17 декември 2021 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.) Заповядайте по процедура.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на пленарния ден до приемане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, първо, поздравления за нелекия пост, тежката позиция и горещия картоф, с който се захващате. Определено доста работа Ви чака и много безсънни нощи. Предполагам, знаете, че в публичното пространство стана известна една идея на министъра на здравеопазването за издаване на разрешително за създаване на нова частна болница с над 500 легла на територията на град София. В София по Здравна карта няма свободни легла, няма и свободни легла по различните профилни специалности и със създаването на такъв тип частна болница зад това решение прозират сериозни тежки лобистки интереси и защитаването не на медицинските интереси, а на търговски отношения. В тази връзка, моля да отговорите на какъв етап е административната процедура по реда на чл. 37б от Закона за лечебните заведения за разрешаване на нови дейности на нов адрес на лечебното заведение, клон на МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД – село Казичене, на съществуващия адрес в град Плевен, ул. „Пиер Кюри“ № 2. Повод за въпроса ми са думите на предходния министър на здравеопазването, който на Парламентарен контрол миналата седмица каза, че с документацията всичко е наред, да не търсим под вола теле и че всичко е абсолютно нормално и той трябва да издаде разрешителното. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Ангелов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съгласно предвидения специален ред, който бе цитиран в чл. 37б от Закона за лечебните заведения, преценката за разрешаване на нови медицински дейности на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове е в правомощията на министъра на здравеопазването, като по процедура се издава заповед, с която се разрешава или се отказва да се разреши извършването на нови медицински дейности в съответното лечебно заведение. Разрешаването на нови медицински дейности по реда на цитирания член се извършва въз основа на комплексна оценка, изготвена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ след анализ на регламентираните в същия закон критерии. В случай че лечебното заведение предвижда финансирането на новите медицински дейности да става със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, по процедурата задължително се изисква и становище относно възможностите съответните нови дейности да бъдат финансирани от НЗОК. Със Заповед, № РД-01-807 от 30 септември 2021 г., на министъра на здравеопазването са разрешени заявените нови медицински дейности в структурата на съществуващите и новоразкрити клиники в МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД по следните медицински специалности: медицинска онкология, неврохирургия, анестезиология и интензивно лечение, съдова хирургия, ортопедия и травматология, кардиология, пневмология и фтизиатрия, акушерство и гинекология, на цитирания от Вас адрес в град Плевен, ул. „Пиер Кюри“ № 2. Мога да Ви уверя, че след направена проверка се установи, че към настоящия момент няма издадена заповед за разрешаване на нови медицински дейности в МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД на нов адрес, област София – Столична община, село Казичене, район „Панчарево“, улица „Фармапарк“. Съгласно законоустановените изисквания по административната процедура в Министерството на здравеопазването е представена комплексна оценка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с предложение до министъра на здравеопазването за разрешаване на нови медицински дейности, както и становища от НЗОК, съгласно които – цитирам: „Съответните средства за финансиране на новите медицински дейности ще бъдат предвидени във финансовите планове на НЗОК за периода от 2024 г.“ Уважаеми професор Ангелов, уважаеми госпожи и господа народни представители, уверявам Ви, че във връзка с изпратените становища от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Националната здравноосигурителна каса с цел вземане на правилно решение от моя страна ще изискам допълнителна информация от двете институции.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема професор Сербезова, буди недоумение фактът, който казахте за становището на Националната здравноосигурителна каса – как Националната здравноосигурителна каса ще предвиди средства в бюджета си за 2024 г., при условие че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се приема от всички нас в Народното събрание? Тук отново прозират тежки лобистки интереси и обвързаности, които трябва да бъдат разровени. (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Кой го казва?!“) Уважаема госпожо Министър, държа да стане ясно на българските граждани какви цели преследваше Министерството на здравеопазването през последните няколко месеца, тъй като в София няма свободен капацитет от болнични легла по профилните специалности. Бяха изпратени наказателни отряди в три големи лечебни заведения в София, а именно в болниците „Пирогов“, „Лозенец“ и „Александровска“, на които лечебни заведения изпълнителните директори имаха за задача да освободят нужния капацитет от болнични легла. Така бяха свити болничните легла в посочените лечебни заведения, бяха освободени профилни специалисти, профилни специалности и така изведнъж в хода на административната процедура се освободи свободен капацитет по Здравна карта. Ето това беше целта и тя беше почти постигната. Много Ви моля, госпожо Министър, София няма нужда от нова болница. В страната има много места, които имат нужда от нови болници (реплика от „Продължаваме Промяната“: „Защо не ги направихте?“), където няма достъп до лечебни грижи, където няма достъп до всичко онова, което го има в София. Уважавам инвестиционните намерения на всеки български собственик или търговец, но нека да бъдат насочени към място, което да реши проблеми на българските граждани (реплика от „Продължаваме Промяната“: „Времето!“), а не към място, от което да бъдат, бих казал, източени средства (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) от Националната здравноосигурителна каса и реализирани печалби. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към становището, което току-що Ви прочетох, че ще изискам допълнителни оценки от Агенцията и НЗОК, прибавям и трите доклада от цитираните от Вас болници. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Станахме свидетели през последните дни на управлението на служебния министър на здравеопазването на безпрецедентен акт на вливане на Университетска болница „Лозенец“, която – забележете, е база за обучение на студенти на Медицинския факултет на Софийския университет, към Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Професор д-р Иван Митев“ ЕАД, която, от своя страна, е база за обучение към Медицинския университет – София, както и вливане на дружество, отговорно за построяване на Национална детска болница. За обществото останаха неизяснени мотивите на това прибързано действие на вече бившия служебен министър, довело до напълно разбираеми протести както от страна на персонала на Университетска болница „Лозенец“, така и на студентите и преподавателите от Медицинския факултет на Софийския университет. В тази връзка е и моето питане – бяхме свидетели миналия петък какво се случи около Народното събрание. Във връзка с последните действия на служебния министър, моля да разясните, госпожо Министър, какви са последствията от вливането на Университетска болница „Лозенец“ в Специализирана болница за активно лечение по детски болести „Професор д-р Иван Митев“ ЕАД, както и дружеството, отговарящо за строителството на Национална педиатрична болница, какви действия смятате да предприемете, как ще се гарантира използването на капитала от 100 млн. лв. за построяване на Национална детска болница и че от тях няма да се погасяват стари задължения или друг вид нецелеви разходи? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Балтов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД и „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД се преобразуват чрез вливане в Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Професор д-р Иван Митев“ ЕАД по реда на Търговския закон. Двете преобразуващи се дружества се прекратяват без ликвидация и в резултат на вливането им цялото имущество преминава към приемащото дружество при условията на универсално правоприемство. Същото е извършено с решение на едноличния собственик на капитала, обективирани в протоколи № 16694 от 8 декември 2021 г.; № 16695 от същата дата; № 16696 от същата дата и № 16697 от същата дата – четири протокола, подписани от служебния министър на здравеопазването в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в капитала на дружествата. Изясняването на казуса по преобразуването на дружествата, имащи отношение към проекта за изграждане на нова детска болница, знаете, е една от първите задачи, с които се заех. В тази връзка изпратих писмо до съветите на директорите и на трите дружества и изисках незабавно да се преустановят действията по привеждане в изпълнението на решения на едноличния собственик на капитала по преобразуване на дружествата – цитираните четири протокола, до получаването на допълнителни указания. Междувременно в рамките на първите два дни проведох срещи с всички заинтересовани страни, включително с ректора на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, тъй като – Вие отбелязахте, това е университетска база за обучение на повече от 1000 студенти, включително и ръководствата на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД и „Професор Иван Митев“ ЕАД, както и „Здравната инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, с чието ръководство проведох среща вчера. Уверявам Ви, че окончателното решение във връзка със започнатото преобразуване на посочените дружества, което временно е спряно, ще взема след изясняване на всички факти и обстоятелства. С оглед на големия обществен интерес по този въпрос и ангажимента на правителството за прозрачност и публичност на извършваните от него действия предприеманите от мен действия във връзка и с този казус ще обявявам публично. За мен са важни възстановяването на нормалния учебен процес в Медицинския факултет към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, и това бе обявено от ректора на университета, както и намирането на най-доброто дългосрочно решение, което да работи за създаването на Национална детска болница, отговаряща на нуждите на детското здравеопазване. Благодаря.

Благодаря, госпожо Министър, за изчерпателния отговор. Силно се надявам това наистина да продължи, както го казахте и Вие – временното спиране на действията по вливането да стане окончателно. Коалиция ГЕРБ-СДС в своята програма беше заложила изграждането на Национална детска болница и ние ще следим обещаното от „Продължаваме Промяната“ изграждането на такава да бъде изпълнено. Начинът обаче, по който бе направено това вливане, е, меко казано, скандално. Благодаря за Вашия отговор. Ние сме все пак конструктивна опозиция, ще следим за тези процеси и няма да се поколебаем да задаваме въпроси за всички действия, които ще предприемете и в бъдеще, за да бъдат те прозрачни и освободени от най-малки съмнения за корупция. Свидетели бяхме на най-голямата смъртност през четвъртата вълна, а именно до днес 11 хиляди и 700 починали, проспана възможност за засилване на ваксинационния процес и грубо погазване на Противоепидемичния план от служебния министър, на който на края на неговия мандат бе предоставена отлична оценка за справяне с пандемията от Румен Радев. Надявам се Вашият подход да бъде различен, за което благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Балтов, уважаеми дами и господа народни представители! Както вече споменах в отговора на въпроса Ви, веднага след встъпването ми в длъжност проведох среща с всички заинтересовани страни. Изпълнителният директор на Университетска болница „Лозенец“ доцент доктор Радосвет Горнев настоя лечебното заведение да запази статута си, да продължи да работи като база за обучение на студентите от Медицинския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Ръководството на болницата изрази становище, че тя е ключово лечебно заведение и затова не трябва да се прибързва в решенията за преобразуването ѝ. Срещата бе ползотворна, защото се обединихме около това, че учебният и лечебният процес в Болница „Лозенец“ трябва да продължат незабавно при гарантиране високо качество както на обучението, така и на медицинската грижа, оказвана на пациентите. По време на срещата с директора на Специализираната детска болница „Професор д-р Иван Митев“ ЕАД доктор Богомил Здравков и професор Иван Литвиненко стана ясно, че екипът на педиатрията е изготвил проект за подобряване на условията в лечебното заведение до намирането на окончателно решение относно изграждането на нова детска болница. Очаквам този проект да ми бъде предоставен от изпълнителния директор още следващата седмица. Подобно на екипа на Болница „Лозенец“ становището на ръководството на Детската болница е, че всяко прибързано действие за преобразуване и механично вливане на лечебни заведения – без подробен функционален анализ, само ще демотивира специалистите и ще постави в риск запазването на екип от специалисти, който е граден с десетилетия. Всичко казано дотук потвърждава правилността на взетото от мен решение за временно спиране по вливането, за да съм сигурна, че ще вземем най-доброто решение за българските деца, за работещите в двете болници и за студентите на Медицинския факултет към Софийския университет. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за отмяна на ваканция на Народното събрание по чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Отменя предвидената в чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ваканция на Народното събрание от 22 декември 2021 г. до 10 януари 2022 г.“ Благодаря.

„Проект! РЕШЕНИЕ за промяна на дните на ваканция на Народното събрание по чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: За 2021 г. намалява периода на ваканцията на Народното събрание по чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от 22 декември до 10 януари до дните 29 – 31 декември 2021 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Предлагам Ви да не подкрепим и двата проекта. Известно е, че България е страна на верските свободи и правния нихилизъм. Вие, новото управляващо мнозинство, ни демонстрирате през последните няколко дни, че Конституцията е някаква подробност, съответно и чл. 13, ал. 3 вероятно е някаква подробност. Демонстрира ни, че и официалното вероизповедание в България – християнското, не е от особено значение за него, защото не покани тук патриарха и новото правителство не се закле пред християнските символи. Обаче искам да Ви обърна внимание, че с това решение, което ще приемете, ще нарушите гражданските и верските права на хора, които следват християнското вероизповедание и живеят в църквата. Защото в периода от Рождество до 8 януари има ред много важни християнски празници, свързани с обредност, ритуалност, и ако хората искат и държат да живеят в църквата, няма да могат да ги спазват. Така че, моля Ви, помислете отново и не подкрепяйте така направените предложения. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Свикнали сме непрекъснато да се говорят полуистини и абсолютно фалшиви новини за пореден път. Има официална позиция, която е на Българската православна църква, че патриарх Неофит е бил поканен на клетвата, но не е могъл да присъства и е присъствал епископ Герасим. Нека четем и се информираме, а да не използваме фалшивите новини от тази трибуна, защото се случва за пореден път. Например даже и – няма го господин Хамид Хамид, който каза, че съм бил член на седем-осем партии. Аз съм бил член на една. Фалшиви новини от тази трибуна, а какво очаквате да се случва в медиите и в социалните мрежи. Благодаря. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми колега Дилов, аз не съм съгласен с част от нещата, които казахте. Нито за правния нихилизъм, нито за християнските ценности на либералното управление не му дреме. Една еврокомисарка миналия ден, преди два-три дни излезе и каза, че трябва да се отмени Коледата като празник. Европарламентът дебатира по тази тема вчера и нашето либерално управление започна да пробва дали ще стане номерът и в България по-раничко. Това трябваше да кажете от тази трибуна на колегите и на българските граждани. (Шум и реплики.) А пък що се отнася за това, че ние не работим за Фейсбук и за медиите, а работим за българските граждани, това може би трябва да го подчертаете и за моето изказване, че не е важно какво ще чуят хората от Фейсбук, а да го чуят от трибуната на Народното събрание, за да се знае, че когато тръгне вълна – либерална, някъде, ние бързаме да сме първи. Това може би е по-важното. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС, реплики от „БСП за България“.)

Бихте ли му направили забележка? Съгласно реда в залата на Народното събрание аз искам да го накажете. Той ме нарече трол.

Искам лично обяснение!

Да го накажете затова, че ме обижда в Народното събрание. Дори е влязло вероятно в стенограмата.

Благодаря Ви, господин Председателю. Господин Ананиев, може би не съм видял епископ Тихон, за което се извинявам и на Вас (реплика от народния представител Настимир Ананиев), Герасим, извинявайте, но не видях и Библия и Евангелие на клетвата. Ако някой го е видял, моля, поправете ме. Разбира се, това имате право. Така, както казах в началото на своето изказване, България е известна със своята верска толерантност. Просто се замислете върху това, че ограничавате верски права на свои колеги депутати. Ако някой се сети да ме репликира, че нормалните, обикновените българи също работят по време на тези дни, на много от тях… (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.) Така е, но те могат да си вземат отпуска, господин Ананиев, а ние с Вашето предложение не можем да си вземем отпуска. (Реплика от народния представител Настимир Ананиев.)

Да, необикновени българи сме, господин Ананиев, защото за нас не важи зелен сертификат и много други неща, които важат за обикновените българи, това вече го разбрахме. Вашата мания за необикновеност ще Ви доведе до едно обикновено място. Само ще Ви припомня, че накрая на шахматната игра всички фигури се събират в една и съща кутия. Да сте живи и здрави! (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми колеги, с респект към цялата зала! Предложението на парламентарната група на „Продължаваме Промяната“ в частта „Изменение на Правилника“ по отношение на парламентарната ваканция е по напълно прагматични причини. Преди всичко ние искаме да покажем на хората в страната, че по никакъв начин не се отличаваме от тях и затова считаме, че трябва да проведем парламентарните си заседания на 23 и на 22 декември. По абсолютно същата причина считаме, че пленарната сесия в дните от 27 до 31 декември трябва да съвпадне с планираните ваканции на повечето от трудещите се в страната. И отново – периодът след 3 януари е работен за всички българи. С тази съвсем дребна корекция ние подчертаваме какво? – отговорността си пред сериозните задачи, които стоят пред Народното събрание, изцяло прагматични – предстои ни работа по отношение на съставяне на парламентарните комисии, предстои ни анализ по отношение на цените на тока и състоянието на енергетиката. И отново – не на последно място,… (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

…имаме един обикновен дълг към избирателите си и към гражданите на тази държава. Той се състои в това, че ние тук сме се събрали да се трудим повече, отколкото да си почиваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Петрова, ами не. Вие не доказахте, че сме равни с всички български граждани, защото, ако сте забравили, предната седмица политическа формация „Продължаваме Промяната“ не подкрепи предложението, което ни отъждествява с всички български граждани – зеленият сертификат да важи и в парламента. Даже от Вашата парламентарна група обещаваха на българските граждани, че до края на тази седмица ще приемем такова решение. Ние сме внесли такова решение, но днес Програмата, която гласувахме сутринта, не включва предложение българският сертификат да важи и за българските депутати. Така че, моля Ви, когато излизате на тази трибуна да правите… донякъде евтин популизъм, недейте поне да лъжете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След като на Бъдни вечер няма да се работи, разбира се, всичко останало няма кой знае какво значение. Аз се надявам обаче, че сте си направили сметката за Програмата, която ще гледаме на 29-и, на 30-и, на 31-ви, и съм сигурен, че вече имате идея каква ще бъде тя и ще бъде изключително натоварена, нали? Да не се окаже, че идваме тук за една точка, защото ще Ви го припомним тогава. Това – залудо работи, залудо не стой, за парламента е вредна практика. Имаше един колега в предните три парламента, който казваше: колкото по-малко работим, толкова по-добре за народа. Защото в последните два дни такива неща се разглеждат тук, че ако на 29-и и 30-и сте решили да анализирате пак нещо и да предизвикате някаква тежка криза, това хич няма да е добре за никого преди празниците, а виждам, че имате такъв потенциал. (Смях от ГЕРБ-СДС.) Ако ще се събираме тук да анализираме – да Ви кажа, аз си анализирам непрестанно и вкъщи разни работи (смях от ГЕРБ-СДС), и ако ще правим анализи, тук не е място за анализи. Има си неправителствени организации, институти, центрове и всякакви неща, които анализират от сутрин до вечер. Ако Вие само искате, а ми се струва, че има нещо такова, просто днес да родите една новина и да кажете: ето, започваме, сега ще работим като всички, обаче в един момент се окаже, че не знаем какво работим. Ами това не е сериозно. Така че, да, ще Ви подкрепим, но от днес, моля Ви, седнете и предложете някакъв смислен дневен ред за тези дни, да не е само да си разхождаме тук костюмите по коридорите и да анализираме как сме прекарали Коледа, след това на другия ден да анализираме как ще прекараме Нова година. Благодаря Ви. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Като изключим ГЕРБ и ДПС и в известна степен БСП, но като изключим ГЕРБ, ДПС, повечето хора в тази зала сме дошли тук някои от половин година, други за първи път. Всички ние сме гледали парламента през изминалите 20 и кусур – 30 години и винаги е било трогателно гнусно как парламентът си прави ненормално дълги ваканции, а хората работят. Тук от тази част на залата на ГЕРБ имат наглостта да говорят, че зеленият сертификат ни приравнявал на хората. Ами я вижте колко хора го имат бе, уважаеми колеги. Седемдесет и пет процента от хората нямат зелен сертификат и ако ще се приобщавате към нещо, приобщете се към голямата част от българското население. Второ, знам че някои се правят на много религиозни – също от онази част на залата, но всъщност отиват да изпълняват религиозните си обязаности, гмуркайки се тук-таме по света. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.) Така че, уважаеми колеги, да, парламентът трябва да дава пример, да, ние имаме сума ти работа за вършене и да, ние трябва да работим като всички останали български граждани. Така че нашето предложение знаете какво е – ваканцията и въобще неработните дни по празниците да съвпаднат с неработните дни на обикновените, нормални български граждани, каквито трябва да сме и ние. Вие не сте богове, пичове!

Уважаеми господин Председател, колеги! Не зная дали е ясно на всички, но това да правим демонстрация колко сме работни, без да вършим нищо, в никакъв случай не е полезно нито за българските граждани, нито за българската държава. Да, има много работа за вършене и се надявам, че ще я вършим. Няма да разказваме за нея, няма да говорим за нея в кулоарите и няма да си водим безсмислени аналитични дебати, защото понякога има и такива. Това, което силно ме притеснява, е, че аз не се чувствам пич и принизяването на тази аудитория и на тази институция тук е изключително обидно за всички, които присъстват. Не зная защо си го причиняваме?! Народните представители обаче, за разлика от обикновения гражданин, който не е народен представител, нямат право да ползват отпуск. Така пише поне. В този смисъл смятам, че когато един човек се опитва да демонстрира работа сутрин от 8,00 ч. и вечер до 24,00 ч., по една или друга причина, или до 22,00 ч., той е нетрудоспособен. И като човек, който е работил дълги години в частния сектор, знам, че е много по-полезно хората да имат свободата да свършат конкретна работа, без да са задължени да седят с часове някъде и да демонстрират, че правят нещо. И се боя, че начинът, по който подхождаме към това, което имаме да вършим по-напред, ни води към демонстрация и към онова, което някой може да каже във Фейсбук или гледайки ни в национален ефир, отколкото да вършим конкретна работа. Защото бяхме свидетели и през изминалата седмица на това, което се случи и през тази седмица. Надявам се това да не стане правило. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател! Надявам се това да не стане правило и да не стане начин на работа на това Народно събрание. Затова Ви призовавам добре да помислите. Всеки има нужда от почивка, всеки има семейство. В предходния парламент нямахме лятна ваканция. Съжалявам.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, темата зелен сертификат и дали ние сме равнопоставени с останалите български граждани за пореден път очевидно става тема в изказванията на народните представители без значение какво обсъждаме като точка от дневния ред. И да, прав сте, че 75% от българските граждани нямат зелен сертификат поради причина, че нямат и доза от която и да е ваксина. Това обаче не означава, че ние като призвани не само да създаваме правила за обществените отношения, но и да бъдем отчасти пример за обществото, трябва за пореден път да демонстрираме разлика от същото това общество, от което сме избрани и което ни е работодател на всички нас. В този смисъл нашата парламентарна група ще подкрепи едно от предложенията на „Продължаваме Промяната“, което е внесено за намаляване на работните дни, тоест на почивните дни на Народното събрание. Но аз мисля, че при всички положения трябва да си дадем сметка, че самото ни присъствие тук трябва да води до законодателни инициативи, и то добри, и то добри! Иначе губим безкрайно много време от тайминга на държавата в поредни емоционални или еуфорични решения. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Йорданов, трябва да отбележим, че всъщност не става въпрос в стратегията на ГЕРБ тук за деление на хората на обикновени, необикновени, да се свърши някаква работа, а тяхната цел е да не се свърши работа и да саботират законодателния процес. Защото виждате, че те правят реплики на Вас и на всеки народен представител, правят едни и също изказвания, с едни и същи тези, с единствената цел да губят парламентарно време. Това е класически подход, който във виртуалното пространство приляга на трол. В парламента не знам как се казва, може би физически трол. Но групата на ГЕРБ се държат като физически тролове в тази зала (ръкопляскания от ИТН, тропане по банките и викове: „Еее“ от ГЕРБ-СДС), които единствено забавят приемането на Правилника. Този правилник трябва да отпуши работата на Народното събрание. Той е предпоставка за съставяне на редовни комисии. Тези комисии трябва да започнат да решават проблемите на българските граждани. С поведението си ГЕРБ правят единствено и само това – спират целенасочено работата на парламента. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

Колеги, надявам се, чухте какво казаха хората от ГЕРБ за госпожа Кирова – тя е необикновена, а хората по улиците са обикновени. Тя страда, че нямала лятна ваканция. Депутатстването не е привилегия, това е по желание. Като искате, ходете си в частния сектор, правете си ваканции. Аз съм работил в частния сектор 29 години, последните четири години не съм ходил на море и съм нямал ваканция, ама не съм ревал за това. Това е по желание. Така че на когото му е тежко тук или се чувства привилегирован, да се погледне в огледалото и да види, че не е привилегирован и ако му е тежко, да си ходи вкъщи. Благодаря. (Ръкопляскания от ИТН и „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, да, ще обясня. По отношение на това кой колко е обикновен и колко е необикновен не смятам, че преждеговорившият може да дава оценки – определено. Оценката за това кой колко е обикновен и необикновен дадоха гражданите на току-що миналите избори и те се изразяват в процента доверие, който всеки водач на листата получи в своя избирателен регион. Така че е доста обидно човек с такъв процент да дава квалификации. Що се отнася до това кой какъв избор е направил, след като съм тук в тази зала, аз съм направила своя избор. Ще си позволя оттук нататък от уважение към себе си повече никога да не влизам в дебат с преждеговорившия, защото той обижда изобщо народния представител и хората в тази зала и с поведението си, и с начина, по който се облича, и с начина, по който се държи, и това според мен е недопустимо. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми ще е по начина на водене, като държа, господин Председател, винаги, когато някой нарича с определени епитети някоя парламентарна група, непременно да се намесвате, но ще е и по друг повод. Моля да прекратим този дебат, въпреки че нямаме основание по Правилник, но според мен той става обиден за българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 27, който става чл. 28. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 28, който става чл. 29. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 29, който става чл. 30.

По чл. 30 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 31: „Чл. 31. (1) Граждани могат да присъстват на заседанията на комисиите при спазване режима на достъп в Народното събрание и реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието. (2) Представители на граждански организации, синдикални, съсловни и браншови организации може да представят писмени становища и по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти на актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност, при спазване на реда, установен в комисиите. Списъкът на присъствалите лица, представители на организациите, е неразделна част от протокола на заседанието. Становищата се публикуват на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. (3) Представителите на организации по ал. 2, представили писмени становища, се поканват да присъстват на заседанията на комисията. (4) Представители на граждански организации може да присъстват на заседанията на постоянните комисии при отговаряне на актуални устни въпроси по реда на чл. 28 и при изслушвания по реда на глава девета, раздел III при спазване режима на достъп в Народното събрание. Списъкът на присъствалите лица е неразделна част от протокола на заседанието. (5) Всеки член на постоянна комисия може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към разглежданите въпроси от комисията. Списъкът на поканените лица е неразделна част от протокола на заседанието. (6) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание. (7) Народните представители, които не са членове на съответна комисия, могат да участват във всички нейни заседания без право да гласуват. (8) Участието на народни представители в закрити заседания на комисии, на които те не са членове, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол и се подписват от същите. (9) Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията за защита на класифицираната информация и за защита на личните данни, както и да не разгласяват данни, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите.“

По чл. 31 има предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага чл. 31 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 31, ал. 4.

По чл. 32 има предложение на народния представител Ива Митева и народния представител Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Елена Гунчева. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 32: „Чл. 32. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-късно два дни преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им. (2) Постоянните комисии откриват заседанията си и приемат актове, когато присъстват повече от половината от техните членове. Когато след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, като в този случай може да се провеждат само контрол по чл. 28, изслушвания и обсъждания, но не може да се провеждат гласувания и да се приемат актове. Народните представители, които са поставени под задължителна изолация или карантина за COVID-19, участват в заседанията на постоянните комисии съгласно приетите от Народното събрание правила за участие. На народните представители, които участват дистанционно в работата на комисиите, се предоставя техническа възможност за изказвания, становища, въпроси и участие в дебатите. (3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър. (4) Решенията на постоянните комисии се приемат с мнозинство от присъстващите. Гласуването е лично.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Винаги ще подкрепя нещо, което е предложено от партиите, които са в коалицията и са създали това правителство. Решил съм да бъда смирен и тъп. Вчера изслушах едно предложение на доцент и доктор по право. Ако това предложение по чл. 32, ал. 2 беше направено от някой друг, а не от нашия топ, топ юрист, а също доктор – Ива Митева, щях да си кажа каквото мисля. Сега само искам да ми се отговори и да ми се обясни, защото аз разсъждавам като член на комисии. Според мен, по този начин формулиран, текстът е недопустим и не е в полза нито на народните представители, още по-малко на гражданите. Текстът гласи: „Постоянните комисии откриват заседанието и приемат актове, когато присъстват повече от половината от техните членове.“ Това го разбирам. Съгласен съм с това, нямам парламентарен опит. Думата заседание винаги съм я свързвал със съдебно заседание и знам, че когато съставът на съда е от пет човека, а има двама човека, не може да има съдебно заседание. Продължавам натам: „Когато след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава.“ Какъв ми е въпросът, за да гласувам за тази разпоредба: имаме ли в случая законно заседание, или нямаме такова заседание? Давам Ви следния пример: аз съм председател на една комисия. На заседанието на комисията, което е свикано, се явяваме двама човека – аз и още някой колега. В този случай изречение първо не важи – нямаме заседание, и оттук натам е противоречието: „Когато след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава.“ Имаме ли заседание или не? На заседанието на тази аз съм изпратил искане за явяване на четирима министри, на шефове на агенции и така нататък, за да бъдат изслушани – мисля, че текстът от Правилника беше по чл. 27 или чл. 28, и аз оставам с още един член на Комисията. Това означава, че по така написания текст има заседание. Аз съм длъжен дневния ред, който е на Комисията, да го спазя. Този човек си тръгва, оставам само аз, трябва да водя стенографски протокол, да задавам въпроси и да спазвам дневния ред. Не знам защо е включен този текст в Правилника като промяна и каква е ползата за народните представители и съответно за гражданите? Изправени сме в ситуация, в която аз като председател на комисия съм задължен по този текст, защото пише: „при наличния състав“, да стоя и да изслушвам 10 човека министри и да спазя дневния ред. Ако ме убедите, че греша в моите анализи, ще гласувам този текст. Вчера гласувах два текста, които не съм ги гласувал по съвест. Този, ако ме убедите да си променя мнението, ще го гласувам отново, щом коалицията е приела такова решение. Разчитам, че ме разбрахте. Ако можете да ми обясните дали правилно разсъждавам, имате моя глас. Благодаря Ви.

Господин Атанасов, текстът произтича от промените в Конституцията от 2007 г., с които се прие Народното събрание да открива заседанията си и да приема актове с мнозинство повече от половината, тоест 121. Този дебат немалко сме го водили в предния парламент – знаете, по повод и на гласуванията тук в пленарната зала. Когато – това е и практиката до Четиридесет и петия парламент, в комисията при откриването няма кворум, тя може да работи, текстът казваше: „при кворум не по-малко от една трета и при наличния състав“, но не по-малко от една трета. Сега много разсъждавахме дали да остане тази една трета, или да я махнем. Аз също разсъждавах за това, което казвате Вие – двама или трима, но тук логиката е Комисията да може да заседава, за да може да не се блокира работата ѝ. Тъй като комисиите в момента са 24 – знаете, трябва да са онлайн и трябва да е лично гласуването. За да няма блокиране работата на комисиите, затова се отваря вратата така, както всъщност е и за пленарна зала, когато няма кворум. Пленарната зала – знаете, по време на контрол може да заседава и с двама народни представители, да провежда парламентарен контрол, да прави изслушвания, да прави обсъждания, но не може да гласува. Това е практиката и във всички европейски държави. След като ние не променяме кворума, кворумът остава същият. Между другото, запазваме високия кворум за приемане на актове, тоест такъв, какъвто е в пленарната зала, го пренасяме вече и в комисиите. Това го запазваме, но казваме: за да не се блокира работата на комисиите, нека да могат да провеждат обсъждания, да провеждат изслушвания и да си гледат закона, ако искат, но да не правят никакви гласувания – независимо дали се касае за закон, за декларация или за решение. Това е честният подход според нас. Да, това е задължаващо за комисиите, но все пак е по-добрият вариант, отколкото в Четиридесет и шестия парламент – да заседават 50 плюс един и непрекъснато да се търси 50 плюс един през цялото време на заседанието. Няма как това да осигурим при толкова много комисии и лично гласуване. Затова всъщност процедурата и работата от пленарната зала я пренасяме огледално и в комисиите в съответствие с конституционната разпоредба на чл. 81 от Конституцията.

Госпожо Митева, моят въпрос е: въобще дали има заседание на Комисията, след като съм сам там? Дали има заседание или не, има своите последствия. Провежда се заседание само с един човек, защото така сте го формулирали – при наличния състав. Участвам само аз, а каква е ефективността от такава говорилня, без да има заседание на Комисията? Нали целта е, след като има обявен дневен ред, да може да го спазим и да има полза от работата на Комисията? Правилникът го променихте Вие в Четиридесет и шестия парламент и ал. 2 гласи: „Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове“, и тогава имаме заседание на Комисията. А председателят сам да изслушва десет министри – за мен не е заседание, формулировката не е правилна и не виждам каква е ползата от този текст.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митева, като слушах Вашето обяснение, се получава така: пробвахме да направим нещо в Четиридесет и петото народно събрание и в Четиридесет и шестото открихме, че то не работи, а сега се опитваме да се върнем към предишната практика назад, тоест опитът е бил неуспешен. Казвате, че има много комисии и народните представители няма да могат да бъдат на разположение в комисиите, в които заседават. Ами нали точно затова увеличихме времето за заседания на комисиите, тоест във вторник, сряда, четвъртък, дори и в петък те могат да заседават?! Тук е въпрос на организация на самите председатели на комисиите и да не им съвпадат, така че този аргумент не е правилен. Аз имам един въпрос: какво ще стане, да речем, разглеждаме законопроект на второ четене и имам внесени предложения по него, но не съм болен от ковид, за да мога да участвам дистанционно и примерно съм за операция в болница и обективно не мога да присъствам на заседанието?! После са минали обсъжданията, няма гласуване, защото е имало само обсъждания, и ще може ли впоследствие такъв тип народен представител да участва в обсъжданията и да защити предложенията си? Уважаеми господин Председател, правя една редакционна бележка: думата „обсъждания“ да отпадне и моля да я поставите на гласуване.

В ал. 2, чл. 28 думата „обсъждания“ да отпадне.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, госпожо Митева! Забравихте да обясните на колегата, че всъщност в ал. 2 пише „може“. Като председател на комисията той просто ще прекрати заседанието, освен ако не му доставя удоволствие да разпитва министрите сам, защото има тази възможност. Това решение вече ще бъде единствено и само на председателя – след като е сам, ще прекрати комисията. Имаме я тази хипотеза, лично според мен няма никакъв казус.

Аз не мога да разбера дали тук сме се събрали да философстваме, или да работим и да четем Конституцията? В края на краищата има и мотиви към тази Конституция, когато е приемана. В чл. 46 от Правилника – така работи Народното събрание – категорично се казва, че когато няма кворум, се преминава към обсъждания, изслушвания, парламентарен контрол и това може да се прави дори с двама народни представители в пленарната зала. След като може да се прави със законите за първо и за второ гласуване в пленарната залата, която е решаваща – все пак нека да не забравяме, че комисиите са помощен орган на Народното събрание, не мога да разбера защо да не се прави с по-голямо основание и в парламентарните комисии?! Благодаря Ви, господин Ананиев, аз също щях да го кажа и това е правната възможност: председателите затова са председатели, защото са натоварени с малко повече отговорност от останалите народни представители. Те се водят ръководители, така че с ръководството на комисията те са тези, които вземат решението и преценяват дали да има заседание, или да няма, така че тази правна възможност е в компетентността на ръководството на комисиите. По отношение на това, че се прие да заседават в Четиридесет и петия и Четиридесет и шестия парламент – да, текстът беше коренно променен от практиката, която е била до 2021 г., и то коренно, защото да искаш непрекъснато 121 души за пленарна зала или за комисия съответното 50 плюс един, разликата е огромна и знаете, че много трудно се постига. Това го видяхме в много възлови комисии и на гледания на закони в Народното събрание в Четиридесет и шестия парламент. Затова настоявам този текст да бъде приет в този си вид и да бъде огледален за това, което се случва в пленарната зала.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Осъзнавам, че сме в епидемична обстановка, в която едно заболяване излиза над всички останали, но с оглед на това този правилник да не се променя твърде често, бих предложил една редакционна корекция на чл. 32, ал. 2, където пише: „Народните представители, които са поставени под задължителна изолация и карантина за COVID-19“, просто думите „COVID-19“ да отпаднат, защото има и други заболявания, заради които могат да бъдат поставени под карантина или под изолация.

Само искам професор Симидчиев да го попитам. Вие казахте, че искате да отпадне „COVID-19“, само че текстът след това реферира към правилата, приети за участие в пленарната зала. Ние сме приели само за COVID-19 и затова текстът така е направен. Въпросът е: искате ли някаква друга редакция и просто да помислите дали правилата ще се приемат от самата комисия, дали въобще по някакъв друг ред ще се работи, а дори да отпадне „COVID-19“, няма да реши проблема с това, което Вие казахте?

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Съгласно Закона за нормативните актове един нормативен акт е добър тогава, когато е ясен и точен, защото неговата цел е той да бъде изпълняван, а при неговото нарушаване съответно да се търси някаква отговорност съобразно това какъв е самият акт. Лично за мен е неясна формулировката на новия чл. 31, ал. 9, като в първата му част нещата са ясни, тъй като се препращат към определени нормативни актове, но във втората част има неяснота относно някои термини, които са вписани в него. Алинея 9 звучи по следния начин: „Участващите в заседанията на комисиите са длъжни да спазват изискванията на Закона за класифицираната информация и за защита на личните данни.“ Дотук нищо притесняващо, защото ясно е формулирано какво представлява класифицираната информация и кои данни са личните, но по-нататък всъщност е предложението, което госпожа Митева е внесла. Аз ще искам обяснение от нея, за да може да има яснота относно формулираното предложение – „и да не се разгласяват данни, отнасящи се до личния живот и доброто име на гражданите“. Според мен формулировките „личен живот“ и „доброто име на гражданите“ са общи формулировки, като не дават параметрите на това кое всъщност не следва да споделяме и не следва да разгласяваме от личния живот на съответния министър или лицето, което е било изслушано в съответната комисия, и какво значи „доброто име“ на този гражданин. Ако по време на комисията се установи, че въпросният министър, въпросният шеф на агенция или каквото и да е друго длъжностно лице е извършило нарушение на служебните задължения, значи ли, че коментарът по повод на тези негови действия попада именно под разпоредбата на чл. 9, а именно, че ние накърняваме неговото добро име?! Мисля, че сега е времето да дадем формулировка на това какво е „личен живот“ и „добро име“, за да не се налага след това всеки един от нас да бъде обект на нападки за това, че не е спазил собствения си правилник. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Накратко само да обясня все пак за какво става въпрос и какво е скрито всъщност зад иначе благия текст, който е предложен. Предполагам, че народните представители в залата разбират контекста на самия текст, но все пак да го обясним и за навън. Това общо взето е клауза, предпазваща от разриви в коалицията. Какво ще рече това? Всяко едно управляващо мнозинство има своето мнозинство в комисиите, а поставянето на такъв текст обикновено означава откъде идват тези проблеми. Когато има разрив в коалицията по даден законопроект или проект за решение, тоест не всички партии в коалицията са съгласни с него, за да не бутат коалицията, те излизат и не гласуват, защото имат своя различна позиция. Този текст дава възможност на вносителите и на председателя на комисията да могат да продължат разискванията по законопроекта или проекта на решение въпреки несъгласието на мнозинството в комисията. Ако отсъства мнозинството, значи, че няма съгласие. По този начин те поставят своите колеги в един неудобен момент, а пък да не говорим, че този начин може да води не само до политическо изнудване, но и до много по-различни мерки. Благодаря.

Аз благодаря, че толкова дълбок смисъл съм включила в този текст. Между другото, аз се запознах внимателно с практиката на другите държави и повярвайте ми, това го има почти навсякъде. В другите държави даже изискват много по-високи мнозинства за приемането и обсъждането на актове, включително и за кворума, който е две трети от комисията, а ние не отиваме чак толкова далеч. Общо взето изискването за намаления кворум и за едната трета, както беше до 2021 г., го няма почти никъде, големи са изключенията там. Всъщност това беше моето желание – да насочим текста и да не допускаме приемането на актове с по-ниско мнозинство от това, което се изисква по Конституция, а от друга страна, да не се прекратяват заседанията на комисиите и да не се буксува непрекъснато. В предния парламент, въпреки че имахме много малко заседания, много от заседанията съвпадаха и народните представители притичваха от комисия в комисия – сега са 24 и проблемът няма да е по-малък. Затова наистина трябва много да внимаваме, когато приемаме текстовете, внимателно да ги обсъждаме и все пак да следваме конституционните разпоредби. Нямала съм предвид въобще това, което казахте, господин Гаджев, но Ви благодаря, че ни обърнахте внимание. А по отношение на ал. 2 предлагам това изречение, което беше свързано с COVID-19, да звучи: „народните представители, които са поставени под задължителна изолация или карантина, участват в заседанията на постоянните комисии съгласно приетите от съответната комисия правила“. И всяка комисия да може да си решава, знаете, че има тази опция по Правилник, и по този начин ще се напълнят със съдържание тези вътрешни правила на всяка една комисия. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председателстващ. Аз ще взема отношение по ал. 2 на предлагания чл. 32 и по-специално ще се опитам, без да съм юрист – моят мозък е увреден по друг начин, икономически е увреден, не юридически, да обясня как аз чета този текст. Въз основа на конституционната промяна, към която реферира госпожа Митева, имаме два типа заседания, тоест да избягаме от това, че заседание означава само съдебно заседание – не, не всяко заседание на света е съдебно заседание. Има и други заседания, и тук в нашия Правилник има два типа заседания – заседание, което може да приема актове и гласува, и заседание, което може да върши други неща, но не може да приема актове и да гласува – примерно да изслушва, да обсъжда, да контролира. Това, което Правилникът казва, има два типа заседания – едното, което може да…, другото – не. За да имате първото, е задължително да имаме кворум, но за да имаме второто, не е задължително да има кворум и по решение на председателя на комисията може да има и този втори тип заседания. Не виждам къде е проблемът. Надявам се, че го обясних. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Прегласуване!

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 33. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 34. По чл. 35 има предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението по т. 2. Предложението по т. 1 е оттеглено. Предложение на народния представител Настимир Ананиев, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) За заседанията на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол, както и аудио-визуален запис. (2) Протоколите се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола. В протоколите се посочва резултатът от гласуването по парламентарни групи. (3) Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание в 7-дневен срок от заседанието и не по-късно от 72 часа преди разглеждането на доклада в пленарна зала, освен ако комисията реши друго. Аудио-визуалният запис се публикува на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието. (4) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 36. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 37.

„Глава шеста Постоянни делегации на народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава шеста. Предложение на народния представител Христо Гаджев: „В чл. 38, ал. 1 след думата „състава“ се добавя „и ръководството“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 38: „Чл. 38. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации. (2) При определяне състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се запазва съотношението между числеността на парламентарните групи. (3) При преустановяване съществуването на парламентарна група избраният по нейно предложение представител в състава на постоянната делегация се освобождава. (4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание в края на всяка сесия. Отчетите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание при спазване изискванията за защита на класифицираната информация и за защита на личните данни.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 39. По чл. 40 има предложение на народния представител Елена Гунчева: „В чл. 40, ал. 2 текстът да се промени по следния начин: В текста: ,,В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по-късно от 7 дни след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция или не“, да се добави „но не по-рано от 48 часа от внасяне на искането за извънредно заседание“, като текстът в цялост да стане: „В случаите по чл. 78, т. 2, 3 и 4 от Конституцията председателят е длъжен да насрочи заседание не по късно от 7 дни, но не по-рано от 48 часа след постъпване на искането, независимо от това дали Народното събрание е във ваканция или не.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 40. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 41. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 42. По чл. 43 има предложение от народния представител Петър Петров: „В чл. 43, ал. 2 изречение последно се изменя по следния начин: „По време на заседанията те са длъжни да спазват установения ред и могат да се изказват по покана на председателя или по искане на парламентарна група.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 43. По чл. 44 има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 44 ал. 6 се изменя по следния начин: „Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично, включително и разпределението на гласовете за, против, въздържал се.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 44.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да се обоснова за моето предложение – извънредно заседание да се свиква не по-рано от 48 часа. Съвсем скорошен е примерът, когато ние не знаехме кога ще бъде свикано това извънредно заседание. В началото беше обявен един час – от 9,00 ч., след което се обяви друг час – от 13,00 ч., и народните представители, които са извън София, бяха затруднени по какъв начин да се организират, така че да могат да присъстват на заседанието. Считам, че това е разумен срок, в който всеки народен представител, който е извън София, да може да се организира, така че да бъде навреме за пленарното заседание. Ако предложи някой, може този срок да се намали и на 24 часа, но задължително трябва да има някакъв разумен срок, в който всички народни представители да могат да се организират и да има кворум на самото заседание. Също така искам да подкрепя предложението на колегата Петър Петров по отношение на изказванията в комисиите. Както знаем, управляващото мнозинство ще има мнозинство и в ръководствата на комисиите. В някои случаи се налага да се вземе отношение по поставени въпроси. Точно затова предлагаме и в тези комисии от името на парламентарна група също да могат да се правят изказвания и искания. По отношение на решенията, които са взети на закрити заседания – дори и на закрити заседания тези решения са задължителни. Затова следва да има една прозрачност и публичност какви решения са взети. Всеки да може да си направи сметката какво е свършила тази комисия, както и кой как е гласувал, защото не смятам, че тук вършим някаква секретна и тайна работа, с изключение на случаите, които са изрично посочени и в Конституцията, и в други закони. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 45. По чл. 46 има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 46 ал. 3 се изменя по следния начин: „Председателят, във връзка с предстоящо гласуване, може да извърши по своя инициатива или до три пъти в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез компютризираната система за гласуване, чрез поименно прочитане имената на народните представители или чрез преброяване на народните представители от секретарите на Народното събрание.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 46. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 47. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 48. По чл. 49 има предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „1. В чл. 49, ал. 1 след думата „дуплика“ се добавя „лично обяснение“. 2. В чл. 49, ал. 3 текстът „2 минути“ се заменя от „минута и половина“. 3. В чл. 49, ал. 4 текстът „2 минути“ се заменя от „минута и половина“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 49.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, колеги от медиите! За да не губим времето за гласуване и разглеждане на чл. 49, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, от името на групата на „Продължаваме Промяната“ бихме искали да оттеглим предложението си, с което имахме желание да подобрим ефективността на работата на Народното събрание. Ще намерим други механизми, както днес бе гласувано, просто да работим и в почивните дни, в които бихме искали да си почиваме по Правилник, така че оттегляме тези три члена. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще Ви върна за секунда на чл. 45, за да направя едно редакционно предложение, към което се надявам, че ще се отнесете благосклонно. Молбата ми е, ако нямате нищо против, да разменим местата на алинеи 2 и 3. Струва ми се, че систематично е по-добре така – първо да се говори за откритите заседания, после за пленарните заседания и след това вече за извънредно излъчване.

В чл. 45, господин Председател.

Ако нямате нищо против, да разменим местата на ал. 2 и ал. 3. Тоест ал. 3 да стане ал. 2, а ал. 2 да стане ал. 3. Струва ми се, че така е систематично по-логично. Първо се говори в ал. 1 за открити заседания, в ал. 3, нова ал. 2 – за пленарни заседания с парламентарен контрол, и ал. 2, която да стане ал. 3, е вече за пряко предаване на пленарни заседания в извънреден порядък, това, което правим от време на време. Едното. И в ал. 2, която става ал. 3, ако се съгласите, разбира се, да се сложи една запетайка накрая и да се каже: „по реда на ал. 2“. Тоест идеята е, че извънредните излъчвания, на които правим пленарни заседания...

Точно така.

И на новата ал. 3, да го кажем така, да се сложи запетайка и да пише: „по реда на ал. 2“.

Благодаря Ви, господин Председател.

Да.

По чл. 50 има предложение на народния представител Елена Гунчева: „Към чл. 50, ал. 1 текстът да се промени: към „Народните представители говорят само от трибуната.“, да се добави: „а народните представители, участващи дистанционно в работата на Народното събрание – по начин, определен в Правилата за дистанционно участие на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19.“, като текстът да стане: „Народните представители говорят само от трибуната, а народните представители, участващи дистанционно в работата на Народното събрание – по начин, определен в Правилата за дистанционно участие на народни представители, оставени под задължителна изолация или карантина поради COVID-19.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 50. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 51. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 52. По чл. 53 има предложение от народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „В чл. 53, ал. 4 думите „3 минути“ се заменят с „2 минути“. Добавя се изречение второ със следното съдържание: „В случай че по дадено изказване са направени 3 реплики, времето за дуплика се удължава автоматично на 3 минути.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 53.

Благодаря Ви. Оттегляме и този текст на „Продължаваме Промяната“ за промяна в чл. 53, ал. 4 със същите мотиви като преди малко. Благодаря Ви.

По чл. 54 има предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „В чл. 54, ал. 1 се добавя изречение второ със следното съдържание: „Личното обяснение се дава след приключване на репликите и дупликите по дадено изказване.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 54: „Чл. 54. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично и поименно. (2) Народният представител има право на обяснение на своя отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването. (3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не се е изказвал. (4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители, като се редуват представители на различни парламентарни групи, ако такива са заявили. (5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 55. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 56. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 57. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 58.

По чл. 59 има предложение от народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 59, ал. 2 се добавя ново изречение със следния текст: „Парламентарната група има право да отправя и по едно питане към изслушвания министър по текущия въпрос, по който той самият е поискал да бъде изслушан, като питането е с продължителност до две минути.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 59: „Чл. 59. (1) Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. По тяхно искане те се изслушват с предимство. Председателят на Народното събрание може да определя времето, през което членовете на Министерския съвет говорят по определен въпрос. (2) Всяка парламентарна група може да изрази становище по темата, по която е говорил членът на Министерския съвет, в рамките на две минути, когато темата не е включена като точка в дневния ред. (3) Член на Министерския съвет, който присъства на обсъждане на точка от дневния ред, може да вземе отношение, след като получи думата от председателя.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 60. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 61. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 62. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 63. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 64. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 65.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Вземам отношение по чл. 59 и предложението, което е направено и отразено в редакцията на Комисията. Става въпрос за начина на изказване на членовете на Министерския съвет от трибуната на Събранието по точки от дневния ред или по извънредни точки. До момента, когато министър се изказва от тази трибуна, народните представители, тоест парламентарните групи, имаха възможност да вземат отношение на база на изказването. Но сега какво предстои, когато по точка от дневния ред министрите да могат да се изказват, но народните представители да не могат да отговорят?! Тоест примерно върви разглеждане на законопроект, на проект на решение или нещо друго, което е в дневния ред – идва министърът, коментира изказване на народен представител, тоест прави вид реплика на народния представител, но народният представител, след като веднъж вече се е изказал, няма как да отговори на министъра. Това за момента го смятаме за проблем и затова правя редакционно предложение в чл. 2 – след „в рамките на две минути“ текстът „когато темата не е включена като точка в дневния ред“ да отпадне.

Ще се опитам да не кажа, че така е било. В Правилника досега никога е нямало такава разписана процедура. Това е конституционният текст на чл. 83, че министрите могат винаги да идват в пленарната зала и когато поискат думата, председателят на парламента е длъжен да им я даде, когато той определи момента. По отношение на първото и на второто гласуване има ясно разписани правила в Правилника и ясно определено време за всяка парламентарна група. Знаете, за първо гласуване има време на групите, за второ гласуване всеки изказващ се има право да обоснове предложението си в рамките на пет минути със съответните после реплики и дуплики. По отношение на министрите обаче и когато те са вносители на законопроекти, няма разписана процедура и те не участват в процедурата по първо и второ гласуване, знаете, на законите. При първо гласуване вносителят има право на 10 минути и оттам нататък Правилникът мълчи. Доскоро практиката беше – обикновено вносителят взема думата накрая, когато приключат дебатите, за да може да обобщи и да каже, ако желае, нещо. По принцип не е прилагана до Четиридесет и петото народно събрание. Но разписването на тази разпоредба в Четиридесет и шестия парламент породи това, че започна да се удължава прекалено много времето на парламентарните групи. Когато дойде министърът и започне, ако е в точка, да говори и тези две минути отношение започнат непрекъснато да се трупат, Вие разбирате, че групата има време и започва да натрупва едни две минути непрекъснато, особено ако министрите са доста динамични и активни в процеса. Ще видим какви ще бъдат министрите и дали ще искат да се включват толкова в процеса, но тук разпоредбата и смисълът е по-скоро да уреди тогава, когато не е включена като точка в дневния ред, когато той дойде инцидентно в Народното събрание. Да, той идва, започва да говори и е редно тогава съответният народен представител да може наистина да изрази отношение и да реагира. Това въведохме в Четиридесет и шестото народно събрание, което го нямаше до този момент. А ако дойде по точка от дневния ред, парламентарните групи си имат време, на министъра ще му се даде съответното време. Народните представители могат да си отреагират във времето на съответната група и във времето за изказвания и да реагират на съответния министър. Така че смятам, че това е правилно разписаната процедура и това е редът, по който трябва да вървим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Митева, както аз Ви вземам реплики и Вие имате възможност да отговорите после с дуплика, това няма да важи за министрите. Тоест, ако Вашето изказване мине така, а аз бях министър, Вие нямаше да можете да ми отговорите. Това е положението, което предлагате. Тоест това, което сте въвели като добра практика в правилниците, които Вие предложихте в Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание, сега явно осъзнавате, че по някакъв начин може би сте дали прекалено много възможности на Народното събрание и вече като управляващи решавате да отмените, за да може да съхраните в крайна сметка и изказванията на министрите от коментари на народните представители. Тоест връщаме се на 180 градуса и цялата реформа в Правилника, който Вие предложихте, уважаема госпожо Митева, лека-полека се връщаме в старото положение. Благодаря.

Аз не смятам, че се връщаме назад, защото ние не отменяме тази разпоредба. Напротив, доразвиваме я, защото и разпоредбата така, както беше приета в Четиридесет и шестия парламент, ако аз я бях прилагала буквално и стриктно, не трябваше да давам думата за отношение по времето на първо и второ гласуване на законопроекти или на точка от дневния ред. Тогава решихме да прилагаме малко по-свободно текста и давахме непрекъснато възможност за отношение на парламентарните групи. Но съгласете се, при един динамично работещ парламент докъде ще доведе това и колко ще раздуе наистина времето. Не е необходимо това нещо, а и не това е смисълът на конституционния текст. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим дискусията по тази точка. (Смях от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, с всички предложения, които се правят, може би наистина – аз не казвам, че госпожа Митева го е направила с идеята да вземе думата на народните представители, но така излиза, всъщност това ще произтече от този текст. Дайте направо да нямаме дебати, да изменим текста, да не можем да подобряваме предложенията, които са внесени от комисиите, и изобщо да разпуснем залата. Да не говорим, че няма такава процедура – да прекратим дебата в момента, но така или иначе сте го правили, още повече че имаше вдигната карта на господин Чолаков. Смисълът на този дебат според мен е да приемем един добър правилник. Нека да не прекратяваме дебатите само защото някой бърза. Всички сме в залата, удължили сме работното време и нека да направим един добър правилник, по който да работим добре.

Благодаря Ви, господин Председател. Разбира се, че не е права госпожа Захариева – всеки бърза за някъде. Да не откривате дебата толкова бързо. Обявява господин Ананиев текста и Вие веднага дебат. Преди да откриете дебата, попитайте първо има ли процедура за прекратяване на дебата и предлагам колегата да седне тук и да не може въобще някой да стане за дебат. Нека да дойде тук – процедура, гласуваме. Какво значи това дебат? Стига с тези дебати, моля Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Господин Председател, много се радвам, че новото мнозинство набързо е усвоило процедурните хватки. Също така много се радвам, че колегата, който обикаляше по всички парламентарни групи – при мен дойде два пъти да ме моли да осигуряваме кворум – сега дойде и набързо прекрати дебата. Процедурата по начина на водене – не е нормално, когато имаме внесени конкретни предложения за този правилник да се направят, да не можем да обосновем защо. Защото ние имахме точно това. Вие в момента спряхте възможността да обосновем какво искаме да внесем в Правилника. И не прави чест на така нареченото „ново мнозинство“ за новия морал. Къде е новият морал? Спирате дебатите – това е едно от най-грозните неща, когато не давате възможност на опозицията да говори. И това направихте в момента. Браво на Вас! Честито. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Господин Председател, колеги. Вземам думата за обяснение на отрицателен вот поради това, че колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ не успяха да си аргументират текста. Аз, казвайки защо съм против, всъщност това е част от аргументацията, предполагам, на текста. Това, което ни бяха предложили колегите, означава да смесим две процедури. Едната процедура беше: министърът по своя инициатива взема думата, прави изказване, дава обяснение и всяка парламентарна група изразява отношение. Ако ние допуснем да се задават и въпроси на министъра, това означава да влезем в процедурата де факто по изслушване или по блицконтрол, която е друга процедура. И за да не се смесват процедурите, аз съм гласувал против и затова отхвърлихме това предложение. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. По чл. 67 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов.

Извинявайте. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 66. По чл. 67 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров: „В чл. 67, ал. 3 числото „7“ се заменя с „3“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Гаджев. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 67: „Чл. 67. (1) За заседанията на Народното събрание се водят пълни стенографски протоколи, които се изготвят в деня на заседанието или най-късно на другия ден. Протоколът се подписва най-късно следващата седмица след изработването му от стенографите, от двамата дежурни секретари и от председателя. (2) Към стенографския протокол се прилагат разпечатката от гласуването чрез компютризираната система и нечетените текстове по чл. 80, ал. 1. (3) Стенографските протоколи от пленарните заседания, когато не са закрити, се публикуват в срок до 7 дни на интернет страницата на Народното събрание. Аудио-визуалният запис от пленарните заседания и разпечатката от гласуването чрез компютризираната система се публикуват на интернет страницата на Народното събрание най-късно на следващия ден след заседанието.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 68. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 69.

Колеги, оттеглям предложението, тъй като редакцията на Комисията е максимално балансирана. Благодаря Ви.

Благодаря. Комисията подкрепя текста на Проекта и наименованието на Глава осма. По чл. 70 има предложение на народния представител Елена Гунчева: „Към чл. 70 се създава нова алинея 9 със следния текст: „Към законопроекта се прилагат пълните текстове на променените и/или отменени разпоредби на закони, като се посочва досегашната редакция на правната норма в цялост и в цялост – новото предложение. За отменените разпоредби се посочва в цялост текстът, който се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 70. По чл. 71 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 71: „Чл. 71. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението. (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3. (3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. (5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет. (6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България. (7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите. (8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание. (9) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 след определения срок не спира обсъждането на законопроектите. (10) На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на чл. 31 и след изтичане на сроковете, определени за становища. (11) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа резултатите от публичното обсъждане и от проверката по чл. 72, ал. 2 и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 74. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 75.

Господин Председател, колеги! Продължавам дискусията от вчера по чл. 25, ал. 2, който мисля, поне аз останах с това впечатление – и с БСП, поне по изказването на господин Зарков и може би от „Демократична България“, като че ли се прие идеята все пак, когато стигнем до този член, да предложим редакция на ал. 10, така че да не отстъпим от това, което се постигна в предишните парламенти, а именно провеждане на публично обсъждане на законопроектите, внесени от народни представители, поне на тях. Защото по законопроектите, които се внасят от Министерския съвет, по закон трябва и се провежда публично обсъждане. Така че ще си позволя да предложа редакция на ал. 10, така че да не отстъпим от това, което всички ние, считам, че се съгласихме, че беше добра практика и дори, пак казвам, не беше това, което поне повечето от нас заявяваха, че трябва да направим, така че да се подобри работата на парламента. Предлагам следната редакция на ал. 10: „(10) Законопроектите, внесени от народни представители, се разглеждат на първо гласуване след провеждането на публично обсъждане от водещата комисия, което се провежда след изтичането на сроковете, определени за становища. За проведеното публично обсъждане се изготвя доклад с резултатите от него, което се публикува на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание в тридневен срок от провеждането му.“

Да.

Точно така, да е ясно, че става дума за публично обсъждане по законопроекти, внесени от народни представители, то да се проведе преди гласуването на първо четене. Удачно е предложението, което беше направила госпожа Митева – да се проведе след изтичането на срока за становища, за да имат време тези, които ще участват в публичното обсъждане, да се запознаят със законопроекта, да предоставят, ако решат, и писмено становище, след което докладът от публичното обсъждане да се публикува в тридневен срок на сайта на Народното събрание, след което вече да се проведе комисия за гласуване на първо четене. Това предлагам всъщност с този текст. Ще дам след малко текста. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги! Ние ще подкрепим така направеното предложение, защото то съответства на идеята, която бяхме предложили от „Демократична България“ – действащата разпоредба просто да си смени систематичното място, без да се губи смисълът на публичното обсъждане. Това е важна стъпка, която приехме в предното Народно събрание, и не можем да си позволим да отстъпваме от нея. Трябва да има, разбира се, оптимизация на процесите, но тя да не е за сметка на принципите. Така че ние ще подкрепим този текст. Благодаря Ви.

Отново се връщаме към това какъв е смисълът на общественото обсъждане, затова искам да попитам госпожа Захариева – като се проведе това обществено обсъждане и докладът се качи на сайта на парламента, и за закона на народния представител в общественото обсъждане всички са казали: „Не, не става за нищо“, ще се гледа ли? Какво става след това? Или е само загуба на време за парламента? Какъв е ефектът от това обществено обсъждане – народният представител трябва да го преработи, трябва да го внесе наново или след това след няколко дена започва обсъждането на първо гласуване и народните представители си го подкрепят, като тези същите заинтересовани лица, които са канени на общественото обсъждане, са длъжни да бъдат поканени от председателя на водещата комисия по сега действащите текстове да вземат участие и в комисията. Тоест отново ще се направи второ обществено обсъждане, за да се изразят същите становища. Какъв е смисълът от това първо обсъждане, не ми става ясно!

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря Ви, госпожо Кирова. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Захариева! Както вчера, така и днес ще подчертая, че дебатът си заслужава и ще говоря по същество. Не виждам каква е разликата между текста, който Вие предлагате, и текста, който ни е предложен. Няма разлика по същество. Словоредът е този, който е използван в другия, предишния правилник, но струва ми се, че този е по-точен. Става дума за обществено изслушване, след като са изтекли сроковете да участват тези, които са били, и докладът от това изслушване ще бъде част от доклада за първото четене, така както е практиката. Позволявам си да кажа нещо. Общественото обсъждане – това е само един от неговите елементи, който, както си говорихме вчера, има за цел също така да даде време и на народното представителство да обсъди въпроса от всички страни. Общественото обсъждане по същество е нещо много по-голямо и включва както дебатите, които се включват в общественото пространство по принцип след внасянето на един законопроект, така и обсъжданията на първо четене в зала, обсъжданията с участия на заинтересовани страни, на неправителствени организации и по принцип това е един цял процес, който, за съжаление, беше често претупван в бързина по една или друга причина. Затова общественото обсъждане и за обсъждането на този текст трябва да се вземат предвид и различните срокове и те, уважаеми господа и дами, трябва да бъдат спазвани – 72 часа от едно, 2 месеца от друго и така нататък. И последно. Идеята на общественото обсъждане и на времето, което трябва, за да се стигне до тази трибуна, е за да не се пишат текстове на нея, както сега се предлага. Естествено, не казвам, че нямате право да го правите и предложението Ви е коректно от гледна точка на неговия дух, но така се правеха и вчера някои предложения оттук, директно, на маса – те не позволяват на народните представители да ги обмислят добре поради липса на време и поради нажежената политическа атмосфера на тази зала. Това са идеите на всички тези процедури. Те имат дълбок смисъл. Аз още един път Ви благодаря, че обърнахте внимание на това нещо. Мисля, че Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание въведоха тази практика, тя в момента не се връща назад, напротив – уточнява се, за да има смисъл. Така че мисля, че би трябвало да подкрепим текста, така както е предложен по Доклад на Временната комисия.

Аз съм учудена, честно казано, от това, което каза господин Зарков, защото снощи каза абсолютно различно нещо. Но няма значение, нормално е – човек може да си промени мнението. Ще обясня какъв е смисълът на публичното обсъждане за госпожа Митева, на това бъдещо обсъждане – такъв, какъвто е смисълът на публичното обсъждане и на законопроектите от Министерския съвет. Също, господин Зарков, казвате, че нямало да има време за публично обсъждане, че смисълът му бил да има време да се запознаем, а в същото време текстът, който предлагате Вие, събира публичното обсъждане в заседанието, на което се гласува на първо четене предложеният законопроект. Това е абсолютно противоречиво на това, което Вие казвате. Че трябва да има време – да, трябва да има време. Всъщност подобряваме текста от миналия правилник. Да, даваме време, за да не се прави формално обществено обсъждане на законопроектите, внесени от народните представители, с изтичането на сроковете, а за да се запознаят с него. Защото, ако решим да го претупваме, можем да внесем днес един законопроект и след два дена председателят на комисията да насрочи обществено обсъждане. А какво ще стане със законопроекта, внесен от народния представител, има няколко варианта – както той реши. Това не означава, че законопроектът няма да бъде приет. Много пъти в обществените обсъждания на законопроектите, предлагани от Министерския съвет, има много становища, които Министерският съвет не приема, но поне ще трябва в доклада, който ще бъде част от доклада на комисията, да се обоснове защо не е прието или в самия дебат, след което на първо четене. Да, защото може да има неприемливи решения, неприемливи предложения на това обществено обсъждане, които да противоречат на идеята на народния представител, да противоречат на духа и смисъла на закона, който той е предложил. Но дайте да забраним обществените обсъждания тогава, да ги махнем. Ние сме законодателен орган и за Министерския съвет, защото какъв е смисълът от тях? Съжалявам, но смисълът на обществените обсъждания е да чуем заинтересованите страни. Това е смисълът на обществените обсъждания. Същото би трябвало да важи и за законопроектите, внесени от народните представители. Аз ще предложа текст. Разбира се, залата ще реши дали ще го подкрепи.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Ще си позволя отново да прочета предложението, което съм внесла, тъй като господин Ананиев изпитва леки затруднения при прочитанията на моите предложения. (Викове от „Продължаваме Промяната“: „Еее!“) „Към законопроекта се прилагат пълните текстове на променените и/или отменени разпоредби на закони, като се посочва досегашната редакция на правната норма в цялост и в цялост новото предложение. За отменените разпоредби се посочва в цялост текстът, който се отменя.“ Аз ще помоля да помислите върху това предложение и да го гласувате, тъй като честа практика е да не става ясно от законопроектите какво точно се променя. За съжаление, не всички в тази зала са юристи, не всеки веднага може да направи справка в закона какво точно се променя. Съгласна съм, че в Закона за нормативните актове няма подобно изискване, но да не забравяме, че същият Закон за нормативните актове е създаден по времето, когато един закон се е променял веднъж на десет години. В момента основните закони в България се променят по 10 – 15 пъти в година и дотам, че много често дори юристите не могат да проследят поредните промени. С предлаганата поправка в Правилника ще дадем възможност и на гражданите при общественото обсъждане да им стане ясно какво всъщност предлагаме, какво отменяме и какъв е цялостният текст, който ще бъде променен, и затова моля да подкрепите това предложение. Въпреки идеологическите различия на мнозинството, считам, че все пак трябва да бъдем практични, както и да дадем възможност на българските граждани да видят наистина какво правим в законодателството. Благодаря Ви.

Госпожо Гунчева, мисля, че трябваше да допълните, че в това Ваше предложение няма абсолютно никакъв политически оттенък, няма игрички с кворума или с каквото и да било, свързано с дейността. Наистина това е чисто практически текст и ако се приеме, ще облекчи работата на хората, които не сме юристи, така и на всеки един, който иска да проследи директно на едно място всичките промени. Това е добър вариант и аз също призовавам чисто колегиално да го одобрите, а не просто машинално всичко от опозицията да бъде отхвърлено. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, бих искала да отговоря на няколко въпроса, които тук бяха поставени, независимо от това към кого, за да стане ясно защо поправката, която предлага госпожа Захариева, има своята логика. Тя ще продължи онова, което беше започнато в светлината на яснота, прозрачност, достатъчна информираност за обществото, така че да може да се вземе отношение най-вече след едно публично обсъждане, което е предвидено преди гледането на законопроекта на първо четене в комисията, и да има становища, които да бъдат взети предвид от самия народен представител. Също така може да има становища, които да накарат народните представители в комисията да се замислят за начина, по който гласуват, и за мотивите, които стоят зад внесения законопроект. На първо място, ще избегнем възможностите за лобиране в интерес на частни фирми и мисля, че това трябва да е в основата на онова, което наричаме желание за промяна. Ако има такова наистина, би трябвало да запазим всички механизми гражданското общество да бъде максимално добре уведомено за това, което се случва в нашите комисии, и за законопроектите, които предлагат народните представители. Във връзка с това искам да подчертая, госпожо Митева, че съм убедена, че независимо от това колко отрицателни становища има във връзка с общественото обсъждане, ако законопроектът има своята рационална основа и е свързан със защитата на българския национален интерес, нито един български народен представител от тази зала, воден от общ популизъм, няма да измени своя законопроект. Становищата обаче на гражданското общество трябва да бъдат чути. Смисълът на тази поправка е докладът от общественото обсъждане да предхожда, повтарям, да предхожда гледането на първо четене в комисия, а не да се прави едновременно с него. Когато предхожда гледането на първо четене в комисията, то могат да се запознаят всички народни представители, а не само тези, които са членове на съответната комисия и биха могли да имат становище. Съгласете се, че нашата работа тук не е да бързаме и не е да претупваме всичко онова, което правим. Има една българска поговорка за това какви ги ражда сляпата кучка, бързата кучка. Съжалявам, че го казвам, но мисля, че сме свидетели на подобни неща. Казвам го, защото не се решават проблемите с бързане. Практиката на Народното събрание показва – аз не съм специалист, нито съм доктор по конституционно право, че преди 1944 г. народните събрания предимно са дискутирали и дебатирали, а не са произвеждали закони и законопроекти на коляно или на ишлеме, защото гаранцията за едно стабилно развитие на държавата е стабилното законодателство, което не се променя всеки божи ден. Така че е хубаво да се чува мнението както на гражданското общество, така и на народните представители – без истерия и без ненужно бързане. Искрено се надявам – обръщам се към Вас, обръщам се към колегите вляво, обръщам се към колегите в центъра, обръщам се към колегите вдясно, че ще приемем тази поправка и ще дадем възможност на въведените практики от Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание, които единствено целяха максималната публичност при работата на Народното събрание, да могат да бъдат запазени във вида, в който можем да работим и максимално да даваме възможност на гражданите да участват в този процес по начина, предвиден в закона. Надявам се да гласуваме поправката, предложена от госпожа Захариева. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Кирова, правя реплика, защото ми прави впечатление, че в този дебат се изказват народни представители с по-малко парламентарен опит по темата, по която се говори. Нали всички сме наясно, че в Народното събрание всеки един народен представител, който внася някакъв законопроект, не го прави, защото сутринта му е светил по-дълго време червеният светофар и да предлага промяна в Закона за движение по пътищата?! Идеята е народните представители да имат тази законодателна инициатива, след като са направили тези предварителни обсъждания, след като са се срещнали със своите избиратели, след като са се срещнали с браншовете, които касаят, за да напишат законопроекта и да го внесат в пленарната зала, и тогава да го разгледа парламентарната комисия. Тази практика, която ГЕРБ наложиха за 12 години – министрите да пропускат общественото обсъждане и да подават текстове на народни представители, които да ги внасят и да ги гледаме от вчера за утре, повече няма да се случва и това е гаранцията на бъдещата коалиция, която ще управлява и която управлява България. Може да бъдете абсолютно спокойни, че такъв тип законодателство повече няма да има. Това е част от промяната! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Това беше проблемът на Вашето управление, че предлагахте законите, предлагахте корупцията, предлагахте лошите неща в законодателството. Това нещо няма да се случва повече, така че недейте да забавяте законодателния процес. Народните представители са достатъчно грамотни, комисиите могат да работят, да заседават и те ще преценят кой законопроект да бъде приет, а становищата, разбира се, трябва да се движат съпътстващо с гледането на законопроекта. Благодаря, господин Председател.

Аз искам ясно да заявя, че ние не искаме да няма обществени обсъждания и не това е целта, а напротив – всички поправки в Правилника са в тази посока. Тук говорим основно за законопроекти, колеги, които се приемат на две гласувания, а не говорим за решения и актове от едно гласуване. Когато се прави това обществено гласуване, както искате Вие, аз Ви казах, че се казва: законопроектът не става, но какво се случва след това? Виждам няколко министри от кабинета на ГЕРБ и те много добре знаят практиката и процедурата в Министерския съвет. Когато се каже, че законопроектът не става или че има проблем, той се връща за преработване, преработва се или въобще не се внася и чак когато отговори на изискванията на Закона за нормативните актове, той постъпва в Министерския съвет. Това е така, тъй като материята е разнородна, тъй като институциите са разнородни, тъй като всеки дава своите становища и това е нормално, но когато народният представител е внесъл своя законопроект в Народното събрание, какво повече да му се обсъжда?! Той влиза в Комисията за първо гласуване, като заинтересованите институции са имали срокове, в които всички да дадат своите становища. Ако са искали, те са щели да го направят, те са публикувани на интернет страницата на Народното събрание, а отделно се задължават при законопроекти, внесени от народни представители, Министерският съвет и министрите да дават становища. Тази правна възможност, която беше доскоро, е отменена, въведен е императив. Отделно се даде възможност на Националното сдружение на общините да дава становища – вратата е отворена абсолютно широко за всички заинтересовани институции. Когато са дали тези становища, те канят задължително председателя на комисията да присъства на заседанията, а ако искат, те идват и нищо не налага да се провеждат едни и същи заседания. След това Вие имате срокове между първото и второто гласуване, в тези срокове Вие вече точно ще вземете отношение по всички тези становища и може да си приведете законопроекта в съответствие с всичко, което е казано. Не разбирам това желание да се прави два пъти една и съща процедура.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Кирова, съвсем добронамерено ще Ви кажа нещо, което не ми се иска, защото при приемане на Правилника трябва да го разискваме по същество. Вие си позволихте да вкарате в заблуждение залата, може би защото в момента сте в качеството си на заместник-председател – и в този парламент сте, и в предишния, а в Четиридесет и четвъртия не бяхте. Вие не гласувахте в Четиридесет и четвъртия парламент бюджет в четири и половина часа сутринта, предложен и гласуван от Вашата парламентарна група и Вашата партия с една-единствена цел – за да скрият техните предложения от хората, от гражданите на Република България, и затова се гласуваше в малките часове на нощта. Това е коректно, когато трябва да споменем кой какво е правил или как човек от Вашата парламентарна група – Данаил Кирилов, променяше на коляно законодателство в 12,30 ч. Затова Ви призовавам най-добронамерено да дебатираме по същество, но да не казваме кой какво е правил, защото тези практики, уважаема госпожо Кирова, са на Вашата парламентарна група от почти 12 години. Почти 12 години – казвам Ви го най-добронамерено. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Ще се опитам да бъда кратка и като начало ще започна с практиките в Четиридесет и четвъртото народно събрание, в което не съм присъствала и не съм участвала. Всички лоши практики от Тридесет и осмото, Тридесет и шестото или Четиридесет и първото народно събрание не би трябвало да бъдат копирани и прилагани в Четиридесет и седмото народно събрание, защото в противен случай претенцията за промяна означава промяна към нещо по-лошо и не особено хубаво. Що се отнася до обета и обещанието, което получихме от първия репликиращ ме – обет за вярност обикновено се дава, когато се сключва граждански брак или при някакъв годеж. Аз обаче ще си позволя да не се доверя на обета за вярност и обета за промяна и ще искам да видя реални и конкретни действия в тази посока. Смятам, че за да има такива, е необходимо те да бъдат описани с ясни и точни правила, които всеки ще спазва. И на втория репликиращ ме ще отговоря още веднъж, защото два пъти не стана ясно и може би третия път ще стане ясно. Целта на публичното обсъждане е една и тя е много проста: да бъде направено публично обсъждане преди гледане на първо четене на законопроекта в комисия. И пак повтарям, преди гледане да бъде публично оповестен докладът от публичното обсъждане на страниците на Народното събрание и тази на комисията, за да могат с него да се запознаят по-широк кръг граждани, защото говорим за законопроекти, внасяни от отделни народни представители. Тук чух да се цитира практика, когато определени законопроекти са давани на народни представители, за да може бързичко да се гласуват без съответните обсъждания. Това ли искате, уважаеми дами и господа млади хора от промяната? Ако това искате, не гласувайте текста, предложен от госпожа Екатерина Захариева. Ако искате максимален контрол и прозрачност на действията на Народното събрание, обръщам се към Вас (към парламентарната група на „Продължаваме Промяната“), гласувайте тази промяна. Тя не хапе, не е опасна, но ще даде възможност на повече хора да участват в този процес и наистина гражданското общество да е запознато с това, което се случва в комисиите и в залата на Народното събрание. Благодаря Ви много.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Нека да Ви прочета един текст, един цитат. Някои ще се сетят откъде е. Чета: „Народната воля, както се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, защото и законите трябва да бъдат яки и определени, а не дело на каприз на минутата. А за да бъдат законите следствие на дълбоко уяснени причини и цели, тий трябва да бъдат плод на здраво обмисляне и всестранно разглеждане. Но пита се: възможно ли е таквози разглеждане, когато то ще става само на едно място, когато ще разглеждат само онези, които въплъщават в себе си неуяснените или уяснените само от една страна желания? Ако за блясване на каква да е истина е потребна противоположност на мненията, за делото на законите това е още по-потребно.“ Това е Тодор Икономов – реч в Учредителното събрание във Велико Търново, когато се е приемала Търновската конституция. Речта му всъщност е адресирана към създаването на Сената, но тя говори и за якостта на законите. Колеги, тази държава не е от вчера и не започва днес. С госпожа Митева още в 45-ото събрание, с господин Славов впрочем също, с други колеги имахме възможност да споделим мисли, че сме на едно и също мнение, че най-после законите трябва да започнат да стават яки и законодателството на бъде трайно – това, за което говори госпожа Гунчева, чието мнение също споделям. Има една разлика между начина, по който внася закони Министерският съвет, и начина, по който внасят закони народните представители. Министерският съвет разполага с експертизата на цялата държавна администрация – един път, и втори път – те имат възможност и са задължени да правят обществени обсъждания по закон. На мен ми се струва, че народните представители не трябва да правят изключения както в други отношения, като например зеления сертификат, да кажем. Ние не трябва да правим изключение, че нашата законодателна процедура трябва да върви по различни правила, че ние сме по-умни и трябва да действаме по-бързо. Това, което е предложено в сегашната редакция, колеги, на практика предполага законът или законопроектът на народния представител, бидейки вкаран на четене, да бъде подложен на дискусия от избрани обществени организации, които да бъдат поканени на първо четене, да бъдат изслушани, като в общия случай най-вероятно те ще подкрепят, защото са били изрично поканени, и няма да се чуе гласът на обществото. Аз, колеги, като народен представител нямам проблем. Напротив, настоявам, ако предложа законопроект, той да бъде качен на сайта на Народното събрание и да получи всички възможни гледни точки, защото не считам, че съм гениален, не считам, че съм прав, не считам, че това, което съм казал, е най-вярното, а съвсем пък не считам, че моят законопроект би бил по-добър от законопроекта на Министерския съвет и да върви по отделна процедура само защото аз съм народен представител и това го пише в Конституцията, а за Министерския съвет е предвидена друга процедура. Вижте нещо, което съм видял, пребивавайки на Запад и виждайки западната практика, се надявам, че ще имаме възможност много пъти да го говорим това оттук нататък, колеги: в западните парламенти – в английския, в немския, предполагам, че и в американския, законите – проверете, вярвайте ми, се приемат като правило с консенсус. Като правило! Значи това с процедурни хватки, с плаващи или не знам какви мнозинства, или изобщо мнозинства, да бъде налагана воля, не е европейска практика. Това не подпомага трайността на законодателството. И последно изречение ще кажа. Вижте, ние сме добри хора, стоящите тук сме добри хора, опитайте се да повярвате. Недейте да смятате, че само защото сме в тази част на залата, всяко предложение, което правим, има за цел да блокира, да саботира или да пречи. Не, ние имаме за цел наистина законодателството да бъде трайно и стабилно и обществените обсъждания са просто една стъпка в тази посока. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възглас: „Браво!“)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чолаков, благодаря Ви, че взехте отношение по темата – към Вас мога така малко по-остро, както не бих си позволил към дамите иначе. Уважаеми господин Чолаков, уважаеми дами и господа от ГЕРБ! В последните два дни Вие няколко пъти си позволихте да се подигравате и да правите забележки на говорещи в тази зала от мнозинството. Сега аз ще Ви кажа на Вас като опозиция: пресолявате манджата и от една сериозна тема правите карикатура! Така направихте вчера, когато господин Бачийски предложи текст недостатъчно добър, за да бъде приет, но Вие го превърнахте в едва ли не, че тук ще идват арестанти, арестуващи и така нататък. Сега правите същото. Госпожа Захариева, преди това госпожа Кирова, поставиха важен въпрос. На този въпрос в Правилника е отговорено, и то много ясно. (Реплика от народния представител Росица Кирова.) Ще Ви обясня, доколкото ми е възможно. Пише: „На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане.“ Въпросът, който поставя госпожа Захариева, е дали не трябва да е първото гласуване на самата комисия. Не, не трябва. Трябва да е достатъчно ясно, достатъчно публично и в момент, който е подходящ, преди първото гласуване в залата, което е важното, защото комисията – публично или непублично обсъждане, дава само становище за тази зала. И не става дума да продължим това, което направиха Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото, а да спрем това, което правеше Четиридесет и четвъртото. Мисля, че улавяте малката разлика. Последна дума. По отношение на процедурни хватки и че в другите парламенти по света консенсус и така нататък. Не е вярно. Навсякъде има процедурни хватки, навсякъде парламентаризмът е вид борба, стратегия, тактика, опозиция, управляващи, надмощия и така нататък. Това, което правите Вие в момента, е процедурна хватка – бавите време, трупате време, пренасилвате дебатите, задавате им излишен драматизъм, Ваше право е. Тяхно право е, уважаеми дами и господа от мнозинството, а наше задължение е да устоим. Без Правилник днес не трябва да си тръгнем от тази зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Цял ден съм тук, за разлика от някои колеги, които провалиха кворума. Не съм отсъствал и за минута, изслушвам всякакви неща, но имам конкретна реплика към господин Чолаков. Господин Чолаков, къде бяхте Вие, когато ГЕРБ в Четиридесет и четвъртия парламент през Закона за храните променяше Закона за ядрената енергетика? (Реплика от народния представител Хамид Хамид: „А сега!?“) Къде бяхте Вие, когато през Закона за финансовия одит ГЕРБ промениха осем други закона, въведоха данъчни промени, въведоха нови правомощия на Специализирания съд? Защо не станахте тук да им кажете какво е казал господин Икономов? Защо тогава не взехте Вие думата да кажете, че това са лоши парламентарни практики? Къде бяхте Вие? Защо тогава мълчахте, а сега ми казвате такива хубави демократични слова? Защото, господин Чолаков, имам чувството, че сега целта е да губите време, днес да не бъде приет парламентарният Правилник. Иначе Вие, ако сте искали спазване на демократичните процедури, тогава трябваше да реагирате. Тогава, господин Чолаков, мълчахте, а сега казвате колко важно е да има публично обсъждане, колко важно е да се спазват правилата. Хората, които най-много нарушаваха правилата, бяха Вашата парламентарна група. Беше станало традиция през Преходните и заключителните разпоредби да се случват най-важните промени, така че хората целенасочено да бъдат заблудени, да не разберат. И това Вие го въведохте като практика. Така че, моля Ви, в случая нека да изработим добър правилник. Знаем какво сте вършили, знаем какво сте правили, нека да не губим времето на парламента абсолютно целенасочено, защото затова, само затова става дума. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС, ръкопляскания от ДБ.)

Господин Димитров, да Ви кажа честно, сега Вие загубихте времето, защото нямаше да взимам дуплика, ако Вие не бяхте направили това изказване встрани от проблема. Не мога да разбера в какво точно ме обвинихте и какво говорехте. Ние не говорим за внасяне на предложения и аз не говоря за внасяне на предложения между първо и второ четене. Говорим за обществени обсъждания на така наречените частни законопроекти, внесени от народни представители преди първо четене. Затова говорим през цялото време. Колеги, Тодор Икономов, цитата от когото Ви прочетох, за точно тези думи е бил осмян, ама грозно е бил осмян, бил е подигран. Между другото, той е свършил зле, макар че е един от основните консерватори, строители на съвременна България, и това е признато 100 години по-късно. Няма проблем. Това се е случвало в българската история. Пак казвам, България не е започнала от днес и имаме прецеденти за всичко. Четете историята, идете в библиотеката, четете парламентарната история. Има всичко, което ние правим тук, вече е било правено и знаем кое как свършва. Това, за което говорехме, колеги, е искаме ли да чуваме повече мнения на граждани, искаме ли да чуваме повече гледни точки върху това, което правим? Искаме. Щом искаме, нека да го направим по начина, по който предложи госпожа Захариева. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Виждаме, че дебатите минаха и преминаха границите на дебати, които трябва да се водят в залата. Всички тези дебати трябваше да бъдат направени в Комисията, която изработи предложението за Правилника, и затова предлагам да прекратим дебатите.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, искам да направя изказване по чл. 70 – предложението на Елена Гунчева. Смятам, че то трябва да бъде подкрепено. Това е един разумен текст, даващ възможност на гражданите и неправителствените организации преди всичко да познават начина, по който се приема законодателство и по който се изменя такова. Във връзка с това според мен Народното събрание трябва да мине още по-напред и в контекста на думите на възрожденеца Тодор Икономов, за да се знае точно как е въплътена народната воля и колко са яки законите. А именно не само какви предложения се правят – да бъдат в пълен текст, а когато законът или изменението бъдат приети, чрез промяна в „Държавен вестник“ трябва да бъдат актуални и публикувани безплатно, достъпни за българските граждани. В Четиридесет и петия парламент ние внесохме такъв законопроект, но не стигна времето да бъде разгледан. Сега ще го направим отново именно за да могат гражданите да знаят колко са яки законите, които правим.

Уважаема госпожо Цонева, ще подкрепя Вашето изказване, че законите в България са много яки дотолкова, че почти никой вече не може да се ориентира в тях. Ще подчертая, че България е може би единствената държава, в която законите не са нейна собственост. В момента в България, ако иска някой да види актуалните закони, техните изменения, поправки и съдебна практика, трябва да си плати за правна програма – нещо, което за мен е срамно. Благодаря Ви.

По чл. 76 има предложение от народните представители Атанас Славов и Иван Димитров. „В чл. 76 се създава ал. 5: „(5) Законопроектите се разглеждат на първо гласуване след провеждането на публично обсъждане от водещата комисия и публикуването на доклад с резултатите от него на сайта на съответната комисия на интернет страницата на Народното събрание. Докладът се публикува в тридневен срок от провеждане на обсъждането.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 76. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 77. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 78. По чл. 79 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. „В чл. 79 се правят следните изменения: а) в ал. 1, изречение трето думите „като приетите за недопустими предложения и мотивите за това се вписват в доклада по ал. 6“ се заличават; б) в ал. 2 изречение второ се изменя така: „За допустимостта комисията се произнася с решение“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 79. По чл. 80 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 80: „Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения „или по решение на Народното събрание", текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него. (2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада ѝ. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание. (3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение. (4) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст. (5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 81. Комисията подкрепя текста па Проекта за чл. 82. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 83. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 84. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 85.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След като изчетох предложената редакция на чл. 80, ал. 1 и ал. 2, аз виждам две скандални нововъведения, които се предлага да се направят в Правилника на Народното събрание. Така например в чл. 80, ал. 1 се въвежда възможността „или по решение на Народното събрание текстовете на предложените законопроекти да не се четат в пленарната зала". По тази логика, колеги, ние може да стигнем още по-далеч – направо да приемем, че по решение на Народното събрание няма и да се гласува. Направо да се пише, че са приети тези законопроекти. Защо въобще да ги гласуваме, тогава?! Нека да бъдем още по иновативни. Обръщам се към колегите от управляващата коалиция. На следващо място в ал. 2 отново предложение, което недоумявам. „Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват по решение на Народното събрание.“ Мисля, че вносителите на законопроекта така разширяват свободата на решенията на Народното събрание, които могат да бъдат взети, и даже се сещам за вчера, за един случай, когато спорехме за времето изтекло ли е или не е. Ние можем да включим по тази логика – да сме още по иновативни и да включим, че по решение на Народното събрание ние може да вземем решение, че в момента не е 13,14, ами е 11,14. По същата логика. Щом може по решение на Народното събрание да го правим това. Дотук беше в кръга на шегата. Предложението ми, уважаеми колеги, е в обратна насока – да не бъде прието това предложение. Да остане старата редакция на чл. 80, ал. 1 и ал. 2 във вида, който е в настоящия момент. Защото намирам така направените предложения наистина за скандални и не виждам смисъл поне за нашата парламентарна група, ако бъдат приети, ние да останем тук и да продължим с приемането на Правилника. Благодаря Ви.

Много благодаря, господин Председател, за предоставената дума. По същата тема за първата алинея на чл. 80. Няма нужда да го определяме като скандално. Тук проблемът е в останалия съюз „или само“. Колеги, разбирам логиката на вносителите. Тя е правилна, но този съюз е двусмислен. Мисля, че вместо „или“ трябва да е „и“ и текстът си идва на мястото. Когато няма постъпили съобщения, текстовете не ги четем и сега – не са четени от 10 парламента насам. Това е нормално. Обаче това „или“ вече дава възможност, когато има постъпили предложения, независимо дали те са приети, или отхвърлени на комисия, пак да не бъдат четени по решение на Народното събрание. Просто съюза „или“ е останал. Нека да го заменим с „и“ и текстът си идва намясто. Иначе колегата е прав, че вече нечетенето на постъпили предложения… (Шум и реплики.) Добре, колегите народни представители имат компютър, таблети, вадят ги, гледат кой какво е направил и няма нужда от това четене. Обаче какво става навън? Какво става с обществения договор? Тук има доктори по конституционно право и те ще обяснят, че веднъж подписан в кавички, договорът между суверена и народните представители по този договор има обратна връзка, ако не се лъжа. Суверенът през цялото време контролира какво става тук и ако той отвън не разбере кой какво е внесъл, не го чуе, а чуе само един номер на член или алинея, мисля, че не е правилно. Аз мисля, че една редакция за съюза ще реши проблема. Благодаря Ви.

Господин Председател, в чл. 80 по редакция на Комисията съюзът „или“, след „предложения“...

Първа алинея.

„Или“ се заменя с „и“.

Благодаря Ви много.

Бих се съгласила, господин Хамид, с Вас, ако всички предложения, които са внесени в Народното събрание, независимо дали са подкрепени или не, се четат в пленарната зала, така, както се четяха преди много години. Защото, може би ще се съгласите с мен, хората отвън, към които Вие се обръщате, за 10 члена няма да чуят нищо по тях, но за един ще чуят, който не е подкрепен. Аз не разбирам как ще видят връзката между текстовете, между предложенията, които правят народните представители, и как ще могат въобще да разберат какво се случва в целия законопроект? Има смисъл, ако ще се чете, да се чете всичко. Това, което може би трябваше да се направи още преди години в Народното събрание, бе просто текстовете да текат на монитор, народните представители и хората, които гледат, да ги виждат и по този начин да разбират за какво става дума. Защото тук години наред виждаме едни хора, които се мъчат да четат от трибуната, едни хора, които четат доклади, и не само това. Това време на тези хора, които четат докладите, им се води за пленарно време. Тоест Вие, който сте се изказали и сте се изказали по същество, накрая сте с много малко време, ако не сте били председател на комисия, за разлика от председателите на комисията, които просто са чели едни доклади. Затова тук в случая предложението е, когато има решение на Народното събрание – досега беше, ако има възражение, то също трябва да завърши с акт на парламента тези текстове да не се четат, но в същото време дебатът се запазва. Народните представители имат право да дебатират – реплики, дуплики, тоест цялата процедура си се запазва. Просто се спестява време от едно монотонно четене на един текст и то няма да се прави за всички закони. Моята идея първоначално беше основно за закони, свързани с въвеждане на право на Европейския съюз, тъй като в много от законите имаме предимно правно-технически редакции, както и тук в Правилника, между другото, днес видяхме, и просто се повтарят, едни огромни текстове се четат заради няколко корекции. По отношение на втората алинея. Тук идеята е да се добави „по решение на Народното събрание“, тъй като Народното събрание е единственият орган, който може да се произнесе дали текстовете са извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект и такава е посоката и на конституционните решения, които са постановени до момента. Такова решение ще бъде вземано в съответната водеща комисия, такова решение трябва да бъде взето и в пленарната зала. Ако има такова решение на съответната комисия, или дори и да няма, отново по предложение на народните представители е редно Народното събрание да вземе решението, че текстовете са извън принципите и обхвата на приетия законопроект. Това не е работа да го предложи само водещата комисия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, първо да обърна внимание – да се надяваме, че ако не се четат или останат така, да няма хора със специални потребности в парламента, които не могат да четат или да виждат какво пише на текстовете, защото тогава някак си ограничаваме тези права. Това е забележка не към Вас, а към вносителите на това предложение. Иначе по самото предложение, мисля, че преди час и нещо Вие направихте бележка, ако може някой представител от мнозинството да седи тук и да прекратява дебатите веднага. Ето това е институционализирането на това Ваше предложение. И трето, искам да Ви обърна внимание за второто предложение – в ал. 2, че „по решение на Народното събрание предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват“, но Народното събрание решава. Ама може и да не реши, както знаете. И това означава, че всичко, което примерно притесняваше господин Мартин Димитров в предния текст, всъщност може да стане реалност отново и отварянето на тази вратичка за връщане на едни практики, върху които някои хора се обявяваха против.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Митева, логиката текстовете, по които няма предложения, да не се четат, е, че те вече са внесени и са обсъждани на първо четене, обсъждани са публично и няма никаква необходимост да се четат наново. Аргументът Ви, че ако четем текстовете, които са отхвърлени или новопостъпили, ще спестим време, не е много точен, защото, както казахте, дебатът остава. Народният представител, който не си е чул предложението, ще излезе пак да го прочете, тоест това спестяване не играе никаква роля. Нищо не можем да спестим. Затова нека да си останат тези текстове, защото рискуваме между първо и второ четене да се появят едни предложения, ако помните в Четиридесет и четвъртото народно събрание в Закона за пчелите – или нещо подобно, какво се появи?! Хората навън нищо няма да разберат. И ако Народното събрание вземе и скрие тези предложения от обществото, от другите народни представители, никой няма да разбере кога през пчелите сме взели решение за АЕЦ „Белене“ или сме променили ядрената енергетика. Не затваряйте Народното събрание за обществото! Не затваряйте! Това няма да Ви помогне за възстановяване на парламентаризма, напротив, само ще усложните парламентарния процес още повече. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Този текст беше обсъждан и в Комисията, разбира се, и тук в Народното събрание, както виждате. Не е тази целта на текста, която беше представена до този момент. Целта беше наистина да се спести на парламента парламентарно време, тоест текстовете, приемането на закона наистина да върви по-бързо. Но тъй като тук се правят обструкции при четенето на този текст и за да няма спекулации, аз правя едно редакционно предложение по текста на чл. 80, ал. 1: след съюза „или по решение на Народното събрание“ да остане „или по направено възражение“, тоест досегашният текст. Виждате, че имаме, мисля, абсолютната воля по никакъв начин да не се спекулира с възможността за запознаване на народните представители и на второ четене със законопроектите, с предложенията и така нататък – всички тези доводи, които чухме от дясната страна на залата. Така че, уважаеми господин Председател, това е моето предложение: изразът „решение на Народното събрание“ да се замени с „възражение“. Благодаря.

Господин Председател, колеги! Тъй като беше приета редакцията на чл. 73, ал. 10 за публичното обсъждане, а текстът, който сме предложили, беше за систематична промяна на мястото от чл. 25, ал. 2 към чл. 76, се налага да оттегля този текст, като пак подчертавам, че „Демократична България“ винаги е подкрепяла и ще подкрепя провеждането на ефективни обществени консултации преди упражняването на законодателна инициатива и гласуването на законопроектите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо ще започна с това, което господин Славов оттегли преди малко, и това е редакцията в чл. 76, където систематично той е намерил мястото на ал. 2, която отпадна с предходното гласуване, беше отхвърлена и беше отпаднала по предложение на вносителите – госпожа Ива Митева и господин Андрей Михайлов, от чл. 25 – там беше ал. 2. Прекрасно е, че колегите отдясно винаги ще бъдат и ще подкрепят публичните обсъждания и още по-красиво е това, че се отрязва възможността такива да има. Може би това ще е начинът, по който ще работи този парламент. Не съм изумена, нито пък съм учудена. Не ме притеснява. Българското общество е минало през много такива периоди и предполагам, че ще налагаме подобна практика отново. Това, което искам да кажа за редакционната поправка на чл. 80, която беше предложена от господин Хамид – подкрепям го. Бих искала и аз да предложа редакционна поправка, която мисля, че ще ни даде възможност поне на второ четене на законопроектите да се слушаме, да се чуваме повече и да вземаме решения, които са базирани не на команди от Космоса или от партийната централа, а на нашата лична съвест – нещо, което би трябвало да е в основата на народното представителство и на всички, които присъстват тук. Така че аз предлагам поправката да е следната – не зная защо отпада думичката „възражения“ от оригиналния текст: да остане думичката „и възражения“ и тогава вече да може да се добави „и по решение на Народното събрание“. Мога да Ви го зачета: „Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения и възражения и по решение на Народното събрание, текстовете не се четат в пленарната зала.“ Така ще си дадем възможност както за ускоряване на процедурите, така и възможност да бъдат чути всички гледни точки, да бъдат изчетени онези текстове и онези възражения, с които гражданите няма как да се запознаят от това, което ще чуят в залата, ако отпадне думичката „възражения“ или ако остане в члена „или по решение на Народното събрание“, защото „или по решение на Народното събрание“ – така, както е предложено, може да отпадне изобщо четенето, включително и на направените предложения към законопроекта, които са отхвърлени или приети от съответната комисия. Предлагам тази редакционна поправка. Разбрахте ли ме, господин Председател?

„И възражения“ държа да остане.

Не, устройва ме „и по решение на Народното събрание“.

Защото, ако е „или“ има двузначен смисъл и би могло по решение на Народното събрание да не се изчетат нито текстовете, по които има направени предложения, нито тестовете, по които има възражения, което де факто ни връща в един период – не зная какъв. Аз имам достатъчно житейски опит, но се опитвам да разбера какво всъщност се случва в залата и защо всичко онова, което именити български юристи със завидна биография и с титли в сферата на конституционното право успяха да въведат в Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание, сега абсолютно систематично отменят и правят коренна промяна на Правилника! Колеги, аз съм филолог по образование. Съюзът „но“, „и“ и „или“ – всеки един от тях носи различно значение, не само смислово. Така че нека да се съсредоточим в детайлите, защото те са важни. Правилникът ще определи начина, по който ще работим в Народното събрание през следващите два месеца, пет, година, две, три, дай боже, и четири. Би трябвало да даде възможност да работим по начин, който е максимално прозрачен – и аз отново апелирам за това. Голяма част от колегите, които гласуват анблок така, както им е наредено, за съжаление, защото аз проследих начина на гласуване, може би нямат достатъчно житейски опит, за да преценят, че всичките онези капани и уловки, които залагаме… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Приключвам, господин Председател.

…за да заглушим онези, които мислят различно, в един момент могат да ни бъдат приложени и на нас самите. Лоша практика. Нека да не я повтаряме! Благодаря Ви.

Току-що приетото предложение се вписва в това, което предложих, и аз оттеглям своето предложение. Благодаря на господин Попов за подкрепата, все пак ще можем да чуваме текстовете на второ четене. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ДПС.)

По чл. 86 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад, както и на дадените препоръки от Сметната палата. (2) В доклада за дейността на Сметната палата се съдържа отчет за изпълнение на препоръките на Комисията по чл. 65, ал. 1 от Закона за Сметната палата и се посочват неизпълнените препоръки, дадени на одитираните органи. (3) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок, и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание. (4) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители. (5) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда. (6) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца. (7) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря. (8) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори. (9) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията. (10) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки. (11) Предложенията на народните представители по ал. 9 се гласуват по реда на чл. 63. (12) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.“ По чл. 87 има предложение от народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 87: „Чл. 87. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. За докладите се прилага съответно чл. 86.“ По чл. 88 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 88: „Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители. (2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне. (3) За докладите се прилага съответно чл. 86.“

По чл. 89 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията не подкрепя предложението. „В чл. 89, ал. 8 след думите „Народно събрание“ се добавя „съобразно приложение към правилника. Изречение второ се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 89: „Чл. 89. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия. (2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура. (3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. (4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията за защита на личните данни. (5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично. (6) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор. (7) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание. (8) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 90.

Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава девета. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел I. По чл. 91 има предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 91: „Чл. 91. (1) Народните представители отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на ръководената от тях администрация. (2) Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството или ръководената от него администрация.“ По чл. 92 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „1. В чл. 92, ал. 1 в изречение 6-о след думите „7 дни“ се добавя следният текст: „като може да бъде удължен със 7 дни по искане на министъра“. 2. В чл. 92, ал. 1 в изречение 7-о цифрата „8“ се заменя с цифрата „74". 3. В чл. 92, ал. 1 в изречение 8-о след текста „промяната“ се добавя следният текст: „съответно от искането за удължаване“. 4. В чл. 92, ал. 5 цифрата „8“ се заменя с цифрата „7“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Хамид Хамид, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 92: „Чл. 92. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 72 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации, да съдържат по един обособен въпрос и да бъдат подписани от народния представител. Когато народен представител задава въпрос, обобщен от срещи и искания на граждански организации и граждани, това може да бъде отбелязано в писмения въпрос. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител е изразил изрично писмено желание за това, когато се поставя въпрос, засягащ лични права или интереси, или когато отправените въпроси съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. Срокът за писмен отговор е 7 дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по ал. 3. Постъпилите въпроси и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ при спазване изискванията за защита на личните данни. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори. (3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министър може да отложат устен или писмен отговор на въпрос поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи. (4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Когато отсъствието е повече от три пъти, министърът отговаря писмено в 7-дневен срок от деня на последното отсъствие на народния представител. (5) Когато е получен писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това в заседанието за парламентарен контрол. Датата на публикуването на писмения отговор на въпроса на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ се смята за дата на получаването от народния представител. (6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (7) Когато парламентарните групи по време на заседанието за парламентарен контрол са се възползвали от правото си по чл. 48, ал. 5, времето на заседанието за парламентарен контрол се удължава със същия размер.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 93.

Господин Председател, колеги! Моля да погледнете втората алинея по редакция, приета от Комисията – чл. 91, ал. 2, редакцията на Комисията, която приема предложението на господин Гаджев. Ако вникнем в смисъла на първата и втората алинея, ще видим, че от това допълнение няма смисъл, защото то повтаря по ал. 1 именно възможността до министър-председателя да се отправят въпроси, които засягат дейността на ръководената от него администрация. В ал. 2 повтаряме същото, няма смисъл от това. Аз правя редакционно предложение да остане първоначалният текст, както е бил в ал. 2, тоест „или ръководената от него администрация“ да отпадне. Смисълът на ал. 2 е да може министър председателят като едноличен орган с обща компетентност, който отговаря за дейността на цялото правителство, именно в това си качество да получава въпроси и питания, а не по отношение на подчинената му администрация, което е по ал. 2. Моля да имате предвид, това е чисто техническо, но е важно да го уточним, за да не създаваме излишен размисъл. Благодаря.

Уважаеми колеги, с колегите от „Продължаваме Промяната“ решихме да оттеглим промените в чл. 92, за да сме по-ефективни. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо за предложението, което е по чл. 91, ал. 2. Ами не е баш така, както се опитаха да го представят. В крайна сметка, като гласувахме в понеделник структурата на Министерския съвет, една редица държавни агенции преминаха на пряко подчинение на министър председателя. Нали така? Ако се запази текстът, както предлага уважаемият господин Славов, това означава, че министър председателят няма да може да отговаря на въпроси, свързани с дейността точно на тези сектори. Тоест за Агенцията по храните, за състоянието на горите той няма да може да отговаря, защото текстът означава само по дейността на правителството по общите политики. Тоест по нищо конкретно няма да може да бъде питан. И така е. И това, между другото, господин Председател, ще дава на Вас възможност, защото Вие сте човекът, който преценява дали един въпрос е допустим, или не е допустим, да връщате въпроси на народните представители и по този начин да продължава едно допълнително напрежение, обжалване на този Ваш акт и така нататък. Но тук в крайна сметка си е решение на залата доколко ще иска да скрие министър-председателя от такива отговори. Но по-забавното и по-интересното е в чл. 92, ал. 3. В ал. 3 имаше едно добро постижение от предните Народни събрания, че отговорите на въпроси, тъй като те са актуални, не могат да се отлагат. Разбираемо е, че има случаи, когато няма как министър председателят, министрите или заместник министър председателите да бъдат в залата. Такива са и случаите, когато са извън страната, и тези, когато са по болест в болничен. Логично няма как да дойдат, ако са в болничен. Това беше едно градивно и много правилно предложение от „Има такъв народ“. Интересното беше, че в Комисията в защита на правителството и в защита на възможността министрите да отлагат въпросите се включи не кой да е, а ДПС, и те предложиха да има „и при неотложни случаи“ възможност министрите да отлагат своите въпроси и явяването си пред Народното събрание. Това е една интересна конструкция, която се наблюдава, и как всъщност ДПС се включи в защита на Министерския съвет – да може да отлага своите въпроси? Каква е дефиницията на „неотложен случай“? Ако някой може да ми я даде, ще съм благодарен. Затова може да се стигне до злоупотреба – злоупотреба силно казано, но преувеличаване на възможностите за неотложни случаи от страна на министрите, министър-председателя и заместник министър-председателите – нещо, което се съмнявам да е в прерогативите на новото мнозинство. Точно заради това и за да покажете, че сте честни, предлагам думите „или при неотложни случаи“ да отпаднат. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Гаджев, ДПС не е излязло в защита на никой министър и на нито един Министерски съвет. Взех думата, за да Ви кажа, че текстът, който беше внесен, не е функционален. Има редица случаи, които няма как да влязат в тези два случая – заболяване или командировка в чужбина. Имаме пример от миналата седмица – имаме наводнения, имаме бедствия. И вместо министърът да е там при хората в бедстващия район, Вие ще го вържете тук цял ден да го разпъваме на кръст. Просто не е функционално. Никого не защитавам. Сигурен съм, че министрите в това правителство, министър председателят и вицепремиерът няма да са като Вашите, като Вашия министър-председател – година и половина не се е явявал в Народното събрание. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) За него неотложен случай беше да рита футбол. Моля Ви се, не ме дърпайте за езика! (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Не съм съгласен с изказването на колегата Гаджев и напълно подкрепям това на колегата Славов. Действително в ал. 2 се прави една тавтология, защото ал. 2 на практика се съдържа и в ал. 1.

Да, за чл. 91 говорим. В чл. 91, ал. 1 пише: „отправят до министър-председателя, заместник министър-председател или до министър въпроси, засягащи дейността на ръководената от тях администрация“. В ал. 2 повтаряме същото. Затова аз правя и това предложение, ако господин Славов не го е направил, в ал. 2 да остане старата, настоящата редакция: „към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството в неговата цялост“. Защото той затова в крайна сметка отговаря именно като министър-председател, освен и за ръководената администрация. Тази възможност се съдържа в чл. 91, ал. 1. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, ето затова е важно да има дебати, а не да се прекратяват разискванията при всяко първо изказване, уж да се спести време. Да, съгласявам се с Вашите мотиви и с една част от това, което казахте, но тъй като така или иначе са влезли в Доклада, предстои залата да ги гласува и да видим какво ще излезе. Предполагам, ще бъдат отхвърлени и ще се запази текстът такъв, какъвто е бил досега. Надявам се това да не бъде повод за връщане на въпроси. Оставам си тук с надежда. Колкото до репликата на господин Хамид, мисля, че Вие и по време на Комисията казахте, че то и сватбата е неотложен въпрос. Оттук вече въпросът е доколко ще се злоупотребява от самите министри с това и как точно ще се практикува вариантът с неотложните въпроси, които ще бъдат причина за отлагане. Затова призовавам залата – нека не изпадаме в такива спекулации. Покажете, че няма да давате такива скрити възможности за отлагане на въпросите. Колкото до това, ако има бедствие, авария или някаква друга наистина важна причина. Мисля, че тук всички сме разумни хора и никой няма да се занимава, при положение че всички са наясно със ситуацията в страната, ако има примерно наводнение, някой да иска тук да седи министърът, който е отговорен. Естествено че народният представител ще си отложи въпроса. В крайна сметка тук всички сме разумни хора и народният представител може, но прерогативът е на парламента. Нали щяхме да връщаме парламентаризма?!

Прегласуване.

Без аргументи по същество. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам процедура по прегласуване. Очевидно много хора и от управляващото мнозинство не успяха да гласуват, тъй като в момента кворумът и това заседание зависят единствено и само от гласовете на ДПС. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 94. По чл. 95 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Елена Гунчева. „В чл. 95, ал. 1 текстът се променя, като от: „Чл. 95. На питанията се отговаря в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол.“, става: „Чл. 95. На питанията се отговаря в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и може да се отложи до седем дни от министъра, ако подготовката на отговора изисква повече време. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 95: „Чл. 95. На питанията се отговаря в срок до 14 дни от регистрирането им. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен, когато народният представител, отправил питането, е изразил изрично желание за това. Народен представител, задал питане с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол. Срокът за писмения отговор е 7 дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра, освен в случаите по чл. 97, ал. 2. Постъпилите питания и отговорите към тях се внасят на хартиен носител и в електронен вид или изцяло по електронен път, като електронен документ, подписан с един или повече квалифицирани електронни подписи, незабавно се регистрират в публичен регистър „Парламентарен контрол“ и се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в раздел „Парламентарен контрол“ при спазване изискванията за защита на личните данни.“ По чл. 96 има предложение на народните представители Ива Митева u Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция па чл. 96: „Чл. 96. Питанията се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма и се подписват от народния представител. Те трябва да бъдат ясно и точно формулирани и да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да съдържат по едно конкретно питане.“ По чл. 97 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 97: „Чл. 97. (1) Председателят на Народното събрание уведомява своевременно министър-председателя, съответния заместник министър-председател или министър за постъпилите питания и за деня на заседанието, на което трябва да се отговори. (2) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министър могат да отложат устен или писмен отговор на питане поради болест, командировка извън страната или при неотложни случаи. (3) Отговорът на питането се отлага, ако поставилият го народен представител отсъства от заседанието по уважителни причини. Отсъствието по уважителни причини се удостоверява с писмо от народния представител до председателя на Народното събрание до 18,00 ч. на деня, предшестващ парламентарния контрол.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 98. По чл. 99 има предложение на народния представител Елена Гунчева. „В чл. 99, ал. 1 текстът се променя, като във: „След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 5 минути.“, се изменя така: „След като Народното събрание пристъпи към разглеждане на питането, вносителят може да го развие в рамките на 3 минути. Отговорът на питането е до 15 минути“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 99. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 100. По чл. 101 има предложение на народния представител Радомир Чолаков. „В член 101 ал.2 се изменя така: (2) Разискванията се насрочват за следващото пленарно заседание, определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Разискванията се провеждат в присъствието на министър-председателя, заместник министър-председател или министър по реда, установен в Глава седма, като за времето за обсъждане се прилагат разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и ал. 2.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христо Гаджев: „В чл. 101, ал. 2 думите „и продължават един час“ да отпаднат." Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 101. (Народният представител Александър Дунчев иска думата.) По чл. 102 има предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „В чл. 102 се създава нова ал. 5 със следното съдържание: „Министър-председателят има възможността да пренасочи въпроса към конкретен заместник министър-председател или министър, в случай че прецени, че по даден въпрос същият би имал възможността да даде по-точен, по-подробен и по-пълен отговор на зададения въпрос и/или питане.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 102.

Затова избързах. Исках даже да спестим четенето. Няма как. Благодаря Ви. От „Продължаваме Промяната“ оттегляме предложението за изменение на чл. 102.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Една бърза процедура по начина на водене – да Ви обърна внимание, че когато народен представител иска да оттегли своето предложение, може да го направи и от място, не е нужно да идва до трибуната. По този начин не е нужно да се чете неговото предложение, което очевидно той иска да оттегли. Така че давайте възможност на народните представители, които си оттеглят предложенията, да си ги оттеглят, да не се четат от трибуната. По този начин процесът ще бъде доста по-ефективен.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, в почивката направих една бърза анкета и установих, че от всички предложения, които е направила опозицията – на господин Гаджев е прието едно, на госпожа Гунчева е прието едно, на господин Хамид – едно, само че на Комисията. Очевидно идеята е да не се приема нищо, независимо дали е добро, правилно и логично. В чл. 101, ал. 2 съм направил едно логично и правилно според мен предложение, и то фактически е във второто изречение. Става дума, колеги, за следното: когато има точка в дневния ред, дебатът по точката и обсъжданията протичат по чл. 52. Член 101, ал. 2 визира една особена хипотеза на вкарване на точка в дневния ред и това е разискване с проект за решение – и едното, и другото е точка в дневния ред. След като са влезли в дневния ред, би трябвало разискванията или обсъжданията да протичат по една и съща процедура. Работата е там, че при стандартната точка от дневния ред обсъжданията протичат в рамките на известната ни вече процедура – най-голямата група има 30 минути, по-малката – 27, и така нататък. Неясно защо при точка от дневния ред, която е по повод разисквания във връзка с депутатско питане, времето е само един час за всички, като най-малката група има пет минути, нататък се качват, като сигурно втората, в смисъл следващата по-големина, ще имат шест, седем, осем и до девет. Толкова ги преброих. Наистина искам да помоля колегите юристи – особено колежката Митева, колегата Славов, колегата Зарков, да ми обяснят било като отговор, било като реплика, било като лично обяснение кое налага в единия случай дебатът да протича по стандартния ред на чл. 56, а в този специален случай да има ограничения. Благодаря Ви за вниманието. Разбира се, защото предложението е логично, надявам се, да го подкрепите.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 103. По чл. 104 има предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 104: „Чл. 104. (1) В първите до два часа от заседанието в първия петък на всеки месец министър-председателят и заместник министър-председателите се явяват пред Народното събрание и отговарят на актуални устни въпроси, които се отнасят до общата политика на правителството, отправени от народни представители на самото заседание. Отправените въпроси не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. (2) Право на по два актуални устни въпроса има всяка една парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. (3) Министър-председателят и заместник министър-председателите, към които е отправен въпрос, отговарят веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министър-председателя или заместник министър-председателите поради болест или командировка извън страната председателят на Народното събрание, съгласувано с тях, определя заседанието, на което ще отговарят на актуални устни въпроси. (4) Редът за задаване на актуални устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред, след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. (5) За процедурата по актуалните устни въпроси се прилагат разпоредбите на чл. 93, ал. 2 и 3. (6) Парламентарните групи не могат да се възползват от правото си по чл. 48, ал. 5 във времето за отговори на актуалните устни въпроси.“

„Раздел II“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 105. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 106. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 107. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 108. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 109.

„Раздел IIІ“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 110. По чл. 111 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров: „В чл. 111 се създават изречение второ и трето: „Наличието на административни, съдебни и други висящи производства пред орган на власт не възпрепятства предоставянето на сведения и документи или изслушването на поканените от комисиите лица. При отказ да се изпълнят конституционните задължения се носи юридическа отговорност.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 111: „Чл. 111. Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на изслушвания в комисията, дори когато сведенията представляват държавна или служебна тайна, и да се явят при покана от Народното събрание.“ Раздел IV. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел IV. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 112. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 113. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 114.

„Глава десета“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 115. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 116. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 117. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 118. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 119. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 120. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 121. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 122. По чл. 123 има предложение на народния представител Христо Гаджев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: „В чл. 123 се създава ал. 2: „(2) Заместник министър-председателите представят пред Комисията по въпросите на Европейския съюз и съответните ресорни комисии одобрените от Министерския съвет позиции на Република България за заседанията на Европейския съвет.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 123: „Чл. 123. (1) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя относно позицията на Република България в предстоящи заседания, както и за резултатите от проведени заседания на Европейския съвет. (2) Заместник министър-председателите представят пред Комисията по въпросите на Европейския съюз и съответните ресорни комисии одобрените от Министерския съвет позиции на Република България за заседанията на Европейския съвет.“ По чл. 124 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 124: „Чл. 124. (1) Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 3 от Конституцията, информира Народното събрание: 1. по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз; 2. за решенията на Европейската комисия по процедури за нарушения по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз срещу Република България непосредствено след приемането им; 3. в случаите по т. 2 – за мерките, необходими за отстраняване на нарушенията на правото на Европейския съюз. (2) В случай на внесен в Народното събрание законопроект, с който се приемат мерки на национално ниво, необходими за въвеждане или прилагане на актове на Европейския съюз – обект на процедура за нарушение по чл. 258 – 260 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Министерският съвет изпраща одобрена позиция на Република България на председателя на Комисията по въпросите на Европейския съюз и на председателя на водещата постоянна комисия на Народното събрание. (3) Комисията по въпросите на Европейския съюз докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 125. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 126.

Глава 11. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на глава 11. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 127. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 128. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 129. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 130. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 131. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 132. По чл. 133 има предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов: „В чл. 133, ал. 2 след думата „заседанието“ се добавя „по уважителни причини.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 133. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 134. По чл. 135 има предложение на народния представител Петър Петров: „В чл. 135, алинея 7 се добавя ново изречение със следния текст: „Ако наказателното производство бъде възобновено впоследствие и присъдата бъде отменена, пълномощията на народния представител се възстановяват.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 135. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 136. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 138.

Раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 139. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 140. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 141. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 142. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 143. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 144. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 145. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 146. По чл. 147 има предложение от народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС: „В чл. 147 думите „Подкомисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика“ се заменят с „Комисията по превенция и противодействие на корупцията“.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 147: „Чл. 147. Комисията по превенция и противодействие на корупцията дава разяснения на народните представители относно прилагането на етичните норми за поведение. По искане на народния представител даването на разяснения може да бъде конфиденциално.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 148. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 149. По чл. 150 има предложение от народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 150: „Чл. 150. (1) Комисията по превенция и противодействие на корупцията установява нарушение по този раздел и се произнася с решение, с което може да наложи следните мерки: 1. забележка; 2. порицание; 3. временно отстраняване от едно до три заседания на комисия. (2) При определяне на мярката се вземат предвид тежестта на нарушението и неговият епизодичен, повтарящ се или системен характер. (3) Отстраненият от заседание народен представител не получава възнаграждение за заседанията, от които е бил отстранен.“ По чл. 151 има предложение от народния представител Ива Митева, направено по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 151: „Чл. 151. (1) Всеки народен представител, физическо или юридическо лице може да подаде жалба или сигнал за нарушение на етичните норми за поведение до Комисията по превенция и противодействие на корупцията по ред, определен с правилата по ал. 4. (2) Комисията по превенция и противодействие на корупцията приема решение за налагане на мярка по чл. 150, ал. 1, след като изслуша народния представител и се запознае с всички материали, свързани с нарушението на етичните норми за поведение. Комисията публикува решението в публичен регистър на Народното събрание, след като го съобщи на народния представител. (3) Народният представител има право да изрази становище по решението, което се публикува в регистъра по ал. 2. (4) Комисията по ал. 1 приема правила по прилагането на този раздел.“

Раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 152. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 153. По предложение на народните представители Атанас Славов и Иван Димитров – създава се чл. 153а: „Чл. 153а. Председателите на комисии могат да налагат дисциплинарните мерки по чл. 153, т. 1 – 4 по време на заседание на съответната комисия.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 154. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 155. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 156. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 157. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 158. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 159. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 160. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 161.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, преди малко гласувахме изменение в чл. 119, с което председателите на комисиите вече ще могат да налагат юридическа отговорност. (Оживление. Реплики: „Мина, мина“.) Може ли да проверим дали е минало, защото, ако това нещо е минало, ние ще трябва да дефинираме какво е „юридическа отговорност“ и ще трябва да създадем някакъв вид административно…

След като е прието, мисля си, че… (Реплики.) Аз искам да кажа, че в момента съществува проблем. Първо, трябва да дефинираме какво е „юридическа отговорност“ и второ, трябва да създадем отделна глава за налагане на тази юридическа отговорност, колеги. Благодаря. (Реплики.)

По начина на водене!

Уважаеми господин Председател, във връзка с казаното от колегата току-що, искам да напомня, че по всяко време на дебата можем да се върнем и да прегласуваме този текст, ако той не е прегласуван. Така че процедурата е свободна. Това обяснява – може и сега да се поиска прегласуване на този текст, ако има желание в народните представители. Това, че тогава е минало, не значи, че вече народните представители не могат да искат прегласуване. Защото по много закони се е налагало, колеги, в края на заседанието да се връщаме да прегласуваме текстове, където има разминавания, противоречия и технически грешки. Това е практика в Народното събрание.

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 1. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 2. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 4. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 5. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 7. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 8. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 9. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 10. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 11. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 12. Параграф 13 – предложение на народните представители Ива Митева и Андрей Михайлов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на § 13: „§ 13. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията и отменя Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 65 от 2021 г.).“ Комисията подкрепя текста на проекта за § 14.

Благодаря, господин Председател. Приложение към чл. 70, ал. 3. Комисията подкрепя текста на приложението към чл. 70, ал. 3. Приложение към правилника – „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“. Предложение на народния представител Андрей Гюров и група народни представители: „1. В чл. 5 от „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ се добавя ново изречение трето със следното съдържание: „Възнаграждението се получава по банков път.“ 2. В чл. 6 от „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ се добавя нова ал. 5 със следното съдържание: „Възнагражденията по предходните алинеи се изплащат по банков път.“ 3. В чл. 11 от „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“ в изречение второ се премахва текстът: „въз основа на решение на парламентарните групи“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Приложението към правилника, като в чл. 17 от него думите „чл. 25, ал. 3“ се заменят с „чл. 26, ал. 2“.

Господин Гаджев, Вие ще оттеглите ли това предложение? (Смях от ГЕРБ-СДС.)

Отделно гласуване на предложението на Андрей Гюров.

Добре.

Да.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! На Комисия предложението, което направихме от „Продължаваме Промяната“, свързано с получаване на възнагражденията по банков път, беше отхвърлено. Затова аз искам да призова да го подкрепите сега в залата. Мисля, че за всички от коалиционното мнозинство е важно да покажем пълна прозрачност и да можем колкото се може да излизаме на светло от сивия сектор. (Оживление.) Едно от притесненията, които имаме, е свързано… (Реплики.) Сега ще Ви обясня, изчакайте!

…е свързано с т. 3 в чл. 11, където в момента двете трети, които се изплащат на народните представители по банков път, стават след решение на парламентарната група. Обяснявам: двете трети в момента са около 3400 лв. (Реплики.) Толкова са: 3 хил. 300 и нещо. Ако парламентарната група – ето парламентарната група на ГЕРБ, вземе решение да даде само 1000 лв. на народните представители от тези пари, всъщност ще останат 140 хил. лв., които трябва да им се дадат в брой. По този начин ние нарушаваме Закона за ограничаването на плащанията в брой, където изрично в чл. 10 е написано, че не могат да се правят такива плащания до 10 хил. лв. Всъщност по този начин ние нарушаваме закона. Не само ние, а Народното събрание го нарушава. Затова нашето предложение е за повече прозрачност за плащане по банков път на възнагражденията на народните представители и аз се надявам, че ще подкрепите всички – от БСП, „Има такъв народ“ и от „Демократична България“, това наше предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Ананиев, първо, трябва да сте наясно, че плащането по банков път не означава прозрачност и това трябва да го знаете. След това, когато се плаща по банков път, Вие имате банкова тайна, която не може да се разкрие ей така, за да бъде прозрачна пред цялото население и пред всички останали. Следващото нещо, прочетете Закона за изпирането на парите, за да може да разберете кога какви плащания трябва да бъдат докладвани и изобщо кога имате право за над 10 хиляди и какво се казва в този закон, защото явно от това, което казахте, не сте наясно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам репликата, защото дадохте изключително некоректно сравнение в изказването си за парламентарната група на ГЕРБ. Ако се научите да четете малко по-напред от Вашето предложение, ще видите, че самите пари, за които говорите, се предават по банков път. Какви торби с пари бе, господин Ананиев?! В смисъл може да ги искате и да си мечтаете за тях, но парите се превеждат по банков път въз основа на решение на парламентарната група. Дори Вашият текст да бъде приет или да не бъде приет, банковият път си остава – Народното събрание превежда по банков път на базата на решение на парламентарните групи така, както е и в момента. Всичко върви по банка, извинявайте, съжалявам, че си мечтаете за пари в торба.

Уважаеми господин Гаджев, не знам за торби, но чухме за сакове от магистрала „Хемус“, които се изнасят от едни банки.

Някои мечтаят за торби, други си мечтаят за сакове! (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Искам да Ви прочета Закона за плащанията в брой, където в чл. 4а се казва, че: „Бюджетните организации могат да теглят средства в брой от техни банкови сметки само за плащания, за които при конкретни обстоятелства на дейността практически не е възможно извършването им чрез платежен превод.“ Ние сме бюджетна организация, поправете ме, но защо тогава Народното събрание ще тегли такива пари в брой, вместо да ги преведе по банков път? Така че нека да приемем този текст на чл. 5, в който пише, че заплатите на всички народни представители ще се плащат по банков път, а същото е и за чл. 6, чл. 11, като засяга двете трети. Господин Каримански, няма от какво да се срамуваме, трябва да има прозрачност и хората да знаят какво възнаграждение получаваме. Между другото, пише го във Финансовите правила, когато седнеш да изчислиш всичките плюсове и годините стаж на човек, можеш да видиш какво възнаграждение получават народните представители. Така че не се страхувайте, нека да заявим и да знаят хората какво... (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.)

...възнаграждение получаваме – нашите длъжности са публични и изборни. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, дами и господа! Господин Ананиев, обръщам се към Вас, макар че не ползвам реплика в момента. Трябва да Ви обърна внимание, че много сериозно сте объркан в представите си за действието на настоящия Правилник – ето този, господин Ананиев, който по отношение на Финансовите правила винаги се е прилагал по един и същ начин. Винаги са се получавали средствата по банков път, а на всичкото отгоре те се декларират, господин Ананиев, ако не знаете. На страницата на Комисията за противодействие на корупцията са всички декларации на народните представители, които са били в предходни парламенти, а Вие също някога бяхте член на Народното събрание и знаете, че всичко, което получават народните представители, съгласно чл. 11 от Финансовите правила се декларира в нашите годишни встъпителни финансови декларации. Какви торби, какви чували, какви глупости говорите?! Казвам Ви, че това са текстове, които винаги са действали по правилата на Правилника, който гласува Народното събрание. В този смисъл намирам направо за абсурдно твърдението Ви, а дори още по абсурден е начинът, по който си служите със Закона срещу изпирането на пари. Няма никаква връзка между правилата, които винаги са се прилагали по този начин, винаги народните представители са обявявали своите доходи и са ги получавали по банков път поне в последните няколко състава на Народното събрание. Не намирам изобщо аргументи в изказването Ви отпреди малко и затова призовавам, господин Председател, Вие също да следите изказванията на народните представители да не се отдалечават от логиката нито на обсъждания текст, нито на действащите правила и закони в нашата държава. В момента имаме и процедурно предложение и предлагам да подложите на разделно гласуване трите предложения, които е направил народният представител Андрей Гюров. Благодаря.

Уважаема госпожо Атанасова, с Вашето винаги, винаги, винаги, ами не е винаги. В Четиридесет и третото народно събрание парите се получаваха в брой и не само това е проблемът, но законът, който цитирах, е за ограничаване на плащанията в брой. Ако отпадне това, което ние предлагаме в т. 11, без да има решение на парламентарната група, Вие ще сте права – парите ще влязат директно по банков път при народните представители и това ние предлагаме. Защо искате решение, ако парите са определени за народния представител и те ще влязат по банков път в неговата сметка, и защо трябва да има решение на парламентарната група за това нещо? Ние точно това предлагаме – да отпадне решението на парламентарната група и парите да влязат, както е в сегашния Правилник. Прочетете го, вижте, пише, че двете трети се плащат по банков път, така че нека да не си измисляме неща. Народните представители, които са били може би в последния парламент да е било различно, но не съм чул, че е нещо различно. В Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото народно събрание имаше такива практики, така че нека да ги преустановим, защото мисля, че е редно. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Ананиев, приятно ме изненадахте и разбрахте, че парите не се вземат в чували или в сакове, а по банков път и по този въпрос не спорим, нали? В Правилника, който в момента действа – този, който действаше в Четиридесет и шестото, в Четиридесет и петото, в Четиридесет и четвъртото събрание, правилата бяха едни и същи, а средствата на народните представители се получаваха по банков път. Нали го виждате действащия правилник? Четете го, нали така?! Вашия аргумент – че парламентарната група не следва да решава някакви нейни вътрешни въпроси и това трябва да залегне в Правилника, не го одобрявам и не го одобрява цялата парламентарна група и това ще изразим чрез гласуване на нашия вот. Моля Ви, не го твърдете, защото колегите са за първи път в Народното събрание и биха останали с грешното впечатление, че до момента по някакъв друг начин са се получавали средствата за народните представители. Не, колеги, получават се по банков път, по решение на парламентарната група! Ако има парламентарна група, която взема адекватни решения, то няма никакъв смисъл да променяме текста. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Много се чудех дали да вземам думата, но в крайна сметка реших да направя едно изказване. Лично аз и нашата парламентарна група винаги сме заставали зад това възнагражденията да се плащат по банков път. Убеден съм, че това е правилният подход – да се плащат по банков път! Но за да бъдем коректни, аз не знам дали господин Ананиев някога е държал изпит и каква оценка има по публични финанси. Тъй като съм преподавал тази част в УНСС, то бих му писал много лоша оценка. Това, което още искам да кажа, е: в Кодекса на труда в чл. 270, ал. 3 пише: „Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя на неговите близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка.“ Ако Вие искате да направим дерогация на Кодекса на труда или по някакъв друг начин, ние сме за това да бъдем прозрачни. Но тук трябва да сте наясно, че ние сме бюджетна организация, а когато сме бюджетна организация, не знам за какви сиви пари говорите изобщо?! Не мога да разбера това нещо! Нека да сме наясно, че има Сметна палата и тя може да излезе с доклад. За какво говорите? Защо трябва да правите внушения или гол популизъм ей така, защото сте на трибуната и продължавате по инерция по това, което четете в Правилника? (Ръкопляскания от ИТН.)

Предложение на народния представител Христо Гаджев: „Приложение № 1. Единни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати, подготовка за избор и избор на органи по действащото законодателство. (Шум и реплики.)

I. Откриване на процедурата по избор на органи по действащото законодателство 1. В 6-месечен срок преди изтичане на законоустановения мандат на органи или преди посочения в закона срок водещата постоянна комисия информира Народното събрание за изтичане на мандата или срока и изготвя проект на решение за откриване на процедура по избор, изцяло или частично, на органи по действащото законодателство. 2. На следващото редовно заседание Народното събрание с решение открива процедурата по избор на органа. 3. С откриване на процедурата по избор Народното събрание създава временна комисия, която подготвя и организира избора и внася кандидатурите за разглеждане и гласуване от Народното събрание. Във временната комисия участват народни представители, членове на съответните специализирани постоянни комисии на Народното събрание. 4. Съставът на времената комисия се определя на паритетен принцип – с народни представители от всяка парламентарна група, които са членове на съответната водеща комисия, като числеността й се определя от Народното събрание по предложение на водещата комисия. Временната комисия има един председател и двама заместник-председатели. 5. Народното събрание избира ръководството и състава на временната комисия с решението по т. 2. 6. След издигането на кандидатурите за органа всеки член на временната комисия декларира по съответния законов ред наличието на конфликт на интереси и/или други свързани обстоятелства с номинираните за съответната позиция. 7. Временната комисия се избира за срок до окончателно приключване на избора на органа от Народното събрание. 8. Заседанията на временната комисия са открити. Заседанията на временната комисия се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 9. В заседанията на временната комисия без право на глас имат право да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на дейност в обществена полза. Представителите на гражданските организации и движения имат право да задават въпроси, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания на временната комисия. 10. Всеки член на комисията може да покани за участие в нейно заседание отделни физически лица или представители на юридически лица, имащи отношение към избора. 11. Граждани могат да присъстват на заседанията на комисията при спазване режима на достъп и съблюдаване на реда в Народното събрание. 12. Пълният стенографски протокол се подписва от председателя на временната комисия и се публикува“…

Господин Председател, предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника на Народното събрание – чл. 80, ал. 1, извинявам се, правя предложение текстовете да не бъдат четени в пленарната зала. (Ръкопляскания от ИТН.) Колеги, има ли обратно становище? Няма. Гласуваме предложението на народния представител Ива Митева. Гласували 125 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 11. Предложението е прието.

Само да докладвам, че това приложение не се подкрепя от Комисията.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Мисля, че е допусната техническа грешка в един вече гласуван текст. Касае се за чл. 104 – на страница 81 и 82, ал. 3 по Доклада на Комисията. Тъй като в предишни текстове приехме „поради болест, командировка извън страната или друг неотложен случай“, тук е пропусната хипотезата с „неотложен случай“. Затова правя редакционно предложение да се добави след „извън страната“ – „или друг неотложен случай“, за да има синхронизация с вече предишни текстове, които сме приели. Благодаря.

Алинея 3.

Това е на блицконтрола.

В рамките на процедурата, защото това беше процедура. Ние гласувахме, тоест Вие гласувахте неотложните причини за парламентарния контрол, който е класическият парламентарен контрол в петък, след 11,00 ч. по Правилник, освен ако Събранието не реши друго. Но тук става въпрос за блицконтрол, който е определен на друг ред. Ако и там ще въвеждаме неотложни, направо го отменяме блицконтрола и да приключваме.

От името на парламентарната група – 15 минути почивка.

По начина на водене.

Прегласуване!

Това беше първо гласуване.

Нямаше кворум.

Господин Председател, дами и господа, имаме депутат от ГЕРБ, който прави фундаментални предложения, а неговите хора ги няма тук да ги гласуват. Това е несериозно! (Продължителни ръкопляскания от „Демократична България“.) Моля да си поканите парламентарната група! Ние 16 човека от „Демократична България“ обсъждаме Вашите предложения, те са много важни и сериозни, а Вас Ви няма! Това е несериозно отношение към целия парламентарен процес, колеги! (Продължителни ръкопляскания от „Демократична България“.) Вашите хора не подкрепят Вашите предложения! Къде са? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, по начина на водене. Хубаво е, че най-накрая ще приключим Правилника, радвам се за което. Сега само че трябва да напомните на преждеговорившия гласуването, тъй като осем народни представители от „Демократична България“ го подкрепиха, а не 16 – впрочем казвам го и като народен представител. Аз съм изразил своята воля. Дали моята парламентарна група ще го подкрепи или не, това е решение на всеки един народен представител от нея. Ние не сме така строени като другите хора тука. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам, тъй като проектите за решение са четири, да ги изчетете и да ги гласуваме анблок, тъй като са за едно и също нещо. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е да ги гласуваме отделно, тоест обратното на това, което беше предложено.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конституционният съд вече е отсъждал в Дело № 5 от 2001 г., че мандатът на народните представители започва да тече от момента на избирането им – от деня на избирането им. В този смисъл, ако един депутат иска да бъде освободен предсрочно, трябва да подаде оставката си пред Народното събрание, а не пред Централната избирателна комисия. Мотивите за моята оставка са предимно лични, но все пак ще използвам повода да Ви споделя откъс от книгата с интервюта с Атанас Буров на Михаил Топалов Памукчиев. В този откъс авторът пита банкера относно най-великите българи. Цитирам съкратено: „Кой е бил най-велик от тях, този, който Вие обичате и тачите?“ Буров отговаря: „Най-велик е бил Христо Ботев, след него Левски, Бенковски, Панайот Волов.“ Памукчиев озадачено пита: „Защо слагате и Панайот Волов? Защо не Тодор Каблешков, Захари Стоянов?“ Буров: „Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи? Слагам го, защото само той, само той – единственият човек в българската история, се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко за Отечеството, за България, когато го избират за главен апостол на Четвърти революционен окръг – Гюргево, един прост караабаджия от Копривщица – Георги Бенковски, а Панайот Волов го взема за свой помощник. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден да е водач, пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.“ „Такъв случай в световната история няма!“ – казва Буров. Това е един-единствен случай и това го прави българинът от Шумен Панайот Волов! Уважаеми колеги, моето име може да е Велико, но моят случай не е на Панайот Волов. Колеги народни представители, ако имате възможността, бъдете велики българи! Благодаря. (Ръкопляскания.)