15 септември 2021 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам прегласуване, защото не стана ясно съдържанието на Законопроекта. Целта на Законопроекта е да се спре шоковият скок на цената на водата с 30%, очакван за 2022 г. Смятам, че това е едно добро дело, което в последния ден на Народното събрание, ние, народните представители, можем да свършим за хората. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Правя процедурно предложение: Докладът на Временната комисия да бъде не последна точка в дневния ред, а преди Закона за съдебната власт по очевидни причини. Доколкото гласуването на Закона за съдебната власт, който безспорно е изключително важен, все пак е и на първо четене, не бих искал Докладът на Комисията да няма възможност да мине през залата. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагаме днешното заседание да се излъчва по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (Реплики от народния представител Георги Свиленски.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно общ законопроект на приетите на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, внесен от народния представител Николай Хаджигенов и група народни представители“. „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от народния представител Христо Иванов и група народни представители“. „Законопроект за изменение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, внесен от народния представител Андрей Михайлов и група народни представители“. Изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на Закона да се измени така: „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство“.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми зрители пред Българската национална телевизия! Благодаря на господин Делчев за процедурата, за да могат българските граждани да разберат истинската цел на този законопроект. Това заглавие, за което се изказвам в момента, госпожо Председател, мисля, че не е най-подходящото. Може би заглавието трябва да гласи: „Закон за осветяване на някои защитени свидетели“. Защо, колеги? Това си личи от мотивите, изказванията и всички приказки, които се изговориха по този законопроект. Какво се цели, колеги – какво се цели, всъщност? Чета едно съобщение от новина от 4 август: „Неизвестен откри стрелба по защитен свидетел по делото „Килърите“ – Цонко Ненов. Нападението е извършено рано сутринта в Горна Оряховица, докато Ненов е бил в колата си. Свидетелят е успял да избяга.“ Това се цели, колеги. Кой има полза от това? Всички знаем. Определени престъпни групи, по които има защитени свидетели, определени олигарси, които се укриват от българското правосъдие, по делата им има защитени свидетели. Целта е тези свидетели да бъдат осветени. Целта е тези свидетели да бъдат отстреляни. Нали всички сме чували, че тези оригарси, които се укриват от българското правосъдие, си имат представители тук. Даже някои си имат и адвокати, които ги представляват по някои дела. Ето затова е този закон, колеги. За една малка част, но най-кресливата част – това е просто бизнес, нищо лично. Още днес – следобед, ще си броят хонорарите. Приятно броене, колеги. За другата – по-голямата част, този законопроект е един пиар. За останалата част, които подкрепят Законопроекта, това е една мръсна поръчка. Поръчка срещу Бюрото, защото това Бюро не е нито на главния прокурор, нито на прокуратурата, нито на съда. Това Бюро е на правосъдната система. Заглавието, госпожо Председател, може да се промени и като: Закона на бегълците или закона на опинците. Защото се оказа, че Законопроектът с това заглавие е най-важният закон в държавата. Заради него цялата дясна част избяга от маловажна тема като Актуализацията на бюджета на НЗОК. Избяга от дебата за парите за лекарите, фармацевтите, за болните деца. Изсулиха се, колеги, като не толкова модерни в днешно време кожени мокасини от телешка и свинска кожа – знаете, възрожденски такива мокасинки. Защото на истинската дума се обиждат – не че не мога да я нарека. Избягаха, защото имаха мръсна поръчка. Не ги интересуват нито лекари, нито фармацевти, нито болни деца. Трябваше да изпълнят една поръчка на един човек, който, за да мине това нещо, наруши найси пъти Конституцията на Република България. Някой, колеги, трябва да плати политическата цена. Иначе Бюрото може да го премести в Земеделското министерство – това няма никакво значение. Какво си мислите, че правите? Какво си мислите, че правите с преместването? Това ли е най-важното нещо в държавата в момента?

Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратък. Първо, молбата ми е към основната част от залата – нека да не репликираме това, това няма никакъв смисъл. Иначе е хубаво да видиш колко ниско може да падне някой, дори не на амбразурата, под амбразурата – в защита на кого? Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, по време на две обсъждания в Правната комисия Вие не казахте, защото считате, че Бюрото ще бъде унищожено или няма да го има, ако то просто премине от прокуратурата в юрисдикцията на Министерството на правосъдието и на министъра на правосъдието. От днешните Ви думи оставам с впечатление, че орган на изпълнителната власт, като Министерството на правосъдието и министърът на правосъдието са склонни да повишат неимоверно виктимостта на свидетелите и те да бъдат, както Вие ги наричате отстреляни. Не мога да се съглася с това Ваше твърдение. Напротив, считам, че функционалното място на Бюрото е именно в Министерството на правосъдието, където то е било до 2014 г. Желанието на главния прокурор да създаде военизирана структура за участие в безредици като свидетели, както той ги нарича, наблюдатели и протестиращи, накара хората да излязат по улиците. Приемете, че прехвърлянето на Бюрото не към Министерството на земеделието, а към Министерството на правосъдието ще възстанови една малка несправедливост в съдебната система. Това със сигурност, господин Хамид, не е реформа в съдебната система, но това е една пресечна линия, която ще постави ясна граница в следващото Народно събрание с кои може да се прави съдебна реформа и кои искат да пазят статуквото. Ние нямаме никакво съмнение, че ДПС и Вие самият сте едни от тези, които искат да запазят статуквото, и в частност Бюрото да остане там, където е, защото вероятно ще имате нужда от защита. Не знам. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Хамид, надявам се си давате сметка, че този акт, макар, и както господин Василев каза да не е дълбоката съдебна реформа, която ние от „Изправи се БГ! Ние идваме!“ искаме, има символно значение, защото благодарение на Бюрото за защита към главния прокурор, преторианската армия на главния прокурор през 2020 г. започнаха многохилядни протести, които продължиха над 120 дни и заради които българското общество поиска справедливости. Да, това Народно събрание не успя да махне господин Иван Гешев от длъжността му главен прокурор или да го убеди да отстъпи под натиска на хората.

Как да го махне?

Да отстъпи от позицията под натиска на мнението на гражданското общество, но… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…това е акт, който можем да направим заедно. Надявам се Вие, колеги от ДПС, да спрете с реплики, дуплики, процедурни хватки с цел да отлагате постоянно, както правихте и на Комисията приемането на Закона, защото Вие защитавате преторианската гвардия на главния прокурор, от една страна, от друга страна, се борите имотите, в които Бюрото за защита се намира, да останат при главния прокурор, а да не отидат в Министерството на правосъдието. Това също стана много ясно на заседание на Правната комисия, така че нека справедливостта да възтържествува.

Уважаеми господин Делчев, нямате никакво право да забранявате народни представители да се изказват, да правят реплики и дуплики. Това въобще не го разбрах. По отношение на протестите – 2020 г., ние предложихме вариант – функциите, онези функции, които не са присъщи за Бюрото, да отпаднат, Бюрото да си остане там, където трябва, но като охранително звено, а не да има право на задържане, претърсване и така нататък. Това предложение съм го внесъл. Между другото, е подкрепено в Комисията. Надявам се, че ще бъде подкрепено и в залата. Ние не сме защитници на една фигура или определена група от фигури. Ние искаме да се спазва Законът, искаме да има трайно законодателство, а не да се променят всяка година – да прехвърляме едно Бюро от едно място на друго. Господин Василев, наистина в момента имаме министър на правосъдието, за който съм сигурен, че няма да си позволи каквото и да е било да се случи на тези свидетели. Всички знаем и децата в квартала вече говорят, че той ще става конституционен съдия. Представяте ли си да дойде министър на правосъдието с един друг профил – не на уважаемия господин Стоилов?! Вижте, например един силов министър, който гази Закона всеки ден, особено в предизборна кампания. Какво ще се случи в периода на преместване? От Министерството на правосъдието заявиха, че им трябват най-малко четири месеца. В Законопроекта сме заложили три. През тези четири месеца колко свидетели ще бъдат отстреляни? Господин Хаджигенов, въпреки че не съм Ви назовал по име, Вие наистина излязохте и се идентифицирахте като един от защитниците на онези бегълци от Закона, които се укриват в други държави и които най-вероятно – вчера на заседание на една от Комисиите стана ясно, че има народни представители, на които кампанията е финансирана от такива бегълци, са включени в Закона „Магнитски“. Да не би с още една реплика да се издадете, че и Вие сте този народен представител – не знам. Господин Атанасов вчера повдигна темата, между другото, прави му чест. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Това Народно събрание трябваше да направи реформа на съдебната власт. Това Народно събрание трябваше да закрие спецправосъдието. Това Народно събрание трябваше да приеме промени в Конституцията. Нищо от това обаче не се случи. Единственото, което можем да направим днес и да го направим убедено, да го направим в защита на правовата държава, е да закрием Бюрото по защита към главния прокурор и да го прехвърлим към Министерството на правосъдието там, където е неготово естествено институционално място. Това ще отговори не просто на обществените очаквания, това ще е гаранция за конституционно упражняване на власт. Всички знаем делото, което виси пред Конституционния съд, именно по отношение конституционната функция и съмнения за противоконституционност на сегашната структура на Бюрото. Това, което знаем, е, че когато Бюрото е в изпълнителната власт, ще има отчетност, ще има прозрачност в неговите действия от гледна точка на ресурса, който се използва. Това, което знаем също така, е, че няма да сме изправени пред хипотезата, която видяхме миналата седмица. Докато главният прокурор говореше за независимостта на съдебната власт, си чатеше в реално време с пиар Севи Бойко. Това ли е независимостта на Главната прокуратура, която гарантира защитата на свидетелите? Вярно, всички имаме отговор на този въпрос. „Демократична България“ днес няма да прави много изказвания, защото целта е да мине Бюрото, а не да се упражняваме в парламентарно красноречие. Затова нека да си свършим работата в оставащите последни часове от това Народно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Славов, в изказването си Вие цитирахте: „Защита на правовата държава и реформа в съдебната система.“ Аз Ви питам и моята реплика към Вас е: реформа в съдебната система за един месец ли се прави, без правителство, без управление и без политическа отговорност? Имате ли мнозинство в Народното събрание? Да, Вие показахте, че имате за приемането на този законопроект, но това ли е реформата в съдебната система? Това ли е Вашето виждане и разбиране за правова държава?

Уважаеми господин Славов, аз взимам отношение по повод на това, че не успяхме наистина да направим сериозна съдебна реформа. Във връзка с изказването на госпожа Александрова за мнозинствата взимам идея от нея и Ви правя реплика. Господин Славов, докато нямаме гласове, не можем да мечтаем, за съжаление, надявам се, да имаме достатъчно гласове, за да помечтае и българският народ за истинска съдебна реформа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря госпожо Председател. Уважаеми колеги! Колега Славов, с дълбоко уважение към Вашите професионални качества. Спомняте ли си, ако не, ще Ви припомня какво каза Вашият лидер Христо Иванов от тази трибуна в първата си декларация от откриването на 46-ото народно събрание? Тогава за първи път, между другото, и беше правилно, господин Иванов каза, че във връзка със съдебната реформа и с това, което предстои, „Демократична България“ ще търси диалог всяка една политическа партия в този парламент. Тогава не изключихте ГЕРБ, нали така, господин Иванов? Точно така. Ние вече сме в края на това злощастно Народно събрание и аз не си спомням всъщност, господин Иванов, господин Славов, някога потърсили ли сте групата на ГЕРБ, за да търсим някакво дългосрочно решение във връзка със съдебната реформа? Ще Ви кажа защо. Защото, колеги, съдебна реформа, ако искаме да не сме просто популисти, и да говорим хубаво от трибуната, за да ни харесат нашите избиратели, ако искаме нещо смислено да направим в тази насока, тук даже не Ви трябва и не можете да приемете съдебна реформа с малцинство. Не можете да приемете съдебна реформа дори и с обикновено мнозинство. Ако искаме да направим нещо дългосрочно, то трябва да бъде с много по-широка, хайде не консенсус, но с много по-широка парламентарна подкрепа, за да може да гарантираме, господин Славов, че който и да дойде оттук нататък, все пак ще има някаква устойчивост – ето това е големият въпрос. Реално погледнато, ние за тези два месеца дебат по темата не сме имали. Извинение с това, че имало Правна комисия и така нататък не е сериозно. От парламентарната група на ГЕРБ-СДС гарантирам, че ние никога всъщност не сме участвали в реализиране на това – да се направи една такава дългосрочна реформа, ето това е въпросът.

Колеги от ГЕРБ, имахте шанса да направите дълбока съдебна реформа 2015 г. Видяхме какво се случи тогава. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Съдебната реформа не просто предстои, тя е дължима на българските граждани. Съдебна реформа ще има, ако България иска да остане в Европейския съюз. Съдебна реформа ще има, ако България иска да вземе от европейските средства за подпомагане в размер на 15 – 16 млрд. лв. Единственото основно изискване, за да може тази подкрепа на Европейския съюз да тръгне към България, е да се извърши съдебна реформа, да има върховенство на правото. „Демократична България“ обяви в началото на това Събрание, че ще търси подкрепа за конституционни промени и неформални разговори бяха проведени. Да, не се стигна до формални разговори поради простата причина, че този парламент очевидно се оказа с много кратък мандат. Конституционната реформа наистина не може да стане само от няколко политически сили. Там трябва голямо съгласие и това е отговорността на нас като представители в този, а някои от нас вероятно и в следващия парламент, да търсим това съгласие по ключовите приоритети на държавата. В същото време да не си затваряме очите за онези проблеми, които са част от нашето правосъдие, които продължават да препятстват нашия път като ефективни членове на Европейския съюз. Част от тези проблеми са свързани наистина със статута и ролята на главния прокурор, част от тези проблеми са свързани с ролята на специализираното правосъдие и с начина, по който се вземат решенията във Висшия съдебен съвет. Ако не си оправим правосъдието, може да мечтаем за висок икономически растеж, може да мечтаем за чуждестранни инвестиции, но няма да ги получим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз излизам на тази трибуна, за да довърша една приказка, която господин Филип Станев започна – за голата истина. За голата истина ще благодаря първо на председателя на Правната комисия. За съжаление, за мен този председател беше господин Христо Иванов – той свикваше Правната комисия, когато намери за добре – сутрин, обед, вечер, нощем, на почивката (оживление в ДПС и ГЕРБ-СДС), в голямото междучасие. Винаги, когато имаше възможност да бъде свикана, тя се свикваше с една единствена цел – да бъде наказан главният прокурор, няма значение как се казва този човек, нямаше никакво значение. Започва се с простички неща – отнема му се Бюрото за защита на свидетели – да, дали неговото институционално място е там, това е без значение – отнема се, Специализираният съд, специализираната прокуратура – закриват се. Защо се закриват? За да знае този човек, който и да е той, да знае главният прокурор и да помни не е ли избран от правилните хора, няма как да просъществува и да си върши работата. Това е голата истина, господин Станев, това правим ние. Свиквахме всякакви видове комисии, по всяко време на денонощието, за да довършим едно показно нещо, което трябваше да се случи, и то трябва да се помни занапред – всеки, който ще седне на този стол, трябва да знае, че това го очаква. Не е ли избран от правилните хора – няма как да живее спокойно. Това е голата истина. И като търсихте дрехите къде са скрити – там, на първия ред са скрити. Те са скрити от едно олигархично НПО, медийно дружество. То е! Проведе си наказателната акция и днес ще я гласуваме. Това е голата истина, колеги. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Енчев, голата истина я видя целият български народ и в 45-ото народно събрание, и в 46 ото народно събрание. Стига се крихме зад метафори, парламентарно остроумие и процедури. Голата истина е, че много голяма част от тези депутати в тази зала, които стоят в момента, се опитват всячески да запазят това странно Бюро и този странен главен прокурор. Голата истина, знаете ли каква е? Мен като човек ме е срам да стоя с част от Вас в тази зала (шум и реплики от ГЕРБ-СДС) и ако не са, и ако не са хора, които, които, които (шум и реплики) са истински, честни, морални, както е председателят на Народното събрание – професионалист, конституционалист, както са повечето хора в Правната комисия, както е господин Хаджигенов, както са демократите (шум и реплики от ГЕРБ-СДС и ДПС), Вие сте срам – ГЕРБ, ДПС, Вие сте срам…

…да знаете – срам, че съм в тази зала и сега ще изляза оттук. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, аз днес ще се опитам да бъда максимално кратък. Съдейки от писъците, надавани от определена парламентарна група, явно Делян Славчев Пеевски ще стане защитен свидетел срещу Бойко Борисов. Нямам друго разумно обяснение. Благодаря, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Уважаеми колеги! Има значение как се казва главният прокурор, защото две години на площада хората искаха неговата оставка. Затова има значение как се казва главният прокурор. (Ръкопляскания от ИТН.)

Колеги, това явно Ви е начин на поведение. Излизаш, казваш нещо, след което излизаш и не искаш да чуеш какво имат да ти кажат на теб. Не се срамувам от нищо. Вървял съм през съзнателния си път честно и почтено с високо вдигната глава. Радвам се, че съм в този парламент. Дълго вървях дотук. Надявам се да остана и занапред тук, защото се чувствам полезен и знам, че това, което върша, го върша с голямото си сърце в името на родителите си, на предците си, на цялото „Движение за права и свободи“ и на хилядите хора, които са гласували за нас. Това е голата истина, колеги! Удряме шамар на един прокурор – главен, на Републиката. Това е, което имам да кажа.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Този дебат, който тръгна сега по заглавието на Законопроекта, времето и мястото му беше на първо четене. Не знам какво дебатираме? Или просто се правят изказвания, за да се губи време. Искам да кажа нещо важно по същество и накрая ще направя едно предложение. За какво говорим по принцип днес? Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Републиката Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, и осъществява общото ръководство на държавната администрация и въоръжените сили. Това е конституционният текст, от който произтичат правомощия на изпълнителната власт да може да създава и да управлява структури, които могат да прилагат сила и помощни средства. Има разделение на властите – другите власти, каквато е законодателната и каквато е съдебната, нямат такива правомощия, записани в Конституцията. Аз не искам да Ви чета тук правомощията на прокуратурата в главата за съдебната власт, там няма такива правомощия. И затова съвсем резонно е да се приеме закон, с който да се въведе конституционният принцип. За това става дума, иначе всичко друго са празни приказки и губене на време. И аз, госпожо Председател, Ви моля да прекратите разискванията по заглавието и да тръгнем по текстовете, както се чете и се приемат текстове на второ четене. Благодаря Ви.

Да, точно така. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ.)

„§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения: „1. В ал. 2 думите „акт на главния прокурор“ се заменят...

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения: „1. В ал. 2 думите „акт на главния прокурор“ се заменят с „акт на ръководителя на Бюрото по защита“. 2. Алинея 8 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя по така изчетения вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения: „1. В ал. 2 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 2. В ал. 3, изречение второ думите „разпореждането от главния прокурор“ се заменят с „акта на министъра на правосъдието“. 3. В ал. 8 думите „Главният прокурор“ се заменят с „Министърът на правосъдието“.“

Благодаря, госпожо Председател. Много ме е страх да се изкажа, между другото, защото, първо, господин Делчев забрани всякакви реплики, дуплики и изказвания, уважаваният от мен господин Атанасов пък директно прекратява дебатите. Обаче още на заглавието съм излязъл да се изкажа и заваляха заплахи от адвокатите на олигарсите. Единият директно ме заплаши, че сигурно ще имам нужда от защита, затова аз отказвам да се изказвам оттук нататък, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ИТН и ИБГНИ.)

Госпожо Председател, § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 2. В чл. 6, ал. 7 думите „главният прокурор“ се заменят с „ръководителят на Бюрото по защита“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Вариант III: „§ 2. В чл. 6, ал. 7 думите „Програмата за защита, главният прокурор“ се заменят с „Програмата за защита и след решение на Съвета по защита, взето с мнозинство от 2/3 от членовете му, министърът на правосъдието“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1, т. 4 накрая се добавя „или за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“. 2. В ал. 2, т. 4 накрая се добавя „или за изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“. 3. В ал. 7 думите „главният прокурор“ се заменят с „министърът на правосъдието“.“

Вариант I по § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 13 се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 2. В ал. 2 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 3. В ал. 4 думите „съдебната власт“ се заменят с „Министерството на правосъдието“. 4. В ал. 5 думите „съдебната власт“ се заменят с „Министерството на правосъдието“.“

Вариант I за § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 4. В чл. 13а, ал. 2, т. 1 думите „главния прокурор“ се заменят с „ръководителя на Бюрото по защита“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 13а се правят следните изменения: „1. В ал. 1 думите „представляващия Висшия съдебен съвет“ се заличават. 2. В ал. 2 т. 1 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“.“

По отношение на вариант I на § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 5. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Бюрото по защита е специализиран отдел в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието. Ръководител на Бюрото по защита е Главният директор на Главна дирекция „Охрана“. (2) В изпълнение на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита Бюрото по защита: 1. информира застрашеното лице за възможностите на Програмата за защита; 2. сключва споразумение със застрашеното лице за включване в Програмата за защита, за което уведомява прокурора или съдията докладчик, направил предложението за защита; 3. определя служител за връзка със защитеното лице; 4. осъществява чрез охраняващ екип, специално сформиран за случая, конкретните мерки от Програмата за защита въз основа на сключеното споразумение. (3) Бюрото по защита изгражда, поддържа и съхранява база данни за лицата, включени в Програмата за защита, в съответствие със Закона за защита на личните данни. (4) Бюрото по защита не може да разгласява информацията, която му е известна във връзка с изпълнението на Програмата за защита. (5) При изпълнение на Програмата за защита Бюрото по защита може да иска съдействие от всички компетентни държавни органи, което не може да бъде отказано. (6) Бюрото по защита се отчита периодично пред председателя на Съвета по защита за изразходваните средства по приложение на Програмата за защита – общо и за всеки конкретен случай. (7) При прилагането на Програмата за защита служителите на Бюрото по защита имат правомощията по чл. 393, ал. 1 от Закона за съдебната власт. (8) Министърът на правосъдието издава вътрешни правила за условията и реда за назначаване на служителите в Бюрото по защита.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Вариант III. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Предложение от народния представител Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения: „1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Бюрото по защита е самостоятелна организационна структура – „Бюро по защита на застрашени лица“ към министъра на правосъдието. Бюрото по защита е юридическо лице със седалище София. Министърът на правосъдието назначава ръководителя на Бюрото по защита и служителите в него по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. (2) Дейността на Бюрото по защита се осъществява под ръководството на ръководител, чиито правомощия се определят с този закон и с правилника за прилагане на закона.“ 2. В ал. 3 т. 2, 3 и 4 се отменят. 3. В ал. 5 думите „с разрешение на главния прокурор“ се заменят със „след решение на Съвета по защита, взето с мнозинство от 2/3 от членовете му“. 4. В ал. 7 думите „Висшия съдебен съвет“ се заменят с „министъра на правосъдието“.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за редакционна поправка на току-що докладвания параграф, именно касаещ ал. 7. Ще Ви обясня с какво е свързано то. Свързано е с отчета на Бюрото по защита пред Висшия съдебен съвет. Предложението е Бюрото по защита да прави своя отчет пред Висшия съдебен съвет в настоящия текст, а към този момент предложението е да го прави пред министъра на правосъдието. Аз мисля, че министърът на правосъдието с всички права, дадени му от Закона и предходните параграфи, които прие залата, освен че ще назначава директор, ще обосновава предложенията си по отношение на защитените лица, няма нужда да приема този отчет, а е редно да го прави Висшият съдебен съвет. Така смятам, че ще се изпълни изискването власт власт възпира, защото, освен че министърът на правосъдието изпълнява всички други функции, то и не следва според мен да приема тези доклади. Считам, че Висшият съдебен съвет трябва да остане органът, който да приема тези доклади. Поради тази причина правя предложение за редакционна промяна думите „министърът на правосъдието“ да отпаднат, а да останат думите „Висшият съдебен съвет“.

Точно така, госпожо Председател.

Благодаря Ви. Госпожо Атанасова, след като се прехвърлят правомощията по управление на тази дейност към министъра на правосъдието това означава, че върху дейността може да бъде упражняван парламентарен контрол. А, ако искате Вие да остане отчетът пред Висшия съдебен съвет, няма как да викаме Висшия съдебен съвет тук да му упражняваме парламентарен контрол. Така че според мен е несъстоятелно това предложение и ние няма да го подкрепим, разбира се. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ и ИБГНИ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Атанасов, добре знаете, че Висшият съдебен съвет всяка година представя доклади пред Народното събрание. А това, че Народното събрание осъществява парламентарен контрол на министъра на правосъдието, е неотменим факт съгласно нашата Конституция и Правилника за дейността на Народното събрание, в която и легислатура да е то. И това няма нищо общо с парламентарния контрол и с контрола, който ще осъществи Висшият съдебен съвет. В крайна сметка в Бюрото по защита участват, а и министърът на правосъдието председателства винаги Висшия съдебен съвет, господин Атанасов. В този смисъл той също ще има информация във връзка с дейността на Бюрото по защита и във всеки един момент той може да бъде контролиран. Аз смятам, че опасенията Ви в никакъв случай не почиват на някаква правна логика. Благодаря.

Разбира се, ако господин Делчев позволи, тогава ще се изкажа, иначе няма как. Уважаеми колеги народни представители, предложението ми по този параграф е точки 2 и 3 да отпаднат. Благодаря на всички народни представители от Комисията, които подкрепиха това мое предложение. Аз също моля т. 4 да се гласува и да остане. Точка 4 е важна, колеги, по т. 4 ще се охраняват всички магистрати от Бюрото. Тук не се касае за главния прокурор. Всъщност предложението ми да отпаднат точки 2 и 3 решава целия проблем, за който говори господин Славов – за функциите и онези правомощия, по които може да има евентуален конституционен проблем. Решава въпроса изцяло за това, за което говори и господин Делчев, преди да ми забрани да се изказвам. Тоест това, което предизвика тези протести, аз съм намерил вариант, намерил съм решение да орежа тези правомощия. И защо, когато орязвам тези правомощия, когато внасям предложение срещу главния прокурор, не излизате да казвате, че защитавам главния прокурор?! Ние не защитаваме главния прокурор, защитаваме законността, реда в държавата. Де факто с моето предложение, което всички сте подкрепили, аз съм орязал 90% от правомощията на това бюро. Това бюро се превръща изцяло с охранителни функции и нищо повече. Затова в този вид Бюрото можеше да остане и при главния прокурор, и при министъра на правосъдието, и при министъра на земеделието. Въпросът е друг, колеги, за тези министри. Днес тези ОПГ-та си имат депутати, адвокати, представете си, че утре ще имат министър, не дай боже. Благодаря Ви за подкрепата.

Господин Хамид, в Комисията сте предложили неща, които другите са сметнали за правилни – наистина Бюрото да бъде с орязани права, които са изключително вредни в момента. И Вие сте го предложили, защото знаете, че Бюрото вече няма да е към главния прокурор. Ако имахте същата мисъл в главата в предните парламенти, щяхте да го предложите тогава. Но, за разлика от Вас, ние смятаме, че Бюрото трябва да изпълнява функциите, които трябва да изпълнява, и да, то няма да бъде под ръководството на главния прокурор.

Госпожо Председател, колеги! Въпросът всъщност е следният: дали Бюрото ще бъде специализирана структура единствено и само за защита на свидетели, или ще позволим то да остане някакъв хибрид между защита на свидетели и защита на магистрати? По предложението, което е подкрепено от Комисията, Бюрото е единствено бюро за защита на свидетели и лица, застрашени във връзка с наказателното производство, а всички охранителни функции по отношение на магистрати, съдии, прокурори и следователи се връщат в Главна дирекция „Охрана“, където им е мястото и където до този момент се охраняваха съдиите, а прокурорите и следователите бяха изведени към Бюрото при главня прокурор. Ние искаме Главна дирекция „Охрана“ да си поема охраната на всички магистрати – да няма разделение между магистратите, а Бюрото по защита да защитава единствено свидетелите. Затова Ви моля да подкрепите редакцията, предложена от Комисията. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Моята реплика е свързана с абсолютно основателните опасения на господин Хамид за това, че освен депутати, представляващи мафията, или пък по неговите виждания спонсорирани или защитаващи интересите им, може да доведе до още по-голямо напрежение в системата и мафията да се сдобие и с министър, ако правилно съм разбрал това, за което ставаше дума преди малко. Това е част от тезата, че ако магазинерката се смени, магазинът затваря – това го слушаме от сутринта. Ако логиката на господин Хамид бъде приета за валидна от Народното събрание, в такъв случай през изминалите 12 години министър-председателят Бойко Борисов трябваше да бъде лишен от цялото Министерство на вътрешните работи. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Благодаря, госпожо Председател. С разрешение на господин Делчев вземам дуплика. Нали може, господин Делчев? Опитах се да върна дебата по същество в параграфа, по който е предложен, а не да говорим какви мисли е имало в главата ми преди, или от какво трябва да бъде лишен Бойко Борисов. Бойко Борисов вече е лишен от всичко, така че не прехвърляйте топката към Бойко Борисов. Изразих евентуални притеснения от това, което вчера се изнесе в Комисията „Магнитски“. Съвсем основателно се повдигна един въпрос: защо се потулва, защо се бави придвижването на искане за информация за евентуален депутат или евентуални народни представители, спонсорирани от лица, включени в списъка „Магнитски“? Този въпрос се повдигна. И ако толкова лесно се финансират депутати – бегълци зад граница, изразих притеснение, че евентуално един ден може да имат и министър. Въпреки заплахите от страна на групата на господин Йорданов, че на мен най-вероятно ще ми трябва защита, аз ще се обърна към Хаджигенов да ме пази, така че той ще ми помогне. (Реплика от народния представител Николай Хаджигенов.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Поисках лично обяснение, защото господин Хамид неколкократно ме спомена – и в изказването си, и в репликите, и в дупликите.

От уважение.

Господин Хамид, и аз много ви уважавам. Гледал съм Ви на Правна комисия, знам, че Вие не сте плашлив човек и особено знам, че когато зад гърба на Вас и Вашата партия тегне сянката на господин Гешев, няма как аз просто тук от моето място да Ви изплаша. Така че не се плашете, говорете, но моля Ви, говорете по същество. Защото всички отклонения и обвинения с олигарси, мафия, адвокати – това не е състоятелно. Това са обвинения към Вас, които Вие се опитвате да прехвърлите от болната на здравата глава. Вие сте експерт, съсредоточете се, моля Ви – това не е забрана, това е молба: съсредоточете се върху експертния дебат и си дайте сметка, че Бюрото за защита има правомощията, които именно те не им дават право да влязат в Президентството, да арестуват хора. (Реплики на народния представител Анна Александрова.)

Просто злоупотребяват със своите правомощия и това е големият проблем, господин Хамид.

Така че недейте да манипулирате общественото мнение.

По начина на водене.

Благодаря. Госпожо Председател, напълно естествено е да го очаквате, защото господин Делчев не ме е разбрал, аз не съм казал, че той ме е заплашил. Заплаши ме господин Василев оттук – всички народни представители го чуха и ме заплаши, че ще ми трябва евентуална защита. Нямам никакъв упрек към Вас освен забраната Ви към всички народни представители да престанат да вземат реплики и дуплики и да не се занимават с такива неща. Аз мисля, че подходът на господин Атанасов е доста по-добър. Процедура – прекратявате дебатите и гласувате. Това е. Между другото, единствено моето изказване тук, на тази трибуна, беше по същество – по точка 2 и 3, и помолих точка 4 да се гласува отделно. Другите преместиха дебата и аз трябваше да отговарям, няма как!

Уважаема госпожо Председател, в интерес на истината се връщам на § 5, ал. 3, т. 2 и 3, за която господин Хамид каза, че е предложил да отпадне, а т. 4 да се гласува отделно. Това не е само негово предложение, то така си беше и по вносител.

Така че това е Законопроектът на „Има такъв народ“, не е идея на господин Хамид. (Силен смях от ИТН.) Сигурно ни го е прочел. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаеми колеги, проблемът със съществуването на Бюрото по охрана към главния прокурор е конституционен.

Защита, не охрана.

За охрана и защита. Този проблем не е просто функционален с предоставянето на полицейски функции на това бюро, тъй като функциите по принудително довеждане и другите полицейски функции са функции на изпълнителната власт. Проблемът тук е и с чл. 126, ал. 1 от Конституцията, който урежда структурата на прокуратурата и от който следва, че мястото на органи, които изпълняват полицейски функции и функции, определени от чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Министерския съвет, би следвало да се изпълняват от органи на изпълнителната власт. Всъщност това дава отговор и на предложението на госпожа Атанасова за това отчетът да бъде представян пред Висшия съдебен съвет. Няма как парламентът да осъществява парламентарен контрол върху правителството на съдебната власт върху кадровия орган на съдебната власт и по този начин, ако това предложение бъде прието, безконтролността в работата на това бюро на практика ще се запази. Тук проблемът не е свързан само с личността на министъра на правосъдието и на главния прокурор, макар че Бюрото в ръцете на този главен прокурор беше превърнато и в орган за репресия, справка – нахлуването в Президентството миналото лято. Но тъй като промените в законодателството трябва да имат траен характер, оставането на това бюро, включително и представянето на неговия отчет пред правителството на съдебната система, на практика няма да довърши докрай промяната, която извършваме. Редно е органи, които изпълняват функции на изпълнителната власт, да бъдат контролирани от парламента във функцията „парламентарен контрол“. Така че предложеното решение е доброто решение. В противен случай рискуваме при следващи персони, начело на прокуратурата, на Министерството на правосъдието, да има проблеми и контролност в работата на това звено.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Манолова, чудя се как да нарека Вашето изказване – амнезия, политическа шизофрения или гьонсурат? Защо ли? Защото, госпожо Манолова, на 29 януари 2014 г. е гласуван същия този закон, касаещ Бюрото за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, а не за охрана, както Вие твърдите и при гласуването, госпожо Манолова – тогава Вие като заместник-председател на Народното събрание от парламентарната група на БСП – „Коалиция за България“, гласувате в подкрепа на този закон. Не само тук, в пленарната зала, а и на Комисията по правни въпроси. Ето, госпожо Манолова, всеки как е гласувал. (Показва разпечатка). И странно в момента – това, между другото, важи и за цялата парламентарна група на БСП – тогава по времето на кабинета Орешарски БСП, ДПС и „Атака“ подкрепят Бюрото за защита от Министерството на правосъдието да се прехвърли на подчинение на главния прокурор. Сега, госпожо Манолова, правите изказване в точно обратния смисъл. Дали не е време да се самоопределите, или има огромно значение кога на какъв пост сте в държавата – дали сте под юмрука и главната Ви цел е защита на президента, или сте част от някоя парламентарна група и сте заместник-председател на парламента? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаема госпожо Атанасова, удобно пропускате промените във функциите на това бюро, което наистина от бюро за защита на свидетели се превърна в бюро за охрана, включително на главния прокурор.

Не е вярно!

Проследете промените, в които Вие лично – персонално и парламентарната група на ГЕРБ, сте участвали, за да се стигне до настоящата ситуация, в която имаме една паравоенна военна структура. (Реплики от народните представители Десислава Атанасова и Анна Александрова.)

Паравоенна структура. Това е в резултат на продължаващи промени, провеждани по инициатива основно на парламентарната група на ГЕРБ.

Аз го знам.

Проследете промените в този закон как от едно бюро, което трябва да защитава застрашени свидетели, се превръща в паравоенна структура, която охранява главно главния прокурор и паравоенна структура, която придобива функции…

Не е вярно това!

…по охрана, по принудително довеждане на свидетели. В крайна сметка законодателството трябва да се променя съобразно очакванията и грешките трябва да бъдат поправяни. Така че обърнете внимание върху Вашите промени в работата на това бюро и си дайте сметка в какво реално се превърна то! В инструмент за разправа, в инструмент за натиск, в инструмент за обслужване на определени цели, насочени включително и срещу правата на българските граждани – един орган, който пренебрегва разделението на властите, който може да изпълнява функции на изпълнителната власт, полицейски функции, функции на съдебната власт, тъй като прокуратурата е в съдебната власт и който, за капак на всичко това, се контролира от главния прокурор. Така че тук няма никакво съмнение, че…

…законодателните промени трябва да бъдат извършени, за да бъде поправено едно нарушение на Конституцията. (Реплики от народния представител Анна Александрова.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Вариант I: „§ 7. В чл. 14в думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл. 14в думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“ и се приемат след решение на Съвета по защита, взето с мнозинство от 2/3 от членовете му.“ Комисията не подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 7: „§ 7. Член 14в се изменя така: „Чл. 14в. Правилата за дейността на Бюрото по защита се определят от министъра на правосъдието. Устройството на Бюрото по защита се определя с правилника за прилагане на закона.“

Вариант I: „§ 8. В чл. 14д се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „Главният прокурор“ се заменят с „Министърът на правосъдието“. 2. В ал. 4 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 3. В ал. 5 навсякъде думите „главният прокурор“ се заменят с „министърът на правосъдието“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя на вариант I. „§ 8. Член 14д се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 14д се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се отменя. 2. В ал. 4 думите „от главния прокурор“ се заменят със „с правилника за прилагане на закона“. 3. В ал. 5 думите „при главния прокурор“ се заличават, а думите „с акт на главния прокурор“ се заменят с „от министъра на правосъдието“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 9. Член 15 се изменя така: Чл. 15. (1) Включване в Програмата за защита се извършва по предложение на окръжния прокурор, а в съдебното производство – на съдията-докладчик, до Съвета по защита. (2) Предложението за предоставяне на защита се прави служебно или по искане на: 1. застрашеното лице; 2. разследващия орган; 3. наблюдаващия прокурор; 4. началника на мястото за лишаване от свобода – за осъдени лица. (3) В случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4 е необходимо и изричното писмено съгласие на застрашеното лице. (4) Окръжният прокурор или съдията-докладчик разглежда искането в тридневен срок от получаването му и внася в Съвета по защита обосновано предложение за включване в Програмата за защита или отказва да внесе предложение. (5) Отказът на прокурора или съдията-докладчик по ал. 4 не подлежи на обжалване.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 2. Алинеи 4 и 5 се изменят така: „(4) Когато не се произнася служебно, окръжният прокурор или съдът разглежда искането незабавно след получаването му и внася обосновано предложение до министъра на правосъдието. (5) Отказът на прокурора или съда по ал. 4 може да се обжалва пред по-горния съд в 7-дневен срок. Решението по жалбата е окончателно.“

Вариант I: „§ 10. В чл. 16 ал. 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 16, ал. 3 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“, а думата „директора“ се заменя с „ръководителя“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I на § 11. По вариант II: „§ 11. Член 16а се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Предложение на народния представител Радостин Василев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 16а се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Министърът на правосъдието не допуска предоставянето или предоставя предварителна защита с акт, който се изпраща на Бюрото по защита за изпълнение и изготвяне на становище относно необходимостта и възможността за включване в Програмата за защита. Актът, с който се предоставя предварителна защита, е окончателен.“ 2. В ал. 2 думите „издаденото разпореждане“ се заменят с „издадения акт по ал. 1“. 3. Алинея 3 се отменя. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Когато министърът на правосъдието намери, че не са налице условията за предоставяне на предварителна защита, предложението заедно с писменото становище на Бюрото по защита се изпраща незабавно на Съвета по защита за произнасяне.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I на § 12. По вариант II: „§ 12. Член 166 се отменя.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В чл. 16б се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „разпореждането“ се заменя с „акта“; б) в т. 1 думите „разпореждането на главния прокурор“ се заменят с „акта на министъра на правосъдието“. 2. В ал. 2, изречение трето думите „разпореждане на главния прокурор, което е окончателно“ се заменят с „акт на министъра на правосъдието, който е окончателен“. 3. В ал. 3, изречение първо думата „директора“ се заменя с „ръководителя“, а думите „главният прокурор с разпореждане“ се заменят с „министърът на правосъдието“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I на § 13. По вариант II: „§ 13. Член 17 се изменя така: „Чл. 17. (1) Съветът по защита разглежда предложението на окръжния прокурор или на съдията-докладчик, като преценява от съществено значение ли са показанията, обясненията или информацията на застрашеното лице за наказателното производство, както и обективността и степента на заплахата, и: 1. ако са налице условията, предвидени в този закон, взема решение за предоставяне на защита, което изпраща незабавно на Бюрото по защита; 2. ако не са налице условията, предвидени в този закон, взема решение, с което не допуска предоставяне на защита. (2) Решенията на Съвета по защита не подлежат на обжалване.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 13: „§ 13. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „Директорът“ се заменя с „Ръководителят“, а думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на правосъдието преценява обективността и степента на заплахата, както и възможността за включване в Програмата за защита, и когато установи, че: 1. са налице условията, предвидени в този закон, издава акт за предоставяне на защита, който изпраща за изпълнение на Бюрото по защита; 2. не са налице условията, предвидени в този закон за предоставяне на защита, изпраща незабавно на Съвета по защита предложението с писмено становище по него за разглеждането му по реда на чл. 13а, ал. 5.“ 3. В ал. 3 думите „ал. 2, т. 3“ се заменят с „ал. 2, т. 2“. 4. В ал. 4 думите „Разпореждането на главния прокурор“ се заменят с „Актът на министъра на правосъдието“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I на § 14. По вариант II: „§ 14. В чл. 17а се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „главния прокурор“ се заменят със „Съвета по защита“. 2. В ал. 3 думите „главният прокурор“ се заменят със „Съветът по защита“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 14: „§ 14. В чл. 17а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „директорът“ се заменя с „ръководителят“. 2. В ал. 2 думата „директорът“ се заменя с „ръководителят“, а думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 3. В ал. 3 думите „главният прокурор“ се заменят с „министърът на правосъдието“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I на § 15. По вариант II: „§ 15. В чл. 17б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „главния прокурор“ се заменят с „органа, направил предложението“. 2. В ал. 3 думите „в становището до главния прокурор предлага“ се заменят с „взема решение за“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 15: „§ 15. В чл. 17б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“. 2. В ал. 3 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“.“

Параграф 16 – вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 16. В чл. 18, ал. 1 се изменя така: „(1) В тридневен срок от датата на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита, Бюрото по защита сключва писмено споразумение за защита лично със застрашеното лице или с настойника или попечителя му, ако то е недееспособно.“ Комисията не подкрепя текста на вносителите за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 16: „§ 16. В чл. 18, ал. 1 думите „разпореждането на главния прокурор“ се заменят с „акта на министъра на правосъдието“.“

Параграф 17 – вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 17. В чл. 19, ал. 1, т. 1 се изменя така: „1. номера на решението на Съвета по защита за включване в Програмата за защита;“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В чл. 19, ал. 1, т. 1 думите „разпореждането на главния прокурор“ се заменят с „акта на министъра на правосъдието“.“

Параграф 18 – вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 18. В чл. 20, в текста преди т. 1 думите „разпореждане на главния прокурор“ се заменят с „решение на Съвета по защита“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 18: „§ 18. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. в текста преди т. 1 думите „разпореждане на главния прокурор“ се заменят с „акт на министъра на правосъдието“. 2. в т. 4 думата „директора“ се заменя с „ръководителя“.“

Параграф 19 – вариант I. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „Чл. 21. В случаите по чл. 20 Съветът по защита се произнася по предложение на Бюрото по защита, окръжния прокурор или съдията-докладчик.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 19: „§ 19. В чл. 21 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“.“

Параграф 20 – вариант I. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 20. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. Действието на Програмата за защита може да бъде прекратено и по искане на защитеното лице, отправено до Съвета по защита чрез служителя за връзка.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 22 думите „главния прокурор“ се заменят с „министъра на правосъдието“.“

Параграф 21 – вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 21. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. Съветът по защита разглежда предложението на Бюрото по защита, окръжния прокурор или съдията-докладчик или искането на защитеното лице за прекратяване действието на Програмата за защита и взема решение за прекратяване, което е окончателно.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В чл. 23 думите „Главният прокурор“ се заменят с „Министърът на правосъдието“, а думите „разпореждане за прекратяване, което е окончателно“, се заменят с „акт за прекратяване, който е окончателен“.“

Параграф 22 – вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I. Вариант II: „§ 22. В чл. 27, ал. 2 се изменя така: „(2) За взетите мерки по ал. 1 ръководителят на Бюрото по защита в тридневен срок уведомява председателя на Съвета по защита, който свиква незабавно заседание на съвета за разглеждане на случая.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 22: „§ 22. В чл. 27, ал. 2 думите „главният прокурор в тридневен срок уведомява председателя на Съвета по защита“ се заменят с „министърът на правосъдието в тридневен срок уведомява Съвета по защита“.“

Вариант I на § 23. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I. Вариант II на § 23. „§ 23. В § 1 от допълнителната разпоредба думите „при главния прокурор дейности“ се заличават.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант III. Предложение от народния представител Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В допълнителната разпоредба § 1 се изменя така: „§ 1. По смисъла на този закон „специфични служебни дейности“ са пряко изпълняваните от служителите на Бюрото по защита при министъра на правосъдието дейности за организиране, осигуряване и осъществяване на специална защита, както и за организиране и осъществяване на охрана.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Вариант I на § 24: „§ 24. В преходни и заключителни разпоредби § 17 при главния прокурор се преобразува в „Бюро по защита“ „при министъра на правосъдието към Главна дирекция „Охрана“ към Министерството па правосъдието.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 24: „§ 24. С влизането в сила на този закон Бюрото по защита при главния прокурор се преобразува в самостоятелна организационна структура – „Бюро по защита на застрашени лица“ към министъра на правосъдието.“

Параграф 25. Вариант I на § 25: „§ 25. В преходни и заключителни разпоредби § 18 при главния прокурор се „предоставят на ,,Бюро по защита“ при министъра на правосъдието към Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I. (Вариант II) Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант II. Предложение от народния представител Хамид Хамид. „§ 25. Дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, с изключение на недвижимите имоти на съдебната власт, управлявани от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 30, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт, се предоставят на Министерството на правосъдието.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на § 25: „§ 25. Дълготрайните материални активи, ползвани от Бюрото по защита при главния прокурор, се предоставят на Министерството на правосъдието.“

Параграф 26. Вариант I на § 26: „§ 26. В преходни и заключителни разпоредби § 19 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 „главния прокурор“ се заменя с „министъра на правосъдието“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I. (Вариант II) „§ 26. (1) Трудовите правоотношения на служителите от Бюрото по защита преминават към Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. (2) Лицата, които са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията по чл. 7 и в едномесечен срок от определянето на длъжността за заемане от държавен служител подадат заявление по чл. 8 от Закона за държавния служител. С акта за назначаване им се присъжда определеният в Единния класификатор на длъжностите в администрацията ранг за заемането на длъжността.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант III. Комисията предлага следната редакция на § 26: „§ 26. (1) Служебните правоотношения на служителите от Бюрото по защита при главния прокурор преминават в служебни правоотношения с Министерството на правосъдието. (2) Трудовите правоотношения на служителите от Бюрото по защита при главния прокурор преминават към Министерството на правосъдието съгласно чл. 123 от Кодекса на труда. (3) Лицата по ал. 1 и 2 преминават към Министерството на правосъдието без срок за изпитване освен служителите, които са със срок за изпитване.“

„§ 27. В преходни и заключителни разпоредби, § 20 „главния прокурор“ се заменя с „министъра на правосъдието“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да бъде отхвърлен.

„§ 28. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието съвместно с главния прокурор осъществяват дейностите, необходими за преминаване на Бюрото по защита към Министерството на правосъдието.“ Предложение от народния представител Радостин Василев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27: „§ 27. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието съвместно с главния прокурор осъществяват дейностите, необходими за преминаване на Бюрото по защита към министъра на правосъдието. Тримесечният срок се прилага и за дейностите по § 25, свързани с прехвърлянето на дълготрайните материални активи към Министерството на правосъдието.“

Уважаема госпожо Председател, дали в бюджета на Народното събрание ще се намерят средства да закупите едно стадо говеда, че тук говедарите станаха повечко – „Еее!“? (Весело оживление.)

Човек да не излезе да се изкаже. (Възгласи: „Еее!“ и смях от ИТН.)

Предлагам по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2, госпожо Председател, навсякъде думата „тримесечен“ да бъде заменена с „шестмесечен“. Аргументите са ми следните: на заседание на Правната комисия, на работната група и на второ четене представителите на Министерството на правосъдието казаха, че този тримесечен срок им е недостатъчен. Следващият аргумент е, че никъде не са предвидени средства в бюджета на Министерството на правосъдието за това. Аз не съм оптимист, че през следващите три месеца ще има нова актуализация на бюджета или ще бъде приет държавният бюджет за 2022 г. По тази причина предлагам срокът да е шестмесечен, за да могат в Министерството на правосъдието да разполагат с някой лев за това Бюро – ще трябва заплати да се плащат.

Простете, госпожо Председател. По § 29 има предложение от народния представител Крум Зарков, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28: „§ 28. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него правилника за прилагане на закона. (2) Споразуменията за сътрудничество и взаимодействие, както и съвместните инструкции за взаимодействие с органите на държавна власт и местно самоуправление, сключени, съответно издадени до влизането в сила на този закон, се прилагат, доколкото не му противоречат.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I на § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 34, който става § 33: „§ 33. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 138 т. 5 се изменя така: „5. участва в Съвета по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство;“. 2. В чл. 391: а) в ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. организира и осъществява охраната на съдии, прокурори и следователи – при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на правосъдието, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет;“ б) алинея 4 се изменя така: „(4) При извършване на дейностите по ал. 3, т. 1 – 7 Главна дирекция „Охрана“ осъществява необходимото взаимодействие с административните ръководители на органите на съдебната власт, с пленума на Висшия съдебен съвет и с изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.“

Отрицателен вот може ли?

Уважаеми колеги! Правя отрицателен вот – гласувах против, защото тази работа е смешна, а Вашите аплодисменти са още по-смешни. Вие нямате идея кой ще управлява така наречената Ви реформа – това изобщо не е реформа, имайте предвид. Местите едно Бюро от едната стая в другата – голямата работа. Да можете да кажете нещо на Вашите избиратели, които ще Ви питат в следващите два месеца: защо не можахте да направите най-важното нещо – правителство, и да управлявате различните кризи? А не да ми натискате тук едно копченце и си мислите, че това е реформа. Реформата само започва с натискането на едно копченце. След това има редица административни процеси, които трябва да се направят, а Вие сте ги объркали още с приемането на този закон, защото вместо шест месеца, ги давате три месеца. И утре, ако господин Гешев вземе, че стане правосъден министър, сигурно ще предложите да преместим Бюрото от Правосъдното министерство в прокуратурата, защото така е удобно на конюнктурата. Така не се прави реформа! Така се правят глупости – такива Вие безспорно можете да правите непрестанно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да подложите на гласуване удължаване на работното време до приключване на дневния ред. Благодаря Ви.

Декларация.

Уважаема госпожо Председател! Има две дати, които обединяват всички български граждани – 24 май, и 15 септември. Те са свързани с благодарност, надежда и усмивки. Честит празник на всички ученици, учители и родители, на всички просветни дейци! Нека училището да продължава да вдъхновява за знания, мечти и съзидания. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес приключва 46-ото народно събрание. Днес ще се чуят много декларации какво е, какво би било, какво ще бъде, ако така, ако иначе, и така нататък. Ние от ДПС няма да коментираме актуалното положение. То е такова, каквото е. Има причини за това и то е следствие от последните 12 години, а не само резултат от последните месеци. В последните месеци сме свидетели на безподобно отношение към Конституцията и законите на страната. Нарушение на Конституцията от най-високо ниво – президент и Народно събрание. Президентът не просто си позволи да назначи за министър лице, което не отговаря на изискванията на Конституцията, той безпардонно зачеркна законността. Няма такъв прецедент в най-новата ни история. Всички органи и институции внимателно пазеха респекта пред основния закон и това е нормално за демокрацията и правовата държава. Разбирайки, че въпреки различията нещо трябва да ни обединява, че въпреки състоянието на демокрацията, основните стълбове трябва да се пазят ревниво, защото те крепят държавността, те правят държавата стабилна в основата си, те правят държавата перспективна. Намери се президент, който реши, че Конституцията и законите нямат никакво значение. Този президент като се поставя над Конституцията или се е самозабравил, или съзнателно прокарва идеята за президентска република. Без да има понятие какви поражения нанася на демокрацията, на държавността и до каква степен поставя под риск бъдещето. На този президент искаме да му кажем: с действията си той руши държавността и демокрацията, застрашава мира и стабилността в страната и региона. За пет години не успя да осмисли президентската институционалност и да разгърне конституционните си правомощия като олицетворяващ единството на нацията. За пет години не успя да разбере силата на прекия избор и на подкрепата на избирателите и на гражданите. Ние от ДПС имаме самочувствието да поставим на вниманието на обществото проблемите, които застрашават бъдещето на страната ни. Ние не се уплашихме от тоталитарната власт, не се уплашихме от милиционери и оръжия и се борихме в името на общочовешки ценности, в името на демокрацията, и победихме. Независимо от преживяното, докато се борехме за човешки права и свободи и искахме с мирни протести връщането на рождените ни имена, на изконните ни права, ние показахме, че не искаме реваншизъм. Показахме и след това доказахме в годините, че искаме живот в мир, съвместно, в заедност да градим демокрацията и собственото си бъдеще – бъдещето на децата ни, бъдещето на родината ни. Затова няма да позволим някой случайно попаднал в политиката да руши това, което е създадено за всичките тези години. Разрушаването е лесен процес, градежът е труден и дълъг процес. Ние от ДПС днес искаме да говорим и за активните мероприятия на вътрешния министър от служебния кабинет през последната предизборна кампания, наречени благовидно „в полза на борбата с купуването на гласове“. За какво всъщност става дума? Става дума за това, че служебният кабинет на Румен Радев показа твърде нелицеприятната същност на своята истинска политика, така далеч от прокламираните цели и европейска идентичност. Поведението на служителите на реда, акциите на полицейските служители могат меко да бъдат наречени репресии и унижения. Те имаха за цел сплашване и унижаване на човешкото достойнство и бяха насочени избирателно. Репресиите и униженията са документирани. Далеч по-силни и трайни следи обаче тези репресии и унижения ще оставят в душите на репресираните и унизените, на техните близки, на всички свидетели. Тези действия на вътрешния министър събудиха грозни спомени от тоталитарното комунистическо минало, пазено в най-отдалечените кътчета в съзнанието на мюсюлмани, етнически турци, помаци, роми. Не могат да бъдат предадени думите на репресираните и унизените с нормален тон, а и слаби са думите, за да предадат възмущението и гнева на репресираните и унизените. А и думите биха били разбрани само от тези, които имат сърце и съвест, имат чувство за справедливост, мерят обективно и с един аршин и от тези, които знаят какво е да бъдеш сплашван, репресиран, унижаван. Днес думата ни от ДПС е за всички, които бяха сплашвани, репресирани и унижавани от вътрешния министър на президента Радев – да сплашваш, унижаваш, да потъпкваш достойнството на един човек, е прийом на слабите и страхливите. Репресиите и униженията са инструмент на слабите управления, ярък израз и доказателство за тяхното безсилие. В XXI в. в европейска България, демократична и правова не трябва да позволяваме на самозабравили се министри да нарушават законите на страната. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Заради популизма и тесните партийни интереси българските граждани се оставят да понесат всички негативи на кризата и от бедни да стават още по-бедни. Ние, от ДПС, бяхме активни и работихме парламентът да си свърши работата по ангажимента към пенсионерите, гражданите и бизнеса. По предложение на ДПС пенсионерите ще получават по 120 лв. на месец до края на годината; 100 млн. лв. ще получат общините; 85 млн. лв. за земеделието; 70 млн. лв. за туризма; ресторантьори, хотелиери и туроператори; 40 млн. лв. за пътническите превози плюс 15 млн. лв. за отдалечените и планинските региони; 20 млн. лв. за самоосигуряващите се лица; 60 млн. лв. за авиопревозвачите; 15 млн. лв. за висшите училища; 4 млн. лв. за вероизповеданията; 105 млн. лв. за лекари, медицински сестри и санитари. Това е много важно, особено в актуалната обществено политическа обстановка, на фона на четвърта вълна на ковид кризата, на фона на бедност и всепоглъщаща безнадеждност. С това гарантираме спокойствието на всички български граждани, така те ще могат да посрещнат належащите си нужди, така гарантираме и възможността общините да посрещнат кризите с предложените от нас антикризисни мерки. Но това не е достатъчно, днес демокрацията е в риск. Моделът ГЕРБ продължава с пълна сила, но с други изпълнители – примери за това много. Най-важното, което искам да кажа обаче, е, че държавността е под нарастваща заплаха. Ако можем да спасим демокрацията чрез основния демократичен инструмент– изборите, то те няма как да спасят държавността, без да е налице обща воля, нов управленски модел и визия за общото ни бъдеще. Крайно време е да спре нарушаването на Конституцията и законите от най високото ниво, за да имат българските граждани спокойствието за своето бъдеще и надеждата, че новите избори може да ни направят по-разумни и диалогични в името на хората и държавата. От тази най-висока трибуна ние, от ДПС, се обръщаме към всички български граждани. Уважаеми български граждани, не се страхувайте и отстоявайте своите права и свободи в рамките на Закона, не се страхувайте от самозабравили се полицаи и министри, ако не нарушавате законите и правилата. Конституцията и законите важат еднакво за всички и всички ние дължим респект пред закона. Ако Конституцията и законите се нарушават от полицаи и министри, трябва да вдигнем глас и ясно да го кажем...

…защото в противен случай ще е била напразна борбата за демокрация и евроатлантически ценности. Още две-три изречения. От всички нас зависи да направим своя избор и да защитим демокрацията, да кажем твърдо, че сме за европейско бъдеще, за силна, единна просперираща България. Няма силна държава, без отговорни, активни и свободни граждани. Нека отговорно да направим своя избор за силна и просперираща европейска България, нека да променим модела на ГЕРБ, но не с по-лоша версия на същия модел, нека чрез диалог с аргументи, програми и политики да градим общото ни бъдеще. Апелите за диалог изискват градивно поведение, а не само декларации. Диалогът изисква отговорност, визия, воля и капацитет, диалогът означава да градиш мостове, а не да ги рушиш. Уважаеми колеги, на прага сме на важни избори за бъдещето на страната, за собственото ни бъдеще и за бъдещето на нашите деца. Вярваме, че разумът ще надделее и всички – и политици и всички български граждани, ще подходим отговорно и с чувство на дълг ще направим правилния избор и ще положим основите на нов етап от демократичното развитие на страната. Да си пожелаем да бъдем здрави и единни по пътя! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Кралство Бутан и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Кралство Бутан, № 46 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 19 август 2021 г., приет на първо гласуване на 7 септември 2021 г.“

„Закон за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Кралство Бутан и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Кралство Бутан“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Уважаеми български учители, просветители, будители, скъпи родители и ученици! Нека да е честит празникът 15 септември на Вас и на всяко българско семейство, което е имало, има и вероятно ще има ученици! На добър час! Бъдете здрави и успешни в това благородно дело, нека то да бъде наш общ успех, защото образованият човек е реализиран човек! На добър час за новата учебна година! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Председател! Днес е последното заседание на 46-ото народно събрание. Всяка партия ще го оценява от своя гледна точка и това е нейно право. Важна ще е оценката на хората, които ни избраха и благодарение на чиито избор сме тук. Това беше в по-голямата си част избор за промяна, и големият грях на 46-ото народно събрание е, че не се намери разум и отговорност да направи тази промяна. Четиридесет и шестото народно събрание трябва да е урок и дано днес на 15 септември да сме добри ученици и да сме го научили. Ние ще поддържаме докрай поведение да не даваме оценка на другите партии, а още по-малко пък лични оценки на колеги. Днес и тук не става въпрос само за партиите. Тук става въпрос за България и сме длъжни да изтъкнем някои факти и истини. Не става въпрос за дребнавото противопоставяне и махленско заяждане, но има сериозни причини да стигнем дотук и ако не си ги кажем, не ги осмислим и не се опитаме да ги променим, рискуваме и следващия път да се провалим. Има базови принципи в политиката, има базови принципи на държавността, за които си заслужава да говорим, и да говорим в добър тон. Четиридесет и шестото народно събрание започна по грешен начин и няма как да свърши по правилен. Началото беше сбъркано, защото сложихме предварително разделителни линии – партии на статуквото и партии на промяната. Сбъркано, защото под това, Вие уважаеми колеги от новите партии, разбирахте партии, които са били в парламента и са в парламента, и такива, които са били извън парламента. Без да се дава сметка и да се отчита, че това да си в парламента, не означава задължително, че управляваш, че си част от модела на ГЕРБ и че си статукво. Ние пет години се борихме сериозно срещу онова статукво и срещу онзи модел. Казвали сме и друг път, с всичките последици на тази борба – с удари, с компромати, с проверки, с опити да ни купуват, с опити да ни пробиват, всичко сме видели за тези пет години и не се предадохме, и не се продадохме. Сбъркан беше този подход. Още повече че ако следваме Вашата логика, Вие вече два парламента участвате тук вътре. Следователно вече сте статукво. Това беше първата причина и тя е основополагаща за разрива, който стана в парламента. Втората – липсата на разум и отговорност да съставим мнозинство. Уважаеми народни представители, илюзията за плаващи мнозинства ни изигра лоша роля. Плаващо мнозинство означава плаваща покупко-продажба на гласове, на интереси. Липсата на разум и отговорност за трайно мнозинство е втората причина да стигнем дотук, и се стигна до много странна ситуация. Затова казвам, че става въпрос за базови принципи в политиката и в държавността – спечелилата партия да се обявява за опозиция. На кого сте опозиция? На себе си, защото управлявате Народното събрание с председателството и управлявате повечето от комисиите в Народното събрание. Сбъркан подход! Изначално сбъркан! Трета причина – емоциите, интересите на аз-а, а според Ваши реплики и групови корпоративни интереси взеха връх над разума и интересите на държавата. Това показва политическа незрялост, може би зависимост, но то мина граници и се стигна до лични обиди с представители на флората и фауната, до оценки за физически и психически характеристики между народни представители. Сбъркана работа и сбъркан подход! През цялото това време коалиция „БСП за България“ не влязохме в скрити разговори, не бяхме зависими. Бяхме разумни, разговаряхме с всички уважително и с аргументи с едно-единствено желание и една цел: да направим трайно мнозинство за промяна, но и мнозинство за стабилност. Уважаеми колеги, каквото и да се случва извън тази зала, каквото и да се прави от служебни или от редовни кабинети, промяната е тук. Тук не я ли започнем, тя няма да се състои, защото ще продължаваме години наред да търсим едни 8 милиарда заради ин хаус поръчки. Докато в Закона има текст, че това е законно, тук това трябва да се промени. Ще продължим да се чудим защо миналата седмица една общинска болница е продадена за 200 хил. лв. и в същото време е открита 56-ата частна болница в София, и защо хората по регионите не могат да се лекуват, а в София, в Пловдив, във Варна е съсредоточено цялото здравеопазване?! Защото това е записано тук в Закона и ако ние не проявим разум и отговорност, че промяната на този модел започва оттук, ще буксуваме години наред. Ето това искахме да направим, но и да дадем стабилност в тази промяна, да няма хаос и несигурност. Разбира се, трябва да отчетем, че направихме и нещо добро. Самокритиката е хубаво нещо, но трябва да кажем и какво добро направихме. Направихме актуализацията на бюджета. Всички групи сега си приписват как са предложили пенсии, за земеделци, за бизнес. Да, и ние ги предложихме. Няма смисъл да се изреждаме и надпреварваме, защото ги предлагаме от пет години. Няма смисъл да си мерим кой, откога и как. Важно е, че намерихме разум да го направим и помогнахме на хората в този момент. Но искам да отбележа нещо, на което никой не обърна внимание по време на актуализацията. Защо актуализацията беше нужна и полезна, освен че помогнахме на хората? Тази актуализация върна законността и правовата държава там, където им е мястото в парламентарната република – тук, в парламента. В това е голямото достойнство на актуализацията – че не се раздадоха тези пари от служебния кабинет с постановление на Министерския съвет, че не се раздаваха по пътищата и пътувайки с коли и джипове, а се случи тук. Това е голямото достойнство на тази актуализация, ако гледаме на нея откъм държавността. Разбира се, помогнахме на хората, но това е кърпене. Това е кърпене на проблема. Третата ни грешка е, че ние не вникнахме в същността на проблемите. Просто закърпихме положението за три месеца. Вижте какво става в Гърция. Парламентът и правителството на Гърция решават, че ако сега сметката ти за ток е със 100 единици по висока заради цените и инфлацията, правителството ти покрива 80 от тези единици. Това правителство вдигна и помощите за енергийно бедните с 20%. Трайни мерки, сериозни мерки! Ние просто позакърпихме нещо. Добро е, но не е достатъчно. Опасяваме се, че в момента на финала на този парламент и началото на предизборната кампания ще се плъзнете по пътя на търсене на вина. Вече го има. Уверявам Ви, това няма да донесе авторитет на никого от нас, и на Вас също. Верният път е не да се търси вина за това, което не можахме да направим, а да се предлагат решения как да се правят оттук нататък нещата. Гарантирам от името на коалиция „БСП за България“, че ние и занапред ще правим точно това – решения, които дават гаранции, че промяната на досегашния модел ще бъде необратима, и решения, които носят стабилност за България и сигурност за българския народ. На добър час! Пожелавам Ви смислена кампания – с аргументи, с политики, с диалог и спор по същество, а накрая народът ще реши. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Правя следното процедурно предложение: да бъде удължен работният ден до приключване на точка седем от дневния ред, което е различно предложение от гласуваното преди малко. И едно дребно лирично отклонение. Госпожо Нинова… (Силен шум и реплики.)

Не, във връзка с процедурата е. (Силен шум и реплики.) Ако не искате да Ви смятат за статуквото, не гласувайте с ДПС и ГЕРБ. Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

По чл. 2 има предложение на народния представител Христо Гаджев – чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Босна и Херцеговина и АстраЗенека и на Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Босна и Херцеговина, № 46-102-02-5, внесен от Министерски съвет на 27 август 2021 г., приет на първо гласуване на 8 септември 2021 г.“ „Закон за ратифициране на Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Босна и Херцеговина и АстраЗенека и на Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Босна и Херцеговина“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам процедура за прегласуване, защото, както знаете по Правилник, законите и решенията на Народното събрание се приемат, когато има повече от 121 гласували. На предното впрочем имаше гласували 115, а Вие го обявихте за прието. Нека поне да спазим Правилника и да има наистина 121 гласували. (Шум и реплики.) Проверката на кворума по Правилник става само във връзка с предстоящо гласуване, а не по принцип.

По чл. 2 има предложение на народния представител Христо Гаджев – чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 2.

„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GmbH срещу Covid-19, № 46-102-02-6, внесен от Министерския съвет на 2 септември 2021 г., приет на първо гласуване на 8 септември 2021 г.“ „Закон за ратифициране на Споразумението за препродажба на ваксини от и между Република България и Кралство Норвегия относно препродажба на дози ваксини на Moderna Switzerland GmbH срещу Covid-19“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

По чл. 2 има предложение на народния представител Христо Гаджев – чл. 2 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Разпорежда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.“

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш, № 46-102-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2021 г. На свое извънредно заседание, проведено на 14 септември 2021 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш, № 46-102-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2021 г. На заседанието присъства министърът на здравеопазването доктор Стойчо Кацаров, който представи Законопроекта и мотивите към него. Той информира народните представители, че Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID–19, e одобрено с Решение № 491 на Министерския съвет от 2020 г. и е ратифицирано със Закон за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини („Advance Purchase Agreement“) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID–19 (обн., ДВ, бр. 71 от 2020 г.). Клаузата на чл. 8.3, буква „б“ от Предварителното споразумение, сключено между Европейската комисия и АстраЗенека, предвижда в случай на излишък от дози ваксини, участващите държави членки да имат възможност да ги даряват на държави с ниски или средни доходи или на публични институции и да даряват или препродават без печалба такива дози на други европейски държави, които се съгласяват да бъдат обвързани с условията на Споразумението, приложими за участваща държава членка. Със своя грама с изх. № Пв 2.9.13-1073/23.07.2021 г. Постоянното представителство на Европейския съюз уведоми Министерството на здравеопазването и Министерството на външните работи на Република България, че на 23 юли 2021 г. по линия на работната група „Азия-Океания“ към Съвета на Европейския съюз е постъпила молба от името на Мисията на Бангладеш към Европейския съюз в Брюксел за предоставяне по спешност на 5 милиона дози от ваксината на АстраЗенека във връзка с тежката ситуация с COVID-19 в страната поради бързото разпространение на варианта „Делта“ – над 200 смъртни случая дневно за последния месец, над 11 хиляди новозаразени средно на ден и над 30% положителни проби при ваксинирани по-малко от 4% от населението. С оглед на тази информация, а също така и поради липсата на интерес от страна на българските граждани към ваксината Vaxzevria, започна комуникация с Народна република Бангладеш чрез Министерството на външните работи. Проведени са преговори и в съответствие с решение на Министерския съвет са подписани Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш и Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека. Споразуменията предвиждат дарение на 270 000 дози ваксина Vaxzevria със срок на годност 31 октомври 2021 г. Ратифицирането на горепосочените споразумения е на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България във връзка с предвидената в тях клауза за изключителна юрисдикция на съдилищата, разположени в Брюксел, Белгия, за уреждане на възникнали спорове и за приложимото право при изпълнението им да бъде белгийското право. Със Законопроекта се предвижда, на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, ратифицираните споразумения да не се обнародват в „Държавен вестник“ поради изискванията за конфиденциалност, заложени в тях, както и в Споразумението, сключено между Европейската комисия и АстраЗенека. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 13, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш, № 46-102-02-9, внесен от Министерския съвет на 8 септември 2021 г.“

Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване законопроект да бъде подложен и на второ гласуване.

„Закон за ратифициране на Тристранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека и Двустранно споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш“.

„Чл. 1. Ратифицира Тристранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България, Народна република Бангладеш и АстраЗенека, подписано от Република България на 3 септември 2021 г., от Народна република Бангладеш на 31 август 2021 г. и от АстраЗенека на 2 септември 2021 г., и Двустранното споразумение за дарение на ваксини срещу COVID-19, произведени от АстраЗенека, между Република България и Народна република Бангладеш, подписано от Република България на 3 септември 2021 г. и от Народна република Бангладеш на 31 август 2021 г.“

„Чл. 2. Разпорежда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България споразуменията по чл. 1 да не се обнародват в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Христо Любомиров Иванов и група народни представители На свои заседания, проведени на 10 и 13 септември 2021 г., Комисията по конституционни и правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, № 46-154-01-8, внесен от народния представител Христо Любомиров Иванов и група народни представители на 21 юли 2021 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: господин Иван Демерджиев – служебен заместник-министър, госпожа Емилия Александрова, госпожа Мария Георгиева и господин Александър Стефанов – държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство“; от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет, госпожа Атанаска Дишева и господин Драгомир Кояджиков – членове; от Прокуратурата на Република България: господин Иван Гешев – главен прокурор, госпожа Даниела Машева и госпожа Пламена Цветанова – заместници на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура; от Апелативния специализиран наказателен съд: господин Георги Ушев – председател; от Специализирания наказателен съд: госпожа Мариета Райкова – председател, и от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова и госпожа Ина Лулчева – заместник-председатели. Законопроектът беше представен от народния представител Атанас Славов, който посочи, че в съответствие с европейските препоръки и стандарти се създават гаранции за независимост при упражняване на правомощията на пленума на Висшия съдебен съвет чрез промяна на необходимото мнозинство за вземане на решения. Той уточни, че съгласно препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право се прецизират текстовете относно необходимото мнозинство в пленума на Висшия съдебен съвет при приемане на решение за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и добави, че за такова решение ще е необходима подкрепата на не по-малко от 17 гласа и мнозинство на членовете, избрани пряко от съдиите. Народният представител отбеляза, че този подход е предложен при осъществяване на кадровите правомощия на съдийската и прокурорската колегии. Господин Славов изложи необходимостта от законодателните промени, позовавайки се на оценки, доклади и становища на Европейските институции в областта на върховенството на закона, и допълни, че за да се укрепи независимостта на върховните съдилища, се предлага кандидатите за председатели, които се избират от пленума на Висшия съдебен съвет, да са действащи членове в пленумите на върховните съдилища най-малко 5 години преди провеждането на процедурата по избор. Народният представител добави, че с Проекта на закон се предлага закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури, като уточни, че структурните и организационните промени имат за цел да гарантират конституционния принцип за независимост на съдебната власт. Предложенията бяха мотивирани от вносителя, който обобщи, че за десетгодишния срок на своето действие специализираните наказателни съдилища и съответните прокуратури не оправдават заложените със създаването им очаквания, като в същото време поетапно се разширява тяхната компетентност без оценка на въздействието за изминалия период. Народният представител отбеляза, че специализираното правосъдие се определя като необоснована намеса в съществуващата институционална структура на съдилищата и създава допълнителни рискове за независимостта на съдебната власт. Със Законопроекта се предлага отпадане на предварителните проверки, извършвани от прокуратурата, и фокусиране на дейността на прокуратурата върху функциите ѝ в наказателния процес. С него се предвиждат също разпоредби, уреждащи кадровия статут на съдиите и прокурорите в съответствие с предлаганите промени и такива, които пряко произтичат от променената материално-правна уредба. По Законопроекта е проведено публично обсъждане по реда на чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и са постъпили становища от Специализирания наказателен съд, от Апелативния специализиран наказателен съд, от Прокуратурата на Република България и от Министерството на правосъдието. От Министерството на правосъдието заявиха, че поддържат депозираното писмено становище и посочиха, че законодателната инициатива е навременна и отговаря на обществените нагласи за закриване на специализираните съдилища и прокуратури. По време на общественото обсъждане министърът на правосъдието изрази позицията на Министерството, че специализирано правосъдие трябва да има, но добави, че то трябва да бъде реформирано и предложи възможността да се създадат специализирани отделения към окръжните съдилища по апелативни райони, като подкрепи идеята за ограничаване на функциите на прокуратурата извън наказателното производство. Министърът на правосъдието акцентира, че въведеният институт за предварителна проверка не е подходящ за нашата правна система, като изрази резерви относно предложената уредба на командироването. Той отбеляза необходимостта от прецизиране на Преходните разпоредби, за да се обезпечи завършването на образуваните вече производства и да не се накърни статутът на магистратите и тяхната независимост, като обърна внимание на нуждата от подобряване на текстовете относно промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Постъпило е становище по Законопроекта от Специализирания наказателен съд и от Апелативния специализиран наказателен съд. В становището се сочи, че закриването на двете специализирани съдилища би представлявало отстъпление от поетите от страната ни като член на Европейския съюз ангажименти към европейските ни партньори и би създало хаос в българската съдебна система. Подробно бяха изложени данни за оценките, дадени през годините, от Европейската комисия за дейността на специализираните съдилища и резултатите от дейността им. Господин Ушев добави, че Законопроектът не съдържа прецизни норми, които да обезпечат довършването на започнатите дела, и уточни, че приемането му ще доведе до прекратяване на производства заради принципа на неизменност на съдебния състав. Подробно бяха засегнати предложените разпоредби относно статута на магистратите, процедурата за подбор, конкурсното начало и подсъдността при прехвърлянето на делата. Господин Магдалинчев изрази несъгласие с предложеното добавяне на вторично мнозинство от членовете, избрани пряко от съдите, към действащия минимум от 17 гласа при приемането на решение за избор на председатели на върховните съдилища. Той уточни, че членовете от квотата на съдиите в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са шестима, от които двама са подали оставка. Беше добавено, че така разписаната процедура реално не може да се реализира при участието на четирима от членовете от квотата на съдийската колегия и ще блокира предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд. Относно предвиденото възстановяване на магистратите от закритите специализирани органи на длъжност, която са заемали преди назначаването, той посочи, че тази процедура се явява понижаване в длъжност и е допустима само при дисциплинарно наказание. От Прокуратурата на Република България заявиха, че не подкрепят Законопроекта и поддържат писменото си становище. Господин Гешев добави, че съдилищата и прокуратурата не са извънредни, като се позова на практиката на Конституционния съд на Република България. Той изрази несъгласие с посоченото в мотивите и твърденията за липсата на резултатност от дейността на специализираните органи. Изразени бяха резерви относно конкретни предложения в Наказателно-процесуалния кодекс и най-вече възможността на по-горестоящия по длъжност прокурор да влияе на вътрешното убеждение на подчинените му прокурори, подсъдността на производствата и статута на командироването. От прокуратурата приемат, че подкрепата на Законопроекта представлява съществено отстъпление от постигнатото в резултат на дългогодишните усилия по Механизма за сътрудничество и проверка и представлява регрес в борбата с организираната престъпност. Главният прокурор добави, че ще се стигне до множество спорове за подсъдност между съдилищата, ще се осуети приключването на делата и разглеждането им в разумен срок. Представителите на Висшия адвокатски съвет изразиха в хода на общественото обсъждане подкрепа към Законопроекта. В дискусията взеха участие народните представители Андрей Михайлов, Радостин Василев, Атанас Славов, Надежда Йорданова, Тодор Байчев, Явор Божанков, Филип Попов, Мая Манолова, Меглена Гунчева, Александър Николов, Десислава Атанасова, Анна Александрова и Екатерина Захариева. Госпожа Манолова и госпожа Гунчева посочиха, че законодателната инициатива ще отговори на обществените очаквания за закриването на специализираните съдилища и прокуратури и заявиха, че от парламентарна група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ ще подкрепят Законопроекта. От парламентарната група на „Демократична България“ благодариха за изложените становища и готовността на институциите за прецизиране на текстовете. Госпожа Йорданова уточни, че липсват убедителни резултати от досегашната дейност на специализираните органи и добави, че три-четвърти от делата, по тези иначе тежки престъпления, приключват с присъди за лишаване от свобода до три години. Господин Славов посочи, че съвместно с Министерството на правосъдието са изготвени предложения, които да отразят изразените становища и да прецизират текстовете, за да се гарантира ефикасната работа на съдебните органи. От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че подкрепят по принцип Проекта на закон и изразиха необходимостта от приемането на разпоредби, които да обезпечат ефективната работа на съда и прокуратурата. Господин Николов посочи, че от парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да подкрепят Проекта на закон. Госпожа Захариева добави, че предложенията не са прецизни и липсва задълбочен анализ за ползите и последиците от приемането им. Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси господин Андрей Михайлов благодари за участието в заседанието и добави, че от парламентарната група на „Има такъв народ“ подкрепят Законопроекта и изрази необходимостта от подобряването на Преходните разпоредби, за да се гарантира довършването на започналите към момента производства. Уважаеми колеги, в резултат на проведеното обсъждане Комисията по конституционни и правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт, № 46-154-01-8, внесен от народния представител Христо Любомиров Иванов и група народни представители.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представеният на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, смея да кажа, е най-дълго обсъжданият законопроект през последните шест месеца. Той беше вкаран още в началото на 45-ото народно събрание, беше внесен и в началото на 46-ото народно събрание – поредица от публични обсъждания, становища на институции, неколкократни опити на Комисията по конституционни и правни въпроси, за да се стигне до първото му гласуване. Факт е, че този законопроект все пак получи подкрепа от Комисията по конституционни и правни въпроси. Какво предлагаме в основни линии? На първо място, да изпълним изискванията на Венецианската комисия на Съвета на Европа, препоръките, които са направени за България, по отношение на независимостта на Висшия съдебен съвет и кадровите решения в съдебната власт. Дотогава, докато не сме изпълнили препоръката за това да имаме мнозинство във Висшия съдебен съвет и в Съдийската колегия, което да се състои от съдии, избрани пряко от съдии, се предлага едно временно решение, но единствено възможното при сегашната конституционна структура, а именно въвеждането на така нареченото двойно мнозинство. Решенията за избора на двамата председатели – на ВКС и на ВАС, и по кадровите въпроси за съдиите, да бъдат вземани с мнозинство от всички гласували и мнозинство от съдиите, пряко избрани от съдии, тоест членовете, които са от професионалната съдийска квота, също да подкрепят едно такова решение. На второ място, предлагаме изборът на председатели на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да се извършва само между магистрати, които са членове на пленума на съответните съдилища най-малко пет години преди датата на избора. Така ще се прекрати практиката, която имаме в предишни формати, изцяло външни за съответния съд и съдебна система лица да оглавяват двете върховни съдилища. Втората група съществени промени, които предлагаме, са свързани с премахването на специализираното правосъдие в този му вид по няколко причини. Първо, няма съмнение в голяма част от българското общество, че специализираното правосъдие в последните 10 години се утвърди като орган за политическа репресия, мотивирана репресия спрямо политически неудобни и бизнес опоненти. Самата история на създаването на специализираното правосъдие беше свързана с името на един бивш министър на вътрешните работи, който дори собствената му към онзи момент парламентарна група и партия вече го е изключила – господин Цветанов, който стана известен преди всичко с полицейските операции, които носеха имена на съдии или различни други интересни наименования и които отпращаха към борбата с мафията в Италия. За 10 години специализираното правосъдие не постигна нито един значим успех. Нито едно от ключовите дела – като например делото „КТБ“, не е завършило, голяма част от другите дела остават без окончателни присъди. Нещо повече, като разгледаме докладите на специализираните съдилища, виждаме, че под 3% са наказателните дела от общ характер. Най-голям дял имат специалните разузнавателни средства – разрешенията, които дават тези съдилища. И тук трябва много ясно да кажа: разрешенията, давани за подслушването на протестиращи граждани миналата година, на десетки и стотици български граждани, са разрешения по искане на Специализираната прокуратура, разрешени от Специализирания наказателен съд. По-голямо доказателство за политическата ангажираност на тези институции, които трябва да са част от независимата съдебна власт, надали може да се намери. Друга съществена част от правомощията на тези органи, е произнасянето по мерки за процесуална принуда. Тоест съвкупната оценка, която ние правим на тези факти, е необходимост за съществена реформа, връщане към общата наказателна юрисдикция и отпадане на тази репресивна по съществото си система, която обслужваше най-вече предишната власт. В третата част на Законопроекта предлагаме едно ограничаване на ролята на прокуратурата извън наказателния процес, а именно отпадане на така наречените прокурорски проверки, които са един остатък от предишен тоталитарен период по същество, който даваше възможност на прокуратурата да се намесва във всички сфери на обществения живот, и по препоръка на Венецианската комисия такъв тип извънпроцесуална принуда извън контрола на съдилищата, която осъществява прокуратурата, не може да бъде поддържана. В заключение, искам да кажа, че специализираното правосъдие, нашето освобождаване от специализираното правосъдие в този му вид, ще е една крачка напред в защитата на върховенството на правото и принципите на правовата държава. Трябва да отбележа, че по време на заседанията на Правната комисия много ясно се видя кой къде стои. Последователно народните представители от „Демократична България“, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и БСП гласуваха в подкрепа на закриването на специализираното правосъдие и също така последователно ГЕРБ и ДПС правеха всичко възможно било да осуетят заседанията на Правната комисия, или директно да се противопоставят на направените предложения. Уважаеми народни представители, надявам се Законопроектът да получи подкрепа на първо гласуване, защото това е една важна и символна индикация към българското общество дали искаме да вървим по пътя на Конституцията и правовата държава, или напротив, искаме да продължим, както досега. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ИТН, ДБ.)

Уважаема госпожо Председател, не допускайте от тази трибуна да се изричат такива нагли лъжи, защото, за да е тук днес този законопроект, господин Славов, причината този законопроект да получи подкрепа, да има заседание на Правната комисия сме аз и колегата Цецо Енчев. Ние направихме кворума, за да стане възможно заседанието на Правната комисия –колегата Михайлов е тук, мисля, че ще потвърди, защото нямахте кворум, този закон се гледа днес благодарение на нас. Така че, моля Ви, госпожо Председател, като чувате лъжи, се намесвайте веднага.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За съжаление, Законът за съдебната власт със закриването на специализираните съдилища и прокуратура ще бъде приет само на първо четене от този парламент. За втори път – от втори парламент, закриването на спецсъдилищата и прокуратури ще мине единствено и само на първо четене. Очевидно е и всички сме свидетели на това как съпротивата срещу приемането на този закон и на първите стъпки на съдебната реформа в този парламент беше огромна, въпреки очакването на българските граждани, въпреки публичните данни по отношение на това, че специализираните съдилища и прокуратура сериозно са се отклонили от целите, за които са създадени. Визирам публичните доклади за дейността на съдилищата, включително на Специализирания наказателен съд и на прокуратурата, включително в доклада на министъра на правосъдието Янаки Стоилов, в доклада на националния омбудсман в качеството ѝ на национален превантивен механизъм. От данните, които се съдържат в тях, може да се направи изводът за сериозно отклоняване от целта на специализираното правосъдие, а именно борба с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност, и залитането в работата на тези съдилища към осъществяването на репресия – основно по отношение на неудобни лица. Защо могат да бъдат направени тези изводи, основавайки се на публичната информация? На първо място, съотношението между осъдителните и оправдателните присъди, които се произнасят в Специализирания наказателен съд и в Апелативния такъв. На второ място, съотношенията между сключените споразумения и произнесените присъди. Само за 2020 г. от 122 решени дела – 77 са приключили със споразумение и само 45 от тях с присъди. Заради тежестта на налаганите наказания преобладават, всъщност повече от половината от осъдените лица са наказани с лишаване от свобода до три години. Особено е показателно съотношението между делата от общ характер и тези от частен характер, като за 2020 г., забележете, от общ характер наказателни дела са образувани в Специализирания наказателен съд само 174. 174 наказателни дела от общ характер срещу 6244 такива от частен характер, сред които очаквано преобладават исканията по Закона за специалните разузнавателни средства; 2992 искания за прилагане на специални разузнавателни средства срещу още по-голям брой от предходната година. Тоест съпътстващите наказателния процес мерки – мерки на репресия, преобладават над същинската работа по общ характер наказателни дела в специализираните съдилища. Всъщност статистиката показва, че от 2017 г. досега исканията за прилагане на СРС-та са над 14 хиляди или по-точно 14 066, от които са разрешени близо 12 хиляди. Или в Специализирания наказателен съд в 85% от случаите, в които Специализираната прокуратура иска прилагането на специални разузнавателни средства, съдът разрешава. Специализираната прокуратура иска, Специализираният наказателен съд разрешава. Всъщност съотношението по разрешените СРС-та от останалите окръжни съдилища показва например, че в Софийски градски съд разрешените искания, всъщност разрешеното прилагане на СРС-та е в 83% от случаите, а във Варненския окръжен съд е под 60%, 55% от исканията са удовлетворени. Тук няма как да не припомня и скандалното разрешаване за прилагане на специални разузнавателни средства срещу десетки протестиращи граждани от летните протести. Не знам дали това ще бъде предмет на доклада на господин Хаджигенов, но така или иначе ние разполагаме с публична информация, от която става ясно как Специализираната прокуратура иска от Специализирания наказателен съд срещу десетки граждански активисти, мирно протестиращи, срещу гражданския екип на „Изправи се БГ!“ прилагане на специални разузнавателни средства по изключително тежък състав на престъпление – чл. 95 от Наказателния кодекс, метеж, преврат, въоръжено въстание и как Специализираният съд, без да провери основателността на тези искания, е разрешавал и в продължение на месеци граждански активисти и протестиращи граждани са били обект на прилагане на СРС-та, на подслушване, следене и на останалите способи. В резултат на това не е и учудващо, че нарастват делата в Съда в Страсбург срещу действията на специализираните съдилища и прокуратура както тези по чл. 5 от Конвенцията за правата на човека – правото на свобода и лична неприкосновеност, така и по чл. 8 – за прилагането и злоупотребата със специални разузнавателни средства, защото разбирането за законно разрешаване на специални разузнавателни средства без мотиви, без проверка на факти и доказателства на практика е нарушение по чл. 8 от Конвенцията за правата на човека. Такава е и практиката на Съда в Страсбург. Всъщност това, че в момента на сайта на Съда могат да се видят само десетина образувани висящи дела е само върхът на айсберга, защото периодът за комуникиране с институциите на дела в Страсбург, на жалби в Страсбург продължава четири-пет години, така че лавината от дела и от осъдителни присъди неизбежно ще залее България и допълнително ще плащаме средства заради ограничени граждански права. Ако погледнем статистиката и регистрите и на Софийски градски съд, и на останалите съдилища, се вижда, че само пред Софийски градски съд по ЗОДОВ – чл. 2б на ЗОДОВ, заради действия на специализираните наказателни съдилища и прокуратура са заведени 232 дела, а по чл. 60а от Закона за съдебната власт с оплаквания за прекомерна продължителност на наказателното производство, има висящи – или поне това се вижда от регистрите, 37 заявления. Всичко това ще доведе и до санкции, включително и материални санкции срещу българската държава заради дейността на специализираните съдилища и прокуратура. Факт е, че те се превръщат в удобна бухалка на властта срещу неудобни граждани, включително срещу мирно протестиращи такива. Факт е също така, че Законопроектът този път предлага по-добри решения от Проекта, който беше приет на първо четене в Правната комисия на предния парламент, по отношение на подсъдността на делата в специализираните съдилища, и по отношение на кадровия статут на магистратите е важно как ще бъдат уредени. Има и предложение на министъра на правосъдието, което, по моя преценка, не е толкова добро, колкото предлагат вносителите от „Демократична България“, но, за съжаление, тези възможности ще останат само предмет на теоретични спорове, защото заради приключващия живот на Четиридесет и шестия парламент този изключително важен законопроект няма да бъде приет окончателно на второ гласуване. Очаквам обаче, че ще има мнозинство, което ще приеме на първо гласуване промените в Закона за съдебната власт и закриването на спецсъдилищата и прокуратура, което ще е ясен знак към българските граждани, че е възможно мнозинство, което да извърши истинска съдебна реформа. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим Законопроекта. Нашата последователна позиция, която обаче не е формирана конюнктурно заради протести, заради очакванията на други групи или някакви други фактори, е позиция, формирана при създаването на самите специализирани съдилища – позиция на БСП, която сме защитавали и в предишни парламенти. Ние винаги сме предупреждавали, че подобна специализация е опасна и ще доведе до протести и репресии. Винаги сме предупреждавали, че принципите на командироване и на бонуси –всичко това сглобява една репресивна машина и сега виждаме нейния логичен край. Винаги сме се противопоставяли, така че нашата позиция е абсолютно логична и винаги е била такава. Ние ще подкрепим този законопроект. Лично аз и с едно „но“, защото като народен представител винаги съм се борил срещу законодателство в последния момент, законодателство, което не е достатъчно обсъдено. Видя се, че подводните камъни и проблемите в този законопроект са изключително много и изключително сложни, но все пак бързаме. Защо бързаме? Защото няма… За едно са прави ГЕРБ, че няма управление, няма мнозинство, което да проведе реформа, и ние притиснати от сроковете трябваше да извършим всичко това набързо със забележката, че така законодателство не се прави. Все пак потвърждавам позицията и предизборния ангажимент към избирателите ни – в нашата платформа, че ще подкрепим Законопроекта. Но искам да насоча вниманието и на колегите: защо няма съдебна реформа в крайна сметка? Тъй като това беше и темата в предишния законопроект на Бюрото за защита, това очевидно е темата и сега. Два пъти подред мнозинство има, два пъти подред достатъчно парламентарни групи декларират желание да решат веднъж завинаги казуса със спецправосъдието, който е значителна част от съдебната реформа, и два пъти това не се случва. Аз не зная доколко са искрени колегите вносители и доколко употребяват тази тема предизборно?! По-скоро са искрени, но я употребяват и предизборно. Тази пирова победа с Бюрото за защита всъщност е никаква победа – това беше важната тема, но тази важна тема не стигна до гласуване. Тя не стигна, защото всичко друго беше приоритет – временни комисии, комисии за различни местности по Черноморието. Тази тема обаче близо два месеца по-късно намери място в Правната комисия, а отделна тема е кога бяха създадени комисиите. Тоест, ако това беше много голям приоритет, може би трябваше да е тема номер едно, но не беше. Затова отправихме апел да разговаряме за мандат с шест месеца, една година, с приоритети за реформи, ако щете, за самото задържане на мандата – какъв срок е необходим и колко време ще е необходимо да задържим този мандат, за да стане реформата. Всички разговори ни бяха отказани и сега в последния момент, в последните минути на това Народно събрание, гледаме тъй важната за всички граждани и протестиращи съдебна реформа, която очевидно няма да се случи, защото и на първо четене не сме я минали. Ето това е големият провал и всъщност това може би е грешката на голяма част от политическите сили, включително на вносителите – че твърде употребиха темата с предизборни цели. И бидейки наясно, че тя няма да се случи в този парламент, започнаха да търсят виновници, включително в лицето на други парламентарни групи, които нямат никаква отговорност и никаква вина, че този законопроект няма да се случи. Нали трябва да има някой виновен?! Нали трябва в предизборна кампания да излезете да кажете: ето съдебна реформа няма да има, но ние пазим хората от Гешев, ние съдебна реформа искаме, ама други злодеи не я искат?! Трябва да има виновен за тази работа, защото иначе трябва да признаете, че тази работа за втори път не успяхте да я свършите и основно вината си я носите Вие. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! От нашата парламентарна група ще подкрепим Законопроекта поради следните съображения – протестите миналата година не бяха за пенсии, социални помощи, за цени на ток, на вода. Протестите бяха с едно основно искане: оставката на Борисов, оставката на Гешев и съдебна реформа. Протестиращите искаха разбиване на модела Борисов – Пеевски –Доган, и пазителят на мафията Гешев. Този модел не може да бъде разбит без съдебна реформа. В програмата на партия „Има такъв народ“ съдебната реформа стои на първо място – закриването на специализираните съдилища и Специализираната прокуратура като бухалки на властта са основното, за да може да бъде стартирана тази реформа. Тъй като тук много се изказват чисто популистки – тази реформа не можа да се извърши по вина на „Демократична България“ и на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ Ние бяхме готови за тази съдебна реформа с програмата на партията, която ясно даваше отговори на трите въпроса: какво трябва да се направи, как трябва да се направи и в каква последователност следва да бъде извършено, за да може да се трансформира Висшият съдебен съвет, да бъде отстранен главният прокурор Гешев и съответно да бъдат закрити специализираните съдилища и специализираните прокуратури? При работните срещи, които провеждахме, от „Демократична България“ се съгласиха с нашата програма в „Правосъдие“ и „Съдебна реформа“ с известни уточнения, по които нямахме пречка да постигнем съгласие, но те не бяха последователни и искрени в тези свои намерения. За „Изправи се БГ! Ние идваме!“ не искам да коментирам, защото там имат три противоречия – Хаджигенов е на едно мнение, Мая Манолова на второ, Тотева на трето и казва: давай да се разбираме, за да не дойдат Татяна или Мая, защото няма да се разберем. Те нямаха проект, те нямаха стъпки, по които да бъде извършена съдебната реформа. Всичко друго е едно говорене, което го правят за пред хората и за пред гражданите, които са участвали в протеста. Трябва да се заяви ясно и категорично: със създаване на невъзможността за съставяне на правителство, за което вината е изключително на Христо Иванов, на „Демократична България“, на „Изправи се БГ! Ние идваме!“, се пресече възможността за извършване на съдебна реформа. Жаждата за власт, жаждата за пари, финансовата зависимост от техните благодетели направиха така, че да не може да бъде осъществена съдебна реформа. Затова вината е в тях. Надявам се в следващия парламент да може да се постигне консенсус, да ограничат своята зависимост от финансовите си благодетели и да се съсредоточим върху съдебна реформа, която ще бъде в полза на хората и да изпълним това, което сме обещали на гражданите. (Реплики.) Виждам, че Хаджигенов нещо недоволства, аз в платени протести не съм ходил. Представители на нашата партия сме били на протестите 150 дни миналата година, когато протестиращите искаха да бият Тотева и я питаха: какво прави на протестите и за каква реформа е тя? И това, което ние обещаваме, ще го изпълним пред нашите избиратели. Благодаря Ви.

Благодаря много, госпожо Председателстващ. Госпожи и господа народни представители! Очевидно част от „Има такъв народ“ са били на протест. Ако е бил нашият протест – този, на който бяхме всички ние, а те са гледали по телевизията и той е бил платен, е интересно. Ако сте имали собствен протест и той не е бил платен, също е интересно. Така става, когато гледаш протестите по телевизията. (Шум и реплики.) Между другото, гледам, че много Ви е смешно, цялата мощ на държавата в лицето на ГЕРБ, МВР, ДАНС направи неистови опити да докаже финансови благодетели. Не Ви запомних името, извинявайте, а бяхте неуспешен кандидат за правосъден министър. И те не успяха. Не успяха. Опитаха се да си измислят такова нещо и не успяха да го докажат. Жалките Ви напъни – на Вас и на един член от ДПС, който цял ден днес стоя така на амбразурата, че чак се смъкна под нея – да докажете, че имаме финансови благодетели зад граница, са жалки. Вие сте жалки, защото цялата правителствена машина не успя да го докаже. Цялата! А те опитаха – не като Вас, опитаха. Това е причината, поради която, господине – не Ви запомних името и може би има защо – Вие да не успяхте. И да, всички ние заедно се провалихме в цялата тази работа. Вие няма как да знаете, но ние имаме програма. Специално после ще попитам, вероятно господин Василев: коя, по дяволите, е госпожа Тотева, защото ние такъв човек в групата нямаме? Благодаря.

Уважаеми колеги! Аз имах очакване, че ще можем да завършим парламента с една добра новина – че в крайна сметка, въпреки всички различия, спорове, разминавания, конфликти, сме намерили някакви общи неща, които можем да сложим като общ знаменател. Но ще завършим парламента с две добри новини, вместо с една. Наблюдавам, че – и това, което предишният оратор каза, и това, което каза Божанков – основният враг е „Демократична България“. Тя е виновна! Всъщност съдебната реформа е измислена от „Има такъв народ“ и от БСП, а ние сме я използвали предизборно и те горките не могли да гласуват заради нас. Това е хубаво, защото в крайна сметка очевидно съдебната реформа се превръща в една тема, която всички искат да си припишат. Хората знаят кой колко е работил за съдебната реформа, от кога, по какъв начин и така нататък. Но в момента не това е важното. Важното е, че всички разпознаваме в тази тема нещо, което е толкова важно, че да искаме да го дръпнем, може би дори леко да се скараме, може би не е много разумно да се скараме за нея, леко да се получи – гузен негонен бяга. В крайна сметка, докато слушах всичко това, всичките тези нравоучения от господин Божанков са напълно излишни – напълно излишни. От цялото това – Христо Иванов е виновен, си дадох сметка, че всъщност сме стигнали до точката, в която всички я искат тази съдебна реформа за себе си. Чудесно, колеги! Значи имаме две добри новини – всички я искаме. Използвайте я в кампанията повече, господин Божанков. Накарайте госпожа Нинова повече да говори за нея и особено за дълбока конституционна реформа в статута на главния прокурор – това ще бъде също много добра новина. Аз много ще се радвам в следващия парламент наистина да имаме шанс заедно да свършим нещо полезно, независимо от всякакви приказки, които може да сме си разменяли. И само да Ви кажа, защото и господин Йорданов се върна: всеки път като кажете, че Христо Иванов персонално е виновен за това, че не се е приело правителството, което Вие предложите, ми правите реклама и Ви благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Забелязвам, че година и може би повече от година и два месеца продължаваме да се занимаваме с протестите. Не знам защо във всяка една парламентарна група, колкото и качествени хора да има тя в себе си, винаги се намира по един човек, който ужасно много иска да бъде Иван Гешев. Няма да се получи. Той е единствен и незаменим, той свети над всички нас като слънцето и въздуха, както на времето Ви топлеше Съветският съюз. Помните ли? България не можеше да е нищо друго без основа слънце и въздух.

Много далече.

Ще се доближа, господин Хамид. Във всяка една парламентарна група може би има по един скрит член на ДПС, което е реклама за ДПС. Нали така, господин Хамид, стигнах и до Вас? Във всяка една парламентарна група се намира по един такъв. А кой плаща и дали е чак зад граница, е въпрос, който ще се изясни. Може да е някъде по-близо до парламента. Благодаря.

Желанието на „Демократична България“ и на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и стремежът им не е за смяна на модела Борисов – Пеевски – Доган и пазителят на мафията Гешев. Те са на принципа „стани, за да седна“. Ние ще подкрепим този проект на първо четене, въпреки, че този проект в самото начало, беше правен или от студентите на господин Славов при упражненията, или от господин Иванов на принципа на съдебната реформа, която той започна като вицепремиер на Борисов и министър на правосъдието. Изключително лош проект, но той е един старт, едно заявяване, че съдебна реформа е необходима. Ние зависимости нямаме, каквито имате Вие. Ние ще продължим и съдебната реформа ще я осъществим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Добре, че заседанията на парламентарните комисии са публични и българските граждани можаха да видят кой осуетяваше кворума, кой прекратяваше заседанията. Всъщност последното заседание, на което беше приет на първо гласуване Законът за съдебната власт, беше прекъсвано пет пъти, в което участваха, и всички български граждани видяха кои. Председателят на Правната комисия разточваше провеждането и гласуването на Закона за съдебната власт в продължение буквално на седмици. Всички разбраха и видяха кой отказа да насрочи заседание на парламента с исканите от „Демократична България“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и част от ИТН точки, свързани със съдебната реформа. Всички видяха кои осуетяваха и от ляво, и от „Има такъв народ“. Така искането за съдебна реформа за тези хора се превърна просто в маска и в предизборен слоган, а първа политическа сила в този парламент се оказа принципът „Много исках съдебна реформа, но нямах желание.“ Ето затова не се проведе, защото ръководството направи комисиите на 16 август, защото председателят на Правната комисия също от „Има такъв народ“…

…осуетяваше финализирането на заседанието и стигнахме до гласуване във втори парламент на първо четене на закриването на спецсъдилищата. Защото от „Има такъв народ“ много искаха съдебна реформа, но нямаха желание. (Ръкопляскания от ИБГНИ.)

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Като юрист винаги съм се… Да върна дебата там, където му е мястото – в Законопроекта. Като юрист винаги съм се опитвал да опазвам правото от специализирани институции, в каквато и да е било форма. Не искам да правя анализ на работа на институциите, които се предлага да бъдат закрити. Но не мога да не кажа, че в това Народно събрание правим реформа чрез закриване – каквото и да реформираме, веднага го закриваме. Вероятно има неща, които трябва да бъдат изчистени от тези текстове, и ще се спря на няколко от тях. Вижда се, че с мнозинствата, които се формират, при така създалата се в момента ситуация едва ли е възможно да стане. Виждам, че се предлага прокурорът да може да се намесва относно вътрешното убеждение на други. Изобщо се предлагат едни текстове, които вероятно ще ни доведат и до криза в съдебната система. Далеч съм от това да знам кой и за какво е виновен и как са се случвали отношенията между Вас. Но пак заради истината ще кажа, че ние ще направим своите предложения между първо и второ четене (оживление), за да бъде този текст подобрен. Заради истината да кажем, че това да водим този дебат тук е заради това, че „Движение за права и свободи“ осигури кворума и този законопроект е тук. Другата истина, която трябва да се знае, е, че една част от делата, които в момента са в съдебна фаза, ще бъдат върнати на районни съдилища в зависимост от подсъдността. Ще започнат едни спорове за подсъдност, които вероятно ще продължат години. Уважаеми колеги, тези дела ще приключат по давност, без да има осъдителни присъди. Оставям на Вас и на хората, които ни гледат и слушат, да преценят кой има интерес от това? Определени хора, които към момента са обвиняеми, да си останат на свобода и делата им да не приключат!? Не казвам как ще приключат, но казвам, че те е възможно да не приключат. Пак трябва да търсим истината някъде, но тя колкото и да е гола, винаги излиза, и съм сигурен, че и този път ще стане ясно кой за какво се е борил с изменението и допълнението на този закон. Какво правим, закривайки тези институции? Благодаря.

Достатъчно са, госпожо Председател. Благодаря. Въпросът с давността и с приключване на делата – ще бъда изключително кратък. Давността по делата, подсъдни на специализираните наказателни съдилища, варира между 15 и 35 години. Тоест, господин Енчев, това са хуморески. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, колеги! Уважаеми господин Енчев, понеже повдигнахте въпроса за това какво може да бъде подобрено в Законопроекта, много бих се радвал, ако ДПС измине пътя дотам да подкрепи Законопроекта, защото това е качествената промяна. Ще кажа следното: по време на общественото обсъждане и в рамките на дискусиите в Правната комисия се чуха и много позитивни мнения, включително предложения, които биха подобрили Законопроекта. Във връзка с това с Министерството на правосъдието проведохме няколко работни срещи, в които дори бяхме готови да предложим като резултат от тези срещи текстове между първо и второ четене, които да се съобразят и със становището на Министерството на правосъдието, и с част от направените в рамките на публичното обсъждане дискусии. Тези предложения щяха да са в няколко посоки. Първо, по отношение статута на магистратите – той да бъде безспорно гарантиран, да няма съмнения по отношение статута на магистратите в двете съдилища. На второ място, по отношение приключването на делата – да има достатъчен разумен срок за приключване на делата, преди тяхното прехвърляне към общите съдилища. На трето място, отпадане на онези текстове, които може би трябва да са предмет на много по-сериозна законодателна реформа и по отношение на правомощията на прокуратурата, които Вие споменахте. Искам само да отбележа, че от Министерството на правосъдието получихме принципна подкрепа. Това, трябва да отбележа и във връзка с казаното от колегата Атанасов. Законопроектът е готвен с участието на най-добрите пеналисти в България. Свободни упражнения по този въпрос, надявам се, не може да има. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Искам да кажа едно нещо. Първо, имам едно питане по чл. 144: господин Хаджигенов заявил ли е частен интерес, за да иска закриването на специализираните съдилища и на Специализираната прокуратура? Второ, по отношение на тези протести – никога не съм ходил на протести, за да си набирам клиенти, които след това да излъжа. Явявал съм се на много протести, ходил съм на много протести, явявал съм се на делата на лица, участващи в тези протести – безплатно. До момента нямам нито едно загубено дело и всички са решени в полза на гражданите, а не в полза на административните органи. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председателстващ. Госпожи и господа народни представители! Имам един въпрос, който по-скоро бих задал на себе си и може би на ръководството на партията „Има такъв народ“: абе, кандидатите за правосъдни министри не трябва ли да имат поне елементарна представа от право? Какво по дяволите означава частен интерес по отношение на спецсъдилищата? В смисъл имам си собствено частно съдилище!? Частните съдилища са арбитражни, не специализиран наказателен съд.

Имаш клиенти.

Да, ние адвокатите, особено съдебните от тях, си вадим хляба къде – в съдилищата, което как го прави конфликт на интереси или как го прави частен интерес? Знам, че говоря сравнително бавно, не достатъчно бавно, за да ме разберете. Толкова мога да сляза ниско. По-ниско от това не мога да сляза. Тук неколцина адвокати, които са чували, че има такива сгради, на които пише Съдебна палата, неистово се опитват, именно по темата за специализираните съдилища да кажат, че ние съдебните адвокати имаме някакъв интерес. Добре де, защо някой от Вас поне не опита да обясни какъв интерес имаме от закриването на съдилищата. Знам, че е неразбираемо за повечето от Вас, но тези дела не приключват със специализираните съдилища. Това го казах поне 20 пъти в дискусията. Напротив, те продължават, и ако обвинението си е свършило работата като хората, ще имат присъди някой ден. Пак ще го кажа специално заради Вас особено бавно: давността по тези дела е между 15 и 35 години. Така че, хайде сега някой пак да ми обясни какъв точно частен интерес имам аз и колегите съдебни адвокати, които, за съжаление, не са достатъчно много в тази зала от закриването на спецсъдилищата? Или това действие съвсем простичко казано е в интерес на правосъдието, защото спецсъдилищата са провал – 10-годишен провал, 10-годишен инструмент за инквизиция, мъчения и те нямат нито един позитивен резултат. Нито един! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колеги депутати от Четиридесет и шестия парламент! Има ли съдебна реформа? Не. Няма! Кой е виновен? Всички до един, абсолютно всички до един, защото, ако ние наистина искахме да има съдебна реформа, тя щеше да е факт, разбира се, всеки със своите виждания. Партиите на статуквото – на тях Гешев им е удобен, специализираните съдилища са им удобни, всичко е точно. Те просто гледаха да забавят нещата, така че да не стигнем до закон. Така ли е? Така е! Ние, трите партии на промяната, успяхме ли да се разберем? Какво толкова ни раздели, че не успяхме да се разберем? Кое беше по-важното: да има в България съдебна реформа не само защото справедливостта трябва да възтържествува, а защото, уважаеми дами и господа, без съдебна реформа няма да има План за възстановяване и развитие? Та тя е най-важната! Без съдебна реформа Европейската комисия ще си помисли какво да прави с нас – дали ние наистина трябва да сме членове на Европейския съюз, дали наистина трябва да получаваме пари от Европа. Вие се замислете какво губи България без съдебна реформа? И затова искам да Ви обърна внимание – ние всички сме виновни, всеки в своето си качество, и няма смисъл сега да се обвиняваме едни други. Аз се надявам, че много от Вас ще бъдат депутати и в Четиридесет и седмия парламент. Надявам се, че в Четиридесет и седмия парламент България и нейните интереси ще стоят над всичко, а без съдебна реформа няма да можем да решим много важни проблеми. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешният дебат много ясно илюстрира многото пластове, на които той се води, и това е от няколко години насам, естествено. Аз няма да съм от тези, които сочат с пръст какво се е случило и кой е бил виновен, кой е забавил и не мога да порицая хората, които го правят, мога обаче да отдам своето уважение на тези народни представители и специално на членовете на Правната комисия, които въпреки тази атмосфера, се опитаха и до голяма степен успяха да придвижат въпроса напред, защото – да, той няма да бъде завършен в този парламент, но беше придвижен напред. И ще се опитам да обясня съвсем накратко как и защо? Политическият контекст е ясен, той ще бъде утвърден или променен съвсем скоро, но в правния аспект и в техническия аспект се случиха няколко важни неща. Моля Ви всички да разберете, както и тези, които ни гледат, че независимо от помпозните фрази и надъхвания в една или друга посока, закриването на такъв род институции не е лесна работа. Нещо повече, това е много отговорна работа, защото не трябва да се позволява да се създадат предпоставки от отказ на правосъдие в нито един от тези моменти, както и някой да остане безнаказан. И това вносителите на Законопроекта го имаха предвид от самото начало, имахме го предвид и ние. Специализираното правосъдие и неговите институции, които го предлагаха, се родиха като много проста идея, която българското общество възприе, а именно, имайки предвид размера на организираната престъпност в България, тя да бъде изтеглена в центъра на София, за да не се влияе по места от тези силни структури, които могат да влияят на по-малките съдилища. С времето обаче тази проста идея се усложни, бих казал изроди. Тя беше натоварена с нови и нови правомощия, с нови и нови значения, стана и съд, който трябва да съди властта, само че вместо съд, който да съди властта, се превърна в съд на самата власт. Вместо институция, която трябва да пресече организираната престъпност, се оказа институция, неспособна да пресече срастването на тази престъпност със самата легитимна политическа власт. Това е много тежък проблем и много труден за решаване. Какво се случи? Още в миналия парламент се проведе дебат. Вследствие на него Законопроектът беше подобрен на общественото обсъждане, което се проведе, и на дебатите на първо четене в Комисията се поставиха още въпроси, начертаха се и възможните им отговори. Вървим напред и може легислатурите да се трупат една след друга много бързо – Четиридесет и пети, Четиридесет и шести, следващ парламент, но истината е, че това е времето, което трябва за такъв закон – шест, седем, осем месеца и никое бързане наистина не може да спести елементарния факт, че липсва мнозинство, което да даде време на парламента да си свърши работата. Въпреки това мисля, че заслужават поздравления и председателят на Правната комисия, който беше подложен под много напрежение и в едната и в другата посока, и вносителите в лицето на доцент Славов и Надежда Йорданова, които носеха Закона. Каква беше нашата роля на БСП? Няма да се оставим да ни сочите с пръст, който и да било, защото през целия този период ние работихме така, че да улесняваме диалога и да даваме решения. Да не замитаме под килима нито едно от предупрежденията, защото с каквато и цел да са направени тези предупреждения, те могат да имат основание. Първо, не трябва да започват делата отново – няма никаква необходимост за това и трябва да се намери решение, така че те да продължат оттам, докъдето са стигнали. Второ, тези дела все пак трябва да се гледат от юрисдикции, които наистина ще предотвратят това, заради което Специализираната прокуратура беше създадена, а именно да не ги вкара там, където съдиите и съответно магистратите да нямат свободата да ги гледат. Трето, трябва да се преосмислят някои текстове, които могат да влияят на вътрешното убеждение на магистратите и така нататък – все теми, които сме дискутирали както в Комисията, така и по време на работните срещи, които се създадоха. Ние ги поставяхме на дневен ред и се опитвахме да даваме решения. Ако имахме възможност, щяхме дадем и конкретни текстове – не сме спирали да работим с колегите от Правната комисия по този въпрос. Това беше ролята на БСП не само по този закон, а по всичко, което се случваше в Народното събрание в последните месеци. Не можем да скрием факта, че не се създаде мнозинство. Въпросът е обаче, че бяха поставени теми и те сигурно ще бъдат използвани в предизборната кампания. Дано обаче сме си взели поуката от това как трябва да бъдат използвани, за да вървим напред. И последна фраза: специализираното правосъдие, както много специализирани или невиждани на други места и институции, чиито абревиатури тук може да изредим от много време, бяха създавани в годините поради една причина – че никой не можа да намери формулата, по която да се реформира не специализираната, а самата прокуратура и това е големият дебат. Една част от него се води и сега ще бъде гласувана на първо четене, но никой сигурно не си прави илюзии, че следващата ще бъде по-малко трудна или по малко сложна. Така че аз мисля, че е време да пристъпим към гласуване – до голяма степен символично, на първо четене на този законопроект и всеки един дано си е изтеглил поуките от това, което успяхме, и това, което не успяхме да направим. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, правя процедура по начина на водене, за да не се чудите за какво става въпрос. Става въпрос за следното, госпожо Председател. Преди няколко седмици с колегата Александър Иванов зададохме въпрос към служебния финансов министър: кога е връчен Докладът за проверката на фирмата на Румен Спецов – нещо, което всички народни представители и българското общество повече от 100 дена чака отговор. След като видяхме, че миналия петък нямаше как да се състои парламентарен контрол, тъй като приемахме бюджета на второ четене, трансформирахме въпроса в писмен. Срокът за писмения отговор изтече вчера – на 14 септември. Отговор до момента от министър Василев няма – проверихме го няколко пъти в парламентарен контрол. За съжаление, се оказа, че поне до обяд такъв отговор не беше постъпил. Не знам защо господин Василев се опитва да скрие за пореден път дали господин Спецов е подписал, или не Доклада за ревизията, защото, ако го е подписал, всички знаем какво означава това. Но аз, госпожо Председател, се обръщам към Вас да влезете в задълженията си и да изпълните разпоредбите на чл. 103, ал. 4, която гласи, че ако министър не отговори в законовия срок на въпрос или питане, е длъжен в 10-дневен срок да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнението на своите задължения. Тъй като ние нямаме 10 дена, поне да използваме днешния ден да чуем господин Василев по тази тема. Благодаря.

От група! И Вие ли имате от група? Госпожа Манолова първа беше вдигнала ръка. Ако желаете, госпожо Атанасова, ако Ви отстъпва нейния ред… Заповядайте.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! 15 септември – дата, символна за началото на новата учебна година. Затова използвам случая да поздравя всички учители, просветители и ученици и да им пожелая: на учителите – вдъхновение, на учениците – постоянство, на родителите – повече търпение, и на добър час! Но дата и за края на Четиридесет и шестото народно събрание. Изтече срокът на годност на това Народно събрание. Госпожо Зайкова, Вие се оказахте лоша орисница и за Четиридесет и петия, и за Четиридесет и шестия парламент, защото щетите, които нанесоха и Четиридесет и петият, и Четиридесет и шестият парламент, върху парламентаризма ще се помнят дълго. Във времето на краткия мандат на Четиридесет и шестото народно събрание България беше управлявана от служебно правителство, назначено от Румен Радев. През тези няколко месеца политическата криза се задълбочи, а изходът от нея става все по-неясен и все по-труден. Тази констатация е важна, защото една от важните задачи пред служебните кабинети е те да участват активно при решаването на политически кризи. Духът на настоящата Конституция изисква от служебните правителства да успокоят политическата атмосфера, да намалят напрежението в обществото и да се справят с текущите задачи на управлението. В този смисъл проваленият мандат на Четиридесет и шестото народно събрание е отговорност както на политическите сили, които присъстваха в него, така и на служебния кабинет, който нямаше потенциал да успокои политическото напрежение и да създаде подходяща атмосфера за излъчване на редовно правителство. Духът на българската Конституция не вменява по никакъв начин на един служебно назначен от президента кабинет да реформира различни сектори в обществения живот, да въздава справедливост или да изгражда дългосрочни стратегии. Последното е единствено симптом за скрити намерения за суспендиране на парламентарната власт от страна на президента. Няма как да изградиш дългосрочни визии и стратегии за управление, ако си наясно с конституционния факт, че управляваш с времеви хоризонт от няколко месеца. Една от причините за днешната политическа безизходица е именно погазването на духа на Конституцията и отказът на Румен Радев да спазва каквито и да били политически правила и да съдейства за излизането от политическата криза. И ако след изборите на 4 април всички партии бяха позиционирани срещу ГЕРБ, то след проведените предсрочни парламентарни избори на 11 юли всеки е срещу всеки – и преди малко се видя в пленарната зала. Най-отблъскващите и грозни политически скандали в рамките на този парламент се случиха именно между Вас – партиите на протеста. Последното е благодарение и на интригите на президента Румен Радев, който вместо да помогне и да създаде пространство за диалог поне между онези, които преди последните избори се обявиха за съюзници, президентската институция беше превърната в предизборен щаб на действащия кандидат за президент. Ресурсът на изпълнителната власт беше използван активно и целенасочено за създаване на инженерни политически проекти, които да заменят Вас – партиите на протеста. Докато партиите на протеста се радвахте, че служебното правителство „изчегъртва“ ГЕРБ, не разбрахте явно, че вече е започнало да „изчегъртва“ и Вас. Предстои обаче да го разберете и да го усетите истински съвсем скоро. Един от факторите за хроничната политическа нестабилност и краткия мандат на отиващия си парламент беше активното участие на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. В предизборната кампания, вместо да пази неутралитет и да гарантира свободата на избор на българските граждани, Рашков привикваше в районните управления активисти и симпатизанти на ГЕРБ, за да ги сплашва. През цялата предизборна кампания използваше позицията си, за да агитира срещу ГЕРБ, което е в разрез както с буквата, така и с духа на Конституцията. Никога, уважаеми дами и господа, през последните 30 години не е имало подобни манипулации на действаща власт по отношение на изборите и пряко влияние върху изборния резултат. Никога не е имало такава тежка атака от страна на силовия апарат на държавата срещу определена партия, но ние издържахме и на този натиск и показахме, че не просто съществуваме, а сме незаобиколим фактор в българския политически живот. Опитът, който придобихме през последните месеци, ни направи по-силни и благодарение на него още по-истински осъзнаваме, че атмосферата на противопоставяне, изгарянето на мостове между политическите сили и междуинституционалните сблъсъци са в основата на настоящата политическа безизходица. За да има стабилност и спокойствие за българското общество, тези фактори трябва да бъдат заменени с диалог между партиите и институциите и възможности за партньорство поне при решаването на важните проблеми пред страната. След като хвърли целия си ресурс да се саморазправя с ГЕРБ и да продуцира собствени политически проекти, назначеното от Румен Радев служебно правителство спря да се занимава с текущото управление, което би следвало да бъде основна негова задача. Беше блокирано строителството на пътища и магистрали. Стотици работници са на улицата, а регионалният министър не различава все още трасе на магистрала и паркинг. Възобновената мигрантска криза, за която предупреждавахме още от началото на годината, излезе от контрол. Голяма част от икономическите, социалните и здравните антикризисни мерки бяха блокирани от ресорните министри. Заради бездействието и некомпетентността на по-голямата част от служебните министри беше провалена ваксинацията на населението, а здравният министър само „чегърташе“ изявени професионалисти. Беше изтървана инфлацията, бяха позволени спекулациите с продажбата на ток. Последното ще има тежки отражения върху индустрията и икономическата среда. Уважаеми колеги, залогът в предстоящите президентски и предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 14 ноември, е повече от това кой ще спечели, кой ще загуби и кой колко места ще има в Четиридесет и седмото обикновено народно събрание. Залогът след предсрочните парламентарни избори ще бъде свързан с оцеляването на самата парламентарна демокрация, която през последните месеци беше грубо атакувана от действащия президент. Във времена на огромни предизвикателства пред страната всички ние сме длъжни да пазим демокрацията и плурализма. Това може да се случи само ако осъзнаем, че не унищожаването на политическия опонент, а опитът да търсиш и да намериш точки на съгласие с него стои в основата на демократичната система. „Изчегъртването“ на политическия опонент рано или късно води до „изчегъртване“ на самата демокрация. От името на парламентарната група на ГЕРБ пожелавам успех на всички политически сили в предсрочните парламентарни избори. Пожелавам си в Четиридесет и седмото народно събрание да намерим начин да започнем да възстановяваме политическия диалог, реда и спокойствието в обществото и заедно да откликнем на предизвикателствата, пред които е изправена България. Бог да пази България! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Всички правят политически декларации – аз ще се опитам да направя кратък анализ на това, което се случи, и да говоря само с факти. Този парламент не излъчи правителство – факт. Защо? Защото всички политически партии в тази зала – „Изправи се БГ! Ние идваме!“, „Демократична България“, ГЕРБ и БСП, без ДПС, всички останали ясно заявиха, че няма да го подкрепят – ДПС мълчаха. Заради това няма правителство. Всички приказки пред камерите, що се отнася до дясната страна на залата, включително и БСП, че имаме общи цели и посоки и сме ги договорили, всъщност се оказа, че нямат никакво значение, след като те искаха персонален контрол върху бъдещото правителство. Този персонален контрол бе поискан от Христо Иванов в присъствието на още четири човека в нашата стая. Това са факти. Така че ако някой носи персонална отговорност защо не се случи, това е господин Христо Иванов, който там счупи процеса по правене на правителство. Оттам нататък другите партии се нанизахте на това хоро. Второ, дълго време нямаше комисии в този парламент и много тук се упражняват, че заради това не са се приемали закони. Защо нямаше комисии? Защото „Демократична България“ в миналия парламент вкараха няколко поправки в Правилника на Народното събрание, които реално го блокираха за един месец. (Ръкопляскания от ИТН.) И ще ги кажа кои са – законът да стои един месец за обсъждане, преди да влезе в комисии, в залата. И това принуди правене на нов Правилник. Новият Правилник бе приет в този парламент, един месец след като той започна да действа. През това време и извънземни да станехме, нямаше как да приемем каквото и да било, защото процесът беше блокиран от тях в предишния Правилник. Там минават за юристи, които явно не мислят какво предлагат. Второ, драмата около извънредното заседание отново показа тежко непознаване на Правилника от страна на „Демократична България“. Те вкараха промяна в Правилника – 72 часа след минаването на второ четене, чак тогава да влезе в залата. Вие го направихте, колеги! Вие! Беше 24 часа. След това тръгнахте да обвинявате всички останали, че те не искали да правят нещо. Благодарение на госпожа Митева, която, за разлика от Вас, познава законите, днес има нормално, легално заседание и това, което трябваше да бъде направено, беше направено. Разбира се, благодарение на президента Радев, който постъпи морално и остави този парламент да работи още един ден. Но всички други приказки са лъжи и лицемерие. Трето, единствените неща, които прие този парламент, са актуализация на бюджета и това, което направихме преди малко с Бюрото на Гешев. Тоест двете комисии, които реално успяха да се организират в тези ужасяващо кратки темпове, бяха Правната и Бюджетната, на които – искам само да вметна – председателите бяха от „Има такъв народ“, и ако не бяха те, и това нямаше да се свърши. (Ръкопляскания от ИТН.) Още един факт. Този парламент изкара наяве така наречения процес Татяна-дончевщина – с ходене по парламентарни групи, опити за отцепване на хора и размахване на листчета, на които не си спомняме какво сме писали. Това е форматът, в който се е работило в тези парламенти, и Вие го знаете много добре. Смея да изкажа обосновано предположение, че може би по някакъв подобен начин „Атака“ едно време подкрепиха кабинета Орешарски. Като извод можем да кажем, че това е един лицемерен парламент, който стана ясен пред всички. Едно се говори в кулоарите, друго – на консултациите, и съвсем различно се приказва пред медиите. Такова тотално лицемерие не е имало, тоест може би е имало, но ние за първи път го виждаме като външни хора. Искрено се надявам следващият парламент да бъде по-малко лицемерен и така наречените партии на промяната, ако ни дойде акълът в следващия парламент, да изпълним това, което казваме пред хората, а не това, което ни се иска отвътре – да обличаме желанията си във формули за неуспех. И последно, към ГЕРБ – има президентски избори, президентът Радев ще спечели и това е доказателство, че който е срещу Вас, печели. (Ръкопляскания от ИТН.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На първо място, искам от парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ да поздравя с първия учебен ден всички първокласници, всички ученици, техните семейства, всички учители и всички, които работят в сферата на образованието. Защото, скъпи колеги, образованието е празник и голямата ни надежда са именно образованите и можещите деца на България. Така че да им пожелаем на добър час в крачките към знанието! За краткия живот на 46-ия парламент ще се съди по неговите резултати. Само 26 заседания, но нека да отбележим, че за 26 парламентарни заседания този парламент направи повече, отколкото беше свършено през управлението на ГЕРБ в кабинетите на Борисов. (Шум, реплики и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС.) Защото след 12 години бяха преизчислени пенсиите на възрастните хора и след 12 години беше повишено майчинството – то ще бъде 650 лв. подкрепа за работещите жени, за осигуряващите се майки в условията на криза. Парламентарната група на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ внесохме амбициозно в парламента 30 законопроекта и проекти за решения, насочени към решаването на проблемите на обикновените хора по сектори – пенсии, детски надбавки, майчинство, Закона за личната помощ, който очакват хората с увреждания, Закона за частния фалит и за колекторските фирми, които малтретират българските граждани в условията на криза, законопроект, който да спре каскадното повишаване на цените на парното, на водата, законопроекти, които да подкрепят лекарите, медицинските специалисти и да реформират здравната система. Амбициите ни бяха големи, но възможностите се оказаха скромни. Защо? Защото задкулисието и зависимостите не са си тръгнали от българския парламент, защото задкулисието и зависимостите успяха да изкушат онези, за които промяната е само маска, за които промяната е само предизборен слоган. Но за всички останали, за които промяната е цел, борбата с мафията, с мутрите, със зависимостите ще продължи до пълното им осветяване, до пълното им разчистване и обезвреждане. Това може да стане чрез действия в три посоки. На първо място, промяната, уважаеми колеги, преминава през осигуряването на достойни и по-високи доходи на българските граждани. Този парламент все пак успя да актуализира държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса, така че в условията на криза, на предстояща четвърта вълна на ковид, няма да има пенсионер, който да живее под прага на бедност – 420 лв. реално става минималната пенсия. Ще бъдат повишени и пенсиите на хората с увреждания, които са най-уязвимите и най-потърпевшите в условията на криза. Гласувана беше и втората година на майчинството, бяха предприети компенсации за бизнеса, за първи път сериозни за самоосигуряващите се лица, за малките и за средните фирми, което да осуети каскадни фалити в условията на пандемия, истинска подкрепа за земеделските производители, за хората в сектор „Култура“, за общините, справедлива подкрепа в условията на ковид за българските общини. На второ място, очакването за промяната е да се влее като мощен лъч в съдебната система, да освети тъмните ъгли на задкулисието и в съдебната система. За съжаление, това Народно събрание не се справи с предизвикателството да извърши истински промени в съдебната система. Единственото, което успяхме да направим, е закриването на Бюрото при главния прокурор за защита и за негова охрана, преместено в Министерството на правосъдието. За съжаление, във втори парламент Законът за съдебната власт със закриването на специализираните съдилища и прокуратура минава само на първо четене. По този начин тези бухалки на властта ще продължат да си разчистват сметките с неудобните и през следващите месеци. Защо? Защото съпротивата срещу истинската съдебна реформа в този парламент беше огромна, защото наистина принципът „много искаме съдебна реформа, но нямаме желание да я направим“, се превръща във водещ принцип на това Народно събрание, реално в първа политическа сила. На трето място, очакването на хората е промяната да донесе справедливост. Ръстът на цените на ток, на парно, на вода, на храните и на услугите, на горивата изискват отпор, защото ударът е върху обикновените хора, които са оставени сами да се справят с икономическата криза и с инфлацията. Икономическата зима ще бъде трудна и отговорност и предизвикателство пред политиците е наистина да се вразумят, да спре обслужването на частни икономически интереси на приближени фирми и вместо интереса на силните на деня, да пазят интересите на обикновените хора. Защото разкритията за корупция наистина са ужасяващи, наистина шефове на държавни дружества продължават да получават по 15 – 20 хиляди месечна заплата, като при това дори отказват да се явят в Народното събрание, за да отговорят как се харчат публични ресурси. За съжаление, заради проведеното трето гласуване на удължаването на днешния пленарен ден, Докладът на Комисията по ревизията няма да бъде представен от парламентарната трибуна, няма да бъдат осветени разхищения и злоупотреби за милиони в дружества и в енергетиката, и в останалите сектори. Само ще отбележа, че на вчерашното, даже само на вчерашното заседание на Комисията по ревизията бяха установени щети от 20 млн. лв., нанесени от столичната „Топлофикация“ на гражданите на столицата с покупка на необосновано високи цени на квоти за парникови емисии. Само във вчерашното заседание беше установена щета, нанесена от ръководството на друго държавно дружество, което не е потърсило неустойка в размер на 22 млн. 500 хил. евро от изпълнител заради забавянето на строежа на газовата връзка с Гърция. Газова връзка, която наистина, ако беше реализирана в срок, щеше да донесе на хората ползи като по-ниска цена на природния газ, на парното, на тока. Но всичко това е пропиляно и в резултат на всичко това ръководството на въпросното дружество е получило 205 хил. лв. заплата за миналата година, дори отказа да дойде в Комисията по ревизията, за да отговори на въпросите на народните представители. Но хората очакват справедливост и това не може да продължава до безкрай. Краят му е близо и ще има справедливост и за цените на парното, на тока, ще има справедливост и за корупционните схеми, за злоупотребите и за онези, които са на държавна хранилка вече в три кабинета на ГЕРБ. Ще има справедливост и за спекулантите, които застрашават икономически българските домакинства. Уважаеми колеги, възможностите за съставяне на правителство в този мандат на Народното събрание бяха пропилени от първите три политически сили, които получиха мандат – „Има такъв народ“, ГЕРБ и БСП. Всъщност от партия на статуквото, даже нейните избиратели не са очаквали да направи кабинет, така че погледите бяха насочени към формациите на промяната и, разбира се, на първата политическа сила – „Има такъв народ“. От нея се очакваше да прояви разбиране за диалога, за компромисите, за съгласието...

...които трябва да бъдат проявени, за да бъде сформирано правителство, така че ще Ви го кажа направо, уважаеми колеги от „Има такъв народ“.

Една минута. Отговорността за провала, отговорността за несъздаването на правителство, отговорността за неосъществената съдебна реформа е на Вас като първа политическа сила. И сега надеждата на гражданите е насочена към следващото Народно събрание, в което формациите на промяната трябва да се прегрупираме по начин, по който да победим статуквото и задкулисието, заради гражданите, заради съдебната реформа и заради подкрепата, която очакват в условията на приближаваща пандемия.

Както се казва, последната дума на обвиняемия, нали така? Уважаеми колеги, искаше ми се да успея да кажа няколко думи на изпроводяк, преди да започне кампанията, но тя започна. Въпреки това аз ще се опитам да се придържам към първоначалния си замисъл и да Ви предложа една оптимистична теория за това, което се случи в тези месеци. Много прилагателни се казаха за този парламент, започна едно неудържимо сочене с пръсти, откриване кой е виновен, пак казвам, гузни негонени бягат, но мисля, че сме длъжни да опитаме да предложим на нашите избиратели и една по-оптимистична версия за това, какво се случва с нас, не просто с нас тук в тази зала, но включително и това, но и с нас като политическа общност. България имам предвид. Моята оптимистична теория е, че се случва много важна трансформация. Тази много важна трансформация не може да се случи бързо, не може да се случи еднократно, не може да се случи линейно, не може да се случи подредено, не може да се случи планирано, не може да се случи организирано, така че да се вмести в един ясен парламентарен цикъл. Очевидно тя налага такива едни сътресения, няколко пускания на пералнята, нека така да го кажем, на народния вот. Само че тази трансформация е много важна и е хубаво извън хаоса, атаките, недоволствата и така нататък да видим този процес, да го разберем, да го артикулираме, да го наречем, аз ще дам моята версия, всеки, разбира се, е свободен да има своя, защото това осмисля процеса и ни позволява да го придвижим по-напред. Какво се случва? Централният въпрос на тази криза, защо я има тази криза е въпросът за това как в България се осъществява властта, в чий интерес, от чие име, по какъв начин, технологията на властта. И, между другото, това е това, в което и двата парламента се спънаха, на много нива – от Правилника до комисиите, през законодателството, през заявките, неслучилите се заявки, през формирането на управление, технологията на властта. Ние се оказа, че не можем дори да проведем среща, без след това да се тръгне да се разказва по медии какво се е казало на тази среща, тя да се превърне в компромат, самият факт, че е имало среща, или пък да се превърне в част от кампания. Нямаме съгласие помежду си дори за най-базовия формат, в който да се води диалог. Тези неща не са самоцелни, те са много важни, защото днешният ден е толкова последен ден на този парламент, колкото първи ден на следващия парламент. И какво ще успеем да осмислим от това, което направихме и не направихме тук, сега, днес, ще бъде важно не просто за да затворим тази страница, а как отваряме следващата страница. Технологията на властта, и това е съвсем немаловажен въпрос, защото властта е нещо много предизвикателно за човешките същества, властта е може би най-голямото предизвикателство, пред което човек се изправя, поне от моя опит на мен така ми се струва. И от тази гледна точка цялата западна цивилизация се е посветила на това тази отровна, опасна субстанция, която разгражда човека, нали, защото на латински корупция означава това – разложение, разпад, морален, преди финансовите аспекти, преди злоупотребата със средства, морален разпад. Този разпад е пряко следствие от невнимателното, недозираното излагане на радиацията, опасната радиация на властта. Та, цялото развитие на западната цивилизация е свързано с това да изгради такива процедури, процеси, в които институции, в които властта да се дозира и излагането на отделните ѝ носители да се дозира така, щото въздействието върху тях да не бъде прекалено – мандатност, прозрачност, разделение на властите. Всичко това е част от този процес. Ние – 1989 г. започнахме, да изграждаме една демокрация, която трябваше да изгради именно тази конструкция, от тези лабораторни отделни съдове и процеси, в които тази опасна материя да бъде така дозирана, щото да може да се управлява в интерес на хората, а не в резултат на разлагащото си въздействие върху своите носители, но не успяхме. И стигнахме до една ситуация, в която неизменно имаше един голям – един, който излизаше напред, и казваше: „Аз спечелих изборите“, един, който беше поредният спасител, който смяташе, че има свръховластеност и тази свръховластеност все някак си се случваше да се превърне в свръхкорумпираност, да се презареди в други концентрации: в медиите, в икономиката, в регулаторите, в правосъдието на безконтролна власт, която да се презарежда и на всеки следващ път така да се случва и това изкриви нашето съвместно битие и породи тази криза. Тази криза е морална, криза на моралното самочувствие на нашата нация, преди да стане парламентарна, преди да има своите измерения в една или друга конфигурация и така нататък. И този парламент беше според мен и се надявам, ако правилно си извадим изводите, решителен момент да си направим изводите от това какво ни предстои? Предстои ни вече да няма големи и се надявам това наистина да е така. Предстои ни българският политически живот да се състои от повечко средни по размер партии и играчи – никой, от които няма да може да се държи като големия, който да тропа, да слага на масата едни имена, да казва: „Няма да ме питаш кои са тези имена“ и ако смееш да питаш, това е скандал. Никой няма да може да казва: аз решавам да има плаващи мнозинства и ще си ги използвам, както ми е удобно. Никой не може да казва: аз имам един център за взимане на решения, който е извън парламента и там се взимат тези решения, а тук Вие само ще ги изпълнявате. Нали са Ви познати тези пороци? Надявам се и поемам тази отговорност, че в този парламент ние казахме: не на всичко това! Да, аз поемам тази отговорност! (Ръкопляскания от ДБ.) Защото ще ни се наложи оттук нататък да се научим да бъдем съизмерими. Съизмеримост, между другото, се родее с думата смирение. Смирение значи да си знаеш мярата. Да бъдем съизмерими и да се научим, че трябва по някакъв начин да се научим обратно да се срещаме, без от това да стават скандали, без от това да стават компромати, без това да се удавя в лъжи и измишльотини след това. Ще трябва да се научим да правим тази дума, която я превърнахме в някакво абсолютно табу – компромиси, само че има компромис и компромис. Има компромис, който е безпринципен. Има компромис, който е на база на осъзнати принципи. Ще трябва да се научим да търсим сечение на интереси и аз затова днес се радвам, че толкова много партии обявиха за свой първостепенен интерес съдебната реформа. Надявам се това да бъде основата за едно бъдещо мнозинство в следващия парламент. Това е добър знак, това е добър знак. И ми позволете да кажа едно нещо, за което съжалявам: този парламент не можа да се фокусира върху политиките, свързани с ковид. Много се злоупотребяваше с тази тема, но не успяхме да направим достатъчно по отношение на тази криза, която се задава. И тук това е вина на всеки един от нас. И друго нещо, което искам да кажа: днес е 15 септември, всички поздравяваме протоколно, но аз искам да Ви кажа: не съм сигурен, че някой в училищата има нужда от нашите поздравления, обаче може би ние помежду си нека да си признаем днес, че ни предстои много да учим, взаимно да се учим и аз искам да Ви благодаря, защото от всеки един от Вас, с когото съм имал допир, съм могъл да науча по нещо – невинаги по хубавия начин, ама то учението невинаги е по хубавия начин. Така че искам да Ви благодаря! Искам да бъда свидетел за едно нещо, защото следва кампанията, в която всички ние ще сочим с пръсти и ще казваме какви боклуци са всички останали. Това, което избирателите ще разбират, че всички сте боклуци, и затова искам да кажа, че аз тук видях тези месеци ужасно много хора, които никога не бих нарекъл боклуци – във всички парламентарни партии, защото човек е това – сплит от светлини и сенки, от грешки и недостатъци, от съмнения и тласъци напред, от надежди, че провидението ще му даде верния път. И аз видях много хора, тези, до които имах възможност да се докосна, не до всеки един от Вас можах, които са точно това. Искам да кажа на нашите избиратели, че моята оптимистична теория за тези парламенти включва и хората в тях – включва и хората, които видях. Искам да се извиня на тези от Вас, които съм огорчил с нещо и искам да Ви благодаря за сътрудничеството и ще очаквам да работим пак. Чака ни грозна кампания. Но исках да кажа нещо, което да ни позволи следващия път, когато се съберем тук, да започнем от малко по-добра точка, отколкото ще се разделим и отколкото ще си причиним в тази кампания. Колеги, бъдете здрави и до нови срещи! Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ и ИБГНИ.)

Може ли процедура?

Във връзка с решението, което ще приемем, въз основа на Доклада на Комисията, аз искам да заявя, че на посочените дати, които ще бъдат цитирани в Доклада и в резултат на упражнено полицейско насилие, съм бил в Първо РПУ, във връзка със задържане на протестиращи, като техен представител и заявявам частен интерес в случая по чл. 144 от Правилника. Ще моля председателят на Комисията, ако е присъствал в досъдебни производства като представител на задържани лица или в Специализирания съд и Специализираната прокуратура в друго качество, да заяви частен интерес. Благодаря Ви. Аз го заявявам този частен интерес и считам, че така е морално. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз някак си останах с впечатление, че по-ниско човек не може да падне от представителите на ДПС, но явно някои се стараят много. Аз съм почти 20 години съдебен адвокат, до ден днешен нямам представа какво е частен интерес. Вероятно имате предвид конфликт на интереси, но конфликт на интереси е просто термин. Обяснете в какво се състои той? Водих записките (реплики от ИТН), дайте ми моля възможност да приключа. Благодаря. Водих си записки, броих хората, които представлявах по време на протеста до 35, след което загубих интерес към бройката. Всеки един от тях съм представлявал pro bono, така че не знам какво означава частен интерес. Госпожо Председател…

Какво означава безплатно?

Безплатно означава специално заради Вас, господин Ненков. Госпожо Председател, предвид факта, че Докладът на Комисията съдържа документи, които са поверителни и секретни, моля да закриете заседанието, моля квесторите да опразнят залата и да спрем предаванията по камерите.

Не, госпожо Председател, само частта с поверителната и секретната част, след което…

Част първа, госпожо Председател, е поверителна. Част втора е секретна с грифове, така че трябва да го закрием и това не се гласува.

Не, не, сегашната част трябва да закрием заседанието. Докладът е с различни грифове: поверителни и секретни, а следващата част ще бъде открита с явен доклад…

Да, госпожо Председател.

Обратна процедура.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя обратна процедура, първо, искам да се установи наистина какво е нивото на класифицирана информация. И второ, господин Хаджигенов, не бъдете адвокат на господин Бойко Рашков, първо. Хайде не толкова лесно някак си да се измъкнем от това, което забъркахте през последните няколко месеца и в частност господин Рашков. Много обвинения се хвърлиха в пространството за това кой е бил подслушван, кои опозиционни лидери, протестиращи и хайде сега, ако може днес, тъй като ние няколко пъти предизвиквахме дебати, изслушвания с господин Рашков, който не каза нищо конкретно, но пък каза, че ще го каже, хайде поне днес, на последното заседание, да се покаже цялата информация в този доклад, която се съдържа, за да може не само народните представители, но и хората, и медиите да се запознаят: има ли наистина незаконно подслушвани граждани, протестиращи и политически лидери, или всичко просто е било един голям фарс и измама?

Извинявайте, предлагате Народното събрание да гласува в открито заседание?

Да кажа за частния интерес.

Няма избор.

Нали са с грифове.