация за актуализация на бюджета. Ние считаме, че това е изключително важно. В този смисъл с три постановления на Министерския съвет не само от Министерството на отбраната, но и от други министерства като преструктуриране на разходите за подкрепа на усилията в ковид кризата и други належащи разходи преди актуализацията на бюджета през това лято бяха отнети известни финансови средства, които общо с тези, които са блокирани – 5%, на всички министерства до края на годината, лишават Министерството на отбраната от някои разходи, които са свързани преди всичко с разходи за капитално строителство. Ние нямаме съмнение, че Вие ще приемете най-доброто решение, ако се наложи част от тези средства да бъдат възстановени по смисъла на участието на армията, ако се наложи в осигуряването на държавната граница. Като втори мерки, ние отчитаме добрата организация по отношение на цялостната координация също и информационното осигуряване, за което стана дума, което е изключително важно. Считаме, че се предприемат необходимите мерки от Министерския съвет – важен въпрос, който Вие засегнахте на няколко пъти, наистина е състоянието на работата на Съвета по сигурността, по Закона за защита на функционирането на системата за национална сигурност. Наистина е така. Досега имаше само длъжността „секретар“ на Съвета по национална сигурност. Този съвет дори не можа в рамките на стратегическия преглед на националната сигурност да подготви един краен доклад извън стратегическия преглед, който беше направил във въоръжените сили. Този секретариат ние също считаме, че е важен. Виждаме, че Вие предприемате такива мерки. Неговата задача според Закона е да играе ролята на ситуационен център, което е изключително важно по отношение на координацията, получаването на цялата информация и предлагане на мерки пред Съвета за сигурността, респективно Министерския съвет и Вас лично за заемане на отношение. Като оценяваме Вашите усилия, ние считаме, че и занапред ще бъдат взети всички мерки, заедно с това и такива по пресичане на каналджийството на хора, които се занимават, които са превърнали това в свой бизнес – от границата до сръбската граница, и установяването на такива хора на територията на страната. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние внесохме това предложение за изслушване на премиера и още трима министри, за да видим каква е готовността на държавата и какви мерки е предприела през последните няколко месеца, за да се подготвим за бъдещата мигрантска и хуманитарна криза. Дали ще има такава, мисля, че за всички е ясно, че ще има. Ситуацията в Афганистан показа, за съжаление, хуманитарната криза, защото преди всичко е хуманитарна криза, е налице и ситуацията, за съжаление, няма да се подобри. Това ще доведе и до допълнителни ефекти в другите страни – първо приграничните, после по-съседните и така нататък, докато не се създаде наистина един прилив към Европейския съюз. Затова първата част на нашите въпроси беше каква подкрепа ние търсим от нашите съюзници и партньори в Европейския съюз, като други страни, които са пряко застрашени от една бъдеща такава криза? Стана ясно, че ние сме солидарни с тях в приемането на до 70 души афганистански граждани, което е правилно, но тук въпросът е да видим каква солидарност сме искали да постигнем от нашите партньори. Зададохме един конкретен въпрос: какви двустранни разговори Вие като министър-председател сте водили с Вашите колеги министър-председатели на страните – членки на Европейския съюз, или с Комисията? Отговор не получихме. Получихме отговор какво двустранно сътрудничество има в рамките на министерствата. Но всеки знае, че ако искаме да постигнем нещо в рамките на Европейския съюз като договореност за страната, ние трябва да си извървим нашата пътека, да убедим нашите партньори от други държави членки как да подпомогнат България. И може би това щеше да бъде ясно, ако бяхте в момента в Словения на срещата на Съвета, за да участвате в нея като министър-председател наравно с другите правителствени ръководители, но решението на правителството е друго. Затова, за съжаление, осъзнаваме, че явно последният един месец е бил загубен и не са водени никакви двустранни разговори с другите държави членки, за да търсим подкрепа от тях. Оставаха форматите за министерските срещи. Три формата министерски срещи се провеждат – на вътрешните работи, външните работи и отбраната. Ще започна с тази на отбраната. Темата за миграцията и миграционният аспект по-скоро на кризата в Афганистан няма да бъде тема. Там ще се гледат съвсем различни аспекти на тази криза. Колкото до „Гимних“, ще видим резултатите утре дали ще има нещо конкретно договорено за границата, но тук искам да фокусирам върху двете срещи, които имаше, на министрите на вътрешните работи, които се състояха през месец август. На 18 август е имало извънредна среща на вътрешните министри, забележете, по интегрирания механизъм за реакция при кризи, за отговор на мигрантската криза в Литва, Латвия и Полша, породена от мигранти по-скоро от Беларус. Тази среща е завършила с конкретни мерки как да бъдат подпомогнати тези три страни. На 31 август – преди няколко дни, беше редовната среща на министрите на вътрешните работи, като основните теми, които са ясни от документите на заключенията на срещата, тъй като те са публични, Словенското председателство ги е публикувало, основна тема е Афганистан. И тук да отговоря на колегата Станислав Анастасов – мисля, че беше, който задаваше въпрос: как се търси подкрепа на приграничните страни на Афганистан? Това е бил фокусът на темата на тази среща. Не подкрепа на южната граница, а фокусът е бил как да се подпомогнат приграничните страни на Афганистан да посрещнат бежанците там, да ги устроят, хуманитарно да бъдат подпомогнати, за да могат да останат там и след време евентуално да се върнат в собствените си страни. Второто нещо, което е било важно, е било подсилване на структурите на Frontex по принцип. Това са двете обсъждани теми. Няма нито дума в заключенията от срещата за подсилване или по някакъв начин подкрепа за южна външна граница на Европейския съюз. За съжаление, това показва, че в рамките на Европейския съюз правителството по-скоро се движи след нещата, а не е проактивно – да търси подкрепа от нашите партньори да се справим в бъдеще с тази криза, което означава едно, с това темпо, най-рано може да очакваме помощ от Европейския съюз в началото на следващата година, и то при следващо редовно правителство, надявам се, този път, което да свърши тази работа. По темата за самата охрана на границата. На мен ми прави впечатление промяната на говоренето. От началото на месец август се слуша как актуализацията на бюджета е изключително важна, точно за да се осигурят средства за охрана на границата. Няма да цитирам Ваши изказвания, на финансовия министър, дори миналата седмица министърът на отбраната излезе и каза, че още от 1 септември подписва заповед за участие на български военнослужещи в съвместни операции с МВР по охрана на границата. Това са публични изказвания и ги има в архивите, няма нужда да се търсят. Дори имаше специално Консултативен съвет по национална сигурност по темата и това беше една от основните теми, нали: приемете бюджета, за да има пари за границата. Единственото, което се случи, в петък се прие бюджет, и от днес, както слушаме, явно няма толкова проблем. Ситуацията е под контрол, имаме минимални разходи, които могат да се покрият и с ПМС, и няма нужда от намеса на армията в охрана на границата. Нещо, което е коренно противоположно на това, което беше анонсирано от страна на служебното правителство в последните няколко седмици. Единствената разлика е, че се прие на първо четене Законопроектът за държавния бюджет, и то между другото, след пост на един от лидерите на партия в Народното събрание, който казва, че неговата партия ще подкрепи бюджета единствено и само заради парите за границата. Явно се оказа, че не са толкова необходими, но в крайна сметка ние ще бъдем отговорни народни представители и ще предложим подобни механизми да имат на разположение в Министерския съвет, за да може при засилване на кризата, на тези мерки да може да бъде отговорено и финансово. Тук само искам да допълня само колегата Александров за парите и за трите постановления, с които бяха приети мерки за ковид. Трябва да обърнем внимание за ПМС № 192, прието от служебното правителство, където парите, които са взети, не са от буферите от 5% по чл. 106, а от реалните пари, които остават, тоест от неприкосновените 95%. Извинявайте за времето, но имаме важно изслушване на четирима министри. Обикновено когато има повече от един министър, времето е повече от 5 минути, затова, съобразете се. Приключвам. (Шум и реплики.)

Въпросното ПМС, между другото, отнема 14 милиона от парите за заплати за МВР, отделно министър Рашков изхарчи още 5 милиона за компенсации – това е половината от парите за заплати за МВР, които в момента служебното правителство предлага в Закона за държавния бюджет – реално изхарчени пари от служебното правителство за заплати. Тоест не казвайте, че полицаите ще останат без заплати благодарение на някакви други действия, тъй като Вие сте изхарчили близо 20 милиона от парите за възнаграждения в МВР, и то основно през месец май. В заключение искам само да кажа няколко неща по втория въпрос, който зададохме и не получихме отговор към министър Рашков, и той е: как се спазват ковид мерките в лагерите? Днес има обявени нови антиковид мерки. Очаквахме отговор, но не го получихме, за да видим как тези лагери и приемни центрове да не станат огнища на инфекцията. (Шум и реплики.) Надяваме се все пак да вземете мерки.

И последно – една интересна статистика. В края на месец юли министър Рашков от тази трибуна заяви, че в Дирекция „Миграция“ са запълнени между 70 и 85% от капацитета, а Държавната агенция по бежанците – 22%. Миналата седмица, в петък, на отговор на господин Вигенин министър Рашков заяви, че на Дирекция „Миграция“ са запълнени на 75,6%, а на Държавна агенция по бежанците 29%. Тоест получава се, че все едно…

…няма прираст на бежанци и на мигранти в България, при положение че ежедневно има…

…прессъобщения на Министерството на вътрешните работи за заловени нелегални мигранти. И тук основният въпрос е: някой знае ли къде са тези хора? (Реплика от народния представител Николай Хаджигенов: „ГЕРБ се ползват с някакви специални привилегии ли? Те се ползват с някакви специални привилегии ли?“)

Благодаря, госпожо Председател. Времето е пет минути, така сме се разбрали. По Ваше усмотрение не може да давате по десет на някой от другите групи.

Няколко от пет, станаха девет, но както и да е. Не е въпросът да слушаме тук свободни разсъждения. Уважаеми господин Премиер, уважаеми колеги! Първо да кажа, че тази седмица малко прекалихме с тези изслушвания, то не е само тази, разбира се, но особено по темата Афганистан. И аз затова смятам, че просто трябваше да приемете – имам предвид колегите от Народното събрание, идеята изслушването да бъде само на министър-председателя, да бъде първа точка в петък, защото, както можеше да се очаква и както във времето се разпредели това, говорихме си вчера, прекъснахме, продължихме днес. Като ми свърши времето, госпожо Председател, ще направя и процедурно предложение за утре. Идеята на БСП да поиска изслушването, което трябваше утре да се състои, и трябва да се състои утре, беше не толкова да дадем повод, как да кажа, от една страна, да притесняваме българските граждани, от друга страна, народните представители да се чудят какви въпроси да задават от до само и само да си запълнят времето, защото част от въпросите и отговорите бяха в тази посока, а по-скоро да чуем от правителството и преди всичко от министър-председателя, че правителството добре осъзнава проблемите, пред които е изправена държавата, че взима необходимите мерки, макар Народното събрание – вероятно другата седмица, вече да бъде разпуснато, има правителство – това, а и следващото служебно, което е в състояние да изпълнява задачите си по преодоляването и предотвратяването по-скоро на очертаващите се пред нас заплахи. Сега, като имаме предвид, че в 12,00 ч. започва и блицконтролът, ако някой е пропуснал, може да добави още някой въпрос по тази тема, но господин Премиер, общо взето, има утъпкан път как се решават тези проблеми. Ние преди шест-седем години се сблъсквахме с една безпрецедентна за онези мащаби криза. Институциите тогава, макар и трудно, налучкаха как това може да се случи, така че и към днешна дата е доста по-лесно да се предприемат и нужните мерки. От това, което чухме от Вас вчера, и днес мога да кажа, както от Вас, така и от министрите, че правителството добре осъзнава пред какво е изправено и е в състояние да се справи с тези проблеми. В същото време обаче все пак очакваха малко по-подредено да се представят и мерките, които се предприемат, по отношение, първо, на координацията между институциите – ДАНС, ДАР, МВР, Държавната агенция за бежанците, в случая Министерството на отбраната имат някаква косвена задача, която ще стане пряка в един момент може би, да кажем, че финансов ресурс ще има, включително с актуализацията на бюджета, която предстои, но да допуснем, че тя няма да се случи. Дори и тогава правителството не е застрашено от липса на ресурс, който може да бъде насочен. Казвам някои от тези неща и ги повтарям, защото това, което ние искахме да чуят българските граждани, е да нямат притеснения, а не обратно, с протяжни тук изслушвания да им създадем допълнителен стрес по тази тема. По отношение на процедурите не се чу нищо, а нямаше и време може би, за да се зададе този въпрос. Може би си струва да помислите за ускоряване или за готовност за ускоряване на процедурите за предоставяне на статут на бежанец по молбите за убежище. Няма да влизам тук в детайли, знаете защо това е необходимо. По отношение на преградното съоръжение стана ясно, че има проблеми, но те не са нерешими и че се предприемат мерки в тази посока. Най-важното обаче е да работи и техниката, защото оградата сама по себе си, когато вече стигнат до нея, трудно могат да бъдат спирани, да сме сигурни, че камерите работят, защото минаха месеци и години преди те да заработят. Не съм сигурен дали към момента на 100% може да се разчита на съществуващата техника. Стана ясно за патрулирането, че полицията увеличава присъствието си, че при нужда ще има военни подразделения, които да се включат, така че и хората да са свободни. Повече мерки срещу трафикантите, защото трафикантски мрежи, които са нашите, са част от европейските, разбира се. Струва ми се, че напоследък не сме чували новини за разбити подобни мрежи, но те само чакат да приближат бежанците към границата, за да засилят своята дейност, така че тук повече превантивна дейност е необходима. Това, което за мен персонално, за нашата парламентарна група е важно, така както заяви и министър Рашков миналата седмица – без нови центрове, няма нужда от тях, да се помисли за допълнително засилване на капацитета на сегашните и, разбира се, да се вземат и някои превантивни мерки, свързани с потенциални и епидемиологични взривове в тези центрове, защото това може да се превърне в проблем. Приключвам с това, че аз лично не бях особено удовлетворен от казаното вчера от министъра на външните работи, но вероятно защото и бързаха, вероятно защото в момента текат разговорите на равнище министри. Жалко е, че не можем утре и с него да коментираме повече тези въпроси. Струва ми се, че на този етап Европейският съюз се бави със своя отговор – и политически, и чисто организационен, че трябва да има цялостен план за Афганистан, какъвто все още няма, че трябва да има много ясна и специфична подкрепа към съседните страни. Това са все неща, които нашите представители в тези съвети – и на външни работи, и на вътрешни работи, трябва да поставят. Трябва да се мисли и за актуализиране или за ново споразумение с Турция на равнище Европейски съюз, но тук бих казал, че според мен трябва да се засили диалогът – и политически, и чисто организационен, по линия на граничните служби с Турция и Гърция. Пак казвам: не защото в момента вече има някакъв тежък проблем, а защото имаме възможността да предвиждаме и да има превантивни мерки, които да решават тези въпроси. Финално, знаете, че миналата година беше приет Европейският механизъм за солидарност. По тази линия са възможни форми на натиск към България, когато и ако ситуацията стане по тежка. Надявам се отсега и Вие, и следващо служебно правителство, а вероятно и бъдещото редовно трябва превантивно да направи необходимото, за да стане ясно, че България, ако поема и ако бъде принудена да поема такива ангажименти, трябва да бъде с ясно отчитане на социално-икономическата ситуация в страната. С това приключвам изказването и ако мога да взема…

…по процедура, госпожо Председател.

Така или иначе съм излязъл на трибуната, за да не го правя отново, след като минат изказванията, отношенията. Предлагам т. 1 за утре, в която е предвидено отново изслушване на премиера господин Янев за Афганистан – така, както бяхме приели, да отпадне от дневния ред, тъй като мисля, че всичко възможно беше казано вчера и днес, и няма смисъл отново и отново да запълваме времето на парламента с подобни изслушвания. Нека да се опитаме да свършим нещо практическо в малкото останало ни време. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. (Шум.) Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Премиер, освободихме Ви за утре, но все пак искам да отбележа в началото на своето изказване, че е похвално, че Вие сте често в Народното събрание, защото бившият министър-председател…

…в последните няколко години не беше стъпил. Затова не се учудвайте, че сега констатирате определени недостатъци в работата на органите, които са към Министерския съвет, защото нямаше кой да го пита защо те не функционират. И тъй като по отношение на мерките, които правителството трябва да вземе и взема за охрана на нашата граница, особено на българо-турската граница, бяха изразени тук отношения, много беше казано, не искам да повтарям колегите. Но искам да подчертая нещо много дебело, защото не знам дали си дават сметка колегите, днес от тази трибуна Вие казахте нещо изключително скандално, а именно че един орган, създаден със закон, който има много важна функция и роля по отношение на опазване на националната сигурност, какъвто е Съветът по сигурността към Министерския съвет, години наред не е бил окомплектован съгласно закона. Определени важни структурни звена, които трябва да съществуват в този орган, изобщо ги е нямало, какъвто е Секретариатът на Съвета по сигурността, и после се чудим защо едно или друго нещо не се е случило. Защото бившият министър-председател обичаше само той да е информиран и няма нужда да съществуват други органи, при които да се концентрира информацията. Аз се надявам, че на това заседание, което Вие обявихте, че сте свикали на 9 септември, този проблем ще бъде преодолян, тъй като е изключително важно, за да могат да бъдат пресрещани различни видове кризи, особено тези, които са свързани пряко с националната сигурност, да бъдат пресрещани, и то с надеждна информация, предварително събрана, оценена и дадена на съответните органи, които би следвало да вземат мерки за противодействие на тези кризи. Между другото, искам да Ви кажа, защото преди доста години аз бях член на този Съвет по сигурността, когато първоначално беше създаден. Той беше създаден във връзка с косовската криза и тогава функционираше изключително ефективно. Ежедневно заседаваше този орган и там ежедневно се докладваше цялата оперативна информация, постъпваща по каналите на различните служби за сигурност, обобщаваше се и се вземаха конкретни мерки. Тази информация в миналото може да я намерите в архивите. Тя би Ви била полезна сега при вземане на Вашето решение, защото е изключително важно да се подчертае – много често определени кризи, свързани с интересите на чужди специални служби на други държави, минават незабелязано, защото се работи на тайния фронт, така да се каже. Но последиците от тези кризи се забелязват след време. Те са пагубни за държавата и много често водят до тежки финансови загуби на българската държава. Похвално е това, че Вие искате да събудите този орган, окомплектовайте го и нека да има контрол върху каналите за постъпване на информация, в смисъл да може да бъде реално оценявано какви са оперативните способности на нашите специални служби. Дали те разполагат с истински такива, за да добиват изпреварваща информация, която да бъде полезна на българската държава за противодействие на съответните кризи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Премиер, дами и господа народни представители! Господин Премиер, ако ми позволите, две ремарки първо. Щеше да е хубаво и вицепремиерите Ви да бъдат тук. Разбира се, изключвам министър Стоев, който ясно, че е ангажиран в „Гимних“, още вчера го заяви. Първата ремарка – моля да обърнете внимание, тъй като в рамките на процедурата получихме отговори, които бяха в лично качество, че никой от заместниците и министрите Ви не може да бъде в парламента в лично качество. Всеки тук е само в служебно качество и отговорите, които дават, също са в служебно качество. Второто – разбира се, благодаря Ви за добрия тон на тази дискусия. Благодаря Ви за информативността. Персонално Ви благодаря, че в отговора не се отнесохте към мен нито като твърде млад, нито твърде висок, нито с твърде голям номер обувки, в кръга на шегата. Оценяваме го, това е важно за един добър парламентаризъм. Ние от ДПС не сме много доволни от това, което изрази Бойко Рашков по отношение на ЗОП, и изключенията, които той предвижда за строителство и ремонт на граничното съоръжение. Силно, бих казал, сме притеснени от отговора, защото той напълно съвпада с мнението, дори думите му съвпадат с вносителите на тази промяна, която беше извършена 2016-а, после 2018-а. Това са именно политиците Цветан Цветанов, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Ето това е дежавю, господин Премиер, и не е много приятно в този контекст. А това, че ремонтът на оградата ще бъде прехвърлен от областните управители към Главна дирекция „Гранична полиция“, която е на подчинение на министър Рашков, въобще не ни успокоява, даже напротив. По самата тема – Вие сам подчертахте и се обединихме около мнението, че доста отдавна се знае какво ще се случи с Афганистан, макар и да не можеха да се предвидят точните мащаби. Също доста отдавна знаем, че България е първа линия на Европейския съюз за миграция, няма никаква изненада в това. Знаем също и от доста време, че Европейската комисия е водила разговори с Турция и поради големия брой бежанци на нейна територия тя не е склонна да поема повече от Афганистан. Да не говорим, че това за тях създава и вътрешни проблеми – както от финансово естество, така от политическо, така че това към днешна дата е невъзможно. Господин Премиер, историята обаче показва, колкото и да говорим за оградата, че ще ги посрещаме с въоръжена охрана, с водни оръдия, с хеликоптери, с дронове, че никое оградно съоръжение, за съжаление, не е успяло да спре хора, които бягат за живота си и за бъдещето на семействата и децата си. Дори и Великата китайска стена не е изпълнила своето предназначение, когато е трябвало да го изпълни. Така че наистина разчитаме на повече дипломация. Оценяваме усилията, които Вие полагате в рамките на Европейския съюз. Ще се радваме да видим малко повече усилия и в рамките на НАТО, защото те също има какво да направят по този въпрос. Разбира се, обаче ще се радваме да използваме и всички исторически връзки, които имаме със съседните на Афганистан страни, защото те могат да бъдат много ценни както за българската дипломация, така и за нашите партньори от Европейския съюз. Стига да ги използваме по правилния начин. Не мога да скрия и липсата на отговор за това каква е ролята на президента като добър дипломат в този процес. Това е изключително важно. В такъв сложен момент, когато са необходими абсолютно всички ресурси на държавата и абсолютно всички дипломатически усилия, всяка институция, която може да направи нещо, е длъжна да го направи. Да, преди имаше търкания между правителство и президентска институция. Към днешна дата аз съм 100% убеден, че такива няма, и ще се радваме да видим усилия – продуктивни, които ще позволят да не стигаме до там полиция заедно с военни да гонят семейства по границата, да не говорим за доста по-грозното явление, а именно тези хора да бъдат мародерствани по границата и да бъдат както трафикирани, така и да стават жертви на канали за трафик на хора, което – може би аз ще обърна внимание на слона в залата – няма как да се случи без съдействието на държавните институции. Това е една тревожна констатация. Има доста организации за човешките права, които са го наблюдавали и това е ясно. Разчитаме, че Вие като служебно правителство, очевидно ще имате задължения още известно време дали в този формат, дали в друг, това вече не е наша работа, но ще може да предотвратите тези грозни явления, така че да няма миграционен натиск, но да не виждаме и другите грозни явления, а именно мародерстване и трафик на хора, което си е чиста организирана престъпност. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми колеги! Наистина няколко дни отделихме доста време на темата. Аз приветствам Вашето често явяване в Народното събрание. От нашата парламентарна група смятаме, че това присъствие и отговорите, обратната връзка, която получавате от страна на народните представители, е възстановяване на добрите демократични практики и принципи на отчетност и контрол на изпълнителната власт от страна на Народното събрание. По отношение на темата и съществото на изслушванията, мисля, че може да дадем положителна оценка на работата, на мерките, които сте предприели, на мерките, които планирате, и действията, които планирате да предприемете. Смятаме, че в лицето на ръководения от Вас Министерски съвет имаме изпълнителна власт, която отговорно, компетентно и адекватно ще действа по отношение на предстоящата мигрантска вълна. Разбира се, от съществено значение, и това ще остане на нашето внимание, е адекватното финансово, материално-техническо обезпечаване на всички държавни органи и институции, които имат отношение към работата и действията по охрана на държавната граница. С особено внимание ще следим и процедурите, и действията в парламента по отношение на актуализацията на бюджета, за да може адекватно да бъде подсигурена тази работа и също така в съответствие с добрите бюджетни процедури да бъде финансово обезпечен Вашият кабинет. Насърчаваме също така активните дипломатически действия, от една страна, в двустранната дипломация по отношение на Турция и Гърция при координирането на двустранни и тристранни действия в преодоляването на общия за всички ни мигрантски натиск. Също така призоваваме да проявявате необходимата активност в рамките на координация с нашите партньори в Европейския съюз, от една страна, за получаване на повече съдействие и подсилване по линия на Frontex на нашите гранични власти, от друга страна, да се активира този елемент от европейската мигрантска политика, която ще подпомогне подходящи съседни на Афганистан страни да изградят центрове, места за временно настаняване на мигранти, така че те да останат близо до своите родни места и съответно след това по-бързо да бъдат върнати при нормализиране на средата в Афганистан. В заключение ще повторя нашата положителна оценка за Вашите действия, за планираните мерки. За съжаление, парламентът няма да успее да продължи своята дейност, тъй като ситуацията е динамична, животът е променлив, твърде възможно е следващите месеци да има нужда от някаква допълнителна парламентарна санкция за работата на Министерския съвет. Отговорността за това нещо е в Народното събрание, че няма да успее да удължи своята дейност, но във Ваше лице, в лицето на ръководения от Вас Министерски съвет смятаме, че страната ще продължи да има едно отговорно и компетентно управление следващите месеци, докато народът избере следващия парламент. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, господин Премиер! Правя предложение за съкращаване на срока между двете гласувания на три дни. Благодаря, госпожо Председател.

Госпожо Председател, уважаеми господа Премиер и вицепремиери, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моят актуален въпрос е свързан с въведените нови противоепидемични мерки и каква е готовността на правителството да подпомогне бизнеса, който ще бъде засегнат. Това са както бизнесите на заведения, ресторантьори, хотели, така и транспортният бранш. Те са голяма част от брутния вътрешен продукт и стотици хиляди заети работят в тези бизнеси. Какви са решенията, взети от Министерския съвет, за да могат да бъдат подпомогнати и да няма повишаване на безработицата и затваряне на бизнеси, както и фалити? Благодаря Ви.

Към премиера.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Както нееднократно представители на Министерския съвет са заявявали, включително и аз съм казвал няколко пъти, опитваме се да намерим правилния баланс между мерките и грижата за здравето на хората, съответно грижата към бизнеса и към учениците, в случая с предстоящата учебна година. В момента последните мерки, които бяха огласени от Министерството на здравеопазването, мисля, че са достатъчно щадящи и определят редица ограничения предимно за работа, събиране и определен тип бизнеси, които са на затворено. До голяма степен мерките на открито са доста по-либерални. В същото време механизмите, които предвиждат определена компенсация там, където съответен бизнес ще бъде принуден да работи в нови условия, са в обичайните рамки 60/40, там, където бизнесът работи, и 75/0, там където е затворен. Разбира се, тези средства в бюджета ги няма и зависят от актуализацията, което е в ръцете на Народното събрание. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери! Светът се намира в хуманитарна криза, предизвикана от епидемията от коронавирус. България е в разгара на четвъртата вълна от COVID 19. Политическата отговорност в момента се съизмерва с отговорното управление на здравната криза. Новината от деня е, че Министерството на здравеопазването все пак събра кураж да въведе някакви ограничителни мерки, друг е въпросът, че те не съответстват на приетия от Министерския съвет план. Репликата на министър Кацаров, че ги прилага с нежелание, отново частично компрометира изпълнението. Здравната криза е изключително благодатна за политическа употреба. Бяхме и сме свидетели на това, и отговорността е на всички ни, защото, за съжаление, в обществото все още има невярващи, че има такъв вирус. Все пак главната отговорност е на тези, които чертаеха разделителни линии сред българите. Тези линии добиха формата на пропаст, която фрагментира обществото и спира развитието му. За нас разделението на българския народ е опасност, а не възможност. В контекста на актуалната здравна ситуация изглеждаше нелогичен изборът на служебен министър на здравеопазването, защото доктор Кацаров е известен със своето критично отношение към противоепидемичните мерки и антиваксърски възгледи. Последващите действия на служебния министър също не допринесоха за обединението срещу здравната заплаха. Уволнението на знакови фигури от Националния оперативен щаб, грубото и безпринципно кадруване в болниците, непотвърдените обвинения в злоупотреби, намалението на средствата, изплащани на медиците на първа линия, неубедителната ваксинационна кампания, всичко това доведе до факта, че изоставихме отново медиците да се борят сами за живота и здравето на българите, а ние си играем на избори. На този фон, преди да въведе по-строги противоепидемични мерки, Министерският съвет взе решение за даряване и препродаване на ваксини срещу COVID-19. Дарили сме ваксини на Кралство Бутан, Северна Македония, Босна и Херцеговина, продаваме ваксини на Кралство Норвегия. Моят въпрос към Вас е: кое мотивира това решение? Вероятно призивът на Световната здравна организация държавите с висок брутен вътрешен продукт да даряват на бедните страни. Защо служебният Министерски съвет не иска да носи отговорност за това решение и прехвърля чрез ратификация на Народното събрание постфактум да верифицира това действие, а ръководството на Народното събрание решава, че това е толкова важно, и прави точка в извънредно заседание, за да се превърнем ние в гумен печат на решението на Министерския съвет.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, конкретно на въпроса – даренията, продажбата на ваксини, задължително трябва да минат през ратификация, защото такива са условията. Това са тристранни договори – тристранни договори между Европейската комисия, съответния производител и държавата, която ги е получила, в случая България. При това положение това е част от процедурата. От тази гледна точка Министерският съвет е отправил всички тези решения за даряване или продажба към Народното събрание за ратификация, тъй като вариантът да не се получи тази ратификация навреме води до репутационни щети на държавата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Премиер! Да, вероятно има риск от репутационни щети, защото всъщност това дарение вече е извършено. Дарението е решено и реализирано от Министерския съвет. И тук Народното събрание се поставя в роля, в която носи отговорност за решение на Министерския съвет, от което Министерският съвет бяга. Наистина отговорността е огромен дефицит в съвременната политическа действителност, но няма как и да се повиши рейтингът на Народното събрание, когато и служебният Министерски съвет го ползва за препотвърждаване на действие, което вече е извършило, а не ни е въвело в това решение в хода на извършване на процедурата. Още повече че начинът, по който в Здравната комисия бяха представени нещата, говореше, че отдавна е взето това решение. Затова аз смятам, че подобно отношение трябва да се ревизира, защото винаги сте твърдели, че тук трябва да уважаваме факта, че по Конституция България е република с парламентарно управление.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дариткова, няма направено дарение или продажба до момента, преди да е извършена ратификацията на необходимите инструменти. Второ, това, за което става въпрос и най-често говорим по отношение на тези ваксини, ще Ви дам един пример – дарението за Република Северна Македония се наложи Министерският съвет втори път да взима такъв тип решение, тъй като предвидената партида ваксини в първото решение, срокът изтече на 31 август. Така че тези действия са напълно целесъобразни, преценени са и в крайна сметка говорим наистина в случая за различни ваксини, но най-големият проблем е с ваксината „Астра Зенека“, тъй като много хора се отказаха от ползването ѝ, включително и в България, след като нейната употреба официално беше прекратена с решение на правителството, ако не ме лъже паметта – април или март, не съм сигурен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник-министри! Уважаеми господин заместник министър-председател по икономическите и социални политики и министър на труда и социалната политика, стана ясно, че в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ няма предвидени пари за обезпечаване на започнатите и някои приключили дейности, свързани с ремонт и поддръжка на пътната инфраструктура. Причината също е ясна – предишното правителство не ги е предвидило в бюджета за 2021 г., тоест намираме се в особена ситуация – има подписани договори, има също направени възлагания, значително над стойността на договорите, всичко това в нарушение на Закона за обществените поръчки. Бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ за тази година за ремонт и пътна поддръжка на пътната инфраструктура е 382 млн. лв., но още в края на 2019 г. и началото на 2020 г. са сключени договори с фирми изпълнители, а Пътната агенция е поела ангажимент за плащане през тази и следващата година в размер на 2,9 млрд. лв. През 2021 г. от тази сума трябва да бъдат изплатени милиард и половина на фирмите и още толкова през 2022 г. В заложения бюджет за 2021 г. обаче тези пари липсват. Това, наред с всички други последствия, води до неизплатени от държавата средства за извършени ремонтни дейности, а поради това забавяне работниците не са получавали заплатите си за месеците май и юни, а някои и за април. Застрашават се трайни работни места, съществува риск от напускане на специалисти и висококвалифицирани работници, а също запори на сметки, спиране на дейности и блокиране на цялостната дейност на фирмите. В тази връзка, господин Заместник министър-председател, моят въпрос към Вас е: колко работници и служители са засегнати от проблема; колко фирми; работи ли се за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изплащане на дължимите суми; кои са възможните източници за финансиране; необходими ли са корекции в бюджета и предвидени ли са те в исканата от служебното правителство актуализация; има ли ясен план за изплащане на сумите, което пък да позволи да бъдат изплатени заработените от работниците и служителите заплати? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Работниците и служителите, които са засегнати от проблема, са над 1880. Това са работници и служители на три фирми от пътния бранш. Днес следобед от 14,30 часа Комисията по регионална политика ще проведе заседание, на което ще бъде обсъден този проблем в детайли, и министърът на регионалното развитие и благоустройството, предполагам, че и министърът на финансите, ще дадат изчерпателни отговори на този въпрос. Работи се за осигуряване на необходимия финансов ресурс. Той е заложен в актуализацията на държавния бюджет за 2021 г., така че да бъдат изплатени заплатите на засегнатите над 1880 работници и служители от тези три фирми. Има ясен план за изплащане на тези суми, разбира се, след актуализация на бюджета, така че заработените от работниците и служителите заплати да бъдат изплатени, независимо от това че това са пари за дейности, които не са предвидени по закон, съответно са наддоговорени по съответните договори между Агенция „Пътна инфраструктура“ и трите фирми от строителния бранш. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа заместник министър-председатели! Аз вземам думата не толкова за реплика, колкото да изкажа удовлетвореност от отговора и намерението Ви да търсите решение на въпросите, защото, ако е имало безумие от страна на управляващите, на правителството да разполага със средства, които не са заложени в бюджетите, и да подписва договори, в никакъв случай това безумие не трябва да се прехвърля за сметка на работниците, които съвестно са си изработили това, за което трябва да им се плати. Така че аз изразявам удовлетвореност от отговора и се надявам да намерите решение за пълното удовлетворяване на плащанията на тези 1880 работници, за да не остане никой ощетен. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Само още едно уточнение, че тук става въпрос за 36 млн. 876 хил. 662 лв. 43 стотинки. Това са парите, които се дължат за заплати на работниците и служителите от засегнатите три фирми. Надявам се актуализацията на бюджета в тази част да се случи, така че работниците и служителите да бъдат удовлетворени и положеният от тях труд да бъде съответно възмезден. Инспекцията по труда влиза на проверка в съответните фирми, за да уточнят и други параметри, по които съответно има забавяне на сумите за работни заплати, които не са изплатени от месец април, май и месец юни. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Моят въпрос е към министър-председателя. Уважаеми господин Министър-председател! Моят въпрос засяга ситуацията със задръстванията през последните дни и часове буквално около Дунав мост, която тревожи гражданите на Русе. Знаете, че това е един системен проблем – тирове правят тапи около Дунав мост, стават пътно-транспортни произшествия, фирмите губят пари, русенци не могат да се придвижват. Аз знам, че правителството прави усилия напоследък в тази посока. Имаше една среща, доколкото си спомняме, на министъра на транспорта с румънския министър на транспорта, питам се какви са резултатите от тази среща? Също така знам, ако не се лъжа, вчера областният управител – господин Българинов, беше в Румъния да преговаря с нашите румънски партньори, но така или иначе ситуацията е критична. Снощи дори след единадесет часа между Мартен и Русе е имало една дълга опашка от тирове, а доколкото разбирам и сутринта е била такава ситуацията. Моят въпрос е: какви са краткосрочните мерки, които правителството смята да предприеме, за да се преодолее сегашната криза? Тя, разбира се, е свързана с изискванията на румънските власти за PCR тестове, свързани със санитарната ситуация в България, което допълнително забавя пропускателния режим на Дунав мост, но пък нашите митничари системно се оплакват от това, че трябва да следят за незаконния трафик на хора, да правят много подробни проверки, особено на камионите. Така че моят въпрос е: какви са краткосрочните и по-дългосрочните мерки, които правителството смята да предприеме, за да преодолее сегашната криза, защото става дума именно за криза? Знаем, че се готви откриването на един паркинг за тежкотоварни камиони в свободната зона в Русе, но той е само за сто камиона и няма да е достатъчен, не бива да си правим тези илюзии. Така че русенци очакват с нетърпение Вашия отговор, господин Министър-председател. Използвам и присъствието на вицепремиера и министър на вътрешните работи, защото част от проблемите с пропускателния режим на Русе – изглежда решението им минава през опростяване на административните процедури на граничния контрол, а това също много експерти казват, че може да облекчи донякъде ситуацията. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Тафров! Мога да Ви кажа, че митница-граница на Дунав мост при Русе не е единствената, която изпитва затруднения в момента и не е единствената криза, за която говорим в това отношение. Кризи, макар и миникризи, може би и да не са станали обществено достояние, но за този бранш – транспортния, те са наясно. В последните няколко месеца такива миникризи е имало и на другия Дунав мост при Видин. В момента има криза и на другите гранични пунктове и на границата с Турция и със Сърбия. От една страна, те са свързани донякъде с факта, че България като външна граница и съответно пътникопотокът е увеличен, особено след като и икономически нещата са различни в сравнение с миналата година, когато кризата беше намалила, включително значението на този бранш. В допълнение, чисто сезонно доста увеличен пътникопоток има между Западна Европа и Турция с турските граждани, които живеят и работят в Западна Европа. Това затруднява обработката, както Вие се изразихте, на чисто тяхното документално и физическите проверки, които се правят и в персоналните автомобили, и за тежкотоварните автомобили. Сам отбелязахте, че по отношение на Дунав мост при Русе, вече и при Видин, отношението и взетите решения от румънска страна да изискат PCR тестове допълнително забавят процедурата. С министър Рашков сме коментирали темата, включително дали и как може да се направи по-добра организация. Организацията е максимално добра. Проверките не могат да отнемат по-малко технологично време. В момента нямам статистиката за Дунав мост при Русе, но мога да Ви кажа, че е имало дни в предната седмица на граничния пункт при Капитан Андреево, където са обработвани на дневна база над 12 хиляди автомобила. Ако го разделим по минути, ще видим, че това е максималното, което може да става като бързина и обработка. Мерките са взети по отношение на товарния и тежкотоварния трафик. Наясно сме, че буферният паркинг в територията на Русе не е достатъчен. С областния управител сме в комуникация. Знаем, че имат почти готов проект за един нов такъв паркинг, който може да се обособи и с капацитет над 200 товарни автомобила, което донякъде ще облекчи. Но това са мерки, които се вземат на ежедневна база. По този начин комуникираме и с Министерство на транспорта, съответно тяхната Агенция за контрол по транспорта – Държавната автомобилна инспекция, която има отношение и правят такива буферни паркинги преди достигане до крайния пункт. Имат създадена организация, не е лесно. Тя се прави на почти ежедневна база и се решават такива мини кризи, за някои дори не стига време, за да ги съобщим на обществото, но се решават. Специално за Дунав мост не само за региона на Русе, но по отношение и на цялото трансгранично сътрудничество с Република Румъния, наясно сме, че имаме нужда от поне два-три такива моста над река Дунав. Мисля, че в района на Русе има почти готов проект. Има интерес от румънска страна – не мога да кажа в момента дали са частни инвеститори, или е държавата, но провеждаме такива разговори, в координация сме. Разбира се, това е дългосрочен проект – един мост не може да се направи за две седмици, но такива намерения има. В дългосрочен план именно това са решенията. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър-председател, за този отговор. Вие сте много прав, че явно сегашната инфраструктура, която свързва България и Румъния, не е достатъчна. Действително изграждането на втори мост, в близост до сегашния Дунав мост, отдавна се налага и това се подкрепя от голям брой русенци. Само да обърна внимание, понеже говорим за по-дългосрочни мерки, това трябва да върви ръка за ръка с построяването на магистралата Русе – Велико Търново, тя вече е извън капацитета си и пътят Русе – Бяла, в частност, е един от най-опасните в България. Това до голяма степен се дължи на преминаването по него на тежкотоварни камиони. Ако се построи и втори мост и този трафик се увеличи, ситуацията по този път действително ще излезе извън контрол. Така че напълно подкрепям Вашето мнение, че втори мост край Дунава е наложителен. И накрая, община Русе прави каквото може, за да облекчи ситуацията. Но тя действително има нужда от един постоянен диалог с държавата в това отношение. Русенци трябва да знаят, че държавата стои зад тях, защото те са онези, които търпят несгоди от сегашната ситуация. И последно, има неща, които не са свързани с много пари. Искам да Ви кажа, че когато човек с автомобил премине през Дунав мост, първо констатира, че българската част на моста е по-зле поддържана от румънската, и, второ, когато слезе на българска територия, слиза в един участък с недостатъчно осветление и с лоша маркировка. Това са неща, които доста бързо могат да се решат и да се подобри сегашното положение. Благодаря Ви.

Благодаря. Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тафров, понеже продължихме да говорим за Русе и информиране на русенската общественост, в предишната част на отговора си пропуснах един момент, който е хубаво русенци да го знаят, ако не е достатъчно публично известен – че с дейността на Русенска община, Русенския областен управител и с подкрепата на Министерството на транспорта се подготвя откриването на нова фериботна връзка Русе – Гюргево, така че капацитетът там ще бъде от порядъка на 200 автомобила на ден. При положение че това се случи, известно облекчение ще има и в този тежкотоварен трафик. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, господа заместник министър-председатели! Моят въпрос е към заместник министър-председателя Гълъб Донев и е свързан с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 68 от КСО. Както е известно, съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 жените в момента, през 2021 г., се пенсионират на възраст 61 години и 8 месеца и 36 години осигурителен стаж, а мъжете при възраст 64 години и 4 месеца, съответно 39 години осигурителен стаж. Тази възраст и стаж през годините поетапно ще расте – при жените до 37 години стаж и възраст 65 години, а при мъжете възраст 65 години и 40 години осигурителен стаж. Има обаче една ал. 3, която дава възможност на тези, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират през тази година 66 години и 8 месеца и 15 години действителен осигурителен стаж. Подчертавам думата „действителен“, защото тя е изключително важна. Тази дума за тази категория български граждани, които нямат необходимия осигурителен стаж, изключва службата в Българската армия и отпуска по майчинство. За разлика от тази ал. 3 обаче в условията за придобиване право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 за осигурителен стаж и възраст този стаж се признава като така наречения дарен стаж. В случая сме свидетели за дискриминация между двете категории български граждани, защото правото на придобиване на пенсия за едната група включва службата в Българската армия, а в другата изключва службата в Българската армия и отпуска по майчинство. Моят въпрос е може ли да се пристъпи към промяна, за да може една голяма група български граждани, които през последните 30 години са били или безработни, или са работили в сивия сектор, или са били в чужбина и не са имали възможност да придобият този осигурителен стаж, да могат да се възползват от възможността за признаване на този осигурителен стаж като служба в Българската армия и отпуск по майчинство и да могат да се пенсионират с тези 15 години и 66 години и 8 месеца стаж.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми доктор Адемов! Действително чл. 68, ал. 1 и ал. 2, както и ал. 3 създават различни условия за придобиване правото на пенсия от съответните категории български граждани. Алинея 3, за която отправяте въпроса, е тази, която дава възможност на българските граждани при придобит осигурителен стаж от 15 години действителен осигурителен стаж, да се пенсионират на възраст 66 години и 8 месеца, защото такова е изискването съгласно закона за тази календарна година. Това е условие, въведено със закона, и за което българските граждани знаят и са уведомени, че минимално изискуемият осигурителен действителен стаж е 15 години, за да могат да се пенсионират по този чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Действително в другите две алинеи на чл. 68 се допуска и признава времето за наборната военна служба и времето в платения и неплатения отпуск на майките за отглеждане на дете до 3-годишна възраст за стаж, който се смята за придобиване правото на пенсия. В ал. 3 е допуснато изключение от това правило и този стаж не се зачита. Право на народните представители е при обективна необходимост да се промени ал. 3 и съответно този стаж или времето за наборната военна служба и времето за платения и неплатения отпуск за отглеждане на дете до 3-годишна възраст да бъдат включени в пресмятането на годините, необходими за придобиване на право за такава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В момента допускането е, че са необходими 15 години, в които лицето да се е осигурявало активно, да е участвало в социалното осигуряване, за да придобие правото на пенсия, разбира се, и с по-високата възраст, определена за това лице и тази група лица, които нямат изискуемия осигурителен стаж. Така че е в правото на народните представители да решат дали съответно ще облекчат тези условия от 15 години действителен осигурителен стаж, за да се зачете правото на пенсия на лицата, които нямат и не им достига осигурителен стаж, но съответно се изисква по-висока възраст за придобиване на това право. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Донев, благодаря за Вашия отговор. Надявам се, че с усилията на експертите от Националния осигурителен институт, с експертизата на колегите от Комисията по труда, социалната и демографска политика и с всички народни представители ще направим всичко възможно да решим този въпрос, защото той се явява актуален перманентно. Хората, които не могат да придобият тези завишени условия за придобиване право на пенсия, вече са доста голяма група. Така че, изключението, което се прави в ал. 3 – за придобиване на право на пенсия при 15 години осигурителен стаж и 67-годишна възраст, не трябва по-никакъв начин да противоречи на условията за придобиване право на пенсия за хората, които са от първата и втората алинея на чл. 68. Защо казвам това? Защото става въпрос за една и съща рубрика. Това са пенсии за осигурителен стаж и възраст. При положение че имат дарен стаж в една група пенсии, няма как да няма дарен стаж и за другата група. Пак повтарям, това са пенсии за осигурителен стаж и възраст и те са в една рубрика. Неслучайно са в рамките на един и същи член – за социално осигуряване. Надявам се, пак повтарям, този въпрос да бъде решен в интерес на българските граждани, които имат потребност и възможността да се пенсионират в условията на ал. 3 на чл. 68.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Адемов, искам да обърна внимание на това: в мотивите, когато е приеман Кодексът за социално осигуряване през 2000 г., и това, че в чл. 68, ал. 3 се изисква действителен осигурителен стаж от 15 години и не се включва тригодишният период за отглеждане на дете от майката, осиновителката до навършване на детето на тригодишна възраст, съответно на наборната военна служба се има предвид и това, че може да се получи пенсия за осигурителен трудов стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 без лицето, особено при майките, без лицето да е участвало въобще в осигуряването. Така че ще признаем осигурителен стаж от 15 години, който може да доведе до правото на осигурителен стаж и възраст. (Реплики от народния представител Хасан Адемов.) Да, но съществува риск и трябва да бъде много точно премислено и преценено със съответните, разбира се, и финансови параметри по бюджета – дали и доколко това може да бъде направено, доколко е уместно да бъде направена една такава промяна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери! Моят въпрос е към премиера господин Янев. Господин Янев, днес актуалната тема в парламента са предстоящите избори – дали те да бъдат проведени отделно, или две в едно, но всъщност проблемът, който вълнува българските граждани и българските домакинства, е свързан с кризата три в едно, която неизбежно ще дойде през есента. На първо място, повишаването на сметките на хората за ток, вода и парно. За ток с 6% засега, за парно с 16%, водата ще се повиши с 30%, а след поскъпването на природния газ от вчера Регулаторът предупреди, че ще има токов удар за домакинствата от 1 януари. Тоест, сериозен ръст на тези цени. Втората криза, вторият удар е през инфлацията и повишаването на цените на основните стоки за бита и на хранителните продукти – олиото вече стана четири лева, тоест увеличи се с над 60%, близо с 30% хлябът. Така е с всички основни хранителни продукти. Третият удар върху домакинствата е свързан с грозящата ги безработица – оставане без работа, защото след преминаване на летния сезон, на активния сезон и в навечерието на поредната ковид вълна е ясно, че ще фалират фирми. Затова моят въпрос към Вас е: смятате ли, че инфлацията и поскъпването – трите кризи върху българските домакинства, ще бъдат компенсирани през средното увеличение от 12,5%, което предстои за пенсиите? Смятате ли, че в бюджета предвид състоянието, в което го заварихте, ще има достатъчно средства за фирмите за 60/40 и 80/20 за месеците август и септември? Дали ще има достатъчно възможности за преструктуриране на разходи, така че да поемете и социалния удар върху най-уязвимите групи?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, много точен и навременен въпрос, бих казал, защото нещата изглеждат изключително остри и, за съжаление, взаимосвързани според мен. Може би с изключение на безработицата, тъй като в момента е трудно да се прогнозира дали просто отливът от сезонни работници ще доведе до сериозна криза по отношение на пазара на труда. Започвам отзад напред отговора, защото в момента сме в един исторически минимум на тема безработица. Мисля, че процентите са на исторически ниско ниво – 4,9%, което говори добре за виталността на българската икономика в момента. В същото време основният въпрос с цените, инфлацията и енергоносителите... (Реплики.) Казвам, че е взаимно свързано, защото основно тези неща се дължат на високите цени на горивата и енергоносителите в световен мащаб. Както здравната криза беше глобална през миналата година и глобално икономиката се забави, така в момента икономиката се възстановява в глобален план. В този смисъл търсенето на основните суровини, в случая горива и енергоносители, се повишават в глобален план. Съжалявам, че в момента нямам тази статистика, но има данни, че на годишна база търсенето на някои от горивата се увеличава с 60 и повече процента. Така че няма как в една отворена икономика като българската тези влияния на пазара да не дават отражение и на българския пазар. Съответно, ако тръгнем през основните горива, основните материали в индустрията, включително и металите – просто за един допълнителен пример, няма как тези цени да не се отразяват и в цените на стоките на бита. Те са взаимосвързани, както знаете, и по отношение най-малкото на транспорта, логистиката, така и на отделни елементи, които са в тази база на производство на даден продукт. В това отношение какво можем да направим? Няколко са мерките, които вече са предприети. С една от мерките, едната от възможностите, по която задавате и конкретния въпрос – дали тези 12,5%, които са заложени за увеличение на пенсиите, са достатъчни – отговорът е да. На този етап те се достатъчни, защото изчисленията за моментното състояние на базата на данни на Националния статистически институт са, че този ефект на инфлация ще бъде от порядъка на 3,3 плюс процента до края на годишна база. Или грубо казано, ако можем да се абстрахираме от цените на горивата и енергоносителите, вероятната крива на инфлацията би била при равни други условия от порядъка на под 1%. Дали заложените компенсации по отношение на пенсиите над 12% са достатъчни? На този етап да, като тук не говорим само за пенсиите, а говорим и за редица други социални плащания, които също са предвидени и са заложени в Проекта на актуализация на бюджета, който е представен на вниманието Ви. Така че, надявам се, при осъществяване на тази актуализация и гласуването в залата на второ четене да сме в състояние да отговорим на нуждите на гражданите, така че да не почувстват много сериозно това, което се задава през есента. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Янев, уважаеми господин Председател, колеги! Служебното правителство си свърши работата, внасяйки актуализацията на трите бюджета в парламента. Сега очаквам политическите партии в парламента да бъдат достатъчно отговорни, за да стане факт тази актуализация навреме и в срок. Всъщност това е първото правителство от 2008 г. досега – от 13 години, което, макар и служебно, залага в актуализацията преизчисляване на пенсиите. Това не го е правило нито едно редовно правителство и в тази посока заслужавате адмирации, както и това е първият финансов министър, който проявява откровена грижа към пенсионерите чрез повишаване на пенсиите на всички тях. Тъй като вероятно на Вас ще се падне отговорността да изготвите и Проекта за бюджет на България за следващата година, искам да Ви обърна внимание върху следните факти. На първо място, очакванията на възрастните хора беше освен актуализация през осигурителния стаж да бъде направена и актуализация на база осигурителен доход, което да даде възможност за повече справедливост между хората, които са се пенсионирали преди 2008 г. и след това. Затова нашето предложение е да обмислите – тоест да сте първото смело правителство, което да предложи и следваща стъпка в преизчисляването на пенсиите през следващата година на база осигурителен доход от 2020 г. Всъщност 664 лв. е средният осигурителен доход през 2008 г., а през 2020 г. е 1111 лв. – тоест несправедливостта е 100% за част от възрастните хора, които са пенсионирани преди 2008 г. Освен това настоявам и хората очакват да помислите за други важни плащания – например за обезщетенията при безработица. Да, сега безработицата е на ниско ниво, но предвид задаващите се кризи ситуацията, за съжаление, ще се промени и тези 12 лв., които хората получават, са крайно недостатъчни. Също така би било добре да помислите и за фирмите, защото 60/40 е основно за затворените фирми, но тези с намалелите обороти също имат нужда от подкрепа и цяла Европа им дава такава на фирмите. Това има нужда и от законодателни решения, но при смело поведение по отношение на държавния бюджет през следващата година с грижа за хората Вие наистина ще сте първото служебно правителство, което ще остане с добро в социалната история на България.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми членове на българското правителство, господин Министър-председател! През изминалите няколко дни опазването на един самолет нанесе повече икономически вреди за района на Пловдив, отколкото ако този самолет беше бомбардирал. Въпросът ми към господин премиера е следният: какво реално беше направено до момента, за да се помогне на земеделските производители в пловдивския район, където опазването на самолета доведе до една страхотна градушка и икономически поражения за този район? Защото министърът на земеделието отиде, снима се и дотам – какво реално погледнато беше свършено до момента? Ако ми позволите, един допълващ въпрос: толкова ли не можеше този самолет да се отклони към някое друго летище? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Така поставен въпросът – всичко можеше, но не беше! Решенията са взети от компетентни хора в момента и всеки съобразно неговите отговорности – какво и защо се е случило, а след като няма жертви, е един разговор. В случая не говорим за жертви, а говорим за материални щети. Оценката дали един самолет може да бъде приземен, отклонен или пренасочен към друго летище се взима в специфични условия от специфични специалисти, които в този момент на управление на тяхната работа вероятно не отчитат точно какви облаци има, какво обаждане има от тези хора, които се борят с градушките, така че каквото се е случило, се е случило! Въпросът е, че посещението на министъра на земеделието при пострадалите зеленчукопроизводители и жителите от пострадалите села беше буквално часове, след като се случи тази градушка. Градушки е имало преди и пак ще има. В момента ние излизаме с презумпцията, че едва ли не, ако бяха изстреляни всички ракети на тази площадка, щяха да бъдат различни щетите им. Вероятно е така – вероятно не е така, но въпросът е: какво прави държавата в момента? В момента държавата прави всичко по силите си. Министърът на земеделието беше на място, ангажира се и обясни на тези хора, които очакват компенсации от държавата, каква е процедурата. В момента комисиите, които отчитат и оценяват щетите, работят на място, а механизмите, по които ще бъде направена тази компенсация, са ясни. Съответните материални средства и възможности ги има по закон в Министерството на земеделието, храните и горите, така че компенсаторният механизъм е задействан. Благодаря.

Процедура!

Благодаря, господин Председател. Господин Премиер, абсолютно сте прав, че какво е било, е било и каквото е могло да се направи, е могло да се направи! От Вашите думи разбирам, че е задействан компенсаторен механизъм и реално погледнато той се състои от две части. Първата му част е да се опишат абсолютно всички щети на абсолютно всички ангажирани – хипотетично да предположим, че този компенсаторен механизъм вече е направен, че първата стъпка е направена. В Комисията по земеделието онзи ден министърът каза, че няма пари по сметка на Министерството на земеделието. Ако предложените от мен между първо и второ четене 110 милиона случайно не са в целостта си по сметката на Министерството на земеделието, Вие ще имате ли откъде да компенсирате тези хора, защото тези хора се компенсират по една държавна помощ, за която парите, доколкото разбрах – и за другите, предизборно са били изхарчени от предишното правителство? Благодаря.

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Конкретно на въпроса: ако няма пари в един бюджет, ще намерим в друг бюджет. Въпросът е, че държавата трябва да демонстрира, че е готова да помага – там, където може и където трябва, и в рамките на закона и правилата. Тук няма да влизаме в разговор в какъв размер ще бъде тази помощ, до каква степен, как ще се компенсират пострадалите производители, но всичко, което е необходимо и възможно, ще бъде направено в рамките на закона, включително и с актуализацията на бюджета. Това ще помогне и ще има по-добра възможност, но ако няма, ще се намерят пари по друг начин. Благодаря Ви.

Колеги, предлагам да удължим времето до гласуването на първо четене на Законопроекта за НСО, защото знаете, че е важен и освен че изслушваме и правим блицконтрол на министрите, това е важно, за да не изглеждаме глупави като Народно събрание. Ще помоля госпожа Председателката, ако може, да даде знак на колегите, които се разхождат из парламента нагоре-надолу, да се върнат в залата.

Аз искам да предложа, тъй като Правилникът Ви позволява, още един въпрос да изслушаме и тогава да повторим гласуването. Виждам, че дойдоха още колеги, така че Вие преценете.

Може ли по начина на водене? Факт е, госпожо Председател, че имате право да направите това тълкуване и в края на краищата преценката е Ваша, но все пак исках да напомня на колегите от „Има такъв народ“, че по наше предложение т. 1 беше отменена за утре, така че дали днес в 15,00 ч., когато най-вероятно пак няма да има достатъчно народни представители, или утре сутринта ще приемем този закон, може би не е чак от такова голямо значение. За да не поставяме под съмнение процедурата, оттук нататък има смисъл да си довършим контрола днес, а утре сутринта да продължим със Закона за НСО, който, пак да подчертая, и ние подкрепяме. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Да го прегласуваме!

Госпожо Председател, позволявате си в рамките на една минута да вземете две различни решения.

Точно това правите! Да, имаше кворум – проверихте го, а след това имаше мнозинство, с което се прие предложението, и Вие си позволявате да казвате кое и кога да бъде приемано. Ако Ви се прибира, прибирайте се! Същото се отнася и за БСП. Ако Ви е страх от Закона за НСО, излезте и гласувайте против! Къде са Ви хората? Или парламентът е, за да идваме само рано сутринта, да дадем по едно интервю пред журналистите и да си излезем?! (Ръкопляскания от ИТН, ИБГНИ.)

Госпожо Председател, нека да уточним. При първото гласуване реално нямахме кворум, нали така, тоест то не се е състояло, независимо какъв е бил резултатът, защото кворум няма, няма такова гласуване.

Състояло се е.

Там на таблото нормално… Ако приемем Вашата теза, госпожо Атанасова, ще имате право на думата сигурно. Ако приемем Вашата теза, че няма кворум и на таблото се изписваха 113, означава, че каквото и да пише след това гласуване, няма кворум, няма по тази логика. На второто, което беше поименно, направихте проверка, там се установи, че сме над 140 човека в залата, след което се състоя гласуване и определени колеги – най-вероятно от лявата страна на залата, смятаха… (Реплики от „БСП за България“.) Добре, в средната страна на залата някъде, смятаха, че не трябва да гласуват и да присъстват. Тоест това е първото гласуване. Затова аз Ви моля да приложим Правилника. Правя прегласуване по Законопроекта. Благодаря. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя обратно предложение, защото ще излезем съвсем извън рамките на Правилника, ако за трети път прегласуваме предложението за разглеждане на тази точка. Факт е, че на първото гласуване нямаше кворум, но то е проведено гласуване, госпожо Капон. Затова има прегласуване и на прегласуването също нямаше достатъчен брой народни представители, които да гласуват в подкрепа на това предложение. Аз апелирам към всички: да оставим дневния ред, така както е предложен съгласно Програмата, и да започнем с първа точка утре, а сега да довършим изслушването на членовете на Министерския съвет. Мисля, че така е най-редно. Очевидно има някакво съгласие по тази тема в залата…

Няма такова съгласие.

…както и съгласие с председателя на Парламента по тази тема – да продължим с изслушването. Тук са министър-председателят и заместник министър-председателите. Има важни въпроси, които трябва да зададем, има насрочени и комисии за днес след обяд, затова смятам, че е безпредметно изобщо прегласуването и е злоупотреба с Правилника и правата на народните представители.

По начина на водене!

Това е дискриминация!

Благодаря, госпожо Председател. Мисля, че няма да се ползваме от правото си за искане за обявяване на противоконституционност на това решение на Народното събрание, защото е безсмислено, госпожо Председател, но процедурата ми е по начина на водене към Вас. В последните три месеца, когато Вие председателствате и 45-ото, и 46-ото народно събрание, рязко се променя парламентарната практика по отношение на Вашето тълкуване и на Конституцията, и на Правилника. Правилникът беше променян два пъти именно защото в различни ситуации тълкувате по различен начин прилагането и на Правилника, и на Конституцията. Нека да припомня, че в онази нощ, когато приемахте Изборния кодекс, колегата от „Движението за права и свободи“ господин Йордан Цонев Ви извади от една неловка ситуация, в която никой от председателстващите не желаеше да заеме мястото Ви с оглед на гласуване, прегласуване, трето гласуване и така нататък. Тогава Вие обяснявахте точно обратната теза на тази, която обяснявате сега. Мисля, че ще е полезно, че парламентът скоро ще се разпусне. Надявам се, че ще има време, включително и председателят на парламента най-накрая да се запознае и с парламентарната практика, и с конституционната (оживление и възгласи от ИТН: „Еее!“), и с Правилника за работа на Народното събрание. Колеги, абсолютно несериозно е всяка седмица, всяка седмица според това как Ви е удобно на Вас да се провеждат заседанията – и на комисиите, и на Народното събрание, да тълкувате правилата както желаете. Абсолютно, абсолютно несериозно отношение! Моля Ви, смятам, че трябва – виждате залата в какъв състав е, има достатъчно желаещи за изказвания от нашата парламентарна група, ако все пек се стигне до Закона за НСО. В рамките на днешния ден е безсмислено да се разглежда този закон, защото има заседания, отново повтарям, на комисиите, днес е последният срок за предложения за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса, колегите се подготвят, при това утре ще има достатъчно време, парламентът ще работи още седмица, така че, каквото сте решили, ще имате възможност да го направите. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми господа членове на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Председател, първата ми дума е към Вас. Когато сте взели решение и сте го обявили, взимате, обявявате и продължавате нататък със съответната отговорност за думите си. Но по-важно, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател, не мислете, че хората, които ни гледат, не разбират какво става. Няма никакво значение дали този законопроект ще бъде приет днес след обед или утре сутринта, да го приемем днес след обяд. Въпросът е, че пролиферацията на приети закони на първо четене, съвсем не гарантира тяхното приемане на второ четене и няма нужда да се наддава по този начин. По Закона за НСО, който ще разглеждаме, ще срещнете широка подкрепа. Истината обаче е, че по него има много работа, тъй като въобще не е ясен. И факта, че не можахме да решим големите проблеми на съдебната система, в това число статута на главния прокурор, начина, по който се контролират неговите актове, няма да бъде замъглено от това, че ще го свалите от служебната кола на НСО, която той и без това не ползва. Фактът, че приехме три закона на първо четене за Бюрото по защита, съвсем не значи, че това ще бъде направено докрай и качествено, защото трите закона, които вчера единодушно приехме, всъщност съдържат различни концепции. Законът за съдебната власт чака и фактът, че ги приехме бързо на Правна комисия днес на първо четене, съвсем не значи, че работата по тях не е достатъчно сериозна. Трябва да действаме срочно и качествено. Затова, моля Ви, да не губим малкото време, което остава в процедурни хватки, надлъгвания и хвърляне на вина защо не е свършена работа, а да се опитаме да продължим с изслушването, да вземем Закона за НСО, или който решите и в оставащите ни няколко дни да приемем един докрай е по-добре, отколкото десетки на първо четене и накрая – нищо. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Колеги народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. Уважаема госпожо Председател, с дълбокото уважение, което изпитваме към Вас и към високата трибуна, няма как да се съглася с Вашето второ тълкуване. Първото тълкуване беше вярното, но в момента, в който господин Тошко Йорданов излезе, у Вас се появи мимолетно обратно тълкуване на казуса и Вие решихте да го обявите точно на противоположното мнение. Всички тук първия ден четохме декларации, че връщаме парламентаризма. Появата на господин Тошко Йорданов на тази трибуна и обръщането Ви на тълкувателното прозрение, което после изрекохте, много ми заприлича, когато на тази трибуна излизаше господин Цветан Цветанов и тогава председателят на Народното събрание на 180 или на 360 градуса веднага обръщаше своето мнение, даже и на 380. Така че не можем да върнем парламентаризма, госпожо Председател, когато господин Тошко Цветанов излиза на тази трибуна, а Вие си изберете ролята – кой председател на Народното събрание си искате. (Ръкопляскания от ДПС.)

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин служебен Министър-председател и Заместник-министър председатели! Първо да Ви кажа, че аз никога не съм си сменял мнението, когато е заставал на трибуната Цветан Цветанов, а съм бил председател. (Оживление, реплики.) Можете да проверите, но сега това не е казусът. Аз се чувствам неудобно, че тук е служебното правителство, което Вие много харесвате – те стоят тук и слушат някакви безсмислени процедури. Това е по начина на водене, но не е много по начина на водене. (Смях, оживление.)

Но Вие можехте да го прекратите това нещо, ако не си сменяхте мнението.

Поне два пъти си сменихте мнението, не казвам след изказване на кого, но имайте малко уважение – има блицконтрол, нека да завърши блицконтролът, след това има комисии. Наистина, призовавам Ви, има комисии, искате да се приеме актуализация на бюджета, или не искате? Нали законопроекти трябва да се приемат. Във вторник има извънредно заседание във връзка с тези законопроекти. Наистина е безсмислено това, което искате в момента – да се продължи с НСО, а не утре сутринта, какво ще промени това? Кажете какво ще промени дали ще се приеме сега Законът за НСО или утре?

Начинът на водене е, че Вие виждате 113 гласа, което е очевидно, че няма кворум.

Абсолютно очевидно е – 121 е кворумът, очевидно е!

Няма никакъв смисъл, след като установявате...

...на гласуване, че няма кворум. Какъв е смисълът си отговорете Вие...

(ГЕРБ-СДС, от място): Не, не съм регистриран на проверката на кворума.

Да изясним, извинявайте. Не съм регистриран и на проверката на кворум, значи не съм тук.

...значи не съм тук при това положение.

Уважаема госпожо Председател, тъй като става дума за начина на водене, моля Ви не допускайте изказване на хора (смях, оживление), които не присъстват в залата и да се изказват от трибуната, и то не по начина на водене. Аз съм съгласен в момента, в който господин Главчев спря да променя мнението си по изказванията на господин Цветанов, тогава дойде господин Борисов и го смени.

Да. Благодаря, госпожо Председател. Искам само да обърна внимание, уважаеми колеги, много от Вас са превърнали депутатството си в начин на работа и сте забравили какво е да работите реално погледнато. Искам да Ви кажа, че ако някой от вас работи за някой частник по начина, по който действате в момента – дали да работим, или да не работим – ще Ви уволнят с 200.

По начина на водене, госпожо Председател. Аз не знам колегите защо толкова се възмущават от това, че аз излизам на трибуната, или ги радва?! Искам да Ви попитам нещо съвсем официално: предходното изказване по начина на водене ли беше?

Един момент, аз взех думата по начина на водене, като свърша, ще ми отговорите. И въпросът ми е следният: допускате някой да се изказва, без да говори по темата, без да говори по начина на водене, без да спазва правилата, друг не. Допускате някой да казва какво е кворум, друг да казва какво не е кворум. Допускате някой колега да обявява, че някой бил работил тук, пък други го имали за работа. И ако трябва да бъда съвсем откровен, колегата с червената вратовръзка подобна на моята вероятно цитира един ръководител преди малко, който Ви каза, че сте си го обърнали на работа. Вземете мерки, Вие сте председател на Народното събрание и трябва да Ви уважават, трябва да Ви уважават всички! Оттам насетне извън парламента могат да си правят каквито си искат упражнения, по чийто си искат адрес, тук не. Затова Ви казвам, че по начина на водене трябва да се спазва тази процедура. Благодаря Ви.

Имам право на лично обяснение...

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери! Госпожо Председател, сама се убедихте, че много трудно може да бъде вкаран ред в хаоса, когато една част от групата в тази зала възприема Народното събрание като шоу. Уважаеми господин Премиер, въпросът ми е към Вас. В настоящата седмица станахме свидетели на изключително сериозни сигнали по всички национални телевизии за проблемите в здравеопазването. Днес разбрахме, че в Търговище няма ремдесивир, преди два дни разбрахме че в Благоевградска област няма ремдесивир. Има сериозен проблем и със снабдяването на лечебните заведения с кислород, като според доставчици единият от заводите за производство на кислород е в ремонт и не може да се внася кислород от Румъния, тъй като там също има завод за кислород, който също е в ремонт. Също така сериозни проблеми изпитват медиците, които са на първа линия, тъй като те не получават 1000 лв., които са за първа линия. Господин Премиер, Вие като военен много по-добре от мен знаете, че ако искаме една армия да побеждава в битките, тя трябва да бъде нахранена, тоест трябва да бъдат осигурени хилядата лева. В момента армията, която е на първа линия, е без осигурени 1000 лв., с унизителната методика, която Министерството на здравеопазването прие. Няма достатъчно количество оръжие, имам предвид ремдесивир и кислород. Как смятате да спечелим тази война пред четвъртата битка, която предстои с ковид? И какво прави българското правителство, за да обезпечи нуждите на страната от кислород, ремдесивир и да възстанови методиката за хилядата лева? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов! Радвам се, че направихте аналогията с битка, армия, униформи и война. Войните са много, но в случая говорим за здравето и там основните войници носят друг тип униформи и хората, посветили се на тази благородна професия, дават друг тип клетва. Хипократовата клетва обаче подобно на клетвата на войника или на полицая предполага и саможертва. Тези хора са наясно от първия ден, на първата линия – благодарности от всички българи, те наистина са готови на саможертва. В този смисъл говоренето за тяхното осигуряване, както с медикаменти, както с кислород, така и с парично възнаграждение е важно, но не е първостепенно. Да започнем с медикаментите. Вие сте лекар и знаете много добре, че лекарството, което цитирате, се прилага при строго определена терапия в определен момент, след това то вече не е ефективно и от тази гледна точка е важно да го има налично, за да може обикновено в началото на развитието на болестта да се използва. На етап края на месец август, който беше преди няколко дни, преди това ние установихме, разбира се, знаехме, че запасите от този медикамент са на изчерпване и затова беше взето решение, осигурени са средства – много скоро този медикамент ще го има навсякъде, възможно е в момента временно да отсъства от определени болници, но много скоро ще го има. Разбира се, това са неща, които се решават в движение и буквално днес, както го водим този разговор, въпросната болница, която цитирате, вече може би има някакви количества. По подобен начин стои и въпросът с кислорода. Наясно сме, че има трудности, но в същото време се прави възможното да бъдат осигурени и преодолени тези трудности. По отношение на парите за медиците на първа линия. Няколко пъти го коментирахме, не искам отново да влизаме в методики, във философията, която е заложена, как се изчисляват парите – за кого и как стигат и до каква степен това е свързано с актуализацията на бюджета и актуализацията на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър-председател! Аз съм много неприятно изненадан от това, което казахте, че разчитате на саможертвата на българските медици. По време на предните вълни загубихме много наши колеги. По отношение на това, че правите всичко необходимо остава само на думи от парламентарната трибуна, защото бяха пропуснати много дни, в които можеше да се направи всичко необходимо. И аз ще Ви кажа защо? По време на предходните ковид вълни се знаеше, че седмичната консумация на ремдесивир е между 7 и 8 хиляди флакона на седмица. В „Бул Био“ имаше под 7 хиляди флакона, когато започна ясно пикът и държавата не направи абсолютно нищо, за да осигури допълнителни доставки с ремдесивир извън регулярните по 6 хиляди флакона на месец. Второ, по отношение на кислорода. Абсолютно нищо не е направила българската държава, за да обезпечи нуждите с кислород, защото единственото възможно решение беше министърът на здравеопазването да забрани износа на кислород, което той не направи със заповедта си за износ на медикаменти. По отношение на хилядата лева за първа линия. От вчера има писмо на Българския лекарски съюз, с което те настояват, унизителната методика на Стойчо Кацаров да бъде отменена и да бъде върната методиката за 1000 лв. на първа линия и това няма абсолютно нищо общо с актуализацията на бюджета. Тези пари се изплащат от Националната здравноосигурителна каса, която към шестмесечието е със 127 млн. лв. излишък, което означава, че Вие не само че не мислите за българските медици да им дадете 1000 лв., а продължавате да ги унижавате с 200, 100 и да ги карате да ходят с хронометри на работа. Господин Премиер, битката е сериозна, съжалявам да го кажа, но ще го кажа и пред Вас. Вместо министърът на здравеопазването да беше ходил да почива в „Албена“, когато казахте, че има сериозни причини да отсъства, той беше на море в „Албена“, можеше да вземе адекватни решения, за да спаси поне един български гражданин. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, когато говорите с цифри, тъй като сте в професията, трябва да бъдете по-сигурен в това, което казвате, защото аз имам информация, че – да, консумацията на месечна база е била от порядъка на 6 хиляди дози. В момента консумацията на дневна база е от порядъка на 1000 дози. Аз се питам, ако настина не са взети тези мерки, наистина в „Бул Био“ преди един месец е имало само 7 хиляди дози, а в момента се използват много повече, някой от нас двамата е объркан в математиката, не знам кой? Това са моите данни. По отношение на парите, мисля, че го коментирахме, влизаме в едни детайли. Цитирате ми писмо от Българския лекарски съюз – същият този съюз, който е участвал в колективното вземане на решение при промяна на методиката, така че… (Реплика от народния представител Костадин Ангелов.) Да не би да е някой нов съюз тогава? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери, уважаеми колеги! Преди да сложа картата си, позволете ми лично от мое име да Ви се извиня за тази буря от емоции, която трябваше да преживеете тук съвсем незаслужено, защото така компрометираме първия блицконтрол, на който присъстват премиер и вицепремиери и който беше отречен толкова време от мнозинството на предишното управление. И сега конкретно на въпроса. Ясно е, че в момента нацията се вълнува най-вече от проблемите на ковид кризата, както и на мигрантската криза. Моят въпрос като специалист е към Вас, господин Премиер, и той е ориентиран към ковид кризата. Аз се запознах с мерките, които е предложил преди часове доктор Кацаров. Не искам да коментирам това, че те изключват, незнайно защо, цели области на икономическия и обществен живот, и места, където хората действително могат да се събират, и инфекцията да се разпространява според това, за което са насочени тези противоепидемични мерки. Но също така това, което прави впечатление, е, че мерките, които постепенно вървят една след друга на Министерството на здравеопазването, волю или неволю, започват да повтарят същите мерки, които взимаше предишното управление към кризата и които до голяма степен се оказаха неефективни, тъй като всички специалисти инфекционисти споделят за цяла година и половина, че по този начин инфекцията не може да бъде спряна. Моят въпрос към Вас е: как оценявате Вие като премиер мерките, които са взети, след това, което Ви споделих? И имам една втора част на въпроса – за емитираните 200 милиона дълг. При положение че правителството заяви, че има изключително подобрение на приходите и че самото управление има възможности, каква беше причината, свързана с кризата ли, за емитирането на този 200-милионен дълг? Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Наистина, когато говорим за управлението на ковид кризата, възникват много въпроси, на които всеки един от нас, независимо дали от позицията, която заема, или чисто човешки, трудно намира отговор на базата на изживения опит, наблюдения и впечатления, защото не всички сме специалисти. По отношение на мерките, които предприема Министерството на здравеопазването и са огласени от министъра. Те се базират на мнението и обсъжданията в един широк експертен съвет, където има преобладаващо епидемиолози, тоест хора специалисти, които са запознати, първо, теоретично, и, второ, имат достатъчно богат опит и наблюдават развитието на епидемията вече повече от година. Да, най-големият въпрос е: какво от досега прилаганите мерки е дало резултат, какво би могло да се повтори като такъв тип поведение и какво да е по-различното? В случая по-различното е това, включително и в момента, че се наблюдава развитие на информацията, която има за вируса, включително и на регионално ниво – и до голяма степен тези мерки се прилагат и на регионално ниво. В по-нататъшното развитие на обстановката, разбира се, ще бъдат налагани и други мерки, пак по същия алгоритъм, с максимално коментиране и взимане на мнението на този тип специалисти, които се чувстват най-добре, комфортно, по отношение на управление на епидемията. По отношение на заема, за който говорите. Не съм точно сигурен дали става въпрос за емитиран заем, или е предложен механизъм за компенсиране на определени разходи, свързани с част от инфраструктурните проекти, които не са били дофинансирани, или техните договори не позволяват допълнително финансиране. Така че нека да уточним за какво става въпрос. Ако трябва да поканим финансовия министър да отговори на въпроса, но да бъдем сигурни за какво става въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Действително е много трудно в рамките на определените минути от парламента да направим размяна на мнения по този въпрос, но си позволявам да Ви споделя, опитвайки се да Ви предпазим от повтаряне на погрешни решения. Първо, получава се така, и това е големият негативен отзвук в нацията, че определени типове занимания в нацията, каквито са ресторантьорския, хотелиерския бизнес и свързаните с тях много области на живота, остават на практика сериозно потърпевши. Вие сте чули вече посланията – 48 часа, по националните медии, че те изявяват желание за протестни действия. Аз не Ви споделих кои са другите области на живота, но мога да Ви кажа кои са те. Това са хранителните вериги, това са моловете, там се струпват огромно количество хора, да не говоря за промишлените обекти, където се струпват огромно количество хора и никакви мерки! Не знам дали някой може да предположи. Въобще искам да Ви напомня, че държавите, които прекъснаха въздушните си връзки със света, бяха най-тежко поразени от тази инфекция. Много е сложен този въпрос. Но молбата ни е да не се повтарят подобен тип грешки, за да не се влиза в същия капан на остро негативизиране на общественото мнение и дебаланс във вреда на една или друга група работещи. Ще Ви споделя накрая на моята реплика към Вас, че когато посетих много пъти като лидер на нашата партия – по време на предизборната кампания, Благоевградска област и се срещнах с много бизнесмени, този въпрос, който те ми задаваха, господин Премиер, беше виждат ли хората вече смисъл във включването в туристическия бизнес, тъй като при тези непрекъснати малтретирания върху него, те не виждат перспектива в развитието, а той е основен бизнес, голям бизнес в България. В този смисъл беше отправен от мен въпросът към Вас, в този смисъл е и тази бележка, която си позволих да направя. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Нека да започнем от дискриминацията. Дискриминация на бизнеса няма. Съгласен съм, че туристическият бизнес е сериозен, структуроопределящ за приходите към бюджета и в същото време е работодател на много хора в България. Важен е, така че мерките, които предприемаме от правителството, са еднакви за всички видове бизнеси. Няма дискриминация, включително и по отношение на туристическия бизнес. Наистина знам, че в последните часове, в последните дни и в последните месеци, бих казал, сме отнесли много гласовити призиви и критики от този бизнес, тъй като в началото се опасяваха, че сезонът ще бъде слаб. Към момента вече са по-спокойни, имаха един относително добър сезон, много по-добър в сравнение с миналата година, разбира се, и почти равен на 2019 г., като изключим чуждестранния сегмент, където имаме намаление. Така че по отношение на бизнеса мерките са такива, каквито са. Абсолютно сте прав, че проблемът е единствено при струпването. И всъщност това, което чуваме като критика точно от този бизнес – ресторантьорския, е, че първите мерки ще засегнат именно него в сегмента разрешение на хора в закрито помещение – какъв процент да бъдат, мисля, че беше около 30% от капацитета, и разбира се, там, където именно става струпването в такъв тип нощни заведения, наречени дискотеки. Така че това са темите, които трябва да бъдат взети под внимание, но всъщност те са и най-важните, защото сте абсолютно прав, че преносът на вируса става точно в такъв тип струпване на хора и масови събития. Така че – да, съгласни сме. Ще има хора, които ще протестират, но животът продължава и мерките, които се предвиждат за компенсация, се надявам, че ще бъдат в състояние да ги компенсират, така че да продължат да работят и съответно да бъдат в състояние да подпомагат тези заети хора, които са при тях. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми дами и господа народни представители! Ние често пъти през последните седмици говорим за кризи. На първо място, сякаш това вълнува най-вече българското общество, са здравната криза, свързана с пандемията, икономическата криза, която все повече се усеща. Но аз искам да задам един въпрос, свързан с една друга криза, която е от по-отдавна, която ще се задълбочава по-сериозно и за която лекове и ваксини по-скоро няма или ако има, те са разнородни като действия от страна на всички правителства. Говоря за климатичната криза. България е част от глобалния свят и като част от ООН, и като част от Европейския съюз е осъзнала наличието на тази криза. В някои страни между другото включително е обявено извънредно положение, свързано с тази криза, например Великобритания, Обединеното кралство. В тази връзка България като част от тези механизми следва да изпълнява и амбициозните цели на Европейския съюз, свързани с декарбонизацията до 2030 г., както и тази до 2050 г. Европейският съюз и Европейската комисия в новия състав прие за 2030 г. тези цели да са свързани с 55% намаляване на емисиите, които дори някои групи критикуват като недостатъчно амбициозни, но въпреки това, предвид сегашното състояние, те изглеждат сериозни. В тази връзка България трябваше да изготви дългосрочна стратегия за декарбонизация до 2050 г., като финален вариант на този проект, изготвен от подизпълнител, готов към месец март 2020 г, но все още не е обявен, не е оповестен и няма обществено обсъждане. Той е част от Интегрирания национален план и е свързан, забележете, с Националния план за възстановяване и устойчивост, с Плана за справедлив преход, така щото ние можем, ако нямаме начертан път за енергиен преход, да има риска да не получим част от това финансиране. Та моят въпрос, господин Янев, е свързан с това: какъв е напредъкът, какви са плановете и кои са инструментите за междуведомствен диалог и напредък, който Вие в рамките на Вашето кратко, но, бих казал, добро служебно правителство, изпълнявате? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Наистина въпросът е комплексен и заслужава особено внимание, защото нещата са свързани и действията, които ние предприемаме в ежедневието си, понякога имат отражение в един доста дълъг период в перспектива. Става въпрос именно за такъв тип аргументи и проблеми, ако приемем, че най-общо наименованието можем да го наречем климатична криза или климатични промени. Няколко аспекта. На първо място – по отношение на опазването на околната среда. Знаете, че с предходни решения отпреди години българската околна среда има може би най-високия дял – опазването на околната среда и обявяването на защитените територии в България имат най-високия процент в Европейския съюз – около 34% плюс от националната територия е част от „Натура“, което е взето преди време. Всъщност в момента, когато стане въпрос за строене на инфраструктурни проекти или някакви други проекти да се развиват, обикновено започваме да страдаме за един доста сериозен процес на издаване на разрешителни по опазване на околната среда. Това – от една страна. От друга страна, включително и в последните дни сме свидетели на високите цени на горивата, високите цени на енергоносителите, високите цени на електроенергията. Задаваме си въпроса: къде е нашата стратегия за развитието на енергетиката? Очевидно, че я нямаме. Служебното правителство, при най-добрите ни намерения, не би могло да се справи с такава задача за три месеца, още повече че тя не е и задача за три месеца. Трябва да има широка подкрепа, включително и парламентарна, защото говорим за решения, които се вземат в перспектива може би десетилетия и тяхното отражение ще има още по-дълъг период в бъдеще. Тук са откритите въпроси: иска ли България, или не иска да строи нова ядрена централа? Иска ли България, или не иска да преоборудва съществуващите топлоцентрали с основно гориво – въглища? Доколко тези промени могат да бъдат базирани на потенциално гориво, природен газ, който според последните изисквания на Европейската комисия и правилата за Зелената сделка и зелената икономика се води вече като преходно гориво? Иска или не иска България да развива сектора „Водноелектрически централи“? На базата на какви източници, на базата на какви възможности? Това са тежки проблеми, които трябва да намерят решение възможно най-скоро. За съжаление, и мандатът на парламента като че ли изглежда не особено дълъг, както и мандатът на служебното правителство, което оглавявам. Така че оставяме тези въпроси отворени към онези хора, които след нас ще работят по тях. Свързани са нещата и с нивата за декарбонизация, защото България се е присъединила към тези нива от 55%, но съответни действия в национален план не са последвали. Един от въпросите, който имаме в момента, включително с Плана за възстановяване и устойчивост, е преформулиране, преформатиране на енергетиката в „Марица изток“, в Маришкия басейн и търсене на възможност за замяна на горивото. В същото време сме наясно със социалния ефект и сме наясно, че ако България беше предоговорила съответно удължаване на срока, дерогация на необходимите по отношение на тези електроцентрали, може би щяхме да имаме повече време да се справим с предизвикателството. В момента това, което сме заложили в Плана за възстановяване и развитие, е постепенно преоборудване на тези централи и създаване на възможност за запазване на голяма част от работните места, включително и на минното производство, чрез допълнителни инвестиции в този регион, които могат да използват въглищата, тоест да се запази минното производство, но да се използват въглищата като суровина в химическата промишленост. Нови мощности, които биха могли да бъдат построени там. Амбициозно е. Няма яснота точно как би могло да стане. Разбира се, вече има запитване и интерес от чуждестранни инвеститори, от които все още очакваме писма за намеренията. При появата на тази информация ще бъдете запознати своевременно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Премиер, господа вицепремиери! Разбирам, че Вие, господин Янев, не можете да дадете много ясен и конкретен отговор на този въпрос, защото той е много комплексен, но най-вече защото редица правителства, в това число и парламенти, си заравяха главата в пясъка или да го кажа по друг начин – във въглищата, без да осъзнават реалностите. Те не начертаха път и отказват да приемат случващото се. Това може лесно да се представи с тази притча за заровената в пясъка глава на щрауса. На практика в България 72% от емисиите идват от енергетиката, която е на изкопаеми горива, над три четвърти от тях – от въглищата. Сиреч над 50% от емисиите въглероден диоксид в България идват заради въглищата. Това обрича България на икономическа нищета и на сериозен шоков момент на затваряне на тези централи, ако не са предприети реални действия, свързани със справедливия преход. Това ще ограничи България от възможността за достъп до европейски финансови инструменти. Едно от малкото неща, които може да направите, е тази дългосрочна стратегия да бъде оповестена и да бъде пусната за обществено обсъждане. Тя вече отдавна е готова. Не знам защо от Министерството на енергетиката продължават във всичките си състави, бих казал – и в сегашния, да не желаят да отварят тази тема. Да, тя е чувствителна, но няма да се реши, ако ние си заравяме главата в пясъка. Слоганът на Европейския план за справедлив преход е: „Никой не трябва да бъде изоставен.“ С политиката, която води България, ние рискуваме това в Маришкия басейн и в Перник да стане точно както стана в Бобов дол. Ако някой от Вас е ходил скоро в град Бобов дол, той ще разбере за какво говоря. Там беше шоково затворено минното производство, мините, въгледобивът. Там градът, освен приличащ на минен пейзаж, е и обезлюден, и без никаква икономическа перспектива за района. Това ще се повтори на другите места, ако ние наистина не начертаем път кога правим тази трансформация.

Колкото до потенциала, той е огромен, огромен. И не е свързан само с ВЕЦ-овете, още по-малко с ядрената енергетика. Благодаря.

Времето изтече, 14,00 ч. е – не е удължено.

Удължихме времето!

Защо е нужно? Не е нужно!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 46-154-01-6, внесен от Николай Хаджигенов и група народни представители на 21 юли 2021 г. На заседание, проведено на 26 август 2021 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 46-154-01-6, внесен от Николай Хаджигенов и група народни представители на 21 юли 2021 г. На заседанието присъства бригаден генерал Емил Тонев – началник на Националната служба за охрана. От името на вносителите Законопроектът се представи от господин Николай Хаджигенов. Със Законопроекта се предлага специализиран транспорт в мирно време да не се осигурява на членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание и кмета на столицата от Националната служба за охрана, както и на лицата, заемали длъжностите „председател на Народното събрание“ или „министър-председател“ – до 4 години след освобождаването им от длъжност. По отношение осигуряването на всички видове охрана на главния прокурор се предлага личната му охрана да се осигурява единствено при доказана необходимост. Предлага се и президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят по време на мандата си да могат да се откажат от лична охрана, освен в случаите на доказана необходимост и реална застрашеност. Със Законопроекта се предвижда и промяна в състава на Комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана, като се предлага тя да се състои от председател – началника на Националната служба за охрана, и членове: министърът на вътрешните работи и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, които да представят становища и да са без право на глас при вземането на решение. В мотивите си вносителите сочат, че осигуряването на специализиран транспорт в мирно време на лицата, заемащи и заемали висши държавни длъжности, е необосновано и като такова следва да отпадне. С промяната в състава на комисията по чл. 23 от Закона за Националната служба за охрана ще се постигне облекчаване на процедурата за вземане на решение за определяне нуждата от специализирана охрана и транспорт на високопоставени длъжностни лица, като Държавна агенция „Национална сигурност“ и Министерството на вътрешните работи ще бъдат освободени от тежестта за вземане на решения, излизащи извън сферата им на дейност. Законопроектът не изисква допълнителни финансови средства и не касае правото на Европейския съюз. От прилагането на Законопроекта се очаква намаляване на финансовите разходи на Службата. Постъпили са писмени становища от Националната служба за охрана, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“. Становище по Законопроекта изрази бригаден генерал Емил Тонев – началник на Националната служба за охрана. В разискванията народните представители обсъдиха въпроси по направените законодателни предложения от вносителите на Законопроекта, както и такива по представеното от Националната служба за охрана становище. Обединиха се в становищата си относно необходимостта от разписване в Закона за Националната служба за охрана на легална дефиниция на понятията „усложнена среда за сигурност“ и „конкретна застрашеност“, с което ще се създаде необходимата яснота и прозрачност в определящите критерии при осигуряването на охрана на лицата и за определянето на вида, обхвата и нейния срок. След проведеното обсъждане Комисията с 6 гласа „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 46-154-01-6, внесен от Николай Хаджигенов и група народни представители на 21 юли 2021 г.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 46-154-01-37, внесен от Ива Митева и група народни представители на 20 август 2021 г. На заседание, проведено на 26 август 2021 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 46-154-01-37, внесен от Ива Митева и група народни представители на 20 август 2021 г. На заседанието присъства бригаден генерал Емил Тонев – началник на Националната служба за охрана. От името на вносителите Законопроектът се представи от госпожа Ива Митева. С Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана се предлага стесняване на кръга на охраняваните лица по Закона, както и на видовете охрана, която им се осигурява. Със Законопроекта се предвижда на главния прокурор да се осигурява специализиран транспорт, като при усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност и по мотивирано решение на Комисията по чл. 23 от Закона има възможност и за осигуряване на друг вид охрана. Предлага се от кръга на лицата, на които се предоставя специализиран транспорт в мирно време, да отпаднат членовете на Министерския съвет, заместник-председателите на Народното събрание и кмета на столицата, като единствено при усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност по мотивирано решение на Комисията по чл. 23 да се осигурява охрана и на членовете на Министерския съвет. По отношение на лицата, заемали длъжностите президент на републиката, председател на Народното събрание или министър председател, се предлага отпадане на предоставянето на специализиран транспорт за неоправдано дългия период от време след освобождаването им от длъжност – до 4 години, и безсрочно за лицата, които са били президенти. Осигуряването на охрана до 6 месеца след освобождаването от длъжност на тези лица, но само при наличие на усложнена среда за сигурност или конкретна застрашеност, и то по мотивирано решение на комисията по чл. 23 от Закона, е достатъчен срок, който отговаря на логиката на закона – а именно заемането на определено служебно положение. Предлага се и отпадане на охраната при конкретна застрашеност и на членовете на семействата на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, както и на други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо тях би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в републиката. Предлага се да отпадне транспортното осигуряване на дейността на администрацията на президента на републиката. С цел постигане на по-голяма отчетност на дейността на службата се предлага началникът на Националната служба за охрана на всеки три месеца да отчита пред съответната постоянна комисия на Народното събрание работата на Комисията по чл. 23 от Закона. Предвижда се също така решенията на Комисията, с които се преценява наличието на усложнена среда за сигурност или на конкретна застрашеност и осигурява допълнителни видове охрана на посочените в закона лица, да бъдат мотивирани и приети с единодушие. С друга група промени, предложени със Законопроекта, се постига съответствие на разпоредби на Закона за Националната служба за охрана със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предлагат се и съответните промени в Закона за някои права на лицата, които са били президенти на Република България, Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и Закона за Министерството на вътрешните работи. Законопроектът не изисква допълнителни финансови средства и не касае правото на Европейския съюз. От прилагането на Законопроекта се очаква намаляване на финансовите разходи на службата. Постъпили са писмени становища от Националната служба за охрана, Държавна агенция „Национална сигурност“ и от Министерството на вътрешните работи. Становище по Законопроекта изрази бригаден генерал Емил Тонев – началник на Националната служба за охрана. В разискванията си народните представители споделиха, че със законодателните промени и тяхното приемане ще се постигне целесъобразно ограничаване кръга на охраняваните лица, като това няма да доведе до намаляване на бюджетните средства на службата и не предвижда структурни промени в нея. По този начин ще се облекчи и натовареността в работата на служителите, както и ще спомогне за по-голямата ефективност при изпълняваните от тях задачи. След проведеното обсъждане Комисията с 6 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана, № 46-154-01-37, внесен от Ива Митева и група народни представители на 20 август 2021 г.“

Благодаря, госпожо Председателстващ. Дами и господа народни представители! Смисълът на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната служба за охрана е, че властта се е разположила твърде много и носи охраната като плащ, като корона, с която показва белезите на властта. Обективна нужда от охрана в този си вид, с такъв брой лица няма. Бих искал да обърна внимание на народните представители, че возенето на определени длъжностни лица на избираеми длъжности с автомобили на НСО е вид охрана – от типа на кмета на Столична община. Риторичен въпрос: какво налага возенето на кмета на Столична община от НСО, при положение че не е налице застрашеност или каквато и да е била необходимост? НСО – какво, транспортна фирма ли е? През годините са били какво ли не: разхождачи на кучета, пазарувачи на храна, каквото се сетите друго, но не и Национална служба за охрана така, както трябва да бъде. Това е нещо, което трябва да се промени, тоест трябва да вземем на властта тези атрибути, които не са инструмент за упражняване на власт, а са украшение. Те създават ореол на значимост – излишен, като например четиригодишното возене след слизане от властта, както прави великата географска откривателка в предходните парламенти. Тя се вози до онзи ден на кола, нещо повече – участва в предизборната кампания, не е просто возена с кола от Националната служба за охрана, с пълна охрана, полагаща се на бивш вече председател на парламента. Същото се отнася и за великия диктатор или за жалкия диктатор Бойко Борисов – той все още се охранява.

Моля да ме извините, госпожо Председателстващ.

Благодаря, оценявам го. Трябва да Ви обърна внимание върху факта – въпреки че заседанието на Комисията беше секретно, Комисията беше така любезна да се запознае със сигналите…

Не беше секретно, като е законопроект!

…които обосновават охраната на жалкия диктатор. Извинявам се, госпожо Председателстващ. (Шум и реплики.) И сигналите са наистина жалки. Дори не са смешни. Тоест не е налице нито една обективна причина, обградените с множество гавази, возени с множество коли, които плащат данъкоплатците, забележете, защото няма държавни пари, има пари на данъкоплатците, тоест това са парите, които излизат от джоба не само на народните представители, това са парите, които излизат от джоба на всеки един български граждани, и това е абсурдно и недопустимо, и да – специфично е за всяка една диктатура. Така беше при Тодор Живков, така беше при социализма, така е в момента. Всеки един от малкото диктатори, които са по света, се охранява от частна армия по несериозни сигнали там, където имитират демокрация като у нас. Ненапразно вчера си позволих волността да пусна на личната си страница поредния сигнал, застрашаващ ме лично – такива на ден получавам десетки, тъй като част от избирателите на ГЕРБ са доста активни в това отношение. Значи, ако оставим на сегашния началник на Националната служба за охрана, вероятно трябва да имам личен танк. Въпреки всичко, сигналът е несериозен. Той е смешен.

Ти нали имаш прашка.

Това, което оставяме, е при наличие на реална опасност главният прокурор и хората, които имат нужда от охрана, да бъдат охранявани. И взимаме този изкуствен ореол, създаден да замести реалната нужда. Този ореол, който създава илюзията за власт, за непобедимост и за безпогрешност. Това е смисълът на представения от мен Законопроект. Благодаря Ви, госпожо Председателстващ.

Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще го представя първо като вносител и ако времето ми свърши, може да помоля да започне да се отчита време на групата, за да не излизам втори път. Може би по този закон аз трябва да декларирам и частен интерес, тъй като аз съм една от охраняваните лица също по този закон и може би това ме провокира и да започна да чета внимателно Закона и да разсъждавам по тази тема. Срещите ми с НСО ми показаха, че това е една наистина работеща институция, че в нея работят наистина много подготвени хора, много достойни хора. Въпросът е обаче докъде да стигнат охраняваните лица и дали не е необходима оптимизация на работата на тази служба? Преглеждайки внимателно категориите лица, в нас изникна мнението, че трябва да бъдат наистина още веднъж внимателно преразгледани. Това, което предлагаме с останалите вносители, е, на първо място, от всички видове охрана да останат така наречените първи трима в държавата: председател на Народното събрание, президент и министър-председател плюс вицепрезидент на републиката. От тази категория, охранявана досега, предлагаме да отпадне главният прокурор, тъй като той до 2015 г. е бил в категорията охраняван наравно с председателите на Върховния касационен съд и председателят на Върховния административен съд. Затова предложението ни е той отново да намери своето място сред тези охранявани лица и да бъде поставен на същия режим, на който са и тези охранявани лица. По отношение на първите трима искам да кажа и нещо друго. Смятам, независимо че това не е предвидено в Закона, може би трябва да се помисли за преразглеждане много внимателно на методиката, по която се охраняват тези лица, и да се преразгледа въобще – тогава, когато те не изпълняват служебните си задължения, тогава, когато те са извън своите функции, дали е необходимо тази засилена охрана, която е в момента? Аз не искам да звуча популистки и няма да казвам, че ще се отказвам с декларация, докато съм в мандат от тази охрана, защото смятам, че заплаха би могла да има и по отношение на президента, и по отношение на премиера, и за да сме честни един към друг, смятам, че всеки трябва да изпълнява закона такъв, какъвто е и да не поставя в неудобно положение един от останалите трима. Ясно е, че ние не можем да бъдем без охрана, ясно е, че ние не можем да се движим свободно по улиците без охрана, всичкото друго е снимки и популизъм. Ако в Закона се предвиди възможност за отказване с декларации или за ограничаване на този вид охрана – да, това е въпрос на друг разговор и наистина ние можем да предприемем съответните действия. По отношение на втората категория лица, която е предвидена в Закона, това е така нареченият специализиран транспорт, който също е вид охрана. Там предлагаме да останат със специализиран транспорт само членовете на Конституционния съд и председателите на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор. От тази категория предлагаме да отпаднат заместник-председателите на Народното събрание, както и членовете на Министерския съвет и кметът на Столичната община. По отношение на тези лица смятаме, че има достатъчен ресурс в съответните ведомства и те могат да бъдат поети от тези ведомства, като тук мисля, че много внимателно между първо и второ четене на Законопроекта, трябва да се обсъди и възможност, когато членовете на Министерския съвет участват в международни делегации, когато се налага поради извънредни обстоятелства – примерно аварии и бедствия, тогава на тези лица да могат да бъдат предоставени съответните моторни превозни средства и съответния специализиран транспорт, за да могат те да се придвижват наистина по-бързо и да са на съответното място по-бързо и по безпрепятствено. По отношение на тази категория лица предвиждаме, естествено, при конкретна застрашеност или усложнена среда за сигурност, веднага да може да бъдат включвани всички видове охрана с решение на съответната комисия, и то по нейно мотивирано решение. По отношение на лицата, които също могат да бъдат с охрана по този закон, предлагаме, но само при конкретна застрашеност и при усложнена среда за сигурност, да бъдат членовете на Министерския съвет, да бъдат народните представители, както и да бъдат тримата след преустановяване на техния мандат, тоест председател – бившият председател на Народното събрание, президент и министър-председател. В момента тази възможност за тях е за специализиран транспорт до четири години. Ние предлагаме това да отпадне и само при конкретна застрашеност тези лица да могат да бъдат поставени под охрана, и то до шест месеца. Въпрос наистина на конкретно решение в Комисията е дали този срок ще бъде шест месеца, или ще бъде удължен до една година, или повече предвид наистина конкретните функции и правомощия, особено на премиера. Аз абсолютно съзнавам, че по принцип премиерът в една държава е най-застрашен и той би трябвало да се ползва наистина с най-високата защита по принцип. Предлагаме също така да отпадне възможността да бъдат охранявани членовете на семействата на председателя на Народното събрание, президента и министър-председателя. От информацията, която ни беше предоставена в Специализираната комисия, е видно, че за последните 30 години нито един съпруг или съпруга на председател на Народно събрание или на премиер не е бил попадал в тази хипотеза на охрана. Това е била разпоредба, ползвана само от членове на семейства на президентите на Република България. Също така от правото на охрана предлагаме да отпадне и администрацията на президента, тъй като в Закона съществува едно основание, че Националната служба за охрана осигурява транспортната дейност на администрацията на президента. Смятам, че това е служба за охрана, а не е служба за транспортни услуги. До 2015 г. такава възможност е съществувала в Правилника на НСО, но тогава НСО е била на пряко подчинение на президента. Към днешна дата Националната служба за охрана вече е първостепенен разпоредител с бюджет, първостепенен разпоредител с бюджет е и президентът и смятам, че ако има необходимост от транспортно осигуряване на администрацията на президента, това трябва да бъде така, както е предвидено за Народното събрание и Министерския съвет срещу заплащане, срещу заявка и при необходимост това да бъде осигурявано. Предвидили сме вече мотивиране на решенията на Комисията с ясни аргументи да се слагат съответните видове охрана, защото това, което разбрахме от двете изслушвания в Специализираната комисия на закрито заседание, не звучи сериозно и не звучи сериозно как се поставя охрана въз основа на единични, необосновани и непроверени достатъчно сигнали. Наистина има работа по този законопроект. Наистина ми се иска между първо и второ гласуване на Законопроекта да се седне и сериозно да се преразгледат всички хипотези. Наистина идеята не е да се отнема ресурс от Националната служба за охрана, а по-скоро да се направи реорганизация на нейната работа и тя да започне много по-оптимално да работи. Наистина мисля, че това трябва да бъде една първа стъпка, все пак това е закон, в който са охранявани лица, които са висши публични длъжности. Аз виждам отпора по отношение на този законопроект и ние искаме да ограничаваме транспортните средства и ползването на автомобили в цялата администрация, а ние не можем да ограничим ползването на това по отношение на висшите публични длъжности. Когато ние не можем да направим такива промени и да започнем от самите нас, няма как да искаме да правим някакви генерални или големи промени по отношение на всички останали. Затова ми се струва, че е необходимо да се започне отнякъде. Необходимо е тази първа стъпка да започне оттук и да започне наистина задълбоченото и сериозно обсъждане по този законопроект. Да, да не се прави емоционално. Да, да не се прави набързо и необосновано, а наистина да се използва капацитетът, ресурсът на всички хора, които разбират от тази материя. Още повече в самия закон се констатира, че липсва дефиниция на понятието конкретна застрашеност и усложнена среда за сигурност. Мисля, че също трябва да се помисли и за дефиниране на тези понятия, за да е ясно и да не поставяме в затруднено положение самата комисия, когато постановява решения. Предвидили сме също така Комисията да се отчита на три месеца в Народното събрание – пред Специализираната комисия в Народното събрание, и това е направено с оглед наистина по-голяма публичност, отчетност и прозрачност. По този начин Народното събрание ще може да осъществява своеобразен контрол и дори тогава, когато не е поставена охрана на определено лице, а има наистина сериозни сигнали, би могло да се реагира дори от Народното събрание. Така че би могъл да се постигне някакъв баланс и при едно такова добро взаимодействие да има по-честно и правилно прилагане на Закона. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи и двата внесени законопроекта по няколко причини. Първата причина е, че ние сами заложихме изисквания в Правилника всеки внесен законопроект публично да се обсъжда и след това комисията, която е водеща по неговото изработване, да гласува измененията и допълненията. Това не се случи по начина, по който разбираме понятието публичност, защото миналата седмица Комисията за контрол на службите заседава след 19,00 ч. по тези два законопроекта. На това заседание присъства единствено началникът на НСО, който, между другото, сега не виждам в залата, вероятно не сте го и поканили, но не се чуха никакви становища, освен становищата на вносителите. Считам, че макар и да не е грубо нарушение на Правилника, публичността и заявката, която всички ние дадохме в началото на това Народно събрание, че то ще работи по различен начин, е в противоречие с действията и насроченото заседание миналата седмица – и липсата на организация за публично разглеждане, и обсъждане на тези законопроекти от председателя на Комисията господин Митев. По отношение на законопроектите съвсем накратко ще се спра на Законопроекта, внесен от господин Хаджигенов, и то само в посоката на това, че ако, господин Хаджигенов, Вашата логика в преамбюла Ви при представянето на този законопроект е вярна, то Сикрет Сървиз може би са службата, която, едно, че охранява с най-сериозни мерки президента на Съединените американски щати –надявам се, че не мислите, че той е диктатор. Защото от Вашето изказване стана ясно, че Вие отъждествявате охраната на едно лице с това как той управлява. Бих искала да кажа, че от няколко години има Закон за НСО, мисля, че от 2015 г., преди това тази служба охраняваше с Правилник. Този закон дали трябва да бъде променян и допълнен, вероятно трябва, вероятно има текстове, които следва да търпят промяна, защото се променят обществените отношения и обществените нагласи. Но не смятам, че това е жизненоважният законопроект, който трябва на всяка цена в оставащия си кратък период от време да разгледа Народното събрание. Националната служба за охрана, както и българската полиция, надявам се всички да сте го разбрали, охранява българската държавност, българските институции и българските държавници без значение те от коя политическа партия са. (Реплика от народния представител Николай Хаджигенов.) Да, точно така. И това го е правила повече от 141 години. Господин Хаджигенов, ще имате време за реплика. Считам, че политическата заигравка с институции, които имат ангажимент и по отношение на обществения ред, и на охраната на българските държавници, е неуместна. Аз считам, че тези два законопроекта не си дават сметка за това, че биха нарушили една структура и редица служебни правоотношения, ако се приемат който и да от Вашите законопроекти. Защото е съвсем логично в момента численият състав на работещите в Националната служба за охрана, по мои данни е над 700 човека, ако тяхната дейност премине по реда, по който Вие сте предвидили и те охраняват по закон само три лица – президента, премиера и председателя на Народното събрание, че тази структура несъмнено ще претърпи промени и въпреки че и в двата законопроекта не сте предвидили промяна в структурата, то в единия законопроект е предвидено, че дейността пряко ще се контролира от президента, а не виждам тогава какъв е смисълът от закон – ако това бъде прието от Вас. Мисля си, че когато се правят такива промени особено свързани със структура и състава на която и да е служба, трябва да си дадете ясно сметка, че там работят хора, тези хора имат семейства и съвсем логично е, че ако тяхната дейност – на структурата, бъде съкратена по обем, то ще се наложат различни санкции по отношение или намаляването на бюджета на тази служба, който през 2021 г. е 47,5 милиона, или по отношение на персоналния състав от работещите. И в този смисъл аз не мога да си обясня как България би отговорила на стандарта, който към този момент Националната служба за охрана е задала например при посещение на различни делегации. Само да припомня, че по време на Българското председателство миналата година именно тази служба беше натоварена с всички делегации, които посещаваха Република България. Тази служба беше натоварена с всички международни делегации и на президенти, и на председатели на парламенти. Беше натоварена и с организацията при посещението на папата, както и българската полиция, разбира се, тоест не е съвсем елементарна работа това да промениш структурата, състава, дейността на една подобна служба, при все че тя вече 141 години я изпълнява според мен достатъчно качествено и коректно особено при доказателствата в последните няколко години. Тук са били голяма част от световните лидери и доколкото аз знам, е нямало пробив по отношение на организацията и сигурността на тези хора. Представете си, че при условие че тези законопроекти бъдат приети и се случи някакъв инцидент в следващите месеци или години, то тогава България в никакъв случай няма да стои с авторитет и достатъчно сигурна и стабилна държава, предпочитана за посещение от видни световни лидери и държавници. Считам, че коментарите по отношение на илюзиите за власт, хора, обграждани с охрана, за да бъдат недостъпни са съвсем некоректни и може би ще Ви изненадаме, защото е ясно, че многократно сме изразявали становище по отношение на охраната на някои лица, които не са от кръга на тези – президент, премиер или министър-председател, но считаме, че защитата и на семействата на тези държавници изисква те да ползват охрана от Националната служба за охрана. Считаме, че ако някой има намерение да поиска действие или бездействие от тези лица или директно да ги заплаши, той наистина би посегнал на техните семейства. Не, ние не можем да бъдем обвинени, особено в пристрастие към семейството на президента, но да, смятам, че който и да е президент на Република България, който и да е министър-председател на републиката или председател на Народното събрание, той трябва да е сигурен, че неговото семейство е пазено и че никой не може да окаже каквото и да е влияние върху неговите решения. По отношения на охраните на определени длъжностни лица. Не знам да има държава в света, която да не полага усилия по отношение на сигурността на главния си прокурор. В този смисъл няма значение дали той се казва Гешев или Пешев, или някакъв друг.

Ааа, има!

Главният прокурор, разбира се, че е фигурата, която във всяка друга държава е най-застрашена. Колкото и да сте се фиксирали върху определено лице, смятам, че ще бъде тотална и абсолютна грешка категорично да бъде премахната охраната на длъжност „Главен прокурор в Република България“. Също така считам, че е символ на сиромахомилство да премахваме възможностите за специализиран превоз и охрана на нашите бивши президенти. Уважаеми дами и господа, в България има трима живи бивши президенти. Не считам, че е голяма тежест за държавния бюджет техния превоз. Господин Хаджигенов, ще ми направите реплика, но понеже чух как ще ме репликирате…

Има друг закон.

Има Закон за бившите президенти, който се отменя със Законопроекта на госпожа Митева. Не сте подготвен и не сте прочел всички законопроекти. (Реплики от народния представител Николай Хаджигенов.) Ами не ме репликирайте тогава, без да имате нужната информация. (Смях и реплики.)

Та в този смисъл считам, че за да имаме самочувствието, че сме държава, на която институциите са на ниво, в която институциите не се саморазрушават, то следва да държим на някои критерии. Освен на поведение, то трябва и да пазим институциите от подобни посегателства. Поради тази причина нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на тези два законопроекта. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Ще бъда максимално кратък. На първо място ще се опитам да говоря бавно, сякаш отговарям на началника на НСО. Значи, ние не отнемаме нищо на НСО! Нищо, грам, нищо! Това, което отнемаме, е властта – това отнемаме. (Реплики от народния представител Маноил Манев.) На следващо място, в хода на заседанието на Комисията с изненада научихме, че това е първото открито заседание на тази комисия от времето на Цветанов, по чието време заседанията на Комисията са били закрити дори когато са обсъждали законопроекти, което е абсурд. В закритото заседание тече обсъждане на Законопроект, който след това се гледа в залата в открито заседание. Цветанов – ГЕРБ, бившата дясна ръка на Борисов. На последно място, защото наистина не виждам смисъл от цялото това нещо, Вие наистина ли сравнихте президента на Съединените щати с жалкото подобие на диктатор?! Благодаря, госпожо Председателстващ.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Атанасова, личният състав на Националната служба за охрана към момента е над 1100 човека. (Реплики.) Относно публичното обсъждане. Съгласно действащото законодателство в процеса на разработване на всички нови, ревизирани политики и правни норми, отнасящи се до националната сигурност и касаещи пряко дейността на службите за сигурност, не се предвижда и не е въведено на законодателно ниво упражняването на публичен контрол. Контролът върху дейността на сектора за сигурност е парламентарен и се осъществява от Специализираната постоянна комисия на Народното събрание, като приоритети на политиката за национална сигурност и ресурсите за нея се определят от Министерския съвет в консултация с Президента на републиката и със съответната Постоянна комисия на Народното събрание. Законодателството не предвижда механизъм за упражняване на публичен контрол върху сектора за сигурност и съвместно формулиране на структурните политики в тази област, поради което в обсъждания или изготвяне на проекти на нормативни актове, доклади и други документи не се провежда публично обсъждане или публични консултации, а само консултиране със заинтересованите страни. Благодаря. (Шум и реплики.)

Госпожо Атанасова, публично обсъждане не беше проведено. Да, точно това, което каза господин Митев, че всъщност тази комисия никога не е заседавала открито. (Реплики.) Хаджигенов, Вие ли го казахте? Извинявам се. Аз също попитах за публично обсъждане, но многократно ми се каза: не, тази комисия заседава само закрито. Попитах изрично: ами закони? Казаха: и закони. Тоест тази комисия в последните години никога не е заседавала открито и заради това не беше предвидено публично обсъждане. Предвид и кръга лица, които попадат в рамките на този закон, предвид значимостта на този закон спрямо цялата общественост – кръгът на лица не е толкова широк, както е при другите закони, за които изискваме специално публично обсъждане. Затова не се проведе общественото обсъждане в тази комисия и Законът беше гледан. Ако тази комисия е заседавала в открити заседания и гледала закони в открити заседания – да, тя щеше да направи обществено обсъждане и да се проведе такова. По отношение на категорията лица – категорията лица не се намалява много. Категорията лица – основното перо, което се намалява, е членовете на Министерския съвет. Членовете на Министерския съвет, между другото, до 2015 г. не са били със специализиран транспорт, както предлагаме и в момента. Те са били само с охрана при конкретна застрашеност – това, което предлагаме и ние в момента. Тоест на министрите, имали застрашеност, им се включва охрана, всякакъв вид охрана. Включително Ви казах, че трябва да се обсъди между първо и второ гласуване включване на транспорт тогава, когато това е необходимо наистина за дейността на съответните министри. По отношение на главния прокурор – не, и охраната на главния прокурор не се взима. Главният прокурор остава със специализиран транспорт и с всички видове охрана при застрашеност. Има комисия, тя ще вземе своето решение. Ако има опасения, че тази комисия няма да вземе добро и правилно решение, Ви казах, че ще се отчита и пред Народното събрание, така че винаги може да се търси балансът и да се търси защо не се е постановило решение в дадена връзка. По отношение на охраната на тези лица.

Да, тези лица се охраняват от НСО, но да попитаме: кой охранява всички останали български граждани? Кой охранява например председателя на Комисията за финансов надзор или на КЗК, или на КЕВР, или на КРС?

Защото искам да Ви кажа, че тези председатели вземат в много пъти по-важни решения, отколкото тези категории лица, които попадат в Закона. Смятам, че тези лица, ако са застрашени…

Попитах многократно: кой ги охранява? (Реплики от народния представител Маноил Манев.) Охранява ги МВР и всеки един български гражданин, който е застрашен, ще го охранява МВР. Господин Манев, дори и да не променим Закона, тези лица пак няма да ги охранява НСО.

Така че наистина трябва да бъде режимът еднакъв за всички български граждани.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Митева, господин Митев, по отношение на публичното обсъждане. Господин Митев, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съществува чл. 25 и неговата ал. 2. Тъй като смятам, че Вие не сте го прочел, бих искала да Ви кажа нейното съдържание: „Законопроектите се разглеждат на първо гласуване след провеждането на публично обсъждане от водещата комисия.“ В този смисъл няма никакво значение дали Законопроектът касае служба за сигурност, защото това е Законопроект. Той, ако имаше класифицирана информация в своите разпоредби, което не е възможно по смисъла на нашата Конституция, следваше да бъде разгледан дори на закрито заседание в тази пленарна зала, само че това не е така. Тоест, прилагат се абсолютно същите правила, както за всички останали законопроекти. Това, което ми прочетохте Вие от някакво листче, не знам кой Ви го е написал, но няма нищо общо с парламентарната практика. По отношение на останалите реплики от господин Хаджигенов. Господин Хаджигенов, Вие с Вашия Законопроект и до този момент, надявам се, че между първо и второ четене, както заяви госпожа Митева, ще дадете най-накрая дефиниция на понятията „доказана необходимост“ или „реална застрашеност“, или „среда за сигурност“. (Реплики от народния представител Николай Хаджигенов.) Извинете, „усложнена среда за сигурност“. В този смисъл да боравите с тези понятия, без те в нито един от двата законопроекта, между другото, и в настоящия законопроект не са обяснени като допълнителна разпоредба – смятам, че на първо място не е добра правна техника. На второ място, това лишава от логика и двата законопроекта, защото голяма част от разпоредбите си сътрудничат именно с тези две понятия. На последно място: какво отнемате? Ами, госпожо Митева, с Вашия Законопроект, както казах и в Комисията, Вие дори сте отнели възможността на началника на Службата за охрана да определя структура, дейност и организация. Това вече сте предвидили да го прави президентът. В този ред на мисли къде е главнокомандващият, който всъщност е и принципал на НСО? Той няма ли изобщо да изкаже мнение, или ще наложи вето впоследствие? Благодаря за вниманието.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Темата с НСО е тема на всеки нов популист в това Народно събрание – поне през последните, на които съм присъствал. Първата работа – появи ли се популист в тази зала, първата работа е НСО. За съжаление, ще трябва да вляза в една роля, която никак не обичам, но ми се налага понякога да я правя, когато си говорим от тази трибуна и това става въпрос за обучение. НСО не е таксиметрова фирма, НСО наистина не е транспортна организация. Националната служба за охрана е първата институция, създадена в тази държава. Мога да Ви цитирам Указа – № 28 от 30 август 1879 г. (Реплики от народния представител Николай Хаджигенов.) Не е само Уикипедия и е най-добре Вие да замълчите, защото за Вас институциите в тази държава нищо не означават. И Вие го доказахте неведнъж. Днес аз говоря само за Закона и само за охраната. И за съжаление, днес можем за говорим само, такъв е Правилникът, в общи категории за законопроектите Ви. Със законопроектите, които предлагате, това заключение ще го оставя накрая, се създава не един прецедент по темата за охрана на лица в държавата ни – бивши, настоящи, бъдещи президенти, премиери, главни прокурори, дори някой от Вас по време на някакви дебати се беше сетил и за патриарха на Българската православна църква и изобщо всякакви лица, няма да ги подлагаме на охрана. Да бе, това е мечтата, аз Ви казах още в самото начало, на всеки новоизлюпен популист. Само че има три неща, които Вие сте направили със законопроектите, които чета и са важни. Първо, приемем ли законопроектите с текстовете, които сте ни предложили, повярвайте ми, желаещите да дойдат в България държавни лица на други страни рязко ще намалеят, ама рязко. Мога да Ви цитирам и текста, мога да Ви обясня защо въвеждате един принцип в текста си, в който казвате, че трябва да им осигурим такава охрана, каквато се прилага по отношение на тях в изпращаща страна, нали така? Мога да Ви дам два бързи примера – Израел, за такава охрана, която не можем да осигурим, ако това точно трябва да отговаря на тяхната страна и на тяхната охрана, и обратният – примерно си изберете Швейцария или Белгия, където охраната е изключително намалена, без да се съобразява обаче, че тук в граничната държава, в която очакваме поток от мигранти, очакваме повишаване на риска за такива лица. Мога да се обърна за помощ от колегите професионалисти в тази зала, за да Ви кажат, че съм прав. Ние трябва да им завишим охраната, но Вие го забранявате в Закона. Ние трябва да завишим охраната, която им се прилага в тяхната страна, защото тук ситуацията на сигурност е различна, но ние в закон сме го забранили. Ето това е един пример. Казах, че нямам право да се спирам по текстове, защото такъв е Правилникът, но гледаме да го спазваме, защото някои хора тук ни обвиниха, че сме невъзпитани. В тази връзка освен всичко останало аз най-малко сто пъти в предизборни кампании и в началото и на предния парламент, и на този парламент, от тази трибуна, и от всякакви студия чувах за лошата практика на предното и на предните народни събрания да се приемат закони в Заключителните разпоредби. Преброихте ли колко са във Вашия законопроект? Колко закона ще промените със Заключителните разпоредби – четири? – и то всички, свързани с националната сигурност на страната, по един или друг начин. Няма лошо! Темата и дебатът за Националната служба за охрана, за нейните функции, за видовете охрана и начина на извършване на държавна охрана в страната е тема, която трябва да бъде разгледана. И тя трябва да бъде разгледана наистина много дълбоко на много сериозно професионално ниво. Това за засекретяванията на заседанията, много Ви моля, не го обяснявайте, защото не е истина. (Реплика от народния представител Николай Хаджигенов: „Айде бе!“) Абсолютно! И не ми викай айде бе, защото и аз мога да ти говоря на бе, но не е добре, защото сме в Народното събрание, което ти замеряше с яйца, помниш ли? (Реплика от народния представител Николай Хаджигенов: „Беше Министерският съвет!“) Точно така! И сега, за да завърша, нямаше да коментирам това лице, което стои срещу мен, и неговият законопроект, който е от три изречения и половина, ако беше написал имената в него, щяхме да получим уникалната парламентарна практика – да запишем имената на хората, до които се отнася Законопроектът. Това наистина е уникална практика. Налага ми се накрая да кажа моето заключение от това, което прочетох и в двата законопроекта. Всъщност Вие искате да закриете Националната служба за охрана. И ще Ви докажа с текстовете от Вашите законопроекти. Представете си ситуацията, допусната от Вашите законопроекти, по която тримата велики подпишат декларация, че не искат да бъдат охранявани, и не се постигне съгласие в Съвета за нито едно друго лице, защото там трябваше да се вземат решения – май по един от законопроектите с единодушие, нали така? Е, сега ми кажете, ако нямаме застрашени лица, одобрени от Съвета, и тримата велики подпишат, че не искат да бъдат охранявани, какво ще прави Службата? Ще я закрием, нали? Ето това е крайната цел на всичко, което правите. Окей, след като сте решили да се впишете в историята и да закриете първата служба, намерете ѝ варианти да съществува възможността държавните лица на тази страна и гостите, които идват – държавни лица, да получат съответната охрана. И това може да стане, но може да стане в един парламент, в който, първо, си говорят политиците в него. Второ, експертите не се срамуват да заявяват експертизата си заради политически цели или за политическите решения на партийните им групи и в една ситуация, в която е ясно и на нас, и на българските граждани, и на огромната група професионалисти, които работят в тези служби, че всъщност това, което правим в Народното събрание по отношение на тях, е с цел да се погрижим за тяхната работа, а не да ги унищожим и съсипем, защото излезлите хора от тези служби знаете ли къде отиват? (Реплики.) Е, няма да Ви го казвам аз, Вие ще го кажете. Благодаря Ви.

Госпожо Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда максимално кратък. Брилянтна логика. Гордост за всяко едно милиционерско училище. По същата тази логика Българската армия трябва да воюва всеки ден, за да оправдае съществуването си. Сериозно? Или пък не? Аха! Всичко останало беше точно толкова смислено. Благодаря, госпожо Председателстващ.

Господин Манев, да, наистина Националната служба за охрана трябва да бъде за охрана, а не транспортна фирма. И мисля, че посоката на нашия законопроект е точно тази. Затова казах, че между първо и второ четене трябва много внимателно да се види балансът и много внимателно да се преразгледат текстовете и да се предвидят всички гаранции това да се осъществи и наистина тези хора да продължат достойно и отговорно да изпълняват това, за което са учили, и това, за което са назначени. На второ място, не е популизъм. Аз бях обвинена даже, че това е дребнавост. Не смятам, че е и дребнавост. Но популизъм ли е, ще Ви попитам, това, че министър-председателят Борисов накара министрите да слязат от колите и те бяха накарани да слязат от колите. И това беше няколко месеца, докато обществото забрави, медиите спрат да пишат и започне всичко отначало. Така че мисля, че явно самият премиер Борисов е бил узрял за тази идея, след като разпореди публично това да се случи. По отношение на трите закона, в които се пипа в Заключителните разпоредби, това са законопроекти, свързани с този закон, и това е, знаете, Законът за МВР, Законът за защита на лицата, които Вие 2020 г. променихте и предвидихте аналогични охрани, каквито има в закона за НСО и в Закона за МВР. Незнайно защо без мотиви, без предварителна оценка на въздействието, без обществено обсъждане между първо и второ гласуване, господин Манев. По същия начин и в Закона за защита на лица. Тоест в момента имаме три закона, по които могат да бъдат охранявани едни и същи лица – по който си харесат, но не и всички останали български граждани. И по отношение на международните делегации ще Ви кажа и представителите на други държави. Това са разпоредби и текстове, които съм внесла по предложение на самата Служба за охрана, защото това са доуточняващи текстове, това са текстове, които те явно искат по-подробно да разпишат в Закона. Нито някой отнема нещо, нито някой дава нещо повече. Благодаря Ви.

Благодаря. Правилно, Манев. На колегата няма да му отговарям, не заради друго, а просто защото тонът, с който той започва един разговор, ако и аз вляза в него, ние и без това горе-долу това Народно събрание сме на дъното, дайте да не влизаме в тази схема. Сега, милиционери, милиционерски логики и така нататък. Войната било ли жизнен цикъл на армията, това са толкова интересни теми за това Народно събрание, дето има толкова свършена работа, че стигнахме да се уточняваме, ако воювала армията, била ли тя действаща, ако не воювала – не била ли. Е, службите за охрана обаче и за сигурност съществуват благодарение на това, че изпълняват своите функции. Ако спрат да изпълняват своите функции, няма нужда да ги има въобще. По отношение обаче на колежката Митева, ще се постарая да бъда кратък, но много бързо да отговоря. Това със слизането на министрите беше точно за да се спазва функцията на Службата за охрана, че тя не е транспортна фирма. И тъй като Законът не позволяваше да се осигурява пълен обем охрана, бяха въведени мерките в Закона за Министерството на вътрешните работи, които разрешават да се охраняват лица от оня ешелон, за който Вие, между другото, в мотивите си говорехте, че не може да бъде поставен под охрана шефът на НАП или служителят от НАП, който изпълнява за милиони или милиарди някакво ревизионно дело, и така нататък, и ние въведохме възможността да бъдат охранявани чрез Закона за МВР. И това, че Вие искате със Заключителните разпоредби да промените това, е лошо като факт заради самите заключителни разпоредби, защото е много малко мястото, много малка е възможността за дебат по тази тема, защото в момента по действащия Закон за МВР, там има промени, извършени на ниво главни дирекции, които са факт – те са факт. И тез премествания и размествания не могат да се случат с един ред в Заключителните разпоредби. Това казвам. Ако Вие, болшинството в тази зала, решите да го махнете, ще го махнете, но ще го направите така, че да се случи по реда му, да може да стане факт. Накрая само за функциите за охрана, защото ми е наистина болна тема. Разберете, Службата за охрана, Националната служба за охрана може да бъде използвана като политическо знаме, може да бъде използвана за политическа реклама, може да бъде използвана предизборно, всякак може да бъде използвана. И най-лошото е, че лица, които не са поставени под такава охрана и изведнъж попаднат под такава охрана, те изпитват огромния дискомфорт, не могат да свикнат с това и първата реакция е: дай да се откажем, дай да го премахнем, дай да го няма това чудо. Само че нито едно от тези лица – не е госпожа Митева, не е господин премиерът, президентът, Иван, Драган – това са държавните лица на България, и този дискомфорт те го преживяват заради това. Ако шоузвезди, ако музиканти, ако други хора го правят, за да покажат нещо или защото така са решили, то в случая с държавните ни лица...

...това не може да се случва. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги…

Може ли да ми отчетете времето направо?

Благодаря. Всъщност искам да Ви припомня някои факти, свързани с реформата в НСО. Тя започна през 2018 г. по време на третия кабинет на Бойко Борисов, когато финансовият министър господин Горанов обяви, че започва реформа в НСО, като първото действие на тази реформа се изразяваше в отнемането на автомобила със специална цел на националния омбудсман. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Всъщност, всъщност господин Горанов обяви, че НСО се е превърнала в скъпа таксиметрова служба и че реформата е наложително да започне и че първият, който трябва да остане без специализиран транспорт, е националният омбудсман. Искам да Ви кажа, че няма нищо страшно в това, някои лица, заемащи високи публични позиции, да останат без специализиран транспорт и Ви го казвам от собствен опит, защото веднага след това открихме предимствата на пътуването с влак, на пътуването с автобус, на пътуването с метро. Няма абсолютно нищо страшно, ако някои лица, заемащи високи позиции, влязат в обществения транспорт. И тук трябва да се признае на господин Горанов всъщност приносът му за това, че още в далечната 2018 г. той прозря, че е необходима сериозна реформа в НСО, която да спести пари и която да върне при хората, според него, лицата, заемащи високи публични позиции. Така че няма нищо страшно, оставете и кметът на София, и други лица, заемащи високи публични позиции, да се върнат при хората – там, където им е мястото. Не разбирам тази съпротива, не е страшно да останеш без автомобил на НСО, без автомобил със специален режим, напротив – много е полезно.

Уважаеми колеги, всички от Вас, които не са били депутати през последните 10 години, знаят, че отношението към НСО сред гражданите е изключително негативно заради дивашкото шофиране, возейки вътре някакви председатели или министър-председатели. Последните 10 години знаем кой возеха по този начин и кои изблъскаха от улицата, и кои натискаха по улиците. Да, лицата на държавата трябва да имат охрана, но лицата на държавата са: председателят на Народното събрание, президентът и министър-председателят. Лица на държавата не са бивши председатели на Народното събрание отпреди две събрания, като прекрасната кърджалийска представителка Цвета Караянчева. Лице на държавата не е бившият премиер Бойко Борисов. Лице на държавата не е Йорданка Фандъкова, така че лицата на държавата – да, но всякакви други, които искат да се правят на важни и да се возят с охрана и да им возят децата, гаджетата и жените насам натам, няма, не заслужават и няма да имат НСО. (Ръкопляскания от ИТН.)

Аз като казвам, че популизмът като дойде в тази зала, първата работа е НСО – никой не ми вярва, ама е факт. Първо, които са лицата на държавата? За съжаление или за радост, не ги определяте Вие. (Реплика от ИТН: „Нито Вие.“) Точно така! Определя ги законът. Вие искате да направите този закон, който ги определя тези лица на държавата с три изречения за четири дни. Окей, няма лошо. И накрая за една жена само се сещам, която се е возила в НСО – съпруга говорим. Жена, съпруга на разговорен български език – съпруга. Само за една съпруга се сещам – ходила да си купува рокли, казваха във вестниците, не знам дали е така?! Но това не трябва да унищожава НСО! Това, че някой си превишава правата, че някой се качва в колата и се държи със служителите на НСО на мъжа си като с подчинени, не трябва да закрива НСО, защото НСО е институция на страната ни! Благодаря.

Абсолютно съм съгласен, че не трябва да се возят жени, ако е вярно. Абсолютно! Също така съм абсолютно съгласен, че Бойко Борисов не трябва да се вози от НСО и съм абсолютно за – Вие не сте го казали, но го добавете: не пропускайте Бойко Борисов, който е бивш министър председател, да се мандахерца с НСО (смях и ръкопляскания от ИТН), или Цвета Караянчева, която я разнасят като продукцията, която е произвеждала. (Ръкопляскания от ИТН.)

Бившият министър-председател, не може да се мандахерца, защото е…

Точно, мандахерца се, защото той в момента е бивш с измислена заплаха, макар че в неговия случай, ако се разходи по центъра на София, може би ще видим какво е положението? (Смях.) Цвета Караянчева, която я разнасят като продукцията, в която е работила там, само че те се оказаха пластмасови, а не поцинковани. (Реплика от народния представител Маноил Манев.) Йорданка Фандъкова, която е кмет на столицата, но да речем кмет на голям град, и кметът на Пловдив, и на Варна, и на Бургас, и с нищо не е необходимо да се варди от НСО.

Напишете имената…

Така че не ми говорете Вие за популизъм.

Защо?

Защото сте представител на най-отвратителната партия, съществувала в България през последните 15 години. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Председател, процедурата е по начина на водене. Не мога да разбера как, госпожо Председател, допускате подобни изказвания от парламентарната трибуна? Да се говорят обидни думи за бивш министър-председател, за бивш председател на Народното събрание е не само демонстрация на липса на всякаква култура, но е демонстрация и на това, че тези хора нямат място в пленарната зала на постовете, които заемат. Доскоро говорихме за уважение между институциите, за рейтинг на институциите. Госпожо Председател, ако Вие не спирате подобни нелепи изказвания, то вече няма защо рейтинговите агенции да измерват рейтинга на Народното събрание при наличие на изказвания от господин Тошко от пленарната трибуна. Благодаря.

Трябва да го изгониш от залата, а не да му правиш забележка.

Уважаема госпожо Председателстваща… (Шум и реплики от ИБГНИ.) Това възпитано ли е, къде бягате? (Обръща се към народните представители от ГЕРБ-СДС. Смях от ИБГНИ и ИТН.) Вашата председателстваща остана, след като ѝ направихте забележка. Аз бих се гордял, ако съм поставил началото на Българска академия на науките. Не знам защо днешната държава се асоциира с монархията в България? Не чувате ли, монархията? (Обръща се към народните представители от ГЕРБ-СДС, които вече са извън пленарната зала.) От Банкя. Някак си не ме чуват?!

Да, извинявайте.

Изглежда бъркаме онази монархия с днешната селска монархия, която беше въведена в България и „уаханата“ от Банкя, който управляваше, с истински монарх. Така че гордостта кога е основана днешната Национална служба за охрана предлагам да бъде прибрана в задния джоб на бившата власт. Мисля, че последното изказване на господин Манев от Стара Загора, което го казвам с гордостта, която този град заслужава, доказа, че най-накрая отсъстващите в залата разбраха за какво става дума. Понеже той се досещал само за една съпруга.

По Законопроекта, защото ставаше дума за охраната на семействата, нали, или бъркам? Та той се досети само за една съпруга?! В този момент му направи впечатление колко е неприятно тази служба да изпълнява несвойствени функции. Тоест схвана, че не става дума за НСО и съществуването му, а за правата на определени оправомощени лица. Алилуя! ГЕРБ най-накрая разбраха за какво е този законопроект – за ограничаване на правата на правоимащите, а не за закриване на Националната служба за охрана. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Уважаема госпожо Председател, тъкмо се опитвах да гласувам и Вие много бързо прекратихте. Моля за процедура на прегласуване.

Процедура!

Отменете гласуването и ще прекратим заседанието.

Може ли думата за процедура тогава?

Какъв режим?! (Шум и реплики.)

Няма да гласуваме!

Не можете да налагате решения на гласуване…

А кой?

Не може да има резултат. Председателят на Народното събрание в момента абсолютно не е в час и не знае какво върши. Просто не може да обяви нищо. Не може! Или трябва да направи проверка на кворум. Някой да ѝ обясни. (Силен шум и реплики.)

Аз съм първа. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Тук бях за прегласуване. (Реплики.) Не, на мен ми я дадоха. Госпожо Председател, искам поименна проверка във връзка с предстоящото прегласуване на Закона за НСО.

Точно така, във връзка с предстоящо гласуване мога да поискам поименна проверка – поименна проверка с изчитане на имената на народните представители. Имам право да поискам. (Реплики. Силен шум.)

Искам да формулирам предложението.

Значи, в тази зала, освен Десислава Атанасова, има и други народни представители. И други! (Силен шум и реплики.) Госпожо Председател, във връзка с предстоящото прегласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за НСО искам прегласуване от името на Парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, като проверката да се направи с поименно извикване на народните представители. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Благодаря, госпожо Председател. (Силен шум и реплики.) Успокойте се, господине. Госпожо Председател, не възразявам да бъде извършена проверка на кворума, но държа това да стане с електронната система за гласуване, защото това е първата възможност, дадена ни от Правилника. Моля за проверка на кворума с… (Силен шум и реплики.) От име на парламентарна група, уважаеми дами и господа, в Правилника може да поискате поименна проверка, а председателят на Народното събрание определя как да се извърши тя. Госпожо Председател, моля да определите поименна проверка чрез регистрация с електронните устройства на всяка банка на народния представител и след това да преминете към прегласуване на Законопроекта. Благодаря. (Реплика от народния представител Мария Капон: „Процедура по начина на водене.“)

Госпожо Председател, разбирам, че във Видин в общинския съвет някой път така се работи, но тук не. В момента имаме от името на парламентарната група – госпожа Манолова поиска поименна проверка – и нито се поставя на гласуване, нито има указание как да бъде направено това, защото става въпрос за поименна проверка чрез извикване. Докато преди малко, по искане на председателя беше направена такава по електронен път, тоест в момента Вие трябва от името на парламентарната група направо да започнете поименната проверка.

Тъй като председателят на Народното събрание Ива Митева е на важна среща в нейния кабинет, току-що упълномощи госпожа Виктория Василева да води заседанието. (Ръкопляскания от ИТН. Реплика от народния представител Десислава Атанасова: „Ти не си говорител, това не може да стане.“ Силен шум.)

Каква е бройката?