8 декември 2021 г.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Декларацията от името на парламентарната група на ГЕРБ-СДС е провокирана от опасния прецедент, с който започна работата си Четиридесет и седмото народно събрание, а именно вчера Председателският съвет отхвърли предложението на парламентарната група на ГЕРБ-СДС в сградите на Народното събрание да се влиза със зелен сертификат, антигенен тест или PСR тест. Това решение, уважаеми колеги на мнозинството на промяната, по своя характер има няколко последици или аспекта. На първо място, може би то дефинира кой в тази държава се счита за богопомазан или богоизбран. Тези, които не желаят да спазват мерките, законите, разпоредбите, заповедите, като че ли единствено се намират в тази пленарна зала. На второ място се доказа, че клетвата да се спазва Конституцията и закона вероятно за част от Вас не важеше и в качеството им на министри, а и в качеството им на народни представители, и към момента. На трето място, за Вас не само двойният стандарт очевидно е норма, но и показвате, че не зачитате труда на българските лекари, които вече две години се борят с пандемията, скръбта на всички, загубили свои близки и роднини, но и за Вас човешкият живот и здравето на Вашите колеги, работещите в администрацията, журналистите нямат никакво значение. Чудя се как е възможно изобщо да считате, че двойните стандарти и изисквания трябва да бъдат норма оттук нататък? За богопомазаните – могат да влизат без сертификат, без PСR тест, без антигенен тест, а за всички останали работещи българи, които месеци наред се редяха по опашки рано сутрин, за да имат тестове, с които да посетят работните си места, за всички останали български деца, които месеци наред не посещаваха учебните заведения или сега им се налага всяка сутрин в началото на седмицата съгласно заповедта на министъра на президента Радев, който Вие много подкрепяте, да плюят в торбички, или хората, които се чудят как да си платят антигенните и PСR тестовете. Това ли, дами и господа, е новият морал в политиката? Нали само преди дни заявихте, че ще се влага нов смисъл в думите народен представител. Очевидно новият смисъл на думата е: за народните представители могат едни правила да съществуват, за всички останали българи са други. От вчера чувам и друга трактовка, че налагането на спазване на определени мерки съгласно заповедите на министър, съгласно Закона за здравето, съгласно българското действащо законодателство щели да спомогнат за узурпиране на властта или това било равно на държавен преврат, защото народните представители ще бъдат със затруднен достъп до сградата на Народното събрание. Нека да кажа на господата, които считат, че по някакъв начин има опасност за държавен преврат, че в рамките на Четиридесет и петото, Четиридесет и шестото, а и Четиридесет и четвъртото народно събрание действа заповед на председателя на парламента, действа заповед на здравния министър и Народното събрание многократно е вземало решение за дистанционно участие на народни представители в неговата работа. В този смисъл и в дневния ред в Програмата за работата на Народното събрание през тази седмица съществува точка от дневния ред за всички колеги, които ще бъдат карантинирани с COVID-19 или които не желаят да представят зелен сертификат, PСR и антигенен тест. Така, уважаеми дами и господа, ще бъде най-справедливо. Не само защото е време Народното събрание и ние като народни представители със своя личен пример да покажем, че в България няма двоен стандарт и изискванията, които ние залагаме спрямо българските граждани, важат за всички. Не само за тях извън тази сграда, а за всички. Поради това предлагам, уважаеми господин Председател, спешно Народното събрание да обсъди два типа Проект на решение: или да задължим министъра на здравеопазването в Заповед № РД 01 973 от 26 ноември 2021 г. да бъде включена като отделен обект от обществено предназначение сградата на Народното събрание и достъпът до същата тази сграда да подлежи на обща регулация, тоест достъпът на всички народни представители до нея да бъде изрично включен в Заповедта с представяне на документ за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповедта и Закона за здравето, или втори тип Проект на решение, уважаеми господин Председател, Народното събрание да задължи министъра на здравеопазването в същата заповед да отмени за територията на Република България изискването за представяне на зелен сертификат за всички сектори, описани подробно в Заповед № РД 01-973 на министъра на здравеопазването, и да отпаднат всички ограничавани дейности, посочени в нея. Накратко, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, предлагам Народното събрание да вземе решение по отношение на един важен въпрос, който очевидно събира сериозно обществено недоволство, първо, по отношение на различните стандарти; второ, по отношение на противоречията през всичките тези месеци и по отношение на прилагане на Заповедта; и трето, по отношение на факта, че днес отново има загинали над 100 български граждани – вчера бяха 208, заболелите в няколко поредни дни са над две хиляди. Или трябва ние от висотата на институцията, която представляваме, и доверието на българските граждани да вземем решение, което ще важи за всички, или считам, че поведението ни не би могло да бъде мерило за това в новия смисъл на думите народен представител. Благодаря за вниманието. Господин Председател, ще предоставя и двата проекта за решение. Моля по Ваша преценка да ги включите евентуално в дневния ред за утрешното или в петък пленарно заседание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Хубаво е, когато от тази парламентарна трибуна се говори за справедливост. Справедливо е да отбележим, че действията на служебния кабинет в момента на практика продължават, за съжаление, доста успешно политиката на правителството на ГЕРБ, което миналата година въведе брутални ограничения в правата и свободите на гражданите и въведе първите затваряния на държавата. Тогава – на 14 май 2020 г., в България беше проведен първият огромен митинг срещу въвеждането на подобни ограничителни мерки не само в нашата страна, но и в Европа. Към настоящия момент е правилно да се каже, че няма как и не е редно депутатите и сградата на парламента да се ползват с някакъв по-различен статут от този на всички останали учреждения и публични институции, въведени в Заповедта на Кацаров. Затова е правилно да си зададем въпроса защо Кацаров не потърси, не поиска и не получи първо възможността за въвеждане на зелен сертификат в неговото собствено министерство? Защо няма зелен сертификат за общините, за областните управи и за всички останали публични институции – да кажем примерно за съдилищата, за прокуратурата и за всяка една друга форма на държавна институция? Само че това на практика представлява едно много сериозно ограничаване и дезавуиране на основни граждански права. Точно поради тази причина ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че е редно не да търсим решение от волята на един човек, защото това, което чухме в декларацията на ГЕРБ, беше Кацаров да реши. Не. Кой е Кацаров, че да решава? Трябва да решава българският народ. Точно поради тази причина е редно, ако смятаме, че все пак България е демократична държава, да търсим два варианта на решение – или парламентът в качеството си на представител на българския народ да реши, или българският народ като върховен суверен на референдум да се произнесе за отмяната или продължаването на тези дискриминационни мерки. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ смятаме, че най-доброто решение в случая е референдум, защото то е и най-представително, и смятаме, че то е и най-законово издържано. Много пъти, включително и в рамките на тази сграда, се е говорело за това, че българите не разбират от основните си права и свободи, затова е хубаво някой друг вместо тях да решава. Крайно време е българите да започнат да бъдат питани. Решението, което ние смятаме за най-нормално и което ще сложи край на всички спорове кой е прав и кой е крив, защото в България прав е единствено и само българският народ като суверен и като собственик на държавата, крайно време е този въпрос да намери своя отговор. Защото не можем да си позволяваме оттук насетне месеци или пък не знам още колко време напред да коментираме тема, която всъщност създава само и единствено проблеми. Тази лицемерна загриженост, която чух в декларацията на ГЕРБ, наистина не е много приятна. Всяка седмица стотици хиляди и милиони българи плащат тестовете си. В началните декларации на правителството на Радев се говореше за това, че всъщност тестовете щели да бъдат безплатни. Да, те са безплатни, но самата манипулация не е безплатна. И в зависимост от това дали манипулацията е направена в една или друга лаборатория, струва между седем и 15 лв. на опит. Тези опити или тестове се правят два пъти в седмицата, което означава, че за хора, които работят на минимална работна заплата, това са 80 лв. разход на месец, което е данък, за да можеш да ходиш на работа. Такова нещо досега в нашата история аз поне не знам да е имало. Точно поради тази причина считаме, че е редно да се спре веднъж завинаги с това безумие. Не бива и не трябва депутатите да имат различен статут, не бива и не трябва да се дава такъв пример. Затова смятаме, че зеленият сертификат трябва да отпадне за всички. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Почитаеми господин Председател, ако разрешите първо една процедура. Понеже следващият въпрос пряко засяга отношението между медиите и изпълнителната власт в България, предлагам този дебат и изслушването на господин министъра да бъде излъчвано по Канал 1 на БНТ и по Българското национално радио.

Уважаеми народни представители, правя обратно предложение. Не знам докога ще продължаваме да губим времето на Канал 1 и на всички онези лицензи, които е купила Българската национална телевизия за излъчването по Канал 1? Това са пари на данъкоплатеца, който е дал парите за програмните лицензи, които се излъчват по Канал 1. Затова предлагам да си остане Канал 2, така както сме гласували в предното Народно събрание. Благодаря Ви.

Мога ли да направя предложение за повторно гласуване, господин Председател?

Уважаеми колеги, напълно съм съгласен с това, което каза господин Каримански. Ако проследите протоколите от миналото Народно събрание, ще видите, почти винаги гласувам против, когато се предлага да се излъчваме по Канал 1. Случаят обаче е малко по-различен и става дума за пряк сблъсък между изпълнителна власт и медия. Смятам, че този въпрос засяга не само медийната колегия, а е от особена важност и затова Ви моля още веднъж да помислите и да гласувате поне тази тема да бъде излъчвана по Канал 1. След това можем да спрем и да не тормозим драгия зрител с нашето бляскаво присъствие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Почитаеми господин Председател, уважаеми колеги, господин Министър! Бих искал да започна настоящото изложение с изясняването на един културологичен термин. Терминът е „когнитивен дисонанс“. Може да прочетете какво означава в Уикипедия. Най-общо казано, това е разминаване между самопредстава и действителност. Няма да Ви го тълкувам точно научно. Направо ще го приравня към събитията от последните дни, в които господин министърът на културата е главен герой. И така, министър на културата, предвождащ полицаи, е когнитивен дисонанс като съдържание. Като форма би могло да бъде и сюжет за гоблен, но като съдържание е точно това – когнитивен дисонанс. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Аз, господин Министър, съм почти толкова отдавна журналист, колкото Вие сте скулптор. В журналистическата си практика съм виждал неведнъж милиционери, които желаят да бъдат културни министри. Но културен министър да мечтае и да се държи като милиционер виждам за първи път. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ-СДС.) Това е новост, повярвайте ми! Случвало се е в историята. Случвало се е в историята на Съветския съюз, случвало се е в историята на Третия райх, вероятно се е случвало и в други истории културни министри да водят полицаи. В българската история се случва за първи път. Наистина, проверих. Дори и по времето на Живков не се е случвало. Наистина е ново за България, така че Ви поздравявам. Сега за конкретния случай. Какъвто и спор, уважаеми колеги, да има един министър на културата с една медия, редно е този спор да се решава по културен начин, без помощта на полиция. Още повече, доколкото ми е известно, господин Министър, Вашият спор с вестник „Труд“ в момента е в съда – във Висшия административен съд. Затова, като изключим иновацията да изпратите полиция да затвори един от най-старите продължаващи да излизат вестници в България, хубаво е да разберем правното основание, на което се обръщате към съда, и към полицията по-скоро. Защото изпълнението на административна заповед, оспорвана в съда, не предполага намесата на полиция. Хубаво е да разберем от Вас, господин Министър, и в качеството си на какъв от Ваше име на тази сцена се появи господин Светослав Трайков? Доколкото имам информация – ако греша, веднага ще се извиня – този господин е активен сътрудник на един от най-ярките сайтове за фалшиви новини в България. Вероятно наистина много мразите Петьо Блъсков, за да изпратите точно такъв човек да затвори най-стария излизащ все още вестник в България – „Труд“. Най-общо казано, господин Министър, като проява на когнитивен дисонанс Вашите действия бяха, меко казано, некултурни. Аз не ги наричам цензура, защото цензурата изисква известно усилие, може би някакво размишление, някакво колебание, преценка, а не състояние на когнитивен дисонанс – разминаване между действителност и самопредстава, в което Вие често изпадате не само по този случай, участвайки в различни пърформанси, разнасяне на ковчези и така нататък. Аз дори тая една тайна надежда, че може би всичко това, което се случва с „Труд“, не е проява на сблъсък между изпълнителна власт и една медия, а е някакъв пърформанс, който утре ще приключи с поука, с художествено обобщение. Но имам известно подозрение, че не е така, господин Министър, и ще Ви кажа защо. Защото Вашият патрон – господин Радев, чийто културен аватар сте Вие вече в два служебни кабинета, на срещата си вчера каза два пъти, два пъти каза следното: „Ако трябваше да се разправяме с медиите, щяхме да подкараме първо ПИК.“ Уважаеми колеги, двете думи „медии“ и „подкарвам“ в едно и също изречение са нещо крайно неприлично и крайно некултурно. Аз нямам никакво основание да харесвам сайта ПИК. Там вероятно са написали повече обиди за мен, отколкото и за Вас. Но аз и Вие, почитаеми колеги, трябва да направим всичко възможно, и това е културното поведение, щото сайтът ПИК да продължава да се занимава с журналистиката така, както я разбира, дотам, докъдето не противоречи на Конституцията на Република България. Всичко останало би било крайно некултурно. Спирам с общата обосновка и се връщам към конкретните въпроси: с какво решение, на кой съдебен орган Вие се опитахте да спрете излизането на най-стария български вестник? Твърдите, че те Ви дължат режийни разходи. Може ли да кажете от кой месец е последната фактура, която Вие им изпратихте, за да Ви изплатят тези режийни разходи? От кой месец е? Ще Ви припомня, че само преди една година по повод спирането на БНР за два часа ли беше, колко, тук стана страшен панаир. Имаше извънредна комисия, месеци продължи обследването на този скандал, имаше уволнени медийни хора, СЕМ излезе със специално решение. Тоест чувствителността по тези теми е сериозна. Още един въпрос – редно е да изясните на почитаемото народно представителство какъв точно е „министър“ Светослав Трайков във Вашето министерство и като какъв се появява на сцената при затварянето на „Труд“?

Финален въпрос и спирам. Финалният ми въпрос, уважаеми, почитаеми „Продължаваме Промяната“ и колеги, които се готвите да управлявате, е към Вас. Ако наистина искате да се простреляте в коляното още в началото на Вашето управление…

…отново назначете господин министъра на културата – то е свързано – за културен министър и господин Рашков за вътрешен министър. Дори може да ги размените – единият да е… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този дисонанс вероятно ще трябва в продължение на три дни да бъде обясняван на господин Бойко Борисов, докато разбере за какво става дума, но ще са нужни усилия, да. (Ръкопляскания от ИТН. Реплики от ГЕРБ-СДС. Смях.) Много Ви благодаря за честта да застана днес тук и да открия Четиридесет и седмото народно събрание. Трогнат съм, благодаря Ви от сърце! И още нещо, сравнявате ме с Бойко Рашков. За мен това е чест, за мен това е награда. Аз Ви благодаря. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Като министър в парламентарна република съм абсолютно съгласен, че свободата на медиите заслужава извънредно заседание на Народното събрание, но също така като гражданин на Република България и като настоящ министър на културата искам да попитам: Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато безпрецедентно в историята в България бе спрян сигналът на Българското национално радио, който не е спирал дори по времето на Втората световна война?! (Ръкопляскания.) Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато МВР и ГДБОП изземваха наживо сървъри и техника на фалиралата ТВ7? Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато опозиционно настроената телевизия BIT бе затворена и продадена в кавички на неизвестен купувач? Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато в ефир Вашият коалиционен партньор Валери Симеонов от бившето НФСБ заплашваше журналисти, че ще им изядат хляба и ще им ритнат столчетата?! Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато в рамките на часове бе свалено предаването на Милен Цветков и карикатурите на Чавдар Николов бяха изтрити дори от YouTube канала на Нова телевизия?! Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато БНТ излъчи фалшива новина за бесилки и Народен съд по време на протестите през 2020 г.?! Защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато издания като „Прас прес“ бяха поставени в ъгъла и спрени от разпространение и трябваше да си ги набавяме както едно време във Франция по времето на Дьо Гол?! И последно, но не от значение, защо нямаше извънредно заседание на Народното събрание, когато пред парламента биеха деца и журналисти по време на летните протести от миналата година?! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и ИТН.) Кои оттук присъстващите, в ролята им на членове на изпълнителната власт, подписаха договори по оперативни програми със средства на Европейския съюз, с които бяха напълно овладени българските медии, и вече сме на гордото 112-о място в света по свобода на словото?! (Шум и реплики.) Кога ще има извънредно заседание на Народното събрание, инициирано от партия ГЕРБ, в което ще се обяснят безпрецедентните уволнения на Ани Цолова, Милен Цветков, Мартин Карбовски, Миролюба Бенатова, Веселин Дремджиев, Сашо Диков, Лили Маринкова, заплахите срещу Силвия Великова и много други, които не са се оплаквали и не са платили за свободомислието си с безсилен бяс, време и пари?! Благодаря Ви, дами и господа. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Това ли е отговорът?“ Ръкопляскания. Шум и реплики.)

Първо процедура по начина на водене.

Благодаря Ви, господин Председател. Правя Ви процедура по начина на водене, и то съвсем добронамерено, отчитайки факта, че сте за пръв път народен представител, имате високата чест и отговорност да водите Народното събрание като пръв между равни, та този път добронамерено. Първо, практиката – 30 години, на Народното събрание, трябва да бъде уважавана. Без причина за пет или 10, или 20 секунди не се прекъсва – дори да е изтекло времето на народен представител да си довърши изказването, въпреки че Правилникът фиксира точно времето. Такъв е дебатът, такава е традицията, това е част от уважението към дебатите и помежду ни. Второ, трябваше да направите бележка на господин министъра, че това не е отговор по същество. Трето, това заседание редовно ли е, или е извънредно? Редовно ли е?

Тогава трябваше да го кажете на него. (Посочва служебния министър Велислав Минеков. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Извънредно заседание, извънредно имаше ли? Това е редовно заседание. (Шум, реплики и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Така че, моля Ви, наистина влезте в ролята си, изпълнявайте не само Правилника – духа и онова, което се очаква тук в залата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС. Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Присъединявам се към казаното от господин Цонев и ще си позволя да го доразвия с още две изречения. Това, което чухме в момента, естествено, че не беше отговор. Това беше скандално изказване. По всички тези въпроси, които засегна назначеният за служебен министър, Народното събрание е правило анкетни комисии. Искам да Ви помоля, господин Председател, обаче следното: Вие казахте и всички ние казахме, че трябва да се възстановява авторитетът на парламента. За да се възстановява авторитетът на парламента, на първо място, трябва да се започне от министрите. Министрите трябва да започнат да се научават да уважават парламента. Затова Ви моля да изгоните присъстващия тук министър, да го помолите да си подготви отговор на въпросите, които му бяха зададени, и след това да се върне и да прекратим изслушванията по тази точка. (Шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, процедурата ми е по начина на водене, защото Вие казахте: „Аз нямам право.“ Имате право и Ви е задължение да следите да се спазват Правилникът и законите на страната – Ваше задължение, наше също. Впечатлен съм от реакцията на колегите от БСП, защото, като гледаха министър Минеков, и се сетиха за ГЕРБ. Вие сам казахте, че няма да превръщате Народното събрание в гумен печат на изпълнителната власт, но днес правите това. Затова и колегите от БСП правилно реагираха. Те видяха седнали тук ГЕРБ – това правиха ГЕРБ, това правят и „Продължаваме Промяната“. Хайде, ако обичате, наистина Народното събрание да не бъде гумен печат на изпълнителната власт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

По повод изказването на господин Цонев бих искал да Ви призова да спазваме Правилника и когато изтече времето, да спирате микрофоните. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър Минеков, появи се информация, че господин Блъсков обжалва заповедта на областния управител за изземване. В тази връзка моят въпрос към Вас, професор Минеков, е: защо не изчакахте приключване на съдебното дело? Благодаря Ви.

Колко време имам?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заповедта на областния управител е обжалвана пред Административния съд – София-град, като в нея е инкорпорирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, по което Съдът дължи незабавно произнасяне. Съдът намира, че нито едно от твърденията, с които се иска спиране на предварителното производство, не е подкрепено с доказателства. С две определения от 22 ноември и от 30 ноември отхвърли искането на „Южен кръст“ за спиране на предварителното изпълнение. Съдът изрично подчертава, че дружеството не оспорва факта, че е получило на 14 юли 2021 г. писмо от Министерството на културата, с което му е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на двата договора за наем, и приема, че е изминал достатъчно дълъг срок от време на изтичане на срока на предизвестието, през който дружеството е могло да прояви към делата си грижата на добър търговец. Административният съд е насрочил делото за месец февруари 2022 г., тоест за след два месеца. Много важна по значение е необходимостта от преместване на НИНКН в сградата на улица „Лъчезар Станчев“. Говоря за Института за недвижимо културно наследство. Тази сграда беше построена за тях. Неговият директор е предложил с писмо до Министерството на културата да се извърши такова преместване предвид факта, че предстои промяна в структурата на НИНКН – увеличаване на наличния състав във връзка с разширяване функциите на Института и подобряване качеството на неговата работа. Господа депутати, Министерството на културата няма никакви отношения с вестник „Труд“ или каквато и да била друга медия. Имаме отношение, имахме наемател – фирмата „Южен кръст“. Не коментирам нищо по отношение на споменатия от Вас вестник. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, позволете ми първо да започна с поздравления за избора Ви и пожелание за спорна работа, и наистина да сте на висотата на длъжността, на която сте избран. Смятам, че ще се справите, воден от съвестта Ви. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, Вие не отговорихте на поставените въпроси в началото, затова ще ги повторя. Първият въпрос е за неплатените наеми на фирмата, наемател на помещението. От публикувани бордера в страницата на вестник „Труд“ се оказа, че те са платени още юли и август месец. Тоест правното основание за прекратяване на договор на база неплатени наеми е отпаднало, тъй като всички наеми са погасени. Оттук остава втората причина за прекратяване на предсрочното едномесечно предизвестие по договор – това е за неплатени режийни разходи. Сега по страницата на прессъобщението, което беше публикувано вчера от Министерството на културата, се позовавате на неплатени режийни разходи за периода 2015 – 2018 г. Тук оставям настрана въпроса за давността на подобни срокове по текущи разходи. Има достатъчно юристи, които знаят за какво става въпрос. Тук въпросът вече остава – вариантът за две неплатени сметки, които са издадени за септември и октомври месец от Министерството на културата, като забележете – втората е от 30 ноември, тоест от миналия вторник. От миналия вторник е издадена втората фактура, на база на която най-вероятно се влиза на 6 декември в централата или в помещенията, където се помещава вестник „Труд“. Така че той и да иска добросъвестно да погаси задълженията си, не му е оставен никакъв срок. Затова основният въпрос е: първо, тези режийни разходи – впрочем, които споменах, 2015 – 2018 г., според вестник „Труд“ не са им били предоставени такива фактури за плащане от Министерството на културата, кога са предоставени тези фактури за наемателя, за да може да ги плати? На коя дата? Второ, тази последна фактура от 30 ноември, която е издадена, кога е предоставена за плащане? Впрочем, ако е важно за Вас къде ще бъде настанен НИНКН – защо въобще не сте предложили или подходили по следващия параграф за разтрогване на договора, а именно с двумесечно предизвестие по всяка друга причина? Ако го бяхте направили, още юли месец можеше да бъде освободено това помещение и НИНКН да бъде настанен. Предявени задължения всички знаят как може да се съберат през държавен съдебен изпълнител в случая…

…и със съдебно разрешение. Моля, отговорете поне този път на тези въпроси. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред мен има ясна сметка за това какво се дължи в период от март месец 2012 г. Вие, господин Депутат, отново ме питате за вестник „Труд“. Ние в Министерството на културата нямаме отношение с вестник „Труд“…

За наемателя…

…и когато зададете въпроса си правилно за задълженията – чии са, аз ще Ви отговоря с удоволствие. Пред мен е отговорът. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Казах наемателя.

Моля?

През цялото време говорих за наемателя.

Кой е наемателят?

С който е сключен договор.

Кой е той? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не знаете кой е наемателят? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Много Ви моля, попитайте, за да Ви отговоря. Попитайте колегите кой е наемателят. Вие не знаете кой е наемателят? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Моля да ми бъде зададен въпросът правилно! Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Твърде много дисонанс се събра в тази зала. Искам да задам един конкретен въпрос и той е към Вас – по начина на водене. Кой води Събранието в момента? Вие ли водите Събранието, или министър Минеков, който задава въпрос и казва – указва на народен представител да си зададе въпроса отново? Имате право да поискате от стенограмата, за да стане ясно как беше зададен въпросът. Кой е наемателят и какви задължения има той? Никой не говори за вестник „Труд“. Ако и Вие бяхте слушали внимателно министър Минеков и народния представител, щяхте да направите веднага забележка на министъра. Кой води Събранието…

ГЕРБ.

…Вие, той или някой друг? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, парламентарната група на „Движение за права и свободи“ се отказва да задава въпроси на служебния министър по следната причина: ние наистина смятаме, че България е парламентарна република и ДПС винаги се е борило в българския парламент министрите да знаят този факт и да се отнасят уважително към работодателя си, както ние се отнасяме уважително към нашия работодател – народа. (Ръкопляскания от ДПС.) Причината да се откажем е наглото държание на този министър днес – да поучава парламента дали е правил комисии, дали е правил – без да знае, дали е разглеждал различни въпроси? Всички въпроси, които каза, бяха разгледани – и в извънредни комисии, и с декларации, и с решения, само че незнанието не е аргумент, професор Минеков. Това държание тук е абсолютно недопустимо за един министър. Затова ние няма да вземем участие в тази дискусия. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да задам въпроса си, разрешете да отбележа нещо, което си струва да бъде отбелязано. Само в рамките на два дни ние станахме свидетели на две политически чудеса. На първо място, видях партия ГЕРБ да се загрижи за свободата на словото. Такова нещо никога не съм си мислил, че ще се случи. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Партията, която докара България до 112-о място, излиза да прави пърформанси в защита на журналистиката. Партията, която ни отговаряше тук четири години отново и отново, че свободата на словото е работа на самите журналисти и че няма никакво значение какво прави държавата, защото… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Разрешете ми да отбележа само и второто политическо чудо.

Разбрах, че съществува Съветът за електронни медии, който също излезе с позиция. Съветът, който си затваряше очите за всяко грубо посегателство срещу българската журналистика, сега съществува.

Въпросът ми, господин Министър. Вие посочихте, че през годините системно е имало неплащане на наеми и затова искам да Ви попитам имало ли е преди Вас министри, които са изисквали от наемателя на тази сграда плащането на наема и защо толкова време никой не е взел отношение по този казус? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, да, тези задължения са били изисквани. Първо, били са изисквани от министър Рашидов, въпреки че той е допуснал тази обществена поръчка с един кандидат – знаете колко е удобно това (шум и реплики от ГЕРБ-СДС), и което е довело до наем от 5,50 лв. на квадратен метър при близо 1 дка площ. Такъв наем няма в района, никога не е имало. Попитайте за това каква е цената в района, за да разберете. След това служебният министър Рашко Младенов отново иска тези средства да бъдат върнати към Министерството. За съжаление, и двамата проспиват този шанс, след което се появява последният министър. Той получава писмо от дирекция „Финанси“, за да подпише решение за връщане на дължимите суми. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Става дума за министър Банов – Ваш министър, но той не подписва това писмо. Това е ефектът от цялата работа. Аз обещах това, което принадлежи на Министерството, и ще върна всичко, което Министерството е загубило през годините. Тук не става дума само за този нещастен имот, който беше предназначен за един от най-великите институти в българската култура – Института за недвижимо културно наследство. Тук не става дума за откраднати два етажа. Намерих случайно откраднат хотел на морския бряг – чудесен, с басейн; намерих открадната сграда в центъра на София – седем етажа, открадната преди седем години; намерих и открадната кола – върнахме я, открадната също преди седем години, но тук не става дума, дами и господа, за това, което връщаме към Министерството. Да, ще върнем всичко откраднато, всичко ще дойте там, където му е мястото, и Вие ще бъдете там, където Ви е мястото. (Силен шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Еее!“) Но, това, което се случва днес, е, че ние си върнахме откраднатата държава. Честито на всички! (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тия милиционерски номера тук – да ни заплашва някакъв човек къде ни е мястото…?! Къде е мястото казва съдът. Второ, от тази трибуна не е добре да се лъже. При конкурсите, на които са се явявали първия път, е имало трима кандидати, втория път – двама кандидати, не е било с един кандидат.

Аз Ви призовавам, когато има заплахи към когото и да било оттук, още по-смешно от министъра на културата – поне да бяхте докарали Бойко Рашков да ни заплашва, щеше да е по-еротично, но от министъра на културата е смешно.

Благодаря Ви, господин Председател! Господин Председател, процедурата ми е по начина на водене и е почти в същия смисъл – по процедурите на останалите колеги по отношение на поведението на настоящия служебен министър на културата. Господин Председател, мисля, че вече повече от час водим дебат и Вие ясно и отчетливо трябва да сте осъзнали ролята си. Да, Вие сте пръв сред равни, но сте председател на Четиридесет и седмото народно събрание и като такъв отговаряте не само за реда в залата и сградата на Народното събрание, отговаряте и за това – в залата по време на пленарни заседания да няма обиди, заплахи и непристойно поведение нито към член на Министерския съвет, нито към някой от народните представители. Уважаеми господин Председател, моля да вземете най-накрая мерки по отношение поведението на този човек – служебния министър (силен шум от „БСП за България“, възгласи: „Еее!“), служебния министър на културата, като му напомните, че мястото на всеки един от тези 240 в тази зала се определя не от него, а от българския избирател. Само така, господин Председател, само така ще върнете отново парламентаризма, за което много настоявахте, и само така ще покажете на всеки, дръзнал да обиди институцията Народно събрание, че няма място в тази зала! Минеков, вън! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Възгласи: „Браво!“)

Господин Министър, любопитно ми е дали има други подобни казуси за неправомерно ползване на имоти на Министерството на културата, например от политически партии?

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Йорданов, имаме такъв инцидент – става дума за сграда, част от НДК, бившето ПРОНО, където последните два етажа са били превзети с термина „отпаднала необходимост“. Направено е още по времето на господин Плевнелиев – с негово решение, а след това е одобрено от областния управител, бивш министър на правосъдието и автор на конституция – господин Данаил Кирилов. Съжалявам, че не е сред нас. Направено е така, че нищо да не се получава по отношение на НДК. НДК е в тежко състояние, пак по време на управлението на господата от тези редички. Дългът е невероятен, не знам как ще се изплаща. Постепенно НДК е бил съсипван с приватизация, отдаване на имоти по всякакъв начин. Явно, че това е било някаква хитрина. Изглежда, че тази партия е била толкова бедна, че не е могла да си плати какъвто и да е офис и когато… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

И когато изчислихме цените в района – наем на квадратен метър, когато пресметнахме годините, в които НДК е бил лишен от доход, това е една загуба от близо 6 млн. лв. Това не е малко по отношение на състоянието на дружеството. Това е огромна сума, а иначе дългът и амортизацията доближават вече 90 млн. лв. Благодарете на господата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! И аз искам да започна с едно уточнение, че това всъщност не е дебат за свободата на словото, нито пък е разговор за правото на Калоян Стоев да издава своето дадзибао. Това е дебат за начина, по който се управлява държавната собственост. В тази връзка моят въпрос, уважаеми господин Министър, е: какви са задълженията на наемателя към принципала?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Цонева, тук ще Ви прочета подред по години неустойки за неплатени в срок наеми и вноски, неустойки по договори. По договор номер, впоследствие ще Ви съобщя номера, цифри и дати, но той е от 2012 г., са пропуснати 45 хил. 784 лв. и 87 ст. По договор от 9 октомври 2015 г. са пропуснати 49 хил. 757 лв. и 14 ст. Общо по двата договора неустойката е от 95 хил. 542 лв. и 1 ст. Дружеството има неплатени консумативи в размер на 133 хил. 108 лв. и 81 ст. Натрупани са през периода 10 октомври 2015 г. до месец ноември 2018 г., които и до момента не са платени. Консумативи за месец септември и месец октомври 2021 г. по фактури и съответно 2046,53 лв. неплатени и 5096,70 лв. неполучени. Неустойките и невъзстановените консумативи към настоящия момент са в размер на 235 хил. 794 лв. и 5 ст. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, дами и господа! Щях да задам конкретен въпрос. Ще си спестя да го задам, но съм тук, за да изразя мнение, провокиран от безочието, което наблюдаваме от групата на ГЕРБ, и от безочието на ДПС. За пореден път цинизъм – да се говори за парламентаризъм, за спазване на правила, при положение че същите тези хора…

Да, както господин Цонев се изказа, така и аз – просто набързо свършвам.

Цялото това нещо е пълно безумие и е пълен цинизъм да говорите за парламентаризъм от тази трибуна! Вие не спазвате абсолютно нищо! Никакъв парламентаризъм, при положение че криехте министър-председателя си години наред!

Господин Председател, уважаеми колеги! Явно окрилени от наглото поведение на господин министъра, новите колеги в парламента решиха, че могат да сипят обиди от тази трибуна. Всъщност днешното заседание и първата точка на днешното заседание, уважаеми колеги, беше за това да видите културата на министъра, всички граждани да я видят и да запомните това, че когато министърът на културата иска да стане вътрешен министър и започне да тъпче една компания или един вестник, или една фирма, рано или късно ще дойде редът и на другите. (Реплики от „БСП за България“.)

Така че към Вас и на първо място, затова от лявата страна (сочи към народни представители от „БСП за България“) да седнат най-накрая на местата си. И на второ място, не допускайте да се обиждат хора, партии, министри от тази трибуна. Това няма до допринесе до нищо. Ние сме го виждали, гледали. Някой беше казал, мисля, че любимият на част от тази зала президент: „Тоя филм съм го гледáл.“ (Реплика отляво: „Процедурата!“)

Така че не допускайте обиди от тази трибуна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, в интерес на изясняването на истината бих желала да попитам кое именно е дружеството, което е наемател на държавния имот? Също така Вие изразихте едни сериозни суми – над 100 хил. лв. за режийни, които не са изплащани в период на над 3 години и към момента не са платени. Как са били изисквани тези суми от Министерството на културата, което е държавата в случая? Какво е направено в този период, за да се съберат дължимите задължения, от кое дружество и каква е връзката му с вестник „Труд“?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, Вие се досещате, че съм първият министър на културата, който е поискал дължимото през последните 12 години. Госпожо Симеонова, този дълг винаги е лежал в Министерството, но може би е било твърде удобно за някои министри да чуват прекрасни слова за себе си, за своя разум и красота. А това се е случвало. Ще видите какви са медийните реакции през годините и ще разберете защо. Дългът ще бъде върнат – дали със съд, или доброволно, това ще се случи. Все пак тук сред Вас забелязвам много приятели, с които бяхме заедно на протестите миналата година – и отляво, и отдясно, и тук пред мен, бяхме заедно. Започнахме наистина едно велико дело, събудихме България.

Събудихме българите в целия свят. И днес ние си завърнахме откраднатата държава. Благодаря Ви.

Конкретно?

Да, добре.

Благодаря.

Господин Председател, уважаеми колеги! Извинявайте, че взимам думата по начина на водене, но малко в повече ми идва тук тази дискусия. Ние извикахме господин Минеков наистина, за да отговаря на конкретни въпроси и Вие правилно му направихте забележка за това. На мен ми идват малко в повече тук тези велики дела, в които господин Минеков е участвал. Едно от тях е например да вземе ателие от тоталитарната държава, защото той тогава не е разбрал, че има диктатура, понеже е голям борец за диктатурата. (Реплика на служебния министър Велислав Минеков.) И това ателие, доколкото разбирам…

Лъжа!

Процедурата ми е следната: когато някой говори за диктатура, е добре да знае какво е диктатура. Диктатура беше преди 1989 г., господин Минеков!

Сега не беше.

Каква е процедурата?

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днешното изслушване на господин Минеков е позор за българския парламентаризъм. Ние мислихме, че ще се получи дебат за свободата на словото и за безпрецедентния сблъсък между българската полиция и един български вестник, но всъщност виждаме илюстрация на това какво ще представлява политическата линия на промяната в България.

Неуважение към парламентаризма, неуважение към свободата, неуважение към политическия опонент, неуважение към демокрацията.

Въпрос!

Къде е въпросът?

Въпросът!

Аз имам един кратък въпрос към господин Минеков и изключително много се надявам, че той ще може да отговори на него, а не да държи речи, които някой предварително му е написал. Член на неговия екип, доколкото разбрахме, съветник, е господин Светослав Трайков. Това е човек с богато криминално досие – човек, който е хванат да шофира в нетрезво състояние, бил е съден заради това, признал се е за виновен и е минал пробация. Това е човек, който е обвинен в…

Въпрос!

…имотни облаги.

Да, имам. Това е човек, който е съден за хулиганство. Това е човек, и това е въпросът ми, който във Фейсбук се хвали, че трови кучета в свободното си време. Цитирам този човек: „Е, да!“ (Шум и реплики.)

„Сипах антифриз в купички и по този начин хем помиярите вече не са жаднички, хем след 20 минути…

…вече няма да се чува лай в квартала.“ Цитирам него! Искам да питам уважаемия професор Минеков защо този човек е част от екипа му, как се е спрял на него и той лично одобрява ли тровенето на домашните любимци на хората?! Благодаря. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въртят се измислени обвинения, но при едно интелектуално развитие от този тип това е напълно нормално. Все пак мисля, че…

Ама не, защо? Това е чест да бъдеш интелектуално развит, например господин Маноил Манeв…

При това достойно!

Да! Говорят се лъжи, говорят се лъжи по отношение на мой съветник. Той вчера имаше разговор с адвокати. Общо взето дотук седем бяха нещата, по които ще получите обвинения. Това е най-малкото. А сега разбрах, че трови кучета и яде малки деца. И за това ще бъдете обвинени. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Цялата изнесена информация за него е лъжа. Явно, че страшно Ви дразни с поведението си от времето на протестите срещу Вас самите и няма да занимаваме аудиторията с глупости и Вашите измислици. Но все пак длъжен съм да кажа, че аз следя Вашето развитие, дори Вашия път, Вашата пътека, Вашето интелектуално развитие. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Еее!“)

Така е, да. Това е достойно.

Достойно.

Мога само да Ви кажа, че наблюдавайки всичко това, мисля – Дарвин е бил прав. Благодаря Ви.

За моето интелектуално развитие. Господин Министър, ако бяхте уличник на улицата – за обиди се държи отговорност. Ако бяхте обикновен гражданин – за това се ходи в съд. Ако бяхте депутат – щяхме да си говорим от тази трибуна. Вие обаче сте служебен министър, назначен – никога не сте ходили на избори, никой не Ви е дал никакво доверие. И какви оценки Вие давате на Маноил Манев въобще не е важно. Но Вие си позволявате за пореден път в тази зала да давате оценки, да обиждате народен представител, който ходи на избори, който има гласове, дори преференциални, за Ваше учудване. Ти да видиш!? Колеги, когато зад маските се опитвате да повтаряте думите на едно назначено човече, не е добре. Излезте, господин бивш Министър тук от служебен кабинет, и ми кажете и Вие нещо за моето интелектуално развитие. Обръщам се към председателя на Народното събрание и към колегите в залата. Никой от Вас не би желал да получава лични квалификации от тази трибуна. Но и никой от нас няма да допусне, най-малко пък аз лично, хора, гледащи в пространството с бягащ поглед и трудно сдържащи се от отдаване на лични удоволствия, да ме квалифицират по какъвто и да било начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, виждам, че отиваме към края на това изслушване. То всъщност не беше онова, което е в Правилника, което всички желаем или съветваме един – себе си, и другиму да спазваме, не беше онова, което се очаква. Имахме конкретни въпроси, на които не получихме отговори. Имахме сгодно повдигнати въпроси, на които господин министърът с охота подготви това, което му беше подготвено. Тоест това беше изслушване чий е и как се управляват 16-ият и 17-ият етаж – на какво, господин Министър? На сграда, която не е на НДК! Сграда, която е била административна към НДК, на която е учредено безвъзмездно право на строеж. Това, уважаеми колеги, е важен въпрос, защото касае всички парламентарни групи. Защото Законът за политическите партии е ясен. Ако ние ще правим промяна в начина, по който се финансира политическият живот…

По същество е темата за начина на водене, защото на конкретните въпроси не получихме нито един отговор. А на незададени въпроси имаме политическо говорене. Партия ГЕРБ е с редовно учредено право на строеж на 16-ия и 17-ия етаж. Вие нямате никакво касателство по темата.

Единствено касателство има областният управител и Министерският съвет, господин Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много неща чухме днес в тази зала – чухме въпроси, отговори, лични нападки, коментари, които не бяха директно свързани с темата за обсъждане. Това, което ние винаги сме заявявали в „Продължаваме Промяната“, е, че за нас едно нещо е най-важно, а именно: правилата да важат за всички. Тук спорът за нас е търговски – има отношения за наем, чухме, че има непогасени задължения в размер на близо четвърт милион лева в ситуация, в която българските граждани мислят… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…как ще изкарат зимата. Ние говорим за неща, които не са на дневен ред. Не става въпрос за свободата на словото. И когато, госпожо Атанасова, говорите да върнем парламентаризма обратно – откъде да го върнем, защо той е там и защо България е на 112-о място по свобода на словото? За нас обаче тук въпросът е съвсем принципен. Има едни задължения, които не са изчистени, и в този смисъл въпросът е ясен.

Какво точно е ясно?

Доколкото разбрахме, медията не е наемател на имота, така че този спор трябва да се уреди по начин, по който да защити интереса на българските граждани и на българската държава, така че да не се използват такива държавни имоти в полза на определени партии и интереси. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Трудно може да се нарече изслушване това, което се случи тук. Ние очаквахме конкретни отговори. Идеята не е да се защитава някакъв наемател, някакъв вестник, дори някаква медия, а по-скоро да се акцентира върху един публичен скандал, който се случи през последните дни. Този скандал можеше и да не се случи. Можеше и да не се случи – имаше поне още пет начина Министерството да си събере парите и ако щете, „Труд“ да се изнесе от тази сграда. Това беше въпрос на добро желание от страна на министъра, само че целият този скандал беше умишлено направен от господин Минеков. Той беше умишлен. Цялата хронология, с която, разбира се, не можахме да се запознаем тук, защото не чухме нито един отговор от страна на министъра, показваше, че можеше да се мине и без това. И аз се обръщам към бъдещото управление или по-скоро управляващото мнозинство, но и към бъдещото правителство: Вие самите нямате полза от този скандал, никаква полза! Ние също нямаме полза от този скандал. В рамките на това изслушване ние видяхме, че господин министърът е неподготвен, изключително неподготвен, некомпетентен – съжалявам за квалификациите – и изобщо не можа да разбере какво го питат. Ние не чухме отговор на въпроса какво прави все пак този Светослав Трайков в Министерството на културата? Как го избраха? По някакъв списък ли е, по някакви революционни заслуги ли е, във връзка със съпротивата ли е там, каква е неговата компетентност (смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС) в областта на културата, каквато е функцията на Министерството на културата?! Добре, трябва да се събират задълженията, разбира се, че трябва да се събират. Начинът, по който обаче това се случва сега, знаете ли какво означава? Това ще бъде предизвикателство към Вас, които утре ще направите правителство, ще имате министър на културата – дали господин Минеков, или някой друг. Сега трябва да е по същия начин, защото трябва всички да са равни и по един и същи начин се подхожда, то трябва да се подходи по същия начин към всички длъжници на Министерството на културата – към всички с полиция, с отказ да им давате фактури, когато искат да си погасят задълженията, и с изгонване. Разбира се, ние не извикахме господин Минеков да говори за нашата централа, но за съжаление, това стана акцент в неговите изказвания, защото той не отговори на въпросите. От 2009 г. до 2019 г. плащаме наем по 5500 лв. През 2019 г. се промени Законът за политическите партии и ние нямаме задължения към този момент по Закона за политическите партии, защото намалихме субсидията и получаваме право да ползваме централата си безплатно както всички останали партии. Преди месец и половина областният управител на София, назначен от служебното правителство, се опита да изгони БСП от тяхната централа, защото имат задължения. Вие ще подходите ли към БСП по начина, по който подходихте към вестник „Труд“? Ще отидете ли с полиция там? Ние сме против такова нещо, категорично! Мястото на БСП е там, където е, те имат право на това. Те може да имат някакви финансови проблеми и така нататък, но каквато и да е ситуацията и за която и да било партия да става въпрос, трябва да се подходи с разбиране, защото тези хора тук и всяка една от партиите е партия благодарение на вота на българските граждани. Аз Ви съветвам: не вкарвайте този подход, който видяхме в последните дни, когато направите правителство. Опитвайте се да решавате проблемите, а не да ги създавате, защото в момента виждаме създаването на проблема, а не решаването! И това е само симптом. Не е голяма драма – да, ще си преместят редакцията някъде другаде, ще си погасят задълженията по някакъв начин. Ако това обаче се превърне във философия на бъдещето управление, то Вие самите ще имате огромни проблеми, те ще бъдат Ваши, а те няма да бъдат наши. Като опозиция ние ще задаваме въпроси, но Вие ще трябва да решавате проблемите и ако си създавате сами проблеми, които после не можете да решите и на които после не можете да отговорите, защото това видяхме тук – нито един отговор, а се знаеше още от два дни, че ще искаме това изслушване. Чухме встъпителна реч, която е писана преди два дни, в която се говори за извънредно заседание – защото се чете механично, а това беше единственото конкретно нещо, което чухме. Чухме въпроси от страна на министъра. Господин Министър, тук Вие сте дошъл да отговаряте на въпроси, а не да ги задавате. Пожелавам Ви успех и, дай боже, да имате по-малко министри, които да Ви създават проблеми! Знаем го от опит. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене и разбира се, Вие няма как да знаете лъжите, които ще кажат от партия ГЕРБ, но аз съм длъжен да ги опровергая. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Господин Биков, разбирам, че на гърба на вестник „Труд“ Вие се опитвате да решите някакъв проблем, който вероятно имате или нямате с Вашата сграда… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, господин Биков каза, че БСП има задължения към държавата за ползваните имоти за клубове на партията. Искам да декларирам от тази трибуна, че БСП няма нито един лев задължение за ползването на сградата на „Позитано“ № 20 по същата причина, по която Вие твърдите, че не дължите наеми на държавата, тъй като сградата е дадена по Закона за политическите партии и е дадена безвъзмездно, и няма как БСП да дължи средства, да дължи някакви наеми. За това беше процедурата, за да стане ясно на всички български граждани, че БСП не дължи и няма задължения към държавата. Благодаря Ви.

Искам лично обяснение, защото беше споменато името ми. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, в днешния дебат по повод изслушването на министъра на културата се надявахме да ни отговори на няколко въпроса. Не се случи, разбира се, и по този повод е нашето отношение. Първият опит беше да се отклони вниманието от истинската тема. Когато гониш редакцията на една медия от офисите ѝ, застрашаваш ли излизането на тази медия, дори да го правиш законно? Разбира се, че я застрашаваш. Разбира се, че на другия ден те не могат да издадат медията, защото няма откъде да работят. Има ли това отношение към свободата на словото? Разбира се, че има. Трябва ли да сме внимателни към медиите, много по-внимателни, когато защитаваме държавната собственост и нейното управление? Това се все риторични въпроси. Народното събрание винаги се е отнасяло точно така, когато става въпрос за медии – като нещо много чувствително за обществото, като към нещо, за което нашите европейски партньори от цивилизования свят имат особено отношение, и така трябва да бъде. Когато за два часа спря излъчването на Националното радио, ние създадохме нарочна Анкетна комисия. Аз бях член на тази комисия и затова имам правото да говоря. Излязохме с решение и директорът си загуби поста, и други си загубиха постовете, и така трябваше. Не е вярно, че Народното събрание е било индиферентно към всеки опит и всеки намек по някакъв начин да бъде затруднена дейността на една медия или, не дай боже, свободата на словото на отделните журналисти, работещи в тази медия. 100% е сигурно, че имаше начин този проблем да се реши без тази бруталност и проява на демонстрация на власт, още повече че става въпрос за медия, която има остро и критично отношение към президента, който е назначил двете служебни правителства, и това някак си не се връзва със заявките, които давате и на които искрено вярваме, поне до доказване на противното. Първият случай е днес. Съвсем добронамерено, съвсем честно се опитвам да Ви го обясня, дано да разберете. Не беше необходим този цирк, не беше необходимо дебатът да мине по този ракурс, а можеше простичко и ясно да се изясни истината, можеше простичко и ясно да бъде оставена редакцията до произнасяне, можеше да не се иска предварително, можеха много неща да станат. Второ, толкова по отношение на темата има ли днешният дебат отношение към свободата на словото. Има пряко отношение. Няма да го задам или по-точно е добре да го задам: дали щеше да бъде същото отношението на изпълнителната власт към други медии? Например не мога да си представя какво щеше да стане, ако това усилие беше насочено към някои от медиите на медийния монополист и олигарх Иво Прокопиев. А Вие знаете ли, господин Петков, че Съюзът на издателите на Прокопиев ползва държавна сграда от Министерството на икономиката? Дали знаете там какъв е наемът, понеже стана въпрос за наеми? Би трябвало да знаете. Не видях да ги гонят и сигурно си плащат редовно ниските наеми. Не това е темата, но винаги ще я поставяме заради двойния аршин, защото вдигнахте много високо летвата с думи за морал, почтеност, спазване на Конституцията, законите и така нататък. Щом сте я вдигнали, ние сме готови да скачаме по тази летва. Скачайте и Вие, защото Вие я вдигнахте. Днес не скачахте по тази летва. Говорих вече за поведението на служебния министър днес в тази зала. Не може по такъв начин да се държи който и да е министър, независимо дали е служебен, или избран в Народното събрание. Не защото ще обиди мен или някой от другите колеги, а защото това е върховната институция на демократична България. И тук дори да си ядосан на народните представители… (Ръкопляскания от ДБ.)

…трябва да се държиш културно. Ще спазя времето. Благодаря Ви. Днешният дебат не беше в заявката, която дадохте. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър! В резултат на днешния дебат сме впечатлени от лекотата, с която ГЕРБ говорят за свобода на словото. Няколко дни говорят за репресии, включително и в тази зала. Не сме изненадани, че експлоатират частноправен спор, за да лепят етикети, да говорят за репресии и да атакуват едно управление, което връща нормалността. (Смях от ГЕРБ-СДС: „Нормалността?!“) За тях е нормално, защото те са свикнали да работят в друга среда. Среда, в която Борисов и ГЕРБ решават на кого да съберат наем, на кого да не съберат наем, кой да получи и кой да не получи. Така те осигуряваха медийния си комфорт и осигуряваха, че политическите им опоненти и критици ще бъдат дискредитирани и омаскарени – не един и двама потърпевши има и в тази зала.

Отношението е точно по отговорите на всички, които взеха отношение в дебата, господин Председател. За репресия не може да се говори, защото всяко българско семейство и малка фирма, когато не плаща своите задължения, получава частен съдебен изпълнител, получава и върховенство на закона. Законът важи за всички и всички сме равни пред закона. При ГЕРБ едни бяха по-равни от други и това приключи. ГЕРБ го виждат като репресия, ние го виждаме като нормален процес в правова държава. Ето какво обаче е репресия. Ние трябва да им напомним, когато говорят за свобода на словото, ограничаване на свободата и за репресия, какво всъщност е това – 659 присъди в Европейския съд за правата на човека за последните 10 години, които са правопропорционални на 112-о място по свобода на словото в България. Рекорд в това отношение поставят ГЕРБ през 2011 г. по време на втората година от своето управление, когато мнозина бяха буквално репресирани – бизнеси, лекари, политици… Репресия е потъпкване на свободата и когато от тази трибуна действащ министър от ГЕРБ те обяви за виновен и за престъпник, когато специално създаден орган те изправи под дъжда и под слънцето, за да те снимат, за да се страхуват, за назидание, за страх. Репресия има, когато бизнес е смачкан – единият брат е в ареста, а другият брат не е в ареста, за да се откупи.

Това звучи ли познато, колеги? (Реплики от „БСП за България“.) Това е точно по отношението, господин Председател. Когато без съд и присъда мнозина осъдиха държавата, но платихме всички ние от нашите си данъци. За репресия и потъпкване на свободата може да попитате лекарите от Горна Оряховица. Когато те арестуват на единия вход на болницата и те оковат във вериги, но те изведат през другия вход, за да те видят всички. Това е репресия и ограничаване на свободата. Когато те арестуват пред собственото ти семейство и пред собствените ти деца на семеен празник и ти съсипят кариерата, и те дискредитират, а експертизата, която те оневинява, се забавя, за да минат изборите. Това е репресия и ограничаване на свободата на словото. Нашата група повдигна тази тема и всяка една тема, свързана със свободата на словото, през 2019 г. в тази зала, включително поискахме вотове на недоверие. Нито една от тези теми не сме пропуснали, но за възмутените от репресиите и ограничаването на свободата ще изчета едни думи, колеги от ГЕРБ, уважаеми вносители, а Вие ми кажете на кого са: „Иначе раздуйте това, че вкарах това КФН по „Еврохолд“ на този да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене.“ Това е много важно – размазаните физиономии от български институции, превърнати в бухалка, са репресия и ограничаване на свободата. Интересно къде трябва да се раздуе това – в определени медии, които са получавали подаръци и пари, в резултат на което пък раздуват кой на кого е размазал съответната физиономия. Истината за този дебат, господин Министър, е, че започва една нормализация, но ние трябва да бдим над правото и върховенството на закона и да не позволим да се превърнем в това, срещу което се борим, и затова трябва да сме изключително внимателни. Борисов явно е пренесъл миналото си от силовите групировки в държавните институции и ги е превърнал в бухалки. Трябва да променим това. Но точно от ГЕРБ, от тази трибуна, това е цинизъм. Защото те не са бакалаври, нито доценти. ГЕРБ са академици в потъпкването на свободата на словото и репресиите. Затова те от тази трибуна точно на този дебат трябва да бъдат по-смирени. (Ръкопляскания от „БСП за България“ и „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От групата на ГЕРБ няколко пъти говориха, че това било дебат за свободата на словото. Свободата на словото беше брутално убита и изнасилена от появата на ГЕРБ във властта. И го знам, защото, както знаете, работих в частна медия. Националната телевизия – БНТ, бТВ и Нова бяха превърнати в болонки на управляващите от ГЕРБ. Вестниците бяха унищожени. Медиите бяха изпонакупени и смачкани. Малкото журналисти, които мислеха, бяха уволнявани. Да, ние бяхме в бТВ и до един период нещата бяха свободни, до момента, в който, когато Вие се появихте, започнаха да ни слагат по двама цензори, които да ни гледат предаването и да казват какво да правим и какво не. Така че, ако дебатът е за свободата на словото, има много да се работи в тази посока, страшно много. СЕМ са орган, който е цензор и смачква свободата на словото. И този състав на СЕМ, и тази му функция Вие я направихте такава. Така че е хубаво понякога да мълчите, защото изглеждате не просто глупаво, а ужасяващо.

Уважаеми господин Председател, първо, поздравления към Вас! За първи път излизам от трибуната на Четиридесет и седмото народно събрание и Ви пожелавам решенията, които вземате от позицията на пръв сред равни, да са винаги на страната на правото и на парламентаризма в България. И второ, не за да Ви съчувствам, да се обърна по начина на водене – в тази процедура. Първо, защото цялата процедура, която беше повдигната като дебат, не беше спазена. Отчасти може би това се дължи и на вина от Ваша страна. Първо, министърът, който беше извикан да отговаря на въпроси на народни представители, не отговори почти на нито един от тях. За съжаление, Вие не го прекъсвахте в това. Може би от позицията на това, че водите за първи ден, може би от някакво огромно уважение, което имате към този министър, в което няма нищо лошо. Другото обаче, което искам да кажа, е към всички парламентарно представени групи. Колеги, седем месеца вече промяната, която Вие анонсирахте, е в ход, факт и така нататък. На някои може да им харесва, на някои не чак толкова. Но да излизате тук и да злоупотребявате с процедурата, е най-малкото смешно – обръщам се и към някои от преждеговорившите. Защото, когато са от тази трибуна, трябва да изразявате мнението, освен Вашето и това на Вашите хора, които са Ви изпратили в Народното събрание да представлявате и тях. И към господин председателя финално се обръщам: С най-голямо уважение към институцията, която представлявате, и в лично качество още веднъж Ви пожелавам да се справите, да прекъсвате дори и членове на Министерския съвет, които, за съжаление, са забравили, че от шест-седем месеца са министри, ами все още се изживяват като един вид протестъри. Всички помним какви пърформанси правиха – то и Господ не забравя какви пърформанси правиха някой път, но да си кажем, че днес при заключителните думи на тази процедура аз до момента не чух нищо по темата и по същество. Всички се обръщахте към една парламентарна група, в което няма нищо лошо… (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Времето!“) Аз ще спазя времето. Благодаря Ви, колеги. Но да Ви пожелая, колеги, и на Вас, господин Председател, да спазвате парламентаризма и процедурите, както са в Правилника на Народното събрание. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми колеги! Казусът с вестник „Труд“, естествено, според мен е частен случай, но трябва да коментираме малко и слона в стаята, който е медийната свобода и 112-ото място на България в класацията на нея. Проблемите за мен поне като бивш журналист започнаха някъде към 2008 г. с тогавашната световна икономическа криза. Знаете, потоците от рекламодатели намаляха значително към частните медии и те никога не се възстановиха – от частните рекламодатели става въпрос, защото този период съвпадна и с периода на навлизане на социалните мрежи в целия свят, които изядоха доста голяма част от рекламните потоци, които дотогава бяха насочвани към частните медии. Обратно, след влизането на България в Европейския съюз потоците от еврофондове нараснаха и съответно – медийното обслужване на европроектите. Оттам държавата се сдоби с изключително голяма власт над медийния пазар просто защото стана основният рекламодател на него. Правителствата от този период – от 2008-а, 2009 г. насам, не се посвениха да използват този лост, който имат, за пълен контрол или почти пълен контрол над медийния сектор в България. Това е минало обаче. Най-важното е оттук нататък какво правим. Най-важното е оттук нататък следващото правителство, следващата изпълнителна власт да се въздържа от подобен начин на контрол над медийния пазар, тоест да не упражнява влиянието, което по принцип има заради това, че финансовите потоци минават и ще минават към медиите основно през държавата и затова да влияе на редакционната политика на медиите. Ако това постигнем, ще бъде огромен успех за България. Благодаря. (Единични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, господин Министър! Очевидно е, че става въпрос за един правен спор, който тепърва ще бъде решаван в съда. Въпреки всичко ние от ВЪЗРАЖДАНЕ приветстваме тази дискусия, това изслушване, защото даде възможност за пореден път да се заговори за свободата на словото. Мисля, че няма две мнения по въпроса. В България свободата на словото е доста съмнителна и под въпрос. Обаче аз искам да припомня още нещо, което ще трябва да засили усещането за един наистина много неприятен двоен стандарт, когато хора, които доскоро са погазвали свободата на словото и са се превърнали в символ на това погазване, сега в момента стават рупори в неговата защита. Миналата година срещу ВЪЗРАЖДАНЕ – една политическа партия от многото в България, беше повдигната една специална операция от страна на ДАНС, прокуратурата и полицията. Бяха разпитани стотици членове и учредители на тази организация от презумпцията и от гледната точка, че те са закононарушители. В рамките на близо една година срещу една политическа организация в България беше задействана безпрецедентна репресивна операция, която за последно се е случила в периода 1946 – 1947 г., когато с решение тогава на Българската комунистическа партия и санкционирано после от Народното събрание е взето решение да се забрани БЗНС „Никола Петков“. А самият Никола Петков е бил арестуван впрочем – не знам дали знаете, бил е арестуван тук, в тази зала. Той говори, вземат му думата и е арестуван и отведен…

Това, което искам да кажа, е, че не бива и не трябва да се забравя, че свободата на словото е само един от двата основни фундамента на българската демокрация, а другият е свободата на избора и правото на избор. То много пъти се е нарушавало. Миналата година имаше такъв казус, имаше и още много други подобни, които бяха споменати от министъра, между другото, по отношение на протестиращите тогава хора. Само че тогава нямаше тук изслушване. Нито една от политическите сили в парламента не постави този въпрос или един от тези въпроси дори, или дори един частен случай. Това показва двоен стандарт. Българският парламент трябва да забрави тази практика, защото е вредна. В завършек, тъй като много пъти беше коментирана медията „Труд“, но така и никой не се обърна към нея пряко, аз като потърпевш от репресиите миналата година мога да кажа следното нещо: в крайна сметка има български съд. Ние отидохме в съда с вяра и в правото, и в закона, и в съдебната система. Спечелихме делото си, доказахме, че срещу нас имаше политическа репресия и в крайна сметка сега сме тук. Ако тази медия счита и смята, че е в правото си, считам и смятам, че съдът ще уважи нейното справедливо искане, за да се защитят нейните права. Така е редно и така трябва да бъде в една законова и в една правова държава. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Вземам процедура по начина на водене. Във връзка с недопуснат от Вас въпрос, зададен от мен към министъра на икономиката госпожа Даниела Везиева, на основание чл. 91 от Правилника ни. Оспорвам, господин Председател, това Ваше разпореждане, защото считам, че то не отговаря на обективната истина. За да съм по-ясна и към Вас, и към залата, ще кажа, че съм задала въпрос към министъра на икономиката Даниела Везиева и желая да ми предостави като упражняващ правата в капитала на ББР ЕАД копия на всички протоколи, с които се е произнесъл министърът на икономиката в качеството му на едноличен собственик на капитала в ББР ЕАД.

Напротив.

Във формата на парламентарен контрол всеки народен представител може да пита министъра. Фактът, че Вие отклонявате и не допускате този въпрос, и то на странно основание,…

…на което Вие сте се позовали, е следното…

Моля Ви! По начина на водене на заседанието е, защото считам, че това е въпрос от актуален характер и представлява обществен интерес, както и че този въпрос засяга ръководените от министъра на икономиката дружества. Темата в момента – ББР, е една от темите в дневния ред на обществото.

В този смисъл аз ще направя всичко необходимо, за да оспоря Вашето разпореждане.

Това е стил, на който считам, че не трябва да подражавате. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

И обещавам да е последно. Господин Председател, пак добронамерено по начина на водене. Искам да припомня на залата, тъй като има много нови колеги, в едно от предишните народни събрания председателят на парламента отне думата на ръководителя на най-голямата опозиционна парламентарна група – госпожа Корнелия Нинова. Казва се Димитър Главчев. Затова Народното събрание го освободи. По-точно той подаде оставка, след като знаеше, че ще бъде освободен. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Всички сме равни.“) Не го правете това. На председателя на най голямата опозиционна парламентарна група не ѝ отнемайте думата, защото вече има прецедент. Това най-малкото се счита за недобър вкус. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми народни представители, по начина на водене – моля Ви, спазвайте Правилника и не включвайте нови точки. Също така Ви моля оттук нататък правилата да се спазват абсолютно правилно, когато времето изтече. Това време трябва да бъде спестено на всички нас – ние сме 240 човека. Има толкова важни проблеми да се решават в страната. Не искаме да се занимаваме с…

По начина на водене. Трябва оттук нататък да спазваме точното време, да спазваме нашия Правилник и точките, по които сме се разбрали да говорим, и да говорим по тях. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Благодаря, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание и за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 73 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 36 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна комисия за изработване на Проект за правилник за организацията и дейността на Народното събрание в състав от 14 народни представители, избрани на паритетен принцип – по двама от всяка парламентарна група. 2. Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание става Проект на правилник за организацията и дейността на Четиридесет и седмото народно събрание. Срокът за писмени предложения от народните представители за изменение и/или допълнение в Проекта е до 14 декември 2021 г. включително. Комисията разглежда и обсъжда предложенията, изготвя и внася съответния доклад. 3. Избира ръководство и състав на Временната комисия. 4. Комисията се избира за срок до окончателното приемане на Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на „Продължаваме Промяната“ номинираме Лена Здравкова Бориславова и Рена Енчева Стефанова за членове на Комисията.

Предлагаме Лена Здравкова Бориславова за председател на Комисията.

Благодаря Ви. За членове на Комисията по Правилника предлагаме Анна Александрова и Христо Гаджев.

Благодаря, господин Председател. От името на парламентарната група на „Движение за права и свободи“ за членове на Временната комисия предлагаме господин Йордан Цонев и господин Хамид Хамид. Господин Председател, ако ми позволите едно отклонение?

С водите и кафетата не в залата. Моля да ги пращате в кафенето. Не е допустимо. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, от името на „БСП за България“ за членове на Комисията предлагаме Филип Попов и Иван Иванов.

Благодаря Ви, господин Председател. От името на парламентарната група на „Има такъв народ“ за членове на Временната комисия предлагаме госпожа Ива Митева и господин Андрей Михайлов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, за членове на Временната комисия от „Демократична България“ предлагаме господин Иван Димитров и господин Атанас Славов.

Благодаря, господин Председател. От името на Политическа партия ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме адвокат Елена Гунчева и адвокат Петър Петров за членове на Комисията.

Председателят се гласува отделно.