16 декември 2021 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам точката, свързана с мораториума, да се излъчва по БНТ и БНР.

Да. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не знам защо Ви е толкова пък неприятно това нещо да се излъчи по телевизията! За да няма спекулации! Защото вчера имаше всякакви тълкувания тук – какво се е случило, какво не се е случило. Сайтът на парламента постоянно забива, не се и чува какво се говори. (Реплики: „Излъчва се по БНТ 2.“) Не се излъчва по БНТ 2 автоматично дори! Ако искате, поне по БНТ 2, но според мен и по БНТ 1 и БНР...

Предлагам да прегласувате, иначе означава, че тук искате да си свършите някаква работа ей така. Нали сме за прозрачност?!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, Проектът на решение гласи: „Проект! РЕШЕНИЕ за изменение и допълнение на Решение на Народното събрание за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: В Решение на Народното събрание за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г., се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става т. 1 и се изменя, както следва: „Народното събрание налага мораториум върху цената на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулиран пазар на нивата от 16 декември 2021 г.“ 2. Създава се т. 2 със следния текст: „Решението е със срок на действие до 31 март 2022 г.“ 3. Създава се т. 3 със следния текст: „Решението влиза в сила от деня на обнародването.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Изначалната идея на решението, което вчера ГЕРБ-СДС предложи и мнозинството подкрепи, беше да се запазят актуалните цени за електроенергия, ВиК услуги, топлинна енергия за битови потребители и по този начин да се избегне анонсираното от КЕВР увеличение на цените, считано от 1 януари 2022 г. В Решението обаче формално беше записано, че замразяването на цените се извършва спрямо стойностите от 1 януари 2021 г. Не беше отчетено, че считано от месец юли 2021 г. са в сила нови цени за електроенергия, ВиК услуги, топлинна енергия за битови потребители, които са различни от цените към 1 януари 2021 г., респективно са по-високи от тях. Ако оставим Решението в редакцията, която беше приета вчера, 15 декември, то ние рискуваме да създадем един опасен правен прецедент, защото де факто това може да се тълкува дори като опит за изменение на цените на услугите със задна дата – правомощия, които са извън обхвата на народните представители. Ето защо ние считаме, че Решението за справяне с ценовата криза, което групата на ГЕРБ-СДС предложи и мнозинството подкрепи, трябва да бъде изменено, като се укаже, че цените за битови потребители се замразяват спрямо актуалните нива днес, спрямо днешна дата, а мораториумът следва да действа до 31 март 2022 г. Защото, колеги, това ще даде едно спокойствие на битовите потребители през зимния период, а всички засегнати страни ще имат достатъчно време да се подготвят, ако КЕВР реши да преразгледа регулираните цени в един бъдещ момент. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! По така направеното предложение искам да предложа по т. 2 срокът на действие да бъде не до 31 март 2022 г., а до 30 април 2022 г. Мотивите ми са, че ако, да речем, за повечето части от страната, особено за низините и равнините, месец април е сравнително топъл и разходите за отопление са значително по-малки, за региони, като Смолян, където хората в момента бедстват, април месец далече не е толкова пролетен и толкова топъл. Средната температура например за Чепеларе за април е почти същата като средната температура за Пловдив за месец март. По тази причина срокът на действие по т. 2 да бъде до 30 април 2022 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Проектът на решение за изменение и допълнение на Решението на Народното събрание за справяне с ценовата криза на електроенергията, прието на 15 декември 2021 г., адресира и шоково покачване на цените, проведено в условията на изключително кратка обществена консултация и без възможност за планиране на подобно поскъпване от българските домакинства. Отлагането временно на подобно качване в един разумен и пропорционален срок, какъвто е предвиденият в настоящото решение до 31 март 2022 г., ще гарантира по-спокойно протичане на зимните месеци, в които цените на електро- и топлинната енергия са най-високи, и ще даде възможност за справяне на българските домакинства в тежките социални условия, в които се намира страната. В тази ситуация интересите на енергийните дружества следва да намерят баланс спрямо интересите на крайните потребители. В противен случай подобно шоково увеличение е в състояние да създаде и задълбочи социалната криза и да доведе множество домакинства до ръба на бедността и до невъзможност за заплащане на електроенергията и топлинната енергия. Предложеният проект за решение на Народното събрание е ограничен във времето с цел постигане на пропорционалност на държавната намеса. Предложеният срок е разумен и е свързан с изтичане на определен период от време до 31 март 2022 г., като по този начин се гарантира, че КЕВР, заинтересованите страни и всички институции и граждани ще имат достатъчно време да обсъдят и вземат отношение по евентуалното решение. На следващо място, крайните потребители ще имат достатъчно време да се подготвят за последиците от промяната на регулираните цени. Като национален регулаторен орган КЕВР регулира цените в съответствие с нормативната уредба и актуалните пазарни условия. Основен приоритет на Комисията е да защитава интересите на потребителите и да предотвратява злоупотреба с господстващо положение, като отчита интересите на енергийните дружества при спазване на изискванията за икономическа обоснованост на цените на услугите и за възстановяване на разходите при съобразяване на всички предоставени данни и защита на законните права и интересите на гражданите на Република България. Поради това Народното събрание е в позицията да гарантира запазването на предвидената в чл. 31б, ал. 1 от Закона за енергетиката максимална защита на интересите на крайните клиенти, изхождайки от контекста на пазарната ситуация в страната. Подобен подход на Народното събрание е напълно оправдан и от позицията на принципа за социална държава, закрепен в преамбюла на Конституцията. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рибарски, взимам отношение във връзка с изчетените от Вас допълнителни мотиви, които не чухме при изчитане на Законопроекта. Действително за всичко това, което казвате, сте прав. Въпросът обаче е следният: във връзка с Вашето изказване, отдолу датата 31 март 2021 г. беше спомената, трябва внимателно да се помисли във връзка и с това, което каза колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ точно конкретната дата, до която трябва да действа мораториумът. Визирайки, че в крайморските области Варна, Бургас, Добрич има голямо отражение поне до края на май месец, когато започват и сериозните приходи в региона, според мен трябва много внимателно да се преосмисли датата 31 март. По-конкретният ми въпрос към Вас в моята реплика е следният: коя цена на енергията и всички услуги, свързани с електроразпределителните дружества, ще е по-ниска – тази от 1 януари 2021 г. или тази, която предлагате към 16 декември 2021 г.?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Станков, предложението за 31 март…

Не е към мен!

Хубаво, към господин Рибарски ще се обърна. (Смях от ГЕРБ-СДС.)

Да потвърдя нашата теза за предложението 31 март 2022 г. Идеята е да имаме време да се въведат други конкретни мерки, а не да се съобразим с климатичните особености на всички населени места. Благодаря.

Благодаря за въпроса на господин Станков. Целта на времевия период не е да се съобразим наистина с климатичните условия и да гадаем дали енергията ще е по-евтина. Ние не искаме да взимаме отношение по ценовите политики на КЕВР, просто идеята е да се даде разумен период на всички заинтересовани лица да се подготвят, да адресират своите притеснения относно засегнатите в решението на КЕВР цени и това да бъде… (Реплики на народния представител Даниел Митов.)

И това да бъде разисквано в комисии и да се върви към реално предложение за някакви решения за цялостно справяне на ситуацията с цените на електроенергията в България. Но ние не искаме да гадаем относно цени и да даваме репери за цени и дати, които да бъдат вземани предвид от Решението. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мъглата малко започна да се размърдва и зад нея се вижда още една мъгла. Сега горе-долу разбираме каква е целта. Тя е през тези три месеца да се мислят някакви мерки. Това обаче, което не можем да видим, е кой ще ги мисли! Вчера направихме комисия в парламента, в която участват народни представители, които малко преди това приеха един мораториум, който днес Вие искате да отмените и да промените с друг – същите народни представители, които следващите 3 месеца ще мислят за мерки. Аз питам: има ли някакво отношение правителството към този въпрос – министърът на енергетиката, министър-председателят? Това е много сериозен въпрос! И те защо не проявиха някакво желание или поне госпожа Лена Бориславова да дойдат тук и да кажат каква е тяхната концепция по този въпрос? Защото те ще я правят. Не във временна комисия се правят такива неща. Тези неща засягат цялата енергийна система на България, засягат пряко почти всички български граждани. На второ място, не може така с лека ръка – аз като виждам какъв е подходът с мораториумите, както се налагат, от днес за утре, и утре ги променяме, така да направим някакви мерки, които да променят енергийната система и изведнъж да се промени всичко. Ама незнайно кой го променя, кой носи отговорност! Ами, ако са неуспешни тези мерки, кой ще носи отговорност? Тук колективната отговорност на Временната комисия, която утре няма да я има. Това ли ще бъде отговорността на парламента? И друго. Един съвет! Виждам, че сте тръгнали след БСП. БСП могат да Ви докарат само до някакъв фалит. (Викове от „БСП за България“: „Еее!“) И вчера бяхме обвинени, че едва ли не ние сме измислили мораториума. Ние слушахме господин Гьоков сутринта (шум и реплики от „Продължаваме Промяната“, ДПС, „БСП за България“), слушахме госпожа Нинова и просто предложихме това, което те говореха, и всичките Вие го приехте. После Лена Бориславова Ви каза, че сте некомпетентни и Вие днес предлагате нещо друго, което е сходно. Пак не се знае какво ще се прави – дайте три месеца, за да можем тук, в парламента, да измислим нещо. Моля Ви, кажете – ако трябва, да дойде министърът на енергетиката, ако има някаква позиция по въпроса. Ако няма, да не идва, ама ако има, да дойде да я предложи и да я представи, да каже: „Утре ще правим това, след един месец – това, след два месеца – това, на 31 март очакваме такъв резултат, на 1 юли – друг“, защото на 1 юли се определя цената на тока, а не от 31 март. Реално този мораториум е до 1 юли. Иначе трябва да се промени някакъв закон междувременно. Но Вие тук в момента изобщо нямате идея какво да се прави, а ние, понеже вече си мислите, че Ви подлагаме постоянно някакви динени кори – ние имаме някаква идея, но ни е страх да Ви кажем, защото Вие ще я отхвърлите. (Силен шум, реплики и ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.) Ще стане още по-лошо. И така ще си караме до 31 март със задържани цени и накрая ще излезе КЕВР и ще вдигне цените тройно и четворно, защото трябва да се компенсира някъде. Ние все пак ще Ви направим някакви предложения след малко, поне свързани с тези, които печелят най-много пари в момента – зелената енергия, ВЕИ-тата, малко и те да дадат някаква дан на това общество, защото достатъчно пари направиха през последно време. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Биков, учудвам се на Вашата наглост! Наистина ситуация, до която докарахте държавата (силен шум от ГЕРБ-СДС), в която бизнесът да не може да си плаща тока, българските граждани да не могат да си плащат тока и да обвинявате БСП, че щяла да доведе нещо до фалит – Вие доведохте до фалит държавата, а не БСП, не колегите от ИТН, не колегите от ПП, Вие направихте това нещо и сега заставате тук най-нагло и ни казвате ние какво да правим. Вчера кой предложи този мораториум – БСП ли го предложи, или Вашият председател на парламентарна група? (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Вчера кой предложи този мораториум да е от 1 януари 2022 г. – БСП, ИТН, ПП или Вашият председател? (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.) И сега заставате и казвате тук какво трябва да правят и кой трябва да носи отговорност. Хайде по тази тема замълчете, ако може, или се изказвайте професионално, също ако може. Но няма да позволим да хвърляте Вашето невежество, Вашата некомпетентност върху коалицията, която е поела управлението на държавата. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и ИТН. Възгласи: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Биков, обръщам се първо към Вас. Изненадан съм, че дори нямате търпение да покажете пълното лицемерие, на което сте способни. Изненадан съм, защото Вие можете още. Вие можете да бъдете още по-лицемер! Напомням Ви, че правителството е само на два дни. Не знам какво искате от министъра по енергетика за два дни, защото Вие най-вероятно, когато сте влезли в това Народно събрание, на втория ден не сте знаели къде е вратата на председателя на парламента или колко са входовете на Народното събрание. Така че дайте възможност на министъра на енергетиката да си влезе в правомощията напълно и когато заявявате от различни студия по телевизии и тук, от тази трибуна, че ще дадете възможност на правителството някакъв толеранс, наистина му дайте, а не два дни и да започнете да се упражнявате върху гърба на министрите и на Министерския съвет.

Господин Председател! Господин Биков, радвам се, че повдигнахте темата за ВЕИ-тата и нека да кажем, че е обществена тайна, че в тази зала има поне 160 народни представители, които имат бизнес интерес във ВЕИ сектора. (Викове от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Това е истината! (Реплики от ГЕРБ-СДС.) И тук в момента никой не коментира и това, което се случва с бизнеса в България, защото към днешна дата цените на свободния либерализиран пазар, който всички тук с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепят и се борите за него, цените са рекордни – 563 лв. Само за справка преди половин година цените бяха 100 лв., а в Полша днес цените са 288 лв. Това, на което е подложен българският бизнес, е геноцид – геноцид, който се подкрепя от всички парламентарно представени партии тук, с изключение на ВЪЗРАЖДАНЕ! Крайно време е този геноцид да бъде прекратен и да поемем отговорност и да кажем, че износът на АЕЦ трябва да се прекрати и да се пренасочи на българския пазар, за да може да подкрепим както бизнеса, така и всеки един български частен потребител. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и ИТН.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ганев, аз декларирам, че нямам никакъв конфликт на интереси в енергийния бизнес и оттам нататък предлагам всеки, който се изказва, да го декларира по някакъв начин, включително и колегите, които участват във Временната комисия. Господин Свиленски, седем месеца Вашето служебно правителство управлява и не е взело нито една мярка по отношение на енергетиката. Седем месеца! Актуализации на бюджета се предлагаха, в които нямаше никакви мерки по отношение на енергетиката, въпреки че към онзи момент цената на тока вече беше станала двойна. Към 1 януари 2021 г. цената беше 87 лв., сега е над 500 лв., доколкото знам, така че кой до какво е докарал, е добре да отидете да го обясните на Вашите избиратели. Защото това, до което ни докара абсолютното безхаберно управление на служебното правителство в енергетиката, е тази безизходица, в която се намираме в момента – да се чудим как да държим цената на тока, защото няма някакви социални мерки по отношение на енергетиката. Това също е начин да се справим със сегашната ситуация. Не само да се задържа цената, а може да бъдат подпомогнати и хората. Вчера господин Гьоков говори по телевизията – социален министър ни обяснява за енергетиката, за мораториума. Той не обяснява какви социални мерки ще предприеме, а обяснява какво да прави енергетиката. И тук към господин Каримански – ние не искаме министърът да дойде с някакво законодателно, конкретно предложение и така нататък. Добре, ще му дадем това време с мораториума, защото в момента обсъждаме този въпрос, но поне да представи някаква концепция и да каже за този мораториум ли е, застава ли зад него, носи ли отговорност за него, как ще започне да организира процесите в тази посока, защото той ще ги организира. Нали ние сме законодателна власт и даваме задачи на изпълнителната, а тя изпълнява? Той ще може ли да изпълни тази задача, която ние ще му дадем тук? Това са важни въпроси и може да има някаква позиция дори министър-председателят. Изобщо не е до това кой на колко дни е, на всичкото отгоре, ако си станал министър на енергетиката. Аз съм сигурен, че в последните седем месеца той е следил какво се случва и не само в последните седем, а вероятно в последните години в енергетиката, и все има някакво отношение. Ако някой е станал министър на енергетиката, за да се учи там на някакви енергийни въпроси, за мен това е много опасно и аз съм изключително притеснен от начина, по който подхождате към тази тема. И пак Ви повтарям, дайте възможност на БСП да си представи идеите, но не им ходете по акъла непрестанно, защото ще я добутаме пак до някаква зима ще стане. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за редакция на т. 1 в мораториума. Ще Ви дам текста, разбира се, господин Председател, но предлагам след края на т. 1 да се сложи запетая и да се допълни: „с изключение на определянето на прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за целите на ценообразуване на премиите за електрическа енергия от възобновяеми източници, произведена от централи с обща инсталирана мощност 500 киловата и над 500 киловата.“ Това е предложението, господин Председател. За да мотивирам това предложение, ще Ви кажа, че поводът за него ми дават изказванията от сутрешните блокове тази сутрин и от вчерашните коментари на експертите. Наистина, ако се въведе този мораториум, ще стане така: освен че ще отложим ценовото решение с три месеца, ще направим така, че една част от сектора – ВЕИ-тата с преференциални цени ще бъдат свръхсубсидирани. Защо? Защото те получават разликата между прогнозната пазарна цена, която предлага регулаторът и която е предложил на 1 юли – 119 лв. в момента, и тяхната преференциална цена. Тоест те получават премии грубо от около 350 лв. в момента, което е в масовия случай на фотоволтаиците. Ако ние въведем мораториума без това, което аз предложих току-що, те ще продължат да получават над 350 лв. премии, при положение че пазарната цена в момента не е 119 лв., а както каза колегата, е 580 – 590 лв., а вероятно януари ще стане още по-висока, за съжаление. Ако ние искаме да направим така, че да отнемем това свръхсубсидиране от ВЕИ-тата и да докажем, че колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ не е прав и че няма 160 депутати в тази зала, които имат ВЕИ-та или интереси във ВЕИ-тата, се надявам да подкрепите това мое предложение. Ако не го подкрепите, не само че ще позволите този сектор да се свръхфинансира, а също така ще позволите да се източи и Фондът за енергийна сигурност в известна степен. Калкулациите за този тримесечен период са, че ако се въведе мораториумът без изключението, което предложих, разликата във Фонда ще е над 200 млн. лв., тоест над 200 млн. лв. ще бъдат дадени допълнително на ВЕИ производителите и те ще бъдат свръхфинансирани с над тези 200 милиона. Надявам се, че ме разбрахте. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря на тях. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

По начина на водене, господин Председател. Провокиран съм от няколко изказвания тук и спекулации тук, и в крайна сметка искам да... (Мобилният телефон на оратора звъни.) (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Корнелия се обажда!“) Не е Корнелия, друг е. Така че, господин Председател, искам да призовете народните представители да видим колко от тях имат лично участие чрез техните съпруги, чрез техните близки и дали са честни пред българския избирател. Аз предлагам да направим така – предложете на народните представители, който няма участие във ВЕИ, да стане прав. Благодаря. (Народните представители от ГЕРБ-СДС стават и ръкопляскат. Реплики от ГЕРБ-СДС към „БСП за България“: „Хайде, ставайте!“)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, аз не знам защо от БСП пък не станаха. (Смях.) Колеги, за да се върнем на сериозната част, първо трябва да се върнем на това решение, което вчера председателят подложи на гласуване. Убеден съм, че той не го беше прочел и днес да спорите от тази трибуна кой е предложил мораториума, аз бих Ви казал кой не подкрепи този мораториум и съм убеден, че освен ДПС нямаше друга политическа формация. Все още се чудя защо водим някакъв дебат за мораториума, освен дебатът да бъде как и по какъв начин да помогнем на бизнеса, да помогнем на създалата се ситуация с енергийната криза, която я създадохте вчера – до вчера беше ценова криза, а от вчера вече е енергийна криза, да се съсредоточим върху кризата и как да излезем от тази ситуация. И нека да Ви кажа защо е енергийна криза. Защото вчера трябваше да видите на Борсата колко търговци са се отказали, които няма да търгуват на нашата борса. Вчера, след като чуха думата „мораториум“, поне за шест месеца разклатихте инвестиционния процес в България. Вчера, когато се чу думата „мораториум“, държавата я свалихте до бананова република. Не знам в харвардските университети как и по какъв начин четат думата „мораториум“, но мораториум означава, че си се предал, че нямаш изход от създалата се ситуация. От тази ситуация има поне 17 изхода още, а сме вдигнали белия байрак. Трябва ли да вземем решение? Трябва ли Министерският съвет да вземе решение, свързано със създалата се ситуация и с тежката ситуация на крайните битови потребители? Трябва. Трябва ли Министерският съвет да вземе решение за общините, за старческите домове? Трябва ли Министерският съвет да вземе решение за бизнеса – това, което очакваме от толкова време? Трябва. Трябва ли парламентът да се включи в цялата тази процедура, защото хората са ни избрали? Трябва, но без да създаваме криза. Вие, колеги, вчера създадохте криза, когато обявихте, че ще наложим мораториум, и днес продължавате. Учудвам се, господин Добрев, защо вчера не излязохте тук да кажете защо Вие предлагате мораториум, когато знаете как е и какъв е изходът от цялата тази ситуация? Какво трябва да се направи? Народното събрание абсолютно не трябва да се занимава с мораториума, да приключим и да вземем още днес решение как и по какъв начин да пристъпим за промяна на данъчните закони, да намалим ДДС, ако искате да остане цената, която е в момента, с толкова процента, колкото е цената на повишението от Комисията за енергийно и водно регулиране. Ако искате дори и популистки да постъпите, махнете и по-голям процент от ДДС-то и тогава ще намалите цената и на крайните потребители, но не може да фалирате Топлофикация – София, не може да накарате хората, които живеят на село, на които няма да им помогнете да си купят пелетите, дървата, да ги накарате да платят несъстоятелността, в която ще вкарате Топлофикация – София. Селяните не са длъжни да плащат за топлото на софиянците! Да преминем към следващото. Господин Добрев много тихо Ви обясни тук, а пък не искам още по-надълбоко да вляза, но с налагането на мораториума Вие знаете ли какво вчера пледирахте от „Да, България“, от БСП, включително Вие от харвардските университети – да премахнете чл. 31б от Закона означава, че отнемате възможността на Комисията за енергийно и водно регулиране да определя цените за по-нататъшния период, а според тяхната наредба при промяна с 15% нагоре или надолу да определят нова пазарна цена?! Защо? На какво основание? Представете си, че след 10 дена цената на тока падне още надолу? Тогава Комисията за енергийно и водно регулиране какво ще направи, как ще реагира? Знаете ли защо го правите? До вчера мислех, че го правите от незнание и мислех, че имате желание да помогнете на хората ефективно с 200 млн. лв. – с тези пари, които ще ги платите на фирмите. Да Ви кажа ли на кои? Те са тези, които не станаха, включително и на онези, които все още са в задкулисието на големите фотоволтаични и ветроцентрали, които са на преференциална цена. Знаете ли на кого са? Няма да му казвам името – и ГЕРБ го знаят, и Вие го знаете. Ако искате да подпомагате тези големите ВЕИ централи, да им дадете 250 милиона за три месеца, гласувайте мораториума, но този път вече няма да е от незнание. Ще сте се включили в процедурата за даване на пари на фирмите на Американските централи, на Прокопиев и на другите (реплика от ГЕРБ-СДС: „А така!“), разбрахте ли за какво става въпрос? За това се борите, за нищо друго не се борите. Колеги, даже ще Ви предложа как и по какъв начин да се излезе от тази ситуация. Първо, предлагам точка първа да отпадне, точка втора да отпадне и решението да бъде: „Отменя решението, прието от Народното събрание на вчерашното заседание.“ И ако не сме в състояние да предприемем такива действия, предлагам на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи да направят едно заседание, за да се вземе информирано решение. Сутринта чувам по Радио „Хоризонт“ – „Преди всички“, правят всякакви интерпретации: решението е било вземано неинформирано. Информацията се намира в институциите, колеги. Вие трябва да се запознаете с тази информация. Това е нашата задача. Нашата задача е, още веднъж – може би ще се повторя за пореден път: не може в България повече да се говори за мораториум. България е европейска държава. Думата „мораториум“ е за банановите републики. В този парламент се вземат решения информирани и компетентни, които да са в полза на изпълнителната власт. Но изпълнителната власт – колеги, от вчера като че ли се намери само говорителката – госпожа Лена, която беше наша колежка тук, изведнъж излезе и започна да управлява парламента от Министерския съвет (реплика от ГЕРБ-СДС: „Как?“), което беше стара практика. Преди поне нямаше говорител, а директно министър-председателят го отправяше. Сега, ако промяната ще е това, моля Ви се, не го правете. Не го правете! Приключвайки, имам още много неща да Ви кажа, много неща искам да Ви обясня, но нека нашите ръководители да седнат, включително и управляващите, които все още не могат да се стиковат или скърцат със зъбите, да направят тази смазка. Имате един господин Драго Стойнев, който е бил министър на енергетиката, икономиката, но от няколко дена се държи като че ли беше министър само на туризма. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Много Ви моля, много Ви моля, ГЕРБ това, което Ви предложиха вчера, не означава, че бяха прави. ГЕРБ това, което направиха от вчера, не означава, че Вие трябва да поемете този път, накъдето Ви поведоха. Означава да бъдете на висотата на това, за което са Ви избрали. Имате Програма, с която се явихте пред обществото, която и Вие не я знаете. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Придържайте се към Вашата си Програма, защото тя не е лоша. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели, уважаеми дами и господа народни представители! Факт е, че взетото вчера решение поради небивалия обществен интерес на фона на милион и 500 хиляди – 600 хиляди българи, които живеят под прага на бедността в тази държава, която се брои държава в Европейския съюз, обаче потребителите не са от голямото семейство на европейските потребители, това нямаше как да не се случи. Използвайки напрежението около създаването на Временната комисия, вече съм убеден, че след всичките изказвания на колегите от ГЕРБ това решение беше вкарано в залата съвсем тенденциозно. Тенденциозно с цел компрометиране дейността на Народното събрание и правителството, което вчера беше на 24 часа, откакто встъпи в длъжност. Що се отнася до динената кора, господин Аталай, аз не знам кого най-много подхлъзна тази динена кора или кора от пъпеш – няма никакво значение. Аз се изказвам, колега Ганев, не като представител на енергийния бизнес, а като представител на Федерацията на потребителите в България. Така че много внимателно с тази потребителска тема, защото хората чакат нашето решение. Това решение, което вчера ни предложиха колегите от ГЕРБ, ме навежда на мисълта, че трябва да сме много внимателни, когато получаваме подаръци от данайците. Вероятно се сещате за какво иде реч? (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Не! Не!“) Аз имам особена почит към лекарите, професор Ангелов, защото аз съм един от тези, които минаха не през девет, а през 19 кръга на ада с коронавирус и се върнах от онзи свят. Понеже Вие сте много активен на темата „Енергетика“, много Ви моля, не се правете на главен енергетик на Народното събрание.

Понеже ставаше въпрос за цената, набързо да кажа каква цена има от 1 юли за битовите потребители (реплика от ГЕРБ-СДС: „Времето!“, защото ще стане въпрос каква цена оттук нататък ние ще предпочетем. Говоря за цена без ДДС: АЕЦ „Козлодуй“ – 55 лв. на мегаватчас, ТЕЦ „Марица изток 2“ – 220 лв.,…

…така че много внимателно. Много внимателно с темата! Да, трябва да се налага мораториум. Да, с предложението, което беше направено. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Една много кратка реплика за това, че се направи едно внушение от тази трибуна, че мораториум се отнася за бананови републики. Това не е вярно. Мораториум наложиха, само да напомня, българските банки през последните шест месеца в извънредното положение. Мораториум наложи за кредитите целият европейски банков орган в Европа от гледна точка на това да може да предпази бизнеси, за да не фалират. Така че мораториум не се отнася за банановите републики. Нека да бъдем точни, господин Аталай.

Благодаря Ви, почитаеми господин Председателю. Моята реплика ще завърши с процедурно предложение – обръщам Ви внимание, уважаеми колеги. Господин Аталай, съгласете се, че от два дни социалистите са на власт в управлението и вече имаме съветска власт плюс електрификация. Историята се повтаря като комедия. Но аз искам да Ви обърна внимание върху два факта, които бих искал да коментирате, и да завърша моята реплика към Вас с едно предложение – да подкрепите моето процедурно предложение. В едно от първите интервюта на господин председателя, на почитаемия председател на парламента, той заяви, че е недопустимо парламентът да е придатък към изпълнителната власт. Как отговори изпълнителната власт снощи на това негово интервю? Отговори така: „Така ли? Подръж ми бирата!“ Аз предлагам следното; въз основа на това, което Вие казахте, слушах Ви много внимателно, имате много сериозни аргументи и въз основа на това, което се случи в последните два дни, правя процедурно предложение: господин Председател, след като изтече днешният пленарен ден, предлагам да разпуснете парламента в коледна ваканция. Преценете за колко дни – примерно за 10, за 12, след което да се съберете на Боровец: управляващо парламентарно мнозинство, Министерски съвет, да прочетете Конституцията, прочетете Закона за енергетиката, прочетете Правилника на Народното събрание, да решите как ще управлявате, как ще взимате решения и да ни свикате отново, когато вече имате една яснота по процедурата. Защото, господин Аталай, демокрацията никога не е била отговор накъде вървим, тя е отговор на какво – как вървим, как да взимаме заедно решения. В момента ние не сме наясно затова как ще вземем решение, камо ли да изберем кое е по-доброто решение. Не разбирам от енергетика, разбирам от процедура. Затова процедурното ми предложение е да обявите коледна ваканция след края на днешния парламентарен ден. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Към колегата от БСП. Имахте възможност да излезете да се изкажете, но тъй като се познаваме от дълго време с Вас, Вие за какво пледирате днес? Да дадете на Прокопиев 250 милиона от Фонд „Енергийна ефективност“ или да направим така, че хората да получават електроенергията си на онези цени, на които им са, могат да ги изплатят? Ако искате да платите на тези над 500, над киловата електроенергия 250 милиона за тези три месеца, подкрепете мораториума, включително на Вашия приятел. А колкото до колегата за мораториума – дали е било на банановите републики? Извинявам се, че не Ви разбрах. Но като чуем „мораториум“, аз се сещам за 1990 г. в България, а мисля, че Вие ще ни водите към светли бъднини. Затова е промяната, затова е всичко, което се случва в момента. Много несериозно, колега, много. (Реплика от народния представител Любомир Каримански: „Живейте днес!“) Доколкото знам, Вие сте икономист, вървете и съберете всички икономисти, включително онези – от Красен Станчев почнете докрай, докъдето стигнете, да Ви кажат какво означава мораториум и за какво се борите от два дни насам. Не Ви отива… (Реплики от ИТН.)

А колкото до господин Дилов-син. Ако не беше ми прозвучало, че ни приканвате към неделно училище, щях да приема Вашата процедура. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Лично обяснение!

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, разбирам, че политическата партия, към която принадлежите в момента, и парламентарната група Ви дърпа към техните идеали за налагане на цензура, но не си позволявайте да съветвате народни представители и Вие да налагате цензура. По отношение на факта, че сте представител на „Екогласност“. Аз не мога да разбера как – спомняме си, преди много години протестите срещу Българската комунистическа партия започнаха с „Екогласност“, сега Вие променихте принципите на тази организация и станахте част от партията, срещу която се борихте. Така че Вие да ми давате съвети как да се изказвам и по кои теми да вземам отношение, господин Георгиев, те са част от миналото и цензурата е единствено и само в главите на Българската комунистическа партия и не може да бъде част от идеалите на една демокрация, в която се намираме в момента, така че, благодаря Ви за съвета. Ще продължа да се изказвам по темите, по които смятам, че трябва да защитя интереса на българските граждани, които са гласували за мен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Георгиев, аз съм отскоро в парламента. Нямам представа Вие от колко време сте в парламента, но меко казано, не е възпитано да си позволявате да определяте кой какво ще говори оттук. Ще Ви помоля да се въздържате, за да не стана такъв, какъвто сте Вие. Нямате никакво право да определяте аз какво ще говоря. Плюс това сте крайно неадекватен – цитирате мен, цитирате други хора, от енергетика минахте да обяснявате как сте минали през коронавирус. Крайно неадекватен.

Много Ви моля, преди да говорите, да обмислите или като колегата вчера от „Продължаваме Промяната“, просто да се повторите, за да се коригирате. Не Ви отива на годините. (Реплики.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, изказването ми е провокирано от това, което се чу тук в залата, свързано с това какво е поведението на Политическа партия ГЕРБ и нашите коалиционни партньори от СДС, по отношение на така наречената ценова криза и кой до какво е довел енергетиката. Провокирахте ме просто да Ви припомня някои неща: енергетиката беше в критично финансово състояние и беше почти на ръба на техническия фалит през месец ноември 2014 г., когато ние от Политическа партия ГЕРБ поехме управлението на страната. Тогава енергетиката беше във финансов колапс. Там имаше толкова много междуфирмени задължения, такава междуфирмена задлъжнялост и такъв огромен дефицит в НЕК, че системата беше изправена наистина пред технически фалит. Към настоящия момент с радост можем да кажем – до 12 май 2021 г., че енергетиката е и финансово, и технически стабилна. Така че до какво сме довели енергетиката говорят фактите – числата са налице. Вижте каква е статистиката назад във времето, погледнете каква е била цената на електрическата енергия при управлението на Политическа партия ГЕРБ и вижте каква е цената на електрическата енергия от 5 август 2021 г. до настоящия момент. Това ще Ви даде отговор на въпроса кой как е управлявал и кой до какво е довел енергийната система на страната. Що се отнася до дебата, свързан с мораториума, аз започвам да не вярвам какво всъщност чувам. Излиза едва ли не, че ние от Коалиция ГЕРБ-СДС сме виновни за това, че Вие вчера сте гласували нашето предложение. То беше направено не от любов към управляващите днес, а беше направено от загриженост към българските граждани. Вие, доколкото си спомням, вчера подкрепихте с огромно мнозинство това наше предложение. Тогава ние не бяхме нито нагли, нито подли, нито Ви бяхме подвели – гласувахте единодушно. След това обаче явно Ви се скараха от изпълнителната власт и решихте, че трябва нещо да се промени. Така че, уважаеми колеги, дами и господа народни представители от „Продължаваме Промяната“, Вие влязохте в парламента с мотото да върнете парламентаризма. Както виждаме обаче, вървите натам парламентът да стане един гумен печат на изпълнителната власт. Благодаря Ви.

Не разбирам драмата, която тече във Вашите редици, изразена от преждеговорившите. В крайна сметка ние в момента прецизираме вчерашното решение. Може да се прецизира и още по-добре. Има предложения и от Ваша страна, така че просто прецизираме вчерашното решение и ще го препотвърдим. Би трябвало да сте изключително щастливи, че за втори път ще препотвърдим нещо, което Вие предложихте. Така че, ако обичате, успокойте си нервите и спрете да говорите наизуст.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми колеги, и аз призовавам малко да успокоим топката. Надявам се, че всички в залата са с добри намерения. Всички осъзнаваме, че по-голямата част от българските граждани няма да имат възможност да си плащат цената на тока, ако нещата останат такива, каквито са в момента. Затова народното представителство правим всичко възможно да стане така, че да облекчим бюджета на всяко едно българско семейство – това е доброто намерение, което искаме да постигнем. Дали вчерашното решение е било най-правилното, дали днес то може да бъде прецизирано?! Да, всяко решение може да бъде допълнително прецизирано. Затова се надявам, че след малко ще направим така, че да бъде взето още по-разумно решение, но с оглед именно подпомагане на всяко едно българско семейство. Затова в момента да се връщаме каква е била цената на 5 август, а в момента каква е, реалностите са много по-различни от това, което беше до 5 август, до това, което е в момента. Да влезем в дълбок анализ какво е трябвало да се прави в енергетиката. Мисля, че в момента не е мястото и не е времето, но ще се стигне дотам, че не са свършени голяма част от нещата, които е можело да бъдат направени така, че България да бъде на съвсем друго ниво на енергийна независимост. Предлагам сега действително да се концентрираме върху това какъв да бъде мораториумът, как точно да стане така, че не някои хора да спечелят повече от този мораториум, а единствените, които да спечелят, да бъдат българските граждани и българските домакинства. Уважаеми колеги, нека да се концентрираме и да приключим с това безкрайно говорене и опити за репетиране от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви.

Господин Председател, моля да бъда извинен, че не бях в залата. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да припомня по повод мораториума на Народното събрание, че едно действие, което е положително и което чака решение, като озаптяване цените на електроенергията най-малко за битово потребление, трябва да е добре обмислено, да бъде законосъобразно и конституционосъобразно и да отговаря на европейските норми. Ако не се научим, решавайки един проблем, да не отваряме други два, три, пет или десет – не решаваме нищо. Спомням си и затова взех думата, за да Ви припомня дебата ни от 28 април в Четиридесет и петото народно събрание. Той беше излъчван по БНТ и хората го видяха. Дебатът, в който, както се казва, стигнахме до неприлични сцени, в които БСП и лидерката на БСП искаха налагане на мораториум върху действията на изпълнителната власт във връзка с това, че трябва да бъде изчегъртан ГЕРБ. Не обичам тази дума, но съм принуден да я използвам. Тогава от тази трибуна ние казахме, че това е противоконституционно и че не бива да се прави, и ако искаме да възстановяваме някаква справедливост, тя не може да бъде възстановена с незаконни средства. Предупредихме, че Конституционният съд ще отмени този мораториум и че това ще има последици, защото всички, които са засегнати от решението, обжалват в съда, а държавата ще бъде принудена да понесе щети, защото решенията на съда ще бъдат в унисон с решенията на Конституционния съд, разбира се. На 28 септември Конституционният съд се произнесе по този казус и отмени мораториума на Народното събрание. Мотивите са 16 страници, между които има и такива, които се отнасят и до днешния случай. Правото предоставя самостоятелност на отделните власти чрез конституционните норми, но ги и задължава да спазват валидна форма, определен начин на реализиране на своята дейност, а също така и конституционно маркирани средства за изразяване на властта. Всяка от основните функции – законодателна, изпълнителна и съдебна, трябва да се осъществява в определените от Конституцията предели и в съответствия с установените от нея правила и така нататък. Мораториум върху решение на независим регулатор или мораториум върху бъдещо решение, върху възможността регулатор да взима решение, което му е дадено със закон, а и с европейските правни норми, не е правно решение на въпроса. Тук е мястото да подчертая още веднъж това, което казаха и господин Аталай, и други колеги: ДПС сме категорично за решаване на този проблем. ДПС ще подкрепи всяко решение, което е законосъобразно, а такива възможности има. Дали има време? Имаме време и ако трябва, ще работим и на 31 декември, ако трябва, ще работим и на Коледа! Ние трябва да осигурим на хората защита от ценовия шок на този скок и не бива да допускаме те да платят цената на повишаването на енергоносителите, но не с мораториум. Най-лесното е. Хванахме се пак за най-лесното – Народното събрание налага мораториум. На кого? На независим регулатор?! Хайде сега ще питаме Европейската комисия как се отнася към намеса на законодателната власт върху правомощия на независимите регулатори. Европейската комисия и Европейският парламент са особено чувствителни към намесата в работата на независимите регулатори. Да подчертая още веднъж, че ще подкрепим всяко решение. Такива има поне няколко – видими на пръв поглед, преди задълбочения анализ на юристи и специалисти в енергетиката. Нека да потърсим това решение. Мораториумът не е решение, защото точно в този случай, ако последва отмяна на мораториума, повярвайте ми, ще последват много тежки финансови санкции към държавата. Тук става въпрос не да защитаваме някакъв корпоративен интерес, а става въпрос за големи международни компании, които оперират на нашия пазар, и ако мораториумът бъде отменен, те ще си потърсят правата и финансовите загуби ще ги плати бюджетът, респективно българският данъкоплатец. Апелирам към Вас да помислим за това. Мораториумът е лесно решение, но не е вярното решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз невинно ще злоупотребя с процедурата, доколкото нямах право на дуплика по отношение на това, което каза господин Дилов. Вярвам, господин Председател, ще се съгласите с мен, че всяко число, което се казва от тази трибуна, и всеки цитат трябва да са точни. Нали така? Все пак това е най-високата трибуна в държавата. Господин Дилов си позволи да направи катастрофично внушение, използвайки неточен цитат. Той цитира Хегел, казвайки, че историята се повтаряла като комедия. Няма такъв текст. Оригиналният текст е, че историята се повтаря само като фарс или само като трагедия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Ще бъда изключително кратък в изказването си с един ретроспективен анализ на това, което се случи вчера и се случва днес в тази зала, във връзка с мораториума, който наложихме в това събрание. Ще започнем с ранните сутрешни блокове, които се опитваха да подгряват общественото мнение в България за приемането на такъв мораториум, за който ние бяхме взели решение, но медийни личности решиха така от нашите редици тук на парламента да подгреят обществото, като почнете от най-ляво и свършите в най дясно. Няма да цитирам имена на колеги, за да не влизаме в онова говорене с личните обяснения и така нататък. Всички сте гледали, ако не сте гледали, попитайте пиарите си – те ще Ви кажат. Внесохме предложение, за което, виждате ли, днес чувам, че някой се бил подвел. Кой се е подвел? Експертите в БСП са всепризнати. Експертите вдясно са всепризнати. Експерти вероятно има сред новите колеги, които аз не познавам и се извинявам, ако не ги оценявам от тази трибуна по достойнство. Тези експерти днес – 24 часа по-късно, разбраха какви рискове има този мораториум. Хайде бе, хайде. Няма никакви рискове в този мораториум и Вие го знаете. Сега обаче е важно да направим анализа и на това, което наистина се случи. Наистина. Всъщност се случи следното: минути след като приехме този мораториум, някъде почнаха да звънят телефони. Някъде почнаха да звънят телефони, дали на спонсори, дали на приближени до някого лица, дали на говорители на Министерския съвет. Като казвам говорители на Министерския съвет, че се сетих, колеги, от 43-тото събрание съм в тази зала, а бе това с гумения печат, това с премиерската република, това с безпредметното Народно събрание, чувал съм го хиляди пъти. Днес защо никой не стана тук да каже: ей, ние вече не сме премиерска република, ние сме република на говорителя на Министерския съвет. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Той Ви събра Вас – народните представители, назначи Ви Комисия, каза Ви какво да гласувате в тази комисия. Искрено съчувствам на колегата председател на тази комисия, защото ми е съгражданин и го познавам, и не знам как ще се справи, ако продължават по телефона да му дават директиви, и то не министър-председателят примерно, който отговаря за политиките, или министърът на енергетиката, ами началник-кабинетът. Той е началник на администрацията. На Вас не Ви е началник и това Вие го знаете. На старите колеги, които са тук и които са ни обвинявали в хиляди грехове, искам да им кажа: а бе, Вие ще се примирите с това да ни е началник?! Да Ви събира горе и да Ви прави на диви и щастливи, да вземате всякакви решения и днес тук да се потите и да вадите доводи откъде ли не, само и само да махнем едно нещо, което свършихме.

Завършвам. Ние всъщност свършихме най-важното. Ние спряхме цената на тока на цени от месец януари преди юнското увеличение и преди вчерашното заседание на Комисията, която щеше да го увеличи още. Това е болката и страданието всъщност, че не можахме да го увеличим – не можахте или не можаха – няма значение, да го увеличат още веднъж. Това е истината. Сега корекциите, които предлагате, могат да бъдат и полезни като срок и други неща. Само не се връзвайте на това да го направите с цени, които нямат нищо общо с месец януари. Защото ние го правим за хората – да им са по-евтини сметките. За нищо друго не го правим. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Всеизвестна е истината, че ако някой ползва нещо, без да го плаща, друг някой плаща, без да ползва. С този мораториум, който вчера беше приет, изключително необмислено, изключително прибързано, подвеждайки новата четворна коалиция да влезе в някакво необмислено решение без цифри и без обосновка в момента, ние продължаваме да поправяме една грешка с друга грешка. Съжалявам, че в мотивите, които чухме тази сутрин за промяна на решението, не чухме никакви цифри. Истината е, че е трудно да се съберат, че това са минимум две министерства, може би три – Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Социалното министерство, Министерството на финансите – всички те са замесени много сериозно в провеждането на тези политики и на това решение, което ние ще вземем тук. Много ми се иска максимално отговорно, максимално сериозно да подходим към излизането от ситуацията, в която вчера управляващото мнозинство вкара и Министерския съвет, а може би Министерският съвет вкара управляващото мнозинство. Но така или иначе в момента сме заложили на карта, започвайки от имиджа на България на международните пазари, цените, печалбите на дружествата, на бизнеса и разбира се, оцеляването на хората. В крайна сметка това, което ние трябва да направим, трябва да направим така, че да развържем примката от врата на бизнеса и да направим някаква реална помощ за хората. Защото ако хората получат ниски цени за ток, но платят тези цени, това намаление на тока чрез повишени цени на хранителните продукти и на стоките, които бизнесът произвежда за тях, всъщност няма да има никакво реално намаление. Да, недоволството няма да бъде насочено срещу енергоразпределителните дружества и срещу сметките за ток, а ще бъде насочено срещу хлебарите, които продават уж по-скъп хляб, но ние поне трябва да знаем, че всъщност сметката за ток ще бъде вкарана в сметката на бизнеса чрез задълженията към обществото. Това са неща, които ние сериозно, отговорно трябва да ги помислим, без да се замеряме с реплики и дуплики и да се опитаме по най добрия, най-конструктивния начин да излезем от ситуацията, в която вчера поради неопитност и незнание управляващото мнозинство набута и парламента, и Министерския съвет. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Да си кажем истината. До този мораториум и до това решение се стигна вчера поради една единствена причина – неяснотата на управляващото мнозинство, на правителството как да се справи с ценовия шок, пред който сме изправени. ГЕРБ нямаше и намерение сигурно да предлага подобен вид решение. Аз в лично качество мога да изразя становище, че не съм привърженик на мораториумите. Прав беше господин Аталай, че когато нямаш решение, това е един вид бягане от отговорност и винаги съм го твърдял. Само че ние предложихме мораториума, защото видяхме, че Вие всъщност нямате никаква представа какво да правите. Вчера Ви казах: седем месеца загубено време. Седем месеца, в които Вие се занимавахте, и два парламента, с всякакви други неща, но не и с важните теми според мен за обществото. Едната беше коронавирусът, другата беше енергийният шок, подкрепа за бизнеса, подкрепа за хората, покачващата се инфлация. Това са важните теми на обществото. Вие се занимавахте с всичко друго, но не и с това. От вчера, когато вече Вие сте управляващи, всъщност се оказахте в една ситуация на невъзможност да предложите адекватни решения. Неопитността да излезеш на тази трибуна и да си загубиш мисълта е разбираемо, и на мен ми се е случвало, и на всеки може би малко или много, иска време, при което ти да придобиеш все пак някакъв опит. Това не е проблем. Проблем е обаче, когато идваш на власт с много високо вдигната летва, идваш на власт с обещания за експертиза, идваш на власт с обещанието, че ти знаеш какво ще направиш, имаш ясна програма и план как да го направиш, но всъщност се оказва, че това не е така. Да не стане така, колеги, че скоро да започнем да си говорим за една от Вашите любими теми за калинките? Защото никой не иска от министъра на енергетиката да дойде днес тук и да бъде изключително акуратен, точен, да представи информация и данни, но се иска от министъра на енергетиката да е тук и той да бъде участник във взимането на решението, каквото и да било то. Фактът, че господин Николов, който е министър на енергетиката, не е тук, означава, че той също се крие. При положение че Вие сте четири партии, които управлявате, които ще задавате курса, а той ще бъде човекът, който ще изпълнява, включително и целият Министерски съвет ще изпълнява тези решения, той трябва да участва именно във взимането на това решение, но него го няма. Вчера ми направи едно друго сериозно впечатление – изказването на говорителя на Министерския съвет, и аз наистина се озадачих. Тя каза, че как беше, опитната опозиция налага решения. Колеги, вчера първо Ви поздравих с моето изказване, че започвате да осъзнавате, че сте управляващи и носите отговорност. Само че с това изказване вчера си връщам думите назад. Вие още не осъзнавате, че носите отговорност и че управлявате. Вашите решения имат значение. Вече не сте на улицата. Вече няма протести. Вече не сте опозиционни партии – Вие сте управляващо мнозинство. Кажете ми: аз за толкова години вече съм в този парламент и всякакви дебати сме водили с опозиция, били сме и опозиция, и управляващи, но никога не ми се е случвало опозицията да налага каквото и да било. Как опозицията с 59 народни представители ще наложи каквото и да е било? Може ли някой да излезе и да ми обясни това нещо? Това оправдание, да Ви кажа, не е в полза на управляващото мнозинство. Напротив, то е обратното. Това означава неспособност да взимате адекватни решения и да излезете и да кажете: ГЕРБ е предложил мораториум. Да излезете и да кажете: не, не е добро, или не, трябва да се промени по този начин. Кога разбрахте, че е взето грешно решение? Кога? Когато го предложи ГЕРБ? Когато взехте почивка от 30 минути? Имахте цялото време на света. Госпожа Корнелия Нинова дойде тук – вицепремиер и министър на икономиката и индустрията. Тя също беше тук, или когато го гласувахте това предложение? Кога разбрахте, че всъщност има проблем? Кога? Може ли някой да излезе и да ми обясни това нещо? Как опозицията налага каквото и да било? Колеги, то щеше да е смешно, ако не е много тъжно. Управлявате Вие, носите цялата отговорност. Цялата отговорност! Когато ГЕРБ са управлявали, никой не ни е помагал – никой за нищо. Опозицията излиза, предлага едно, второ, трето. Работа обаче на управляващите е да кажат кое според тях е добре и кое не е. Големият проблем, колеги, е, че просто Вие нямате идея. Всъщност до вчерашното решение се стигна от това, че Вие искате да направите една комисия, за да спечелите време, защото нямате представа как и по какъв начин да излезете от ситуацията, в която се намирате. Ето това е истината. Хубаво е да осъзнаете, че вече цялата отговорност е във Вашите ръце. Пак казвам: ако неопитността не е порок, то порок е, когато идваш с големи заявки, с голям апломб, но всъщност, когато се събудиш, осъзнаваш, че просто нямаш идея, нямаш представа как и по какъв начин да подходиш. Ето това е тъжното. Дано да не съм прав. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моля, първо, за удължаване времето на групата. Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, темата, която днес дискутираме, ще окаже влияние не само в рамките на следващите няколко месеца, в които е мораториумът. За съжаление обаче, предложението за изменение на Решението в този му вид не решава целия проблем и ще Ви кажа защо. На първо място, днес цял ден се говори за цената на енергията. Вчера колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, които изключително много уважавам – както целия им състав и комисар, така и администрацията, след като чуха какво се дебатира тук, прекратиха незабавно общественото обсъждане на проектодоклада си. Но трябва да сме наясно с едно, предложението е цената на енергията, повтарям – на енергията, да спадне от 119 лв. на 111 лв. Цената на услугите обаче, които се предлагат от ISO и от ЕРП-тата, се повишава. Вчера на Комисията – извинявам се на господин Рибарски, че не успях от самото начало да присъствам, се коментираше много внимателно дали тези решения, които се взимат в Комисията и тези в залата днес, ще окажат влияние само на регулирания или и на свободния пазар. Колеги, предвид факта, че повишението на цената на пренос, достъп, разпределение и така нататък оказва влияние не само върху домакинствата, а и върху бизнеса, искам да вкарам следните редакционни предложения. Господин Председател, заповядайте. (Народният представител Жечо Станков подава редакционните предложения на председателя.)

Те касаят две основни точки. На първо място, понеже в крайна сметка битовите потребители са тези, които винаги плащат сметката, ние трябва да се погрижим освен техните сметки за електроенергия да не бъдат повишавани, да се погрижим и от страна на бизнеса да няма повишаване в крайната цена на стоките и услугите. Това можем да го направим само по един начин, а именно създаване на нова т. 4, която гласи: „Министърът на енергетиката и министърът на финансите да изготвят компенсаторен механизъм за компенсиране на небитовите потребители с размер на 75% от разликата между прогнозната пазарна цена, определена в Решение № С-27 от 1 юли 2021 г. на КЕВР, и средномесечната цена на пазара „Ден напред“ от платформата на Българска независима енергийна борса. Компенсаторният механизъм влиза в сила от 1 декември 2021 г.“ Причините за внасяне на това изменение са, че от 1 декември тази година нямаме компенсаторен механизъм, насочен към бизнеса. Единственият начин за битовите потребители освен да не повишим сметката им за ток, но да не повишим стоките и услугите, които те трябва да заплащат през най-критичните месеци от годината, е да приемем тази точка. В допълнение обаче, тук съм склонен да се съглася и с изказалите се вчера по време на заседанието – успях да го върна и да прегледам всичките изказвания, много внимателно трябва да помислим за сигурността на енергийната система, за сигурността и на ВиК дружествата. Какво имам предвид? Всички сме наясно, че въвеждайки този мораториум, не отпадат просто едни разходи. Разходите си ги има. Важно е обаче по какъв начин тези разходи ще бъдат покрити и от кого ще бъдат покрити? В тази връзка, за да гарантираме сигурността на електроенергийната система, съществуването на дружествата по т. 1, предлагаме т. 5: „Министърът на енергетиката и министърът на финансите да изготвят компенсаторен механизъм за засегнатите страни по т. 1…“ – които смятам, че са достатъчно ясни, виждайки, че става въпрос за електроенергия, топлоенергия и ВиК дружества – „… компенсаторният механизъм да влиза в сила от 1 януари 2022 г.“, като по този начин ние да гарантираме финансовата стабилност във всички тези сектори и покриването на тези разходи, които така или иначе ще бъдат извършени, за да може да се случи услугата от разпределение, топлоснабдяване и ВиК. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Станков, аз не съм съгласен с Вас за това, че записана цената на електроенергия за Регулатора не е достатъчно ясно какво се има предвид. Според мен волята на Народното събрание, и като гледам действията на Регулатора от вчера, разбира, че става въпрос за крайната цена на електроенергията. В същото време обаче искам да обърна внимание на народните представители на втората част на Вашето изказване, която касае компенсации за бизнеса. Вашето предложение мисля, че трябва да бъде подкрепено от цялата зала, защото много от хората, много от народните представители от всяка една от парламентарните групи обърнаха внимание на това, че – да, ние решаваме въпроса според вносителите на мораториума с цените за бита, но по никакъв начин не решаваме въпроса с високата цена за бизнеса. Тези 500 – 600 лв. за бизнеса, които се плащат в момента, ще продължат да се плащат без никаква компенсация. Предложението на колегата Станков е да се даде компенсация, да заложим в този мораториум задължителна компенсация за бизнеса в размер на 75% между прогнозната пазарна цена и тази, която се получава на пазара, тоест Регулаторът е казал: прогнозната пазарна цена е 120 лв. Бизнесът е заложил, бюджетирал е в своите разходи 120 лв. Оказва се обаче, че цената е 600 лв., не е 120 лв. Тогава колегата предлага чрез бюджета да бъдат подпомогнати тези предприятия със 75% от разликата между 600 лв. и 120 лв., което според мен е справедливо решение, подкрепя се от работодателските организации. Аз го изпратих на колегите в сферата на енергетиката от различните парламентарно представени партии, за да имате текста на това предложение и да може да го осмислите, но Ви и насърчавам да подкрепите това предложение, защото то наистина ще подпомогне не само бита, но ще реши истинския проблем, за който говорихме и вчера. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това, че имаше 110 лв. за октомври и ноември – но от 1 декември няма. Ето с това решение ще кажем: ще има и от 1 декември компенсация в размер на 75% между пазарната цена и прогнозната пазарна цена. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реплика ще е насочена към предложените две нови точки. Основна цел на това да си дадем малко време е да може работна група да оцени, да предложи конкретни мерки, които да бъдат наложени с цел справяне с енергийната криза. Затова предлагането на мерки, които не са минали предварителна оценка, не го приемаме за добра практика. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще започна по реда на репликите. Благодаря на господин Добрев за допълнителните уточнения. Действително бизнесът е този, който пострада значително от ковид кризата, а чрез него и чрез повишаване на цените на стоките и услугите – и българските граждани. Безспорно е обаче, че чрез т. 4 запазваме конкурентоспособността на бизнеса не само в рамките на територията на страната, но и на територията не само на Европа, а и на целия свят. Относно репликата на колегата от „Продължаваме Промяната“ – имали сме възможност заедно да работим в сектор „Енергетика“, но тук се обръщаме към Вас, към всички политически сили – както управляващи, така и опозиция, обръщам се и към българските медии, които абсолютно безпристрастно предават цялата информация на българските граждани, заключението от Вашето изказване и днешните Ви действия е следното: На първо място, с изместване датата на мораториума, която вчера ние предложихме и днес Вие предлагате, реално няма да извършите обещаните действия – и не само запазване, а дори и намаляване на сметките – ако бяхте запазили нашата дата. С неприемането на т. 4 и т. 5 като предложения към Вашето решение Вие обричате българския бизнес на фалит, Вие обричате български малки, средни и големи предприятия на възможността да започнат да освобождават веднага хора, защото част от тях вече не могат да финансират сметките си за електроенергия. Защо 75% ли, господин Аталай? Този разговор е многократно воден с работодателските организации както на големите работодатели, така и на малкия и средния бизнес. Поемането на 75% от тежестта на по-високите цени, от една страна, е дисциплиниращ ефект, защото не поемаме 100%, а продължаваме да им показваме, че те трябва да се реформират и трябва да бъдат по-енергийноефективни, а от друга страна, им показваме, че кипналата вода в радиатора на автобуса, който кара в момента коалиционното правителство, леко трябва да се отвори капачката, защото иначе в противен случай ще избухне. И какво имам предвид? Ако не се приеме т. 5, означава да обречем на фалит както държавните предприятия в сектор „Енергетика“, така и всички тези лицензианти, които изпълняват в момента своите задължения, свързани със Закона за енергетиката. Така че т. 4 и т. 5 гарантират и допълват Вашето решение в частта не само да не скачат сметките за електроенергия на гражданите, а да не се повишават и техните разходи за стоки и услуги, с които бизнесът веднага калкулира по-високата си цена за енергия. И на второ място, запазване на сигурността и в енергийния – извинявам се, тук се обръщаме към господин Нанков, защото той със сигурност ще ме поправи, и във ВиК сектора. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги! От вчера дискусиите по създаването на Временната комисия и по темата за мораториума пораждат висока степен на реактивност. И причинно-следствената връзка между изказвания, реплики и дуплики всъщност не допринася за изясняване на обществото за какво иде реч в пленарната зала, какви решения взимаме, каква е тяхната цел и накъде отиваме с тях. С гласувания вчера мораториум всъщност ние отговорихме на въпроса не дали, а какво предстои. Нека да тръгнем от разбирането какво е мораториум. Мораториум не е суспендиране, мораториум не е отлагане, мораториумът е забава. Ние забавяме взимането на решения, които не са от компетенциите на Народното събрание. И генериката на спора вчера тръгна от необходимостта дали е нужна Временна комисия, която така или иначе няма компетенциите да реши въпросите, свързани с политиката в сектора. Забавянето на дължимото не е на решенията, не е на регулацията, не е на цените, не е и на кризите. Ние след три месеца ще се озовем в същото положение, ако компетентните държавни органи не си свършат работата. Какво казва Законът за енергетиката? Казва, че компетентен орган е министърът на енергетиката и държавната политика се осъществява чрез Министерския съвет и чрез Народното събрание. След три месеца, ако нямаме политики в Закона за държавния бюджет за 2022 г., ако нямаме политики, които са свързани дали с компенсации, дали със стъпаловидно ценообразуване спрямо потребителите, дали с реимбурсиране, политики, които трябва изпълнителната власт да предложи, а не Временната комисия да предложи на изпълнителната власт, ние пак ще си задаваме въпроса не е важно дали, а какво предстои. И в края искам да Ви кажа, уважаеми колеги, ignorantia legis neminem excusat! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя една редакционна поправка – текстът на т. 3 да се чете по следния начин: „Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“ Благодаря.

Господин Председател, мисля, че всички ние тук сме обединени от идеята, че трябва да намерим решение, с което да не допуснем да бъдат накърнени финансовите интереси на българските граждани, както и на българските предприемачи, разбира се. Само че в този разговор някак си липсва един от основните фактори, който носи голямата отговорност за това какво в крайна сметка решение ще бъде взето, и това е изпълнителната власт. Ние вчера казахме едно предложение, което днес беше допълнено от още едно, казано от моя колега Цончо Ганев, че има два варианта, с които може да се постигне, и то без да се коментират каквито и да било допълнителни в момента решения в Народното събрание. Едно максимално добро и максимално справедливо преразпределение на ценовия пазар за бита, като първото касае така наречените американски тецове. А второто касае преразпределението на този дял от произведената от АЕЦ „Козлодуй“ енергия, която отива на регулирания пазар. Започвам отзад напред. Регулираният пазар в момента поема около 24 – 25% от общия дял на произведената от АЕЦ „Козлодуй“ електроенергия. Говори се, че АЕЦ „Козлодуй“ има договори, които са дългосрочни и ние направихме, а това всъщност в момента възпрепятства според някои аналитици и експерти възможността да се пренасочи част от произвежданата енергия за вътрешния пазар тук, имам предвид за регулирания пазар. Оказа се обаче, че от 1 януари 2022 г., поне към вчерашна дата, няма такива дългосрочни договори, които АЕЦ „Козлодуй“ да е подписала и ръководството да е поело такива ангажименти. Следователно с възможност да се пренасочи една част, тъй като в момента АЕЦ „Козлодуй“ формира над 40% от общия дял на произвежданата електроенергия, а същевременно една четвърт само от тази произвеждана електроенергия отива за бита, най-евтината електроенергия, по голяма част от нея отива за износ. Съвсем възможно е това нещо да се случи и разбира се, това зависи от изпълнителната власт и най вече от ръководството на държавата, което контролира АЕЦ „Козлодуй“. Вторият възможен гъвкав инструмент, който отново е в ръцете на изпълнителната власт, тъй като вчера аз предложих да се вземе предвид препоръката на Европейската комисия от месец юни тази година за предоговаряне или дори за прекратяване на договорните отношения в настоящия формат с ТЕЦ Марица изток 1 и 3. Оказва, че тези договори навремето са подписани по един изключително предателски за България начин. В резултат на това, и дори да ги развалим тези договори, в крайна сметка американците пак ще си получат това, което е предписано заради огромните неустойки, защото договорът наистина е подписан изключително в ущърб на българския национален и държавен интерес, а договорите изтичат 2024-а и 2026 г. Може да се направи нещо друго, което е пак много гъвкаво, но за да се случи това, трябва да се приведе в действие от хора, които действително разсъждават като мениджъри, а не като говорители на чужди посолства. Това, което може да се направи, е, тъй като в момента стойността на електроенергията, която ние купуваме от тези два американски теца, е за единия 330, а за другия – 270 грубо. Разбира се, точните цифри са малко по-различни. Същевременно на свободния пазар в момента стойността на електроенергията към вчерашна дата беше 560 лв. Какъв е проблемът държавата да купува тази електроенергия, която така или иначе ние сме длъжни да я изкупим и след това да я хвърлим образно казано на свободния пазар. Така би направил всеки един мениджър на негово място, а не да вкарва тези пари на регулирания пазар, в който в крайна сметка плащат българските битови потребители. Само с тези два хода правителството може много бързо и елегантно, особено ако претендира да има управленски и мениджърски капацитет и потенциал, който е по-голям от този, който досега сме виждали, може да реши тези проблеми, и то в рамките на следващите две седмици, буквално до края на годината. Вместо това, ние тук влизаме в много дълги и сложни разговори за това дали това решение, което се взе вчера, е добро, дали трябва да бъде примерно сега до месец март, дали до края на месец април, както предложи колегата Ангел Георгиев. Не бива и не е редно в разговор, който касае всички български избиратели и български граждани, да участва само една от властите. Отсъствието на изпълнителната власт в момента не може и няма как да бъде оправдано с обяснението: правителството е на два дни. Какво значи това? Нима не са готови да управляват? Аз мисля, че това е несериозно оправдание. Така че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ настояваме да чуем и мнението на изпълнителната власт, защото решенията в сектор „Енергетика“ винаги са били, преди всичко и най-вече, приоритетно вземани от правителството, а не от парламента. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ искаме да помолим за почивка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Да върна за кратко темата в темата или това, което ни предлагат колегите с нов проект на решение, е нещо като ремонт на мораториума на мораториума. На практика отбор А предлага план Б и това в никакъв случай не е лошо. Вие изразихте някакви съмнения, направихте го по начин, по който не отговаря на Правилника – с една комисия, която няма такива правомощия, един проект на решение, който е внесен след времето, но да кажем, ще го отдадем на липсата на достатъчно парламентарен опит. Оттук нататък, мисля, че по същество трябва да кажем няколко неща за този проект за решение. На първо място, предложенията, които постъпиха, се надявам, че ще получат Вашата подкрепа, защото те регулират пазара не само за битовите потребители, но и по отношение на бизнеса – нещо, за което и всички бизнес организации от вчера апелираха. Регулират го по отношение на ВЕИ-тата. Смятам, че тук трябва да бъдем също изключително единни, въпреки че си давам сметка, че вече, каквото и да Ви предложим от ГЕРБ, ще имате съмнение, че е някаква динена кора. Недейте! Наистина и вчера Ви предупреждавахме с оглед на по-големия си опит във Временната комисия да помислите по внимателно. Господин Председател, в този смисъл аз правя предложение за редакция. Първото е в т. 1 думите „16 декември 2021 г.“ да отпаднат. Причината е, че цените на днешната дата – 16 декември 2021 г., са много по различни и много по-високи от цените на 1 януари 2021 г. Ако искате, те могат да са съотносими към цените от 1 юли 2021 г., но смятам, че към 16 декември 2021 г. не е адекватно да запишем в нашето решение. Второто редакционно предложение е т. 3 да отпадне, господин Председател, защото решенията на Народното събрание влизат в сила веднага. Никъде в правната теория, конституционна такава, няма възможности ненормативни актове да влизат в сила в деня на обнародването. Само ще Ви дам един пример, колеги, например решението за избор на председател влиза в сила веднага, то е решение на Народното събрание, а и за всяка друга длъжност, дори преди да се обяви в „Държавен вестник“, това е правна неадекватност. В този смисъл смятам, че и господин председателят ще ме подкрепи в това предложение – отпадането на т. 3 по така предложената Ваша редакция. Благодаря.

То има настоящ текст.

Точно така, да. Ето, аз съм го... (подава на председателя листа с предложението) и т. 3 да отпадне от Проекта на решение.

Уважаеми господин Председател, предлагам прегласуване, ако някой не е разбрал, че това предложение се прави, за да не се субсидират онези, които натрупаха огромни печалби, това са ВЕИ-тата. И няма нужда, господин Генов, да ставаме в залата, за да видим кой защитава този интерес, това се вижда през гласуването. Ако го отхвърлите, означава, че това мнозинство е лобистко. Това е лобистко гласуване, ако го направите.

Има, има. Има Правилник.

Може ли процедура?

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по прегласуване. Ще я обоснова много кратко. Имаше колеги, които не можаха да гласуват. (Силен шум.) Другото, което е, колеги, господин Председател, това е единственото предложение, насочено към бизнеса. Той в момента е с цена на електроенергията над 500 лв. без никаква субсидия, защото субсидията, която беше избрало временното правителство, работи два месеца със смешните 110 лв. Ние предлагаме да е 75% от компенсацията от цената ден напред. Колеги, дясномислещи, подкрепете това предложение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е по отрицателен вот. Колеги, първо, че от вчера до днес си променихте решението и го разбрахме от изказване на началника на кабинета на сегашното управление, дори не от парламентарните Ви групи, че ще ревизирате това решение, което всички подкрепихте вчера, с изключение на една парламентарна група. Ще Ви кажа защо аз гласувах против. Защото, първо, доказахте, че не сте някаква невероятна промяна, щом не можете да взимате самостоятелно решения, а те са Ви продиктувани от началника на кабинета на Министерския Ви съвет. Второ, с днешното решение и отпадането на всички предложния, които направи опозицията от ГЕРБ-СДС, Вие, първо, защитихте лобистки интереси на ВиК сектора и второ, не знам какво управление, освен ако не ляво-либерално, не подкрепя бизнеса. Ние направихме едно много добре издържано предложение – как да се компенсира бизнесът, за да е конкурентоспособен, защото всички европейски държави, колеги, го направиха. Ако искаме да развиваме икономиката и да расте брутният вътрешен продукт на България, съответно заплатите, социалните плащания и данъците – да имат по-голяма събираемост, е чрез производството на икономиката и на българските фирми. Вие в момента ги обрекохте, не подкрепихте нашето предложение. И да кажем на българските граждани, и на българските работодатели и фирми, че Вие ги оставихте без подкрепа в тази енергийна криза, нямате решения за излизане от трите кризи, които завеща служебният кабинет, но както виждаме, голяма част от настоящия кабинет е и от служебните кабинети на Радев. Така че, колеги, моля Ви, друг път, когато излизате, казвайте за кои лобистки текстове да се подготви залата и българските граждани да очакват да гласувате Вие, защото ние сме против тях. Ние правим нашите конструктивни предложения като опозиция, но за съжаление, още веднъж да подчертая, че Вие приехте лобистки интереси днес не в интерес на българските граждани и бизнес, но може би на един бизнес, който обаче е само в един определен сектор на енергетиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Декларация от името на Политическа партия „Има такъв народ“ във връзка с обявеното въвеждане на зелен сертификат. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това е тема, касаеща на практика всички български граждани, тема, за която сме поели ясни ангажименти и която се нуждае от разяснение. Политическа партия „Има такъв народ“ застава зад декларираната си отговорна позиция, като подкрепи в пленарната зала новоизбраното правителство и участва в него със свои представители. Цялостната политика на това правителство и бъдещите му действия се основават на подписаното коалиционно споразумение, което формира основните сектори и ангажиментите на участниците в него. В сектор „Здравеопазване“ договарящите се страни се споразумяха за активна позиция за справяне с ковид кризата, базираща се на множество мерки, като само една от тях е активна кампания за стимулиране на доброволната ваксинация, основаваща се на информираност на обществото и доброволен избор, без каквато и да е форма на административен натиск. Никъде в Споразумението не е записана и дума за зеления сертификат, нито дори е коментирана в Здравната комисия теза за задължителното му въвеждане. Нещо повече. Никъде в предизборните платформи на всички партии, участващи в коалиционното правителство, въпросът за въвеждането на този сертификат не беше споменаван, коментиран или обещаван. Вярваме, че и значителна част от електоралната подкрепа за тези партии се дължи именно на този факт. Политическа партия „Има такъв народ“ винаги е изповядвала тезата, че правото на труд не може да бъде ограничавано с такива задължителни административни мерки без реална алтернатива, защото неупражняване на правото на труд не е алтернатива. Вместо да бъде коментирано, която и да е от другите мерки за справяне със здравната криза, залегнали в Споразумението, с изненада установихме, че новата изпълнителна власт, в лицето на министър-председателя и някои ресорни министри, в самото начало на формирането на правителството изразиха явна готовност за въвеждане на задължителен зелен сертификат за упражняване на правото на труд в Министерския съвет и някои министерства, като бяха призовани работодатели и администратори да направят същото. Този акт, касаещ бита и упражняването на професията на огромна част от българското население, по никакъв начин не кореспондира със заложените параметри в подписаното споразумение, касаещ прекия или косвен натиск към гражданите да се ваксинират. Несериозен беше аргументът, че бизнесът не може да си позволи да страда заради болни служители и ще загуби своята конкурентност. Досега в развитието на пандемията не е имало случай у нас който и да е бизнес да е затворил поради болни служители. Нещо повече. Задължителното въвеждане на здравен сертификат предполага и безплатна алтернатива на безплатната ваксинация, а именно най-малкото безплатни тестове, осигурени от изискващата страна. Неефективността на мярката, наречена зелен сертификат в тази му форма, в момента най-добре личи в държави от Западна Европа, при които над 80 – 90% от населението притежават този сертификат, но сега е подложено на допълнителни ограничения. Като лоялни партньори в коалиционното споразумение Политическа партия „Има такъв народ“ настоява за неналагане на дискриминационни мерки, ограничаващи правото на труд на българските граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от „Има такъв народ“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „Доклад на Временната комисия за изработване на Проект на правилник за организацията и дейността на Народното събрание относно Проект на правилник за организацията и дейността на Народното събрание“.

Благодаря, господин Председател. „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието. Комисията подкрепя текста за Проекта за чл. 1

Член 2 – предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 2 се създава нова ал. 2 със следния текст: „(2) Правото на народните представители за достъп до сградата на Народното събрание не може да бъде ограничавано.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 2 се създава нова алинея 2 със следния текст: „(2) Правото на народните представители за достъп до сградата на Народното събрание не може да бъде ограничавано.“ Комисията не подкрепя предложението. (Реплики: „Прочетете основния текст!“) Член 2 си остава същият: „Народното събрание заседава в сградата на Народното събрание в столицата, освен когато поради изключителни обстоятелства реши да заседава на друго място.“ Комисията подкрепя текста на Проекта по чл. 2.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Направих това предложение с оглед на обстоятелството, че поне по Конституцията България е държава с парламентарно управление, а не е държава с управление на изпълнителната власт върху народните представители. За съжаление, от последната една седмица виждам как представителите на изпълнителната власт всеки ден се опитват да ограничат правото на конкретни народни представители до достъп до сградата на Народното събрание и да ограничат правото ни на труд, за което дори и колегите от „Има такъв народ“ четоха преди малко декларация, за което ги поздравявам за тяхното мнение и тяхната позиция. Но с оглед на постоянните атаки за ограничаване правото на достъп на народните представители до сградата на Народното събрание с дебатите за въвеждането на тъй наречения зелен сертификат – нещо, което партия ВЪЗРАЖДАНЕ е против – считаме, че е редно в Правилника да бъде посочено и да залегне конкретна разпоредба, която да гарантира, че ние като народни представители ще можем да изпълняваме нашите конституционно гарантирани правомощия, без изпълнителната власт да се опитва да ги ограничава по някакъв начин. Това е смисълът на моето предложение. Предлагам Ви тук със своя глас да го подкрепите, тъй като днес ние сме на мушката, утре може да бъде някой от Вас. Благодаря Ви.

Господин Председател, тук, в тази зала, беше коментиран този въпрос вече неведнъж. Проблемът е, че сега говорим за зелен сертификат, след известно време някой някъде извън България може да реши, че трябва да се влиза само единствено ако си ваксиниран. След това някой някъде, пак отново извън България, може да реши, че трябва да упражняваш своите, така да се каже, работни правомощия само и единствено ако имаш седма или осма доза на ваксината, ако си с пет или с шест – няма да ти се брои. След това един Господ знае какво може да се случи. Точно поради тази причина ние трябва да сложим край на това безумие, започвайки оттук, от залата на парламента, от най-висшия законодателен и държавен орган в страната, давайки ясен знак, че не бива да допускаме никакво деление в България. С недопускането на този текст вътре в Правилника, който представлява една всъщност охранителна мярка за основни права и свободи, не в конкретния случай на законодателя, тоест на който и да било от народните представители, а въобще основни права и свободи на всеки един от българските граждани. С недопускането на такъв текст сега в момента ние отваряме кутията на Пандора, защото оттук насетне вече можем да очакваме всякакви извращения и безумия, които може да роди мозъкът на, пак повтарям, някой извън нашата страна. Защото е очеизваден фактът, че всички тези така наречени ограничителни мерки, включително и зеленият сертификат, се въвеждат след натиск отвън. Включително и този – сегашният зелен сертификат, беше въведен два дена преди срещата, на която президентът Радев отиде в Брюксел, за да докладва, че и тук вече нещо подобно се случва, защото ние бяхме последната държава в Европа без въведен подобен цивилизационен избор – както някои много обичат да използват подобни такива клишета – вече втръсна ни и до гуша, и до немай къде. Така че аз Ви призовавам да подкрепим това изключително практично предложение на колегата Петър Петров, защото, още веднъж повтарям, това е една охранителна мярка за всеки един от българските граждани. Утре това, което бъде предвиждано евентуално тук, ще се случва и навсякъде другаде – няма да бъдат допускани хора до работата им. Не може и няма как – и това е по Конституция записано – здравен или какъвто и да било още друг статус да се превръща в условие за работа, освен в определен тип професии, за които се изисква да имаш здравна книжка. Аз поне, доколкото ми е известно, за парламента и за 95% от упражняваните професии в България такова нещо не знам да е налице. Така че призовавам Ви за здрав разум и особено в духа на прочетената преди малко декларация от „Има такъв народ“, която ние приветстваме, да вземем едно решение, което е в полза на здравия разум и в полза на всички български граждани. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, господин Председател. С желание да внеса известна яснота по този текст. Всъщност този текст е кух текст, защото то това е по подразбиране така – правото на народния представител да представлява своите избиратели е дадено по Конституция. Този текст не променя това и никой всъщност не атакува това право в момента по никакъв повод. Съгласен съм с мнението на колегите, че ако днес се позволи такова ограничение, утре може да има второ основание, трето, да се стигне до ограничаване, съответно до суспендиране на пряката демокрация. Но казусът не е такъв и това е голо насаждане на страх, че видите ли, някой тук в момента, в дебат, който въобще не засяга зеления сертификат, иска да направи това и като основание се дава постоянно Конституцията. И точно тук като юрист искам да направя няколко пояснения точно в посока на Конституцията. Защото, колеги, както Вие от ВЪЗРАЖДАНЕ имате право да упражнявате своите права като народни представители, които никой не оспорва, останалите колеги също по Конституция имат право на здравословна, на безопасна работна среда, имат право на живот. Тук има хора, които имат придружаващи заболявания, които имат основание и се притесняват – всъщност те не Ви задължават да се ваксинирате, те не Ви ограничават достъп, те не Ви карат задължително да правите каквото и да е – те искат просто да работят в безопасна среда. И също нашата Конституция казва: примери мога да дам много – всеки има право да изразява свободно мнение, но има задължение да не накърнява достойнството другиму. Всеки има право да търси и получава информация, но това не може да бъде насочено срещу доброто име на друг. Нашите права свършват там, където започват правата на останалите. Вие имате право да упражнявате своите конституционни права, но основните права на гражданите са неотменими, като според чл. 57 от нашата Конституция не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение, напомням, че в момента сме в такова положение, със закон може да бъде временно ограничено упражняване на отделни права. В момента няма суспендиране на Конституцията и няма действия на законодателната власт, които са някакъв произвол. Има Конституция, тя е определила кога и в какви случаи могат да се вземат определени мерки. Те са взети въз основа на Конституцията и в основа на закон. И този закон е дал това право на този министър да издаде такава заповед, която заповед не ограничава Вас и Вашите права по никакъв начин. Затова, бидейки призвани да спазваме Конституцията и законите, трябва да направим това пояснение, че в момента си говорим за един абсолютно нормален конституционен правов ред, който всички сме призвани да спазваме, защото и аз, и Вие сме се съгласили с едно нещо, което се нарича обществен договор. И именно този обществен договор гарантира, че между нас няма да има конфликти и няма правата на един да бъдат нарушени за сметка на друг. Благодаря.

Уважаеми колега Божанков! Щях да се съглася с Вашето мнение, но последните шест месеца, че и повече, ние виждаме как конституционните права на гражданите постоянно биват нарушавани и това не става със закон. Все пак като юрист би трябвало да знаете, че заповедта на министъра на здравеопазването е общ административен акт, с който той дерогира права по Конституция на българските граждани. Защото правото на труд също е гарантирано от Конституцията, но колко хора са останали без работа или са в неплатен отпуск, защото тази заповед на министъра явно стои над Конституцията. В никой закон българските граждани нямат задължения всеки ден да доказват, че са здрави. Който се страхува, може сам да вземе мерки. Бих казала – нали сте ваксинирани? Какво Ви притеснява толкова? Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, останах с впечатление, че обсъждаме изключително важния документ, по който ще работим в останалото време на този парламент, а в същото време видяхме декларация от страна на БСП, които ясно и категорично заявиха, че са за въвеждане на зелен сертификат. Много интересно положение!? Искрено се надявам в тяхната парламентарна група все пак да има трезвомислещи хора, които да се разграничат явно от това нещо, което чухме. По отношение на определенията кой какво е въвел и какво не е въвел, имаме по Конституция въвеждане на извънредно положение от парламента. В случая не сме в такова, няма да цитирам кой. Много е жалко, че имате претенции за юридическо образование и съжалявам, че сте юрист или адвокат и кой ще страда от това нещо, но има разлика между извънредно положение и извънредно… това, което е въвел… Знаете ли как се казва здравният министър? Има разлика! (Реплики от народния представител Явор Божанков.) Има разлика, точно така. Затова, резюмирайки, призовавам трезвомислещите хора да подкрепят предложението да не се ограничава достъпът на депутатите в парламента, защото по този начин давате възможност на утрешния ден който и да е работодател, в която и да е сграда, където работят негови служители, да извършва уволнения, съкращения на този принцип. Защото когато някой има претенции, ще каже: „Чакай, в парламента не ги допускат, как теб няма да те огранича?“ Нека върнем нормалността в нашата държава и да не се поддаваме на такива внушения и непрофесионални изказвания на хора, които претендират с юридическо образование. (Реплики от „БСП за България“.)

Процедура.

Господин Председател! Господин Божанков, споменахте преди малко, че тук, в залата, има хора, които ги е страх. Не знам дали визирахте себе си, според мен Вие не сте страхлив човек – виждам, че сте без маска, смятам, че сте безумно храбър (смях от ГЕРБ-СДС) и виждам, че давате личен пример, което мога само единствено да го приветствам. Между другото, една част от Вашата група също, което също приветствам. Между другото, забелязвам как колеги тук, в залата, са с маски, а като излязат в кулоарите са без маски, вероятно защото вирусът може би броди само тук някъде, а навън, в кулоарите, не е така. Моля Ви, нека да спрем с лицемерието. От тази най-висока трибуна трябва да заявим ясно и категорично, че е време да върнем нормалния живот обратно в държавата и нямаме нужда тук от политически изказвания, а имаме нужда от изказвания, които да възстановят здравия разум. Нищо повече не се иска. Пак повтарям още веднъж: с това предложение, което Вие нарекохте „кух текст“, всъщност ние даваме една охранителна мярка на всеки един българин, защото не може да има двоен стандарт. Тук няма да се влиза със зелен сертификат и никъде няма да се ползва зелен сертификат в държавата! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, понеже не мога да убедя хора, които не искат да вникнат в същността на юридическите процедури, има извънредно положение, обявена епидемична обстановка, в изпълнение на Конституцията, която дава определени права. Тези права по никакъв начин не засягат Вашето право да влизате и да упражнявате Вашите си права като народни представители. Но аз това нещо и пет пъти да го обясня, Вие ще обърнете дебата в друга посока. Затова моята процедура към Вас, господин Председател, е, тъй като няколко пъти чух квалификации за юридическите ми умения от хора, които очевидно нямат такива, мисля, че единственото, което може да помогне, е да повикате охраната от северния вход с термометъра, за да измери температурата на колегата, тъй като той очевидно не знае за какво говори.

По начина на водене.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, аз призовавам да се върнем в темата, която е именно Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, което няма общо в момента с другата тема, която се повдигна от тази трибуна. Ясно е категорично, че народният представител – Конституцията има пряко и непосредствено действие, има право на достъп, разбира се, свободен – не само до сградата на Народното събрание, а и до всички държавни институции. Така че предлагам да прекратим този дебат, който е абсолютно излишен в този момент, и да вървим нататък по Правилник. И моля Ви, господин Председател, ще ползвам и изказването – да Ви помоля оттук насетне, когато не е по темата, колегите се разпиляват в своето говорене по съвсем други теми, да ги насочвате да говорят по темата и само по темата. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Дали дебатът е по темата, дали е във връзка с текст от Правилника, това вероятно се ползва за теза от едните и от другите колеги, които твърдят, че на едните се отнема достъпът до сградата, а на другите, че се отнема равнопоставеността и спазването на Конституцията. Но, господин Председател и уважаеми колеги, този дебат нямаше да се провежда за n-ти пореден път, ако Народното събрание беше вече разгледало и обсъдило Проекта за решение, който нашата парламентарна група от миналата седмица сме депозирали, или Проекта на решение на колегите от „Демократична България“, които също миналата седмица са депозирали. Уважаеми колеги, така или иначе вече повече от седмица – не само тук в пленарната зала, но и сред обществеността се води дебат не за или против зелен сертификат, не за или против ваксинацията, а дебат за равнопоставеността на народните представители и всички останали граждани. Затова аз няма в момента да влизам в коментар по конкретния текст, който се предлага от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, макар че смятам, че той има смисъл да бъде обсъден именно по отношение разпоредбите на Правилника. Само ще кажа, господин Председател, че колкото възможно по-бързо започне истинският дебат по тези две теми тук, в Народното събрание, толкова по-бързо ние ще имаме решение и ще си спестим поредните дни на неудобство за обяснение на това как народните представители коренно се различават от обикновените граждани по това, че имат много повече по отношение на прилагането на тези охранителни за здравето на българските граждани мерки. Това е основният дебат и аз апелирам, господин Председател, в най-кратък срок да се разпоредите – ако не, ние от нашата парламентарна група следващата седмица по текстовете от Правилника, чл. 53 и следващ, ще внесем предложение за разглеждане през следващата пленарна седмица на тези проекти на решения, защото Народното събрание не може да стои безучастно извън дебата, който се води в обществото – еднакви ли са правилата за всички или не, а ние демонстрираме вече много време наред, че те не са еднакви, че ние тук сме богоизбрани, а всички останали живеят по други правила. И Ви моля да проявите разбиране! Този дебат е нужно да се проведе. Този дебат трябва да има решение – дали то ще бъде в една, или в друга посока, така както ние сме предложили или както колегите от „Демократична България“, няма никакво значение, но той трябва да се води. В противен случай изпадаме в абсурдна ситуация като настоящата – отново перпетуум мобиле на едно и също. Колеги, смятам, че не е коректно спрямо българските граждани – да губим и парламентарно време, вече повече от седмица за едно и също, най-накрая дори и без сформирани комисии, а предполагам, че такива съвсем скоро ще се сформират… (Реплики от „БСП за България“.)

…по Правилника това да бъде дебат за следващата седмица. Благодаря Ви.

Разбира се. Уважаеми колеги, да започнем с това: аз имам зелен сертификат. Ето го! (Показва на телефона си. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Реплики от „БСП за България“.)

Не, това е по текста. Колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ внесоха предложение, с което те казват: „Ще направим охранителен текст за гражданите.“ Колеги, не съм съгласен с Вас. Внасянето на този текст за достъпа до Народното събрание без изискване за зелен сертификат е охранителна мярка само за нас. Само за нас! Имах възможност и преди, миналата седмица, да се изказвам от трибуната по тази тема. Продължаваме да се държим като богоизбрани. Продължаваме да развиваме тезата, че нашите права в тази зала са нещо по-различно от правата на останалите хора. (Реплики от „БСП за България“.) Предлагането на текст, който да защити нас, народните представители, от зелен сертификат… Ако искате да ми кажете, господин… не знам кой там, че маските ми пречат – елате и ми го кажете на трибуната. (Реплики от „БСП за България“.) Ако закачим такъв текст, който ще ни пази на нас само правата, това не е правилно. Ако ще отменяме зеления сертификат, този зелен сертификат трябва да бъде отменен за всички. (Викове от „БСП за България“.) Ако ще го приемаме, той трябва да е задължителен за всички. Опитвам се вече трето изказване в този парламент да кажа на колегите ми, на всички Вас: колеги, колкото повече се правим на извънземни и на надарени с повече права, толкова повече губим. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.) За трети път Ви моля! Ако имате да ми кажете нещо, колега, елате и ми го кажете. Не изпадайте в истерия, защото за температурата говорихте Вие преди малко! (Реплики на народния представител Явор Божанков.) Затова предлагам да не подкрепяме този текст, защото той е само временна мярка, той е половинчата мярка. И Ви предлагам, ако ще правим нещо, да разгледаме нашите две предложения, да стане ясно на българските граждани за предложението на „Да, България“ ли сме в тази зала, или сме за предложението на ГЕРБ, което предложение отменя зелените сертификати, докато не се направят така, както трябва да станат. Благодаря Ви.

По начина на водене!

Господин Манев, позволете да изразя моето несъгласие с Вас. Вие нямате зелен сертификат. Вие имате някакъв временен сертификат, който ще важи още известно време, след което дали ще бъдете сертифициран да влезете в тази зала, ще зависи от техния здравен министър и благодарение на това каква прищявка и приумица ще му хрумне тогава, той ще сертифицира Вашите права – да дойдете тук, да му кажете нещо, да изискате нещо от него. Това е нещо, с което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ и надявам се, всеки разумен човек в тази зала не може да се съгласи. Ние, разбира се, считаме, че зеленият сертификат трябва да отпадне за всички. Това нещо ние сме внесли като законодателна промяна, която се надяваме в близко бъдеще да се разгледа. Но допустимостта на упражняването на правата на народните представители е първата и най-важна крачка, защото без това да имаме тази охранителна мярка в Правилника на Народното събрание, ние отваряме вратата техният здравен министър да сертифицира и нас, и абсолютно всеки неугоден на тяхното фашистко управление. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми колеги, не съм юрист, но начинът, по който този текст е формулиран, значи да направим невъзможен пропускателния режим за целия парламент, защото не може на входа да ни изискват и тези карти, за да ни пускат вътре. Поради несъстоятелността на текста напълно се съгласявам с господин Божанков, че е абсолютно кух текст. Той няма никаква съотносимост към това, което Вие дискутирате, и предлагам да не го дискутираме повече. (Ръкопляскания от ДБ.)

Аз приемам последното изказване на колегата повече като процедура, отколкото като реплика към мен. Ще отговоря на колегата от ВЪЗРАЖДАНЕ. Уважаеми колега, Вие сте прав, тоест обективната истина не може да бъде скривана по никакъв начин. Колкото и да сме опитни в говоренето в тази зала, в правенето малко по-трудно ни се получават нещата, видяхме го и преди малко. Наистина ще зависи от това кой ще е сертифициран и кой не. Наистина ще зависи от това кой и как бива сертифициран, кой по какви критерии получава права, а това е истинската работа на министъра на здравеопазването – да предложи процедура, да предложи начин за справяне с пандемията. Това се опитваме да кажем и с това, което внасяме като предложение, и с говорене от трибуната – че когато си направил мъртвородено нещо, когато си сътворил мерки, които не могат да работят, когато си имал възможност да се учиш как се правят нещата в борбата с пандемията, а не си го направил и си ходил на море, не можеш да изискваш от народните представители, от продавачите в магазините, от заведенията да спазват глупави правила! Това се опитваме да кажем не за първи път от тази трибуна и затова Ви казвам: без фашизма съм съгласен с Вас! Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Процедурното ми предложение е свързано с текста на чл. 2, който дискутираме в момента. Тук става въпрос за това къде може да заседава Народното събрание и за нищо друго. Въобще не става въпрос нито за пропускателен режим, нито за зелен сертификат, нито за каквото и да било друго. По този текст, ако аз съм председател на тази временна комисия – понеже господин Председателят не познава в детайли действащия Правилник, е допуснал в Народното събрание да се гласува това предложение. Това предложение няма нищо общо, повтарям, няма нищо общо с чл. 2. В чл. 2 е казано къде заседава Народното събрание и Вие може да направите предложение Народното събрание да заседава в бившия Партиен дом, може да направите предложение Народното събрание да заседава на небето, на луната, където искате, но не може с този текст да коментирате достъпа до Народното събрание. Пропускателният режим е съвършено различно нещо и няма нищо общо с чл. 2. Така че, господин Председател, моля Ви, както се изразихте преди да дойда на трибуната, придържайте се към изказвания, които коментират единствено и само това, което е записано в чл. 2.

Благодаря, господин Председател. Искам да направя процедурно предложение за удължаване на времето на заседанието до 16,00 ч.

Глава II. Комисията подкрепя текста на Проекта и наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 4. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 5. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 7. Глава трета…

Глава трета. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава трета.

По чл. 8 е постъпило предложение от народните представители Атанас Славов и Иван Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „В чл. 8, ал. 7 текстът „създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството“ се заменя с текста „създаде Консултативен съвет по законодателството“. В изречение второ на същата разпоредба се премахва текстът „и заместник-председателите на Народното събрание“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията: 1. разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет; 2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове; 3. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание; 4. упражнява контрол върху издаването на „Държавен вестник“; 5. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката; 6. осигурява реда в пленарната зала; 7. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание; 8. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители; 9. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание и числеността на администрацията в Народното събрание; 10. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание със срок до избирането на председател на следващото Народно събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение; назначава и освобождава служителите в парламентарните комисии по предложение на техния председател със срок до 5 дни от избирането на следващия председател на съответната парламентарна комисия; 11. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание; 12. утвърждава правила за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и за установяване конфликт на интереси; назначава комисия от служители в администрацията на Народното събрание, която въз основа на оценка на корупционния риск или сигнал извършва проверки; 13. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база; 14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане; 15. следи за спазването на този правилник; 16. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности. (3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. (4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им. (5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция. (6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос. (7) Председателят на Народното събрание може да създава съвети по конкретни теми с цел анализ и конкретни предложения по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съветите се определят с правила, утвърдени от председателя и заместник-председателите на Народното събрание.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Вчера на дискусията в Правната комисия всички останахме с впечатление, че в този текст – визирам т. 10 по редакцията на Комисията, се касае за статута на служителите между две народни събрания. Така обаче, както сме го записали, текстът бяга от темата, тоест тук се има предвид, че един председател ще изкара едва ли не до разпускане на Народното събрание, ще изкара целия мандат, а ние може да изберем председател още на втория месец. И става така, че служители ще бъдат назначавани и уволнявани и след месец. Затова предлагам редакцията на т. 10 да придобие следния вид: вместо думите „следващия председател на съответната комисия“, текстът да стане „председателят на съответната комисия в следващото Народно събрание“. Мисля, че така предложението отговаря на дискусията, която проведохме вчера, и всички подкрепихме този текст. Благодаря Ви.

Точно така, господин Председател.

Не. Не го прочетохте правилно, извинявайте.

Заличаваните думи са: „следващия председател на съответната комисия“.

Вместо тях – „председателят на съответната комисия в следващото Народно събрание“.

Точно така.

Прегласуване!

Колеги, предлагам прегласуване. Просто помислете как чиновници, назначени от ГЕРБ и ДПС в парламента, неотговарящи на изискванията, ще останат на работа. (Реплики от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 9. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 10.

По чл. 11 има предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров: „В чл. 11, т. 4, в края се поставя запетая и се добавят думите: „както и на председателите на комисии по време на провеждане на заседание“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 11.

Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 12. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 13. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 14. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 15.

Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава пета.

По чл. 16 има предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Настимир Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2) Постоянните комисии на Народното събрание са: 1. Комисия по бюджет и финанси; 2. Комисия по конституционни и правни въпроси; 3. Комисия по икономическа политика и иновации; 4. Комисия по енергетика; 5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; 6. Комисия по външна политика; 7. Комисия по въпросите на Европейския съюз; 8. Комисия по отбрана; 9. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред; 10. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; 11. Комисия по земеделието, храните и горите; 12. Комисия по труда, социалната и демографската политика; 13. Комисия по образованието и науката; 14. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта; 15. Комисия по здравеопазването; 16. Комисия по околната среда и водите; 17. Комисия по транспорт и съобщения; 18. Комисия по електронно управление и информационни технологии; 19. Комисия по културата и медиите; 20. Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество; 21. Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите; 22. Комисия по политиките за българите извън страната; 23. Комисия по превенция и противодействие на корупцията; 24. Комисия по туризъм. (3) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване ще е съвсем кратко и не е съвсем конкретно по предложението на редакцията. Става въпрос за следното: вчера на заседанието на Комисията изчистихме няколко технически бележки. Именно иновации и климат бяха изчистени от наименованието на предните комисии, тъй като се сметна, че вече не е необходимо да бъдат в тях, тъй като се променя и структурата на Министерския съвет. Аз имам друг въпрос и ако някой може да ми отговори, ще съм благодарен: Комисията по земеделието, храните и горите остава в старото си наименование, въпреки че вече е Министерство на земеделието и храните, това означава ли, че министър-председателят, към който вече е подчинена Изпълнителната агенция по горите, както и политиката за горите, ще бъде там на блицконтрол и ще отговаря пред тази комисия, ако може да ми отговорите? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В продължение на изказването на колегата Гаджев. Да, от името на Комисията по енергетика и климат ние премахнахме климата, макар че в новата структура на Министерския съвет беше създаден, така ще го нарека вицепремиер по климатичните промени. Вчера, докато бяхме на Комисията, се сетих за изказването на колегата Любен Дилов, който каза, че веднага щял да пише на този вицепремиер по климатичните промени. Ако е тук колегата Дилов, може да му пише, но аз искам да попитам: в коя точно комисия ние можем да изслушваме този вицепремиер по климатичните промени? Затова и вчера направих предложение в наименованието на Комисията по околната среда и водите да се включи и климатът, за да е сигурно, че този вицепремиер по климатичните промени все пак ще може да бъде извикан да даде отчет поне в една комисия, а не просто да се тупаме в гърдите, колеги от „Демократична България“, че имаме някакъв вицепремиер. Правя предложение: след отпадане на името на Комисия по енергетика и климата, да се промени наименованието на т. 16 – Комисия по околната среда и водите да включи и климата по така посочените съображения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Петров, нека да сме наясно, комисиите в българския парламент могат да викат всеки министър, вицепремиер, премиер, ако счетат, че конкретната тема на дискусията, конкретният дневен ред предполагат това. Това че думичката „климат“ я няма някъде, не означава, че която и да е комисия не може да вика премиера, вицепремиера или министъра. Това е основно конституционно положение. Така че предлагам този тип дискусии да не ги водим от парламентарната трибуна. Нещо, записано в Конституцията, то се прилага независимо какво пише в Правилника. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Господин Славов изчерпа част от процедурата ми. Моята молба към Вас е да не допускате дебатът да ходи в посока, която не е по темата. Всички тези въпроси, които поставя господин Гаджев, а самият господин Гаджев е опитен народен представител и знае, че това е уредено при парламентарния контрол и при блицконтрола, така че въобще не му е мястото в този текст. Нека да не отнемаме от времето на народните представители и да не бавим дебата с теми, на които въобще не им е мястото тук, а са добре уредени по-нататък в Правилника. Това ми е процедурата – да не допускате дебат извън текста.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Бих искала да заявя, че ние ще подкрепим създаването на постоянна комисия по туризъм. Туризмът е ключов сектор за българската икономика – един от най-засегнатите от ковид пандемията. Много е важно, за да могат да се постигнат нивата от 2019 г. от над 9 милиона и 300 хиляди чуждестранни туристи и 27 милиона реализирани нощувки, да се предприемат редица мерки и спешни действия от страна на редовния кабинет. Едно от действията, които трябва да се предприемат, съответно и законопроект, който следва да бъде внесен, е свързано с отмяната и ревизирането на поправката, която беше приета по предложение на народни представители от ДПС и „Има такъв народ“ при гласуването на актуализацията на държавния бюджет на Република България, а именно една от ключовите мерки за подпомагане на сектора – 35 евро на седалка да се дава само за български въздушни превозвачи. Мярката е дискриминационна и изключително много ограничава възможността в момента да се водят преговори и разговори от страна на сектора, за да може да се гарантират и зимният, и летният сезон. Ситуацията е изключително трудна и вярвам, че това трябва да бъде една от основните и първите задачи на тази комисия. Разбира се, промени в Закона за туризма, създаването на гаранционен фонд и много други, които следва да подкрепят развитието на сектора. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Изпълнителната власт ясно показа, че има воля за електронното управление, за дигитализацията и за иновациите. Време е и парламентът да влезе в своята лидираща функция и да демонстрира отношение както при приемането на законопроекти, така и при контрола на двете най-важни министерства. Няма как да говорим за електронни технологии само когато става дума за депутати, поставени под карантина. Крайно време е и да спрем да виждаме паролите на Wi-Fi, залепени на стена в сградата на парламента, и не само. Крайно време е всъщност да не изпуснем този влак – влакът, който може да ни помогне, влакът, който може да способства за повече иновации. Затова смятам, че Комисията по електронно управление и информационни технологии наистина трябва да просъществува, трябва да се развива и трябва да работи. Така че подкрепяме предложението така, както е направено. Благодаря Ви.

В чл. 17 има предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров. В чл. 17 се създава нова ал. 4 със следния текст: „Ръководствата на парламентарните комисии се разпределят пропорционално измежду парламентарно представените партии въз основа на тяхната представителност в Народното събрание.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 17: „Чл. 17. (1) Всеки народен представител може да бъде избран най-много в две постоянни комисии. (2) Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството само на една постоянна комисия.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Участвам в Народното събрание за първи път, но съм запознат с една дългогодишна парламентарна традиция, че винаги и досега в парламентарните комисии, в тяхното ръководство е осигурявана възможност и на опозиционните партии да получат ръководство на някоя от постоянните парламентарни комисии съобразно договорка между различните парламентарни партии. За съжаление обаче, последната една седмица това, което виждам, е, че коалицията от управляващото мнозинство така си прави едно вътрешно разпределение само между тях на ръководството на всички постоянни парламентарни комисии и ще препятства възможността на опозиционните партии да получат ръководство поне на една парламентарна комисия. Това е нещо, с което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не можем да се съгласим, тъй като все пак Народното събрание има една представителност, която според мен не би трябвало да се пренася от изпълнителната власт. Там може да си разпределят по формули 4 към 3, към 2, към 1 и както решат, но все пак парламентът – те не са го овладели целия. В парламента има и три опозиционни партии и би следвало всяка от тях да получи възможност за ръководство на поне по една от постоянните комисии. Пак казвам, както е било винаги досега, следвайки дългогодишните парламентарни традиции, които и вчера казах, и други колеги от опозицията – например колегата Цонев, призова председателя, че трябва да се спазват, аз пък призовавам народните представители. Моето предложение вчера, което поддържам и в момента, е да бъде осигурена възможност в Правилника и на опозиционните партии да получат ръководството поне на една парламентарна комисия. Смятам, че сега със своето гласуване всеки от нас явно ще покаже дали подкрепя принципа на представителността в Народното събрание, или подкрепя принципа на коалиционните договорки, които да се принесат от изпълнителната в законодателната власт. Благодаря Ви.

Господин Председател. Господин Петров, не съм съгласен с Вас и смятам, че мнозинството в този парламент първо иска да ограничи нашето влизане в сградата, а сега иска и да не ни даде дори една макар и слаба комисия. Това трябва да се каже. Ще е хубаво мнозинството да излезе с една обобщена декларация и каже: опозицията е време да бъде изгонена, няма място в парламента. Така е най-достойно. Бъдете откровени и си го кажете. Няма да влизате, няма да Ви даваме комисии, ние сме новото мнозинство, ние сме новият ГЕРБ в този парламент, няма да има нищо за опозицията. (Реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по чл. 17, ал. 3. Виждам, че е предложение на група народни представители, което е прието. Колеги, с приемането на това предложение се нарушава и друга традиция в парламента. Никога не е било ръководството на парламента – председателят и заместник-председателите, да могат да участват в ръководството и на комисиите. Очевидно навързвайки двете предложения – нашето предложение е в чл. 18. То е доста подобно на предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ. За мен лично е изненада, че ще се съглася с ВЪЗРАЖДАНЕ. По много от темите им мисля абсолютно различно, но в случая, навързвайки двете предложения – приемането на предложението за това, ръководството на парламента да може да участва в ръководството на комисиите, което за първи път ще се случи. За първи път също ще се случи невъзможност за участие на опозицията в ръководството на комисиите. Също и другите предложения нататък означава и си правя изводи, че за мен това мнозинство ще се опита по всякакъв начин да ограничи гласа на опозицията. Също така да ограничи или да премахне на някои места контрола и прозрачността при работата на този парламент въпреки заявките, че ще бъдем прозрачни, че ще станем парламентарна република. Вчера се видя – поръчаха от говорителя на Министерския съвет да променим решението, Вие днес го променихте и с всичките ограничения, които предвиждате за опозицията, означава, че всичко, което сте говорили и в тази зала, и преди изборите, са били просто думи. Всъщност Вие се опитвате да ограничите парламентарната демокрация с тези предложения. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Захариева, не е вярно, че това е прецедент в парламентарната история. Ако не ме лъже паметта, от 2014 г. Вие въведохте заместник-председатели или ръководство на парламента, или председател да бъде и председател на съответна комисия. Всеки един народен представител, преди да бъде какъвто и да е било в този парламент, било то председател или заместник-председател на Народното събрание, има абсолютно всички права като всички останали народни представители. Дали ще бъде предложен обаче от своята парламентарна група за заемане на такова ръководно място в съответната комисия, вече е въпрос на решение на самата парламентарна група, впоследствие и на пленарната зала. Така че направете справка – това не е прецедент. Имало е такава възможност. Мисля, че с нищо не се нарушава парламентаризмът, даже напротив. Благодаря.

Господин Председател, колеги! Госпожо Захариева, действително, както каза и колегата Попов, има парламентарна традиция по-стара, разбира се, от времето на ГЕРБ. Например по време на 38-ото народно събрание – славното управление на „Обединените демократични сили“, председателят на парламента е бил председател на Комисията за борба с корупцията. Тоест има такава традиция. Част от политическите сили тук имат история по-назад във времето – две-три-пет-десет години, и е добре да познаваме цялата парламентарна традиция. Ние сме го предложили този текст по една много проста причина. Нашата група този път, за съжаление, е 16 човека – бяхме 34, но трябва да използваме максимално капацитета на нашите членове. Надявам се да получим подкрепа в този смисъл. Благодаря Ви.

Господин Славов, разбирам желанието на всеки един от членовете на Вашата група да бъдат в ръководството на нещо и разбирам, че след като не дадете възможност за нито една комисия на опозицията, няма да Ви стигнат хората. Разбирам необходимостта от отмяната на ал. 3. Мисля, че дотолкова имаме капацитет. Знам това. Очевидно е, че след като няма да дадете нито една ръководна позиция в нито една комисия на опозицията, на Вас няма да Ви стигнат хората, за да си разпределите ръководните позиции в комисиите. Поради тази причина чл. 17, ал. 3 трябва да отпадне. Това е. Много е просто.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Няколко пъти в днешните дни се чу възстановяване на парламентаризма. Ето днес, млади колеги, които сте за първи път в Народното събрание, ще направите първата реална крачка към възстановяване на парламентаризма с Вашето гласуване. Вчера, на заседанието на Комисията, някои колеги реагираха, че съм използвал ирония в моята подкрепа – да, така е. Нашата парламентарна група няма да подкрепи това предложение. Този текст не е внесен случайно, колеги. Този текст е внесен с идеята, че тук има 240 народни представители. Този текст е внесен, за да няма концентрация на цялата власт в парламента в няколко човека, а всички останали народни представители да се превърнат, както казват на улицата, в натискачи на копчета. Този текст, колеги, който е внесен от моя приятел господин Славов, има осем адресата – осем човека са потенциалните председатели на комисии и в следващите дни ще видим колко от тях ще станат и председатели на комисии. Но ще възразите, че такава забрана не е имало даже и в мракобесния комунистически режим. Защото спомнете си, тогава имаше генерален секретар на БКП – едновременно беше председател на Министерския съвет на Народна Република България и беше председател и на Държавния съвет на Народна Република България. Може би това са и мотивите на господин Славов да внесе точно такова предложение. Това е целта. Моята препоръка е, господин Славов, да внесете и предложение да отпадне ал. 2 на същия текст. Тогава например госпожа Налбант (реплики) ще може, не се хващайте за примера, ще може в сряда да води Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в четвъртък да ръководи Комисията по образованието, а в петък след контрола може да води и Комисията по културата и медиите. Отменете този текст! Оставете трима човека да председателстват всичките комисии, а всички останали ще натискат копчетата. Това е несериозно, колеги. Това не е възстановяване на демокрацията. Това е бягство от демокрацията. Ето затова ние няма да го подкрепим. Този въпрос беше повдиган в предишното Народно събрание. Тогава не срещна подкрепа. Най вероятно обаче има някакви коалиционни разговори и някои коалиционни партньори ще бъдат принудени да го подкрепят, но, колеги, това не е добре за парламентаризма. Не е добре за развитието на демокрацията в страната. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Със сигурност на някои от колегите изобщо не им харесва и пропорционалността на разпределение на местата в парламента, защото най-много депутати има най-голямата партия, след това е втората партия, третата, четвъртата, петата. По това се вижда кой какъв капацитет и потенциал има и кой е успял да спечели доверието на българските граждани. В този смисъл комисиите са едно отражение на този вот, който е даден от българския народ – той не е паднал от небето, и да се вкарва тук някакъв субективен качествен критерий: „нашата група е най-умната и затова трябва да има колкото депутати, толкова и председатели на комисии“, ми се струва леко изкривяване на реалността, защото, ако беше толкова умна Вашата група, щеше да бъде поне от 50, 60, 80, 100, 120 души. А иначе съм сигурен, че всяка парламентарна група в това Народно събрание ще каже, че е най умната. Аз не познавам парламентарна група, която да каже: ние, понеже сме по-глупави, не ни давайте никакви комисии. Председателството на комисия по никакъв начин не отличава председателя от членовете – това е абсолютно ясно. Всеки член на комисия може да прави това, което прави и председателят, но това показва отношение към вота на българските избиратели, това показва отношение към опозицията и ако Вие тук ни обвинявахте в някакви… Аз си спомням в дискусиите за Правилника в Четиридесет и четвъртото народно събрание какви пламенни речи се държаха от колегите от БСП, сега викат: ама то така било, и не знам кога. Ако правите някаква промяна – прозрачност, председателят на комисията има малко повече правомощия от членовете, защото той много по-бързо и лесно може да достига до определени информации в министерствата. Това означава контрол. Нали идеята е Вие да управлявате, а ние да контролираме?! Това е идеята на демокрацията. Понеже сте влезли в някакъв пазарлък по схемата – каква Ви е там, 10-4-4-2-1-5, сега дайте и комисиите така да ги направим. После обаче се оказва, че математиката не може да се случи, защото сте четири формации, от които някои коалиции, и то си стават едни 10 партии, които трябва някъде да се настанят. На това му се нарича партийна задача. Това не се нарича нещо, свързано с работата на парламента – с по-добрата работа. Нали тук А отбори щяха да се правят?! Вие си правите Вашия А отбор, може би това са Вашите хора, които са за А отбора, но това не е А отборът на България. Вие ще ги назначите там по партиен принцип, после ще се върнете на партийните събрания и ще кажете: ето, ние имаме тук двама председатели на комисии, другите ще кажат: ние имаме четирима, видяхте ли как ги изиграхме, но това няма никаква връзка с парламентаризма. И затова не заблуждавайте хората! Ако сте решили да го направите – направете го, но кажете истината! Кажете: нужни са ни пагони, трябва всеки от нас да има пагон, иначе тук две от партиите са с лидери в оставка, ще вземат да ги свалят, ако не вземат да извоюват такива пагони! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Така кажете! Всичко друго е: ние сме за парламентаризма! Не е за парламентаризма тази работа! (Реплика от народния представител Иван Ченчев.) За председателство, господин Ченчев! Искате да сте председатели, да сте началници! Това е хубаво, обаче началниците имат и отговорности и Вие това ще започнете скоро да го разбирате, някои от Вас може би вече са го разбрали, но не лъжете хората! Никакъв принос към парламентаризма не е това да лишите опозицията от председателство в парламентарни комисии и да се наредите Вие в тях. На това му се вика: „Стани да седна!“

Господин Председател, колеги! Колега Биков, демокрацията и отговорността е това, когато загубиш избори, да си подадеш оставката. Това е европейският модел на управление, към който се стремим. В една и съща година ГЕРБ загубиха три избора, даже четири – с президентските, нямаше подадена оставка, така че дотук с това кой колко избора е спечелил и колко е управлявал. (Шум и реплики.) Когато ГЕРБ управляваха, колко комисии имаше опозицията? (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Достатъчно!“) Малко! (Възгласи от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Никой от парламентарното мнозинство не каза, че опозицията няма да има комисии, напротив – ще има, и това е част от добрата парламентарна практика. Никой не говори за това гласът на опозицията да бъде запушен! Със сигурност ще има разпределение на комисиите и сред опозицията. Моля да не се спекулира по тази тема! Мен просто ме радва, че господин Биков колкото добре се справяше в управлението, толкова добре се справя и сега в опозиция. Просто е красноречив оратор. Благодаря Ви.

Господин Председател! Господин Биков, мисля, че трябваше да попитате, както беше казано от преждеговорящите преди Вас, защото те са най-умните и най-красивите, продължават ли да са най-умните и най-красивите? И в тази връзка аз също искам да знам, за да не шикалкавят от управляващите и да не протакат въпроса: ще има ли комисии за опозицията, или няма да има – това е важен момент! А не тук да определяме и да казваме, че ще има и точно след един ден да дадем комисиите само на управляващите.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Славов, ние тази година спечелихме изборите на 4 април, после помните тук, че за една нощ на коляно метнахте Изборния кодекс, вкарахте машини, та се чудихме допреди няколко дни какво да ги правим. Лишихте, между другото, от глас редица български граждани, които се притесняват да гласуват на машини и това е очевиден факт, постигнахте най-ниската избирателна активност на два пъти – на два поредни избора. Лятото викахме, че хората са на море, ама зимата не бяха на море – пак не гласуваха. На тези два избора бяхме на фотофиниш с управляващата партия. Така че, ако броите нашите 500 хиляди гласа за загуба, не знам как… (Реплика от ГЕРБ-СДС: „600!“) Шестотин хиляди, извинявайте. …тълкувате Вашите там 170 – 180 хиляди? Защото 600 хиляди гласа при Бойко Рашков и машини, и какви ли не дивотии, които се случиха на тези избори, ми се струва добър резултат. Колкото до пропорцията, ама Вие самите пропорционално сте си разпределили Министерския съвет. Вие там сте се водили от някаква пропорционалност. Защо не решихте да направите А отбора, за да няма пропорции, да вземете Вие шест-седем министерства, а пък „Продължаваме Промяната“ да вземат две?! Защото така! Там сте решили да правите математически пропорции, сега искате да ги прехвърлите в парламента, а в парламента очевидно не можете да разделите 240 на четири, което не е чак толкова сложна задача, обаче Ви затруднява, защото пък желанието е голямо. И когато желанието стане по-голямо от възможностите, човек влиза в страната на чудесата и започва да – и то не човек, ами една група хора или общност, фантазира и да си мисли, че като си сложи два пагона и вече е генерал. Ами не е! Всеки може да си сложи два пагона, но не всеки става генерал. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.) Господин Радев е генерал, можете да го питате, защото сте си близки. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря Ви, господин Председател. Моята процедура е изцяло към Вас. В момента обсъждаме Правилник за дейността на Народното събрание. Много Ви моля да не давате възможност, а всички тук изразиха одобрение към Вас като нов председател, като млад човек, да обсъждаме А отбори, Б отбори, анализ на избори, футболни… Просто вече една словесна салата се получава. Вместо обсъждане на Правилника, ние направихме тук от позицията на господин Биков анализ на изборите, кой какви отбори обича. (Реплика от народния представител Тома Биков.) Знам, че имате влечение към футбола и към пагоните, но Народното събрание това сега не го интересува, господин Биков. Моля Ви се, малко по-сериозно! Седнали сме да правим правилник и Вие го позволявате, господин Председател. Моля Ви, моля Ви! Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ние правим малко по същество – моето предложение е да бъдат по чл. 17 и чл. 18, така че те горе-долу се сляха. Но аз ще направя първо един коментар по предложението на Атанас Славов и Иван Димитров, което е подкрепено от Комисията, а именно: председателите и заместник-председателите на Народното събрание да не могат да бъдат избирани в ръководството на парламентарните комисии. Вчера направих същото изказване и на самата комисия. Има ли нужда да Ви връщам обратно на чл. 8, в който са правомощията и задълженията на народния представител, които са цели 16 точки?! Сега, освен че трябва да изпълнявате тези 16 точки, мнозинството тук иска да Ви накара явно да влезете и в комисия и да изпълнявате още задължения. Надявам се един човек да успее, за да може да реагира на всичко това, тъй като си е доста работа – не че се съмнявам, че ще се справите, но просто става много натоварващо, а когато има много натоварване, човек пропуска. Така че не е хубаво това да се случва. Доколкото разбрахме, предложението за промяна не е промяна към нещо ново, а е промяна към завръщане на нещо отдавна забравено и старо от партиите на промяната, които са с по-дълга парламентарна история, както беше цитиран един от преждеговорившите. Затова искам да направя едно чисто процедурно редакционно предложение, а именно да се създаде нова ал. 3: „Председателите и заместник-председателите на Народното събрание не могат да бъдат избирани в ръководството на постоянните комисии.“ Тоест залата реално да гласува подкрепеното предложение от Комисията на Атанас Славов дали ще отпадне тази алинея, или няма да отпадне. Нека цялата зала покаже своето отношение към този въпрос – дали трябва да отпадне този текст, защото в момента в редакцията на Комисията текстът е отпаднал и тогава останалият ни вариант – на хората, които не подкрепяме текста, да не подкрепим целия чл. 17, с което мисля, че ще стане още по-голям проблем. Затова Ви умолявам да подложите на гласуване текста за отпадане на ал. 3, да се види мнозинството в залата и ако мнозинството в залата прецени ал. 3 да отпадне и съответно заместник-председателите и председателят да могат да бъдат ръководители и на постоянни комисии – добре, тогава минаваме към редакцията. Но ако мнозинството реши, че е хубаво да се запази това ограничение, то тогава си остава само текстът, който е бил до момента в Правилника. Колкото до разпределението на комисиите, мислихме, че ще видим нещо ново в този парламент. Очевидно се придържаме към всички стари практики от 1990 г. насам. Явно промяната я няма! Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Първо, правя обратно предложение, защото предложението на господин Гаджев не е редакционно и не следва да бъде допускано изобщо. Недопустимо е за гласуване. И на второ място, ясни са позициите на всички присъстващи парламентарни групи, на всички народни представители. Предлагам прекратяване на разискванията по тази точка (ръкопляскания от „БСП за България“), защото, уважаеми народни представители, комисиите минаха отдавна – те са 24 на брой. Тук се касае за нещо съвсем, съвсем различно, а не за това, което Вие говорите. От уважение към Вас председателят на Народното събрание очевидно не Ви отнема думата, въпреки че не сте по темата от дневния ред. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз разбирам желанието на управляващата коалиция да изкара напред колегата от БСП да се прекратят дискусиите за нещо толкова важно за българския парламентаризъм, като разпределението на ръководствата в комисиите. Правя обратно предложение (шум и реплики от „БСП за България“) дискусиите да не спират, тъй като е редно публично и сега да решим този въпрос, всеки да си изкаже мнението и да се види, което говореше и колегата Биков, дали управляващото мнозинство ще спазва принципите на българския парламентаризъм, или ще пренесе формулите на управлението. Само ще го коригирам: да ги пренесе само измежду техните партии, а не изцяло между всички партии в парламента, което пък е моето предложение за промяна. Благодаря Ви.

По чл. 18 има предложение от народния представител Христо Гаджев: „В чл. 18, ал. 1 след думата „състава“ се добавя и „ръководството“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 18. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 19. По чл. 20 има предложение на народния представител Христо Гаджев: „В чл. 20, ал. 2 се създава изречение второ: „Отчет за извършените разходи се публикува в подстраницата на Комисията на интернет страницата на Народното събрание в края на всяка сесия.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 20.

По чл. 21 има предложение на народния представител Елена Гунчева: „В чл. 21, ал. 3, т. 1 текстът да се промени, като от „борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“ да стане „конфликт на интереси и парламентарна етика“, като отпаднат думите „борба с корупцията“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров: „В чл. 21, ал. 7 изречение второ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Настимир Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 21, ал. 4 т. 2 отпада.“ Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. (2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща подкомисия за контрол на публичните средства. (3) Към Комисията по конституционни и правни въпроси се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение и анализ на законодателството в съответствие с принципите и нормите на Европейския съюз и международните норми за защита на правата на човека и основните свободи и за анализ на правните последици от решенията на Конституционния съд. (4) Към Комисията по икономическа политика и иновации се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите. (5) Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. (6) Към Комисията по въпросите на Европейския съюз се създава постоянно действаща подкомисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове. (7) Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и подкомисията по ал. 6 се формират на паритетен принцип. Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения се председателства на ротационен принцип за една парламентарна сесия според числеността на парламентарните групи. (8) Постоянните комисии могат да създават обществени съвети от представители на граждански организации, които да ги консултират.“

Господин Председател, колеги! Искам да оттегля направеното от мен и от колегата Иван Димитров предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 22. Предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов чл. 23: „Чл. 23. Комисията по превенция и противодействие на корупцията: 1. на всяко тримесечие изисква доклад от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и провежда изслушвания на председателя и членовете ѝ; 2. при сигнал за корупция или установени данни за корупция сезира компетентните органи; 3. извършва анализ и оценка на дейността на органите, осъществяващи държавната политика за борба с корупцията, и изготвя обобщени доклади; 4. провежда обсъждания с участието на главния прокурор и главния инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на борбата с корупцията; 5. извършва анализ на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и прокуратурата по отношение на борбата с корупцията.“

По чл. 23 има предложение от народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 24: „Чл. 24. (1) Подкомисията за контрол на публичните средства разглежда: 1. консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор по чл. 20, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата; 2. годишния доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Висшия съдебен съвет по чл. 20, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор и становището на Сметната палата; 3. доклада за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата по чл. 20, ал. 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор; 4. отчети за изпълнението на определени бюджети и програми, съставени от първостепенните разпоредители с бюджет по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси в срокове, определени в искането. (2) В заседанията на подкомисията участват първостепенният разпоредител, председателят на Сметната палата и министърът на финансите или техни заместници, както и други лица по покана на председателя на подкомисията. (3) След обсъждането на докладите и отчетите по ал. 1 председателят на подкомисията изготвя доклад с оценка за изпълнението на бюджета, който се предоставя на Комисията по бюджет и финанси и на народните представители.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 24, който става чл. 25.

По чл. 25 има предложение от народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Атанас Славов и Иван Димитров. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 26: „Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 115, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях. (2) Постоянните комисии може да възлагат при условията на чл. 17 от Финансовите правила по бюджета на Народното събрание извършването на последваща оценка на въздействието на законите, която има за цел установяване на тяхната ефективност и степен на постигане на целите. (3) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават степента на усвояване и целесъобразното и законосъобразното изразходване на средства от фондовете и програмите на Европейския съюз, като предоставят информацията на подкомисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове. (4) Постоянните комисии, в съответствие със своя предмет на дейност, наблюдават за законосъобразното и целесъобразното изразходване на средствата от държавния бюджет, като предоставят получената информация на подкомисията за контрол на публичните средства, както и на Комисията по превенция и противодействие на корупцията. (5) За осъществяване на задълженията си по предходните алинеи постоянните комисии, освен възможността да привличат експерти в съответната сфера, могат да искат изслушване на съответния ресорен министър по конкретни въпроси.“

Уважаема госпожо Председател, колеги! Обръщам Ви внимание на предложението, направено от народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов, и то е за отпадане на ал. 2 от чл. 25. Член 25 гласи: „Законопроектите се разглеждат на първо гласуване след провеждането на публично обсъждане от водещата комисия и публикуването на доклад с резултатите от него на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. Докладът се публикува в тридневен срок от провеждане на обсъждането.“ Аз помня в 45-ото и 46-ото народно събрание бурните дебати, когато обсъждахме Правилника и когато се правиха промените. Това беше един от основните доводи на всички, които декларираха, че искат промяна на работата на Народното събрание, а именно опитаха се да ни убедят и убедиха всички останали народни представители, които не бяха запознати със смисъла на тази алинея, че за да има публичност и прозрачност при обсъждане на внесените законопроекти, трябва да има обществено обсъждане, което водещата комисия да е длъжна да проведе, а резултатът от което обществено обсъждане да бъде предварително оповестен преди първо гласуване на съответния законопроект в комисията. С отпадането на този член или отпада необходимостта от прозрачност и публичност, или отпада желанието на мнозинството да се гледа текстът на първо четене в комисията, след като има оповестен доклад за отношението на граждански организации и граждани, или пък се опитваме да продължим промяната, без гражданите да участват в нея. Всяка една от тези хипотези за мен е неприемлива. Предлагам текстът да остане във вида, в който е в момента в чл. 25. Има още едно предложение, което е от колегите Атанас Славов и Иван Димитров, и то е за отмяна на ал. 2 и преместването ѝ в чл. 76, там, където може би е систематичното място на този текст. За голямо мое учудване обаче той не е подкрепен от Комисията. Тоест, ако сега премахнем ал. 2 и ако в чл. 76 тя не получи одобрение на мнозинството, означава, че мнозинството – управляващо или не в момента в това Народно събрание, ще се откаже от обществените обсъждания, за които толкова много се вика, кряка и се седя до 12, до 11 и не помня до колко часа. Може би тези, които са били в предходните две Народни събрания, знаят. И в тази връзка искам да Ви припомня нещо. В предходното Народно събрание госпожа Мая Манолова, като представител на шумно прокламирана гражданска организация, участник в тогавашното мнозинство, направи всичко възможно да има достатъчно публични обществени обсъждания и беше първият народен представител, който наруши този принцип в собствената си комисия. Тя реши, че е много по-лесно заедно с първото заседание на Комисията, когато се гласува законопроектът, някак си да се пише, че е минало и общественото обсъждане, каквато всъщност е и поправката по чл. 73, която госпожа Митева предлага. Тоест предлага ни се да няма предварително обществено обсъждане, да няма задължението за провеждане на предварително обсъждане от водещата комисия и доклад от това обсъждане преди да се гледа и обсъди на първо четене в комисията конкретно решение, декларация и законопроект. Смятам, че това противоречи на предварително обявените намерения да бъдем публични, да правим нещата прозрачно за гражданите и да има истинска промяна. Защото аз искам да има промяна и тя да е към по-добро. В противен случай се връщаме наистина някъде, където уж Вие не искате да бъдете, където уж не искаме да бъдем като общество. Предлагам Ви да преосмислите това предложение, да го оттеглите и да остане текстът в редакцията, която е по съществуващия Правилник, тоест да няма отпадане на ал. 2. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ще спестя на госпожа Митева излизането. Госпожо Кирова, говорете си с Вашите колеги от Комисията. Това вчера го обсъдихме. Този текст го има в чл. 73, т. 10 – може да го погледнете, за публичното обсъждане. Не мога да разбера този дебат. Защо губим времето на всички? Благодаря.

Както искате го приемете. Господин Ананиев, в ал. 2 има вменено задължение от водещата комисия. Докато в чл. 30 текстът дава възможност на граждани да присъстват. Те са поканени от народни представители. Може и да не поканим такива, може и да не присъстват. Алинея 2 има своя смисъл. Смисълът е да има публично обсъждане и да могат да присъстват всички онези, които смятат, че са заинтересовани, и докладът от това обсъждане да бъде публикуван преди гледане на първо четене на съответния законопроект в комисията. Докато в чл. 30 гражданите имат право да присъстват.

Уважаеми колеги, мислех да не взимам думата, но няма как. Наистина тези обсъждания ги въведохме още в 45-ото народно събрание. За съжаление, може би не ги доогледахме много добре. Признаваме си го сега. Имаме смелостта да го направим. Смисълът на обсъжданията е, когато те се произведат, да се обобщят всички становища от тях. Законопроектите съответно, тъй като става дума само за законопроекти – не се отнася нито за декларации, нито за решения на Народното събрание – след това да бъдат коригирани и евентуално внесени след вземане на съответните бележки от обществените обсъждания. Такива обществени обсъждания се правят за всички законопроекти на Министерския съвет, така че тук няма никаква необходимост това да се извършва втори път в Народното събрание. Имаше смисъл евентуално само за законопроектите на народните представители, но тук се поставя въпросът: ако на това обществено обсъждане то е отрицателно и има отрицателни становища, кой ще го обобщи? Законопроектът може ли да бъде внесен въобще и защо е внесен от народния представител, и след това той длъжен ли е да отрази бележките от общественото обсъждане, да си коригира законопроекта и да го внесе така? Това е смисълът на общественото обсъждане. В същото време имаме конституционна разпоредба и не можем да възпрепятстваме законодателната инициатива на народния представител, и да го ограничаваме от това какво той да внесе в Народното събрание. Затова, тъй като и в 46-ото народно събрание се сблъскахме с този текст и се оказа, че ние правим по две обсъждания на законопроект на различни заседания общо взето с един и същи кръг лица, решихме да предложим промяна, като предлагаме общественото обсъждане да бъде заедно с първото гласуване, тъй като законопроектите след постъпването им и разпределението от председателя на Народното събрание – всеки има достъп до тях на интернет страницата на Народното събрание, всички заинтересовани лица могат да дадат своите становища. Изрично сме предвидили срок, който председателят на водещата комисия да дава на тези организации. След това на първо гласуване законът може да се гледа, след като този срок е изтекъл, след като тези становища са постъпили, ако има такива в указания срок, и след като всички тези заинтересовани организации, които са дали своите становища, са поканени на заседанието на комисията. Тоест, без да са изпълнени тези условия, няма как да се проведе първото обсъждане на законопроекта. Отделно, естествено, може и всеки друг да поиска отново да присъства – дори да не е взел отношение по законопроекта да присъства също на заседанието. Тоест то е открито. Добавяме даже, че докладът вече на комисията за първо гласуване съдържа резултатите от това обсъждане плюс оценката за съответствие на закона със Закона за нормативните актове и Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, за да е ясно дали този закон трябва да продължи, или трябва да бъде спрян още на първо гласуване от председателя на водещата комисия с връщане на вносителите те да си поправят законопроекта. Мисля, че всички гаранции са дадени. Процедурата вече е изчистена и смятам, че това ще е по-работещият механизъм от това, което беше предвидено досега и самите ние в Комисията се чудихме как да я прилагаме. Благодаря Ви.

Аз съм съгласна с госпожа Митева, че това е обсъждано вече и се водиха разговори в 46-ото народно събрание, когато променихме шумно приетия Правилник в 45-ото и се оказа, че сме сгрешили. Оказа се, че сме сгрешили в 45 ото народно събрание. Простете ми, ако не се доверя изцяло на този вид експертиза. Да, това се отнася само за законопроектите, внесени от народните представители. Но Вие смятате ли, че отрицателното становище от обществено обсъждане е достатъчно условие, за да не бъде внесен законопроектът? Ние не говорим за парламент, който ще работи само лобистки поправки или ще прави популистични закони. Нашата отговорност е да чуем мнението на обществото. Дали ще се съобразим с него, зависи от начина, по който гласуваме, и от това дали имаме смелостта да кажем: „Не, не сме съгласни! Вие грешите, ние управляваме, ние поемаме отговорност.“ Така че не виждам какво противоречие има. Мисля, че именно за тези закони и законопроекти, които някой пише на коляно и решава, че е голям законотворец и не минават през експертизата на министерствата, защото знаете какво се случва със законопроектите, написани от голяма част от народните представители, и каква е понякога целта им. Мисля, че ще се избегне както лобизъм, така и съвсем простичко ще има възможност да избягаме от общия популизъм – да правим само неща, които се харесват и аплодират от публиката, но не дават добър резултат в управлението на държавата. Настоявам да остане този член, но разбира се, залата решава. Благодаря.

Благодаря. Колеги, няма да споря къде е мястото, дали е в чл. 25, ал. 2, дали в чл. 73, ал. 10, която всъщност, госпожо Кирова, госпожа Митева предлага, а господин Славов предлага само да отпадне изобщо общественото обсъждане с тази поправка. Поне по моя доклад е така, но няма значение кой предлага. Въпросът е, че ние от много силната амбиция в предишните парламенти не само да правим обществено обсъждане преди първо четене и гласуването в комисията, както госпожа Кирова обясни, тогава имахме и друга амбиция и дори бяхме предложили такива неща. А това е всеки народен представител, който е вносител, да декларира кой е работил този законопроект, каква експертиза е ползвал, дали не е ползвал компании, в чийто интерес всъщност се предлага законопроектът. Ние го ограничихме до едно обществено обсъждане, за да чуем експертите, за да чуем обществото, за да чуем заинтересованите страни. Сега свеждаме това обществено обсъждане просто като част от доклада на комисията за първо четене. Очевидно е, че разбира се, Вие ще решите, но може би като стигнем до чл. 73, ал. 10, която Вие предлагате, да помислим все пак дали да не разделим двата доклада. Първо да бъде докладът в тридневен срок публикуван, както е в момента в чл. 25, ал. 2. В крайна сметка, уважаеми колеги, въпреки декларирането на много места в този правилник, като стигнем нататък ще Ви ги посоча, всъщност ние от прозрачност, от контрол, връщане на парламентаризма, като че ли отстъпваме и оттам, където сме били на предишните два парламента и на по-предишните парламенти. В чл. 20, ал. 3, ще се върна назад, ние не взехме думата. Не знам Христо Гаджев защо не взе. Беше предложил да се публикува отчет на председателите на комисиите за разходите на комисията. Това не се прие от Вас. Всичките предложения, които се правят, са в обратната посока от това, което декларирате в този правилник. (Реплики.) Няма да споря къде е. Може би в чл. 73 е по-добре.

Но помислете там, защото това е отстъпване на дори и малкото, което постигнахме в предишните парламенти в тази посока.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митева, в голяма част съм съгласен, но не във всичко, което казвате. Просто трябва да си го кажем в прав текст, че всъщност се връща гласуване две в едно – обществено обсъждане и първо четене наведнъж. Тоест всичките заявки за провеждане на обществено обсъждане, които имахме в 45-ото и 46-ото народно събрание, отиват в историята. Някои хора, между другото, направиха политическа кариера, дори влезнаха в тази зала с обещания за повече прозрачност, повече публичен контрол над работата на Народното събрание и над депутатите и в крайна сметка същите тези хора в момента предлагат това да отпадне. Така че вместо да вървим на по-голяма прозрачност и на по голям обществен контрол, реално се връщаме на добрата стара практика – всичко да минава на едно гласуване в първо четене. Разбирам, че като управляващи това ще Ви е по-лесно, но от гледна точка на това, което обещавахте всички Вие по време на кампаниите си, че ще има по-голяма прозрачност, по-голяма отчетност и по голям контрол, в момента правите точно обратното. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Не съм съгласна, че това е отстъпление и връщане назад, защото мисля, че и в чл. 30, и в чл. 73 предвидихме достатъчно механизми, които задължават председателите на комисиите да изискват становища от всички заинтересовани, включително ясни срокове, включително задължително изискване на становище по депутатските законопроекти от Министерския съвет и съответните ресорни министри. Това нещо го нямаше доскоро. При спазване на всички тези разпоредби, мисля, че и ако докладът наистина се прави така, както предвиждаме сега в чл. 73, по съвсем друг начин ще изглеждат и докладите, и работата на парламентарните комисии на парламента. Не смятам, че това е ограничаване на прозрачността, напротив – прозрачността и в 45-ия, и в 46-ия парламент, и сега с този правилник я отваряме все повече и повече. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Само обръщам внимание, че има направено предложение от народния представител Андрей Гюров и група народни представители в чл. 25, нов чл. 26, да се добави и ал. 6, която не е докладвана от Проекта, който Комисията предлага. Така че моля да гласуваме да бъде добавена ал. 6. Очевидно е техническа грешка. (Народният представител Мирослав Иванов се уточнява с докладчика Настимир Ананиев.) Разбрах, оттеглям предложението си.

Да.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, мисля, че трябва да поздравим госпожа Кирова, че обърна внимание на този въпрос и на този текст, както и Комисията, че е разсъждавала по него, защото става дума ни по-малко, ни повече за най-важната дейност на едно Народно събрание, а именно приемането на законопроекти. Факт е обаче, че тази разпоредба, този член не третира този въпрос. Той третира какво правят постоянните комисии. Внасяне, обсъждане и гласуване на законопроекти е в следваща глава. Но той беше поставен тук преди две народни събрания по една много важна причина – да се спре порочна, бих я нарекъл, практика на законодателстване. И трябва да си дадем сметка от какво идваше тя. Тук не е въпрос към опозицията, а въпрос към нашето ново мнозинство. Тя идваше от два факта. Единият беше, че неразбирателствата на сложната коалиция, която управляваше тогава в Министерския съвет, често се прекарваха през народни представители, които носеха нещо, което не може да мине на съгласувателните процедури, които изисква онази процедура. И това е урок. Вторият урок е по-деликатният – лобистки текстове, които се прокарваха набързо, за да не се даде време да се види, че те всъщност не защитават обществен, а частен интерес. Тук става дума за време, уважаеми дами и господа народни представители. Това обществено обсъждане имаше за цел, от една страна, да уравновеси двете процедури – законопроект, готвен от Министерския съвет, спрямо законопроект, готвен от народни представители, и от друга страна, да даде време в Народното събрание едно нещо да отлежи, да се обсъди от всички страни. Ползвам този повод, за да взема бележки от последните два дни, да вземем всички бележки от последните два дни. Парламентът е място, където се дебатира, където се обсъжда и където накрая се решава. Всичко, което влиза тук спешно, най-вероятно е грешно. И трябва да го имаме предвид, когато тепърва ще разсъждаваме по тези законопроекти. Последна дума. Мисля, че така, както е предложен този текст, е коректен по отношение на постоянните комисии. Мисля, че правилното място е в чл. 73 и да се отнася за законопроектите, внесени от народни представители, а не тези на Министерския съвет, защото те по дефиниция стоят определено време на сайта. И в заключение – няма правилник, който да е достатъчно силен и ясен по този въпрос. Той зависи от личната отговорност на всеки един народен представител, независимо дали внася законопроект, или се произнася по него. Нека да вземем предвид включително няколкото „динени кори“, за които говорихме преди малко, включително това, което се случваше, защото най-голямата борба за справедливостта минава, естествено, през закона. Затова с благодарност към опозицията, че повдигна въпроса към този текст. Мисля, че той може да бъде гласуван с чиста съвест така, както е предложен от Комисията, и дебатът да продължи в чл. 73, където може да влезем в дълбочина. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да направя предложение за процедура за прекратяване на дебата с два аргумента. Единият аргумент е, че очевидно колегите от ГЕРБ продължават да бавят времето на взимане на решение в парламента. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) И вторият аргумент е, че това е предложено в съответствие със съгласуване с гражданските организации и този текст, в момента както е направен, забавя законодателния процес. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Правя обратно предложение, защото предложението е безсмислено, тъй като няма други желаещи за изказване народни представители. А, има един, който се е заявил, извинявам се. Така че, ако бъде гласувано, поне тези, които са се заявили, да могат да се изкажат. Второто нещо е, че дали някой бави, или не бави, всъщност изказването от трибуната е право на народните представители, дори да не кажа задължение, да защитават своите позиции. Опитът на което и да е мнозинство да заглушава изказванията от трибуната никога не свършва добре. И трето, много ми е интересно кои са тези граждански организации, които са съгласували предложението на госпожа Митева и на господин Славов? Моля да ни ги представите, защото тези двама вносители поне на Комисия не казаха такова нещо. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС. Реплики от „БСП за България“.)

Има процедура.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Не отричаме вота на залата, че прекрати изказванията по коментирания текст, но господин Чолаков беше заявил изказване преди това и парламентарната практика, а и Правилникът дава възможност на заявилите вече изказване да го направят и след това да се прекратят по-нататъшни изказвания. В този смисъл моля да допуснете изказването на господин Чолаков като вече заявено предварително, преди да бъде направена процедурата, и от този момент нататък, след неговото изказване, естествено е, че никой друг няма да има право да се изказва.

Точно така.

Заглушавате опозицията.

Прегласуване.

Кой не успя да гласува?

По чл. 26 има постъпило предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров. Комисията не подкрепя предложението, което гласи: „В чл. 26, ал. 1 се създава изречение второ: „При отказ да се изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност.“ Предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 26 ал. 2 се изменя по следния начин: „По искане на поне двама от членовете на съответната комисия председателят ѝ е длъжен незабавно да отправи искане до държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация да присъстват на заседание на комисията, включително и за изслушване по належащи и текущи въпроси.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Елена Гунчева: „В чл. 26, ал. 1 към „Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии.“, да се добавят думите „в определен от комисиите срок“, като целият текст да стане: „Държавните органи и длъжностните лица от държавната и общинската администрация и гражданите са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии, в указан от комисиите срок.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 26, който става чл. 27.

Госпожо Председател, колеги! Като вносител на едно от предложенията с колегата Димитров, имайки предвид дебата, който беше вчера по време на заседанието на Комисията, ми позволете да направя едно редакционно уточнение – „юридическа отговорност“ да се замени с „административнонаказателна отговорност по реда на Закона за административните нарушения и наказания“. И ще Ви кажа защо. Защото по действащото българско право в Наказателния кодекс има специален състав на престъпление за случаите, когато лице не изпълни законно разпореждане на орган на власт, да се носи наказателна отговорност. Надявам се, за да няма спор кой е приложимият ред, защото терминът „юридическа отговорност“ е родов термин и той е част от доктрината, от теорията на правото, затова да направим едно уточнение, ако бъде прието от залата, за да е ясно, че става дума за една санкция „глоба“ тогава, когато са нарушени тези конституционни задължения. И нещо много важно и забележка, която направихме в 45-ото и 46-ото народно събрание – във всички парламенти, особено там, където е парламентарна формата на управление, има прието нарушение или престъпление „неуважение към парламента“, което или се преследва по наказателен ред, или по административноправен ред. Единствено българският парламент вероятно няма такъв механизъм за търсене на отговорност. Това даже, бих казал, може да е инструмент на опозицията тогава, когато управляващото мнозинство отказва по един или друг начин министри, премиери да ходят по комисии и да дават обяснения. Ние видяхме този дефицит, между другото, в 45-ото народно събрание. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, с цялото ми уважение към Вас, ако позволите да цитирам, категорично не съм съгласна с Вашето предложение. Вчера колегите от ДПС го обясниха, колегите от нашата парламентарна група го обясниха – и в първоначалния му вид, смятам, че е в нарушение с Конституцията и със закона с тази юридическа отговорност, както сте го разписали, и с това, което направихте като предложение – административнонаказателна отговорност. Защото Ви питам: кой ще издава акта, който ще издава постановлението за административнонаказателна отговорност, председателят на Народното събрание ли ще ходи в съда…? В тази връзка, позволете, чл. 80 от Конституцията на Република България казва, че длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи. Гражданите имат задължението, съгласно Конституцията на Република България, да се явяват в комисиите, но не и да свидетелстват, защото Народното събрание не е разследващ орган в тази връзка. Свидетелите имат съвсем други права в наказателния процес, включително и защита. А ако е обвиняем, сам знаете, че може да не дава обяснения, които го уличават в престъпление. Затова аз категорично съм против Вашето предложение и се радвам, че Комисията не го прие.

Колеги, вече разбрахме, че задължението на длъжностните лица и на гражданите да дават сведения и документи го има в самата Конституция – чл. 80. Има го и в нашия правилник в чл. 26 и доста често се налага, и може би занапред ще се налага, да го ползваме. Примерно, ако искаме да извикаме шефа, който е на КЕВР, и искаме от него някаква информация, някакви документи, свързани с ценообразуването, той би трябвало да ни ги даде. Въпросът е: какво се случва, ако той не го направи в момента? В момента не се случва нищо. Затова и колегата Славов, пък и аз бях предложил, да сложим санкция. На Комисията вчера основният проблем беше не дали ще сложим санкция, а кой ще я налага? Разгледахме два различни варианта, накрая аз и част от колегите изчистихме вариант, в който актът за установяване да бъде направен от председателя на конкретната комисия, тъй като той знае фактологията – какви документи са поискани, тоест дали са получени, дали не са получени и какво се е случило реално, а самото наказателно постановление да бъде издавано от председателя на Народното събрание. На някои хора може да им се струва странно, но както съдът, когато някой не се яви, нали има там принудителни мерки в Конституцията – само да Ви кажа, че в самата Конституция няма изрично норма, с която да се наказват граждани, а това става в закон. Правилникът на Народното събрание е със силата на закон, така че аз смятам, че нямаме никакъв проблем да сложим тази санкция в съответния член. Затова ще зачета предложението за промяна на чл. 26, който предлагам да гласи следното нещо: „Държавните органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация, членовете на управителните и контролните органи на търговски дружества или юридически лица с държавно или общинско участие са длъжни да предоставят при поискване всички сведения и документи, както и становища, необходими за дейността на постоянните комисии. Същото задължение имат и всички граждани, за които е налице обективна предпоставка да се предположи, че биха могли да разполагат с информация или документи. Лицата по ал. 1 нямат право да отказват поисканата им информация и/или документи с аргумент, че същата представлява определен вид тайна или подлежи на защита. Съгласно действащото законодателство, в случай че лицата по ал. 1 изрично посочат правното основание за необходимост от защита на съответния вид информация, комисията е длъжна да приложи предвидените от закона мерки в зависимост от конкретния вид защита на съответната информация. По искане – тук пак го коригираме – на една трета от членовете на комисията председателят е длъжен незабавно да отправи искане до лицата по ал. 1 да присъстват на заседанието на комисията и да отговарят лично на поставените от нейните членове въпроси. Отказът на лице от ал. 1 да изпълни своето задължение по същата алинея или по ал. 3 от настоящия член съставлява административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, за което се налага глоба в размер на 2000 лв. за всеки отделен случай, а при повторно и при всеки следващ отказ – в размер на 5000 лв.“ Правим и легална дефиниция: „Отделен случай по смисъла на ал. 1 е всеки отказ на лице по ал. 1 да предостави сведения и документи, които са му поискани от комисията, или да се яви пред нея, когато е поканен по ал. 3, включително и когато става въпрос за един и същи въпрос. Повторно е нарушение на задълженията по ал. 1 и ал. 3… (силен шум, ръкопляскания за прекъсване на изказването) …извършено, след като лицето веднъж е наказано след влязло в сила наказателно постановление за същото нарушение (силен шум и реплики), независимо от коя от двете алинеи и по какъв конкретен въпрос е извършено.“ И сега отговорът: „Актовете за установяване на нарушения по ал. 4 се съставят от председателя на комисията, а наказателните постановления се издават от председателя на Народното събрание (силен шум) или от всеки, определен и упълномощен от него заместник-председател.“ Това беше предложението…

Благодаря.

Тази дискусия, която се провежда, колеги, поне ме ограмоти правно. Откъснал съм се от правната доктрина и от колегата Славов разбрах, че има знак за равенство между юридическа отговорност и административнонаказателна отговорност. Все пак имам някаква полза от днешния ден. Имам едно предложение – не знам каква е тази полицейщина, цел за наказание, която ни гони в момента? Колегата, ако го попитаме да повтори това, което изчете в момента, няма да може да го повтори. (Ръкопляскания от ИТН и ГЕРБ-СДС.) Аз имам едно предложение. Подкрепям искането на колегата Славов да фиксираме в едно изречение – колегата Славов да издава актовете, а колегата, който говори преди малко, да издава наказателните постановления, без право на обжалване. (Ръкопляскания от ИТН.)

И да решим веднъж завинаги този въпрос. (Ръкопляскания от ИТН.) Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, аз се обръщам към Вас! Да, виждам млади колеги, все още опознават Правилника, но нека да запомнят едно, че Народното събрание е законодателен орган. Тук, първо, имаме конституционно нарушение – това, което той предлага. Искам да се обърна към този колега да прочете внимателно какви са задълженията и правата на народния представител. Ние тук не можем да се превръщаме в трибунал. Аз съм учуден, че председателят на Народното събрание ще издава наказателни постановления. Извинявайте, това е смях. Второто нещо, с което искам да се обърна към Вас. Госпожо Председател, все още действително колегите нямат опит, моля Ви да не се допуска да се правят изказвания – едвам се справи с четенето (смях), но искам да помоля – това не може да бъде редакционна промяна, защото тук пет минути чете, спъваше се в буквите. Много Ви моля, обърнете внимание кога и по какъв начин се прави редакционна промяна, кога се променя смисълът на даден законопроект. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател! Аз мислех да замълча, защото видях, че Комисията не е приела текста, тъй като той има много неясноти. Но това, което колегата в момента прочете, в мен като юрист възникват много въпроси. Призовкар ли ще назначим, колеги?! (Смях. Силен шум.) Ние трябва да назначим призовкар. Как ще доказваме, при положение че ще глобяваме хората, които не са се явили, с две, три или пет – вече не помня какво беше…? Ние трябва да докажем, че сме ги призовали, поканили по надлежния начин, защото с телефон и имейл…?! Тук става въпрос за граждани и юридически лица, не става въпрос само за министри и органи на държавната власт. Нека да четем текста коректно. Значи, ние трябва да назначим призовкар, да призовем полицията да ги доведе принудително, ако не се явят, и накрая, като за капак, председателят на комисията да напише акта, а председателят на парламента да издаде наказателното постановление. Аз това разбрах от текста. Колеги, нека да не превръщаме Народното събрание в нещо, което не е по Конституция. Според мен няма гражданин, министър или юридическо лице, което да не се яви, ако бъде поканено по надлежния начин, но да се превръщаме в това, което се предлага, според мен е, меко казано, некоректно и всъщност ще кара гражданите и юридическите лица, и органите, които биха ни съдействали, по този начин по-скоро да има отпор в това съдействие.

Първо, това освен редакционна промяна – колегата тука Лъчо, да не казвам как беше прякорът... (Смях. Силен шум и реплики.)

Искам да обърна внимание, че ако той ми посочи в сега действащия правилник, по който работим в момента, кой член забранява да се вкарват предложения тук, различни от редакционната поправка, аз бих изтеглил това предложение. Имаме два члена, на които можем да стъпим. Единствено чл. 84 позволява да се приеме някакво решение на заседание с едно гласуване, всички други заседания минават през две гласувания и съответния седемдневен срок между гласуванията, в които се слагат писмени предложения, тоест Правилникът има празноти, но никъде не противоречи на това, което в момента правим. (Силен шум.) Също така нямаме ограничения. Аз лично не се сещам за нито един закон, помогнете ми, ако трябва, който да пречи председателят на Народното събрание да издаде наказателно постановление. Вече сме го коментирали и с него дали това е окей. Има си ред на връчване на съответните документи и на събиране на съответните задължения. Ако ние искаме това Народно събрание и комисиите към него да работят ефективно, да получаваме сведения и информация от съответните лица…

… то е добре това нещо да бъде прието. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, нека да спрем сега със смеенето за малко, защото това никак не е смешно. Тази трагедия никак не е смешна и това, което се случва в това Народно събрание, никак не е смешно. На всички тук, в тази зала, хайде да не е, но на повечето от Вас Ви е ясно, че – няма да използвам тези думички – това предложение и тези предложения са… – не може да стане това, което си го представяте. Обаче, хубаво е освен юридическите доводи, да обясним на българските граждани в каква посока разсъждава народното представителство в някои свои представители. Получи се много „представители“. Нека! Колеги, в това Народно събрание, в тази сграда трябва да си направим първо стая за задържания. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Трябва да спазваме начините за задържане, начините за хранене на задържаните – не, говоря сериозно.

Госпожо Председателстващ, говоря абсолютно сериозно. Когато някой иска да вменим на народното представителство административнонаказателни функции с право на принудително довеждане, когато някой не иска да се яви, трябва да видим всички аспекти на това, което правим. А всички аспекти казват следното: освен че ще превърнем председателя в административнонаказващ орган, трябва да предвидим в този същия текст на този същия правилник и административнонаказателните мерки, тежестта на наказанията. Но това е юридическата страна. Аз се опитвам да обясня на българските граждани какво всъщност се крие зад тези термини. Зад тези термини се крият прости неща – група хора, които ще задържат, защото на МВР ние не можем по сега действащото законодателство да възлагаме принудително довеждане – на Охрана на съдебната власт, дирекция „Охрана“ също не можем да ѝ възлагаме, тоест трябва да си направим орган за задържания и довеждания на лица, които не искат да се подчинят на този наш акт. На следващо място, като ги доведем тук, във времето, в което те ще бъдат лишени от право да се придвижват, поради наше решение, ще трябва да имаме място, в което да ги сложим, да ги задържим. И там има специални изисквания. Освен това, освен това! Като издадем наказателните постановления и глобите, трябва да намерим формата и да запишем формата, под която ще събираме тези глоби, казано на обикновен, човешки език. Тоест всички власти: Народното събрание – съд, административнонаказващи органи, призоваващи органи, полиция – всичко в Народното събрание. А бе, хора! А бе, аз не мога да разбера – ако „Вся власть Советам!“ е нашият нов девиз, ако наказанието е форма на парламентаризъм и нашият нов принцип на работа – липсва ми госпожа Мая Манолова – тя ги обичаше тези неща. Вие ще извикате тук гражданин и ще го питате: „Болен ли си от СПИН?“, той ще Ви каже: „Да“, и Вие ще го публикувате на страницата на Народното събрание. Бе, за Вас не действа абсолютно нищо във връзка с охраната на личността, на правата ни като граждани! Това подхлъзване е начин на мислене. Аз се надявам, че няма да се случи като факт, като юридически факт, но че съществува като начин на мислене е притеснително и е страшно. Правя това изказване, защото не се събирам в представите си за Народно събрание! Дори в прословутите комисии на Мая в 45-ото и 46-ото събрание не стигнахме до такива безумия! Благодаря Ви.

Госпожо Председател, по начина на водене – ако може да водите заседанието, а не да правите някакви весели забележки. Това е бутилка, в която има чай, предлагам Ви да помиришете. Ако е алкохол, ще го изпия на екс.

Господин Манев може би е на базата на неговия житейски опит все мисли за арестуване. Може би той не успя да разбере, че тук няма предвидена норма да се задържа който и да било. Говорим само за административно наказание „глоба“. Човекът не идва, налага му се глоба. Никъде не става въпрос за задържане и всичко, което казахте, е несъстоятелно. Второ, това, което казвате, господин Манев, че ще питаме хората за конкретни техни лични въпроси, това е несъстоятелно. Тук говорим само и единствено за неща, които са свързани с дейността на комисията, с въпроси, които се разглеждат. Няма как да искаме от който и да било данни, които не са свързани с дейността на тази комисия. Моля Ви се, концентрирайте се и гледайте внимателно какво казваме.

Не, няма проблем. Колеги, разбирам, че е изнервящо това смехотворно поведение тук. Обаче, вижте, намекът за моето битие ще го обясним, за да стане ясно на хората, нали, че съм работил повече от 13 години в полицията и съм един от първите офицери в Съдебната охрана в България. Така че това ми е битието, за което Вие вероятно имахте предвид. Оттук насетне обаче да обясним. Има административнонаказателен процес. Този административнонаказателен процес е работа на юристите да Ви го обясняват – как се случват нещата, как се движи едно производство по административнонаказателна преписка и така нататък, и така нататък. На мен не ми е това работата. Моята работа е само да обясним цветно на гражданите, че всъщност, когато вменявате задължителното участие на един гражданин – няма да се спирам върху юридическите лица, няма да се спирам върху другите там директори, държавни служители и така нататък, това е друга тема. Но когато вменявате на един гражданин да участва във водещ до административни наказания процес, Вие трябва да имате мерки за неговото наказване, за неговото осигуряване в този процес, за неговото присъствие, за начина, по който да го задължите да Ви предостави информацията. И всичко това, което Ви очертах, не е шега. Не е шега! Вие ще поискате от някой да Ви доведе този гражданин, ще поискате от някой да задължи този гражданин по някакъв ред да Ви предостави исканата от Вас информация. А що се отнася каква информация ще искате, Вие в това Народно събрание и във всяко друго има мнозинство, което може да си създаде временна комисия по каквото си поиска. И утре може да се създаде временна комисия за размера на обувките на гражданите в Република България и да ги задължи да дойдат и да кажат какви обувки носят. Вие може да поискате да направите дори постоянна комисия, която да се занимава с психичното състояние на народните представители и да го публикува – по този ред, по който започвате да се заигравате с правата Ви като народни представители. Днес за втори път, мисля, или за трети се изказвам за това, че прекаляваме и прекаляват някои наши колеги с това да се определят като богоизбрани, да си слагат права и правомощия, които не са им присъщи. Разберете! Народното събрание е законодателен орган – и не го казвам на Вас, Вие го знаете, колеги, аз го казвам на гражданите – законодателен орган. Всички останали функции трябва да подкрепят законодателните му задължения, законодателното му право, а не да го превръщаме в трибунал, в място за задържане,…

…в административнонаказателен орган и така нататък. Благодаря, извинявайте.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля Ви, нека да бъдем на висотата на тази трибуна. Достатъчно екзотични идеи се чуха тук, от тази трибуна. Предлагам прекратяване на дебата по тази точка. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Чуха се всички становища. Да преминем нататък. Имаме наистина сериозна работа да вършим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като и моята процедура беше за прекратяване на дебатите, тъй като те станаха достатъчно екстравагантни. Ако трябва да цитирам един преждеговорящ, да не продължаваме да губим времето с някакви екстраваганти. В крайна сметка едно алтернативно предложение, което не е подкрепено от Комисията, беше последвано от едно доста по-екстравагантно. Искам да Ви напомня само, че чл. 80, ал. 2 на Правилника ни, където е ясно описано какво е допустимо и какво не е допустимо за предложения, които не са направени писмено между двете четения и също така – в зала, и да се придържате към него, когато подлагате текста за гласуване.

Не съм съгласен, защото одеве…

…по чл. 17.

Имаше пред мен… Добре.

Процедурата продължава.

Добре, съгласен съм.

Уважаеми колеги, смятам, че дебатите трябва да продължат, тъй като не сме обсъдили всички предложения. (Смях.) Считам, че това, което в момента се разиграва, е срамно. Уважаеми дами и господа, много Ви е забавно, но имайте предвид, че всяка една минута от нашето време е платено от българския избирател, който ни е изпратил тук. И моля Ви, когато Ви е забавно, си спомнете колко струваме на българския народ.

Уважаеми колеги, преди да напуснете залата, само да уточня – това е процедура, защото за първи път от толкова години ми се случва, преди да съм докоснал апарата за гласуване, той да ми дава вид гласуване за и против. (Народни представители около трибуната: „Хайде бе! Хайде сега!“) Това е факт и не ми казвайте: „Айде, стига“, млади господине. Защото това не е поведение, което Ви подхожда.

Изтича времето.

Процедура, госпожо Председател.

Хубаво, но докога да ги чакаме? (Реплики.) Чакам!

Кой ти е дал думата?

Може ли за процедура?

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура за продължаване на работното време до 18,00 ч. (Силен шум от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) И моля да го подложите на гласуване.

Не може един час преди края да прави предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че всички вече сме наясно, дори вече и аз, след разговор с председателя, че по-малко от един час преди края на обявения край на работното време не може да се иска удължаване. Аз правя обратно предложение – все пак да не удължаваме времето, краят да си остане 16,00 ч., както си е по Правилник, и да не го удължаваме. Да, благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Браво! Браво!“)

Госпожо Председател, пуснете прегласуването да върви, докато проверявате Правилника. Прегласуване има! Пуснете да върви, докато проверявате Правилника.

По начина на водене.

Добре, след това.

Прегласуваме прекратяването на дебата, което беше предложено.

Ние имаме прегласуване на предложението отпреди малко, не на това.

Нали, развали се системата. (Викове: „Ааа!“)

Процедурата по удължаване.

По кой член от Правилника?

Подложете на гласуване. Недейте да чакате, има още една минута, няма как да стане. После ще го проверите, подложете на гласуване.

Няма нужда, то е ясно – да се продължи до 18,00 ч. (Силен шум от ГЕРБ-СДС.)

Подложете на гласуване.

Точно така. (Викове от ГЕРБ-СДС.)

Предложението ми е направено преди 16,00 ч. и намерете в Правилника. Вижте го!

Аз съм го направил преди 16,00 ч.

Но вече е 16,00 ч.

Удължаване на времето.

Процедура!

Не е завършена процедурата…

… по удължаване на времето.

Какво правим сега? Тупаме топката, за да стане 17,00 ч.?!

Нали започна процедура по удължаване! Нали това започнахме? Какъв е резултатът?

Госпожо Председател, и смятам съгласно Правилника, че трябва да прекратите заседанието, тъй като то беше удължено до 16,00 ч., а в момента вече е и една и две минути. (Ръкопляскания) Така че гласуването трябва да го продължим в утрешния ден.

Обратно предложение.

Уважаема госпожо Председател…

Обратно предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя обратно предложение. (Викове от ГЕРБ-СДС.) Процедурата за удължаване на работното време беше направена преди 16,00 ч. и сме в режим на гласуване, което председателят обяви тук, от тази трибуна. Това че режимът на гласуване се удължи повече от предвиденото в нашия правилник – за две минути, а вече не знам коя минута ние сме в режим на гласуване, не означава, че вече е минало 16,05 ч. по отношение на гласуването. Предложението е направено преди 16,00 ч. и все още сме в режим на гласуване…

Не е вярно, не е вярно!

…по това предложение. Нека да се свърши това гласуване и да се решава дали ще се удължи времето или не.

Не съм господин Цонев, а бих бил щастлив, ако мога да бъда. Госпожо Председател, исках да взема думата, но като че ли наляво Ви тегли погледът. Това няма значение! Предложението, което народният представител Свиленски направи, е ирелевантно, защото беше направено преди прегласуването. Когато сме в процедура по прегласуване, не може да се прави процедурно предложение. Така че не е направено такова предложение, а ако сега бъде направено, е след 16,00 ч. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ-СДС: „Браво! Браво!“)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата е по начина на водене. Уважаеми колеги, така или иначе, винаги можем да затънем в процедурни хватки. Това е част от парламентарния дебат и от парламентарния живот. Ние днес не гледаме ли нашите правила, по които ще работим през следващите четири години? Всъщност какво правим днеска? Правим тук упражнения на тема – арести, административни наказания, не-юристи се упражняват по юридическа тематика и така нататък, и така нататък. Аз апелирам, госпожо Председател, този дебат да се води в рамките на процедурата и на нивото, на което трябва да е парламентът. Разбира се, че процедурата, която направиха колегите, не беше направена по реда на Правилника, тоест не може да се прави процедура, когато сме в режим на гласуване. Да, но това е формално. Много по лесно можем да решим въпроса. Вместо да стоим в процедури – Вие го направихте, ние го направихме в без пет и така нататък, председателят трябваше да не дава думата, но тя беше дадена в хаоса, в тази шумотевица, то много лесно можем да решим въпроса искаме ли още два часа да гледаме нашите правила, или не искаме. Няма нужда от процедурни хватки – ти си прав, ти не си прав. Хайде да завършим гласуването и да решим: искаме ли днес още два часа, или продължаваме утре? Ама толкова е просто! Ние си гледаме нашия Правилник. Искаме ли го, или утре ще го гледаме? Какво толкова има? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)