8 септември 2021 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не знам защо за поредна седмица мнозинството в този парламент, и по-специално парламентарната група на ГЕРБ, подкрепена очевидно и от парламентарните групи на ИТН и на ДПС, вадят Йорданка Фандъкова, която е принципал на столичната „Топлофикация“, от дневния ред. Наистина не разбирам, след като в първоначалния вариант на Програмата изслушването на Фандъкова и на шефа на „Топлофикация“ фигурираше предвид тежката ситуация, в която се намира Дружеството, предвид факта, че в комплексното му разрешително са заложени параметри, на които то не отговаря. „Топлофикация“ ще работи незаконно от 1 октомври. „Топлофикация“ е задлъжняла до степен, до която е пред фактически фалит, и „Топлофикация“ ще събира от столичани с близо 20% по-високо парно!? Всички тези въпроси на фона на лицемерието, че ни интересуват доходите на българските граждани – не Ви интересуват, уважаеми колеги – гледам персонално към групата на ГЕРБ, какво се случва в София. Разбирам, че възражението да изслушаме директора на столичната „Топлофикация“ и Йорданка Фандъкова идва от парламентарната група на ГЕРБ. Сега ще видим и по гласуването кой наистина се интересува от сметките за парно в столицата, от финансовото състояние на „Топлофикация“ и от качеството на въздуха. Не е нормално принципалът на това дружество да дезертира от проблемите на столичани, не е нормално Фандъкова, крита от групата на ГЕРБ, да бяга от отговор пред столичани. Какво се случва с „Топлофикация“? Какви са действията на Столичната община? Защото тя е отговорна, тя е принципалът и спрете да я криете. Апелирам и към останалите народни представители. Трябва да дойде тук и да отговори на въпроси пред целия български народ.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България, № 46-102-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 август 2021 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2021 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България, № 46-102-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 август 2021 г. На заседанието присъстваха: професор Николай Денков – министър на образованието и науката, и професор Анастас Герджиков – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от министър Николай Денков. Предложеното за ратифициране на Споразумението цели да се уредят основните принципи на функционирането на Института за научни изследвания в областта на компютърните технологии в структурата на Софийския университет и ангажиментите на страните, тъй като е планирано Институтът да получи наставничество по неговото развитие от представители на двата швейцарски института, които работят по утвърдени в световен мащаб иновативни практики и модели. Институтът за научни изследвания в областта на компютърните технологии в структурата на Софийския университет е включен в Националната пътна карта за научна инфраструктура и финансирането на неговата дейност е планирано да бъде за сметка на предвидените средства за наука в държавния бюджет. Основанието за ратифициране на Споразумението от Народното събрание е чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България. Професор Анастас Герджиков подчерта, че Софийският университет „Св. Климент Охридски“ получава възможността да ползва опита на водещи световни лидери в изследването на изкуствения интелект. Сътрудничеството с двата швейцарски института, които обикновено не работят така, е израз на тяхната висока оценка за българските им колеги. В дискусията се включиха народните представители Красимир Вълчев, Ирена Анастасова, Мукаддес Налбант и Андрей Чорбанов. Те се обединиха около становището за значимостта на Споразумението, предмет на обсъждания законопроект. Чрез него се въвежда много полезна форма на интегриране за българските учени и се открива перспективата страната ни да бъде неразделна част от развитието на изкуствения интелект. След проведено гласуване с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по образованието и науката единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България, № 46-102-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 август 2021 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България, № 46-102-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 август 2021 г. На заседание, проведено на 2 септември 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха – от Министерството на образованието и науката: професор Генка Петрова-Ташкова, заместник-министър, госпожа Милена Дамянова, директор на дирекция „Наука“, госпожа Соня Кръстанова, директор на дирекция „Финанси“; от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – професор доктор Васил Маринов, заместник-ректор. Законопроектът беше представен от професор Генка Петрова- Ташкова – заместник-министър на образованието и науката. Професор Ташкова сподели, че българската държава е участвала в подготовката на Споразумението още отпреди три години. До момента са изпълнени няколко държавни акта, подписани са дългосрочни споразумения за сътрудничество между българската и швейцарската държава, а също така и между два от най-големите технологични института в Швейцария, които са номер две в областта на IT технологиите, и въз основа на тези решения Софийският университет е създал и Институт за научни изследвания в областта на компютърните технологии. Законодателната причина да бъде ратифицирано това споразумение е в това, че българската държава поема един дългосрочен финансов ангажимент от 10 години, като научната основа е безспорна. Според амбициозната програма този институт ще постави България в XXII век. Със Споразумението се цели да се уредят основните принципи на функционирането на Института и ангажиментите на страните, тъй като е планирано Институтът да получи наставничество по неговото развитие от представители на двата швейцарски института, които работят по утвърдени в световен мащаб иновативни практики и модели, в това число по отношение на обучението на докторанти, кариерното развитие и хабилитацията и други. Финансирането на дейността на Института за научни изследвания по компютърни науки и изкуствен интелект в областта на компютърните технологии в структурата на Софийския университет до 2030 г. възлиза общо на 166 млн. 451 хил. лв. и ще е за сметка на предвидените средства за наука в държавния бюджет, предназначени за изпълнение на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Финансовите ползи, които очакваме от създаването му в областта на IТ технологиите, са изключително високи и ще надхвърлят инвестицията от страна на българската държава. Председателят на Комисията по бюджет и финанси обобщи, че това е един много добре подготвен и комплектован абсолютно с всички необходими документи законопроект съгласно изискванията за такъв, лично адмирира финансовата обосновка, която е направена, и счита, че трябва да се подкрепи. Международният договор подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България, № 46-102-02-1, внесен от Министерския съвет на 2 август 2021 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Този проект е едно от най съществените, най-смислените неща, които може би това Народно събрание може да приеме. С приемането му България има шанса да бъде на картата на развитието на изкуствения интелект, да има школа за развитие на изкуствен интелект. Шансът ни това да се случи е, че един от най-добрите европейски – може би и световни учени, е българин. Той иска да работи в България с екип от свои колеги, които не са българи, иска да направи школа, като обучи докторанти – ще обучи 50 докторанти, те ще обучат още 50 и по този начин ще бъде създадена школа за развитие на изкуствен интелект. Искаме или не искаме, изкуственият интелект е това, което може би в най-голяма степен ще предопределя бъдещото развитие, пък и разделение на света на развити и на развиващи се държави, и ние имаме шанса да бъдем от страната на развитите държави. Защото тези две висши училища, които са партньори, предполагам знаете, са двете най-високо оценени континентално-европейски висши училища – само Швейцарският технологичен институт мисля, че има 21 Нобелови лауреати, често в топ 10 на рейтинговите класации. Така че можем да считаме, че това е шанс за България да бъде на картата на развитие на изкуствен интелект. Споразумението е необходимо, за да гарантираме на швейцарските партньори финансирането, нашата ангажираност и аз лично се радвам, че то намира място в дневния ред и в този живот на това Народно събрание, и призовавам всички да го подкрепим. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Разбира се, че споделяме оценката, че това е една от инвестициите, които България ще направи, която има изключително висока възвръщаемост. Има добра и лоша новина – да започнем с лошата. Лошата е, че в последната класация в първите 2000 университета по света няма български университет. Миналата година точно Софийският университет беше вътре в тази класация, но от тази година вече не е. Ще отнеме много години да компенсираме грешките, които е правила България с десетилетия, за да изостанат нашите университети поради недофинансиране и други проблеми, с тяхното управление и с механизмите на конкуренция сред академичния състав. Затова, уважаеми колеги, изключително разумна е стъпката да финансираме водещи факултети, катедри и български университети, които да прескочат преходния период и да се включат в изследователски програми на водещи университети по света. И този договор на България с Швейцария и водещи швейцарски университети и изследователски центрове е един изключителен пример. Още преди две-три години, мисля, запознах Бюджетната комисия с това, което видях в Лондонската икономическа школа, където съседна Гърция е направила икономически център „Елада“, финансиран от гръцкото правителство. Центърът е във водеща икономическа институция и не само в света. Там специализират докторанти, професори, доценти, правят научни изследвания и Гърция е стъпила на терена на първите пет университета в света в областта на икономическите, и не само – и политическите анализи. И затова, използвайки този случай, като горещо подкрепяме това, което се предлага, ще предложим в следващите години във Фонда на Министерството на просветата да се формира специално перо, което да осигурява средства на водещи български институции за осъществяване на такива съвместни програми, които ще помогнат да влязат и български университети в първите 2000 и след това в първите 1000 в света. Така че нека да подкрепим това хубаво начинание. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Гечев, първо, без да се заяждам – ни най-малко класацията, която излезе, показва, че в първите 1200 университета ни няма, една идея малко по-добре, но напълно съм съгласен с това, което казвате. „Има такъв народ“ ще подкрепи, разбира се, този проект – напълно нормално. Пак казваме, както и вече предишни колеги споменаха, такъв тип колаборации са изключително важни за нас, за да достигнем едно високо ниво на научно-изследователска и развойна дейност. Много пъти съм го казвал и сега ще го натъртя: имаме не повече от 0,8 – 0,9% от БВП, което е в сферата на научно изследователската и развойната дейност, така че наистина подкрепяме това предложение. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам Законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване в днешното заседание, защото по време на обсъждането не са направени предложения за изменения или допълнения. Законопроектът е за ратифициране на международен договор, чийто текст съгласно чл. 83 от Правилника не може да бъде изменян. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България Член единствен. Ратифицира Споразумението между Швейцарския федерален технологически институт в Цюрих, Швейцарския федерален политехнически институт в Лозана, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и правителството на Република България.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България, Босна и Херцеговина и „АстраЗенека" и на Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България и Босна и Херцеговина, № 46-102-02-5, внесен от Министерския съвет на 27 август 2021 г. На свое извънредно заседание, проведено на 7 септември 2021 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България, Босна и Херцеговина и „АстраЗенека" и на Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID 19, произведени от „АстраЗенека", между Република България и Босна и Херцеговина, № 46-102-02-5, внесен от Министерския съвет на 27 август 2021 г. На заседанието присъства министърът на здравеопазването, доктор Стойчо Кацаров, който представи Законопроекта и мотивите към него. Той информира народните представители, че Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, e одобрено с Решение № 491 на Министерския съвет от 2020 г. и е ратифицирано със Закон за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.). Разпоредбата на чл. 8.3, буква „б“ от Предварителното споразумение, сключено между Европейската комисия и „АстраЗенека", предвижда в случай на излишък от дози ваксини участващите държави членки да имат възможност да ги даряват на държави с ниски или средни доходи или на публични институции и да даряват или препродават, без печалба, такива дози на други европейски държави, които се съгласяват да бъдат обвързани с условията на Споразумението, приложими за участваща държава членка. Съгласно доклад на главния държавен здравен инспектор на Република България, във връзка със сключеното от Европейската комисия Споразумение и определените на квотен принцип количества ваксини за всяка държава членка, които надвишават реално необходимите количества, редица държави членки са предприели действия по дарения на излишни количества на трети държави, с което да предотвратят, от една страна, унищожаването на пандемична ваксина, поради неусвояване, а от друга страна – да подпомогнат осигуряването на равен достъп в световен мащаб до ваксини срещу новия коронавирус. В доклада се посочва, че към 11 юни 2021 г. в склада на „Бул Био – НЦЗПБ“ ЕООД са налични 300 000 дози ваксина Vaxzevria и 100 000 дози ваксина Comirnaty, които вследствие на ниския темп на ваксиниране в България са в риск от бракуване, поради изтичащ срок на годност при среден срок на годност месец август – месец септември 2021 г. В съответствие с Решение № 574 на Министерския съвет от 3 август 2021 г. предложените за ратифициране споразумения са подписани от страните, участващи в тях, съгласно приложимите изисквания и процедури. Проектите на споразумения предвиждат дарение на 50 000 дози ваксина Vaxzervria със срок на годност 30 септември 2021 г., като предложеното за дарение количество е на стойност 175 000 лв. Основание за ратифицирането на Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България, Босна и Херцеговина и „АстраЗенека" и на Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България и Босна и Херцеговина е чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Със Законопроекта се предвижда, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, ратифицираните споразумения да не се обнародват в Държавен вестник, поради изискванията за конфиденциалност, заложени в тях, както и в Споразумението, сключено между Европейската комисия и „АстраЗенека". Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без „против“, „въздържал се“ – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България, Босна и Херцеговина и „АстраЗенека" и на Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от „АстраЗенека", между Република България и Босна и Херцеговина, № 46-102-02-5, внесен от Министерския съвет на 27 август 2021 г.“

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Вземам отношение – първо, бих искал да кажа, че моята позиция както по тази, така и по следващите две ратификации, не е някакъв вид възпрепятстване на даренията към тези държави, както и вчерашното дарение към Бутан, а е проблем с процедурата, по която се извършва към момента. Започвам от началото, че трите ратификации, които днес са представени, са гледани на заседание на Комисията по здравеопазване – вчера към 10,00 ч. на извънредно заседание. Лошо няма, само че, доколкото разбирам от членове на Комисията, самият договор, който ни се предлага за ратификация, не е бил предоставен, както го няма наличен и на сайта на Народното събрание. Ние реално гледаме договор за ратификация, който никой в тази зала не е чел. Госпожо Председател, Вие ако сте го видяла, поне да има един човек, който е чел договора, ще бъде добре. При положение обаче, че няма някаква яснота какво точно се съдържа, какви са клаузите на тези договори, започва да става интересно защо въобще ни се предлага в толкова бърз порядък да ги гласуваме, особено при положение че няма доклад и не е разглеждан от Комисията по конституционни и правни въпроси. Вчера направих бележката, че по принцип договорите за ратификация се предоставят за разглеждане от Комисията по външна политика. Може би тези всичките въпроси щяха да бъдат отговорени в Комисията, а не в залата, но така или иначе разпределението е друго. Основно въпросът тук е, между другото, ако отворите решението на Министерския съвет, ще видите по кои членове на Конституцията се предлага този договор да бъде ратифициран от Народното събрание, а именно чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7, ако отворите Конституцията и прочетете кои са тези два члена – чл. 85, т. 5 гласи: „Предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове“. Е, какво арбитражно уреждане при договор за дарение?! То няма логика! Точка 7 се отнася до действието на закон или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение. Е, какво е общото с договор за дарение или с договор за продажба? Тоест самите членове на Конституцията, по които правителството предлага на парламента ние да ратифицираме този договор за дарение, нямат нищо общо с договор за дарение. Ако някой може да ми го обясни защо точно по тези членове – съжалявам, че няма представител на Министерския съвет да каже, но според мен, и тук бих искал да чуя мнението на юристи, дали договорът за дарение или следващият договор за продажба може да бъде ратифициран от Народното събрание на база член за арбитражни спорове, в които България е страна? Аз не съм чул да има арбитражен спор по темата с дарение на ваксини от България за Босна и Херцеговина в случая или да касаят българското законодателство, или да изменяме българското законодателство благодарение на тази ратификация. Така че не виждам логиката въобще тази ратификация да се случи по този член. И самата тайност и бързина вече будят много съмнения, че работата почва да мирише. Защото, като се има предвид, че никой не е виждал договорите, предлагат се по много странен механизъм за ратификация, тоест по странни членове от Конституцията, които нямат касателство по темата, нещата вече почват да изглеждат наистина подозрителни. И в тази насока аз бих помолил народното представителство да отложи ратификацията, поне докато дойде някой представител на Министерския съвет да ни обясни защо е избран този подход, да ни обясни защо договорите не трябва да се публикуват и да ни обясни, добре, щом не трябва да се публикуват в „Държавен вестник“, поне защо не са предоставени на Народното събрание или на членовете на Здравната комисия, когато са гледали Законопроекта? Съжалявам, че наистина Правната комисия не го е разгледала на свое заседание, защото може би всички тези въпроси щяха да получат своя отговор. В това отношение правя своето заявление, че ще направя предложение между четенията чл. 2 от Законопроекта да отпадне и поне някой да види тези договори. Благодаря.

Да, относно договора. Това, което мога да кажа, е, че и при първата ратификация вчера имаше клауза за конфиденциалност и четирима човека от Комисията не пожелаха да разпишат декларацията. В този договор, който разглеждаме, също има подобна клауза. Договорът е на разположение и всеки, който желаеше, можеше да получи договора, след като разпише декларацията. Нямаше желаещи да я разпишат и затова договорът не е четен, тоест това е статусът по конфиденциалността и прочитането на договора и неговите клаузи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, клауза за конфиденциалност – това е някакво ново понятие в Правилника на Народното събрание. Тук има явни документи, има и документи с класифицирано съдържание, с които документи с класифицирано съдържание народните представители могат да се запознаят по надлежния ред. Не за първи път договори с търговски тайни с подобно съдържание са предоставяни на Народното събрание и за подобни клаузи въобще не е ставало въпрос, просто се гледат, или на закрито заседание се разглеждат. Подобни случаи имахме много, дори преди две седмици в Комисията по ревизията на госпожа Манолова, когато от „Булгартрансгаз“ предоставиха договори с намиращи се търговски тайни за тях, но те бяха предоставени на всички народни представители без подписване на някакви допълнителни клаузи, че няма да ги разгласяват и така нататък. В крайна сметка има си ред. Това е някакъв нов ред, който за първи път виждам от вече доста години.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господа заместник-председатели! Уважаеми министър Кацаров, за радост на господин Гаджев, Вие се появихте. Започна вече на тези, които са членове на Здравната комисия и които имат реално отношение към проблема, да им идва в повече активността на някои от нашите колеги. Единствената цел е да се отложи, ако може, ратификацията, ако може, по някакъв начин да се създаде проблем, да се види какво става тук, намирисва ли тази работа. Сега нищо ново не е измислено, господин Гаджев, обръщам се в частност с моето изказване към Вас – ако искате, после може да давате лично обяснение. Беше много точно описано. Може господин Кирилов малко неточно да обясни по отношение на клаузите и така нататък. Беше много точно обяснено от Министерството на здравеопазването и от персонала на Комисията бяха раздадени декларации. Това са изисквания на Европейския съюз, които България се е съгласила да приеме, за да могат да бъдат осъществени всички тези действия по разпределението на ваксините, закупуването им и тяхното предоставяне на страните държави – членки на Европейския съюз. Искам само да Ви припомня на Вас, като член на Външната комисия бяхме заедно с Вас членове на тази комисия, че тук имаше едни летения в 44-ото народно събрание, когато председателят на Здравната комисия свикваше заседания между две почивки в Народното събрание, да се правят ратификации на договори, които Народното събрание също не видя. Как са сключвани? Защо са сключвани? Защо е отказвана една ваксина? После тук идваха някакви трепетни обяснения, след една година, какви сериозни съображения е имало Министерството, респективно правителството. Не ми се занимава народното представителство с всички тези нелепости, които три месеца оставиха България без ваксини. Това е резултатът. Всичко останало – сега да търсим под вола теле. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Да, така без ваксини беше България, без ваксини. Няма какво да лъжем тук хората в очите. Без ваксини беше България – януари, февруари и март, практически без ваксини. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Това е истината. Това го знае цялата българска нация. Всички обяснения, които давате тук, нищо не издържат. Затова нека да не правим тези циркове тук, както много често казват. Тук един – да се използва колега от ИТН, искам да го натъртя, нали и аз сега, да го натъртя – нека да не правим циркове, ами да продължим своята работа. (Смях от народния представител Тошко Йорданов.) Имаме днес много по-важни законопроекти в момента, които да разглеждаме, а не да се ровим в това, че една беля, страхотна беля, която се направи тук, и се купиха небалансирани – огромни количества от един вид ваксини, сега да товарим един министър или едно правителство с това, че тук да видим какво се случва? Нищо не се случва. Мъчат се да се спасят тези ваксини и България да бъде коректна към страни с нисък социален статус. Това са нормални действия на всяка европейска държава. А да търсим под вола теле може винаги, но нека да не е в залата на Народното събрание и във вреда на интересите на нацията. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Господин Михайлов, всичко хубаво – запознат сте по темата, и Вие сте член на Комисията по външна политика, така че бихте могли да ми отговорите на трите въпроса. Сега добре – да приемем аргументите, че в крайна сметка Споразумението произлиза от общите споразумения за закупуване на ваксините, изготвено от Европейския съюз. Като човек, който е член на Комисията, може ли да ми обясните, който се е запознавал с документите и се е запознавал с договорите, защо се предлага на ратификация по член, който касае арбитраж, и по член, който касае промяна на законодателството? Това са членовете от Конституцията, по които правителството предлага тази ратификация на Народното събрание. Не разбирам – ако може да ми обясните, ще съм благодарен. Второ, когато говорим за липсата на ваксини – първото тримесечие на годината, ами вчера стана ясно, че са направени 900 хиляди първи игли през това време, докато за времето, когато имаше много ваксини през това лято са направени общо 400 хиляди първи игли. Значи явно нещата – не излиза математиката Ви, както трябва. Като сметнете вторите игли, изведнъж нещо статистиката се променя. Трето, когато говорите, че ние се опитваме да се отървем, така да се каже от един вид ваксина, за да помогнем социално слаби страни, искам да чуя този аргумент как го давате за следващата ратификация, която е за ваксини на Модерна, продажба на Кралство Норвегия – много социално слаба страна?!

Въпросите за членовете от съответния закон – Вие ги изчетохте, както може да се предположи, и юристите ще Ви отговорят. Те не са ги предоставили на Комисията с желанието да ги заблудят. Това е правен елемент, който може да си изясните по някакъв начин, ако искате. А всичко останало, което изговорихте от тази трибуна, дълбоко не отговаря на истината, господин Гаджев. Значи до началото на месец април, до провеждането на първите редовни избори, тоест първите месеци – януари, февруари и март, България имаше изключителни затруднения. След това месец април започнаха да пристигат огромни количества ваксини и тогава утре ще говорим с Вас – утре не, ами в другиден на държавния бюджет. Защо Вашето правителство на 9 април отново е сключило договор за 47 милиона за ваксини, когато е имало огромни количества ваксини вече в България? Това ще трябва да ни обяснявате тогава пред камерите на Българската телевизия. Отсега Ви го казвам. Да видим как ще обясните. Така че недейте да прехвърляте от пусто в празно, от болната на здравата глава – дайте да гласуваме и да приключваме този въпрос. Той е пределно ясен. Обсъден е в Комисията, имаше съображения, които изказаха Вашите колеги в Комисията от парламентарната Ви група. Не се приеха. Гласува се. Нека да видим сега какво ще стане с гласуването? Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Както вчера казах, повтарям се, това е преди всичко изключително хуманен акт – дарението на тези 50 хиляди дози. Акцентирам обаче на това, че към месец септември срокът на годност на 400 хиляди дози изтича. Оттук идва и бързането, колеги – 50 хиляди дози даряваме в това Тристранно споразумение, а останалите 350 хиляди дози какво ще ги правим? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „За какво е бързането?“) За какво е бързането? Заради това е бързането. На господин Гаджев по този начин му отговарям. А по кой член – не знам в Конституцията да има предвиден член за дарение на ваксини. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, както казах в изказването си, ще си правя предложение между двете четения, така че няма как да минем на едно гласуване и затова предлагам минималния срок – 3 дни.

Какво гласуваме?

Уважаема госпожо Председател! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzeriand GMBH срещу COVID-19, № 46 102 6, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г. На свое извънредно заседание, проведено на 7 септември 2021 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GmbH срещу COVID-19, № 46-102-02-6, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г. На заседанието присъства министърът на здравеопазването – доктор Стойчо Кацаров, който представи Законопроекта и мотивите към него. Той информира народните представители, че с Решение № 614 на Министерския съвет от 2021 г. е одобрен Проект на споразумение за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GMBH срещу COVID-19 като основа за водене на преговори и е възложено на министъра на здравеопазването да подпише Споразумението от името на правителството на Република България при условие за последваща ратификация. В съответствие с горепосоченото решение министърът на здравеопазването на Република България подписа от името на Република България Споразумение за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GmbH срещу COVID-19. Споразумението е подписано от Република България и от Кралство Норвегия на 19 август 2021 г. Споразумението предвижда препродажба на 100 000 дози от ваксината на Moderna срещу COVID-19 със срок на годност месец ноември – месец декември 2021 г., като предложеното за препродажба количество е на индикативна стойност 3 780 620 лв. Основание за ратифицирането на Споразумението е чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Със Законопроекта се предвижда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България ратифицираните споразумения да не се обнародват в „Държавен вестник“ поради изискванията за конфиденциалност, заложени в тях, както и в Споразумението, сключено между Европейската комисия и Moderna. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, „против“ няма, „въздържал се“ – 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GmbH срещу COVID-19, № 46-102-02-6, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Искам народните представители да са спокойни, че това, че се бави ратификацията от Народното събрание по никакъв начин не спира процедурите по дарение или препродажба, които гласуваме днес, защото в случая правителството може да понесе тази отговорност, а не да търси начин да я споделя с народното представителство. Факт е, че и вчерашната ратификация беше след като вече е осъществена сделката по дарение на ваксини за Македония, защото стана ясно, че те са със срок на годност 31 август, тоест още август месец това дарение е било направено. Другото, което става ясно, е, че ваксини има достатъчно не само от тези на AstraZeneca, но и от другите фирми, защото ние си позволяваме да ги препродаваме. Има достатъчно ваксини, важното е наистина какво се случва в момента с ваксинационната кампания, какви са намеренията на министъра и той може да използва тази висока трибуна, за да сподели какви са неговите решения и какво предлага, за да се активира ваксинационната кампания сред населението, която може да ни помогне да се справим с последващи вълни от разпространението на COVID-19. Много важно наистина е да знаем, че всички ние тук сме отговорни за това, което се случва, и това, че народното представителство в последните дни на това Народно събрание се занимава с дарение, препродажба на ваксини, по никакъв начин не мотивира хората, напротив, ние тук всички трябва точно в тази посока да търсим някакви общи послания и решения за това, че само ваксините могат да ни избавят от епидемията. И е много важно също да се подчертае, че България в този смисъл беше много добре облагодетелствана от включването си в общата поръчка на ваксини. Защото ще кажа, че първите ваксини, доставени в България, бяха едновременно с доставките във всички европейски страни. И тогава, в първите месеци на годината, когато фирмите не можеха да се справят с производството на достатъчно количества ваксини, ние си гарантирахме по този начин наистина ваксинирането на хората, които бяха предвидени като първа линия във ваксинационния план, а именно медиците, защото беше много важно да се гарантира тяхното здраве и живот, за да може те да бъдат полезни на хората. И всички спекулации, които във времето тук са се реализирали от тази трибуна на тема ваксини, трябва да спрат и ние да продължим на повтаряме само едно: ваксините спасяват човешки живот – нека да направим така, че повече българи да се убедят в това и да се доверят на силата на науката за справяне с пандемията.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Госпожо Дариткова, последваща ратификация не е проблем да се извърши и след извършването на самия акт – дали било на дарение, или на продажба, дали да е следващата седмица, дали да е след два месеца, дали да е след година, въпросът е да има последваща ратификация. Доколко е необходима тази ратификация, вече е съвсем друг въпрос, на който няма как да отговорим, тъй като договорите ги дават само срещу подпис, а при положение че само членовете, и то само една част от членовете са ги подписали, другите народни представители как гласуваха нещо, което не са виждали – оставям на тяхната съвест. Затова за разлика от предния път, когато говорихме за ваксините, които… (Реплики.) Извинявайте, ако искате да кажете нещо – тук. Ако дотук ставаше въпрос за дарение на ваксини, и то на една ваксина, която не се ползва с такава широка популярност, тук става вече въпрос за съвсем различно нещо – за дарение на иРНК ваксина, по-скоро не за дарение, ами за продажба. Доколко това има касателство към арбитражните спорове, към които Република България участва, е вече божа работа, на която няма кой да отговори. На мен логиката тук вече пък съвсем ми се губи, освен ако няма някъде някакъв скрит параграф в ситните надписи на въпросните договори, които никой не е виждал. Затова, госпожо Председател, казвам, че отново ще направя предложение между четенията, за да решим тези въпроси. Благодаря.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дариткова, няма как да оставя от трибуната на Народното събрание да се леят такива спекулации по отношение на ваксинирането на България през първите три месеца на 2021 г., защото ситуацията беше точно обратната на това, което Вие казвате. Правителството тогава на господин Борисов не успя да ваксинира нацията така, както беше заявило, напротив, правителството на господин Борисов компрометира ваксинирането на нацията, поръчвайки количества от ваксини, които бяха тотално недостатъчни, и ще Ви дам пример. През януари България е получила 9750 ваксини от Pfizer BioNtech; през януари – 60 450 дози ваксини от Pfizer, 6000 ваксини от Мoderna; през февруари – 75 000 дози ваксини от Pfizer, 32 000 от Moderna; през март – 102 000 дози от Pfizer, 22 000 от Moderna. Това като някакви много впечатляващи числа ли Ви звучат? Когато ние сме поръчали 66 000 ваксини и сме получили 66 000 ваксини през януари, Гърция вече масово ваксинираше цялото си население и стигнаха до половин милион ваксинирани гръцки граждани. Израел през януари месец, ако си спомняте, беше на 20% ваксинирано население от цялата израелска нация. България е щяла да ваксинира 30 000 души?! В сравнение със 7 милиона човека това далеч не е тази масова ваксинация, за която Вие твърдите, че се е случила през първите четири месеца на годината. Да, докато Вие бяхте на власт, докато ГЕРБ беше на власт, бяха ваксинирани твърде малко хора, защото бяха поръчани грешните ваксини. Ваксини, които сега ние трябва да даряваме на Босна и Херцеговина и на Македония, защото (реплики)… Говоря по принцип за ваксините AstraZeneca, които трябваше да се дарят. Сега говорим за продажба на Pfizer поради същата причина. (Шум.) Причината е, че, когато господин Борисов излезе и каза: AstraZeneca е лоша ваксина – спираме да ваксинираме, той…

…отново компрометира целия ваксинационен процес.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Тук министърът и други колеги акцентираха върху това, но ми се иска отново да си дадем сметка, че ние като общество при тази пандемия се провалихме спрямо възрастните хора на България, защото за разлика от останалите европейски страни, не само европейски, в България ние не приоритизирахме в самото начало възрастните хора. И това, както казват специалистите, увеличи броя на починалите. И тук се поставя въпросът извън начина, по който ние в България се справяме с пандемията. Изобщо се поставя въпросът за отношението на нашето общество към възрастните хора. И това е нещо, което трябва да ни е обеца на ухото, защото нямаше смъртността да бъде толкова висока, ако ние бяхме приоритизирали възрастните хора, както в почти всички европейски страни. Това искам да кажа. Благодаря.

Уважаеми господа репликиращи, ще повторя, че ратификацията от Народното събрание не спира процедурата по дарение или препродажба. Министерският съвет има пълното право да го извърши, без това да се случи и да зависи от нашата ратификация. Освен това, господин Делчев, ще подчертая, че най-добрата ваксина е направената ваксина. България тогава получаваше толкова количества, колкото бяха предвидени в предварителните договори за включване на доставка на ваксини от Европейския съюз. (Реплики.) Възможно е Вашите цифри да са коректни и да сте ги извадили от Националния информационен портал, само че нищо не казахте за ваксините на AstraZeneca, нищо не казахте за това, че ваксината на Moderna получи разрешение след месец януари тази година. Нищо не казахте за това, че тогава всяка една ваксина, която беше доставена на България, беше употребена, беше поставена. А сега ние имаме огромни количества ваксини и в резултат на общата политическа нестабилност, на отношението на това правителство към ваксинационния процес и на този министър, на отношението на някои политици, които се възползваха от антиваксърските настроения, за да трупат политически дивидент, ние се докарахме до положение, в което при наличието на толкова много ваксини, България наистина да е първа по смъртност и да има най-нисък процент ваксинирани. Освен това ще подчертая, че приоритет наистина в началото на ваксинационната кампания бяха медиците и това беше абсолютно правилно, защото само ако гарантираме живота и здравето на медицинския персонал, ние можем да гарантираме, че ще се получат достатъчно адекватни медицински грижи в лечебните заведения и това беше правилно. Впоследствие, когато се забави ваксинационната кампания, беше много важно наистина младите, активни хора да се ваксинират и зелените коридори дадоха тази възможност, защото те са преносителите на вируса. Впоследствие наистина бяха включени малко по-активно и възрастните хора. Но какво виждаме в момента в българските болници?! Интензивните отделения са пълни именно с млади хора. В момента умират млади хора, бебета! Ето това е проблем сега, в момента. (Шум и реплики.) Това е проблем, на който трябва решение (шум), за да се... Говоря само факти и истини, ако някой иска да възрази, че е така, може да направи справка каква е средната възраст на пациентите, които се намират в интензивните отделения в момента. Всички ние, колеги, сме отговорни пред българските граждани за това, че позволихме политически спекулации с една толкова тежка тема като ваксинационното покритие, като ваксините, като отношението към пандемията и смятам, че всички тези коментари и разговори с обвинения трябва да спрат, защото ще припомня още нещо: В началото на годината, когато наистина някои страни си позволиха по търговски начин да си доставят и чрез механизми на по-добро заплащане на повече ваксини, имаше остра реакция от страна на министър-председателя Бойко Борисов, имаше свикване на европейско заседание, за да може да се търси отговорност на фирмите, които не изпълняваха своите договорни отношения с Европейската комисия. Така че ние сме носили цялата отговорност, както винаги, продължаваме да я носим и сега. Но в момента смятам, че наистина трябва и отношението, и коментарите, и призивите от тази трибуна да бъдат в друга посока. По никакъв начин не искаме да спираме възможността за дарение на ваксини и правителството го прави. Така или иначе Народното събрание изпълнява своите отговорности.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми министър Кацаров! Всичко това е вярно, че не може да се препятства дарението, извършването и забавянето на ратификацията, но аз се учудвам сега, че при такъв важен дневен ред, надявам се, ние да не продължаваме с изказванията – продължаваме да дълбаем в едно корито, тук се говорят помпозни приказки. Всъщност, колегите от ГЕРБ превръщат една обикновена ратификация, един хуманен акт в политически дебат, в обвинения, които засипват служебното правителство и специално министъра на здравеопазването, но нека да кажем няколко сериозни неща. Първото нещо, което е сериозно, че действително всяка доза ваксина се употребяваше, но с бой между лекарите пред РЗИ-тата. Ако това е Вашата логистика – да карате лекарите да се бият, и беше снимано по българските медии и показвана тази безобразница, която устроихте – как се ходеше с линейки до центровете, по РЗИ и им даваха по едно флаконче с две-три дози. Моля Ви се, толкова резил сме изживели тези три месеца! България се озова на дъното на ваксинираните, България се озова на първо място по смъртност по Ваше време, моля Ви се! По Ваше време (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) и сега, търсейки ефекта отново на бумеранга, дайте да стоварим всичко на другата глава, а ние да излезем целите в бяло. Няма да излезете в бяло пред българската нация. Нека да спрем с тези спекулации, Вашето са спекулации. Вие направихте дисбаланс с поръчката на ваксините. След това си поправяхте грешките и Европейският съюз се смили над Вас. Поискахте повече и повече дози от Pfizer-BioNtech. Всичко това, ние го знаем и то е документирано, изнесено, коментирано и от европейския комисар. Така че, моля Ви се, всички тези неща като факти са извести. Искам също така да кажа, че сега правителството може оттук да не използва Народното събрание, можело да се ратифицира, да сключва договори, да дарява – ами, я да си припомним 30 години назад, аз съм лекар с над 30-годишна практика, кога парламентът се е занимавал с купуването на ваксини? Колко ваксини се внасят в България, колеги, които сте лекари тук? Да сте чували парламентът да ратифицира ваксини? Никога! Ситуацията е специална, ситуацията е особена и за всяко действие тук правителството търси помощ, и предишното правителство също потърси помощ по един начин, който може би не беше много уместен, без да дава сериозна информация, така че няма нищо учудващо. Учудващо е упражнението, което се прави тук сега да се изкара управление, което допусна сериозни грешки, че е било фаворит на нацията. Да, ваксините спасяват човешки животи, но това управление не спасяваше човешки животи. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги, господин Министър! В тази ситуация ние имаме два избора. Единият избор е да се справим по някакъв начин – да подарим, продадем или нещо друго ваксините, а другият начин е да ги изхвърлим. Ако искате да ги изхвърлим, да упълномощим министъра да ги изхвърли. Още повече че тази ситуация ще продължи и в условията на нещо, когато няма да има парламент и ние рискуваме тогава, наистина да ги изхвърлят, защото няма да смеят да ги подарят или продадат. Така че, това е първото. Смятам, че са излишни коментарите, политизирането, връщането назад с месеци за едно такова действие, което изисква половин час, а ние отделихме много скъпоценно време. Според мен не е нужно повече да дебатираме един факт, който може да бъде решен на парламентарния контрол в петък, когато вероятно тук ще е министърът и ще може да отговори на всички проблеми, и за ваксинационните пропуски, и за всички останали, които Вие смятате, че са допуснати. Излишно е да отклоняваме темите извън това дарение. Благодаря.

Госпожо Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Групата на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ ще подкрепи ратификацията, защото считаме, че е важно България да управлява по най-умния и ефективен начин наличността си на ваксини, когато ние имаме ваксини, които не можем да използваме, да ги продадем. Тук във връзка с тази ратификация, предишната и следващата, възниква у мен специално един важен въпрос, а именно въпросът с Плана за поставяне на трета бустер доза ваксина. Тези ваксини могат да се поставят като трета доза за хора имунокомпрометирани, и за хора, които първите две дози не са свършили работа. Други държави вече мислят сериозно по този въпрос, включително в Израел, който дадох като пример преди малко, от месец август поставят трета бустер доза, а пък в Щатите вече има одобрена една от ваксините, която да бъде поставена като трета бустер доза. Добре е да знаем какъв е Планът на България за тази доза. Ще поставяме или няма да поставяме, за да осигурим достатъчна наличност, както за тези, които искат да се ваксинират за първи път и за втори път, така и тези, които имат нужда да се ваксинират още веднъж с цел техният организъм да може да посрещне четвъртата, петата, десетата вълна от всички разновидности на вируса. Разбира се, че си даваме сметка, че това не е решение, което може да се вземе без достатъчно анализи, без достатъчно медицински изследвания, но тъй като вече има достатъчно натрупан материал, данни и факти по отношение на третата бустер доза и как тя влияе на организма. Хубаво е и България да започне да мисли по този въпрос преди да сме се оказали отново без достатъчно дози ваксини. И още нещо да добавя, колеги, знаете приказката, че „Денят се познава по сутринта.“ За жалост, сутринта за ваксинирането в България беше доста мрачно. Тя тръгна трудно с едни хладилници, които пренасяха ваксини, само че бяха в камиони, които служеха само за подигравка. Тръгна трудно като количество, като избрани ваксини, защото тези ваксини, които българското правителство избра през 2020 г. се оказа, че нямат одобрение и трябваше да чакаме 4 месеца преди да започне някаква масова ваксинация. Тя тръгна трудно и за бизнеса, защото месеците януари, февруари, март и април бизнесът беше затворен, работеше трудно тогава, когато други държави отваряха своите икономики и отново започваха да работят на пълни обороти. Така, че денят започна трудно. И сега е много трудно да се обърне общественото мнение, което се създаде тогава в първите месеци на ваксиниране, и да се обясни на хората колко е важно да се ваксинират. Да, важно е да се ваксинират, защото това е спасението от тежката зараза, която и днес е отнела 131 човешки живота. Но как да обясниш на хората, след като предишният министър-председател е обяснявал, че тази ваксина може да се слага, може да не се слага, но трябва да се спре AstraZeneca, защото AstraZeneca е компрометирана. Това е факт! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Ние трябва да ги припомняме… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Е, как да не са факти? Нали той излезе и спря ваксинирането с AstraZeneca? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не, не е цяла Европа. В България го спряхме с решение на министър-председателя, без да е изслушан Щабът и без да са спазени каквито и да било процедури. Това може да бъде изследвано от всеки орган, който се заинтересува от този факт. Не трябва да забравяме това, но трябва да положим усилия изгубеното време да бъде наваксано и да продължим с рекламирането на добри ползи от ваксините, защото те без съмнение са такива. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Аз мисля, че излязохме от темата и затова предлагам да прекратим дебата. Става въпрос да ги дарим ли тези ваксини, или да ги хвърлим? Извинявайте, не мога да слушам непрекъснато апотеози на ГЕРБ-СДС как те не знам какво са свършили или да слушам научни трактати. Хайде да си свършим работата, че имаме много работа нататък. (Ръкопляскания от ИТН и „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Предлагам срокът да бъде три дни – не седем дни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение от и между Република България и Република Северна Македония и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH, и на Споразумение за дарение между Република България и Република Северна Македония, № 46 102-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г. На свое извънредно заседание, проведено на 7 септември 2021 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение от и между Република България и Република Северна Македония и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH, и на Споразумение за дарение между Република България и Република Северна Македония, № 46 102-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г. На заседанието присъства министърът на здравеопазването доктор Стойчо Кацаров, който представи Законопроекта и мотивите към него. Той информира народните представители, че Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, e одобрено с Решение № 491 на Министерския съвет от 2020 г. и е ратифицирано със Закон за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19 (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.). Разпоредбата на чл. I.6.2. от Предварителното споразумение, сключено между Европейската комисия и Pfizer и BioNTeh, предвижда възможност излишните дози да могат да бъдат препродадени или преразпределени без печалба от участващите държави членки на други държави – членки на Европейския съюз, държави – членки на Европейското икономическо пространство, или със съгласието на производителя – на нуждаещи се трети държави. Съгласно Доклад на главния държавен здравен инспектор на Република България във връзка със сключеното от Европейската комисия Споразумение и определените на квотен принцип количества ваксини за всяка държава членка, които надвишават реално необходимите количества, редица държави членки са предприели действия по дарения на излишни количества на трети държави, с което да предотвратят, от една страна, унищожаването на пандемична ваксина поради неусвояване, а от друга страна – да подпомогнат осигуряването на равен достъп в световен мащаб до ваксини срещу новия коронавирус. В Доклада се посочва, че към 11 юни 2021 г. в склада на „Бул Био – НЦЗПБ“ ЕООД са налични 300 000 дози ваксина Vaxzevria и 100 000 дози ваксина Comirnaty, които вследствие на ниския темп на ваксиниране в България са в риск от бракуване поради изтичащ срок на годност, при среден срок на годност месец август – месец септември 2021 г. В съответствие с Решение по т. 14 от Протокол № 44 от заседанието на Министерския съвет на 18 август 2021 г. предложените за ратифициране споразумения са подписани от страните, участващи в тях, съгласно приложимите изисквания и процедури на 20 август 2021 г. Проектите на споразумения предвиждат дарение на 51 480 дози от ваксината на Pfizer и BioNTeh срещу COVID-19 със срок на годност до 30 септември 2021 г., като предложеното за дарение количество е на стойност 1 560 635 лв. Основание за ратифицирането на споразуменията е чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България. Със Законопроекта се предвижда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, ратифицираните споразумения да не се обнародват в „Държавен вестник“ поради изискванията за конфиденциалност, заложени в тях, както и в Споразумението, сключено между Европейската комисия и Pfizer и BioNTeh. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 11, без „против“, „въздържал се“ – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение от и между Република България и Република Северна Македония и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу COVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH, и на Споразумение за дарение между Република България и Република Северна Македония, № 46-102-02-8, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволявам си да взема пръв думата и ще се опитам да кажа няколко неща по същество. Първо, смятам, че по принцип тези споразумения за дарения и за препродажба на ваксини са могли да бъдат сключени, реализирани, без да се иска санкцията на Народното събрание. Но очевидно Министерството на здравеопазването и Министерският съвет са преценили, че това е необходимо, доколкото предишният състав на Министерския съвет начело с Бойко Борисов също ангажира Народното събрание с поръчката и покупката на тези ваксини. Така че приемам тази логика и мисля, че Народното събрание трябва да се произнесе съответно, след като такова е намерението и желанието на Министерството на здравеопазването, респективно на Министерския съвет. Второ, по отношение на правните основания за ратификацията. Тук на господин Гаджев искам да кажа. Не го виждам, честно казано, в залата, но предполагам, че чува отнякъде. По отношение на правните основания и чл. 85 от Конституцията, няма никакъв правен проблем по отношение на ал. 1, т. 5 и 7. Ако видите този член, ще видите, че това са точките, които са най-близо до характера на тези споразумения, така че от гледна точка на Конституцията и правните основания няма никакъв проблем ние да гледаме и да ратифицираме съответния законопроект за ратификация. По отношение на клаузите за конфиденциалността. След като такива клаузи има в Споразумението между Европейската комисия и производителя, и очевидно частично или изцяло тези клаузи са пренесени в споразуменията за дарение, съответно за препродажба, ние няма как да откажем тези клаузи да останат конфиденциални, така че предложенията, които смята да направи господин Гаджев по отношение на предишните споразумения – вчера това с Бутан и двете, които минаха днес, така или иначе няма как да минат нито през Комисията, нито през Народното събрание. Истината е, че по принцип такъв тип споразумения, всяко международно споразумение е редно да минава и през Комисията по външна политика, но основната е Здравната комисия в случая, така е преценила председателят на Народното събрание. Със или без становище на втора комисия, няма никакъв проблем тези споразумения да бъдат гледани тук. Аз лично имам доверие на колегите от Здравната комисия, които почти единодушно са ратифицирали тези споразумения, тоест са одобрили законопроектите за ратификация. Бих предложил, поне за това споразумение, от гледна точка на това и чувствителността на отношенията ни със страната, за която говорим, да направим така, че поне това да го приемем на първо и второ четене днес, а другите по възможност, ако може Комисията по здравеопазването да побърза, да се събере във вторник, така че в сряда да минат и останалите. Защото, извинете, но все пак тук говорим, особено когато говорим за даренията, да се създават умишлено някакви на практика несъществуващи юридически пречки и да се злоупотребява с клаузите в Правилника само и само да се забави ратификацията, да се насочи вниманието към някакви несъществуващи проблеми, мисля, че не е сериозно. Пак казвам, поне за това споразумение, аз се обръщам към колегите от ГЕРБ и конкретно към господин Гаджев, да не правят искане за промени в Законопроекта за ратифициране на това споразумение, специално за това. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изискването за ратификация произтича от подписаното споразумение, което е ратифицирано от Народното събрание. То се обосновава с това, че при възникнали спорове относно дарения и продажби по изпълнението на договорите между Европейската комисия и производителите на ваксини е приложимо белгийското законодателство, а не българското. Това налага ратификация на тези споразумения от Народното събрание. По част от договорите с производителите самите производители са се договорили с Европейската комисия, че е допустимо, предвид динамиката на ситуацията и опасността да бъдат унищожавани ваксини, да се извършват дарения и продажби с последваща ратификация. Преговорите за дарения или за продажба на ваксини се водят между Министерството на здравеопазването, Министерството на външните работи, представителите на Европейската комисия и представителите на съответната фирма производител. По един такъв договор за дарение преговорите обикновено протичат две-три седмици, първите даже отнеха повече от месец. Това доведе до невъзможност да бъдат дарени ваксини на Република Македония по първоначално проведени преговори с македонската страна, поради това че времето, необходимо да се проведат тези преговори, беше толкова голямо, че не остана време да се приложат ваксините – изтича им срокът на годност. Това е причината, поради която ние като правителство поехме този ангажимент, вярвайки, че няма Народно събрание, което да не подкрепи, ратифицирайки такъв договор, след като изборът е, или да унищожим тези ваксини, или да ги дарим на друга страна. Ако Вие сте против това да бъдат дарявани или продавани тези ваксини и предпочитате да бъдат унищожавани, кажете го ясно, така че и следващото служебно правителство, което и да е то, да знае и въобще да не пристъпва към подобен тип процедури. Що се отнася до конкретния договор, в подкрепа на това, което каза господин Вигенин, още един важен аргумент. В тези ваксини, които сме предложили, нашият план – то се отнася до всички, но и за този договор, те са с изтичащ срок на годност – края на месец септември. Ако днес ние – Народното събрание, не вземем решение, ако отложим ратификацията, те не могат да бъдат предоставени на Република Северна Македония, защото за разлика от другите договори, свързани с AstraZeneca и Moderna, двете компании там допускат дарение с последваща ратификация. Компанията Pfizer BioNTech – консорциумът, не разреши – не само на нас, на никоя страна, не разрешава да бъдат предоставени, продавани или дарявани ваксини, без да има ратификация от Народното събрание. Тоест, ако днес на 2 септември Народното събрание не одобри тази ратификация, ние не можем да извършим дарението на ваксините на Република Македония, най-вероятно самата Република Македония ще се откаже след това от дарението, тъй като те просто няма да имат достатъчно време тези 50 000 ваксини да ги приложат на своите граждани. Така че аз се обръщам тук специално към господин Гаджев: не знам какви игрички играете, господин Гаджев, но не е тази темата, по която да се вадят политически или партийни дивиденти. Моля Ви много настоятелно, дайте възможност специално тази точка с дарението на Pfizer за Република Македония да може да бъде приета днес на две гласувания, за да извършим това дарение и да направим едно добро дело към нашите братя от Република Северна Македония. В противен случай наистина ще бъде провалено дарението за тях.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми доктор Кацаров! На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване. Благодаря.

ЗАКОН за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение от и между Република България и Република Северна Македония и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу СOVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH, и на Споразумение за дарение между Република България и Република Северна Македония Чл. 1. Ратифицира Тристранното споразумение за дарение от и между Република България и Република Северна Македония и Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH относно управлението и координацията на дарението на ваксина срещу СOVID-19, разработена от Pfizer Inc. и BioNTech Manufacturing GmbH, подписано на 20 август 2021 г. и Споразумението за дарение между Република България и Република Северна Македония, подписано на 20 август 2021 г. Чл. 2. Разпорежда споразуменията по чл. 1 да не се обнародват в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Малко странна тема между бюджетите, но така или иначе трябва да продължим с това изслушване. Уважаеми господин Дунчев, Вие в предното изслушване споменахте, че сте извършили допълнителни проверки в ловните стопанства, освен тези, които сте задължени по закон веднъж годишно да извършвате такива проверки във всички ловни стопанства. Изводът какъв е? Освен стандартните ежегодни задължителни проверки, които се правят за дейността в ловните стопанства, Вие сте извършили още допълнителни проверки, в резултат на което и на стандартните, и на допълнителните проверки се установи, че не във всички ловни стопанства се спазва буквата и духа на закона и че в някои от ловните стопанства се е стигнало дотам, накратко казано, държавата да абдикира от тези ловни стопанства. Разбира се, не трябва да се поставят всички под общ знаменател, защото в същото време има ловни стопанства с концесионери, които стриктно си изпълняват задълженията. Моят въпрос към Вас е следният: след като сте установили в определен брой ловни стопанства драстични нарушения, каква е волята, каква е идеята на Министерството оттук нататък в каква посока да поеме – в смисъл да си останат ловните стопанства държавни, единият вариант; вторият вариант – да се премине към прекратяване на концесионните договори и договорите за съвместно ползване; и третият вариант – да се отиде на чисто концесионно ползване такива, каквито имате и в момента? Каква е посоката, която ще предприеме Министерството на земеделието в тази насока след тези проверки, след тези констатации? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Благодаря за възможността отново да съм в Народното събрание и да отговарям на Вашите въпроси. По въпроса на господин Абазов мога да кажа следното, че в резултат на тези извънредни проверки, действително бяха такива, защото се оказа, че тривиалните проверки не разкриват цялата картина и ние се наложи да проверим какво се случва с приходи, с договори, с документи години назад, за да установим, че в повечето стопанства тези договори за съвместна дейност по чл. 9 от Закона за лова и опазването на дивеча всъщност не водят до някакъв сериозен финансов резултат за стопанства, те не променят съществено приходите си след сключването на концесиите. Единствено се подобрява състоянието на дивеча в някои от стопанствата за сметка на други стопанства, както и Вие самият посочихте. С оглед на тези резултати това, което направихме от Агенцията по горите, предложихме на министъра и създадохме работна група, в която сме включили представители на държавните предприятия, които отговарят за тези договори и на всички 20 към момента частни страни по тези договори за съвместна дейност. Поканени са на 21 септември, по-другата седмица в Ловно стопанство „Чекерица“ на открито, с оглед на ковид ситуацията, но под покрив, където точно да обсъдим с тях какво правим оттук натам с тези държавни ловни стопанства. Изискали сме от самите държавни ловни стопанства да предложат и тяхната визия как вървим напред с тези стопанства. Те са имали една идея преди 1989 г., после идеята е била доразвита след 1989 г. Днес се намираме в съвсем други икономически, социални и административни условия и точно този въпрос ще зададем и ние: ще имаме ли държавни ловни стопанства, колко да са на тях, с каква функция да изпълняват, дали да има частни партньорства, или примерно ловни стопанства, където ловните хижи вече са приватизирани, има такива три-четири стопанства? Там вече какъв е смисълът държавата да е страна – и без това плаща цялата сметка, а частният партньор почти нищо не получава, пък ползва вече и хижите като частни? Или пък стопанства, където дивечът и оградите вече са частни. Имаме няколко стопанства, където дивечът в оградите и самите съоръжения са частни, по една или друга причина и там какъв е смисълът държавата да се меси и да си бъркат капите, и да се смесват финансовите и административни отговорности? Тези стопанства може би е по-хубаво да преминат точно в държавни горски стопанства, да се прехвърлят техните ловни територии за държавни дивечовъдни участъци и там да се предоставят тези територии точно, както Вие предложихте по реда за държавните дивечовъдни участъци като чисти аренди, където държавата единствено получава пари и не плаща нищо, за разлика от ловните стопанства. Вероятно ще има и ловни стопанства, където доказалата се във времето добра координация и почтеност на частната страна, примерно „Витиня“ е един такъв пример, не пречи да продължат частните партньорства, но според Агенцията по горите – и това ще бъде също консултирано с всички тези заинтересовани страни, ще трябва да бъдат изцяло и отново пренаписани правилата за такова партньорство, където бихме решили да го допуснем. В момента Законът за лова и опазване на дивеча създава изключително гол ред, ние реално на практика за тези нарушения, които сме установили сега, много трудно ще търсим отговорност, защото договорите са изключително слаби, Законът не дава никакви правомощия и е много трудно да се разтрогват договори. В момента сме поканили за съставяне на три акта частния ползвател на Ловно стопанство „Искър“ заради трите незаконни сгради. Но, ако те паднат в съда, какво правим? Нищо не правим и там договорът може да си остане за 15 години. Насоката на Министерството е с диалог да намерим решения, защото в момента директната конфронтация можем да я започнем, но не вярвам да доведе до нищо позитивно, тъй като много от тези хора, каквото и да е, са дали добър принос. Липсата на правила е довела до това те да злоупотребят с правата си и да превърнат държавните ловни стопанства в частни ловни стопанства. Така че чрез диалог да намерим тези, с които още може да се работи, за да имаме чисто нова визия за тези държавни ловни стопанства. Тук основният проблем е, че държавата по някакъв начин се вмесва в бизнеса, в управлението и ловния туризъм. Ние заедно с Вас трябва да преценим дали това е резонно, или е по-добре държавата, както е написано и в Стратегията за лова от 2013 г., която не е приета, просто я имаме на хартия, където се казва, че държавата има една ключова функция – да е генна банка за дивеча, и ако всичко друго се срине като организация, държавата някъде да има запаси, с които да възстанови дивеча при нужда, както е в случая примерно с дивата свиня, когато тя е изчезнала на практика от две трети от България. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дунчев, въпросът на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ е за порочната практика според нас да бъдат отдадени най-апетитните ловни и горски стопанства чрез ловни концесии и договори за съвместна дейност, като става дума, нека да е ясно, за общо 7 млн. дка гори. Седем милиона декара гори са отдадени на ловни концесионери, като в много от случаите чрез прилагането на ловни огради достъпът на граждани е абсолютно ограничен. Ясно е и кои са концесионерите – близки до властта, близки до правителството на Бойко Борисов. Казвам го, защото в Комисията по ревизията станаха ясни емблематични случаи за отдаване на ловни стопанства с ловни хижи, които след това се превръщат в място за забавления на политическия елит. Става дума за „Витошко Студена“, става дума за „Паламара“ край Шумен. Факт е, че тези стопанства са напълно феодализирани и достъпът на обикновени граждани е невъзможен. С екипа ми от „Изправи се БГ!“ и с парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ бяхме на „Паламара“. Мога да Ви кажа от първо лице, че там освен специално пропускани лица, достъпът на нормалните, редовите граждани е невъзможен, а в същото време става дума за едно стопанство с площ от 105 хил. дка, което има срок на договора за концесия до 2034 г. Значи до 2034 г., ако след Борисов предположим, че управлява подобен елит, това става непристъпно, недостъпно за граждани. Легенди се носят в Шумен как се забавлява властта, как се е забавлявало близкото обкръжение на Борисов на „Паламара“. Пожелахме да видим за какво става дума, но не бяхме допуснати. В същото време, проверявайки документацията...

...установихме, че е разрешена продажбата на осем сгради от стопанството и на урегулиран поземлен имот с площ от 12 дка. Моят въпрос към Вас е: какво е Вашето отношение към продажбата на сгради и на обособени територии от ловните стопанства и дали продажбата на тези сгради вече е финализирана на „Паламара“?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Манолова, ние сме запознати с проблемите в „Паламара“ и другата седмица там предстои да извършим проверка по договора, на която каним Вас и другите народни представители да се включат, за да видят с очите си за какво става дума, да видим дали всичко е така, както изглежда. По предварителна информация действително оградата е частна, дивечът вътре вече е частен – хиляди елени, сградите са приватизирани – част от ловните сгради „Леново“, елитните сгради са приватизирани. Преди това са правени ремонти – дали на тях, или на други, ще разберем. Проблемът с „Паламара“ е, че 70% от сметката в това стопанство от няколко стотин хиляди лева се плаща ежегодно от Държавното ловно стопанство, докато частната страна плаща около 15 – 20%, а възвращаемостта от всички тези инвестиции – примерно от 1 милион, е не повече от 100 хил. лв., тоест само 10%, което икономически е нонсенс. Единствената логика е, че там правим страхотни грижи за дивеча. Оказва се по предварителна информация, че и това не е точно така, защото грижите са всъщност да се държат животните в оградата, само и само определени хора да могат да ги стрелят, а не да се прави адекватна селекция. Тяхното количество е над допустимия запас, което означава, че всъщност не се гони научната цел, а друга цел. Мога само да Ви споделя, че наистина имаме проблеми с тези концесии. Имаме прясна проверка от ДГС „Славейно“, където в дивечовъден държавен участък „Сливка“ – при наша проверка от петък се оказа, че е изградена незаконно ограда без никакви документи, без никакви разрешителни. Никой не е знаел, прикривано е. В момента съвместно с директора на Южноцентрално държавно предприятие – Здравко Бакалов, извършихме проверка и разкрихме тази незаконна ограда. Ето това се случва на терен. Досега е крито – две години оградата вероятно е била там, с животни, за които няма никакви документи. Как става това? Тоест проблеми има. Да не говорим само за проблеми. Това, което досега успяхме да направим, е благодарение на подкрепата и свободата, която ни даде професор Бозуков, а и на подкрепата, която и Вие ни давате с Вашите въпроси. Освен анализите, ние вече имаме публичен регистър на почти всички тези договори. В момента го допълваме със сдруженията на ловните дружинки. Имаме публични анализи, протоколи, данни от проверки, което досега го е нямало, имаме разкрити икономическите проблеми и вече търсим решения. Примерно, може да се върнем към решенията, за които говорихме с господин Абазов, може да допълним и едно решение. Представете си, че Вие сте много богат човек и искате все пак да ловувате на спокойствие в едно ловно стопанство. Може би е по-добре просто през електронен търг ежегодно да се отдава цялото ползване на дивеча в това стопанство – Вие да сте спокоен, Вие сте много богат и искате никой друг да не Ви се бърка. Така че решение има – едногодишен, да не са 15-годишни, да злоупотребява с времето и властта, а след една година, ако видим, че тези хора злоупотребяват с управлението и ползването на дивеча, другата година друг богат човек може да се ползва от това. Решения има. В момента чакаме финансиране от Министерството на финансите, за да направим и публична система на разрешителните за лов, така че те да са дигитални. В момента, в който някой отиде на лов, вече всички да знаят, да има разрешително. В момента, в който бъде отстранен дивечът, вече да има фотоснимка на него, както направихме. Внедрихме, и Агенцията се включи, фоторегистър на всички камиони, които се експедират с дървесина от Югозападно държавно предприятие при инженер Дамянов. Това можем да го направим, само чакаме финансирането за дивеча. Тогава няма да ги има при нашите проверки резултатите, че огромна част от разрешителните за лов са с изключителни пропуски – ползван е един дивеч, не е описан дивечът, не е писано кой го е ползвал, което означава, че във всички тези ловни стопанства някой чрез горските служители, чрез натиск върху тях, си е позволявал да ползва дивеча по незаконен начин, с пропуски, които са прикривани. Това можем да го изчистим с дигитализация – това, което сме подготвили като софтуер, а от Вас разчитаме на подкрепа за разрешаване на законодателните проблеми. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, радвам се, че след като в Четиридесет и петия парламент посетих ловното стопанство „Ормана“ – на всички Ви стана интересно и започнахте да посещавате ловни стопанства. Продължавайте, има какво да видите. Ловът е изключително важна за България тема и така, както беше структурирана темата от колегите, и така, както беше структурирано изслушването, то обхваща абсолютно целия спектър. За огромно мое съжаление обаче тук господин Дунчев ни занимаваше само и единствено с една малка част от лова в България, а именно договорите за съвместна дейност. Странно или не, договорите за съвместна дейност са единственото нещо, за което господин Дунчев и Изпълнителната агенция по горите нямат правомощия, защото не е принципал. Той не може да направи нищо там. Той може само и единствено да посъветва министъра какво да прави. Сега какво се оказа? Че българските народни представители си загубиха два дни времето да изслушват един господин, който може да отиде да направи една проверка, но не може да направи нищо. Какво означава това? Че, ако ние бяхме поканили един контрольор от градския транспорт, щяхме да имаме повече добавена стойност, защото той освен колко човека и колко автобуса е контролирал, щеше да ни каже и колко билетчета и глоби е написал, защото господин Дунчев не може да направи това. Големият въпрос, уважаеми колеги, тук е: защо изслушваме господин Дунчев, а не изслушваме министъра, защото министърът е принципал? Министърът е този, който може да разваля договори, защото това Народно събрание е възложило на господин Дунчев само съвещателна функция. Въпросът е: къде е министърът и защо ние изслушваме един висш държавен служител? (Реплика от народния представител Мая Манолова: „Защо не поканите министъра?“) Задайте този въпрос към господата от „Демократична България“: защо тук го няма министъра? Големият въпрос тук е следният: искаме да злепоставим сегашния министър или искаме да кажем нещо за другия министър? Защото, ако господин Дунчев беше намерил толкова големи проблеми, може би трябваше да сезира прокуратурата. Ако не е сезирал прокуратурата, това, което в момента правим два дни, освен да си губим времето, е някакъв безумен пиар. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За парламентарната група на ГЕРБ-СДС по-важен е не ловът, а опазването на дивеча. За мен това е отговорност на нашето поколение към следващите поколения. Опазвайки дивеча, ние съхраняваме биоразнообразието на тази държава и на тази планета. Искам да Ви кажа, че не съм в конфликт на интереси, защото не съм ловец и много отдавна апелирам да обърнем философията на Закона и той да стане от Закон за лова и опазване на дивеча в Закон за опазване на дивеча и лова, но това е друга тема. Защо обсъждаме тези въпроси, които бяха повдигнати от колегите от „Демократична България“ с изпълнителния директор? Правили сме го и преди, в други народни събрания. Сродни политически формации или симпатизанти, каквито има между изпълнителния директор и очевидно представители на зелените, да си повдигат топката и да си правят имидж. Затова го няма министъра, господин Абровски. Иначе сте прав, отговорностите са на министъра и ако някой може да развали договор, това е министърът. Ние чухме констатации как има нарушения на договорите. Когато има нарушения на договорите – или сезираш прокуратурата, или търсиш начин да бъдат коригирани тези нарушения, или ги разваляш. Впрочем, тази процедура започва в далечната 2001 г. със сключване на договори за отдаване на съвместна дейност на две стопанства, без регламент тогава. През 2008 г. това се регламентира и повечето договори са сключени 2008 г. Те в общи линии са с 15-годишен договор, който изтича скоро. Концептуално, както каза и господин Абазов, трябва да приемем дали продължаваме по този път, по който сме работили досега – той порочен ли е и ако е порочен, какъв ще бъде новият вариант, който ще ни даде възможност да опазим дивеча и да сложим ред в тези ловни стопанства? Иначе има едно противоречие между това, което казвате, господин Дунчев, че там, където има сключени договори, популацията на животните е значително увеличена, няма бракониерство – както по отношение на дивеча, така и по отношение на опазване на горите, защото тези богати хора имат едни здрави момчета, които охраняват тези огради, а дали това е най-правилният начин аз не мога да кажа, но това са Ваши констатации. Иначе отиваме в другата крайност, когато добри животни, подборни животни, които имат трофейна ценност, се отстрелват за месо. Трябва да се намери баланс. А що се отнася до Вашето твърдение, че няма възвръщаемост – да, сигурно няма, да, сигурно има злоупотреби, но за мен опазването на дивеча не е бизнес. Обществото, държавата и всички ние би следвало да мислим в тази посока, тоест да не мислим само за profit и за печалба, а да мислим по какъв начин бихме могли да съхраним това важно биоразнообразие. Така че констатацията на нашата парламентарна група е, че там има проблеми – те предстоят да бъдат решавани, но дайте Вие като инициатор на всички тези Ваши констатации своя доклад до министъра на земеделието. Пак казвам, предстои приключване на тези договори в следващите няколко години, да ги прекратим и да видим по какъв начин бихме могли да бъдем по-полезни за нашата природа и за българския дивеч. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Митева, уважаеми колеги народни представители! Слушайки и следейки внимателно целия дебат – въпросите и аргументите, аргументите на вносителите и самото изслушване, което беше прекъснато и горе-долу темата заглъхна за две седмици, защото не стигна време, ще отчета какво се случи до момента. Единственото полезно нещо е, че се отвори темата за този сектор и този сегмент от българския стопански живот, който има огромно значение – и историческо, българският лов има традиции от 150 години нагоре, хиляди, стотици хиляди български ловци, поколения българи имат отношение към този въпрос. На следващо място, ще отчета, че темата нито беше безкористно поставена, нито на място – една такава изключително значима за българския стопански живот тема. Имаше нюанси на личностни борби със съдържатели и хора, имащи договори за съвместна дейност с държавни ловни стопанства, които не касаят конкретността и това взаимодействие по други политически и икономически причини и аргументи. Акцентира се, както каза господин Абровски, точно на съвместните договори на юридически лица с държавните ловни предприятия. Искам да Ви припомня, уважаеми колеги и зрители, че през 2002 г., когато се въвежда възможността за тази съвместна дейност, тогава България е на път да изгуби тотално своето дивечово разнообразие, защото има хаос в този сектор, заради безконтролното и поголовното бракониерство. Ние като политици не трябва с частни и индивидуални проблеми, икономически и политически битки да ги пренасяме върху този сектор. Ние трябва да мислим този модел на съвместна дейност дали вече не е изиграл своята роля, да седнем, но не често политически и публично да идва уважаваният от мен господин Дунчев, той да ни разяснява. Той сам сподели, че министърът много му помагал. Аз не съм съгласен, господин Дунчев! По-скоро министърът Ви е оставил на огневата линия и Вие с Вашите действия и добри намерения просто сте един буфер между тези битки. Дали ние не трябва да говорим за нов модел, но модел не само да акцентираме на договорите за съвместна дейност между юридически лица и държавните ловни стопанства, а да разгледаме като едно цяло трите основни сегмента в българския лов, териториите, върху които ловуват българските ловни дружинки, териториите, които действат и извършената дейност от дивечовъдните стопанства. Третият сегмент, върху който акцентираме – не добронамерено в този дебат, а с цел да си решим политически и икономически, за трети път повтарям, битки, а не да решим проблема на сектора, е съвместната дейност между юридически лица и държавните ловни предприятия. Трябва да помислим на една голяма кръгла маса и сме готови ние от БСП да седнем с всички колеги – в този парламент очевидно това няма да се получи, да разгледаме в цялост Стратегията ни за лова, какви са стандартите, какви са различните примери в европейските държави. В една Унгария например държавните ловни стопанства имат функция и всичко е абсолютно държавно и се менажира изключително ексклузивно от държавата, като служителите са назначени от държавата, но те на един полумениджърски принцип, достигайки до едни цели, получават по-високо заплащане. Има и други модели, които можем да вземем за пример. Да приемем един нов подход, който да използва потенциала, огромния потенциал на биоразнообразие и на нашата природа, но да защитим интереса и на тези хора, обикновените, които имат нужда и спазват законите, и са ловци по душа и по рождение – да им се даде шанс да ловуват, тези, които развиват дивеча, всеки да се чувства спокойно и да използва потенциала на българската природа. Но и тези хора, които имат големи възможности, да се определи и систематизира един ред – морален и правов, по който да могат да инвестират парите си и да не бъдат набеждавани, че те са някакви черни демони. Включително бих се радвал при едно следващо заседание на Комисията по земеделието да направим изнесено заседание в различни стопанства, да видим на място какво се случва. След това да помислим за една държавна стратегия, която да изпълним с качество – целият потенциал, който има в този сектор държавата ни. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Дунчев! Първо може би да започна с това, че ние наистина в това Народно събрание загубихме голяма част от Вашето време, за което съжалявам, но така се случи – не е умишлено, може би за седми път идвате по това изслушване, по което – да, ние от „Демократична България“ и лично аз съм вносител, но пък Ви благодарим много от името на нашата група, че изнесохте цялата тази информация. Това нямаше да стане с изслушване на министъра на земеделието и храните, защото той има отношение, свързано с договорите, господин Абровски, но на практика не знае това и не участва в тези проверки, за да може да ни представи тази информация, която именно контролиращият орган Изпълнителната агенция по горите и нейният председател направиха в това Народно събрание. Да, господин Христов, аз много се радвам да чуя от Вас тези думи, но ми се струва някак си, че това е позицията на СДС, но не и на Вашия коалиционен партньор от ГЕРБ. Защото именно коалиционният Ви партньор от ГЕРБ допусна държавните ловни стопанства да се превърнат в едни горски резиденции на една голяма част, хайде да не казваме чак олигархията, макар че и така можем да го наречем, но хора с власт, която не е породена от избора на гражданите от техните близки отношения именно с избраните от избори власт поемащи и заемащи позиции хора в тази държава. Чухме за много примери в ловни стопанства, в които държавата е отстъпила – отстъпила е държавния интерес, отстъпила е от интереса на ловните дружинки, които се намират в съседство, отстъпила е от закона. Всъщност тези договори за съвместна дейност показват една много лоша практика, която се случва и в други сектори – поемат се 15-годишни ангажименти, които остават за 15-ата година, а на 14-ата година или фирмата фалира, или по някаква друга причина договорът е развален, и тези инвестиции не се правят. Разбрахме от Вашите доклади, че по-голямата част от инвестициите се правят от държавата, а в същия момент частните субекти в тези съвместни договори успяват да се настанят там трайно, да изградят сгради, голяма част от които незаконни, да изградят огради и всъщност да създадат свои вилаети – вилаети, на които се канят хора от властта или близки до властта за банкети, най-общо казано, а може би и за по-тревожни, може би и незаконни действия, които се случват там. Ние това няма как да го установим, тъй като тези територии са на практика неприкосновени, в смисъл хората, обикновените граждани не могат да влязат там, а често пъти стана ясно, че хора, които иначе имат достъп с тази карта, не могат да стигнат дотам. Какво се случва на практика с всички тези незаконни постройки, незаконни огради, с това държавата да е отстъпила от опазването на дивеча и селекцията чрез допускането на това да има много на брой животни? Допуска се това, че на практика, че тези хора не ги е грижа за дивеча, грижа ги е да имат едни места, на които да са скрити от камерите, да са скрити от обществеността. В тази връзка аз бих Ви насърчил освен диалога, господин Дунчев, ако продължите да бъдете изпълнителен директор на тази агенция, да продължите не само с изсветляването на тази информация чрез това да бъдат публични на сайта всички тези договори и ловните билети, за които казахте, но също така да дадете възможност на институциите в тази държава да потърсят държавния интерес чрез разтрогване на договорите там, където това е необходимо заради установени нарушения. Мисля, че вече се споменаха няколко такива обекта. В крайна сметка ние трябва да намерим по-трайно решение на този въпрос, което както да опазва биоразнообразието и дивеча, така и да създава достатъчно дивеч, който за много хора – аз не съм ловец и не съм притежател на такъв договор за съвместна дейност, нито пък някой от нашата група, но знаем, че много хиляди, може би десетки хиляди български граждани, все още практикуват лова и те трябва да го практикуват отговорно, но също така с достъп до тези държавни ресурси, пак казвам, на отговорно ползване. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, след изказването на господин Сандов, който е и вносител на това изслушване, вече стана ясно каква е целта на занятието. В много краткото време на съществуване на този парламент и в дефицита на време на този парламент, а в същото време да решаваме огромен брой важни задачи, ние включихме това изслушване, което отне доста ценно парламентарно време, но явно политиката и ловът са свързани, и то не са свързани отскоро, а от много стотици години ловът и политиката вървят ръка за ръка. Ще продължа това, което господин Абровски започна, по начина на внасяне на това изслушване. Ще разделя моето отношение на две – първо, като начин на изслушване и след това, по самите подробности, които е извършила Агенцията. По начина на изслушването – обръщам се не към господин Дунчев, а към вносителите. Уважаеми вносители, от две седмици този парламент се занимава основно, 90 на сто, с изслушвания на министри. Един-единствен път, в който не изслушваме министър, е именно изслушването за лова и ловните стопанства. Моите уважения към господин Дунчев, но той е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, той е един чисто контролен орган. Едно прекрасно изслушване, което направихме – вярно е, поздравявам Ви за това, има проблем, но това е едно прекрасно изслушване, което можеше да стане в Комисията по земеделието и храните, а не да ангажираме ценно парламентарно време в пленарната зала. Всички министри, които бяха тук в последните две седмици, ги изслушвахме, даже някои ги повтаряхме – те са министри, те са принципали, те са политически отговорните лица. Ние занимавахме залата няколко пъти по тази тема, като изслушвахме проверките на господин Дунчев. Всичко това е много хубаво, но не може да отговори на въпроса: какво от това? Да – проверки, констатации, нарушения и така нататък. Моят въпрос не беше случаен, моят въпрос беше: какво ще предприеме Министерството на земеделието, каква воля, каква политика изповядва Министерството в този случай след тези констатации? Аз отговор от господин Дунчев не очаквах. С всичкото ми уважение към него той не е човекът, който може да отговори на този въпрос, защото той не е нито принципал, нито политическо отговорно лице, нито страна по договорите, за които говорим. Така че, уважаеми вносители, с този ход, за да има господин Сандов пет минути слава и тук да си изложи исканията и идеите, загубихме толкова ценно парламентарно време, в резултат на което господин Дунчев не можа да отговори накъде върви политиката на Министерството в тази област, защото той не е човекът. Сега възникват два въпроса: защо един-единствен път от изслушванията за две седмици го няма принципала – министъра? Министърът не изповядва същите идеи, които споделят господин Дунчев и господин Сандов, или цялата общественост и всеки трябва да види какъв голям, невероятен експерт е господин Дунчев – с една друга идея за в бъдеще. Пожелавам му тази идея да се сбъдне, защото се оказа, че господин Дунчев е такъв професионалист! Това не е правилно като подход. С това приключвам първата си половина по начина на организиране на това изслушване, защото беше организирано с една друга идея, с една друга цел, за да може ето това, което Ви говоря досега, да стане достояние на цялата общественост. В чисто професионален план – да, вярно е, че има проблеми. Българското ловно стопанство е с много голяма история, тук са работили много хиляди хора и трябва да признаем усилията и големия принос дори на Пенчо Кубадински в тази сфера, но след толкова години за това, градено с много труд и по този начин на разпореждане на договори за съвместно ползване и концесии, видяхме, че на много места има изкривяване. Не казвам навсякъде, защото преди малко казах, че сред тези концесионери има и достойни хора, които спазват Закона, но не бива да ги поставяме под общ знаменател. Според мен оттук нататък е много трудно тези договори да бъдат развалени. Като не-юрист Ви казвам, че тези договори…

…са такъв сбирщайн – нито по Закона за концесиите, нито по ЗЗД, а имайки предвид що за хора са концесионерите, това е почти невъзможно. Оттук нататък ми се струва, че това, което каза и колегата от БСП – държавата просто трябва да упражни ролята си в този процес и да установи посоката на развитие на цялата ловна дейност в България. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги, страхувам се, че плъзнахме изслушването или поне изводите от него в една посока, за която не знам дали точно е била намерението на вносителите, господин Сандов, но Вие ще ни кажете. Вместо да говорим за опазването на дивеча, за развитието на биоразнообразието, ние трябваше да говорим за собственост, за имуществени права, за това кой стопанисва държавни имоти и все още държавни ли са, и всъщност това беше, доколкото разбирам, истинската тема на изслушването. Уважаеми колеги, трудно вече може да говорим за държавни ловни стопанства, защото какво им е държавното, когато само нотариалният акт е държавен?! Всичко останало е предадено в ръцете на частни стопани, които постепенно прерастват в собственици. Днес е сградата на една резиденция, друг ден е нещо друго и така собствеността преминава в частни ръце – на нещо, което е изключителна държавна собственост и е защитено със закон. Да не говорим за дивеча, който също е изключително държавна собственост, но бива отглеждан по различен начин като във ферми. Да се върнем на темата за собствеността и за парите, защото разговорът е не само за собственост и за държавни пари, защото очевидно тази държавна собственост се издържа с държавни пари, обаче се ползва от частни лица. Общо-взето се връщаме към модела отпреди 90-те години, тоест от 80-те и от 70-те, когато тези държавни стопанства, които са с ресурса на държавата, са правени само и единствено, за да забавляват една група хора – тогавашните управляващи, а сега – сегашните управляващи, като оградите спират всички останали – нито има прозрачност, нито има достъп на граждани, защото целта на тези стопанства е не само да се ловува в тях. Може да има граждани, които искат да отидат и да видят животните, които искат по този начин да се порадват на българската природа, а това е абсолютно невъзможно при сега приетия модел. Тук неколкократно чух да обяснявате той колко е сполучлив – в едни случаи бил сполучлив, в други случаи бил несполучлив. Не може да има закон, система, която да позволява нещото ту да работи, ту да не работи. Системата трябва да е такава, че тя само да позволява нещата да се случват правилно и да работят. Не може системата да позволява някой, който има договор за не знам колко си години – за 15 или 20, да експлоатира нещо за без пари, да го експлоатира по лош начин, резултатите да са лоши, а ние да казваме: има си договор и не може да го пипаме. Не става така! С други думи, изводите са поне два. На първо място липсва всякаква стратегия, не е правена никога и не е имало такава, когато са вземани тези важни решения за сключването на договори, за концесии и за съвместна експлоатация на държавните ловни стопанства, и всичко това ги е довело до ръба – да бъдат държавни или недържавни. В момента наистина трудно можем да дефинираме какви са те извън чисто формалния въпрос за собствеността. Господин Дунчев, макар че Вашите правомощия са наистина ограничени и зад Вас не стои избрано правителство, което да носи политическото решение и отговорността за това, което ще се случи, а и Народното събрание, и България очакват да работите по тази стратегия. Някой трябва да я направи и някой трябва да каже в следващите 30 години как ще се развива ловното стопанство и ловното дело в България, като не става дума само за опазването на дивеча. Да, има добри примери, където това се случва по един прекрасен начин и с парите на частните инвеститори в тези стопанства. Но, пак казвам: без единен подход, без организиран подход, без ясно разпределени права и отговорности и без ясни цели на държавната политика в лова и ловното дело, това няма да се случи. На второ място, Вие трябва да започнете да работите, а дано едно следващо Народно събрание да успее да свърши тази работа, да има нов Закон за лова и опазването на дивеча. Дали ще е за лова и опазване на дивеча, или за опазване на дивеча и лова – не знам дали това е най-важното, но най-важното е този закон да бъде адаптиран към съвременните изисквания на обществото и към това, което се случва. В противен случай ще продължи грабежът на природата, грабежът на национален ресурс и това, което се случва, дори като се вземат предвид и добрите примери. Не отричаме, че такива има. Не може да продължаваме да си затваряме очите, че всъщност целият сектор…

…е подарен на частни стопани и държавата продължава да плаща сметката, а резултатите са, както Вие самият казахте, променливи, различни, шарени. Така че призивът ми към Вас, господин Дунчев, е: въпреки липсата на сериозна политическа подкрепа, положете усилия да поработите и по стратегията, и по проекта за такъв закон, защото в крайна сметка той трябва да е инициатива и на изпълнителната власт. Благодаря Ви и мисля, че това изслушване все пак имаше своя смисъл.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също нося една карта, която мога да я представя на Вашето внимание, където е маркирано трасето както на Канал 1, така и трасето на Канал 2. (Показва.) Ето тук може да видите – това е трасето на Канал 1, а тук е трасето на Канал 2. Видно от тези трасета, както е маркирано на самата карта, може да се добие представа за обхвата на драгажната работа и в двата канала и може да се направи категоричен извод, че засяга доста терминали, като започнем от Варна-изток, та стигнем до Фериботен комплекс Варна и Варна-запад. Само да припомня, че на Варна-запад, което се оперира от държавното дружество „Пристанище Варна“ ЕАД, има 17 корабни места, докато всички останали терминали, разположени във Варненското и Белославското езеро, разполагат с доста по-малка кейова стена и с доста по-малко корабни места. Може да се направи извод също и по отношение на официалната статистика, която говори колко броя товари са обработени през различните терминали. Например Варна-изток – милион 405 хил. тона за миналата година. За сравнение: пристанищният терминал Леспорт – 343, Одесос – 439 хиляди, ТЕЦ Езерово – 607, пристанищният терминал Варна-запад – 5 мил. 739 хил. тона. Така че, считам, че драгажната работа, която обхваща Канал 1 и Канал 2, засяга поне осем пристанищни терминала и с най-голям ефект то се отразява на Варна-запад. Но за да се стигне до Варна-запад, трябва да се мине несъмнено през Канал 1, за да се продължи работата по Канал 2. Това мога да представя към този момент. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съвсем коректно отговорихте с факти, каквото се предполага да коментираме тук на това питане. Въпросът ми в този ред на мисли към Вас, господин Министър, е, за да уточним колко е важен този проект, който не е правен от 45 години, както беше уточнено в първата част на това изслушване, трябва да отговорим на още няколко въпроса, които бяха направени като внушение. Първо, имате ли информация и на какво разстояние е фарватера на каналите 1 и 2, на корабните канали, от пристанището или кейовата стена на ТЕЦ Езерово? Чия собственост е кейовата стена? Тя не е ли държавна собственост? Колко са общо корабните места и колко са те на ТЕЦ Езерово, защото тези въпроси ще оборят всичките внушения, които се правят, че това всъщност е един важен проект, който трябва да се направи, за да се развива корабоплаването и цялата търговска дейност в пристанищата Изток и Запад на Варна? Трябва да стане ясно и на колегите от „Да, България“ или както ИТН ги нарича „Дабълите“, че това е един важен проект за цяла България, той не е в частна употреба и не може да злоупотребяват с името дори и на господин Доган, колкото и това да им носи политически ползи. В интерес на всички е да излезе истината и за самата процедура по възлагането на поръчката, която всички ние искаме да знаем как се случва, къде се случва и какви са общите ползи за страната от така извършвания проект? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам определена статистика по отношение на Вашия въпрос. Само за сравнение… Първо искам да се коригирам: на Варна-запад корабните места са 19 (реплика от „БСП за България“: „22 са!“), а не 17. Пристанищен терминал „Фериботен комплекс“ разполага с две корабни места, всяко по 200 м; пристанищен терминал Леспорт – три корабни места с общ фронт от 450 м; ТЕЦ Езерово – три корабни места с общ фронт от 617 м; Газтрейд – едно корабно място от 250 м; кораборемонтен завод ТЕРЕМ – два плаващи понтона, причали и два плаващи дока; MTГ-Делфин – четири корабни места с общ фронт от 1250 м и два плаващи дока, така че да се върна – ТЕЦ Езерово е с три корабни места с общ фронт от 617 м. Да, наистина публична държавна собственост представлява кейовата стена. (Реплики от ДБ.) Не. Понеже Вие зададохте въпроса… (Реплики от ДБ.) Драгажната работа се осъществява на малко повече от 300 м от кейовата стена, така че не може по никакъв начин да се направи какъвто и да е извод, по отношение на който и да е терминал, че се драгира пред самата кейова стена, на който и да е от терминалите. Ненапразно това са плавателни канали. Плавателните канали са на достатъчно отстояние, от която и да е кейова стена. Сумарно на Варна-изток и на Варна-запад, на всички терминали, разположени във Варненското и Белославското езеро са обработвани за миналата година повече от 3 милиона тона товари. Само да Ви припомня, че за миналата година Варна-запад са обработили около милион и половина товари. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Министър. За въпрос от „Изправи се БГ! Ние идваме!“?

Госпожо Председателстващ, господин Министър, уважаеми колеги! Кратък въпрос. На мен ми е интересно чисто като икономист: на каква база и на какъв разчет беше взето решението за тази инвестиция и какви са Вашите очаквания за нейното възвръщане във времето, как ще се възвърнат, за какъв срок и по-важно – чрез увеличаване на товарооборота или чрез увеличаване на таксите, което ще бъде породено от подобряване на услугите и засилване на интереса към пристанището? Като подвъпрос: търсят ли се проактивно клиенти, които да ползват новата подобрена услуга? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всяка една нова услуга би следвало да бъде предшествана от създаване на инфраструктура без значение в кой сектор на транспорта се отнася това. Нова услуга, нови клиенти, подобрено качество на услугата няма как да се получи без създаване на инфраструктура. Проектни дълбочини от 11,5 м преди старта на Проекта са били недостатъчни за привличане на нови типове кораби, които да пристават на нашите терминали. Удълбочаването на двата плавателни канала несъмнено има както пряк, така и косвен ефект. Ще се повишат товарооборотите на всички терминали само тогава, когато те бъдат с достатъчно гъвкав мениджмънт, с достатъчно атрактивни цени на услугите, които предлагат, за да привличат новите товари. Дали се действа проактивно? Мога да отговарям само за държавното дружество, което оперира във Варна – „Пристанище Варна“ ЕАД. По отношение на всички останали компании. Те са абсолютно частни и могат да предприемат адекватни пазарни практики. Надявам се да бъдат такива, за да не поставят нашия държавен оператор в състояние и в условия, които не могат да отговарят на практиките, които прилагат другите оператори. Само чрез конкуренция ще се повиши качеството на услугите, които предлагат самите оператори. Да, надявам се, че ще бъдат привлечени нови товародатели. Кога ще се върне инвестицията? Това зависи много и от действията на самите оператори като пазарни играчи. Не мога да Ви отговаря какъв анализ е направен първоначално, защото не съм го правил аз, не съм участвал в неговото създаване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, във връзка с големия обществен интерес във Варненския регион, а и не само за него, съгласно сключеното споразумение между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на пристанище Варна, въпросът ми е: има ли достъпност до информация и как могат заинтересованите страни да се запознаят с техническия проект, по който предстои удълбочаването на канала? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Да, информацията е достъпна, тъй като това е договор от голямо обществено значение. Не смятам, че по някакъв начин Проектът трябва да бъде закрит, а по-скоро обратното – той трябва да бъде достъпен. Който е поискал, откакто аз съм служебен министър, му е предоставена информация за самия договор и за самия технически проект. Припомням, че договорът е на инженеринг, който инженеринг включва в себе си както проектиране, така и самите строително монтажни работи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Министър, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ управлява пристанищната инфраструктура и дълготрайните активи на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. По силата на чл. 115о, т. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията упражнява правата на собственост на държавата в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД е с едноличен собственик на капитала – държавата чрез Министерството на транспорта, информационните технологиите и съобщенията. При наличие на горните обстоятелства на 9 август 2019 г. бе сключен рамков договор между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, по силата на който едноличното акционерно дружество приема да изпълнява проучвателни, проектни, строително-монтажни, ремонтни, рехабилитационни, драгажни и други работи на обекти, включени в одобрената годишна инвестиционна програма на предприятието. В тази връзка: къде другаде се удълбочава инфраструктурата, свързана с акваторията на страната, какви са ползите за терминалите, за морския бизнес, за българската индустрия и икономика? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Директно мога да отговоря на въпроса: какво предстои – други изпълнени и предстоящи процедури за драгиране; подобряване условията на корабоплаване в района кейово място 1А на пристанищен терминал Варна-запад и възстановяване на проектните параметри пред кейовите стени в пристанищен терминал Леспорт; рехабилитация за постигане на проектни дълбочини на подходен канал към пристанищен терминал Бургас Изток 2 и пристанищен терминал „Бургас Запад“. Предстои, след провеждане на бъдещи процедури, капитално драгиране на басейн между нов източен вълнолом и пристанищен терминал Бургас Изток 2 и 2А, маневрена зона до Т2А и пристанищен терминал „Бургас Запад“, удълбочаване на 6-о и 7-о кейово място на пристанищен терминал Варна-изток. Това е. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Не че няма полза, не че няма смисъл от удълбочаването на канала и в своето отношение ще засегна тази тема, но цялото решение, което е взето, е твърде странно. Аз се радвам, че министърът по това време е бил председател на Управителния съвет на ДППИ. Предполагам, че най-добре е запознат с всичките условия, защо и как е взето това решение. Но какво е наложило 435 млн. лв. да бъдат прехвърлени от „Пристанищна инфраструктура“ на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД по схемата инхаус, след което да бъдат възложени на следваща фирма, след което да стигнат до фирмата „Гидстрой“ на Калининградското параходство, която по това време е имала две дълбачки, след което с парите на България, тя купува още три дълбачки и прави цял драгажен флот? Как може да се изпълни цялата тази процедура, при положение че бермата на Аспарухов мост е на 13,20 м, а трябва да се стигне на дълбочина 14,50 м? Тоест ще падне Аспаруховият мост и той трябва да бъде укрепен с допълнителни средства, които не са предвидени тук. Освен това след като се премине през Аспаруховия мост има скала, която е на 13 м и тя не е била успяна да се прокопае, когато се е правил каналът, за да обслужва пристанище Варна-запад, което е основното пристанище с 3423 м кейова стена, забележете колеги, и по цялото езеро има общо още осем терминала, които се обслужват. Но как ще стане от 12 м на 14,5 м? Да, скалата може да бъде прокопана, но колко ще струва това? След което следва и втора скала, която е на Страшимирово. Тя как ще бъде прокопана? И стигаме до пристанище Варна-запад, което е на 11,70 м дълбочина, тоест, ако се прокопае по-надолу, ще пропадне цялата кейова стена. Как ще стане това? Предвидени ли са средства за това? Не че не може, не че не трябва, но колко ще струва и могат ли да бъдат върнати всичките тези средства? Как ще се случи това? Тоест много въпросителни. Не е толкова елементарен въпросът, колкото се коментираше в публичното пространство: заради кого, как и защо се прави? Не! Има нужда да се направи, но начинът, по който е направен, е просто идеална корупционна среда – един път, и втори път, той не може да бъде реализиран по този начин. Да не говорим и за още нещо: някой видял ли е колко кубика, господин Министър, в момента са прокопани, защото тези пари са дадени за прокопаването на тези 2 м удълбочаване?

Извинявайте.

И защо цялата тази маса в момента се изсипва отново в езерото на две места – където беше аварийното корабно място и на депо „Налбанка“? Нали сте наясно, че тази пръст също ще слезе и отново ще запуши канала? Някой изследва ли освен това: какъв е съставът на цялата тази драгирана маса, защото знаем, че химическите заводи са натрупали огромно количество вредни метали и елементи? Тоест мисля, че целият този процес е за друга институция. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това – да, наистина по това време съм бил председател на Управителния съвет, но такова предложение не е постъпвало. Аз не съм участвал във вземането на решение на Управителен съвет, а и няма такова решение по отношение сключване на какъвто и да е договор. Така че мога да Ви запозная по отношение на това колко драгажна маса е изкопана. Освен този договор за инженеринг със сигурност има и договор за строителен надзор. Строителният надзор установява и контролира спазването и изпълнението на Проекта, на съответните правила и норми при изпълнение на същинския строителен процес. От започването на изпълнението на Проекта например до края на месец юли са изкопани 4 564 073 куб. м, което представлява 65% от определения в Проекта обем на драгиране. Пак ще повторя, че към момента драгирането се извършва и в двата канала, и в обръщателния кръг. Както казахте и Вие: извършено е и са извадени неустановените по време на проучвателните работи едрогабаритни предмети. Досега с помощта на плаващ кран, специализирана морска техника и водолази са извадени общо 44 броя с тегло над 1 тон и с обем над 1 куб. м едрогабаритни предмети. Във финансов аспект към настоящия момент са изпълнени СМР-та в размер на близо 65% от общия обем по договора. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! В предната част на изслушването, както Вие твърдите и сега, че бидейки председател на Управителния съвет на „Пристанищна инфраструктура“ никога не сте участвал в разглеждането и съгласуването на Споразумението с „Транспортно строителство и възстановяване“. Както сега и предния път казахте, че изобщо това не е било разглеждано на Управителен съвет. Моля, отговорете еднозначно: от кого е било разгледано и как на практика е било извършено възлагането на „Транспортно строителство и възстановяване“ без участието на Управителния съвет? При предната част в изслушването Вие също така казахте, че нямате информация за това как ТСВ без търг и без на практика достатъчно опит е наело за удълбочаване на плавателните канали частния консорциум „ЕС Билд“, така твърдяхте. Освен това казахте, че по тази причина Вие не знаете и как след това те прехвърлят поръчка към руската компания „Гидрострой“. Искам да Ви попитам от времето в предната част на изслушването и тази досега, при положение че ТСВ – Вие сте неин принципал, успяхте ли да научите как това се е случило? Едно, как договорът е получен от ТСВ без намесата на Управителния съвет, бидейки негов управител? Две, как ТСВ е прехвърлило обществената си поръчка и възлагане към частна компания, а частната компания към руска компания? Това, което имаме в момента е, че българска държавна компания трябва да извърши поръчката и в крайна сметка без обществена поръчка парите стигат до руска компания. Моля да изясним тези въпроси.

И тъй като не съм си взела картата, ще се острашите ли да ми дадете Вашата карта на удълбочаването, за да можем с колегата Мирчев да се запознаем с онова, което показахте пред всички. Благодаря. РЕПЛИКИ: Защо трябва да ти я даде? (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Договорът е сключен между изпълнителния директор на ТСВ ЕАД и генералния директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Решение на Управителния съвет на „Пристанищна инфраструктура“ няма (реплики), пак Ви повтарям: изпълнителният директор е изпълнителен директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, а генералният директор е генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

За 393 милиона!?

Договорът е сключен между две държавни структури с един и същ принципал. Държавното предприятие е създадено по силата на закон, а ТСВ е универсален правоприемник на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване“. Договорът, с който ТСВ превъзлага на „ЕС Билд“, е на база, както казахте, съм се запознал с малко повече информация, на Вътрешни правила, които ТСВ ЕАД са разработили и тези правила са одитирани и сертифицирани и се наричат „Правила за интегрирана система за управление на качеството по отношение на околната среда, здраве и безопасност при работа“.

Тук няма идиоти.

Това не е така.

В съответствие с тези правила ТСВ ЕАД поддържа списък на потенциални доставчици на продукти и услуги и в този списък са вписани 59 дружества. ТСВ ЕАД е избрал това ДЗЗД на база този списък и на база нейните партньори – това са „ЕИС Строителна компания“ ЕООД. Изпратени са конкретни оферти и запитвания до четири потенциални дружества, които могат да извършват тази дейност, от страна на ТСВ, както Ви казах – „ЕИС Строителна компания“ ЕООД, „Некст Левъл Кънстракшънс“ ООД, „Главболгарстрой“ АД и „Инфраструктурно строителство“ АД. Съобразно протокола, който са направили за всеки конкретен избор на доставчик, ТСВ ЕАД са определили за изпълнител „ДЗЗД ЕС Билд“, както Вие сама казахте. Вероятно „Гидстрой“ са оторизиран представител на една от съставните части на това „ДЗЗД ЕС Билд“. Поради тази причина вероятно е избрана руската компания да извършва съответната дейност. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Ние в това изслушване намираме особен смисъл, защото трябва, отново повтарям, да изкараме фактите и да видим смисъла на това, което се върши и как се разходват държавните средства. В началото на изслушването, във Вашето изказване, Вие казахте няколко от параметрите за пристанище Варна и аз искам да видим дали съм разбрал правилно. Вие казахте, че пристанище Варна-запад всъщност е най-голямото морско пристанище в България, че идеята на този проект за удълбочаване на каналите 1 и 2 е ние да бъдем конкурентоспособни на пристанището в Констанца – Румъния, което всъщност краде част от тежкотонажните кораби и те са ни пряка конкуренция. Това е в смисъла на самия проект. Пристанище Варна-запад най-голямото пристанище ли е, с най-голям тонаж и стокооборот? И да повторим и разсеем още една лъжа, това всъщност ние казахме и миналия път, кой определя дневния ред, но това е според дневникът, ако не се лъжа движението на кораба, който стига само до ТЕЦ Езерово, а всъщност това е картата (показва карта на пристанището), която показва, че корабът стига до края и следва фарватърите на канал 1 и 2 и всъщност, той си изпълнява проекта, който му е заложен и това може да го намерите от GPS-а на кораба на картата, което няма лъжа и измама, и всички могат да се запознаят с движението на кораба. Това е поредната лъжа, която трябва да се разсее, защото тук не се върши работа за ТЕЦ Езерово или за ТЕЦ Варна, а се върши работа за най-голямото пристанище на България. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на товарооборота пристанищен терминал Варна-запад е с малко повече от 50% от общия товарооборот на всички терминали във Варненското и Белославското езеро. Да – Варна-запад поради наличието на най-много корабни места и най-дълга килова стена, и най-много обработени товари може да се направи категоричен извод, че е най-големият пристанищен терминал във Варненското и Белославското езеро, това е пристанищен терминал Варна-запад. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! От предишния въпрос разбрах, че е много хубаво да е хубаво и мисля, че цялата зала е съгласна с това. И ще имаме все по-големи пристанища и най-големия български слон. Въпросът, който искам да Ви задам, е свързан с темата за удълбаването на канала и се надявам освен уважаемата зала да слуша и българската прокуратура. Искам да получим ясен отговор кой е подписал строителните книжа за приемане на обекта – ТСВ или фирмата подизпълнител? Кой е подписал строителните книжа за приемане на обекта? Допустима ли е ин хаус поръчка в случая? Мисля, че е лесен отговорът, който трябва да дадете – кой е подписал, сигурно знаете кой е подписал. Имал ли е право да подпише? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Строително-монтажните работи и актовете по приемане на съответната работа се подчиняват на Наредба № 3, която е наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Обектът все още не е приключен, той е в процес на изпълнение. Има определени разплащания и фактури, които са били на база приети съответни етапи от работата на изпълнителя. Частичните етапи, за да бъдат годни за приемане, би следвало да бъдат подписани от изпълнителя, тоест от ТСВ, от Строителния надзор, който... (Реплики.) Те са съобразно договора между ДППИ и ТСВ. ТСВ е изпълнителят. Тоест подписани са от ТСВ и от Надзора. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! От Вашите отговори бих направил следните изводи, защото не станаха ясни много неща. Първо, без търг за възлагане на обществена поръчка Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е сключило споразумение за проектиране и удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в размер на 350 милиона с търговското дружество „Транспортно и строително възстановяване“, което е 100% държавна собственост, чрез Министерството на транспорта. Второ, не стана ясно защо и основанието за заобикаляне на Закона за обществените поръчки, и възлагането на дейността на руска компания е тайна? И трето, след решение на Варненския административен съд не става ясно защо не се предоставят публично договорите, подписани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ с „Транспортно и строително възстановяване“ ЕАД и тези отговори се дължат на гражданите, за да се направи обективна преценка и да се даде възможност за обективно мнение по този важен проблем. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България много ясно са разпределени ролите между отделните субекти, като на министъра е вменено да провежда държавната политика в областта на пристанищната дейност. На Морска администрация са вменени регулаторни и контролни функции, а Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ изгражда и управлява пристанищната инфраструктура като съвкупност на акватория, територия, инженерна пътна инфраструктура и така нататък. Аз лично днес не разбрах дали Ви изслушах в качеството си на министър, или в качеството Ви на бивш председател на Управителния съвет на ДППИ. Бих искал да взема отношение по темите от изслушването в качеството Ви на министър. Необходимостта от дълбоководни водни места може да се установи от всички стратегически документи за развитието на транспорта в Република България. Във всеки от тях като основен проблем и слаби страни на морските ни пристанища са посочени недостатъчните дълбочини, съществуващите корабни места, пристанищните акватории и плавателните канали, които не позволяват достъпа и обработката на съвременни голямотонажни кораби. Поради това варненските пристанищни терминали са неконкурентоспособни и са причина за отклоняване на традиционните за нашата страна товаропотоци към Констанца, Румъния. Последният стратегически документ, в който подробно са анализирани проблемите на пристанищата в района на Варна, е Интегрираната транспорта стратегия на Република България в периода до 2030 г., като инвестиционните намерения за развитието на съществуващите и изграждането на нови и пристанищни терминали в района, които по отношение на параметрите, на кейовите им стени и акватории да съответстват с параметрите на голямотонажните кораби, транспортиращи товари през Черно море и тенденциите за тяхното бъдещо увеличаване не могат да бъдат обосновани, без да са осигурени съответните условия за достъп на корабите чрез плавателните канали. С удълбочаването на двата подходни канала на пристанище Варна – към неговите терминали, подчертавам към неговите терминали, защото има различни терминали, с различна форма на собственост на територията, както на пристанище Варна, така и на територията на пристанище Бургас, се определя стратегическото развитие на най-големия ни порт и на Варна като морска столица. Това е един от най-големите проекти и най-голямата инвестиция за 350 млн. лв., които се реализират през последния половин век, на територията на Варна. Благодарение на изключителните дадености на пристанище Варна – Варненското и Белославското езеро, и целият комплекс Варна-запад, портът е привлекателен за развитието на икономиката, индустрията, логистиката и дистрибуцията. Какви са реалните ползи от този проект? Удълбочаването на двата канала – едно и две, още догодина ще осигури газене с повече от два метра от съществуващото до 13.50 м. Това ще позволи приемането на големи кораби пост-Панамакс от 60 до 70 хиляди тона, както и контейнери с капацитет от три до пет хиляди TEU. Да припомня, че двата терминала в пристанище Варна са изградени през 1976 г. и оттогава не е правена толкова мащабна инфраструктурна промяна. Варна ще бъде вратата на България по море. Ще конкурира Констанца, като с Проекта за удълбочаване, отварянето за най тежките кораби, транспортът ще поевтинее и ще направи пристанището много по-атрактивно, а търговската конкуренция е там, където отиват товарите. Варна ще разгърне своя потенциал за индустриално развитие и за логистични хъбове с добавена стойност. Постепенното изтегляне на тежките дейности от Варна-изток при запазване на пристанищната дейност от шесто натам кейово място ще отвори града към морето, ще го пази от екологично замърсяване от товарната дейност особено по отношение на ситните товари, свързани с обслужването и на автомобилния транспорт. Пристанище Варна има много терминали – някои, от които са публична собственост. Варна-изток и Варна-запад са терминали, а не са пристанища. Пристанище е генералното понятие, което обхваща много терминали, които са собственост не само на държавата, а и на много други – частна собственост, на други юридически лица. Ще изброя някои от тях: „Одесос“, СТФ, МТГ „Делфин“, „Марианопол“ и „Терем – КРЗ Флотски арсенал – Варна“. Като най-големият терминал е Варна-запад. Там е съсредоточена индустрията на България. Неслучайно е била наречена Долината на химията. Пристанище Варна се разраства, а ангажиментът на държавата за изграждане на инфраструктурата е ангажимент към всички терминали – не само към държавните терминали, към всички терминали. Това е държавната политика да даде възможност за товари към терминалите в България независимо от формата на собственост. Обсъждането на процедурите по възлагане в негативен контекст на ин хаус възлагането, и то тогава, когато става въпрос за ангажирането на два държавни субекта – ДПП и ТСВ, призвани със закон да изпълняват този свой предмет на дейност, поставят друг много по-съществен въпрос, а именно необходими ли са на държавата държавни предприятия, в които да упражнява права на принципал?

Докъде и докога? Защото, ако отговорът е да, то поставената проблематика е драматизъм без драма. Ако отговорът е не, то дебатът трябва да започне скоро с цялата отговорност за участието на държавата в икономиката на страната. Да се говори, че удълбочаването на двата канала облагодетелства един пристанищен терминал, а този на ТЕЦ Езерово е чиста манипулация. Най-малкото, защото това е малък терминал със своите едно и половина корабни места – в сравнение само Варна-запад има 17 корабни места и генерира с 90% от товарооборота.

Така че за всички пристанища на преден ход да се пази ползата за микроскопично пристанище е повече от нелепо. Каква ще е съдбата на пристанищните терминали е въпрос на политика и правителствени приоритети. Дали ще се концесионират, или ще се оперират от държавен оператор предстои да видим. Но и при двата варианта удълбочаването вдига неимоверно капацитета и икономическия им потенциал. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това, което каза бившият министър господин Желязков, до голяма степен е вярно. Само че има много неща, които трябва в момента да изясним. Да, действително прокопаването на каналите, удълбочаването на Фарватера е необходимост, за да могат да влизат Панамакси, по-големи кораби, и по този начин да поевтинява транспортът, и действително пристанище Варна да бъде атрактивно пристанище, и конкуренция на Констанца. Само да отворим една скоба, че само допреди около 20 години пристанище Констанца и пристанище Варна бяха съизмерими. Благодарение на инвестициите, които направиха румънските правителства през тези години, пристанище Констанца е отворила в момента близо 175 хиляди работни места – пряко, и косвено, уважаеми колеги, докато ние през това време спорихме трябва ли, или не трябва да има терминали във Варна, къде те да бъдат, какво да се случва с пристанище Варна? Тук има няколко много важни въпроса, на които никой не даде отговор. Да, каналът трябва да бъде прокопан на 14 метра и половина. Как ще бъде удълбочено под Аспарухов мост? За втори път поставям въпроса, при положение че бермата на Аспарухов мост е на 13 метра и 20 сантиметра. Как ще се стигне до пристанище Варна-запад, което е основният терминал? Даже ако трябва да сме обективни, това е било част от инфраструктурата на химическите заводи, при положение че там може да се стигне до 12 метра. Там е бермата и там са фундаментите. Ще падне цялото пристанище – стената, тоест, кой го е измислил целия този проект? Да, така е, трябва да стане това нещо, но тези средства няма да бъдат изобщо достатъчни това да се случи. На следващо място, защо никой не говори за пристанището под Максуда, при положение че се дадоха близо 9 милиона за проектирането на това пристанище с пет корабни места? Две за зърно с всичката му необходима инфраструктура и силузи, две за контейнери и едно за генерални товари. Защо никой не го коментира този въпрос? Когато се построи това пристанище и отпадне необходимостта от пристанище Варна-изток, тогава там да бъде атракционната зона на Варна. Да, сега се направи голяма крачка напред за тази атракционна зона, но тя далеч не е това, което трябва да бъде. Кой подписа и с какво решение на Министерския съвет цялата тази зона се даде на други компании? Не държавни, не на община Варна, при положение че имаме меморандум между Министерския съвет и Община Варна, подписан преди около 12 години. Защо не се обяви конкурс за пристанище Варна-изток бившата територия как да изглежда с аквариуми, със зала, която е необходима за конгресен туризъм и всичко останало? След като бившият министър отвори темата, да го попитаме: защо това не стана? На следващо място, още веднъж питам: ин хаусът е нещо много добро, когато то беше предлагано в пленарната зала, идеята за ин хауса беше съвсем различна. Примерно един военен кораб, тъй като сме на морска тематика, има авария по време на учение. Не да се обявява по Закона за обществените поръчки кой да го отремонтира, а той да отиде в „Терем“, който е 100% държавна собственост и по най-бързия начин да бъде отремонтиран и да влезе в строя. Но не и ин хаусът да бъде използван, когато парите се прехвърлят на кухи държавни дружества, а не на реални дружества с възможности. И след това тези държавни дружества без конкурс, без търг да прехвърлят всичките тези средства. Ако си спомняте 7,8 милиарда каза министър-председателят, че са дадени през последната година от управлението на ГЕРБ – 7,8 милиарда, по ин хаус. Където и да е по света, това е огромна сума, уважаеми колеги. Затова мисля, че едно от първите решения, които трябва да вземе следващият парламент, е ин хаусът да бъде ограничен за тези функции, за които той е необходим, а не да бъде врата, през която да стават източвания на държавни средства в огромни размери – особено големи размери. Затова мисля, че, да, добро е било това начинание за удълбочаването на каналите във Варна, но и пътят към Ада е осеян с трупове на хора с добри намерения. Защото може ли то да бъде реализирана по този начин? Не, не може. Защото трябват други средства това да се случи и трябва друга обща концепция за развитието на пристанище Варна и пристанище Бургас, и за привличането на коридорите. Няма да отварям цялата тази тема, какво и как трябва да се направи, за да бъдем вече ние конкурентоспособните на Констанца, да обърнем пирамидата, а не както беше преди 20 години. Второто нещо, което съм сигурен, че трябва да се направи и хората го искат, е да има справедливост. Всички сме наясно, че тази сделка и тези действия не са справедливи – нещо, което трябва да се направи, но е направено по порочен начин. Затова неслучайно преди малко зададох въпроса дали не трябва друга институция да се занимава. Не може това да продължава до безкрай, уважаеми колеги народни представители, защото действително хората искат да разберат, че има справедливост в тази държава. Не може да е ясно, че това, което се е случвало и което в момента се случва, не е направено по най-добрия начин. Като се мине през ин хауса и като се мине през цялото това удълбаване, и като се стигне до изсипването на тази маса, която допреди няколко седмици се изсипваше обратно в езерото, а не в 12 вилната зона, където трябва да бъде.

Така че се радвам, че имаше такова изслушване, за да стане ясно, че не могат така да продължават нещата и се надявам следващото Народно събрание да започне с ин хауса. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, не съм удовлетворена от начина, по който протече това изслушване, но не мога и да не се възхитя на Вашия стоицизъм – то продължаваше толкова дълго, към Вас бяха задавани многократно буквално едни и същи въпроси, и то породи още повече въпроси, отколкото да си изясним в конкретика ситуацията. До момента не изяснихме, и Вие не желаете да отговорите на въпроса: защо е предпочетена ин хаус процедура? Нещо повече, при тази ин хаус процедура договорът не е разгледан, подписан и одобрен с участието на Управителния съвет на „Пристанищна инфраструктура“, а току-що стана ясно, че това не се е случило, а това са 400 млн. лв.?! Както казваме, всички тук се занимаваме и инвестираме обществено време, защото това е най голямата инвестиция за последните 45 години в пристанищната инфраструктура на България. Но Вие не можете да ни дадете ясен отговор защо предпочитате ин хаус-а и защо в крайна сметка, предпочитайки този подход, сте произвели – не без Вашето участие категорично, защото четири години сте били начело на „Пристанищна инфраструктура“ – една матрьошка, от българска държавна фирма към втора държавна фирма, към частна компания, за да се стигне до руските дълбачки от Калининград? Не получихме отговори на тези въпроси, нито забелязах Вие да сте влезли в повече детайли между първата част и втората част на изслушването. Също така споделихте с нас доста неистини и няма как да не ги отбележа. На питане на един от колегите Вие казахте, че договорите между „Пристанищна инфраструктура“ и ТСВ са достъпни и всеки би могъл да се запознае с техническата част, ценовата оферта и така нататък. Не, доскоро това не беше истина, защото достъпът до всички тези документи се постигаше чрез Закона за достъп до обществена информация в един период от време, в който, включително и Вашето министерство постановяваше мълчаливи или друг тип откази. И не, Вие не сте били достатъчно открити като принципал по отношение на тази обществена поръчка, и Вие знаете това много добре, и се учудвам защо твърдите такива неща пред народните представители?! Вие признахте, а и няма как да е другояче, че кейовата стена е публична държавна собствена. Да, тя е изключителна държавна собственост и не може да бъде ползвана по никакъв друг начин от господин Доган и неговото пристанище ТЕЦ Езерово (шум, възгласи: „Ооо!“ и реплики „Стига вече!“ от ДПС), без да е проведена процедура по концесия или отдаване под наем. А там е сключен един много специфичен договор със знанието, предполагам и на Вас, който се нарича „Рамков договор за партньорство“. И да, няма как да има… (Шум и реплики от ДПС.) Моля, не ме прекъсвайте! По тази причина, ние от „Демократична България“… (Реплики от ДПС.) Това са картите. Сега говорим за Рамковия договор за партньорство и как кейовата стена, без която пристанището на господин Доган не може да получи възможност изобщо да функционира като такова, е прехвърлено от „Пристанищна инфраструктура“ към ТЕЦ Езерово. С рамково споразумение за партньорство. Това рамково споразумение за партньорство – ние сме подали сигнал в прокуратурата, и в момента Софийска градска прокуратура разглежда този сигнал и очакваме да се изкаже по въпроса. И така. Не сме удовлетворени от начина, по който протече това изслушване, и от отговорите, които получихме. И, да, няма как да не се съглася с всички изказали се колеги в посока на това, че този проект има значение, но да казвате, че чрез него Вие ще конкурирате Констанца, при положение че се загубиха поне 15 години време да се предприеме каквото и да било, е, меко казано, приказка за наивници. Съжалявам, че господин Росен Желязков излезе, който пък изкара следната защитна теза, че след като има държавни дружества, трябва да има ин хаус, а пък, за да няма ин хаус, трябва да преразгледаме концепцията си за това да има държавни дружества. Може би и двете неща са нужни: и държавни дружества и ин хаус, но онова, което от това уравнение трябва да бъде извадено, е корупцията за стотици милиони левове, които видяхме, че с ин хаус-а, нали така, господин Нанков, при „Автомагистрали“? Благодаря Ви. (Възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС, ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да удължим времето до 17,00 ч. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Госпожо Председател, уважаеми колеги! Наистина министърът има много здрави нерви – да се явиш няколко пъти в тази зала и да се опиташ да убедиш едни хора, които през цялото време, като Мирча Кришан за краставицата с постоянното повтаряне за 98% вода и така нататък, това е много сложен процес, господин Министър. Аз Ви благодаря все пак, поне от последните въпроси и отговори изяснихте, че цялостната концепция на пристанище Варна е система от канали и кейови съоръжения с различни предназначения. Обяснихте, дано да са Ви разбрали, че там има и два канала № 1 и № 2, които свързват Черно море с Варненското езеро и с Белославското езеро. И както видяхте, те са изкуствено прокопани и трябва да се удълбочават периодично. И това стана ясно на колегите, които никога не са отишли до Варна. Важен е този процес общо за удълбочаването на каналите 1 и 2 в пристанище Варна и този проект казахте, че е стратегически за България. Но тези, които са на жълтите паважи, трудно го разбират. От друга страна, стана ясно, че Вие сте били директор на Управителния съвет и тогава, още от 2014 г. този проект се обсъжда, през 2017 г. влиза в инвестиционната Ви програма – и само в скоби искам да Ви кажа, че тогава ТЕЦ Езерово е собственост на „ЧЕЗ Груп“ и България си върви по пътя за инвестициите, за проектите, за удълбочаването на дълбочините по брега, за да може да се развива водният транспорт. Също така от Вашето изложение стана ясно, че нито един кубически сантиметър не е удълбочаван и не се предвижда да се удълбочава по смисъла на тази поръчка в района на ТЕЦ Езерово. Стана ясно, че всичките манипулации и тези въпроси, които днес ги обсъждаме, с идеята наново да се чуят поредните лъжи от една политическа формация, сега чуват истините и някак си не им е приятно. За да може още да продължим и да разберат истината, аз ще Ви подаря картата. В нея ясно се вижда – къде остана госпожата с късата подстрижка (шум, реплики, смях), да може да установи и да погледне, и да види, че цялостното прокопаване изобщо не засяга ТЕЦ Езерово. (Народният представител Рамадан Аталай дава картата. Ръкопляскания от ДПС.) И още нещо, имате специална покана от директора на ТЕЦ-3, за да посетите и видите какво е „кейова стена“.

Ходили сме.

Специалната Ви покана е и за още нещо – да може да Ви докаже с прост език, ако едновременно 60 кораба застанат по всички терминали по протежението, че ТЕЦ-3, там могат да застанат само три кораба. И с какво тези инвестиции, които се правят от частен инвеститор, като десни политици Ви боде очите? А отгоре на това…

Крадете ги.

Много Ви моля! За кражбата аз ще Ви кажа следното: преди години лично Вие с една детска група ми намазахте костюма със сладолед, откраднат, заедно с оня, Сандов. (Ръкопляскания от ДПС. Ръкопляскания от ДБ и възгласи: „Браво!“) И когато се говори нещо сериозно, и когато се влиза в този парламент, и когато идвате тук, не се занимавайте със сладолед и с дребните кражби, и с краставиците! (Шум, реплики, смях.) Занимавайте се с инвестиции! Не се занимавайте с онова, което развива България от гледна точка на омразата, на внушенията и лъжите! Няма да говоря нито за НПО-та, нито за Вашата защита на други държавни интереси освен България. (Възгласи: „Ооо!“ от ДБ.) И още нещо искам да Ви кажа. Ако искате – господин Мирчев го видяхме заедно с господин Христо Иванов как газят във вода, заповядайте, аз ще дойда с Вас, ще отидем и ще видите какво представлява пристанище, какво представлява ТЕЦ-3, ще видите наречената от Вас купчина желязо в какво състояние е и как помага за икономиката на държавата.

Вие вредите не само на този парламент, Вие вредите на икономиката на България, а още повече, съжалявам, че започнахте да вредите и на самите себе си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС. Възгласи от ДБ: „Браво!“)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! От днешното изслушване чухме различни групи от хора да говорят и да отговарят на собствените си въпроси, на различни въпроси. От една страна, колегите от ГЕРБ и ДПС си задаваха постоянно въпроси и си отговаряха постоянно на въпроса „Дали?“ – дали да се удълбочава Варненското езеро? (Реплики от ДПС: „Ти говориш глупости!“) По-интересният въпрос обаче не е дали, по-интересният въпрос е как. (Реплики от ДПС: „Ами как?“) Ами как, по начин, по който 400 млн. лв. са отишли в една частна фирма. Ето, аз да питам колегите от ДПС, които ме репликират от място: ако преди четири години Ви бях попитал може ли частна фирма да изпълни проект за 400 млн. лв. без обществена поръчка, Вие какво щяхте да ми отговорите? Не. (Реплики от ДПС: „Не?! Кой ти каза?“) Защото Законът за обществените поръчки изрично казва, че когато има проекти за 400 млн., 500 млн., един милион, 500 хиляди, за тях се провежда обществена поръчка. Но това е въпросът „Как?“, който всички Вие трябва да си задавате, не само ние от тази част на залата, не само министърът, а и господин главният прокурор. Как пък досега не го чухме веднъж да пита как е изпълнен и как се изпълнява този проект за удълбочаването на Варненското езеро? Всъщност числата са много интересни. При средна пазарна цена за 23 лв. на тон кубичен метър удълбочаването на Варненското езеро се изпълнява за двойно повече, за да се постигне тази цена от 400 милиона, обща стойност на сделката. Освен това проектът е направен без каквато и да е финансово-икономическа обосновка и план, не са изследвани и социално-икономическите ползи. Няма – или поне на нашето внимание не е представен, до този момент доклад, въпреки че ние го изискахме за това каква добавена стойност ще има от този проект. И тук възниква въпросът: защо продължавате да защитавате такава очевидна кражба на двойно по-голям проект, изпълнен на двойно по-голяма цена по начина, по който в „Автомагистрали“ са се изпълнявали през ин хаус, възлагали са се на частни фирми за над 7 млрд. лв. поръчки? Варненското езеро е същият пример. Затова, уважаеми колеги – от това изслушване, от отговорите на министъра и от изказванията на всички колеги, ще остане да виси със страшна сила въпросът как 400 милиона отидоха в частна фирма? И тук е ролята на господин главния прокурор – да си зададе този въпрос и да даде отговор, така че всички български граждани да знаем през последните четири години как са се изпълнявали проекти за милиони в Република България. Благодаря Ви.

Господа, много ясно господин Рамадан Аталай визираше мен и понеже ставаше въпрос за мен, аз съм длъжна да отговоря. Да, излизала съм и съм участвала в протести. Но не, никога не съм атакувала човек, бил той опонент, със сладолед, още по-малко господин Рамадан Аталай. Никога не сме се срещали в такава ситуация, така че това очевидно е някакво своеобразно фентъзи. Но, господин Аталай – не го виждам тук, ако се чувствате нападнат, то не е със сладолед, а е с тежки аргументи, срещу които нямате какво да отговорите. Може би това е случаят. А що се отнася до късата подстрижка, както той визира, това е въпрос на избор и трябва да го зачитате. (Шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, колеги! Господин Аталай, да, понеже и аз бях споменат. Първо е ясно, че това беше просто опит за поредна политическа атака спрямо нашата група. Видно от самото начало на това Народно събрание се правят такива инсинуации. Но, първо, никога не съм крал. Второ, със сладолед никога не съм Ви цапал. Дали нямате предвид нещо друго? Дали нямате предвид една порция, ама не от тези, дето Вашият почетен председател разпределя, а може би това беше и дебатът днес с една такава порция, или става въпрос за една друга порция, за която аз разкрих, че... (Народният представител Халил Летифов тръгва към трибуната.)

...Ваш симпатизант в моя роден град беше раздавал като форма за купуване на гласове, но то не беше сладолед, беше половин пакет ориз, един пакет брашно и един пакет сол, за което човекът, за съжаление, изгоря и беше поставено осъдително решение. Благодаря.

Госпожо Председател, към Вас ми е процедурата, не към господин Сандов. Разбрахме, че обича зелен сладолед и разбрахме, че го обича на порции, само че ние не можем да му помогнем. Той си е избрал къде са му – в кръга, където се намира там – в зеления, котарашкия, капиталския кръг. Не го оставяйте, докато той лично се обяснява в любов на господин Аталай, да си прави внушенията, не това е процедурата. Благодаря.

Добре, само да им кажа няколко още неща и за удълбочаването, за да знаят за какво става въпрос.

Добре, ако искате да говорим само за сладолед в тази зала? Няма как да стане, но все пак. Господин Министър, две изречения. Всичко това, което сте направили, когато сте били в управлението на директорския съвет – онези грешки, които сте ги допуснали, грешката, която направихте, като уволнихте директора на предприятието, сега да не стане пак така, като тези другари отдясно...

...да вземете да назначите някой Ваш роднина за директор на това предприятие и после да идвате да се оправдавате, като тези, че не сте цапали никого със сладолед? Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, предлагам гласуването и продължаването на дебатите по така наречените малки бюджети за държавното обществено осигуряване и Националната здравно-осигурителна каса да се предават по БНТ 1 и БНР. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бяхме стигнали до § 13. Предлагам да се върнем към § 1 със следните съображения: В § 1 са приети три предложения, които имат три различни варианта на прихода по консолидирания бюджет за ДОО. Това се отнася и по отношение на разходите по консолидирания бюджет. Поради факта, че бяха приети различни предложения по едни и същи бюджетни показатели, е налице несъгласуваност между показателите по консолидирания бюджет и по фондовете. Също така поради факта, че бяха приети предложения на различни парламентарни групи, се наложи преоценка на бюджетните показатели и в тази връзка се проведоха разговори с политическите сили и парламентарно представените групи, както и с министъра на финансите, с Министерството на труда и социалната политика, експерти от различни групи. Във връзка с това предлагам на Вашето внимание променен § 1, който съобразява приетите предложения по един балансиран начин – ако народните представители имат желание, да им бъдат раздадени така направените предложения...

Благодаря. И този балансиран начин е следният: „От 1 октомври 2021 г. да влязат в сила разпоредбите относно антикризисната мярка от 120 лв. добавка за всяка една пенсия до края на 2021 г., както и обезщетения за гледане на дете до 2 години в размер на 650 лв. От 25 декември 2021 г. минималната пенсия се увеличава на 370 лв., а максималната на 1500 лв., както и преизчисляването на пенсиите на база действителен стаж с коефициент 1,35.“ Във връзка с предложеното по-горе – § 1, чл. 1, ал. 1, т. 1, е представен, както следва в таблиците, които в момента Ви се раздават. Позволявате ли да ги запозная?

Благодаря Ви. „§ 1. В чл. 1 ал. 1 и 2 се изменят така: „Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 15 566 455,5 хил. лв., както следва в таблицата. (2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума 15 566 455,5 хил. лв., както следва в таблицата по-долу. § 2. Член 2 се изменя така:

Да, извинете. (Шум и реплики.)

Не, чл. 3 пропуснах само да запозная.

„(3) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд „Пенсии за лицата по чл. 69, както следва таблицата по-долу.“

Това е ал. 3.

Да.

Отново повтарям: „Чл. 1. (1) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 15 566 455,5 хил. лв., както следва – и е дадена таблицата, която е с приходи и трансфери, всичко по първо римско. (2) Приема консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по разходите и трансферите на обща сума...

Това са промените, които бяха предложени от парламентарната група на ДПС, и промените касаят от 1 октомври до 31 декември 2021 г., както и предложенията за мярката за всяка добавка към всяко обезщетение за гледане на дете, тоест до 2 години, в размер на 650 лв., които гласуваха народните представители. (Шум и реплики.)

Минималната пенсия, както предложих, също се отразява, но от 25-и, това и обясних – 25 декември 2021 г., за частта... (Шум и реплики.)

Какво значи 25 декември? Защо не е 26-и или 24-ти?

Това е предложението ни, тъй като може да обхване точно този период, който е в края на тази година и началото вече на следващата година. Това са различни бюджетни години, но ние казваме за тази година какво предлагаме, така е, казваме, че за тази година предлагаме.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 58, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание искам 15 минути почивка от името на „Демократична България“.

Уважаеми колеги, в почивката свиках извънредно заседание на Бюджетната комисия, за да ги информирам за нещата.

Кои неща?

Това, с което Ви запознах преди почивката. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Кое това?“) Това, което Ви прочетох тук по § 1, чл. 1. Тъй като всички сме на мнение, че трябва да има извънредно заседание на Бюджетната комисия, което има нужда от повече време, от по-дълго време, предлагам Бюджетната комисия да проведе своето извънредно заседание днес и съответно след вземане на решения да Ви докладвам резултата от това заседание. (Реплики: „Кога ще докладвате?“) Утре сутринта, защото все пак Бюджетната комисия трябва да заседава внимателно, да разгледа няколко таблици, за които Вие помолихте. Затова Ви предлагам да го направим – днес извънредно заседание на Бюджетната комисия, да вземем решение и утре да го докладваме, за да бъде всичко нормално и Вие да сте спокойни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Докато тук се разправяме, пред парламента втори ден има протест. (Шум и реплики.) Стотици хора – представители на хотелиерския, ресторантьорския, на туристическия бранш и транспортни фирми, са пред парламента. Новите ограничителни мерки ги удрят тежко. (Реплики.) Проблемът е, че очакването и на туристическия, и на транспортния бранш е, ако има ограничителни мерки, да има незабавно компенсации. Това е и нашето разбиране, което сме заложили в актуализацията на бюджета. Надявам се, ще я гледаме до края на седмицата. Да няма затворен бизнес или бизнес с ограничено работно време...

…който да не бъде компенсиран.

Моето предложение е, тъй като така или иначе трябва да се проведе заседание на Бюджетната комисия, парламентът да извика министъра на туризма госпожа Балтова, която да информира за мерките за подкрепа на туристическия бранш – на заведенията, на ресторантите, на хотелите. Това искат хората пред парламента – проблемът да бъде поставен от парламентарната трибуна и министърът на туризма да отговори на питания на депутати от всички парламентарни групи.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, хайде да не смесваме протестите с това, което правим два дни и което виждам как върви към провал. Защото ходихте на протеста, видяхте как се отнесоха с Вас! (Шум и реплики.) Нека да не го отнасяме всички ние! (Шум, реплики, оживление.) Уважаеми господин Каримански, уважаеми колеги! Защо успяхме само за 24 часа да излъжем няколко пъти българските пенсионери? Вчера има приет Доклад на второ гласуване по два пъти гласуван! (Реплики.) Член 1, чл. 13 остана да се гласува. Колко извънредни комисии трябва да направите, за да излъжете българските пенсионери, които вече знаят, че имат 120 лв., че имат 370 лв. минимална пенсия и че имат преизчислена пенсия? Няма ли воля в тази зала поне за 24 часа нещо да се случи? (Шум и реплики.) Процедурата ми е да продължим да работим по Законопроекта за ДОО, по Законопроекта за Националната здравноосигурителна каса, защото днес е сряда. Утре ще трябва да имате Бюджетна комисия. (Реплики.) Ами затова днес трябва да го свършим, а не да правите извънредни комисии всеки ден, защото краят на този парламент е дошъл. Няма смисъл да го бавите и да правите агонията още по-голяма. Никой няма да Ви прости и лъжата, и лицемерието към българските пенсионери, ако промените това, което гласувахме вчера.

Няма нищо да промените, не спекулирай!

Госпожо Манолова, моля Ви, не ме репликирайте.

Говориш лъжи!

Елате тук и кажете, че говоря лъжи. Не променяйте това, което сме гласували вчера, и не променяйте срокове, които сме гласували вчера, защото всички ние носим отговорност пред българските граждани. След като приемем ДОО и НЗОК, нека да видим и какво искат протестиращите, защото мерките са в другия бюджет, който трябва да започнем да го гледаме някога в рамките на тази седмица, защото другата няма да има парламент. Това, което правите, уважаеми колеги, е да оставим държавата без актуализиран бюджет. Ако това е целта на някой от парламентарните групи, нека да излезе и да го заяви от тази трибуна, че иска в условия на криза...

...да остави държавата без пари за медиците, без пари за туристическия бранш. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, какво става тук – горе-долу да си дадем сметка. Преди малко излезе господин Каримански с един лист и каза: ние предлагаме да се гласува трети път това, което вчера два пъти гласувахме. Това се случи преди малко. На въпрос: кои сте Вие, господин Каримански поиска почивка, след това покани на кафе някакви хора от Бюджетната комисия, после тръгнаха да заседават. От Бюджетната комисия решиха сега да спрем заседанието и Бюджетната комисия да заседава извънредно, за да може утре за трети път да гласуваме това, което вчера приехме. Изведнъж се появи и една дата – 25 декември, за актуализация на пенсиите. Кой я предложи сега тази дата ми кажете? Кой я предложи? (Шум и реплики.) Вие предложихте и вчера приехме 1 октомври. Вчера го приехме! Днес се предлага 25-и, утре може да предложите 15 януари?! Това, което се случва в момента в парламента, е, че се излагате. Направих Ви прогноза миналата седмица, че ще Ви удари токът. Сега се случва, че токът Ви тресе. Има един начин, по който това да спре – просто извадете тази тел от контакта!

Извадете я, защото в момента минирате работата на следващото редовно правителство и такова може да не се състави заради ето такива решения. Не забравяйте, че предстои гледане и на целия бюджет – представете си там какво ще стане. Ние тук с този малък бюджет, който по принцип минава не толкова трудно, сме блокирали, а какво ще се случи в петък? Това абсолютно никой не го знае. Ще повторя: в момента правим първата крачка към финансова криза на държавата. Вие сте отговорни за това и президентът Румен Радев (ръкопляскания от ГЕРБ-СДС), който може да внесе (шум и реплики) всички антикризисни мерки с решение на правителството. Имайте предвид – 50 лв. за пенсионерите са внесени с решение на правителството, не са с решение на парламента.

Всички антикризисни мерки могат да направят правителството, ако имаме президент мъж. Нямаме такъв! (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Манолова, Вие сега ли видяхте, че туристическият сектор протестира и че искат мерките да се изпълняват от служебния кабинет? Те затова протестират, защото служебният министър на здравеопазването Стойчо Кацаров – всички сме чували чие протеже е, сменя заповедите от сутрин до вечер, затваря...

По начина на водене. Затварят се цели сектори...

Министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров следва да поеме отговорност и най-вече президентът Радев, който назначи този служебен кабинет, защото хората протестират, за да може мерките да се изпълняват, да има адекватни действия от страна на служебния кабинет.

Разбирам, че Ви харесва и като видите протест, веднага да се залепяте, но хората имат нужда от реални действия и мерки.

Госпожо Председател, по начина на водене – позволявате изказвания, които са встрани от тематиката. Например господин Биков си позволи да говори откровени лъжи, при положение че вчера ГЕРБ, БСП и ДПС вкараха бюджета в този калпав вариант, в който приеха три различни неща. (Ръкопляскания от ИТН.) В момента Бюджетната комисия се опитва да Ви даде елегантен начин да се измъкнете от кашата, която сами сътворихте. Да, господин Биков, държавата отива към стена, към която Вие я засилихте, защото бяхте некадърни и когато управлявахте, некадърни сте и когато не управлявате. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от ИТН.)

Господин Йорданов, Вие изобщо не разбирате Вие в каква каша сте се забъркали, защото ние сме в опозиция. (Силен шум и реплики от ИТН.) Вие сте тези, които носите... (Реплики от ИТН.) Очевидно сме опозиция на служебното правителство, което предлага. Вчера говорехте за годежи. (Реплики.) А Вие този брак сте го изконсумирали, преди да сте се сгодили и много добре знаете, че е така! А Вие, госпожо Манолова, карате последни дни в парламента! Да сте жива и здрава! (Скандиране от ИТН: „Сгодихме се, сгодихме се!“) Много моля за тишина в залата! Господин Манев и преминаваме по Програмата.

Госпожо Председател, неведнъж съм имал възможността да Ви кажа от тази трибуна, че като изтървете шейната, тя се хлъзга – и в калта. Изпуснахте това заседание. Не Вие, изпуснахме го всички ние в тази зала, и то заради две неща. Първото, което каза господин Биков, че нещо не можете да се разберете кой каква опозиция е. Тук излиза Ваш представител и казва: ние внасяме предложение по бюджета на служебното правителство. Когато някой внася предложение от едно правителство за бюджет, той е управляващ, той е с това правителство. Това всички го знаят. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Другите излизат и казват: ние сега тук, протестът, хората отвън. Чакайте бе, Вие също подкрепяте това правителство, което изкара хората отвън с неадекватната си политика, с неадекватните си мерки и с неадекватните си решения. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Тази шизофрения ще продължава и тя ще продължава затова, защото всеки един от Вас, колеги, който излиза на трибуната от управляващите, подкрепящите президента, президентското правителство, мисли само за едни избори – изборите на господин Радев. И като мислите само за тях, започвате да преигравате и изпадате в биполярно разстройство. (Шум и реплики.)

Вземете се в ръце, разпускайте това нещо, където го правим тук всеки ден,…

…защото ще влезем в още по-големи и още по-шизофренични ситуации, от които излизане няма да има и за следващия парламент. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Предлагам да успокоим малко страстите, но да видим. Моята процедура е да прекратим заседанието, да се проведе Бюджетна комисия, не защото е забъркана каша с вчерашното гласуване, господин Йорданов, а защото вчера спряхме преди последния параграф – кога влиза в сила Законът и всички текстове. Няма никаква колизия между отделните текстове. Имаме възможност да изберем между кумулативно действие на всички текстове и около 450 милиона допълнителен дефицит в ДОО, който трябва да бъде финансиран с допълнителен трансфер от Закона за бюджета – и в това няма нищо лошо. Въпросът е да го изберем, въпросът е да се съберат малко повече от половината и да гласуват. За да стигнем обаче до тази процедура, трябва да видим и другите варианти, защото има варианти някои от нещата, за които няма срок, а за други има, да влязат в сила по-късно. Такива предложения до този момент няма направени, освен вчера моето редакционно, което Вие отхвърлихте. Така че към този момент най-доброто решение е да се свика по реда на Правилника Бюджетната комисия, защото долу не беше свикана по реда на Правилника и аз не смятам, че тук трябва 40 човека да стават да се упражняват в процедурни хватки. Мисля, че и Вие не го искате това. Предлагам прекратяване на заседанието по процедура, свикване на Бюджетната комисия – да си изясним кой от вариантите е възможен да бъде приет, кой иска на Бюджетна комисия да бъде приет. Тя да предложи в допълнителен доклад, което е правено около 100 пъти в тази зала досега, включително и по предложение на заместник-министър – по-късно и министър Ананиев, и на ГЕРБ. Прави се допълнителен доклад, каквото реши Бюджетната комисия, и после каквото реши залата. Няма нужда Вие, и пенсионерите, ние… Тази агитация и ние можем да си я направим. Благодаря.

От името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС – обратно предложение, госпожо Председател. Колеги, както каза господин Свиленски, ние наистина вчера гласувахме кумулативно увеличение на пенсиите от 1 октомври плюс 120 лв. за пенсионерите за следващите три месеца. Това гласувахме на две гласувания няколко пъти, и то е факт. Не знам дали обърнахте внимание, колеги, но днес всички вестници – челата им са, че това е факт. От 1 октомври са увеличени пенсиите и хората ще получат по 120 лв. Аз наистина не знам с какви очи и в момента кой ще тръгне да прави трето гласуване – да спрем сега заседанието, да направим Комисия, за да се обърне това нещо утре и да се гласува нещо друго. Разбирате ли? Пенсионерите знаят, че снощи гласувахме – кой как е гласувал е отделен въпрос, снощи гласувахме увеличение на пенсиите от 1 октомври и 120 лв. за следващите три месеца. Недейте да си играем с хората. Господин Каримански, много Ви моля! За Ваше добро го казвам. Благодаря Ви.