ХРИСТО ИВАНОВ (ДБ)1657 думи
Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми сънародници, скъпи колеги, уважаеми господин Президент, уважаеми господин Премиер, господа министри, госпожо Вицепрезидент, уважаеми представители на съдебната власт, на другите държавни институции, уважаеми представители на религиозните общности, уважаеми господин президент Плевнелиев, уважаеми гости от Дипломатическия корпус! Бяха казани много неща за предизвикателствата, пред които сме изправени – за кризи, за трудности.
Аз искам да кажа няколко думи за надеждата. Защото ми се струва, че в края на тази година, изпълнена с толкова много турбуленции, кризи, предизвикателства, обрати, стигаме до момент, в който можем да си позволим наистина да говорим за надеждата.
Струва ми се, че сега, когато завършва годината, когато идва сезонът, в който хората се надяват на ново начало, на връщане на светлината, на надеждата, това ще бъде добро начало за нашата съвместна работа тук.
Освен множеството трудности България има пред себе си огромни основания за надежда – заради това, което е нашата страна, заради това, което са нашите хора, но и заради промените, които се случват, заради възможностите, които се откриват пред нас от технологичните трансформации, заради това, че ние се намираме в тежка комбинация между здравна и икономическа криза и предизвикателства, но отвъд тях, възстановяването по нови пътища чрез нови модели, всъщност позволява на България с необходимата амбиция и визия да съкрати силно онзи път, който винаги ни е отделял от най-развитите общества. Да, това днес е възможно и да, ние трябва да си поставим именно такава цел, за да можем да направим скок в своето развитие. Това е особено удачно за нас с оглед на резултатите от изборите. Казват: хората са толкова големи, колкото са големи техните надежди, а понеже ние сме по-малки, ще се опрем на това на какво се надяваме, на това какви са нашите каузи.
Позволете ми да кажа няколко думи за нашите приоритети.
На първо място, искам да кажа няколко думи за принципите, на които ще се опрем, опитвайки се да допринасяме максимално за съставянето на едно демократично мнозинство, което да може да отвори вратата към тази надежда, за която говорим, и да отвори нова страница в България.
Между другото, искам да кажа, че чух много хубави неща и от политическите сили, които се заявиха като бъдеща опозиция. Ще кажа, че това ми дава отново надежда, че в този парламент ще можем да свършим повече работа. Но това, в което ние вярваме, и това, към което ще се придържаме, е вярата в това, че всяка власт трябва да съзнава своето ограничение и винаги, когато се упражнява власт и се дава власт, трябва да се помни това: властта трябва да бъде ограничена.
Вярата в парламентарната република – акцентирам върху парламентарната република, е това наследство от българската демокрация, от прехода досега, което ние трябва да опазваме, и „Демократична България“ ще работи за това с всички сили.
Вярата във фискалния разум и сдържаност ще бъде много важна в един период на трансформация, на инфлация, на опит да направим скок напред и някой ще трябва да си спомни за това. Преди да го поискаме от една или друга обществена прослойка или индустрия, е хубаво да ги чуем. Хубаво е да поговорим с тях и да потърсим начин заедно да отворим повече работни места, особено тези, които имат висока принадена стойност и които могат да бъдат основание повече млади хора да се върнат в България, да останат и да инвестират в живота си тук.
Ние вярваме в институциите, ние вярваме в процедурите, ние вярваме в паметта! Ние вярваме в ценностите и в нашата идеология, която няма да забравим, че тръгва от отрицанието на тоталитарния режим. Няма как да говорим за демокрация, за изграждане на пълноценна демокрация, без да помним какво е обратното на нея, без да помним всичко онова, срещу което трябва да се борим, защото то винаги надига глава и лесно се връща обратно.
Конкретните ни приоритети, на които искам да обърна внимание. Знаете ли, че ми прави впечатление, че се намираме в един особен момент? Ние, които доскоро бяхме извън институциите, извън парламента, бяхме по улиците, протестирахме, знаем колко е важно да се направи съдебна реформа, но и тези, които досега бяха в парламента, бяха на власт пряко или косвено, ги чувам все повече да се обръщат към темата за правосъдието и колко важно е да се спазва законът.
Чувам оплаквания от репресии в контекста на предизборния период и се отнасям с внимание към тези твърдения. Може би това означава, че всички сме готови в крайна сметка да направим тази съдебна реформа. Това може би означава, че сме готови не просто да махнем един или друг човек – това трябва да се случи, но да направим всички онези системни промени в българското правосъдие, българската прокуратура, които да я модернизират, които да позволят на всички да сме сигурни, че в България има не просто закон на хартия, а има правосъдие, на което всеки български гражданин, бил той от някакво мнозинство, от някакво малцинство – политическо или друго, може да се опре и да бъде спокоен и сигурен, всеки, който започва някакво предприятие, може да е сигурен за своята собственост.
Мисля, че има надежда, че този път ще успеем да направим това. Казват ни го нашите граждани, казват ни го постоянно нашите партньори от Европа. Трябва да направим конституционна реформа особено що се отнася до прокуратурата и до Висшия съдебен съвет – знаем го всички.
Въвеждането на електронно управление ще бъде друг огромен приоритет за нас и това не е просто въвеждане на компютри. Това е амбициозна трансформация на начина, по който работи държавната администрация, която може и трябва да доведе до огромно намаляване на административното бреме за гражданите, за предприемачите и за всички юридически лица в България. Това е възможно и можем да го направим за съвсем кратко, а „Демократична България“ – спрямо своите размери, ще има, надявам се, огромен принос в това отношение.
Ние ще имаме принос – кой, ако не нас? – в поставянето на опазването на българското природно наследство, на българското природно богатство в центъра на дневния ред на българската политика, по начин, по който това досега не се е случвало, като основа на икономическата трансформация, като основа за постигането на едно високо качество на живот в България и ще се радваме да го направим.
Ще работим и ще продължим да работим, както и досега, за българите в чужбина, за техните права и възможности, за да се чувстват равноправни граждани на България, независимо от това къде се намират. Това ние наричаме „голямата България“, това е политическата ни цел – да направим всеки закон, всяка норма, всяка институция такава, че да мисли да бъде обърната към факта, че два милиона български граждани живеят извън България, че искат да бъдат част от нас, да бъдем едно. Те ще продължат да живеят извън България, хората ще пътуват, ще се връщат, ще избират други пътища. Ние трябва да направим това възможно.
Ние ще защитаваме нашата геополитическа ориентация по отношение на Европейския съюз и НАТО. Ще я защитаваме както по отношение на ценностите, така и по отношение на конкретните политики, като например голямото усилие за еврозоната, като реформата на целия сектор „Сигурност“, което трябва да се случи, защото без това ние не можем да бъдем партньор, на който да се има доверие.
Ние ще подкрепим сериозната и амбициозна програма по отношение на овладяването на медицинските и икономическите последици от ковид пандемията в България. Крайно време е да го направим и първото нещо, с което трябва да започнем, е да върнем децата в училищата. Това е изключително важно.
Ние ще подкрепим амбициозните действия на едно бъдещо управление по намиране на решение на различията, които имаме с Република Северна Македония. Да, ние трябва да защитим българския национален интерес, да, ние трябва да защитим българската истина за историята, но ние трябва да намерим начин да решим този проблем заедно, а не да се делим още повече и заедно да станем членове от едно общоевропейско семейство, от един общ европейски дом. Ето това наистина е смела стъпка, която ние ще подкрепим.
И нещо, за което няма да се уморим да работим – инвестиции в организацията на българската наука, българското образование и българската култура. Знаете ли, че най-лесният начин да сменим това как мислим за България, как хората в чужбина мислят за България е българската култура? Да ребрандираме страната, да дадем ново самочувствие на това как възприемаме самите ние себе си, и това е българската култура. Хайде да инвестираме в нея адекватно и наистина сериозно!
Надеждата, започнах с нея – ние се заклехме и се заклехме в това да служим и да служим именно на надеждата на хората – на хората, които са гласували за нас, на хората, които не са гласували за нас, на хората, които са гласували против нас. Надявам се, заставайки тук пред Вас, че всички ние заедно – и новите колеги, и тези, които са малко по-отдавна в парламента, ще успеем да изпълним това високо предизвикателство. Ние ще дадем своя принос за съставянето и излъчването на правителство, а как точно ще го направим, ще зависи от преговорите.
Това, което аз мога да кажа, е, че освен всичко друго, освен настояването за нашите приоритети, на програмите, които имаме, е добре, ако можем да си спомним, че можем да помогнем, като правим крачка настрани, ако не и назад. И ето, аз тук заявявам, че няма да бъда министър.
Мисля, че е добре, говорейки за надежда, говорейки за промяна, всички ние да си даваме сметка, че е добре да дадем път на нещо ново.
И искам да кажа последно, че Ви желая успех, защото трябва да Ви кажа, че България е името на надеждата. Където и да сме, които и да сме, каквото и да правим, ако сме български граждани, това е другото име на надеждата – надеждата да имаме просперираща страна, с която да се гордеем, надеждата да оставим нещо по-добро на децата си, надеждата да сме част от общност, за която има смисъл да даваш, да си повече от себе си и която може да ти помогне да те подкрепи. Ето в името на тази надежда искам да си пожелаем днес: „На добър час!“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДБ, ИТН, „Продължаваме Промяната“.)